ДОКЛАД относно изоставащите региони в ЕС

27.2.2018 - (2017/2208(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Микела Джуфрида

Поправки/Допълнения

• ERR01 (PDF - 512 KB)
• ERR01 (DOC - 48 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изоставащите региони в ЕС

(2017/2208(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 174, 175 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 103/2006 на Съвета[1],

   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“[2],

   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

   като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки[3],

   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията[4],

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР[5],

   като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове[6],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС[8],

–  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г. относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони (SWD(2017)0132),

–  като взе предвид предварителните условия за стратегиите за интелигентна специализация,

–  като взе предвид Седмия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 9 октомври 2017 г.,

   като взе предвид член 52 от своя правилник,

  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по рибно стопанство (A8-0046/2018),

A.  като има предвид, че продължителната икономическа и финансова криза в ЕС оказа отрицателно въздействие върху икономическия растеж на регионално равнище, въпреки че политиката на сближаване допринесе с около една трета от бюджета на ЕС за постигане на растеж и заетост, и намаляване на различията между регионите на ЕС; във връзка с това призовава Комисията и в рамките на европейския семестър да разгледа регионалното и националното съфинансиране в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и неговото въздействие върху националните дефицити;

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване, прилагана чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), е основната политика на ЕС за инвестиции, растеж и развитие, е в синхрон с целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и се стреми да намалява икономическите, социалните и териториалните различия между регионите, да насърчава сближаването и в крайна сметка да подобрява качеството на живот на европейските граждани;

В.  като има предвид, че основните цели на ЕФРР, ЕСФ и на Кохезионния фонд за периода 2014 – 2020 г. са инвестициите за растеж и работни места, насочени към укрепване на пазара на труда и регионалните икономики, както и европейското териториално сътрудничество и подобряването на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество в рамките на Съюза и в крайна сметка намаляване на различията в развитието между отделните региони в Европа;

Г.  като има предвид, че според доклада на Комисията относно изоставащите региони, 47 региона от осем държави членки са изоставащи; като има предвид, че докладът може да допринесе за по-добро разбиране на сложността на предизвикателствата, пред които са изправени изоставащите региони и поради това следва да бъде публично достъпен на всички официални езици на ЕС;

Д.  като има предвид, че политиката на сближаване играе важна роля във всички изоставащи региони и в повечето от тях представлява много висок дял от публичните инвестиции;

Е.  като има предвид, че равнищата на производителност, заетост и посещаване на училище са по-ниски в изоставащите региони в сравнение с други региони в същата държава членка;

Ж.  като има предвид, че в доклада на Комисията се разграничават два вида изоставащи региони: „региони с нисък растеж“ — по-слабо развити региони и региони в преход, които не са се приближили към средната стойност за ЕС между 2000 г. и 2013 г. в държави членки, чийто БВП на глава от населението, изчислен в стандарти на покупателната способност (СПС) е под средната за ЕС стойност за 2013 г., които включват почти всички по-слабо развити региони и региони в преход в Гърция, Испания, Италия и Португалия; и „региони с ниски доходи“ — всички региони с БВП на глава от населението, изчислена по стандарти на покупателна способност под 50 % от средната стойност за ЕС през 2013 г., които включват няколко по-слабо развити региона в България, Унгария, Полша и Румъния;

З.  като има предвид, че регионите с нисък растеж са засегнати от икономическата стагнация, което се дължи най-вече на спад в публичните и частните инвестиции, за разлика от регионите с ниски доходи, които обикновено запазват своя потенциал за развитие;

И.  като има предвид, че изоставащите региони страдат повече от другите региони от недостиг на публични и частни инвестиции, и че това се дължи и на необходимостта от зачитане на задълженията по обслужване на публичния дълг, наложени от Пакта за стабилност и растеж;

Й.  като има предвид, че изоставащите региони често се характеризират с липса на структурни реформи, което намалява въздействието на и без това ограничените публични инвестиции;

К.  като има предвид, че изоставащите региони страдат от сериозни недостатъци по отношение на обществения транспорт, икономическата и енергийната инфраструктура и се нуждаят от по-ефикасни и ефективни инвестиции;

Л.  като има предвид, че Комисията счита, че е необходимо установяване на по-тясна връзка между политиката на сближаване и специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;

М.  като има предвид, че изоставащите региони, и по-специално регионите с ниски доходи, често се сблъскват с напускане на млади хора и квалифицирана работна сила, като и двете са необходими ресурси за икономическото и социалното съживяване на засегнатите области, което прави тези региони по-малко привлекателни от гледна точка на заетостта и инвестициите;

Н.  като има предвид, че определението за региони с ниски доходи и региони с нисък растеж следва да бъде усъвършенствано;

О.  като има предвид, че е от значение да се повишава осведомеността на крайните потребители относно регионалните и местните програми, финансирани от ЕС, и относно постигнатите резултати, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

П.  като има предвид, че изоставащите региони се нуждаят от добро управление и ефикасна публичната администрация, тъй като те допринасят значително за създаването на условия за икономически растеж; като има предвид, че намаляването на прекомерните правила и проверки, както и на продължителността и сложността на процедурите, и по-доброто използване на ИКТ инструменти би допринесло за подобряване на ефективността и за доброто управление в изоставащите региони;

Р.  като има предвид, че според Седмия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, изоставащите региони заемат последните места в европейския индекс за качество на управлението, което означава, че въздействието на публичните инвестиции е ограничено;

С.  като има предвид, че надеждни, актуални и дезагрегирани числови и статистически данни са важни за вземането на добре информирани, по-прозрачни, безпристрастни и по-справедливи политически решения;

Т.  като има предвид, че пречките пред растежа на изоставащите региони следва да бъдат премахнати, а пропуските в инфраструктурите им – намалени;

У.  като има предвид, че МСП в изоставащите региони получават финансиране с много по-високи лихвени проценти и срещат повече трудности при отпускането на кредити от банковия сектор, за да съфинансират проектите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Ф.  като има предвид, че поне 25% от населението на четири от всеки пет изоставащи региона живее в град или прилежащите му зони, известни като функционален градски район (ФГР), както и че над 50% от населението на един от всеки пет изоставащи региона живее във ФГР;

Х.  като има предвид, че традиционни дейности, като дребномащабния непромишлен риболов или селско стопанство, определят идентичността и начина на живот в повечето крайбрежни и селски райони в изоставащите региони и са от икономическо, териториално, социално и културно значение; като има предвид, че стратегиите за развитие са необходими за укрепване на капацитета за задържане и привличане на таланти, възприемане на нови технологии и стимулиране на нови инвестиции;

1.  приветства факта, че Комисията представи работен документ относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони; отбелязва, че в доклада се предлагат няколко положителни решения за подпомагане на икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места в тези региони; освен това подчертава, че анализът относно конкурентоспособността им съществено допринася за бъдещия дебат относно политиката на сближаване;

2.  приветства изпълнението на пилотни инициативи за изоставащите региони в два региона в Румъния и два региона в Полша с подкрепата на Световната банка, по-специално определянето на стратегически приоритети и конкретни, бързо осъществими действия; очаква публикуването на резултатите от тези инициативи;

3.  подчертава, че политиката на сближаване играе основна роля за гарантиране и насърчаване на публичните и частните инвестиции във всички региони на ЕС, както пряко, така и като допринася за създаването на благоприятна среда за инвестициите; счита, че ЕС като цяло, с цел да насърчи цялостното си хармонично развитие следва да извършва действия, които укрепват неговото икономическо, социално и териториално сближаване и намаляват неравенството между нивата на развитие на различните региони и забавянето на изоставащите региони;

4.  призовава Комисията да определи изоставащите региони на ниво NUTS III, въз основа на общите икономически и социални условия и да насочва по-добре финансирането, като го синхронизира с програмните цикли на европейските структурни и инвестиционни фондове;

5.  призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи стратегии, програми и действия за различните изоставащи региони, като се вземат под внимание тенденциите и подрегионалните различия, тъй като съществуват значителни различия в посоките, по които са поели, и предизвикателствата, пред които са изправени регионите с ниски доходи и регионите със слаб растеж в зависимост от своите специфики, с използване на интелигентни стратегии за специализация, за да се ускори тяхното сближаване и да се гарантират най-добрите решения за създаване на работни места, икономически растеж и устойчиво развитие; счита, че посочените стратегии, програми или действия следва да бъдат координирани с Програмата за градовете, тъй като изоставащите региони не са само селски райони;

6.  подчертава, че в допълнение към слабото развитие и инвестиции в МСП, равнището на безработица остава изключително високо, особено сред младите хора и представлява един от най-сериозните и належащи проблеми в огромна част от изоставащите региони; подчертава ключовата роля на средното и висшето образование, на професионалното обучение, обучението на работното място и предаването на знания в борбата с тревожните равнища на младежка безработицата и големия брой млади хора, които напускат тези региони; посочва значението на образованието и обучението, както и на увеличените инвестиции във връзка с потребностите и развитието на МСП и семейните предприятия; изразява мнение, че участието на младите хора води до по-добри показатели, тъй като те често предлагат новаторски решения;

7.  отбелязва, че броят образовани и разполагащи с квалификация човешки ресурси, които отговарят на нуждите на регионалната икономика, оказва силно влияние върху конкурентоспособността, производителността и способността за привлекателност на пазара на труда, който при тези условия може да процъфтява в атмосфера на растеж и отвореност към публични и частни инвестиции; във връзка с това счита, че следва да се вземе под внимание настоящото положение на изоставащите региони, по-специално отрицателният миграционен прираст и неговото вредно отражение върху заетостта; подчертава ролята, която селското стопанство и рибарството изпълняват в изоставащите региони, тъй като чрез насърчаване на семейните предприятия и работните места, и чрез улесняване на социалното приобщаване те осигуряват прехрана и гарантират продоволствена сигурност;

8.  отбелязва, че диверсификацията се е превърнала в необходимост за земеделските стопани и рибарите, по-специално в изоставащите региони, като средство за осигуряване на източници на допълнителни доходи и укрепване в икономически и екологичен план на устойчивите дейности; отбелязва обаче, че тази диверсификация по никакъв начин не трябва да заменя по-традиционните дейности като устойчивия риболов; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да подкрепят проекти в областта на синята икономика и подобни проекти с цел да помогнат на хората в изоставащите региони да създадат екологично устойчиви източници на приходи;

9.  изразява желание прилагането на стратегия „Европа 2020“ в областта на заетостта, образованието и обучението, както и на бъдещата дългосрочна стратегия на ЕС и нейните цели да продължи надлежно да отчита специфичните нужди на изоставащите региони и но-конкретно продължаващите пропуски в инфраструктурата и развитието на човешкия капитал, като обърне особено внимание на равнището на ранно отпадналите от училище и произтичащите от това отрицателни последици за заетостта; в този контекст призовава Комисията да разгледа въздействието на евентуалното увеличение на процента на съфинансиране на ЕСФ за следващия финансов период;

10.  счита, че е необходимо при програмирането и изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове да се постигне точният баланс между структурните интервенции, социалните политики и политиките в областта на промишлеността, с цел да се стимулира икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места чрез съчетаване на безвъзмездни средства с финансови инструменти и привличане на допълнителна финансова подкрепа, като по този начин се осигури подкрепа за преодоляване на нерешените проблеми; във връзка с това подчертава, че финансовите инструменти с нисък риск могат да бъдат за предпочитане пред тези с по-висок риск, когато икономическите перспективи го позволяват;

11.  отбелязва, че политиката на сближаване може да послужи като коригиращ инструмент за пропуските и дисбалансите в областта на конкурентоспособността, както и за макроикономическите асиметрии между териториите чрез насърчаване на създаването на привлекателна и устойчива среда за предприятията и гражданите; подчертава факта, че в регионите със слаб растеж, достъпа до кредитиране, изпълнението на договорите и защитата на миноритарните инвестиции са основните установени проблеми, докато в региони с ниски доходи, най-големите проблеми са свързани с несъстоятелността, доставката на електроенергия и изпълнението на договорите;

12.  отбелязва, че изоставащите региони са подложени на значителен миграционен натиск; счита, че приносът на европейските структурни и инвестиционни фондове за справяне с това предизвикателство може да бъде успешен, само ако се прилага ефективно и принципът на солидарността; счита, че бежанците и мигрантите, ползващи се с международна закрила, трябва да получават подходящо обучение и образование, за да бъдат интегрирани на пазара на труда;

13.  отбелязва, че голяма част от проблемите на изоставащите региони са подобни на тези в най-отдалечените региони; следователно приветства стратегията, предложена от Комисията в нейното съобщение: Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС[9];

14.  счита, че демографските и социалните критерии за развитие, като например регионалния индекс на социалния прогрес и индекса за опазване на околната среда, или други показатели, заедно с БВП, биха могло да бъдат разгледани в контекста на политиката на сближаване и да бъдат включени в бъдещите доклади на Комисията относно изоставащите региони, с цел да се гарантира оползотворяване на потенциала на изоставащите региони;

15.  поставя акцент върху отрицателните последици от икономическата и финансовата криза, особено за регионите с ниски доходи, които доведоха до съкращаване на маржовете в бюджетните политики, което доведе до съкращаване на публичните инвестиции; подчертава, от друга страна, значението на намаляването на дълга с оглед на премахването на бюджетния дефицит и съобразяването на публичните инвестиции с изискванията на растежа;

16.  счита, че политиката на сближаване оказва положително въздействие за създаването на растеж и заетост; подчертава необходимостта от прилагане на съгласувана позиция относно Пакта за стабилност и растеж във връзка с гъвкавостта за цикличните условия, структурните реформи и държавните инвестиции, целящи изпълнението на основни структурни реформи и подобни проекти с оглед постигане на целите на стратегия „Европа 2020“; признава необходимостта от изясняване на контекста и обхвата на прилагане на структурните реформи в рамките на политиката на сближаване; при все това отбелязва, че подобни структурни реформи в държавите членки и регионите по програмите за подпомагане могат да помогнат за постигане на по-добри резултати за инвестициите в рамките на политиката на сближаване;

17.  призовава за по-активни действия за повишаване на сближаването между всички региони, включително действия за гарантиране на тяхната устойчивост при внезапни сътресения;

18.  отбелязва, че достъпът до кредитиране е по-труден в изоставащите региони, най-вече в регионите с ниски доходи, поради по-високите лихвени проценти и, донякъде, поради нежелание на системата за кредитиране да поема рискове; подчертава значението на гарантирането на улеснен достъп до кредитиране с цел да се подпомогнат МСП, да се насърчат нови модели за предприемачество и да се стимулира растежа в изоставащите региони;

19.  подчертава значението на фондовете на ЕС за засилване на икономическата устойчивост и сближаването на тези региони, както и на конкурентоспособността, инвестициите и възможностите за сътрудничество; следователно потвърждава приноса на местните групи за действие за разработването на местни стратегии; предлага Комисията да разгледа възможността да предложи разпределяне на по-голям дял от подкрепата за воденото от общностите местно развитие (ВОМР), като по този начин спомогне както за посрещане на предизвикателствата, така и за изграждането на капацитет; припомня, че изоставащите региони често срещат трудности по отношение на достъпа до финансиране, както и бюрократични и административни забавяния, които възпрепятстват дейностите на фондовете на ЕС;

20.  изразява мнение, че могат да бъдат потърсени положителни стимули за регионите в действащата рамка на макроикономическите условия, наложени от Европейския семестър;

21.  отчита важността на стабилното икономическо управление за цялостното ефективно прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове, с крайна цел – отстраняване на пропуските и предотвратяване на закъсненията; подкрепя, в това отношение, необходимостта да се анализира и след това да се преразгледа самата обосновка на връзката между Европейския семестър и политиката на сближаване;

22.  счита, че солидарността, по-силният институционален капацитет, спазването на принципа на добро управление, по-добра свързаност и цифровизация в тези региони се отразяват в значителна степен на икономическия им растеж и на по-ефикасното и по-ефективното използване на съществуващите ресурси; по тази причина обръща внимание на въпроса за подкрепа и подобряване на качеството на управлението и институциите в засегнатите райони; призовава Комисията и държавите членки да разпространяват примери за най-добри практики за повишаване на ефективността на публичната администрация, тъй като ефективното управление следва да бъде основна препоръка за изоставащите региони;

23.  във връзка с това подчертава значението на принципа на партньорство и на многостепенно управление, който трябва да се укрепи, без да се засяга принципа на субсидиарност; счита, че участието на всички нива на държавното управление и на заинтересованите страни в разработването и изпълнението на стратегии и конкретни програми и действия, насочени към тези региони, е от основно значение с оглед създаване на действителна европейска добавена стойност за гражданите;

24.  потвърждава значението на иновациите, цифровизацията и на подобряването на местните услуги (здравни, социални, пощенски) и инфраструктурата за създаването на благоприятна среда и добра основа за насърчаването на растежа и задълбочаването на сближаването в изоставащите региони; счита, че осигуряването на високоскоростни интернет връзки е предпоставка за жизнеспособността на селските и планинските райони; изтъква потенциала на проектите, обхващащи няколко сектора, за засилване на икономическото, социалното и териториалното развитие чрез използване на полезните взаимодействия между европейските фондове;

25.  предлага специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър да бъдат многогодишни, със средносрочна проверка и преразглеждане и да се възприемат като положителен стимул за предприемането на структурни реформи, а не като инструменти, които могат да изключат достъпа до инвестиции в рамките на политиката на сближаване, с оглед предоставянето на принос към общите цели на Съюза;

26.  счита, че посочените в Регламент № 1303/2013 мерки, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, следва да бъдат анализирани внимателно, включително с участието на всички заинтересовани страни; освен това счита, че обосновката за европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъде преосмислена с оглед на следващия програмен период и изпълнението им за периода 2014 – 2020 г. да бъде взето предвид; изразява мнение, че Комисията следва да разгледа корекции по отношение на начина, по който се свързват европейския семестър и политиката на сближаване; във връзка с това предлага система от положителни стимули, чиито обезпечения да бъдат създадени в новата многогодишна финансова рамка (МФР), която следва да послужи като пакет, който може да се използва, когато държавите членки спазват специфичните за всяка от тях препоръки и други изисквания в рамките на европейския семестър;

27.  счита, че е особено необходимо да се предоставя подкрепа за производствени и местни стопански дейности, специфични за изоставащите региони, в това число устойчивия туризъм, кръговата икономика, енергийния преход, земеделието, произведените продукти и иновациите с акцент върху МСП; счита, че полезните взаимодействия, произтичащи от ефективното съчетаване на финансиране от регионални и национални органи и от инструментите на ЕС, използвайки интегрирани териториални инвестиции, следва да спомогне за създаването на икономически възможности, особено за младите хора;

28.  подчертава значението на използването на всички възможности, предлагани от ЕС за устойчиво развитие и растеж в тези региони; счита, че държавите членки следва да отделят особено внимание на изоставащите региони при подготовката на оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество; следователно припомня, че е важно да се насърчава използването на пряко управлявани фондове и на ЕФСИ, едновременно и координирано с възможностите, предлагани от политиката на сближаване;

29.  подчертава значението на наличието на надеждни, актуални, дезагрегирани статистически данни; следователно отправя искане към Комисията и Евростат да предоставят възможно най-подробни статистически данни дезагрегирани по географски признак, така че те да могат да се използват, за да се планират подходящи политики на сближаване, включително в изоставащите региони; в този контекст приветства информацията, предоставена в доклада на Комисията;

30.  призовава Комисията да обмисли преразглеждане на съществуващата връзка между политиката на сближаване и макроикономическото управление, като припомня, че легитимността на политиката на сближаване произтича пряко от Договорите и е една от най-видимите европейски политики, както и най-важният израз на европейската солидарност и добавена стойност във всички европейски региони; счита, че връзката между политиката на сближаване и процесите на икономическо управление в рамките на европейския семестър трябва да бъде балансирана, на реципрочна основа и съсредоточена върху система от положителни стимули; подкрепя допълнителното признаване на териториалното измерение, което би било от полза за европейския семестър, и следователно счита за необходимо икономическото управление и признатите от Договорите цели на политиката на сближаване относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и относно устойчивия растеж, заетостта и опазването на околната среда да се разглеждат в рамките на балансиран подход;

31.  припомня необходимостта всички участници в политическия процес да признаят ролята на политиката на сближаване като основния инструмент на европейската икономическа политика в подкрепа на публичните и частните инвестиции, които отчитат специфичните за регионите икономически, социални и териториални характеристики;

32.  призовава държавите членки, както се предлага в доклада на Комисията, да приемат национални и регионални стратегии и програми за развитие, насочени към подкрепа на изоставащите региони и подобряване на техния административен капацитет, на управлението и на други ключови фактори на растежа; във връзка с това призовава Комисията да предоставя техническа, професионална и практическа подкрепа на държавите членки, на регионите и на общините, с цел използване добри практики и подкрепа на цифровизацията на публичните услуги;

33.  призовава политиката на сближаване да продължи да бъде приоритет за Съюза и съответно да се подкрепя от амбициозно финансиране, дори с оглед на натиска върху бюджета на ЕС, както и да се увеличи полезното взаимодействие с други фондове на ЕС и да се привлече допълнителна финансова подкрепа чрез финансови инструменти в многогодишната рамка за периода след 2020 г.; подчертава, че ценности като европейската солидарност, въплътени в политиката на сближаване, не следва да бъдат подкопавани;

34.  припомня отговорността на Парламента в изготвянето и одобряването на подходяща законодателна рамка за бъдещата политика на сближаване; подчертава необходимостта да се запази основната роля и цел на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от ДФЕС, с цел не само да се постигне сближаване, но също така и да се предотврати изоставането на териториите; изтъква необходимостта правилата да се рационализират и да се гарантира подходящ баланс между опростяването на политиката и адекватния контрол, като същевременно се намалява прекомерната административна тежест; изразява мнение, че Комисията и държавите членки следва да разгледат възможността за разширяване на приложното поле на член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно ЕФРР чрез финансиране на връзките на градовете със заобикалящите ги райони в изоставащите региони;

35.  призовава Комисията да подпомага в по-голяма степен развитието на системи за иновации, като стратегии за иновации за интелигентна специализация, и да укрепва взаимодействието между предприятия, университети и научноизследователски центрове в изоставащите региони; подчертава освен това, че добре свързаните територии са от съществено значение за изграждане на партньорства за научни изследвания, включително инициативи по линия на Европейското партньорство за иновации, така че иновативните практики да могат да засилват допълнително устойчивото развитие на селското стопанство и свързаните с него предприятия в изоставащите региони;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и правителствата и националните и регионалните органи на управление на държавите членки.

• [1]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
• [2]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
• [3]  ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 29.
• [4]  Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
• [5]  Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
• [6]  Приети текстове, P8_TA(2017)0245.
• [7]  Приети текстове, P8_TA(2017)0254.
• [8]  Приети текстове, P8_TA(2017)0401.
• [9]  Съобщение на Комисията от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу, през юни 2015 г. даде началото на инициатива за проучване на факторите, които ограничават растежа и инвестициите в районите с ниски доходи и нисък растеж (изоставащите региони).

Целта на настоящия доклад е да установи евентуални решения с цел да се подкрепи растежът и да се повишат доходите в тези региони.

Става въпрос за 47 региона, които са част от 8 държави членки. Сред тях се различават:

•  региони с нисък растеж: региони с БВП, близък до средното за ЕС, но в които не се регистрира никакъв растеж. Такъв е случаят с региони в Италия, Испания, Гърция и Португалия;

•  региони с ниски доходи: с БВП, който все още е много нисък, но които са регистрирали много положителна тенденция за растеж. В тези региони, които стартираха от много по-сериозна позиция на изоставане в сравнение с други региони, политиката на сближаване дава отлични резултати (такъв е случаят с региони в България, Унгария, Полша и Румъния).

Контекст

Макроикономическата рамка оказва значително въздействие върху регионалния растеж. Има опасност макроикономическите дисбаланси, причинени от кризата, да обезсмислят усилията, полагани в продължение на две десетилетия в рамките на политиката на сближаване, по-специално в регионите с нисък растеж, при които растежът се възпрепятства от притеснителните равнища на публичния и частния дълг.

В изоставащите региони се отбелязват по-ниски равнища на производителност, посещаемост на училище и заетост. Липсата на гъвкавост на пазара на труда и недостатъчно динамичната бизнес среда оказват отрицателно въздействие върху техните икономики.

Недостатъчно развитите регионални системи за иновации, недостига на квалифицирани кадри и лошото качество на институциите заплашват потенциала за растеж на тези региони.

В регионите с ниски доходи се наблюдава постоянен демографски спад, който се държи по-конкретно на миграцията, най-вече на млади хора и на квалифицирана работна сила към по-привлекателни от гледна точка на заетостта региони.

Публичните и частните инвестиции намаляха главно в регионите със слаб растеж.

Комисията определи възможни решения, сред които подобряване на отношенията между предприятията, както и между предприятията и висшите учебни заведения, инвестиции в инфраструктура и образование, подобряване на връзките между градовете и заобикалящите ги райони, повече инвестиции в публичните институции с цел подобряване на ефективността и ефикасността на публичната администрация и укрепване на връзката между европейския семестър и политиката на сближаване, като се определят области за инвестиции.

Докладът

Докладчикът е на мнение, че докладът на ЕК дава храна за размисъл и обсъждане. Комисията твърди, че лишените от гъвкавост пазари на труда, в които преобладава колективното договаряне, са неефикасни.

Истинският проблем, който се нуждае от разрешаване, според докладчика, е определянето на връзката между политиката на сближаване и европейската икономическа политика.

Докладът разглежда този проблем в три основни области:

Публичен дълг и икономически растеж

Комисията твърди, че публичният дълг представлява пречка пред растежа и следователно пред правилното функциониране на политиката на сближаване, и в своя доклад обвързва пряко политиката на сближаване и публичния дълг, като твърди, че последният на практика намалява капацитета на структурните фондове да създават развитие и растеж.

Според докладчика задълженията за намаляване на публичния дълг, наложени от Пакта за стабилност, намаляват възможността за публични инвестиции и изоставащите региони, които в голяма степен зависят от тези ресурси, са засегнати в по-голяма степен от другите региони. Докладчикът отбелязва, че бюджетните ограничения възпират в по-голяма степен инвестициите в рамките на политиката на сближаване, отколкото държавния дълг. Поради тази причина, за да може политиката на сближаване да създаде развитие и заетост, е важно съфинансирането да бъде освободено от бюджетните ограничения, наложени от Пакта за стабилност и растеж.

Отношение между политиката на сближаване и обвързаност с макроикономическите условия

Според докладчика механизмът на обвързване с макроикономическите условия трябва да се реформира, за да се избегне излагането на риск на инвестициите именно в областите с най-големи структурни затруднения. Евентуално обвързване с условия в случая на сближаването, както и на другите политики на Съюза, следва да се концентрира по-скоро върху зачитането на основните ценности и съжителството, отколкото на спазването на макроикономическите параметри.

Докладчикът твърди, че е необходимо да продължи вземането под внимание на обвързаността с макроикономически условия като параметър за активиране на мерките за сближаване, но по положителен и конструктивен начин, чрез който да се стимулират и насърчават реформите.

Политика на сближаване и европейски семестър

Докладчикът отбелязва, че Комисията желае установяване на по-тясна връзка между политиката на сближаване и специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, но не посочва по какъв начин да се постигне това. Препоръките следва да бъдат не пречка, а стимул и подкрепа, включително за регионите. Като се има предвид, че е необходимо да се предприемат структурни реформи, най-вече в регионите с нисък растеж, препоръките следва да бъдат многогодишни.

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (25.1.2018)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно изоставащите региони в ЕС
(2017/2208(INI))

Докладчик по становище: Виорика Дънчила

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че е необходимо да се гарантира продължаването на инвестициите, които понастоящем се извършват по линия на втория стълб на общата селскостопанска политика, която е важен инструмент за финансиране за стимулиране на икономическия растеж и насърчаване на конкурентоспособността, иновациите и заетостта в изоставащите селски и планински райони на регионите и за осигуряване на устойчиво развитие на селските райони; като има предвид, че вторият стълб осигурява също така финансови стимули за инвестиции в селските райони за решаване на конкретните териториални потребности; като има предвид, че тези финансови стимули на свой ред допринасят за постигането на междусекторните цели в областта на опазването на околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него; като има предвид, че първият стълб предоставя стимули и подкрепа за селскостопански и агроекологични практики, които спомагат за опазването на околната среда и насърчават хората, например младите земеделски стопани, да започнат да се занимават със селско стопанство;

Б.  като има предвид, че селското стопанство осигурява значително по-висок дял на заетост в регионите с ниски доходи и слаб растеж, отколкото средния за ЕС-28; като има предвид, че по-специално този дял е пет пъти по-висок в регионите с ниски доходи и 2,6 пъти по-висок в регионите със слаб растеж;

В.  като има предвид, че докладът относно изоставащите региони обхваща по същество периода 2000 г.–2013 г. с актуализиране на данните до 2014 г. или до 2015 г. и не разглежда селскостопанския сектор;

Г.   като има предвид, че неправилно определяните приоритети на политиката и неподходящите инвестиции, незадоволителната физическа и цифрова инфраструктура, ниското равнище на свързаност, липсата на електронни услуги и често недостатъчният институционален капацитет и или отсъствието на местни обществени услуги, недостигът на умения и нарастващите нива на задлъжнялост сред селските и селскостопанските общности са все значителни пречки за успешното развитие на жизнеспособни и самостоятелни селски предприятия и общности, което принуждава много млади хора да напускат селските райони и да мигрират другаде, влошава недостига на квалифицирани работници и застрашава бъдещите перспективи на региона;

Д.  като има предвид, че в някои от регионите с ниски доходи в ЕС проблемът със заграбването и концентрацията на земята е голяма пречка пред подпомагането на развитието и растежа на регионите;

Е.  като има предвид, че един от най-големите и сложни проблеми в ЕС е подобряването на положението на селските райони, което може да се осъществи чрез използването на интелигентен подход;

Ж.  като има предвид, че свързаните с пола въпроси се решават обикновено в рамките на „меките“, а не на „твърдите“ области на политиката, като например регионалните политики, които получават по-голяма финансова подкрепа;

1.  счита, че селското стопанство, хранително-вкусовият сектор и селското предприемачество са част от решението за повишаване на устойчивия растеж, съживяване на селските райони, насърчаване на семейните стопанства и създаване на нови работни места по начини, които улесняват широкото и недискриминиращо социално включване и са отлично средство за борба срещу бедността и неравенствата, както и за увеличаване на равнището на доходите в изоставащите региони, като едновременно с това се позволява устойчивото запазване на селските райони, насърчаването на екосистемни услуги и се противодейства на обезлюдяването на селските райони и на намаляването на наличните обществени услуги; подчертава стратегическата роля, която селското стопанство играе за изоставащите региони, като доставя храна и гарантира продоволствената сигурност на тези региони;

2.  счита, че трябва да се обърне особено внимание на явлението „обезлюдяване на селските райони“, което включва напускането от страна на младите хора, които представляват необходим ресурс за икономическото и социалното съживяване на засегнатите населени места;

3.  отбелязва, че селски райони не са само районите, където работят земеделски стопани и където се произвеждат храни, но че те са дом за милиони европейци, живеещи в общности, в които се предлагат все по-малко възможности;

4.  призовава държавите членки и Комисията да инвестират в образование, за да привличат и поддържат висококачествен човешки ресурс в изоставащите селскостопански региони;

5.  подчертава значението на фондовете за развитие на селските райони за засилване на икономическата устойчивост и териториалното сближаване на тези региони, както и за конкурентоспособността, чрез специално разработени проекти, основани на подхода „от долу нагоре“, възможности за сътрудничество и развитие на инфраструктура; във връзка с това признава приноса на местните групи за действие в разработването на местни стратегии, в подпомагането на съвместни дейности на заинтересованите страни и оценката и одобрението на отделните проекти по ЛИДЕР и поради това призовава по-голям дял от подкрепата да ще бъде разпределена за водено от общностите местно развитие (ВОМР),като по този начин се оказва принос за справяне с предизвикателствата и изграждане на капацитет; подчертава значението на трансфера на знания и предоставянето на по-лесен достъп на изоставащите региони до иновации в областта на селското стопанство; изтъква, че участието на младите хора в селскостопанските дейности води до по-добри резултати, тъй като те допринасят с иновативни решения и внедряват най-съвременни технологии в земеделието;

6.   подчертава значението на поддържането на фондовете за регионално развитие на ЕС след 2020 г, за да се отговори на нуждите на тези региони, като се взема под внимание преди всичко потенциалът за растеж на селското стопанство, като не се забравя необходимостта от продължаване на финансирането за всички региони на ЕС, тъй като въздействието на глобализацията, изменението на климата и промишления преход не се ограничава до по-слабо развитите региони, както е показано в 7-ия доклад на Европейската комисия относно сближаването, а засяга значително например и слабо населените райони; признава важната роля на схемите за плащане по първия стълб, особено за изоставащите региони, и поради това призовава те да бъдат запазени възможно най-близо до равнищата в настоящата ОСП;

7.   подчертава, че финансирането за развитието на селските райони и на ОСП не може да бъде излагано на риск въпреки натиска върху бюджета на ЕС; подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС (Брекзит) ще има последици за всички държави членки и може да окаже отрицателно въздействие върху селските райони; призовава тези райони да бъдат идентифицирани и подкрепяни;

8.  подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост при управлението на фондовете за развитие на селските райони и подчертава значението на премахването на финансирането за селското стопанство от бюджетните ограничения;

9.  подчертава, че всеобхватни и навременни стратегии за развитие са необходими не само за справянето с някои от основните проблеми на изоставащите земеделски региони, но и за повишаването на техния капацитет за приемане на нови технологии, запазване и привличане на таланти, както и за генериране и стимулиране на нови инвестиции;

10.  счита, че едно от основните предизвикателства за най-слабо развитите региони е увеличаването на производителността и заетостта в селскостопанския сектор;

11.  подчертава значението на евентуалните ефекти на взаимодействията на големия, но бележещ спад дял на селското стопанство от общата заетост в изоставащите региони е в селското стопанство, с перспектива това да бъде в състояние да осигурява солидна основа за качествени традиционни продукти, като например продукти с географски указания, планински продукти или местни специалитети, и насърчаването на мерки за продоволствена сигурност и екологична устойчивост; отбелязва също така потенциала за развитието на туризма, по-специално селския туризъм и агротуризма; подчертава призива на Парламента от 2015 г. за разширяване на защитата на географските указания в ЕС до неземеделски продукти; счита, че с подобно разширяване ще се даде тласък на всички селски райони в ЕС, като се донесе добавена стойност на традиционните продукти и се създаде заетост в селските райони; насърчава Комисията да представи законодателно предложение за разширяване на защитата на географските указания до неземеделски продукти;

12.  подчертава значението на подкрепата за местните инициативи за трансформация, пускане на пазара, дистрибуция и потребление на местни продукти, както и за местната търговия;

13.  отново изтъква значението на иновациите, на правилно прилаганата цифровизация и на подобряването на местните услуги (здравни, социални, пощенски) и инфраструктурата, като по този начин се създава благоприятна среда и добра основа за насърчаването на растежа и задълбочаването на сближаването в изоставащите региони; подчертава, че добрата инфраструктура, особено предоставянето на високоскоростни интернет връзки, което е предпоставка за жизнеспособността на селските райони, може да допринася за справянето с тяхното обезлюдяване и да спомага за привличане на висококвалифициран персонал, необходим за постигането на растеж в тези райони; припомня, че образованието и обучението са от съществено значение за разнообразяването на възможностите за развитие и че взаимната свързаност онлайн може да допринася допълнително за това; приветства документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на селското стопанство, в който се предвижда насочването на повече инвестиции в областта на кръговата икономика и биоикономиката с техния значителен потенциал за заетост и развитието на инициативата „интелигентни селища“ чрез подкрепа за местните общности с оглед на цифровизацията и развитието на инфраструктурата на услугите;

14.  подчертава социалния селскостопански модел и неговия потенциал за свързване на хората в селските райони, по-специално за довеждане на селското стопанство по-близо до гражданите; счита, че този модел е важен инструмент, който предоставя широка гама от терапевтични услуги за подпомагане на местната общност, като същевременно свързва земеделските стопани с широката общественост;

15.  отбелязва, че цялостното изпълнение на иновативни проекти, като например инициативата „интелигентни селища“, зависи до голяма степен от разширената свързаност, както и от образованието; настоятелно призовава за по-нататъшни стъпки за спиране на обезлюдяването на селските райони, насърчаване на семейното земеделие, популяризиране на по-добро управление на околната среда, социално включване, намаляване на бедността и създаване на работни места чрез интелигентен подход;

16.  отбелязва, че насърчаването на промяна в традиционните роли на мъжете и жените, което ще позволи на последните все повече да споделят ползите от регионалното разширяване, носи присъща стойност и освен това може да засили конкурентоспособността на търговията и промишлеността, особено в изоставащите региони;

17.  приветства поставения от Комисията приоритет върху приемствеността между поколенията в рамките на следващата реформа на ОСП; счита, че този подход ще допринесе за устойчивостта на селските райони в ЕС;

18.  отбелязва, че диверсификацията се е превърнала в необходимост за много на брой земеделски стопани, по-специално в изоставащите региони, поради необходимостта от осигуряване на допълнителни източници на доходи;

19.   подчертава, че добре свързаните територии, които отдават приоритет и насърчават селските райони, са от съществено значение за изграждане на партньорства за научни изследвания, включително инициативи по линия на Европейското партньорство за иновации, така че иновативните практики да могат да засилват допълнително устойчивото развитие на селското стопанство и свързаните предприятия и растежа в селските райони на изоставащите региони; счита, че във връзка с това е необходимо да се насърчава сътрудничеството между регионите в ЕС на ниво NUTS 2, което изглежда най-подходящо.

20.  подчертава полезността на териториалния подход, който гарантира достатъчна инфраструктура и социален капитал за всеки регион; подчертава нуждата от предоставянето в селските райони на услуги, като например професионални консултации, финансови консултации и консултации във връзка с управленските практики на земеделските стопанства, за да се намали натискът, който води със себе си селскостопанската дейност; отново заявява, че за запазването на тези райони е от съществено значение предлагането на обществени услуги, като например образование, професионално обучение, здравеопазване, обществени социални услуги, обществен транспорт и обществени пощенски услуги; призовава държавите членки да обмислят възможността за подпомагане на общностите в изоставащите райони със съответните инструменти, които създават затворени производствени вериги и подпомагат процесите на добавяне на стойност в регионите, като по този начин водят до възникването на процъфтяваща местна икономика и до преобръщане на процеса на обезлюдяване на селските райони;

21.  призовава Комисията да гарантира, че съфинансирането по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове ще остане извън ограниченията на Пакта за стабилност и растеж.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.1.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	37 1 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Richard Ashworth, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Ricardo Serrão Santos, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Franc Bogovič, Stefan Eck, Jens Gieseke, Maria Heubuch, Karin Kadenbach, Momchil Nekov, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer-Pierik, Hannu Takkula, Tom Vandenkendelaere, Thomas Waitz
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Stanisław Ożóg

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

37	+
PPE	Franc Bogovič, Daniel Buda, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Jens Gieseke, Esther Herranz García, Mairead McGuinness, Marijana Petir, Sofia Ribeiro, Annie Schreijer-Pierik, Czesław Adam Siekierski, Tom Vandenkendelaere
S&D	Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Karin Kadenbach, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi, Marc Tarabella
ECR	Richard Ashworth, Jørn Dohrmann, Zbigniew Kuźmiuk, James Nicholson, Stanisław Ożóg
ALDE	Ivan Jakovčić, Ulrike Müller, Hannu Takkula
GUE/NGL	Stefan Eck, Luke Ming Flanagan
Verts/ALE	José Bové, Martin Häusling, Bronis Ropė
EFDD	Marco Zullo

1	-
EFDD	John Stuart Agnew

2	0
ENF	Philippe Loiseau, Laurenţiu Rebega

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (31.1.2018)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно изоставащи региони в ЕС
(2017/2208(INI))

Докладчик по становище: Никола Капуто

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно иновации и диверсификация в рамките на дребномащабния крайбрежен риболов в зависимите от риболова региони[1],

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството[2],

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и на развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС[3],

като взе предвид Регламент (ЕС) №1380/2013 относно новата обща политика в областта на рибарството[4],

като взе предвид Регламент (ЕС) №1379/2013 относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури[5],

като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 за новия Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)[6],

А.  като има предвид, че риболовът, особено дребномащабният непромишлен риболов, е традиционна дейност, която поради своя специфичен характер определя идентичността и начина на живот на населението в повечето крайбрежни зони на „региони с нисък растеж“ (като например части на региона Медзоджорно в Италия, както и части на Хърватия, Испания, Гърция и Португалия) и „региони с ниски доходи“ (като например части на България и Румъния), посочени в релевантния доклад на Комисията;

Б.  като има предвид, че изхранването на 12% от населението в света зависи от риболова и аквакултурите и че поради това търговията с рибни продукти може да има много силно социално-икономическо въздействие с оглед на това, че около 40% от продукцията се предлага на международния пазар, което съответства на годишна експортна стойност над 115 милиарда евро;

В.  като има предвид, че дребномащабният и непромишленият риболов и уловът на миди и ракообразни са от икономическо, териториално, социално и културно значение в обширните крайбрежни зони на ЕС, включително островите и най-отдалечените региони, поради което този сектор следва да получава закрила и помощ спрямо промишления и едромащабния риболов и промишлените аквакултури;

Г.  като има предвид, че непромишленият риболов използва уреди и техники с по-слабо въздействие върху застрашените запаси;

Д.  като има предвид, че непромишленият риболов е от изключително значение за бъдещето на изоставащите крайбрежни и островни общности на Съюза; като има предвид, че трябва да се насърчи интересът на младите хора с цел включването им в сектора и предлагането на добро професионално обучение, включително по отношение на любителския и крайбрежния риболов, с цел да се спомогне за развитието на зависещите от риболова райони и за задържането на населението;

Е.  като има предвид, че за да се постигне целта за максимален устойчив улов (МУУ) е необходимо да се приложи регионален подход, съобразен с научните критерии и социално-икономическата ситуация;

Ж.  като има предвид, че ЕС представлява най-големият пазар на рибни продукти в света и че именно поради тази причина нараства необходимостта от рентабилен, но в същото време балансиран и устойчив риболов;

З.  като има предвид, че риболовът продължи да запада, като допълнително допринесе за сериозния икономически спад в много крайбрежни и островни зони, включително тези в изоставащите региони, което води до обезлюдяване, тъй като населението се премества към райони, предлагащи по-добри перспективи за заетост и образование;

И.  като има предвид, че свързаните с тези региони мерки, приети в рамките на общата политика в областта на рибарството, трябва да са устойчиви от социална и икономическа гледна точка, за да се гарантира по-нататъшната жизнеспособност на непромишлената риболовна дейност, както и че видовете, обект на крайбрежен риболов, притежават голяма социално-икономическа стойност, макар да са едва една малка част от търговския риболов;

Й.  като има предвид, че член 17 от Регламент (ЕС) №1380/2013 гласи, че „при разпределянето на възможностите за риболов, ... държавите членки използват прозрачни и обективни критерии“ и че „Критериите, които се използват, може да включват например ... приноса към местната икономика“; като има предвид, че в тази рамка ЕС трябва да обърне специално внимание на флота на изоставащите региони;

К.  като има предвид, че жените имат изключително важна роля в непромишления риболов, по-специално в дейностите, свързани с веригата на преработка и улова на миди и ракообразни;

Л.  като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС има за цел намаляване на разликите между регионите и между държавите членки чрез насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, и като взе предвид ролята на сектора на рибарството и сектори, които са пряко или непряко свързани с него, в развитието на крайбрежните региони;

М.  като има предвид, че на голяма част от преките и непреките работни места, създавани в секторите на рибарството, улова на миди и ракообразни, и аквакултурите и съпътстващите отрасли, както и в търговията и преработката на морски храни, е отредено изключително социално-икономическо значение;

Н.  като има предвид, че някои крайбрежни риболовни зони в изоставащите региони са разположени в близост до развити региони и туристически дестинации, но въпреки това не могат да постигнат адекватен икономически растеж;

О.  като има предвид, че натискът за използване на морските ресурси нараства в такива региони, като секторът на риболова бива често маргинализиран в полза на туризма, въпреки че двата сектора са съвместими и допълващи се;

П.  като има предвид, че в член 349 от ДФЕС се признава специфичното социално и икономическо положение на най-отдалечените региони (НОР), което в структурно отношение е влошено от фактори (отдалеченост, островен характер, малка площ, трудни релеф и климат, зависимост от малък брой производства и т.н.), чиято дълготрайност и съчетаване се отразяват тежко на тяхното развитие;

Р.  като има предвид, че в по-слабо развитите региони, и по-специално в НОР, висок процент от местното население е зависимо от дребномащабния крайбрежен риболов на местно равнище, където има недостиг на млади хора в този тип дейност, тъй като тя е непривлекателна, ниско квалифицирана и често зле платена;

С.  като има предвид, че един от начините за гарантиране на конкурентоспособността на продуктите от риболов в най-отдалечените региони е необходимостта да се гарантира, че цената на тези продукти, достигащи до основните пазари - дестинация, няма да претърпи увеличение, свързано с транспортните разходи;

Т.  като има предвид, че любителският риболов и свързаният с него туризъм имат важно икономическо въздействие и може да доведат до икономическа диверсификация в тези региони;

У.  като има предвид, че стратегията на ЕС за синя икономика насърчава и подкрепя устойчивото икономическо развитие в крайбрежните зони;

Ф.  като има предвид, че морският и крайбрежният туризъм предоставят заетост на 3,2 милиона души и създават общо 183 милиарда евро брутна добавена стойност в ЕС;

1.  изтъква значимостта на риболова, в частност дребномащабния непромишлен риболов, и на устойчивия крайбрежен и морски туризъм, за развитието на всеобхватна социална и екологосъобразна морска икономика; подчертава, че е важно да се диверсифицира предлагането в туризма чрез насърчаване на устойчиви стопански и екологосъобразни дейности, които улесняват и подпомагат целогодишно достъпа до морското наследство, подводния туризъм, кулинарния туризъм или водните спортове, с цел компенсиране на сезонността; счита, че е необходима по-голяма финансова помощ за МСП, които разработват иновативни решения за крайбрежния и морския туризъм чрез финансови инструменти като „Хоризонт 2020“;

2.  отбелязва, че диверсификацията се превърна в необходимост за много дребномащабни рибари почти навсякъде, но особено за тези в изоставащите региони, тъй като техните приходи от риболовни дейности често са недостатъчни и те трябва да търсят допълнителни източници на доходи, като например нови форми на свързания със сектора туризъм, какъвто е риболовният туризъм; насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят използването на различни фондове на ЕС, заедно с ЕФМДР, за да развиват риболовния туризъм и преработката на риба в тези региони и по този начин да диверсифицират източниците на приходи; подчертава обаче, че по никакъв начин тази диверсификация не трябва да застрашава реалната риболовна дейност и че трудът на дребномащабните рибари трябва да бъде признаван и подкрепян финансово и в периодите на биологична пауза;

3.  призовава държавите членки и Комисията да инвестират в обучението и технологичното развитие на целия сектор на рибарството, с цел да се привлекат висококачествени човешки ресурси в изоставащите региони и да се гарантира, че те ще остават там; припомня, че инвестициите в човешки капитал и действия за насърчаване на обучението в сектора на рибарството са основни предпоставки с цел да се постигне устойчив и конкурентен растеж; изтъква ролята на ЕСФ за подобряване на образованието и обучението, включително в занаятчийския и крайбрежния риболов; подчертава значението на сформирането и работата на местните групи за действие, които подпомагат сектора на рибарството;

4.  призовава държавите членки и регионалните и местните органи да предоставят иновативни и устойчиви инфраструктури, включително например високоскоростни интернет връзки и висококачествени информационни технологии, така че да се помогне на рибарите в изоставащите региони да постигнат диверсификация – от традиционните риболовни дейности към подобряване на осъществяваната дейност и по-добрата ѝ съвместимост с другите сектори на икономическа дейност, и по-специално с допълващите сектори; изтъква потенциала на проектите, обхващащи няколко сектора, за засилване на икономическото, социалното и териториалното развитие на изоставащите крайбрежни региони, като се използват полезните взаимодействия между европейските фондове, по-специално ЕФРР, ЕФМДР и ЕСФ; изтъква значението на синята икономика, която може да допринесе за икономическия растеж на изоставащите крайбрежни и островни райони;

5.  подчертава подкрепата в областта на заетостта и създаването на организации на производителите и на междубраншови организации с цел подобряване на конкурентоспособността на сектора и на неговата позиция на пазара;

6.  изтъква значението на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), който за първи път съчетава финансирането на интегрираната морска политика и финансирането на рибарството, както и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), по отношение на подкрепата на устойчивото и екологосъобразното развитие на рибарството, аквакултурите и преработката на риба, подкрепата на диверсификацията на приходите в риболовните общности, зависими от тези сектори, и по-специално дребномащабните крайбрежни рибни стопанства, насърчаването на професионалното обучение за жени и млади хора и привличането на нови предприемачи към сектора; призовава държавите членки да ускорят използването на ЕФМДР, и по-специално на неговите компоненти, които са предназначени за професионално обучение и умения за местното население, както и за развитието на дейности, допълващи традиционната риболовна дейност; счита, че е от решаващо значение да се запазят и за предпочитане да се увеличат помощите за транспортирането на рибата от НОР до международния пазар, за да се гарантира справедлива конкуренция с продуктите от други места; изтъква значението на това, да се осигури достатъчно ниво на финансиране за ЕФМДР за периода след 2020 г., с цел той да продължи подкрепата си за развитието на крайбрежните зони в зависимите от риболова региони;

7.  изтъква, че рибарите, в частност дребномащабните рибари, в множество изоставащи региони срещат трудности при достъпа до финансиране поради тежестта на дълга и натиска върху публичните финанси в тези области, както и бюрократично-административно забавяне, свързано със самото функциониране на ЕФМДР; призовава Комисията, следователно, да работи с националните, регионалните и местните органи с цел разработване на подходящи финансови инструменти, съобразени с потребностите на рибарите и техните предприятия; насърчава Комисията и държавите членки да въведат опростена и бърза процедура за използване на ЕФМДР за изоставащите региони; призовава Комисията да проучи възможността за създаване на инструмент, предназначен за подпомагане на риболова в НОР, подобно на мерките, предприети за селското стопанство в НОР в рамките на програма POSEI, който да допринесе за максимално използване на риболовния потенциал на тези региони;

8.  призовава за пълното прилагане на член 349 от ДФЕС в политиките на ЕС, регламентите, фондовете и програмите, свързани с рибарството, и по-специално в ЕФМДР, с цел да се отговори на специфичните трудности, с които се сблъскват НОР;

9.  насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят използването на различни фондове на ЕС, заедно с ЕФМДР, за да развиват риболовния туризъм и преработката на риба в съответните региони и по този начин да диверсифицират техните източници на приходи;

10.  призовава Комисията, с цел да се даде възможност на сектора на рибарството в НОР да оцелее, и в съответствие с принципите на диференцирано третиране на малките острови и териториите, посочени в цел за устойчиво развитие 14, да въведе подкрепящи мерки въз основа на член 349 от ДФЕС, за да се даде възможност за финансиране (на национално равнище и на равнището на ЕС) на плавателните съдове за непромишлен и традиционен риболов на НОР, които разтоварват целия си улов в пристанищата в НОР и допринасят за местното устойчиво развитие, така че да се повиши безопасността на хората, да се постигне съответствие с европейските стандарти за хигиена, да се води борба с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов и да се постигне по-голяма екологична ефективност;

11.  подкрепя държавите членки в установяването на преференциален данъчен режим за въпросните региони с цел насърчаване на инвестициите и борба с бедността;

12.  изтъква значението на развиването и насърчаването на устойчиви от гледна точка на опазването на околната среда и здравето на рибарите и потребителите аквакултури; изтъква, наред с това, не само техния потенциал като икономическа активност, осигуряваща добре платени, устойчиви работни места (те вече осигуряват 80 000 работни места в ЕС), но и тяхното значение за намаляване както на прекомерния улов на европейските рибни запаси, така и на зависимостта на ЕС от вноса на риба и морски храни от трети държави; насърчава държавите членки и местните органи да подкрепят проекти в областта на синята икономика с цел да помогнат на хората в изоставащите региони да създадат екологични устойчиви източници на приходи; призовава Комисията и държавите членки да положат допълнителни усилия за справяне с проблемите, свързани с административната тежест, пред които са изправени секторите на рибарството и аквакултурите.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.1.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Alain Cadec, Richard Corbett, Linnéa Engström, João Ferreira, Sylvie Goddyn, Mike Hookem, Ian Hudghton, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, António Marinho e Pinto, Norica Nicolai, Ulrike Rodust, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas, Ruža Tomašić, Peter van Dalen, Jarosław Wałęsa
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Ole Christensen, Norbert Erdős, Seán Kelly, Verónica Lope Fontagné
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Tim Aker, João Pimenta Lopes

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

22	+
ALDE	António Marinho e Pinto, Norica Nicolai
ECR	Peter van Dalen, Remo Sernagiotto, Ruža Tomašić
ENF	Sylvie Goddyn
GUE/NGL	João Ferreira, João Pimenta Lopes
PPE	Alain Cadec, Norbert Erdős, Carlos Iturgaiz, Seán Kelly, Werner Kuhn, Verónica Lope Fontagné, Jarosław Wałęsa
S&D	Clara Eugenia Aguilera García, Richard Corbett, Ulrike Rodust, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas
VERTS/ALE	Linnéa Engström, Ian Hudghton

2	-
EFDD	Tim Aker, Mike Hookem

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2016)0109.
• [2]  Приети текстове, P8_TA(2017)0280.
• [3]  Приети текстове, P8_TA(2017)0316.
• [4]  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
• [5]  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1.
• [6]  OВ L 149, 29.1.2014 г, стр. 1.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.2.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 3 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Mercedes Bresso, Steeve Briois, Andrea Cozzolino, Raymond Finch, John Flack, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Paul Nuttall, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal, Joachim Zeller
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Buda, Andor Deli, Ivana Maletić, Urmas Paet, Georgi Pirinski, Bronis Ropė, Milan Zver
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Eleonora Evi, Anna Hedh, Bogdan Brunon Wenta

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

31	+
ALDE	Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Urmas Paet
ECR	John Flack, Sławomir Kłosowski, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić
PPE	Daniel Buda, Andor Deli, Krzysztof Hetman, Ivana Maletić, Lambert van Nistelrooij, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Ramón Luis Valcárcel Siso, Bogdan Brunon Wenta, Joachim Zeller, Milan Zver
S&D	Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Anna Hedh, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Georgi Pirinski, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Kerstin Westphal
VERTS/ALE	Bronis Ropė

3	-
EFDD	Raymond Finch, Paul Nuttall
ENF	Steeve Briois

3	0
EFDD	Eleonora Evi
GUE/NGL	Martina Michels, Ángela Vallina

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“