ДОКЛАД относно ролята на финансовото участие на работниците и служителите за създаването на работни места и за реинтеграцията на безработните лица на пазара на труда

27.9.2018 - (2018/2053(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Ренате Вебер

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на финансовото участие на работниците и служителите за създаването на работни места и за реинтеграцията на безработните лица на пазара на труда

(2018/2053(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3 от него,

–  като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който изисква от ЕС да насърчава висока степен на заетост, да осигурява адекватна социална закрила, да води борба срещу социалното изключване, както и да гарантира високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2014 г., озаглавено „Дългосрочното финансиране на европейската икономика“ (COM(2014)0168),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 декември 2012 г., озаглавено „План за действие: Европейско дружествено право и корпоративно управление — модерна правна рамка за по-ангажирани акционери и по-устойчиви предприятия“ (COM(2012)0740),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II — Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено: „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда[1],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г. , озаглавено „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа“ (2008)0394), и работните програми на Комисията за 2008 г. и 2009 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 март 2006 г., озаглавено „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността за растеж и работни места: прехвърляне на предприятия — приемственост чрез ново начало“ (COM(2006)0117),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2002 г., озаглавено „Рамка за насърчаване на финансовото участие на служителите“ (COM(2002)0364), и резолюцията на Парламента от 5 юни 2003 г. по същия въпрос[2],

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 21 октомври 2010 г., озаглавено „Финансово участие на работниците в Европа“,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно финансовото участие на служителите в приходите на дружествата[4], както и становището на комисията по икономически и парични въпроси (2013/2127(INI)),

–  като взе предвид проучването по искане на комисията по заетост и социални въпроси на Парламента, озаглавено „Финансово участие на служителите в приходите на дружествата“, което беше публикувано през септември 2012 г.,

–  като взе предвид средносрочния преглед на плана за действие за съюз на капиталовите пазари, публикуван на 8 юни 2017 г. (COM(2017)0292),

–  като взе предвид пилотния проект на Комисията, озаглавен „Насърчаване на ангажираността и участието на работниците и служителите“, чийто окончателен вариант беше публикуван през 2014 г.,

–  като взе предвид доклад PEPPER IV, озаглавен „Сравнителен анализ на участието на служителите в печалбите и резултатите на предприятията в държавите членки и държавите — кандидатки за членство в Европейския съюз“, който беше публикуван през октомври 2009 г. от Берлинския свободен университет,

–  като взе предвид доклад PEPPER III, озаглавен „Насърчаване на участието на служителите в печалбите и резултатите на предприятията в новите държави членки и в държавите — кандидатки за членство в Европейския съюз“, който беше публикуван през юни 2006 г. от Берлинския свободен университет,

–  като взе предвид доклада на независимата експертна група на високо равнище от 18 декември 2003 г. относно транснационалните пречки пред увеличаването на финансовото участие на служителите в транснационалните предприятия,

–  като взе предвид доклад PEPPER II, озаглавен „Насърчаване на участието на наетите лица в печалбите и резултатите на предприятията (в това число дялово участие) в държавите членки“, който беше публикуван от Комисията през януари 1997 г. (COM(1996)0697),

–  като взе предвид доклад PEPPER I , озаглавен „Насърчаване на участието на служителите в печалбите и резултатите на предприятията“, който беше публикуван през март 1991 г. от Комисията и Европейския университетски институт,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0293/2018);

А.  като има предвид, че съществуват няколко модела за финансово участие на служителите (ФУС), които могат да бъдат избирани от даден служител: споделяне на печалбата, дялово участие на отделните служители, участие на работниците в собствеността при кооперативни модели и планове за придобиване на акции от служителите (ППАС);

Б.  като има предвид, че най-подходящият модел за финансово участие на служителите трябва да бъде подбран внимателно от отделното дружество и неговите работници, като се отчитат надлежно специфичните национални правила в областта на данъчното облагане и секторният контекст, и като има предвид, че този модел ще зависи главно от размера, дейността и статута на дружеството, особено ако то е регистрирано на фондовата борса; като има предвид, че не е целесъобразно да се разработва всеобхватен „универсален“ модел на равнище ЕС за финансовото участие на служителите;

В.  като има предвид, че данните от проучването за европейските дружества от 2013 г. сочат[5], че схемите за финансово участие на служителите могат да се различават значително в зависимост от характеристиките на предприятието ; като има предвид, че 62% от европейските предприятия използват някаква форма на променливо заплащане, като разпределението на печалбата е отговорно за 30%, а заплащането, свързано с представянето на групата, отговаря за 25%; като има предвид, че схемите за дялово участие се използват от 5% от дружествата; като има предвид, че схемите за ФУС са по-ясно изразени в частния сектор, отколкото в публичния сектор (с някои изключения в национален мащаб), както и в някои икономически сектори, особено в сектора на информационните и комуникационните технологии, финансите и застраховането и консултантските услуги; като има предвид, че е по-вероятно тези схеми за ФУС да бъдат използвани от големите дружества, отколкото от малките и средните предприятия, и като също така има предвид, че тези системи се срещат по-често в дружества с чуждестранен капитал или в многонационални дружества и в дружества, разположени в централни или напреднали от икономическа гледна точка[6] региони;

Г.  като има предвид, че ППАС са форма на ФУС с използване на междинен субект, който може да упражнява правото на глас или да изпълнява други форми на управление от името на служителите, които могат да изберат тези форми на управление доброволно;

Д.  като има предвид, че схемите за финансово участие на служителите, включващи работниците в консултации и вземане на решения, носят доказани[7] ползи както за служителите, така и за дружеството, включително по отношение на устойчивото управление, прозрачността, социалния диалог, взаимното уважение между работодатели и служители и други аспекти, като например набиране на служители, задържане на тези служители, мотивацията, задоволеността от работата и развитието на уменията, както и общото представяне и рентабилността;

Е.  като има предвид, че участието на работниците и служителите в процеса на вземане на решения би могло да подобри организационната ефективност и качеството на трудовия живот на служителите, и като има предвид, че то би могло да действа като инструмент за иновации на работното място[8] за насърчаване на чувството за принадлежност, увеличаване на потока на информация в дружеството и повишаване на нивото на доверие между работодателите и служителите;

Ж.  като има предвид, че схемите за финансово участие на служителите могат да оказват положително въздействие върху икономиката на държавите членки чрез подпомагане на дружествата, включително МСП, и пазара на труда; като има предвид, че финансовото участие на работниците в техните дружества може да допринася за удовлетвореността от работните места, чувството за принадлежност, взаимното уважение между работодателите и работниците и цялостните резултати, и може да помага на служителите да намират възможности в своите държави на произход;

З.  като има предвид, че в контекста на развитието на Съюза на капиталовите пазари (СКП) ФУС може да допринася за постигането на целите на СКП за приобщаващ растеж и прозрачност в икономическата дейност; като имат предвид, че ФУС, ако е свързано с обучение за участниците, предоставяно от дружества и държави членки, би могло да води до подобряване на финансовото образование сред гражданите на ЕС, което потенциално ще намали нежеланието им да инвестират и евентуално да увеличат инвестициите на дребно;

И.  като има предвид, че Европейската стратегия за заетостта и стратегията „Европа 2020“ определят приоритети за подобряване на качеството на работните места и за гарантиране на по-добри условия на труд; като има предвид, че увеличаването на участието на служителите във финансовите резултати на дружествата и предлагането на по-добри възнаграждения биха могли да спомогнат за постигането на тези цели;

Й.  като има предвид, че е от съществено значение ФУС да се придружава от висока степен на информиране и на обучение на служителите, както и на консултации с тях, така че те да бъдат напълно запознати с условията на схемите за финансово участие, в които биха могли да се включат, и да могат по този начин, при пълно познаване на фактите, да оценят потенциалните ползи и рискове от тези схеми, като например в случай на несъстоятелност на дружеството;

К.  като има предвид, че чрез финансовото участие на служителите, чрез засилен социален диалог и вземане на стратегически решения работодателите могат да инвестират във възможности за развитие на тяхната работна сила, като по този начин допринасят за борбата срещу социалното изключване и за осигуряването на високо ниво на обучение;

Л.  като има предвид, че чрез включването на работниците и служителите в процеса на вземане на решения, в зависимост от спецификата на схемата, ФУС може в някои случаи да помага на предприятията, включително на малки и средни предприятия (МСП), по отношение на преструктурирането и непрекъснатостта на стопанската дейност чрез решаване на проблемите с приемствеността в дружествата и с приемствеността между поколенията, най-вече в семейните предприятия;

М.  като има предвид, че следва да се има предвид, че финансовото участие на служителите съдържа в себе си положителни и отрицателни елементи;

Н.  като има предвид, че ФУС крие в себе си и финансови рискове, но че също така би могло да действа като буфер, който дава възможност за бонуси или други възнаграждения и който гарантира, че работниците разполагат с портфейл от запазени акции; като има предвид, че ППАС може в частност да бъде пример за изкупуване на некотирани дружества от техните служители, при които приоритетният процес на изкупуване може да позволява на служителите потенциално да запазят своите собствени работни места, когато има възможност за изкупуване от страна на други дружества;

О.  като има предвид, че поради тази причина е необходимо да се предприемат мерки за предпазване на служителите от рисковете, пред които са изправени, като например да загубят своята работа и инвестирания капитал, когато техният работодател е засегнат от криза; като има предвид, че ФУС не може да се използва за намаляване на социалните и трудовите права, придобити от служителите от работниците, че то не трябва да замества нормалното основно възнаграждение, други форми на възнаграждение или вноски към пенсионните схеми и не трябва да бъде начин за прехвърляне на рисковете към работника или за неспазване на трудовото законодателство;

П.  като има предвид, че участието във ФУС следва да остане доброволно за служителите, по-специално в МСП, като това не оказва влияние върху тяхната мобилност на пазара на труда, върху тяхната социална сигурност или върху техните права да предприемат колективни действия; като има предвид, че поради това служителите следва да имат по всяко време достъп до информация относно икономическото състояние на дружеството, с изключение на неговите търговски тайни и поверителна търговска информация, и да бъдат информирани за предимствата и недостатъците на всяка налична схема за ФУС;

Р.  като има предвид, че фискалните стимули са ключови елементи за насърчаване на финансовото участие на служителите, които могат да се окажат доходоносни в средносрочен и дългосрочен план, като се има предвид, че държавите, които имат дълга традиция на финансовото участие на служителите имат също така най-развитите форми на участие на наетите лица в собствеността и най-високите данъчни ползи;

С.  като има предвид, че активните политики за заетост, като например подкрепата за действителна самостоятелна заетост и редовното и социално предприемачество, са важни инструменти за реинтегриране на безработните на пазара на труда, в съответствие с Европейския план за действие за предприемачеството, приет през януари 2013 г.;

Т.  като има предвид, че настоящият Европейски социален фонд насърчава социалното предприемачество и социалната и солидарна икономика и че очакваният ЕСФ плюс следва да продължи да играе същата роля; като има предвид, че ФУС може да оказва ценен принос за развитието на социалната и солидарна икономика, например чрез повишаване на достъпността на инвестициите или финансирането;

У.  като има предвид, че финансовото участие на служителите може да допълва програми на ЕС, насочени към подобряване на достъпа до капитал, по-специално за МСП, като например програмата COSME, програмата InnovFin, програмата „Творческа Европа“ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

Ф.  като има предвид, че ФУС може да служи като инструмент, допълващ Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, който помага на хората, изгубили работата си вследствие на големи структурни промени, настъпили поради глобализацията или икономическата и финансова криза, чрез мерки за преквалификация, обучение, помощ за самостоятелна заетост, за започване на стопанска дейност и за придобиване на предприятията от служителите;

Х.  като има предвид, че насоките на ЕС за ФУС могат да помогнат на държавите членки да разработят рамки за схеми за ФУС, които биха могли да доведат до ползи както за работодателите, така и за служителите, както и да повишат обществената осведоменост за ФУС;

Ц.  като има предвид, че информацията за икономическото положение на съответното дружество, както и за свързаните рискове следва да бъде винаги на разположение на заинтересованите работници.

1.  призовава Комисията да обмисля подходящи препоръки за насърчаване на държавите членки и дружествата, по-специално МСП, да разработват и предлагат схеми за финансово участие на служителите от полза и в интерес и на служителите, и на дружествата; подчертава, че тези схеми следва да:

-  защитава безопасността на доходите на работниците,

-  не водят до експлоатация на работниците в ситуация на криза,

-  не изместват предприемаческия риск към работниците;

-  гарантират висока степен на защита на инвестициите на работниците;

2.  призовава държавите членки да предоставят стимули с незадължителен характер, включително данъчни стимули, които не отменят националните правила за данъчно облагане, в съответствие с принципите на най-добрите практики, при насърчаване на схемите за участие на служителите в собствеността между предприятията и служителите, като същевременно подкрепят най-високите стандарти на социална защита за служителите и съхраняват тяхното право на колективни действия;

3.  подчертава, че ФУС трябва да бъде вградено в система за участие на работниците, например в процеса на вземане на решения на дружеството, включително чрез представители на работниците, както и че ФУС не трябва да бъде заместител на справедливите и достойни възнаграждения, нито алтернатива на публичните пенсии или на колективно договорените пенсионни схеми;

4.  призовава Комисията да изпълнява „плана за действие“ от пет точки, включен в окончателния доклад на пилотния проект за насърчаване на дяловото участие на служителите от 2014 г.;

5.  признава връзката между законодателните мерки на национално равнище, които благоприятстват схемите за финансово участие на служителите, и броя на предприятията и служителите, които ги използват;

6.  подчертава транснационалните пречки, пред които са изправени както дружествата, предлагащи такива схеми в няколко държави членки, така и служителите, а именно несъответствия в законодателството и опасност от двойно данъчно облагане, които могат да създадат съществени административни разходи и да оказват отрицателно въздействие върху свободата на движение на работниците, която играе важна роля за борбата с проблема с безработицата и засилването на сближаването и интеграцията между държавите членки;

7.  призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността, както е препоръчано в окончателния доклад на пилотния проект за насърчаване на участието на служителите в собствеността от 2014 г., да се възползват от резултатите от научноизследователските проекти и да насърчават трансграничния обмен на най-добри практики, както и да предложат набор от прости, елементарни и основни модели за подкрепа;

8.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят специални уебсайтове, които да включват образец на споразумения за споделяне на печалбата за МСП и микропредприятията с цел улесняване на изпълнението, както и информация за приложените рискове и други подходящи материали; освен това приканва Комисията и държавите членки, с подкрепата на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, да продължават да събират данни относно използването и разпространението на схемите за финансово участие, както и да проучват влиянието на финансовото участие върху функционирането на дружеството, качеството на неговата работата и способността на предприятието да задържа работниците;

9.  призовава държавите членки и Комисията да подпомагат дружествата, които проявяват интерес към ФУС, с решения и конкретни мерки за подкрепа, за да се избягват прекомерните административни разходи и разходите за разработване, свързани с прилагането на ФУС, особено в МСП, и да насърчават стопанските субекти, които възлагат дейности на външни изпълнители, като банки или инвестиционни фондове, да предлагат прости схеми за ФУС, съобразени с този вид дружества, като същевременно гарантират, че посредниците не се възползват от най-малките дружества и че няма скрити разходи ;

10.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават финансовото образование, за да се дават правомощия на гражданите на ЕС и да се повишава осведомеността относно последиците от ФУС;

11.  призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно със социалните партньори, с организациите за участие на служителите в собствеността и с други заинтересовани страни в началото на процеса, за да разработват най-подходящите рамки за ФУС, и когато дадена схема за ФУС бъде сметната за целесъобразна, да договарят тази схема за всяко отделно предприятие, като се има предвид мащабът на дружеството, видът на дружеството, заетите в него лица и финансовото положение, а също така и националното законодателство и практики;

12.  препоръчва механизмите и инструментите на спестовните схеми на служителите да бъдат договаряни на браншово равнище, за да се предоставят на МСП и микропредприятията стандартни споразумения, които могат да се прилагат пряко и лесно от тези предприятия;

13.  подчертава, че ФУС следва да бъде отворено за всички работници и служители на недискриминационна основа, независимо от възраст, пол, националност, работата на пълно/непълно работно време и др.;

14.  добавя, че диференциацията между служителите може да бъде оправдана, за да се откликва на различните потребности и интереси на служителите, като например плановете за ограничено достъпни акции, които са запазени за ръководни кадри;

15.  счита, че ППАС следва също така да позволяват на служителите да използват свързаната с ППАС сметка за субект, различен от настоящия работодател, с цел смекчаване на риска от концентрация, особено за МСП;

16.  припомня, че решението за присъединяване към схемите за финансово участие на служителите следва бъде изцяло доброволно, което означава, че не следва да бъдат предприемани действия, срещу служители, които решават да не се присъединят към схемата, и че ако те все пак изразят съгласие да се присъединят, това участие следва да се основава на съответното обучение и информираното съгласие на дадения служител, който е напълно осведомен относно своите права, задължения и рискове, относно положението на дружеството, относно предимствата и недостатъците на всяка схема, относно свързаните с данъчното облагане последици при присъединяването към схемата, както и относно условията, които се прилагат, когато той напуска дружеството или схемата;

17.  счита, че ФУС не следва да заменя или да води до намаляване на нормалното основно възнаграждение, нито други форми на вноски, като например социалноосигурителни вноски, а следва да допълва всички социални и договорни права, като това е предварително условие за изпълнение на ФУС;

18.  счита, че следва да бъдат разработвани повече връзки между ФУС и социалната икономика, особено чрез програми, като например програмата „Творческа Европа“, които предоставят микрокредити в размер до 25 000 евро за малки предприятия и социални предприятия;

19.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид бързото развитие и промените на пазара на труда и произтичащите от това предизвикателства, що се отнася до уменията, цифровизацията, автоматизацията, имуществените неравенства и съкращенията в социалното осигуряване, както и непрестанното създаване на нови възможности за подкрепа и защита на работниците и за създаване на възможности за тяхното развитие в професионален и личен план;

20.  подчертава важната роля, която може да играе ФУС при развиването на предприемаческия дух и предприемачеството, като улеснява търсенето и достъпа до капитали, по-специално за новосъздадените предприятия;

21.  подчертава, че въпреки че микропредприятията играят важна роля в икономиката на повечето държави — членки на ЕС, за тях все още не се прилагат подпомагащи мерки за дялово участие на служителите;

22.  приветства инициативите, ръководени от генерални дирекции на Комисията, като например DG EMPL, FISMA и GROW, за подпомагане на заетостта, МСП и съюза на капиталовите пазари, и призовава за координиран подход за оптимално използване на наличните ресурси, като се има предвид, че крайният бенефициент е гражданинът на ЕС;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11.
• [2]  ОВ C 68E, 18.3.2004 г., стр. 429.
• [3]  ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23.
• [4]  ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 41.
• [5]  Трето проучване на европейските дружества, Eurofound, 2013 г.
• [6]  Промени в системите за трудово възнаграждение и възнаграждение, Eurofound, 2016 г.
• [7]  Годишно икономическо проучване на дяловото участие на наетите лица в европейските държави.
• [8]  Новаторски промени в европейските дружества, Eurofound 2016 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През последните 30 години финансовото участие на служителите (ФУС) е претърпяло голямо развитие в цяла Европа. През 2018 г. има около 10 милиона служители акционери в Европа и 20 държави — ЕС, разполагат с регулиране, целящо стимулиране на ФУС[1]. 2017 година беше рекордна година за ФУС, като служителите държаха почти 400 милиарда евро[2].

При все това, развитието на дяловото участие на служителите е неравномерно в географско отношение на територията на Европейския съюз, със забавяне от 30—40 години между водещите и закъсняващите държави — членки на ЕС. Тези различия между държавите членки могат да бъдат обяснени с наличието или липсата на съответно законодателство. Например, в някои държави, като например Чешката република, Естония и Словакия, притежаването на дялово участие от страна на служителите не играе важна роля в икономиката и тези държави не са прилагали почни никакви политики в тази област. От друга страна, в 15 държави — членки на ЕС (само 12 през 2015 г.), се наблюдават значителни фискални стимули, които благоприятстват дяловото участие на служителите, като например в Испания, Франция, Швеция или Кипър. Други държави също предоставят нормативна рамка за схеми за участие на служителите, но без каквито и да било данъчни стимули[3].

Дяловото участие на служителите в собствеността има потенциал за стабилизиране на европейската икономика като цяло. Изследвания, проведени в САЩ, показват недвусмислено, че дружествата, които предоставят на служителите дял от капитала на дружеството, създават повече работни места, отколкото предприятията, които не разполагат със същите инструменти. Служителите акционери натрупват повече активи за пенсионни цели, получават по-добро заплащане и е по-малко вероятно да станат безработни в сравнение с други служители. Тъй като доходите на частните домакинства понастоящем зависят до голяма степен от заплатите, служителите акционери извличат ползи от повишаването на капиталовите доходи, което води до намаляване на неравенството в разпределението на богатствата в обществото[4].

Например, в САЩ е установено, че ППАС водят до увеличаване на продажбите и заетостта с над 2%[5] годишно в сравнение с подобни дружества без ППАС. Производителността бележи ръст в размер до 4 — -5% средно в годината на приемане на ППАС[6]. В Европа беше доказано, че и социалните показатели на дружествата, които стимулират участието на служителите в собствеността,, са с 52% по-високи в сравнение с дружества, които нямат нито ППАС, спестовни планове за служителите[7].

Търсенето на ФУС бележи ръст в ЕС и то е доказало своята полза[8]. Наличието на ясен набор от общи и прости насоки на ЕС би дало възможност за еднакви условия на конкуренция за използването на ФУС и за разпространението на ползите от ФУС в цяла Европа.

В проучването относно насърчаването на дяловото участие на служителите в собствеността, публикувано през 2014 г., бяха анализирани редица варианти на политиките, включително план за действие от пет точки: 1. Откриване на виртуален център. 2. Създаване на експертна група на Комисията. 3. Изпълнение на програма за действие за повишаване на осведомеността. 4. Стартиране на Кодекс за поведение. 5. Законодателно предложение за Общ незадължителен европейски режим[9].

В стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се подчертава необходимостта от „приобщаващ растеж“, който, наред с другото, повишава способността на гражданите да упражняват правата си чрез заетост, инвестиране в умения, борба с бедността и модернизиране на пазарите на труда и системите за социална защита. ФУС предлага конкретни средства в това отношение чрез включването на служителите в по-голяма степен в процеса на вземане на решения на дружествата, за които те работят, като допринася за засилването на техните умения и пригодността им за заетост и осигурява дял от финансовите ползи и гарантира борбата срещу концентрацията на капитала, дава нов подтик на безработните лица и води до създаването на работни места. Ако комбинираме ФУС с инструменти на социалната икономика, като например микрокредитиране, с цел засилване на сигурността на работните места и предотвратяване на преместванията, подпомагане на МСП в приемствеността в бизнеса, достъпа до капитал и квалифицирани работници, положителните резултати ще последват неминуемо.

Като цяло участието в схеми за ФУС е все още относително ниско. Въпреки повишаването на интереса към него, 68% от дружествата в ЕС не осигуряват схеми за ФУС от какъвто и да било вид[10]. Без да се изискват нови законодателни инструменти на равнището на ЕС, настоящият доклад по собствена инициатива цели да стимулира развитието на ФУС в Европа чрез:

– изтъкване на потенциала на тези схеми както за работниците, така и за техните работодатели, що се отнася до растежа и социалната защита, както и на пречките, за чието преодоляване трябва да работят Комисията и държавите членки;

– предлагане на редица мерки, които могат да се предприемат на равнище ЕС, за да се улесни ФУС, като например необходимостта от кампании за повишаване на осведомеността, обмен на платформи за най-добри практики, финансовото образование на гражданите, повече прозрачност, повече информация и повече стимули и размисъл относно транснационалните пречки.

• [1]  Годишно икономическо проучване на дяловото участие на наетите лица в европейските държави през 2016 г. (Annual economic survey of employee share ownership in European countries in 2016), ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ (EFES), 2017 г.
• [2]  Годишно икономическо проучване на дяловото участие на наетите лица в европейските държави през 2017 г. EFES, 2018 г.
• [3]  Документ за позиция НА EFES в отговор на обществената консултация относно междинния преглед на СКП от 2017 г., озаглавен „Ролята на дяловото участие на служителите в собствеността за изграждането на съюз на капиталовите пазари — Отново: необходимостта от европейски план за действие“.
• [4]  Дяловото участие на служителите в собствеността като основна част от съюза на капиталовите пазари, Deutsches Aktieninstitut e.V., Документ за становище, 16 март 2017 г.
• [5]  https://www.nceo.org/articles/research-employee-ownership-corporate-performance
• [6]  https://www.nceo.org/articles/research-employee-ownership-corporate-performance
• [7]  http://archives.strategie.gouv.fr/cas/system/files/na210-performancesociale-2011-02-21_0.pdf
• [8]  „Насърчаване на дяловото участие на служителите в собствеността“, 2014 г., http://ec.europa.eu/internal_market/company/docs/modern/141028-study-for-dg-markt_en.pdf
• [9]  Предложения за насърчаване на дяловото участие на служителите в собствеността за Европейския план за действие, EFES, 2014 г., http://www.efesonline.org/EUROPEAN%20COMMISSION/2015/EFES%20Proposals%20for%20the%20European%20Action%20Plan.pdf
• [10]  Презентация относно пилотния проект за насърчаване на дяловото участие на служителите в собствеността , 2014 г., http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201411/20141107ATT92852/20141107ATT92852EN.pdf

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.9.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Guillaume Balas, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Michael Detjen, Geoffroy Didier, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Marian Harkin, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Javi López, Thomas Mann, Anthea McIntyre, Miroslavs Mitrofanovs, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Dennis Radtke, Robert Rochefort, Renate Weber, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Maria Arena, Georges Bach, Amjad Bashir, Lynn Boylan, Deirdre Clune, Rosa D’Amato, Eduard Kukan, Paloma López Bermejo, António Marinho e Pinto, Anne Sander, Birgit Sippel, Helga Stevens, Neoklis Sylikiotis, Csaba Sógor, Monika Vana, Flavio Zanonato
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Anna Hedh, Marco Valli

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

41	+
ALDE	Enrique Calvet Chambon, Martina Dlabajová, Marian Harkin, António Marinho e Pinto, Robert Rochefort, Renate Weber
ECR	Amjad Bashir, Anthea McIntyre, Helga Stevens, Jana Žitňanská
EFDD	Rosa D'Amato, Marco Valli
GUE/NGL	Lynn Boylan, Rina Ronja Kari, Paloma López Bermejo, Neoklis Sylikiotis
PPE	Georges Bach, David Casa, Deirdre Clune, Geoffroy Didier, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Eduard Kukan, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Dennis Radtke, Anne Sander, Csaba Sógor
S&D	Maria Arena, Guillaume Balas, Ole Christensen, Michael Detjen, Anna Hedh, Agnes Jongerius, Javi López, Emilian Pavel, Birgit Sippel, Flavio Zanonato
VERTS/ALE	Jean Lambert, Miroslavs Mitrofanovs, Monika Vana

0	-

1	0
NI	Lampros Fountoulis

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“