ПРЕПОРЪКА относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна

27.11.2017 - (13419/2016 – C8‑0100/2017 – 2006/0058(NLE)) - ***

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Тереза Грифин

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна

(13419/2016 – C8‑0100/2017 – 2006/0058(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13419/2016),

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета относно подписването и временното прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна,

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0100/2017),

–  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8-0376/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст и съдържание на споразумението

През юни 2003 г. на Европейската общност и нейните държави членки беше даден мандат за договаряне на споразумение за въздушен транспорт със Съединените американски щати.

Целта на преговорите беше създаването на „открито авиационно пространство“ между страните. Идеята беше да се установи единен пазар за въздушен транспорт, в който европейските и американските авиокомпании биха могли да предоставят въздухоплавателни услуги без никакви ограничения и който ще включва вътрешните пазари на двете страни.

Пълното осъществяване на този мандат изискваше значителни законодателни промени в Съединените американски щати, по-специално за премахване на съществуващите правни ограничения относно чуждата собственост и контрол в американски авиокомпании и относно правата за каботаж. В САЩ дори и днес тези въпроси остават изключително чувствителни в политическо отношение. Поради тази причина мандатът отчете възможността за поетапно прилагане на споразумението.

През ноември 2005 г. Министерството на транспорта на САЩ направи опит за промяна на правилата относно чуждата собственост чрез изготвяне на законодателен проект, който да ги направи по-гъвкави. През декември 2006 г. обаче Министерството на транспорта на САЩ реши да оттегли законодателния проект, след като разгледа множество публични изказвания, включително от Конгреса на САЩ.

Това наложи организирането на нов кръг от преговори по проектоспоразумението, така че то да стане по-приемливо за ЕС.

На 2 март 2007 г. се стигна до ново проектоспоразумение на първи етап, което беше подписано по време на срещата на върха ЕС—САЩ на 30 април 2007 г. Съветът одобри проектоспоразумението и реши да го прилага временно от 30 март 2008 г.[1]

Европейският парламент отговори на новото проектоспоразумение със своята резолюция от 14 март 2007 г. относно сключването на споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки и Съединените американски щати (T6-0071/2007). Той приветства споразумението на първи етап като важна стъпка към интегриран трансатлантически авиационен пазар, който ще бъде от полза за потребителите, а на 11 октомври 2007 г. даде одобрението си за споразумението[2].

През май 2008 г. започнаха преговорите на втори етап, които доведоха до сключването на споразумение на втори етап под формата на протокол за изменение на първоначалното споразумение (на първи етап), който беше подписан и започна да се прилага временно от 24 юни 2010 г.[3] (процесът на ратификация и одобрение на протокола все още е в ход).

Протоколът предвижда постигането на значителен напредък, включително допълнителни възможности за инвестиции и достъп до пазари, както и укрепване на рамката за сътрудничеството в някои регулаторни области като безопасността, сигурността и опазването на околната среда. В него е включена и клауза за взаимна отговорност за „по-нататъшното разширяване на възможностите“ (член 21), която обхваща, наред с другото, бъдещия напредък по отношение на правилата относно чуждата собственост.

Постижения

През юли 2017 г. във Вашингтон САЩ и ЕС честваха 10-ата годишнина на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ. Споразумението се възприема широко като голямо постижение. Трансатлантическият пазар днес наброява 55 милиона пътници, което означава, че сега се обслужват 6,4 милиона пътници и 52 двойки градове повече, отколкото преди 10 години.

Следва да се отбележи обаче, че общият дял на пътниците, превозвани през летища на ЕС и САЩ, е намалял от 61 % от общия световен пътникопоток през 2000 г. на 38 % през 2015 г. Това отразява променящия се характер на авиационните пазари и необходимостта от все по-тясно сътрудничество в областта на международното въздухоплаване.

До момента ЕС и САЩ са най-развитите авиационни пазари.

Процедура

Споразумението за въздушен транспорт (споразумение на първи етап) беше подписано на 25 и 30 април 2007 г. и се прилага временно от 30 март 2008 г.

Парламентът даде одобрението си за сключването на споразумението на 11 октомври 2007 г.

Протоколът за изменение на Споразумението за въздушен транспорт беше подписан и започна да се прилага временно на 24 юни 2010 г.

През ноември 2014 г. всички държави членки приключиха процеса на ратификация на споразумението, с изключение на България, Румъния и Хърватия[4].

През октомври 2015 г.[5]Комисията представи изменено предложение за решение на Съвета за сключване на споразумението, за да се вземе предвид влизането в сила на Договора от Лисабон и присъединяването, междувременно, на България, Румъния и Хърватия към ЕС.

След редакцията на юрист-лингвистите на Съвета проектът на решение, представен днес за одобрението на Парламента, включва също така правните промени, наложени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз в неговото решение от 28 април 2015 г.[6]

За сключване на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки и Съединените американски щати Съветът се нуждае от одобрението на Европейския парламент съгласно член 218 от ДФЕС.

В съответствие с член 99 и член 108, параграф 7 от Правилника за дейността на Парламента компетентната комисия внася препоръка за одобрение или отхвърляне на предложения акт. Парламентът взема решение с единно гласуване, като не могат да се внасят никакви изменения. Измененията в комисия се допускат единствено ако целта им е да бъде приета препоръка, обратна на предложената от докладчика.

• [1]  Решения на Съвета от 13, 16 и 20 април 2007 г.
• [2]  T6-0428/2007 и доклад на комисията по транспорт и туризъм (TRAN) A6-0320/2007.
• [3]  Текст на споразумението, ОВ L 134, 25.5.2007 г., стр. 4; Текст на протокола, ОВ L 223, 25.8.2010 г., стр. 1
• [4]  Тези държави станаха страни по споразумението чрез своето членство в ЕС.
• [5]  COM(2015) 491 final,, 13 октомври 2015 г.
• [6] Дело C-28/12 Европейска комисия/Съвет, решение на Съда (голям състав) от 28.4.2015 г., ОВ C 213/3 от 29.6.2015 г.

ПРОЦЕДУРА – ВОДЕЩА КОМИСИЯ

Заглавие	Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и Съединените американски щати
Позовавания	13419/2016 – C8-0100/2017 – COM(2006)0169 – C6-0210/2007 – 2006/0058(NLE)
Дата на консултацията / искането за одобрение	7.6.2007
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	TRAN 13.3.2017
Докладчици        Дата на назначаване	Theresa Griffin 7.12.2015
Дата на приемане	23.11.2017
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	38 0 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Jill Seymour, Pavel Telička, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Jakop Dalunde, Mark Demesmaeker, Jill Evans, Maria Grapini, Peter Kouroumbashev, Jozo Radoš, Olga Sehnalová
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Juan Fernando López Aguilar
Дата на внасяне	27.11.2017

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

38	+
ALDE	Gesine Meissner, Jozo Radoš, Dominique Riquet, Pavel Telička
ECR	Mark Demesmaeker, Jacqueline Foster, Roberts Zīle, Kosma Złotowski
EFDD	Daniela Aiuto, Peter Lundgren
GUE/NGL	Merja Kyllönen
PPE	Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp
S&D	Lucy Anderson, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Maria Grapini, Peter Kouroumbashev, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Juan Fernando López Aguilar, Gabriele Preuß, Christine Revault d'Allonnes Bonnefoy, Olga Sehnalová, Janusz Zemke
Verts/ALE	Michael Cramer, Jakop Dalunde, Jill Evans

0	-
/	/

3	0
EFDD	Jill Seymour
ENF	Marie-Christine Arnautu
PPE	Dieter-Lebrecht Koch

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“