ДОКЛАД относно прилагането на Директивата за трансграничното здравно обслужване

29.1.2019 - (2018/2108(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Иво Белет

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Процедура и източници

На 16 април 2018 г. на докладчика беше поверена задачата да изготви доклад относно прилагането на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване;

Настоящият доклад има за цел да анализира настоящите недостатъци в прилагането на директивата и да отправи препоръки за подобряване на директивата. Поради това докладчикът организира срещи със заинтересованите страни (вж. приложението).

Докладчикът също така покани заинтересованите страни да присъстват на публично изслушване в Европейския парламент на 17 октомври 2018 г.

Произход, структура и цели на директивата

Съгласно член 168, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се гарантира високо равнище на закрила на човешкото здраве, а организацията, управлението, финансирането и предоставянето на здравни грижи остава отговорност на държавите — членки на ЕС.

Съдебната практика през годините признава, че при определени условия пациентите имат право на достъп до здравно обслужване в други държави членки.

Основната цел на директивата е да се създаде рамка на ЕС и набор от права за осигуряване на достъп на гражданите на ЕС до грижи в чужбина с цел улесняване на по-тясното сътрудничество в редица области на медицината и здравеопазването, като например електронното здравеопазване и лечението на редки заболявания.

Правата, предоставени по силата на директивата, съществуват успоредно с подобни ползи, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Настоящата директива се прилага, без да се засяга регламентът. На практика планираните и непланираните грижи често могат да бъдат предоставяни при по-благоприятни условия съгласно регламента. Съответно, пациентите ще предпочитат да получават грижи в друга държава членка съгласно разпоредбите на регламента, а не на директивата, тъй като предварителните плащания и исканията за възстановяване на разходите след това не са необходими за непланирано лечение.

Като се следва логиката на директивата за неутралност на разходите спрямо националните здравни системи при трансгранично лечение, тя покрива само разходите до нивото на лечение в държавата членка по произход; докато регламентът покрива пълните разходи на пациента.

Въпреки това някои аспекти на здравното обслужване в чужбина са се подобрили значително в съответствие с директивата. Регламентът обхваща само здравеопазването, предоставяно от публични или договорени доставчици, докато директивата обхваща всички доставчици на здравно обслужване в ЕС. Освен това директивата следва да улеснява планираната здравна помощ в чужбина, тъй като в сравнение с трансграничното здравно обслужване по линия на Регламента предварителното разрешение е по-скоро изключение, отколкото задължение за планирани грижи.

Прилагане

Както е предвидено в директивата, крайният срок за транспониране беше 25 октомври 2013 г. Поради късно или непълно прилагане бяха започнати производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу 26 държави членки. Понастоящем всички държави членки уведомиха за цялостните свои мерки за транспониране.

Вторият етап на оценката на съответствието от страна на Европейската комисия все още продължава. Основната цел на Комисията е да направи оценка дали всички национални правни актове и други мерки са в съответствие с директивата. Комисията беше уведомена за общо над петстотин национални мерки. В резултат на разследванията по собствена инициатива, с които се събира информация за правилното спазване, понастоящем остава активно само едно производство за нарушение.

Финансиране

Финансирането за трансгранично здравно обслужване идва главно от втората (2008—2013 г.) и третата (2014—2020 г.) здравна програма, които предвиждат общо приблизително 64 милиона евро годишно за въпроси, свързани със здравеопазването. Комисията предлага финансирането да продължи в рамките на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +), който ще трябва, наред с оперативните си цели, да подпомага прилагането на законодателството на Съюза в областта на трансграничното здравно обслужване.

Освен това предишните (РП7 и РПКИ ) и настоящите рамкови програми за научни изследвания („Хоризонт 2020“), Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд и фондът InvestEU също осигуряват средства за трансгранично здравно обслужване и проекти за електронно здравеопазване.

Мобилност на пациентите

Трансграничната мобилност на пациентите е важен въпрос на политиките. Въпреки че понастоящем равнищата на мобилност на пациентите са все още сравнително ниски за определени групи пациенти, което се дължи на редки заболявания или на географската близост на здравните услуги, трансграничното здравно обслужване е най-подходящото и достъпно здравно обслужване. Трансграничната мобилност на пациентите повдига някои въпроси, като например непрекъснатостта на грижите и обмена на информация между здравните специалисти от различните страни на дадена граница. Освен това съществуват също така логистични и административни пречки, които могат да окажат напълно непредвидено отрицателно въздействие върху трансграничното здравно обслужване.

Потоците от пациенти, които пътуват за здравно обслужване след получаване на предварително разрешение, са най-интензивни от Франция към Испания. Когато не се изисква разрешение, най-големият поток е от Франция към Германия. Като наблюдаваме посоката на потока на пациентите, се очертава ясно една значителна тенденция, която намира израз във факта, че по-голямата част от мобилността се наблюдава при наличието на общи граници. Съществува обаче едно значително изключение, което е броят на пациентите, пътуващи от Норвегия към Испания.

Комисията определи четири области, които имат най-голям потенциал да действат като пречки за пациентите, ако не бъдат разрешени: системите за възстановяване на разходите, използването на предварително разрешение, административните изисквания и таксуването на постъпващите пациенти.

Въпреки че съгласно член 7 от директивата държавите членки са задължени да уведомяват Комисията за всяко решение за въвеждане на ограничения, а някои държави членки са транспонирали директивата по начин, който би могъл да се счита за ограничаващ, Комисията не е получавала конкретни уведомления от държавите членки.

Информация за пациентите: Национални звена за контакт

Директивата има голям потенциал за подобряване и улесняване на достъпа на пациентите до трансгранично здравно обслужване и най-вече осигурява най-доброто качество на медицински грижи за всички пациенти. Въпреки това, за да може директивата да бъде успешна, е от решаващо значение пациентите, здравните специалисти и другите заинтересовани страни да са добре информирани относно директивата във всички нейни аспекти. За съжаление, в момента случаят не е такъв.

Проучването на Евробарометър от май 2015 г. показва, че по-малко от 20% от гражданите се чувстват добре информирани за своите трансгранични здравни права.

Както е предвидено в член 6 от директивата, всяка държава членка има поне едно национално звено за контакт, което да предоставя на пациентите и здравните специалисти информация относно техните права по отношение на трансгранични здравни услуги или продукти.

Сред 29-те Национални звена за контакт в Европа, Норвегия и други държави от ЕИП, които предоставят данни, през 2017 г. са били отправени 74589 запитвания, но повечето държави членки са получили по-малко от 1000 искания. Броят на запитванията се различава значително между различните Национални звена за контакт. Като цяло пациентите не знаят за съществуването на своите национални звена за контакт. От жизненоважно значение е провеждането на широка и трайна информационна кампания относно националните звена за контакт и относно правата на пациентите по отношение на трансграничното здравно обслужване.

Това показва, че на уебсайтовете на националните звена за контакт обикновено липсва подробна информация относно правата на пациентите. Твърде оскъдна е информацията по различни въпроси, като например какво трябва да се направи в случай на неоснователно забавяне, информация относно процедурите за подаване на жалби и уреждането на спорове, както и информация относно продължителността на процеса на възстановяване на разходите или на исканията за предварително разрешение.

Европейски референтни мрежи

В съответствие с член 12 от Директивата Европейската комисия подпомага държавите членки при разработването на Европейски референтни мрежи (ЕРМ) между доставчици на здравно обслужване и експертни центрове в държавите членки.

На 1 март 2017 г. първите 24 европейски референтни мрежи започнаха официално своята дейност въз основа на рамката, осигурена от Европейската комисия, движещите сили на тези мрежи са участващите доставчици на здравно обслужване и националните здравни органи. Те имат за цел да се справят със сложни или редки заболявания, които изискват специализирано лечение и познания. ЕРМ обединяват повече от 900 високоспециализирани здравни звена в над 300 болници в ЕС, Норвегия и държавите от ЕИП.

Като се има предвид, че в ЕС има 5800 признати редки заболявания ЕС, които засягат приблизително 6 — 8% от всички европейски граждани, от всяко рядко заболяване са засегнати съвсем малък брой пациенти. В съчетание с оскъдността на съответните знания и експертен опит, сътрудничеството в целия ЕС има висок потенциал за добавена стойност.

Електронно здравеопазване

Задачата на електронното здравеопазване е да се работи за постигане на устойчиви икономически и социални ползи от европейските системи и услуги за електронно здравеопазване и на оперативно съвместими приложения, за постигане на високо ниво на доверие и сигурност, за засилване на приемствеността на грижите и за гарантиране на достъп до безопасно и висококачествено здравно обслужване;

Максималното увеличаване на потенциала на електронното здравеопазване в ЕС дава възможност на здравните специалисти да обменят трансгранични резюмета и данни за пациентите. Прехвърляемостта на данните ще улесни трансграничното здравно обслужване с по-малко пречки, но тя също така е от решаващо значение за по-нататъшните изследвания, особено в областта на редките заболявания.

Трансгранично регионално сътрудничество

Трансграничните региони представляват 40% от територията на ЕС и повече от 1 на 3 европейци живеят в пограничен район. В ЕС има общо 37 трансгранични градски зони.

Трансграничните здравни инициативи в граничните региони са доказали своята стойност през годините. Сходството на фактори като географски контекст, навици, култура, език и мрежа от политически и административни аспекти оказват голямо влияние върху устойчивостта на сътрудничеството.

Брексит

Ежегодно на приблизително 1000 граждани на Обединеното кралство се възстановяват разходите за лечение в съответствие с директивата. Франция, Полша и Латвия са сред най-популярните дестинации за лечение. В допълнение към гореспоменатите данни, Обединеното кралство предоставя лечение на 1500 пациенти от ЕС съгласно директивата. Тъй като не всички държави членки са в състояние да представят на Комисията съответни данни за мобилността на пациентите, на практика мобилността към Обединеното кралство е малко по-голяма от съобщаваната. Освен това около 40 болници в националната здравна служба на Обединеното кралство участват в ЕРМ, които са създадени по силата на директивата.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директивата за трансграничното здравно обслужване

(2018/2108(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване[1],

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 114 и 168 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване[2],

-  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)[3],

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 юни 2011 г. относно преминаването към модерни, адаптивни и устойчиви системи на здравеопазване[4],

–  като взе предвид многогодишните здравни програми за периодите 2003–2008 г.[5], 2008–2013 г.[6] и 2014–2020 г.[7] съответно,

–  като взе предвид докладите на Комисията от 4 септември 2015 г. и 21 септември 2018 г. относно функционирането на Директивата за трансграничното здравно обслужване (COM (2015) 0421, COM (2018) 0651),

-  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар: предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество (COM(2018)0233),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 юли 2018 г. относно данните на държавите членки относно трансграничното здравно обслужване на пациентите през 2016 г.[8],

–  като взе предвид Решение за изпълнение № 2011/890/ЕС на Комисията от 22 декември 2011 г., с което се предвиждат правила за учредяването, управлението и функционирането на мрежата от национални органи, отговарящи за електронното здравеопазване[9],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

–  като взе предвид Плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 г., и по-специално неговото изрично трансгранично измерение (COM (2012) 0736),

–  като взе предвид междинната оценка на Комисията на Плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 г. (COM (2017) 0586),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2008 г. относно редките заболявания (COM ( 2008) 0679) и препоръката на Съвета от 8 юни 2009 г. за действие в областта на редките заболявания[10],

–  като взе предвид доклада за изпълнение на Комисията от 5 септември 2014 г. относно нейното съобщение относно редките заболявания (COM (2014) 0548),

–  като взе препоръките относно европейските референти мрежи за редки заболявания на експертния комитет на ЕС по редките заболявания (EUCERD) от 31 януари 2013 г. и допълнението към тях от 10 юни 2015 г.,

–  като взе предвид информационния документ на Сметната палата относно трансграничното здравно обслужване в ЕС от май 2018 г.[11],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

–  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права[12],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0046/2019),

А.  като има предвид, че достъпните за всички системи на здравеопазване в ЕС и неговите държави членки е от решаващо значение за гарантиране на високо равнище на общественото здраве, социалната закрила, социалното сближаване и социалната справедливост чрез запазване и гарантиране на всеобщия достъп, и като има предвид, че качеството на живот на пациентите е признато като важен елемент от оценката на разходната ефективност на здравните услуги;

Б.  като има предвид, че Директива 2011/24/ЕС (наричана по-долу „директивата“) в съответствие с член 168, параграф 7 от ДФЕС, зачита свободата на всяка държава членка да взема подходящи решения в областта на здравеопазването и не пречи или подкопава основните етични избори на компетентните органи в държавите членки; като има предвид, че съществуват разлики в съответните услуги, предоставяни от държавите членки, както и в начина, по който те се финансират; като има предвид, че директивата предоставя други възможности за здравно обслужване на европейските граждани в допълнение към възможностите, с които разполагат в собствената си държава;

В.  като има предвид, че здравето може да се счита за основно право съгласно член 2 (относно правото на живот) и член 35 (относно здравеопазването) от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че здравните системи в ЕС са изправени пред предизвикателства поради застаряването на населението, бюджетните ограничения, увеличаването на случаите на хронични и редки заболявания, трудностите при осигуряването на основни здравни грижи в селските райони и високите цени на лекарствените продукти; като има предвид, че държавите членки са отговорни за разработването, поддържането и трансграничния обмен на информация относно актуален каталог на недостигащите лекарства, за да се гарантира наличността на основни лекарства;

Д.  като има предвид, че здравеопазването, от което се нуждаят гражданите, понякога може да се предоставя най-добре в друга държава членка поради близостта, специализираното естество на медицинските грижи или липсата на капацитет, като например недостига на основни лекарства, в собствената им държава членка;

Е.  като има предвид, че резултатите от доклада относно прилагането на действащата директива сочат, че през 2015 г. не всички държави членки са прилагали изцяло или правилно директивата;

Ж.  като има предвид, че секторът на здравеопазването е жизненоважна част от икономиката на ЕС, който допринася зя почти 10 % от нейния БВП — цифра, която поради социално-икономически фактори може да достигне до 12,6 % до 2060 г.;

З.  като има предвид, че съгласно член 20 от директивата Комисията се задължава да изготвя доклад за изпълнението относно действието на директивата на всеки три години; като има предвид, че Комисията следва постоянно да оценява и редовно да представя информация за потоците пациенти, за административните, социалните и финансовите измерения на мобилността на пациентите и за функционирането на европейските референтни мрежи (ЕРМ) и националните звена за контакт;

И.   като има предвид, че според доклада на Комисията от 21 септември 2018 г. относно действието на директивата, за гражданите все още е трудно да разберат как могат да използват правата си по отношение на трансграничното здравно обслужване; като има предвид, че е необходима допълнителна яснота и прозрачност относно условията, при които работят доставчиците на здравно обслужване, за да се осигури безопасна мобилност на пациентите;

Й.   като има предвид, че в съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно електронното здравеопазване се отбелязва, че системите за здравеопазване и за полагане на грижи изискват реформи и новаторски решения, за да станат по-устойчиви, достъпни и ефективни; като има предвид, че поради това следва да се засили използването на нови технологии и цифрови инструменти, за да се подобри качеството и устойчивостта на здравните услуги;

К.  като има предвид, че директивата осигурява ясно правно основание за европейско сътрудничество и сътрудничество по отношение на оценката на здравните технологии (ОЗТ), електронното здравеопазване, редките заболявания и стандартите за безопасност и качество на здравните услуги и продукти;

Л.  като има предвид, че гражданите на ЕС имат право на достъп до специализирани грижи в собствените си държави членки; като има предвид обаче, че броят на пациентите, които се ползват от правото си на трансгранично здравно обслужване, както е предвидено в директивата, включително профилактични медицински тестове, образни изследвания и здравни прегледи, нараства много бавно;

М.  като има предвид, че програмите за ваксинация не са обхванати от директивата, въпреки че те са считани за една от политиките на ЕС с най-голямо въздействие, и като се имат предвид трудностите, които някои държави членки срещат при получаването на достъп до тях;

Н.  като има предвид, че не всички държави членки са били в състояние да подават данни или информация за пациенти, които пътуват в чужбина, и като има предвид, че събирането на данни не винаги е сравнимо в отделните държави членки;

О.  като има предвид, че 83% от анкетираните в неотдавнашна консултация на Комисията одобриха оповестяването на медицински данни за целите на провеждане на научни изследвания и подобряване на здравните условия на пациентите[13]; като има предвид, че всяка бъдеща интеграция на здравните системи трябва от цифрова гледна точка да гарантира, че здравните системи са крайните пазители и разпоредители на съответната информация, така че да се гарантира справедливост, устойчивост и безопасност за пациентите;

П.  като има предвид, че мобилността на пациентите в ЕС, която попада в приложното поле на директивата, остава сравнително ниска и не оказва значително бюджетно въздействие върху устойчивостта на националните здравни системи;

Р.  като има предвид, че държавите членки са отговорни за осигуряването на достъп до здравни грижи, от които се нуждаят хората, и за гарантирането, че всички съответни разходи се възстановяват; като има предвид, че националните здравни служби на държавите членки отговарят за определянето на критериите, които позволяват на гражданите да получават здравно обслужване в друга държава членка; като има предвид, че в значителен брой държави членки все още има значителни пречки, на които се натъкват пациентите при контакта със системите на здравеопазване; като има предвид, че административната тежест може да води до забавяне на възстановяването на разходи; като има предвид, че това само задълбочава разпокъсаността на достъпа до услуги и поради това следва да се подобрява чрез координация между държавите членки;

С.  като има предвид, че Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) се урежда от регламента относно координацията на системите за социална сигурност и нейното прилагане се различава значително в отделните държави членки; като има предвид, че еднаквото прилагане на ЕЗОК и по-добрата координация между държавите членки са от съществено значение за намаляването на съществуващата административна тежест и за гарантирането на бързо, недискриминационно възстановяване на средства за пациентите, като същевременно се гарантира свободата на движение на гражданите на ЕС;

Т.  като има предвид, че пациентите все още са изправени пред практически и правни трудности при използването на рецепти за лекарства в държавите членки;

У.  като има предвид, че ролята на националните звена за контакт е да гарантират, че пациентите получават правилната информация, за да вземат информирано решение;

Ф.  като има предвид, че националните звена за контакт все още не са достатъчно добре познати на обществеността, което оказва въздействие върху тяхната ефективност; като има предвид, че ефикасността и обсегът на действие на националните звена за контакт зависят от подкрепата, която те получават както от ЕС, така и от държавите членки, от каналите за комуникация, обмена на добри практики и информация, включително информация за връзка и насоки за отнасяне на пациентите;

Х.  като има предвид, че съществуват големи различия между различните национални звена за контакт по отношение на функционирането, достъпността, видимостта и разпределението на ресурсите, както от гледна точка на качеството, така и на количеството;

Ц.  като има предвид, че според проучване на Евробарометър от май 2015 г.[14], пациентите не са достатъчно информирани относно своите трансгранични здравни права, като по-малко от 20% от гражданите се чувстват добре информирани;

Ч.  като има предвид, че директивата ще бъде ефективна само ако пациентите, полагащите грижи лица, здравните специалисти и другите заинтересовани страни са добре информирани за нея и правилата, които я уреждат, са лесни за намиране и лесно достъпни в общ план;

Ш.  като има предвид, че пациентите, лицата, полагащи грижи, и здравните специалисти все още се сблъскват с голям недостиг на информация по отношение на правата на пациентите като цяло и по-специално тези, предвидени в директивата;

Щ.  като има предвид, че здравните специалисти се занимават с някои изключително чувствителни въпроси, свързани с пациенти, които изискват ясна и разбираема комуникация; като има предвид, че езиковите бариери биха могли да възпрепятстват трансфера на информация между медицинските специалисти и техните пациенти;

АА.  като има предвид, че съществуват значителни възможности за подобряване и опростяване на процедурите за възстановяване на разходи в редица държави членки, особено що се отнася до рецептите, лекарствата сираци, съставните фармацевтични лекарствени продукти и последващата терапия и процедури;

АБ.  като има предвид, че понастоящем шест държави членки и Норвегия нямат каквито и да било действащи системи за предварително разрешение, като предоставят на пациентите свобода на избор и намаляване на административната тежест;

АВ.  като има предвид, че съществуват редица двустранни споразумения между съседни държави членки и региони, които биха могли да служат като основа за най-добри практики за отлични резултати за по-нататъшно развитие на трансграничното здравно обслужване в целия ЕС;

Прилагане

1.  приветства предприеманите от Комисията действия за оценка дали държавите членки са транспонирали директивата правилно;

2.  отбелязва ползите от Директива 2011/24/ЕС за изясняване на правилата за трансгранично здравно обслужване и за гарантиране на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване в Съюза, както и за постигане на мобилност на пациентите в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС; изразява разочарование, че значителен брой държави членки не са изпълнили ефективно изискванията за гарантиране на правата на пациентите; поради това настоятелно призовава държавите членки да осигурят правилното ѝ изпълнение, като гарантират висока степен на защита на общественото здраве, която допринася за подобряване на здравето на гражданите, като същевременно се спазва принципът на свободно движение на хора в рамките на вътрешния пазар;

3.  приканва Комисията да пристъпи към изготвянето на своите тригодишни доклади за оценка на действието на директивата и съответно да ги представи на Парламента и Съвета; подчертава значението на събирането на информация, за статистически цели, относно пациентите, пътуващи в чужбина за лечение, и за анализа на причините, поради които пациентите пътуват в различни държави; освен това призовава Комисията, когато това е осъществимо, да публикува ежегодно разбивки на предоставените услуги и общите суми, които се възстановяват от всяка държава членка като трансгранично предоставяне на здравно обслужване;

4.  приканва Комисията да включва в своята оценка на ефективността на разходите при изпълнението на директивата качеството на живот на пациентите и резултатите от грижите;

5.  припомня на държавите членки техния ангажимент да предоставят на Комисията помощ и цялата необходима информация, с която разполагат, за целите на извършването на оценката и изготвянето на горепосочените доклади;

6.  приканва Комисията да изготви насоки за прилагането, особено в областите, в които директивата и регламента за координация на системите за социална сигурност си взаимодействат, и да гарантира по-добра координация в това отношение сред всички съответни заинтересовани страни в рамките на институциите;

7.  подчертава, че държавите членки следва да транспонират правилно директивата, за да се гарантира висококачествени и достъпни трансгранични здравни грижи за пациентите, при цялостно спазване на сроковете за прилагане, определени в законодателството; признава, че могат да бъдат направени конкретни подобрения по отношение на достъпа до лекарства, отпускани с лекарско предписание, и непрекъснатостта на лечението; призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на обхвата на директивата, така че тя да включва програми за ваксинация;

8.  отбелязва със задоволство положителното въздействие на инициативи като Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК), която се издава безплатно и позволява на всеки, който е осигурен или е обхванат от законоустановена социално-осигурителна схема, да получи медицинско лечение в друга държава членка безплатно или на намалена цена; подчертава значението на успешното сътрудничество между институциите с цел избягване на злоупотреби с ЕЗОК;

9.  подчертава необходимостта от гарантиране на яснота и прозрачност по отношение на условията, при които действат доставчиците на здравно обслужване; подчертава значението за доставчиците на здравно обслужване и за специалистите в областта на здравеопазването да осигуряват професионална застраховка „гражданска отговорност“, както е предвидено в директивата и в Директива 2005/36/ЕС, за да се подобри качеството на здравните услуги и да се увеличи защитата на пациентите;

Финансиране

10.  посочва, че финансирането на трансграничното здравно обслужване е въпрос от компетентността на държавите членки, които възстановяват разходите в съответствие с приложимите разпоредби; посочва освен това, че Комисията подкрепя сътрудничеството, посочено в глава IV на директивата посредством здравните програми;

11.  в тази връзка изразява сериозна загриженост по отношение на предложеното намаление на финансирането за здравната програма; отново призовава здравната програма да бъде възстановена като стабилна самостоятелна програма с увеличено финансиране в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., за да се изпълнят целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на общественото здраве, системите на здравеопазване и свързаните с околната среда проблеми, и за да се гарантира амбициозна здравна политика с акцент върху трансграничните предизвикателства, включваща, по-специално, сериозно увеличаване на общите усилия на Съюза в борбата с рака, превенцията, ранната диагностика и управлението на хроничните и редките заболявания, в т.ч. генетичните и пандемичните заболявания, редките видове рак, в борбата с антимикробната резистентност и осигуряването на по-лесен достъп до трансгранично здравно обслужване;

12.  подчертава важността на Европейския социален фонд и на Европейския структурен и инвестиционен фонд за здравето, както и на Европейския фонд за регионално развитие, включително програмата „Interreg“, за подобряването на здравните услуги и за намаляването на неравенствата между регионите и държавите членки по отношение на здравеопазването; изисква структурните и кохезионните фондове да бъдат използвани също за подобряване и улесняване на трансграничното здравно обслужване в рамките на следващата МФР;

Мобилност на пациентите

13.  отбелязва, че причините за ниската степен на мобилност на пациентите имат четири аспекта: i) някои държави членки са закъснели с прилагането на директивата; ii) осведомеността на гражданите относно общите им права на възстановяване на разходите е изключително ниска, iii) някои пречки, ограничаващи трансграничното здравно обслужване, като например административната тежест, са издигнати от някои държави членки, и iv) липсва или е непълна информацията за пациентите, търсещи здравно обслужване в друга държава членка въз основа на директивата;

14.  отбелязва, че някои системи за предварително разрешаване изглеждат прекомерно тежки и/или рестриктивни по отношение на редица заявления всяка година; призовава Комисията да продължава структурирания диалог с държавите членки, като осигурява по-голяма яснота по отношение на изискванията за предварително разрешение и свързаните с това условия за възстановяване на разходите;

15.  изисква от Комисията да разработи насоки, за да могат хората, в случаите на издаване на предварително разрешение, да сравняват леченията в чужбина с лечението, което е на разположение на национално равнище, като водещ принцип за пациентите е икономическата ефективност;

16.  припомня на държавите членки, че всяко ограничаване на прилагането на директивата, като например изисквания за предварително разрешение или ограничение при възстановяването на разходи, следва да бъде необходимо и пропорционално и да не води до произволна или социална дискриминация, да не издига необосновани пречки пред свободното движение на пациенти и услуги, нито да налага прекомерна тежест върху националните системи за обществено здраве; приканва държавите членки да вземат предвид трудностите, които срещат пациентите с ниски доходи, когато трябва да направят авансово плащане в рамките на трансгранично лечение; отбелязва, че системите за предварително разрешение имат за цел да позволят на държавите членки да планират и предпазват пациентите от лечения, които будят сериозни и конкретни опасения относно качеството или безопасността на грижите;

17.  отбелязва със загриженост, че в някои държави членки застрахователните дружества произволно прилагат дискриминация или създават необосновани пречки пред свободното движение на пациенти и услуги, което води до неблагоприятни финансови последици за пациентите;

18.  настоятелно призовава държавите членки да уведомяват Комисията за всяко решение за въвеждане на ограничения по отношение на възстановяването на разходи съгласно член 7, параграф 9 от директивата, като посочват причините за това;

19.  изразява съжаление във връзка с факта, че понякога някои държави членки предоставят по-ниски равнища на възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, предоставено от частни или несвързани доставчици на здравно обслужване на тяхна територия, отколкото за грижи за трансгранично здравеопазване, предоставяни от доставчици от публичния сектор или подизпълнители; счита, че следва да се гарантира възстановяване на средствата за частното здравеопазване на същото равнище като общественото здравеопазване, при условие, че могат да бъдат гарантирани качеството и безопасността на грижите;

20.  призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно за оценка, повторно привеждане в съответствие и опростяване на процедурите за възстановяване на разходи за пациенти, които получават трансгранично здравно обслужване, в т.ч. чрез разясняване на възстановяването на последващи грижи и процедури, както и чрез създаването на координационни фронт-офиси за „обслужване на едно гише“ към съответните здравни осигурители;

21.  изразява съжаление относно факта, че прилагането на директивата относно „телемедицината“ – здравни услуги, предоставяни на разстояние – е довело до известна липса на яснота по отношение на схемите на възстановяване, тъй като някои държави членки възстановяват разходи или предоставят консултации с общопрактикуващи лекари или специалисти от разстояние, а други – не; призовава Комисията да подкрепи прилагането на правилата за възстановяване на разходите в съответствие с член 7, параграф 1 и член 4, параграф 1, така че те да се прилагат и по отношение на телемедицината, когато е целесъобразно; насърчава държавите членки да съгласуват подходите си за възстановяване на разходите за телемедицина;

Гранични региони

22.  насърчава държавите членки и граничните региони да задълбочават трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването по ефикасен и финансово устойчив начин, включително чрез предоставянето на достъпна, достатъчна и разбираема информация, с оглед обезпечаването на възможно най-добри грижи за пациентите; изисква от Комисията да подкрепя и стимулира структурен обмен на най-добри практики между граничните региони; насърчава държавите членки да използват тези най-добри практики, за да подобрят също така здравеопазването в други региони;

23.  приветства предложението на Комисията за засилване на сближаването между граничните региони чрез преодоляване на някои от правните и административните пречки, пред които са изправени, чрез създаването на трансграничен механизъм на ЕС;

Информация за пациентите

24.  припомня съществената роля на националните звена за контакт за предоставянето на информация на пациентите и подпомагането им във вземането на информирано решение относно търсенето на здравно обслужване в чужбина в рамките на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да продължават да инвестират в разработването и популяризирането на достъпни и ясно видими национални звена за контакт и платформи за електронно здраве за пациентите, които следва да предоставят лесна за ползване, цифрово достъпна и свободна от пречки информация за пациентите и здравните специалисти на множество езици;

25.  препоръчва Комисията, в сътрудничество с организациите на пациентите, да разработи насоки относно функционирането на националните звена за контакт, за да улесни и подобри значително начините, по които те систематично обменят информация и практики помежду си, с оглед установяването на хармонизирани, опростени и лесни за ползване от пациентите процедури, формуляри или наръчници, както и да изгради връзка между националните звена за контакт и техните източници на информация и експертни оценки в рамките на държавите членки;

26.  призовава държавите членки да осигуряват достатъчно финансиране за техните национални звена за контакт, така че те да могат да разработват изчерпателна информация, и изисква от Комисията да засили сътрудничеството сред националните звена за контакт в целия Съюз;

27.  подчертава потенциала на електронното здравеопазване за подобряване на достъпа на пациентите до информация относно възможностите за трансгранично здравно обслужване и правата на пациентите съгласно директивата;

28.  призовава държавите членки настоятелно да призоват доставчиците на здравно обслужване и болничните заведения да предоставят предварително на пациентите точна и актуална оценка на разходите за лечението в чужбина, в т.ч. лекарства, хонорари, нощувки и допълнителни такси;

29.  изисква от Комисията да изясни, в полза на националните експерти и посредством информационни кампании, комплексния характер на съществуващото правно положение, произтичащо от взаимодействието между директивата и регламента за координация на социалната сигурност;

30.  изисква от Комисията да организира, съвместно с компетентните национални органи, националните звена за контакт, европейските референтни мрежи (ЕРМ), организациите на пациенти и мрежите от здравни специалисти, всеобхватни публични информационни кампании, включително оползотворявайки новите цифрови възможности, които следва да бъдат предназначени да насърчават структурната осведоменост за правата на пациентите съгласно директивата;

31.  призовава Комисията да насърчава държавите членки да осигурят лесно достъпна информация във връзка с процедурите, чрез които пациентите да могат да подават жалби в случаите, когато техните права съгласно директивата не са спазени или дори са нарушени;

32.  препоръчва Комисията да разработи насоки относно вида информация, която националните звена за контакт следва да предоставят, по-специално относно списъка на леченията, които подлежат на предварително разрешение и тези, които не подлежат на такова разрешение, използваните критерии и приложимите процедури;

33.  призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на необходимостта от определяне на причините за предоставяне на достъп до трансгранично здравно обслужване по начин, който да гарантира свободното движение, но без това да бъде самоцел, докато организацията на здравните системи е национална компетентност;

34.  насърчава Комисията да поощрява по-голямо сътрудничество между органите на държавите членки като цяло, а не само чрез НЗК, и да оценява допълнително ползите от съществуващите инициативи за сътрудничество, особено в трансграничните региони, като гарантира достъп до безопасно, висококачествено и ефикасно здравно обслужване за гражданите;

Редки заболявания, редки видове рак и Европейски референтни мрежи (ЕРМ)

35.  подчертава значението на сътрудничеството в целия ЕС за гарантиране на ефикасното обединяване на знания, информация и ресурси за ефективно справяне с редките и хроничните заболявания, включително редките видове рак, в целия ЕС; в тази връзка насърчава Комисията да подпомогне създаването на специализирани центрове за редки заболявания в ЕС, които следва да бъдат напълно интегрирани в европейските референтни мрежи (ЕРМ);

36.  препоръчва надграждането на вече предприетите стъпки за повишаване на обществената осведоменост и разбиране на редките заболявания, редките видове рак и за увеличаване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност; призовава Комисията да гарантира достъп до информация, лекарства и медицинско лечение за пациентите с редки заболявания в целия ЕС и да се стреми към осигуряването на подобрен достъп до ранна и точна диагностика; настоятелно призовава Комисията да реши въпроса с ниския процент на регистриране на редките заболявания и допълнително да разработи и популяризира общи стандарти за споделяне и обмен на данни в регистрите за редки заболявания;

37.  подчертава спешната необходимост от подобряване на моделите на спазване на предписаното лечение от пациентите, които следва да се основават на най-надеждните резултати от метаанализи и широкообхватни емпирични изследвания, да отразяват реалностите в лекарската практика и да предоставят препоръки за подобряване на отдадеността на пациента към лечението, особено при управлението на хроничните заболявания, което е ключов барометър за измерване на ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване;

38.  подчертава важността и добавената стойност на мобилността в целия ЕС на специалистите в областта на здравното обслужване както по време на тяхното обучение, така и през професионалните им кариери, както и важната им роля за подобряване на познанията и експертния опит във връзка с редките заболявания;

39.  предлага Комисията да отправи нова покана за разработването на нови ЕРМ и да продължава да подпомага разработването и разрастването на модела за ЕРМ, така че да се запълни липсата на експертни познания и да се реши проблема с географските различия; настоява обаче върху факта, че разширяването на ЕРМ не трябва да застрашава действието на съществуващите ЕРМ в началната фаза;

40.  изразява съжаление относно несигурността по отношение на принципите на функциониране на ЕРМ и тяхното взаимодействие с националните здравни системи и други програми на ЕС; поради това призовава Комисията да подпомага държавите членки и ЕРМ при установяването на ясни и прозрачни правила за пренасочване на пациентите и да постигне споразумение относно формата на подкрепа, която да бъде предоставяна от държавите членки на ЕРМ;

41.  настоятелно призовава Комисията да започне да прилага план за действие посредством Европейската съвместна програма за редките заболявания за по-нататъшното устойчиво развитие и финансиране на ЕРМ чрез Европейската съвместна програма за редките заболявания и поддържащите ги мрежи на пациентите; насърчава държавите членки да подкрепят доставчиците на здравно обслужване в рамките на ЕРМ и да интегрират ЕРМ в здравните си системи, като адаптират своите правни и регулаторни рамки и се позовават на ЕРМ в своите национални планове за редките заболявания и за рака;

Взаимно признаване на (електронните) рецепти

42.  изразява съжаление относно трудностите, пред които са изправени пациентите, особено живущите в пограничните райони, при осигуряването на достъп до и възстановяването на разходите за лекарствени продукти в други държави членки, поради различните наличности и административни правила в целия ЕС; призовава държавите членки и съответните им здравни органи да решат правните и практическите проблеми, които възпрепятстват взаимното признаване на медицинските рецепти в ЕС, и призовава настоятелно Комисията да предприеме подпомагащи действия в това отношение;

43.  изразява съжаление относно трудностите, пред които са изправени пациентите при осигуряването на достъп до и възстановяването на разходите за лекарствени продукти в други държави членки, поради различните наличности и правила в целия ЕС;

44.  призовава Комисията да изготви план за действие за систематично справяне с прекомерно високите цени на лекарствата и големите различия между отделните държави членки;

45.  призовава Комисията да предприеме стъпки, за да гарантира, че рецептите, издадени от свързани с ЕРМ експертни центрове, се приемат за възстановяване във всички държави членки;

46.  приветства подкрепата от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) като част от усилията за успешното разработване на настоящите пилотни проекти за обмен на електронни рецепти и медицински досиета на пациентите и за проправянето на пътя и за други държави членки, които желаят да последват този пример, до 2020 г.; настоява тази подкрепа да бъде продължена в следващата МФР;

Електронно здравеопазване

47.  признава, че електронното здравеопазване може да спомогне за гарантирането на устойчивостта на здравните системи чрез ограничаването на някои разходи, както и че то може да бъде важна част от отговора на ЕС спрямо днешните здравни предизвикателства; изтъква, че оперативната съвместимост на системите за електронно здравеопазване следва да бъде издигната в приоритет с оглед подобряването на цялостното медицинско досие на пациентите и приемствеността на грижите, при гарантиране на неприкосновеността на личния живот на пациентите; счита, че следва да се отдели специално внимание на предоставянето на лесен достъп до грижи за всички пациенти, не на последно място за възрастните хора и хората с увреждания; във връзка с това предлага държавите членки да предприемат стъпки за инвестиране в цифровата грамотност на гражданите и за увеличаване на мащаба на новите решения за застаряващото население, като същевременно се използват всички средства, с които разполагат, за да се гарантира предотвратяването на изключването чрез цифровизация;

48.  приветства създаването в целия ЕС на инфраструктура за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване (eDHDSI), която ще насърчава трансграничния обмен на здравни данни, по-специално електронните рецепти и медицинските досиета на пациентите;

49.  приканва държавите членки да предприемат бързи действия за свързване на своите системи на здравеопазване с eHDSI чрез специално звено за контакт в областта на електронното здравеопазване, след техните собствени оценки на риска, и призовава Комисията да улеснява този процес;

50.  призовава Комисията да обърне приоритетно внимание на потребностите в областта на цифровите технологии в държавите членки; приветства помощта на Комисията за осигуряването на устойчиви финансови средства с оглед гарантирането на силни национални стратегии за цифрово здравеопазване и за създаването на устойчива рамка за общи действия на равнище ЕС за предотвратяване дублирането на усилията и гарантиране на най-добри практики за по-широко ползване на цифровите технологии в държавите членки;

51.  изисква от държавите членки допълнително да засилят сътрудничеството между здравните органи в цяла Европа, за да се свържат данните от електронното здравеопазване и личните досиета с инструментите за електронно изписване на рецепти, като така се позволява на здравните специалисти да предоставят персонализирана и добре осведомена грижа за пациентите и се благоприятства сътрудничеството сред лекуващите, като същевременно в това отношение изцяло се зачита законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни призовава Комисията да предприеме действия за улесняване на такива действия;

52.  призовава държавите членки бързо да приложат Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) с цел да се защитят данните на пациентите, използвани в приложенията за електронно здравеопазване, и подчертава значението, по-специално по отношение на здравето, на наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар[15]; подчертава необходимостта да се позволи на пациентите да имат достъп и да ползват своите собствени здравни данни, в съответствие с принципите на Общия регламент относно защитата на данните;

Брексит

53.  призовава Комисията да договори солидно споразумение с Обединеното кралство в областта на здравеопазването след излизането на Обединеното кралство от ЕС, като обръща специално внимание на трансграничните права на пациентите и на функционирането на ЕРМ;

º

º  º

54.  приветства намерението на Европейската сметна палата да извърши одит на ефективността на изпълнението на директивата и да проучи по-специално наблюдението и надзора от страна на Комисията на това изпълнение, постигнатите досега резултати при предоставянето на достъп до трансгранично здравно обслужване, както и ефективността на рамката за финансиране на ЕС по отношение на финансираните действия;

55.  призовава държавите членки да прилагат, надлежно и в пълно сътрудничество с Комисията, всички разпоредби на Директивата;

56.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.
• [2]  OВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.
• [3]  ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
• [4]  OВ C 202, 8.7.2011 г., стр. 10.
• [5]  Решение № 1786/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за приемане на програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.) (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 1).
• [6]  Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на Втора програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.), OB L 301, 20.11.2007 г., стр. 3.
• [7]  Регламент (ЕС) № 282/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Трета програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) и за изменение на Решение № 1350/2007/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 1).
• [8]  https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/cross_border_care/docs/2016_msdata_en.pdf
• [9]  OJ L 344, 28.12.2011 г., стр. 48.
• [10]  OВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 7.
• [11]  https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/BP_CBH/BP_Cross-border_healthcare_EN.pdf
• [12]  OВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10.
• [13]  Обзорен доклад на Комисията относно консултацията, озаглавен „Преобразуване на здравеопазването и грижите в цифровия единен пазар“, 2018 г., https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/ehealth/docs/2018_consultation_dsm_en.pdf
• [14]  Специален Евробарометър 425: „Правата на пациентите в областта на презграничните здравни грижи в Европейския съюз“.
• [15]  ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА ОБРАЗУВАНИЯТА ИЛИ ЛИЦАТА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА

Следният списък е изготвен на доброволни начала в рамките на изключителната отговорност на докладчика. В хода на изготвянето на доклада преди приемането му в комисия следните образувания или лица са предоставили информация на докладчика:

Образувание и/или лице
Европейско бюро на съюзите на потребителите (BEUC):
Йелена Малинина
Франческа Катарин
Европейския пациентски форум (EPF):
Кайса Имонен
Костас Алиянис
Християнско дружество за взаимно подпомагане (Christelijke Mutualiteit):
Михаел Каленс
Бернар Дебо
Агнес Шапел
Международна асоциация на дружествата за взаимно подпомагане
Корина Хартрамп
Отдел „Електронно здравеопазване“ към Министерството на здравеопазването на Нидерландия:
Марсел Флор
Европейска федерация на болниците и здравните грижи:
Паскал Гарел
Европейска сметна палата:
Януш Войчеховски
Кинга Вишневска-Данек
Никълас Едуърдс
Колм Фриел
Йоана Кокот
Европейска комисия, ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“:
Теа Емерлинг
Лендьел Балас
Брайън Килгалън
Анти Мауну
Корина Василеску
Анджей Ян Рис
Мари-Софи Венцел
Лим Роджър

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (23.11.2018)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно прилагане на Директивата за трансграничното здравно обслужване
(2018/2108(INI))

Докладчик по становище: Мария Грапини

(*)  Асоциирана комисия – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид членове 114 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

–  като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване[1],

–  като взе предвид доклада на Комисията от 21 септември 2011 г. до Европейския парламент и Съвета относно действието на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (COM(2018)0651),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество (COM(2018)0233),

А.  като има предвид, че съгласно член 20 от Директива 2011/24/ЕС Комисията се задължава да изготвя доклад за изпълнението относно действието на тази директива на всеки три години; като има предвид, че Комисията следва постоянно да оценява и редовно да представя информация за потоците пациенти, за административните, социалните и финансовите измерения на мобилността на пациентите и за функционирането на европейските референтни мрежи и националните органи за контакт;

Б.   като има предвид, че на 21 септември 2018 г. Комисията представи доклад относно действието на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, от който се вижда, че голям брой държави членки не са приложили правилно директивата; като има предвид, че в здравните системи пред пациентите съществуват значителни пречки, които допълнително задълбочават фрагментарността на достъпа до здравни услуги;

В.   като има предвид, че според проучване на Евробарометър от 2015 г. по-малко от 20% от гражданите са запознати със своите права по отношение на трансграничното здравно обслужване; като има предвид, че се наблюдава малка промяна в степента на осведоменост от 2015 г. насам, както се вижда от бавното увеличение на броя на гражданите, които пътуват, за да получат здравно обслужване;

Г.   като има предвид, че според доклада на Комисията от 21 септември 2018 г. относно действието на Директива 2011/24/ЕС, за гражданите все още е трудно да разберат как могат да използват правата си по отношение на трансграничното здравно обслужване; като има предвид, че е необходима допълнителна яснота и прозрачност относно условията, при които работят доставчиците на здравно обслужване, за да се осигури безопасна мобилност на пациентите;

Д.   като има предвид, че в съобщението на Комисията от 25 април 2018 г. относно електронното здравеопазване се отбелязва, че системите за здравеопазване и за полагане на грижи изискват реформи и новаторски решения, за да станат по-устойчиви, достъпни и ефективни; като има предвид, че поради това следва да се засили използването на нови технологии и цифрови инструменти, за да се подобри качеството и устойчивостта на здравните услуги;

1.  отбелязва ползите от Директива 2011/24/ЕС за изясняване на правилата за трансгранично здравно обслужване и за гарантиране на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване в Съюза, както и за постигане на мобилност на пациентите в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС; изразява разочарование, че значителен брой държави членки не са изпълнили ефективно изискванията за гарантиране на правата на пациентите; поради това настоятелно призовава държавите членки да осигурят правилното ѝ изпълнение, като гарантират висока степен на защита на общественото здраве, която допринася за подобряване на здравето на гражданите, като същевременно се спазва принципът на свободно движение на хора в рамките на вътрешния пазар;

2.  подчертава необходимостта от гарантиране на яснота и прозрачност по отношение на условията, при които действат доставчиците на здравно обслужване; подчертава значението за доставчиците на здравно обслужване и за специалистите в областта на здравеопазването да осигуряват професионална застраховка „гражданска отговорност“, както е предвидено в директиви 2005/36/ЕО и 2011/24/ЕС, за да се подобри качеството на здравните услуги и да се увеличи защитата на пациентите;

3.  призовава Комисията и държавите членки да въведат или да укрепят подходящ механизъм за подаване на жалби за пациенти, които търсят лечение в чужбина, в случай че правата им не са били зачетени;

4.  призовава държавите членки да улеснят значително възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване и да избягват неоправдани забавяния или ненужни и непропорционални ограничения; насърчава националните органи да не прилагат обременяващи изисквания, например предоставянето на ненужни допълнителни документи, придружени от заверен превод;

5.  счита, че за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар е важно да се отговори на бъдещите предизвикателства, и подчертава, че цифровизацията би могла да донесе добавена стойност за изпълнението на директивата; насърчава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху развитието в областта на цифровото здравеопазване и да разгледат нови инициативи, като електронните фактури, електронните рецепти или оперативно съвместимите и правилно функциониращи решения за електронно здравеопазване, които биха могли да гарантират безпроблемна мобилност на пациентите, като същевременно се гарантира ефективна защита на личните данни чрез подходящи изисквания за сигурност и неприкосновеност на личния живот; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разгледат нерешените въпроси, свързани с взаимното признаване на медицинските рецепти между държавите членки, както и липсата на яснота относно възстановяването на разходите за телемедицина, при която медицинските консултации се предоставят от разстояние;

6.  подчертава, че гражданите и по-специално пациентите, както и специалистите в сферата на здравното обслужване, които предоставят услуги в чужбина, срещат трудности при намирането и разбирането на информацията относно приложимите правила и процедури в други държави членки или не са запознати с правата си; подчертава значението за пациентите на наличността на всеобхватна, леснодостъпна и удобна за използване информация относно техните права и процедурите, разходите и ставките за възстановяване на разходите при трансграничното здравно обслужване в рамките на Директива 2011/24/ЕС;

7.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за повишаване на осведомеността на пациентите относно техните права, и по-специално да информират пациентите, в сътрудничество с организациите на пациенти, относно сложните практически и правни аспекти на медицинската информация по лесноразбираем начин, включително чрез разработване на насоки относно поетапните процедури за използване на трансгранични здравни услуги и чрез предоставяне на стандартизирани образци за всички видове формуляри, необходими за трансгранично здравно обслужване;

8.  подчертава в това отношение ключовата роля на националните звена за контакт (НЗК) за предоставянето на информация на пациентите и специалистите относно техните права, както и относно процедурите, разходите и възстановяването на разходи, за да им се помогне да вземат добре информирани решения дали да търсят лечение, или да предоставят дадена услуга у дома или в чужбина и по този начин да спестят време и разходи; признава значението на предоставянето на подробна информация относно процедурите за подаване на жалби и уреждането на спорове по електронен път чрез НЗК; поради това призовава за разпределянето на подходящи ресурси, за да се гарантира правилното функциониране на НЗК и да се насърчи редовният обмен на информация между тях;

9.  насърчава Комисията да поощрява по-голямо сътрудничество между органите на държавите членки като цяло, а не само чрез НЗК, и да оценява допълнително ползите от съществуващите инициативи за сътрудничество, особено в трансграничните региони, като гарантира достъп до безопасно, висококачествено и ефикасно здравно обслужване за гражданите;

10.  отбелязва със задоволство положителното въздействие на инициативи като Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК), която се издава безплатно и позволява на всеки, който е осигурен или е обхванат от законоустановена социално-осигурителна схема, да получи медицинско лечение в друга държава членка безплатно или на намалена цена; подчертава значението на успешното сътрудничество между институциите с цел избягване на злоупотреби с ЕЗОК;

11.  изразява съжаление, че мобилността на пациентите за планирано здравно обслужване и особено за специализирани грижи в други държави членки продължава да бъде ниска поради липсата на яснота за пациентите в редица държави членки по отношение на леченията, подлежащи на предварително разрешение и включващи „нощувка“ и „високоспециализирани грижи“; настоятелно призовава държавите членки да изяснят и опростят режимите за предварително разрешение и припомня, че всяка система за предварително разрешение трябва да бъде недискриминационна, обоснована и пропорционална на преследваната цел и не може да представлява необоснована пречка за свободното движение на пациенти, водеща до невъзможност пациентите, страдащи от неравнопоставеност в здравеопазването между различните държави членки, да имат достъп до така необходимото специализирано лечение в други държави членки;

12.  подчертава колко е важно да се разчита на сравними данни за мониторинг на изпълнението на директивата; отбелязва, че събирането на данни се различава значително в отделните държави членки; призовава Комисията да изготви и да съобщава публично целеви показатели и ключови показатели за качеството на здравното обслужване и мобилността на пациентите, за да се даде възможност за по-добри сравнения между държавите членки;

13.  приветства намерението на Европейската сметна палата да извърши одит на ефективността на изпълнението на директивата и да проучи по-специално наблюдението и надзора от страна на Комисията на това изпълнение, постигнатите досега резултати при предоставянето на достъп до трансгранично здравно обслужване, както и ефективността на рамката за финансиране на ЕС по отношение на финансираните действия;

14.  изтъква, че съгласно член 20 от Директива 2011/24/ЕС Комисията се задължава да изготвя доклад относно действието на тази директива на всеки три години; въпреки това настоятелно призовава Комисията да наблюдава постоянно ефективността и ефикасността на системите за здравеопазване, включително чрез извършване на картографиране на правата на пациентите в целия Съюз, с цел да се подпомогне изпълнението и прилагането на тези права, както и редовно да докладва на Парламента за това.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.11.2018
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Morten Løkkegaard, Eva Maydell, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Julia Reda, Adam Szejnfeld, Sabine Verheyen
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Salvatore Cicu, Mady Delvaux, Czesław Hoc, Jean Lambert, Juan Fernando López Aguilar, Anne-Marie Mineur

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

27	+
ALDE ECR EFDD PPE S&D   Verts/ALE	Morten Løkkegaard, Jasenko Selimovic Daniel Dalton, Czesław Hoc, Anneleen Van Bossuyt Marco Zullo Salvatore Cicu, Carlos Coelho, Philippe Juvin, Antonio López‑Istúriz White, Eva Maydell, Ivan Štefanec, Adam Szejnfeld, Sabine Verheyen Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Mady Delvaux, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Liisa Jaakonsaari, Juan Fernando López Aguilar, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler Jean Lambert, Julia Reda

2	-
GUE/NGL	Anne‑Marie Mineur, Dennis de Jong

1	0
EFDD	Robert Jarosław Iwaszkiewicz

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

• [1]  ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.1.2019
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	55 0 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Margrete Auken, Pilar Ayuso, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Arne Gericke, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Peter Liese, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, John Procter, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Ivica Tolić, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Nikos Androulakis, Cristian-Silviu Buşoi, Christophe Hansen, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Jan Huitema, Tilly Metz, Bart Staes, Tiemo Wölken
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване	Olle Ludvigsson

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

55	+
ALDE :	Catherine Bearder, Jan Huitema, Anneli Jäätteenmäki, Valentinas Mazuronis, Frédérique Ries, Nils Torvalds
ECR:	Mark Demesmaeker, Arne Gericke, Urszula Krupa, Bolesław G. Piecha, Jadwiga Wiśniewska
GUE/NGL :	Stefan Eck, Anja Hazekamp, Kateřina Konečná
PPE:	Pilar Ayuso, Ivo Belet, Cristian Silviu Buşoi, Birgit Collin Langen, Angélique Delahaye, José Inácio Faria, Karl Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Françoise Grossetête, Christophe Hansen, Peter Liese, Miroslav Mikolášik, Annie Schreijer Pierik, Ivica Tolić, Adina Ioana Vălean
S&D:	Nikos Androulakis, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Miriam Dalli, Seb Dance, Jytte Guteland, Olle Ludvigsson, Susanne Melior, Rory Palmer, Gilles Pargneaux, Pavel Poc, Daciana Octavia Sârbu, Tiemo Wölken, Damiano Zoffoli
VERTS/ALE:	Margrete Auken, Bas Eickhout, Martin Häusling, Benedek Jávor, Tilly Metz, Bart Staes

0	-

3	0
ECR:	John Procter
EFDD :	Sylvie Goddyn
ENF :	Jean-François Jalkh

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“