Процедура : 2019/0810(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0008/2019

Внесени текстове :

A9-0008/2019

Разисквания :

CRE 17/09/2019 - 3

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2019)0008

<Date>{09/09/2019}9.9.2019</Date>
<NoDocSe>A9-0008/2019</NoDocSe>
PDF 555kWORD 137k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно препоръката на Съвета за назначаване на председател на Европейската централна банка</Titre>

<DocRef>(N9-0023/2019 - C9-0048/2019 – 2019/0810(NLE))</DocRef>


<Commission>{ECON}Комисия по икономически и парични въпроси</Commission>

Докладчик: <Depute>Роберто Гуалтиери</Depute>

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ на г-жа Кристин Лагард
 ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСНИКА, дадени от г-жа Кристин Лагард
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно препоръката на Съвета за назначаване на председател на Европейската централна банка

(N9-0023/2019 - C9-0048/2019 – 2019/0810(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

 като взе предвид препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г.[1],

 като взе предвид член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Европейският съвет се е консултирал с Парламента (C9-0048/2019),

 като взе предвид член 130 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0008/2019),

А. като има предвид, че с писмо от 16 юли 2019 г. Европейският съвет се консултира с Парламента относно назначаването на Кристин Лагард за председател на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 ноември 2019 г.;

Б. като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси направи оценка на квалификацията на кандидата, по-специално от гледна точка на условията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и на изискването за пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130 от Договора; като има предвид, че при извършването на оценката комисията получи автобиография на кандидата, както и отговорите на кандидата на изпратения ѝ въпросник;

В. като има предвид, че впоследствие, на 4 септември 2019 г., комисията проведе изслушване на кандидата, продължило два часа и половина, по време на което кандидатът направи встъпително изявление и после отговори на въпроси, зададени от членовете на комисията;

1. дава положително становище по препоръката на Съвета за назначаване на Кристин Лагард за председател на Европейската централна банка;

2. възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Европейския съвет и на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.


 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ на г-жа Кристин Лагард

Лични данни Дата на раждане: 1 януари 1956 г.

Място на раждане: Париж

Гражданство: Франция

Професионална кариера

Международна финансова институция

От юли 2011 г. до настоящия момент Изпълнителен директор на Международния валутен фонд, Вашингтон, окръг Колумбия, Съединени американски щати.

Един пълен мандат от юли 2011 г. до юли 2016 г., един частичен мандат от юли 2016 г. до септември 2019 г.

Национален публичен сектор

От юни 2007 г. до юли 2011 г. Министър на икономиката и финансите на Франция

Френско председателство на Европейския съюз през втората половина на 2008 г.

Председателство на Съвета по икономически и финансови въпроси (Ecofin)

Френско председателство на Г-20 през 2011 г.

Председателство на Групата на финансовите министри на държавите от Г-20

От май 2007 г. до юни 2007 г. Министър на земеделието и рибарството на Франция

От май 2005 г. до май 2007 г. Министър на търговията на Франция

Частен сектор

От октомври 1999 г. до май 2005 г. Световен председател на международната адвокатска кантора „Baker McKenzie“, Чикаго, САЩ

От октомври 1995 г. до октомври 1999 г. Член на световния изпълнителен комитет и управляващ партньор в парижкия офис на „Baker McKenzie“.

 

От май 1981 г. до 1999 г.  Адвокат, практикуващ предимно в областта на търговското право, сливания и придобивания, антитръстово, трудово право и арбитраж за международни корпоративни клиенти.

От септември 1980 г. до септември 1982 г. Преподавател по договорно право в Училището по право „Париж X“

Образование

Магистър по търговско право, DESS по търговско право и трудово право
Училище по право „Париж X“, 1980 г.

Магистърска степен по икономика и финанси, дисертация относно движението на потребителите в САЩ, Ралф Надър, политически активист.
Школа за политически науки в Екс ан Прова̀нс, Франция (Sciences Po Aix en Provence), 1977 г.

Магистърска степен по американска литература
Колеж по изкуствата в гр. Авиньон, 1977 г.

Титла: Адвокат в адвокатската колегия на Париж

Международно академично признание

Почетен доктор на университета на гр. Лувен Ла Ньов, Белгия

Почетна степен от колеж „Smith“

Университет на град Монреал, Канада – почетен доктор на философските науки

Universidad del Pacifico – почетен член

Washington College – почетна степен

Claremont McKenna College – почетна степен

Robinson College, Кеймбридж – почетен член

Награди и заемани длъжности

2011 г. Участие в Съвета на директорите на „Sciences Po“

2011 г. Награда „Глобално гражданство на Атлантическия Съвет“

2011 г. Участие в Съвета на директорите на Световния икономически форум

2011 г. Награда за Трансатлантическо лидерство на Европейския институт

2012 г. Награда „Hipólito Unanue al Mérito Económico – Financiero“ от Перу

2012 г. Кавалер на Националния орден на Почетния легион

2012 г. Награда „Глобалист на годината“ от Канадския Международен съвет

2012 г. Почетна степен от университета в Льовен

2012 г. Награда за лидерство за 2012 г. от Съвета на арабските банки

2013 г. Кавалер на Националния орден на Република Кот д’Ивоар

2013 г. Участие в Съвета на попечителите на училище „Holton-Arms“

2014 г. Награда за глобални постижения от Глобалната фондация

2014 г. Почетна докторска степен от Университета в Монреал

2014 г. Заемане на длъжност в Съвета на управителите на Конференцията на страните по Конвенцията от Монреал

2014 г. Награда „Дипломат на годината“ за 2014 г. на списанието „Foreign Policy Magazine“

2015 г. Почетно звание от „Baker and McKenzie“

2015 г. Почетен председател на кампанията за набиране на финансови средства за училище „Holton-Arms“

2015 г. Председател на Почетния комитет за турнето на френския национален оркестър в САЩ и Канада

2016 г. Участие в групата на високо равнище на генералния секретар на ООН по въпросите на икономическото овластяване на жените

2016 г. Награда „Global Leadership Award“ от Факултета за международни обществени въпроси към Колумбийския университет

2016 г. Почетен медал „Мохамад Бин Рашид“ за принос за правата на жените

2016 г. Награда „Жена на годината“ на списание „Glamour“ за отлични постижения през целия живот

2016 г. Степен на почетен член на Universidad del Pacifico

2017 г. Награда за Глобално лидерство на жените, присъдена от Международния комитет за планиране на Световната среща на най-високо равнище на жените

2017 г. Почетна степен от Washington College

2018 г. Участие в Консултативния съвет за равенство между половете в рамките на Г-7

2018 г. Звание „Командир на Джибути в Националния почетен орден „27 юни“

2018 г. Почетна степен от колеж „Claremont McKenna“

2018 г. Членство в Банковия институт

2018 г. Награда „Световен лидер на привлекателността на съзнанието“, присъдена от фондацията „Appeal of Conscience“

2019 г. Награда за отлична бивша възпитаничка на училище „Holton- Arms“

2019 г. Награда на Атлантическия съвет за отлично международно лидерство

2019 г. Участие в Международната мрежа на радетелите за равенство между половете (International Gender Champions Network) и изпълняване на длъжността съпредседател на нейния финансов център

2019 г. Почетно членство от Robinson College

Избрани публикации

Breaking New Grounds in French Labor Law, 1982 г.

Fragmentation Risks - Finance & Development, септември 2012 г.
https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2012/09/straight.htm

Dare the Difference - Finance & Development, юни 2013 г.
https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2013/06/straight.htm

Focus, Flexibility, Service - Finance & Development, септември 2014 г.
https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2014/09/straight.htm

Path to Development -- Finance & Development, юни 2015 г.
https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2015/06/straight.htm

The Voice of Youth -- Finance & Development, юни 2017 г.
https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2017/06/straight.htm

A Regulatory Approach to Fintech - Finance and Development, март 2018 г.
https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2018/06/how-policymakers-should-regulate- cryptoassets-and-fintech/straight.htm

A Global Imperative to Empower Women – Finance & Development, март 2019 г.
https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2019/03/empowering-women-critical-for-global- economy-lagarde.htm

Основни изказвания

Global Risks Are Rising, But There Is a Path to Recovery, Джаксън Хоул, август 2011 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp082711

Global Challenges in 2012 – Берлин, януари 2012 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp012312

Anchoring Stability to Sustain Higher and Better Growth, Цюрих, май 2012 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp050712

The Legacy of Charlemagne – Schäuble and European Integration, Аахен, май 2012 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp051612

The Global Calculus of Unconventional Monetary Policies, Джаксън Хоул, август 2013 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp082313

The Challenge Facing the Global Economy: New Momentum to Overcome a New Mediocre, Вашингтон, окръг Колумбия, октомври 2014 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp100214

Daring the Difference: The 3 L’s of Women’s Empowerment, Вашингтон, окръг Колумбия, май 2014 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp051914

Lifting the Small Boats, Брюксел, юни 2015 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp061715

Not Your Grandmother’s IMF, Годишни срещи на МВФ, Лима, октомври 2015 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp100915

Demographic Changes and the Role of Fiscal Policy, MIT, март 2016 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2015/09/28/04/53/sp030416

Addressing Corruption with Clarity, „Институция Брукингс“, септември 2017 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2017/09/18/sp091817-addressing-corruption-with- clarity

A Time to Repair the Roof, Харвардски университет, октомври 2017 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2017/10/04/sp100517-a-time-to-repair-the-roof

Central Banking and Fintech, A Brave New World, Банк ъв Ингланд, септември 2017 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2017/09/28/sp092917-central-banking-and-fintech-a- brave-new-world

A Compass to Prosperity: The Next Steps of Euro Area Economic Integration, Берлин, март 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/03/26/sp032618-a-compass-to-prosperity-the- next-steps-of-euro-area-economic-integration

Age of Ingenuity: Reimagining 21st Century International Cooperation, Kissinger Lecture, Библиотека на Конгреса, декември 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/12/04/sp120418-md-kissinger-speech

Creating a Better Global Trade System, Портланд, май 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/05/14/sp-lagarde-creating-a-better-global-trade- system

Steer, Don’t Drift: Managing Risks to Keep the Global Economy on Course, МВФ, октомври 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/09/27/sp100118-steer-dont-drift

Winds of Change: The Case for New Digital Currency, Singapore Fintech Festival, ноември 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/11/13/sp111418-winds-of-change-the-case-for-new-digital-currency

Belt and Road Initiative: Strategies to Deliver in the Next Phase, Пекин, април 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/04/11/sp041218-belt-and-road-initiative- strategies-to-deliver-in-the-next-phase

Euro 2.0: Past, Present, and Future of Euro Area Integration, Конференция в чест на двадесетата годишнина на еврото, Дъблин, юни 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Seminars/Conferences/2018/05/17/~/link.aspx?_id=D56874C433F343C6BE326A611F4D62E9&_z=z

New Economic Landscape, New Multilateralism, годишни срещи в Бали, октомври 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/10/11/sp101218-new-economic-landscape-new- multilateralism

The Case for the Sustainable Development Goals, Helen Alexander Lecture, МВФ, септември 2018 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/09/17/sp09172018-the-case-for-the-sustainable- development-goals

The Financial Sector: Redefining a Broader Sense of Purpose, Tacitus Lecture, Лондон, февруари 2019 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2019/02/21/sp022819-md-the-financial-sector-redefining-a-broader-sense-of-purpose

The Euro Area: Creating a Stronger Economic Ecosystem, Банк дьо Франс, март 2019 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2019/03/28/sp032819-the-euro-area-creating-a- stronger-economic-ecosystem.

Forging a Stronger Social Contract—the IMF’s Approach to Social Spending, Женева, юни 2019 г.
https://www.imf.org/en/News/Articles/2019/06/14/sp061419-md-social-spending

Избрани поствания в блоговете на МВФ

Getting Real on Meeting Paris Climate Change Commitments
https://blogs.imf.org/2019/05/03/getting-real-on-meeting-paris-climate-change-commitments/?utm_medium=email&utm_source=govdelivery

Corporate Taxation in the Global Economy
https://blogs.imf.org/2019/03/25/corporate-taxation-in-the-global-economy/

When History Rhymes
https://blogs.imf.org/2018/11/05/when-history-rhymes/

Economic Gains from Gender Inclusion: Even Greater Than You Thought
https://blogs.imf.org/2018/11/28/economic-gains-from-gender-inclusion-even-greater-than-you-thought/

Realizing the Potential of the G20 Compact with Africa
https://blogs.imf.org/2018/10/30/realizing-the-potential-of-the-g20-compact-with-africa/

Ten Years After Lehman—Lessons Learned and Challenges Ahead
https://blogs.imf.org/2018/09/05/ten-years-after-lehman-lessons-learned-and-challenges-ahead/

Addressing the Dark Side of the Crypto World
https://blogs.imf.org/2018/03/13/addressing-the-dark-side-of-the-crypto-world/

A Dream Deferred: Inequality and Poverty Across Generations in Europe
https://blogs.imf.org/2018/01/24/a-dream-deferred-inequality-and-poverty-across-generations-in-europe/

Fintech—Capturing the Benefits, Avoiding the Risks
https://blogs.imf.org/2017/06/20/fintech-capturing-the-benefits-avoiding-the-risks/

Protecting Education and Health Spending in Low-Income Countries
https://blogs.imf.org/2017/06/06/protecting-education-and-health-spending-in-low-income-countries/

To Boost Growth: Employ More Women
https://blogs.imf.org/2016/09/14/to-boost-growth-employ-more-women/

Migration: A Global Issue in Need of a Global Solution
https://blogs.imf.org/2015/11/11/migration-a-global-issue-in-need-of-a-global-solution/

Unlocking Latin America’s Huge Potential
https://blogs.imf.org/2014/12/02/unlocking-latin-americas-huge-potential/

Jobs and Growth: Supporting the European Recovery
https://blogs.imf.org/2014/01/28/jobs-and-growth-supporting-the-european-recovery/

A New Frontier for Kenya and Africa
https://blogs.imf.org/2014/01/08/a-new-frontier-for-kenya-and-africa/

What We Can Do to Improve Women’s Economic Opportunities
https://blogs.imf.org/2013/03/08/what-we-can-do-to-improve-womens-economic-opportunities/

How to Get the Balance Right: Fiscal Policy at a Time of Crisis
https://blogs.imf.org/2012/05/06/how-to-get-the-balance-right-fiscal-policy-at-a-time-of-crisis/


 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСНИКА, дадени от г-жа Кристин Лагард

А. Лична и професионална информация

1. Моля, подчертайте основните аспекти на Вашите професионални умения по паричните, финансовите и стопанските въпроси и основните аспекти на европейския и международния Ви опит.

Професионалният ми опит обхваща последните четири десетилетия и е получил развитие в тази уникална комбинация от опит в частния сектор (като практикуващ адвокат и като ръководител с изпълнителни правомощия в американското адвокатско дружество „Baker McKenzie“ от 1980 до 2005 г.) и заемането на ръководни позиции в държавната политика както на национално равнище (като министър на търговията и министър на икономиката и финансите от 2005 до 2011 г.), така и в международен план (като изпълнителен директор на Международния валутен фонд от 2011 г. до настоящия момент). Освен това в качеството си на френски министър и на член на Съвета на ЕС бях пряко ангажирана в процеса на вземане на решения в ЕС.

На всички тези позиции съм се занимавала с икономически и финансови въпроси. По време на практиката ми като адвокат всички мои клиенти бяха големи корпоративни образувания. Също така придобих значително добри познания и контакти сред финансовата общност, докогато бях министър на икономиката и финансите или докато заемах длъжността изпълнителен директор на МВФ. На всички тези длъжности работих във вътрешни и международни условия както в частния, така и в публичния сектор; работният ми език за последните 40 години е английски, с изключение на моя шестгодишен опит във френското правителство.

Натрупах многостранен опит, вариращ от практиката в областта на данъчното облагане и антитръстовото законодателство, трудовото право, сливанията и придобиванията до управлението на финансови кризи на национално и международно равнище по време на световната финансова криза. Най-актуалният ми професионален опит като изпълнителен директор на МВФ се основаваше на безпрецедентната тройна задача: i) насоки в областта на политиката и икономическо наблюдение, ii) програми за управление на кризи и кредитиране, iii) обучение и изграждане на капацитет. На всички тези длъжности провеждах редовен обмен на мнения със създателите на политики на най-високо равнище и успявах да използвам тези отношения в полза на институциите, ръководени от мен през годините. Придобитият по този начин професионален опит ми позволи да развия всеобхватно разбиране на европейските и световните икономики, както и на международното положение. Опитът ми, придобит от ръководенето на голяма международна организация като МВФ, допълнително подчертава способността ми да изслушвам персонала и заинтересованите страни, да изграждам обща и модерна визия, да възприемам колегиален подход и да се стремя да изграждам консенсус с цел постигане на по-добри резултати.

2. Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да противоречат на бъдещите Ви функции, и има ли някакви важни лични фактори или фактори от друго естество, които трябва да бъдат взети предвид от Парламента при разглеждането на Вашата кандидатура?

Когато станах министър на търговията през 2005 г., напуснах всички алтернативни и евентуално противоречащи длъжности, като например член на управителния съвет на ING или на други субекти, свързани с Baker McKenzie, включително член на управителния съвет на Центъра по европейско право, който основах през 1995 г.

Впоследствие приемах само почетни длъжности, като например член на консултативния съвет на „Robinson College“ в Кеймбридж и почетен член на управителния съвет на училище „Holton Arms“ в град Вашингтон, с предварителното одобрение на Комитета по етика на управителния съвет на МВФ.

Освен това винаги съм защитавала каузата на жените при всяка проява на дискриминация и неравенство. Възнамерявам да продължавам да правя това и очаквам, че това няма да попречи на моите правомощия да говоря по парични въпроси, нито ще отвлича вниманието ми от изпълнението на задълженията ми по най-добрия начин. Същото се отнася и за въпросите, свързани с изменението на климата и с опазването на околната среда.

3. Какви биха били водещите цели, които ще преследвате по време на Вашия осемгодишен мандат като председател на Европейската централна банка?

Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност и тя ще трябва да прави това в национална и международна среда, която е претърпяла значително развитие през последните десет години. Тази среда, що се отнася до напредналите части от икономиката, се характеризира с умерен растеж и ниска инфлация. И въпреки че финансовият сектор е по-сигурен и по-добре регулиран, отколкото преди световната финансова криза, бавният растеж и ниската инфлация ще бъдат предизвикателство за финансовите посредници, чиито бизнес модели са установени в условията на динамичен растеж и висока инфлация. Освен това новите и често революционни технологии променят начина на функциониране на икономиката. Международното сътрудничество е поставено под въпрос, околната среда е застрашена от изменението на климата и екстремните метеорологични процеси, а в множество части на света населението застарява с бързи темпове.

В този контекст ЕЦБ ще трябва да продължи да наблюдава внимателно и да анализира икономическото и финансовото развитие в Европа и по света. Ако бъда назначена за председател на ЕЦБ, ще насърчавам тази бдителност в рамките на институцията по отношение на новите тенденции и ще насърчавам анализа с цел тяхното изучаване. Ще се стремя към постигане на консенсус в рамките на Управителния съвет и ще положа усилия за възможно най-ясно и просто съобщаване на стратегията и политиките на ЕЦБ в един сложен свят, при отчитане на особеностите на многопластовата и мултикултурна аудитория на ЕЦБ, простираща се от европейските граждани до финансовите пазари.

Крайната ми постановка е, че еврото е европейско обществено благо, което следва да продължи да подобрява своята позиция в международен план. В този контекст от ключово значение са стабилната институционална структура на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и наличието на изпълнена с решимост ЕЦБ, съсредоточена върху осигуряването на ценова стабилност в полза на всички.

Б. Парична политика на ЕЦБ

4. Каква е оценката Ви за паричната политика, водена от ЕЦБ през последните осем години? Какви промени, ако са необходими такива, бихте насърчавали, когато станете председател на ЕЦБ?

Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност в еврозоната. ЕЦБ определи ценовата стабилност като годишна положителна инфлация под 2% и заяви, че при преследването на ценовата стабилност ще се стреми да постигне равнище на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план.

През последните 8 години ЕЦБ се намираше в много трудна обстановка. В отговор на финансовата криза и кризата с държавния дълг ЕЦБ предприе редица мерки, които бяха от основно значение за запазване на трансмисионния механизъм на паричната политика, за подпомагане на икономиката на еврозоната и в крайна сметка за насочване на инфлацията към равнища, които съответстват в по-голяма степен на целта на нейните политики.

По-специално мерките за облекчаване, които бяха въведени от юни 2014 г. насам, включително целенасочени операции по дългосрочно рефинансиране, отрицателни лихвени проценти, широкомащабно закупуване на активи и насоки за бъдещето, бяха успешни за преодоляване на рисковете от дефлация и реденоминация в разгара на кризата. През юни 2014 г. общата инфлация беше значително по-ниска от 1% и продължи да намалява. Днес се очаква общата инфлация да бъде 1,3% през 2019 г., 1,4% през 2020 г. и 1,6% през 2021 г. През последните шест години в еврозоната се наблюдава непрекъснат икономически растеж и безработицата спадна до най-ниските равнища от юли 2008 г. насам. Постепенното затягане на условията на пазара на труда е сигнал, че политическите мерки на ЕЦБ създават необходимите условия за повишаване на инфлацията.

Като цяло, като се има предвид ситуацията през последните осем години, бих казала, че паричната политика на ЕЦБ е била ефективна и успешна. Съгласно изчисленията на ЕЦБ, за периода 2016 – 2020 г. растежът и инфлацията са щели бъдат с около 1,9 процентни пункта по-ниски при отсъствието на действията на ЕЦБ, предприети между средата на 2014 г. и средата на 2018 г. Същевременно обаче инфлацията e била непрестанно под равнищата, които са в съответствие с целта на ЕЦБ за инфлацията през последните години. Напоследък икономическото развитие на еврозоната също така е забавено, а рисковете, свързани с перспективите за растеж, се движат в низходяща посока. Следователно е ясно, че в обозримото бъдеще паричната политика трябва да остане много гъвкава.

В перспектива би било полезно да се извлекат поуки от финансовата криза, що се отнася до промените в макроикономическата среда и инфлационните процеси. Това би могло да послужи за основа на бъдещи размишления относно провеждането и оперативните аспекти на паричната политика на ЕЦБ, като се разглежда и начинът, по който тя може най-добре да подкрепя общите политики в Европейския съюз, като например устойчивия и приобщаващ растеж, без да се засяга основната ѝ цел за поддържане на ценова стабилност. Освен това промените в регулаторната среда и във финансовото посредничество през последните години налагат извършването на преглед на оперативната рамка на паричната политика. Заедно с други централни банки ЕЦБ направи множество корекции в начина, по който тя прилага своята парична политика, в отговор на финансовата криза и пазарните практики. Поради това следва да се обръща внимание на начина, по който паричната политика ще се прилага в дългосрочен план, включително размера и състава на счетоводните баланси на централните банки и избора на политически инструменти.

5. Какви са основните рискове/възможности пред еврото? Кои според Вас са най-важните рискове и предизвикателства пред ЕЦБ?

Настоящата макроикономическа и международна среда представлява основно краткосрочно предизвикателство за ЕЦБ. Темпът на растеж на еврозоната се забави, а балансът на рисковете за перспективите за растеж клони надолу. Инфлацията продължава да бъде под контрол Следователно е ясно, че в обозримото бъдеще паричната политика трябва да остане много гъвкава. ЕЦБ разполага с богат набор от инструменти и трябва да бъде готова да предприема действия. Точната комбинация от инструменти ще трябва да зависи от естеството на сътресенията, които засягат перспективите за инфлацията, както и от условията на финансовите пазари. Въпреки че не считам, че ЕЦБ е достигнала ефективната долна граница на основните лихвени проценти, ясно е, че ниските ставки оказват отражение върху банковия сектор и върху финансовата стабилност в по-общ план. Следователно ще бъде от съществено значение да се следи внимателно дали в бъдеще могат да възникнат неблагоприятни странични ефекти, ако ниските лихвени проценти бъдат запазени за по-дълго време.

Освен това ЕЦБ е изправена пред все по-голям брой структурни предизвикателства и ще трябва също така да управлява своите очаквания за това какво може и какво не може да прави, за да запази доверието в политиките. Въпреки че паричната политика е ефективен инструмент за стабилизиране на икономическия цикъл, тя не може да повишава потенциала за дългосрочен растеж на държавите. В други области и при възникването на нови предизвикателства – от цифровизацията и криптовалутите, киберсигурността и борбата с изпирането на пари (БИП) до изменението на климата – тя ще трябва да разяснява как те засягат нейните операции и как тя може да допринася в този контекст.

Що се отнася до еврото, институционалната архитектура, която започна да се прилага по време на кризата, включваща по-специално банковия съюз, европейската рамка за управление на кризи и съюза на капиталовите пазари (СКП), остава незавършена. В структурата на еврозоната също така все още липсва централен фискален инструмент за макроикономическа стабилизация. Напредъкът в тези области не само ще направи еврозоната по-устойчива, но и ще подпомогне ефективността на паричната политика и международната роля на еврото. Една от важните поуки от първите двадесет години от въвеждането на еврото е също така фактът, че за да се извличат ползи от възможностите на единната валута, са необходими стабилни национални икономически и фискални политики в интерес както на съответните държави членки, така и на еврозоната като цяло.

6. Федералният резерв и Централната банка на Канада обявиха неотдавна преглед на своята рамка за паричната политика. Смятате ли, че двадесет години след въвеждането на еврото е настъпил моментът за извършване на подобен преглед в ЕЦБ?

Като цяло стратегията за паричната политика следва винаги да се развива по начин, който отговаря най-добре на мандата на ЕЦБ. Тъй като измина доста време от последния преглед на стратегията през 2003 г., би било от полза да се извлекат поуки от финансовата криза, що се отнася до промените в макроикономическата среда и инфлацията. Възможно е също така да се обмисли как паричната политика на ЕЦБ може най-добре да подпомага общите политики в Европейския съюз, като например устойчивия и приобщаващ растеж, без да се засяга основната ѝ цел за поддържане на ценова стабилност.

Що се отнася до прилагането на паричната политика или оперативната рамка, централните банки извършиха множество корекции в начина, по който те изпълняват своята парична политика, в отговор на световната финансова и икономическа криза, по-специално чрез въвеждането на неконвенционални мерки. Освен това финансовите пазари претърпяха значителни промени, предизвикани от промените в регулаторната среда, пазарните инфраструктури и финансовото посредничество. В този контекст ще бъде важно също така да се направи преглед на начините на работа и на прилагане на паричната политика, по-специално за да се прецени кои елементи следва да бъдат запазени в дългосрочен план. С оглед на факта, че посредничеството на финансовите пазари и регулаторната рамка са се променили, има вероятност оперативните рамки да изглеждат различни от тези, съществували преди кризата, включително размера и структурата на счетоводните баланси и инструментите, с които да се прилага позицията на паричната политика.

7. Как ЕЦБ следва да провежда своята парична политика при настоящите макроикономически условия? Как виждате представянето на ЕЦБ по отношение на постигането на основната ѝ цел, а именно поддържане на ценова стабилност? Какво мислите за неотдавнашните предложения за тълкуване на целта за 2% инфлация като симетрична цел? Какво мислите за призивите за добавяне на финансовата стабилност или инфлацията на цените на активите като втора цел на паричната политика на ЕЦБ?

Политическата реакция на ЕЦБ беше много силна в борбата с рисковете от дефлация, които започнаха да се появяват през 2014 г. Когато ЕЦБ стартира своя всеобхватен пакет от мерки през юни 2014 г., общата инфлация беше значително по-ниска от 1% и продължаваше да намалява. Към днешна дата общата инфлация е около 1%, а прогнозите на Евросистемата от юни предвиждат тя да бъде 1,3% през 2019 г., 1,4% през 2020 г. и 1,6% през 2021 г. Вероятността финансовите пазари да изпаднат в дефлация също намаля в сравнение с върховите равнища, а безработицата спадна до най-ниските нива от юли 2008 г. насам. Постепенното затягане на условията на пазара на труда е сигнал, че политическите мерки на ЕЦБ създават необходимите условия за ценови натиск, за да се поддържа укрепването.

Въпреки това, настоящите равнища на инфлацията и изгледите за инфлацията, които се съдържат в неотдавнашните прогнози на експертите на Евросистемата, не съответстват на целта на ЕЦБ по отношение на инфлацията: „близо до, но под 2%“. Следователно – а също и в резултат на глобалните трудности, които спъват икономическите перспективи на еврозоната – продължава да е целесъобразно ЕЦБ да осигурява пространни възможности за провеждане на паричната политика в подкрепа на разрастването на икономиката и приближаването на инфлацията към целта на ЕЦБ по устойчив начин. В това отношение неотдавнашното пояснение, че целта на ЕЦБ по отношение на инфлацията е симетрична, е важно. Това означава, че ЕЦБ е ангажирана да се бори с инфлацията както с инфлацията над тази цел, така и с инфлацията под тази цел. Всъщност инфлацията може да се отклонява от целта и в двете посоки, при условие че пътят на инфлацията се доближава до целта „под, но близо до 2%“ в рамките на средносрочната перспектива. По този начин се подчертава решимостта на ЕЦБ да преследва своята цел по отношение на инфлацията в средносрочен план.

В същото време, въпреки че ЕЦБ следва да поддържа гъвкава позиция, други области на политиката трябва да дават по-решителен принос, за да се извличат в пълна степен ползи от мерките на паричната политика.

Що се отнася до въвеждането на допълнителни цели, Договорът за функционирането на Европейския съюз определя ясно ценовата стабилност като основна цел на ЕЦБ. Въпреки че ценовата стабилност и финансовата стабилност по своята същност са взаимосвързани и обикновено се подсилват взаимно, двете различни цели налагат използването на два различни набора от инструменти. Целта на паричната политика остава запазването на средносрочната ценова стабилност. Основната задача на макропруденциалните политики е да бъдат преодолявани рисковете за финансовата стабилност, за да се повишава устойчивостта на системата срещу сътресения и да се ограничава в крайна сметка финансовият цикъл, така че рискът от възникване на финансови кризи да бъде намален, а реалните икономически последици от финансовите кризи да бъдат ограничени.

Като цяло двете области на политиката си взаимодействат и трябва да бъдат отчитани техните взаимни въздействия. Макропруденциалната политика влияе на условията за кредитиране, като по този начин също така допринася за цялостната икономика и следователно за перспективите за ценова стабилност. При преследването на ценова стабилност паричната политика може да оказва влияние върху финансовия риск чрез редица канали за предаване. Поради това съществуват положителни взаимодействия между наличието на парична политика и макропруденциална политика в рамките на една институция.

8. Какво е Вашето мнение относно последните решения на Управителния съвет на ЕЦБ, по-специално по отношение на насоките относно основните лихвени проценти, които се очаква да останат на сегашното равнище поне до първата половина на 2020 г.?

Икономическият растеж в еврозоната е умерен, въпреки че продължаващата несигурност, свързана главно с геополитически фактори, нарастващата заплаха от протекционизъм и уязвимост на бързо развиващите се пазари, са оказвали утежняващо въздействие върху икономическите настроения. В резултат на това инфлационният натиск остана умерен и както реализираните, така и прогнозираните темпове на инфлация бяха постоянно под равнищата, които Управителният съвет счита за съответстващи на целта му.

В този контекст според мен последните решения на Управителния съвет на ЕЦБ, като например неговите насоки относно лихвените проценти, са правилно насочени към запазване на твърде гъвкавите условия за финансиране за предприятията и домакинствата, които са необходими за подпомагане на икономическия растеж и в крайна сметка за повишаване на инфлацията.

По-специално, решението за коригиране на насоките относно основните лихвени проценти осигурява гъвкавост чрез по-добро обвързване на пазарните очаквания по отношение на очаквания курс на лихвения процент и чрез намаляване на несигурността. В рамките на формулирането на насоките е налице елемент, който се основава на период от време – че се очаква лихвените проценти да останат на тяхното настоящо или по-ниско равнище „най-малко през първата половина на 2020 г.“, което гарантира, че гъвкавостта няма да бъде отслабвана от участниците на пазара, които считат, че преди тази дата лихвените проценти биха могли да се увеличат. Но формулирането също така включва елемент, който е основан на държавата – че този процент ще остане на сегашното или на по-ниско равнище „във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се гарантира трайното устойчиво сближаване на инфлацията с целта в средносрочен план“. Това означава, че паричната политика на ЕЦБ зависи от данните и ще се променя в зависимост от прогнозите за инфлацията.

Както беше подчертано от ЕЦБ, насоките относно лихвените проценти в перспектива, в съчетание с реинвестирането на значителното количество закупени активи и новата поредица от целенасочени операции по дългосрочно рефинансиране, предоставят значителни стимули в областта на паричната политика, което е необходимо, за да се укрепи доближаването на инфлацията в еврозоната до целта на ЕЦБ. Като се има предвид настоящата прогноза за инфлацията, за известно време вероятно ще е необходима много гъвкава позиция на паричната политика.

9. Как бихте отговорили на критиките във връзка с ниските лихвени проценти и въздействието на ниските лихвени проценти? Как виждате баланса между нежеланите ефекти от лихвената политика на ЕЦБ и конвергенцията към предвиждания средносрочен темп на инфлацията?

Основната цел на ЕЦБ е поддържането на ценова стабилност. Настоящите мерки на паричната политика бяха въведени в отговор на условията в периода след кризата, за да се постигне свързаната с инфлацията цел.

Ниските лихвени проценти, заедно с другите приети мерки в областта на паричната политика, допринесоха за изчезването на дефлационните рискове и за подпомагането на икономическия растеж и създаването на трудова заетост.

Въпреки това е очевидно важно да се продължава с наблюдението на възможните странични ефекти от гъвкавите условия на паричната политика не само по отношение на трансмисията на паричната политика, но и по отношение на финансовата стабилност.

Що се отнася до разбирането на въздействието на отрицателните лихвени проценти върху гражданите от еврозоната, е важно да се възприеме цялостен подход, при който се отчитат всички действащи механизми. От една страна, банките могат да решат да прехвърлят отрицателния лихвен процент по влоговете на вложителите, като понижат лихвените проценти, които последните получават от спестяванията си. От друга страна, същите тези вложители са също така потребители, работници и кредитополучатели. По този начин те се възползват от по-силен икономически импулс, от по-ниска безработица и от по-ниски разходи по кредитите. Като се отчита всичко горепосочено, при отсъствието на неконвенционалната парична политика, възприета от ЕЦБ, включително въвеждането на отрицателни лихвени проценти, гражданите на еврозоната като цяло ще бъдат в по-лошо икономическо положение.

Що се отнася до въздействието на отрицателните лихвени проценти върху рентабилността на банките, емпиричният анализ показва, че отрицателните ефекти върху нетния доход на банките от лихви са били щедро компенсирани от ползите от по-големия мащаб на банковото кредитиране и от по-ниските разходи за провизии и обезценки, дължащи се на по-добрата макроикономическа среда, което в значителна степен е резултат от гъвкавата парична политика. Въпреки това е важно да се наблюдава дали в бъдеще могат да възникнат неблагоприятни странични ефекти при по-продължително прилагане на ниските лихвени проценти и при необходимост да се използват наличните инструменти на политиката на микро- и макропруденциално равнище.

Като цяло средата с ниска доходност трябва да се разбира в контекста на продължителния спад на реалната доходност от 80-те години на миналия век насам. Тя не е уникална за еврозоната. Тя до голяма степен отразява повече структурни фактори, като например забавяне на растежа на производителността, повишаване на спестяванията в очакване на по-дълги периоди на пенсиониране и оскъдност на сигурни активи.

10. Какво е Вашето мнение относно хетерогенността на паричните условия и достъпа до кредитиране в еврозоната и нейното въздействие върху единната парична политика на ЕЦБ?

Условията за кредитиране в държавите от еврозоната бяха наистина разнородни по време на финансовата криза и на кризата с държавния дълг и имат сериозни последици за трансмисията на паричната политика на ЕЦБ. Ето защо в средата на 2014 г. ЕЦБ постави началото на т.нар. пакет от мерки на паричната политика с цел „облекчаване на условията за кредитиране“. След въвеждането на тези мерки размерът на лихвения процент по кредитите в еврозоната намаля значително: според оценки на ЕЦБ програмата за закупуване на активи (ПЗА) и намаленията на лихвения процент по депозитното улеснение са довели до намаляване с около 50 базисни пункта на лихвените проценти по банковото кредитиране на дружествата от юни 2014 г. насам. Освен това достигането на пазарните ставки до лихвени проценти на банковото кредитиране е станало значително по-хомогенно в държавите членки от еврозоната. Във всички държави лихвените проценти по кредитите за предприятията и домакинствата понастоящем са на или около исторически най-ниски нива. Освен това условията за кредитиране на банките (както е посочено в проучването на банковото кредитиране в еврозоната) продължават да бъдат благоприятни и да подпомагат ръста на кредитите.

Тези благоприятни условия за финансиране, за които са допринесли мерките на паричната политика на ЕЦБ, подкрепиха възстановяването на растежа на банковите кредити. От средата на 2015 г. обемите на кредитите за дружествата започнаха отново да се увеличават с положителни темпове, а в анализите на ЕЦБ се прави заключението, че почти половината от годишния ръст на тези обеми през третото тримесечие на 2018 г. може да бъде свързана с ползите от ПЗА. Въпреки че условията за отпускане на кредити са благоприятни във всички държави от еврозоната, растежът на банковото кредитиране остава разнороден в отделните държави. Това се дължи отчасти на факта, че държавите се намират на различни етапи от бизнес цикъла, както и на диференцираното използване на инструменти за алтернативно финансиране от страна на дружествата, като например емитирането на дългови ценни книжа.

Ако се погледне отвъд банковото кредитиране, дълговото финансиране на дружествата от еврозоната продължи да бъде умерено. Въпреки твърде ниските лихвени проценти по кредитите, изглежда, че предприятията не са започнали да използват отново ливъридж след необходимото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор след кризата.

Като цяло, въпреки че паричните условия и достъпът до кредити са благоприятни за държавите от еврозоната, продължават да се наблюдават определени разлики в растежа на кредитите, дължащи се на различни фактори, като например различното търсене на кредити, общата несигурност и различията в конкурентния натиск или институционалните характеристики (като например различни правни системи), което може да оказва въздействие върху действителните кредитни условия за кредитополучателите, секторите и държавите. Въпреки това в един паричен съюз все още е целесъобразно условията за отпускане на кредити да отразяват характеристиките на кредитополучателите и те се различават в отделните държави. Това не е непременно проблем за паричната политика и се наблюдава и в други валутни зони.

11. Неравенствата в икономическите показатели в рамките на ИПС нараснаха през последното десетилетие.

В бъдеще няколко държави – членки на ЕС, се подготвят да се присъединят към еврозоната. Как предвиждате избягването на по-нататъшни различия между държавите членки от еврозоната през следващото десетилетие в контекста на икономическите условия в държавите кандидатки? Какъв е предпочитаният икономически сценарий за разширяването на еврозоната?

Картината на развитието на икономическите различия в рамките на ИПС през последното десетилетие е нюансирана в зависимост от използваните показатели и между отделните държави.

От гледна точка на паричната политика това, което има най-голямо значение в зона с обща валута, е синхронизацията на циклите. Тя позволява на единната парична политика да функционира ефективно и да изпълнява стабилизиращата си функция между членовете. И всъщност цикличната дисперсия между икономиките в еврозоната намаля с времето, като понастоящем е налице висока степен на синхронизиране на стопанските и финансовите цикли на членовете на еврозоната. В същото време, като се разглежда реалната конвергенция, т.е. до каква степен членовете на еврозоната с по-ниски доходи изравняват доходите си с членовете с по-високи доходи по отношение на доход на глава от населението – постигнатите резултати са категорично смесени. Като се има предвид, че при последните държави, приели еврото, особено балтийските държави, се наблюдава намаляване на разликите в доходите в сравнение с тези с по-високи доходи, не се наблюдава почти никакво сближаване между първоначалните държави – членки на еврозоната, с изключение на Ирландия. Въпреки че паричната политика може да действа ефективно в различни условия на нива на доходите, от гледна точка на гражданите в крайна сметка значение имат икономическият растеж и подобренията в стандарта на живот.

Фактите показват, че корените на икономическите неравенства в Европа могат до голяма степен да бъдат проследени до технологиите и до сътресенията в условията на глобализацията, въздействието на световната финансова криза, както и структурните слабости, специфични за отделните държави.

Еврото също така е най-осезаемият знак за европейска интеграция. Понастоящем еврото е официалната парична единица на 19 държави – членки на ЕС, и очаквам и бих приветствала, ако останалите държави – членки на ЕС, които все още са извън единната парична единица, се присъединят към нея в определен момент. Както е установено в Договора, всички държави – членки на ЕС, които нямат право на отказ от участие, а именно седем държави извън еврозоната, с изключение на Дания и, естествено, Обединеното кралство, се очаква да приемат еврото на един по-ранен или по-късен етап.

Според мен необходимите икономически реформи за разширяването на еврозоната следва да бъдат съобразени с всяка отделна държава членка. Всяка държава, която желае да се присъедини към еврото, следва да въведе необходимите мерки и реформи, в съчетание със своя собствен път, условия и график. Графикът в крайна сметка зависи от три основни фактора: политическа воля, както е отразено и в националните стратегии за приемане на еврото, ангажираност на хората с проекта, както и икономическа готовност.

Сега е налице ново измерение на въвеждането на еврото, което трябва да отчитаме и което означава, че сега приемането на еврото автоматично означава участие в банковия съюз. Поради това подкрепям наскоро установената политика, съгласно която държавите членки, присъединяващи се към Механизма на обменните курсове II (ERM II), също следва да влязат в тясно сътрудничество с банковия надзор на ЕЦБ.

12. Как виждате последователността/момента на нормализиране на паричната политика на ЕЦБ, като се има предвид и международният контекст, по-специално лихвените равнища в САЩ, които се различават значително от европейските? Какъв ефект върху пазарите очаквате от стратегията за реинвестиране на програмата за закупуване на активи (ПЗА)? Как ще се отрази това на набора от парични инструменти, ако общите условия се влошат?

ЕЦБ предостави на пазара насоки относно лихвените проценти и реинвестирането на плащанията по главницата от ценни книжа, закупени по линия на ПЗА. Настоящите насоки за бъдещето вече определят последователността на тези два инструмента на паричната политика.  По-конкретно, реинвестирането ще продължи през дълъг период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава своите основни лихвени проценти.

При вземането на решения в областта на паричната политика трябва да бъдат анализирани щателно както вътрешните, така и международните икономически и финансови данни. Паричната политика следва да продължи да зависи от данните и следва да се ръководи от прогнозите за инфлацията в еврозоната. На настоящия етап „нормализирането на политиките“ е преждевременно. Понастоящем несигурността, свързана с геополитически фактори, протекционистки натиск и уязвимост на бързо развиващите се пазари, означава, че рисковете за перспективите се преди всичко насочени надолу и че инфлационният натиск остава ограничен. За продължителен период от време ще е необходима значителна гъвкавост на паричната политика. Поради това е важно да се прилагат всички инструменти на политиката, за да се реагира адекватно и пропорционално, ако средносрочната прогноза за инфлацията продължава да е под целта на ЕЦБ.

13. Как ще гарантирате прозрачност по отношение на прилагането на ПЗА? Съгласни ли сте, че може да се осигури повече прозрачност за програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ПЗОАЦК) и за третата програма за закупуване на обезпечени облигации (ПЗОО)?

Прозрачността е от жизненоважно значение за доброто управление, но също и за наличието на добро публично разбиране на паричната политика на ЕЦБ. В същото време централните банки трябва да внимават предоставяната от тях информация да не накърнява ефективността на техните политики.

Няма съмнение, че неконвенционалните парични политики, и по-специално ПЗА, са породили търсенето на по-голяма прозрачност. ЕЦБ отговори положително на тази необходимост (напр. ежеседмично и месечно публикуване от самото начало на информацията за нейните активи) и през последните години прозрачността беше повишена допълнително, доколкото разбирам, също и благодарение на обратната информация, получавана от Европейския парламент.

Освен това ЕЦБ има по-висока степен на прозрачност в сравнение с някои други централни банки. Например тя публикува (и актуализира ежеседмично) много подробна информация – т.нар. „международни идентификационни номера за ценни книжа“ (ISIN кодове) – за отделните облигации, които Евросистемата притежава в определени портфейли.

При обсъждането на допълнителни действия за подобряване на прозрачността е много важно да се претеглят ползите от публикуването на по-подробна информация срещу въздействието върху ефективността на паричната политика на ЕЦБ. Това въздействие може да варира в зависимост от начина, по който отделните сегменти на финансовите пазари функционират, и по този начин може да доведе до диференциран подход в зависимост от програмата за закупуване.

14. Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да се управлява увеличаването на лихвения процент, без отрицателно въздействие върху държавите и пазарите? Каква част от това е в сферата на компетентност на ЕЦБ и къде виждате отговорността на държавите членки и на участниците на пазара?

ЕЦБ съобщи, че паричната ѝ политика ще продължи да бъде гъвкава чрез предоставянето на насоки за лихвените проценти и реинвестициите. Тези насоки имат за цел да гарантират, че евентуалните промени в краткосрочните лихвени проценти, контролирани от ЕЦБ, са добре разбрани от участниците на пазара и не следва да не се превръщат в източник на разрушителни последици. Те осигуряват на пазарите ясна функция за реакция на ЕЦБ. По-специално, те гарантират, че неблагоприятните перспективи ще намерят отражение в бъдещи лихвени проценти, оказващи по-голяма подкрепа, и следователно облекчени условия за финансиране.

В случая на държавите членки добрите национални фискални политики са най-добрата гаранция срещу евентуално увеличение на разходите по кредитите. В действителност много държави от еврозоната използваха периода на благоприятни икономически и финансови условия, за да възстановят силни изходни позиции в бюджета, които дават възможност за антициклична фискална политика. От решаващо значение е всички държави членки да демонстрират своя ангажимент за устойчиви политики с признаването на фискалната рамка на ЕС. Освен това окончателното изграждане на ИПС трябва да остане приоритет.

15. Как според Вас ЕЦБ може да допринесе за икономическия растеж, екологичния преход и пълната заетост, като същевременно се придържа изцяло към своята основна цел да поддържа ценовата стабилност? Как бихте възприели промяна в мандата на ЕЦБ, която да се съобразява в по-голяма степен с критериите на Федералния резерв? Според Вас какви са възможните допълнителни мерки на паричната политика, които биха подобрили положителните ефекти на паричната политика върху реалната икономика? Каква роля играят структурните реформи в държавите членки за ефективността на паричните политики и обратно?

Мандатът на ЕЦБ се определя от член 127, параграф 1 на Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно тази разпоредба основната цел на ЕЦБ и на единната парична политика е поддържането на ценова стабилност. Без да се засяга тази основна цел, ЕЦБ подкрепя икономическите политики в Съюза с оглед допринасяне за целите на Съюза. Тъй като мандатът на ЕЦБ е определен от първичното право на Съюза, той може да бъде променян единствено от държавите членки чрез изменение на Договора.

В стратегията на ЕЦБ за паричната политика ясно се посочва, че ценовата стабилност трябва да се запази в средносрочен план. Тази средносрочна ориентация дава възможност за свеждане до минимум на колебанията в реалната икономическа дейност при ситуации, в които паричната политика може да се нуждае от компромис, като например необходимостта да се реагира на шок при цените на петрола, който временно увеличава инфлацията в момент, когато икономическият растеж намалява. Следователно разликите с мандата на Федералния резерв може на практика да не са толкова значими.

Поддържането на стабилни цени в средносрочен план също е ключова предпоставка за постигане на благоприятна икономическа среда и високо равнище на заетост.

Растежът в дългосрочен план обаче зависи от фактори, различни от паричната политика, като например производителността, и се подкрепя от политики, които насърчават иновациите и инвестициите. Структурните реформи в държавите от еврозоната са важни за повишаване на производителността и потенциала за растеж на еврозоната, за намаляване на структурната безработица и повишаване на устойчивостта. Следователно структурните реформи могат да укрепят паричната политика в бъдеще, докато водената в момента твърде гъвкава парична политика намалява тежестта от въвеждането на такива реформи.

По отношение на екологичния преход обсъждането на въпроса дали и как централните банки и банковите надзорни органи могат да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата е на ранен етап, но следва да се разглежда като приоритет. ЕЦБ вече участва в такива обсъждания, например като член на Мрежата за екологизиране на финансовата система (Network on Greening the Financial System, NGFS). Освен това считам, че ЕЦБ се съсредоточи върху подкрепата за участниците на пазара, законодателите и органите, определящи стандартите, с оглед идентифициране на рисковете, произтичащи от изменението на климата и осигуряване на ясна рамка за преориентиране на финансовите потоци и намаляване на тези рискове.

16. Какво е Вашето мнение относно отрицателното въздействие на политиката на ЕЦБ върху изменението на климата? Какво би могло да се подобри, за да се гарантира, че паричната политика не облагодетелства замърсяващи предприятия?

Основната цел на програмата за закупуване на активи (ПЗА) е инфлацията отново да бъде съобразена с целта на ЕЦБ за ценова стабилност. За да се осигури широк набор от ценни книжа, които могат да бъдат закупени, критериите за допустимост за ПЗА са задължително широки. Това подкрепи ефективността на програмата, като същевременно се избягнаха аномалии в конкретни пазарни сегменти.

За изпълнението на ПЗА ЕЦБ се основаваше на принципа на неутралност на пазара, като се изключваше каквато и да било положителна или отрицателна дискриминация за облагодетелстване или санкциониране на специфични активи въз основа на екологични или други критерии. За ПЗКС закупуването на ценни книжа, емитирани от небанкови предприятия, отразяваше пропорционално пазарната стойност на всички допустими облигации по отношение на секторите на икономическа дейност и рейтинговите групи. Разбирам, че до момента не беше възможно да се облагодетелстват или да се санкционират конкретни активи въз основа на екологични критерии, тъй като не бяха определени обективни критерии. Въпреки това инициативите на Европейската комисия за устойчиво финансиране за създаване на хармонизирано определение за „зелени“ активи, т.е. т.нар. „таксономия“, която научих, че ЕЦБ активно подкрепя, ще подобрят прозрачността и ще улеснят по-обективното определяне на съдържанието на „зелен“ финансов инструмент. Веднага след като такава таксономия бъде договорена, ЕЦБ ще трябва да прецени дали и как може да я приложи към своята програма за закупуване на активи.

По отношение на зелените облигации, при сегашните обстоятелства и пазарни условия има поне два фактора, които ограничават способността на ЕЦБ да закупува предимно такива облигации като част от своята ПЗА. На първо място, зеленият сегмент все още представлява сравнително малък дял от света на финансовите активи, въпреки бързия растеж, наблюдаван през последните години. Следователно закупуването на големи количества от тези активи може да доведе до сериозни аномалии в този конкретен пазарен сегмент. На второ място, определянето на съдържанието на „зелен актив“ е все още в детската си възраст, което затруднява идентификацията на „зелените“ активи, които да бъдат закупувани.

Въпреки съществуващите ограничения и липсата на изрична екологична цел в ПЗА, ЕЦБ е закупила зелени облигации както по ПЗКС, така и по ПЗАПС. Докато общият размер на зелените облигации, притежавани от ЕЦБ, е относително малък, данните показват, че покупките на ЕЦБ са допринесли за намаляване на доходността на зелените облигации, което подкрепя емитирането на такива облигации от нефинансови дружества.

17. Какво е Вашето мнение относно рисковете, свързани с програмата за закупуване от корпоративния сектор (ПЗКС)? Виждате ли някакви нарушаващи конкуренцията ефекти в рамките на вътрешния пазар? Как считате, че могат да бъдат сведени до минимум евентуалните вредни ефекти от ПЗКС?

В рамките на ПЗКС Евросистемата купува ценни книжа от небанкови дружества, за да улесни прехвърлянето на своите покупки на ценни книжа към реалната икономика. ПЗКС е неразделна част от ПЗА на Евросистемата, което съществено е допринесло за икономическата експанзия на еврозоната, спомагайки да се гарантира, че инфлацията се доближава до своята цел.

Рисковете от влошаване на кредитното качество на допустими емитенти не могат да бъдат напълно изключени от ПЗКС. Въпреки това, високата степен на диверсификация в ПЗКС предполага, че е възможно от време на време конкретни емитенти да понесат щети или загуби, но системата е замислена така, че като цяло подобни загуби са ограничени. Освен това според мен Евросистемата разполага с обширна рамка за управление на риска, за да следи отблизо рисковете, свързани с ПЗКС. Следователно балансът на Евросистемата е ефективно защитен, без да се излага на риск постигането на целите на политиката в ПЗКС.

При преследването на основната си цел за поддържане на ценова стабилност, Евросистемата е упълномощена да действа в съответствие с принципа на отворена пазарна икономика със свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите. Широкият спектър от облигации, допустими за ПЗКС, спомага за ефективността на ПЗКС като инструмент на паричната политика, като същевременно се поддържат равни условия за всички участници на пазара и се избягват неправомерни нарушения на пазара. Освен това ЕЦБ посочи, че всички ефекти, които могат да доведат до нарушение на правилата на конкуренцията в рамките на единния пазар са допълнително ограничени от покупките по ПЗКС, които отразяват пропорционално номиналния размер на непогасените допустими облигации.

Според мен, при изпълнението на ПЗКС това са добри аргументи за продължаване на този подход, който позволява да се сведе до минимум въздействието върху съответните цени в рамките на допустимата съвкупност от облигации и непредвидените странични ефекти върху функционирането на пазара.

18. Считате ли, че ПЗКС следва да включва Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР)? Считате ли, че ЕЦБ следва да приведе покупките на активи в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата? Виждате ли възможност ЕЦБ да интегрира прехода към нисковъглеродна икономика – основна политическа цел на ЕС – като второстепенна цел на паричната политика?

Целите за устойчиво развитие обхващат широк кръг от теми, насочени към подобряване на условията на живот в целия свят. Работата за постигането на тези цели е абсолютно необходима за всички държави. Но в рамките на своята компетентност централни банки могат да предприемат действия само по отношение на ограничена част от тези цели.

Знам, че миналата година ЕЦБ се присъедини към NGFS и е член на Техническата експертна група на Европейската комисия по изменението на климата. Това показва, че ЕЦБ признава предизвикателството, породено от изменението на климата, и подкрепя участниците на пазара и органите, определящи стандартите, с цел справяне с рисковете, свързани с климата.

По отношение на своята програма за закупуване на активи Евросистемата е закупила ценни книжа на стойност около 2.5 трилиона евро, повечето от които са емитирани от правителства. В сравнение с това, делът на ПЗКС от общите покупки на APP е относително малък. В няколко случая ЕЦБ посочи, че покупките се ръководят от принципа на неутралност на пазара, за да се избегнат нарушения на пазара. Както е посочено по-горе обаче, това не изключва в бъдеще ЕЦБ да прилага таксономия (която в момента е в процес на разработване от Европейската комисия) към това, което представляват „зелени“ активи.

Във връзка с това ЕЦБ вече е закупила няколко „зелени облигации“ по ПЗАПС и ПЗКС и следва да продължи да ги закупува, като се има предвид тяхното съответствие с критериите за допустимост на програмите.

Анализът на ЕЦБ в един от нейните икономически бюлетини показа, че ПЗКС не само е допринесла за намаляване на доходността на „зелените облигации“, но също така е подкрепила емитирането им от нефинансови дружества. Като се има предвид, че светът на свързаните с климата облигации е в период на растеж, но все още е със сравнително малък размер, ограничаването на покупките само до тези облигации би оказало въздействие върху ефективността на постигането на целите на ЕЦБ. В това отношение законодателите могат да играят роля и за развитието на свързаните с климата облигации като част от политическите инициативи, които Комисията би могла да предприеме през настоящия законодателен мандат.

19. Под Ваше ръководство, каква ще бъде ролята на ЕЦБ в рамките на Мрежата за екологизиране на финансовата система? Имате ли намерение да участвате в изготвянето на препоръките на мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS) в първия й подробен доклад?

Изменението на климата е едно от най-неотложните глобални предизвикателства, пред които е изправено обществото днес. Според мен всички публични и частни институции следва да действат в рамките на своите правомощия, за да се справят с него. Под мое ръководство МВФ започна да търси начините, чрез които би могъл да помогне за справяне с изменението на климата, например като се проучи как могат да се използват фискалните политики, за да се окаже принос към целите на Парижкото споразумение.

Приветствам факта, че ЕЦБ си сътрудничи с други централни банки и надзорни органи в световен мащаб в рамките на Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS). Централните банки и органите, упражняващи пруденциален надзор, могат да допринесат за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, а работата на NGFS, както показва първият доклад, е от съществено значение, за да се разбере как най-добре да се постигне това. Според мен ЕЦБ следва да допринася съществено за тези усилия и да отделя значителни ресурси за този процес. Това включва сериозното разглеждане на препоръките на групата и предприемане на действия по тях, когато това е възможно, без да се накърнява мандатът на ЕЦБ за ценова стабилност и другите й цели.

20. Какво е мнението Ви относно стъпките, необходими за финансиране на европейския „Зелен курс“? Каква е ролята на публичния сектор?

Изменението на климата несъмнено е една от екзистенциалните заплахи на нашето време. Това е предизвикателство, което изисква европейско и международно сътрудничество, тъй като нито една държава не може да се справи с него самостоятелно. Ще бъдат необходими важни политически инициативи за борба с изменението на климата, които да подкрепят както смекчаването на последиците от изменението на климата, така и политиките за адаптация.

В този смисъл, както беше признато и от МВФ през май тази година, приемането на мерки за ограничаване на емисиите и смекчаване на риска би довело до необходимост от увеличаване на публичните разходи или намаляване на други видове публични разходи за публични инвестиции. Първите стъпки на европейско равнище бяха предприети чрез подкрепата, предоставена от бюджета на ЕС и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Предложението на Комисията от май 2018 г. за допълнително увеличаване на дела на бюджета на ЕС, предназначен за подкрепа на политиките в областта на изменението на климата в следващата многогодишна финансова рамка, както и искането на Европейския парламент да се действа по-решително, несъмнено ще помогнат за по-нататъшното мобилизиране на необходимите финансови ресурси за прилагане на практика на целите на ЕС в областта на климата. Аз лично се надявам, че „Зеленият курс за Европа“, обявен пред Европейския парламент от избрания председател на Комисията, може да бъде решаващ фактор за повишаване на ролята на ЕС при финансирането на устойчиви проекти и за пренасочване на публичните инвестиции към решения с ниски нива на въглеродни емисии.

В допълнение към насочването на повече публични средства към инвестиции в областта на климата, би било от съществено значение лицата, вземащи политически решения, да стартират нови инициативи за привличане на допълнителни частни инвестиции. Безспорно се нуждаем от голямо количество частен капитал в подкрепа на необходимата икономическа трансформация, която се налага с оглед посрещане на предизвикателството на прехода към по-екологична икономика. Поради това публичните политики следва да се съсредоточат и върху привличането на частни ресурси, подкрепата на технологичните иновации в областта на новите енергийни и ефективни технологии, и преодоляването на предизвикателствата, свързани с интернализирането на външните екологични фактори в решенията на частния сектор.

С оглед на значителното въздействие, което изменението на климата може да окаже върху нашите общества, централните банки и органите, упражняващи пруденциален надзор, също трябва да вземат предвид изменението на климата и да обмислят подходящия отговор на изменението на климата. В действителност ЕЦБ е активен член на NGFS и заедно с други национални централни банки от Евросистемата тя също така активно подкрепя програмата на Европейската комисия за устойчиво финансиране. В крайна сметка тази програма би могла да увеличи оценката на изменението на климата и на рисковете, свързани с прехода, и да насърчи пренасочването на финансовите потоци към устойчиви инвестиционни продукти. В бъдеще очаквам ЕЦБ да продължи тази работа, като в рамките на своя мандат предостави собствен принос за постигането на целите, заложени в Парижкото споразумение.

Следва обаче да бъдем и реалисти. На първо място, най-добрите и най-подходящите политически отговори и инициативи попадат извън обхвата на политиките на централните банки. Въпреки че в рамките на своя мандат ЕЦБ допринася за постигането на целите за устойчивост, политическите органи са тези, които определят и вземат решение относно подходящите регулаторни и фискални мерки за справяне с тези предизвикателства.

21. Считате ли, че програмите на ЕЦБ за закупуване на активи служат за закупуване на екологично и социално нестабилни дейности, както са определени в рамката за таксономията на ЕС?

В рамките на своя мандат ЕЦБ подкрепя различни инициативи за борба с изменението на климата както на равнище ЕС, така и на световно равнище. Зелените активи, въпреки бързото им развитие, все още са сравнително ограничен клас активи, а таксономията за това какво представлява „зелен“ актив, е все още в детската си възраст. ЕЦБ подкрепя разработването на такава таксономия и аз считам, че след като тя бъде одобрена, ще улесни включването на съображения, свързани с околната среда, в портфейлите на централните банки.

ЕЦБ вече е закупила няколко „зелени облигации“ по ПЗАПС и ПЗКС и ще продължи да ги закупува, като се има предвид тяхното съответствие с критериите за допустимост на програмите и следователно ще продължи да намалява финансовите разходи за дружествата с проекти в областта на екологията.

22. Какво е Вашето мнение за прилагането на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ)?

Какво би могло да се подобри в процеса на вземане на решения за предоставяне на СПОЛ?

Спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ) изигра решаваща роля за поддържането на финансова стабилност по време на финансовата криза чрез преодоляване на недостига на ликвидност на отделни платежоспособни институции.

Понастоящем отговорността за предоставянето на СПОЛ се носи до голяма степен на национално равнище от съответните национални централни банки. Изглежда, че този подход е функционирал надеждно до момента. Въпреки това, в контекста на напредъка към банковия съюз, продължаващата финансова интеграция и ролята на ЕЦБ като компетентен орган за надзор над всички (значими) банки в еврозоната, може да се предвиди, че подобно на паричната политика, решенията по линия на СПОЛ биха могли да се вземат централно, но действителното предоставяне на ликвидност да се осъществява чрез националните централни банки. Този аспект беше повдигнат и от МВФ в неговата програма за оценка на финансовия сектор в еврозоната. В крайна сметка, разбира се, този въпрос ще бъде обсъден от Управителния съвет.

23. Какви са рисковете за паричната стабилност, свързани с развитието на виртуални валути като биткойн? Според Вас каква роля следва да играе ЕЦБ по отношение на виртуалните валути? Какво е Вашето мнение относно плановете на „Фейсбук“ за нова цифрова валута – Libra? Каква би била според Вас подходящата регулаторна рамка за виртуалните валути?

Към момента се счита, че съществуващите виртуални валути като биткойн, наричани още „криптовалути“, не са оказали осезаеми последици за паричната политика и финансовата стабилност. Тази оценка отразява скромния размер на пазарите на криптовалути спрямо финансовата система и тяхната ограничена взаимосвързаност с регулирания финансов сектор и икономиката. В относително изражение общата пазарна капитализация на криптовалутите в световен мащаб понастоящем възлиза на около 7% от пазарната капитализация на т.нар. „FAANG“ (Фейсбук, Епъл, Амазон, Нетфликс и Гугъл), или съответно на 2% от БВП на еврозоната и 3%/2% от M1/M3. Това може да се промени, тъй като пазарът продължава да се развива и криптовалутите да се променят. Ясно е, че ЕЦБ и централните банки като цяло следва да наблюдават и оценяват отблизо развитието и да допринасят за текущата работа в международен план във връзка с политическите ответни действия.

Новопоявяващите се проекти за обезпечени криптовалути (stablecoin), пример за които е инициативата на Фейсбук Libra, представляват опит от страна на частния сектор за подобряване на съществуващите финансови услуги и могат да донесат ползи по отношение на ефективността на трансграничните плащания и на финансовото приобщаване. Такива проекти, и по-конкретно стоящите в основата им технологии на блоковата верига или технологии на разпределения регистър, могат да допринесат за улесняване на потребителите и на възможностите от гледна точка на ефективността и безопасността, по-специално в държави, в които понастоящем не съществуват ефективни услуги, свързани с пазарната инфраструктура. Докато обезпечените криптовалути и технологията на блоковата верига, на която те се основават, могат да помогнат за реализиране на възможности, по-специално в областта на трансграничните плащания, трябва да се има предвид, че широкото им използване би могло да създаде рискове за паричната политика, финансовата стабилност и безпрепятственото функциониране на глобалната платежна система и доверието в нея. Очаквам окончателния доклад на работната група на министрите и управителите на централни банки от Г-7 по въпросите на обезпечените криптовалути, в който МВФ също участва в качеството си на член. В координация с Г-20, Съвета за финансова стабилност и други органи, компетентни за определяне на стандарти, те ще направят анализ на ползите и рисковете от обезпечените криптовалути.

Що се отнася до регулаторната рамка, ясно е, че трябва да се намери баланс между това да се гарантира, че тези дейности не водят до рискове за финансовата стабилност и същевременно дават възможност за финансови иновации. Поуките от действащата нормативна уредба водят до заключението, че ако дейността по своето естество е една и съща и рискът е еднакъв, то нормативната уредба също следва да бъде еднаква. Това също така би намалило риска от регулаторен арбитраж, когато иновациите не водят до нови видове услуги, а само до опити за заобикаляне на разпоредбите. При обмислянето на регулаторни подходи към сложни инициативи в областта на обезпечените криптовалути е от съществено значение да се гледа отвъд отделните елементи и да се направи оценка на цялостната обстановка, която някои биха могли да нарекат „екосистемата“.

24. Как преценявате взаимодействието между платежните системи и паричната политика? Каква следва да бъде ролята на ЕЦБ, в качеството ѝ на емитираща централна банка, по отношение на клиринговите къщи, действащи като централен контрагент?

Добре функциониращите платежни системи са от съществено значение за стабилността и ефективността на финансовия сектор и на икономиката като цяло, както и за паричната политика, която зависи до голяма степен от безпроблемния сетълмент в реално време на големи потоци плащания. По тази причина централните банки по света извършват надзор над платежните системи, за да гарантират безопасността и ефикасността им, и по тази причина една от основните задачи на Евросистемата е насърчаване на нормалното функциониране на платежните системи.

Емитиращите централни банки, каквато е ЕЦБ за еврото, също са загрижени за безопасността и ефикасността на централните контрагенти (ЦК). Проблемите с ликвидността на ЦК биха могли да засегнат гладкото функциониране на платежните системи от голям мащаб и на репо пазарите, което потенциално може да създаде сериозни рискове за прилагането на паричната политика. Освен това от централните банки може да бъде поискано да предоставят спешно кредитиране на ЦК и/или на клирингови членове на ЦК, които могат да бъдат кредитни институции и следователно контрагенти в рамките на паричната политика. Това би могло също да окаже въздействие и върху постигането на целите на паричната политика. Тези опасения се засилиха с рязкото увеличаване на мащаба, системното значение и трансграничния характер на ЦК през последните години и също така са от значение в контекста на планираното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС.

На този фон институциите на ЕС предприеха реформа на регулаторната рамка за ЦК (EMIR2) с цел укрепване на рамката за признаване на ЦК от трети държави и на надзорната рамка за ЦК от ЕС. В рамките на своя мандат ЕЦБ е готова да допринесе за прилагането на преработената регулаторна рамка, включително чрез консултациите и сътрудничеството с емитиращите централни банки, предвидени в тази рамка. Управлението на рисковете, които ЦК създава за основните задачи на ЕЦБ, следва да продължи да бъде основен приоритет, който може да включва преразглеждане на въпроса за бъдещото регулаторно участие на централните банки.

25. Какви са рисковете, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, за финансовата стабилност и как ЕЦБ следва да се подготви за тези рискове?

Въпреки че както за ЕС, така и за Обединеното кралство би бил за предпочитане организиран процес, възможността за Брексит без споразумение на 1 ноември остава. Уверена съм, че органите на ЕС, включително ЕЦБ, са подготвени за този сценарий. В последния си доклад за глобалната финансова стабилност (март 2019 г.) МВФ посочи, че органите са предприели важни стъпки, за да успокоят пазарите, и че рисковете са били намалени.

По-специално в областта на централния клиринг рисковете от сериозни сътресения са били ограничени чрез решение на органите на ЕС за временно предоставяне на еквивалентност на ЦК от Обединеното кралство. Също така е прието ограничено във времето решение на органите на ЕС за еквивалентност за централните депозитари на ценни книжа от Обединеното кралство. По същия начин органите на Обединеното кралство са въвели режим на временно разрешение, който ще позволи на дружествата от Европейското икономическо пространство да продължат да функционират както преди за срок до три години след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

Освен това между Банк ъв Ингланд и ЕЦБ е в сила споразумение за валутни суапове. Това дава възможност на Банк ъв Ингланд да предлага на банките в Обединеното кралство ликвидност в евро на седмична база. Евросистемата посочи, че въз основа на същото споразумение тя е готова да отпуска кредити в британски лири на банките от еврозоната, ако възникне необходимост от това.

Въпреки това, макар че органите положиха значителни усилия, за да се подготвят, оттегляне без споразумение би могло да доведе до огромни рискове, към които биха се прибавили други, вече съществуващи рискове. Ако се осъществи подобен неблагоприятен сценарий, той вероятно ще придобие конкретна форма изведнъж и може да доведе до значителна нестабилност на финансовия пазар и до увеличаване на рисковите премии. Това може да окаже въздействие върху финансовите условия на еврозоната. В по-общ план оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС без споразумение би могло да доведе до увеличаване на макроикономическите рискове, ако се окаже, че към тях се добавят други глобални сътресения, като например увеличаване на напрежението в търговията. Въздействието на подобен резултат може да се съсредоточи върху конкретни държави със значителни връзки с Обединеното кралство и може да бъде подсилено от липсата на готовност сред участниците във финансовия сектор и някои ключови сектори на реалната икономика. В този контекст следва да се отбележи, че ЕЦБ многократно е подчертавала, че банките следва да планират всички възможни ситуации, включително сценарий, при който не е постигнато споразумение, което да доведе до твърд Брексит без преходен период. Банките трябва да са оперативно подготвени и да имат предвид, че преходният период не е гарантиран.

Като цяло съм убедена, че предприетите досега мерки са ограничили въздействието, което оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС би могло да окаже върху достъпа до финансови услуги в еврозоната. Частният сектор постигна напредък в някои области с оглед намаляването на рисковете, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Въпреки това времето, оставащо до 1 ноември, следва да се използва както от финансовите, така и от нефинансовите дружества за продължаване на подготовката за всички възможни сценарии. Европейските органи, включително ЕЦБ, следва да продължат да следят отблизо развитието на подготовката до 1 ноември и при необходимост да предприемат действия.

26. Как виждате ролята на ЕЦБ в контекста на възможно забавяне на икономическия растеж през следващите тримесечия?

Икономиката на еврозоната е изложена на сътресенията на глобалните пазари и това се отразява на перспективите за растеж. Темпът на растеж на еврозоната се забави, а балансът на рисковете за перспективите за растеж клони надолу. Инфлацията продължава да бъде под контрол. В този контекст е от съществено значение паричната политика да продължи да се ръководи от прогнозите за инфлацията.

По-конкретно, ЕЦБ ясно показа необходимостта от много гъвкава позиция на паричната политика за продължителен период от време, тъй като стойностите на инфлацията, както вече регистрираните, така и прогнозните, бяха постоянно под набелязаната цел. В съответствие с това Управителният съвет посочи, че е готов да адаптира политическата позиция, за да гарантира, че инфлацията се движи към целта си устойчиво, в случай че средносрочната прогноза за инфлацията продължава да е под целта на ЕЦБ. Напълно подкрепям тази позиция. ЕЦБ разполага с широк набор от инструменти и трябва да е готова да действа, ако е необходимо, в изпълнение на мандата си относно ценовата стабилност.

27. Считате ли, че ЕЦБ е „изразходила боеприпасите си“, ако възникне друг значителен спад? Може ли ЕЦБ да разработи нови неконвенционални инструменти на паричната политика? Считате ли, че можем да се върнем към традиционната парична политика, без да се излагат на риск целите за растеж и инфлация или считате, че се изисква нов набор от политики?

ЕЦБ разполага с цялостен набор от инструменти и е в състояние да реагира гъвкаво при извънредни ситуации, които засягат перспективите за ценова стабилност. Нестандартните мерки на ЕЦБ по отношение на паричната политика осигуриха значителна подкрепа за икономиката на еврозоната. Засега тези мерки доказаха силата си и могат да бъдат разширени и адаптирани в зависимост от нуждите.

В бъдеще ЕЦБ е в състояние да допълни традиционната парична политика с други нестандартни мерки за постигане на ценова стабилност. По тази причина точната комбинация от инструменти ще трябва да зависи от естеството на сътресенията, които засягат перспективите за инфлацията, както и от условията на финансовите пазари.

28. Забавянето на световната икономика води до смекчаване на паричната политика.
Увеличаването на паричната маса може да бъде полезен инструмент, но пространството за маневриране все още е ограничено. В действителност поради ограничената рамка на програмата някои НЦБ, например Бундесбанк, биха срещнали затруднения при закупуването на облигации в съответствие с правилата за участие, предвидени в програмата. Считате ли, че премахването на алгоритъма за записването на капитала би могло да помогне в това отношение?

Що се отнася до бъдещите стъпки на паричната политика, насоките на ЕЦБ за бъдещето показват, че паричната политика ще зависи от прогнозите за инфлацията. В това отношение степента на приспособяване ще се определя от необходимото, за да се гарантира, че инфлацията в средносрочен план се запазва до нива под, но близки до 2%.

В миналото ЕЦБ показа, че няма недостиг на налични инструменти. Програмата за закупуване на активи е ефективен инструмент за намаляване на риска от продължителен период на дефлационен натиск, като насоките за развитие на ЕЦБ успешно успокоиха пазарите относно намеренията на ЕЦБ да запази лихвените проценти на сегашното или по-ниско равнище, както се изисква от промените в прогнозите за инфлацията. Всички действия се ограничават от мандата на паричната политика на Евросистемата, като това ще насочи и вариантите за потенциално възобновяване на нетните покупки на активи.

Действията на ЕЦБ следва да бъдат пропорционални с огледа на изпълнението на мандата на ЕЦБ и постигането на нейните цели. Неотдавна Съдът на Европейските общности потвърди гъвкавостта на инструментите, включени в мандата на ЕЦБ. Това предполага широко право на преценка при адаптирането на инструменти, за да се гарантира трайното приближаване на инфлацията до равнища, които са в съответствие с ценовата стабилност.

29. Какво е Вашето мнение относно теорията, според която централните банки биха могли да доставят парични средства в неограничени размери с цел финансиране на растежа?

При сегашните обстоятелства ЕЦБ следва и действително осигурява в достатъчна степен гъвкавост на паричната политика в подкрепа на разрастването и доближаването на инфлацията до целта „под, но близо до 2%“. Тази оценка обаче зависи от настоящите икономически условия и не означава, че ЕЦБ следва да предоставя по принцип неограничени парични средства с цел финансиране на растежа.

Напротив, това би противоречало на понятието за независимост на централната банка и би било несъвместимо с мандата на ЕЦБ за поддържане на ценовата стабилност.

30. Как виждате разликата между паричната и фискалната политика и ролята на една централна банка в този контекст?

Най-общо казано паричната политика е инструмент за стабилизиране, който има за цел да намали краткосрочните циклични колебания в икономическите и инфлационните перспективи. Тя до голяма степен се основава на данни. За разлика от фискалната политика, тя не може да окаже въздействие върху потенциала на икономиката в дългосрочен план. За разлика от това, фискалната политика, макар също да е полезен инструмент за стабилизиране, обикновено изисква повече време, за да бъде приложена и за да започне да оказва въздействие върху реалната икономика. Въпреки това, особено чрез публични инвестиции, тя може да окаже преобразяващо въздействие върху икономиката.

Институционалната структура на ИПС отчита, че паричната и фискалната политика преследват различни цели и се изпълняват от различни политически фактори в рамките на съответните им мандати. Докато мерките на паричната политика на ЕЦБ целят основно да гарантират стабилност на цените, фискалните цели, включително гарантирането на устойчивостта на държавния дълг, са отговорност на правителствата на държавите членки, както се отбелязва и във фискалната рамка на ЕС.

31. Как оценявате действащата рамка за икономическо управление, нейното прилагане и изпълнение? Какви реформи на тази рамка считате за необходими? Считате ли, че настоящата рамка насърчава процикличните фискални политики? Определя ли тя правилните стимули за публични инвестиции? Какво ще бъде необходимо за задълбочаването на ИПС?

Общата рамка за икономическо и бюджетно управление има за цел да гарантира, че националните фискални и структурни политики допринасят за гладкото функциониране на ИПС. Спазването на фискалните правила е необходимо, за да се осигурят устойчиви публични финанси на равнището на държавите членки, които са предпоставка за гладкото функциониране на ИПС. Освен това спазването на Пакта за стабилност и растеж следва да подкрепя натрупването на фискално пространство в благоприятни икономически времена, които впоследствие да могат да се използват за осигуряване на стабилизация в трудни времена. Изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и спазването на процедурата при макроикономически дисбаланси са важни за по-високия растеж, предотвратяването и коригирането на дисбалансите, и устойчивостта на държавите членки и на еврозоната като цяло.

При все това считам, че европейската фискална рамка може да бъде подобрена, както по отношение на нейното планиране, така и по отношение на изпълнението й. В крайна сметка промените следва да имат за цел увеличаването на националната ангажираност и същевременно предвидимостта на рамката във времето и между отделните държави.

В миналото се наблюдаваше тенденция на проциклични фискални политики в еврозоната както в добри, така и в трудни времена. Поради това реформата на фискалните правила следва да има за цел укрепване на стимулите за изграждане на фискални буфери в периоди на благоприятна конюнктура, така че по време на рецесия да е на разположение фискално пространство за макроикономическа стабилизация. А преразгледаната рамка следва да бъде достатъчно опростена, за да бъде прозрачна, надеждна и изпълнима. В това отношение, отдаването на приоритет на правила, основани на разходите, свързани с таван за дълга, би представлявало възможна писта за реформите. Стремежът към стабилни публични финанси и избягването на проциклични фискални политики в благоприятни времена може да осигури бюджетна възможност за защита на публичните инвестиции в тежки времена. Предстоящото преразглеждане на „пакета от два законодателни акта“ и „пакета от шест законодателни акта“ ще даде възможност за оценка на ефективността на настоящата фискална рамка и за обсъждане на възможностите за реформа.

Въпреки това подобряването на фискалната рамка само по себе си не е достатъчно, за да се гарантира безпроблемното функциониране на ИПС. Централният фискален капацитет за макроикономическо стабилизиране на еврозоната е важна характеристика на програмата за реформи на ИПС. Инструментът следва да бъде в състояние да предоставя своевременна и подходяща подкрепа в случай на икономически сътресения от гледна точка на централната банка, което е особено необходимо при дълбоки рецесии, обхващащи цялата еврозона. Едновременно с по-ефективна координация на националните фискални политики, централният фискален капацитет би могъл да помогне за насочване на общата фискална политика на еврозоната и да осигури по-подходяща структура на макроикономическата политика.

По отношение на структурните реформи, въпреки някои стъпки за укрепване на рамката, тя все още остава най-подходящият инструмент за улесняване на прилагането на важни политически мерки на национално равнище. Икономическите реформи, които засилват конкурентоспособността и подкрепят инвестициите, например чрез насърчаване на цифровизацията и предприемачеството, са от съществено значение за увеличаване на потенциалния растеж. В подкрепа на тези реформи предвиденият бюджетен инструмент за еврозоната за сближаване и конкурентоспособност може да се разглежда като стъпка в правилната посока.

32. Считате ли, че еврозоната се нуждае от европейски безопасен актив не само за да се подпомогне стабилизирането на финансовите пазари и да се позволи на банките да намалят своята експозиция към национален дълг, но и като начин за улесняване на правилния трансмисионен механизъм на паричната политика? Как може да се постигне това?

Активите с много нисък риск, често наричани „сигурни активи“, са от жизненоважно значение за функционирането на финансовата система и за ефикасността на банковото посредничество.

Ако е добре планиран, един общ суверенен сигурен актив би бил от полза, тъй като би могъл да допринесе за финансовата стабилност и финансовата интеграция. Сигурен актив, който не реагира на несистемния държавен риск и повишава стойността си по време на криза, може да спомогне за смекчаване на отрицателните последици от зависимостта между държавите и националните банки, както и на залагането на сигурни стойности, което беше наблюдавано при последните кризи. Общ суверенен сигурен актив с достатъчен обем би улеснил също така ефективното разпределение на капитала в рамките на паричния съюз и би улеснил финансовата интеграция.

Общ суверенен сигурен актив би могъл допълнително да допринесе за по-ефективното прилагане на паричната политика. Такъв актив би спомогнал да се избегне разпокъсаността и по този начин би допринесъл за гладкото прилагане на трансмисионния механизъм на единната парична политика. Общ суверенен сигурен актив би допринесъл косвено за укрепване на международната роля на еврото.

Въпреки всичките възможни ползи от него, следва да се признае, че поради факта, че води до последици за държавните рискове и фискалните стимули, общият сигурен актив по своята същност е чувствителна от политическа гледна точка тема. Също така той не е стриктно необходим за предприемането на по-нататъшни важни стъпки за задълбочаване на ИПС.

33. Какво е Вашето мнение относно текущия дебат за постоянно високото равнище на публичния и частния дълг в еврозоната? Какво мислите за предвидената от Европейската комисия възможност за създаване на финансова служба на еврозоната, която да има достъп до финансовите пазари от името на своите членове, за да финансира част от своите редовни нужди от рефинансиране?

През последните години в еврозоната се отбелязва значителен спад на публичната и частната задлъжнялост на всички равнища. Това се подкрепя от благоприятни икономически условия и условия за финансиране, но в някои случаи и от благоразумна фискална политика и напредък в реформите, който увеличи потенциалния растеж. Въпреки това продължават да съществуват значителни различия и слабости между държавите.

В цифрово изражение – съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната намаля от върховата си стойност от 94,4% през 2014 г. до около 87% от БВП през 2018 г. Макар това равнище да е относително ниско в сравнение със САЩ или Япония, общата картина крие значителни различия между отделните държави, като няколко държави членки отбелязаха съотношения на дълга към БВП, равняващи се или надвишаващи 100% от БВП през миналата година. Понижаването на тези високи равнища на дълга в съответствие с европейската фискална рамка следва да бъде политически приоритет, не само защото високото равнище на дълга оказва отрицателно въздействие върху дългосрочния растеж и представлява тежест за бъдещите поколения, но и защото оставя малко фискално пространство за смекчаване на последиците от евентуална рецесия.

Що се отнася до частния дълг, размерът и естеството на намаляването на задлъжнялостта са разнородни за отделните държави. Докато съотношението на частния дълг към БВП в еврозоната е намаляло от пиково равнище 147% през 2015 г. до около 137% от БВП през първото тримесечие на 2019 г., някои държави (като Люксембург, Кипър и Ирландия) все още отчитат много високи равнища на дълга. В някои държави икономическите структури и институционалните договорености все още не са достатъчно ефективни, за да се справят с оставащия дълг, което се отразява отрицателно на потенциалния растеж и икономическата устойчивост. Това подчертава значението на политиките, които могат да улеснят организираното намаляване на задлъжнялостта на частния сектор, най-вече чрез преодоляване на оставащите пречки в правната рамка и ограничения капацитет на съдилищата, както и чрез осигуряване на стимули за банките да предприемат решителни действия по отношение на преструктурирането на лошите активи.

Създаването на финансова служба на еврозоната несъмнено е важен аспект от дългосрочната програма за реформи на ИПС. В рамките на дебата за реформата бяха поставени няколко задачи във връзка със създаването на финансовата служба, включително фискален и икономически надзор, управление на кризи, както и отговорност за централен фискален капацитет за макроикономическо стабилизиране, какъвто все още липсва в еврозоната.

Въпреки че тези въпроси са политически по своя характер, според мен институционалната архитектура на еврозоната трябва да премине към вземането на повече съвместни решения и по-добра координация на икономическите и фискалните политики. По този начин финансовата служба на еврозоната, разбира се, би по-скоро допълнила, а не заместила разработването на национални политики.

34. Какво е Вашето мнение относно критиката, че рамката на ЕЦБ за обезпеченията не е достатъчно постепенна и разчита твърде много на външни агенции за кредитен рейтинг (АКР)?

Евросистемата има законово задължение да извършва своите кредитни операции единствено при наличието на адекватни обезпечения. Въз основа на това Евросистемата създаде всеобхватна рамка за управление на риска, включваща рамката за обезпеченията, както и рамката за кредитна оценка. Съгласно рамката за обезпеченията Евросистемата приема широк набор от активи като обезпечение, които служат за намаляване на финансовите рискове, на които е изложена Евросистемата. Допълнителна мярка за контрол на риска е въвеждането на разлики при намаляване на стойността на обезпеченията, като се вземат предвид редица аспекти, включително видовете активи, тяхното кредитно качество, срок до падежа, пазарна реализируемост и структурата на купона. Освен това се прилагат допълнителни намаления на стойността на обезпеченията, които са насочени към по-специфични рискове. Следователно рамката за обезпеченията вече е доста подробна.

Според мен Евросистемата не разчита изключително на агенции за кредитен рейтинг, а и на вътрешните системи за кредитна оценка на националните централни банки и на вътрешните рейтинговани системи на контрагентите. Неотдавна тя също така реши да прекрати постепенно използването на рейтинговите инструменти, като по този начин намали броя на приетите външни рейтингови източници. В по-общ план ЕЦБ нееднократно е изразявала своя ангажимент към принципа, предложен от Съвета за финансова стабилност, съгласно който централните банки следва да намалят своята механична зависимост от външни рейтинги и да използват инструменти като годишен мониторинг на изпълнението и текущи оценки на надлежната проверка за приетите агенции за кредитен рейтинг. Евросистемата въведе също така по-строги изисквания за оповестяване за някои рейтинги, които позволяват на потребителите на рейтинги да ги разберат по-добре и да формират собствено мнение за тях.

35. Как оценявате последните промени във валутния курс USD/EUR? Трябва ли ЕЦБ да се опасява от евентуална „валутна война“ със САЩ? Трябва ли ЕЦБ да разгледа възможността за възприемане на по-категорична комуникационна политика по отношение на политиката за обменния курс на еврото? Какво е мнението Ви за изразената наскоро от президента Тръмп позиция относно паричната политика на ЕЦБ и нейния ефект върху търговията между ЕС и САЩ? До каква степен търговските съображения следва да играят роля в провеждането на паричната политика?

Обменният курс не е политическа цел за ЕЦБ и поради това за мен, като кандидат за позицията на председател на ЕЦБ, би било неподходящо да коментирам равнището на обменния курс на еврото или последните събития в тази област.

Като цяло от гледна точка на паричната политика, разбира се, е важно да се наблюдава развитието на обменните курсове, тъй като то може да повлияе на прогнозите за инфлацията. Също така събитията в световната търговия са от значение за централна банка, тъй като те определят външното търсене на стоки и услуги от еврозоната и по този начин оказват влияние върху икономическите перспективи на еврозоната и в крайна сметка върху прогнозите за инфлацията.

Що се отнася до рисковете от „валутни войни“, аз се присъединявам към широкия консенсус в международната общност за въздържане от конкурентни девалвации и от целеви обменни курсове за конкурентни цели. Този консенсус беше потвърден от министрите и управителите на централните банки на държавите от Г-7 и Г-20. Мерките на паричната политика на ЕЦБ са и следва да продължат да бъдат насочени единствено към осигуряване на трайно устойчиво сближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

36. Как оценявате постиженията на Г-20? Какво е мнението Ви за настоящото равнище на координация между основните централни банки?

След световната финансова криза Г-20 изигра ключова роля за стабилизиране на световните финансови пазари и за осигуряване на координирани действия в областта на фискалната и паричната политика. В този смисъл Г-20 постигна успех по отношение на предотвратяването на глобална икономическа депресия. В качеството си на министър на финансите на Франция аз участвах в много обсъждания в Г-20. Когато Франция пое председателството на Г-20 през 2011 г., аз бях председател на срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-20 и поставих началото на широкообхватна работна програма за реформа на международната парична система. Също така форматът, обединяващ лидерите на Г-20, в който имах честта да участвам, докато заемах предишната си длъжност на управляващ директор на МВФ, доказа своята ефективност при координиране на действията в световен мащаб в период на икономическа и геополитическа несигурност.

При все това днешните предизвикателства все още изискват силна и целенасочена Г-20: Все още не сме приключили напълно нашата програма за реформа на финансовия сектор, световният икономически цикъл достига фаза на зрелост и много централни банки работят с нулева долна граница, докато публичните финанси в много държави са в по-лошо състояние, отколкото преди 10 години. В допълнение към това възникват нови предизвикателства, например криптовалутите/финансовите технологии и последиците от цифровизацията, като това са само два примера. Важно е да намерим глобални решения на тези предизвикателства и понастоящем Г-20 е най-добрият международен формат за обсъждане на икономическото сътрудничество и координацията в периоди на криза и в периоди, когато не се наблюдава такава.

Централните банки си взаимодействат в Г-20 и участват в редица работни групи на Г-20, като те си сътрудничат и в рамките на Г-7. Наред с това съществуват и други форуми в контекста на БМР, които са също толкова важни и в които членуват много повече държави, отколкото в Г-7 и Г-20. Тъй като повечето основни централни банки са независими и следват съответните си мандати, координацията между тях е по-скоро рядко явление, но непрекъснатото ниво на взаимодействие е предпоставка за координирани действия, ако се счете за полезно при специфични обстоятелства.

37. Трябва ли ЕЦБ да предприеме конкретни стъпки, за да подкрепи еврото като международна валута? Ако да, какви по-точно? Доколко реалистично е според Вас японската йена или китайският ренминби юан да застрашат позицията на еврото като втора по значимост международна валута? Какви ще бъдат последствията, ако това се случи?

В книгите по този въпрос се твърди, че макар международното значение на валутите да се определя основно от исторически събития и е силно зависимо от еволюционното развитие, няколко други фактора, като например размерът и стабилността на националната икономика, нейната роля в международната търговия и финанси, както и геополитически съображения, също играят роля. Поради това е важно да се работи върху тези фактори, за да се гарантира, че еврото продължава да подобрява международната си позиция.

В това отношение еврозоната има редица активи, върху които е възможно да се надгражда. Както е документирано в последния доклад на ЕЦБ, през изминалата година делът на еврото в глобалните валутни резерви се е увеличил с 1,2 процентни пункта, като е достигнал 20,7%. Наблюдава се също така положително увеличение, когато се разглежда делът на международните емисии на дългови инструменти и международните депозити, както и делът в непогасените суми на международни заеми.

Приветствам стартираната през миналата година инициатива на Комисията за укрепване на международната роля на еврото. Мисля, че ЕЦБ трябва да играе роля в подкрепа на икономическата и финансовата стабилност, като упражнява своя мандат за ценова стабилност. Това от своя страна благоприятства използването на еврото като средство за съхраняване на стойност извън границите на еврозоната. В по-общ план стабилните икономически политики са важни, за да станат валутите по-атрактивни в световен мащаб.

От решаващо значение е международната роля на еврото да бъде допълнително подкрепена от един по-задълбочен и по-цялостен ИПС. Окончателното изграждане на банковия съюз и развитието на СКП могат да спомогнат за укрепване на финансовите пазари в еврозоната и по този начин да направят еврото по-привлекателно за международните инвеститори. В това отношение инициативите на ЕЦБ относно пазарната инфраструктура и плащанията, които спомагат за повишаване на ефективността и насърчаване на по-голяма интеграция на финансовите пазари в еврозоната, могат да допринесат за повишаване на международната привлекателност на еврото.

38. Кои според Вас са основните предизвикателства и възможности пред централните банки по отношение на комуникацията през предстоящия период? Считате ли, че ЕЦБ трябва да направи повече, за да отговори на аргументите срещу еврото?

Комуникацията се превърна в основен инструмент на политиката на централните банки: тя е от съществено значение за ефективността на паричната политика, като насочва очакванията, а също така допринася за изграждането на доверие и за осигуряването на отчетност. Тя е инструмент и за поддържане на общественото доверие в централните банки и подкрепа за тяхната независимост и легитимност.

Окуражаващо е да се отбележи, че централните банки в световен мащаб – включително ЕЦБ – са постигнали голям напредък в това да станат по-отворени и прозрачни и да комуникират и извън традиционните си аудитории от експерти. Това е именно мястото, където виждам новата граница в комуникациите на централните банки: широката общественост. Централните банки трябва да бъдат разбрани от хората, на които в крайна сметка служат. Това е ключ към възстановяване на доверието.

Вярвам, че ЕЦБ може да подобри още повече комуникацията си, за да бъде разбрана по-добре и да обясни защо действията ѝ са от значение за хората и техния живот. Също така би било полезно да се положат по-големи усилия за достигане до групите в обществото, които не са били традиционно във фокуса на комуникацията на ЕЦБ, като например младите хора или организациите на гражданското общество, както и да се изслушват по-внимателно тревогите им. Съществува голям потенциал за свързване на ЕЦБ с темите, които са от особено значение за хората, като неравенството, цифровите валути или изменението на климата, както и за предоставянето на по-ясни отговори относно това как те засягат ЕЦБ и какъв може да е приносът на ЕЦБ – в рамките на нейния мандат – в тези области.

В същия дух ЕЦБ би могла да поеме по-проактивна роля, като покаже как еврото, паричната единица на 340 милиона граждани, и собствените действия на ЕЦБ са допринесли за благосъстоянието на европейците и за благоденствието, безопасността и сближаването в рамките на ЕС. Безпрецедентно високите равнища на публична подкрепа за еврото – 76% от европейците в последните проучвания – са успокоителни. Въпреки това бавното възстановяване на доверието в ЕЦБ показва, че непрекъснатите, засилени действия в областта на комуникацията очевидно са оправдани.

39. Според Вас ЕЦБ следва ли да закупува повече облигации на ЕИБ, за да подпомогне финансирането на европейските инвестиции в съответствие с основните и вторичните цели на ЕЦБ?

Наднационалните облигации на ЕС, включително, но не само облигациите на ЕИБ, са важни за финансирането на европейски инвестиции. Като част от ПЗА Евросистемата е закупила големи суми наднационални облигации на ЕС, като понастоящем те възлизат на около 230 милиарда евро.

Въпреки това непогасеният размер на наднационалните облигации на ЕС е твърде малък, за да превърне тези облигации в основна цел за покупките на Евросистемата, като следователно те могат да представляват само част от общите покупки, необходими за постигането на целта на паричната политика на програмата.

Подобно на други ценни книжа на публичния сектор, облигациите, емитирани от ЕИБ, подлежат на ограничения за закупуване. По-специално член 123 от Договора забранява на Евросистемата да закупува облигации на ЕИБ на първичния пазар, за тези облигации важат приложимите критерии за допустимост, а консолидираните дялови участия трябва да спазват ограниченията за емисиите и емитентите, които през 2016 г. са се увеличили за наднационалните облигации на ЕС от 33% на 50%.

40. Считате ли, че държавите членки, които са извън еврозоната, следва да отговарят на допълнителни условия, преди да станат членки на еврозоната, и по този начин – членове на банковия съюз, като например да контролират ефективно рисковете от изпиране на пари, да демонстрират сравнително стабилни пазари на недвижимите имоти, да контролират ефективно корупцията?

Доброто управление и ефективните институции са от жизненоважно значение не само за производителността и инвестициите, но и за осигуряването на устойчив растеж. Във връзка с това считам, че е важно в своите редовни оценки на напредъка, постигнат от всяка държава членка, която е извън еврозоната, при изпълнението на нейните задължения по пътя към ИПС съгласно критериите от Маастрихт, ЕЦБ и Комисията да обърнат специално внимание на институционалното качество и управление и на наблюдението на макроикономическите дисбаланси.

След създаването на банковия съюз всяка държава, която приема еврото, влиза същевременно в банковия съюз. Поради тази причина държавите членки, които са готови да се присъединят към еврозоната, следва, разбира се, също да бъдат готови да участват в единния надзорен механизъм (ЕНМ) и в Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). В тази връзка считам подхода, въведен за България през 2018 г. и потвърден за Хърватия през 2019 г., за много прагматичен и разумен, а именно, че страните въвеждат тясно сътрудничество с ЕЦБ в областта на надзора по силата на Регламента за ЕНМ в същото време, в което се присъединяват към ERM II. Това включва и цялостна оценка на банковия сектор на двете държави, подобна на извършваната от ЕЦБ за държавите членки от еврозоната. Приветствам също така, че се предвижда следването на подобен подход за държавите членки, които желаят да се присъединят към ERM II в бъдеще, в съответствие с принципа на равно третиране, както е посочено в изявленията на Еврогрупата относно пътя на България и Хърватия към участие в ERM IІ.

Освен това приветствам факта, че българските и хърватските органи са се ангажирали с редица мерки, специфични за всяка от двете държави, които трябва да бъдат изпълнени, преди те да влязат в ERM II. Тези ангажименти се отнасят не само до банковия надзор, но и до макропруденциалните и структурните политики, например нормативната уредба за борба с изпирането на пари. Както е предвидено от страните по ERM II, това следва допълнително да гарантира, че националните политики на присъединяващите се държави позволяват безпроблемно участие в ERM II преди приемането на еврото.

41. Как бихте оценили относителното значение на страничните ефекти на паричната политика, по-специално от САЩ, за провеждането на паричната политика в еврозоната?

Страничните ефекти са следствие от глобализацията и паричната политика на САЩ изглежда засяга по-специално финансовите пазари в еврозоната, а следователно потенциално и основните принципи на мандата на ЕЦБ. ЕЦБ следва да наблюдава отблизо развитието на паричната политика в световен мащаб до степен, в която те биха могли да засегнат перспективите за растеж и нейния мандат за ценова стабилност. Въпреки това, дори и в една силно взаимосвързана световна икономика, ЕЦБ е в състояние да защити до известна степен националните условия за финансиране от такива странични ефекти чрез използването на мерки на политиката, като например насоки за развитие на лихвените проценти. По този начин нейната парична политика продължава да бъде ефективна в преследването на нейния мандат за вътрешна ценова стабилност, дори и при наличието на странични ефекти.

42. Каква ще бъде според Вас ролята в бъдеще на трансакциите, основани на заплащане в брой, в сравнение с електронните трансакции?

Парите в брой са най-често използваният метод за плащане на местата на продажба в еврозоната както по отношение на броя сделки, така и по отношение на стойността. Може да се очаква, че в обозримо бъдеще то ще продължи да бъде важно средство за плащане на местата на продажба в повечето държави от еврозоната. Въпреки това може да се очаква бързо нарастващата употреба на безконтактни карти и мобилни плащания, ръстът на онлайн пазаруването и развитието на незабавни плащания (въз основа на които могат да се появят нови решения за плащане на дребно) да окажат значително въздействие върху използването на пари в брой за целите на трансакциите. Въпреки че е трудно да се предвиди скоростта на последващия спад в използването на пари в брой за целите на трансакциите, изглежда очевидно, че това ще се случи.

Въпреки това използването на пари в брой за целите на трансакциите е само един двигател на търсенето на банкноти. Около 75% от евробанкнотите в обращение се използват като средство за натрупване в еврозоната или в чужбина. Търсенето на банкноти също беше повлияно от различни допълнителни фактори, като например финансовата криза и кризата с държавния дълг, геополитическата несигурност, промени в обменните курсове и политически решения. През последните години движението на евробанкнотите продължи да показва стабилен среден ръст, изпреварващ ръста на БВП.

43. Неотдавна Европейският парламент призова ЕЦБ да изготви график за постепенно премахване на възможността за използване на банкнотите от 500 EUR. Какво е мнението Ви за ограничаването на някои банкноти с висока номинална стойност? Необходими ли са по-нататъшни действия?

През пролетта на тази година всички национални централни банки от еврозоната спряха да емитират банкноти от 500 EUR. С оглед на международната роля на еврото и широкоразпространеното доверие в банкнотите, които се използват до голяма степен като средство за натрупване и в чужбина, ЕЦБ ясно заяви, че

500 EUR ще останат законно платежно средство, подобно на всички банкноти с друга номинална стойност от първите серии евробанкноти. Въз основа на това може да се осъществи постепенно и организирано намаляване на банкнотите от 500 EUR, които са в обращение. Това е в съответствие с дългогодишните практики на други централни банки, по-специално Федералния резерв, който също така позволява банкнотите на американския долар да запазят статута си на законно платежно средство. Оттеглянето на статута на законно платежно средство на банкнотите от 500 EUR би могло да има отрицателно въздействие върху доверието в еврото и неговите банкноти и поради това следва да се избягва.

В. Финансова стабилност и надзор

44. Как можем да се справим с големия размер необслужвани кредити, както и с рисковете, свързани с потока от необслужвани кредити? Каква е оценката Ви за проблема с необслужваните кредити в балансите на средните и малките кредитни институции? Какви мерки следва да предприеме ЕЦБ/единният надзорен механизъм (ЕНМ), за да гарантира, че всички банки в еврозоната, а не само най-големите, разполагат с подходящи провизии за лошите кредити?

Тъй като тежат върху рентабилността на банките и предотвратяват използването на капитал за нови, по-продуктивни заеми, необслужваните кредити (НОЗ) оказват отрицателно въздействие върху банковото кредитиране, възпират стопанската дейност и, при по-високи нива, могат дори да застрашат финансовата стабилност. С оглед справяне с високите нива на необслужваните кредити и за да се предотврати натрупването им в бъдеще, различни европейски институции предприеха множество инициативи в рамките на нормативната уредба, създадена от законодателя на Съюза.

В качеството си на надзорен орган за банковия сектор в еврозоната, от създаването си през 2014 г. ЕНМ възприе стриктен подход за справяне с необслужваните кредити, като започна с обширен преглед на качеството на активите, при който, наред с другото, беше направена оценка на размера на провизиите на най-големите банки в еврозоната спрямо необслужваните експозиции. След това той предприе последващи действия, като издаде насоки за банките, в които бяха набелязани мерки, процеси и най-добри практики за банките при справяне с необслужваните кредити и бяха формулирани очаквания към банките, имащи високи нива на необслужвани кредити, да разработят собствени стратегии за справяне с натрупаните необслужвани кредити, както и по-конкретни мерки под формата на очаквания по отношение на надзора за пруденциално провизиране за новите необслужвани кредити и впоследствие за провизирането на натрупаните необслужвани кредити.

Тези усилия дадоха своя резултат. Според последните данни на ЕЦБ, през първото тримесечие на 2019 г. брутното отношение на необслужваните кредити за банките под пряк надзор на ЕЦБ е достигнало 3,67% спрямо предходното равнище от 7,96% през четвъртото тримесечие на 2014 г. В абсолютно изражение брутният размер на необслужваните кредити е намалял до 587 милиарда евро през първото тримесечие на 2019 г. – от 958 милиарда евро през четвъртото тримесечие на 2014 г.

Освен това неотдавна беше изменено европейското законодателство, за да бъдат включени правила относно минималното покритие на загубите от необслужвани кредити. Тези правила изискват от всички банки, както значими, така и по-малко значими институции, да имат достатъчно покритие на загубите от кредити за необслужвани експозиции, произтичащи от нови кредити.

С приемането на новия регламент разбирам и приветствам факта, че ЕЦБ адаптира своите очаквания по отношение на надзора относно покритието на необслужваните кредити с цел да се подобри съгласуваността и простотата на цялостния подход.

Освен това към всички кредитни институции (включително средни и малки) са отправени насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно управлението на необслужвани и преструктурирани към момента експозиции (доколкото разбирам, за разработването на тези насоки е допринесла и ЕЦБ) и целта на които е да се гарантира, че тези институции разполагат с подходящи пруденциални инструменти и уредба за ефективно управление на необслужваните експозиции и за постигане на устойчивото им намаляване в техните счетоводни баланси. В насоките се отчитат аспектите на пропорционалността при прилагането им, като се дават конкретни примери.

45. Как оценявате високото равнище на активи от ниво 2 и ниво 3 в балансите на много банки?
Подходящо ли са взети предвид тези активи в настоящата надзорна уредба?

Рискът, свързан с оценката, е взет предвид в регулаторните и счетоводните уредби по няколко начина. Съгласно счетоводните стандарти банките се задължават да отделят резерви за моделирани печалби от оценката в определени ситуации, когато тези печалби не са доказани от явни пазарни данни. Съгласно регулаторната уредба са необходими допълнителни корекции на оценката, за да се определят разумни стойности, с които се постига подходяща степен на сигурност.

И в действителност практиките на банките за оценка са били в центъра на вниманието на банковия надзор на ЕЦБ от момента на нейното създаване. Освен това разбирам, че през 2019 г. търговският риск и оценката на активите са били определени като надзорен приоритет. Това включва и редица мисии на място, насочени към аспектите на риска, свързан с търговията, и на пазарния риск.

46. Какво мислите за регулирането на паралелните банкови субекти? Виждате ли регулаторни и надзорни пропуски, които следва да бъдат отстранени от законодателите в краткосрочен план? Трябва ли ЕНМ да бъде упълномощен да упражнява надзор над паралелната банкова система? Каква следва да бъде ролята на ЕНМ по отношение на финансовите технологии?

Програмата за реформа в периода след кризата спомогна за намаляване на рисковете във финансовата система от всички ъгли, включително от небанкови институции. Засилени са регулаторните изисквания, докладването на данни и надзора на равнище ЕС и на световно равнище. Например реформите направиха фондовете на паричния пазар и дейностите за секюритизация по-безопасни и създадоха повече прозрачност на финансовите пазари на деривати и ценни книжа.

Въпреки това трябва да продължим да бъдем бдителни. Трябва да увеличим усилията за по-добро разбиране и наблюдение на рисковете от бързо разрастващата се промишленост за управление на активи, както беше посочено и в глобалния преглед на МВФ за финансова стабилност. В ЕС тези дейности са регулирани и контролирани, но все още могат да засилят сътресения поради процикличност, несъответствия по отношение на ликвидността, ливъридж или взаимосвързаност. Тези рискове трябва да бъдат наблюдавани отблизо и следва отново да се направи оценка на това дали настоящата регулаторна уредба съдържа достатъчно мерки за справяне с тези проблеми от макропруденциална и системна гледна точка. В по-общ план не разполагаме с инструмент за пруденциален надзор на макроравнище, предназначен за небанковото финансиране. Това е пропуск, който трябва да бъде отстранен.

Що се отнася до мандатите за упражняване на надзор, считам, че на първо място трябва да се постигне съгласие, че е необходима стабилна уредба за надзор на небанковия финансов сектор на европейско равнище. По-интегриран надзор на европейско равнище ще спомогне за предотвратяване на евентуални трансгранични ефекти и ще подпомогне както равните условия на конкуренция, така и проекта за съюз на капиталовите пазари. След като се постигне съгласие по тази първа стъпка, държавите членки могат да се споразумеят кой следва да упражнява надзор.

Като цяло считам, че трябва да бъдем последователни – ако нещо изглежда като банка и създава рискове като една банка, то следва да подлежи на надзор като банка. Това важи и за инвестиционните посредници, и за финансово-технологичните дружества – едни и същи правила за едни и същи рискове.

Финансовите технологии могат да донесат много ползи за финансовия сектор, включително ефективност на разходите, по-добри продукти и услуги и в крайна сметка повишаване на удовлетвореността на клиентите. В контекста на тези иновации банковият надзор на ЕЦБ трябва да следи и да гарантира, че и самите банки разбират и намаляват рисковете, произтичащи от прилагането на нови технологии и решения.

Приветствам също така, че ЕЦБ участва в международни форуми, за да гарантира, че има общо разбиране и подход към свързаните с финансовите технологии въпроси.

47. Какво е Вашето мнение относно стъпките за окончателно изграждане на банковия съюз с европейска схема за застраховане на депозитите и фискален механизъм за подкрепа, включително необходимото прилагане на съществуващото законодателство относно банковия съюз?

Създаването на банковия съюз беше важна стъпка към европейската интеграция. Той направи банковата система по-сигурна и по-солидна, а ИПС като цяло по-устойчив. Банковият съюз обаче остава незавършен и поради това уязвим на сътресения.

Първо, въвеждането на общ механизъм за подкрепа към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) е от съществено значение за укрепване на доброто функциониране и надеждността на втория стълб на банковия съюз. Чрез предоставянето на допълнителна възможност за справяне с банкови кризи чрез осигуряване на капиталова и ликвидна подкрепа, общият механизъм за подкрепа ще бъде от основно значение, за да се гарантира, че банките могат да бъдат преструктурирани без системно разпространение и без тежест за данъкоплатците – основна цел на реформите след кризата. Въпреки че приветствам напредъка, постигнат на срещата на върха на държавите от еврозоната през юни, от решаващо значение е скоро да бъде постигнато споразумение относно привеждането в действие на механизма за подкрепа. Освен общия механизъм за подкрепа следва също така да се приемат адекватни мерки за осигуряване на ликвидност при преструктуриране.

Второ, европейската схема за застраховане на депозитите е липсващият стълб в структурата на банковия съюз. Тя ще спомогне за сближаване на доверието на вложителите в рамките на паричния съюз, което ще увеличи финансовата стабилност и ще улесни финансовата интеграция. Освен това зоната на единна валута се основава на идеята, че вярата и доверието в парите – а депозитите са най-важният източник на пари за обикновените граждани – са еднакво високи, независимо от това къде се държат тези пари в зоната на единната валута.

48. Според Вас какви са рисковете за финансовата стабилност, свързани с кредитите, подкрепени с ливъридж, и как следва да се подходи към тях?

Чрез кредитирането, подкрепено с ливъридж – широко дефинирано като отпускане на заеми/кредити на силно задлъжнели кредитополучатели – привлече силно вниманието на органите на САЩ, на ЕС и на международни органи.

През последното десетилетие пазарите на кредитите, подкрепени с ливъридж, нараснаха значително. Това се случи успоредно с влошаване на качеството на базисните кредити поради нарастващата задлъжнялост на корпоративните кредитополучатели и безпрецедентното намаление на стандартите за отпускане на кредити. Въз основа на публичните данни на ЕЦБ, например, през 2017 г. в ЕС са отпуснати около 300 милиарда евро под формата на кредити, подкрепени с ливъридж. До четвъртото тримесечие на 2018 г. само 18 банки са били увеличили общата си експозиция към сектора на кредитите, подкрепени с ливъридж, до 321 милиарда евро.

Като цяло структурната промяна в нефинансовия корпоративен сектор с преминаване към по-ниско качество на дълга поражда опасения от пруденциален характер. На първо място, предприятия с по-голяма степен на задлъжнялост се търгуват с по-високи кредитни спредове и показват по-голяма нестабилност на цената на дълга и на собствения капитал. Това може да доведе до по-голяма нестабилност на пазара по време на периоди на спад, която може да се разпространи или да засили нестабилността на други пазари. Второ, предприятията с по-голяма степен на задлъжнялост е вероятно да намалят своите инвестиции повече от предприятията с по-малка степен на задлъжнялост по време на периоди на спад, което е възможно да засили този спад. И, трето, ако някои големи банки и небанкови субекти имат прекомерно големи експозиции към кредити, подкрепени с ливъридж, стресът на равнище субект може да се предаде по-широко. Увеличаването на корпоративната задлъжнялост, намаляването на стандартите за отпускане на кредити и слабата защита на кредиторите могат да увеличат вероятността от неизпълнение и от по-ниски равнища на събираемост на кредитите, подкрепени с ливъридж.

Съществуват няколко други важни неизвестни, включително кои са крайните небанкови инвеститори както при кредити, подкрепени с ливъридж, така и при обезпечени задължения по кредити. Обслужването на кредитите, подкрепени с ливъридж, в условията на напрежение, особено като се има предвид широко разпространеното преминаване на пазара към по-ниска защита на инвеститорите в кредитното досие, вероятно ще доведе до по-ниски нива на събираемост на вземанията, отколкото в исторически план.

Вече е извършена много работа както на национално, така и на международно равнище. Съветът за финансова стабилност например следи отблизо тези пазари и членовете ще проучат допълнително информацията за схемите на експозиции към тези активи през идните месеци, за да задълбочат своя анализ на потенциалната уязвимост. Предвид глобалния характер на пазарите на кредити, подкрепени с ливъридж, и участниците на тях е необходима силна координация между регулаторните и надзорните органи. Това следва да обхваща както банките, така и небанковите институции, с цел насърчаване на добрите стандарти при отпускането на кредити.

Освен това надзорните органи положиха много усилия, за да гарантират, че уредбите на банките за управление на риска внимателно следят и управляват тези рискове. Отбелязвам, че през май 2017 г. банковият надзор на ЕЦБ публикува насоки относно сделките, подкрепени с ливъридж, с цел преодоляване на недостатъците, установени в уредбите на банките за управление и наблюдение на риска.

49. Какви предизвикателства за ЕЦБ биха възникнали според Вас, ако Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) бъде трансформиран в Европейски валутен фонд (ЕВФ)?

Приветствам широкото съгласие, постигнато на срещата на върха от юни 2019 г. относно ключовите елементи на реформата на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Важно е окончателното решение да бъде взето през декември 2019 г., тъй като тази реформа може да укрепи архитектурата на еврозоната и капацитета на еврозоната да се справи с икономически и финансови кризи в бъдеще.

Преразгледаният Договор за ЕМС предвижда, че при провеждането на своите операции реформираният ЕМС следва да зачита правомощията, предоставени от правото на ЕС на институциите и органите на Съюза. Това означава, че новите роли, възложени на ЕМС, не засягат правомощията на ЕЦБ и на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), включително в областта на паричната политика, пруденциалния надзор на микроравнище и макропруденциалния надзор.

Що се отнася до конкретното предложение за преименуване на ЕМС, аз съм съгласна с вече изразеното от ЕЦБ становище, че наименованието „Европейски валутен фонд“ би било подвеждащо. Нито целите и задачите, нито финансирането на ЕМС са „валутни“ по своето естество. Бих искала да припомня, че МВФ е получил своето име, защото е създаден, за да поддържа ред в споразуменията за валутен обмен между членовете – това първоначално включва наблюдение на придържането към системата за валутни курсове от „Бретън Уудс“ – и продължава да насърчава международното сътрудничество по валутни въпроси и стабилността на валутните курсове като част от мандата си.

На последно място, би било важно ЕМС да бъде интегриран в правния ред на ЕС и да започне да се отчита пред Европейския парламент.

50. Как преценявате участието на ЕЦБ в контекста на програмите за финансова помощ? Ще започнете ли оценка на ролята и дейностите на ЕЦБ в програмите за финансова помощ? Какво развитие може да претърпи според Вас в бъдеще едно потенциално участие на ЕЦБ в програмите за финансова помощ и в наблюдението след приключване на програмите?

ЕЦБ участва в програми за корекции по искане на държавите членки, за да допълни експертния опит на Комисията и МВФ. Като част от програмите за финансова помощ държавите членки предприеха важни реформи, които подготвиха почвата за връщане към устойчив растеж.

Съгласна съм с неотдавнашното решение на Управителния съвет да съсредоточи участието на ЕЦБ в области, които са от изключително значение от гледна точка на паричната политика и финансовата стабилност. Въпреки че разработването на политики в области като реформите на пазара на труда и на продуктовите пазари или приватизацията продължава да бъде много важно, от моя гледна точка е по-добре с това да се занимаят другите партньори.

Що се отнася до въпроса за оценката, аз съм привърженик на културата на обратна връзка и напълно подкрепям последващите оценки. Извличането на поуки от миналия опит наистина е от основно значение за подобряване на резултатите в бъдеще. Докато бях управляващ директор на Фонда, служителите на МВФ работиха върху последващи оценки на програмите за Ирландия (2015 г.), Португалия (2016 г.) и на първата (2013 г.) и втората (2017 г.) програми за Гърция. Всички доклади бяха оповестени публично за целите на отчетността.

51. Какво мислите за необходимостта да се гарантира строго разделение между паричната политика и банковия надзор и какви според Вас са реформите, които биха засилили и благоприятствали едно такова разделение?

Със създаването на ЕНМ бяха създадени предпазни мерки, които да гарантират, че задачите във връзка с надзорната и паричната политика се изпълняват отделно една от друга, за да се изключи всеки предполагаем или действителен конфликт на интереси между двете функции. Например надзорните решения се обсъждат и изготвят от Надзорния съвет на ЕЦБ, а Управителният съвет участва само чрез процедура при липса на възражения.

Според мен законодателят е постигнал добър баланс с регламента за ЕНМ. От една страна, ЕЦБ осъществява паричната политика и задачите по надзора при строго разделение. От друга страна, все пак могат да се използват административни взаимодействия между двете функции, например чрез наличието на общи информационни системи и на общ отдел за статистически данни. Освен това, при спазване на строги правила, информацията може да бъде обменяна между различните области на дейност, за да се гарантира, че например при кризисна ситуация се взема предвид цялата съответна информация. В този контекст подкрепям цялостното прилагане на принципа на разделение, който според мен функционира добре. Налагането на допълнителни ограничения може да доведе до по-ниска ефективност на разходите или да създаде допълнителни пречки пред обмена на информация, която може да възпрепятства вземането на правилните решения, например в кризисни ситуации.

52. Какво мислите за възможния компромис между финансовата стабилност и конкуренцията?
Как може да бъдат съчетани те?

Едно здравословно ниво на конкуренция като цяло следва да води до по-добри резултати за клиентите и за икономиката като цяло. По-специално пазар с твърде малко на брой доставчици на финансови услуги не е оптимален, както поради това, че, от една страна, потребителите може да са изправени пред твърде високи лихвени проценти по кредитите, което ще намали благосъстоянието на потребителите и в крайна сметка ще доведе до по-ниски инвестиции и растеж, и, от друга страна, малкият брой доставчици на финансови услуги е по-вероятно да бъдат големи, системно значими играчи, което води до външни ефекти от типа „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“.

Освен това здравословната конкуренция следва да позволи избягване на излишния капацитет в областта на финансовите услуги, което може да доведе до свиване на маржовете по кредитите и поемане на прекомерни рискове с неблагоприятни последици за финансовата стабилност. Накратко, здравословната степен на конкуренция следва да предостави на икономиката правилния обем финансови услуги на цени, които покриват всички разходи и присъщи рискове, като същевременно предпазва от местни монополи и проблеми от типа „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“. В това отношение европейската регулаторна уредба допринася за подобряването на наличните инструменти за действия относно банките, които са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“, както в добри времена, така и при преструктуриране.

53. По какъв начин ЕНМ и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) биха могли да засилят своето сътрудничество?

Според мен вече има активно сътрудничество на всички равнища между двата органа, включително между управителните съвети и на техническо равнище. Двата органа са сключили двустранен меморандум за разбирателство, който обхваща няколко области на сътрудничество и обмена на информация на редовна и ad hoc база както за ежедневни дейности, така и за ситуации, свързани с управлението на кризи. Съответният меморандум за разбирателство следва да продължи да бъде предмет на непрекъснато преразглеждане и съм убедена, че сътрудничеството ще се засили още повече, като се вземат предвид също така последните законодателни промени, като например прилагането на ОКПЗ.

54. Пакетът за намаляване на рисковете дава възможност на ЕЦБ да не взема под внимание експозициите в рамките на ЕС при изчисляването на рейтинга Г-СЗИ на дадена банка в рамките на нейната компетентност. Съветът твърди, че това е оправдано предвид създаването на Единния механизъм за преструктуриране. Считате ли, че такова намаляване на основните капиталови изисквания за най-големите банки в Европа е обосновано?

Благодарение на създаването на ЕНМ и ЕМП с ЕФП, извършването на дейност между отделните юрисдикции на изпаднала в несъстоятелност банка или на изпаднала в затруднение банка би било значително по-лесно в рамките на банковия съюз в сравнение с уредбата отпреди кризата. Поради това трансграничните експозиции в рамките на банковия съюз вече не са добра представителна мярка за сложност на преструктуриране.

Това се признава при преразглеждането на глобалния метод за изчисление относно системно значимите финансови институции, което дава възможност на органите да вземат предвид този факт. Това от своя страна предотвратява всякакво ненужно въздействие върху трансграничните дейности, трансграничната финансова интеграция или диверсификация в рамките на банковия съюз.

Разбира се, банките трябва да поддържат адекватни равнища на капитал, съизмерими с поетите рискове.

55. Как оценявате прилагането на механизма за преструктуриране на банките в ЕС? Смятате ли, че могат да са необходими нови инструменти? Ако отговорът е положителен, какви да бъдат те?

Създаването, чрез регламента за ЕМП и приемането на директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, на втория стълб на банковия съюз значително укрепи европейската уредба за управление на кризи през последните години. По-специално те въведоха инструменти за преструктуриране, а именно инструмента за споделяне на загуби, които ще дадат възможност на органите да преструктурират дадена банка по организиран начин и без да използват парите на данъкоплатците. Уредбата за преструктуриране беше изпробвана за първи път с преструктурирането на Banco Popular през 2017 г., когато Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) реши да приложи мерки по преструктуриране и доказа своята ефективност.

В по-общ план прилагането на европейската рамка за преструктуриране все още е на преходен етап, тъй като важни елементи, като изграждането на капацитета на европейските банки за покриване на загуби, все още са в процес на изпълнение. Въпреки това има елементи, които могат да бъдат допълнително подобрени и хармонизирани. Това включва укрепване на рамката за ранна интервенция чрез премахване на припокриването между мерките за надзор и ранна интервенция, създаването на рамка за предоставяне на ликвидни средства на банките, които излизат от процес на преструктуриране, създаване на общ подход към неплатежоспособността на банките (чрез създаване на административен хармонизиран инструмент за ликвидация), намиране на начини за постигане на напредък по въпросите, свързани с изпращащата и приемащата държава, и въвеждане на обща преференция за вложителите. И накрая, също така в рамките на преструктурирането на банките, е необходимо да се гарантира балансиран подход към интересите на изпращащата и приемащата държава по начин, който да допринася за по-нататъшната интеграция на банковия съюз.

56. Какво е Вашето мнение за настоящата институционална структура на ЕССР в рамките на ЕЦБ във връзка с конкретните му постижения в областта на макропруденциалния надзор? Виждате ли конфликти между паричната политика, макропруденциалната политика и ролята на ЕЦБ в областта на надзора?

Създаването на ЕССР беше отговор на една от основните поуки от финансовата криза по отношение на необходимостта от засилен макропруденциален надзор върху финансовата система като нова функция на политиката. От създаването си през 2010 г. ЕССР участва активно в оформянето на макропруденциалната политика в ЕС чрез издаването на многобройни препоръки, предупреждения, становища и други публикации по различни въпроси, свързани с финансовата стабилност, свързани както с банковия, така и с небанковия сектор в ЕС.

Налице са положителни взаимодействия вследствие поставянето на ЕССР в рамките на ЕЦБ, като се имат предвид експертните познания и съществуващите отговорности на ЕЦБ и националните органи по отношение на пруденциалния надзор на макроравнище и на микроравнище. Разбира се, важно е в същото време структурите да бъдат независими при вземането на решения. Според мен Генералният съвет на ЕССР и Управителният съвет на ЕЦБ вземат своите решения независимо един от друг, както е гарантирано от отделните процеси и органи на вземане на решения, предвидени в правото на ЕС.

57. Сега, след като Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Регламентът за Единния механизъм за преструктуриране бяха изменени, така че да включат общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ), какво е Вашето мнение относно институциите, които са „твърде големи или взаимосвързани, за да фалират“, спестовните каси и общия въпрос за рентабилността на банковия сектор в ЕС и какво мислите за перспективите за развитие/или неговата структура, така че да се отговори на нуждите на реалната икономика и дългосрочното финансиране?

Да се гарантира никоя банка, независимо от нейния размер или взаимосвързаност, да не може да се счита за твърде важна, за да фалира, беше в основата на въведените след кризата реформи, като бяха положени значителни усилия за предприемането на политически мерки за справяне с този проблем. От решаващо значение е преструктурирането на банките да бъде осъществимо и надеждно, без да се разпростра отрицателното въздействие в рамките на системата и без тежест за данъкоплатците. Мерките включват ОКПЗ, но не се ограничават до тях – преструктурирането, надзорът и капиталът също са от значение.

Изискването за ОКПЗ допринася за това чрез създаването на достатъчен капацитет за поемане на загуби и рекапитализация с оглед на осъществяването на организирано преструктуриране, благодарение на което банките са в състояние да бъдат преструктурирани. Банките със системна значимост в еврозоната спазват както основаните на риска, така и основаните на ливъридж преходни изисквания за ОКПЗ, като се приближават до съответствие с максималните изисквания. ОКПЗ вече допринесе за значително увеличаване на капацитета за поемане на загуби на банките със системна значимост в еврозоната, а прилагането му в Европа чрез минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения допълнително ще укрепи този капацитет, в т.ч. за банките, които не са със системна значимост в еврозоната.

ОКПЗ, и в по-общ смисъл реформите във връзка с институциите, считани за „прекалено големи, за да фалират“, има вероятност да доведат до намаляване на косвената субсидия за банките, което е желаният ефект. В по-общ план всеки разход, произтичащ от тези разпоредби, трябва да бъде претеглен спрямо важността на прекратяването на прилагането на принципа „прекалено големи, за да фалират“, което означава по-голяма финансова стабилност и намаляване на вероятността от възникване на кризи, както и на тяхното въздействие. Една по-безопасна и по-стабилна банкова система ще бъде от полза за устойчивото финансиране и за реалната икономика.

По-рано тази година Съветът за финансова стабилност започна всеобхватна оценка на реформите, които бяха въведени след кризата с цел справяне с проблема „прекалено големи, за да фалират“. По този начин ще се оцени дали проведените реформи изпълняват планираното предназначение, като намаляват моралния риск и системния риск, свързан с банките със системна значимост. При оценката ще бъде разгледано и по-широкото въздействие върху финансовата система.

58. Как може да се противодейства по-ефективно на изпирането на пари, на избягването на данъци и на финансирането на тероризма в рамките на банковия съюз? Каква следва да бъде ролята на ЕЦБ/ЕНМ в този процес? Какво би било най-ефикасното разпределение на задачите между ЕЦБ и ЕБО и националните надзорни органи на държавите членки по отношение на надзора и прилагането на нормативната уредба за борба с изпирането на пари?

На рисковете, свързани с изпирането на пари, избягването на данъци и финансирането на тероризма, трябва да се противодейства, наред с другото, чрез сътрудничество между различните органи при упражняването на съответните им мандати. Това стана видно от неотдавна разкритите случаи на изпиране на пари в европейския банков сектор и от доклада, публикуван неотдавна от Комисията, след като приключи разглеждането им. За тази цел много положителна стъпка напред са последните законодателни промени в Директивата за капиталовите изисквания, петата директива относно борбата с изпирането на пари и Регламента за ЕБО за задълбочаване на сътрудничеството между различните органи.

ЕНМ обезпечава надзора на микроравнище; той не отговаря за борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма. За нея отговарят националните надзорни органи. От ЕЦБ се очаква обаче да взема под внимание рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризма, например в процеса на надзорен преглед и оценка или при оценката на пригодността на членовете на управителните съвети, тъй като въпросите, свързани с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, могат да имат значителни последици на пруденциално равнище.

Неотдавна на ЕБО бяха възложени повече задачи за подпомагане на координацията и хармонизирането на подходите в областта на надзора във връзка с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, което е положително развитие за гарантиране на съгласуваност на надзора, свързан с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, в целия ЕС. Въпреки че ЕЦБ, националните надзорни органи, органите за надзор във връзка с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма и ЕБО имат различен мандат, е важно надзорът, осъществяван от всички компетентни органи, да работи ефективно за намаляване на риска от изпиране на пари и за предотвратяване на вредите, които то може да причини на жизнеспособността на дадена банка, финансовата система и икономиката в по-широк смисъл.

59. В случая с малтийската Пилатус банк, който възникна неотдавна, ЕЦБ беше изправена пред правни пречки по отношение на отмяната на лиценза на кредитора, след като неговият председател беше арестуван през март в САЩ за предполагаемо изпиране на пари и банкови измами. Твърдеше се, че забавянето се дължи на неясни правила и прекомерни дискреционни правомощия за националните надзорни органи. Как оценявате правния, а също така и техническия капацитет на ЕЦБ да предотвратява изпирането на пари и да действа ефективно в ситуации като посочената по-горе в бъдеще въз основа на настоящите си пруденциални правомощия?

Съгласно уредбата на ЕНМ по-малко значимите институции, като Пилатус банк, подлежат на пряк пруденциален надзор от страна на националния компетентен орган. ЕЦБ обаче отговаря за издаването на лицензи, за отнемането на лицензи и за оценяването на придобиването на квалифицирани дялови участия за всички кредитни институции в рамките на ЕНМ, главно въз основа на предложения от националните компетентни органи. Въпреки че правомощието да наблюдават спазването от страна на банките на изискванията за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма е на компетентните национални органи, а разследването на изпирането на пари е в правомощията на националните правоприлагащи органи, ЕЦБ взема предвид свързаната с борбата с изпирането на пари информация и оценките, получени от националните компетентни органи, при изготвянето на своите пруденциални оценки, включително отнемането на лицензи, в съответствие с приложимата правна уредба. В това отношение ЕЦБ разчита на компетентните национални органи, работещи в областта на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, и си сътрудничи тясно с тях.

В отговор на последните случаи на изпиране на пари бяха предприети няколко правни и оперативни инициативи в ЕС за засилване на ролята на органите за пруденциален надзор, включително ЕЦБ, за да бъдат взети предвид свързаните с изпирането на пари въпроси при упражняването на пруденциален надзор и за засилване на сътрудничеството между органите за пруденциален надзор и органите за надзор върху борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма. Тези инициативи включват мерки за подобряване на обмена на информация между органите и на координацията и последователността на пруденциалния надзор при решаването на въпросите, свързани с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма.

60. След неотдавнашните скандали в ЕС как според Вас ще бъдат взети предвид рисковете от изпиране на пари, когато ЕЦБ оценява финансовата стабилност на банките? Съгласни ли сте, че съществува необходимост от централизиране на надзора върху борбата с изпирането на пари в ЕС в една агенция или един механизъм, като същевременно се разреши на компетентните органи да използват данните относно данъчното облагане за целите на борбата с изпирането на пари?

Неотдавнашните сведения за предполагаемо изпиране на пари в европейския банков сектор подчертаха необходимостта от допълнителни подобрения на нормативната уредба относно борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма. С оглед на защитата на единния пазар е възможно да се наложи да бъде обмислено въвеждането на един по-общоевропейски подход, като се има предвид, че действащата нормативна уредба може да бъде толкова ефективна, колкото най-слабото ѝ изпълнение на национално равнище. Що се отнася до централизирането на надзора в областта на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, отбелязах, че съобщението на Европейската комисия за по-добро прилагане на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма на ЕС съдържа редица възможности, които следва да бъдат разгледани, сред които: (i) преобразуване на директивата относно борбата с изпирането на пари в регламент на ЕС с цел по-нататъшно хармонизиране на нормативната уредба относно борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма; ii) възлагане на специален набор от задачи в областта на надзора във връзка с борбата с изпирането на пари на орган на Съюза, за да се гарантира високо качество и последователен надзор по отношение на борбата с изпирането на пари във финансовия сектор; и iii) по-силен координационен механизъм в подкрепа на трансграничното сътрудничество от страна на звената за финансово разузнаване.

На последно място, въпреки че мониторингът на спазването от страна на банките на изискванията за борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма за момента се осъществява на равнището на държавите членки от националните органи за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма, ЕЦБ следва да приема много сериозно рисковете от изпиране на пари и от финансиране на тероризма в контекста и обхвата на своя мандат за упражняване на надзор. В това отношение обменът на информация с органите за пруденциален надзор и с органите за надзор върху борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма може да бъде от съществена помощ за ЕЦБ при разглеждането на рисковете от изпиране на пари в нейните надзорни оценки.

61. В сравнение с еврозоната, САЩ разполагат с по-интегриран финансов сектор, който е от основно значение за изглаждане на последиците от неблагоприятни сътресения (устойчивост). Въпреки това световната финансова криза показа, че финансовите мрежи са едновременно устойчиви и уязвими по своя характер: същите елементи, които правят системата по-устойчива при определени условия, могат да функционират като значителни източници на системен риск и нестабилност при други условия. Считате ли, че по-високата степен на финансова интеграция винаги е в съответствие с целта за финансова стабилност? Какви следва да бъдат целите на съюза на капиталовите пазари (СКП)?

Световната финансова криза разкри очевидна връзка между финансовата интеграция и финансовата стабилност. От една страна, интеграцията на финансовите пазари намалява характерните рискове, произтичащи от специфични за отделни държави и сектори форми на уязвимост, чрез засилване на диверсификацията на източниците на финансиране за реалната икономика и поделянето на риска между държавите. От друга страна, по-дълбоката взаимосвързаност може също така да увеличи риска от разпространение на отрицателното въздействие при сътресения на местно равнище, като малки сътресения биха могли да нарушат нормалното функциониране на финансовите пазари. Кризата показа необходимостта регулирането и надзорът да балансират тази обвързаност.

В допълнение към реформите в областта на нормативната уредба, надзора и управлението на кризи, проведени след кризата, включващи именно създаването на банковия съюз и развитието на макропруденциалната рамка на ЕС, СКП би могъл да допринесе за увеличаване на ползите от интеграцията, без да се застрашава финансовата стабилност. Програмата на СКП може също така да играе жизненоважна роля за промяна на финансовата архитектура и на надзорната структура на ЕС предвид предизвикателствата, произтичащи от излизането на Обединеното кралство от ЕС. Нейните основни цели включват по-голяма диверсификация на източниците на финансиране на европейските нефинансови предприятия и засилване на трансграничното измерение на инвестициите в рамките на ЕС. Това ще увеличи устойчивостта на финансовата система на специфичните за отделните държави и сектори рискове, ще създаде потенциални ползи за благосъстоянието чрез поделяне на риска между държавите и на свой ред ще подобри доброто функциониране на трансмисионните механизми на паричната политика. СКП също така има за цел да увеличи трансграничното капиталово финансиране и кръстосаната собственост върху активите в еврозоната/ЕС, като по този начин се подсилят частните механизми за поделяне на риска между държавите и се постигне плавен ръст на потреблението. И накрая, СКП създава условия за устойчиви форми на трансгранична интеграция чрез преки чуждестранни инвестиции, чуждестранни капитали и дългови емисии с по-дълги падежи.

Приветствам постигнатия до момента напредък към усъвършенстване на европейските капиталови пазари. Все още обаче не сме на финала. По-нататъшното задълбочаване на интеграцията на капиталовите пазари в ЕС следва да включва подходяща нормативна уредба и макропруденциален подход за небанковия финансов сектор, за да се осигури финансова стабилност. В крайна сметка един наистина интегриран СКП следва да бъде съпътстван и от единна рамка за надзор.

62. Какво е Вашето виждане относно доклада на МВФ за 2012 г. „The Chicago Plan Revisited“ (Преразгледания план от Чикаго) от Я. Бенеш и М. Кумхоф и оригиналните идеи в основата му? Считате ли, че предлаганите реформи в областта на банковото дело ще допринесат за намаляване на системната уязвимост?

Работният документ на МВФ, на който се позовавате, разглежда т.нар. „план от Чикаго“, който е предложен за пръв път от професор Хенри Саймънс от Чикагския университет след Голямата депресия. Основните елементи на този план, известни още като „тясно банкиране“ (narrow banking), са двуизмерни: първо, от банките следва да се изисква да обезпечат 100% от депозитите си с емитирани от държавата ценни книжа; и второ, банките следва да могат да финансират нови кредити само чрез задържане на приходите или чрез заемане на финансови средства пряко от държавата.

Поддръжниците на тясното банкиране твърдят, че чрез него се премахва заплахата от масово теглене на влогове от банките; осигурява се държавен контрол върху кредитния цикъл, като се възпрепятства контролът от страна на частните банки върху предоставянето на „широки“ пари; и се намаляват държавният и частният дълг. Аз лично се съмнявам, че подобен план е желателен или необходим. Не съм убедена, че премахването на ролята на частните банки в предлагането на „широки“ пари е добра идея, тъй като няма гаранция, че като цяло правителствата ще се справят по-добре с осигуряването на финансиране за реалната икономика. Освен това ако банките са изправени пред такива сериозни ограничения по отношение на способността си да отпускат кредити, може да се очаква, че частното кредитиране ще се измести бързо към нерегулираните зони на финансовата система и не се знае какви ще бъдат последиците от това.

Едно десетилетие след финансовата криза банките като цяло са много по-сигурни, отколкото преди. Днес банките са задължени да притежават повече и по-висококачествен капитал, отколкото преди кризата. От тях се очаква също така да държат значителни буфери от висококачествени ликвидни активи, така че да могат да изпълняват задълженията си дори когато пазарите не функционират. Положихме големи усилия за прекратяване на проблема с прилагането на принципа „прекалено големи, за да фалират“, по-специално като изискахме от банките да емитират дълг, който може да компенсира загуби и да се преобразува в собствен капитал в случай на неплатежоспособност, като по този начин се намалят рисковете за данъкоплатците. Освен това чрез използването на макропруденциални инструменти можем допълнително да повишим устойчивостта на финансовата система, като адаптираме изискванията към цикличните колебания на финансовите условия и като преодолеем структурните системни рискове на определени пазари или в определени географски райони.

На настоящия етап следва да се постави акцент върху пълното, своевременно и последователно изпълнение на финансовите реформи, предприети след кризата. А преди да се пристъпи към по-нататъшни мащабни промени, следва да се извърши щателна оценка на тези реформи, за да се гарантира, че те изпълняват предназначението си.

63. Редица значими облигации на частния и публичния сектор в Европа се характеризират с отрицателна доходност. Има ли това последици за финансовата стабилност и ако е така, как следва да бъде решен този въпрос?

В действителност много голям дял от високорейтинговите държавни облигации, както и значителен дял от нефинансовите корпоративни облигации, се търгуват с отрицателна доходност. Това важи дори за облигациите с много дълъг падеж. Въпреки че по-лесните за изпълнение условия на финансиране могат да допринесат за подпомагането на макроикономическата среда и да оказват положително въздействие върху финансовата стабилност, те пораждат и някои рискове за финансовата стабилност, които трябва да бъдат следени отблизо.

На първо място, тъй като отрицателната доходност на облигациите е равностойна на облекчени условия на финансиране за емитента на въпросните облигации, съответните емитенти може да са склонни да поемат допълнителен риск или да използват ливъридж, което при различни обстоятелства би могло да се счита за прекомерно. Доколкото доходността на държавните облигации служи и като база за сравнение за банковите кредити, тези рискове могат да се прилагат за по-широк набор от кредитополучатели, не само в рамките на пазарите на корпоративни и държавни облигации.

Второто въздействие е повишаването на стойността на активите, например цените на жилищните и търговските имоти, което може да бъде свързано с отрицателна доходност на облигациите, тъй като инвеститорите коригират портфейлите си в отговор на това. При среда с по-високи лихви както способността за погасяване на дълга на кредитополучателите, така и стойността на обезпеченията, могат да бъдат по-ниски. Това би могло да увеличи кредитния риск в портфейлите на кредиторите, включително банките.

На последно място, среда с отрицателна доходност засяга субектите, които инвестират в облигации. Трайно слабата доходност на инвестициите е предизвикателство за застрахователния сектор и за пенсионните фондове, тъй като те инвестират извънредно много в облигации с ниска доходност и други активи с фиксиран доход. Средната доходност на техните портфейли намаля значително през последните години. Тя вероятно ще намалее още повече, тъй като по-старите по-високодоходоносни облигации постепенно достигат падежите си и биват заменяни с нови, по-нискодоходоносни облигации. За да се поддържа определено ниво на рентабилност, някои от тези инвеститори увеличават размера на кредитния риск и на риска във основа на срока в своите портфейли.

Всички тези рискове следва да бъдат преодолени чрез комбинация от подходящи действия в областта на надзора, включително микро- и макропруденциални политики, надлежно съобразени с различните рискове, включително в различните сегменти на финансовата система.

64. Какви е Вашето виждане за предотвратяването на конфликти на интереси в ЕЦБ? Необходими ли са промени, за да се осигури независимостта на финансовия сектор от ЕЦБ?

На ЕЦБ са възложени задачи в служба на обществения интерес. Следователно членовете на органите за вземане на решения и служителите на ЕЦБ следва да спазват най-високите етични стандарти, не само за да се избегнат всякакви конфликти на интереси, но и за да се гарантира независимост, почтеност, отчетност и прозрачност.

Моето впечатление е, че ЕЦБ е установила солидни механизми за гарантиране на почтеността, като е взела под внимание препоръките и предложенията на Европейския парламент, както и на Европейския омбудсман и на неправителствени организации като „Трансперънси интернешънъл“. Наскоро публикуваният единен кодекс за поведение се прилага не само за високопоставените длъжностни лица, които имат трудов договор с ЕЦБ, но и за лицата, които са назначени от държавите членки съгласно националните правила. Той включва специфични правила за управление и избягване на конфликти на интереси по отношение на дейностите, упражнявани след напускане, частните финансови операции и отношенията с групи, защитаващи интереси, както и мерки за разследване на случаи на неспазване и задължение за публикуване на декларации за интереси. Освен това етичната рамка на ЕЦБ за служителите поставя акцент върху управлението на конфликтите на интереси.

ЕЦБ разполага също така с конкретна нормативна уредба и практики за осигуряване на своята независимост от финансовия сектор както за редовните, структурирани срещи, така и за двустранните срещи. За редовните, структурирани срещи с представители на финансовия (и нефинансовия) сектор в контекста на диалозите на високо равнище или пазарните групи за контакт, те включват разпоредби, свързани с прозрачността, както и с доброто управление, етичното поведение и почтеността. Отбелязвам, че информацията относно създаването на групите, относно критериите за подбор на членовете и относно заседанията им се публикува на уебсайта на ЕЦБ. По същия начин ЕЦБ разполага и с конкретен набор от правила за гарантиране на почтеността, прозрачността и отчетността при двустранните срещи между високопоставени служители на ЕЦБ и представители на финансовите пазари, а информацията относно тези срещи, също като общо правило, е включена в публикуваните графици на заседанията на длъжностните лица.

Разбира се, важно е да не се спира дотук и да продължат да се полагат усилия тези рамки да отразяват адекватно последните промени и най-добри практики.

Г. Функциониране на ЕЦБ и демократична отчетност и прозрачност

65. Какъв ще бъде личният Ви подход към социалния диалог в ЕЦБ? Каква е Вашата позиция във връзка с факта, че нито Правилникът за длъжностните лица на ЕС, нито условията за работа на институциите на ЕС, нито германското трудово право се прилагат по отношение на служителите на ЕЦБ поради уникалния статут на ЕЦБ на независима институция?

ЕЦБ разполага с всеобхватна рамка за консултации и обмен на информация с представителите на служителите (избрания Комитет по персонала и признатата синдикална организация „IPSO“). Тя предвижда редовни срещи между председателя или неговите представители и представителите на служителите. Освен това главният административен директор, който се отчита пред Изпълнителния съвет чрез председателя, играе важна роля в социалния диалог в ЕЦБ, както и в отдела на ЕЦБ по човешки ресурси. Аз лично очаквам с нетърпение да се срещна с всички служители на ЕЦБ, както и с избраните от тях представители, като това ще бъде и възможност да науча повече за въпросите, които ги тревожат.

Разбирам, че служителите на ЕЦБ не са пряко подчинени на разпоредби относно външната заетост или на разпоредби на трудовото право, но ЕЦБ определя условията за работа на своите служители въз основа на първичното право на Съюза. ЕЦБ е задължена да прилага общите принципи на правото, които важат във всички държави членки, общите принципи на правото на Европейския съюз, както и правилата, съдържащи се в регламентите и директивите на ЕС в областта на социалната политика, които са изготвени на вниманието на държавите членки. Освен това Хартата на основните права е предназначена за всички европейски институции.

На последно място, условията за работа на ЕЦБ, както и тяхното прилагане в отделните случаи, подлежат на съдебен контрол от страна на Съда на ЕС.

66. Според Вас необходимо ли е да се предвидят механизми за наблюдение и преглед на поведението и почтеността на членовете на Управителния съвет на ЕЦБ на равнище ЕС?

Като централна банка на еврозоната и надзорен орган за банковия сектор, ЕЦБ следва да се стреми към най-високи стандарти на добро поведение и добро управление, за да защити доброто си име и независимостта си.

Разбирам, че наскоро приетият единен кодекс за поведение за високопоставените служители на ЕЦБ имаше за цел установяването на строги стандарти в областта на доброто поведение и доброто управление. Той въведе задължение за всички членове на Управителния съвет, на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет да публикуват годишни декларации за интереси, с което се изпълняват исканията на Европейския парламент и на неправителствените организации и препоръките на Европейския омбудсман.

Тези декларации за интереси осигуряват пълна прозрачност относно личните, професионалните и финансовите интереси. Няма прагове, под които декларацията за финансови интереси може да не бъде подавана, и ЕЦБ подчерта, че от всички институции на ЕС тя прилага най-стриктните правила за мониторинг на финансовите участия и финансовите операции. Прозрачността по отношение на интересите на високопоставените служители се допълва от публикуването на месечните графици на заседанията им.

Ето защо ми се струва, че взети заедно, тези правила съставляват съществени предпазни механизми за осигуряването на добро поведение.

67. Европейският парламент играе основна роля за отчетността на ЕЦБ. Какви заключения могат да се направят според Вас въз основа на сравнението с други юрисдикции? (напр. Конгреса на САЩ/Федералния резерв на САЩ спрямо ЕП/ЕЦБ спрямо Парламента на Обединеното кралство/Английската централна банка)?

Принципът на независимост на централната банка обслужва много добре централните банки по света – и ЕЦБ, както се вижда от здравата връзка – емпирично добре обоснована – между независимостта и поддържането на стабилността на цените. Но силната независимост на централната банка е само едната страна на монетата. Другата страна е стабилно задължение за отчетност на централната банка: то засилва надеждността на централната банка, като увеличава подкрепата за нейните политики и доверието в институцията.

Поради това осигуряването на стабилни отношения на отчетност е постоянно предизвикателство за централните банки и съответните парламенти. През последните години ЕЦБ и Европейският парламент се справиха с това предизвикателство чрез разработването на механизми за отчетност, които са много сходни на прилаганите в други големи централни банки в напредналите икономики. Например председателят на Управителния съвет на Федералния резерв се изслушва четири пъти в Конгреса (два пъти от Сената и два пъти от Камарата на представителите); председателят на ЕЦБ се изслушва пет пъти годишно от Европейския парламент (четири пъти от комисията по икономически и парични въпроси и веднъж от пленарното заседание на Европейския парламент).

Въпреки това, вместо да се възприемат практиките на други юрисдикции, считам, че е от най-голямо значение механизмите за отчетност на ЕЦБ да продължат все така да бъдат съобразени с нейните задачи и отговорности и ако и когато е необходимо, да продължат да се развиват, заедно с институцията и с исканията на гражданите за отчетност, като се основават на разпоредбите на Договора и при пълно зачитане на принципа на независимост на централната банка. Въз основа на съществуващите отношения ще бъде важно – и в интерес на самата ЕЦБ – да се обезпечи продължаването на ползотворния диалог между двете институции, като се предоставят възможности на ЕЦБ да обяснява своите решения, а на Европейския парламент – да упражнява контрол върху политиките на ЕЦБ. Този ефективен диалог допълнително подобрява общото разбиране на политиките на ЕЦБ и води до по-добри икономически резултати: изследване на МВФ установи, че икономиките са по-устойчиви, когато паричната им политика се радва на по-голямо доверие и когато техните независими централни банки комуникират ясно.

68. Какво е Вашето мнение за диалога по въпросите на паричната политика между Европейския парламент и председателя на ЕЦБ? Според Вас какви мерки и бъдещи реформи биха засилили демократичната отчетност на ЕЦБ пред Европейския парламент?

Като човек, който вярва в диалога и обмена, аз приветствам факта, че през годините ЕЦБ и Европейският парламент разработиха практики за отчетност, които не само отразяват изискванията на Договора, но и ги надхвърлят, и напълно зачитат принципа на независимост на централната банка, който също е залегнал в Договора.

Например въз основа на изискванията на Договора за публикуване на годишния доклад на ЕЦБ Европейският парламент вече приема годишна резолюция относно него, а през следващата година ЕЦБ публикува в отговор на резолюцията обратна информация, като по този начин се насърчава истински диалог между двете институции. Резолюцията на Европейския парламент е важен принос за работата на ЕЦБ, тъй като съдържа становищата на представителите на европейските граждани относно действията и политиките на ЕЦБ.

Освен това изслушванията на председателя на ЕЦБ пред Европейския парламент са доказано важен форум за обсъждане на резултатите от дейността на ЕЦБ, който дава възможност на гражданите да определят позицията си относно готовността и способността на централната банка да постига напредък в осъществяването на своите цели. Освен това ad hoc изслушванията с членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, поискани от Европейския парламент, осигуриха възможност за целенасочени дискусии по основни въпроси. В допълнение към този обмен писмените въпроси, поставяни от членовете на ЕП, и съответните отговори на председателя на ЕЦБ разшириха диалога между двете институции отвъд границите на физическите срещи и се съсредоточиха върху въпроси, които бяха от особено значение за някои избирателни райони или със силно технически характер.

На последно място, възлагането на нови надзорни задачи на ЕЦБ през 2014 г. беше придружено от специфични механизми за отчетност във връзка с тази нова задача. В съответствие с Договора и с Регламента за ЕНМ Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ определя много специфични канали за отчетност, за да се гарантира, че парламентаристите могат да упражняват контрол върху надзорната функция на ЕЦБ, и тези канали бяха широко използвани през последните пет години.

Въз основа на този успешен опит е възможно допълнително задълбочаване на диалога между ЕЦБ и Европейския парламент, при пълно зачитане на независимостта на ЕЦБ и на ролята на Европейския парламент. Аз, като изпълнителен директор на МВФ, утвърждавах практиките на институцията в областта на прозрачността и готовността ѝ да работи с възможно най-широка аудитория. В бъдеще Европейският парламент, и по-специално комисията по икономически и парични въпроси, могат да бъдат основният форум за гарантиране на прозрачността на ЕЦБ и за установяването на открит, плодотворен диалог с по-широк кръг от заинтересовани лица, политици и европейски граждани.

69. Какво конкретно би могла да направи ЕЦБ, за да има в бъдеще жени кандидати за ръководни длъжности в банката и за да се подобри като цяло представеността на половете в ЕЦБ? Как Вие лично възнамерявате да подобрите баланса между половете в ЕЦБ? Кога очаквате да бъдат постигнати първите резултати в това отношение?

През последните години дебатът относно баланса между половете придоби голямо значение в дневния ред на централните банки и заема едно от челните места в стратегическата програма както на МВФ, така и на ЕЦБ. Важно е този импулс да се използва, за да се продължи работата въз основа на съществуващите инициативи и да се постигне напредък по тази програма.

Предизвикателството, свързано с равенството между половете, е сложно и няма универсален подход за преодоляване на неравнопоставеността между половете. Знаем обаче, че съществуват разнообразни инструменти, които вече са доказали своята ефективност. Те включват целеви мерки и наблюдение на напредъка в рамките на цикъла на управление на талантите – от набирането на служители до процесите на кариерно израстване – за да се намалят отклоненията и да се създадат равнопоставени условия на конкуренция; стратегическо използване на данни, включително външни сравнителни анализи; утвърждаване на нова представа за работата в сектора на финансовите услуги, за да стане той по-привлекателен за жените; и диалог с мъже, които подкрепят назначаването на жени на ръководни позиции.

За да се постигнат резултати в областта на многообразието и приобщаването, са необходими културни и поведенчески промени на всички равнища: сред всички служители, началници и висши ръководители на организацията, както стана в МВФ, където бяхме изправени пред предизвикателства, които бяха подобни в това отношение на предизвикателствата пред ЕЦБ. Уверена съм, че ЕЦБ може да постигне значителни допълнителни подобрения в баланса между половете, също както и в многообразието на своята работна сила, наред с редица други показатели.

70. Какви са според Вас възможностите за подобряване на отчетността на ЕЦБ спрямо Европейската сметна палата (ЕСП) от гледна точка на нейната оперативна ефективност? Какви граници определяте за мандата на ЕСП? Считате ли, че мандатът на ЕСП следва да се разбира във възможно най-широк смисъл, включително достъп до всички относими документи?

Европейската сметна палата (ЕСП) е важен елемент от институционалната структура на Съюза, а нейното външно становище често е от полза за преосмислянето на установените процеси и за запазването на новаторския дух. По тази причина аз напълно подкрепям нейната работа, която изисква достъп до всички документи, които попадат в обхвата на мандата на ЕСП.

По отношение на ЕЦБ в първичното законодателство се предоставя специален мандат на ЕСП за провеждане на одити, който е съсредоточен върху оперативната ефективност на управлението на ЕЦБ. ЕЦБ се възползва от оценката, която прави ЕСП на най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигането на целите. От друга страна, оценяването на съдържанието и на целесъобразността на съществени решения е извън обхвата на целевия мандат на ЕСП, което служи като защита на независимостта на ЕЦБ.

71. Считате ли, че ЕЦБ следва да прилага вътрешно стандартите на новата директива относно защитата на лица, сигнализиращи за нарушения на правото на Съюза? Кога очаквате ЕЦБ да въведе специални процедури за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности?

Знам, че в ЕЦБ съществуват вътрешни и външни канали за сигнализиране на нередности, но също така ми е ясно, че има възможност за подобрение.

Известно ми е, че Изпълнителният съвет на ЕЦБ е определил като един от стратегическите си приоритети за периода 2018 – 2020 г. подобряването на нейната рамка за сигнализиране за нередности. Това ще даде възможност на ЕЦБ да разгледа внимателно стандартите, определени от относимите правни актове, като новата директива на Европейския парламент от април 2019 г. за лицата, сигнализиращи за нередности, в която се предлагат общи минимални стандарти за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, както и други най-добри практики, политики и процеси на съответни съпоставими институции и препоръки на Европейския надзорен орган по защита на данните и на Европейския парламент.

Считам, че е от съществено значение всяка институция да разполага със солидна рамка, която да предлага подходящи канали за сигнализиране и подходяща защита на лицата, сигнализиращи за нередности. Изцяло в интерес на ЕЦБ е да разполага с подобна рамка и с подобни процедури – не само от гледна точка на управлението на риска само по себе си, но и за да се стимулира и възпитава култура и работна среда, в която не съществуват съмнения, че хората не само се насърчават да говорят открито, но и че това се очаква от тях с оглед в крайна сметка на интересите и на доброто състояние на институцията и на нейните служители.

72. Какво мислите относно факта, че в миналото Съветът пренебрегна веднъж становището на ЕП по отношение на назначаването на член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ?

Ценя много ролята на Европейския парламент като пряк представител на гражданите на ЕС, включително в процеса на проверка на кандидатите за членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ като част от становището, което той представя в съответствие с разпоредбите, заложени в първичното законодателство на ЕС. Считам обаче, че нямам право да коментирам междуинституционалните отношения между Съвета и Европейския парламент.

73. Ще приемете ли да бъдете назначена за председател на ЕЦБ, ако ЕП гласува против?

За мен е чест, че членовете на Европейския съвет ме счетоха за подходящ кандидат за председател на ЕЦБ и че Съветът по икономически и финансови въпроси прие препоръка относно моята кандидатура. Лично аз считам, че становището на Европейския парламент е важна стъпка в процеса на назначаване на председател на ЕЦБ, с която се полагат основите за основани на доверие отношения на отчетност между ЕЦБ и Европейския парламент. Поради това искрено се надявам, че Парламентът ще даде положително становище по препоръката на Съвета.

74. Във връзка с ролята ѝ на представител на еврозоната в международните органи, какви мерки би могла да предприеме ЕЦБ, за да подобри отчетността си пред Европейския парламент? Как е възможно да се съчетае необходимостта от съпоставимост и от общи глобални стандарти с необходимостта от признаване на особеностите на схемите за финансиране в различните блокове и техните специфични нужди от финансиране?

Степента на икономическа взаимосвързаност на глобално равнище изисква тясно сътрудничество. Въпреки голямото разнообразие от държави, култури и системи в света световната финансова криза показа, че международното сътрудничество в областта на политиките е от съществено значение за запазването на финансовата стабилност и на устойчивия икономически растеж. За постигането на това сътрудничество са необходими институции и форуми, в рамките на които държавите могат да изградят доверие и взаимно уважение чрез диалог, при избягване на конфронтация. Имах честта да ръководя МВФ, който активно насърчаваше глобалния диалог и глобалното сътрудничество, като по този начин допринесе за икономическия растеж и за потискане на политиките, които биха навредили на благосъстоянието.

ЕЦБ е важна и ползваща се с доверие институция в сферата на международните икономически и финансови въпроси. Ангажираността ѝ с международните институции и в рамките на международните форуми допринася за насърчаване на сътрудничеството и за по-качественото създаване на политики на световно равнище. Лично аз винаги съм ценяла добавената стойност от ЕЦБ в работата на МВФ благодарение на статута на наблюдател на банката.

Участието на ЕЦБ в международни институции и форуми се осъществява в съответствие с условията, определени в устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ. Поради това всички тези дейности са обект на канали за редовна отчетност. Освен това приветствам факта, че ЕЦБ публикува списъка на международните форуми, в които участва, и че банката изрази готовността си да информира Европейския парламент и комисията по икономически и парични въпроси за позициите си на международните форуми.

75. В миналото ЕЦБ постави началото на инициативи като „АнаКредит“ и Европейската инициатива за разпределение на дълга (EDDI). Как виждате ролята на ЕЦБ в подобни инициативи и в какви граници, що се отнася до прерогативите на законодателя?

Като всеки паричен съюз, еврозоната се нуждае от ефикасна инфраструктура на финансовите пазари. Затова в Договора и в Устава на ЕСЦБ на ЕЦБ и на Евросистемата беше предоставен ясен мандат по отношение на инфраструктурата на финансовите пазари. Освен това ЕЦБ е силно заинтересована да получава всички данни, необходими за изпълнението на задачите ѝ, определени в Договора. Съответно уставът изисква от ЕЦБ да събира, със съдействието на националните централни банки, статистическата информация, която е необходима за предприемането на тези задачи. Следователно мандатът на ЕЦБ ѝ дава възможност да предприема регулаторни инициативи в конкретни области, например статистиката и платежните системи.

Когато ЕЦБ предприема подобни инициативи, е необходимо да се гарантира, че тя спазва изцяло прерогативите на законодателя и работи в тясно сътрудничество със законодателя. В областта на статистиката Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда ЕЦБ, Европейският парламент и Съветът да споделят правомощията за приемане на мерки за изготвянето на статистически данни. Въведен е меморандум за разбирателство, в който ясно се определят отговорностите на ЕЦБ и на Евростат по отношение на изготвянето на икономическа и финансова статистика на равнище ЕС. В други случаи в миналото инициатива на Евросистемата беше необходимата основа, за да може европейският законодател да въведе съответните правни изисквания, като Регламента за единната зона за плащания в евро или Регламента за сетълмента и централните депозитари на ценни книжа.

Важно е ЕЦБ да продължи практиката си да развива тези инициативи открито и при пълна прозрачност чрез изслушване, на първо място, на заинтересованите лица като част от обществените консултации и да действа само на тази основа. Това дава възможност на гражданите на ЕС, на участниците на пазара и на други заинтересовани лица да изразяват вижданията си относно новите разпоредби, които разработва ЕЦБ. Така не само се гарантира прозрачност, но и се гарантира, че ЕЦБ може да се възползва от всички знания и идеи на заинтересованите лица, като по този начин се допринася за по-доброто създаване на политики.

76. Считате ли, че би било подходящо Вие или други висши служители на ЕЦБ да участвате в „Групата на тридесетте“ представители на централни банки и ръководители от финансовия сектор или в сходни групи или сдружения?

За да може да се подхожда и да се изпълняват задачи с отворен ум, като се вземат предвид и се черпят знания от различните гледни точки, обменът на информация с широк кръг от участници е абсолютно необходим. Групата на тридесетте е група от изтъкнати личности, произхождащи от различни среди и идейни школи, поради което разбирам, че обменът с тях е интелектуално обогатяващ и полезен за ЕЦБ.

По мое мнение е важно длъжностните лица на ЕЦБ да бъдат напълно прозрачни относно своите взаимодействия и да се ръководят от солидна нормативна уредба в областта на доброто управление с подходящи предпазни мерки.

Напълно подкрепям практиката на ЕЦБ да предоставя информация за участието в прояви, организирани от подобни групи или сдружения както преди, така и след проявата, и да насърчава организаторите на проявите да осигуряват висока степен на прозрачност относно участниците и темите за обсъждане.

Разбирам, че ЕЦБ е установила строги предпазни мерки за взаимодействие с групи, защитаващи интереси, и по-специално с участниците на финансовите пазари. Те са част от единния кодекс за поведение на високопоставените служители на ЕЦБ и като такива се прилагат за всички членове на Управителния съвет, на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет.

 

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Назначаване на председател на Европейската централна банка

Позовавания

N9-0023/2019 – C9-0048/2019 – 2019/0810(NLE)

Дата на консултацията / искането за одобрение

16.7.2019

 

 

 

Водеща комисия

 Дата на обявяване в заседание

ECON

18.7.2019

 

 

 

Докладчици

 Дата на назначаване

Roberto Gualtieri

18.7.2019

 

 

 

Разглеждане в комисия

4.9.2019

 

 

 

Дата на приемане

4.9.2019

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

11

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gunnar Beck, Stefan Berger, Gilles Boyer, Cristian-Silviu Buşoi, Derk Jan Eppink, Engin Eroglu, Markus Ferber, Jonás Fernández, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Luis Garicano, Sven Giegold, Neena Gill, Valentino Grant, José Gusmão, Enikő Győri, Eero Heinäluoma, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Herve Juvin, Othmar Karas, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Costas Mavrides, Csaba Molnár, Luděk Niedermayer, Piernicola Pedicini, Dragoş Pîslaru, Luisa Porritt, Jake Pugh, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Alfred Sant, Joachim Schuster, Pedro Silva Pereira, Ernest Urtasun, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Manon Aubry, Carmen Avram, Niels Fuglsang, Eugen Jurzyca, Margarida Marques, Siegfried Mureşan, Ville Niinistö, Irene Tinagli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Alice Kuhnke

Дата на внасяне

9.9.2019

 

[1] OВ C 235, 12.7.2019 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 13 септември 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност