Процедура : 2016/2245(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0329/2017

Внесени текстове :

A8-0329/2017

Разисквания :

PV 13/11/2017 - 19
CRE 13/11/2017 - 19

Гласувания :

PV 14/11/2017 - 5.6
CRE 14/11/2017 - 5.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0427

ДОКЛАД     
PDF 834kWORD 89k
23.10.2017
PE 604.887v02-00 A8-0329/2017

относно прилагането на инструменти на политиката на сближаване от страна на регионите за справяне с демографските промени

(2016/2245(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Ираче Гарсия Перес

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на инструменти на политиката на сближаване от страна на регионите за справяне с демографските промени

(2016/2245(INI))

Европейският парламент,

  като взе предвид член 174 и член 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно специалното положение на островите(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(8),

  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно политиката на сближаване в планинските райони на ЕС(9),

  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно доклада относно прилагането, резултатите и цялостната оценка на Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията(10),

  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(11),

  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно демографските промени и последиците от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС(12),

  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията(13),

  като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и рядко населените райони(14),

  като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно демографското бъдеще на Европа(15),

  като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията(16),

  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад от 2015 г. за застаряването на населението. Икономически и бюджетни прогнози за 28-те държави – членки на ЕС (2013 – 2060 г.)“ (European Economy, 3/2015),

  като взе предвид Шестия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 23 юли 2014 г., озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж: Насърчаване на развитието и доброто управление в регионите и градовете на ЕС“,

  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2009 г., озаглавено „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС (Доклад от 2009 г. за застаряването на населението)“ (COM(2009)0180),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено „Укрепване на връзките между поколенията“ (COM(2007)0244),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа – превръщане на предизвикателството във възможност“ (COM(2006)0571),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 март 2005 г., озаглавено „Зелена книга: „Да се изправим пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“ (COM(2005)0094),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 юни 2016 г. относно действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство(17),

  като взе предвид проучването от септември 2013 г. на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б по структурни политики и политика на сближаване, озаглавено „Как регионалните политики и политиката на сближаване могат да се справят с демографските предизвикателства?“,

  като взе предвид публикацията на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON), озаглавена „Разкриване на териториалния потенциал и изготвяне на нови политики в специфични видове територии в Европа: острови, планини, слабо населени и крайбрежни региони“(18),

  като взе предвид член 52 от своя правилник,

  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0329/2017),

А.  като има предвид, че демографските промени са реален проблем в Европа и в целия свят, както и ключово предизвикателство – не само по принцип, а и за местното развитие и политиките за териториално укрепване в ЕС в наши дни, заедно с въпросите, свързани със заетостта, неконтролираната глобализация, изменението на климата, преходът към нисковъглеродни икономики и предизвикателствата, породени от индустриалния и технологичния преход и социалното и икономическо приобщаване;

Б.  като има предвид, че – както е в случая с повечето постиндустриални общества, от няколко десетилетия населението на Европа се характеризира с увеличаваща се продължителност на живота и ниска раждаемост, което има вероятност да промени структурата на населението и възрастовата пирамида и води до странични ефекти като намаляване на населението в трудоспособна възраст и застаряващо население; като има предвид, че икономическата криза, засегнала целия Европейски съюз, оказа силно въздействие върху много области и региони и по-специално върху селските райони, и по-конкретно генерира бедност и причини обезлюдяване; като има предвид, че все още съществуващите разлики в заплащането на жените и мъжете и увеличаващата се разлика в пенсиите силно възпрепятстват участието на жените на пазара на труда;

В.  като има предвид, че се очаква бързото нарастване на населението в развиващите се държави и демографският спад на населението на ЕС да доведат до свиване на процентния дял на Европейския съюз в световното население от 6,9% през 2015 г. на 5,1% през 2060 г.(19);

Г.  като има предвид, че се очаква, че в 132 от общо 273 региона на ниво NUTS 2 ще се наблюдава намаляване на населението между 2015 и 2050 г.(20); като има предвид, че това намаляване ще засегне особено местните административни единици (LAUs);

Д.  като има предвид, че приоритетната цел на Съюза и на всички негови държави членки е насърчаването на растежа в неговите три измерения – интелигентен, устойчив и приобщаващ;

Е.  като има предвид, че географските или демографските характеристики изострят проблемите на развитието; като има предвид, че поради тази причина Договорът от Лисабон добави териториалното сближаване към целите за икономическо и социално сближаване;

Ж.  като има предвид, че демографските промени не засягат по еднакъв начин всички държави и региони – както поради естествената им динамика, така и поради създадените от нея миграционни движения, като в по-голямата част от градските и особено от метрополните райони населението нараства, а в повечето селски и отдалечени райони се наблюдава намаляване, докато в най-отдалечените региони ситуацията е доста смесена; като има предвид, че тези дисбаланси представляват сериозни предизвикателства както за териториите, които страдат от обезлюдяване, така и за тези, в които има приток на население; като има предвид, че изолираните райони и районите, до които достъпът е ограничен, са най-силно изложени на демографски спад; като има предвид, че от друга страна трябва да се обърне внимание на последиците от „субурбанизацията“, която, като следствие от масовото движение на населението от големите градове към заобикалящите ги райони, създава натиск както върху местните, така и върху регионалните органи;

З.  като има предвид, че европейските региони не представляват една обширна непрекъсната територия; като има предвид, че в тях има „острови“ на безработица и бедност и че са изправени пред особени предизвикателства, най-вече по отношение на демографските промени, поради което е жизненоважно да се създадат целенасочени инструменти за намаляване на подрегионалните различия и за спомагане за постигането на по-добър териториален баланс от гледна точка на градските, крайградските и селските райони;

И.  като има предвид, че жените, и по-специално самотните майки, са изложени в по-силна степен на бедност и изключване;

Й.  като има предвид, че демографските промени представляват предизвикателство за гарантирането на социалното сближаване и благосъстоянието на цялото население, като и за насърчаването на балансирано икономическо развитие; като има предвид, че демографското развитие оказва влияние върху инфраструктурата и достъпността и качеството на услугите, което води до разлики по отношение на свързаността или „медицински пустини“ и често е резултат от недостатъчните връзки между населението в градовете и населението в селските райони;

К.  като има предвид, че демографските промени означават сериозни предизвикателства за политиките в различни области, свързани с широк диапазон от сфери на политиката на сближаване; като има предвид, че регионалната политика и нейните европейски структурни и инвестиционни фондове, включително Кохезионният фонд, са ключови инструменти за действия по отношение на тази промяна;

Л.  като има предвид, че неурбанизираните зони в Европейския съюз са дом за 113 милиона души, 12 милиона земеделски стопанства и 172 милиона хектара земеделска земя и значително допринасят за европейските икономики, култури и екосистеми;

М.  като има предвид, че подходящата инфраструктура и подходящото равнище на услугите са важни фактори в управлението на структурата на населението в слабо населените региони или регионите, страдащи от емиграция, където значението на инвестициите и работните места е по-голямо;

Н.  като има предвид, че подходящата инфраструктура и достъпът до обществени услуги и висококачествени работни места са важни фактори, които влияят върху решението за оставане в дадена зона или за напускането ѝ;

О.  като има предвид, че жените са изложени в по-голяма степен на бедност и социално изключване от мъжете, още повече когато са на възраст над 60 години;

П.  като има предвид, че демографските промени оказват по-голямо въздействие върху изоставащите региони;

Р.  като има предвид, че демографските промени, които засягат селските райони, имат икономически и социални последици, водят до териториална разпокъсаност и засягат качеството на живот и околната среда, в допълнение към сериозните демографски последици;

С.  като има предвид, че равенството между половете е основно право, обща ценност на ЕС и необходимо условие за постигане на целите на ЕС за растеж, заетост и социално сближаване;

Т.  като има предвид, че равенството между половете представлява важен инструмент за икономическо развитие и социално сближаване;

У.  като има предвид, че отрицателната демографска промяна засилва необходимостта от по-голяма солидарност между поколенията;

Общи положения

1.  подчертава, че демографските промени водят до сериозен икономически, социален, фискален и екологически натиск върху правителствата и регионалните и местните органи на държавите членки по отношение на предоставянето на обществени услуги, особено социално подпомагане и социални услуги, изграждане и поддържане на инфраструктура и гарантиране на съхранението на екосистемите чрез устойчиво пространствено планиране; подчертава, че този натиск ще се изостри от намаляването на активното население и по-големия процент зависими лица; подчертава решаващата роля на висококачествените обществени и частни услуги; подчертава значението на достъпните висококачествени обществени и частни услуги на приемлива цена като инструмент за осигуряване на равенство между половете;

2.  счита, че демографските промени следва да се разглеждат по координиран начин чрез действия на всички европейски, национални, регионални и местни органи и чрез прилагане на стратегии за адаптиране, които отразяват местните и регионалните реалности и осигуряват ефективно многостепенно управление както в структурата на тези специфични политики, насочени към регионите с ниска гъстота на населението, така и в тяхното прилагане счита, че подобен координиран и интегриран отговор следва да има за цел подобряване на качеството на живота на гражданите и предоставянето им на по-добри икономически възможности, а така също инвестиране в качеството, наличността и достъпността на социалните и обществените услуги във въпросните региони; счита освен това, че представителите на гражданското общество и други заинтересовани лица следва да бъдат ангажирани; посочва, че всеки глобален подход трябва да отразява ролята на градовете, селските райони и рибарските и крайбрежните райони, както и на тези, които са изправени пред специфични проблеми, свързани с географското или демографското положение, поради което следва да се вземат предвид специфичните предизвикателства, характерни за най-отдалечените региони, най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони, като изрично се признава в Договора от Лисабон; призовава държавите членки и Комисията да вземат предвид отражението на различните политики върху равенството между половете и демографските промени;

3.  признава, че демографските промени, при все че създават нови предизвикателства, водят също така и до възможности за развитие на местно равнище, в резултат от променящите се изисквания на градските общества, най-вече по отношение на храната, свободното време и почивката, чрез потенциала на селското стопанство, горите и рибарството да произвеждат качествени, сигурни и разнообразни продукти; счита, че селският туризъм като цяло и по-специално екотуризмът, електронната търговия, услугите, предоставяни в общността, и „сребърната икономика“ също предоставят възможности за развитие на местно равнище, които повишават стойността на местните селскостопански или неселскостопански продукти, като например занаяти, бродерия и керамика, посредством европейската система за защита на географските указания; подчертава в тази връзка значението на стратегиите за интелигентна специализация, за да се подкрепят регионите и местните територии да определят дейности с висока добавена стойност и да изграждат привлекателни иновативни екосистеми, основани на истинска многофункционална стратегия за развитие на селските райони, която интегрира кръговата икономика в регионалното планиране; отбелязва, че агротуризмът, който спомага за поддържане на динамичен начин на живот в селските райони, също е важен сектор; подчертава значението на социалния диалог и включването на социалните партньори задно с други местни заинтересовани лица и органи на всички етапи от програмирането и прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове с цел по-добро предвиждане на ефектите от демографските промени върху местните пазари на труда и разработване на нови стратегии за преодоляване на такива предизвикателства;

Характеристики на демографските промени в ЕС

4.  отбелязва, че основните проблеми, свързани с демографските промени, пред които в момента са изправени много части на ЕС, са застаряването в резултат на разпадането на възрастовата пирамида, спадът на раждаемостта и съответното рязко намаляване на детското и младежкото население, трайната загуба на население, недостигът на квалифицирана работна ръка, липсата на работни места, напускането на младите хора поради липса на възможности за работа и промените в демографската структура; признава, че сегашната селскостопанска политика, загубата на традиционни дейности, продукти и производствени системи, работна сила и местно ноу-хау, незабележимото трудово присъствие на жените, слабият предприемачески дух, изоставането на регионите или невъзможността им да са конкурентоспособни поради липсата на инвестиции, загубата на биологично разнообразие и превръщането на горите в местообитания, покрити с храсти и изложени на риск от пожари, също представляват важни проблеми, свързани с демографските промени; подчертава, че въздействието на тези тенденции се различава значително в различните региони, отчасти заради движението на хората към големите градски центрове в търсене на работни места;

5.  подчертава, че една от основните цели на демографската политика на ЕС следва да бъде да се вземат предвид всички територии, които са принудени да се справят с демографски дисбаланси, и особеностите на тези територии – фактори, към които политиката на сближаване отдавна се опитва да се адаптира и за които ще са нужни още много усилия за адаптиране след 2020 г.; подчертава факта, че демографските промени засягат всички райони, независимо дали са селски, или градски, но последиците от тях са различни и зависят от различни фактори като интензивността и скоростта, с която се случват промените, или дали засягат региони с нетна имиграция или региони с намаляващо население;

6.  подчертава необходимостта от насърчаване и подкрепа на малките и средните планински и селски стопанства, които, ползвайки се от традиционни техники и методи на производство, използващи природни ресурси – като пасища и различни видове фуражни растения – по интегриран и устойчив начин, произвеждат продукти с определени качествени характеристики и биха могли да служат за преобръщане или намаляване на обезлюдяването в тези райони;

7.  подчертава, че тези засягащи Съюза демографски явления не са нови, но понастоящем са се засилили с безпрецедентно висок интензитет, особено в резултат на социален и икономически натиск; насочва вниманието към постоянното нарастване на броя на възрастните хора – около 2 милиона души всяка година достигат 60 годишна възраст – което оказва въздействие върху пространственото, жилищното и транспортното планиране, както и върху други видове инфраструктура и услуги; отбелязва със загриженост, че регионите, които се характеризират с рязък спад на населението в трудоспособна възраст, ще усетят особено силно демографските предизвикателства; признава, че липсата на инвестиции, недобрата инфраструктура, ниските равнища на свързаност, ограниченият достъп до социални услуги и липсата на работни места са ключови фактори, които допринасят за обезлюдяването; подчертава, че демографските промени могат да окажат значително въздействие по-конкретно върху пенсиите и върху екологичната устойчивост, тъй като обезлюдяването на селските райони и увеличаващата се урбанизация засягат екосистемите, опазването на природата и използването на природни ресурси, с особени последствия за градското земеползване, инфраструктурата, пазарите на жилища и растителността;

8.  счита, че свързаното с пола измерение на демографските промени следва да бъде взето предвид по хоризонтален начин, тъй като регионите, които изпитват демографски спад, също страдат от полови и възрастови дисбаланси поради миграцията от тях; счита, че предизвикателствата на демографските промени могат и трябва да бъдат разглеждани чрез политическа рамка, благоприятстваща равенството между половете, поради което половият аспект трябва да бъде включен в дебатите по всички въпроси, свързани с демографските проблеми; поради това счита, че интегрирането на принципа на равенство между половете във всички европейски структурни и инвестиционни фондове следва допълнително да се засили в бъдеще;

9.  припомня, че стратегията „Европа 2020“ се занимава с демографските предизвикателства в повечето от седемте си водещи инициативи, предназначени за преодоляване на проблемите и за установяване на основните приоритети на Съюза в областта на заетостта, иновациите, образованието, намаляването на бедността, климата и енергетиката; подчертава, че основна част от изпълнението на стратегията и на нейните водещи инициативи се основава на финансова подкрепа от инструменти на политиката на сближаване, включително разпоредбите за справяне с промените и застаряването на населението, и че тези измерения следва да бъдат подчертани във всички инструменти на Европейския съюз;

10.  счита, че предизвикателствата на намаляващото и застаряващото население ще наложат обективна, обстойна и всеобхватна преоценка на много установени икономически, социални и политически политики и програми, които ще трябва да възприемат дългосрочна перспектива;

Координация на политиките на ЕС

11.  призовава за по-добра координация на инструментите на ЕС, особено в областта на общата селскостопанска политика (ОСП), европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове, включително Кохезионния фонд, европейското териториално сътрудничество, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Механизма за свързване на Европа, така че да се гарантира по-цялостен подход към демографските промени; счита, че тъй като използваните до този момент механизми не успяха да попречат на засилването на демографските дисбаланси, е необходимо да бъде извършен преглед на съществуващите политики и функционирането на всички подобни механизми; приветства в този контекст положените усилия за максимално увеличаване на полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондовете и ЕФСИ; призовава Комисията отново да предложи стратегия относно демографските промени, която да даде приоритет на следните области: достойни условия на труд и висококачествени трудови отношения, като се обърне специално внимание на новите форми на труд и тяхната социална роля; териториално измерение на политиките за насърчаване на икономическата активност и заетостта; насърчаване на инфраструктурите като фактор за място за стопанска дейност, така че териториите, изправени пред демографски предизвикателства, да станат достъпни и конкурентоспособни; широко покритие от гледна точка на ИКТ – по отношение на качество и цени – в районите с по-ниска гъстота на населението; предоставяне на основни услуги за социално подпомагане в териториите с демографски предизвикателства; местен обществен транспорт, за да се осигури достъп до обществените услуги; политики, чиято цел е да се осигури по-добър баланс между семейния живот и професионалните задължения, устойчиво обновяване на поколенията и подходяща грижа за зависимите лица; политики относно приемането, интеграцията и връщането на мигранти и бежанци, ползващи се с международна закрила; както и широко използване на нови, по-привлекателни рамки за предоставяне на информация относно живота в селските райони; подчертава значението на съществуващите инициативи, като например Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, интелигентната заобикаляща среда и общностите за иновации в областта на цифровите и здравните знания на Европейския институт за иновации и технологии; призовава Комисията да отчете вече разработените от тези инициативи решения, когато разглежда демографските предизвикателства пред европейските региони; подчертава значението на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот като начин за подпомагане на образованието и обучението в райони, изложени на риск от обезлюдяване; счита, че програмата за по-добро регулиране следва да изисква в анализа на въздействието, който предхожда всяка европейска законодателна инициатива, да се включва евентуалното ѝ въздействие върху демографските въпроси;

12.  подчертава, че е важно ЕС да включи демографските съображения във всички области на политиката, в т.ч. в бюджетните функции, за да се даде възможност за развитието на тези политики, по-конкретно в областта на сближаването, заетостта, селското стопанство, околната среда, информационното общество, научноизследователската и развойна дейност и иновациите, образованието, социалната политика и транспорта; счита, че констатациите от докладите за демографското въздействие трябва да бъдат включени в разработването на неговите политики и демографските критерии да бъдат отчитани при оценките на резултатите и нежеланите последици от тези политики, с цел да се благоприятства подход към демографските промени, включващ участието на регионалните и местните органи; счита, че следва да се обърне специално внимание на селските райони, които изпитват особено остро тези демографски проблеми; подчертава в този контекст потенциала на инициативата „Интелигентни села“, в рамките на която селските общности могат да бъдат съживени със съвременни технологии като 5G и иновации; подчертава в допълнение към това значението на засиленото сътрудничество между селските и градските райони; подчертава значението на предоставянето на универсален достъп до висококачествени и достъпни обществени услуги и инфраструктури, включително цифрови обществени услуги и инфраструктури, особено за децата, младежите и възрастните хора, за да се насърчи социалното приобщаване, да се гарантира равенство между половете и да се облекчат последиците от демографските промени; подчертава значението на предоставянето на нови възможности за платена заетост, по-специално в районите, изложени на риск от обезлюдяване, с цел съхраняване на общностите и създаване на условия за постигане на задоволителен баланс между личния и професионалния живот; счита, че е важно да се настоява за цялостна географска визия за градските и селските райони като допълващи се функционални пространства; подчертава, че е необходима по-добра интеграция между различните фондове, за да се постигне действително и устойчиво местно развитие на базата на участието; отбелязва, че демографската политика на ЕС следва да се стреми да бъде по-изчерпателна и по- координирана с държавите членки и на хоризонтално равнище; припомня, че ЕС не само осигурява средства за териториално развитие, но също така до голяма степен формират капацитета на местните и регионалните органи да използват своите собствени средства за борба с териториалните социални неравенства; подчертава, че дори ако в резултат от модернизирането на държавната помощ изключенията, за които не се изисква уведомяване, са опростени и броят им се е увеличил, настоящата рамка е все още много сложна и представлява тежест за по-малките местни и регионални органи; счита, че макар че правилата за обществените поръчки бяха опростени през 2014 г., продължават да съществуват прекалено много пречки, за да могат малките местни и регионални органи да подобрят икономиката на тези чувствителни райони;

13.  счита, че ЕС следва да подкрепи политики в областта на миграцията и включването в държавите членки, като зачита правата и компетентността на държавите членки, а така също и принципа на субсидиарност, с цел да се сведат до минимум отрицателните демографски тенденции; подчертава значимата роля на политиките за създаване и подпомагане на семейства; счита, че местните и регионалните органи следва да имат право да прилагат успешно политиките за интеграция на място; счита, че местните и регионалните органи следва да са активни участници в мерките, предприемани за справяне с демографските предизвикателства; призовава Годишният обзор на растежа и специфичните за отделните държави препоръки да вземат предвид регионалните различия и междурегионалните дисбаланси в държавите членки; счита, че в граничните региони подобно сътрудничество трябва да отразява както търсенето на трансгранични инициативи, така и възможностите за тях; предлага в тази област да бъдат разработени програми за обучение с цел създаване на по-добро разбиране и осведоменост за съдържащите се в нея въпроси; счита, че за преодоляването на демографските проблеми е необходим интегрален подход в цяла Европа и че разрешаването на проблема в една част от континента не следва да има отрицателно въздействие върху други европейски райони; призовава за създаването на общоевропейско равнище на мрежи за обмен на добри практики и опит, чрез които местните и регионалните органи и заинтересованите лица от гражданското общество могат да се обучават взаимно относно разглеждането на проблеми, създавани от демографските промени;

Повишаване на ефективността на европейските фондове

14.  подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да подобрят своята ефективност за разглеждане на демографските промени в следващия програмен период чрез: по-силен и по-конкретен акцент върху демографските промени като приоритетна област в окончателните регламенти и в насоките за подкрепа на държавите членки, регионите и местните органи на управление, проучване на потенциала на европейските структурни и инвестиционни фондове за целите на разглеждането на демографските промени и изготвяне и прилагане на споразумения за партньорство и оперативни програми; по-проактивен подход към изготвянето на демографските политики и обмена на добри практики и опит за институционално обучение; техническа помощ за управляващите органи и местните заинтересовани лица за прилагането на ефективни политики за разглеждане на демографските промени както на национално, така и на регионално равнище; задължително и активно участие на местните органи в проектирането, управлението и вътрешното оценяване на програмите за прилагане на фондовете и в необходимата идентификация на региони, изправени пред демографски предизвикателства на ниво NUTS 3 и LAU; насърчава предоставянето на техническа подкрепа и обучение за местните заинтересовани лица и управляващите органи за прилагането на ефективни политики за справяне с демографските промени на национално, регионално и местно равнище; счита, че в някои държави членки субсидиите на равнище NUTS 2 често крият социално-териториални, междурегионални и дори надрегионални неравенства; призовава в картите на ЕС да се използва подходящ мащаб, за да бъдат отразени проблемите за дадена територия и да може да се допринесе подпомагането да бъде насочено към най-необлагодетелстваните райони;

15.  призовава Европейския фонд за регионално развитие да допринесе в по-голяма степен и да предостави повече подкрепа, за да могат районите с висок индекс на застаряване, с голям брой селско и изселващо се население да подобрят своята транспортна и телекомуникационна инфраструктура, да намалят цифровото разделение (включително между поколенията) и да разполагат с по-добри обществени услуги; в тази връзка подчертава значението на сферата на електронното здравеопазване; призовава държавите членки и регионите да насочват по-добре наличните инвестиции, за да се справят с демографските промени и въздействието от тях;

16.  настоятелно призовава Комисията да използва мерки на политиката на сближаване, за да възпре засилващата се миграция от слабо населените региони, където адекватната инфраструктура и адекватното равнище на услуги са основни предварителни условия, и особено за задържането на семействата с деца;

17.  подчертава, че Европейският социален фонд (ЕСФ) следва да засили работата си в областта на обучението и образованието на младите хора, следва да насърчава пригодност за заетост и да помага на хората да постигнат по-добър баланс между професионалния и личния живот, както и да води борба със социалното и цифровото изключване на възрастните хора; подчертава освен това, че Фондът следва да подобрява перспективите за заетост чрез подготвителни програми за жителите на изоставащите региони и чрез насърчаване на социалното и цифровото приобщаване на жените, младите хора и възрастните граждани в тези райони; отбелязва в тази връзка, че ще бъдат положени грижи, при използването на ЕСФ за подпомагане на най-отдалечените региони, да се гарантира по-добър баланс между професионалния и личния живот; призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на специален пакет, в рамките на съществуващите фондове, предназначен за работа в райони, които изпитват сериозни и трайни неблагоприятни демографски недостатъци; изисква разпределението на средства да се извършва в съответствие с разпоредби, които дават приоритет на линии на действие в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; подчертава значението на включването на Кохезионния фонд в бъдещи стратегии за справяне с демографските промени, като припомня, че Фондът е създаден с цел укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС; счита за важно да се предоставя много по-голяма подкрепа чрез ЕСФ за малките организации, които разработват и прилагат иновативни социални проекти, както и общоевропейски транснационални пилотни проекти, които засягат социални въпроси и въпроси на заетостта, за да се подпомогне иновативното регионално, трансгранично, транснационално и макрорегионално сътрудничество, а по такъв начин да се отговори и на предизвикателствата, създавани от демографските промени;

18.  изразява съжаление, че както подчерта Европейската сметна палата в своя Специален доклад № 5/2017, гаранцията за младежта на ЕС, която следва да има за цел да помага на младите хора без работа, обучение или образование, е постигнала ограничен напредък и резултатите от нея не оправдават първоначалните очаквания;

19.  счита, че с цел да бъдат избегнати териториални разкъсвания, ЕФСИ следва да бъде от полза за регионите с най-неблагоприятна демографска динамика чрез увеличаване на инвестициите в приоритетни области за ЕС, като например енергетиката, транспорта, образованието, бизнеса, иновациите и научните изследвания, МСП или социалната инфраструктура; счита, че при разработването на политиката на сближаване след 2020 г. следва да се обсъди специален статут за необлагодетелстваните в демографско отношение региони;

Бъдещето на политиката на сближаване за справяне с демографските промени

20.  счита, че политиката на сближаване предоставя подходящи инструменти за справяне с демографските промени, особено във връзка с други европейски, национални и регионални политики, както от гледна точка на застаряването, така и от гледна точка на загубата на население, и поради това следва да играе по-важна роля за подкрепа на регионите и предоставяне на гъвкавост в приспособяването към демографските промени; счита, че това също следва да бъде отразено в регламентите за отделните фондове при разглеждането на демографските промени, като част от изричните правомощия на ЕС съгласно член 174 от ДФЕС; призовава за точно определение на понятието „сериозни и трайни демографски недостатъци“ в член 174 от ДФЕС и член 121 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, което би дало възможност демографските предизвикателства да бъдат количествено определени за целите на статистиката; подчертава значението на връзките между градските и селските райони и приканва Комисията да обмисли възможността за допълване на интегрираните стратегии за устойчиво градско развитие с партньорства за устойчиво развитие на градските и селските райони; счита, че Комисията следва да предприема проактивни мерки за предотвратяване на неблагоприятните ефекти от демографските промени и да предоставя техническо съдействие на регионите, най-силно засегнати от обезлюдяването;

21.  подчертава, че политиката на сближаване следва да насърчава пригодността за заетост и приобщаването на жените, и по-специално на майките, за които е трудно да намират работа; поради това призовава жените да получават достъп до обучения и учебни програми; посочва обаче, че придобитите квалификации следва да отговарят на потребностите на пазара на труда; подчертава, че е важно младите майки да получават помощ за връщане на работа чрез осигуряване на надеждни целодневни детски заведения за деца на всякаква възраст, включително заведения за предучилищно обучение, с цел спиране на обезлюдяването;

22.  счита, че за да се обърне внимание на демографските предизвикателства, регионите следва да използват европейските структурни и инвестиционни фондове по-проактивно, за да преодолеят младежката безработица и да дадат възможност на младите хора да започнат подходяща кариера; отбелязва, че това би могло да се постигне чрез подпомагане на програми за обучение и предприемачество за младите хора;

23.  призовава за установяване на правна рамка в бъдещия Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР) с цел признаване на регионите, изправени пред сериозни и трайни демографски предизвикателства; подчертава необходимостта от по-проактивен и целенасочен подход към изработването на демографски политики, тъй като регионалните различия в демографските модели най-вероятно ще окажат съществено асиметрично социално-икономическо въздействие върху европейските територии, което може допълнително да увеличи регионалните различия в ЕС; призовава за укрепване и административно опростяване на новите инструменти за засилване на подхода отдолу-нагоре и многостепенното управление, като например воденото от общностите местно развитие и интегрираните териториални инвестиции, с цел засилване на местното и регионалното участие като част от интегриран и всеобхватен подход към регионалното развитие; призовава за създаване на услуги, базирани в портал, което ще помогне за по-доброто свързване на съществуващите селски предприятия с техните базирани в градове партньори; подчертава, че е важно в бъдещата политика на сближаване да се отчитат в по-голяма степен специфичните териториални характеристики, които се проявяват на подрегионално равнище; подчертава, че липсата на капацитет и солидно управление в много местни и регионални органи е сериозно препятствия за успеха на програмите на ЕФСИ, и изисква в тази връзка инструменти за изграждане на капацитет;

24.  приканва Комисията да обмисли определянето на нови критерии, с които да се разграничат териториите, изправени пред демографски предизвикателства, посредством демографски и икономически променливи и променливи, свързани с въздействието върху околната среда и достъпността, и да извърши проучвания на потенциални социално-икономически и екологични показатели за допълване на показателя БВП с критерии, включващи социален капитал, очаквана продължителност на живота и качество на околната среда; счита, че показателите БВП и гъстота на населението сами по себе си не са достатъчни за класифициране на териториите със сериозни и трайни демографски недостатъци; изисква от Комисията да включи в политиката на сближаване, в допълнение към показателя БВП, нови динамични показатели, като например демографски показател, и по-специално регионалния индекс за социален напредък на ЕС, за да се представи по-пълна картина на специфичните предизвикателства пред тези региони, или да обмисли отпускане на допълнителни средства за тези региони, подобно на средствата за слабо населените райони през настоящия програмен период (РОР, приложение VII, точка 9); подчертава необходимостта от специфични инструменти за мониторинг и оценка на потенциалното и реалното въздействие от европейските структурни и инвестиционни фондове при разглеждането на демографските промени чрез изработване на насоки за по-нататъшно развитие на относими демографски показатели; подчертава значението на наличието на надеждни, актуални и разбити статистически данни за по-ефективното и обективно прилагане на политиките, и по-специално за по-задълбоченото разбиране на присъщите характеристики на различните рядко населени райони на ЕС; поради това призовава Евростат да предостави по-подробни относими статистически данни за изготвянето на подходяща европейска демографска политика, и по-специално демографски, свързани със семейството, социални и икономически показатели, и настоятелно призовава тези данни да бъдат разбити най-малко на подрегионално ниво, т.е. на нивото на NUTS III;

25.  счита, че бъдещата политика на сближаване следва да включва специални мерки за районите, които са най-силно засегнати от демографски предизвикателства, и да позволява по-голяма гъвкавост по отношение на избора на тематични цели или на процентите на съфинансиране с цел да се координират междурегионалните и вътрешнорегионалните стратегии в една и съща държава членка, с местно участие; призовава Комисията да обмисли възможността за национална стратегия за демографско развитие като ново предварително условие;

26.  призовава Комисията да включи водеща демографска инициатива в стратегията „Европа 2020“, която да бъде финансирана от съществуващите европейски структурни и инвестиционни фондове и да включва съвкупност от дейности в рамките на три категории: интелигентен растеж, посредством действия, които да помогнат на изправените пред демографски предизвикателства региони в областта на ИКТ, научноизследователската и развойна дейност и иновациите и МСП; приобщаващ растеж, посредством конкретни действия за насърчаване на младите хора да останат в своя регион, осигуряване на устойчиво обновяване на поколенията, самостоятелна заетост и мерки за социално приобщаване на мигранти и бежанци, ползващи се с международна закрила; и устойчив растеж, посредством мерки, които да помогнат на тези региони да инвестират в „зелена икономика“, включително устойчиви транспортни системи; приветства инициативата за действия на ЕС за интелигентни села, в която се призовава политиките да обърнат особено внимание на преодоляването на цифровото разделение между селските и градските райони и да се възползват от потенциала, предлаган от свързаността и цифровизацията на селските райони, и която подкрепя инициативата „Интелигентни острови“ като усилия отдолу-нагоре от страна на органите и общностите в европейските острови, които се стремят да подобрят живота на островите чрез устойчиви и интегрирани решения;

27.  счита, че многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. следва да даде силен и решителен тласък на усилията за справяне с демографските предизвикателства, като се вземат предвид настоящата демографска ситуация и настоящите демографски тенденции, и трябва да включи насърчаване на решения, използващи целенасочени мерки като специална бюджетна позиция за финансиране, когато е целесъобразно; призовава за увеличаване на услугите и инфраструктурата, укрепващи социалното и цифровото приобщаване, по линия на втория стълб на ОСП, предназначен за засилване на развитието на селските райони и финансиран от Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони, и за преобръщане на тенденциите на социално и икономическо западане и обезлюдяване на районите със сериозни и трайни демографски недостатъци; призовава националните, регионалните и местните органи да обменят опит, най-добри практики и нови подходи за предотвратяване на отрицателните последици от демографските промени; счита, че трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) и морските магистрали следва да обслужват районите със сериозни и трайни демографски недостатъци;

28.  подчертава добавената стойност на методологията за единно, водено от общността местно развитие във всички европейски структурни и инвестиционни фондове за разработване и прилагане на интегрирани и специализирани решения отдолу-нагоре; изразява съжаление обаче, че воденото от общността местно развитие е задължително единствено за ЕЗФРСР и че местните подходи и подходите, основани на участието, отбелязват спад в ЕФРР, ЕСФ и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР); поради това призовава Комисията да направи използването на водено от общността местно развитие задължително за всички европейски структурни и инвестиционни фондове;

°

°  °

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

Пак там, стр. 289.

(3)

Пак там, стр. 470.

(4)

Пак там, стр. 259.

(5)

Пак там, стр. 303.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2016)0049.

(7)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2017)0099.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2016)0213.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2015)0309.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2016)0211.

(12)

ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 9.

(13)

ОВ C 74 E, 13.3.2012 г., стр. 19.

(14)

ОВ C 50 E, 21.2.2012 г., стр. 55.

(15)

ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 75.

(16)

ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 131.

(17)

OВ C 17, 18.1.2017 г., стp. 40.

(18)

Работен документ на ESPON. Люксембург, ESPON EGTC, март 2017 г.

(19)

Евростат, „ЕС в света“, издание от 2016 г.

(20)

Евростат, Регионален годишник, издание от 2016 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Демографските промени са едно от главните предизвикателства, пред които са изправени европейските региони в момента и в близкото бъдеще. Прогнозните данни, публикувани от Евростат, сочат, че Европа застарява, тъй като делът на населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее от 65,5% от цялото население през 2015 г. на 56,2% през 2080 г., докато делът на лицата на възраст над 65 години ще се увеличи от 18,9% през 2015 г. на 28,7% през 2080 г.(1) С други думи, настоящото съотношение между населението в трудоспособна възраст и по-възрастното население ще намалее от около 4 към 1, както е в момента, на 2 към 1 през 2080 г. Успоредно с това до 2050 г. населението на Европа като цяло се очаква да се увеличава по-бавно, отколкото преди, а след това постепенно да намалява, достигайки минимални стойности през 2075 г. През периода 2008 – 2030 г. в един от всеки три региона – основно в Централна Европа, Източна Германия, Южна Италия и Северна Испания – се очаква силно намаляване на населението(2). Докладчикът желае да изтъкне някои от най-значимите въпроси, които поставят тези демографски явления за териториите на ЕС на регионално и местно равнище. Следва да се подчертае, че демографските предизвикателства в Европейския съюз не са нито нови, нито непознати. Уникалното днес е интензитетът на тези процеси и на проблемите, възникващи в регионите, в които се проявяват някои или всички те, подсилвайки се взаимно.

1.  Определяне на териториите, засегнати от демографски промени в Европейския съюз, и на предизвикателствата, пред които са изправени те

Едно от първите предизвикателства при определянето на демографската политика на европейско равнище е че тя трябва да вземе под внимание всички територии на държавите членки, които са в тежко неравностойно положение от демографска гледна точка и които са изправени пред тежки дисбаланси, както и техните характерни черти и особености. Това изисква да се набележат щателно демографските явления и точките на равновесие за дадено население и дадена територия.

В демографското развитие на регионите на ЕС могат да бъдат установени четири основни проблема, които представляват основните предизвикателства за Европейския съюз в тази област, особено когато съществуват едновременно, както се случва на редица места, в резултат на което се обострят някои от техните най-тежки последици.

Първото предизвикателство е ниската гъстота. Това е добре познато явление, обхващащо две ситуации, които могат да възникнат на определени територии: от една страна, историческата действителност в регионите с модел на равновесие между население и територия, характеризиращ се със ниска гъстота, в резултат на техните особености (физически, демографски, политически и др.); от друга страна, то може да се проявява под формата на скорошен, но устойчив процес на намаляване на гъстотата, който променя историческите условия на установяване на хора. Едно от явленията, свързани с подобни процеси, е териториалната поляризация: населението се установява в определени средища, а голяма част от зависимите зони остават незаселени. Следователно е важно да се анализират явленията, свързани със ниската гъстота, като се прилага правилният мащаб. В това отношение ниво 3 по общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTs) е по-подходящо от ниво 2 по NUTs, а в много случаи предизвикателствата, свързани с демографската гъстота, са по-очевидни, когато се взема под внимание мащабът на местните административни единици (LAUs).

Второто предизвикателство е застаряването на населението. Както и в предходния случай, това е демографско явление, което е познато и широко разпространено в Европейския съюз, в рамките на което могат да се разграничат два различни сценария в зависимост от техния характер и интензитет: в някои случаи става въпрос за резултат от постепенен процес на демографски преход; в други случаи то се дължи до голяма степен на разрушаването на възрастовата пирамида на населението, при което удължаването на продължителността на живота е съпътствано от емиграция на младите и на възрастните и от спад на раждаемостта и намаляване на детското население.

Третият проблем или предизвикателство е спадът на раждаемостта, който води до драстично намаляване на децата и младото население и следователно променя очакванията по отношение на смяната на поколенията и на равновесието на коефициента на зависимост в средносрочен план. Това не е ново явление, но в някои региони процесът не изглежда да се стабилизира.

На последно място, четвъртото предизвикателство е продължаващата загуба на население. Това е явление, което до голяма степен произтича от предходните и което задълбочава, когато се е прояви, другите демографски проблеми. В много региони на Съюза, и в още по-голям брой местни общности, протича процес на тежко и непрекъснато обезлюдяване както поради естественото развитие, така и поради миграционни движения. По този начин в някои региони в продължение на години са натрупвани отрицателни баланси, вследствие на което се стига до загуба на много важен дял от населението. Обезлюдяването и ниската гъстота не бива да се бъркат, тъй като първото се наблюдава както в слабо населените, така и в гъсто населените райони. По подобен начин в някои региони с ниска гъстота на населението не протича процес на обезлюдяване, а се запазва историческото равновесие.

NUTs, като мащаб на демографския анализ, дава възможност да се обхванат голяма част от демографските проблеми, пред които са изправени териториите на Европейския съюз. Тези проблеми стават още по-очевидни, когато за референтна основа се използват LAUs. Наличните технически средства позволяват всякакъв мащаб на анализа, но следва да се припомни, че политиките зависят в по-голяма степен от политическите структури.

2.  Последици от тези демографски предизвикателства по области на политиката

Докладчикът съзнава, че поради значителните социални и икономически последици и последици за околната среда върху местното развитие демографските промени създават нови предизвикателства в много области на политиката за засегнатите европейски региони, като същевременно създават и нови възможности за развитие. Тези предизвикателства все по-често са ключова тема на дебатите относно бъдещето на ЕС. Регионите трябва да приспособят услугите, инфраструктурата и начина на определяне на политиките с тези демографски модели и тенденции. Необходима е ефективна намеса на политическо равнище, по-специално в посочените по-долу области.

a.  Заетост

При определен мащаб съществува силна зависимост между броя на населението и заетостта, например на равнището на даден регион или област. Движенията на населението представляват само постоянно приспособяване на демографската спрямо производствената структура. Не може да бъде казано същото за местното или регионалното равнище, тъй като е възможно да има стимули населението да се установи да живее на определено разстояние от работното място или напротив, може да съществуват пречки то да се установи в същото населено място или в неговите околности. В общи линии става въпрос за равновесие между достъп до жилищно настаняване, услуги, развлечения и други нематериални фактори, като пътните разходи за придвижване до мястото, където подобни възможности могат да бъдат намерени в достатъчно количество и качество. Несигурната заетост на младите хора, както и дългите часове труд не подпомагат възстановяването на раждаемостта. Новите форми на заетост – по-несигурни, по-нестабилни – изискват по-голяма географска мобилност на населението. Тъй като бъдещето на заетостта може да бъде повлияно от включването на технологиите и на изкуствения интелект в производствените процеси, това би могло да доведе до увеличаване на гъвкавостта на териториалната връзка между заетостта и населението.

б.  Градско и селско планиране

В някои региони се наблюдава феномен на поляризация, при който се обезлюдяват селските/отдалечените райони, докато населението се концентрира в градските и метрополните центрове. Тези тенденции се ускоряват от началото на икономическата криза насам. Тези райони трябва да се адаптират, тъй като демографските промени пораждат нови изисквания за местно развитие, с последици за жилищното строителство, транспорта, мобилността и образованието. Успоредно се наблюдава и ефект на „агломерация“: ако икономиката не се управлява, изискванията по отношение на производителността и стремежът към максимална печалба често водят до съсредоточаване на икономическите дейности в малък брой места, като по този начин се създават агломерации, които на определено равнище могат да доведат до икономическа неефективност. Тази икономическа неефективност има по-голямо въздействие върху публичните бюджети и семействата, отколкото върху дружествата, поради което е трудно да се ограничи това отклонение до „оптимален“ за обществото мащаб. Тенденцията на концентриране на инвестициите, наблюдавана на национално, регионално и местно равнище, води до агломерация на населението в много малък брой точки и до опустиняване на обширни територии. Но агломерационният ефект сам по себе си съставлява фактор за привличане на населението поради очевидно добрия достъп до обществени и търговски услуги, както и поради факта, че натрупването на търсене на работна ръка в дадена територия създава очаквания по отношение на възможностите за качествена заетост и на социалната мобилност.

в.  Инфраструктури

Инфраструктурите са ключов фактор за привличане на инвестиции на определена територия, тъй като те осигуряват възможности за достъп до пазарите за предлагане и продажба на продукти. На някои пазари комуникационните технологии създават условия за заобикаляне на неудобствата, свързани с географското местоположение. Необходимо е обаче пълно покритие с конкурентни условия по отношение на качеството и цената, каквото понастоящем не съществува. Инфраструктурите улесняват също така достъпа до услуги, и по-специално ИКТ, които отварят врата към виртуалния свят и възможностите, които той предоставя, без ограничения или граници. Те несъмнено са важен фактор за привличане и задържане на хората на дадена територия.

г.  Предоставяне на услуги

Потребителското общество утвърди съчетанието на достъпа до услуги, както социални, така и търговски, с качеството на живот. Предоставянето на услуги, обществени и частни, създава зависимост с броя на населението, която има характер на порочен кръг: намаляването на населението води до по-малко услуги и работни места, предоставяни на разположение на населението, и в крайна сметка, до емиграция поради недостига на услуги и възможности за заетост. Политиките, способни да се справят с тази променлива, трябва да постигнат пускането на пазара на услуги, създаването на много гъвкави системи за обществен транспорт, както и фискални политики, които компенсират разходите за мобилност, и стимули в полза на подвижни услуги за селските райони, или на услуги, установени в малки центрове. Онлайн услугите в областта на здравеопазването, социалните услуги, образованието или културата могат да имат компенсаторен ефект, но те подчертават също така липсата на преки лични услуги. Тяхното прилагане ще изисква, по целесъобразност, активни политики за приспособяване към този начин на доставка.

д.  Транспорт

В една обезлюдена среда със силно разпръснато население общественият транспорт е едновременно трудно да бъде поддържан и необходим, за да се осигури приобщаването на жителите. При предоставянето на тези услуги са необходими и гъвкавост, и стабилност. Това са нерентабилни услуги за частната икономика, изискващи значителна подкрепа от държавния бюджет. В тази област следва да бъдат разгледани възможностите за публично-частно сътрудничество.

3.  Значението на политиката на сближаване за справяне с демографските предизвикателства

При тези обстоятелства докладчикът желае да подчертае важността на мерките по линия на политиката на сближаване, тъй като те често са основните разпоредби, които разглеждат демографските предизвикателства на регионално и местно равнище, и често допълват националните и регионалните стратегии. Наред с другото докладчикът счита, че:

1.  е необходимо да се постигне по-добра координация на инструментите на ЕС, за да се осигури по-всеобхватен подход спрямо демографските промени: потенциалът на интервенциите по линия на политиката на сближаване беше ограничен поради липсата на хоризонтална европейска стратегия за справяне с демографските предизвикателства;

2.  дейностите, насърчавани от структурните фондове, следва да бъдат съпътствани от по-добра интеграция и по-голяма гъвкавост, за да се увеличат взаимното допълване и съгласуваността при справянето с демографските промени;

3.  съществува необходимост от допълнително проучване на потенциала на структурните фондове за справяне с демографските промени; следва да се постави по-силен и по-конкретен акцент върху демографските промени като приоритетна област в насоките относно структурните и инвестиционните фондове;

4.  проблемите, пораждани от демографските промени, трябва да бъдат решавани от местните и регионалните органи, заедно с държавите членки и европейските институции: тези различни равнища са от значение за синхронизирането на политиките и стратегиите и за обмена на най-добри практики в тази област;

5.  докладчикът желае също така да подчертае колко е важно да продължи да се повишава на всички равнища осведомеността относно значението за Европейския съюз на предизвикателствата, свързани с демографските промени, и относно потенциала на структурните фондове за справяне с демографските промени.

(1)

Евростат, Регионален годишник, издание от 2016 г.

(2)

Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б, комисия по регионално развитие (2013 г.), „Как регионалните политики и политиката на сближаване се справят с демографските предизвикателства?“, стр. 21.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (22.6.2017)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно прилагането на инструменти на политиката на сближаване от страна на регионите за справяне с демографските промени

Докладчик: Арне Герике

(2016/2245(INI))

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по регионално развитие да вземе предвид следните изменения:

Изменение    1

Проектодоклад

Съображение Д a (ново)

Проектодоклад

Изменение

 

Да. като има предвид, че жените, и по-специално самотните майки, са изложени в по-голяма степен на бедност и изключване;

 

Изменение    2

Проектодоклад

Съображение Д б (ново)

 

Проектодоклад

Изменение

 

Дб. като има предвид, че в селските райони няма достъп до услуги, свързани с раждането на дете, подходяща инфраструктура за полагане на грижи за здравето на майките и гаранция за безопасно раждане;

 

Изменение    3

Проектодоклад

Съображение Д в (ново)

 

Проектодоклад

Изменение

 

Дв. като има предвид, че ролята на жените в селското стопанство и в семейните земеделски стопанства продължава да бъде важна, но остава в сянка и в много случаи – без заплащане;

 

 

Изменение    4

Проектодоклад

Съображение Ж a (ново)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

Жа. като има предвид, че жените са изложени в по-голяма степен на бедност и социално изключване от мъжете, още повече когато са на възраст над 60 години;

 

Изменение    5

Проектодоклад

Съображение Ж б (ново)

 

Проектодоклад

Изменение

 

Жб. като има предвид, че равенството между половете е основно право, обща ценност на ЕС и необходимо условие за постигане на целите на ЕС по отношение на растежа, заетостта и социалното сближаване;

 

 

Изменение    6

Проектодоклад

Съображение Ж в (ново)

Проектодоклад

Изменение

 

Жв. като има предвид, че равенството между половете представлява важен инструмент за икономическо развитие и социално сближаване;

 

 

Изменение    7

Проектодоклад

Съображение Й a (ново)

 

Проектодоклад

Изменение

 

Йа. като има предвид, че отрицателните демографски промени увеличават необходимостта от по-силна солидарност между поколенията;

 

 

Изменение    8

Проектодоклад

Параграф 1 a (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

1a. подчертава решаващата роля на висококачествените обществени и частни услуги, особено за жените; подчертава значението на достъпните висококачествени и финансово приемливи обществени и частни услуги като средство за осигуряване на равенство между половете;

 

 

Изменение    9

Проектодоклад

Параграф 2 a (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

2а. призовава държавите членки и Комисията да вземат предвид отражението на различните политики върху равенството между половете и демографските промени;

 

Изменение    10

Проектодоклад

Параграф 3 a (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

3а. припомня решението на Европейския омбудсман по досие OI/8/2014/AN относно зачитането на основните права при прилагането на политиката на сближаване на ЕС;  

 

Изменение    11

Проектодоклад

Параграф 3 б (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

3б. призовава Комисията и държавите членки активно да използват европейските структурни фондове като инструменти за увеличаване на равенството между половете;

 

 

Изменение    12

Проектодоклад

Параграф 7 а (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

7а. призовава държавите членки и Комисията да извършат анализ на въпросите, свързани с пола, и да работят с бюджетиране, съобразено с фактора пол, с цел да се постигне равенство между половете при разпределянето на финансови ресурси;

 

 

Изменение    13

Проектодоклад

Параграф 7 а (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

7а. счита, че предизвикателствата, свързани с намаляващото и застаряващо население, ще изискват обективни, задълбочени и всеобхватни оценки на редица утвърдени икономически, социални и политически политики и програми, които ще трябва да включват дългосрочна перспектива;

 

Изменение    14

Проектодоклад

Параграф 7 б (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

7б. посочва, че жените в маргинализираните общности са изправени пред множествена дискриминация, което ги излага на още по-голям риск от бедност и социално изключване, особено по отношение на достъпа до заетост, образование, здравеопазване и социални услуги;

 

Изменение    15

Проектодоклад

Параграф 7 в (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

7в. призовава Комисията и държавите членки да разглеждат диалога и солидарността между поколенията като средство за постигане на равенство между жените и мъжете;

 

 

Изменение    16

Проектодоклад

Параграф 7 г (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

7г. изтъква, че равнището на безработицата при жените се подценява, тъй като много жени не са регистрирани като безработни, и по-специално жените, които живеят в селски или отдалечени райони или които помагат в рамките на семейни предприятия и земеделски стопанства;

 

Изменение    17

Проектодоклад

Параграф 7 д (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

7д. призовава държавите членки и Комисията да насърчават предприемачеството сред жените в селските райони;

 

Изменение    18

Проектодоклад

Параграф 7 e (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

7е. подчертава необходимостта от детски заведения и от структури за полагане на грижи за други зависими лица на цялата територия на селските райони и настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки, включително чрез предоставянето на финансиране от ЕС, при изграждането на такива структури във форма, която да е достъпна за всички;

 

Изменение    19

Проектодоклад

Параграф 8 a (нов)

 

Предложение за резолюция

Изменение

 

 

8a. призовава Комисията и държавите членки да приемат интегрирането на свързаните със семейството въпроси като основополагащ принцип на всички предложения за политики;

 

Изменение    20

Проектодоклад

Параграф 10 a (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

10а. подчертава значението на местните и регионалните органи за изпълнението на политиките и мерките, които ще осигурят възможности за заетост и за самостоятелна заетост, особено за жените, което би противодействало на тенденциите на вътрешна миграция;

 

 

Изменение    21

Проектодоклад

Параграф 14 a (нов)

 

Проектодоклад

Изменение

 

 

14a. призовава Комисията да използва регионални фондове за подобряване на децентрализираната акушерска помощ;

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2017

 

 

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.10.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, John Flack, Iratxe García Pérez, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Andor Deli, Raffaele Fitto, John Howarth, Ivana Maletić, Tonino Picula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

James Carver, Esther Herranz García, Susanne Melior


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

28

+

ECR

Raffaele Fitto, John Flack, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

EFDD

Rosa D'Amato

GUE/NGL

Martina Michels, Ángela Vallina

PPE

Franc Bogovič, Daniel Buda, Esther Herranz García, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Maria Spyraki, Joachim Zeller, Lambert van Nistelrooij

S&D

Andrea Cozzolino, Iratxe García Pérez, John Howarth, Louis-Joseph Manscour, Susanne Melior, Jens Nilsson, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Derek Vaughan

VERTS/ALE

Monika Vana

6

-

ALDE

Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

EFDD

James Carver, Paul Nuttall

NI

Konstantinos Papadakis

PPE

Andor Deli

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност