ДОКЛАД относно препоръката на Съвета за назначаване на заместник-председателя на Европейската централна банка
6.3.2018 - (N8-0053/2018 – C8‑0040/2018 – 2018/0804(NLE))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Роберто Гуалтиери
PR_NLE_Members
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно препоръката на Съвета за назначаване на заместник-председателя на Европейската централна банка
(N8-0053/2018 – C80040/2018 – 2018/0804(NLE))
(Консултация)
Европейският парламент,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 20 февруари 2018 г. (N8-0053/2018)[1],
– като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C80040/2018),
– като взе предвид член 122 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0056/2018),
А. като има предвид, че с писмо от 22 февруари 2018 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Луис де Гиндос за заместник-председател на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 юни 2018 г.;
Б. като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и с оглед на необходимостта от пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130 от същия договор; като има предвид, че при извършването на оценката комисията получи автобиография на предложения кандидат, както и неговите отговори на изпратения му въпросник;
В. като има предвид, че впоследствие, на 26 февруари 2018 г. комисията проведе изслушване на кандидата, продължило час и 15 минути, по време на което той направи встъпително изявление, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;
Г. като има предвид, че Парламентът изразява загриженост относно равенството между половете, процедурата за подбор, сроковете за назначаване и политическата независимост, и изисква от Съвета да води диалог с Парламента относно начините за подобряване на процеса на предстоящи назначения;
1. дава положително становище относно препоръката на Съвета за назначаване на Луис де Гиндос за заместник-председател на Европейската централна банка;
2. възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Европейския съвет и на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.
- [1] ОВ С 67, 22.2.2018 г, стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА Луис де Гиндос
Луис де Гиндос Хурадо
Министър на икономиката, промишлеността и конкурентоспособността
Дата на раждане: 16 януари 1960 г.
ОБРАЗОВАНИЕ
– Бакалавър по икономика от CUNEF, Colegio Universitario de Estudios Financieros (Университетски колеж по финансови науки) – завършил с отличие.
– Търговски експерт и държавен икономист (държавен икономист, степен „А“ на държавния изпит, класиран първи по достижения)
ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА
Публичен сектор
– Министър на икономиката, промишлеността и конкурентоспособността (от ноември 2016 г.) – отговаря за областите икономика и подпомагане на предприятията; международни икономически отношения; макроикономически анализ; държавната хазна на Испания; международна търговия и инвестиции; научни изследвания, развойна дейност и иновации; и промишленост.
– Министър на икономиката и конкурентоспособността (декември 2011 г. – ноември 2016 г.)
– Държавен секретар по икономическите въпроси (2002 – 2004 г.)
– Секретар на комисията по икономически въпроси на правителството (2002 – 2004 г.)
– Генерален секретар по икономическа политика и политика в областта на конкуренцията (2000 – 2002 г.)
– Генерален директор по икономическа политика и политика в областта на конкуренцията (1996 – 2000 г.)
Специални назначения:
– Член на Съвета ЕКОФИН, Еврогрупата и постоянен гост към Г-20
– Управител на ЕМС (от 2012 г.), Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Междуамериканската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Централноамериканската банка за икономическа интеграция, Азиатската банка за развитие (от 2011 г.) и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (от 2017 г.)
– Член на Икономическия и финансов комитет на ЕС (2002 – 2004 г.)
– Заместник-председател на Комитета за икономическа политика на ЕС (1996 – 2000 г.)
– Ръководител на испанската делегация към Съвета ЕКОФИН по време на испанското председателство на ЕС (2002 г.)
Частен сектор
– Директор на IE Business School (Икономически университет) и Центъра за финансовия сектор на PwC (март 2010 – декември 2011 г.)
– „ПрайсуотърхаусКупърс“, отговорник по финансовите услуги (декември 2008 – декември 2009 г.)
– „Номура секюритис“, главен изпълнителен директор (септември 2008 – декември 2008 г.)
– „Лемън Брадърс“, главен изпълнителен директор за Иберия (април 2006 – септември 2008 г.)
– „АБ Асесорес“ – главен изпълнителен директор (1988 – 1996 г.)
– Член на управителния съвет на „Ендеса“АД, „Ендеса Чили“, „Унедиса“, „Лохиста“ и BMN.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСНИКА ОТ Луис де Гиндос
А. Лична и професионална информация
1. Моля, подчертайте основните аспекти на Вашите професионални умения по паричните, финансовите и стопанските въпроси и основните аспекти на европейския и международния Ви опит.
Притежавам бакалавърска степен по икономика и бизнес от CUNEF, завършил съм с отличие. Също така бях класиран първи по достиженията на държавния изпит като държавен икономист и търговски експерт. Академичният ми опит е насочен към парични, финансови, икономически и стопански въпроси.
Освен това съм изпълнявал някои задължения като обществен служител, в т.ч. държавен секретар по икономическите въпроси и генерален секретар по икономическа политика и политика в областта на конкуренцията. Като такъв, имах възможността да участвам в разработването на икономическите политики, които доведоха до влизането на Испания в паричния съюз, при изпълнение на всички изисквания.
От 2011 г. бях министър на икономиката, промишлеността и конкурентоспособността на Испания. Като такъв, отговарях за държавната хазна, както и за областите икономика и подпомагане на предприятията, международни икономически въпроси, макроикономически анализ, международни инвестиции и търговия, научни изследвания, развойна дейност и иновации, както и промишленост.
От тази длъжност насърчих извършването на дълбока реформа на испанския финансов сектор, която включваше рекапитализация и реорганизиране на системата, както и мерки за гарантиране, че за преструктурирането на банки в бъдеще няма да се прибягва до парите на данъкоплатците. Много от тези мерки бяха въведени чрез програмата за финансова помощ, предоставена на Испания от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Всички тези действия позволиха възстановяването на правилното функциониране на финансовата система, която е основният проводник на паричната политика.
Като министър на икономиката, представлявах Испания също така в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси и в еврогрупата. В рамките на тези форуми допринесох за създаването на Икономическия и паричен съюз.
Бях също така постоянен гост към Г-20 и управител на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Междуамериканската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Централноамериканската банка за икономическа интеграция, Азиатската банка за развитие и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.
И накрая, работил съм за няколко частни предприятия, свързани с финансовия сектор (отговорник за финансовите услуги на „ПрайсуотърхаусКупърс“, главен изпълнителен директор за Иберия на „Лемън Брадърс“ и „Номура секюритис“, главен изпълнителен директор на „АБ Асесорес“), и с научния сектор (директор на IE Business Scholl и Центъра за финансовия сектор на PwC).
Бил съм също така член на управителния съвет на „Ендеса“АД; „Ендеса Чили“, „Унедиса“, „Лохиста“ и BMN.
2. Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да противоречат на бъдещите Ви функции, и има ли някакви важни лични или от друго естество фактори, които трябва да бъдат взети предвид от Парламента при разглеждането на Вашата кандидатура?
Не, нямам стопанска дейност или форми на обвързаност, които биха могли да противоречат на бъдещите ми функции. Притежавам само личен пенсионен план и дял в отворен взаимоспомагателен фонд. И в двата случая управляващото дружество е Mutuactivos ((Мутуактивос), инвестиционният клон на застрахователно дружество. Не притежавам пряко или косвено никакви финансови активи.
Притежавам също така къща в южна Испания и 50% от апартамент в Мадрид, както и друго недвижимо имущество от родителите си.
По отношение на друга лична информация, която би могла да е от значение за длъжността в ЕЦБ, дъщеря ми, на 30 години, работи като младши анализатор на риска в испанска банка за банкиране на дребно. От друга страна, синът ми, който е 26-годишен, работи в инвестиционния отдел на застрахователно дружество.
3. Какви биха били водещите цели, които ще преследвате по време на Вашия мандат в Европейската централна банка?
Ще спазвам мандата, даден на Европейската централна банка от Договора за Европейския съюз: да поддържа ценова стабилност в еврозоната, както и да подпомага общите икономически политики в рамките на Съюза. Приносът ми към ЕЦБ ще включва всеобхватен и цялостен подход при вземането на решения, за да се вземат под внимание всички взаимодействащи си икономически политики.
За преследването на тези цел строго ще спазвам основните ръководни принципи на ЕЦБ – независимост и прозрачност, защото без тях би било невъзможно пълното прилагане на ефективна парична политика.
Б. Парична политика на ЕЦБ
4. Как ЕЦБ следва да провежда своята парична политика при настоящите макроикономически условия?
Първото, което трябва да се помни, е, че мандатът на ЕЦБ е да гарантира, че инфлацията в еврозоната остава под, но близо до 2% в средносрочен план.
Независимо от текущото възстановяване на икономическата дейност в цялата еврозона, то все още не е довело до устойчиво повишаване на средносрочните перспективи за инфлацията, която остава слаба (ЕЦБ прогнозира средна обща инфлация от 1,4% през 2018 г. и 1,5% през 2019 г.). Натискът върху базисната инфлация все още е слаб, тъй като стагнацията на пазара на труда продължава да е значителна. Наблюдаваното подобряване на някои пазари на труда се нуждае от още време, за да доведе до по-динамичен растеж на заплатите. Освен това настоящата перспектива за инфлацията до известна степен все още зависи от стимула, предоставен от извънредните мерки на ЕЦБ. Поради това е наложително да се извършва непрекъсната преоценка на икономическите и паричните условия в еврозоната и на последиците от досега въведените мерки. От ЕЦБ се очаква да поддържа настоящата позиция по паричната политика, докато не се наблюдава нарастване на натиска върху базисната инфлация и достатъчно признаци за устойчива корекция на инфлацията. Следователно, ЕЦБ трябва да е готова да коригира своята позиция, ако е необходимо, за да изпълни мандата си.
ЕЦБ също така трябва да е бдителна относно всякакво евентуално ненужно натрупване на финансови рискове в настоящата среда на много ниски лихвени проценти и нерестриктивни парични и финансови условия.
5. Какво е Вашето мнение относно хетерогенността на паричните условия и достъпа до кредитиране в еврозоната и нейното въздействие върху единната парична политика на ЕЦБ?
Всяка парична зона, която е достатъчно голяма, по своята същност трябва да притежава известна степен на хетерогенност в икономическите структури на съставляващите я държави или региони. Еврозоната не прави изключение.
ЕЦБ определя своята политика така, че да е подходяща за цялата еврозона. Икономическата хетерогенност усложнява провеждането на паричната политика. Колкото по-интензивно е структурното и цикличното сближаване, толкова по-вероятно е паричната политика да бъде подходяща за всяка държава членка. Понякога политиката на ЕЦБ е недостатъчно строга за някои държави членки и прекалено строга за други. Така беше по време на периода непосредствено преди кризата. Рязкото понижаване на лихвените проценти в някои държави след стартирането на еврото доведе до неустойчиво разрастване, свързано с нарастващи дисбаланси, които по-късно задълбочиха кризата. В този контекст различието в темповете на растеж и инфлация беше захранвано от парична политика, която не успя да бъде универсална за всички.
Хетерогенността на паричните условия зависи от много фактори, като основният все още е различната циклична позиция поради различното въздействие на финансовата криза върху всяка икономика и различния темп на възстановяване. Освен това конкретни структурни фактори също оказват влияние.
По време на кризата допълнително затруднение беше взаимодействието между а) различията между държавите по отношение на фискалната позиция и стабилността на националните банкови сектори и б) отсъствието на истински фискален и банков съюз. Всичко това доведе до известна степен на финансова разпокъсаност между отделните юрисдикции, което реално възпрепятства провеждането на единната парична политика. В това отношение някои от извънредните мерки на ЕЦБ в контекста на кризата (като например програмата за пазара на ценни книжа, окончателните парични транзакции и програмите за дългосрочните сделки по рефинансиране) решително допринесоха за преодоляване на тази разпокъсаност, която значително намаля, както например е отразено в наблюдаваното сближаване на разходите за финансиране на банките и други финансови условия. В резултат на това паричната политика допринесе за смекчаване на хетерогенността, помагайки на всички икономики да загърбят рецесията и дефлационния натиск. Напредъкът към банковия съюз спомогна и за отслабване на връзката между банките и държавите.
В дългосрочен план са необходими допълнителни усилия, за да се приближи еврозоната до оптимална валутна зона, а именно ускоряване на структурните реформи и изграждане на фискално пространство с цел увеличаване на капацитета на всяка икономика за адаптиране към асиметрични сътресения и развиващите се парични условия. Задълбочаването на интеграцията, по-специално във финансовия сектор, ще допринесе за намаляване на хетерогенността. При тези обстоятелства икономиките ще бъдат по-синхронизирани и същевременно по-подготвени за справяне с неблагоприятни сътресения, като се намалява тежестта върху паричната политика като цяло.
6. Какво е Вашето мнение за увеличаването на баланса на ЕСЦБ заради програмата за закупуване на активи (ПЗА)?
В контекста на финансовата и икономическата криза ЕЦБ намали основните си лихвени проценти до нива, близки до ефективната долна граница, но това не беше достатъчно за приближаване на инфлацията до съответната цел. В резултат на това трябваше да бъдат въведени други, по-неконвенционални мерки на паричната политика.
Една от тях е програмата за закупуване на активи (ПЗА), чиято цел беше да се увеличи балансът на Евросистемата за противодействие на дезинфлационните очаквания поради вече ниските лихвени проценти. ПЗА изигра важна роля за стабилизирането на финансовите условия в еврозоната. Тя подобри финансовите условия, които са от значение за реалната икономика посредством два канала. Първо, тези покупки увеличиха цените и оттам намалиха доходността на закупените активи. Това накара инвеститорите, включително и банките, да търсят по-висока доходност, като например отпускат повече заеми за реалната икономика. Второ, доколкото тези покупки дадоха сигнал за ангажимента на ЕЦБ към нерестриктивна позиция по паричната политика, те доведоха също така и до очаквания за по-ниски основни лихвени проценти в бъдеще. Това оказа допълнителен низходящ натиск върху дългосрочните лихвени проценти, които са ключов фактор за инвестиционните решения на домакинствата и предприятията.
Големият баланс на Евросистемата е просто естествена последица от тази програма. През последното десетилетие балансът на ЕЦБ се увеличи приблизително четири пъти.
С приближаване на инфлацията до нива, отговарящи на мандата на ЕЦБ за ценова стабилност, банката ще трябва да разгледа колко голям следва да бъде балансът ѝ в бъдеще, колко бързо да се приближи до желания размер и неговия оптимален състав.
7. Какъв считате, че е подходящият времеви хоризонт за приключване на програмата за закупуване на активи?
Както вече споменах, ПЗА беше въведена в отговор на извънредни обстоятелства, но сега, когато те започват да отминават, ЕЦБ следва да планира постепенно връщане към по-конвенционална политика. При все това е трудно да се определи конкретен срок за приключване на програмата.
Управителният съвет на ЕЦБ беше ясен в своето съобщение относно факта, че нетните покупки на активи ще продължат при настоящия месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември тази година или след това, ако е необходимо. Насоката на покупките след този срок е нещо, за което ЕЦБ следва своевременно да вземе решение въз основа на преобладаващата прогноза за инфлацията в този момент и оценката на Управителния съвет за необходимата след това подходяща степен на парични стимули. Следва обаче да се отбележи, че се очаква след приключване на нетните покупки ЕЦБ да продължи да реинвестира плащанията по главницата за активите с настъпващ падеж за толкова дълъг период, колкото е необходимо. В по-далечен план процесът на нормализиране на паричната политика следва да бъде воден от оценката на позицията по паричната политика, необходима за изпълнение на мандата на ЕЦБ за ценова стабилност.
8. Как бихте гарантирали прозрачността по отношение на изпълнението на програмата за закупуване на активи?
От самото начало на програмата за закупуване на активи прозрачността беше основна грижа на ЕЦБ. Външната комуникация е основна опора за непрекъснатото безпроблемно изпълнение на покупките на активи. Въпреки сложното децентрализирано изпълнение, усилията за гарантиране на прозрачност следва да бъдат приоритет. Всъщност прозрачността е желателно качество за всяка държавна политика. По мое мнение ЕЦБ беше много прозрачна по отношение на изпълнението на програмата. Параметрите на програмата са ясно очертани, например изискването за разпределяне на покупките между юрисдикциите според капиталовия алгоритъм. Освен това ЕЦБ осигурява своевременна и подробна информация относно различните аспекти на програмата (т.е. седмичен консолидиран финансов баланс, месечен отчет за дяловете си във всяка една от четирите програми на ПЗА, месечни и кумулативни покупки на допустими активи по държави в програмата за закупуване на активи на публичния сектор и т.н.).
Като цяло това равнище на прозрачност е поне сравнимо с равнището на други големи централни банки по отношение на програмите за широкомащабно закупуване на активи. Освен това настоящият режим намира правилния баланс – гарантиране на прозрачността и осигуряване на съвместимост с необходимата гъвкавост при изпълнението на програмата с цел максимално увеличаване на ефективността и ограничаване на пазарния арбитраж. Например, покупките не трябва да следват капиталовите алгоритми в конкретен момент от времето, но като цяло запасът от активи се основава на капиталови алгоритми.
Във всеки случай външната комуникация на политиката е съществена част от разработването на инструмента. По тази причина в Управителния съвет следва да се обсъжда и одобрява всеки аспект на това какво да се публикува и с каква честота да се прави това.
9. Какви условия трябва да се въведат, за да се управлява увеличаването на лихвения процент, без отрицателно въздействие върху държавите и пазарите?
На първо място е необходимо да се подчертае, че за да изпълнява своя мандат, ЕЦБ е изцяло независима по отношение на разработването и изпълнението на своите политики и инструменти. Както наскоро беше подчертано от някои членове на Управителния съвет на ЕЦБ, когато започне процесът на нормализиране – който включва увеличаване на лихвените проценти – ще е необходимо да бъдат удовлетворени две основни условия. Първо, трябва да се осигури предвидимост и прозрачност, за да се гарантира безпрепятствена комуникация с участниците на пазара. Второ, това трябва да стане постепенно и съобразно с преобладаващата прогноза за инфлацията.
По принцип държавите не се различават от другите участници на пазара. Тяхно задължение е да се подготвят и адаптират за възможни промени в паричната политика; не е задължение на ЕЦБ да разработва политика за улесняване на емитирането на държавни дългови инструменти. В продължение вече на няколко години емитентите на държавни дългови инструменти намаляват своите нужди от емисии и увеличават средния живот на емисиите, което ще подобри устойчивостта във връзка с тежестта на техните лихвени разходи при този сценарий. Правителствата също така следва да се възползват от добрите икономически условия, за да изградят фискални буфери и да подготвят икономиките си, за да могат по-добре да устояват на бъдещи сътресения, като например увеличаване на лихвените проценти. В крайна сметка лихвените проценти няма да останат завинаги толкова ниски.
Насоките, прилагани понастоящем в еврозоната, САЩ, Обединеното кралство и Япония, допринасят много за подготвянето на пазарите за увеличаване на лихвените проценти. Пазарът на фючърси е доста ликвиден, което дава възможност на агентите на пазара да изразяват доста точно очакванията си. На теория всяко увеличение следва да е постепенно и очаквано от пазара.
Накратко казано, начинът, по който в момента се изпълняват и съобщават решенията, подготвя добре пазара за нормализирането на паричната политика.
10. Как според Вас ЕЦБ може да допринесе за икономическия растеж и пълната заетост, като същевременно изцяло спазва своята основна цел да поддържа ценовата стабилност? Според Вас какви са допълнителните мерки на паричната политика, които биха подобрили положителните ефекти на паричната политика върху реалната икономика?
Важно е да се помни, че постигането на ценова стабилност е изричен мандат на ЕЦБ. Гарантирането на сравнително ниски и стабилни равнища на инфлация е най-добрият принос, който органът на паричната политика може да направи за икономическия растеж. Същевременно гарантирането, че икономическият растеж не се отклонява много от своята потенциална стойност е от съществено значение за постигането на стабилна инфлация. Все пак това следва да засяга централните банки само като средство за постигане на ценова стабилност.
Има множество доказателства, че в дългосрочен план няма взаимозависимост между инфлацията и растежа. Както беше споменато, ценовата стабилност е предварително условие за устойчив растеж. Подобна взаимозависимост обаче може да се появи в краткосрочен план по време на рецесии. В този контекст ЕЦБ се съсредоточава върху ценовата стабилност и като прави това и използва наличната гъвкавост, въвеждайки цял набор от неконвенционални мерки на политиката за справяне с последната криза, тя спомогна да се предотврати навлизането на икономиката в дефлация. Пакетът от мерки, който ЕЦБ прилага от 2012 г. насам, изглежда беше достатъчен за подкрепа както на ценовата стабилност, така и на икономическото възстановяване. Конкретно доказателство в това отношение беше свиването на спредовете на публичния дълг, както и конвергенцията на лихвените проценти, начислявани на малките и средните предприятия от кредитните институции. Въпреки това тази конвергенция не би била възможна без подобряването на финансовия надзор, укрепването на ликвидността и капиталовите позиции на банките и структурните реформи, предприети през последните години в много държави от еврозоната. Освен това финансовата стабилност също така е предпоставка за устойчив растеж. Ефективният надзор на ЕЦБ предотврати допълнителна финансова нестабилност и същевременно подкрепи растежа и заетостта. Така ЕЦБ допринесе много и за постигането на второстепенните си цели.
Въведените в момента мерки на политиката на ЕЦБ изглеждат подходящи от гледна точка на настоящата перспектива за инфлацията и желаната позиция по паричната политика. По отношение на бъдещите мерки, това е нещо, което ще трябва да се реши въз основа на преобладаващата прогноза за инфлацията и икономическите и финансовите условия в еврозоната като цяло.
11. Какво е Вашето мнение относно рисковете, свързани с програмата за закупуване от корпоративния сектор (ПЗКС)? Виждате ли някакви нарушаващи конкуренцията ефекти в рамките на единния пазар? Как считате, че евентуалните нарушаващи ефекти на ПЗКС могат да бъдат сведени до минимум? Считате ли, че програмата следва да включва целите за устойчиво развитие (ЦУР) и целите на Парижкото споразумение?
Според мен ПЗКС беше доста успешна по отношение на подобряването на достъпа до финансиране за дружествата, не само пряко за големите предприятия, чиито облигации обикновено отговарят на условията за покупки съгласно програмата, но и непряко за всички дружества и други пазарни сегменти, по-специално малките и средните предприятия (МСП), които нямат достъп до пазарите на облигации. Благоприятните условия на пазарите на облигации имат положителни странични ефекти за МСП, например големите предприятия могат да разчитат повече на финансиране чрез облигации и по този начин освобождават повече място в балансите на банките за предоставяне на заеми за МСП. Следователно, ПЗКС повиши ефективността при провеждането на паричната политика чрез банковата система посредством пряко намаляване на разходите за пазарно финансиране на нефинансовите дружества.
При все това ЕЦБ трябва да продължи да проявява бдителност по отношение на потенциалното натрупване на дисбаланси и рискове в определени сегменти на пазара на корпоративни дългови инструменти в резултат на силно нерестриктивните финансови условия.
С цел предотвратяване на възможните нарушаващи конкуренцията ефекти на ПЗКС в рамките на единния пазар, ЕЦБ прилага някои смекчаващи мерки относно ликвидността на първичните и вторичните пазари. Участието ѝ в покупки на първичния пазар се основава на баланса между целта на програмата и необходимостта от гарантиране на адекватно функциониране на пазара. По същия начин, като закупува на вторичния пазар, ЕЦБ взема предвид недостига на определени дългови инструменти и общите условия на пазара, за да не изкривява цените и ликвидността. Освен това покупките отразяват пропорционално всички допустими емисии в обращение, като пазарната капитализация осигурява тежест за всяка една от различните юрисдикции на емитиране.
По отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и целите на Парижкото споразумение следва да започнем да признаваме, че устойчивото развитие и опазването на околната среда са цели на ЕС, установени в първичното законодателство. От това следва, че подкрепа от Евросистемата е наложителна, при условие че изцяло се зачита основната цел на ЕЦБ за ценова стабилност в средносрочен план. В тази област е важно да се отчита текущата работа относно устойчивите финанси в различни европейски и международни форуми. Например, наскоро експертната група на високо равнище на ЕС по устойчиви финанси публикува доклад, който беше представен на Съвета ЕКОФИН през февруари 2017 г., като предлага препоръки, които обхващат разработването на таксономия и система за етикетиране за „зелени“ облигации и „зелени“ експозиции и това ще бъде взето под внимание в предстоящия план за действие на Комисията. Проучвателната група на Г-20 относно „зеленото“ финансиране и работната група относно оповестяването на финансова информация във връзка с климата към Съвета за финансова стабилност също разработват инициативи за засилване на оповестяването на свързани с климата рискове и за насърчаване на по-добро разбиране за това дали тези рискове биха могли да бъдат по-добре интегрирани в регулаторната рамка и рамката за управление на риска. Тези инициативи се нуждаят от допълнително разработване и подкрепата от ЕЦБ ще бъде важна. Предвид очакваното допълнително разработване, тези инициативи биха могли да осигурят на ЕЦБ средства за отчитане на екологичните съображения при осъществяването на покупки (например, като отчита споменатата таксономия). Въпреки това, преди да включи екологичните фактори в своята рамка на паричната политика, ЕЦБ следва внимателно да разгледа рисковете по отношение на финансовата стабилност, които биха се дължали на вземането под внимание на някои критерии извън кредитния риск, които могат да не са обосновани от пруденциална гледна точка.
12. Как оценявате увеличаващия се понастоящем дял на програмата за закупуване от корпоративния сектор на първичния пазар и същевременно намаляващия дял на програмата за закупуване на активи на публичния сектор на вторичния пазар?
На първо място, това са две програми, които се изпълняват при различни условия. Покупките по ПЗКС се извършват както на първичните, така и на вторичните пазари, а покупките по ПЗАПС се извършват само на вторичния пазар, тъй като на ЕЦБ не ѝ е позволено да закупува държавни облигации на първичните пазари съгласно член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Сравнително големият дял на ПЗКС на първичния пазар е естествена последица от проекта на програмата, тъй като тя стимулира нови емисии. Тя обаче е проектирана също така да гарантира, че Евросистемата придобива сравнително малък дял от новите емисии (по-специално не повече от 30% на емисия), с оглед на гарантиране на безпроблемното функциониране на пазара.
Що се отнася до ПЗАПС, нейният намаляващ дял в дейността на вторичния пазар е следствие от последното занижаване на месечната цел за нетните покупки по ПЗА от 60 на 30 млрд. евро. По-голямата част от това намаление е концентрирано в ПЗАПС частта на ПЗА, отразявайки неотдавнашното развитие на относителното предлагане на облигации на публичния сектор спрямо други допустими активи.
13. Какво е мнението Ви за прилагането на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ)? Какво би могло да се подобри в процеса на вземане на решения за предоставяне на СПОЛ?
Финансовата стабилност е необходимо условие за правилното провеждане на паричната политика. Националните централни банки (НЦБ) могат да решат да предоставят СПОЛ на платежоспособни финансови институции, които са изправени пред временни проблеми с ликвидността, извън обичайните операции по паричната политика на Евросистемата.
За предоставянето на СПОЛ отговарят НЦБ, за тяхна сметка и риск, и тази помощ се предоставя винаги на платежоспособни финансови институции. НЦБ могат да вземат решение дали да предоставят СПОЛ на конкретна институция, както и какви допълнителни гаранции да поискат от нея и какви други мерки за контрол на риска да бъдат въведени.
Въпреки това свободата на действие на НЦБ е ограничена от Управителния съвет на ЕЦБ, който може да забрани, ограничи или да постави условия за СПОЛ операциите, ако констатира, че те пречат на целите и задачите на ЕСЦБ. Контролът на Управителния съвет се засилва с увеличаването на размера на исканата СПОЛ. Рамката за СПОЛ предвижда също така гъвкавост за реагиране на неотложни ситуации или за избягване на възможни системни последици: Управителният съвет може да реши да не възразява срещу предоставянето на СПОЛ на конкретни банки до определен праг и в рамките на предварително определен срок.
Предоставянето на СПОЛ изигра важна роля при провеждането на паричната политика на Евросистемата, особено по време на кризата. Тя допринесе за финансовата стабилност и противодейства на отрицателните последици върху доверието, като по този начин подкрепи провеждането на паричната политика в рамките на мандата на ЕЦБ.
В това отношение правилата са ясни. Дадена кредитна институция би могла да има достъп до спешна помощ за осигуряване на ликвидност, ако е платежоспособна и има достатъчно налични активи да гарантира, че предоставените средства ще бъдат възстановени, така че централната банка, и в края на краищата гражданите, няма да претърпят загуби.
Процесът на вземане на решения е прозрачен. Споразумението за СПОЛ (споразумение за спешна помощ за осигуряване на ликвидност) беше публикувано миналата година от ЕЦБ. В него се съдържат всички подробности за процеса: от определението за платежоспособност на банката до разпределението на отговорностите между националната централна банка, която предоставя заема, и Европейската централна банка, която не възразява срещу това.
14. Трябва ли да се безпокоим от настоящите равнища на дисбалансите по TARGET?
В момента дисбалансите по TARGET ІІ са много по-различни от тези през 2011 г. и 2012 г. Тогава целостта на ИПС беше поставена под съмнение, и както се оказа, това беше неправилно. В този контекст имаше опасения, че има опасност от девалвация в държавите с дефицити по текущата сметка, а за държавите с излишъци по текущата сметка се считаше, че има вероятност от ревалоризация, затова рационалният отговор на пазара беше изтичането на капитали от т.нар. периферия към Германия.
Нарастването на дисбалансите по TARGET ІІ от края на 2014 г. се различава от предишния случай на увеличение. Изпълнението на програмата за закупуване на активи изкривява сигналите, изпращани от дисбалансите по TARGET, и може да доведе до погрешни тълкувания. Добре известно е, че тези дисбаланси по TARGET са с механичен произход, свързан с това как се извършват покупките по ПЗА. Зад засилването на позицията на кредитор на Бундесбанк стои статутът на Франкфурт като финансов център и статутът на Бундесбанк като контрагент по ТARGET ІІ за повечето международни банки. Накратко, считам, че настоящите дисбаланси по TARGET не са нещо, за което трябва да се тревожим. В полза на тази гледна точка е фактът, че цените на активите не отразяват затруднено положение, какъвто реално беше случаят по време на кризата с държавния дълг от 2011 – 2012 г.
Във всеки случай е важно ЕЦБ да продължи внимателното наблюдение на дисбалансите по TARGET ІІ и широк набор от показатели, които предоставят информация относно равнищата на напрежение на пазара, както прави тя в момента.
15. Какви са рисковете за паричната стабилност, свързани с развитието на виртуалните валути като биткойн? Според Вас каква роля следва да играе ЕЦБ по отношение на виртуалните валути?
Позволете ми да започна с очевидното: в момента биткойн и другите криптовалути трудно могат да бъдат представени като заместители на емитираните от централните банки пари. Бич за тях са няколко проблема, свързани преди всичко с ранните етапи на прилагането на технологията на дистрибутирания регистър (ТДР). ТДР все още е сравнително неефективна, скоростта на операциите е ограничена и непрекъснатото усъвършенстване на технологичните конфигурации произведе досега почти 900 хиляди различни валути. Освен това биткойн и другите основни т.нар. „алтернативни монети“ са концентрирани в ръцете на малко участници и това, заедно с недостатъчната ликвидност, осигурява изключително нестабилна среда, склонна към спекулативни балони и случаи на спукване. Следователно в момента криптовалутите не могат да изпълняват по устойчив начин основните функции на парите (платежно средство, разчетна единица и съхраняване на стойност).
Частно емитираните цифрови валути могат евентуално да създадат предизвикателства за централните банки. По принцип за централните банки свързаните с цифровите валути предизвикателства биха били основно същите като тези, които са свързани с присъствието на конкурентна чуждестранна валута. За глобалната икономика конкуренцията между валутите става причина търсенето и предлагането да определят балансираща цена (обменен курс), която отразява относителната полезност на валутите.
Най-общо, ако обращението на една или повече частно емитирани цифрови валути нарасне до значителни равнища, паричната политика ще бъде засегната по същия начин, както при всяка друга валута. Централната банка (и регулаторните и надзорните органи) ще трябва да наблюдават обменните курсове, платежните системи на такива валути, финансовите пазари на активи, деноминирани в новите валути, и взаимните връзки между пазарите и участниците на пазарите и традиционната финансова система. Това наблюдение ще бъде необходимо за гарантиране на ефективността на импулсите на паричната политика, както и целостта на платежните системи и финансовите пазари с цел запазване на финансовата стабилност и изолиране на системата от сътресения. Освен това пазарите и разплащанията в нови цифрови валути следва да подлежат на всички разпоредби относно мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма и защитата на инвеститорите.
Досега, както подчерта Съветът за финансова стабилност, криптоактивите не създават сериозен риск за финансовата стабилност предвид ограничения си обем и взаимосвързаност. В бъдеще криптоактивите биха могли да засегнат финансовата стабилност, ако увеличат обема си и взаимосвързаността с финансовия сектор.
В крайна сметка централните банки биха могли да приемат ТДР, върху която се основава биткойн, за да емитират държавна цифрова валута. Парите на цифрова основа биха могли да помогнат на централните банки да запазят контрол върху паричните механизми, но може да имат значими последици върху фрагментарното банкиране, което допълнително ще трябва да се проучи.
Регулирането на цифровите валути е отговорност на финансовите регулаторни органи в световен мащаб. Освен тези дългосрочни съображения относно паричната политика, ЕЦБ следва да наблюдава развитието на сцената с криптовалутите и взаимосвързаността между традиционната финансова система и тези пазари. Доколкото пазарните обеми остават сравнително малки и финансовите институции стоят далеч от тези рискови активи, не е необходимо ЕЦБ да се намесва, но трябва да продължи да проявява бдителност по отношение на възможното въздействие върху финансовата стабилност и да предупреждава всички заинтересовани страни за свързаните рискове.
16. Как преценявате взаимодействието между платежните системи и паричната политика? Каква следва да бъде ролята на ЕЦБ като централна емисионна банка във връзка с надзора на централните контрагенти (ЦК)?
Платежните системи са от съществено значение за изпълнението на паричната политика. Централната банка зависи от сигурна и ефикасна платежна система, която е предпоставка за безпрепятствено провеждане на паричната политика и запазване на финансовата стабилност. Следователно, една от основните задачи на Евросистемата е насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи (член 127, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС), а надзорът на ЕЦБ цели гарантиране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ако средствата не се движат безпроблемно между участниците на пазара, може да се получи хаотично поведение на лихвените проценти и да се стигне до отрицателно въздействие върху тяхното формиране. В това отношение, когато платежната система е нефункционираща, засегната е паричната политика. Освен това създаването на системата TARGET от Евросистемата осигури платежна система за целия ЕС, която се използва за сетълмента на операции на централните банки. TARGET стана важно средство за провеждане на паричната политика за Евросистемата и спомогна за създаването на единен паричен пазар в рамките на еврозоната.
По отношение на ролята на ЕЦБ като централна емисионна банка във връзка с надзора на ЦК се предвижда, че при текущия преглед на Регламента за европейската пазарна инфраструктура ще се разгледа необходимостта ЕЦБ да разполага с подходящи правомощия, за да гарантира правилното наблюдение на произтичащите от ЦК потенциални рискове за провеждането на паричната политика и функционирането на платежните системи. Предложението предполага, наред с другите неща, укрепване на ролята на централните банки на ЕС в регулаторната рамка. Това укрепване се налага, първо, заради продължаващото нарастване на концентрацията на централен клиринг и финансов риск в ЦК, което увеличава потенциалното отрицателно въздействие на ЦК върху изпълнението на паричната политика. И второ, излизането на Обединеното кралство от ЕС означава, че много голяма част от деноминираните в евро клирингови дейности в бъдеще ще могат да се извършват извън Съюза.
17. Какви са свързаните с Брексит рискове за финансовата стабилност?
Въздействието на Брексит ще зависи от характеристиките на бъдещите взаимоотношения между Обединеното кралство и ЕС. Тъй като нямаме яснота относно крайния резултат от преговорите, следва да бъдем подготвени за всяка възможност, включително и сценарий за сериозни сътресения. Едно преходно споразумение, съвместимо с насоките на Европейския съвет от декември, очевидно би смекчило прехода. Все още обаче има несигурност относно целия този процес.
От гледна точка на европейския пазар на финансови услуги, ако търговската дейност в Лондон бъде разпокъсана и пренесена на един или няколко европейски или международни пазара, това ще доведе до няколко последици:
Разпокъсването би донесло временни структурни разходи за капиталовия пазар на ЕС поради загубата на икономии от мащаба и мрежа, намалена ликвидност и дълбочина на пазарите. В дългосрочен план обаче тези разходи биха намалели със задълбочаването на заместилите Ситито пазари.
Силните трансгранични връзки между Обединеното кралство и ЕС при предоставянето на финансови услуги означават, че евентуален екстремен случай на неорганизиран Брексит може да създаде значителни рискове за финансовата стабилност. Една проблемна област е тази на договорите за извънборсови деривати и застраховки. По-специално по отношение на ЦК преходът създава несигурност, тъй като не може да се допусне, че членовете на новите клирингови къщи ще са в състояние да балансират без прекъсване предлагането и търсенето. Текущите и новите сделки на пазарите на евро трябва да се извършват или да преминат към упълномощени или признати от ЕС ЦК, които да заместят предишните. Това е сложен процес, който изисква време. В по-широк план съществуват също така опасения относно прехода към нови правила/законови норми.
Няколко мерки обаче могат да намалят несигурността около прехода: ранни съобщения относно бъдещата рамка, временни разрешения, механизми за запазване на придобитите права и/или време за подновяване на всички договори са стъпките, които могат да допринесат за организиран преход.
Много зависи от стратегическите решения на банките, които най-много действат на тези пазари. От съществено значение е засегнатите субекти своевременно да се подготвят за справяне с трудностите по време на прехода и да се адаптират към всички възможни бъдещи сценарии.
Както ЕЦБ, така и НЦБ следва да бъдат готови да се изправят пред прехода и преместването на финансови субекти от Обединеното кралство. Необходими са ясни критерии за третирането на тези субекти (т.е. утвърждаване на вътрешните модели, които те са използвали в Обединеното кралство), а надзорните органи следва да гарантират, че тези преместени субекти не са просто фиктивни дружества, които запазват дейността и ресурсите си в Обединеното кралство.
Ако се направи подходяща подготовка за прехода, не трябва да очакваме значителни дългосрочни последици за финансовата стабилност и икономиката на еврозоната.
18. Как може да се подобри рамката за икономическо управление, и по-специално нейното прилагане? ЕС
При паричния съюз държавите членки се отказват от важни инструменти за стабилизация. Това следва да се компенсира чрез засилване на други механизми за предотвратяване и поемане на сътресения.
• Първо, финансовите пазари преразпределят рисковете в един паричен съюз и увеличават споделянето на риска от частния сектор. Завършването на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари има целта да доведе до интегрирани финансови пазари, които осигуряват ефективно разпределение на ресурсите в ИПС. Те следва да бъдат завършени приоритетно.
• Второ, от съществено значение е да се увеличи устойчивостта на отделните икономики и да се предотвратят различията в конкурентоспособността между членовете на ИПС, които водят до неустойчиви дисбаланси. Това изисква стабилна, добре функционираща рамка за икономическо управление, която да гарантира финансова стабилност. Структурните реформи са важни за осигуряване на сближаване в ЕС, но те са още по-важни за държавите, които споделят една валута, както и за безпроблемното функциониране на Икономическия и паричен съюз.
• Държавите членки трябва да са наясно, че да си част от паричен съюз изисква задълбочена координация на икономическите политики, в съответствие с по-задълбочената интеграция.
Кризата показа, че осигурената от ЕЦБ ценова стабилност, заедно с координираните посредством Пакта за стабилност и растеж (ПСР) публични финанси, не бяха достатъчни за обезпечаване на финансова стабилност в еврозоната. Натрупването на дисбаланси може да застраши финансовата стабилност и да навреди на трансмисионните механизми на паричната политика. Затова бяха предприети съществени реформи на икономическото управление на еврозоната: освен подобряването на Пакта за стабилност и растеж и по-голямата бюджетна координация, беше въведена и рамка за надзор и коригиране на макроикономическите дисбаланси. Процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) има за цел да наблюдава натрупването на дисбаланси и да задейства, когато е необходимо, корективни мерки. Освен това европейският семестър изисква от държавите членки да предприемат мерките, необходими за справяне с основните предизвикателства, и се стреми да координира изпълнението на структурните реформи.
Всички те бяха необходими и полезни за икономическото управление, но има още какво да се направи.
• При фискалните политики има все повече призиви за опростяване на фискалните правила, за да се гарантира по-голяма ангажираност и прозрачно и последователно изпълнение на договорените правила. Това, което е важно, е че Пактът за стабилност и растеж гарантира, че държавите членки натрупват фискални буфери в добри времена. След това договорените фискални правила трябва решително да се прилагат, защото в противен случай държавите членки ще продължат да са уязвими към следващата криза, с оглед на ограниченото фискално пространство в момента.
• Освен това има възможност за подобряване на процедурата при макроикономически дисбаланси, така че тя да стане истински инструмент за ранно предупреждение за натрупването на дисбаланси, който да задейства корективни действия.
• Изпълнението на структурните реформи също се нуждае от подобряване. Държавите членки следва да се ангажират в пълна степен в областта на структурните реформи, което е необходимо за справяне с дисбалансите и поемане на индивидуални отговорности.
• Държавите членки трябва да изпълнят своите ангажименти, а европейският семестър следва да осигури рамката за подходяща координация и последователност на структурните реформи, за да може да се поемат евентуалните странични ефекти. В това отношение гарантирането на съгласуваност между отделните препоръки и препоръките за еврозоната може да засили устойчивостта на паричния съюз.
Структурните реформи са от съществено значение за повишаване на устойчивостта на паричния съюз и за поддържането на високи равнища на дългосрочен устойчив растеж и заетост. Те отключват потенциалния растеж и като се справят с препятствията пред инвестициите, създават среда, която насърчава инвестициите. Освен това структурните реформи са основният механизъм за намаляване на риска в паричния съюз и те ще спомогнат за изграждането на необходимото политическо доверие за осъществяване на допълнителен напредък в други реформи, които са необходими за задълбочаването на ИПС.
Всички тези действия ще допринесат за повишаване на устойчивостта на отделните икономики и на еврозоната като цяло спрямо неблагоприятни сътресения. Въпреки това дори и най-гъвкавите и ефективни пазари нямат капацитета изцяло да поемат много големи сътресения. Еврозоната се нуждае от подходяща предпазна мрежа и точно към това се стреми настоящият дебат относно укрепването на ЕМС (вж. въпроса, свързан с ЕМС).
В дългосрочна перспектива еврозоната би имала полза от по-добра координация на фискалните политики и капацитета за изпълнение на подходяща комбинация от политики в еврозоната. В това отношение би бил полезен един инструмент за фискална стабилизация, с цел да се спомогне за справянето с големи сътресения, без да трябва да се разчита изключително на ЕЦБ за целите на стабилизирането. Концепцията би трябвало да отговаря на опасенията, свързани с моралния риск, така че поставянето на достъпа до този капацитет като условие за изпълнение на ангажиментите за структурни реформи и спазване на фискалните правила би могло да осигури подходящи стимули за стабилни икономически политики.
На срещата на върха на държавите от еврозоната през декември 2017 г. държавните и правителствените ръководители взеха решение да дадат приоритет на дискусиите относно банковия съюз и бъдещето на ЕМС, с оглед на вземането на първия набор от решения през юни. Същевременно се очаква дискусиите да продължат по други въпроси с дългосрочна перспектива. Сега, когато икономическите перспективи се подобриха, е моментът за разсъждения върху икономическото управление на ИПС, за да се осигури неговата устойчивост преди настъпването на кризи.
19. Какво е мнението Ви относно текущия дебат за постоянно високото равнище на публичния дълг в еврозоната?
Кризата доведе до значително влошаване на публичните финанси в ЕС и в еврозоната, тъй като правителствата позволиха увеличаване на дефицитите, за да подпомогнат икономиката, но и защото имплицитни задължения от банковия сектор на някои държави членки се материализираха в баланса на публичния сектор. Инвеститорите изразиха безпокойство относно устойчивостта на публичния дълг в някои държави и в резултат на това някои финансови пазари в еврозоната се разпокъсаха на национално равнище.
Бяха предприети мерки, за да се предотврати ново възникване на подобна ситуация, включително създаването на банковия съюз (както беше споменато по-горе) и провеждането на значителни реформи, насочени към засилване на бюджетната дисциплина и подобряване на координацията на икономическите политики. В резултат на тези усилия ЕС е един от регионите, в които беше постигната най-голяма фискална консолидация, независимо от скромното възстановяване, и държавите членки успешно излизат от процедурата при прекомерен дефицит. През следващите години се очаква за всички държави членки да се прилага превантивната част на Пакта за стабилност и растеж. Усилията за консолидация доведоха до устойчива низходяща тенденция на съотношението на дълга към БВП в еврозоната.
Тази положителна обща тенденция обаче крие важни различия между държавите членки. В това отношение от първостепенна важност е да се използва настоящата положителна икономическа среда за натрупване на фискални буфери. Това важи по-специално за силно задлъжнелите държави членки, които трябва да възприемат подходящ курс към консолидация в съответствие с цикличната си ситуация. Фискалните политики следва да създават достатъчно фискално пространство в периодите на икономически подем, за да противодействат на неблагоприятните сътресения, когато те настъпят. В противен случай еврозоната ще продължи да е уязвима към бъдещи икономически спадове. Това означава, че държавите членки трябва да изпълнят своите отговорности съгласно Пакта за стабилност и растеж.
Това не означава, че няма възможност за подобряване на фискалната рамка в еврозоната в средносрочен план. Има все повече призиви за опростяване на фискалните правила и за основаване на препоръките в областта на фискалната политика върху наблюдавани показатели под контрола на правителството, които да отразяват споделеното разбиране за цикличната ситуация. Това би увеличило ангажираността към фискалните правила и би улеснило тяхното последователно прилагане.
И накрая, не трябва да забравяме, че растежът продължава да бъде от съществено значение за устойчивостта на публичните финанси. В това отношение структурните реформи, които отключват потенциалния растеж и повишават конкурентоспособността на еврозоната, ще спомогнат за управлението на настоящия размер на дълга, натрупан след кризата, като допринесат за дългосрочен устойчив растеж и заетост.
20. Как оценявате последните промени във валутния курс USD/EUR?
Макар валутният курс сам по себе си да не е част от мандата на ЕЦБ (който е съсредоточен върху стабилизирането на инфлацията на потребителските цени), той със сигурност е една от финансовите цени, които банката внимателно наблюдава в оценката си на макроикономическата перспектива, която от своя страна е ключов фактор за нейните решения в областта на паричната политика.
Неотдавнашното поскъпване на еврото (18% през последната година) не е необичайно в исторически план: има няколко случая на подобно или дори по-рязко поскъпване след въвеждането на единната валута. Поскъпването на еврото е свързано с преоценка на перспективите на паричната политика от участниците на пазара с оглед на положителните макроикономически развития в еврозоната, както и на очакваното намаляване на покупките на активи от страна на ЕЦБ. До голяма степен това неотдавнашно поскъпване на номиналния ефективен валутен курс на еврозоната отразява положителни тенденции, като например подобряване на икономическите перспективи и повишаване на доверието на пазара, в контекста на излишъка по текущата сметка, и следователно това движение е свързано с подобряването на основните показатели. Очевидно се очаква това поскъпване да има известен ограничителен ефект върху износа и инфлацията. Ако обаче тенденцията на поскъпване продължи или е твърде рязка, тя би могла да има по-голямо въздържащо въздействие върху растежа и инфлацията, което ще затрудни ЕЦБ да постигне своята цел за инфлацията. Във всеки случай ЕЦБ следва да продължи да проявява бдителност по отношение на развитието при валутните курсове и непрекъснато да прави оценка на свързаните с тях предизвикателства по отношение на ценовата стабилност.
21. Как оценявате постиженията на Г-20? Какво е мнението Ви за настоящото равнище на координация между основните централни банки?
Г-20 се оказа ключов форум за подобряване на международното икономическо сътрудничество и за насърчаване на отворена и интегрирана глобална икономика. Има две области, в които Г-20 е бил особено ефективен. От една страна, Г-20 подобри устойчивостта на глобалната финансова система, като даде мандат на Съвета за финансова стабилност (СФС) да разработи всеобхватен пакет от реформи, по-специално за справяне с проблема на моралния риск във връзка с банките от системно значение. От друга страна, и в сътрудничество с ОИСР, Г-20 изигра важна роля в борбата срещу отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари, като стартира набор от мерки за справяне със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и за улесняване на автоматичния обмен на фискална информация. Понастоящем Г-20 е изправен пред нови предизвикателства, като например вземане под внимание на финансовите иновации във финансовата система (FinTech) и данъчното облагане, което е доказателство, че неговата роля по отношение на общата координация продължава да е все така актуална.
Централните банки могат да допринасят за стабилността на валутните курсове, като внимателно съобщават предварително своята позиция по паричната политика, което се подобри през последните години чрез „насоки“. В този смисъл е много добре, че комюникетата на Г-7 и Г-20 продължават да отразяват неблагоприятните последици от прекомерната нестабилност и неконтролираните движения на валутните курсове върху икономическата и финансовата стабилност, както и ангажимента на органите на държавите да се въздържат от конкурентни девалвации и от използването на валутните курсове за целите на конкуренцията. ЕЦБ следва да е в постоянна връзка с централните банки, отговарящи за другите валути. Съществува обаче ограничена възможност за участие в по-широка координация на паричната политика в световен мащаб, тъй като централните банки имат национални мандати. При все това считам, че през последните години наблюдавахме сравнително задоволителна степен на сътрудничество между основните централни банки в напредналите икономики, което например личи от безпроблемната им комуникация относно валутните курсове, тяхната позиция по отношение на проглобалната стабилност и осигуряването от тяхна страна на ликвидност в чуждестранна валута. Считам, че тази координация е приветствана и следва в бъдеще да бъде засилена.
В. Финансова стабилност и надзор
22. Как можем да се справим с наследството от кризата под формата на високи равнища на размера на необслужваните кредити (НОК), както и с рисковете при потока от такива кредити?
Макар и концентрирани в конкретни банки, НОК вероятно са най-голямото предизвикателство, пред което понастоящем е изправена финансовата система на еврозоната, тъй като те подкопават доверието в европейските банки. НОК тежат на балансите на банките, не само като пречат на тяхната потенциална доходност, но и като ограничават тяхната възможност за отпускане на кредити. Според Европейския банков орган (ЕБО) от 2014 г. насам НОК намаляват, но както съотношението, така и размерът продължават да са високи (около 800 млрд. евро).
Трите най-значими аспекта, които трябва да бъдат взети под внимание при разглеждането на НОК, са прозрачност, правилна оценка и подходящо формиране на провизии. В този смисъл предложените наскоро от ЕЦБ и Комисията мерки са в правилната посока.
Необходим е поетапен подход, съчетан с непрекъснат натиск от надзорните органи (например ЕНМ), за увеличаване на провизиите и за продажба на необслужваните активи, наред с подобряване на регулаторната рамка в някои държави, така че да се улесни възстановяването на гаранциите и продажбата на необслужвани кредити и на активите, придобити поради неизправност на длъжниците, да стане по-ефективна. Също така може да се наложи при скоростта на процеса да се вземе предвид нивото на капитала на банките, както и способността им да набират средства на пазарите.
Справянето с НОК изисква цялостен подход, както е посочено в заключенията на Съвета ЕКОФИН от юли 2017 г. относно План за действие на ЕС за справяне с необслужваните кредити в Европа. Той обхваща широк набор от мерки – от пруденциални предпазни механизми до разпоредби относно несъстоятелността или развитието на вторичните пазари.
23. Как оценявате високото равнище на активи от ниво 1 и ниво 2 в балансите на много банки? Подходящо ли са взети предвид тези активи в настоящата надзорна рамка?
Ключът за адекватното управление и надзор на дадена банка е в наличието на подходяща информация относно истинската стойност на нейните активи. Колкото по-голяма е липсата на точност в това отношение, толкова по-сложно и по-ненадеждно е оценяването на нейната платежоспособност.
Следователно активите от ниво 1 и ниво 2, които нямат редовни цени на пазара и чиято стойност трябва да бъде изчислена въз основа на други показатели или сложни математически модели, представляват предизвикателство за работата на счетоводителите, надзорните органи и ръководителите на банките.
Точно затова при рамката, предвидена от СФС, за определяне кои банки да се считат като банки от системно значение в световен мащаб (банки от системно значение), се взема под внимание обемът на този вид активи като един от основните елементи за уточняване на степента на сложност на дадена банка. Въз основа на тази класификация, банките от системно значение са предмет на по-строги изисквания за платежоспособност и преструктуриране.
Във всеки случай изглежда съществува съмнителна тенденция тези активи автоматично да бъдат заклеймявани и да се считат за „проблемни активи“, като например НОК, преструктурираните заеми или активите, придобити поради неизправност на длъжниците.
Въпреки това тези активи трябва по подходящ начин да се вземат предвид от надзорните органи. На първо място, трябва да сме сигурни, че активите от ниво 1 и ниво 2 се идентифицират правилно и се класифицират в балансите на банките. Второ, надзорните органи трябва да наблюдават подходящото оценяване на двата вида активи. Това се отнася най-вече за големите и сложни банки. Подобно на подхода при НОК, банковите надзорници трябва се уверят, че банките оценяват правилно активите или отразяват възможно най-бързо подценяването в отчета за приходите и разходите.
24. Какво мислите за регулирането на паралелните банкови субекти?
Небанковото финансиране предоставя алтернатива на банковото финансиране и помага за подкрепата на реалната икономика. Паралелната банкова система е източник на диверсификация при предлагането на кредити, но може да се превърне и в източник на системен риск, пряко или косвено чрез взаимосвързаността ѝ с банките. Важно е да се обърне внимание на тези рискове и да се въведат подходящи мерки на политиката за тяхното избягване и гарантиране на прозрачност на паралелните банкови субекти. Колкото по-прозрачни са тези рискове, толкова по-точно ще бъде определянето на тяхната цена.
Беше постигнат голям напредък в това отношение. От самото си създаване през 2009 г. СФС работи за превръщането на небанковата кредитна дейност в устойчиво финансиране, основано на пазара. Освен това през 2013 г. Комисията публикува съобщение, в което очертава редица приоритети, като например прозрачност на паралелната банкова система и създаване на нормативна уредба за фондовете на паричния пазар (ФПП). Фондовете на паричния пазар предоставят краткосрочно финансиране на финансовите институции, предприятията и правителствата. На 20 юли 2017 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета относно фондовете на паричния пазар, с няколко мерки, които целят намаляване на уязвимостта на ФПП към масовото изтегляне на инвеститорите.
Във всеки случай, предвид значението на паралелната банкова система за макрофинансовата стабилност, тя трябва да продължи да бъде внимателно наблюдавана.
25. Считате ли, че рамката за преструктуриране работи ефективно предвид случаите с „Банко популар“, „Банка популаре ди Венеция“ и „Венето банка“?
Неотдавнашните случаи показват, че европейската рамка за преструктуриране, създадена през 2014 г. чрез приемането на Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ДВПБ) и Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (РЕМП), работи ефективно.
Конкретен пример за това е неотдавнашното преструктуриране на „Банко популар“ миналия юни. На 6 юни 2017 г., след като ЕЦБ определи, че шестата по големина банка в Испания е проблемна или има вероятност да стане проблемна, Единният съвет за преструктуриране успя да приеме схема за преструктуриране (която беше одобрена от Европейската комисия и изпълнена от FROB, испанският изпълнителен орган за преструктуриране) и извърши продажбата на групата на жизнеспособен купувач. Като направи това, той изпълни своя мандат за защита на финансовата стабилност, за гарантиране на ключови функции и избягване на използването на парите на данъкоплатците. Сутринта на 7 юни офисите на „Банко популар“ отвориха, както обикновено, без да бъде похарчен нито цент публични средства и без отражение върху финансовите пазари и широката общественост, въпреки че органът за преструктуриране използва своите извънредни правомощия за обезценяване и преобразуване на акции, инструменти на допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред.
Този първи опит за преструктуриране в рамките на банковия съюз беше последван от други случаи в Италия, при които органите в цяла Европа работеха заедно и си сътрудничеха тясно при прилагането на законодателството на ЕС.
На 23 юни 2017 г. ЕЦБ обяви, че „Банка популаре ди Венеция“ и „Венето банка“ са проблемни или има вероятност да станат проблемни, а Единният съвет за преструктуриране взе решение, че предприемането на действия по преструктуриране не е обосновано от обществения интерес за тези банки. В резултат на това дейността на банките беше преустановена чрез ликвидация в съответствие с процедурите по обявяване в несъстоятелност на Италия.
И накрая, бихме могли да споменем и последните случаи с ABLV в Латвия и нейното дъщерно предприятие в Люксембург. На 23 февруари те бяха обявени за проблемни или евентуално проблемни и дейността им беше преустановена чрез ликвидация съгласно националното законодателство.
Въпреки постигнатия огромен напредък в изграждането на банковия съюз, от тези случаи трябва да се извлекат поуки. Първо, разпоредбите относно несъстоятелността могат да бъдат хармонизирани още повече, тъй като те са алтернативата на преструктурирането, което, точно обратното, се извършва съгласно обща рамка на ЕС. Второ, необходимо е също така да се укрепи рамката за преструктуриране с цел справяне с кризите с ликвидността, в идеалния случай чрез инструменти и процедури, които следва да бъдат прости, бързи и достатъчно надеждни. Трябва да продължи и работата по подпомагане на процеса за планиране на преструктурирането, не на последно място чрез определянето и наблюдението на МИПЗ за всички субекти (като винаги се отчитат конкретните обстоятелства на всяка група), разработване на стратегии за преструктуриране или наблягане върху събирането на своевременна и актуализирана информация. Текущото реформиране на ДВПБ осигурява възможност за включване на определени основни елементи в настоящата система, така че в крайна сметка европейската рамка за преструктуриране да стане още по-силна и стабилна.
25. Какво мислите за възможните стъпки към завършване на банковия съюз с европейска схема за гарантиране на депозитите и предпазен механизъм, включително необходимото прилагане на съществуващото законодателство за банковия съюз и текущата работа по отношение на споделянето и намаляването на риска?
Завършването на банковия съюз, наред със съюза на капиталовите пазари, са приоритет за Икономическия и паричен съюз. При липсата на споделяне на фискалния риск, финансовият съюз става още по-важен за поемането на сътресения. Освен това създаването на равнопоставени условия на конкуренция за банките в банковия съюз ще допринесе за финансовата стабилност и за безпрепятствено провеждане на паричната политика.
Както беше споменато по-горе, след кризата вече са проведени съществени реформи, с преосмисляне на регулирането на банковия сектор и създаването на Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. В резултат на това днес банките са по-добре капитализирани и съществено по-устойчиви, с по-добри коефициенти на платежоспособност, ликвидност и ливъридж.
През юни Съветът на ЕС се договори за пътна карта, с оглед на приключване на изграждането на банковия съюз. Тази пътна карта включва мерки за намаляване и споделяне на рисковете в банковия сектор. В момента се работи за проучване на най-подходящата последователност на тези мерки и за привеждане в действие на пътната карта, както беше поискано на срещата на върха на държавите от еврозоната през 2017 г. Държавите членки следва да вземат решение до каква степен мерките за намаляване и споделяне на риска следва да се изпълняват успоредно или последователно.
Със законодателните предложения на Комисията от ноември 2016 г. се постига значителен напредък по мерките за намаляване на риска, предвидени в пътната карта, от които два елемента (йерархията на кредиторите и МСФО 9) вече бяха ускорени. Текат преговори относно другите елементи от този пакет. Необслужваните кредити (НОК) продължават да са основното предизвикателство в европейския банков сектор. Необходимо е да се справим с наследството от кризата и да предотвратим бъдещо натрупване на НОК.
Оценката на Европейската комисия, споделяна и от други институции, е, че рисковете в банковия сектор са намалели значително и че сега е моментът за пристъпване към обезпечаване на двата липсващи елемента на банковия съюз: Европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и общия предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране.
ЕСЗД е третият стълб на банковия съюз и като такъв е най-голямата слабост в неговата структура. Една истинска схема за застраховане на депозитите би осигурила равнопоставени условия на конкуренция в банковия съюз и би насърчила по-голяма финансова интеграция. Сега, когато надзорът и преструктурирането на банките са централизирани, осигуряването за вложителите на една и съща гаранция, независимо от местоположението им, би балансирало отговорността и задълженията в банковия съюз. В стремеж за постигане на консенсус, Комисията предложи прагматичен курс на действие, с постепенно въвеждане на ЕСЗД. В това преразгледано предложение първата фаза на презастраховане не води до никакво споделяне на риска и това следва да улесни бързото въвеждане на схемата.
По отношение на общия предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, вече има политическо споразумение за въвеждането му най-късно до края на преходния период. В пътната карта се предвижда възможността той да заработи преди това и при условие за постигане на напредък по мерките за намаляване на риска. Налице е широк консенсус, че Европейският механизъм за стабилност би бил подходящ за случая. Бързият напредък при общия предпазен механизъм е важен за надеждността на Единния механизъм за преструктуриране.
Понастоящем има чудесна възможност за изграждане на истински банков съюз, който да осигурява равнопоставени условия на конкуренция за европейските банки и да увеличава тяхната устойчивост преди настъпването на кризи. Мерките за намаляване на риска ще спомогнат за осигуряване на необходимия консенсус с цел постигане на напредък по отношение на споделянето на риска. Същевременно мерките, чрез които се споделят рисковете, допринасят и за тяхното намаляване. Държавите членки са изправени пред предизвикателството да вземат решение относно най-подходящата последователност. На края на процеса, един истински банков съюз ще спомогне за запазване на финансовата стабилност и като последица ще допринесе за безпрепятственото провеждане на паричната политика.
26. Какво още липсва за задълбочаване на ИПС?
Когато беше създадена еврозоната, допускането беше, че ценовата стабилност, заедно с координираните чрез Пакта за стабилност и растеж фискални политики, ще гарантират макроикономическа стабилност в паричния съюз. Не съществуваха достатъчно механизми за предотвратяване на разликите в конкурентоспособността, което доведе до натрупването на неустойчиви дисбаланси в еврозоната, финансирани основно с краткосрочен дълг.
При проявата на тези дисбаланси отделните членове на еврозоната не разполагаха с валутни курсове като механизъм за корекция. Липсата на гъвкавост на пазара на труда и на продуктовите пазари доведе до значителни разходи във връзка със заетостта и продукцията. Освен това финансовата разпокъсаност в еврозоната и опасенията за реденоминация възпрепятстваха трансмисионния механизъм за провеждане на единната парична политика, така че условията на финансиране за икономическите субекти бяха определяни от държавата, в която те се намират.
Макар проведените по време на кризата реформи да подобриха значително устойчивостта на ИПС, трябва да бъдат положени още усилия, ако искаме ИПС да е подходящо подготвен за следващата криза. Задълбочаването на ИПС води до реформиране на неговата структура, с цел да се увеличи неговата устойчивост и да му се осигурят необходимите механизми, на първо време, за предотвратяването на сътресения, а след това – за коригирането им при тяхното възникване.
Предотвратяването на кризи води до намаляване на рисковете в паричния съюз. Първо, във финансовия сектор, в който вече са проведени значителни реформи. Второ, в икономиките на държавите членки, където е необходимо да се гарантира тяхната устойчивост чрез подходящи структурни реформи, които предотвратяват различия в конкурентоспособността. Структурните реформи са основният механизъм за намаляване на риска в ИПС. В допълнение към насърчаването на реално сближаване, структурните реформи ще отключат потенциалния растеж и ще подкрепят устойчивите работни места и икономическия растеж.
Дори ако бъде постигнато пълно сближаване, еврозоната не би могла да предотврати всички макроикономически сътресения. Следователно са необходими и инструменти за управлението на кризи.
Финансовият съюз може да насърчи споделянето на риска от частния сектор. За насърчаването на финансовата интеграция са необходими както съюзът на капиталовите пазари, така и банковият съюз. Необходими са общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и европейска схема за застраховане на депозитите, с цел възползване от един истински банков съюз (вж. предишния въпрос).
Освен това има все повече призиви за създаването на капацитет за макроикономическа стабилизация на еврозоната с цел оказване на подкрепа за противодействие на сериозни сътресения, които затрудняват националните автоматични стабилизатори. Предлагащите предвиждат това като допълнение към националните фискални стабилизатори, в случай на сериозно неблагоприятно сътресение. Този капацитет може да бъде използван и за подкрепа на дадена подходяща фискална позиция, като по този начин се допринася за прилагането на целесъобразна комбинация от политики в еврозоната и се намалява прекаленото разчитане на паричната политика за стабилизацията. Ако този капацитет за стабилизация бъде въведен, при прилагането му следва да бъдат надлежно отчетени проблемите, свързани с моралния риск, и да бъдат предвидени стимули за стабилни икономически политики, включително устойчиви публични финанси или провеждането на структурни реформи, осигуряващи реално сближаване и увеличаващи устойчивостта на отделните икономики.
И накрая, укрепването на ИПС, както е описано по-долу, би засилило способността на ИПС да запазва финансовата стабилност.
Всички тези реформи ще доведат до по-тясна интеграция на икономиките от еврозоната, което ще изисква прехвърляне на суверенитет. Това прехвърляне на суверенитет трябва да се придружава от подходяща демократична отчетност, с по-голяма роля на националните парламенти и на Европейския парламент.
27. Как виждате предизвикателството за ЕЦБ, ако Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) бъде трансформиран в Европейски паричен фонд (ЕПФ)?
След създаването си през 2012 г., Европейският механизъм за стабилност изигра решаваща роля за запазване на финансовата стабилност в еврозоната. Заедно с предшественика си ЕИФС (създаден през 2010 г.), той предостави финансова помощ на пет държави членки. След пет години ръководителите дадоха ясен мандат за обсъждане на бъдещето на институцията. Съществува възможност за разработване на цялостна предпазна мрежа за еврозоната. Европа следва да разполага с необходимите инструменти и капацитет за управлението на кризи, като същевременно остане отворена за участието на МВФ.
От чисто институционална гледна точка, ЕМС принадлежи към рамката на ЕС. Това ще засили неговата демократична отчетност. Ако това обаче изисква промяна на Договорите, преговорите биха могли да са продължителни. Междувременно не бива да се губи възможността за засилване и укрепване на институцията с оглед на своевременното ѝ включване в общностната рамка. ЕМС, като институция за управлението на кризи, следва да бъде подходящо обезпечен, за да изпълнява своята роля.
Очевидно като цяло има съгласие, че ЕМС би бил подходящ източник на финансиране за общия предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране.
Очаква се също така в бъдеще ЕМС да играе по-голяма роля в програмите за финансова помощ, особено при разработването и наблюдението им, в сътрудничество с Комисията.
Що се отнася до взаимодействието му с ЕЦБ, на първо място следва да имаме предвид, че ЕЦБ и ЕМС имат различни мандати. Основната цел на ЕЦБ е да гарантира ценова стабилност в еврозоната, докато ЕМС е фискална институция, която отговаря за запазване на финансовата стабилност в еврозоната, като предоставя финансова подкрепа, при определени условия, на държави от еврозоната. Тези мандати се допълват: докато ценовата стабилност е необходимо условие за постигането на финансова стабилност, финансовата стабилност, от своя страна, спомага за безпрепятственото провеждане на паричната политика. Един засилен ЕМС, който е по-добре обезпечен за запазване на финансовата стабилност, следва да подкрепя способността на ЕЦБ да изпълнява своя мандат.
На последно място, от ЕМС не се очаква да се превърне в парична институция. Макар да разбираме сходствата между ЕМС и ролята на Международния валутен фонд, може да е препоръчително в бъдеще да се избягва всяко възможно объркване, като той бъде преименуван на Европейски паричен фонд. Има много алтернативни наименования, които биха могли да опишат подходящо характера на тази институция, но държавите членки трябва да вземат окончателното решение.
28. Какво мислите за необходимостта да се гарантира строго разделение между паричната политика и банковия надзор и какви според Вас са реформите, които биха засилили и благоприятствали едно такова разделение? Какво е мнението Ви за настоящата институционална структура на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) в рамките на ЕЦБ във връзка с конкретните му постижения в областта на макропруденциалния надзор?
Настоящата структура изглежда работи добре. Поемането от ЕЦБ на правомощията за надзор на кредитните институции беше извършено по начин, при който изцяло се зачита нейната независимост във връзка с изпълнението на функциите ѝ в областта на паричната политика. Когато през 2014 г. на ЕЦБ беше възложен пруденциалният надзор на кредитните институции, се считаше, че като централна банка на еврозоната, тя разполага с най-добри възможности за изпълнението на тези нови задачи поради своя обширен експертен опит по въпросите на макроикономическата и финансовата стабилност. В действителност, в много държави членки централните банки също отговарят за банковия надзор.
С цел да се гарантира строго разделение между двете правомощия, беше приета цялостна правна рамка (Регламента за ЕНМ, Решение на ЕЦБ относно прилагането на разделение между функцията, свързана с паричната политика, и надзорната функция на Европейската централна банка, създаване на група за посредничество, изменение на вътрешните правила, правила за поверителност при обмена на информация и професионалната тайна), така че всяка от тези функции на политиката да се изпълнява в съответствие с нейните конкретни цели. Освен това вътрешната организация на ЕЦБ гарантира, че служителите, които участват в изпълнението на надзорни задачи, са организационно отделени от служителите, които участват в други задачи, и подлежат на отделни механизми за докладване. За свързаните с ЕНМ въпроси бяха създадени нови процедури за гарантиране на гъвкав и независим процес при вземането на решения по въпроси на надзора (т.е. процедура при липса на възражения). И накрая, що се отнася до отчетността, от ЕЦБ се изисква да се отчита на Европейския парламент и на Съвета за това как спазва разделението на двете функции. Може да има възможност за допълнително уточняване в някои области, като например функционирането на споделените услуги в рамките на ЕЦБ или процеса на вземане на решения, но като цяло системата работи добре в настоящата правна рамка. Във всеки случай ефективното разделение между паричната политика и надзорните функции не следва да възпрепятства, когато това е възможно и желателно, извличането на всички ползи, които се очакват в резултат на съчетаването на тези две функции на политиката в една институция.
Що се отнася до ЕССР, от самото си създаване той работи безпроблемно. До голяма степен успехът му се дължи на подкрепата на ЕЦБ на всички равнища. Макропруденциалната политика е основен въпрос за централните банки и следователно ЕЦБ следва да продължи ръководната си роля в ЕССР. ЕССР общо взето е добре функциониращ орган, който не изисква големи политически промени, а целенасочено прецизиране на структурата. Неговата настояща структура и състав обаче отразяват институционалната рамка от времето на неговото създаване, която оттогава насам се е развила много. Една от основните промени е въвеждането на Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Сътрудничеството между ЕССР и тези институции следва да се засили предвид потенциалното значение на тяхната задача за макропруденциалната политика.
29. Какво мислите за структурната реформа на банковия сектор във връзка с институциите, които са твърде големи или взаимосвързани, за да бъдат оставени да фалират?
Съветът за финансова стабилност (СФС), в тясно сътрудничество с Базелския комитет на банковите надзорници, вече разработи набор от критерии за определяне на банките от системно значение. Съгласно тези критерии в момента има тридесет кредитни институции, групирани в пет групи (макар че петата група понастоящем е празна) според тяхната конкретна степен на системно значение в световен мащаб, с увеличаващи се изисквания за общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ). В допълнение към това, Директивата на ЕС за капиталовите изисквания съдържа набор от критерии за определяне на други системно значими институции (т.е. банки, чийто фалит би могъл да има системни последици за финансовата стабилност и реалната икономика на една или повече държави членки), които подлежат също така на допълнително капиталово изискване. И накрая, съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране за банките се предвижда въвеждането на условия във връзка с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ), като се отчита размерът и сложността на банката.
Изискванията за ОКЗП и МИСКПЗ са значителна стъпка напред за справяне с проблемите от типа „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“. Целта ѝ е гарантиране на ефективното и надеждно прилагане на инструмента за споделяне на загуби, избягвайки използването на пари на данъкоплатците.
Г. Функциониране на ЕЦБ и демократична отчетност и прозрачност
30. Какъв ще бъде личният Ви подход към социалния диалог в ЕЦБ?
Напоследък проблемите с персонала на ЕЦБ и нейната политика в областта на заетостта стават по-видими. С разширяването на ролята на ЕЦБ все по-голямо значение в контекста на социалния диалог в ЕЦБ придобиват някои свързани с управлението на човешките ресурси въпроси. По мое мнение би било много хубаво да се подобри допълнително сътрудничеството с представителите на служителите и профсъюзите, с цел съвместна работа за непрекъснато подобряване на положението по някои въпроси, като например: модела за осигуряване на ресурси, запазване на висококачествените стандарти на труд и компенсации след пенсиониране. Въз основата на някои принципи като прозрачност, партньорство и взаимно уважение, социалният диалог би могъл да доведе до конкретни подобрения за всички. Представителите на служителите следва да бъдат своевременно информирани и консултирани по всички въпроси, които са от значение за тях. Освен това на равнището на ЕСЦБ/Евросистемата, ЕЦБ поддържа ползотворен диалог с представителите на служителите, който следва да се запази при тези области, в които решенията на органите за вземане на решения на ЕЦБ могат да окажат въздействие върху условията на труд в централните банки.
31. Какви заключения правите от съпоставянето на политиките за прозрачност, следвани от ЕЦБ и останалите основни централни банки (Федералният резерв, Английската централна банка и др.)?
Днес прозрачността и добрата комуникация са от решаващо значение за провеждането на паричната политика, с цел предаване на свързана с политиката информация на финансовите пазари и на обществеността, така че посоката на паричната политика да може да бъде добре разбрана и да бъде предвидима. По-доброто разбиране от страна на обществеността прави паричната политика по-надеждна и ефективна. Не на последно място, прозрачността е един от основните елементи на доброто управление.
Политиките на прозрачност, следвани от Федералния резерв и Английската централна банка, от една страна, и от ЕЦБ, от друга страна, естествено са различни заради различното естество на тези институции, както и заради разнообразния контекст, предизвикателства и определящи фактори, пред които те са изправени. Един от тези важни аспекти е сложността на многонационалното естество на Евросистемата, в сравнение с някои други органи на паричната политика. Това обаче не означава, че стандартите за прозрачност на ЕЦБ са по-ниски от тези на нейните партньори. Напротив, напоследък стандартите за прозрачност на ЕЦБ бързо и силно се повишиха. Следва да се признаят съществените усилия, положени през последните години от страна на ЕЦБ за засилване на прозрачността. Публикуването на отчетите от заседанията за паричната политика и оповестяването на дневния ред са само някои от примерите за това. В този смисъл потвърденият и категоричен ангажимент на ЕЦБ за преразглеждане, коригиране и актуализиране на нейната рамка за прозрачност естествено е от първостепенна важност и следва да се подкрепя.
32. Какво мислите за отчетността на ЕЦБ пред Европейския парламент и необходимите стъпки за подобряването ѝ, особено в контекста на тримесечните диалози по въпросите на паричната политика с комисията по икономически и парични въпроси (ECON)? Според Вас какви мерки и бъдещи реформи биха засилили демократичната отчетност на ЕЦБ пред Европейския парламент?
Отчетността гарантира, че ЕЦБ действа в съответствие със своя мандат. Тя е необходим елемент за постигането на независимост, която е от съществено значение, за да може ЕЦБ да изпълнява този мандат без намеса. Мандатът на ЕЦБ е даден пряко от гражданите на ЕС в момента на ратифицирането на Договорите и следователно, от демократична гледна точка, ЕЦБ отговаря за своите действия пред гражданите на ЕС и техните пряко избрани представители, присъстващи тук, в Европейския парламент.
С годините ЕЦБ разработи стабилна и цялостна рамка за отчетност. Изслушванията на председателя на всеки три месеца тук, в комисията ECON, множеството различни въпроси на членове на ЕП, изпратени до ЕЦБ, относно нейните основни политики и дейности, изслушванията на други членове на Изпълнителния съвет по конкретни теми, публикуването и представянето на годишния отчет на ЕЦБ, както и последващите действия по свързаната резолюция на Европейския парламент, честата размяна на мнения между председателя на ЕП и председателя на ЕЦБ и многото изисквания за отчетност, съдържащи се в Регламента за ЕНМ, са само част от примерите, които показват дълбочината и значимостта на отчетността на ЕЦБ пред Европейския парламент.
В този контекст тримесечният диалог по въпросите на паричната политика е съществен инструмент за предоставяне на прозрачност за гражданите на ЕС и техните представители относно вземаните от ЕЦБ решения за паричната политика, особено когато решения като тези за насоките или стратегията за прекратяване на неконвенционалната парична политика са подложени на по-голям контрол. Считам, че настоящото високо равнище на взаимодействие показва, че това е много полезно начинание, при което членовете на ЕП не се колебаят да задават критични въпроси, нито пък представителите на ЕЦБ избягват да предоставят възможно най-много информация и обосновка. Освен това, избраните от комисията ECON теми и техният анализ чрез информационни документи, предварително изготвени от експерти по паричните въпроси, осигуряват добра основа за провеждане на изслушванията, което позволява на членовете на ЕП да участват с ЕЦБ в много по-широки дискусии относно икономическата политика като цяло.
Както и при други политики на ЕС, ЕП осигурява основен механизъм за взаимозависимост и взаимоограничаване, който трябва да бъде запазен и гарантиран. В бъдеще рамката за отчетност следва да продължи да бъде ефективна и адаптирана към новите потребности и предизвикателства чрез разширяване на взаимодействието, ако това е необходимо. В случая с диалога по въпросите на паричната политика, тези взаимодействия следва да целят гарантиране, че стратегията на ЕЦБ е добре разбрана, правилно насочена и успешно и ефективно изпълнявана. Това би могло да се допълни със специални тематични подсесии по конкретни въпроси, което ще позволи по-задълбочен анализ и обсъждане на някои области от особен интерес. Накратко, взаимоотношенията между ЕЦБ и Европейския парламент, нейният основен партньор по отношение на отчетността, трябва да останат близки и стабилни.
33. Кои считате, че са най-важните рискове и предизвикателства пред ЕЦБ на сегашния етап?
Въпреки въведените през последните години извънредни нестандартни мерки, прогнозата за инфлацията в еврозоната за следващите няколко години продължава да е под референтната стойност от 2%. Това положение обосновава извършването на непрекъсната преоценка на икономическите и паричните условия в еврозоната и на последиците от досега въведените мерки. Междувременно ЕЦБ също така трябва да е бдителна относно всякакво евентуално ненужно натрупване на финансови рискове в настоящата среда на много ниски лихвени проценти и нерестриктивни парични и финансови условия.
В перспектива остават някои важни предизвикателства за паричната политика в еврозоната. С някои от тях ще се сблъскаме сравнително скоро, докато други са с по-дългосрочен характер. В краткосрочен план и доколкото инфлацията показва устойчиво адаптиране към своята цел, ЕЦБ ще трябва да прецени как да нормализира позицията по своята парична политика. Това включва както покупките на активи по ПЗА, така и лихвения процент по депозитното улеснение, понастоящем на отрицателни нива. В бъдеще корекциите в движението на нетните покупки на активи ще трябва да бъдат свързани с постигнатия напредък по приближаването на инфлацията към нейната цел. След прекратяването на нетните покупки нормализирането може да продължи с увеличаване на лихвения процент по депозитното улеснение и други основни лихвени проценти.
В допълнение към предизвикателствата, свързани с настоящата среда на ниска инфлация, и необходимостта от евентуално нормализиране на позицията по паричната политика, в дългосрочен план паричната политика е изправена пред едно доста голямо предизвикателство, свързано с факта, че има вероятност лихвените проценти да останат много ниски в бъдеще. По-специално според наличната информация т.нар. естествен лихвен процент е намалял в напредналите икономики през последните години и би могъл в момента да е близък до нулата или дори да е отрицателен. Независимо от причините за това (демографски, технологични и др.), подобни ниски лихвени проценти затрудняват значително конвенционалната политика за лихвените проценти.
При тези обстоятелства изглежда, че неотдавнашните мерки, като например програмите за закупуване на активи или насоките за краткосрочните лихвени проценти, ще продължат да бъдат инструментариум на централните банки, тъй като се оказаха полезни за намаляване на дългосрочните лихвени проценти, когато краткосрочните лихвени проценти остават на ефективната си долна граница. Тези политики обаче също си имат ограничения. Следователно може да са необходими по-фундаментални разсъждения относно потенциалните корекции в паричната политика. При все това, макар всяка промяна в стратегията за паричната политика да е отговорност на централните банки, целесъобразно е да се помни, че паричната политика в повечето случаи е безсилна да повиши естествените реални лихвени проценти. Те до голяма степен се определят от реални фактори, като например демографските условия и технологичния напредък. В резултат на това отговорността за повишаване на естествените лихвени проценти се пада на други области на политиката, като например фискалната политика, и по-конкретно структурните реформи. Следователно, макар през последните години паричната политика да постигна много, само чрез съгласувани усилия на всички лица, разработващи икономическата политика, ще можем да гарантираме период на висок и стабилен икономически растеж и ценова стабилност в еврозоната.
34. След неотдавнашния доклад на Омбудсмана на ЕС и препоръките на Европейския парламент, съдържащи се в последния, приет през февруари 2018 г. доклад относно ЕЦБ, какво е мнението Ви за:
1) необходимостта да се публикуват декларациите за финансови интереси на членовете на Управителния съвет на банката с цел предотвратяване на конфликти на интереси;
2) необходимостта да се гарантира двугодишен период на въздържание във връзка с професионалната дейност след приключване на мандата на членовете на Управителния съвет на ЕЦБ;
3) факта, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ принципно следва да се въздържат да бъдат едновременно с това и членове на форуми или други организации, които включват ръководители на банките, спрямо които ЕЦБ упражнява надзор?
ЕЦБ е институция, на която са възложени задачи, обслужващи обществения интерес, и затова е от първостепенно значение да се изискват най-високи етични стандарти за всички нейни служители, и особено за членовете на вземащите решения органи, за да се избягва всякакъв потенциален конфликт на интереси и да се гарантира най-високото възможно равнище на почтеност, компетентност, ефективност и прозрачност.
По отношение на искането за публикуване на декларациите за финансови интереси съм съгласен с всяка мярка, която повишава прозрачността и отчетността в публичните институции като ЕЦБ, тъй като това е необходимо условие за нейната независимост. Всъщност, като член на испанското правителство, за мен вече се прилага това изискване и аз съм задължен да оповестявам всички финансови и частни интереси както преди поемането на министерството, така и след неговото напускане.
Що се отнася до периодите на въздържание, аз лично не съм срещу този вид период на прекъсване, с цел избягване на възможни конфликти на интереси. Всъщност испанското законодателство (Закон 3/2015 от 30 март, с който се регламентира заемането на висши длъжности в общата държавна администрация), което трябва да спазвам, подробно урежда несъвместимостите в професионално отношение, както и по отношение на заплащането по време на заемането на ръководна държавна длъжност и след това.
По отношение на последния въпрос, членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ трябва да бъдат във връзка с реалността и реалната икономика, за да са напълно наясно със становищата, съмненията и опасенията на участниците в системата. Това може да бъде постигнато по различни начини, макар че не всички те са подходящи за предотвратяването на конфликти на интереси.
35. Как преценявате участието на ЕЦБ в контекста на програмите за финансова помощ? Какво мислите за развитието в бъдеще на едно потенциално участие на ЕЦБ в програми за финансова помощ?
Участието на ЕЦБ в програмите за финансова помощ, както е предвидено в момента в регламента от пакета от два законодателни акта и Договора за ЕМС, понякога беше оспорвано, но считам, че може да се твърди, че то беше необходимо в критични моменти. Във всеки случай това участие трябва да се разбира в контекста на кратки срокове, напрежение на пазара, непълна информация, много малко опит с големи корекции в рамките на паричния съюз и липсата на подходяща и прецизна правна рамка за справяне с кризите.
При този сценарий участието на ЕЦБ, както е предвидено в приложимото вторично законодателство, беше ограничено основно до предоставянето на съвети и експертен опит по кръг от въпроси от значение за правилното функциониране на паричната политика, финансовата стабилност и подкрепата на общите икономически политики на Съюза. ЕЦБ (заедно с Европейската комисия и МВФ) предостави информация на Еврогрупата и на Съвета на управителите на ЕМС, който беше единственият орган за вземане на решения.
Независимо от тази роля и при запазване на пълната независимост на ЕЦБ, бяха изразени някои безпокойства и опасения относно потенциалната намеса на ЕЦБ във въпроси от национален суверенитет и/или относно възможни конфликти на интереси, и поради това считам, че бъдещата роля на банката по отношение на програмите за финансова помощ ще продължи да бъде основно консултативна роля в областта на наблюдението и оценката на програмите.
От сега нататък справянето с бъдещи кризи ще бъде много по-лесно благодарение на по-стабилната и цялостна рамка за управлението на кризи, която включва Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) и все още незавършения банков съюз, което определено ще спомогне за свеждането до минимум на нуждата от участие на ЕЦБ.
36. Какво конкретно би могла да направи ЕЦБ, за да има в бъдеще жени кандидати за ръководни длъжности на банката и за подобряване като цяло на равнопоставеността между половете в ЕЦБ?
Равнопоставеността между половете е въпрос от първостепенна важност и основните ни институции трябва да дават пример на останалата част от обществото. Поради това е важно ЕЦБ, както и другите частни и публични субекти, да издигат жени на най-високи длъжности в своите институции. В този смисъл ЕЦБ ще трябва да избере четирима нови членове на Изпълнителния съвет през следващите две години. Всички членове, чийто мандат изтича, са мъже, така че пред нас има отлична възможност да дадем път на един по-балансиран по отношение на пола Изпълнителен съвет и да осъществим напредък към равенство между половете.
ЕЦБ вече работи за осигуряването на равнопоставеност между половете, като подкрепя разнообразна и приобщаваща работна среда и като определя конкретни цели за назначаване на жени на ръководни позиции. Въпреки това следва да се стремим към по-нататъшен напредък, особено по отношение на ръководните длъжности, а справянето с т.нар. „стъклен таван“ ще продължи да е важно и през следващите години.
37. Какви възможности виждате за подобряване на отчетността на ЕЦБ спрямо Европейската сметна палата (ЕСП) от гледна точка на оперативната ѝ ефективност?
В резултат на независимостта на ЕЦБ мандатът на ЕСП е ограничен до оценката на оперативната ефективност на ръководството на ЕЦБ, както предвижда член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Целта е, от една страна, да се запази баланс между осигуряването на добро финансово управление на публичните средства и подходящо отчитане пред гражданите, и неупражняването на какъвто и да е политически натиск върху вземането на решения от ЕЦБ, което е предпоставка за нормалното продължаване на мандата на ЕЦБ. Във всеки случай готовността на ЕЦБ да сътрудничи и да отговаря на препоръките на ЕСП напоследък е положителна стъпка, каквато е и нейният ангажимент допълнително да приспособи своята рамка за отчетност към бъдещите предизвикателства.
38. Какво мислите относно факта, че Съветът в миналото пренебрегна веднъж становището на ЕП по отношение на назначаването на член на Изпълнителния съвет?
Съгласно Договора за Европейския съюз (член 283) председателят, заместник-председателят и останалите четирима членове на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка се назначават от Европейския съвет по препоръка на Съвета и след консултация с Европейския парламент и Управителния съвет на ЕЦБ. Тоест Съветът има изключителната компетентност за подбора на членовете на Изпълнителния съвет.
Следователно, когато Съветът вземе решение, което не е в тон с изразеното от ЕП становище, това не означава, че той е пренебрегнал това становище. Това означава, че след като е анализирал и оценил становището, Съветът все пак е взел друго решение.
По отношение на въпросния конкретен случай в становището на ЕП не е поставена под въпрос квалификацията на кандидата, а само е отбелязано, че не е жена.
39. Как Вие лично възнамерявате да подобрите баланса между половете в ЕЦБ?
Както отбелязах във въпрос № 36, балансът между половете е приоритет за мен не само по причини, свързани с равенството, но и като условие за икономическа ефективност. Има много доказателства, че многообразието и приобщаването са движеща сила за гарантирането на добро изпълнение и равновесието между половете е начин за насърчаване на многообразието. Затова всички ние следва да работим според възможностите и отговорностите си за премахване на пречките пред жените да се реализират пълноценно в професионалния живот.
Ако бъда избран за заместник-председател, ще продължа да подкрепям този принцип, както съм правил и в миналото, както показват назначенията, за които отговарям: шест от осемте високопоставени длъжности в Министерството на икономиката се заемат от жени, включително тримата държавни секретари, генералния секретар на държавната хазна и генералния секретар по въпросите на промишлеността и МСП.
ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Заглавие |
Назначаване на заместник-председател на Европейската централна банка |
||||
|
Позовавания |
N8-0053/2018 – C8-0040/2018 – 2018/0804(NLE) |
||||
|
Дата на сезиране |
20.2.2018 |
|
|
|
|
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
ECON
|
|
|
|
|
|
Докладчици Дата на назначаване |
Roberto Gualtieri 23.1.2018 |
|
|
|
|
|
Разглеждане в комисия |
26.2.2018 |
|
|
|
|
|
Дата на приемане |
27.2.2018 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
27 14 13 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Burkhard Balz, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, David Coburn, Esther de Lange, Markus Ferber, Jonás Fernández, Neena Gill, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Wolf Klinz, Georgios Kyrtsos, Philippe Lamberts, Werner Langen, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Gabriel Mato, Costas Mavrides, Bernard Monot, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Anne Sander, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Jakob von Weizsäcker |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Enrique Calvet Chambon, Jan Keller, Verónica Lope Fontagné, Paloma López Bermejo, Thomas Mann, Michel Reimon, Tibor Szanyi, Romana Tomc, Miguel Urbán Crespo, Roberts Zīle |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Zbigniew Kuźmiuk, Edouard Martin, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra |
||||
|
Дата на внасяне |
6.3.2018 |
||||