ДОКЛАД относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи

29.5.2018 - (2017/2206(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Франсишку Асиш

Изменения

• 001-001 (PDF - 349 KB)
• 001-001 (DOC - 33 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи

(2017/2206(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP), приета от Общото събрание на 13 декември 2007 г.,

–  като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи, приета на 27 юни 1989 г.,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид членове 21, 22 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета на министрите на външните работи на 25 юни 2012 г., и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от 1998 г.,

–  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека, и по-специално насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ),

–  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно положението на коренното население гуарани-кайова в щата Мато Гросо до Сул, Бразилия[1],

–  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно Хондурас: положението на защитниците на правата на човека[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно Танзания, по-специално въпроса за заграбването на земи[3],

–  като взе предвид Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област[4],

–  като взе предвид Резолюция 69/2 на Общото събрание на ООН от 22 септември 2014 г., с която се приема заключителният документ на Световната конференция по въпросите на коренното население за 2014 г.[5],

–  като взе предвид Резолюция 71/178 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2016 г. относно правата на коренното население, и по-специално параграф 13 от нея, с който 2019 г. беше обявена за Международна година на езиците на коренното население[6],

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по правата на коренното население до Съвета на ООН по правата на човека от 8 август 2017 г.[7],

–  като взе предвид Резолюция № 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г. за създаване на отворена междуправителствена работна група с цел изготвяне на правно обвързващ международен инструмент за транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека[8],

–  като взе предвид процеса на отворената междуправителствена работна група за изготвяне на Декларация относно правата на селяните и други хора, които работят в селските райони, стартиран от Съвета на ООН по правата на човека на 13 октомври 2015 г.[9],

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, приета на 22 май 1992 г.,

–  като взе предвид споразумението от Дърбан и плана за действие, приети от V-ия конгрес на Международния съюз за опазване на природата (МСОП) за световните паркове през 2003 г.[10],

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 19 октомври 2004 г., озаглавено „Насоки на ЕС за подпомагане на създаването на поземлена политика и на процесите на реформа в развиващите се страни“ (COM(2004)0686),

–  като взе предвид Доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност, приети от Комитета на ООН по световната продоволствена сигурност на 11 май 2012 г.[11],

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT), приет през 2003 г., и двустранните споразумения за доброволно партньорство (СДП) по FLEGT между Съюза и държавите партньори[12],

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Глобалния договор на ООН,

–  като взе предвид принципите от Маастрихт, издадени на 28 септември 2011 г., които поясняват извънтериториалните задължения на държавите въз основа на постоянното международно право[13],

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно коренното население, приети на 15 май 2017 г.[14],

–  като взе предвид разпоредбите относно правата на човека, включени в Споразумението от Котону,

–  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 9 август 2016 г. по случай Международния ден на коренното население по света[15],

–  като взе предвид своето решение да номинира Аура Лолита Чавес Иксакик за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта през 2017 г., която е първият в историята номиниран за тази награда защитник на правата на коренното население,

–  като взе предвид Парижкото споразумение от 12 декември 2015 г. относно изменението на климата,

–  като взе предвид съвместния работен документ от 21 септември 2015 г., озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС през периода 2016 – 2020 г.“[16],

–  като взе предвид Резолюция 64/292 на Общото събрание на ООН от 3 август 2010 г. относно човешкото право на достъп до питейна вода и канализация[17],

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави[18],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави[19],

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действията на Съюза в подкрепа на устойчивостта[20],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0194/2018),

A.  като има предвид, че по приблизителни оценки броят на коренното население възлиза общо на 370 милиона души, които живеят в над 70 държави по света и представляват около 5% от цялото население на света, и като има предвид, че има най-малко 5 000 отделни коренни народа; като има предвид, че независимо от географската си разпръснатост тези народи са изправени пред сходни заплахи и предизвикателства;

Б.  като има предвид, че коренното население поддържа уникална връзка със земята и околната среда, в която живее, като използва наличните природни ресурси за създаването на уникални системи от знания, иновации и практики, които от своя страна оформят основна част от самоличността и духовността на това население и са от голямо значение за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие; като има предвид, че традиционните знания на коренното население са съществен фактор, който допринася за развитието на човечеството; като има предвид, че комерсиализацията и/или маргинализацията на знанията на коренното население застрашава неговата роля като традиционен носител и пазител на тези знания;

В.  като има предвид, че колективните права на коренното население възникват по силата на традиционното заемане на териториите му и че чувството за принадлежност към тези територии не съвпада с концепцията за собственост по начина, по който тя обикновено се възприема в западните общества;

Г.  като има предвид, че традиционно населените с коренно население територии обхващат приблизително 22% от повърхността на земята в света и по приблизителни оценки там се намира 80% от биологичното разнообразие на планетата; като има предвид, че резерватите на коренното население представляват важна бариера срещу обезлесяването; като има предвид, че тропическите гори, населени с коренно население и местни общности, допринасят за съхраняването на въглерод в целия биом на тропическите гори, което ги прави ценни във всяка стратегия за борба с изменението на климата; като има предвид, че коренното население е най-уязвимо по отношение на породеното от изменението на климата отрицателно въздействие поради начина си на живот и тясната си връзка със земята, които зависят пряко от постоянната наличност на природни ресурси;

Д.  като има предвид, че земята е основен, ограничен и невъзобновяем природен ресурс, който е неразделна част от природното богатство на всяка държава;

Е.  като има предвид, че договорите в областта на правата на човека признават правото на коренното население на земите и ресурсите на неговите предци и предвиждат, че държавите трябва да се консултират добросъвестно с коренното население, за да получат неговото свободно, предварително и информирано съгласие във връзка с проекти, които могат да окажат въздействие върху традиционния му начин на живот, които могат да застрашат природните ресурси, които традиционно обработва и от които продължава да зависи, или които могат да доведат до разселване на населението, а в резултат на това и до загуба на значимо културно наследство, както материално, така и нематериално; като има предвид, че тези консултации следва да се проведат преди да бъдат приети и приложени законодателните и административните мерки, в съответствие с правото на самоопределение на коренното население, което означава правото му да притежава, ползва, разработва и контролира своите земи, територии, води, крайбрежни води и други ресурси; като има предвид, че коренното население има правото да определя свободно политическия си статут, да се развива свободно в икономически, социален и културен план и да ползва свободно природните си богатства и ресурси, като в никакъв случай не трябва да бъде лишавано от средствата си за препитание;

Ж.  като има предвид, че Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) признава колективните и индивидуалните права на коренното население, и по-специално правото на това население над неговата земя, собственост, природни ресурси, територии, култура, идентичност и език, правото на заетост, здравеопазване и образование, както и правото да определя свободно политическия си статут и икономическото си развитие;

З.  като има предвид, че колективните и индивидуалните права на коренното население продължават да се нарушават в различни региони по света от държавни и недържавни субекти и в резултат на това то продължава да се сблъсква с физическо, психологическо и сексуално насилие, както и с расизъм, изключване, дискриминация, принудително изселване, пагубно заселване, незаконно или принудително отчуждаване на неговите традиционни територии или лишаване от достъп до неговите ресурси, поминък и традиционни знания; като има предвид, че според ООН коренното население се сблъсква с още по-големи нарушения на правата си отколкото преди 10 години;

И.  като има предвид, че нарушенията на правото на самоопределение, извършвани от неоколониалните властови структури и в рамките на държавните практики, имат отрицателно въздействие върху коренното население, и по-специално върху жените и момичетата;

Й.  като има предвид, че жените от коренното население се сблъскват с пречки във връзка със своето сексуално и репродуктивно здраве и своите права в тази област, включително с липсата на консултации в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, с липсата на достъп до съоръжения и материали и със законодателство, което забранява абортите дори в случай на изнасилване, като води до висок процент на смъртност при майчинство, на бременност при непълнолетни момичета и на болести, предавани по полов път;

К.  като има предвид, че жените от коренното население се сблъскват с ширеща се безнаказаност по отношение на нарушенията на техните права, по-специално поради отказа на правото им на правни средства за защита и поради липсата на механизми за мониторинг и групирани по полов признак данни;

Л.  като има предвид, че държавите носят крайната отговорност за гарантирането на сигурността, безопасността и правата на коренното население, включително тези на защитниците на екологичните и човешките права на коренното население;

М.  като има предвид, че езиците на коренното население по света продължават да изчезват с обезпокояващи темпове, въпреки факта, че езиците са основен компонент на правата на човека и основните свободи и са от съществено значение за постигането на устойчиво развитие; като има предвид, че предаването на знанията на коренното население между поколенията е от жизненоважно значение за преодоляването на глобалните предизвикателства в областта на околната среда; като има предвид, че според прогнозите в публикуван през 2016 г. доклад на ООН[21] 95% от почти 6 700-те езика, които понастоящем се говорят в света, са застрашени от изчезване до края на века, като по-голямата част от тях са езици на коренното население; като има предвид, че държавите имат задължението да защитават и популяризират езиците на коренното население, за да гарантират, че тези народи се ползват в пълна степен от културните си права; като има предвид, че държавите следва да инвестират в мерки за промяна на социално вкоренените стереотипи;

Н.  като има предвид, че в някои държави голяма част от коренните жители са мигрирали към големите градски центрове, където възниква чувството на отчуждение и загуба на културни ценности; като има предвид, че техните традиционни знания и практики не са адаптирани към градската среда и динамиката на съвременния пазар на труда, като това ги излага на бедност и нови форми на изключване и дискриминация;

О.  като има предвид, че коренното население е изправено пред тревожни проценти на бедност, заболявания и неграмотност, недостатъчен достъп до безопасна и чиста вода, канализация, здравеопазване, образование, заетост и граждански права, включително политическо участие и представителство, и повече случаи на злоупотреба с вещества и самоубийства сред младите хора;

П.  като има предвид, че жените в коренните общности са особено маргинализирани от липсата на достъп до здравеопазване, социални услуги и икономически възможности, дискриминирани са поради своя пол, етнически произход и социално-икономическо положение, което води до по-високи равнища на смъртност, и стават жертва на основано на пола насилие и убийства; като има предвид, че според ООН най-малко всяка трета жена от коренното население е била изнасилена в някакъв момент от живота си, a процентите на майчина смъртност, бременност при подрастващите и болести, предавани по полов път, включително ХИВ/СПИН, са по-високи от средните; като има предвид, че жените често се сблъскват със специфични основани на пола заплахи и пречки, които трябва да се разглеждат в междусекторна перспектива;

Р.  като има предвид, че незаконният трафик на наркотици засяга непропорционално коренните общности, тъй като търсенето на наркотици продължава да расте и незаконните производители на наркотици все по-често изтласкват коренните общности от традиционните им земи; като има предвид, че коренното население често бива физически или икономически принудено да участва в търговията с наркотици, особено в транспортните операции; като има предвид, че въоръжените конфликти увеличават милитаризацията на земите на коренното население и водят до нарушения на правата на човека и прилагане на прекомерна сила по отношение на коренните общности;

С.  като има предвид, че нарастващото търсене и конкуренция за природни ресурси води до „глобална треска за земя“, която в няколко държави излага на неустойчив натиск териториите, които са традиционно населени и използвани от коренното население и местните общности; като има предвид, че експлоатирането на тези природни ресурси от секторите на селскостопанската промишленост, енергетиката, дърводобива и рудодобива, наред с други добивни промишлености, незаконната сеч, големите инфраструктурни проекти и проекти за развитие, правителствата и местното население представляват една от основните причини за траен конфликт по отношение на владението на земи и основната причина за замърсяването на водите и почвите;

Т.  като има предвид, че нарастващата либерализация и дерегулирането на пазара доведе до преки чуждестранни инвестиции в териториите на коренното население без предварителното му съгласие или без истински процес на консултации, което доведе до нарушения на човешките права на жените от коренното население; като има предвид, че развитието не може да бъде измерено въз основа на показатели за растеж, а следва да отчита най-напред намаляването на бедността и неравенството;

У.  като има предвид, че лошо регулираният туризъм може да окаже отрицателно културно и екологично въздействие върху тези общности и че в някои случаи е подбуждащ фактор за заграбването на земи;

Ф.  като има предвид, че насилственото заграбване на земи от частни дружества обикновено се придружава от присъствието на частни сили за сигурност или военни части, което води, наред с другото, до увеличение на прякото и косвеното насилие в териториите на коренното население, засягайки пряко общностите, и по-конкретно обществените лидери и жените;

Х.  като има предвид, че в момента има тенденция към милитаризиране на някои резервати и защитени зони, които понякога се припокриват със земите на коренното население и местните общности, което води до сериозни нарушения на правата на човека;

Ц.  като има предвид, че гражданските конфликти в някои държави са свързани с поземлените права и са причината за принудителното разселване на коренните и местните общности, като по този начин създават възможности за заграбването на земи и концентрацията на собственост на земя;

Ч.  като има предвид, че заграбването на земи е сложен въпрос, който изисква цялостно международно решение; като има предвид, че следва да се изтъкне по-специално защитата на жените и момичетата от коренното население;

Ш.  като има предвид, че заграбването на земи не е непременно резултат от чуждестранните инвестиции, а може да се извършва и от правителствата и местните общности;

Щ.  като има предвид, че се увеличават частните форми на компенсация, чрез които частните дружества предлагат финансова компенсация на жените, които са жертви на насилие, в замяна на подписването на споразумение да не предявяват съдебен иск срещу дружеството; като има предвид, че държавите носят основната отговорност да осигурят спазване на международните си ангажименти за зачитането на правата на коренното население и че поради това те трябва да носят главната отговорност за избягването на нарушенията и за насърчаването на истината, правосъдието и обезщетенията за жертвите;

АА.  като има предвид, че някои коренни народи в света са решили да откажат контакт с външния свят, като живеят в доброволна изолация, не разполагат с капацитет да защитават собствените си права и поради това са особено уязвими в случай на нарушение на техните права; като има предвид, че тези общности са най-уязвимите жители на планетата и че съществуването им е застрашено в частност от търсенето на нефт, обезлесяването, трафика на наркотици и инфраструктурата, свързана с тези дейности;

АБ.  като има предвид, че много коренни народи продължават да са жертва на убийства, екзекуции без присъда, осакатяване, мъчения, изнасилвания, произволни задържания, физически нападения, тормоз и сплашване заради защитата на правото на териториите на техните предци и природните ресурси, включително достъпа им до вода и храна, и на техните духовни места и свещени гробища;

АВ.  като има предвид, че защитниците на правата на човека са сред най-основните и важни участници в устойчивото развитие, особено когато става въпрос за изграждането на устойчивост в обществен план, и са сред ключовите участници в приобщаващото демократично управление; като има предвид, че тези защитници работят за осигуряването не само на правата на своето население, но и на екологичната устойчивост и природното наследство на цялото човечество; като има предвид, че защитниците и активистите на човешките права на коренното население работят, за да осигурят на своите общности възможност да участват в политическите процеси, социалното приобщаване и икономическото овластяване и по демократичен и мирен начин гласът им да бъде чут в техните съответни държави и международната общност;

АГ.  като има предвид, че през последните години има обезпокояващо увеличение на убийствата, нападенията и другите форми на насилие срещу защитници и активисти на правата на човека, които са сред ключовите участници в устойчивото развитие, в контекста на защитата на правата на коренното население и местните общности, екологичните права и поземлените права; като има предвид, че според Front Line Defenders от 312-те убити през 2017 г. в света защитници на правата на човека, 67% са се борили за поземлените права на коренното население и са защитавали екологичните права против проекти в областта на добивната промишленост; като има предвид, че защитниците на човешките права на коренното население често се сблъскват със системната безнаказаност на извършилите нападенията срещу тях лица;

АД.  като има предвид, че въпреки че защитниците на човешките права на жените от коренното население играят решаваща роля за защитата на жените в местните общности, техните дейности са криминализирани и те биват подлагани на разнообразни форми на насилие, включително тормоз, изнасилване и убийство;

АЕ.  като има предвид, че трябва да се подобри прилагането на незадължителната корпоративна социална отговорност и схемите за доброволно регулиране, за да се защитят коренните и местните общности от нарушаването на техните права на човека, да се предотврати заграбването на земи и да се гарантира ефективна корпоративна отговорност; като има предвид, че липсата на механизми за контрол и отчетност представлява основна пречка за ефективните и подходящи правни средства за защита;

АЖ.  като има предвид, че редица инвеститори и предприятия със седалище в ЕС, наред с другото, участват в стотици операции по придобиване на земя в Африка, Азия и Латинска Америка, което в някои случаи е довело до нарушения на правата на коренните и местните общности; като има предвид, че субекти със седалище в ЕС може да са замесени в свързани със заграбването на земи нарушения на правата на човека по различни начини, като например посредством частни и финансови дружества със седалище в ЕС, които финансират заграбването на земи пряко или косвено, или посредством публично-частни партньорства; като има предвид, че в много случаи техните многобройни чуждестранни поделения могат да затруднят проследяването на техните корени директно до страните на произход; като има предвид, че дори когато тези корени могат да бъдат проследени, продължават да съществуват значителни правни и практически пречки пред достъпа до правосъдие и търсенето на отговорност чрез съдилищата на ЕС и неговите държави членки, включително в резултат на ограниченията по отношение на компетентността по делата, свързани с недвижими имоти (включително земя и природни ресурси), сериозни ограничения върху стойността на наличните правни средства за защита и наличието на правна помощ, както и трудностите при доказване на отговорността на дружеството майка;

АЗ.  като има предвид, че повечето земи в развиващите се страни са населени, което излага инвестициите и репутацията на дружествата на свързани със стопанисването рискове и увеличава значително оперативните им разходи, когато възникват прехвърляния на земя в условия на конфликт, без предварителното съгласие на коренните и местните общности и при незачитане на техните права;

АИ.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН за защитниците на правата на човека, Майкъл Фрост, определи Латинска Америка като предизвикващ безпокойство регион, където „правителствени и корпоративни участници са замесени в убийствата на защитници на екологичните права на човека“;

АЙ.  като има предвид, че задължението за защита и осигуряване на достъп до правни средства за защита съгласно Европейската конвенция за правата на човека се отнася както за извънтериториални дейности, така и за местни дейности с извънтериториално въздействие; като има предвид, че степента на ангажираност на ЕС и неговите държави членки към техните извънтериториални задължения следва да бъде значително повишена;

АК.  като има предвид, че ЕС предоставя подкрепа за насърчаването и защитата на демокрацията и правата на човека в целия свят чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), който допълва другите инструменти за външна помощ и се осъществява предимно чрез организациите на гражданското общество; като има предвид, че чрез своя механизъм protectdefenders.eu ЕС предоставя бърза помощ на изложените на риск защитници на правата на човека, помага им да посрещнат най-спешните си нужди и засилва капацитета им да вършат работата си в средносрочен и дългосрочен план;

АЛ.  като има предвид, че международните финансови институции играят централна роля за това да се гарантира, че финансираните от тях проекти не са свързани с нарушения на човешките и екологичните права на коренното население и не допринасят за такива нарушения; като има предвид, че многонационалните корпорации носят отговорността да гарантират, че техните дейности и/или вериги на доставка не са свързани с нарушения на човешките и екологичните права, и по-специално на правата на коренното население;

АМ.  като има предвид, че ЕС е най-големият доставчик на помощ за развитие в света, голяма част от която е предназначена за Африка; като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията трябва да извършват изчерпателни проверки на използването на фондове от трети държави получатели, като поставят зачитането на правата на човека на челно място в своята политика за отпускане на помощ;

АН.  като има предвид, че коренното население в Европа продължава да страда от маргинализация, дискриминация и социално изключване, на които трябва да се противодейства и които трябва да бъдат коригирани посредством основан на правата подход;

1.  призовава ЕС, държавите членки и техните партньори в международната общност да приемат всички необходими мерки за пълното признаване, защита и насърчаване на правата на коренното население, включително на техните земи, територии и ресурси; приветства работата на гражданското общество и НПО по тези въпроси;

2.  призовава ЕС да се увери, че всички негови политики за развитие, инвестиции и търговия зачитат човешките права на коренното население, залегнали в договорите и конвенциите за правата на човека и в правните инструменти, които се занимават по-специално с правата на това население;

3.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да следват всички необходими стъпки, за да се придържат ефективно към разпоредбите, съдържащи се в Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи, и припомня, че всички ратифицирали я държави са длъжни да разработят съгласувани и систематични действия за защита на правата на коренното население;

4.  отправя призив към всички държави, които все още не са ратифицирали Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи, и по-специално държавите – членки на ЕС, да направят това; изразява съжаление поради факта, че само няколко държави членки са ратифицирали конвенцията до момента; призовава ЕС да положи всички възможни усилия, посредством своя политически диалог и диалог за правата на човека с трети държави, за да насърчи ратифицирането на Конвенция № 169 на МОТ, Конвенцията на ООН за правата на детето и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да приеме техните факултативни протоколи и да отстоява Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP)[22];

5.  признава, че е постигнат напредък по отношение на признаването на правата на коренното население и че гражданското общество е все по-осведомено за неговото положение; признава приноса на ЕС в това отношение; предупреждава обаче, че присъствието на този въпрос в политиките на ЕС е все още минимално, включително при договарянето на споразумения за търговия и сътрудничество;

6.  призовава ЕС и неговите държави членки да създадат условия за изпълнението на целите, определени в Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP), и да насърчават международните си партньори да я приемат и прилагат в пълна степен;

7.  обръща внимание на ролята, която играе диаспората като посредник и канал за знания на коренното население;

Човешки права на коренното население

8.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят и да гласуват в подкрепа на Декларацията относно правата на селяните и други хора, които работят в селските райони, която ще бъде гласувана през 2018 г. в Съвета на ООН по правата на човека; отбелязва с интерес, че акцентът на сесията на Комисията на ООН за положението на жените през 2018 г. е бил върху жените в селските райони;

9.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, законово да признаят и приемат териториалната автономия и правото на самоопределение на коренното население, което означава правото му да притежава, ползва, разработва и контролира своите земи, територии, води, крайбрежни води и други ресурси, които притежава като традиционна собственост или поради друго традиционно занятие или използване, както и тези, които е придобило по друг начин;

10.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да приемат или да участват в стратегии за възстановяването на зоните на конфликти с цел насърчаване и защита на правата на коренното население;

11.  отбелязва тревожните резултати от проучването, публикувано от ООН през 2010 г., от което е видно, че жените от коренното население са по-често жертва на насилие и изнасилвания отколкото жените в световен мащаб; поради това призовава държавите членки и ЕС да осъдят решително използването на насилие, в това число сексуалното насилие, срещу жени от коренното население; счита, че следва да бъде отделено специално внимание на жените и момичетата – жертви на насилие, като им се осигури достъп до спешна медицинска и психологическа помощ;

12.  призовава за оттеглянето на частните сили за сигурност и военни сили, разположени на териториите на коренното население в нарушение на неговите права;

13.  призовава всички държави да гарантират, че коренното население, и по-специално жените, имат достъп до съдебни механизми в случай на корпоративни нарушения на техните права, както и че частните форми на защита, които не осигуряват ефективен достъп до правосъдие, не биват признавани за легитимни; призовава всички държави да назначават повече жени в съдебните си системи с цел преодоляване на патриархалната система, която обикновено съществува в тези структури; подчертава необходимостта от въвеждане на необходимите механизми с цел да се гарантира, че жените от коренното население не са третирани по дискриминационен начин, включително подходящи услуги за устен превод и правна помощ;

14.  приветства факта, че Европейският съвет обяви защитата на правата на коренното население за приоритет, както е посочено в заключенията на Съвета от май 2017 г.;

15.  призовава държавите партньори да гарантират, че коренното население има универсален достъп до своите национални регистри на населението като първа стъпка към признаването на индивидуалните и колективните му права; призовава ЕС да подкрепи държавите партньори при създаването на граждански регистри и ефективното им управление;

16.  отбелязва със загриженост, че рисковете за правата на човека, свързани с минния добив и добива на нефт и газ, са непропорционално големи за коренното население; призовава развиващите се страни да осъществяват задължителни оценки на въздействието върху правата на човека преди всяка нова дейност в тези сектори и да оповестяват техните заключения; подчертава необходимостта да се гарантира, че законодателството, което урежда предоставянето на концесии, включва разпоредби относно свободното, предварително и информирано съгласие; препоръчва стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост да бъдат разширени, така че да включват защитата на правата на човека на местните и коренните общности;

17.  призовава всички държави, и по-конкретно ЕС и неговите държави членки, да включват коренното население и селските общности в процеса на вземане на решения за определянето на стратегии за справяне с изменението на климата, които следва също така да обхванат случая с непоправимите вреди вследствие на изменението на климата, което може да ги принуди да мигрират и да доведе до двойната им дискриминация като разселени по екологични причини лица и като коренно население;

18.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да признаят, че е важно да се консултират с коренното население във всички обсъждания по въпроси, които могат да го засягат, като по този начин му гарантират правото на свободно, предварително и информирано консултиране; във връзка с това призовава за създаването на механизми на равнище ЕС за консултирането и участието на коренното население с мандат за участие в политическия диалог и наблюдение на изпълнението на политиката, ангажиментите и плановете за действие на ЕС относно коренното население; призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да създадат условия за ефективното присъствие на представители и лидери на коренното население в гражданското общество и общественото пространство и за по-видимото им участие в политическата система и процеса на вземане на решения по въпроси, които са от значение за тях, включително конституционни реформи;

19.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да приемат и изпълняват препоръките от заключителния документ на Световната конференция по въпросите на коренното население към ООН за 2014 г. и препоръките от Постоянния форум на ООН по въпросите на коренното население и тези, предложени от специалния докладчик на ООН за правата на коренното население;

20.  посочва, че в своята резолюция относно правата на коренното население Общото събрание на ООН обяви 2019 г. за Международна година на езиците на коренното население; подчертава, че културата е фактор за развитие;

21.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да допринасят за прилагането и осъществяването на 2019 г. като Международна година на езиците на коренното население;

22.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да работят за обезпечаването на физическата неприкосновеност и правната помощ за защитниците на правата на коренното население, екологичните права, правата на интелектуална собственост и поземлените права, по-конкретно чрез укрепването на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и съществуващите различни инструменти и механизми, като например protectdefendeurs.eu, с цел защита на активистите в областта на правата на човека и околната среда, със специален акцент върху жените защитници на правата на човека и засилено участие в инициативите, предложени от международни организации като ООН; изисква от ЕС да инструктира своите делегации да наблюдават и подкрепят правозащитниците, като обръщат особено внимание на защитата на жените, децата и хората с увреждания, и да докладват за нарушенията на правата на човека по систематичен и убедителен начин; призовава ЕСВД да участва в плана, изготвен от Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) и Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ), за закрила на защитниците на правата на човека в Латинска Америка;

23.  осъжда продължаващото криминализиране на лицата, които защитават правата на коренното население и правото на земя в целия свят; призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да предотвратят безнаказаността за престъпленията, извършвани срещу защитници на човешките права на коренното население, посредством надлежно разследване и преследване по съдебен ред;

24.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да гарантират, че политическите им стратегии изцяло зачитат правата на коренното население и селските общности, така че спазването на тези права винаги да бъде гарантиране както в момента на създаване и разширяване на защитените зони, така и във връзка с вече съществуващи защитени зони, чието създаване преди това е довело до изселването, изключването или по друг начин непропорционално е ограничило правата на коренното население и селските общности;

25.  подкрепя исканията на коренното население за международно репатриране и установяването на международен механизъм с цел борба срещу продажбата на местни артефакти, които са незаконно отнети от коренното население; призовава Комисията да подкрепи тези усилия, включително чрез финансова помощ по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

26.  подчертава, че международната общност, включително ЕС и държавите членки, трябва да поемат сериозни ангажименти да включват хората с увреждания от коренното население, и особено децата, във всички области на политиката, да насърчават правата и нуждите на коренното население с увреждания в международната правна рамка и да гарантират, че свободното, предварително и информирано съгласие на хората с увреждания, и особено децата, се взема предвид;

27.  призовава Комисията да лансира план за действие на ЕС относно отговорното бизнес поведение, който да обхваща прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително по отношение на комплексната проверка и достъпа до правни средства за защита; призовава Комисията да даде мандат на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) да събира информация относно съдебните и извънсъдебните механизми в държавите членки относно достъпа до правни средства за защита на жертвите на свързани с бизнеса нарушения, включително коренното население; счита, че партньорите на ЕС в частния и публичния сектор следва да осигурят пълна и достъпна информация относно спазването от тяхна страна на свободното, предварително и информирано съгласие на коренното население;

Заграбване на земи

28.  приветства съобщението на Международния наказателен съд от 2016 г., че заграбването на земи и разрушаването на околната среда са основните причини за много нарушения на правата на човека и отсега нататък могат да предизвикат обвинения в престъпления срещу човечеството;

29.  остава загрижен относно ситуацията със заграбването на земи в резултат на корупционни практики от страна на корпорации, чуждестранни инвеститори, национални и международни държавни участници, длъжностни лица и органи; призовава ЕС и неговите държави членки да отделят по-голямо внимание на въпроса за заграбването на земи в своите програми за правата на човека;

30.  призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават държавите партньори, които участват в изграждането на мира в следконфликтни ситуации, които включват права върху земята, да разработят мерки за връщане на разселени коренни и местни общности на техните традиционни територии, като фактор от решаващо значение за постигане на устойчив мир и социална стабилизация;

31.  изразява съжаление относно факта, че в много от засегнатите от заграбването на земи страни ефективният достъп до правосъдие и правни средства за защита за коренното население и скотовъдците са ограничени поради слабото управление и поради факта, че техните права на собственост върху земята често не са официално признати съгласно местните или националните правни рамки; отбелязва например, че правото на паша и общите пасища са традиционни права за земеползване, които се основават на обичайното право, а не на придобитите права на собственост; настоятелно призовава държавите партньори да признават и защитават правата на скотовъдните общности и коренното население, по-специално във връзка с обичайната собственост и контрола върху техните земи и природни ресурси, както е посочено в Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) и Конвенция № 169 на МОТ, т.е. чрез създаване на условия за колективна регистрация на земеползването и чрез въвеждането на политики, насочени към осигуряване на по-справедлив достъп до земя; призовава ЕС и неговите държави членки активно да подпомагат държавите партньори в това и при прилагане на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие при случаи на широкомащабно придобиване на земя, както е посочено в Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите и в съответствие с международното право в областта на правата на човека; призовава също така ЕС да подпомогне държавите партньори в подобряването на законодателството им относно собствеността върху земята посредством признаване на всеобщото право на жените да имат достъп до земя като пълноправни собственици;

32.  призовава ЕС да укрепи своите насоки в областта на поземлената политика и защитата на правата на човека в международните споразумения и договори и да популяризира своите ценности по отношение на защитата на жените и момичетата, и особено на жените и момичетата в селските райони, които по принцип са по-уязвими при възникване на промени в земите и които често имат по-ограничен достъп до земя и по-малки права върху нея;

33.  призовава всички държави да инвестират в научните изследвания, за да се преодолеят пропуските в знанията относно въздействието на заграбването на земи върху жените и за да се анализират по-задълбочено свързаните с пола последствия от това явление, така че да се разработят насоки, които да се прилагат върху сделките със земя;

34.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да поискат оповестяване на придобиванията на земя, в които участват корпорации и субекти със седалище в ЕС, или финансирани от ЕС проекти за развитие, за да се увеличи прозрачността и отчетността на тези придобивания; призовава ЕС да извършва мониторинг на свободното, предварително и информирано съгласие на коренните общности, за да се увеличи прозрачността и отчетността на бъдещите придобивания, като предоставя указания и дава възможност на делегациите и посолствата на ЕС да направят това, в сътрудничество със съответните НПО; призовава ЕС да бъде изключително бдителен по отношение на проектите, подкрепяни от международни и европейски финансови институции, за да гарантира, че това финансиране не води до или не допринася за нарушаването на човешките и екологичните права на коренното население;

35.  призовава всички държави да предвидят подходящи разпоредби, които да търсят отговорност от общностните лидери за техните решения и действия в областта на управлението на земи, в това число публични, държавни и общностни земи, и да насърчат промените на правните и обичайните практики, водещи до дискриминация на жените по отношение на собствеността върху земята и наследяването;

36.  призовава всички държави, особено ЕС и неговите държави членки, да приемат и да предоставят своята подкрепа за изпълнението на Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите и да подпишат споразумения за доброволно партньорство (СДП) за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията с възможно най-много съответни държави; призовава Комисията да гарантира строгото спазване и прилагане на Регламента относно дървения материал[23] и да санкционира държавите членки, които не спазват регламента в борбата с обезлесяването;

37.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да дадат възможност на коренните общности да постигат икономическо развитие в съответствие със световните политики за опазване на околната среда; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават и подкрепят организациите на коренното население, които следват програма за социално развитие, която включва проектиране и разработване на правна и институционална рамка за определянето на границите и собствеността на териториите на коренното население; подчертава, че признаването и официалното оформяне на земите на коренното население и овластяването на органите и членовете на общностите на коренното население ще гарантират устойчивост и социална отговорност и ще допринесат за разрешаването на поземлените спорове и конфликти в съответната държава;

38.  призовава всички държави да вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че държавните органи се въздържат от публични изявления или декларации, които стигматизират и подкопават законната роля на жените от коренното население за защитата на тяхна територия в контекста на заграбването на земи и добива на ресурси, и насърчава общественото признание на важната роля, която те играят в демократичните общества;

39.  призовава всички държави да зачитат, защитават и отстояват поземлените права на дребните стопани и правото на физическите лица на други ресурси, като например вода, гори, селскостопански животни и рибни запаси; признава, че дискриминационното отчуждаване на земя и принудителното изселване, които неблагоприятно засягат населението в развиващите се страни, могат да имат значително въздействие върху неговия поминък и да подкопаят основните права на човека, като правото на живот, прехрана, жилищно настаняване, здраве и собственост;

Бизнес и права на човека

40.  призовава ЕС да гарантира, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека са напълно интегрирани в националните програми на държавите членки и са включени в практиките и дейностите на транснационалните корпорации и стопански предприятия с европейски връзки;

41.  настоятелно призовава Съюза да продължи да подкрепя ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и да продължи да насърчава правилното им прилагане;

42.  призовава ЕС да участва по конструктивен начин в преговори за съгласуване на договор на равнището на ООН относно транснационалните корпорации, който гарантира зачитането на човешките права на коренното население, и по-специално на жените и момичетата;

43.  препоръчва ЕС да разработи европейски регионален план за действие за бизнеса и правата на човека, воден от принципите, залегнали в Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP), и призовава за разработването и прилагането на национални планове за действие по този въпрос;

44.  настоява, че ЕС и неговите държави членки трябва да се стремят многонационалните корпорации и международните финансови институции да бъдат държани отговорни за своето въздействие върху човешките и екологичните права на коренните общности; призовава ЕС да гарантира, че всички нарушения на правата на коренното население от европейски дружества са надлежно разследвани и санкционирани чрез подходящи механизми, и насърчава ЕС да оттегли всяка форма на институционална или финансова подкрепа в случай на наличие на нарушения на правата на човека;

45.  призовава ЕС да създаде механизъм за подаване на жалби в съответствие с Препоръка № 2013/369/ЕС на Комисията[24] от 11 юни 2013 г., чрез който коренните и местните общности да могат да подават жалби за нарушения и злоупотреби с техните права в резултат на стопански дейности със седалище в ЕС, независимо от държавата, в която са извършени нарушенията и злоупотребите, за да се гарантира, че жертвите имат ефективен достъп до правосъдие, както и до техническа и правна помощ; призовава всички държави, включително държавите членки и ЕС, да се включат в преговорите за приемане на правно обвързващ международен инструмент за правата на човека за транснационални корпорации и други дружества във връзка с правата на човека чрез активно участие в създадената на равнище ООН отворена междуправителствена работна група;

46.  призовава Съюза и неговите държави членки да гарантират достъп до правни средства за защита на жертвите на нарушения на и злоупотреби с правата на човека, произтичащи от дейности на дружества със седалище в Съюза, като премахнат всички пречки, както практически, така и правни, така че разделението на отговорностите да не възпрепятства отчетността или да не отказва достъп до правосъдие в страната, в която е извършена злоупотребата;

47.  припомня отговорността на дружествата да гарантират правото на коренното население на свободни, предварителни и информирани консултации, когато в рамките на неговите територии предстоят да бъдат извършени проекти, строителни работи или дейности, и да включват и впоследствие да прилагат корпоративна социална отговорност в политиките си;

48.  призовава ЕС да изпълнява извънтериториалните си задължения във връзка с правата на човека и решава да изиска от Комисията законодателни предложения, както и да работи съвместно с Европейския съвет за създаването на законодателство за предотвратяване и санкциониране на извънтериториалните нарушения на правата на коренното население и местните общности; призовава ЕС да изготви ясни правила за поведение и регулаторни рамки за извънтериториалното действие от страна на дружества и инвеститори, които попадат в рамките на неговата юрисдикция, за да се гарантира, че зачитат правата на коренното население и местните общности и че могат да бъдат подведени под отговорност и санкционирани по подходящ начин, когато тяхната дейност води до нарушения на тези права; насърчава Комисията да обмисли ефективни механизми относно задълженията за надлежна проверка за дружествата, за да гарантира, че вносните стоки не са свързани със заграбване на земи и сериозни нарушения на правата на коренното население; настоятелно призовава ЕСВД да разработи оперативни инструменти за предоставяне на насоки за персонала в делегациите на ЕС;

Устойчиво и икономическо развитие за коренното население

49.  приканва ЕС и неговите държави членки да включат въпроса за правата на коренното население и заграбването на земи в изпълнението от страна на ЕС на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.;

50.  подчертава ключовата роля, която играе коренното население в опазването на околната среда посредством своя начин на живот и модели на развитие;

51.  приканва ЕС настоятелно да призове своите държави партньори в рамките на сътрудничеството си за развитие с трети държави да обръщат особено внимание на положението на коренното население, включително чрез разработване на приобщаващи социални политики в традиционните територии или градската среда и, в контекста на мерките за намаляване на бедността, да намалят последиците от откъсването от корените и несъответствието между градския контекст и традиционните способности и културната специфика на коренното население;

52.  подчертава прякото въздействие, което изменението на климата оказва върху жените от коренното население, принуждавайки ги да прекратят своите традиционни практики или да бъдат разселени, като вследствие на това рискуват да станат жертви на насилие, малтретиране и експлоатация; призовава всички държави, включително ЕС и държавите членки, да включват коренното население, и по-специално жените от коренното население и селските общности, в своите стратегии за справяне с изменението на климата и в разработването на ефикасни стратегии в областта на климата по отношение на адаптирането и смекчаването на последиците, като отчитат свързаните с пола специфики; настоява за сериозно отношение към въпроса за предизвиканото от климата разселване; изразява готовност за дебат по създаването на разпоредба относно свързаната с климата миграция; призовава за създаването на група от експерти, които да проучат този въпрос на международно равнище, и настоятелно призовава въпросът за свързаната с климата миграция да бъде поставен на дневен ред на международно равнище; призовава за засилено международно сътрудничество с цел да се гарантира устойчивостта спрямо изменението на климата;

53.  подчертава голямото значение на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) по отношение на коренното население, по-специално ЦУР 2 (нулево равнище на глад), 4.5 (достъп до образование) и 5 (равенство между половете); отново заявява, че коренното население по света страда прекомерно от нарушения на правата на човека, престъпления, расизъм, насилие, експлоатация на природните ресурси, здравословни проблеми, както и високи равнища на бедност, като на него се падат 15% от живеещите в бедност, като в същото време то представлява само 5% от населението на света; подчертава, че на местните лидери и защитници на правата на човека, които се изразяват открито срещу несправедливостите, трябва да бъде предоставена пълна и цялостна защита;

54.  припомня, че програмата до 2030 г. разглежда тези проблеми на коренното население във връзка с развитието, и подчертава, че са необходими допълнителни усилия за нейното прилагане; подчертава необходимостта от укрепване на Главната група на коренното население за устойчиво развитие (IPMG) в качеството ѝ на глобален механизъм за координация и съгласувани усилия за утвърждаване на правата и приоритетите за развитие на коренното население; призовава Комисията да установи по-добра връзка с IMPG и да я включи в многостранната си платформа по въпросите на изпълнението на ЦУР;

55.  припомня, че 80% от горите в световен мащаб представляват традиционни земи и територии на коренното население; подчертава жизненоважната роля на коренното население за устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие; припомня, че Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) приканва държавите да зачитат знанията и правата на коренното население като гаранти при прилагане на програмата REDD +; настоятелно призовава държавите партньори да приемат мерки за ефективно включване на коренното население в мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на неговите последици;

56.  отбелязва, че между 200 и 500 милиона души в целия свят практикуват скотовъдство и че скотовъдството е от основно значение за поминъка в сухите зони и планинските региони на Източна Африка; подчертава необходимостта от насърчаване на устойчивото скотовъдство, за да се постигнат ЦУР; насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят Африканската архитектура на управление (ААУ), и по-специално Африканския съд по правата на човека и народите, с цел изпълнение на Рамката на политика на Африканския съюз в областта на скотовъдството в Африка и, в по-общ план, признаване на правата на скотовъдните общности и коренното население, свързани с общата собственост върху земята на техните предци, правото им да се разпореждат свободно със своите природни ресурси и техните права на културна и религиозна принадлежност;

57.  подчертава, че двустранните инвестиционни споразумения могат да се отразят неблагоприятно на правата на коренното население и да ограничат неговото участие в процеса на вземане на решения; припомня правото на правителствата да предприемат регулаторни мерки в обществен интерес; припомня също така, че международните инвестиционни споразумения трябва да са в съответствие с международното право за правата на човека, включително разпоредбите относно коренното население, и призовава за по-голяма прозрачност в това отношение, особено чрез създаването на подходящи процедури и механизми на консултация в сътрудничество с коренното население; призовава финансовите институции в областта на развитието, които финансират инвестиции за укрепване на техните гаранции за правата на човека, да гарантират, че използването на земята и природните ресурси в развиващите се страни не води до нарушения на правата на човека, особено по отношение на коренното население;

58.  призовава всички държави да се ангажират да гарантират, че коренното население има истински достъп до здравеопазване, образование, заетост и икономически възможности; настоятелно призовава всички държави да насърчават включването на междукултурни публични политики, както и на езиците, историята и културата на коренното население в своите училищни програми, или да предлагат допълнителни извънкласни часове за опазване, съживяване и популяризиране на културата на коренното население както на национално, така и на международно равнище; счита, че разработването на инициативи за повишаване на осведомеността на гражданското общество, широката общественост и медиите за значимостта на зачитането на правата, убежденията и ценностите на коренното население би могло да допринесе за преодоляване на предразсъдъците и невярната информация;

59.  призовава ЕС и държавите – негови партньори, да осигурят културно компетентни услуги, свързани с психичното здраве, в партньорство с коренните общности, за да се предотвратят злоупотребата с вещества и самоубийствата; подчертава, че е важно да се подкрепят организациите на жените от коренното население с оглед на овластяването на жените и повишаването на тяхната способност да участват в гражданското общество;

60.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят усилията на коренното население и местните общности да развиват собствени модели за бизнес и управление на земята;

61.  призовава всички държави да гарантират, че коренните общности се възползват от устойчиви приходи от туризма и са защитени от отрицателното въздействие, което масовият туризъм би могъл да окаже, и приветства примерите на споделено управление на резервати и защитени зони, което позволява по-добра защита на екосистемите и контрол върху туристическите потоци; във връзка с това припомня значението на концепцията за устойчиво развитие;

Политиката на ЕС за сътрудничество с трети държави

62.  препоръчва да се отдаде по-голямо значение на положението на коренното население във външната политика на ЕС, включително в неговия диалог за правата на човека с трети държави и в споразуменията за търговия, сътрудничество и развитие; настоява Съветът систематично да докладва относно действията на ЕС в подкрепа на коренното население в Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света; призовава ЕС и неговите държави членки да вземат предвид констатациите на всеобщия периодичен преглед и на органите на ООН по договорите за правата на човека в горепосочения годишен доклад на ЕСВД, за да потвърдят съответствието на своите политики с правата на коренното население;

63.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да повдигат въпроса за човешките права на коренното население и на защитниците на тези права в двустранните и многостранните преговори и дипломатическото общуване, както и да упражняват натиск за освобождаването на задържаните защитници на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да полагат усилия да гарантират, че правителствата на третите държави осигуряват подходяща защита на коренните общности и защитниците на правата на човека и подвеждат под съдебна отговорност извършителите на престъпления срещу тях;

64.  настоятелно призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да преразгледат и подобрят прилагането на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, като вземат предвид специфичните потребности и заплахи за защитниците на човешките права на коренното население, както и специфичното положение на защитниците на човешките права на коренното население, които са подложени на множествена дискриминация, като например жените, възрастните хора, ЛГБТИ и хората с увреждания; в тази връзка настоява делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да осигурят на служителите си подходящо обучение, така че те да могат да работят с гражданското общество и защитниците на правата на човека, да поддържат контакти и да предоставят подкрепа при необходимост;

65.  подчертава необходимостта да се даде възможност на коренните общности да се възползват от най-новите информационни технологии, за да постигнат по-добро качество на живот и по-добро здравеопазване, и че това е област, в която ЕС може да играе жизненоважна роля; потвърждава правото на коренното население само да определя начините си на препитание и подчертава необходимостта от устойчиво развитие;

66.  призовава всички държави да гарантират достъп до висококачествени здравни услуги и права, по-специално в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, за жените и момичетата от коренното население; призовава Комисията и ЕСВД да насърчават техния достъп до сексуални и репродуктивни здравни услуги в рамките на програмите на ЕС за сътрудничество за развитие;

67.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да събират групирани по полов признак данни относно положението на жените от коренното население, включително във връзка с признаването на поземлените права и достъпа до тях, насилието срещу жените и продоволствената сигурност;

68.  подчертава, че чуждестранните инвестиции от дружествата могат да осигурят икономически и технологичен напредък, да доведат до създаване на работни места и развитие на инфраструктурата и да дадат на жените възможност да станат самодостатъчни чрез стимулиране на заетостта; подчертава, че увеличаването на инвестиционната дейност в развиващите се страни е важна стъпка към стимулиране на националните и регионалните икономики;

69.  призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да разработват конкретни стратегии, за да гарантират ефективното изпълнение на ЦУР 16 относно насърчаването на мирни и приобщаващи общества, като по този начин гарантират, че се води борба срещу вземането на прицел, преследването и убийствата на защитници на правата на човека и че тези явления се предотвратяват, както и че извършителите се преследват по съдебен ред и се подвеждат под отговорност;

70.  призовава ЕС да гарантира, че всички финансирани от него проекти за развитие, които се извършват в земите на коренното население, строго спазват принципите на свободно, предварително и информирано съгласие, зачитането на правата на човека и свободата на изразяване и сдружаване, за да се предотврати отрицателно въздействие върху поминъка и културата на коренното население;

71.  отбелязва, че Комисията, ЕСВД и държавите членки трябва да възприемат цялостен и интегриран подход към устойчивото развитие и да вземат предвид правата на човека и екологичните съображения при разглеждането на търговските и икономическите отношения; призовава Комисията да повдига въпроса за случаите на нарушения на правата на човека и атаките или преследванията срещу защитниците на правата на човека в контекста на търговските преговори и системи, като например общата схема от преференции (ОСП);

72.  призовава ЕС да създаде механизъм за извършване на независими проучвания за оценка на въздействието преди сключването на споразумения за търговия и сътрудничество и изпълнението на проекти за развитие, за да се измерят и предотвратят техните вредни последици върху правата на коренните и местните общности; настоява да бъде направена оценка на въздействието със значителното участие на гражданското общество и констатациите да бъдат надлежно взети предвид в икономическите споразумения и проектите за развитие; призовава ЕС да направи повторна оценка на изпълнението на проектите в случай на нарушения на правата на човека;

73.  призовава ЕС и неговите държави членки да се стремят на всички подходящи международни форуми да повишават осведомеността относно положението с човешките и екологичните права на коренното население и ключовата роля на защитниците на екологичните права на човека в опазването на биологичното разнообразие и устойчивото развитие;

74.  припомня със загриженост, че ЕС и неговите държави членки трябва да продължат да работят за гарантиране на правата и социалното приобщаване на коренното население в Европа, по-конкретно на народа саами, и признава важната роля на общностните активисти и защитниците на правата на човека в тази връзка;

75.  призовава ЕС да увеличи подкрепата за коренното население в програмите си за сътрудничество за развитие и да засили проектите за тяхното овластяване, по-конкретно по отношение на изграждането на капацитет, в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР); подчертава необходимостта от непрекъснати ресурси за коренното население, за да им се позволи да участват ефективно посредством представителите си в политиките и институциите на ЕС и ООН, както и по отношение на бизнеса и правата на човека; настоятелно призовава делегациите на ЕС в съответните държави да следят отблизо положението на защитниците на човешките права на коренното население и да предоставят всякаква подходяща подкрепа;

76.  призовава делегациите на ЕС да следят отблизо положението на коренното население и да водят непрекъснат диалог с него, както на национално, така и на регионално равнище; настоява координационните звена по правата на човека в съответните делегации на ЕС да бъдат изрично отговорни за въпроси, свързани с коренното население, както и персоналът в тези делегации да получава редовно обучение относно правата на коренното население;

77.  призовава ЕС и държавите – негови партньори, да засилят сътрудничеството с коренните общности в обсъжданията на политиките в областта на наркотиците; повтаря, че изготвянето на стратегии срещу незаконния пазар на наркотици е необходимо за защита на коренното население и неговите земи; призовава ЕС и държавите – негови партньори, да гарантират, че мерките за сигурност, насочени към борба с търговията с наркотици, зачитат правата на коренните общности и предотвратяват невинните жертви в конфликта;

78.  настоява ЕС да задълбочи, разшири и укрепи целите, приоритетите и дейностите във връзка с коренното население, които се съдържат в Стратегическата рамка и Плана за действие за демокрацията и правата на човека, и иска мандатът на специалния представител на ООН по правата на човека да бъде променен, като той бъде оправомощен да дава по-голяма видимост на въпросите за правата на коренното население и техните защитници;

79.  припомня ангажимента на ЕС за възприемане на основан на правата подход към развитието, който включва зачитането на правата на коренното население, както е определено в Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP), и обръща особено внимание на принципите на отчетност, участие и недискриминация; силно насърчава ЕС да продължи работата си по привеждането в действие на този основан на правата подход във всички дейности за развитие и за тази цел да създаде работна група с участието на държавите членки; призовава за актуализирането на съответния план за изпълнение с ясни срокове и показатели за измерване на напредъка;

80.  припомня член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз и принципа на съгласуваност на политиките за развитие; отбелязва със загриженост, че политиките на ЕС в областта на енергетиката, селското стопанство, търговията и инвестициите са се доказали като двигател за заграбването на земя в трети държави, с мащабни придобивания на земя, които оказват отрицателно въздействие върху достъпа на коренното население до земя; изразява съжаление, че текущото преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници[25] все още не е успяло да въведе социални критерии и критерии за устойчивост, които да отчитат риска от заграбването на земя; припомня, че директивата следва да бъде съгласувана с международните норми за правото на собственост;

81.  призовава делегациите на ЕС да засилят диалога с коренното население с цел установяване и предотвратяване на нарушенията на правата на човека; по-конкретно отправя искане към Европейската комисия и държавите членки да създадат ефективен административен механизъм за подаване на жалби от жертви на нарушения на правата на човека и на други вредни въздействия, причинени от финансирани чрез официална помощ за развитие дейности, с оглед започване на разследване и помирителни процедури; подчертава, че този механизъм следва да разполага със стандартизирани процедури, да бъде от административен характер и по този начин да допълва съдебните механизми;

82.  подчертава, че планът за действие за FLEGT, и по-специално споразуменията за доброволно партньорство (СДП), биха могли да играят по-значима роля в овластяването на коренното население и горските общности в редица държави с тропически гори, и настоятелно призовава ЕС и партньорите от СДП да дадат възможност на тези общности да играят по-голяма роля в националните политически процеси; призовава ЕС да предостави повече финансова и техническа подкрепа на държавите партньори с оглед на защитата, запазването и възстановяването на горските екосистеми, включително чрез подобрено управление, да пояснят и укрепят правата на поземлена собственост, да зачитат правата на човека, включително правата на коренното население, както и да оказват подкрепа на защитените области, отстояващи общностните права;

83.  подчертава необходимостта от приемане на специфични мерки за решаване на проблема с произлизащия от конфликтни зони дървен материал, за спиране на потока от дървен материал за преобразуване, и за пренасочване на инвестициите от увреждащите горите дейности, които водят до разселване на местните и коренните общности; призовава ЕС да приеме допълнителни мерки с цел оказване на подкрепа за защитата и възстановяването на горските екосистеми и техните общности, както и да изключи обезлесяването от веригите на ЕС за доставки, като част от нов план за действие на ЕС във връзка с обезлесяването, деградацията на горите и зачитането на правата на владение на горските общности;

84.  изтъква, че ние в ЕС все още има много да учим за устойчивото използване, например на горите, от коренното население, което освен това слабо допринася за изменението на климата поради своя начин на живот, а бива особено силно засегнато от него, например поради суша или опустиняване, — въздействие, което засяга по-специално жените;

85.  призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да отдадат приоритет на инвестициите в подкрепа на гражданското общество, защитниците на правата на човека, и по-специално защитниците на човешките екологични права на коренното население, да осигурят наличието на дългосрочни защитни механизми в тяхна подкрепа, и по-конкретно protectdefenders.eu, и да гарантират, че изпълняват съществуващите ангажименти за финансиране на изложени на риск защитници на правата на човека; насърчава своите делегации и комисии да се срещат редовно с коренните общности и защитниците на правата на човека при посещения в съответните страни; препоръчва съответната комисия/подкомисия да назначи постоянен докладчик по въпросите на коренното население с цел наблюдение на положението с правата на човека, и по-специално прилагането на Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) и Конвенция № 169 на МОТ;

86.  призовава ЕС и неговите държави членки да водят диалог и да си сътрудничат с коренното население и местните общности на Арктика, за да се гарантира, че техните позиции и права се зачитат в рамките на политиките на ЕС за развитие, които има вероятност да засегнат този регион;

°

°  °

87.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност и на делегациите на ЕС.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2016)0445.
• [2]  ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 155.
• [3]  ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 122.
• [4]  https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/annual_report_on_human_rights_and_democracy_in_the_world_2016_0.pdf
• [5]  https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N14/468/28/pdf/N1446828.pdf?OpenElement
• [6]  https://undocs.org/en/A/RES/71/178
• [7]  https://undocs.org/A/HRC/36/46/Add.2
• [8]  https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/082/52/PDF/G1408252.pdf?OpenElement
• [9]  https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G15/234/15/PDF/G1523415.pdf?OpenElement
• [10]  https://cmsdata.iucn.org/downloads/durbanactionen.pdf
• [11]  http://www.fao.org/docrep/016/i2801e/i2801e.pdf
• [12]  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A52003DC0251
• [13]  http://www.etoconsortium.org/nc/en/main-navigation/library/maastricht-principles/?tx_drblob_pi1%5BdownloadUid%5D=23
• [14]  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-8814-2017-INIT/bg/pdf
• [15]  http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2017/08/08/hr-indigenous-peoples/pdf
• [16]  https://ec.europa.eu/europeaid/sites/devco/files/150921_final_swd_gap.pdf
• [17]  http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/64/292
• [18]  Приети текстове, P8_TA(2016)0405.
• [19]  Приети текстове, P8_TA(2017)0346.
• [20]  Приети текстове, P8_TA(2017)0315.
• [21]  http://undocs.org/en/E/C.19/2016/10
• [22]  Списък на страните, които са ратифицирали Конвенция № 169 на МОТ, влязла в сила на 5 септември 1991 г.: Аржентина, Боливия, Бразилия, Централноафриканската република, Чили, Колумбия, Коста Рика, Дания, Доминика, Еквадор, Фиджи, Гватемала, Хондурас, Мексико, Непал, Нидерландия, Никарагуа, Норвегия, Парагвай, Перу, Испания и Венецуела.
• [23]  Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (OB L 295, 12.11.2010 г., стр. 23).
• [24]  ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60.
• [25]  Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (24.4.2018)

на вниманието на комисията по външни работи

относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи
(2017/2206(INI))

Докладчик по становище: Мария Хойбух

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че нарастването на широкомащабното придобиване на земя, главно благодарение на секторите на аграрната промишленост, горското стопанство, биогоривата и туризма, често води до нарушения на правата на човека, включително чрез разселване на коренното население, както и отнемане на контрола върху неговите природни ресурси, като например правата му на ползване на вода;

2.  припомня член 21 от ДЕС, член 208 от ДФЕС и неговата основна цел за изкореняване на бедността, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, както и факта, че ЕС е обвързан с основан на правата подход към развитието; приветства факта, че ЕС допринесе за напредъка и признаването в международен план на правата на коренното население, както са определени в Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP); счита обаче, че подкрепата за правата на коренното население следва да бъде по-добре интегрирана в сътрудничеството за развитие на ЕС, и по-специално в контекста на изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР); припомня, че Европейският консенсус за развитие поставя специален акцент върху насърчаването на правата на най-уязвимите групи, включително коренното население;

3.  подчертава голямото значение на ЦУР по отношение на коренното население, по-специално ЦУР 2 („нулево равнище на глад“), 4.5 (достъп до образование) и 5 (равенство между половете); отново заявява, че коренното население по света страда прекомерно от нарушения на правата на човека, престъпления, расизъм, насилие, експлоатация на природните ресурси, здравословни проблеми, както и високи равнища на бедност, като на него се падат 15% от живеещите в бедност, като в същото време то представлява само 5% от населението на света; подчертава, че на местните лидери и защитници на правата на човека, които се изразяват открито срещу несправедливостите, трябва да бъде предоставена пълна и цялостна защита;

4.  припомня, че програмата до 2030 г. разглежда тези проблеми на коренното население във връзка с развитието, и подчертава, че са необходими допълнителни усилия за прилагането ѝ; подчертава необходимостта от укрепване на Главната група на коренното население за устойчиво развитие (IPMG) в качеството ѝ на глобален механизъм за координация и съгласувани усилия за утвърждаване на правата и приоритетите за развитие на коренното население; призовава Комисията да установи по-добра връзка с IMPG и да я впише в многостранна платформа по въпросите на изпълнението на целите за устойчиво развитие;

5.  приветства факта, че Европейският съвет обяви защитата на правата на коренното население за приоритет, както е посочено в заключенията на Съвета от май 2017 г.;

6.  припомня ангажимента на ЕС за възприемане на основан на правата подход към развитието, който включва зачитането на правата на коренното население, както е описано в декларацията UNDRIP, и обръща особено внимание на принципите на отчетност, участие и недискриминация; силно насърчава ЕС да продължи работата по привеждането в действие този основаващ се на правата подход във всички дейности за развитие и за тази цел да създаде работна група с участието на държавите членки; призовава за актуализирането на съответния план за изпълнение с ясни срокове и показатели за измерване на напредъка;

7.  припомня член 208 от ДФЕС и принципа на съгласуваност на политиките за развитие; отбелязва със загриженост, че политиките на ЕС в областта на енергетиката, селското стопанство, търговията и инвестициите са се доказали като двигател за заграбването на земя в трети държави, с мащабни придобивания на земя, които оказват отрицателно въздействие върху достъпа до земя на коренното население; изразява съжаление, че текущото преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници все още не е успяло да въведе социални критерии и критерии за устойчивост, които да отчитат риска от заграбването на земя; припомня, че директивата следва да бъде съгласувана с международните норми за правото на собственост;

8.  изразява тревога във връзка с твърденията, че някои програми за сътрудничество, финансирани чрез официална помощ за развитие (ОПР), а именно проектите за смекчаване на изменението на климата, както и проектите със смесено финансиране, са се отразили отрицателно върху правата на коренното население; призовава Комисията да проведе надлежно разследване по тези твърдения и да се увери, че основаният на правата подход е бил стриктно прилаган и спазван в рамките всички финансирани чрез ОПР проекти, особено по отношение на правата на коренното население; изразява съжаление, че програмата REDD + не успя да осигури права на владение на земя за местните горски общности; посочва, че инициативата FLEGT за справяне с незаконната сеч може да помогне за подобряване на програмата REDD + по отношение на управлението на горите и прилагането на законодателството; приветства факта, че Парижкото споразумение подкрепя закрилата на коренното население; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят включването на задължения в областта на правата на човека, по-специално правата на коренното население, във всички национални и международни инструменти за смекчаване и адаптиране, и призовава за установяване на ефективни механизми за подаване на жалби и правна защита;

9.  призовава делегациите на ЕС да засилят диалога с коренното население с цел установяване и предотвратяване на нарушения на правата на човека; по-конкретно отправя искане към Европейската комисия и държавите членки да създадат ефективен административен механизъм за подаване на жалби от жертви на нарушения на правата на човека и на други вредни въздействия, причинени от финансирани чрез ОПР дейности, с оглед започване на разследване и помирителни процедури; подчертава, че този механизъм следва да разполага със стандартизирани процедури, да бъде от административен характер и по този начин да допълва съдебните механизми;

10.  подчертава, че планът за действие за FLEGT, и по-специално споразуменията за доброволно партньорство (СДП), биха могли да играят по-значима роля в овластяването на коренното население и горските общности в редица държави с тропически гори, и настоятелно призовава ЕС и партньорите от СДП да дадат възможност на тези общности да играят по-голяма роля в националните политики; призовава ЕС да предостави повече финансова и техническа подкрепа на страните партньори с оглед защитата, запазването и възстановяването на горските екосистеми, включително чрез подобрено управление, да пояснят и укрепят правата на поземлена собственост, да зачитат правата на човека, включително правата на коренното население, както и да оказват подкрепа на защитените области, отстояващи общностните права;

11.  подчертава необходимостта от приемане на специфични мерки за решаване на проблема с произлизащия от конфликтни зони дървен материал, за спиране на потока от дървен материал за преобразуване, и за пренасочване на инвестициите от увреждащи горите дейности, които водят до разселване на коренното население и местните общности; призовава ЕС да приеме допълнителни мерки с цел оказване на подкрепа за защитата и възстановяването на горските екосистеми и техните общности, както и да изключи обезлесяването от веригите на ЕС за доставки, като част от нов план за действие на ЕС във връзка с обезлесяването, деградацията на горите и зачитането на правата на владение на горските общности;

12.  призовава партньорите в областта на развитието да провеждат задълбочени оценки преди всяка промяна в използването на земите, декларирани като „празни“, „запуснати“ или „неизползвани“, тъй като това може да застраши препитанието на коренното население и достъпа му до земя, гори или природни ресурси; припомня, че коренното население не бива да бъде принудително разселвано от неговите земи или територии, както и че в случай, че преместването му се счита за необходимо, засегнатите лица следва да получават справедливо, честно и равноправно обезщетение; обръща особено внимание на специфичния случай на номадските скотовъдни общности;

13.  припомня, че 80% от горите в световен мащаб представляват традиционни земи и територии на коренното население; подчертава жизненоважната роля на коренното население за устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие; припомня, че Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) приканва държавите да зачитат знанията и правата на коренното население като гаранти при прилагане на програмата REDD +; настоятелно призовава партньорските държави да приемат мерки за ефективно включване на коренното население в мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на неговите последици;

14.  призовава страните партньори да гарантират, че коренното население има универсален достъп до своите национални регистри на населението като първа стъпка към признаването на индивидуалните и колективните му права; призовава ЕС да подкрепи страните партньори при създаването на граждански регистри и ефективното им управление;

15.  изразява съжаление за това, че в много от засегнатите от заграбването на земя страни ефективният достъп до правосъдие и средствата за правна защита за коренното население и скотовъдците са ограничени поради слабото управление и поради факта, че техните права на собственост върху земята често не са официално признати съгласно местните или националните правни рамки; отбелязва например, че правото на паша и общите пасища са традиционни права за земеползване, които се основават на общото право, а не на придобитите права на собственост; приканва държавите партньори да признават и защитават правата на скотовъдните общности и коренното население, по-специално във връзка с обичайната собственост и контрола върху техните земи и природни ресурси, както е посочено в декларацията UNDRIP и в Конвенция № 169 на МОТ, т.е. чрез създаване на условия за колективна регистрация на земеползването и чрез въвеждането на политики, насочени към осигуряване на по-справедлив достъп до земя; призовава ЕС и неговите държави членки активно да подпомагат държавите партньори в това и при прилагане на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие при случаи на широкомащабно придобиване на земя, както е посочено в „Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите“ и в съответствие с международното право в областта на правата на човека; призовава също така ЕС да подпомогне партньорските държави в подобряването на законодателството за собствеността върху земята, като признаят всеобщото право на жените да имат достъп до земя като пълноправни собственици;

16.  подчертава също така необходимостта да се зачитат и насърчават правата на коренното население от техните предци, както и отговорността на партньорските държави да ги защитават пълноценно и ефективно; изразява съжаление относно липсата на възможности за коренното население да участва в процеса на вземане на решения; подчертава необходимостта от признаване на политическите и социалните права на коренното население, включително правото на глас и правото на кандидатиране на изборите; призовава страните партньори да поемат ангажимент за прекратяване на дискриминацията, която влияе неблагоприятно върху коренното население, и призовава ЕС да им оказва активна подкрепа в този процес;

17.  призовава международната общност да признае и консолидира специфичните за коренното население форми на управление и представителство, с оглед установяването на конструктивен диалог с местните, националните и регионалните органи и с частния сектор;

18.  отбелязва, че между 200 и 500 милиона души в целия свят практикуват скотовъдство и скотовъдството е от основно значение за поминъка в сухите зони и планинските региони на Източна Африка; подчертава необходимостта от насърчаване на устойчиво скотовъдство, за да се постигнат целите за устойчиво развитие; насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят Африканска архитектура на управление (ААУ), и по-специално на Африканския съд по правата на човека и народите, с цел изпълнение на Рамката на политика на Африканския съюз в областта на скотовъдството в Африка и, в по-общ план, признаване правата на скотовъдните общности и на коренното население, свързани с общата собственост върху земята на техните предци, правото им да се разпореждат свободно със своите природни ресурси и техните права на културна и религиозна принадлежност;

19.  подчертава многостранната дискриминация, с която се сблъскват жените от коренното население, които са особено засегнати от липсата на достъп до образование, заетост и здравни и социални услуги, и следователно е по-вероятно да станат жертва на трафик на хора и насилие; призовава ЕС и страните партньори да насърчават овластяването на жените от коренното население, по-специално чрез укрепване на правото им на равен достъп до средствата за производство, включително правото им на собственост и селскостопански суровини;

20.  посочва, че жените и младите хора от коренните общности имат право на сексуално и репродуктивно здраве; призовава за оказване на подкрепа на организациите на гражданското общество, работещи по тези въпроси;

21.  отбелязва със загриженост, че рисковете за правата на човека, свързани с минния добив и добива на нефт и газ са непропорционално големи за коренното население; призовава развиващите се страни да осъществяват задължителни оценки на въздействието върху правата на човека преди всяка нова дейност в тези сектори и да оповестяват техните заключения; подчертава необходимостта да се гарантира, че законодателството, което урежда предоставянето на концесия включва разпоредби относно свободното, предварително и информирано съгласие; препоръчва разширяване на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП), така че да бъде включена защитата на правата на човека на местните и коренните общности;

22.  призовава партньорите от ЕС в частния и публичния сектор да осигурят пълна и достъпна информация относно нарушенията на правата на човека, които често са свързвани и документирани във връзка с добивната промишленост или някои проекти за развитие (като увеличаване на случаите на сексуално насилие срещу жени и деца от коренното население, включително тези с увреждания, извънсъдебни убийства, влошаване на качеството на почвата и замърсяване на водоизточниците и земята), както и информация за процесите на преместване и характеристиките на местата за алтернативно преселване;

23.  подчертава, че двустранните инвестиционни споразумения могат да се отразят неблагоприятно на правата на коренното население и да ограничат неговото участие в процеса на вземане на решения; припомня правото на правителствата да предприемат регулаторни мерки в обществен интерес; припомня също така, че международните инвестиционни споразумения трябва да са в съответствие с международното право за правата на човека, включително разпоредбите относно коренното население, и призовава за по-голяма прозрачност в това отношение, особено чрез създаването на подходящи процедури и механизми на консултация в сътрудничество с коренното население; призовава финансовите институции в областта на развитието, които финансират инвестиции за укрепване на техните гаранции за правата на човека, да гарантират, че използването на земята и природните ресурси в развиващите се страни не води до нарушения на правата на човека, особено по отношение на коренното население;

24.  настоятелно призовава ЕС да гарантира, че всички негови инвестиционни и търговски споразумения включват разпоредби за задължителни и независими предварителни и последващи оценки на въздействието върху правата на човека, изисквания за надлежна проверка и ефективни механизми за отчетност; подчертава необходимостта от разработване на бази данни, които систематично да документират и оповестяват сделките със земя в трети държави, включващи участници от ЕС, с цел да се гарантира повече прозрачност и, в крайна сметка, повече отчетност;

25.  призовава Комисията да направи „Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите“ задължителни за Плана за външни инвестиции; настоява те да станат задължителни за всички финансирани от ОПР външни дейности на ЕС;

26.  припомня, че Европейската конвенция за правата на човека определя задължения за държавите по отношение на техните задължения за предоставяне на достъп до правни средства за защита на жертвите на нарушения на правата на човека както на тяхна територия, така и извън нея; призовава ЕС да предприеме мерки за подвеждането под отговорност на дружества за нарушения на правата на човека в трети държави и да осигури ефективни правни средства за защита, подаване на жалби и налагане на санкции, включително в случаи на участието им при заграбването на земи;

27.  изразява съжаление за сериозните недостатъци на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и на Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека във връзка с правата на коренното население и правата върху земята; призовава ЕС да се включи конструктивно в работата на Съвета по правата на човека на ООН за правно обвързващ международен инструмент, който да регулира, в рамките на международното право за правата на човека, дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия; насърчава тези корпорации, докато този процес продължава, да приемат „Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите“ в кодексите на поведение на предприятията или в други доброволни рамки; освен това призовава Комисията, чиито планове бяха приветствани от Съвета в заключенията му от юни 2016 г., да стартира, като първа стъпка, плана за действие на ЕС относно отговорното бизнес поведение;

28.  приветства сърдечно започнатата работа по изготвянето на обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека, за който се счита, че ще повиши корпоративната социална отговорност и ще овладее безнаказаността; изразява съжаление за всяко евентуално обструктивно поведение във връзка с този процес и призовава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно в тези преговори;

29.  подчертава, че моделите на потребление в ЕС оказват въздействие върху коренното население, например чрез използването на природните ресурси; настоява, че ЕС трябва да гарантира последователност и съгласуваност във всички свои политики, както и че трябва да действа отговорно в развиващите се страни; освен това призовава ЕС системно да оценява въздействието на политиките си в сферата на развитието, селското стопанство, търговията и енергетиката върху поминъка на най-уязвимите групи население;

30.  подчертава връзката между правото на храна и поземлените права на коренното население; припомня, че според доклада на ООН относно състоянието на коренното население по света, насърчаването на нови технологии, като например подобрените семена, торове и пестициди, въвеждането на пазарно ориентираното култивиране и схемите за мащабни насаждения са причинили влошаване на състоянието на околната среда и са унищожили екосистеми, като по този начин са оказали въздействие върху много местни общности до степен, че са ги принудили да се презаселят другаде; отправя критика във връзка с факта, че неустойчивият внос от трети държави, например на соя и на палмово масло, които обикновено произхождат от монокултури, често води до изсичане на гори, като по този начин унищожават местообитания и водят до разселването на коренното население, живеещо там; призовава в тази връзка за въвеждането на критерии за устойчивост по отношение на вноса на растителни протеини;

31.  припомня, че Общото събрание на ООН обяви 2019 г. за международна година на езиците на коренното население; подчертава, че културата е фактор за развитие;

32.  обръща внимание на ролята, която играе диаспората като посредник и канал за знания на коренното население;

33.  изтъква, че ние в ЕС все още има много да учим за устойчивото използване, например на горите, от коренното население, което освен това слабо допринася за изменението на климата поради своя начин на живот, а бива особено силно засегнато от него, например поради суша или опустиняване, — въздействие, което засяга по-специално жените;

34.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да поемат сериозни ангажименти да включват децата с увреждания от коренното население във всички политики, действия и програми, свързани с международното сътрудничество и външните отношения;

35.  настоятелно призовава ЕС следва да гарантира, че принципът на свободно, предварително и информирано съгласие на хората с увреждания, живеещи в коренни общности, се вземат предвид във всички развойни проекти на ЕС засягащи коренното население, като гарантира, че хората с увреждания от коренното население имат достъп до информация и документация за всеки проект, спонсориран или финансиран от ЕС на територии на коренното население; 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.4.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	14 0 8
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Ignazio Corrao, Mireille D’Ornano, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská, Joachim Zeller, Željana Zovko
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Pál Csáky, Monika Vana

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

14	+
ALDE	Paavo Väyrynen
ECR	Eleni Theocharous
EFDD	Ignazio Corrao, Mireille D’Ornano
GUE/NGL	Lola Sánchez Caldentey
S&D	Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Elly Schlein
VERTS/ALE	Maria Heubuch, Monika Vana

0	-

8	0
ECR	Nirj Deva
PPE	Pál Csáky, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Cristian Dan Preda, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská, Joachim Zeller, Željana Zovko

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (16.4.2018)

на вниманието на комисията по външни работи

относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи
(2017/2206(INI))

Докладчик: Флорент Марсейеси

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че жените от коренното население са изправени пред сложна система от взаимно подсилващи се нарушения на правата на човека, които произтичат от смесица от различни форми на уязвимост, включително дискриминация, основана на пол, класов и етнически произход, нарушения на правата на самоопределение и контрол на природните ресурси;

Б.  като има предвид, че заграбването на земя е сложен въпрос, който изисква цялостно международно решение; като има предвид, че следва да се изтъкне по-специално защитата на жените и на момичетата от коренното население;

В.  като има предвид, че е изчислено, че една на всеки три жени от коренното население бива изнасилвана през своя живот; като има предвид, че жените от коренното население е по-вероятно да се сблъскат с различни форми на сексуално насилие и са жертви също на тормоз, изнудване и изнасилване от страна на държавни служители и в контекста на стопански дейности, по-специално на добивната промишленост, осъществявана върху земите на коренното население; като има предвид, че значителен брой от тези престъпления не се регистрират;

Г.  като има предвид, че заграбването на земи не е непременно резултат от чуждестранните инвестиции, а може да се извършва и от правителствата и местните общности;

Д.  като има предвид, че жените от коренното население се сблъскват с пречки във връзка със своето сексуално и репродуктивно здраве и своите права в тази област, включително с липсата на консултации в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, с липсата на достъп до съоръжения и материали и със законодателство, което забранява абортите дори в случай на изнасилване, като води до висок процент на смъртност при майчинство, на бременност при непълнолетни момичета и на болести, предавани по полов път;

Е.  като има предвид, че съществува широкоразпространена безнаказаност за нарушения на правата на жените от коренното население, по-специално поради това, че тези жени са лишавани от правото си на правни средства за защита, поради липсата на механизми за контрол и поради липсата на данни, групирани по полов признак;

Ж.  като има предвид, че земите и териториите на коренното население обикновено са райони с висока степен на биологично разнообразие и следователно следва да бъдат обект на специална защита;

З.  като има предвид, че в Декларацията на ООН за правата на коренното население е предвидено, че коренното население трябва да бъде консултирано и то трябва да дава своето свободно, предварително и информирано съгласие за всяка мярка, засягаща неговите земи и територии; като има предвид, че прилагането на този принцип изисква пълноценното участие на жените от коренното население в тези процеси;

И.  като има предвид, че създаването на мащабни инфраструктурни проекти без свободното, предварително и информирано съгласие на коренното население доведе до системни нарушения на поземлените права и самоопределението на коренното население, които засегнаха непропорционално жените от коренното население;

Й.  като има предвид, че въпреки че жените – защитници на правата на човека на коренното население, играят решаваща роля за защитата на жените в местните общности, техните дейности са инкриминирани и те биват подлагани на разнообразни форми на насилие, включително тормоз, изнасилване и убийство;

К.  като има предвид увеличението на частните форми на икономическа компенсация, които частните дружества използват, за да предоставят на жените – жертви на насилие, финансова компенсация в замяна на подписването на споразумение да се въздържат от преследване на дружеството в съда; като има предвид, че държавите носят основната отговорност да осигурят спазване на международните си ангажименти за зачитането на правата на коренното население и че поради това те трябва да носят главната отговорност за избягването на нарушенията и за насърчаването на истината, правосъдието и обезщетенията за жертвите;

Л.  като има предвид, че нарушенията на правото на самоопределение, извършвани от неоколониалните властови структури и в рамките на държавните практики, имат отрицателно въздействие върху коренното население, по-специално върху жените и момичетата;

М.  като има предвид, че е налице пряка връзка между колективните права и индивидуалните права на жените от коренното население, предвид факта, че нарушаването на правата на човека на индивидуално равнище има отрицателно въздействие върху колективните усилия на коренното население да отстоява своите права;

Н.  като има предвид, че слабата защита на земята и на правата на собственост на коренното население излага местните жени на опасност от принудително изселване, експлоатация и трафик на хора, което позволява на правителствата да налагат разрушителни проекти на техните територии, без да са получили предварително съгласие след истински процес на консултации с коренното население;

О.  като има предвид, че насилственото заграбване на земи от частни дружества обикновено се придружава от присъствието на военни части и/или на частни дружества за сигурност, което води по-специално до пряко и непряко увеличаване на насилието в териториите на коренното население и пряко засяга общностите и по-конкретно обществените лидери и жените;

П.  като има предвид историческите нарушения на сексуалните и репродуктивните права на жените от коренното население, включително насилствената стерилизация и принудителните бракове като част от политиките за културна асимилация;

Р.  като има предвид, че нарастващата либерализация и дерегулирането на пазара доведе до преки чуждестранни инвестиции в териториите на коренното население без предварителното му съгласие или без истински процес на консултации, което доведе до нарушения на човешките права на жените от коренното население; като има предвид, че развитието не може да бъде измерено въз основа на показатели за растеж, а следва да отчита най-напред намаляването на бедността и на неравенството;

1.  призовава всички държави членки да признаят в своето законодателство правата на коренното население върху териториите на техните предци; подчертава специалната връзка между жените от коренното население и териториите на техните предци, особено във връзка с традиционните практики за устойчиво управление на природните ресурси, модела на подкрепа в общността и на нейната устойчивост – ценен опит за други общности, който не би трябвало да бъде изгубен; изразява загриженост във връзка с последиците от заграбването на земи и добива на природни ресурси за местните общности, и по-специално за жените от коренното население, водещи до ситуации на бедност, изключване и нарушения на правата на човека, включително свързано с пола насилие, малтретиране и експлоатация;

2.  призовава ЕС да участва по конструктивен начин в преговори за съгласуване на договор на равнището на ООН относно транснационалните корпорации, който да осигури зачитането на човешките права на коренното население, и по-специално на жените и момичетата;

3.  подчертава прякото въздействие, което изменението на климата оказва върху жените от коренното население, принуждавайки ги да прекратят своите традиционни практики или да бъдат разселени, като вследствие на това рискуват да станат жертви на насилие, малтретиране и експлоатация; призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да включват коренното население, и по-специално жените от коренното население и общностите в селските райони, в своите стратегии за борба срещу изменението на климата и в разработването на ефикасни стратегии в областта на климата по отношение на адаптирането и смекчаването на последиците, като отчитат свързаните с пола специфики; настоява за сериозно отношение към въпроса за предизвиканото от климата разселване; изразява готовност за дебат по създаването на разпоредба относно свързаната с климата миграция; призовава за създаването на група от експерти, които да проучат този въпрос на международно равнище, и настоятелно призовава въпросът за свързаната с климата миграция да бъде поставен на дневен ред на международно равнище; призовава за засилено международно сътрудничество с цел да се гарантира устойчивостта спрямо изменението на климата;

4.  отбелязва тревожните резултати от проучването, публикувано от ООН през 2010 г., от което е видно, че жените от коренното население по-често са жертва на насилие и изнасилвания, отколкото жените в световен мащаб; поради това призовава държавите членки и ЕС да осъдят решително използването на насилие, в това число сексуалното насилие срещу жени от коренното население; счита, че следва да бъде отделено специално внимание на жените и момичетата – жертви на насилие, като им се осигури достъп до спешна медицинска и психологическа помощ;

5.  призовава следователно Комисията да си сътрудничи в рамките на своята външна политика с организациите на гражданското общество и с организациите за защита на правата на човека, за да гарантира спазването на човешките права на коренното население в приемните центрове, особено по отношение на уязвимите жени и момичета;

6.  призовава всички държави да се ангажират да гарантират, че коренното население, и по-специално момичетата и жените, има истински достъп до образование, да насърчават междукултурни публични политики и да разработват инициативи за повишаване на осведомеността сред гражданското общество относно правата на коренното население с цел борба срещу стереотипите; призовава всички държави да гарантират запазването на културното многообразие на коренното население чрез разработване, в сътрудничество с хората от коренното население, и по-специално жените, на материали за образователните системи и на програми за изграждане на капацитет с цел повишаване на осведомеността относно културата, традициите, езиците и правата на коренното население; призовава всички държави да включват такива материали и програми за изграждане на капацитет в обучението на държавните служители, включително полицията, съдебната система и медицинския персонал;

7.  призовава всички държави да осигурят свободното, информирано и предварително съгласие на коренното население за всички проекти, които могат да го засегнат, и да гарантират, че правата на коренното население, включително свързаните със земята права, се спазват и са защитени по време на целия процес; призовава всички държави да гарантират, че това съгласие се изисква за всички участници, включително дружества, които упражняват дейност в трети държави;

8.  призовава за оттеглянето на частните сили за сигурност и военни сили, разположени на териториите на коренното население в нарушение на неговите права;

9.  призовава всички държави да гарантират, че коренното население, и по-специално жените, имат достъп до съдебни механизми в случай на корпоративни нарушения на техните права, както и че частните форми на защита, които не осигуряват ефективен достъп до правосъдие, не биват признавани за легитимни; призовава всички държави да назначават повече жени в съдебните си системи с цел преодоляване на патриархалната система, която обикновено съществува в тези структури; подчертава необходимостта от въвеждане на необходимите механизми с цел да се гарантира, че жените от коренното население не са третирани по дискриминационен начин, включително подходящи услуги за устен превод и правна помощ;

10.  призовава всички държави да предвидят подходящи разпоредби, които да търсят отговорност от общностните лидери за техните решения и действия в областта на управлението на земя, в това число публични, държавни и общностни земи, и да насърчат промените на правните и обичайните практики, водещи до дискриминация на жените по отношение на собствеността върху земята и наследяването;

11.  призовава всички държави да гарантират, че жените и момичетата от коренното население се ползват с пълната защита и гаранции срещу всички форми на насилие, включително сексуално и основано на пола насилие, основаващи се на пола убийства, ранни и принудителни бракове, генитално осакатяване на жените и други вредни практики;

12.  призовава в законодателството на ЕС да бъдат въведени задължения за извършване на надлежна проверка въз основа на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и на насоките на ОИСР за комплексна проверка за отговорност, за да се гарантира зачитане на правата на човека, включително правата на жените от коренното население, както и адекватни социални и екологични стандарти; препоръчва да се отдаде по-голямо значение на този въпрос във външната политика на ЕС, включително в неговия диалог за правата на човека с трети държави, политическите документи на ЕС, както и в споразуменията за търговия, сътрудничество и развитие, договаряни или сключвани с други държави; ето защо призовава за включването на обвързващи и приложими разпоредби относно човешките, трудовите и екологичните права в търговските споразумения на ЕС, които поставят специален акцент върху правата на коренното население, и по-специално на жените;

13.  призовава всички държави да гарантират достъп до висококачествени здравни услуги и права, по-специално в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, за жените и момичетата от коренното население; призовава Комисията и ЕСВД да насърчава техния достъп до сексуални и репродуктивни здравни услуги в рамките на програмите на ЕС за сътрудничество за развитие;

14.  призовава всички държави да вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че държавните органи се въздържат от публични изявления или декларации, които стигматизират и подкопават законната роля на жените от коренното население за защитата на тяхна територия в контекста на заграбването на земи и добива на ресурси, и насърчава общественото признание на важната роля, която те играят в демократичните общества;

15.  призовава всички държави, включително ЕС и неговите държави членки, да събират групирани по полов признак данни относно положението на жените от коренното население, включително във връзка с признаването на поземлените права и достъпа до тях, насилието срещу жените и продоволствената сигурност;

16.  осъжда инкриминирането и съдебното преследване на защитниците на човешките права на жените от коренното население; призовава Комисията и ЕСВД да предоставят специфично европейско финансиране за опазване на териториите под общностна защита и да гарантират разпределянето на достатъчно финансиране в подкрепа на местни защитници на правата на човека, по-специално сред жените, най-вече по линия на ЕИДПЧ и на механизма на ЕС за защита на правозащитниците „ProtectDefenders“; настоятелно призовава делегациите на ЕС в съответните държави да следят отблизо положението на защитниците на човешките права на жените от коренното население и да предоставят всякаква подходяща подкрепа;

17.  призовава Комисията да подобри отчитането и контрола на мащабното придобиване на земи с участието на европейски инвеститори, за да се оцени своевременно рискът за коренното население и по-специално за жените;

18.  призовава Комисията и ЕСВД да разработят и приложат програми, насочени към специфичните и колективните права на коренното население, включително неговото право на недискриминация и свързаните със земята права;

19.  призовава Европейския съюз да укрепи своите насоки в областта на поземлената политика и защитата на правата на човека в международните споразумения и договори и да популяризира своите ценности по отношение на защитата на жените и момичетата, особено на жените и момичетата в селските райони, които по принцип са по-уязвими при възникване на промени в земите и които често имат по-ограничен достъп до земя и по-малки права върху нея;

20.  призовава Европейския съюз да подкрепя развиващите се страни при вземането на решения относно рамката за инвестиции, като същевременно насърчи включването на всички заинтересовани страни в този процес, особено на жените и на момичетата от коренното население;

21.  призовава всички държави и ЕС да насърчават и да препоръчват по-добро събиране на групирани по пол данни относно коренното население, като се има предвид уязвимостта и положението на жените и момичетата;

22.  призовава всички държави да инвестират в научните изследвания, за да се преодолеят пропуските в знанията относно въздействието на заграбването на земи върху жените и за да се анализират по-задълбочено свързаните с пола последствия от това явление, така че да се разработят насоки, които да се прилагат върху сделките със земя;

23.  подчертава, че инвестициите от чуждестранни дружества могат да допринесат за икономически и технологичен напредък, за създаване на работни места и за развитие на инфраструктурата и да дадат на жените възможност да станат самодостатъчни чрез стимулиране на заетостта; подчертава, че увеличаването на инвестиционната дейност в развиващите се страни е важна стъпка към укрепване на националните и регионалните икономики.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.4.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	13 4 6
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Beatriz Becerra Basterrechea, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Florent Marcellesi, Angelika Mlinar, Marijana Petir, João Pimenta Lopes, Ángela Vallina, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Lívia Járóka, Urszula Krupa, Kostadinka Kuneva, Nosheena Mobarik, Jordi Solé, Marc Tarabella, Mylène Troszczynski, Julie Ward
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Margrete Auken

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

13	+
ECR	Nosheena Mobarik
EFDD	Daniela Aiuto
GUE/NGL	Kostadinka Kuneva, João Pimenta Lopes, Ángela Vallina
S&D	Vilija Blinkevičiūtė, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Marc Tarabella, Julie Ward
VERTS/ALE	Margrete Auken, Florent Marcellesi, Jordi Solé

4	-
ECR	Urszula Krupa, Jadwiga Wiśniewska
ENF	Mylène Troszczynski
PPE	Marijana Petir

6	0
ALDE	Beatriz Becerra Basterrechea, Angelika Mlinar
PPE	Anna Maria Corazza Bildt, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Lívia Járóka, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.5.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 2 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Goffredo Maria Bettini, Elmar Brok, Klaus Buchner, Fabio Massimo Castaldo, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Eugen Freund, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Wajid Khan, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Michel Reimon, Sofia Sakorafa, Alyn Smith, Dobromir Sośnierz, Dubravka Šuica, Charles Tannock, László Tőkés, Ivo Vajgl
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Marek Jurek, Norica Nicolai, Soraya Post, Marie-Christine Vergiat, Željana Zovko
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Heidi Hautala, Renate Weber, Francis Zammit Dimech, Joachim Zeller, Jaromír Štětina

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

41	+
ALDE	Petras Auštrevičius, Javier Nart, Norica Nicolai, Jozo Radoš, Ivo Vajgl, Renate Weber
EFDD	Fabio Massimo Castaldo, Aymeric Chauprade
GUE/NGL	Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Sofia Sakorafa, Marie-Christine Vergiat
PPE	Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Sandra Kalniete, Eduard Kukan, Francisco José Millán Mon, Julia Pitera, László Tőkés, Francis Zammit Dimech, Joachim Zeller, Željana Zovko, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica
S&D	Francisco Assis, Goffredo Maria Bettini, Eugen Freund, Wajid Khan, Arne Lietz, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Soraya Post
VERTS/ALE	Klaus Buchner, Heidi Hautala, Barbara Lochbihler, Tamás Meszerics, Michel Reimon, Alyn Smith

2	–
ECR	Marek Jurek
NI	Dobromir Sośnierz

3	0
ECR	Charles Tannock
PPE	Tunne Kelam, Cristian Dan Preda

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“