ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги

19.10.2017 - (COM(2016)0128 – C8‑0114/2016 – 2016/0070(COD)) - ***I

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчици: Елизабет Морен-Шартие, Агнес Йонгериус

Изменения

• 001-038 (PDF - 182 KB)
• 001-038 (DOC - 41 KB)
• 039-039 (PDF - 528 KB)
• 039-039 (DOC - 64 KB)
• 040-049 (PDF - 463 KB)
• 040-049 (DOC - 51 KB)
• 050-050/REV1 (PDF - 107 KB)
• 050-050/REV1 (DOC - 68 KB)
• 051-051/REV1 (PDF - 412 KB)
• 051-051/REV1 (DOC - 70 KB)
• 051-054 (PDF - 470 KB)
• 051-054 (DOC - 36 KB)
• 055-055 (PDF - 409 KB)
• 055-055 (DOC - 53 KB)

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги

(COM(2016)0128 – C8‑0114/2016 – 2016/0070(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0128)),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 53, параграф 1 и член 62 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията внесе предложението до Парламента (C8‑0114/2016),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност от Народното събрание на Република България, Сената и Парламента на Чешката република, Камарата на депутатите на Дания, Парламента на Република Естония, Сабора на Република Хърватия, Сейма на република Латвия, Сейма на Република Литва, Държавното събрание на Република Унгария, Сената и Сейма на Република Полша, Сената и Камарата на депутатите на Румъния и Националния съвет на Словашката република,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2016 г.[1],

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 декември 2016 г.[2],

–  като взе предвид член 59 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по правни въпроси (A8-0319/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени с друг текст, внесе съществени промени или възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение    1 Предложение за директива Позоваване 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 и член 62 от него,	като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1, член 62 и член 153, параграф 1, букви а) и б) във връзка с член 153, параграф 2 от него,
Изменение    2 Предложение за директива Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1)  Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Спазването на тези принципи е доразработено от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията и зачитане на правата на работниците.	(1)  Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и са от съществено значение за един правилно функциониращ вътрешен пазар. Спазването и прилагането на тези принципи е доразработено от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията, водене на борба със заобикалянето на правилата, зачитане на правата на работниците, подобряване на условията на труд и увеличаване на социалното сближаване между държавите членки.
Изменение     3 Предложение за директива Съображение 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2)  Свободата на предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги в друга държава членка, в която могат да командироват временно свои работници с цел предоставяне на услугите там.	(2)  Свободата на предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги в друга държава членка, в която могат да командироват временно свои работници с цел предоставяне на услугите там. В съответствие с член 56 от ДФЕС, ограниченията за свободата на предоставяне на услуги в рамките на Съюза са забранени по отношение на гражданите на държави членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.
Изменение     4 Предложение за директива Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3)  В съответствие с член 3 от ДЕС Съюзът насърчава социалната справедливост и закрила. В член 9 от ДФЕС на Съюза е определена задачата да насърчава висока степен на заетост, да осигурява адекватна социална закрила и да се борби срещу социалното изключване.	(3)  В съответствие с член 3 от ДЕС Съюзът насърчава социалната справедливост и закрила. В член 9 от ДФЕС на Съюза е определена задачата да насърчава висока степен на заетост, да осигурява адекватна социална закрила и да се бори срещу социалното изключване, както и да насърчава чрез високо равнище на образование, обучение и защита на човешкото здраве.
Изменение    5 Предложение за директива Съображение 3 а (ново)
Текст, предложен от Комисията Изменение   (3a)  За да се осигури правилното прилагане на настоящата директива, е необходимо да се засили координацията между службите по инспекция по труда на държавите членки и сътрудничеството на равнище на ЕС в областта на борбата срещу измамите, свързани с командироването на работници, и следва да бъдат извършвани проверки, за да се гарантира, че плащането на социалноосигурителни вноски за командированите работници се извършва редовно към управителния орган на държавата членка по произход.
Изменение    6 Предложение за директива Съображение 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4)  Почти двадесет години след приемането на Директивата относно командироването на работници е необходимо да се направи оценка дали тя все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и необходимостта от закрила на командированите работници.	(4)  Почти двадесет години след приемането на Директивата относно командироването на работници и в контекста на доказани случаи на измама е необходимо Директивата относно командироването на работници да бъде преразгледана, да се направи оценка дали тя все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и гарантиране на благоприятен бизнес климат и еднакви условия на конкуренция за работниците и предприятията, извършващи дейност на вътрешния пазар, както и необходимостта от закрила на командированите работници. Съществува спешна необходимост от изясняване на правилата, за да се гарантира, че те се прилагат по еднакъв начин и допринасят за истинско социално сближаване във възходяща посока. Успоредно с преразглеждането на Директива 96/71/ЕО следва да бъде даван приоритет на изпълнението и на гарантирането на прилагането на Директива № 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета1a.
	___________________
	1a. Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) OJ L 159, 28.5.2014, стр. 11,
Изменение     7 Предложение за директива Съображение 4 а (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(4a)  Продължават да липсват достатъчни и точни данни в областта на командированите работници, по-специално що се отнася до информацията относно броя на командированите работници, по-специално в определени сектори на заетост и в определени държави членки. Важно Комисията да започне да събира и наблюдава тези данни, както и да извърши оценка на въздействието в областта на командированите работници.
Изменение     8 Предложение за директива Съображение 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5)  Принципът на равното третиране и забраната на всякаква дискриминация на основание националност са залегнали в правото на ЕС още с учредителните договори. Принципът на еднаквото заплащане е осъществен чрез вторичното законодателство не само по отношение на заплащането на мъжете и жените, но и по отношение на служителите със срочни договори и сравнимите с тях постоянни служители, както и по отношение на работниците на непълно и пълно работно време или по отношение на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и сравнимите с тях работници на предприятието ползвател.	(5)  Принципът на равното третиране и забраната на всякаква дискриминация на основание националност са залегнали в правото на ЕС още с учредителните договори, включително за дружества, предоставящи трансгранични услуги. Принципът на еднаквото заплащане е осъществен чрез вторичното законодателство не само по отношение на заплащането на мъжете и жените, но и по отношение на служителите със срочни договори и сравнимите с тях постоянни служители, както и по отношение на работниците на непълно и пълно работно време или по отношение на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и сравнимите с тях работници на предприятието ползвател. Това включва забраната на всякакви мерки, които могат да представляват непряка дискриминация между гражданите. При прилагането на тези принципи следва да се взема предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.
Изменение     9 Предложение за директива Съображение 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(6)  Регламентът Рим I в общия случай допуска работодателите и работниците да избират правото, приложимо към трудовия договор. Работникът обаче не трябва да бъде лишен от закрилата, осигурявана от задължителните правила, съдържащи се в правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно извършва работата си. Ако не е направен избор, към договора е приложимо правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора.	(6)  Регламентът Рим I в общия случай допуска работодателите и работниците да избират правото, приложимо към трудовия договор. Работникът обаче не трябва да бъде лишен от закрилата, осигурявана от задължителните правила, съдържащи се в правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно извършва работата си. Ако не е направен избор, към договора е приложимо правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. В Регламента „Рим І“ е предвидено също така, че държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът е временно нает в друга държава. Директивата създава правна сигурност по отношение на прилагането на Регламента „Рим І“ към дадена конкретна ситуация, без да се внасят каквито и да било изменения в посочения регламент. Работникът ще се ползва по-специално със закрилата и ползите по Регламента „Рим І“.
Изменение    10 Предложение за директива Съображение 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7)  В Регламента Рим І е предвидено, че държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава	заличава се
Изменение    11 Предложение за директива Съображение 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8)  С оглед на голямата продължителност на някои командировки е необходимо да се предвиди, че в случай на командировки, продължаващи за срок, по-голям от 24 месеца, приемащата държава членка се счита за държавата, в която се извършва работата. Поради това в съответствие с принципа от Регламента Рим І към трудовия договор на такива командировани работници се прилага правото на приемащите държави членки, ако страните по договора на се избрали друго приложимо право. Ако е избрано друго приложимо право, то обаче на може да води до лишаване на работника от закрилата, която му предоставят разпоредби, по отношение на които правото на приемащата държава членка постановява, че не може да бъде получена дерогация чрез постигнато споразумение. Тази уредба следва да се прилага от началото на командировката, винаги когато се предвижда тя да продължи повече от 24 месеца, и от първия ден след изтичането на 24-месечния срок, когато продължителността ѝ ефективно надхвърля този срок. Това правило не засяга правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободата на предоставяне на услуги и при обстоятелства, когато командировката надвишава 24 месеца. Целта е единствено да се създаде правна сигурност по отношение на прилагането на Регламента Рим І към дадена конкретна ситуация, без да се внасят каквито и да било изменения в посочения регламент. Работникът ще се ползва по-специално със закрилата и ползите по Регламента Рим І.	(8)  С оглед на голямата продължителност на някои командировки е необходимо да се предвиди, че командироването е с временен характер. Следователно всички приложими условия на работа в държавата членка, в която е командирован работникът, следва да започнат да се прилагат след 24 месеца, с изключение на условията за сключването и прекратяването на трудовия договор. Това правило не засяга правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободата на предоставяне на услуги и при обстоятелства, когато командировката надвишава 24 месеца. За командировки, които изискват по-дълъг срок, на предприятия следва да бъде давана възможността да удължават срока въз основа на мотивирано искане до компетентния орган на държавата членка, в която е командирован работникът
Изменение     12 Предложение за директива Съображение 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9)  В практиката на Съда е добре установено, че ограниченията на свободата на предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от належащи причини във връзка с обществения интерес и че тези ограничения трябва да бъдат пропорционални и необходими.	(9)  В практиката на Съда е добре установено, че ограниченията на свободата на предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от належащи причини във връзка с обществения интерес и че тези ограничения трябва да бъдат необходими и пропорционални.
Изменение    13 Предложение за директива Съображение 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Поради изключително мобилното естество на работата в международния автомобилен транспорт изпълнението на Директивата относно командироването на работници поставя специфични правни въпроси и води до специфични трудности (особено когато връзката със засегнатата държава членка не е достатъчна). Би било най-подходящо тези предизвикателства да бъдат разрешени чрез специално законодателство за сектора, заедно с други инициативи на ЕС, насочени към подобряване на функционирането на вътрешния пазар в сектора на пътния транспорт.	(10)  Поради изключително мобилното естество на работата в международния автомобилен транспорт изпълнението на Директивата относно командироването на работници в този сектор поставя специфични правни въпроси и води до специфични трудности, които са разгледани в предложението на Комисията за директива за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт [COD (2017) 0121], чиято цел е да се предвиди специално законодателство за сектора.
Изменение    14 Предложение за директива Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11)  На един конкурентен вътрешен пазар доставчиците на услуги се конкурират не само въз основа на разходите за труд, но и въз основа на фактори като производителност и ефективност или качеството и иновативността на своите стоки и услуги.	(11)  В условията на действително интегриран и конкурентен вътрешен пазар доставчиците на услуги се конкурират въз основа на фактори като производителност, ефективност, равнище на образование и умения на работната сила, както и въз основа на качеството и новатроството на своите стоки и услуги.
Изменение    15 Предложение за директива Съображение 12
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12)  В компетентностите на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие със своето право и своята практика. Националните правила относно възнагражденията, приложими към командированите работници, трябва да бъдат мотивирани от необходимостта от закрила на командированите работници и не трябва непропорционално да ограничават трансграничното предоставяне на услуги.	(12)  В изключителните компетентности на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие със своето национално право и/или своята практика. Определянето на работните заплати е от изключителната компетентност на държавите членки и социалните партньори; Следва да се обръща специално внимание на това да не бъдат накърнявани националните системи за определяне на възнагражденията и свободата на участващите страни
Изменение    16 Предложение за директива Съображение 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13)  Елементите на възнаграждението съгласно националното право или общоприложими колективни трудови договор следва да бъдат ясни и прозрачни за всички доставчици на услуги. Поради това е оправдано на държавите членки да бъде наложено задължението да публикуват съставните елементи на възнагражденията на единния уебсайт, предвиден в член 5 от Директивата за осигуряване на изпълнението.	(13)  Елементите на възнаграждението, методът, използван за изчисляване на дължимото възнаграждение и – където е целесъобразно – квалификационните критерии за класифициране в различни категории на заплащане следва да бъдат ясни и прозрачни за всички доставчици на услуги. За изчисляването на възнаграждението следва да бъдат вземани предвид всички задължителни елементи, установени със закон, приложими колективни трудови договори или арбитражни решения, при условие че тези елементи се прилагат и на местно равнище. Поради това е оправдано на държавите членки да бъде наложено задължението да публикуват съставните елементи на възнагражденията, както е определено от приложимото законодателство и колективните договори, на единния уебсайт, предвиден в член 5 от Директивата за осигуряване на изпълнението, тъй като прозрачността и достъпът до информация са от решаващо значение за правната сигурност и гарантираното прилагане на правото. Информацията, предоставяна на единния уебсайт, следва да бъде в съответствие с националното право и националната практика и следва да зачита автономността на социалните партньори. Важно е всяка държава членка следва да гарантира, че нейният уебсайт функционира нормално и се актуализира редовно.
Изменение    17 Предложение за директива Съображение 13 а (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(13a)  В Директива 2014/67/ЕС се предвиждат редица разпоредби, за да се гарантира, че всички доставчици на услуги изпълняват и спазват правилата относно командироването на работници. В член 4 Директива 2014/67/ЕС се предоставя списък на елементи, които трябва да бъдат оценявани, за да се идентифицират действителните случаи на командироване и за да бъдат предотвратявани нарушенията и заобикалянето на закона.
Изменение    18 Предложение за директива Съображение 13 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(13б)  Преди началото на командироването работодателите следва да вземат подходящи мерки за предоставяне на съществена информация относно реда и условията за наемане на работа в съответствие с Директива 91/533/ЕИО1а, що се отнася до командироването.
	_________________
	1аДиректива 91/533/ЕИО на Съвета относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (ОВ L 288, 18.10.1991 г., стр. 32).
Изменение    19 Предложение за директива Съображение 13 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(13в)  Настоящата директива установява балансирана рамка, що се отнася до свободното предоставяне на услуги и необходимостта от закрила на правата на командированите работници, която е недискриминационна, прозрачна и пропорционална, като същевременно зачита разнообразието на националните колективни трудови правоотношения. Настоящата директива не накърнява прилагането на реда и условия за наемане на работа, които са по-благоприятни за командированите работници.
Изменение    20 Предложение за директива Съображение 13 г (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(13г)  Настоящата директива следва да не засяга по какъвто и да било начин упражняването на основни права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, от обхвата на специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки в съответствие с националното право и/или практика. Също така тя не следва да засяга правото на договаряне, сключване и гарантирано изпълнение на колективни трудови договори или правото на предприемане на колективни действия в съответствие с националното право и/или практика.
Изменение     21 Предложение за директива Съображение 14
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(14)  Законовите, подзаконовите и административните разпоредби или колективните трудови договори, приложими в държавите членки, могат да гарантират, че използването на подизпълнители не дава на предприятията възможност да избягват правилата, гарантиращи определени условия на наемане на работа, обхващащи възнагражденията. Когато на национално равнище съществуват такива правила относно възнагражденията, държавите членки могат да ги прилагат по недискриминационен начин към предприятията, командироващи работници на тяхна територия, при условие че те не ограничават непропроционално трансграничното предоставяне на услуги.	(14)  Законовите и подзаконовите разпоредби и националните практики, включително административните разпоредби или колективните трудови договори, приложими в държавите членки, могат да гарантират, че използването на подизпълнители не дава на предприятията възможност да избягват правилата, гарантиращи определени условия на наемане на работа, обхващащи възнагражденията. Когато на национално равнище съществуват такива правила относно възнагражденията, държавите членки могат да ги прилагат по недискриминационен начин към предприятията, командироващи работници на тяхна територия.
Изменение     22 Предложение за директива Съображение 14 а (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(14a)  С цел справяне със злоупотреби при ситуации на възлагане на подизпълнители и с оглед на защитата на правата на командированите работници, държавите членки следва да гарантират, съгласно националното право и практики, че командированите работници получават всички обезщетения.
Изменение     23 Предложение за директива Съображение 14 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(14б)  Държавите членки следва да прилагат последователно и съгласувано съществуващите правила и разпоредби по отношение на договорите за подизпълнение.
Изменение     24 Предложение за директива Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15)  В Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на относно работа чрез агенции за временна заетост е залегнал принципът, че основните условия на труд и наемане на работа, приложими към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, следва да бъдат най-малкото тези, които биха се прилагали за тези работници, ако те бяха наети от предприятието ползвател за заемане на същото работно място. Този принцип следва да се прилага и за работниците, наети чрез агенции за временна заетост и командировани в друга държава членка.	(15)  В Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на относно работа чрез агенции за временна заетост е залегнал принципът, че основните условия на труд и наемане на работа, приложими към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, следва да бъдат най-малкото тези, които биха се прилагали за тези работници, ако те бяха наети от предприятието ползвател за заемане на същото работно място. Този принцип следва да се прилага и за работниците, наети чрез агенции за временна заетост и командировани в друга държава членка. Държавите членки следва да гарантират еднакво третиране на наетите от агенции за временна заетост командировани и местно заети работници.
Изменение    25 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка -1 (нова) Директива 96/71/ЕО Член 1 – параграф 3 – буква в
Текст в сила Изменение   (Не се отнася до българския текст.)    “(c)  в качеството на предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа, предлагат за наемане работник на предприятие потребител, установено или извършващо дейност на територията на държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа и работника за периода на командироване.
Изменение    26 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка -1 a (нова) Директива 96/71/ЕО Член 1 – параграф 4 а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   (-1a)    В член 1 се създава следният параграф:   „4a.  Настоящата директива не засяга по никакъв начин упражняването на основни права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки в съответствие с националното право и националната практика. Също така тя не засяга правото да се договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори и да се предприемат колективни действия в съответствие с националното право и/или практика.“
Изменение    27 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 Директива 96/71/ЕО Член 2 а
Текст, предложен от Комисията Изменение Член 2 а Член 2 а Командироване, надвишаващо двадесет и четири месеца Командироване, надвишаващо двадесет и четири месеца 1.  Когато очакваната или ефективната продължителност на командироването надвишава двадесет и четири месеца, държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, се счита за страната, в която обичайно се извършва неговата работа. 1.  Командироването на работниците е временно. Когато очакваната или ефективната продължителност на командироването надвишава двадесет и четири месеца, държавите членки гарантират, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, в допълнение към условията за наемане на работа, посочени в член 3, параграф 1, и независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение, всички приложими условия за наемане на работа, които са приложими в държавата членка, в която се предоставя услугата, при условие че тези условия са по-благоприятни за работника, отколкото условията, произтичащи от приложимото право по отношение на трудовото правоотношение, с изключение на условията относно сключването и прекратяването на трудовия договор. 2.  За целите на параграф 1 в случай на заместване на командировани работници, извършващи същата задача на същото място, предвид се взема общата продължителност на периодите на командироване на съответните работници, по отношение на работниците, командировани за ефективен срок от поне шест месеца. 2.  За целите на параграф 1 в случай на заместване на командировани работници, извършващи същата задача на същото място, предвид се взема общата продължителност на периодите на командироване на съответните работници.   2a.  Държавата членка, в която се предоставя услугата, може, въз основа на обосновано искане на даден доставчик на услуги, да удължава продължителността, по отношение на която условията на работа, приложими в тази държава членка, са гарантирани, както е посочено в параграф 1, на основанието, че услугите, предоставяни от това предприятие, трябва да продължат да се предлагат временно за по-дълго време.   Държавата членка разглежда тези искания по пропорционален, недискриминационен и своевременен начин, като предоставя мотивите за своето решение. Когато държава членка одобри това искане, предприятието предоставя актуална информация за ситуацията на всеки дванадесет месеца, до края на предоставянето на въпросните услуги.   Компетентният орган на приемащата държава членка взема решение относно тези искания в съответствие с член 4 от Директива 2014/67/ЕС и в съответствие с Регламент 883/2004/ЕО по обоснован, пропорционален и недискриминационен начин.
Изменение    28 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията Изменение 1.  Държавите членки гарантират — независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение — че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, условия на работа, обхващащи следните въпроси, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата: 1.  Държавите членки гарантират – независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение – че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, най-малкото условия на работа, които обхващат следните въпроси, определени в държавата членка, в която се извършва работата: –  от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или –  от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или –  от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими по смисъла на параграф 8: –  от колективни трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграфи 8 и 8а: a)  максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката; a)  максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивка, включително специални мерки за нощния труд, работата, извършвана в събота и неделя и по време на официални празници, както и работата на смени; б)  минимални платени почивни дни; б)  минимален платен годишен отпуск; в)  възнаграждение, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми; в)  възнаграждение, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми; г)  условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа; г)  условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа; д)  здраве, безопасност и хигиена на работното място; д)  здраве, безопасност и хигиена на работното място; е)  защитни мерки по отношение на условията за наемане на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи; е)  защитни мерки по отношение на условията за наемане на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи; ж)  равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация; ж)  равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация;   жа)  условия за настаняване на работниците;   жб)  ставки на надбавките за покриване на пътни разходи, разходи за храна и квартира за работниците, изпратени далеч от тяхното обичайно работно място; За целите на настоящата директива възнаграждение означава всички елементи на възнаграждението, определени за задължителни от националните законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими, и/или при отсъствие на система за обявяване, че дадени колективни трудови договори или арбитражни решения са общоприложими, други колективни трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграф 8, втора алинея в държавата членка, на чиято територия е командирован работникът. За целите на настоящата директива понятието за възнаграждение се определя от правото и/или националната практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът. Държавите членки публикуват на единния официален национален уебсайт, посочен в член 5 от Директива 2014/67/ЕС, съставните елементи на възнаграждението в съответствие с буква в). Държавите членки публикуват, в съответствие с националното право и/или практики, без ненужно забавяне и по прозрачен начин, на единния официален национален уебсайт и чрез други подходящи средства, посочени в член 5, параграф 2 от Директива 2014/67/ЕС, съставните елементи на възнаграждението в съответствие с буква в) от настоящия параграф. Държавите членки гарантират, че информацията, предоставяна на единния официален национален уебсайт, е точна и актуална Комисията публикува на своя уебсайт адресите на единните официални национални уебсайтове.   Дадено предприятие не носи отговорност за неприлагането или за неправилното прилагане на тези елементи, ако информацията не е предоставена или е предоставена по погрешен начин на единния официален национален уебсайт преди началото на периода на командироване.   За да се избягва двойно плащане, никоя от разпоредбите на настоящия член не позволява на командирован работник да бъдат изплащани повече от един път който и да било елемент на възнаграждението, надбавките или разходите, свързани с работа извън обичайното място. Работникът се ползва от реда и условията, които са по-благоприятни за него.
Изменение    29 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква б Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1а
Текст, предложен от Комисията Изменение 1a.  Ако предприятията, установени на територията на една държава членка, са задължени съгласно законови, подзаконови и административни разпоредби или колективни трудови договори да сключват в контекста на своите договорни задължения договори за подизпълнение само с предприятия, които гарантират определени условия на работа, обхващащи възнаграждението, държавата членка може на недискриминационна и пропорционална основа да предвиди, че за такива предприятия съществува същото задължение по отношение на договорите за подизпълнение с предприятията, посочени в член 1, параграф 1 и командироващи работници на нейна територия. 1a.  Ако предприятията, установени на територията на една държава членка, са задължени съгласно законови, подзаконови и административни разпоредби или колективни трудови договори да сключват в контекста на своите договорни задължения договори за подизпълнение само с предприятия, които гарантират определени условия на възнаграждение, държавата членка може на недискриминационна и пропорционална основа да постави предприятията, които командироват работници на тяхната територия, под същите задължения. Тези изисквания са приложими само за служителите на подизпълнителя, които са командировани в тази държава членка.
Изменение    30 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква б a (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   ба)  Създава се следният параграф:   „1aa.  В случай на възлагане на подизпълнители изпълнителят информира даден доставчик на услуги от друга държава членка в писмена форма относно приложимите условия на работа, що се отнася до възнаграждението, преди началото на договора за предоставяне на услуги.“
Изменение    31 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква б б (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   бб)  Създава се следният параграф:   „1аб.  Държавите членки съобщават на Комисията за всяка мярка, посочена в настоящия член. Комисията съобщава тези мерки на другите държави членки.“
Изменение    32 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в a (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 7 – алинея 2
Текст в сила Изменение   ва)  В параграф 7 втората алинея се заменя със следното: „Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. “ Специалните надбавки, свързани с командироването, се смятат за част от възнаграждението, освен ако са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. В този случай те се осигуряват от работодателя и не се приспадат от възнаграждението.“
Изменение    33 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в б (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 8 а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   вб)  Създава се следният параграф:   8a.  Държавите членки могат освен това, ако вземат такова решение, да се позовават, в съответствие със своето национално право и националната практика и на недискриминационна основа, на колективни трудови договори или арбитражни решения, които, съгласно определението на държавата членка, в която се извършва дейността, са представителни за съответната географската област, професия или съответния сектор и предлагат на работника най-благоприятните условия на работа.   Държавите членки гарантират, че информацията относно тези колективни трудови договори или арбитражни решения е на разположение на единния официален национален уебсайт. Тези колективни трудови договори се прилагат за командированите работници само дотолкова, доколкото те са публикувани на единния официален национален уебсайт.   Дадено предприятие не носи отговорност за неприлагането или за неправилното прилагане на тези колективни трудови договори или арбитражни решения, ако информацията не е предоставена или е предоставена по погрешен начин на единния официален национален уебсайт преди началото на периода на командироване.“
Изменение    34 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква г Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 9
Текст, предложен от Комисията Изменение г)  Параграф 9 се заличава. г)   Параграф 9 се заменя със следното:   „В допълнение към условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки могат да предвидят, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, трябва да гарантират на работниците, посочени в член 1, параграф 3, буква в), същите условия като тези, които се прилагат по отношение на наетите чрез агенции за временна заетост работници в държавата членка, в която се извършва работата.   Предприятията за временна работа или агенциите за посредническа дейност по наемане на работа, установени в една държава членка, могат да командироват работник за предприятие ползвател, установено или извършващо дейност на територията на друга държава членка, при условие че предприятието ползвател е установено в държавата членка, в която е командирован работникът. Ако случаят не е такъв, за приемаща държава членка на командирования работник се счита държавата, в която обичайно се извършва неговата работа, без да се засягат условията на работа, които са по-благоприятни за командирования работник.“
Изменение    35 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква г a (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 10
Текст в сила Изменение   га)  Параграф 10 се заменя със следното: 10.  Настоящата директива не засяга прилагането от държавите-членки по отношение на националните предприятия и предприятията от други държави, в съответствие с Договора, на основата на равно третиране, на: 10.  Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да прилагат, при спазване на Договора и в съответствие с националното право и националната практика, спрямо своите национални предприятия и предприятията на други държави, извършващи дейност на тяхна територия, условия за наемане във връзка с въпроси, различни от посочените в алинея първа на параграф 1, в случаите на разпоредби, свързани с обществения ред. -   условия за наемане на работа по въпроси, различни от посочените в първата алинея на параграф 1, в случай на разпоредби, свързани с обществения ред,   -   условия за наемане на работа, определени в колективните трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграф 8 и отнасящи се до дейности, които са различни от посочените в приложението.     За целите на настоящата директива разпоредбите, свързани с обществения ред, се отнасят до недискриминационни мерки, предприемани в интерес на обществото, включително мерки в областта на защитата на работниците, равно третиране, лоялната конкуренция и правилното функциониране на пазара на труда. Тези мерки не служат на икономически цели.
Изменение    36 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква д
Текст, предложен от Комисията	Изменение
д)   В параграф 10 второ тире се заличава.	заличава се
Изменение    37 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 a (нова) Директива 96/71/ЕО Член 4 – параграф 2 – алинея 1
Текст в сила Изменение   (2a)  В член 4, параграф 2 първата алинея се заменя със следния текст: Държавите членки предвиждат сътрудничество между държавните органи, които в съответствие с националното законодателство отговарят за контрола на условията за наемане на работа, посочени в член 3. Това сътрудничество, в частност, включва отговори на мотивирани искания от страна на тези власти за информация относно транснационалното наемане на работници, включително явни нарушения или възможни случаи на незаконна трансгранична дейност. „Държавите членки предвиждат сътрудничество между държавните органи, които в съответствие с националното законодателство отговарят за контрола на условията за наемане на работа, посочени в член 3. Това сътрудничество, в частност, включва отговори на мотивирани искания от страна на тези власти за информация относно транснационалното наемане на работници и отстраняване на явни нарушения или възможни случаи на незаконна дейност, като например транснационални случаи на недекларирания труд и фиктивна самостоятелна заетост. Това сътрудничество се подкрепя от Европейската платформа за противодействие на недекларирания труд.   Ако звеното за връзка или компетентният орган в държавата членка, от която е командирован работникът, не притежава исканата информация от компетентния орган на приемащата държава членка, то изисква тази информация от други органи или институции. В случай на продължително забавяне при предоставяне на информацията на приемащата държава членка Комисията бива информирана за това и тя предприема подходящи мерки.“
Изменение    38 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 б (нова) Директива 96/71/ЕО Член 5 – параграф 1
Текст в сила Изменение   (2б)  Член 5 се заменя със следното: Държавите членки вземат съответните мерки в случай на неспазване на настоящата директива. „Приемащите държави членки и държавите членки на установяване са отговорни за осъществяването на мониторинга, контрола и изпълнението на задълженията, предвидени в настоящата директива, и вземат съответните мерки в случай на неспазване на настоящата директива. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. В частност, те осигуряват работниците и/или техните представители да разполагат със съответни процедури за изпълнението на задълженията по настоящата директива. В частност, те осигуряват работниците и/или техните представители да разполагат със съответни процедури за изпълнението на задълженията по настоящата директива.   Държавите членки гарантират, че в случай на недействително командироване, независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение, се прилагат редът и условията на държавата членка, в която се предоставя услугата.“

• [1]    ОВ С 75, 10.3.2017 г., стр. 81.
• [2]    ОВ С 185, 9.6.2017 г., стр. 75.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Командироването е особена форма на временна трудова мобилност, основаваща се на свободата на предоставяне на трансгранични услуги в рамките на вътрешния пазар. С Директивата относно командироването на работниците от 1996 г. се определят задължителни правила по отношение на условията на работа, които трябва да се прилагат за командированите работници. Въпреки че тези работници се наемат от изпращащо дружество и следователно към тях се прилага законодателството на „изпращащата“ държава членка, те разполагат с набор от основни права, които са в сила в приемащата държава членка. Това е с цел да се гарантира, че тези права и условия на труд са защитени в целия ЕС.

Според Комисията през 2014 г. в ЕС са извършени над 1,9 милиона командирования, което представлява увеличение с 10,3% в сравнение с 2013 г. и с 44,4% спрямо 2010 г. 43,7% от общия брой осъществени командирования са в сектора на строителството, но е съществен и делът на командированията в сферата на производството, образованието и здравните услуги.

Ситуацията в сферата на икономиката и пазара на труда в Европейския съюз значително се промени от 1996 г. насам. През последните две десетилетия единният пазар се разрасна и разликите в заплащанията се увеличиха.

Въпреки че командироването е неразделна част от вътрешния пазар, в някои сектори и региони то може да има непредвидени последствия. Според Комисията в някои сектори или държави членки командированите работници могат да печелят до 50% по-малко от местните работници, което изкривява равните условия както между дружествата, така и между работниците.

С оглед на това и предвид редицата решения на Съда на Европейския съд относно тълкуването на настоящите разпоредби Комисията предложи преразглеждане на Директивата относно командироването на работници, която се допълва от Директивата за осигуряване на изпълнението, приета през 2014 г.

С Директивата за осигуряване на изпълнението се акцентира основно върху укрепване на практическото прилагане и изпълнение на разпоредбите на директивата от 1996 г., като се решават въпроси във връзка с измамата и заобикалянето и се подобрява обменът на информация между държавите членки. За съжаление, до момента не всички държави членки са транспонирали директивата.

С Директивата за осигуряване на изпълнението не се решават обаче по-съществените въпроси, свързани с рамката от 1996 г. по отношение на най-основните условия на работа и заетост, от които могат да се възползват командированите работници.

С проектодоклада съдокладчиците правят опит да разработят допълнително предложението на Комисията и да представят ефективно правно средство за гарантирането на равни условия при трансграничното предоставяне на услуги, съчетано със солидна социална закрила на командированите работници.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА ОБРАЗУВАНИЯТА ИЛИ ЛИЦАТА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА

Съдокладчиците биха искали да уведомят, че докато изготвяха доклада си, с тях осъществиха връзка, наред с останалите, следните представители на заинтересовани страни и лобистки организации.

Субект и/или лице
Министерство на заетостта и интеграцията на Швеция
Министерство на труда и заетостта на Франция
Министерство на социалния диалог, потребителските въпроси и гражданските свободи на Малта
Генерален секретариат по европейските въпроси на Франция
Постоянно представителство на Швеция в Европейския съюз
Постоянно представителство на Нидерландия в Европейския съюз
Постоянно представителство на Франция в Европейския съюз
Постоянно представителство на Малта в Европейския съюз
Постоянно представителство на Полша в Европейския съюз
Комитет на регионите
Европейски икономически и социален комитет
Комитет по икономически, социални и екологични въпроси – Франция
ETUC – Европейска конфедерация на профсъюзите
BusinessEurope
Европейска конфедерация на частните служби за заетост| Eurociett / Световна конфедерация по заетостта
EFBWW – Европейска федерация на строителните работници и дърводелците
FIEC – Европейска федерация на строителната индустрия
Инициатива за трудова мобилност (Labour Mobility Initiative)
Konsentio Public Affairs от името на Кампанията за справедлив транспорт – Европа (Fair Transport Europe Campaign)
ETF – Европейска федерация на транспортните работници
CEEMET – Съвет на европейските работодатели от металодобивните, машиностроителните и технологичните сектори
EBC – Конфедерация на европейските строителни предприемачи
REIF – Европейско представителство на институциите за социално осигуряване – Франция
DGB – Конфедерация на германските синдикати
Камара на работещите на трудови договори – Люксембург
OGBL – Конфедерация на независимите синдикати –Люксембург
LCGB –Люксембургска конфедерация на християнските синдикати
FinUnions – Представителство на финландските синдикати в Европейския съюз
Офис на датските синдикати
Брюкселски офис на шведските синдикати
Офис на норвежките синдикати
FFB – Френска федерация на строителния бранш
VNO NCW - Сдружение на нидерландските предприятия - Християнско сдружение на работодателите в Нидерландия (Verbond van Nederlandse Ondernemingen - Nederlands Christelijk Werkgeversverbond)
FNV - Федерация на профсъюзите в Ндерландия (Federatie Nederlandse Vakbeweging)
Търговско-промишлена палата – Ил дьо Франс
ÖGB – Федерация на австрийските синдикати
CGPME – Генерална конфедерация на МСП – Франция
Кралска асоциация на МСП - Нидерландия (Koninklijke Vereniging MKB-Nederland)
BDA – Конфедерация на германските асоциации на работодателите
UPA - Професионален съюз на занаятчиите (UPA)
TBN - Сдружение, представляващо интересите на работещите в транспортния сектор в Нидерландия (Transport Belangen Nederland)
MEDEF – Движение на предприятията – Франция
Национална федерация за пътен транспорт – Франция
Национална федерация за благоустройство – Франция
ZDH - Централно сдружение на занаятчиите в Германия (Zentralverband Des Deutschen Handwerks)
APCMA – Постоянна асамблея на професиите и занаятите – Франция

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността

Мартина Длабайова

Като един от докладчиците в сянка аз гласувах против доклада в рамките на комисията, тъй като според мен не е постигнат баланс между свободното движение на услуги и защитата на работниците. Както се вижда от гласовете „въздържал се „и „против“, докладът не отразява напълно опасенията на различните национални делегации в рамките на Европейския парламент.

Приветствам споразумението относно специфични за сектора решения по отношение на транспортния сектор и компромисния текст относно продължителността на командироването (24 месеца, с възможно удължаване на срока).

Поради липсата на яснота по отношение на понятието „възнаграждение“ подкрепям предпазна клауза за дружествата, която ги освобождава от отговорност да прилагат елементи на възнаграждението, в случай че те не са били предоставени или са били предоставени по неправилен начин на единния национален уебсайт.

Отбелязвам със загриженост заличаването на позоваванията на свободното движение на услуги в целия текст и опитите за ограничаване на договорните свободи по линия на Регламент „Рим I“.

Освен това смятам, че задължението да се прилагат всички колективни трудови договори за чуждестранните предприятия не е реалистично в практически план и че то създава необосновани пречки пред трансграничното предоставяне на услуги.

Изразявам пълно несъгласие с разширяването на правното основание до социалните глави, което създава правна несигурност при прилагането на директивата.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността

от групата ENF

А./ като има предвид редицата положителни изменения, направени във връзка с настоящия проект на доклад на Европейския парламент, сред които са еднаквото третиране на командированите наети чрез агенция за временна заетост работници и наетите чрез агенция за временна заетост работници, които са граждани на държавата, в която се извършва работата, както и предоставената на държавите членки свобода да решават на национално равнище дали желаят да удължават срока на командироването или не;

Б. като има предвид обаче, че преразглеждането на настоящата директива настъпва твърде рано във времето, дори преди оценката на Директивата за изпълнението от 2014 г., тоест без конкретна информация относно актуалното състояние на нещата;

В. като има предвид, че промяната на терминологията от „минимална заплата“ на „възнаграждение“, като се имат предвид големите различия между системите на държавите членки, няма да бъде достатъчна за отстраняването на непрестанно извършваните злоупотреби, по-специално на равнището на почасовото заплащане;

Г/ като има предвид, че обещанието за разширяване на отговорността, така че тя да обхваща възложителя в случай на измамно или недействително командироване от страна на подизпълнителя, не е спазено;

Д/като има предвид, че още от първия ден на командироването трябва да се прилага най-благоприятното за работника право;

1. групата ENF се разграничава от работата, извършена по настоящия доклад; ние признаваме положените усилия, що се отнася до повишаването на строгостта на законодателството, но считаме, че текстът не отива достатъчно далеко и не можем да го подкрепим.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

15.6.2017

Г-н Томас Хендел

Председател

Комисия по заетост и социални въпроси

БРЮКСЕЛ

Относно:  Становище относно правното основание на предложението на Комисията за директива относно командироването на работници (COM(2016)0128 – C8‑0114/2016 – 2016/0070(COD))

Уважаеми господин Председател,

С писмо от 24 март 2017 г. Вие се отнесохте до комисията по правни въпроси съгласно член 39, параграф 2 от Правилника за дейността във връзка с разглеждането на целесъобразността на правното основание на въпросното предложение на Комисията.

Въпросната комисия разгледа гореспоменатия въпрос на своето заседание от 12 юни 2017 г.

Командироването на работници е уредено с Директива 96/71/ЕО, която беше приет въз основа на член 57 от ДЕО и член 66 от ДЕО. Понастоящем тези членове съответстват на член 53, параграф 1 от ДФЕС и член 62 от ДФЕС, въз основа на които Комисията е изготвила своето предложение за изменение на директивата.

Проектът на доклад на съдокладчиците в комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) има за цел да въведе член 151 от ДФЕС и член 153, параграф 1 от ДФЕС, букви а) и б) като допълнителни правни основания, като са били внесени изменения, които имат за цел да бъдат добавени към правното основание член 46 от ДФЕС, член 56 от ДФЕС или член 153 като цяло или член 53, параграф 1 от ДФЕС да бъде заменен с членове 54 и 56 от ДФЕС

На заседанието си от 12 юни 2017 г. комисията по правни въпроси съответно реши, с 13 гласа „за“, 11 „против“ и 1 „въздържал се“[1], да Ви препоръча да бъдат запазени правните основания, предложени от Комисията, член 53 от ДФЕС и член 62 от ДФЕС, тъй като те са подходящи като правни основания за предложената директива за изменение. Член 153, параграф 2 от ДФЕС следва да се разглежда като допълнително правно основание, по-специално ако акцентът върху защитата на правата на командированите работници е допълнително подсилен от Парламента Ако член 153 от ДФЕС следва да се добави като правно основание, би било препоръчително в този случай да се направи позоваване на член 153, параграф 1, букви а) и б) в съчетание с член 153, параграф 2 от ДФЕС.

1. Контекст

Командироването на работници е уредено Директива 96/71/ЕО, която бе приета на основание на член 57 от ДЕО и член 66 от ДЕО. Понастоящем тези членове съответстват на член 53, параграф 1 от ДФЕС и член 62 от ДФЕС, тоест членовете, въз основа на които Комисията е изготвила своето предложение за изменение на директивата.

Директива 96/71 определя регулаторната рамка на ЕС за насърчаване и улесняване на трансграничното предоставяне на услуги посредством временно командироване на работници в друга държава членка. Неотдавна беше приета Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на изпълнението с цел засилване на наличните инструменти за противопоставяне и санкциониране на заобикалянето, измамите и злоупотребите в областта на командироването на работници.

Съгласно настоящите правила командироващите дружества трябва да се съобразяват с основен набор от права в приемащата държава, сред които минималните ставки на заплащане. Тази разпоредба води до значителни различия в заплащането на командированите и местните работници в приемащите държави, вариращи от 10 % до 50 % в зависимост от държавите и секторите, като по този начин се нарушават еднаквите условия на конкуренция между предприятията, като се дава предимство при разходите за труд на изпращащите дружества в ущърб на местните дружества в приемащите държави членки.

Съгласно обяснителния меморандум към предложението Директива 96/71 има за цел да „определи регулаторната рамка на ЕС с цел постигане на баланс между целите за насърчаване и улесняване на трансграничното предоставяне на услуги, осигуряването на закрила за командированите работници и гарантирането на равнопоставени условия между чуждестранните и местните конкуренти“, като това равновесие понастоящем не е постигнато. С цел възстановяване на равновесието на директивата с предложението се въвежда принципът „еднакво заплащане за еднаква работа“ и вече няма да се изисква само изплащането на минималната работна заплата и всички сектори ще бъдат включени в обхвата на общоприложимите колективни трудови договори.

Предложението ще установи, че трудовото законодателство на приемащата държава членка ще се прилага при дългосрочно командироване с продължителност над 24 месеца посредством презумпция, че това би било обичайното място на работа. Изборът на 24 месеца е обоснован, т.е той е в съответствие с правилата за координация на социалната сигурност. Предложението също така цели установяването на равно заплащане между командированите в рамките на веригите на подизпълнение работници и работниците на главния изпълнител чрез прилагане на условията на труд на основния изпълнител, включително условията, включени в споразумения на дружествено равнище, ако има такива, и задължително прилагане на еднакъв ред и условия за командированите чрез агенции за временна заетост работници и за местните работници, наети чрез агенции.

2. Относими членове от Договорите

Предложението на Комисията се основава на членове 53 и 62 от ДФЕС, които гласят следното:

Член 53

(предишен член 47 от ДЕО)

1. За да се улесни започването и упражняването на дейност като самостоятелно заето лице, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, издават директиви, които имат за цел взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официални квалификации, както и за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно достъпа до и упражняването на дейности като самостоятелно заети лица.

Член 62

(предишен член 55 от ДЕО)

Разпоредбите на членове 51 – 54 се прилагат по отношение на материята, уредена от настоящата глава.

Проектодокладът има за цел да бъдат добавени членове 151 и 153, параграф 1, които гласят, както следва:

Член 151

(предишен член 136 от ДЕО)

Съюзът и държавите членки, като осъзнават основните социални права, като онези, залегнали в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., си поставят за цел насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране докато се осъществява подобряването, осигуряване на подходяща социална закрила, социален диалог, развитие на човешките ресурси с оглед високо и устойчиво равнище на заетост и борба с изключването от социалния живот.

За тази цел Съюзът и държавите членки прилагат мерки, които отчитат разнообразието от национални практики, по-специално в областта на договорните отношения, както и необходимостта от поддържането на конкурентноспособността на икономиката на Съюза.

Член 153

(предишен член 137 от ДЕО)

1. С оглед постигането на целите на член 151,Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в следните области:

a) подобряване в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;

б) условия на труд;

в) социална сигурност и социална закрила на работниците;

г) закрила на работниците при прекратяване на трудовия договор;

д) информиране и консултиране на работниците е) представяне и колективна защита на интересите на работниците и работодателите, включително съвместно определяне, при спазване на параграф 5;

ж) условия за заетост на граждани на трети страни, законно пребиваващи на територията на Съюза;

з) интегриране на лицата, изключени от пазара на труда, без да се засяга член 166;

и) равенство между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа;

й) борба срещу социалното изключване;

к) модернизация на системите за социална закрила, без да се засяга буква в).

2. За целта Европейският парламент и Съветът:

a) могат да предприемат мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки чрез инициативи, имащи за цел да подобрят познанието, да развият обмена на информация и на най-добри практики, да поощряват новаторски подходи и да оценяват опита, без хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки;

б) могат да приемат, в областите, изброени в параграф 1, букви а) – и), посредством директиви, минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно, като се имат предвид условията и техническите правила във всяка държава членка. Тези директиви избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малки и средни предприятия.

Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура след консултация с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

В областите, посочени в параграф 1, букви в), г), е) и ж), Съветът действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие, след консултация с Европейския парламент и посочените комитети.

Съветът с единодушие, по предложение на Комисията, след като се консултира с Европейския парламент, може да вземе решение, обикновената законодателна процедура да бъде приложена към параграф 1, букви г), е) и ж).

3. Държава членка може да възложи на социалните партньори по тяхно съвместно искане прилагането на директивите, приети в съответствие с параграф 2 или, при необходимост, изпълнението на решение на Съвета, прието съгласно член 155.

В този случай тя е длъжна да осигури не по-късно от датата, до която директивата или решението трябва да бъдат транспонирани или изпълнени, социалните партньори да са въвели необходимите мерки по споразумението, като от заинтересованата държава-членка се изисква да предприеме необходимите мерки, които да й позволят по всяко време да бъде в състояние да гарантира резултатите, изисквани от тази директива или това решение.

Измененията, внесени във водещата комисия, имат за цел да бъдат въведени членове 46, 54, 56 от ДФЕС като допълнителни или алтернативни правни основания, като тези членове гласят следното:

Член 46

(предишен член 40 от ДЕО)

Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат, с директиви или регламенти, необходимите мерки с оглед осъществяването на свободното движение на работници, така както то е определено в член 45, и по-специално:

a) посредством осигуряването на тясно сътрудничество между националните служби по заетостта;

б) посредством премахване на онези административни процедури и практики, както и сроковете за получаване на достъп до налични работни места, които произтичат от националното законодателство или от споразумения, сключени преди това между държави-членки, чието запазване представлява пречка за либерализацията на движението на работници;

в) посредством премахване на всички срокове за получаване на достъп и други ограничения, съдържащи се в националното законодателство или в споразумения, сключени преди това между държавите-членки, налагащи на работниците от други държави-членки условия при свободния избор на работа, които се различават от предвидените за работниците от съответната държава;

г) посредством създаването на подходящ механизъм за свързване на страните при предлагането и търсенето на работа, и улесняване постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда по такъв начин, че да се избегнат сериозни заплахи за жизнения стандарт и нивото на заетостта в различните територии и отрасли.

Член 54

(предишен член 48 от ДЕО)

Дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава-членка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, за целите на тази глава се третират по същия начин като физическите лица, които са граждани на държавите-членки.

„Дружества“ означава дружества, създадени в съответствие с гражданското или търговското право, включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от публичното или частното право, с изключение на тези с нестопанска цел.

Член 56

(предишен член 49 от ДЕО)

В следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.

Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да разширят обхвата на прилагането на разпоредбите на тази глава по отношение на граждани от трети държави, които предоставят услуги и които са се установили на територията на Съюза.

3. Съдебна практика, свързана с правното основание

Установена съдебна практика на Съда е, че: „изборът на правното основание на даден акт на Общността (понастоящем Съюза) трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които по-специално са целта и съдържанието на акта“[2]. Изборът на неправилно правно основание може следователно да представлява основание за отмяна на въпросния акт[3].

По отношение на използването на повече от едно правно основание, ако при проверката на даден акт се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част[4]. Когато обаче дадена мярка съдържа едновременно няколко цели или елемента, които са неразривно свързани, без никоя/никой от тях да е с второстепенно значение или с косвено въздействие в сравнение с останалите, мярката трябва да се основава на съответните различни разпоредби на Договорите.[5]

При все това не е възможно да се използват едновременно две правни основания, ако процедурите, предвидени за всяко едно от правните основания, са несъвместими една с друга, или ако използването на две правни основания може да накърни правата на Парламента. [6]

4. Цел и съдържание на предложението

Директива 96/71/ЕО не съдържа член, който би направил целта и замисъла на директивата изрично, а и Комисията не предлага въвеждане на промени в това отношение. Въпреки това, по-специално първите четири съображения от предложението могат да бъдат използвани като показател. Те гласят, както следва:

1.  Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Спазването на тези принципи е доразработено от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията и зачитане на правата на работниците.

(2)  Свободата на предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги в друга държава членка, в която могат да командироват временно свои работници с цел предоставяне на услугите там.

(3)  В съответствие с член 3 от ДЕС Съюзът насърчава социалната справедливост и закрила. В член 9 от ДФЕС на Съюза е определена задачата да насърчава висока степен на заетост, да осигурява адекватна социална закрила и да се борби срещу социалното изключване.

(4)  Почти двадесет години след приемането на Директивата относно командироването на работници е необходимо да се направи оценка дали тя все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и необходимостта от закрила на командированите работници.

Като се има предвид, че в първото и второто съображение се подчертава аспектът на свободното предоставяне на услуги, в третото и четвъртото съображение се добавят аспекти на социалната справедливост и необходимостта от оценка дали Директивата „все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на свободното предоставяне на услуги и необходимостта да се защитават правата на командированите работници.“

Анализът на съдържанието на предложението показва, че целта на предложението включва ефективно поне аспекта „ребалансиране“ на насърчаването на свободата на предоставяне на услуги и на защитата на правата на работниците.

Както е посочено по-горе, предложението има за цел въвеждането на еднакви правила относно възнагражденията за дългосрочното командироване и обхващането на всички сектори на общоприложимите колективни трудови договори.

Еднаквите правила относно възнагражденията ще допринесат за увеличаване на възнагражденията на командированите работници, за намаляване на разликите в заплащането в сравнение с местните работници и за създаване на еднакви условия на конкуренция между дружествата в приемащите държави.

В допълнение към това, правилата относно равното третиране при дългосрочно командироване с продължителност над 24 месеца и относно веригите на подизпълнение ще ограничат също така ролята на разходите за труд като фактор за конкуренцията чрез намаляване на конкурентоспособността на дружествата, които се намират в държави членки с по-ниско равнище на заплатите, особено в трудоемките сектори.

По-конкретно, новият член 2а, добавен към Директива 96/71/ЕО, както гласи предложението, „разглежда трудовото право, което се прилага към командированите работници, когато очакваната или ефективната продължителност на командироването надвишава двадесет и четири месеца“, като по-нататък в него се подчертава, че „Съдът на ЕС последователно постановява в решенията си, че разликата между свободата на установяване и свободата за предоставяне на услуги на временна основа трябва да се прави поотделно за всеки случай, като се отчита не само продължителността, но и редовното естество, периодичността и непрекъснатостта на предоставянето на услуги.“

В допълнение към това, тъй като целта на предложението е също така „да не се допусне заобикаляне не правилото, определено в параграф 1, в параграф 2 се разяснява, че в случай на заместване на работник във връзка със същата задача, при изчисляването на продължителността на командироването трябва да се отчита общата продължителност на командироването на засегнатите работници. Правилото от параграф 1 се прилага винаги, когато общата продължителност надвишава 24 месеца, но за да бъде спазен принципът за пропорционалност, само по отношение на работниците, командировани за поне шест месеца.“

Също така с предложението се въвеждат няколко промени в член 3, буква а) от Директивата, а именно, когато става въпрос за „налагане на задължението да публикуват информация относно елементите на възнаграждението“, и се добавя ново правило в буква б), за да се предостави „възможност на държавите членки да задължават предприятията да сключват договори за подизпълнение само с предприятия, които предоставят на работниците си определени условия по отношение на възнаграждението, приложими за основния изпълнител, включително такива, които произтичат от колективни трудови договори, които не са общоприложими.“

В новия параграф в член 1, параграф 3, буква в) от Директивата се „уточнява, че условията, които се прилагат към трансграничните агенции за наемане на работници, трябва да бъдат условията, които в съответствие с член 5 от Директива 2008/104/ЕО се прилагат към националните агенции за наемане на работници. За разлика от член 3, параграф 9 от Директивата сега вече е налице правно задължение, наложено на държавите членки.“

5. Определяне на целесъобразното правно основание

Както беше посочено по-горе, изборът на правното основание на акт на ЕС трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта. При все това не е възможно да се използват едновременно две правни основания, ако процедурите, предвидени за всяко едно от правните основания, са несъвместими една с друга или ако използването на две правни основания може да накърни правата на Парламента.

След и преди това трябва да се провери дали дадена предложена разпоредба от Договора действително се квалифицира като правно основание. От принципа на предоставената компетентност, залегнал в член 5 от ДЕС, следва, че Съюзът предприема действия само когато Договорите му предоставят компетентност за това. Освен това член 289 от ДФЕС трябва да се тълкува като изискване процедурата за приемането от Съюза на правен акт, който обхваща специфична област, да бъде изрично посочена в дадена разпоредба на Договора. Следователно дадена разпоредба в Договорите, която не се отнася до процедура за приемане на акт, не може да бъде правно основание за директива. Освен това, разпоредба в Договорите, използвана като правно основание, очевидно трябва да позволява също така приемането на мярка, целта и съдържанието на която съответстват на компетентността, предоставена в разпоредбата, използвана като правно основание за акта.

Предложените от Комисията разпоредби задоволяват недвусмислено не само общите изисквания на правните основания, но също са подходящи с оглед на целта и съдържанието на предложението, доколкото това остава, какъвто е случаят с Директива 96/71/ЕО, насърчаването на свободното предоставяне на услуги с помощта на командироването на работници.

В този случай използването на двойно правно основание е изцяло технически въпрос, като това се дължи на факта, че глава 3 от раздел IV от ДФЕС относно услугите не включва подходящо правно основание за видовете мерки, които се уреждат с Директива 96/71/ЕО и които предложението има за цел да регламентира. Въпреки това член 62 от ДФЕС разширява приложимостта на членове 51 — 54 от ДФЕС, така че тя да обхваща и главата относно услугите, като по този начин се дава възможност да бъдат използвани разпоредбите на член 53 ДФЕС във връзка с член 62 от ДФЕС като правно основание.

Тъй като в искането на комисията по заетост и социални въпроси за становище относно правното основание бяха споменати не само измененията в този смисъл, предложени в проекта на доклад, но също така в измененията, внесени във водещата комисия, те също ще бъдат взети под внимание. Две от разпоредбите, предложени като правно основание, член 54 от ДФЕС и член 151 от ДФЕС, не могат да бъдат използвани като правно основание поради факта, че те не съдържат никакво позоваване на дадена законодателна процедура, поради което те не се нуждаят от допълнително разглеждане.

Член 46 от ДФЕС и член 56 от ДФЕС се позовават на обикновената законодателна процедура. Въпреки това, прегледът на мерките, които Съюзът може да приеме благодарение на цитираните членове, показва, че те не съответстват на целта и съдържанието на предложението. В член 46 от ДФЕС са изброени редица действия, чиято цел е насърчаването на свободното движение на работници чрез улесняване на функционирането на общ пазар на труда, като нито едно от тях не съответстват на целта и съдържанието на директивата в сила, нито на целта и съдържанието на предложението. Член 56 от ДФЕС дава възможност за разширяване на обхвата на свободното предоставяне на услуги, така че то да обхваща и граждани на трети държави, които са установени на територията на Съюза, което очевидно не е предмет на предложението. За да бъдат приложими и двата члена като правно основание, трябва да бъде обмислено изготвянето на напълно различен законодателен акт.

Остава въпросът дали член 153 от ДФЕС може да се добави като това, което по същество би представлявало второ правно основание. Параграф 2 от този член предвижда правното основание за приемане на директиви, в които се определят „минимални изисквания“ в областта на социалната политика, които са изброени в параграф 1 от този член. Букви а) и б) от параграф 1, които са били предложени като допълнително правно основание, се отнасят до „подобряването в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците“ и съответно до „условията на труд“. Директивите, които преследват целите, определени в букви а) и б), трябва да бъдат приемани по реда на обикновената законодателна процедура.

Като взе предвид целта на предложението, както е посочено, по-специално в уводните съображения, както и съдържанието на измененията, предложени към членовете от Директива 96/71/ЕО може да се заключи, че в предложението е налице засилен акцент върху защитата на правата на работниците в сравнение с действащата директива, което, ако бъде прието, би довело до изместване на „баланса между необходимостта от насърчаване на свободното предоставяне на услуги и необходимостта да се защитават правата на командированите работници“, посочени в съображение 4 от предложението по отношение на защитата на правата на командированите работници.

Посочването в съображение 4 от предложението на необходимостта „да се прецени дали Директивата относно командироването на работници все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и и необходимостта от закрила на командированите работници“, изглежда показва, че последният аспект е една от причините за решението на Комисията да предложи изменения на Директивата, въпреки че е възможно осигуряването на „равни условия за предприятията“, посочено в съображение 1, да е било от значение в това отношение.

По този начин, въпреки че насърчаването на свободното предоставяне на услуги чрез командироване на работници продължава да бъде цел на предложението, което обосновава правните основания, предложени от Комисията, би могло да се твърди, че в поставеният в предложението по-силен акцент върху защитата на правата на командированите работници е оправдан, когато това се разглежда като отделно и точно толкова важна цел, отразена в съдържанието на предложението, в който случай би било целесъобразно наличието на двойно правно основание.

При все това, оценката на целесъобразността на добавянето на член 153 от ДФЕС като фактически второ правно основание също ще трябва да отчита позицията, приета от Парламента. Проектът на доклад от съдокладчици във водещата комисия очевидно дава насоки в това отношение и би могло да се твърди, че с него се цели допълнително изместване на баланса към защитата на правата на командированите работници. Все пак става въпрос за почти 500 изменения към проектодоклада, като две комисии осигуряват становища по доклада, поради което в окончателно становище ще трябва да бъде взет под внимание и приетият доклад.

Що се отнася до член 153 от ДФЕС като правно основание, следва да се отбележи, че не може да се прави позоваване единствено на параграф 1 от този член, тъй като процедурните препратки могат да се намерят в параграф 2 от този член. Следователно, ако се използва член 153, следва да се направи позоваване на параграф 2 от този член[7]. Също така следва да се отбележи, че параграф 2 се отнася до две различни процедури, до обикновената законодателна процедура и до специална законодателна процедура, в зависимост от това коя цел, посочена в точките в параграф 1 от члена се преследва от даден акт. Поради това не е препоръчително да се прави позоваване на член 153 от ДФЕС като цяло и ако преследваните цели са тези, изразени в букви а) и б) от параграф 1 от члена, следва да е ясно, че тези разпоредби трябва да бъдат четени заедно с параграф 2 от този член.

6. Заключение

Правните основания, предложено от Комисията, член 53 от ДФЕС и член 62 от ДФЕС, са подходящи като правни основания за за предложената директива за изменение. Член 153, параграф 2 от ДФЕС следва да се разглежда като допълнително правно основание, по-специално ако акцентът върху защитата на правата на командированите работници е допълнително подсилен от Парламента Ако член 153 от ДФЕС следва да се добави като правно основание, би било препоръчително в този случай да се направи позоваване на член 153, параграф 1, букви а) и б) в съчетание с член 153, параграф 2 от ДФЕС.

С уважение,

Павел Свобода

• [1]  На окончателното гласуване присъстваха: Павел Свобода (председател), Лидия Йоанна Герингер де Оденберг (заместник-председател), Жан-Мари Кавада (заместник-председател), Лаура Ферара (заместник-председател), Макс Андерсон, Жоел Бержерон, Доминик Билд (за Мари-Кристин Бутоне, съобразно член 200, параграф 2), Антанас Гуога, Хейди Хаутала, Мери Хънибол, Данута Язловецка (за Тадеуш Звефка, съобразно член 200, параграф 2), Силвия-Ивон Кауфман, Катерина Конечна (за Иржи Мащалка, съобразно член 200, параграф 2), Меря Кюльонен (за Костас Хрисогонос, съобразно член 200, параграф 2), Жил Льобретон, Виктор Негреску, Антониу Мариню и Пинту, Емил Радев, Дариуш Росати (за Роса Естарас Ферагут, съобразно член 200, параграф 2), Виржини Розиер, Саджад Карим, Ели Шлайн (за Евелин Регнер, съобразно член 200, параграф 2), Йожеф Сайер, Аксел Фос, Косма Злотовски.
• [2]  Решение от 2009 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (C-411/06, Сборник, стр. I-7585, точка 45) и Решение от 2012 г. по дело Парламент/Съвет (C-130/10, Сборник, точка 42), както и цитираната там съдебна практика.
• [3]  Становище 2/00 от 2001 г. Протокол от Картахена (2/00, Recueil, стр. I-9713, точка 5;
• [4]  Дело C-137/12, Комисия/Съвет, EU:C:2013:675, т. 53; Решение от 2009 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (C-411/06, Сборник, I‑7585, точка 46 и цитираната там съдебна практика; дело C-490/10, Парламент/Съвет, EU:C:2012:525, т. 45; Решение от 6 ноември 2008 г. по дело Парламент/Съвет (C-155/07, Сборник, стр. I-08103, точка 34).
• [5]  Решение от 11 септември 2003 г. по дело Комисия/Съвет (C-211/01, Recueil, стр. І-08913, точка 40); Решение от 2009 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (C-411/06, Сборник, I‑7585, точка. 47; Решение от 2006 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (C-178/03, Сборник стр. I-107, точки 43 – 56).
• [6]  Решение от 2006 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (C-178/03, Сборник стр. I-107, точка 57; Съединени дела C-164/97 и C‑165/97 Парламент/Съвет [1999] Сборник, стр. I-1139, точка 14; Решение от 1991 г. по дело Комисия/Съвет („Титаниев диоксид“) (C-300/89, Сборник, стр. I-2867, точки 17-25; Решение от 2004 г. по дело Комисия/Съвет (C-338/01, Сборник, стр. I-4829 (Събиране на косвени данъци), точка 57).
• [7]  Комисията по традиция се е позовала само на параграф 2. Като скорошен пример вж. например предложението за изменение Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (COM(2016) 248 final).

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (15.5.2017)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
(COM(2016)0128 – C8‑0114/2016 – 2016/0070(COD))

Докладчик по становище: Вики Форд

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да вземе предвид следните изменения:

Изменение    1 Предложение за директива Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1)  Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Спазването на тези принципи е доразработено от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията и зачитане на правата на работниците.	(1)  Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Спазването на тези принципи е доразработено от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията и борба с нелоялната конкуренция, като същевременно се гарантира зачитането на правата на работниците. Разликата във възнагражденията или заплатите, както и достъпът до капитал сами по себе си не следва да се считат за нелоялна конкуренция.
Изменение    2 Предложение за директива Съображение 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2)  Свободата на предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги в друга държава членка, в която могат да командироват временно свои работници с цел предоставяне на услугите там.	(2)  Свободата на предоставяне на услуги включва правото на предприятията да предоставят услуги в друга държава членка, в която могат да командироват временно свои работници с цел предоставяне на услугите там. Временният характер на предоставянето на услуги следва да се определя за всеки отделен случай въз основа на продължителността, редовността, периодичността и непрекъснатостта на услугата. В член 56 от ДФЕС се предвижда забрана на ограниченията на свободното предоставяне на услуги.
Изменение    3 Предложение за директива Съображение 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3)  В съответствие с член 3 от ДЕС Съюзът насърчава социалната справедливост и закрила. В член 9 от ДФЕС на Съюза е определена задачата да насърчава висока степен на заетост, да осигурява адекватна социална закрила и да се борби срещу социалното изключване.	(3)  В съответствие с член 3 от ДЕС Съюзът насърчава социалната справедливост и закрила. В член 9 от ДФЕС на Съюза е определена задачата да насърчава висока степен на заетост, да осигурява адекватна социална закрила и да се бори срещу социалното изключване чрез високи равнища на образование, обучение и защита на човешкото здраве.
Изменение    4 Предложение за директива Съображение 3 а (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(3a)  Борбата с измамите, социалния дъмпинг, злоупотребите и заобикалянето на правилата по отношение на командироването на работници е приоритет. Следователно укрепването на правилата на Съюза по отношение на командироването е абсолютно задължително.
Изменение    5 Предложение за директива Съображение 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4)  Почти двадесет години след приемането на Директивата относно командироването на работници е необходимо да се направи оценка дали тя все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и необходимостта от закрила на командированите работници.	(4)  Почти двадесет години след приемането на Директивата относно командироването на работници и с оглед на множеството случаи на измами, както и неподходящото национално законодателство, тя все още не постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и необходимостта от закрила на командированите работници.
Изменение    6 Предложение за директива Съображение 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5)  Принципът на равното третиране и забраната на всякаква дискриминация на основание националност са залегнали в правото на ЕС още с учредителните договори. Принципът на еднаквото заплащане е осъществен чрез вторичното законодателство не само по отношение на заплащането на мъжете и жените, но и по отношение на служителите със срочни договори и сравнимите с тях постоянни служители, както и по отношение на работниците на непълно и пълно работно време или по отношение на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и сравнимите с тях работници на предприятието ползвател.	(5)  Принципът на равното третиране и забраната на всякаква дискриминация на основание националност са залегнали в правото на ЕС още с учредителните договори. Принципът на еднаквото заплащане е осъществен чрез вторичното законодателство не само по отношение на заплащането на мъжете и жените, но и по отношение на служителите със срочни договори и сравнимите с тях постоянни служители, както и по отношение на работниците на непълно и пълно работно време или по отношение на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и сравнимите с тях работници на предприятието ползвател. При прилагането на тези принципи трябва да се зачита и взема предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.
Обосновка
Вж., наред с други, дела C-341/05, Laval, точка 60, C-490/04, точка 19, съединени дела C-49/98, C-50/98, C-52/98 до C-54/98 и C-68/98 до C-71/98.
Изменение    7 Предложение за директива Съображение 5 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5a)  В членове 3 и 8 от Регламента „Рим І“ се уточнява, че индивидуалният трудов договор се урежда от правото, избрано от съответните страни. Подобен избор не може да лишава работника от закрилата на задължителните правила на закона на държавата, които биха се прилагали, ако страните не бяха направили избор.
Изменение    8 Предложение за директива Съображение 6 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(6a)  Свободата на работодателите и на работниците да изберат приложимото право следва да бъде един от основните елементи на свободното движение на работниците и свободното предоставяне на услуги.
Изменение    9 Предложение за директива Съображение 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7)  В Регламента Рим І е предвидено, че държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава	(7)  В Регламента „Рим І“ освен това е предвидено, че държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава.
Изменение    10 Предложение за директива Съображение 7 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(7a)  В практиката на Съда на ЕС е установено, че командированите работници по никакъв начин не получават достъп до пазара на труда на приемащата държава, ако се завърнат в своята държава на произход след приключването на работата си.
Изменение    11 Предложение за директива Съображение 7 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(7б)  Съдът на ЕС постановява, че временното естество на предоставянето на услуги трябва да се определя предвид продължителността, редовността, периодичността и непрекъснатостта на услугата. Доставчикът на услуги по смисъла на Договора може да се снабди с необходимата инфраструктура в приемащата държава членка за целите на изпълнението на въпросните услуги.
(Дело C-55/94, Reinhard Gebhard/Consiglio dell'Ordine degli Avvocati e Procuratori di Milano, [1995] Recueil, стр. I-04165, точка 39; дело C-396/1, Sähköalojen ammattiliitto ry/Elektrobudowa Spółka Akcyjna [2015])
Изменение    12 Предложение за директива Съображение 7 в (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(7в)  Една от целите на Директива 2014/67/ЕС също така е да се определи истинското командироване и да се предотвратят нарушения и заобикаляне на закона.
Изменение    13 Предложение за директива Съображение 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8)  С оглед на голямата продължителност на някои командировки е необходимо да се предвиди, че в случай на командировки, продължаващи за срок, по-голям от 24 месеца, приемащата държава членка се счита за държавата, в която се извършва работата. Поради това в съответствие с принципа от Регламента Рим І към трудовия договор на такива командировани работници се прилага правото на приемащите държави членки, ако страните по договора на се избрали друго приложимо право. Ако е избрано друго приложимо право, то обаче на може да води до лишаване на работника от закрилата, която му предоставят разпоредби, по отношение на които правото на приемащата държава членка постановява, че не може да бъде получена дерогация чрез постигнато споразумение. Тази уредба следва да се прилага от началото на командировката, винаги когато се предвижда тя да продължи повече от 24 месеца, и от първия ден след изтичането на 24-месечния срок, когато продължителността ѝ ефективно надхвърля този срок. Това правило не засяга правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободата на предоставяне на услуги и при обстоятелства, когато командировката надвишава 24 месеца. Целта е единствено да се създаде правна сигурност по отношение на прилагането на Регламента Рим І към дадена конкретна ситуация, без да се внасят каквито и да било изменения в посочения регламент. Работникът ще се ползва по-специално със закрилата и ползите по Регламента Рим І.	заличава се
Изменение    14 Предложение за директива Съображение 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9)  В практиката на Съда е добре установено, че ограниченията на свободата на предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от належащи причини във връзка с обществения интерес и че тези ограничения трябва да бъдат пропорционални и необходими.	(9)  Член 56 от ДФЕС изисква премахването на всички ограничения на свободното предоставяне на услуги дори ако такова ограничение се прилага, без да се прави разлика между национални доставчици на услуги и доставчици на услуги от други държави членки, когато то може да възпрепятства, затрудни или да намали привлекателността на дейността на доставчик на услуги, установен в друга държава членка, в която той законно предлага подобни услуги. В практиката на Съда е добре установено, че ограниченията на свободата на предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от належащи причини във връзка с обществения интерес, и че тези ограничения трябва да бъдат подходящи, пропорционални и необходими.
Изменение    15 Предложение за директива Съображение 9 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(9a)  В Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги се предвиждат редица разпоредби, за да се гарантира, че всички доставчици на услуги изпълняват и спазват правилата относно командироването на работници. В член 4 от директивата за осигуряване на изпълнението се предвижда списък на елементи, които следва да бъдат оценени, за да се определи действителното командироване и да се предотвратяват нарушения и заобикаляне на закона.
Изменение    16 Предложение за директива Съображение 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10)  Поради изключително мобилното естество на работата в международния автомобилен транспорт изпълнението на Директивата относно командироването на работници поставя специфични правни въпроси и води до специфични трудности (особено когато връзката със засегнатата държава членка не е достатъчна). Би било най-подходящо тези предизвикателства да бъдат разрешени чрез специално законодателство за сектора, заедно с други инициативи на ЕС, насочени към подобряване на функционирането на вътрешния пазар в сектора на пътния транспорт.	(10)  Поради изключително мобилното естество на работата в международния транспорт командироването на работници поставя специфични правни въпроси и води до специфични трудности (особено когато връзките със засегнатата държава членка не са достатъчни). Комисията обяви, че ще разгледа този въпрос чрез специфично за сектора законодателство и така ще изключи този сектор от разпоредбите на Директива 96/71/ЕО. Следователно транспортни услуги като транзитното преминаване, международния транспорт и свързания каботаж са изключени от обхвата на настоящата директива.
Изменение    17 Предложение за директива Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11)  На един конкурентен вътрешен пазар доставчиците на услуги се конкурират не само въз основа на разходите за труд, но и въз основа на фактори като производителност и ефективност или качеството и иновативността на своите стоки и услуги.	(11)  На един конкурентен вътрешен пазар доставчиците на услуги се конкурират не само въз основа на разходите, но и въз основа на фактори като наличие на умения, производителност и ефективност, а възнагражденията винаги зависят от редица параметри, включително опит, профил, равнище на отговорности, условия на пазара на труда, или от качеството и иновативността на техните стоки и услуги.
Обосновка
Съгласно отговора на въпрос с искане за писмен отговор, даден от комисаря Йотингер от името на Комисията (E-008821/2016, 25.1.2017 г). „В институциите на ЕС, както и във всяка организация, възнаграждението се определя въз основа на редица параметри, включващи опит, профил, равнище на отговорности, условия на пазара на труда и др.“
Изменение    18 Предложение за директива Съображение 11 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(11a)  Зачитането на многообразието от национални системи на колективните трудови правоотношения, както и на автономността на социалните партньори е признато изрично в ДФЕС.
Изменение    19 Предложение за директива Съображение 12
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12)  В компетентностите на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие със своето право и своята практика. Националните правила относно възнагражденията, приложими към командированите работници, трябва да бъдат мотивирани от необходимостта от закрила на командированите работници и не трябва непропорционално да ограничават трансграничното предоставяне на услуги.	(12)  В компетентностите на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие със своето право и своята практика. Тези национални правила относно възнагражденията, приложими към командированите работници, трябва обаче да бъдат пропорционални, недискриминационни и мотивирани от необходимостта от закрила на командированите работници и не трябва непропорционално да ограничават трансграничното предоставяне на услуги.
Изменение    20 Предложение за директива Съображение 12 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(12a)  Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС социалната защита на работниците може да бъде призната за императивно изискване, оправдаващо налагането на задължения, които биха могли да представляват ограничаване на свободното предоставяне на услуги. Това обаче не е така в случаите, когато наетите от работодателя работници са временно заети с извършването на работа в приемащата държава членка и се ползват от еднаква или по същество сходна защита по силата на задълженията, които работодателят вече има в държавата членка, в която е установен. Това е особено важно с цел недопускане на допълнителни задължения, за каквито предприятията вече носят отговорност по отношение на същите периоди на заетост в държавите членки, в които са установени. Съдът на ЕС също така не приема за законни национални разпоредби, които затрудняват предоставянето на услуги от страна на предприятия от други държави членки в сравнение с предприятия, установени на националната територия, и следователно възпрепятстват свободното движение на услуги.
(Arblade, съединени дела 369/96 и 376/96 (точка 51) Seco, съединени дела 62 и 63/81, Seco SA/ Etablissement d’Assurance contre la Vieillesse et l’Invalidité и Raymond Vander Elst/Office des Migrations Internationales, Дело C-43/93.)
Изменение    21 Предложение за директива Съображение 12 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(12б)  Съдът на ЕС също така е изяснил, че разпоредбите, свързани с колективните трудови договори, сами по себе си не могат да съставляват изключение, свързано с обществения ред, по смисъла на член 3, параграф 10 от Директива 96/71/ЕО.
(C-319/06, Комисия на Европейските общности/ Велико херцогство Люксембург, точка 64)
Изменение    22 Предложение за директива Съображение 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13)  Елементите на възнаграждението съгласно националното право или общоприложими колективни трудови договор следва да бъдат ясни и прозрачни за всички доставчици на услуги. Поради това е оправдано на държавите членки да бъде наложено задължението да публикуват съставните елементи на възнагражденията на единния уебсайт, предвиден в член 5 от Директивата за осигуряване на изпълнението.	(13)  Информацията относно съставните елементи на възнагражденията съгласно националното право или колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими по смисъла на член 3, параграф 8, следва да бъдат ясни, актуални, прозрачни и обществено достъпни за всички доставчици на услуги. Поради това е оправдано на държавите членки да бъде наложено задължението да публикуват тази информация на единния уебсайт, предвиден в член 5 от Директивата за осигуряване на изпълнението. Социалните партньори също така са задължени да оповестяват публично всички колективни трудови договори, приложими съгласно настоящата директива. По същия начин чуждестранните подизпълнители следва да бъдат информирани писмено относно условията на заетост, които следва да прилагат по отношение на командированите работници.
Изменение    23 Предложение за директива Съображение 13 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(13a)  Всички въведени с настоящата директива мерки следва да бъдат обосновани и пропорционални, така че да не се създават административни тежести, нито да се ограничава потенциалът на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), за създаване на нови работни места, като същевременно се защитават командированите работници.
Изменение    24 Предложение за директива Съображение 14
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(14)  Законовите, подзаконовите и административните разпоредби или колективните трудови договори, приложими в държавите членки, могат да гарантират, че използването на подизпълнители не дава на предприятията възможност да избягват правилата, гарантиращи определени условия на наемане на работа, обхващащи възнагражденията. Когато на национално равнище съществуват такива правила относно възнагражденията, държавите членки могат да ги прилагат по недискриминационен начин към предприятията, командироващи работници на тяхна територия, при условие че те не ограничават непропроционално трансграничното предоставяне на услуги.	(14)  Държавите членки имат свободата да установяват на своя територия подходящи мерки по отношение на доставчиците на услуги, в т.ч. доставчици на услуги от друга държава членка, с цел гарантиране на спазването на приложимите правила относно командироването, когато става въпрос за вериги от подизпълнители. По отношение на строителния сектор държавите членки вече са задължени съгласно Директива 2014/67/ЕС да въведат подходящи мерки, свързани с носената отговорност, с цел гарантиране на лоялна конкуренция и на правата на работниците. Следователно законовите, подзаконовите и административните разпоредби или колективните трудови договори, общоприложими в държавите членки, могат да гарантират, че използването на подизпълнители не дава на предприятията възможност да избягват правилата, гарантиращи определени условия на наемане на работа, обхващащи възнагражденията. Когато на национално равнище съществуват такива правила относно възнагражденията, държавите членки могат да ги прилагат по недискриминационен начин към предприятията, командироващи работници на тяхна територия, при условие че те не ограничават непропроционално трансграничното предоставяне на услуги.
Изменение    25 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка - 1 (нова) Директива 96/71/ЕО Член 1 – параграф 2
Текст в сила Изменение   (-1)  В член 1 параграф 2 се заменя със следното: „2.  Настоящата директива не се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав.“ “2.  Настоящата директива не се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав, както и спрямо транспортни услуги като транзитното преминаване, международния транспорт и свързания каботаж.“
Изменение    26 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 Директива 96/71/ЕО Член 2а
Текст, предложен от Комисията Изменение Член 2а Член 2а 1.  Когато очакваната или ефективната продължителност на командироването надвишава двадесет и четири месеца, държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, се счита за страната, в която обичайно се извършва неговата работа. 1.  Когато ефективната продължителност на непрекъснатата командировка на работник надвишава двадесет и четири месеца, държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, се счита за страната, в която обичайно се извършва неговата работа, освен ако страните са се договорили да прилагат друго право съгласно член 3, параграф 1 от Регламента „Рим І“.   1a.  Работодателят може, на базата на основателни причини, да поиска компетентният орган в приемащата държава членка да предостави дерогация до двадесет и четири месеца.   Компетентният орган на приемащата държава членка взема решение относно всяко искане за дерогация в съответствие с член 4 от Директива 2014/67/ЕС и в съответствие с Регламент 883/2004/ЕО, по обоснован, пропорционален и недискриминационен начин.   Преди да вземе решение във връзка с такова искане за дерогация, компетентният орган на приемащата държава членка се консултира с компетентните органи на приемащата държава членка на работодателя в съответствие с членове 6 и 7 от Директива 2014/67/ЕС. 2.  За целите на параграф 1 в случай на заместване на командировани работници, извършващи същата задача на същото място, предвид се взема общата продължителност на периодите на командироване на съответните работници, по отношение на работниците, командировани за ефективен срок от поне шест месеца.
Изменение    27 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – тире 2 – уводна част
Текст, предложен от Комисията Изменение -  от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими по смисъла на параграф 8: -  от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими по смисъла на параграф 8, при условие че те са публикувани на единния официален национален уебсайт, посочен в член 5 от Директива 2014/67/ЕС:
Изменение    28 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – раздел 2 – буква б
Текст, предложен от Комисията Изменение б)  минимален брой платени почивни дни; б)  минимален платен годишен отпуск;
Изменение    29 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – раздел 2 – буква ж a (нова)
Текст, предложен от Комисията Изменение   жа)  ставки на надбавки за покриване на пътните разходи, разходите за храна и квартирните разходи на работниците, изпратени далеч от дома по професионални причини.
Изменение    30 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията Изменение За целите на настоящата директива възнаграждение означава всички елементи на възнаграждението, определени за задължителни от националните законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими, и/или при отсъствие на система за обявяване, че дадени колективни трудови договори или арбитражни решения са общоприложими, други колективни трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграф 8, втора алинея в държавата членка, на чиято територия е командирован работникът. За целите на настоящата директива възнаграждението се определя в съответствие с националното законодателство и/или практиката на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, посредством националните законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими, и/или при отсъствие на система за обявяване, че дадени колективни трудови договори или арбитражни решения са общоприложими, други колективни трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграф 8, втора алинея в държавата членка, на чиято територия е командирован работникът.   За изчисляването на възнаграждението по смисъла на настоящата директива се вземат предвид минималните ставки на заплащане, включително заплащане за почасова работа и/или заплащане според изработеното, съобразно групите на заплащане и ставките за извънреден труд, както и други задължителни елементи. Елементите, използвани за изчисляване на възнаграждението, трябва да представляват елементи, които се изплащат на наетите на местно равнище работници, в съответствие с разпоредбите на настоящия член.   Ако възникнат разходи във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, и те се осигуряват от работодателя, тези разходи, изплатени като компенсация, не се считат за част от минималните ставки на заплащане.
Изменение    31 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – алинея 3
Текст, предложен от Комисията Изменение Държавите членки публикуват на единния официален национален уебсайт, посочен в член 5 от Директива 2014/67/ЕС, съставните елементи на възнаграждението в съответствие с буква в). Държавите членки публикуват на единния официален национален уебсайт, посочен в член 5 от Директива 2014/67/ЕС, съставните елементи на възнаграждението, техния географски обхват и обхват по отношение на лицата, както и метода на изчисляването им, в съответствие с буква в).   За целите на изчисляването на сумите, дължими на командирован работник, се избягва дублирането на плащания с еднакво или сходно естество.   Погрешното изчисляване или пропуските в плащанията за командирован работник в резултат на недостъпна, грешна или недостатъчна информация, публикувана на единния официален национален уебсайт, няма да бъдат санкционирани от националните органи.
Изменение    32 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а а (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 - а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   aa)  добавя се следният параграф:   „1-a.  Доставчиците на услуги са освободени от задължението за уреждане на глобите, налагани за заплащане под минималната заплата, определена от правото на приемащата държава членка, ако е налице доказателство, че приемащата държава членка не е изпълнила задължението си за публикуване на единния официален национален уебсайт, посочен в член 5 от Директива 2014/67/ЕС, на съставните елементи на възнаграждението в съответствие с буква в) или ако информацията не е предоставена по ясен, прозрачен и недвусмислен начин.
Изменение    33 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква б Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1а
Текст, предложен от Комисията Изменение 1a.  Ако предприятията, установени на територията на една държава членка, са задължени съгласно законови, подзаконови и административни разпоредби или колективни трудови договори да сключват в контекста на своите договорни задължения договори за подизпълнение само с предприятия, които гарантират определени условия на работа, обхващащи възнаграждението, държавата членка може на недискриминационна и пропорционална основа да предвиди, че за такива предприятия съществува същото задължение по отношение на договорите за подизпълнение с предприятията, посочени в член 1, параграф 1 и командироващи работници на нейна територия. 1a.  Ако предприятията, установени на територията на една държава членка, са задължени съгласно законови, подзаконови и административни разпоредби или колективни трудови договори да сключват в контекста на своите договорни задължения договори за подизпълнение само с предприятия, които гарантират определени условия на работа, обхващащи възнаграждението, държавата членка, която се възползва от възможността, предвидена в настоящия параграф, гарантира, че предприятие, което сключва договори за подизпълнение с друго предприятие, съгласно посоченото в член 1, параграф 1 от настоящата директива, уведомява писмено това предприятие относно условията на работа, обхващащи възнаграждението, които трябва да се гарантират, преди страните да влязат в съответните договорни отношения.
Изменение    34 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква б a (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 а а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   бa)  добавя се следният параграф:   „1aa.  От изпълнителя се изисква да предостави на подизпълнителя информация относно условията на труд, включително заплащането, които се прилагат по ясен, прозрачен и недвусмислен начин.   Подизпълнителят е освободен от задължението да гарантира определени условия за наемане на работа, свързани с покриване на възнаграждението, съгласно параграф 1, установени в предприятието на предприемача, когато е налице доказателство, че предприемачът не бил правилно информиран от изпълнителя.“
Изменение    35 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в а (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 б а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   вa)  добавя се следният параграф:   „1бa.  Предприятието ползвател уведомява агенцията за временна заетост по ясен, прозрачен и недвусмислен начин за прилаганите разпоредби по отношение на условията на труд и заплащане.“
Изменение    36 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в б (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 б б (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   вб)  добавя се следният параграф:   „1бб. Трябва да бъдат засилени координацията между националните инспекции по труда и европейското сътрудничество в борбата срещу измамите във връзка с командироването.“
Изменение    37 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в в (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 7 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията Изменение   вв)  в параграф 7 втората алинея се заличава.
Изменение    38 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква д а (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 10 а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   да)  добавя се следният параграф:   „10а.  Държавите членки, след консултация със социалните партньори и в съответствие с традициите и практиките на всяка държава членка, освобождават работодателите и работниците от изискванията, съдържащи се в член 3, параграф 1, букви а), б) и в) по-горе, когато дейностите на работодателя и работниците се осъществяват в следните сектори:   a)  производството, доставката, обслужването или поддръжката на машини, оборудване и всякакви други продукти, предназначени за организации, предоставящи медицинско лечение на граждани на Съюза;   б)  производството, доставката, обслужването или поддръжката на машини, оборудване и всякакви други продукти, предназначени за сектора на отбраната, или в други области, необходими за отбраната на държава членка или на Съюза;   в)  производството, доставката, обслужването или поддръжката на машини, оборудване и всякакви други продукти в авиокосмическия сектор;   г)  производството, доставката, обслужването или поддръжката на машини, оборудване и всякакви други продукти в сектора на железопътния транспорт;   д)  производството, доставката, обслужването или поддръжката на машини, оборудване и всякакви други продукти, които са важни за критичната националната инфраструктура на една или повече държави членки, включително и доставката на услуги за енергоснабдяване и телекомуникации;   е)  производството, доставката, обслужването или поддръжката на машини, оборудване и всякакви други продукти, които са важни за опазването на сигурността на границите на държава членка или на Съюза;   ж)  производството, доставката, обслужването или поддръжката на машини, оборудване и всякакви други продукти, които са от значение за здравето и безопасността на работниците или гражданите на Съюза.
Обосновка
Много производители в целия Европейски съюз продават стоките си (например медицински скенери) с договор за сервизно обслужване и поддръжка през целия жизнен цикъл на продукта. Целта на този член е да се даде възможност на държавите членки да освободят командированите работници от определени изисквания, които, ако се приложат, биха ограничили възможността им за свободно предоставяне на дадена услуга в друга държава членка.
Изменение    39 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква д б (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 10 б (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   дб)  добавя се следният параграф:   10б.  Държавите членки, след консултация със социалните партньори и в съответствие с традициите и практиките на всяка държава членка, освобождават работодателите и работниците от изискванията, съдържащи се в член 3, параграф 1, букви а), б) и в) по-горе, когато дейностите на работодателя и работниците са за целите на улесняването на образованието и обучението на работниците или други лица.
Обосновка
Много производители в целия Европейски съюз продават стоките си (например медицински скенери) с договор за сервизно обслужване и поддръжка през целия жизнен цикъл на продукта. Целта на този член е да се даде възможност на държавите членки да освободят командированите работници от определени изисквания, които, ако се приложат, биха ограничили възможността им за свободно предоставяне на дадена услуга в друга държава членка.

ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги
Позовавания	COM(2016)0128 – C8-0114/2016 – 2016/0070(COD)
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	EMPL 11.4.2016
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	IMCO 11.4.2016
Докладчик по становище Дата на назначаване	Vicky Ford 20.4.2016
Разглеждане в комисия	28.11.2016	6.3.2017	25.4.2017
Дата на приемане	11.5.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 14 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Dita Charanzová, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Pascal Durand, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Jiří Pospíšil, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Lucy Anderson, Pascal Arimont, Birgit Collin-Langen, Edward Czesak, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Kaja Kallas, Othmar Karas, Arndt Kohn, Julia Reda, Marc Tarabella, Ulrike Trebesius
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Anne-Marie Mineur

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

21	+
ALDE ECR EFDD GUE/NGL PPE     S&D	Dita Charanzová, Kaja Kallas, Jasenko Selimovic Edward Czesak, Daniel Dalton, Ulrike Trebesius Robert Jarosław Iwaszkiewicz Anne-Marie Mineur Pascal Arimont, Carlos Coelho, Birgit Collin-Langen, Anna Maria Corazza Bildt, Ildikó Gáll-Pelcz, Othmar Karas, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Jiří Pospíšil, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein Lidia Joanna Geringer de Oedenberg

14	-
EFDD GUE/NGL S&D     Verts/ALE	Marco Zullo Dennis de Jong Lucy Anderson, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, , Sergio Gutiérrez Prieto, Arndt Kohn, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler, Marc Tarabella Pascal Durand, Julia Reda

2	0
ECR ENF	Anneleen Van Bossuyt Mylène Troszczynski

	Поправки на гласуването
+
-	Anne-Marie Mineur
0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (22.6.2017)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно предложението за директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
(COM(2016)0128 – C8-0114/2016 – 2016/0070(COD))

Докладчик по становище: Жан-Мари Кавада

КРАТКА ОБОСНОВКА

Въведение

На 8 март 2016 г.[1] Комисията прие предложение за преразглеждане на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници.[2] Предложението се придружава от оценка на въздействието.[3] Комисията отбелязва, че 20 години след приемането ѝ Директива 96/71/ЕО вече не гарантира това при настоящите икономически и социални условия в държавите членки, поради което тя внесе настоящото предложение за целенасочено преразглеждане на директивата. Предложението има за цел преодоляване на конкретните проблеми, установени от няколко изменения.

Според Комисията целта на предложението е да се улесни предоставянето на услуги в други държави в условията на лоялна конкуренция и при зачитане на правата на командированите работници, които са наети в една държава членка и изпратени на временна работа в друга държава членка от техния работодател. По-конкретно целта на предложението е да се гарантират справедливи условия на заплащане и еднакви условия на конкуренция за командироващите и местните дружества в приемащата държава.

Мотивирано становище и „жълт картон“

В рамките на крайния срок, посочен в член 6 от Протокол № 2, четиринадесет камари на национални парламенти изпратиха мотивирани становища до Комисията с изявление, че предложението не е в съответствие с принципа на субсидиарност, като с това задействаха т.нар. процедура „жълта картон“. Основните доводи, посочени в мотивираните становища, бяха, че съществуващите правила са достатъчни и адекватни, равнището на Съюза не е подходящото равнище на действие, в предложението не се признава изрично компетентността на държавите членки по отношение на заплащането и условията на труд, както и това, че обосновката, представена в предложението по отношение на принципа на субсидиарност, е твърде кратка. Въпреки това, след разглеждане на аргументите, Комисията реши да запази предложението, като в съобщението си до Европейския парламент, Съвета и националните парламенти от 20 юли 2016 г. заявява, че предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Съвместимост с правото на ЕС

В допълнение към възраженията, повдигнати от националните парламенти, в комисията бяха повдигнати и въпроси относно съвместимостта на предложението с някои елементи на правото на ЕС. Те засягат най-вече връзката на предложението със следните правни актове и норми:

- Регламент (ЕО) № 593/2008 (наричан по-нататък „Регламент Рим I“)[4], който по отношение на договори, сключени от 17 декември 2009 г. нататък, заменя Конвенцията за приложимото право към договорните задължения („Римската конвенция“[5]),

- Регламент № 1215/2012[6] (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел I“), в който се определят правилата за компетентността в областта на индивидуалните трудови договори,

- Директива 2014/67/ЕС Директива 96/71/ЕО за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО (наричана по-долу за краткост „Директива за осигуряване на изпълнението“)[7] и

- свободата на предоставяне на услуги, предвидена в членове 26 и 56 от ДФЕС.

По отношение на регламента „Рим I“ бяха повдигнати въпроси, по-специално относно съвместимостта на член 2а от предложението с член 8 от регламента и относно това дали предложението може да се разглежда като изменение на регламента, и ако това е така, дали е целесъобразно един регламент да се изменя посредством директива.

По отношение на регламент „Брюксел I“ основният въпрос, който се повдига, е дали член 2а от предложението може да окаже влияние върху прилагането на правилата относно компетентността по членове 20 – 23 от регламента.

И накрая, дали въвеждането на 24-месечен период, след изтичането на който трудовото право на приемащата държава следва да се прилага спрямо командирования работник, може да се счита за нарушение на принципа на свободното предоставяне на услуги в рамките на вътрешния пазар чрез ограничаване на трансграничното предоставяне на услуги посредством командировани работници.

Комисията по правни въпроси е комисията, която отговаря за спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и за тълкуването на правото на Съюза и за съответствието на актовете на Съюза с първичното право. В това си качество комисията разгледа аргументите, повдигнати в мотивираните становища. На 29 ноември 2016 г. комисията изслуша Правната служба на Парламента по въпроси, повдигнати от членовете на ЕП във връзка със съвместимостта на предложението с достиженията на правото на ЕС и с Договорите.

Позицията на докладчика

След внимателно разглеждане на повдигнатите въпроси докладчикът стигна до заключенията, представени накратко по-долу, които също така са отразени в предложените изменения към предложението на Комисията.

Що се отнася до връзката между член 8 от регламент „Рим I“ и член 2а от предложението, трябва да се вземат под внимание разпоредбите на член 23 от регламента, който гласи, както следва: „С изключение на член 7 настоящият регламент не засяга прилагането на разпоредби на общностното право, които по конкретни въпроси предвиждат стълкновителни норми относно договорните задължения.“ В член 23 се уточнява, че регламент „Рим I“ има за цел да определи общите правила на международното частно договорно право в рамките на ЕС. Това е разяснено по-подробно във връзка с Директивата относно командироването на работници в съображение 34 от Регламента. Заключението на докладчика е, че предложението ще представлява категорично lex specialis, който има предимство пред регламент „Рим I“.

По отношение на Регламент Брюксел I не изглежда, че предложението ще бъде в противоречие с предвидените в регламента правила за избор на съд или ще въведе съществени промени в тях. В член 21 от регламента са изброени съдилищата, пред които служителите може да предявят иск срещу своя работодател. Едно от възможните решения, с което разполагат служителите, е „съдилищата на мястото, в което или от което работникът обичайно полага своя труд“. От това следва, че ако мястото на полагане на труд на работника – предмет на Директивата относно командироването на работници, се премести от държавата членка по произход в приемаща държава членка, след 24 месеца съдилищата на приемащата държава членка ще са компетентни да разгледат спора, ако служителят избере този форум.

Макар че свободата на предоставяне на услуги е един от основните принципи на правото на ЕС, тя не е неограничена. Съдът на ЕС постанови, че мярка, която има ограничително въздействие върху свободното предоставяне на услуги, може да бъде обоснована, „доколкото отговаря на императивно съображение от общ интерес, доколкото този интерес не е защитен от правните норми, приложими за предоставящия услугата в държавата членка, където е установен, доколкото е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и доколкото не надхвърля необходимото за нейното постигане“.[8] Освен това Съдът на ЕС призна социалната защита на командированите работници като изискване от обществен интерес, което може да обоснове ограничаването на свободното предоставяне на услуги.[9]

Заключението на докладчика следователно е, че предложението представлява подходяща мярка за осъществяването на целите, които преследва, и че то не отива по-далеч от необходимото, поради което то е в съответствие и с принципа на пропорционалност.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да вземе предвид следните изменения:

Изменение     1 Предложение за директива Съображение 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1)  Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Спазването на тези принципи е доразработено от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията и зачитане на правата на работниците.	(1)  Свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар в Съюза, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Спазването и прилагането на тези принципи са доразработени от Съюза с цел гарантиране на равни условия за предприятията и зачитане на правата на работниците и гарантиране на свободата на трудова мобилност на вътрешния пазар.
Изменение     2 Предложение за директива Съображение 1 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1a)  Съгласно член 153, параграф 5 от ДФЕС Съюза не разполага с правомощия по отношение на регламентирането на заплащането.
Изменение    3 Предложение за директива Съображение 3 а (ново)
Текст, предложен от Комисията Изменение   (3а)  С цел да се осигури правилното прилагане на настоящата директива е необходимо да се засили координацията между службите на инспекциите по труда на държавите членки, както и европейското сътрудничество в областта на борбата с измами чрез командироване, и да се провери дали плащането на социалноосигурителни вноски за командированите работници се извършва редовно към съответния орган на държавата членка по произход.
Изменение    4 Предложение за директива Съображение 4
Текст, предложен от Комисията Изменение (4)   Почти двадесет години след приемането на Директивата относно командироването на работници е необходимо да се направи оценка дали тя все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и необходимостта от закрила на командированите работници. (4)  Почти двадесет години след приемането на Директивата относно командироването на работници е необходимо да се направи оценка дали тя все още постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване на предоставянето на услуги и необходимостта от подходяща закрила на командированите работници. Поради това са необходими нови и по-силни инструменти за насърчаване на лоялната конкуренция между дружествата от ЕС, за улесняване на трансграничното предоставяне на услуги и за борба с измамите и злоупотребите в тази област в съответствие с прилагането на Директива 2014/67/ЕС. Също така е необходимо да се създаде европейски информационен портал на всички езици на държавите членки с цел разясняване на съответното законодателство, националните различия и допълнителните действия, които следва да бъдат предприети от службите за посредническа дейност, потенциалните бенефициенти и работниците.
Изменение     5 Предложение за директива Съображение 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5)  Принципът на равното третиране и забраната на всякаква дискриминация на основание националност са залегнали в правото на ЕС още с учредителните договори. Принципът на еднаквото заплащане е осъществен чрез вторичното законодателство не само по отношение на заплащането на мъжете и жените, но и по отношение на служителите със срочни договори и сравнимите с тях постоянни служители, както и по отношение на работниците на непълно и пълно работно време или по отношение на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и сравнимите с тях работници на предприятието ползвател.	(5)  Принципът на равното третиране и забраната на всякаква дискриминация на основание националност са залегнали в правото на ЕС още с учредителните договори и ЕС насърчава спазването на тези принципи, като гарантира тяхното прилагане във всички държави членки. Принципът на еднаквото заплащане е осъществен чрез вторичното законодателство не само по отношение на заплащането на мъжете и жените, но и по отношение на служителите със срочни договори и сравнимите с тях постоянни служители, както и по отношение на работниците на непълно и пълно работно време или по отношение на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и сравнимите с тях работници на предприятието ползвател. При прилагането на тези принципи трябва да се взема предвид свързаната съдебна практика на Съда на Европейския съюз относно тълкуването на Договорите.
Изменение     6 Предложение за директива Съображение 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7)  В Регламента Рим І е предвидено, че държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава	(7)  В Регламента Рим І е предвидено, че държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава В него не се конкретизира или определя понятието „временно нает“. Поради това от съществено значение е за командированите работници, които по дефиниция полагат труд в друга държава членка за ограничен срок от време, в настоящата директива да бъде въведена специална разпоредба, за да се предвиди срок, след който държавата, в която се предоставя услугата, се счита за обичайното място на наемане на работа. Следва да се уточни, че тази специална разпоредба е недискриминационна, прозрачна и пропорционална и не засяга реда и условията за наемане на работа, които са по-благоприятни за работещото лице.
Обосновка
Въвеждането на определен срок от време, след който държавата, в която се предоставя услугата, се счита за обичайното място на наемане на работа, не засяга евентуалната продължителност на временното предоставяне на услуги.
Изменение     7 Предложение за директива Съображение 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8)  С оглед на голямата продължителност на някои командировки е необходимо да се предвиди, че в случай на командировки, продължаващи за срок, по-голям от 24 месеца, приемащата държава членка се счита за държавата, в която се извършва работата. Поради това в съответствие с принципа от Регламента Рим І към трудовия договор на такива командировани работници се прилага правото на приемащите държави членки, ако страните по договора на се избрали друго приложимо право. Ако е избрано друго приложимо право, то обаче на може да води до лишаване на работника от закрилата, която му предоставят разпоредби, по отношение на които правото на приемащата държава членка постановява, че не може да бъде получена дерогация чрез постигнато споразумение. Тази уредба следва да се прилага от началото на командировката, винаги когато се предвижда тя да продължи повече от 24 месеца, и от първия ден след изтичането на 24-месечния срок, когато продължителността ѝ ефективно надхвърля този срок. Това правило не засяга правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободата на предоставяне на услуги и при обстоятелства, когато командировката надвишава 24 месеца. Целта е единствено да се създаде правна сигурност по отношение на прилагането на Регламента Рим І към дадена конкретна ситуация, без да се внасят каквито и да било изменения в посочения регламент. Работникът ще се ползва по-специално със закрилата и ползите по Регламента Рим І.	(8)  С оглед на голямата продължителност на някои командировки е необходимо да се предвиди, че в случай на командировки, продължаващи за срок, по-голям от 18 месеца, приемащата държава членка се счита за държавата, в която се извършва работата, без да се засягат условията за наемане на работа, които са по-благоприятни за работника. Поради това в съответствие с принципа от Регламента Рим І към трудовия договор на такива командировани работници се прилага правото на приемащите държави членки, ако страните по договора на се избрали друго приложимо право. Ако е избрано друго приложимо право, то обаче на може да води до лишаване на работника от закрилата, която му предоставят разпоредби, по отношение на които правото на приемащата държава членка постановява, че не може да бъде получена дерогация чрез постигнато споразумение. Тази уредба следва да се прилага от началото на командировката, винаги когато се предвижда тя да продължи повече от 18 месеца, и от първия ден след изтичането на 18-месечния срок, когато продължителността ѝ ефективно надхвърля този срок, освен ако работодателят получи дерогация от компетентния орган на приемащата държава членка в съответствие с административните процедури и разпоредби, определени в членове 4, 6 и 7 от Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета1а, и в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета1б. Това правило не засяга правото на предприятията, командироващи работници на територията на друга държава членка, да се позовават на свободата на предоставяне на услуги и при обстоятелства, когато командировката надвишава 18 месеца.
	______________
	1аДиректива 2014/67/ЕС на Европейският парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11).
	1бРегламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).
Изменение    8 Предложение за директива Съображение 9
Текст, предложен от Комисията Изменение (9)   В практиката на Съда е добре установено, че ограниченията на свободата на предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и че тези ограничения трябва да бъдат пропорционални и необходими. (9)  Предвид това, че настоящото предложение въвежда максимална продължителност на срока на командироване, то може да се разглежда като ограничение на свободното предоставяне на услуги, предвидено в член 56 от ДФЕС. В практиката на Съда е добре установено, че ограниченията на свободата на предоставяне на услуги са допустими единствено ако са оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и че тези ограничения трябва да бъдат пропорционални и необходими. Наложителните причини, свързани с обществения интерес, които са признати от Съда, включват закрилата на работниците, и по-специално социалната закрила на работниците в строителния сектор. С оглед на целта му за закрила на правата на работниците и неговия временен и оборим характер, въведеното ограничение изцяло съответства на горепосочените условия и не е в противоречие с принципа на свободно предоставяне на услуги.
Изменение     9 Предложение за директива Съображение 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10)  Поради изключително мобилното естество на работата в международния автомобилен транспорт изпълнението на Директивата относно командироването на работници поставя специфични правни въпроси и води до специфични трудности (особено когато връзката със засегнатата държава членка не е достатъчна). Би било най-подходящо тези предизвикателства да бъдат разрешени чрез специално законодателство за сектора, заедно с други инициативи на ЕС, насочени към подобряване на функционирането на вътрешния пазар в сектора на пътния транспорт.	(10)  Поради изключително мобилното естество на работата в международния автомобилен транспорт изпълнението на Директивата относно командироването на работници поставя специфични правни въпроси и води до специфични трудности (особено когато връзката със засегнатата държава членка не е достатъчна). Поради това такива транспортни услуги като транзитното преминаване, международния превоз и свързания каботаж са обхванати от друго законодателно предложение в рамките на европейския пакет за мобилност и транспорт.
Обосновка
Необходими са специални разпоредби за сектора, за да се осигури правна яснота. Европейската комисия вече ясно е заявила, че транзитното преминаване не следва да бъде третирано като командироване. Съгласно доклада на работната група на високо равнище по въпросите на развитието на пазара на ЕС за превоз на товари свързаният каботаж следва да се счита за международна дейност. Ето защо международният транспорт и свързаният каботаж не следва да подлежат на предварителна регистрация, нито да са предмет на Директива 96/71/ЕО.
Изменение     10 Предложение за директива Съображение 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11)  На един конкурентен вътрешен пазар доставчиците на услуги се конкурират не само въз основа на разходите за труд, но и въз основа на фактори като производителност и ефективност или качеството и иновативността на своите стоки и услуги.	(11)  На един конкурентен вътрешен пазар доставчиците на услуги се конкурират не само въз основа на разходите за труд, но и въз основа на фактори като производителност и ефективност, а възнагражденията винаги се определят въз основа на редица параметри, включително опит, профил, равнище на отговорности, условия на трудовия пазар, или от качеството и иновативността на техните стоки и услуги.
Обосновка
Съгласно отговора на въпрос с искане за писмен отговор, даден от комисаря Йотингер от името на Комисията (E-008821/2016, 25.1.2017). „В институциите на ЕС, както и във всяка организация, възнаграждението се определя въз основа на редица параметри, включващи опит, профил, равнище на отговорности, условия на трудовия пазар и др.“
Изменение     11 Предложение за директива Съображение 12
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12)  В компетентностите на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие със своето право и своята практика. Националните правила относно възнагражденията, приложими към командированите работници, трябва да бъдат мотивирани от необходимостта от закрила на командированите работници и не трябва непропорционално да ограничават трансграничното предоставяне на услуги.	(12)  В изключителната компетентност на държавите членки е да определят правила относно възнагражденията в съответствие с националното право и националната практика.
Изменение     12 Предложение за директива Съображение 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13)  Елементите на възнаграждението съгласно националното право или общоприложими колективни трудови договор следва да бъдат ясни и прозрачни за всички доставчици на услуги. Поради това е оправдано на държавите членки да бъде наложено задължението да публикуват съставните елементи на възнагражденията на единния уебсайт, предвиден в член 5 от Директивата за осигуряване на изпълнението.	(13)  Елементите на възнаграждението следва да бъдат ясни, актуални и прозрачни за всички доставчици на услуги. По смисъла на настоящата директива тези елементи включват по-специално и когато е приложимо, минималните ставки на заплащане, всички премии и надбавки, които са задължителни съгласно съответното национално законодателство, разпоредби, административни разпоредби и/или общоприложими колективни трудови договори и арбитражни решения. Поради това е оправдано на държавите членки да бъде наложено задължението да публикуват съставните елементи на възнагражденията на единния уебсайт, предвиден в член 5 от Директивата за осигуряване на изпълнението.
Обосновка
Правната категория „възнаграждение“ е неясна и несигурна в тази форма и поради тази причина въвеждането на такова ново определение води до нежелани резултати. То може да се състои от несъпоставими елементи, които се различават за отделните държави членки, и така самото предназначение на определението ще престане да съществува.
Изменение    13 Предложение за директива Съображение 14 а (ново)
Текст, предложен от Комисията Изменение   (14a)  С оглед на прозрачността и в съответствие с Директива № 2014/67/ЕС е необходимо да се гарантира трайният характер на предприятието, което командирова работници, с цел да се води борба срещу изкуствено създаване на предприятия „пощенски кутии“. Освен това всеки работодател следва да може да удостовери подходяща продължителност на стажа на работника в предприятието, което го командирова.
Изменение     14 Предложение за директива Съображение 14 б (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(14б)  Не следва да бъдат допускани злоупотреби и правна несигурност в случаите на верижно командироване и командироване, свързано с няколко юрисдикции. Следователно, когато даден случай на командироване е обхванат от повече от две национални юрисдикции, приложими следва да бъдат условията на заетост, установени от приемащата държава членка, в която се предоставя услугата, без да се засягат по-благоприятните условия за работника съгласно разпоредби, от които по силата на националното право, което би се прилагало иначе, не е допустима дерогация по споразумение между страните.
Изменение     15 Предложение за директива Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15)  В Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на относно работа чрез агенции за временна заетост е залегнал принципът, че основните условия на труд и наемане на работа, приложими към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, следва да бъдат най-малкото тези, които биха се прилагали за тези работници, ако те бяха наети от предприятието ползвател за заемане на същото работно място. Този принцип следва да се прилага и за работниците, наети чрез агенции за временна заетост и командировани в друга държава членка.	(15)  В Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на относно работа чрез агенции за временна заетост е залегнал принципът, че основните условия на труд и наемане на работа, приложими към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, следва да бъдат най-малкото тези, които биха се прилагали за тези работници, ако те бяха наети от предприятието ползвател за заемане на същото работно място. Следва да се уточни, че понастоящем се установяват измами под формата на „двойно командироване“ на работници, наети чрез агенции за временна заетост. Увеличаването на броя на наети чрез агенция за временна заетост работници затруднява извършването на проверки става и размива отговорността. Поради това този принцип следва да се прилага и за работниците, наети чрез агенции за временна заетост и командировани в друга държава членка. Съответно дружеството ползвател/доставчик предоставя на агенцията за временна заетост в писмен вид ясна, прозрачна и недвусмислена информация относно правилата, които прилага по отношение на условията на труд и заплащането.
Изменение    16 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 Директива 96/71/ЕО Член 2a – параграф 1
Текст, предложен от Комисията Изменение 1. Когато очакваната или ефективната продължителност на командироването надвишава двадесет и четири месеца, държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, се счита за страната, в която обичайно се извършва неговата работа. 1.  Когато очакваната или ефективната продължителност на командироването надвишава осемнадесет месеца, държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, се счита за държавата, в която обичайно се извършва неговата работа, освен ако страните са се договорили да прилагат друго право в съответствие член 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета1а. Тази договореност не засяга условията на заетост, които са по-благоприятни за работника.   ______________   1а Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).
Изменение    17 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 Директива 96/71/ЕО Член 2 а – параграф 2 a (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   2a.  За целите на настоящия член понятието „същата задача на същото място“ се определя, като се вземат предвид естеството на предоставяната услуга, извършваната работа и когато е приложимо, адресът/адресите на работното място, както е определено в член 9, параграф 1, буква а), подточки v) и vi) от Директива 2014/67/ЕС.
Изменение    18 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 1 Директива 96/71/ЕО Член 2 а – параграф 2 б (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   2б.   Дерогация от 18-месечния период може да бъде поискана от работодателя по основателни причини и да бъде предоставена от компетентния орган на приемащата държава членка. Компетентният орган на приемащата държава членка основава решението си да предостави такава дерогация на обективни причини, като например продължителността на мисията, за която е командирован работникът, след като провери пълното съответствие с Директива 2014/67/ЕС и с Регламент (ЕО) № 883/2004. Всички решения са обосновани, пропорционални, недискриминационни и се основават на обстоятелствата. Преди да вземе решение във връзка с такова искане за дерогация, компетентният орган на приемащата държава членка се консултира с компетентните органи на държавата членка по установяване на работодателя в съответствие с членове 6 и 7 от Директива 2014/67/ЕС. На всеки шест месеца от началото на периода на дерогация доставчикът на услуги доказва пред компетентните органи на приемащата държава членка, че дерогацията продължава да бъде основателна.
Изменение    19 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – алинея 1 – уводна част
Текст, предложен от Комисията Изменение Държавите членки гарантират – независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение – че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, условия на работа, обхващащи следните въпроси, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата: Държавите членки гарантират – независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение – че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, условия на работа, които обхващат следните въпроси, определени в държавата членка, в която се извършва работата:
Изменение    20 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – алинея 1 – тире 2 – буква в
Текст, предложен от Комисията Изменение в)   възнаграждение, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми; в)  възнаграждение по смисъла на настоящата директива, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;
Изменение    21 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията Изменение За целите на настоящата директива възнаграждение означава всички елементи на възнаграждението, определени за задължителни от националните законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими, и/или при отсъствие на система за обявяване, че дадени колективни трудови договори или арбитражни решения са общоприложими, други колективни трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграф 8, втора алинея в държавата членка, на чиято територия е командирован работникът. Възнаграждението се определя от националното законодателство и/или практиката на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и включва всички елементи, определени за задължителни от националните законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими.
Изменение    22 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква а Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 – алинея 3
Текст, предложен от Комисията Изменение Държавите членки публикуват на единния официален национален уебсайт, посочен в член 5 от Директива 2014/67/ЕС, съставните елементи на възнаграждението в съответствие с буква в). Държавите членки публикуват на единния официален национален уебсайт, посочен в член 5 от Директива 2014/67/ЕС, съставните елементи на възнаграждението в съответствие с буква в). Предоставената информация е актуална, ясна и прозрачна.
Изменение    23 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква б Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 a
Текст, предложен от Комисията Изменение 1a.   Ако предприятията, установени на територията на една държава членка, са задължени съгласно законови, подзаконови и административни разпоредби или колективни трудови договори да сключват в контекста на своите договорни задължения договори за подизпълнение само с предприятия, които гарантират определени условия на работа, обхващащи възнаграждението, държавата членка може на недискриминационна и пропорционална основа да предвиди, че за такива предприятия съществува същото задължение по отношение на договорите за подизпълнение с предприятията, посочени в член 1, параграф 1 и командироващи работници на нейна територия. 1a.   Държавите членки гарантират, че разпоредбите, определени в настоящата директива, са приложими към всички предприятия, които командироват работници, независимо дали те действат като основен изпълнител или като подизпълнител.   Важно е подизпълнителите да предоставят на основния изпълнител достъп до информацията относно действителния характер на командироването.
Изменение    24 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в Директива 96/71/ЕО Член 3 - параграф 1 б
Текст, предложен от Комисията Изменение 1б.  Държавите членки предвиждат, че предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), гарантират на командированите работници условията, които се прилагат в съответствие с член 5 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост към временните работници, предложени за наемане на работа чрез агенции за временна заетост, установени в държавата членка, в която се извършва работата. 1б.  Държавите членки предвиждат, че предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), гарантират на командированите работници условията, които се прилагат в съответствие с член 5 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост към временните работници, предложени за наемане на работа чрез агенции за временна заетост, установени в държавата членка, в която се извършва работата. По този начин държавите членки гарантират равно третиране между наетите чрез агенции за временна заетост работници, посочени по-горе, и наетите чрез агенции за временна заетост работници – граждани на съответната държава.
Изменение    25 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в а (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 в (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   вa)   добавя се следният параграф:   „1в.   Отдаване под наем на работник чрез агенция за временна заетост или агенция за посредническа дейност по наемане на работа в държавата членка, на която е гражданин работникът, не следва да се счита за командироване по смисъла на настоящата директива, освен ако това е оправдано по обективни причини, като например работник, който има различно място на обичайно пребиваване.“
Изменение    26 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква в б (нова) Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 1 г (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   вб)   добавя се следният параграф:   „1г.  Тъй като агенциите за временна заетост и агенциите за посредническа дейност по наемане на работа могат да наемат работници единствено на временен трудов договор, държавите членки гарантират, че тези предприятия командироват работници само на временен трудов договор.“
Изменение     27 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква г Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 9
Текст, предложен от Комисията Изменение г)  Параграф 9 се заличава. заличава се
Изменение     28 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква г Директива 96/71/ЕО Член 3 – параграф 9 а (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   га)  Създава се следният параграф:   „9a.  Ако даден случай на командироване е обхванат от повече от две национални юрисдикции, се прилагат условията на заетост на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът и където се предоставя услугата, ако те са по-благоприятни за работника от условията на заетост по законодателството, съгласно което е бил договорен индивидуалният трудов договор.“
Изменение    29 Предложение за директива Член 1 – параграф 1 – точка 2 a (нова) Директива 96/71/ЕО Член 5 a (нов)
Текст, предложен от Комисията Изменение   2a.   Създава се следният член:   „Член 5а   Държавите членки гарантират, че предприятията, които командироват работници в друга държава членка, могат да докажат, че достатъчно разумен дял от оборота им се генерира в държавата членка, в която са законно установени.“

ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги
Позовавания	COM(2016)0128 – C8-0114/2016 – 2016/0070(COD)
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	EMPL 11.4.2016
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	JURI 11.4.2016
Докладчик по становище:        Дата на назначаване	Жан-Мари Кавада 23.5.2016
Разглеждане в комисия	12.10.2016	28.11.2016	12.4.2017
Дата на приемане	20.6.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	12 9 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Max Andersson, Joëlle Bergeron, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Laura Ferrara, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, António Marinho e Pinto, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Buda, Angel Dzhambazki, Angelika Niebler, Jens Rohde, Virginie Rozière, Tiemo Wölken, Kosma Złotowski
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Mylène Troszczynski

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

12	+
ALDE EFDD S&D Verts/ALE	António Marinho e Pinto, Jens Rohde Joëlle Bergeron, Laura Ferrara Mady Delvaux, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Evelyn Regner, Tiemo Wölken Max Andersson, Julia Reda

9	-
ECR PPE	Angel Dzhambazki, Kosma Złotowski Daniel Buda, Rosa Estaràs Ferragut, Angelika Niebler, Emil Radev, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss

2	0
ENF	Gerolf Annemans, Mylène Troszczynski

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  Документ COM(2016) 128 final, http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52016PC0128&qid=1459769597959&from=BG.
• [2]  Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1)
• [3]  Документ SWD(2016) 52 final.
• [4]  Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).
• [5]  Конвенция за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 266, 9.10.1980 г., стр. 1).
• [6]  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст), ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1,
• [7]  Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар, ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11 – 31).
• [8]  решенията от 30 ноември 1995 г., Gebhard, C 55/94, ЕС:C:1995:411, точка 37; от 23 ноември 1999 г., Arblade и др. (C 369/96 и C 376/96, ЕС:C:1999:575, точки 34 и 35; от 7 октомври 2010 г., Dos Santos Palhota и др., C-515/08, ЕС:C:2010:589, точка 45 и цитираната съдебна практика; и от 3 декември 2014 г., De Clercq и др., C 315/13, ЕС:C:2014:2408, точка 62.
• [9]  наред с другото решенията от 23 ноември 1999 г., Arblade и др. (C 369/96 и C 376/96, ЕС:C:1999:575, точка 36; от 15 март 2001 г., Mazzoleni и ISA, C 165/98, ЕС:C:2001:162, точка 27; от 25 октомври 2001 г., Finalarte и др. (C 49/98, C 50/98, C 52/98 – C 54/98 и C 68/98 – C 71/98, ЕС:C:2001:564, точка 33; от 7 октомври 2010 г., Dos Santos Palhota и др., C-515/08, ЕС:C:2010:589, точка 47 и цитираната съдебна практика; и от 3 декември 2014 г., De Clercq и др., C 315/13, ЕС:C:2014:2408, точка 65.

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги
Позовавания	COM(2016)0128 – C8-0114/2016 – 2016/0070(COD)
Дата на представяне на ЕП	8.3.2016
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	EMPL 11.4.2016
Подпомагащи комисии        Дата на обявяване в заседание	IMCO 11.4.2016	JURI 11.4.2016
Докладчици        Дата на назначаване	Elisabeth Morin-Chartier 10.5.2016	Agnes Jongerius 10.5.2016
Оспорване на правното основание        Дата на становището BUDG	JURI 12.6.2017
Разглеждане в комисия	12.10.2016	8.11.2016	26.1.2017	16.2.2017
	23.3.2017
Дата на приемане	16.10.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	32 8 13
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Enrique Calvet Chambon, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Dennis Radtke, Terry Reintke, Robert Rochefort, Claude Rolin, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Tatjana Ždanoka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Georges Bach, Karima Delli, Mircea Diaconu, Zdzisław Krasnodębski, Marju Lauristin, Edouard Martin, Anne Sander, Sven Schulze, Jasenko Selimovic, Michaela Šojdrová, Helga Stevens, Kosma Złotowski
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Malin Björk, Dita Charanzová, Ismail Ertug, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Sylvie Goddyn, John Howarth, Merja Kyllönen, Julia Pitera, Barbara Spinelli, Mylène Troszczynski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Дата на внасяне	23.10.2017

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

32	+
ALDE EFDD GUE/NGL PPE S&D Verts/ALE	Robert Rochefort   Laura Agea Malin Björk, Rina Ronja Kari, Merja Kyllönen, Barbara Spinelli Georges Bach, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Veronica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Dennis Radtke, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze Guillaume Balas, Brando Benifei, Ole Christensen, Ismail Ertug, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, John Howarth, Agnes Jongerius, Jan Keller, Marju Lauristin, Edouard Martin, Georgi Pirinski, Marita Ulvskog Karima Delli, Terry Reintke, Tatjana Ždanoka

8	-
ALDE ECR PPE	Enrique Calvet-Chambon, Dita Charanzová, Mircea Diaconu, Martina Dlabajová, Jasenko Selimovic, Zdzislaw Krasnodebski, Kosma Zlotowski Michaela Šojdrová

13	0
ECR ENF GUE/NGL NI PPE S&D	Anthea McIntyre, Helga Stevens, Ulrike Trebesius Sylvie Goddin, Dominique Martin, Mylène Troszczynski Joao Pimenta Lopes Lampros Fountoulis Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Julia Pitera Emilian Pavel

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“