ДОКЛАД относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата
27.2.2018 - (2017/2006(INI))
Комисия по регионално развитие
Докладчик: Анхела Валина
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата
Европейският парламент,
– като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,
– като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,
– като взе предвид член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от Парижкото споразумение, в което се признава местното, поднационалното и регионалното измерение на изменението на климата и действията в областта на климата;
– като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 октомври 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата[1];
– като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно изпълнението на Споразумението от Париж и Конференцията на ООН по изменението на климата (COP22) в Маракеш, Мароко през 2016 г.[2],
– като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2017 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23)[3],
– като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 11: превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене,
– като взе предвид разпоредбите на Пакта от Амстердам за създаване на Програмата на ЕС за градовете,
– като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС[4],
– като взе предвид доклад № 12/2016 „Urban adaptation to climate change in Europe 2016“ („Адаптиране на градовете в Европа към изменението на климата през 2016 г.“) и доклад № 1/2017 „Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016“ („Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа през 2016 г.“) на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2016 г., озаглавено „Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж“ (COM(2016)0110),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (СOM(2013)0216),
– като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“ (CDR 2430/2016 от 8 февруари 2017 г.),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС – ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),
– като взе предвид член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.), в който се предвижда, че „целите на европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват в съответствие с принципа на устойчивото развитие“[5],
– като взе предвид споразуменията за партньорство и програмите по Регламента за общоприложимите разпоредби, които съгласно член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби насърчават „ресурсната ефективност, смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него“,
– като взе предвид конкретните тематични цели, подкрепяни от всеки един европейски структурен и инвестиционен фонд, включително технологичното развитие и иновациите, прехода към нисковъглеродна икономика, адаптирането към изменението на климата и насърчаването на ресурсната ефективност,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0045/2018),
А. като има предвид, че зачестяването на екстремните метеорологични явления е пряко следствие от причиненото от човека изменение на климата и че тези явления ще продължат да оказват отрицателно и все по-редовно въздействие върху много части на Европа, което ще увеличи уязвимостта на обитаваните екосистеми; като има предвид, че според разработените от Междуправителствения комитет по изменение на климата сценарии към 2100 г. температурата на планетата може да се увеличи с 0,9 – 5,8 ºC;
Б. като има предвид, че в Седмата програма за действие за околната среда, от която ще се ръководи европейската политика в областта на околната среда до 2020 г., подобрението на устойчивостта на градовете в Съюза се установява като приоритетна цел заедно с трите хоризонтални цели за опазване, съхраняване и увеличаване на природния капитал на Съюза, за превръщане на Съюза в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, екологосъобразна и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика и за закрила на гражданите на Съюза от свързаните с околната среда влияния и рискове за здравето и благосъстоянието им;
В. като има предвид, че изменението на климата може да изостри обществените промени, ако не се предприемат по-нататъшни действия; като има предвид, че следва да се вземат предвид значителните миграционни потоци, които се очакват в резултат на тези глобални изменения на климата и които ще бъдат обусловени от последиците от движението на населението, което ще наложи инфраструктурата на градовете да се привежда в съответствие с нови изисквания;
Г. като има предвид, че според основните констатации на доклада № 12/2016 на ЕАОС изменението на климата вече реално се усеща в ЕС под формата на екстремни метеорологични явления и постепенни дългосрочни последици като урагани, бури, опустиняване, суша, ерозия на почвите и брегова ерозия, обилни валежи, горещи вълни, наводнения, покачване на морското равнище, недостиг на вода, горски пожари и разпространяване на тропически болести;
Д. като има предвид, че в резултат на изменението на климата е налице по-голям риск от изчезване на някои растителни и животински видове и от разпространение на инфекциозни болести, произтичащо от климатични фактори; като има предвид, че в територии като най-отдалечените региони и други региони на ЕС, които може да са уязвими от топографска гледна точка, изменението на климата се проявява още по-осезаемо;
Е. като има предвид освен това, че според неотдавнашни проучвания някои от наблюдаваните промени в околната среда и обществото, например промените при горските видове, установяването на инвазивни чужди видове и разпространението на болести, са породени или задълбочени от изменението на климата в световен мащаб, което, ако не бъдат предприети конкретни мерки, увеличава уязвимостта на хората, природата и обитаваните от тях екосистеми; като има предвид, че една интегрирана подкрепа от страна на ЕС с цел повишаване на солидарността и на обмена на най-добри практики между държавите членки ще спомогне да се гарантира, че най-силно засегнатите от изменението на климата региони са в състояние да предприемат необходимите мерки за адаптиране;
Ж. като има предвид, че изменението на климата се отразява върху социалните различия, които и без друго се задълбочават през последното десетилетие в ЕС, като се увеличава уязвимостта на частите от населението в най-слаба позиция, които имат по-ограничени способности и ресурси за справяне с последиците от изменението на климата; като има предвид, че уязвимостта на хората спрямо последиците от изменението на климата се обуславя до голяма степен от това доколко те имат достъп до основни ресурси, и като има предвид, че публичните органи трябва да гарантират достъпа до тези основни ресурси;
З. като има предвид, че почти 72,5% от населението на ЕС, или това са приблизително 359 милиона души, живеят в градовете; като има предвид освен това, че ЕС е източник на 9% от глобалните емисии и че градските райони представляват от 60 до 80% от световната консумация на енергия и приблизително същия дял от емисиите на CO2;
И. като има предвид, че решенията, които се вземат по отношение на градската инфраструктура, ще влияят върху способността на градовете да устояват на изменението на климата; като има предвид, че градовете, дружествата и други недържавни участници имат потенциал да намалят емисиите на CO2 с около 2,5 – 4 милиарда тона към 2020 г.; като има предвид, че регионите и градовете са в състояние да намалят глобалните емисии с 5%, за да постигнат целите на Парижкото споразумение, и като има предвид, че те разполагат с потенциал за значително намаляване на глобалните емисии;
Й. като има предвид, че Целта за устойчиво развитие (ЦУР) № 11 („Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“) предвижда до 2020 г. съществено да се увеличи броят на градовете и населените места, които са приели и прилагат интегрирани политики и планове, насочени към приобщаване, ресурсна ефективност, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него и устойчивост спрямо бедствия, както и да се разработи и прилага цялостно управление на риска от бедствия на всички равнища в съответствие с Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 – 2030 г.;
К. като има предвид, че общинските органи са сред основните бенефициенти на финансиране от ЕС;
Л. като има предвид, че в член 7, параграф 2 от Парижкото споразумение се признава, че „адаптацията е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички и което има местни, поднационални, национални, регионални и международни измерения“; като има предвид, че действията на местните органи и недържавните участници са от ключово значение за способността на правителствата да изпълняват ангажиментите си по рамката за глобални действия в областта на климата;
М. като има предвид, че в стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (COM(2013)0216), както и в съответните регламенти на ЕС относно европейските структурни и инвестиционни фондове се посочват основните цели и свързаните с тях политически мерки, по-специално чрез въвеждането на механизми, например предварителни условия и свързани с климата тематични цели, в рамката на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г., например тематична цел № 4 (ТЦ4): „Подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори“, ТЦ5: „Насърчаване на приспособяването към изменението на климата и предотвратяването и управлението на риска“ и ТЦ6: „Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност“, които доведоха до по-голямо и по-целенасочено финансиране на действията в областта на климата в рамките на поне някои от европейските структурни и инвестиционни фондове;
Н. като има предвид, че регионите и градовете проявиха своята ангажираност към процеса по линия на РКООНИК чрез участието си в инициативите „План за действие Лима – Париж“ (LPAA) и „Платформа на недържавните участници за действия в областта на климата“ (NAZCA);
Общ контекст
1. приветства ролята на ЕС в рамките на Споразумението от Париж/COP21, както и ролята му на световен лидер в борбата с изменението на климата; изтъква, че Европа си е поставила едни от най-амбициозните цели в света в областта на борбата с изменението на климата; настоятелно призовава смекчаването на последиците от изменението на климата да се разглежда като важен приоритет в рамките на политиките на сближаване на ЕС с цел да се изпълнят и поддържат ангажиментите, поети в рамките на Споразумението от Париж/COP21, като се насърчават иновациите в сферата на чистата енергия, кръговата икономика, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, без да се накърняват необходимите действия за адаптиране към изменението на климата, като същевременно се запазват основната роля и целите на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);
2. подкрепя подхода към изменението на климата, предложен в Целите за устойчиво развитие (ООН) и Пакта от Амстердам (Програма на ЕС за градовете); подчертава, че Европа трябва да се превърне в действителен световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, както беше предложено от Комисията, и припомня, че Програмата на ЕС за градовете допринася за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие чрез целта за приобщаващи, безопасни и устойчиви градове; отчита във връзка с това множеството различия между европейските местни органи и различния им потенциал; призовава за гъвкав, индивидуален подход при осъществяването на Програмата за градовете чрез предоставяне на стимули и насоки за пълно оползотворяване на потенциала на градовете;
3. припомня, че в неговата резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“[6] се отправя призив към държавите членки да разгледат възможността за предприемане на допълнителни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава необходимостта от максимална степен на прозрачност и контрол на процеса по линия на COP21;
4. приканва Комисията и държавите членки да преследват амбициозни цели за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него в съответствие с действащото законодателство на ЕС относно действията в областта на климата и в отговор на искането, отправено от Комитета на регионите в неговото становище от 9 февруари 2017 г. на тема „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“;
5. изразява съжаление във връзка с безотговорните стратегии, които излагат околната среда на рискове, например някои икономически дейности и конкретни промишлени сектори, които генерират високи нива на замърсяване, и подчертава отговорността на всички слоеве на обществото да допринасят към мерките, които са жизненоважни за обръщане на тенденцията, която застрашава живота на Земята; подчертава факта, че липсва информация относно мерките, предприети от някои промишлени сектори с цел борба с последиците от замърсяването и намиране на по-малко замърсяващи решения; изразява съжаление при все това, че някои лица, формиращи общественото мнение в областта на науката, медиите и политиката, продължават да отричат доказателствата за изменението на климата;
6. изразява съжаление във връзка със заявеното намерение на САЩ да се оттеглят от Парижките споразумения и посреща със задоволство големия брой участници на нефедерално равнище, по-специално щати и градове в САЩ, които потвърдиха ангажимента си за постигането на целите, определени в Парижкото споразумение; призовава местните и регионалните органи в Съединените американски щати, които желаят да участват в борбата с изменението на климата, да си сътрудничат и съдействат с други публични и частни партньори в рамките на своите проекти и да обменят добри практики в това отношение; призовава за нов вид управление, което да осигурява средства за действията в областта на климата и за по-добрата интеграция на регионите и градовете и на техните представителни органи;
7. изтъква, че е необходимо градовете да играят решаваща роля в рамките на борбата с изменението на климата чрез координирана взаимозависимост с националните органи и с регионите, в които се намират; насърчава още по-силната ангажираност на международно равнище на лидерите на поднационално равнище и националните правителства чрез платформи като „Friends of Cities“ („Приятели на градовете“); счита, че в конкретния случай на интегрираното устойчиво градско развитие местните органи следва да бъдат оправомощени не само да подбират проектите, но също така и да подготвят, разработват и осъществяват схеми за местно развитие; подчертава евентуалните положителни аспекти за растежа и екологичните работни места;
8. отбелязва, че местните органи са отговорни за изпълнението на повечето мерки за адаптация и за смекчаване на последиците от изменението на климата и на по-голямата част от законодателството на ЕС в тази област; подчертава необходимостта от предприемане на действия по отношение на градоустройственото планиране, мобилността, обществения транспорт и инфраструктурата, енергийните характеристики на сградите, образователните кампании, интелигентните градове, интелигентните мрежи и регионалните субсидии с цел изпълнение на Споразумението от Париж;
9. отбелязва, че кметовете на градовете носят пряка отговорност пред своите избиратели за решенията си и че те могат да действат по-ефективно и бързо, а и в много случаи да постигат незабавни и значителни резултати;
10. призовава националните правителства да помагат на градовете и регионите да изпълняват международните ангажименти за подкрепа на инициативите в областта на климата и енергетиката на местно и регионално равнище;
11. изтъква, че изменението на климата взаимодейства със социални и икономически фактори и че съответно е необходимо да се очертае обща визия, която да е практически изпълнима на местно и регионално равнище;
12. отправя предупреждение за цената за обществото и за икономическото въздействие, причинени от емисиите на парникови газове, които понастоящем засягат градската инфраструктура и системите за обществено здравеопазване и социални грижи, които са – понякога и в определени градове и региони – претоварени и които се намират в несигурно икономическо положение; отбелязва, че тези системи съответно ще бъдат подложени на допълнителен натиск и че от тях ще се изисква да посрещат все по-големи и по-сложни потребности; приветства потенциалните икономически ползи за градовете, които поемат водеща роля и инвестират в инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии, включително намалените разходи за енергия и поддръжка, както и намалените разходи за общественото здраве, което ще се подобри в резултат на намаляването на замърсителите;
13. отчита, че смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него са дългосрочни процеси, които надхвърлят изборните цикли и решенията на местно и регионално равнище, и приканва смекчаването и адаптирането да се разглеждат като източник на възможности на фона на други предизвикателства като заетостта и подобряването на здравето, качеството на живот и обществените услуги; отбелязва, че Парижкото споразумение предвижда активно участие на заинтересованите страни, които не са страни по споразумението, чрез процедурите за техническо изпитване на въздействието и адаптирането;
14. признава жизненоважната роля на регионите и градовете за насърчаването на участието в енергийния преход и за стимулирането „отдолу нагоре“ на постигането на целите, свързани с климата и енергетиката; отбелязва, че интегрираните енергийни решения е най-удачно да се изпитват и прилагат в регионите и градските райони в пряко сътрудничество с гражданите; подчертава необходимостта от стимулиране на енергийния преход и местните инвестиции в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него; подчертава, че иновациите в областта на чистата енергия и малките проекти за енергия от възобновяеми източници биха могли да изпълняват важна роля за постигане на целите на Парижкото споразумение; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се погрижат да предоставят достъп до финансови мерки, които отчитат специфичните характеристики и дългосрочната стойност на местните енергийни общности за енергийния пазар, околната среда и обществото, и да насърчават ролята на отделните произвеждащи потребители във връзка с възобновяемите източници на енергия с оглед на по-високата степен на енергийна независимост и по-голямото собствено производство; приканва градовете и регионите да поемат водеща роля за насърчаването на енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници, за да се намалят емисиите на парникови газове и атмосферното замърсяване;
15. отново изтъква необходимостта регионите да прилагат Директива 2010/31/EС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/EС относно енергийната ефективност и призовава средствата от структурните фондове на ЕС да се използват целенасочено или да се увеличат, за да се насърчи енергийната ефективност на обществените сгради и енергийната независимост на общините чрез възобновяемите източници на енергия; призовава също така кооперативните граждански енергийни проекти да се подпомагат посредством структурните фондове и чрез намаляване на административната тежест на национално и регионално равнище;
16. отбелязва, че според последните статистически данни делът на ЕС в глобалните емисии на парникови газове е около 10% и че съответно ако не бъдат предприети действия на световно равнище, негативните тенденции в областта на климата не могат да бъдат неутрализирани; посочва обаче, че ЕС би могъл да играе водеща роля в това отношение, по-специално чрез насърчаване на чистите енергийни решения и технологии;
17. припомня, че в Програмата на ЕС за градовете се насърчава нов метод на работа, при който потенциалът на градовете се оползотворява в пълна степен, за да се отговори на свързаните с изменението на климата предизвикателства в световен мащаб, и който предполага да се обръща специално внимание на по-доброто регулиране, достъпа до финансиране и обмена на знания;
ЕС и политиката на сближаване
18. счита, че бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) следва да бъде по-амбициозна, когато това е приложимо, по отношение на постигането на целите, свързани с климата, и че следва да се увеличи делът на разходите, предназначени за тази цел;
19. припомня ангажимента поне 20% от бюджета на ЕС за периода 2014 – 2020 г. (приблизително 212 милиарда евро) да се предназначат за действията в областта на климата; изисква от Комисията и държавите членки надлежно да вземат под внимание специалния доклад № 31 на Европейската сметна палата от 2016 г., в който се отправя предупреждение, че съществува сериозен риск целта от 20% да не бъде постигната, ако не бъдат предприети допълнителни мерки, и призовава Комисията да държи Парламента в течение относно напредъка в тази важна област; подчертава, че в рамките на Европейския социален фонд, както и в рамките на политиките за селското стопанство, развитието на селските райони или рибарството не е осъществена съществена промяна по отношение на действията в областта на климата и че не са проучени изцяло всички потенциални възможности за финансиране на свързаните с климата действия;
20. подчертава ключовата роля на политиката на сближаване за преодоляването на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, на регионално и местно равнище; отново изтъква необходимостта да се увеличи бюджетът за политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава, че в рамките на политиката на сближаване следва да се обърне специално внимание на инвестициите в градовете, по-конкретно в качеството на въздуха, кръговата икономика, адаптирането към изменението на климата, решенията за развиването на екологосъобразна инфраструктура, енергийния и цифровия преход;
21. подкрепя създаването на инструмент за разходите и ползите, за да се даде възможност на органите на местното самоуправление да разберат въздействието на проектите по отношение на намаляването на въглеродните емисии и за да могат те да се възползват в пълна степен от възможностите за финансиране, които са на разположение на равнището на ЕС;
22. счита, че политиката на сближаване следва да обхваща както подхода на смекчаване на последиците от изменението на климата, така и подхода на адаптиране към него, като се прави разграничение между тези два подхода, но се отчита, че е необходимо те да се координират, и че следва да се въведат ясни механизми за финансиране, за да се насърчават и стимулират политиките и мерките във всяка една от двете области; счита, че тези механизми биха могли да се приложат чрез ясни и измерими инвестиционни планове с участие от страна на градовете и регионите (в т.ч. публичните органи, промишлеността, заинтересованите страни и гражданското общество), както и че това участие следва да обхваща и етапите на изпълнение и оценка;
23. отбелязва, че само петнадесет държави – членки на ЕС, са приели план за действие и стратегия за адаптация, като конкретните мерки на място са малобройни; счита, че бъдещото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да бъде интегрирано в по-голяма степен в националните планове в областта на енергетиката и климата за 2030 г.; подчертава, че интегрирането на целите по отношение на климата следва да се интегрират по-успешно в бъдещата многогодишна финансова рамка, например чрез по-тясно обвързване на инвестициите в рамките на политиката на сближаване с общите планове на държавите членки за постигане на целта за 2030 г.; изтъква, че споразуменията за партньорство следва да се оценяват с оглед на целите на ЕС в областта на климата, а оперативните програми следва да запазят тясната си връзка със стратегиите и плановете на всяка държава за адаптиране към изменението на климата с оглед на постигането на координация и последователност на всички равнища на планирането и управлението, особено когато средствата на ЕС представляват голям дял от наличния ресурс за публични разходи; отбелязва, че поради това при извършването на оценка на оперативните програми ще трябва да се разглежда доколко ефективно те са допринесли за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно се цели да се прилага обща методика за проследяване и да се извършва мониторинг, с цел да се избегнат т.нар. „зелени заблуди“ (невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда);
24. настоятелно призовава инвестициите в рамките на политиката на сближаване да бъдат съгласувани с една ефективна политика в областта на климата с цел да се гарантира устойчивостта на околната среда;
25. подчертава, че политиката за иновации и градското измерение са подходящи области за осъществяване на полезни взаимодействия между целите в областта на климата и по-широките икономически цели на политиката на сближаване; поради това призовава за разработване на специфични разпоредби, насочени към устойчивото развитие и иновациите в градовете, така че тези области да се подпомогнат осезаемо във финансово отношение в рамките на политиката на сближаване след 2020 г.;
26. призовава различните партньорства, които работят по въпроси, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата в рамките на Програмата на ЕС за градовете, своевременно да приемат и да представят своите планове за действие; освен това призовава Комисията да вземе предвид съдържащите се в тях предложения при изготвянето на бъдещите си законодателни предложения, по-конкретно що се отнася до по-доброто регулиране, финансирането и знанията;
27. подчертава, че за да се постигнат дългосрочните цели на Парижкото споразумение, е необходимо инвестициите, целящи декарбонизация в дългосрочен план, в регионалните пазари и пазарите на държавите членки и на ЕС като цяло да бъдат по-последователни, и призовава да се прилагат мерки за улесняване на достъпа до финансиране, за да могат по-малките градове и региони да получават финансиране; подчертава освен това, че следва да се предостави приоритетно финансиране на зависимите от въглерода региони, за да може да се извърши плавен преход към икономиката с ниски емисии, както и че следва да се отдаде предпочитание на прехода към алтернативна заетост за работниците и служителите в секторите с висок въглероден интензитет; призовава Комисията да предложи в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. намаляването на емисиите (заедно с други действия, например възстановителни дейности за регенериране и обеззаразяване на изоставените промишлени терени) да се превърне във важен елемент за оценката на изпълнението на оперативните програми;
28. подчертава значението на използването на допълнителни финансови инструменти и политики като Европейския фонд за стратегически инвестиции, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“ с цел да се финансират проекти, които ще спомогнат за смекчаване на изменението на климата или за адаптиране към него;
29. настоява, че субсидиите за регионите и градовете следва да продължат да бъдат основната форма на финансиране от ЕС в рамките на политиката на сближаване и по-специално на действията в областта на климата; подчертава при все това, че въпреки повишената съгласуваност и точност на свързаните с климата показатели за въздействието и резултатите, последните не са достатъчни, за да се установи степента на приноса на политиката на сближаване за постигането на общите цели на ЕС в областта на климата, и счита, че е необходимо да се подобри системата за мониторинг и проследяване на разходите, свързани с климата, за да се гарантира, че разходите на ЕС оказват конкретен и измерим принос за постигането на целите на ЕС; призовава да се създаде пътна карта за мониторинг на действията на регионално и местно равнище в областта на климата и призовава Комисията да извърши оценка на процента от средствата, които държавите членки изразходват на местно равнище за намаляване на емисиите на парникови газове и за гарантиране на адаптирането на територията към изменението на климата;
30. признава ролята на инструментите за интегрирано териториално развитие, например интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие, които могат да бъдат използвани от градовете като допълнително средство за финансиране на стратегии за устойчиво развитие на градовете или на функционалните райони; призовава за интегрирани подходи и стратегии „отдолу нагоре“ на местно равнище за гарантиране на по-ефективното използване на ресурсите, за изграждане на устойчивост и за адаптиране към последиците от изменението на климата в най-силно засегнатите райони;
31. признава, че по-голямата част от европейската научноизследователска и развойна дейност, насочена към изменението на климата, е концентрирана в градовете в ЕС; призовава Комисията да предостави по-голяма подкрепа за градовете и регионите в областта на обучението и повишаването на осведомеността, финансовите насоки, ноу-хау, комуникациите, научните изследвания и развойната дейност, образованието в областта на опазването на климата и консултациите относно смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, по-специално чрез укрепване на съществуващите инструменти, например консултативната платформа за инвестиции в градовете URBIS, URBACT и инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“ (UIA); призовава Комисията да гарантира, че тези сектори се възползват пълноценно от световното сътрудничество в областта на научните изследвания, и да укрепи тези инструменти с цел да се помогне на органите на местното самоуправление да изготвят подходящи за целта проекти, както и да им се осигури достъп до възможности за финансиране с цел изпитване на иновативните решения в стратегиите за развитие на градовете; призовава поднационалните органи на държавите извън ЕС да могат да участват на доброволни начала в европейските научни, научноизследователски и технологични инициативи, като например „Хоризонт 2020“, както формално, така и неформално, с оглед на постигането на колективните цели; счита, че местните органи следва да имат пряк достъп до финансовите механизми като глобалните фондове за действия в областта на климата; счита, че полезните взаимодействия между политиката на сближаване и политиките в областта на научните изследвания и иновациите следва да бъдат засилени, с цел да се осигури бързото внедряване на нови технологии с ниски нива на въглеродни емисии;
32. призовава Комисията да гарантира, че в програмата „Хоризонт 2020“ се отделя по-голямо внимание и повече финансиране за иновативните и научноизследователските проекти в областта на кръговата икономика и устойчивите градове; призовава държавите членки да повишат с помощта на Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) административния капацитет на регионите и градовете с цел те да могат да се възползват пълноценно от възможностите за публично и частно финансиране, които се предоставят на равнище ЕС;
33. приканва компетентните органи да се заемат с проблема с отпадъците с оглед на пълното реализиране на кръговата икономика и насърчаването на начини на обезвреждане, различни от изгаряне, на отпадъците, които не подлежат на повторна употреба или рециклиране;
34. счита, че през предстоящия програмен период е необходимо изменението на климата да се интегрира в програмите за териториално сътрудничество; подчертава важната роля на териториалното сътрудничество, трансграничното сътрудничество и макрорегионалните стратегии по отношение на действията на регионите и градовете както на територията на ЕС, така и извън нея, и отново изтъква необходимостта този инструмент да бъде укрепен в политическо и финансово отношение както с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата, така и на адаптирането към него; подчертава, че една рамка като Interreg за изпълнение на съвместни действия и обмен на политики между националните, регионалните и местните участници от различните държави членки е особено подходяща за справяне с изменението на климата и за осъществяване на подходящи действия за смекчаване на последиците от него; във връзка с това посреща със задоволство факта, че 7 от 15-те транснационални програми Interreg в цяла Европа финансират стратегии, пилотни действия, обучение и инструменти с цел да се помогне на градовете да изградят своя капацитет за намаляване на емисиите на CO2 и за смекчаване на последиците от изменението на климата с оглед на постигането на целите на ЕС;
Градове и региони
35. приветства инициативи като Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и ролята на градовете и регионите в рамките на борбата с изменението на климата и опазването на околната среда; призовава градовете и регионите да си сътрудничат и да интегрират в още по-голяма степен и без отлагане борбата с изменението на климата в програмите на институциите; препоръчва на градските органи да изпълняват и редовно да актуализират дългосрочните стратегии за интелигентно градоустройство и иновативните подходи като инициативата за интелигентни градове; подчертава необходимостта от устойчиви и енергийно ефективни проекти за жилища и интелигентни сгради, които ще пестят енергия, от инвестиции в енергията от възобновяеми енергийни източници, от системи за екологичен обществен транспорт, от допълнителна подкрепа за проектите, насърчаващи градовете и регионите с ниски нива на въглеродни емисии, както и от сдружения на градовете и органите на местното и регионалното самоуправление, които да си сътрудничат в борбата срещу глобалното затопляне;
36. отбелязва, че е важно да се приложи рамка за докладване въз основа на обективни параметри и изпитани методики, както и да се извършва мониторинг на предприетите от градовете и регионите действия в областта на климата, с цел да се споделят данни относно ангажиментите, поети в областта на климата, и да се увеличи прозрачността сред участниците с оглед на постигането на целите в областта на климата;
37. припомня, че транспортният сектор също носи отговорност за емисиите на парникови газове и на опасни за здравето атмосферни замърсители, чиято концентрация в градския въздух се регулира от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители; счита, че регионите и градовете разполагат с огромен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта, и подчертава необходимостта от финансиране за инициативите, които улесняват мобилността с ниски нива на въглеродни емисии на местно и регионално равнище; подчертава, че е важно градовете да поемат водеща роля при насърчаването на използването на обществения транспорт и стимулирането на електрифицирането на обществения и частния транспорт, и призовава да се популяризира примерът на редица региони за целите на изследванията в областта на интелигентните транспортни системи, свързващи градските и селските райони;
38. приветства инициативите, създадени от градове, като интелигентните градове и интелигентните мрежи, които са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на ресурсната ефективност; подчертава, че регионите трябва да усъвършенстват договореностите за екологичните градове, като насърчават енергийната и цифровата трансформация, както и че определени решения като например интелигентните мрежи предлагат потенциал за по-ефективни доставки на енергия за жилищата и сградите; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете спомага за създаването на иновативни и приобщаващи решения, и призовава тези решения да бъдат популяризирани; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в други устойчиви решения като екологосъобразна инфраструктура, и по-специално от увеличаване на дървесната растителност в градовете; припомня, че не само трябва да се намалят емисиите, но и че трябва да се повиши капацитетът на почвите за поглъщане на CO2, и призовава за по-силна защита на съществуващите и новосъздадените градски горски насаждения в регионите на ЕС;
39. подчертава, че сезонните местни храни могат да намалят емисиите на парникови газове от транспорта и съответно да намалят общия въглероден отпечатък на храните; призовава Комисията да си сътрудничи с хранително-вкусовия сектор с цел повишаване на местното и регионалното устойчиво производство на храни и приветства доброволните мерки (например „светофарната“ система за етикетиране), чиято цел е въздействието върху климата и въглеродният отпечатък на храните и други продукти да бъдат осезаеми; призовава за общи за ЕС показатели, за да се даде възможност за доброволно, но съпоставимо етикетиране, и призовава местните органи да провеждат информационни кампании за повишаване на осведомеността относно въглеродния отпечатък на храните;
40. изтъква, че мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата следва да се планират въз основа на справедливо разпределение на усилията и ползите между различните участници, както и че мерките за адаптиране следва да са насочени към защитата на най-уязвимите части от населението като цяло;
41. отчита многообразието и спецификата на уязвимостта и потенциала на регионално равнище и посочва, че предизвикателствата, ресурсите и ефективността на мерките могат да варират в различните територии; съответно отново изтъква своята ангажираност по отношение на принципа на субсидиарност и подчертава, че градовете и регионите трябва да разполагат с необходимите правомощия и с достатъчна политическа, административна и финансова автономия, за да планират и прилагат отделни действия; подчертава, че е необходимо градовете да адаптират своето градоустройствено планиране, като инвестират в екологосъобразна инфраструктура, мобилност, обществен транспорт и интелигентни мрежи, с оглед на постигането на определените в Парижкото споразумение цели; отново изтъква, че местните и регионалните власти в качеството си равнища на управление, които се намират най-близо до гражданите, както и най-близо до въздействието на свързаните с изменението на климата предизвикателства, имат най-цялостен поглед върху множество проблеми, и поради това подчертава, че е важно местните и регионалните власти да разполагат с административния капацитет и финансовите инструменти за разработване на индивидуални решения за смекчаване на последиците от изменението на климата;
42. призовава за по-ефективно многостепенно управление, съпътствано от пълна прозрачност, което би могло да включи в по-голяма степен органите на местното самоуправление, регионите и градовете и техните представителни органи в процеса на вземане на решения на ЕС и в рамките на процеса по РКООНИК; призовава да се насърчава и гарантира координацията между всички публични органи, както и да се благоприятства за участието на обществеността и на социалните и икономическите заинтересовани страни, и призовава Комисията да насърчава координацията и обмена на информация и най-добри практики между държавите членки, регионите, местните общности и градовете; изтъква, че следва да се насърчават моделите на управление, основани на участието на местно равнище;
43. приветства решението на Междуправителствения комитет по изменение на климата да изготви специален доклад относно градовете и климата през 2023 г. – ангажимент, който ще доведе до повече изследвания на значението на градовете за борбата с изменението на климата; счита, че градовете следва да допринесат за изготвянето на глобалния доклад относно климата през 2018 г.; счита освен това, че градовете и регионите могат да окажат влияние върху разработването на политиките в периода след Парижкото споразумение, като прилагат стратегически подход за справяне с глобалното затопляне и за подпомагане на мерките за смекчаване и адаптиране в градските райони, където живее повече от половината от световното население; призовава Комисията да се застъпва за една многостепенна визия за действията в областта на климата в рамките на този процес, за да се благоприятства за един приобщаващ режим по отношение на изменението на климата, който да отчита действията, предприети от местните и поднационалните органи;
44. призовава националните органи да извършат децентрализация и да прилагат по-ефективно принципа на субсидиарност, като по този начин дадат възможност на местните и регионалните органи да играят по-значима роля в борбата с изменението на климата;
45. отбелязва, че много отрасли на промишлеността инвестират в екологична трансформация и са поели ангажимент да следват политика на декарбонизация; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете генерира новаторски и приобщаващи решения за действия в областта на климата и помага на ЕС да постига своите цели; припомня, че промишлеността играе ключова роля за финансирането и преодоляването на недостига на инвестиции в градските райони; призовава за насърчаване на партньорствата между градовете и предприятията;
46. изтъква, че интелигентното планиране и инвестициите в устойчива на изменението на климата градска инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии могат да подобрят състоянието на околната среда и качеството на живот на гражданите, да създадат работни места и да стимулират местната и регионалната икономика;
47. призовава градовете и регионите да се възползват от инициативите на ЕС, например иновативните дейности за градско развитие, с оглед на осъществяването на пилотни проекти в областта на устойчивото градско развитие;
48. приветства инициативата „Women4Climate“ („Жените в подкрепа на климата“) и участието на частния сектор в тази инициатива, която следва да допринесе за по-активното участие на жените на ръководни длъжности в борбата с изменението на климата, за да се подобрят лидерските им умения и да се насърчи участието на следващото поколение от жени лидери в борбата с изменението на климата;
49. отчита, че градовете носят специална отговорност за борбата с изменението на климата, като се има предвид, че те са източник на 70% от световните емисии на CO2, и отново изтъква ангажимента на Парламента да постигне успешното лансиране в цял свят на Конвента на кметовете за климата и енергетиката, включително Инициативата за адаптиране към изменението на климата (инициатива „Кметовете се адаптират“), меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“, Пакта от Амстердам и инициативата „Регионите се адаптират“; счита, че ангажиментите, поети в декларацията на кметството на Париж през 2015 г., ще бъдат постигнати единствено посредством взаимодействие със Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката, и насърчава всички градове от ЕС и извън него да се присъединят към Конвента на кметовете и – без да се накърнява тяхното участие в други секторни или институционални мрежи със същите цели – да се ангажират с амбициозни действия в областта на климата и да организират обмен на опит и добри практики; отбелязва, че някои от представените от градовете планове за действие съдържат ангажименти до 2020 г., и поради това настоятелно призовава тези градове да предприемат допълнителни мерки до 2030 г.; счита, че ЕС следва да продължи да предоставя на градовете автономия при планирането на техните стратегии за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като те често водят до определянето на по-амбициозни цели;
50. подкрепя необходимостта от ясно посочване на ролята на органите на местното и регионалното самоуправление в Парижкото споразумение, за да се гарантират дългосрочните действия в отговор на изменението на климата; подчертава, че ЕС трябва да работи на място с градовете и регионите, с цел регионите и градовете в ЕС да бъдат по-добре свързани и по-устойчиви, да се създадат енергийно ефективни общини и да се разработят по-интелигентни градски транспортни мрежи;
51. счита, че трансферът на знания и опит следва да се насърчава на местно и регионално равнище предвид богатия опит, натрупан от отделните региони и градове, както и от някои регионални агенции, специализирани в опазването на околната среда или енергетиката;
52. счита, че европейските, международните или световните организации и сдружения или мрежи от градове, общини и региони следва да се използват като инструменти за постигането на по-добро сътрудничество при справянето с проблемите, свързани с изменението на климата, на местно и регионално равнище;
53. отбелязва, че по време на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP22) в Маракеш местните и регионалните органи разработиха пътната карта за действие от Маракеш, в която се изтъква необходимостта от по-пряко участие на местните органи, които следва официално да се признаят като участници в официалната дискусия относно изменението на климата, а не просто да бъдат считани като имащи същия статут като други недържавни участници като неправителствените организации и частния сектор;
°
° °
54. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, държавите членки и националните и регионалните парламенти на държавите членки.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2016)0363.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2016)0383.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2017)0380.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2015)0307.
- [5] ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 342.
- [6] Приети текстове, P8_TA(2015)0359.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
УВОД
Изменението на климата е научен факт, чиито прояви и последици са все по-осезаеми за гражданите и политиците. В ЕС през последното десетилетие температурата се повиши по-бързо в сравнение с останалата част на света[1] и се наблюдава зачестяване на екстремните температури, горските пожари, сушите, наводненията и бурите, разпространяване на инвазивни чуждоземни видове, загуба на биологично разнообразие, както и увеличаване на надпреварата за вода[2] и на енергийните потребности.
Засегнати са множество сектори: първичният сектор, туризмът и обществените услуги като здравеопазване, водоснабдяване и енергетика. Икономическата цена на изменението на климата е много висока, дори при умерени изменения на климата. От друга страна средиземноморските региони на Европа са по-уязвими и техните разходи, свързани с изменението на климата – по-високи, т.е. изменението на климата влияе върху териториалното сближаване на ЕС[3].
Изменението на климата освен това задълбочава социалните различия в рамките на ЕС, тъй като съществуват социални групи, които са изложени в по-голяма степен от други на отражението на изменението на климата (наред с другото поради недоброто си здравословно състояние, ниски доходи, неподходящи жилищни условия, липса на мобилност или половата си принадлежност). Енергийната бедност вече е постоянна величина в живота на много европейци. Освен това Европа носи също отговорност за смекчаване на хуманитарните последици от изменението на климата извън Европа: гладът, сушите, ураганите и несправедливият модел на развитие създават вълна от климатични бежанци, търсещи достоен начин на живот, която достига до ЕС и по-конкретно до неговите градове.
СТРАТЕГИИ И СПОРАЗУМЕНИЯ
ЕС допринася за 9% от световните емисии и неговите градове генерират 75% от този дял. С оглед на това предизвикателство през 2013 г. ЕС лансира стратегия за адаптиране към изменението на климата. Подписването на Споразумението от Париж (СОР21) укрепи ангажимента на ЕС в борбата с изменението на климата[4], въведе съгласуваност с Целите за устойчиво развитие (също приети от ЕС) и предостави подходяща рамка за формулирането на политиките на ЕС, които надхвърлят рамките на другите нива: държави членки, регионални и местни органи, частен сектор и граждани.
Приемането на настоящото споразумение съответно представлява възможност за благосъстоянието и развитието на всички. Несолидарното оттегляне на САЩ, които са водещият източник в света на емисии на парникови газове, затруднява начинанието, но не трябва да ни разколебава.
ЕС отбеляза напредък в тази насока чрез пакета от мерки за климата и енергетиката: намаление с 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г., повишаване на енергийната ефективност с 27% и дял от 40% на енергията от възобновяеми източници. Постигането на тези цели е много неравномерно в различните региони и през идните години едно от предизвикателствата ще бъде да се окаже съдействие по-конкретно на най-уязвимите сред тях. Във всеки случай с оглед на постигането на общите цели на Споразумението от Париж ще бъде необходимо да се насърчават по-амбициозни секторни цели.
ПРЕПОРЪКИ ОТ ДОКЛАДА
Градовете като оптимално равнище за борба
Изменението на климата е системна промяна, която си взаимодейства със социално-икономически фактори: демографски предизвикателства, социална сегрегация, миграция, урбанизация, технологични промени и преход към нисковъглеродна енергия. По-необходимо от всякога е да има глобална визия, която да съчетава множество мерки – секторни и хоризонтални, многостепенни, материални и нематериални, публични и частни, технологични и основани на екосистемите. Тази глобална визия е много по-осезаема и практически осъществима на местно равнище. Местните власти винаги са в по-непосредствена близост до гражданите в сравнение с другите административни равнища[5].
Над 70% от европейските граждани и 73% от работните места са в градските райони: градовете носят голяма отговорност за глобалното затопляне, като в същото време имат и голям потенциал за намирането на решения. Основните области на действие са: мобилността и транспортът; енергийните характеристики на сградите; производството, предлагането и потреблението на стоки и услуги (включително хранителните продукти като много важен фактор); управлението на отпадъците; качеството на въздуха; териториалното устройство и градоустройството. Всички тези аспекти вече са включени като приоритети в Програмата на ЕС за градовете („Пакт от Амстердам“).
С оглед на приемането на решения във връзка с изменението на климата градовете многократно са посочвали необходимостта от подкрепа от страна на ЕС в следните области: правна уредба със задължителен характер, изграждане на капацитет, повишаване на осведомеността и обучение, технически и научни познания и финансиране.
Смекчаването на последиците като приоритет, без да се пренебрегва адаптирането
Възможните решения могат да се групират в две категории: адаптиране и смекчаване. От своя страна двете категории произлизат от три възможни подхода[6]:
• спонтанен: адаптиране в отговор на изменението на климата и неговото въздействие, без изрично планиране или без адаптирането да е съзнателно насочено към изменението на климата;
• постепенен: адаптиране, чиято главна цел е да се запазят същността и целостта на дадена система;
• преобразяващ: адаптиране, което изменя основните характеристики на системата в отговор на изменението на климата с цел да се смекчат последиците от него.
Спонтанният подход и постепенният подход се базират на изпитани технологии и натрупан опит, поддържат настоящото равнище на услугите и не поставят под въпрос настоящия начин на живот. Необходимо е те да бъдат съчетани с преобразяващи решения, които вземат под внимание системния характер на изменението на климата и са насочени към първопричините.
Досега обаче действията на градовете са били преди всичко насочени към адаптирането, по-специално чрез спонтанния подход. Предприети са мерки за адаптиране, които въпреки това не са обозначени като такива, нито представляват част от някаква глобална стратегия (намаляване на природните бедствия, управление на водите, създаване на зелени площи и др.). Въпреки това те могат да бъдат много ефективни: за всяко евро, инвестирано в предотвратяването на наводнения, в дългосрочен план могат да се избегнат щети в размер на 6 евро. Спонтанният подход и постепенният подход при все това имат своите ограничения, що се отнася до технологичния капацитет и крайния баланс на емисиите на парникови газове. От друга страна скандали като т.нар. „Дизелгейт“ допринасят за нарастването на скептичното отношение на обществеността към тези подходи.
Обезпокоително е, че над 75% от европейските градове не са предприели амбициозни мерки за адаптиране към изменението на климата. Освен това се наблюдава ясно географско разграничение между градовете от Северна и Западна Европа, както и между южните и северните градове. Тоест именно градовете, разположени в най-уязвимите по отношение на изменението на климата региони, се адаптират най-трудно към него.
Установени са следните основни пречки: липса на осведоменост сред хората, определящи политиката и вземащи решения, липса на експертни познания и труден достъп до финансиране[7]. Във всичко това ролята на държавните и регионалните власти е противоречива: те не подкрепят активно по-иновативните мерки, обикновено поради правни или секторни съображения; съществуват нетехнологични пречки пред внедряването на нови модели за градоустройство, мобилност или енергия от възобновяеми източници.
Необходимостта от адаптиране е очевидна, но смекчаването на последиците от изменението на климата също трябва да бъде приоритет. За тази цел се изисква промяна в нагласата, в т.ч. в начина, по който организираме живота и работата си. Промяната е междусекторна и мултидисциплинарна и съответно смекчаването на последиците от изменението на климата е дългосрочен процес, който започва с планирането на градската среда и който надхвърля рамките на изборния цикъл и крайните срокове за изпълнението на решения на местно равнище, както и границите на самия град, който е взаимозависим от региона, в който се намира.
Свързването на смекчаването на последиците от изменението на климата с други предизвикателства в по-непосредствена близост до гражданите (като по-добро здраве или търсене на нови икономически възможности) може да бъде от голяма полза за постигането на участието в краткосрочен и средносрочен план на цялото население на града. За тази цел повишаването на осведомеността и обучението са от съществено значение.
Засиленото и активно управление, обхващащо широк спектър от участници и включващо вертикални и хоризонтални ангажименти, е основна предпоставка за планирането и плавното протичане на процесите на адаптиране и смекчаване. Това управление предполага, че градовете ще изпълняват важна роля при формулирането на политиките, чието прилагане ще бъде задължително; Конвентът на кметовете за климата и енергетиката е добър пример за подобно управление, което трябва да се насърчава.
Признаване на многостранната същност на проблема
Преходът към нисковъглеродна икономика налага промени в технологиите, енергетиката, икономиката, финансите и обществото. Това предполага повишаване на усилията, насочени към връзката между изменението на климата, природните ресурси, благоденствието, стабилността и миграцията.
За тази цел всички политики на ЕС следва да бъдат съгласувани в тази насока. В настоящия доклад се разглеждат по-специално промените в рамките на политиката на сближаване, но и други политики (ОСП, „Хоризонт 2020“, енергийната политика, политиката за околната среда) са от съществено значение за изпълнението на всички териториални равнища на Парижкото споразумение.
На местно равнище е от съществено значение измененията да бъдат хоризонтални и да не се категоризират тясно като „околна среда“: градовете трябва да свържат изменението на климата с други градски политики като икономическото развитие, възстановяването на градската среда и подобряването на качеството на живот. Подходящото разпределение на капацитета е от съществено значение с оглед на междусекторния характер на борбата с изменението на климата, за подобряване на управлението на тази борба чрез активното ангажиране на всички участници на местно ниво (включително гражданите и частния сектор), както и за осигуряване на по-ефективно използване на разпределените ресурси.
Съгласуване, подобряване и улесняване на достъпа до финансиране
При все това някои от финансовите инструменти на ЕС биха могли да допринасят в по-голяма степен за борбата срещу изменението на климата, както вече беше установено[8] от Европейската сметна палата по отношение на ЕСФ или ЕФМДР. Преди градовете да се насочат към други кредитни или застрахователни инструменти, е необходимо те да се информират по-добре относно начините за достъп до различните фондове и за съчетаване на финансирането от тях. Следва да се насърчат ценообразуването на въглеродните емисии, ограничаването на субсидиите за изкопаеми горива, стимулирането на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, като винаги се взема под внимание заетостта, за да може енергийният преход към устойчиво от гледна точка на околната среда развитие да бъде устойчив и в социален план.
Увеличаване, задълбочаване и популяризиране на познанията
Разработването на методи и натрупването на познания са от съществено значение за опознаване на отправната точка на градовете с оглед на изменението на климата и за проверка на ефективността на мерките и на възможностите за тяхното транспониране.
Заслужава да се изтъкне работата, извършена в рамките на европейските механизми като платформата ADAPT, Европейската агенция за околна среда, Съвместния изследователски център или Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране. В резултат на това разполагаме с качествени данни на равнище ЕС, но липсват информация и подходящи показатели на равнището на градовете, както по отношение на последиците от изменението на климата, така и на рисковете, свързани с него: регионални прогнози и показатели за въздействието, уязвимостта и резултатите, както и оценки на разходите за адаптиране и ползите от него; освен това все още липсва добра комуникация с оглед на популяризирането на добрите практики и резултатите.
- [1] Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата, COM(2013)0216 final.
- [2] Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016, key findings („Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа през 2016 г., основни констатации“), Европейска агенция за околната среда, 2016 г.
- [3] COM(2013)216 окончателен.
- [4] Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж, COM(2016)110 final.
- [5] Програма на ЕС за градовете („Пакт от Амстердам“), 2016 г.
- [6] Urban adaptation to climate change in Europe 2016, transforming cities in a changing climate („Адаптиране на градовете в Европа към изменението на климата през 2016 г., преобразяване на градовете на фона на изменението на климата“), Европейска агенция за околна среда, 2016 г.
- [7] Adaptation Strategies for European Cities („Стратегии за адаптиране на европейските градове“), Европейска комисия, ГД „Действия по климата“, 2013 г.
- [8] Изразходване на най-малко една пета от бюджета на ЕС за действия по климата – предприемат се амбициозни действия, но рискът от неуспех е сериозен, Европейска сметна палата, Люксембург, 2016 г.
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (24.11.2017)
на вниманието на комисията по регионално развитие
относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата
(2017/2006(INI))
Докладчик по становище: Жил Парньо
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва, че регионите и градовете вече демонстрираха ангажимент за борба срещу изменението на климата в качеството си на основни участници в инициативите „План за действие Лима – Париж“ (LPAA) и „Зона на недържавните участници за действия в областта на климата“ (NAZCA); приветства инициативите, като Конвента на кметовете за климата и енергетиката, включително инициативата за приспособяване към изменението на климата (инициативата „Кметовете се адаптират“), меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“ и инициативата „Регионите се адаптират“; насърчава повече градове в ЕС да се присъединят към тези инициативи и да се ангажират с амбициозни действия в областта на климата; счита, че приносът на тези инициативи следва да бъде признат и насърчен от поднационалните и националните правителства и междуправителствените организации;
2. отбелязва, че местните органи са отговорни за изпълнението на повечето мерки за адаптация и за смекчаване на последиците от изменението на климата и на по-голямата част от законодателството на ЕС в тази област; подчертава необходимостта от действие по отношение на градоустройственото планиране, мобилността, обществения транспорт и инфраструктура, енергийните характеристики на сградите, образователните кампании, интелигентните градове, интелигентните мрежи и регионалните субсидии с цел изпълнение на Споразумението от Париж;
3. отбелязва, че в днешно време повечето европейски граждани живеят в градове; отбелязва, че решенията, свързани с градската инфраструктура, които се вземат от отговорните фактори в градовете, ще окажат въздействие върху способността на градовете да устояват на изменението на климата, тъй като по-честите валежи от дъжд, наводнения и горещини вероятно ще бъдат сред предизвикателствата, пред които ще се изправят европейските градове в резултат на изменението на климата;
4. подчертава факта, че градовете, предприятията и други недържавни участници имат потенциал да допринесат за смекчаването на последиците от изменението на климата с намаляване на емисиите от порядъка на 2,5 – 4 милиарда тона CO2 до 2020 г.[1], което е повече от годишните емисии на Индия, и че това е сходно по обем с количеството от 4 – 6 милиарда тона CO2, с което според ООН могат да бъдат намалени емисиите чрез приетите в Париж планирани национално определени приноси до 2030 г., т.е. едно десетилетие по-късно;
5. подчертава, че регионите и градовете играят ключова роля в борбата с изменението на климата и самостоятелно могат да намалят с 5% световните емисии, за да се изпълнят целите на Парижкото споразумение, и че съвместно с другите равнища на управление и с частния сектор имат потенциала да намалят световните емисии с 46%[2];
6. припомня, че транспортният сектор е отговорен за емисии на парникови газове и на опасни за здравето атмосферни замърсители, чиято концентрация в градския въздух се регулира с Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители[3];
7. припомня, че в член 7, параграф 2 от Парижкото споразумение се признава, че „адаптацията е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички и което има местни, поднационални, национални, регионални и международни измерения“;
8. признава, че действията на местните органи са от ключово значение за способността на правителствата да изпълняват ангажиментите си по рамката за глобални действия в областта на климата;
9. подчертава, че недържавните участници се превръщат в ключов елемент от системата за действия в областта на климата в периода след Парижкото споразумение и от процеса по линия на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКОНИК); подчертава, че те биха могли да дадат ценен принос за улесняването на диалога и на глобалните прегледи и биха могли да допринесат за по-ефективен процес на преразглеждане съгласно Парижкото споразумение;
10. призовава за засилване както на индивидуалните, така и на координираните действия на европейско, регионално и местно равнище за приспособяване към последиците от изменението на климата;
11. подчертава, че градовете са движеща сила при разработването на градоустройствени политики, тъй като са в състояние да свързват инициативите с националните планове за действие и да се съсредоточават върху инициативите с най-голямо въздействие; призовава за по-значимо участие на местните администрации в процеса на вземане на решения в ЕС;
12. отбелязва, че кметовете на градове са пряко отговорни пред своите избиратели за решенията си и могат да действат по-ефективно и бързо, а често и с незабавни и значителни резултати;
13. призовава за ново управление, което може да осигури средства за действия в областта на климата и за по-добро интегриране на регионите и градовете и на техните представителни органи, като например Комитета на регионите на равнище ЕС, в процеса на РКООНИК с цел да се установи постоянен пряк диалог между различните равнища, като се започне на местно и регионално равнище; отбелязва, че вследствие на обявяването на оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение много щати и градове в САЩ потвърдиха отново ангажимента си да зачитат национално определения принос на държавата за намаляване на емисиите на САЩ с 26 – 28% до 2025 г. в сравнение с нивото на емисиите през 2005 г. и че предвид конкретния контекст, местните и поднационалните органи следва да бъдат неразделна част от процеса по РКООНИК, за да може позициите им да бъдат представени в рамките на този процес и да се улесни разпространението на най-добри практики на местно равнище по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него;
14. подкрепя необходимостта от ясно посочване на ролята на местните и регионалните органи на управление в Парижкото споразумение, за да се гарантира дългосрочна реакция по отношение на изменението на климата; счита, че ЕС трябва да работи по места с градовете и регионите, за да направи европейските региони и градове по-добре свързани и по-устойчиви, да създава енергийно ефективни общини и да разработва по-интелигентни градски транспортни мрежи;
15. посочва, че до 2030 г. почти 60% от световното население ще живее в градските райони; отбелязва, че Целта за устойчиво развитие (ЦУР) № 11 („Градовете и населените места да станат приобщаващи, сигурни, издръжливи и устойчиви“) предвижда до 2020 г. съществено да се увеличи броят на градовете и населените места, които са приели и прилагат интегрирани политики и планове, насочени към приобщаване, ефективно използване на ресурсите, смекчаване на и приспособяване към изменението на климата и устойчивост спрямо бедствия, както и да се разработи и прилага цялостно управление на риска от бедствия на всички равнища в съответствие с рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 – 2030 г.; отбелязва, че съгласно документа „Изгледи за световната урбанизация“ (World Urbanisation Prospects) от 2014 г. на ООН 54% от световното население е живеело в градските райони през 2014 г. спрямо 30% през 1950 г.; отбелязва, че този процент се очаква да достигне 66% през 2050 г.;
16. призовава новата глобална структура да включва официално местните и регионалните органи в подготовката и прилагането на ясен план за действие в областта на климата за Парижкото споразумение; подчертава, че тази структура следва да следи обвързващите цели, да извършва мониторинг на напредъка чрез механизми за оценка и да предвиди специални финансови инструменти за превръщане на ангажиментите в осезаеми резултати;
17. призовава за насърчаване и гарантиране на координацията на всички публични администрации и насърчаване на участието на обществеността, както и на заинтересованите страни в социалната и икономическата сфера;
18. призовава за изготвяне на пътна карта за адаптация, чрез която да се следят действията в областта на климата на регионално и местно ниво и която да включва най-новите данни за действията за адаптация в ЕС, включително за докладване относно национално определените приноси в ЕС;
19. изразява загриженост във връзка с това, че зачестяването на екстремните метеорологични явления, като например горещини, силни бури, наводнения и суши, е пряко следствие от изменението на климата, предизвикано от човека, и това ще продължи да оказва отрицателно въздействие върху много части от Европа по-често, което ще направи хората, природата и екосистемите, които те обитават, по-уязвими, освен ако не бъдат предприети конкретни мерки и не се възстанови кръговратът на водата; подчертава необходимостта от засилване на инвестициите в екологосъобразна инфраструктура, която може да помогне за охлаждането на градовете и да осигури защита и помощ при екстремни метеорологични явления; посочва, че градовете и регионите са взаимно свързани и зависими от други градове и региони, които да ги снабдяват с основни услуги, като например храна, вода и енергия, както и от инфраструктурата за тяхното доставяне; подчертава, че за ефективното планиране и осъществяване на приспособяването е необходима надеждна информация относно бъдещите климатични рискове, пред които е изправен даден град, и за физическата и икономическа уязвимост, до която водят те; припомня, че има градове, които не разполагат със конкретна информация за рисковете, свързани с климата, която да се използва в процеса на вземане на решения за планиране и развитие на местно равнище, и че за постигането на това е необходим общ и последователен подход, съчетаващ диалог и партньорства, които надхвърлят отделните сектори и равнища на управление; призовава за интегрирана подкрепа от страна на ЕС, за да се повишат солидарността и обмена на най-добри практики между държавите членки и да се гарантира, че най-силно засегнатите от изменението на климата региони могат да предприемат необходимите мерки за приспособяване;
20. настоятелно призовава регионите и градовете да създадат специални планове за приспособяване, за да се гарантира намаляването на тяхната уязвимост спрямо изменението на климата;
21. подчертава необходимостта от засилване на инвестициите в екологосъобразна инфраструктура, която може да помогне на градовете за понижаване на температурата и да им осигури защита и помощ при екстремни метеорологични явления;
22. отбелязва, че по-специално увеличаването на дървесното растително покритие в градовете, при внимателен подбор на подходящите видове за съответната зона, намалява осезаемия топлинен поток и температурата на въздуха, с което действително подобрява микроклимата на градовете и топлинния комфорт за хората; счита, че това съображение следва да бъде основа за планирането на земеползването и градоустройствените проекти на градовете в ЕС;
23. подчертава, че е необходимо регионите да прилагат и редовно да актуализират регионалните програми с мерки за улесняване на адекватното приспособяване с цел да се води борба с последиците от изменението на климата, както и че всички региони трябва да си сътрудничат при изготвянето на планове за приспособяване към въздействието на изменението на климата и в разработването на интегрирани планове за управление на крайбрежните зони и на водните ресурси;
24. припомня, че в стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (COM(2013)0216) се определят три основни цели и свързани действия: 1) насърчаване на действията от страна на държавите членки; 2) насърчаване на държавите членки да приемат всеобхватни стратегии за приспособяване; и 3) осигуряване на финансиране по програмата LIFE в подкрепа на изграждането на капацитет и засилване на действията за приспособяване в Европа (2013 – 2020 г.);
25. припомня, че за да се изпълнят задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение, не само трябва да бъдат намалени емисиите, но и трябва да бъде увеличен капацитетът за поглъщане на CO2 от почвата, така че да може да се постигне нетно поглъщане на CO2 от атмосферата през втората половина на века;
26. призовава за засилване на защитата на съществуващите и новосъздадените градски гори в регионите на ЕС, като се има предвид тяхното значение за прекарването на свободното време на местното население, а в някои области и за осигуряване и опазване на източниците на питейна вода; счита, че общините следва да предоставят цялата необходима подкрепа за поддържането на тези екосистеми и на техните услуги и за предотвратяване на всякакви дейности, които биха предизвикали влошаване на тяхното състояние;
27. посочва, че за повишаването на устойчивостта на обществото и на населените области с цел да се предприемат мерки във връзка с неизбежните последици от изменението на климата са необходими редица мерки, включително по-ефикасно и по-рационално използването на водите (мерките за приспособяване, свързани с водите, трябва да се ползват с приоритет, също както и мерките за смекчаване на последиците, които вече са предприети по отношение на въглерода) и действия в крайбрежните зони; разработване на стратегии, основани на екологосъобразното градоустройствено планиране, със специален акцент върху защитата от наводнения; мобилизиране на ноу-хау и ресурси за приспособяване на посевните култури и управлението на горите с цел предприемане на мерки във връзка с проблемите със сушата и пожарите; както и от подобряване на свързаността между екосистемите с цел насърчаване на видовете да мигрират;
28. признава необходимостта мерките за адаптация да постигнат координация и съгласуваност на всички равнища на планиране и управление, както и че е важно да се гарантират съвместни подходи и пълна съгласуваност между националните стратегии за адаптиране и плановете за управление на риска на местно равнище;
29. посочва, че уязвимостта на отделните лица спрямо последиците от изменението на климата, и особено на така наречените екстремни явления, до голяма степен се определя от това дали имат възможност за достъп до основни ресурси, като например енергия и вода; като има предвид този факт, призовава публичните органи да гарантират достъпа до посочените два основни ресурса;
30. отбелязва, че само петнадесет държави – членки на ЕС, са приели план за действие и стратегия за адаптация, включващи само няколко конкретни мерки по места; подчертава необходимостта от мониторинг и оценка на всички стратегии за адаптация и планове за действие относно предотвратяването на рискове, наводненията и управлението на водите;
31. признава, че за да се определят общи приоритети, от основно значение за целите на смекчаването на последиците и приспособяването към тях е ефективното управление на ресурсите; призовава за интегрирани стратегии на местно равнище за гарантиране на по-ефективното използване на ресурсите и за изграждане на устойчивост и приспособяване към последиците от изменението на климата в най-силно засегнатите райони;
32. счита, че местните и регионалните органи следва да предприемат интегрирани и дългосрочни действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към тях на местно равнище;
33. счита, че местните поднационалните органи следва да могат да определят ясно своите ангажименти относно смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, както направиха държавите чрез национално определените приноси, за да се осигури надежден и прозрачен принос, както се започне от с надеждна процедура на измерване, отчитане и проверка, чрез инициативи като Глобалния конвент на кметовете в областта на климата и енергетиката; призовава за създаването на система на приноси, определени на местно равнище, която да бъде приложена в пряка връзка с национално определените приноси и като тяхно допълнение; счита, че тези приноси, независимо дали те са национални, поднационални, регионални или местни, следва да се придържат към общи условия, процедури и насоки, когато е целесъобразно, за да се гарантира прозрачността на действията и подкрепата;
34. припомня, че поне 20% от бюджета на ЕС за 2014-2020 г. (приблизително 212 милиарда евро) следва да бъдат похарчени за действия в областта на климата; отбелязва, че в Специален доклад № 31/2016 на Европейската сметна палата счита, че съществува сериозен риск, целевата стойност от 20 % да не бъде постигната, ако няма допълнителни усилия за справяне с изменението на климата, като същевременно признава, че приемането на целта е довело до повече и по-добре насочени средства за действия по климата в някои от европейските структурни и инвестиционни фондове, а именно Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, но в други области, като например Европейския социален фонд, селското стопанство, развитието на селските райони и рибарството, до голяма степен продължава обичайната практика (което означава, че не е имало значителна промяна с оглед на действия в областта на климата);
35. приема със задоволство включването на тематичните цели TO4, TO5 и TO6 сред критериите за разпределяне на подкрепа от кохезионните фондове; припомня, че според Европейската сметна палата без вземането на допълнителни мерки може да не се изпълни ангажиментът за гарантиране, че поне 20 % от средствата по многогодишната финансова рамка се изразходват за действия в областта на климата през периода 2014-2020 г.;
36. подчертава липсата на система за отчитане на дела от структурните и кохезионните фондове, предназначени за действия за смекчаване и приспособяване към изменението на климата от страна на местните органи;
37. призовава Комисията да въведе задължение за държавите членки да посочват процента средства на ЕС, изразходвани на местно равнище за намаляване на емисиите на парникови газове и за гарантиране на приспособяването на територията към последиците от изменението на климата;
38. призовава Комисията, ЕИБ и държавите членки да засилят административния капацитет на регионите и градовете с цел те да могат да се възползват изцяло от възможностите за публично и частно финансиране, които са на разположение на равнище ЕС; подчертава необходимостта от подобрена финансова помощ, за да се помогне на местните и регионалните органи да прилагат последователни мерки в областта на климата; счита, че финансовите механизми като глобалните фондове за действия в областта на климата следва да бъдат пряко достъпни за местните органи;
39. запознат е с проблемите, пред които ще бъдат изправени общините и регионите, които до този момент са били напълно зависими в икономическо отношение от добива на конвенционални енергийни източници, като например въглища, и призовава тяхната структурна промяна да бъде подпомагана от европейски програми за финансиране;
40. призовава местните и регионалните органи да направят всичко възможно, за да се създадат публични фондове, които могат да се използват, например, за насърчаване на развитието на възобновяемите източници на енергия, за децентрализиране на мрежи и насърчаване на използването на електроенергия, произведена за собствено потребление;
41. настоятелно призовава публичните органи да регистрират действията, които повишават уязвимостта и емисиите на парникови газове, както и да стимулират по фискален път действията, които насърчават приспособяването към изменението на климата и намаляването на емисиите;
42. изтъква необходимостта да се насърчават енергийният преход и инвестициите на местно равнище в смекчаване на последиците от изменението на климата и мерки за приспособяване, като се намалява бюрокрацията, създават се необходимите условия за новаторски решения и се насърчават партньорствата с местните общности и гражданското общество с цел да се популяризират действията в областта на изменението на климата; призовава за национални инициативи за повишаване на гражданската информираност относно ефекта от изменението на климата;
43. подчертава значението на образованието по въпросите на климата и призовава за предприемане на съответни мерки на място по отношение на общините и училищата, за да бъде гарантирано необходимото равнище на експертни знания.
44. приветства инициативите на градовете, като изграждането на интелигентни градове и интелигентна мрежа, които имат за цел да намалят емисиите на парникови газове и да увеличат ефективността на ресурсите чрез действия в областта на изменението на климата, постигането на „зелен“ растеж и насърчаването на създаването на зони, свързани с обществени транспортни системи; изтъква, че регионите трябва да подобрят правилата относно „зелените“ градове с оглед постигане на национален „зелен“ растеж в градските райони, като се има предвид, че градовете са основни фактори за емисии на парникови газове и че решения, като например интелигентните мрежи, предлагат потенциал за доставяне на енергията по-ефективно до домове и сгради, като по този начин се подобрят енергийната ефективност и потреблението;
45. приканва компетентните органи да насочат селскостопанското и горското производство към дейности, които служат за намаляване на преките и непреките емисии на парникови газове, и да изготвят планове за постепенно увеличаване на поглъщателната способност на почвата;
46. приветства потенциалните икономически печалби на градовете, които поемат водеща роля в инфраструктурата с ниски въглеродни емисии, включително намалените разходи за енергия, поддръжка и обществено здравеопазване, което се подобрява в резултат на намаляването на замърсителите;
47. припомня, че малките проекти за възобновяема енергия, като например общностите за възобновяема енергия и проектите за производство на енергия от възобновяеми източници, могат да допринесат за постигането на целите на Парижкото споразумение;
48. подчертава, че е важно градовете да играят водеща роля в борбата срещу изменението на климата като насърчават използването на обществения транспорт, включително железопътния транспорт; отбелязва, че задръстванията на движението са водещ източник на емисии на въглероден диоксид; подчертава, че ЕС трябва да работи на място с градовете и регионите с цел да се повиши енергийната ефективност и свързаността на регионите и градовете на ЕС, за да се развиват по-интелигентни градски транспортни мрежи за по- устойчив на изменението на климата свят;
49. припомня, че транспортът е източник не само емисии, които имат значително въздействие върху здравето, но и на емисии на парникови газове; счита, че регионите и градовете имат огромен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта като ги отчитат в по-голяма степен в планирането на транспорта; изтъква необходимостта от финансиране на инициативи, подпомагащи местната и регионалната нисковъглеродна мобилност;
50. насърчава местните органи да изпълнят планове в областта на транспорта и логистиката, за да насърчат частния и обществения електрически транспорт, включително чрез определянето на зони за движение единствено на велосипеди и електрически превозни средства и чрез предоставянето на достатъчен брой лесно достъпни пунктове за зареждане;
51. като признава специалното значение на транспортния сектор, призовава за определяне на няколко пилотни региона с цел проучване на възможностите за интелигентна и свързана транспортна система между градските и селските райони;
52. призовава Комисията да гарантира, че в програма „Хоризонт 2020“ се отделя по-голямо внимание и финансиране за проекти за иновации и научни изследвания в областта на кръговата икономика и устойчивите градове;
53. подчертава отново необходимостта от изпълнение от страна на регионите на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите[4] и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност[5];
54. приканва местните органи да провеждат информационни кампании, включително в сътрудничество с представители на сектора на общественото хранене, за да повишат осведомеността относно въглеродния отпечатък на храните, с цел образоване на хората във връзка със здравословното хранене и насърчаването им да се хранят с храни с малко въздействие върху климата;
55. подчертава, че сезонната местна храна може да намали емисиите на парникови газове, причинени от транспорта, и по този начин да намали общия въглероден отпечатък на храните; призовава Комисията да увеличи местното и регионалното устойчиво производство на храни;
56. призовава за укрепване на партньорствата между ЕС и местните и регионалните органи на управление за засилване на процедурите за ускоряване на местните действия в областта на климата в рамките на кръговата икономика с цел намаляване на отпадъците, контролиране на изменението на климата и по-ефективно използване на ресурсите;
57. подчертава, че кръговата икономика е инструмент с огромен потенциал за подобряване на устойчивостта в градовете, и призовава Комисията да включи градовете в стратегията за кръговата икономика;
58. приканва компетентните органи да се заемат с проблема с отпадъците с оглед на пълното реализиране на кръговата икономика и насърчаване на начини на обезвреждане, различни от изгаряне, на отпадъци, които не подлежат на повторна употреба или рециклиране;
59. отправя искане към Комисията да търси начини за засилване на международното сътрудничество между регионите и участниците на местно равнище с цел обмен на добри практики и извлечени поуки, насочени към постигането на целите на Парижкото споразумение;
60. призовава националните правителства да помагат на градовете и регионите да изпълняват международните ангажименти за подкрепа на инициативи в областта на климата и енергетиката на местно и регионално равнище;
61. приканва градовете и регионите да поемат водеща роля при насърчаването на енергийната ефективност и производството на възобновяема енергия, за да се намалят емисиите на парникови газове и атмосферното замърсяване; отбелязва, че регионите и градовете могат да изиграят ключова роля за декарбонизацията на обществото и че тяхното участие в създаването на енергийна система въз основа на възобновяеми източници следва да бъде приоритет за ЕС и отделните държави членки;
62. приветства решението на Междуправителствения комитет по изменението на климата да изготви специален доклад относно градовете и климата през 2023 г. – ангажимент, който ще доведе до повече изследвания на значението на градовете в борбата с изменението на климата; призовава Комисията да участва активно в изготвянето на доклада и да популяризира многостепенна териториална визия за действията в областта на климата; счита, че градовете следва да дадат своя принос за доклада за глобалния климат през 2018 г.; счита, че градовете и регионите могат да окажат влияние върху разработването на политики в периода след Парижкото споразумение, като прилагат стратегически подход за справяне с глобалното затопляне и за подпомагане на мерките за смекчаване и приспособяване в градските райони, където живее повече от половината население на света;
63. признава специалната отговорност на градовете за справяне с изменението на климата, тъй като те са източник на 70 % от емисиите на CO2 в световен мащаб; счита, че ангажиментите, поети по време на Декларацията на кметството на Париж през 2015 г., ще бъдат изпълнени само посредством работа с Глобалния конвент на кметовете в областта на климата и енергетиката и повсеместното приемане на планове за действие от градовете в целия ЕС; призовава Комисията да помогне, когато това е необходимо, да се гарантира успешното интегриране на Пакта на кметовете и на Конвента на кметовете, който започна на 22 юни 2016 г.
64. отбелязва, че по време на 22-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP22) в Маракеш местните и регионалните органи разработиха пътната карта за действие от Маракеш, в която се изтъква необходимостта от по-пряко участие на местните органи, които следва официално да се признаят като част от официалната дискусия относно изменението на климата, а не просто да бъдат считани за участници на равнището на други недържавни участници като неправителствени организации и частния сектор;
65. изтъква, че публичните органи следва да изпълняват ролята на образец в качеството им на потребител и призовава за фокусиране на структурните фондове или за тяхното увеличаване, за да бъде подпомогната енергийната ефективност на обществените сгради и независимото снабдяване на общините посредством възобновяема енергия;
66. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да популяризират пилотни схеми и модели на енергийна независимост на местно равнище – модели, основани на системи за разпределение, икономическите ползи от които се използват за финансиране на нови съоръжения, намаляващи екологичния отпечатък;
67. призовава Комисията да насърчава координацията и обмена на информация и най-добри практики между държавите членки, регионите, местните общности и градовете;
68. изразява загриженост във връзка с оценката на Европейската сметна палата от 2016 г., че няма да бъде постигната целта на ЕС за изразходване на 20 % от бюджета за настоящия програмен период за действия в областта на климата; признава големия брой трудности при измерването и оценяването на проекти на ЕС, които имат за цел намаляване на изменението на климата и последиците от него; призовава Комисията да информира постоянно Парламента относно напредъка в тази важна област;
69. подчертава значението на децентрализираните, кооперативни граждански енергийни проекти и призовава да бъдат подпомогнати посредством структурните фондове, както и намаляване на бюрократичната тежест на национално и регионално равнище;
70. признава значението на подходите „отдолу нагоре“ за осигуряване на приемане от страна на заинтересованите страни на мерките за смекчаване на изменението на климата; признава потенциала на инструментите, които са създадени съобразно Регламента за общоприложимите разпоредби[6], като например интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и водените от общностите инициативи за местно развитие (ВОИМР), за да се подпомогне постигането на целите на ЕС в тази област; призовава Комисията да работи със заинтересованите страни на национално и местно равнище, за да гарантира правилното използване на целия набор от инструменти, с които разполагат;
71. отново потвърждава своя ангажимент към постигането на успешното глобално разгръщане на Конвента на кметовете в областта на климата и енергетиката; отбелязва значението на установяването на цели, които са напълно измерими; отбелязва в допълнение, че някои от представените планове за действие съдържат ангажименти до 2020 г. и така съответните градове имат допълнителна работа за периода до 2030 г.;
72. приветства доброволните мерки („система на светофара“) за гарантиране на видимостта на въздействието върху климата и въглеродния отпечатък на храните и други продукти и призовава за въвеждане на общи за целия ЕС показатели, предоставящи възможност за доброволно, но съпоставимо етикетиране, по-специално в регионалната търговия.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
21.11.2017 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
59 0 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Lynn Boylan, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Mark Demesmaeker, Bas Eickhout, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Josu Juaristi Abaunz, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Joëlle Mélin, Susanne Melior, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Ivica Tolić, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Damiano Zoffoli |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Eleonora Evi, Martin Häusling, Rupert Matthews, Stanislav Polčák, Christel Schaldemose, Bart Staes, Dubravka Šuica, Carlos Zorrinho |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Maria Noichl |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
|
59 |
+ |
|
|
ALDE |
Catherine Bearder, Gerben-Jan Gerbrandy, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries, Nils Torvalds |
|
|
ECR |
Mark Demesmaeker, Jørn Dohrmann, Arne Gericke, Julie Girling, Urszula Krupa, Rupert Matthews, Bolesław G. Piecha |
|
|
EFDD |
Eleonora Evi, Piernicola Pedicini |
|
|
GUE/NGL |
Lynn Boylan, Josu Juaristi Abaunz, Kateřina Konečná |
|
|
NI |
Zoltán Balczó |
|
|
PPE |
Pilar Ayuso, Ivo Belet, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Angélique Delahaye, Herbert Dorfmann, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Ivica Tolić, Adina-Ioana Vălean |
|
|
S&D |
Simona Bonafè, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Susanne Melior, Maria Noichl, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Pavel Poc, Christel Schaldemose, Daciana Octavia Sârbu, Damiano Zoffoli, Carlos Zorrinho |
|
|
VERTS/ALE |
Margrete Auken, Bas Eickhout, Martin Häusling, Benedek Jávor, Davor Škrlec, Bart Staes |
|
|
0 |
- |
|
|
|
|
|
|
2 |
0 |
|
|
ENF |
Jean-François Jalkh, Joëlle Mélin |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] Доклад на Световния алианс за равенство между половете и за борба с изменението на климата (Global Gender and Climate Alliance, GGCA), декември 2015 г.
- [2] Изследване на Arup, озаглавено „Краен срок 2020 г. как градовете ще постигнат поставените цели“ („Deadline 2020. How cities will get the job done“).
http://www.c40.org/researches/deadline-2020 - [3] Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).
- [4] Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (OB L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).
- [5] Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
- [6] Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
20.2.2018 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
33 4 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mercedes Bresso, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Raymond Finch, John Flack, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal, Joachim Zeller |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Daniel Buda, Andor Deli, Ivana Maletić, Urmas Paet, Tonino Picula, Georgi Pirinski, Bronis Ropė, Milan Zver |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Eleonora Evi, Anna Hedh, Bogdan Brunon Wenta |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
33 |
+ |
|
|
ALDE |
Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Urmas Paet |
|
|
ECR |
John Flack, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić |
|
|
EFDD |
Eleonora Evi |
|
|
GUE/NGL |
Martina Michels, Ángela Vallina |
|
|
PPE |
Daniel Buda, Andor Deli, Krzysztof Hetman, Ivana Maletić, Lambert van Nistelrooij, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Ramón Luis Valcárcel Siso, Bogdan Brunon Wenta, Milan Zver |
|
|
S&D |
Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Anna Hedh, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Tonino Picula, Georgi Pirinski, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Kerstin Westphal |
|
|
VERTS/ALE |
Bronis Ropė |
|
|
4 |
- |
|
|
EFDD |
Raymond Finch, Paul Nuttall |
|
|
ENF |
Steeve Briois |
|
|
PPE |
Joachim Zeller |
|
|
1 |
0 |
|
|
ECR |
Sławomir Kłosowski |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“