Процедура : 2019/0107(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0006/2020

Внесени текстове :

A9-0006/2020

Разисквания :

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0066

<Date>{24/01/2020}24.1.2020</Date>
<NoDocSe>A9-0006/2020</NoDocSe>
PDF 240kWORD 79k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>     <RefProcLect>***I</RefProcLect>

<Titre>относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за оправомощаване на Германия да измени съществуващото си двустранно споразумение с Швейцария относно автомобилния транспорт, с оглед да бъдат разрешени каботажните превози по време на международни услуги за автобусен превоз на пътници в граничните региони между двете държави</Titre>

<DocRef>(COM(2019)0221 – C9‑0001/2019 – 2019/0107(COD))</DocRef>

<Commission>{TRAN}Комисия по транспорт и туризъм</Commission>

Докладчик: <Depute>Маркус Фербер</Depute>

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за оправомощаване на Германия да измени съществуващото си двустранно споразумение с Швейцария относно автомобилния транспорт, с оглед да бъдат разрешени каботажните превози по време на международни услуги за автобусен превоз на пътници в граничните региони между двете държави

(COM(2019)0221 – C9‑0001/2019 – 2019/0107(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

 като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2019)0221),

 като взе предвид член 294, параграф 2, член 2, параграф 1 и член 91 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0001/2019),

 като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

 като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

 като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 септември 2019 г.[1],

 след консултация с Комитета на регионите,

 като взе предвид член 59 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0006/2020),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

 


 

<RepeatBlock-Amend>

<Amend>Изменение  <NumAm>1</NumAm>

<DocAmend>Предложение за решение</DocAmend>

<Article>Позоваване 1</Article>

 

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 2, параграф 1 и член 91 от него,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91 от него,

</Amend>

</RepeatBlock-Amend>


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Решението се предлага в отговор на искане от Германия да бъде оправомощена съгласно член 2, параграф 1 от ДФЕС да измени своето двустранно споразумение с Швейцария от 1953 г. относно автомобилния транспорт, с оглед да бъдат разрешени каботажните превози по време на предоставянето на услуги за автобусен превоз на пътници в граничните региони между двете държави. На заседанието на Комитета за вътрешен транспорт ЕС – Швейцария през юни 2018 г., Швейцария информира Комисията, че също е заинтересована от сключване на такова споразумение.

 

Предложените каботажни превози в рамките на Съюза от превозвачи от трети държави, които не притежават лиценз на Общността, засягат функционирането на вътрешния пазар на автобусни превози, както е установено в Регламент (ЕО) № 1073/2009. Те също така засягат Споразумението за автомобилен превоз между ЕС и Швейцария, съгласно което каботажните превози не са разрешени, освен в случай на вече съществуващи права в двустранни споразумения между държави членки и Швейцария при сключването на посоченото Споразумение (но няма споразумения, в които да са били предвидени права на каботаж). Понастоящем само Франция има такова споразумение с Швейцария, разрешаващо каботажния превоз (двустранно споразумение, изменено през 2007 г.).

 

Ангажиментите от типа на предвидените от Германия попадат в обхвата на изключителната компетентност на Съюза. Въпреки това в съответствие с член 2, параграф 1 от ДФЕС Съюзът може да оправомощи държавите членки да действат в области, в които има изключителна компетентност. Подобно оправомощаване трябва да бъде предоставено от законодателя на Съюза в съответствие със законодателната процедура, посочена в член 91 от ДФЕС.

 

Докладчикът отбелязва, че съгласно предложението на Комисията, разрешението се дава, при условие че няма да има дискриминация между превозвачите, установени в Съюза, и няма да има нарушаване на конкуренцията. Географският обхват на каботажните превози също е строго ограничен, тъй като те ще бъдат разрешени само в граничните региони на Германия, посочени в текста на предложението за решение – административните райони на Фрайбург и Тюбинген в провинция Баден-Вюртемберг, както и административния район на Швабия в Бавария – в хода на предоставянето на автобусни превози между Германия и Швейцария.

 

Докладчикът предлага да се подкрепи предложението на Комисията, тъй като то би подобрило трансграничните връзки на обществения транспорт между двете държави, би направило пътуването с автобусен транспорт по-достъпно и привлекателно и би предоставило по-голям избор на хората, които живеят и работят от двете страни на границата.


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

Г-жа Карима Дели

Председател

Комисия по транспорт и туризъм

БРЮКСЕЛ

Относно: <Titre>Становище относно правното основание на предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за оправомощаване на Италия да води преговори и да сключи споразумение с Швейцария за разрешаване на каботажни превози по време на предоставянето на международни услуги за автобусен превоз на пътници в граничните региони между двете държави</Titre> <DocRef>(COM(2019)0223 – C9-0002/2019 – 2019/0108(COD))</DocRef>

Уважаема госпожо Председател,

С писмо от 13 ноември 2019 г.[2] Вашата комисия поиска съгласно член 40, параграф 2 становище на комисията по правни въпроси относно релевантността на правното основание на предложението на Комисията за решение за оправомощаване на Италия да проведе преговори и да сключи споразумение с Швейцария, с което да бъдат разрешени каботажните превози по време на международни услуги за автобусен превоз на пътници в граничните региони между двете държави[3].

Въпросната комисия разгледа споменатия по-горе въпрос на своето заседание от 9 януари 2020 г.

I – Контекст

Комисията използва като правни основания за предложението член 2, параграф 1 и член 91 от ДФЕС. В общия си подход Съветът промени правното основание, като заличи позоваванията на член 2, параграф 1 от ДФЕС.

 

II – Относими членове от Договорите

Относимите разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз гласят следното:

Член 2

1. Когато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, докато държавите членки имат тази възможност единствено ако са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза.

(...)

Член 3

(...)

2. Съюзът разполага също с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват.

Член 91

(предишен член 71 от ДЕО)

 

1. За целите на прилагането на член 90, като се вземат предвид специалните аспекти на превозите, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите, установяват:

а) общи правила, приложими към международния транспорт от и към територията на държава членка или преминаване през територията на дадена държава членка;

б) условията, при които превозвачите, които не пребивават в държава членка, могат да извършват транспортни услуги в тази държава;

в) мерки за подобряване на безопасността на транспорта;

г) други необходими разпоредби.

2. При приемането на мерките, посочени в параграф 1, се вземат предвид случаите, при които тяхното прилагане би могло сериозно да засегне жизненото равнище и нивото на заетост в определени региони, както и експлоатацията на транспортното оборудване.

III – Съдебна практика на Съда на ЕС относно избора на правно основание

Съдът на ЕС традиционно разглежда въпроса за подходящото правно основание като въпрос от първостепенно значение, който гарантира спазването на принципа на предоставената компетентност (член 5 от ДЕС) и определя естеството и обхвата на компетентността на Съюза[4].

Според установената съдебна практика на Съда изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта[5].

Следователно изборът на неправилно правно основание може да представлява основание за отмяна на въпросния акт. В този контекст желанието на дадена институция за по-активно участие в приемането на дадена мярка, обстоятелствата, при които дадена мярка е приета, както и работата, извършена в други аспекти в рамките на обхвата на действията, обхванати от дадена мярка, не са относими за определяне на правилното правно основание[6].

Ако при проверката на съответния акт се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част[7].

Въпреки това, когато даден акт преследва едновременно няколко цели или е съставен от множество неразривно свързани съставни части, без една от тях да е второстепенна по отношение на другата(ите) или да е опосредена от нея (тях), такъв акт трябва да бъде основан на съответните различни правни основания[8], при условие че процедурите, предвидени за съответните правни основания, не са несъвместими с правомощията на Европейския парламент и не ги накърняват[9].

IV – Цел и съдържание на предложената мярка

Съгласно Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за железопътен и автомобилния превоз на стоки и пътници (наричано по-нататък „Споразумението за ЕС“)[10] не се разрешава каботажът под формата на превоз на пътници с автобус.

Италия поиска да бъде оправомощена от Съюза да сключи двустранно споразумение с Швейцария за разрешаване на такъв каботаж в съответните гранични региони на тези държави.

Предложението се състои по същество от една-единствена разпоредба, с която Италия се оправомощава да води преговори и да сключи споразумение с Швейцария за разрешаване на каботаж в съответните гранични региони на Италия и Швейцария по време на извършване на услуги по автобусни превози между двете държави, при условие че няма дискриминация между превозвачите, установени в Съюза, и няма нарушаване на конкуренцията.

V – Анализ и определяне на релевантното правно основание

Що се отнася до избора на правно основание, в обяснителния меморандум на Комисията се посочва, че:

В член 3, параграф 2 от [ДФЕС] се постановява, че „[С]ъюзът разполага също с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват.“

Съгласно Регламент (ЕО) № 1073/2009 каботажните превози в рамките на Съюза могат да се извършват при определени условия единствено от превозвачи, притежаващи лиценз на Общността. Международните ангажименти, позволяващи на други превозвачи, по-специално на превозвачи от трети държави, да извършват такива превози, засягат горепосочения регламент по смисъла на член 3, параграф 2 от ДФЕС.

Освен това такива международни ангажименти засягат и Споразумението с ЕС, и по-специално член 20 от него. Те не са разрешени съгласно параграф 1 от посочения член, освен в случаите, предвидени в параграф 2 от него.

Следователно ангажименти като предвидените от Италия попадат в обхвата на изключителната компетентност на Съюза. Въпреки това в съответствие с член 2, параграф 1 от ДФЕС Съюзът може да оправомощи държавите членки да действат в области, в които има изключителна компетентност.

Целта на настоящото предложение е да се оправомощи Италия да преговаря и да сключи споразумение с Швейцария, с което ще бъдат разрешени каботажни превози при предоставянето на трансгранични услуги за автобусен превоз на пътници в съответните гранични региони на двете държави[11].

Въз основа на това Комисията е заключила, че „Правното основание за настоящото предложение е член 2, параграф 1 от ДФЕС и член 91 от ДФЕС[12].

а) Релевантност на член 91 от ДФЕС

Член 91 предоставя правни основания в областта на транспортната политика за железопътния и автомобилния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища. С оглед на целта и съдържанието на предложението е очевидно, че предложението е свързано с функционирането на вътрешния пазар в транспортния сектор. Поради това член 91 от ДФЕС явно е подходящо правно основание за предложението.

б) Невъзможност да се добави член 2, параграф 1 от ДФЕС като правно основание

Същевременно член 2, параграф 1 от ДФЕС не е правно основание В действителност тази разпоредба не предоставя компетентност на институциите за приемането на акт на Съюза. Поради това тя не може да се използва като правно основание.

От съображения за изчерпателност може да се добави, че в съображение 5 от предложението правилно се припомня, че „[международни ангажименти, съгласно които на превозвачи от трети държави, които не притежават такъв лиценз, се разрешава да извършват превози от този вид] попадат в рамките на изключителната външна компетентност на Съюза. Държавите членки могат да преговарят или да поемат такива ангажименти само ако са оправомощени да направят това от Съюза в съответствие с член 2, параграф 1 от ДФЕС“.

В настоящия случай това правомощие се предоставя чрез законодателен акт, приет по обикновената законодателна процедура в съответствие с член 91 от ДФЕС.

VI – Заключение и препоръка

На своето заседание от 9 януари 2020 г. комисията по правни въпроси съответно реши, с 21 гласа „за“, нито един глас „против“ и 1 „въздържал се“[13], да препоръча на комисията по транспорт и туризъм да запази член 91 като единственото правно основание на предложения регламент.

С уважение,

 

 

 

Люси Нетсинга

 

 

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за оправомощаване на Германия да измени съществуващото си двустранно споразумение с Швейцария относно автомобилния транспорт, с оглед да бъдат разрешени каботажните превози по време на международни услуги за автобусен превоз на пътници в граничните региони между двете държави

Позовавания

COM(2019)0221 – C9-0001/2019 – 2019/0107(COD)

Дата на представяне на ЕП

13.5.2019

 

 

 

Водеща комисия

 Дата на обявяване в заседание

TRAN

15.7.2019

 

 

 

Подпомагащи комисии

 Дата на обявяване в заседание

EMPL

15.7.2019

 

 

 

Неизказано становище

 Дата на решението

EMPL

24.7.2019

 

 

 

Докладчици

 Дата на назначаване

Markus Ferber

26.8.2019

 

 

 

Оспорване на правното основание

 Дата на становището BUDG

JURI

9.1.2020

 

 

 

Дата на приемане

21.1.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Scott Ainslie, Izaskun Bilbao Barandica, David Bull, Marco Campomenosi, Ciarán Cuffe, Johan Danielsson, Andor Deli, Anna Deparnay-Grunenberg, Ismail Ertug, Gheorghe Falcă, Giuseppe Ferrandino, Søren Gade, Isabel García Muñoz, Jens Gieseke, Kateřina Konečná, Elena Kountoura, Julie Lechanteux, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Benoît Lutgen, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Tilly Metz, Cláudia Monteiro de Aguiar, June Alison Mummery, Caroline Nagtegaal, Jan-Christoph Oetjen, Philippe Olivier, Dominique Riquet, Vera Tax, Barbara Thaler, Petar Vitanov, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Lucia Vuolo, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Clotilde Armand, Leila Chaibi, Angel Dzhambazki, Markus Ferber, Maria Grapini, Pierre Karleskind, Andrey Novakov, Catherine Rowett, Henna Virkkunen

Заместници (чл. 209, пар. 7), присъстващи на окончателното гласуване

Tiziana Beghin, Elena Lizzi, Juozas Olekas, Tsvetelina Penkova

Дата на внасяне

24.1.2020

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

47

+

ECR

Angel Dzhambazki, Peter Lundgren, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

GUE/NGL

Leila Chaibi, Kateřina Konečná, Elena Kountoura

ID

Marco Campomenosi, Julie Lechanteux, Elena Lizzi, Philippe Olivier, Lucia Vuolo

NI

Tiziana Beghin

PPE

Andor Deli, Gheorghe Falcă, Markus Ferber, Jens Gieseke, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Benoît Lutgen, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Andrey Novakov, Barbara Thaler, Henna Virkkunen, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

RENEW

Clotilde Armand, Izaskun Bilbao Barandica, Søren Gade, Pierre Karleskind, Caroline Nagtegaal, Jan-Christoph Oetjen, Dominique Riquet

S&D

Johan Danielsson, Ismail Ertug, Giuseppe Ferrandino, Isabel García Muñoz, Maria Grapini, Bogusław Liberadzki, Juozas Olekas, Tsvetelina Penkova, Vera Tax, Petar Vitanov

VERTS/ALE

Scott Ainslie, Ciarán Cuffe, Anna Deparnay-Grunenberg, Tilly Metz, Catherine Rowett

 

0

-

 

 

 

2

0

NI

David Bull, June Alison Mummery

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

[1]  ОВ C 14, 15.1.2016 г., стр. 118.

[2] D 315855/ JURI Становище относно правното основание съгласно член 40 от Правилника за дейността.

[3] Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за оправомощаване на Италия да води преговори и да сключи споразумение с Швейцария за разрешаване на каботажни превози по време на предоставянето на международни услуги за автобусен превоз на пътници в граничните региони между двете държави [2019/0108(COD].

[4] Становище 2/00, ECLI:EU:C:2001:664, т. 5.

[5] Вж. Дело C-411/06 Комисия/Европейски парламент и Съвет, 8 септември 2009 г., ECLI:EU:C:2009:518, т. 45.

[6] Решение по дело Комисия/Съвет, C-269/97, ECLI:EU:C:2000:183, т. 44.

[7] Решение по дело Комисия/Съвет, C-137/12, EU:C:2013:675, точка 53; C-411/06, EU:C:2009:518, точка 46 и цитираната съдебна практика; Парламент/Съвет, C 490/10, EU:C:2012:525, точка 45 Парламент/Съвет, C 155/07, EU:C:2008:605, точка 34

[8] Дело C-211/01, Комисия/Съвет, ECLI:EU:C:2003:452, т. 40; Дело C-178/03 Комисия/Европейски парламент и Съвет, ECLI:EU:C:2006:4, т. 43 – 56.

[9] Дело C-300/89, Комисия/Съвет („Титаниев диоксид“), ECLI:EU:C:1991:244, т.т. 17 – 25; Дело C-268/94, Португалия/Съвет, ECLI:EU:C:1996:461.

[10] Споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно железопътния и автомобилния превоз на стоки и пътници (ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 91).

[11] Вж. стр. 2 от обяснителния меморандум.

[12] Вж. стр. 3 от обяснителния меморандум.

[13] На окончателното гласуване присъстваха: Луси Нетсинга (председател), Марион Валсман (заместник‑председател), Ибан Гарсия дел Бланко (заместник‑председател), Рафаеле Станканели (заместник‑председател), Франко Роберти (докладчик по становище), Гунар Бек, Патрик Брайер, Жофроа Дидие, Ангел Джамбазки, Евелин Гебхарт, Естебан Гонсалес Понс, Джаки Джоунс, Мислав Колакушич, Жил Льобретон, Карен Мелкиор, Сабрина Пинедоли, Иржи Поспишил, Лише Схренемахер, Мари Тусен, Едина Тот (вместо Йожеф Сайер съгласно член 209, параграф 7 от Правилника за дейността), Бетина Волат и Аксел Фос.

Последно осъвременяване: 10 февруари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност