ДОКЛАД относно цифровизацията с оглед на развитието: намаляване на бедността чрез технологиите
16.10.2018 - (2018/2083(INI))
Комисия по развитие
Докладчик: Богдан Брунон Вента
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно цифровизацията с оглед на развитието: намаляване на бедността чрез технологиите
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 208, 209, 210, 211 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид срещата на високо равнище на Организацията на обединените нации относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),
– като взе предвид Европейския консенсус за развитие – „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, приет през май 2017 г. (2017/C 210/01),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено: „Търговията – за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“(COM(2015)0497),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 май 2017 г., озаглавен: „Цифровизация за развитие: интегриране на цифровите технологии и услуги в политиката на ЕС за развитие“ (SWD(2017)0157),
– като взе предвид стратегията за цифров единен пазар за Европа, приета през май 2015 г.,
– като взе предвид Европейския план за външни инвестиции,
– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията – за всички“ Осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията“ (COM(2017)0491),
– като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „По пътя към цифрова търговска стратегия“[1],
– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ[2],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263),
– като взе предвид заключенията на Съвета относно „Цифровизация за развитие“ от ноември 2017 г.,
– като взе предвид 11-ата Министерска конференция на СТО, проведена в Буенос Айрес, Аржентина, от 10 до 13 декември 2017 г.,
– като взе предвид инициативите на Международния съюз по далекосъобщения на ООН в подкрепа на развиващите се държави (ITU-D),
– като взе предвид Споразумението на Световната търговска организация за информационните технологии,
– като взе предвид декларацията на министрите, направена в Канкун през 2016 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно цифровата икономика,
– като взе предвид съвместната декларация на министрите, отговарящи за ИКТ в държавите от Г-7, направена на срещата в Такамацу, Япония, на 29 и 30 април 2016 г.,
– като взе предвид инициативата „Електронна търговия за всички“ на Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие (УНКТАД),
– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея (A/RES/61/106),
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0338/2018),
А. като има предвид, че Европейският консенсус за развитие от 2017 г. подчертава значението на информационните и комуникационните технологии и услуги като фактори за приобщаващ растеж и устойчиво развитие;
Б. като има предвид, че стратегията на Комисията относно цифровизация за развитие (D4D) обхваща икономическия растеж и правата на човека, здравеопазването, образованието, селското стопанство и продоволствената сигурност, основната инфраструктура, водоснабдяването и канализацията, управлението и социалната закрила, както и междусекторни цели по отношение на пола и околната среда;
В. като има предвид, че цифровите технологии предлагат потенциал за осигуряване на устойчивост и опазване на околната среда; като има предвид обаче, че в производството на цифрово оборудване се използват някои редки метали с ниска степен на рециклиране и ограничени достъпни запаси, а отпадъците от електрическо и електронно оборудване представляват предизвикателство за околната среда и за здравето; като има предвид, че според съвместно проучване на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) и Интерпол[3] отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) са приоритетна област на екологичната престъпност;
Г. като има предвид, че според актуализацията от 2017 г. на базата данни на Световната банка за идентификация за разработването на глобален набор от данни (ID4D) около 1,1 млрд. души по целия свят не могат официално да докажат самоличността си, включително регистрирането при раждането си, и че от тях 78% живеят в Африка на юг от Сахара и в Азия; като имат предвид, че това е сериозна пречка за постигането на цел 16.9 от целите за устойчиво развитие, но също и за да бъдат хората участници в цифровата среда и да се възползват от нея;
Д. като има предвид, че ЦУР изрично споменават цифровите технологии в пет от целите (ЦУР 4 относно образованието; ЦУР 5 относно равенството между половете; ЦУР 8 относно достойния труд и икономическия растеж; ЦУР 9 относно инфраструктурата, индустриализацията и иновациите; и ЦУР 17 относно партньорствата);
Е. като има предвид, че в ЦУР се подчертава, че предоставянето на универсален достъп на приемливи цени до интернет за хората в най-слабо развитите държави до 2020 г. ще бъде от решаващо значение за стимулиране на развитието, тъй като развитието на цифровата икономика може да бъде двигател за създаването на достойни работни места и приобщаващ растеж, обем на износа и диверсификация на износа;
Ж. като има предвид, че според Конференцията на ООН за търговия и развитие цифровизацията все повече поражда монополи и поставя нови предизвикателства пред антитръстовите политики и политиките в областта на конкуренцията както на развиващите се, така и на развитите държави[4];
З. като има предвид, че в своя общ преглед на изпълнението на резултатите от Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество[5] Общото събрание на ООН пое ангажимент да използва потенциала на ИКТ за постигане на целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и други международно договорени цели за развитие, като отбелязва, че ИКТ биха могли да ускорят напредъка по всички 17 ЦУР;
И. като има предвид, че свързаността продължава да бъде предизвикателство и проблем, лежащ в основата на различни цифрови разделения както при достъпа до ИКТ, така и при използването им;
Й. като има предвид, че скоростта, с която се развива цифровата икономика, и значителните пропуски, съществуващи в развиващите се държави във връзка с цифровата икономика по отношение на изработването на сигурна национална политика, нормативна уредба и защита на потребителите, подчертават спешната необходимост от засилване на изграждането на капацитет и техническата помощ за развиващите се държави, и особено за най-слабо развитите държави;
К. като има предвид, че цифровата грамотност и умения са ключови фактори за социалното и личностното усъвършенстване и развитие, както и за насърчаване на предприемачеството и изграждане на силни цифрови икономики;
Л. като има предвид, че цифровизацията следва да помогне и за подобряване на предоставянето на хуманитарна помощ и устойчивост, превенция на риска от бедствия и преходна помощ, свързваща хуманитарната помощ и помощта за развитие в нестабилни и засегнати от конфликти ситуации;
М. като има предвид, че повече от половината население на света все още не е свързано с интернет и че е бавен напредъкът за постигане на целта на ЦУР 9 за значително увеличаване на достъпа до ИКТ и стремеж за предоставяне на универсален достъп на приемливи цени до интернет в най-слабо развитите държави до 2020 г.;
Н. като има предвид, че по цялата планета се наблюдава голямо нарастване на мобилните услуги, а броят на потребителите на мобилни услуги понастоящем надвишава броя на хората, които имат достъп до електричество, канализация или чиста вода;
О. като има предвид, че хуманитарните иновации трябва да съответстват на хуманитарните принципи (хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост) и на принципа на достойнството;
П. като има предвид, че хуманитарните иновации трябва да се осъществяват с цел утвърждаване на правата, достойнството и способностите на населението, което ги получава, и следва да бъде възможно всички членове на дадена общност, засегната от криза, да се възползват от иновации без дискриминационни бариери пред ползването;
Р. като има предвид, че анализът и намаляването на риска трябва да се използват за предотвратяване на непреднамерени вреди, включително вреди, засягащи неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните и оказващи въздействие върху местните икономики;
С. като има предвид, че експериментирането, пилотното внедряване и изпитванията трябва да се предприемат в съответствие с международно признатите етични стандарти;
Необходимост от подкрепа за цифровизацията в развиващите се държави
1. приветства стратегията на Комисията относно цифровизация за развитие (D4D), доколкото тя интегрира цифровите технологии в политиката на ЕС за развитие, която следва да бъде насочена към принос за постигане на целите за устойчиво развитие; настоява, че е важно да се засили цифровизацията, ориентирана към ЦУР; припомня, че цифровата революция изправя обществата пред цял набор от нови предизвикателства, които носят и рискове, и възможности;
2. отново изтъква огромния потенциал на цифровите технологии и услуги за постигането на целите за устойчиво развитие, при условие че се предприемат действия за преодоляване на отрицателните последици от технологиите, като например автоматизирането на работните места, оказващо въздействие върху пригодността за заетост, цифровото изключване и неравенство, киберсигурността, неприкосновеността на данните и регулаторните въпроси; припомня, че всяка цифрова стратегия трябва да съответства напълно и да допринася за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално по отношение на ЦУР 4 относно качественото образование, ЦУР 5 относно постигането на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета, ЦУР 8 относно достойния труд и икономическия растеж и ЦУР 9 относно промишлеността, иновациите и инфраструктурата; припомня, че ако искаме целите за устойчиво развитие да бъдат постигнати до 2030 г., е необходимо засилено глобално, национално, регионално и местно партньорство между правителствените, научните, икономическите участници и участниците от гражданското общество;
3. посочва, че въпреки увеличаването на разпространението на интернет, много развиващи се държави и бързоразвиващите се икономики изостават по отношение на предимствата на цифровизацията, много хора все още нямат достъп до ИКТ и съществуват големи различия както между отделните държави, така и между градските и селските райони; припомня, че цифровите технологии остават инструмент, а не самоцел, и счита, че предвид финансовите ограничения приоритет следва да се дава на най-ефективните средства за постигането на ЦУР и че в някои държави, въпреки че цифровизацията може да е полезна, все още е необходимо да се гарантира задоволяване на основните човешки потребности, по-специално по отношение на достъпа до храна, енергия, водоснабдяване и канализация, образование и здравеопазване, както се подчертава в доклада на ООН за ЦУР от 2017 г.; счита обаче, че условията за развитие на цифровите технологии трябва да бъдат предвидени на етапа на проектиране на инфраструктурата, дори ако изпълнението се осъществява на по-късен етап;
4. подчертава необходимостта всяка стратегия за цифрова търговия да бъде изцяло в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките за развитие, което е съществено за постигането на ЦУР; подчертава, че достъпът до свързаност чрез интернет и до начини за цифрово плащане, които са надеждни и съответстват на международните стандарти, със законодателство за защита на потребителите на онлайн стоките и услугите, правата на интелектуална собственост, правилата за защита на личните данни и данъчното и митническото законодателство, пригодени за електронната търговия, са от основно значение за развитието на цифровата търговия, устойчивото развитие и приобщаващия растеж; отбелязва във връзка с това потенциала на Споразумението за улесняване на търговията в подкрепа на цифровите инициативи в развиващите се държави за улесняване на трансграничната търговия;
5. призовава за разработването на план за действие за технически иновации за хуманитарна помощ, за да се гарантира спазването на правните и етичните принципи, залегнали в документи като новия Европейски консенсус за развитие – „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ и „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“;
6. подчертава, че всички аспекти на хуманитарните иновации следва да бъдат обект на оценка и мониторинг, включително оценка на основното и вторичното въздействие на иновационния процес; подчертава, че следва да се извършва етичен преглед и анализ на риска преди началото на проектите за хуманитарни иновации и цифровизация, като по целесъобразност следва да се включат външни експерти или експерти, които са трети страни;
7. призовава за изпълнение във външните действия на ЕС на принципите, залегнали в стратегията за цифров единен пазар за Европа, чрез подкрепа за регулаторните рамки на партньорите на ЕС;
8. призовава за достатъчно финансиране по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., за да се даде възможност за интегриране на цифровите технологии във всички аспекти на политиката за развитие;
9. отбелязва, че въвеждането на цифрови технологии в развиващите се държави често изпреварва създаването на държавни институции, правни разпоредби и други механизми, които могат да помогнат за справяне с новите предизвикателства, които възникват, особено по отношение на киберсигурността; подчертава значението на задълбочаването на сътрудничеството между научните изследователи и новаторите на междурегионално равнище, насърчаването на научноизследователски и развойни дейности, които стимулират научния напредък и трансфера на технологии и ноу-хау; призовава цифровизацията да бъде застъпена на централно място в бъдещото споразумението, което ще замени Споразумението от Котону, като средство за постигане на приобщаващо и устойчиво развитие, в съответствие с насоките за водене на преговори;
10. призовава за по-нататъшни съвместни действия за сътрудничество в областта на цифровата инфраструктура, като това следва да стане една от ключовите дейности в партньорствата на ЕС с регионални организации, и по-специално с Африканския съюз; изтъква значението на техническата помощ и трансфера на експертен опит за институциите, които разработват цифрови политики на национално, регионално и континентално равнище;
11. призовава цифровизацията да бъде включена в националните стратегии за развитие на държавите членки;
12. призовава за по-съгласувани и цялостни междусекторни усилия от страна на международната общност, включително недържавни участници като представители на гражданското общество, третия сектор, частни дружества и академичните среди, за да се гарантира, че при преминаването към по-цифровизирана икономика никой не остава изключен и се допринася за изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие, като се гарантира достъп до цифрови технологии и услуги за всички икономически субекти и граждани и се избягва прекомерен брой различаващи се подходи, които биха създали несъвместимост, припокривания или пропуски в законодателството; призовава за подобряване на политическата свързаност между ЕС, държавите членки и други заинтересовани участници с оглед засилване на координацията, взаимното допълване и създаването на полезни взаимодействия;
13. посочва, че технологията, изкуственият интелект и автоматизацията вече заменят някои ниско- и средноквалифицирани работни места; призовава Комисията да насърчи ориентирана към ЦУР цифровизация и подчертава, че финансираните от държавата равнища на социална защита, като например гарантиране на минимален доход, са от съществено значение за справяне с някои неблагоприятни въздействия на новите технологии, за да се преодолеят промените на световните пазари на труда и в международното разделение на труда, които засягат особено нискоквалифицираните работници в развиващите се държави;
14. призовава частния сектор да допринесе по отговорен начин за D4D чрез технологии и иновации, експертен опит, инвестиции, управление на риска, устойчиви бизнес модели и растеж, които следва да включват предотвратяване, намаляване, възстановяване, рециклиране и повторна употреба на суровините;
15. изразява съжаление, че по-малко от половината от всички развиващи се държави имат законодателство за защита на данните, и насърчава ЕС да предоставя техническа помощ на съответните органи при изготвянето на такова законодателство, като по-специално разчита на своя опит и на собственото си законодателство, което е международно признато като модел в тази област; подчертава необходимостта да се вземат предвид разходите, които могат да възникнат при стандартизирането на такова законодателство, особено по отношение на МСП; отбелязва, че поради трансграничния характер на цифровите технологии законодателството за защита на данните следва да не се различава твърде много, тъй като това би довело до несъвместимост;
16. призовава всички заинтересовани лица да събират, обработват, анализират и разпространяват данни и статистика на местно, регионално, национално и световно равнище, за да се гарантира високо равнище на защита на данните, в съответствие с приложимите международни стандарти и инструменти, и за да бъдат преследвани целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; отбелязва, че навременното и точно събиране на данни осигурява подходящ мониторинг на изпълнението, адаптиране на политиките и при необходимост интервенции, както и оценка на постигнатите резултати и въздействието от тях; припомня обаче, че макар „революцията на данните“ да прави по-лесно, по-бързо и по-евтино произвеждането и анализирането на данни от широк кръг източници, тя поражда и огромни предизвикателства пред сигурността и неприкосновеността на личния живот; поради това подчертава, че иновациите в събирането на данни в развиващите се държави не следва да заместват официалните статистически данни, а да ги допълват;
17. изразява съжаление относно продължаващото във всяка държава цифрово разделение по пол, географско местоположение, възраст, доходи, етническа принадлежност и здраве или увреждания, наред с други фактори за дискриминация; поради това настоява международното сътрудничество за развитие да работи за постигане на по-голям напредък и включване на лицата в неравностойно или уязвимо положение, като същевременно насърчава отговорното използване на цифрови инструменти и адекватното осъзнаване на възможните рискове; призовава за подкрепа на иновациите, адаптирани към местните потребности и прехода към икономики, основани на знанието;
18. призовава за повече усилия за справяне с предизвикателствата на цифровото изключване чрез образование и обучение по основни цифрови умения, както и инициативи за улесняване на правилното използване на ИКТ и използването на цифрови инструменти при прилагането на основани на участието методики в съответствие с възрастта, личното положение и предишните знания, включително за възрастните хора и хората с увреждания; отбелязва, че международното сътрудничество за развитие може да се основава на цифрови технологии, насочени към по-добро интегриране на групите в неравностойно положение, при условие че те имат достъп до цифрови технологии; приветства инициативи като Африканската седмица на програмирането, които допринасят за овластяването на младото поколение африканци чрез засилване на цифровата грамотност; подчертава значението на електронното обучение и дистанционното обучение за достигане до отдалечени райони и хора от всички възрасти;
19. призовава за въвеждане на цифрова грамотност в училищните програми на всички образователни равнища, от началното училище до университета, в развиващите се държави с оглед придобиване на умения, необходими за подобряване на достъпа до информация; счита обаче, че ИКТ инструментите и новите технологии не следва да заместват реалните учители и училища, а следва да се използват като средство за подобряване на достъпа до образование и за повишаване на неговото качество; подчертава, че новите технологии са ключов инструмент за разпространението на знания, обучението на учители и управлението на учреждения; настоява също така на необходимостта от усъвършенствани местни центрове за обучение (включително училища по програмиране) за обучение на разработчици и за насърчаване на създаването на цифрови решения и приложения, съответстващи на местните нужди и реалности;
20. подчертава, че преодоляването на цифровото разделение означава разгръщане на инфраструктура и достъп до нея, особено в селските и отдалечените райони, която е адекватна по отношение на висококачествения обхват и е финансово достъпна, надеждна и сигурна; отбелязва, че сред основните причини, които възпрепятстват свързаността, са бедността и липсата на основни услуги, заедно с недостатъчно развитите наземни мрежи, липсата на благоприятни обществени политики и регулаторни рамки, високото данъчно облагане на цифровите продукти и услуги, ниската пазарна конкуренция и липсата на енергийна мрежа;
21. изразява загрижеността си във връзка с технологичната зависимост от малък брой оператори, и особено от Гугъл, Епъл, Фейсбук и Амазон, и призовава да бъдат разработени алтернативи, които да насърчават конкуренцията; отбелязва, че тази цел може да бъде преследвана в партньорство между ЕС и Африка;
22. припомня, че развиващите се държави далеч не са защитени от кибератаки, и подчертава рисковете от нарушаване на икономическата, политическата и демократичната стабилност, ако не се гарантира цифрова сигурност; призовава всички заинтересовани лица в цифрово свързания свят да поемат активна отговорност чрез приемане на практически мерки за насърчаване на повече осведоменост и ноу-хау по въпросите на киберсигурността; посочва за тази цел значението на развитието на човешки капитал на всички равнища, за да се намалят заплахите за киберсигурността чрез обучение, образование и повишена осведоменост, на създаването на подходящи наказателноправни и транснационални рамки за борба с киберпрестъпността, както и на активното участие в международни форуми като Световния форум за цифрова сигурност на ОИСР;
23. припомня потенциала на цифровизацията за намаляване на различията в социалното приобщаване, за достъпа до информация и за намаляване на икономическата маргинализация в периферните райони;
Цифровизацията: инструмент за устойчиво развитие
24. приветства Европейския план за външни инвестиции, който насърчава инвестициите в иновативни цифрови решения с оглед на местните потребности, финансовото приобщаване и създаването на достойни работни места; посочва, че цифровизацията е важна възможност за инвестиции и че въз основа на съвместна работа с европейските и международните финансови институции и частния сектор, смесеното финансиране би представлявало важен инструмент за привличане на финансови средства;
25. призовава Комисията да стартира нови инициативи със специален акцент върху развитието на цифрова инфраструктура, насърчаването на електронното управление и цифровите умения, укрепването на цифровата икономика и насърчаването на ориентирани към ЦУР стартиращи екосистеми, включително възможности за финансиране за микро-, малките и средните предприятия (ММСП), за да им се даде възможност да взаимодействат по цифров начин с многонационални предприятия и да имат достъп до световните вериги за създаване на стойност;
26. призовава Комисията да продължи да интегрира цифровите технологии и услуги в политиката на ЕС за развитие, както се посочва, наред с останалото, в стратегията за D4D; подчертава необходимостта от насърчаване на използването на цифрови технологии в конкретни области на политиката, включително електронното управление, селското стопанство, образованието, управлението на водите, здравеопазването и енергетиката;
27. призовава Комисията да увеличи инвестициите в цифрова инфраструктура в развиващите се държави, за да се преодолее значителното цифрово разделение по ефективен спрямо развитието и основан на принципи начин;
28. припомня, че ММСП в развиващите се държави са по-голямата част от предприятията и в тях са наети по-голямата част от работещите в производството и услугите; отново заявява, че улесняването на добре регулирана трансгранична електронна търговия може да има пряко въздействие върху подобряването на поминъка, насърчаването на по-висок стандарт на живот и стимулирането на заетостта и икономическото развитие; потвърждава, че тези усилия биха могли да допринесат за постигането на равенство между половете, тъй като много от тези предприятия са притежавани и управлявани от жени; подчертава необходимостта от намаляване на правните, административните и социалните пречки пред предприемачеството, особено по отношение на жените; призовава цифровизацията да бъде използвана и за насърчаване на образованието и изграждането на капацитет за предприемачество в развиващите се държави, като едновременно с това се създава благоприятна среда за стартиращите предприятия и иновативните дружества;
29. подчертава необходимостта от ограничаване на търговията с полезни изкопаеми, чиято експлоатация е свързана с въоръжени конфликти или принудителен труд; припомня, че колтанът е основната суровина за много електронни устройства (например смартфони) и че гражданската война в района на Големите езера в Африка, особено в Демократична република Конго, поради експлоатацията, добива и незаконната търговия с колтан, е довела до смъртта на над осем милиона души; призовава за прекратяване на експлоатацията на деца в мините за колтан и на незаконната търговия с колтан, за да може той да се добива и търгува по приемлив начин, който да е от полза и за местното население;
30. посочва, че като най-голям сектор на африканската икономика селското стопанство може евентуално да се възползва от цифровите технологии; подчертава, че цифровите платформи могат да се използват в развиващите се държави за информиране на земеделските стопани относно пазарните цени и за свързването им с потенциални купувачи, както и за предоставяне на практическа информация за методи на отглеждане и пазарни тенденции, метеорологическа информация и предупреждения и съвети за болестите по растенията и животните; подчертава обаче, че в контекст, в който селското стопанство използва все по-интензивно знания и става все по-високотехнологично, цифровото селско стопанство може да има също така огромно отрицателно социално и екологично въздействие в развиващите се държави, тъй като достъпът до най-новите технологии може да остане ограничен до големите и индустриализирани стопанства, осъществяващи дейност на пазарите за износ и с търговски култури, като в същото време ограничените познания и умения биха могли да маргинализират допълнително дребномащабното селско стопанство в развиващите се държави;
31. настоява финансирането от ЕС за селското стопанство в развиващите се държави да бъде съгласувано с преобразяващия характер на Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение за климата, а следователно и със заключенията на Международната оценка на знанията в областта на селското стопанство, науката и технологиите за развитие (IAASTD) и препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана; подчертава, че това предполага признаване на многофункционалността на селското стопанство и бърз преход от отглеждането на монокултури въз основа на интензивно използване на химически препарати към диверсифицирано и устойчиво селско стопанство въз основа на агроекологични селскостопански практики и укрепване на местните хранителни системи и дребното селскостопанско производство;
32. посочва, че ИКТ инструментите могат да се използват за разпространение на информация, която може да бъде от решаващо значение при природни и технологични бедствия и извънредни ситуации, а така също и в нестабилни и засегнати от конфликти райони; подчертава, че цифровите технологии могат да дадат възможност на хората с ниски доходи и на други уязвими общности да имат достъп до качествени основни услуги като здравеопазване, образование, водоснабдяване, канализация и електроснабдяване, както и до хуманитарна помощ и други публични и частни услуги; изтъква значението на борбата срещу дезинформацията онлайн (фалшивите новини) и подчертава необходимостта от специални програми, насочени към медийната грамотност като средство за справяне с тези предизвикателства;
33. подчертава, че технологичните иновации в областта на хуманитарната помощ са приоритет, особено в контекста на принудителното разселване, за допринасянето за устойчиви решения, които носят стабилност и достойнство в живота на хората и могат да улеснят връзката между хуманитарната помощ и развитието; приветства глобалните инициативи за улесняване на иновациите в хуманитарната област, като например Глобалния алианс за хуманитарни иновации (GAHI), Фонда за хуманитарна иновации (HIF) и „Пулса на света“ на ООН, и призовава ЕС да насърчава свободно достъпните данни и да оказва силна подкрепа на глобалните общности от софтуерни разработчици и дизайнери, които изграждат практическа отворена технология с оглед решаване на проблемите на международното развитие и хуманитарните проблеми;
34. подчертава, че цифровите технологии като SMS и приложенията за мобилни телефони могат да осигурят нови средства на достъпни цени за разпространяване на важна информация, които биха могли да се използват от бедните или изолирани хора и хората с увреждания; отбелязва потенциала на технологията за мобилни телефони, която може да има редица предимства, в т.ч. по-ниски разходи за достъп поради увеличаването на покритието на мрежата, удобство за ползване и намаляване на разходите за обаждания и текстови съобщения; припомня също така, че мобилните телефони създават рискове за здравето и околната среда, най-вече поради добива на минерални ресурси и увеличаващите се количества електронни и електрически отпадъци; подчертава, че цифровизацията има потенциала да даде тласък на демокрацията или да я подкопае, и призовава ЕС да обмисли надлежно тези рискове с оглед на контрола над неправилното използване на цифровите технологии, когато насърчава използването на технологични иновации в помощта за развитие, а така също и да насърчава управлението на интернет;
35. подчертава значението на изграждането на устойчива екосистема за цифровата икономика с цел намаляване на екологичното въздействие, свързано с цифровизацията, чрез разработване на ефективно използване на ресурсите както в цифровия, така и в енергийния сектор, по-специално чрез приоритизиране на кръговата икономика; призовава Планът за външни инвестиции да подпомага отговорността на производителя, по-конкретно чрез подкрепа за МСП, които разработват дейности за повторно използване, ремонт и обновяване и включват в своята стопанска дейност схеми за връщане с цел отстраняване на опасните компоненти, използвани в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО) ; призовава за повишаване на осведомеността на потребителите относно въздействието на електронните устройства върху околната среда и за ефективно разглеждане на отговорността на бизнеса при производството на ЕЕО; подчертава също така необходимостта от подкрепа за статистиката за електронните и електрическите отпадъци и националните политики за електронни отпадъци в развиващите се държави, така че да се помогне за намаляване на генерирането на електронни отпадъци, предотвратяване на незаконното изхвърляне и неправилното третиране на електронни отпадъци, насърчаване на рециклирането и създаването на работни места в сектора на обновяването и рециклирането;
36. признава, че цифровите технологии осигуряват на енергийния сектор иновативни инструменти за оптимизиране на използването на ресурсите; припомня обаче, че цифровите технологии имат значителен екологичен отпечатък като потребители на енергийни ресурси (емисиите на CO2 от цифровите технологии се оценяват на 2 – 5% от общите емисии) и метали (например сребро, кобалт, мед и тантал), което поставя под въпрос тяхната дългосрочна устойчивост; отново изтъква необходимостта от промяна на моделите на производство и потребление, за да се води борба с изменението на климата;
37. признава потенциалната роля на цифровите технологии за насърчаване на демокрацията и участието на гражданите в процеса на вземане на решения;
38. подчертава значението на създаването и използването на държавни цифрови информационни платформи, които увеличават възможностите на хората като цяло да се информират напълно за своите права и за услугите, които държавата предоставя на гражданите;
39. подчертава, че приложенията за електронно управление допринасят за по-бърз и по-евтин достъп до публични услуги, за подобряване на съгласуваността и удовлетворението на гражданите, за улесняване на формулирането и извършването на действия от гражданското общество и за увеличаване на прозрачността, като по този начин допринасят значително за насърчаване на демократизацията и борбата с корупцията; подчертава жизненоважната роля на технологиите и цифровизацията за ефективната фискална политика и администрация, даваща възможност за ефективно повишаване на мобилизацията на вътрешните ресурси и спомагаща за борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане; настоява, че е наложително да се създадат сигурни цифрови самоличности, тъй като това би могло да помогне за определяне на броя на нуждаещите се от определени основни услуги;
40. призовава за използване на възможностите, предоставяни от цифровите технологии, като средство за подобряване на регистрацията на деца в регистрите за раждане, смърт и брак; подчертава, че по оценки на УНИЦЕФ само в африканските държави на юг от Сахара 95 милиона деца остават нерегистрирани при раждането си[6] и следователно нямат акт за раждане, и че този факт не позволява на засегнатите деца да бъдат законно признати, така че тяхното съществуване като членове на обществото остава неотразено от раждането им и през целия им зрял живот, което нарушава демографските данни на държавите, със значителни последици за оценката на потребностите на населението, особено по отношение на достъпа до образование или здравеопазване;
41. признава централната роля на цифровите технологии в управлението на здравните услуги, реагирането при извънредни ситуации на епидемии, разпространението на кампании за обществено здраве, достъпа на обществеността до здравни услуги, както и в обучението на здравни работници, подкрепата и насърчаването на фундаменталните изследвания и разработването на информационни услуги в областта на здравеопазването и електронното здравеопазване; поради това призовава създателите на политики да въведат подходящи политически и регулаторни рамки за разширяване на обхвата на проектите в областта на електронното здравеопазване; изисква от Комисията да осигури необходимите финансови ресурси в това отношение;
42. приветства онлайн програмата „Академия на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, която дава възможност на лица от партньорските държави да се обучават онлайн; призовава за по-нататъшно разработване на програми за обучение на местни ръководители и за установяване на процедури за кандидатстване за субсидии от ЕС, така че тези партньори да могат получат по-ясна представа за очакванията, целите и условията и по този начин да се подобрят перспективите за приемането на техните проекти; подчертава, че такива инициативи, при условие че са лесно достъпни, ефикасни и подходящи, биха имали положително въздействие върху усвояването на помощта и върху репутацията на ЕС сред неговите партньори;
43. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на ЕСВД.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2017)0488.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2015)0459.
- [3] Проучване на ЮНЕП и Интерпол, The Rise of Environmental Crime: a growing Threat to Natural Resources, Peace, Development and Security („Ръстът на престъпленията срещу околната среда: Нарастваща заплаха за природните ресурси, мира, развитието и сигурността“), 2016 г.
- [4] UNCTAD, South-South Digital Cooperation for Industrialisation: A Regional Integration Agenda („Цифрово сътрудничество Юг – Юг за индустриализация: Програма за регионална интеграция“), 2017 г.
- [5] Резолюция GA/RES/70/125 на Общото събрание на ООН.
- [6] https://www.unicef.org/french/publications/files/UNICEF_SOWC_2016_French_LAST.pdf
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
„Комуникационните технологии промениха начина, по който живеят хората, и начина, по който се развиват страните. Те имат потенциала да ни дадат възможност да разрешим много от критичните проблеми, пред които сме изправени. Ако искаме този потенциал да се реализира, трябва да намерим начини да превърнем тези технологии в ресурс за всички хора въпреки предизвикателствата, пред които са изправени в рамките на своите общности.“
Нелсън Мандела
Цифровизацията е глобална и засяга всички аспекти на нашия живот. При все това някои хора все още изостават от нея, въпреки че новите технологии създават възможности. Интернет е не само място за стоки и услуги, но и ни помага да упражняваме своите икономически, граждански и политически права. В развиващите се държави съвременните комуникационни технологии са необходимост и могат да позволят на хората да участват успешно в променящия се свят.
Според доклада за световното развитие от 2016 г. относно цифровите дивиденти, шест милиарда души нямат достъп до високоскоростен интернет и четири милиарда души все още нямат изобщо достъп до интернет. В момент, когато цифровизацията расте експоненциално, тази липса на достъп е сериозно предизвикателство пред развитието, тъй като продължава да увеличава разликите и неравенствата по света.
Преодоляването на цифровото разделение трябва да получи централна роля във всички политики за развитие: не само като самостоятелна политика, но и интегрирано във всяка друга област на политиката. Достъпът на приемливи цени до широколентова свързаност трябва да бъде основата за всяко такова усилие.
Целите за устойчиво развитие признават и приемат това предизвикателство. Няколко от целите включват цифрово измерение; ЦУР 9 относно инфраструктурата, индустриализацията и иновациите има като една от целите си „значително увеличаване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и стремеж да се осигури универсален достъп на приемливи цени до интернет в най-слабо развитите държави до 2020 г.“
Постигането на целите за устойчиво развитие изисква съвместни и непрекъснати усилия от всички държави, развити и развиващи се, а така също и от всички заинтересовани лица, публични и частни.
Европейският съюз демонстрира ангажираност към Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и трябва да продължи да играе водеща роля, като работи за постигане на целите за устойчиво развитие.
Що се отнася до действията за преодоляване на цифровото разделение, Европейският консенсус за развитие поема този ангажимент много ясно, като заявява, че ЕС и неговите държави членки ще продължат да подкрепят информационните и комуникационните технологии в развиващите се държави като мощен фактор за приобщаващ растеж и устойчиво развитие и ще работят за по-добро интегриране на цифровите решения в развитието и за насърчаване на използването на цифровите технологии в редица приоритетни области. Те ще подкрепят също грамотността и уменията в цифровата сфера с цел да се предоставят повече възможности на хората, особено на жените и лицата в уязвимо и маргинализирано положение, да се утвърждава социалното приобщаване и да се улеснява участието им в демократичното управление и цифровата икономика.
Цифровизацията: инструмент за устойчиво развитие
Цифровизацията може да бъде мощен инструмент за развитие в редица области на политиката като управлението, образованието, здравеопазването, равенството между половете, икономическия растеж и селското стопанство.
За микро-, малките и средните предприятия електронната търговия може да улесни трансграничната търговия и да създаде възможности за стопанска дейност на световния пазар. За земеделските стопани цифровите платформи могат да предоставят информация за метеорологичните прогнози, методите на отглеждане и огнищата на болести по растенията и животните.
Приложенията за електронно управление могат да предоставят по-бързи, по-евтини и по-лесно достъпни публични услуги и информация, което насърчава демокрацията на участието и прозрачността и допринася за борбата с корупцията. Цифровизацията също е полезен инструмент за ефективна данъчна политика, като допринася за по-добро мобилизиране на вътрешни ресурси.
В сферата на образованието цифровизацията може да помогне чрез електронно обучение и дистанционно обучение, като достига до изолирани райони, където училищата са отдалечени едно от друго и има недостиг на учители.
Насърчаването на образованието в областта на ИКТ и на цифровите умения е необходима съставка на политиките за цифровизация. То трябва да бъде приобщаващо и да поставя ударение върху достъпа за всички – и в селските, и в отдалечените райони.
В сектора на здравеопазването услугите на електронното здравеопазване могат да имат голямо значение за достигане до населението, което в противен случай не би имало достъп до такива услуги.
На последно място, ИКТ могат също така да играят важна роля преди и по време на природни бедствия и извънредни ситуации, като издават предупреждения и предоставят актуална информация за събитията и хуманитарната помощ.
Необходимост от подкрепа за цифровизацията на развиващите се държави
Действията на Европейския съюз за преодоляване на цифровото разделение трябва да бъдат всеобхватни. Цифровите технологии следва да бъдат част от отговора във всички политики на ЕС за развитие, като същевременно се запазят изцяло в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките за развитие. Стратегията на Комисията „Цифровизация за развитие“ прави точно това и следователно е добре дошла.
От ключово значение за осъществяването на такива действия ще бъде ангажирането на всички участници – в развиващите се държави и в международната общност, в публичния и в частния сектор, в гражданското общество и в научните среди. Само чрез такъв приобщаващ подход можем да гарантираме, че процесът на цифровизация не позволява никой да изостава.
Публичното финансиране няма да бъде достатъчно за истински преобразяващ процес на цифровизация. Ще трябва да бъдат мобилизирани допълнителни средства. В този контекст Европейският план за външни инвестиции може да играе важна роля. Частният сектор може да бъде фактор чрез своя експертен опит и ноу-хау в областта на технологиите и иновациите. Разбира се, всяко публично-частно сътрудничество в тази област трябва да се основава на принципите и целите на развитието.
Инфраструктурата, особено в селските и отдалечените райони, трябва да бъде в центъра на всяка стратегия за цифровизация, за да се подобрят обхватът, качеството и сигурността. Създаването на енергийни мрежи, намаляването на данъчното облагане на цифровите продукти и услуги и насърчаването на конкуренцията на пазара са сред факторите за насърчаване на по-добра инфраструктура и подобряване на достъпа.
С нарастващата цифровизация ще бъдат предприети и допълнителни мерки за справяне с отрицателните тенденции, а именно киберпрестъпността и тероризма. Следователно всички цифрови стратегии следва да включват действия за насърчаване на киберсигурността и защитата на данните чрез законодателство, обучение, образование и повишаване на осведомеността.
В обобщение, инвестициите в цифровизация могат да бъдат мощен двигател за приобщаващ растеж в развиващите се държави, при условие че тези инвестиции достигат до всички, независимо от пол, географско местоположение или икономически статус. С по-нататъшно поемане на ангажимент за този процес от самите развиващи се държави, както и със силна подкрепа от страна на Европейския съюз, международната общност и публичния и частния сектор, можем да намалим цифровото и икономическото разделение. Време е за действие.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
9.10.2018 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
19 1 5 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Nirj Deva, Mireille D’Ornano, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Stelios Kouloglou, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Lola Sánchez Caldentey, Eleni Theocharous, Mirja Vehkaperä, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská, Joachim Zeller, Željana Zovko |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Thierry Cornillet, Ádám Kósa, Cécile Kashetu Kyenge, Florent Marcellesi, Kathleen Van Brempt |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване |
Krzysztof Hetman, Kati Piri |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
19 |
+ |
|
|
ALDE |
Beatriz Becerra Basterrechea, Thierry Cornillet, Mirja Vehkaperä |
|
|
ECR |
Nirj Deva, Eleni Theocharous |
|
|
PPE |
Krzysztof Hetman, Teresa Jiménez‑Becerril Barrio, Ádám Kósa, Bogdan Brunon Wenta, Joachim Zeller, Željana Zovko, Anna Záborská |
|
|
S&D |
Enrique Guerrero Salom, Cécile Kashetu Kyenge, Linda McAvan, Norbert Neuser, Vincent Peillon, Kati Piri, Kathleen Van Brempt |
|
|
1 |
- |
|
|
GUE/NGL |
Stelios Kouloglou |
|
|
5 |
0 |
|
|
EFDD |
Ignazio Corrao, Mireille D'Ornano |
|
|
GUE/NGL |
Lola Sánchez Caldentey |
|
|
VERTS/ALE |
Maria Heubuch, Florent Marcellesi |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“