ДОКЛАД относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на Австрия, Кипър, Люксембург, Обединеното кралство, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

10.12.2018 - (COM(2018)0526 – C8‑0376/2018 – 2018/0276(NLE)) - *

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Мери Хънибол

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на Австрия, Кипър, Люксембург, Обединеното кралство, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

(COM(2018)0526 – C8‑0376/2018 – 2018/0276(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2018)0526),

–  като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

–  като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0376/2018),

–  като взе предвид становището на Съда[1] относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

–  като взе предвид член 78в и член 108, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0451/2018),

1.  разрешава на Австрия, Кипър, Люксембург, Обединеното кралство, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

• [1]  Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е жизненоважен инструмент. Тя е ратифицирана от всички държави – членки на ЕС.

С Конвенцията се въвежда система за сътрудничество между договарящите държави, целяща уреждането на случаи на международно отвличане на деца.

В много случаи тези проблеми възникват вследствие на раздяла между родителите. Ако майката и бащата са от различни държави, се поражда изкушението някой от тях да се възползва от липсата на сътрудничество между тези държави, така че да си осигури упражняването на родителските права по отношение на детето. Печатът изобилства от репортажи за случаи на международно отвличане на деца вследствие на раздяла или развод.

Най-сериозният проблем в такива случаи е националната предубеденост на правните системи на отделните държави. Често съдилищата и в двете заинтересовани държави се обявяват за компетентни, като всеки съд присъжда упражняването на родителските права по отношение на детето на родителя, който е гражданин на държавата на съда.

Целта на Конвенцията е да се намери разрешение на международно равнище за такива ситуации, като се установи, че компетентният съд и приложимото право са тези на държавата по местопребиваване на детето. С Конвенцията се въвежда също система, която осигурява незабавното връщане на отвлечените деца.

Сега ЕС вече има изключителна външна компетентност в тази област, както беше потвърдено от Съда в Становище 1/13. Следователно държавите членки вече не могат да действат самостоятелно. Проблемът е, че Конвенцията не предвижда самостоятелно действие от страна на международни организации.

Доминиканската република депозира инструмента за присъединяване към Конвенцията от 1980 г. на 11 август 2004 г. Конвенцията влезе в сила за Доминиканската република на 1 ноември 2004 г.

Конвенцията от 1980 г. вече е в сила между Доминиканската република и 20 държави – членки на ЕС. Австрия, Дания, Кипър, Люксембург, Обединеното кралство, Португалия, Румъния и Хърватия все още не са приели присъединяването на Доминиканската република към Конвенцията.

Тъй като въпросите, свързани с международното отвличане на деца, са от изключителната външна компетентност на Европейския съюз, на равнището на ЕС решението дали да се приеме присъединяването на Доминиканската република трябва да бъде взето посредством решение на Съвета. Поради това Австрия следва да направи декларацията за приемане във връзка с присъединяването на Доминиканската република в интерес на Европейския съюз.

Приемането от страна на Австрия, Дания, Кипър, Люксембург, Обединеното кралство, Португалия, Румъния и Хърватия в интерес на Европейския съюз ще доведе до прилагане на Конвенцията от 1980 г. между Доминиканската република и всички държави – членки на ЕС, с изключение на Дания.

Присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца трябва да бъде приветствано. Следователно докладчикът предлага Парламентът да одобри предложението без изменения, за да се осигури закрилата на засегнатите деца навсякъде в ЕС.

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Решение на Съвета за разрешаване на Австрия, Кипър, Люксембург, Обединеното кралство, Португалия, Румъния и Хърватия да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
Позовавания	COM(2018)0526 – C8-0376/2018 – 2018/0276(NLE)
Дата на консултацията / искането за одобрение	20.7.2018
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	JURI 10.9.2018
Докладчици Дата на назначаване	Mary Honeyball 24.9.2018
Разглеждане в комисия	20.11.2018
Дата на приемане	6.12.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Joëlle Bergeron, Jean-Marie Cavada, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Mary Honeyball, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Geoffroy Didier, Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Ana Miranda, Jens Rohde, Virginie Rozière, Tiemo Wölken
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Lucy Anderson, Georges Bach, Kostadinka Kuneva, Jeroen Lenaers, Philippe Loiseau
Дата на внасяне	10.12.2018

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

22	+
ALDE	Jean-Marie Cavada, Jens Rohde
ECR	Angel Dzhambazki
EFDD	Joëlle Bergeron
ENF	Philippe Loiseau
GUE/NGL	Kostadinka Kuneva
PPE	Georges Bach, Geoffroy Didier, Rosa Estaràs Ferragut, Jeroen Lenaers, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss
S&D	Lucy Anderson, Mady Delvaux, Mary Honeyball, Evelyn Regner, Virginie Rozière, Tiemo Wölken
VERTS/ALE	Pascal Durand, Ana Miranda, Julia Reda

0	-

0	0

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“