Доклад - A8-0161/2018Доклад
A8-0161/2018
Европейски парламент

ДОКЛАД относно информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г.

3.5.2018 - (2018/2009(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Юте Гутеланд
Докладчик по становище (*): Силви Гийом
(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

Процедура : 2018/2009(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0161/2018
Внесени текстове :
A8-0161/2018
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г.

(2018/2009(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 2, 6 и 7 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 70, 85, 86, 258, 259 и 260 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съответните си резолюции в областта на принципите на правовата държава и правосъдието,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 10 април 2017 г., озаглавено „Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г.“ (COM(2017)0167),

–  като взе предвид проучването на Съвместния изследователски център на Европейската комисия от 2017 г., озаглавено „Съдебната система и икономическото развитие в държавите–членки на ЕС“[1],

–  като взе предвид проучването от 2017 г. на Института за правни реформи, озаглавено „Разрастването на колективната защита в ЕС“[2],

–  като взе предвид базата от статистически данни за равенство между половете, изготвена от Европейския институт за равенство между половете(EIGE)[3],

–  като взе предвид докладите на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), и по-специално списъка на критериите за правова държава[4],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно оценка на правосъдието в областта на наказателното правосъдие и на принципите на правовата държава[5],

–  като взе предвид доклада на Milieu от 2011 г., озаглавен „Сравнително проучване на достъпа до правосъдие в областта на правото относно равенството между половете и против дискриминацията“[6],

–  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа относно съдиите: независимост, ефикасност и отговорности (CM/Rec(2010)12)[7],

–  като взе предвид проучването от 2017 г. на Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси на Европейския парламент, озаглавено „Картографиране на представителството на жените и мъжете в юридическата професия в целия ЕС“[8],

–  като взе предвид ежегодните доклади за оценка на европейските съдебни системи, изготвени от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието на Съвета на Европа (CEPEJ)[9],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0161/2018),

А.  като има предвид, че независимите, ефикасни и качествени съдебни системи са ключови за утвърждаването на принципите на правовата държава, справедливостта на съдебното производство и доверието на гражданите и предприятията в правната система, като гарантират, че физическите лица и предприятията могат в пълна степен да упражняват правата си; като има предвид, че ефективната съдебна система е неделима от независимостта на съдебната власт, като подпомага икономическия растеж, защитава основните права и е в основата на правилното прилагане на правото на ЕС; като има предвид, че правосъдието е ценност само по себе си, особено що се отнася до достъпа до правосъдие за гражданите и зачитането на правото на справедлив процес;

Б.  като има предвид, че Комисията публикува информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г., което е информационен, сравнителен, незадължителен инструмент за оценка по принцип на ефективността, независимостта и качеството на националните съдебни системи с цел идентифициране на всякакви слабости, откриване на добри практики и напредък, както и по-добро определяне на политиките в областта на правосъдието на държавите членки, като за тази цел акцентът е поставен върху параметрите на съдебните системи, които допринасят за подобряване на стопанския, инвестиционния и потребителския климат в Съюза;

В.  като има предвид, че петото информационно табло на ЕС в областта на правосъдието анализира по-специално въпроси, свързани с обществения достъп до съдебни производства, независимостта на съдебната власт от гледна точка на частните лица и стопанския сектор, настоящото приложение на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в съдебната система и работата на националните съдебни системи в специфични области, свързани с единния пазар и стопанския сектор, като същевременно представя първи общ преглед на функционирането на националните системи за наказателно правораздаване при прилагането на законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари;

Г.  като има предвид, че информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. не представя общо класиране на националните съдебни системи и няма за цел да поставя една система пред друга;

Д.  като има предвид, че от друга страна информационното табло на ЕС в областта на правосъдието следва да бъде полезен наръчник, който предлага общ преглед на най-добрите практики, които да се прилагат от държавите членки в областта на гражданското, търговското и административното правосъдие;

Е.  като има предвид, че все още много данни по отношение на някои държави членки не са налични; като има предвид, че има несъответствия в количеството и специфичното съдържание на предоставените от определени държави членки данни;

Ж.  като има предвид, че информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. се съсредоточава главно върху гражданското, търговското и административното правосъдие, но също така представлява първоначален общ преглед за функционирането на националните системи при прилагането на законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари в областта на наказателното правосъдие;

З.  като има предвид, че тази необвързваща процедура има предимството да идентифицира както положителните, така и отрицателните тенденции, и да предлага форум за учене едни от други и обмен на най-добри практики в целия Съюз за насърчаване и гарантиране на съответствие с принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че предоставянето на информация за съдебната система по лесен за ползване начин е предварително условие за достъп до правосъдието;

Й.  като има предвид, че съдебните системи следва да се адаптират към новите предизвикателства на ЕС;

Общи наблюдения

1.   подчертава, че правосъдието утвърждава принципите на правовата държава и гарантира правото на всеки на справедлив съдебен процес и независим и безпристрастен съд; призовава държавите членки да гарантират, че всяка реформа в сектора на правосъдието е насочена към утвърждаването на принципите на правовата държава и спазва стандартите на ЕС в областта на независимостта на съдебната власт; насърчава Комисията в това отношение да продължава да извършва мониторинг на националните реформи в сектора на правосъдието в рамките на Европейския семестър, който също черпи информация от информационното табло на ЕС в областта на правосъдието; призовава наред с това Комисията да разработи нови критерии за по-доброто оценяване на съответствието на съдебните системи с принципите на правовата държава, като се основава по-конкретно на списъка на критериите за принципите на правовата държава, установен от Венецианската комисия;

2.  призовава Комисията да събере по-точна информация относно начина за справяне с нарушенията на принципите на правовата държава и заплахите за основните права, включително корупцията, дискриминацията и нарушенията на неприкосновеността на личния живот, свободата на мисълта, съвестта, религията, изразяването, събранията и сдруженията;

3.  припомня искането, отправено в резолюцията му от 25 октомври 2016 г., относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и отново отправя призив към Комисията да представи предложение за сключването на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Пакт за ДПО); призовава Комисията да обедини съществуващите доклади, включително информационното табло в областта на правосъдието, докато бъде сключен Пактът за ДПО;

4.  приема за сведение информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. с голям интерес и призовава Комисията да продължи да насърчава тази процедура в съответствие с Договорите и при консултиране с държавите членки;

5.   подчертава, че съставянето на отделно информационно табло в областта на наказателноправните въпроси ще даде основен принос за изграждането на общо разбиране на законодателството на ЕС в областта на наказателното право сред съдиите и прокурорите, като така ще укрепи взаимното доверие;

6.  призовава Комисията да вземе под внимание борбата срещу корупцията и счита, че включването на този въпрос в информационното табло в областта на правосъдието е приоритет;

7.   подкрепя целта на този обмен и подчертава, че независима, ефективна, висококачествена съдебна система би могла да предоставя на предприятията стимули за развитие и инвестиции на национално и трансгранично равнище, като в същото време защитава основните права на гражданите и прилага нормите за правата на потребителите и работниците, като по този начин засилва техния икономически принос;

8.  отбелязва значението на съдебния бенчмаркинг за трансграничното взаимно доверие, за ефективното сътрудничество между съдебните институции и за създаването на общо съдебно пространство и европейска съдебна култура; насърчава Комисията, следователно, да продължи да разработва конкретни показатели за да оцени на практика зачитането на ценностите на ЕС, като например принципите на правовата държава и спазването на основните права;

9.  счита, че такова сравнение трябва да се основава на обективни критерии и на доказателства, които са прецизно събирани, сравнявани и анализирани при същевременно отчитане на отделните конституционни и правни рамки; подчертава колко е важно да се гарантира равнопоставеност при третирането на всички държави членки при безпристрастното оценяване на техните съдебни системи;

10.  приветства усилията на Комисията да оцени за първи път някои аспекти на наказателното правосъдие по отношение на борбата с изпирането на пари и препоръчва Комисията да предприеме мерките, необходими за насърчаването на държавите членки да предоставят данни относно продължителността на съдебните производства в тази област, с оглед на влизането в сила на четвъртата и след това на петата директива относно борбата с изпирането на пари;

11.   приветства усилията на Комисията да представи измерими данни и да извлече конкретни изводи относно начина, по който държавите членки са подобрили или все още могат да подобрят качеството и ефикасността на своите съдебни системи, по-специално по отношение на статуса и назначенията на съдиите, тяхната независимост и баланса между половете; отбелязва, че пропуските в данните продължават да намаляват, особено по отношение на показателите относно ефикасността на съдебните системи; изразява съжаление, при все това, че все още има случаи, когато въпреки приложимост или наличност не са били предоставени данни от някои държави членки за някои категории; призовава следователно държавите членки да увеличат своите усилия, за да направят данните съпоставими и да си сътрудничат в пълна степен с Комисията, като предоставят необходимите данни; подчертава, че държавите членки трябва да продължат да намаляват пропуските в данните с цел постигане на своите приоритети за ефективни правосъдни системи; призовава държавите членки за тясно сътрудничество с CEPEJ и Комисията по-специално чрез неформална група, съставена от национални експерти от министерства и съответните съдебни системи, с цел да се запълнят проточилите се липси на данни в някои категории от информационното табло в областта на правосъдието;

12.  призовава държавите членки да разгледат резултатите от информационното табло за 2017 г. внимателно и да определят какви поуки трябва да се извлекат от него, и да преценят дали е необходимо да се приемат национални мерки за коригиране на нередности по отношение на качеството, ефикасността и независимостта на техните национални съдебни системи;

13.  отбелязва, че много държави членки продължават усилията си за подобряване на ефективността на своите съдебни системи посредством въвеждането на реформи; приветства факта, че са обявени значителен брой нови реформи по отношение на правната помощ, алтернативните способи за разрешаване на спорове (АРС), специализацията на съдилищата и съдебните карти;

Ефикасност

14.   подчертава значението на ефикасното и навременно съдебно производство в съответствие с член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и член 47 от Хартата на основните права на ЕС; изтъква, наред с това, значението на бързите и ефикасни производства в областта на защитата на потребителите, правата върху интелектуална собственост и правата на защита на неприкосновеността на личните данни; отбелязва със загриженост, че такива производства са все още твърде продължителни в някои държави членки; отбелязва, че наличието на голям обем натрупани висящи дела би могло също да направи гражданите и дружествата по-малко склонни да се доверяват на съдебната система, както и да намали правната сигурност, при положение че доверието представлява крайъгълен камък за зачитането на принципите на правовата държава;

15.   насърчава държавите членки да инвестират в използването и в непрекъснатото развитие на инструменти на ИКТ в съдебните си системи, със стремеж да ги направят по-достъпни, разбираеми и по-лесни за използване от всички граждани на ЕС, по-специално за хората с някаква форма на увреждане и уязвимите групи, включително националните малцинства и/или мигрантите; изтъква ползата от системите на ИКТ за сътрудничество на трансгранично равнище между съдебните власти на държавите членки и на национално равнище, за намаляването на разходите за всички заинтересовани страни, също и по отношение на подобряването на цялостната ефикасност и качество на съдебните системи, например чрез електронно подаване на искове, възможността за мониторинг и провеждане на производства онлайн и електронна комуникация между съдилища и адвокати; изразява съжаление относно факта, че пълният потенциал на ИКТ системите все още не е достигнат в целия ЕС; приветства прозрачността в повечето държави членки относно публикуването на съдебните решения; подчертава, че наличието на информация онлайн по лесен за ползване начин значително допринася за достъпа до правосъдието на гражданите и дружествата; призовава държавите членки да публикуват всички съдебни решения онлайн, тъй като това ще помогне на гражданите и предприятията да се запознаят по-добре със съдебната система, както и ще я направи по-прозрачна; отбелязва освен това, че това би могло да улесни съгласуваността на съдебната практика;

16.   изтъква необходимостта от засилване и разнообразяване на обхвата на възможностите за обучение, предоставяни на съдиите, тъй като това представлява също така основа за една ефикасна, независима и безпристрастна съдебна система; подчертава по-специално необходимостта от обучение в областта на ролите на половете, нормите и стереотипите, съдебната етика, уменията в областта на ИТ, съдебното управление, медиацията и комуникацията със страните по дела и с пресата; подчертава освен това значението на подходящото обучение по правото на ЕС и различните структури на ЕС за сътрудничество, като например Евроюст; отбелязва, че някои специфични области на правото на ЕС, като например законодателството относно авторските права и неприкосновеността на личния живот, може да изискват разбиране не само на правото, но и на технологичното развитие; отбелязва, че специализирането на съдиите и на съдилищата изглежда има положително влияние върху ефикасността, както и качеството на съдебните системи; изисква от Комисията да разгледа по-подробно този въпрос през идната година; подчертава, че е необходимо постоянно и систематично обучение на съдии и други правни експерти, за да се гарантира съгласувано и висококачествено прилагане и ефикасно изпълнение на законите; призовава държавите членки да инвестират повече в развитието на съдебното обучение и непрекъснато обучение за практикуващи юристи, като например съдии, в това число в други държави членки, с цел обмен на опит и най-добри практики;

17.  насърчава държавите членки и институциите на ЕС да подкрепят бъдещото развитие на медиацията на равнището на ЕС; призовава Комисията да извършва систематични оценки на въздействието от медиацията в съдебните системи на ЕС;

Качество

18.   призовава Комисията да добави процедури за колективна правна защита в съпоставителната процедура за идната година относно фактори, които са свързани с достъпността на съдебните системи, тъй като счита, че достъпът до правосъдие и ефективното решаване на спорове е от първостепенно значение; счита, че тези процедури са основен инструмент за засилването на защитата на потребителите, околната среда и здравеопазването в ЕС като цяло, в области, в които са пряко засегнати голям брой заявители; счита, че процедурите за колективна защита улесняват достъпа на гражданите до правосъдие и до ефективно решаване на спорове, и следователно премахват несправедливи пречки особено по отношение на граждани, живеещи под прага на бедността или срещу които има производства от трансграничен характер;

19.  отбелязва, че повечето държави членки изискват от страните да заплатят съдебна такса при образуване на съдебни производства; изтъква, че наличността на правна помощ и равнището на съдебните такси имат ключово въздействие върху достъпа до правосъдие – основно право в ЕС, в частност за гражданите, живеещи в бедност, и подчертава ролята на правната помощ за гарантирането на това, че по-слабите страни имат равностоен достъп до правосъдие; изтъква, че правната помощ за потребителите под прага на бедността продължава да бъде съществен уравновесяващ фактор; изтъква, че затрудненията, свързани с получаване на правна помощ, могат да са възпиращи в голяма степен, когато съдебните и/или юридическите такси представляват значителен дял от цената на иска; счита, че правната помощ следва да бъде свързана с прага на бедността в държавите членки; поддържа становището, че по принцип правните разходи следва да бъдат намалени още повече, например като се въведе използването на национални портали за електронно правосъдие; призовава държавите членки да подобрят и направят по-лесна за използване онлайн информация, която да позволява на гражданите да определят дали отговарят на условията за получаване на правна помощ, включително информация, достъпна онлайн, за хора със зрителни увреждания;

20.  призовава Комисията, преди приключването на процедурата през идната година, да въведе нов показател за достъпа до правосъдие на групи, които евентуално може да са в неблагоприятно положение или обект на дискриминация, за да се идентифицират евентуални пречки;

21.  подчертава необходимостта от преодоляване на все още съществуващите различия в областта на баланса между половете и на значителните различия в съотношението между съдиите, по-специално в по-високоинстанционните съдилища/върховните съдилища, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; отбелязва със съжаление неотдавнашната отрицателна тенденция в дела на професионалните съдии от женски пол в някои държави членки;

22.   изтъква, че все още има много да се направи по отношение на равенството между половете в юридическите професии в цяла Европа, не на последно място във връзка с достъпа до съдийската длъжност, и по отношение на свързаните с пола стереотипи, прозрачността при назначенията, съчетаването на трудовите и извънтрудови отговорности или съществуването на практики за наставничество; подчертава ясното разминаване между процентните дялове на жените, които работят на по-ниските равнища на съдебната система (включително извънсъдебни служители), и тези на по-високите равнища на съдилищата и прокуратурата; настоятелно призовава държавите членки да насочат усилията си, по-специално в областта на висшето образование, към жените в юридическите професии, и да насърчат положителното отношение към жените съдии;

23.  припомня съвместното изявление от 2015 г. на Европейския парламент и Съвета, в което се посочва, че държавите членки следва, във възможно най-голяма степен и с оглед на целта за постигане на равенство между мъжете и жените, определена в член 3 от Договора за Европейския съюз, да гарантират равно присъствие на жените и мъжете при назначаването на кандидати за съдии в Общия съд на Съда на Европейския съюз; настоятелно призовава държавите членки да дават добър пример в това отношение;

24.  подчертава, че въпреки че повече от половината от държавите членки са увеличили разходите за съдебната система на глава от населението през 2015 г., определянето на финансовите ресурси все още се основава предимно на разходи за минали периоди, вместо на действителното трудово натоварване или броя на съдебните искове;

25.  приветства нарасналото използване на алтернативни механизми за решаване на спорове в повечето държави членки, в частност европейската платформа за онлайн решаване на спорове (ОРС), за потребители и търговци;

26.  отбелязва липсата на налични данни в областта на брачните въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност; насърчава Комисията да включи тези данни в информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, когато държавите членки ги предоставят, по възможност като средносрочна цел, която да бъде въведена след приключването на прегледа на Регламент (ЕС) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност;

Независимост

27.   подчертава, че независимостта, качеството и ефикасността са ключови елементи за една ефективна съдебна система, която на свой ред е жизненоважна за принципите на правовата държава, справедливостта на съдебните производства и доверието на гражданите и предприятията в правната система; подчертава освен това, че независимостта на съдебната система е неразделна част от демокрацията; счита, че една независима съдебна система се опира, от една страна, на липсата на намеса или натиск от страна на правителството и политиците или на участници с икономически интереси, а от друга страна – на ефективните гаранции, предоставени от статута и длъжността на съдиите, и на финансовото им състояние; изтъква, че трябва да се гарантира достатъчно автономност за предпазване на съдебните власти от неправомерно политическо влияние; призовава Комисията, следователно, да включи раздел, посветен на статута на прокурорите и тяхната автономност в информационното табло; наред с това приканва Комисията да продължи да извършва оценки на правните гаранции за съдебна независимост, включително в сътрудничество с мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети;

28.  изтъква значението на безпристрастните, т.е. свободни от произволни изпълнителни правомощия, и широкообхватни механизми за назначаване, оценяване, прехвърляне или уволняване на съдии;

º

º  º

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Настоящият доклад по собствена инициатива е отговор на информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г.

Правоприлагането в съдилищата на територията на Съюза остава в голяма степен въпрос на национални процесуални правила и практики. Националните съдилища са също така съдилища на Съюза. Следователно производствата в тях трябва да гарантират безпристрастност, справедливост и ефикасност, както и ефективно прилагане на правото на Съюза.

Правото на ефективна правна защита и на справедлив съдебен процес, заложено в член 47 от Хартата и в член 6 от ЕКПЧ, представлява една от основните гаранции за зачитането на принципите на правовата държава и на демокрацията.

Въпреки че държавите членки са страни по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), опитът показва, че този факт сам по себе си не осигурява достатъчна степен на доверие в съдебните системи на другите държави членки. Обхватът на взаимното доверие зависи в голяма степен от редица параметри, които включват, inter alia, механизми за защита на правата на ищеца или на ответника, като същевременно гарантират достъпа до съдилища и правосъдие.

Важен и актуален пример за значението на тези параметри са случаите на дискриминация на ЛГБТИ. Както и при другите видове дискриминация (въз основа на пол, религия и др.), все още често пъти ефективността на европейската правна рамка, включително член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно борбата срещу дискриминацията, зависи от възможността на жертвите за достъп до правосъдие. Тази възможност предполага, наред с други фактори, ефикасно и своевременно производство, разумни разходи за правно представителство и познания на съдиите относно това, как да се справят с такива случаи (например, случаи, които са свързани с практическото изпълнение на мерки като обръщане на тежестта на доказване). Както показва релевантната литература, тези фактори все още не са изцяло реалност. От тази гледна точка би било полезно от държавите членки да бъде изискано предоставянето на конкретни данни относно мерките или политиките – на етап проектиране или на етап изпълнение, които имат за цел да се реагира по-добре по отношение на гореспоменатите пречки. Например, те биха могли да предоставят информация относно това, дали техните национални законодателства предвиждат срокове (и какви) за издаването на съдебно решение и ако това е така, дали тези срокове са различни в зависимост от конкретните случаи и дали са спазени или не поради прекомерна натовареност, оскъдни ресурси и т.н.[1]

Във връзка с това докладчикът приветства целта за ефикасни, независими и висококачествени съдебни системи в държавите членки. Това би допринесло наред с това за икономически растеж и засилена защита на потребителите. . За да се направи по-широкообхватна оценка, докладчикът избра, обаче, да използва други източници на информация, различни от самото информационно табло, като например данни от Института за правни реформи, Европейския институт за равенство между половете (EIGE), Съвета на Европа, един от тематичните отдели на Парламента и т.н.

Действително, подобряването на съдебната ефикасност може да доведе до по-голяма скорост на растеж на икономиката, а усещането на стопанските субекти за независимостта на съдебната власт може да доведе до засилен растеж на производителността. Когато съдебните системи гарантират ефективно упражняване на правата, има по-голяма вероятност кредиторите да отпускат заеми, налице е възпиращ ефект за предприятията по отношение на извършването на опортюнистични действия, намаляват се разходите по сделките, а иновативните предприятия е по-вероятно да правят инвестиции.[2]

При всички случаи, следва да се подчертае, че е необходимо допълнително подобрение по отношение на предоставянето онлайн на информация относно националните съдебни системи, а именно чрез интернет страници, които са достъпни за хора със зрителни увреждания или които предоставят интерактивни инструменти, позволяващи на гражданите да разберат дали имат право на правна помощ. Достъпността онлайн на съдебните решения по граждански/търговски и административни дела би могла също да се подобри по отношение на всички инстанции.

Нещо повече, трябва да се отбележи, че отрицателната тенденция, която се наблюдава в момента в някои държави членки, по отношение на равнището на баланса между половете сред съдиите в по-високоинстанционните съдилища/върховните съдилища, не е само въпрос на национално равнище. Последните данни, събрани от Европейския институт за равенство между половете, показват, че делът на жените, председатели и членове на европейските съдилища, а именно Съда на Европейския съюз, възлиза на 19,2%, в сравнение с този на мъжете, който е 80,8%. Въпреки това, липсата на баланс между половете може също така да се наблюдава при юридически професии, различни от тази на съдията. Въз основа на това може да се стигне до заключение за намаляване на общия дял на работещите жени на равнището на съдилищата. Този факт, както и значителното разминаване между дела на работещите жени на по-ниските равнища на съдебната система (включително служители, различни от съдии) и дела им на по-високите равнища на съдилищата и прокуратурата, може да се обясни, наред с другото, от липсата на практики на наставничество, прозрачни процедури на назначаване, подкрепящи мрежи или видимост на женски модели за подражание на най-висши ръководни позиции в юридическите професии.[3]

Що се отнася до независимостта на съдебната власт, докладчикът приветства петото проучване на Световния икономически форум, което показва, че усещането на предприятията за независимост се е подобрило или е останало стабилно в повече от две трети от държавите членки с ниско равнище на усещането за независимост. Тя счита обаче, че наличието на повече гаранции само по себе си не гарантира ефективността на съдебната система и че изпълнението на политики и практики за насърчаване на интегритета и предотвратяване на корупцията в съдебната власт също е основен елемент за гарантиране на независимостта на съдебната власт. Необходимостта от такива политики и практики се илюстрира добре от тревожните и неотдавнашни събития в някои държави членки и следователно продължава да бъде извънредно спешен въпрос.

Съответно, наличието на цялостен и безпристрастен процес на наемане на работа на съдии – от полагането на изпит до назначаването, следователно избягването на дискреционни решения във възможно най-голяма степен и базирането на окончателното решение на конкретни и обективни фактори изглежда е правилният път напред. Наред с това, предоставянето на силни гаранции в случаи на неназначаване, като задължението за предоставяне на основания и възможността за съдебен контрол, е също необходимо. В този смисъл, система за оценка на съдиите въз основа на обективни критерии би била от решаващо значение, също така и за прегледа от независим съдебен състав на решения за прехвърлянето или уволняването на съдии.[4]

Що се отнася до обучението на съдиите, и въпреки постигането на значителен напредък в тази област, все още са необходими усилия за разнообразяване на обхвата на предлаганото обучение. Не във всички държави членки се предлага продължаващо обучение в областта на съдебните умения, уменията в областта на ИТ, съдебното управление и съдебната етика. Освен това, някои държави членки не осигуряват обучение по комуникация със страните по делата и с печата. Следва да се предложи допълнително обучение по отношение на баланса между половете в професионалната среда и при разглеждането на случаи на насилие, основано на пола.

Накрая, както и за да се осигури всеобхватна и точна оценка на статуквото, би било от особено значение да се предприемат мерки по отношение на въпроса с недостига на данни. Въпреки че благодарение на доброто сътрудничество с държавите членки, съдебната власт и други заинтересовани страни, както и благодарение на разработването на нови показатели, като например „гледната точка на крайните ползватели“, недостигът на данни изглежда се намалява, все още има много липсващи данни и несъответствие в количеството и спецификата на данните, които се предоставят от държавите членки.

  • [1]  „Съвместен принос за мониторинг от Европейската комисия на изпълнението на Директивата за равния достъп за половете до стоки и услуги и „преработената“ Директива за равенство между половете в държавите-членки на ЕС“ (ILGA, 2011 г.) и „Сравнително проучване на достъпа до правосъдие в областта на правото относно равенството между половете и против дискриминацията“ (2011 г., Milieu).
  • [2]  „Съдебната система и икономическото развитие в държавите-членки на ЕС“ (Европейска комисия, 2017 г.)
  • [3]  базата от статистически данни за равенство между половете на Европейския институт за равенство между половете и „Картографиране на представителството на жените и мъжете в юридическата професия в целия ЕС“ (Европейски парламент, 2017 г.).
  • [4]  Вж. CM/Rec(2010)12.

СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (16.4.2018)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г.
(2018/2009(INI))

Докладчик по становище (*): Силви Гийом

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 2, 6 и 7 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 70, 85, 86, 258, 259 и 260 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид дейностите и докладите на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), а именно списъка на критериите за правова държава (CDL‑AD(2016)007-e),

–  като взе предвид съответните си резолюции в областта на принципите на правовата държава и правосъдието,

А.  като има предвид, че правосъдието е ценност само по себе си и представлява съществен елемент от принципите на правовата държава, особено що се отнася до условията за достъп до правосъдие за гражданите и зачитането на правилата за справедлив процес;

Б.  като има предвид, че гарантирането на принципите на правовата държава и защитата на основните права и ефективните независими съдебни системи играят ключова роля за създаването на положителна политическа среда, възвръщането на общественото доверие в институциите, укрепването на прилагането на правото на ЕС, подкрепата за устойчив икономически растеж и осигуряването на по-голяма правна и регулаторна предвидимост;

В.  като има предвид, че настоящият контекст налага нови предизвикателства пред европейските съдебни системи, с които те ще трябва да се справят;

1.  призовава Комисията да продължи популяризирането на информационното табло, така че то да стане полезен инструмент за релевантните участници, като подобрява ефикасността и качеството на европейските съдебни системи в съответствие с Договорите и при консултиране с държавите членки;

2.  призовава Комисията да въведе информационно табло за наказателното правосъдие, но и относно презумпцията за невиновност и други аспекти на правото на справедлив съдебен процес, които са тясно свързани със зачитането на принципите на правовата държава, с оглед на това да се постигне глобална представа по въпросите на правосъдието в Европейския съюз, като по този начин се допринесе за общото разбиране на различните европейски съдебни системи и укрепването на европейското пространство на правосъдие; призовава Комисията да включи в таблото своите специфични за отделните държави препоръки за подобряване на националните правосъдни системи;

3.  подчертава, че процедурите за колективна защита стават все по-значими за улесняване на достъпа до правосъдие и ефективно решаване на спорове; призовава Комисията да вземе предвид тези процедури в предстоящите сравнителни анализи относно факторите, които определят достъпността до правосъдните системи;

4.  приветства усилията на Комисията да оцени, за първи път, някои аспекти на наказателното правосъдие по отношение на борбата с изпирането на пари и препоръчва на Комисията да предприеме мерките, необходими за насърчаването на държавите членки да предоставят данни относно продължителността на съдебните производства в тази област, с оглед на влизането в сила на четвъртата и съответно на петата директива относно борбата с изпирането на пари;

5.  изисква от Комисията да обмисли включването в следващите процедури, свързани с информационното табло в областта на правосъдието, на информация по отношение на достъпа до правосъдие за групи, които биха могли да се намират в неравностойно положение поради увреждане, пол, сексуална ориентация и т.н., с оглед на това да се определят възможните пречки;

6.  подчертава факта, че правната помощ за потребителите под прага на бедността продължава да бъде съществен балансиращ фактор; отбелязва важната роля на правната помощ, за да се гарантира, че по-слабите страни също имат достъп до правосъдие;

7.  изтъква ползата от ИКТ системите за всички заинтересовани страни, участващи в подобряването на цялостната ефикасност и качество на правосъдните системи, и призовава държавите членки и европейските институции да насърчават непрекъснатото разработване на такива инструменти; приканва Комисията да предостави повече информация относно използването на тези нови технологии в съдебните системи на държавите членки и да ги направи по-достъпни за всички граждани на ЕС, включително хората с увреждания и други уязвими групи;

8.  призовава Комисията да събере по-точна информация относно начина за справяне с нарушенията на принципите на правовата държава и заплахите за основните права, включително корупцията, дискриминацията и нарушенията на неприкосновеността на личния живот, свободата на мисълта, съвестта, религията, изразяването, събранията и сдруженията;

9.  призовава Комисията да доразработи своята методология, включително чрез провеждане на допълнителни качествени анализи, както и да използва допълнителните източници на информация, които могат да бъдат предоставяни от гражданското общество, частния сектор, експерти от академичните среди и международните организации; призовава държавите членки и Комисията да си сътрудничат активно, за да бъдат намалени пропуските в данните, както и да събират точна, надеждна и съпоставима информация за установяването на информационното табло;

10.  призовава държавите членки и европейските институции да предприемат подходящи действия за гарантирането на ефикасни и своевременни производства с цел засилване на съдебната защита на всяко лице, търсещо защита на своите права;

11.  призовава Комисията да разработи нови критерии за по-доброто оценяване на съответствието на съдебните системи с принципите на правовата държава, като се основава по-конкретно на списъка на критериите за принципите на правовата държава, установен от Венецианската комисия;

12.  призовава държавите членки и европейските институции да засилят независимостта на правосъдието в ЕС, по-специално що се отнася до гаранциите, предоставени от статута на съдии и прокурори, и насърчава Комисията да включи повече информация по тези въпроси в информационното табло в областта на правосъдието;

13.  изисква от Комисията да включи, в частта от таблото относно независимостта на съдебната власт, рубрика, посветена на статута на прокурорите и тяхната автономност;

14.  припомня искането, отправено в резолюцията му от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[1], и отново отправя призив към Комисията да представи предложение за сключването на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (Пакт за ДПО); призовава Комисията да обедини съществуващите доклади, включително информационното табло в областта на правосъдието, докато бъде сключен Пактът за ДПО;

15.  изтъква необходимостта от предприемане на мерки по отношение на различията в баланса между половете и пропуските в рамките на съотношенията сред съдебните служители, и по-специално съдиите; подчертава, че бъдещите информационни табла следва да включват информация за тези служители, тяхното назначаване, обучение и разпределението с оглед на пола;

16.  призовава Комисията да вземе под внимание борбата срещу корупцията и счита, че включването на този въпрос в информационното табло в областта на правосъдието е приоритет.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Daniel Dalton, Rachida Dati, Tanja Fajon, Laura Ferrara, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Filiz Hyusmenova, Sophia in ‘t Veld, Dietmar Köster, Monica Macovei, Roberta Metsola, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Gérard Deprez, Iratxe García Pérez, Maria Grapini, Anna Hedh, Marek Jurek, Jean Lambert, Gilles Lebreton, Andrejs Mamikins, Angelika Mlinar, Emilian Pavel, Alyn Smith, Barbara Spinelli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Lynn Boylan, Matt Carthy, Kostadinka Kuneva, Marijana Petir, Julia Pitera, Evelyn Regner, Monika Smolková, Julie Ward

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

37

+

ALDE

Gérard Deprez, Nathalie Griesbeck, Filiz Hyusmenova, Sophia in ‘t Veld, Angelika Mlinar

ECR

Helga Stevens

EFDD

Laura Ferrara

GUE/NGL

Lynn Boylan, Matt Carthy, Kostadinka Kuneva, Barbara Spinelli

PPE

Asim Ademov, Rachida Dati, Monika Hohlmeier, Roberta Metsola, Marijana Petir, Julia Pitera, Traian Ungureanu, Tomáš Zdechovský

S&D

Pervenche Berès, Tanja Fajon, Iratxe García Pérez, Ana Gomes, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Dietmar Köster, Andrejs Mamikins, Péter Niedermüller, Ivari Padar, Emilian Pavel, Evelyn Regner, Monika Smolková, Julie Ward

VERTS/ALE

Jean Lambert, Alyn Smith, Bodil Valero

7

-

ECR

Daniel Dalton, Jussi Halla-aho, Marek Jurek, Monica Macovei

EFDD

Kristina Winberg

ENF

Gilles Lebreton, Auke Zijlstra

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Mady Delvaux, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Heidi Hautala, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Emil Radev, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Luis de Grandes Pascual, Angel Dzhambazki, Jytte Guteland, Kosma Złotowski

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

19

+

ALDE

Jean-Marie Cavada, António Marinho e Pinto

EFDD

Joëlle Bergeron

GUE/NGL

Kostas Chrysogonos

PPE

Luis de Grandes Pascual, Emil Radev, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Francis Zammit Dimech, Tadeusz Zwiefka

S&D

Mady Delvaux, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Jytte Guteland, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Evelyn Regner

VERTS/ALE

Max Andersson, Heidi Hautala

0

-

 

 

4

0

ECR

Angel Dzhambazki, Kosma Złotowski

ENF

Marie-Christine Boutonnet, Gilles Lebreton

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 18 май 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност