ДОКЛАД относно констатациите и препоръките на специалната комисия относно тероризма

21.11.2018 - (2018/2044(INI))

Специална комисия относно тероризма
Докладчик: Моника Холмайер и Хелга Стивънс

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно констатациите и препоръките на специалната комисия относно тероризма

(2018/2044(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своето решение от 6 юли 2017 г. относно създаването на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат[1], прието съгласно член 197 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на специалната комисия относно тероризма (A8-0374/2018),

Преамбюл

A.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценности като човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на принципите на демокрацията и правовата държава; като има предвид, че терористичните актове представляват едно от най-тежките нарушения на тези универсални ценности и принципи;

Б.  като има предвид, че ЕС трябва да положи всички усилия, за да гарантира физическата и психическата неприкосновеност на своите граждани, които са застрашени от терористи; като има предвид, че борбата срещу тероризма изисква вниманието да бъде насочено към жертвите на тероризма; като има предвид, че обществата трябва да защитават, признават, подкрепят и обезщетяват жертвите на тероризма; като има предвид, че в член 6 от Хартата на основните права са заложени правото на свобода и правото на сигурност, които взаимно се допълват;

В.  като има предвид, че действията, предприемани в отговор на терористичната заплаха, следва винаги да бъдат в пълно съответствие с принципите, признати в член 2 от ДЕС, и да зачитат основните права и свободи, както и принципите, признати по-специално в Хартата на основните права, като се отчита евентуалният ефект върху невинни хора, които съставляват по-голямата част от населението;

Г.  като има предвид, че тероризмът във всички негови форми и прояви, независимо от това от кого, къде и за какви цели се извършва, трябва да бъде осъждан, тъй като представлява една от най-сериозните заплахи за международния мир и международната сигурност;

Д.  като има предвид, че през последните години терористичната заплаха се разрасна и претърпя бърза еволюция; като има предвид, че терористичните нападения засегнаха дълбоко всички нас и раниха или отнеха живота на много невинни хора; като има предвид, че трансграничният характер на тероризма изисква решителна координирана реакция и сътрудничество в рамките на и между държавите членки, както и със и между компетентните агенции и органи на Съюза, както и със съответните трети държави;

Институционална рамка

Е.  като има предвид, че сигурността на една държава членка е сигурността на всички в Съюза; като има предвид, че към заплахите, свързани с тероризма, трябва да се прилага цялостен подход, който свързва вътрешната и външната сигурност и осигурява координация на национално и европейско равнище; като има предвид, че ЕС и държавите членки постигнаха напредък в борбата с тези заплахи, но че за съжаление този напредък се осъществява под натиска на събитията, а не чрез активни и далновидни мерки, и че не във всички държави членки е постигнато еднакво равнище на напредък;

Ж.  като има предвид, че националната сигурност е отговорност единствено на държавите членки, както е посочено в член 4, параграф 2 от ДЕС и член 73 от ДФЕС, и че съгласно член 4, параграф 3 и член 42 от ДЕС Съюзът и държавите членки си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите; като има предвид, че националната сигурност се обуславя все повече от своето по-широко европейско измерение; като има предвид, че националната сигурност не се определя в нито един правен акт на Съюза, което предоставя на държавите членки широко поле на действие;

З.  като има предвид, че същевременно в член 4, параграф 2 от ДФЕС пространството на свобода, сигурност и правосъдие се определя като област на споделена компетентност между Съюза и държавите членки; като има предвид, че ЕС има специални правомощия по отношение на улесняването и насърчаването на координацията и сътрудничеството между държавите членки, както и по отношение на хармонизацията на законодателствата и практиките между държавите членки; като има предвид, че мандатът за предприемането на действия от ЕС е предвиден в член 67 от ДФЕС и че той има за цел да обезпечи високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване на престъпността и за борба с нея;

И.  като има предвид, че националните агенции за сигурност и разузнавателни агенции на държавите – членки на ЕС, и на някои трети държави си сътрудничат ефективно чрез Групата за борба с тероризма – неформален орган извън рамките на ЕС, както и на двустранна и многостранна основа; като има предвид, че Групата за борба с тероризма разполага с платформа за обмен на оперативни разузнавателни данни, което повишава скоростта, с която се обменят разузнавателни данни, както и тяхното качество; като има предвид, че ЕС разполага с утвърден комплекс от структури, които изцяло или частично се занимават с тероризма, по-специално чрез Европейския център за борба с тероризма на Европол като главен център за обмен на информация в областта на правоприлагането и сътрудничеството в областта на борбата с тероризма на равнището на ЕС, както и Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) като портал за стратегически разузнавателни данни от разузнавателните служби и службите за сигурност към ЕС, чрез който информацията от Групата за борба с тероризма достига до създателите на европейските политики, като това се улеснява от европейския координатор на борбата с тероризма;

Й.  като има предвид, че разграничението между компетентността на ЕС и националната компетентност не винаги е ясно поради различията в характеристиките и географските приоритети, което подчертава колко важно е сътрудничеството между тези две нива на управление; като има предвид, че разнообразието от участници на регионално, национално, европейско и международно равнище в борбата с тероризма с припокриващи се правомощия и недостатъчно ясно определени мандати, големият брой официални и неформални форуми за сътрудничество и обмен на информация, както и разделението на правомощията между различните регионални и национални агенции, между правоприлагащите служби и разузнавателните служби и между ЕС и държавите членки, подчертават сложния характер на координацията, ефикасността и съгласуваността на действията в отговор на терористичните заплахи и могат да затруднят тези действия;

К.  като има предвид, че членът на Комисията, отговарящ за Съюза на сигурност, е ценен участник в усилията за разработване, изпълнение, мониторинг и оценка на политиката на Комисията; като има предвид, че създаването на длъжността на член на Комисията, отговарящ за Съюза на сигурност, свидетелства за ангажимента на ЕС да насърчава и подкрепя сътрудничеството между държавите членки по въпросите на вътрешната сигурност, както и да хармонизира законодателството в областта на борбата с тероризма и да се погрижи за задълбочаването на сътрудничеството между правоприлагащите и съдебните органи при пълно съобразяване с факта, че тези въпроси са от компетентността на държавите членки, както е предвидено в Договорите;

Л.  като има предвид, че координаторът на ЕС за борбата с тероризма изпълнява важна роля по отношение на проследяването на изпълнението на стратегията на ЕС за борба с тероризма; като има предвид, че координаторът на ЕС за борбата срещу тероризма – в съответствие със своя мандат, определен от Европейския съвет – обезпечава изпълнението и извършването на оценка на стратегията и координацията на дейността в рамките на Съюза и улеснява контактите между Съюза и третите държави; като има предвид, че координаторът на ЕС за борбата срещу тероризма предоставя ценни съвети на институциите и агенциите на ЕС и държавите членки, поддържа контакт с тях и спомага за повишаването на координацията между тях; като има предвид, че въпреки това мандатът и статутът на координатора на ЕС за борбата срещу тероризма не са определени ясно;

М.  като има предвид, че на 6 юли 2017 г. Парламентът създаде временна специална комисия относно тероризма (TERR), която да формулира позицията на Парламента относно практическите и законодателните пропуски в настоящия режим за борба с тероризма, които допуснаха да се случат неотдавнашните терористични нападения на територията на ЕС, и да отправи препоръки, които биха подпомогнали усилията за противодействие срещу терористичната заплаха на равнището на ЕС;

Н.  като има предвид, че Европейската прокуратура, която трябва да бъде създадена въз основа на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета, ще има важната задача да разследва и да преследва по наказателен ред престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза; като има предвид, че създаването на Европейската прокуратура и отпускането на финансови средства за нея не следва да оказва отрицателно въздействие върху капацитета на съществуващите структури, например Евроюст, за улесняване на усилията на държавите членки в борбата с тероризма;

О.  като има предвид, че от 88-те правно обвързващи мерки за борба с тероризма, предложени през периода от септември 2001 г. до лятото на 2013 г., едва една четвърт са били предмет на оценка на въздействието, а само три – на обществена консултация[2]; като има предвид, че това съотношение се подобри през последните години и че най-новите инициативи, представени от Комисията през 2017 г. и 2018 г., бяха придружени от необходимата обосновка; като има предвид, че чрез програмата за по-добро регулиране, приета през 2015 г., Комисията също така укрепи своята политика по отношение на консултациите със заинтересованите страни; като има предвид, че мерките за борба с тероризма биха могли да бъдат по-ефективни и последователни, ако се провеждат консултации със съответните заинтересовани страни и се извършват оценки на въздействието;

П.  като има предвид, че във всеобхватната оценка на Комисията на политиката на сигурност на ЕС непълното изпълнение се посочва като едно от предизвикателствата пред Съюза на сигурност;

Р.  като има предвид, че извършването на оценка на мерките за борба с тероризма е от съществено значение, за да се прецени каква е тяхната ефективност, целесъобразност, съгласуваност и ефикасност и дали те спазват основните права, както и за да се определи дали са необходими допълнителни действия, за да се отстранят пропуските; като има предвид, че съществува разлика между мониторинга на степента на изпълнение и действителната ефективност на изпълняваните мерки; като има предвид, че между 2001 г. и 2016 г. бяха изготвени 17 мониторингови доклади относно изпълнението и доклади за оценка в сравнение със 10 стратегии и 55 законодателни и необвързващи мерки за борба с тероризма; като има предвид, че е необходимо държавите членки да приведат бързо в изпълнение европейското законодателство в областта на сигурността, за да се избегнат пропуските в съвкупността от мерки на ЕС за борба с тероризма;

Терористични заплахи

С.  като има предвид, че през последните години държавите – членки на ЕС, бяха жертва на мащабни терористични нападения; като има предвид, че най-смъртоносните от тях бяха извършени или вдъхновени от джихадистки групировки като Даиш и Ал-Кайда; като има предвид, че тези терористични групировки[3] и техните дейности понякога се подпомагат от някои държави; като има предвид, че повод за безпокойство продължава да бъде и насилственият екстремизъм на крайно десни, крайно леви и етно-националистически сепаратистки организации, който чрез незаконното използване на насилие се стреми да отхвърли демократичните ценности и система, които се ръководят от принципите на правовата държава, в ЕС;

Т.  като има предвид, че въпреки че повечето терористични нападения, извършени в ЕС през 2017 г., бяха определени като сепаратистки нападения (137 от общо 205), в доклада на Европол за 2018 г., озаглавен „Terrorism Situation and Trend“ („Състояние и тенденции на тероризма“), ясно се посочва, че никои от докладваните действия в отделните категории терористична дейност не са били толкова смъртоносни и не са оказали толкова силно влияние върху обществото като цяло като нападенията, извършени от терористи джихадисти; като има предвид, че нарастващият риск от терористична дейност с цел отмъщение е сериозен проблем, който не трябва да се подценява;

У.  като има предвид, че доколкото всяко терористично нападение е „широко или систематично нападение срещу гражданското население“, убийствата по терористични подбуди следва да попадат в обхвата на член 7 от Римския устав на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 г.;

Ф.  като има предвид, че събитията и нестабилността в Близкия изток и Северна Африка предоставиха възможност на Даиш и други терористични групировки да се установят в държави, граничещи с ЕС, и да набират бойци от държавите от ЕС в безпрецедентен мащаб; като има предвид, че вследствие на това се открои връзката между вътрешната и външната сигурност;

Х.  като има предвид, че хиляди лица, родени в Европа или нейни граждани, се присъединиха към терористичните дейности на Даиш в Сирия и Ирак, но че е налице промяна в стратегията след военния крах на Даиш, като намалява броят на лицата, пътуващи за Сирия и Ирак за терористични цели, а джихадистите и „спящите терористични клетки“ на територията на ЕС са насърчавани да извършват нападения в своите държави на произход или в държавите, където пребивават;

Ц.  като има предвид, че неотдавнашните нападения показаха, че огнестрелните оръжия и взривните вещества все още са традиционните методи, използвани от терористичните групировки; като има предвид обаче, че все по-често отделни лица използват други оръжия и методи, които са много по-прости и съответно по-трудни за разкриване и чиято цел е да причинят максимален брой случайни жертви сред гражданското население;

Ч.  като има предвид, че завръщането на чуждестранни бойци терористи и техните семейства е свързано с особени предизвикателства по отношение на сигурността и радикализацията, особено що се отнася до завърналите се деца, при които проблемите са специфични, тъй като тези деца се нуждаят от закрила в качеството си на жертви, но същевременно могат да бъдат и потенциални атентатори;

Ш.   като има предвид, че някои от тези завръщащи се лица са били подложени на продължително идеологическо индоктриниране и са преминали военно обучение за използването на оръжия и взривни вещества и на различни тактики за прикриване на дейността си, нападение и бой и че в някои случаи те установяват връзки с други терористи, евентуално с бивши чуждестранни бойци, с които образуват транснационални мрежи[4];

Щ.  като има предвид, че често сред извършителите на терористични нападения в ЕС има граждани на ЕС, в много случаи мигранти от второ или трето поколение, които са израснали в държавите членки, където извършват нападение, както и чужденци, които в някои случаи са пребивавали дълго в държавата членка, която е обект на нападението;

AA.  като има предвид, че отворените общества и отворените граници са уязвими и че терористичните групировки се възползват от тях; като има предвид, че терористите се възползват и от маршрутите на мигрантите и лицата, търсещи убежище, за достъп до европейските държави, както и от свободата на движение в Европа;

АБ.  като има предвид, че са документирани случаи[5], в които жертвите на тежки престъпления, извършени от терористи на Даиш на територията на Сирия или Ирак, са срещнали отново своите угнетители на територията на ЕС, където жертвите първоначално са се чувствали в безопасност, но където, както после се е оказало, и техните угнетители са поискали закрила;

АВ.  като има предвид, че потокът от незаконни мигранти и бежанци издига предизвикателства пред тяхната интеграция в европейските общества и изисква по-големи и специфични инвестиции, насочени към тяхното социално и културно приобщаване;

АГ.  като има предвид, че е възможно да бъдат извършени нападения чрез нови форми на тероризъм, сред които кибертероризъм и използване на оръжия за масово унищожение, евентуално чрез нови технически уреди като безпилотните летателни апарати (дрони); като има предвид, че съществува прецедент, при който е било осуетено нападение със силно токсичния биологичен агент рицин; като има предвид, че има случаи, в които терористични групировки са използвали или са планирали да използват химически, биологични, радиологични и ядрени вещества и са споделяли информация чрез социалните медии относно възможните тактики, методи и обекти за нападения;

АД.  като има предвид, че държавите членки имат различни стратегии за действие в отговор на хибридни и химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи и съответно имат различна степен на готовност;

АЕ.  като има предвид, че на 28 юни 2018 г. Европейският съвет посрещна със задоволство съвместното съобщение относно устойчивостта на Европа на хибридни, химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи, в което стремежът е да се идентифицират областите, в които следва да се предприемат по-активни действия за допълнително задълбочаване и укрепване на съществения принос на ЕС за преодоляването на тези заплахи, и в което се отправя призив към държавите членки и Комисията да полагат съвместни и своевременни усилия с оглед на пълното прилагане на Плана за действие в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените материали;

АЖ.  като има предвид, че следва да се проявява предпазливост при формулирането на политически изявления за или във връзка с терористичните заплахи – така че да се избегне поляризацията в рамките на обществото и да не се подкопават демокрацията, социалното сближаване и правата на човека – тъй като от тези изявления могат да се възползват агитатори както от левицата, така и от десницата и те могат да послужат за целите на терористичните организации;

АЗ.  като има предвид, че в Европейската програма за сигурност от април 2015 г. беше подчертана необходимостта от разнищване на връзките между тероризма и организираната престъпност, като беше подчертано, че организираната престъпност подхранва тероризма чрез различни канали, наред с другото чрез доставки на оръжия, финансиране чрез контрабанда на наркотици и проникване във финансовите пазари;

АИ.  като има предвид, че големите международни терористични организации като Даиш и Ал-Кайда са финансово независими и че незаконната търговия със стоки, оръжия, суровини, наркотици, цигари и паметници на културата, наред с други, както и трафикът на хора, робството, експлоатацията на деца, рекетът и изнудването са средства, за които е доказано, че се използват за финансиране на терористичните групировки; като има предвид, че връзката между организираната престъпност и терористичните групировки представлява голяма заплаха за сигурността; като има предвид, че тези източници биха могли да предоставят възможност за по-нататъшното финансиране на техните бъдещи престъпни дейности;

АЙ.  като има предвид, че значителни рискове са породени от взаимодействието между терористичните организации и организираните престъпни групировки, при което способността за причиняване на масови жертви сред гражданското население в държавите – членки на ЕС, се съчетава с логистичния капацитет за нейното реализиране; като има предвид ниското равнище на докладване и анализ на разузнавателни данни за връзката между организираната престъпност и тероризма и ниската степен на правоприлагане в това отношение; като има предвид, че в много случаи и в множество държави членки, както и на равнището на ЕС, капацитетът за разследване и съдебно преследване, насочен към организираната престъпност, е недостатъчен;

АК.  като има предвид, че тероризмът цели да подкопае и провали демократичните режими; като има предвид, че политиците и правителствата са от решаващо значение за постигането на широк консенсус и изграждането на обществена устойчивост с оглед на ефективната защита на нашите демократични системи;

Предотвратяване и противодействие на радикализацията, която води до насилствен екстремизъм

АЛ.  като има предвид, че центърът за високи постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) представлява важна платформа за обмен на най-добри практики сред специалистите, включително правоприлагащите органи, и е допринесъл за събирането на важни сведения в областта на предотвратяването на радикализацията[6] и борбата с нея;

АМ.  като има предвид, че във всяка държава членка ситуацията е различна и че наскоро преразгледаната европейска стратегия за борба с радикализацията би могла да подпомогне националните стратегии, които са от особено значение, тъй като предоставят обща рамка за програмите на национално и местно равнище; като има предвид, че тези стратегии трябва да бъдат вътрешно съгласувани и ефективни и трябва да осигуряват достатъчно финансиране за местните органи и заинтересованите страни от гражданското общество, за да могат тези програми да бъдат изпълнявани;

АН.  като има предвид, че е невъзможно да се определи само един модел на радикализация; като има предвид, че например социалното сближаване, политическият контекст, икономическите условия, религиозните и идеологическите идеали, личните травми и психологическата уязвимост на отделните хора, както и заобикалящата ги среда и съществуващите мрежи, могат да бъдат предпоставка и повод за радикализация; като има предвид, че измерението, свързано с пола, до неотдавна беше подценявано и че съществува погрешна представа за ролята, която жените могат да изпълняват; като има предвид, че жените не винаги са пасивни субекти, а могат да мобилизират и вербуват други, да набират средства и могат дори да извършват терористични действия;

АО.  като има предвид, че в европейските градове има квартали, в които живеят хора с ниски доходи и които са изправени пред масова безработица и системно разпадане на принципите на правовата държава, което представлява плодородна почва за религиозния екстремизъм и тероризма; като има предвид, че насърчаването на социалното приобщаване и активното популяризиране на демократичните ценности, които всички граждани трябва да зачитат, могат да спомогнат за намаляване на усещането за маргинализация и за смекчаване на риска от радикализация; като има предвид, че борбата с радикализацията и насилствения екстремизъм изисква тясно и координирано сътрудничество между всички засегнати страни на всички равнища на управление (местно, регионално и национално), както и с гражданското общество и частния сектор;

АП.  като има предвид, че експертите подчертават положителните резултати, които могат да се постигнат чрез подход, обединяващ множество агенции, като усилията се насочват към създаването на структури, които вземат под внимание разнообразието на методите за радикализация и различните изложени на риск групи от населението и обезпечават оказването на подкрепа на ранен етап на лицата, податливи на радикализация, и на техните семейства, от различни органи и организации на множество равнища, като се подчертава подпомагащата роля на полицията и по този начин се укрепват връзките с нея;

АР.  като има предвид, че все още липсват ясни методики за измерване на ефективността на проектите за предотвратяване и противодействие на радикализацията;

АС.  като има предвид, че редица европейски фондове и програми могат да се използват за проектите за противодействие и предотвратяване на радикализацията на европейско, национално, регионално и местно равнище; като има предвид, че в бюджета на ЕС за периода до 2020 г. са разпределени 314 милиона евро за проекти за борба с радикализацията[7]; като има предвид, че е необходимо ефективността на тези програми да се подлага на непрекъсната оценка; като има предвид, че измерването на ефективността на превантивните действия срещу радикализацията е трудно само по себе си и изисква тясно сътрудничество между Комисията, държавите членки, отделните заинтересовани страни и изследователите;

АТ.  като има предвид, че според оценките на Европол към 2018 г. радикализираните джихадисти в ЕС са наброявали около 30 000 души;

АУ.  като има предвид, че на територията на много държави – членки на ЕС, все по-често се проповядват радикални екстремистки и белязани от насилие идеи, често под формата на печатни материали или учебно или аудио-визуално съдържание, включително чрез социалните мрежи и чрез сателитни телевизионни канали; като има предвид, че тези проповядвани идеи се противопоставят на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, подкопават плурализма, насърчават насилието и нетолерантността срещу всички други религии, съдържат явен антисемитизъм, отхвърлят равенството между мъжете и жените и насаждат ретроградни възгледи за културата и обществото;

АФ.  като има предвид, че в Европа в някои книжарници и онлайн се разпространяват по-конкретно уахабистки и салафистки издания, подхранвани от езика на омразата; като има предвид, че тази разпространена в цял свят и опростенческа версия на исляма се отклонява от практиките на мюсюлманските общности в Европа и допринася за възпрепятстването на тяхната по-широка интеграция;

АХ.  като има предвид, че радикалният ислямски фундаментализъм се стреми религията да доминира във всички сфери на живота – личната, политическата и обществената – което може доведе до формирането на общности, чиито членове са податливи на вербуването от страна на джихадистите;

АЦ.  като има предвид, че в цяла Европа са документирани значителен брой случаи на радикални проповедници, проповядващи омраза; като има предвид, че проповедниците, които насаждат омраза, често са с произход от държави извън ЕС и че някои джамии получават непрозрачно финансиране от трети държави, като много от които са с авторитарни и религиозни режими, които не управляват в съответствие с демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;

АЧ.  като има предвид, че има религиозни учебни центрове, които сами са се определили като такива и които разпространяват екстремистки идеи в ЕС, като в тях малолетни и непълнолетни лица, включително малки деца, могат да бъдат изложени на учебно съдържание, което противоречи на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и части от което е белязано от насилие; като има предвид, че екстремистките организации, които подготвят почвата за вербуването на терористи, често се възползват от уязвимостта на младите хора, като ги привличат чрез предложения за социални и културни дейности;

АШ.  като има предвид, че добре обмислената стратегия за маркетинг на тероризма чрез възхваляването му чрез уебкомуникациите, която се прилага по-конкретно от Даиш, но също и от други големи международни терористични групировки, използва дизайн, заимстван от световната „младежка култура“, например игрите онлайн, и по този начин упражнява голяма притегателна сила върху децата и младите хора; като има предвид, че този модел също така ги привлича, предлагайки възможности за социални и културни дейности;

АЩ.  като има предвид, че няколко проведени неотдавна разследвания разкриха, че интернет и по-конкретно социалните медии могат да служат за стимулиране на радикализацията, водеща до насилствен екстремизъм, както и за инструмент, чрез който ксенофобски групи разпространяват изказвания, проповядващи омраза, и незаконно съдържание, най-вече сред младите хора;

БА.  като има предвид, че вследствие на честите призиви за по-силно ангажиране с борбата с тероризма големите интернет компании постепенно поемат своята отговорност; като има предвид, че в рамките на Европейския интернет форум, стартиран през 2015 г., дружествата оказват съдействие, като премахват терористично съдържание от своите уебсайтове на доброволна основа, ако считат, че то противоречи на техните условия и правила; като има предвид, че през май 2016 г. беше въведен етичен кодекс за големите дружества за информационни технологии, чиято цел е да се бори с незаконните изказвания онлайн, проповядващи омраза; като има предвид, че това доброволно сътрудничество все пак е недостатъчно;

ББ.  като има предвид, че към края на второто тримесечие на 2018 г. звеното на ЕС за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет (EU IRU) към Европол вече беше извършило оценка на 54 752 единици съдържание, генерирани на 10 различни езика в 170 онлайн платформи, което доведе до 52 716 решения за сезиране с успешно премахване на 89,5% от това съдържание въз основа на доброволното разглеждане от страна на доставчиците на онлайн услуги, с които е било злоупотребено[8];

БВ.  като има предвид, че въпреки че е постигнат известен напредък по отношение на премахването на терористично съдържание онлайн, е необходимо дружествата да поемат по-голям ангажимент; като има предвид, че премахването на съдържание в много случаи не е пълно, нито своевременно или трайно, като съдържанието се премахва от един уебсайт, но се оставя на друг сайт, който е собственост на същото дружество, или пък се допуска запазването или повторната поява на потребителски профил, след като от него е било публикувано съдържание, което противоречи на условията и правилата на дружеството; като има предвид, че докладването от страна на дружествата и правоприлагащите агенции трябва да бъде по-ефективно, всеобхватно и прозрачно; като има предвид, че въпросните дружества и потребители следва да могат да търсят защита по съдебен ред;

БГ.  като има предвид, че в отговор на по-големите дружества, които премахват повече съдържание, терористичните групировки все по-често използват нови и/или по-малки платформи, които по-трудно се поддават на бързо отстраняване на терористични материали; като има предвид, че поради тази диверсификация чрез по-малки платформи е от съществено значение да се предоставя допълнителна техническа помощ, за да се даде възможност например за въвеждането на независими от платформите автоматизирани инструменти, например технология за хеширане, която предварително може да идентифицира онлайн терористично съдържание с висока степен на точност и да предотврати публикуването му;

БД.  като има предвид, че развитието на нови технологии и използването на изкуствен интелект и на алгоритми могат да предоставят възможност за бързо идентифициране и сигнализиране за съдържание с терористичен характер в интернет; като има предвид, че използването на автоматизирани инструменти води и до риск от фалшиви положителни резултати;

БЕ.  като има предвид, че проучванията и докладите показват как затворите могат лесно да се превърнат в среда, в която по подобие на външния свят се формират връзки между престъпността и терора и в която се извършва вербуване и се изграждат мрежи; като има предвид, че ситуацията в много от затворите увеличава заплахата от радикализация на затворниците и че затворите са благодатна почва за привличането и формирането на бъдещи терористи; като има предвид, че много от лицата, излежаващи затворнически присъди, скоро ще излязат на свобода и ще се върнат в своите общности, което създава особени предизвикателства с оглед на тяхната повторна интеграция и е придружено от висок риск от ново извършване на престъпления; като има предвид, че мониторингът на такива високорискови извършители на престъпления изисква службите за сигурност на държавите членки да вложат изключително много ресурси; като има предвид, че режимите и управлението на риска в затворите могат да играят важна роля за намаляването на тези заплахи; като има предвид, че въпреки че държавите членки отчитат необходимостта да предприемат действия по отношение на радикализацията в затворите, е необходимо те да предприемат по-ефикасни мерки;

Сътрудничество и обмен на информация

Хоризонтални въпроси

БЖ.  като има предвид, че съхраняването на данни при надлежно отчитане на съдебната практика на Съда на Европейския съюз е съществена част от процеса на разследване; като има предвид, че полицейските и съдебните органи и разузнавателните служби обикновено разчитат до голяма степен на комуникационните данни, за да напредват в работата си по отделните досиета; като има предвид, че по време на работата на комисията относно тероризма редовно беше изтъквана необходимостта от подходящ режим за съхраняване на данните във връзка с борбата с тероризма;

БЗ.  като има предвид, че използването на криптиране от една страна ще допринесе съществено за сигурността в сферата на информационните технологии, но от друга страна ще бъде използвано и от терористите за защита на техните комуникации или съхранени данни, което представлява значително предизвикателство за правоприлагащите органи, органите за сигурност и разузнавателните служби, тъй като може да ги лиши от достъп до важни разузнавателни данни и доказателства; като има предвид, че криптирането е особено критично в случаите, в които дори отговорните доставчици на онлайн услуги не желаят или не са в състояние да декриптират комуникациите;

Информационни системи

БИ.  като има предвид, че съществува фрагментирана рамка от съществуващи системи, нови системи в процес на разработване, предложения за бъдещи системи и предложения за реформи с оглед на отстраняването на установените пропуски и пречки, по които все още се преговаря; като има предвид, че тази фрагментирана рамка е резултат от исторически фактори и от факта, че новото законодателство се предлага и приема в отговор на вече случили се събития;

БЙ.  като има предвид, че след атентатите в Париж през 2015 г. се наблюдава значително повишаване на обмена на информация, но че данните за обмена на информация показват, че голяма част от наличното съдържание и от търсенията в базите данни на ЕС се дължат на малък брой държави членки;

БК.  като има предвид, че съществуват редица пречки пред надеждното функциониране на информационните системи, например пълно неприлагане или непълно прилагане, липса на познания и/или достатъчно обучение във връзка със съществуващите системи, липса на достатъчно ресурси, включително човешки ресурси, или на подходяща материална база и ниско качество на данните в информационните системи;

БЛ.  като има предвид, че информационните системи могат да бъдат разделени на централизирани и децентрализирани системи, като централизираните системи се управляват от ЕС и неговите агенции, а нецентрализираните – от държавите членки; като има предвид, че централизираните информационни системи включват Шенгенската информационна система (ШИС), Визовата информационна система (ВИС), Евродак, Системата за влизане/излизане (СВИ), предложената европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и предложената европейска информационна система за съдимост за граждани на трети държави (ECRIS-TCN);

БМ.  като има предвид, че децентрализираните системи и механизми за обмен на информация се управляват от органите на държавите членки и включват: Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) за обмен на информация от националните регистри за съдимост; системата на ЕС за резервационните данни на пътниците, изискваща от авиокомпаниите да споделят данните на пътниците с националните органи за всички полети между трети държави и ЕС; Системата за предварителна информация за пътниците (API), която събира информация за пътниците преди полетите към ЕС, както и Рамката от Прюм за обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрация на превозни средства;

БН.  като има предвид, че ШИС е най-голямата и най-широко използваната и най-ефективната информационна система на Европейския съюз в областта на свободата, сигурността и правосъдието и че тя се поддържа от мрежата на бюрата SIRENE, което създава значителна добавена стойност в областта на международното полицейско сътрудничество и граничния контрол, и по-специално в борбата с тероризма;

БО.  като има предвид, че при оценката на ВИС през 2016 г. се установи, че достъпът до ВИС за целите на правоприлагането е ограничен и фрагментиран в отделните държави членки;

БП.  като има предвид, че въпреки многократните призиви за спешно въвеждане на система на ЕС за регистриране на резервационните данни на пътниците (PNR) не всички държави членки са показали еднаква ангажираност в това отношение и повечето от тях не са спазили срока за прилагането на това законодателство; като има предвид, че държавите членки, които са пропуснали този срок, следва неотложно да предприемат всички необходими мерки за пълно и незабавно прилагане на тази директива;

БР.  като има предвид, че се провеждат редица пилотни проекти с цел преодоляване на недостатъците на децентрализираната система на ЕС за резервационните данни на пътниците; като има предвид, че е необходимо бързо да се отговоря на запитванията от страна на звената за данни за пътниците на други държави членки, което може да се окаже трудно, тъй като данните се обработват ръчно;

БС.  като има предвид – в контекста на Стратегията за управление на информацията, шести списък за действие – че понастоящем се изпълняват два пилотни проекта, чиято цел е да осигурят свързаност с децентрализираните системи, а именно проектът ADEP (Автоматизация на процесите за обмен на данни от полицейските регистри) и проектът QUEST (Отправяне на запитвания до системата на Европол); като има предвид, че шест държави членки вече участват в пилотния проект ADEP за автоматично предаване между различните държави на данни от полицейските регистри и че този проект протича добре; като има предвид, че такива проекти допринасят за намирането на реални и приложими решения за проблемите, произтичащи от липсата на взаимна свързаност на децентрализираните информационни системи, и спомагат за изграждането на доверие и сътрудничеството между държавите членки;

Оперативна съвместимост

БТ.  като има предвид, че Комисията представи две предложения за приемане на регламент за създаване на рамка за оперативна съвместимост между съществуващите и предложените централизирани информационни системи в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията, границите и визите, а именно ВИС, ШИС, Системата за влизане/излизане и „Евродак“, както и ETIAS и ECRIS-TCN, след като съответните правни основания бъдат приети;

БУ.  като има предвид, че все още е възможно престъпниците да бъдат вписвани под различни имена в различни бази данни, които не са свързани помежду си; като има предвид, че поради това настоящата структура на ЕС за управление на данните трябва да се усъвършенства чрез осигуряването на оперативна съвместимост, така че да се премахнат „мъртвите точки“ и многобройните фалшиви самоличности и да се предоставя подходящата информация в подходящия момент;

БФ.  като има предвид, че на територията на една държава членка може да има множество отделни децентрализирани бази данни на федерално, регионално и местно равнище, с различни входящи данни в различни системи и сложни процедури – или изобщо да няма такива – за обмен или проверка на данните от съответните органи на различните равнища;

БХ.  като има предвид, че използването на общ формат за съобщения на равнището на ЕС, например на универсален формат на съобщенията (UMF), ще улесни обмена на данни и информация между страните и между оперативно съвместимите системи; като има предвид, че установяването на необходимостта от използване на определени елементи на UMF за конкретен обмен на данни може да допринесе за подобряване на качеството на данните във всички системи, в които се обменят съобщения; като има предвид, че следва да се насърчава също използването на този общ формат на съобщенията от Европол и Интерпол;

БЦ.  като има предвид, че eu-LISA следва да въведе автоматизирани механизми и процедури за контрол на качеството на данните, както и общи показатели и минимални стандарти за качеството на данните, съхранявани в информационните системи; като има предвид, че целта следва да бъде информационните системи на ЕС и компонентите за оперативна съвместимост автоматично да идентифицират очевидно неточните или непоследователни вписвания на данни, така че държавата членка, от която изхождат данните, да може да ги провери и да извърши необходимите корекции;

Сътрудничество и обмен на информация в рамките на и между държавите членки

БЧ.  като има предвид, че сътрудничеството би било по-гладко, ако не възникваха пречки, произтичащи от организационните и правните затруднения между различните национални, регионални и местни структури в рамките на държавите членки, например: припокриващи се правомощия и недостатъчно ясно определени мандати; колебания относно споделянето на информация, тъй като това би могло да доведе до загуба на компетентност или загуба на важни информационни потоци; правни пречки, що се отнася до обмена на информация между различните органи; принуждаването на службите да се конкурират помежду си за ресурси, както и технически пречки пред обмена на информация;

БШ.  като има предвид, че принципът на собственост върху данните е от решаващо значение за гарантиране на доверието в органите за борба с тероризма при споделянето на информация чрез базите данни на ЕС между държавите членки и с Европол;

БЩ.  като има предвид, че смесването на информация от разузнавателните и правоприлагащите органи води до по-големи правни предизвикателства и рискове поради различните правила за отчетност, които се прилагат за двата вида информация, включително рискове за основното право на заподозрените лица на справедлив съдебен процес, когато разузнавателната информация се използва като доказателство в рамките на съдебното производство; като има предвид, че трябва да се създаде правна рамка за обмен на информация между разузнавателните и правоприлагащите органи, особено като се има предвид, че разузнавателните данни често се отнасят до лица, които все още не са заподозрени в рамките на наказателни разследвания, но които евентуално принадлежат към терористични мрежи или са завръщащи се чуждестранни бойци терористи; като има предвид обаче, че това не трябва да води до понижаване на правните стандарти;

ВА.  като има предвид, че полицейските и разузнавателните служби получават, обработват и предават класифицирана и некласифицирана информация, което предполага различни режими при всички етапи от използването на тази информация; като има предвид също така, че следва да се прави разграничение между разузнавателните данни, т.е. информацията, която се обработва от специалисти за конкретни цели, и обикновената информация; като има предвид, че е необходимо най-малкото да се прави разграничение между полицейските данни за престъпление, свързани с наказателно дело, и разузнавателните данни, свързани със сигурността, които се обработват в административен контекст;

ВБ.  като има предвид, че разузнавателните данни следва да се ползват със специална, дори по-висока защита в сравнение с полицейските данни с оглед на различните методи на работа, например събирането на поверителна информация от източници и информатори, които трябва да запазят анонимността си, както и с оглед на различните цели, които изискват по-висока степен на чувствителност;

ВВ.  като има предвид, че създаването на центрове или звена за борба с тероризма на националната територия също би могло да бъде евентуално решение; като има предвид, че такива центрове дават възможност на представители на различните служби редовно да общуват помежду си и да обсъждат как най-добре да си сътрудничат и обменят информация; като има предвид, че това спомага за изграждането на доверие между службите и благоприятства за по-доброто разбиране на съответните им работни методи и предизвикателства;

ВГ.  като има предвид, че службите за сигурност обикновено си сътрудничат и обменят информация на двустранна или многостранна основа – по-специално чрез Групата за борба с тероризма, както и с органите на ЕС чрез Центъра на ЕС за анализ на информация (EU INTCEN) – чрез споделяне на стратегически разузнавателни сведения; като има предвид, че е необходимо да се намери практическо решение за запълване на съществуващите празнини между успоредните направления на правоприлагащата общност и разузнавателната общност, например чрез определяне на конкретни области на сътрудничество, за да се даде възможност за по-системно взаимодействие между двете общности и за по-ефективно сътрудничество, като същевременно те продължават да бъдат разделени;

ВД.  като има предвид, че е възможно да се увеличи ефективността при използването на структурите на Групата за борба с тероризма и Центъра на ЕС за анализ на информация (EU INTCEN) за обмена на информация;

ВЕ.  като има предвид, че агенциите за гражданска и военна сигурност и разузнавателните агенции на държавите членки систематично споделят разузнавателните си сведения, включително сведенията, свързани с тероризъм, с Центъра на ЕС за анализ на информация (EU INTCEN) в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и че този център предоставя анализ на разузнавателните сведения и изпраща ранни предупреждения на различните отговорни за вземането на решения органи на ЕС и ги осведомява за конкретните ситуации;

ВЖ.  като има предвид, че съобщаването на информацията след намиране на съответствие само на бюрото SIRENE на държавата членка, подаваща сигнала съгласно член 36, но не и на други държави членки, понякога е недостатъчно за целите на проследяването на движението на лицата, свързани с тероризъм, или на допълването на информацията по отношение на такива лица; като има предвид, че ранното предупреждаване на други държави членки, които биха могли да бъдат засегнати, би могло, например, да бъде необходимо в случаи, в които лицето не се е завърнало директно в държавата членка по произход или в които лицето е било придружено от граждани на друга държава членка или други държави членки, по отношение на които не е бил подаден сигнал, тъй като компетентните органи на тези други държави членки не са знаели за тях;

ВЗ.  като има предвид, че правителството на Обединеното кралство уведоми ЕС за намерението си да напусне ЕС на 29 март 2019 г.; като има предвид обаче, че то изрази желанието си да продължи сътрудничеството си с ЕС в областта на сигурността и борбата с тероризма; като има предвид, че ЕС и Обединеното кралство са силно взаимозависими в областта на сигурността и борбата с тероризма, като Обединеното кралство участва в много от ключовите правни инструменти на ЕС в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и има достъп до много системи и бази данни на ЕС за обмен на информация; като има предвид, че следва да се уговорят условия с ЕС по отношение на всички висящи производства; като има предвид, че всяко бъдещо споразумение следва да се стреми да предвиди възможността Обединеното кралство и ЕС да могат да продължат да споделят, събират и анализират жизненоважна информация в рамките на борбата срещу тежките престъпления; като има предвид, че споразумението за оттегляне трябва да гарантира плавен преход и да избегне във възможно най-голяма степен оперативните пропуски или пречки, които ограничават способността на ЕС да се бори ефикасно с организираната престъпност и тероризма;

Сътрудничество и обмен на информация с агенциите на ЕС

ВИ.  като има предвид, че е наложително да се осъществява ефективно и системно сътрудничество между държавите членки и агенциите на ЕС в рамките на техните правни мандати, както и между агенциите в областта на борбата с тероризма, и по-специално сътрудничество между Европол и Евроюст, с цел да се подпомагат по-ефективно усилията за откриване, възпиране, разследване и наказателно преследване на извършителите на терористични нападения; като има предвид, че Евроюст назначи специален прокурор за борба с тероризма, с цел да се установят връзки с Европейския център за борба с тероризма на Европол и съответно да се активизират сътрудничеството и обменът на информация между двете агенции;

ВЙ.  като има предвид, че обменът на информация между агенциите на ЕС не е оптимален поради използването на различни сигурни средства за комуникация; като има предвид, че въвеждането на междуинституционално сигурно средство за комуникация би могло да улесни и подобри обмена на информация между агенциите като Центъра на ЕС за анализ на информация, Европол и Frontex;

ВК.  като има предвид, че служителите за връзка по въпросите на борбата с тероризма могат да предложат добавена стойност както при работата на агенциите, така и на своите държави членки;

ВЛ.  като има предвид, че съществуват различия между държавите членки по отношение на броя на компетентните органи, които могат да правят справки в базите данни на Европол или да бъдат в контакт с Европол, без да преминават през националните служители за връзка; като има предвид, че някои държави членки не разполагат със сигурни национални полицейски комуникационни мрежи с ограничен достъп, което лишава техните компетентни органи от децентрализиран достъп, по-специално до защитената платформа за обмен на информация CT-SIENA;

ВМ.  като има предвид, че редица инструменти на ЕС, например Решение 2005/671/ПВР, Директивата за борба с тероризма и Регламентът за Европол, изискват от държавите членки да обменят информация за тероризма със съответните агенции; като има предвид, че увеличаването на редовния, своевременен и системен обмен с Европол и Евроюст на информация, включително на контекстуална информация в съответствие с правните мандати на държавите членки, улеснява тяхната работа по откриването на връзки между отделните случаи и формирането на общ поглед върху предизвикателствата и най-добрите практики, свързани с разследванията, наказателните преследвания и присъдите, свързани с терористични престъпления; като има предвид, че в рамките на Решение 2005/671/ПВР държавите членки все още не обменят спонтанно с други държави членки актуалната информация, която би могла да се използва за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на терористични престъпления; като има предвид, че споделената с Евроюст информация се е увеличила през последните години, но че продължава да има различия между държавите членки по отношение на обема, вида и обхвата на споделената информация, което може да доведе до разпокъсване на наличната информация;

ВН.  като има предвид, че Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) съществено допринася за обучението на служителите на правоприлагащите органи на държавите членки и в приоритетните трети държави в областта на борбата с тероризма;

Взаимно признаване и правна взаимопомощ

ВО.  като има предвид, че механизмите за правна взаимопомощ постепенно се заменят с инструменти за взаимно признаване, тъй като последните спомагат за подобряване на трансграничното сътрудничество между компетентните органи в рамките на ЕС чрез ускоряване и рационализиране на процедурите; като има предвид, че Решението относно европейската заповед за арест и Директивата относно европейската заповед за разследване са примери за инструменти за взаимно признаване, които според специалистите са се оказали полезни;

ВП.  като има предвид, че принципът на взаимно признаване, от една страна, зависи от наличието на високо равнище на взаимно доверие между държавите членки, а от друга страна спомага за задълбочаване на взаимното доверие, като предоставя възможност на органите на различни държави членки да работят ефективно заедно в рамките на борбата с тероризма;

ВР.  като има предвид, че съвместните екипи за разследване улесняват координацията на разследванията и наказателните преследвания в случаи с трансгранично измерение и предоставят възможност за обмен в реално време на информация/доказателства; като има предвид, че практическите ползи от използването на съвместните екипи за разследване включват подобрен обмен на информация, обмен на най-добри практики, по-успешно събиране на доказателства и взаимно признаване на действията, извършени от страните; като има предвид, че съвместните екипи за разследване се нуждаят от подходящо финансиране, за да работят ефективно;

ВС.  като има предвид, че когато става въпрос за обезпечаване и получаване на електронни доказателства по искане на отговорните правоприлагащи органи и въз основа на надлежното съдопроизводство, е необходимо да се осъществява тясно сътрудничество с доставчиците на онлайн услуги, като се има предвид значението му за разследването на терористични престъпления;

ВТ.  като има предвид, че Шенгенското пространство без вътрешни граници, което е съществено постижение на ЕС, е устойчиво единствено ако външните граници са ефективно защитени и осигурени, ако незаконните преминавания на границите бъдат преустановени и ако бъдат приети мерки за вътрешна сигурност с цел справяне с риска от тежки престъпления; като има предвид, че бяха приети редица предложения с цел засилване на проверките за сигурност по външните граници; като има предвид, че някои държави членки отправиха искане за по-голяма гъвкавост по отношение на временното повторно въвеждане на проверки по вътрешните граници в случай на сериозна заплаха за обществения ред или обществената сигурност, предложено от Комисията;

ВУ.  като има предвид, че на 7 април 2017 г. влезе в сила новият Регламент (ЕС) 2017/458[9] за изменение на Кодекса на шенгенските граници в отговор по-специално на нарастването на терористичните заплахи, с цел да се предвидят системни проверки в съответните бази данни на всички лица, които преминават външните граници, включително на лицата, които се ползват с право на свободно движение;

ВФ.  като има предвид, че в някои области все още не се прилагат някои разпоредби относно граничния контрол, например системните справки в базите данни по време на граничните проверки и щателната проверка на условията за влизане;

ВХ.  като има предвид, че осуетеното нападение във влака на „Талис“ на 21 август 2015 г., нападенията в Париж на 13 ноември 2015 г. и нападенията в Брюксел на 22 март 2016 г. показаха, че в ограничен брой случаи терористите са успели да се възползват от слабости в политиките за управление на границите на ЕС и на няколко държави членки, които са се оказали неподготвени за масовия приток на мигранти; като има предвид, че правоприлагащите органи съобщиха, че най-малко осем от извършителите на тези нападения са влезли в ЕС чрез незаконните потоци през юли, август и октомври 2015 г.; като има предвид, че в други случаи бъдещите извършители са останали в държавите членки, въпреки че е трябвало да ги напуснат или да бъдат върнати; като има предвид, че това свидетелства за някои недостатъци на политиките на ЕС в областта на управлението на границите и тяхното прилагане на равнището на държавите членки;

ВЦ.  като има предвид, че в своите заключения 10152/17 Съветът препоръчва на държавите членки, когато се касае за незаконни мигранти, да извършват проверки по целесъобразност на национално равнище чрез базите данни, в които информацията се въвежда и използва от компетентните органи и националната автоматизирана система за дактилоскопична идентификация, както и на европейско и международно равнище чрез базите данни на ШИС, Европол, ВИС, Евродак и Интерпол (мрежата I-24/7), и по-конкретно по отношение на номиналните данни, откраднатите или изчезналите документи за пътуване, чуждестранните бойци терористи и документите за пътуване, свързани с бюлетини (TDAWN);

ВЧ.  като има предвид, че въз основа на член 11 от Регламент (ЕС) № 1168/2011 и на положителното становище на Европейския надзорен орган по защита на данните се разрешава Европейската агенция за гранична и брегова охрана да обработва лични данни; като има предвид обаче, че Европейската агенция за гранична и брегова охрана среща трудности при мониторинга на тероризма, дължащи се на краткия срок – само 90 дена – за съхраняване на личните данни, установен чрез Регламент (ЕС) 2016/1624; като има предвид, че взаимоотношенията между Евроюст и Европейската агенция за гранична и брегова охрана се уреждат единствено от меморандум за разбирателство, който включва обмена на обща, стратегическа и техническа информация, но не и обмена на лични данни; като има предвид, че е нужно Европейската агенция за гранична и брегова охрана да разполага със специфична уредба относно обработването на личните данни, за да може да изпълнява своите задачи;

ВШ.  като има предвид, че е необходимо служителите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана също да имат достъп до базите данни на Евродак, ШИС, Системата за влизане/излизане и ВИС на граничните контролно-пропускателни пунктове, за да могат да извършват проверки;

ВЩ.  като има предвид, че понастоящем няма минимални стандарти или общи правила за сигурността на личните карти на гражданите на Съюза или на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение;

ГА.  като има предвид, че три четвърти от фалшивите документи, които са открити по външните граници и в ЕС, имитират документите за самоличност, издавани от държавите членки и държавите, асоциирани към Шенгенското пространство; като има предвид, че националните лични карти с по-ниска степен на сигурност са най-често срещаният вид сред подправените документи;

ГБ.  като има предвид, че някои държави членки не задължават въздушните превозвачи на своята територия да извършват проверки за съответствие на личните данни на пътниците, които фигурират върху билета и в личната им карта или паспорта, поради което е трудно да се установи дали заявената самоличност съответства на действителната самоличност на лицето; като има предвид, че това е от първостепенно значение за вътрешните полети в рамките на ЕС; като има предвид обаче, че извършването на надлежни проверки на самоличността и установяването на автентичността на документите за пътуване следва да продължат да бъдат задачи на полицейските органи;

ГВ.  като има предвид, че доказателствата, събрани на бойното поле, често са от съществено значение за идентифициране на потенциалните чуждестранни бойци терористи и на жертвите и трябва да бъдат включени в съответните бази данни, за да достигнат до граничните служители в реално време и да бъдат споделени с разследващите органи и прокурорите за целите на разследванията и съдебните производства;

ГГ.  като има предвид, че военноморската мисия на Европейския съюз по линия на ОПСО в южната част на Централното Средиземноморие (известна като операция „Sophia“) разполага с технически и човешки възможности, с които може да допринесе за борбата с тероризма; като има предвид, че за да може приносът на операцията „Sophia“ към тези усилия да бъде ефективен, трябва да се измени нейният мандат, като се включи конкретно борбата с тероризма, така че тя да може да провежда действия в националните води на всички държави членки в Средиземно море и в националните води на други крайбрежни държави, като за тази цел следва да се сключат двустранни споразумения или да се поиска мандат от Съвета за сигурност;

Финансиране на тероризма

ГД.  като има предвид, че редица държави членки все още не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма от 16 май 2005 г., известна също под наименованието „Варшавска конвенция“, която е най-всеобхватната международна конвенция относно изпирането на пари и финансирането на тероризма; като има предвид, че конфискуването на активи, придобити от престъпна дейност, е много ефективен инструмент за борба с престъпността и тероризма, тъй като лишава престъпниците от облагите от техните незаконни дейности и възпрепятства организирането на нападения от страна на терористите; като има предвид, че Специалната група за финансови действия определя световните стандарти за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и установява кои са юрисдикциите с неефективни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

ГЕ.  като има предвид, че ЕС прие два законодателни инструмента за изпълнение на препоръките на Специалната група за финансови действия, а именно 4-ата и 5-ата директива относно борбата с изпирането на пари, с цел преодоляване на пропуските, установени в контекста на терористичните нападения; като има предвид, че държавите членки трябваше да транспонират в срок до 26 юни 2017 г. Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари в националното си законодателство, но че не всички от тях са го направили; като има предвид, че редица държави членки продължават да позволяват на действителните крайни собственици на тръстове, фондации и регистрирани дружества, както и на акции на приносител, да запазят своята анонимност, което улеснява укриването на произхода и предназначението на финансовите потоци и собствеността на икономическите дейности, които служат за прикритие на финансирането на тероризма и организираната престъпност; като има предвид, че 5-ата директива относно борбата с изпирането на пари ще увеличи прозрачността по тези въпроси;

ГЖ.  като има предвид, че анкетната комисия на Европейския парламент за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами установи, че лицата, укриващи данъци, разчитат на активната помощ на професионални посредници, които привидно изпълняват съответните правни задължения;

ГЗ.  като има предвид, че през юли 2017 г. Европейската комисия и Европол получиха статут на наблюдатели в групата „Egmont“ – международен орган, обединяващ 156 звена за финансово разузнаване, чиято цел е да задълбочи сътрудничеството не само между тези звена, но и между други компетентни органи;

ГИ.  като има предвид, че злоупотребите и неправомерното използване на събирането на средства чрез социалните медии, финансирането чрез благотворителни организации и организации с нестопанска цел, паричните преводи на малки суми и предплатените карти са сред методите за финансиране на Даиш и другите терористични организации; като има предвид, че платформите за микрокредитиране се използват за улесняване на всички тези операции;

ГЙ.  като има предвид, че наред с традиционните методи за финансиране на тероризма – например дарения от частни лица, изнудване, отвличания с цел получаване на откуп, злоупотреба и неправомерно използване на организации с нестопанска цел, официални и неофициални системи за парични преводи, използване на облаги от престъпни дейности, превод на пари в брой или средства чрез банки – последните терористични нападения показаха, че съществува риск, че наскоро появилите се методи за финансиране чрез електронни плащания онлайн, например виртуални валути или анонимни предплатени карти и неформални системи за парични преводи, също могат да бъдат използвани от терористичните организации за финансиране на техните дейности; като има предвид, че анонимността, свързана с някои криптовалути, води до увеличаване на използването им за незаконни дейности; като има предвид, че тяхното използване от организираните престъпни групировки за финансиране на престъпни дейност и тероризъм и изпиране на облаги от престъпна дейност се е увеличило през последните години; като има предвид, че Европол си е сътрудничил с националните органи при разкриването на редица престъпни дейности, включващи търговия с криптовалути;

ГК.  като има предвид, че в някои държави с по-слабо развити банкови системи преобладаващото използване на мобилни банкови услуги често затруднява идентифицирането на получателите на парични преводи; като има предвид, че подобно прехвърляне на средства чрез мобилно банкиране се характеризира с висок риск от финансиране на тероризъм и че от друга страна компетентните служби трябва да могат да проследяват определени видове операции за финансиране на тероризъм, без да се засяга банковата тайна в преобладаващата част от случаите; като има предвид, че използването и извършването на преводи на средства чрез алтернативни системи за парични преводи също така са съпроводени от риск от финансиране на тероризма;

ГЛ.  като има предвид, че сътрудничеството и обменът на информация между задължените субекти, звената за финансово разузнаване и компетентните органи са от ключово значение за ефективната борба с финансирането на тероризма; като има предвид, че при изпълнението на своите задачи звената за финансово разузнаване следва да имат достъп до информация и да могат да я обменят, включително чрез подходящо сътрудничество с правоприлагащите органи; като има предвид, че е изключително важно да се повишат допълнително ефективността и ефикасността на звената за финансово разузнаване, като за тази цел държавите членки следва да изяснят правомощията на тези звена и сътрудничеството между тях;

ГМ.  като има предвид, че Програмата за проследяване на финансирането на тероризма е полезен инструмент за противодействие на финансирането на тероризма; като има предвид, че тя не предоставя възможност за проследяване на дейностите по финансиране на тероризма чрез трансакции в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA), което води до значителна липса на информация; като имат предвид, че системата за проследяване на финансирането на тероризма, допълваща съществуващото споразумение за Програмата за проследяване на финансирането на тероризма, ще повиши капацитета на ЕС за предотвратяване и разследване на терористични нападения, като предоставя важна допълнителна информация за дейностите по финансиране на тероризма, и ще бъде по-резултатна и ефективна в сравнение с търсенето на финансова информация за съмнителни сделки чрез двустранни или многостранни искания за информация и/или правна помощ; като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за въвеждането на тази система, включително в своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации[10];

Защита на критичната инфраструктура

ГН.  като има предвид, че инцидентите, свързани с критична инфраструктура, по-специално инцидентите, свързани с терористични нападения или опити за нападения, могат да имат тежки трансгранични последици за сигурността на европейските граждани и държави;

ГО.  като има предвид, че услугите се предоставят чрез все по-сложни системи и че съответно сегашният секторен подход към европейските критични инфраструктури е остарял;

ГП.  като има предвид, че кибератаките срещу електронните услуги или свързаните системи са ключов елемент на хибридните заплахи; като има предвид, че все повече кибератаки имат или могат да има физически последици за критичната инфраструктура и хората, които я използват; като има предвид, че е необходимо да се повиши готовността за противодействие на заплахите от терористични кибератаки;

ГР.  като има предвид, че в цялостната оценка на политиката за сигурност на ЕС от страна на Комисията и в проучването за оценка на Директива 2008/114/ЕО се посочва, че: заплахата за критичните инфраструктури вероятно ще продължи да нараства, че е необходимо да се увеличат възможностите за подготовка и реагиране и да се преразгледа Директива 2008/114/ЕО, както и че транспортните инфраструктури могат да бъдат мишена; като има предвид, че е необходимо да има по-добра уредба за повишаване на сигурността на железопътния транспорт и за разрешаване на въпроса за защитата на обществените зони в транспортните инфраструктури, например летищата, пристанищата, съоръженията за морски транспорт и железопътните гари, както и съоръженията за производство на енергия, като се обръща особено внимание на ядрените електроцентрали;

ГС.  като има предвид, че нападенията срещу критичните инфраструктури биха могли да имат катастрофални последици; като има предвид, че държавите членки трябва да гарантират подходяща и надеждна защита на тези съоръжения;

ГТ.  като има предвид, че докладването на инциденти е от съществено значение за установяването на слабости, подобряването на ефективността на съществуващите мерки, извършването на оценка на ефективността на критичните инфраструктури при срив, повишаването на осведомеността относно необходимостта от преразглеждане на съществуващите планове за сигурност и откриването на нови заплахи;

ГУ.  като има предвид, че държавите членки трябва да организират повече учения за реакция при кризи, включително в трети държави, като се стремят към сътрудничество с тях и осъвременяват наличния капацитет;

ГФ.  като има предвид, че защитата и застраховането на критичната инфраструктура и лесните мишени изискват сътрудничество между обществения и частния сектор, включително в киберпространството;

ГХ.  като има предвид, че частните служби за сигурност са от значение за гарантирането на устойчиви вериги на сигурността и че съответно обществените поръчки за техните услуги следва да бъдат предмет на специални критерии за качеството по отношение на аспекти като обучението, извършването на предварителен контрол и проверка на персонала, контрола на качеството и осигуряването на спазването на изискванията, както и въвеждането на технологични промени и управлението на договорите;

ГЦ.  като има предвид, че след оценката на Директива 2008/114/ЕО през 2012 г. Комисията стартира пилотна фаза, включваща четири критични инфраструктури с европейско измерение (Евроконтрол, „Галилео“, електропреносната мрежа и газопреносната мрежа);

ГЧ.  като има предвид, че в своето съобщение относно новата многогодишна финансова рамка Комисията предлага значително увеличаване на финансирането на ЕС в областта на сигурността и отбраната, включително вътрешната сигурност на ЕС;

ГШ.  като има предвид, че няколко терористични нападения в ЕС бяха извършени от лица, известни на органите; като има предвид, че дружествата за отдаване под наем на автомобили нямат възможността да обменят информация, например данни за резервациите, с правоприлагащите органи с цел извършването на кръстосани проверки чрез официалните списъци на издирваните лица и базите данни на полицията;

Прекурсори на взривни вещества

ГЩ.  като има предвид, че през 2015 г. и 2016 г. при 40% от терористичните нападения, извършени в ЕС, бяха използвани експлозиви[11];

ДА.  като има предвид, че взривното вещество, използвано при повечето нападения, е триацетон трипероксид (TATP)[12] – взривно вещество, приготвяно в домашни условия, което продължава да бъде предпочитано от терористите; като има предвид, че TATP може да бъде лесно произведен с помощта на само няколко вещества; като има предвид, че терористите все още имат достъп до много заводи и съоръжения за граждански изделия, които използват тези вещества, тъй като държавите членки не са приложили изпълнителни мерки за контрол въпреки плана за действие на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените вещества;

ДБ.  като има предвид, че въпреки Регламент (ЕС) № 98/2013 някои терористи все още успяват да си набавят прекурсори на взривни вещества, особено за TATP; като има предвид, че все още е възможно да се придобият веществата, включени в приложение I; като има предвид, че Регламент (ЕС) № 98/2013 не предвижда достатъчно ограничения и контрол, например като изисква единствено регистрация на сделките; като има предвид, че осигуряването на по-строг контрол е ключов приоритет;

ДВ.  като има предвид, че сред най-големите проблеми, свързани с изпълнението, са липсата на осведоменост за съществуващото законодателство в рамките на веригата на доставки поради големия брой на стопанските субекти (търговци на дребно на продукти за бита) и прилагането на ограниченията върху продажбите по интернет, вноса и движението в рамките на ЕС;

ДГ.  като има предвид, че в предложението на Комисията от 17 април 2018 г. за регламент относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества (COM(2018)0209) се предвиждат по-строги и по-хармонизирани правила относно предоставянето, въвеждането, притежаването и използването на вещества или смеси, с които би могло да се злоупотреби с цел незаконно производство на взривни вещества, за да се ограничи достъпът на масовия потребител до тях и да се гарантира адекватното докладване на подозрителни трансакции по веригата на доставки;

ДД.  като има предвид, че на електронните пазари химикалите могат да се открият чрез писменото им наименование, тяхната формула или техния регистрационен номер на Службата за химични индекси (CAS), но че в много случаи е посочено само генеричното им наименование; като има предвид, че съществуват толкова различия в наименованията, че ако се въведе изискване за вписване на номера на CAS, чрез търсене чрез този номер би било по-лесно конкретните вещества да се идентифицират в списъците;

ДЕ.  като има предвид, че регламентът обхваща само продажбите на масовите потребители, а не на професионалните потребители, за които в регламента липсва определение; като имат предвид, че критериите за определяне на това кой е професионален потребител варират в рамките на вътрешния пазар;

ДЖ.  като има предвид, че съгласно оценката на въздействието от 17 април 2018 г. (SWD(2018)0104) и свързаното с нея предложение за регламент (COM(2018)0209) обучението, предназначено за митническите органи с цел да им се помогне да разпознават взривните вещества и прекурсорите на взривни вещества при изпълнението на служебните си задължения по външните граници, трябва да бъде разширено;

Незаконни оръжия

ДЗ.  като има предвид, че достъпът до огнестрелни оръжия и елементи на взривни устройства очевидно играе много важна роля за предоставянето на възможности за терористични нападения; като има предвид, че в ЕС групите, занимаващи се с насилствен екстремизъм, често са принудени да търсят помощта на престъпни мрежи, за да придобият оръжия; като има предвид, че според доклада на Европол за тенденциите и състоянието на тероризма в ЕС за 2018 г. (TE-SAT) огнестрелни оръжия са използвани при 41% от всички нападения, което представлява леко увеличение в сравнение с 2016 г. (38%)[13];

ДИ.  като има предвид, че през последните години се наблюдава увеличаване на броя на видоизменените оръжия, използващи халосни патрони, и на въведените отново в употреба огнестрелни оръжия; като има предвид, че няколко скорошни нападения също така бяха извършени с различни видове ножове;

ДЙ.  като има предвид, че връзките на тероризма с престъпността също улесняват достъпа на терористите до огнестрелни оръжия;

ДК.  като има предвид, че със заключенията на Съвета от 8 октомври 2015 г. държавите членки се приканват систематично да предоставят имаща отношение информация на Интерпол и Европол;

Външно измерение

ДЛ.  като има предвид, че редица от регионите в съседство на ЕС, и по-конкретно Близкия изток и Северна Африка (БИСА), а също и Балканите, са изправени пред значителни предизвикателства, например във връзка с третирането на чуждестранните бойци терористи и на завърналите се такива бойци, както и с радикализираните клетки, възникнали в съответните държави;

ДМ.  като има предвид, че Балканите продължават да бъдат ключов регион за европейската стабилност; като има предвид, че предизвикателствата, свързани с тероризма и ислямисткия екстремизъм, утежняват регионалната обстановка, която и без това е нестабилна поради етническата, политическата и социалната поляризация, както и дейността на престъпни мрежи; като има предвид, че държавите от региона вече са били цели за тероризма (нападенията са били предотвратявани) и вече се използват като транзитни държави за трафика на хора и оръжия;

ДН.  като има предвид, че държавите от БИСА може да се сблъскат с мащабни терористични действия и остават едни от основните цели за терористите; като има предвид, че тези държави, освен че се намират в тежко от социална и икономическа гледна точка положение, може да се окажат изправени и пред многобройни предизвикателства във връзка със завръщането на чуждестранни бойци терористи от Даиш и Ал-Кайда, като се има предвид големият брой джихадисти от този регион; като има предвид, че обменът на информация и силните партньорства с тези ключови трети държави чрез координиран подход на ЕС, като се предлага сътрудничество и помощ под формата на изграждане на капацитет, дават възможност за възпрепятстване на нападенията и за разбиване на терористичните мрежи;

ДО.  като има предвид, че в някои региони, например БИСА, Сахел, Африканския рог, Западна Африка, Персийския залив и Централна Азия, също се наблюдава развитието на терористични мрежи, свързани с Даиш и Ал-Кайда; като има предвид, че религиозният екстремизъм и сектантското насилие, които се ползват от финансиране, са сериозен повод за загриженост, като те позволяват на терористичните мрежи да се разпростират на по-голяма територия, да се свързват с други престъпни организации и да действат в тези региони, като насочват нападенията си срещу Европа и европейските интереси;

ДП.  като има предвид, че е от решаващо значение Европейският съюз да поддържа засиленото сътрудничество с трети държави, които са партньори в борбата с тероризма; като има предвид, че диалогът относно предприетите мерки и действия за борба с тероризма и неговото финансиране и за предотвратяване на радикализацията трябва да се поддържа, по-специално с държавите от Персийския залив; като има предвид, че междупарламентарното сътрудничество с тези ключови трети държави е един от инструментите, които следва да се засилят;

ДР.  като има предвид, че ЕС си сътрудничи с трети държави в областта на борбата с тероризма по различни начини; като има предвид, че редица инструменти на ЕС могат да бъдат използвани за финансиране на програми за борба с тероризма в чужбина; като има предвид, че ЕС е разположил мрежа от експерти по борба с тероризма в рамките на делегациите на ЕС; като има предвид, че агенции на ЕС, като например Европол, Евроюст и CEPOL, също си сътрудничат с трети държави в областта на борбата с тероризма, например чрез стратегически и оперативни споразумения;

ДС.  като има предвид, че съществува система на ЕС за санкции в областта на борбата с тероризма, включваща три вида мерки, която се прилага от ЕСВД; като има предвид, че тази система не е завършена и не се използва пълноценно поради процедурни ограничения и нежелание от страна на държавите членки;

ДТ.  като има предвид, че заключенията на Съвета относно външните действия на ЕС за борба с тероризма, приети на 19 юни 2017 г., припомнят ролята на мисиите и операциите в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) за воденето на борба с тероризма чрез засилване на реформите в областта на сигурността, стабилността, граничния контрол и сектора на сигурността и за изграждането на капацитет за борба с тероризма и споделяне на информация;

Жертви на тероризъм

ДУ.  като има предвид, че твърде много хора са станали преки жертви на тероризма в целия ЕС, като хиляди семейства са се озовали в състояние на посттравматичен стрес, което засяга тяхното дългосрочно благосъстояние; като има предвид, че липсват хармонизирани данни относно точния брой на жертвите; като има предвид, че преди 2001 г. повечето жертви на тероризма се дължаха преди всичко на действията на ИРА и ETA, но оттогава насам по-голямата част от жертвите се дължат на терористични действия, организирани или вдъхновени от Ал-Кайда и Даиш;

ДФ.  като има предвид, че смъртните случаи, причинени от терористични нападения, разрушават семейства, а много от ранените, оцелели при терористични атаки, страдат от увреждания, обезобразяване и загуба на крайниците, която изцяло променя живота им, както и от психологически проблеми, и че тяхното страдание оказва силно въздействие върху техните близки и общността, като същевременно твърде често, след като медийното внимание отмине, нуждите на жертвите в дългосрочен план се пренебрегват; като има предвид, че състоянието на посттравматичен стрес е важен проблем за общественото здраве в Европа; като има предвид, че не съществува обща европейска статистика за въздействието на тероризма върху психичното здраве на населението след различните извършени нападения;

ДХ.  като има предвид, че жертвите на тероризъм се намират в много особено положение и удовлетворяването на нуждите им е не само правно задължение по силата на законодателството на ЕС, на международното и на националното законодателство, но и отговорност на цялото общество; като има предвид, че при извършените в последно време нападения в ЕС жертвите бяха от голям брой различни държави членки;

ДЦ.  като има предвид, че на европейско равнище не съществува определен правен статут на жертвите на тероризма за целите на достъпа до общностните услуги или на правата за обезщетяване; като има предвид, че жертвите на извършените в последно време терористични нападения в Европа все още не са получили справедливост, подходящо отношение, услуги за подкрепа на жертвите и финансова помощ; като има предвид, че жертвите на тероризма са изложени на риск от вторична виктимизация не само в рамките на съдебните производства, но също така и при многобройните техни контакти с други държавни и недържавни образувания;

ДЧ.  като има предвид, че все още съществуват несъответствия в начина, по който разпоредбите, заложени в Директива 2012/29/ЕС, са преобразувани в процедури на национално равнище; като има предвид, че Комисията все още не е представила своя доклад за прилагането на посочената директива; като има предвид, че на 30 май 2018 г. Европейският парламент прие резолюция относно прилагането на посочената директива[14];

ДШ.  като има предвид, че обезщетението за жертвите на тероризъм е едновременно форма на признаване от обществото на вредата, причинена от нападението, и средство за финансова подкрепа и обезщетяване; като има предвид, че размерът на обезщетенията и процедурите се различават значително в различните държави членки, което засилва усещането за несправедливост и страдание на жертвите;

ДЩ.  като има предвид, че системите за подкрепа трябва да бъдат организирани по начин, който да гарантира, че жертвите на трансгранични престъпления също се регистрират непрекъснато и систематично и получават подкрепа в държавата си, като същевременно се поддържа контакт с организациите, предоставящи подкрепа в държавата, където е извършено нападението;

ЕА.  като има предвид, че Евроюст способства за изпълнението на исканията за правна взаимопомощ за координиране и отпускане на помощ при упражняването на правата на жертвите на тероризма, като се разглеждат различните права и роли на чуждестранните жертви в техните национални правни системи;

ЕБ.  като има предвид, че предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), също така могат да претърпят вреди от тероризма, например имуществени вреди и прекъсване на стопанската дейност;

ЕВ.  като има предвид, че Парламентът предложи пилотен проект за създаване на „Европейски координационен център за жертвите на тероризма“, който да обединява ключови оперативни експерти, адвокати на жертвите и имащи отношение организации от цяла Европа с цел определяне на основните приоритети и проблеми за жертвите на тероризма и осигуряване на координирана подкрепа отвъд националните граници;

Основни права

ЕГ.  като има предвид, че Европейският съюз трябва да изпълнява своята роля, като насърчава зачитането на демократичните ценности, включително принципите на правовата държавна и основните права; като има предвид обаче, че съществуват крайни религиозни и политически възгледи и практики в рамките на ЕС, които принципно се противопоставят на тези ценности;

ЕД.  като се има предвид, че мерките за борба с тероризма и защитата на свободите са цели, които не си противоречат, а се допълват и укрепват взаимно; като има предвид, че основните права трябва да бъдат гарантирани и защитавани за всяко отделно лице и че всички мерки в борбата срещу тероризма следва да засягат във възможно най-малка степен невинната и незамесена широка общественост;

ЕЕ.  като има предвид, че всички мерки за борба с тероризма винаги трябва да гарантират в пълна степен всички основни права и принципи, включително тези, които засягат неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, както и процесуалните гаранции, като например презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес и правото на информация, като се гарантира, че физическите лица разполагат с ефективни средства за правна защита, за да оспорват всяко нарушение на основните си права, включително възможността за съдебна защита, и че се спазват достиженията на правото на Съюза в областта на процесуалните права; като има предвид, че тези мерки следва надлежно да отчитат съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

ЕЖ.  като има предвид, че е от решаващо значение разследванията в рамките на борбата с тероризма да се придържат към високи стандарти на професионализъм, като всички прилагани мерки следва да са целенасочени, пропорционални и необходими; като има предвид, че политиките за борба с тероризма следва да не водят до социално изключване и стигматизиране; като има предвид, че от Агенцията за основните права може да бъде поискано да предостави становище относно законодателството за борба с тероризма в контекста на неговата многогодишна рамка;

ЕЗ.  като има предвид, че служителите на правоприлагащите и съдебните органи изпълняват водеща роля в рамките на операциите за борба с тероризма; като има предвид, че са документирани множество случаи, в които полицейски и съдебни служители и техните семейства се превръщат в обект на целенасочени действия и заплахи от страна на използващи насилие екстремисти, в някои от които се стига до насилствени физически нападения и дори убийства; като има предвид, че политическата и обществената подкрепа за служителите на правоприлагащите и съдебните органи, които гарантират основните права при разследванията за борба с тероризма, като излагат на риск живота и здравето си, е от първостепенно значение;

ЕИ.  като има предвид, че Хартата на основните права забранява дискриминацията, основана на увреждане, и признава правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, гарантиращи тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността; като има предвид, че правата на хората с увреждания в ЕС са защитени също от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

Препоръки

Институционална рамка

1.  счита, че въпреки че с оглед на суверенните правомощия на държавите членки те да продължават да бъдат първа инстанция, когато става дума за предотвратяване и реагиране на заплахи, съществува ясна необходимост да се признае в пълна степен ролята на Европейския съюз и на мерките за борба с тероризма, приети в рамките на „Съюза на сигурност“, които подпомагат държавите членки, извършват координация и споделят най-добри практики и предоставят общи решения и добавена стойност, така че държавите членки да могат да се справят по-добре с явления като радикализацията, екстремизма и тероризма; счита, че в едно пространство без вътрешни граници действията на европейско равнище са от жизнено значение за гарантирането на високо равнище на сигурност на територията на Европа и че задълбочаването на сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки и с Европейския съюз е от решаващо значение за ефективното реагиране и предотвратяване по отношение на терористичните заплахи и за защита на гражданите; настоятелно призовава държавите членки и институциите на ЕС да работят за изграждането на обща стратегическа култура;

2.  счита, че ЕС и държавите членки следва да подобрят сътрудничеството помежду си чрез засилване на съществуващите европейски органи, специализирани агенции и служби на ЕС и канали за сътрудничество между компетентните органи и съдебните институции на държавите членки; счита, че трябва да се отпуснат подходящи като размер средства за тези агенции на ЕС, за да им се предостави възможност да се справят с увеличаващото се работно натоварване;

3.  подчертава значението на обмена на добри практики между държавите членки в рамките на Европейския съюз, както и с трети държави; приветства инициативите, предприети от някои държави членки, както и на местно равнище от някои градове или от частни лица, с цел да се определят ефективни инструменти за борба с тероризма;

4.  призовава следващия председател на Комисията да запази самостоятелен портфейл за члена на Комисията, отговарящ за Съюза на сигурност;

5.  призовава Европейския съвет да запази поста на координатор на ЕС по въпросите на борбата с тероризма; счита, че посоченият координатор следва да продължи да играе активна роля в организирането на по-изразена реакция на ЕС в рамките на борбата с тероризма; призовава да се изяснят статутът и ролята на координатора по въпросите на борбата с тероризма в ролята му на свързващо звено между институциите на ЕС за борба с тероризма и агенциите на държавите членки;

6.  счита, че свободата, сигурността и правосъдието са три аспекта, които не могат да бъдат анализирани поотделно; счита, че зачитането на основните права трябва да бъде съществена част от всички законодателни инициативи във връзка с тероризма; призовава правомощията на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) да продължат да обхващат борбата с тероризма, за да се гарантира съгласуваност с други категории в рамките на законодателната дейност в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

7.  призовава Съвета да разшири компетенциите на Европейската прокуратура с цел те да включват борбата с организираната престъпност и тероризма;

8.  призовава държавите членки и Комисията да продължат да укрепват и подкрепят мрежата „Атлас“ от звена за граждански операции за борба с тероризма на държавите – членки на ЕС;

9.  настоятелно призовава Комисията да извършва систематично оценки на въздействието и консултации с граждани и експерти относно бъдещите законодателни предложения за борба с тероризма;

Терористична заплаха

10.  призовава Комисията да работи заедно с държавите членки за постигането на повече прозрачност и общо разбиране на нивата на заплаха; призовава държавите членки бързо да предават информация относно промяната на нивото на заплаха и основанието за тази промяна; призовава също така Комисията и държавите членки да не ограничават своето виждане за тероризма само до джихадизма, а да останат също така бдителни по отношение на терористичните заплахи по други причини, като например тези, които са посочени в докладите на Европол Te-Sat;

11.  призовава Комисията да насърчава в рамките на съответните международни форуми изричното разглеждане на тероризма като „престъпление срещу човечеството“, съгласно посоченото в член 7 от Римския статут, който доведе до създаването на Международния наказателен съд;

12.  призовава държавите членки в съответствие със заключенията на Съвета на Европа[15] да признаят, че Даиш е извършил геноцид, по-специално срещу народа на язидите, християнските малцинства и несунитските ислямски малцинства, и настоява държавите членки да предприемат своевременни и ефективни действия съгласно задълженията си по Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., както и съгласно общата си отговорност за предприемане на действия срещу престъпленията съгласно международното право;

13.  призовава държавите членки и компетентните агенции на ЕС да следят всички чуждестранни бойци терористи и да гарантират хармонизирани последващи мерки в областта на сигурността и съдебните действия по отношение на установени случаи на завърнали се в Европа чуждестранни бойци; призовава Комисията да подпомага държавите членки при въвеждането на съгласувани системи за класификация с цел да се прави разлика между завърнали се чуждестранни бойци с висока, средна и ниска степен на риск;

14.  препоръчва на държавите членки да започнат изграждането на подходящи структури за работа със завърналите се деца, по-специално да разработят специализиран инструмент за оценка на риска и потребностите въз основа на етапа на развитие на децата и на степента на участието им в престъпни дейности в чужбина; подчертава, че програмите за рехабилитация следва да се основават на мултидисциплинарен подход, обединяващ различни области на експертни познания, включително на опитни специалисти, работещи в областта на последиците от травмиращи преживявания, екстремизма, детското развитие, образованието и оценката на риска, съобразени с местните и националните условия, както и ясни правни и организационни структури за справяне с това будещо тревога явление; насърчава държавите членки да си сътрудничат с Международния комитет на Червения кръст, тъй като той разполага със специален достъп и експертен опит в тази област;

15.  призовава Комисията да преразгледа и актуализира плана за действие в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия, както и държавите членки да създадат или укрепят и поддържат подходящи мерки за гражданска защита във връзка с готовността за реагиране на химически, биологични, радиологични и ядрени нападения, като наемат квалифициран и редовно обучаван персонал, включващ служители на пълно работно време и доброволци, както и подходяща техническа инфраструктура, включително средства за реагиране, например специализирани подвижни детекторни системи, запаси от основни лекарства, грижи за жертвите и обмен на най-добри практики; подчертава, че тези мерки трябва да бъдат в съответствие с мултидисциплинарна стратегия, която съдържа методи за координация, процедури за уведомяване, стандартизирани протоколи, график за евакуация, обществени алармени системи и докладване на инциденти; призовава Комисията и държавите членки постепенно да хармонизират тези стратегии; призовава държавите членки да създадат специализирани лаборатории или да укрепят съществуващите лаборатории; отправя искане към Комисията съвместно с Парламента да финансира и подкрепя съответните трансгранични научноизследователски дейности; насърчава засиленото сътрудничество с Центъра за върхови постижения на НАТО в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените вещества, за да се гарантира трансфер на най-добри практики между службите за спешна помощ в държавите от ЕС и НАТО;

16.  насърчава държавите членки и Комисията да си сътрудничат с частния сектор за създаването на механизми, чрез които да се гарантира надеждно, системно и подходящо осигуряване на медицински мерки за противодействие, включително евентуално използване на Механизма на ЕС за съвместно възлагане на обществени поръчки, създаден по силата на Решение 2013/1082 от 22 октомври 2013 г., по отношение на сериозните трансгранични заплахи за здравето[16];

17.  настоятелно призовава, с цел улесняване на достъпността, за актуализиране и разширяване на Европейската информационна система за бомбите в Европол, за да включва и европейския проект за анализ, изпълняващ ролята на информационен и координационен център във връзка с всички инциденти, свързани с химически, биологични, радиологични и ядрени вещества в целия ЕС, който да бъде допълнен от екип за мултидисциплинарен анализ, разполагащ с достатъчно персонал;

18.  приветства плана на Комисията за укрепване на готовността за действие и реагиране на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените вещества чрез междусекторни учения за правоприлагащите органи, органите за гражданска защита, здравните структури и когато е приложимо, граничните и митническите органи в рамките на съществуващите финансови и оперативни инструменти, по-специално Механизма за гражданска защита на Съюза, CEPOL и направление „Полиция“ на фонд „Вътрешна сигурност“.

19.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да определят общи стандарти за процедурите за проверка в уязвимите обекти, например атомни електроцентрали или специализирани лаборатории;

20.  насърчава държавите членки да използват в по-голяма степен технически системи за откриване на химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) вещества, особено по време на мащабни обществени прояви, и призовава Комисията съвместно с Парламента да предостави допълнително европейско финансиране за всеобхватното закупуване на такива системи;

21.  приветства създаването, в рамките на Европейския център за борба с тероризма, на експертна платформа по въпроса за химическите, биологичните, радиологичните и ядрените вещества и свързаните дейности в областта на взривните вещества, която ще функционира наред с Европейския център за обучение за ядрена безопасност (EUSECTRA); призовава за стандартна процедура, в рамките на която всяка държава членка да споделя ефективно информация с центъра за събиране на знания;

22.  приветства одобряването на регламент относно общи правила в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване и мандата на Европейската агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Регламент (ЕО) № 216/2008[17]; призовава Комисията да вземе предвид аспектите, свързани със сигурността, във връзка с предстоящите делегирани правила и правила за прилагане относно безпилотните летателни апарати и операциите с безпилотни летателни апарати, включително редовно актуализирани оценки на риска, задължителна регистрация, електронна идентификация и предупреждения при навлизане в определена географска зона във всички категории безпилотни летателни апарати и задължителни лицензи за сигурност и курсове за обучение за операторите, изпълняващи мисии за сигурност и инспекции;

23.  отбелязва, че за много лица, занимаващи се с терористична дейност в ЕС, е известно, че са започнали с дребни престъпления и са попаднали под влиянието на доктрини на войнстващия екстремизъм, докато са били в затвора; приканва държавите членки да гарантират, че техните системи на наказателното право наказват престъпниците по подходящ начин и позволяват внимателно разглеждане на риска от извършване на нови престъпления, преди да се разреши предсрочно освобождаване; подчертава, че времето за лишаване от свобода следва да дава възможност за рехабилитация, реинтеграция и предотвратяване на извършването на нови престъпления, а не за подбуждане към насилствен екстремизъм;

24.  подчертава, че продължава да е налице заплаха от взаимодействия между терористичните организации и организираната престъпност, особено по отношение на логистичния капацитет и трафика на оръжия, което би могло да способства за извършването на нападения в голям мащаб;

25.  отбелязва нарасналата кибернетична заплаха и подчертава колко е важно да се полагат повече усилия за гарантиране на киберсигурността, включително в областта на борбата с тероризма;

26.  призовава държавите членки да осигурят необходимите средства на публичните си органи, ангажирани в операциите за борба с тероризма, като им предоставят всички технически, финансови, образователни и правни средства, които са им необходими, за да се защитят от използващите насилие екстремисти при изпълнението на своите задължения;

Предотвратяване и противодействие на радикализацията, която води до насилствен екстремизъм

Структури за борба с радикализацията

27.  призовава за създаване на център за върхови постижения на ЕС в областта на предотвратяването на радикализацията, като приемник на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN), който да бъде интегриран в структурите на Комисията и да разполага с подходящи финансови и човешки ресурси; счита, че неговите задачи следва да включват координация, улесняване на сътрудничеството и обмен на знания, водещи проекти и добри практики сред държавите членки, лицата, участващи в разработването на политики, специалистите (като се включват бившите структури RAN и Европейска мрежа за статистически комуникации), както и контакти с религиозни лидери или общности и представители на академичните среди и експерти, включително специалисти по информационни технологии (ИТ), в областта на предотвратяването и противодействието на радикализацията; посочва, че неговите дейности следва да включват обучение на различни категории специалисти, включително съдии и прокурори, също и чрез партньорство с ключови стратегически трети държави; счита, че този център следва също така да определи научни методики за оценяване и измерване на ефективността на програмите и проектите, така че съответните политики да може да бъдат коригирани, ако е необходимо;

28.  отбелязва, че в доклада на Европейската сметна палата от 2018 г. относно дерадикализирането се констатира, че Комисията не поддържа пълен списък на финансираните от ЕС мерки и че не са използвани никакви показатели или цели за средствата на ЕС, за да се измери до каква степен подходът е успешен; призовава Комисията да гарантира, че е предвидено достатъчно целево финансиране от фонд „Вътрешна сигурност“ за предотвратяване и противодействие на радикализацията, който ще рационализира ресурсите, които понастоящем са разпокъсани в рамките на различни фондове и програми, и ще позволи по-добра координация и видимост, както и по-висока ефективност на тяхното използване въз основа на критериите, които може да бъдат разработени от центъра за върхови постижения в областта на предотвратяването на радикализацията;

29.  настоятелно призовава държавите членки да приемат всеобхватни национални и регионални стратегии за предотвратяване и противодействие на радикализацията, подкрепени с подходящи финансови ресурси за общностите и партньорите на местно равнище, участващи в създаването и изпълнението на програми, основаващи се на тези стратегии, и призовава за прилагане на подход с едновременното участие на няколко агенции; подчертава, че най-добри резултати се постигат в партньорство с местните общности; подчертава освен това, че обективните качествени и количествени показатели, които биха могли да бъдат разработени от центъра за върхови постижения в областта на предотвратяването на радикализацията, ще позволят на местните и регионалните органи да очертаят местните особености по отношение на радикализацията и да пригодят по-добре програмите към конкретната област;

30.  призовава държавите членки да разглеждат радикализацията чрез цялостен подход, също така в сътрудничество с местните администрации, и да допълват подходите, свързани със сигурността, чрез стратегии за социално приобщаване, икономическа и културна интеграция и чрез дългосрочни политики и инвестиции в обществени услуги и инфраструктура; настоява Комисията и държавите членки да насърчават провеждането на кампании за недискриминация;

31.  подчертава значението на провеждането на специфично проучване за ролята на жените в целевите региони, държави и общности, за да се вникне в тяхната роля и да се набележат областите, в които организациите на жените могат да допринесат за изграждането на по-висока степен на устойчивост срещу радикализация;

32.  призовава за създаването на европейска награда за устойчивост, която да се присъжда всяка година от Европейския парламент, евентуално в тесни консултации с центъра за върхови постижения в областта на предотвратяването на радикализацията, на най-добрия социален и културен проект на местно равнище в ЕС, като по този начин се насърчава обществената ангажираност, в пълно съответствие с демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и с цел изграждане на общества, които устояват на радикализацията;

33.  призовава Евроюст да продължи своята работа за наблюдение на съдебната практика на държавите членки по отношение на радикализацията, водеща до тероризъм, включително използването на алтернативи на наказателното преследване и задържането, и редовно да се отчита в своя доклад за наблюдение на присъдите, издадени по обвинения в тероризъм (Terrorism Conviction Monitor/TCM); призовава държавите членки за целта да предават на Евроюст цялата относима информация за наказателните производства и присъдите за престъпления, свързани с тероризъм, които засягат или биха могли да засегнат две или повече държави членки;

Религиозен екстремизъм

34.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират свободата на вероизповедание и правото на свободно изповядване на религията, както се предвижда в Хартата на основните права, като в този контекст по-специално също така насърчават и допускат единствено религиозни практики, които са в пълно съответствие с демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и действащото законодателство в държавите членки; приветства инициативите на религиозни общности в цяла Европа за противодействие на опасните послания от техните общности; подчертава необходимостта от насърчаване на диалога между различните религии и култури и на сътрудничеството с религиозните общности и местните органи за предотвратяване на радикализацията;

35.  призовава държавите членки да извършват предварителни проверки на свещенослужителите и последователно да вписват в черен списък за всеки отделен случай всички проповедници на омраза; призовава Комисията да въведе списък на ЕС за наблюдение с цел по-добър обмен на информация относно екстремистките свещенослужители в рамките на позволеното от закона; насърчава държавите членки да постигнат общо разбиране и да разработят насоки относно критериите за проверка на тези свещенослужители;

36.  призовава държавите членки да увеличат предлагането на възможности за висше образование за свещенослужителите в ЕС, като осъществяват прозрачен контрол и акредитират единствено теологични образователни програми, които изцяло зачитат демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, както и неутралитета и светския и демократичен характер на европейските страни, и отнемат преподавателските права в случаи на неправомерно поведение;

Действия срещу изказвания, подбуждащи към омраза, и екстремистки групи

37.  призовава държавите членки да прилагат Директивата за борба с тероризма и Рамковото решение относно расизма и ксенофобията, съгласно които подбуждането към извършване на терористичен акт или престъпление от омраза е престъпление, за да бъдат изключени проповедниците на омраза от публична дейност, като се използват всички правни мерки, включително отказ за издаване на визи или експулсиране от територията на ЕС, и призовава за започване на съдебно производство срещу такива проповедници и всякакви активисти на екстремисткия и терористичния прозелитизъм;

38.  настоятелно призовава държавите членки да затворят местата за поклонение и да забранят сдруженията, които не са напълно съобразени с приложимите правни норми на ЕС и националното право, демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и които подбуждат към терористични престъпления, омраза, дискриминация или насилие;

39.  приканва държавите членки да проучат по какъв начин да гарантират, че местата за поклонение, образование и религиозно обучение, благотворителните сдружения, културните асоциации и фондации и подобни образувания предоставят подробна информация за произхода на техните средства и разпределението им, както в рамките на ЕС, така и извън него, и по какъв начин данните, отнасящи се до тези образувания, в случай на подозрения или разумни основания да бъдат заподозрени във връзки с терористични групи, биха могли да бъдат записвани и анализирани от компетентните органи в съответствие с правната рамка на ЕС и правилата на ЕС за защита на данните; призовава държавите членки да забранят финансирането от трети държави, които се противопоставят на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;

40.   изисква от държавите членки да предприемат бързи правни действия за забрана и премахване, доколкото е възможно, на тяхна територия на всякаква печатна и онлайн пропаганда, която изрично подбужда към насилствен екстремизъм и терористични актове, включително цялото съдържание, произвеждано или разпространявано от групи или лица, на които са наложени санкции от ЕС или от ООН; изисква съответната пропаганда да бъдат премахната от магазини и онлайн платформи като част от сезиранията от страна на звеното на ЕС за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет, което при необходимост би могло да бъде подсилено с човешки ресурси и капацитет; призовава да се положат усилия за проследяване и/или идентификация на източниците на такава пропаганда;

41.  призовава държавите членки да предприемат действия срещу сателитни телевизионни канали, разпространяващи насилие, изказвания, подбуждащи към омраза, и подстрекателства към тероризъм в съответствие с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги; призовава държавите членки изцяло и бързо да приложат Директивата, за да гарантират за целия ЕС прилагането на член 6 за предотвратяване на подбуждането към насилие и ненавист; изисква от Комисията да подготви анализ на възможните законодателни промени в Директивата, за да се подобри ефективността на блокирането на такива канали, излъчващи от трети държави;

Образование

42.  подчертава, че държавите членки трябва да гарантират, че всички образователни институции предоставят образование в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека чрез проверки на учебните програми, редовни инспекции и санкции при неспазване;

43.  счита, че образованието като процес за откриване, изследване, ангажирано отношение и съпоставка на историята, цивилизациите, културите, идеологиите и религиите трябва да се превърне в цялостен инструмент в борбата с всички процеси на екстремистко насилие и агресивна радикализация; подчертава колко е важно да се възпита недопускането на дискриминация и зачитането на убежденията на другите хора и да се насърчава социалното приобщаване на всички деца в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с Конвенцията на ООН за правата на детето;

44.  призовава държавите членки да установят политики за превенция на радикализацията както от специфичен (за уязвимите групи), така и от неспецифичен характер (общ); счита, че общите срещи в училищата с жертви, завърнали се лица и техни семейства, както и с лица, преодолели състоянието на радикализъм, биха могли да се окажат ефективен способ за предотвратяване на радикализацията; насърчава обучението за повишаване на осведомеността на специалистите, които може да взаимодействат със завърналите се деца; отбелязва, че най-добрите резултати често се постигат в партньорство с местните общности, като чрез послания за противодействие се поставят под въпрос основните послания на терористичните групи;

45.  насърчава държавите членки да включат медийната и информационната грамотност и използването на интернет в националните образователни системи, за да се предоставят на младите граждани инструменти за разбиране и оценка на често нефилтрираната информация, която се разпространява онлайн, и за отговорно използване на интернет с цел да се избегнат възможни рискове от радикализация;

46.  препоръчва на държавите членки да създадат насоки за училищата за справяне с възможната радикализация на ученици и да разработят прости и ясни процедури как да се погрижат за тях; подчертава необходимостта от участие на органите за закрила на детето и на социалните служби, при по-добро сътрудничество със съответните отдели на правоприлагащите и съдебните органи в процеса на разглеждане на най-сериозните случаи на радикализация;

Интернет

47.  подчертава необходимостта от постигане на автоматично разкриване и системно, бързо, постоянно и пълно отстраняване на терористичното съдържание онлайн въз основа на ясни правни разпоредби, включително защитни мерки, и преглед, извършван от човек, а не от машина; посочва освен това необходимостта да се предотврати повторно качване на вече премахнато съдържание; приветства законодателното предложение на Комисията за предотвратяване на разпространението онлайн на терористично съдържание чрез задължаване на платформите изцяло да го премахват; призовава съзаконодателите да работят спешно по това предложение; приканва държавите членки да въведат национални мерки, ако приемането на законодателство бъде отложено;

48.  счита, че докладването следва да включва описания и статистически данни за това какво съдържание е било премахнато и основанията за това, колко пъти съдържанието е било видяно преди да бъде премахнато, колко дълго съдържанието е останало онлайн преди да бъде премахнато и дали профилът, свързан с противозаконно съдържание, е бил изтрит и кога; подчертава, че е необходима надлежна прозрачност, за да се оцени дали държавните органи играят целесъобразна роля при разследването и наказателното преследване на нарушенията, когато се подаде сигнал за незаконно съдържание;

49.  приветства работата на глобалния интернет форум за борба с тероризма (Global Internet Forum to Counter Terrorism (GIFCT)) и призовава дружествата учредителки на GIFCT да положат повече усилия за споделената хеш база данни на индустрията и също да споделят знания с по-малки технологични дружества; призовава технологичните дружества да вложат повече усилия и финансови средства за разработване на методи за бързо премахване на терористично съдържание, но без да застрашават свободата на словото;

50.   приветства работата, извършена от звеното на Европейския съюз, което е част от структурата на Европол, за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет; призовава всяка държава членка да създаде специално звено за докладване на незаконно съдържание, което би могло да си сътрудничи със звеното на Европейския съюз за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет, за да се обезпечи взаимната допълняемост и да се избегне ненужното дублиране при подаване на сигнали за терористично съдържание до ИТ дружества; призовава за укрепване на звеното на Европейския съюз за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет с цел да се улеснят и координират усилията на държавите членки за прихващане, сигнализиране и заличаване на терористично съдържание онлайн; счита освен това, че е от жизненоважно значение информацията относно заличеното терористично съдържание онлайн и заличените профили да се събира от Европол, за да се предотврати повторното му качване в мрежата и да се улесни анализът и наказателните разследвания;

51.  призовава Комисията да създаде европейска онлайн платформа, която гражданите да могат да използват, за да сигнализират за терористично онлайн съдържание, и изисква от дружествата да разполагат с адекватен капацитет да получават, проверяват, обработват и реагират на съдържание, за което е подаден сигнал;

52.  призовава да се възприеме ефективен подход на партньорство между правоприлагащите агенции, съдебните органи и индустрията за ИКТ, доставчиците на интернет услуги, доставчиците на хостинг услуги, дружествата в сферата на социалните медии и организациите на гражданското общество, за да се разработят и разпространяват ефективни послания за противодействие на пропагандата, също така, когато е целесъобразно, с участието на жертви и бивши екстремисти, които са упражнявали насилие, и за да се гарантира, че интернет търсачките извеждат напред в резултатите посланията за противодействие на пропагандата; насърчава Комисията и органите на държавите членки да положат повече усилия за разработване на ефективни послания за противодействие на пропагандата и на други инструменти за стратегическа комуникация;

Затвори

53.  призовава държавите членки да гарантират сигурни и безопасни условия в затворите както за задържаните лица, така и за персонала, и да създадат специфични процедури и показатели за идентификация и справяне с радикализирани затворници с цел предотвратяване на радикализацията на други лица, както и да осигурят целеви мониторинг и целенасочени мерки за отделяне от съответната среда и да обучават служителите на затворите за тази цел;

54.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират безопасността, физическата и психическата неприкосновеност на служителите на затворите и да им предоставят психологически консултации; призовава държавите членки да предоставят подходящи ресурси, целенасочено обучение и надзор на органите на затворите на всички равнища и особено на персонала на първа линия, работещ непосредствено с непълнолетни правонарушители и радикализирани затворници; подчертава по-специално, че служителите трябва да са адекватно обучени, за да разкриват признаци на радикализация на ранен етап; насърчава държавите членки да направят преглед на курсовете за обучение, разработени със средства от ЕС от Европейската организация за пробация (CEP), Европейската организация на затворите и изправителните институции EuroPris и Европейската мрежа на академиите за обучение на служителите на затворите (EPTA); призовава за по-нататъшен принос на ЕС за усъвършенстване на обучението на служителите на затворите по въпросите, свързани с радикализацията и потенциалните терористични заплахи;

55.  подчертава, че затворническите органи трябва да разработят специфични инструменти и методи за установяване и контрол на радикализираните затворници в съответствие със степента на радикализацията им и за задължителна оценка преди освобождаването им; призовава Комисията да насърчава най-добрите практики по отношение на методиките за оценка на риска от радикализирани затворници, разработени от различни държави членки; счита, че информацията за затворниците, оценени като най-опасни, трябва да бъде предадена на съдебните органи и/или на националните и външните органи, отговарящи за борбата с тероризма, като се прилагат ефективни изисквания спрямо условно освободените лица, за които има вероятност да застрашат обществената сигурност; настоятелно призовава държавите членки да засилят събирането на разузнавателна информация за радикализираните затворници и последващите действия във връзка с тях, въз основа на най-добрите практики в държавите членки, като например създаването на процедури за разузнаване в затворите; подчертава, че определянето на лице за контакт, което да отговаря за борбата с радикализацията в затворите, може да бъде полезно;

56.  подчертава, че времето за лишаване от свобода следва да дава възможност за рехабилитация и реинтеграция, а не за подклаждане на радикализация; призовава държавите членки да създадат мултидисциплинарни програми за отделяне от съответната среда в рамките на затворите; счита, че мерките за реинтеграция следва да бъдат въведени още при задържане, за да се подготви освобождаването на тези затворници; счита, че Центърът за високи постижения на ЕС в областта на предотвратяването на радикализацията (CoE PR) би могъл да предприеме последващи действия във връзка с планове за действие срещу радикализацията в затворите и в преходния период след освобождаване от затвора;

57.  подчертава, че нечовешките условия на задържане, пренаселването на затворите и лошото отношение са контрапродуктивни спрямо целта за борба с радикализацията и агресивния екстремизъм; посочва, че за да се предотврати радикализацията в затворите, от съществено значение е да се въведат правила за задържане, които са диференцирани в зависимост от степента на опасност, която представляват затворниците; подчертава в това отношение, че всяка специална програма, насочена към определена група затворници, трябва да зачита същите права на човека и международни задължения като за всички затворници;

58.  призовава Комисията да стартира европейски форум за условията в затворите, за да насърчи обмена на най-добри практики между експертите и специалистите от всички държави членки;

59.  обръща внимание на различните видове трафик на незаконни стоки в затворите, особено трафика на мобилни телефони, който позволява на лишените от свобода затворници да поддържат връзка с външни терористични мрежи;

60.  настоятелно призовава държавите членки да улеснят достъпа до действителни свещенослужители, тъй като това намалява рисковете от самоорганизиране на радикални религиозни клетки; предлага да се въведе система за издаване на разрешения въз основа на проверки на личното досие за свещенослужителите, които имат достъп до затворите, за да се предотврати разпространението на екстремистки възгледи сред населението с висок риск, и призовава Съвета, с подкрепата на Комисията, да изготви насоки за тези въпроси въз основа на най-добрите практики; призовава държавите членки редовно да извършват оценка и мониторинг на свещенослужителите, които имат достъп до затворите; призовава държавите членки да изискват стандартно обучение за свещенослужителите, които работят в затворите, въз основа на най-добрите практики, разработени от пенитенциарните органи в държавите членки, също и в сътрудничество с трети държави;

Сътрудничество и обмен на информация

Хоризонтални въпроси

61.  настоятелно призовава държавите членки да приложат, изцяло и навреме, действащото законодателство и призовава Комисията да предостави необходимата подкрепа; призовава Комисията да анализира недостатъците при транспонирането, въвеждането и прилагането на действащото законодателство и да използва своите правомощия за започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, когато държавите членки не прилагат правилно законодателството;

62.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че разполагат с необходимото техническо оборудване, софтуер, системи за сигурност и квалифицирани човешки ресурси, за да използват пълноценно съществуващите информационни системи и механизми за сътрудничество; отново припомня, че е важно служителите, имащи достъп до такова оборудване, да преминат подходящо обучение по отношение на данните;

63.  отбелязва, че публичните институции не провеждат достатъчно изследвания в областта на сигурността; призовава за по-активно определяне на потребностите (например укрепване на Европейската мрежа на технологичните звена в областта на правоприлагането (ENLETS), която определя технологичните потребности на правоприлагащите органи); призовава за подкрепа на пилотни проекти за изкуствен интелект и за технологията на блоковите вериги (парични преводи); призовава за активно участие на агенциите на ЕС, като Европол и Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), в изследователски проекти на ЕС в областта на сигурността; призовава държавите членки редовно да осъществяват прогнозни проучвания, в които се разглеждат сценарии за бъдещи заплахи; подкрепя непрекъснатото финансиране от Комисията за създаването на модернизирани бази данни и предоставянето на съвременно техническо оборудване и обучение на персонала и призовава за по-амбициозен подход в това отношение;

64.  настоятелно призовава държавите членки да разработят необходимата техническа стандартизация, подобрения по отношение на качеството на данните и правната рамка за бъдещ подход на „обмен на информация по подразбиране“, когато става въпрос за обмен на информация, свързана с борбата с тероризма, с други държави членки и съответни агенции и органи на ЕС въз основа на приложимите действащи правни разпоредби, които уреждат всяка информационна система, като по този начин тази информация се обменя по правило, и да се въздържат от такъв обмен само в конкретни случаи, когато обстоятелствата изискват неговото спиране, а именно когато споделянето на информация би застрашило текущи разследвания или безопасността на дадено лице или би противоречало на основните интереси на сигурността на съответната държава членка; призовава Комисията да събира данни за изпълнението на съществуващите задължения във връзка с обмена на информация по подразбиране;

65.  призовава държавите членки да спазват своите задължения съгласно Директивата за борба с тероризма и Решение 2005/671/ПВР да обменят във възможно най-кратък срок съответната информация във връзка с терористични престъпления с компетентните органи на други държави членки; счита, че без необходимост от каквато и да е предварителна заявка компетентните правоприлагащи органи следва да предоставят на компетентните правоприлагащи органи на другите държави членки информация и разузнавателни данни за случаи, при които има фактически причини да се счита, че тази информация и тези разузнавателни данни биха могли да способстват за разкриването, предотвратяването или разследването на престъпления;

66.  посочва, че съществуващите възможности за неучастие на някои държави членки в мерки за полицейско и съдебно сътрудничество за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и финансирането на тероризма биха могли да застрашат бързината и ефективността на разследванията в областта на тероризма и може да имат вредни последици; призовава държавите членки да се съобразят с това и добре да претеглят ползите и вредите от позоваване на клауза за неучастие в тази ключова област;

67.  отбелязва, че съществуването към момента на 28 различни правни режима за съхраняване на данни може да има ефект, обратен на желания, по отношение на сътрудничеството и обмена на информация; настоятелно призовава Комисията да оцени законодателно предложение относно съхраняването на данни, което зачита принципите на ограничаване в рамките на целта, пропорционалност и необходимост, като вземе предвид потребностите на компетентните органи и особеностите на сферата на борбата с тероризма, наред с други мерки, като разгледа новите форми на комуникация, като установи солидни гаранции относно съхраняването на данни от страна на доставчиците на услуги и относно предоставянето на достъп до данните за целите на наказателните разследвания, възможностите за псевдонимизация, като определи категориите данни, които са особено важни за ефективната борба с тероризма и тежката престъпност, като осигури специално обучен и подлежащ на надзор персонал, който има достъп до данни, или въведе периодични оценки на степента на заплаха като основа за сроковете за съхранение;

Информационни системи

68.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират пълното прилагане на съответните бази данни и информационни системи и систематично да ги проверяват при пълно съблюдаване на правата си за достъп, установени в съответните правни основания, и своевременно да въвеждат всички полезни данни, като същевременно спазват изискванията за качество на съответните информационни системи;

69.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че относимата информация, достъпна на местно или регионално равнище и в техните бази данни, се зарежда автоматично, когато това е възможно, чрез интелигентни технически решения в националните системи и, когато е целесъобразно, в съответните европейски бази данни, така че фрагментирането на правомощията да не доведе до загуба на информация, като същевременно се гарантира спазването на стандартите на ЕС за качество, сигурност и защита на данните;

70.  призовава държавите членки да използват, доколкото е възможно, всички категории връзки и да прилагат всички комбинации за търсене, предвидени в ШИС, както и да осигурят подходящи равнища на численост на персонала и достатъчна техническа помощ за бюрата SIRENE;

71.  приветства преразглеждането на Шенгенската информационна система II (ШИС II), която задължава правоприлагащите органи също така да регистрират проверките, извършени във връзка с целеви обект, регистриран в ШИС II, и установява еднакво използване на ШИС II по отношение на тероризма; призовава държавите членки да гарантират, че информацията, свързана с терористични престъпления, се въвежда последователно и систематично в европейските системи и платформи, особено в случай на сигнали по член 36 от Регламента за ШИС II, като при възможност се синхронизира чрез прилагането на последователен тристепенен подход за обмен на информация при оптимално и съгласувано използване на данните на ШИС и Европол; приветства новия вид сигнал „разследваща проверка“ по член 36 от Регламента за ШИС II и новото задължение за незабавен отговор от бюрото SIRENE в случай на сигнал, свързан с тероризъм; призовава освен това Комисията да определи, с активното участие и одобряване от страна на експерти от държавите членки, добри практики по отношение на процедурите за последващи действия при намерени съответствия за лица, участващи в тероризъм или свързани с тероризъм дейности в съответствие с член 36;

72.  призовава Комисията да въведе механизъм за обмен на информация след намиране на съответствие, който да дава възможност на всички държави членки или поне на засегнатите държави членки да бъдат информирани за съответствията, генерирани от движенията на лица, участващи в тероризъм или свързани с тероризъм дейности; подчертава необходимостта от картографиране на пътуванията на чуждестранни бойци терористи/завърнали се лица и лица, участващи в терористични дейности, въз основа на намиране на съответствия в ШИС с цел добиване на ясна и цялостна картина, която може да осигури основа за предприемане на допълнителни мерки;

73.  призовава Комисията да оцени при какви обстоятелства националните разузнавателни служби могат да продължат да имат пряк достъп до съответните информационни системи на ЕС, по специално ШИС при изменения ѝ правен режим, за да се избегнат нови пропуски в областта на сигурността и обмена на информация;

74.  приветства внедряването на централна автоматизирана система за дактилоскопична идентификация (AFIS) в рамките на ШИС, която да даде възможност на крайните потребители да извършват търсене в ШИС въз основа на дактилоскопични данни; призовава за въвеждане на системата до 2019 г.; настоятелно призовава всички държави членки незабавно да въведат функцията AFIS на ШИС; отбелязва, че макар правното основание на ШИС II да позволява съхраняването на пръстови отпечатъци, досега такива биометрични данни са използвани само за потвърждаване на самоличността на дадено лице след проверка на името или датата на раждане на лицето; счита, че идентификацията, основана единствено на пръстови отпечатъци, би донесла значителна добавена стойност;

75.  призовава държавите членки да гарантират, че техните компетентни органи за борба с тероризма имат достъп до ВИС, и да обезпечат опростена процедура за такъв достъп;

76.  приветства създаването на Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), която ще се прилага за граждани на трети държави, освободени от изискване за виза;

77.  призовава Комисията да предложи законодателство за създаване на централизирана система ECRIS, която да дава възможност за обмен на информация от регистрите за съдимост, отнасяща се както за гражданите на ЕС, така и за гражданите на трети държави;

78.  призовава частните въздухоплавателни средства да бъдат включени в приложното поле на Директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците и въздушните превозвачи да бъдат задължени да събират резервационни данни на пътниците; призовава Комисията да оцени процедурите за сигурност, приведени в действие на аеродрумите и по-малките летища на цялата територия на държавите членки;

79.  настоятелно призовава всички държави членки да приложат изцяло и незабавно Директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците и призовава Комисията бързо да пристъпи към производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които все още не са направили това; призовава държавите членки да свържат своите звена за данни за пътниците (ЗДП) с цел да се улесни обменът на резервационни данни на пътниците; призовава Комисията да предложи технологични решения, чрез които обменът на резервационни данни на пътниците и тяхното интегриране в различни системи да отнема по-малко време и да се намали необходимостта от наличие на човешки ресурси чрез автоматизиране на обработването на искания от едно ЗДП до друго; поради това насърчава проекти като ръководения от Нидерландия проект по линия на фонд „Вътрешна сигурност“ за разработване на PIU.net въз основа на съществуващата FIU.net; изисква от Комисията, съвместно с Европол, да подкрепя разработването на съвместни правила за насочване на проверките и оценки на риска, които да се прилагат от държавите членки;

80.  призовава държавите членки да включат своите мултидисциплинарни единици от ЗДП, включително служители на митническите, правоприлагащите и разузнавателните органи, за да могат компетентните органи по-добре да обменят информация;

81.  отбелязва, че крайният срок за изпълнение на решенията от Прюм[18] от 23 юни 2008 г. изтече на 26 август 2011 г. и че все още не всички държави членки са изпълнили решенията изцяло; по тази причина призовава тези държави членки в крайна сметка да изпълнят своите задължения съгласно правото на ЕС и изцяло да изпълнят решенията от Прюм и да укрепят мрежата от Прюм, като актуализират своите национални системи за обработка, за да се адаптират към съвременните информационни технологии; настоятелно призовава Комисията и Съвета да модернизират и усъвършенстват решенията от Прюм от 2008 г. с цел по-ефикасно свързване на националните системи;

Оперативна съвместимост

82.  приветства предложената нормативна уредба в областта на оперативната съвместимост; призовава Комисията да оцени потенциалната и евентуалната добавена стойност на допълнителните информационни системи, които ще бъдат включени в бъдеще, и да докладва на Европейския парламент; счита, че оперативната съвместимост спомага за събирането на относимата и необходима информация; подчертава, че подобно решение трябва да намери правилния баланс между легитимните нужди за навременна, ефективна и относима информация за органите в пълно съответствие с правата им на достъп и с ограничаването в рамките на целта съгласно съответните правни основания и основните права на субектите на данни;

83.  подчертава необходимостта от въвеждане на услуга за биометрично съпоставяне, която да дава възможност за извършване на търсене чрез биометрични данни в няколко информационни системи на ЕС, така че да се допринесе за борбата с измамите със самоличност и да се попречи на лицата да използват множество самоличности; изтъква необходимостта от захранване на съответните бази данни с биометрични данни; подчертава също така необходимостта от непрекъснато подобряване на способността за разпознаване на неправомерно използваните действителни, частично подправени или напълно подправени документи за лична идентификация;

84.  настоятелно призовава работата за по-нататъшното развитие на стандарта UMF да започне незабавно, с активното участие на eu-LISA, за да се гарантира, че стандартът отговаря на нуждите на бъдещите оперативно съвместими ИТ системи и може да бъде част от координираната работа за подобряване на качеството на данните в широкомащабни ИТ системи;

85.  призовава за определяне на хармонизирани минимални стандарти за качество на данните по отношение на въвеждането на данни, които да бъдат установени на равнището на ЕС, в съответствие с критериите на достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на данните, и да се прилагат във всички ИТ системи, за да се гарантира съгласувано качество на данните в тях; настоятелно призовава eu-LISA да установи общи показатели и проверки и да разработи централен капацитет за мониторинг на качеството на данните за всички системи от нейна компетентност; освен това препоръчва, когато eu-LISA забележи нередности в докладите си за качеството до държавите членки, съответната държава членка да бъде задължена да коригира данните или да обоснове липсата на корекции;

86.  критикува липсата на подходящо финансиране и персонал за eu-LISA, като се вземат предвид нейните непрекъснато нарастващи отговорности; призовава eu-LISA да бъде подкрепена с допълнителен капацитет и ресурси, необходими за ефективното изпълнение на новите задачи, както и това да бъде отразено в новата МФР;

Сътрудничество и обмен на информация в рамките на държавите членки и между тях

87.  призовава държавите членки, които все още не са направили това, да създадат национални звена за борба с тероризма – „центрове за обобщаване на информацията“, или координационни звена, както и координирани бази данни, за да централизират и улеснят търсенето, идентифицирането и обмена на информация и разузнавателни данни, свързани с тероризма, от всички относими национални органи; счита освен това, че една проактивна местна и, когато е целесъобразно, регионална политика е предварително условие за цялостна политика за национална сигурност; призовава държавите членки да споделят най-добри практики в тази област, като например Lokale integrale veiligheidscellen в Белгия, която включва заинтересовани страни от гражданското общество, като например социалните служби, местната администрация и местните политици, при обсъждането на всички признаци на радикализация при взаимно спазване на професионалната тайна, така че заинтересованите страни, които са задължени да спазват професионална тайна, също да могат да дадат своя принос;

88.  призовава държавите членки да проучат нови подходи за подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между правоприлагащите и разузнавателните служби на национално равнище, които запазват необходимото разделяне между правоприлагащите и разузнавателните дейности и задължителните принципи за собственост на информацията и за защита на източника на информация и тези, свързани с допустимостта на доказателствата в наказателните производства;

89.  призовава държавите членки да използват най-добрите практики като отправна точка чрез засилване на сътрудничеството и обмена на информация за всеки отделен случай между прокурорите и разузнавателните служби при свързани с тероризъм наказателни разследвания;

90.  препоръчва държавите членки да посочат в насоки или чрез законодателно действие кога е допустимо да се обменя информация между полицейските и разузнавателните служби с компетентните органи на други държави членки и с агенциите на ЕС и счита, че хармонизирането на националните стандарти в тази област би допринесло за постигане на общоевропейски отговор на въпроса кога тази информация може да се използва и споделя;

91.  призовава държавите членки да гарантират, че при всяка правна или политическа оценка, проверка, процедура или съдебно производство, която/което предоставя разузнавателни данни, е гарантирана специална степен на защита, както и да обезпечат поддържането на защитата на поверителността и неприкосновеността на източниците на разузнавателни данни и служителите с цел да не се застрашава работата и сигурността на източниците, информаторите и служителите на разузнавателните служби;

92.  призовава за създаването на съвместна разузнавателна академия на ЕС с общи стандарти, за да се съчетаят ресурсите и да се развият полезни взаимодействия, доверие и обща разузнавателна култура;

93.  препоръчва държавите членки да проучат възможността за по-добра координация и сътрудничество между разузнавателните и правоприлагащите служби на равнището на ЕС, например като изпращат експерти в областта на разузнаването в допълнение към правоприлагащия персонал, които да присъстват на заседанията на съвместния екип за връзка по въпросите на борбата с тероризма в рамките на Европол; призовава Комисията да увеличи подкрепата за съвместния екип за връзка по въпросите на борбата с тероризма, включително чрез подходящо финансиране;

94.  призовава държавите членки да оптимизират сътрудничеството посредством Групата за борба с тероризма, допълнително да го укрепят като съвместна платформа за сътрудничество и комуникация между националните разузнавателни служби и да предоставят подходящо финансиране; приветства създаването на Консултативен съвет на Групата за борба с тероризма, за да се повиши видимостта и прозрачността, да се представлява Групата в отношенията ѝ със съответните институции и органи на ЕС и да се гарантира, че Европейският парламент бива постоянно информиран;

95.  изисква от държавите членки да планират редовни заседания за обмен между съдии и представители на разузнавателната и правоприлагащата общност, за да споделят знания относно промените, свързани със ситуацията, разследванията или техническите аспекти в областта на борбата с тероризма, които дават възможност на съдебната власт да получава пълна картина относно тяхната юрисдикция и да получава по-нататъшно обучение;

96.  призовава държавите членки да продължат да развиват взаимно трансгранично полицейско сътрудничество чрез съвместна оценка на заплахите, анализ на риска и патрули;

97.  призовава държавите членки и европейските заинтересовани страни да продължат да предоставят достатъчен оперативен капацитет и да повишат в максимална степен ефективното сътрудничество в областта на борбата с тероризма и вътрешната сигурност на ЕС, включително чрез подходящо бюджетиране, така че да поддържат култура на национална сигурност, която е подготвена да се справи със заплахата в краткосрочен план;

98.  приветства Насоките на Европейския съвет (във формат ЕС-27) от 23 март 2018 г., в които той изразява „решимостта на Съюза в бъдеще да бъде във възможно най-тясно партньорство с Обединеното кралство […], по-специално [в] борбата срещу тероризма и международната престъпност“; счита, че е жизненоважно да се гарантира продължаването на взаимното сътрудничество и обменът на информация в областта на сигурността между ЕС и Обединеното кралство след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

99.  признава тясното професионално сътрудничество в борбата с тероризма между европейските страни и, според случая, с чуждестранни органи за борба с тероризма и призовава за непрекъснато подобряване чрез оперативни мисии, анализ на данни, ускорен обмен на разузнавателна информация и споделяне на най-добри практики;

Сътрудничество и обмен на информация с агенциите на ЕС

100.  призовава за по-систематично сътрудничество между агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи, занимаващи се с борбата с тероризма, с цел разработване на съвместни подходи и полезни взаимодействия предвид все по-голямата им роля в тази област; счита, че провеждането на редовни съвместни заседания на всички ключови агенции би могло допълнително да развие съвместната работа в тази област и да увеличи полезните взаимодействия с техните служители за връзка в делегациите;

101.  призовава държавите членки да увеличат броя на командированите национални експерти с опит в областта на борбата с тероризма в агенциите с оглед да се осигури представителство на нуждите на държавите членки и да се предостави възможност на агенциите да разполагат с необходимите експертни знания и опит в тази област в контекста на техните мандати;

102.  призовава Европол да стане истински център за обмен на информация относно правоприлагането и за сътрудничество в областта на борбата с тероризма в ЕС; призовава Комисията да наблюдава отблизо този процес и да прецени необходимостта от евентуално адаптиране на законодателството;

103.  приканва Европол да използва пълноценно настоящите си права за достъп до ШИС, ВИС и Евродак с цел укрепване на оперативната съвместимост, при зачитане на основните права и законодателството за защита на данните;

104.  призовава Европол да гарантира своевременната наличност на QUEST за държавите членки с цел укрепване на оперативната съвместимост;

105.  призовава за осигуряване на подходящо финансиране и персонал за Европол и Евроюст, като се имат предвид постоянно нарастващите им отговорности и жизненоважната им роля за укрепване на европейското сътрудничество в областта на правоприлагането и съдебното сътрудничество и за оказване на подкрепа на борбата с тероризма;

106.  настоятелно призовава държавите членки да осигурят цялостно използване на контактите между Европол и съответните органи, когато става въпрос за терористични престъпления, като се има предвид, че в областта на борбата с тероризма скоростта често е от основно значение; насърчава държавите членки да използват „разполагане на място“ на специалисти от Европол, тъй като това увеличава доверието и намалява административната тежест; призовава държавите членки да осигурят пряк достъп на правоприлагащите служби на държавите членки в областта на борбата с тероризма (извън федералното/централното равнище) до услугите на Европол;

107.  призовава държавите членки да създадат необходимата сигурна национална комуникационна инфраструктура в областта на правоприлагането и да насърчат пряката и децентрализирана свързаност на услугите от областта на борбата с тероризма със SIENA и с информационната система на Европол, тъй като това би засилило извършването на търсения и кръстосаните съответствия;

108.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предоставят повече финансови и човешки ресурси, включително специалисти по въпросите на данните и анализатори на големи информационни масиви, за разработването на технически решения за справяне с големия обем от данни, които следва да бъдат анализирани; призовава на Европол да бъдат възложени допълнителни проекти за научноизследователска и развойна дейност в тази област, в контекста на нейния мандат, в полза на държавите членки;

109.  призовава държавите членки изцяло до оползотворяват техническите решения за подобряване на обмена на информация с Европол, по-конкретно чрез автоматизиране на процеса на въвеждане на данни в информационната система на Европол за целите на кръстосаните проверки, например чрез използване на „автоматизирано подаване на данни“, разработено от Европол;

110.  приветства новата разпоредба в бъдещата ШИС II, която позволява Европол да бъде информирана за всеки нов сигнал или намерено в ШИС съответствие, свързано с тероризъм, освен ако не се изисква друго по правни или оперативни причини; отбелязва, че това ще даде възможност за кръстосани проверки и ако се счете за подходящо – за оперативен и/или тематичен анализ, с цел да се пристъпи към картографиране на моделите на пътуване и/или да се анализират евентуалните връзки на лицето/лицата с установено местонахождение; призовава Комисията към бързо и автоматично прилагане на тази нова възможност;

111.  призовава Европол да публикува годишен доклад относно количеството и вида информация, споделяна от държавите членки в съответните информационни системи на ЕС и с Европол, за да бъдат идентифицирани пропуските и да се насърчава обменът на информация;

112.  призовава Европол възможно най-скоро да си изгради пълен капацитет за боравене с биометрични данни, тъй като за държавите членки ще бъде важно все повече да споделят биометрична информация с Европол;

113.  подчертава, че високотехнологичното криптиране от край до край на съобщенията е важен инструмент за защита на поверителността на комуникациите и за гарантиране на законните операции между потребителите; призовава държавите членки да гарантират сътрудничеството между всички съответни заинтересовани страни с оглед на увеличаването на способностите на компетентните органи за декриптиране и с цел тези способности да бъдат на необходимото равнище с оглед на съдебните преследвания; приветства факта, че Европол разработва инструменти за декриптиране и експертен опит, за да се превърне в център за декриптиране на информацията, законно получена при наказателни разследвания, и за да подпомага по-добре държавите членки; наред с това отбелязва, че Комисията добави в бюджета на Европол за 2018 г. още 5 милиона евро за укрепване на способността му да декриптира такава информация и за разработване на инструментариум от алтернативни техники за разследване, който да са на разположение на държавите членки;

114.  приветства Парижката декларация от 5 ноември 2018 г. относно създаването на Европейски съдебен регистър в областта на борбата с тероризма в рамките на Евроюст; призовава за незабавното създаване на такъв регистър в Евроюст въз основа на Решение 2005/671/ПВР на Съвета, изменено с Директива (ЕС) 2017/541, с подходящи финансови и човешки ресурси;

115.  призовава държавите членки непрекъснато да ангажират Евроюст в своите разследвания и наказателни преследвания за борба с тероризма с трансгранично измерение и ефективно да използват инструментите за координация на Евроюст;

116.  счита, че оперативните споразумения с трети държави са полезни за работата на Европол и отбелязва факта, че Комисията понастоящем води преговори за сключване на оперативни споразумения с осем държави от региона на Средиземноморието и Северна Африка; изисква предоговаряне на оперативните споразумения с конкретни близки партньори, като например държавите от ЕАСТ;

117.  призовава Евроюст да продължи да разширява своята мрежа от звена за контакт в трети държави и насърчава командироването на повече прокурори за връзка в Евроюст, например от Западните Балкани;

118.   изразява загриженост във връзка със сигналите до Интерпол, и по-специално с т.нар. „червени предупреждения“, изпращани от определени трети държави, които ги използват за политически цели и които по този начин възпрепятстват международното сътрудничество в борбата с тероризма;

119.  подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и от ускоряване на разработването и предоставянето на иновативно, свързано с киберпространството обучение;

120.  приканва CEPOL да продължи да разработва програми за обучение за крайните ползватели на ШИС въз основа на наръчника за SIRENE и каталога с добри практики по отношение на лицата, участващи в тероризъм или свързани с тероризъм дейности, включително чуждестранните бойци терористи, за които са подадени сигнали в ШИС;

121.  призовава за постоянен обмен на стратегическа информация за борбата с тероризма от страна на националните служби за сигурност с институциите на ЕС чрез Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN); настоятелно призовава държавите членки да продължат да подкрепят обмена на разузнавателна информация чрез INTCEN и да оптимизират работата си, така че да увеличат ефективността си в борбата срещу тероризма;

Взаимно признаване и правна взаимопомощ

122.  очаква от държавите членки да продължат да предлагат специализирано образование и обучение на съдебните служители относно Европейската заповед за разследване (ЕЗР), за да гарантират цялостното ѝ прилагане;

123.  призовава за използване на съвместни екипи за разследване в случай на терористични атаки; счита, че благодарение на съвместните екипи за разследване се увеличава ефективността на сътрудничеството и разследването на трансгранични престъпления; също така призовава за участието на Европол и Евроюст в посочените съвместни екипи за разследване, тъй като това означава по-добро използване на ресурсите и възможностите, предоставени от агенциите на ЕС; призовава за предоставяне на тези съвместни екипи за разследване на по-добро и лесно достъпно финансиране; наред с това призовава за създаването на специална програма „Еразъм за полицейски служители“ на място, за предпочитане за младши служители и служители с нисък ранг, за да бъдат насърчавани да участват в съвместните екипи за разследване в други държави – членки на ЕС, поне веднъж през своята кариера, като по този начин се дава възможност на тези, които нямат непременно опит в сътрудничеството със своите колеги в други държави членки, да придобият допълнителен опит и да се запознаят с най-добрите практики за по-ефективна борба с трансграничната престъпност; насърчава разширяването в бъдеще на тази програма с цел да бъдат включени други служители в областта на сигурността и служителите от затворите;

124.  призовава държавите членки да използват пълноценно експертния опит и инструментите, предлагани от Евроюст и Европейската съдебна мрежа (ЕСМ), по-специално в предоставянето на практическа и правна информация и подкрепа, когато става въпрос за молби за правна помощ и съдействие във връзка с молби за взаимно признаване, координиране на разследвания и наказателни преследвания, решения за най-подходящата за наказателно преследване юрисдикция и координиране на изземвания и конфискации на активи;

125.  призовава доставчиците на онлайн услуги и комуникационните платформи да прилагат ефективно съдебните решения в областта на борбата с тероризма; призовава Комисията да разгледа възможността за законодателно предложение, което да задължи платформите за комуникация, извършващи дейност на пазара на ЕС, да си сътрудничат, когато става въпрос за криптирана комуникация, ако за целта е постановено съдебно решение; изтъква, че такова сътрудничество не следва да отслабва сигурността на техните мрежи и услуги, например чрез създаване или улесняване на скрити възможности за достъп;

126.  призовава за бързо приемане на предложенията на Комисията за регламент и директива, насочени към подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства; изисква от доставчиците на онлайн услуги да осигурят единни звена за контакт за молбите в областта на правоприлагането и съдебната област;

Външни граници

127.  настоятелно призовава държавите членки да инвестират в стандартно ИКТ оборудване на всички гранични пунктове, за да предоставят възможност за извършването на надеждни проверки чрез използване на всички относими бази данни; изисква от Комисията, след консултация с eu-LISA, да определи референтен показател за техническите стандарти за такова ИКТ оборудване; счита, че работата по предложенията относно оперативната съвместимост на информационните системи следва да послужи като възможност за подобряване и частично хармонизиране на националните информационни системи и националните инфраструктури на граничните контролно-пропускателни пунктове; приветства предложението на Комисията да се засили подкрепата за държавите членки за защитата на общите външни граници на ЕС най-малко чрез утрояване на бюджета за Фонда за интегрирано управление на границите в следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.;

128.  приветства приемането на последните реформи, предприети на равнището на ЕС с цел укрепване на външните граници на ЕС, включително приемането на Системата за влизане/излизане и ETIAS и реформата на ШИС; призовава държавите членки да прилагат изцяло тези мерки и в сътрудничество с Европол да подкрепят и да допринасят за списъка за наблюдение за ETIAS и ВИС; призовава Комисията да наблюдава отблизо прилагането на новия Регламент (ЕС) 2017/458, в който са предвидени системни проверки на всички лица, преминаващи външните граници, и по-специално използването на дерогация относно системните проверки;

129.  призовава държавите членки да приведат управлението на своите граници в съответствие с концепцията за интегрирано управление на границите; подчертава необходимостта да се гарантира пълното изпълнение на стратегията за интегрирано управление на границите на европейско и на национално равнище и по този начин да се укрепи управлението на външните граници;

130.  приветства предложението на Комисията във ВИС да бъде включена информация относно визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване, включително биометричните данни на граждани на трети държави;

131.  настоятелно призовава държавите членки да преустановят продажбата на разрешителни за пребиваване и националност посредством „златни визи“ и програми за инвеститори, като се има предвид високият риск от корупция, злоупотреба и неправилно прилагане на Шенгенското пространство за престъпни цели; призовава Комисията да действа строго и бързо, като изисква от държавите членки всички съответни данни и проверки, за да гарантира неприкосновеността и сигурността на Шенгенската система;

132.  насърчава Комисията да продължи преговорите с трети държави по въпросите на връщането и обратното приемане;

133.  насърчава държавите членки да използват преразгледания механизъм за суспендиране на безвизовия режим, като действително уведомяват за обстоятелства, които могат да доведат до суспендиране на безвизовия режим за трета държава, като например значително увеличаване на риска за обществения ред или вътрешната сигурност;

134.  призовава Комисията да изготви оценка на възможностите и свързаното с тях въздействие на евентуалното законодателно предложение, с което да се задължат въздушните превозвачи и операторите на летища, на международни автобуси или на високоскоростни влакове да извършват проверки за съответствие, когато пътниците се качват на борда, за да се гарантира, че самоличността, посочена в билета, съответства на личната карта или паспорта, с които пътниците разполагат; подчертава необходимостта от това да се гарантира, че на транспортните оператори не се възлагат задачи, които са от компетентността единствено на полицейските органи, като например подходящи проверки на самоличността или проверка на автентичността на документите за самоличност или документите за пътуване;

Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)

135.  призовава съзаконодателите да разгледат възможността да предоставят на Frontex специален мандат за обработване на лични данни с оперативно значение, подходящи за оперативната ѝ роля, включително при предотвратяването и разкриването на трансграничната престъпност и тероризма по външните граници на ЕС; счита, че такъв мандат следва да дава възможност за достатъчно дълги периоди на съхранение на данни и за обмен на лични данни с мисиите по линия на ОПСО, Европол и Евроюст, както и – при определени обстоятелства и при наличието на необходимите гаранции – с трети държави;

136.  отбелязва, че заподозрените лица, чиито лични данни преди това са били обработени от Frontex, ще изчезнат от системата за анализ след 90 дни и така ще станат неизвестни или нови заподозрени; следователно призовава за удължаване на периода на съхранение на управляваните от Frontex лични данни, свързани с лица, заподозрени във връзка с трансгранична престъпност и тероризъм, до 3 години, подобно на периода на съхранение от Европол и Евроюст;

137.  счита, че е важно Frontex да разполага с достъп до всички относими бази данни и информационни системи, особено ШИС, но също и Системата за влизане/излизане, ВИС, Евродак и информационната система на Европол, не само заради работата на екипите за управление на границите, но и за целите на анализа, свързан с нови явления по външните граници или с промените в движението по границите или начина на действие;

138.  призовава съзаконодателите да възложат на Frontex задължението да споделя спешната информация с държавите членки;

139.  настоятелно призовава държавите членки и органите на ЕС като Европол и INTCEN да предоставят редовно на Frontex стратегическа информация относно борбата с тероризма във връзка с граничното измерение и да проучат дали автоматизираният обмен с Frontex на важна (обща) информация, получена от национални разследвания на инциденти и незаконни дейности по граничните контролно-пропускателни пунктове и незаконни движения при влизане/излизане, както и използването на интелигентни ИКТ системи, биха могли да внесат добавена стойност при изграждането на цялостна картина на ситуацията, като се вземе предвид и необходимостта от служители за анализиране на данни; счита, че такава информация следва също да включва обратна информация след извършване на проверки на сигурността на втора линия и на информация, свързана с измами с документи;

140.  приканва Frontex да разработи програми за обучение и да предостави на граничните служители курсове за обучение, насочени към укрепването на проверките в съответните бази данни на външните граници и подпомагащи прилагането на общите показатели за риска;

Сведения от зоните на бойни действия

141.  приветства участието на Европол в правоприлагащото звено на ръководената от САЩ операция „Доблестен феникс“ (Gallant Phoenix) в Йордания, което обработва получените от зоните на бойни действия сведения (и ако е възможно спомага за установяването на самоличността на жертвите) и ги обменя чрез установени канали и процедури с правоприлагащите органи на държавите членки чрез националните звена на Европол; призовава за пълен достъп на Европол до операцията „Доблестен феникс“;

142.  насърчава всички заинтересовани страни да разработят подходи, които дават възможност за предаване и споделяне на сведения от зоните на бойни действия в рамките на позволеното от закона и с необходимите гаранции, като например защита на източниците в гражданската сфера, и да въвеждат тази информация в съответните бази данни, така че информацията да достига до граничните проверки на външните граници на ЕС навреме; призовава също така за споделяне на тази информация за целите на разследването и наказателното преследване;

Операция Sophia

143.  призовава Съвета да удължи мандата на военната операция SOPHIA на Европейския съюз в южната част на Централното Средиземноморие, да разшири нейния териториален обхват, за да се справи с нелегалните (т.нар. „призрачни“) дебаркирания и по-конкретно да включи в нейния мандат сътрудничеството в борбата срещу тероризма;

144.  приветства създаването на пилотен проект за информационно звено за престъпността в рамките на военната операция SOPHIA на Европейския съюз в южната част на Централното Средиземноморие, съставена от служители на съответните правоприлагащи органи на държавите членки, Frontex и Европол, с цел подобряване на обмена на информация между тях;

145.  призовава държавите членки да поискат международен законен мандат за военната операция SOPHIA на Европейския съюз в южната част на Централното Средиземноморие, за да се предприемат оперативни мерки срещу плавателни съдове и свързани с тях активи, дори и в рамките на териториалните води на крайбрежните държави, като се задържат екипажите и се конфискуват плавателните съдове и свързаните с тях активи, за които се подозира, че се използват за контрабанда на хора или нарушаване на оръжейното ембарго на ООН, но също и за свързани с тероризъм престъпления и контрабанда на нефт;

Финансиране на тероризма

146.  приветства законодателните мерки, наскоро приети на европейско равнище в борбата срещу финансирането на тероризма; призовава държавите членки изцяло да прилагат всички европейски директиви за борба с изпирането на пари и инструментите, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; призовава Комисията да гарантира правилното транспониране и функциониране на тези инструменти;

147.  насърчава държавите членки и третите държави ефективно и изцяло да прилагат без забавяне заключенията на конференцията „Спиране на финансирането на тероризма“, проведена в Париж през април 2018 г., както и препоръките на Специалната група за финансови действия и Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от Специалната група за финансови действия през февруари 2012 г. („преразгледаните препоръки на Специалната група за финансови действия“); призовава Комисията и държавите членки да подкрепят третите държави в прилагането на тези препоръки чрез предоставяне на техническа помощ и обмен на добри практики;

148.  призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, да я ратифицират и транспонират;

149.  приветства методологията, представена от Комисията, във връзка с високорисковите трети държави, които създават заплаха за финансовата система на ЕС; призовава Комисията да прилага тази методология и по-специално да изготви списък на ЕС на високорисковите трети държави съобразно директивите относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез независима, обективна и прозрачна оценка и да извърши тази оценка възможно най-скоро;

150.  призовава държавите членки да засилят наблюдението на организациите, заподозрени в извършване на незаконна търговия, контрабанда, фалшифициране и измамни практики чрез създаването на съвместни екипи за разследване с Европол;

151.  изразява силна загриженост относно мащаба на незаконните тютюневи пазари в ЕС, приходите от които могат да бъдат използвани за финансиране на тероризма, включително чрез измами с акцизи; приканва държавите членки да обмислят възможността за ратифициране и прилагане на Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна;

152.  приветства предложението за регламент относно вноса на движими културни ценности; призовава Комисията да предложи законодателство за стабилна система за проследяване на произведенията на изкуството и антикварните предмети, влизащи на пазара на ЕС, особено за предметите с произход от държави, засегнати от конфликти, и високорискови държави, включени в списъка на Комисията, както и от организации, групи или лица, включени в списъка на ЕС на терористичните организации; счита, че тази инициатива следва да бъде подкрепена чрез създаването на стандартно разрешително, без което търговията с тези предмети би била незаконна, и на паспорт за износа на всеки предмет; счита, че следва да бъдат разработени цифрови инструменти за проверка на автентичността на съответните документи; счита, че търговците на предмети на изкуството следва системно да поддържат и актуализират изчерпателен регистър на антикварните предмети за продажба;

153.  призовава държавите членки да въведат задължение за дружествата, развиващи дейност на пазара на предмети на изкуството и съхраняващи антикварни предмети (така наречените „свободни пристанища“), да декларират всички съмнителни трансакции и да налагат на собствениците на дружества, развиващи дейност в областта на изкуството и антиките и съхраняващи изкуство и антики, които участват в трафик на такива предмети, ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително наказателни санкции, когато това е необходимо;

154.  приветства приемането на нови правила по отношение на контрола на паричните средства, които се въвеждат в Европейския съюз или се извеждат от него[19], и призовава за своевременно им прилагане; призовава Комисията да прецени дали други активи следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент, дали процедурата по оповестяване на информация за непридружени парични средства отговаря на целта и дали прагът за непридружените парични средства следва да бъде преразгледан в бъдеще;

155.  призовава държавите членки да си сътрудничат по-интензивно с проекта за анализи FURTUM на Европол и – както се изисква от Резолюция № 2347 на Съвета за сигурност на ООН – да осигуряват на митническите и правоприлагащите органи, както и на прокуратурите, специализиран персонал, а също и ефективни инструменти и адекватно обучение посредством сътрудничество със Световната митническа организация (СМО) и Интерпол;

156.  призовава Комисията да разработи, заедно с държавите членки и международните партньори, целенасочено наблюдение на финансовите потоци, както и начини за идентифициране на ползвателите на електронни портфейли, на виртуални валути и на предплатени карти, на платформите за колективно финансиране и онлайн и мобилните платежни системи, в рамките на полицейските или съдебните разследвания; призовава държавите членки да регулират IVTS, като се подчертае, че целта не е санкциониране на традиционните неформални преводи, а на трафика, свързан с организираната престъпност, тероризма или приходите от промишленост/търговия, свързани с „мръсни пари“; призовава да се постави акцент върху виртуалните валути и финансовите технологии и да се разгледа възможността за разширяване на санкциите и по отношение на лицата, които злоупотребяват и употребяват неправилно събирането на средства в социалните медии за терористични цели; призовава държавите членки да насърчават дружествата за криптовалути да използват аналитични инструменти за оценка на потенциалната престъпна дейност, свързана с местоназначението и адресите на получателите, и да гарантират, че те прилагат изцяло законодателството за борба с изпирането на пари, когато потребителите преобразуват криптовалути в реална валута;

157.  призовава Комисията да представи законодателно предложение, изискващо задължителна регистрация и идентификация при извършването на финансови трансакции посредством дружества за парични преводи;

158.  призовава Комисията да извърши оценка на възможността за регулиране на системите за алтернативни преводи, например чрез въвеждане на задължителна регистрация или режим на лицензиране за брокерите и задължение за водене на ясни и точни записи;

159.  изразява загриженост във връзка с неотдавнашните констатации за мащабно увеличаване на дейностите за изпиране на пари като източник за финансиране на тероризма[20] посредством някои банкови институции в еврозоната; призовава за създаване на Система на Европейския съюз за проследяване на финансирането на тероризма (СПФТ) по отношение на трансакциите на лица с връзки с тероризма и тяхното финансиране в рамките на единната зона за плащания в евро, което би гарантирало постигането на баланс между сигурността и индивидуалните свободи; посочва, че по отношение на вътрешноевропейската система ще се прилагат европейските стандарти за защита на данните;

160.  настоятелно призовава за по-добро сътрудничество и обмен на информация между задължените субекти, звената за финансово разузнаване и компетентните органи по отношение на дейностите по финансиране на тероризма; призовава държавите членки да гарантират, че техните звена за финансово разузнаване, независимо от вида им, имат безпрепятствен достъп до финансовата информация с оглед на ефективната борба с финансирането на тероризма; призовава за по-голяма хармонизация на статута и функционирането на европейските звена за финансово разузнаване; приветства предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления[21]; призовава за по-добър и по-пълен обмен на информация и сътрудничество между Европол, Евроюст и трети държави по отношение на финансирането на тероризма; призовава за своевременното приемане на проект на директива относно достъпа на правоприлагащите органи до финансова информация и обмена на информация между звената за финансово разузнаване;

161.  настоятелно призовава държавите членки да разпределят повече средства за националните звена за финансово разузнаване; призовава държавите членки да използват по-добре неформалната мрежа от европейски звена за финансова информация (FIU.net) и да доразвият възможностите на тази мрежа чрез Европол, така че да може да се използва пълният ѝ потенциал, както и за да се преодолеят текущите затруднения при сътрудничеството и да се улесни ръчното обработване на двустранните искания, като същевременно се гарантира автономността и независимостта на звената за финансово разузнаване; счита, че може да се окаже, че е необходимо да се създаде звено за финансово разузнаване на ЕС с цел координиране, подпомагане и подкрепа на звената за финансово разузнаване на държавите членки при трансгранични случаи, ако укрепването на FIU.net се окаже недостатъчно;

162.  подчертава значението на засилването на взаимодействието и обмена на информация между разследващите органи и частния сектор, по-специално задължените субекти съгласно Директивата относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, с цел преодоляване на недостатъците на изолираната и непълна информация, предоставяна посредством доклади за съмнителни сделки; призовава Комисията и държавите членки да създадат специализирани форуми за споделяне на финансова информация, включително относно използването на виртуална валута и включително с участието на частния сектор, в рамките на сигурни канали и съгласно стандартите на ЕС за защита на данните; подчертава важната роля, която Европол би могъл да играе в това отношение;

163.  призовава за организирането на специализирани обучения за правоприлагащите и съдебните органи на държавите членки относно методите и развитието на финансирането на тероризма, с цел да се увеличи капацитетът в държавите членки за разследване на незаконни дейности, включително във връзка с виртуалните валути; подчертава, че такова обучение следва да гарантира стандартно равнище на компетентност в областта на правоприлагането в целия ЕС, така че определени държави членки да не изостават в това отношение; подчертава значението на извършването на оценки на риска на дейностите, свързани с виртуалните валути, в целия ЕС, както и на координирането на разследващи инициативи с цел използване на констатациите от тези оценки за разработването на стратегии за регулаторни и правоприлагащи подходи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

164.  подчертава изключително важното значение на данъчното и финансовото разузнаване в борбата с тероризма; изразява съжаление, че в редица държави членки агенциите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма са сред разузнавателните служби, които получават най-малко финансиране; призовава държавите членки да увеличат значително своите човешки и финансови ресурси в областта на разследването и правоприлагането с цел водене на борба с отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, с които евентуално се финансират престъпни и терористични дейности;

Защита на критичната инфраструктура

165.  призовава държавите членки, които още не са направили това, да създадат национални програми за защита на критичната инфраструктура във връзка с въпросите, набелязани от Комисията в нейното съобщение от 2006 г. относно Европейската програма за защита на критичната инфраструктура, особено по отношение на потенциални уязвими точки; счита, че Европейската програма за защита на критичната инфраструктура следва да бъде преразгледана и актуализирана;

166.  припомня, че чувствителните данни и системите, в чиято основа са те, също са част от критичната инфраструктура в държавите членки и че следователно следва да бъдат надлежно защитени от кибератаки[22];

167.  приветства Плана за действие за подкрепа на защитата на обществените пространства и насърчава държавите членки да обменят най-добри практики и да създадат мрежи за съвместна дейност между участниците от публичния и частния сектор, ако това е необходимо;

168.  настоятелно призовава съзаконодателите да създадат приемник на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи за периода на новата МФР, който да разполага с поне сходни равнища на финансиране;

169.  призовава да бъде засилена ролята на Предупредителната информационна мрежа за критичната инфраструктура (CIWIN);

170.  призовава определянето на европейските критични инфраструктури (ЕКИ), оказващи въздействие върху повече от една държава членка, да се извършва в рамките на многостранен процес, включващ всички потенциално засегнати държави членки;

171.  призовава държавите членки да създадат национални мултидисциплинарни центрове за координация и реагиране при кризи в случай на нападение или инцидент; призовава тези центрове да използват договореностите за интегрирана реакция на ЕС при политическа криза (ИРПК), които допринасят за и използват три ключови инструмента, а именно централното звено за контакт за ИРПК 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, уебплатформата за ИРПК и доклада за интегрирана ситуационна осведоменост и анализ (ISAA);

172.  призовава Комисията да създаде карта на националните кризисни центрове или на механизмите за реагиране при кризи;

173.  насърчава Комисията да продължи да разработва и разпространява насоки за държавите членки с цел увеличаване на защитата на обществените пространства, както е обявено в нейния план за действие за подкрепа на защитата на обществените пространства;

174.  призовава за преразглеждане на Директива 2008/114/ЕО с цел да: предвиди подобни правила и процедури за „оператори на основни услуги“, както е предвидено в Директивата за МИС; гарантира, че определянето на европейските критични инфраструктури се извършва въз основа на анализ на системите, подпомагащи основните и трансграничните услуги, а не на секторен подход, като се отчита значението на киберсигурността; дава възможност на Комисията да определя активите на общоевропейските услуги като европейски критични инфраструктури; надлежно отчита съществуващите взаимозависимости; въвежда задължение за публичните и частните оператори на критични инфраструктури да докладват за инциденти, да провеждат стрес тестове, да предоставят подходящо обучение на определените звена за контакт и да установяват изисквания за качество по отношение на плановете за непрекъснатост на дейността, включително оперативните планове, в случай на инцидент или нападение;

175.  препоръчва частният сектор да участва в разработването на програми за защита на критичната инфраструктура и лесните мишени, включително в контекста на киберсигурността; подчертава необходимостта от разработване на публично-частни диалози за тази цел и от развитие на устойчивостта на национално и местно равнище;

176.  призовава Комисията да предложи европейска инициатива за сертифициране за частните дружества в областта на сигурността, която да има за цел да уточни изискванията и условията, при които те могат да осъществяват дейност в рамките на критичната инфраструктура;

177.  подчертава необходимостта от създаване на ефективни стратегии за реагиране, включително ясни канали за комуникация в случай на нападение, по-специално по отношение на екипите за незабавно реагиране, с цел намаляване на броя на жертвите и подобряване на управлението на ситуацията, така че да се сведе до минимум отражението върху обществеността; настоятелно призовава държавите членки да засилят ангажимента си по отношение на механизмите, които вече са въведени на европейско равнище;

178.  призовава за своевременното приемане на преразглеждането на Механизма за гражданска защита на Съюза с цел укрепване на предотвратяването и готовността, обмена на информация на равнище ЕС и капацитета на държавите членки за справяне с различни видове бедствия;

179.  призовава Комисията да извърши оценка на вариантите и свързаните с тях въздействия за създаването на система, даваща възможност за проверка на самоличността на лицата, които наемат превозни средства, въздухоплавателни средства и плавателни съдове;

180.  приветства трансграничното учение с участието на Белгия и Нидерландия за подобряване на защитата на лесните мишени от терористични нападения, което се проведе през юни 2017 г.; отбелязва, че учението беше финансирано от Комисията с цел измерване на готовността и функциите за управление на кризи в ситуация, при която две нападения се извършват едновременно в различни държави; призовава за провеждането на подобни учения с участието на държави членки; счита, че ЕС може да предложи спомагателна рамка за това сътрудничество, по-специално в области като медицинските грижи (Европейски медицински корпус), обществената безопасност (Комитет за здравна сигурност) или протоколите за обеззаразяване, както и координирането на групите за специална намеса от националната полиция и силите за гражданска защита;

181.  призовава законодателството в областта на тероризма и националните, регионалните и местните стратегии за реагиране с цел защита, устойчивост и реагиране при нападение да вземат предвид специфичните потребности и обстоятелства на уязвимите хора, като хората с увреждания и непълнолетните и малолетните лица; призовава още хората с увреждания и техните представителни организации да участват в процеса на вземане на решения, които ги засягат;

Прекурсори на взривни вещества

182.  отбелязва, че регулираните прекурсори на взривни вещества и взривни смеси са достъпни за терористите; следователно приветства предложението от април 2018 г. за регламент относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества;

183.  призовава за създаването на Европейска система от лицензи за специализирани купувачи, различни от масовия потребител, която да задължава стопанските субекти да бъдат регистрирани, за да им бъде позволено законно да произвеждат, разпространяват или продават вещества, изброени в приложенията, или включващи смеси или вещества, които ги съдържат; призовава държавите членки да създадат системи за инспекции, за да установяват неспазването на регламента от страна на стопанските субекти;

184.  приветства оценката на въздействието на Регламент 98/2013 относно прекурсорите на взривни вещества и насърчава съзаконодателите, във връзка с предложението за регламент 2018/0103/COD, да направят оценка на задължителния процес на обмен на информация; призовава органите за надзор на пазара да засилят своите дейности по надзор на прекурсорите на взривни вещества, тъй като те очевидно притежават потенциал да оказват неблагоприятно въздействие върху обществената сигурност;

185.  призовава митническите органи, в сътрудничество с правоприлагащите органи и въз основа на информация от Европол и други системи за анализ на данни, да подобрят насочеността към незаконните онлайн покупки на прекурсори на взривни вещества чрез скрининг въз основа на информацията за товарите, подадена от търговците преди пристигането или заминаването на стоки в ЕС или от ЕС, като използват и митническата система за управление на риска (CRMS);

186.  призовава Комисията да работи заедно с предприятията за насърчаване на насоките за електронните пазари относно сигурността на продажбите на прекурсори на взривни вещества, ограничаване на покупките на определени вещества до професионални потребители и допълнително уточняване на политиките за ограничаване на продуктите чрез определяне на разрешените равнища на количества и чистота;

187.  призовава за всеобщото използване на определени стандартизирани правила за наименуване, които да позволят на стопанските субекти и електронните пазари да идентифицират химичните вещества, за които се публикува информация на техните сайтове; призовава електронните пазари след това да извършват скрининг на публикуваната информация спрямо тези стандартизирани списъци от ключови думи, така че да се извършва мониторинг на списъците с регулирани стоки;

188.  призовава Комисията да обмисли възможността за установяване на общи критерии за лицензии, като хармонизира условията за разрешаване и отказ на искания и като улесни взаимното признаване между държавите членки;

Незаконни оръжия

189.  призовава за бързото и ефективно изпълнение на Директивата относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, за да се наблюдават неговите продажби и използване по възможно най-ефективен начин и за да се избегне незаконният трафик на огнестрелни оръжия и свързаното с тях оборудване и инструменти както в рамките на ЕС, така и извън него; призовава за затваряне на „вратичките“ в действащата нормативна рамка за огнестрелните оръжия, например чрез предприемане на мерки за спиране на разпространението на лесни за преработване оръжия, изстрелващи халосни патрони, флоберки, сигнални пистолети или подобни оръжия;

190.  призовава държавите членки да приемат програми за предаване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, съобразени със специфичния контекст на пазарите на незаконни огнестрелни оръжия; призовава за ефективно санкциониране на притежанието и трафика на незаконни огнестрелни оръжия; призовава за стриктно и надлежно прилагане от държавите членки на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване;

191.  подкрепя преразглеждането на Стратегията на ЕС за борба с незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ), като се вземат под внимание новият контекст в областта на сигурността и политиката на сигурност и развитието в рамките на проектирането/технологията на МОЛВ, които засягат капацитета за преодоляване на заплахата;

192.  счита, че държавите членки следва да предприемат подход на „разследване на оръжието“, като използват специализирани правоприлагащи звена и имат за цел да идентифицират участниците и мрежите, свързани с този вид трафик, наред с проверките в различните национални бази данни за балистични оръжия;

193.  припомня, че Комисията е приела доклад относно оценката на Регламент № 258/2012, с който се установяват правила за разрешен износ, внос и пренасяне на невоенни огнестрелни оръжия, като се достига до заключението, че регламентът продължава да бъде необходим, но че ефективността му е ограничена поради липсата на точност на някои от неговите разпоредби и сложното взаимодействие с други законодателни инструменти на ЕС; насърчава правоприлагащите органи на държавите членки да създадат специализирани полицейски екипи за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия, които да разполагат с достатъчно персонал, експертен опит и оборудване;

194.  насърчава държавите членки да оценят възможните ограничения върху носенето на ножове без основателна причина, забраната на особено вредни ножове, като например зомби ножове или ножове тип „пеперуда“, и прилагането на тези мерки онлайн;

Външно измерение

195.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат глобални действия на международната сцена с цел разрешаване на продължителните конфликти, които дестабилизират цели региони, захранват цикъла на насилие и страдание и предоставят, за съжаление, материал за много терористични пропагандни кампании;

196.  призовава за засилване на сътрудничеството на ЕС със съседните държави, и по-специално с държавите на транзитно преминаване и по местоназначение на чуждестранните бойци, в областта на борбата с тероризма; счита, че ЕС трябва да прилага глобален подход към борбата с тероризма, като обръща специално внимание на сътрудничеството с ключови трети държави въз основа на ясно определени приоритети;

197.  счита, че борбата с тероризма е област, която изисква конкретни експертни познания; следователно призовава за задълбочаване на професионалния характер на мрежата на ЕС в тази област, по-специално като се предостави на идващия от държавите членки оперативен персонал на звената за борба с тероризма по-качествена и трайна интеграция в структурите на ЕС, надхвърляща рамките на еднократното назначение в делегация на ЕС; счита, че назначаването в институциите на ЕС би увеличило максимално експертния опит и възползването от компетентността в областта на борбата с тероризма;

198.  призовава Комисията да увеличи подкрепата си за трети държави, по-специално съседните държави, с оглед на техните усилия да се справят с престъпността и трафика като източник на финансиране на тероризма и да заздрави връзките с тях, за да се ускори обезпечаването на активи; в същото време изразява своята загриженост, че законодателството срещу тероризма в някои от държавите – партньори на ЕС, е с прекалено широк обхват и с него се злоупотребява, за да се потиска мирният протест; предупреждава, че криминализирането на мирното изразяване на легитимни възражения би могло да доведе до радикализация; счита, че ЕС следва да инвестира значително в действия, насочени към справяне с първопричините на тероризма в трети държави; решително подкрепя външните програми за борба с екстремизма в затворите, програмите за сътрудничество с религиозни лидери и общности, междурелигиозните диалози и форуми, както и като цяло всички видове програми за помирение, които намаляват напрежението между общностите и предотвратяват сектантските политики посредством по-специално икономически, социални и образователни средства;

199.  призовава държавите членки да се възползват пълноценно от анализа на разузнавателните данни, извършен от Центъра на ЕС за анализ на информация (EU INTCEN), в областта на борбата с тероризма; призовава Комисията да даде ясен мандат на Центъра на ЕС за анализ на информация да се обръща директно към анализаторите в делегациите в ЕС, с цел да увеличи потока от актуална информация към централната система за разузнаване на ЕС;

200.  призовава за засилено сътрудничество и намиране на полезно взаимодействие между мисиите и операциите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и действията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР);

201.  призовава за опростяване на системата на ограничителните мерки на ЕС, за да бъде тя ефективно средство за борба с тероризма;

Жертви на тероризъм

202.  призовава Комисията да създаде координационен център на ЕС за жертвите на тероризма, който би предоставил навременна и подходяща подкрепа при кризи в случаи на нападения в една или повече държави членки; счита, че ролята на координационния център за жертвите на тероризма, наред с другото, следва да бъде да гарантира спешна помощ на жертви от друга държава членка, както и да предоставя експертен опит на равнището на ЕС чрез насърчаване на обмена на знания, протоколи и най-добри практики; подчертава необходимостта от разширяване на подкрепата и мерките за защита по отношение на непреките жертви, като например роднините на жертвите, свидетелите и лицата, оказващи първа помощ;

203.  счита, че след като бъде създаден, координационният център за жертвите на тероризма би могъл да събира статистически данни и да подпомага и координира създаването на регистри на жертвите на тероризъм в държавите членки и на европейско равнище въз основа на пълно спазване на законодателството в областта на защитата на данните, по-специално по отношение на правата на субектите на данни и принципа на ограничаване в рамките на целта; счита, че той също така би могъл да проучва и насърчава най-добрите практики, като например създаването на протоколи, с цел:

  1)  да се гарантира първоначална емоционална подкрепа на жертвите на тероризъм;

2)  да им се предостави последваща психологическа и емоционална подкрепа;

3)  да се избягва вторичната виктимизация по време на съдебното производство или комуникацията с институциите;

4)  да се гарантира ефективният достъп до правосъдие, особено в случаите, засягащи жертви от друга държава;

5)  да се изграждат добри практики за медиите по чувствителни за жертвите на тероризъм и техните семейства теми;

  счита, че координационният център за жертвите на тероризма би могъл да създаде също така публичен регистър на акредитираните организации за подкрепа на жертвите, който да бъда на разположение за консултации и подобряване на изготвените протоколи; настоятелно приканва държавите членки да създадат единен орган, който, след като бъде създаден, да функционира като национална точка за контакт за координационния център за жертвите на тероризма;

204.  призовава Комисията да създаде единна онлайн платформа на всички езици на ЕС, която да обхваща правата и подкрепата на жертвите на тероризма, която да се управлява от координационния център за жертвите на тероризма, с единно звено за контакт на национално равнище във всяка държава членка, включително и телефонна линия за помощ;

205.  призовава Комисията да представи законодателно предложение относно жертвите на тероризма, което да отговаря ефективно на нуждите на жертвите в краткосрочен и дългосрочен план и което да включва общо определение на статута на жертва на тероризъм и правата на жертвите, както и стандартен формуляр за искане на обезщетение, при посочване на ясни задължения и срокове за застрахователите; счита, че следва да се въведе опростена процедура на национално равнище за предоставяне на автоматично обезщетение на жертвите на тероризма непосредствено след нападение, за да се отговори на техните непосредствени потребности, както и че въпросът за допълнителното обезщетение следва да се преразглежда редовно въз основа на оценка на положението на жертвата;

206.  счита, че обхватът на прилагането на общото определение за жертва на тероризъм трябва да включва най-малко: 1) починали хора; 2) хора, които са понесли физически и/или психологически щети; 3) хора, които са били обект на отвличане или заплахи; 4) съпруга/съпругата на починалото лице или лицето, свързано с починалото лице с подобна близка връзка, включително родители и деца, баба и дядо и братя и сестри;

207.  призовава държавите членки да възложат на мултидисциплинарни центрове за реагиране при кризи, които отговарят за координацията и реагирането при извънредни ситуации, да прилагат национални и местни протоколи, свързани с приоритетното бързо идентифициране на жертвите, незабавното поемане на отговорност за тяхното подпомагане и насочването им към компетентните служби;

208.  призовава държавите членки да гарантират, че в рамките на тяхната инфраструктура за реагиране при извънредни ситуации се осигурява цялостно покриване на специфичните потребности на жертвите на тероризъм непосредствено след терористичната атака и колкото е необходимо след това; счита, че за тази цел държавите членки следва да създадат единен и актуализиран уебсайт с цялата необходима информация и център за спешна подкрепа за жертвите и членовете на техните семейства, който да осигурява психологическа първа помощ и емоционална подкрепа, както се посочва в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма[23];

209.  подчертава, че уведомяването на семействата на жертвите следва да се извършва от специално обучени професионалисти по достоен, хуманен и подходящ начин, като се гарантира, че медиите не разкриват самоличността им без предварителното им съгласие, както и че следва да се отдава особено внимание, уважение и приоритет, когато става дума за деца;

210.  призовава държавите членки за пълно и ефективно прилагане на Директива (ЕС) 2015/637 с цел да се гарантира консулска закрила на гражданите на ЕС в трети държави, където техните държави членки нямат представителство; подчертава, че все по-голям брой европейски граждани стават жертви на терористични атаки в държава, различна от тяхната собствена, и съответно призовава спешно за установяването на протоколи в държавите членки за оказване на помощ в случай на терористично нападение на европейци, които не са техни граждани, в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/541 за борба с тероризма;

211.  призовава държавите членки да гарантират, че предоставяната на жертвите на тероризма необходима помощ включва също мерки като първа помощ, психологическа подкрепа, защита от вторична виктимизация, правна помощ, ефективен достъп до правосъдие, парични аванси, за да се покрият непосредствените разходи, сертифицирани услуги за грижи за деца и за домашна подкрепа, схеми за данъчни облекчения и помощ с транспорта в случай на временно или постоянно увреждане;

212.  призовава държавите членки с подкрепата на Комисията да гарантират, че професионалистите от всички съответни национални служби, и особено екипите за първоначално реагиране, са подходящо обучени относно специфичните нужди на жертвите на тероризма; изтъква, че координационният център за жертвите на тероризма ще оказва съдействие във връзка със задачите по професионалното обучение, включително за полицаи, адвокати и други специалисти, които се занимават с жертвите, и също със застрахователните компании или органите по обезщетяването;

213.  призовава държавите членки да създадат правни механизми за криминализиране на прославянето на конкретен терористичен акт, тъй като това унижава жертвите и причинява вторична виктимизация, като накърнява достойнството и възстановяването на жертвите;

214.  призовава съответните институции да гарантират предотвратяването на повторната виктимизация, произлизаща от унижение и атаки срещу репутацията на жертвата от страна на групи от обществото, свързани с извършителя на атаката;

215.  изисква държавите членки да забранят почитането на лица, които са признати за виновни за извършване на терористична дейност, с влязло в сила съдебно решение;

216.  изисква държавите членки да отделят специално внимание на жертвите, които евентуално са подложени на тормоз или се страхуват, че могат да бъдат нападнати отново от членове на социалното обкръжение на агресорите;

217.  призовава държавите членки да гарантират, че жертвите на сексуално или други тежки форми на насилие, извършено от терористи на Даиш извън ЕС, ще бъдат в безопасност и няма от какво да се страхуват в рамките на Съюза; призовава държавите членки да образуват съдебни производства по такива случаи, независимо че престъпленията са били извършени извън ЕС, и да привлекат жертвите като ценни свидетели в съдебното производство;

218.  призовава Комисията да обмисли създаването на финансова схема за обезщетенията за жертвите в случай на широкомащабни терористични нападения, с цел да подкрепя държавите членки при необходимост, както и в трансгранични случаи;

219.  призовава Комисията да инициира диалог с държавите членки с цел да намали големите разминавания в равнищата на финансово обезщетяване на национално ниво, предоставяно от държавите членки за жертвите на терористични атаки;

220.  призовава държавите членки да гарантират, че всички жертви на тероризма имат правото да бъдат страна в съдебни производства, свързани с терористично нападение, което ги засяга, а също и да вземат предвид специфичното положение на трансграничните жертви; изисква държавите членки да гарантират, че оскърбителните или унизяващи контакти между жертвите и агресора или обкръжението на агресора не се допускат в наказателните процедури;

221.  изисква да се засили популяризирането на Европейския ден за почитане на паметта на жертвите на тероризма (11 март);

Основни права

222.  подчертава, че мерките за сигурност, включително мерките за борба с тероризма, трябва да се прилагат чрез принципите на правовата държава, трябва да зачитат основните права и да бъдат приети като част от ясна правна рамка; поради това призовава държавите членки и институциите на ЕС, когато приемат и прилагат мерки за борба с тероризма, да зачитат основните права, включително свързаните с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, свободата на мисълта и на изразяване на мнение и недопускането на дискриминация, както и процесуалните гаранции, включително презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, правото на информация и контрола от страна на съдебен орган, както и да гарантират, че физическите лица разполагат с ефективни правни средства за защита, за да оспорват нарушенията на своите основни права, включително възможността за съдебна защита;

223.  призовава държавите членки и институциите на ЕС при приемането и прилагането на мерки за борба с тероризма да намерят точния баланс между различните засегнати основни права и потребностите от сигурност; във връзка с това счита, че първият приоритет следва да се състои в защитата на основното право на живот и правото на сигурност на хората;

224.  потвърждава, че в международното и регионалното право в областта на правата на човека се посочва, че държавите имат както правото, така и задължението да защитават лицата под своя юрисдикция от терористични атаки, така че да се гарантира зачитането на правото на живот и правото на сигурност; припомня, че сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на борбата с тероризма трябва да се основава на зачитането на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително забраната на изтезанията;

225.  призовава Комисията и Агенцията за основните права (FRA) да разгледат предизвикателствата, които съществуват в областта на борбата с тероризма, и да идентифицират най-добрите практики в държавите членки, включително практики, в които се отчитат специфичните обстоятелства на уязвимите хора, като хората с увреждания и непълнолетните и малолетните лица; призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики и да разработва насоки в това отношение; освен това припомня, че Парламентът, Съветът и Комисията имат възможност да поискат становища от Агенцията за основните права, в контекста на нейната многогодишна рамка, относно мерките за борба с тероризма;

226.  призовава държавите членки да гарантират, че са въведени необходимите гаранции за защита на данните в съответствие с приложимото законодателство на ЕС, включително подходящите технически и организационни мерки за защита на сигурността и поверителността на личните данни; настоятелно ги призовава да предвидят ясни правила за това кой може да има достъп и да се консултира с кои данни в системите, да водят регистри за справките и оповестяването, както и да предоставят права за достъп, поправка, заличаване и ограничаване, както и права на обезщетение и съдебна защита; призовава Комисията и Европейския надзорен орган по защита на данните да разработят допълнителни иновативни решения за защита на личния живот още при проектирането;

227.  счита, че разумните политики за борба с тероризма изискват строги мандати за публичните органи, които участват в борбата срещу тероризма, както и висока степен на обществена подкрепа за тези органи; отбелязва важната роля, която надзорът може да играе за насърчаването на общественото доверие и обществената подкрепа; призовава държавите членки да осигурят механизми за надзор на мерките за борба с тероризма, за да се извърши оценка на тяхното въздействие; наред с това призовава държавите членки да осигурят демократичен контрол и публична отчетност на всички служби за сигурност и разузнаване, като същевременно запазят необходимата степен на опазване на тайната;

°

°  °

228.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

• [1]  Приети текстове, P8_TA(2017)0307.
• [2]  Проучване относно политиките на Европейския съюз за борба с тероризма: целесъобразност, последователност и ефективност (Study on The European Union’s Policies on Counter-Terrorism: Relevance, Coherence and Effectiveness), възложено от тематичния отдел на Европейския парламент по граждански права и конституционни въпроси, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/583124/IPOL_STU(2017)583124_EN.pdf
• [3]  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:32018D1084
• [4]  Доклад на Европол за 2017 г., озаглавен „Terrorism Situation and Trend“ („Състояние и тенденции на тероризма“), стр. 14.
• [5]  https://www.dw.com/de/jesidin-trifft-in-deutschland-auf-is-peiniger/a-45119776
• [6]  Под радикализация се разбира сложен процес, при който дадено лице или група приема все по-крайни религиозни и/или политически идеи/възгледи, които могат да доведат до насилствени действия, включително извършването на терористични действия. В съответствие с тематичните документи на Комисията всяко упоменаване на „радикализация“ следва да се разбира като „радикализация, водеща до насилствен екстремизъм и тероризъм“.
• [7]  Реч на Вера Йоурова, член на Комисията, отговарящ за правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, на конференцията, посветена на радикализацията в затворите, проведена на 27 февруари 2018 г. в Брюксел, http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-18-1221_en.htm
• [8]  Европол, 6 септември 2018 г.
• [9]  Регламент (ЕС) 2017/458 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни по външните граници, ОВ L 74, 18.3.2017 г., стр. 1.
• [10]  OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 101.
• [11]  Доклад на Европол за 2017 г., озаглавен „Terrorism Situation and Trend“ („Състояние и тенденции на тероризма“), стр. 10.
• [12]  Доклад на Европол за 2017 г., озаглавен „Terrorism Situation and Trend“ („Състояние и тенденции на тероризма“), стр. 15.
• [13]  Доклад на Европол за 2018 г., озаглавен „Terrorism Situation and Trend“ („Състояние и тенденции на тероризма“), стр. 9.
• [14]  Приети текстове, P8_TA(2018)0229.
• [15]  Доклад на Съвета на Европа, озаглавен „Prosecuting and punishing the crimes against humanity or even possible genocide committed by Daesh“ („Наказателно преследване и наказване на престъпленията срещу човечеството или дори евентуален геноцид, извършени от Даиш“), от 22 септември 2017 г.
• [16]  OВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1.
• [17]  OВ L 212, 22.8.2018 г., стр. 1.
• [18]  Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1) и Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (OВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 12).
• [19]  Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на паричните средства, които се въвеждат в Съюза или се извеждат от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 – ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 6.
• [20]  http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2018/614496/IPOL_IDA(2018)614496_EN.pdf
• [21]  COM(2018)0213.
• [22]  Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).
• [23]  ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

През последните години ЕС беше изправен пред безпрецедентна вълна от терористични нападения на своята територия, които изведоха въпроса за сигурността на преден план в тревогите на гражданите и изтъкнаха проблемите, свързани със сътрудничеството и обмена на информация в тази област. Действително в проучване на Евробарометър от юни 2017 г. относно общата осведоменост, преживяванията и възприятията на гражданите за сигурността 92% от респондентите се съгласиха, че националните органи следва да обменят информация с органите на другите държави – членки на ЕС, за по-засилена борба с престъпността и тероризма.

Непосредствено след тези нападения държавите членки и ЕС положиха неимоверни усилия да отговорят на опасенията на гражданите и на предизвикателствата, породени от терористичната заплаха. Беше предложено ново законодателство, действащото законодателство беше преразгледано или е в процес на преразглеждане и бе започнат дебат както в ЕС, така и в държавите членки, що се отнася до това как най-добре да се отговори на терористичната заплаха.

За да може да реагира на това развитие на събитията и да даде своя принос, на 6 юли 2017 г. Европейският парламент създаде специална комисия относно тероризма (TERR). Съставът на комисията беше определен на 14 септември 2017 г. Нейната основна цел е да се отстранят практическите и законодателните недостатъци в борбата с тероризма, като се обърне специално внимание на сътрудничеството и обмена на информация.

Хоризонтални въпроси

Един от основните въпроси, установени и изтъквани многократно от експерти и практикуващи специалисти, е необходимостта от цялостно прилагане на действащото законодателство в тази област. Държавите членки трябва да осигурят не само нормативната уредба, но и необходимото техническо оборудване, както и достатъчен и добре обучен персонал, за да се гарантира практическото прилагане на съществуващите мерки.

Необходимостта от подходящ режим за запазване на данни също беше въпрос, последователно повдиган по време на работата на комисията. Докладчиците считат, че е необходимо да се предвиди режим на ЕС за запазването на данни в съответствие с изискванията, произтичащи от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, като същевременно се вземат предвид потребностите на компетентните органи и особеностите на областта на борбата с тероризма.

Докладчиците отбелязват със съжаление, че съществуващите възможности за неучастие на някои държави членки в мерки за полицейско и съдебно сътрудничество за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления биха могли да застрашат бързината и ефективността на разследванията в областта на тероризма, и могат да окажат неблагоприятно въздействие, затова докладчиците призовават държавите членки да се въздържат от неучастие в тази така важна област.

Предотвратяване и противодействие на радикализацията

Радикализацията като източник на терористични нападения, възникнали на местна почва, представлява сериозна заплаха за Европейския съюз. Основните фактори, допринасящи за радикализацията, са радикалното съдържание в социалните медии, личните контакти с радикализирани лица и екосистемата на радикализацията, включваща проповедници на омраза и радикално съдържание в книги, онлайн или в аудио-визуални медии. Друго място, благоприятстващо радикализацията, са затворите.

Въпреки че Европейският съюз вече постави началото на няколко инициативи за борба с радикализацията, като например Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията и интернет форума на ЕС, е необходим по-съгласуван и целенасочен подход за справяне с тази заплаха. Поради това докладчиците предлагат създаването на нов център за високи постижения на ЕС за предотвратяване на радикализацията, който следва да координира и улесни сътрудничеството между държавите членки, лицата, отговорни за създаването на политиките, практикуващите специалисти, експертите и изследователите в областта на предотвратяването на радикализацията, и да допринесе за целенасоченото използване на фондовете на ЕС в тази област. Трябва да се подчертае и ролята на организациите на гражданското общество и НПО, които са абсолютно необходими за осъществяването на проекти за предотвратяване и противодействие на радикализацията на местно равнище. Необходимите правни и финансови предпоставки за тяхната работа трябва да бъдат разработени от държавите членки.

За справяне с разпространението на радикално съдържание онлайн докладчиците считат, че е достигнат лимитът за доброволните действия от страна на дружествата, и призовават Комисията да представи законодателно предложение, задължаващо дружествата да премахват изцяло терористичното съдържание в срок от един час, да въведе ясни задължения за докладване от страна на дружествата относно случаите на терористично съдържание и процента на отстраняване, както и да налага санкции за неспазване.

Сътрудничество и обмен на информация

Сътрудничеството и обменът на информация са абсолютно необходими за борбата с тероризма. Скоростта, с която бяха планирани и изпълнени някои от неотдавнашните нападения, изисква обменът на информация и разузнавателни данни да бъде бърз, за да бъде ефективен и да спомага за предотвратяване на нападения. Трансграничният характер на тероризма изисква силна координирана реакция и сътрудничество в рамките на и между държавите членки, както и със и между компетентните агенции и органи на Съюза.

Докладчиците считат, че е необходимо да се премине към нов подход при обмена на информация. Информацията, свързана с борбата с тероризма, трябва да бъде споделяна по подразбиране и следва да бъде възможно да не се обменя само в определени случаи, когато обстоятелствата налагат информацията да бъде задържана. Освен това трябва да се приложат технически решения, позволяващи автоматизирано зареждане на информация от регионалните в националните/федералните системи и в европейските системи. Сътрудничеството и обменът на информация между различните служби, по-специално между правоприлагащите органи и разузнавателните служби, трябва да бъдат засилени.

Докладчиците призовават към това, Европол да стане истински център за обмен на информация и за сътрудничество в областта на борбата с тероризма в ЕС; За да се постигне това обаче, държавите членки трябва да осигурят максимална гъвкавост на контактите между Европол и съответните органи в държавите членки, когато става въпрос за терористични престъпления. Освен това съвместните екипи за разследване трябва да се използват последователно в случай на терористични нападения, като се има предвид предимно трансграничният характер на тези нападения. По принципни съображения Европол и Евроюст следва да участват в тези съвместни екипи за разследване.

Що се отнася до оперативната съвместимост на централизираните системи, докладчиците считат, че това е положителна стъпка, но и че това е само първата стъпка в създаването на всеобхватна рамка от оперативно съвместими информационни системи. В бъдеще трябва да бъдат обхванати още системи, включително национални и децентрализирани системи.

Външни граници

Шенгенското пространство без вътрешни граници може да бъде поддържано единствено ако ефективно се гарантират сигурността и защитата на външните граници. Някои от неотдавнашните терористични нападения показаха сериозни пропуски в европейската политика за граничен контрол, тъй като поне осем от извършителите на тези нападения са влезли в Гърция чрез неправомерни потоци през юли, август и октомври 2015 г. Въпреки че в тази област беше постигнат значителен напредък и бяха въведени нови мерки, като задължителните проверки в базите данни на ШИС и на Интерпол на граничните контролно-пропускателни пунктове, все още е необходимо да се направи повече в областта на интегрираното управление на границите.

Това, което е особено важно, е създаването на материални условия на границите за прилагането на новото законодателство, въвеждането на биометрични проверки, оперативната съвместимост на базите данни и използването на всички налични данни, като например PNR или доказателствата, събрани на бойното поле, с цел да се идентифицират потенциалните терористи, преди да влязат на територията на ЕС. Ролята на Frontex в интегрираното управление на границите също трябва да бъде подчертана.

Докладчиците признават, че EUNAVFOR Med операция Sophia понастоящем е основният гарант за сигурност в Средиземно море и разполага с необходимите ресурси и капацитет, за да допринесе и за борбата с тероризма. Затова те призовават мандатът на операция Sophia да бъде съответно изменен, а териториалният ѝ обхват да бъде разширен, така че да обхване и новите миграционни потоци от Тунис. Може да бъде разгледана и възможността за нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да позволи на Sophia да получи достъп до териториалните води на крайбрежните държави, за да се извършват проверки на подозрителни плавателни съдове.

Финансиране на тероризма

Проследяването на финансирането на тероризма следва да бъде всеобхватно и да не се съсредоточава само върху финансовите потоци, а и върху финансирането на радикализацията, мерките срещу финансирането на тероризма трябва да обхващат както широкомащабното финансиране на терористичните организации, така и нападенията, за които може да са необходими малко пари. Следователно е от първостепенно значение проследяването на финансирането на тероризма да използва изцяло финансовото разузнаване, за да се насърчи предотвратяването.

От държавите членки и от Комисията се изисква да създадат Система на Европейския съюз за проследяване на финансирането на тероризма (СПФТ) за трансакции на лица с връзки с тероризма и неговото финансиране, направени в рамките на Единната зона за плащания в евро – система, която да допълва Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) със САЩ.

Защита на критична инфраструктура

Докладчиците призовават за преразглеждане на Директива 2008/114, за да се гарантира, че означаването на европейските критични инфраструктури (ЕКИ) се основава на анализ на системите, подпомагащи жизненоважни и трансгранични услуги, а не на секторен подход. Новата директива следва да въведе задължение за докладване на инциденти, свързани с критичната инфраструктура, рамка за провеждане на стрес тестове, подходящо обучение на определените звена за контакт и изисквания за качество по отношение на плановете за непрекъснатост на дейността в случай на инцидент или нападение. Комисията трябва да е в състояние да означи като ЕКИ активите на общоевропейски услуги като „Галилео“ или Евроконтрол.

Докладчиците също така призовават държавите членки да въведат ефективни стратегии за реагиране и да създадат национални мултидисциплинарни центрове за реагиране при кризи за координацията и реагирането при извънредни ситуации в случай на нападение или инцидент.

Прекурсори на взривни вещества

В 40% от извършените през 2015 г. и 2016 г. терористични нападения в ЕС са били използвани взривни вещества въпреки Регламент (ЕО) № 98/2013, с който се забранява предоставянето на широката общественост на седем вещества над пределно допустимата стойност и се изисква докладването на подозрителни трансакции с единадесет продукта. Това се дължи на факта, че извършителите и потенциалните терористи все още успяват да купуват прекурсорите онлайн и действащият регламент позволява държавите членки да прилагат различни системи.

Поради това докладчиците приветстват факта, че Комисията е предложила нов регламент, с който се премахва системата за регистрация на забранени вещества и се определя по-ясно кой следва да се счита за широката общественост и кой – за професионален потребител. Докладчиците призовават за по-строго наблюдение на онлайн покупките и за прецизиране на настоящите митнически общи критерии за риска, за да се подобри насочеността към незаконните онлайн покупки на прекурсори на взривни вещества.

Трафик на незаконни огнестрелни оръжия

В 41% от всички нападения са използвани огнестрелни оръжия – леко увеличение в сравнение с 2016 г. (38%). Заплахата от използване на огнестрелни оръжия при терористични нападения остава, също и поради увеличението на преработването на оръжия, изстрелващи халосни патрони, и реактивирането на огнестрелни оръжия, налични на пазара на незаконни оръжия. Затова докладчиците призовават за затваряне на „вратичките“ в действащото национално законодателство и законодателство на ЕС за огнестрелните оръжия, например чрез предприемане на мерки за спиране на разпространението на лесни за преработване оръжия, изстрелващи халосни патрони, флоберки и сигнални пистолети.

Жертви на тероризъм

Държавите членки се призовават настоятелно да транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/541 и Директива (ЕС) 2012/29.

Комисията се призовава да представи законодателно предложение относно жертвите на тероризма, с ясно определение на техния статут и техните права, включително критериите за допустимост и равнищата на обезщетение. Тя следва също да създаде координационен център на ЕС за жертвите на тероризма (КЦЖТ), за да може да предоставя навременна и подходяща подкрепа при кризи в случай на нападение в една или няколко държави членки.

Основни права

Спазването на основните права е съществен елемент от успешните политики за борба с тероризма и трябва да се намери правилният баланс между различните засягани основни права, за да се гарантира ефективността на мерките за борба с тероризма. В това отношение докладчиците подчертават, че макар неприкосновеността на личния живот да е основно право, първият приоритет следва да се състои в защитата на основните права на живот и сигурност на хората. Освен това трябва да се вземат под внимание специфичните потребности и обстоятелства на уязвимите хора/хората с увреждания.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.11.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 2 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Ivo Belet, Caterina Chinnici, Javier Couso Permuy, Edward Czesak, Arnaud Danjean, Gérard Deprez, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Doru-Claudian Frunzulică, Elisabetta Gardini, Ana Gomes, Sylvie Guillaume, Monika Hohlmeier, Eva Joly, Jeroen Lenaers, Péter Niedermüller, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Birgit Sippel, Helga Stevens, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Kristina Winberg, Milan Zver
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Lynn Boylan, Claude Moraes, Morten Helveg Petersen, Emil Radev, Josep-Maria Terricabras
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	France Jamet, Manolis Kefalogiannis, Lukas Mandl

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

23	+
ALDE	Gérard Deprez, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Morten Helveg Petersen
ECR	Edward Czesak, Helga Stevens, Geoffrey Van Orden
ENF	France Jamet
PPE	Ivo Belet, Arnaud Danjean, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Elisabetta Gardini, Monika Hohlmeier, Manolis Kefalogiannis, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Emil Radev, Milan Zver
S&D	Caterina Chinnici, Doru-Claudian Frunzulică, Ana Gomes, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Elena Valenciano

2	-
GUE/NGL	Lynn Boylan, Javier Couso Permuy

5	0
ECR	Kristina Winberg
S&D	Sylvie Guillaume, Birgit Sippel
VERTS/ALE	Eva Joly, Josep-Maria Terricabras

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“