ДОКЛАД относно положението с основните права в ЕС през 2016 г.
13.2.2018 - (2017/2125(INI))
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Франк Енгел
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно положението с основните права в ЕС през 2016 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид позоваванията в предходните доклади относно състоянието на основните права в Европейския съюз,
– като взе предвид предишните си резолюции, както и предишните резолюции на други европейски и международни институции и агенции,
– като взе предвид докладите на националните, европейските и международните НПО,
– като взе предвид работата, осъществена от Агенцията за основните права, Съвета на Европа и Венецианската комисия,
– като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека,
– като взе предвид работата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по петиции,
– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила,
– като взе предвид съвместно изявление на африканските и европейските ръководители относно положението на мигрантите в Либия от 1 декември 2017 г. след срещата на високо равнище Африкански съюз – Европейски съюз (АС – ЕС) в Абиджан,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0025/2018),
А. като има предвид, че основата на европейската интеграция е зачитането и насърчаването на правата на човека, основните свободи, демокрацията, принципите на правовата държава и ценностите и принципите, заложени в Договорите на Съюза, Хартата на основните права на ЕС и международните инструменти в областта на правата на човека;
Б. като има предвид, че съгласно член 2 Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства – ценности, които са общи за държавите членки и които следва да бъдат зачитани и активно популяризирани от ЕС и от всяка отделна държава членка във всички техни политики, във вътрешен и във външен план, по последователен начин; като има предвид, че съгласно член 17 от ДЕС Комисията трябва да следи за прилагането на Договорите;
В. като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е предварително условие за защитата на основните права, и като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за защитата на правата на човека на всички чрез приемането и изпълнението на международните договори и конвенции за правата на човека; като има предвид, че принципите на правовата държава и основните права следва постоянно да бъдат укрепвани; като има предвид, че всякакви опити за подкопаване на тези принципи са в ущърб не само на съответната държава членка, но също и на Европейския съюз като цяло;
Г. като има предвид, че присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е задължение по Договора съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС;
Д. като има предвид, че специално внимание следва да се обърне на защитата на правата на човека на най-уязвимите групи;
Е. като има предвид, че уклоните в управлението, наблюдавани в някои държави членки, свидетелстват за селективен подход към ползите и отговорностите, свързани с членството в ЕС, и че отказът на тези държави да се придържат изцяло към правото на ЕС, разделението на властите, независимостта на съдебната система и предвидимостта на действията на държавата поставят под въпрос доверието в ЕС като правно пространство;
Ж. като има предвид, че пристигането в Европа на мигранти и лица, търсещи убежище, продължи през 2016 г.[1]; като има предвид, че много от тези мигранти поемат по извънредно опасни маршрути, поверявайки живота си в ръцете на трафиканти и престъпници, и са изложени на опасност от насилие, злоупотреби и експлоатация; като има предвид, че според данни на ВКБООН 27% от пристигащите в Европа мигранти през Средиземно море са деца; като има предвид, че според Уницеф и Международната организация по миграция около една четвърт от анкетираните младежи, използвали централносредиземноморския маршрут, никога не са посещавали училище;
З. като има предвид, че през 2016 г. бяха широко разпространени расистки и ксенофобски реакции срещу бежанците, лицата, търсещи убежище, и мигрантите, и като има предвид, че особено уязвимите групи от населението продължават да се сблъскват с растящи равнища на дискриминация, насилие и нови травми при процедурата за предоставяне на убежище;
И. като има предвид, че силният миграционен натиск, на който са подложени от редица години насам някои държави членки, изисква проявяване на истинска европейска солидарност, за да се създадат подходящи приемни структури за най-нуждаещите се и най-уязвимите; като има предвид, че многобройни мигрантите поверяват живота си в ръцете на контрабандисти и престъпници и са изложени на опасност от нарушаване на правата им, включително на опасност от насилие, злоупотреби и експлоатация;
Й. като има предвид, че жените и децата са изложени на по-голям риск от трафик, експлоатация и сексуално насилие в ръцете на трафикантите и поради тази причина е необходимо да се изградят и укрепят системи за защита на децата, за да се предотврати и отговори на насилието, злоупотребите, безотговорното отношение и експлоатацията по отношение на децата в съответствие с Плана за действие от Валета;
К. като има предвид, че под въздействието на непрекъсната вълна от терористични атаки на територията на ЕС се е породило всеобщо недоверие към мигрантите и гражданите на ЕС с мюсюлманско вероизповедание и че някои политически партии се възползват от това недоверие и използват реторика на културен изолационизъм и омраза към тези, които са различни;
Л. като има предвид, че системното използване на извънредно положение и извънредни съдебни и административни мерки и контрол по границите е до голяма степен неефективно по отношение на терористите, които често са лица, дългосрочно пребиваващи в държави – членки на ЕС, или дори граждани на държави членки;
М. като има предвид, че политическите мерки, предприемани от много държави членки във връзка с пристигането на лица, търсещи убежище, и на мигранти, включват повторното въвеждане на контрол по вътрешните граници на Шенгенското пространство, мярка, която във все по-голяма степен се счита по-скоро за постоянна, отколкото за временна;
Н. като има предвид, че речта на омразата включва всички форми на изразяване както онлайн, така и офлайн, които разпространяват, насърчават, популяризират или оправдават расовата омраза, ксенофобията или предразсъдъците срещу пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, или други форми на омраза, основани на нетолерантност, включително политически партии и политически лидери, които насърчават расистки и ксенофобски идеи, политики, речи и практики и разпространяват фалшиви новини; като има предвид, че развитието на нови форми на медиите улеснява езика на омразата онлайн; като има предвид, че както посочи Съветът на Европа речта на омразата в онлайн пространството изисква допълнителен анализ и допълнителни действия с оглед на нормативната уредба и намирането на нови начини за борба срещу такава реторика;
О. като има предвид, че съществува опасност засилващите се основани на раса или пол омраза и насилие и ксенофобията, независимо дали се проявяват като престъпления от омраза, фалшиви новини, анонимни съобщения, разпространявани по социалните мрежи или други интернет платформи, да започнат да се възприемат като нормални в държавите членки;
П. като има предвид, че съвременните общества не могат да функционират и да се развиват без свободна, независима, професионална и отговорна система на средствата за масово осведомяване, основана на принципи като проверка на фактите, готовност за отразяване на различни информирани мнения, защита на поверителността на медийните източници и сигурността на журналистите, както и защита на свободата на изразяване и средства за ограничаване на фалшивите новини; като има предвид, че обществените медии играят съществена роля за гарантиране на независимостта на медиите;
Р. като има предвид, че последните доклади на международни и европейски агенции и организации и на гражданското общество, включително неправителствени организации, сочат много области, в които е отбелязан напредък; като има предвид, че въпреки това нарушенията на основните права продължават в някои държави членки, включително по отношение на дискриминацията срещу малцинства, корупцията, толерирането на речта на омразата и условията на задържане и на живот на мигрантите;
С. като има предвид, че в доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жени: проучване в рамките на ЕС“ и публикуван през март 2014 г., се установява, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрастни и че 20% от жените са преживели онлайн тормоз; като има предвид, че насилието срещу жените и основаното на пола насилие, както физическо, така и психологическо, са широко разпространени в ЕС и че следва да се считат за крайна форма на дискриминация, която засяга жените на всички равнища на обществото; като има предвид, че са необходими допълнителни мерки за насърчаване на жените, които са били жертва на насилие, да съобщават за своите преживявания и да потърсят помощ;
Т. като има предвид, че зачитането на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и на правото на равно третиране е един от основополагащите принципи на ЕС; като има предвид, че приблизително 8% от гражданите на ЕС принадлежат към национално малцинство и приблизително 10% говорят регионален или малцинствен език; като има предвид, че понастоящем, с изключение на производствата за установяване на нарушение, ЕС разполага само с инструменти с ограничена ефикасност, за да реагира на системни и институционални прояви на дискриминация, расизъм и ксенофобия срещу малцинствата; като има предвид, че съществуват различия между държавите членки по отношение на признаването на малцинствата и зачитането на техните права; като има предвид, че въпреки многобройните призиви към Комисията са предприети само ограничени мерки за гарантиране на ефективна закрила на малцинствата;
У. като има предвид, че цифровите медии предоставят на децата огромни възможности; като има предвид, че същевременно децата се сблъскват с нови рискове; като има предвид, че децата следва да бъдат запознати с основните си права в цифровото пространство, за да стане то по-безопасно за тях; като има предвид, че телефонните линии за оказване на помощ на деца са основни инструменти в случаите, свързани с нарушаване на правата на детето; като има предвид, че развитието на цифровата грамотност, включително медийната и информационната грамотност, следва да бъде насърчавано като част от основното образование и учебните програми още от първите години на училищното образование; като има предвид, че основните права следва да бъдат популяризирани и защитавани онлайн по същия начин и в същата степен, както в света извън интернет;
Ф. като има предвид, че услугите за електронно управление станаха все по-достъпни в целия ЕС през 2016 г.; като има предвид, че европейският портал за електронно правосъдие позволява на гражданите и юристите да получават информация относно европейските и националните правни процедури и функционирането на правосъдието;
Принципи на правовата държава
1. заявява, че нито националният суверенитет, нито принципът на субсидиарност могат да оправдаят или да легитимират системният отказ от страна на държава членка да спазва основните ценности на Европейския съюз, на които се базират уводните членове на европейските договори, които всички държави членки са подписали доброволно и са поели ангажимент да спазват;
2. отбелязва, че спазването на критериите от Копенхаген от държавите при присъединяването им към ЕС трябва да бъде предмет на постоянно наблюдение и постоянен диалог между Парламента, Комисията и Съвета;
3. припомня, че в съответствие с член 17, параграф 1 от ДЕС Комисията като пазител на Договорите има легитимността и правомощието да следи дали всички държави членки спазват принципите на правовата държава и другите ценности, посочени в член 2 от ДЕС; ето защо счита, че предприеманите от Комисията мерки, за да изпълнява успешно тази задача и да следи дали продължават да се изпълняват условията, съществували преди присъединяването на държавите членки, не представляват нарушаване на суверенитета на държавите членки; припомня отговорността на самия Съвет да се ангажира с въпросите, свързани с принципите на правовата държава и управлението; приветства идеята за провеждане на редовни дискусии относно принципите на правовата държава в рамките на Съвета по общи въпроси и призовава Съвета да продължи по този път, така че всяка държава членка да е обект на редовна оценка;
4. отбелязва усилията, положени от Комисията, за да гарантира, че всички държави членки изцяло спазват принципите на правовата държава, но също така и неефективността на инструментите, прилагани до този момент; счита, че следва да се използват всички начини за диалог, но че не би трябвало тези начини да продължават да се използват до безкрайност без осезаеми резултати; настоява член 7 от Договора за ЕС да не се счита вече за хипотетичен инструмент, а да се прилага в случай на неуспех на всички останали средства; в този контекст припомня, че задействането на член 7 не предполага автоматично, че ще се наложат санкции по отношение на съответната държава членка;
5. подчертава, че ЕС се нуждае от общ подход към управлението на демократичната държава и прилагането на основните ценности, какъвто все още не съществува, и че такъв подход трябва да бъде демократично избран и развит чрез обединяване на различния опит в областта на европейското управление; счита, че този общ подход към управлението трябва да включва обща концепция за ролята на мнозинството в рамките на една демокрация, за да се избегне злоупотреба, която може да доведе до тирания на мнозинството;
6. припомня неразривната връзка, която съществува между принципите на правовата държава и основните права; отбелязва силното мобилизиране на гражданите на ЕС, които по този начин показват своята привързаност към основните права и европейските ценности; припомня в този контекст необходимостта да се повиши осведомеността на всички европейски граждани относно общите ценности на ЕС и Хартата;
7. счита, че различните тълкувания и незачитането на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, отслабват единството на европейския проект, правата на всички европейци и необходимото взаимно доверие между държавите членки;
8. посочва, че в своята резолюция от 25 октомври 2016 г.[2] е препоръчал създаването на европейски механизъм за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; изтъква, че този механизъм би имал централна роля за координиран европейски подход към управлението, какъвто понастоящем липсва; настоява Комисията да представи предложение за създаването на такъв механизъм в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;
9. подчертава, че една по-широка рамка за наблюдение на принципите на правовата държава би довела до по-добра последователност в рамките на действащите инструменти, по-добра ефективност и годишни икономии на разходи; подчертава, че е важно да се използват разнообразни и независими източници през целия процес на наблюдение; отново подчертава, че е важно нарушенията на основните права да се предотвратяват, вместо да се реагира, когато тези нарушения се повторят;
10. решително осъжда нарастващите ограничения на свободата на събранията, в някои случаи с брутални реакции от страна на органите срещу протестиращите; отново потвърждава първостепенната роля на тези основни свободи за функционирането на демократичните общества и призовава Комисията да играе активна роля в популяризирането на тези права в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;
11. припомня, че правото на достъп до правосъдие е от съществено значение за защитата на всички основни права, демокрацията и принципите на правовата държава;
12. посочва, че в резолюцията си от 25 октомври 2016 г.[3] е призовал Комисията да работи съвместно с гражданското общество с оглед на разработването и провеждането на кампания за повишаване на осведомеността, с която да даде възможност на гражданите на Съюза и на лицата, които пребивават в него, да възприемат като изцяло свои правата, произтичащи от Договорите и Хартата (напр. свобода на изразяване на мнение, свобода на събранията и правото на гражданите да избират и бъдат избирани) и с която да предостави по-специално информация относно правата на гражданите на съдебна защита и възможностите във връзка със съдебни спорове в случаи, свързани с нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права от страна на националните правителства или институциите на ЕС;
13. призовава Комисията като пазител на Договорите да изготвя, в сътрудничество с Агенцията за основните права, актуализирани база данни за състоянието на основните права в отделните държави членки;
14. припомня, че корупцията застрашава принципите на правовата държава, демокрацията, правата на човека и справедливото третиране на всички граждани; отново заявява, че корупцията представлява заплаха за доброто управление и за съществуването на справедлива и социална съдебна система, както и че представлява пречка за икономическото развитие; призовава държавите членки и институциите на ЕС да засилят борбата си срещу корупцията, като осъществяват редовен контрол върху начините, по които се използват европейските и националните публични средства;
15. подчертава ключовата роля, която играят свидетелите и информаторите, за да се гарантира, че дейността на престъпните организации или сериозните нарушения на правовата държава се преследват и наказват;
16. призовава държавите членки да улеснят бързото създаване на Европейска прокуратура;
Миграция и интеграция
17. отбелязва, че факторите за миграцията в третите държави са предимно конфликтите, придружени с насилие, преследването, неравенството, тероризмът, репресивните режими, природните бедствия, предизвиканите от човека кризи и хроничната бедност;
18. припомня, че лицата, търсещи убежище, и мигрантите продължават да загиват и са изправени пред множество опасности, докато се опитват да прекосят външните граници на ЕС незаконно;
19. изразява загриженост във връзка с факта, че различни държави членки са предприели по-твърд политически подход в областта на убежището и миграцията и че някои държави членки не спазват изцяло своите задължения в тези области;
20. призовава за това ЕС и неговите държави членки да заложат солидарността и зачитането на основните права на мигрантите и на лицата, търсещи убежище, в основата на миграционните политики на ЕС;
21. призовава държавите членки да зачитат и прилагат в пълна степен приетия общ европейски пакет за убежището и общото законодателство в областта на миграцията, и по-специално с оглед на защитата на лицата, търсещи убежище, срещу насилието, дискриминацията и новите травми при процедурата за предоставяне на убежище, като обръщат специално внимание на уязвимите групи; припомня, че децата представляват близо една трета от лицата, търсещи убежище, и са особено уязвими; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си с цел предотвратяването на случаите на изчезване на непридружени малолетни или непълнолетни лица;
22. приветства сътрудничеството между FRA и FRONTEX при изготвянето на ръководство относно третирането на децата на сухопътните граници;
23. изразява загриженост от големите различия в условията на приемане, предоставяни от някои държави членки, като някои държави членки не осигуряват подходящо и достойно третиране на кандидатите за международна закрила;
24. категорично осъжда нарастването на трафика на хора, чиито извършители, включително длъжностни лица и правителствени участници, следва да бъдат подведени под отговорност и изправени пред правосъдието, и призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството и да засилят борбата си срещу организираната престъпност, включително контрабандата и трафика на хора, а също и експлоатацията, принудителния труд, сексуалното насилие и изтезанията, като същевременно осигуряват защита на жертвите;
25. припомня, че жените и децата са изложени на по-голям риск да станат жертви на трафик на хора и на експлоатация и сексуално насилие в ръцете на трафикантите;
26. счита, че следва да бъдат на разположение безопасни и законни начини за миграция и че най-добрият начин за защита на правата на хората, които не могат законно да дойдат в Европа, е да се предприемат мерки спрямо първопричините за миграционните потоци, да се намерят дълготрайни решения на конфликтите и да се развиват сътрудничество и партньорства; счита, че те следва да подпомагат бързото и стабилно развитие на държавите на произход и транзитно преминаване, като развиват местните икономики и предлагат нови възможности на място, както и чрез инвестиции в разработването на системи за предоставяне на убежище в държавите на транзитно преминаване, които напълно спазват международното право и основните права в тази област;
27. призовава Съюза и държавите членки да укрепят безопасните и законни пътища за бежанците и по-специално да увеличат броя на местата за презаселване, предоставяни на най-уязвимите бежанци;
28. припомня, че политиката на връщане трябва да се осъществява при пълно зачитане на основните права на мигрантите, в това число правото на забрана за връщане; счита, че трябва да се обърне необходимото внимание на запазването на достойнството на лицата в положение на връщане, и за тази цел призовава да бъдат подкрепени доброволните връщания, както и подпомагането на реинтеграцията в обществата на произход;
29. подчертава, че ЕС следва да насърчава политика на приемане и на интеграция във всички държави членки и че е неприемливо някои държави членки да твърдят, че явлението миграция не ги засяга; подчертава факта, че принципите на равно третиране и недискриминация следва винаги да бъдат гарантирани при всички политики в областта на миграцията и интеграцията; приветства стартирането на Европейската мрежа за интеграция и препоръчва увеличаване на обмена на най-добри практики между държавите членки в областта на интеграцията;
30. припомня значението на предоставянето на образование на мигрантите, независимо дали са деца или възрастни, което е необходимо за тяхната интеграция в приемащото общество; подчертава специфичните им нужди, особено по отношение на изучаването на езици; подчертава необходимостта във всяка държава членка да бъдат предприети мерки за осигуряване на достъп на мигрантите до здравеопазване, добри условия на живот и възможността за събиране на семейството;
31. подчертава необходимостта да се осигури предоставянето на образователни ресурси относно междукултурния диалог за населението като цяло;
32. подчертава необходимостта във всяка държава членка като приоритет да бъдат предприети мерки за осигуряване на достъп на всички деца на мигранти до подходящи и достойни условия на приемане, езикови курсове, основи в междукултурния диалог, образование и професионално обучение;
33. призовава държавите членки да укрепят своите служби за закрила на детето, включително тези за деца, които са търсещи убежище, бежанци или мигранти; настоятелно призовава Комисията да представи последователна концепция за системи за настойничество, за да се защитава интересът на непридружените малолетни или непълнолетни лица; призовава да се разработят и въведат специфични процедури, които да гарантират закрилата на всички деца в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето;
34. подчертава категоричната необходимост от възможно най-ефективна интеграция в европейското общество на лицата с различно вероизповедание, включително на тези, които отдавна вече живеят в Европейския съюз;
35. подчертава, че развиването на стратегии за социално приобщаване и образование и на политики за справяне с дискриминацията и изключването би могло да предотврати присъединяването на уязвими лица към екстремистки организации;
36. препоръчва подходите в областта на сигурността за справяне с всички форми на радикализация и тероризъм в Европа да бъдат допълнени, по-специално в съдебната сфера, от дългосрочни политики за предотвратяване на радикализацията и набирането на европейски граждани от страна на упражняващи насилие екстремистки организации;
37. изразява загриженост относно тревожното нарастване на проявите на омраза, речта на омразата и фалшивите новини; осъжда случаите на престъпления от омраза и реч на омразата, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения по отношение на уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице, които се наблюдават ежедневно в ЕС; подчертава, че търпимостта към разпространяването на подбуждащите към омраза изказвания и фалшивите новини подхранва популизма и екстремизма; смята, че системни мерки от областта на гражданското или наказателното право могат да сложат край на тази опасна тенденция;
38. подчертава, че умишленото разпространяване на фалшива информация относно която и да е категория лица, живеещи в ЕС, принципите на правовата държава или основните права представлява огромна заплаха за демократичните ценности на ЕС и неговото единство;
39. припомня, че социалните мрежи и анонимността, гарантирана от множеството медийни платформи, благоприятстват различни форми за изразяване на омраза, включително проповядването на крайно десен и джихадистки екстремизъм, и припомня, че интернет не може да бъде зона на беззаконие;
40. припомня, че свободата на изразяване на мнение, свободата на информация и свободата на медиите са от основно значение за гарантиране на демокрацията и принципите на правовата държава; остро заклеймява насилието, натиска и заплахите срещу журналистите и медиите, включително във връзка с разкриването на информация за нарушения на основни права;
41. осъжда превръщането в нормално явление на речта на омразата, покровителствана или подкрепяна от органи, политически партии или политически лидери и разпространявана от социалните медии;
42. припомня, че борбата срещу тези явления се основава на образоването и обществената осведоменост; призовава държавите членки да създадат програми за повишаване на осведомеността в училищата и настоятелно приканва Комисията да подкрепи усилията на държавите членки в тази област, по-специално чрез изготвяне на насоки за този процес;
43. счита, че осведомеността за престъпленията от омраза следва да бъде системно развивана сред полицейските служители и съдебните органи на държавите членки и че жертвите на подобни престъпления следва да бъдат съветвани и насърчавани да докладват такива деяния; призовава за обучение за полицейските служители в областта на правоприлагането в целия ЕС, за да бъдат подготвени за ефективна борба с престъпленията от омраза и речта на омразата; подчертава, че това обучение следва да се провежда от Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и да се основава на най-добрите практики на национално равнище и на работата на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA);
44. приветства факта, че Комисията е създала група на високо равнище за борба с расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост;
45. призовава създадената от Комисията група на високо равнище да работи по-специално за хармонизиране на определенията за „престъпления от омраза“ и „реч на омразата“ в цяла Европа; счита, че групата следва да разгледа и въпроса за речта на омразата и подбуждането към насилие, които могат да бъдат вменени на политически фигури;
46. настоятелно призовава за ограничаване на тези тенденции чрез по-добро наблюдение, разследване и системно преследване от страна на компетентните съдебни органи на авторите на изказвания или думи, несъвместими с европейското законодателство, като едновременно се осигурява защита на свободата на словото и правото на личен живот, в сътрудничество с гражданското общество и информационно-технологичните дружества;
47. в тази връзка призовава Комисията да предложи преработен текст на Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, с цел обхващане и на други форми на престъпления, продиктувани от предразсъдъци;
Дискриминация
48. осъжда всяка дискриминация на каквото и да е основание като предразсъдъци срещу пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, както е заложено в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, или всякаква друга форма на нетолерантност или ксенофобия и припомня член 2 от Договора за Европейския съюз;
49. признава, че секуларизацията като строго разделяне между църквата и държавата, както и неутралността на държавата са от съществено значение за защитата на свободата на вероизповеданието или на убежденията, гарантирането на равно третиране на всички религии и убеждения и борбата срещу дискриминацията въз основа на вероизповедание или убеждения;
50. отбелязва, че предложената Директива за равното третиране от 2008 г. все още чака одобрение от Съвета; подновява призива си към Съвета да приеме своята позиция относно предложението възможно най-скоро;
51. припомня задължението на държавите членки за пълно прилагане на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се движат свободно и да пребивават свободно на територията на държавите членки;
52. припомня, че правата на човека са универсални и нито едно малцинство не следва да бъде дискриминирано; подчертава, че правата на малцинствата са неотменна част от принципите на правовата държава; отбелязва, че рискът от нарушаване на правата на малцинствата е по-голям, когато не се зачитат принципите на правовата държава;
53. осъжда дискриминацията, сегрегацията, речта на омразата, престъпленията от омраза и социалното изключване, на които са подложени ромите; осъжда постоянната дискриминация на ромите в достъпа до жилищно настаняване, здравеопазване, образование и пазар на труда; припомня, че всички европейски граждани следва да получават еднаква помощ и закрила независимо от етническия им произход;
54. призовава Комисията и държавите членки да събират надеждни и съпоставими данни относно равенството след консултация с представители на малцинствата, с цел измерване на неравенството и дискриминацията;
55. призовава държавите членки да обменят добри практики и да прилагат проверени и изпитани решения за справянето с проблемите на малцинствата в целия Европейски съюз;
56. подчертава, че е важно да се провеждат политики за равнопоставеност, даващи възможност на всички етнически, културни или религиозни малцинства да упражняват своите основни права по безспорен начин;
57. насърчава държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици; припомня освен това необходимостта да се прилагат принципите, разработени в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ);
58. настоятелно призовава държавите членки да обърнат задълбочено внимание на аспекта, свързан с правата на малцинствата, за да гарантират правото да се ползва малцинствен език и да защитят езиковото многообразие в границите на Съюза; призовава Комисията да укрепи плана си за насърчаване на преподаването и използването на регионални езици като потенциален способ за справяне с езиковата дискриминация в ЕС;
59. насърчава включването на обучение за ценността на търпимостта в училищните програми, за да се предоставят на децата средства за разпознаване на всички форми на дискриминация, независимо дали са от антимюсюлмански, антисемитски, антиафрикански, антиромски или анти-ЛГБТИ характер или са насочени към друго малцинство;
60. призовава Комисията да сподели най-добрите практики на държавите членки за преодоляване на стереотипите по отношение на пола в училище;
61. изразява съжаление относно факта, че ЛГБТИ лицата са подложени на малтретиране и тормоз и са обект на дискриминация в различни аспекти на своя живот;
62. осъжда всички форми на дискриминация срещу ЛГБТИ лица; призовава държавите членки да приемат законодателство и политики за борба с хомофобията и трансфобията;
63. насърчава Комисията да представи програма, която да гарантира равни права и възможности за всички граждани, при зачитане на компетентността на държавите членки, както и да осъществява мониторинг за правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС, отнасящо се до правата на ЛГБТИ лицата; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, които осъществяват дейност в областта на правата на ЛБГТИ лицата;
64. изразява съжаление във връзка с факта, че в по-голямата част от държавите членки транссексуалните лица все още се считат за психично болни, и призовава съответните държави да преразгледат националната си категоризация на психичните заболявания и да разработят алтернативни нестигматизиращи модели на достъп, като гарантират наличието на необходимото от медицинска гледна точка лечение за всички транссексуални лица; изразява съжаление, че понастоящем няколко държави членки все още налагат изисквания по отношение на транссексуалните лица, като например медицинска интервенция, с цел признаване на сменения пол (включително в паспортите и официалните документи за самоличност) и принудителна стерилизация като условие за смяната на пола; отбелязва, че подобни изисквания са очевидни нарушения на правата на човека; призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки относно най-добрите модели на законодателство за правно признаване на смяната на пола в Европа; призовава държавите членки да признават смяната на пола и да предоставят достъп до бързи, достъпни и прозрачни процедури за правно признаване на смяната на пола без медицински изисквания, като операция, стерилизация или одобрение от психиатър;
65. приветства инициативата на Комисията, която настоя да се сложи край на патологизирането на транссексуалните идентичности в рамките на прегледа на Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация; призовава Комисията да активизира усилията си, така че сексуалното различие в детството да не се превърне в нова диагноза по МКБ;
66. призовава Комисията да събира данни за нарушения на правата на човека, пред които са изправени интерсексуалните лица във всички области на живота, и да предостави насоки на държавите членки относно най-добрите практики за защита на основните права на интерсексуалните лица; изразява съжаление, че в 21 държави – членки на Европейския съюз, все още се практикуват операции за генитална „нормализация“ на интерсексуални деца, въпреки че не са необходими от медицинска гледна точка и че медицинските процедури върху деца причиняват на тези деца дълготрайни психологически травми;
67. призовава държавите членки да приложат изцяло Директивата за правата на жертвите на престъпления[4] и да открият и отстранят пропуските в своите системи за защита на правата на жертвите, като обърнат специално внимание на уязвимите групи, като правата на децата, малцинствените групи или жертвите на престъпления от омраза;
68. призовава, като въпрос от неотложно естество, ЕС и неговите държави членки да се борят с всички форми на насилие и дискриминация срещу жените и да предприемат наказателно преследване срещу извършителите; призовава държавите членки по-специално да се справят ефективно с последиците от домашното насилие и сексуалната експлоатация във всичките ѝ форми, включително при бежанците или децата на мигранти, както и от ранните или принудителните бракове;
69. призовава държавите членки да обменят най-добри практики помежду си и да осигуряват редовни обучения за полицейските и съдебните служители относно новите форми на насилие срещу жени;
70. приветства подписването на Истанбулската конвенция от всички държави членки, както и присъединяването на Европейския съюз към нея; призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали тази конвенция, да го направят;
71. призовава държавите членки да положат повече усилия в борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната агресия;
72. припомня, че бедността в напреднала възраст е особено обезпокоителна при жените поради продължаващата разлика в заплащането на труда между жените и мъжете, която води до разлика в пенсиите на двата пола;
73. призовава държавите членки да изготвят подходящи политики за подкрепа на възрастните жени и да премахнат структурните причини за разликите в заплащането между половете;
74. подчертава необходимостта от прекратяване на дискриминацията срещу хората с увреждания и от това да им бъдат предоставени равни социални и политически права, включително правото на гласуване, както е посочено в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;
75. признава, че сексуалното и репродуктивното здраве на жените е свързано с редица права на човека, включително правото на живот, правото на човека да не бъде подлаган на изтезания, правото на здравеопазване, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на образование и забраната за дискриминация; в тази връзка подчертава, че лицата с увреждания имат право да упражняват основните си права на равни начала с останалите граждани;
76. призовава ЕС и неговите държавите членки да признаят основното право на достъп до здравно обслужване; настоява, че Съюзът трябва да играе роля за повишаването на осведомеността и насърчаването на най-добрите практики по този въпрос, включително в контекста на здравната стратегия на ЕС, при зачитане на компетентността на държавите членки, като се има предвид, че здравето е основно право на човека, което е от съществено значение за упражняването на другите права на човека; в тази връзка припомня, че съгласуваността и последователността между вътрешните и външните политики на ЕС в областта на правата на човека са от голямо значение;
77. подчертава, че всяка система за неселективно масово наблюдение представлява сериозно нарушение на основните права на гражданите; подчертава, че всяко законодателно предложение в държавите членки, свързано с възможностите на разузнавателните органи да извършват наблюдение, следва винаги да бъде в съответствие с Хартата и принципите за необходимост, пропорционалност и законност;
78. призовава Комисията и държавите членки да популяризират номерата на горещата линия за изчезнали деца (116 000) и на телефонните линии за оказване на помощ на деца (116 и 111) сред широката общественост и сред съответните заинтересовани страни в рамките на националните системи за закрила на детето; призовава държавите членки да гарантират, че гражданите имат достъп до адекватни и съобразени с детските потребности услуги, достъпни денонощно в целия ЕС; призовава държавите членки и Комисията при необходимост да отпуснат достатъчно средства;
79. настоятелно призовава, като въпрос от неотложно естество, институциите на ЕС и държавите членки да обединят своите усилия за борба с нарушенията на правата на децата в онлайн среда; отново отправя призива си към държавите членки, които не са сторили това, да транспонират и приложат ефективно Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография[5]; призовава държавите членки да укрепят правните възможности, техническите способности и финансовите ресурси на правоприлагащите органи, с цел задълбочаване на сътрудничеството, включително с Европол, за борба с това явление; подчертава ролята на специалистите, работещи с деца, когато става въпрос за откриване на признаци на физическо и психическо насилие над деца, включително кибертормоз; призовава държавите членки да гарантират, че осведомеността на тези специалисти се повишава и те получават подходящо обучение;
80. отбелязва положителните тенденции в някои държави членки по отношение на правата на жертвите; отбелязва обаче, че все още съществуват очевидни пропуски в общите услуги за предоставяне на подкрепа за жертвите на престъпления;
81. приветства плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016 – 2020 г. и плана за действие за европейското електронно правосъдие (2014 – 2018 г.);
82. насърчава Комисията да определи координатори на ЕС по въпросите, свързани с афрофобията и антиромските настроения, които да отговарят за подобряването на координацията и съгласуваността между институциите на ЕС, агенциите на ЕС, държавите членки и участници на международната сцена, както и за развитието на съществуващите и разработването на нови политики на ЕС за справяне с афрофобията и антиромските настроения; подчертава по-специално, че ролята на координатора на ЕС по въпросите, свързани с антиромските настроения, следва да бъде засилване и допълване на работата на звеното на Комисията за недискриминация и координиране по въпросите на ромите, като укрепва екипа, разпределя адекватни ресурси и назначава допълнителен персонал, за да осигури достатъчно капацитет за борба с антиромските настроения, да повиши осведомеността относно Холокоста над ромите и да насърчи паметта на жертвите от Холокоста; препоръчва приемането на европейски рамки за национални стратегии за борба с афрофобията, антисемитизма и ислямофобията;
83. осъжда стъпките, предприемани от правителства на държави членки, за подкопаване и демонизиране на гражданското общество и НПО; настоятелно призовава държавите членки да предоставят подкрепа на организациите на гражданското общество, понеже те често извършват важни дейности за допълване на предоставяните от държавата социални услуги или дори за запълване на оставени от нея празнини;
84. предлага да бъде назначен координатор на ЕС относно гражданското пространство и демокрацията, със задачата да координира работата на ЕС и държавите членки в тази област и същевременно да изпълнява надзорна функция и да бъде лице за контакт с НПО относно случаи на тормоз, които ограничават тяхната работа;
85. призовава Европейската комисия да изготви насоки относно ангажираността на гражданското общество и показатели за гражданското пространство;
°
° °
86. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
- [1] http://migration.iom.int/docs/2016_Flows_to_Europe_Overview.pdf
- [2] Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2016)0409.
- [4] Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
- [5] Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Зачитането на основните права на гражданите представлява постоянна амбиция на Европейския съюз и ангажимент, който е част и основа на процеса на интеграция на Европа. Развитието на Европа към политически субект върви ръка за ръка с подобряване на правните и съдебните гаранции, които дават възможност на гражданите на ЕС да осъществяват своите права. Останалият свят възприема европейските държави и техния Съюз като крепост на личните права и свободи, което до голяма степен обяснява притегателната сила, упражнявана от нашия континент за хората, които – преследвани или в опасност в родината си – търсят убежище и закрила в Европа.
Европа е богат континент с многобройни шансове и възможности за реализация в живота. Това възприемане – което понякога се оспорва у нас – остава широко разпространено в съседните ни територии: в Близкия и Средния Изток, Турция и Африка. Стотици хиляди хора са поели пътя, като често се излагат на потресаващи опасности, за да се приближат до нас и в идеалния случай да достигнат Европа. Те се сблъскват с всякакви форми на злоупотреба и лошо отнасяне. Тези хора ще продължат да тропат на нашата врата. Следва да се даде възможност на мигрантите, достигнали Европа, да дават в пълна степен своя принос към обществото на континента, на който са избрали да живеят. От жизнено важно значение е също така Европа да съумее да предаде ясно, откровено и точно посланието, че не можем да приемем всеки, който иска да се установи в Европа, без да има право на това. Да се приеме принципът на правовата държава означава и приемането на съответните задължения и забрани. Колкото е важно да се противодейства на речта на омразата и насилието срещу „външните хора“, също толкова важно е да се осигури ефективността и ефикасността на законодателството в областта на преминаването на границите и имиграцията.
Европа е и трябва да остане земя, предоставяща убежище. Хората, чийто живот или физическа неприкосновеност са застрашени от обстоятелства, от които те са принудени да бягат, трябва и в бъдеще да могат да разчитат на прием и съпричастност в Европа. В идеалния случай следва да бъде въведена европейска система и европейски подход за убежище и временна закрила, за да се гарантират еднакви критерии за предоставяне на статута на закрила.
Спазването на принципите на правовата държава следва да бъде нещо очевидно за Европа. Предсказуемостта в процеса на вземане на политически решения, последователното прилагане на конституции и закони, свободата от държавен произвол и отхвърлянето на политически обусловените привилегии и корупцията – всички тези принципи следва да се прилагат универсално и неопровержимо. Безспорно е обаче, че в целия ЕС зачестяват случаите на нарушаване на принципите на правовата държава. Това състояние на нещата буди съжаление и тревога: почти тридесет години след победата на демократичното управление по целия европейски континент се появяват нови авторитарни тенденции, както в реториката на някои опозиционни партии, така и в практиката на управляващи партии. Европейският съюз е общност, основана на правото и на ценностите, залегнали в Договора за създаването му. Европа не може да допусне на територията си уклони в управлението, които нарушават буквата и духа на Договора.
Предизвикателствата пред нас в областта на основните права са многобройни –посочени непосредствено по-горе далеч не са единствените. Докладчикът пожела все пак да акцентира в своя текст върху това, което счита за абсолютен приоритет към настоящия момент. Обемът на настоящия доклад по собствена инициатива е ограничен от изискванията на Правилника за дейността на Европейския парламент; при все това докладчикът счита обаче, че за да изпратим ясно и силно политическо послание, би било полезно да се съсредоточим върху няколко основни въпроса, предизвикващи загриженост.
Вече са представени или предстои да бъдат внесени и други доклади, които отразяват вниманието, което отдава Европейският парламент на правата и свободите във всеки контекст. Докладчикът смята, че настоящият доклад не следва да се спира в подробности на въпросите, които се обсъждат конкретно в други парламентарни доклади. Затова той предлага по-целенасочен и стегнат подход.
Правова държава, миграция и интеграция – това са основните теми в проекта на доклад. Това несъмнено бяха най-важните теми през 2015 г. и 2016 г. и не са изгубили своето значение и актуалност. Нещо повече, те са тясно свързани помежду си: проблемите на миграцията трябва да се решават посредством мерки, съответстващи на принципа на правовата държава, а това от своя страна трябва да служи на целта за засилване на доверието на гражданите в националните и европейските институции и в техния капацитет за ефективно действие.
Докладчикът желае освен това да включи преглед на последващите действия в отговор на предходния годишен доклад относно основните права. Ето защо, където беше възможно, осъщественият след последните доклади напредък беше документиран и включен в специален раздел от текста. Друг специален раздел обобщава за всички държави членки случаите на изразена загриженост от защитниците на основните права. Това показва, че никой и нито една държава членка не е засега (!) извън обсега на критиката, когато става въпрос за основните права. Посоченото обстоятелство придобива още по-голямо значение, тъй като би могло да ни подтикне да работим заедно за подобряване на начина, по който подхождаме към проблемите във връзка с правата на човека, а не да се изолираме в модел на мислене, който е сляп за критики, и в отказ да приемем критика в зависимост от чувствителните ни места. Докладчикът продължава да се застъпва убедено за разгръщането на европейско управление, желано и прието от всички държави на Съюза и от неговите институции, европейско управление, което напълно да зачита основните права на всеки човек.
Докладчикът би искал да припомни значението на извършената работа от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и от комисията по конституционни въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по петиции:
– Доклад относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения: Сурая Пост
– Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно борбата срещу антисемитизма (2017/2692(RSP))
– Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“) (2015/2116(INI))
– Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 – COM(0062)(NLE))
– Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014-2015 г. (2016/2249(INI))
– Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените (2016/2061(INI))
– Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2017 г. относно прилагането на Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (2016/2012(INI))
– Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно прилагането въз основа на принципа на равенство между половете на Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (2015/2118(INI))
– Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правната защита на уязвимите пълнолетни лица (2015/2085(INL))
– Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (2015/2110(INI))
– Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2017 г. относно последиците за основните права, породени от големи информационни масиви: неприкосновеност на личния живот, защита на личните данни, недопускане на дискриминация, сигурност и правоприлагане (2016/2225(INI))
МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността
Марек Юрек
Защитата на основните права следва да засили свободата на дебат във всяка държава – членка на ЕС, а не да се превръща в идеологически инструмент за оказване на натиск върху общественото мнение в тези държави. Въпреки това, оценката, включена в доклада за положението с основните права, е от такова естество, че докладът е пряко насочен към миграционната политика на някои държави членки и голяма част от общественото мнение в Европа. Буди съжаление фактът, че в контекста на този въпрос предложението да се добави в проекта призив за популяризиране на европейските ценности като свободата на религията и на убежденията в държави извън Европа, застрашени от вътрешни конфликти, беше отхвърлено.
Освен това подчертаваме, че включеният в доклада призив за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), която все още не е ратифицирана от над 1/3 от държавите на ЕС, сериозно нарушава принципа на субсидиарност.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
1.2.2018 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
41 8 3 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Asim Ademov, Heinz K. Becker, Malin Björk, Michał Boni, Caterina Chinnici, Frank Engel, Cornelia Ernst, Raymond Finch, Lorenzo Fontana, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Brice Hortefeux, Filiz Hyusmenova, Sophia in ‘t Veld, Dietmar Köster, Barbara Kudrycka, Cécile Kashetu Kyenge, Juan Fernando López Aguilar, Roberta Metsola, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Soraya Post, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Sergei Stanishev, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Marie-Christine Vergiat, Udo Voigt, Josef Weidenholzer, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Kostas Chrysogonos, Carlos Coelho, Maria Grapini, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Marek Jurek, Andrejs Mamikins, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jaromír Štětina |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Georges Bach, Jonathan Bullock, Julia Reda, Francis Zammit Dimech |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
41 |
+ |
|
|
ALDE |
Nathalie Griesbeck, Filiz Hyusmenova, Sophia in 't Veld, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz |
|
|
EFDD |
Kristina Winberg |
|
|
GUE/NGL |
Malin Björk, Kostas Chrysogonos, Cornelia Ernst, Marie-Christine Vergiat |
|
|
PPE |
Asim Ademov, Georges Bach, Heinz K. Becker, Michał Boni, Carlos Coelho, Frank Engel, Brice Hortefeux, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Barbara Kudrycka, Roberta Metsola, Csaba Sógor, Jaromír Štětina, Traian Ungureanu, Francis Zammit Dimech |
|
|
S&D |
Caterina Chinnici, Ana Gomes, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Dietmar Köster, Cécile Kashetu Kyenge, Juan Fernando López Aguilar, Andrejs Mamikins, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Soraya Post, Birgit Sippel, Sergei Stanishev, Josef Weidenholzer |
|
|
VERTS/ALE |
Julia Reda, Judith Sargentini |
|
|
8 |
- |
|
|
ECR |
Marek Jurek, Branislav Škripek |
|
|
EFDD |
Jonathan Bullock, Raymond Finch |
|
|
ENF |
Lorenzo Fontana, Auke Zijlstra |
|
|
NI |
Udo Voigt |
|
|
PPE |
Kinga Gál |
|
|
3 |
0 |
|
|
ECR |
Helga Stevens |
|
|
PPE |
Monika Hohlmeier, Tomáš Zdechovský |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“