Процедура : 2018/2090(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0400/2018

Внесени текстове :

A8-0400/2018

Разисквания :

PV 10/12/2018 - 19
CRE 10/12/2018 - 19

Гласувания :

PV 11/12/2018 - 5.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0485

ДОКЛАД     
PDF 752kWORD 73k
26.11.2018
PE 623.621v02-00 A8-0400/2018

относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС

(2018/2090(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Яна Том

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС

(2018/2090(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

–  като взе предвид член 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа относно правото на образование,

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно политиките в областта на уменията за борба с младежката безработица(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието(5),  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно новите технологии и образователните ресурси със свободен достъп(7),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот(8),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 май 2018 г. „Към визия за европейското образователно пространство“,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2017 година относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(9),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 май 2016 г. относно развиване на медийна грамотност и критично мислене чрез образование и обучение,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г., озаглавена „Повишаване на уменията: нови възможности за възрастните“(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(11),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни(12),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2017 г. относно училищното развитие и върховите постижения в областта на преподаването за по-добър старт в живота (COM(2017)0248),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2012°г. относно европейска стратегия за по-добър интернет за децата (COM(2012)0196),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г. относно нова европейска програма за умения (COM(2016)0381),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2016 г. относно подобряването и модернизирането на образованието (COM(2016)0941),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 ноември 2017 г. относно модернизирането на училищното и висшето образование(13),

–  като взе предвид доклада на Европейския център за развитие на професионалното обучение от 9 март 2018 г., озаглавен „Уменията изискват прогнозиране: системи и подходи. Анализ на проучване сред заинтересованите страни относно оценката и прогнозирането, необходими за придобиване на умения“,

–  като взе предвид доклада за политика на Комисията от 2017 г., озаглавен „DigComp 2.1: Рамка за цифрова компетентност на гражданите: осем нива на владеене и примери за употреба“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0400/2018),

А.  като има предвид, че с оглед на развиващата се с бързи темпове технология, цифровото общество и цифровата икономика сега са реалност, което означава, че цифровите умения са от основно значение за успешната професионална реализация и личното развитие на всички граждани;

Б.  като има предвид, че компетентността в областта на цифровите технологии е ключова компетентност за ученето през целия живот, както е определено в Референтната рамка, приложена към препоръката на Съвета от 22 май 2018 г.;

В.  като има предвид, че иновационният капацитет на технологията е обусловен, наред с другото, от критичното мислене, от равнището на цифрови и креативни умения на населението и от качеството и обхвата на свързаността с интернет;

Г.  като има предвид, че едно основно познание в областта на цифровите технологии е от жизненоважно значение за изпълнението на съществени административни и всекидневни задачи;

Д.  като има предвид, че се счита, че приблизително половината от настоящите работни места по света – и 30% в Европейския съюз – ще изчезнат през идните 25 години(14), като възникват нови професии, изискващи задълбочени цифрови умения;

Е.  като има предвид, че цифровите умения, които далеч надхвърлят изискванията на пазара на труда, предлагат на хората по-добри възможности за участие в обществения живот, както днес, така и в бъдеще, улесняват обмена на информация и културния обмен и предоставят на хората по-голямо влияние в процеса на вземане на политически решения;

Ж.  като има предвид, че е от основно значение интернет да бъде използван отново като общо благо и да се насърчава активното електронно гражданство;

З.  като има предвид, че технологичната трансформация в различните отрасли означава, че цифровите инструменти често се използват дори в професии, които обикновено не изискват това, като се счита, че за 9 от 10 работни места в близкото или непосредственото бъдеще ще са необходими цифрови умения;

И.  като има предвид, че понастоящем 44% от населението на ЕС на възраст между 16 и 74 години нямат основни цифрови умения, a 19% нямат абсолютно никакви цифрови умения, като се наблюдават съществени разлики сред държавите членки – ситуация, която води до риск от ново социално разделение;

Й.  като има предвид, че значението на цифровите умения, липсата на умения, при която се наблюдават съществени различия между мъжете и жените, поколенията и различните социални групи, както и различията в цифровите умения сред държавите членки изискват съвместни политически действия;

К.  като има предвид, че е от съществено значение образователните институции да подготвят учениците и студентите да се изправят пред социалните и икономическите и предизвикателства, които настъпват поради бързото технологично и социално развитие, като им предоставят подходящите умения, за да се приспособят към предизвикателствата на цифровия свят;

Л.  като има предвид, че достъпът до интернет и технологично и цифрово оборудване и употребата им промениха социалното поведение и социалните отношения, по-специално сред по-младите в обществото;

М.  като има предвид, че все още не е постигната целта до 2025 г. да се гарантира, че всички училища в ЕС имат достъп до интернет връзка със скорост за изтегляне и качване от 1 гигабит данни в секунда;

Н.  като има предвид, че прекалената употреба на технологично и цифрово оборудване като компютри и таблети може да причини проблеми, свързани със здравето и благоденствието, включително липса на сън, заседнал начин на живот и пристрастяване;

О.  като има предвид, че е необходимо стратегиите за цифрово обучение да вземат предвид и изследванията на отрицателните последици, които ранното използване на цифровата технология може да има върху развитието на мозъка на малките деца;

П.  като има предвид, че цифровите технологии следва да бъдат неразделна част от ориентирания към учащите, съобразен с възрастта подход към образованието, и могат да предложат нови и иновативни подходи към преподаването и ученето; като има предвид, че е от жизненоважно значение да се поддържа личният контакт между учениците и преподавателите и да се даде приоритет на благоденствието и здравословното развитие на децата и възрастните учащи;

Р.  като има предвид, че технологиите следва да бъдат използвани по-добре в подкрепа на нови педагогически методи, които поставят в своя център учащите като активни участници с инструменти за учене, основани на проучвания, и колективни работни пространства;

С.  като има предвид, че основните познания в областта на киберхигиената, кибербезопасността, защитата на данните и медийната грамотност трябва да бъдат съобразени с възрастта и ориентирани към развитието, за да се помогне на децата да станат критични учащи, активни граждани, потребители на интернет и създатели на едно демократично цифрово общество, да вземат информирани решения и да познават и да могат да противодействат на рисковете, свързани с интернет, като онлайн дезинформацията, тормоза и нарушенията на сигурността на личните данни; като има предвид, че следва да бъдат въведени преподавателски програми в областта на киберсигурността в учебните програми и програмите за професионално обучение;

Т.  като има предвид, че качественото, новаторско цифрово обучение може да бъде атрактивно и интерактивно, като допълва преподавателските методи, подобни на лекции, и предоставя платформи за сътрудничество и генериране на знание;

У.  като има предвид, че големи цифрови дружества все по-често използват образованието за търговски цели и се опитват да окажат влияние върху практиките на преподаване чрез въвеждане на оборудване, софтуер и образователни ресурси или предоставяне на обучение за преподавателите;

Ф.  като има предвид, че за да бъде изпълнено в по-голяма степен обещанието на технологията, държавите членки се нуждаят от ефективни стратегии за изграждане на преподавателски капацитет, а отговорните за изготвянето на политиките трябва да положат повече усилия за подпомагане на тази програма;

Х.  като има предвид, че обществените библиотеки участват в общите усилия за запознаване на гражданите с цифровите умения, като предоставят безплатни услуги за цифрова помощ в социална и подкрепяща среда;

Ц.  като има предвид, че се наблюдава тенденция възрастните без работа или с работа, която не изисква цифрови умения, бързо да изостават в сравнение със своите връстници, разполагащи с повече цифрови умения, като така се възпрепятстват перспективите им за заетост и се изострят социалните и икономическите различия;

Ч.  като има предвид, че постепенната цифровизация на работата ще доведе до изчезването на много професии и повишаване на безработицата; като има предвид, че новите професии, които ще възникнат с цифровизацията, може да компенсират някои от загубените работни места;

Ш.  като има предвид, че цифровите технологии могат да улеснят достъпа до знание и обучение и тяхната употреба позволява на всички центрове за обучение на различни нива да бъдат лесно достъпни и приобщаващи;

Щ.  като има предвид, че без подходящи и целенасочени политики е вероятно възрастните хора и хората с увреждания да страдат най-много от цифровата трансформация;

АА.  като има предвид, че жените съставляват едва 20% от специалистите в областта на науките, едва 27% от завършилите инженерни специалности(15) и само 20% от завършилите компютърни науки(16); като има предвид, че делът на мъжете, работещи в цифровия сектор, е 3,1 пъти по-голям от този на жените; като има предвид, че едва 19% от работниците в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) имат началник жена, в сравнение с 45% от работниците в други сектори;

АБ.  като има предвид, че възможностите за учене през целия живот обикновено са много по-достъпни за работещи, които вече са висококвалифицирани(17);

АВ.  като има предвид, че постоянният мониторинг и оценяването на нивото на цифровите умения както в организациите, така и сред отделните граждани, са предварително условие за ефективно изпълнение на политиките;

АГ.  като има предвид, че придобиването на основни трансверсални умения като смятане, критическо мислене и умения за социално общуване е ключова предпоставка за придобиването на цифрови умения и компетентности;

1.  подчертава, че придобиването на цифрови умения изисква съгласуван подход за учене през целия живот във формална, неформална и самостоятелна образователна среда, с политически действия и целенасочени намеси, които отговарят на потребностите на различни възрастови групи и учащи;

2.  подчертава потенциала на цифровите технологии в подкрепа на прехода към ориентирани към учащите педагогически подходи, ако тези технологии се включат в обучителния процес планирано и целенасочено; счита, че е необходимо учащите да бъдат направлявани към новаторски практики за създаване на знание „отдолу нагоре“, за да се осъществи действителна трансформация в образованието;

3.  подчертава, че е необходимо да се извърши трансформация на системите за образование и обучение на всички равнища, за да се използват напълно възможностите, предлагани от информационните и комуникационните технологии и медиите, и за да се развият уменията и компетентностите, необходими за удовлетворяване на бъдещите нужди на обществото и трудовия пазар; отново заявява, че тази трансформация трябва да продължи да гарантира правото на личностна реализация, да намери точния баланс между съответните цифрови и житейски умения и да подкрепя индивидуалната устойчивост, критичното мислене и потенциала за иновации;

4.  счита, че образователните институции не могат да си позволят да игнорират цялостното образование на своите учащи, което включва създаването и развитието на критичен и всеобхватен поглед, позволяващ им да се наложат като активни граждани; разбира, че критичното мислене не може да бъде засилено само чрез преподаване на цифрови умения, а че също така е необходимо цялостно образование;

5.  подчертава, че макар и да е от съществено значение да се увеличат основните и задълбочените цифрови умения на учащите, традиционните и хуманистичните умения следва все пак да продължат да бъдат насърчавани;

6.  припомня, че както признава Комисията в своя План за действие в областта на цифровото образование от януари 2018 г., необходимото адаптиране на образователните институции към новите технологии и новаторските педагогически подходи никога не следва да се разглежда като цел само по себе си, а по-скоро като средство за подобряване на качеството и приобщаващия характер на образованието;

7.  подчертава, като признава необходимостта от повече цифрови умения, че понастоящем не е лесно да се оцени въздействието на цифровите технологии върху образованието, което означава, че е жизненоважно да се вземат предвид изследванията в областта на неврологията относно въздействието на цифровите технологии върху развитието на мозъка; поради това призовава за инвестиции в безпристрастни и интердисциплинарни изследвания на различните въздействия на цифровите технологии върху образованието, като се свързват науките за образованието, педагогиката, психологията, социологията, невронауките и компютърните науки, за да се постигне възможно най-задълбочено разбиране за това как умовете на децата и възрастните реагират на цифровата среда, с цел да се увеличат в максимална степен ползите от използването на цифрова технология в образованието и да се сведат до минимум нейните рискове; подчертава необходимостта от насърчаване на отговорно използване на цифровите инструменти, което да защитава физиологичното, невросензорното и поведенческото развитие на учащите, особено през детството, и да постига правилния баланс при ежедневното използване на технологично и цифрово оборудване както в образователните институции, така и в личния живот;

8.  изразява съжаление, че докато използването на онлайн и мобилни приложения и на нови технологии като интернет на нещата става по-широко разпространено от всякога, гражданите, по-специално непълнолетните, често не са наясно с рисковете, свързани с използването на интернет и ИКТ инструменти, например нарушения на сигурността на личните данни, повсеместно проследяване на потребителя и киберпрестъпност; следователно призовава държавите членки да отредят подходяща роля на защитата на личните данни и на основната киберхигиена в учебните програми на училищата;

9.  призовава държавите членки, Комисията и образователните институции да подобрят онлайн безопасността на децата и да се справят с въпросите, свързани с кибертормоза, излагането на вредно и смущаващо съдържание, както и други заплахи, свързани с киберсигурността, като разработват и прилагат програми за превенция и за повишаване на осведомеността; насърчава държавите членки допълнително да популяризират кампанията „# SafeInternet4EU“;

10.  подчертава, че за да се постигнат по-приятен учебен процес и по-добри резултати от ученето, цифровите инструменти трябва да бъдат приспособени към нуждите на студентите, както и че това е начин студентите да станат активни граждани, а не просто пасивни потребители на технологии;

11.  изразява съжаление, че въпреки потенциала на цифровизацията за укрепване и насърчаване на различни и индивидуализирани методи на обучение, въздействието на цифровите технологии върху самото образование е ограничено; по-специално изразява загриженост, че инвестициите в ИКТ в училища и центрове за обучение все още не са довели до желаната трансформация на образователните практики; припомня, че е необходимо училищата и другите учебни среди да подкрепят всички ученици и учащи и да отговарят на техните специфични потребности, като разработват подходящи и ефективни мерки за насърчаване на цифровите умения, особено сред учениците с увреждания, малцинствените групи, мигрантските общности, лицата, преждевременно напускащи училище, дългосрочно безработните и възрастните хора; счита, че подобна подкрепа може да бъде улеснена чрез използването на нови технологии;

12.  отбелязва нарастващата разлика в участието на мъжете и жените в цифровия сектор по отношение на образованието, кариерата и предприемачеството; подчертава, че е от ключово значение да се гарантира подход на балансирано представителство на половете в насърчаването на кариерите в областта на ИКТ и цифровия сектор и да бъдат подкрепяни повече жени със или без статут на студенти в изграждането на кариера в цифровия сектор; подчертава значението на това да се гарантира цифрова грамотност и участие на жените и момичетата в образованието и обучението в областта на ИКТ; насърчава държавите членки да въведат съобразено с възрастта обучение в областта на ИКТ в ранните етапи на училищното образование, като се постави специален акцент върху мерките за преодоляване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии и на момичетата се предоставят алтернативни възможности за достъп до дисциплините в областта на НТИМ, тъй като свързаните с пола стереотипи във връзка с тези дисциплини и липсата на женски ролеви модели обикновено са пречка за достъпа на момичетата; счита, че една прецизирана Стратегия за жените и цифровизацията, съчетана с предстоящия план за действие на Комисията за намаляване на разделението между половете в областта на технологиите, би могъл да спомогне за увеличаване на усилията в тази област;

13.  подчертава, че липсата на цифрово оборудване и свързаност в училищата в държавите членки е в ущърб на образованието на учениците в областта на цифровите умения и наличието на цифрови инструменти за преподаване; призовава държавите членки да направят значителни публични инвестиции, за да предоставят на всички училища широколентови мрежи с висок капацитет, и да използват за тази цел съществуващите програми на ЕС, и по-конкретно Механизма за свързване на Европа, който може да подпомогне физическата инфраструктура на широколентовите мрежи с висок капацитет, и схемата за ваучери WiFi4EU; подчертава, че усилията и финансирането за свързаност следва да бъдат насочени по-специално към селските райони и районите в неблагоприятно положение, както и най-отдалечените и планинските региони;

14.  посочва, че институциите за образование и обучение изискват подпомагане от Съюза и държавите членки, както и тясно сътрудничество между всички заинтересованите страни, промишлеността, местните и регионалните органи, общностите и гражданското общество, за да се развие тяхното образование в областта на ИКТ и медиите в съответствие с техния специфичен педагогичен подход и да се осъществи трудният преход към по-цифровизирана учебна среда; подчертава във връзка с това необходимостта от общоучилищен и интердисциплинарен подход към цифрова промяна в образованието;

15.  подчертава, че учителите и обучаващите следва да бъдат в центъра на цифровата трансформация и следователно самите те имат нужда от адекватна първоначална подготовка и продължаващо обучение, което трябва да включва модули за практики на преподаване, съобразени с възрастта и насочени към развитие; настоява, че това обучение изисква време и следва да не представлява допълнителна задача към техните ежедневни дейности; подчертава, че дори повече от преподаването на други основни умения като езикова и математическа грамотност, преподаването на цифрови умения изисква от учителите да актуализират постоянно своите познания и умения; следователно счита, че учителите се нуждаят от подходящо, гъвкаво и висококачествено постоянно професионално развитие, което да отговаря на техните нужди; в това отношение изказва положително мнение за използването на европейските онлайн платформи за увеличаване на възможностите за професионално развитие и за насърчаване на обмена на най-добри практики;

16.  отбелязва, че лицата, на които понастоящем е възложено образованието, имат повече отговорности поради увеличеното използване на цифрови приложения в училищната среда; счита, че те също трябва да бъдат включени в процеса на учене и в използването на технологии, тъй като ако не притежават необходимите цифрови умения, ще бъде по-трудно да включат учащите в учебния процес, което може да доведе до по-голямо социално изключване;

17.  подкрепя и насърчава осъществяването на мерки относно цифровизацията на административните процеси в училищата, за да се намали допълнително административната тежест на всички равнища;

18.  насърчава държавите членки да поощряват и финансират регионалните и местните инициативи в подкрепа на качествени преподавателски практики, целящи повишаване на иновациите;

19.  подчертава значението на училищната автономия за постигането на иновативност в образованието;

20.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят подходящи насоки за законното прилагане на изключенията от законодателството за авторското право в областта на образованието и лесен достъп до лицензии за обществени организации с нестопанска цел в областта на формалното и неформалното образование; счита, че учителите и учениците се нуждаят от сигурност, когато използват ресурси в цифров формат и предават и придобиват умения; в тази връзка препоръчва Комисията да предостави насоки за образователните институции, преподавателите и студентите за тази цел;

21.  посочва, че липсата на цифрови инструменти за мобилните студенти може да влоши качеството на образователния опит в Европа; насърчава Комисията да продължи пилотните си проекти за европейски студентски карти и „Еразъм“ без документи с цел да ги стартира по време на следващия многогодишен програмен период; призовава държавите членки да използват отговорно и ефективно финансовата подкрепа на Съюза и да насърчават финансовите възможности сред широката общественост и образователните институции, за да стане достъпът до цифрово учебно съдържание, инструменти и решения реалност за всички;

22.  посочва, че в съответствие с подхода за учене през целия живот, необходим за цифровите умения, правителствата, в сътрудничество със заинтересовани страни като предприятия и организации на гражданското общество, както във формални, така и в неформални условия, следва да гарантират устойчива цифрова трансформация, при която никой не изостава;

23.  подчертава, че приобщаването и иновативността следва да бъдат водещите принципи за образованието и обучението в цифровата ера; счита, че цифровите технологии следва да не засилват съществуващите неравенства, а вместо това да се използват за преодоляване на цифровото разделение между студенти от различни социално-икономически прослойки и региони на ЕС; подчертава, че един приобщаващ подход следва да се възползва от пълния потенциал на ресурсите, предоставени от новите цифрови технологии, включително персонализирано образование и партньорства между образователните институции, като по този начин може да осигури достъп до качествено образование и обучение за хора от групи в неравностойно положение и хора с по-малко възможности и да се подкрепи интеграцията на мигранти и бежанци;

24.  подчертава, че насърчаването на цифровия достъп до образование не означава задължително равен достъп до възможности за учене и че въпреки че технологиите стават все по-достъпни, придобиването на основни цифрови умения продължава да бъде пречка и цифровото разделение продължава да съществува; посочва, че според данни на Евростат цифровото разделение все още съществува и 44% от хората в Европейския съюз не разполагат с основни цифрови умения(18);

25.  посочва, че комплексните цифрови умения, необходими за ефективното използване на ИКТ, зависят от придобиването на основни умения, че не всеки е равнопоставен, като се наблюдава съществена липса при основните равнища и по-специално засягащи групите в неравностойно положение и голям брой възрастни, че е три пъти по-вероятно по-образованите хора да използват интернет, за да придобият нови умения и създадат нови възможности, отколкото лицата с по-ниски нива на образование(19), както и че поемаме риска технологията да стане средство за обучение за привилегировани, а не за всички;

26.  подчертава необходимостта от промяна в институционалните и педагогическите практики на училищата и на други образователни среди, включително среди за неформално учене, с цел те да станат по-справедливи, като се осигурят значително диверсифицирани и задълбочени структури за подкрепа на всички, а по-специално на групите, изложени на риск от изключване, например безработните, мигрантите, нискоквалифицираните лица, хората с увреждания и възрастните хора;

27.  препоръчва държавите членки да разработят програми за цифрова грамотност на европейските малцинствени и регионални езици и да въведат обучение и инструменти в областта на езиковите технологии в учебните програми на своите училища, университети и професионални училища; отново подчертава, че грамотността продължава да бъде важен фактор и задължително условие за напредъка по отношение на цифровото приобщаване на общностите;

28.  подчертава, че държавите членки следва да предоставят подкрепата, от която образователните институции се нуждаят, за да подобрят цифровизацията на езиците в ЕС; препоръчва училищата в целия ЕС да използват цифрови технологии, за да се повиши участието в трансгранични образователни обмени, чрез видео конференции и виртуални класни стаи; подчертава, че училищата в целия ЕС биха могли да извлекат полза от трансграничния достъп до цифрово съдържание;

29.  набляга на ключовата роля на библиотеките за предоставяне на цифрови услуги на гражданите и за наличието на онлайн обучение и услуги в безопасна среда, достъпна за всички; поради това препоръчва тези усилия да бъдат надлежно финансирани по европейски, национални, регионални и местни схеми, които взаимно да се допълват, както и да се осигури по-голямо признаване на библиотеките за тяхната съществена роля в развитието на медийната грамотност;

30.  призовава за преход към повече неформални възможности за учене и обучение на работното място и настоява, че е необходимо да има качествени, приобщаващи и добре обезпечени с ресурси системи за образование и обучение; счита, че възможностите за преквалификация и повишаване на квалификацията са от основно значение, като съответните компоненти на цифровите умения се включват в програмите за обучение на работното място, и със специални решения за обучение на лица, които работят в малки и средни предприятия (МСП); подчертава значението на укрепването на връзките между образованието и заетостта и ролята на професионалното ориентиране и консултиране през целия живот, за да се подпомогне достъпът до подходящо, гъвкаво и висококачествено обучение и професионално развитие;

31.  подчертава, че стажовете в цифровия сектор могат да помогнат на студентите и младите хора да придобият практически цифрови умения на работното място; приветства в този контекст новия пилотен проект за стажове в рамките на проекта „Цифрова възможност“ по „Еразъм+“ и „Хоризонт 2020“; призовава за нов тласък в тази посока по линия на програмите от новата многогодишна финансова рамка (МФР);

32.  препоръчва на държавите членки, в тясно сътрудничество с местните общности и доставчиците на образование и обучение, да предоставят на възрастните хора с ограничени цифрови умения достъп до възможности за повишаване на уменията, които да им позволи да придобият минимални цифрови компетентности;

33.  призовава държавите членки, в сътрудничество с предприятията, местните и регионалните общности, центровете за образование и обучение и заинтересованите страни от гражданското общество, да установят съществуващия недостиг на умения, да повишат цифровата и медийната грамотност и грамотността по отношение на интернет, по-специално сред непълнолетните, и да постигнат високо ниво на цифрова свързаност и приобщаване;

34.  приветства участието на бизнеса в основаването и финансирането на училища;

35.  приветства установяването на стратегически партньорства между академични и изследователски институции и публични и частни партньори като част от Ключово действие 2 на програма „Еразъм +“ с оглед създаването на центрове за високи постижения в областта на ИКТ и насърчаването на развитието на технологични стартиращи предприятия;

36.  припомня, че подходящото оценяване и мониторинг на цифровите умения е от основно значение за постигане на напредък; приветства разработването на инструменти на равнище ЕС за организации (например Рамката за компетентност в областта на цифровите технологии и Референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот) и за отделни лица (например SELFIE); при все това настоява, че методите за ефективно оценяване на цифровите умения трябва да са динамични, гъвкави, да се актуализират постоянно, да бъдат съобразени с нуждите на учащите и да постигат много по-широко внедряване в Съюза и на национално, регионално и местно равнище;

37.  призовава държавите членки да работят с Комисията, за да се гарантира, че инструментът за самоанализ SELFIE е достъпен на регионалните и малцинствени езици в държавите членки;

38.  приветства повишения акцент на политиките на Съюза върху цифровите умения и цифровото образование, както ясно се вижда от плана за действие в областта на цифровото образование, който се основава на няколко успешни дребномащабни политически инициативи като Европейската седмица на програмирането, Коалицията за цифрови умения и работни места и отправения в София призив за действие за цифрови умения и цифрово образование; счита, че преподаването на програмиране следва да бъде част от по-широк образователен подход към информационните технологии и критичното и изчислителното мислене;

39.  при все това отбелязва, че инициативите на Съюза често произлизат от различни генерални дирекции в рамките на Комисията, което възпрепятства координирания подход към политиката за цифрови умения;

40.  подкрепя увеличеното финансиране за цифрови умения в следващото поколение програми по линия на МФР; подчертава, че е необходимо Комисията да насърчава полезни взаимодействия между програмите и да гарантира съгласуване между тях, включително „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, „InvestEU“ и „Цифрова Европа“, с цел максимално увеличаване на ефективността на финансирането за развитие на качествени цифровите умения и постигане на дългосрочни резултати за учащите от всички възрасти и произход; освен това подчертава необходимостта, в рамките на тези програми и на структурните фондове, да се определи финансова подкрепа за цифровизацията на библиотеките, архивите и музеите и да се повиши и подобри тяхното използване в образованието и културата;

41.  подчертава необходимостта Съюзът да развие способности в области като изкуствения интелект, големите информационни масиви, софтуерното инженерство, квантовата изчислителна технология и уеб дизайна; в този контекст приветства раздела за цифровите умения на програмата „Цифрова Европа“;

42.  насърчава по-силни полезни взаимодействия между държавите членки и останалата част от света в областта на интернет образованието и активното e-гражданство чрез различни механизми и програми за външна дейност на ЕС, включително „Еразмус Мундус“;

43.  подчертава, че свободно достъпните данни и инструментите и методите на сътрудничество в областта на цифровите технологии могат да дадат възможност за иновации в образованието и за по-нататъшно развитие на отворената наука, като по този начин допринасят за просперитета и предприемаческия дух на европейската икономика; посочва също така, че събирането на данни за цифровизацията в институциите за образование и обучение и за използването на цифрови технологии в процеса на учене има решаващ принос за създаването на политики; поради това препоръчва Комисията и държавите членки да събират данни относно степента на свързаност на институциите за образование и обучение и относно договореностите за издаване на сертифицирани по цифров път квалификации и за валидиране на умения, придобити по цифров път, което е цел на Плана за действие в областта на цифровото образование;

44.  изразява съжаление, че не е създадена всеобхватна стратегия за цифровите умения на равнище ЕС, като същевременно е ясно въздействието на цифровата трансформация върху вътрешния пазар на ЕС; счита, че различията между държавите членки показват необходимостта от такава стратегия;

45.  подчертава, че следва да бъдат изготвени препоръки относно минималното равнище на компетентност в областта на цифровите технологии, което учащите следва да постигнат по време на обучението си; поради това призовава за въвеждане в държавите членки на специфичен модул за ИКТ, например въз основа на модула на PISA в областта на ИКТ, както и за включване на учителите в неговото изработване и прилагане; подчертава, че модулът за ИКТ следва да бъде проектиран така, че да гарантира, че образователните институции в държавите членки имат за цел едно и също равнище на компетентност в областта на цифровите технологии, чрез текуща оценка, а не подход, основан на изпитването, и че всички проблеми се идентифицират бързо; насърчава държавите членки да споделят извлечените поуки и най-добри практики, по-специално в областта на образователните иновации;

46.  счита, че планът за действие в областта на цифровото образование следва да бъде разглеждан като първата крачка към пълноценна стратегия на ЕС относно цифровото образование и цифровите умения въз основа на подхода за учене през целия живот, която едновременно може да предостави по-координирана политическа рамка и да бъде приспособима към променящата се реалност; следователно призовава Комисията да оцени критично единадесетте действия по плана, включително тяхното социално приобщаване, за да подготви междинния преглед през 2020 г.; припомня, че надлежният преглед следва да означава желание за съсредоточаване само върху действията с най-добри резултати, за отстраняване на онези, които не постигат резултати, и при необходимост, за разработване на нови действия; подчертава, че повишаването на цифровите умения на по-трудното за достигане възрастно население чрез сътрудничество с доставчици на неформално образование понастоящем е явен пропуск в плана;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 42.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2018)0247.

(3)

ОВ C 337, 20.9.2018 г, стр. 135.

(4)

ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 44.

(5)

ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 182.

(6)

ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 76.

(7)

ОВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 31.

(8)

ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр.1.

(9)

OВ C 189, 15.6.2017 г., стр. 15.

(10)

ОВ С 484, 24.12.2016 г., стр. 1.

(11)

ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр.1.

(12)

ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 1.

(13)

ОВ C 164, 8.5.2018 г., стр. 24.

(14)

http://eskills-scale.eu/fileadmin/eskills_scale/all_final_deliverables/scale_digitalisation_report.pdf

(15)

Европейска комисия, „Обзор на образованието и обучението“ за 2017 г.

(16)

Европейска комисия, „Жените в ерата на цифровите технологии“, Люксембург, 2018 г.

(17)

Европейска комисия, Съвместен доклад за заетостта за 2018 г.

(18)

Евростат, 2016 г.

(19)

Работен документ на службите на Комисията от 9 октомври 2008 г., озаглавен „Използване на ИКТ за подпомагане на иновациите и ученето през целия живот за всички – доклад относно напредъка“ (SEC (2008) 2629).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Технологията се развива по-бързо от всякога и променя много аспекти от нашия живот. Това се отнася и до пазара на труда: въвеждането на различни технологии променя повечето професии във всички промишлени отрасли.

Това въздействие изисква подходящ отговор от образователните ни системи, ако целим да предоставим образование на гражданите, работниците, работодателите и предприемачите на бъдещето.

В ежедневието основните административни практики и социално взаимодействие често предполагат необходимост от основни равнища на компетентност в областта на цифровите технологии. На работното място автоматизацията, роботизацията и цифровизацията ще повлияят върху съществуващите работни места. Някои от тях могат да изчезнат, а същевременно ще бъдат създадени нови. Това, което е сигурно, е че повечето професии и повечето ежедневни задачи ще се променят, тъй като технологиите са проникнали в обществото и на работното място.

Образователните системи се затрудняват да се приспособят към всички тези бързи промени в технологиите – не само що се отнася до начина на използване на технологиите, но и до преподаването на уменията и обучението на учителите и обучаващите.

Поради това докладчикът счита, че тези промени ни предоставят възможност да преосмислим образованието в цифровата ера.

По-специално докладчикът подчертава:

I. Придобиването на цифрови умения върви ръка за ръка с подхода за учене през целия живот.

Не само е необходимо да се променят системите за образование и обучение на всички нива, за да се отговори на търсенето, но също така е необходимо на всички възрастови групи да бъдат предоставени възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация.

II. Училищата са отправна точка за образованието в областта на цифровите умения и учителите следва да се намират в центъра на трансформацията.

Има големи разлики в държавите членки, що се отнася до равнището на цифровите умения. Образованието в областта на цифровите умения започва в училищата и за жалост не всички училища са свързани с интернет въпреки призивите и възможностите за финансиране на равнище ЕС. Докладчикът подчертава, че липсата на свързаност води до липса на образование в областта на цифровите умения.

III. Цифровата трансформация не само изисква образование в областта на цифровите умения. По-скоро нейното въздействие има и потенциал да трансформира методите на преподаване.

За съжаление, този потенциал не се използва напълно, тъй като самите учители трябва да бъдат обучени. Докладчикът настоява, че с цел тази трансформация да бъде успешна, е необходимо да бъде предоставено подходящо съдействие и обучение на учителите. Тъй като учителите вече се намират под значително напрежение на работното място, това следва да не представлява допълнителна задача, която да увеличи напрежението още повече.

IV. Необходима е стратегия на равнището на Европейския съюз.

Много инициативи съществуват на равнище ЕС – например неотдавнашният план за действие в областта на цифровото образование и няколко обещаващи, но дребномащабни инициативи (Европейската седмица на програмирането, Коалицията за цифрови умения и работни места, инициативи за медийна грамотност). Въпреки това много от инициативите произлизат от различни генерални дирекции на Европейската комисия. Подходът би могъл да бъде по-ефективен, ако има повече координиране и сътрудничество в рамките на различните отдели. Планът за действие следва да се разглежда като първа крачка към по-всеобхватна стратегия.

V. Следва да бъде разработен хармонизиран метод за оценяване на цифровите умения.

Понастоящем има инструменти за оценяването на нивото на цифровите умения, например Рамката за компетентност в областта на цифровите технологии. При все това тези инструменти функционират на основата на самооценяването. Докладчикът призовава в PISA да бъде разработен модул с цел да бъде възможна проверката на действителното ниво на цифровите умения. Това би предоставило информация относно образователните методи в държавите членки и на световно равнище и би създало възможности за обмен на най-добри практики.

Цифровата трансформация предлага много възможности за образованието и за икономиката. Тя обаче се нуждае от подходящи политически действия. Без такъв отговор съществува риск от възникване на ново социално разделение.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (10.10.2018)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС

(2018/2090(INI))

Докладчик по становище: Тамаш Дойч

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава жизненоважната роля на образованието, обучението и преквалификацията, достъпни за всички, като най-добрата инвестиция в бъдещето на ЕС; подчертава, че образованието е от стратегическо значение за пригодността за заетост, растежа, конкурентоспособността, иновациите и социалното сближаване; изразява твърдо убеждение, че цифровата трансформация оказва голямо въздействие върху образователните системи; подчертава, че компетентностите в областта на цифровите технологии са от все по-голямо значение за всеки човек и ще спомогнат за създаването на приобщаващо общество, и подчертава, че в бъдеще почти всички работни места, услуги, а така също и ежедневните дейности, ще изискват цифрови умения и грамотност по отношение на данните;

2.  подчертава, че в контекста на бързата цифрова и обществена трансформация образователната система следва да подкрепя, от ранна възраст и през целия живот, добре балансиран набор от умения и компетентности, които да насърчават потенциала на гражданите за устойчивост, критично мислене, благополучие и иновации; посочва, че спешно следва да се потърси полезно взаимодействие между съответните цифрови и житейски умения(1), както и ключови компетентности(2) (и по-специално личностни, социални и предприемачески умения);

3.  приветства съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022), а така също и предложението на Комисията за създаване на програмата „Цифрова Европа“; припомня значението на завършването на цифровия единен пазар чрез пълноценно използване на новите технологии като инструменти за насърчаване на иновациите в образователните системи на Европа, и подчертава необходимостта от ефективно развитие на цифровите компетентности; подчертава, че цифровата трансформация трябва да бъде съпроводена от образователна подкрепа, която да позволи на гражданите да осъществят прехода към нови професионални и социални роли; изтъква, че цифровизацията оказва двояко въздействие върху образователните системи: на първо място, гражданите следва да бъдат подготвени за учене през целия живот в свят, който все повече се цифровизира, и на второ място, цифровата трансформация следва да бъде приложена и към образователните системи, за да предостави на преподавателите правилния набор от умения;

4.  подчертава значението на образованието за подпомагане на отделните лица да ползват ефективно информационните и комуникационните технологии (ИКТ), за подготовка за бързо адаптиране към промените вследствие на цифровизацията, както и за активната му роля в моделирането на процеса на цифровизацията; подчертава освен това, че наличието на достатъчна инфраструктура, предлагаща висококачествена и достъпна свързаност за всички граждани, е от голямо значение и че нейното разгръщане следва да бъде съпроводено от подходящо обучение, за да се осигури ефикасно използване; изтъква необходимостта от преодоляване на цифровото разделение и осигуряване на цифрова достъпност чрез създаване на благоприятна среда за инвестиции и насърчаване на цифрова инфраструктура като широколентови мрежи с много висок капацитет; подчертава значението на Механизма за свързване на Европа за предоставянето на физическата инфраструктура за широколентови мрежи с висок капацитет; подчертава, че е важно да има повече финансиране и инвестиции, за да бъдат постигнати стратегическите цели за свързаност на ЕС;

5.  подчертава жизненоважната роля на широколентовите мрежи с много висок капацитет, киберсигурността, блоковата верига и изкуствения интелект като гръбнак на бъдещите схеми за образование и обучение; подчертава значението на въвеждането на часове по програмиране във всички училища, университети и колежи и на насърчаването на училищата да участват в Европейската седмица на програмирането; посочва, че часовете по програмиране могат да помогнат да се избегне рискът от измами и фалшиви новини онлайн и в социалните мрежи, и подчертава необходимостта от достъп до часове за обучение за хората, които може да нямат достъп до тези схеми чрез образователните системи; набляга на важността на ученето през целия живот с оглед развитието на цифрови умения и инструменти, необходими за подкрепата на процеси, свързани с изкуствения интелект и киберсигурността; изтъква, че следва да бъдат въведени преподавателски програми в областта на киберсигурността в академичните програми и програмите за професионално обучение; призовава за достатъчно инвестиции в изследователската дейност и иновациите, например в 5G, изкуствения интелект и киберсигурността;

6.  подчертава спешната необходимост от развиване на пълния набор от цифрови умения, които ще са необходими на хората и предприятията в една все по-цифровизирана икономика; подчертава ролята, която центровете за цифрови иновации могат да имат в този контекст; подчертава значението на цифровите компетентности за оценяване надеждността на информацията онлайн; подчертава важността на разработването на специални решения за обучение на лица, които работят в малки и средни предприятия (МСП), на преквалифицирането на безработните и на разработването на съдържание и инфраструктура за цифрово обучение, достъпни за всички; подчертава необходимостта от укрепване на връзките и активния диалог между образование и заетост и признава, че е важно да се насърчава обучението в процеса на работа чрез чиракуване; отбелязва, че цифровата трансформация ще играе роля за изчезването на някои от днешните работни места и за появата на нови в бъдещето; припомня необходимостта да се насърчават младежите да изучават ИКТ и науки, технологии, инженерство и математика; приветства като стъпка в тази посока инициативата за обучение „Цифрова възможност“ и подчертава, че следва да бъдат включени и насърчавани равният достъп и придобиването на цифрови умения за жените и момичетата; подчертава, че следва да бъдат изготвени препоръки за минимално равнище на компетентност в областта на цифровите технологии, което учащите следва да постигнат по време на обучението си, и че в учебните програми следва да намерят място неприкосновеността на личния живот, сигурността и основните предпазни мерки за предпазване от злонамерени действия; подчертава необходимостта от насърчаване на предприемаческите способности и предприемаческото мислене, както и от подкрепа за цифровото предприемачество; подчертава значението на Европейския институт за иновации и технологии и на общностите на знание и иновации за свързване на предприятията, изследователската дейност и образованието в триъгълник на знанието; набляга на ролята на университетските инкубационни центрове и подчертава необходимостта в европейските университети да бъдат разработени повече програми за инкубация, свързани със самите университети;

7.  подчертава, че за самите човешки ресурси цифровата трансформация на работното място обхваща промени и предизвикателства, свързани с адаптирането; поради това подчертава, че е важно да се подпомагат обучението и ученето през целия живот, като се акцентира върху придобиването на цифрови умения в полезно взаимодействие с житейските умения и ключовите компетентности, които са от основно значение за устойчивостта, оправомощаването и благополучието на работната сила в процес на преход;

8.  припомня, че цифровите технологии и достъпът до данни дават възможност за иновации в образованието; подчертава значението на свободно достъпните данни като образователен ресурс, както и като инструмент за по-нататъшното развитие на отворената наука.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.10.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, Jonathan Bullock, Jerzy Buzek, Reinhard Bütikofer, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Theresa Griffin, Igor Gräzin, András Gyürk, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Christelle Lechevalier, Tilly Metz, Csaba Molnár, Nadine Morano, Dan Nica, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Julia Reda, Paul Rübig, Sven Schulze, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Lieve Wierinck, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho, Pilar del Castillo Vera

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Pervenche Berès, Tamás Deutsch, Jens Geier, Françoise Grossetête, Benedek Jávor, Werner Langen, Sofia Sakorafa

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

48

+

ALDE

Fredrick Federley, Igor Gräzin, Morten Helveg Petersen, Carolina Punset, Lieve Wierinck

ECR

Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Zdzisław Krasnodębski

ENF

Angelo Ciocca, Barbara Kappel, Christelle Lechevalier

PPE

Pilar Ayuso, Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Tamás Deutsch, Christian Ehler, Françoise Grossetête, András Gyürk, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Nadine Morano, Paul Rübig, Sven Schulze, Vladimir Urutchev

S&D

Zigmantas Balčytis, Pervenche Berès, Jens Geier, Theresa Griffin, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Csaba Molnár, Dan Nica, Miroslav Poche, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Reinhard Bütikofer, Jakop Dalunde, Benedek Jávor, Tilly Metz, Julia Reda

1

-

EFDD

Dario Tamburrano

3

0

EFDD

Jonathan Bullock

GUE/NGL

Jaromír Kohlíček, Sofia Sakorafa

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

  Житейските умения се определят от Световната здравна организация като „способностите за адаптивно и положително поведение, които позволяват на хората ефективно да се справят с потребностите и предизвикателствата на всекидневния живот. […] основният набор от житейски умения включва: вземане на решения, разрешаване на проблеми, креативно мислене, ефективно общуване, умения за междуличностни отношения, самоосъзнатост, емпатия, справяне с емоциите, справяне със стреса“.

(2)

  Препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот, приета на 22 май 2018 г.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.11.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Angel Dzhambazki, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Rupert Matthews, Luigi Morgano, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Santiago Fisas Ayxelà, Dietmar Köster, Emma McClarkin, Michel Reimon

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Nicola Danti, Tomáš Zdechovský


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

26

+

ALDE

Mircea Diaconu, María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

ECR

Angel Dzhambazki, Emma McClarkin, Rupert Matthews

EFDD

Isabella Adinolfi

GUE/NGL

Nikolaos Chountis

PPE

Norbert Erdős, Santiago Fisas Ayxelà, Svetoslav Hristov Malinov, Sabine Verheyen, Theodoros Zagorakis, Tomáš Zdechovský, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D

Silvia Costa, Nicola Danti, Damian Drăghici, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Dietmar Köster, Luigi Morgano, Julie Ward

VERTS/ALE

Michel Reimon, Helga Trüpel

0

-

 

 

1

0

ENF

Dominique Bilde

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 6 декември 2018 г.Правна информация - Политика за поверителност