относно помощта за развитие, предоставяна от ЕС в областта на образованието

(2018/2081(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), според която „[в]секи човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование“,

–  като взе предвид документа „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приет на 25 септември 2015 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации, в който се признава, че справедливостта, приобщаването и равенството между половете са неразривно свързани с правото на образование за всички,

–  като взе предвид Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално цел № 4: „Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички“, както и Декларацията от Инчон и рамката за действие за изпълнение на ЦУР № 4, съгласно която „равенството между половете е неразривно свързано с правото на образование за всички“,

–  като взе предвид препоръка № 36 (2017 г.) на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно правото на момичетата и на жените на образование,

–  като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба за финансиране на развитието, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 27 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Резолюция 35/L2 на Съвета на ООН по правата на човека от 22 юни 2017 г., озаглавена „Le droit à l’éducation : suivi de la résolution 8/4 du Conseil des droits de l’homme“ (Правото на образование: последващи действия във връзка с Резолюция 8/4 на Съвета по правата на човека),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2002 г., озаглавено „L'éducation et la formation dans le contexte de la réduction de la pauvreté dans les pays en développement“ (Образованието и обучението в контекста на намаляване на бедността в развиващите се страни, COM(2002)0116),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2010 г. относно укрепването и подобряването на образованието в развиващите се страни, озаглавен „More and Better Education in Developing Countries“ (Повече и по-добро образование в развиващите се страни, SEC(2010)0121),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2018 г., озаглавено „Образованието при извънредни ситуации и продължителни кризи“ (COM(2018)0304),

–  като взе предвид декларацията от Шарльовоа относно качественото образование за момичетата, девойките и жените в развиващите се държави, приета от Г-7 на 9 юни 2018 г.,

–  като взе предвид Европейския консенсус за развитие и Кодекса за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие (COM(2007)0072),

–  като взе предвид своята резолюция от 31 май 2018 г. относно прилагането на съвместния работен документ (SWD(2015)0182) – Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС през периода 2016 – 2020 г.(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно засилване на устойчивостта на обслужването на дълга от развиващите се държави(2),

–  като взе предвид глобалния мониторингов доклад на ЮНЕСКО, публикуван през 2017 г. и озаглавен „Rendre des comptes en matière d’éducation: tenir nos engagements“ (Отговорност в областта на образованието: да спазим поетите ангажименти),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0327/2018),

А.  като има предвид, че образованието е основно човешко право и е от централно значение за осъществяването на всички ЦУР; като има предвид, че то предотвратява предаването на бедността между поколенията и играе важна роля в постигането на равенство между жените и мъжете и в придобиването на права от страна на жените; като има предвид, че в качеството си на пространство на правата образованието е нещо повече от чисто математическо равенство и е насочено към насърчаването на истинско равенство между половете в рамките на и чрез образованието;

Б.  като има предвид, че последното съобщение на Комисията относно образованието в развиващите се страни е от 2002 г. и че то беше актуализирано едва през 2010 г. с работен документ;

В.  като има предвид, че помощта за образованието съставлява 8,3% от общата помощ за развитие през 2009 г.; като има предвид, че през 2015 г. този дял спадна на 6,2%; като има предвид, че за Съюза и неговите държави членки този дял спадна от 11 на 7,6% за същия период;

Г.  като има предвид, че през периода 2009 – 2015 г. помощта за основно образование от Съюза и неговите държави членки намаля с 33,9%, което е повече, отколкото помощта за образование като цяло (15,2%);

Д.  като има предвид, че през 2015 г. 264 милиона деца и млади хора в началнообразователна, основнообразователна или среднообразователна възраст не са посещавали училище;

Е.  като има предвид, че в края на 2017 г. бежанците в света бяха над 25,4 милиона, от които 7,4 милиона деца в началнообразователна или основнообразователна възраст, като 4 милиона от тях не са имали достъп до никакъв вид начално или основно образование; като има предвид, че в държавите в положение на неустойчивост и конфликт има 37% повече момичета, отколкото момчета, които не посещават начално или основно училище, и че в държавите, които не са засегнати от конфликт, за близо 90% от младите жени е по-вероятно да не посещават средно училище в сравнение с младите мъже;

Ж.  като има предвид, че докладът относно целите за устойчиво развитие на ООН за 2017 г. сочи, че през 2011 г. едва около една четвърт от училищата в Африка на юг от Сахара са имали достъп до електроенергия и по-малко от половината са имали достъп до питейна вода; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара има най-малко квалифицирани учители в сферата на началното, основното и средното образование;

З.  като има предвид, че в миналото помощта за образованието в развиващите се страни беше ориентирана в прекалено голяма степен към броя на записаните ученици, вместо към качеството на предоставяното образование; като има предвид, че ЦУР № 4 е насочена към осигуряването до 2030 г. на достъп до качествено образование за всички;

И.  като има предвид трудностите, които срещат някои предприятия в развиващите се страни при намирането на работна ръка, чиято квалификация отговаря на техните потребности;

Й.  като има предвид, че усилията, полагани от 2016 г. насам са похвални, но че въпреки това те не бяха достатъчни за наваксване на натрупаното изоставане и следователно трябва да бъдат продължени във времето и умножени;

К.  като има предвид, че според ЮНЕСКО помощта за образованието на държавите с нисък доход и на държавите с по-нисък среден доход трябва да бъде умножена по шест, за да бъде постигната ЦУР № 4 до 2030 г.; като има предвид, че според Международната комисия за финансиране на възможностите за образование по света помощта за образованието трябва да достигне 89 милиарда щатски долара през 2030 г. в сравнение с 12-те милиарда днес;

Да поставим образованието в центъра на развитието

1.  е убеден, че помощта в областта на образованието трябва да бъде приоритет, тъй като образованието е основно право, но също така и защото то е важно за постигането на останалите ЦУР: за икономическото развитие и намаляването на неравенството, за равенството между половете, за еманципацията на жените и момичетата, за социалното приобщаване на хората с увреждания, за здравеопазването, за демокрацията и върховенството на закона и за предотвратяването на конфликти;

2.  ето защо изразява съжаление, че помощта за образованието не е приоритет за международните донори; настоятелно призовава образованието да бъде поставено в центъра на политиките за развитие на Европейския съюз и на неговите държави членки;

3.  признава, че осъществяването на ЦУР № 4 изисква значителни инвестиции в образователните системи; заявява, че тези инвестиции трябва да бъдат първоначално осъществени от развиващите се държави, но че международната помощ ще продължи да бъде крайно необходима, за да се запълни недостигът на финансиране;

4.  призовава Комисията да актуализира съобщението си относно образованието и обучението в контекста на намаляването на бедността в развиващите се страни, което датира от 2002 г., както и работния си документ от 2010 г.; посочва, че новото съобщение ще трябва да планира средствата, с които да се постигне ЦУР № 4 до 2030 г.;

5.  призовава Съюза и неговите държави членки да заделят за образованието 10% от официалната си помощ за развитие до 2024 г. и 15% – до 2030 г.;

6.  припомня, че необходимото увеличаване на усилията на развиващите се страни за насърчаване на системи на справедливо данъчно облагане и за борба срещу незаконните финансови потоци и нужното увеличаване на официалната помощ за развитие няма да бъдат достатъчни за преодоляване на недостига на финансиране; призовава следователно за създаването на новаторски инструменти за финансиране, с ефект на лоста и съобразени със съществуващите механизми и инициативи за финансиране с цел укрепване на националните образователни системи;

7.  следи с интерес предложението на Международната комисия за финансиране на възможностите за образование по света за създаване на Международен финансов механизъм за образованието (IFFEd), при условие че той действително ще допълва, а няма да замества, настоящите усилия; счита, че тази инициатива следва да се осъществява във взаимодействие с действията на Световното партньорство за образование; посочва, че преди да се предостави финансиране, трябва да се обърне специално внимание на кредитоспособността на държавите, които отговарят на условията за подпомагане;

8.  отбелязва, че целта за 20% официална помощ на ЕС за развитие, предназначена за социално приобщаване и човешко развитие, покриващи основните социални услуги, в т.ч. здравеопазването и образованието, е неточна и не осигурява условия за адекватен мониторинг на разходите; призовава в следващата многогодишна финансова рамка да бъдат включени количествено определени цели;

Да отговорим на приоритетите

9.  припомня, че овладяването на основното обучение, включително цифрови умения, е предпоставка за развитието на умения и за интегриране в професионалния живот, че образованието на момичетата е ключов фактор за постигането на ЦУР, за здравето и благосъстоянието, както и за установяването на мирни общества, и че най-слабо развитите държави са засегнати в най-голяма степен от недостига на финансиране, въпреки че те са тези, в които инвестициите генерират най-много човешки, социални, икономически и здравни ползи;

10.  припомня, че овластяването на уязвимите групи е от съществено значение за намаляване на бедността; настоява всички хора, независимо от техния пол, етническа принадлежност, език, религия, политически възгледи или други, както и хората с увреждания, мигрантите и коренното население, да имат достъп до възможности за образование и обучение през целия живот, които да са приобщаващи и справедливи;

11.  заявява следователно, че помощта на Съюза в областта на образованието трябва най-напред да отговори на два приоритета: да даде приоритет на качественото и приобщаващо основно образование и да предостави засилена подкрепа на най-слабо развитите държави;

12.  подчертава особено силно ЦУР 4.1, насочена към постигането на цикъл на начално, основно и средно образование с продължителност 12 години, който да бъде безплатен, качествен и за всички; посочва отново, че той би следвало да бъде основен стълб на партньорството между Африка и ЕС, в пълно съответствие със стратегическите приоритети, одобрени по време на срещата на върха между Европейския съюз и Африканския съюз през 2017 г.; посочва, че безплатно следва да бъде не само посещаването на училище, но и скритите разходи, като разходите за учебни пособия, транспорт и храна; счита, че държавите следва да обмислят схеми за отпускане на стипендии, които да предоставят възможност за образование на децата в най-неравностойно положение; припомня, че е важно да се осигурят плурализъм и свобода на избор на родителите; препоръчва на Европейския съюз и на държавите членки, в съответствие с ЦУР № 4.1 и с член 26 от ВДПЧ, да не използват официалната помощ за развитие за предоставяне на подкрепа за частни учебни заведения с търговска цел, които не спазват принципите и ценностите на Съюза;

13.  призовава Съюза и неговите държави членки до 2030 г. да започнат да заделят поне половината от помощта си за образование за основното образование;

14.  призовава също така поне 40% от помощта на Съюза и на държавите членки за образование да бъде насочена към най-слабо развитите държави;

15.  призовава да се обърне специално внимание на равенството между момичетата и момчетата, което е от голямо значение за устойчивото развитие и за прилагането на принципа никой да не бъде изоставен; призовава Съюза да насърчава качествено и приобщаващо образование, за да се премахнат пречките пред достъпа на момичетата до образование, пред участието им в училище и дипломирането им; припомня целта до 2020 г. 85% от новите програми на Европейския съюз да включват като основна и значима цел принципа на равенство между половете; призовава да се подкрепи изграждането на образователни системи, които отговарят на потребностите на учащите с увреждания, както и на другите малцинства и на уязвимите групи, като отчитат местните особености;

16.  приветства приемането от Комисията на нейното съобщение относно образованието при извънредни ситуации и продължителни кризи и целта считано от 2019 г. 10% от хуманитарната помощ на Съюза да бъде заделяна за образование;

17.  припомня, че образованието на децата бежанци и на разселените деца трябва да се счита от самото начало за приоритет; подчертава, че е важно да се подкрепят държавите в положение на неустойчивост и конфликт, за да се увеличи устойчивостта на техните системи и да се осигури достъпът до качествено образование – в т.ч. средно образование – за децата и младите бежанци, вътрешно разселените лица и приемащите ги общности;

18.  подчертава необходимостта от по-интегриран, обединяващ всички заинтересовани лица, систематичен и ефективен отговор на потребностите на образованието в извънредни ситуации в съответствие с принципа за свързване на спешната помощ, възстановяването и развитието;

19.  потвърждава, че някои целеви държави не могат или не желаят да отговорят на основните потребности на населението, включително на потребностите му в областта на образованието; призовава за определянето на най-подходящия партньор от гражданското общество и за утвърждаването и разпространението на добрите практики в тази област, прилагани от организациите на гражданското общество и другите участници;

20.  припомня значението на средното, техническото и професионалното образование за пригодността за заетост на младите хора и за устойчивото развитие; счита, че последните две форми на образование трябва да водят до достойни работни места, да са насочени към необходимостта от развитие на държавите и към потребностите на предприятията, съгласувано с тях и доколкото е възможно – финансирани от тях; обръща внимание на проектите, които установяват връзки между частния сектор и центровете за обучение, и призовава Комисията да разгледа възможностите за оказване на финансова подкрепа за развитието на подобни инициативи; отбелязва, че Планът за външни инвестиции на Съюза би могъл да бъде използван за постигането на тези цели, и призовава за стратегическо участие от страна на организациите на гражданското общество при планирането и изпълнението в тази област;

21.  изразява загриженост във връзка с явлението „изтичане на мозъци“; отбелязва, че някои държави членки разпределят повече от половината от своята помощ за образованието за разходи за училищни такси на своя територия; посочва, че увеличаването на помощта за образованието би следвало да намали това съотношение; призовава държавите членки да проучат и прилагат добрите практики и опит, като академичния и професионалния обмен; счита, че многократните входни визи ще позволят на тези студенти да актуализират познанията си и ще насърчат кръговата мобилност; призовава наред с това за въвеждането на стимули или мерки, които насърчават студентите да работят в икономическия или държавния сектор на своята държава на произход след завръщането си за определен минимален срок, така че придобитите от тях знания да бъдат от полза най-вече за държавите партньори;

22.  посочва, че качеството на образованието е от първостепенно значение за придобиването на знания; отбелязва със загриженост, че качеството и наличието на обучение за преподавателите продължават да бъдат сериозен проблем, особено в Африка на юг от Сахара; настоява, че следва да бъдат положени усилия за първоначалното и последващото обучение на преподавателите, като се постави акцент върху педагогическите им знания и умения, както и върху назначаването им, заплащането им и условията им на труд, наред с другото, за да се насърчат да останат в професията и да предадат знанията си на бъдещите поколения; призовава за по-голям брой програми за обмен между преподаватели от развиващите се страни и държави – членки на ЕС, например по линия на програмата „Еразъм+“;

23.  отбелязва значителните инвестиции, които са необходими в училищата за инфраструктура, материали и оборудване, в частност в селските или слабо населените райони, с цел осигуряването на равен достъп до образование, без дискриминация;

24.  подчертава значението на новите технологии за подобряване на достъпа до образование и на неговото качество, по-специално за разпространението на знания, обучението, педагогиката и развитието на преподавателите и за управлението на учебните заведения; подчертава необходимостта да се използват възможностите, предлагани от цифровата трансформация, за утвърждаването на съвременните педагогически знания и методи в развиващите се страни; обръща внимание на факта, че тези нови технологии трябва да подкрепят образователните усилия, а не да ги заместват, занижавайки педагогическите стандарти; призовава за по-добра оценка на въздействието на технологичните инвестиции върху резултатите от обучението; настоява за укрепването на цифровите умения с цел насърчаване на овластяването на жените и момичетата;

25.  призовава за увеличаване на усилията за справяне с предизвикателствата на цифровото изключване чрез образование и обучение по основни цифрови умения, както и чрез инициативи за улесняване на използването на информационните и комуникационните технологии; призовава освен това за въвеждане на цифровата грамотност в училищните програми на всички нива на образованието в развиващите се страни, така че учениците да могат да придобият уменията, необходими за подобряване на достъпа до информация;

26.  отбелязва, че образованието трябва да подготви бъдещото поколение да живее пълноценно в свят, който ще бъде променен от роботизацията и автоматизацията; счита, че за да отговори на очакванията едновременно на хората, които търсят работа, и на предприятията, наличното обучение трябва наистина да подготвя професионалисти и че за целта не следва да се изключват партньорства с частния сектор в областта на професионалното образование; подчертава в това отношение значението на гъвкавостта и на уменията, също както и на житейските и социалните умения в образованието; е убеден, че в допълнение към преподаваните в училище теоретични знания децата трябва да придобиват умения за мислене, за да могат да задават правилните въпроси, творчески умения, за да могат да претворяват идеите в действия, и да бъдат способни да предприемат действия, за да се учат през целия си живот;

27.  подчертава връзката между образованието и здравето; посочва, че здравеопазването в училищата и обучението във връзка със здравето, освен че стимулират ученето, дават възможност да се достигне до по-голяма част от обществото; призовава за въвеждането на глобален и интегриран подход за сексуалното образование за момичетата и момчетата, чрез който да се разглеждат свързани със здравето въпроси, като ХИВ, семейното планиране и бременността, като се допринася също така за постигането на по-мащабни цели, като подобряването на достъпа на момичетата до образование; отбелязва значението на доставчиците на здравно обслужване за психосоциалната помощ, особено в държавите, засегнати от конфликт, за да се увеличи устойчивостта в ранна детска възраст;

28.  насърчава държавите да въведат поне една година безплатно образование в ранна детска възраст, в съответствие с ЦУР 4.2;

29.  отново заявява, че само една благоприятна среда създава условия за качествено образование, в т.ч. участието на родителите, хранителните аспекти, безопасността, както и достъпът до електроенергия и вода и до подходящи санитарни съоръжения, за да се даде възможност на момчетата и момичетата действително да се възползват от училището и да се увеличи делът на завършилите, особено начално училище;

Подобряване на качеството на помощта

30.  счита, че оценките на образователните системи – в т.ч. на обучението, осигурявано от недържавни структури, на качеството на образованието и на резултатите от обучението са предварително условие за повишаването на ефективността на помощта; призовава Комисията и държавите членки да финансират изследванията, събирането на данни и надеждните, технически, недискриминационни и независими инструменти за оценка;

31.  счита, че е от първостепенно значение да се подобри координацията на донорите на финансови средства за образование в рамките на социалните групи, за да се избегне дублиране и дори ситуации, при които възниква конфликт между усилията за подпомагане; отправя искане към държавите членки да използват по-систематично съвместното програмиране и делегирането; припомня, че помощта за развитие не може да бъде в услуга на стратегии за влияние;

32.  подчертава задължението на правителствата да гарантират правото на образование на своите граждани; изтъква следователно необходимостта от обезпечаване на способността на компетентните лица, на всички равнища, да предоставят услуги за всички и от създаване на справедливи, достъпни и недискриминационни институции, стратегии и национални планове за образованието, придружени от ефективна ангажираност и разработени въз основа на съдържателна консултация със и стратегическо участие на основните участници, включително гражданското общество, със специфични цели и механизми за наблюдение, редовни оценки и инспекции, ясно и прозрачно разграничаване на отговорностите и разпределяне на ресурсите, подлежащо на независими проверки; насърчава приемането на национални регулаторни рамки за създаването и осъществяването на образователните услуги;

33.  поставя акцент върху предвидимостта на помощта и ангажираността с нея от страна на държавите партньори; посочва във връзка с това, че бюджетната подкрепа и помощта, предоставяна от многостранните организации, отговарят най-добре на тези изисквания;

34.  призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на секторната бюджетна подкрепа, когато това е възможно, със строги критерии, сред които добро управление и щателни проверки, по-специално, за да се избегнат случаи на корупция; припомня, че третите държави, които получават помощ, се задължават да възстановят плащанията в случай на сериозни нередности; призовава за участие на гражданското общество в наблюдението на изпълнението на споразуменията за финансиране; настоява, че е необходимо да се създаде механизъм за наблюдение, който да дава възможност да се проверява дали се злоупотребява с помощта за развитие и да се налагат съответни санкции, в т.ч. чрез преразпределяне на финансовите средства, за да се увеличи помощта за държавите с по-добри практики в тази област;

35.  насърчава Комисията и държавите членки да изведат на преден план ролята на местните органи и на организациите на гражданското общество в подготовката и изпълнението на програмите за предоставяне на помощ за образованието, включително в рамките на бюджетната подкрепа;

36.  отбелязва, че само една трета от помощта в областта на образованието преминава през многостранни органи, докато в областта на здравеопазването съотношението е две трети; приканва следователно Комисията и държавите членки да увеличат финансирането си за Световното партньорство за образование и за фонда „Образованието не може да чака“; счита, че трябва да се даде възможност на Световното партньорство да удължи в своя следващ стратегически план за периода след 2020 г. програмния си период от три на шест години, за да се осигури по-голяма стабилност и предвидимост на финансирането, което е особено необходимо за укрепването на националните образователни системи;

°

°  °

37.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0239. (2) Приети текстове, P8_TA(2018)0104.

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“