ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена)

19.10.2017 - (COM(2016)0590 – C8-0379/2016 – 2016/0288(COD)) - ***I

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Пилар дел Кастильо Вера
Докладчик по становище (*):
Дита Харанзова, комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността
(Преработка – член 104 от Правилника за дейността)

Изменения

• 001-001 (PDF - 1104 KB)
• 001-001 (DOC - 287 KB)
• 002-002 (PDF - 2437 KB)
• 002-002 (DOC - 368 KB)

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена)

(COM(2016)0590 – C8-0379/2016 – 2016/0288(COD))

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид Протокол № 1 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0590),

–  след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, и като взе предвид техните мотивирани становища,

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0379/2016),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Парламента на Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 януари 2017 г.[1],

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г.[2],

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове[3],

–  като взе предвид писмото от 17 октомври 2016 г. на комисията по правни въпроси до комисията по промишленост, изследвания и енергетика в съответствие с член 104, параграф 3 от неговия правилник,

–  като взе предвид членове 104 и 59 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по култура и образование и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0318/2017),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и като има предвид, че, що се отнася до кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове и до въпросните изменения, предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение    1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ^[4]*

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

2016/0288 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения

(преработена)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, и като взеха предвид техните мотивирани становища,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[5],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[6],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Директива 2002/19/EО на Европейския парламент и на Съвета[7], Директива 2002/20/EО на Европейския парламент и на Съвета[8], Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и на Съвета[9] и Директива 2002/22/EО на Европейския парламент и на Съвета[10] бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)  Действието на петте директиви, които са част от съществуващата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива 2002/19/ЕО, Директива 2002/20/ЕО, Директива 2002/21/ЕО, Директива 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета),[11] е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, в частност с оглед на определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени[12].

(3)  В стратегията си за цифровия единен пазар Комисията подчерта, че прегледът на правната рамка за далекосъобщенията ще се съсредоточи върху мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи, ще въведе по-съгласуван подход с оглед на единен пазар в политиката за радиочестотния спектър и неговото управление, ще осигури условия за истински единен пазар чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност, ще осигури ефективна защита на потребителите, равнопоставени условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата, и ще осигури по-ефективна регулаторна институционална рамка. В Стратегията за цифровия единен пазар за Европа беше обявен и прегледът на Директива 2002/58/ЕО, за да се осигурят високо ниво на защита на неприкосновеността на личния живот на ползвателите на електронни съобщителни услуги и равнопоставени условия на конкуренция за всички участници на пазара.

(4)  Настоящата директива е част от програмата за регулаторна пригодност (REFIT), обхващаща четири от директивите (Рамковата директива, Директивата за разрешение, Директивата за достъпа и Директивата за универсалната услуга) и един регламент (Регламента за ОЕРЕС[13]). Всяка от директивите понастоящем съдържа мерки, приложими към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с досегашната регулаторна рамка на сектора, съгласно която предприятията са вертикално интегрирани, т.е. предлагат както мрежи, така и услуги. Прегледът дава възможност за преработка на четирите директиви с цел да се опрости настоящата структура с оглед подобряване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта по REFIT. Той дава също така възможност структурата да се адаптира към новата ситуация на пазара, при която предоставянето на далекосъобщителни услуги вече не е непременно обвързано с предоставянето на мрежа. Както е предвидено в Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове, преработването се състои в приемането на нов правен акт, който включва в един текст както съществените изменения, които внася в предишен акт, така и непроменените разпоредби на същия акт. Предложението за преработване се отнася за съществените изменения, които внася в предишен акт, а на вторично ниво включва кодифицирането на непроменените разпоредби на предишния акт заедно с тези съществени изменения.

(5)  Настоящата директива следва да създаде правна рамка, която гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, обвързана единствено с условията, установени в настоящата директива и евентуалните ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Договора, и по-специално, с мерките относно обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, и с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).

(6)  Разпоредбите на настоящата директива не засягат възможността отделните държави членки да вземат необходимите мерки, обосновани с причините, посочени в членове 87 и 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред ▌и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на престъпления, като се вземе предвид обстоятелството, че тези мерки трябва да бъдат предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на признатите от Хартата права и свободи и да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата.

(7)  Конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии означава, че всички електронни съобщителни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати доколкото е възможно от единен Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една директива, с изключение на въпросите, на които се отговаря по-добре чрез пряко приложими правила, определени с регламенти. Необходимо е да бъде отделено регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги от регулирането на съдържанието. Настоящият кодекс следователно не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи съобщителни услуги, като например масово разпространяваното съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и следователно не засяга мерките, предприемани на ниво на Съюза или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие със законодателството на Съюза, с цел да стимулира културното и езиковото многообразие и да гарантира медийния плурализъм. Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета²¹. Регулирането на аудио-визуалната политика и на съдържанието се провеждат за постигането на цели от общ интерес като свободата на изразяване, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и закрилата на малолетните. Електронните съобщителни мрежи и услуги се обхващат от настоящия кодекс, освен ако не са изрично изключени от неговото приложно поле. Също така разделянето на регулирането на електронните съобщения от регулирането на съдържанието не накърнява отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантират свободата на изразяване на мнение и информация, медийният плурализъм, културното многообразие, защитата на потребителите, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни.

(7a)  Държавите членки следва да гарантират, че гражданите на Съюза имат всеобщ достъп до широк спектър от информация и висококачествено съдържание със стойност за обществото, в интерес на медийния плурализъм и на културното многообразие, като се вземе предвид бързата еволюция на разпределителните системи и бизнес моделите, която понастоящем засяга сектора на медиите.

(8)  Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 2014/53/ЕС към радиооборудването, но обхваща потребителската техника, използвана за радиосигнали и цифрова телевизия.

(9)  За да се даде възможност на националните регулаторни органи да изпълнят целите, установени в настоящата директива, по-специално по отношение на оперативната съвместимост на услугите „от край до край“, обхватът на директивата следва да включи някои аспекти на радиооборудването, определени в Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[14], и на битовата техника, използвана за цифрова телевизия, за да се улесни достъпът за ползвателите с увреждания. Важно е регулаторните органи да насърчават мрежовите оператори и производителите на оборудване да си сътрудничат с оглед улесняване на достъпа на потребители с увреждания до електронни съобщителни услуги. Неизключителното използване на радиочестотния спектър за лично ползване на крайно радиооборудване, макар да не е свързано със стопанска дейност, следва също да попадне в обхвата на настоящата директива, за да се гарантира координираният подход към разрешителния режим за такова ползване.

(10)  Някои електронни съобщителни услуги по настоящата директива също биха могли да отговарят на определението за „услуга на информационното общество“ в член 1 от Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Разпоредбите, уреждащи услугите на информационното общество, се прилагат спрямо тези електронни съобщителни услуги дотолкова, доколкото няма по-специфични разпоредби относно електронните съобщителни услуги в настоящата директива или в други правни актове на Съюза. Електронните съобщителни услуги, обаче, като например гласовата телефония, текстовите съобщения и услугите за електронна поща, са предмет на настоящата директива. Едно и също предприятие, например доставчик на интернет услуга, може да предлага както електронни съобщителни услуги, достъп до Интернет, така и услуги, които не се обхващат от настоящата директива, като осигуряване на уеб базирано и несвързано със съобщенията съдържание.

(11)  Едно и също предприятие, например кабелен оператор, може да предлага както електронни съобщителни услуги, примерно пренос на телевизионни сигнали, така и услуги извън обхвата на настоящата директива, като например търговски услуги за разпространение на звуково или телевизионно съдържание, и следователно върху него могат да се налагат допълнителни задължения във връзка с дейността му като доставчик или дистрибутор на съдържание в съответствие с разпоредби извън обхвата на настоящата директива, без да се засяга списъкът с условията, установен в приложение I към настоящата директива.

(12)  Регулаторната рамка следва да обхваща използването на радиочестотния спектър от всички електронни съобщителни мрежи, включително възникващото собствено ползване на радиочестотен спектър от нови видове мрежи, които се състоят изключително от автономни системи от мобилно радиооборудване, свързано чрез безжични връзки без централно управление или централизиран мрежов оператор, без непременно да се осъществява конкретна стопанска дейност. В развиващата се в момента среда на петото поколение мобилни комуникации подобни мрежи вероятно ще се появяват по-специално извън сгради и по протежение на пътища за нуждите на транспорта, енергетиката, НИРД, електронното здравеопазване, гражданската защита и помощта при бедствия, интернета на нещата, междумашинните връзки и свързаните автомобили. В резултат на това, ако въз основа на член 7 от Директива 2014/53/ЕС държавите членки прилагат допълнителни национални изисквания относно въвеждането в експлоатация или използването (или и двете) на подобно радиооборудване по отношение на ефективното и ефикасно използване на радиочестотния сектор и избягването на вредни смущения, това следва да отразява принципите на вътрешния пазар.

(13)  Изискванията към възможностите на електронните съобщителни мрежи постоянно се повишават. В миналото акцентът се поставяше основно върху предоставянето на все по-бърз достъп навсякъде и на всеки индивидуален потребител, докато сега расте значението на други параметри – например за закъснение, наличност и надеждност. Понастоящем в отговор на тези изисквания мрежите от оптични влакна достигат все по-близо до потребителите, а за бъдещите „мрежи с много голям капацитет“ ще са необходими работни параметри, равностойни на тези на мрежи с елементи от оптични влакна най-малко до разпределителната точка на мястото на предлагане на услугата. При фиксирана връзка това съответства на показатели на мрежата, равностойни на постиганите чрез инсталиране на оптични влакна до многофамилна сграда, която се разглежда като място на предоставяне на услугата, а при мобилна връзка – на показатели на мрежата, сходни с постиганите чрез инсталиране на оптични влакна до базовата станция, която се разглежда като място на предоставяне на услугата. Разликите във впечатленията на крайните потребители, които се дължат на различните характеристики на средствата, с които мрежата се свързва с крайното мрежово устройство, не следва да се вземат предвид, когато се определя дали дадена безжична мрежа може да се счита за осигуряваща сходни мрежови показатели. Съгласно принципа за технологична неутралност не следва да се изключва използването на други технологии и средства за пренос, когато възможностите им са сравними с тези по базовия сценарий. Разгръщането на такива „мрежи с много голям капацитет“ допълнително ще увеличи възможностите на мрежите и ще подготви почвата за разгръщането на бъдещи поколения мобилни мрежи на основата на подобрени безжични интерфейси и по-сгъстена мрежова архитектура.

(14)  Необходимо е да се адаптират определенията, за да има съгласуваност с принципа за технологична неутралност и с темпа на технологично развитие, с цел да се гарантира липса на дискриминация при прилагането на настоящата директива по отношение на различните доставчици на услуги. Технологичното и пазарното развитие наложи преминаването на мрежите към технологията на интернет протоколите и даде възможност на крайните ползватели да избират от множество конкуриращи се доставчици на гласови услуги. Поради това терминът „обществена телефонна услуга“, използван изключително в Директива 2002/22/ЕО и разбиран обикновено като аналогова телефонна услуга, следва да бъде заменен от по-актуалния и технологично неутрален термин „гласови съобщения“. Условията за предоставяне на услуга следва да се отделят от действителните определящи елементи на услуга за гласови съобщения, т.е. публично предоставяна електронна съобщителна услуга за генериране и приемане, пряко или косвено, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера от национален или международен телефонен номерационен план, независимо дали тази услуга е основана на технология за комутация на канали или на пакети. Естеството на тази услуга е нейната двупосочност, която позволява и на двете страни да осъществяват комуникация. Услуга, която не изпълнява всички тези условия, като например приложение от тип „click-through“ на уебсайтове за обслужване на клиенти, не е такава услуга. Услугата за гласови съобщения включва и средства за съобщения, предназначени специално за крайни ползватели с увреждания, използващи услуги за предаване на текст или видеоинформация или за цялостен разговор, като например гласови съобщения, видео или текст в реално време, поотделно или в съчетание, в рамките на едно и също повикване.

(15)  Съобщителните услуги и техническите средства за тяхното предоставяне претърпяха значително развитие. Крайните ползватели все по-често заменят традиционната гласова телефония, текстовите съобщения (SMS) и услугите по доставка на електронна поща с функционално равностойни онлайн услуги като интернет телефония, изпращане на съобщения и уеб базирана електронна поща. За да се гарантира, че крайните ползватели и техните права са ефективно и еднакво защитени при използването на функционално равностойни услуги, бъдещото определение за електронни съобщителни услуги не следва да се основава само на технически параметри, а на функционален подход. Обхватът на необходимата регулаторна рамка следва да е подходящ за постигане на нейните цели от обществен интерес. Макар „преносът на сигнали“ да остава важен параметър за определяне дали услугите попадат в обхвата на настоящата директива, определението следва да обхваща и други услуги, чрез които се осъществява комуникация. От гледната точка на крайните ползватели и защитата на техните права не е от значение дали доставчикът сам пренася сигналите или съобщенията се доставят чрез услуга за достъп до интернет. Поради това измененото определение за електронни съобщителни услуги следва да обхваща три вида услуги, които може отчасти да се припокриват, т.е. услуги за достъп до интернет по смисъла на определението в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2120, междуличностни съобщителни услуги, както са определени в настоящата директива, и услуги, състоящи се изцяло или предимно от преноса на сигнали. Определението за електронна съобщителна услуга следва да отстрани двусмислието, наблюдавано при прилагането на предишното определение, и да позволи индивидуално прилагане на отделните разпоредби за специфичните права и задължения, заложени в рамката за различните видове услуги. Обработването на лични данни от електронните съобщителни услуги, независимо дали са получени като възнаграждение или по друг начин, трябва да съответства на Директива 95/46/ЕО, която ще бъде заменена с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните) на 25 май 2018 г.

(16)  За да попадне в обхвата на определението за електронна съобщителна услуга, дадена услуга обикновено трябва да се предоставя срещу заплащане. В цифровата икономика участниците на пазара все по-често смятат, че информацията за ползвателите има парична стойност. Електронните съобщителни услуги често се предоставят на крайния ползвател срещу възнаграждение в непарично изражение, по-специално срещу предоставянето на лични или други данни. Определението за възнаграждение следователно трябва да обхване случаи, при които доставчикът на услуга изисква, а крайният ползвател съзнателно предоставя лични данни по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или други данни пряко или непряко на доставчика. То следва също да обхваща случаи, при които крайният ползвател разрешава достъп до информация, без ▌сам да я е предоставил, като например лични данни, включително IP адрес или друга автоматично генерирана информация, например събираната и предаваната от „бисквитка“. В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз по член 57 от ДФЕС[15] възнаграждението по смисъла на Договора е налице също когато доставчикът на услуга получава заплащане от трета страна, а не от получателя на услугата. Поради това определението за възнаграждение следва да включва и случаи, когато крайният ползвател е изложен на рекламни съобщения като условие за достъп до услугата, или случаи, когато доставчикът на услугата реализира парична печалба от събраните от него лични данни.

(17)  Междуличностните съобщителни услуги са услуги, които дават възможност за междуличностен обмен на информация в диалогов режим и обхващат услуги като традиционните гласови повиквания между две лица, но също и всички видове електронни писма, услуги за предаване на съобщения или групов чат. Междуличностните съобщителни услуги обхващат само съобщенията между краен (тоест, не потенциално неограничен) брой физически лица, който се определя от изпращача на съобщението. Съобщенията, включващи юридически лица, следва да попадат в обхвата на определението, когато физически лица представляват тези юридически лица или участват поне в едната страна на комуникацията. Предпоставка за съобщенията в диалогов режим е услугата да позволява на получателя на информацията да отговори. Услуги, които не отговарят на тези изисквания, като например линейното радиоразпръскване, видео по заявка, обслужване чрез уебсайтове, социални мрежи, блогове или обмен на информация между машини, не следва да се считат за междуличностни съобщителни услуги. При изключителни обстоятелства дадена услуга не следва да се счита за междуличностна съобщителна услуга, ако средството за междуличностни съобщения в диалогов режим е чисто спомагателен елемент към друга услуга и по обективни технически причини не може да се ползва без тази основна услуга, а интеграцията му не е начин да се избегне прилагането на правилата относно електронните съобщителни услуги. Пример за такова изключение може да бъде по принцип комуникационният канал в онлайн игрите, в зависимост от съобщителното средство на услугата.

(18)  Междуличностните съобщителни услуги посредством номер по национален или международен телефонен номерационен план се осъществяват чрез обществената телефонна мрежа с пакетна или канална комутация. Тези междуличностни съобщителни услуги посредством номер включват както услуги, за които са определени номера за крайни ползватели с цел осигуряване на свързаност от край до край, и услуги, които дават на ползвателите възможност да се свържат с други лица, на които е бил определен такъв номер. Употребата на номер единствено като идентификатор не следва да се разглежда като равностойна на използването на номер за свързване с обществена комутируема телефонна мрежа и следователно сама по себе си не следва да се счита за достатъчна, за да се окачестви дадена услуга като междуличностна съобщителна услуга посредством номер. Освен това, когато предоставяната услуга не използва собствена инфраструктура, и поради това няма съществен контрол върху използваната за осъществяването на съобщенията мрежа, употребата на номер също следва да се разглежда по различен начин, тъй като задълженията не биха били пропорционални на пригодността им да предоставят определено качество на услугата; за междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, следва да се вменяват задължения само когато публичният интерес изисква налагането на конкретни регулаторни задължения за всички видове междуличностни съобщителни услуги, независимо дали за тяхното предоставяне се използват номера. Оправдано е междуличностните съобщителни услуги посредством номер да бъдат третирани по различен начин, тъй като те участват в публично гарантирана оперативно съвместима екосистема и така извличат ползи от нея.

(19)  Крайната точка на мрежата представлява границата за целите на регулирането между регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и слуги и регулирането на крайните далекосъобщителни съоръжения. За определянето на местоположението на мрежовата крайна точка отговарят националните регулаторни органи. Предвид практиката на националните регулаторни органи и разнообразието от фиксирани и безжични мрежови топологии следва Органът на европейските регулатори на електронни съобщения (ОЕРЕС) в тясно сътрудничество с Комисията да приеме насоки за определянето на крайната точка на мрежата в съответствие с настоящата директива при редица конкретни обстоятелства.

(20)  Техническото развитие дава възможност на крайните ползватели за достъп до служби за спешно реагиране не само посредством гласови повиквания, но и чрез други междуличностни съобщителни услуги. Поради това определението за спешно повикване следва да обхваща всички тези междуличностни съобщителни услуги, които позволяват достъп до подобни служби за спешно реагиране. То надгражда върху елементите от системата за спешно реагиране, които вече са залегнали в законодателството на Съюза, а именно „обществен център за приемане на спешни повиквания“ (PSAP) и „най-подходящ PSAP“[16], както и „служби за спешно реагиране“[17].

(21)  Националните регулаторни и други компетентни органи следва да имат хармонизиран набор от цели и принципи, на които да се опира работата им, а когато е необходимо, следва да координират своите действия с органите на други държави членки и с ОЕРЕС при изпълнение на задълженията си според настоящата регулаторна рамка.

(22)  Дейностите на компетентните органи, установени с настоящата директива, допринасят за изпълнението на по-широка политика в областта на културата, заетостта, околната среда, социалното сближаване и териториалното устройство.

(23)  В допълнение към съществуващите три основни цели за насърчаване на конкуренцията, вътрешния пазар и интересите на крайните ползватели, за регулаторната рамка следва да се постави и допълнителна цел ▌, изразена в резултати: широко разпространение и използване на ▌мрежи с много голям капацитет за всички граждани и предприятия в Съюза. Освен съществуващите общи цели, това ще подкрепи засилването на европейската икономика, и особено нейната промишленост, на основата на разумни цени и възможност за избор, ▌действителна и лоялна конкуренция, ▌отворени иновации, ефикасно използване на радиочестотния спектър, общи правила и предвидими законотворчески подходи на вътрешния пазар и ▌нужните специфични отраслови правила, които да защитават интересите на гражданите. За държавите членки, националните регулаторни органи и други компетентни органи, както и за заинтересованите страни, тази цел за свързаност означава от една страна да се насочат към изграждане на мрежи и услуги с най-високия възможен капацитет, които са икономически устойчиви за даден регион, а от друга страна да се стремят към териториално сближаване в смисъл на изравняване на наличния капацитет в различните региони. Напредъкът към постигането на общите цели на настоящата директива следва да бъде подкрепен от стабилна система за редовно оценяване и сравняване на резултатите на държавите членки по отношение на наличието на свързаност с много голям капацитет във всички основни средища, които са двигатели на социално-икономическото развитие, като училища, транспортни центрове, основни доставчици на обществени услуги и силно цифровизирани предприятия, по отношение на непрекъснатото 5G покритие за градските райони и основните наземни транспортни маршрути, както и по отношение на наличието на електронни съобщителни мрежи с капацитет за предоставяне за всички домакинства във всяка държава членка на скорост на изтегляне на данни от най-малко 100 Mbps и с възможност за бързо надграждане до гигабитови скорости. За тази цел Комисията следва в кратък срок да представи подробни насоки за политиката, в които да се установят методи и цел, както и конкретни и измерими критерии за сравняване на ефективността на мерките на държавите членки за постигане на тези цели, за идентифициране на най-добри практики, както и за извършване на годишна оценка по количествени и качествени критерии на напредъка, постигнат от всяка държава членка.

(24)  Принципът държавите членки да прилагат правото на ЕС по технологично неутрален начин, тоест, националният регулаторен или друг компетентен орган нито да налага, нито да дискриминира в полза на определен тип технология, не изключва предприемането на пропорционални стъпки за насърчаване на някои специфични услуги, когато това е оправдано за постигането на целите на регулаторната рамка, например цифровата телевизия като средство за увеличаване на ефикасността на спектъра. Освен това, този принцип не изключва вземането предвид на различните физически характеристики или особености на архитектурата на електронните съобщителни мрежи, които са от значение за други цели на рамковата уредба.

(25)  Ефективните инвестиции и конкуренцията следва да се насърчават, с оглед да се увеличат икономическият растеж, иновациите и изборът на потребителите.

(26)  Най-добрият начин за поощряване на конкуренцията е посредством едно икономически ефективно равнище на инвестиции в нова и съществуваща инфраструктура, допълвано от регулиране винаги, когато е необходимо да се постигне ефективна конкуренция в услугите на дребно. Ефикасното равнище на основаната на инфраструктурата конкуренция представлява степента на дублиране на инфраструктура, при която може да се очаква в разумни граници, че инвеститорите могат да разполагат със справедлива възвръщаемост, основана върху разумни очаквания относно развитието на пазарните дялове.

(27)  Необходимо е да се дадат подходящи стимули за инвестиции в нови мрежи с много голям капацитет, които да подпомогнат иновациите в богати на съдържание интернет услуги и да засилят конкурентоспособността на Европейския съюз в международен мащаб. Такива мрежи имат огромен потенциал да предоставят ползи за потребителите и бизнеса в целия Европейски съюз. Поради това е от съществено значение да се стимулират устойчиви инвестиции в развитието на тези нови мрежи, като същевременно се защитава конкуренцията, тъй като на равнище инфраструктура продължават да съществуват пречки и физически бариери пред навлизането, и се засилва изборът на потребителите чрез регулаторна предвидимост и последователност.

(28)  Целта е постепенно да се намаляват отрасловите правила ex ante успоредно с развитието на пазарната конкуренция и в крайна сметка електронните съобщения да се уреждат единствено от правото за защита на конкуренцията. Като се има предвид, че пазарите на електронни съобщения се характеризират с подчертано динамична конкуренция през последните години, съществено е регулаторни задължения ex ante да бъдат налагани само, когато не съществува ефективна и устойчива конкуренция на съответните пазари ▌. Целта на всяка регулаторна намеса ex ante е да бъдат постигнати ползи за крайните потребители, като се осигури действителна конкурентност на пазарите на дребно на устойчива основа. За тази цел националните регулаторни органи следва да вземат предвид интересите на потребителите и крайните ползватели, независимо от пазара, по отношение на който са наложени регулаторните задължения, и да проверят дали дадено задължение, наложено на пазар на едро, също води до насърчаване на интересите на потребителите и крайните потребители на пазар на дребно, за който е установено, че не се поддава на регулиране ex ante. Задължения на равнище пазар на едро следва да се налагат, когато в противен случай не е вероятно един или повече пазари на дребно да се превърнат в действително конкурентни при липсата на такива задължения. Има вероятност в процеса на анализ на пазара националните регулаторни органи постепенно да достигнат до констатацията, че пазарите на дребно са конкурентни дори при липсата на регулиране на пазарите на едро, особено като се вземат предвид очакваните подобрения в иновациите и конкуренцията. В такъв случай националният регулаторен орган следва да направи заключението, че вече не е необходимо регулиране на равнище пазар на едро, и да направи оценка на съответния релевантен пазар на едро с оглед на отмяна на регулирането ex ante. В този процес той следва да вземе предвид евентуални ефекти на ливъридж между пазарите на едро и свързаните с тях пазари на дребно, при които може да се наложи премахване на пречките за влизане на пазара на равнище инфраструктура, с цел да се гарантира дългосрочна конкуренция на равнището на пазара на дребно.

(29)  Електронните съобщения придобиват съществено значение за все повече сектори. Интернет на нещата е пример за това как преносът на радиосигнали, който е в основата на електронните съобщения, продължава да се развива и да определя облика на обществото и бизнес средата. За да се извлекат максимални ползи от това развитие, е особено важно да се въвеждат и утвърждават нови технологии за безжични съобщения и приложения в управлението на радиочестотния сектор. Тъй като расте търсенето и на други технологии и приложения, използващи радиочестотния спектър, които могат да бъдат подобрени чрез интегрирането или съчетаването с електронните съобщения, в управлението на радиочестотния спектър следва по възможност да се възприеме междусекторен подход за по-ефикасното използване на спектъра.

(30)  Стратегическото планиране, координацията и, при необходимост, хармонизирането на равнище ЕС могат да спомогнат да се гарантира, че ползвателите на радиочестотния спектър извличат максимална полза от вътрешния пазар и че интересите на Съюза могат да бъдат ефективно защитавани в световен мащаб. За тези цели могат да бъдат приети, ако е уместно, многогодишни законодателни програми за политика в областта на радиочестотния спектър, първата от които е определена с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[18], за установяване на насоките на политиката и целите за стратегическото планиране и хармонизирането на използването на радиочестотния спектър в Съюза. Тези насоки и цели на политиката може да се отнасят до наличността и ефикасното използване на радиочестотния спектър, необходим за установяването и функционирането на вътрешния пазар, съгласно настоящата директива.

(31)   Националните граници все повече губят значението си за определяне на оптималното използване на радиочестотния спектър. Неоправданата разпокъсаност на националните политики относно управлението на радиочестотния сектор, включително неоправдано различните условия за достъп и ползване на спектъра според вида оператор, могат да доведат до повишени разходи и загубени пазарни възможности за ползвателите на спектъра. Това може да забави иновациите, да ограничи инвестициите, да намали икономиите от мащаба за производителите и операторите, както и да породи напрежение между притежателите на права и разминавания в цените за достъп до спектъра. Като цяло подобна разпокъсаност може да доведе до нарушаване на функционирането на вътрешния пазар и до отрицателни последици за потребителите и икономиката като цяло.

(32)  Разпоредбите на настоящата директива за управление на радиочестотния спектър следва да съответстват на дейността на международните и регионалните организации в областта на управлението на радиочестотния спектър, като напр. Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), с цел да се гарантира ефикасно управление и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в целия Съюз и между държавите членки и други членове на Международния съюз по далекосъобщения.

(33)  В съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган и на другите компетентни органи с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения. Това изискване за независимост не накърнява институционалната автономност и конституционните задължения на държавите-членки или на принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите-членки, регламентиращи системата от имуществени права, установени в член 295 от Договора. Националните регулаторни и други компетентни органи следва да притежават всички необходими източници, като персонал, опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

(34)  Необходимо е да се състави списък със задачи, които държавите членки да могат да възлагат само на органи, определени от тях за национални регулаторни органи, чиято политическа независимост и регулаторен капацитет са гарантирани, за разлика от други регулаторни задачи, които могат да бъдат възлагани или на националните регулаторни органи, или на други компетентни органи. Затова когато разпоредбите на настоящата директива предвиждат държавата членка да възложи задача или да оправомощи компетентен орган, държавата членка може да я възложи или на национален регулаторен орган, или на друг компетентен орган.

(35)  Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа през 2009 г. с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на тяхното влияние и предсказуемостта на техните решения. За целта трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка. Поради това трябваше изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на националния регулаторен орган, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори. За да се избегнат неправомерните уволнения, отстраненият от длъжност член следва да има правото да поиска от компетентните съдилища да се уверят в наличието на основателна причина за отстраняване от длъжност измежду предвидените в настоящата директива. Такова отстраняване от длъжност следва да е свързано единствено с личните и професионалните качества на председателя или члена. Важно е националните регулаторни органи да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови. За да се осигури безпристрастност, държавите членки, които притежават или контролират предприятия с принос към бюджета на националния регулаторен орган или други компетентни органи посредством административни такси, следва да гарантират, че е налице действително структурно разделение на дейностите, свързани с упражняването на правата на собственост или контрол, от дейностите, свързани с упражняването на контрол върху бюджета.

(36)  Налице е необходимост от по-нататъшно укрепване на независимостта на националните регулаторни органи, за да се гарантира неподатливостта на техните председатели и членове на външен натиск, като се предвидят минимални квалификации за назначение и минимален срок на техния мандат. Освен това ограничението на възможността за подновяване на мандата повече от веднъж и изискването за подходяща ротационна схема за управителния съвет и висшето ръководство ще намалят опасността от обсебване на регулаторните органи от частни интереси, ще гарантират приемствеността и ще засилят независимостта. За тази цел държавите членки следва също така да гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени и функционално независими от промишлеността и от правителството, като те нито търсят, нито приемат указания от която и да било организация, работят по прозрачен и отчетен начин в съответствие с правото на Съюза и с националното право и притежават достатъчни правомощия.

(37)  Националните регулаторни органи следва да носят отговорност и от тях следва да се изисква отчетност за начина на изпълнение на възложените им задачи. Това следва да се осъществи под формата по-скоро на задължение за годишен отчет, а не на ad hoc искания за отчет, които биха ограничили независимостта им или биха ги възпрепятствали при изпълнението на задачите им, ако са непропорционални. Актуалната съдебна практика[19] действително показва, че прекомерните и безусловни задължения за докладване могат непряко да засегнат независимостта на даден орган.

(38)  Държавите членки следва да уведомят Комисията кои са техните национални регулаторни и други компетентни органи. За органите, компетентни за предоставянето на права за преминаване, задължението за уведомяване може да бъде изпълнено с позоваване на единния информационен пункт, създаден съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[20].

(39)  Следва да се използва възможно най-облекчената система за разрешаването на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, за да се стимулира развитието на нови съобщителни услуги и паневропейски съобщителни мрежи и услуги, както и да се даде възможност на доставчиците и потребителите да се възползват от икономиите от мащаба на единния пазар.

(40)  Ползите от единния пазар за доставчиците на услуги и крайните ползватели могат да бъдат най-добре постигнати чрез общо разрешение на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги▌, без да се изисква изричното решение или административен акт от националния регулаторен орган ▌.

(40a)  Процедурните изисквания следва да бъдат сведени до еднократно уведомяване чрез декларация. Когато държавите членки изискват нотификация от страна на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги при започване на дейността им, тази нотификация следва да се подаде до ОЕРЕС, който служи за единно звено за контакт. Тя не следва да предполага административни разходи за доставчиците и би могла да се предостави чрез входна точка на уебсайта на ОЕРЕС. ОЕРЕС следва своевременно да препрати нотификациите до националните регулаторни органи на всички изискали нотификация държави членки, в които доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги възнамеряват да предлагат такива мрежи или услуги. Държавите членки могат също така да изискат доказателство, че нотификацията е направена, посредством всяко юридически признато пощенско или електронно потвърждение за получаване на нотификацията от ОЕРЕС. Такова потвърждение във всички случаи не следва да представлява или да изисква административен акт от националния регулаторен орган или който и да било друг орган.

(41)  Нотификацията до ОЕРЕС следва да представлява обикновена декларация за намерението на доставчика да започне да предоставя електронни съобщителни мрежи и услуги. От доставчика може да се изисква само да приложи към тази декларация информацията, предвидена в член 12 от настоящата директива, като това да бъде минималната необходима информация, за да се улесни последователното прилагане на тази директива, както и за да се представи на ОЕРЕС и националните регулаторни органи най-важната информация за пазара. Държавите членки не следва да налагат допълнителни или отделни изисквания за уведомяване.

(42)  Доставчикът на електронни съобщителни ▌услуги следва да може да има предимствата от ползването на ▌режима за общо разрешение.

(43)  Когато предоставят права за ползване на радиочестотен спектър, номера или права за изграждане на съоръжения, компетентните органи следва да информират предприятията, на които предоставят права, за съответните условия.

(44)  Общите разрешения следва да включват единствено условия, които са специфични за отрасъла на електронните комуникации. Те следва да не бъдат обвързани с условия, които вече са приложими по силата на други нормативни актове на националното право, особено по отношение на защитата на потребителите, които не се отнасят конкретно за сектора на съобщенията и не следва да засягат разпоредбите относно договорите с потребителите, установени в съответствие с Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета. Например националните регулаторни органи могат да информират операторите за приложимите изисквания във връзка с околната среда и териториалното и селищно планиране.

(45)  Условията, с които могат да бъдат обвързани общите разрешения, следва да обхващат специфични условия, определящи достъпността за ползватели с увреждания и нуждата публичните органи и спасителните служби да общуват помежду си и с обществеността преди, по време и след големи бедствия.

(46)  Необходимо е да бъдат включени правата и задълженията на предприятията според общите разрешения, посочени изрично в такива разрешения, с цел да се гарантира равнопоставеност в целия Съюз и да се улеснят трансграничните преговори за взаимосвързаност на обществени съобщителни мрежи.

(47)  Общото разрешение дава право на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги на обществото да договорят взаимосвързаност в съответствие с условията, предвидени в настоящата директива. Доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги на други потребители освен на обществото могат да договарят взаимосвързаността на търговска основа.

(47a)  По отношение на доставчиците на електронни съобщителни услуги, които осъществяват дейност в повече от една държава членка, продължават да се прилагат различни правила, изисквания и задължения за докладване, въпреки че имат свободата да предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги навсякъде в Съюза, като това възпрепятства развитието и растежа на вътрешния пазар на електронни съобщения. Поради това следва да бъде възможно за доставчик, който е с основно място на установяване в Съюза, да попада в обхвата на единно общо разрешение, издадено от държавата членка на основното място на установяването му в Съюза. ОЕРЕС следва да улеснява координацията и обмена на информация. Възможно е все още да се запази необходимостта доставчиците на електронни съобщителни услуги да получават специфични разрешения за правата за ползване на номера и радиочестотен спектър и за правата за изграждане на съоръжения.

(47б)  За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се предотвратят стимулите за доставчиците да получават по-благоприятно правно положение в ущърб на крайните ползватели (търсене на най-благоприятната правна система чрез злоупотреба или измама). Поради това основното място на установяване в Съюза следва да отразява централното място, където доставчикът реално се е установил, приема своите стратегически бизнес решения и извършва съществени дейности, които са пряко свързани с предоставянето на електронни съобщителни услуги в Съюза.

(48)  Когато електронните съобщителни мрежи и услуги не се предоставят на обществото, уместно е да се налагат по-малко и по-леки условия, отколкото са оправдани за електронните съобщителни мрежи и услуги, предоставяни на обществото.

(49)  Специфичните задължения, които могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги ▌ в съответствие със законодателството на Съюза по силата на значителното им пазарно влияние, както е определено в настоящата директива, следва да бъдат налагани отделно от общите права и задължения според общото разрешение.

(50)  Доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги могат да се нуждаят от потвърждение на правата си по общото разрешение по отношение на взаимосвързаността и правото на пренасяне, по-конкретно за улесняване на преговорите с други регионални или местни равнища на управление или доставчици на услуги в други държави членки. За тази цел, ОЕРЕС, който получава нотификацията за предоставяне на обществени или частни съобщителни мрежи или услуги, следва да предостави декларации на предприятията ▌чрез автоматичен отговор на нотификация според общото разрешение. Такива декларации сами по себе си следва да не представляват актове на предоставяне на права или права съгласно общото разрешение или правата за тяхното използване или упражняване не следва да зависят от издаването на такива декларации.

(51)  Върху доставчиците на електронни съобщителни услуги могат да се налагат административни такси, с цел да се финансират дейностите на националните регулаторни органи или други компетентни органи във връзка с управлението на системата за разрешение и предоставянето на права за използване. Такива такси следва да бъдат ограничени, за да покриват настоящите административни разходи за тези дейности. За тази цел следва да бъде създадена прозрачност на приходите и разходите на националните регулаторни органи и другите компетентни органи чрез годишно отчитане на общия размер на събраните такси и административните разходи. По такъв начин предприятията могат да проверяват дали административните разходи съответстват на таксите.

(52)  Системите за административни такси следва да не опорочават конкуренцията или да създават пречки за навлизането на пазара. С общата система за разрешение вече няма да бъде възможно административните разходи и оттам таксите да бъдат отнасяни към отделните предприятия, освен при предоставянето на права за използване на номера, радиочестотен спектър и права за изграждане на съоръжения. Приложимите административни такси следва да отговарят на принципите на системата за общо разрешение. Пример за справедлива, проста и прозрачна алтернатива за критериите за предоставяне на разходите може да бъде формула за разпределение във връзка с тези задължения. Когато административните такси са много ниски, може да бъде уместно също така използването на фиксирани такси или такси, които са комбинация от фиксирана основа и елемент, свързан с оборота. Доколкото системата за общо разрешение обхваща и предприятия с много малък пазарен дял, като например доставчици на мрежови услуги на ниво община или доставчици на услуги, чийто бизнес модел генерира много малки приходи дори в случаи на значително пазарно присъствие от гледна точка на обемите, държавите членки следва да разгледат възможността за определяне на минимален праг за налагането на административни такси.

(53)  Може да се наложи държавите членки да променят правата, условията, процедурите и таксите във връзка с общото разрешение и правата за използване, когато това е обективно обосновано. Промените следва да бъдат надлежно и своевременно нотифицирани на всички заинтересовани страни, които трябва да получат достатъчни възможности да изразят своите становища по предвидените промени. Като се има предвид необходимостта от гарантиране на правната сигурност и насърчаване на регулаторната предвидимост, всяко ограничаване или отнемане на съществуващи права за ползване на радиочестотен спектър или изграждане на съоръжения следва да бъде уредено с предвидими и прозрачни процедури, така че може да се наложат по-строги изисквания или механизъм за уведомяване, когато правата за ползване са били определени вследствие на състезателни или сравнителни процедури. Освен това, в случай на индивидуални права за използване на радиочестотен спектър, правата и условията по такива лицензи следва да бъдат изменяни само след предварително консултиране с носителя на правата. Тъй като ограничаването или отнемането на общи разрешения или права може да има значителни последици за техните носители, националните компетентни органи следва да подхождат с особена грижа, и още преди приемането на подобни мерки да правят предварителна оценка на потенциалните вреди, които могат да произтекат от тези мерки. Следва да се избягват ненужни процедури в случай на незначителни изменения на съществуващи права за изграждане на съоръжения или ползване на радиочестотен спектър, когато тези изменения не засягат интересите на трети страни. Промяната в използването на радиочестотния спектър в резултат на прилагането на принципите за неутралност на технологиите и услугите не следва да се разглежда като достатъчно основание за отнемане на права, тъй като не представлява предоставяне на ново право.

(54)  Незначителни изменения на правата и задълженията са тези изменения, които са основно административни, не променят по същество естеството на общите разрешения и на индивидуалните права на ползване и следователно не могат да породят сравнителни предимства на другите предприятия.

(55)  Националните регулаторни и други компетентни органи трябва да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи. Може също така да е необходимо да се събира такава информация от името на Комисията или ОЕРЕС, за да им позволи да изпълняват задълженията си според законодателството на Съюза. Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерно бреме върху предприятията. Информацията, събирана от националните регулаторни и други компетентни органи, следва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна в съответствие с националните правила за обществен достъп до информацията, и при условията на националното законодателство и правото на Съюза за търговската тайна.

(56)  С цел да се гарантира, че националните регулаторни органи изпълняват своите регулаторни задачи по ефективен начин, данните, които те събират, следва да включват счетоводни данни за пазарите на дребно, които са свързани с пазари на едро, в които даден оператор има значителна пазарна сила, и като такива се регулират от националния регулаторен орган. Данните следва също така да включват данни, които да позволяват на националния регулаторен орган да оценява спазването на условията, с които са обвързани правата на ползване, възможното въздействие на планирани надграждания или промени на мрежовата топология върху развитието на конкуренцията или върху продукти на едро, предоставяни на други страни. Информацията относно спазването на условията за покритие, с които са обвързани правата на ползване на радиочестотен спектър, е от съществено значение за постигането на пълнота на проучванията за географското разгръщане на мрежите, предприемани от националните регулаторни органи. В това отношение те следва да могат да изискват информацията да се представя в разбивка на местно равнище с ниво на подробност, което е подходящо за извършването на проучванията за географското разгръщане на мрежите.

(57)  За да се облекчат задълженията за отчитане и предоставяне на информация за доставчиците на мрежи и услуги и за съответните компетентни органи, такива задължения следва да бъдат пропорционални, обективно обосновани и ограничени до строго необходимото. По-специално, дублирането на искания за информация от компетентния орган и ОЕРЕС и системното и редовно доказване на спазването на всички условия по дадено общо одобрение или право за ползване следва да се избягват. Задълженията за докладване и предоставяне на информация, наложени на доставчиците на електронни съобщителни услуги, извършващи дейност в няколко държави членки, когато доставчикът има основно място на установяване в Съюза и попада в обхвата на общото разрешение на държавата членка на основното му място на установяване, се координират от тази държава членка, без да се засяга искането за информация, свързано с предоставянето на права за използване на номера, радиочестотен спектър и права за изграждане на съоръжения. ОЕРЕС следва да улесни свободния поток на информацията между съответните държави членки. Тази информация следва да се изисква в общ и стандартизиран формат, установен от ОЕРЕС. Предприятията следва да знаят какво е предназначението на исканата информация. Предоставянето на информация следва да не бъде условие за достъп до пазара. При прекратяването на дейността от доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги може да се изисква нотифициране за статистически цели.

(58)  Задълженията на държавите членки да предоставят информация за защитата на интересите на Съюза съгласно международни споразумения, както и задълженията за докладване съгласно законодателството, което не се отнася конкретно за отрасъла на електронните съобщения, като например законите за защита на конкуренцията, следва да не бъдат засегнати.

(59)  Информация, считана за поверителна от компетентен орган в съответствие с националните правила и правилата на Съюза за търговската тайна и защитата на личните данни, може да бъде обменяна с Комисията, други национални регулаторни органи и ОЕРЕС в случаите, когато такъв обмен е необходим за прилагане на разпоредбите на настоящата директива. Обменяната информация следва да бъде ограничена до онова, което е пропорционално на целта на този обмен.

(60)  Широколентовите електронни съобщителни мрежи стават все по-разнообразни по отношение на своята технология, топология, използвани средства и собственост, поради което регулаторната намеса трябва да е въз основа на подробна информация за разгръщането на мрежите, за да бъде ефективна и да се насочи към областите, в които е необходима. Тази информация е от съществено значение за целта, насочена към насърчаване на инвестициите, повишаване на свързаността в целия Съюз и предоставяне на информация на всички съответни органи и на гражданите. Тя следва да включва проучвания както за изграждането на мрежи с много голям капацитет, така и за значителни модернизации или разширения на съществуващи мрежи с медни проводници или други мрежи, които може да не съответстват по работни показатели на мрежите с много голям капацитет във всички отношения, като например полагането на оптични влакна до локалните мрежови възли, съчетано с активни технологии като векторирането. Степента на подробност и териториална раздробеност на информацията, събирана от националните регулаторни органи, следва да бъде съобразена с конкретната регулаторна цел и адекватна на регулаторните цели, за които служи. Поради това размерът на териториалните единици ще се различава в различните държави членки в зависимост от регулаторните нужди в конкретните национални обстоятелства и наличието на данни на местно равнище. Ниво 3 в общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) вероятно няма да е достатъчно малка териториална единица в повечето случаи. Националните регулаторни органи следва да се ръководят от насоките на ОЕРЕС за най-добрите практики за изпълнение на такива задачи, а тези насоки ще могат да се опират на натрупания опит на националните регулаторни органи в провеждането на проучвания за географското разгръщане на мрежите. Без да се засягат изискванията за поверителност, националните регулаторни органи следва, ако информацията още не е на разположение на пазара, да я предоставят на разположение в отворен формат за данни и без ограничения за повторно използване на информацията, събрана в хода на такива проучвания, и следва да предоставят на крайните ползватели инструменти, свързани с качеството на услугите, за да дадат своя принос за подобряване на тяхната осведоменост за наличните услуги за свързаност. По преценка на националните регулаторни органи при необходимост те могат да събират и публично достъпна информация относно плановете за разгръщане на мрежи с много голям капацитет. При събирането на такава информация всички съответни органи следва да зачитат принципа на поверителност и следва да избягват поставянето на оператор в неблагоприятно конкурентно положение.

(61)  Преодоляването на цифровото разделение в Съюза е от основно значение, за да се даде възможност на гражданите на Съюза да имат достъп до съвременни интернет и цифрови услуги. За тази цел, в случай на наличие на конкретни и ясно определени райони в цифрова изолация, националните регулаторни органи следва да имат възможност да организират покана за заявяване на интерес с цел да се намерят предприятия, които желаят да инвестират в мрежи с много голям капацитет. С оглед на предвидимостта на инвестиционните условия националните регулаторни органи следва да могат да споделят информация с предприятията, изразили интерес за изграждане на мрежи с много голям капацитет, относно това дали във въпросния район е осъществена ▌модернизация от друг вид на мрежите, включително такива със скорост на изтегляне на данни под 100 Mbps.

(62)  Важно е националните регулаторни и други компетентни органи да се консултират с всички заинтересовани страни по предлаганите решения, да им дават достатъчно време за представяне на коментари предвид сложността на обсъждания въпрос и да вземат предвид техните бележки преди вземането на окончателно решение. С оглед да гарантират, че решенията на национално ниво не противоречат на целите на единния пазар или на други цели от договора, националните регулаторни органи следва също така да уведомяват Комисията и другите национални регулаторни органи за определени проекторешения, за да могат те да ги коментират. Уместно е националните регулаторни органи да се консултират със заинтересованите страни по всички проектомерки, които засягат търговията между държавите членки. Случаите, за които се прилагат процедурите, посочени в членове 24 и 34, са определени в настоящата директива.

(63)  С цел уместно отговаряне на интересите на гражданите, държавите членки следва да установят подходящ механизъм за консултации. Такъв механизъм може да приеме формата на орган, който независимо от националния регулаторен орган и от доставчиците на услуги да провежда изследвания в области, свързани с потребителите, като потребителско поведение и механизми за смяна на доставчици, да работи по прозрачен начин и да дава своя принос към съществуващите механизми за консултация със заинтересовани страни. В допълнение би могъл да се създаде механизъм, който да позволи подходящо сътрудничество по въпроси, свързани със насърчаването на законното съдържание. Никоя процедура за сътрудничество съгласно този механизъм обаче не следва да позволява системно наблюдение на ползването на интернет.

(64)  В случай на спор между предприятия в една и съща държава членка в област, обхваната от настоящата директива, например що се отнася до задължения за достъп и взаимно свързване или до начина за пренос на списъци на крайни ползватели, потърпевшата страна, която е водила добронамерени преговори, но не е успяла да сключи споразумение, следва да може да отнесе спора за разрешаване от националния регулаторен орган. Националните регулаторни органи трябва да са в състояние да наложат решение на страните. Намесата на национален регулаторен орган в разрешаването на спор между доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги в държава членка следва да бъде насочена към гарантиране на спазване на задължения, произтичащи от настоящата директива.

(65)  Наред с правото на обезщетение, предоставено от националното законодателство или от законодателството на Съюза, е необходимо да бъде дадена възможност за откриване на опростена процедура по молба на която и да било от страните по спора за разрешаване на трансгранични спорове между предприятия, които предоставят или имат разрешение да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги в различни държави членки.

(66)  Една от важните задачи, възложени на ОЕРЕС, е да приема решения във връзка с трансгранични спорове, когато това е необходимо. Поради това националните регулаторни органи следва изцяло да прилагат решението на ОЕРЕС в мерките, с които налагат каквото и да било задължение на някое предприятие или по друг начин разрешават спорове в такива случаи.

(67)  Липсата на координация между държавите членки по отношение на подхода им при разпределянето и предоставянето на разрешенията за използването на радиочестотния спектър, както и по отношение на значителни проблеми със смущения, може силно да засегне развитието на цифровия единен пазар. Поради това държавите членки следва взаимно да си сътрудничат, като в пълна степен се ползват от предимствата на посредничеството на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG). Освен това следва да се повиши ефикасността на координацията между държавите членки с оглед решаването на проблема с вредните радиосмущения, чрез използване на посредничеството на RSPG като начин за улесняване на уреждането на споровете. Като се вземат предвид специфичните опасения и цели на Съюза, следва да се отдаде приоритет на процедура на Съюзаза уреждане на споровете по трансгранични въпроси между държавите членки, която да има предимство пред механизмите за уреждане на спорове по реда на международното право.

(68)  Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG) е консултативна група на високо равнище към Комисията и е създадена по силата на Решение 2002/622/ЕО на Комисията с цел да допринася за развитието на вътрешния пазар и да подпомага разработването на политика на Съюза в областта на радиочестотния спектър, като взема предвид икономически, политически, културни, стратегически, здравни и социални съображения, както и технически параметри. Предвид ролята, която играе за бъдещото засилване на сътрудничеството между държавите членки, RSPG следва да бъде учредена с настоящата директива. Тя следва да се състои от ръководителите на органите, които носят цялостната политическа отговорност за стратегическата политика в областта на радиочестотния спектър. Тя следва да подпомага и съветва държавите членки и Комисията по въпросите на политиката в областта на радиочестотния спектър. Това ще засили още повече присъствието на политиката в областта на радиочестотния спектър в различни други области на политиката на ЕС и ще помогне за постигането на междусекторна съгласуваност на национално равнище и на равнище ЕС. Групата следва също така да консултира Европейския парламент и Съвета по искане от тяхна страна. Освен това RSPG следва да функционира като форум за координация на изпълнението на произтичащите от настоящата директива задължения на държавите членки в областта на радиочестотния спектър и да играе основна роля в областите, които са от особено значение за вътрешния пазар, като например трансграничната координация и стандартизацията. Могат да бъдат създавани също така технически и експертни групи в помощ на пленарните заседания, на които висши представители на държавите членки и Комисията формират стратегическата политика.

(69)  В контекста на конкурентната среда националните регулаторни органи следва да вземат предвид становищата на заинтересованите страни, включително потребителите и ползвателите, когато разглеждат въпроси във връзка с правата на крайните ползватели. Процедурите за извънсъдебно уреждане на спорове могат да бъдат бърз и икономически ефективен начин за крайните ползватели да упражнят правата си, особено когато става дума за потребители, микро- и малки предприятия. При потребителски спорове ефективните, недискриминационни и евтини процедури за уреждане на спорове с доставчици на обществени електронни съобщителни услуги вече са осигурени чрез Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета,[21] доколкото засягат спорове по съответните договори, потребителят пребивава в ЕС, а предприятието е с установено седалище на територията на Съюза. Тъй като много държави членки са въвели процедури за уреждане на спорове за крайни ползватели, различни от потребителите, за които не се прилага Директива 2013/11/ЕС, разумно е да се запази специфичната за отрасъла процедура за уреждане на спорове както за потребители, така и за други крайни ползватели, и, ако държавата членка ги е обхванала, особено за микро- и малки предприятия. На потребителите винаги следва да се дава възможност да разрешават своите спорове с доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги посредством специфична за сектора процедура за разрешаване на спорове, ако желаят да направят това. Предвид задълбочения отраслов опит на националните регулаторни органи държавите членки следва да им предоставят възможност да изпълняват арбитражни функции чрез отделна служба в рамките на органа, която да не получава никакви указания. Процедурите за уреждане на спорове по настоящата директива следва да са ясни и ефективни и да отговарят на изискванията за качество, определени в глава II от Директива 2013/11/ЕС.

(70)   Компетентните органи следва да могат да наблюдават и осигуряват спазването на условията и сроковете на общото разрешение и правата на ползване и по-специално да гарантират ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър и спазването на задълженията за покритие и качество на услугата чрез финансови или административни санкции, включително съдебни забрани или отнемане на правата на ползване в случай на нарушаване на тези срокове или условия. Предприятията следва да представят на компетентните органи възможно най-пълната и точна информация, за да могат те да изпълняват надзорните си задачи. За да се избегне създаването на пречки пред навлизането на пазара, а именно антиконкурентно презапасяване, следва да се подобри прилагането на условията, с които държавите членки са обвързали правата на използване на радиочестотния спектър, а освен националните регулаторни органи в процеса следва да участват и всички компетентни органи. Условията следва да включват прилагането на решението „използваш или губиш“ в противодействие на дългите срокове на правата. За целта търгуването и отдаването под наем на радиочестотен спектър следва да се разглеждат като възможности, които осигуряват ефективно използване от страна на първоначалния притежател на правата. За да се гарантира правна сигурност от гледна точка на възможното налагане на санкции поради неизползване на радиочестотен спектър, следва предварително да се определят прагове за използване по отношение, наред с другото, на времето, количеството или лентите от радиочестотния спектър.

(70a)  Предоставянето на права за ползване на радиочестотен спектър за 25 или повече години следва да става при определени условия, които гарантират, че се запазват целите от общ интерес като ефикасното и ефективното ползване на спектъра и съображенията, свързани с обществения ред, сигурността и отбраната. Следователно, такива права за ползване следва да подлежат на междинна оценка след изтичането на период, не по-дълъг от десет години.

(71)  Условията, които могат да бъдат обвързани с общи разрешения и индивидуални права на ползване, следва да бъдат ограничени до строго необходимото, за да гарантират спазването на изискванията и задълженията в съответствие с националното право и с правото на Съюза.

(72)  Всяка страна, обект на решение на компетентен орган, следва да има правото да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от всякаква външна намеса или политически натиск, които биха застрашили независимата оценка на повдигнатите пред него въпроси. Този орган може да бъде и съд. Освен това, всяко предприятие, което смята, че неговата кандидатура за предоставяне на права за инсталиране на съоръжения, не е била разгледана в съответствие с принципите, установени в настоящата директива, следва да има правото да обжалва такива решения. Тази процедура по обжалване не следва да засяга разделението на компетенциите в рамките на националната съдебна система и на правата на юридическите или физическите лица според националното законодателство. Във всички случаи следва държавите членки да предоставят ефективен съдебен контрол срещу такива решения.

(73)  С цел да се гарантира правната сигурност за пазарните участници, апелативните органи следва да изпълняват функциите си ефективно; по-специално, процедурите по обжалване не следва да бъдат неоправдано продължителни. Временни мерки със суспензивен ефект спрямо решенията на компетентен орган следва да бъдат предоставяни единствено в спешни случаи за предотвратяване на сериозна и непоправима вреда за страната, поискала тези мерки, и ако балансът на интересите изисква това.

(74)  Съществува широко разминаване в начина, по който апелативни органи са прилагали временни мерки за спиране на решенията на националните регулаторни органи. С цел постигане на по-голяма последователност на подхода следва да се приложи общ стандарт в съответствие със съдебната практика на Съюза. Апелативните органи следва също така да разполагат с правомощието да изискват налична информация, публикувана от ОЕРЕС. Предвид значението на обжалванията за цялостното функциониране на регулаторната рамка, следва да се изгради механизъм за събиране на информация относно обжалванията и решенията за спиране на действието на решения, взети от компетентните органи във всички държави членки, и за докладването на тази информация на Комисията и на ОЕРЕС. Този механизъм следва да гарантира, че Комисията или ОЕРЕС могат да изискат от държавите членки текста на решенията и присъдите с оглед създаването на база данни.

(74a)  Прозрачността при прилагането на механизъм на Съюза за консолидиране на вътрешния пазар на електронните съобщения следва да бъде увеличена в интерес на гражданите и заинтересованите страни и да дава възможност на заинтересованите страни да изложат своите виждания, включително като изискват националните регулаторни органи да публикуват всяка проектомярка едновременно със съобщаването ѝ на Комисията, ОЕРЕС и националните регулаторни органи в други държави членки. Всяка подобна проектомярка следва да бъде мотивирана и да съдържа подробен анализ.

(75)  Комисията следва да може, след като се съобрази в максимална степен със становището на ОЕРЕС, да изиска от националния регулаторен орган да оттегли проектомярка, когато тя засяга определение на релевантни пазари или определянето или не на предприятия със значителна пазарна сила, и когато такива решения биха поставили бариера пред единния пазар или биха били несъвместими със законодателството на Съюза, и по-специално с политическите цели, които националните регулаторни органи следва да преследват. Тази процедура не накърнява прилагането на процедурата за нотификация, предвидена в Директива 2015/1535/ЕС, и прерогативите на Комисията съгласно Договора по отношение на нарушенията в законодателството на Съюза.

(76)  Националната консултация, предвидена в член 24, следва да се провежда преди консултацията в рамките на Съюза, предвидена в членове 34 и 35 от настоящата директива, за да се позволи мненията на заинтересованите страни да се отразят в консултацията в рамките на Съюза. Това също би избегнало нуждата от втора консултация в рамките на Съюза, в случай на промени в планираната мярка в резултат на националната консултация.

(77)  Важно е регулаторната рамка да се прилага навременно. Когато Комисията е взела решение, изискващо от национален регулаторен орган да оттегли планирана мярка, националните регулаторни органи следва да представят преработена мярка пред Комисията. Следва да се определи краен срок за нотифицирането на преработената мярка пред Комисията по член 34 с цел пазарните участници да са запознати с времетраенето на прегледа на пазара и с цел увеличаване на правната сигурност.

(78)  Механизмът на Съюза, позволяващ на Комисията да изисква от националните регулаторни органи да оттеглят планирани мерки относно определяне на пазар и определяне на оператори със значителна пазарна сила, е допринесъл значително за последователен подход при установяване на обстоятелствата, при които може да се приложи регулиране ex-ante и тези, при които операторите подлежат на такова регулиране. Опитът с процедурите по член 7 и 7а от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) показва, че несъответствия в прилагането на корективни мерки от страна на националните регулаторни органи при сходни пазарни условия възпрепятстват вътрешния пазар на електронни съобщения. Ето защо Комисията и ОЕРЕС следва да участват съобразно своите компетенции в гарантирането на по-високо ниво на последователност при прилагането на корективни мерки относно проекти за мерки, предлагани от националните регулаторни органи. Освен това, когато ОЕРЕС споделя опасенията на Комисията, Комисията следва да има право да изиска от националния регулаторен орган да оттегли дадена проектомярка. За да се използва експертният опит на националните регулаторни органи в пазарния анализ, Комисията следва да се консултира с ОЕРЕС, преди да приеме своето решение и/или препоръка.

(79)  Предвид кратките срокове в механизма за консултация в рамките на Съюза, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема препоръки и/или насоки за опростяване на процедурите за обмен на информация между Комисията и националните регулаторни органи – например при стабилни пазари, или само незначителни промени в мерки, които са били предмет на предишна нотификация. На Комисията следва да се предоставят правомощия да разрешава въвеждането на освобождаване от задължение за нотифициране с цел рационализиране на процедурите в някои случаи.

(80)  От националните регулаторни органи следва да се изисква да си сътрудничат помежду си, с ОЕРЕС и с Комисията по прозрачен начин, за да осигурят последователно прилагане във всички държави членки на разпоредбите на настоящата директива.

(81)  Необходимо е свободата на действие на националните регулаторни органи да се съчетае с развитието на последователни регулаторни практики и последователното прилагане на регулаторната рамка с цел ефективен принос за развитие и завършване на изграждането на вътрешния пазар. Поради това, националните регулаторни органи следва да подкрепят дейностите на Комисията и на ОЕРЕС, насочени към вътрешния пазар.

(82)  Мерките, които могат за засегнат търговията между държавите членки, са онези мерки, които могат да имат пряко или непряко, действително или потенциално влияние върху формата на търговия между държавите членки, по начин, по който това би могло да създаде бариера пред единния пазар. В тях се включват мерки, които имат значително влияние върху оператори или потребители в други държави-членки, които включват, inter alia: мерки, които се отнасят за цените за потребители в други държави-членки; мерки, които засягат възможността на едно предприятие, създадено в друга държава членка, да предостави електронни съобщителни услуги, и по-специално мерки, които засягат възможността да се предлагат транснационални услуги; и мерки, които засягат структурата на пазара или достъпа до него, като по този начин водят до последствия за предприятия в други държави членки.

(83)  При извършване на прегледите на функционирането на настоящата директива, Комисията следва да прецени, в контекста на пазарните тенденции и предвид както на конкуренцията, така и на защитата на потребителите, дали все още съществува необходимост от разпоредбите за специфично за отрасъла регулиране ex ante, или тези разпоредби следва да бъдат изменени или отменени.

(84)  С оглед на цялостните си експертни познания за икономиката и за пазара и обективния технически характер на оценките си, и за да осигурят съгласуваност с другите си задачи по регулирането на пазара, националните регулаторни органи следва да определят елементите от процедурите за подбор и условията, с които са обвързани правата на ползване на радиочестотния спектър и оказват най-голямо въздействие върху пазарната и конкурентната ситуация, включително условията за навлизане и разширяване. Това включва например параметрите за икономическа оценка на спектъра съгласно настоящата директива, конкретизиране на регулаторните и пазарни мерки като използване на тавани на радиочестотния спектър, запазването на спектър или налагането на задължения за предоставяне на достъп до пазара на едро, или начини за определяне на условията за покритие, с които са обвързани правата на ползване. По-съгласуваното използване и определяне на такива елементи ще се повлияе благоприятно от координационен механизъм, при който ОЕРЕС, Комисията и националните регулаторни органи на другите държави членки могат да разглеждат проектомерките преди предоставянето на права за ползване от дадена държава членка паралелно с националната публична консултация. Определената от националния регулаторен орган мярка може да бъде само част от по-широка национална мярка, която по-общо може да се състои в предоставяне, търговия и отдаване под наем, срок, подновяване или изменение на права на ползване на радиочестотен спектър, както и в процедурата за подбор или условията, с които са обвързани правата на ползване. Ето защо когато нотифицират дадена проектомярка, националните регулаторни органи могат да предоставят информация за други национални проектомерки, свързани със съответната процедура за подбор с оглед ограничаване правата на ползване на радиочестотен спектър, които не са обхванати от механизма за партньорски проверки.

(85)  Когато се постигне споразумение на европейско ниво за хармонизирано предоставяне на радиочестоти на определени предприятия, държавите членки следва строго да прилагат споразумението при предоставяне на права на използване за радиочестоти от националния план за използване на честотите.

(86)  Когато предоставят права за ползване в случаи, в които предвижданото ползване има трансгранично измерение, държавите членки следва да се насърчават да разглеждат издаването на съвместни разрешения като вариант.

(87)  Всяко решение на Комисията в съответствие с член 38, параграф 1 следва да бъде ограничено до регулаторни принципи, подходи и методи. С цел избягване на съмненията, то не следва да предписва подробности, които обикновено следва да отразяват националните особености, и не следва да забранява алтернативни подходи, за които може разумно да се очаква, че имат равностоен ефект. Подобно решение следва да бъде пропорционално и не следва да поражда действие спрямо решения, взети от националните регулаторни органи, които не създават пречки за вътрешния пазар.

(88)  Съюзът и държавите членки са поели ангажименти по отношение на стандартите и регулаторната рамка на далекосъобщителните мрежи и услуги в Световната търговска организация.

(89)  Стандартизацията следва да остане предимно движен от пазара процес. Въпреки това, възможно е все още да има случаи, в които е подходящо да се изисква спазването на специфични стандарти на ниво на Съюза, за да се подобрят оперативната съвместимост и свободата на избор за ползвателите и да се насърчи взаимната свързаност на единния пазар. На национално ниво държавите членки са обвързани с разпоредбите на Директива 2015/1535/ЕС. Процедурите по стандартизация съгласно настоящата директива не накърняват разпоредбите на Директива 2014/53/ЕС за радиосъоръженията, Директива 2014/35/ЕС за ниското напрежение и Директива 2014/30/ЕС за електромагнитната съвместимост.

(90)  От доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, или и на двете, следва да се изисква да вземат мерки за опазване на сигурността съответно на техните мрежи и услуги и да предотвратят или сведат до минимум последиците от инциденти във връзка със сигурността, включително инцидентите, причинени от кражба на устройства. Предвид актуалната степен на технологично развитие, тези мерки следва да гарантират ниво на сигурност на мрежите и услугите, което съответства на рисковете за тях. Мерките за сигурност следва да са съобразени, като минимум, с всички значими аспекти на следните елементи: по отношение на сигурността на мрежите и съоръженията – физическа сигурност и сигурност на средата, сигурност на доставките, контрол на достъпа до мрежите и тяхната цялост; по отношение на действията при инцидент – процедури за действие при инцидент, способност за установяване на инциденти, докладване на инциденти и комуникации във връзка с тях; по отношение на управлението на непрекъснатостта на дейностите – стратегия за непрекъснатост на услугата и планове за извънредни ситуации, способности за възстановяване след бедствия; по отношение на наблюдението, одита и изпитванията – политика за наблюдение и регистриране, планове за действие при извънредни ситуации, изпитване на мрежата и услугите, оценки на сигурността и наблюдение на съответствието; и съответствие с международните стандарти.

(91)  Предвид нарастващото значение на междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, е необходимо да се гарантира, че и те са предмет на подходящи изисквания за сигурност съгласно своята специфика и икономическо значение. Затова доставчиците на такива услуги следва да осигурят ниво на сигурност, съизмеримо със степента на риска за сигурността, на който са изложени предлаганите от тях електронни съобщителни услуги. Като се има предвид, че доставчиците на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, обикновено не упражняват действителен контрол върху преноса на сигнали по мрежи, степента на риск за такива услуги в някои отношения може да се разглежда като по-ниска от тази за традиционните електронни съобщителни услуги. Поради това, когато е оправдано от действителната оценка на потенциалния риск за сигурността, изискванията към сигурността на междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, следва да бъдат по-облекчени. В този контекст доставчиците следва да могат да вземат решения относно мерките, които смятат за подходящи за управление на рисковете за безопасността, на които са изложени техните услуги. Същият подход следва да се прилага, според обстоятелствата, и към междуличностните съобщителни услуги посредством номер, при които не се упражнява действителен контрол върху преноса на сигнал.

(91a)  Доставчиците на обществени съобщителни мрежи или на обществени електронни съобщителни услуги следва да информират ползвателите за мерките, които те могат да предприемат, за да защитят сигурността на своите съобщения, например чрез използване на специални типове софтуер или кодирани технологии. Изискването за информиране на ползвателите относно специални рискове за сигурността не следва да освобождава доставчика от задължението да предприеме за своя сметка подходящи и незабавни мерки, насочени към предотвратяване или отстраняване на всякакви нови, непредвидени рискове за сигурността и да възстанови нормалното ниво на сигурност. Предоставянето на абонатите на информация относно рисковете за сигурността следва да бъде безплатно.

(91б)  С цел да се гарантира защита на сигурността и целостта на мрежите и услугите, следва да се насърчава използването на криптиране от край до край и, при необходимост, то следва да бъде задължително, в съответствие с принципите на сигурността и защитата на неприкосновеността на личния живот още при проектирането.

(92)  Компетентните органи следва да гарантират поддържането на целостта и наличността на обществените съобщителни мрежи. Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) следва да допринася за повишаване на сигурността на електронните съобщения, наред с другото чрез подпомагане на държавите членки при предотвратяването и разрешаването на потенциални проблеми на вътрешния пазар поради несъвместимост между определени мерки за сигурност, приемане на насоки относно критериите за сигурност в тясно сътрудничество с ОЕРЕС и Комисията, предоставяне на експертни становища и консултиране, както и чрез насърчаване на обмена на най-добри практики. Компетентните органи следва да разполагат с необходимите средства за изпълнение на задълженията си, включително правомощия да изискват информацията, необходима за оценка на нивото на сигурност на мрежите и услугите. Те следва също така да имат правомощия да изискват изчерпателни и надеждни данни за действителните инциденти със сигурността, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. Когато е необходимо, те следва да бъдат подпомагани от екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), създадени по силата на член 9 от Директива (ЕС) 2016/1148[22]. По-специално, от ЕРИКС може да се изисква да предоставят на компетентните органи информация за рисковете и инцидентите, които засягат обществени съобщителни мрежи и обществено достъпни електронни съобщителни услуги, и да препоръчват начини за справяне с тях.

(93)  Когато за предоставянето на електронни съобщения се разчита на публични ресурси, за чието използване се изисква специално разрешение, държавите членки могат да предоставят на органа, отговарящ за издаването му, правото да налага такси, за да се гарантира оптималното използване на тези ресурси, съгласно процедурите, предвидени в настоящата директива. В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки не могат да налагат никакви други такси във връзка с предоставянето на мрежи и електронни съобщителни услуги, освен предвидените в настоящата директива. В това отношение държавите членки следва да имат съгласуван подход при определянето на тези такси, за да не налагат излишен финансов товар, свързан с процедурата за общо разрешение или с правата за ползване за доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги.

(94)  За да се осигури оптималното използване на ресурсите, таксите следва да отразяват икономическото и технологичното състояние на съответния пазар, както и други важни фактори, които определят стойността им. Същевременно таксите следва да се определят по начин, който да насърчава иновациите в предоставянето на мрежи и услуги, както и конкуренцията на пазара. Поради това държавите членки следва да гарантират, че таксите за права на ползване се определят въз основа на механизъм, който предвижда подходящи мерки за предотвратяване на изкривяването на стойността на таксите вследствие на политики за максимално увеличаване на печалбите, антиконкурентно наддаване или сходни практики. Настоящата директива не накърнява целите, за които се използват таксите за права за използване и права за изграждане на съоръжения. Такива такси могат да се използват примерно за финансиране на дейности на националните регулаторни органи и компетентните органи, които не могат да бъдат покрити с административните такси. Когато, в случай на конкурсни или сравнителни процедури за подбор, таксите за права за използване на радиочестотния спектър представляват изцяло или отчасти еднократна сума, договореностите за плащане следва да гарантират, че такива такси на практика не водят до подбор на основата на критерии, които не са свързани с целта да се осигури оптимално използване на радиочестотния спектър. Комисията може да публикува редовно стандарти на проучвания и други указания, според случая, във връзка с най-добрите практики при предоставянето на радиочестотен спектър, предоставянето на номера или предоставянето на права за преминаване.

(95)  Таксите, наложени на предприятията за правата на използване на радиочестотния спектър, могат да въздействат върху решенията относно придобиването на такива права и относно начина за най-оптимално използване на ресурси на радиочестотния спектър. Ето защо, с оглед на осигуряването на най-оптимално ефикасно използване, когато въвеждат минимални цени ▌, държавите членки следва да гарантират, че тези цени отразяват алтернативното използване на ресурса и допълнителните разходи във връзка със спазването на условията по разрешението, наложени от други цели на политиката, чието изпълнение не е логично да се очаква в рамките на нормалните търговски практики, например условия за териториално покритие.

(96)  Оптималното използване на ресурсите на радиочестотния спектър зависи от наличието на подходящи мрежи и свързаните с тях съоръжения. В това отношение таксите за правата на ползване на радиочестотен спектър и за правата за изграждане на съоръжения следва да са съобразени с необходимостта от улесняване на постоянното развитие на инфраструктурата с оглед постигане на най-ефективното използване на ресурсите. Поради това държавите членки следва да предвидят условия за плащане на таксите за право на ползване на радиочестотен спектър, които да са обвързани с действителното наличие на ресурса по начин, който улеснява инвестициите, необходими за насърчаване на такова развитие. Условията следва да се определят по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин преди откриването на процедурите за предоставяне на права на ползване на радиочестотния спектър, а таксите – да бъдат ясно определени.

(97)   Следва да се гарантира, че съществуват процедури за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения, които са своевременни, недискриминационни и прозрачни, с цел да се гарантират условията за честна и ефективна конкуренция. Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи износа или ползването на собствеността, нормалното упражняване на правата на собственост, нормалното използване на обществената собственост или принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите членки, регламентиращи системата на собствеността.

(98)  Разрешенията, издавани на доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги, които им осигуряват достъп до обществена или частна собственост, са съществени фактори за изграждането на електронни съобщителни мрежи или нови мрежови елементи. Поради това, ненужна усложненост и забавяне в процедурите за предоставяне на права на преминаване биха могли да представляват сериозна пречка за развитието на конкуренцията. Следователно, придобиването на права на преминаване от предприятия, притежаващи разрешение, следва да се опрости. Националните регулаторни органи следва да могат да координират придобиването на права на преминаване, като правят достъпна съответната информация на своите уебсайтове.

(99)  Необходимо е да бъдат засилени правомощията на държавите членки спрямо притежателите на права на преминаване, за да се гарантира навлизане или изграждане на нова мрежа по справедлив, ефективен и съобразен с околната среда начин и независимо от задължението на оператор със значителна пазарна сила да дава достъп до електронната си съобщителна мрежа. Подобряването на съвместното използване на съоръжения може да понижи екологичните разходи, да бъде в интерес на общественото здраве и обществената сигурност и да постигне целите на териториалното и селищно планиране. Компетентните органи следва да имат правомощията да изискват от предприятия, които имат полза от инсталирането на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот да използват съвместно тези съоръжения или имоти (включително физическо съвместно разполагане) след подходящ период на обществено обсъждане, по време на който на всички заинтересовани страни следва да се дава възможност да изразят становищата си в конкретните области, където причини от обществен интерес налагат това. Това се отнася например за случаите, когато подпочвеният слой е претоварен или се налага да се преодолее естествено препятствие. По-специално, компетентните органи следва да са в състояние да налагат съвместно използване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения, като например канали, кабелопроводи, мачти, люкове, кутии, антени, кули и други поддържащи конструкции, сгради или подстъпи към сгради, както и по-добро координиране на строителните дейности по екологични или други съображения от обществен интерес. Напротив, на националните регулаторни органи следва да се възложи да определят правила за разпределянето на разходите по споделянето на съоръжението или имота, за да се гарантира, че засегнатите предприятия ще бъдат адекватно компенсирани за риска. Предвид задълженията, наложени по силата на Директива 2014/61/ЕС, компетентните органи, по-специално местните органи, следва също така да установяват подходящи процедури за координация, в сътрудничество с националните регулаторни органи, по отношение на благоустройствените дейности и други обществени съоръжения или имущество, които могат да включват процедури, гарантиращи, че заинтересованите страни са информирани относно подходящи обществени съоръжения или имущество, текущите и планирани благоустройствени дейности, както и че са своевременно известени за такива дейности, и че съвместното използване е улеснено в максималната възможна степен.

(100)  Когато, по екологични причини, от мобилни оператори се изисква да използват съвместно кули или пилони, такова задължително съвместно ползване може да доведе до намаляване нивата на максималната излъчвана мощност, разрешени на всеки оператор, поради причини, свързани с общественото здраве, и това на свой ред може да наложи на операторите да инсталират повече предавателни станции, за да гарантират национално покритие. Компетентните органи следва да се стремят да съвместят въпросните причини, свързани с околната среда и общественото здраве, като вземат надлежно предвид подхода на предпазливост, посочен в Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета.

(101)  Радиочестотният спектър е оскъден публичен ресурс с голяма обществена и пазарна стойност. Той е основен ресурс за основаващите се на радиовълни електронни съобщителни мрежи и услуги и, доколкото се отнася до такива мрежи и услуги, следва да бъде ефикасно разпределян и предоставян от националните регулаторни органи съгласно набор хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и съгласно обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, обществени, езикови и културни интереси, свързани с използването на честотите. Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър)[23] установява рамка за хармонизиране на радиочестотния спектър.

(102)  Дейностите в Съюза във връзка с политиката в областта на радиочестотния спектър не следва да засягат мерките, предприети на съюзно или национално ниво, в съответствие с правото на Съюза, за преследване на цели от общ интерес, в частност по отношение на регулиране на съдържанието и на аудиовизуалната и медийна политики и правото на държавите членки да организират и използват своя радиочестотен спектър за обществения ред, обществената сигурност и отбраната. Тъй като използването на радиочестотния спектър за военни или други цели на националната сигурност оказва въздействие върху наличието на спектър за вътрешния пазар, политиката в областта на радиочестотния спектър следва да взема предвид всички сектори и аспекти на политиките на Съюза и да съгласува съответните им нужди, като същевременно зачита правата на държавите членки.

(103)  Осигуряването на максимално покритие с мрежи с най-високия възможен капацитет във всяка държава членка е от съществено значение за икономическото и социалното развитие, участието в обществения живот и социалното и териториално сближаване. Тъй като използването на електронни съобщения се превръща в неразривен елемент на европейското общество и благоденствие, следва да се постигне покритие за цялата територия на ЕС, така че да се обхванат близо 100% от гражданите на ЕС, като се разчита на държавите членки да наложат подходящи изисквания за покритие, които следва да се приспособят към всеки обслужван район и да се ограничат до пропорционална тежест, за да не се възпрепятства въвеждането от доставчиците на услуги. Плътното покритие на територията ▌следва да се увеличи максимално и да бъде надеждно с цел да се насърчат вътрешните и трансграничните услуги и приложения, като например свързаните автомобили и електронното здравеопазване. Ето защо налагането от страна на компетентните органи на задължения за покритие следва да се координира на ниво ЕС. Като се отчита националната специфика, това координиране следва да се ограничи до общи критерии за определяне и измерване на задълженията за покритие, като например гъстота на населението или топографски и топологични характеристики.

(104)  Нуждата да се гарантира, че гражданите не са изложени на действието на електромагнитни полета в степен, опасна за общественото здраве, следва да се разглежда съгласувано в рамките на Съюза, като се обърне особено внимание на подхода на предпазливост, посочен в Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета[24], за да се осигурят съгласувани условия за внедряване. Що се отнася до мрежите с много голям капацитет, по целесъобразност държавите членки следва да прилагат процедурата, предвидена в Директива 2015/1535/ЕС, за да се осигури и прозрачност за заинтересованите страни и да се даде възможност за реакция на други държави членки и на Комисията.

(105)  Хармонизирането и координирането на радиочестотния спектър и регулирането на съоръженията, подпомагано от стандартизацията, се допълват взаимно и трябва да се координират тясно, за да изпълняват ефективно общите си цели с помощта на RSPG. Координацията между съдържанието и сроковете на мандатите в Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) съгласно Решението за радиочестотния спектър и исканията за стандартизиране, отправени към стандартизационни организации като Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, включително и такива по отношение на параметрите на радиоприемниците, следва да улеснят въвеждането на бъдещи системи, да подпомогнат възможностите за споделяне на спектър и да гарантират ефективно управление на радиочестотния спектър. Всички стандарти, спецификации или препоръки относно мрежовите елементи и прилежащите съоръжения, били те фиксирани или мобилни, следва, когато е възможно, да вземат предвид задължения за достъп, които евентуално трябва да бъдат наложени съгласно настоящата директива.

(106)  Търсенето на хармонизиран радиочестотен спектър не е еднакво навсякъде в Съюза. Когато липсва търсене на дадена хармонизирана радиочестотна лента на регионално или национално равнище, държавите членки следва по изключение да могат да позволят алтернативно ползване на тази лента, докато продължава липсата на търсене и при условие, че алтернативното ползване не засяга хармонизираното ползване на въпросната лента от други държави членки и ще бъде преустановено, когато се появи търсене за хармонизирано ползване.

(107)  Гъвкавостта в управлението на радиочестотния спектър и достъпа до него беше постигната посредством разрешения, неутрални спрямо технологиите и услугите, което да позволи на ползвателите на спектъра да избират най-добрите технологии и услуги, които да прилагат в честотните ленти, обявени за свободни за електронни съобщителни услуги, в съответните национални планове за разпределение на радиочестотите в съответствие с правото на Съюза („принципи на неутралност по отношение на технологиите и услугите“). Административното определяне на технологии и услуги следва да се прилага само ако са застрашени цели от общ интерес и да бъде ясно обосновано и подлежащо на редовно преразглеждане.

(108)  Ограниченията на принципа на неутралност по отношение на технологиите следва да са целесъобразни и обосновани от необходимостта да се избягват вредни смущения, например чрез налагане на маски на излъчване и нива на мощността, за защита на общественото здраве чрез ограничаване излагането на обществеността на въздействието на електромагнитните полета, за гарантиране на правилното функциониране на услугите чрез подходящо ниво на техническо качество на услугата, което да не изключва непременно възможността за използване на повече от една услуга на една и съща честота, за гарантиране на правилно съвместно използване на спектъра, по-специално когато неговото използване подлежи само на общи разрешения, за гарантиране на ефективното използване на спектъра или за изпълнение на цел от общ интерес в съответствие с правото на Съюза.

(109)  Ползвателите на спектъра следва също така да могат свободно да избират услугите, които желаят да предлагат в радиочестотния спектър. От друга страна, следва да бъдат разрешени мерки, когато са необходими и пропорционални, като тези мерки следва да изискват предоставянето на конкретна услуга за постигане на ясно определени цели от общ интерес, като безопасността на живота, необходимостта да се насърчава социалното, регионално и териториално сближаване или избягване на неефикасното използване на радиочестотния спектър. Тези цели следва да включват насърчаването на културно и езиково многообразие и медиен плурализъм, определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. Освен в случаите, необходими за защита безопасността на живота или, по изключение, за изпълнение на други цели от общ интерес, както те са определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза, изключенията не следва да водят до изключително използване само за определени услуги, а по-скоро да дават приоритет, така че в същата честотна лента да може съвместно да съществуват други услуги или технологии, доколкото това е възможно. Държавите членки са компетентни да определят обхвата и характера на всяко изключение, свързано с насърчаването на културното и езиково многообразие и медийния плурализъм.

(110)  Тъй като разпределянето на спектър за конкретни технологии или услуги е изключение от принципите на неутралност по отношение на технологиите и услугите и намалява свободата на избор на предлагана услуга или използвана технология, всяко предложение за такова разпределяне следва да е прозрачно и да подлежи на обществена консултация.

(111)  В изключителни случаи, когато държавите членки решат да ограничат свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги по съображения за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, те следва да обяснят тези съображения.

(112)  Радиочестотният спектър следва да се управлява така, че да се гарантира избягване на вредни смущения. Поради това, тази основна концепция за вредни смущения следва да се определи точно, за да се гарантира, че регулаторната намеса е ограничена до степента, необходима за предотвратяване на такива смущения, като се вземе предвид и необходимостта в мрежовите съоръжения и крайните устройства да се прилагат устойчиви технологии за приемане на сигнали. Радиорегламентите на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) определят вредните радиосмущения, inter alia, като всякакви смущения, които застрашават функционирането на служби за безопасност, които от своя страна са определени като всички радиосъобщителни служби, използвани постоянно или временно за опазването на човешкия живот или имущество; ето защо, с оглед на защита на живота или имущество, вредните смущения следва да се избягват, особено в критични ситуации, когато е застрашено функционирането на служба за безопасност. Въпреки че съгласно определението на МСД това включва радиоопределянето, което е от съществено значение за транспорта и навигацията, това следва да обхваща всички критични за функционирането аспекти на експлоатацията на електронни съобщителни услуги или мрежи, когато живот или имущество са изложени на риск, но също и извън областта на транспорта, като например в сферата на здравните услуги. Транспортът има значителен трансграничен елемент и цифровизацията му поставя предизвикателства. Превозните средства (метро, автобуси, леки автомобили, камиони, влакове и др.) стават все по-автономни и свързани. В единния пазар на ЕС превозните средства по-лесно пътуват отвъд националните граници. Надеждните комуникации и избягването на вредни смущения са от съществено значение за безопасност и добро функциониране на превозните средства и техните бордови съобщителни системи.

(113)  Поради нарастващото търсене на радиочестотен спектър и новите разнообразни приложения и технологии, които изискват по-голяма гъвкавост в достъпа до него и използването му, държавите членки следва да насърчават споделеното използване на спектъра, като определят най-подходящите режими на разрешение за всеки сценарий и въвеждат подходящи и прозрачни правила и условия за това. Споделеното ползване на спектър осигурява неговото все по-ефективно и ефикасно използване, като позволява на няколко независими ползватели или устройства достъп до същата честотна лента при различни правни режими, за да се осигурят допълнителни ресурси, да се повиши ефективността на използване и да се улесни достъпът до радиочестотен спектър за нови ползватели. Споделеното ползване може да се основава на общи разрешения или освободено от лиценз ползване, което при определени условия на споделяне позволява на няколко ползватели да имат достъп и да ползват същия спектър в различни географски райони или в различни моменти от време. То може да се основава и на индивидуални права за ползване съгласно договорености като лицензиран споделен достъп, при който всички ползватели (съществуващ ползвател и нови ползватели) се споразумяват за условията на споделения достъп, под надзора на компетентните органи, по такъв начин, че да се осигури минимално гарантирано качество на предаване на радиосигнали. Когато позволяват споделено ползване при различни режими на разрешение, държавите членки следва да не определят твърде различаващи се срокове за такова ползване съгласно различните режими на разрешение.

(113a)  Докато общите разрешения за използване на радиочестотен спектър може да улеснят най-ефективното му използване и в някои случаи да насърчат иновациите, то предоставянето на индивидуални права за използване на радиочестотен спектър е вероятно да бъде най-подходящият разрешителен режим при наличието на определени специфични обстоятелства. Така например предоставянето на индивидуални права за използване следва да се обмисли в случаите, когато благоприятните характеристики на разпространение на сигналите от радиочестотния спектър или предвиденото ниво на мощност на предаването водят до по-ефикасно използване. Това следва да е така и при голяма географска плътност на използване или при постоянно използване на радиочестотен спектър. Друга ситуация, при която следва да се разгледа предоставянето на индивидуални права за ползване, е налице, когато поради изискваното качество на услугата общите разрешения не могат да решат проблемите със смущенията. Когато техническите мерки за подобряване на устойчивостта на приемниците могат да дадат възможност за използването на общи разрешения или дават възможност за споделяне на радиочестотен спектър, следва да се прилагат тези мерки, а системното прибягване до разпоредби съгласно принципа „без защита и без внасяне на радиосмущения“ следва да се избягва.

(114)  За да се гарантира предвидимостта и да се съхранят правната сигурност и стабилността на инвестициите, държавите членки следва да определят предварително подходящи критерии за оценяване на съответствието с целта за ефективно използване на радиочестотния сектор от притежателите на права при изпълнението на условията, с които са обвързани индивидуалните права за ползване и общите разрешения. Заинтересованите страни следва да участват в определянето на такива условия и да бъдат информирани по прозрачен начин относно това как ще се оценява изпълнението на задълженията им.

(115)  Предвид значението на техническите иновации, държавите членки следва да могат да предоставят права на ползване на радиочестотен спектър с експериментални цели, в зависимост от конкретните ограничения и условия, оправдани единствено от експерименталното естество на такива права.

(116)  Споделянето на мрежова инфраструктура, а в някои случаи и споделянето на радиочестотен спектър, може да позволи по-ефикасно и ефективно използване на спектъра и да гарантира бързото разгръщане на мрежите, особено в по-рядко населените райони. Когато определят условията, с които се обвързват правата на ползване на радиочестотен спектър, компетентните органи следва да вземат предвид и разрешаването на форми на споделяне или координация между предприятията с цел осигуряване на ефективно и ефикасно използване на спектъра или изпълнение на условията за покритие съгласно законовите принципи в областта на конкуренцията.

(117)  Пазарните условия, броят и мащабът на участниците на пазара могат да се различават в отделните държави членки. Докато необходимостта и възможността за обвързване на правата на ползване на радиочестотен спектър с условия може да се определят от национални особености, които следва да се вземат надлежно предвид, условията за прилагането на такива задължения следва да се координират на ниво ЕС чрез мерки за изпълнение на Комисията, за да се гарантира съгласуван подход за преодоляването на сходни предизвикателства в целия ЕС.

(118)  Изискванията за неутралност на услугите и технологиите при предоставянето на права на ползване заедно с възможностите за прехвърляне на права между предприятията са в основата на свободата на предоставяне на електронни съобщителни услуги на обществеността и начините за постигането ѝ и подпомагат осъществяването на цели от общ интерес. Настоящата директива не накърнява предоставянето на радиочестотен спектър, било то пряко на доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и на юридически лица, които използват тези мрежи и услуги. Такива лица могат да бъдат доставчици на радио и телевизионно съдържание. Отговорността за спазването на условията, свързани с правото за използване на радиочестоти и съответните условия, свързани с общото разрешение, във всички случаи следва да се поеме от предприятието, на което е предоставено правото на ползване на радиочестотен спектър. Някои от условията, наложени на излъчващите оператори за доставянето на аудиовизуални медийни услуги, може да изискват прилагането на конкретни критерии и процедури за предоставяне на права на ползване на радиочестотен спектър, за да се постигне конкретна цел от общ интерес, определена от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. Процедурата за предоставяне на такова право обаче при всички случаи следва да бъде обективна, прозрачна, недискриминационна и пропорционална. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз изисква националните ограничения върху правата, гарантирани по силата на член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да бъдат обективно обосновани и пропорционални и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Освен това, радиочестотният спектър, предоставен без провеждане на открита процедура, не следва да се използва за други цели освен за целта от общ интерес, за която е бил предоставен. В такива случаи на заинтересованите страни следва да се даде възможност да представят забележки в разумен срок. Като част от процедурата за подаване на молби за предоставяне на права, държавите членки следва да проверяват дали кандидатът ще бъде в състояние да спазва свързаните с тези права условия. Посочените условия следва да бъдат отразени в критерии за допустимост, определени по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин преди стартирането на каквато и да било състезателна процедура за подбор. За целта на прилагането на критериите от кандидатите може да се изисква да предоставят необходимата информация, за да потвърдят способността си да спазват тези условия. Когато не е предоставена такава информация, молбата за предоставяне на право на използване на радиочестоти може да бъде отхвърлена.

(119)  Държавите членки следва да налагат проверката, преди предоставянето на право, само на елементи, които заявителят може логично да докаже, полагайки обичайно дължима грижа, като взема предвид голямата обществена и пазарна стойност на радиочестотния спектър като оскъден публичен ресурс. Това не ограничава възможността за последваща проверка на изпълнението на критериите за допустимост, например посредством основни показатели, когато критериите не могат да бъдат изпълнени на първоначалния етап. За да запазят ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър, държавите членки следва да не предоставят права, когато след преглед установят, че заявителят не е в състояние да изпълни условията, без това да засяга възможността за улесняване на ограничено във времето експериментално ползване. Достатъчно дългият срок на разрешенията за използване на радиочестотен спектър следва да увеличи инвестиционната предвидимост, да допринесе за по-бързо разгръщане на мрежите и по-добри услуги, както и за стабилност, която да подкрепя търговията и отдаването под наем на радиочестотен спектър. Освен ако ползването на спектър не е предоставено безсрочно, този срок следва както да е съобразен поставените цели, така и да бъде достатъчен, за да осигури възвръщаемост на направените инвестиции. По-дългият срок може да гарантира предвидимост на инвестициите, но мерките за гарантиране на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, като например правомощията на компетентния орган да изменя или отнема права на ползване в случай на неспазване на условията, с които са обвързани те, или улесняването на търгуването с радиочестотен спектър и отдаването му под наем, ще послужат за предотвратяване на неправомерно натрупване на радиочестотен спектър и ще подпомогнат по-голямата гъвкавост в разпределянето на ресурсите на спектъра. По-широкото използване на годишни такси е също начин за осигуряване на постоянна оценка на използването на спектъра от притежателя на правото.

(120)  Когато решават дали да подновят вече предоставени права на ползване на радиочестотен спектър, компетентните органи следва да вземат предвид степента, в която такова подновяване ще подпомогне постигането на целите на регулаторната рамка и други цели съгласно националното законодателство или законодателството на Съюза. Всяко такова решение следва да бъде предмет на открита, недискриминационна и прозрачна процедура въз основа на преглед на изпълнението на условията, с които е обвързано съответното право на ползване. Когато оценяват необходимостта от удължаване на права на ползване, държавите членки следва да претеглят конкурентното въздействие на удължаването на вече предоставени права спрямо насърчаването на по-ефикасното експлоатиране или иновативните начини на ползване, които могат да произтекат от отварянето на радиочестотната лента за нови ползватели. Компетентните органи могат да вземат решение по отношение на това, като позволят ограничено удължаване, за да предотвратят сериозни смущения във вече установеното използване. Решенията за удължаването на права, предоставени преди да започне прилагането на настоящата директива, следва да спазват всички вече приложими правила, но държавите членки следва да гарантират също така, че не нарушават целите на настоящата директива.

(121)  При подновяването на съществуващи права на ползване, наред с оценката на необходимостта от подновяване, държавите членки следва да прегледат и свързаните с това такси, за да гарантират, че те продължават да стимулират оптималното ползване, като вземат предвид наред с другото етапа на развитие на пазара и технологиите. По съображения за правна сигурност е уместно всички актуализации на съществуващите такси да се основават на същите принципи, както прилаганите спрямо предоставянето на нови права за ползване.

(122)  Ефективно управление на радиочестотния спектър може да се осигури, като се улесни трайното ефикасно използване на вече разпределения спектър. За да се гарантира правна сигурност за притежателите на права, възможността за подновяване на права за ползване следва да се разглежда в подходящ срок преди изтичането на съответните права. В интереса на приемствеността в управлението на ресурсите, компетентните органи следва да могат да започнат такова разглеждане по собствена инициатива, както и в отговор на искане от притежателя на правото. Правото на ползване не може да бъде подновено против волята на неговия притежател.

(123)  Прехвърлянето на права за ползване на радиочестотен спектър може да бъде ефективно средство за увеличаване на ефикасността на неговото използване. В името на гъвкавостта и ефикасността и с цел да се позволи определянето на стойността на спектъра от пазара държавите членки следва по подразбиране да позволяват на ползвателите на радиочестотния спектър да прехвърлят или отстъпват временно срещу заплащане на трети страни своите права на ползване на радиочестотен спектър по проста процедура и при спазване на условията, с които са обвързани такива права, както и на правилата за конкуренцията, под надзора на отговорните национални регулаторни органи. За да улеснят такива прехвърляния или отдавания под наем, стига да са спазени мерките за хармонизиране, приети по силата на Решението за радиочестотния спектър, държавите членки следва също така да разглеждат искания за разделяне на права за ползване, както и за преглед на условията за ползване.

(124)  Мерките, взети конкретно за насърчаване на конкуренцията при предоставяне или подновяване на правата за ползване на радиочестотен спектър, следва да се определят от националните регулаторни органи, които имат необходимите икономически, технически и пазарни познания. Условията за разпределяне на спектър могат да въздействат върху конкурентната ситуация на пазарите за електронни съобщения и условията за навлизането в тях. Ограниченият достъп до спектър, особено когато спектърът е оскъден, може да създаде пречки пред навлизането или да възпрепятства инвестициите, разгръщането на мрежите, предлагането на нови услуги или приложения, иновациите и конкуренцията. Новите права на ползване, включително придобитите чрез прехвърляне или наемане, и въвеждането на нови гъвкави критерии за ползване на радиочестотния спектър могат също да окажат влияние върху съществуващата конкуренция. Когато се прилагат неуместно, някои правила за насърчаване на конкуренцията могат да имат други последици; например таваните за спектъра и запазването на спектър могат да създадат изкуствен недостиг, задълженията за достъп на едро могат ненужно да ограничат бизнес моделите, когато не е налице пазарна мощ, а ограниченията в прехвърлянията могат да възпрепятстват развитието на вторични пазари. Поради това е необходима съгласувана и обективна проверка на въздействията върху конкуренцията на такива условия, която следва да се прилага последователно. Поради това използването на такива мерки следва да се основава на изчерпателна и обективна оценка на пазара и условията на конкуренция в него от страна на националните регулаторни органи. Националните органи следва обаче винаги да гарантират ефективното и ефикасното ползване на радиочестотния спектър и да не допускат вреди за конкуренцията вследствие на антиконкурентно презапасяване.

(125)  Приемането въз основа на становищата на RSPG на общ срок за разрешаване на използването на радиочестотна лента, хармонизирана по силата на Решението за радиочестотния спектър, може да бъде необходимо за избягване на трансграничните смущения и благоприятно за извличане на всички ползи от свързаните с него технически мерки за хармонизиране на пазарите на оборудване и за изграждането на електронни съобщителни мрежи и услуги с много голям капацитет. За да се помогне в съществена степен за постигането на целите на тази регулаторна рамка и да се улесни координацията, такива общи срокове следва да се определят в актове за изпълнение, приети от Комисията. В допълнение към честотната лента в обхвата 700 MHz, такива общи максимални срокове биха могли по-конкретно да обхванат спектъра в честотните ленти в обхвата 3.4 – 3.8 GHz и 24.25 – 27.5 GHz, които RSPG идентифицира в становището си относно аспектите на спектъра, свързани с безжичните системи от следващото поколение (5G), като „пионерни“ радиочестотни ленти за използване от 2020 г. нататък, както и допълнителни честотни ленти с над 24 GHz, които RSPG счита за потенциално използваеми за 5G в Европа, като например тези в обхвата 31.8 – 33.4 GHz и 40.5 – 43.5 GHz. Условията за разпределяне на допълнителни честотни ленти в обхвата над 24 GHz следва да вземат предвид възможните варианти за споделяне на радиочестотния спектър с утвърдени ползватели.

(126)  Когато търсенето на лента от радиочестотния спектър надхвърля нейното наличие, в резултат на което държавата членка стигне до заключението, че правата за ползване на радиочестотен спектър трябва да бъдат ограничени, следва да бъдат прилагани подходящи и прозрачни процедури за предоставяне на такива права, за да се избегне дискриминация и да се оптимизира използването на ограничените ресурси. Това ограничаване следва да е оправдано, пропорционално и основано на изчерпателна оценка на пазарните условия, да отчита цялостните предимства за ползвателите и целите за националния и вътрешния пазар. Целите в основата на всяка процедура за ограничаване следва да бъдат предварително ясно определени. Когато обсъждат най-подходящата процедура за подбор и в съответствие с координационните мерки на ниво ЕС, държавите членки следва своевременно и по прозрачен начин да се консултират с всички заинтересовани страни относно обосновката, целите и условията на процедурата. Държавите членки могат да използват,inter alia, процедури за състезателен или сравнителен подбор при предоставянето на радиочестотен спектър или на номера с изключителна икономическа стойност. При прилагането на такива схеми, националните регулаторни органи следва да отчитат целите на настоящата директива. Ако държава членка е на мнение, че в дадена радиочестотна лента могат да се предложат повече права, тя следва да започне процедура за предоставянето им.

(127)  Огромният растеж в търсенето на радиочестотен спектър и в търсенето от страна на крайните ползватели на безжичен широколентов капацитет поражда нуждата от алтернативни, взаимно допълващи се, ефективни по отношение на спектъра и ефикасни решения, включително системи за безжичен достъп с ниска мощност и малък обхват, като локални мрежи с достъп чрез радиовръзка (RLAN) и мрежи от малогабаритни клетъчни точки за достъп с малка мощност. Такива допълващи се системи за безжичен достъп, особено публично достъпните RLAN точки за достъп, увеличават възможностите за достъп до интернет на крайните ползватели и намаляват мобилния трафик за мобилните оператори. RLAN използват хармонизиран радиочестотен спектър, без за тях да се изисква индивидуално разрешение или право за ползване на радиочестотен спектър. Повечето RLAN точки за достъп понастоящем се използват от частни лица като местно безжично разширение на техните фиксирани широколентови връзки. В рамките на собствения си абонамент за интернет крайните ползватели не следва да бъдат възпрепятствани да споделят достъпа до своите RLAN с други ползватели, така че да се увеличи броят на наличните точки за достъп, особено в гъстонаселени райони, максимално да нарасне капацитетът за безжично предаване на данни чрез повторно използване на радиочестотен спектър и да се създаде икономически изгодна допълваща безжична широколентова инфраструктура, достъпна за други ползватели. Поради това следва да се премахнат също ненужните ограничения пред въвеждането и взаимното свързване на RLAN точки за достъп. Публичните органи или публичните доставчици на услуги, които използват RLAN в своите помещения за собствения си персонал, посетители или клиенти – например за да улеснят достъпа до услугите на електронното правителство или за информация относно обществения транспорт или управлението на движението по пътищата, могат също така да предоставят достъп до такива точки за достъп за общо ползване от гражданите като допълнителна услуга към предлаганите от тях в тези помещения обществени услуги, доколкото това се допуска от правилата за конкуренцията и възлагането на обществени поръчки. Освен това, от доставчика на такъв местен достъп до електронни съобщителни мрежи в или около частен имот или ограничена публична зона на нетърговска основа или като допълнителна услуга към услуга, която не зависи от такъв достъп (например RLAN точки за достъп, предоставени на клиенти на други търговски дейности или на широката общественост в съответната зона), може да се изисква да спазва общите разрешения за права за използване на радиочестотен спектър, но не и да му се налагат каквито и да било условия или изисквания, с които са обвързани общите разрешения, приложими към доставчици на публични съобщителни мрежи или услуги, нито задължения във връзка с крайните ползватели или взаимосвързаността. Такива доставчици обаче следва да спазват правилата за отговорността, посочени в член 12 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия[25]. Появяват се нови технологии, например LiFi, които ще допълнят настоящите възможности за използване на спектъра на RLAN и безжичните оптични точки за достъп с точки за достъп на базата на светлина във видимия спектър и ще доведат до хибридни локални мрежи, които позволяват оптична безжична връзка.

(128)  Тъй като точките за безжичен достъп с ниска мощност и малък обхват са много малки и използват неголямо оборудване, подобно на това на домашните RLAN рутери, и предвид положителното им въздействие върху използването на спектъра и развитието на безжичните комуникации, техническите им характеристики, като например изходната мощност, следва да се определят на нивото на Съюза по подходящ начин за локално внедряване, а използването им следва да бъде предмет само на общи разрешения, с изключение на RLAN, за които не следва да се изисква друго разрешение освен необходимото за използване на радиочестотния спектър, а всички допълнителни ограничения по силата на отделни разрешения за проектиране или други разрешения следва да се сведат до минимум.

(128a)  Обществените сгради и други обществени инфраструктури се посещават и ползват ежедневно от значителен брой крайни потребители, които се нуждаят от свързаност, за да ползват услуги на електронното правителство, на електронен транспорт и други услуги. Друга обществена инфраструктура (като улични лампи, светофари и т.н.) предлагат много ценно място за разгръщането на малки клетки поради гъстотата на своето разположение и т.н. Операторите следва да имат достъп до тези обществени обекти, за да се обслужи адекватно търсенето. Поради това държавите членки следва да гарантират, че такива обществени сгради и други обществени инфраструктури се предоставят при разумни условия за разгръщането на малки клетки с оглед допълване на Директива 2014/61/ЕС. Посочената директива следва функционален подход и налага задължения за достъп до физическа инфраструктура, само когато същата е част от мрежа, и единствено ако тя се притежава или ползва от оператор на мрежа, като по този начин много сгради, притежавани или ползвани от публични органи, остават извън нейния обхват. Обратно, не е необходимо конкретно задължение във връзка с физическа инфраструктура, като например тръбопроводи или стълбове, използвани за интелигентни транспортни системи (ИТС), които се притежават от оператори на мрежи (доставчици на транспортни услуги и/или доставчици на обществени съобщителни мрежи), и поместват части на мрежа, като по този начин попадат в обхвата на Директива 2014/61/ЕС.

(129)  Разпоредбите на настоящата директива по отношение на достъпа и взаимосвързаността се прилагат към мрежите, които се използват за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. Частните мрежи нямат задължения за достъп или взаимосвързаност по настоящата директива, освен ако се възползват от достъпа до обществени мрежи и по такъв начин попаднат в обхвата на разпоредбите, които са приети от държавите членки.

(130)  Понятието „достъп“ се употребява с различни значения и следователно е необходимо да се определи точно неговата употреба в настоящата директива, без да се нарушава вложеният в него смисъл в други актове на Съюза. Операторите могат да бъдат собственици на мрежата или инфраструктурата или наематели на цялата мрежа или съоръжения, или на част от тях.

(131)  В една отворена и конкурентна пазарна среда не бива да съществуват ограничения за предприятията в договарянето на достъп и взаимосвързаност между тях, особено за трансграничните им договорености в съответствие с правилата на конкуренцията по Договора. В контекста на постигането на по-ефективен и действително общоевропейски пазар с ефективна конкуренция и на по-широк избор и конкурентни услуги за крайните ползватели, предприятията, които получават молби за достъп или взаимосвързаност от други предприятия, които подлежат на изискването за общо разрешение, за да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги на населението, по принцип следва да сключват такива споразумения на търговска основа и да водят преговорите добросъвестно.

(132)  На пазарите, където продължават да съществуват големи различия в преговорната сила на предприятията и където част от предприятията разчитат на предоставена от други инфраструктура за своите услуги, е подходящо да се създаде рамка, която да осигури ефективното функциониране на пазара. Националните регулаторни органи следва да притежават правомощия при провал на търговските преговори да осигурят адекватен достъп и взаимосвързаност и оперативна съвместимост на услугите в интерес на крайните потребители. По-конкретно те могат да осигурят свързаност от край до край, като налагат пропорционални задължения върху предприятията, които подлежат на изискването за общо разрешение и които контролират достъпа до крайните ползватели. Контролът върху средствата за достъп може да предполага собственост или контрол на физическата връзка с крайния потребител (фиксирана или мобилна) и/или способност за промяна на националния номер или националните номера, необходими за достъп до крайната точка на мрежата на крайния потребител. Това се случва, например, ако мрежовите оператори неоснователно ограничават избора на крайните потребители във връзка с достъпа до порталите и услугите в интернет.

(133)  Предвид принципа за липса на дискриминация националните регулаторни органи следва да гарантират, че всички оператори, независимо от размера им и техния бизнес модел, независимо дали вертикално интегрирани или разделени, могат да се свързват взаимно при разумни условия, с цел да доставят свързаност от край до край и достъп до глобалната мрежа.

(134)  Националните нормативни или административни мерки, които обвързват условията и реда за достъп или взаимосвързаност с дейността на страната, която се стреми към взаимосвързаност, и по-конкретно с размера на нейните инвестиции в мрежовата инфраструктура, а не със самата връзка или предоставените услуги за достъп, могат до доведат до изкривявания на пазара и следователно могат да се окажат несъвместими с правилата за защита на конкуренцията.

(135)  Мрежовите оператори, които контролират достъпа до собствените си клиенти, упражняват този контрол на основата на уникални номера или адреси от публикуван номерационен или адресен обхват. Останалите мрежови оператори трябва да могат да осигуряват пренос към тези клиенти и затова трябва да имат възможност да се свързват помежду си пряко или косвено. Следователно е уместно да се установят права и задължения при договарянето на взаимосвързаността.

(136)  Оперативната съвместимост е от полза за крайните потребители и е важна цел на настоящата регулаторна рамка. Насърчаването на оперативната съвместимост е една от целите на националните регулаторни органи в посочената рамка, която също така предвижда Комисията да обнародва списък от стандарти и/или спецификации за предоставянето на услуги, техническите интерфейси и/или мрежовите функции като основа за насърчаване на хармонизацията в електронните съобщения. Държавите членки следва да насърчават използването на обнародваните стандарти и/или спецификации само до степента, която е необходима за осигуряване на оперативна съвместимост на услугите и за подобряване на свободата на избор за ползвателите.

(137)  Понастоящем както свързаността от край до край, така и достъпът до службите за спешно реагиране зависят от това дали крайният ползвател е приел междуличностна съобщителна услуга посредством номер. Бъдещото технологично развитие или засилената употреба на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, може да доведат до липса на достатъчна оперативна съвместимост между съобщителните услуги. В резултат на това могат да възникнат значителни пречки пред навлизането на пазара или по-нататъшните иновации, които сериозно да застрашат както ефективната свързаност от край до край между крайните ползватели ▌.

(138)  Ако възникнат такива проблеми във връзка с оперативната съвместимост, Комисията може да поиска доклад на ОЕРЕС, който да даде почиваща на факти оценка на пазарната ситуация на равнището на Съюза и на държавите членки. На основата на доклада на ОЕРЕС и други налични данни, и като вземе предвид въздействията върху вътрешния пазар, Комисията следва да реши дали има нужда от регулаторна намеса от страна на националните регулаторни органи. Ако Комисията сметне, че е необходима намеса на националните регулаторни органи, тя може да приеме мерки за изпълнение, с които се определят естеството и обхватът на евентуалните регулаторни намеси на националните регулаторни органи, включително конкретни мерки за налагане на задължителното използване на стандарти или спецификации от всички или само от определени доставчици. Определение за термините „европейски стандарти“ и „международни стандарти“ се дава в член 2 от Регламент (ЕС) № 1025/2012[26]. Вземайки предвид специфичните национални обстоятелства, националните регулаторни органи следва да преценят дали намесата е необходима и обоснована, за да гарантира свързаност от край до край или достъп до службите за спешно реагиране, и ако това е така, да наложи пропорционални задължения съгласно мерките за изпълнение на Комисията. За да се избегне създаването на пречки в рамките на вътрешния пазар, държавите членки следва да не налагат задължения в допълнение към тези мерки за изпълнение.

(139)  В случаи, когато предприятия са лишени от осъществими алтернативи за недублирани активи до първата разпределителна точка и, за да се насърчат конкурентни резултати в интерес на крайните ползватели, националните регулаторни органи следва да имат правомощия да налагат на всички оператори задължения за предоставяне на достъп, без да се засяга тяхната пазарна сила. В това отношение националните регулаторни органи следва да вземат предвид всички технически и икономически препятствия пред бъдещото дублиране на мрежите. Тъй като обаче тези задължения могат да имат значителна тежест, да подкопаят стимулите за инвестиции и да имат обратен на желания ефект чрез укрепване на позицията на доминиращите участници, те следва да бъдат прилагани само когато това е обосновано и пропорционално на целта за постигане на устойчива конкуренция на съответните пазари. Самият факт, че съществува повече от една такава инфраструктура, не следва да се тълкува като доказателство, че нейните активи се дублират. Първата разпределителна точка следва да се определи чрез позоваване на обективни критерии.

(139a)  Следва да е възможно да се налагат задължения за предоставяне на достъп до свързани допълващи услуги, т.е. услуги за достъпност, даващи възможност за подходящ достъп за крайни ползватели с увреждания, услуги за данни за свързана телевизия и електронни програмни наръчници, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните ползватели до някои услуги за излъчване.

(140)  Може да е обосновано да се разшири обхватът на задълженията за предоставяне на достъп и отвъд първата точка на концентрация в райони с ниска гъстота на населението, като тези задължения се ограничат до точки, които са възможно най-близо до крайните ползватели, стига да е доказано, че дублирането отвъд тази първа точка на концентрация би било невъзможно.

(141)  В такива случаи, за да се спази принципът на пропорционалност, може да бъде уместно националните регулаторни органи да изключат ▌задължения отвъд първата разпределителна точка с основанието, че съществува риск задължението за предоставяне на достъп, което не се базира на значителна пазарна сила, да застраши икономическите ползи от наскоро внедрените мрежови елементиили поради наличието на надеждни алтернативни средства за достъп, които са пригодни за предоставянето на мрежи с много голям капацитет.

(142)  Споделянето на пасивна ▌инфраструктура, използвана за доставката на безжични електронни съобщителни услуги ▌в съответствие с принципите на законодателството за конкуренцията, може да бъде особено полезно за увеличаване до максимум на свързаността с много голям капацитет в целия Съюз, особено в по-слабо населени райони, където дублирането не е практически приложимо и съществува риск крайните ползватели да бъдат лишени от такава свързаност. Националните регулаторни органи следва по изключение да могат да налагат такова споделяне ▌или ограничен до района достъп чрез роуминг, в съответствие с правото на Съюза, ако тази възможност е ясно установена в първоначалните условия за предоставянето на правото на ползване и ако те докажат ползата от такова споделяне ▌за преодоляването на непреодолими икономически или физическипрепятствия, които са причина достъпът до мрежи или услуги да е сериозно нарушен или изобщо да липсва, и вземат предвид няколко елемента, по-специално необходимостта от покритие на главни транспортни трасета, избора и по-високото качество на услугата за крайните ползватели, както и необходимостта от поддържане на стимули за разгръщането на инфраструктурата. В случаите, когато няма достъп за крайните ползватели, и споделянето на пасивна инфраструктура само по себе си не е достатъчно за справяне със ситуацията, националните регулаторни органи следва да могат да налагат задължения за споделяне на активна инфраструктура.

(143)  Въпреки, че при някои обстоятелства е уместно национален регулаторен орган да наложи задължения на оператори, които нямат значителна пазарна сила, за постигане на цели като свързаност от край до край или оперативна съвместимост на услуги, все пак е необходимо да се гарантира, че такива задължения се налагат в съответствие с регулаторната рамка и по-специално нейните процедури за нотифициране.

(144)  Правилата за защита на конкуренцията сами по себе си могат да бъдат недостатъчни за осигуряване на културно разнообразие и плурализъм в медиите в областта на цифровата телевизия. Технологичните и пазарните промени налагат периодично преразглеждане на задълженията с цел предоставяне на условен достъп при справедливи, разумни и недискриминационни условия или от отделните държави членки за техните национални пазари, или от Комисията за Съюза, по-конкретно за да се провери дали е оправдано задълженията да се отнасят до електронните програмни указатели (ЕПУ) и програмните интерфейси за създаване на приложения (ПИСП), доколкото това е необходимо за гарантиране на достъпност за крайните ползватели по отношение на определени цифрови разпръсквателни услуги. Държавите членки могат да конкретизират цифровите разпръсквателни услуги, до които според тяхната преценка трябва да се осигури достъп на крайните ползватели чрез закони, правилници или административни средства.

(145)  Държавите членки могат също така да позволят на националните си регулаторни органи да преразглеждат задълженията във връзка с условния достъп до цифрови разпръсквателни услуги, за да направят оценка чрез анализ на пазара дали да оттеглят или променят условията за оператори с недостатъчна пазарна сила на съответния пазар. Оттеглянето или промяната не бива да се отразят неблагоприятно на достъпа на крайните ползватели до такива услуги или на перспективите за ефективна конкуренция.

(146)  Съществува необходимост от поемане на ex ante задължения в някои случаи с цел да гарантира развитието на конкурентен пазар, чиито условия благоприятстват изграждането и въвеждането на мрежи с много голям капацитет и максималното увеличаване на ползите за крайните ползватели. Определението за значително влияние на пазара, използвано в настоящата директива, е равностойно на понятието за господство както е определено от съдебната практика на Съда.

(147)  За две или повече предприятия може да бъде установено, че имат съвместно доминиращо положение, не само когато между тях съществуват структурни или други връзки, но и когато структурата на съответния пазар води до координирани резултати и дава възможност за поведение на тези предприятия, което в голяма степен е независимо от конкуренти, клиенти и, в крайна сметка, от потребителите, това означава, че насърчава паралелно или съгласувано антиконкурентно поведение на пазара. Наличието на такава структура би могло да бъде доказано чрез характеристики, като например висока степен на концентрация, достатъчна степен на прозрачност на пазара, осигуряваща устойчивост на координацията или на обща политика във времето, наличието на високи бариери, осуетяващи навлизането на потенциални конкуренти, както и липсата на избор, което препятства реакция от страна на потребителите. В конкретните обстоятелства на ex ante регулиране на пазарите на електронни съобщения, когато бариерите за навлизане на нови участници обикновено са високи, отказът на собствениците на мрежи да осигуряват достъп на едро при разумни условия, който устойчиво да благоприятства конкурентната динамика, наблюдаван или предвиждан при отсъствието на ex ante регламентиране, във връзка с общ интерес от поддържането на значителни наеми на пазарите на дребно надолу по веригата или на прилежащите пазари на дребно, непропорционални на направените инвестиции и поетите рискове, би могъл сам по себе си да бъде индикация за наличието на обща политика, приета от членовете на неконкурентен олигопол.

(148)   Съществено е, че ex ante регулаторни задължения следва да бъдат налагани само на пазар на едро, където има едно или повече предприятия със значително влияние на пазара, с цел да се осигури устойчива конкуренция▌, и където средствата в националното законодателство и правото на Съюза за конкуренцията не са в състояние да решат проблема. Комисията състави насоки на ниво на Съюза за националните регулаторни органи в съответствие с принципите на правото на конкуренцията, които да бъдат следвани при оценката за наличието на ефективна конкуренция на даден пазар и при оценката на значителна пазарна сила. Националните регулаторни органи следва да анализират дали даден продукт или услуга е ефективно конкурентен в дадена географска зона, която може да бъде част или цялата територия на въпросната държава-членка или съседни части от териториите на разглеждани заедно държави членки. Анализ за наличието на ефективна конкуренция следва да включва анализ на това дали пазарът е конкурентен в перспектива и следователно дали липсата на ефикасна конкуренция е трайна. Тези насоки следва да включват и въпроса за нововъзникващите пазари, където фактически пазарният лидер е вероятно да има значителен дял на пазара, но следва да не бъде обект на неуместни задължения. Комисията следва да преразглежда тези насоки редовно, особено при прегледи на действащото законодателство, като взема предвид натрупаната съдебна практика, икономическите модели и действителния пазарен опит и с оглед да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващ се пазар. Националните регулаторни органи трябва да си сътрудничат помежду си, когато съответният пазар е транснационален.

(149)  При определянето на това дали дадено предприятие има значително влияние на пазара, националните регулаторни органи следва да действат в съответствие със законодателството на Съюза и да вземат предвид, до максимална степен, насоките на Комисията за анализ на пазара и оценка на значителната пазарна сила.

(150)  Националните регулаторни органи следва да определят съответните географски пазари на територията си, като вземат предвид в максимална степен препоръката на Комисията относно съответните пазари на продукти и услуги, приета съгласно настоящата директива, и като отчитат националните и местни обстоятелства. Поради това националните регулаторни органи следва най-малкото да анализират пазарите, обхванати от препоръката, включително тези, които са изброени, но вече не се регулират в специфичния национален или местен контекст. Националните регулаторни органи следва също така да анализират пазарите, които не са обхванати от препоръката, но се регулират на тяхна територия въз основа на предходни пазарни анализи, или други пазари, ако имат достатъчно основания да смятат, че предвидените в настоящата директива три критерия може да са удовлетворени.

(151)  Могат да бъдат определяни транснационални пазари, когато това е оправдано от определението за географски пазар, като се отчитат факторите от страна на търсенето и на предлагането съгласно принципите на законодателството за конкуренцията. ОЕРЕС е най-подходящият орган, който да извършва такива анализи, като се ползва от задълбочения колективен опит на националните регулаторни органи при определянето на пазарите на национално ниво. Ако са определени транснационални пазари, за които се изисква регулаторна намеса, засегнатите национални регулаторни органи следва да си сътрудничат в намирането на подходящи регулаторни мерки, включително и в процеса на уведомяване на Комисията. Те могат да си сътрудничат по същия начин и когато не са определени транснационални пазари, но пазарните условия на техните територии са достатъчно хомогенни, за да имат полза от координиран регулаторен подход, като например по отношение на разходите, пазарните структури или операторите, или по отношение на транснационалното или подобно търсене от страна на крайните ползватели.

(152)  При някои обстоятелства географските пазари се определят като национални или поднационални, например поради националния или местен характер на разгръщането на мрежата, който определя границите на потенциалната пазарна сила на предприятията по отношение на доставките на едро, но все пак има значително транснационално търсене от една или повече категории крайни ползватели. Това може да се наблюдава особено при търсене от стопански оператори, които осъществяват дейност в множество обекти в различни държави членки. Ако това транснационално търсене не се удовлетворява достатъчно от доставчиците, например ако те са разпокъсани по националните граници или на местно равнище, възниква потенциална пазарна пречка. Поради това ОЕРЕС следва да бъде оправомощен да предоставя насоки на националните регулаторни органи относно общи регулаторни подходи, за да се гарантира, че транснационалното търсене ще бъде подходящо удовлетворено, предоставяйки достъп на едро до продукти в целия Съюз и позволявайки постигането на ефикасност и икономии от мащаб независимо от разпокъсаното предлагане. Насоките на ОЕРЕС следва да подпомагат избора на националните регулаторни органи за постигане на целта за вътрешен пазар чрез налагането на регулаторни задължения на операторите със значителна пазарна сила на национално равнище.

(153)  ▌.

(154)  ▌.

(155)  ▌.

(156)  По време на постепенния преход към нерегулирани пазари търговските споразумения, включително за съвместни инвестиции и достъп, между операторите постепенно ще стават все по-обичайни, и ако те са устойчиви и подобряват конкурентната динамика, могат да допринесат за заключението, че даден пазар на едро не изисква ex ante регулиране. Сходна логика би се приложила и в обратния случай, към непредвидимата отмяна на търговски споразумения на нерегулирания пазар. При анализа на такива споразумения следва да се има предвид, че вероятността за регулиране може да мотивира собствениците на мрежи да започнат търговски преговори. Когато определят дали даден пазар изисква ex ante регулиране, националните регулаторни органи следва да отчетат в достатъчна степен въздействието на регулирането, наложено на съответните пазари, като се погрижат тези пазари да бъдат анализирани съгласувано и, доколкото е възможно, едновременно или максимално близо във времето.

(157)  Когато оценяват дали регулирането на пазарите на едро може да реши проблеми на ниво пазари на дребно, националните регулаторни органи следва да имат предвид също така, че няколко пазара на едро може да осигуряват входящи продукти нагоре по веригата за конкретен пазар на дребно, както и обратното — един пазар на едро може да осигурява входящи продукти нагоре по веригата за редица пазари на дребно. Освен това конкурентната динамика на определен пазар може да се повлияе от пазари, които са прилежащи, но не се намират във вертикална връзка, какъвто може да бъде случаят например при някои пазари за фиксирани и мобилни услуги. Националните регулаторни органи следва да проведат тази оценка за всеки отделен пазар на едро, за който се планира регулиране, като започнат с корективни мерки за достъп до гражданска инфраструктура, тъй като подобни мерки обикновено насърчават по-устойчивата конкуренция, включително в инфраструктурата, и след това да анализират пазарите на едро, които се смятат за поддаващи се на ex ante регулиране, по степен на вероятна пригодност за решаване на установените проблеми в конкуренцията на пазарите на дребно. Когато решават каква специфична корективна мярка да бъде наложена, националните регулаторни органи следва да оценят нейната техническа изпълнимост и да проведат анализ на разходите и ползите, като вземат предвид степента ѝ на пригодност за решаване на установените проблеми в конкуренцията на пазарите на дребнои да създадат условия за конкуренция, основана на диференциация и технологична неутралност. Националните регулаторни органи следва да разгледат последиците от налагането на всяка конкретна корективна мярка, която, ако е приложима само за определени мрежови топологии, може да разубеди предприятията да изграждат мрежи с много голям капацитет в интерес на крайните ползватели. Освен това националните регулаторни органи следва да предоставят стимули чрез налагането на корективни мерки и, когато е възможно, преди разгръщането на инфраструктурата, за разработването на гъвкава и отворена мрежова архитектура, което в крайна сметка впоследствие би намалило тежестта и сложността на корективните мерки. На всеки етап от оценката, преди националният регулаторен орган да определи дали трябва да се налага допълнителна, по-утежняваща корективна мярка на оператора със значителна пазарна сила, той следва да се постарае да определи дали вече планираните корективни мерки са достатъчни, за да се постигне действителна конкурентност на засегнатия пазар, като взема предвид и съответните търговски споразумения или други обстоятелства на пазара на едро, включително други видове регулиране, които вече са в сила, като например задължения за общ достъп до недублирани активи или задължения, наложени по силата на Директива 2014/61/ЕС, и предвид всяко друго регулиране, което вече се приема за уместно от националния регулаторен орган по отношение на оператор със значителна пазарна сила. Тази поетапна оценка, чиято цел е да се гарантира, че се налагат само най-подходящите коригиращи мерки, необходими за ефективно справяне с проблемите, идентифицирани в анализа на пазара, не изключва възможността за национален регулаторен орган да установи, че комбинация от тези средства, дори и с различен интензитет, предлага начин за справяне с проблема, предполагащ най-малка намеса. Дори ако тези разлики не доведат до определянето на обособени географски пазари, те могат да оправдаят различния подход при избора на подходящи корективни мерки, налагани предвид различния интензитет на конкурентния натиск.

(158)  Ex ante регулирането, наложено на ниво търговия на едро, което по принцип се счита за по-малка намеса от регулирането на пазара на дребно, се смята за достатъчно за преодоляване на потенциални проблеми на конкуренцията на свързаните пазари на дребно надолу по веригата. Напредъкът във функционирането на конкуренцията от въвеждането на регулаторната рамка за електронните съобщения се доказва от постепенното премахване на регулирането на пазарите на дребно в целия Съюз. Освен това, правилата, свързани с налагането на ex ante мерки на предприятия със значителна пазарна сила следва да се опростят и да станат по-предвидими, доколкото е възможно. Поради това следва да се отмени правомощието за налагане на ex ante регулаторен контрол на основата на значителна пазарна сила.

(159)  Когато даден национален регулаторен орган отмени регулирането на пазара на едро, той следва да определи подходящ срок на предизвестие, за да осигури устойчив преход към нерегулиран пазар. При определянето на срока националният регулаторен орган следва да вземе предвид съществуващите споразумения между доставчиците на достъп и търсещите достъп, сключени на основата на наложените регулаторни задължения. По-специално, такива споразумения могат да осигурят договорна правна защита на търсещите достъп за определен период от време. Националният регулаторен орган следва също така да вземе предвид реалната възможност участниците на пазара да приемат предложения за достъп на едро на търговска основа или за съвместни инвестиции, които може да са налице на пазара, както и нуждата да се избегне продължителен период на възможен регулаторен арбитраж. В преходните разпоредби на националния регулаторен орган, следва да се вземат предвид степента и сроковете на регулаторния надзор на съществуващите споразумения, след като започне да тече срокът на предизвестие.

(160)  За да се предостави сигурност на пазарните участници относно регулаторните условия, е необходим определен срок за прегледите на пазара. От значение е да се извършва редовен анализ на пазара, в рамките на разумен и подходящ срок. Ако национален регулаторен орган не извърши анализ на пазара в рамките на определения срок, това може да застраши вътрешния пазар, а нормалните процедури при нарушение могат да не породят желания ефект навреме. Като алтернатива съответният национален регулаторен орган следва да бъде в състояние да поиска от ОЕРЕС помощ за приключване на анализа на пазара. Например помощта би могла да бъде под формата на специална работна група от представители на други национални регулаторни органи.

(161)  Поради високата степен на технологични иновации и силно динамичните пазари в сектора на електронните съобщения, е необходимо регулирането да бъде бързо адаптирано по координиран и хармонизиран начин на равнището на Съюза, тъй като опитът показа, че различията сред националните регулаторни органи в прилагането на регулаторната рамка могат да създадат бариера пред развитието на вътрешния пазар.

(162)  В интерес на по-голямата стабилност и предвидимост на регулаторните мерки обаче, максималният допустим период между анализите на пазара следва да се удължи от три на пет годинипри стабилен или предвидим пазар, стига промените на пазара междувременно да не налагат нов анализ. За да се определи дали даден национален регулаторен орган е изпълнил задължението си да анализира пазарите и е уведомил за съответната проектомярка най-малко веднъж на всеки пет години, само нотификация, включваща нова оценка на определянето на пазара и значителната пазарна сила, ще се счита за начало на нов петгодишен пазарен цикъл. Нотифицирането единствено на нови или изменени регулаторни мерки, наложени на основата на предишен непреразгледан анализ на пазара, няма да се счита за изпълнение на това задължение. При динамични пазари максималният допустим период между анализите на пазара следва обаче да остане три години. Пазарът следва да се счита за динамичен, когато има вероятност параметрите, използвани за преценката дали да бъдат наложени или снети задължения, включително във връзка с моделите за технологично развитие и за търсене от страна на крайните ползватели, да се развият по такъв начин, че биха могли да доведат до необходимост от промяна в заключенията от анализите през периоди, по-кратки от една година, по отношение на значителен брой географски райони, представляващи най-малко 10% от пазара.

(163)  Налагането на конкретни задължения върху предприятия със значителна пазарна сила не изисква допълнителен анализ на пазара, а аргументи, че съответното задължение е подходящо и пропорционално по отношение на характера на възникналия проблем на съответния пазар▌.

(164)  При оценката на пропорционалността на задълженията и условията, които да бъдат наложени, националните регулаторни органи следва да вземат предвид различните конкурентни условия, съществуващи в различни райони в техните държави членки, като обърнат особено внимание на резултатите от проучването на географското разгръщане, проведено съгласно настоящата директива.

(165)  Когато преценяват дали да налагат мерки за ценови контрол и под каква форма, националните регулаторни органи следва да се стремят да позволят справедлива възвръщаемост за инвеститора за определен нов инвестиционен проект. По-специално, може да съществуват рискове, свързани с инвестиционни проекти, специфични за новите мрежи за достъп, които подкрепят продукти, чието търсене е несигурно в момента на извършване на инвестицията.

(166)  Прегледът на задълженията, наложени на оператори, чиято пазарна сила се счита за значителна в периода, обхванат от анализа на пазара, следва да позволи на националните регулаторни органи да вземат под внимание въздействието на новите промени върху условията на конкуренция, например на сключени нови доброволни споразумения между оператори, като споразумения за достъп или съвместни инвестиции, което ще осигури гъвкавостта, необходима особено в контекста на по-дългите регулаторни цикли. Сходна логика следва да се прилага и в случай на непредвидимо прекратяване на търговски споразумения. Ако е налице такова прекратяване в нерегулиран пазар, може да е необходим нов анализ на пазара.

(167)  Прозрачността на реда и условията за достъп и взаимосвързаност, включително на цените, служи за ускоряване на преговорите, избягване на спорните въпроси и вдъхване на увереност в пазарните субекти, че услугата не се предоставя при дискриминационни условия. Откритостта и прозрачността на техническите интерфейси може да има особено значение при осигуряването на оперативна съвместимост. Когато налагат задължения за осигуряване на обществен достъп до информацията, националните регулаторни органи могат да конкретизират начина на предоставяне на такъв достъп, и дали е безплатен, като се вземат предвид характерът и целта на съответната информация.

(168)  Предвид разнообразието от мрежови топологии и продукти за достъп, както и обстоятелствата на пазара от 2002 г. насам, целите на приложение II към Директива 2002/19/ЕО относно необвързания достъп до абонатните линии и продуктите за достъп за доставчиците на цифрови телевизионни и радиоуслуги могат да се постигнат по-добре и по по-гъвкав начин, като се осигурят насоки за минималните критерии за примерна оферта, които следва да се разработят и да се актуализират периодично от ОЕРЕС. Поради това приложение II към Директива 2002/19/ЕО следва да бъде премахнато.

(169)  Принципът на забрана на дискриминация гарантира, че предприятията с пазарна сила не изкривяват конкуренцията, особено когато са вертикално интегрирани и предоставят услуги на предприятия, с които се конкурират на пазара надолу по веригата.

(170)  За да се преодолеят и предотвратят дискриминационни практики, несвързани с цените, най-сигурният начин за постигане на защита от дискриминация по принцип е еквивалентността на входовете (ЕВ). От друга страна, осигуряването на регулирани входове на едро на основата на ЕВ вероятно ще породи по-високи разходи за съответствие, отколкото другите форми на задълженията за недопускане на дискриминация. Тези по-високи разходи следва да се оценяват в сравнение с ползите от увеличената конкуренция надолу по веригата и значението на гаранциите за недопускане на дискриминация в ситуации, когато операторът със значителна пазарна сила не е обект на пряк контрол на цените. По-конкретно, националните регулаторни органи може да сметнат, че предоставянето на входове на едро чрез нови системи на основата на ЕВ е по-вероятно да създаде достатъчни нетни ползи и по този начин да бъде пропорционално, предвид сравнително по-ниските пределни разходи за съответствие, с които се гарантира, че новоизградените системи съответстват на ЕВ. От друга страна, националните регулаторни органи следва да преценят и евентуалните демотивиращи фактори пред изграждането на нови системи, свързани с постепенното актуализиране в случай, че първият вариант стане обект на по-строги регулаторни задължения. В държавите членки с по-голям брой оператори, които имат значителна пазарна сила, налагането на ЕВ на всеки от тях може да бъде непропорционално.

(171)  Разделното счетоводство дава възможност за разкриване на вътрешните ценови трансфери и позволява на националните регулаторни органи да проверяват при необходимост спазването на задълженията за недопускане на дискриминация. В тази връзка Комисията публикува Препоръка 2005/698/ЕО от 19 септември 2005 г. относно разделяне на отчетността и осчетоводяване на разходите.

(172)  Активите на пасивната инфраструктура, които могат да поддържат дадена електронна съобщителна мрежа, са от решаващо значение за успешното разгръщане на новите мрежи ▌поради високите разходи за дублирането им и с използването им може да се реализират значителни икономии. Ето защо, в допълнение към правилата за физическата инфраструктура, определени в Директива 2014/61/ЕС, е необходима специална мярка за тези случаи, когато активите на пасивната инфраструктура са собственост на оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила. Когато тези активи са налице и могат да бъдат повторно използвани, положителното въздействие на постигането на действителен достъп до тях при разгръщането на конкурентни инфраструктури е много голямо и поради това е необходимо да се гарантира, че достъпът до такива активи може да се използва като самостоятелна корективна мярка за подобряване на конкурентната динамика и разгръщането във всеки пазар надолу по веригата, която може да се разгледа преди да се оцени необходимостта от налагане на други евентуални корективни мерки, а не само като допълнителна мярка за други продукти или услуги на едро или като мярка, ограничена до предприятията, които се възползват от такива продукти или услуги на едро. Съществуващ актив не следва да се счита за наличен за повторно използване, когато технически или физически пречки не дават възможност за функционален достъп до него. Националните регулаторни органи следва да оценяват заварените повторно използваеми активи на пасивната инфраструктура въз основата на регулаторната счетоводна стойност, без натрупаната амортизация към момента на изчисляването и индексирана с подходящ ценови индекс, например индекса на цените на дребно, като изключват активите, напълно амортизирани през период от не по-малко от 40 години, които все още се използват.

(173)  Когато налагат задължения за достъпа до нови и усъвършенствани инфраструктури, националните регулаторни органи следва да гарантират, че условията за достъп отразяват обстоятелствата, които стоят зад решението за инвестиране, като вземат предвид наред с другото разходите за изграждане, очаквания темп на възприемане на новите продукти и услуги и очакваните равнища на цени на дребно. Освен това националните регулаторни органи, за да могат да гарантират сигурност на инвеститорите за целите на планирането, следва да могат да определят, ако е приложимо, реда и условията за достъп, които да остават съгласувани в продължение на определени подходящи периоди на преглед на пазара. Ако се сметне за уместно налагането на ценови контрол, тези ред и условия може да включват договорености относно ценообразуването, които зависят от обемите или от продължителността на договора в съответствие с правото на Съюза и при условие че нямат дискриминационен ефект. Всички наложени условия за достъп следва да зачитат необходимостта от съхраняване на ефективната конкуренция в услугите за потребителите и предприятията.

(174)  Изискването за достъп до мрежовата инфраструктура, например до тъмни влакна, може да се обоснове като средство за засилване на конкуренцията, но националните регулаторни органи следва да уравновесят правата на собствениците на инфраструктурата да я използват за собствена облага и правата на останалите доставчици на услуги да получат достъп до съоръженията, която има първостепенно значение за предоставянето на конкурентни услуги.

(175)  ▌.

(176)  Когато на операторите се вменяват задължения, които изискват от тях да удовлетворяват основателните молби за достъп до мрежовите елементи и свързаните с тях съоръжения и тяхното използване, отказ може да се допусне само на основата на обективни критерии, като например технически възможности или потребност от запазване на целостта на мрежата. При отказ на достъп засегнатата страна може да отнесе спора за разрешаване в съответствие с процедурата за решаване на спорни въпроси, предвидена в членове 27 и 28. От операторите, на които е вменено задължението да предоставят достъп, не може да се изисква да предоставят видове достъп, които са извън техните възможности. Налагането на принудителен достъп от страна на националните регулаторни органи с оглед на засилването на конкуренцията в краткосрочен план не бива да намалява стимулите за конкурентите за инвестират в алтернативни съоръжения, която ще осигури по- устойчива конкуренция и/или по-добри показатели и ползи за крайните ползватели в дългосрочен план. Националните регулаторни органи могат да налагат технически и оперативни условия върху доставчиците и/или ползвателите на принудителния достъп в съответствие с правото на Съюза. По-конкретно налагането на технически стандарти следва да бъде в съответствие с Директива 1535/2015/ЕС.

(177)  Ценовият контрол може да е необходим, когато анализът на даден пазар разкрива неефективност на конкуренцията. По-конкретно операторите със значителна пазарна сила следва да избягват ценовото притискане, при което разликата между цените им на дребно и цените на връзката и/или достъпа за конкуренти, които предлагат сходни услуги на дребно, не е достатъчна за осигуряване на устойчива конкуренция. Когато националните регулаторни органи изчисляват себестойността на възложена по настоящата директива услуга, е уместно да се допусне разумна възвращаемост на използвания капитал, включително подходящи разходи за труд и строителство, като при необходимост стойността на капитала се коригира с цел отразяване на актуализираната стойност на активите и ефективността на дейността. Методът на възстановяване на разходите следва да се прилага към съществуващото положение, като се отчита необходимостта от повишаване на ефективността, от устойчива конкуренция и от изграждането на мрежи с много голям капацитет, и по този начин се извлече максимална полза за крайните ползватели, и следва да е съобразен с необходимостта от предвидими и стабилни цени на едро, което ще бъде от полза за всички оператори, изграждащи нови и усъвършенствани мрежи в съответствие с насоките на Комисията[27].

(178)  Поради несигурността относно темповете на растеж на търсенето на услуги за широколентов достъп от следващо поколение е важно да се позволи на операторите, инвестиращи в нови или усъвършенствани мрежи, известна гъвкавост на ценообразуването, за да се насърчат ефективните инвестиции и иновации. За да се предотвратят завишените цени на пазари, където има оператори със значителна пазарна сила, гъвкавостта на ценообразуването следва да бъде съчетана с допълнителни предохранителни мерки за защита на конкуренцията и интересите на крайните ползватели, като например строги задължения за недопускане на дискриминация, мерки за осигуряване на техническа и икономическа възпроизводимост на продуктите надолу по веригата и очевиден конкурентен натиск върху цените на дребно в резултат на инфраструктурна конкуренция или обвързаност на цените, произтичаща от други регулирани продукти за достъп, или и двете. Тези предохранителни мерки за защита на конкуренцията не засягат възможността националните регулаторни органи да определят други обстоятелства, при които би било уместно да не се налагат регулирани цени за някои входове за достъп на едро, като например когато голямата еластичност на цените на търсенето от страна на крайните ползватели прави неизгодно за оператора със значителна пазарна сила да налага цени, чувствително по-високи от тези на конкурентите си.

(179)  Когато налагат задължения за прилагане на система за отчитане на себестойността с оглед на ценовия контрол, националните регулаторни органи могат самостоятелно да извършват годишни проверки за прилагането на системата, ако разполагат с необходимия квалифициран персонал, или да възлагат проверките на други квалифицирани органи, които са независими от съответния оператор.

(180)  Системата на таксуване на едро за терминирането на гласови повиквания в Съюза се основава на принципа, че плаща мрежата на повикващата страна. Анализ на заменяемостта на търсенето и предлагането показва, че понастоящем и в близко бъдеще все още няма заместители на едро, които могат да ограничат таксите за терминиране в дадена мрежа. Като се вземе предвид и естеството на двупосочния достъп на пазарите за терминиране, евентуалните проблеми пред конкуренцията включват и кръстосано субсидиране между операторите. Тези потенциални проблеми са общи за фиксираните и мобилните пазари за терминиране на гласови повиквания. Следователно, с оглед възможността и стимулите на терминиращите оператори да увеличават цените значително над себестойността, разходоориентираността се счита за най-подходящият начин на намеса, с който да се преодолее този проблем в средносрочен план.

(181)  За да се намали по съгласуван начин в целия Съюз регулаторната тежест във връзка с преодоляването на проблемите пред конкуренцията, свързани с терминирането на гласови повиквания на едро, с настоящата директива следва да се определи общ подход като основа за налагане на задължения за ценови контрол, който трябва да се допълни от определена от Комисията обвързваща обща методика и от технически указания, разработени от ОЕРЕС.

(182)  За да се опрости определянето им и да се улесни налагането им, където е уместно, тарифите за терминиране на гласови повиквания на едро на фиксираните и мобилните пазари в Съюза ще се определят посредством делегиран акт. Настоящата директива следва да установи подробни критерии и параметри, на чиято основа се определят стойностите на тарифите за терминиране на гласови повиквания. При прилагането на този набор от критерии и параметри Комисията следва да вземе предвид наред с другото и това, че следва да бъдат обхванати само допълнителните разходи по предоставяне на услуги за терминиране на гласови повиквания на едро, че таксите за радиочестотен спектър зависят от абоната, а не от трафика и следователно трябва да бъдат изключени, че допълнителен спектър се разпределя предимно за данни, поради което не е от значение за терминирането на гласови повиквания, че се отчита, че докато при мобилните мрежи минималният ефективен мащаб е поне 20% пазарен дял, при фиксираните мрежи по-малките оператори могат да постигнат същата ефективност и да достигнат същия единичен разход както ефективния оператор, независимо от размера си. Когато определя точната максимална такса, Комисията следва да включи и подходящо претегляне, което да отчете общия брой на крайните ползватели във всяка държава членка, когато това е нужно предвид оставащите различия в разходите. Когато Комисията определя тази такса, тя следва да вземе предвид опита на ОЕРЕС и националните регулаторни органи при изграждането на подходящи ценови модели, който ще бъде от неоценима полза. Цените за терминиране в целия Съюз намаляха значително и се очаква тази тенденция да се запази. Когато Комисията определя максималните цени за терминиране в първите делегирани актове, които приеме по силата на настоящата директива, тя следва да не взема предвид всяко необосновано изключително национално отклонение от тази тенденция.

(183)  ▌.

(184)  Поради настоящата несигурност относно темповете на растеж на търсенето на широколентови услуги с много голям капацитет, както и относно общите икономии от мащаб и плътност, споразуменията за съвместно инвестиране могат да предложат значителни предимства чрез споделяне на разходите и рисковете, като дават възможност на малките оператори да инвестират икономически рационално, с което насърчават устойчивата дългосрочна конкуренция, включително в райони, където конкуренцията на основата на инфраструктура не би била ефективна ▌.

(185)  Целта на функционалното разделяне, при което вертикално интегрираният оператор трябва да създаде оперативно разделени стопански единици, е да гарантира предоставянето на напълно еквивалентни продукти за достъп на всички оператори надолу по веригата, включително собствените, вертикално интегрирани отдели на оператора надолу по веригата. Функционалното разделяне има капацитет да подобри конкуренцията в няколко съответни пазара чрез значително намаляване на стимула за дискриминация и чрез улесняване на проверката и налагането на изпълнението на задълженията за недопускане на дискриминация. В изключителни случаи функционалното разделяне може да бъде оправдано като корективна мярка, когато има постоянен неуспех в постигането на ефективна недискриминация в няколко от съответните пазари и когато има малко или никакъв изглед за инфраструктурна конкуренция в рамките на разумен срок след прибягване до една или повече корективни мерки, които преди са били считани за подходящи. Въпреки това, много е важно да се гарантира, че налагането му запазва стимулите на въпросното предприятие за инвестиране в неговата мрежа и не довежда до потенциални неблагоприятни въздействия върху благосъстоянието на потребителите. Налагането му изисква координиран анализ на различни съответни пазари, свързани с мрежата за достъп, в съответствие с процедурата за анализ на пазара, установена в член 67. При предприемане на анализа на пазара и предвиждане на подробностите за тази корективна мярка, националните регулаторни органи следва да обърнат особено внимание на продуктите, които ще се управляват от отделните стопански единици, вземайки предвид степента на изграждане на мрежата и степента на технологичен напредък, които може да повлияят на взаимозаменяемостта на фиксираните и безжичните услуги. За да се избегнат нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар, предложенията за функционално разделяне следва да се одобряват предварително от Комисията.

(186)  Прилагането на функционално разделяне не следва да пречи на подходящи координационни механизми между различните отделни стопански единици, за да се гарантира, че правата за икономически и управленски надзор на дружеството-майка се съблюдават.

(187)  Когато вертикално интегрирано предприятие избере да прехвърли значителна част или всички свои активи на локалната мрежа за достъп към отделно юридическо лице с друг собственик, или да установи отделна стопанска единица за работа с продукти за достъп, националният регулаторен орган следва да оцени последствията от планираната сделка, включително всякакви задължения за достъп, предлагани от това предприятие, за всички съществуващи регулаторни задължения, наложени на вертикално интегрирания оператор, с цел гарантиране на съвместимостта на всички нови уредби с настоящата директива. Въпросният национален регулаторен орган следва да предприеме нов анализ на пазарите, на които отделената единица функционира, и съответно да налага, поддържа, изменя или оттегля задължения. В тази връзка националният регулаторен орган следва да може да изисква информация от предприятието.

(188)  Обвързващите ангажименти могат да увеличат предвидимостта и прозрачността на процеса на доброволно разделяне на вертикално интегрирано предприятие, което е било определено като имащо значителна пазарна сила на един или повече съответни пазари, като очертаят процеса на осъществяване на планираното разделяне, например чрез представяне на пътна карта за изпълнението с ясно определени ключови етапи и предвидими последици в случай на неизпълнението им. Националните регулаторни органи следва да разглеждат ангажиментите в перспектива от позиция на устойчивостта, особено когато определят срока, в който те ще бъдат обвързващи, и следва да отчитат стойността, която съгласно публичната консултация заинтересованите страни придават на стабилните и предвидими пазарни условия.

(189)  Ангажиментите могат да включват определянето на доверител по надзора, чиято самоличност и мандат следва да бъдат одобрени от националния регулаторен орган и задължението на оператора да представя периодични доклади за изпълнението.

(190)  Собствениците на мрежи, които не осъществяват дейност на пазара на дребно и чийто бизнес модел е ограничен до предоставянето на услуги на едро на други, могат да способстват за създаването на оживен пазар на едро с положително въздействие върху конкуренцията на пазара на дребно надолу по веригата. Освен това техният бизнес модел може да бъде привлекателен за потенциални финансови инвеститори в инфраструктурни активи с по-стабилни цени и по-дългосрочни перспективи за изграждане на мрежи с много голям капацитет. Въпреки това, присъствието на оператор с дейност само на пазара на едро не води непременно до реално конкурентни пазари на дребно и такива оператори могат да бъдат определени като оператори със значителна пазарна сила по отношение на определени продуктови или географски пазари. Рискът за конкуренцията, който се поражда от поведението на оператори с бизнес модел само на пазара на едро може да бъде по-малък, отколкото породения от вертикално интегрирани оператори, ако този бизнес модел е реален и не съществуват стимули за дискриминационно отношение към различните доставчици надолу по веригата. Регулаторната мярка следва съответно да бъде съизмеримо по-малко драстична. От друга страна, националните регулаторни органи следва да могат да се намесват, ако се породят проблеми с конкуренцията в ущърб на интересите на крайните ползватели.

(191)  За да се улесни преходът от заварените мрежи с медни проводници към мрежи от следващо поколение, който е в интерес на крайните ползватели, националните регулаторни органи следва да могат да упражняват надзор върху собствените инициативи на мрежовите оператори в това отношение и при необходимост да установяват подходящ процес на преход, например чрез предизвестия, прозрачност и приемливи ▌ продукти за достъп, след като собственикът на мрежата ясно демонстрира намерението и готовността си да изключи мрежата с медни проводници. За да се избегнат неоправдани закъснения при прехода, на националните регулаторни органи следва да се дадат правомощия да отменят задълженията за предоставяне на достъп до мрежите с медни проводници след установяването на подходящ процес на преход. Кандидатите за достъп, които преминават от продукт за достъп въз основа на съществуващата инфраструктура към продукт за достъп въз основа на по-напреднала технология или носител, следва да могат, ако пожелаят, но без да бъдат задължени, да подобрят своя достъп до регулирани продукти с по-голям капацитет. В случай на модернизация кандидатите за достъп следва да се придържат към регулаторните условия за достъп до продукт за достъп с по-голям капацитет, определени от националния регулаторен орган в неговия анализ на пазара.

(192)   Либерализацията на далекосъобщителния отрасъл и все по-голямата конкуренция и избор на съобщителни услуги вървят успоредно с действията за създаване на хармонизирана регулаторна рамка, която осигурява предоставянето на универсална услуга. Концепцията за универсалната услуга следва да се развива, за да отразява напредъка в технологиите, развитието на пазара и промените в потребителското търсене.

(193)  Съгласно член 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съюзът трябва да допринася за закрилата на потребителите.

(194)  Универсалната услуга е защитна мрежа, която гарантира наличността на минимален набор от услуги на приемлива цена за всички потребители, когато рискът от социална изолация, породен от липсата на такъв достъп пречи на гражданите да участват пълноценно в икономическия и социален живот.

(195)  Основният широколентов достъп до интернет на практика е наличен в целия Съюз и се използва широко за редица дейности. Общата степен на усвояването на този достъп обаче е по-ниска от наличността му, тъй като все още съществуват лица, които не го ползват поради проблеми, свързани с осведомеността, разходите, уменията и личния избор. Функциониращият достъп до интернет на приемлива цена стана жизнено важен за обществото и за икономиката като цяло. Той осигурява основата за участие в цифровата икономика и общество посредством важни онлайн услуги.

(196)  Основно изискване на универсалната услуга е да гарантира, че всички потребители имат достъп на приемлива цена до налични услуги за ▌достъп до интернет и гласови съобщителни услуги най-малко в определено местоположение.▌ Не следва обаче да съществуват никакви ограничения за техническите средства, използвани за осигуряване на връзката в определено местоположение, като се допускат жични и безжични технологии, нито ограничения на категориите оператори, които са задължени да предоставят универсалната услуга изцяло или частично. В този контекст следва да се обърне особено внимание да се гарантира, че крайните ползватели с увреждания имат равностоен достъп. Държавите членки следва също така да разполагат с възможността да гарантират приемливи цени за гражданите в движение, когато сметнат, че това е необходимо за пълното им социално и икономическо участие в обществото.

(197)   Скоростта на достъпа до интернет за даден ползвател може да зависи от редица фактори, включително от доставчиците на връзка с интернет, както и от приложението, за което се използва връзката. Наличието на услуги за широколентов достъп до интернет на приемливи цени, предоставени в съответствие със задължението за универсална услуга, следва да предлага достатъчна възможност да подкрепя достъпа до и използването на поне минимален набор от основни интернет услуги и поне минимална широчина на честотната лента, което отговаря на средното използване на такива услуги от мнозинството от населението, с цел да се осигури достатъчно равнище на социално приобщаване и участие в цифровото общество и цифровата икономика. Националните регулаторни органи, в съответствие с насоките на ОЕРЕС, установяват най-подходящия начин, по който да се гарантира предоставянето на честотната лента, необходима за поддържането поне на минималния набор от услуги, като същевременно се стремят да бъде отразена възможността за достъп до интернет за мнозинството от населението на държавите членки или на части от техните територии. Те могат например да определят капацитета във връзка с изискванията за минимално качество на услугата, включително минимална широчина на честотната лента и обеми на данните. Изискванията на правото на Съюза в областта на отворения интернет, по-специално съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета[28], следва да се прилагат по отношение на всяка такава услуга за достъп до интернет, включително всеки набор от услуги или минимална широчина на честотната лента, приети съгласно задължението за универсална услуга.

(198)  На потребителите не следва да се налага задължение за достъп до услуги, които те не желаят, и затова следва да бъде възможно при желание те да ограничават универсалната услуга на приемлива цена единствено до гласови съобщителни услуги.

(199)   Националните регулаторни органи следва да могат да наблюдават развитието и нивото на тарифите на дребно за услуги, които попадат в обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга. Наблюдението следва да се извършва по начин, който да не води до излишна административна тежест нито за националните регулаторни органи, нито за предприятията, които предоставят такава услуга.

(200)  Поносима цена означава цена, определена от държавите членки на национално равнище с оглед на специфичните национални условия, която следва да включва специални социални тарифни варианти или пакети с оглед на нуждите на потребителите с ниски доходи или потребители със специални социални нужди. Тези крайни ползватели може да включват възрастни хора, лица с увреждания и потребителите, живеещи в селски или географски изолирани райони. Тези оферти следва да включват основните функции, за да се избегне нарушаване на функционирането на пазара и за да се гарантира тяхното право на достъп до обществено достъпни електронни съобщителни услуги. Поносимостта на цената за отделните потребители следва да се основава на тяхното право да сключват договор с доставчик, на наличието на номер, трайната свързаност на услугата и тяхната способност да следят и контролират своите разходи.

(201)  Вече не следва да бъде възможно да се отказва на потребители достъп до минималния набор от услуги на свързаност. Правото на договор с доставчик следва да означава, че потребителите, които могат да получат отказ, особено тези с ниски доходи или специални социални нужди, следва да имат възможност да сключат договор за предоставяне на приемлива цена на услуги за функционален достъп до интернет и гласови съобщителни услуги най-малко в определено местоположение с всеки доставчик на такива услуги в това местоположение. За да се сведат до минимум финансовите рискове като неплащането на сметки, на доставчиците следва да се предостави свободата да изпълняват договора при авансово плащане на основата на индивидуални предплатени единици на приемлива цена.

(202)  За да гарантират възможността за връзка с гражданите посредством гласови съобщителни услуги, държавите членки следва да осигурят наличието на телефонен номер за разумен период от време дори в периоди, когато гласовата съобщителна услуга не се използва. Доставчиците следва да могат да въведат механизми за проверка на интереса на потребителя към запазването на номера.

(203)  Компенсациите за доставчиците на такива услуги при подобни обстоятелства, не бива да водят до нарушаване на конкуренцията, при условие че такива предприятия се компенсират за специфичните нетни разходи и при условие че тежестта на нетните разходи се възстановява по неутрален за конкуренцията начин.

(204)  За да оценят необходимостта от мерки за достъпност на цената, националните регулаторни органи следва да могат да наблюдават развитието и подробностите на офертите на тарифи или пакети за потребители с ниски доходи или специални социални нужди.

(205)  Когато допълнителните мерки извън социалните варианти за тарифи и пакети, предоставяни от доставчиците, сами по себе си са недостатъчни да гарантират приемливи цени за всички потребители с ниски доходи или специални нужди, държавите членки следва да могат да предоставят допълнително директно подпомагане за тези потребители, като например ваучери за потребителите или преки плащания на доставчиците. Това може да бъде подходяща алтернатива на други мерки, като се взема предвид необходимостта да се сведат до минимум нарушенията на пазара.

(206)  Като следват подход за универсален дизайн, държавите членки следва да въведат мерки с цел насърчаване на създаването на пазар за продукти и услуги на приемливи цени за потребители с увреждания, включително, когато е целесъобразно, оборудване с помощни технологии, което е оперативно съвместимо с обществено достъпното електронно съобщително оборудване и обществено достъпните електронни съобщителни услуги. Това може да бъде постигнато, inter alia, чрез позоваване на европейските стандарти, като например Европейски стандарт EN 301 549 V1.1.2 (2015-04), или чрез въвеждане на изисквания в съответствие с Директива xxx/YYYY/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ▌[29]. Държавите членки следва да определят подходящи мерки, съобразени с националните особености, което ще им осигури гъвкавост за приемането на специфични мерки, например ако на пазара не се предлагат на приемливи цени продукти и услуги, предоставящи възможности за потребителите с увреждания при нормални икономически условия. Средните разходи за услугите за предаване за потребители с увреждания следва да бъдат равностойни на разходите за гласови съобщителни услуги с оглед на това потребителите с увреждания да не бъдат ощетени. Нетната себестойност за доставчиците на услуги за предаване следва да бъде компенсирана въз основа на член 84.

(207)  Почти навсякъде в Съюза са на разположение връзки по фиксирана линия и те се използват от мнозинството му граждани за пренос на данни със скорости, които са достатъчни, за да позволят ▌ достъп до интернет. Покритието със стандартен фиксиран широколентов достъп и неговата наличност за домакинствата в ЕС в 2015 г. е 97%, като средната степен на усвояването му е 72%, а услугите на основата на безжични технологии имат дори още по-голям обхват. Налице са обаче разлики между държавите членки по отношение на наличността и приемливостта на цените в градските и селските райони.

(208)  Пазарът има водеща роля за осигуряването на широколентов достъп до интернет с постоянно нарастващ капацитет. В райони, където пазарът не може да осигури наличието на ▌ достъп до интернет, други инструменти на публичната политика изглеждат по принцип икономически по-изгодни и с по-малък риск от нарушаване на пазара, като например прибягване до финансови инструменти като наличните по ЕФСИ и МСЕ, използване на публично финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обвързване на правата на ползване на радиочестотен спектър със задължения за покритие, за да се подпомогне изграждането на широколентови мрежи в по-слабо населените райони и публични инвестиции в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи. При все това, настоящата директива следва все пак да предоставя на държавите членки възможността за прилагане на задълженията за предоставяне на универсална услуга като потенциална мярка за гарантиране на наличието на достъп до интернет, ако съответната държава членка смята това за необходимо.

(209)  Ако след изготвянето на нужната оценка, при която се вземат предвид резултатите от проучването за географското разгръщане на мрежите, проведено от националния регулаторен орган, се окаже, че нито пазарните механизми, нито механизмите за публична интервенция могат да осигурят на потребителите в определени райони връзка, която може да им предостави услуга за ▌ достъп до интернет съгласно определеното от държавите членки по смисъла на член 79, параграф 2, и гласови съобщителни услуги в определено местоположение, държавата членка следва да има възможност по изключение да определи различни доставчици или групи от доставчици на тези услуги на съответните части от нейната територия. Задълженията за предоставяне на универсална услуга в подкрепа на наличието на услуга за функционален достъп до интернет може да бъдат ограничени от държавите членки до основното местоположение или местоживеене на потребителя. Не следва да съществуват никакви ограничения по отношение на техническите средства, използвани за осигуряване на услуги за ▌достъп до интернет и гласови съобщителни услуги в определено местоположение, като се допускат жични или безжични технологии, нито ограничения относно това кои оператори изпълняват някои или всички задължения за предоставяне на универсална услуга.

(210)  В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки вземат решение на основата на обективни критерии кои предприятия са определени за доставчици на универсална услуга, като по целесъобразност вземат предвид способността и желанието на предприятията да поемат всички или част от задълженията за предоставяне на универсална услуга. Това не изключва възможността в процеса на определяне държавите членки да могат да включват определени условия, оправдани от основания за ефикасност, включително inter alia групиране на географски райони или компоненти или установяване на минимални периоди за определянето.

(211)  Следва да се оценят разходите за гарантиране на наличието на връзка, способна да осигури услуга за ▌ достъп до интернет, както е определена съгласно член 79, параграф 2, и гласова съобщителна услуга в определено местоположение на приемлива цена в рамките на задълженията за универсална услуга, по-специално като се оцени очакваната финансова тежест за доставчиците и ползвателите в сектора на електронните съобщения.

(212)  По предварителна оценка, задълженията за осигуряване на покритие на цялата национална територия, наложени при процедурата за определяне, вероятно ще изключат или разубедят някои предприятия да кандидатстват за определяне като доставчици на универсална услуга. Определянето на доставчици със задължения за предоставяне на универсална услуга за твърде дълъг или неограничен период от време може да доведе също така до предварително изключване на някои предприятия.

(213)  Когато доставчик, определен да осигурява наличието на ▌достъп до интернет или гласови съобщителни услуги в определено местоположение съгласно посоченото в член 81 от настоящата директива, избере да прехвърли значителна част от своите активи – от гледна точка на своето задължение за предоставяне на универсална услуга – или всички свои активи, свързани с локалната мрежа за достъп на национална територия, към отделно юридическо лице с друг краен собственик, националният регулаторен орган следва да направи оценка на последиците от сделката, за да се гарантира непрекъснатостта на задълженията за предоставяне на универсална услуга на цялата национална територия или за части от нея. За тази цел националният регулаторен орган, който е наложил задълженията за предоставяне на универсална услуга, следва да бъде информиран от доставчика преди разпореждането с активи. Оценката на националния регулаторен орган не следва да засяга осъществяването на сделката.

(214)  За да осигурят стабилност и да подпомогнат постепенния преход, държавите членки следва да могат да продължат да гарантират предоставянето на универсални услуги на своята територия, различни от услугите за ▌достъп до интернет и гласовите съобщителни услуги в определено местоположение, включени в обхвата на техните задължения за универсална услуга на основание Директива 2002/22/ЕО при влизането в сила на настоящата директива, ако тези или сравними с тях услуги не са налични при нормални търговски условия. Държавите членки следва да могат да осигурят платени обществени телефони и точки за достъп до съобщителни услуги на основните места за влизане в държавата, като например летища или железопътни и автобусни гари, както и на места, използвани от хората в извънредни ситуации, като болници, полицейски участъци и зони за спешни случаи на магистралите, за да се отговори на разумните потребности на крайните ползватели, включително крайни ползватели с увреждания. Продължаващото предоставяне на обществени телефони, указатели и справочни услуги в режима на универсална телефонна услуга, докато все още е видна необходимостта от тях, би осигурило на държавите членки гъвкавостта, необходима за отчитане на различните национални условия. Финансирането на такива услуги обаче следва да се осъществява чрез публични фондове, както и при другите задължения за универсална услуга.

(215)  Държавите членки следва да следят положението на потребителите във връзка с използването на услугите за достъп до интернет и гласови съобщения и по-специално във връзка с поносимостта на цената. Поносимостта на цената на услугите за ▌достъп до интернет и гласови съобщения е свързана с информацията, която потребителите получават по отношение на разноските за използване, както и относителната цена за използването в сравнение с останалите услуги, както и с възможността им да контролират своите разходи. Следователно поносимостта на цената означава да се дадат права на потребителите чрез задължения, наложени върху доставчиците. Тези задължения включват определено равнище на подробности в сметките, възможност потребителите избирателно да блокират определени повиквания (например скъпи повиквания на специални услуги), възможност за потребителите да контролират разходите си чрез предплащане и възможност потребителите да приспаднат предварително първоначалните такси за свързване. Може да се наложи подобни мерки да бъдат преразглеждани и променяни с оглед на развитието на пазара.

(216)  Освен в случаите на системни закъснения при плащането или неплащане, потребителите, които имат право на тарифи на приемливи цени, следва да бъдат защитени срещу незабавно изключване от мрежата поради неплатени сметки, като особено в случаите на спорове относно високи сметки за специални услуги те следва да продължат да имат достъп до основните гласови съобщителни услуги до решаването на спорните въпроси. Държавите членки могат да вземат решение достъпът да бъде продължен, само ако абонатът продължава да плаща абонаментната такса.

(217)  Когато предоставянето на ▌ услуги за достъп до интернет или гласови съобщения или други универсални услуги съгласно член 82 доведе до несправедлива тежест за даден доставчик, като се вземат предвид разходите и приходите, както и нематериалните ползи от предоставянето на съответните услуги, тази несправедлива тежест може да бъде включена в изчислението на нетната себестойност на универсалните задължения.

(218)  Държавите членки следва, ако е необходимо, да създадат механизми за финансиране на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга, когато се докаже, че задълженията могат да се изпълняват единствено на загуба или по нетна себестойност, която излиза извън обичайните търговски стандарти. Важно е да се гарантира, че нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга са правилно изчислени и че всяко финансиране се извършва с минимално нарушаване на пазара и предприятията, както и че то е съвместимо с разпоредбите на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(219)  Всяко изчисляване на нетните разходи за универсалната услуга следва да вземе предвид разходите и приходите, както и нематериалните ползи в резултат на предоставянето на универсална услуга, но не бива да попречи на общата цел да се гарантира, че ценовите структури отразяват разходите. Всички нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга следва да се изчисляват на основата на прозрачни процедури.

(220)  Отчитането на нематериалните ползи означава, че разчетите в стойностно изражение на непреките ползи за предприятието благодарение на положението му като доставчик на универсална услуга следва да бъдат приспаднати от преките нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга с цел да се определи нетната тежест на разходите.

(221)  Когато задължението за предоставяне на универсална услуга представлява прекомерна тежест за дадено предприятие, уместно е да се позволи на държавите членки да създадат механизми за ефективно възстановяване на нетните разходи. Нетните разходи по задълженията за универсална услуга следва да се възстановяват от публични фондове. В изключителни случаи държавите членки могат да приемат или запазят механизми за поделяне на нетната себестойност във връзка със задълженията за универсална услуга между доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги и доставчиците на услуги на информационното общество. Такива механизми следва да бъдат преразглеждани поне на всеки три години, с оглед на това да се определи кои нетни разходи следва да продължават да бъдат споделяни и кои следва да бъдат компенсирани с публични средства. Функционалният достъп до интернет носи ползи не само за сектора на електронните съобщения, но и за по-широката онлайн икономика и обществото като цяло. Предоставянето на връзка, поддържаща широколентови скорости, на все повече крайни ползватели им дава възможност да използват онлайн услуги и активно да участват в цифровото общество. Гарантирането на такива връзки на основата на задължения за предоставяне на универсална услуга служи на обществения интерес поне толкова, колкото и на интереса на доставчиците на електронни съобщителни услуги. Поради това държавите членки следва да възстановяват с публични средства нетните разходи за връзките, които поддържат широколентови скорости като част от универсалната услуга, като следва да се разбира, че това включва финансиране от бюджета на сектор „Държавно управление“.

(222)  Предприятията, които се възползват от финансирането на универсалната услуга, следва да предоставят на националните регулаторни органи достатъчно подробности за отделните елементи, изискващи такова финансиране, за да обосноват молбите си за възстановяване. Схемите на държавите членки за остойностяване и финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга следва да се предоставят на Европейската комисия за проверка на съвместимостта им с Договора. Държавите членки следва да гарантират ефективна прозрачност и контрол на сумите, отнесени към задълженията за предоставяне на универсална услуга. Изчислението на нетните разходи по предоставянето на универсална услуга следва да се основава на обективна и прозрачна методика, за да се гарантира икономически най-изгодното предоставяне на универсална услуга и да се насърчава осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция за участниците на пазара. Предварителното обявяване на предвидената методика за изчисляване на нетната себестойност на отделните елементи на универсалната услуга може да спомогне за постигане на по-голяма прозрачност.

(223)  За да се подпомогне ефективно свободното движение на стоки, услуги и лица в Съюза, следва да е възможно да се използват някои национални номерационни ресурси, по-специално някои негеографски номера, извън територията на определящата държава членка в цялата територия на Съюза. Предвид значителния риск от измама по отношение на междуличностните съобщения, подобно извънтериториално ползване следва да бъде разрешено за електронни съобщителни услуги с изключение на междуличностните съобщителни услуги. Поради това държавите членки следва да гарантират, че съответните национални законови актове, особено правилата за защита на потребителите и други правила, свързани с използването на номера, се прилагат независимо от държавата членка, в която са предоставени правата за ползване на номера. Това следва да означава, че националните регулаторни и други компетентни органи на държавите членки, където се използва номерът, са компетентни да прилагат националните си закони спрямо предприятието, на което е предоставен номерът. Освен това, националните регулаторни органи на тези държави членки следва да могат да изискат съдействието на националния регулаторен орган, отговарящ за предоставянето на номера, за да наложат спазването на правилата в сила в държавите членки, където се използва номерът. Такива мерки за съдействие следва да включват санкции с разубеждаваща сила, особено в случаи на сериозни нарушения – отнемане на правото на извънтериториално ползване на номерата, предоставени на съответното предприятие. Във връзка с това държавите членки не следва да налагат допълнителни изисквания по отношение на извънтериториалното ползване на такива номера, тъй като това би затруднило трансграничното им използване и би създало пречка пред вътрешния пазар, без да се засягат правомощията на държавите членки да блокират, въз основа на преценка за всеки отделен случай, достъпа до номера или услуги, когато са налице измами или злоупотреби. Извънтериториалното използване на номера следва да не накърнява правилата на Съюза във връзка с предоставянето на роуминг услуги, включително правилата относно предотвратяването на неправилно използване или злоупотреба с роуминг услуги, които са предмет на регулиране на цените на дребно и които се ползват от регулирани цени за роуминг на едро. Държавите членки следва и занапред да могат да сключват конкретни споразумения за извънтериториално ползване на номерационни ресурси с трети държави.

(224)  Държавите членки следва да насърчават предоставянето на номерационни ресурси по ефира, за да се улесни смяната на доставчиците на електронни съобщения. Предоставянето на номерационни ресурси по ефира дава възможност за препрограмиране на идентификаторите на далекосъобщителното оборудване без физически достъп до съответните устройства. Тази характеристика е особено важна за услугите машина – машина, тоест услуги, които включват автоматично прехвърляне на данни и информация между устройства или софтуерни приложения с ограничена човешка намеса или без такава. Доставчиците на такива услуги машина – машина може да нямат възможност за физически достъп до устройствата си поради това, че те се използват дистанционно или поради големия брой експлоатирани устройства, или поради модела на тяхното ползване. Предвид възникващия пазар за услуги машина – машина и новите технологии, държавите членки следва да се стремят да гарантират технологичната неутралност при насърчаването на това предоставяне по ефира.

(225)  Достъпът до номерационни ресурси на основата на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии е от съществено значение за конкуренцията между предприятията в сектора на електронните съобщения. Държавите членки следва да могат да предоставят права за ползване на номера на предприятия, различни от доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги, с оглед нарастващото значение на номерата за различните услуги на интернет на нещата. Всички елементи от националните номерационни планове следва да бъдат управлявани от националните регулаторни органи, включително точковите кодове, използвани за адресиране в мрежата. Когато е необходимо хармонизиране на номерационните ресурси в Съюза за подкрепа на развитието на паневропейски услуги или трансгранични услуги, по-специално нови услуги въз основата на междумашинна връзка, като например свързаните автомобили, и когато търсенето не може да бъде удовлетворено въз основата на наличните номерационни ресурси, Комисията може да предприеме мерки за реализация със съдействието на ОЕРЕС.

(226)  Изискването за публикуване на решенията за предоставяне на права за използване на номера може да се изпълни чрез предоставянето на обществен достъп чрез интернет страница.

(227)   С оглед на особените аспекти, свързани със съобщаването на случаи на изчезнали деца, държавите членки следва да спазват ангажимента си да гарантират, че услугата за съобщаване на случаи на изчезнали деца функционира добре и е действително достъпна на тяхната територия при набиране на номер „116000“. Държавите членки следва да гарантират, че във връзка с транспонирането и прилагането на директивата е извършен преглед на тяхната национална система, в който са взети предвид мерките, необходими за постигане на достатъчно качество на услугата при работата на номер „116000“, и заделят необходимите финансови ресурси за функционирането на горещата линия. Определението за изчезнали деца, попадащи в обхвата на номер „116000“, следва да включва следните категории: избягали от дома си деца, деца, жертви на международно отвличане, изчезнали деца, деца, отвлечени от родител, изчезнали деца мигранти, деца, жертви на отвличане и изгубени деца, деца, жертви на сексуално насилие, и деца, чийто живот е изложен на риск.

(227a)  Въпреки че бяха положени усилия за повишаване на осведомеността, след като първите горещи линии започнаха да функционират в изпълнение на решението на ЕК от 2007 г., те продължават да се сблъскват с различно и често много слабо равнище на осведоменост в съответните държави. Укрепването на усилията на горещите линии в областта на повишаването на осведомеността относно предлаганите услуги и техния брой е важна стъпка за подобряване на закрилата и подкрепата на децата и за предотвратяване на случаите на изчезнали деца. За тази цел държавите членки и Комисията следва да продължават да подкрепят усилията за популяризиране на номер „116000“ сред широката общественост и сред съответните заинтересовани страни в рамките на националните системи за закрила на детето.

(228)  Наличието на единен пазар предполага, че крайните ползватели имат достъп до всички номера, включени в националните номерационни планове на други държави членки, както и до услуги, използващи негеографски номера, включително безплатни телефонни услуги и услуги с добавена стойност, в рамките на Съюза, освен когато повикваният краен ползвател е избрал по търговски съображения да ограничи достъпа от определени географски райони. Крайните ползватели също следва да имат достъп до номера от Универсални международни безплатни телефонни номера. Трансграничният достъп до номерационни ресурси и до свързани услуги не следва да се възпрепятства, освен в обективно оправдани случаи, като борба с измами и злоупотреби (например във връзка с някои услуги с добавена стойност), когато номерът е определен като притежаващ само национален обхват (например национален кратък номер), или когато това е технически и икономически неосъществимо. Тарифите за повиквания с произход извън съответната държава членка не е нужно да са същите, както тарифите за повикване вътре в нея. Ползвателите следва предварително да са напълно осведомени и по ясен начин за всички такси, приложими за телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп, като такси за международни повиквания за номера, достъпни през стандартни кодове за международно избиране.

(229)  За завършване на единния пазар за електронните съобщения се изисква премахването на пречките пред трансграничния достъп на крайните ползватели до електронни съобщителни услуги в целия Съюз. Доставчиците на електронни съобщителни услуги за обществеността не следва да отказват или ограничават достъпа, нито да прилагат дискриминация към крайните ползватели на основание на тяхната националност, държава членка на постоянно пребиваване или на установяване. Следва обаче да бъде възможно диференцирането въз основа на обективно обосновани разлики в разходите и рисковете, които могат да надхвърлят мерките, предвидени в Регламент (ЕС) № 531/2012 по отношение на неправилно използване или злоупотреба с роуминг услуги.

(229a)  Продължават да се наблюдават много съществени ценови разлики както при стационарните, така и при мобилните съобщения, между националните гласови съобщения и услуги за кратки съобщения (SMS) и тези до друга държава членка. Наличието на съществени различия между отделните държави, оператори и цени на пакетни услуги, а също и между мобилните и стационарните услуги ще продължава да се отразява на по-уязвимите групи клиенти и да създава пречки пред безпроблемната комуникация в рамките на ЕС. Ето защо всички съществени разлики в цените на дребно на електронните съобщителни услуги до крайна точка в същата държава членка и тези до крайна точка в друга държава членка следва да бъдат обосновани чрез позоваване на обективни критерии.

(230)  Различното прилагане на правилата за защита на крайните ползватели създаде значителни пречки пред вътрешния пазар в Съюза, които засягат както доставчиците на електронни съобщителни услуги, така и крайните потребители. Тези пречки следва да бъдат намалени чрез прилагането на едни и същи правила, което ще гарантира високо общо ниво на защита в целия Съюз. Прецизната и пълна хармонизация на правата на крайните ползватели, обхванати от настоящата директива, следва да увеличи значително правната сигурност както за крайните ползватели, така и за доставчиците на електронни съобщителни услуги, и следва силно да намали пречките пред навлизането на пазара и ненужната тежест за спазване, произтичаща от разпокъсаността на правилата. Пълната хармонизация ще спомогне за преодоляването на пречките пред единния пазар, които произтичат от такива национални разпоредби за крайните ползватели, които същевременно защитават националните доставчици от конкуренция от други държави членки. За да се постигне високо общо ниво на защита, в настоящата директива следва да се укрепят няколко разпоредби по отношение на крайните ползватели, предвид най-добрите практики в държавите членки. Пълната хармонизация на правата на крайните ползватели повишава доверието им във вътрешния пазар, тъй като те извличат ползи от еднакво високото ниво на защита, когато използват електронни съобщителни услуги не само в своята държава членка, но и докато живеят, работят или пътуват в други държави членки. Също така, доставчиците на електронни съобщителни услуги следва да имат увереността, че разпоредбите относно крайните ползватели и общите условия за издаване на разрешителни са едни и същи, що се отнася до разпоредбите за крайните ползватели. Държавите членки следва да си запазят възможността да въведат по-високо ниво на защита на крайните ползватели там, където в настоящата директива се предвижда изрична дерогация, и да решават самостоятелно в области извън обхвата на настоящата директива.

(231)  Договорите представляват важно средство за крайните ползватели, което гарантира прозрачност на информацията и правна сигурност. Повечето доставчици на услуги в конкурентна среда сключват договори с клиентите си по търговски съображения. Разпоредбите на настоящата директива, както и изискванията на съществуващото законодателство в Съюза във връзка със защитата на потребителите, и по-специално Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите[30] и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, се прилагат за потребителските сделки във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги. Включването на изисквания за информация в настоящата директива, които могат да бъдат изисквани и съгласно Директива 2011/83/ЕС, не следва да води до дублиране на една и съща информация в рамките на преддоговорните и договорните документи. Информацията, предоставена във връзка с настоящата директива, включително всички по-стриктни и по-подробни изисквания за информация, следва да се смятат за отговарящи на всички подобни изисквания, произтичащи от Директива 2011/83/ЕС.

(232)  Разпоредбите относно договорите в настоящата директива ▌ се прилагат не само по отношение на потребителите, но и към микро- и малки предприятия, както е определено в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, и към организации с нестопанска цел, както са определени в законодателството на държавата членка, чиято позиция за преговаряне е сходна с тази на потребителите и които следва да се ползват от същото ниво на защита. Разпоредбите относно договорите, включително тези, съдържащи се в Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите, следва да се прилагат автоматично към тези предприятия, освен когато те предпочитат да договорят индивидуални условия по договора с доставчиците на електронни съобщителни услуги. За разлика от микро- и малките предприятия, по-големите предприятия обикновено имат по-силни позиции за преговори и поради това не са зависими от същите изисквания за информация по договорите, както потребителите. Други разпоредби, например за преносимост на номерата, които са важни и за по-големите предприятия, следва да продължат да се прилагат за всички крайни ползватели. „Организации с нестопанска цел“ са правни субекти, които не реализират печалби за своите собственици или членове. Обикновено организациите с нестопанска цел са благотворителни организации или други видове организации, защитаващи обществения интерес. Следователно, тъй като положението на организациите с нестопанска цел е подобно на това на микро- и малките предприятия, е оправдано тези организации да бъдат третирани по същия начин като микро- или малките предприятия съгласно настоящата директива по отношение на правата на крайните ползватели.

(233)  Особеностите на сектора на електронните съобщения налагат, освен хоризонтални договорни правила, също така ограничен брой допълнителни разпоредби за защита на крайните ползватели. Крайните ползватели следва наред с другото да бъдат информирани за всички предлагани нива на качество на услугата, за условията за промоционални оферти и прекратяване на договора, приложимите тарифни планове и тарифите за услуги, които са предмет на специални ценови условия. Тази информация е от значение за услугите за достъп до интернет, публично достъпните междуличностни електронни съобщителни услуги и предавателните услуги, използвани за разпръскване. Задълженията относно изискванията за информация не следва да се прилагат спрямо доставчик на обществено достъпни електронни съобщителни услуги в случай на договори, при които доставчикът и свързани с него дружества или лица не получават никакво възнаграждение, свързано пряко или косвено с предоставянето на електронни съобщителни услуги. Такава ситуация би могла например да се отнася за университет, предоставящ на посетителите свободен достъп до своята безжична (Wi-Fi) мрежа на територията на комплекса, без да получава някаква форма на компенсация за предоставянето на своята електронна съобщителна услуга, нито чрез плащания от потребители, нито чрез приходи от реклама. За да се даде възможност на крайния потребител да направи информиран избор, от особена важност е необходимата свързана с това информация да му се предостави преди сключването на договора и да бъде поднесена на ясен и разбираем език. По същата причина доставчиците следва да представят и резюме на съществените условия на договора. За да се улесни сравнимостта и да се намалят разходите за спазване, Комисията следва, след като се консултира с ОЕРЕС, да приеме образец за подобни резюмета на договори. Преддоговорната информация, както и образецът на резюмето следва да съставляват неразделна част от окончателния договор.

(234)  След приемането на Регламент (ЕС) 2015/2120 разпоредбите на настоящата директива относно информацията за условията, ограничаващи достъпа и/или използването на услуги и приложения и относно оформянето на трафика, станаха неактуални и следва да бъдат отменени.

(235)   По отношение на крайното оборудване потребителският договор следва да посочва всички ограничения, наложени от доставчика по отношение на използването на оборудването, например чрез блокиране „SIM-locking“ на мобилните устройства, ако тези ограничения не са забранени от националното законодателство, и всички такси при прекратяване на договора, независимо преди или на договорената дата, на която той изтича, включително всички суми за запазване на оборудването. Когато крайният ползвател избере да запази крайно оборудване, предоставено в пакет с договора към момента на неговото сключване, дължимата компенсация не превишава стойността му pro rata temporis в момента на сключването на договора или на оставащата част от таксата за услугата до изтичането на договора, в зависимост от това коя от двете суми е по-малка. Държавите членки могат да изберат да прилагат други методи за изчисляване на ставката на компенсация, когато тази ставка е равна на изчислената компенсация или по-малка от нея. Всички ограничения по отношение на ползването на крайни устройства в други мрежи следва да се премахват безплатно от доставчика най-късно след заплащане на въпросната компенсация.

(236)  Без да се засяга същественото задължение на доставчика, свързано със сигурността по силата на настоящата директива, в договора следва да се посочва видът действия, които доставчикът може да предприеме в случай на свързани със сигурността инциденти, заплахи или уязвими места.

(237)   Наличието на прозрачна, актуална и сравнима информация относно офертите и услугите е ключов елемент за потребителите в условията на конкурентни пазари с няколко доставчици, предлагащи услуги. Крайните ползватели следва да могат лесно да сравняват цените на различни предлагани на пазара услуги въз основа на информация, публикувана в лесно достъпна форма. За да им се даде възможност лесно да сравняват цени и услуги, националните регулаторни органи следва да могат да изискват от доставчиците на електронни съобщителни мрежи и/или услуги за достъп до интернет и/или обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги, както и услуги за предаване, използвани за разпръскване, по-голяма информационна прозрачност (включително тарифи, качество на услугата, ограничения в предоставяното крайно оборудване и друга свързана с това статистика). Всички подобни изисквания следва надлежно да отчитат особеностите на тези мрежи или услуги. Те следва също да гарантират, че трети страни имат правото да използват безплатно обществено достъпна информация, публикувана от такива предприятия, с оглед предоставянето на инструменти за сравнение.

(238)  Крайните ползватели често не са осведомени за цената на своето потребителско поведение или се затрудняват да преценят времето или обема данни, които изразходват при използването на електронни съобщителни услуги. За да се увеличи прозрачността и да се даде възможност за по-добър контрол на техния бюджет за съобщителни услуги, е важно на крайните ползватели да бъдат предоставени механизми, с които те да могат да следят своевременно потреблението си.

(239)  Независимите инструменти за сравнение, като например уебсайтове, са ефективно средство, с което крайните ползватели могат да преценят предимствата на различните доставчици на публично достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, и да получат безпристрастна информация, по-специално чрез сравняване на цените, тарифите и качествените параметри на едно място. Такива инструменти следва да имат за цел да предоставят информация, която е ясна, сбита, пълна и всеобхватна. Те следва също така да се опитват да включат възможно най-широкия диапазон от оферти, за да може да предложат представителен преглед и да обхванат значителна част от пазара. Информацията, предлагана чрез такива инструменти, следва да е надеждна, безпристрастна и прозрачна. Крайните ползватели следва да бъдат информирани за наличието на такива инструменти. Държавите членки следва да гарантират, че крайните ползватели имат свободен достъп до поне един такъв инструмент на тяхната територия.

(240)  Независимите инструменти за сравняване следва да бъдат оперативно независими от доставчиците на публично достъпни електронни съобщителни услуги. Те могат да се поддържат от частни предприятия или от името на компетентните органи; при все това те следва да функционират в съответствие с определени критерии за качество, включително изискването да предоставят данни за своите собственици, да предоставят точна и актуална информация, да обявяват кога е била последната актуализация, да посочват ясни и обективни критерии, на които се основава сравнението и да включват широка гама от оферти за публично достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, като обхващат значителна част от пазара. Нито един доставчик не следва да бъде поставян в по-благоприятна позиция по отношение на резултатите от търсенето, освен въз основа на тези ясни и обективни критерии. Държавите членки следва да могат да определят изискваната за инструментите за сравнение честота на преразглеждане и актуализиране на информацията, предоставяна на крайните ползватели, като вземат предвид честотата, с която доставчиците на публично достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, по принцип актуализират информацията за своите тарифи и качеството на услугите си. Когато в дадена държава членка има само един подобен инструмент и той престане да функционира или престане да отговаря на критериите за качество, държавата членка следва да гарантира, че в разумен срок крайните ползватели ще имат достъп до друг инструмент за сравнение на национално равнище.

(241)  С цел разглеждане на въпроси от обществен интерес, свързани с използването на публично достъпни електронни съобщителни услуги, и за да се насърчава защитата на правата и свободите на другите лица, компетентните органи следва да могат да изготвят и разпространяват, със съдействието на доставчиците, информация от обществен интерес относно използването на подобни услуги. Това може да включва информация от обществен интерес относно най-честите нарушения и техните правни последици, ▌ както и съвети и средства за защита срещу рисковете за личната сигурност, които например могат да възникнат при разкриване на лична информация при някои обстоятелства, а също и рисковете за неприкосновеността на личния живот и за личните данни, а също и наличност на лесни за ползване и позволяващи конфигуриране софтуерни програми или опции, които дават възможност за предпазване на децата или уязвимите лица. Информацията може да се координира посредством процедурата за сътрудничество, установена в настоящата директива. Такава информация от обществен интерес следва при необходимост да се актуализира и да се представя под лесно разбираема форма, както е определено от всяка държава членка, и на уебсайтовете на националните публични органи. Националните регулаторни органи следва да могат да задължават доставчиците да разпространяват тази стандартизирана информация до всички свои клиенти по начин, счетен за подходящ от националните регулаторни органи. При все това разпространението на такава информация не следва да създава прекомерна тежест за доставчиците. Държавите членки следва да изискват разпространението да се осъществява чрез средствата, използвани от доставчиците за комуникация с крайните ползватели в рамките на обичайната им дейност.

(242)  В отсъствието на съответни разпоредби в правото на Съюза съдържанието, приложенията и услугите се считат за законни или вредни в съответствие с националното материално и процесуално право. Задача на държавите членки, а не на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги, е да решават в съответствие с предвидената процедура дали съдържанието, приложенията или услугите са законни или вредни. Настоящата директива и Директива 2002/58/ЕО за защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации не засягат Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“)[31], която inter alia съдържа правило за „обикновен пренос“ за междинните доставчици на услуги, както са определени в нея.

(243)  Националните регулаторни органи следва да са оправомощени да наблюдават качеството на услугите и систематично да събират информация за качеството на услугите, включително тази във връзка с предоставянето на услуги на крайните ползватели с увреждания. Тази информация следва да се събира въз основа на критерии, които позволяват сравнение между доставчиците на услуги и между държавите членки. Доставчиците на електронни съобщителни услуги, които работят в конкурентна среда, вероятно имат готовност да предоставят адекватна и актуална информация за своите обществени услуги поради търговски съображения. В случаите, когато доставчик на електронна съобщителна услуга, по причини, свързани с техническото изпълнение на услугата, няма контрол върху качеството на услугата, или не предоставя минимално качество на услугата, от този доставчик не следва да се изисква да предоставя информация за качеството на услугата. Въпреки това националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да изискват публикуване на такава информация, когато е установено, че тя практически не е обществено достъпна. Националните регулаторни органи следва също така да установят методи за измерване, които да се прилагат от доставчиците на услуги, за да се подобри сравнимостта между представените данни. За да се улесни сравнимостта в Съюза и да се намалят разходите по осигуряване на съответствие с изискванията, ОЕРЕС следва да приеме насоки за съответното качество на параметрите на услугите, които националните регулаторни органи следва да вземат предвид във възможно най-голяма степен.

(244)  С цел пълно възползване от конкурентната среда, потребителите следва да са в състояние да правят информиран избор и да сменят доставчици, когато това отговаря най-добре на интереса им. От съществено значение е да се гарантира, че те могат да правят това, без да са възпрепятствани от законови, технически или практически пречки, включително договорни условия, процедури, такси и т.н. Това не изключва възможността доставчиците да налагат разумни минимални срокове в потребителските договори до 24 месеца. Въпреки това държавите членки следва да имат възможността да определят по-кратък максимален срок предвид националните условия, например нивата на конкуренция и стабилността на инвестициите в мрежите, а доставчиците следва да предлагат най-малко един договор с продължителност от 12 месеца или по-малко. Независимо от договора за електронна съобщителна услуга потребителите биха могли да предпочетат и да се ползват от по-дълъг период на възстановяване на вложените средства за физическите връзки. Такива ангажименти на потребителите могат да са важен фактор за улесняване на разгръщането на мрежите с много голям капацитет на свързаност до или много близо до помещенията на крайните ползватели, включително чрез схеми за събиране на търсенето, които дават възможност на инвеститорите в мрежите да намалят първоначалните рискове. Въпреки това правата на потребителите да сменят доставчика на електронни съобщителни услуги, както са заложени в настоящата директива, не следва да са ограничени от тези периоди на възстановяване на вложените средства в договорите за физическите връзки и тези договори не следва да обхващат крайно оборудване или вътрешно оборудване за достъп, като например телефонни апарати, маршрутизатори или модеми.

(245)  Потребителите следва да могат да прекратяват договорите си, без дължими такси, като това се отнася и за случаите на автоматично удължаване на срока след изтичане на срока на договора.

(246)  Следва да се счита, че всякакви промени в договорните условия, предложени от доставчиците на обществените услуги за достъп до интернет или междуличностните съобщителни услуги посредством номер, и предавателните услуги, използвани за телевизионно и радиоразпръскване, които са във вреда на крайния ползвател, например по отношение на таксите, тарифите, ограниченията за обема на данните, скоростите на предаване на данни, покритието или обработката на личните данни, дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да са дължими такси, дори ако са комбинирани с някои изгодни промени. Крайните ползватели следва да бъдат уведомявани за всякакви промени в договорните условия на траен носител, като например хартиен носител, USB устройство, CD-ROM, DVD, карта с памет, твърд диск на компютър или с електронна поща.

(247)  Възможността за смяна на доставчика е основен фактор за действителна конкуренция в една конкурентна среда. Наличието на прозрачна, точна и своевременна информация за смяната следва да увеличи доверието на крайните ползватели в този процес и тяхното желание да участват активно в него. Доставчиците на услуги следва да осигурят непрекъснатост на услугата така, че крайните ползватели да могат да сменят доставчика, без да са застрашени от опасността да загубят услугата.

(248)  Преносимостта на номерата е ключов фактор за избора на потребителите и за действителната конкуренция на конкурентни пазари на електронни съобщения. Крайните ползватели, които поискат това, следва да могат да запазват своя номер или своите номера̀ в обществената телефонна мрежа независимо от доставчика на услугата и за ограничен период от време между смяната на доставчици на услуги. Предоставянето на такава възможност между връзките в обществената телефонна мрежа в определени и неопределени местоположения излиза извън приложното поле на настоящата директива. Въпреки това държавите членки могат да прилагат разпоредби за пренасяне на номера между мрежите, които предоставят услуги в определено местоположение, и мобилните мрежи.

(249)  Въздействието от преносимостта на номерата се засилва, когато съществува прозрачна информация за тарифите, както за крайните ползватели, които пренасят номерата си, така и за крайните ползватели, които търсят абонати, пренесли своите номера̀. Националните регулаторни органи следва по възможност да улесняват постигането на подходяща прозрачност на тарифите като част от преносимостта на номерата.

(250)  Когато гарантират икономическата целесъобразност на цените за взаимното свързване с оглед на преносимостта на номерата, националните регулаторни органи могат също така да вземат предвид съществуващите цени на пазари, които могат да се сравнят.

(251)   Преносимостта на номерата ▌ следва да се прилага с минимално забавяне, така че номерът да бъде активиран за един работен ден и потребителят да не бъде лишен от услугата в продължение на повече от един работен ден след договорената дата. За да се улесни безпроблемната смяна, която да се извършва на едно място, тази процедура следва да се извършва от доставчика на електронни съобщения, на когото съответният потребител става абонат. Националните регулаторни органи могат да дадат предписания за цялата процедура на пренасяне на номера̀, като вземат предвид националните разпоредби относно договорите и технологичните нововъведения. Това следва да включва, когато е налично, изискване пренасянето да бъде изпълнено чрез предоставяне по ефира, освен ако даден краен потребител не поиска друго. Опитът в някои държави членки показа, че съществува риск потребителите да бъдат прехвърлени към друг доставчик, без да са дали своето съгласие. Това е въпрос, който следва да се разглежда главно от правоприлагащите органи, но същевременно държавите членки следва да могат да налагат минималните съразмерни мерки във връзка с процеса на прехвърляне, които са необходими за свеждане до минимум на такива рискове, и да гарантират, че потребителите са защитени по време на целия процес на прехвърляне, включително чрез налагане на съответни санкции, без да се намалява степента на привлекателност на този процес за потребителите. Правото на преносимост на номера̀ не следва да се ограничава от договорните условия.

(251a)  За да се гарантира, че смяната на доставчика и пренасянето се извършват в рамките на сроковете, предвидени в настоящата директива, държавите членки следва да могат да налагат на доставчика да предприеме мерки за компенсация в случаите, когато споразумението с крайния ползвател не е спазено. Тези мерки следва да бъдат пропорционални на продължителността на закъснението при изпълнението на споразумението.

(252)  Предлагането на пакети, включващи най-малко обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, и други услуги, като линейно радио- и телевизионно разпръскване, или крайно оборудване, например устройства, предлагани от един и същ доставчик и съдържащи се в един и същи договор, става все по-масово и се превръща във важен елемент на конкуренцията. За целите на настоящия член пакет следва да се разбира като състоящ се от услуга за достъп до интернет, предоставяна заедно с междуличностни съобщителни услуги посредством номер, или от услуга за достъп до интернет и/или междуличностна съобщителна услуга посредством номер с различни, но допълващи услуги, с изключение на услуги за предаване, използвани за предоставяне на услуга от типа „машина – машина“ и/или крайно оборудване, предоставяно(и) от един и същ доставчик: i) съгласно същия договор, или ii) съгласно същия и подчинени договори, или iii) съгласно същия и съгласно свързани договори, предоставяни срещу една комбинирана цена. Въпреки че тези пакети често носят ползи за потребителите, те могат да затруднят смяната или да я направят по-скъпа и да увеличат рисковете от договорно обвързване. Когато различни договорни клаузи относно прекратяването на договорите и смяната се прилагат към различни услуги и към договорни задължения относно придобиването на продукти, които са част от пакета, потребителите действително са затруднени при упражняване на правата си по настоящата директива да приемат по-изгодни оферти за целия пакет или за части от него. Поради това разпоредбите на настоящата директива относно договорите, прозрачността, срока на договорите, прекратяването и смяната следва да се прилагат към всички елементи от пакета, освен ако други правила, приложими към различните от електронните съобщения елементи от пакета, са по-благоприятни за потребителя. Други договорни въпроси, например корективни мерки, приложими при неспазване на клаузите на договора, следва да се уреждат от правилата, които се прилагат за съответния елемент от пакета, например от правилата от договорите за продажба на стоки или за предоставяне на цифрово съдържание. Поради същите причини потребителите не следва да са обвързани с доставчик чрез договорно фактическо удължаване на срока на договора. Държавите членки следва да запазят правото на преценка относно допълнителни законодателни елементи във връзка с даден пакет в случаите, когато тяхното естество предполага различно регулаторно третиране, например защото тези елементи са предмет на друго специфично отраслово регулиране или с цел приспособяване към промени в пазарните практики.

(253)  Доставчиците на междуличностни съобщителни услуги посредством номер имат задължение да предоставят достъп до службите за спешно реагиране, като се използват спешните повиквания. При изключителни обстоятелства, а именно при липса на техническа осъществимост, е възможно те да не могат да осигурят достъп до службите за спешно реагиране или/и определяне на местоположението на обаждащото се лице. В такива случаи те следва съответно да информират клиентите си в договора. Такива доставчици следва да предоставят на своите клиенти ясна и прозрачна информация в първоначалния договор и да я актуализират в случай на промяна в предоставянето на достъпа до службите за спешно реагиране, например във фактурите. Тази информация следва да включва всички ограничения по отношение на териториалния обхват въз основа на планираните технически работни параметри на съобщителната услуга и наличната инфраструктура. Когато услугата не се предоставя посредством връзка, която е управлявана, за да се осигури определено качество на услугата, информацията следва да включва също така степента на надеждност на достъпа и на информацията за местоположението на обаждащото се лице, съпоставена с предоставената посредством такава връзка услуга, като се отчита текущото състояние на технологията и на стандартите за качество, както и всички параметри за качеството на услугата, посочени в настоящата директива.

(254)  В съответствие с целите на Хартата ▌ и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания регулаторната рамка следва да гарантира, че всички крайни ползватели, включително крайните ползватели с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специфични социални потребности, имат лесен и еднакъв достъп до висококачествени и лесно достъпни, включително финансово достъпни услуги, независимо от тяхното местожителство в рамките на Съюза. Декларация 22, приложена към Заключителния акт от Амстердам, предвижда институциите на Съюза да отчитат потребностите на хората с увреждания при изготвянето на мерки по член 114 от ДФЕС.

(255)  Крайните ползватели следва да имат достъп до службите за спешно реагиране, като използват безплатно спешните повиквания и без да им се налага да използват платежен инструмент за целта, от всяко устройство, което дава възможност за междуличностни съобщителни услуги посредством номер, включително при роуминг в държава членка или посредством частни далекосъобщителни мрежи. Спешните повиквания са средство, което включва не само гласовите съобщения, но и текстовите съобщения в реално време, видео или други видове съобщения включително посредством използването на услуги за предаване на трети страни, които съществуват в държава членка за достъп до службите за спешно реагиране. Спешните повиквания могат да се задействат от името на лице чрез бордовата система eCall, определена от Регламент 2015/758/EС на Европейския парламент и на Съвета[32]. Държавите членки обаче са тези, които следва да решават кои междуличностни съобщителни услуги посредством номер са подходящи за службите за спешно реагиране, включително възможността за ограничаване на тези варианти до гласови съобщения и техните еквиваленти за крайни ползватели с увреждания или за добавяне на допълнителни варианти, договорени с националните обществени центрове за приемане на спешни повиквания (PSAP). С цел да бъдат взети предвид бъдещите технологични промени или увеличеното използване на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, Комисията, след консултации с националните регулаторни органи, службите за спешна помощ, органите по стандартизация и други съответни заинтересовани страни, следва да направи оценка доколко е възможно да се предостави прецизен и надежден достъп до услуги за спешна помощ чрез междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер.

(256)  Държавите членки следва да гарантират, че доставчиците, предоставящи на крайните ползватели междуличностни съобщителни услуги посредством номер, осигуряват надежден и прецизен достъп до службите за спешно реагиране, като се отчитат националните спецификации и критерии и капацитетът на националните PSAP. Ако междуличностните съобщителни услуги посредством номер не се осъществяват по връзка, която е управлявана, за да се осигури определено качество на услугата, доставчикът на услугата може да не е в състояние да гарантира, че спешните обаждания в рамките на услугата му се маршрутизират към най-подходящия PSAP със същата надеждност. За такива доставчици, несвързани с мрежи, а именно доставчиците, които не са интегрирани с доставчик на обществена съобщителна мрежа, е възможно предоставянето на информация за местоположението на обаждащото се лице да не е технически осъществимо. Държавите членки следва да гарантират, че стандартите, осигуряващи прецизна и надеждна маршрутизация и свързаност със службите за спешно реагиране, се прилагат веднага щом това е възможно, за да могат несвързаните с мрежи доставчици на междуличностни съобщителни услуги посредством номер да изпълнят задълженията си във връзка с достъпа до службите за спешно реагиране и предоставянето на информация за местоположението на обаждащото се лице на ниво, което е сравнимо с това, което се изисква от другите доставчици на такива съобщителни услуги. Когато такива стандарти и свързаните с тях системи за PSAP все още не са въведени, от несвързаните с мрежи междуличностни съобщителни услуги посредством номер следва да се изисква да предоставят достъп до службите за спешно реагиране само доколкото това е технически или икономически осъществимо. Например това може да включва определяне от страна на държава членка на единствен централизиран PSAP, който да приема подобни спешни съобщения. Независимо от това, подобни доставчици следва да информират крайните ползватели, когато не се поддържа достъп до „112“ или до информация за местоположението на обаждащото се лице.

(256б)  Понастоящем съществува дефицит по отношение на докладването и измерването на резултатите от страна на държавите членки, що се отнася до приемането на спешни повиквания и тяхното обработване. Затова Комисията, след консултация с националните регулаторни органи и службите за спешно реагиране, приема показатели за изпълнение, приложими за службите за спешно реагиране на държавите членки, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността на прилагането на европейския номер „112“ за спешни повиквания и относно функционирането на показателите за изпълнение.

(257)  Държавите членки следва да предприемат специфични мерки за гарантиране, че службите за спешно реагиране, включително „112“, са еднакво достъпни за крайните ползватели с увреждания, в частност ползватели с увреден слух, с нарушен слух, със затруднен говор или с комбинирано увреждане на зрението и слуха, посредством услуги за цялостен разговор или използването на услуги за предаване на трети страни, които са оперативно съвместими с телефонните мрежи в целия ЕС. Това може също да включва предоставянето на специални крайни устройства за хора с увреждания, когато посочените по-горе средства за комуникация не са подходящи за тях.

(258)  Важно е да се повиши осведомеността за номер „112“, за да се подобри нивото на защита и сигурност на гражданите, пътуващи в Европейския съюз. В тази връзка гражданите следва да бъдат напълно осведомени, когато пътуват в някоя държава членка, че номер „112“ може да се използва като единен номер за спешни повиквания в целия Съюз, в частност чрез информация, предоставяна на международни автобусни гари, железопътни гари, пристанища или летища и в телефонни указатели, брошури и фактури за крайни ползватели. Това е преди всичко отговорност на държавите членки, но Комисията следва да продължи да подкрепя и да допълва инициативите на държавите членки за по-голяма осведоменост относно номер „112“ и периодично да подлага на оценка, доколко обществеността е осведомена относно него.

(259)  Информацията за местоположението на обаждащото се лице подобрява защитата и сигурността на крайните ползватели и подпомага службите за спешно реагиране при изпълнението на задълженията им, при условие че прехвърлянето на спешните повиквания и свързаните данни към съответните служби за спешно реагиране се гарантира от националната система от PSAP. Приемането и използването на информацията за местоположението на обаждащото се лице, която включва както информация за местоположението въз основа на данни от мрежата, така и – когато е налична – по-подробна информация въз основа на телефонния апарат за местоположението на обаждащото се лице, следва да отговаря на съответното законодателство на Съюза за обработка на личните данни и за мерките за сигурност. Предприятията, които осигуряват данни за местоположението въз основа на мрежа, следва да предоставят тази информация на службите за спешно реагиране веднага щом повикването се получи в тези служби, независимо от използваната технология. Технологиите за определяне на местоположението чрез телефонния апарат на обаждащото се лице се оказаха обаче значително по-точни и по-рентабилни благодарение на наличието на данните, осигурени от EGNOS и спътниковата система „Галилео“ и други глобални навигационни спътникови системи, и данните от безжичните мрежи. Поради това информацията за местоположението на обаждащото се лице въз основа на телефонния апарат следва да допълва тази, която се получава въз основа на мрежа, дори и ако първата може да е налице само след извършване на спешното повикване. Държавите членки следва да гарантират че PSAP са в състояние да извличат и управляват наличната информация за местоположението на обаждащото се лице, когато това е осъществимо. Получаването и предаването на информацията за местоположението на обаждащото се лице следва да са безплатни за крайните ползватели и звеното, което обработва спешните повиквания, независимо от средствата за получаването, например чрез телефон или мрежа, или от средствата за предаването – например гласов канал, текстово съобщение или на базата на интернет протокол.

(260)  За да се отговори на технологичното развитие относно информацията за определяне на точното местоположение на обаждащото се лице, равностойния достъп за крайните ползватели с увреждания и насочването на повикването към най-подходящия PSAP, Комисията следва да е оправомощена да приема мерки, необходими за осигуряване на сравнимостта, оперативната съвместимост, качеството и непрекъснатостта на спешните повиквания в Съюза. Тези мерки могат да се състоят от разпоредби, определящи функциите на различните страни в съобщителната верига, например доставчиците на междуличностните съобщителни услуги посредством номер, операторите на електронни съобщителни мрежи и PSAP, както и технически разпоредби за определяне на техническите средства за изпълнение на функционалните разпоредби. Тези мерки следва да не засягат организацията на службите за спешно реагиране на държавите членки.

(260a)  Понастоящем гражданин в държава А, който трябва да се свърже със службите за спешно реагиране в държава Б, не може да направи това, тъй като службите за спешно реагиране не разполагат със средства за свързване помежду си. Решението е да бъде създадена сигурна база данни за целия ЕС с телефонните номера на водещата(ите) служба(и) за спешно реагиране във всяка държава. Затова Комисията поддържа база данни на номерата E.164 на европейските служби за спешно реагиране, за да се гарантира, че с тях е възможно да се осъществи връзка от една държава членка към друга.

(260б)  Последните терористични атаки в Европа подчертаха липсата на ефикасни системи за предупреждение на обществеността в държавите членки и в цяла Европа. От съществено значение е държавите членки да могат да информират населението в определена област за случващи се в момента бедствия/атаки или за предстоящи заплахи посредством използването на електронни съобщителни мрежи и услуги, установяването на ефективна национална комуникационна система за „обратна връзка от 112“ за предупреждение и сигнализиране на гражданите в случай на предстоящи или настъпващи природни и/или предизвикани от човека тежки извънредни ситуации и бедствия, като се вземат под внимание съществуващите национални и регионални системи и без да се нарушават неприкосновеността на личния живот и правилата за защита на личните данни. Комисията следва също така да прецени дали е възможно да се създаде универсална, достъпна, трансгранична система за „обратна връзка от 112“ в целия ЕС с цел изпращане на предупреждения до гражданите в случай на предстоящо или настъпващо бедствие или тежка извънредна ситуация в различни държави членки.

(261)   Държавите членки следва да гарантират, че крайните ползватели с увреждания се ползват с еквивалентен достъп до електронни съобщителни услуги и могат да избират електронни съобщителни услуги в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) и с подхода за универсален дизайн. По-специално, с оглед на това да се гарантира, че крайните ползватели с увреждания се възползват от конкуренцията и избора на доставчици на услуги, предоставен на мнозинството от крайните ползватели, съответните национални органи следва, когато е подходящо и в контекста на националните условия, и след консултация с представителните организации на хората с увреждания, да определят изисквания за защита на потребителите за крайни ползватели с увреждания, които трябва да бъдат изпълнени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги и крайно оборудване. Тези изисквания могат да включват, по-специално, изискване към доставчиците да гарантират, че крайните ползватели с увреждания могат да ползват техните услуги при същите условия, включително цени, тарифи и качество, и достъп до свързано крайно оборудване, като предлаганите на останалите техни крайни ползватели, независимо от евентуалните допълнителни разходи, направени от тези доставчици. Може също да се включват други изисквания, свързани с договорености на едро между доставчиците. За да се избегне прекалената тежест за доставчиците на услугите, националните регулаторни органи следва да проверяват дали целите за равностоен достъп и избор могат действително да бъдат изпълнени без такива мерки.

(262)  ▌

(262a)  Националните регулаторни органи следва да гарантират, че доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, осигуряват информация относно функционирането на предлаганите услуги и относно характеристиките на възможността за достъп в достъпен формат. Това означава, че информационното съдържание следва да бъде налично в текстови формати, които могат да бъдат използвани за създаване на алтернативни помощни формати и алтернативи с нетекстово съдържание.

(262б)  По отношение на крайните ползватели с увреждания настоящата директива следва да се стреми да отразява другото законодателство на Съюза за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Тези мерки включват принципите и стандартите, посочени в Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета[33]. Четирите принципа за достъпност са: лесно разпознаване на елементите, което означава информацията и компонентите на потребителския интерфейс да бъдат представени на потребителите във вид, който те могат да възприемат; оперативност, което означава компонентите на потребителския интерфейс и навигирането да бъдат използваеми; разбираемост, което означава информацията и използването на потребителския интерфейс да бъдат разбираеми; и стабилност, което означава съдържанието да е достатъчно стабилно, така че да може да бъде надеждно интерпретирано от най-различни потребителски агенти, включително помощни технологии. Тези принципи за достъпност се превръщат в измерими критерии за успех подобно на критериите, залегнали в основата на европейски стандарт EN 301 549 V1.1.2 „Изисквания за достъпност, подходящи при възлагането на обществени поръчки за ИКТ продукти и услуги в Европа“ (2015-04) (европейски стандарт EN 301 549 V1.1.2 (2015-04)) чрез хармонизирани стандарти и обща методика за изпитване на съответствието на съдържанието в уебсайтове и мобилни приложения с тези принципи. Посоченият европейски стандарт беше приет въз основа на мандат M/376, възложен от Комисията на европейските организации по стандартизация. До публикуването на позоваванията на хармонизираните стандарти или на части от тях в Официален вестник на Европейския съюз, съответните клаузи на европейския стандарт EN 301 549 V1.1.2 (2015-04) следва да се считат за минималното средство за прилагане на тези принципи на практика във връзка с настоящата директива и на равностойния достъп и избор за крайни ползватели с увреждания.

(263)  Налице е действителна конкуренция при предоставянето на справочни услуги и указатели в съответствие, наред с другото, с член 5 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията[34]. За да се запази тази действителна конкуренция, всички доставчици на услуги, които предоставят номера на своите крайни ползватели, следва да са длъжни да предоставят съответната информация обективно, икономически целесъобразно и без допускане на дискриминация.

(264)  Крайните ползватели следва да са информирани за правото си да определят дали желаят да бъдат включени в указател или не. Доставчиците на междуличностните съобщителни услуги посредством номер следва да уважават решението на крайните ползватели, когато предоставят данните на доставчиците на указателни услуги. Член 12 от Директива 2002/58/ЕО гарантира правото на крайните ползватели на неприкосновеност по отношение на тяхната лична информация в обществен указател.

(265)  Крайните ползватели следва да получат гаранции за оперативната съвместимост на цялата техника, която се продава в Съюза за приемане на цифров радио- и телевизионен сигнал. Държавите членки следва да изискват минимални хармонизирани стандарти за тази техника. Стандартите могат периодично да бъдат коригирани в светлината на развитието на технологиите и на пазара.

(266)  Желателно е потребителите да имат възможност за постигане на възможно най-пълно свързване към цифрови радио- и телевизионни апарати. На динамични пазари оперативната съвместимост е развиващо се понятие. Органите по стандартизация следва да положат всички възможни усилия, за да гарантират развитието на стандартите успоредно с развитието на съответните технологии. Също така е важно да се гарантира, че в цифровите телевизионни апарати са на разположение съединители, които могат да предават всички необходими елементи на цифровия сигнал, включително аудио- и видео потоци, информация с условен достъп, служебна информация, информация за приложно-програмен интерфейс (API) и информация за защита на авторските права. Следователно настоящата директива следва да гарантира, че функционалността, свързана или вградена в съединителите, не е ограничена от мрежовите оператори, доставчиците на услуги или производителите на техника и продължава да се развива успоредно с развитието на технологиите. По отношение на изображението и представянето на свързани телевизионни услуги, постигането на общ стандарт чрез пазарни механизми се приема като предимство за потребителите. Държавите членки и Комисията могат да предприемат мерки в областта на политиката за насърчаване на това развитие в съответствие с разпоредбите на Договора. Потребителското радиооборудване следва да може да приема радиосигнали поне чрез аналогово и цифрово разпръскване, за да се гарантира трансгранична оперативна съвместимост. Тази разпоредба не следва да се прилага за евтиното потребителско радиооборудване или за радиооборудване, при което приемането на радиоизлъчвания е само допълнителна функция, като например мобилен телефон с FM приемник. Тя не следва да се прилага и за радиооборудване, което се използва от радиолюбители, включително например комплекти с радиокомпоненти за сглобяване и ползване от радиолюбители или оборудване, създадено от отделни радиолюбители за експериментални или научни цели свързани с любителското радио.

(267)  Мерките на нивото на пазара на едро, гарантиращи включването на данни на крайните ползватели (както на фиксирани, така и на мобилни услуги) в бази данни, следва да спазват гаранциите за защита на личните данни съгласно Директива 95/46/ЕО, която ще бъде заменена с Регламент (ЕС) 2016/679[35] на 25 май 2018 г. , и включително член 12 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). Следва да се прилага икономически целесъобразно предоставяне на тези данни на доставчиците на услуги, като държавите членки имат възможност да установят централен механизъм за предоставяне на цялостната сборна информация на доставчици на указатели, и да се предоставя достъп до мрежата при разумни и прозрачни условия, за да се гарантира, че крайните ползватели се възползват в максимална степен от конкуренцията, която даде възможност за значително премахване на регулирането на пазара на дребно на тези услуги и предоставянето на оферти за справочни услуги при разумни и прозрачни условия.

(268)  След премахване на задължението за универсална услуга за доставчиците на указатели и предвид на съществуването на функциониращ пазар за такива услуги, правото на достъп до телефонни справочни услуги не е повече необходимо. Въпреки това националните регулаторни органи следва да продължат да имат възможност да налагат задължения и условия за предприятията, които контролират достъпа до крайните ползватели, за да се запазят достъпът и конкуренцията на този пазар.

(269)  Държавите членки следва да бъдат в състояние да установяват пропорционални задължения за пренос за предприятията под тяхна юрисдикция в интерес на основателни съображения за обществения ред, но такива задължения следва да се налагат само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, които се определят ясно от държавите членки в съответствие със законодателството на Съюза, и когато са пропорционални и прозрачни. Задълженията за пренос могат да се налагат на конкретни радио- и телевизионни канали и допълнителни услуги, предоставяни от конкретен доставчик на медийна услуга. Налаганите от държавите членки задължения за пренос следва да бъдат разумни, т.е. пропорционални и прозрачни с оглед на ясно определените цели от общ интерес, като например плурализма на медиите и културното многообразие. Държавите членки следва да представят обективна обосновка за задълженията за пренос, които налагат в националното си законодателство, за да се гарантира, че те са прозрачни, пропорционални и ясно определени. Задълженията следва да са проектирани така, че да осигуряват достатъчно стимули за ефикасни инвестиции в инфраструктура. Задълженията следва да подлежат на периодичен преглед поне на всеки пет години, за да са съобразени с технологичните и пазарните промени и за да се гарантира, че продължават да са пропорционални с оглед на целите, които трябва да се изпълнят. Задълженията могат да предполагат пропорционално възнаграждение, ако това е необходимо.

(269a)  Тъй като по-голямата част от битовото цифрово телевизионно и радиооборудване, използвано в момента, приема както аналогово, така и цифрово излъчване, вече не съществува икономическа или социална причина държавите членки да налагат задълженията за пренос както за аналогово, така и за цифрово телевизионно излъчване. Това обаче не следва да изключва такива задължения за аналогово излъчване в случаите, когато мнозинството от ползвателите все още използват аналогови канали или аналоговото излъчване е единственото средство за излъчване.

(270)  Електронните съобщителни мрежи и услуги, използвани за разпространение на радио- или телевизионен сигнал за гражданите, включват кабелни мрежи, мрежи за телевизия през интернет протокол (IPTV), сателитни и наземни предавателни мрежи. Те могат също така да включват и други мрежи, доколкото значителен брой крайни ползватели използват такива мрежи като основно средство за получаване на радио- и телевизионен сигнал. Задълженията за пренос следва да включват предаване на услуги, специално предназначени да осигурят равностоен достъп за ползватели с увреждания. Съответно допълнителните услуги включват, наред с другото, услуги, целящи да се подобри достъпността за крайните ползватели с увреждания – например чрез видеотекст, субтитри за глухи лица и за лица с увреден слух, аудиоописание, аудиосубтитри и жестомимичен превод. Тъй като предоставянето и приемането на свързани телевизионни услуги нарастват, а електронните програмни указатели запазват значението си за избора от страна на ползвателите, в тези задължения за пренос може да се включи предаването на свързани с програмите данни, необходими за подпомагане на функциите за предоставяне на електронни програмни указатели, телетекст и свързани с програмите IP адреси.

(271)  Обикновено съвременните телефонни централи предлагат възможности за идентифициране на обаждащото се лице и следователно тези възможности могат все повече да се предлагат с незначителни разходи или без никакви разходи. Не се изисква държавите членки да налагат задължения за предоставяне на такива възможности, когато те вече са налице. Директива 2002/58/ЕО гарантира защитата на личните данни на ползвателите по отношение на подробното фактуриране, като им предоставя средства за защита на личните им данни при прилагането на идентификация на обаждащото се лице. Развитието на тези услуги в паневропейски мащаб ще бъде от полза за потребителите и се насърчава от настоящата директива.

(272)  Общественият достъп до информацията в държавите членки ще гарантира, че съществуващите и потенциалните пазарни субекти разбират своите права и задължения и знаят къде да намерят съответната подробна информация. Публикуването в националния държавен вестник помага на заинтересованите страни от други държави членки да намерят съответната информация.

(273)  За да осигури ефективен и ефикасен общоевропейски пазар на електронните съобщения, Комисията следва да следи и публикува информацията за таксите, които се включват в ценообразуването за крайните ползватели.

(274)  За да се установи правилното прилагане на правото на Съюза, Комисията трябва да знае за кои предприятия е установено, че са предприятия със значителна пазарна сила и какви задължения са наложени върху пазарните субекти от националните регулаторни органи. Следователно освен общественото оповестяване на тази информация е необходимо държавите членки да изпращат на Комисията тази информация, която може да бъде и в електронна форма, след съгласуване на подходящи процедури за проверка на автентичността.

(275)  За да се отчитат пазарното, социалното и технологичното развитие, за да се управляват рисковете пред сигурността на мрежите и услугите и за да се осигури ефективен достъп до службите за спешно реагиране, като се използват спешните повиквания, на Комисията следва да се делегира, съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, правомощието да приема актове по отношение на конкретните мерки с оглед на рисковете за сигурността; адаптирането на условията за достъп до цифрова телевизия и радиоуслуги; определянето на една цена на едро за терминиране на гласовите повиквания на пазарите на фиксирани и мобилни услуги; приемането на мерки във връзка със спешните повиквания в Съюза и адаптирането на приложения II, IV, V, VI, VIII, IX и X от настоящата директива. От особено значение е Комисията да проведе подходящите консултации при подготвителната си работа, включително на експертно ниво, и тези консултации да се проведат съгласно принципите на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-конкретно, за да се осигури еднакво участие в подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки и техните експерти системно имат достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, които се занимават с подготовката на делегираните актове.

(276)  За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия, за да приема решения за премахване на трансграничните вредни смущения между държавите членки; за да задължава да се прилагат стандартите или за да премахва стандарти и/или спецификации от задължителната част на списъка със стандарти; за да взема решения дали правата в хармонизирана честотна лента следва да подлежат на общо разрешение или на индивидуални права за ползване; за да уточнява реда и условията за прилагане на критериите, правилата и условията във връзка с хармонизирания радиочестотен спектър; за да уточнява реда и условията за прилагане на условията, които държавите членки могат да определят за разрешенията за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър; за да посочва честотните ленти, за които правата за ползване на радиочестотите могат да се прехвърлят или отдават под наем между предприятия; за да определя общи най-късни ограничителни дати, до които използването на конкретна лента от хармонизирания радиочестотен спектър е разрешена; за да приема преходни мерки за срока на правата за ползване на радиочестотния спектър; за да определя критерии за съгласуване на изпълнението на определени задължения; за да уточнява техническите характеристики за разработването, разгръщането и експлоатацията на точките за безжичен достъп в малка зона; за да задоволява трансграничното или паневропейското търсене на номера̀ и за да уточнява естеството и обхвата на задълженията за гарантиране на ефективен достъп до службите за спешно реагиране или на свързаност от край до край между крайните ползватели в една или няколко държави членки или в целия Европейски съюз. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

(277)  На последно място, като взема предвид в най-голяма степен становището на ОЕРЕС, Комисията следва да може да приема, ако е необходимо, препоръки във връзка с идентифицирането на съответните пазари на продукти и услуги, нотификациите по процедурата за консолидация на вътрешния пазар и хармонизираното прилагане на разпоредбите на регулаторната рамка.

(278)  Разпоредбите на настоящата директива следва да бъдат преразглеждани периодично, и по-специално що се отнася до определянето на необходимостта от изменение с оглед на променящите се технологични или пазарни условия. При това преразглеждане с оглед на риска от поява на неконкурентоспособни олигополни пазарни структури на мястото на монополните пазарни структури, следва да се обърне специално внимание на разпоредбите, свързани с правомощията на националните регулаторни органи да налагат задължения за достъп на оператори със значителна индивидуална или съвместна пазарна сила, прилагани в комбинация с други задължения, които могат да бъдат наложени върху тях, така че да се гарантира, че тези правомощия са достатъчни за ефективното постигане на целите на настоящата директива.

(279)  Някои директиви и решения в тази област следва да бъдат отменени.

(280)  Комисията следва да наблюдава прехода от съществуващата рамка към новата рамка.

(281)  Тъй като целите на предложеното действие, а именно постигането на хармонизирана и опростена рамка за регулиране на електронните съобщителни услуги, на електронните съобщителни мрежи, на прилежащите съоръжения и услуги, на условията за разрешаване на мрежи и услуги, на ползването на радиочестотния спектър и на номерата, на регулирането на достъпа и взаимното свързване на електронните съобщителни мрежи и прилежащите съоръжения и защитата на крайните ползватели, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат, поради мащаба и резултатите от действието, да бъдат по-добре постигнати на ниво на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е определено в същия член, настоящата директива не надхвърля рамките на необходимото за постигането на тези цели.

(282)  Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи[36] държавите членки поеха ангажимент да придружават, когато е обосновано, нотификацията на мерките си за транспониране с един или повече документа, в които се разяснява връзката между елементите на дадена директива и съответните части на националните инструменти за транспониране.

(283)  Задължението да транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до тези разпоредби, които представляват изменение по същество спрямо предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са променени, произтича от предходните директиви.

(284)  Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки във връзка със сроковете за транспониране в националното законодателство и датите за прилагане на директивите по приложение ХІ, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ЧАСТ I. РАМКА (ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕКТОРА)

Дял I: Обхват, цел и определения

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ЦЕЛ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и цел

1. Настоящата директива установява хармонизирана рамка за регулиране на електронните съобщителни услуги, електронните съобщителни мрежи, прилежащите съоръжения и услуги и някои аспекти на крайното оборудване. Тя установява задачите на националните регулаторни органи и, и когато е приложимо, на другите компетентни органи и установява съвкупност от процедури за осигуряване на хармонизирано прилагане на регулаторната рамка в целия Съюз.

2. Целта на настоящата директива е, от една страна, да създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги, който ще доведе до разгръщането и използването на сигурни мрежи с много голям капацитет, устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги, достъпност и предимства за крайните ползватели.

От друга страна, тя осигурява предоставянето на територията на целия Съюз на качествени, достъпни и обществени услуги чрез ефективна конкуренция и избор, с нея се преодоляват обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели, включително достъпа на ползвателите с увреждания до услугите на равни начала с останалите, и се установяват необходимите права на крайните ползватели.

3. Настоящата директива не засяга:

- задълженията, наложени от националното законодателство в съответствие със законодателството на Съюза или от законодателството на Съюза по отношение на услугите, предоставяни с помощта на електронни съобщителни мрежи и услуги; - мерките, предприети на национално ниво или на ниво на Съюза, в съответствие със законодателството на Съюза за постигане на цели от общ интерес, и по-специално свързани със защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, с регулирането на съдържанието и аудиовизуалната политика;

- мерките, предприети на национално ниво или на ниво на Съюза, в съответствие със законодателството на Съюза за постигане на цели от общ интерес, и по-специално свързани със защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, с регулирането на съдържанието и аудиовизуалната политика.

- Регламент (EС) № 531/2012 и Регламент (EС) 2015/2120.

3a. Когато информацията съдържа лични данни, Комисията, ОЕРЕС и съответните органи гарантират, че обработката на данните съответства на правилата на Съюза за защита на данните.

4. Разпоредбите на настоящата директива по отношение на правата на крайните ползватели се прилагат, без да се засягат правилата на Съюза за защита на потребителите, и по-специално директиви 93/13/ЕИО и 2011/83/EС, както и националните правила в съответствие с правото на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

(1) „електронна съобщителна мрежа“ означава преносни системи, независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура, или на централизиран административен капацитет, и когато е приложимо, комутационно или маршрутизиращо оборудване и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват преноса на сигнали посредством проводници, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутиране на канали и пакети, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електропроводни системи, доколкото са използвани за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, кабелни телевизионни мрежи, независимо от типа на пренасяната информация; тя не включва мрежови елементи, управлявани от физически лица в контекста на дейности с нестопанска цел;

(2) „мрежа с много голям капацитет“ означава електронна съобщителна мрежа, която се състои или изцяло от елементи от оптични влакна най-малко до разпределителната точка в обслужвания район или всеки друг тип мрежа, която е в състояние да осигурява при обичайни условия на върхово натоварване сходни мрежови показатели по отношение на наличната широчина на честотната лента за предаването в права и обратна посока, стабилността, свързаните с грешки параметри, закъснението и промяната му. Мрежовите показатели се оценяват въз основа на технически параметри, независимо дали използването от страна на крайния ползвател се различава поради изначално различните характеристики на носителя, чрез който мрежата накрая се свързва с крайната точка на мрежата;

(3) „трансгранични пазари“ означава пазари, установени в съответствие с член 63, обхващащи Съюза или съществена част от него, разположени в повече от една държава членка;

(4) „електронна съобщителна услуга“ означава услуга, предоставяна ▌ по възмезден начин по електронни съобщителни мрежи, която включва „услуга за достъп до интернет“, както е определена в член 2, параграф 2 от Регламент (EС) 2015/2120; и/или „междуличностна съобщителна услуга“; и/или услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа „машина – машина“ и за разпръскване, но изключва услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги; както и услуги с нестопанска цел, предоставяни от физически лица;

(5) „междуличностна съобщителна услуга“ означава услуга, ▌предоставяна по възмезден начин, която дава възможност за пряк междуличностен и интерактивен обмен на информация по електронни съобщителни мрежи между определен брой лица, като лицата, започващи или участващи в комуникацията, определят адресата (адресатите) ѝ; тя не включва услугите, които дават възможност за междуличностна и интерактивна комуникация само като незначителен допълнителен елемент, пряко свързан с друга услуга;

(6) „междуличностна съобщителна услуга посредством номер“ означава междуличностна съобщителна услуга, за която се осъществява връзка с обществена комутируема телефонна мрежа или чрез определени номерационни ресурси, т.е. номер или номерà в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове, или като се дава възможност за връзка с номер или номерà в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове, и при която доставчикът на услугата има значителен контрол върху мрежата, използвана за осъществяване на комуникацията;

(7) „междуличностна съобщителна услуга, която не е посредством номер“ означава междуличностна съобщителна услуга, за която не се осъществява връзка с обществена комутируема телефонна мрежа нито чрез определени номерационни ресурси, т.е. номер или номера̀ в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове, нито като се дава възможност за връзка с номер или номера̀ в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове;

(8) „обществена съобщителна мрежа“ означава електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или главно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата;

(9) „крайна точка на мрежата“ или „КТМ“ означава физическата точка, в която крайният ползвател получава достъп до обществена съобщителна мрежа; когато мрежите включват комутиране или маршрутизация, КТМ се идентифицира с определен мрежов адрес, който може да е свързан с номер или име на краен ползвател;

(10) „прилежащи съоръжения“ означава прилежащите услуги, физическата инфраструктура и другите съоръжения или елементи, свързани с електронна съобщителна мрежа и/или електронна съобщителна услуга, които правят възможно и/или позволяват предоставянето на услуги посредством тази мрежа и/или услуга или имат потенциал да извършват това, и включват inter alia сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, мачти, люкове и кутии;

(11) „прилежащи услуги“ означава услугите, прилежащи към електронна съобщителна мрежа и/или електронна съобщителна услуга, които правят възможно и/или позволяват предоставянето на услуги ▌посредством тази мрежа и/или услуга или имат потенциал да извършват това, и включват inter alia транслиране на номера̀ или системи, осъществяващи еквивалентни функции, системи за условен достъп и електронни програмни указатели, ▌както и други услуги, като идентифициране, определяне на местоположение и наличие;

(12) „система за условен достъп“ означава всяка техническа мярка, система за удостоверяване и/или режим, посредством които достъпът до защитена радио- или телевизионна услуга в разбираема форма се предоставя при наличие на абонамент или друга форма на предварително индивидуално разрешение;

(13) „ползвател“ означава юридическо или физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга;

(14) „краен ползвател“ означава ползвател, който не предоставя обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги;

(15) „потребител“ означава всяко физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия;

(16) „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ означава създаването, експлоатацията, контрола или осигуряването на достъп до такава мрежа;

(17) „усъвършенствано цифрово телевизионно оборудване“ означава всяка външна приставка, предназначена за свързване към телевизионни приемници или интегрирани цифрови телевизионни апарати, способна да приема цифрови интерактивни телевизионни услуги;

(18) „приложно-програмен интерфейс (API)“ означава соуфтуерните интерфейси между различните приложения, предоставяни от излъчващите оператори или доставчиците на услуги, и ресурсите в усъвършенстваните цифрови телевизионни устройства за цифрови телевизионни и радиоуслуги;

(19) „разпределяне на спектър“ означава определянето на дадена честотна лента за използване от един или повече видове радиосъобщителни служби, когато е целесъобразно, при определени условия;

(20) „вредни смущения“ означава смущения, които застрашават функционирането на радионавигационна служба или друга служба за безопасност или по друг начин сериозно увреждат, затрудняват или многократно прекъсват дейността на радиосъобщителна служба, която функционира в съответствие с приложимите разпоредби на международното законодателство, законодателството на Съюза или националното законодателство;

(21) „повикване“ означава свързване, осъществено посредством обществена междуличностна съобщителна услуга, позволяваща двупосочни гласови съобщения;

(22) „сигурност“ на мрежи и услуги означава способността на електронните съобщителни мрежи и услуги да издържат – с определена гаранционна вероятност – на действия, които нарушават достъпността, автентичността, целостта или поверителността на съхранените, пренесените или обработените данни или на свързаните услуги, които тези мрежи или услуги предоставят или до които осигуряват достъп;

(23) „общо разрешение“ означава правна рамка, установена от съответната държава членка, която осигурява права за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и определя специфичните за сектора задължения, които могат да се прилагат за всички или за някои видове електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с настоящата директива с изключение на услуги с нестопанска цел, предоставяни от физически лица;

(24) „точка за безжичен достъп в малка зона“ означава оборудване за мрежа за безжичен достъп с малка мощност, размери и обхват, използващо лицензиран радиочестотен спектър, свободен от лиценз радиочестотен спектър или комбинация от тях, което може да е част от обществена наземна мобилна съобщителна мрежа и да е оборудвано с една или повече дискретни антени и което позволява безжичен достъп от ползватели до електронни съобщителни мрежи, независимо от съответната мрежова топология (мобилна или фиксирана);

(25) „локална радиомрежа“ (RLAN) означава система за безжичен достъп с малка мощност и обхват, която е слабо вероятно да смущава други подобни системи, разгърнати в непосредствена близост от други ползватели, и използваща на неизключителна основа радиочестотен спектър, условията за чиято наличност и ефикасно ползване за тази цел са хармонизирани на равнището на Съюза;

(26) „споделено ползване на радиочестотния спектър“ означава достъп от двама или повече ползватели до едни и същи честоти с оглед на използването им съгласно споразумение за споделяне, разрешено от компетентен орган въз основа на общо разрешение, индивидуални права за ползване или комбинация от тях, включително регулаторни подходи, като лицензиран споделен достъп с цел улесняване на споделеното ползване на честотна лента при условията на задължително споразумение за всички съответни страни съгласно правилата за споделяне, включени в правата им за употреба, за да се гарантират за всички ползватели предвидими и надеждни споразумения за споделяне и без да се засяга прилагането на правото в областта на конкуренцията;

(27) „хармонизиран радиочестотен спектър“ означава радиочестотен спектър, за чиято наличност и ефикасно ползване са установени хармонизирани условия с техническа мярка за изпълнение съгласно член 4 от Решение № 676/2002/ЕО (Решението за радиочестотния спектър);

(28) „достъп“ означава предоставяне на съоръжения и/или услуги на друго предприятие при определени условия на изключителна или неизключителна основа за целите на предоставянето на електронни съобщителни услуги, включително когато те се използват за предоставяне на услуги на информационното общество или услуги за разпространение на радио- или телевизионно съдържание. Това включва inter alia: достъп до мрежови елементи и прилежащи съоръжения, който може да изисква свързване на оборудване по жичен или безжичен начин (по-специално тук се включва достъпът до абонатни линии и до съоръжения и услуги, необходими за предоставяне на услуги по абонатните линии); достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали и мачти; достъп до съответните програмни системи, включително системи за оперативна поддръжка; достъп до информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка, ремонт и таксуване; достъп до системи за транслиране на номерà или системи със сходна функционалност; достъп до фиксирани и мобилни мрежи, ▌и по-конкретно за роуминг; достъп до системи за условен достъп до цифрови телевизионни услуги и достъп до виртуални мрежови услуги;

(29) „взаимно свързване“ означава физическото и логическото свързване на обществените съобщителни мрежи, които се използват от едно или различни предприятия, за да се даде възможност на ползвателите на дадено предприятие да общуват с ползвателите на същото или друго предприятие или да получат достъп до услуги, предоставяни от друго предприятие. Услугите могат да се предоставят от участващите страни или от други страни, които имат достъп до мрежата. Взаимното свързване е специфична форма на достъп, която се прилага между операторите на обществени мрежи;

(30) „оператор“ означава предприятие, което предоставя или е лицензирано да предоставя обществена съобщителна мрежа или прилежащо съоръжение;

(31) „абонатна линия“ означава физическото трасе, използвано от електронните съобщителни сигнали, което свързва крайната точка на мрежата към разпределител или равностойно съоръжение във фиксираните обществени електронни съобщителни мрежи;

(31a) „обществен телефон“ означава телефонен апарат, който е достъпен за обществеността и за използването на който може да се използват такива платежни средства като монети и/или кредитни/дебитни карти и/или предварително платени карти, включително карти за употреба с кодове за избиране;

(32) „гласови съобщения“ означава обществена електронна съобщителна услуга за осъществяване на изходящи и входящи повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера̀ в национален или международен телефонен номерационен план, която включва други средства за комуникация като алтернатива на гласовата комуникация и е предназначена специално за крайни ползватели с увреждания, като например услуги за цялостен разговор (глас, видео и текст в реално време), както и основаващи се на текст и основаващи се на видео услуги за предаване;

(33) „географски номер“ означава номер от националния телефонен номерационен план, част от цифрите на който съдържа географско значение, използвано за маршрутизация на повикванията към физическото местоположение на крайната точка на мрежата (КТМ);

(34) „негеографски номер“ означава номер от националния телефонен номерационен план, който не е географски номер, като номерà за мобилни услуги, безплатни телефонни услуги и услуги с добавена стойност;

(35) „обществен център за приемане на спешни повиквания“ (PSAP) означава физическо място, където първо постъпват спешните повиквания и за което отговаря публичен орган или частна организация, призната от държавата членка;

(35a) „услуги за предаване“ означава услуги, позволяващи на хората, които са глухи или с увреден слух, или които имат говорни смущения, да общуват по телефон с помощта на преводач, използващ текст или жестомимичен език, с друго лице по начин, функционално еквивалентен на способността на лице без увреждания;

(36) „най-подходящ PSAP“ означава PSAP, който е бил предварително определен от отговорните органи да приема спешните повиквания от определен район или от определен вид;

(36a) „текст в реално време“ означава комуникация чрез предаване на текст, чиито знаци се предават от терминал в момента на изписване, така че ползвателят възприема комуникацията като комуникация без забавяне;

(37) „спешно повикване“ означава повикване, получено чрез гласова съобщителна услуга и съответна междуличностна съобщителна услуга посредством номер между краен ползвател и PSAP с цел да се поиска и получи неотложна помощ от службите за спешно реагиране;

(38) „служба за спешно реагиране“ означава призната от държавата членка служба, която оказва непосредствена и бърза помощ в ситуации, при които по-специално е налице пряка заплаха за човешкия живот, за здравето и сигурността на индивида или на обществото, за частната или публичната собственост или околната среда, в съответствие с националното законодателство;

(38a) „информация за определяне на местоположението на обаждащото се лице“ означава обработваните в обществена мобилна мрежа данни, както от мрежовата инфраструктура, така и от телефонния апарат, показващи географското местоположение на крайното мобилно устройство на крайния ползвател, а в обществена стационарна мрежа – данните относно физическия адрес на крайната точка.

ГЛАВА II

ЦЕЛИ

Член 3

Общи цели

1. Държавите членки гарантират, че при изпълнение на регулаторните задачи, определени в настоящата директива, националните регулаторни органи и другите компетентни органи предприемат всички разумни мерки, които са необходими и пропорционални за постигане на целите, посочени в параграф 2. Държавите членки, Комисията и ОЕРЕС също допринасят за изпълнението на тези цели.

Националните регулаторни органи и другите компетентни органи ▌допринасят в рамките на своите компетенции за гарантиране на прилагането на политика, насочена към насърчаване на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, културното и езиковото многообразие, както и на медийния плурализъм.

2. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи, както и ОЕРЕС, Комисията и държавите членки преследват всяка от посочените по-долу общи цели, като редът, в който са изброени, не посочва приоритет:

а) насърчават достъпа до мрежи с много голям капацитет за данни, както и използването на такива мрежи от страна на всички граждани и стопански субекти в Съюза;

б) насърчават конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения, включително ефективна конкуренция по отношение на инфраструктурата, и при предоставяне на електронни съобщителни услуги и прилежащи услуги;

в) допринасят за развитие на вътрешния пазар, като премахват оставащите пречки и улесняват създаването на хармонизирани условия за инвестиции, и за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, прилежащи съоръжения и услуги и електронни съобщителни услуги в Съюза, като създават общи правила и предвидими регулаторни подходи, като благоприятстват ефективното, ефикасното и координираното ползване на радиочестотния спектър, откритите иновации, установяването и развитието на трансевропейските мрежи, предоставянето, достъпността и оперативната съвместимост на паневропейските услуги и свързаността от край до край;

г) допринасят за защита на интересите на гражданите на Съюза ▌като осигуряват широка достъпност и ползване на мрежите с много голям капацитет ▌и на електронните съобщителни услуги, гарантирайки максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството въз основа на действителна конкуренция, защитавайки сигурността на мрежите и услугите, постигайки високо общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите секторни правила, осигурявайки равен достъп и избор за крайните ползватели с увреждания и удовлетворявайки потребностите, като например достъпните цени, на конкретни социални групи, по-специално на ползвателите с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специални социални потребности.

2a. Комисията може да представи подробни насоки за политиката, с оглед постигане на целите по параграф 2, да установи методи, както и обективни, конкретни и измерими критерии за сравнителен анализ на ефективността на мерките на държавите членки за постигането на тези цели, и да определи най-добрите практики. Насоките за политиката предвиждат и ежегодна количествена и качествена оценка на напредъка на всяка държава членка. Те не накърняват независимостта на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи.

3. За постигането на целите на политиката, посочени в параграф 2 от настоящия член, националните регулаторни органи и другите компетентни органи ▌, наред с другото ▌:

а) насърчават регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в подходящи срокове за преглед и чрез сътрудничество помежду си, с ОЕРЕС и с Комисията ;

б) гарантират, че при наличие на сходни обстоятелства няма дискриминация в третирането на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги;

в) прилагат законодателството на ЕС, без да се дава превес на определени технологии, така, че да се допринася за постигане на целите по параграф 1;

г) насърчават ефикасните инвестиции и иновациите в нова и подобрена инфраструктура, включително като гарантират, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита по подходящ начин риска, поет от инвестиращите предприятия, и като позволяват различните споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп, да диверсифицират инвестиционния риск, като същевременно се гарантира запазване на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недискриминация;

д) надлежно отчитат разнообразието от условия, свързани с инфраструктурата, конкуренцията, обстоятелствата на крайните ползватели и на потребителите, които съществуват в различните географски райони в държавите членки, включително местната инфраструктура, управлявана от физически лица с нестопанска цел;

е) налагат ex ante регулаторни задължения само до степента, необходима за осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция в интерес на крайните ползватели, и незабавно облекчават или отменят тези задължения, когато това условие е изпълнено.

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи и другите компетентни органи действат безпристрастно, обективно и прозрачно, по недискриминационен и пропорционален начин.

Член 4

Стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния спектър

1. Държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията при стратегическото планиране, координиране и хармонизиране на ползването на радиочестотния спектър в Съюза. За тази цел те отчитат, inter alia, икономическите аспекти, аспектите, свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, обществената сигурност и отбраната, свободата на изразяване, културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиките на ЕС, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния спектър с оглед оптимизиране на ползването на радиочестотния спектър и избягването на вредните смущения.

2. Като си сътрудничат помежду си и с Комисията, държавите членки насърчават координацията на подходите в Европейския съюз, свързани с политиката за радиочестотния спектър, и ако е необходимо, хармонизираните условия във връзка с наличността и ефикасното ползване на радиочестотния спектър, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения.

3. Държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, ▌ и тази група подпомага и съветва Европейския парламент и Съвета по тяхно искане с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и координиране на подходите на политиката в областта на радиочестотния спектър. ОЕРЕС се включва по въпроси, свързани с регулирането и конкуренцията.

4. Като отчита в максимална степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията може да представя законодателни предложения на Европейския парламент и Съвета за създаване на многогодишни програми за политиката в областта на радиочестотния спектър, както и за освобождаване на спектър за споделено и нелицензирано ползване. Тези програми установяват политическите насоки и цели за стратегическото планиране и хармонизиране на ползването на радиочестотния спектър в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

Дял II: Институционална рамка и управление

ГЛАВА I

Национални регулаторни органи и други компетентни органи

Член 5

Национални регулаторни органи и други компетентни органи

1. Държавите членки гарантират, че всяка задача по настоящата директива се изпълнява от компетентен орган.

В обхвата на настоящата директива националният регулаторен орган е отговорен най-малко за изпълнението на следните задачи:

–  прилагане на ex ante пазарната регулация, включително налагането на задълженията за достъп и взаимно свързване;

–  извършване на проучването на географското покритие, посочено в член 22;

–  гарантиране на уреждането на спорове между предприятия ▌;

–  вземане на решения за аспектите на оформянето на пазара, конкуренцията и регулирането при националния процес за предоставяне, изменение или подновяване на правата за ползване на радиочестотния спектър съгласно настоящата директива;

–  предоставяне на общо разрешение;

–  осигуряване на защитата на потребителите и правата на крайните ползватели в сектора на електронните съобщения в рамките на неговите правомощия съгласно секторния регламент и сътрудничество със съответните компетентни органи, когато е приложимо;

–  внимателно наблюдение на развитието на интернет на нещата с цел да се гарантират конкуренцията, защитата на потребителите и киберсигурността;

–  определяне на механизмите за финансиране, оценка на ненужната тежест и изчисление на нетните разходи за предоставяне на универсалната услуга;

–  гарантиране на спазване на правилата във връзка с достъпа до отворен интернет в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2120;

–  управление на номерационните ресурси и планове;

–  гарантиране на преносимостта на номерата;

–  изпълнение на всяка друга задача, която настоящата директива възлага на националните регулаторни органи.

Държавите членки могат да възложат на националните регулаторни органи други задачи, предвидени в настоящата директива.

2. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи на една и съща държава членка или на различни държави членки ▌сключват помежду си споразумения за сътрудничество с цел укрепване на регулаторното сътрудничество, когато е необходимо.

3. Държавите членки публикуват задачите, които се възлагат на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи, в лесно достъпна форма, особено що се отнася до задачите, възложени на повече от един орган. Държавите членки осигуряват, по целесъобразност, консултация и сътрудничество между тези органи и между тях и националните органи, на които е поверено прилагането на правото за защита на конкуренцията, и националните органи, на които е възложено прилагането на правото за защита на потребителите, по въпроси от взаимен интерес. Когато повече от един орган е компетентен по тези въпроси, държавите членки гарантират, че съответните задачи на всеки орган са публикувани в лесно достъпна форма.

4. Държавите членки нотифицират Комисията за всички задачи, възложени на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи съгласно настоящата директива, произтичащите от тях отговорности , както и всички внесени в тях изменения.

Член 6

Независимост на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи

1. Държавите членки гарантират независимостта на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всички организации, предоставящи електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола над доставчиците на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват действително структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи и другите компетентни органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и без забавяне. Държавите членки гарантират, че те разполагат с подходящи технически, финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи.

Член 7

Назначаване и освобождаване от длъжност на членовете на националните регулаторни органи

1. Ръководителят на национален регулаторен орган и ако е приложимо, членовете на колегиалния орган, който изпълнява тази функция в рамките на национален регулаторен орган, или техните заместници, се назначават за мандат от най-малко четири години измежду лица с установена репутация и професионален опит въз основа на заслугите, уменията, знанията и опита си чрез открита и прозрачна процедура за избор. Те нямат право да изпълняват длъжността повече от два мандата, независимо дали са последователни. Държавите членки осигуряват приемственост в процеса на вземане на решения, като въвеждат подходяща схема на ротация за членовете на колегиалния орган или висшето му ръководство, като назначават първите членове на колегиалния орган за различни периоди, за да могат мандатите им, както и тези на заместниците им, да не изтичат в един и същи момент.

2. Държавите членки гарантират, че ръководителят на национален регулаторен орган или, ако е приложимо, членовете на колегиалния орган, изпълняващ тази функция в рамките на национален регулаторен орган, или техните заместници могат да бъдат освободени от длъжност по време на мандата им само ако вече не отговарят на условията, определени в настоящия член.

3. Решението за освобождаване от длъжност на ръководителя на съответния национален регулаторен орган или, ако е приложимо, на членовете на колегиалния орган, изпълняващ тази функция, се оповестява в момента на освобождаване от длъжност. Освободеният от длъжност ръководител на националния регулаторен орган или, ако е приложимо, членовете на колегиалния орган, изпълняващ тази функция, получават изложение на мотивите и имат право да изискат неговото публикуване, когато това не е предвидено от нормативната уредба, и в такъв случай то се публикува. Държавите членки приемат необходимите разпоредби, за да може това решение да подлежи на разглеждане от страна на съд както от фактическа така и от юридическа гледна точка.

Член 8

Политическа независимост и отговорност на националните регулаторни органи

1. Без да се засягат разпоредбите на член 10, националните регулаторни органи действат независимо и обективно, работят прозрачно и се отчитат в съответствие с правото на Съюза и националното право, разполагат с достатъчни правомощия и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза. Това не пречи на упражняването на надзор съгласно националното конституционно право. Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спрат действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.

2. Всяка година националните регулаторни органи докладват, наред с другото, за състоянието на пазара на електронните съобщения, вземаните от тях решения, човешките и финансовите си ресурси, както и тяхното използване и за бъдещите планове. Докладите им се оповестяват публично.

Член 9

Регулаторен капацитет на националните регулаторни органи

1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи имат отделни годишни бюджети и разполагат със самостоятелност при изпълнение на отпуснатия бюджет. Бюджетите се оповестяват публично.

2. Без да се засяга задължението да се осигурят финансовите и човешките ресурси на националните регулаторни органи, необходими за изпълнението на възложените им задачи, финансовата самостоятелност не засяга упражняването на надзор или контрол съгласно националното конституционно право. Всички дейности по контрола върху бюджета на националните регулаторни органи се упражняват прозрачно и се свеждат до знанието на обществото.

3. Държавите членки също така гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с адекватно финансиране и човешки ресурси, така че да могат да участват активно и да допринасят за работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС)[37].

Член 10

Участие на националните регулаторни органи в работата на ОЕРЕС

1. Държавите членки гарантират, че целите на ОЕРЕС за насърчаване на по-добра координация и последователност в областта на регулирането се подкрепят активно от съответните национални регулаторни органи.

2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи отчитат в максимална степен приетите от ОЕРЕС становища, общи позиции или решения, когато приемат своите собствени решения за съответните национални пазари.

2a. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи прилагат Регламент (ЕС) 2015/2120 и насоките на ОЕРЕС, приети в съответствие с член 5, параграф 3 от горепосочения регламент, и се координират в рамките на ОЕРЕС с другите национални регулаторни органи при неговото прилагане.

Член 11

Сътрудничество с националните органи

1. Националните регулаторни органи, другите компетентни органи съгласно настоящата директива и националните органи за защита на конкуренцията си предоставят взаимно необходимата информация за прилагане на разпоредбите на настоящата директива. По отношение на обменяната информация се прилагат правилата на Съюза относно защитата на данните и получаващият орган гарантира степен на поверителност, която е еднаква с тази при предоставящия орган.

ГЛАВА II

Общо разрешение

Раздел 1 Общи разпоредби

Член 12

Общо разрешение на електронни съобщителни мрежи и услуги

1. Държавите членки гарантират свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с условията, установени в настоящата директива. За тази цел държавите членки не могат да възпрепятстват предприятията да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги, освен когато това е необходимо поради основанията, посочени в член 52, параграф 1 от Договора. Всяко ограничаване на свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги се обосновава надлежно, съобразено е с Хартата на основните права на Европейския съюз и се съобщава на Комисията.

2. Предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги ▌може да бъде обект само на общо разрешение, без да се засягат специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2, или правата за употреба, посочени в член 46 и 88. Предприятието не може да подлежи на предварително разрешение или друг административен акт.

2a. Когато предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги в повече от една държава членка, има основно място на установяване в държава членка от Съюза, то подлежи на общо разрешение от тази държава членка и има право да предоставя електронни съобщителни услуги във всички държави членки.

За целите на настоящата директива основното място на установяване съответства на мястото, където предприятието отговаря на всички от следните критерии:

a) изпълнява своите съществени дейности, различни от чисто административните, като отдели за бизнес развитие, счетоводство и персонал;

б) взема своите стратегически търговски решения, що се отнася до предоставянето на електронни съобщителни услуги в Съюза; и

  в) реализира значителна част от своя оборот.

2б. Компетентният орган на държавата членка на основното място на установяване, като действа също по искане на компетентните органи на друга държава членка, предприема мерките, необходими за наблюдението и надзора на спазването на условията на общото разрешение, и предоставя информация по член 21. Когато е необходимо, ОЕРЕС подпомага и координира този обмен на информация.

В случай на доказано нарушение на съответните правила в държава членка, различна от тази на основното място на установяване, компетентните органи на държавата членка на основното място на установяване взема решение относно подходящите мерки в съответствие с член 30.

В случай на несъгласие с мерките, взети от органите на държавата членка на основното място на установяване, или свързани с противоречащи си възгледи по отношение на основното място на установяване, ОЕРЕС може да действа като медиатор и, ако е необходимо, в случай на неразрешен спор, взема решение с мнозинство от две трети от членовете на Съвета на регулаторите.

3. Когато държава членка счита, че изискването за нотификация е основателно, тя може само да изиска от предприятията да представят нотификация на ОЕРЕС, но не може да изиска от тях да получат изрично решение в тази връзка или друг административен акт от националните регулаторни органи или от който и да е друг орган, преди да упражнят правата, произтичащи от разрешението. Държавите членки представят на Комисията и на останалите държави членки мотивирана нотификация в срок от 12 месеца от [датата на транспониране], ако счетат изискването за нотификация за основателно. Комисията разглежда нотификацията и, когато е целесъобразно, приема решение в срок от три месеца от датата на нотификацията, с искане въпросната държава членка да отмени изискването за нотификация.

Държавите членки, изискващи нотификация, разрешават, но не изискват представяне на нотификация от доставчик на електронни съобщителни услуги, които се предлагат в по-малко от [три] държави членки с оборот в целия Съюз на обща стойност под [100] милиона евро.

При нотифицирането на ОЕРЕС, ако се изисква такова, предприятията могат да започнат дейността си, която при необходимост се подчинява на разпоредбите за правата за ползване съгласно настоящата директива. Ако в нотификацията не се посочват една или повече заинтересовани държави членки, се счита, че тя се отнася за всички държави членки. ОЕРЕС препраща веднага по електронен път всяка нотификация на националния регулаторен орган във всички държави членки, засегнати от предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.

Най-късно на [датата на транспониране] на ОЕРЕС се предоставя информацията по настоящия параграф за съществуващите нотификации, които вече са изпратени на националния регулаторен орган към датата на транспониране на настоящата директива.

4. Нотифицирането, посочено в параграф 3, представлява декларация от юридическо или физическо лице пред ОЕРЕС за неговото намерение да започне да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги и съдържа минималната информация, която е необходима, за да могат ОЕРЕС и националният регулаторен орган да поддържат регистъра на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги. Тази информация трябва да бъде ограничена до:

(1)  името на доставчика;

(2)  правния статут, формата и регистрационния номер на доставчика, когато той е регистриран в търговски или друг подобен публичен регистър в ЕС;

(3)  географския адрес на основното място на установяване на доставчика ▌ и ако е приложимо – на филиали в държави членки[38];

(3a)  уебсайта на доставчика, ако има такъв, свързан с предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги;

(4)  лице и данни за връзка;

(5)  кратко описание на мрежите или услугите, които ще се предоставят;

(6)  съответната държава членка, и

(7)  очаквана дата за начало на дейността.

Държавите членки не могат да налагат допълнителни или отделни изисквания към нотифицирането.

Член 13

Условия, свързани с общото разрешение и с правата за ползване на радиочестотния спектър и на номера̀, и специфични задължения

-1. Освен ако в настоящата директива не е предвидено друго, доставчиците на електронни съобщителни услуги с основно място на установяване в държава членка и развиващи дейност в повече от една държава членка, са подложени само на условия, свързани с общото разрешение, приложими в държавата членка, в която намира тяхното основно място на установяване. Националният регулаторен орган на тази държава членка е отговорен за упражняването на изпълнителните правомощия, свързани с общите условия за издаване на разрешения, без да се засягат други задължения, които не попадат в обхвата на настоящата директива, както и задължението на доставчика да спазва законите на държавата членка, в която предоставя електронни съобщителни услуги.

1. Общото разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги, правата за ползване на радиочестотния спектър и правата за ползване на номера̀ могат да подлежат само на условията, посочени в приложение І. Тези условия са недискриминационни, пригодени към характеристиките на мрежата или услугата, пропорционални и прозрачни и в случай на права за ползване на радиочестотния спектър те са в съответствие с членове 45 и 51, а в случай на права за ползване на номера̀ – с член 88.

2. Специфичните задължения, които могат да бъдат наложени върху доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с членове ▌36, член 46, параграф 1, член 48, параграф 2 и член 59, параграф 1 или върху доставчиците, определени да предоставят универсална услуга в съответствие с настоящата директива, са законово отделени от правата и задълженията съгласно общото разрешение. С цел постигане на прозрачност за предприятията критериите и процедурите за прилагане на специфични задължения върху отделни предприятия са посочени в общото разрешение.

3. Общото разрешение съдържа единствено условия, които са специфични за отрасъла и са установени в части А, Б и В на приложение І и не дублират условията, приложими за предприятията по силата на друго национално законодателство.

4. Когато предоставят право за ползване на радиочестоти или номера̀, държавите членки не дублират условията по общото разрешение.

Член 14

Декларации за улесняване на упражняването на правата за изграждане на съоръжения и правата за взаимно свързване

▌ОЕРЕС издава стандартни декларации, които потвърждават при необходимост, че предприятието е представило нотификация в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 3, и конкретизират при какви условия предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги по общото разрешение, имат право да подадат искания за предоставяне на права за изграждане на съоръжения, водене на преговори за взаимно свързване и/или получаване на достъп или взаимно свързване, за да улеснят упражняването на посочените права, например пред други равнища на управление или във връзка с други предприятия. Посочените декларации ▌се издават като автоматичен отговор след нотификацията, посочена в член 12, параграф 3.

Раздел 2 права и задължения по общо разрешение

Член 15

Минимален списък на правата, произтичащи от общото разрешение

1. Предприятията, които имат разрешение съгласно член 12, имат право:

а) да предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги;

б) исканията им за предоставяне на необходимите права за изграждане на съоръжения да бъдат разгледани в съответствие с разпоредбите на член 43 от настоящата директива;

в) да ползват радиочестотния спектър във връзка с електронните съобщителни услуги и мрежи, като се спазват условията на членове 13, 46 и 54;

г) исканията им за предоставяне на необходимите права за ползване на номера̀ да бъдат разгледани в съответствие с член 88.

2. Когато такива предприятия предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги на обществото, общото разрешение им дава също така право:

а) да договарят взаимно свързване и ако е приложимо, да получават достъп или взаимно свързване от други доставчици на обществени съобщителни мрежи и услуги, обхванати от общото разрешение навсякъде в Съюза по реда и условията,, предвидени в настоящата директива;

б) да получат възможност да бъдат определени за доставчици на различни елементи на универсалната услуга и/или да обхванат различни части от националната територия в съответствие с разпоредбите на член 81 или 82.

Член 16

Административни такси

1. Всички административни такси, наложени върху доставчиците на услуга или мрежа по общото разрешение или на които е било предоставено право за ползване:

  а) като цяло покриват единствено административните разходи за управлението, контрола и изпълнението на общата лицензионна схема и правата за ползване и специфичните задължения, както е посочено в член 13, параграф 2, които могат да включват разходи за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, пазарен анализ, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и регулаторната дейност по подготовката и прилагането на вторичното законодателство и административните решения, като решенията за достъп и взаимно свързване; както и

  б) се налагат на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което свежда до минимум допълнителните административни разходи и съпътстващите такси. Държавите членки могат да изберат да не налагат административни такси на предприятията, чийто оборот е под определен праг или чиито дейности не надвишават определен пазарен дял, или които извършват дейност на много ограничена територия. Държавите членки не могат да прилагат административни такси спрямо доставчици на електронни съобщителни услуги, извършващи дейност в по-малко от [три] държави членки с оборот в целия Съюз на обща стойност под [100] милиона евро, надхвърлящи максимална еднократна такса, която не надвишава [10] EUR.

2. Когато налагат административни такси, националните регулаторни органи или другите компетентни органи публикуват годишни прегледи на административните си разходи и общия размер на събраните такси. С оглед на разликата между общия размер на таксите и административните разходи се внасят съответните корекции.

Член 17

Водене на отделно счетоводство и финансови отчети

1. Държавите членки изискват от доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, които имат специални или изключителни права за предоставянето на услуги в други сектори в същата или в друга държава членка:

  a) да водят отделно счетоводство за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, както би било изисквано, ако тези дейности са извършвани от правно независими предприятия, за да бъдат установени всички приходно-разходни елементи и базата, на която са изчислени, с подробно описание на методите за разпределение по дейности, отнасящи се към техните дейности, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, включително разбивката по позиции на дълготрайните активи и структурните разходи; или

  б) да са структурно разделени за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.

Държавите членки могат да предпочетат да не прилагат изискванията, посочени в първа алинея, за предприятия, чийто годишен оборот от дейности, свързани с електронни съобщителни мрежи или услуги в държавите членки, е по-малък от 50 милиона EUR.

2. Когато доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги не подлежат на изискванията на дружественото право и не отговарят на критериите за малки и средни предприятия по счетоводните правила съгласно законодателството на Съюза, техните финансови отчети се съставят и подлагат на независима проверка и се публикуват. Проверката се извършва в съответствие с националните правила и правилата на Съюза.

Това изискване се прилага също за отделното счетоводство, изисквано съгласно параграф 1, буква а).

Раздел 3 изменение и отнемане

Член 18

Изменения на правата и задълженията

1. Държавите членки гарантират, че правата, условията и процедурите във връзка с общите разрешения, както и с правата за ползване на радиочестотния спектър или номера̀ или правата за изграждане на съоръжения, могат да бъдат променени единствено при наличието на обективни основания и по пропорционален начин, като се вземат предвид, когато е целесъобразно, специфичните условия, приложими за прехвърляеми права за ползване на радиочестотния спектър или номера̀.

2. Освен в случаите, когато предложените изменения са незначителни и са били договорени с притежателя на правата или на общото разрешение, и без да се засяга член 35, намерението да се въведат промени се оповестява по подходящ начин и на заинтересованите страни, включително ползватели и потребители, се предоставя достатъчен срок да изразят своите становища по предложените промени, който е не по-кратък от четири седмици, освен при изключителни обстоятелства.

Измененията се публикуват, като се посочват и основанията за тях.

Член 19

Ограничаване или отнемане на права

1. Държавите членки не ограничават или отнемат права за изграждане на съоръжения или права за ползване на радиочестотния спектър или номера̀ преди изтичането на срока, за който те са предоставени, освен когато това е обосновано съгласно параграф 2 и приложимо в съответствие с разпоредбите на приложение І и националното законодателство във връзка с обезщетяването при отнемане на права.

2. С оглед на необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното ползване на радиочестотния спектър или прилагането на хармонизираните условия, приети съгласно Решение № 676/2002/ЕО, държавите членки могат да разрешават ограничаване или отнемане на права, предоставени след... [датата, посочена в член 115], от компетентния национален орган, при спазване на предварително установени подробни процедури и при наличието на ясно определени към момента на предоставянето или подновяването условия и прагове за използване съгласно принципите на пропорционалност и недискриминация.

3. Изменение на ползването на радиочестотния спектър вследствие на прилагането на параграф 4 или 5 от член 45 само по себе си не обосновава отнемането на право за ползване на радиочестотния спектър.

4. Всяко намерение за ограничаване или отнемане на разрешения или индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър или номера̀ без съгласието на притежателя на правата подлежи на обществена консултация в съответствие с член 23.

ГЛАВА III

Предоставяне на информация, проучвания и механизъм за консултация

Член 20

Искане за информация от предприятията

1. Държавите членки гарантират, че доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, прилежащи съоръжения или прилежащи услуги представят цялата информация, включително финансова информация, необходима на националните регулаторни органи, на другите компетентни органи и на ОЕРЕС, за да гарантират съответствие с разпоредбите на настоящата директива или на решенията, взети в съответствие с настоящата директива. По-специално, националните регулаторни органи имат правомощията да изискат от тези предприятия да представят информация относно бъдещо развитие на мрежите или услугите, което може да окаже въздействие върху услугите на едро, предоставяни от тях на конкуренти. Те могат също така да изискат информация за електронните съобщителни мрежи или прилежащите съоръжения, която е детайлизирана на местно ниво и е достатъчно подробна, за да може националният регулаторен орган да извърши проучването на географското покритие и да определи районите в цифрова изолация в съответствие с член 22. ▌

От предприятията със значителна пазарна сила на пазарите на едро може също да се изисква да представят счетоводни данни относно пазарите на дребно, свързани с тези пазари на едро.

Националните регулаторни органи и другите компетентни органи могат да изискват информация от единните информационни точки, създадени съгласно Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

Предприятията предоставят такава информация незабавно при поискване и в съответствие със сроковете и в необходимата степен на подробност. Изискваната информация е пропорционална с оглед на изпълнението на посочената задача. Компетентният орган мотивира искането си за информация и обработва информацията в съответствие с параграф 3.

2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи и другите компетентни органи представят на Комисията, след мотивирано искане от нейна страна, необходимата ѝ информация, за да изпълнява задачите си съгласно Договора. Информацията, изисквана от Комисията, е пропорционална на изпълнението на тези задачи. Когато представената информация се отнася за информация, предварително представена от предприятия по искане на органа, тези предприятия се информират за това. Доколкото е необходимо и освен ако органът, представящ информацията, е поискал изрично и мотивирано противното, Комисията дава достъп до представената информацията на друг такъв орган в друга държава членка.

При условията на параграф 3 държавите членки гарантират, че информацията, представена на един орган, може да бъде достъпна и за друг такъв орган в същата или друга държава членка и за ОЕРЕС след мотивирано искане, когато това е необходимо, за да може органът или ОЕРЕС да изпълнява задълженията си съгласно законодателството на Съюза.

3. Когато информацията се смята за поверителна от национален регулаторен орган или друг компетентен орган в съответствие с правилата на Съюза и с националните правила за търговската тайна, националната сигурност или защитата на личните данни, Комисията, ОЕРЕС и заинтересованите органи гарантират такава поверителност. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество националните регулаторни органи и другите компетентни органи не отказват да представят на Комисията, ОЕРЕС или на друг орган исканата информация поради съображения във връзка с поверителността или необходимостта да се консултират с представилите информацията страни. Когато Комисията, ОЕРЕС или компетентен орган се ангажира да спазва поверителността на информацията, определена като поверителна от органа, който я притежава, той споделя информацията при поискване за посочената цел, без да трябва да се консултира допълнително със страните, представили информацията.

4. Държавите членки гарантират, че действайки в съответствие с националните правила за обществения достъп до информация и при спазване на националните правила и правилата на Съюза за търговската тайна и защитата на личните данни, националните регулаторни органи и другите компетентни органи публикуват информацията, която би допринесла за отворен и конкурентен пазар.

5. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи публикуват реда и условията за обществен достъп до информация, както е посочено в параграф 4, включително процедурите за получаване на такъв достъп.

Член 21

Информация, която се изисква по общото разрешение за правата за ползване и специфичните задължения

1. Без да се засягат информацията, поискана съгласно член 20, и задълженията за представяне на информация и доклади в съответствие с националното законодателство извън общото разрешение, националните регулаторни органи и другите компетентни органи могат да изискват от предприятията само да представят информацията по общото разрешение за правата за ползване или за специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2, която е пропорционална и обективно обоснована по-специално за следните цели:

  а) системна или целева проверка за спазването на условие 1 от част А, условия 2 и 6 от част Г и условия 2 и 7 от част Д на приложение І и спазването на задълженията, посочени в член 13, параграф 2;

  б) целева проверка за спазването на условията, както е посочено в приложение І, когато е получена жалба или когато компетентният орган има други причини да смята, че условието не е изпълнено, както и в случаите на разследване от страна на компетентния орган по негова собствена инициатива;

  в) процедури за разглеждане и оценка на искания за предоставяне на права за ползване;

  г) публикуване на сравнителни прегледи на качеството и цените на услугите в полза на потребителите;

  д) ясно определени статистически цели, цели на доклади или проучвания;

  е) пазарен анализ за целите на настоящата директива, включително данни относно пазарите надолу по веригата или пазарите на дребно, прилежащи или свързани с пазарите, които са подложени на пазарен анализ;

  ж) обезпечаване на ефикасното ползване и гарантиране на ефективното управление на радиочестотния спектър и номерационните ресурси;

  з) оценяване на бъдещото развитие на мрежите или услугите, което би могло да повлияе върху услугите на едро, предоставяни на разположение на конкуренти, върху териториалното покритие на свързаността за крайните ползватели или върху определянето на районите в цифрова изолация;

за) извършване на географски проучвания;

зб) предоставяне на отговор на обосновани искания за информация от страна на ОЕРЕС.

Информацията, посочена в букви а), б), г), д), е), ж) и з) от първа алинея, не може да се изисква преди или като условие за достъп до пазара.

ОЕРЕС, до [дата], разработва стандартизирани формати за искания за информация.

2. Що се отнася до правата за ползване на радиочестотния спектър, тази информация се отнася по-специално за ефективното и ефикасното ползване на радиочестотния спектър и за изпълнението на задълженията за покритие и качество на услугите, свързани с правата за ползване на радиочестотния спектър, и тяхната проверка.

3. Когато националните регулаторни органи или другите компетентни органи изискват от предприятията да представят информацията, посочена в параграф 1, те ги информират за конкретните цели, за които ще се използва съответната информация.

4. Националните регулаторни органи или другите компетентни органи не могат да искат същата информация, която вече е изискана от ОЕРЕС съгласно член 30 от Регламент [xxxx/xxxx/ЕО (Регламента за ОЕРЕС)][39].

4a. Без да се засягат задълженията за представяне на информация и доклади за правата за ползване и за специфичните задължения, когато дадено предприятие предоставя електронни съобщителни услуги в повече от една държава членка и неговото основно място на установяване е в Съюза, само регулаторният орган на държавата членка, в която е основното място на установяване, може да изиска информацията, посочена в параграф 1. Националните регулаторни органи на другите засегнати държави членки могат да изискват информация от първия национален регулаторен орган или от ОЕРЕС. ОЕРЕС улеснява координацията и обмена на информация между засегнатите национални регулаторни органи посредством обмена на информация, установен съгласно член 30 от Регламент [xxxx/xxxx/EО (Регламента за ОЕРЕС)].

Член 22

Проучвания на географското покритие на разгърнатите мрежи

1. Националните регулаторни органи провеждат проучване на географското покритие на разгърнатите електронни съобщителни мрежи, които могат най-малкото да осигуряват широколентова комуникация („широколентови мрежи“) в рамките на три години от [срока за транспониране на Директивата] и го актуализират най-малко на три години.

Това проучване на географското покритие се състои от ▌проучване на актуалното географско покритие на тези мрежи на територията на държавата, както се изисква за задачите съгласно настоящата директива и за проучванията, необходими за прилагане на правилата за държавните помощи.

▌

▌

▌

Събраната при проучванията информация трябва да е с необходимата подробност на данните на местно ниво и да включва достатъчно информация за качеството на услугата и параметрите ѝ.

▌

▌

▌

5. Държавите членки гарантират, че местните, регионалните и националните органи, отговорни за разпределянето на публичните средства за разгръщане на електронни съобщителни мрежи, за разработването на националните планове за широколентовия достъп, за определянето на задълженията за покритието, с които са обвързани правата за ползване на радиочестотния спектър, и за проверката на достъпността на услуги в рамките на задължението за универсална услуга на територията си, отчитат резултатите от проучването, извършено съгласно параграф 1, както и че националните регулаторни органи представят тези резултати, при условие че получаващият орган осигурява същото ниво на поверителност и защита на търговската тайна, както изпращащият орган, и информират страните, предоставили информацията. Тези резултати се представят също на ОЕРЕС и Комисията при поискване от тях при същите условия.

6. Ако съответната информация не е налична на пазара, националните регулаторни органи ▌предоставят пряк достъп онлайн до данните от проучванията на географското покритие, които не са обект на поверителност, в отворен и машинночетим формат, за да се позволи повторната им употреба. Ако такива средства не са налични на пазара, те също така предоставят наличните информационни средства, които осигуряват на крайните ползватели възможността да определят наличността на свързаност в различните райони с необходимото ниво на подробност, за да могат да изберат оператор или доставчик на услуги, без да се засягат задълженията на националния регулаторен орган за защитата на поверителната информация и търговската тайна.

7. За да допринесе за последователното прилагане на разпоредбите за проучванията на географското покритие и прогнозите, до [дата] ОЕРЕС издава насоки за подпомагане на националните регулаторни органи относно съгласуваното изпълнение на задълженията им по настоящия член, след като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията.

Член 22a

Географски прогнози

1. Когато провеждат проучвания на географското покритие в съответствие с член 22, националните регулаторни органи могат да включат тригодишна прогноза за покритието на мрежите с много голям капацитет в рамките на тяхната територия.

Прогнозата може да включва информация за планираните разгръщания от предприятия или публични органи, по-специално на мрежи с много голям капацитет и значителни подобрения или разширения на съществуващите широколентови мрежи, за да достигнат най-малкото показателите на мрежи за достъп от следващо поколение.

Събраната информация следва да е с необходимата подробност на данните на местно ниво и да включва достатъчно информация за качеството на услугата и параметрите ѝ.

2. Националните регулаторни органи могат да определят т.нар. „райони в цифрова изолация“ – това са райони с ясни териториални граници, за които въз основа на събраната информация съгласно параграф 1 е установено, че за срока на съответната прогноза никое предприятие или публичен орган няма да е разгърнал, нито планира да разгърне мрежа с много голям капацитет, нито ще е подобрил или разширил значително мрежата си до скорост от поне 100 Mbps за изтегляне на данни, нито планира да го направи. Националните регулаторни органи публикуват информация за установените райони в цифрова изолация.

3. За даден установен район в цифрова изолация националните регулаторни органи могат да отправят отворена покана до предприятията за деклариране на намерението им за разгръщане на мрежи с много голям капацитет за срока на съответната прогноза. Националният регулаторен орган посочва информацията, която трябва да се включи в представените заявления, за да се гарантира най-малкото сходно ниво на подробност спрямо това, което е взето предвид в прогнозата. Той информира също така изразилите интерес предприятия относно това дали установеният район в цифрова изолация е обхванат или е вероятно да бъде обхванат от мрежа за достъп от следващо поколение със скорост на изтегляне на данни под 100 Mbps въз основа на събраната информация.

4. Когато националните регулаторни органи предприемат мерки по параграф 3, те следват ефикасна, обективна, прозрачна и недискриминационна процедура, при която никое предприятие не е изначално изключено.

Член 23

Механизъм за консултация и прозрачност

С изключение на случаите по член 32, параграф 9, член 26 или 27 държавите членки гарантират, че когато националните регулаторни органи или другите компетентни органи възнамеряват да предприемат мерки в съответствие с настоящата директива или когато възнамеряват да предвидят ограничения в съответствие с член 45, параграф 4 и член 45, параграф 5, които имат значително влияние върху съответния пазар, те дават на заинтересованите страни възможността да направят бележки по проекта за мярка в рамките на разумен срок, като отчитат сложността на въпроса и при всяко положение в срок, не по-кратък от 30 дни, освен при изключителни обстоятелства.

Националните регулаторни органи и другите компетентни органи публикуват своите национални процедури за консултации.

Държавите членки гарантират създаването на единна информационна точка, чрез която може да бъде получен достъп до всички текущи консултации.

Резултатите от процедурата за консултации се правят публично достъпни с изключение на случаите на поверителна информация в съответствие с правото на Съюза и националното право относно търговската тайна.

Член 24

Консултация със заинтересованите страни

1. Държавите членки гарантират, доколкото е уместно, че националните регулаторни органи вземат предвид становищата на крайните ползватели, потребителите (включително, по-специално, потребителите с увреждания), производителите и предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по въпросите, свързани с правата на всички крайни ползватели и потребителите, в това число равностойния достъп и избор за крайните ползватели с увреждания, по отношение на обществените електронни съобщителни услуги, и по-конкретно когато те оказват значително въздействие върху пазара.

В частност, държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи установяват механизъм за консултация, достъпен за хората с увреждания, който да гарантира, че при вземането на решения по въпроси, свързани с правата на крайните ползватели и потребителите по отношение на обществените електронни съобщителни услуги, интересите на потребителите в областта на електронните съобщения са взети предвид в необходимата степен.

2. Когато е целесъобразно, заинтересованите страни могат да разработят, под ръководството на националните регулаторни органи, механизми с участието на потребители, групи ползватели и доставчици на услуги, за да се подобри общото качество на предоставените услуги и чрез, inter alia, разработване и контрол върху изпълнението на кодекси за поведение и оперативни стандарти.

3. Без да се засягат съответстващите на правото на Съюза национални правила за насърчаване на целите на културната и медийната политика, като например културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, националните регулаторни органи и други съответни органи могат да насърчават сътрудничеството между доставчиците на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и секторите, насочени към стимулиране на законното съдържание в електронните съобщителни мрежи и услуги. Това сътрудничество може да включва и съгласуване на информацията от обществен интерес, която се предоставя съгласно член 96, параграф 3 и член 95, параграф 1.

Член 25

Извънсъдебно разрешаване на спорове

1. Държавите членки гарантират, че потребителите, включително хората с увреждания, имат достъп до прозрачни, недискриминационни, опростени, бързи, справедливи и несвързани с големи разходи процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове с доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, ▌възникнали във връзка с настоящата директива и свързани с договорните условия и/или изпълнението на договорите за доставка на такива мрежи и/или услуги. Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги нямат право да отхвърлят искане на потребител за извънсъдебно разрешаване на спор с потребителя въз основа на ясни и ефикасни процедури и насоки. Тези процедури отговарят на изискванията към качеството по глава ІІ от Директива 2011/11/ЕС. Държавите членки могат да предоставят достъп до тези процедури на други крайни ползватели, по-специално микропредприятията и малките предприятия.

2. Държавите членки гарантират, че националното им законодателство не възпрепятства създаването на служби за подаване на жалби и предоставянето на онлайн услуги на подходящо териториално равнище, за да улеснят достъпа на потребителите и другите крайни ползватели до органи за разрешаване на споровете. Когато националният регулаторен орган е включен в списък съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС, разпоредбите на Регламент (ЕС) № 524/2013 ▌се прилагат по отношение на споровете, посочени в параграф 1 от настоящия член, които произтичат от договори, сключени онлайн.

3. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС, когато спорните въпроси се отнасят за страни в различни държави членки, държавите членки координират усилията си с оглед на разрешаването на спора.

4. Настоящият член не засяга процедурите на националните съдилища.

Член 26

Разрешаване на спорове между предприятия

1. В случай на спор във връзка със съществуващи задължения съгласно настоящата директива между доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги в дадена държава членка, или между такива предприятия и други предприятия в държавата членка, които се ползват от задължения за достъп и/или взаимно свързване, или между доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги в държава членка и доставчици на прилежащи съоръжения, съответният национален регулаторен орган, по искане на някоя от страните и без да се засяга параграф 2, издава задължително решение за разрешаване на спора въз основа на ясни и ефикасни процедури и насоки, във възможно най-кратък срок, който не може да бъде по-дълъг от четири месеца, освен при изключителни обстоятелства. Съответните държави членки изискват всички страни да съдействат изцяло на националния регулаторен орган.

2. Държавите членки могат да приемат разпоредба, съгласно която националните регулаторни органи отказват да разрешават спор чрез задължително решение, когато съществуват други механизми, включително медиация, които биха спомогнали по-добре за разрешаването на спора своевременно в съответствие с член 3. Националният регулаторен орган информира страните незабавно. Ако в срок от четири месеца спорът не е разрешен и ако спорът не е бил отнесен до съда от страната, търсеща защита, националният регулаторен орган издава по молба на една от страните задължително решение за разрешаване на спора във възможно най-кратък срок, който във всеки случай е не по-дълъг от четири месеца.

3. При разрешаването на спор националният регулаторен орган взема решения, насочени към постигането на целите, предвидени в член 3. Всички задължения, наложени на дадено предприятие от националния регулаторен орган при разрешаването на спор, съответстват на разпоредбите на настоящата директива.

4. Решението на националния регулаторен орган се прави обществено достояние, като се вземат предвид изискванията за опазване на търговската тайна. На заинтересованите страни се дава цялото изложение за мотивите за решението.

5. Процедурата, посочена в параграфи 1, 3 и 4, не възпрепятства страните да предявят иск пред съда.

Член 27

Разрешаване на трансгранични спорове

1. В случай на спор, възникнал по въпрос в обхвата на настоящата директива между предприятия в различни държави членки, се прилагат разпоредбите, предвидени в параграфи 2, 3 и 4. Тези разпоредби не се прилагат към споровете във връзка с координацията на радиочестотния спектър по член 28.

2. Всяка страна може да отнесе спора до съответните национални регулаторни органи. Компетентните национални регулаторни органи уведомяват за спора ОЕРЕС с цел да постигнат последователно разрешаване на спора в съответствие с целите, посочени в член 3.

3. ОЕРЕС дава становище, като посочва съответния национален регулаторен орган или органи, който(които) трябва да предприеме(ат) действие с оглед на разрешаване на спора или да се въздържи(ат) от действие, възможно най-бързо и при всяко положение в срок до четири месеца, освен при изключителни обстоятелства.

4. Съответният национален регулаторен орган или органи изчаква(т) становището на ОЕРЕС, преди да предприеме(ат) действие за разрешаване на спора. При изключителни обстоятелства, когато има спешна нужда от предприемане на действие, за да се защитят конкуренцията или интересите на крайните ползватели, по искане на страните или по собствена инициатива всеки от компетентните национални регулаторни органи може да приеме временни мерки.

4a. В случаите на трансгранични спорове, чието разрешаване е свързано с повече от един национален регулаторен орган, и когато компетентните национални регулаторни органи не са постигнали споразумение в рамките на срок от 3 месеца след датата на отнасяне на въпросния случай до последния от съответните регулаторни органи, ОЕРЕС е оправомощен да приема обвързващи решения, за да се гарантира последователното разрешаване на спора.

5. Всички задължения, наложени на предприятие от национален регулаторен орган като част от разрешаването на спор, спазват разпоредбите на настоящата директива, отчитат в максимална степен становището на ОЕРЕС и се приемат в срок от един месец от това становище.

6. Процедурата, посочена в параграф 2, не възпрепятства страните да предявят иск пред съда.

Член 28

Координация на радиочестотния спектър между държавите членки

1. Държавите членки и компетентните им органи гарантират, че ползването на радиочестотния спектър е организирано на територията им по такъв начин, че други държави членки не са затруднени ▌при ползването на територията си на ▌ радиочестотен спектър, по-специално на хармонизиран радиочестотен спектър, съгласно законодателството на Съюза, особено поради вредни трансгранични смущения между държавите членки.

Те предприемат всички необходими мерки за целта, без да се засягат задълженията им съгласно международното право и съответните международни споразумения, като Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения.

2. Държавите членки си сътрудничат помежду си и в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, създадена съгласно параграф 4а, при трансграничната координация на ползването на радиочестотния спектър, за да:

а)  се гарантира спазването на параграф 1;

б)  се разреши всеки проблем или спор във връзка с трансграничната координация или трансграничните вредни смущения;

бa)  се допринесе за развитието на вътрешния пазар.

2a. Държавите членки също така си сътрудничат помежду си и посредством Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър по отношение на сближаването на техните подходи към разпределянето и предоставянето на разрешения за ползването на радиочестотния спектър.

3. Всяка засегната държава членка, както и Комисията, може да поиска от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър да използва влиянието си и ако е целесъобразно, да предложи координирано решение в становище, за да съдейства на държавите членки да изпълнят разпоредбите на параграфи 1 и 2, включително когато проблемът или спорът засяга трети държави. При всеки нерешен спор помежду им държавите членки сезират Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, преди евентуално да прибегнат до наличните механизми за уреждане на спорове, предвидени съгласно международното право.

4. По искане на държава членка или по собствена инициатива и като отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията може да приеме мерки за изпълнение за намиране на решение във връзка с трансгранични вредни смущения между две или няколко държави членки, които ги затрудняват при ползването на хармонизирания радиочестотен спектър на територията им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

4a. С настоящото се създава консултативна група по въпросите на политиката за радиочестотния спектър, наречена Група за политиката в областта на радиочестотния спектър, която се състои от по един експерт на високо правителствено равнище от всяка държава членка и от представител на високо равнище на Комисията.

Групата подпомага и съветва държавите членки и Комисията относно трансграничната координация на използването на радиочестотния спектър, относно сближаването на техните подходи към разпределянето и предоставянето на разрешения за използването на радиочестотния спектър и по други въпроси, свързани с радиочестотния спектър и координацията.

Секретариатът се осигурява от [Службата на ОЕРЕС/ОЕРЕС].

Дял III: Прилагане

Член 29

Санкции и обезщетения

1. Държавите членки установяват правила за санкциите, включително глоби и периодични санкции, когато е необходимо, за да предотвратят нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива ▌и вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се налагат. Без да се засяга член 30, тези правила гарантират, че националните регулаторни органи и другите компетентни органи имат правомощието, ако е целесъобразно при налагането на задължение, за налагане на предварително определени финансови санкции, дължими от съответния орган, от крайните ползватели, и/или от други предприятия за нарушаването на съответното задължение. Те трябва да са подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи. ▌

2. Държавите членки гарантират, че всеки ползвател, който е понесъл имуществени или неимуществени вреди в резултат от нарушение на настоящата директива, има право да получи обезщетение от нарушителя за претърпените вреди, освен ако нарушителят докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, вследствие на което са настъпили вредите. Всички предварително определени финансови санкции, дължими на потребителя съгласно параграф 1, се приспадат от обезщетението, посочено в настоящия параграф.

3. Притежателят на права за ползване на радиочестотния спектър получава обезщетение с оглед на извършените инвестиции след всяко изменение, ограничаване или отмяна на такива права в нарушение на член 18 или член 19.

Член 30

Спазване на условията на общото разрешение или правата за ползване и изпълнение на специфичните задължения

1. Държавите членки предприемат необходимото, за да могат техните национални регулаторни органи и другите компетентни органи да следят и наблюдават спазването на условията на общото разрешение или на правата за ползване на радиочестотния спектър и номера̀ и изпълнението на специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2, и задължението за ползване на радиочестотния спектър по ефективен и ефикасен начин съгласно членове 4 и 45 и член 47, параграфи 1 и 2.

Националните регулаторни органи и другите компетентни органи имат правомощия да изискват от предприятията, обхванати от общото разрешение, или които имат права за ползване на радиочестотния спектър или номера̀, да представят цялата необходимата информация с оглед да се провери спазването на условията на общото разрешение или правата за ползване, както и изпълнението на специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2 или член 47, параграфи 1 и 2, в съответствие с член 21.

2. Когато национален компетентен орган установи, че дадено предприятие не спазва едно или повече условия на общото разрешение или на права за ползване или не изпълнява специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2, той уведомява предприятието за своите заключения и му дава възможност да изрази становището си в разумен срок.

3. Съответният орган има правомощия да изисква прекратяване на нарушението съгласно параграф 2 незабавно или в рамките на разумен срок и предприема подходящи и пропорционални мерки, насочени към гарантиране на спазване на условията.

В тази връзка държавите членки оправомощават съответните органи да налагат:

  а) при необходимост възпиращи финансови санкции, които могат да включват периодични санкции със задна дата; както и

  б) разпореждания за преустановяване или забавяне на предоставянето на услуга или пакет от услуги, което, ако продължи, би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени след пазарен анализ, извършен в съответствие с член 65.

  Мерките и мотивите, на които те се основават, се съобщават на съответното предприятие незабавно и се определя разумен срок за изпълнение на мерките от страна на предприятието.

4. Независимо от параграфи 2 и 3 държавите членки оправомощават съответния орган да налага, при необходимост, финансови санкции на предприятия, които не спазват задължението да представят информация в изпълнение на задълженията, посочени в член 21, параграф 1, буква а) или б) и в член 67 в разумни срокове, определени от националния компетентен орган.

5. В случай на тежко нарушение или многократни нарушения на условията на общото разрешение, на правата за ползване или на специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2 или член 47, параграф 1 или 2, когато не се постигне изпълнение на мерките, целящи гарантиране на спазването и посочени в параграф 3 от настоящия член, държавите членки предприемат необходимото, за да могат националните регулаторни органи и другите компетентни органи да попречат на съответното предприятие да продължи да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги, или да прекратят или отнемат правата за ползване. Държавите членки оправомощават съответния орган да налага санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези санкции могат да се прилагат за покриване на периода на всяко нарушение, дори ако нарушението е било поправено впоследствие.

6. Независимо от разпоредбите на параграфи 2, 3 и 5, когато разполага с доказателства за нарушаване на условията на общото разрешение или на правата за ползване или специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2 или член 47, параграфи 1 и 2, което представлява непосредствена и сериозна заплаха за обществената безопасност, сигурност или здраве или ще създаде сериозни икономически или оперативни проблеми на други доставчици или ползватели на електронни съобщителни мрежи или услуги или на други ползватели на радиочестотния спектър, съответният орган може да предприеме спешни временни мерки за отстраняване на нарушението, преди да вземе окончателно решение. След това на въпросното предприятие се дава разумна възможност да изрази становището си и да предложи мерки за отстраняване на нарушението. При необходимост съответният орган може да потвърди временните мерки, които са валидни за максимален срок от 3 месеца, но които могат да бъдат продължени с още до 3 месеца, ако процедурите за прилагане не са приключили.

7. Предприятията имат право да обжалват мерките, предприети по силата на настоящия член, в съответствие с процедурата, посочена в член 31 от настоящата директива.

Член 31

Право на обжалване

1. Държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, засегнат(о) от решение на компетентен орган, да има правото да обжалва решението пред апелативен орган, който е напълно независим от страните по спора и от всякаква външна намеса или политически натиск, застрашаващ независимата му преценка по въпросите, за които е сезиран. Този орган, който може да бъде и съд, разполага с подходящ експертен потенциал, за да може ефективно да изпълнява функциите си. Държавите членки гарантират, че същността на спора е надлежно отчетена и действа ефективен механизъм за обжалване.

До приключване на обжалването решението на компетентния орган остава в сила, освен ако са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство.

2. Когато апелативният орган, посочен в параграф 1, не е съдебен орган, неговото решение винаги се придружава от писмени мотиви. Освен това, в такъв случай неговото решение трябва да подлежи на преглед от съд или трибунал по смисъла на член 267 от Договора.

3. Държавите членки събират информация относно основния предмет на обжалванията, броя им, продължителността на процедурите по обжалване и броя на решенията за прилагане на временни мерки. Държавите членки представят тази информация и решенията (включително на съда) на Комисията и ОЕРЕС, ако последните отправят мотивирано искане за това.

Дял IV: Процедури в рамките на вътрешния пазар

Член 32

Консолидиране на вътрешния пазар на електронни съобщения

1. При изпълнението на задачите си по настоящата директива националните регулаторни органи в максимална степен отчитат целите, посочени в член 3, включително доколкото те се отнасят до функционирането на вътрешния пазар.

2. Националните регулаторни органи допринасят за развитието на вътрешния пазар, като си сътрудничат помежду си и с Комисията и ОЕРЕС по прозрачен начин, за да бъде осигурено последователното прилагане във всички държави членки на разпоредбите на настоящата директива. За тази цел те по-специално работят с Комисията и ОЕРЕС за установяване на видовете инструменти и корективни мерки, които са най-подходящи за конкретните видове ситуации на пазара.

3. Освен ако е предвидено друго в препоръките или насоките, приети съгласно член 34, при приключване на консултацията, посочена в член 23, когато национален регулаторен орган възнамерява да предприеме дадена мярка, която:

  а) попада в обхвата на членове 59, 62, 65 или 66 от настоящата директива, и

  б) ще засегне търговията между държавите членки,

той публикува този проект за мярка и осигурява достъп до него едновременно на Комисията, ОЕРЕС и националните регулаторни органи в други държави членки, заедно с мотивите и подробния анализ, на които се основава мярката, в съответствие с член 20, параграф 3 и информира Комисията, ОЕРЕС и другите национални регулаторни органи за това. Националните регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията могат да отправят бележки до въпросния национален регулаторен орган само в рамките на един месец. Едномесечният срок не може да бъде удължаван.

4. Когато предвидена мярка, попадаща в обхвата на разпоредбите на параграф 3, цели:

  а) да определи съответен пазар, различен от тези, определени в препоръката в съответствие с член 62, параграф 1; или

  б) да бъде взето решение за това дали да се определи дадено предприятие като притежаващо, отделно или съвместно с други, значителна пазарна сила съгласно член 65, параграф 3 или 5;

и това би засегнало търговията между държавите членки, и Комисията нотифицира националния регулаторен орган, че счита, че проектът за мярка би създал бариера пред единния пазар, или ако Комисията има сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с правото на Съюза, и по-специално с целите, посочени в член 3, приемането на проекта на мярката се забавя с два допълнителни месеца. Този срок не може да бъде удължаван. В този случай Комисията информира ОЕРЕС и другите национални регулаторни органи относно резервите си и същевременно да ги оповести публично.

4a. В срок от шест седмици от началото на двумесечния срок, посочен в параграф 4, ОЕРЕС издава становище относно нотификацията на Комисията, посочена в параграф 4, като указва дали счита, че проектът за мярка следва да се измени или оттегли и, ако е целесъобразно, предоставя конкретни предложения в тази насока. Това становище е мотивирано и се оповестява публично.

5. В срока от два месеца, посочен в параграф 4, Комисията може:

  а) да вземе решение, с което да изиска от съответния национален регулаторен орган да оттегли проекта за мярка; и/или

  б) да вземе решение за оттегляне на резервите си във връзка с проект за мярка по параграф 4.

Преди вземането на решение Комисията отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС. Решението се придружава от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията счита, че проектът за мярка следва да не се приеме, заедно с конкретни предложения за изменение на проекта за мярка.

6. Когато Комисията е приела решение в съответствие с параграф 5, с което се изисква от националния регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, националният регулаторен орган изменя или оттегля проекта за мярка в рамките на шест месеца от датата на решението на Комисията. Когато проектът за мярка бъде изменен, националният регулаторен орган провежда консултация с обществеността в съответствие с процедурите, посочени в член 23, и отново нотифицира Комисията за изменения проект за мярка в съответствие с разпоредбите на параграф 3.

7. Въпросният национален регулаторен орган отчита в максимална степен бележките на другите национални регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията и може, с изключение на случаите по параграф 4 и параграф 5, буква а), да приеме проекта за мярка, и в случай че го направи, съобщава на Комисията за това.

8. Националният регулаторен орган съобщава на Комисията и ОЕРЕС всички окончателни мерки, приети по параграф 3, букви а) и б) от настоящия член.

9. При изключителни обстоятелства, когато национален регулаторен орган смята, че е налице неотложна необходимост от предприемане на действие с цел да се гарантира конкуренцията и да се защитят интересите на ползвателите, чрез дерогация от процедурата, установена в параграфи 3 и 4, той може незабавно да приеме пропорционални и временни мерки. Националният регулаторен орган незабавно съобщава на Комисията, другия национален регулаторен орган и на ОЕРЕС тези мерки, придружени с подробни мотиви. Решението на националния регулаторен орган да определи такива мерки за постоянни или да продължи срока на тяхното действие е предмет на разпоредбите на параграфи 3 и 4.

9a.  Даден национален регулаторен орган може да оттегли проект за мярка по всяко време.

Член 33

Процедура за последователното прилагане на корективни мерки

1. Когато планирана мярка, попадаща в приложното поле на член 32, параграф 3, има за цел налагането, изменението или отмяната на задължение на оператор на основание член 65 във връзка с член 59 и членове 67 – 74, Комисията може, в рамките на едномесечния срок, предвиден в член 32, параграф 3, да нотифицира съответния национален регулаторен орган и ОЕРЕС за своите мотиви да счита, че проектът за мярка би създал бариера за единния пазар, или за своите сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с правото на Съюза. В този случай проектът за мярка не се приема в продължение на още три месеца след нотификацията на Комисията.

При липсата на такава нотификация съответният национален регулаторен орган може да приеме проекта за мярка, като отчита в максимална степен забележките, направени от Комисията, ОЕРЕС или от всеки друг национален регулаторен орган.

2. В рамките на тримесечния срок по параграф 1 Комисията, ОЕРЕС и съответният национален регулаторен орган си сътрудничат тясно за установяване на най-подходящата и ефективна мярка в светлината на целите, заложени в член 3, като същевременно отдават дължимото внимание на мненията на участниците на пазара и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика.

3. В рамките на шест седмици от началото на тримесечния срок, посочен в параграф 1, с мнозинство от две трети от членовете на Съвета на регулаторите ОЕРЕС издава становище относно нотификацията на Комисията, посочена в параграф 1, като указва дали счита, че проектът за мярка следва да се измени или оттегли и, ако е целесъобразно, предоставя конкретни предложения в тази насока. Това становище е мотивирано и се оповестява публично.

4. Ако в своето становище ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Комисията, той си сътрудничи тясно със съответния национален регулаторен орган, за да определи най-подходящата и ефективна мярка. Преди края на тримесечния срок, посочен в параграф 1, националният регулаторен орган може да:

  а) измени или оттегли своя проект за мярка, като отчита в максимална степен нотификацията от Комисията по параграф 1 и становището и съвета на ОЕРЕС;

  б) остави непроменен проекта за мярка.

5. В рамките на един месец от изтичането на тримесечния срок, посочен в параграф 1, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може да:

  издаде препоръка, с която изисква от съответния национален регулаторен орган да измени или да оттегли проекта за мярка, включваща, когато е приложимо, конкретни предложения за изменение на проекта за мярка и като представи мотиви, обосноваващи нейната препоръка, по-конкретно когато ОЕРЕС не споделя сериозните съмнения на Комисията;

  б) вземе решение да оттегли своите резерви, изложени в съответствие с параграф 1;

в) да вземе решение, с което да изиска от съответния национален регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, когато ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Комисията. Решението се придружава от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията счита, че проектът за мярка следва да не се приеме, заедно с конкретни предложения за изменение на проекта за мярка. В този случай процедурата по член 32, параграф 6 се прилага mutatis mutandis.

6. В рамките на един месец от издаването на препоръката на Комисията в съответствие с параграф 5, буква а) или от оттеглянето на нейните резерви в съответствие с параграф 5, буква б) от настоящия член, съответният национален регулаторен орган оттегля проекта за мярка или приема, публикува и съобщава на Комисията и ОЕРЕС приетата окончателна мярка.

Този срок може да бъде удължен, за да се даде възможност на националния регулаторен орган да предприеме консултации с обществеността в съответствие с член 23.

7. Когато националният регулаторен орган реши да не изменя или да не оттегля проекта за мярка въз основа на препоръката, издадена по параграф 5, буква а), той предоставя мотивирана обосновка.

8. Националният регулаторен орган може да оттегли предложения проект за мярка на всеки етап от процедурата.

Член 34

Разпоредби за изпълнение

След консултации с обществеността и националните регулаторни органи и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може да приеме препоръки и/или насоки във връзка с член 32, които да определят формата, съдържанието и степента на подробност при предоставянето на нотификациите, изисквани в съответствие с член 32, параграф 3, обстоятелствата, при които няма да се изискват нотификации, както и изчисляването на сроковете.

ГЛАВА II

ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА РАДИОЧЕСТОТНИЯ СПЕКТЪР

Член 35

Процедура при партньорска оценка

1. По отношение на управлението на радиочестотния спектър националните регулаторни органи имат правомощията да приемат най-малко следните мерки:

а)  при индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър – относно процедурата по избор във връзка с член 54;

б)  критериите относно допустимостта на участника, ако е целесъобразно, във връзка с член 48, параграф 4;

в)  параметрите на мерките за икономическа оценка на радиочестотния спектър, като резервната цена, във връзка с член 42;

г)  срока на правата за ползване и условията за подновяване съгласно членове 49 и 50;

д)  мерките за насърчаване на конкуренцията в съответствие с член 52, когато е необходимо;

е)  условията във връзка с предоставянето, прехвърлянето, включително търговията и отдаването под наем на права за ползване на радиочестотния спектър във връзка с член 51, споделяне на радиочестотния спектър или безжичната инфраструктура във връзка с член 59, параграф 3 или натрупване на права за ползване във връзка с член 52, параграф 2, букви в) и д); и

ж)  параметрите за условията във връзка с покритието съгласно общите стратегически цели на държавата членка в това отношение във връзка с член 47.

При приемането на тези мерки националният регулаторен орган взема предвид необходимостта от сътрудничество с националните регулаторни органи на други държави членки, с Комисията и с ОЕРЕС с цел да се гарантира последователност в рамките на Съюза, съответните национални стратегически цели, определени от държавата членка, както и другите релевантни мерки по отношение на управлението на радиочестотния спектър в съответствие със законодателството на Съюза и по отношение на мерките се основава на задълбочена и обективна оценка на положението на пазара от конкурентна, техническа и икономическа гледна точка.

2. С цел да се улеснят трансграничната координация и ефикасното използване на радиочестотния сектор, когато национален регулаторен орган възнамерява да приеме мярка, попадаща в обхвата на параграф 1, букви а) – ж), той оповестява публично проекта за мярка и предоставя достъп до него, заедно с мотивите за мярката, и уведомява за това ОЕРЕС, Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър и Комисията и националните регулаторни органи в другите държави членки.

3. В тримесечен срок след публичното оповестяване на проекта за мярка ОЕРЕС издава мотивирано становище по проекта за мярка, в което се анализира дали мярката би била най-целесъобразната с оглед на:

а)  насърчаване на развитието на вътрешния пазар, включително трансграничното предоставяне на услуги, и трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията и осигуряване на възможно най-много ползи за потребителите и като цяло постигане на целите ▌по член 3 и член 45, параграф 2;

б)  осигуряване на ефективно и ефикасно ползване на радиочестотния спектър; и

в)  осигуряване на стабилни и предвидими инвестиционни условия за настоящите и бъдещите ползватели на радиочестотния спектър при разгръщане на мрежите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, които се базират на радиочестотния спектър.

В мотивираното становище се посочва дали проектът за мярка следва да се измени или оттегли. Когато е целесъобразно, ОЕРЕС представя конкретни препоръки в тази насока. Националните регулаторни органи и Комисията могат също така да направят коментари по проекта на решение, които да представят на съответния национален регулаторен орган.

ОЕРЕС приема и оповестява публично критериите, които ще прилага при оценката на всеки проект за мярка.

4. При изпълнение на задачите по настоящия член ОЕРЕС и националните регулаторни органи вземат предвид по-конкретно:

а)  целите и принципите по настоящата директива, както и по всяко съответно решение за изпълнение на Комисията, прието съгласно настоящата директива, и решения 676/2002/EО и 243/2012/EО;

б)  конкретните национални цели, установени от държавата членка и съгласувани със законодателството на Съюза;

в)  необходимостта от избягване на нарушения на конкуренцията при приемането на тези мерки;

вa)  принципите на неутралност на услугите и технологиите;

г)  резултатите от последното проучване на географското покритие на мрежите по член 22;

д)  необходимостта от съгласуваност с проведените в последно време или с текущите процедури по предоставяне на радиочестотен спектър в други държави членки и възможните последици за търговията между държавите членки и

е)  всяко съответно становище на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, по-специално по отношение на ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър.

5. Съответният регулаторен орган взема предвид във възможно най-голяма степен становището на ОЕРЕС и коментарите, направени от Комисията и другите национални регулаторни органи, преди приемането на крайното си решение. Той съобщава на ОЕРЕС и Комисията приетото си крайно решение.

Когато националният регулаторен орган реши да не изменя или оттегля проекта за мярка въз основа на мотивираното становище, издадено съгласно параграф 2 от настоящия член, той представя мотивирана обосновка за това.

Съответният национален регулаторен орган може да оттегли своя проект за мярка на всеки етап от процедурата.

6. При подготовката на своя проект за мярка съгласно настоящия член националните регулаторни органи могат да се обърнат за съдействие към ОЕРЕС и към Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър.

7. ОЕРЕС, Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията и съответният национален регулаторен орган си сътрудничат тясно, за да набележат най-целесъобразното и ефективно решение с оглед на регулаторните цели и принципи по настоящата директива, като едновременно с това отчитат становищата на пазарните участници и необходимостта от осигуряване на последователна регулаторна практика.

8. Крайното решение, прието от националния регулаторен орган, се публикува.

Член 36

Хармонизирано предоставяне на радиочестоти

Когато използването на радиочестотите е хармонизирано, условията и процедурите за достъп са съгласувани и предприятията, на които се предоставят радиочестоти, са избрани в съответствие с международните споразумения и правилата на Съюза, държавите членки предоставят правото за ползване на тези радиочестоти в съответствие с тези разпоредби. Ако при обща процедура за избор са изпълнени всички национални условия във връзка с правото за ползване на съответните радиочестоти, държавите членки не налагат допълнителни условия, критерии или процедури, които биха ограничили, променили или забавили правилното изпълнение на общото предоставяне на радиочестотите.

Член 37

Процедура по съвместно разрешаване с оглед на предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър

1. Ако съществува риск от значителни трансгранични вредни смущения, две или повече държави членки си сътрудничат помежду си и с Комисията, Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър и ОЕРЕС, като подобно сътрудничество е възможно и в други случаи, за да изпълнят задълженията си по членове 13, 46 и 54, като съвместно установяват общите аспекти на процедурата по разрешаване и съвместно провеждат процеса по избор с оглед на предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър в съответствие, ако е приложимо, с общия график, установен съгласно член 53.

Всеки участник на пазара може да поиска провеждането на съвместен процес на избор, при условие че предостави достатъчно доказателства за това, че липсата на координация създава значителна пречка за вътрешния пазар.

Процедурата по съвместно разрешаване трябва да отговаря на следните критерии:

а)  националните процедури по разрешаване с оглед на предоставянето на индивидуални права се започват и изпълняват от компетентните органи съгласно съвместно договорен график;

б)  предвидени са, ако е целесъобразно, общи условия и процедури за избора и предоставянето на индивидуални права между съответните държави членки;

в)  предвидени са, ако е целесъобразно, общи или сравними условия за индивидуалните права за ползване между съответните държави членки, които дават възможност, наред с другото, на ползвателите да се предоставят сходни блокове от радиочестотния спектър;

г)  отворена е по всяко време за другите държави членки до нейното приключване.

2. Когато мерките, предприети за целите на параграф 1, попадат в обхвата на член 35, параграф 1, процедурата по този член се следва едновременно от съответните национални регулаторни органи.

ГЛАВА III

Процедури по хармонизация

Член 38

Процедури по хармонизация

1. Без да се засягат членове 37 и 45, член 46, параграф 3, член 47, параграф 3 и член 53, когато Комисията стигне до заключението, че различия в прилагането от страна на националните регулаторни органи или на другите компетентни органи на регулаторните задачи, определени в настоящата директива, могат да създадат бариера за вътрешния пазар, Комисията може, като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, да приеме препоръка или решение за хармонизираното прилагане на разпоредбите в настоящата директива с оглед подпомагане на постигането на целите, определени в член 3.

2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи и другите компетентни органи отчитат в максимална степен препоръките съгласно параграф 1 при изпълнението на своите задачи. Когато национален регулаторен орган или друг компетентен орган предпочете да не следва дадена препоръка, той уведомява Комисията, като мотивира своята позиция.

3. Решенията, приети съгласно параграф 1, могат да включват единствено идентифицирането на хармонизиран или координиран подход с цел намиране на решение на следните въпроси:

а)  несъгласуваното прилагане на общи регулаторни подходи от националните регулаторни органи във връзка с регулирането на пазарите на електронни съобщения при прилагане на членове 62 и 65, когато това създава бариера за вътрешния пазар. Тези решения не се позовават на специфични нотификации, издадени от националните регулаторни органи съгласно член 33;

  В такъв случай Комисията предлага проект на решение единствено:

–  след най-малко две години от приемането на препоръка на Комисията, която урежда същия въпрос; и

–  като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС във връзка с въпроса за приемане на такова решение, което се представя от ОЕРЕС в срок от три месеца след искането на Комисията;

б)  въпроси, свързани с номериране, номерационни блокове, преносимост на номера и идентификатори, системи за транслиране на номера и адреси и достъп до службите за спешно реагиране на номер 112.

4. Решението, посочено в параграф 1, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

5. ОЕРЕС може по своя инициатива, включително след жалба, подадена от предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи или услуги, да консултира Комисията по въпроса дали дадена мярка следва да бъде приета съгласно параграф 1.

5a. Без да се засягат правомощията на Комисията съгласно параграфи 1, 2 и 3, както и Договора за функционирането на Европейския съюз, когато ОЕРЕС приема становище, сочещо наличието на различия в прилагането от страна на националните регулаторни органи или на другите компетентни органи на регулаторните задачи, определени в настоящата директива, и тези различия могат да създадат бариера пред вътрешния пазар, Комисията следва да приеме препоръка съгласно параграф 1 или, когато е приела препоръка относно същия въпрос преди повече от две години, да приеме решение в съответствие с параграф 3, без да поиска допълнително становище от ОЕРЕС.

Ако Комисията, съгласно първа алинея, не е приела препоръка или решение в срок от една година след датата на приемане на становището от ОЕРЕС, тя информира Европейския парламент и Съвета за своите основания за това и оповестява публично тези основания.

Когато Комисията е приела препоръка, но непоследователното прилагане, което създава пречки пред вътрешния пазар, продължава две години след това, Комисията, в срок от още една година, приема решение в съответствие с параграф 3 или, когато Комисията реши да не приема решение, тя информира Европейския парламент и Съвета за основанията си за това и оповестява публично тези основания.

Член 39

Стандартизация

1. Комисията съставя и публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък на незадължителните стандарти и/или спецификациите, които да служат като основа за насърчаване на хармонизираното предоставяне на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и прилежащи съоръжения и услуги. Когато е необходимо, Комисията може, след консултация с Комитета, създаден с Директива 2015/1535/EС, да поиска стандартите да бъдат изготвени от европейските организации по стандартите (Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC), Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI)).

2. Държавите членки насърчават използването на стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, за предоставянето на услуги, технически интерфейси и/или мрежови функции само доколкото е необходимо за гарантиране на оперативна съвместимост и взаимосвързаност на услугите, свързаност от край до край и улесняване на смяната на доставчиците с цел по-голяма свобода на избор за ползвателите.

Доколкото стандартите и/или спецификациите не са публикувани в съответствие с параграф 1, държавите членки насърчават въвеждането на стандарти и/или спецификации, приети от европейските организации по стандартите.

При отсъствието на такива стандарти и/или спецификации държавите членки насърчават въвеждането на международните стандарти или препоръките, приети от Международния съюз по далекосъобщенията (ITU), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), Международната организация по стандартизация (ISO) и Международната електротехническа комисия (IEC).

Доколкото съществуват международни стандарти, държавите членки насърчават европейските организации по стандартите да ги използват или да използват съответни части от тях като основа за стандартите, които те разработват, с изключение на случаите, когато такива международни стандарти или съответни части от тях биха били неефективни.

Всички стандарти, посочени в параграф 1 или в настоящия параграф, улесняват достъпа, който се изисква съгласно настоящата директива, когато е възможно.

3. Ако стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, не са адекватно въведени, така че не може да бъде осигурена оперативната съвместимост на услугите в една или повече държави членки, въвеждането на такива стандарти и/или спецификации може да бъде задължително по процедурата, установена в параграф 4, само в степента, в която е необходимо за гарантиране на такава оперативна съвместимост и за подобряване на свободата на избор за ползвателите.

4. Когато Комисията възнамерява да направи въвеждането на някои стандарти и/или спецификации задължително, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз и приканва всички заинтересовани страни да представят своите становища. Комисията взема подходящи мерки за изпълнение и определя въвеждането на съответните стандарти за задължително, като ги посочва като задължителни стандарти в списъка със стандарти и/или спецификации, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

5. Когато Комисията счита, че стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги или че те вече не отговарят на потребностите на потребителите, или възпрепятстват технологичното развитие, тя ги изважда от списъка на стандартите и/или спецификациите, посочен в параграф 1.

6. Когато Комисията счита, че стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 4, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги, или че те вече не отговарят на потребностите на потребителите, или спъват технологичното развитие, тя, предприема подходящите мерки за изпълнение и изважда тези стандарти и/или спецификации от списъка на стандартите и/или спецификациите, посочен в параграф 1.

7. Мерките за изпълнение, посочени в параграфи 4 и 6, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

8. Настоящият член не се прилага за никое от съществените изисквания, спецификациите за интерфейси или хармонизираните стандарти, за които се прилагат разпоредбите на Директива 2014/53/EС.

Дял V: Сигурност и цялост

Член 40

Сигурност на мрежите и услугите

1. Държавите членки гарантират, че доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги предприемат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за адекватно управление на рисковете за сигурността на мрежите и услугите. Като се вземат предвид най-модерните постижения, тези мерки осигуряват ниво на сигурност, съответстващо на съществуващия риск. По-специално се предприемат мерки да се гарантира, че когато това е необходимо за поверителността, съдържанието на електронните съобщения е криптирано от край до край по подразбиране с цел предотвратяване и свеждане до минимум на въздействието от инциденти, свързани със сигурността, върху ползватели и други мрежи и услуги.

1a. Държавите членки не налагат никакви задължения на доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, които биха довели до отслабване на сигурността на техните мрежи или услуги.

Когато държавите членки налагат допълнителни изисквания във връзка със сигурността на доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги в повече от една държава членка, те нотифицират тези мерки на Комисията и Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA). ENISA подпомага държавите членки при координирането на предприетите мерки за избягване на дублиращи се или различаващи се изисквания, които могат да породят рискове за сигурността и пречки за вътрешния пазар.

2. Държавите членки гарантират, че доставчиците на обществени съобщителни мрежи, предприемат всички подходящи стъпки, за да гарантират целостта на своите мрежи и по този начин да осигурят непрекъснато предоставяне на услуги по тези мрежи.

3. Държавите членки гарантират, че доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, уведомяват незабавно компетентния орган за инциденти във връзка със сигурността или нарушаване на целостта, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите.

За да се определи значимостта на въздействието от инцидента във връзка със сигурността, се вземат предвид по-специално следните параметри:

а)  броят на ползвателите, засегнати от инцидента;

б)  продължителността на инцидента;

в)  географският обсег на района, засегнат от инцидента;

г)  степента, в която е засегнато функционирането на мрежата или услугата;

д)  въздействието върху икономическите и обществените дейности.

Когато е целесъобразно, съответният компетентен орган информира компетентните органи в другите държави членки и ▌ENISA ▌. Съответният компетентен орган може да информира обществеността или да изиска от доставчиците да го направят, ако прецени, че е от обществен интерес инцидентът да се оповести.

Веднъж годишно съответният компетентен орган представя на Комисията и на ENISA обобщен доклад относно получените нотификации и предприетите действия в съответствие с настоящия параграф.

Държавите членки гарантират, че в случай на конкретен риск от инцидент, свързан със сигурността, в обществените съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, доставчиците на такива мрежи или услуги информират своите крайни ползватели за този риск и за всички възможни защитни или корективни мерки, които могат да предприемат ползвателите.

4. Настоящият член не засяга Регламент (EС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и Директива 2002/58/EС относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации.

5. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 109 с оглед на уточняване на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, включително мерките, определящи обстоятелствата, форма̀та и процедурите, приложими към изискванията за нотификация. Делегираните актове се основават във възможно най-голяма степен на европейските и международните стандарти и не възпрепятстват държавите членки да приемат допълнителни изисквания, за да се изпълнят целите по параграфи 1 и 2. Първите такива делегирани актове се приемат до [да се въведе дата].

5a. С цел да се допринесе за съгласуваното прилагане на мерките за сигурност на мрежите и услугите, до [да се въведе дата] ENISA, след консултация със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията и ОЕРЕС, издава насоки относно минималните критерии и общите подходи за сигурност на мрежите и услугите и за насърчаването на използването на криптиране от край до край.

Член 41

Прилагане и изпълнение

1. Държавите членки гарантират, че с цел прилагане на член 40 компетентните органи имат правомощия да издават задължителни указания, включително за мерките, необходими за предотвратяване или преодоляване на последствията от инцидент, и сроковете за изпълнение, за доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги.

2. Държавите членки гарантират, че компетентните органи имат правомощия да изискват от доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги:

  а) да предоставят информация, необходима за оценяване на сигурността и/или целостта на техните услуги и мрежи, включително документирани политики за сигурност; и

  б) да се подложат на одит на сигурността, извършен от квалифициран независим орган или от компетентен орган, и да предоставят резултатите от одита на компетентния орган. Разходите за одита се заплащат от предприятието.

3. Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с всички правомощия, необходими за разследване на случаи на неспазване, както и на въздействието им върху сигурността на мрежите и услугите.

4. Държавите членки гарантират, че, с цел да се изпълнят разпоредбите на член 40, компетентните органи са оправомощени да получават помощ от екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС) съгласно член 9 от Директива (EС) 2016/1148 по въпроси, попадащи в обхвата на задачите на ЕРИКС в съответствие с приложение І, точка 2 от посочената директива.

5. Когато е целесъобразно и съгласно националното право, компетентните органи се консултират и си сътрудничат със съответните национални правоприлагащи органи, компетентните органи, определени в член 8, параграф 1 от Директива (EС) 2016/1148, и националните органи за защита на данните.

Част II. МРЕЖИ

Дял I: Навлизане на пазара и разгръщане

Член 42

Такси за права за ползване на радиочестотния спектър и права за изграждане на съоръжения

Държавите членки могат да разрешат на компетентните органи да налагат такси за правата за ползване на радиочестотния спектър или правата за изграждане на съоръжения в случаите на обществена или частна собственост, използвани за предоставяне на електронни съобщителни услуги или мрежи и прилежащи съоръжения, които гарантират оптималното използване на тези ресурси. Държавите членки гарантират, че тези такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначението им и вземат предвид целите, посочени в членове 3 и 4 и член 45, параграф 2, както и:

а)  при неутрална услуга и технология – те подлежат само на ограничения в съответствие с член 45, параграфи 4 и 5, като едновременно с това се насърчава ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър и се увеличават максимално социалните и икономическите ползи от радиочестотния спектър;

б)  се отчита необходимостта от насърчаване на развитието на иновативни услуги, и

в)  се отчитат възможните алтернативни употреби на ресурсите.

2. Държавите членки гарантират, че резервните цени, установени като минимални такси за правата за ползване на радиочестотния спектър, отчитат стойността на правата при тяхното евентуално алтернативно ползване и отразяват допълнителните разходи, породени от условията във връзка с тези права при изпълнението на целите по членове 3 и 4 и член 45, параграф 2, като например задълженията за покритие, които биха били извън обичайните търговски стандарти ▌.

3. Държавите членки прилагат ред и условия на плащане, свързани с действителната наличност на съответния радиочестотен спектър, които не затрудняват ненужно допълнителните инвестиции в мрежи и прилежащи съоръжения, необходими за ефикасното използване на радиочестотния спектър и предоставянето на свързани услуги.

4. Държавите членки гарантират, че ако компетентните органи налагат такси, те вземат предвид другите такси или административните такси, свързани с общото разрешение или правата за ползване, установени съгласно настоящата директива, за да не създават ненужна финансова тежест за доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, и да стимулират оптималното използване на разпределените ресурси.

5. Налагането на такси съгласно настоящия член отговаря на изискванията от член 23 и ако е приложимо, на член 35, член 48, параграф 6 и член 54.

ГЛАВА I

ДОСТЪП ДО ЗЕМЯ

Член 43

Право на преминаване

1. Държавите членки гарантират, че когато компетентен орган разглежда:

–  заявление за предоставяне на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот от страна на предприятие, което има разрешение за предоставяне на обществени съобщителни мрежи, или

–  заявление за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен имот от страна на предприятие, което има разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, различни от обществените,

компетентният орган:

–  действа въз основа на прости, ефикасни, прозрачни и обществено достъпни процедури, прилагани без дискриминация и забавяне, и при всички случаи взема решение в рамките на шест месеца от подаването на заявлението, освен в случаи на отчуждаване, и

–  следва принципите на прозрачност и недискриминация при определянето на условия към такива права.

Горепосочените процедури могат да се различават в зависимост от това дали заявителят предоставя обществени съобщителни мрежи.

2. Държавите членки гарантират, че когато държавните или местните органи запазват собственост или контрол върху предприятия, опериращи с обществени електронни съобщителни мрежи и/или обществени електронни съобщителни услуги, е налице ефективно структурно разделение между звеното, отговорно за предоставяне на правата, посочени в параграф  1, и дейностите, свързани със собствеността или контрола.

2a. Държавите членки определят или създават ефективен механизъм, който позволява на предприятията да обжалват решения за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения пред орган, който е независим от страните по спора. Този орган взема своето решение в рамките на разумен срок.

Член 44

Съвместно наемане и споделяне на мрежови елементи и прилежащи съоръжения за доставчиците на електронни съобщителни мрежи

1. Когато оператор е упражнил правото си съгласно националното законодателство да монтира съоръжения върху, над или под обществен или частен имот или се е възползвал от процедура по отчуждаване или използване на собственост, компетентните органи могат да наложат съвместно наемане и споделяне на монтираните мрежови елементи и прилежащи съоръжения с оглед опазване на околната среда, общественото здраве и обществената сигурност или за да се изпълнят целите по отношение на териториалното и селищното устройство. Съвместното наемане или споделянето на монтираните мрежови елементи и прилежащи съоръжения и споделянето на собственост може да се наложи само след целесъобразен период на обществена консултация, при който всички заинтересовани страни имат възможност да изразят мнението си и единствено в конкретните сфери, в които това споделяне се счита за необходимо с оглед на изпълнение на целите по настоящия член. Компетентните органи могат да наложат споделянето на такива съоръжения или собственост, включително терени, сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, мачти, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, люкове, кутии, или мерки, които улесняват координацията на обществените работи. Ако е необходимо, националните регулаторни органи предвиждат правила за пропорционално разпределяне на разходите по споделянето на съоръжението или собствеността и за координация на обществените работи.

2. Мерките, предприети от компетентен орган в съответствие с настоящия член, са обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Когато е приложимо, тези мерки се прилагат в координация с националните регулаторни органи.

ГЛАВА II

ДОСТЪП ДО РАДИОЧЕСТОТНИЯ СПЕКТЪР

РАЗДЕЛ 1 РАЗРЕШЕНИЯ

Член 45

Управление на радиочестотния спектър

1. Като отдават необходимото внимание на факта, че радиочестотният спектър е обществено благо, което има важна социална, културна и икономическа стойност, държавите членки гарантират ефективното управление на радиочестотния спектър за електронни съобщителни услуги и мрежи на своята територия в съответствие с членове 3 и 4. Те гарантират, че разпределянето на радиочестотния спектър, използван за електронни съобщителни услуги и мрежи, и издаването на общи разрешения или индивидуални права за ползване на такъв радиочестотен спектър от компетентните органи се основава на обективни, прозрачни, насърчаващи конкуренцията, недискриминационни и пропорционални критерии.

При прилагането на настоящия член държавите членки спазват съответните международни споразумения, включително Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения и други споразумения, приети в рамките на тази организация, и могат да вземат предвид съображения, свързани с обществения ред.

2. Държавите членки насърчават хармонизирането на използването на радиочестотния спектър навсякъде в Съюза в съответствие с необходимостта за гарантиране на ефективното и ефикасното му използване и като се стремят да насърчават конкуренцията и да създадат други ползи за потребителите, като икономии от мащаба и оперативна съвместимост на услугите и мрежите. За тази цел те действат в съответствие с член 4 и с Решение 676/2002/ЕО, като, наред с другото :

а)  осигуряват покритие на своята национална територия и населението с връзка с високо качество и скорост както на открито, така и на закрито, както и покритие на основните национални и европейски транспортни трасета, в това число трансевропейската транспортна мрежа, съгласно определеното в Регламент (ЕС) № 1315/2013;

б)  гарантират, че районите със сходни характеристики, особено по отношение на разгръщането на мрежите или гъстотата на населението, подлежат на последователни условия за покритието;

в)  улесняват бързото развитие в Съюза на нови безжични съобщителни технологии и приложения, включително, ако е необходимо, чрез междусекторен подход;

вa)   гарантират предвидимост и последователност на начина, по който се предоставят, подновяват или променят правата, за да се насърчават дългосрочните инвестиции;

г)  осигуряват предотвратяване на трансграничните или националните вредни смущения съгласно членове 28 и 46 съответно, и вземат целесъобразните превантивни и корективни мерки;

д)  насърчават съвместното използване на радиочестотния спектър между сходни и/или различни употреби на спектъра чрез установени подходящи правила и условия за съвместното използване, включително защита на съществуващите права за ползване съгласно законодателството на Съюза;

е)  прилагат възможно най-целесъобразната и най-леката система за разрешаване съгласно член 46 по такъв начин, че да се увеличат максимално гъвкавостта, споделянето и ефикасността при ползване на радиочестотния спектър;

ж)  гарантират, че правилата за предоставяне, прехвърляне, подновяване, изменение и отнемане на права за ползване на радиочестотния спектър са ясно и прозрачно определени и прилагани, за да се осигури регулаторна сигурност, последователност и предвидимост;

з)  осигуряват последователност и предвидимост в Съюза по отношение на начина на разрешаване на ползването на радиочестотния спектър, като се опазва общественото здраве от вредните електромагнитни полета.

При приемане на мерки за техническа хармонизация по Решение № 676/2002/EО и като отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията ▌ приема мерки за изпълнение, с които се определя дали съгласно член 46 от настоящата директива правата в хармонизираната честотна лента подлежат на общо разрешение или на индивидуални права за ползване. Тези мерки за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

Когато Комисията смята да предприеме действия с оглед на мерките съгласно член 39, тя ▌се консултира с Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър във връзка с последствията от стандарт или спецификация по отношение на координацията, хармонизацията и наличността на радиочестотния спектър. Комисията взема предвид във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър при предприемане на последващи действия.

3. В случай на липса на национално или регионално ниво на пазарно търсене на ползването на хармонизирана честотна лента, когато такава лента е предоставена на разположение за ползване съгласно и при спазване на условията на мярка за хармонизация, приета съгласно Решение 676/2002/EО, държавите членки могат да разрешат алтернативна употреба на цялата радиочестотна лента или част от нея, включително актуалната употреба, съгласно параграфи 4 и 5, при условие че:

а)  заключението за липса на пазарно търсене за ползването на хармонизираната радиочестотна лента е основано на обществена консултация съгласно член 23, включително на перспективна оценка на пазарното търсене;

б)  такава алтернативна употреба не възпрепятства, нито затруднява наличността или ползването на хармонизираната радиочестотна лента в другите държави членки, и

в)  съответната държава членка взема предвид дългосрочната наличност или ползване на хармонизираната честотна лента в Съюза и икономиите от мащаба за оборудването в резултат на употребата на хармонизирания радиочестотен спектър в Съюза.

Алтернативното ползване се разрешава само по изключение, при липса на пазарно търсене на тази лента към момента, когато за пръв път е предоставена на разположение за ползване. Всяко решение да се разреши алтернативно използване по изключение подлежи на преразглеждане на всеки три години или незабавно по искане на компетентния орган за използване на радиочестотната лента съгласно мярката за хармонизация от страна на бъдещ ползвател. Държавата членка информира Комисията и другите държави членки за взетото решение и за резултата от прегледа, заедно с неговата обосновка.

4. Освен ако не е предвидено друго във втората алинея, държавите членки гарантират, че всички видове технологии, използвани за електронни съобщителни услуги или мрежи, могат да се използват в радиочестотния спектър, обявен за разполагаем за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите в съответствие с правото на Съюза.

Въпреки това държавите членки могат да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете технологии за достъп до радиомрежи или безжичен достъп, използвани за електронни съобщителни услуги, единствено когато това е необходимо за:

а) избягване на вредни смущения;

  б) защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета, като се отчита във възможно най-голяма степен Препоръка № 1999/519/EО на Съвета[40];

  в) гарантиране на техническото качество на услугата;

  г) гарантиране на максимално споделено ползване на ▌ радиочестотния спектър съгласно законодателството на Съюза;

  д) защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър; или

  е) гарантиране на изпълнението на цел от общ интерес в съответствие с параграф 5

. Освен ако е предвидено друго във втора алинея, държавите членки гарантират, че всички видове електронни съобщителни услуги могат да се предоставят в радиочестотния спектър, обявен за наличен за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите в съответствие с правото на Съюза. Въпреки това държавите членки могат да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете електронни съобщителни услуги, които да се предоставят, включително, когато това е необходимо, за да бъде изпълнено изискване по Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения.

Мерки, които изискват една електронна съобщителна услуга да бъде предоставяна в специфична честотна лента, налична за електронни съобщителни услуги, са обосновани с оглед постигането на цели от общ интерес, които са определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза, като посочените по-долу, без да се ограничават до тях:

а) безопасността на живота;

  б) насърчаването на социалното, регионалното или териториалното сближаване;

  в) избягването на неефикасното използване на радиочестотния спектър; ▌

  г) насърчаването на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, например чрез предоставяне на радио- и телевизионни разпръсквателни услуги.

га) насърчаване на много високо качество на свързаността по протежение на основните транспортни маршрути.

Мярка, която забранява предоставянето на други електронни съобщителни услуги в специфична честотна лента, може да се предвиди само ако е обоснована от необходимостта да се защитят услуги, свързани с безопасността на живота. Държавите членки могат също така по изключение да разширят обхвата на мярката, за да изпълнят други цели от общ интерес, както са определени от Съюза или от държавите членки в съответствие с правото на Съюза.

6. Държавите членки редовно извършват преглед относно необходимостта от ограниченията, посочени в параграфи 4 и 5, и оповестяват публично резултатите от тези прегледи.

7. Ограниченията, установени преди 25 май 2011 г., отговарят на параграфи 4 и 5 към датата на прилагане на настоящата директива.

Член 46

Разрешение за ползване на радиочестотния спектър

1. Държавите членки вземат решение относно най-целесъобразния режим за разрешаване на ползването на радиочестотния спектър с цел да улеснят ползването на радиочестотния спектър, включително споделеното ползване, по общи разрешения и ограничават предоставянето на индивидуални права или ползване на радиочестотния спектър до ситуации, когато това е необходимо с цел:

а)  ▌

б)  избягване на или защита срещу вредни смущения;

в)  ▌

г)  ▌гарантиране на техническото качество на съобщенията или услугата;

д)  постигане на други цели от общ интерес, определени от държавите членки в съответствие със законодателството на Съюза.

да)  гарантиране на ефикасното ползване на радиочестотния спектър.

Когато е целесъобразно, държавите членки разглеждат възможността да разрешат ползването на радиочестотния спектър въз основа на съчетание от общо разрешение и индивидуални права за ползване, като отчитат вероятното въздействие върху конкуренцията, иновациите и навлизането на пазара на различните комбинации и на постепенното прехвърляне от една категория в друга.

–  ▌

–  ▌

–  ▌

–  ▌

Държавите членки свеждат до минимум ограниченията върху ползването на радиочестотния спектър, като изцяло вземат предвид технологичните решения за справяне с вредните смущения, така че да наложат възможно най-облекчения разрешителен режим.

2. Държавите членки гарантират, че правилата и условията за споделено ползване на радиочестотния спектър, когато се прилага споделено ползване, са ясно определени и конкретно посочени в документите във връзка с разрешението. Тези правила и условия улесняват ефикасното ползване, конкуренцията и иновациите и включват справедливи и недискриминационни условия за достъп на едро.

3. Като отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията ▌приема мерки за изпълнение за реда и условията за прилагане на критериите, правилата и условията, посочени в параграфи  1 и 2 по отношение на хармонизирания радиочестотен спектър. Тя приема тези мерки съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4. Тези мерки се приемат до [да се въведе дата].

Член 47

Условия за общите разрешения и правата за ползване на радиочестотния спектър

1. Компетентните органи определят условия за индивидуалните права и общите разрешения за ползване на радиочестотния спектър съгласно член 13, параграф 1 така, че да се гарантира оптималното и ефикасно ползване на радиочестотния спектър от бенефициентите на общото разрешение или притежателите на индивидуалните права, или която и да е трета страна, на която индивидуално право или част от него е била продадена или отдадена под наем. Те ясно определят тези условия, включително нивото на необходимото ползване и възможността да се търгува и отдава под наем това задължение, за да се гарантира прилагането на тези условия съгласно член 30. В случай на индивидуални права тези условия трябва да бъдат ясно определени преди тяхното разрешаване, предоставяне или подновяване. Условията могат да бъдат изменяни от компетентния орган в рамките на междинния преглед, ако това е необходимо за постигането на цели от общ интерес в съответствие с член 3. Условията за продължаване на срока на правата за ползване на радиочестотния спектър не могат да осигуряват неправомерни предимства на притежателите на тези права.

Тези условия посочват всички приложими параметри, включително срока за ползване на правата, чието неспазване би дало право на компетентния орган да отмени правото на ползване или да наложи други мерки, като например споделено ползване.

За да се увеличи максимално ефикасността на радиочестотния спектър, при определяне на количеството и типа на радиочестотния спектър, който да се предостави, компетентният орган отчита следното:

a. възможността за съчетаване на допълнителни честотни ленти в рамките на една процедура по предоставяне; и

б. значението на размера на блоковете радиочестотен спектър или възможността да се съчетаят тези блокове от гледна точка на възможните им употреби, като се вземат предвид нуждите на нововъзникващите съобщителни системи.

Компетентните органи своевременно се консултират и информират заинтересованите страни по отношение на условията за индивидуалните права за ползване и общите разрешения, преди да ги предоставят. Те определят предварително и информират заинтересованите страни по прозрачен начин относно критериите за оценка на изпълнението на тези условия.

2. При определяне на условията за индивидуалните права за ползване на радиочестотния спектър компетентните органи могат да разрешат споделянето на пасивна или активна инфраструктура или на радиочестотен спектър, както и търговски споразумения за достъп до роуминг или съвместното разгръщане на инфраструктура за предоставяне на услуги или мрежи, които се основават на използването на радиочестотния спектър, особено по отношение на осигуряването на ефективна и ефикасна употреба на радиочестотния спектър или насърчаване на увеличаването на покритието. Условията за правата за ползване не възпрепятстват споделянето на радиочестотния спектър. Прилагането от страна на предприятията на условията съгласно настоящия параграф подлежи на разпоредбите на законодателството в областта на конкуренцията.

3. Комисията приема мерки за изпълнение, за да уточни реда и условията за прилагане на условията, които държавите членки могат да определят за разрешенията за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър съгласно параграфи 1 и 2 с изключение на таксите по член 42.

По отношение на изискванията към покритието съгласно част Г от приложение І, всяка мярка за изпълнение се ограничава до уточняване на критериите за използване от компетентния орган с оглед на определяне и преценка на задълженията за покритието, като се отчитат сходствата в регионалните географски характеристики, гъстотата на населението, икономическото развитие или развитието на мрежите за конкретните типове електронни съобщения и изменението на търсенето. Мерките за изпълнение не надхвърлят определянето на конкретните задължения за покритието.

Тези мерки за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4, като се отчита във възможно най-голяма степен мнението на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър. Тези мерки се приемат до [да се въведе дата].

РАЗДЕЛ 2 Права за ползване

Член 48

Предоставяне на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър

1. Когато е необходимо предоставяне на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър, държавите членки предоставят такива права, при поискване, на всяко предприятие за предоставяне на мрежи или услуги съгласно общото разрешение, посочено в член 12, при условията на разпоредбите на членове 13 и 54 и член 21, параграф 1, буква в) и всички останали правила, които гарантират ефикасното използване на тези ресурси в съответствие с настоящата директива.

2. Без да засягат специфичните критерии и процедури, приети от държавите членки за предоставяне на доставчиците на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, на права за ползване на радиочестотния спектър с оглед на постигането на цели от общ интерес в съответствие с правото на Съюза, тези права за ползване на радиочестотния спектър се предоставят чрез открити, обективни, насърчаващи конкуренцията, прозрачни, недискриминационни и пропорционални процедури, а в случай на радиочестоти – в съответствие с разпоредбите на член 45.

3. Изключение от изискването за открити процедури би могло да се приложи в случаите, когато предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър на доставчици на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, е необходимо за постигане на цел от общ интерес, определена от Съюза или от държавите членки в съответствие с правото на Съюза.

4. Компетентните органи разглеждат заявления за индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър в рамките на процедурите за избор съгласно обективни, прозрачни, пропорционални и недискриминационни критерии за допустимост, установени предварително и отразяващи условията, които трябва да се определят за тези права. Те могат да поискат цялата необходима информация от заявителите въз основа на тези критерии, за да оценят капацитета на заявителите да изпълнят условията. Ако при тази оценка органът заключи, че заявителят не притежава необходимия капацитет, той представя надлежно обосновано решение за целта.

5. Когато предоставят права за ползване, държавите членки уточняват дали тези права могат да се прехвърлят или отдават под наем от притежателя на правата и при какви условия. По отношение на радиочестотния спектър подобно предоставяне става в съответствие с членове 45 и 51 от настоящата директива.

6. Решенията относно предоставянето на права за ползване се вземат, съобщават и оповестяват публично във възможно най-кратки срокове след получаването от страна на националния регулаторен орган на пълното заявление – в шестседмичен срок за радиочестотния спектър, обявен за наличен за електронни съобщителни услуги в националния им честотен план. Този срок не засяга приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотния спектър или на орбиталните позиции.

Член 49

Срок на правата

1. Когато държавите членки разрешават ползването на радиочестотния спектър чрез индивидуални права за ползване за ограничен период, те гарантират, че разрешението се предоставя за период, който е подходящ с оглед на преследваната цел, като се отчита надлежно необходимостта да се гарантира конкуренцията, както и да се осигури ефективното и ефикасно използване и да се стимулират ефикасните инвестиции, в това число да се предвиди съответен период за амортизация на инвестицията, и иновациите.

2. Когато държавите членки предоставят права за ползване на радиочестотния спектър за ограничен период от време, тези права за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър, при спазване на условията по член 47, са валидни за срок от най-малко 25 години, при условие че се извърши междинен преглед не по-късно от 10 години след предоставянето на правата за ползване, освен при временни права, временно удължаване на срока на права съгласно параграф 3 или при права за вторично ползване при хармонизираните честотни ленти.

Правата за ползване може да бъдат отменени или коригирани от държавите членки след междинната оценка, ако тези права възпрепятстват:

а)  осигуряването на ефикасно и ефективно ползване на радиочестотния спектър, по-специално в контекста на развитието на технологиите и на пазара;

б)  преследването на цел от общ интерес, като например постигането на целите на Съюза по отношение на свързаността, или

в)  организирането и ползването на радиочестотния спектър за целите на обществения ред, обществената сигурност или отбраната.

Правата за ползване могат да бъдат отменени само след преходен период.

3. Държавите членки могат да удължават срока на правата за ползване за кратък период от време, за да се осигури едновременното изтичане на срока на правата в една или няколко честотни ленти.

Член 50

Подновяване на права

1. Без да се засягат клаузите за подновяване, приложими към вече учредени права, компетентните органи разглеждат въпроса за подновяване на индивидуалните права за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър ▌ по собствена инициатива или по искане на съответния притежател на правата.

2. ▌

3. При разглеждане на евентуално подновяване на индивидуалните права за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър, компетентните органи ▌:

а) дават на всички заинтересовани страни, включително на ползвателите и потребителите, възможност да изразят мнението си чрез обществена консултация съгласно член 23; и

б) отчитат следните съображения:

i.  изпълнението на целите по член 3, член 45, параграф 2, член 48, параграф 2, както и обществено-политическите цели съгласно националното законодателство или законодателството на Съюза;

ii.  прилагането на мярка, приета съгласно член 4 от Решение № 676/2002/EО;

iii.  прегледа на целесъобразното изпълнение на условията за съответното право;

iv.  необходимостта да се насърчава конкуренцията или да се избягва нейното нарушаване съгласно член 52;

v.  по-ефикасното ползване на радиочестотния спектър с оглед на развитието на технологиите или на пазара;

vi.  необходимостта да се избягва сериозно прекъсване на услугите;

vii.  наличието на пазарно търсене от страна на предприятия, различни от тези, които притежават правата за ползване на радиочестотния спектър в съответната честотна лента;

viii.  необходимостта да се ограничи броят на правата в съответствие с член 46.

▌

Не по-късно от 3 години преди изтичането на срока на действие на съответните права, компетентният орган взема решение дали да поднови съществуващите права въз основа на резултатите от обществената консултация и прегледа на съображенията съгласно алинея 3, буква б) и представя съответната обосновка за своето решение.

Когато компетентният орган реши, че правата за ползване на радиочестотния спектър следва да не се подновяват и че броят на правата трябва да бъде ограничен, компетентният орган предоставя правата съгласно член 54.

Член 51

Прехвърляне или отдаване под наем на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър

1. Държавите членки гарантират възможност за предприятията за прехвърляне или отдаване под наем на други предприятия ▌на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър ▌.

▌

▌

▌

2. Държавите членки гарантират, че намерението на едно предприятие да прехвърли права за ползване на радиочестотния спектър, както и действителното им прехвърляне, се съобщават в съответствие с националните процедури на националния регулаторен орган и на компетентния орган, отговарящ за предоставянето на индивидуални права за ползване, и се оповестяват публично посредством въвеждане в регистъра, който се води съгласно параграф 3. Когато ползването на радиочестотния спектър е хармонизирано посредством прилагането на Решение № 676/2002/ЕО (Решение за радиочестотния спектър) или други мерки на Съюза, съответното прехвърляне отговаря на това хармонизирано използване.

3. Държавите членки разрешават прехвърлянето на права за ползване на радиочестотния спектър, когато се запазват първоначалните условия за правата за ползване. Без да се засяга необходимостта да се гарантира, че не се нарушава конкуренцията, по-специално съгласно член 52 от настоящата директива, държавите членки:

а)  прилагат към прехвърлянето и отдаването под наем възможно най-облекчената процедура;

б)  ▌не отказват отдаването под наем на права за ползване на радиочестотния спектър, ▌когато той ▌поеме задължението да носи отговорността за изпълнението на първоначалните условия във връзка с правата за ползване;

в)  не отказват прехвърлянето на правата за ползване на радиочестотния спектър, освен ако съществува ясен риск новият притежател да не е в състояние да отговори на условията за правата за ползване;

вa)  не отказват прехвърляне или отдаване под наем на съществуващ притежател на права за ползване на радиочестотния спектър.

Всяка административна такса, наложена на предприятията във връзка с обработването на заявление за прехвърляне или отдаване под наем на права за ползване на радиочестотния спектър, покрива като цяло единствено административните разходи, включително всякакви необходими допълнителни стъпки, възникнали при обработката на заявлението, и е съобразена с член 16.

Букви а) – ва) не засягат компетентността на държавите членки да извършват контрол на изпълнението на условията във връзка с правата за ползване във всеки един момент по отношение на наемодателя и наемателя съгласно националното си законодателство.

Компетентните органи улесняват прехвърлянето или отдаването под наем на правата за ползване на радиочестотния спектър, като своевременно разглеждат всяко искане за адаптиране на условията във връзка с правото и като гарантират, че правата или свързаният с тях радиочестотен спектър могат да се разделят или отделят във възможно най-голяма степен.

При прехвърляне или отдаване под наем на права за ползване на радиочестотния спектър компетентните органи оповестяват публично всички подробности във връзка с търгуваните индивидуални права в стандартизиран електронен формат, когато правата са учредени, и съхраняват актуални тези подробности през цялото съществуване на правата.

4. Комисията приема подходящи мерки за изпълнение, за да определи честотните ленти, за които права за ползване на радиочестоти могат да бъдат прехвърляни или отдавани под наем между предприятия. Тези мерки не обхващат честотите, които се използват за разпръскване на радио- и телевизионен сигнал.

Тези технически мерки за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4. Тези мерки се приемат до [да се въведе дата].

Член 52

Конкуренция

1. Националните регулаторни органи насърчават действителната конкуренция и избягват нарушенията на конкуренцията на вътрешния пазар, когато вземат решения за предоставянето, изменението или подновяването на правата за ползване на радиочестотния спектър за електронните съобщителни услуги и мрежи в съответствие с настоящата директива.

2. Когато държава членка предоставя, изменя или подновява права за ползване на радиочестотния спектър, нейните национални регулаторни органи, като отчитат в максимална степен насоките за пазарен анализ и оценката на значителната пазарна сила, публикувани от Комисията съгласно член 62, параграф 2, извършват обективна оценка на перспективите за конкурентните условия на пазара и предприемат някоя от мерките, предвидени в букви от а) до д), единствено когато такава мярка е необходима, за да се поддържа или да се постигне действителна конкуренция:

а)  ограничаване на количеството радиочестотен спектър, за което се предоставят права за ползване на предприятията, или при изключителни обстоятелства определяне на условия към правата за ползване, като предоставяне на достъп за търговия на едро, национален или регионален роуминг, в някои честотни ленти или определени групи честотни ленти със сходни характеристики;

б)  запазване, ако е целесъобразно с оглед на изключителни обстоятелства на националния пазар, на определена част от честотната лента или група честотни ленти за предоставяне на нови участници на пазара;

в)  отказ от предоставяне на нови права за ползване на радиочестотния спектър или разрешаване на нови употреби на радиочестотния спектър в определени честотни ленти, или определяне на условия към предоставянето на нови права за ползване на радиочестотния спектър или към разрешаването на нови употреби на радиочестотния спектър, за да се избягва нарушаването на конкуренцията поради предоставяне, прехвърляне или натрупване на права за ползване;

г)  забрана или налагане на условия по отношение на прехвърлянето на права за ползване на радиочестотния спектър, които не подлежат на контрол от страна на държавата членка или Съюза по отношение на сливанията, когато е вероятно тези прехвърляния да доведат до значителна вреда за конкуренцията;

д)  изменение на съществуващите права в съответствие с настоящата директива, когато това е необходимо за последващо отстраняване на нарушение на конкуренцията поради прехвърляне или натрупване на права за ползване на радиочестотния спектър.

▌

3. При прилагането на параграф 2 националните регулаторни органи действат съгласно процедурите по членове 18, 19, 23 и 35 от настоящата директива.

РАЗДЕЛ 3 ПРОЦЕДУРИ

Член 53

Съгласуване на предоставянето във времето

За да се гарантира ефикасното и координирано ползване на хармонизирания радиочестотен спектър в Съюза и като се отчитат надлежно различните ситуации на националните пазари, с мярка за изпълнение Комисията:

а)  определя една или, ако е целесъобразно, няколко общи крайни дати, до които е разрешено ползването на конкретни ленти от хармонизирания радиочестотен спектър;

б)  когато е необходимо за осигуряването на ефективността на съгласуването, приема преходна мярка по отношение на срока на правата съгласно член 49, като удължаване или съкращаване на срока им, за да адаптира съществуващите права или разрешения към такава съгласувана дата.

Тези мерки за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4, като се отчита във възможно най-голяма степен мнението на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър. Тези мерки се приемат до [да се въведе дата].

Член 54

Процедура за ограничаване на броя на предоставяните права за ползване на радиочестотния спектър

1. Без да се засяга акт за изпълнение, приет съгласно член 53, когато дадена държава членка заключи, че право за ползване на радиочестотния спектър не може да се предостави съгласно член 46, и разглежда въпроса дали да ограничи броя на правата за ползване на радиочестотния спектър, наред с другото тя:

  а) ясно посочва причините за ограничаване на правата за ползване, по-специално като отдава необходимото значение на потребността от максимална полза за ползвателите и улесняване на развитието на конкуренцията, и преразглежда ограничението, когато е целесъобразно или при основателно искане на засегнатите предприятия;

  б) дава възможност на всички заинтересовани страни, включително ползвателите и потребителите, да изразят своите становища по евентуални ограничения чрез обществена консултация в съответствие с разпоредбите на член 23. При хармонизиран радиочестотен спектър тази обществена консултация започва шест месеца след приемането на мярката за изпълнение по Решение № 676/2002/ЕО, освен ако технически причини не налагат по-дълъг срок.

2. Когато държава членка заключи, че броят на правата за ползване трябва да се ограничи, тя ясно установява и обосновава целите, преследвани с процедурата за избор, и ако е възможно ги определя количествено, като отделя необходимото внимание на нуждата да изпълни националните цели и тези във връзка с вътрешния пазар. Целите, които държава членка може да определи с оглед на конкретна процедура за избор, се ограничават до една или няколко от следните:

а) по-голямо покритие;

б) необходимото качество на услугата;

в) стимулиране на конкуренцията;

г) насърчаване на иновациите и развитие на предприятията; и

д) гарантиране на това, че таксите насърчават оптималното ползване на радиочестотния спектър съгласно член 42.

Националният регулаторен орган ясно определя и обосновава подбора на процедура за избор, включително предварителните етапи за достъп до процедурата. Той също така посочва резултата от всяка свързана оценка на ситуацията от гледна точка на конкурентоспособността и техническото и икономическото положение на пазара и представя основанията за евентуално използване и избора на мерките по член 35.

3. Държавите членки публикуват всички решения за възприетата процедура за избор и свързаните аспекти, ясно посочват причините за това и как са взели предвид мярката, приета от националния регулаторен орган съгласно член 35. Държавите членки публикуват и условията, които са определени за правата за ползване.

4. След като определи процедурата, държавата членка отправя покана за представяне на заявления за предоставяне на права за ползване;

5. Когато стигне до заключение, че може да се предоставят допълнителни права за ползване на радиочестотния спектър или на съчетание от различни видове права, като взема предвид усъвършенствани методи за защита срещу вредните смущения, съответната държава членка публикува заключението и започва процедурата за предоставяне на тези права.

6. Когато се налага ограничаване на предоставянето на правата за ползване на радиочестотния спектър, държавите членки предоставят тези права на основата на критерии за избор и процедура, определени от националния им регулаторен орган съгласно член 35, които трябва да бъдат обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Такива критерии за избор трябва да отдават необходимото значение на постигането на целите и изискванията по членове 3, 4, 28 и 45.

7. Комисията приема мерки за изпълнение за определяне на критериите, за да съгласува спазването на задълженията по параграфи 1 – 3 от страна на държавите членки. Мерките за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 110, параграф 4, като се отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър. Тези мерки се приемат до [да се въведе дата].

8. Когато трябва да се използват конкурсни или сравнителни процедури за избор, държавите членки могат да удължат максималния шестседмичен срок, посочен в член 48, параграф 6, с колкото е необходимо, за да гарантират, че тези процедури са справедливи, разумни, открити и прозрачни за всички заинтересовани страни, но с не повече от осем месеца, като се спазват всички срокове, установени съгласно член 53.

Посочените срокове не засягат приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотния спектър и спътниковата координация.

9. Настоящият член не засяга прехвърлянето на права на ползване на радиочестотния спектър в съответствие с член 51 от настоящата директива.

ГЛАВА III

РАЗГРЪЩАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ОБОРУДВАНЕТО ЗА БЕЗЖИЧНИ МРЕЖИ

Член 55

Достъп до локални радиомрежи

1. Компетентните органи разрешават предоставянето на достъп до обществена съобщителна мрежа чрез локални радиомрежи и ползването на хармонизирания радиочестотен спектър за тази цел, като се спазват единствено приложимите условия за общото разрешение.

Когато това предоставяне не е с търговски характер или е допълнително към друга търговска дейност или обществена услуга, която не е зависима от преноса на сигнали по тези мрежи, предприятията, публичните органи или крайните ползватели, които предоставят такъв достъп, не подлежат на разпоредбите за общото разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги съгласно член 12, на задълженията относно правата на крайните ползватели съгласно дял ІІІ от част ІІІ от настоящата директива, нито на задълженията за взаимно свързване на мрежите си съгласно член 59, параграф 1.

1a. Във всеки случай се прилага член 12 от Директива 2000/31/ЕО.

2. Компетентните органи не възпрепятстват доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги да предоставят на обществото достъп до мрежите си чрез локалните радиомрежи, които могат да са разположени в помещения на крайния ползвател, при условие че се спазват приложимите условия за общото разрешение и има предварително информирано съгласие от страна на крайния ползвател.

3. В съответствие по-специално с член 3, параграф 1 от Регламент 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета[41] компетентните органи гарантират, че доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги не ограничават едностранно:

a) правото на крайните ползватели да имат достъп до локални радиомрежи по свой избор, осигурявани от трети страни;

б) правото на крайните ползватели да разрешават реципрочно или по-общо достъп до мрежи на такива доставчици от страна на други крайни ползватели чрез локални радиомрежи, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни локалните радиомрежи на различни крайни ползватели.

За тази цел доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги предоставят и предлагат активно, ясно и прозрачно продукти или специфични оферти, които дават възможност на крайните им ползватели да осигуряват достъп на трети страни чрез локална радиомрежа.

4. Компетентните органи не ограничават правото на крайните ползватели да разрешават реципрочно или по-общо достъп до локалните си радиомрежи от други крайни ползватели, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни локалните радиомрежи на различни крайни ползватели.

5. Компетентните органи не ограничават предоставянето на обществото на достъп до локалните радиомрежи:

а) от страна на публичните органи вътре или в непосредствена близост до помещенията, заемани от тези публични органи, когато предоставянето на достъпа се явява допълнение към обществените услуги, предоставяни в тези помещения;

б) по инициативи на неправителствени организации или публични органи за агрегиране и реципрочна или по-обща достъпност на локалните радиомрежи на различни крайни ползватели, включително, ако е приложимо, локалните радиомрежи, до които общественият достъп е осигурен съгласно буква а).

Член 56

Разгръщане и експлоатация на точките за безжичен достъп в малка зона

1. Компетентните органи разрешават разгръщането, свързването и експлоатацията на дискретни точки за безжичен достъп в малка зона по режима на общото разрешение и не ограничават ненужно това разгръщане, свързване или експлоатация чрез индивидуални градоустройствени разрешителни, нито по друг начин, независимо дали това ползване отговаря на мерките за изпълнение, приети съгласно параграф 2. Точките за безжичен достъп в малка зона не подлежат на никакви такси, надхвърлящи административните такси, които могат да се свържат с общото разрешение съгласно член 16.

Настоящият параграф не засяга разрешителния режим за радиочестотния спектър, използван за експлоатация на точките за безжичен достъп в малка зона.

2. За да се осигури еднакво изпълнение на режима на общото разрешение за разгръщането, свързването и експлоатацията на точките за безжичен достъп в малка зона, чрез акт за изпълнение Комисията може да посочи техническите характеристики за разработването, разгръщането и експлоатацията на такива точки, които да отговарят като минимум на изискванията от Директива 2013/35/EС[42] и да са съобразени с праговете по Препоръка № 1999/519/EО на Съвета[43]. Комисията указва тези технически характеристики по отношение на максималния размер, мощността и електромагнитните характеристики, както и на визуалното въздействие на разгърнатите точки за безжичен достъп в малка зона. Съответствието с указаните характеристики гарантира, че точките за безжичен достъп в малка зона не създават проблеми при използване на различни места.

Техническите характеристики се посочват, за да може разгръщането, свързването и експлоатацията на точките за безжичен достъп в малка зона, към които се прилагат разпоредбите на параграф 1, да не засягат съществените изисквания по Директива 2014/53/EС[44].

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

2a. Държавите членки, като прилагат, когато е необходимо, процедурите, приети в съответствие с Директива 2014/61, гарантират, че операторите имат право на достъп до всяка физическа инфраструктура, контролирана от публичните национални, регионални или местни органи, която е технически подходяща да приеме точки за безжичен достъп в малка зона или която е необходима, за да се свържат подобни точки за достъп към основна мрежа, включително улични съоръжения, като например осветителни стълбове, улични табели, светофари, билбордове, автобусни и трамвайни спирки и метростанции. Публичните органи изпълняват всички основателни искания за достъп при справедливи, разумни и недискриминационни условия, които трябва да бъдат прозрачно представени в централна точка за достъп. Всяка финансова такса отразява единствено разходите, понесени от публичния орган в резултат от предоставянето на такъв достъп.

Член 56a

Технически разпоредби относно електромагнитните полета

Процедурите съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 се прилагат по отношение на всеки проект за мярка на държава членка, който би наложил по-строги изисквания по отношение на електромагнитните полета, отколкото предвидените в Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета.

Дял II: Достъп

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ И ПРИНЦИПИ ЗА ДОСТЪП

Член 57

Обща рамка за достъпа и взаимното свързване

1. Държавите членки гарантират, че не съществуват ограничения, които не допускат предприятията в същата или в други държави членки да се договарят по техническите и търговските условия за достъп и/или взаимно свързване в съответствие с правото на Съюза. Не е необходимо предприятието, което иска достъп или взаимно свързване, да бъде лицензирано в държавата членка, където търси достъп или взаимно свързване, ако не предоставя услуги и не експлоатира мрежа в тази държава членка.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 106, държавите членки не оставят в сила законови или административни мерки, които задължават операторите при предоставяне на достъп или взаимно свързване да предлагат различни условия на различни предприятия за равностойни услуги и/или да налагат задължения, които не са свързани с фактическите услуги за предоставяне на достъп и взаимно свързване, без да се засягат условията, предвидени в приложение І към настоящата директива.

Член 58

Права и задължения на предприятията

1. Операторите на обществени съобщителни мрежи имат право и – по искане на оправомощени за целта други предприятия в съответствие с член 15 от настоящата директива – задължение да договарят свързване помежду си с оглед на предоставянето на обществени електронни съобщителни услуги, за да се гарантират предоставянето и оперативната съвместимост на услугите в целия Съюз. Операторите предлагат достъп и взаимно свързване на другите предприятия при условия, които съответстват на задълженията, наложени от националния регулаторен орган съгласно членове 59, 60 и 66.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 21 от настоящата директива, държавите членки изискват от предприятията, които придобиват информация от други предприятия преди, по време или след преговорите за достъп или взаимно свързване, да я използват единствено за целите, за които е предоставена, и по всяко време да зачитат поверителността на предоставената или съхраняваната информация. Получената информация не се разкрива пред трети страни, особено пред други отдели, филиали или партньори, на които тя би осигурила конкурентно предимство.

2a. Държавите членки могат да предвидят провеждането на преговори чрез неутрални посредници, когато условията на конкуренция налагат това.

ГЛАВА II

ДОСТЪП И ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ

Член 59

Правомощия и отговорности на националните регулаторни органи във връзка с достъпа и взаимното свързване

1. Действайки за постигане на целите, посочени в член 3, включително плурализъм на медиите и културно многообразие, националните регулаторни органи насърчават и при необходимост гарантират в съответствие с разпоредбите на настоящата директива адекватен достъп и взаимно свързване, както и оперативната съвместимост на услугите, като изпълняват своите отговорности по начин, който утвърждава ефикасността, устойчивата конкуренция, разгръщането на мрежите с много голям капацитет, ефикасното инвестиране и иновациите, и осигурява максимална полза за крайните ползватели. Те предоставят насоки и оповестяват публично процедурите, приложими към получаването на достъп и взаимното свързване, за да се гарантира, че малките и средните предприятия и операторите с ограничено географско покритие могат да се възползват от наложените задължения.

По-конкретно, без да се засягат мерките, които могат да се предприемат по отношение на предприятията със значителна пазарна сила в съответствие с член 66, националните регулаторни органи, като не застрашават стандартите за сигурност, могат да налагат:

  а) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на свързаност от край до край, на предприятията, които подлежат на общо разрешение, освен междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, и контролират достъпа до крайните ползватели, включително по основателни причини – задължения да извършат взаимно свързване между своите мрежи, ако това още не е осъществено;

  б) в обосновани случаи и до необходимата степен – задължения за предприятията, подлежащи на общо разрешение, освен междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, и контролиращи достъпа до крайните ползватели, да направят услугите си оперативно съвместими;

в) в обосновани случаи, когато обхватът, покритието, качеството на услугата и привличането на ползватели съответства на това на услугите посредством номер и когато е строго необходимо, за да се гарантира свързаността от край до край между крайните ползватели, задължения на съответните категории доставчици на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, да направят своите услуги оперативно съвместими;

г) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните ползватели до цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, както и до допълнителни свързани с тях услуги, определени от държавите членки, на оператори за предоставяне на достъп до други съоръжения, посочени в приложение IІ, част II, при справедливи, разумни и недискриминационни условия.

Задълженията по буква в) от втора алинея може да се налагат само:

i) до степента, необходима за осигуряване на оперативната съвместимост на междуличностните съобщителни услуги, и може да включват пропорционални задължения на доставчика на междуличностни съобщителни услуги да публикува и да разреши ползването, изменението и повторното разпространение на всяка съответна информация или задължение да ползва или прилага стандарти или спецификации, посочени в член 39, параграф 1, или ▌ други релевантни европейски или международни стандарти; и

ii) когато ▌ Комисията след консултация с ОЕРЕС и след като е взела предвид във възможно най-голяма степен неговото становище, ▌е установила значителна заплаха за ▌свързаността от край до край между крайните ползватели ▌в целия Европейски съюз и е приела мерки за изпълнение, в които са определени естеството и обхватът на задълженията, които могат да се наложат, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4. Държавите членки не налагат задължения по отношение на естеството и обхвата на евентуалните задължения, които надхвърлят посочените мерки за изпълнение.

2. Без да се засяга член 59, параграф 1, националните регулаторни органи налагат задължения да се изпълнят основателните искания за предоставяне на достъп до електрически инсталации и кабели в сгради или до първата събирателна или разпределителна точка, когато тази точка е разположена извън сградата, на собствениците на тези инсталации и кабели или на предприятията, които имат правото да ги ползват, когато това е обосновано поради факта, че дублирането на тези мрежови елементи би било икономически нерентабилно или практически невъзможно, а достъпът до тези елементи е необходим за насърчаване на устойчивата конкуренция. Наложените условия за предоставяне на достъп са обективни, прозрачни, недискриминационни, пропорционални и в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/61 и може да включват конкретни правила за достъпа, прозрачността и недискриминацията и за разпределяне на разходите за достъпа, като се отчитат рисковите фактори.

Националните регулаторни органи могат да разширят към тези собственици или предприятия налагането на такива задължения за достъпа при справедливи и разумни условия и след първата събирателна или разпределителна точка до събирателна точка, която е възможно най-близо до крайните ползватели, само доколкото това е необходимо за премахване на непреодолими икономически или физически пречки пред дублирането в зони с по-малка гъстота на населението.

Националните регулаторни органи не налагат задължения в съответствие с втора алинея, когато е изпълнено едно от следните условия:

а) от страна на мрежовия оператор е предоставено надеждно алтернативно средство за достъп до крайните ползватели, пригодно за предоставянето на мрежи с много голям капацитет, при условие че този достъп се предлага при справедливи и разумни условия; или

б) в случаи на наскоро разгърнати мрежови елементи, особено при по-малки местни проекти, когато предоставянето на този достъп би попречил на икономическата или финансовата жизненост на разгръщането им.

3. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи имат правомощието да налагат на предприятията, предоставящи или разполагащи с разрешение да предоставят електронни съобщителни мрежи, задължения във връзка със споделянето на пасивна ▌инфраструктура или задължения за сключване на споразумения за достъп до роуминг на местно ниво за предоставянето на мрежи с много голям капацитет, и в двата случая, ако е пряко необходимо за предоставянето на местно равнище на услуги, които се основават на ползването на радиочестотния спектър, в съответствие с правото на Съюза и при условие че надеждни и сходни алтернативни средства за достъп до крайните ползватели не са предоставени на разположение на никое предприятие въз основа на справедливи и разумни условия. Националните регулаторни органи могат да налагат такива задължения, при условие че тази възможност е ясно предвидена при предоставянето на права за ползване на радиочесточния спектър и единствено когато това е оправдано поради факта, че в областта, която е предмет на такива задължения, пазарноориентираното разгръщане на инфраструктурата за предоставяне на услуги или мрежи, които се основават на използването на радиочестотния спектър, е обект на непреодолими икономически или физически пречки и поради това достъпът до мрежите или услугите от страна на крайните ползватели е сериозно затруднен или липсва такъв достъп. В случаите, когато няма достъп и споделянето на пасивна инфраструктура само по себе си не е достатъчно за справяне със ситуацията, националните регулаторни органи може да налагат задължения за споделяне на активна инфраструктура. Националните регулаторни органи вземат предвид:

а) необходимостта да се увеличи максимално свързаността в Съюза, по протежение на основните транспортни маршрути и в конкретни територии, както и възможността за значително увеличаване на избора и подобряване на високото качеството на услугата за крайните ползватели;

б) ефикасното използване на радиочестотния спектър;

в) техническата осъществимост на споделянето и свързаните условия;

г) състоянието на конкуренцията от гледна точка на инфраструктурата и услугите;

▌

е) технологичните иновации;

ж) първостепенната необходимост да се подкрепи стимулирането на хоста да разгръща инфраструктурата на първо място.

Тези задължения за споделяне, достъп или съгласуване подлежат на споразумения, сключвани въз основа на справедливи и разумни условия. При уреждане на споровете националните регулаторни органи могат, наред с другото, да налагат на бенефициера на задължението за споделяне или достъп задължението да споделя радиочестотния си спектър с инфраструктурния хост в съответната зона.

4. Задълженията и условията, наложени в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, са обективни, прозрачни и пропорционални, не допускат дискриминация и се изпълняват по реда, предвиден в членове 23, 32 и 33. Националните регулаторни органи оценяват резултатите от тези задължения и условия в срок до пет години след приемане на предходната мярка във връзка със същите оператори и дали би било целесъобразно да ги отменят или изменят с оглед на променените условия. Националните регулаторни органи уведомяват за резултата от оценката си съгласно същите процедури.

5. По отношение на достъпа и взаимното свързване, посочени в параграф 1, държавите членки гарантират, че националният регулаторен орган е оправомощен да се намесва по собствена инициатива, когато това е обосновано, за да осигури изпълнението на целите на политиката, предвидени в член 3, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и процедурите, предвидени в членове 23, 32, 26 и 27.

6. До [влизането в сила плюс 18 месеца], за да се допринесе за последователно определяне на местоположението на крайните точки на мрежите от страна на националните регулаторни органи, след като се консултира със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС приема насоки за общите подходи за идентифициране на крайната точка на мрежата в различни типологии на мрежите. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен тези насоки при определяне на местоположението на крайните точки на мрежите.

Член 60

Системи и други съоръжения за условен достъп

1. Държавите членки гарантират, че по отношение на условния достъп до цифровите телевизионни и радиоуслуги, които достигат зрителите и слушателите в Съюза, независимо от носителя, се прилагат условията, предвидени в приложение II, част I.

2. В контекста на пазарните и технологичните промени Комисията е оправомощена да приема делегирани актове съгласно член 109 за изменение на приложение II.

3. Независимо от разпоредбите на параграф 1, държавите членки могат да разрешат на националните си регулаторни органи във възможно най-кратки срокове след влизането в сила на настоящата директива и периодично след датата на влизане в сила да правят преглед на условията, прилагани в съответствие с настоящия член, чрез пазарен анализ в съответствие с член 65, първи параграф, за да установят дали да продължат, изменят или отменят прилаганите условия.

Когато в резултат на пазарен анализ националният регулаторен орган установи, че един или повече оператори не притежават достатъчна пазарна сила на съответния пазар, той може да промени или отмени условията по отношение на тези оператори по реда, предвиден в членове 23 и 32 само доколкото:

  а) достъпът на крайните ползватели на радио- и телевизионните предавания, канали и услуги, посочени в член 106, няма да бъде неблагоприятно повлиян от промяната или отмяната; и

  б) перспективите за ефективна конкуренция на пазарите на:

  i) цифрови телевизионни и радиоразпръсквателни услуги на дребно, и

  ii) системи за условен достъп и други прилежащи съоръжения,

няма да бъдат неблагоприятно повлияни от промяната или отмяната.

Засегнатите страни получават предизвестие с достатъчен срок за предстоящите промени или за отмяната на условията.

4. Условията, прилагани в съответствие с настоящия член, не засягат възможността на държавите членки да налагат задължения във връзка с представителните аспекти на електронните програмни указатели и подобни регистрационни и навигационни средства.

ГЛАВА III

ПАЗАРЕН АНАЛИЗ И ЗНАЧИТЕЛНА ПАЗАРНА СИЛА

Член 61

Предприятия със значителна пазарна сила

1. Когато настоящата директива изисква националните регулаторни органи да определят дали операторите имат значителна пазарна сила в съответствие с процедурата, посочена в член 65, се прилага параграф 2 от настоящия член.

2. Счита се, че предприятие притежава значителна пазарна сила, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т. е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезателна степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка – потребителите.

По-специално, когато преценяват дали две или повече предприятия са в съвместно господстващо положение на пазара, националните регулаторни органи действат в съответствие със законодателството на Съюза и отчитат в максимална степен насоките за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила, публикувани от Комисията съгласно член 62.

За две или повече предприятия може да бъде установено, че са в съвместно господстващо положение, дори при отсъствието на структурни или други връзки между тях, когато структурата на пазара им дава възможност да действат в значителна степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка – потребителите. Вероятно е това да се случи, когато пазарът има редица особености, като например:

а)  висока степен на концентрация;

б)  висока степен на пазарна прозрачност, която предоставя стимули за паралелно или съгласувано антиконкурентно поведение;

в)  наличието на високи бариери по отношение на навлизането на пазара;

г)  предвидимата реакция на конкурентите и потребителите няма да застраши паралелното или съгласуваното антиконкурентно поведение.

Националните регулаторни органи трябва да извършат оценка на тези особености на пазара с оглед на съответните принципи на правото в областта на конкуренцията, като същевременно се отчитат специфичните обстоятелства на предварителното регулиране и целите, определени в член 3.

3. Когато дадено предприятие притежава значителна пазарна сила на конкретен пазар (първи пазар), то може също така да се определи за притежаващо значителна пазарна сила и на друг тясно свързан пазар (втори пазар), когато връзките между двата пазара са такива, че позволяват пазарната сила, с която се разполага на първия пазар, да бъде съответно пренесена на втория пазар, като с това се увеличава пазарната сила на предприятието. Следователно съгласно настоящата директива на втория пазар може да се прилагат мерки, насочени към предотвратяване на такова пренасяне.

Член 62

Процедура за установяването и определянето на пазари

1. След обществена консултация, включително и с националните регулаторни органи, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията приема Препоръка относно съответните пазари на продукти и услуги („Препоръката“). Препоръката установява пазарите на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, чиито характеристики могат да бъдат такива, че да оправдаят налагането на регулаторните задължения, определени в настоящата директива, без да се засягат пазарите, които могат да бъдат определени в специфични случаи съгласно правото за защита на конкуренцията. Комисията определя пазарите в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията.

Комисията включва пазарите на продукти и услуги в Препоръката, когато след наблюдение на общите тенденции в Съюза установи, че всеки от критериите по параграф 1 от член 65 е изпълнен.

Препоръката се преразглежда най-късно до [датата на транспониране]. След това Комисията прави редовен преглед на Препоръката.

2. След консултация с ОЕРЕС Комисията публикува, най-късно до датата, на която влиза в сила настоящата директива, насоки за пазарен анализ и оценката на значителната пазарна сила (наричани по-нататък „Насоките за ЗПС“), които са в съответствие с приложимите принципи на правото за защита на конкуренцията.

3. Националните регулаторни органи, отчитайки максимално Препоръката и Насоките за ЗПС, определят съответни пазари, отговарящи на националните условия, и по-специално съответни географски пазари на тяхна територия, включително като вземат предвид степента на инфраструктурна конкуренция в тези области, в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията. ▌Те спазват процедурите, посочени в членове 23 и 32, преди да определят пазарите, които се различават от онези, определени в Препоръката.

Член 63

Процедура за идентифициране на трансграничните пазари

1. След като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС може да приеме, с мнозинство от две трети от членовете на Съвета на регулаторите, решение, в което се идентифицират трансграничните пазари съгласно принципите на правото в областта на конкуренцията и като се отчита във възможно най-голяма степен Препоръката и Насоките за ЗПС, приети в съответствие с член 62. ОЕРЕС извършва анализ на потенциален трансграничен пазар, ако Комисията или поне два съответни национални регулаторни органи представят обосновано искане с доказателства в негова подкрепа.

2. За трансграничните пазари, идентифицирани съгласно параграф 1, съответните национални регулаторни органи провеждат съвместно пазарния анализ, отчитайки в максимална степен Насоките за ЗПС, и вземат съгласувано решение относно налагането, запазването, изменението или отмяната на регулаторни задължения, посочени в член 65, параграф 4. Съответните национални регулаторни органи съвместно нотифицират Комисията за своите проекти на мерки във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения съгласно членове 32 и 33.

Два или повече регулаторни органи могат съвместно да нотифицират своите проекти за мерки във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения при липса на трансгранични пазари, когато те считат, че пазарните условия в техните съответни юрисдикции са достатъчно хомогенни.

Член 64

Процедура за идентифициране на трансграничното търсене

1. ОЕРЕС извършва анализ на трансграничното търсене ▌на продукти и услуги, ▌ако получи обосновано искане с доказателства в негова подкрепа от Комисията, от поне два съответни национални регулаторни органа или при обосновано искане от участници на пазара, в което се посочва, че съществуващи продукти и услуги на едро или дребно не позволяват да се отговори на транснационално търсене и ако счита, че е налице сериозен проблем по отношение на търсенето, който трябва да се преодолее. ▌

▌

Въз основа на този анализ при следващите анализи на пазара, извършени в съответствие с член 63, параграф 2 или член 65, националните регулаторни органи разглеждат въпроса дали да изменят регулираните продукти за достъп на едро, така че да се създаде възможност да се отговори на транснационалното търсене.

2. След като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС може да издаде насоки за общите подходи, с цел националните регулаторни органи да отговорят на идентифицираното трансгранично търсене, предвиждайки основата за сближаване на продуктите за достъп на едро в целия Съюз. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен тези насоки, когато изпълняват регулаторните си задачи в рамките на своята юрисдикция, без да се засяга тяхното решение относно целесъобразността на продуктите за достъп на едро, които следва да бъдат наложени при конкретни обстоятелства на местно равнище. ▌

Член 65

Процедура за пазарен анализ

1. Националните регулаторни органи определят дали съответен пазар, определен съгласно член 62, параграф 3, може да е такъв, че да обосновава налагането на регулаторните задължения, установени в настоящата директива. Държавите членки гарантират, че се извършва анализ, ако е целесъобразно – в сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен насоките за ЗПС и следват процедурите по членове 23 и 32 при извършването на този анализ.

Пазарът може да бъде такъв, че да обосновава налагането на регулаторни задължения по настоящата директива, ако съвкупно са изпълнени следните три критерия:

а) налице са големи и трайни структурни, правни или регулаторни пречки пред навлизането;

б) налице е пазарна структура, която не показва тенденция към действителна конкуренция в съответния времеви хоризонт, като се отчита състоянието на конкуренцията по отношение на инфраструктурата и други източници на конкуренция отвъд пречките пред навлизането;

в) само законодателството в областта на конкуренцията не е достатъчно, за да се преодолеят идентифицираните неефективност(и) на пазара.

Когато национален регулаторен орган извършва анализ на пазар, включен в Препоръката, той разглежда въпроса дали разпоредбите на букви а), б) и в) от втора алинея са били изпълнени, освен ако националният регулаторен орган установи, че един или повече от тези критерии не са изпълнени в специфични национални обстоятелства.

2. Когато национален регулаторен орган извършва анализа по параграф 1, той разглежда развитието от проспективна гледна точка при липса на наложена регулация на основание настоящия член на съответния пазар и взема предвид:

а) наличието на характеристики на пазара, които могат да увеличат вероятността за тенденция на съответния пазар към действителна конкуренция ▌;

б) всички съответни конкурентни ограничения, на едро и на дребно, независимо дали се счита, че източниците на тези ограничения са електронните съобщителни мрежи, електронните съобщителни услуги или други видове услуги или приложения, които са сравними от гледната точка на крайния ползвател, и независимо дали тези ограничения са част от съответния пазар;

в) други видове наложени регулации или предприети мерки, засягащи съответния пазар или свързания пазар(и) на дребно през дадения период, включително, без изреждането да е изчерпателно, задълженията, наложени съгласно членове 44, 58 и 59; и

г) наложени регулации на други съответни пазари на основание настоящия член.

3. Когато национален регулаторен орган заключи, че съответен пазар не обосновава налагането на регулаторни задължения съгласно процедурата в параграфи 1 и 2 от настоящия член или че условията в параграф 4 от настоящия член не са изпълнени, той не налага, нито запазва специфичните регулаторни задължения съгласно член 66. В случаите, когато съществуват специфични за сектора регулаторни задължения, наложени съгласно член 66, органът отменя тези задължения, наложени на предприятия в рамките на същия този съответен пазар.

Националните регулаторни органи гарантират, че страните, засегнати от отмяна на задължения, получават предизвестие в подходящ срок, който се определя въз основа на баланса между нуждата да се осигури устойчив преход за бенефициерите на тези задължения и крайните ползватели, избора на крайните ползватели и това, че регулирането не надхвърля необходимото за целта. Когато се определя срокът на предизвестието, националните регулаторни органи могат да определят специални условия и срокове за предизвестието във връзка със съществуващите споразумения за достъпа.

4. Когато национален регулаторен орган определи, че в съответен пазар налагането на регулаторни задължения съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член е обосновано, той идентифицира предприятията, притежаващи поотделно или съвместно с други значителна пазарна сила на този пазар в съответствие с член 61. Националният регулаторен орган налага на такива предприятия подходящи специфични регулаторни задължения съгласно член 66 или запазва, или изменя такива задължения, когато те вече съществуват, ако счита, че един или повече пазари ▌не биха били действително конкурентоспособни при липсата на такива задължения.

5. Мерките, взети в съответствие с разпоредбите на параграфи 3 и 4, са предмет на процедурите, посочени в членове 23 и 32. Националните регулаторни органи извършват анализ на съответния пазар и изпращат нотификация относно съответния проект за мярка съгласно член 32:

  а) в рамките на пет години от приемането на предходна мярка, когато националният регулаторен орган е определил съответния пазар и е установил предприятията, притежаващи значителна пазарна сила. По изключение обаче този петгодишен период може да се удължи с до една допълнителна година, когато националният регулаторен орган е нотифицирал Комисията с обосновано предложение за удължаване не по-късно от четири месеца преди изтичането на петгодишния период и Комисията в рамките на един месец не е възразила срещу него. По отношение на пазарите, които се характеризират с бърза промяна на технологичните модели и на моделите на търсене, пазарният анализ се извършва на всеки три години, като съществува горепосочената възможност за удължаване с една година;

  б) в рамките на две години от приемането на преработена препоръка за съответните пазари, за пазарите, които по-рано не са били предмет на нотификация пред Комисията; или

  в) в рамките на три години от тяхното присъединяване – за държавите членки, които наскоро са се присъединили към Съюза.

6. Когато национален регулаторен орган счита, че не може да приключи, или не приключи своя анализ на съответен пазар, идентифициран в Препоръката, в рамките на срока, определен в параграф 6, ОЕРЕС оказва, при отправено искане, помощ на този национален регулаторен орган за приключване на анализа на конкретния пазар и за конкретните задължения, които следва да бъдат наложени. Като използва тази помощ, съответният национален регулаторен орган уведомява в срок от шест месеца от периода по параграф 5 Комисията относно проекта за мярка съгласно член 32.

ГЛАВА IV

КОРЕКТИВНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОСТЪПА И ЗНАЧИТЕЛНАТА ПАЗАРНА СИЛА

Член 66

Налагане, изменение или отмяна на задължения

1. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са оправомощени да налагат задълженията, определени в членове от 67 до 78.

2. Когато е установено, че даден оператор притежава значителна пазарна сила на конкретен пазар в резултат на пазарен анализ, извършен в съответствие с член 65 от настоящата директива, националните регулаторни органи ▌налагат ▌задълженията, предвидени в членове от 67 до 75 и член 77 от настоящата директива. В съответствие с принципа на пропорционалност, националният регулаторен орган не налага задължения с по-висока степен на намеса, ако задължения с по-малка тежест са достатъчни за справяне с проблемите, установени в анализа на пазара.

3. Без да се засягат:

–  разпоредбите на членове 59 и 60;

–  разпоредбите на членове 44 и 17 от настоящата директива, условие 7 в част Г от приложение І, прилагано по силата на член 13, параграф 1 от настоящата директива, членове 91 и 99 от настоящата директива и съответните разпоредби на Директива 2002/58/ЕО[45] във връзка със задълженията на други предприятия освен тези, за които е установено, че притежават значителна пазарна сила, или

–  потребността да се спазват международните ангажименти,

националните регулаторни органи не налагат задълженията, предвидени в членове от 67 до 75 и член 77, на оператори, които не са определени в съответствие с параграф 2.

При изключителни обстоятелства, когато възнамерява да наложи на операторите със значителна пазарна сила задължения за достъп или взаимно свързване, различни от тези, предвидени в членове от 67 до 75 и член 77, националният регулаторен орган представя искане в тази връзка до Комисията. Комисията отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС. В съответствие с процедурата по член 110, параграф 3 Комисията взема решение да разреши или да не разреши на националния регулаторен орган да предприеме такива мерки.

4. Наложените в съответствие с настоящия член задължения се основават на характера на възникналия проблем на съответните пазари, за да се запази в дългосрочен план устойчивата конкуренция, и ако е целесъобразно, като се взема предвид идентифицирането на трансграничното търсене съгласно член 64. Те са пропорционални, отчитат разходите и ползите и са обосновани в светлината на целите, посочени в член 3 от настоящата директива. Такива задължения се налагат само след консултация в съответствие с разпоредбите на членове 23 и 32.

5. Във връзка с параграф 3, първа алинея, трето тире, националните регулаторни органи уведомяват Комисията за решенията си да наложат, изменят или отменят задължения на пазарните субекти в съответствие с процедурата, предвидена в член 32.

6. Националните регулаторни органи разглеждат последиците от пазарното развитие, за които съществува реална вероятност да засегнат динамиката на конкуренцията.

Ако развитието не е достатъчно значимо, за да налага предприемането на нов пазарен анализ съгласно член 65, националният регулаторен орган без забавяне преценява дали е необходимо да се преразгледат задълженията и да се измени всяко предходно решение, включително чрез отмяна на задължения или налагане на нови задължения на операторите, за които е установено, че са със значителна пазарна сила, за да се гарантира, че тези задължения продължават да отговарят на изискванията на настоящата директива, и след консултация в съответствие с членове 23 и 32, дали да не наложи никакви или да наложи по-малко или по-малко обременяващи задължения.

Член 67

Задължение за прозрачност

1. В съответствие с разпоредбите на член 66 националните регулаторни органи могат да налагат задължения за прозрачност във връзка с взаимното свързване и/или достъпа, които изискват от операторите да публикуват конкретна информация, като например счетоводни данни, технически спецификации, характеристики на мрежата, реда и условията за доставка и използване, включително всички условия, ограничаващи достъпа и/или ползването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза, и цените.

2. По-конкретно, когато операторите са задължени да не допускат дискриминация, националните регулаторни органи могат да изискват от тях да публикуват референтна оферта, която да бъде достатъчно подробна, за да гарантира, че от предприятията не се изисква да плащат за съоръжения, които не са необходими за исканата услуга, и която прави разбивка по компоненти според пазарните потребности и свързаните с тях условия, включително цени. Националните регулаторни органи могат, наред с другото, да внасят промени в референтните оферти, за да осигурят прилагането на задълженията по настоящата директива.

3. Националните регулаторни органи могат да конкретизират точната информация, която трябва да се предостави, изискваната степен на подробност и начина на оповестяване.

3a. Когато даден оператор има задължения във връзка с достъпа до строителна инфраструктура и/или задължения във връзка с достъпа до специфична мрежова инфраструктура и нейното използване, националните регулаторни органи определят ключови показатели за изпълнението, както и съответните споразумения на нивото на обслужване и свързаните с тях финансови санкции, които да се осигуряват за предоставения достъп, спрямо дейностите надолу по веригата на самия оператор и бенефициентите на задълженията във връзка с достъпа.

4. Не по-късно от [1 година след приемане на настоящата директива], за да се допринесе за последователното прилагане на задълженията за прозрачност, след консултация със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС изготвя препоръки за минималните критерии за референтната оферта и ги преразглежда при необходимост, за да ги адаптира към технологичното и пазарното развитие. При формулиране на тези минимални критерии ОЕРЕС изпълнява целите по член 3 и взема предвид нуждите на бенефициерите по задължения за достъп и крайните ползватели, които са активни в повече от една държава членка, и насоките на ОЕРЕС, идентифициращи трансгранично търсене съгласно член 64 и свързаните решения на Комисията.

Независимо от разпоредбите на параграф 3, когато на оператор са наложени задължения по член 70 или член 71 във връзка с достъпа на едро до мрежова инфраструктура, националните регулаторни органи осигуряват публикуването на референтна оферта, вземайки предвид във възможно най-голяма степен насоките на ОЕРЕС за