ДОКЛАД относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област

21.11.2018 - (2018/2098(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Петрас Аущревичюс


Процедура : 2018/2098(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0373/2018
Внесени текстове :
A8-0373/2018
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област

(2018/2098(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), и двата приети от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. в Ню Йорк,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД),

–  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г. и неговия средносрочен преглед от юни 2017 г.,

–  като взе предвид 17-те Цели за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия, приети през 1976 г. и преразгледани през 2011 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие от 11 май 2011 г. (Конвенцията от Истанбул) , която беше подписана от ЕС на 13 юни 2017 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 18 декември 1979 г.,

–  като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография,

–  като взе предвид съвместния работен документ на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“, приет през 2015 г. (SWD(2015)0182),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009), 1889 (2009), 1960(2010), 2106 (2013), 2122 (2013) и 2242 (2015) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид резолюции 2250 (2015) и 2419 (2018) на Съвета за сигурност на ООН относно младежта, мира и сигурността,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация,

–  Като взе предвид Резолюция 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, която засяга сексуалното насилие по отношение на военните престъпления,

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) Федерика Могерини на 28 юни 2016 г., както и първия доклад относно нейното прилагане, озаглавен „От обща визия към общи действия: Изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС“, публикуван през 2017 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно коренното население, приети на 15 май 2017 г.,

–  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд (МНС) и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС[1],

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население и заключителния документ от 25 септември 2014 г. от пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание, известно като Световната конференция по въпросите на коренното население,

–  като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета от Общото събрание на ООН на 19 септември 2016 г.,

–  като взе предвид Резолюция 69/167 на Общото събрание на ООН, приета на 18 декември 2014 г., в която се изтъква отново необходимостта от защита и утвърждаване на правата на човека и основните свободи на всички мигранти, независимо от техния миграционен статут, както и Международната конвенция на ООН от 1990 г. за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

–  като взе предвид Резолюция 67/139 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г., с която се създава отворената работна група по проблемите на застаряването с мандат да разглежда предложения за международен правен инструмент за насърчаване и защита на правата и достойнството на възрастните хора,

–  като взе предвид доклада на независимия експерт в областта на упражняването на всички права на човека от по-възрастните лица, представен на 33-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека от 8 юли 2016 г.,[2]

–  като взе предвид доклада на отворената работна група на ООН по проблемите на застаряването, представен на неговата осма работна сесия от 28 юли 2017 г.[3],

–  като взе предвид декларацията на министрите от Лисабон от 2017 г., озаглавена „Устойчиво общество за всички възрасти: реализиране на потенциала от удължаването на живота“, приета на Четвъртата министерска конференция на Икономическата комисия на ООН за Европа по въпросите на застаряването от 22 септември 2017 г.,

–  като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240) и съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (COM(2016)0385),

–  като взе предвид набора от тематични насоки на ЕС относно правата на човека, включително относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета през 2014 г.,

–  като взе предвид Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право, приети през 2005 г. и преразгледани през 2009 г.[4],

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети през 2007 г. и преразгледани през 2017 г., както и „Инструментариума на ЕС и УНИЦЕФ в областта на правата на детето за интегрирането на въпросите за правата на детето в сътрудничеството за развитие“,

–  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета през 2013 г.,

–  като взе предвид Принципите от Джогджакарта („Принципите и задълженията на държавите за прилагане международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики“), приети през ноември 2006 г., и 10-те допълнителни принципа към тях („+10“), приети на 10 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети от Съвета през 2013 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Европейската комисия, озаглавено „Новият европейски консенсус за развитие: „нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, прието от Съвета, Парламента и Комисията на 7 юни 2017 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, приети от Съвета през 2013 г.,

–  като взе предвид Насоките на ЕС за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2012 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2018 г., озаглавена „Следващи стъпки с оглед на изготвянето на външна стратегия на ЕС срещу ранните и принудителните бракове“[5],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2017 г. относно последващите действия във връзка със Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора (COM(2017)0728),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти[6],

–  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации от декември 1998 г. за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи (Декларация за защитниците на правата на човека),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони[7],

–  като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи, приета на 27 юни 1989 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно износа на оръжия: прилагане на Обща позиция на Съвета 2008/944/ОВППС[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак[9] , доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата от 28 януари 2016 г. относно малцинствата и дискриминацията, основана на кастов признак, и инструмента за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход,

–  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света през 2017 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област[10], както и предходните си резолюции по предишни годишни доклади,

–  като взе предвид своите резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава през 2017 г.,

–  като взе предвид своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, която през 2017 г. беше присъдена на демократичната опозиция във Венесуела: Национално събрание (Хулио Борхес) и всички политически затворници от списъка на „Foro Penal Venezolano“, представлявани от Леополдо Лопес, Антонио Ледесма, Даниел Себайос, Йон Гойкоечеа, Лорент Сале, Алфредо Рамос и Андреа Гонзалес,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)[11],

–  като взе предвид Директива 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета[12]; като взе предвид работата на специалната комисия относно тероризма (TERR), която Европейският парламент взе решение да учреди на 6 юли 2017 г. и чиито членове бяха назначени на 14 септември 2017 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0373/2018),

А.  като има предвид, че зачитането и насърчаването, неделимостта и закрилата на универсалността на правата на човека, както и насърчаването на демократичните принципи и ценности, в. т.ч. принципите на правовата държава, зачитането на човешкото достойнство и принципите на равенство и солидарност са крайъгълните камъни на достиженията на правото на ЕС в областта на етиката и правото и на неговата обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС), както и на цялата му външна дейност; като има предвид, че ЕС трябва да продължи да се стреми да бъде водеща сила във всеобщото насърчаване и защита на правата на човека, включително на равнището на многостранното сътрудничество, по-специално чрез активна и конструктивна роля в различните органи на ООН и при зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право, както и на задълженията по отношение на правата на човека, както и на ангажиментите, приети в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие;

Б.  като има предвид, че гражданското общество играе важна роля в изграждането и укрепването на демокрацията, контролирането на властта, упражнявана от държавата, и насърчаването на доброто управление, прозрачността и отчетността; като има предвид, че организациите на гражданското общество играят изключително важна роля като жизненоважна сила в обществото; като има предвид, че съществува връзка между отслабеното гражданско общество, ограниченото политическо и гражданско пространство, нарасналата корупция, социалното неравенство и неравенството между половете, ниското равнище на човешко, социално и икономическо развитие и социалните конфликти; като има предвид необходимостта от осигуряване на подходящи ресурси и тяхното най-ефективно разпределение с цел засилване на подкрепата за правата на човека и демокрацията в трети държави, както и че гражданското общество не следва да бъде възпрепятствано от ограничаващото законодателство, таваните на финансиране, ограничителните процедури за лицензиране и прекалено високите данъци;

В.  като има предвид, че в много държави по света съществуват безнаказаност и несправедливост, както те предлагат недостатъчно ефективно лечение, служби за подкрепа на жертвите и финансова помощ за жертвите на тероризъм, по-специално в държавите, в които голяма част от гражданите се сблъскват с тероризъм;

Г.  като има предвид, че през 2017 г. много голям брой участници от гражданското общество, сред които адвокати, интелектуалци, журналисти, религиозни фигури и защитници на правата на човека, включително активисти в областта на околната среда от цял свят, са били изправени пред свиване на пространството на гражданското общество и са били подложени на все повече нападения, преследване, тормоз, произволно задържане или задържане и дори убийства; като има предвид, че механизмът за подкрепа за защитниците на правата на човека в ЕС ProtectDefenders.eu предоставя ефективна помощ на стотици активисти, но е изправен пред нарастващи нужди; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да заделят повече ресурси за по-активно участие от страна на гражданското общество и да своите усилия за защита и подкрепа на защитниците на правата на човека;

Д.  като има предвид, че политиките в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрират във всички други политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, правата на жените и равенството между половете, политиката за разширяване и политиката за търговия, по-специално посредством въвеждането на обвързаност с условия в сферата на правата на човека; като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между самите външни политики на Съюза, е задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека;

Е.  като има предвид, че незаконната окупация на територия е част от това и е продължаващо нарушение на международното право, което поражда отговорност на окупационната власт спрямо цивилното население по силата на международното хуманитарно право;

Общи съображения

1.  изразява дълбока загриженост по отношение на натиска срещу демокрацията, правата на човека и върховенството на закона в целия свят през 2017 г. и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки безусловно да следват принципа на интегриране на европейските и международните стандарти относно правата на човека, принципите на правовата държава, демокрацията и правата на малцинствата, с които са обвързани, както и да обезпечат по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС в областта на правата на човека и по-голяма координация между външните политики на държавите членки в области като миграцията, противодействието на тероризма и търговията, тъй като влиянието на ЕС като надежден и легитимен международен участник се определя до голяма степен от способността му постигне напредък в зачитането на правата на човека и демокрацията както във вътрешен, така и във външен план;

2.  отново потвърждава, че държавите носят основната отговорност да защитават всички права на човека чрез въвеждане и прилагане на международните договори и конвенции в сферата на правата на човека, наблюдение на нарушенията на правата на човека и гарантиране на ефективни правни средства за защита на жертвите; посочва, че мирът, сигурността и развитието се подсилват взаимно и зависят от капацитета за справяне със злоупотребите, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и геноцида; предупреждава за опасността от ограничаване на свободата на движение, свободата на събранията и свободата на изразяване на мнение;

3.  припомня, че равенството между мъжете и жените е основен принцип на ЕС и на неговите държави членки, както е посочено в член 3, параграф 3 от ДЕС, и че неговото насърчаване, посредством интегрирането на принципа на равенство между половете в политиките, включително в други страни по света чрез външните политики на Съюза, е една от главните цели на ЕС;

4.  подчертава, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия, което е задължение, предвидено в Договорите, така че равенството между половете да се превърне в ключов приоритет във всички насоки, работни отношения, политики и действия на ЕС, включително в областта на външната дейност; подкрепя съответно свързаните с това координирани усилия в рамките на многостранните диалози и дейности на делегациите на ЕС, като например мисиите за наблюдение на избори; подчертава, че е необходимо да се укрепи ролята на главния съветник на ЕСВД по въпросите на равенството между половете в трети държави, насочена към насърчаване на мира, сигурността и основните свободи, като се осигури специален бюджет за нейната сфера на компетентност;

5.  счита, че едно наистина независимо, плуралистично и динамично гражданско общество допринася за развитието и стабилността, гарантира демократичната консолидация, включително разделението на властите, социалната справедливост и зачитането на правата на човека, и насърчава прозрачността, отчетността и доброто управление, по-специално чрез мерки за борба с корупцията и екстремизма; подчертава жизненоважната и централна роля на защитниците на правата на човека и неправителствените организации за насърчаване и подпомагане на прилагането на правата, залегнали в основните международни договори в областта на правата на човека, включително чрез изпълнение на образователни програми и повишаване на осведомеността за дейността на международните организации; подчертава значението на изпълнението на насоките на ЕС за защитниците на правата на човека и неговата способност да продължи да оказва подобаваща подкрепа чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за защитниците на правата на човека и неправителствените организации в ситуациите, в които те са изложени на най-голям риск, по-специално като гарантират увеличен капацитет на механизма ProtectDefenders.eu;

6.  отбелязва важността на предоставянето на спешна подкрепа на защитниците на правата на човека и че отношението към всички затворници трябва да отговаря на международните стандарти; подчертава своята загриженост относно безопасността на защитниците на правата на човека и настоява извършителите на престъпления да бъдат изправени пред правосъдието; приветства последователните усилия на Европейския фонд за демокрация за насърчаване на демокрацията и зачитането на основните права и свободи в рамките на източното и южното съседство на ЕС; признава рисковете, пред които са изправени защитниците на правата на човека, включително жените защитници на правата на човека, изправени пред специфични рискове и заплахи поради техния пол, както и активисти в областта на околната среда, като призовава ЕСВД и държавите членки да обърнат специално внимание на тях в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; подчертава необходимостта от силна координация от страна на ЕС относно ангажимента с органите на трети държави по отношение на защитниците на правата на човека и гражданското общество и приветства отделните инициативи на държавите членки в допълнение към действията на ЕС;

7.  приветства активното участие на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека, в рамките на който той беше инициатор и съинициатор на резолюции, изказва становища, участва в интерактивни диалози и дебати, както и призовава за специални заседания относно положението във връзка с правата на човека; потвърждава поетите от ЕС ангажименти да предприеме действия в рамките на Съвета на ООН във връзка с положението в различни страни; подчертава значението на ангажираността на ЕС в диалозите и сътрудничеството в областта на правата на човека на многостранно равнище; подкрепя напълно дейностите и ангажираността на Съвета на ООН по правата на човека за защита на правата на човека в световен мащаб; приветства работата на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека под ръководството на Зеид ал Хюсеин; очаква тесен диалог и активно сътрудничество с новоназначения Върховен комисар Мишел Башле; призовава Комисията и държавите членки да засилят своята подкрепа за функционирането на СВКПЧ и специалните процедури;

8.  изразява своята признателност за работата, извършена от службите по правата на човека на Комисията и на ЕСВД в централите и в делегациите на ЕС, както и за работата на специалния представител на ЕС за правата на човека (СПЕС), Ставрос Ламбринидис, за повишаване на ефективността, последователността и видимостта на правата на човека във външната политика на ЕС, и припомня искането си този мандат да стане постоянен и с по-голяма отчетност; приветства неотдавнашния подход, представен от инициативата на ЕС за „добрите истории за правата на човека“, която се съсредоточава върху най-добрите практики, използвани от различни държави; призовава още веднъж за преразглеждане на мандата с цел предоставяне на СПЕС на правомощия за собствена инициатива, подходящи ресурси и възможност да говори публично, за да докладва за постиженията при посещения в трети държави, както и да представя позицията на ЕС по свързани с правата на човека въпроси;

9.  приветства годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2017 г. и отбелязва, че тази година той беше приет много по-рано, в съответствие с исканията на Парламента, изразени в предишните му доклади; отправя искане към Съвета да продължи усилията си за финализиране на тези годишни доклади по-рано през годината; насърчава Съвета да направи така, че приемането на следващия годишен доклад да се основава на подходящ процес на консултации; счита, че годишният доклад е незаменим инструмент за контрол, комуникация и обсъждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията по света, като изисква той да бъде широко популяризиран по света;

10.  признава постигнатия напредък по отношение на процедурата и формата на доклада, но очаква Съветът и ЗП/ВП да вземат под внимание в още по-голяма степен позициите на съответните резолюции и/или препоръките на Парламента, за да се гарантира по-задълбочено и по-ефективно взаимодействие между институциите на ЕС по въпросите на правата на човека;

11.  отново изтъква значението на прегледа на основните положителни и отрицателни тенденции с цел оценяване на ефективността на действията на ЕС; отбелязва в този смисъл, че по-задълбоченото публично докладване, когато това е целесъобразно, основано по-специално на приоритетите и показателите, определени в стратегиите на ЕС за правата на човека по държави, наред с другото, ще насърчи по-голяма последователност в прилагането на клаузи за свързани с правата на човека условия, както и в оценката на въздействието на политиките на ЕС върху правата на човека и тяхното съответно коригиране; подчертава необходимостта от мониторинг и цялостно прилагане на съществуващите насоки на ЕС;

12.  отбелязва, че диалозите на ЕС в областта на правата на човека (ДПЧ) представляват ценен смесен инструмент на дипломацията за насърчаване на правата на човека и демокрацията в двустранните отношения с трети държави; при все това отбелязва трайните пречки пред постигането на конкретни резултати чрез ДПЧ, като разпространението на двойни стандарти, и призовава в тази връзка за по-единна позиция между държавите членки; призовава Комисията и ЕСВД да търсят начини за повишаване на ефективността и значението на диалозите относно правата на човека и да реагират бързо и да ги допълват, когато те не са конструктивни, като използват политически диалог или публична дипломация; насърчава Комисията и ЕСВД да увеличат прозрачността на диалозите, също и чрез засилено участие на представители на гражданското общество, и да използват ясни показатели за целите на оценката на успеха на всеки диалог; подчертава, че е важно по време на диалозите за правата на човека ЕС да представи случаите на изложените на опасност отделни защитници на правата на човека, като настоява за освобождаването на лишените от свобода защитници и за защита на застрашените; съветва институциите на ЕС, освен това, да предоставят подходящи ресурси и обучение по правата на човека и демокрацията на служителите и персонала на делегациите на ЕС на всички равнища;

13.  отново заявява, че планът за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. и неговият междинен преглед от 2017 г. трябва да бъдат ръководните инструменти за действията в областта на правата на човека и подчертава в тази връзка необходимостта от планиране на достатъчно ресурси и експертен опит с цел правилното изпълнение на ключовите приоритети на ЕС; призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират ефикасно и съгласувано изпълнение на текущия план за действие, включително чрез действително сътрудничество с организациите на гражданското общество;

14.  призовава ЕС да укрепи своите инструменти и политики по отношение на институционалното развитие и принципите на правовата държава, както и да включи показатели за гарантиране на отчетността и да се стреми да предотвратява безнаказаността за нарушенията на правата на човека; призовава за ефективно използване на подходящи ресурси за по-нататъшно насърчаване на правата на човека и демокрацията;

15.  във връзка с това припомня решаващата подкрепа, предоставена от ЕИДПЧ, в изпълнението на стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и насоките за правата на човека и стратегиите за отделните държави, което позволи на ЕС да действа по-стратегически в тази област и осигури наличието на отчетност, видимост и ефективност; призовава настоятелно за включването на ЕИДПЧ като отделен и независим инструмент в структурата на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., за да не се размива ясното му многообразие в по-голям фонд за външна дейност; силно насърчава сътрудничеството между инструментите на ЕС за външно финансиране, за да се избегне дублирането и припокриването и да се набележат евентуални пропуски и потребности от финансиране;

16.  припомня, че придобитият опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за идентифицирането на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване; изразява убеждението си, че преразгледаната европейска политика за съседство следва да подкрепя икономическата, социалната и политическата реформа, да защитава правата на човека и да спомага за установяването на принципите на правовата държава, като същевременно се запазват ангажиментите на ЕС към неговите партньори; отново изтъква, че насърчаването на правата на човека и демокрацията са в интерес както на страните партньорки, така и на ЕС; припомня необходимостта от развиване на междупарламентарните отношения между Съюза и неговите партньори в рамките на откровен диалог, основан на взаимно разбирателство и доверие, с цел да се насърчават ефективно правата на човека;

17.  изтъква работата на своята подкомисия по правата на човека (DROI), която поддържа тесни работни отношения с други институции на ЕС, СПЕС, ЕСВД, гражданското общество, включително неправителствените организации, и многостранните институции в областта на правата на човека; отбелязва, че през 2017 г. подкомисията DROI е изготвила три доклада, приети като резолюции от пленарното заседание, относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия[13], относно провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида[14], и относно корупция и права на човека в трети държави[15];

18.  предлага в рамките на първото тримесечие на 2019 г. да се създаде вътрешна работна група, която да извърши преглед на насърчаването и включването на правата на човека от страна на нейните комисии с външен мандат и от нейните делегации за връзки с трети държави през периода 2014–2019 г.; възнамерява да изготви препоръки от този преглед за засилена парламентарна дейност в областта на правата на човека през следващия парламентарен мандат, включително по отношение на контрола върху дейността на ЕСВД и Комисията, вътрешната институционална структура и интегрирането на правата на човека в нейните органи;

19.  счита, че ролята на резолюциите по неотложни въпроси въз основа на член 135 от Правилника за дейността може да бъде доразвита с цел засилване на правата на човека и демокрацията чрез засилено своевременно разглеждане, целенасоченост и ефективност;

Конкретни предизвикателства във връзка с правата на човека

20.  изразява сериозната си загриженост във връзка с постепенното намаляване на пространството на гражданското общество през 2017 г. и изразява съжаление, че защитниците на правата на човека, журналистите и неправителствените организации са твърде често обект на тормоз, сплашване и насилие, включително убийства; изразява загриженост във връзка с трайното налагане на забрани за пътуване на защитници на правата на човека, които желаят да присъстват на заседанията на Съвета на ООН по правата на човека в Женева и в други международни институции, и категорично осъжда тези забрани, като призовава съответните правителства да ги отменят; подчертава, че е неприемливо представители на гражданското общество и медиите да бъдат възпрепятствани да участват в работата на международни органи, и настоява основните човешки и политически права на представителите на гражданското общество да бъдат зачитани; изразява загриженост, че някои защитници на правата на човека са били задържани при връщането им в техните държави, след като бъдат изслушани в международни институции;

21.  изразява съжаление във връзка с факта, че разрастващото се глобално явление на стесняване на пространството на гражданското общество може да възникне и в установените демокрации и в държавите със средни и високи доходи; призовава ЕС и неговите държави членки да служат за пример; осъжда законодателството, което ограничава дейностите на гражданското общество, например закриването на НПО или замразяването на техните активи; призовава за отмяна на законодателството, което налага произволни или допускащи намеса изисквания за дейността на НПО, включително разпоредби относно ограниченията относно чуждестранното финансиране; осъжда разпространението на публични изявления, които все повече подкопават ролята на организациите на гражданското общество; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да продължат да следят и сигнализират за случаи на нарушения на свободата на събранията и сдруженията, включително чрез различните форми на забрани и ограничения, налагани по отношение на организациите на гражданското общество и на тяхната дейност или подкрепата за фиктивни неправителствени организации, финансирани от някои правителства; насърчава ги да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, като системно проследяват съдебни процеси, посещават лишени от свобода активисти и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно;

22.  осъжда факта, че през 2017 г. свободата на медиите е била силно застрашена, като според годишния индекс на „Репортери без граници“ атаките срещу пресата са достигнали безпрецедентни равнища през 2017 г.; подчертава необходимостта от спазване на принципите на свобода на мнение и изразяване, както е посочено в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека; отново изтъква значението на свободата на изразяване, както онлайн, така и офлайн, като важен фактор за доброто функциониране на демократичните общности, тъй като тя насърчава култура на плурализъм, която дава възможност на гражданското общество и на гражданите да търсят отговорност от своите правителства и от лицата, отговарящи за вземането на решения, и укрепва зачитането на принципите на правовата държава; категорично осъжда заплахите, сплашването и атаките срещу журналисти, независими медии, блогъри и лица, подаващи сигнали за нередности, както и словото, подбуждащо към омраза, законите, третиращи клеветата като престъпление и подбуждането на насилие, тъй като те представляват заплаха за върховенството на закона и за ценностите, присъщи на правата на човека; подчертава, че през 2017 г. бяха арестувани стотици мирни демонстранти и журналисти, много от които бяха подложени на малтретиране и произволно задържане и бяха задължени да платят тежки глоби в съдебни процеси, при които не бяха гарантирани минималните процедурни стандарти; настоятелно призовава ЕС да увеличи усилията си за защита на правото на свобода на убеждение и изразяване във всички отношения с трети държави; подчертава значението на осигуряването на ефективно и системно прилагане на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие;

23.  подчертава основното значение на академичната свобода като право на човека, защитено от международните договори; решително осъжда всяка атака срещу академичната свобода, като убийства, принудителни изчезвания, насилие, лишаване от свобода, прекратяване на трудовото правоотношение, атаки срещу репутацията и неправомерно преследване; подчертава сериозността на всички нападения над академичната свобода, тъй като тя е от съществено значение за създаването на плуралистично и демократично общество;

24.  решително осъжда факта, че толкова голям брой защитници на правата на човека са били изправени пред цифрови заплахи през 2017 г., включително компрометиране на данни чрез конфискация на оборудване, дистанционно наблюдение и изтичане на информация; осъжда практиката на наблюдение и проникване онлайн с цел събиране на информация, която може да бъде използвана при съдебни дела или за клеветнически кампании; изразява дълбока загриженост относно непрекъснато нарастващото използване на някои технологии за кибернаблюдение с двойна употреба срещу политици, активисти, блогъри и журналисти; във връзка с това настоятелно призовава институциите на ЕС за спешно и ефективно актуализиране на регламента за контрол върху износа на изделия с двойна употреба;

25.  потвърждава, че независимостта на съдебната система и пълната прозрачност на правораздавателната система, в която всички субекти са задължени да изпълняват своите роли по правилен и независим начин, са необходимите предварителни условия за развитието на една демократична държава и за правната защита на правата на човека; категорично осъжда всеки опит да се наложат ограничения на свободата на съдиите, прокурорите и адвокатите и всички форми на пряко или непряко насилие, използвано срещу тях; призовава ЕС да обърне специално внимание на този въпрос в контекста на своите дипломатически отношения с държавите извън ЕС;

26.  признава, че отвореният интернет и технологичният напредък дават възможност за по-бързо докладване на нарушенията на правата на човека; критикува опитите на някои правителства да контролират средствата за масова комуникация, включително интернет; изразява загриженост във връзка с разпространението на фалшиви новини и дезинформация, генерирани от държавни и недържавни субекти през 2017 г., което допринесе за разпространението на послания, насочени срещу правата на човека, ограничи достъпа до свободна, точна и безпристрастна информация, подбуждайки към насилие, омраза и дискриминация срещу определени групи или лица, като по този начин повлия на резултатите от някои избори, като подкопа демокрацията; в тази връзка подчертава необходимостта ЕС да отправи по-силно положително послание за правата на човека, да се изправи твърдо срещу правителствата, които спонсорират дезинформацията или оспорват универсалността и неделимостта на правата на човека, и да увеличи усилията си за подкрепа на свободните и независими медии в световен мащаб; подчертава първостепенното значение на образованието, културата, познанието и критичното мислене в борбата срещу фалшивите новини и тяхното разпространение;

27.  призовава заместник-председателя/върховен представител да назначи специален представител на ЕС по въпросите на кибернетичното пространство, който да координира дипломатическите усилия на ЕС за постигане, във външните политики на Съюза, на отворен, оперативно съвместим, сигурен и надежден интернет, при който се спазват правата на човека и се насърчават нормите за отговорно поведение на държавите в интернет;

28.  потвърждава, че свободата на мисълта, съвестта, религията и вероизповедание, включително свободата да вярваш или да не вярваш, да практикуваш или не религия по свой избор, да приемаш или сменяш религия, както и правото на отказ от вероизповедание и правото на приемане на атеистични убеждения трябва да бъдат прилагани безусловно чрез диалог между културите и религиите; осъжда дискриминацията въз основа на мисълта, съвестта, религията или убежденията, както и преследването и нападенията срещу етнически и религиозни групи през 2017 г.; призовава за избягване на инструментализирането на религията за политически цели; изразява съжаление във връзка с опитите на държавни и недържавни действащи лица да ограничават свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията и свободата на събиранията и на словото чрез приемането и прилагането на закони срещу богохулството, наред с други средства; изисква да бъдат предприети допълнителни действия за защита на религиозните малцинства, невярващите и атеистите, в това число жертвите на законите за богохулството; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат своята ангажираност в политическите дискусии за отмяната на такива закони и усилията си с цел зачитане в по-голяма степен на свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията, и да насърчават междурелигиозния диалог и диалога между лицата с различни убеждения в отношенията си с трети държави; призовава Комисията и ЕСВД да играят активна роля в подпомагането на безопасното завръщане на доброволна основа на хора, които са били принудени да напуснат домовете си в резултат на преследване въз основа на религия или убеждения; изисква да се предприемат конкретни действия за ефективно прилагане на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията; подкрепя практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции относно свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията в Съвета на ООН по правата на човека (СПЧ) и в Общото събрание на ООН (ОС на ООН); подкрепя работата на специалния пратеник на ЕС за насърчаване на свободата на вероизповеданието или убежденията извън ЕС г-н Ян Фигел;

29.  счита, че е повод за дълбоко съжаление, че изтезанията, нечовешкото или унизителното отнасяне и смъртното наказание продължават да се извършват в много страни в целия свят и призовава ЕС да увеличи усилията си за изкореняването на тези практики; счита, че условията на задържане, включително достъп до медицински грижи и лекарства, както и състоянието на затворите в редица държави, будят сериозна загриженост; приветства официалното стартиране на Алианса за търговия без изтезания на 18 септември 2017 г. и създаването на координационна група на ЕС срещу изтезанията, която е натоварена да следи за неговото прилагане; във връзка с това приветства актуализирането на законодателството на ЕС относно търговията с някои стоки, които биха могли да се използват с цел изпълнение на смъртно наказание, изтезания или други форми на нечовешко отнасяне или наказание; отбелязва, че през 2017 г. броят на извършените в световен мащаб екзекуции е намалял с 4% в сравнение с предходната година; призовава държавите, които все още не са направили това, да наложат незабавно мораториум върху смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; счита, че е абсолютно необходимо да се води борба с всички форми на изтезание и малтретиране, включително психологическо изтезание, на задържаните лица и да се полагат повече усилия за гарантиране на спазването на международното право в тази област, както и да се гарантират компенсации за жертвите;

30.  осъжда категорично всички брутални престъпления и нарушения на правата на човека от страна на държавни и недържавни участници, включително срещу граждани, които мирно упражняват своите права на човека; е потресен от огромния списък на извършените престъпления, в т.ч. убийства, изтезания, изнасилване, поробване и сексуално робство, наемане на деца войници, насилствено налагане на друга религия и системни убийства, насочени срещу религиозни и етнически малцинства; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да водят борба с геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления и да техните извършители биват подвеждани под съдебна отговорност; призовава ЕС да оказва подкрепа на организациите и разследващите екипи на ООН, които събират, съхраняват и защитават доказателства — цифрови или други — за престъпленията, извършени от която и да е страна в тези конфликти, с цел да се улесни наказателното преследване на международно равнище; отбелязва, че интернет платформи са изтрили видео доказателства, свързани с потенциални военни престъпления, като част от тяхната дейност по премахване на терористично съдържание и пропаганда;

31.  подкрепя ключовата роля на Международния наказателен съд (МНС) в случаите, когато съответните държави не са в състояние или не желаят да упражняват своята юрисдикция; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят дипломатическа и финансова подкрепа за МНС; призовава ЕС и неговите държавите членки да насърчат всички държави – членки на ООН, да ратифицират и прилагат Римския статут на МНС, като и силно разтревожен от държавите, които се оттеглят от този Статут или заплашват да го направят; призовава и всички страни, подписали Римския статут, да координират своите действия и да сътрудничат с МНС; призовава всички държави членки да ратифицират измененията от Кампала относно агресията и да добавят „проявите на жестокост“ към списъка с престъпления, за които ЕС има правомощия; отново подчертава значението на други ключови механизми, насочени към прекратяване на безнаказаността, включително използването на универсална юрисдикция, и призовава държавите – членки на ЕС, да приемат необходимото законодателство; във връзка с това припомня, че правата на жертвите трябва да бъдат в основата на всички действия; отново призовава Комисията/ВП да назначи специален представител на ЕС по международно хуманитарно право и международно правосъдие с мандат да насърчава, интегрира и представлява ангажимента на ЕС в борбата срещу безнаказаността;

32.  приветства усилията на ЕС за подкрепа на Международния, безпристрастен и независим механизъм (МБНМ), създаден от ООН в Сирия за подпомагане на разследването на тежки престъпления; подчертава необходимостта от създаване на подобен независим механизъм в други държави; призовава ЕС и държавите членки, които все още не са направили това, да подпомогнат финансово Международния, безпристрастен и независим механизъм;

33.  отново заявява, че държавите членки имат правото да изправят други държави пред Международния съд за нарушения на международни договори, като например Конвенцията против изтезанията, за да се установи отговорността на държавата като косвено средство за определяне на индивидуалната наказателна отговорност на по-късен етап;

34.  изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на зачитане на международното хуманитарно право (МХП) и изразява категоричното си осъждане на смъртоносните атаки, извършвани с обезпокоителна честота срещу болници, училища и други граждански обекти във въоръжените конфликти по целия свят през 2017 г.; счита, че осъждането на тези престъпления в международен мащаб трябва да бъде подкрепено от независими разследвания и действителна отчетност; приветства работата, извършвана от хуманитарните работници при предоставянето на хуманитарна помощ; призовава държавите членки, институциите на ЕС и ЗП/ВП да гарантират, че политиките и действията на ЕС, свързани с МХП, се разработват съгласувано и ефективно, и да използват всички инструменти, с които разполагат, в работата си в тази област; стига до заключението, че е следвало да бъде предоставен по-подробен доклад на ЕС и неговите държави членки относно прилагането на Насоките за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право в конкретни конфликтни ситуации, включително и не на последно място в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията; призовава международната общност да създаде инструменти за свеждане до минимум на времето от получаването на предупреждение до предприемането на действия с цел предотвратяване на появата, повторната поява и ескалирането на въоръжени конфликти, по аналогия със системата за ранно предупреждение на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовата си подкрепа за хуманитарната помощ и помощта за развитие; отбелязва намалението с 2,4% на официалната помощ за развитие (ОПР) за 2017 г. спрямо 2016 г., както и че ОПР не достига поставената цел в размер на 0,7% от БНД;

35.  припомня своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати[16]; изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от използването на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка; отново призовава ЕС спешно да разработи правно обвързваща рамка за използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, за да гарантира, че държавите членки, в съответствие със своите правни задължения, не извършват незаконни целенасочени убийства или не улесняват такива убийства от страна на други държави; призовава Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати; призовава за извършването на оценки на въздействието в областта на правата на човека по отношение на бъдещи проекти за разработване на безпилотни летателни апарати;

36.  призовава ВП/ЗП и държавите членки да разширят режима на ЕС за ограничителни мерки, така че той да включва режим на ЕС за санкциите в областта на правата на човека с цел да се позволи решенията за налагане на санкции по ОВППС да могат се основават на тежки нарушения на правата на човека, по аналогия със Закона Магнитски;

37.  настоятелно призовава ВП/ЗП и държавите членки да работят за международна забрана на оръжейните системи, които не предвиждат човешки контрол върху употребата на сила, както беше поискано по различни поводи от Парламента, както и – в подготовка на съответните срещи на равнището на ООН – спешно да разработят и приемат обща позиция относно автономните оръжейни системи, да говорят с един глас на съответните форуми и да предприемат действия в съответствие с това;

38.  подчертава, че корупцията подкопава върховенството на закона, демокрацията и конкурентоспособността на икономиките и излага на риск правата на човека; набляга на необходимостта от оказването на подкрепа на защитниците на правата на човека и лицата, подаващи сигнали за нарушения, в борбата им с корупцията; призовава за подобряване на механизмите и практиките за борба с корупцията, като например налагането на санкции на лицата и държавите, които извършват тежки корупционни престъпления; призовава ЕСВД и Комисията да изготвят съвместно програмиране в областта на правата на човека и борбата с корупцията, и в частност инициативи за повишаване на прозрачността, борба с безнаказаността и укрепване на органите за борба с корупцията, както и гарантиране на по-голяма прозрачност и проследимост на използването на средствата от ЕС; призовава Комисията да договори разпоредби за борба с корупцията в бъдещите търговски споразумения; припомня препоръките относно корупцията и правата на човека, отправени в резолюцията на ЕП от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави[17] и призовава за последващи действия от страна на институциите на ЕС и на държавите членки;

39.  изразява загриженост по отношение на разрушаването, незаконното разграбване и актовете на вандализъм, насочени срещу обекти на културното наследство, и силно подкрепя установяването на фактите и закрилата на културното наследство и инициативите за неговото спасяване;

40.  подчертава значението на свободните и честни избори за демократичните процеси и изразява загриженост по повод на нарастващия брой незаконни избори по света; припомня, че независимите медии и разнообразието на мнения са от съществено значение за гарантиране на свободни и справедливи избори; призовава ЕС да не признава резултатите от манипулирани или фалшифицирани избори и да използва всички свои дипломатически, икономически и политически инструменти за отстояване на надеждността на изборите по света, както и да убеди държавите да изпълняват критериите за свободни и честни избори; счита, че подкрепата, която ЕС предоставя за изборните процеси и демокрацията по света — неговите избирателни мисии и съответни последващи действия, помощта, свързана с изборите и по-специално активната роля на Парламента в това отношение — е от първостепенно значение; подчертава значението на наблюдението на избори в контекста на мирни демократични преходи, на укрепването на върховенството на закона, на политическия плурализъм и увеличаването на участието на жените в изборните процеси, както и на прозрачността и зачитането на правата на човека; припомня, че е важно организациите на гражданското общество да бъдат включвани в процеса за наблюдение на изборите, както и в изпълнението на препоръките, изказани от мисиите за наблюдение на избори; счита, че намесата в изборите в други държави чрез кибероперации нарушава правото на хората свободно да избират своите представители;

41.  приветства подписването на Конвенцията от Истанбул от страна на ЕС и подчертава необходимостта от предотвратяване на насилието над жени, включително домашното насилие, и воденето на борба с него, с всички средства; призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали и приложили тази Конвенция, да го направят в най-кратки срокове; подкрепя в тази връзка съвместната „Спотлайт инициатива“ на ЕС и ООН; настоятелно призовава държавите да засилят своето законодателство, за да се справят на възможно най-ранен етап с насилието, основано на пола, гениталното осакатяване на жени и сексуалното насилие; припомня, че насилието срещу жени се корени дълбоко в неравенството между половете, поради което преодоляването му трябва да се разглежда всеобхватно, и подчертава значението на социалните услуги и защита; подчертава, че от ключово значение за разработването на ефективно законодателство и стратегии за борба с насилието, основано на пола, са надеждните статистически данни относно разпространението, причините и последиците от всички видове насилие срещу жени; поради това призовава ЕС да помогне на държавите да подобрят събирането на данни в тази област и да изпълнят международните правни задължения; призовава ЕС да работи с други държави за увеличаване на финансирането и програмирането, насочени към предотвратяване на сексуалното насилие и насилието, основано на пола, и предприемането на ответни мерки срещу него в глобален план; осъжда всички форми на физическо, сексуално и психологическо насилие и експлоатация, масовите изнасилвания, трафика и нарушенията на сексуалните и репродуктивните права на жените; подчертава, че за всички жени следва да се гарантират подходящи и достъпни здравни услуги и всеобщо зачитане и достъп до сексуални и репродуктивни права и образование, както и възможността те да вземат свободно и отговорно решения във връзка със своето здраве, тяло и сексуални и репродуктивни права; отбелязва, че образованието е съществено средство за борба с дискриминацията и насилието срещу жени и деца; осъжда повторното налагане на правилото за „глобално блокиране“;

42.  подчертава необходимостта ЕС да запази ангажимента си за пълно прилагане на задълженията и ангажиментите по отношение на правата на жените, поети в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието, и да зачита резултатите от конференциите за техния преглед;

43.  припомня публикуването през август 2017 г. на първия годишен доклад за 2016 г. за изпълнението на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете 2016 – 2020 г., в който са посочени редица положителни тенденции в областта на трансформирането на живота на момичетата и жените посредством гарантиране на физическата и психическата им неприкосновеност, насърчаване на икономическите и социалните им права, както и увеличаване на техните възможности за изразяване и участие; счита, че ЕС следва да продължи да включва подкрепата за жените в операциите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), предотвратяването на конфликти и възстановяване след конфликти; изтъква отново значението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; подчертава, че по-активното участие на публичния и частния сектор е от съществено значение за укрепването на правата на жените и тяхното участие в публичните и частни институции, изготвянето на политиките, икономическия живот и мирните процеси; подчертава, че стопанският сектор следва да играе важна роля за укрепването на правата на жените; призовава Комисията да поеме водеща роля в справянето със сексуалната експлоатация и злоупотреби в секторите на хуманитарната помощ и помощта за развитие, тъй като тези сектори трябва да отговарят на най-високите стандарти за отговорност и отчетност в своята дейност; подчертава, че е от значение предпазните процедури и правилата за наемане да бъдат преразгледани и укрепени;

44.  призовава ЕСВД да гарантира, че резултатите от 62-та сесия на Комисията на ООН за положението на жените ще бъдат включени в нейните политики и ще осигурят нов тласък за постигане на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата в селските райони;

45.  подчертава, че е важно да се осигури достъп на жените и момичетата до образование и обучение в сферата на НТИМ, както и в хуманитарните науки, като се обърне особено внимание на развитието на техните таланти и умения и увеличаването на участието им в секторите на НТИМ;

46.  призовава Комисията да разгледа възможности и начини ЕС да се присъедини едностранно към Конвенцията на ООН за правата на детето, като се има предвид, че всички държави членки са я ратифицирали и че първичното и вторичното право на ЕС съдържат материалноправни разпоредби относно защитата на правата на детето; призовава държавите, които все още не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето да го направят като въпрос с неотложен характер; приветства приемането на преразгледаните насоки на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето и подчертава необходимостта от гарантиране на обхващането на всички деца, включително на най-маргинализираните и на тези, които се намират в уязвимо положение; подчертава факта, че децата често са изложени на специфични форми на злоупотреба, като например детски бракове, детска проституция, използване на деца войници, генитално осакатяване, детски труд и трафик с деца, особено в ситуации на хуманитарна криза и въоръжени конфликти, и следователно те се нуждаят от засилена защита; призовава ЕС да си сътрудничи с трети държави, за да прекрати сключването на ранни, детски и принудителни бракове като направи правната минимална възраст за сключване на брак 18 години, изисква проверка на възрастта на двамата съпрузи и тяхното пълно и свободно съгласие, въведе задължителен брачен регистър и гарантира спазването на тези правила; подчертава необходимостта от засилване на ангажимента на ЕС по отношение на защитата на децата, и по-специално на непридружените малолетни и непълнолетни лица, и отделянето на специално внимание на образованието и психо-социалната подкрепа; призовава за надлежно изпълнение на Насоките за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт; призовава за спешно намиране на решение на въпроса с децата без гражданство в рамките на ЕС и извън него, и по-специално на децата, родени извън страната на произход на своите родители, и децата мигранти, в съответствие с международното право; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изработят план за действие, за да се сложи край на задържането на деца заради статуса им на мигриращи, в съответствие с приетата от Общото събрание на ООН Декларация от Ню Йорк за бежанците и мигрантите; припомня правото на специална защита във висшия интерес на детето;

47.  призовава ЕС и държавите членки да въведат пълна прозрачност и мониторинг по отношение на средствата, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да гарантират, че подобно сътрудничество не облагодетелства, нито пряко, нито косвено, системите за сигурност и полицейските и правосъдните системи, участващи в нарушения на правата на човека в този контекст; подчертава възможността за разделяне на сътрудничеството за развитие от сътрудничеството в областта на обратното приемане или управлението на миграцията; изразява загриженост относно възможността външната политика на ЕС да се използва като инструмент за „управление на миграцията“ и подчертава, че всеки опит да се работи с трети държави, включително държавите на произход и на транзитно преминаване, по отношение на миграцията, трябва да върви ръка за ръка с подобряването на състоянието на правата на човека в тези държави и спазването на международното право в областта на правата на човека и бежанците; изразява дълбока загриженост и солидарност с големия брой бежанци, мигранти и вътрешно разселени лица, които са обект на сериозни нарушения на правата на човека, бидейки жертва на конфликти, преследване, управленски слабости, както и на трафик на хора и мрежи за незаконно превеждане през граница; подчертава неотложната необходимост да се предприемат действия за отстраняване на първопричините за миграционните потоци и следователно да се обърне внимание на външното измерение на явлението миграция, включително като се намерят устойчиви решения на конфликтите и икономическото изоставане, в съседните на ЕС региони и в световен мащаб, чрез развитие на сътрудничеството и партньорства със съответните трети държави, които отговарят на международното право, осигуряват зачитането на правата на човека и подържат доверието в ЕС както вътре, така и извън него; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят хуманитарна помощ в областта на образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и в други области, в които мигрантите и бежанците се нуждаят от подкрепа, както и за правилното прилагане на политиките на връщане; посочва, че ЕС трябва да насърчи засегнатите държави да подпишат Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух; отбелязва, че през 2017 г. по данни на Организацията на обединените нации около 258 милиона души са живели в страна, различна от тяхната страна на раждане; призовава Комисията да продължи да третира закрилата и насърчаването на правата на мигрантите и бежанците като приоритет в своите политики; настоява за необходимостта от разработване и по-добро прилагане на защитните рамки по отношение на мигрантите и бежанците, по-специално чрез отваряне на сигурни и законни маршрути за мигранти и предоставяне на визи по хуманитарни причини; призовава Парламента да упражнява надзор върху споразуменията в областта на миграцията; изразява съжаление по отношение на всеки опит за затрудняване, компрометиране или дори криминализиране на хуманитарната помощ и настоява за необходимостта от по-голям капацитет за издирване и спасяване на бедстващи хора в морето и на сушата с оглед изпълнение на основните задължения, произтичащи от международното право; подчертава, че броят на лицата, пребиваващи в държава – членка на ЕС, които са граждани на държава извън ЕС, към 1 януари 2017 г. е бил 21,6 милиона, което представлява 4,2% от населението на ЕС–28; призовава държавите членки да се ангажират със сериозен диалог за определяне на общо, приобщаващо разбиране, споделени отговорности и единна цел по отношение на миграцията; приветства инициативата на ООН относно Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция и Глобалния пакт на ВКБООН за бежанците, както и централната роля, която се придава на правата на човека в посочените пактове;

48.  изразява съжаление по повод на продължаващия трафик на хора; подчертава факта, че трафикът на хора превръща човешките същества в стока и представлява една от най-тежките форми на нарушения на правата на човека; във връзка с това подчертава значението на един последователен подход на вътрешното и външното измерение на политиките на ЕС за борба с трафика на хора на всички равнища; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят сътрудничеството си с трети държави с цел разследване на всички етапи от трафика на хора, включително всички форми на експлоатация на хора, особено на жени и деца, като трафика на органи, принудителния труд и сексуалната експлоатация, като оказват сътрудничество на ООН и гражданското общество в тази област; призовава за ясни принципи и правни инструменти за справяне с нарушенията на правата на човека, свързани със сурогатното майчинство; изразява дълбока загриженост относно крайната уязвимост на мигрантите и бежанците, особено на жените и децата, спрямо експлоатация, незаконно превеждане през граница и трафик на хора, включително в горещите за миграцията точки; подчертава необходимостта от насърчаване на политики, ориентирани към жертвите, предотвратяване и намаляване на този вид престъпност и предприемането на решителни мерки срещу печалбите, произтичащи от трафика с хора;

49.  насърчава всички държави, включително държавите членки, и ЕС да се включат в преговорите за приемане на правно обвързващ международен инструмент в областта на правата на човека за транснационалните корпорации и други дружества чрез активно участие в създадената на равнище на ООН отворена междуправителствена работна група; отново настоява за нуждата от бързо прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, особено по отношение на третия стълб за достъп до средства за правна защита; потвърждава основното значение на Глобалния пакт на ООН и на националните планове за действие относно бизнеса и правата на човека; подчертава значението на наличието на план за действие на ЕС относно бизнеса и правата на човека и настоятелно призовава Комисията да ускори неговото разработване с цел да се постигне пълното изпълнение на ръководните принципи на ООН; насърчава всички дружества, включително дружествата, установени в ЕС, да полагат дължимата грижа, и отново заявява, че е важно да се насърчава корпоративната социална отговорност и европейските предприятия да играят водеща роля за насърчаването на международните стандарти относно бизнеса и правата на човека; призовава всички държави незабавно и ефективно да приложат ръководните принципи на ООН и да гарантират, че предприятията в техните юрисдикции спазват правата на човека и социалните трудови стандарти; насърчава всички държави да предприемат мерки спрямо дружествата, използващи суровини или други стоки с произход от зони на конфликти; подновява призива си за включването на правила относно корпоративната отговорност във връзка с нарушения на правата на човека в споразуменията между ЕС и трети държави; подчертава, че на жертвите на свързани с бизнеса нарушения на правата на човека следва да се гарантира подходящ и ефективен достъп до средства за правна защита; отново потвърждава спешната необходимост да се разгледа въпроса за нарушенията на правата на човека и корупцията в корпорациите, когато има такива случаи, и да се гарантира, че може да им се търси съответна отговорност; Изразява съжаление, че Комисията не предприе действия в съответствие с призивите, отправени в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави[18]; призовава да бъдат приети обвързващи мерки за промишлеността с цел премахване на детския труд и предотвратяване на нарушаването на правата на човека; призовава Комисията да създаде междуинституционална работна група по въпросите на бизнеса и правата на човека и да обмисли инициатива на равнището на ЕС относно задължението за полагане на дължима грижа;

50.  припомня ангажимента на ЕС да постави правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията си с трети държави; поради това подчертава, че напредъкът в областта на правата на човека и демократичните принципи, включително прилагането на клаузите в международните споразумения за обвързване с условия относно правата на човека, трябва да бъде подкрепен от всички политики на ЕС, които имат външно измерение, включително търговската политика; изтъква ролята, която могат да играят търговските отношения за стимулиране на растежа в развиващите се държави и запазването на местните им пазари; отбелязва, че подкрепата за демократичните системи и стремежите за свобода на хората следва да продължат да бъдат водещи принципи за икономическите интереси на ЕС; припомня, че съгласуваността на политиките е от съществено значение за развитието и подчертава значението на интегрирането на правата на човека в политиките в областта на търговията и развитието на всички етапи от тях; призовава ЕС да гарантира, че стоките, разпространявани на негова територия по схеми за етично сертифициране, не са произведени с принудителен или детски труд; призовава за въвеждането на инструмент, специално разработен за наблюдение и укрепване на политиката за равенството между половете в търговските споразумения; приветства програмите, проектите и финансирането на ЕС в трети държави и подчертава необходимостта от извършване на оценка и предотвратяване на всякакви нарушения чрез създаването на механизъм за отделни лица и групи;

51.  счита, че търговските схеми по ОСП + са един от основните инструменти на търговската политика на ЕС за утвърждаване на демокрацията, правата на човека, устойчивото развитие и екологичните стандарти с трети държави; призовава Комисията да преразгледа и да извършва по-добър мониторинг на схемите ОСП +, за да гарантира спазването на стандартите за правата на човека от държавите бенефициери; подчертава, че в рамките на преразгледаната ОСП + Комисията следва да има за цел повишаването на прозрачността и отчетността на този механизъм, създаването на ясни процедури за съдържателно и засилено участие на организации на гражданското общество, както и извършване на оценки на въздействието върху правата на човека преди предоставянето на търговски преференции и по време на изпълнението; призовава за евентуалното включване на Римския статут на Международния наказателен съд в списъка на конвенциите, които се изискват за статут по ОСП+; настоятелно призовава Комисията да продължи да финансира инициативи на гражданското общество, чрез които да се проследява изпълнението на тази схема; подчертава значението на прилагането на форми на сътрудничество за улесняване на икономическото и социалното развитие на трети държави, като се постави особен акцент върху потребностите на техните народи;

52.  призовава всички държави членки да спазват стриктно Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, и по-специално да спрат всякакъв трансфер на оръжия, оборудване и материали за наблюдение и разузнаване, които могат да бъдат използвани от различни правителства за репресии срещу правата на човека и за нападение над цивилни лица; отбелязва, че световната търговия с оръжия и военни материали допринася за тяхното използване в множество конфликти в трети държави; подчертава, че държавите – членки на Съюза, са сред най-големите световни на оръжие в света и счита, че е от съществено значение международните стандарти, уреждащи търговията с оръжие, да бъдат прилагани и укрепени на световно равнище;

53.  категорично осъжда всички форми на дискриминация, включително на дискриминацията, основана на раса, религия, каста или други подобни системи на наследствен статус, сексуална ориентация и полова идентичност, увреждане или всякакъв друг статус; изразява безпокойство във връзка с множеството прояви на расизъм, ксенофобия и други форми на нетърпимост и липсата на политическо представителство на най-уязвимите групи, като етническите, езикови и религиозни малцинства, хората с увреждания, общността на ЛГБТИ, жените и децата; призовава ЕС да увеличи усилията си за премахване, без разграничаване, на всички форми на дискриминация и за насърчаване на осведомеността, на култура на толерантност и приобщаване, както и на специална защита за най-уязвимите групи чрез диалози в областта на правата на човека и политически диалог, чрез работата на делегациите на ЕС и публичната дипломация; призовава всички държави да гарантират, че съответните им институции осигуряват ефективна правна защита в рамките на своите юрисдикции; подчертава значението на разработването на образователни стратегии в училищата с цел повишаване на осведомеността сред децата и осигуряване на необходимите им механизми за установяване на всякакви форми на дискриминация;

54.  подчертава необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на права на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в своята външна дейност и в политиките си за помощ за развитие; призовава правителствата на трети държави да преразгледат цялото законодателства с цел хармонизиране в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ); призовава всички държави да ратифицират КПХУ и настоява на значението на нейното ефективно прилагане;

55.  приветства участието на ЕС и неговите държави членки на осмата сесия на отворената работна група на ООН по проблемите на застаряването, и по-специално представянето на съвместни документи и изявления по въпросите на равенството, недискриминацията, насилието, малтретирането и неполагането на грижи за възрастните хора; продължава да е загрижен относно масовото разпространение на възрастовата дискриминация и на други пречки пред осъществяването на правата на човека по отношение на възрастните хора; призовава ЕС и държавите членки да подкрепят изцяло процеса на работната група, включително предоставят и/или подкрепят предоставянето на подходящи ресурси за нейното функциониране, както и да откликнат на предстоящите покани за предложения, да се консултират и да включат възрастните хора в тяхната подготовка, както и да включат възрастните хора в техните съответни делегации;

56.  приветства активното участие на ЕС в заседанието, посветено на прегледа на Регионалната стратегия за изпълнение за Европа от Международния план за действие от Мадрид във връзка със застаряването, проведено в Лисабон през 2017 г.; подчертава, че горепосоченият план за действие може да допринесе значително за по-добро осъществяване на правата на възрастните хора;

57.  осъжда произволните арести, изтезания, преследване и убийства на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ); потвърждава, че сексуалната ориентация и половата идентичност могат да увеличат риска от дискриминация, насилие и преследване; отбелязва, че в редица държави по света, ЛГБТИ все още са обект на преследване и насилие въз основа на тяхната сексуална ориентация; осъжда нарушенията, извършени спрямо жени и малцинствени групи, които са в нарушение на основното право на телесна цялост и идентичност, като например гениталното осакатяване на жени и гениталните осакатявания на интерсексуални лица; отбелязва, че 72 държави все още криминализират отношенията между лица от един и същ пол, като в 13 от тях се прилага смъртно наказание; настоятелно призовава тези държави незабавно да променят законодателството си; приветства усилията на ЕС за подобряване на правата и правната защита на ЛГБТИ; настоятелно призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да прилагат цялостно насоките на ЕС относно ЛГБТИ; призовава Комисията да изготвя за тази цел годишни доклади за изпълнението на заключенията на Съвета; отбелязва, че според оценката за първата година от изпълнението на Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г. (GAP ІІ) една трета от делегациите са насърчавали правата на човека на ЛГБТИ;

58.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, сегрегация и обусловени от кастовата система пречки, включително отказа на достъп до трудова заетост, достъп до съдебната система и до други основни права на човека; изразява дълбока загриженост във връзка с последвалата институционализирана дискриминация и тревожната честота на придружените от насилие нападения, основани на кастова принадлежност; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си и да подкрепят инициативи на равнището на ООН и на делегациите на ЕС за премахване на дискриминацията, основана на кастов признак;

59.  подчертава, че е важно да се провеждат политики за равнопоставеност, даващи възможност на всички национални или етнически, религиозни или езикови малцинства, както и на коренните жители, да упражняват своите основни права; приветства Резолюция 71/178 на Общото събрание на ООН относно правата на коренното население, която обявява 2019 г. за международна година на коренните езици; припомня, че според специалния докладчик по правата на коренното население през последните години се наблюдава тревожно увеличаване на дискриминацията, атаките и заплахите, насочени срещу коренното население, както и криминализирането и убийствата на онези, които защитават своите земи, територии и ресурси, и по-специално на жени; подчертава необходимостта ЕС да осигури закрилата на тези защитници, както и всички престъпления да бъдат предмет на разследване и да се търси отговорност на извършителите; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да предприемат действия за пълно признаване, защита и утвърждаване на правата на коренното население; призовава държавите да ратифицират разпоредбите на Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи;

60.  отбелязва множеството ползи, предоставяни от интернет; изразява загриженост обаче по повод на масовото събиране на лични данни на потребителите от страна на големите търговски оператори – за маркетингови цели и без пълното познаване и/или съгласие на потребителите – които впоследствие биха могли да бъдат използвани по потенциално опасни начини, например за репресии срещу защитници на правата на човека, нарушаване на тяхната свобода на изразяване, както и повлияване на изборни резултати и вземането на политически решения; призовава дружествата, работещи в областта на данните, да извършват оценки на правата на човека; изразява съжаление във връзка с моделите на стопанска дейност, основани на нарушения на правата на човека, и призовава събирането на лични данни да се извършва в съответствие с правилата за защита на данните и правата на човека; призовава международната общност, в това число ЕС и неговите държави членки, да укрепят и прилагат ефективно законодателство в тази област като въпрос с неотложен характер;

61.  признава, че тероризмът и радикализацията представляват сериозна заплаха за демокрацията и правата на човека и по този начин вредят на обществото, и изразява съжаление във връзка с факта, че нападенията, извършени през 2017 г., често бяха насочени именно към лица или групи, които въплъщават тези ценности; решително осъжда факта, че през 2017 г. по света бяха извършени над 1 000 терористични нападения, довели до приблизително 6 123 смъртни случая; подкрепя усилията на ЕС за предотвратяване на тероризма и радикализацията и за борба с тях, включително инициативи и мрежи на равнището на ЕС, като например Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, но отново заявява, че всички усилия трябва да бъдат съобразени с международното законодателство в областта на правата на човека; отбелязва, че образованието е основен инструмент за борба с радикализацията; набляга на необходимостта жертвите на тероризма да бъдат предмет на специално внимание и подкрепа, включително психологическа подкрепа, индивидуална оценка за всяка жертва, правна подкрепа, достъп до правосъдие, услуги за писмен и устен превод и ефективни служби за подкрепа на жертвите като цяло; набляга на необходимостта стратегиите за борба с тероризма да спазват принципите на правовата държава и да гарантират зачитането на правата на човека; препоръчва сътрудничеството с трети държави по въпроси на борбата с тероризма да включва цялостни оценки на рисковете за основните свободи и правата на човека, както и гаранции в случай на нарушаването им; призовава Комисията да подобри обмена и координацията на информация чрез своите канали и агенции с цел бързото предотвратяване и идентифициране на терористичните заплахи и изправянето на отговорните лица пред правосъдието;

62.  припомня, че санкциите са важен инструмент на ОВППС; настоятелно призовава Съвета да приема санкциите, предвидени в законодателството на ЕС, когато това се счита за необходимо за постигането на целите на ОВППС и по-специално с оглед на защитата на правата на човека и укрепването и подкрепата на демокрацията, като същевременно се гарантира, че те не оказват въздействие върху цивилното население; изисква тези санкции да бъдат насочвани към длъжностните лица, за които се установи, че носят отговорност за нарушения на правата на човека, за да бъдат те наказвани за извършените от тях престъпления и злоупотреби;

63.  счита, че спортът може да играе положителна роля в насърчаването на правата на човека; при все това изразява съжаление във връзка с факта, че съществува специфична взаимовръзка между някои нарушения на правата на човека и големи спортни събития в държавите организатори или в тези, които кандидатстват за тяхната организация; припомня, че тези нарушения включват изселвания, заглушаване на гражданското общество и защитници на правата на човека, както и експлоатация на работниците при строителството на големи спортни съоръжения; призовава ЕС да разработи рамка на политика на равнището на Съюза по въпросите на спорта и правата на човека и да започне диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно формите на тяхното участие в подобни събития; призовава международните и националните спортни органи и организации и държавите –организаторки на важни събития, да се ангажират с доброто управление и защитата на правата на човека, включително трудовите права, свободата на медиите и опазването на околната среда, да прилагат антикорупционни мерки при подготовката и провеждането на големи спортни събития, и да предоставят средства за правна защита в случаи на нарушения на правата на човека; приветства решението от ноември 2017 г. на Международната организация на труда за прекратяване на дело относно третирането на работниците мигранти в рамките на подготовката за световното първенство на ФИФА през 2022 г.; отбелязва споразумението за реформи, които – ако бъдат ефективно приложени – ще предоставят по-добра защита на работниците;

64.  настоятелно призовава ЕС да приложи ефективни и устойчиви политики срещу глобалното изменение на климата; подчертава, че изменението на климата е една от основните причини за нарастването на вътрешното разселване и принудителната миграция; призовава международната общественост да разработи мерки за борба с него и за защита на засегнатите; отбелязва, че в рамките на външната политика на ЕС следва да се развие капацитет за мониторинг на рисковете, свързани с изменението на климата, в това число предотвратяване на кризи и чувствителност към конфликти; счита, че значимите и бързи действия в областта на климата допринасят значително за предотвратяването на социалните и икономическите рискове, но също и на рискове по отношение на сигурността, конфликтите и нестабилността, и в крайна сметка, за предотвратяването на мащабни политически, социални и икономически загуби; подчертава следователно значението на включването на дипломацията по въпросите на климата в политиките на ЕС за предотвратяване на конфликти, както и разширяването и приспособяването на обхвата на мисиите и програмите на ЕС в трети държави и районите на конфликти; ето защо подчертава необходимостта от бързо прилагане на политиките за намаляване на въздействието на изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

°

°  °

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 70-ото заседание на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар по правата на човека на ООН, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Докладчикът поставя ролята на Парламента да упражнява контрол върху изпълнителната власт в центъра на настоящия доклад. Парламентарният контрол трябва да се разглежда сериозно и комисиите все повече развиват и укрепват своите дейности, за да позволят на Парламента да упражнява надзор над останалите институции, да следи за правилното използване на бюджета на ЕС и гарантира правилното прилагане на правото на ЕС. Настоящият доклад се съсредоточава върху включването на правата на човека във външната политика на ЕС и до каква степен това е постигнато през 2017 г. като част от парламентарния контрол на общата външна политика и политика на сигурност.

Докладът има за цел:

–  да контролира и коментира политиките и действията на Европейския съюз в областта на правата на човека през 2017 г., въз основа на годишния доклад, приет от Съвета на 28 май 2018 г. и на документите, на които той се основава, а именно, Стратегическата рамка на ЕС за правата на човека и демокрацията (2012—2022 г.) и настоящият план за действие (2015—2019 г.),

–  да извърши преглед на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека, включително присъждането на наградата „Сахаров“ за 2017 г. и резолюциите, приети по спешност;

Външната дейност на Европейския съюз и правата на човека

ЕС се основава на силен ангажимент за насърчаване и защита на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава по целия свят. Не може да бъдат постигнати дълготраен мир, развитие и благоденствие, без да се зачитат правата на човека. Този ангажимент е в основата на всички вътрешни и външни политики на Европейския съюз. Европейският съюз активно насърчава и защитава универсалните човешки права в рамките на своите граници и в отношенията си с държави извън ЕС. През годините ЕС прие важни референтни документи за насърчаването и защитата на правата на човека и разработи набор от дипломатически инструменти и инструменти за сътрудничество в подкрепа на утвърждаването в световен мащаб на правата на човека.

Лисабонският договор поставя човешките права и демокрацията в центъра на външните отношения на Европейския съюз, като в него се посочва, че:

„Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на устава на Организацията на обединените нации и на международното право. Съюзът се стреми да развива отношения и да изгражда партньорства с трети страни и с международните, регионалните или световните организации, които споделят принципите, посочени в първа алинея. Той насърчава многостранните решения на общите проблеми, по-специално в рамките на Организацията на обединените нации“. (Член 21, параграф 1 от ДЕО)

След влизането в сила на Договора от Лисабон външните отношения на ЕС се формулират и изпълняват основно от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който едновременно с това изпълнява функциите на заместник-председател на Комисията. Тя се подпомага от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

През юни 2012 г. Съветът прие стратегическа рамка за правата на човека и демокрацията. В рамката се определят основните цели на ЕС в областта на правата на човека. Рамката определя принципите, целите и приоритетите за подобряване на ефективността и последователността на политиката на ЕС през следващите десет години, 2012—2021 г. Тези принципи включват интегрирането на правата на човека във всички политики на ЕС.

Рамката се привежда в действие чрез придружаващия я периодичен план за действие. Посоченият план за действие определя конкретните цели, свързани със съответни срокове и посочва заинтересованите страни. Първият план за действие за периода 2012—2014 г. беше приет, последван от втори такъв — за периода 2015—2019 г. Той се основава на съществуващите политики на ЕС в областта на правата на човека и подкрепата за демокрацията в областта на външната дейност, по-специално на изготвените от ЕС насоки, набори от инструменти и други договорени позиции, както и различните инструменти за външно финансиране. В настоящия план за действие са включени 34 вида действия, които отговарят на следните по-широки цели: засилване на ангажираността на местните участници, преодоляване на предизвикателствата, свързани с правата на човека, гарантиране на всеобхватен подход към конфликтите и кризите, свързан с правата на човека, насърчаване на по-добра съгласуваност и последователност и по-ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека и подкрепата за демокрацията. През 2017 г. беше приет междинен преглед на плана за действие.

ПРИЛОЖЕНИЕ I: INDIVIDUAL CASES RAISED BY THE EUROPEAN PARLIAMENT

(JANUARY - DECEMBER 2017)

COUNTRY

Individual

BACKGROUND

ACTION TAKEN BY THE PARLIAMENT

AZERBAIJAN

Afgan Mukhtarli

On May 29, 2017, Afgan Mukhtarli, an Azerbaijani exiled journalist, was abducted in Tbilisi.

He fled to Georgia from Azerbaijan in 2014. Prior to his departure, Mukhtarli had received threats in relation to his investigative reporting on alleged corruption in the Azerbaijani Defense Ministry and was investigating the assets of the first family of Azerbaijan in Georgia.

On 12 January 2017 he was sentenced to 6 year imprisonment for illegally crossing the border with 10,000 of undeclared euros and assaulting a border guard. He denies all the charges.

 

In its resolution of 15 June 2017, the European Parliament:

- Strongly condemns the abduction of Afgan Mukhtarli in Tbilisi and his subsequent arbitrary detention in Baku;

- Calls on the Azerbaijani authorities to immediately and unconditionally drop all charges against and release Afgan Mukhtarli, as well as all those incarcerated as a result of the exercise of their fundamental rights, including freedom of expression;

- Reiterates its urgent call on the Azerbaijani authorities to end the practices of selective criminal prosecution and imprisonment of journalists, human rights defenders and others who criticise the government, and to ensure that all persons detained, including journalists and political and civil society activists, enjoy full due process rights and are covered by fair trial norms;

BAHRAIN

Mohamed Ramadan

Ali Moosa

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Nabeel Rajab

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Abdulhadi al-Khawaja

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Khalil Al Halwachi

Mohammed Ramadan, a 32-year-old airport security guard, was arrested by the Bahraini authorities for allegedly taking part in a bombing in Al Dair on 14 February 2014, together with Ali Moosa, that killed a security officer and wounded several others.

A Bahraini court sentenced Ramadan and Moosa to death. However, both retracted their confession, claiming that they confessed after being tortured in the custody of the Criminal Investigations Directorate (CID). This sentence was upheld by the Court of Cassation, Bahrain’s highest court of appeal, in late 2015. A final date for the execution is still to be cleared.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Nabeel Rajab is a prominent Bahraini human rights defender who was sentenced to two years in prison for discussing Bahrain’s restrictions on freedom of expression and for addressing Bahrain’s poor human rights record in TV interviews. On 21st February 2018 he has been sentenced to additional 5 years in prison on charges of “spreading false rumors in time of war” “insulting public authorities”, and “insulting a foreign country”. Poor prison conditions have brought him to hospital in numerous occasions.

 

 

Abdulhadi Al-Khawaja is a Bahraini/Danish human rights activist who was heavily involved in the 2011 pro-democratic uprisings. He was arrested by the authorities along with other 13 activists (known as the Bahrain 13). In June 2011 he was sentenced to life in prison for politically motivated charges, notably his peaceful role in the protests.

 

Khalil al-Halwachi is a 57-year-old Bahraini scholar, former political activist held in the kingdom’s Jau Prison. He was convicted to 10 years in prison in an unfair, politically motivated trial. He has been subjected to ill treatment, including denial of medical care, by detaining authorities.

In its resolution of 16 February 2017, the European Parliament:

- Deeply deplores the decision of Kuwait and Bahrain to return to the practice of capital punishment; reiterates its condemnation of the use of the death penalty, and strongly supports the introduction of a moratorium on the death penalty as a step towards its abolition;

- Calls on His Majesty Sheikh Hamad bin Isa Al Khalifa of Bahrain to halt the executions of Mohamed Ramadan and Hussein Moosa, and on the Bahraini authorities to ensure a re-trial in compliance with international standards; recalls that all allegations of human rights violations committed during the proceedings must be duly investigated;

- Recalls that the EU opposes capital punishment and considers it to be a cruel and inhuman punishment which fails to act as a deterrent to criminal behaviour and is irreversible in the event of error;

 

- Urges the EEAS and the Member States to intervene with the Bahraini Government in order to appeal for the release of Nabeel Rajab and of all those held solely on the basis of their peaceful exercise of freedom of expression and assembly, and to urge the Bahraini Government to stop the excessive use of force against demonstrators or the practice of arbitrary revocation of citizenship;

 

 

 

 

 

- Calls for the release of Abdulhadi al-Khawaja and Khalil Al Halwachi;

BELARUS

Mikalay Statkevich

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Sergei Kulinich

Sergei Kuntsevich

Uladzimir Nyaklyayev

Pavel Seviarynets

Vitali Rymashevski

Anatol Liabedzka

Yuri Hubarevich

March Ales Lahvinets

 

 

 

 

 

Oleg Volchek

Anatoli Poplavni

Leonid Sudalenka

Mikalay Statkevich, prominent Belarusian opposition leader and former presidential candidate, was expected to lead the demonstration in Minsk on 15 November 2017 against a so-called “social parasites tax” on the under-employed. He was arrested and kept in a KGB detention centre for three days, with no information as to his whereabouts. He has been detained several times since January 2017, and has spent about 35 days in jail in the same year.

On 5th November, 2017, he has been released from jail after serving a five-day term following a court ruling that he took part in an unsanctioned rally.

After his release Statkevich told journalists that police warned him of unspecified consequences if he continues “violating the law on public gatherings.”

 

On 25 March 2017, police in Belarus have arrested hundreds of people during the above-mentioned protests. Thousands defied a ban to protest, taking to the streets of Minsk and other cities. Demonstrators tried to march down one of the major streets in Minsk, but were blocked by police who began arresting them, along with journalists covering the protest. The authorities had already jailed more than 100 opposition supporters for terms of between three and 15 days in the lead-up to the demonstration, reports said.

 

On the same day, police raided the offices of human rights group Vesna preventatively arresting at least 57 persons involved in the monitoring of ongoing peaceful protests. Prior to this, other human rights defenders, such as Oleg Volchek, Anatoli Poplavn and Leonid Sudalenka were detained and sentenced to short terms of imprisonment.

In its resolution, adopted on 6 April 2017, the European Parliament:

- Condemns the undue restrictions on the right of peaceful assembly, freedom of expression and freedom of association, including on those expressing opinions about social and other public issues, and, most particularly, the harassment and detention of independent journalists, opposition members, human rights activists and other protesters;

 

 

 

 

 

 

 

- Condemns the crackdown on peaceful protesters and the repressions in the run-up to and during the demonstrations of 25 March 2017; stresses that despite the international community’s calls for restraint, the response by the security services was indiscriminate and inappropriate; expresses its concern over the latest developments in Belarus and highlights a clear need for a broader democratisation process in the country;

 

 

- Calls on the Belarusian authorities to immediately and unconditionally release and drop all judicial charges against all peaceful protesters, journalists, human rights defenders, civil society activists and opposition members who have been detained in connection with the current wave of demonstrations; considers the practice of preventive arrests totally unacceptable; urges the authorities to immediately disclose information about all those arrested to their families and the wider public;

 

CAMBODIA

Khem Sokha

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Sam Rainsy

Um Sam An

Hong Sok Hour

Tep Vanny

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

CNRP

Khem Sokha is a Cambodian former politician and activist who most recently served as the President of the Cambodia National Rescue Party (CNRP). In September 2017, the Phnom Penh Municipal Court charged Sokha with “treason and espionage”, and for allegedly orchestrating the 2014 Veng Sreng street protests. He was arrested at his home on September 3, 2017. Hun Sen and other Cambodian government officials alleged that Sokha was conspiring with unnamed foreigners.

 

 

 

 

 

 

 

Opposition leader Sam Rainsy remains in self-imposed exile and faces trial in absentia after 2 arrest warrant were issued against him. Other activist and opposition leaders, including Um Sam An, Hong Sok Hour and Tep Vanny were convicted and imprisoned.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

On 17 November 2017, the Supreme Court ruled to dissolve the Cambodia National Rescue Party, removing the only existing electoral threat to Prime Minister Hun Sen. The case relied on the narrative that the CNRP was attempting to overthrow the government through a so-called “colour revolution” aided by the United States.

In its resolution of 14 September 2017, the European Parliament:

- Strongly condemns the arrest of CNRP President Kem Sokha on a number of charges that appear to be politically motivated; calls for the immediate and unconditional release of Kem Sokha, for all charges against him to be dropped, and for an end to threats of arrest against other opposition lawmakers;

- Expresses its deep concerns about the worsening climate for opposition politicians and human rights activists in Cambodia, and condemns all acts of violence, politically motivated charges, arbitrary detention, questioning, sentences and convictions in respect of these individuals;

 

 

- Urges the Cambodian authorities to revoke the arrest warrant for, and drop all charges against, opposition leader and lawmaker Sam Rainsy, and to release and drop charges against other opposition officials and human rights defenders who have been convicted, charged, and imprisoned, notably National Assembly Member Um Sam An, Senator Hong Sok Hour and land rights activist Tep Vanny;

- Urges the Cambodian Government to ensure due process in all measures taken, including the right to appeal, and to respect the rights to freedom of association and expression;

 

 

 

In its resolution of 14 December 2017, the European Parliament:

- Expresses its serious concerns at the dissolution of the CNRP; deeply regrets the prohibition of the party, which is evidence of further autocratic action by Prime Minister Hun Sen; urges the government to reverse the decision to dissolve the CNRP, to restore the elected members of the national parliament and commune council to their positions, to allow the full participation of opposition parties in public life and to ensure free space for action for media and civil society organisations and to put an end to the climate of fear and intimidation, as these are all preconditions for free, inclusive and transparent elections;

- Expresses grave concerns about the conduct of credible and transparent elections in Cambodia in 2018 following the decision by the Supreme Court to dissolve the CNRP; stresses that an electoral process from which the main opposition party has been arbitrarily excluded is not legitimate, and that a transparent and competitive election is a key instrument in guaranteeing peace and stability in the country and the entire region;

CHINA

Liu Xiaobo

Lee Ming-che

Liu Xiaobo, the prominent Chinese writer and human rights activist has been formally detained in prison four times over the course of the last 30 years; whereas Liu Xiaobo was jailed for 11 years in 2009 for ‘inciting subversion of state power’ after he helped to write a manifesto known as ‘Charter 08’; whereas the formal procedures followed in Liu Xiaobo’s prosecution have not allowed for him to be represented or be present himself at formal proceedings, and diplomats from over a dozen states, including several Member States, were denied access to the court for the duration of the trial;

Liu Xiaobo’s wife, Liu Xia, although never charged with any offence, has been under house arrest since he was awarded the Peace Prize in 2010, and has, since then, been denied almost all human contact, except with close family and a few friends;

In its resolution of 6 July 2017, the European Parliament:

- Calls on the Chinese Government to release, immediately and unconditionally, the 2010 Nobel Peace Prize winner Liu Xiaobo and his wife Liu Xia from house arrest and allow him to obtain medical treatment wherever they wish;

- Urges the Chinese authorities to allow Lui Xiaobo unrestricted access to family, friends, and legal counsel;

- Calls on the Chinese authorities to release Lee Ming-che immediately, as no credible evidence related to his case has been provided, to disclose information about his exact whereabouts, and to ensure, in the meantime, that Lee Ming-che is protected from torture and other ill-treatment, and that he is allowed access to his family, a lawyer of his choice and adequate medical care;

ERITREA

Abune Antonios

Dawit Isaak

 

Abune Antonios, the Patriarch of the Eritrean Orthodox Church, the nation’s largest religious community, has been in detention since 2007, having refused to excommunicate 3 000 parishioners who opposed the government; whereas since then, he has been held in an unknown location where he has been denied medical care;

Dawit Isaak, a dual citizen of Eritrea and Sweden, was arrested on 23 September 2001, after the Eritrean Government outlawed privately owned media; whereas he was last heard from in 2005; whereas Dawit Isaak’s incarceration has become an international symbol for the struggle for freedom of the press in Eritrea, most recently acknowledged by an independent international jury of media professionals awarding him the UNESCO/Guillermo Cano World Press Freedom Prize 2017 in recognition of his courage, resistance and commitment to freedom of expression;

In the September 2001 crackdown, 11 politicians – all former members of the Central Council of the ruling People’s Front for Democracy and Justice (PFDJ), including former Foreign Minister Petros Solomon – were arrested after they published an open letter to the government and President Isaias Afwerki calling for reform and ‘democratic dialogue’; whereas 10 journalists, including Isaak, were arrested over the following week;

In its resolution of 9 July 2017, the European Parliament:

- Condemns in the strongest terms Eritrea’s systematic, widespread and gross human rights violations; calls on the Eritrean Government to put an end to detention of the opposition, journalists, religious leaders and innocent civilians; demands that all prisoners of conscience in Eritrea be immediately and unconditionally released, notably Dawit Isaak and the other journalists detained since September 2001, and Abune Antonios; demands that the Eritrean Government provide detailed information on the fate and whereabouts of all those deprived of physical liberty;

- Recalls the decision of the African Commission on Human and Peoples’ Rights of May 2017, and demands that Eritrea immediately confirm the well-being of Dawit Isaak, release him, let him meet family and legal representatives and award him the necessary compensation for his years of imprisonment; further calls on Eritrea to lift the ban on independent media, as also ruled by the African Commission;

- Calls on the Eritrean Government to release Abune Antonios, allow him to return to his position as Patriarch, and cease its interference in peaceful religious practices in the country; recalls that freedom of religion is a fundamental right, and strongly condemns any violence or discrimination on grounds of religion;

ETHIOPIA

Dr Merera Gudina

Dr Fikru Maru

Berhanu Nega

Jawar Mohammed

On 30 November 2016, Ethiopian security forces arrested Dr Merera Gudina, the Chairman of the Ethiopian Oromo Federalist Congress opposition party in Addis Ababa, following his visit to the European Parliament on 9 November 2016, where he shared a panel with other opposition leaders and allegedly violated the law implementing the state of emergency by ‘creating pressure against the government’, ‘threatening society through the means of violence’ and attempting to ‘disrupt constitutional order’; whereas his bail request has been denied and he is still being held in custody awaiting the verdict; whereas on 24 February 2017, Dr Gudina and two co-defendants, Berhanu Nega and Jawar Mohammed were charged with four separate counts of non-compliance with the Ethiopian criminal code;

In its resolution of 18 May 2017, the European Parliament:

- Calls on the Ethiopian Government to immediately release on bail and drop all charges against Dr Merera Gudina, Dr Fikru Maru and all other political prisoners, and drop the cases against Berhanu Nega and Jawar Mohammed, who were charged in absentia and are currently in exile; stresses that for any dialogue with the opposition to be seen as credible, leading opposition politicians, such as Dr Merera Gudina, have to be released; calls on the EU High Representative to mobilise EU Member States to urgently pursue the establishment of a UN-led international inquiry for a credible, transparent and independent investigation into the killings of protesters and to put pressure on the Ethiopian government to grant its consent;

GUATEMALA

Laura Leonor Vásquez Pineda

Sebastián Alonzo Juan

Victor Valdés Cardona

Diego Esteban Gaspar

Roberto Salazar Barahona

Winston Leonardo Túnchez Cano

Fourteen murders and seven attempted murders of human rights defenders in Guatemala were registered between January and November 2016 by the Unit for the Protection of Human Rights Defenders of Guatemala (UDEFEGUA); whereas, according to the same sources, in 2016 there were 223 aggressions overall against human rights defenders, including 68 new legal cases launched against human rights defenders; whereas environmental and land rights defenders and those working on justice and impunity were the most frequently targeted categories of human rights defenders;

2017 has already seen the killing of human rights defenders Laura Leonor Vásquez Pineda and Sebastián Alonzo Juan, in addition to the journalists reported to have been killed in 2016 – Victor Valdés Cardona, Diego Esteban Gaspar, Roberto Salazar Barahona and Winston Leonardo Túnchez Cano;

In its resolution of 16 February 2017, the European Parliament:

- Condemns in the strongest terms the recent murders of Laura Leonor Vásquez Pineda, Sebastian Alonzo Juan and the journalists Victor Valdés Cardona, Diego Esteban Gaspar, Roberto Salazar Barahona and Winston Leonardo Túnchez Cano, as well as each of the 14 assassinations of other human rights defenders in Guatemala carried out in 2016; extends its sincere condolences to the families and friends of all of those human rights defenders;

- Calls for the urgent and mandatory implementation of the precautionary measures recommended by the IACHR and calls on the authorities to reverse the decision that unilaterally removes national precautionary measures benefitting human rights defenders;

 

INDONESIA

Hosea Yeimo

Ismael Alua

On 19 December 2016 Hosea Yeimo and Ismael Alua, two Papuan political activists, were detained and charged with ‘rebellion’ under the Indonesian Criminal Code, following peaceful political activities; whereas Hosea Yeimo and Ismael Alua were released on bail on 11 January 2017; whereas legal proceedings of the case continue; whereas, if convicted, they can face up to life imprisonment;

In its resolution of 19 January 2017, the European Parliament:

- Welcomes the release on bail of Hosea Yeimo and Ismael Alua on 11 January 2017; notes that the legal proceedings of the case will continue; calls on the Delegation of the EU to Indonesia to follow these legal proceedings;

- Asks the Indonesian authorities to consider dropping the charges against Hosea Yeimo, Ismael Alua and other prisoners of conscience against whom charges have been brought for peacefully exercising their right of freedom of expression;

LAOS

Somphone Phimmasone

Soukane Chaithad

Lod Thammavong,

March 2017 three Lao workers, Mr Somphone Phimmasone, Mr Soukane Chaithad and Ms Lod Thammavong, were sentenced to prison terms of between 12 and 20 years and the equivalent of tens of thousands of euros in fines for criticising the government on social media in relation to alleged corruption, deforestation, and human rights violations, while working in Thailand; whereas the three also stood accused of participating in an anti-government demonstration outside the Lao Embassy in Thailand in December 2015;

In its resolution of 14 September 2017, the European Parliament:

- Strongly condemns the prison sentences against Somphone Phimmasone, Soukane Chaithad and Lod Thammavong, and calls for their immediate release;

- Calls on the Vice-President of the Commission / High Representative of the Union for Foreign Affairs and Security Policy to urgently raise the case of Somphone Phimmasone, Lod Thammavong and Soukane Chaithad with the Government of Laos; calls on the EU Delegation to Laos to closely monitor the human rights situation in the country and, specifically, to be present at any proceedings held against Phimmasone, Thammavong and Chaithad, and to continue to raise the cases of jailed and missing individuals with the Lao authorities;

NICARAGUA

Francisca Ramirez

Francisca Ramirez, Coordinator of the National Council for the Defence of Land, Lake and Sovereignty, presented a formal complaint in December 2016 regarding acts of repression and aggressions experienced in Nueva Guinea; whereas Francisca Ramirez has been intimidated and arbitrarily detained and her family members have been violently attacked in retaliation to her activism;

Journalists in Nicaragua face harassment, intimidation and detention, and have received death threats;

In its resolution of 16 February 2017, the European Parliament:

- Urges the government to refrain from harassing and using acts of reprisal against Francisca Ramirez and other human rights defenders for carrying out their legitimate work; calls on the Nicaraguan authorities to end the impunity of perpetrators of crimes against human rights defenders; supports the right of environmental and human rights defenders to express their protest without retaliation; calls on Nicaragua to effectively launch an independent environmental impact assessment before engaging in further steps and to make the whole process public;

PAKISTAN

Asia Bibi

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Shahbaz Bhatti

Salmaan Taseer

 

 

 

 

 

 

Taimoor Raza

The case of Aasiya Noreen, better known as Asia Bibi, continues to be a matter of grave importance for human rights concerns in Pakistan; whereas Asia Bibi, a Pakistani Christian woman, was convicted of blasphemy by a Pakistani court and sentenced to death by hanging in 2010; whereas should the sentence be carried out Asia Bibi would be the first woman to be lawfully executed in Pakistan for blasphemy; whereas various international petitions have called for her release on the grounds that she was being persecuted for her religion;

Christian minority minister Shahbaz Bhatti and Muslim politician Salmaan Taseer were murdered by vigilantes for advocating on her behalf and speaking out against the ‘blasphemy laws’; whereas, despite the temporary suspension of Asia Bibi’s death sentence, she remains incarcerated to the present day and her family remains in hiding;

On 10 June 2017 a Pakistani counter-terrorism court sentenced Taimoor Raza to death for allegedly committing ‘blasphemy’ on Facebook; whereas the activist Baba Jan and 12 other demonstrators have been sentenced to life imprisonment, the most severe sentence ever to have been handed down for demonstrating;

In its resolution of 15 June 2017, the European Parliament:

- Calls on the Pakistani Government to take urgent action to protect the lives and rights of journalists and bloggers; expresses its concern at the request made by the Pakistani authorities to Twitter and Facebook to disclose information about their users in order to identify individuals suspected of ‘blasphemy’; calls on the Government and Parliament of Pakistan to amend the Prevention of Electronic Crimes Act 2016 and to remove the overly wide-ranging provisions for monitoring and retaining data and shutting down websites on the basis of vague criteria; calls also for all death sentences handed down on charges of ‘blasphemy’ or political dissent to be commuted, including the sentence against Taimoor Raza; calls in this context on the President of Pakistan to make use of his power of clemency;

- Urges the Government of Pakistan to resolve, in as positive and swift a manner as possible, the ongoing case of Asia Bibi; recommends that steps be taken to ensure the safety of Ms Bibi and her family in the light of the historic treatment of victims of blasphemy allegations by vigilantes and non-judicial actors;

PHILIPPINES

Leila M. De Lima

Senator De Lima is a human rights advocate and the highest profile critic of Philippine President Rodrigo Duterte’s anti-drug campaign;

On 23 February 2017, an arrest warrant was issued against Senator Leila M. De Lima of the Philippines from the opposition Liberal Party on charges of alleged drug-related offences; she was arrested and detained; if convicted, she could face a sentence from 12 years up to life in prison and be expelled from the Senate; there are numerous claims of torture in places of detention that are not giving rise to inquiries;

Senator De Lima led the investigation into the alleged extrajudicial killings of an estimated 1 000 or more drug suspects in Davao, while President Duterte was mayor of the city; whereas following the hearings, Senator De Lima was exposed to a torrent of harassment and intimidation from the authorities, and these attacks have intensified over the last eight months;

Human rights defenders face regular threats, harassment, intimidation and cyber bullying; whereas those violating the rights of these groups are not being held to account owing to the fact that proper investigations are not being conducted;

In its resolution of 15 March 2017, the European Parliament:

- Calls for the immediate release of Senator Leila M. De Lima and for her to be provided with adequate security whilst in detention; calls on the authorities of the Philippines to ensure a fair trial, recalling the right to the presumption of innocence, to drop all politically motivated charges against her and to end any further acts of harassment against her;

- Strongly condemns the high number of extrajudicial killings by the armed forces and vigilante groups related to the anti-drug campaign; expresses its condolences to the families of the victims; expresses grave concern over credible reports to the effect that the Philippine police force is falsifying evidence to justify extrajudicial killings, and that overwhelmingly the urban poor are those being targeted; calls on the authorities of the Philippines to immediately carry out impartial and meaningful investigations into these extrajudicial killings and to prosecute and bring all perpetrators to justice; calls on the EU to support such investigations; calls on the authorities of the Philippines to adopt all necessary measures to prevent further killings;

- Calls for the EU to closely monitor the case against Senator De Lima;

RUSSIA

Alexei Navalny and other protestors

Following the protests across Russia 26 March 2017, opposition politician Alexei Navalny was detained and fined USD 350 for organising banned protests and sentenced to 15 days in jail;

The verdict of the Leninsky Court in Kirov (8 February 2017) against Russian opposition politician Alexei Navalny on charges of embezzlement attempts served to silence yet another independent political voice in the Russian Federation; whereas the European Court of Human Rights has ruled that Navalny was denied the right to a fair trial in his prosecution in 2013 on the same charges;

whereas the Russian Government has opened a criminal investigation against unidentified people who called on internet for a demonstration in Moscow on 2 April 2017 demanding the resignation of Prime Minister Dmitry Medvedev, an end to Russian military operations in Ukraine and Syria, the release of Navalny and payment of compensation to activists detained during a Moscow protest on 26 March; whereas on 2 April at least 31 people were arrested during opposition protests in Moscow and thereafter detained for ‘breaches of public order’;

In its resolution of 6 April 2017, the European Parliament:

- Condemns the police operations in the Russian Federation attempting to prevent and disperse peaceful anti-corruption demonstrations, and detaining hundreds of citizens, including Alexei Navalny, whose organisation initiated the demonstrations;

- Expresses strong concern that the detaining of Alexei Navalny demonstrates a case of the Russian authorities using the law on public assemblies to fast-track peaceful protesters to prison and commit subsequent systemic abuse;

- Condemns the constant efforts to silence Alexey Navalny, and expresses support for his organisation’s efforts to raise awareness of, and combat, corruption in public institutions and among political representatives and public office holders; regards with deep concern the Court decision of February 2017, which effectively excludes Alexey Navalny from the political arena, further constrains political pluralism in Russia and raises serious questions as to the fairness of democratic processes in Russia;

UKRAINE

The cases of Crimean Tatars

Ilmi Umerov, Crimean Tatar Leader and Deputy Chair of the Mejlis, was sentenced to a period of two years in prison for voicing dissent against the illegal annexation of the Crimean peninsula under Article 280.1 of the Russian criminal code on ‘public calls to action aimed at violating Russia’s territorial integrity’;

Akhtem Chiygoz, Deputy Chair of the Mejlis, was sentenced to eight years of imprisonment for ‘organising mass disturbances’ on 26 February 2014;

Journalist Mykola Semena received a suspended prison sentence for a period of two-and-a-half years and a three-year ban on conducting journalistic work on the basis of Article 280.1 of the Russian criminal code on ‘public calls to action aimed at violating Russia’s territorial integrity’;

In its resolution of 5 October 2017, the European Parliament:

- Condemns the sentencing of Ilmi Umerov, Crimean Tatar Leader and Deputy Chair of the Mejlis, Akhtem Chiygoz, Deputy Chair of the Mejlis, and journalist Mykola Semena; demands that these convictions be reversed and that Mr Umerov and Mr Chiygoz are immediately and unconditionally released and all charges against Mr Semena are immediately and unconditionally dropped;

- Condemns the discriminatory policies imposed by the so-called authorities against, in particular, the indigenous Crimean Tatar community, the infringement of their property rights, the increasing intimidation in political, social and economic life of this community and of all those who oppose the Russian annexation;

SUDAN

Mohamed Zine al-Abidine

The Sudanese National Intelligence and Security Service (NISS) filed charges against Mohamed Zine al-Abidine and his editor-in-chief, Osman Mirgani;

23 October 2017 a Sudanese court sentenced Mohamed Zine al-Abidine to a suspended jail term with a five-year probation period on charges of having violated the journalism code of ethics;

The editor-in-chief of Al-Tayar, Osman Mirgani, was sentenced to pay a fine of 10 000 Sudanese pounds or serve a six-month prison sentence on the same charges, and was released after the fine was paid by the Sudanese Journalists Union;

The lawyer representing both Mohamed Zine al-Abidine and Osman Mirgani has stated his intention to appeal the verdict against them;

It has been reported that the NISS questions and detains journalists and has filed multiple lawsuits against Sudanese journalists and arbitrarily confiscated entire issues of newspapers.

In 2016 there were at least 44 cases of confiscated publications affecting 12 newspapers, including five issues of Al-Jareeda in a single week;

In its resolution of 16 November 2017, the European Parliament:

- Expresses its deep concern at the sentencing of Mohamed Zine al-Abidine by the Press Court in Khartoum on 23 October 2017 to a suspended jail term with a five-year probation period, and calls on the Sudanese authorities to immediately review all charges against him;

- Urges the Sudanese authorities to put an immediate end to all forms of harassment, intimidation and attacks against journalists and defenders of freedom of online and offline expression, and to undertake democratic reforms as a means to ensure the protection and promotion of human rights in the country, including freedom of expression, in accordance with its obligations under the Interim National Constitution of Sudan and its international commitments, including the Cotonou Agreement;

Calls for the EU and its Member States to provide support to civil society organisations by means of technical assistance and capacity-building programmes, so as to improve their human rights advocacy and rule-of-law capabilities and enable them to contribute more effectively to the improvement of human rights in Sudan;

VIETNAM

Nguyen Van Hoa

22-year-old videographer and blogger Nguyen Van Hoa was initially arrested under Article 258 of the Vietnamese Penal Code and charged with ‘abusing democratic freedoms to infringe upon the interests of the state’;

April 2017, these charges were upgraded to a violation of Article 88; whereas Article 88 of the Penal Code has been widely used against human rights defenders (HRDs) who have highlighted abuses in Vietnam.

On 27 November 2017, Nguyen Van Hoa was sentenced to seven years’ imprisonment for having disseminated online information, including videos, on the environmental disaster in Ha Tinh Province that took place in April 2016, when Formosa Ha Tinh, a Taiwanese steel company, caused an illegal discharge of toxic industrial waste into the ocean, which had devastating environmental effects along 200 km of coastline, killing marine life and making people ill;

In its resolution of 14 December 2017, the European Parliament:

- Condemns the sentencing of Nguyen Van Hoa to seven years in prison; underlines that Nguyen Van Hoa has exercised his right to freedom of expression; urges the Vietnamese authorities to release Nguyen Van Hoa immediately and unconditionally;

- Calls on the Vietnamese authorities to release all citizens detained for peacefully exercising their freedom of expression;

- Calls on the Vietnamese authorities to address the environmental disaster in the Ha Tinh Province, which caused mass fish deaths in the region and affected the lives of thousands of people, through legislative measures aimed at restoring and rehabilitating the local economy;

 

ZAMBIA

Hakainde Hichilema

11 May 2017 marked one month since the incarceration of the UPND leader Hakainde Hichilema, who was arrested together with five of his employees by heavily armed police officers in a raid on his house on 11 April;

Hichilema was accused of endangering the President’s life by allegedly obstructing the presidential motorcade in Mongu on 9 April 2017, and was immediately charged with treason, a non-bailable offence in Zambia, as well as with disobeying statutory duty, disobeying lawful orders and using insulting language; whereas he rejected all these allegations;

Hichilema’s lawyers called the case baseless and requested that the Lusaka Magistrate Court drop the charges; whereas the Court upheld the charges on the ground that only the High Court was competent for treason cases;

Hichilema is currently held at the Lusaka Central Correctional Facility, where access to private media, lawyers, supporters and friends is limited; whereas acts of degrading treatment under detention have been reported by Hichilema and his lawyers;

In its resolution of 18 May 2017, the European Parliament:

- Expresses its concern at the arrest and incarceration of Hakainde Hichilema and insists on the need to ensure fairness, diligence and transparency at all times in the application of the law and all along the justice process; notes with concern reports of political motivation in relation to the charges, and therefore reminds the Zambian Government of its obligation to guarantee fundamental rights and the rule of law, including access to justice and the right to a fair trial, as provided for in the African Charter and in other international and regional human rights instruments;

- Calls on the Zambian authorities to conduct a prompt, impartial and thorough investigation into the alleged ill-treatment suffered by Hichilema during his detention and to hold those responsible to account;

ZIMBABWE

Pastor Evan Mawarire and other cases of restriction of freedom of expression

On 1 February 2017 Pastor Evan Mawarire was arrested at Harare airport on his return to Zimbabwe; whereas he was initially charged with ‘subverting a constitutional government’ under Section 22 of the Criminal Procedure Act, an offence which is punishable with imprisonment for up to 20 years; whereas on 2 February 2017 another charge was added, that of insulting the flag under Section 6 of the Flag of Zimbabwe Act; whereas Pastor Mawarire was only released on bail after having spent nine days in custody;

In a public statement, the Zimbabwean Human Rights Commission expressed deep concern about the brutality and violent conduct of the police, stating that the fundamental rights of demonstrators were violated, and called on the Zimbabwean authorities to investigate and bring the perpetrators to justice;

Itai Dzamara, a journalist and political activist, was abducted on 9 March 2015 by five unidentified men at a barbershop in Harare; whereas the High Court ordered the government to search for Dzamara and report on progress to the Court every fortnight until his whereabouts had been determined; whereas the fate of Mr Dzamara remains unknown;

In its resolution of 18 March 2017, the European Parliament:

- Deplores the arrest of Pastor Evan Mawarire; stresses that his release on bail is not sufficient and that the politically motivated charges against him must be completely withdrawn;

- Calls on the Zimbabwean authorities to ensure that the criminal justice system is not misused to target, harass or intimidate human rights defenders such as Pastor Evan Mawarire;

- Calls on the Zimbabwean authorities to ascertain Mr Dzamara’s whereabouts and to ensure that those who are responsible for his abduction face justice; notes that expressing opinion in a non-violent way is a constitutional right for all Zimbabwean citizens and it is the obligation of the authorities to protect the rights of all citizens;

ПРИЛОЖЕНИЕ II: LIST OF RESOLUTIONS

List of resolutions adopted by the European Parliament during the year 2017 and relating directly or indirectly to human rights violations in the world

Country

Date of adoption in plenary

Title

Africa

Central African Republic +

19.01.2017

Central African Republic

Burundi +

19.01.2017

Situation in Burundi

DCR and Gabon *

02.02.2017

Rule of law crisis in the Democratic Republic of the Congo and in Gabon

Zimbabwe +

16.03.2017

Zimbabwe, the case of Pastor Evan Mawarire

South Sudan +

18.05.2017

South Sudan

Zambia +

18.05.2017

Zambia, particularly the case of Hakainde Hichilema

Ethiopia +

18.05.2017

Ethiopia, notably the case of Dr Merera Gudina

Kenya *

18.05 2017

Dadaab refugee camp

DRC *

14.06.2017

Situation in the Democratic Republic of the Congo

Eritrea +

06.07.2017

Eritrea, notably the cases of Abune Antonios and Dawit Isaak

Burundi +

06.07.2017

Burundi

Gabon +

14.09.2017

Gabon, repression of the opposition

Malawi +

5.10.2017

Situation of people with albinism in Malawi and other African countries

Madagascar +

16.11.2017

Madagascar

Sudan +

16.11.2017

Freedom of expression in Sudan, notably the case of Mohamed Zine al -Abidine

Somalia +

16.11.2017

Terrorist attacks in Somalia

Americas

Nicaragua +

16.02.2017

Situation of human rights and democracy in Nicaragua, the case of Francisca Ramirez

Guatemala +

16.02.2017

Guatemala, notably the situation of human rights defenders

Venezuela *

27.04.2017

Situation in Venezuela

El Salvador +

14.12.2017

The cases of women prosecuted for miscarriage

Asia

Indonesia +

19.01.2017

Indonesia, notably the cases of Hosea Yeimo, Ismael Alua and the Governor of Jakarta

Philippines +

16.03.2017

Philippines – the case of Senator Leila M. De Lima

Bangladesh +

06.04.2017

Bangladesh, including child marriages

South and South East Asia *

13.06.2017

Statelessness in South and South East Asia

Azerbaijan +

15.06.2017

The case of Afgan Mukhtarli and situation of media in Azerbaijan

Pakistan +

15.06.2017

Pakistan, notably the situation of human rights defenders and the death penalty

Indonesia +

15.06.2017

Human rights situation in Indonesia

China / Taiwan +

06.07.2017

The cases of Nobel laureate Liu Xiaobo and Lee Ming-che

Cambodia +

14.09.2017

Cambodia, notably the case of Kem Sokha

Laos +

14.09.2017

Laos, notably the cases of Somphone Phimmasone, Lod Thammavong and Soukane Chaithad

Myanmar +

14.09.2017

Myanmar, in particular the situation of Rohingyas

Maldives +

5.10.2017

Situation in Maldives

Vietnam +

14.12.2017

Freedom of expression in Vietnam, notably the case of Nguyen Van Hoa

Cambodia +

14.12.2017

Cambodia: notably the dissolution of CNRP Party

Afghanistan *

14.12.2017

Situation in Afghanistan

Myanmar *

14.12.2017

Situation of the Rohingya people

Europe

Ukraine +

16.03.2017

Ukrainian prisoners in Russia and the situation in Crimea

Russia +

06.04.2017

Russia, the arrest of Alexei Navalny and other protestors

Belarus +

06.04.2017

Belarus

Ukraine +

5.10.2017

The cases of Crimean Tatar leaders Akhtem Chiygoz, Ilmi Umerov and the journalist Mykola Semena

Middle East

Kuwait and Bahrain +

16.02.2017

Executions in Kuwait and Bahrain

Middle East *

18.05.2017

Achieving the two-state solution in the Middle East

Syria *

18.05.2017

EU Strategy on Syria

Yemen *

15.06.2017

Humanitarian situation in Yemen

Yemen *

30.11.2017

Situation in Yemen

Cross-cutting issues

UNHRC sessions *

16.03.2017

EU priorities for the UN Human Rights Council sessions in 2017

Gender equality *

14.03.2017

Equality between women and men in the EU in 2014-2015

Gender equality *

14.03.2017

Equal treatment between men and women in the access to and supply of goods and services

Gender equality *

14.03.2017

EU funds for gender equality

Women *

04.04.2017

Women and their roles in rural areas

Migration *

05.04.2017

Addressing refugee and migrant movements: the role of EU external action

Business and human rights *

27.04.2017

EU flagship initiative on the garment sector

Vulnerable adults *

01.06.2017

Protection of vulnerable adults

Anti-Semitism *

01.06.2017

Combating anti-semitism

War crimes *

04.07.2017

Addressing human rights violations in the context of war crimes, and crimes against humanity, including genocide

Women *

12.09.2017

EU accession to the Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence

Corruption and human rights *

13.09.2017

Corruption and human rights in third countries

Women *

3.10.2017

Women’s economic empowerment in the private and public sectors in the EU

Civil society *

3.10.2017

Addressing shrinking civil society space in developing countries

Child marriage

4.10.2017

Ending child marriage

Prison systems and conditions *

5.10.2017

Prison systems and conditions

Roma *

25.10.2017

Fundamental rights aspects in Roma integration in the EU: fighting anti-Gypsyism

Women

26.10.2017

Combating sexual harassment and abuse in the EU

Children *

14.12.2017

Implementation of the directive on combating the sexual abuse and sexual exploitation of children and child pornography

___________________________

+ - urgency resolution according to rule 135, EP RoP

* - resolutions with human rights-related issues

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (5.11.2018)

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС във връзка с това
(2018/2098(INI))

Докладчик: Жузе Инасиу Фария

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че съгласно член 8 от ДФЕС ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия и политики; като има предвид, че в стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете се предвижда интегрирането на равенството между половете в търговската политика на ЕС и в областта на външната политика на ЕС;

Б.  като има предвид, че насилието срещу жени и момичета е сред най-разпространените нарушения на правата на човека в света, като то засяга всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване, и че то представлява съществена пречка пред постигането на равенство между половете; като има предвид, че в случаи на въоръжени конфликти жените и децата, включително жените и децата бежанци, са сред най-уязвимите групи в обществото;

В.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права се базират на основни права на човека и представляват съществени елементи от човешкото достойнство; като има предвид освен това, че тези права все още не са осигурени във всички части на света, включително в части на ЕС;

1.  подчертава необходимостта ЕС, в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР) от Програмата до 2030 г., Европейския консенсус за развитие и Плана за действие за равенство между половете за периода 2016 – 2020 г. (GAP II), да продължи да се придържа към своя ангажимент за развитието на общества без всякакви форми на дискриминация и насилие и да допринася за създаването на сигурен, проспериращ и устойчив свят, с равнопоставеност между половете;

2.  припомня, че равенството между мъжете и жените е основен принцип на ЕС и на неговите държави членки, както е посочено в член 3, параграф 3 от ДЕС, и че неговото насърчаване, посредством интегрирането на принципа на равенство между половете в политиките, включително в други страни по света чрез външните политики на Съюза, е една от главните цели на ЕС;

3.  припомня, че GAP II е един от основополагащите инструменти на ЕС за подобряване на равенството между половете в трети държави; призовава Комисията да вземе предвид резолюцията на Парламента от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие[1] и резолюцията на Парламента от 31 май 2018 г. относно прилагането на съвместния работен документ (SWD(2015)0182) – Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС през периода 2016 – 2020 г.[2],

4.  подчертава необходимостта ЕС да запази ангажимента си за пълно прилагане на задълженията и ангажиментите по отношение на правата на жените, направени в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Пекинската платформа за действие, Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и да зачита резултатите от конференциите за техния преглед;

5.  подчертава необходимостта от гарантиране на свобода на мисълта, убежденията и религията, особено за вярващите жени, които са особено уязвими;

6.  отбелязва, че неолибералната рамка всъщност вреди на устойчивото развитие и правата на човека, включително правата на жените, които са част от правата на човека;

7.  изтъква факта, че равенството между половете е основно право на човека и подчертава изявлението на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, че са налице убедителни доказателства, че инвестициите в жените са най-ефективният начин за даване на тласък на общности, предприятия и държави. Благодарение на участието на жените мирните споразумения са по-силни, обществата – по-устойчиви, а икономиките – по-енергични;

8.  изразява загриженост, в същото време, относно продължаващото отстъпление от правата на жените и сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП), както и относно основното законодателство в много части на света, което ограничава правата в това отношение;

9.  подчертава необходимостта да се гарантира всеобщ достъп до пълния набор от качествени и достъпни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително до всеобхватна информация относно сексуалното и репродуктивното здраве и образование за сексуалността и връзките, семейно планиране и съвременни противозачатъчни методи, безопасен и законен аборт и препоръчваните предродилни и следродилни грижи за предотвратяване на детската и майчината смъртност; подчертава, че фокусът върху равенството между половете и овластяването на жените е ясно заявен във всички ЦУР и следва да се полагат повече усилия в търсене на пълната реализация на правата на жените и ефективно прилагане на политиките на насърчаване на овластяването на жените и тяхното участие в процеса на вземане на решения;

10.  подчертава, че е важно достъпът до здравеопазване да се разглежда като човешко право; подчертава необходимостта от гарантиране на достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, включително мерки, които да гарантират, че жените контролират свободно своето тяло и живот, имат достъп до семейно планиране, адекватни продукти за женска хигиена и получават препоръчителните родилни грижи и се предотвратява детската и майчината смъртност; изтъква факта, че услугите за безопасен аборт са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и допринасят за предотвратяване на високорисковите раждания и за намаляване на смъртността сред новородените и децата; подчертава значението на достъпа до адекватни и чувствителни към аспектите на пола услуги в областта на психичното здраве, особено в ситуации на конфликт и в постконфликтни ситуации;

11.  категорично осъжда възстановяването и разширяването на приложното поле на „правилото за глобално блокиране“, както и неговото въздействие върху здравето на жените и момичетата и техните права в световен мащаб; призовава отново ЕС и неговите държави членки да осигурят финансови средства за преодоляване на възникналия вследствие на оттеглянето на САЩ недостиг на финансиране в тази област, като използват както национално финансиране, така и финансиране за развитие от ЕС;

12.  счита, че е недопустимо телата на жените и момичетата, особено по отношение на тяхното сексуално и репродуктивно здраве и права, все още да продължават да бъдат идеологическо бойно поле; призовава ЕС и държавите членки да признаят неприкосновените права на жените и момичетата на физически интегритет и самостоятелно вземане на решения и да осъждат честото нарушаване на правата на жените в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и права, включително отказа на достъп до услуги за семейно планиране, достъпни противозачатъчни средства и услуги за безопасен и законен аборт;

13.  призовава държавите членки да засилят изпълнението на политиките, които овластяват момичетата и жените, водят борба с бедността и социалното изключване, както и в рамките на ЦУР 5 и инициативата на МОТ от 2018 г. за жените на работното място, които се съсредоточават върху осигуряването за жените и момичетата на равен достъп до първоначално и висше образование и обучение, учене през целия живот, достоен труд и равно заплащане, равен достъп до финансови услуги и представителство в процесите на вземане на икономически и политически решения;

14.  отбелязва, че организациите и защитниците на правата на жените биват специално вземани на прицел и страдат особено от стесняването на гражданското пространство; подчертава, че е необходимо ЕС да подкрепя политически, да увеличи защитата и да предостави бюджетни средства на независимите организации на гражданското общество, които утвърждават правата на жените и момичетата във всички области; изтъква, че е необходимо да се гарантира сигурността на жените – защитници на правата на човека, които са изправени пред нарастващи заплахи и насилие, като има случаи дори на убийства като пряк резултат от тяхната активност; настоятелно призовава ЕС да вземе предвид специфичните нужди от защита на жените – защитници на правата на човека, както и всички държави членки да спазват Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека;

15.  призовава ЕСВД да гарантира, че резултатите от 62-та сесия на Комисията на ООН за положението на жените ще бъдат включени в нейните политики и ще осигурят нов тласък за постигане на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата в селските райони;

16.  подчертава, че е важно да се осигури достъп на жените и момичетата до образование и обучение в сферата на НТИМ, както и в хуманитарните науки, като се обърне особено внимание на увеличаването на техните умения и компетенции и увеличаването на участието им в секторите на НТИМ;

17.  припомня, че в рамките образованието следва да бъдат разработени подходящи мерки с цел подкрепа на образователни програми без стереотипи за включването в тях на гражданското участие, правата на човека, равенството между половете, насърчаването на междукултурното опознаване и разбирателство с оглед на по-добрата подготовка на учащите за гражданството;

18.  осъжда всички форми на насилие – като домашното насилие, психологическия тормоз, сексуалната експлоатация, трафика на хора, браковете в детска възраст или принудителните бракове, които биват налагани на жени и момичета в Европа и по света – като тежки нарушения на правата на човека;

19.  приветства съвместните усилия и инвестициите на ЕС, заедно с ООН, за стартирането на инициативата „Spotlight“, чиято цел е премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета, като същевременно отново заявява, че насилието срещу жените и момичетата е едно от най-често разпространените, постоянно и разрушително нарушение на правата на човека; като има предвид, че жените и момичетата по света продължават да бъдат най-уязвими по отношение на основано на пола насилие и сексуално насилие, сексуален тормоз, сексуална експлоатация, като злоупотребите включват и политическа и икономическа дискриминация, домашно насилие, психологически тормоз, сексуална експлоатация, престъпления на честта, трафик на хора, бракове в детска възраст и принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и изнасилване като средство за водене на война; поради това осъжда всички форми на насилие срещу жените и момичетата; призовава освен това, като се има предвид, че по преценка на Европейският институт за равенство между половете (EIGE) от 2017 г. най-малко 500 000 жени, които живеят в ЕС, са били подложени на генитално осакатяване и че още 180 000 момичета и жени все още са изложени на риск, ЕС и държавите членки да засилят своята борба срещу гениталното осакатяване на жени по света и в рамките на ЕС;

20.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че според проучването на Парламента относно изпълнението на GAP II настоящото програмиране изглежда пренебрегва измерението на пола в ситуации на криза или трудни конфликти; изразява съжаление, че, наред с други резултати, това означава, че момичетата и жените, които са жертви на изнасилване като средство за водене на война, нямат достъп до недискриминационни грижи, по-специално цялостни медицински грижи, включително аборт, въпреки целта на GAP II за овластяване на жените да имат контрол върху сексуалния и репродуктивния си живот;

21.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приемат ефективни и ефикасни мерки за бора с трафика на хора; изтъква, че, както се вижда от различни проучвания, по-голямата част от тях са жени и момичета, които след пристигането си на европейски бряг, биват принуждавани да проституират в държавите членки;

22.  призовава Комисията и ЕСВД във всички търговски и партньорски споразумения с трети държави да обърнат специално внимание на зачитането на човешките права на жените и момичетата;

23.  подчертава факта, че психологическият натиск и сексуалният тормоз на работното място също представляват нарушение на правата на човека;

24.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, които още не са го направили, да ускорят ратифицирането и прилагането на Конвенцията от Истанбул, която е първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието над жените, във всичките му части, с цел да се осигури съгласуваност между вътрешните и външните действия на ЕС в тази област; призовава за пълно спазване на Конвенцията от Истанбул; подчертава факта, че религиозните и културни различия и различията в традициите или всякакви други обстоятелства не може да оправдават дискриминацията или каквато и да било форма на насилие;

25.  потвърждава необходимостта от справяне с конкретната ситуация, пред която са изправени жените, които са обект на множествена дискриминация, например поради полова идентичност, раса, класа, увреждане или способност или миграционен статут; призовава ЕСВД и държавите членки да разработят и оценяват външните си политики както от гледна точка на пола, така и от гледна точка на пресечните точки на дискриминацията;

26.  призовава Комисията и държавите членки да удвоят усилията за премахване на всички форми на насилие, основано на пола, включително детските, ранните и принудителните бракове, убийствата въз основа на пола, насилствената стерилизация и съпружеското изнасилване;

27.  подчертава, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия, което е задължение, предвидено в Договорите, така че равенството между половете да се превърне в ключов приоритет във всички насоки, работни отношения, политики и действия на ЕС, включително в областта на външната дейност; подкрепя съответно свързаните с това координирани усилия в рамките на многостранните диалози и дейности на делегациите на ЕС, като например мисиите за наблюдение на избори; подчертава, че е необходимо да се укрепи ролята на главния съветник на ЕСВД по въпросите на равенството между половете в трети държави, насочена към насърчаване на мира, сигурността и основните свободи, като се осигури специален бюджет за нейната сфера на компетентност;

28.  призовава Комисията да включи глава за равенството между половете в споразуменията за свободна търговия с трети държави и клаузи, които призовават тези държави да ратифицират и прилагат 27-те международни конвенции – относно правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление – изброени в Общата схема от преференции (ОСП) и ОСП +; подчертава, че е от решаващо значение да се следи тяхното прилагане, да се предприемат действия, когато е необходимо, и да се обръща специално внимание на равенството между половете; изтъква, че CEDAW е една от важните в това отношение конвенции по ОСП+;

29.  изразява съжаление, че по статистика от 2016 г. само 21,9% от ръководителите на делегациите на ЕС са жени[3]; изразява съжаление, че само един от осемте специални представители на ЕС е жена; изразява съжаление, че жените представляват едва около 25% от персонала в гражданските мисии по линия на ОПСО; изразява съжаление във връзка с факта, че не са налице изчерпателни статистически данни относно участието на жените в военните мисии и операции по линия на ОПСО;

30.  отбелязва, че ще бъде необходимо подходящо финансиране за равенството между половете във външните отношения, за да се запази политическият ангажимент към тази цел; подчертава, че настоящото финансиране за действия в областта на равенството между половете и овластяването на жените продължава да не е достатъчно и настоятелно призовава за промяна на това положение в следващата МФР;

31.  приветства подхода за интегриране на аспекта на пола в дейностите на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана и подчертава значението на осигуряването на подходящо обучение по въпросите на равенството между половете за здравните специалисти и работещите в сферата на хуманитарната помощ, включително тези, които работят при оказването на спешна помощ;

32.  подчертава значението на включването на жените, младите хора и ЛГБТИК лицата в процесите за мир и помирение, както и важната роля, която изкуствата и диалогът между културите могат да играят в това отношение, както е посочено в съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“ (JOIN(2016)0029);

33.  подчертава, че е важно да се отговори на специфичните нужди, пред които са изправени вдовиците и вдовците от всички възрасти в райони на конфликт и в райони след конфликт, и по-специално тяхната нужда от финансова и психологическа подкрепа, и признава важната роля, която те следва да играят в процесите на изграждане на мир и помирение;

34.  подчертава, че религиозните и културни различия и различията в традициите не може по никакъв начин да оправдаят дискриминацията или каквато и да било форма на насилие; подкрепя инициативата на ЕС за „Предотвратяване на насилствения екстремизъм – подход с особена чувствителност към въпросите на пола“ и настоява за насърчаване на проекти, чувствителни към въпросите на пола, които укрепват ролята на жените и момичетата в изграждането на мира, предотвратяването на конфликти и на различните видове тероризъм и предоставянето на хуманитарна реакция;

35.  призовава ЕСВД да насърчава ролята на жените в предотвратяването на тероризма; отбелязва, че, както се вижда от различни проучвания, жените, в качеството си на майки, имат възможност – чрез постоянния диалог и дълбоката емоционална връзка, която ги свързва с децата им – да ги отдалечат от форми на радикализация, на които могат да бъдат подложени, и от риска от умствена манипулация от страна на различни екстремистки групи; подчертава, че жените, именно в качеството си на точка на контакт между общността и семейството, могат да играят роля на „пазачи“, които предоставят съществена информация, която е в състояние да насърчи ненасилствена намеса за предотвратяване на евентуални терористични актове;

36.  настоятелно призовава ЕС да води борба с насилието, основано на пола, в контекста на своите дейности с трети държави и в рамките на своите държави членки, по най-добрия възможен начин и като използва всички налични инструменти;

37.  осъжда зверствата, извършвани срещу разселени лица като бежанци, мигранти и лица, търсещи убежище, особено жени и момичета; осъжда факта, че в някои трети държави хомосексуалността все още е престъпление; осъжда всички форми на дискриминация и насилие срещу ЛГБТИК лица; осъжда настоящото положение, при което, за да потърсят убежище в ЕС, жените и ЛГБТИК лицата се излагат на сериозен риск от сексуално и основано на пола насилие по време на пътуването си и в центровете за приемане; подчертава, че жените, момичетата и ЛГБТИК лицата, които изразяват добре обоснован страх от основано на пола преследване, трябва да могат безопасно да подават заявления за визи по хуманитарни причини; призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на защитата на жените мигранти, бежанци и търсещи убежище, като например предоставяне на юридически консултации, достъп до здравни грижи, безопасно място за жените и децата и достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, включително безопасни аборти;

38.  подчертава, че основаните на пола форми на насилие и дискриминация, включително, но не само, изнасилванията и сексуалното насилие, гениталното осакатяване на жени, насилствените бракове, домашното насилие, т.нар. „престъпления на честта“ и одобрената от държавата дискриминация, основана на пола, представляват преследване и следва да са правомерни основания за търсене на убежище или хуманитарна закрила и във връзка с това да намерят отражение в новия инструмент; ето защо призовава Комисията да признае преследването, основано на пола, като валидно основание за търсене на международна закрила, както и да осигури включването на аспекта за равенството между половете на всички етапи от процедурата по предоставяне на убежище, като се съобрази с Насоките на ВКБООН от 2002 г. относно защитата срещу преследване, свързано с пола;

39.  призовава Комисията и държавите членки да засилят използването на съобразени с пола подходи за задоволяване на специфичните нужди на жени и момичета, които се нуждаят от международна закрила, като се обръща особено внимание на предоставянето на помощ за момичета и жени, жертви на насилие, основано на пола, в страната на произход и по миграционните маршрути;

40.  осъжда всички форми на дискриминация и насилие срещу ЛГБТИК лица; призовава ЕСВД да повишава и насърчава глобалната осведоменост относно правата на ЛГБТИК лицата чрез външните действия на ЕС, за да се сложи край на дискриминацията, с която те се сблъскват всеки ден, в съответствие с нейните насоки за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от ЛГБТИ лица;

41.  осъжда факта, че в някои държави жените все още имат ограничен достъп до процесите на вземане на решения и по този начин са лишени от своите основни граждански права.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.10.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Beatriz Becerra Basterrechea, Heinz K. Becker, Vilija Blinkevičiūtė, Arne Gericke, Anna Hedh, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Barbara Matera, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Pina Picierno, João Pimenta Lopes, Liliana Rodrigues, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

José Inácio Faria, Eleonora Forenza, Jordi Solé, Julie Ward

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

18

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Angelika Mlinar

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Eleonora Forenza, Ángela Vallina

PPE

José Inácio Faria, Agnieszka Kozłowska‑Rajewicz, Barbara Matera

S&D

Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Hedh, Maria Noichl, Pina Picierno, Liliana Rodrigues, Julie Ward

VERTS/ALE

Florent Marcellesi, Jordi Solé, Ernest Urtasun

5

-

ECR

Arne Gericke, Jana Žitňanská

PPE

Heinz K. Becker, Marijana Petir, Anna Záborská

1

0

GUE/NGL

João Pimenta Lopes

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

  • [1]  ОВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 50.
  • [2]  Приети текстове, P8_TA(2018)0239.
  • [3]  „EEAS Human Resources Report 2017“ (Доклад за човешките ресурси на ЕСВД за 2017 г.), публикуван на 16 май 2018 г.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

6

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Bas Belder, James Carver, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Tunne Kelam, Wajid Khan, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Michel Reimon, Jean-Luc Schaffhauser, Anders Sellström, Alyn Smith, Jordi Solé, Dobromir Sośnierz, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andrea Bocskor, Neena Gill, Rebecca Harms, Marek Jurek, Juan Fernando López Aguilar, Antonio López-Istúriz White, Urmas Paet, Bodil Valero, Mirja Vehkaperä, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Eleonora Evi, Rupert Matthews, Miroslav Mikolášik, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

41

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Urmas Paet, Jozo Radoš, Ivo Vajgl, Mirja Vehkaperä

EFDD

Aymeric Chauprade, Eleonora Evi

PPE

Michèle Alliot-Marie, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Ramona Nicole Mănescu, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Anders Sellström, Jaromír Štětina

S&D

Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Neena Gill, Wajid Khan, Arne Lietz, Juan Fernando López Aguilar, Andrejs Mamikins, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato

VERTS/ALE

Rebecca Harms, Barbara Lochbihler, Michel Reimon, Alyn Smith, Jordi Solé, Bodil Valero

6

-

ECR

Bas Belder, Marek Jurek

ENF

Jean-Luc Schaffhauser

NI

James Carver, Georgios Epitideios, Dobromir Sośnierz

8

0

ECR

Rupert Matthews, Charles Tannock

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat

PPE

Andrea Bocskor, Miroslav Mikolášik

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

Последно осъвременяване: 6 декември 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност