относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за покриване на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 98/26/ЕО, Директива 2002/47/ЕО, Директива 2012/30/ЕС, Директива 2011/35/ЕС, Директива 2005/56/ЕО, Директива 2004/25/ЕО и Директива 2007/36/ЕО

(COM(2016)0852 – C8-0481/2016 – 2016/0362(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0852),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0481/2016),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0218/2018),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменения:    1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ(1)*

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

2016/0362 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за покриване на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Директива 98/26/ЕО, Директива 2002/47/ЕО, Директива 2012/30/ЕС, Директива 2011/35/ЕС, Директива 2005/56/ЕО, Директива 2004/25/ЕО и Директива 2007/36/ЕО

(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(2),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Съветът за финансова стабилност (СФС) публикува „Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ)“ („стандарт за ОКПЗ“) на 9 ноември 2015 г., които бяха приети от Г-20 през ноември 2015 г. Стандартът за ОКПЗ изисква от глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), наричани в законодателството на Съюза глобални системно значими институции (Г-СЗИ), да разполагат с достатъчен минимален размер задължения с висок капацитет за поемане (споделяне) на загуби, за да се гарантира безпрепятствено и бързо поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. В съобщението си от 24 ноември 2015 г.(4) Комисията пое ангажимент да изготви законодателно предложение до края на 2016 г., така че стандартът за ОКПЗ да може да бъде приложен в рамките на договорения краен срок през 2019 г.

1a)  С цел да се улесни дългосрочното планиране и да се създаде сигурност по отношение на необходимите буфери, пазарите се нуждаят своевременно от яснота относно критериите за допустимост, които се изискват, за да може инструментите да бъдат признати като задължения по ОКПЗ/МИПЗ.

(2)  Прилагането на стандарта за ОКПЗ в рамките на Съюза трябва да бъде съобразено със специфичното за институцията минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), приложимо за всички кредитни институции и инвестиционни посредници, както е определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(5). Тъй като целта на ОКПЗ и МИПЗ е една и съща, а именно да се гарантира достатъчен капацитет на институциите от Съюза за поемане на загуби, двете изисквания следва да бъдат взаимно допълващи се елементи на една обща рамка. Практически хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ по отношение на Г-СЗИ („минималното изискване за целите на ОКПЗ“) следва да се въведе в законодателството на Съюза чрез изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013(6), докато специфичното за институцията допълнително изискване по отношение на Г-СЗИ и специфичното изискване за институциите, които не са Г-СЗИ, представляващо минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, следва да се въведе чрез конкретни изменения на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/201415(7). Съответните разпоредби на настоящата директива относно капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на институциите следва да се прилагат по последователен начин успоредно с разпоредбите в посочените по-горе законодателни актове и в Директива 2013/36/ЕС(8).

(3)  Липсата на хармонизирани правила на Съюза относно прилагането на стандарта за ОКПЗ в рамките на Съюза би довела до допълнителни разходи за институциите и до правна несигурност ▌и би затруднила прилагането на инструмента за споделяне на загуби от трансграничните институции. Липсата на хармонизирани правила на Съюза води и до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар поради това, че разходите на институциите, свързани със спазването на съществуващите изисквания и стандарта за ОКПЗ, може да се различават значително в рамките на Съюза. Следователно е необходимо тези пречки пред функционирането на вътрешния пазар да бъдат отстранени и да се предотврати нарушаването на конкуренцията, произтичащо от липсата на хармонизирани правила на Съюза за прилагането на стандарта за ОКПЗ. Ето защо подходящото правно основание за настоящата директива е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тълкуван в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(4)  В съответствие със стандарта за ОКПЗ Директива 2014/59/ЕС следва да продължи да включва както стратегията за преструктуриране с една входна точка, така и стратегията с множество входни точки. При стратегията с една входна точка се преструктурира само един субект от групата, обикновено предприятието майка, докато другите субекти от групата, обикновено оперативни дъщерни предприятия, не се преструктурират, но техните загуби и нуждите от рекапитализация се насочват към предприятието, което се преструктурира. При стратегията с множество входни точки може да се преструктурира повече от една група. За да се приложи ефективно желаната стратегия за преструктуриране, е необходимо да се определят субектите, които ще бъдат преструктурирани („субекти за преструктуриране“) и дъщерните предприятия, които принадлежат към тях („групи за преструктуриране“). Това е важно и за да се определи равнището, на което финансовите предприятия следва да прилагат правилата относно капацитета за покриване на загуби. Поради това е необходимо да се въведат понятията „субект за преструктуриране“ и „група за преструктуриране“, а Директива 2014/59/ЕС да се измени по отношение на планирането на преструктурирането на групи, за да се въведе изрично задължение за органите за преструктуриране да определят субектите и групите за преструктуриране в рамките на групата и да преценяват последиците от всички планирани действия по преструктуриране в рамките на групата с оглед на нейното ефективно преструктуриране.

(5)  Държавите членки следва да гарантират, че институциите разполагат с достатъчен капацитет за поемане на загуби и рекапитализация, за да се гарантира безпрепятствено и бързо поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране при минимално въздействие върху финансовата стабилност и данъкоплатците. Това следва да бъде постигнато чрез спазването от институциите на специфично за институцията минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), както е предвидено в Директива 2014/59/ЕС.

(6)  За да се приведат в съответствие знаменателите, измерващи капацитета за поемане на загуби и за рекапитализация на институциите, със знаменателите, предвидени в стандарта за ОКПЗ, МИПЗ следва да бъде изразено като процент от общия размер на рисковата експозиция и мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж на съответната институция.

6a)  За да се гарантира сигурност за пазарите и за да се предостави възможност за натрупването на необходимите буфери, пазарите се нуждаят също така от своевременна яснота относно критериите за допустимост, които се изискват, за да може инструментите да бъдат признати като задължения по ОКПЗ/МИПЗ.

(7)  Критериите за приемливост на задълженията за споделяне на загуби за целите на МИПЗ следва да бъдат максимално съобразени с установените в Регламент (ЕС) № 575/2013 критерии по отношение на минималното изискване за целите на ОКПЗ в съответствие с допълнителните корекции и изисквания, въведени с настоящата директива. По-специално, някои дългови инструменти с дериватни характеристики, като например някои структурирани облигации, следва да се считат за приемливи с оглед спазването на МИПЗ, доколкото са с фиксирана главница, платима на падежа, а с деривата е свързана само допълнителна възвръщаемост, зависеща от референтния актив. Поради фиксирания размер на главницата тези инструменти следва да бъдат с изключително висок капацитет за покриване на загуби и да бъдат лесни за използване за целите на споделянето на загуби при преструктуриране. Привеждането в съответствие на критериите за допустимост на МИПЗ с критериите, определени в Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да осигури равнопоставеност за институциите на Съюза на глобално равнище, което означава, че равнището на изискванията, което трябва да бъде изпълнено конкретно с подчинения дълг, следва да бъде определено на равнището на изискванията за ОКПЗ, както те са транспонирани в правото на Съюза.

(8)  Обхватът на задълженията, с които МИПЗ може да бъде спазено, по принцип включва всички задължения, произтичащи от вземания в резултат на необезпечени непривилегировани кредитори (задължения, които не са подчинен дълг), освен ако тези задължения не отговарят на специфични критерии за приемливост, определени в настоящата директива. За да се подобри възможността за преструктуриране на институциите чрез ефективно използване на инструмента за споделяне на загуби, органите за преструктуриране следва да могат да изискват МИПЗ да се спазва посредством подчинени задължения, по-специално когато има ясни индикации, че участващите в споделянето на загубите кредитори вероятно ще понесат загуби при преструктурирането, които ще надхвърлят потенциалните загуби при несъстоятелност. Изискването за спазване на МИПЗ посредством подчинени задължения следва да се налага само до степента, необходима, за да се избегне при преструктурирането кредиторите да понесат по-високи загуби, отколкото при несъстоятелност. Изискването за подчиненост на дълговите инструменти, отправено от органите за преструктуриране по отношение на МИПЗ, не следва да засяга възможността за частично спазване на минималното изискване за целите на ОКПЗ посредством дългови инструменти, които не са подчинен дълг, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 и съобразно възможностите, предвидени в стандарта за ОКПЗ. В същото време, когато институциите разполагат с високо равнище на собствен капитал, това следва да бъде признато при прилагането и изчисляването на МИПЗ. Институциите следва да могат да отговарят на изискванията за МИПЗ с базов собствен капитал от първи ред (CET1), допълнителни инструменти от първи или втори ред, така че за институциите както с по-висока, така и с по-ниска наличност на собствен капитал да бъдат прилагани едни и същи изисквания по отношение на МИПЗ. Целта за постигане на еднакви условия на конкуренция между институциите следва също да бъде преследвана в световен мащаб, по-специално при привеждането на критериите за допустимост за МИПЗ с тези за минималното изискване за целите на ОКПЗ.

(9)  МИПЗ следва да даде възможност на институциите да поемат очакваните при преструктурирането загуби, а след преструктурирането да се рекапитализират. Въз основа на избраната от тях стратегия за преструктуриране органите за преструктуриране следва да обосноват наложеното равнище на МИПЗ, по-специално по отношение на необходимостта и равнището на задължението, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС в размера на рекапитализацията. Това равнище следва да се състои от сбора на размера на очакваните при преструктурирането загуби, съответстващи на капиталовите изисквания на институцията, и размера на рекапитализацията, който позволява на институцията след преструктурирането да изпълни необходимите капиталови изисквания, за да има право да продължи да упражнява дейността си съгласно избраната стратегия за преструктуриране. МИПЗ следва да бъде изразено като процент от мярката за общата рискова експозиция и мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж, а институциите следва да спазват равнищата, произтичащи и от двете мерки. Органът за преструктуриране следва да може да адаптира размера на рекапитализацията в обосновани случаи, за да отрази по подходящ начин повишения риск, който засяга възможността за преструктуриране и произтича от бизнес модела на групата за преструктуриране, модела на финансиране и общия рисков профил, и поради това в такива ограничени случаи може да изиска размерът на рекапитализацията да бъде по-голям от посочения в член 45в, параграфи 3 и 4, първа алинея.

9a)  По-конкретно, допустими задължения не следва да бъдат предмет на правата за нетиране или прихващане, което би накърнило тяхната способност за покриване на загуби при преструктуриране. Поради това е необходимо допустимите задължения да не бъдат предмет на права за нетиране или на споразумения за прихващане, въпреки че не се изисква договорните разпоредби, уреждащи приемливите задължения, да съдържат клауза, в която изрично се посочва, че инструментът не е предмет на такива права. Също така не е необходимо в договорните разпоредби, уреждащи приемливите задължения, да се уточнява, че тези задължения могат да бъдат предмет на обезценяване или преобразуване. Разпоредбите, уреждащи приемливите задължения, не следва да съдържат каквито и да било стимули за обратно изкупуване и следва да не дават на титуляра им правото да ускорява графика на изплащането на лихви или на главницата, освен в случай на ликвидация.

9б)  Целият запас от допустими инструменти, емитирани преди датата на приемане на критериите за допустимост, следва да се счита за допустим за целите на МИПЗ, без да е необходимо да отговаря на новите критерии за допустимост, въведени с пакета за намаляване на риска. Това правило за запазване на придобитите права е необходимо, тъй като участниците на пазара не биха могли да предвиждат тези промени и се нуждаят от време, за да адаптират своето емитиране. Запазването на придобитите права следва да обхваща всички нови критерии за допустимост, включително правата за нетиране и прихващане, както и правата за ускоряване.

(10)  За да се подобри възможността за преструктуриране, органите за преструктуриране следва да могат да налагат специфично за институцията МИПЗ за Г-СЗИ в допълнение към минималното изискване за целите на ОКПЗ, определено в Регламент (ЕС) № 575/2013. Това специфично за институцията МИПЗ може да бъде налагано единствено когато минималното изискване за целите на ОКПЗ не е достатъчно за покриване на загубите и за рекапитализация на Г-СЗИ в рамките на избраната стратегия за преструктуриране.

(11)  Когато определят равнището на МИПЗ, органите за преструктуриране следва да имат предвид какво е системното значение на институцията, както и потенциалните неблагоприятни последици от нейната несъстоятелност за финансовата стабилност. Те следва да вземат предвид и необходимостта от еднакви условия на конкуренция за Г-СЗИ и други институции със съпоставимо системно значение в рамките на Съюза. Затова по отношение на институциите, които не са считани за Г-СЗИ, но системното им значение в рамките на Съюза е съпоставимо със значението на Г-СЗИ, МИПЗ, не следва да се отклонява прекомерно от равнището и структурата на МИПЗ, определено като цяло за Г-СЗИ.

▌

(13)  По отношение на институциите, считани за субекти за преструктуриране, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 МИПЗ следва да се прилага единствено на консолидирано равнище на групата за преструктуриране. Това означава, че за да спазят МИПЗ, органите за преструктуриране следва да бъдат задължени да емитират приемливи инструменти и елементи в полза на външни кредитори като трети страни, които ще бъдат включени в споделянето на загуби, в случай че субектът бъде преструктуриран.

(14)  Институциите, които не са субекти за преструктуриране, следва да спазват МИПЗ на индивидуално равнище. Нуждите от покриване на загуби и рекапитализация на тези институции принципно следва да бъдат покрити от техните субекти за преструктуриране чрез придобиване на емитираните от институциите приемливи задължения и тяхното обезценяване или преобразуване в инструменти на собственост в момента, в който тези институции загубят икономическата си жизнеспособност. По отношение на институциите, които не са субекти за преструктуриране, МИПЗ принципно следва да се прилага успоредно и съгласувано с изискванията, приложими за субектите за преструктуриране. Това дава възможност на органите за преструктуриране да преструктурират дадена група, без да преструктурират някои от нейните дъщерни предприятия, като по този начин се избягва потенциалното отрицателно въздействие върху пазара. ▌ Органите за преструктуриране на дъщерните предприятия на даден субект за преструктуриране следва също така да могат изцяло да отменят прилагането на МИПЗ за институциите, които не са субекти за преструктуриране, ако както субектът за преструктуриране, така и неговите дъщерни предприятия са установени в една и съща държава членка. Прилагането на МИПЗ за институции, които не са субекти за преструктуриране, следва да бъде съобразено с избраната стратегия за преструктуриране, и по-специално не следва да променя отношенията, установяващи собствеността между институциите и тяхната група за преструктуриране, след рекапитализирането на тези институции.

(15)  За да се гарантира подходящо равнище на МИПЗ за целите на преструктурирането, органите, отговарящи за определянето на това равнище, следва да бъдат органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране, органът за преструктуриране на ниво група, който е органът за преструктуриране на предприятието майка на най-високо ниво, и органите за преструктуриране на други субекти от групата за преструктуриране. Решаването на спорове между органите е от правомощията на Европейския банков орган (ЕБО) съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010(9) на Европейския парламент и на Съвета, при спазване на условията и ограниченията, предвидени в настоящата директива.

(16)  Неспазването на минималното изискване за целите на ОКПЗ и на МИПЗ следва надлежно да се отстранява и решава от компетентните органи и органите за преструктуриране. Тъй като неспазването на тези изисквания би могло да се превърне в пречка пред възможността за преструктуриране на институцията или на групата, съществуващата процедура за отстраняване на тези пречки следва да бъде съкратена, за да се даде възможност за своевременно решаване на случаите на неспазване на изискванията. Органите за преструктуриране следва също така да могат да изискват институциите да променят матуритетния профил на приемливите инструменти и елементи, както и да изготвят и привеждат в действие планове за възстановяване на равнището на тези изисквания.

(17)  За да се гарантира прозрачно прилагане на МИПЗ, институциите следва да представят доклади на своите компетентни органи и органи за преструктуриране и редовно да оповестяват публично равнищата на приемливите задължения и тяхната структура, включително матуритетния им профил и техния ранг при обичайното производство по несъстоятелност. Необходима е съгласуваност между честотата на докладването за надзорни цели относно спазването на капиталовите изисквания и относно МИПЗ.

(18)  Изискването за включване на договорно признаване на въздействието на споделянето на загуби в пораждащи задължения договори или инструменти, уредени от законодателството на трети държави, следва да гарантира, че тези задължения могат да бъдат включени в споделянето на загуби в случай на преструктуриране. Докато във всички юрисдикции на трети държави не бъде приета законодателна уредба за нормативно признаване, даваща възможност за ефективно трансгранично преструктуриране, използването на договорености, при условие че са адекватно изготвени и се прилагат на достатъчно широка основа, би следвало да бъде едно работещо решение. Дори при наличието на уредба за нормативно признаване, използването на договорености за целите на договорното признаване би следвало да спомогне за засилването на правната сигурност и на предвидимостта при трансграничното признаване на действията по преструктуриране. В някои случаи обаче може да е невъзможно институциите да включат тези договорни клаузи в споразуменията или инструментите, пораждащи определени задължения, по-специално задължения, които не са изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби съгласно Директива 2014/59/ЕС, гарантирани депозити или инструменти на собствения капитал. По-специално, става дума за невъзможност институциите да включат в споразуменията или инструментите, пораждащи задължения, договорни клаузи относно признаването на въздействието на инструмента за споделяне на загуби, когато тези договорни клаузи са незаконосъобразни в съответните трети държави или когато институциите нямат достатъчно влияние, за да наложат такива договорни клаузи. Следователно органите за преструктуриране следва да могат да отменят изискването за включване на такива договорни клаузи, когато това би довело до непропорционални по размер разходи за институциите, а произтичащите задължения не биха осигурили значителен капацитет за поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. Такова освобождаване обаче не следва да се използва, когато няколко споразумения или задължения, взети заедно, осигуряват значителен капацитет за поемане на загуби и рекапитализация при преструктуриране. В допълнение, за да се гарантира, че възможността за преструктуриране на институциите не е засегната, ползващите се от освобождаването задължения не следва да бъдат приемливи за целите на МИПЗ.

(19)  За запазването на финансовата стабилност е важно компетентните органи да могат да противодействат на влошаването на финансовото и икономическото положение на дадена институция, преди тя да достигне до състояние, при което органите нямат друга възможност, освен преструктурирането ѝ. За тази цел на компетентните органи следва да се предоставят необходимите правомощия за ранна намеса. Правомощията за ранна намеса следва да включват правомощието за спиране на изпълнението на определени договорни задължения за минималния необходим срок. Правомощието за спиране на изпълнението следва да бъде формулирано точно и да се упражнява само когато е необходимо да се определи дали се налагат мерки за ранна намеса, или институцията е изпаднала в несъстоятелност, или има вероятност от това. Това правомощие обаче не следва да се прилага за задълженията във връзка с участието в системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10), централни контрагенти (ЦК) и централни банки, включително ЦК от трети държави, признати от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). То не следва да се прилага и по отношение на гарантираните депозити. Правомощията за ранна намеса следва да включват предвидените в Директива 2013/36/ЕС правомощия по отношение на обстоятелства, различни от считаните за ранна намеса, както и на други ситуации, в които се смята, че е необходимо финансовата стабилност на институцията да се възстанови.

(20)  За да се постигне ефективно преструктуриране, и по-специално, за да се избегнат случаи на стълкновение на компетентност, е целесъобразно, докато органът за преструктуриране упражнява правомощията си за преструктуриране или прилага инструменти за преструктуриране, да не се открива или продължава обичайно производство по несъстоятелност за проблемната институция, освен по инициатива на органа за преструктуриране или с негово съгласие. Спирането на изпълнението на определени договорни задължения за ограничен срок би било полезно и необходимо с цел органът за преструктуриране да има достатъчно време да извърши оценката и да приведе в действие инструментите за преструктуриране. Правомощието за спиране на изпълнението следва да бъде формулирано точно и да се упражнява само за минималния срок, необходим за целите на оценката или привеждането в действие на инструментите за преструктуриране. То обаче не следва да се прилага по отношение на гарантираните депозити или на задължения във връзка с участието в системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО, ЦК и централни банки, включително ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП. Директива 98/26/ЕО осигурява смекчаване на рисковете, свързани с участието в платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа, по-специално чрез намаляване на сривовете в случай на несъстоятелност на участник в такава система. За да се гарантира, че тази защита се прилага по подходящ начин в кризисни ситуации, като в същото време се поддържа подходящо ниво на сигурност за операторите на платежните системи и системите за ценни книжа и други участници на пазара, Директива 2014/59/ЕС следва да бъде изменена, за да се предвидят разпоредби, според които дадена мярка за предотвратяване или за управление на кризи сама по себе си не следва да се счита за производство по несъстоятелност по смисъла на Директива 98/26/ЕО, при условие че основните договорни задължения продължават да се изпълняват. Разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС обаче не следва да засягат функционирането на системите, определени съгласно Директива 98/26/ЕО, нито правото върху обезпечение, гарантирано в посочената директива.

(21)  За да се избегне дублиране на изискванията и прилаганите разпоредби да бъдат целесъобразни с оглед на ефективното възстановяване и преструктуриране на ЦК в съответствие с Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], Директива 2014/59/ЕС следва да се измени, за да се изключат от обхвата й ЦК, по отношение на които, в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012(11), държавите членки прилагат някои изисквания за лицензиране съгласно Директива 2013/36/ЕС и които следователно са лицензирани и като кредитни институции.

(22)  Изключването на конкретни задължения на кредитните институции или инвестиционните посредници от обхвата на инструмента за споделяне на загуби или от правомощията за спиране на изпълнението на определени задължения, правомощията за ограничаване на изпълнението на обезпечени интереси или правомощията за временно спиране на упражняването на правото на прекратяване в Директива 2014/59/ЕС, следва да обхваща също така задълженията по отношение на установените в Съюза ЦК и на признатите от ЕОЦКП ЦК от трети държави.

(23)  За да се осигури еднакво разбиране на използваните в различни правни инструменти термини, е целесъобразно в Директива 98/26/ЕО да се въведат съдържащите се в Регламент (ЕС) № 648/2012 определения и понятия относно „централен контрагент“ или „ЦК“ и „участник“.

(24)  С оглед на успешното преструктуриране на ЦК предвидените в Директива 2002/47/ЕО(12) защитни механизми не следва се прилагат по отношение на ограничаването на изпълнението на споразумение за финансово обезпечение или по отношение на въздействието на споразумение за финансово обезпечение, или разпоредби за приключващо нетиране или за прихващане, наложени по силата на Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].

(25)  Директива 2012/30/ЕС(13), Директива 2011/35/ЕС(14), Директива 2005/56/ЕО(15), Директива 2004/25/ЕО(16) и Директива 2007/36/ЕО(17) съдържат разпоредби за защита на акционерите и кредиторите на ЦК, които попадат в приложното поле на тези директиви. В случаите, в които се налага органите за преструктуриране да предприемат бързи действия съгласно Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], тези разпоредби могат да възпрепятстват ефективните действия за преструктуриране и използването на инструментите и правомощията за преструктуриране от страна на органите за преструктуриране. Следователно дерогациите съгласно Директива 2014/59/ЕС следва да обхващат също и действията, предприети в съответствие с Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]. За да се осигури максимална правна сигурност за акционерите, дерогациите следва да бъдат ясно и конкретно определени и да се използват единствено в обществен интерес и само когато условията за преструктуриране са изпълнени. Използването на инструменти за преструктуриране предполага, че целите и условията за преструктурирането, предвидени в Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], са изпълнени. За да се гарантира, че органите могат да налагат санкции, когато разпоредбите на Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] не са спазени и че тези правомощия за санкции са в съответствие с нормативната уредба относно възстановяването и преструктурирането на финансови институции, приложното поле на дял VIII от Директива 2014/59/ЕС следва да обхване също и нарушенията на разпоредбите на Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].

(26)  Тъй като целите на настоящата директива, а именно въвеждането на единни правила относно рамката за възстановяване и преструктуриране, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата на предвиденото действие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(27)  За да се осигури необходимото време за транспониране и прилагане на настоящата директива, държавите членки следва да разполагат с дванадесет месеца от датата на влизането ѝ в сила, за да транспонират директивата в националното си законодателство, а съответните институции следва да започнат да спазват новите разпоредби в срок от шест месеца от транспонирането ѝ.

(27a)  Държавите членки следва да гарантират, че техните национални закони относно несъстоятелността отразяват правилно реда на покриване на загуби при преструктуриране, като се избягват сериозни несъответствия между правната уредба относно преструктурирането и правната уредба относно несъстоятелността и се гарантира, че регулаторните капиталови инструменти поемат загуби както при преструктуриране, така и при несъстоятелност, преди останалите подчинени вземания.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1Изменения на Директива 2014/59/ЕС

1.  В член 1 се добавя следният параграф 3:

‘3. Настоящата директива не се прилага за централните контрагенти, за които в съответствие с член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012 държавите членки прилагат някои от изискванията за лицензиране съгласно Директива 2013/36/ЕС.

Разпоредбите, предвидени в дял VIII от настоящата директива, обаче се прилагат по отношение на санкциите, приложими в случаите, когато не са спазени разпоредбите на Регламент [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]“.

1a.  В член 2, параграф 1, точка 2 се заменя със следното:

„2) ‘„кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, без да се включват субектите, посочени в член 2, параграф 5, член 2, параграф 5а и член 2, параграф 5б) от Директива 2013/36/ЕС;“

2.  В член 2, параграф 1, точка 71) изразът „приемливи задължения“ се заменя с израза „задължения с възможност за споделяне на загуби“.

3.  В член 2, параграф 1 се добавя следната точка:

„71a)  „приемливи задължения“ означава задължения с възможност за споделяне на загуби, които отговарят, доколкото е приложимо, на условията по член 45б или член 45ж, параграф 3, буква а).“

4.  В член 2, параграф 1, се добавят следните точки 83а), 83б), 109) и 110):

„83а) „субект за преструктуриране“ означава установен в Съюза субект, определен от органа за преструктуриране в съответствие с член 12 като субект, по отношение на който в плана за преструктуриране се предвиждат действия по преструктуриране;

83б)  „група за преструктуриране“ означава:

a)  субект за преструктуриране и неговите дъщерни предприятия, които не са:

i)  субекти за преструктуриране;

ii)  дъщерни предприятия на други субекти за преструктуриране; или

iii)  субекти, установени в трета държава, които не са включени в групата за преструктуриране в съответствие с плана за преструктуриране и техните дъщерни предприятия;

б)  кредитни институции, които са свързани с централен орган, централният орган и всяка институция под контрола на централния орган, когато поне един от тези субекти е субект за преструктуриране.

"(109) „клирингов член“ означава клирингов член съгласно определението в член 2, точка 14) от Регламент (ЕС) № 648/2012;

(110)   „ръководен съвет“ означава управителният или надзорният съвет, или и двата, създаден съгласно националното дружествено право в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012“.

5.  В член 12 параграф 1 се заменя със следното:

"1.  Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране на ниво група, заедно с органите по преструктуриране на дъщерните предприятия и след консултация с органите за преструктуриране на значимите клонове, доколкото това е от значение за значимия клон, изготвят планове за преструктуриране на групата. В плана за преструктуриране на групата се набелязват мерки, които да се предприемат по отношение на:

a)  предприятието майка от Съюза;

б)  дъщерните предприятия, които са част от групата и които се намират в Съюза;

в)  субектите по член 1, параграф 1, букви в) и г); както и

г)  при спазване на дял VI – дъщерните предприятия, които са част от групата и които се намират извън Съюза.

В съответствие с мерките, посочени в първа алинея, в плана за преструктуриране за всяка група се определят:

a)  субектите за преструктуриране;

б)  групите за преструктуриране.“

6.  В член 12, параграф 3 букви а) и б) се заменят със следното:

„a)  се посочват планираните действия по преструктуриране по отношение на субектите за преструктуриране при сценариите, предвидени в член 10, параграф 3, както и последствията от тези действия по преструктуриране за другите субекти от групата, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г), за предприятието майка и за дъщерните предприятия;

б)  се разглежда въпросът доколко инструментите за преструктуриране и правомощията за преструктуриране могат да се прилагат и упражняват по координиран начин по отношение на субектите за преструктуриране, намиращи се в Съюза, включително мерки за улесняване на придобиването от трето лице на групата като цяло или на отделни стопански дейности или дейности, извършвани от редица субекти от групата, или определени субекти от групата или групи за преструктуриране, и се набелязват възможните пречки пред координираното преструктуриране;“.

7.  В член 12, параграф 3 буква д) се заменя със следното:

„д)  се определят допълнителни действия, които не са посочени в настоящата директива и които съответните органи за преструктуриране възнамеряват да предприемат по отношение на субектите за преструктуриране;“.

8.  В член 12, параграф 3 се добавя следната буква а1):

„а1) когато групата се състои от повече от една група за преструктуриране, се посочват действията по преструктуриране, планирани по отношение на субектите за преструктуриране на всяка група за преструктуриране, както и последиците от тези действия за:

  i) други субекти от групата, които принадлежат към същата група за преструктуриране;

  ii) други групи за преструктуриране.“

9.  В член 13, параграф 4 след първа алинея се вмъква следната алинея:

„Когато групата се състои от повече от една група за преструктуриране, планирането на действията по преструктуриране, посочени в член 12, параграф 3, буква а1), се извършва под формата на съвместно решение съгласно посоченото в първа алинея.“

10.  В член 13, параграф 6 първа алинея се заменя със следното:

„При липса на съвместно решение на органите за преструктуриране в срок от четири месеца всеки орган за преструктуриране, отговарящ за дъщерно предприятие, който изразява несъгласие с плана за преструктуриране на групата, взема самостоятелно решение и, когато е целесъобразно, определя субекта за преструктуриране и изготвя и поддържа план за преструктуриране за групата за преструктуриране, съставена от субектите в рамките на неговата компетентност. Всяко индивидуално решение на изразяващите несъгласие органи за преструктуриране се обосновава надлежно, наред с другото, като се излагат основанията за несъгласието с предложения план за преструктуриране на групата и като се вземат предвид мненията и резервите на другите органи за преструктуриране и на компетентните органи. Всеки орган за преструктуриране съобщава своето решение на останалите членове на колегията за преструктуриране.“

11.  В член 16, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Счита се, че дадена група може да бъде преструктурирана, ако за органите за преструктуриране е осъществимо и реалистично да могат да прекратят дейността на субектите от групата чрез обичайно производство по несъстоятелност или да преструктурират тази група чрез прилагане на инструменти за преструктуриране и правомощия за преструктуриране по отношение на субектите за преструктуриране от тази група, като се избягват във възможно най-голяма степен значителни неблагоприятни последици за финансовите системи, включително при по-мащабна финансова нестабилност или събития, засягащи цялата система, в държавите членки, в които субектите от групата се намират, в други държави членки или в Съюза и с цел да се осигури непрекъснатост на критичните функции на тези субекти от групата, поради факта че те могат да бъдат лесно и своевременно обособени, или с други средства. Органите за преструктуриране на ниво група своевременно уведомяват ЕБО, когато считат, че дадена група не може да бъде преструктурирана.“

12.  В член 16 се добавя следният параграф 4:

"4.  Държавите членки гарантират, че когато дадена група се състои от повече от една група за преструктуриране, органите по параграф 1 оценяват възможността за преструктуриране на всяка група за преструктуриране в съответствие с настоящия член.

Оценката, посочена в първа алинея, се извършва в допълнение към оценката на възможността за преструктуриране на цялата група“.

13.  В член 17, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Когато дадена съществена пречка пред възможността за преструктуриране се дължи на някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, институцията, в срок от две седмици от датата на получаване на уведомлението по параграф 1, предлага на органа за преструктуриране възможни мерки, с които да се гарантира, че институцията спазва разпоредбите на член 45е или 45ж и изискването, посочено в член 128, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС.“

14.  В член 17, параграф 5 се вмъква следната буква з1):

"зл)  да изискат от институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да представи план за възстановяване спазването на разпоредбите на членове 45е и 45ж и на изискването, посочено в член 128, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС;“

15.  В член 17, параграф 5 се вмъква следната буква й1):

"йл)  да изискат от институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да променят матуритетния профил на елементите, посочени в член 45б или в член 45ж, параграф 3, букви а) и б), за да се гарантира непрекъснато спазване на разпоредбите на член 45е или член 45ж.“

16.  В член 17, параграф 5, букви и) и й) думите „член 45“ се заменят с думите „членове 45е и 45ж“.

17.  В член 18 параграфи 1 - 7 се заменят със следното:

"1.  Органът за преструктуриране на ниво група, заедно с органите за преструктуриране на дъщерни предприятия, след консултация с надзорната колегия и органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, доколкото това засяга значимия клон, разглеждат изискваната съгласно член 16 оценка в рамките на колегията за преструктуриране и полагат всички възможни усилия, за да постигнат съвместно решение за прилагането на мерките, набелязани съгласно член 17, параграф 4, по отношение на всички субекти за преструктуриране и техните дъщерни предприятия, които са субекти като част от групата, посочена в член 1, параграф 1.

2.  Органът за преструктуриране на ниво група, в сътрудничество с консолидиращия надзорник и ЕБО в съответствие с член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, изготвя и представя доклад пред предприятието майка от Съюза и пред органите за преструктуриране на дъщерните предприятия, които го предават на дъщерните предприятия под техен надзор, и пред органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове. Докладът се изготвя след консултация с компетентните органи, като в него се анализират съществените пречки пред ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняването на правомощията за преструктуриране по отношение на групата и на групите за преструктуриране, в случаите, в които групата се състои от повече от една група за преструктуриране. В доклада се взема предвид въздействието върху стопанския модел на институцията и се препоръчват пропорционални и целенасочени мерки, които според органа са необходими или целесъобразни за отстраняването на тези пречки.

Когато пречките пред възможността за преструктуриране на групата се дължат на някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, органът за преструктуриране на ниво група уведомява предприятието майка от Съюза за оценката на тези пречки, след като се е консултирал с органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране и с органите за преструктуриране на дъщерните му институции.

3.  В рамките на четири месеца от датата на получаване на доклада предприятието майка от Съюза може да представи бележките си и да предложи на органа за преструктуриране на ниво група алтернативни мерки, с които да се преодолеят набелязаните в доклада пречки.

Когато тези пречки се дължат на някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, предприятието майка от Съюза в срок от две седмици, считано от датата на получаване на уведомлението по параграф 2, предлага на органа за преструктуриране на ниво група възможни мерки за преодоляване или отстраняване на тези пречки.

4.  Органът за преструктуриране на ниво група съобщава всяка мярка, предложена от предприятието майка от Съюза, на консолидиращия надзорник, на ЕБО, на органите за преструктуриране на дъщерните предприятия и на органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, доколкото това е от значение за значимия клон. Органите за преструктуриране на ниво група и органите за преструктуриране на дъщерните предприятия, след консултация с компетентните органи и с органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, правят всичко възможно в рамките на правомощията си да постигнат съвместно решение в колегията за преструктуриране във връзка с набелязването на съществените пречки и, при необходимост, във връзка с оценяването на мерките, предложени от предприятието майка от Съюза, и на мерките, изискани от органите с цел преодоляване или отстраняване на пречките, при което се взема предвид потенциалното въздействие на мерките във всички държави членки, в които групата извършва дейност.

5.  Съвместното решение се взема в рамките на четири месеца от представянето на бележки от страна на предприятието майка от Съюза при изтичането на четиримесечния срок по параграф 3 в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано.

Съвместното решение по отношение на пречките пред възможността за преструктуриране поради някоя от посочените в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС ситуации се взема в срок от две седмици от представянето на бележки от страна на предприятието майка от Съюза в съответствие с параграф 3.

Съвместното решение се мотивира и се излага в документ, който органът за преструктуриране на ниво група предоставя на предприятието майка от Съюза.

В съответствие с член 31, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 по искане на орган за преструктуриране ЕБО може да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съвместно решение.

6.  При липса на съвместно решение в рамките на срока по параграф 5 органът за преструктуриране на ниво група взема самостоятелно решение относно подходящите мерки, които трябва да бъдат предприети в съответствие с член 17, параграф 4 на ниво група или на ниво група за преструктуриране.

Решението е надлежно мотивирано и в него се вземат предвид мненията и резервите на други органи за преструктуриране. Органът за преструктуриране на ниво група предоставя решението на предприятието майка от Съюза.

Ако до изтичането на съответния срок по параграф 5 органът за преструктуриране е отнесъл въпрос по параграф 9 от настоящия член до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органът за преструктуриране на ниво група отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Съответният срок по параграф 5 се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец или в срок от една седмица, когато въпросът е отнесен до ЕБО във връзка с пречка пред възможността за преструктуриране, дължаща се някоя от ситуациите, посочени в член 141а, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС. Ако съответният срок по параграф 5 е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО. Ако ЕБО не вземе решение, се прилага решението на органа за преструктуриране на ниво група.

7.  При липса на съвместно решение органите за преструктуриране на дъщерните предприятия вземат самостоятелни решения относно подходящите мерки, които да бъдат предприети от дъщерните предприятия на индивидуално ниво в съответствие с член 17, параграф 4. Решението е надлежно мотивирано и в него се вземат предвид мненията и резервите на други органи за преструктуриране. Решението се предоставя на съответното дъщерно предприятие и на органа за преструктуриране на ниво група.

Ако до изтичането на съответния срок по параграф 5 органът за преструктуриране е отнесъл въпрос по параграф 9 от настоящия член до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органът за преструктуриране на дъщерното предприятие отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Съответният срок по параграф 5 се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец или в срок от една седмица, когато въпросът е отнесен до ЕБО във връзка с пречка пред възможността за преструктуриране, дължаща се на нарушаване на разпоредбите на членове 45 - 45и. Ако съответният срок по параграф 5 е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО. Ако ЕБО не вземе решение, се прилага решението на органа за преструктуриране на дъщерното предприятие.“

▌

20.  В член 32, параграф 1 буква б) се заменя със следното:

предвид времето и други важни обстоятелства няма реална вероятност алтернативни мерки от страна на частния сектор, включително мерки от институционални схеми за защита или действия на надзорни органи, включително мерки за ранна намеса или обезценяването или преобразуването на съответните капиталови инструменти или приемливи задължения в съответствие с член 59, параграф 2, предприети по отношение на институцията, да предотвратят неизпълнението на задълженията от страна на институцията в разумен срок;“

20a.  Вмъква се следният член 32a:

„Член 32аПроизводство по несъстоятелност по отношение на институции, за които не се прилага действие по преструктуриране

Държавите членки гарантират, че в националното право, уреждащо обичайното производство по несъстоятелност, институция, по отношение на която се прилагат следните условия, подлежи на обичайно производство по несъстоятелност:

a)  тя е изпаднала в несъстоятелност, или има вероятност от това съгласно член 32, параграф 1, буква а); както и

б)  предвид времето и други относими обстоятелства няма реална вероятност алтернативни мерки от страна на частния сектор, предприети по отношение на институцията, включително мерки от институционална защитна схема или надзорни действия, включително мерки за ранна намеса или обезценяването или преобразуването на съответните капиталови инструменти в съответствие с член 59, параграф 2, да предотвратят несъстоятелността на институцията в разумен срок по смисъла на член 32, параграф 1, буква б); както и

в)  органът за преструктуриране е установил, че действието по преструктуриране не е в обществен интерес съгласно член 32, параграф 1, буква в).“

21.  В член 33 параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното:

2.  „Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране предприемат действия по преструктуриране по отношение на дружество по член 1, параграф 1, буква в) или г), ако то отговаря на условията, установени в член 32, параграф 1.

3.  Когато дъщерните институции на холдинг със смесена дейност са собственост, пряко или косвено, на финансов холдинг посредник, в плана за преструктуриране се посочва, че финансовият холдинг посредник е субектът за преструктуриране, а държавите членки гарантират, че действията по преструктуриране за целите на преструктурирането на групата се предприемат по отношение на финансовия холдинг посредник. Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране не предприемат действия по преструктуриране за целите на преструктурирането на групата по отношение на холдинга със смесена дейност.

4.  При спазване на разпоредбите на параграф 3 от настоящия член, независимо че дружеството по член 1, параграф 1, буква в) или г) не отговаря на условията, установени в член 32, параграф 1, органите за преструктуриране могат да предприемат действия по преструктуриране по отношение на дружеството по член 1, параграф 1, буква в) или г), когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

a)  дружеството е субект за преструктуриране;

б)  едно или няколко от дъщерните предприятия на този субект, които са институции, но не са субекти за преструктуриране, отговарят на условията, установени в член 32, параграф 1;

в)  активите и пасивите на тези дъщерни предприятия са такива, че тяхната несъстоятелност застрашава цялата група за преструктуриране и за преструктурирането на дъщерните предприятия, които са институции, или за преструктурирането на съответната група за преструктуриране като цяло е необходимо да се предприеме действие по преструктуриране по отношение на дружеството по член 1, параграф 1, буква в) или г).“

21 a.  Вмъква се следният член 33a:

Член 33а

Правомощие за спиране на изпълнението на определени задължения

1.  Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, имат правомощието да спрат изпълнението на задължения за плащане или изпълнение съгласно договор, по който дадена институция или субект по член 1, параграф 1, букви б), в) или г) е страна, когато са изпълнени всички от следните условия:

  a)  констатирано е, че институцията или субектът е изпаднал(а) в несъстоятелност или има вероятност от това съгласно член 32, параграф 1, буква а);

  б)   няма незабавно налична мярка от частния сектор по смисъла на член 32, параграф 1, буква б), която би предотвратила несъстоятелността на институцията;

  в)   упражняването на правомощието за спиране е както:

(1)    необходимо с цел да се избегне допълнително влошаване на финансовото състояние на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г); така и

2 i)    е необходимо, за да се достигне до констатацията, предвидена в член 32, параграф 1, букви б) и в); или

2 ii)   е необходимо, за да се изберат подходящи действия по преструктуриране или да се гарантира ефективното прилагане на един или повече инструменти за преструктуриране.

2.  Срокът на спиране на изпълнението по параграф 1 не надвишава минималния срок, който органът за преструктуриране смята за необходим за целите, посочени в същия параграф и във всеки случай не надвишава два работни дни.

3.  При изтичане на срока на спиране, посочен в параграф 2, спирането се отменя.

4.  Когато спирането се извършва в съответствие с параграф 1 от настоящия член, всяко упражняване на правомощието по член 69 по отношение на същия субект не се извършва преди да са изтекли най-малко 10 работни дни след края на спирането, посочено в параграф 1 от настоящия член.

5.  Спирането съгласно параграф 1 от настоящия член не се прилага за задължения за плащане и изпълнение, дължими на системи или оператори на системи, определени за целите на Директива 98/26/ЕО, нито на централни контрагенти и на централни контрагенти от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, нито на централни банки.

6.  Когато преценява дали да упражни правомощие по настоящия член, органът за преструктуриране взема решение въз основа на оценка на въздействието, което упражняването на това правомощие може да има върху нормалното функциониране на финансовите пазари. Органът за преструктуриране определя обхвата на спирането въз основа на обстоятелствата във всеки отделен случай. По-специално органът за преструктуриране внимателно оценява целесъобразността на включването на гарантираните депозити в обхвата на спирането.

7.  Когато по отношение на гарантираните депозити се упражнява правомощие за спиране на задълженията за плащане или изпълнение съгласно настоящия член, тези депозити не се считат за неналични за целите на член 2, параграф 1, точка 8) от Директива 2014/49/ЕС.

8.  Държавите членки могат да предвидят, когато правомощието за спиране на задълженията за плащане или за изпълнение се упражнява по отношение на гарантирани депозити, органите за преструктуриране да позволяват на вложителите да изтеглят подходяща дневна сума за срока на спиране.

9.  Задължението за плащане или изпълнение, което би било дължимо в рамките на срока на спирането, става дължимо веднага след изтичането на този срок.

10.  В случай че изпълнението на договорни задължения за плащане или изпълнение се спира съгласно параграф 1, изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение на контрагентите на субекта по същия договор се спира за същия срок.

11.  За институция или субект, посочен в член 1, параграф 1, букви б) в) или г) по отношение на която/който планът за преструктуриране предвижда, че дейността на институцията или субекта ще бъде прекратена чрез ликвидация чрез обичайното производство по несъстоятелност, държавите членки могат да запазят или да приемат правила, които надхвърлят обхвата и срока на правомощието за спиране, предвидено в настоящия член. Условията, определени в настоящия член за използването на правомощието за спиране, не засягат условията за подобни по-широкообхватни национални правила.

22.  В член 44, параграф 2 буква е) се заменя със следното:

е) задължения с остатъчен срок до падежа под седем дни, дължими на системи или оператори на системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО, или на техните участници, които произтичат от участието в такава система, или дължими на признати от ЕОЦКП ЦК от трети държави;“

22 a.  В член 44 се вмъкват следните параграфи 2a и 2б:

„2a. Държавите членки забраняват на институциите или субектите по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да правят каквото и да било предложение, съобщение или представяне, че дадено задължение, различно от изброените в параграф 2, букви а) – ж) от настоящия член, няма да подлежи на правомощия за обезценяване или преобразуване. Всяко нарушение на тази забрана подлежи на административни санкции и други административни мерки в съответствие с членове 110 и 111.

2б. Държавите членки гарантират, че за целите на член 25 от Директива 2014/65/ЕС, дълговите инструменти, посочени в член 108, параграф 2, се считат за сложни и че разпоредбите в посочената директива относно конфликт на интереси се прилагат строго във връзка с продажбата на такива инструменти на настоящи клиенти на емитиращата институция. Държавите членки гарантират, че инвестиционните посредници се считат за неизпълняващи своите задължения съгласно Директива 2014/65/ЕС, ако плащат или на тях се плаща такса или комисионна или осигуряват или на тях се осигурява непарична полза, или когато не оповестяват специфични вътрешни насоки за продажбите във връзка с продажбата на първостепенен непривилегирован дългов инструмент на инвеститори, които не попадат в категорията „професионални“ съгласно посочената директива.“

23.  Член 45 се заменя със следните членове:

„Член 45Прилагане и изчисляване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.  Държавите членки гарантират, че институциите и дружествата по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) във всеки един момент спазват изискването за собствен капитал и приемливи задължения в съответствие с членове 45-45и.

2.  Изискването по параграф 1 се изчислява в съответствие с член 45в, параграф 3 или параграф 4, в зависимост от случая, като сума от собствения капитал и приемливите задължения и се изразява като процент от:

a)  общия размер на рисковата експозиция на съответния субект по параграф 1, изчислен в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)  мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж на съответния субект по параграф 1, изчислено в съответствие с член 429, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2a.  Институциите и субектите, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г), могат да отговорят на всяка част от изискването, посочено в параграф 1 от настоящия член, с базов собствен капитал от първи ред, допълнителни инструменти от първи или от втори ред.

2б.  Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член органите за преструктуриране определят подходящ преходен период за дадена институция или субект, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) и г), за да спази изискванията на член 45е или 45ж или изискване, породено от прилагането на член 45б, параграф 3, според случая. Крайният срок за спазване на изискванията по член 45е или 45ж или на изискване, породено от прилагането на член 45б, параграф 3, е 1 януари 2024 г.

Органът за преструктуриране определя междинно целево равнище за изискванията по член 45е или 45ж или за изискване, породено от прилагането на член 45б, параграф 3, според случая. Институция или субект посочени по член 1, параграф1, буква б), в) или г) спазват междинното целево равнище към 1 януари 2022 г. Междинното целево равнище осигурява линейно натрупване на допустими задължения и собствен капитал за изпълнение на изискването.

Член 45аОсвобождаване от минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.  Независимо от член 45, органите за преструктуриране освобождават от изискването по член 45, параграф 1 финансираните с покрити облигации ипотечни кредитни институции, които съгласно националното законодателство не могат да приемат депозити, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

a)  дейността на тези институции ще бъде прекратена посредством ликвидация съгласно националните производства по несъстоятелност или друг вид процедури, прилагани в съответствие с членове 38, 40 или 42, предвидени за тези институции;

б)  тези национални производства по несъстоятелност или друг вид процедури ще гарантират, че кредиторите на тези институции, включително притежателите на покрити облигации, когато е приложимо, ще понесат загуби по начин, който съответства на целите на преструктурирането.

2.  Институциите, освободени от изискването по член 45, параграф 1, не се включват в консолидацията, посочена в член 45е, параграф 1.

Член 45бПриемливи задължения за субектите за преструктуриране

1.  Приемливите задължения се включват в сумата на собствения капитал и приемливите задължения на субектите за преструктуриране само ако отговарят на условията, посочени в следните членове на Регламент (ЕС) № 575/2013:

a)  Член 72a;

б)  Член 72б, с изключение на параграф 2, буква г);

в)  Член 72в.

1a.  Чрез дерогация от параграф 1, задълженията, емитирани преди... [датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение], които не отговарят на условията, определени в член 72б, параграф 2, букви ж) – о) от Регламент (ЕС) № 575/2013, може да бъдат включени в сумата на собствения капитал и приемливите задължения на субектите за преструктуриране, включени в минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.

2.  Чрез дерогация от член 72а, параграф 2, буква л) от Регламент (ЕС) № 575/2013, задълженията, произтичащи от дългови инструменти с дериватни характеристики, като например структурирани облигации, се включват в сумата на собствения капитал и приемливите задължения само ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

a)  част от размера на задължението, произтичащо от дълговия инструмент, е предварително известна към момента на емитиране, фиксирана е и не се влияе от дериватната характеристика;

б)  дълговият инструмент, включително неговата дериватна характеристика, не е предмет на споразумение за нетиране и оценката му не е предмет на разпоредбите на член 49, параграф 3;

бa)  субектът е предоставил на органа за преструктуриране убедителни доказателства, че инструментът може да поеме достатъчно загуби и да се използва за споделяне на загуби без ненужни усложнения, като се вземат предвид принципите на пруденциалната оценка, посочени в настоящата директива и в Регламент (ЕС) № 575/2013.

Задълженията, посочени в първа алинея, се включват в сумата на собствения капитал и приемливите задължения по отношение на частта, съответстваща на сумата, посочена в първа алинея, буква а).

3.  За да се гарантира, че субектът за преструктуриране може да бъде преструктуриран по начин, съобразен с целите на преструктурирането, след консултации с компетентните органи, органите за преструктуриране преценяват и решават дали и до каква степен изискването по член 45е е спазено от субектите за преструктуриране посредством инструменти, отговарящи на всички условия, посочени в член 72а от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Решението на органа за преструктуриране по настоящия параграф съдържа обосновка. Тази обосновка се основава на следното:

a)  факта, че задълженията, които не са подчинен дълг, посочени в параграфи 1 и 2, имат същия приоритет в националното законодателство в областта на несъстоятелността, както някои задължения, които са изключени от обхвата на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с член 44, параграф 2 или член 44, параграф 3;

б)  рискът от обстоятелството, че поради планираното прилагане на правомощията за обезценяване и преобразуване спрямо задължения, които не са подчинен дълг и които не са изключени от обхвата на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с член 44, параграф 2 или член 44, параграф 3, кредиторите по вземанията, произтичащи от тези задължения, понасят по-големи загуби, отколкото биха понесли при ликвидация съгласно обичайното производство по несъстоятелност.

▌

Размерът на собствения капитал и приемливите задължения, който се изисква съгласно решение, взето в съответствие с настоящия параграф, и който размер трябва да бъде постигнат с инструменти, отговарящи на всички условия, посочени в член 72а от Регламент (ЕС) № 575/2013, не надвишава по-високата стойност измежду:

a)  съотношението от 18%, основано на риска, което представлява собствения капитал и приемливите задължения на институцията, изразени като процент от размера на общата рискова експозиция, изчислен в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4 от същия регламент;

б)  независещото от риска съотношение от 6,75%, представляващо собствените средства и приемливите задължения на институцията, изразени като процент от мярката за общата експозиция, посочена в член 429, параграф 4 от същия регламент,

като се спазват разпоредбите на член 72б, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и преходните разпоредби, определени в член 494 от посочения регламент.

Като се спазва третата алинея, размерът на собствения капитал и приемливите задължения, изисквани съгласно решение по същия параграф, е достатъчен, за да се гарантира, че посочените в втора алинея, буква б) кредитори няма да претърпят по-големи загуби, отколкото биха понесли при ликвидация съгласно обичайното производство по несъстоятелност.

4.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 115 относно мерките за допълнително уточняване на условията, посочени в параграф 2, първа алинея, буква а).

Член 45вОпределяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.  Изискването по член 45, параграф 1 се определя от органа за преструктуриране за всеки субект в сътрудничество с компетентния орган, въз основа на следните критерии:

a)  необходимостта да се гарантира, че субектът за преструктуриране може да бъде преструктуриран чрез използването на инструменти за преструктуриране, включително, когато е целесъобразно - чрез инструмента за споделяне на загуби, по начин, който отговаря на целите на преструктурирането;

б)  необходимостта да се гарантира, в съответните случаи, че субектът за преструктуриране и дъщерните му предприятия, които са институции, но не са субекти за преструктуриране, разполагат с достатъчно приемливи задължения, за да се гарантира, че ако за тях бъдат приложени съответно инструментът за споделяне на загуби или правомощията за обезценяване или преобразуване, загубите могат да бъдат поети и отношението на ливъридж под формата на базов собствен капитал от първи ред на съответните субекти може да бъде възстановено до необходимото равнище, така че те да могат да продължат да отговарят на условията за лицензиране и да извършват дейностите, за които са били лицензирани съгласно Директива 2013/36/ЕС или съгласно Директива 2014/65/ЕС;

в)  необходимостта да се гарантира, че ако в плана за преструктуриране е предвидена възможност определени класове приемливи задължения да бъдат изключени от споделянето на загуби съгласно член 44, параграф 3 или да бъдат прехвърлени изцяло на приемател чрез частично прехвърляне, субектът за преструктуриране разполага с достатъчно други приемливи задължения, с които да се гарантира, че загубите могат да бъдат поети и че капиталовите изисквания или, според случая – отношението на ливъридж под формата на базов собствен капитал от първи ред на субекта за преструктуриране, могат да бъдат възстановени до необходимото равнище, така че субектът да може да продължи да отговаря на условията за лицензиране и да извършва дейностите, за които е бил лицензиран съгласно Директива 2013/36/ЕС или Директива 2014/65/ЕС;

г)  размера, стопанския модел, модела на финансиране и рисковия профил на субекта;

▌

е)  степента, до която неизпълнението на задълженията от страна на субекта би имало неблагоприятен ефект върху финансовата стабилност, включително чрез разпространение на проблемите към други институции или субекти поради взаимосвързаността на субекта с други институции или субекти, или с останалата част от финансовата система.

Органът за преструктуриране гарантира, че равнището на изискването по член 45, параграф 1 е пропорционално на спецификите на стопанските модели и моделите на финансиране на субекта за преструктуриране, като се вземат предвид:

i)  преобладаването на депозити в структурата на финансиране;

ii)  липсата на опит в емитирането на дългови инструменти поради ограничения достъп до трансгранични капиталови пазари и капиталови пазари на едро;

iii)  факта, че институцията ще разчита предимно на базовия собствен капитал от първи ред и на капиталови инструменти, за да спази изискването по член 45, параграф 1.

2.  В случаите, в които планът за преструктуриране предвижда, че е необходимо да се предприемат действия по преструктуриране в съответствие със съответния сценарий за преструктуриране, посочен в член 10, параграф 3, изискването по член 45, параграф 1 е равно на размера, който е достатъчен, за да се гарантира, че:

a)  загубите, които може да се очаква предприятието да понесе, са изцяло поети („поемане на загуби“);

б)  субектът или неговите дъщерни предприятия, които са институции, но не са субекти за преструктуриране, са рекапитализирани до равнище, което им позволява да продължат да отговарят на условията за лицензиране и да извършват дейностите, за които са лицензирани съгласно Директива 2013/36/ЕС, Директива 2014/65/ЕС или равностоен законодателен акт („рекапитализация“);

В случаите, в които планът за преструктуриране предвижда, че дейността на субекта ще бъде прекратена чрез ликвидация съгласно обичайно производство по несъстоятелност, изискването по член 45, параграф 1 за този субект не надвишава необходимия размер за покриване на загубите в съответствие с първа алинея, буква а).

2a.  Органите за преструктуриране гарантират, че размерът на поемането на загуби, посочен в параграф 2, буква а), не се разглежда автоматично като по-голям или равен на действителния размер на собствения капитал на дружеството.

3.  Без да се засяга последната алинея от настоящия параграф, по отношение на субектите за преструктуриране, за да се определи посоченият в параграф 2 размер, органът за преструктуриране изчислява по-голямата от следните стойности:

a)  сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискванията, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член в 104а от Директива 2013/36/ЕС, за субекта за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране;

ii) размера на рекапитализацията, която позволява на групата за преструктуриране след преструктурирането да възстанови спазването на изискването за своето съотношение на обща капиталова адекватност, посочено в член 92, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС, на консолидираното равнище на групата за преструктуриране след прилагането на предпочетеното действие по преструктуриране;

б)  сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискването за отношението на ливъридж на субекта, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, на консолидирано равнище на групата за преструктуриране; както и

ii) размера на рекапитализацията, която позволява на групата за преструктуриране, възникнала в резултат на преструктурирането, да възстанови спазването на изискването за отношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, на консолидираното равнище на групата за преструктуриране след прилагането на предпочетеното действие по преструктуриране;

За целите на първа алинея, буква а), подточка ii) и буква б), подточка ii) размерът на рекапитализацията се допълва и с всяка допълнителна сума, която органът за преструктуриране прецени за необходима с оглед поддържането на достатъчна степен на доверие на пазара след преструктурирането, като се вземе предвид стопанският модел, моделът на финансиране и рисковият профил на субекта за преструктуриране.

Размерът на буфера, посочен в алинея втора на настоящия параграф, не надхвърля размера на комбинираното изискване за буфер, посочено в член 128, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС, с изключение на изискването по буква а) от посочената разпоредба, освен ако не е необходимо по-високо равнище, за да се гарантира, че след преструктурирането субектът продължава да отговаря на условията за лицензирането си в продължение на подходящ период от време, който е не повече от една година.

За целите на член 45, параграф 2, буква а) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква а) от настоящия параграф, разделен на размера на общата рискова експозиция.

За целите на член 45, параграф 2, буква б) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква б) от настоящия параграф, разделен на мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж.

Органът за преструктуриране определя размера на рекапитализацията, посочен в предходните алинеи, в съответствие с действията по преструктуриране, предвидени в плана за преструктуриране, и може да адаптира размера на рекапитализацията, така че адекватно да бъдат отразени рисковете, които оказват влияние върху възможността за преструктуриране, произтичащи от бизнес модела на групата за преструктуриране, модела на финансиране и общия рисков профил.

3a.  Когато органът за преструктуриране прецени, че дадена институция, ако има вероятност да изпадне в несъстоятелност, ще бъде подложена на ликвидация или ще стане обект на производство по несъстоятелност, изискването, посочено в член 45, параграф 1 от настоящата директива, не надвишава изискванията, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в член 104а от Директива 2013/36/ЕС.

4.  Без да се засяга последната алинея от настоящия параграф, по отношение на субектите, които не са субекти за преструктуриране, за да се определи посоченият в параграф 2 размер, органът за преструктуриране изчислява по-голямата от следните стойности:

a)  сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискванията, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член в 104а от Директива 2013/36/ЕС, за субекта, както и;

ii) размера на рекапитализацията, който позволява на субекта да възстанови спазването на изискването за съотношението на общата капиталова адекватност, посочено в член 92, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013, и да спази изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС, след упражняване на правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливи задължения в съответствие с член 59 от настоящата директива;

б)  сбора на:

i) размера на загубите, които трябва да бъдат поети при преструктурирането, съответстващ на изискването за отношението на ливъридж на субекта, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и;

ii) размера на рекапитализацията, която позволява на субекта да възстанови спазването на изискването за отношението на ливъридж, посочено в член 92, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, след упражняване на правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливи задължения в съответствие с член 59 от настоящата директива.

За целите на първа алинея, буква а), подточка ii) и буква б), подточка ii) размерът на рекапитализацията се допълва и с всяка допълнителна сума, която органът за преструктуриране прецени за необходима с оглед на поддържането на достатъчна степен на доверие на пазара след преструктурирането, като се вземе предвид стопанският модел, моделът на финансиране и рисковият профил на субекта.

Размерът на буфера, посочен в алинея втора на настоящия параграф, не надхвърля размера на комбинираното изискване за буфер, посочено в член 128, параграф 6 от Директива 2013/36/ЕС, с изключение на изискването по буква а) от посочената разпоредба, освен ако не е необходимо по-високо равнище, за да се гарантира, че след преструктурирането субектът продължава да отговаря на условията за лицензирането си в продължение на подходящ период от време, който е не повече от една година.

За целите на член 45, параграф 2, буква а) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква а), разделен на размера на общата рискова експозиция.

За целите на член 45, параграф 2, буква б) изискването по член 45, параграф 1 се изразява като процент и представлява размерът, изчислен в съответствие с буква б), разделен на мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж.

Органът за преструктуриране определя размера на рекапитализацията, посочен в предходните алинеи, в съответствие с действията по преструктуриране, предвидени в плана за преструктуриране, и може да адаптира размера на рекапитализацията, така че адекватно да бъдат отразени рисковете, които оказват влияние върху нуждите от рекапитализация, произтичащи от бизнес модела на групата за преструктуриране, модела на финансиране и общия рисков профил.

5.  Когато органът за преструктуриране очаква, че определени класове приемливи задължения могат да бъдат изключени от споделянето на загуби съгласно член 44, параграф 3 или могат да бъдат прехвърлени изцяло към приемател чрез частично прехвърляне, изискването по член 45, параграф 1 не надвишава размера, достатъчен за:

a)  да се покрие размерът на изключените задължения, определен в съответствие с член 44, параграф 3;

б)  да се гарантира, че посочените в параграф 2 условия са изпълнени.

6.  Решението на органа за преструктуриране да наложи минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно настоящия член съдържа обосновка, включително цялостна оценка на елементите, посочени в параграфи 2-5.

7.  За целите на параграфи 3 и 4 капиталовите изисквания се тълкуват в съответствие с начина, по който компетентният орган прилага преходните разпоредби в десета част, дял I, глави 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и разпоредбите в националното законодателство, с които се урежда упражняването на възможностите за действие, предоставени на компетентните органи в посочения регламент.

▌

8.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително уточняване на критериите по параграф 1, въз основа на които се определя изискването за собствен капитал и приемливи задължения в съответствие с настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти за регулаторни стандарти в срок до [1 месец след влизането в сила].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10-14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 45гОпределяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения за субекти от Г-СЗИ

1.  Изискването по член 45, параграф 1 за субект за преструктуриране, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ, се състои в следното:

a)  при спазване на разпоредбите на член 72б, параграфи 3 и 4 и на преходните разпоредби, определени в член 494 от Регламент (ЕС) № 575/2013, по-високата измежду следните стойности:

i)  съотношението от 18%, основано на риска, което представлява собствения капитал и приемливите задължения на институцията, изразени като процент от общия размер на рисковата експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4 от същия регламент;

ii)  независещото от риска съотношение от 6,75%, представляващо собствения капитал и приемливите задължения на институцията, изразени като процент от мярката за общата експозиция, посочена в член 429, параграф 4 от същия регламент; както и

б)  всяко допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения, определено от органа за преструктуриране конкретно за субекта в съответствие с параграф 2, което се покрива от задължения, отговарящи на условията по член 45б, параграфи 1 и 2.

2.  Органът за преструктуриране може да наложи допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения по параграф 1, буква б) единствено:

a)  ако изискването, посочено в параграф 1, буква а), не е достатъчно, за да се изпълнят условията, определени в член 45в; както и

б)  доколкото размерът на необходимия собствен капитал и приемливи задължения не надвишава необходимото равнище, за да се изпълнят условията по член 45в.

3.  Когато няколко субекта, които са Г-СЗИ, принадлежащи към една и съща Г-СЗИ от ЕС, представляват субекти за преструктуриране, съответните органи за преструктуриране изчисляват посочения в параграф 2 размер:

a)  за всеки субект за преструктуриране,

б)  за предприятието майка от Съюза, както ако то би било единственият субект за преструктуриране в Г-СЗИ от ЕС.

4.  Решението на органа за преструктуриране да наложи допълнително изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно параграф 1, буква б) съдържа мотивите за това решение, включително цялостна оценка на елементите, посочени в параграф 2.

▌

Член 45е Прилагане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения към субектите за преструктуриране

1.  Субектите за преструктуриране спазват изискванията, определени в членове 45в - 45д, на консолидираното равнище на групата за преструктуриране.

2.  Изискването по член 45, параграф 1 по отношение на субект за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране се определя в съответствие с член 45з въз основа на изискванията по членове 45в - 45д и в зависимост от това дали съгласно плана за преструктуриране дъщерните предприятия на групата от трети държави трябва да бъдат преструктурирани поотделно.

2a.  По отношение на групите за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83б, буква б) съответният орган за преструктуриране решава кои субекти за преструктуриране от групата за преструктуриране, определени съгласно посочената разпоредба, отговарят на изискването, посочено в член 45в, параграф 3, за да се гарантира, че групата за преструктуриране като цяло отговаря на изискването, посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 45жПрилагане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения към субекти, които не са субекти за преструктуриране

1.  Институциите, които са дъщерни предприятия на субект за преструктуриране и не са субекти за преструктуриране, спазват изискванията, определени в член 45в ▌на индивидуална основа. Органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, може да реши да приложи изискването, предвидено в настоящия член, към дружество по член 1, параграф 1, букви б), в) или г), което е дъщерно предприятие на субект за преструктуриране и което не е субект за преструктуриране.

Изискването по член 45, параграф 1 за субект, посочен в първа алинея, се определя в съответствие с член 45з въз основа на изискванията, установени в член 45в ▌.

2.  Изискването по член 45, параграф 1 за субектите, посочени в параграф 1, е предмет на следните условия:

a)  субектът за преструктуриране спазва консолидираното изискване, посочено в член 45е;

б)  сборът от всички изисквания, приложими към дъщерните предприятия на групата за преструктуриране, се включват в консолидираното изискване по член 45е, без да го надвишават, освен ако това не се дължи само на ефекта от консолидирането на равнището на групата за преструктуриране в съответствие с член 45е, параграф 1.

в)  изискването се определя на между 75% и 90% от изискванията, изчислени в съответствие с член 45, параграф 1, и не може да надвишава участието на дъщерното предприятие в консолидираното изискване, посочено в член 45е, параграф 1.

г)  то отговаря на критериите за приемливост по параграф 3.

3.  Изискването се спазва посредством едно или повече от следните:

a)  задължения, които:

i) са емитирани в полза на субекта за преструктуриране и са закупени от него пряко или непряко, чрез други субекти в същата група за преструктуриране, които са закупили задълженията от субекта по настоящия член или чрез съществуващ акционер, който не е част от същата група за преструктуриране, доколкото упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване, предвидено по членове 59 – 62, не засяга контрола на дъщерното предприятие от страна на субекта за преструктуриране;

ii) отговарят на критериите за приемливост, посочени в член 72а от Регламент (ЕС) № 575/2013, с изключение критериите по член 72б, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

iii) при обичайното производство по несъстоятелност са с по-нисък приоритет от задълженията, различни от приемливите задължения за целите на капиталовите изисквания, които са емитирани в полза на и са закупени от други субекти, различни от субекта за преструктуриране;

iv) подлежат на упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване по членове 59-62, което е в съответствие със стратегията за преструктуриране на групата за преструктуриране, по-специално без да се засяга контролът на дъщерното предприятие от страна на субекта за преструктуриране.

б)  инструменти на собствения капитал, емитирани в полза на и закупени от субекти, различни от субекта за преструктуриране, когато упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване по членове 59-62 не засяга контрола на дъщерното предприятие от страна на субекта за преструктуриране.

3a.  Чрез дерогация от параграф 3, буква а), подточка ii) от настоящия член задълженията, емитирани преди... [датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение], които не отговарят на условията, определени в член 72б, параграф 2, букви ж) – о) от Регламент (ЕС) № 575/2013, може да бъдат включени в сумата на собствения капитал и приемливите задължения.

▌

5.  Органът за преструктуриране на дъщерно предприятие, което не е субект за преструктуриране, може да отмени изцяло прилагането на настоящия член по отношение на това дъщерно предприятие, когато:

a)  както дъщерното предприятие, така и субектът за преструктуриране подлежат на лицензиране и надзор от същия компетентен орган или и двете се намират в участващите държави членки по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013;

б)  субектът за преструктуриране спазва изискването по член 45е на подконсолидирано равнище;

в)  към съответния момент няма и не се очакват съществени практически или нормативни пречки за своевременното прехвърляне на собствения капитал или за изплащането на задължения от субекта за преструктуриране към дъщерното предприятие, по отношение на които е била направена констатацията по член 59, параграф 3, по-специално когато по отношение на субекта за преструктуриране е предприето действие за преструктуриране;

г)  компетентният орган приема, че субектът за преструктуриране управлява дъщерното предприятие благоразумно, а самият субект за преструктуриране, със съгласието на компетентния орган, е декларирал, че гарантира поетите от дъщерното предприятие ангажименти, или рисковете в дъщерното предприятие са несъществени;

д)  процедурите за оценка, измерване и контрол на риска на субекта за преструктуриране се прилагат и за дъщерното предприятие;

е)  субектът за преструктуриране държи повече от 50 % от акциите с право на глас в капитала на дъщерното предприятие или има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на управителния му орган;

▌

5a.  Органът за преструктуриране на субект от групата за преструктуриране, който не е субект за преструктуриране, разглежда и впоследствие може частично или изцяло да отмени прилагането на параграфи 1 – 5 по отношение на този субект, когато са изпълнени следните условия:

a)  субектът за преструктуриране от групата за преструктуриране е централният орган на мрежа или кооперативна група;

б)  субектът е кредитна институция, която е трайно свързана с този централен орган;

в)  за членовете на мрежата се прилага правно обоснован вътрешен механизъм за солидарност.

Член 45зПроцедура за определяне на изискването

1.  Органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране, органът за преструктуриране на ниво група, ако е различен първия, както и органите за преструктуриране, отговарящи за дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа, полагат всички възможни усилия за постигането на съвместно решение относно:

a)  размера на изискването, прилагано на консолидирано равнище за всеки субект за преструктуриране;

б)  размера на изискването, прилагано за всяко дъщерно предприятие на субекта за преструктуриране на индивидуално равнище.

Съвместното решение гарантира, че са спазени разпоредбите на членове 45е и 45ж, обосновано е надлежно и се предоставя на:

a)  субекта за преструктуриране от неговия орган за преструктуриране;

б)  дъщерните предприятия на субекта за преструктуриране от съответните им органи за преструктуриране;

в)  предприятието майка от Съюза на групата от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране, като това предприятие майка от Съюза не е субект за преструктуриране от същата група за преструктуриране.

2.  Когато няколко субекта от Г-СЗИ, принадлежащи към една и съща Г-СЗИ от ЕС, са субекти за преструктуриране, органите за преструктуриране, посочени в първа алинея, обсъждат и, когато е целесъобразно и в съответствие със стратегията за преструктуриране на Г-СЗИ, съгласуват прилагането на член 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и корекциите за минимизиране или премахване на разликата между сбора на сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква а) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за отделните субекти за преструктуриране, и сбора от сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква б) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Тези корекции могат да се прилагат при следните условия:

а)  корекцията може да се приложи по отношение на разликите в изчислението на общия размер на рисковите експозиции между съответните държави членки чрез корекция на равнището на изискването;

б)  корекцията не се прилага с цел премахването на разлики, произтичащи от експозиции между групи за преструктуриране.

Сборът от сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква а) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за отделните субекти за преструктуриране не е по-малък от сбора от сумите, посочени в член 45г, параграф 3, буква б) и в член 12 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

3.  Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение, решението се взема в съответствие с параграфи 4-6.

4.  Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение поради несъгласие относно консолидираното изискване, решението относно консолидираното изискване се взема от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране, след като надлежно са взети под внимание следните аспекти:

а)  оценката на дъщерните предприятия, извършена от съответните органи за преструктуриране;

б)  становището на органа за преструктуриране на ниво група, ако е различен от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране.

Ако до изтичането на четиримесечния срок някой от съответните органи за преструктуриране е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО.

В решението на ЕБО се вземат предвид разпоредбите на първа алинея, букви а) и б).

Четиримесечният срок се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец.

Ако четиримесечният срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

Ако ЕБО не вземе решение в срок от един месец, се прилага решението на органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране.

5.  Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение поради несъгласие относно равнището на изискването, което да се прилага към дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа, решението се взема от съответните органи за преструктуриране на дъщерните предприятия, при положение че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а)  становищата и резервите, изразени от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране са взети предвид, и

б)  становището на органа за преструктуриране на ниво група е взето предвид, ако този орган е различен от органа за преструктуриране на субекта за преструктуриране;

в)  направена е оценка на спазването на разпоредбите на член 45ж, параграф 2.

Ако до изтичането на четиримесечния срок органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране или органът за преструктуриране на ниво група е отнесъл въпроса до ЕБО в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органите за преструктуриране, които отговарят за дъщерните предприятия на индивидуална основа, отлагат вземането на решение и изчакват решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от посочения регламент, след което вземат решение в съответствие с решението на ЕБО. В решението на ЕБО се вземат предвид разпоредбите на първа алинея, букви а), б) и в).

Четиримесечният срок се счита за срок за помиряване по смисъла на посочения регламент. ЕБО взема решение в срок от един месец.

Ако четиримесечният срок е изтекъл или е било постигнато съвместно решение, въпросът не се отнася до ЕБО.

Ако ЕБО не вземе решение в срок от един месец, се прилагат решенията на органите за преструктуриране на дъщерните предприятия.

Съвместното решение и всяко решение, взето при липса на съвместно решение, подлежат на редовен преглед и, когато е целесъобразно, се актуализират.

6.  Ако в срок от четири месеца не бъде взето съвместно решение поради несъгласие относно равнището на консолидираното изискване и равнището на изискването, което да се прилага към дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа, се прилага следното:

а)  взема се решение относно консолидираното изискване в съответствие с параграф 4;

б)  взема се решение относно равнището на изискването, което ще се прилага за дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа в съответствие с параграф 4:

i) след надлежно отчитане на решението, посочено в буква а);

ii) след оценка на спазването на разпоредбите на член 45ж, параграф 2.

7.  Съвместното решение, посочено в параграф 1, и решенията на органите за преструктуриране, посочени в параграфи 4, 5 и 6, взети при липса на съвместно решение, са обвързващи за съответните органи за преструктуриране.

Съвместното решение и всяко решение, взето при липса на съвместно решение, подлежат на редовен преглед и, когато е целесъобразно, се актуализират.

8.  Органите за преструктуриране, съгласувано с компетентните органи, изискват и проверяват дали субектите спазват изискването по член 45, параграф 1 и вземат решения съгласно настоящия член едновременно с разработването и поддържането на плановете за преструктуриране.

9.  Органът за преструктуриране на субекта за преструктуриране информира ЕБО за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, които са определени:

а)  на консолидираното равнище на групата за преструктуриране;

б)  на равнището на дъщерните предприятия на групата за преструктуриране на индивидуална основа.

Член 45и Надзорна отчетност и публично оповестяване на изискването

1.  При поискване и поне веднъж годишно дружествата по член 1, параграф 1 отчитат следното пред съответните компетентни органи и органи за преобразуване:

а)  равнищата на наличните елементи, които отговарят на условията по член 45б или член 45ж, параграф 3, размерът на собствения капитал и приемливите задължения, изразени съгласно член 45, параграф 2, след приспаданията в съответствие с членове 72д — 72й от Регламент (ЕС) № 575/2013 и равнищата на задълженията, които не са изключени от обхвата на член 44 в съответствие с параграф 2 от този член;

б)  структурата на посочените в буква а) елементи, включително матуритетния им профил и техния ранг при обичайно производство по несъстоятелност.

2.  Поне веднъж годишно дружествата по член 1, параграф 1 оповестяват публично следната информация:

а)  равнищата на елементите, които отговарят на условията по член 45б или 45ж, параграф 3;

б)  структурата на посочените в буква а) елементи, включително матуритетния им профил и техния ранг при обичайно производство по несъстоятелност.

2a.  Параграфи 1 и 2 от настоящия член не се прилагат по отношение на дружества, които изпълняват следните условия:

а)  когато дружеството е институция, то има коефициент на ливъридж от поне 10% по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013; както и

б)  в плана за преобразуване се предвижда, че дружеството ще бъде ликвидирано чрез обичайно производство по несъстоятелност.

3.  ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определят единните формати, образците и периодичността за надзорната отчетност и публичното оповестяване, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези технически стандарти за изпълнение в срок до [12 месеца след влизането в сила].

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

4.  Държавите членки прилагат параграф 2 от 1 януари 2025 г.

Член 45й Докладване пред ЕБО

1.  Органите за преструктуриране, съгласувано с компетентните органи, информират ЕБО за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, определени за всяка институция в рамките на тяхната компетентност.

2.  ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел уточняване на единните формати, образци и определения за определянето и предоставянето, съгласувано с компетентните органи, на информация от органите за преструктуриране на ЕБО за целите на параграф 1.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение в срок до [12 месеца след влизането в сила](18)*

26 Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 45к Неспазване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения

1.  При неспазване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения от страна на даден субект съответните органи намират решение въз основа на поне един от следните аспекти:

а)  правомощията за преодоляване или отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране в съответствие с членове 17 и 18;

б)  мерките, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС.

в)  мерките за ранна намеса в съответствие с член 27;

г)  административните санкции и другите административни мерки в съответствие с членове 110 и 111;

1a.  Органите за преструктуриране наблюдават на всеки три месеца изпълнението на минималното изискване за собствения капитал и приемливите задължения и уведомяват компетентния орган за всяко нарушение или друго съответно събитие, което би могло да засегне изпълнението на минималното изискване.

2.  Органите за преструктуриране и компетентните органи се консултират помежду си при упражняването на съответните им правомощия, посочени в параграф 1, букви а) - г).

2a.  Чрез дерогация от член 141а, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕО дадена институция не се счита за несъответстваща на комбинираното изискване за буфер за целите на член 141 от посочената директива, когато отговаря на условията, посочени в член 141а, параграф 2, букви а) и б) от посочената директива, когато неизпълнението на това изискване се отнася само до минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, посочено в членове 45в и 45г от настоящата директива, и ако неизпълнението на това изискване не продължава повече от 12 месеца.

Член 45л Доклади

1.  В сътрудничество с компетентните органи и органите за преструктуриране ЕБО представя на Комисията доклад за оценка на най-малко следните аспекти:

а)  по какъв начин минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения е приложено на национално равнище, и по-специално дали са налице разминавания между държавите членки по отношение на равнищата, определени за съпоставими институции;

б)  по какъв начин правомощието от институциите да се изисква спазване на изискването посредством инструментите, посочени в член 45б, параграф 2, е било упражнено от органите за преструктуриране и дали са налице разминавания между държавите членки при упражняването на това правомощие.

2.  Посоченият в параграф 1 доклад обхваща следното:

а)  въздействието на минималното изискване и на всяко предложено хармонизирано равнище на минималното изискване върху следното:

i)  финансовите пазари като цяло, и по-специално пазарите на необезпечен дълг и деривати;

ii)  стопанските модели и структурата на баланса на институциите, по-специално модела и стратегията за финансиране на институциите, както и правната и оперативната структура на групите;

iii)  рентабилността на институциите, по-специално разходите им за финансиране;

iv)  миграцията на експозициите към субекти, върху които не се упражнява пруденциален надзор;

v)  новите финансови продукти;

vi)  разпространението на финансови инструменти за договорно споделяне на загуби, както и естеството и възможността за пазарна реализация на такива инструменти;

vii)  склонността към поемане на риск от страна на институциите;

viii)  нивото на обременени активи в институциите;

ix)  предприетите от институциите мерки за спазване на минималните изисквания, и по-специално до каква степен спазването на минималното изискване е постигнато чрез освобождаване от активи, емитиране на дългосрочен дълг и набиране на капитал; както и

x)  нивото на кредитиране от страна на кредитните институции, особено кредитирането на микро-, малки и средни предприятия, местни власти, регионални правителства и субекти от публичния сектор, и търговското финансиране, включително кредитирането в рамките на официални схеми за застраховане на експортно кредитиране.

б)  взаимодействието между минималните изисквания и капиталовите изисквания, отношението на ливъридж и изискванията за ликвидност, определени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС;

в)  способността на институциите самостоятелно да набират капитал или финансиране от пазарите, за да изпълнят евентуално предложени хармонизирани минимални изисквания;

3.  Докладът по параграф 1 обхваща две календарни години и се представя на Комисията до 30 септември на календарната след последната календарна година, обхваната в доклада. "

23a.  В член 48 се добавя следният параграф 6a:

„6а. С оглед на даване на възможност за ефективното прилагане на инструмента за споделяне на загуби и/или правомощията за обезценяване или преобразуване, без да се нарушава общият принцип, посочен в член 34, параграф 1, буква ж), държавите членки гарантират, че в националното законодателство, уреждащо обичайното производство по несъстоятелност, капиталовите инструменти (инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, инструменти на допълнителния капитал от първи ред и инструменти на капитала от втори ред) са с по-нисък ранг при несъстоятелност от ранга, предвиден за останалите подчинени вземания, които не попадат в категорията капиталови инструменти.“

24.  Член 55 се заменя със следното:

Член 55 Договорно признаване на споделянето на загуби

1.  Държавите членки изискват от институциите и от дружествата по член 1, параграф 1, буква б), в) и г) да включат договорна разпоредба, съгласно която кредиторът или страната по споразумението или инструмента, пораждащи задължението, признава, че задължението може да бъде обезценено или преобразувано и се съгласява да приеме намаляване на главницата или текущата дължима сума, преобразуване или обезсилване, извършени в резултат на упражняването на тези правомощия от органа за преструктуриране, при условие че това задължение отговаря на всички изброени по-долу условия:

а)  задължението не е изключено съгласно член 44, параграф 2;

б)  задължението не представлява депозит по член 108, буква а);

в)  задължението се урежда от правото на трета държава;

г)  задължението е емитирано или поето след датата, на която държавата членка започва да прилага разпоредбите, приети за транспониране на настоящия раздел.

1a.  Параграф 1 от настоящия член не се прилага за задълженията на институции или дружества, за които изискването по член 45, параграф 1 е равно на сумата за покриване на загубите по смисъла на определението в член 45в, параграф 2, буква a), при условие че тези задължения не се отчитат за това изискване.

2.  Изискването по параграф 1 може да не се прилага, когато или:

а)  по отношение на ▌задълженията или инструментите могат да бъдат упражнени правомощията за обезценяване и преобразуване на органа за преструктуриране на държава членка в съответствие със законодателството на трета държава или обвързващо споразумение, сключено с тази трета държава; или когато

б)  от правна ▌ или друга гледна точка е невъзможно институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да включат такава договорна разпоредба за някои задължения; и

в)  подобно освобождаване от изискването, посочено в параграф 1, за тези задължения не възпрепятства възможността за преструктуриране на институциите или дружеството по член 1, параграф 1, букви б), в) и г).

Задълженията, посочени в букви б) и в), не включват ▌инструменти на допълнителния капитал от първи ред и инструменти на капитала от втори ред. Освен това те имат предимство пред задълженията, които изпълняват изискванията, посочени в член 108, параграф 2, букви а), б) и в) и, ако са дългови инструменти, трябва да бъдат обезпечени. Сумата на задълженията, подлежащи на освобождаване съгласно букви б) и в), не надвишава 15% от общите пасиви, които са с първостепенен ранг по отношение на пасивите, които отговарят на условията по член 108, параграф 2, букви а), б) и в), и изпълняват условията по параграф 1, букви а), б) и г) от настоящия член.

Задълженията, които не съдържат договорната разпоредба съгласно параграф 1 или за които в съответствие с букви б) и в) не се изисква договорната разпоредба, посочена в параграф 1, не се включват за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.

Органите за преструктуриране наблюдават степента на използването на освобождаването от договорно признаване съгласно първа алинея, букви б) и в). За тази цел органите за преструктуриране имат правото да проверяват договорите, за които институцията или дружеството са определили, че се прилагат букви б) и в) от първата алинея.

Ако органите за преструктуриране считат, че не са изпълнени условията за освобождаване съгласно първа алинея, букви б) и в), те могат да изпратят решение на съответната институция или дружество и да изискат от тях да изменят политиките си относно прилагането на освобождаването от договорно признаване на споделянето на загуби.

3.  Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране могат да изискват от институциите и дружествата по член 1, параграф 1, буква б), в) и г) да представят на органите правно становище относно правните възможности за осигуряване на изпълнението и ефективността на договорната разпоредба, посочена в параграф 1.

4.  Ако институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) не включи в договора, уреждащ съответното задължение, изискваната съгласно параграф 1 договорна разпоредба, това не възпрепятства органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по отношение на това задължение.

5.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел допълнително уточняване на списъка от задължения, към които се прилага изключването по параграф 1, и съдържанието на договорната разпоредба, изисквана съгласно посочения параграф, като отчита различните стопански модели на институциите.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10-14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

6.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, при които от правна ▌или друга гледна точка би било невъзможно дадена институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да включи договорната разпоредба по параграф 1 за някои задължения и при които неприлагането на изискването по параграф 1 не би възпрепятствало възможността за преструктуриране на институцията или субекта.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до... [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10-14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

6a.  Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 115 относно изменението на процента, посочен в параграф 2, втора алинея от настоящия член, на сумата на задълженията, подлежащи на освобождаване съгласно параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от настоящия член.“

▌

27.  В заглавията на член 59 и член 60 се добавя изразът „и приемливи задължения“.

28.  В член 59 параграф 1 се заменя със следното:

"1.  Правомощията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливи задължения могат да бъдат упражнявани:

а)  независимо от действията по преструктуриране; или

б)  в комбинация с действията по преструктуриране - когато са изпълнени условията за преструктуриране, посочени в членове 32 и 33.

Правомощието за обезценяване или преобразуване на приемливи задължения отделно от действията по преструктуриране може да се упражнява само във връзка с приемливи задължения, които отговарят на условията, посочени в член 45ж, параграф 3, буква а), с изключение на условието, свързано с остатъчния срок до падежа на задълженията.“

29.  В член 59, параграфи 2 и 3 изразът „капиталови инструменти“ се заменя с израза „капиталови инструменти и задължения, посочени в параграф 1“.

30.  В член 59, параграфи 4 и 10 изразът „капиталови инструменти“ се заменя с израза „капиталови инструменти или задължения, посочени в параграф 1“.

31.  В член 60 параграф 1 се добавя следната буква г):

„г)  главницата на посочените в член 59, параграф 1 приемливи задължения се обезценява или се преобразува в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, или и двете, до необходимата степен за постигане на посочените в член 31 цели на преструктурирането, или до равнището на съответните капиталови инструменти, в зависимост от това кое от двете е по-малко.“

32.  В член 60 параграф 2 се заменя със следното:

"2.  Когато главницата на съответния капиталов инструмент или съответното приемливо задължение се обезценява:

а)  намаляването на размера на главницата е постоянно, като се взимат предвид евентуалното обезценяване в съответствие с механизма за обезщетяване по член 46, параграф 3;

б)  по отношение на размера на обезценяването не остава никакво задължение към притежателя на съответния капиталов инструмент и задължение, посочени в член 59, параграф 1, освен вече натрупано задължение и задължение за вреди, което може да възникне в резултат на обжалване на законосъобразността на упражняването на правомощията за обезценяване;

в)  на притежателя на съответните капиталови инструменти и задължения, посочени в член 59, параграф 1, не се изплаща обезщетение, различно от предвиденото в параграф 3.“

33.  В член 60, параграф 3 изразът „съответните капиталови инструменти“ се заменя с израза „съответните капиталови инструменти и задължения, посочени в член 59, параграф 1.“

34.  В член 69, параграф 4 буква б) се заменя със следното:

„б) задължения за плащане и изпълнение, дължими на системи или оператори на системи, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО, на ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и на централни банки;“

35.  В член 70 параграф 2 се заменя със следното:

"2. Органите за преструктуриране не упражняват правомощието, посочено в параграф 1, по отношение на обезпечени интереси на системи или системни оператори, определени за целите на Директива 98/26/ЕО, ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и централни банки във връзка с активи, заложени от институцията в режим на преструктуриране или предоставени от тази институция под формата на маржин или обезпечение.“

36.  В член 71 параграф 3 се заменя със следното:

"3. Спирането по параграф 1 или 2 не се прилага по отношение на системи или системни оператори, определени за целите на Директива 98/26/ЕО, ЦК и ЦК от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012, или централни банки.“

37.  В член 88 думите „член 45“ се заменят с думите „членове 45-45и“.

38.  В член 88, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„При спазване на разпоредбите на член 89 органите за преструктуриране на ниво група създават колегии за преструктуриране, които изпълняват задачите по членове 12, 13, 16, 18, 45 - 45и, 91 и 92 и осигуряват сътрудничеството и координацията с органите за преструктуриране на трети държави, когато е целесъобразно.“

39.  Член 89 се заменя със следното:

„Член 89 Европейски колегии за преструктуриране

1.  Когато институция от трета държава или предприятие майка от трета държава има дъщерни предприятия в Съюза или предприятия майки от Съюза, установени в две или повече държави членки, или два или повече клона от Съюза, които се считат за значими клонове от две или повече държави членки, органите за преструктуриране в държавите членки, в които са установени тези субекти в Съюза или в които се намират тези значими клонове, създават една-единствена европейска колегия за преструктуриране.

2.  Европейската колегия за преструктуриране, посочена в параграф 1, изпълнява посочените в член 88 функции и задачи по отношение на субектите по параграф 1 и по отношение на клоновете, доколкото тези задачи се отнасят за тях.

Задачите на европейската колегия за преструктуриране, посочени в параграф 2, включват определянето на изискването по членове 45-45и.

При определянето на изискването по членове 45-45и членовете на европейската колегия за преструктуриране вземат предвид глобалната стратегия за преструктуриране, ако има такава, приета от органи от трети държави.

Когато в съответствие с глобалната стратегия за преструктуриране дъщерните предприятия от Съюза или предприятието майка от Съюза и неговите дъщерни институции не са субекти за преструктуриране и членовете на европейската колегия за преструктуриране са съгласни с тази стратегия, дъщерните предприятия от Съюза или предприятието майка от Съюза спазват изискването по член 45ж, параграф 1 на консолидирано равнище, като емитират инструменти, отговарящи на условията по член 45ж, параграф 3, букви а) и б), в полза на субекта за преструктуриране от трета държава.

3.  Когато само едно предприятие майка от Съюза притежава всички дъщерни предприятия от Съюза на институция от трета държава или на предприятие майка от трета държава, европейската колегия за преструктуриране се председателства от органа за преструктуриране на държавата членка, в която е установено предприятието майка от Съюза.

В случаите, в които първа алинея не се прилага, европейската колегия за преструктуриране се председателства от органа за преструктуриране на предприятието майка от Съюза или дъщерното предприятие от Съюза с най-висока обща стойност на държаните балансови активи.

4.  Държавите членки могат по взаимно съгласие на всички заинтересовани страни да не прилагат изискването за създаване на европейска колегия за преструктуриране, ако съществува друга група или колегия, която извършва същите функции и задачи, посочени в настоящия член, и спазва всички условия и процедури, установени в настоящия член и в член 90, включително уреждащите членството и участието в европейските колегии за преструктуриране. В този случай всички позовавания на европейските колегии за преструктуриране в настоящата директива се разбират като позовавания и на тези други групи или колегии.

5.  Европейската колегия за преструктуриране функционира в съответствие с член 88, като спазва параграфи 3 и 4 от настоящия член.

40.  Член 110 се изменя, както следва:

а)   в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„Без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки установяват система от административни санкции и други административни мерки, приложими при нарушение на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, или разпоредбите на Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и мерки.

б)  параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки гарантират, че когато посочените в параграф 1 задължения се прилагат за институции, финансови институции и предприятия майки от Съюза по смисъла на настоящата директива или за ЦК, клирингови членове на ЦК или предприятия майки по смисъла на Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] или в случай на нарушение, могат да бъдат налагани административни санкции - в съответствие с предвидените в националното право условия - на членовете на управителния орган по смисъла на настоящата директива или на членовете на ръководния съвет по смисъла на Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] и на други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.“

в)  в параграф 3 първото изречение се заменя със следното:

„Правомощията за налагане на административни санкции, предвидени в настоящата директива, се предоставят на органите за преструктуриране или на компетентните органи в зависимост от вида на нарушението.“ ʼ;  

41.  Член 111 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 букви а), б) и в) се заменят със следното:

не са изготвени, поддържани и актуализирани плановете за възстановяване и плановете за възстановяване на групата в нарушение на член 5 или 7 от настоящата директива или на член 9 от Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК];

б) компетентният орган не е уведомен за намерението да се предостави вътрешногрупова финансова подкрепа в нарушение на член 25 от настоящата директива;

в) не е предоставена цялата информация, необходима за разработването на плановете за преструктуриране, в нарушение на член 11 от настоящата директива или на член 14 от Регламента [относно възстановяването и оздравяването на ЦК];

вa)  предлага се, съобщава се или се представя, че за задължение, различно от изброените в член 44, параграф 2, букви а) – ж), не може да се прилагат правомощия за обезценяване или преобразуване, като по този начин се нарушава параграф 2а от посочения член;

г) управителният орган на институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или на ръководния съвет на ЦК по смисъла на Регламента [относно възстановяването и оздравяването на ЦК] не е уведомил компетентния орган, когато институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или ЦК са изпаднали в несъстоятелност или има вероятност от това, в нарушение на член 81 от настоящата директива или на член 68, параграф 1 от Регламента [относно възстановяването и оздравяването на ЦК].“

б)  параграф 2 се изменя, както следва:

i) буква а) се заменя със следното:

публично изявление, в което се посочва отговорното физическо лице, институция, финансова институция, предприятие майка от Съюза, ЦК или друго юридическо лице, както и естеството на нарушението;“

ii) буква в) се заменя със следното:

„в) временна забрана за член на ръководния орган или висшето ръководство на институцията или дружеството по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или за ръководния съвет на ЦК или за всяко физическо лице, за което се счита, че носи отговорност, да заема длъжности в институции или дружества по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или в ЦК; ʼ

42.  Член 112 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране и компетентните органи оповестяват на официалната си интернет страница най-малко административните санкции, които са наложили за нарушение на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, или разпоредбите, установени в Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], когато тези санкции не са обжалвани или правото на обжалване е погасено.“;

б)   в параграф 2 буква в) се заменя със следното:

когато публикуването би причинило, доколкото това може да бъде установено, непропорционални вреди на институциите или дружествата по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива или на ЦК, или на засегнатите физически лица.“;

в)  параграф 4 се изменя, както следва:

i) първото изречение се заменя със следното:

„До 3 юли 2016 г. ЕБО представя на Комисията доклад относно публикуването от държавите членки на информация за санкциите при неспазване на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, без да се посочват лични или други идентификационни данни съгласно предвиденото в параграф 2, и по-специално относно евентуални съществени различия между държавите членки в това отношение.“;

ii) добавя се следната алинея:

„В срок до [...] ЕОЦКП представя на Комисията подобен доклад относно публикуването на информация за санкциите при неспазване на разпоредбите, определени в Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]“;

43.  Член 113 се заменя със следното:

„Член 113 Поддържане на централни бази данни от ЕБО и ЕОЦКП

1.  При спазване на изискванията за професионална тайна, посочени в член 84, органите за преструктуриране и компетентните органи уведомяват ЕБО за всички административни санкции, които са наложили съгласно член 111 за неспазване на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, и за евентуални обжалвания, етапа на който се намират, и резултатите от тях.

При спазване на изискванията за професионална тайна, посочени в член 71 от Регламента [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], органите за преструктуриране и компетентните органи уведомяват ЕОЦКП за административните санкции, които са наложили за неспазване на настоящия регламент.

2.  ЕБО и ЕОЦКП поддържат централни бази данни за докладваните санкции единствено с цел обмен на информация между органите за преструктуриране, до която имат достъп само органите за преструктуриране и която се актуализира въз основа на подадената информация от органите за преструктуриране.

3.  ЕБО и ЕОЦКП поддържат централни бази данни за докладваните санкции единствено с цел обмен на информация между компетентните органи, до която имат достъп само компетентните органи и която се актуализира въз основа на подадената информация от компетентните органи.

4.  ЕБО и ЕОЦКП поддържат интернет страници с връзки към публикуваната информация за санкции от всеки орган за преструктуриране и от всеки компетентен орган съгласно член 112 и посочват срока, за който всяка държава членка публикува информация за санкциите.“

Член 2

Изменение на Директива 98/26/ЕО

Член 1 се изменя, както следва:

а)  вмъква се следната буква:

„аа) всяка система на трета държава, както е определена в член 2, буква ма), която се урежда от правото на държава, която не е държава членка;“

б) буква б) се заменя със следното:

„б) всеки участник в такива системи;“

В член 2 буква в) се заменя със следното:

„основен контрагент“ означава централен контрагент (ЦК) съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012;“.

в член 2 буква е) се заменя със следното:

е) „участник“ означава институция, основен (централен) контрагент, посредник в сетълмент, клирингова къща, системен оператор или клирингов член на ЦК, лицензиран в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 648/2012;“.

В член 2 се добавя следната буква:

„ма) „система на трета държава“ означава система, установена в държава, която не е държава членка и която изпълнява условията, посочени в член 10, параграф 2а.“

В член 10 се добавя следният параграф 2a:

„Система на трета държава и операторът на съответната система са включени в приложното поле на настоящата директива съгласно параграф 1, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)  седалището на най-малко един действителен или потенциален пряк участник в системата на третата държава е в Съюза;

б)    в случай на система на трета държава за клиринг и сетълмент на финансови инструменти ЕОЦКП е удовлетворена по отношение на адекватността на правилата, които се прилагат за тази система на трета държава;

в)   в случай на система на трета държава за обработка на плащания – установени са договорености за съвместен надзор между съответната емитираща централна банка от Съюза за всяка преработена в тази система валута и компетентните органи, които упражняват надзор върху тази система в съответната трета държава.

Емитиращата централна банка уведомява ЕОЦКП за договореностите за надзор, посочени в настоящата буква.

ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списък на системите на трети държави, включени в обхвата на настоящата директива.“

Член 3

Изменения на Директива 2002/47/ЕО

Директива 2002/47/ЕО се изменя, както следва:

В член 1 параграф 6 се заменя със следното:

‘6. Членове 4- 7 не се прилагат за ограничения при изпълнението на споразуменията за финансово обезпечение или за ограничения на действието на споразумение за финансово обезпечение с предоставяне на залог, разпоредби за приключващо нетиране или за прихващане, наложени съгласно дял IV, глава V или VI от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или дял V, глава IV от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], или за подобно ограничение, наложено съгласно сходни правомощия по правото на държава членка за улесняване на организираното преструктуриране на всеки субект, посочен в параграф 2, буква в), подточка iv), за което се прилагат защитни механизми, които са най-малко равностойни на посочените в дял IV, глава VII от Директива 2014/59/ЕС и в дял V, глава V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 9а се заменя със следното:

„Член 9а

Директива 2008/48/ЕО, Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК]

Настоящата директива се прилага без да се засягат Директива 2008/48/ЕО, Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 4

Изменение на Директива 2004/25/ЕО

В член 4 параграф 5 се заменя със следното:

"5.  Държавите членки гарантират, че член 5, параграф 1 от настоящата директива не се прилага при използване на инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 5

Изменение на Директива 2005/56/ЕО

В член 3 параграф 4 се заменя със следното:

"4.  Държавите членки гарантират, че настоящата директива не се прилага по отношение на дружество или дружества, за които се прилагат инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 6

Изменения на Директива 2007/36/ЕО

Директива 2007/36/ЕС се изменя, както следва:

а)  В член 1 параграф 4 се заменя със следното:

"4.  Държавите членки гарантират, че настоящата директива не се прилага при използване на инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].

б)  В член 5 параграф 5 се заменя със следното:

‘5. Държавите членки гарантират, че за целите на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК] общото събрание може да вземе решение с мнозинство от две трети от действително подадените гласове за свикване на общо събрание или за изменения в устава, които да въвеждат изискване за свикване на общо събрание за вземане на решение за увеличаване на капитала с по-кратко предизвестие от предвиденото по параграф 1 от настоящия член, при условие че това събрание не се провежда в рамките на десет календарни дни от поканата за свикване и че са изпълнени условията по член 27 или 29 от Директива 2014/59/ЕС или по член 19 от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК], както и че увеличението на капитала е необходимо за предотвратяване на настъпването на условията, налагащи преструктуриране, посочени в членове 32 и 33 от Директива 2014/59/ЕС или в член 22 от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 7

Изменение на Директива 2011/35/ЕС

В член 1 параграф 4 се заменя със следното:

"4.  Държавите членки гарантират, че настоящата директива не се прилага по отношение на дружество или дружества, за които се прилагат инструменти, правомощия и механизми за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 8

Изменение на Директива 2012/30/ЕС

В член 45 параграф 4 се заменя със следното:

"4.  Държавите членки гарантират, че член 10, член 19, параграф 1, член 29, параграфи 1 - 3, член 31, параграф 2, първа алинея, членове 33 - 36 и членове 40 - 42 от настоящата директива не се прилагат при използването на инструментите, правомощията и механизмите за преструктуриране, предвидени в дял IV от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета или в дял V от Регламент (ЕС) [относно възстановяването и преструктурирането на ЦК].“

Член 9Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от [дата - 12 месеца от датата на влизане в сила] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директивата. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Държавите членки прилагат тези разпоредби от [дата - 6 месеца след датата на транспониране].

2.  Когато държавите членки приемат посочените в параграф 1 разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.  Държавите членки съобщават на Комисията и на ЕБО текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграф 1, параграфи 40 - 43 и членове 2 - 8 влизат в сила на [датата на влизане в сила Регламента за възстановяване и преструктуриране на ЦК].

Член 11Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент  За Съвета

Председател  Председател

(1) * Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌. (2)   OВ C , , стр. . (3)   OВ C , , стр. . (4)   Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Към завършването на банковия съюз“, 24.11.2015 г., COM(2015) 587 final (5)   Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190). (6)   Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1. (7)   Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010, ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1. (8)   Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО,ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338. (9)   Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12). (10)   Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45). (11)   Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции, ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1. (12)   Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции, ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1. (13)   Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни(ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 74). (14)   Директива 2011/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно сливанията на акционерни дружества (ОВ L 110, 29.4.2011 г., стр. 1). (15)   Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1). (16)   Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12). (17)   Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17). (18) *  моля, Службата за публикации да въведе дата: 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“