ДОКЛАД относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография

27.11.2017 - (2015/2129(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Анна Мария Кораца Билд

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Процедура

В съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи поиска разрешение за изготвяне на доклад относно прилагането на Директива № 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и разрешение беше дадено през май 2015 г.

Съгласно член 28 от Директива 2011/93/ЕС Комисията беше задължена да представи до 18 декември 2015 г. на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с тази директива, и доклад за оценка на прилагането на мерките, посочени в член 25.

Поради закъсненията при транспонирането на директивата от някои държави членки Комисията забави публикуването на тези доклади с една година и ги предостави на Парламента едва на 16 декември 2016 г.

Директива 2011/93/ЕС — контекст, обхват и транспониране

Сексуалното насилие над деца онлайн и офлайн е нарастваща трагедия, която взима деца жертви от едва двегодишна възраст. Става въпрос за трансгранична престъпност, която изисква трансгранично сътрудничество, за да бъде преодоляна. Престъпните мрежи на сексуалното насилие над деца онлайн са сложни и нашите правоприлагащи органи са изправени пред предизвикателството да работят със закони, които не винаги са пригодни за бъдещето. Директива 2011/93/ЕС (Директивата) е всеобхватен правен инструмент, който съдържа разпоредби относно материалното наказателно и наказателнопроцесуално право, административни мерки и мерки на политиката. Тя предоставя на държавите членки ясни минимални стандарти за санкции и мерки за предотвратяване на насилието, борба с безнаказаността и защита на жертвите.

Най-важните подобрения, въведени от Директивата, включват по-подробно определение за детска порнография, увеличаване на наказателните санкции, криминализиране на притежанието и придобиването на онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца, въвеждане на ново престъпление „онлайн сприятеляване с цел сексуална злоупотреба“ и разпоредби за отстраняване и/или блокиране на уебсайтове, съдържащи материали, показващи сексуално насилие над деца. Държавите членки разполагаха с двегодишен срок за транспониране на Директивата, който изтече на 18 декември 2013 г.

Докладите за изпълнението на Комисията оценяват в каква степен държавите членки са транспонирали директивата в националното си законодателство, без обаче да са в състояние на този етап да направят оценка на прилагането на нейните разпоредби на практика. Общото заключение на Комисията е, че въпреки големите усилия на държавите членки да транспонират този сложен правен инструмент и подобрението, което този процес въведе във връзка със защитата на децата от сексуално насилие, все още има широко поле за действие, за да достигне Директивата пълния си потенциал.

Докладчикът идентифицира областите, в които държавите членки следва да положат повече усилия, и изяснява някои разпоредби в директивата, с цел улесняване на правилното и пълно прилагане от страна на държавите членки: разследване и наказателно преследване; превенция; подпомагане и закрила на жертвите; блокиране и премахване на материали, съдържащи сексуално насилие над деца, в онлайн среда.

Докладчикът също така препоръчва на държавите членки да излизат от рамките на обикновеното задължение да транспонират директивата и ги насърчава да се изгради капацитет и да се обменят най-добри практики. Докладчикът разглежда положението на децата мигранти, особено непридружени деца, които са особено уязвими на насилие, трафик на хора и сексуална експлоатация, и призовава държавите членки да предприемат конкретни действия за защита на изчезналите деца. В проекта за доклад тя включва също така нови форми на престъпления, като например порнография с цел отмъщение и сексуално изнудване, които се разпространяват в интернет и засягат много млади хора, по-специално момичета, причиняват сериозни вреди на жертвите и понякога дори водят до самоубийство.

Разследване и наказателно преследване

Директива 2011/93/ЕС установява задължение за държавите членки да предоставят на органите по правоприлагането и наказателното преследване ефективни инструменти за разследване на престъпления, свързани със сексуално насилие над деца, и идентифициране на жертвите на ранен етап. Директивата също така предвижда разширена компетентност за престъпления, свързани със сексуално насилие над деца, и премахване на принципа на двойната наказуемост.

Разследването и наказателното преследване на сексуалното насилие над деца онлайн продължават да поставят предизвикателства за правоприлагащите органи и съдебната власт. Експертите, които представиха доказателства пред комисията LIBE, бяха установили редица фактори, които намаляват ефективността на техниките за разследване онлайн: криптиране на съобщения в интернет, несъответствия с приложимите правила за запазване на данни в държавите членки, нарастващото използване на инструменти за анонимизация и използването на съхранение „в облак“. В тези ситуации често не е ясно коя държава притежава юрисдикция и кое законодателство ще се прилага по отношение на събирането на доказателства. В това отношение засиленото международно сътрудничество и сътрудничеството на равнище ЕС е от съществено значение.

Докладчикът следователно призовава държавите членки да повишат своето полицейско и съдебно сътрудничество, както и да използват в пълна степен съществуващите инструменти на ЕС за сътрудничество, предоставени от Европол и Евроюст, за да се осигури успешно разследване и наказателно преследване на извършителите. За тази цел тя подчертава, че Европол и Евроюст следва да разполагат с подходящи ресурси за изпълнение на своите задачи в тази област.

Тя също така насърчава държавите членки да споделят най-добри практики в методите и инструментите за разследване и наказателно преследване.

Превенция

Директивата предвижда специфични разпоредби относно превантивни мерки от кампании за информиране и повишаване на осведомеността, образование и обучение за отстраняване, произтичащо от присъди, и програми за превантивна интервенция за борба с рецидивизма за извършителите на престъпления.

И докладът на Комисията за транспонирането, и изследването на EPRS подчертаха, че разпоредбите относно превантивните мерки са най-големите предизвикателства за държавите членки.

Обменът на информация за осъдителни присъди на извършителите на сексуално насилие над деца между държавите членки се оказа труден за прилагане, тъй като Директивата не предвижда задължение за държавите членки да изпращат информация на останалите държави членки, които я поискат, и в някои държави членки допълнителни условия за изпращането на информация са предвидени в националното право. Докладчикът счита, че по-нататъшното развитие в тази област е необходимо, и поради това призовава държавите членки да актуализират своя списък на нарушителите и да извършват обмен на информация за присъди и отстраняване с другите държави членки, с цел предотвратяване на това незабелязано нарушителите да се придвижват от една държава членка в друга за работа или доброволческа дейност с деца или детски заведения.

Идентифициране на жертвите

Сексуалното насилие над деца е престъпление, чието разкриване и докладване е особено трудно. Доброволното докладване е ограничено поради факта, че децата са твърде малки, твърде силно травмирани или зависими от извършителя – фактори, които ги правят несклонни да разкриват. В този контекст телефонните линии за оказване на помощ на деца играят важна роля, като предоставят помощ, пригодена към потребностите на децата, и подпомагат децата да съобщават за престъпления. Също така е важно държавите членки да изградят ефективни горещи линии за изчезнали деца и да се засили сътрудничеството при трансгранични случаи. Идентифицирането на деца – жертви на сексуално насилие над деца онлайн, зависи в голяма степен от способностите на правоприлагащите органи за разследване по отношение на използването на нови технологии и обучен персонал. Държавите членки следва да инвестират повече в разработването и използването на нови криминалистични инструменти с оглед да стане по-ефективно и спасяването на децата жертви.

Подпомагане и закрила на жертвите

Директива 2011/93/ЕС също така изисква от държавите членки да включат в своето наказателнопроцесуално право мерки, гарантиращи защитата на децата жертви по време на цялото наказателно производство, а също така и да се гарантира, че същите получават помощ и подкрепа; докладчикът счита, че държавите членки следва да изпълняват напълно Директива 2012/29/ЕС относно правата на жертвите на престъпления и да засилят по-ефективно специфични мерки за защита на жертвите на сексуално насилие над деца, също и чрез подобряване на ролята на националните телефонни линии за помощ и споделяне на най-добри практики.

Отстраняване и/или блокиране

Член 25 от Директивата цели предотвратяване на сексуалното насилие и експлоатация и намаляване на вторичното виктимизиране чрез прекъсване на достъпа до материали, показващи насилие над деца онлайн. Той изисква от държавите членки да премахват бързо материал от уебсайтове, които са хоствани на тяхна територия, и да полагат усилия за гарантиране на тяхното отстраняване, ако те са хоствани другаде. Държавите членки са транспонирали тази разпоредба чрез мерки, основани на Директивата за електронната търговия (процедурите за уведомяване и премахване), или чрез наказателноправни мерки за материал, хостван на тяхна територия. Държавите членки са транспонирали директивата що се отнася до материали, хоствани извън тяхната територия, или чрез мерки, включващи създаването на гореща линия, оторизирана да оценява материала и да се свърже с държавата, в която се хоства, чрез мрежата INHOPE, или чрез Европол или Интерпол.

Член 25, параграф 2 въвежда възможността на държавите членки да намаляват достъпа до материали, показващи сексуално насилие над деца, чрез мерки за блокиране. Едва половината държави членки разполагат с мерки, които транспонират тази разпоредба. Черни списъци на уебсайтове с материали, показващи сексуално насилие над деца, са широко използвани за прилагане на блокиране. Различни предпазни клаузи, гарантиращи свобода на словото, са предвидени.

Доказателствата, събрани в хода на подготовката на настоящия доклад, показаха, че блокирането е по-ефикасно на практика, тъй като е много по-бързо от отстраняването. Ако съществуват достатъчно гаранции за защита на основните свободи, то следва да бъде по-широко използвано от държавите членки.

Сътрудничеството с доставчици на услуги на информационното общество е жизненоважно за прекъсване на наличността на материали, показващи сексуално насилие над деца онлайн. Без тяхното активно участие, което често пъти е на доброволни начала, процесът на отстраняване и блокиране няма да бъде възможен. Докладчикът счита, че интернет индустрията и заинтересованите страни следва да поемат своята споделена отговорност и да се разработят иновативни решения, за да може да се борят със сексуалното насилие над деца в интернет.

Източници:

Освен от докладите за изпълнението на Комисията, докладчикът е събрала информация от следните източници, наред с другото:

-  изслушване на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 25 април 2017 г.;

-  последваща оценка на въздействието на службите на Генералната дирекция за парламентарни изследвания, публикувана през април 2017 г.;

-  изслушване, организирано от политическата група PPЕ относно борбата срещу сексуалното насилие над деца в интернет, 29 юни 2016 г.;

-  проучване от Тематичен отдел „В“ по граждански права и конституционни въпроси, изготвено за комисията LIBE, относно борбата срещу сексуалното насилие над деца онлайн, публикувано през октомври 2015 г.;

-  среща с г-н Беням Дауит Мезмур, председател на Комитета на ООН по правата на детето.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография

(2015/2129(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 3 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 82, параграф 2 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 7, 8, 24, 47, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и протоколите към нея,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие от 25 октомври 2007 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.,

–  като взе предвид приемането от Съвета на Европа на неговата Стратегия за правата на детето (2016 – 2021 г.),

–  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета[1],

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн[4],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2012 г., озаглавено „Европейската стратегия за по-добър интернет за децата“ (COM(2012)0196) и доклада на Комисията от 6 юни 2016 г., озаглавен „Окончателна оценка на многогодишната програма на ЕС за защита на децата при използването на интернет и други комуникационни технологии („По-безопасен интернет“)“ (COM(2016)0364),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 16 декември 2016 г., съдържащ оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки за спазването на Директива 2011/93/ЕС (COM(2016)0871), и доклада на Комисията от 16 декември 2016 г., съдържащ оценка на изпълнението на мерките, посочени в член 25 от Директива 2011/93/ЕС (COM(2016)0872),

–  като взе предвид доклада на Европол от 2016 г. за оценка на заплахата от организирана престъпност чрез интернет (iOACTA),

–  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 27 февруари 2017 г., озаглавен „Правосъдие, съобразено с интересите на децата: гледни точки и опит на децата, участващи като жертви, свидетели или страни в съдебни производства в девет държави – членки на ЕС“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2017 г., озаглавено „Закрилата на децата мигранти“ (COM(2017)0211),

–  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по култура и образование и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0368/2017),

A.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца представляват тежки нарушения на основните права, по-специално на правото на децата на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, както е предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че висшият интерес на детето трябва да бъде основното съображение при предприемането на мерки за борба с тези престъпления в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето;

В.  като има предвид, че Директива 2011/93/ЕС е всеобхватен правен инструмент, който съдържа материални наказателноправни норми и наказателнопроцесуални разпоредби, мерки за помощ и защита на жертвите на престъпленията и мерки за превенция, включително административни мерки, като прилагането на посочената директива изисква активен ангажимент на участници от различни сектори като правоприлагащи органи, съдилища, асоциации на родителите и семействата, които играят активна роля в областта на защитата на непълнолетни лица, неправителствени организации, доставчици на интернет услуги и други участници;

Г.  като има предвид, че в доклада на Комисията за изпълнението не се предоставят никакви статистически данни относно премахването и блокирането на уебсайтове, съдържащи или разпространяващи образи на сексуално насилие над деца, особено статистика относно скоростта на премахване на съдържание, честотата, с която правоприлагащите органи предприемат действия във връзка със сигналите, закъсненията в премахването, дължащи се на необходимостта от избягване на намеса в текущи разследвания, или относно това колко често съдебните или правоприлагащите органи използват на практика такива съхранени данни;

Д.  като има предвид, че едно от основните предизвикателства пред разследването на сексуално насилие над деца и наказателното преследване на извършителите е липсата на сигнализиране от страна на жертвите; като има предвид, че момчетата са по-малко склонни да съобщават за насилие;

Е.  като има предвид, че децата, които са жертви на сексуално насилие или сексуална експлоатация, страдат от множество и дълготрайни физически и/или психологически травми, които могат да продължат да ги съпътстват и в живота им на възрастни;

Ж.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца в онлайн среда са разрастващо се явление и че в интернет се появиха нови форми на престъпност, като например „порнография с цел отмъщение“ и изнудване за получаване на секс, и че те трябва да бъдат преодолени с конкретни мерки на държавите членки;

З.  като има предвид, че правоприлагащите органи са изправени пред предизвикателства, породени от партньорските и частните мрежи, по които се обменя материал, показващ сексуално насилие над на деца; като има предвид, че е необходимо повишаване на осведомеността на ранен етап сред момичетата и момчетата относно рисковете и значението на зачитането на достойнството и неприкосновеността на личния живот на другите в цифровата епоха;

И.  като има предвид, че децата мигранти, особено момичетата, но също и значителен процент от момчетата[5], са особено силно изложени на сексуално насилие и сексуална експлоатация, когато попадат в ръцете на трафиканти, контрабандисти, наркодилъри, кръгове, занимаващи се с проституция, както и други лица или кръгове, които се възползват от тяхната уязвимост по пътя им към Европа и след като стигнат до Европа;

Й.  като има предвид, че секторът на туризма с цел секс засяга значителен брой деца, особено момичета, но също и значителен процент момчета;

К.  като има предвид, че за да отговарят на Хартата на основните права на ЕС, мерките, предприети съгласно съображение 47 от Директива 2011/93/ЕС относно блокирането и премахването на уебсайтове онлайн, трябва да са в съответствие с предпазните механизми, указани в член 25 от Директивата;

Л.  като има предвид, че в резултат на систематичен преглед и метаанализ на информацията е установено, че вероятността децата с увреждания да бъдат подложени на физическо или сексуално насилие е около три пъти по-голяма в сравнение с тази при децата без увреждания;

М.  като има предвид, че използването на термина „детска порнография“ не е уместно, за да се определят престъпленията, посочени в член 5 и член 2, буква в) от Директива 2011/93/ЕС, и може да бъде пагубно за децата жертви;

Основни изводи и препоръки

1.  категорично осъжда всички форми на сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца, както и насилствената и непристойна виктимизация на деца на всички нива; приветства приемането от Съвета на Европа на неговата Стратегия за правата на детето (2016 – 2021 г.); призовава всички институции на ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на всякакви форми на физическо и психическо насилие, включително физическо и сексуално насилие и сексуална експлоатация, и за закрила на децата от тях; призовава всички институции на ЕС и държавите членки да предприемат единни ефективни действия за изкореняване на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация и по-общо на всички сексуални престъпления срещу деца; призовава институциите на ЕС и държавите членки изрично да разглеждат защитата на децата като приоритет при планирането и изпълнението на политики, които биха могли да им окажат отрицателно въздействие;

2.  счита, че Директива 2011/93/ЕС представлява солидна и всеобхватна правна рамка за борба със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца; изразява съжаление относно факта, че държавите членки са срещнали значителни предизвикателства при транспонирането и прилагането на Директивата, по-специално по отношение на разпоредбите относно предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, както и относно защитата и помощта за жертвите, и че пълният потенциал на Директивата все още не е използван; настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да я транспонират изцяло и правилно; призовава държавите членки да гарантират, че транспонирането на законодателството се характеризира с ефективно прилагане, така че да се гарантира защитата и помощта на децата жертви и нулева толерантност към сексуалното насилие над деца;

3.  изразява съжаление, че Комисията не можа да представи своите доклади за изпълнението в рамките на крайния срок, определен в член 28 от Директива 2011/93/ЕС, и че в представените от Комисията два доклада за оценката е отразено единствено транспонирането в националното право на държавите членки, а не се съдържа пълна оценка на спазването на Директивата; изисква от държавите членки да сътрудничат и да изпращат на Комисията цялата относима информация относно изпълнението на директивата, включително статистически данни;

4.  подчертава, че терминът „материали, показващи сексуално насилие над деца“, е по-подходящ от „детска порнография“ по отношение на такива престъпления срещу деца; призовава Комисията и държавите членки да приемат използването на понятието „материали, показващи сексуално насилие над деца“, а не „детска порнография“; подчертава обаче, че новата терминология не трябва по никакъв начин да бъде ограничаваща по отношение на престъпленията, изброени като „детска порнография“ в член 5 от Директива 2/92/ЕС във връзка с член 2, буква в);

5.  изразява съжаление, че в доклада на Комисията за изпълнението не се споменава дали е оценена ефективността на системата INHOPE по отношение на прехвърлянето на доклади към партньори в трети държави;

6.  изразява съжаление, че Комисията не е събрала данни относно използваните видове блокиране; изразява съжаление, че не са публикувани данни относно броя на уебсайтовете в списъците за блокиране във всяка от държавите; изразява съжаление, че липсва оценка на използването на методи за сигурност като например криптиране, с които да се гарантира, че списъците за блокиране не стават публично достояние и не пораждат сериозен обратен ефект; приветства факта, че, след като насърчи задължителното блокиране през 2011 г., Комисията категорично се отказа от тази позиция;

Материални наказателноправни разпоредби (членове 3, 4 и 5 от Директивата)

7.  отбелязва факта, че материалните наказателноправни разпоредби в Директива 2011/93/ЕС бяха транспонирани от държавите членки; въпреки това изразява загриженост, че някои държави членки не са транспонирали изцяло разпоредбите относно престъпленията, свързани със сексуална експлоатация (член 4), престъпленията, свързани със сексуално насилие, когато е извършена злоупотреба с установени отношения на доверие, власт или влияние върху детето (член 3, параграф 5, точка i) или е извършена злоупотреба с особено уязвимо положение на детето (член 3, параграф 5, точка ii), и относно отговорността на юридическите лица (член 12);

8.  счита по-специално, че държавите членки следва да полагат всички възможни усилия за борба с безнаказаността на извършителите на сексуално насилие над деца, както и на лицата или юридическите лица, които са замесени в подпомагане, съдействане или подстрекаване на каквито и да било престъпления, свързани със сексуална експлоатация и сексуално насилие на деца; счита, че е от изключително значение държавите членки да гарантират, че и физическите, и юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, което е член на юридическото лице, е позволило или улеснило извършването на престъпления;

9.  изразява особена загриженост във връзка със заплахите и рисковете, които крие измерението на онлайн средата за децата, по-специално що се отнася до набирането на деца онлайн, както и онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и други форми на склоняване; счита, че следователно трябва да бъдат намерени начини за откриване, докладване и разследване на тези опасни практики; подчертава необходимостта от увеличаване на равнището на защита на децата в онлайн средата и от същевременно лансиране на програми за повишаване на осведомеността и информиране по отношение на опасностите, съществуващи онлайн;

10.  изразява загриженост относно нарасналото излъчване в реално време на сексуално насилие над деца, като извършителите проявяват висока степен на умения и иновативност в употребата на напреднали технологии; счита, че поради това всички държави членки следва да се стремят към разработване на иновативни технически приложения за откриване и блокиране на достъпа до такова съдържание, като същевременно ограничават плащанията за такъв вид услуги;

11.  подчертава необходимостта от борба с новите форми на престъпност в онлайн среда, като например „порнографията с цел отмъщение“ и изнудване за получаване на секс, които засягат много младежи, и особено момичетата в юношеска възраст; призовава правоприлагащите органи и съдебната власт на държавите членки да приемат конкретни мерки за борба с тази нова форма на престъпност и приканва интернет индустрията, горещите линии, НПО и всички съответни органи да поемат своята споделена отговорност, като се стремят да предоставят решения за справяне с тези престъпления, включително за по-добро използване на съществуващите технологии и за развитие на нови технологии, за да се улесни установяването на самоличността на лицата, извършващи престъпления онлайн;

12.  отново заявява правото на всяко лице да решава каква да бъде съдбата на неговите лични данни, и по-специално изключителното право да контролира използването, разкриването на лична информация, както и правото да бъде забравено, дефинирано като възможността за бързо премахване на съдържание, което би могло да навреди на личното достойнство на лицето;

13.  подчертава необходимостта държавите членки, които все още не са направили това, в допълнение към онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба (online grooming), да криминализират и киберпреследването или примамването на деца онлайн; припомня, че киберпреследването представлява общуване онлайн на възрастен човек с дете или с лице, за което той смята, че е непълнолетно, с цел извършване по-късно на престъпление срещу него;

14.  изразява съжаление, че не са предоставени никакви статистически данни относно използването на наказателното производство за отнемане на оборудване в подобни случаи;

Разследване и наказателно преследване

15.  отбелязва, че няколко държави членки не са транспонирали изискването за наказателно преследване за престъпления в рамките на достатъчно дълъг период от време, след като жертвата достигне пълнолетие; ето защо насърчава държавите членки да гарантират, че законоустановените давностни срокове за съобщаване и преследване на тези престъпления са достатъчно дълги, и най-малкото тези срокове да текат от навършването на пълнолетие от детето жертва, за да се гарантира възможността за наказателно преследване на престъпленията;

16.  откроява значението на прилагането на член 17, за да се гарантира, че държавите членки имат юрисдикция по отношение на престъпления, извършени чрез информационни и съобщителни технологии, достъпът до които е осъществен от тяхна територия, независимо дали съответната технология е базирана на тяхна територия; подчертава необходимостта от разработване на конкретни елементи за общ подход на ЕС по отношение на юрисдикцията в киберпространството, както е посочено по време на неформалното заседание на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 26 януари 2016 г.;

17.  изразява съжаление, че що се отнася до извънтериториалната компетентност, не всички изброени в Директива 2011/92/ЕС престъпления са обхванати от националните законодателства на държавите членки; изразява съжаление, че някои държави членки гарантират, че престъпленията, свързани със сексуално насилие и извършени извън пределите на държавата, ще бъдат наказателно преследвани без наличие на жалба от страна на жертвата; призовава държавите членки да се справят ефективно с тези недостатъци;

18.  призовава всички държави членки да заделят достатъчно финансови и човешки ресурси за правоприлагащите органи и съдебната система с цел борба срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, включително за специално обучение за служителите на полицията и разследващите органи; приканва Комисията и държавите членки да увеличат ресурсите, заделени за идентифициране на жертвите, и настоятелно призовава деветте държави членки, които все още не са транспонирали член 15, параграф 4 от Директива 2011/93/ЕС относно идентифицирането на жертвите, да направят това в най-кратък срок и да прилагат тази разпоредба чрез създаването на специализирани екипи за разследване, обезпечени с подходящи инструменти и ресурси;

19.  изразява съжаление, че все още липсват точна статистика и данни за броя на извършените престъпления специално в областта на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца поради високия процент на нерегистрирани случаи, новостта на този вид престъпления и разликите в определенията и методологиите, които се използват в различните държави членки;

20.  подчертава, че някои от главните предизвикателства пред правоприлагащите и съдебните органи при разследването и наказателното преследване на престъпленията, свързани със сексуалното насилие над деца в онлайн среда, произтичат по-специално от трансграничното измерение на разследванията и от зависимостта от електронни доказателства; отбелязва по-специално, че е необходимо да се модернизират цифровите техники за разследване, за да се върви в крак с бързите темпове на технологичното развитие;

21.  призовава държавите членки да засилят сътрудничеството между техните правоприлагащи органи, включително чрез засилено използване на съвместни екипи за разследване; настоятелно призовава органите да признаят, че да се разчита прекомерно на горещите линии и на сектора е подход, който може да има обратен ефект и по този начин борбата срещу материалите, показващи сексуално насилие над деца, просто да се възлага на външни изпълнители;

22.  призовава държавите членки да приложат разпоредбите на Директива 2011/93/ЕС по съответстващ на бъдещето начин; настоятелно призовава сектора и доставчиците на интернет услуги да прилагат съвременни технологии и да инвестират в иновативни решения за увеличаване на възможностите за идентифициране и наказателно преследване на извършителите на престъпления, с цел разбиване на престъпните мрежи онлайн, както и за защита на жертвите;

23.  изразява загриженост относно използването на технологии за предаване на мрежови адреси с преносен клас (NAT CGN) от страна на доставчиците на интернет услуги, позволяващи едновременното споделяне на един IP адрес между множество ползватели, като по този начин се застрашава сигурността и възможността за индивидуализиране на отговорността в онлайн среда; призовава държавите членки да насърчават доставчиците на интернет услуги и мрежовите оператори да предприемат необходимите мерки за ограничаване на броя на ползвателите на един IP адрес, постепенно да прекратят използването на технологии CGN и да осъществят необходимите инвестиции за неотложно въвеждане на следващото поколение интернет протокол адреси (версия 6 - IPv6);

24.  призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество помежду си, както и да използват в пълна степен съществуващите инструменти на ЕС за сътрудничество, предоставени по линия на Европол, по-специално в рамките на Проекта за анализ „Twins“ и Европейския център за борба с киберпрестъпността, и на Евроюст, с цел да се гарантира успешно разследване и наказателно преследване на извършителите на престъпления и евентуалните съучастници; подчертава, че Европол и Евроюст следва да разполагат с подходящи ресурси, за да изпълняват своята задача в това отношение, и насърчава държавите членки да споделят най-добри практики;

25.  призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество помежду си с цел борба с трафика и незаконното прекарване през граница на деца мигранти, които са особено уязвими на насилие, трафик и сексуална експлоатация, по-специално момичетата, но също и момчетата; призовава за засилено сътрудничество и бърз обмен на информация между органите за издирване на изчезнали деца и за оперативната съвместимост на базите данни; призовава държавите членки да възприемат цялостен подход, включващ всички засегнати участници, и да засилят сътрудничеството с правоприлагащите органи, социалните служби и гражданското общество; признава важната роля на гражданското общество в откриването на уязвими деца, предвид липсата на доверие, която децата мигранти демонстрират по отношение на правоприлагащите органи;

26.  насърчава държавите членки да увеличат своите усилия за борба с туризма с цел секс с деца и за наказателно преследване на извършителите и съучастниците, като вземат предвид отговорността на всички участници;

27.  счита, че държавите членки следва да бъдат насърчени да разработят специализирана международна мрежа за борба с туризма с цел секс, паралелно с прилагане на правителствени политики като например въвеждане на програми за финансиране, целящи подпомагането на семейства и деца, които живеят в опасни зони;

Превенция (членове 22, 23 и 24 от Директивата)

28.  призовава държавите членки да въведат ефективни програми за превенция и за намеса, включително програми за редовно обучение за всички държавни служители, образователния персонал и заинтересованите страни, които са в контакт с деца, за по-добра оценка на риска от извършването на престъпления;

29.  настоятелно призовава държавите членки да приложат подходящи мерки, например повишаване на осведомеността на обществото, кампании за превенция, обучение и специални образователни програми за органите, родителите, учителите, децата, малолетните и непълнолетните лица – в сътрудничество с асоциациите на родителите, които играят активна роля в областта на защитата на децата, малолетните и непълнолетни лица, както и със съответните организации на гражданското общество – с цел популяризиране на значението на семейните ценности (например взаимна отговорност, уважение и грижи), човешкото достойнство, самоуважението, недопускането на насилие, и като цяло правата на децата да бъдат закриляни от всички форми на сексуално насилие и сексуална експлоатация;

30.  призовава институциите на ЕС и държавите членки за въвеждане на многоетапна система за закрила на детето, основана на висшите интереси на детето и на пълно зачитане на неговите основни права, с цел да се изпрати ясно послание, че всякакви форми на физическо, сексуално и емоционално насилие над деца са неприемливи и се наказват от закона; 

31.  насърчава държавите членки да обменят най-добри практики по отношение на образователни материали и програми за обучение на всички участващи субекти, като учители, родители, образователен персонал и правоприлагащи органи, за да се повиши осведомеността относно онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и други рискове за безопасността на децата в онлайн среда; насърчава държавите членки да въведат амбициозни учебни програми, ориентирани както към родителите, така и към младежта, с цел засилване на позицията им, като бъдат осведомени относно опасностите, свързани с интернет, и насърчавани да съобщават за деяния, на които са станали свидетели или жертви, по-специално чрез специално създадените за децата горещи телефонни линии; счита, че е много важно на родителите да бъдат дадени насоки за оценка на рисковете, пред които може да се изправят техните деца, както и за откриване на ранни признаци за потенциално сексуално насилие в онлайн среда; призовава доставчиците на услуги да активизират усилията си за повишаване на осведомеността за рисковете, характерни за онлайн средата, особено сред децата, чрез разработването на интерактивни инструменти и информационни материали;

32.  настоятелно призовава държавите членки да включат в законодателствата си задължителни цялостни проверки за криминална проявеност на лица, които кандидатстват за или са доброволци в дейности или на работни места, свързани с достъп до деца или с надзор над тях, както и систематично да обменят информация за лица, които представляват риск за деца;

33.  призовава държавите членки да обменят информация относно извършителите на сексуални престъпления срещу деца, за да се предотврати незабелязаното придвижване на такива лица от една държава членка в друга с цел работа или доброволческа дейност във връзка с деца или в детски заведения; призовава държавите членки да засилят обмена на информация относно постановените присъди и лишаването от право на упражняване на професията и да подобрят систематичното и съгласувано събиране на данни в национални регистри на извършителите на престъпления; настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по член 22 от Директива 2011/93/ЕС и да предоставят ефективни и разгледани от академична гледна точка програми за въздействие и мерки по отношение на лица, които се опасяват, че биха могли да извършат сексуално насилие над деца и други престъпления, посочени в членове 3–7 от Директивата;

34.  отбелязва, че някои държави членки са разработили целенасочени оперативни системи и са развили капацитет в областта на криминалистиката, чиято цел е да се разследва сексуалното насилие над деца; отбелязва обаче, че повечето държави членки не разполагат със специализирани разследващи служби, нито с финансови средства, за да придобият криминалистични материали, като например специален софтуер, даващ възможност за извършването на разследвания в онлайн среда; поради това препоръчва ЕС да предостави подкрепа за такива служби чрез осигуряване на съответните средства, когато е необходимо;

35.  отбелязва факта, че за повечето случаи на сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца не се съобщава на правоприлагащите органи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за подобряване и насърчаване на съобщаването от страна на децата за насилие, както и да разгледат възможността за създаване на механизми за систематично пряко съобщаване;

36.  призовава държавите членки да развият или да подобрят линиите за помощ за деца, които осигуряват помощ и подкрепа за деца жертви на сексуално насилие или сексуална експлоатация, и които отговарят на основното право на децата да бъдат изслушани; изисква от държавите членки да гарантират денонощен достъп до тези линии за помощ, тяхната достъпност посредством различни видове комуникационни средства, тяхната поверителност и безплатно предоставяне на децата, и също така по отношение на линиите за помощ – тяхното ясно позициониране в рамките на националните системи за закрила на детето, както и да осигурят гарантиране на структурно и дългосрочно финансиране на тези линии за помощ;

Помощ и подкрепа за жертвите (членове 18, 19 и 20 от Директивата)

37.  призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2012/29/ЕС относно правата на жертвите на престъпления, да приемат конкретни мерки за закрила на децата жертви и да обменят най-добри практики, за да гарантират, че децата получават подходяща помощ и подкрепа по време на цялото наказателно производство и след него;

38.  приветства най-добрите практики за закрила на децата, приети в някои държави членки, като например Barnhuset в Швеция; призовава държавите членки да се съсредоточат върху осигуряването на правна помощ, психологическа подкрепа и помощ, и да предотвратяват вторичната виктимизация на децата; насърчава държавите членки да организират кампании за повишаване на осведомеността както на регионално, така и национално равнище, с цел популяризиране на подкрепата за децата жертви и за насърчаване на културни промени в общественото мнение с цел избягване на възприети нагласи за обвиняване на жертвата, които могат да доведат до допълнителна травма за децата жертви на насилие; 

Премахване и блокиране на уебсайтове (член 25)

39.  приветства факта, че държавите членки са въвели законодателство и административни мерки за премахването на уебсайтове, които са хоствани на тяхна територия, съдържащи материал, показващ сексуално насилие над деца; призовава държавите членки да приложат изцяло член 25 на Директива 2011/93/ЕС и да дадат приоритет на бързото премахване при източника на материали, показващи сексуално насилие над деца, и с прилагане на съответните предпазни механизми; изразява съжаление поради факта, че едва половината от държавите членки са включили в своите законодателства разпоредби, които позволяват да се блокира достъпът на ползвателите до такива уебсайтове в рамките на тяхната територия; припомня, че в борбата срещу разпространението на материали, показващи сексуално насилие над деца, мерките за премахване по принцип са по-ефективни от блокирането, тъй като последното не заличава съдържанието;

40.  изразява съжаление и загриженост поради това, че макар Комисията да посочва, че някои държави членки не разполагат с работещи процедури за уведомление и изтегляне („notice and take down“) 16 години след влизането в сила на Директива 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия), тя обаче не указва, че ще бъдат предприети каквито и да било мерки, с които от тези държави членки да бъде изискано да спазят законодателството на ЕС;

41.  призовава Комисията да положи допълнителни усилия за събиране на необходимата информация, за да се установи какви процедури се използват в държавите членки, в които не са налице функциониращи процедури за уведомление и изтегляне на сайтове и не са въведени наказателноправни санкции, както и да инициира процедури за неизпълнение на задължение срещу държави членки, за които бъде установено, че не спазват задълженията в тази област, предвидени в Директива 2001/31/ЕО;

42.  изразява съжаление поради факта, че Комисията не е направила оценка на сигурността на списъците за блокиране, на използваните технологии за блокиране в държавите, които са приложили мерките, на изпълнението на мерките за сигурност, като например криптирането, за целите на съхранението и комуникирането на списъците за блокиране, нито е направила съдържателен анализ на ефективността на тази мярка;

43.  отбелязва, че Директива 2011/92/ЕС не изисква задължително блокиране; признава, че блокирането не е нито единствена, нито надеждна технология; препоръчва премахване при източника на материалите, показващи насилие над деца, експлоатация на деца и сексуално насилие над деца, в контекста на ефективни действия на съдебните и правоприлагащите органи;

44.  настоятелно призовава държавите членки в сътрудничество с интернет сектора да ускорят процедурите за уведомление и изтегляне, които продължават да бъдат твърде бавни, и да установят партньорства с онлайн сектора, с Европол и с Евроюст, с цел предпазване на мрежите и системите от хакерски намеси, както и от злоупотреби с цел разпространяване на материали, показващи сексуално насилие над деца;

45.  призовава държавите членки в случаите, когато съдържанието се предоставя от места в трети държави, да засилят своето сътрудничество със съответните трети държави и с Интерпол, за да се гарантира бързото премахване на такова съдържание;

46.  препоръчва съответните органи редовно да актуализират черните списъци на уебсайтове, съдържащи материали, показващи сексуално насилие над деца, и да ги предават на доставчиците на интернет услуги, за да се избегне например прекомерно блокиране и за да се гарантира пропорционалност; препоръчва държавите членки да споделят тези черни списъци на уебсайтове помежду си, с Европол и неговия Европейски център за борба с киберпрестъпността, и с Интерпол; счита във връзка с това, че, наред с друго, би могла да се приложи наскоро разработената технология за хеширане („раздробяване“), която автоматично открива и разпознава образи; подчертава, че преди прилагането им технологиите следва да бъдат щателно проверени с оглед премахването или най-малко свеждането до минимум на възможността от хакерски намеси, злоупотреби или обратен ефект;

47.  насърчава мрежата INHOPE да работи със своите членове за създаване на сигурен анонимен механизъм за подаване на сигнали за мрежите Deep Web, като например мрежите Dark Net, открити в мрежата TOR, която осигурява същата висока степен на анонимност като тази, предоставяна от организации на пресата за лицата, сигнализиращи за нередности, с цел да се даде възможност на ползвателите на тези мрежи да подават информация или да съобщават за материали, показващи сексуално насилие над деца;

48.  настоятелно призовава държавите членки да въведат задължение за доставчиците на интернет услуги да съобщават по своя инициатива на правоприлагащите органи и на националните горещи линии за материали, показващи сексуално насилие над деца, които са открили в своята инфраструктура; призовава Комисията да продължи да предоставя финансиране в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за осигуряване на подходящи ресурси за горещите линии, за да изпълнят своя мандат за справяне с незаконното съдържание онлайн;

49.  признава активната и подпомагаща роля в борбата с материали, показващи сексуално насилие над деца в интернет, която имат организациите на гражданското общество, като Мрежата от горещи линии INHOPE, включително Фондацията за наблюдение на интернет (Internet Watch Foundation) в Обединеното кралство; настоятелно призовава Комисията в сътрудничество с INHOPE да открие и приложи най-добри практики, особено по отношение на докладването на статистически данни и ефективното взаимодействие с правоприлагащите органи; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да създадат подобни горещи линии, и счита, че следва да им бъде позволено да търсят по своя инициатива онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца;

50.  настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да въведат незабавно безопасни и чувствителни по отношение на децата механизми за съобщаване и съветване, като например телефонни или интернет горещи линии с имейл адреси, или приложения за таблет или смартфон, на които ползвателите на интернет да могат да съобщават – дори анонимно – за материали, показващи сексуално насилие над деца, открити от тях в онлайн среда, и които да са в състояние бързо да извършат оценка на докладваното съдържание с оглед на прилагането на бързи процедури за уведомление и изтегляне на уебсайтове и за премахване на съдържание, хоствано извън тяхната територия; призовава за ясно признаване и укрепване на тези горещи линии и насърчава държавите членки да осигурят подходящи ресурси за тях, включително подходящ бюджет и обучени специалисти с експертен опит; счита, че на тези горещи линии следва да е разрешено да издирват по своя инициатива онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца, наред с получаването на сигнали от граждани;

51.  подчертава необходимостта от насърчаване и подкрепа за програмите на ЕС за информираност, с което да се дава възможност на гражданите да уведомяват органите относно незаконно или вредящо на децата онлайн съдържание;

52.  призовава Комисията да продължи редовно да информира Парламента за актуалното състояние във връзка със спазването на Директивата от страна на държавите членки, като представя разбити и сравними данни относно постиганите от държавите членки резултати в областта на предотвратяването на и борбата със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца в офлайн и онлайн среда; призовава Комисията да представи по-подробен доклад относно изпълнението на Директивата, който следва да включва допълнителна информация и статистически данни за изтегляне и блокиране на уебсайтове, съдържащи материали, показващи сексуално насилие над деца, статистически данни относно скоростта на премахването на незаконно съдържание след период от 72 часа и на последващите действия на правоприлагащите органи по докладваните правонарушения, относно забавяния при изтеглянето на сайтове поради необходимостта да се избегне вмешателство в текущи разследвания, информация относно използването на съхраняваните данни от страна на съдебните и правоприлагащите органи, както и относно действията, предприети от горещи линии след информирането на правоприлагащите органи, за осъществяване на връзка с доставчиците на хостинг услуги; възлага на съответната си комисия да проведе изслушване относно актуалното състояние във връзка с изпълнението и евентуално да разгледа приемането на допълнителен доклад за последващите действия във връзка с изпълнението на Директивата;

°

°  °

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

• [1]  ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
• [2]  ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
• [3]  ОВ C 289, 9.8.2016 г, стр. 57.
• [4]  ОВ C 316, 30.8.2016 г, стр. 109.
• [5]  Изследванията показват, че момчетата могат да се чувстват особено възпрепятствани да разкриват информация относно сексуално насилие, включително поради причини, свързани с обществените нагласи спрямо мъжете. Вж. например проучването на Отдела за последваща оценка на въздействието на Генералната дирекция за парламентарни изследвания, PE 598.614, стр. 16 и Schaefer, G.A., Mundt, I.A,,Ahlers, C.J., and Bahls, C, ‘Child sexual abuse and psychological impairment in victims: results of an online study initiated by victims’ (Сексуално насилие над деца и психични увреждания при жертвите: резултати от онлайн проучване, инициирано от жертви), Journal of Child Sex Abuse, Vol. 21, No 3, 2012, стр. 343-360.

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (4.7.2017)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография
(2015/2129(INI))

Докладчик по становище: Сабине Ферхайен

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че борбата със сексуалното насилие над деца и ненавършили пълнолетие лица и с детската порнография следва да бъде приоритет за държавите членки и като такава изисква всеобхватен и мултидисциплинарен подход на нулева толерантност; поради това заявява настоятелно, че мерки като повишаването на обществената осведоменост, кампаниите за превенция, обучението и образованието за органите, родителите, учителите, децата и ненавършилите пълнолетие лица, по-специално в сътрудничество с асоциациите на родителите, които работят в областта на защитата на деца и ненавършили пълнолетие лица, както и със съответните организации на гражданското общество, са от също толкова основно значение за борбата срещу тези престъпления, колкото и помощта за жертвите и техните семейства, разследването на престъпленията, премахването на материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и наказателното преследване на извършителите;

2.  отбелязва докладите на Комисията относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография[1], и изразява съгласието си, че въпреки развитието в последно време все още има възможности за подобрение, докато директивата реализира своя пълен потенциал във всички държави членки; отново заявява, че висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенното съображение при прилагането на директивата; настоятелно призовава Комисията да подпомогне държавите членки при постигането на правилно и пълно транспониране и прилагане на директивата в целия ЕС, така че децата да могат да се възползват от нейната пълна добавена стойност;

3.  призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на предотвратяването на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и да засилят своето сътрудничество с образователните институции и институциите за обучение, бюрата за помощ при сексуално насилие, международните и неправителствените организации, организациите на гражданското общество и частната промишленост с цел създаване на ефективни и новаторски политики за превенция, включително разработване на материали за преподаване и обучение по отношение на този въпрос;

4.  отбелязва със загриженост, че основните предизвикателства за държавите членки при прилагането на Директива 2011/93 са свързани с разпоредбите относно превантивните мерки, мерките за намеса и помощ, както и подкрепата и защитата на децата жертви; насърчава Комисията в своя доклад за изпълнението да предостави информация относно най-добрите практики във връзка с действителните мерки, приети в различните държави членки, и тяхното въздействие в борбата срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца и изображенията на насилие над деца;

5.  съобщава, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца онлайн и офлайн, включително материали с насилие над деца, продължават да предизвикват сериозна загриженост и представляват сериозно престъпление, както и нарушение на основните права на жертвите; подчертава, че тези престъпления причиняват както краткосрочни,‑ така и дългосрочни‑физически, психически и социални вреди на децата, с постоянен риск от повторно превръщане в жертва и стигматизация на жертвите чрез онлайн средата;

6.  настоятелно заявява, че е спешно необходим всеобхватен политически отговор срещу новите форми на сексуална експлоатация и сексуално насилие над деца в интернет, като например явленията „киберхищничество“, сексуално изнудване, търговски уеб стрийминг, порнография с цел отмъщение, воайорство и онлайн сприятеляване с цел сексуална злоупотреба, който да включва подпомагане на усилията и ресурсите, използвани за идентифициране на жертвите, и услуги, ориентирани към жертвите; препоръчва на Комисията да извърши във връзка с това допълнителна оценка дали целите на Директива 2011/93 са постигнати по ефективен начин и дали директивата предвижда съответните действия в отговор на новите цифрови и технологични предизвикателства и заплахи;

7.  настоятелно призовава държавите членки, които все още не са приложили членове 22, 23, 24 и членове 18, 19 и 20 от директивата, да го направят незабавно и по-специално да приемат превантивни мерки, отнасящи се до системното обучение на служители, за които има вероятност да осъществяват контакт с деца и ненавършили пълнолетие лица;

8.  приканва държавите членки да приложат разпоредби относно мерките за помощ, подкрепа и защита за децата и ненавършилите пълнолетие лица жертви на сексуални престъпления (членове 18, 19 и 20) и да увеличат усилията си по отношение на своевременното идентифициране на жертвите и предоставянето на психологическа подкрепа на жертвите; призовава държавите членки, като вземат предвид най-добрите интереси на детето, да гарантират, че децата жертви на сексуални престъпления се считат за особено уязвими жертви съгласно Директивата за правата на жертвите[2] посредством приемането на специални мерки за помощ и защита, като например възможността да свидетелстват, без да се изисква да дават показания в рамките на публично изслушване, и възможността да бъдат подпомагани само от хора, които са специално обучени за тази цел;

9.  призовава държавите членки, в съответствие с член 23, да предоставят подходящо обучение и да изградят компетентности, за да се справят с новите заплахи в онлайн средата и широкоразпространената употреба на и достъп до мобилни технологии и интернет, по-специално в съдебната система и полицейските звена, които да ги подпомагат в надлежното разследване и преследването на извършителите, както и в предоставянето на помощ на жертвите;

10.  отново заявява, че са необходими достатъчно средства, човешки ресурси и правомощия и инструменти в областта наразследването, включително разработването на високотехнологични способности, за да се предотврати незаконното онлайн съдържание, да се осигури по-добра и по-бърза идентификация на жертвите и извършителите и да се отговори на новите явления и разширяващите се тенденции онлайн, включително нови модели на разпространение и транзакция за материали, съдържащи насилие над деца;

11.  призовава Комисията да насърчава и да подпомага обмена на добри практики и опит в държавите членки; подчертава, че доброволните инициативи от страна на съответните заинтересовани лица могат да предоставят полезна подкрепа за борбата срещу такива престъпления, но не могат да заменят ефективните законодателни разпоредби;

12.  изразява съгласие, че материалите, каналите и кампаниите за повишаване на осведомеността на деца и възрастни, особено родители и лица, които имат контакт с децата, трябва да бъдат насърчавани на най-ниското равнище, с цел да им се помогне да разберат и предотвратят онлайн рисковете, да осигурят безопасна онлайн среда и да насърчават положителен онлайн опит за децата;

13.  подчертава, че превантивните мерки следва да обхващат по-специално аспекти, свързани с технологията, с оглед да се гарантира по-сигурен интернет и цифрова грамотност; поради това насърчава държавите членки да обмислят възможността за включването на инициативи за обучение и образование в своите програми и учебни планове по съобразен с възрастта начин с цел насърчаване на медийна грамотност и безопасност в интернет, както и обучение от ранна възраст на децата и ненавършилите пълнолетие лица относно превенцията на сексуалното насилие, включително как да разпознават и да се предпазват от опасността, която могат да представляват онлайн материалите, както и как да откриват признаци на неподходящо поведение и да докладват за тях; освен това призовава държавите членки да приемат разпоредби, отнасящи се до прилагане на строги технически мерки, като например подходящи за съответната възраст настройки за неприкосновеност на личния живот, криптиране и родителския контрол като вариант по подразбиране, за да се осигури максимална защита на децата и ненавършилите пълнолетие лица;

14.  подчертава, че като се има предвид бързо променящият се характер на киберпрестъпността и скоростта, с която се развиват технологиите, съществува необходимост от подход на постоянно адаптиране към научните изследвания и разработване на механизми и усъвършенствани техники, включително разработване на софтуер, които да позволят ранното откриване, блокиране и премахване на незаконно съдържание, като например съдържание със сексуално насилие над деца онлайн; поради това призовава държавите членки да засилят своите действия и постоянно да адаптират своите планове за предотвратяване на сексуалното насилие над деца и политиките за борба със сексуалното насилие над деца и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография онлайн, и призовава Комисията да подкрепи усилията им;

15.  призовава Комисията да продължи да наблюдава внимателно мерките за транспониране, приети от държавите членки, и да стартира своевременно производство за установяване на нарушение, ако тези мерки не са в съответствие с директивата;

16.  подчертава ролята на родителите в предотвратяването на сексуалната експлоатация на деца и ненавършили пълнолетие лица чрез определяне на насоки, наблюдение на използването на интернет и социални медии от децата и ненавършилите пълнолетие лица, както и информирането на децата и ненавършилите пълнолетие лица относно опасностите, свързани с детската порнография;

17.  насърчава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до публични средства за НПО за извършването на превенция и образователни дейности по отношение на сексуалната експлоатация на деца и ненавършили пълнолетие лица онлайн и детската порнография, и да засилят общественото внимание на този въпрос;

18.  припомня, че сексуалната експлоатация на деца и ненавършили пълнолетие лица онлайн е постоянно развиващо се и плашещо явление с дългосрочни и повтарящи се последици за своите жертви, което се развива успоредно с промените в областта на технологиите, и че според Международната асоциация на горещите линии в интернет (INHOPE) средната възраст на жертвите на материали, съдържащи сексуално насилие над деца, постоянно намалява; подчертава, че мрежите „peer-to-peer“ и мрежите „Deep Web“ и „Даркнет“ предоставят висока степен на анонимност за извършителите на престъпленията и поради това се използват за обмен на материали, съдържащи сексуално насилие над деца;

19.  насърчава медиите и рекламните сектори да защитят достойнството и невинността на децата и ненавършилите пълнолетие лица в своите продукции чрез съвместни регулаторни механизми, кодекси за поведение и други доброволни действия;

20.  препоръчва черните списъци на уебсайтове, съдържащи детска порнография, изготвени от съответните национални органи и предадени на доставчиците на интернет услуги посредством сигурни канали с цел премахване на незаконно съдържание, да се основават на ясни и прозрачни критерии, осигуряващи подходящо равнище на правна сигурност и спазване на настоящата директива, както и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на Хартата на основните права на Европейския съюз; подчертава, че тъй като това е глобален въпрос, който надхвърля националните граници, е необходимо тези черни списъци на уебсайтове да се споделят сред държавите членки посредством засилено сътрудничество с Интерпол, Европол и неговия Европейски център за борба с киберпрестъпността, както и с трети държави; препоръчва тези списъци да бъдат също така целенасочени и редовно актуализирани;

21.  насърчава държавите членки да гарантират, че осъдените извършители на престъпления подлежат на оценка за опасността и риска от рецидивизъм, които пораждат, в съответствие с член 24, параграф 4; подкрепя държавите членки да обменят редовно информация за такива оценки и криминални досиета относно извършители на сексуални престъпления срещу деца между правоприлагащите органи, за да не могат извършителите на сексуални престъпления да се придвижат незабелязани от една държава членка в друга, особено с цел работа или доброволческа дейност с деца и ненавършили пълнолетие лица или детски институции; призовава държавите членки да засилят споделянето на информация относно присъдите и лишаванията от права и да подобрят събирането на данни в национални регистри на извършителите;

22.  подчертава, че редовното събиране на данни и разпространението на фактическа информация относно текущите равнища и методи на сексуално насилие над деца и сексуална експлоатация на деца, както и осигуряването на подходящите знания и инструменти на децата, родителите и лицата, работещи с деца, е от основно значение за намаляването и предотвратяването на тази заплаха;

23.  приканва Комисията да вземе предвид решенията на Съвета на Европа, и по-специално Препоръка 2092 (2016 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) относно борбата с хиперсексуализирането на децата;

24.  настоятелно призовава държавите членки, в сътрудничество с националните горещи линии, да въведат задължение за доставчиците на интернет услуги да съобщават на правоприлагащите органи, както и на националните горещи линии, за материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и детска порнография, открити в тяхната инфраструктура, и да я премахват и призовава доставчиците на интернет услуги да съхраняват доказателства въз основа на надлежни съдебни процедури и в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето; подчертава важната роля на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и доставчиците на интернет услуги за осигуряването на бързото и ефикасно премахване на незаконно онлайн съдържание по искане на компетентните правоприлагащи органи;

25.  настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, незабавно да създадат безопасни и чувствителни по отношение на децата механизми за докладване и съветване, като например телефонни или компютърни горещи линии с електронни адреси, или приложения за таблет или смартфон, на които интернет потребителите да могат – дори анонимно – да съобщават за материали, съдържащи сексуално насилие над деца, открити от тях в интернет, и които да са в състояние да извършат бързо оценка на докладваното съдържание с оглед на прилагането на своевременни процедури за уведомяване и премахване, както и премахване на съдържание, за което е предоставен хостинг извън тяхната територия; счита, че на тези горещи линии следва да е разрешено да търсят проактивно материали, съдържащи сексуално насилие над деца, какъвто е случаят с Фондацията за наблюдение на интернет (Internet Watch Foundation, IWF) в Обединеното кралство; призовава държавите членки да постигнат по-добро сътрудничество между линиите за оказване на помощ и горещите линии с цел гарантиране на закрилата на деца и ненавършили пълнолетие лица, които са жертвите на сексуална експлоатация и сексуално насилие;

26.  настоятелно призовава държавите членки да въведат в законодателствата си задължителни цялостни проверки за лица, които кандидатстват или са доброволци в дейности и работни места, свързани с деца, или работни места, които са пряко свързани с борбата с материали, съдържащи сексуално насилие над деца, както и систематично да обменят информация за лица, които представляват риск за деца;

27.  приветства факта, че в допълнение към мерките, които имат за цел бързото премахване на уебстраници с материали, съдържащи сексуално насилие над деца, в съответствие с член 25, параграф 1, около половината от държавите членки са избрали да прилагат също така мерки, които са незадължителни съгласно член 25, параграф 2 от директивата, с цел блокиране на достъпа до уебсайтове, съдържащи или разпространяващи детска порнография; насърчава държавите членки, които все още не са въвели подобни мерки, да го направят; приканва Комисията, в контекста на евентуално бъдещо преразглеждане, да разгледа възможността за въвеждане на по-строги мерки в член 25, параграф 2 и насърчава използването на средствата от ЕС, включително в областта на научните изследвания, с цел установяване на нови технологични решения с висок потенциал в тази област; отбелязва, че премахването на незаконното съдържание е ефективен начин за борба със сексуалната експлоатация на деца и ненавършили пълнолетие лица и с детската порнография;

28.  отбелязва със загриженост резултатите от годишния доклад на Фондацията за наблюдение на интернет (IWF), публикуван в началото на април 2017 г., според който в интернет домейните, базирани в Европа, понастоящем се намират 60% от уебсайтовете, в които се появяват изображения на сексуално насилие над деца, като налице е увеличение с 19 процентни пункта в периода от 2015 г., и че има рязко нарастване на интернет адреси със сексуално насилие над деца в някои държави членки; призовава държавите членки да засилят своето сътрудничество и обмен на информация и да споделят добри практики с цел да се намали наличността на материали, съдържащи сексуално насилие над деца, онлайн;

29.  подчертава, че когато държавите членки налагат мерки, ограничаващи основните права в интернет при прилагането на член 25, принципите на прозрачност, необходимост и пропорционалност трябва да бъдат защитени в съответствие с правото на ЕС и на държавите членки и държавите членки трябва да представят причините за ограниченията, както и възможностите за обжалване;

30.  подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно опасностите и рисковете, които крие досегът на децата със социалните медии;

31.  подчертава, че личните данни на децата трябва да бъдат надлежно защитавани и децата и родителите трябва да бъдат информирани относно рисковете и последиците от употребата на лични данни на децата онлайн;

32.  изразява съгласие, че ангажирането на множество заинтересовани лица и сътрудничеството между публичния и частния сектор, включително гражданското общество, правоприлагащите агенции, агенциите, работещи с деца, социалните услуги, частните заинтересовани лица от промишлеността като например технологичната промишленост, са от решаващо значение за ефективното откриване и борбата с незаконни материали и разпространението на материали, съдържащи сексуално насилие над деца, онлайн;

33.  подчертава освен това необходимостта от международно сътрудничество и транснационално разследване със стратегическите партньори на ЕС и правоприлагащите органи с цел борба със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца онлайн;

34.  отново заявява, че все още липсват точна статистика и данни за броя на извършените престъпления, по-специално в областта на сексуалното насилие над деца, поради високия процент на нерегистрирани случаи, новостта на този вид престъпления и разликите в определенията и методологиите, които се използват в различните държави членки;

35.  призовава държавите членки да ускорят, в сътрудничество с доставчиците на съдържание и услуги – въз основа на надлежни съдебни процедури и в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето – процедурите за уведомяване и премахване на съдържание със сексуално насилие над деца и сексуална експлоатация на деца, включително детска порнография с цел предоставяне на подходящи гаранции, по-специално за да се гарантира, че намесата е ограничена до това, което е необходимо и пропорционално, и за да се включи възможността за съдебна защита; призовава Комисията да улесни и увеличи обмена на най-добри практики в тази област и призовава освен това държавите членки да засилят своето сътрудничество с цел ефективно решаване на тази въпроси;

36.  подчертава, че е налице нарастваща заплаха за децата, засегнати от кризата с бежанците, като те са изложени на повишен риск от сексуална експлоатация и сексуално насилие, и по-специално непридружените ненавършили пълнолетие деца, тъй като много от тях са обявени за изчезнали след пристигането си; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на това явление, да приемат ефективни мерки за подобряване на положението и да засилят защитата на децата;

37.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността сред гражданите относно значението на борбата със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца и ненавършили пълнолетие лица и детската порнография, като насърчават и участват пълноценно в инициативи и информационни кампании, като например Европейския ден за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, учреден от Съвета на Европа;

38.  насърчава държавите членки, които все още не са направили това, да създадат служби за подпомагане, включително онлайн услуги, с цел предоставяне на подкрепа, информация и обучение относно начините за разпознаване на признаци за сексуално насилие и сексуална експлоатация и относно това как да се реагира, когато се наблюдава тревожно поведение, което все още не представлява поведение на посегателство;

39.  призовава държавите членки да гарантират, че незаконното съдържание не само се премахва бързо, но и не се публикува повторно;

40.  подкрепя основан на правата подход към защитата на децата, като се вземе предвид международният правен ред; в този контекст припомня, че съгласно Програмата на ЕС за правата на детето от 2011 г. „Договорите, Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето се използват като обща база за всички действия на ЕС, свързани с децата“.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.6.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Silvia Costa, Angel Dzhambazki, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Santiago Fisas Ayxelà, Morten Løkkegaard, Michel Reimon, Remo Sernagiotto
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Lefteris Christoforou, Andrejs Mamikins, Jana Žitňanská

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

22	+
ALDE	María Teresa Giménez Barbat, Morten Løkkegaard
ECR	Angel Dzhambazki, Remo Sernagiotto, Jana Žitňanská
EFDD	Isabella Adinolfi
PPE	Lefteris Christoforou, Santiago Fisas Ayxelà, Svetoslav Hristov Malinov, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver
S&D	Silvia Costa, Giorgos Grammatikakis, Krystyna Łybacka, Andrejs Mamikins, Luigi Morgano, Momchil Nekov
Verts/ALE	Michel Reimon, Helga Trüpel

1	-
S&D	Petra Kammerevert

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
• [2]  Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (4.7.2017)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно прилагането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография
(2015/2129(INI))

Докладчик по становище: Клеър Муди

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че според проучванията сексуалното насилие над деца засяга повече момичетата, отколкото момчетата (процентът на разпространение е 13,4% за момичетата и 5,7% за момчетата), и се извършва главно от мъже; като има предвид, че аспектът, свързан с пола, трябва да намери отражение в мерките за предотвратяване на и защитата от сексуално насилие над деца;

Б.  като има предвид, че излагането на порнография може да увеличи уязвимостта на децата и младежите от сексуално насилие и експлоатация; като има предвид, че според статистиката 12% от уебсайтовете са порнографски сайтове, в които порнографските видеоматериали с участието на деца понякога могат да бъдат и прикрити; като има предвид, че всеки независимо от възрастта си може да има достъп до тези сайтове и да сваля всякакви видеоматериали, които желае;

В.  като има предвид, че жертвите на сексуално насилие са изложени на сериозни физически и психологически рискове, които могат да засегнат техния личен и социален живот;

Г.  като има предвид, че момичетата, бягащи от конфликти и преследване, са изложени на най-висок риск от изнасилване, сексуално насилие и експлоатация и принудителни бракове, и като има предвид, че според проучването някои деца бежанци, станали жертва на такива деяния, не съобщават тези случаи на властите поради езикови бариери, културни табута, страх от недостигане на крайните им местоназначения и по други причини;

1.  изразява загриженост, че разпространението без съгласие на еротични или порнографски материали, включително в онлайн среда и чрез социалните медии, като например явлението „порнография с цел отмъщение“, което е бързо разпространяваща се форма на насилие и преследване, засяга в големия брой случаи жени и момичета, някои от които са под законовата възраст за изразяване на съгласие; призовава държавите членки да наблюдават интернет, за да пресекат по бърз и ефективен начин явлението „порнография с цел отмъщение“ и да въведат поредица от законодателни политики за предотвратяване и наказване на тази нова форма на престъпност; призовава сектора на интернет да поеме част от отговорността за това явление; подчертава необходимостта от образоване и повишаване на осведомеността на всички, особено на момичетата и момчетата, с оглед на възможните последици от записването на интимни изображения, като например снимки и видеоматериали, показващи самите тях, и от предоставянето им на разположение на други лица; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността и обучение на персонала в областта на образованието и работата с младежта, на социалните работници и доброволците относно този проблем, както и от засилване на капацитета на правоохранителните органи за справяне с тези рискове по начин, който отчита спецификите на пола;

2.  насърчава компетентните органи в държавите членки да включат образоването на момичетата и момчетата по въпроса за връзките, основани на съгласие, уважение и взаимност, в програмите за тяхното всеобхватно образование по въпросите на секса и връзките (ОВСВ), като се има предвид, че според изследванията всеобхватното ОВСВ, основано на правата, е подходящо и ефективно средство за защита на децата и младите хора срещу рисковете от насилие и сексуална експлоатация;

3.  призовава държавите членки, които не са въвели задължително ОВСВ (България, Хърватска, Унгария, Италия, Литва, Румъния, Словакия и Испания), да направят това; призовава държавите членки да поставят акцент в рамките на ОВСВ върху сексуалното съдържание и зачитане;

4.  подчертава важността на училищните програмите за цифрова грамотност и безопасност в онлайн среда, които са абсолютно необходими за децата, но и за родителите и за лицата, които са в контакт с деца; насърчава държавите членки да започнат информационни кампании относно киберсигурността и принципите на етично поведение в интернет с оглед на личния живот на индивида и личния живот на другите; отбелязва, че образователните програми и съдържание, които са предназначени за борба с тези проблеми, трябва да бъдат насочени и към мъжете и момчетата, като се преодолеят стереотипите във връзка с половете и се противодейства на сексизма и на поведението, водещо до тормоз в онлайн среда;

5.  призовава държавите членки в сътрудничество със съдебните и полицейските органи да подобрят системите за родителски контрол чрез използването на нови технологии, включително приложения за смарт-телефоните, с оглед по-ефективна защита на децата;

6.  подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността на ранен етап сред всички момичета и момчета относно тяхната безопасност в онлайн среда и относно значението на зачитането на достойнството и неприкосновеността на личния живот на другите в цифровата ера; насърчава държавите членки да разменят най-добри практики във връзка с образователни материали и програми за обучение по въпросите на „сприятеляването“ и други форми на заплаха за безопасността на децата в онлайн среда, и особено на момичетата, което да обхване всички участващи субекти, включително учители, персонал в системата на образованието и правоохранителните органи; припомня, че повишаването на осведомеността сред родителите и другите роднини е не по-малко важно от повишаването на осведомеността на самите деца;

7.  счита, че премахването на съдържание трябва да остане приоритет, но признава, че това би могло да бъде свързано с продължителна процедура; поради това счита, че следва да се въведат механизми за бързо спиране на уебсайтове и да се ускорят процедурите по премахването;

8.  изисква от държавите членки да вземат предвид силно свързаното с пола измерение на процента на оповестяване, като момчетата и мъжете съобщават за насилие по-рядко от момичетата и жените, които от своя страна често изчакват дълго време, преди да съобщят;

9.  препоръчва при транспонирането на член 15 или изменението на законодателните разпоредби относно срока за съобщаване от самата жертва за сексуални престъпления срещу ненавършили пълнолетие лица, крайните срокове за съобщаване да текат от датата на навършване на пълнолетие, а не от датата на извършване на престъплението;

10.  настоятелно призовава деветте държави членки, които все още не са транспонирали член 15, параграф 4 относно идентифицирането на жертвите, да направят това в най-кратък срок и да го приложат например чрез създаване на специализирани екипи за разследване, инвестиране в криминалистични инструменти и участие в трансгранични разследвания;

11.  призовава държавите членки да засилят сътрудничеството и да обменят данни за идентифициране на деца жертви на сексуално насилие, включително изчезнали деца, по-специално момичета, които са особено уязвими на трафик и сексуална експлоатация;

12.  призовава Комисията да инвестира в непрекъснати транснационални програми за идентифициране на детето жертва, като подпомага държавите членки в техния криминалистичен капацитет и чрез сътрудничество в тази област, включително за развитието на специализирани човешки ресурси и оборудване;

13.  призовава държавите членки при идентифицирането на потенциалните жертви да посветят по-голямо внимание на уязвимите групи деца, каквито са ромските деца, децата с умствени увреждания и децата на бежанци и особено на задържани непридружени малолетни и непълнолетни лица и деца, търсещи убежище, които са изправени пред риск от сексуално насилие и експлоатация в институции, бежански лагери или центрове за търсещи убежище; ето защо подчертава важността на мерки като цялостна проверка на персонала, социалните работници и доброволците, които са в контакт с деца, както и на въвеждането на системи за докладване и за оказване на помощ на жертвите; в тази връзка отново заявява, че е важно мерките за подпомагане на жертвите да се прилагат не само по време на разследването на сексуално насилие или експлоатация, но и на по-късен етап, с цел да им се помогне да преодолеят посттравматичния стрес и да получават подходящи медицински и психологически консултации и правна помощ; призовава държавите членки да подобрят комуникационните способности на съдии, прокурори и полицейски служители при разследването на сексуално насилие или експлоатация на деца, с акцент върху комуникацията с деца със специални нужди, и да насърчават други мерки, насочени към предотвратяване на вторично виктимизиране;

14.  призовава държавите членки да предприемат мерки за защита на жертвите от сексуално насилие над деца и да подобрят ролята на националните телефонни линии за помощ, като се прилага подход, съобразен с половете;

15.  настоява, че е важно член 20, параграф 3, буква а) да бъде транспониран по правилен начин и настоятелно призовава държавите членки да тълкуват консервативно понятието „неоснователно забавяне“ във връзка с провеждането на интервюта с деца жертви; признава добрата практика в Швеция, където детето се изслушва най-късно до две седмици от съобщаването за престъплението; освен това призовава държавите членки да въведат необходимите мерки за правилно транспониране на разпоредбата, установяваща необходимите процедурни условия, които да помогнат на децата да се избегне вторично виктимизиране;

16.  със загриженост отбелязва, че трафикът на хора и сектора на туризма с цел секс засягат значителен брой ненавършили пълнолетие момичета; насърчава Комисията и държавите членки да увеличат своите усилия за противодействие на туризма с цел секс с деца и на трафика на хора и да се концентрират върху пътническите организации и съответните органи с оглед на повишаване на осведомеността сред пътниците относно тежестта на тези престъпления;

17.  призовава държавите членки и Комисията да въведат законодателство, което ще позволи осъждането на пътници, за които е установено, че са виновни за отиването в трета държава с цел секс с участието на ненавършили пълнолетие лица, след което са се завърнали в ЕС;

18.  призовава Комисията и държавите членки да въведат законодателство, което ще позволи осъждането на туроператори, за които е установено, че са виновни за насърчаване на туризъм с цел секс с участието на ненавършили пълнолетие лица;

19.  призовава държавите членки да предоставянето повече ресурси за образоване на децата за начините, по които да търсят помощ и да разпознават лица с престъпни намерения, като същевременно се провежда образоване на възрастните как да откриват случаи на насилие и да подкрепят децата в конкретни случаи, както и повече ресурси за разследващите експерти, които следва да са запознати как разликите между половете оказват влияние на начините, по които момичетата и момчетата реагират на сексуално насилие; подчертава необходимостта от борба с вкоренените стереотипите във връзка с пола и увеличеното сексуализиране на децата в медиите;

20.  подчертава, че превантивните действия са незадоволителни в целия ЕС, и призовава държавите членки да приложат член 22 от директивата, като въведат програми за намеса по отношение на лица, които се опасяват, че биха могли да извършат престъпления; настоятелно призовава Комисията да установи редовен трансграничен обмен на добри практики по програми за намеса; призовава държавите членки в съответствие с член 24, параграф 1 да въведат задължителни програми за намеса по отношение на всички осъдени извършители на престъпления, с цел предотвратяване на рецидиви;

21.  насърчава размяната на мнения между служителите за закрила на децата, педиатрите, учебните заведения и младежките и детски организации в рамките на разследванията на случаите на насилие над деца, за да им се даде възможност да играят активна роля в повишаването на осведомеността по този проблем;

22.  признава постиженията на програмата INHOPE, включваща мрежа за сътрудничество между 46 горещи телефонни линии, ангажирани за премахването на сексуалното насилие над деца в интернет; призовава Комисията да подпомага държавите членки при създаването на такава гореща линия във всяка държава членка и при хармонизирането на съответните протоколи;

23.  насърчава Комисията и държавите членки да използват изследвания за интегриране на измерението на пола, както и статистически данни за сексуалното насилие и експлоатация на деца, с цел да се способства обменът на добри практики в областта на създаването на политики и на изпълнението на програми;

24.  отбелязва, че няма изследвания относно насилието над лицата от групата ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови и интерсексуални лица); изтъква необходимостта от допълнителни изследвания в тази област, като се вземат сексуалното насилие и тормоз, с които се сблъскват лицата от групата ЛГБТИ, и уязвимостта на бездомните млади хора, много от които са от групата ЛГБТИ и са избягали от къщи.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.6.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 0 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Mary Honeyball, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Maria Noichl, Marijana Petir, João Pimenta Lopes, Ernest Urtasun, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Catherine Bearder, Stefan Eck, Eleonora Forenza, Edouard Martin, Clare Moody, Mylène Troszczynski, Julie Ward, Marco Zullo
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	James Carver, Claudia Schmidt, Molly Scott Cato, Axel Voss, Branislav Škripek

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

18	+
EPP	Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Claudia Schmidt, Axel Voss
S&D	Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Mary Honeyball, Edouard Martin, Clare Moody, Maria Noichl, Julie Ward
VERTS/ALE	Florent Marcellesi, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun
ALDE	Catherine Bearder
GUE/NGL	Stefan Eck, Eleonora Forenza, João Pimenta Lopes
EFDD	Marco Zullo

0	-

5	0
EPP	Marijana Petir
ECR	Branislav Škripek, Jana Žitňanská
EFDD	James Carver
ENF	Mylène Troszczynski

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.11.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	46 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Asim Ademov, Jan Philipp Albrecht, Monika Beňová, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Lorenzo Fontana, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Brice Hortefeux, Filiz Hyusmenova, Sophia in ‘t Veld, Dietmar Köster, Barbara Kudrycka, Cécile Kashetu Kyenge, Juan Fernando López Aguilar, Roberta Metsola, Claude Moraes, Soraya Post, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Sergei Stanishev, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Harald Vilimsky, Josef Weidenholzer, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Miriam Dalli, Gérard Deprez, Maria Grapini, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Marek Jurek, Miltiadis Kyrkos, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Emilian Pavel, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Othmar Karas, Iuliu Winkler

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

46	+
ALDE	Gérard Deprez, Nathalie Griesbeck, Filiz Hyusmenova, Sophia in 't Veld
ECR	Jussi Halla-aho, Marek Jurek, Helga Stevens
EFDD	Laura Ferrara, Kristina Winberg
ENF	Lorenzo Fontana, Harald Vilimsky
PPE	Asim Ahmedov Ademov, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Kinga Gál, Monika Hohlmeier, Brice Hortefeux, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Othmar Karas, Barbara Kudrycka, Jeroen Lenaers, Roberta Metsola, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Traian Ungureanu, Iuliu Winkler, Tomáš Zdechovský
S&D	Monika Beňová, Miriam Dalli, Ana Gomes, Maria Grapini, Dietmar Köster, Cécile Kashetu Kyenge, Miltiadis Kyrkos, Juan Fernando López Aguilar, Andrejs Mamikins, Claude Moraes, Emilian Pavel, Soraya Post, Birgit Sippel, Sergei Stanishev, Josef Weidenholzer
VERTS/ALE	Jan Philipp Albrecht, Judith Sargentini, Bodil Valero

1	-
ENF	Auke Zijlstra

1	0
GUE/NGL	Cornelia Ernst

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“