Процедура : 2018/2099(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0375/2018

Внесени текстове :

A8-0375/2018

Разисквания :

PV 11/12/2018 - 16
CRE 11/12/2018 - 16

Гласувания :

PV 12/12/2018 - 12.16

Приети текстове :

P8_TA(2018)0514

ДОКЛАД     
PDF 841kWORD 73k
22.11.2018
PE 625.376v02-00 A8-0375/2018

относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана

(2018/2099(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Йоан Мирча Пашку

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана

(2018/2099(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(1),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 22 юни 2017 г. и 28 юни 2018 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност,

–  като взе предвид годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (2018/0000(INI)),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г., 18 май 2017 г., 17 юли 2017 г. и 25 юни 2018 г.,

–  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид съвместните декларации от 8 юли 2016 г. и 10 юли 2018 г. на председателите на Европейския съвет и Комисията и генералния секретар на НАТО,

–  като взе предвид общия набор от 42 предложения, одобрени от Съвета на Европейския съюз и Северноатлантическия съвет на 6 декември 2016 г., и докладите за напредъка от 14 юни и 5 декември 2017 г. относно прилагането им, както и новия набор от 32 предложения, одобрени от двата Съвета на 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид документа за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана от 7 юни 2017 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно военните структури на ЕС: етап на развитие и перспективи(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно космическа стратегия за Европа(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(4),

–  като взе предвид своите резолюции от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)(5) и от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проекта на бюджет за 2018 г.(8),

–  като взе предвид Концепцията за повишаване на способностите на ЕС за посредничество и диалог, приета на 10 ноември 2009 г.,

–  като взе предвид документа, озаглавен „План за изпълнение в областта на сигурността и отбраната“, представен от заместник-председателя/върховен представител на 14 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно отношенията между ЕС и НАТО(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Европейски план за действие в областта на отбраната“ (СOM(2016)0950),

–  като взе предвид новия пакет за отбраната, представен от Комисията на 7 юни 2017 г. в съобщение за медиите, озаглавено „A Europe that defends: Commission opens debate on moving towards a security and defence union“ („Европа, която защитава: Комисията започва дебат за преминаването към Европейски съюз за сигурност и отбрана“,

–  като взе предвид годишния доклад относно изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС (2-ра година),

–  като взе предвид своите резолюции от 14 декември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана(10) и от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност(11),

–  като взе предвид Плана на ЕС за действие за военната мобилност, публикуван на 28 март 2018 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно укрепването на Стратегическото партньорство ООН – ЕС в областта на мироопазващите операции и управлението на кризи: приоритети за 2019 – 2021 г., приети на 18 септември 2018 г.,

–  като взе предвид Нобеловата награда за мир, присъдена на ЕС през 2012 г., за това, че в продължение на повече от шест десетилетия допринася за напредъка на мира, помирението, демокрацията и правата на човека,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0375/2018),

А.  като има предвид намерението на държавите членки постепенно да определят рамката на обща отбранителна политика, което би могло да доведе до обща отбрана в съответствие с разпоредбите на член 42 от Договора за ЕС, като по този начин се укрепва европейската идентичност и нейната независимост с цел насърчаване на мира, сигурността и напредъка в Европа и в света,

Стратегическата среда на Съюза

1.  отбелязва растящите предизвикателства пред основания на правила световен ред в съседните на ЕС държави и извън тях, както на политическо и военно равнище, така отскоро и на търговско и икономическо равнище; отбелязва, че тези систематични предизвикателства са придружени от непрекъснато влошаване на стратегическата международна среда, която е изправена пред междудържавни и вътрешнодържавни конфликти и насилие, тероризъм, разпадане на държавността и кибернетични и хибридни атаки срещу основните стълбове на нашите общества, последиците от изменението на климата и природни бедствия; признава, че защитата на основания на правила международен ред, на международното право и на ценностите, защитавани от либералните демокрации, следва да бъде от изключително приоритетно значение и че с нея не следва да се правят компромиси;

2.  подчертава , че тези предизвикателства са твърде големи, за да могат да бъдат успешно разрешени от която и да било отделна държава; подчертава, че за ЕС е жизненоважно да реагира бързо, последователно и ефективно на тези предизвикателства, с един глас и съгласувано със съюзниците, партньорите и други международни организации; отбелязва, че общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) е един от полезните инструменти за справяне с много от тези предизвикателства, но че той следва да се използва по-ефикасно и съгласувано с други външни и вътрешни инструменти, за да може ЕС да даде решителен принос за управлението на международни кризи и да упражнява своята стратегическа автономност; изтъква, че институциите по ОПСО са налице, както и нейните многобройни инструменти, и настоятелно призовава държавите членки незабавно да ги използват;

3.  припомня, че сигурността на държавите – членки на ЕС, е силно взаимосвързана; подчертава необходимостта да се определят рисковете, установени от всички държави членки; признава, че предвид сложността на тези предизвикателства, при които различните заплахи засягат различните държави членки в различна степен, е необходимо постигане на споразумение относно начините за колективно справяне с тях в дух на солидарност;

4.  подчертава, че джихадисткият тероризъм, който вече засяга Близкия изток, Сахел и Африканския рог, се разпространява към Западна Африка, Централна Азия и Югоизточна Азия; подчертава, че тази трайна заплаха изисква устойчива и добре координирана стратегия на равнището на ЕС с цел защита на гражданите и интересите на ЕС и подкрепа на засегнатите региони;

5.  отбелязва, че последните действия и политики на Русия са намалили стабилността и са променили обстановката по отношение на сигурността, и подчертава, че ЕС и държавите членки трябва да се договорят за по-общ стратегически подход по отношение на Русия;

6.  отбелязва със загриженост, че използването на нервнопаралитичното вещество новичок в Солзбъри през март 2018 г. беше първата подобна атака на европейска земя от Втората световна война насам и впоследствие доведе до смъртта на гражданин на ЕС; настоятелно призовава Европейския съвет да приеме ограничителни мерки срещу лицата, отговорни за използването и разпространението на химически оръжия;

7.  подчертава, че руската окупация в Украйна все още продължава, договорите от Минск, без които не може да има решение на конфликта, не са изпълнени, а незаконното анексиране и милитаризацията на Крим продължават; изразява дълбока загриженост, че извършваните от Русия прекомерни военни учения и дейности, нейната хибридна тактика, включваща кибертероризъм, фалшиви новини и дезинформационни кампании, както и икономическото и енергийното изнудване дестабилизират държавите от Източното партньорство и Западните Балкани и са също така насочени срещу западните демокрации и засилват напрежението в техните граници; изразява загриженост, че обстановката по отношение на сигурността в съседните на ЕС региони ще продължи да бъде силно неустойчива за години напред; отново изтъква стратегическото значение на Западните Балкани за сигурността и стабилността на ЕС и необходимостта от съсредоточаване и засилване на политическия ангажимент на ЕС по отношение на региона, включително чрез засилване на мандата на мисиите на ЕС по линия на ОПСО; изразява твърдо убеждение, че за да може да се преодолее уязвимостта на ЕС, е необходима по-голяма степен на интеграция и координация;

8.  отбелязва, че тази необходимост от сътрудничество се осъзнава все повече през последните години и приветства напредъка, постигнат в тази насока, като създаването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС), въпреки че конкретните резултати все още трябва да бъдат надлежно оценени; счита, че ЕС следва също така да засили диалога и сътрудничеството с трети държави от своя регион, както и с регионалните и подрегионалните организации;

9.  подчертава обаче, че към тази дата сътрудничеството все още е в стадий на развитие и че е необходимо да се направи много повече, за да могат ЕС и държавите членки да се възползват от предимствата на едно задълбочено, трайно и дългосрочно сътрудничество в областта на отбраната;

10.  изтъква практическите и финансовите ползи от по-нататъшното интегриране на европейския отбранителен капацитет; подчертава, че чрез всеобхватна и надеждна работа от страна на всички заинтересовани страни е възможно да бъдат увеличени обхватът и ефективността на разходите за отбрана, без това до води до тяхното увеличаване;

11.  отбелязва, че отбраната на държавите – членки на ЕС, зависи на първо място от политическата воля и тяхната военна способност да поемат своята отговорност в една несигурна стратегическа обстановка; подчертава значението на трансатлантическата връзка за сигурността и защитата на европейските и северноамериканските демокрации; при все това изразява загриженост във връзка със сегашното състояние на тази връзка и призовава всички отговорни политически и обществени сили от двете страни на Атлантика да продължат да укрепват, вместо да подкопават, тази изключително важна връзка; подчертава необходимостта от предотвратяване на разпространението на наскоро появилите се затруднения в търговските отношения към трансатлантическата връзка за сигурност; подчертава, че една ясно определена стратегическа автономност ще укрепи европейската сигурност, както и отношенията между ЕС и НАТО; в този контекст отново заявява, че съществува нараснала необходимост от сътрудничество в областта на отбраната на европейско равнище и от съсредоточаване на ресурсите върху основните приоритети;

12.  подчертава, че многостранното сътрудничество, към което Европа е силно привързана, все повече се поставя под въпрос от поведението на САЩ и други световни сили; отново подчертава значението на многостранното сътрудничество за поддържането на мира и стабилността като средство за насърчаване на ценностите на върховенството на закона и за справяне с глобални проблеми;

ОПСО – пътят напред

13.  счита, че държавите – членки и ЕС спешно се нуждаят от по-големи инвестиции в областта на сигурността и отбраната и че солидарността и сътрудничеството в областта на отбраната следва да се превърнат в норма, както е посочено в Глобалната стратегия на ЕС; приветства напредъка, постигнат до този момент в прилагането на разпоредбите за сигурност и отбрана на Глобалната стратегия на ЕС; счита, че тези постижения разкриват перспектива за важни структурни промени в бъдеще;

14.  призовава държавите членки да се стремят към изпълнение на целта за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП, както и да използват 20% от своите бюджети за отбрана за установеното за необходимо оборудване от Европейската агенция по отбрана (EDA), включително за съответната научноизследователска и развойна дейност;

15.  приветства създаването на специална функция за отбраната в предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка (МФР), и по-специално създаването на бюджетен ред, от който ще се финансират Европейският фонд за отбрана и проектите за военна мобилност; счита, че тези решения най-вероятно ще изискват централизирано управление по отношение на отбраната на равнище Комисия; подчертава, че финансирането по този бюджетен ред следва да се изразходва изключително за целите на отбраната без политизиране, тъй като сигурността е неделима, и следва да е в съответствие с нуждите на държавите членки от способности и инфраструктура, както и с целите на ЕС за стратегическа автономност;

16.  отбелязва нарастващото значение на военната мобилност в европейския дневен ред в областта на отбраната; подчертава, че поради характера на съвременните заплахи военната мобилност е основен стратегически инструмент от жизненоважно значение както за ОПСО, така и за другите многостранни задължения на държавите членки, включително в рамките на НАТО; подчертава, че е важно съществуващите мрежи да се приспособят към нуждите на военната мобилност; следователно приветства включването на военната мобилност не само в предложението за новия Механизъм за свързване на Европа, но и в ПСС, както и нейната важна роля в сътрудничеството между ЕС и НАТО; подчертава, че тези различни проекти трябва да бъдат добре съгласувани, включително със съюзниците, за да се гарантира получаването на желаните резултати; приветства предложението на Комисията за разпределяне на 6,5 милиарда евро за проекти за военна мобилност чрез Механизма за свързване на Европа в следващата МФР (2021 – 2027 г.);

17.  отбелязва обаче, че от съществено значение за правилното съчетаване на всички тези различни елементи е разработването на ясно определен общ стратегически подход към европейската отбрана, който може да се формулира най-добре чрез Бяла книга на ЕС за сигурност и отбрана;

18.  призовава за създаването на точни насоки за осигуряване на добре определена рамка за бъдещо задействане и прилагане на член 42, параграф 7 от Договора за ЕС; призовава за разработване на концепция и приемане на Бяла книга на ЕС за сигурност и отбрана, която да гарантира, че настоящите и бъдещите процеси за изграждане на способности се основават на стратегическите интереси на ЕС в областта на сигурността;

19.  приветства също така предложения от върховния представител/заместник-председател, с подкрепата на Комисията, Европейски механизъм за подкрепа на мира, с който ще се финансира част от разходите за дейностите на ЕС в областта на отбраната, като например мироопазващите мисии на Африканския съюз, общите разходи за собствените военни операции по линия на ОПСО и изграждането на военен капацитет на партньорите, които са изключени от бюджетното финансиране от член 41, параграф 2 от Договора за ЕС; отново потвърждава необходимостта от избягване на дублирането с други съществуващи инструменти; отбелязва по-специално амбициозното включване и разширяването на механизма Athena за общото финансиране на мисиите и операциите по линия на ОПСО, за което Парламентът настоява отдавна; призовава за по-добър финансов контрол на всички бъдещи мисии и за навременни оценки на въздействието;

Способностите за сигурността и отбраната на Съюза

20.  подчертава, че ЕС трябва да прилага целия набор от налични политически инструменти, от мека до твърда сила и от краткосрочни мерки до дългосрочни политики; потвърждава отново, че е важно на бъдат разработени необходимите граждански и военни способности, включително чрез обединяване и споделяне, за справяне с всеобхватните предизвикателства пред сигурността във и около Европа, очертани в Глобалната стратегия на ЕС; припомня, че глобалната стратегия на ЕС насърчава задълбоченото сътрудничество в областта на отбраната в рамките на Съюза;

21.  счита, че държавите – членки на ЕС, трябва да се стремят да подобряват военните си способности, за да покрият целия спектър на способности по земя, въздух, в космическото, морското и кибер пространството, включително инструментите за стратегическа подкрепа, за да стане ОПСО на ЕС надеждна сила; подчертава необходимостта от инвестиране в разузнаване, наблюдение и войсково разузнаване, сателитни комуникации и автономен достъп до космическото пространство, както и в постоянно наблюдение на Земята с цел по-добра оценка на вътрешните и външните заплахи;

22.  потвърждава отново ролята на ЕС в предоставянето на морска сигурност в световен план и подчертава значението на развитието на съответните военни и граждански способности; в тази връзка приветства приемането през юни 2018 г. на преразгледания план за действие на Стратегията за морска сигурност на ЕС;

23.  счита, че е от съществено значение ЕС и НАТО да засилят споделянето на разузнавателна информация, за да могат да се идентифицират официално извършителите на кибератаки и съответно да бъде възможно налагането на рестриктивни санкции на извършителите;

24.  признава стратегическото измерение на космическия сектор за Европа и необходимостта от подобряване на взаимодействието между неговите граждански аспекти и неговите аспекти, свързани със сигурността/отбраната; подчертава необходимостта от използване на космическия капацитет, като се отчита също така както по-широката геополитическа среда, така и ОПСО, и същевременно подчертава, че космическите програми на ЕС са граждански по своето естество;

25.  приветства стъпките на ЕС за консолидиране на кибернетичната му устойчивост чрез създаване на обща рамка за сертифициране в областта на кибернетичната сигурност, чрез укрепване на агенцията на ЕС в областта на кибернетичната сигурност и чрез бързо прилагане на Директива (ЕС) 2016/1148 относно сигурността на мрежите и информационните системи(12) (Директива за МИС);

26.  счита, че намесата в изборите в други държави чрез кибероперации подкопава или нарушава правото на хората да участват в управлението на своята държава, пряко или чрез свободно избрани представители, залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека, и че когато тази намеса се извършва от други държави, това представлява нарушение на международното право, дори и да не се използва военна сила и да няма заплаха за териториалната цялост или заплаха за политическата независимост;

27.  счита, че способностите за гарантиране на сигурността и отбраната на Съюза биха могли да се подобрят чрез по-добро използване на съществуващите рамки за отбрана и военно сътрудничество, като например щабовете на европейските многонационални сили за бързо реагиране и бойните групи на ЕС, като се засилват, без да се дублират подобни инициативи в рамките на НАТО; счита, че това ще допринесе за постоянното трансформиране на националните въоръжени сили цел подобряване на оперативната им съвместимост, устойчивост, гъвкавост и способност за разгръщане;

28.  приветства създаването на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) с цел предоставяне на подкрепа за конкурентоспособността и иновационните способности на отбранителната промишленост на ЕС в размер на 500 милиона евро до 2020 г.; призовава за нейното бързо изпълнение;

29.  счита, че EDIDP ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността, ефективността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост на ЕС, което ще включва, наред с другото, проектиране, създаване на прототипи, изпитване, квалифициране и сертифициране на продукти от областта на отбраната, както и разработване на технологии в рамките на консорциум, включващ МСП и дружества със средна капитализация, изследователски центрове и университети, както и сътрудничество между държавите членки, като всичко това допринася за стратегическата автономност на ЕС и укрепва Европейската отбранителна технологична и промишлена база (ЕОТИБ); посочва, че както вътрешните, така и външните измерения на ОПСО на Съюза могат да спечелят от развитието на единен пазар в областта на отбраната;

30.  приветства предложението за регламент за създаване на Европейски фонд за отбрана и значителното финансиране, предложено от Комисията за следващата многогодишна финансова рамка; призовава да се вземат предвид първите уроци от изпълнението на EDIDP и пилотния проект и подготвителното действие за научни изследвания в областта на отбраната; подчертава, че резултатите от EDIDP следва надлежно да бъдат взети предвид и изразява надежда, че по предложението ще може да се постигне съгласие възможно най-скоро, с оглед на подобряването на европейската отбранителна промишленост и способността ѝ за сътрудничество с нейните партньори;

31.  подчертава, че стратегическите цели на ЕС в областта на сигурността и отбраната могат да бъдат постигнати единствено чрез най-тясно съгласуване на потребностите и изискванията за изграждане на способности в дългосрочен план както на въоръжените сили, така и на отбранителните индустрии на държавите членки; отбелязва, че както Планът за развитие на способностите, така и Координираният годишен преглед на отбраната могат да допринесат значително за постигането на тази цел;

32.  подчертава отново, че Европейската агенция по отбрана (EDA) следва да бъде изпълнителната агенция за действията на Съюза в рамките на европейската политика в областта на отбранителните способности и въоръжаването в случаите, когато това е предвидено в Договора от Лисабон; подчертава, че административните и оперативните разходи на EDA следва да бъдат финансирани от бюджета на Съюза; приветства незначителните корекции, направени в бюджета на EDA, но подчертава, че увеличените отговорности на EDA в контекста, наред с другото, на ПСС, Координирания годишен преглед на отбраната и ЕФР изискват адекватно финансиране;

33.  припомня необходимостта от създаване на благоприятни условия за организиране на повече съвместни обучения и учения между европейските въоръжени сили, насърчавайки оперативната съвместимост, стандартизацията и готовността за справяне с широк спектър от заплахи, както конвенционални, така и неконвенционални;

34.  приветства наскоро предприетите мерки за укрепване на гражданската ОПСО като съществена част от обединения подход на ЕС, и по-специално развитието на капацитета и способността за реагиране на гражданските мисии на ОПСО и акцента върху повишаването на ефективността при справяне с предизвикателствата, свързани с вътрешната и външната сигурност; подчертава, че Съветът и Комисията следва да увеличат инвестициите в предстоящата МФР за предотвратяване на конфликти с невоенни средства, което допринася за засилването на ролята на ЕС като международен фактор; призовава за корекции в структурите и процедурите на ОПСО с цел гражданските и военните мисии и операции да се разгръщат и насочват по-бързо и по по-ефективен и интегриран начин;

35.  приканва ЕС и държавите членки винаги да дават приоритет на посредничеството като първи инструмент за реагиране при възникващи кризи и да подкрепят посредническите усилия на други партньори; подчертава необходимостта ЕС активно да насърчава мирните преговори и предотвратяването на конфликти сред международните си партньори;

Постоянно структурирано сътрудничество

36.  приветства осъществяването на приобщаващо постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) като основна стъпка към по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между държавите членки; отчита, че ПСС представлява правно обвързващ дългосрочен проект, включващ набор от изключително амбициозни ангажименти, както и редица проекти за сътрудничество; подчертава необходимостта от пълно съгласуване между дейностите по ПСС и другите дейности по линия на ОПСО, по-специално с целите, определени с Договора за ЕС, и дейностите с НАТО; счита, че ПСС следва да бъде движеща сила за развитието на способностите и на двете организации;

37.  призовава участващите държави членки да представят проекти със стратегическо европейско измерение в отговор на установените от ЕС пропуски в способностите и за укрепване на ЕОТИБ; призовава участващите в ПСС държави членки да демонстрират по-голяма амбиция и напълно да отчитат степента на европейска добавена стойност при представянето на предложения за по-нататъшни проекти по линия на ПСС;

38.  подчертава тясната връзка между ПСС и Координирания годишен преглед на отбраната и Европейския фонд за отбрана в процеса на подобряване на отбранителните способности на държавите членки;

39.  приветства решението на Съвета за установяване на общ набор от правила за управление на проектите по линия на ПСС, с които да се изясняват много от нерешените въпроси, свързани с подробности във връзка с прилагането на ПСС; отбелязва обаче, че може да бъдат необходими допълнителни бюджетни кредити за покриване на административните разходи на Европейската служба за външна дейност и EDA за изпълнението на техните функции като секретариат на ПСС;

Мисии и операции по линия на ОПСО

40.  отбелязва приноса на мисиите и операциите по линия на ОПСО за международния мир и стабилност, но изразява съжаление, че ефективността на тези мисии все още може да бъде застрашена от структурни слабости, неравномерен принос на държавите членки и непригодност за оперативната среда; отбелязва, че развитието на ОПСО изисква преди всичко политическа воля от страна на държавите членки, основана на общи интереси и приоритети, както и създаване на структури за институционално сътрудничество; вярва, че продължителната мисия на ЕС в рамките ОПСО, военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR BiH) Althea, продължава да играе ролята на възпиращ фактор като видим знак за ангажимента на ЕС към държавата и по-широкия регион на Западните Балкани; счита поради това, че е важно да се продължи нейният изпълнителен мандат и да се запази настоящият ѝ числен състав (600 души), тъй като сегашната безопасна и сигурна среда все още може да се дестабилизира с нарастването на напрежението и с провеждането на етно-националистически ориентирана политика;

41.  потвърждава стратегическото значение на партньорството между ЕС и Африка, основаващо се на близките им исторически, културни и географски връзки; подчертава необходимостта да се засили сътрудничеството, включително в областта на сигурността; подчертава по-специално значението на процеса на регионализация на дейността по ОПСО в Сахел, която съчетава гражданските и военните действия на ЕС, с цел да се подобрят способностите за сътрудничество на държавите от Г-5 от Сахел;

42.  отбелязва, че геополитическата ситуация в Африканския рог е все по-силно белязана от конкуренция в светлината на значението му за световната търговия и регионалната стабилност; приветства поради това продължаващото присъствие на операция Atalanta, EUCAP Сомалия и EUTM Сомалия като фактори за стабилизирането на региона; подчертава обаче, че ОПСО може да бъде само част от всяко решение на многобройните предизвикателства, пред които е изправен регионът, и отбелязва продължаващото значение на един всеобхватен подход;

43.  приветства също така дейностите на мисиите и операциите на ЕС в региона на Сахел – EUCAP Сахел Мали, EUCAP Сахел Нигер и EUTM Мали, и приноса, който те имат за регионалната стабилност, борбата с тероризма и трафика на хора, както и за сигурността на местното население;

44.  отбелязва резултатите от неотдавнашния доклад на Европейската сметна палата относно EUCAP Сахел Нигер и EUCAP Сахел Мали, в който се отбелязват проблеми с обучението на персонала, свободните работни места и показателите за устойчивост и за изпълнението, които вероятно засягат и други граждански мисии; приветства бързия отговор на ЕСВД, която се зае с решаването на посочените проблеми с цел повишаване на ефективността на гражданската ОПСО; приветства участието на Европейската сметна палата в одита на мисиите и операциите по линия на ОПСО и насърчава изготвянето на по-нататъшни специални доклади относно други мисии и операции;

45.  подчертава продължаващия принос на EUNAVFOR MED операция Sophia към по-широкомащабните усилия на ЕС за прекъсване на бизнес модела на контрабандата и трафика на хора в южната част на централното Средиземноморие и за предотвратяване на по-нататъшните загуби на човешки живот в морето;

46.  приветства създаването и постигането на пълна оперативност на Способностите за планиране и провеждане на военни операции (МРСС) за мисии и операции на ЕС без изпълнителни правомощия (тренировъчни мисии); подчертава необходимостта от това на MPCC скоро да се предостави мандат за планиране и провеждане на всички военни операции по линия на ОПСО в бъдеще, както и необходимостта от премахване на някои пречки пред развръщането на бойните групи на ЕС; призовава за засилено сътрудничество между MPCC и Способностите за планиране и провеждане на граждански операции (CPCC) също в контекста на Съвместното координационно звено за подкрепа, за да се постигне максимална координация на гражданските и военните взаимодействия и споделянето на експертен опит като част от един по-интегриран и всеобхватен подход към кризи и конфликти; призовава за укрепване на MPCC с оглед на увеличаване на способностите ѝ за командване и контрол на изпълнителни операции и увеличаване на взаимодействието с гражданските мисии;

47.  подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равенство между половете в действията на ЕС по линия на ОПСО, като се има предвид ролята на жените във войната и процесите на стабилизиране след конфликт и изграждане на мир; подчертава необходимостта от справяне с проблема с основаното на пола насилие като инструмент за водене на война в региони на конфликт; подчертава, че войната се отразява по-неблагоприятно на жените, отколкото на мъжете; приканва ЕС и неговите международни партньори активно да включват жените в процесите на установяване на мир и стабилизация, както и да се погрижат за специфичните им нужди във връзка със сигурността;

48.  призовава за бързо изпълнение на инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, за да се подобри ефективността и устойчивостта на мисиите и операциите по линия на ОПСО и да се даде възможност на ЕС да засили способностите за сигурност и отбрана на своите страни партньори;

49.  настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да активизират настоящите си усилия за подобряване на киберсигурността, по-специално за мисиите по линия на ОПСО, наред с другото чрез предприемане на мерки на равнище ЕС и на равнище държави членки за смекчаване на заплахите за ОПСО, например чрез изграждане на устойчивост чрез образование, обучение и учения, както и чрез рационализиране на образованието и обучението в ЕС в областта на киберотбраната;

50.  счита, че ЕС и неговите държави членки са изправени пред безпрецедентна заплаха под формата на държавно спонсорирани атаки и кибератаки, както и киберпрестъпност и тероризъм; счита, че естеството на кибератаките ги прави заплаха, която изисква реакция на равнището на ЕС; насърчава държавите членки да си предоставят взаимно помощ в случай на кибератака, извършена срещу някоя от тях;

Отношения между ЕС и НАТО

51.  подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е от основно значение за справяне със свързаните със сигурността предизвикателствата пред които са изправени ЕС и неговите съседни държави; като има предвид, че 22 от 28-те държави – членки на ЕС, са също членки на НАТО, подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да допълва и зачита специфичните им характеристики и роли; посочва че двете организации имат различни характеристики, че те следва да си сътрудничат при пълно взаимно зачитане на своята автономност и процедури на вземане на решение, въз основа на принципите на реципрочност, без да се засягат специфичните особености на политиката за сигурност и отбрана на която и да било държава членка; изразява убеждението си, че един по-силен ЕС и един по-силен съюз на НАТО биха се подсилвали взаимно, създавайки повече полезни взаимодействия и осигурявайки по-голяма ефективност за сигурността и отбраната на всички партньори; подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и НАТО е еднакво важно както за променящата се ОПСО на ЕС, така и за бъдещето на Алианса и за отношенията между ЕС и Обединеното кралство след Брексит;

52.  приветства основните стълбове на новата декларация на ЕС и НАТО, приета на срещата на върха на НАТО в Брюксел на 12 юли 2018 г., и подчертава, че успешното изпълнение на съвместната декларация зависи от политическата воля на всички държави членки по време на целия процес; признавайки осезаемите резултати при изпълнението на 74-те общи действия, счита, че са необходими допълнителни усилия по отношение на практическото изпълнение на множеството вече поети ангажименти, особено в областта на борбата с хибридните заплахи, киберсигурността и съвместните учения; отбелязва по-специално участието на EDA в изпълнението на 30 действия;

53.  подчертава, че усилията, свързани с военната мобилност, следва да бъдат приоритет и принос за ефективното изпълнение на мисиите и операциите по линия на ОПСО, както и за позицията за отбрана на Алианса; насърчава следователно двете организации да продължат да си сътрудничат възможно най-тясно по въпросите на военната мобилност, включително чрез разработването на общи изисквания за улесняване на бързото придвижване на сили и оборудване в цяла Европа, като се имат предвид многопосочните предизвикателства, произтичащи главно от Юга и Изтока; призовава Комисията да подкрепи тези усилия с необходимите инвестиции и, когато е целесъобразно, със законодателство; подчертава необходимостта от облекчаване на административните процедури за трансгранично движение на силите за бързо реагиране в рамките на ЕС;

54.  подчертава в този контекст допълването на ЕС и НАТО и изтъква необходимостта да се гарантира взаимното допълване и подсилване на многонационалните инициативи в развитието на способностите както на ЕС, така и на НАТО;

55.  подчертава значението на сътрудничеството и интеграцията в областта на киберсигурността не само между държавите – членки на ЕС, ключовите партньори и НАТО, но и между различните участници в обществото;

Партньорства по линия на ОПСО

56.  подчертава, че партньорствата и сътрудничеството със страни и организации, които споделят ценностите на ЕС, допринасят за ефективността на ОПСО; приветства приноса от партньорите по линия на ОПСО за текущи мисии и операции на ЕС, който подпомага укрепването на мира и регионалната сигурност и стабилност;

57.  счита, че е от съществено значение да се задълбочава сътрудничеството с институционалните партньори, включително с ООН, НАТО, Африканския съюз и ОССЕ, както и със стратегически двустранни партньори като САЩ; препоръчва партньорствата по линия на ОПСО в областта на укрепването на устойчивостта на партньорите и на реформата в сектора за сигурност да продължат да се развиват;

58.  подчертава значението на партньорството между ЕС и ООН за разрешаването на международните конфликти и дейностите за установяване на мир; призовава ЕС и ООН да засилят съвместния консултативен механизъм на управителния комитет на ЕС и ООН за управление на кризи, за да използват пълния потенциал на своето партньорство, като обединяват своята политическа легитимност и оперативните си способности;

59.  твърдо вярва, че ЕС следва да поддържа най-близкото възможно партньорство в областта на сигурността и отбраната с Обединеното кралство след Брексит;

Парламентарно измерение

60.  подчертава изключителното значение на парламентарния контрол по въпросите на сигурността и отбраната на национално и европейско равнище като съставен елемент за по-нататъшен напредък в тази област на политиката и в този контекст насърчава парламентарните участници да си сътрудничат по-тясно, като евентуално търсят нови или подобрени форми на сътрудничество, за да се гарантира непрекъснат парламентарен контрол на всички равнища; припомня значението на включването на гражданското общество и гражданите в бъдещите дебати за европейската сигурност;

61.  отбелязва, приветствайки цялостния напредък, постигнат в областта на ОПСО след представянето на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, че парламентарните структури на равнище ЕС, създадени във времена на сравнително ограничено равнище на амбиция и активност на ЕС по отношение на въпросите на сигурността и отбраната, вече не са подходящи за осигуряване на необходимия парламентарен контрол върху тази бързо развиваща се област на политиката, при която се изисква способност за бързо реагиране; повтаря призива си поради това за трансформиране на подкомисията за сигурност и отбрана в пълноправна комисия с необходимите компетентности за принос в осъществяването на цялостен парламентарен контрол на ОПСО, включително ПСС, EDA и всички други действия по линия на ОПСО, които са предвидени в Договорите; счита, че трансформацията от подкомисия в комисия следва да бъде следствие от замяната на ad hoc управлението на отбраната и сигурността на равнището на Комисията с по-специализиран модел, при който се отчита нарастващата сложност на усилията, които трябва да бъдат управлявани;

62.  отбелязва, че няколко държави членки наскоро призоваха за Съвет за сигурност на ЕС, и счита, че това понятие трябва да бъде допълнително определено, преди да може да се направи оценка на добавената му стойност;

63.  повтаря призива си за създаване на формат за срещи на министрите на отбраната в рамките на Съвета, председателствани от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител); признава, че по-нататъшната европейска интеграция следва да означава и по-голям демократичен контрол чрез парламентарен контрол; подчертава поради това необходимостта от засилване на ролята на Европейския парламент в тази област, а именно чрез създаване на пълноправна комисия по сигурност и отбрана, работата на която да се допълва от съвместни междупарламентарни срещи между представители на националните парламенти и членове на Европейския парламент;

64.  подчертава, че всяка бъдеща конвенция или междуправителствена конференция, подготвяща промяна на Договорите на ЕС, следва да разгледа възможността за създаване на европейска сила с ефективна способност за отбрана за участие в опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с Устава на ООН и съгласно задачите, предвидени в член 43, параграф 1 от Договора за ЕС;

°

°  °

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на ООН, генералния секретар на НАТО, агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната, както и на правителствата и на националните парламенти на държавите членки.

(1)

OВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.

(2)

OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 144.

(3)

ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 11.

(4)

OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 18.

(5)

OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 50.

(6)

ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 36.

(7)

OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 125.

(8)

ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 253.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2018)0257.

(10)

OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 89.

(11)

ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 47.

(12)

OВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

Годишен доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (2018/2099(INI))

Комисия по външни работи, докладчик: Йоан Мирча Пашку

Мнение на малцинството, внесено от членовете на ЕП Сабине Льозинг и Мигел Урбан Креспо от групата GUE/NGL Такис Хаджигеоргиу

В доклада се подкрепя военен съюз с все по-големи способности и се приветстват всички наскоро приети военни програми и инструменти на ЕС: Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), Европейски фонд за отбрана, Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF) (новия механизъм Athena), постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), военната мобилност – отворени граници за свободното движение на войски и оборудване. В него се подкрепят всякакъв вид бойни сили (бойни групи/бригади, резервни сили на ЕС, постоянни сили Spеarhead Europe). В доклада се призовава за отбранителна политика и армия като източник на европейска идентичност.

Възразяваме срещу доклада, тъй като той:

  призовава за задълбочено сътрудничество в областта на отбраната, което да включва разузнаване и наблюдение и засилено сътрудничество с НАТО;

  подкрепя увеличените разходи за отбрана и финансовите вноски от бюджета на ЕС за пълноценен бюджет за отбрана на ЕС, включително фонд за отбрана в следващата МФР, в полза на печалбите на отбранителната промишленост;

  изисква задължителна рамка за клаузата за взаимна защита в член 42 (7), която надхвърля рамките на член V от НАТО;

  приветства Европейския механизъм за подкрепа на мира, който ще доведе до разширяване на механизма Athena и военно сътрудничество с трети държави; той ще покрива всички разходи за военни операции, включително за развръщането, оборудването и трансфера на оръжия извън всякакъв парламентарен контрол, като по този начин приема факта, че това ще доведе до повече конфликти и насилие, вместо до мир;

  призовава за военен Шенген (6,5 милиарда евро) за сметка на разходите за проекти за гражданска инфраструктура;

Настояваме за:

  стриктно тълкуване на член 41, параграф 2 от Договора за ЕС, който забранява използването на бюджета на ЕС за военни или отбранителни операции;

  прекратяване на всички военни и свързани с отбраната програми на ЕС;

  радикално (включително ядрено) разоръжаване на равнището на ЕС и на световно равнище.


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (2.10.2018)

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана

(2018/2099(INI))

Докладчик: Паулу Ранжел

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства създаването на европейска инициатива за намеса, установяването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и укрепването на Европейския фонд за отбрана като важни стъпки към засилването на сигурността и отбраната на Съюза в тясно сътрудничество и пълно взаимно допълване с НАТО; отбелязва създаването на европейска инициатива за намеса като бърза реакция на кризи, които биха могли да застрашат европейската сигурност, като същевременно посочва, че тя не трябва да възпрепятства създаването на Европейски съюз за отбрана, въпреки че е извън правната рамка на ЕС;

2.  отбелязва, че няколко държави членки наскоро призоваха за Съвет за сигурност на ЕС, и счита, че това понятие трябва да бъде допълнително определено, преди да може да се направи оценка на добавената му стойност;

3  призовава за пълно развитие на бойните групи на ЕС и счита, че изискването за единодушие в Съвета е в противоречие с тяхната цел като военен капацитет за бързо реагиране в отговор на възникващи кризи и конфликти по света;

4  подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на капацитета на ЕС за автономна разузнавателна информация, а именно чрез модернизиране на Центъра на Европейския съюз за анализ на информация (EU INTCEN); освен това одобрява създаването на ефикасно европейско звено за разузнаване, което дава възможност за сътрудничество в областта на разузнаването, а именно за обща стратегия за борба с организираната престъпност и тероризма, и осигуряване на автоматичен достъп до данни и оперативна съвместимост между службите за разузнаване и с полицията, като същевременно се отчитат в пълна степен изискванията на ЕС за защита на данните;

5  приветства откриването на постоянен оперативен щаб и увеличението на бюджета на Европейската агенция за отбрана;

6.  повтаря призива си за създаване на формат за срещи на министрите на отбраната в рамките на Съвета, председателстван от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП); признава, че по-нататъшната европейска интеграция следва да означава и по-голям демократичен контрол чрез парламентарен контрол; поради това подчертава необходимостта от засилване на ролята на Европейския парламент в тази област, а именно чрез създаване на пълноправна комисия по сигурност и отбрана, работата на която да се допълва от съвместни междупарламентарни срещи между представители на националните парламенти и членове на Европейския парламент;

7  подчертава, че всяка бъдеща конвенция или междуправителствена конференция, подготвяща промяна на Договорите на ЕС, следва да разгледа възможността за създаване на европейска сила с ефективна способност за отбрана за участие в опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации и съгласно задачите, предвидени в член 43, параграф 1 от ДЕС;

8.  посочва, че както вътрешните, така и външните измерения на ОПСО могат да имат полза от развитието на единен пазар в областта на отбраната;

9.  счита, че този пазар е неразделна част от политиката на ЕС в областта на сигурността и предполага ясни насоки за износа на оръжия и военно оборудване, разработени с подкрепата на бюджета на ЕС;

10.  отбелязва, че извън рамката на ОПСО, създаването на истински орган за гражданска защита на ЕС и потребностите на европейската гранична и брегова охрана могат да благоприятстват развитието на такъв пазар, за да могат да се възползват от полезни взаимодействия, да постигнат икономии от мащаба и да намалят свръхкапацитета;

11.  подчертава , че в условията на променяща се глобална среда в областта на сигурността Европейският съюз трябва да е в състояние самостоятелно да гарантира сигурността на своите граждани, а именно като гарантира достатъчно ресурси за защита от държавите членки; отбелязва обаче, че тясното сътрудничество между Европейския съюз и най-близките му съюзници, като Обединеното кралство и САЩ, продължава да бъде от изключително значение, като същевременно подчертава, че съответните институционални последици от това сътрудничество не следва да бъдат пренебрегвани.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.10.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Elmar Brok, Richard Corbett, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Diane James, Ramón Jáuregui Atondo, Alain Lamassoure, Jo Leinen, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, Helmut Scholz, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Enrique Guerrero Salom, Cristian Dan Preda, Jasenko Selimovic

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Ruža Tomašić

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

16

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jasenko Selimovic

NI

Kazimierz Michał Ujazdowski

PPE

Elmar Brok, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Markus Pieper, Cristian Dan Preda, Paulo Rangel

S&D

Mercedes Bresso, Richard Corbett, Enrique Guerrero Salom, Ramón Jáuregui Atondo, Jo Leinen, Pedro Silva Pereira

4

-

ECR

Ruža Tomašić

GUE/NGL

Helmut Scholz, Barbara Spinelli

NI

Diane James

2

0

VERTS/ALE

Max Andersson, Pascal Durand

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

13

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Bas Belder, Elmar Brok, James Carver, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Tunne Kelam, Wajid Khan, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Michel Reimon, Jean-Luc Schaffhauser, Anders Sellström, Alyn Smith, Jordi Solé, Dobromir Sośnierz, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andrea Bocskor, Neena Gill, Igor Gräzin, Rebecca Harms, Marek Jurek, Othmar Karas, Juan Fernando López Aguilar, Antonio López-Istúriz White, Urmas Paet, Bodil Valero, Mirja Vehkaperä, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Eleonora Evi, Rupert Matthews, Miroslav Mikolášik, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Igor Gräzin, Urmas Paet, Jozo Radoš, Ivo Vajgl, Mirja Vehkaperä

EFDD

Aymeric Chauprade, Eleonora Evi

PPE

Michèle Alliot-Marie, Andrea Bocskor, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Othmar Karas, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Ramona Nicole Mănescu, Miroslav Mikolášik, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Anders Sellström, Jaromír Štětina

S&D

Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Neena Gill, Wajid Khan, Arne Lietz, Juan Fernando López Aguilar, Andrejs Mamikins, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato

13

-

ENF

Jean-Luc Schaffhauser

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat

NI

James Carver, Georgios Epitideios, Dobromir Sośnierz

VERTS/ALE

Barbara Lochbihler, Michel Reimon, Alyn Smith, Jordi Solé, Bodil Valero

5

0

ECR

Bas Belder, Marek Jurek, Rupert Matthews, Charles Tannock

VERTS/ALE

Rebecca Harms

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 6 декември 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност