ДОКЛАД относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на Нидерландия, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Сан Марино към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

22.11.2017 - (COM(2017)0359 – C8‑0232/2017 – 2017/0149(NLE)) - *

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Ангел Джамбазки

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на Нидерландия, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Сан Марино към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

(COM(2017)0359 – C8‑0232/2017 – 2017/0149(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2017)0359),

–  като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

–  като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0232/2017),

–  като взе предвид становището на Съда на ЕС[1] относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

–  като взе предвид член 78в и член 108, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0360/2017),

1.  одобрява разрешаването на Нидерландия, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Сан Марино към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

• [1]  Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е жизненоважен инструмент. Тя е ратифицирана от всички държави – членки на ЕС.

С конвенцията се въвежда система за сътрудничество между договарящите държави, целяща уреждането на случаи на международно отвличане на деца.

В много случаи тези проблеми възникват вследствие на раздяла между родителите. Ако майката и бащата са от различни държави, се поражда изкушението някой от тях да се възползва от липсата на сътрудничество между тези държави, така че да си осигури упражняването на родителските права по отношение на детето. Печатът изобилства от репортажи за случаи на международно отвличане на деца вследствие на раздяла или развод.

Най-сериозният проблем в такива случаи е националната предубеденост на правните системи на отделните държави. Често съдилищата и в двете заинтересовани държави се обявяват за компетентни, като всеки съд присъжда упражняването на родителските права по отношение на детето на родителя, който е гражданин на държавата на съда.

Целта на конвенцията е на международно равнище да се намери разрешение за такива ситуации, като се установи, че компетентният съд и приложимото право са тези на държавата по местоживеене на детето. С конвенцията се въвежда също система, която осигурява незабавното връщане на отвлечените деца.

Сега ЕС вече има изключителна външна компетентност в тази област, както беше потвърдено от Съда в Становище 1/13. Следователно държавите членки вече не могат да действат самостоятелно. Проблемът е, че конвенцията не предвижда самостоятелно действие от страна на международни организации.

Сан Марино депозира инструмента за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 14 декември 2006 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Сан Марино на 1 март 2007 г.

Конвенцията от 1980 г. вече е в сила между Сан Марино и голямо мнозинство от държавите — членки на ЕС (23). Само Дания, Нидерландия, Португалия, Румъния и Хърватия все още не са приели присъединяването на Сан Марино към Конвенцията.

Тъй като въпросите, свързани с международното отвличане на деца, са от изключителната външна компетентност на Европейския съюз, на равнището на ЕС решението дали да се приеме присъединяването на Сан Марино трябва да бъде взето посредством решение на Съвета. Поради това държавите членки, които все още не са приели Сан Марино, следва направят декларацията за приемане в интерес на Европейския съюз.

Приемането от страна на Нидерландия, Португалия, Румъния и Хърватия ще доведе до прилагане на Конвенцията от 1980 г. между Сан Марино и всички държави — членки на ЕС, с изключение на Дания.

Присъединяването на Сан Марино към Конвенцията трябва да се приветства. Докладчикът напълно подкрепя това, тъй като децата, които имат връзки с това общество ще бъдат защитени от отвличане.

Следователно докладчикът предлага Парламентът да одобри предложението без изменения, за да се осигури закрилата на засегнатите деца навсякъде в ЕС.

ПРОЦЕДУРА – ВОДЕЩА КОМИСИЯ

Заглавие	Решение на Съвета за разрешаване на Нидерландия, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Сан Марино към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
Позовавания	COM(2017)0359 – C8-0232/2017 – 2017/0149(NLE)
Дата на консултацията / искането за одобрение	25.7.2017
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	JURI 11.9.2017
Подпомагащи комисии        Дата на обявяване в заседание	LIBE 11.9.2017
Недадени становища        Дата на решението	LIBE 11.7.2017
Докладчици        Дата на назначаване	Angel Dzhambazki 12.7.2017
Дата на приемане	21.11.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Jiří Maštálka, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Daniel Buda, Angelika Niebler, Tiemo Wölken
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	John Flack, Emma McClarkin
Дата на внасяне	22.11.2017

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

24	+
ALDE ECR EFDD ENF GUE/NGL PPE S&D VERTS/ALE	Jean-Marie Cavada, Antonio Marinho e Pinto John Flack, Emma McClarkin Isabella Adinolfi, Joëlle Bergeron Marie-Christine Boutonnet, Gilles Lebreton Jiří Maštálka Daniel Buda, Rosa Estaràs Ferragut, Emil Radev, József Szájer, Axel Voss, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka Mady Delvaux, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Evelyn Regner, Tiemo Wölken Max Andersson, Julia Reda

0	-

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“