Процедура : 2019/2129(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0016/2020

Внесени текстове :

A9-0016/2020

Разисквания :

PV 11/02/2020 - 8
CRE 11/02/2020 - 8

Гласувания :

PV 12/02/2020 - 11.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0034

<Date>{28/01/2020}28.1.2020</Date>
<NoDocSe>A9-0016/2020</NoDocSe>
PDF 216kWORD 65k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2018 г.</Titre>

<DocRef>(2019/2129(INI))</DocRef>


<Commission>{ECON}Комисия по икономически и парични въпроси</Commission>

Докладчик: <Depute>Костас Мавридис</Depute>

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2018 г.

(2019/2129(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2018 г.,

 като взе предвид устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), и по-специално член 15 от него,

 като взе предвид членове 127, параграфи 1 и 2, член 130 и член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид проведеното на 4 септември 2019 г. изслушване на Кристин Лагард, кандидат за председател на Европейската банка,

 като взе предвид диалога по въпросите на паричната политика, който Марио Драги проведе с Европейския парламент на 23 септември 2019 г. в качеството си на председател на Европейската централна банка,

 като взе предвид доклада от 18 октомври 2019 г. на работната група на Г7 относно т.нар. „стейбълкойни“, озаглавен „Проучване на въздействието на глобалните „стейбълкойни““,

 като взе предвид обратната връзка от страна на ,ЕЦБ относно приноса на Европейския парламент като част от резолюцията на последния относно годишния доклад на ЕЦБ за 2017 г.

 като взе предвид окончателния доклад от 31 януари 2018 г. на Експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие, озаглавен „Финансиране на устойчива европейска икономика“,

 като взе предвид своята резолюция от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси[1] и своята законодателна резолюция от 28 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие[2],

 като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид Парижкото споразумение по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),

 като взе предвид член 142, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0016/2020),

А. като има предвид, че съгласно икономическа прогноза на Комисията от есента на 2019 г. последните данни за 2019 г. отразяват забавяне на растежа на БВП в еврозоната от 1,9% през 2018 г. на 1,1% през 2019 г., а в ЕС-27 – от 2,1% през 2018 г. на 1,4% през 2019 г., което се дължи на неотдавнашното покачване на напрежението в областта на търговията и свързаната с това несигурност, както и на излизането на Обединеното кралство от ЕС;

Б. като има предвид, че по данни на Евростат равнището на безработица през август 2019 г. е 6,2% в ЕС и 7,4% в еврозоната – стойности, най-ниски от юли 2008 г. насам; като има предвид, че равнището на безработица остава неравномерно в целия Европейски съюз; като има предвид, че високото равнище на младежката безработица – над два пъти по-високо от средното – остава сериозен проблем, с който ЕС трябва да се справи; като има предвид, че продължават да съществуват изключително големи регионални неравенства по отношение на безработицата както в рамките на държавите членки, така и между тях;

В. като има предвид, че в съответствие с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от септември 2019 г. годишната инфлация за еврозоната, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), вероятно ще достигне 1,2%, 1,0% и 1,5% съответно през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., т.е. няма да достигне целта от 2%; като има предвид, че в еврозоната прогнозите за инфлацията показват значителни разлики;

Г. като има предвид, че в края на 2018 г. размерът на счетоводния баланс на Евросистемата достигна рекордно равнище от 4,7 трилиона евро, с което надвиши 40% от БВП на еврозоната, което представлява увеличение с 4,25% (0,2 трилиона) в сравнение с края на 2017 г.;

Д. като има предвид, че през 2018 г. нетната печалба на ЕЦБ възлиза на 1,575 милиарда евро в сравнение с 1,275 милиарда евро през 2017 г.; като има предвид, че това увеличение може да се отдаде главно на увеличението на нетния доход от лихви върху портфейла в щатски долари и портфейла на програмата за закупуване на активи (ПЗА);

Е. като има предвид, че засилената роля на еврото и неговото увеличено използване като резервна валута ще увеличат способността на ЕС да определя самостоятелно политическата си позиция по отношение на други световни сили и че това е ключов елемент за гарантиране на европейския икономически суверенитет;

Ж. като има предвид, че за да се засили глобалната роля на еврото, еврозоната трябва първо да докаже, че е в състояние да устоява на рецесия, без да се налага никоя от нейните държави членки да прибягва (било то доброволно или по друг начин) до обезценки на държавния дълг;

З. като има предвид, че член 127, параграф 5 от ДФЕС изисква от ЕСЦБ да допринася за стабилността на финансовата система;

И. като има предвид, че МСП, които продължават да бъдат гръбнака на икономиката и на обществата на ЕС и които засилват икономическото и социалното сближаване, се нуждаят от допълнителна подкрепа;

Й. като има предвид, че глобалното емитиране на „зелени“ облигации е нараснало от по-малко от 1 милиард евро през 2008 г. на над 120 милиарда евро през 2017 г., а нетното емитиране на „зелени“ облигации, деноминирани в евро, се е увеличило десетократно от 2013 г. насам; като има предвид, че постепенно намалява разликата между спредовете на „зелените“ облигации и тези на целия промишлен сектор;

К. като има предвид, че въпреки тази положителна тенденция „зелените“ облигации все още представляват едва 1% от общото предлагане на деноминирани в евро облигации;

Л. като има предвид, че обемът на сделките, извършвани с виртуални валути, се е увеличил драстично и се превръща в предизвикателство по отношение на традиционните системи от законни платежни средства; като има предвид, че виртуалните валути са алтернативни варианти за плащане, а не законно платежно средство;

М. като има предвид, че съгласно Евробарометър от декември 2018 г. обществената подкрепа за еврото през 2018 г. е нараснала на 75%;

Общ преглед

1. приветства ролята на ЕЦБ за гарантиране на стабилността на еврото; изтъква, че установеният в Договорите статут на независимост на ЕЦБ е предпоставка за изпълнението на нейния мандат за поддържане на ценова стабилност;

2. подчертава, че еврото е не само чисто икономически, но и политически проект; подчертава необратимия характер на единната валута; обръща внимание на изискването, установено в Договорите, всяка държава членка, с изключение на Обединеното кралство и Дания, да приеме единната валута, след като е изпълнила критериите за конвергенция от Маастрихт; счита, че участието в банковия съюз трябва да се счита за предимство за държавите, които желаят да се присъединят към еврозоната;

3. изразява загриженост, че след кратко икономическо възстановяване растежът в еврозоната се е забавил и е достигнал 1,1% от БВП в еврозоната; също така изразява загриженост във връзка със забавянето на растежа в сферата на промишленото производство и световната търговия; по тази причина отбелязва подчертаната от Марио Драги необходимост от поддържане на подходящи ликвидни условия и степен на нерестриктивност на паричната политика;

4. подчертава, че устойчивият растеж и ценовата стабилност не могат да бъдат постигнати само чрез паричната политика, а са необходими също така подкрепяща фискална политика и социално балансирани структурни реформи, насърчаващи производителността ;

5. посочва, че гъвкавата парична политика не трябва да се разглежда като заместител на структурните реформи;

6. подчертава констатациите относно ниския растеж на заплатите[3], които прави експертната група на ЕСЦБ, която анализира несъответствието между растежа на заплатите и възстановяването на пазара на труда; тези констатации показват, че слабият растеж на заплатите през последните години се дължи основно на технологиите и на сътресенията в областта на договарянето на заплатите (свързани с промените в структурата на колективните преговори, водещи до отслабване на позициите на служителите при воденето на преговори) и на разпоредбите в областта на пазара на труда – основно в държавите, които са най-силно засегнати от кризата, както и на комбинацията от недостатъчно използване на работната сила, ниски стойности на инфлацията и слаб растеж на производителността;

7. подчертава, че за укрепване на ролята на еврото са необходими подходящи структурни условия, сред които:

 задълбочаване на Европейския паричен съюз;

 завършване на изграждането на банковия съюз;

 завършване на съюза на капиталовите пазари,

8. подчертава задължението на всяка държава – членка на ЕС, с изключение на Дания и Обединеното кралство, да приеме единната валута, след като е изпълнила критериите за конвергенция от Маастрихт; призовава ЕЦБ да продължи ползотворното сътрудничество и с държавите – членки на ЕС, които са извън еврозоната;

Парична политика

9. подчертава, че операциите на отворения пазар и нестандартните мерки в областта на паричната политика, въведени от ЕЦБ, са допринесли за икономическото възстановяване, за подобряване на условията за финансиране чрез редица канали за предаване и за намаляване на доходността на широк набор от класове активи; изисква от ЕЦБ да продължи да наблюдава потенциалните рискове за своите счетоводни баланси, инфлацията на цените на активите, потенциалното неправилно разпределение на ресурси и неблагоприятните последици за спестителите;

10. отбелязва, че на 12 септември 2019 г. ЕЦБ обяви широк пакет от фискални стимули, включително нетни покупки в рамките на програмата за закупуване на активи (ПЗА) в размер на 20 милиарда евро месечно, намаляване с 10 базисни пункта на лихвения процент по депозитите, двустепенна система за резерви и по-добри условия за целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР-ІІІ); отбелязва липсата на единодушие и счита, че ръководството на ЕЦБ и нейният председател г-жа Лагард следва да работят за преодоляване на различията в рамките на Управителния съвет на ЕЦБ;

11. отбелязва, че прилаганата към програмата на ЕЦБ за увеличаване на паричната маса граница на емитента от 33% може да ограничи способността на ЕЦБ за закупуване на облигациите на няколко държави членки; счита, че тази граница на емитента може да изисква промени предвид факта, че подновената програма за увеличаване на паричната маса е безсрочна и може да изисква закупуване на облигации, които надвишават границата от 33% за някои държави членки; отбелязва, че програмата за увеличаване на паричната маса е проектирана за пропорционално закупуване на облигации на държавите членки въз основа на размера на икономиката и населението;

12. отбелязва намерението на Управителния съвет на ЕЦБ да продължи да реинвестира плащанията по главницата от ценни книжа с настъпващ падеж толкова дълго, колкото е необходимо;

13. отбелязва, че досега отрицателните последици за нетния доход на банките от лихви са били компенсирани от ползите от по-големия мащаб на банковото кредитиране и от по-ниските разходи за провизии и загуби; изразява загриженост във връзка с трудностите, пред които са изправени по-специално малките банки; призовава ЕЦБ да наблюдава опасността от поява на балон на цените на активите;

14. подчертава, че много ниските или отрицателни лихвени проценти представляват удобна възможност за потребителите, дружествата, включително МСП, работниците и кредитополучателите, които могат да извлекат полза от по-силната икономическа динамика, по-ниската безработица и по-ниските разходи по заеми; съществуват обаче опасения във връзка с потенциалното въздействие върху пенсионните и застрахователните системи в резултат на ниска възвращаемост, икономически неравенства и предизвикателства за отделните спестители; отбелязва освен това, че някои държави членки не са се възползвали от ниските лихвени проценти, за да консолидират бюджетите си и да извършат структурни реформи;

15. отбелязва намерението на Управителния съвет на ЕЦБ да продължи да реинвестира плащанията по главницата от ценни книжа с настъпващ падеж толкова дълго, колкото е необходимо за поддържане на благоприятни ликвидни условия и висока степен на нерестриктивност на паричната политика;

16. изразява загриженост относно продължителния умерен инфлационен натиск и прекомерното разчитане на паричната политика на ЕЦБ за поддържане на растежа, както и нейните все по-ограничени варианти в рамките на настоящия ѝ инструментариум;

17. отбелязва призива на президента Драги за по-добро привеждане на паричната политика на ЕЦБ в съответствие с фискалните политики на държавите членки, като подчертава, че едно по-балансирано съчетание от макроикономически политики би позволило ниските лихвени проценти да постигнат същата степен на стимулиране както в миналото, но с по-малко странични ефекти;

18. подчертава значението на сътрудничеството между централните банки както в Европейския съюз, така и в световен мащаб, за постигането на целите за инфлацията в средносрочен план;

Мерки за борба с изменението на климата

19. припомня, че като институция на ЕС ЕЦБ е обвързана от Парижкото споразумение относно изменението на климата и че това следва да се отразява в нейните политики, като същевременно се зачитат напълно мандатът и независимостта ѝ; приветства зараждането на дискусия за ролята на централните банки и надзорниците в подкрепата на борбата срещу изменението на климата; призовава ЕЦБ да прилага в своите политики екологичните, социалните и управленските принципи при пълно зачитане на мандата и на независимостта си;

20. изразява съгласие с позициите, изразени от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ по отношение на значението на развиването на истински европейски платежни системи, които са защитени от външни смущения, включително смущения с политически характер; призовава ЕЦБ да продължи работата си по проекта за Паневропейска инициатива за платежни системи (PEPSI) с цел запазване на суверенитета на ЕС и икономическата ефективност на всички ползватели и доставчици, както и за гарантиране на лоялна конкуренция;

21. отбелязва декларацията на председателя на ЕЦП Кристин Лагард от 4 септември 2019 г., в която тя одобрява „постепенния преход към премахване на активите с въглеродни емисии“ от портфейла на ЕЦБ и приветства участието на ЕЦБ в Мрежата за екологизиране на финансовата система, както и ангажимента на ЕЦБ да помогне за идентифицирането и измерването на излагането на финансовата система на рисковете, свързани с изменението на климата, и за насърчаването на по-екологосъобразна финансова система, като се спазва изцяло мандатът на ЕЦБ за ценова стабилност и други цели;

22. предлага ЕЦБ да превърне въпроса за това как централните банки и банковият надзор могат да допринесат за постигането на устойчива икономика и за борбата с изменението на климата в един от своите приоритети за изследване; предлага за тази цел ЕЦБ да си сътрудничи и с международни мрежи, различни от Мрежата за екологизиране на финансовата система, по-специално с Мрежата за устойчиво банкиране и с инициативата „Принципи на ООН за отговорно банкиране“;

23. изразява загриженост относно факта, че 62,1% от покупките на корпоративни облигации на ЕЦБ се извършват в секторите, които са отговорни за 58,5% от емисиите на парникови газове в еврозоната; призовава ЕЦБ да извърши проучване, в което да провери влиянието на ПЗА, и по-специално на програмата за закупуване от корпоративния сектор (ПЗКС), върху изменението на климата, като предварителна стъпка към преструктурирането на ПЗКС по социално и екологично устойчив начин; във връзка с това предлага рамка за координация между ЕЦБ и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), включително InvestEU;

Други аспекти

24. признава значението на микро-, малките и средните предприятия в ЕС; призовава ЕЦБ да продължи да следи внимателно достъпа на тези предприятия до кредитиране, по-специално с оглед на бавното подобряване на финансовото им състояние; посочва във връзка с това необходимостта от насърчаване на публичните и частните инвестиции в ЕС и поради това призовава за полагане на допълнителни усилия за гарантиране на финансирането на реалната икономика;

25. призовава ЕЦБ да продължи подготвителните си действия за гарантиране на стабилността на финансовите пазари в ЕС с оглед на всички възможни непредвидени случаи и отрицателни последици, особено такива, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, като отчита факта, че някои региони и държави са засегнати в по-голяма степен от други;

26. изразява загриженост във връзка с рисковете, произтичащи от забавянето на създаването на банковия съюз, и призовава за бързото му завършване; отбелязва многократните призиви на ЕЦБ относно създаването на Европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) като трети стълб на банковия съюз;

27. подчертава, че конкретните принципи на функциониране и специфичната мисия на кооперативните и взаимоспомагателните банки следва да се зачитат и да бъдат отразени в политиките и подходите на ЕЦБ;

28. призовава за ускоряване на проекта за съюз на капиталовите пазари (СКП) с цел да се задълбочи финансовата интеграция, да се подобри достъпът на МСП до финансови средства, да се позволи ефективно мобилизиране на капитали в Европа, за да се подпомогне насърчаването на устойчивия растеж в реалната икономика в полза на всички граждани и да се подобрят финансовата стабилност и устойчивостта на Съюза на сътресения; признава силната подкрепа от страна на ЕЦБ при създаването на реален СКП; приветства в това отношение приноса на работната група за следващия СКП;

29. призовава ЕЦБ и всички надзорни органи да засилят наблюдението си над криптоактивите и повишените рискове по отношение на киберсигурността и изпирането на пари, за да предотвратят отрицателни последици за стабилността, интегритета и сигурността на финансовия сектор; изразява съгласие със Становище 2014/08 на ЕБО, в което се предлага да не се използва понятието „виртуални валути“, тъй като по различни причини използването на термина „валута“ може да бъде подвеждащо;

30. отбелязва забележките, направени от Кристин Лагард на 4 септември 2019 г. по време на заседанието на комисията по икономически и парични въпроси относно новия регламент относно криптовалутите, а именно че ЕЦБ и централните банки като цяло следва ясно да наблюдават това развитие и да допринасят за текущата международна работа по политическите отговори; изисква от ЕЦБ да оцени в сътрудничество с Комисията правната и регулаторната рамка на ЕС по отношение на електронните пари, финансовите инструменти и виртуалните валути/активи с цел осигуряване на всеобхватна рамка за надзор на финансови инструменти, субекти или инфраструктури за целите на борбата с изпирането на пари и стабилността, както и за трансграничното сътрудничество и координация; изисква от ЕЦБ да работи с Комисията за създаването на рамка за тези нови валути, която да съвмести иновациите, потребностите на гражданите, запазването на финансовата стабилност и принципите на правовата държава;

31. приветства непрекъснатите усилия на ЕЦБ за засилване на нейните способности за реакция и възстановяване в случай на кибератака срещу собствената ѝ организация;

32. призовава ЕЦБ да осигури подходящ баланс между въвеждането на финансови нововъведения, включително в областта на финансовите технологии, и финансовата стабилност;

33. насърчава ЕЦБ да работи с Комисията и с всички съответни заинтересовани лица за насърчаването на ролята на еврото като резервна валута; счита, че това може да бъде постигнато чрез различни канали, като например институционално представителство или добре функциониращи европейски финансови продукти;

34. отбелязва изявлението на председателя на ЕЦБ г-жа Кристин Лагард, че извършването на преглед на рамката на паричната политика на ЕЦБ е своевременно и оправдано, за да се гарантира, че ЕЦБ разполага с подходящите инструменти за по-добро подпомагане на общите политики в ЕС, без да се засяга нейната основна цел за поддържане на ценова стабилност; призовава ЕЦБ да организира обществена консултация като част от този процес, за да се гарантира, че прегледът ще бъде на разположение за идеи и коментари на широк кръг от заинтересовани лица; призовава ЕЦБ да ангажира и Парламента в този процес на преглед; освен това изразява съгласие с председателя на ЕЦБ, че ЕЦБ трябва да подобри мерките си за комуникация с гражданите относно въздействието на своите политики;

35. изтъква значението на паричните средства като платежно средство за гражданите на ЕС; приканва ЕЦБ, без да се засягат прерогативите на държавите членки, да създаде единна система за по-добро наблюдение на големи трансакции с оглед на борбата с изпирането на пари, укриването на данъци и финансирането на тероризма и организираната престъпност;

36. приветства факта, че от 2017 г. насам ЕЦБ публикува пълния списък на всички наличности в ПЗКС, включително имената на емитентите, заедно с обобщени данни за участията по държави, риск, рейтинг и сектор; изразява съжаление по повод на факта, че подобна политика не е била прилагана по отношение на програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ПЗОАЦК) и третата програма за закупуване на обезпечени облигации (ПЗОО 3); отново заявява, че е необходима по-голяма прозрачност, по-специално по отношение на CBPP3, предвид значителния мащаб на програмата;

37. приветства въвеждането на индекс на лихвени проценти по краткосрочни депозити в евро – новия овърнайт референтен курс за паричните пазари в еврозоната; изисква от ЕЦБ да включи в следващия си годишен доклад първа оценка на неговото развитие и функциониране на пазара;

38. изразява съжаление, че ЕЦБ все още не е включила гръцки облигации в програмата за закупуване на активи на публичния сектор (ПЗАПС), въпреки че Гърция е постигнала подобрение по отношение на устойчивостта на обслужването на дълга и възвръщането на достъпа до пазарите на облигации; призовава ЕЦБ да се обоснове защо все още не е извършила анализ на устойчивостта на обслужването на дълга на гръцките облигации – предпоставка за включването на облигациите в увеличаването на паричната маса;

39. подчертава техническия характер на решенията на ЕЦБ за определяне на лихвените проценти и значението на публичната подкрепа за вземането на експертни решения в тази сфера; ето защо отправя критика към политизирането на решенията относно политиката на ЕЦБ; призовава всички политици и банкери от национални централни банки да бъдат внимателни при правенето на публични изявления, които могат да подкопаят доверието във и подкрепата за политиките на ЕЦБ;

40. приветства факта, че по време на председателството на Марио Драги беше засилена отчетността на ЕЦБ пред Европейския парламент, и очаква от председателя г-жа Кристин Лагард по-нататъшно укрепване на отчетността, диалога и откритостта в съответствие с ангажиментите, поети от нея по време на изслушването пред комисията по икономически и парични въпроси, проведено на 4 септември 2019 г.

41. счита, че ЕЦБ следва да позволи достатъчен достъп до документите и информацията за одитите на Европейската сметна палата (ЕСП), свързани с банковия надзор; в този контекст приветства меморандума за разбирателство между ЕСП и ЕЦБ от октомври 2019 г. за определяне на практическите договорености за споделяне на информация по време на одитите на ЕСП на надзорните дейности на ЕЦБ;

42. припомня, че номинациите на членовете на Изпълнителния съвет следва да бъдат подготвени внимателно, при пълна прозрачност, както и заедно с Парламента, в съответствие с Договорите; настоятелно призовава Съвета да изготви кратък списък с кандидати за всички настоящи и бъдещи свободни позиции, в който представителството на половете да бъде балансирано, и да го представи на Парламента, позволявайки му по този начин да поеме по-значителна консултативна роля в процеса на назначаване; изразява съжаление, че досега не е постигнат задоволителен напредък;

43. признава, че през последното десетилетие Банката непрекъснато е разширявала функциите си и за изпълнението на възложените ѝ задачи се е нуждаела от повече персонал, нает при различни условия, но настоява възникналите проблеми с човешките ресурси да бъдат разрешени справедливо, прозрачно и бързо за всички членове на персонала;

44. подчертава необходимостта от засилване и повишаване на ефективността на отчетността на ЕЦБ на фона на разрастването на нейната мисия от началото на световната финансова криза насам; отново призовава за по-голяма прозрачност и отчетност на ЕЦБ към Парламента; изразява готовност да подобри за тази цел форма̀та на диалога с председателя на ЕЦБ по въпросите на паричната политика; счита, че засилените механизми за прозрачност следва да съдържат най-малко следните елементи:

 задължение за публикуване на декларациите за интереси на членовете на Управителния съвет;

 гарантиране на независимостта на членовете на Одитния комитет и Комитета по етика;

 приемане на нова политика по отношение на подаването на сигнали за нередности;

 определяне на ясни насоки и изисквания за прозрачност и подходящи ограничения на срещите със заинтересовани лица;

 предвиждане на специфични изисквания по отношение на позициите на институцията в рамките на програмите за финансова помощ, както и в рамките на многостранни форуми, като например Базелския комитет;

45. приветства факта, че по повод на резолюцията на Парламента относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2017 г. ЕЦБ е предоставила съществена и подробна обратна информация по всяка отделна точка; призовава ЕЦБ и занапред да се придържа към задължението си за отчетност и да го затвърждава, както и да продължи да издава ежегодно писмените си отзиви по резолюцията на Парламента относно годишния доклад на ЕЦБ;

46. подчертава, че ЕЦБ е подобрила своята комуникация; счита обаче, че ЕЦБ трябва да продължи да полага усилия да информира всички граждани за своите решения по начин, разбираем за тях, а така също и за мерките, които предприема за поддържане на стабилността на цените в еврозоната, като по този начин запази покупателната способност на общата валута;

°

° °

47. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

5

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marek Belka, Stefan Berger, Gilles Boyer, Engin Eroglu, Jonás Fernández, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Luis Garicano, Sven Giegold, Neena Gill, Valentino Grant, José Gusmão, Enikő Győri, Eero Heinäluoma, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Herve Juvin, Othmar Karas, Billy Kelleher, Georgios Kyrtsos, Philippe Lamberts, Aušra Maldeikienė, Costas Mavrides, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Dimitrios Papadimoulis, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Dragoş Pîslaru, Luisa Porritt, Antonio Maria Rinaldi, Robert Rowland, Alfred Sant, Martin Schirdewan, Joachim Schuster, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Irene Tinagli, Ernest Urtasun, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Francesca Donato, Agnès Evren, Martin Hlaváček, Eugen Jurzyca, Bogdan Rzońca, Julie Ward

Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване

César Luena, Cristina Maestre Martín De Almagro, Rob Rooken, Anna Zalewska

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ID

Herve Juvin

NI

Piernicola Pedicini

PPE

Stefan Berger, Agnès Evren, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Enikő Győri, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Inese Vaidere

RENEW

Gilles Boyer, Engin Eroglu, Luis Garicano, Billy Kelleher, Dragoş Pîslaru, Luisa Porritt, Stéphanie Yon-Courtin

S&D

Marek Belka, Jonás Fernández, Neena Gill, Eero Heinäluoma, César Luena, Cristina Maestre Martín De Almagro, Costas Mavrides, Alfred Sant, Joachim Schuster, Pedro Silva Pereira, Irene Tinagli, Julie Ward

VERTS/ALE

Sven Giegold, Stasys Jakeliūnas, Philippe Lamberts, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun

 

5

-

ECR

Rob Rooken

ID

Francesca Donato, Valentino Grant, Antonio Maria Rinaldi

NI

Robert Rowland

 

8

0

ECR

Eugen Jurzyca, Bogdan Rzońca, Johan Van Overtveldt, Anna Zalewska

GUE/NGL

José Gusmão, Dimitrios Papadimoulis, Martin Schirdewan

RENEW

Martin Hlaváček

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0215.

[2] Приети текстове, P8_TA(2019)0325.

[3] ECB Occasional Paper Series № 232 / септември 2019 г.: Understanding low wage growth in the euro area and European countries. (Анализ на ниския растеж на заплатите в еврозоната и европейските държави) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpops/ecb.op232~4b89088255.en.pdf

Последно осъвременяване: 5 февруари 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност