ДОКЛАД относно препоръката на Европейския парламент до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно защитата на академичната свобода в рамките на външната дейност на ЕС
27.11.2018 - (2018/2117(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Уаджид Хан
ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно защитата на академичната свобода в рамките на външната дейност на ЕС
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 13 от нея,
– като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,
– като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.,
– като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област,
– като взе предвид Препоръката относно статута на преподавателите в областта на висшето образование, приета от Генералната конференция на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО) на нейната 29-а сесия от 21 октомври до 12 ноември 1997 г.,
– като взе предвид Декларацията от Лима относно академичната свобода и автономността на институциите за висше образование, приета от World University Service през септември 1988 г.,
– като взе предвид Резолюция 29/7 относно правото на образование, приета от Съвета на ООН по правата на човека на неговото 42-ро заседание на 2 юли 2015 г.,
– като взе предвид Общ коментар № 13 на Комитета на ООН по икономически, социални и културни права, приет на 8 декември 1999 г. на двадесет и първото заседание на комитета,
– като взе предвид становище 891/2017 на Венецианската комисия,
– като взе предвид докладите на национални, европейски и международни неправителствени организации (НПО), и по-специално принципите на държавна отговорност за защита на висшето образование от атака,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно основните свободи,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
– като взе предвид член 113 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0403/2018),
А. като има предвид, че ЮНЕСКО определя академичната свобода като „правото, неограничавано от установена доктрина, на свобода на преподаване и обсъждане, свобода на провеждане на научни изследвания и разпространение и публикуване на резултатите от тях, свобода на изразяване на мнение относно институцията или системата, в които се работи, свобода от институционална цензура и свобода на участие в професионални или представителни академични органи“;
Б. като има предвид, че правото на образование е от съществено значение за упражняването на всички права на човека и за постигането на устойчиво развитие; като има предвид, че това право може да се ползва само в атмосфера на академична свобода и с автономността на институциите за висше образование;
В. като има предвид, че Декларацията от Лима относно академичната свобода и автономността на институциите за висше образование определя академичната свобода като свобода на членовете на академичната общност – като тук се включват всички лица, които преподават, учат, извършват научни изследвания и работят в институции за висше образование – индивидуално или колективно да преследват, развиват и предават знания чрез научни изследвания, проучвания, дискусии, документация, производство, създаване, преподаване, изнасяне на лекции и писане;
Г. като има предвид, че това определение трябва да се основава на основните демократични ценности, включително принципите на равен достъп, борба с дискриминацията, отчетност, критично и независимо мислене, институционална автономност и социална отговорност; като има предвид, че не може да има демокрация без академична свобода, която дава възможност за информиран дебат;
Д. като има предвид, че академичната свобода е основен елемент за постигането на устойчиво развитие, по-специално за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), залегнали в Програмата до 2030 г., в която централно място заемат качественото образование, научните изследвания и иновациите;
Е. като има предвид, че автономността е необходимо условие, за да могат учебните заведения да изпълняват своите функции; като има предвид, че академичната свобода изисква постоянна и бдителна защита от неправомерен натиск от страна на държавни или търговски интереси;
Ж. като има предвид, че академичната свобода – в т.ч. нейните елементи свобода на мисълта, на мнение, на изразяване, на сдружаване, на пътуване и учене – допринася за създаването на пространство, в което всяко отворено и стабилно плуралистично общество е свободно да мисли, да поставя въпроси, да споделя идеи и да произвежда, потребява и разпространява знания;
З. като има предвид, че атаките срещу академичната свобода подкопават научните изследвания, ученето, преподаването, публичното обсъждане и правото на образование, водят до ерозия на качеството на академичната работа и на социалното, политическото, икономическото и културното развитие; като има предвид, че отговори на проблемите в обществото трябва да бъдат намирани с разум, доказателства и убеждаване;
И. като има предвид, че правото на образование, преподаване и научни изследвания може напълно да се упражнява само в атмосфера на академична свобода;
Й. като има предвид, че академичната общност и учебните заведения са все по-уязвими от намеса, натиск или репресии от страна на държавите, бизнес сектора или други недържавни участници; като има предвид, че всяка година се съобщава за стотици нападения над университети, институции за висше образование и техните членове по света, включително убийства, насилие и изчезвания, неправомерно лишаване от свобода/ задържане, неправомерно преследване, загуба на длъжност, неправомерно уволнение/експулсиране от обучение, ограничения за пътуване или движение и други крайни или системни заплахи; като има предвид, че нарушения на академичната свобода се случват и в държавите – членки на Европейския съюз и най-близките му партньори;
К. като има предвид, че съкращенията в публичното финансиране за образованието, включително висшето образование, и последващата необходимост от алтернативни източници на доходи, излагат на риск академичната свобода, особено когато това външно финансиране произтича от авторитарни режими в чужбина или многонационални предприятия;
Л. като има предвид, че чуждестранните образователни институции в рамките на Европейския съюз са изправени пред нападения от страна на националните правителства и се сблъскват с нарушения на своята академична свобода;
М. като има предвид, че опитите за контролиране или заглушаване на висши учебни заведения или техни научни работници, студенти и служители излизат отвъд границите на лицата и институциите, към които са пряко насочени, и засягат обществото като цяло, като водят до свиване на пространството за приобщаващо демократично участие, свобода на словото и оправомощаване на всички граждани и като лишават бъдещите поколения от висококачествени представители на академичните среди и изследователи;
Н. като има предвид, че ефективното осъществяване на правото на образование и гарантирането на академична свобода изисква държавите да осигурят адекватно и надеждно равнище на финансиране за образованието; като има предвид, че политиките за финансови и икономически бюджетни ограничения сериозно засегнаха академичната свобода и продължават да го правят по целия свят, включително в рамките на ЕС;
О. като има предвид, че нарушенията на академичната свобода рядко се разглеждат в рамката за правата на човека, което отразява отчасти непознаването на въпросите, свързани с академичната свобода, от защитниците на правата на човека, и отчасти факта, че жалбите често се позовават на нарушения на други права, като например свободата на изразяване или на мнение; като има предвид, че в резултат на това стандартите в тази област не са достатъчно развити и не се съобщава достатъчно за нарушенията на академичната свобода;
П. като има предвид, че е налице обща потребност както от повишаване на осведомеността за значението на академичната свобода като инструмент за насърчаване на демокрацията, зачитане на принципите на правовата държава и отчетност, така и от създаване на възможности за подобряване на капацитета за нейното застъпничество и защита;
Р. като има предвид, че е важно атаките срещу академичната свобода да се идентифицират като част от глобално явление и да се насърчава признаването на атакуваните научни работници и студенти не само като лица, чиито права са нарушени, но и като защитници на правата на човека, които са обект на нападение; като има предвид, че е необходим решителен отговор на международно и национално равнище, както от самите институции за висше образование, така и от гражданското общество и от широката общественост;
С. като има предвид, че голям брой изложени на риск представители на академичните среди и студенти не са в състояние да получат достъп до възможностите, предоставяни от програмите на ЕС за академична мобилност и за защитници на правата на човека, тъй като не отговарят на критериите за кандидатстване или силно се затрудняват да следват общите процедури за кандидатстване, изисквания и графици;
Т. като има предвид, че ограниченията при финансирането на програми на ЕС ограничават действията на организациите и университетите в ЕС, които вече подкрепят студенти и научни работници, изложени на риск или избягали от страните си в резултат на заплаха от преследване поради своята академична ангажираност; като има предвид, че тези организации и университети се нуждаят от повече помощ за своите действия и инициативи;
У. като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава и защитава правата на човека, демократичните институции и принципите на правовата държава в целия свят; като имат предвид, че Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията призовава за по-ефективна политика на ЕС в подкрепа на правата на човека и демокрацията, включително повишаване на ефективността на диалозите за правата на човека, подобряване на видимостта и въздействието на стратегиите за правата на човека, съсредоточаване върху ефективното прилагане на Насоките на ЕС относно правата на човека и подобряване на публичната дипломация и съобщенията относно правата на човека;
1. отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:
а) изрично да се признае значението на академичната свобода в публичните изявления, политики и действия, свързани с външната дейност на ЕС, включително да се признаят принципите, че идеите не са престъпления и че критичният дискурс не е акт на нелоялност, а по-скоро са съществени елементи от едно демократично общество и неговото развитие, че автономността на образователните институции следва да бъде защитена по всяко време и че академичната свобода играе съществена роля за напредъка в областта на образованието и развитието на човека и модерното общество;
б) да се признае, че претенциите за академична свобода спадат към съществуващото право в областта на правата на човека като произтичащи от правото на образование и правата на свобода на изразяване на мнение и на убеждение; да се напомни, че академичната свобода обхваща свободата на академичните среди да разпространяват информация, да провеждат изследвания и да разпространяват знания и истината без ограничения, свободата да изразяват своите възгледи и мнения, дори те да са спорни или непопулярни, в областта на своите научни изследвания и професионален опит, което може да включва проверка на функционирането на публичните институции в дадена политическа система и критика спрямо него;
в) публично да се подчертаят проблемите, свързани с атаките срещу академичната свобода, включително отрицателните последици от тях; да се изрази загриженост относно уязвимостта на академичната общност от неправомерна намеса от страна на национални органи, частни субекти или корпоративни интереси и да се напомни отговорността на държавите да гарантират академична свобода, да действат в съответствие с нея и проактивно да защитават институциите за висше образование, представителите на академичните среди и студентите от атаки, независимо от произхода и естеството им;
г) да се гарантира, че институциите на ЕС и представителите на държавите членки, посещаващи трети държави, биват информирани относно положението с академичната свобода;
д) да се демонстрира подкрепа за институциите, служителите и студентите, които са изложени на риск или са били жертви на принуда или жестоки нападения, както и да се осъдят публично такива нападения, като въпросът се повдигне на всички равнища, включително чрез изявления, посещения, покани за участие в публични прояви и мониторинг на съдебни процеси и местата за лишаване от свобода, както и чрез специфични позовавания на конкретни случаи на членове на университетските среди, изложени на риск;
е) да се подкрепи равният достъп до академичната общност, независимо от етническа и кастова принадлежност, увреждания, националност, религиозни убеждения, полова идентичност, сексуална ориентация или други признаци; да се обърне особено внимание в отношенията с трети държави на подкрепата за премахването на основана на пола дискриминация и всички форми на насилие и да се спомогне да се реализира равенството между половете и правото на образование на всички;
ж) да се подчертае, че атаките срещу академичната свобода могат също да са под формата на кибератаки, тъй като в сегашно време представителите на академичните среди все по-често използват интернет и социалните мрежи за изразяване на идеи и мнения;
з) да се повиши академичната свобода на различните равнища на политически диалог, включително в диалозите и консултациите относно правата на човека с държави партньори; да се увеличат дипломатическите усилия с държавите партньори чрез двустранни и многостранни ангажименти във връзка с инциденти, пораждащи опасения за заплахи или нападения срещу академичната свобода, и по-специално нападения с насилие над институции и членове на университетските среди, както и дискриминационни политики или практики, ненужни ограничения на научните изследвания или изразяването на мнение, неправомерно преследване или задържане и ограничения на правото на основаване на професионални организации и присъединяване към тях; да се насърчат държавите партньори да създадат рамка за академична свобода и институционална автономност и да наблюдават прилагането на тези основни права; да се гарантира, че всяко международно споразумение за сътрудничество с държави партньори спазва тези принципи;
и) да се насърчат всички държави да направят това, което повечето държави – членки на ЕС вече са направили, и да одобрят и приложат Декларацията относно сигурността на училищата и придружаващите я насоки за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт, които служат за указания относно отговорността за защита на основните ценности, особено академичната свобода и институционалната автономност, в контекста на насилие, принуда и атаки срещу висшето образование;
й) да се работи с ООН, Съвета на Европа, международни агенции, гражданското общество и университетските общности за създаване на механизъм за наблюдение и докладване на атаките, заплахите и ненужните ограничения срещу висшето образование и отделни научни работници; да се укрепва и насърчава наблюдението с цел повишаване на осведомеността, подвеждане на извършителите под отговорност и подобряване на усилията за предотвратяване и реагиране на атаките срещу академичната свобода;
к) да започне и да се насърчи редовен диалог с университетските общности и с организации, чиято мисия е да защитават университетските общности и да насърчават академичната свобода, за да се разработят най-добрите политически рамки, инициативи и стратегии за застъпничество за академичната свобода;
л) да се допринесе за развитието на капацитет за бързо, цялостно и прозрачно разследване на нарушенията на академичната свобода, особено в ситуации, свързани с атаки с насилие; да се подобрят усилията за предотвратяване и реагиране на атаки срещу академичната свобода и за предприемане на всички разумни усилия за подвеждане на извършителите под отговорност;
м) да се засили работата по изследванията и застъпничеството, насочени към реформиране на законодателството и разпоредбите, с които се налагат ненужни ограничения върху академичната свобода или академичната автономност на висшите учебни заведения, и да се насърчи институционалната автономност като начин за защита на системите за висше образование от намеса или атаки от страна на държавите, бизнеса или други недържавни участници и за опазване на висшето образование от политизация и идеологическа манипулация;
н) да се увеличат дипломатическите усилия с държавите партньори чрез двустранни и многостранни ангажименти във връзка с инциденти, пораждащи опасения за заплахи или нападения срещу академичната свобода, и по-специално нападения с насилие над институции и членове на университетските среди, а така също и дискриминационни политики или практики, ненужни ограничения на научните изследвания или изразяването на мнение, неправомерно преследване или задържане;
о) да се преразгледат съществуващите механизми за подкрепа и защита на защитниците на правата на човека, за да се развие капацитет за идентифициране и да се предостави подпомагане, включително спешна закрила и подкрепа, в случаи на атаки срещу академична свобода, включително чрез физическа защита, правна и визова помощ, медицинска помощ, мониторинг на съдебни процеси и местата за лишаване от свобода, застъпничество и лобиране и дългосрочно подпомагане по време на изгнание; призовава по-специално Европейския инструмент за демокрация и права на човека да включи сред приоритетите си утвърждаването на академичната свобода и подкрепата за членовете на академичната общност, изложени на риск;
п) да се преразгледат съществуващите програми и ресурси за академична мобилност и други форми на сътрудничество в областта на образованието и научните изследвания, включително техните критерии, процедури за кандидатстване, изисквания, срокове и графици, с цел премахване на пречките, които биха могли да възпрепятстват иначе квалифицирани представители на академичната общност или студенти, които са изложени на риск, да получат достъп до възможности, назначения или други ресурси по програмите; да се насърчат съществуващите проекти, финансирани от ЕС, като например проектът „Академично убежище“, който се стреми да повиши осведомеността относно значението на академичната свобода в сектора на висшето образование и последиците за обществото като цяло, когато тази свобода бива потискана;
р) да се гарантира, че програмите за макрофинансова помощ на ЕС за трети държави и политиките на европейските финансови институции не подронват академичната свобода чрез подкрепа за политики, които намаляват националния доход, разпределен за сектора на образованието;
с) да се разработят нови инициативи в рамките на съществуващите и бъдещите програми – евентуално като полезни взаимодействия, разработени и финансирани от Съюза чрез неговите бюджети, които не са свързани с образованието и изследователската дейност – като например Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA III), „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“ и действията „Мария Склодовска-Кюри“, за нови програми, финансирани от ЕС, в подкрепа на изпращането в европейски институции за висше образование и научни изследвания на изложени на риск представители на академичната общност и студенти със статут на международна закрила;
т) да се подпомогнат продължаващите нормативни усилия на регионално и международно равнище, включително чрез приемане на международна декларация относно академичната свобода и автономността на институциите за висше образование; насърчава ЕС и неговите държави членки да поемат инициатива относно академичната свобода в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;
у) да се гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Европейския междууниверситетски център и Световния център за правата на човека и демокрацията, които са начело на подкрепата на ЕС за образованието в областта на правата на човека в световен мащаб;
2. възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
21.11.2018 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
56 5 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Petras Auštrevičius, Bas Belder, Victor Boştinaru, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Lorenzo Cesa, Georgios Epitideios, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule-Pēterse, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Wajid Khan, Stelios Kouloglou, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Kati Piri, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Michel Reimon, Sofia Sakorafa, Jean-Luc Schaffhauser, Anders Sellström, Alyn Smith, Jordi Solé, Dobromir Sośnierz, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Charles Tannock, László Tőkés, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Doru-Claudian Frunzulică, Ana Gomes, Takis Hadjigeorgiou, Marek Jurek, Patricia Lalonde, Antonio López-Istúriz White, David Martin, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Marietje Schaake, Eleni Theocharous, Bodil Valero, Mirja Vehkaperä, Željana Zovko |
||||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
|
56 |
+ |
|
|
ALDE |
Petras Auštrevičius, Iveta Grigule-Pēterse, Patricia Lalonde, Javier Nart, Jozo Radoš, Marietje Schaake, Ivo Vajgl, Mirja Vehkaperä |
|
|
ECR |
Bas Belder, Charles Tannock, Eleni Theocharous, Anders Primdahl Vistisen |
|
|
GUE/NGL |
Takis Hadjigeorgiou, Sabine Lösing, Sofia Sakorafa, Miguel Urbán Crespo |
|
|
PPE |
Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Anders Sellström, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Željana Zovko |
|
|
S&D |
Nikos Androulakis, Victor Boştinaru, Eugen Freund, Doru-Claudian Frunzulică, Ana Gomes, Wajid Khan, Arne Lietz, Andrejs Mamikins, David Martin, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Gilles Pargneaux, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Kati Piri |
|
|
VERTS/ALE |
Klaus Buchner, Barbara Lochbihler, Michel Reimon, Alyn Smith, Jordi Solé, Bodil Valero |
|
|
5 |
- |
|
|
ECR |
Marek Jurek |
|
|
ENF |
Jean-Luc Schaffhauser |
|
|
NI |
James Carver, Georgios Epitideios, Dobromir Sośnierz |
|
|
1 |
0 |
|
|
PPE |
László Tőkés |
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“