ДОКЛАД относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури – поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор

27.3.2018 - (2017/2116(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Жан-Пол Дьонано

Процедура : 2017/2116(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0121/2018
Внесени текстове :
A8-0121/2018
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури – поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор

(2017/2116(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г., озаглавена „Дефицит на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем?“[1],

–  като взе предвид проекта за регламент на Европейския парламент и на Съвета, наречен „Омнибус“, относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и свързаното с него изменение, което цели включване в рамките му на искане до Комисията за публикуване на „протеинов план“ до края на 2018 г.[2],

–  като взе предвид Европейската декларация относно соята, представена на 12 юни 2017 г. пред Съвета по селско стопанство от Германия и Унгария и подписана след това от 14 държави членки[3],

–  като взе предвид Решение на Съвета 93/355/ЕИО от 8 юни 1993 г. относно сключването на Меморандум за разбирателство между Европейската икономическа общност и Съединените американски щати относно някои маслодайни семена в рамките на ГАТТ[4],

–  като взе предвид документа, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, в частност включените цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) №2, 12 и 15,

–  като взе предвид решението, взето от Общото събрание на ООН по време на 68-ото му заседание за официално обявяване на 2016 година за „Международна година на бобовите култури“ (AIL), под егидата на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)[5],

–  като взе предвид своето проучване, озаглавено „Ролята на протеиновите култури за опазването на околната среда в рамките на новата обща селскостопанска политика“[6],

–  като взе предвид изслушването, проведено в Парламента на тема „Подобряване на доставките на протеини в Европа“,

–  като взе предвид декларацията по проекта „Дунавска соя“ от 19 януари 2013 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0121/2018),

А.  като има предвид, че Европейският съюз страда от сериозен недостиг на растителни протеини поради потребностите на животновъдния сектор, който зависи от внос на фуражи от трети държави – положение, при което за съжаление се наблюдава слабо подобрение, въпреки многобройните изявления за намерения и инициативи по този въпрос в продължение на повече от 15 години и въпреки използването на странични продукти от производството на биогорива в храните за животни; като има предвид, че текущото положение, белязано от вноса на растителни протеини (основно соя) от Южна Америка, е неустойчиво и показва, че следва да предприемем по-енергични действия, по-специално за повишаване на устойчивостта на този внос;

Б.  като има предвид, че е от съществено значение да се намали огромната зависимост на Съюза от вноса на протеинови култури, които се използват предимно за фуражи; като има предвид, че освен въздействието върху околната среда в регионите, в които се произвежда соя, настоящата ситуация носи големи рискове, особено за сектора на животновъдството на ЕС, тъй като нестабилността на цените на международните пазари е нараснала значително;

В.  като има предвид, че Европейският парламент многократно е изразявал становището си относно протеините и необходимостта от въвеждане на европейски план за протеините, без инициативите му да са били действително последвани от ефекти, които биха могли да променят европейската зависимост по отношение на доставките на растителни протеини;

Г.  като има предвид, че поради възникването на кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата бе наложена с право европейска забрана за използването във фуражите на протеини, добити от бозайници[7], но това доведе до рязко увеличаване на вноса на соя от Латинска Америка;

Д.  като има предвид, че в резултат на това Съюзът отделя едва 3% от обработваемата площ за протеинови култури и внася над 75% от доставките на растителни протеини, главно от Бразилия, Аржентина и САЩ;

Е.  като има предвид, че секторите на животновъдството в Съюза са изключително чувствителни към нестабилността на цените и нарушаването на конкуренцията и са зависими от вноса на достъпни и висококачествени растителни протеини, което представлява истинско предизвикателство за европейските земеделски стопанства;

Ж.  като има предвид, че от европейските протеинови култури се създават маслодайни странични продукти, които могат да допринасят за кръговата икономика и да бъдат ценни за консумация от човека, възобновяема енергия или производство на екологосъобразни химични продукти; като има предвид, че комбинираното производство на протеини и странични продукти в Европа позволява да се намали вносът на генетично модифицирани протеини и на биогорива, които допринасят за обезлесяване;

З.  като има предвид, че проблемът с растителните протеини, използвани при храненето на животните, твърде често е анализиран през призмата на богатите на протеини вещества, във връзка с нашия недостиг на растителни протеини и с търсенето на суровини, които да допълват фуражната дажба на отглежданите животни;

И.  като има предвид, че е необходимо да бъде направен по-цялостен анализ на въпроса за растителните протеини в Европа, с цел осигуряване на дългосрочна стратегия и максимален брой инструменти за по-ефективни действия за намаляване на нашата зависимост от внесени растителни протеини; като има предвид, че тази стратегия е средство за преход към по-устойчиви системи за хранително-вкусова промишленост и за земеделие;

Й.  като има предвид, че протеините, подобно на енергията, са съществен и необходим елемент от нашето хранене и може да бъдат набавяни в растителна или животинска форма;

К.  като има предвид, че растителните протеини са в центъра на предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност и суверенитет (за храна и фуражи), опазването на околната среда, затоплянето на климата и енергията от възобновяеми източници; като има предвид, че те са изключително важни за живота и съществуват във всички храни, консумирани както от човека, така и от животните;

Л.  като има предвид, че общото европейско производство на богати на протеини суровини нарасна между 1994 г. и 2014 г. от 24,2 на 36,3 милиона тона (+ 50%), но в същото време потреблението се увеличи от 39,7 милиона тона на 57,1 милиона тона (+ 44%); като има предвид, че следователно общият протеинов дефицит на Съюза (20,8 тона през 2014 г.) се увеличава; като има предвид, че световният пазар на растителни протеини, свързан с този на соята и на соевия шрот, се разрасна значително през последните 50 години, а потреблението на тези суровини се е повишило във всички държави – членки на ЕС, като потреблението на соя нараства от 2,42 милиона тона през 1960 г. на почти 36 милиона тона днес; като има предвид, че животновъдният сектор в ЕС е силно зависим от вноса на соя и соев шрот от трети държави, особено от Южна Америка; като има предвид, че за търсенето на соя в ЕС се използва площ от почти 15 милиона хектара, от които 13 милиона хектара са в Южна Америка;

М.  като има предвид, че отглеждането на протеинови култури води до значителна добавена стойност за околната среда, която не е застрашена от свързаното с тях използване на продукти за растителна защита;

Н.  като има предвид, че през последните години Китай стана най-големият вносител на соя в световен мащаб и създаде своя истинска и непрозрачна стратегия за сигурност на доставките си, разположена извън традиционните пазарни механизми и основана на договори за производство с най-големия световен доставчик на соя, Бразилия, и инвестира масивно на място, в ущърб на околната среда, в инфраструктура за производството, преработката (раздробяване) и пристанищния транспорт; като има предвид, че тази стратегия за интернационализация на китайските агро-индустриални сектори би могла да окаже въздействие върху текущите доставки за пазара на соя и маслодайни култури в ЕС, който също е важен клиент на Бразилия, и да застраши стабилността на пазарите на Съюза;

О.  като има предвид, че по-голямата част от соята, внасяна в Съюза, в частност от Северна и Южна Америка, произхожда от генетично модифицирани култури, и че по отношение на тази технология съществува липса на доверие сред европейските потребители; като има предвид, че нарастват интересът към местните продукти без ГМО и загрижеността за въглеродния отпечатък на вноса; като има предвид, че в рамките на ЕС много производители и преработватели на соя, производителите на фуражи, както и представителите на хранителната промишленост (производители на месо, на мляко и на яйца и други потребители на соеви култури), търговските вериги и други релевантни институции подкрепят устойчиви, сертифицирани системи за производство на соя без ГМО;

П.  като има предвид, че за задоволяване на потребностите от храни на ЕС европейското селско стопанство претърпя трансформация в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП); като има предвид, че то се засили и земеделското производство и пазарите на суровини са отворени, което доведе до увеличаване на зависимостта на ЕС от вноса на растителни протеини от Северна и Южна Америка; като има предвид, че глобализацията доведе до сближаване на диетичните навици и специализацията на земеделските стопанства, което води до масово движение на дълги разстояния на суровини за производството на протеини, независимо дали става въпрос за синтетични азотни торове или богати на протеини суровини за хранене на селскостопански животни, с въздействие върху околната среда и климата;

Р.  като има предвид, че производството на протеинови култури, по-специално соя, внасяни за производството на фуражи, е една от основните движещи сили на промените в земеползването и е основен двигател на обезлесяването в световен мащаб в много региони извън Европа; като има предвид, че засилено отглеждане на европейски протеинови култури би могло да осигури важен допълващ елемент към мерките за насърчаване на веригите за доставка на селскостопански стоки без обезлесяване; като има предвид, че справянето с глобалното предизвикателство, свързано с обезлесяването и деградацията на горите, стана още по-важно в контекста на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

С.  като има предвид, че азотът, необходим за хранене на растенията и производство на растителни протеини, с изключение на бобовите култури, днес се осигурява основно от синтетични азотни торове, които са скъпи и чието производство изисква много енергия, причинява замърсяване на водни и въздушни ресурси и има голям екологичен отпечатък поради големите количества изкопаеми горива, които се използват в хода на производствения процес; като има предвид, че това не допринася за постигането на целта на кръговата икономика и за по-ефективното използване на нашите ресурси и отпадъчни потоци; като има предвид, че при тези обстоятелства е важно да се преразгледа въпросът за протеините, от етапа на производство до потреблението, по отношение на резултати за производството и околната среда, въз основата на по-задоволително управление на азотния цикъл, включително използването и развитието на органични азотни торове, като рециклирани хранителни елементи от органични отпадъчни потоци като оборски тор;

Т.  като има предвид, че за да се намали зависимостта на ЕС по отношение на вноса на растителните протеини, е необходимо приоритетно внимание не само по отношение на богатите на протеини култури, необходими за преживни и непреживни животни, но също така и по отношение на всички други култури (включително фуражни и тревни площи), които, въпреки по-ниското си съдържание на протеини, се отглеждат върху големи площи на цялата територия на Съюза; като има предвид, че съществуват много ползи от основаното на пасища хранене на преживните животни, включително намаляване на разходите на стопанствата за производствени ресурси;

У.  като има предвид, че няма да има никакво увеличение на производството на растителни протеини, без да се подобри рентабилността на такива растения, и че понастоящем е необходимо изпълнението на стратегически, ефективен и амбициозен план за доставка на растителни протеини в подкрепа на устойчивото развитие на европейското селско стопанство; като има предвид, че такъв план изисква мобилизирането на няколко политики на Съюза, и на първо място на ОСП;

Ф.  като има предвид, че през последните десетилетия Съюзът използва три основни стимула в подкрепа на целта за независимост на Европа в областта на протеините, а именно доброволно обвързване на помощите с производството за протеиновите и маслодайните култури, политиката на ЕС в областта на биогоривата и обвързването с условия на 30% от преките помощи, въведено от последната реформа на ОСП във връзка с прилагането на мерките за екологизиране, включително задължението за отделяне на 5% от обработваемата площ за екологично насочени площи, както и решението да се разрешават култури, които обогатяват почвата с азот, и междинни култури;

Х.  като има предвид, че интересът на земеделските стопани към културите, които обогатяват почвата с азот, и към богатите на протеини култури значително се увеличи, тъй като те помагат на земеделските стопани да отговорят на изискванията на екологичната политика, и като има предвид, че този интерес ще насърчи селекционерите на растения да възобновят или увеличат своите дейности, свързани с тези култури;

Ц.  като има предвид, че през периода 2000 – 2013 г. мерките, въведени от ОСП, не успяха сами по себе си да обърнат тенденцията на спад или застой в производството на протеини в Европа, но като има предвид, че от 2013 г. насам комбинацията от такава подкрепа заедно с мярката за екологизиране, позволяваща отглеждането на протеинови култури в екологично насочените площи, доведе до рязко увеличение на производството на протеинови култури в ЕС;

Ч.  като има предвид, че политическото споразумение относно ОСП, постигнато от Парламента, Съвета и Комисията през 2013 г., предвижда възможността за отглеждане върху екологично насочени площи на култури, които обогатяват почвата с азот;

Ш.  като има предвид, че според научните изследвания производителите на фуражи често добавят повече протеини към храната, отколкото се счита за необходимо, и като има предвид, че повишаването на ефикасността може да се постигне чрез по-точно определяне на съдържанието на протеини, което се изисква за целевите видове;

Щ.  като има предвид, че поради малкия дял на отглеждането на протеинови култури в ЕС броят на програмите за научни изследвания в областта на растителните протеини намалява, което се придружава от спад в обучението, нововъведенията и придобиването на практически опит в ЕС; като има предвид, че ефективността на нововъведенията следва да се засили и изследователската политика в областта на протеините следва да се ускори, но това може да се увенчае с успех само с подкрепата на средносрочни до дългосрочни политически ангажименти; като има предвид, че изследователската политика в областта на протеините следва да включва и местно адаптирани бобови култури, отглеждани в домашна среда;

АА.  като има предвид, че подпомагането на дейностите по селекция на растенията ще бъде от голямо значение за разработването на нови сортове протеинови култури, които могат да допринесат за по-голямото производство на протеини в ЕС; като има предвид, че ефективните дейности по селекция на растенията изискват подкрепена с достатъчно финансови средства, дългосрочна политика в областта на научните изследвания и подходяща регулаторна среда, насърчаваща нововъведенията;

АБ.  като има предвид, че Комисията вече е финансирала и е в процес на финансиране на редица релевантни проекти, включително тези под заглавието „SFS-44-2016: Съвместна програма за селекция на растенията, с цел намаляване зависимостта на ЕС и Китай от протеиновия внос“; като има предвид, че следва да се осигури подходящо съобщаване, разпространение и използване на резултатите от тези проекти, така че бъдещите политически решения в тази област да се основават на доказателства;

АВ.  като има предвид, че от 2007 г. цената на соята почти се е удвоила в реално изражение;

1.  счита, че е време да се въведе широк европейски стратегически план за производство и снабдяване с растителни протеини, който да се основава на устойчивото развитие на всички култури в целия ЕС; наред с това счита, че тази промяна предполага съществено изменение на нашите системи за производство, в отговор на изискванията за прехрана на земеделските стопани и изискванията на кръговата икономика и устойчивото земеделско производство, въз основа на принципи като агроекологията и други екологосъобразни практики, включително стратегии за ниски разходи за хранене на преживни животни, въз основа както на постоянни пасища, така и на временни затревени площи върху обработваема земя;

2.  призовава Комисията да предприеме незабавни действия, насочени към избягване на всяко намаляване на сегашното производствено ниво на протеиновите култури, като надлежно се отчитат екологичните ползи, произтичащи от конвенционалното отглеждане на култури, които обогатяват почвата с азот, върху екологично насочени площи;

3.   отбелязва, че протеиновите култури могат да носят ползи за околната среда поради техния потенциал да фиксират азот от атмосферата; добавя, че тези ползи включват намаляване на използването на торове, основани на изкопаеми горива, подобряване на качеството на почвите и плодородието, и при сеитбооборот – намаляване на равнищата на заболеваемост, свързана с продължителното отглеждане на монокултури, както и опазване и подобряване на биологичното разнообразие; освен това подчертава, че биологичното фиксиране на азот чрез тези култури може да спомогне за намаляване на разходите и възможните отрицателни въздействия върху околната среда, свързани с прекомерната употреба на торове;

4.  призовава към въвеждането на европейска платформа, подкрепяна от Европейската обсерватория за наблюдение на пазара на земеделски култури, която да позволява: установяване на европейските райони, в които се отглеждат протеинови култури, по категории на културите и местоположение, създаване на технически референции, които са достъпни за всички земеделски стопани, определяне на европейския капацитет за производство на протеини, с цел да се улеснят пазарните дейности и да се каталогизират всички публични и частни научни изследвания, извършвани в областта на протеините;

5.  препоръчва съсредоточаване върху всички растителни протеинови източници и по този начин върху културите, използвани както в храни, така и във фуражи, и регулаторната подкрепа за разработването и предлагането на пазара на нови растителни протеини; счита, освен това, че следва да се провеждат повече изследвания в областта на алтернативните източници на протеини;

6.  признава, че производството на соя в Южна Америка е основен фактор за промяна в земеползването и причинява множество екологични проблеми, като например замърсяване на подземните води с пестициди, ерозия на почвата, изчерпване на водите и обезлесяване, което води до опустошителна загуба на биологично разнообразие; признава, че производството на соя има отрицателни социални и здравни последици в държавите производителки, утежнени от слаби поземлени права на владение, заграбване на земя, насилствено експулсиране и други нарушения на правата на човека;

7.  припомня, че кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата през 90-те години на ХХ век и забраната за използване на преработени животински протеини във фуражите, установена в Регламент (ЕО) № 999/2001, доведоха до увеличаване на търсенето на растителни протеини в Европа; отбелязва, че в сектора на европейското рибно стопанство се използват алтернативни европейски протеинови източници на фуражи, като например рибно брашно;

Многобройните цели на плана

8.  счита, че този план трябва да доведе до максимум устойчивото производство на биомаса върху всички съответни земеделски площи чрез развитие на постоянна растителна покривка, част от която може да бъде предвидена за целите на снабдяването с протеини;

9.  счита за необходимо да се проучи по-специално потенциалът на бобовите култури, на зърна или като фуражни култури, тъй като това растително семейство има няколко земеделски, икономически и екологични предимства и притежава най-вече предимството да фиксира азот от въздуха благодарение на своята симбиотична система, чрез която може да функционира с по-малко синтетични азотни торове и много малко да изисква пестициди; подчертава, че бобовите култури оставят добра структура на почвата за следващата култура благодарение на оставения от тях азот, което може да увеличи добивите с между 10 и 20%; изтъква, че сеитбооборотът носи ползи за качеството на почвите, намалява равнищата на заболеваемост и поддържа биологичното разнообразие;

10.  подчертава освен това, че в системите за сеитбооборот, включващи бобови култури, се прекъсват репродуктивните цикли на вредителите и патогените, като по този начин се намалява нивото на болести по растенията и необходимостта от прилагане на пестициди; отбелязва, че допълнително предимство е, че благодарение на прекъсването на монокултурите всяка година се повишава също и биологичното разнообразие;

11.  препоръчва да бъде подкрепено, в частност в рамките на ОСП, отглеждането на соя в ЕС, като то бъде направено рентабилно и конкурентно, предвид на новите сортове, които понастоящем разкриват нови възможности за някои региони, където културата може да се адаптира, но счита, че това не бива да засенчва отглеждането на други протеинови култури на зърна (лупина, бакла, грах, нахут, фъстъци, и др.); счита, че този широк спектър ще позволи да се увеличи максимално производството на протеини във всички региони на Европа, в зависимост от местните климатични условия;

12.  изисква да бъде обръщано по-голямо внимание по отношение на управлението на затревените площи и детелината, които, с оглед на големите площи, които заемат, допринасят значително за удовлетворяване на нуждите от протеини при фуражите (само за преживните животни); отбелязва, че бобовите култури като детелината могат да се развиват добре в пасищата;

13.  препоръчва повторното въвеждане на растителните протеинови култури като соя, люцерна, бакла, грах и култури като детелина, еспарзета и много други бобови култури в системите за широкомащабно отглеждане и за фураж;

14.  счита, че е необходимо да се разработят местни и регионални вериги за производство и преработка на протеини чрез създаването на групи от земеделските стопани и чрез създаването на по-тесни връзки между земеделските стопани на обработваеми култури и животновъдите (договори за доставки и обмен, изграждане на децентрализирани малки до средни цехове за биологично рафиниране на „зелени протеини“), обмен на знания относно подходящи сортове бобови култури, сеитбооборот и почви; счита, че е полезно за тази цел да бъдат подпомогнати, чрез ОСП, операторите, които поемат рискове, като навлизат в къси вериги за доставка на храни и фуражи на основата на протеин; подчертава значението на преките договори между животновъдите и производителите на фуражи;

15.  насърчава поощряването на производството на висококачествени сортове растителни протеини без ГМО с ясна проследяемост и етикетиране (както по отношение на мястото, така и на методите на производство), в отговор на нарастващия интерес на европейските потребители към продуктите без ГМО;

16.  счита за необходимо оказването на подкрепа за по-голямата самодостатъчност на стопанствата по отношение на фуражите, както на равнище стопанство, така и на регионално равнище, и както за преживните животни, така и за моногастричните животни, включително чрез производство на фураж в стопанството;

17.  счита за препоръчително да се сведат до минимум загубите на реколта и отпадъчните потоци, и да се увеличи хранителната стойност чрез подобряване на системите на събиране, съхранение и преработка (сушене, балиране на фураж и др.);

18.  счита, че за да се засили производството на растителен протеин, е необходимо да се увеличи рентабилността на тези култури и да се развият практики като ротацията на културите (на най-малко три години) и подсяването за бобовите култури, и да се увеличи смесването на сортове и култури в секторите на производство със семена (детелина/рапица, тритикале/грах и т.н.) и фуражни култури (тревни площи, детелина, смеси от пшеница и ръж и т.н.), с цел преминаване към по-устойчива хранително-вкусова система, като се подкрепя преминаването от монокултури с интензивно използване на суровини в ЕС и извън него към диверсифицирана агроекологична система;

19.   призовава за започване на изследователска работа върху: годността за използване при ротации и смесени култури; подбора на нови сортове и видове, които осигуряват на земеделските стопани гъвкавост при адаптирането към изменението на климата; устойчивостта на стрес; смесването на култури; подобренията в добивите; съдържанието на протеини и смилаемостта на фуражите (покълнали семена, семена от рапица и др.); повишаването на устойчивостта на растенията спрямо болести; кълняемостта на плевелите като функция на борбата с плевелите; оползотворяването на фуража; както и биостимулаторите; подчертава необходимостта земеделските стопани да разполагат с последователен инструментариум, включващ управленски практики и техники и продукти за растителна защита за борба с плевелите, и други фактори, които могат да повлияят отрицателно на реколтата и растежа;

20.  призовава за значителни инвестиции в научни изследвания, включително изследвания на сортовете за подобряване на агрономичните резултати на тези култури, за икономическата привлекателност на протеиновите култури, тъй като те могат да страдат от сравнението с маржовете, получавани от други култури, за повече сортове култури, за да се осигури реколтата, да се разрешат агрономичните въпроси, които ограничават отглеждането на протеинови култури, и да се гарантира, че обемът е достатъчен, тъй като това е от съществено значение за структурирането на веригите на производство и дистрибуция; подчертава, че също така е необходимо да се разработят протеинови култури, които са по-адаптирани към европейския климат, да се подобри тяхната протеинова стойност и да се гарантира сигурност за инвестициите, с цел да се насърчат научните изследвания;

21.  препоръчва по-широка употреба на прецизното земеделие, по-конкретно чрез цифровизацията, с цел възможно най-точно адаптиране на потреблението на растенията и дажбите на животните, за да се намалят отпадъците и някои видове замърсяване, и също препоръчва по-широко използване на механични системи за борба с плевелите;

22.  възнамерява да насърчава: придобиването на нови знания; трансфера на знанията; началното и продължаващото обучение; както и подкрепата за всички форми на иновации и приложни изследвания както на човешкото хранене, така и на това на животните;

23.  призовава всички форми на иновации и приложни изследвания да бъдат подкрепени чрез обединяване на опита и знанията и разчитайки по-специално на местните заинтересовани страни, които предлагат новаторски решения;

24.  призовава за критерии за устойчивост по отношение на вноса на фуражи, за да се гарантира устойчиво производство на протеинови растения в трети държави, което не води до отрицателни въздействия върху околната среда или обществото;

25.  подчертава важната роля, която обучението в областта на храненето може да играе в оформянето на търсенето на хранителни продукти; подчертава необходимостта от приемането на насоки относно храненето на равнище ЕС или на равнище държави членки, които да са насочени към насърчаването на здравословното хранене и същевременно да спомагат за решаването на екологичните проблеми, свързани с производството на храни;

26.  счита, че е от съществено значение да се засили техническата подкрепа за земеделските стопани и консултантските услуги с оглед насърчаване на устойчивото производство на зърнени и фуражни протеини;

Инструменти на плана

27.  счита, че този план изисква мобилизиране и съгласуване на няколко политики на ЕС: ОСП; политиката в областта на научните изследвания; политиките за околната среда и действията за климата; енергийната политика; политиката на съседство и търговската политика;

28.   счита, че е важно ОСП да предоставя подкрепа за отглеждането на протеинови култури с различни мерки, като например доброволно обвързаното с производството подпомагане, което не следва да бъде ограничено до култури и региони в затруднено положение и би позволило да се направи повече, с помощта на плащанията за екологизиране, но също и с помощта на втория стълб, особено чрез агроекологичните мерки по отношение на биологичното земеделие и други видове земеделие, качеството на инвестициите, системата за съвети в селското стопанство, обучението, както и иновациите чрез ЕПИ; подчертава факта, че въвеждането на обвързаното с производството подпомагане е насърчило производството на протеинови култури в някои държави членки;

29.  счита, че следва да се извлекат полезни поуки от забраната на употребата на пестициди в ЕНП, въпреки че през 2016 г. те са представлявали 15% от обработваемата земя в Европа (8 милиона хектара) и че почти 40% от тези площи се използват за култури, които обогатяват почвата с азот, или за междинни култури; счита, че в рамките на общата мобилизация на всички използваеми земеделски площи, предвидена в плана за независимост на растителните протеини, ЕНП могат да бъдат използвани за производството на протеини както в конвенционалното земеделие – където се използва интегрирано управление на вредителите, като се отчита фактът, че земеделските стопани, които отглеждат тези култури в ЕНП при условията на конвенционалното земеделие, нямат винаги гаранции, че са в състояние да реагират на нашествия на вредители – така и в биологичното земеделие, тъй като за да се замени вносът на соя в ЕС, би бил необходим еквивалентът на почти 17 милиона хектара насаждения със соя в ЕС; счита, че екологично насочените площи са от съществено значение още за укрепване на биологичното разнообразие, което е застрашено, и за нашата продоволствена сигурност, тъй като това биологично разнообразие може, по-специално чрез подобряване на опрашването, да увеличи с около 20% добивите на съседните култури, които може да включват протеинови култури;

30.  препоръчва адаптиране на мерките за екологизиране във връзка с поддържането на постоянно затревени площи, така че да се взема по-ефективно предвид в определени региони специфичността на люцерната – самостоятелно или смесена с треви на временно затревени площи за повече от 5 години, тъй като тази граница на продължителност е причина те да влязат в категорията постоянно затревени площи, определена от законодателството, което ограничава разораването след този срок от 5 години, въпреки че тяхното повторно засаждане би позволило да се произвеждат много фуражни протеини и да се осигури по-голяма автономност по отношение на протеините за съответните стопанства;

31.  приветства факта, че в контекста на общата реформа на общата селскостопанска политика Парламентът постигна преоценка на коефициента за преобразуване за културите, които обогатяват почвата с азот, от 0,7 на 1 като компенсация за забраната на употребата на пестициди в ЕНП;

32.  счита, че европейска стратегия за протеините следва да отчита преработката на Директивата за възобновяемите енергийни източници, двойната употреба на протеините и ролята на техните странични продукти, отпадъци и остатъци в кръговата икономика, и да насърчава ротацията на културите и диверсификацията и използването на земята, оставена под угар, в съответствие с мерките за екологизиране по ОСП;

33.  счита, че е важно бъдещата ОСП да вземе под внимание допълнителни предложения за подкрепа на отглеждането на растителни протеини, като например предложения за системи за минимални ротации от 3 години върху обработваема земя с компонент, свързан с бобовите растения; във връзка с това подчертава, че държавите членки, в които болестите при влажен климат са силно изразени, може да се нуждаят от по-дълъг период на ротация; също счита за особено уместно създаването на екосистемно плащане, което да е по-гъвкаво от плащането за екологизиране, с цел признаване на ползите от бобовите и маслодайните култури за биологичното разнообразие, включително за храненето на опрашителите, предоставяне на инструменти за поемане на риск за тези, които правят иновации, и предоставяне на позиция на подприоритет на протеините в политиката за развитие на селските райони;

34.  подчертава необходимостта от въвеждане на нови инструменти, които да спомогнат за увеличаване на предлагането на растителни протеини, по-специално на соя, и да гарантират справедливо прилагане във всички държави членки;

35.  счита, че текущите изследвания в областта на стратегия за протеиновите култури са фрагментирани и без фокус; призовава за увеличаване на усилията в областта на научните изследвания и развойната дейност, особено публичните, за слабо развитите протеинови култури, подходящи както за храна за консумация от човека, така и за фуражи, които не представляват интерес или са от слаб интерес за частните инвеститори, както и алтернативните протеини като протеина от насекоми и водорасли; призовава за по-голямо сътрудничество между публичните и частните изследователски институции; подчертава необходимостта от регулаторна рамка, която да подкрепя програмите за научни изследвания и иновации, за да се постигне повишено и конкурентоспособно производство на протеини;

36.  препоръчва увеличаване на инвестициите в научноизследователски проекти в областта на промишлеността и селското стопанство с акцент върху повишаването на качеството и разнообразието на функционалните протеини за консумация от човека;

37.  счита, че е необходимо гарантиране на нашата автономия по отношение на доставките на соя чрез по-тясно сътрудничество с нашите съседи и диверсификация на устойчивостта на произхода на протеините, произведени извън ЕС, особено от съседите на ЕС, които са избрали Европа и произвеждат соя, която може да бъде доставяна в ЕС по река Дунав; призовава този внос да отговаря на същите социални и екологични стандарти като вътрешното за ЕС производство и признава, че отглеждането на соя без ГМО е приветствано, за да се отговори на търсенето на потребителите;

38.  признава, че днес селскостопанските практики са немислими без соята, че това много важно бобово растение в близкото минало беше почти изчезнало от отглеждане в Европа и че отглеждането на соя е нараснало от 17 милиона тона през 1960 г. на 319 милиона тона през 2015 г.;

39.  призовава да се адаптира вторият стълб на ОСП в посока по-добро признаване и възнаграждение за приноса на културите, с които се хранят опрашителите в критичното време на сезона (ранно цъфтящи растения през пролетта), и тяхната роля в борбата с намаляването на броя на опрашителите;

40.  подкрепя създаването на прозрачни системи за етикетиране на продуктите въз основа на утвърдени производствени стандарти, като например стандартите за „Дунавска соя“ и „Европейска соя“;

41.  счита, че въпреки че споразумението от Блеър Хауз от 1992 г. все още е в сила, то фактически е остаряло и не бива да възпрепятства устойчивото развитие на протеиновите култури в Европа;

°

°  °

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 58.
  • [2]  Становище относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002, регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013, (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014, (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.
  • [3]  Генерален секретариат на Съвета (OR. en) 10055/17, Брюксел, 7 юни 2017 г.
  • [4]  ОВ L 147, 18.6.1993 г., стр. 25.
  • [5]  Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), „Международна година на бобовите култури“ (AIL): Питателни семена за устойчиво бъдеще.
  • [6]  IP/B/AGRI/IC/2012-067 (PE 495.856).
  • [7]  Регламент (ЕО) № 999/2001.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. КОНТЕКСТ

През последните 15 години Парламентът вече няколко пъти изрази позиция относно протеините и необходимостта да се създаде европейски план за протеините. За съжаление тези инициативи никога не получиха положително развитие и зависимостта на Европейския съюз по отношение на доставките на протеинови култури остава. Настоящият момент изглежда подходящ за преразглеждане на въпроса, като се има предвид, че ЕП, Съветът и Комисията вече го включиха в своите програми, както е видно от „декларацията за соята“ на Съвета от юни тази година и съобщението на Комисията за европейската „стратегия за протеините“ на члена на Комисията Хоган.

В миналото проблемът относно протеините, използвани в храненето на животните, беше разглеждан единствено през призмата на богатите на протеини вещества и нашия недостиг на протеинови култури, който ние се опитвахме да преодолеем главно чрез внос на соя. За да предприемем нов подход към темата за протеините в Европа, е важно също така да се помни мястото на протеините във веригата на човешкото хранене.

Проблематиката при протеините е всъщност по-сложна. Доставките на протеин са ключов въпрос, който се намира в основата на две важни опасения, които изискват непосредственото ни внимание, във връзка с безопасността на храните, от една страна, и екологичните и климатични предизвикателства, от друга страна.

1.  Доставките на протеин – ключов въпрос, който се намира в основата на две важни опасения

а)   Продоволствената сигурност

Вносните протеинови култури са необходими за нуждите на селскостопанските животни.

Световните пазари на протеини и соев шрот претърпяха значителни промени през последните години, които могат да доведат до напрежения в бъдеще, тъй като някои региони на света станаха много големи потребители на протеини, по-специално под формата на месо.

Вече повече от 50 години насам потреблението на соя е нараснало във всички селскостопански държави, като тази суровина заема 45% от световния пазар на протеини. В Европа потреблението на соя се е увеличило от 2,42 млн. тона през 1960 г. до почти 36 млн. тона понастоящем. Извън Европа, и по-специално в Китай, потреблението наскоро нарасна експлозивно. Днес Китай е най-големият вносител на соя в света, главно от най-големия производител и износител в света, Бразилия. И следва да се обърне сериозно внимание на един важен факт. Китай, който поглъща над 2/3 от производството на соя на Бразилия, е намерил начин за сигурност на доставките си, което може в бъдеще да застраши доставките за нас самите и за други купувачи на соя.

В резултат бихме могли скоро да се окажем в позиция да плащаме прескъпо, ако приемем, че все още сме в състояние да получим достатъчни, или някакви въобще, доставки на соя.

б)   Опасения, свързани с околната среда

Използването на синтетични торове, съдържащи азот, за отглеждането на протеинови култури също има замърсяващ екологичен каскаден ефект, като замърсява водоснабдяването и причинява емисии на парникови газове. По-доброто управление на азотния цикъл изисква фундаментално преосмисляне на устойчивостта на нашите системи за селскостопанско производство и производство на храни.

Ясно е, че проблематиката на протеините поставя под въпрос развитието на нашето селско стопанство в агрохранителните ни модели. Нашата система за производство на храни вече не може да се задоволи с прости корекции по отношение на необходимостта от внасяни богати на протеини растителни суровини и масово производство на синтетични азотни торове, като тези корекции могат да доведат до неравновесия на местно равнище и повишаване на международното напрежение. Необходимо е сериозно да разгледаме нов подход с оглед на гарантиране на устойчив хранително-вкусов сектор, в който протеините трябва да намерят своето място, за да ни дадат възможно най-голяма степен свобода на действие за намаляване на зависимостта ни от протеинови култури.

2.  Необходимо е да се обърне внимание на всички източници на протеини

а)   Липса на баланс на доставките на протеини за храните за животни

Всяка година 477 млн. тона суровини се използват за производство на храна на животни, от които около 50% са с произход от производството на фураж и за пасищното отглеждане на земеделските стопанства, а останалата част — от полски култури и вносни продукти.

Търсенето на протеинови култури, без фуражите, достига близо 45 млн. тона суров протеин годишно. Тези нужди се покриват на 60% от странични продукти под формата на соев шрот и на 40% от зърнени култури и маслодайни семена, богати на протеини.

ЕС има ниво на самодостатъчност от 38% за всички протеини, използвани в храненето на животни. Този процент, в размер на 5%, е особено нисък за соевия шрот, който представлява около 1/3 от доставките на протеини.

б)   Потенциални източници на доставки

С цел да се намали зависимостта от външни доставчици, е необходимо да се съсредоточим не само върху богатите на протеини култури, но също така и всички други култури, които, въпреки по-ниското си съдържание на протеини, се отглеждат върху големи площи на цялата територия на Съюза. Това обръщане на вниманието към всички източници на протеини позволява ангажирането на всички региони в Европа в колективен процес на устойчиво развитие и за намаляване на зависимостта от протеини.

За тази цел Съюзът има много широко разнообразие от култури и сортове, включително бобови култури, като маслодайни семена (рапица, слънчоглед, соя), и протеинови култури (грах, нахут, фасул, лупина, бакла). През последните години количеството на кюспето от рапично семе се увеличи значително в резултат на разработването на биогорива. Производството на соя остава скромно, но тя би могла отново да събуди интерес с оглед на по-адаптирани сортове, по-високи добиви и по-голям икономически интерес в сравнение със зърнените култури.

Тя може също така да добие добавена стойност в производството на храни за човека (като мляко и тофу). Производството на зърнено-бобови култури, като фуражен грах, бакла, лупина, нахут, не трябва да бъде пренебрегвано, особено с оглед на това, че научните изследвания водят до появата на нови сортове и средства за борба срещу определени биологични агресори. Освен това съществуват фуражни бобови култури, които се споменават по-рядко, но които, самостоятелно или в комбинация, могат да играят важна роля за независимостта на стопанствата и усъвършенстването на селскостопанските практики. На последно място, повишаването на качеството на зърнените култури също следва да бъде отчетено в нашия протеинов баланс.

II. АМБИЦИОЗЕН И ШИРОК СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА ПРОТЕИНОВИТЕ КУЛТУРИ В ЕВРОПА

Редица общностни политики с въздействие върху протеините трябва да бъдат мобилизирани и съгласувани в подкрепа на този план.

а)  ОСП

В настоящия контекст

Би било целесъобразно да се даде предимство на пряка подкрепа за производството на протеини чрез механизмите от първия стълб с цел постигане на изпълнението на плана за протеините в целия Съюз.

Различни проекти за екологизиране биха спечелили от производството на протеини, като се започне от диверсификацията на културите, биологичното земеделие и схемите за сертифициране, ангажирани с насърчаването на форми на селско стопанство, които включват редуване и разнообразие на сеитбообращението, които благоприятстват протеиновите култури. Екологично насочените площи (ЕНП) могат да се използват също за производството на протеини, без да е винаги необходимо прибягването до пестициди.

С оглед на броя на държавите, които са го използвали, доброволното, обвързано с производството подпомагане е най-подходящият инструмент за развитието на протеиновите култури и би могло да се използва по-широко, при условие че не се ограничава до секторите и регионите в затруднение.

Стълбът на развитието на селските райони предлага набор от помощи за развитието на протеините, включително агроекологични мерки, инвестиции в стопанствата за производство и преработка, увеличаване на качеството, консултации, обучение, иновации и мерки за насърчаване на биологичното земеделие.

В рамките на промените или реформата на общата селскостопанска политика (ОСП)

Можем да предложим няколко адаптации на някои съществуващи инструменти. Също и за плащането за екологизиране, изискването за редуване (с продължителност най-малко 3 години) на културите би могло да се окаже полезно допълнение към диверсификацията. Това би донесло големи агрономични и екологични ползи (по-ефикасна борба срещу вредителите, подобряване на качеството на почвата и др.); смесването на култури също би могло да бъде взето под внимание. По отношение на обвързаното с производството подпомагане не следва да продължава да се прилага критерият за сектор и регион в затруднено положение, когато то се използва за подпомагане на протеиновите култури, а трябва да бъде направен по-гъвкав, с цел да се улесни използването на наличните финансови средства.

Като част от реформата на ОСП могат да бъдат предвидени и други възможности: екосистемна подкрепа по първия стълб за бобовите култури и специфично подпомагане за поемане на риска при стартирането на протеиновите вериги. Възможно е дори съчетаването на всички тези селскостопански помощи с финансиране от ЕФРР.

б)  Политиката в областта на научните изследвания

ЕС никога не е показвал голям интерес за осъществяване на изследвания в дългосрочен план с цел намиране на решения за намаляване на нашата зависимост от протеинови култури. Публичните инвестиции в научноизследователска дейност са много важни за слабо развитите култури, които не представляват интерес или са от малък интерес за частния сектор.

в)  Политиката за съседство

Някои региони, разположени в непосредствена близост със Съюза, като Украйна, разполагат с благоприятни климатични условия за производство и развитие на соя, което вече присъства в тази силно земеделска страна. Сътрудничество в областта на производството на протеини с Украйна, която е в конфликт със своята съседка Русия и избра Европа, би било целесъобразно, тъй като ние вече внасяме тонове зърнени култури от тази страна, които се конкурират с продукцията на нашите собствени производители.

г)  Търговската политика

През шестдесетте години Европейската общност сключи споразумения ГАТТ, които дадоха тласък на масов внос на протеини от трети държави и най-вече от САЩ, като допуснаха тези суровини да влизат безмитно на европейска територия, тъй като имахме нужда от тях. Тези споразумения бяха включени в споразуменията от Блеър Хауз от 1992 г. без адаптиране на таксите за внос, въпреки факта, че ние не знаехме какво да правим с нашите излишъци от зърнени култури. Освен това по същото време беше договорен меморандум със САЩ с цел ограничаване на подкрепата, която Европейската общност беше разрешила по отношение на своите маслодайни протеинови култури. Бих искал да използвам своя доклад като повод и да кажа, че тези споразумения вече са остарели и вече не съответстват на реалността на нашето време, по-конкретно относно глобалните предизвикателства в областта на околната среда и затоплянето на климата, които ни карат да преосмислим нашия начин на производство и на потребление.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (11.12.2017)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури – Поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор
(2017/2116(INI))

Докладчик по становище: Дьорд Хьолвени

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.   като има предвид, че европейският дефицит на протеинови култури датира от времето на предишните международни търговски споразумения, по-специално със Съединените щати, които позволиха на Европейската общност да защити своето производство на зърнени култури, но в замяна на това разрешиха безмитния внос на протеинови култури и маслодайни семена в Съюза (Общото споразумение за митата и търговията и Споразумението от Блеър Хауз между ЕС и САЩ от 1992 г.); като има предвид, че това беше придружено от значителен напредък по отношение на ефикасността на производството на протеинови култури в трети държави, което доведе до неизгодно конкурентно положение за земеделските стопани в ЕС, за които производството на протеинови култури не е достатъчно привлекателно от икономическа гледна точка;

Б.   като има предвид, че спрямо земеделските култури от Бразилия, Аржентина и Съединените щати не се прилагат същите екологични, здравни, регулаторни и свързани с ГМО ограничения като за европейските земеделския култури;

В.   като има предвид, че правната сигурност, стабилността и съгласуваността на европейските публични политики са съществен елемент на всяка надеждна дългосрочна стратегия в областта на протеините;

Г.   като има предвид, че през последните десетилетия Съюзът използва три основни стимула в подкрепа на целта за независимост на Европа в областта на протеините, а именно доброволно обвързване на помощите с производството за протеиновите и маслодайните култури, политиката на ЕС в областта на биогоривата и обвързването с условия на 30% от преките помощи, въведено от последната реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) във връзка с прилагането на мерките за екологизиране, включително задължението за отделяне на 5% от обработваемата площ за екологично насочени площи, както и решението да се разрешават култури, които обогатяват почвата с азот, и междинни култури;

Д.  като има предвид, че поради малкия дял на отглеждането на протеинови култури в ЕС броят на програмите за научни изследвания в областта на растителните протеини намалява, което се придружава от спад в обучението, иновациите и придобиването на практически опит в ЕС; като има предвид, че политика относно научните изследвания има вероятност да се увенчае с успех само ако е подкрепена от средносрочни и дългосрочни политически ангажименти;

1.  припомня, че ЕС отделя едва 3% от обработваемата си площ за протеинови култури и внася приблизително 70% от своите богати на протеини фуражи – главно от Бразилия, Аржентина и САЩ, които се състоят предимно от генетично модифицирани култури; подчертава, че насърчаването на отглеждането на протеинови култури е необходимо, с цел да се намалят зависимостта на ЕС от вноса, както и въглеродният отпечатък и отпечатъкът върху околната среда на селското стопанство;

2.  счита, че насърчаването на отглеждането на протеинови култури като част от сеитбооборота може също така да бъде мощен инструмент в прехода към по-устойчиви хранително-вкусови системи, който подкрепя преминаването от монокултури с интензивно използване на суровини и на синтетични химични продукти и с голямо въздействие върху околната среда към диверсифицирани екологични селскостопански системи и може да спомогне за възстановяването на благоприятна околна среда и увеличаването на хранителните източници за опрашителите, които са съществени елементи от биологичното разнообразие;

3.  подчертава, че наличността на статистически данни за знанията относно отглеждането на протеинови култури и търговията с тези култури, заедно с предпочитанията на потребителите в това отношение, както и инициативите на земеделските стопани за отглеждането на протеинови култури и тяхното въздействие върху околната среда, здравето и храненето са от съществено значение за създаването, разработването, изпълнението и наблюдението на европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури;

4.  подчертава факта, че протеиновите култури включват не само соя, но също така зърнени и фуражни бобови култури, които могат да се отглеждат в разнообразна гама от агро-климатични и почвени условия в цяла Европа; отбелязва, че протеиновите култури се използват за храна, във фуражи и като гориво; счита, че е важно да се насърчава опазването и отглеждането на местни сортове;

5.  припомня, че кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата през 90-те години на ХХ век и забраната за използване на преработени животински протеини във фуражите, установена в Регламент (ЕО) № 999/2001, доведоха до увеличаване на търсенето на растителни протеини в Европа; отбелязва, че в сектора на европейското рибовъдство се използват алтернативни европейски протеинови източници на фуражи, като например рибно брашно;

6.  счита, че следва да се създадат условия за развиването на жизненоспособни и устойчиви вътрешни доставки на протеинови култури в рамките на ЕС, които не само ще донесат икономически ползи за земеделските стопани и производителите на фуражи и храни за потребителите, но също така широк набор от ползи за околната среда и климата, като например възможност за фиксиране на азота от атмосферата, намаляване на емисиите на CO2 от производството на синтетични химични торове, което е силно енергоемко, и на емисиите на азотен диоксид при отглеждането на бобови протеинови култури, подобряване на характеристиките на почвата, подобряване на управлението на водните ресурси, намаляване на равнищата на заболеваемост и опазване на биологичното разнообразие; отбелязва също така, че съчетаването на зърнени и протеинови култури на една и съща земеделска площ, което е често срещано в биологичното земеделие, е доказало своите ползи и не следва да бъде маргинализирано;

7.  подчертава, че в системите за сеитбооборот, които включват бобови култури, се прекъсват репродуктивните цикли на вредителите и патогените, като по този начин се намалява равнището на болести по растенията; отбелязва в допълнение, че биологичното разнообразие също така се повишава благодарение на прекъсването на монокултурите;

8.  отбелязва, че бобовите култури привличат опрашителите, но че инсектицидите, използвани върху тези култури, могат да бъдат смъртоносни за опрашителите;

9.  припомня, че около 75% от соята се използва за фуражи и че повече от 90 милиона хектара в света са засадени с генетично модифицирана соя, което представлява 82% от общата площ за отглеждане на соя; припомня, че в САЩ процентът на генетично модифицираната соя е доста над 90%;

10.  припомня, че ЕС разчита на масов внос на богати на протеини фуражни суровини, в по-голямата си част генетично модифицирана соя, което не е желателно;

11.  подчертава, че прекомерната зависимост от вноса на соя от Южна Америка, за която не се прилагат същите екологични и регулаторни стандарти като за европейските култури, в съчетание с увеличаване на търсенето от страна на Китай на соеви протеини, поставя сигурността на доставките за Европа в уязвимо положение, особено в контекста на засилващото се търсене вследствие на увеличаването на населението на света и нарастващата консумация на месо;

12.  подчертава, че този внос води до значителен въглероден отпечатък и създава сериозни екологични проблеми в държавите на произход, като например обезлесяване, загуба на биологично разнообразие, влошаване на условията в екосистемите, екотоксикологично въздействие, включително върху нецелевите видове, и вреди за здравето на местните работници, както и отрицателно въздействие върху земеползването в районите, в които се произвежда соя;

13.  отбелязва, че по-голямата част от генетично модифицираната соя, внасяна в ЕС, е създадена да бъде устойчива на един или повече хербициди, като например глифосат, които следователно присъстват като остатъчни вещества във внасяните храни и фуражи;

14.  подчертава, че ЕС ще има полза от мащабното производство на протеинови култури, тъй като ще се намали неговият дефицит от растителни протеини; признава съществуването на значителни пречки поради относително ниските добиви на подходящите бобови култури и тяхната слаба ценова конкурентоспособност в сравнение с вносните продукти;

15.  отбелязва, че кравите и другите преживни животни са еволюирали съвместно с полезни бактерии, които превръщат тревата и другата растителност в богат на протеини хранителен източник; подчертава, че в тази връзка не е желателно, от екологична, здравна или икономическа гледна точка, тези животни да бъдат хранени с внасяна соя, транспортирана на дълги разстояния, предвид факта, че може да се използват местни източници на фуражи;

16.  отбелязва, че преминаването от хранене на преживните животни с тревни фуражи към хранене с внасяна соя и царевица е довело до унищожаването на тропически гори, постоянни затревени площи, ливади и пасища, което причинява опустошителни загуби за биологичното разнообразие и загуба на въглерод поради промени в земеползването;

17.  счита, че за да се намали зависимостта от внасяната соя, която е използвана предимно за хранене на животни, включително в промишленото животновъдство, следва да се насърчава и стимулира пасищното хранене в Европа;

18.  отбелязва, че в допълнение към пасищното хранене са налични и други алтернативи за хранене чрез паша или тревни фуражи на временни пасища, като например смеси от трева и детелина и подсаждане с бобови култури, като например фий, лупина и бобови растения като люцерната;

19.  споделя целите на Европейската декларация относно соята и другите инициативи за стимулиране на производството на генетично немодифицирана соя и отглеждането на други протеинови култури в Европа, при условие че те се прилагат на практика отговорно и при спазване на целите за развитие на устойчиви, социално справедливи и стабилни от екологична гледна точка селскостопански системи;

20.  подчертава, че е необходимо да се събуди интерес у земеделските стопани към отглеждането на протеинови култури;

21. отбелязва, че с цел да се стимулират земеделските стопани да отглеждат протеинови култури, дейността трябва да бъде жизнеспособна от финансова гледна точка;

22.  припомня, че ОСП оказва решаващо въздействие върху решенията на земеделските стопани да отглеждат или да се откажат от отглеждането на протеинови култури и че поради това следва да се използва пълният ѝ потенциал в контекста на европейските устойчиви цели и в съответствие с различните предприети на национално равнище инициативи относно производството на протеинови и бобови култури;

23.  отбелязва, че въвеждането на доброволно обвързано с производството плащане за протеиновите култури допринесе за увеличаване на производството в държавите членки, които го прилагат, и призовава държавите членки да го използват пълноценно ;

24.  счита, че бъдещата ОСП следва да включва плащане за бобови протеинови култури и по-добро и по-целенасочено използване на инструментите, свързани с протеиновите култури, чрез използването по-скоро на стимули, отколкото на наказателни мерки;

25.  счита, че земеделските стопани следва да получават подкрепа за отглеждането на собствени протеинови фуражи и за осигуряването на пасищно хранене за животните, тъй като това ще увеличи тяхната самодостатъчност и ще доведе до по-високи стандарти за хуманно отношение към животните;

26.  подчертава, че е от съществено значение да се създадат еднакви условия на конкуренция за производството на бобови протеинови култури в Съюза и следователно да се гарантират равни възможности за земеделските стопани във всички държави членки;

27.  отбелязва, че въпреки че обемът на протеиновите култури, които се отглеждат в ЕС, понастоящем е нисък, Споразумението от Блеър Хауз продължава да е в сила; счита, че следва да се преосмисли необходимостта от това споразумение, и отбелязва също така, че съществуват клаузи за изключение в рамките на СТО за полезни в социално и екологично отношение мерки за подпомагане;

28.  счита, че могат да се извлекат полезни заключения от неотдавнашната забраната на употребата на пестициди в екологично насочените площи, която е в сила от няколко години насам;

29.  отбелязва, че основната функция на забраната за използването на пестициди в екологично насочените площи е засилването на екологичните процеси чрез насърчаване на биологичното разнообразие; отбелязва в тази връзка, че забраната на пестицидите в екологично насочените площи е в съответствие с целите на законодателството;

30.  припомня, че страничните продукти от производството на храни и на биогорива и някои преработени животински протеини представляват важни алтернативни източници на протеини за фуражи и че тяхната употреба следва да се насърчава; подчертава, че биогоривата представляват част от кръговата икономика, когато са произведени от странични продукти, отпадъци или остатъци, заемат малка част от обработваемата земя, от полза са за сеитбооборота и диверсификацията, както и за използване на земята, оставена под угар в съответствие с екологични мерки в рамките на ОСП, и сами по себе си не водят до повишаване на цените на храните;

31.  подчертава, че законодателството относно преработените животински протеини често е остаряло и следва да се адаптира към целта, за да се създадат повече възможности в регулаторната рамка за улесняване на използването на алтернативни източници на протеини, като например протеини от насекоми;

32.  отбелязва, че проучването GLOBIOM на Комисията вече включва ползите по отношение на парниковите газове от съвместно производство на фуражи и биогорива в препоръчаната прогноза на емисиите вследствие на непреките промени в земеползването;

33.  подчертава, че бобовите растения са важен източник на протеини на растителна основа и поради това играят също така значима роля за осигуряване на устойчиви и здравословни хранителни режими за хората; счита, че обемът на висококачествените, генетично немодифицирани протеинови култури, които се отглеждат в ЕС, трябва да се увеличи, за да се отговори на нарастващия потребителски интерес към и търсенето на хранителни режими на растителна основа;

34.  подчертава важната роля, която обучението в областта на храненето може да играе в оформянето на търсенето на хранителни продукти; подчертава необходимостта от приемането на насоки относно храненето на равнище ЕС или на равнище държави членки, които да са насочени към насърчаването на здравословното хранене и същевременно да спомагат за решаването на екологичните проблеми, свързани с производството на храни;

35.  подчертава, че ниските цени на протеиновите култури на световно равнище, трудните климатични условия, високите производствени разходи и конкуренцията от генно модифицирани протеинови култури, идващи извън Европа, са предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени;

36.  отбелязва, че с оглед на изменението на климата независимите научни изследвания относно стабилизирането на добивите и устойчивостта на стрес са от особено значение;

37.  припомня, че за да направят отглеждането на протеинови култури по-привлекателно за земеделските стопани в ЕС, научните изследвания следва да се съсредоточат също върху добивите, равнищата на протеините и алкалоидите и развиването на по-устойчиви системи за отглеждане на култури, по-специално такива, които се основават на протеинови култури в сеитбооборота;

38.  подчертава, че съществуващите структури, като например системата за съвети в селското стопанство и европейското партньорство за иновации, биха могли да предоставят консултации и обучение за земеделските стопани относно отглеждането на протеинови култури, включително в контекста на сеитбооборота;

39.  подкрепя създаването на прозрачни системи за етикетиране на продуктите въз основа на утвърдени производствени стандарти, като например стандартите за „Дунавска соя“ и „Европейска соя“;

40.  призовава за разширяване на правилата за етикетиране на ГМО, така че да обхванат продуктите, произведени от животни, които са хранени предимно с генетично модифицирани фуражи;

41.  отбелязва, че разпространението на знания, обменът на добри практики и развитието на пазара също така остро се нуждаят от инвестиции; подчертава значението на местното и регионалното познаване на почвите и подходящите сортове бобови култури;

42.  подчертава необходимостта от иновации и разработване на управленски практики и техники за борба с плевелите, вредителите и други фактори, които биха могли да повлияят отрицателно на реколтата и растежа.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.12.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Bas Eickhout, Karl-Heinz Florenz, Gerben-Jan Gerbrandy, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Urszula Krupa, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Rory Palmer, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, John Procter, Julia Reid, Michèle Rivasi, Annie Schreijer-Pierik, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Krzysztof Hetman, Merja Kyllönen, Gesine Meissner, Nuno Melo, Ulrike Müller, Gabriele Preuß, Bart Staes, Claude Turmes

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Sven Schulze

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

45

+

ALDE

Gerben-Jan Gerbrandy, Gesine Meissner, Ulrike Müller

ECR

Jørn Dohrmann, Arne Gericke, Urszula Krupa, John Procter, Jadwiga Wiśniewska

EFDD

Piernicola Pedicini

ENF

Sylvie Goddyn

GUE/NGL

Stefan Eck, Luke Ming Flanagan, Merja Kyllönen

NI

Zoltán Balczó

PPE

Ivo Belet, Angélique Delahaye, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Karl-Heinz Florenz, Jens Gieseke, Françoise Grossetête, Krzysztof Hetman, Peter Liese, Norbert Lins, Nuno Melo, Annie Schreijer-Pierik, Sven Schulze

S&D

Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Jytte Guteland, Karin Kadenbach, Susanne Melior, Rory Palmer, Pavel Poc, Gabriele Preuß, Damiano Zoffoli

VERTS/ALE

Marco Affronte, Bas Eickhout, Martin Häusling, Michèle Rivasi, Bart Staes, Claude Turmes

1

-

EFDD

Julia Reid

1

0

ECR

Julie Girling

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

1

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Jacques Colombier, Michel Dantin, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Norbert Lins, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Ulrike Müller, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Ricardo Serrão Santos, Czesław Adam Siekierski, Marc Tarabella, Maria Gabriela Zoană

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Paul Brannen, Stefan Eck, Julie Girling, Elsi Katainen, Anthea McIntyre, Annie Schreijer-Pierik, Thomas Waitz

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

35

+

ALDE

Jan Huitema, Ivan Jakovčić, Elsi Katainen, Ulrike Müller

ECR

Beata Gosiewska, Zbigniew Kuźmiuk, Anthea McIntyre

ENF

Jacques Colombier, Philippe Loiseau

GUE/NGL

Luke Ming Flanagan

NI

Laurenţiu Rebega

PPE

Daniel Buda, Michel Dantin, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Julie Girling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Mairead McGuinness, Marijana Petir, Annie Schreijer-Pierik, Czesław Adam Siekierski

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Paul Brannen, Nicola Caputo, Paolo De Castro, Jean-Paul Denanot, Maria Noichl, Ricardo Serrão Santos, Marc Tarabella, Maria Gabriela Zoană

1

-

EFDD

John Stuart Agnew

6

0

GUE/NGL

Matt Carthy, Stefan Eck, Anja Hazekamp

Verts/ALE

Martin Häusling, Bronis Ropė, Thomas Waitz

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 12 април 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност