Процедура : 2017/2129(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0156/2018

Внесени текстове :

A8-0156/2018

Разисквания :

PV 28/05/2018 - 24
CRE 28/05/2018 - 24

Гласувания :

PV 30/05/2018 - 13.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0223

ДОКЛАД     
PDF 771kWORD 78k
2.5.2018
PE 609.409v02-00 A8-0156/2018

относно прилагането на мерки за проверка на съответствието на рибните продукти с критериите за достъп до пазара на ЕС

(2017/2129(INI))

Комисия по рибно стопанство

Докладчик: Линеа Енгстрьом

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Пазарът на риба в Европейския съюз е най-големият в света, като представлява една четвърт от целия внос. През 2016 г. внесохме 8,8 милиона тона продукти от риболов и аквакултури – за сравнение производството на ЕС беше 6,2 милиона тона. Зависимостта ни от внос за почти 60% от общите доставки има значително въздействие върху рибното стопанство и търговската политика в ЕС.

Пазарът на ЕС е дискриминационен по отношение на рибата и на условията, които трябва да бъдат изпълнени за нейното пускане на пазара. Тази дискриминация не е в полза на сектора на рибарството в ЕС.

Условия за плавателните съдове на ЕС

Нека да разгледаме правилата и нормите, които трябва да бъдат изпълнени от сектора на рибарството в ЕС. Всички дейности на флота на ЕС се уреждат от общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Както са информирани членовете на комисията, ОПОР е широкообхватен и подробен набор от законодателни актове относно различни аспекти на рибарството с всеобхватен режим за контрол (Регламенти 1005/2008, 1224/2009, 2017/2403), който гарантира, че държавите членки прилагат правилата.

Освен това флотовете на ЕС трябва да спазват широк кръг от други политики, свързани с трудовите стандарти, обучението, безопасността на плавателните съдове, замърсяването и други екологични стандарти, данъчното облагане и фискалните правила, както и фитосанитарните норми, наред с други.

Резултатът е висок стандарт за уловената в ЕС риба, предлагана на пазара на ЕС. Това трябва да бъде така, за да могат потребителите от ЕС да разчитат на качеството и свежестта на продукта, както и на различните социални, икономически и екологични стандарти, които са били спазени при това производство. При все това потребителят дори не е информиран, че рибата е уловена от кораб на ЕС – това е „доброволна информация“.

Въпреки това има ясно определени разходи, свързани с всички политики, правила и норми, посочени по-горе: данъци, риболовни съоръжения, които съответстват на правилата, достойно заплащане, двигатели, които замърсяват по-малко, съхраняване на рибата при подходяща температура и други подходящи условия и т.н. Накрая, уловената от оператори от ЕС риба трябва да има определена цена на пазара, за да бъде ефективна от гледна точка на разходите, като същевременно се конкурира с продуктите от оператори извън ЕС, които не спазват непременно същите ограничения.

Условия за плавателните съдове на държави извън ЕС

Рибата, уловена от оператори от трети държави и внесени в ЕС, трябва да отговаря на различни условия. Търговията с малък брой морски видове е ограничена от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Фитосанитарните норми на ЕС се прилагат чрез двустранни споразумения с трети държави, които предоставят на Комисията списък на риболовните кораби и преработвателните предприятия, за които се счита, че отговарят на стандартите на ЕС и имат разрешение за износ към ЕС. Регламентът относно незаконния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов има за цел да гарантира, че рибата, която се внася в ЕС, не е резултат от ННН риболов.

Съществуват редица разпоредби, които се отнасят до тарифите (Общата система за преференции (ОСП), ОСП+ и „Всичко освен оръжие“, автономни тарифни квоти и др.), но те засягат основно размера на митата, а не условията за достъп до пазара. Регламентът за ОСП+ изисква да бъдат ратифицирани и прилагани редица международни правни инструменти (нито един от тях не се отнася до риболова), но ако Комисията счете, че някоя държава не прави това, тази държава губи своята преференциалната тарифа – рибните продукти от нея не се забраняват.

На последно място, съществува потенциално широкообхватен закон, който би ограничил достъпа на риба на пазара на ЕС – Регламент (ЕО) № 1026/2012 относно неустойчивия риболов, който ще позволи на ЕС да налага забрана върху вноса от държави, които не оказват сътрудничество при управлението на запаси от общ интерес.

Равнопоставени условия на конкуренция?

От разглеждането на достиженията на правото на ЕС – свързани с рибарството и други – става ясно, че основният инструмент за създаване на равнопоставени условия на конкуренция между произведената в ЕС риба и вносната риба – който всички твърдят, че подкрепят – е Регламентът относно ННН риболов. Винаги, когато се провеждат обсъждания за предотвратяване на нелоялната конкуренция чрез изключване на някои рибни продукти от пазара на ЕС, лесният отговор е, че това е ролята на Регламента относно ННН риболов. Този отговор е наивен и несправедлив, тъй като Регламентът относно ННН риболов е предназначен единствено за целите на предотвратяването на навлизането на незаконно уловена риба на пазара на ЕС.

Регламент относно ННН риболов

Приемането на Регламента относно ННН риболов представлява преломен момент в общата борба срещу ННН риболов. За него беше написано много, включително и съвсем актуален общ преглед и инфографика от Службата на ЕП за парламентарни изследвания(1). Комисията извърши своя собствена оценка, а комисията по рибно стопанство спонсорира проучване на прилагането му преди няколко години. Различни участници от гражданското общество също публикуваха доклади.

Повечето анализи са единодушни, че регламентът действа много добре. Съществува нарастващ брой държави, които, след като са били предварително определени или посочени от ЕС като несътрудничеща държава в борбата срещу ННН риболов, са подобрили своите системи за управление и контрол в областта на рибарството, за да запазят достъпа си до най-големия световен пазар на риба. Като се има предвид фактът, че до момента няма друга държава, имала смелостта да създаде подобен инструмент за изключване на незаконно уловена риба от своя пазар, степента, до която този регламент оказва влияние върху глобалното управление, е наистина впечатляваща.

Прилагането на регламента, разбира се, не е безпроблемно. Държавите членки прилагат неравномерно неговите разпоредби, включително по отношение на проверката на сертификатите за улов, проверките на мястото на внос в ЕС и наложените санкции. Въпреки големите усилия на Комисията все още няма списък на корабите, извършващи ННН риболов, различни от тези, които фигурират в списъците на РОУР. Въпреки че беше постигнато много, са необходими подобрения.

Санитарни изисквания

Процедурите за инспекция и разрешаване на пускането на пазара на ЕС на храни, включително риба, са описани в Регламент (ЕО) № 854/2004. (Той ще бъде заменен с Регламент (ЕС) 2017/625 през декември 2019 г., но не съществуват планове за промяна на описаните по-долу разпоредби за рибните продукти.) Регламентът урежда проверките както на храните, произведени в ЕС, така и на вносните храни и включва разпоредби за вносните рибни продукти (различни от преките разтоварвания на сушата в пристанище на ЕС). ЕС определя списък на одобрени трети държави, чиито компетентни органи предоставят „подходящи гаранции по отношение на съответствието или равностойността със законодателството на Общността в областта на фуражите и храните и правилата за опазване на здравето на животните.“ Именно тези компетентни органи на трети държави уведомяват ЕС за преработвателните предприятия и риболовните кораби, на които е разрешен износът за ЕС. Тези компетентни органи на трети държави могат също така да делегират издаването на разрешения и отговорността за инспекциите към друга трета държава, като например крайбрежна държава, при условие че втората трета държава също е включена в списъка на ЕС на одобрените държави. От третата държава се изисква да гарантира, че включените в списъка предприятия и плавателни съдове съответстват на изискванията на ЕС. Тя трябва да извършва проверки и да разполага с правомощия да забрани износа за ЕС на предприятия, които не отговарят на изискванията. От нея също така се изисква да поддържа списъка актуален.

По данни от декември 2017 г. списъкът на предприятията в трети държави, одобрени за директен износ на рибни продукти за ЕС, съдържа 7 032 преработвателни предприятия и хладилни складове и 3 818 риболовни кораба (включително хладилни кораби). Комисията изпраща екипи за проверка на тези трети държави периодично, за да провери дали приложимите условия се изпълняват.

Въпреки че тази система може да изглежда добра на думи и по принцип може да функционира сравнително добре в повечето случаи, то тя не е без недостатъци, които в някои случаи може да предизвикат сериозни проблеми.

Наблюденията, направени в продължение на повече от десетилетие, подчертаха факта, че много плавателни съдове, участващи в ННН риболовни дейности и чиито продукти се разтоварват на сушата и се пускат на пазара в ЕС, също фигурират в списъците на корабите, сертифицирани от органите на трети държави като спазващи хигиенните изисквания на ЕС.

Някои от тях никога не акостират в пристанище, нито са редовно инспектирани от компетентните органи. В няколко случаи, не само че тези кораби очевидно не са могли да изпълнят хигиенните изисквания на ЕС, но те също така са извършвали незаконен риболов(2).

През 2006 г. при инспекция на борда на риболовен кораб, плаващ под китайски флаг във водите на Гвинея, в багажното помещение бяха открити празни контейнери за риба с имената на многобройни риболовни кораби от китайския флот, които имат номера от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ на ЕК. Трудно е да се разбере как както китайските органи така и ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ биха могли да удостоверят, че рибата е била етикетирана правилно. Корабът е осъществявал риболовна дейност във водите на Гвинея без разрешение в продължение на три години и е бил задържан от органите на Гвинея с подкрепата на моторния кораб на Грийнпийс „Esperanza“. Други случаи на риболовни кораби, извършващи ННН риболов, които са включени в списъците на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, бяха забелязани през 2014 г. и 2017 г.

Последният одит на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Мавритания датира от 2011 г. Докладът гласи:

„Някои видове хладилни кораби (от китайски тип) са показали структурни дефекти, които не им позволяват да изпълнят условията, изисквани за обработката на рибни продукти, предназначени за износ към ЕС: всъщност не е съществувала защита на зоната за сортиране и зоната за производство срещу природните стихии. Освен това тези кораби са били в състояние на различна степен на износеност и някои от тях са били на границата на нехигиеничността.“ (страница 11)

Никакви последващи одити в Мавритания не фигурират на уебсайта на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, а списъкът на одобрените предприятия от Мавритания понастоящем включва 66 хладилни кораба и един кораб фабрика.

В продължение на повече от десетилетие са били документирани многобройни случаи на кораби, извършващи ННН риболовни дейности във водите на Западна Африка, докато са били в списъците с одобрени предприятия на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, дори и след влизането в сила на Регламента относно ННН риболов.

ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ изтъква, че ако кораб фигурира в списъка на ЕС на кораби, извършващи ННН риболов, тогава митническите проверки автоматично ще откажат влизане на риба от този кораб. Въпреки това митническите проверки не са напълно надеждни (вж. по-долу). Освен това съответните западноафрикански регионални и подрегионални риболовни организации (CECAF и SRFC) не съставят списъци на кораби, извършващи ННН риболов, а списъкът на ЕС на кораби, извършващи ННН риболов, не съдържа плавателни съдове, различни от посочените от РОУР. Следователно няма да се спре вносът на риба, уловена от посочените по-горе кораби, въпреки участието им в ННН риболов.

Търговия

В търговското законодателство се споменава много малко за рибното стопанство, като се изключи регулирането на квотите за внос и на вносните тарифи. Дори съвсем неотдавнашните споразумения за свободна търговия (ССТ), които имат специфични разпоредби по отношение на риболова, са твърде опростени. В ССТ с Япония и с Виетнам, например, се изброяват няколко международни споразумения, които трябва да бъдат спазвани (едно от които е доброволно – Кодексът за поведение на ФАО), и са включени неясни задължения за борба с ННН риболов. Показателно е, че тези разпоредби са в част от споразумението, която не е предмет на правно обвързващ механизъм за уреждане на спорове, а само на необвързващ арбитраж. Дори не съществува ангажимент за ратифициране и ефективно прилагане на списък със свързани с рибното стопанство международни инструменти (подобно на ОСП+) или изрично позоваване на Регламента на ЕС относно ННН риболов, да не говорим за ангажимент от страна на третата държава да прилага процедура, с която да се гарантира, че незаконно уловена риба не навлиза на нейния пазар.

Подходът на ЕС към търговията често се възприема като водещ до обратен ефект по отношение на доброто управление на рибарството в ЕС чрез постоянното отваряне на пазара на ЕС за продукти от риболов от държави, които нямат непременно същите стандарти като нас. През 2014 г. Комисията предложи да се предостави на Филипините статут по ОСП+, като в същото време я определи предварително като несътрудничеща държава. Непоследователността между предупреждението към дадена държава, от една страна, че тя е изложена на риск от сериозна забрана на търговията с рибни продукти, и едновременното получаване на по-благоприятен търговски статут, изглежда не е забелязано от Комисията.

Друг пример се отнася до Южна Корея, с която Комисията преговаряше по споразумение за свободна търговия, като в същото време Корея беше предварително определена за несътрудничеща държава. Предварителното определяне беше премахнато през април 2015 г., въпреки че корейското законодателство беше все още недостатъчно.

Внасяните продукти, включително рибата, трябва да преминат митнически контрол след пристигането им на територията на ЕС. Неотдавнашен доклад на Сметната палата(3), обаче, откри значителни слабости и пропуски, което означава, че митническите проверки в ЕС не се прилагат ефективно. Забелязаните проблеми включват деклариране на невярна държава на произход, което очевидно има отражение върху предмета на настоящия доклад.

Пазарни стандарти

Общата организация на пазара (Регламент (ЕС) № 1379/2013) включва разпоредби относно повечето продукти от риболов и аквакултури, включително информацията, която трябва да фигурира на етикета. Тя дава възможност за развитие на стандартите за предлагане на пазара на произведена в ЕС и вносна риба, свързани с въпроси като качеството, преснотата, размера и т.н.

По отношение на етикетирането, задължителната информация за потребителя – вид, производствен район и метод на производство, включително вид на риболовното съоръжение за улов на свободно обитаваща риба – се прилага само за малка част от целия пазар, тъй като тя не се изисква при приготвени, консервирани или преработени продукти като консервирана риба, и др. По този начин условията на конкуренция в ЕС не са еднакви по отношение на проследяемостта и информацията за потребителите.

По отношение на пазарните стандарти Комисията започна процедура за оценка на тяхната полезност и ефективност, тъй като последният от тях е приет преди повече от 20 години. Това е положително развитие, тъй като дава възможност за разглеждане на пазарните стандарти, които надхвърлят качество на продуктите, за да се даде възможност да бъдат наложени по-високи стандарти върху вноса на риба, за да се гарантира, че тя отговаря на определени минимални критерии за опазване, като например минимален размер на рибата. Предоставени от ГД „Морско дело и рибарство“ изчисления показват, че действащите пазарни стандарти, които до голяма степен се занимават с категориите преснота и размер, се прилагат за 75% от разтоварванията в ЕС, но за по-малко от 10% от вноса.

Трудови стандарти

Съществуват редица международни инструменти, уреждащи условията на труд, по-конкретно тези на морските лица и на рибарите. Те включват:

•  Условия на труд – обхванати от Морската трудова конвенция за морските лица (ратифицирана от 25 държави членки; включена в Директива 2009/13) и Конвенция № 188 на МОТ относно условията на труд в сектора на риболова (ратифицирана от 3 държави членки; частично включена в Директива 2017/159). Посочената директива беше установена от социалните партньори въз основа на член 155 от ДФЕС, тъй като държавите членки бяха много бавни при ратифицирането на първоначалната конвенция. За съжаление в нея не бяха включени разпоредби за изпълнение. Освен това тя не обхваща самостоятелно заетите рибари, освен ако последните работят на един и същ кораб.

•  Строеж на плавателни съдове и плавателна годност – обхванати от Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море (ратифицирана от всички държави членки; включена в Директива 1998/18) и Споразумението от Кейптаун за рибарите (ратифицирано от 11 държави членки; включено единствено в частта, отнасяща се до плавателните съдове над 24 метра в Директива 1997/70).

•  Обучение и сертифициране – обхванато от Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (Конвенция STCW) (ратифицирана от всички държави членки; включена в няколко директиви) и Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби (ратифицирана от 6 държави членки; не е включена в достиженията на правото на ЕС). Социалните партньори желаят да използват процедурата по член 155 от ДФЕС и за тази цел, която следва да бъде приоритет за Комисията.

Докато ЕС и държавите членки са много активни в спазването на международните стандарти относно морските лица, те са изключително пестеливи при разширяването на същите стандарти и защитата за рибарите (самите стандарти се различават, когато става въпрос за морски лица и рибари). Като се има предвид, че съществуват много повече рибари, отколкото морски лица, това представлява груба небрежност от страна на ЕС по отношение на задължението му за осигуряване на безопасност на риболовната промишленост и на живота в морето като цяло.

Що се отнася до настоящия доклад, ЕС със сигурност предоставя слаба надеждност по отношение на трудовите стандарти за рибарите в други държави, като се има предвид, че не успява да изпълни международните си задължения във вътрешен план. Необходимо е държавите членки да ратифицират тези важни за защитата на рибарите инструменти.

Регламент за контрол

Както за Регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, и за Регламента за контрол се написа много. Въпреки че регламентът съдържа някои несъответствия и двусмислия, от години е ясно, че основен проблем представлява нееднаквото му прилагане от страна на държавите членки. Както собствената оценка на Комисията, така и докладът на Сметната палата отбелязват, наред с другото, проблеми с проверката на данните, споделянето на информация между държавите членки, недостатъчното или липсващо прилагане на точковата система, недостатъчно възпиращите санкции.

В относително редките случаи, при които Комисията е сезирала Съда на Европейския съюз във връзка с лошо изпълнение на Регламента за контрол от страна на държава членка, резултатът беше значително подобрение. Например, след като Испания беше осъдена от Съда на ЕС през 2008 г.(4), тя бързо приложи Регламента за контрол.

Комисията разполага също с други инструменти за убеждаване, като например планове за действие, но за съжаление не ги използва в по-голяма степен за подобряване на положението.

Комисията заяви намерението си да преразгледа Регламента за контрол. Както е отбелязано в доклада Томас(5), всяко преразглеждане на Регламента за контрол трябва да си поставя ясна цел, да съдържа ефективни правила за предотвратяване, откриване и санкциониране на нарушенията и да се съсредоточава предимно върху по-доброто прилагане на стандартите в отделните държави членки. То не трябва да води до занижаване на най-високите стандарти за защита на труда, околната среда, профсъюзите или обществото.

Преразглеждането трябва да цели постигането на по-силен, по-ефективен и по-хармонизиран режим за контрол на ЕС, включително подобряване на проследимостта на всички продукти от риболов.

Но освен подобрената проследимост, за да не се допуска дискриминация, ЕС следва да изисква всички продукти, пуснати на пазара на неговата територия, да се съобразяват с еднакво равнище на мерки за опазване и управление, както и с наложените от законодателството на ЕС изисквания за хигиена.

(1)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2017/614598/EPRS_BRI(2017)614598_EN.pdf.

(2)

https://www.greenpeace.org/archive-international/Global/international/planet-2/report/2007/8/plunder2006.pdf.

(3)

Специален доклад № 19/2017.

(4)

C-189/07.

(5)

A8-0234/2016.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на мерки за проверка на съответствието на рибните продукти с критериите за достъп до пазара на ЕС

(2017/2129(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(1),

–  като взе предвид режима за контрол на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), включващ Регламент на Съвета (ЕО) № 1224/2009(2) и № 1005/2008(3) и Регламент (ЕС) 2017/2403(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои мерки, целящи опазването на рибни запаси, по отношение на държави, позволяващи неустойчив риболов(7),

–  като взе предвид Специален доклад на Европейската сметна палата № 19/2017 от декември 2017 г., озаглавен: „Процедури за внос: неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“,

–  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно управлението на риболовните флотове в най-отдалечените региони(8),

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0156/2018),

A.  като има предвид, че ЕС представлява най-големият пазар в света на рибни продукти и продукти от аквакултури, като през 2016 г. е усвоил 24% от общия обем на световния внос и е зависим от внос за повече от 60% от консумацията си на такива продукти;

Б.  като има предвид, че в своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно режима за внос в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури(9) Парламентът подчерта, че една от основните цели на политиката на ЕС за вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури трябва да бъде да се гарантира, че вносните продукти отговарят във всяко отношение на същите изисквания, които се прилагат по отношение на продукцията на ЕС, и че усилията на ЕС за постигане на устойчив риболов са несъвместими с вноса на продукти от държави, които осъществяват риболов без загриженост за устойчивостта;

В.  като има предвид, че съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497) задължава ЕС да се грижи за една по-отговорна търговска политика като инструмент за изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Г.  като има предвид, че държавите членки носят отговорност за извършването на проверки, удостоверяващи, че рибата на производителите от ЕС отговаря на санитарните стандарти на ЕС, докато за вносната риба Комисията издава разрешение на трети държави да определят предприятията, на които е разрешено да изнасят рибни продукти за ЕС, при условие че те могат да гарантират равностойни стандарти;

Д.  като има предвид, че най-отдалечените региони на ЕС в Карибския басейн, Индийския океан и Атлантическия океан съседстват с трети държави, чиито условия за риболов, производство и предлагане на пазара не винаги отговарят на европейските стандарти, което създава условия на нелоялна търговия спрямо местното производство;

Е.  като има предвид, че съществуват многобройни международни инструменти, засягащи рибарите, които следва да бъдат ратифицирани и приложени, като например Конвенция № 188 на Международната организация на труда относно условията на труд в сектора на риболова (Конвенция № 188 на МОТ), Споразумението от Кейптаун от 2012 г. на Международната морска организация (ММО), и Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби (STCW-F);

Ж.  като има предвид, че заключенията в Становище № 3/2017 от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Храните от океаните“, препоръчват включването на целите за устойчиво развитие във всички политики на Съюза и прилагането на същия подход на други международни форуми и в подкрепа на други региони на света, така че да се установи равновесие между икономическите и екологичните цели, които са свързани с производството на храни и морската среда;

1.  отбелязва, че с цел пускането на рибни продукти и продукти от аквакултури на пазара на ЕС операторите са длъжни да се съобразяват с широк набор от разпоредби и да отговарят на строги критерии, включително правилата на ОПОР и санитарните и трудовите стандарти, стандартите за безопасност и екологичните стандарти, като всички те са подкрепени с разпоредби за гарантиране на спазването им; изразява убеждението, че взети заедно, те създават високи стандарти по отношение на качеството и устойчивостта на продукта, каквито потребителите в ЕС имат легитимното право да очакват;

2.  счита, че съответствието на рибните продукти и продуктите от аквакултури от трети държави със стандартите на ЕС, свързани с околната среда и социалната устойчивост, би насърчило устойчивостта в тези трети държави и би спомогнало за създаване на по-справедлива конкуренция между европейските продукти и продуктите от трети държави;

3.  изразява загриженост във връзка с факта, че вносът на такива продукти се подлага на по-малко проверки, като първичният контрол засяга санитарните стандарти и Регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов(10), като последният е предназначен единствено да гарантира, че продуктът е уловен в съответствие с приложимите правила;

4.  подчертава, че с цел да се осигури равнопоставено третиране на внесените и европейските продукти от риболов и аквакултури, което следва да бъде основна цел на политиката на ЕС в областта на рибарството, ЕС следва да изисква от всички внесени продукти да отговарят на европейските стандарти за опазване и управление на запасите, както и на хигиенните изисквания, наложени от законодателството на ЕС; отбелязва, че това ще спомогне за създаването на по-справедливи условия на конкуренция и ще повиши стандартите за експлоатирането на морските ресурси в трети държави;

5.  счита, че усилията на ЕС за опазване на рибните запаси и за устойчивост на риболова, полагани в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), са несъвместими с вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури от държави, които увеличават риболовното усилие без загриженост за устойчивостта и се интересуват единствено от печалба в краткосрочен план;

6.  изразява загриженост, че различните правила за пускане на риба на пазара създават дискриминационен пазар, което засяга неблагоприятно рибарите и рибовъдите от ЕС, поради което проверките на рибните продукти и продуктите от аквакултури следва да се увеличат и подобрят;

7.  счита, че прилагането на Регламента за контрол(11) следва да бъде подобрено във всички държави членки, така че да се прилага по единен и хармонизиран начин на всички етапи от веригата на доставка, включително търговците на дребно и ресторантьорските услуги, както за произведените в ЕС, така и за вносните продукти; отбелязва, че това се отнася и за разпоредбите за етикетиране;

Санитарни стандарти

8.  изразява загриженост, че системата, наложена от Съюза и от компетентните органи на трети държави за проверка на санитарните критерии за изнасяните за ЕС рибни продукти, не дава достатъчно гаранции, че тези критерии се спазват винаги;

9.  призовава Комисията да предостави повече обучение, техническа помощ и оборудване за изграждане на институционален капацитет за подпомагане на развиващите се държави да спазват правилата на ЕС; насърчава инициативи като програмата „По-добро обучение за по-безопасни храни“ (ПОБХ), организирана от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на ЕК, в която се предвиждат сесии за обучение на персонала по официалния контрол от развиващите се държави относно стандартите на ЕС за продукти от риболов и аквакултури;

10.  подчертава значението на стриктното прилагане спрямо внесените рибни продукти и продукти от аквакултури, включително фуражните продукти и суровините за производство на фуражи, на законодателството на ЕС в областта на здравословните стандарти и проверки във всичките му аспекти (хранителна безопасност, възможност за проследяване и профилактика), които са основни аспекти на защитата на потребителите; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да усъвършенства програмата си за инспекции в третите държави чрез подобряване на мисиите на Хранителната и ветеринарна служба, на първо място чрез увеличаване на броя на инспектираните обекти в рамките на всяка мисия с цел получаване на резултати, които отразяват по-добре действителното състояние в третите държави;

11.  отбелязва, че дори одитите, провеждани от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на ЕК, показват, че някои трети държави далеч не гарантират, че продуктите отговарят на необходимите здравни стандарти, поне що се отнася до риболовните кораби, корабите фабрики и хладилните кораби, което възпрепятства санитарните проверки, извършвани на граничните инспекционни пунктове на ЕС, чиято цел е да се провери дали правните хигиенни изисквания са изпълнени;

12.  изразява тревога във връзка с наблюденията, че риболовните кораби, извършващи дейност край Западна Африка, срещат трудности при осигуряването на проследимост на продуктите и спазването на санитарните стандарти; счита, че на достоверността на сертификатите, издавани от трети държави за кораби и организации, упълномощени да извършват износ за ЕС, не може да се разчита напълно;

13.  счита, че даването на възможност на трети държави да делегират на други избрани трети държави, дори на крайбрежна държава, правото да издават тези удостоверения, , е в противоречие с концепцията за отговорност на държавата на флага, която е в основата на ОПОР и на Регламента относно ННН риболов, по-специално по отношение на отговорността на държавата на флага за потвърждаване на удостоверението за улова; счита, че Комисията следва да преустанови практиката да се допуска трети държави да делегират тези правомощия на други държави;

14.  освен това счита, че санитарната инспекция на риболовните кораби следва да се осъществява от компетентните органи поне веднъж годишно;

Трудови права

15.  обръща внимание на контраста между похвалните резултати, постигнати от държавите членки при ратифицирането на конвенциите по труда, отнасящи се до морските лица, и много слабите резултати при ратифицирането на конвенции, отнасящи се до рибарите, и настоятелно ги призовава да ратифицират съответните инструменти в най-кратък срок, включително Споразумението от Кейптаун и STCW-F;

16.  поздравява социалните партньори за техния успех в използването на член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за договаряне на Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета(12), която частично прилага Конвенция № 188 на МОТ, като същевременно изразява съжаление, че тя не обхваща самостоятелно заетите рибари; настоятелно призовава Комисията да завърши процеса, като представи предложение за допълваща директива, която да включва разпоредби за привеждане в изпълнение, както беше направено в морския транспорт;

17.  настоятелно призовава Комисията във връзка с това да започне процедури за използване на член 155 от ДФЕС по отношение на STCW-F с цел подобряване на безопасността в морето по време на риболов, който е широко признат като една от най-опасните професии в света;

18.  подкрепя непрекъснатите усилия за подобряване на политиката на ЕС в областта на рибарството, за да стане то екологично по-устойчиво, за да осигурява дългосрочното оцеляване на крайбрежните общности и да бъде източник на питателна храна; противопоставя това на все по-голямата отвореност на пазара на ЕС за рибни продукти от трети държави, чиито режими за управление не са толкова строги; счита, че този факт представлява липса на съгласуваност между търговската политика и политиката в областта на рибарството;

Търговска политика

19.  изразява съжаление по повод на противоречивите сигнали, които понякога Комисията изпраща до трети държави, като например при договарянето на споразумения за свободна търговия (ССТ) или разширяването на достъпа до пазара на ЕС за държави, които са били предварително определени като позволяващи неустойчив риболов съгласно Регламента относно ННН риболов или Регламента за държавите, позволяващи неустойчив риболов(13);

20.  призовава Комисията да гарантира тясна координация между търговската политика и политиката в областта на рибарството, включително при договарянето на търговски споразумения, включващи въпроси, свързани с риболовни дейности; счита, че е от съществено значение да се анализира икономическото и социалното въздействие на ССТ върху рибните продукти от ЕС, да се създадат подходящи предпазни мерки, когато това е необходимо, и определени рибни продукти да се разглеждат като чувствителни;

21.  счита, че ЕС, в качеството си на най-големия вносител на рибни продукти в света, носи обща политическа отговорност съвместно с други държави – големи вносители на рибни продукти, за гарантиране, че търговските правила на Световната търговска организация (СТО) зачитат най-високите възможни международни стандарти за управление и съхранение на рибните запаси; за тази цел призовава Комисията да гарантира укрепване на справедливата, прозрачна и устойчива търговия с рибни продукти в двустранните и многостранните търговски споразумения на ЕС;

22.  настоява споразуменията за свободна търговия и други многостранни споразумения с договорени от Комисията търговски разпоредби да включват засилени глави, отнасящи се до устойчивото развитие, които да засягат конкретни проблеми, свързани с рибарството, и в които:

  изрично да се укрепват изискванията на Регламента за ННН риболов и да се задължава третата държава да започне процедура за предотвратяване на навлизането на нейния пазар на рибни продукти от ННН риболов, за да се възпира навлизането им в ЕС по косвен път;

  да се изисква от третата държава да ратифицира и ефективно да прилага ключови международни риболовни инструменти, като например Конвенцията на ООН по морско право, Споразумението на ООН за рибните запаси, Споразумението за мерките на пристанищната държава на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Споразумението на ФАО за съответствие, както и да се придържа към стандартите на съответните регионални организации за управление на рибарството (РОУР);

23.  призовава да се обърне сериозно внимание на интересите на най-отдалечените райони при сключването на споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство или търговски споразумения с трети държави, като при необходимост се изключват чувствителните продукти;

24.  призовава Комисията при изготвянето на споразумение за периода след излизането на Обединеното кралство да постави достъпа на Обединеното кралство до пазара на ЕС за продукти от риболов и аквакултури в зависимост от достъпа на плавателните съдове на ЕС до водите на Обединеното кралство и в зависимост от прилагането на ОПОР;

25.  призовава Комисията да предложи изменение на Регламента за ОСП(14), така че към инструментите, които трябва да бъдат ратифицирани и прилагани, да се включат важни инструменти в областта на рибарството, като например Конвенцията на ООН по морско право, Споразумението на ООН за рибните запаси, Споразумението на ФАО за съответствие и Споразумението на ФАО за мерките на пристанищната държава, както и разпоредби, които да позволяват преустановяване на статута по ОСП+ в случаите, в които не се прилагат разпоредбите на посочените инструменти; 

26.  подчертава, че за да се отстранят слабостите при прилагането на главите в споразуменията за свободна търговия относно търговията и устойчивото развитие и да се засили действието на тези разпоредби, ССТ трябва да включват задължителен механизъм за разрешаване на спорове (който да предвижда консултации на правителствено равнище, процедура за уреждане на спорове, публичен достъп до документи и консултации с гражданското общество), както и възможността за прилагане на санкции в случай на неизпълнение на поетите международни ангажименти;

27.  изразява тревога по повод на слабостите и пропуските в митническия контрол, описани в Специалния доклад на ЕСП № 19/2017, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приложат във възможно най-кратък срок съдържащите се в него препоръки;

28.  отбелязва, че в допълнение към приложимите за големите дружества общи задължения за оповестяване на нефинансова информация на участници от всякаква величина (включително МСП) са наложени допълнителни изисквания за засилване на задълженията за надлежна проверка в два проблемни сектора – дървен материал и полезни изкопаеми от зони на конфликт – които да се прилагат в цялата верига на системата за надзор; счита, че по отношение на рибните продукти подобни задължения ще бъдат от полза и настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на изисквания за комплексна проверка за тези продукти;

Пазарни стандарти

29.  отбелязва, че докато разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1379/2013 относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури се прилагат за всички продукти от риболов и аквакултури, разпоредбите относно етикетирането за потребителите се прилагат само за относително малка група от продукти, като се изключват приготвените, консервираните или преработените продукти; счита, че по отношение на тези продукти следва да се подобри информацията за потребителите, като се включи допълнителна задължителна информация върху етикетите; счита, че етикетирането на тези продукти трябва да бъде подобрено, така че потребителите да бъдат информирани и да се гарантира проследимостта на продуктите от риболов и аквакултури;

30.  призовава Комисията да насърчава провеждането на информационни кампании за разясняване на усилията, полагани от рибарите и рибовъдите в ЕС в областта на устойчивостта, като се подчертава, че стандартите за качество и екологичните стандарти, заложени в законодателството на ЕС, са високи в сравнение с тези на трети държави;

31.  изразява своето убеждение, че европейските потребители често биха направили по-различен избор, ако са информирани по-добре относно действителното естество на предложените за продажба продукти, техния географски произход, качеството и условията, при които са произведени или добити;

32.  счита, че задължителната информация върху етикетите на рибните продукти следва да съдържа и информация относно държавата на знамето на съответния риболовен кораб, осъществил улова;

33.  приветства започналата наскоро от Комисията оценка на пазарните стандарти, приети за пръв път преди няколко десетилетия, с цел да се определи какви стандарти следва да се прилагат с оглед на днешните пазарни практики и наличните технологии за проследяване на продукта;

Режим за контрол

34.  счита, че трите регламента, които включват режима за контрол, представляват балансиран пакет и са довели до значителни подобрения в управлението на рибарството в ЕС;

35.  поздравява Комисията за начина, по който прилага Регламента за ННН риболов по отношение на трети държави, което доказва, че в ролята си на отговорен участник на пазара ЕС може да има огромно влияние върху световните риболовни дейности; настоятелно призовава Комисията да продължава да оказва натиск върху други държави на пазара да предприемат действия за предотвратяване на навлизането на пазарите им на улов от ННН риболов;

36.  насочва вниманието към публикувания наскоро от гражданското общество доклад, в който се анализира потокът на внос на морски дарове в държавите – членки на ЕС, от 2010 г. насам – годината, в която влезе в сила Регламентът за ННН риболов, и който показва, че пропуските при контрола на вноса от трети държави в държавите членки, както и липсата на еднакви правила могат да позволят на пазара на ЕС да навлязат продукти, които не съответстват на изискванията; ето защо призовава държавите членки и държавите на транзитно преминаване и местоназначение да засилят координацията помежду си, за да се гарантира извършването на по-внимателна проверка на сертификатите за улов, издавани за вноса на рибни продукти; счита, че е от съществено значение да се приеме хармонизирана и координирана европейска компютъризирана система, която да може да улесни контрола върху вноса на рибни продукти в държавите членки;

37.  счита, че Комисията и някои държави членки не са успели да приложат стриктно и да изпълняват всичките три регламента, както се установява в многобройни документи, изготвени от Комисията, Сметната палата и независими наблюдатели;

38.  вярва, че в допълнение към прилагането на Регламента за ННН риболов е необходимо да се упражнява по-стриктен контрол по веригата при пускането на пазара на подобен улов, най-вече като се извършва по-строг одит на държавите членки и предприятията, за които се предполага, че доставят продукти от незаконен риболов;

39.  призовава Комисията да използва всички налични инструменти, за да гарантира, че всички държави, които изнасят продукти от риболов и аквакултури за ЕС, прилагат строги политики за опазване на рибните запаси; насърчава Комисията да си сътрудничи с тези държави на всички подходящи форуми, и по-специално в рамките на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

40.  отбелязва, че пропуските в изпълнението засягат много аспекти и включват:

  различни равнища на санкциите и неприлагане на точковата система в различните държави членки;

  санкции, които не винаги са достатъчно възпиращи, ефективни или пропорционални, за да се предотвратят повторни нарушения;

  незадоволително събиране на данни от страна на държавите членки и незадоволителен обмен на данни помежду им, по-специално поради липсата на обща и съвместима база данни;

  слабо проследяване на рибата, включително когато преминава през национални граници;

  слаб контрол на спазването на практиките за претегляне;

  значителни различия при проверките на вноса и входния пункт, включително на сертификатите за улов;

  липса на ясно и единно определение на сериозните нарушения в държавите членки;

41.  подчертава, че е необходимо да се възпрепятства възможността за навлизане на пазара на ЕС на даден предназначен за внос продукт, който е бил отхвърлен в пристанище на една държава членка, през друго пристанище в друга държава членка;

42.  изразява съгласие с това, че някои разпоредби на регламентите за режим за контрол позволяват тълкуване и пречат на единното прилагане, но счита, че с достатъчно откритост и политическа воля Комисията и държавите членки биха могли да увеличат своите усилия за осигуряване на по-хармонизирано прилагане на съществуващото законодателство, например чрез използването на насоки и тълкувания;

43.  отбелязва, че именно това е била целта на експертната група по въпросите на спазването на задълженията в рамките на системата на ЕС за контрол на рибарството, създадена в хода на реформата на ОПОР като форум за провеждане на открита и непредубедена дискусия относно пропуските сред участниците, и изразява съжаление, че досега групата не се е развила по този начин;

44.  счита, че трябва да се направи много повече, за да се насърчи пълното прилагане на режима за контрол, включително предприемането на подходящи последващи действия във връзка с установени нарушения, по-добро докладване от страна на държавите членки относно предприетите действия и по-добър обмен на информация между държавите членки и с Комисията;

45.  настоятелно призовава Комисията да използва пълния набор от инструменти, с които разполага, за да насърчава държавите членки да прилагат изцяло разпоредбите на режима за контрол, включително, когато е целесъобразно, чрез удържане на средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство;

46.  отново подчертава заключението, до което стига в своята резолюция от 25 октомври 2016 г., озаглавена „Как да се стандартизира контролът върху риболова в Европа?“(15), че всяко преразглеждане на Регламента за контрол или на Регламента за ННН риболов трябва да бъде целенасочено и да се концентрира само върху аспектите, които възпрепятстват ефективния и еднакъв контрол във всяка една държава членка в Съюза;

47.  призовава за разширяване на правомощията на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), така че да включва проверки на кораби, обхванати от споразумения в областта на рибарството, включително в рамките на сътрудничество с компетентните органи на подписалата държава, както и за това на EFCA да бъдат предоставени средствата, от които се нуждае за тази цел;

48.  изразява дълбоко съжаление по повод на решението на Комисията да започне извършването на основно преразглеждане на целия режим за контрол, без да бъдат проведени подходящи обществени консултации относно изпълнението на Регламента за ННН риболов, мандата на EFCA или преразглеждането на целия пакет, както се изисква от насоките за по-добро регулиране; счита, че провеждането на официално допитване до обществеността относно всички тези аспекти преди представянето на предложение за преразглеждане, е щяло да предостави на заинтересованите лица възможността да допринесат в достатъчна степен за преразглеждането на този най-важен стълб на ОПОР;

49.  категорично настоява, че преразглеждането не трябва да води до отслабване на съществуващите мерки, а по-скоро следва да подобри и укрепи еднаквите условия по отношение на контрола върху риболова като единствения възможен начин за гарантиране на „общо“ измерение на общата политика в областта на рибарството;

50.  настоява преразгледаният режим за контрол да съдържа следните принципи:

– валидни в целия ЕС стандарти и норми относно инспекциите в морето, в пристанището и по цялата верига на системата за надзор;

– пълно проследяване на рибата, която се движи по цялата верига на системата за надзор, от плавателния съд до крайното място на продажба;

– пълни данни относно улова на всички оператори, включително кораби с дължина под 10 метра и любители рибари;

– еднакви равнища на санкциите във всички държави членки;

– общо определение на това какво представлява нарушение;

– точкова система, която се прилага от всички държави членки по еднакъв начин;

– санкции, които са достатъчно възпиращи, ефективни и пропорционални;

– система, достъпна за Комисията и всички държави членки, за обмен на цялата информация относно установени нарушения и свързаните с тях правни и съдебни последващи действия;

– пълно приемане на подобренията, които настъпват в наличните технологии, и възможност за внедряване на бъдещи технологии в хода на тяхното развитие, без да са необходими законодателни изменения;

– недвусмислено установяване на правомощията на Комисията и държавите членки и ако е приложимо – на правомощията на регионите на държавите членки;

– недопускане на регионализация на Регламента за контрол;

51.  призовава Комисията да представи своето предложение за изменение на Регламента за контрол във възможно най-кратък срок;

52.  настоява разпоредбите и принципите на Регламента за ННН риболов да не бъдат променени или отслабени по никакъв начин, като се има предвид огромният успех на този регламент и неговото въздействие върху сектора на рибарството в целия свят;

53.  настоява включването на трети държави в процесите на Регламента за ННН риболов за предварително определяне, идентифициране и вписване да се извърши без каквото и да било политическо вмешателство, както и отписването да се основава стриктно на постигането в пълна степен от страна на съответната държава на подобренията, считани от Комисията за необходими;

54.  счита, че ролята на EFCA следва да бъде засилена, за да се даде възможност за по-голямо участие на агенцията в прилагането на регламентите за контрол и за ННН риболов, включително в проверката и кръстосаната проверка на данни по веригата на системата за надзор, планирането и координацията на инспекциите от страна на Комисията и държавите членки, както и проверката на сертификатите за улов;

º

º  º

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

(2)

Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006; OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

(3)

Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999; OВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.

(4)

Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета; ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 81.

(5)

ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1.

(6)

ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1.

(7)

ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 34.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2017)0195.

(9)

OВ C 351E, 2.12.2011 г., стр. 119.

(10)

Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.

(11)

Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета.

(12)

ОВ L 25, 31.1.2017 г., стр. 12.

(13)

Регламент (ЕС) № 1026/2012.

(14)

Регламент (ЕС) № 978/2012; OВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2016)0407.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

3

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Clara Eugenia Aguilera García, Alain Cadec, David Coburn, Linnéa Engström, Sylvie Goddyn, Mike Hookem, Ian Hudghton, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, Gabriel Mato, Norica Nicolai, Ulrike Rodust, Annie Schreijer-Pierik, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas, Ruža Tomašić, Peter van Dalen, Jarosław Wałęsa

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

José Blanco López, John Flack, Francisco José Millán Mon, Nosheena Mobarik, David-Maria Sassoli


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

17

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Norica Nicolai

ENF

Sylvie Goddyn

PPE

Alain Cadec, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, Gabriel Mato, Francisco José Millán Mon, Annie Schreijer-Pierik, Jarosław Wałęsa

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Ulrike Rodust, David-Maria Sassoli, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas

VERTS/ALE

Marco Affronte, Linnéa Engström

3

-

EFDD

David Coburn, Mike Hookem

VERTS/ALE

Ian Hudghton

3

0

ECR

Peter van Dalen, Remo Sernagiotto, Ruža Tomašić

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 18 май 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност