Доклад - A8-0266/2018Доклад
A8-0266/2018
Европейски парламент

ДОКЛАД относно насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС

18.7.2018 - (2018/2054(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Кшищоф Хетман

Процедура : 2018/2054(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0266/2018
Внесени текстове :
A8-0266/2018
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС

(2018/2054(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 162, 174 – 178 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета[1],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“[2],

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)[3],

–  като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване[4],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 септември 2017 г., придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (SWD(2017)0307),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС[5],

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия[6],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: постигане на равновесие между финансовите инструменти и безвъзмездните средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС[9],

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР[10],

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г. относно „Липсващи транспортни връзки в граничните региони“[11],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3)[12],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество – най-добри практики и новаторски мерки[13],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие[14],

–  като взе предвид заключенията и препоръките на експертната група на високо равнище за опростяване за бенефициентите на ЕСИ фондовете,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по култура и образование (A8-0266/2018),

A.  като има предвид, че ЕС и неговите непосредствени съседи в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) имат 40 вътрешни сухоземни граници и вътрешни гранични региони на ЕС и че тези региони съставляват 40% от територията на Съюза, представляват близо 30% от населението на ЕС и произвеждат почти една трета от БВП на ЕС;

Б.  като има предвид, че граничните региони, особено тези с по-ниска гъстота на населението, обикновено са изправени пред по-лоши условия за социално и икономическо развитие и като цяло постигат по-слаби икономически показатели от другите региони в държавите членки и че техният пълен икономически потенциал е неизползван;

В.  като има предвид, че препятствия от физическо и/или географско естество също допринасят за ограничаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване между граничните региони на ЕС и извън ЕС, особено в планинските райони;

Г.  като има предвид, че въпреки положените вече усилия, пречките – състоящи се основно от административни, езикови и законови препятствия – продължават да съществуват и да възпрепятстват растежа, икономическото и социалното развитие и сближаването между граничните региони и вътре в тях;

Д.  като има предвид, че според преценката на Комисията от 2017 г. отстраняването на само на 20% от съществуващите пречки в граничните региони би увеличило техния БВП с 2%, или с около 91 милиарда евро, което би означавало приблизително един милион нови работни места; като има предвид, че териториалното сътрудничество, включително трансграничното сътрудничество, по всеобщо признание носи истинска и видима добавена стойност, по-специално за гражданите на ЕС, живеещи по вътрешните граници;

Е.  като има предвид, че общият брой на трансграничните работници и студенти, работещи в друга държава от ЕС, е приблизително 2 милиона, от които работниците са 1,3 милиона, представляващи 0,6% от всички наети лица в ЕС-28;

Ж.  като има предвид, че в настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) 95% от средствата за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) отиват за основните коридори на TEN-T, докато малките проекти за всеобхватна мрежа и дейностите по свързването с TEN-T, въпреки че са от основно значение за разрешаването на конкретни проблеми и за развитието на трансграничните отношения и икономики, често не отговарят на изискванията за съфинансиране или за финансиране на национално равнище;

З.  като има предвид, че Комисията възнамерява да представи своята позиция и по отношение на вътрешните морски гранични региони;

И.  като има предвид, че многобройните предизвикателства, пред които са изправени регионите по външните граници на ЕС, в това число най-отдалечените региони, селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и регионите в Съюза, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия по смисъла на член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), поради своята отдалеченост, островен характер или други сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, също заслужават вниманието и заемането на позиция от Комисията;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“, което като резултат от две години на научни изследвания и диалог, предоставя ценен поглед върху предизвикателствата и пречките, с които се сблъскват вътрешните гранични региони в ЕС; подчертава в този контекст значението на използването и разпространението на добри практики и успешни примери, както в настоящото съобщение на Комисията, и настоятелно призовава то да бъде последвано от подобен анализ по отношение на външните гранични региони на ЕС;

Справяне с трайните пречки

2.  изтъква, че достъпът до обществени услуги, в съответствие с тяхното развитие, е от съществено значение за 150-милионното население на вътрешните трансгранични райони, но често бива възпрепятстван от множество правни и административни, включително езикови, пречки; поради това призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално усилията си и да засилят сътрудничеството, за да премахнат тези пречки, и да насърчават и утвърждават използването на електронно управление, особено по отношение на здравните услуги, транспорта, строителството на жизненоважна физическа инфраструктура, образованието, културата, спорта, комуникациите, мобилността на работната сила, околната среда, както и регулирането, трансграничната търговия и развитието на стопанската дейност;

3.  подчертава, че проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени граничните региони, до известна степен са общи, но също така се различават в отделните региони или между държавите членки и зависят от конкретните правни, административни, икономически и географски особености на даден регион, което прави необходимо възприемането на индивидуален подход за всеки един от тези региони; признава като цяло общия потенциал за развитие на трансграничните региони; насърчава специално разработените, интегрирани и ориентирани към местните условия подходи, като този на воденото от общностите местно развитие (ВОМР);

4.  подчертава, че различията в правните и институционалните рамки на държавите членки могат да доведат до правна несигурност в граничните региони, което води до увеличаване на необходимото време и разходите за реализацията на проектите и представлява допълнителна пречка за гражданите, институциите и предприятията в граничните региони, като често възпрепятства добрите инициативи; поради това подчертава, че е желателно да има по-добро взаимно допълване, по-добра координация и комуникация, оперативна съвместимост и готовност за преодоляване на пречките между държавите членки или поне на равнището на граничните региони;

5.  признава специалното положение на трансграничните работници, които са най-сериозно засегнати от предизвикателства в граничните региони, особено във връзка с признаването на дипломи и други квалификации, придобити след преквалификация, здравните грижи, транспорта и достъпа до информация за свободни работни места, системите за социална сигурност и системите за данъчно облагане; в този контекст призовава държавите членки да положат повече усилия за преодоляване на тези пречки и да предоставят повече правомощия, средства и достатъчно гъвкавост на регионалните и местните органи в граничните региони с цел по-добро координиране на съседни национални правни и административни системи, за да се подобри качеството на живот на трансграничните работници; в този контекст подчертава значението на разпространението и използването на най-добрите практики в целия ЕС; подчертава, че тези проблеми са още по-сложни за трансграничните работници във и от държави извън ЕС;

6.  посочва предизвикателствата, свързани с осъществяваната в граничните региони стопанска дейност, особено във връзка с приемането и прилагането на трудово и търговско право, данъчното облагане, обществените поръчки или системите за социална сигурност; призовава държавите членки и регионите да приведат в по-добро съответствие или да хармонизират съответните законови разпоредби с предизвикателствата, свързани с трансграничните райони, да поощряват взаимното допълване и да постигнат сближаване на регулаторните рамки, за да се даде възможност за повече правна съгласуваност и гъвкавост при прилагането на националното законодателство, както и да подобрят разпространението на информация по трансгранични въпроси, например чрез създаването на пунктове за „обслужване на едно гише“, за да могат работниците и дружествата да изпълняват своите задължения и да упражняват правата си в пълна степен съгласно изискванията на законодателната система на държавата членка, в която предоставят услугите си; призовава за по-добро използване на съществуващите решения и за гарантиране на финансирането на съществуващите структури за сътрудничество;

7.  изразява разочарованието си поради факта, че в съобщението на Комисията не е включена конкретна оценка на малките и средните предприятия (МСП), включително на допълнителната подкрепа, която може да им бъде предоставена; счита, че МСП са изправени пред специфични предизвикателства, когато става въпрос за трансгранично взаимодействие, което включва, но не се ограничава до предизвикателствата, свързани с езика, административния капацитет, културните разлики и законодателните различия; подчертава, че справянето с това предизвикателство е особено важно, тъй като МСП осигуряват заетост на 67% от работниците в нефинансовите стопански сектори на ЕС и създават 57% от добавената стойност[15];

8.  посочва, че в трансграничните региони, особено в тези с по-ниска гъстота на населението, транспортът, по-специално с оглед на трансграничните обществени транспортни услуги, продължава да е недостатъчно развит и координиран, отчасти поради липсващи или неизползвани връзки, което възпрепятства трансграничната мобилност и перспективите за икономическо развитие; подчертава освен това, че трансграничната транспортна инфраструктура е особено неблагоприятно засегната и от сложните регулаторни и административни разпоредби; подчертава съществуващия потенциал за развитието на устойчив транспорт, преди всичко въз основа на обществения транспорт, и в това отношение очаква предстоящото проучване на Комисията относно липсващите железопътни връзки по вътрешните граници на ЕС; подчертава, че всички подобни проучвания или бъдещи препоръки следва да се основават, наред с другото, на информацията и опита на местните, регионалните и националните органи и да отчитат всички предложения за трансгранично сътрудничество, а когато такова вече е налице – за по-добри трансгранични връзки, и призовава трансграничните регионални органи да предложат начини за осигуряване на липсващите връзки в транспортните мрежи; припомня, че някои съществуващи железопътни инфраструктури вече не се използват поради липса на подкрепа; подчертава ползите, които по-нататъшното развитие на водните пътища може да създаде за местните и регионалните икономики; призовава да се определи ос в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) с подходящ бюджет за осигуряване на липсващите връзки в устойчивата транспортна инфраструктура в граничните региони; подчертава необходимостта от намиране на решение за транспортните участъци с недостатъчна пропускателна способност, които възпрепятстват икономически дейности, като транспорта, туризма и пътуванията на гражданите;

9.  отбелязва, че привлекателността на трансграничните райони за живот и инвестиции зависи до голяма степен от качеството на живот, от наличността на обществени и търговски услуги за гражданите и предприятията и от качеството на транспорта – условия, които могат да бъдат постигнати и поддържани само чрез тясно сътрудничество между националните, регионалните и местните органи и предприятията от двете страни на границата;

10.  изразява съжаление поради факта, че различните и сложни процедури за предварително одобрение за здравни услуги и използваните методи на плащане и възстановяване на суми, административната тежест за пациентите при трансгранични консултации със специалисти, несъвместимостта при използването на технологиите и обмена на данни на пациентите, както и липсата на уеднаквена достъпна информация не само ограничават достъпността от двете страни на границата и поради това спъват пълноценното използване на здравните заведения, но и възпрепятстват службите за спешна помощ и спасителните служби при извършването на техните трансгранични интервенции.

11.  подчертава ролята, която граничните региони на ЕС могат да играят по отношение на околната среда и нейното опазване, тъй като замърсяването на околната среда и природните бедствия често са трансгранични проблеми; в този контекст подкрепя трансграничните проекти за опазване на околната среда за регионите по външните граници на ЕС, тъй като тези региони често са изправени пред екологични предизвикателства, причинени от различните екологични стандарти и правна уредба в съседните на ЕС държави; призовава също така за по-добро сътрудничество и координация при управлението на вътрешните води с цел предотвратяване на природни бедствия, например наводнения;

12.  призовава Комисията да се справи бързо с проблемите, произтичащи от наличието на физически и географски препятствия между граничните региони;

Засилване на сътрудничеството и доверието

13.  счита, че взаимното доверие, политическата воля и гъвкавият подход между заинтересовани страни на различни равнища – от местно до национално равнище, в това число гражданското общество – са жизненоважни за преодоляване на горепосочените трайни пречки; счита, че ползата от политиката на сближаване за граничните региони се основава на целта за насърчаване на заетостта и растежа и че това действие трябва да бъде инициирано на равнището на Съюза, на равнището на държавите членки, на регионално и местно равнище; призовава следователно за по-добра координация и диалог, за по-ефективен обмен на информация и за по-нататъшен обмен на най-добри практики между органите, по-специално на местно и регионално равнище; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят това сътрудничество и да предоставят финансиране на структурите за сътрудничество, за да се гарантира подходяща функционална и финансова автономия на съответните местни и регионални органи;

14.  подчертава значението на образованието и културата, и по-специално възможностите за ускоряване на усилията за насърчаване на многоезичието и междукултурния диалог в граничните региони; подчертава потенциала на училищата и местните медии в тези усилия и насърчава държавите членки, регионите и общините по вътрешните граници да въведат преподаване на езиците на съседните държави в своите учебни програми за предучилищно образование; подчертава освен това значението на насърчаването на многоезичен подход на всички административни равнища;

15.  настоятелно призовава държавите членки да улесняват и насърчават взаимното признаване и по-доброто разбиране на удостоверенията, дипломите, професионалното обучение и професионалните квалификации между съседни региони; насърчава поради това включването на специфични умения в учебната програма с цел повишаване на възможностите за трансгранична заетост, включително валидирането и признаването на умения;

16.  насърчава различните мерки, насочени към борбата с всички форми на дискриминация в граничните региони и към премахването на препятствията пред уязвимите лица при намирането на работа и интегрирането им в обществото; подкрепя в това отношение насърчаването и развитието на социални предприятия в граничните региони като източник на създаване на работни места, по-специално за уязвимите групи от хора, като младите безработни хора и хората с увреждания;

17.  приветства Плана за действие за електронно управление за периода 2016 – 2020 г.[16] като средство за постигане на ефективна и приобщаваща публична администрация, и признава особената стойност на този план за мерките за опростяване в граничните региони; отбелязва, че е необходима оперативна съвместимост на съществуващите системи за електронно управление на национално, регионално и местно административно равнище; изразява загриженост обаче относно неравномерното прилагане на плана в някои държави членки; изразява също така загриженост във връзка с често недостатъчната оперативна съвместимост на електронните системи на органите и ниското равнище на наличните онлайн услуги за чуждестранни предприемачи за започване на предприемаческа дейност в друга държава; призовава следователно държавите членки да предприемат мерки за улесняване на достъпа, включително с езикови инструменти, до своите цифрови услуги за потенциалните потребители от съседните райони, призовава органите в трансграничните региони да създадат електронни портали за развитието на трансгранични бизнес инициативи. настоятелно призовава държавите членки и регионалните и местните органи да увеличат усилията си във връзка с проектите за електронно управление, които ще окажат положително въздействие върху живота и работата на гражданите от граничните региони;

18.  отбелязва, че някои региони по вътрешните и външните граници са изправени пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, които често надхвърлят капацитета на граничните региони, и насърчава подходящата употреба на програмите по линия на Interreg, както и обмена на добри практики между местните и регионалните органи в граничните региони, в рамките на интеграцията на бежанци, ползващи се с международна закрила; подчертава необходимостта от подкрепа и координация на европейско равнище, както и необходимостта от това националните правителства да оказват подкрепа на местните и регионалните органи при справянето с тези предизвикателства;

19.  настоятелно призовава Комисията да представи своите възгледи относно справянето с предизвикателствата, пред които са изправени регионите по вътрешните морски граници, както и регионите по външните граници; призовава за допълнителна подкрепа за трансграничните проекти между регионите по външните граници на ЕС и граничните региони на съседните държави, по-специално с регионите на трети държави, участващи в процеса на европейска интеграция; отново припомня в този контекст, че характеристиките на всички гранични региони и предизвикателствата, пред които те са изправени, са до известна степен сходни, като същевременно изискват диференциран подход; подчертава необходимостта да се обърне специално внимание и да се окаже подходяща подкрепа на най-отдалечените региони по външните граници на ЕС;

20.  подчертава, че бъдещата политика на сближаване следва да обръща необходимото внимание и да предоставя подкрепа на регионите на ЕС, които са засегнати в най-голяма степен на последиците от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, по-специално на тези, които в резултат на това ще станат региони по външните граници (морски или сухоземни) на ЕС;

21.  призовава държавите членки да подобрят взаимното допълване на здравните услуги в граничните региони и да гарантират истинско сътрудничество в областта на предоставянето на спешна помощ, като например при интервенциите на здравните служби, полицията и пожарната, за да се гарантират зачитането на правата на пациентите, както е предвидено в Директивата за трансграничното здравно обслужване, и за да се повиши достъпността и качеството на услугите; призовава държавите членки, регионите и общините да сключват двустранни или многостранни рамкови споразумения относно сътрудничеството в областта на трансграничното здравно обслужване и, в този контекст, обръща внимание на така наречените ZOAST зони (Zones Organisées d'Accès auRR\1159519NYBG.docx Soins Transfrontaliers – организирани трансгранични зони на здравно обслужване), в които жителите на гранични територии могат да получават здравно обслужване от двете страни на границата в определените здравни заведения без каквито и да било административни или финансови пречки и които са се превърнали в образец за сътрудничество в областта на трансграничното здравно обслужване в Европа;

22.  призовава Комисията да проучи възможностите за засилване на сътрудничеството и преодоляване на пречките пред регионалното развитие на външните граници със съседните региони, по-специално с регионите на държавите, които се подготвят за присъединяване към ЕС;

23.  подчертава значението на малките и трансграничните проекти за сближаването на хората и по този начин за разкриването на нов потенциал за местно развитие;

24.  подчертава колко е важно да се извличат поуки и да се прилагат успешните резултати на някои гранични региони;

25.  подчертава значението на спорта като инструмент за улесняване на интеграцията на общностите, живеещи в граничните региони, и призовава държавите членки и Комисията да разпределят подходящи икономически ресурси за програмите за териториално сътрудничество с цел финансиране на местната спортна инфраструктура;

Използване на инструменти на ЕС за по-добра съгласуваност

26.  подчертава изключително важната и положителна роля на програмите за европейско териториално сътрудничество (ЕТС), и по-специално на програмите за трансгранично сътрудничество, за развитието и сближаването на граничните региони, включително морските региони и регионите по външните граници; приветства запазването на ЕТС в предложението на Комисията за МФР за 2021 – 2027 г. като важна цел, и отредената му по-открояваща се роля в рамките на политиката на сближаване след 2020 г., призовава за значително увеличаване на бюджета, по-специално за трансграничния компонент; подчертава осезаемата европейска добавена стойност на ЕТС и призовава Съвета да приеме предложените за тази цел бюджетни кредити; подчертава в същото време необходимостта от опростяване на програмите, гарантиране на по-добра съгласуваност на ЕТС с общите цели на ЕС и по-голяма гъвкавост на програмите с цел по-ефективно справяне с местните и регионалните предизвикателства от страна на бенефициентите и привличане на повече инвестиции в устойчиви инфраструктурни проекти чрез програми за трансгранично сътрудничество; призовава органите в трансграничните региони да използват по-активно подкрепата, предоставяна по линия на тези програми;

27.  призовава Комисията редовно да представи годишен доклад на Европейския парламент със списък на пречките в областта на трансграничното сътрудничество, които са били отстранени; насърчава Комисията да засили използването на съществуващите новаторски инструменти, които допринасят за извършваната модернизация и задълбочаването на трансграничното сътрудничество, като например граничното координационно звено, засилената мрежа SOLVIT, както и Единния цифров портал, чиято цел е организиране на представянето на експертен опит и консултиране по трансграничните регионални аспекти, и да продължи да разработва нови такива; призовава Комисията и държавите членки да направят публичните администрации цифрови по подразбиране, доколкото това е възможно, за да се гарантират изцяло цифровизирани обществени услуги за гражданите и предприятията в граничните региони;

28.  подчертава значението на това Комисията да събира информация за трансграничното взаимодействие за по-добър и по-информиран процес на вземане на решения в сътрудничество с държавите членки, регионите и общините и да подпомага и финансира пилотни проекти, програми, проучвания, анализи и териториални изследвания;

29.  призовава за по-добро използване на потенциала на макрорегионалните стратегии на ЕС за справяне с предизвикателствата, свързани с граничните региони;

30.  счита, че политиката на сближаване следва да бъде насочена в по-голяма степен към инвестиции в хората, тъй като икономиките на граничните региони могат да бъдат стимулирани чрез ефективна комбинация от инвестиции в иновации, човешки капитал, добро управление и институционален капацитет;

31.  изразява съжаление, че потенциалът на европейската група за териториално сътрудничество не се използва напълно, което би могло да се дължи както на резерви от страна на регионалните и местните органи и страха им от прехвърляне на компетенции, така и на продължаващата липса на осведоменост относно техните съответни компетенции; призовава за бързо установяване и преодоляване на евентуални други причини за това положение; призовава Комисията да предложи мерки за преодоляване на пречките пред ефективното прилагане на този инструмент; припомня, че основната роля на Комисията по отношение на програмите за ЕТС следва да бъде да улеснява сътрудничеството между държавите членки;

32.  настоятелно призовава да се разгледа опитът на многобройните еврорегиони, които съществуват и осъществяват дейност в регионите по вътрешните и външните граници на ЕС, с цел насърчаване на възможностите за икономическо и социално развитие и повишаване на качеството на живот на гражданите, живеещи в граничните региони; призовава за оценка на работата на еврорегионите в областта на регионалното сътрудничество и тяхната връзка с инициативите и работата на граничните региони на ЕС с цел координиране и оптимизиране на резултатите от тяхната работа в тази област;

33.  подчертава, че оценката на териториалното въздействие допринася за по-добро разбиране на териториалното въздействие на политиките; призовава Комисията да разгледа възможността засилване на ролята на оценката на териториалното въздействие при предлагането на законодателни инициативи на ЕС;

34.  изразява твърдото си убеждение, че европейска трансгранична конвенция (ЕТК), която би предоставила възможност – в случай на ограничена от териториално гледна точка трансгранична инфраструктура или услуга (например болница или трамвайна линия) – за прилагане на националната нормативна рамка и/или стандартите на само една от две или няколко засегнати държави, което допълнително би намалило трансграничните пречки; приветства в този контекст неотдавна публикуваното предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (COM(2018)0373);

35.  очаква предстоящото предложение за регламент на Комисията относно инструмент за управление на трансграничното сътрудничество, за да оцени неговата полезност за въпросните региони;

°

°  °

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на националните и регионалните парламенти на държавите членки, на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.

  • [1]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
  • [2]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
  • [3]  OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19.
  • [4]  ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.
  • [5]  Приети текстове, P8_TA(2018)0067.
  • [6]  Приети текстове, P8_TA(2018)0105.
  • [7]  Приети текстове, P8_TA(2017)0254.
  • [8]  Приети текстове, P8_TA(2017)0245.
  • [9]  Приети текстове, P8_TA(2017)0222.
  • [10]  Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
  • [11]  ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 19.
  • [12]  Приети текстове, P8_TA(2016)0320.
  • [13]  Приети текстове, P8_TA(2016)0321.
  • [14]  Приети текстове, P8_TA(2016)0211.
  • [15]  Годишен доклад относно европейските МСП за 2016/2017 г., стр. 6.
  • [16]  Съобщение на Европейска комисия от 19 април 2016 г., озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016 – 2020 г. – Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“, (COM(2016)0179).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Регионите по вътрешните граници на Европейския съюз представляват около 40% от неговата територия и в тях живеят 150 милиона европейци. Те също така генерират една четвърт от БВП на Европа. Въпреки тези факти, граничните региони са изправени пред постоянни пречки, които възпрепятстват растежа и развитието им, като в резултат на това те имат по-лоши икономически показатели, от регионите, разположени по-навътре в рамките на държавите членки.

С цел да се намери обяснение за тази ситуация, както и за да се предложат решения, Европейската комисия направи „Трансграничен преглед“ за периода 2015 – 2017 г., който включваше проучване на правните и административните пречки, широкообхватни публични консултации онлайн и поредица от семинари със заинтересованите страни. Този преглед е в основата на съобщението, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“, което посочва десетте най-често срещани пречки за развитието на граничните региони и предлага решения за преодоляване на тези проблеми.

Докладчикът приветства представения от Комисията документ като ценен и задълбочен анализ на съществуващите пречки и оценява предложените решения. Той твърдо вярва, че най-мощният инструмент за преодоляване на пречките пред развитието на граничните региони е взаимното доверие и политическата воля на всички отговорни органи. Следователно местните и регионалните органи следва да получат повече доверие от страна на Комисията и националните правителства. Тяхното ефикасно сътрудничество в граничните региони изисква по-голяма гъвкавост и осъществяването на специални договорености, тъй като правните системи на съответните държави членки често не са взаимно допълващи се. Това важи дори по отношение на правото на ЕС, тъй като транспонирането на директивите може да се различава в различните държави членки. Поради това той счита, че оценката на териториалното въздействие следва да стане задължителна за всички нови законодателни актове на ЕС.

Докладчикът подчертава, че наболели въпроси, като например достъпът до обществени услуги, правната несигурност за трансграничните работници и служители или недостатъчната транспортна мрежа изискват по-целенасочени и засилени мерки, предприети предимно на равнище държави членки, но също и на равнището на ЕС. Работниците трябва да получат признаване на своите квалификации и да бъдат добре осведомени за социалноосигурителното си покритие. Пречките за трансграничните предприятия също трябва да се премахнат, тъй като понастоящем разходите на предприятията, действащи през границите, са приблизително 60% повече от тези на предприятията, които развиват дейност само в рамките на страната. Сътрудничеството между вътрешните гранични региони и тяхното развитие и сближаване би могло допълнително да се увеличи чрез опростяване на административните процедури, с които гражданите и предприятията от граничните региони се сблъскват в ежедневието си. Поради това е от съществено значение да се увеличат усилията за по-нататъшно опростяване.

Докладчикът оценява високо положителното въздействие на програмите за европейско териториално сътрудничество за премахването на пречките по границите, въпреки това обаче той счита, че все още е налице значително място за подобрения. Поради това той подкрепя категорично запазването на целта ЕТС и увеличаването на неговия бюджет през следващия програмен период. В същото време той изтъква, че финансирането и инвестициите са важни, но не са достатъчни за подобряване на положението, и поради това отбелязва, че инструменти като Европейската група за териториално сътрудничество следва да бъдат засилени. Освен това следва да бъдат разгледани възможностите за разработване на нови инструменти като например нов инструмент за управление на трансграничното сътрудничество.

Докладчикът приветства създаването на гранично координационно звено в рамките на Комисията, което ще предлага съвети на националните и регионалните органи за преодоляване на правните и административните пречки през границите. Той подчертава важната роля на Комисията за намаляване на трансграничните пречки чрез предлагането на законодателство или на механизми за финансиране или чрез оказването на подкрепа на държавите членки за установяването на по-добри договорености и задълбочаването на сътрудничеството за преодоляване на препятствията в граничните региони.

Докладчикът отбелязва, че съобщението на Комисията се отнася единствено до регионите по вътрешните граници на ЕС. Докладчикът подкрепя логиката на Комисията да се съсредоточи само върху тези региони, тъй като те са изправени пред общи предизвикателства. При все това, той счита, че е от жизненоважно значение да бъде изготвен подобен преглед за регионите по външните граници и регионите с морски граници, с цел изготвяне на ефикасни решения на предизвикателствата и пречките, пред които са изправени тези региони.

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (25.6.2018)

на вниманието на комисията по регионално развитие

Стимулиране на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС
(2018/2054(INI))

Докладчик по становище: Теодорос Загоракис

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава предизвикателствата, пред които са изправени граничните региони, и подчертава, че социално-икономическите различия, включително културните и езиковите такива, между различните гранични региони могат да затруднят интеграцията, да ограничат взаимодействието и да намалят възможностите за хората и предприятията от двете страни на границата;

2.  подчертава, че ЕС е допринесъл положително за развитието на граничните региони и че бъдещите програми за финансиране следва да продължат по най-ефективен и ефикасен начин да се насочват към области с особено голяма европейска добавена стойност и да гарантират, че решаването на трудностите на тези региони е в центъра на програмите за трансгранично сътрудничество;

3.  посочва, че политиката на сближаване следва да продължава да оказва подкрепа на уязвимите и маргинализирани лица, като обръща внимание на нарастващите неравенства и изграждането на солидарност чрез инвестиции в образование, обучение и култура, като се обръща особено внимание на програмите за трансгранично сътрудничество, насочени към съществуващи културни, териториални и административни пречки и бъдещи предизвикателства в тези региони;

4.  подчертава, че границите на ЕС се състоят както от сухоземни, така и от морски граници, които трябва да бъдат взети предвид; ето защо насърчава Комисията да разгледа предизвикателствата, пред които са изправени морските гранични региони, за да се даде възможност за цялостен анализ на пречките, с които се сблъскват всички гранични региони, както и възможното сътрудничество и растеж на всички тези региони;

5.  подчертава значението на програмите за трансгранично сътрудничество, включително макрорегионалните и междурегионалните програми, във финансирането на образователни, културни, творчески, спортни, артистични и други дейности, чиято европейска добавена стойност сближава гражданите, създава трансгранични полезни взаимодействия, насърчава взаимното доверие и разбиране и спомага за преодоляване на различните форми на предубеждения и стереотипи в граничните региони; в тази връзка подчертава потенциала на културните и творческите индустрии (КТИ), в съответствие със стратегиите за интелигентна специализация, както и големия брой проекти по линия на INTERREG, посветени на културата и наследството, което доказва, че в граничните региони има силно желание да се инвестира в съвместни традиционни културни активи, както и в разработването на модерни творчески проекти, творчески индустрии и проекти в областта на наследството; повтаря своето виждане, че финансовата подкрепа от ЕС е от решаващо значение за тези инициативи и затова следва да бъде допълнително укрепена в следващата МФР, по-конкретно посредством подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията да установи и да насърчи взаимодействия между местните приоритети и съществуващите стратегии и цели на ЕС, както и да развие пълния потенциал на пограничните региони;

6.  отбелязва сложността на настоящата рамка относно програмите за трансгранично сътрудничество, както и структурните трудности и административната тежест, с които се сблъскват потенциалните бенефициери по време на подготовката на такива проекти; приветства в тази връзка мерките за опростяване, предложени за периода след 2020 г., и ги счита за важна стъпка към опростяването и подобряването на изпълнението и достъпността на програмите за трансгранично сътрудничество;

7.  припомня значението на културата и на културното наследство във връзка с икономическия просперитет на градовете и поради това призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за ефективно опазване и популяризиране на материалното и нематериалното културно наследство и за използване в тази връзка на всички налични инструменти на политиката на сближаване;

8.  призовава за нова информационна стратегия за трансграничното и регионалното сътрудничество, за да се стигне по-близо до жителите на граничните региони, да се повиши тяхната осведоменост за възможностите, които предлагат трансграничните програми, и така да се допринесе за промяна в отношението към по-отворено регионално и трансгранично съзнание;

9.  подчертава значението на спорта за икономическото и социалното развитие на трансграничните региони, както показват многобройните проекти за териториално сътрудничество, които са използвали спорта като инструмент за социална и културна интеграция;

10.  насърчава младите хора да действат и да участват във всички аспекти на развитието на регионалните и трансграничните общества; подкрепя трансграничните идеи и дейности във връзка с младежта, като създаването на платформи за обмен на идеи и добри практики, повишаване на осведомеността и обмена на информация относно трансграничното сътрудничество и разпространението на информация чрез социални и други медии с цел увеличаване на участието и възможностите за младите хора в трансгранични проекти;

11.  подчертава липсата на информация относно финансираните от ЕС възможности по програмите за трансгранично сътрудничество в граничните региони на Съюза; призовава държавите членки да подобрят разпространението на информация относно трансграничните въпроси, например чрез създаването на пунктове за „обслужване на едно гише“;

12.  подчертава необходимостта от по-съществен финансов ангажимент към насърчаването на трансграничните спортни дейности, и по-специално за строителството на дребномащабни инфраструктури за масов спорт;

13.  призовава Комисията да разгледа културата и образованието като хоризонтален приоритет за следващото поколение програми в рамките на политиката на сближаване;

14.  решително подкрепя ролята на трансграничните проекти и програми в подобряването на младежкото образование, пригодността за заетост, приобщаването и участието на младите хора в обществото чрез справяне със социалните проблеми, пред които са изправени младежите в граничните региони, като безработицата и радикализацията; призовава за по-системно сътрудничество между граничните региони с цел подобряване на възможностите за младите хора в сферите на заетостта, образованието, обучението, културата, спорта и в други области на социалните политики;

15.  подчертава факта, че езиковите бариери са все още едно от основните препятствия пред трансграничното сътрудничество, особено в граничните региони без дългогодишна традиция на сътрудничество; отбелязва, че езикът е важен фактор, който повишава доверието и спомага за намаляване на социално-културните затруднения; счита, че по-целенасоченото използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), както и увеличено финансиране за езиковите технологии, може да подобри комуникацията и по този начин да подкрепи системното насърчаване на многоезичието и на европейското езиково многообразие в областта на образованието и обучението в граничните региони – от образованието в ранна детска възраст нататък, също така посредством организирането на спортни и културни мероприятия;

16.  счита, че следва да се засили трансграничното сътрудничество между институции за образование и обучение чрез улесняването на трансграничните училищни посещения и извънкласни дейности за децата от много ранна възраст, за да им се предостави уникална възможност, която излиза извън класната стая, да имат пряка връзка и опит от първа ръка с многообразието на културите, езиците и историята на техните съседи;

17.  отбелязва, че някои гранични райони споделят общ език, който не е официален език на ЕС; счита, че по-високи нива на финансиране за преподаване и насърчаване на по-малко използваните трансгранични езици би укрепило сътрудничеството, би повишило мобилността през границите и би обогатило културното многообразие и наследство на тези райони;

18.  отново заявява, че сближаването на основни участници от научноизследователската общност, бизнеса, висшето образование, публичните органи и гражданското общество е от съществено значение; призовава държавите членки да улеснят трансграничните партньорства между институциите за образование и обучение и между тях и предприятията в граничните региони с оглед насърчаване на мобилността на учащите се, учителите, обучаващите и административния персонал, както и на докторантите и изследователите, включително по отношение на професионалното образование и обучение; подчертава, че използването на многоезичието в рамките на трансграничните партньорства може да помогне за подготовката на висшистите за влизане на пазара на труда и от двете страни на границите; счита, че следва да се отдаде значение и на регионалните и малцинствените езици, за които винаги има риск да бъдат застрашени, ако не се въведат силни езикови политики; счита, че финансирането на европейско равнище следва да продължи с оглед запазването и подкрепата на регионалните и малцинствените езици;

19.  призовава Комисията да улеснява трансграничните инициативи и различните видове обмен и междукултурните и образователните дейности, насочени към повишаване осведомеността на гражданите относно законодателните и административните изисквания в граничните региони, както и към подобряване на сътрудничеството между администрациите, културните и образователни институции;

20.  настоятелно призовава държавите членки да улесняват и насърчават взаимното признаване и по-доброто разбиране на удостоверенията, дипломите, професионалното обучение и професионалните квалификации между съседни региони; ето защо насърчава включването на специфични умения в учебната програма с цел повишаване на възможностите за трансгранична заетост, включително валидирането и признаването на уменията;

21.  насърчава обединяването на съвместните обществени услуги и усилия в съседни гранични региони за разработване на серия от целенасочени интервенции за подкрепа на възрастните хора с ограничени умения или на нискоквалифицираните възрастни в граничните региони и да им се помогне да подобрят своята езикова и математическа грамотност и умения в областта на цифровите технологии, като придобият по-широк набор от компетентности и по-високи квалификации;

22.  насърчава трансграничното сътрудничество и програми за дуално професионално обучение между различните гранични региони; счита, че по-доброто трансгранично сътрудничество и инвестициите в умения в граничните региони ще спомогнат за изравняване на съществуващите разлики в уменията, ще намалят бедността, безработицата и социалното изключване и ще спомогнат за преодоляване на недостига на умения и „изтичането на мозъци“ в тези периферни райони;

23.  счита, че културното многообразие е от особено значение за граничните региони; решително насърчава трансграничното културно сътрудничество в рамките на и между граничните региони чрез разширяване на сътрудничеството между творците и културните дейци, като например артистите и представителите на културни организации, администрации и мрежи, в специални трансгранични и трансевропейски проекти;

24.  отново заявява, че мобилността на творците и професионалистите от сферата на културата стана безценна за насърчаването на културния и социалния напредък на Европа и развитието на регионалното, националното и европейското културно наследство; счита, че засиленото трансгранично сътрудничество в областта на културните и творческите индустрии (КТИ), насочено по-специално към микропредприятията и МСП (също чрез създаване на клъстери от предприятия), НПО и малки асоциации, може да спомогне за създаване на социално-икономическа стойност, за устойчиви работни места и растеж, по-специално за младите хора, както и за насърчаване на културното и езиковото многообразие и иновациите; също така счита, че това сътрудничество ще спомогне да се изградят връзки между гражданите, да се повиши взаимното разбиране, да се преодолеят общите предизвикателства, да се засили културната дипломация и да се създаде европейска идентичност чрез съвместни инициативи по проекти, свързани с материалното и нематериалното културно наследство и свързани с наследството проекти,  например посредством съвместни детски заведения, достъпно многоезично образование или партньорства между образователни институции; подчертава значението на КТИ в насърчаването на културното многообразие, укрепването на социалното сближаване, в поемането на основна роля в реиндустриализацията на Европа и задействането на разпространяване на иновациите в много други сектори;

25.  счита, че развитието на трансграничното културно сътрудничество допринася съществено за устойчивото развитие на трансграничните територии, като оказва въздействие на икономиката, социалното сближаване и околната среда; призовава Комисията заедно с държавите членки да разработи общ стратегически подход за развитието и подкрепата на културните и творческите индустрии, като се свържат КТИ с обществото и икономиката, за да се насърчава интелигентен и устойчив растеж в граничните региони на ЕС;

26.  подчертава прекомерните пречки, съществуващи пред културните и творческите индустрии при достъпа им до финансиране поради техния характер и размер (КТИ са предимно микропредприятия и МСП), както и трудностите, които възникват поради често по-слабите икономически резултати на някои гранични региони; отново заявява становището си, че е от първостепенно значение да се развиват културни, творчески и предприемачески умения, за да се преодолеят тези структурни недостатъци;

27.  подчертава, че регионите имат доказан капацитет в развитието на трансграничното сътрудничество в сектора на културните и творческите индустрии (КТИ) и отбелязва положителното въздействие на интелигентната специализация; призовава Комисията и държавите членки да поддържат и укрепват съществуващите политики в тази област и да използват ефективно наличното финансиране по програмите на ЕС и от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ);

28.  счита, че политиката на сближаване може да допринесе положително за създаването на нови идеи и възможности на сътрудничество между музеите, оркестрите, трансграничните радио и телевизионни проекти в граничните региони чрез справяне със законовите и финансовите затруднения, които творците имат при техните общи трансгранични проекти;

29.  решително подкрепя трансграничните проекти и сътрудничеството между европейските столици на културата и граничните региони в цяла Европа, с цел създаване на културни „точки на спояване“ и ново измерение на европейските културни мрежи, когато се разработват и включват нови практики на културното многообразие в осъществяването на конкретни европейски проекти;

30.  изразява съжаление, че културните и развлекателните дейности често не успяват да привлекат хора от различни гранични региони в съседните държави, независимо от факта, че хората, които живеят в тези райони споделят сходни интереси и са в непосредствена близост едни до други; подкрепя еврорегионалните портали, създадени в няколко гранични региона, за да предоставят на хората достъп до информация относно културните и развлекателните дейности, и поощрява насърчаването на подобни портали във всички гранични региони;

31.  изразява твърдото убеждение, че граничните региони, благодарение на наличието на отдавна установените контакти между културните институции, КТИ и заинтересованите страни през граница, могат да създадат благоприятни условия за мобилност в областта на изкуството и културата и следователно могат да бъдат жизненоважни за тематичния туризъм и да спомогнат за популяризирането на Европа като конкурентоспособна и устойчива дестинация, като повишат привлекателността на Европа в международен план и могат също така активно да съживят процеса на европейска интеграция, като насърчават контакти между европейските граждани и стимулират чувството за обща принадлежност; призовава Комисията да интегрира културното измерение в инициативите за трансгранично развитие както по отношение на историческото наследство, така и по отношение на съвременното творчество; във връзка с това призовава държавите членки да увеличат своите усилия и инвестиции, за да развиват устойчива дългосрочна политика в областта на културния туризъм;

32.  припомня, че образованието и културният обмен пресичат границите за насърчаване на междукултурния диалог, взаимното разбирателство, разрешаването на конфликти и изграждането на мира, особено в граничните райони след конфликт; подчертава в този контекст рисковете, свързани с Брекзит при контактите между хората и мобилността на студенти, учащи, творци и културни дейци между граничните региони на Северна Ирландия и Република Ирландия;

33.  насърчава различните мерки, насочени към борбата с всички форми на дискриминация в граничните региони и към премахването на пречките за уязвимите лица при намирането на работа и интегрирането им в обществото; в това отношение подкрепя насърчаването и развитието на социални предприятия в граничните региони като източник на създаване на работни места, по-специално за уязвимите групи от хора, като например младите безработни и хората с увреждания;

34.  изразява твърдо убеждение, че медиите и комуникациите имат потенциала да укрепят граничните региони на ЕС чрез творческия сектор и че цифровите платформи имат способността да насърчават приобщаването и да защитават културното многообразие на тези гранични региони; изразява също така убеждението си, че киното, телевизията, а също така и творческите документални филми и другите форми на цифрово съдържание, са платформи, които могат да бъдат използвани в подкрепа на наследството и уникалните черти на граничните региони на ЕС;

35.  решително насърчава държавите членки и регионалните органи да подобрят разпространението на информация относно трансграничните културни и образователни дейности и въпроси и да засилят обмена на най-добри практики в тези области чрез създаването на специален портал и уебсайт;

36.  подчертава необходимостта да се обърне внимание на специфичните предизвикателства, свързани с мобилността в областта на изкуството и културата в области като социалното осигуряване, данъчното облагане (избягване на двойното данъчно облагане на творците и специалистите в областта на културата), предоставянето на информация относно възможностите за мобилност (безвъзмездни средства за мобилност, програми с престой и т.н.);

37.  подчертава, че спортният туризъм е все по-важен сектор на европейската икономика; поради това призовава за разпределянето на финансови средства за строителството на спортна инфраструктура с оглед на насърчаването на туризма чрез спорт;

38.  отбелязва, че трансграничното сътрудничество, като основна цел на политиката на ЕС, е спомогнало за смекчаване на неблагоприятните въздействия от вътрешните граници и може да доведе до подобряване на трансграничните постижения в областта на образованието и културата;

39.  подкрепя мерките за стажове и многостранните платформи в граничните региони, насочени към подобряване на качеството, предлагането и имиджа на стажовете и към насърчаване на трансграничната мобилност сред младите стажанти; счита, че събирането заедно на съответните заинтересовани страни, с цел създаване на трансгранични възможности за чиракуване и стаж, ще подобри конкуренцията, образованието, уменията и пазарите на труда в тези региони, и по-специално насърчава създаването на възможности за стаж в регионални и местни институции, участващи в трансгранично и международно сътрудничество;

40.  отбелязва сериозните предизвикателства по отношение на миграцията, с които се сблъскват някои гранични региони; в тази връзка насърчава ефективното използване на наличното финансиране за трансграничните програми на ЕС, както и обмена на добри практики между местните и регионалните органи в граничните региони, в рамките на интеграцията на бежанци, ползващи се с международна закрила; подчертава необходимостта националните правителства да оказват подкрепа на местните и регионалните органи при преодоляването на тези предизвикателства;

41.  призовава държавите членки и регионалните органи да си сътрудничат при идентифицирането и премахването на всякакви законови или административни пречки, които възпрепятстват трансграничните образователни или културни дейности, наред с другото, чрез хармонизиране на съответните регулаторни рамки;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Angel Dzhambazki, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Rupert Matthews, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marlene Mizzi, Liliana Rodrigues, Algirdas Saudargas, Remo Sernagiotto, Francis Zammit Dimech

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

24

+

ALDE

María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

ECR

Angel Dzhambazki, Rupert Matthews, Remo Sernagiotto

GUE/NGL

Curzio Maltese

PPE

Andrea Bocskor, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Algirdas Saudargas, Michaela Šojdrová, Bogdan Brunon Wenta, Francis Zammit Dimech, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Silvia Costa, Petra Kammerevert, Krystyna Łybacka, Marlene Mizzi, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Liliana Rodrigues, Julie Ward

VERTS/ALE

Jill Evans

0

-

 

 

1

0

ENF

Dominique Bilde

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.7.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Aleksander Gabelic, IratRR\1159519NYBG.docxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ivana Maletić, Dimitrios Papadimoulis

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Sławomir Kłosowski, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

EFDD

Rosa D'Amato

GUE/NGL

Younous Omarjee, Dimitrios Papadimoulis

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Lambert van Nistelrooij

S&D

Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Aleksander Gabelic,IratRR\1159519NYBG.docxe García Pérez, Michela Giuffrida, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour,Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

VERTS/ALE

Terry Reintke, Monika Vana

1

-

ENF

Steve Briois

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :   „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 29 август 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност