Процедура : 2020/2011(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0147/2020

Внесени текстове :

A9-0147/2020

Разисквания :

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0229

<Date>{04/09/2020}4.9.2020</Date>
<NoDocSe>A9-0147/2020</NoDocSe>
PDF 430kWORD 139k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2011(INI))</DocRef>


<Commission>{LIBE}Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</Commission>

Докладчик: <Depute>Ромео Франц</Depute>

Докладчик по становище (*):

Томаш Здеховски, комисия по заетост и социални въпроси

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Процедура

През ноември 2019 г. докладчикът беше натоварен със задачата да изготви доклад относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа.

След назначаването си докладчикът започна да събира информация като използва, наред с другото, следните източници:

– оценка на въздействието на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, изготвена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания;

– доклади и проучвания, изготвени от Европейската комисия, Агенцията на Европейския съюз за основните права, други релевантни институции и организации на гражданското общество;

– обмен на информация с релевантните институционални заинтересовани страни и гражданското общество.

Обобщение на фактите и констатациите

Ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа. От общо около 10 – 12 милиона в Европа, около 6 милиона живеят в ЕС и повечето от тях са граждани на държава – членка на ЕС[1]. Значителна част от ромите в Европа живеят при маргинални условия както в селски, така и в градски райони, както и при много лоши социално-икономически условия. Дискриминацията, социалното изключване и сегрегацията, пред които са изправени ромите, се подсилват взаимно. Ромите се сблъскват с ограничен достъп до качествено образование, с трудности при интегрирането на пазара на труда, но се сблъскват и в по-голяма степен с безработица и несигурност на заетостта, които намаляват възможностите за намаляване на бедността и социално приобщаване чрез пазара на труда, което пък е свързано с ниски доходи, както и ограничен достъп до качествени здравни грижи и лоши условия на живот и здраве. Тези обстоятелства от своя страна водят до по-високи равнища на смъртност и по-ниска очаквана продължителност на живота, както и до по-голям риск от преждевременна смърт, причинена от хронични и незаразни заболявания, включително рак, в сравнение с останалата част от населението[2].

Според второто проучване на Европейския съюз в областта на малцинствата, публикувано от Агенцията на ЕС за основните права през 2016 г., „около 80 % от ромите в девет държави–членки на ЕС с най-голямо ромско население живеят под прага на бедността в страната; всеки трети от ромски произход живее без течаща вода; всяко трето дете от ромски произход живее в домакинство, в което някой е заспал гладен поне веднъж през изминалия месец; и 50 % от ромите на възраст между шест и 24 години не са част от процес на образование.“Тази тенденция се потвърждава от проучването на Агенцията на ЕС за основните права за ромите и пътуващите общности от 2019 г., в което се говори за „изключително висок процент на хора и деца, които са заспивали гладни поне веднъж през последния месец“ и се отбелязва, че „почти половината роми и пътуващи общности (45 %) в шестте държави–членки на ЕС са се почувствали дискриминирани в поне една област от живота“, включена в проучването през последните 12 месеца[3].

В този контекст може единствено да се направи заключението, че ромите се сблъскват с дискриминация и неравен достъп до обществени услуги[4].

През 2011 г. Европейската комисия призова за национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР). За да се гарантира наличието на ефективни политики в държавите членки, Комисията предложи национални стратегии за интегриране на ромите да бъдат разработени или – ако вече съществуват, да бъдат адаптирани към целите на ЕС за интеграция на ромите, с целенасочени действия и достатъчно финансиране (национално, европейско и друго) за тяхното осъществяване. Тя предложи решения за преодоляване на съществуващите пречки пред по-ефективното използване на фондовете на ЕС и постави основите на механизъм за наблюдение.

Рамката на ЕС за НСИР насърчи държавите членки (и държавите, обхванати от процеса на разширяване) да възприемат всеобхватен подход към интегрирането на ромите, да интегрират приобщаването на ромите, като използват политически, правни и финансови инструменти, да приемат национални стратегии за интегриране на ромите и да създадат механизми за координация, консултации и мониторинг. Общата цел на настоящата рамка на ЕС за НСИР, която ще приключи през 2020 г., беше да се насърчи равното третиране на ромите и тяхната социална и икономическа интеграция в европейските общества. Освен това тя определи конкретни цели за интегриране на ромите по отношение на достъпа на ромите до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване, които държавите членки бяха приканени да одобрят. По-конкретно държавите членки бяха призовани:

– да гарантират, че всички ромски деца завършват начално училище;

– да се преодолеят различията между ромите и останалата част от населението по отношение на заетостта;

– да се преодолеят различията между ромите и останалата част от населението по отношение на здравния статус;

– да се преодолеят различията между ромите и останалата част от населението по отношение на жилищното настаняване и комуналните услуги (вода, електричество).

На равнище ЕС Европейската комисия създаде структури и механизми за координация и консултации, мобилизира финансиране и предприе дейности за наблюдение на изпълнението на целите на рамката на ЕС. Комисията засили диалога си с държавите членки относно интегрирането на ромите, по-специално чрез създаването през октомври 2012 г. на мрежата от национални звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР), с цел обсъждане на решения на набелязаните предизвикателства.

През 2013 г. рамката на ЕС за ромите беше подсилена с препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите[5]. С тази препоръка беше поставен по-силен акцент върху две хоризонтални области, а именно борбата с дискриминацията и намаляването на бедността. Тя също така въведе, считано от 2016 г., годишно задължение за докладване от страна на държавите членки, което допринася за разработването на европейска система за мониторинг. Заключенията на Съвета от декември 2016 г. относно ускоряването на процеса на интегриране на ромите потвърдиха ангажимента на държавите членки.

Резултати от оценката на настоящата рамка на ЕС за ромите и стъпки в посока към Директива на ЕС за равните възможности и приобщаването на хората с ромски произход за периода след 2020 г.

Настоящата рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите за периода до 2020 г. е рамка в развитие. Фактът, че е бил създадена, се счита за постижение сам по себе си и представлява повратна точка за ромските общности в Европа. Тя постави социалната интеграция на хората с ромски произход на преден план в европейската политическа програма и оказа натиск върху държавите членки да разработят национални стратегии.

Въпреки това, като инструмент на политиката с незадължителен характер, тя осигурява основа за координиране на политиките, консултации и наблюдение и целенасочени политически препоръки за националните стратегии за интегриране на ромите. Националните, регионалните и местните органи на управление имат право да преценят дали и как да превърнат препоръките в административен капацитет и конкретни действия на политиката.

Вследствие на това в доклада на Комисията относно оценката на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. е видно, че „ефективността при напредъка по отношение на целите за интегриране на ромите се оценява като цяло ограничена със значителни различия между отделните области и държави. Установено беше, че образованието е областта, в която има най-голям напредък (намаляване на преждевременното напускане на училище, подобряване на образованието в ранна детска възраст и задължителното образование, но влошаване по отношение на сегрегацията). Усещането на ромите за здравния им статус се е подобрило, но обхватът на медицинското обслужване продължава да бъде ограничен. Не се забелязват подобрения в достъпа до заетост, а делът на младите роми, които не са заети с работа, учене или обучение (NEET), дори се е увеличил. Положението с жилищното настаняване продължава да бъде трудно. Наблюдава се известен напредък по отношение на общата цел за борба с бедността. Антициганизмът и престъпленията от омраза продължават да будят сериозно безпокойство, въпреки доказателствата за известно намаляване на дискриминацията на ромите при достъпа им до услуги в някои области[6].“

Броят на учениците с ромски произход, които са напуснали образователната система между 2011 г. и 2016 г. на етап средно образование, е намалял средно от 87 % през 2011 г. на 68 % през 2016 г. Делът на преждевременно напусналите училище роми в сравнение с преждевременно напускащите училище сред населението като цяло във всички държави, включени в проучването, остава много висок[7].

През 2019 г. 68 % от ромите са напуснали преждевременно образователната система. Освен това, само 18 % от децата с ромски произход преминават към по-висока степен на образование, а процентът на отсъствията и преждевременното напускане на училище сред ромите е значително по-висок, отколкото при други категории ученици.[8]

Що се отнася до заетостта, разликата между ромите и останалата част от населението е значителна, включително разликата в броя на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET). Равнището на заетост сред ромите е около 40 % в повечето държави членки, докато делът на ромите, незаети с работа, учене или обучение, се е увеличил от 56 % на 63 % между 2011 г. и 2016 г.[9]

Различията в жилищния фонд продължават да са значителни, като около 30 % от ромите все още живеят без вода в рамките на жилищата си, 36 % – без тоалетна, душ или баня[10].

В периода 2011 – 2016 г. е имало малък напредък по отношение на дела/броя на ромите, обхванати от здравното осигуряване. Делът на ромите, обхванати от националното здравно осигуряване, е 76 %, което е значително по-ниско от това на населението от неромски произход. Делът на ромите, оценяващ своя здравен статус като „добър“ или „много добър“, е 68 %. Повече от една четвърт от ромите смятат, че са ограничени в своите дейности поради здравословното си състояние, а 22 % от тях имат продължителни заболявания или здравословни проблеми. В рамката за националните стратегии за интегриране на ромите се посочва, че очакваната продължителност на живота в момента на раждане в ЕС е 76 години за мъжете и 82 за жените. За ромите тези прогнози са с 10 години по-ниски. Освен това, въпреки че детската смъртност в ЕС е 4,3 на хиляда живородени деца, има доказателства, че процентът е много по-висок сред ромските общности.

Поради това се счита, че основната слабост на настоящата рамка е нейният незадължителен характер. Това е „мека“ политика, която се основава главно на политическата воля на всички равнища на управление в държавите членки за прилагане на националните стратегии, включително административния капацитет и бюджетите. За съжаление повечето държави членки са разработили национални стратегии, без да разпределят адекватни бюджети за изпълнението[11].

За да се коригира това, предлагаме Директива на ЕС за равните възможности и приобщаването на хората с ромски произход за периода след 2020 г. - законодателен акт със задължителен характер за държавите членки по отношение на целите за приобщаване на ромите, които да бъдат постигнати. Политическата подкрепа, когато расизмът срещу различни малцинствени групи нараства рязко, е ключов фактор за приобщаването на ромите. Важно мобилизиране на ключови заинтересовани страни, проучване на възможностите във връзка с бъдещите председателства на ЕС е необходимо, за да се гарантира политически ангажимент за потенциална директива след 2020 г. Като се следва този подход, ще бъде отпуснато подходящо финансиране и то би могло да доведе до по-успешно изпълнение на националните стратегии или планове за действие, особено на регионално и местно равнище. ЕС трябва да обвърже своите политически и финансови приоритети с Директивата. Когато се разработват местни и национални бюджети, приобщаването на хората с ромски произход ще бъде сред приоритетите. Трябва да бъдат разработени по-ефикасни и засилени механизми за наблюдение и надзор, а Комисията и държавите – членки на ЕС ще гарантират, че разпределените средства се изразходват правилно и не се използват неправомерно, ако бъде приета директива.

Друга тема на критика е използването на общия знаменател „роми“. Въпреки че в Рамката беше подчертано многообразието в рамките на широкия термин „роми“[12], тя не успя да отчете многообразието в рамките на всички хора с ромски произход. Терминът „роми“ или двойният термин „синти и роми“, който се използва в политиките и дискусиите на ЕС, не отразяват разнородността на малцинството, така че хората с ромски произход като кале, мануши, ловара, рисенде, бояши, домаре, калдарас, романишали и синти се чувстват изключени или невизирани. Ромите са една от групите хора с ромски произход в Европа. Наименованието на една група, използвано за описване на другите групи в политиките и дискусиите на ЕС, често се критикува сред членовете на общността.

Въз основа на това съображение политиката за равни възможности и приобщаване на хората с ромски произход за периода след 2020 г. следва да отчита вътрешната разнородност на общността в приоритетните области, като гарантира, че никой не е изоставен, включително хората без етнически произход, като например ашкалите, егюпците или пътуващите общности, стигматизирани като цигани. Освен това обозначението, което се отнася до всички групи, следва да бъде хора с ромски произход.

В настоящата рамка липсва съгласуваност между приоритетите. Тематичните области на дейност, като например политическо участие, ромско изкуство и култура, ромски език и история, следва да бъдат изрично посочени в политиката за периода след 2020 г., като допълнителни мерки към четирите основни приоритетни области на образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването[13].

За да постигнат това по ефективен начин, Европейската комисия и държавите членки трябва да преминат от покровителствен подход (отгоре надолу), който се използва предимно за развитието на настоящата рамка, към непокровителствен подход. Един подход отдолу-нагоре би позволил на хората с ромски произход да участват по-ефективно в разработването на политики на всички равнища: местните и регионалните заинтересовани страни (НПО, активисти, експерти, членове на общността и др.) също трябва да бъдат включени в разработването, прилагането и мониторинга на публичните политики по отношение на хората с ромски произход, в периода след 2020 г. Като се има предвид непокровителствения подход, Директивата на ЕС за равните възможности и приобщаването на хората с ромски произход за периода след 2020 г. ще бъде разработена въз основа на по-надеждни количествени и качествени данни: бъдещите стратегии ще се основават на най-новата налична информация, тъй като достъпът до по-голям брой общности и значителни източници на решения за подобряване на положението на ромите ще бъде по-широк от този през 2011 г. Тези данни трябва да бъдат в основата на подробни и реалистични планове за действие с реалистичен и подходящ предварително определен бюджет, включен в националните, регионалните и местните бюджети, в съответствие с мащаба на нуждите от социално приобщаване на хора с ромски произход.

Добра практика в този контекст е договорът, подписан от провинция Баден-Вюртемберг с Германската регионална асоциация на синтите и ромите. През 2014 г. беше създаден съвместен съвет. Членовете на съвета са представителите на германските синти и роми в Баден-Вюртемберг, но също така и представители на федералното държавно управление, на държавния парламент и на общинските държавни сдружения. Тяхната работа ще се съсредоточи преди всичко върху насърчаването на образованието и културата на синти и роми[14].

Що се отнася до насочеността на Директивата за ЕС за периода след 2020 г. и НСИР, акцентът не следва да се поставя основно върху маргинализираните хора с ромски произход. Вместо това се препоръчва да се увеличат инвестициите и предоставянето на възможности на младите хора, жените и децата от ромски произход (особено тези в основното училище, които са изправени пред затруднения да ходят на училище поради финансовото и социалното положение на семействата им), както и да се обърне по-голямо внимание на мобилността на ромите в рамките на ЕС.

Първоначалната липса на отговор по отношение на антициганизма в настоящата рамка доведе до нежелание за включване на изрични мерки срещу борбата с дискриминацията и конкретно антициганизма в националните стратегии.

В своето проучване относно ромите и пътуващите общности от 2019 г. Агенцията за основните права установи, че „почти половината от респондентите роми и лица от пътуващи общности (44 %) са били подложени на тормоз, основан на омраза, през 12-те месеца, предхождащи проучването“[15]. Като пример, изследователският екип от Университета в Лайпциг достигна до заключението, че масивният антициганизъм често е скрит от погледа: „60 процента от германците са съгласни с твърдението, че синтите и ромите са склонни да извършват престъпления, а 49,2 % искат да не бъдат допускани в централните части на градовете.“[16]Дори във времената на коронавируса ромите бяха направени изкупителна жертва за разпространението на вируса. За съжаление това се случи в държавите от Източна Европа[17]. Ето защо борбата с антициганизма – специфичната форма на расизъм по отношение на хора с ромски произход, трябва да бъде част от всички ключови области на следващата политика на ЕС след 2020 г. Следва да бъдат разработени превантивни и противодействащи мерки, които да бъдат включени в политиките за ромите за периода след 2020 г. Държавите членки трябва официално да признаят антициганизма като специфична форма на расизъм срещу хората с ромски произход и трябва да прилагат специфични мерки срещу него на всяко равнище, където той се проявява.

 


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа

(2020/2011(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската социална харта, Рамковата конвенция за защитата на националните малцинства, както и докладите и препоръките на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и други механизми на Съвета на Европа,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и договорите на ООН в областта на правата на човека, в т.ч. Международния пакт за граждански и политически свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията за правата на детето,

 като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход[18],

 като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[19],

 като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[20],

 като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността[21],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), и последващите доклади за изпълнението и оценката,

 като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки[22] и заключенията на Съвета от 8 декември 2016 г. относно ускоряването на процеса на интегриране на ромите и от 13 октомври 2016 г. относно специален доклад № 14/2016 на Европейската сметна палата,

 като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите и резолюцията от 2013 г. относно аспектите, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите,

 като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. по повод Международния ден на ромите – антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война[23],

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г., озаглавена „Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения“[24],

 като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз през 2017 г.[25],

 като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения[26],

 като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно „Борба срещу дискриминацията спрямо граждани на ЕС, принадлежащи към малцинства, в държавите – членки на ЕС“[27],

 като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС[28],

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа[29],

 като взе предвид своята резолюция от от 13 ноември 2018 г. относно минимални стандарти за малцинствата в ЕС[30],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2019 г., озаглавено „Доклад относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2019)0406)[31],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2018 г., озаглавено „Доклад относно оценката на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2018)0785)[32],

 като взе предвид процедурите за установяване на неизпълнение на задължения, озаглавени „Несъответствие с Директива 2000/43/ЕО за равно третиране без разлика на расата – дискриминация на ромските деца в образованието“ (неизпълнение номера 20142174, 20152025 и 20152206),

 като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

 като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Положението на жените от ромски произход“ SOC/585-EESC-2018,

 като взе предвид Декларацията от Познан на партньорите от Западните Балкани относно интеграцията на ромите в рамките на процеса на разширяване на ЕС,

 като взе предвид второто проучване на Агенцията на Европейския съюз в областта на основните права на малцинствата и дискриминацията в рамките на Европейския съюз (EU-MIDIS II),

 като взе предвид общата политическа препоръка № 13 на Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие,

 като взе предвид картата на бедността на Световната банка от 2016 г., в която ясно се посочват най-изостаналите региони в Европа,

 като взе предвид съответните доклади и препоръки на научноизследователските институции и ромските и проромски организации на гражданското общество, включително ромски НПО на местно равнище,

 като взе предвид европейските граждански инициативи, озаглавени „Minority SavePack“ и „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“,

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

 като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете,

 като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0147/2020),

А. като има предвид, че ромското население представлява най-голямото етническо малцинство в Европа,

Б. като има предвид, че в текущата Рамка беше подчертано многообразието в обхвата на широкия термин „роми“; като има предвид, че тя не успя да отчете многообразието в рамките на ромското население; като има предвид, че терминът „роми“ или двойният термин „синти & роми“ са използвани във време, когато лицата, отговорни за вземането на решения, са вземали решения относно политиките по отношение на ромите без реално участие на ромските общности, и следователно тези общности се чувстват отчуждени от него, и като има предвид, че това определение, използвано в политиките и дискусиите на ЕС, не отразява разнородността на ромската общност и следователно често е критикувано от тях;

В. като има предвид, че многообразието сред ромското население следва да бъде много по-добре отразено в законодателното предложение за равенство, приобщаване и участие на ромското население в периода след 2020 г.; като има предвид, че терминът „ромско население“ обхваща хора с произход на роми, кале, мануши, ловара, рисенде, бояши, домаре, калдарас, романишали и синти; като има предвид, че новото определение, ромско население, по-добре включва дори заклеймените като цигани, без да имат съответен етнически произход, като например егюпците, ашкалите или пътуващите общности;

Г. като има предвид, че значителна част от ромското население в Европа живее при изключително несигурни условия както в селски, така и в градски райони, както и при много лоши социално-икономически условия[33]; като има предвид, че по-голямата част от ромското население са лишени от своите основни права на човека във всички сфери на живота;

Д. като има предвид, че според EU MIDIS II 61 % от гражданите на ЕС считат, че дискриминацията срещу ромското население е широко разпространена в страната им; като има предвид, че продължават да съществува дълбоко вкоренен, устойчив и структурен и често институционален и административен антициганизъм на всички равнища на европейското общество и той се проявява ежедневно като основна пречка пред постигането на пълния потенциал на ромското население като граждани на ЕС, ползващи се в пълна степен с основни права, социално приобщаване и равенство във всички сфери на живота, включително жилищно настаняване, образование, здравеопазване и заетост;

Е. като има предвид, че ромското население продължава да страда от повишено равнище на словото на омразата; по-специално публично, в социалните медии и от публични личности, политици и длъжностни лица;  като има предвид, че то също така е подложено на полицейско насилие, включително колективно наказване, профилиране на расова основа, жилищна и училищна сегрегация; като има предвид, че са необходими конкретни мерки за борба с това явление; като има предвид, че нарушеното функциониране на върховенството на закона в областта на наказателното правосъдие води до недостатъчно равнище на защита и достъп до правосъдие на жертвите на полицейско насилие, като жертвите биват често преследвани от държавните органи;

Ж. като има предвид, че борбата с антициганизма чрез действащото законодателство против дискриминация не е достатъчна; като има предвид, че държавите–членки на ЕС следва да демонстрират решимост за прекъсване на порочния кръг на антициганизма, по-специално в отношенията на ромското население с местните, регионалните и националните административни органи, за да се гарантира равенството и недискриминацията на техните ромски граждани, както и да се гарантира пълноценното упражняване на техните основни права на човека;

З. като има предвид, че расизмът срещу ромското население е довел до насилие и убийства като има предвид, че броят на подбудените от омраза тормоз и престъпления срещу ромското население продължава да е значително висок и че повечето инциденти, подбудени от омраза, не се докладват;

И. като има предвид, че според EU MIDIS II през 2016 г. 80 % от ромското население в девет държави–членки на ЕС с най-голямо ромско население живеят под прага на бедността в страната; като има предвид, че бедността е както резултат, така и фактор за антициганизма, изключването в образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване; като има предвид, че основна цел на стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ е 20 млн. души, включително ромско население, да бъдат извадени от ситуацията на бедност; като има предвид, че броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е намалял с 3,1 милиона между 2008 г. и 2017 г., но ЕС далеч не е постигнал целта си по стратегията „Европа 2020“ за намаляване на този брой с 20 милиона до 2020 г.;

Й. като има предвид, че всеки трети човек от ромски произход живее без течаща вода, а 10 % – без електричество; като има предвид, че едва малко повече от половината от ромското население имат домашна тоалетна с казанче или душ, а 78 % от него живеят в пренаселени жилища; като има предвид, че голям брой хора от ромското население все още живеят в неформални, нехигиенични и нередовни поселища в мизерни условия; като има предвид, че много от тях не притежават документи за самоличност и медицинска застраховка[34];

К. като има предвид, че 43 % от ромското население са подложени на дискриминация, когато се опитват да закупят или наемат жилища, и не са достатъчно осведомени за своите права по отношение на равенството; като има предвид, че уреждането на правата на собственост, когато това е възможно, по-специално в неформални селища, следва да бъде засилено; като има предвид, че премахването на неформални селища (изселване) следва да бъде придружено от адекватни съпътстващи мерки, включително предлагане на алтернативно жилищно настаняване; като има предвид, че не са предприети никакви правни или политически мерки срещу държавите членки, за да се прекрати сегрегацията по отношение на жилищното настаняване, принудителното извеждане от жилищата и да се осигури достъп до качествени жилища; като има предвид, че ограниченият достъп до жилищно настаняване и комунални услуги, като чиста вода и канализация, има отрицателно въздействие върху резултатите в областта на образованието, заетостта и здравето и се отразява неблагоприятно на социалното приобщаване като цяло;

Л. като има предвид, че очакваната продължителност на живота и здравният статус на ромското население продължават да са значително по-ниски, отколкото за останалите граждани във всички европейски държави; като има предвид, че очакваната продължителност на живота в момента на раждане в ЕС е 76 години за мъжете и 82 за жените, а за ромското население тези прогнози са с 10 години по-ниски; като има предвид, че детската смъртност в ЕС е 4,3 на хиляда живородени деца и че има доказателства, че процентът е много по-висок сред ромските общности;

М. като има предвид, че голяма част от ромското население са в извънредно голяма степен неграмотни и напускат преждевременно училище; като има предвид, че едва половината от ромските деца получават предучилищна подготовка или посещават детска градина и много малка част от тях продължават училище след завършване на задължителното образование; като има предвид, че 50 % от ромското население на възраст между шест и 24 години не са част от процес на образование.“ като има предвид, че само 21 % от ромските жени и 25 % от ромските мъже на възраст между 16 и 24 години са завършили средно образование (ISCED3) или висше образование; като има предвид, че през 2019 г. 68 % от ромските деца са напуснали преждевременно училище въпреки целта от 10 % от предишната рамка за ромите и стратегията „ЕС 2020“; като има предвид, че само 18 % от ромските деца са преминали към по-висока степен на образование, а процентът на отсъствията и преждевременното напускане на училище сред учениците с ромски произход е бил значително по-висок, отколкото при други категории ученици; като има предвид, че дискриминационната погрешна диагноза на много ромски деца като деца със специални образователни потребности води до несъразмерно голям брой ромски деца, посещаващи училища за деца с увреждания, като те биват отделяни от основната училищна система и често получават по-нискокачествено образование; като има предвид, че пряката и непряката сегрегация на ромските деца е явление, което все още е факт в държавите членки;

Н. като има предвид, че ромското население се сблъсква с дискриминация в инициативи за заетост като Европейската гаранция за младежта, и като има предвид, че публичните служби по заетостта често нямат капацитет, за до достигнат до това население, или прилагат практики на непряка дискриминация; като има предвид, че през 2015 г. нивата от 43 % на платена заетост за ромското население на възраст между 20 и 64 години са много под средните за ЕС от 70 %, като има предвид, че положението на младите хора е значително по-лошо, като 63 % от ромите на възраст между 16 и 24 години не са заети с работа, учене или обучение спрямо средните за ЕС 12 %, като има предвид, че резултатите показват значителни основаващи се на пола различия, като 72 % от младите жени от ромски произход не са заети с работа, учене или обучение, спрямо 55 % от ромските младежи; като има предвид, че 43 % от ромските мъже и 22 % от ромските жени имат някаква форма на платена заетост; като има предвид, че приемането на Европейския стълб на социалните права изведе на преден план основното право на всеки да работи, както и укрепването на социалните права, което доведе до положително въздействие върху живота на хората, принадлежащи към маргинализирани групи като ромското население; като има предвид, че голяма част от ромското население, които живеят на границите на извънредна бедност, са принудени от това положение да приемат работа със заплата далеч под минималната, други са принудени да оцеляват от неформални дейности като събиране на метален скрап или пластмасови бутилки, което силно увеличава вероятността за експлоатация на тези хора;

О. като има предвид, че в доклади на експерти и в доклада на Европейската комисия относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите – 2019 г. се признава, че факторите за успех обхващат междусекторни, многосекторни и интегрирани подходи за справяне с дискриминацията и многоизмерното изключване и че ромските жени, ромските ЛГБТ, ромското население с увреждания са изправени пред комбинирана дискриминация; като има предвид, че в докладите сред приоритетите се посочва необходимостта от подпомагане на достъпа на ромското население до правосъдие с акцент върху жертвите на комбинирана дискриминация и от укрепване на капацитета на органите по въпросите на равенството, за да се справят с дискриминацията срещу ромското население;

П. като има предвид, че особено засегнати по отношение на спазването на правата на жените са ромските жени, които често са подложени на изострени форми на словесен, физически, психологически, расов тормоз и етническа сегрегация в заведенията за полагане на грижи за майчиното здраве; като има предвид, че ромските жени се настаняват в отделни помещения с отделена баня и съоръжения за хранене; като има предвид, че в някои държави членки ромски жени са били подлагани на системни практики на принудителна и насилствена стерилизация и не са имали възможност да получат подходящо обезщетение, включително обезщетение за вреди, произтичащи от нарушенията на техните права на човека;

Р. като има предвид, че екологичните несправедливости обикновено са свързани с рискове за здравето и отрицателни последици за ромското население, и като има предвид, че то е засегнато непропорционално от екологичните последици, има по-ограничен достъп до екологични ресурси и услуги и бива дискриминирано по отношение на правото си на информация, участие във вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда;

С.  като има предвид, че създаването на първата европейска рамка за национални стратегии за интегриране на ромите включи необходимостта от подобряване на положението на ромското население в европейската политическа програма, създаде жизненоважни институционални структури и мрежи и оказа натиск върху държавите членки да разработят национални стратегии за преодоляване на своите недостатъци; като има предвид, че е от съществено значение, основавайки се на резултатите от оценката на текущата рамка на ЕС, националните стратегии за интегриране на ромското население, водени от предложение за периода след 2020 г., да бъдат продължени и подобрени, като се поиска засилено съответствие от страна на държавите членки, насърчава се използването на по-обвързващи цели за повишаване на ангажираността и отчетността; като има предвид, че по-доброто прилагане на националните стратегии изисква тези стратегии да бъдат интегрирани в националните, регионалните и местните секторни политики, както и по-ефективно използване на финансирането от ЕС, особено за дългосрочни проекти за интеграция;

Т. като има предвид, че е необходимо законодателно предложение за равенство, приобщаване, участие на ромското население и борба с антициганизма, което следва да бъде разработено въз основа на по-реалистични количествени и качествени дезагрегирани данни, събрани с подкрепата на ромски организации на гражданското общество, включително тези от местно равнище;

У. като има предвид, че ромската култура е част от европейската култура и европейските ценности и ромското население е допринесло за културното богатство, разнообразието икономиката и общата история на ЕС; като има предвид, че опазването и укрепването на културното наследство, свързано с националните малцинства в държавите членки, имат решаваща роля в социалното сближаване;

Ф. като има предвид, че държавите членки са отговорни за разработването и ефективното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромското население в съответствие с принципа на субсидиарност; като има предвид, че следва да се осигури подходящо финансиране за прилагането на националните стратегии за приобщаване на хората с ромски произход в периода след 2020 г. от местните, регионалните и националните бюджети на държавите членки и то да бъде допълнено от финансиране от ЕС; като има предвид, че трябва да бъдат разработени механизми за ефикасен и засилен мониторинг, надзор и санкциониране; като има предвид, че ЕС и държавите членки трябва да гарантират, че средствата се разпределят за цели и проекти, които имат най-голямо потенциално дългосрочно въздействие върху положението на ромското население, разходвани са правилно и с тях не се злоупотребява;

Х. като има предвид, че приблизително половината от ромското население живеят извън Европейския съюз; като има предвид, че тяхното положение продължава да е особено проблематично в държави кандидатки, потенциални кандидатки и съседни на Съюза държави; като има предвид, че Европейският съюз може да окаже силно въздействие върху тяхното положение чрез преговорите за присъединяване, както и чрез предоставянето на финансова помощ;

Ц. като има предвид, че следва да се гарантира по-добре равнопоставеното участие и оправомощаването на ромското население в определянето на политиките от всички равнища: местните, регионалните, националните и европейските заинтересовани страни (НПО, активисти, експерти, членове на общността и др.) следва да бъдат включени в значителна степен в разработването, прилагането и мониторинга на публичните политики по отношение на хората с ромски произход, в контекста след 2020 г.;

Ч. като има предвид, че по-голямата част от общностите на ромското население в неравностойно положение биват често изоставяни и изключени от ползите на националните програми за приобщаване поради ограниченията в методологиите за идентифициране, използвани за установяване на най-нуждаещите се общности; като има предвид, че при разработването на намеса по програмата анализите следва да са насочени точно към географския район и броя на семействата, лицата, които са изправени пред социално-икономическо изключване;

Ш. като има предвид, че целите за приобщаване на ромското население следва да бъдат приведени в съответствие с хоризонталните цели на Европейския съюз, и по-специално с Плана за възстановяване, новата многогодишна финансова рамка за периода 2021–2027 г., Европейския зелен пакт, Европейския стълб на социалните права, европейския семестър, целите за устойчиво развитие на ООН за 2030 г., новата обща селскостопанска политика, Фонда за справедлив преход, Новата европейска програма за умения, европейската стратегия в областта на цифровите технологии, Стратегията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа; като има предвид, че политическата подкрепа е ключов момент за приобщаването на ромското население; като има предвид, че е необходимо важно мобилизиране на ключови заинтересовани страни на всички равнища, включително Съвета, за да се гарантират политически ангажимент и отчетност на държавите членки;

Щ. като има предвид, че антициганизмът съществува от векове в нашите общества и приема най-жестоката си форма по време на Холокоста, когато са убити около 500 000 души от ромското население; като има предвид, че антициганизмът е приел формата на почти 500 годишно робство за ромското население на територията на настояща Румъния; като има предвид, че поради векове дискриминация и социално изключване ромското население не е можело ефективно и в значителна степен да се възползва от непрекъснатото социално-икономическо развитие на нашите общества; като има предвид, че то е било изоставено и впоследствие различията между ромското население и останалата част от населението са се увеличили; 

Ю. като има предвид, че в контекста на свързаната с COVID-19 криза положението на маргинализираните общности на ромското население в пренаселени райони и селища се влоши, че расизмът, дискриминацията, изолацията, полицейското насилие над ромското население и антиромските настроения по отношение на ромското население като разпространител на вируса се обостриха, и че тъй като има ограничен достъп до адекватни здравни грижи, питейна вода, канализация и храна, ромското население е изложено на по-голям риск от заразяване с COVID-19; като има предвид, че следователно свързаната с COVID-19 криза изтъкна, повече от ясно, неотложната необходимост ЕС и неговите държави членки да разгледат въпроса за приобщаването на ромското население; като има предвид, че държавите членки следва да предоставят спешна подкрепа и медицински грижи, за да се ограничи разпространението на вируса, като има предвид, че икономическите и социалните последици от свързаната с COVID-19 криза заплашват да засегнат ромското население най-сериозно и да задълбочат съществуващите неравенства във всички приоритетни области на приобщаването на ромското население;

Законодателно предложение на ЕС за равенство, приобщаване на ромското население и борба с антициганизма; стратегическо предложение, приоритети и подходящо финансиране на ЕС в периода след 2020 г.

1. отбелязва, че ромското население е подложено на траен антициганизъм – специфична форма на расизъм – което води до най-високи равнища на бедност и социално изключване; отбелязва със съжаление, че въпреки продължаващото социално-икономическо развитие в ЕС и усилията за гарантиране на приобщаването на ромското население както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, общото положение на ромското население в ЕС не се е подобрило; често поради траен антициганизъм и липсата на политическа воля; поради това призовава Комисията да даде пример и да въведе „политика за интегриране на ромското население“, за да включи гледната точка на ромското население на всички етапи и равнища на основните политики, програми и проекти, но без да се изключва целенасоченият подход, и да предотврати дискриминацията в рамките на политиката на ЕС като цяло и да улесни предприемането на утвърдителни действия и активни контакти с хора от ромски произход; призовава държавите членки също да следват този път и да създават политики, които помагат за активното приобщаване на ромското население в нашите общества;

2. призовава Комисията да представи законодателно предложение за равенството, приобщаването, участието на ромското население и борба с антициганизма въз основа на обстойна оценка на въздействието и на системни консултации с ромското население, (про-) ромски експерти и НПО на национално, регионално и особено на местно равнище, както и с други заинтересовани страни като Съвета на Европа и Агенцията на Европейския съюз за основните права; счита, че това предложение би могло да се основава на член 19, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз като подходящо действие за борба с дискриминацията, основана на етническия произход на ромското население; призовава Комисията да вземе предвид вътрешната разнородност на общността в приоритетните области на предложението за периода след 2020 г., като гарантира, че никой не е изоставен, и силно насърчава използването на обозначението „ромско население“, когато се говори за ромски групи в политиките и дискусиите на ЕС за периода след 2020 г.; отбелязва, че равнопоставеното участие във всички области на обществения живот, политическото участие и езикът, изкуствата, културата и историята на ромското население следва да бъдат изрично посочени в предложението на ЕС за периода след 2020 г. за ромското население, като допълнителни мерки към четирите основни приоритетни области на образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването;

3. счита, че предложението следва да дава приоритет на постигането на значително положително въздействие; то следва да съчетава социално-икономическите аспекти с основан на правата подход, като включва план за премахване на неравенства по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването, заетостта и образованието; то следва да включва конкретни, сравними, постижими, обвързващи и обвързани със срокове цели за защита и подобряване на приобщаването на ромското население, включително на хората от групи, изправени пред множество форми на дискриминация, като например младежи, жени и момичета, ЛГБТИ лица и хора с увреждания, за насърчаване на приобщаващото образование, развитието в ранна детска възраст и за борба с дискриминацията и сегрегацията; то следва да дава приоритет на подход на справедливост предвид колективния и структурния характер на дискриминацията срещу ромското население; подчертава, че предложението на Европейската комисия за периода след 2020 г. следва да се съсредоточи върху борбата с бедността и антициганизма, подобряването на условията на живот и здравеопазване и съчетаването на целенасочен и интегриран подход;

4. отбелязва, че за да може бъдещият процес на приобщаване на ромското население в ЕС да бъде успешен и надежден, е необходима фундаментална промяна в подхода, като се премине от покровителствен към непокровителствен подход, когато се разработват политики по отношение на ромското население; подчертава, че националните усилия към приобщаване на ромското население следва да се ускорят във всички държави – членки на ЕС; подчертава при все това, че акцентът следва да се постави върху държавите с голямо ромско население, в които неефективен процес на приобщаване на ромското население създава макроикономически предизвикателства, задълбочава регионалните различия и по този начин затруднява социалното сближаване в ЕС; подчертава, че подкрепата от ЕС за тези страни следва да съответства на предизвикателствта и че по-голямо внимание следва да се посвети на ефективността на политиките и мерките в тези страни, счита, че предложението за периода след 2020 г. следва да включва и външен компонент относно държави кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване, както и съседни на Съюза държави, чрез който ЕС би могъл да ги подпомогне в разработването на всеобхватни дългосрочни стратегии за приобщаване на ромското население и да предложи финансова подкрепа в области като образование, здравеопазване, жилищно настаняване и заетост;

5.  призовава Комисията да засили връзката между основните финансови и политически инструменти на ЕС и целите, свързани със социално-икономическото развитие и приобщаването на ромското население, определени в правно обвързващото предложение на Комисията; призовава Комисията да мобилизира финансиране за равенство, приобщаване и участие на ромското население в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г. и плана на ЕС за възстановяване; в това отношение настоява, че субекти, които участват в дискриминационни практики срещу ромско население, или вземат решения или изпълняват мерки в този смисъл, не следва да се допускат за финансиране от бюджета на Съюза; призовава Комисията, държавите членки и обхванатите от процеса на разширяване държави да приспособят съществуващите основни финансови механизми и да ги направят по-гъвкави за смесено използване на средствата в ромските общности, като дадат възможност за достъп до информация, информационни дейности, изграждане на капацитет, предоставяне на техническа помощ и гаранции по време на процеса на кандидатстване; счита, че средствата често се разходват най-ефективно на местно равнище от местните правителства и НПО, и затова призовава Комисията да увеличи средствата, разпределяни пряко на тях, и да ангажира местни ромски представители в изпълнението; счита, че за да се подкрепят ромски и проромски организации на гражданското общество, следва да се вземат предвид и по-гъвкави изисквания за съфинансиране, тъй като много НПО, особено на местно равнище, не могат да си позволят собствен финансов принос, което представлява пречка за достъпа на местните НПО до средства от ЕС; призовава Комисията да отговори ефективно на загрижеността относно все по-свиващото се пространство за независимо гражданско общество в някои държави членки; изразява загриженост, че избухването на епидемията от коронавирус може да доведе до съкращения във връзка с програмите за права и ценности за МФР за периода 2021 – 2027 г., което ще окаже отрицателно въздействие върху организациите на гражданското общество, които се застъпват за ромските общности, и по този начин ще засегне достигането до ромските общности; призовава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни действия по отношение на този риск; 

6. призовава държавите членки да допълват финансовата подкрепа от ЕС за подобряване на положението на ромското население; призовава държавите членки да посочат какво равнище на финансиране ще бъде необходимо за изпълнение на предложените мерки за приобщаване на ромското население и да заявят размера на наличните средства за такива мерки от националните бюджети и от бюджета на ЕС;

7. призовава държавите членки да включат в своите структури за регионално и местно развитие методологии за по-добро идентифициране на маргинализираните ромски общности и засилени механизми за финансиране, които позволяват по-целенасочени инвестиции в тези общности и по-доброто приобщаване на ромските общности в изпълнението на фондовете, за да се гарантира, че разпределените средства достигат ромското население и са правилно изразходвани, а не обект на злоупотреби;

Събиране на дезагрегирани данни

8. изтъква необходимостта от систематично събиране на надеждни, разбити съобразно етнически произход и пол данни, за предоставяне на информация за анализ на потребностите и контекста, подпомагане на определянето на цели и показатели на въздействието, за да се гарантира най-добрият резултат по отношение на съчетаването на нуждите с планирането и бюджетирането както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; изтъква значението на методите на съпоставителна оценка на въздействието, за да се намали несъответствието между рамки на политиката и изпълнението по места; припомня, че съществено ограничение за някои интервенции е разликата между амбицията и капацитета на наличната структура за постигане на резултати, поради липсата на основано на данни планиране, недостатъчно бюджетиране и появата на нови непредвидени нужди;

9. припомня, че през 2016 г. ЕСП установи, че мониторингът и оценката на напредъка по НСИР представляват значително предизвикателство за всички посетени държави членки; призовава Комисията да изгради иновативни, ориентирани към въздействието и основани на фактите подходи като пряк принос за следващото поколение програми;

10.  призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки относно обща методология за събиране и публикуване на данни относно равенството, разбити по етнически произход, както е определено от Директивата на ЕС за равенството между расите, която да е доброволна, анонимна и да гарантира защитата на личните данни, самоидентифицирането и консултациите със съответните общности, с цел получаване на надеждни, съпоставими данни в съответствие със съответните национални правни рамки и законодателството на ЕС за защита на данните в подкрепа на основани на факти политики, подобряване на ефективността на предприетите стратегии и мерки и установяване на структурните проблеми;

11. призовава държавите членки да използват всички налични данни за установяване на показатели и насоки за разработването на политическите програми; подчертава, че е жизненоважно да се разработи по-точен профил на ромското население и неговите потребности, включително в държавите кандидатки; подчертава, че насоките на Агенцията за основните права ще бъдат от ключово значение в това отношение;

Равнопоставено участие на ромското население в процесите на вземане на решения, национални стратегии за приобщаване

12. призовава Комисията да създаде приобщаващ механизъм, за да гарантира равнопоставеното участие на ромски и проромски организации на гражданското общество, експерти и членове на общността от всички равнища, с преминаване от покровителствен към непокровителствен подход, включително на тези, които развиват дейност на местно и регионално равнище, като отчита принципа на равенство между половете както в политическия дебат, така и при вземането на решения; призовава държавите членки да подобрят образованието и избирателната активност на гласоподавателите от ромски произход;

13.  призовава Комисията да разработи работна група по въпросите на ромското население на равнището на ЕС за улесняване на приобщаването му в различни области на политиката и за овластяване на ромското население, като подкрепя изграждането на капацитет на всички участници в управлението и изпълнението на политиките на ЕС и на националните политики за ромското население по съществен, достоен, безпристрастен, приобщаващ и прозрачен начин; призовава държавите членки да направят същото, когато създават своите национални стратегии за приобщаване на ромското население за периода след 2020 г.; подчертава, че местните и регионалните заинтересовани страни, включително НПО, активисти, местни и регионални експерти, членове на общността, засегнати от антициганизма лица, трябва да участват в разработването, изпълнението и мониторинга на националните стратегии за приобщаване и на други публични политики, насочени към ромското население, като ромското участие бъде определено за обвързващ общ стандарт за качество на бъдещата рамка и националните стратегии за приобщаване;

14. призовава държавите членки да разработят национални стратегии за приобщаване на ромското население, придружени от всеобхватна рамка за съвместна оценка и от подходящ предварително определен бюджет, включен в националните, регионалните и местните бюджети, подлежащ на периодичен преглед и оценка и отразяващ мащаба на потребностите от социално приобщаване на ромското население; подчертава, че когато се разработват местни, регионални и национални бюджети, приобщаването на ромското население трябва да бъде сред приоритетите; призовава държавите членки да включат борбата срещу антициганизма в хоризонтален подход в своите национални стратегии за приобщаване във всички сфери на обществения живот; призовава Комисията да включи в специфичните за всяка държава препоръки оценка на напредъка в постигането на целите от националните стратегии за приобщаване;

Антициганизъм и междусекторна дискриминация

15. отново потвърждава своята позиция и препоръки, отправени в резолюцията от 25 октомври 2017 г. относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения; тъй като до момента са предприети ограничени действия, призовава Комисията да включи тези препоръки в своето предложение за равенството, приобщаващото участие на ромското население и борбата с антициганизма за периода след 2020 г., особено препоръките, свързани с антициганизма и истината и помирението, тъй като те са крайъгълният камък за изграждане на силно и приобщаващо общество; решително отхвърля политическите послания и популизма за изграждане на държавна политика за подбуждане към антициганизъм, превръщане на ромското население в изкупителна жертва и насърчаване на дискриминацията или сегрегацията както пряко, така и косвено; счита, че подобни политически действия са в разрез не само с националните конституции, но и с основните права и ценности, заложени в Договорите на ЕС; ето защо призовава Комисията да предприеме незабавни действия, като започне производства за установяване на неизпълнение на задължения, когато е налице риск от нарушаване на правото на ЕС;

16. призовава държавите членки официално да признаят антициганизма за конкретна форма на расизъм срещу ромското население;

17. призовава Комисията и държавите членки да се борят с антициганизма във всички ключови области на предложението за периода след 2020 г. относно ромското население и настоява за ефективни европейски и национални законодателни и политически мерки за справяне с това явление както в държавите членки, така и в държавите, обхванати от процеса на разширяване; счита, че борбата срещу антициганизма е хоризонтален въпрос и че тя следва да бъде взета предвид във всички области на политиката на Съюза, включително новите технологии; призовава държавите членки да гарантират, че новите технологии, разработвани и използвани от правоприлагащите органи, не създават риск от дискриминация на расовите и етническите малцинства; призовава Комисията допълнително да включи работата на националните органи по въпросите на равенството в разработването и изпълнението на бъдещата рамка на политиките; освен това призовава Комисията да развие по-силни полезни взаимодействия между националните органи по въпросите на равенството и националните звена за контакт по въпросите на ромското население (НЗКВР) с цел борба срещу антициганизма; призовава държавите членки да гарантират ефективната независимост, мандата и необходимите ресурси на органите по въпросите на равенството, за да им се даде възможност да изпълняват своите задачи по насърчаването и защитата на основните права и на ромското население; счита, че органите по въпросите на равенството са подходящите институции за събиране на данни и очертаване на тенденциите по отношение на антициганизма и за предаването им на европейско равнище;

18. призовава държавите членки да осигурят равен достъп до правосъдие и равенство пред закона за ромското население; призовава държавите членки да защитят ромското население от заплахи на крайнодесни групировки, да разследват случаи на злоупотреба от страна на полицията и да гарантират ромско участие в силите за правоприлагане и сигурност;

19. насърчава държавите членки да приемат насоки и да разработят обучения за полицейските сили срещу непропорционално инкриминиране на ромското население, етническо профилиране, прекомерни процедури за „спиране и претърсване“, внезапни полицейски акции в ромските махали, произволно конфискуване и унищожаване на имущество, прекомерно използване на сила при извършване на арести, нападения, заплахи, унизително отношение, физическо насилие, както и отказ на права по време на полицейски разпити и задържане, както и недостатъчни полицейски мерки при престъпления, извършени срещу ромското население, като не се предоставя или се предоставя недостатъчна помощ, защита (например в случаите на трафик и за жертвите на домашно насилие) или разследване на случаи на престъпления, за които е съобщено от ромското население (по-специално престъпления от омраза); призовава съответните държави членки да гарантират пълно разследване на такива случаи от компетентните органи; призовава държавите членки да предвидят подходящи средства за правна защита;

20. приветства изявленията на Съвета на Европа, че словото на омразата в онлайн пространството изисква допълнителен анализ и допълнителни действия с оглед на нормативната уредба и намирането на нови начини за борба срещу такава реторика, като например алтернативни послания и технологии за проверяване на фактите;

21. призовава държавите членки да гарантират ефективното изпълнение и прилагане на практика на Директивата за равенството между расите и да гарантират ефективното прилагане на Рамковото решение относно расизма и ксенофобията с цел борба с продължаващия антициганизъм; отново призовава Съвета да деблокира преговорите относно хоризонталната директива за борба с дискриминацията, тъй като тя е предпоставка за постигането на равенство в ЕС;

22. призовава освен това държавите членки да засилят усилията си за борба с дискриминацията, словото на омразата и престъпленията от омраза в националното и европейското законодателство за борба с дискриминацията, особено по отношение на наблюдението на положението на засегнатите жертви от ромски произход и предоставянето на правна помощ;

23. припомня задължението на държавите членки по силата на Директивата за равенството между расите да посочват специализиран орган за насърчаване на равното третиране на всички лица без дискриминация, основана на расов или етнически произход;

24. счита, че ЕС и държавите членки следва да предприемат действия по отношение на положението и правата на лицата, при които е налице съчетаване на основания за дискриминация в ЕС, по-специално жените, ЛГБТИ лицата, лицата с увреждания;

25. припомня решаващата роля на медиите за намаляване на антиромските настроения посредством недискриминационно отразяване на малцинствата;

Здраве

26. призовава държавите членки да разработят мерки за подобряване на достъпа до качествена профилактика и здравни грижи на достъпна цена за ромското население, включително грижи в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, и по-специално за жените, децата, възрастните хора и хората с увреждания; отново заявява, че ключов елемент в това отношение е подобряването на достъпа до здравни услуги – както физическия достъп, така и премахването на нематериалните пречки на предразсъдъците и расизма;

27. призовава държавите членки да разпределят достатъчно финансиране за подобряване на общото здравословно състояние на ромските общности чрез здравно и сексуално образование, мобилни дейности по здравен скрининг в сегрегирани райони, здравни образователни кампании относно профилактиката и чрез обучение на здравните и социалните работници относно многообразието, което допринася за адаптиране на здравните системи в ЕС към многообразието;

28. решително осъжда етническата сегрегация на ромските жени в здравните заведения за бременност и майчинство; призовава държавите членки незабавно да забранят всички форми на етническа сегрегация в здравните заведения, включително в здравните заведения за бременност и майчинство;

29. призовава държавите членки да гарантират ефективни и своевременни средства за правна защита за всички лица, преживели насилствена и принудителна стерилизация, включително чрез създаването на ефективни схеми за обезщетение;

Равен и справедлив достъп до образование, ромски изкуства, език и култура

30. призовава Комисията да разработи нови инструменти за финансиране или подпрограми, които следва да допълват мерките на държавите членки за целенасочена и съобразена с потребностите подкрепа за качествено образование за ромските ученици от 3-годишна възраст нататък, които са изправени пред крайна бедност и нямат достъп до съществуващи и бъдещи инициативи на ЕС за финансиране в областта на образованието и социалното приобщаване, като например „Еразъм +“, гаранцията за децата или Европейския социален фонд +;

31. отбелязва, че в някои държави членки през предходните години беше постигнат ограничен напредък в образованието на ромски деца в неравностойно социално положение, дължащ се по-специално на липсата на политическа воля и антициганизма, поради които неравенството между учениците и студентите от ромски и от неромски произход по отношение на резултатите от образованието продължава да бъде високо; припомня, че да се осигури на ромските деца равен старт в живота е от съществено значение за прекъсване на цикъла на предаване на бедността между поколенията; настоятелно призовава държавите членки да възприемат цялостен подход във всички области на политиката и да поставят образованието на ромските деца на предно място в дневния ред на правителствата;

32. препоръчва образованието на уязвимите ромски ученици да започва възможно най-рано чрез включването им в равнопоставени, финансово и физически достъпни и приобщаващи услуги за грижи в ранна детска възраст и грижи за деца, като се вземат предвид конкретните условия във всяка държава членка; настоятелно призовава държавите членки да разработят и прилагат стратегии и програми, насочени към улесняване на достъпа на ромското население до заведения за грижи за деца, училища и университети, което е предварително условие за личностно и професионално развитие, и припомня, че извънучилищните дейности, като спортни или художествени дейности, са отлично средство за приобщаване;

33. призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране на НПО, които предоставят такива дейности, тъй като тези дейности са от решаващо значение за създаването на среда и условия, в които деца от всякакъв произход имат равни възможности; счита, че обменът на добри практики между държавите членки също е много важен в тази област;

34. изразява особена загриженост във връзка с високото равнище на сегрегация на ромските деца в училищата и с дискриминационната практика да се записват ромските деца в училища за деца с умствени увреждания – практики, които продължават да се наблюдават в някои държави членки; настоятелно призовава държавите членки да прекратят тези практики в съответствие с приложимото законодателство за борба с дискриминацията; призовава държавите членки да дадат приоритет на мерките за премахване на всяка форма на сегрегация на ромските ученици в училищата и паралелките в съответствие с препоръката на Съвета от 2013 г., като прилагат широк набор от мерки с активното участие на местните заинтересовани страни, особено ромски родители и деца, както и организации на общността, и като разработват дейности за повишаване на осведомеността;

35. призовава държавите членки да гарантират, че всички училища и инспекторати реално изпълняват своето задължение за десегрегация в училище, и също така да поемат ангажимент ежегодно да събират и публикуват данни за положението със сегрегацията в училище на всички равнища, включително чрез налагане на санкции на неизпълнилите това задължение; призовава държавите членки да обменят добри практики, като например създаване, осигуряване на капацитет и ресурси на министерска комисия за десегрегация, за да се подпомогнат училищата, които имат желание да десегрегират, и да се санкционират онези, които не изпълняват изискванията; припомня, че Комисията откри 3 производства за установяване на неизпълнение на задължения във връзка със сегрегацията на ромски деца; счита, че през последните години не се наблюдава подобрение въпреки усилията на Комисията; ето защо призовава Комисията да предприеме допълнителни стъпки и да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз, ако е необходимо;

36.  припомня неотложната необходимост от включване на родителите роми във всеки етап от училищното образование на децата им; настоятелно призовава държавите членки да разработят програми, насочени към включване на родителите роми в процеса на училищното образование на децата им и тяхното образователно и личностно развитие; подчертава, че способността на държавите членки да гарантират участието на родителите роми зависи в голяма степен от множество фактори – както обществени, така и икономически – и изисква специална подкрепа по отношение на здравето, предлагането на храни и облекло в училищата – за ромските семейства, изправени пред икономически, социални, медицински или жилищни затруднения; счита, че за децата, които са напуснали училище и/или са неграмотни и нямат основни умения, следва да се разработят нови възможности да продължат образованието си; призовава държавите членки в това отношение да използват пълноценно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица;

37. призовава държавите – членки на ЕС, да гарантират равен достъп на ромските деца до висококачествено образование, включително чрез учене чрез общественополезен труд и възможности за учене през целия живот; призовава държавите членки структурно да разглеждат темите за зачитането на многообразието, междукултурното разбирателство и правата на човека в учебните програми за редовно обучение и медиите; и да включат в своите учебни програми обучение по правата на човека и по демократично гражданство, както и по история на ромите, и да разпространяват и разширяват ромските университетски програми на европейско равнище;

38. призовава държавите членки да изготвят законодателство и мерки на политиката, които имат за цел да се гарантират средства за правна защита за всички деца с ромски произход, на които е поставена погрешна диагноза и са настанени в специални училища или паралелки и училища само за роми въз основа на техния етнически произход, и впоследствие са лишавани от основни права и възможности за качествено образование и добра работа;

39. счита, че COVID-19 наложи активното използване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и методи; подчертава обаче, че при пандемията се установи недостатъчна готовност за цифровата трансформация, тъй като много семейства от ромски произход и техните училища не разполагат с подходящи инструменти и умения в областта на ИКТ и често не са в състояние да си позволят електроенергия и цифрова свързаност, и счита, че притежаването на ИКТ устройство е ключът за цифровото образование, поради това настоятелно призовава Комисията да създаде база от инструменти в областта на ИКТ и да я разпредели между най-уязвимите семейства и деца, за да им предостави основните инструменти за дистанционно обучение и да ги подготви за цифровата ера; счита, че достъпът до интернет и уменията в областта на ИКТ са крайъгълен камък на предстоящата цифрова ера за всеки гражданин и са от съществено значение и за овластяването на ромското население; ето защо призовава Комисията да въведе разпоредбите, свързани с достъпа до интернет, в предложението за периода след 2020 г.; призовава държавите членки да добавят уменията в областта на ИКТ в учебната си програма от ранна възраст и да инвестират в програми за цифрова грамотност, които да могат да подкрепят ромски деца;

40.  призовава държавите членки да популяризират ромския език, култура и история в учебните програми, музеите и други форми на културно и историческо изразяване, и да признават приноса на ромската култура като част от европейското наследство; призовава държавите членки да разработят съгласувани и последователни мерки с подходящи бюджети за стимулиране, подпомагане и популяризиране на ромските изкуства и култура, за изследване и опазване на материалното и нематериалното наследство на традиционната ромска култура и за съживяване и насърчаване на традиционните ромски занаяти;

Качествено и финансово достъпно жилищно настаняване, екологична справедливост

41. подчертава, че жилището не е стока, а необходимост, и без него хората не могат да участват пълноценно в обществения живот и да упражняват основните си права; призовава Комисията и държавите членки да интегрират в своите политики препоръките от доклада на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека, озаглавен „Европейски комитет за социални права, Правото на жилище на достъпна цена – пренебрегнато задължение на Европа“, в който се съдържа специално позоваване на това да се гарантира, че всички държави членки бързо ще приемат да бъдат задължени от член 31 от преразгледаната Европейска социална харта, който разглежда правото на жилище, и да засилят инвестициите в социални и финансово достъпни жилища, за да премахнат прекомерните жилищни разходи, особено сред маргинализираните групи;

42. решително насърчава държавите членки да гарантират, че ромското население надлежно се регистрира с документи за самоличност и свидетелства за раждане и че собствеността му (земя и жилище) също се регистрира, както и да осигурят по-гъвкави правни и административни процедури за в бъдеще;

43. призовава държавите членки да сведат до минимум последиците от пандемията от COVID-19 в твърде населените и нечовешки жилищни условия, при които живее ромското население, чрез легализиране на неформалните им селища, инвестиране в инфраструктура и подобряване на жилищните условия за легализирани наскоро неформални селища; 

44. призовава държавите членки да приемат цялостен механизъм, за да гарантират, че се предотвратяват и санкционират дискриминацията и злоупотребите спрямо ромското население в областта жилищното настаняване, да преодолеят проблема с бездомността и да осигурят достатъчни и подходящи места за спиране за неуседналото ромско население; призовава държавите членки да предотвратят по-нататъшното принудително извеждане от жилищата на хора от ромското население, като гарантират, че тези практики винаги се прилагат в пълно съответствие с международното, европейското и националното право, призовава държавите членки да гарантират, че на засегнатите лица се предоставя разумно предизвестие и подходяща информация, и посочва, че не следва да се извършват принудителни извеждания, без да се предлага заместващо стандартно, финансово достъпно и качествено настаняване в десегрегирана среда, в която е налице достъп до обществените услуги; подчертава неотложната необходимост от публични инвестиции за преодоляване на сегрегацията; призовава държавите членки да насърчават пространствената десегрегация, изтъква, че географската изолация и жилищната сегрегация не допускат хората от етнически малцинства до достойни работни места, независимо от тяхното равнище на квалификация; отбелязва, че намирането на решения по отношение на извежданията чрез ангажирането на различни институции е от ключово значение, а действията по отношение на жилищното настаняване на ромското население следва да бъдат интегрирани в по-широки национални дейности и законодателни инициативи, насочени към програми за социално жилищно настаняване или подпомагане;

45.  припомня, че последиците от избухването на пандемията от Covid-19 се усещат най-много от най-нуждаещите се лица в ЕС, включително ромските общности, и изразява съжаление, че ромските общности допълнително се дискриминират и маргинализират заради пандемията от коронавирус; призовава държавите членки да приемат в рамките на кризата с COVID-19 спешни мерки за преодоляване на липсата на вода, подходяща канализация, електричество и необходима инфраструктура в бедните ромски общности; призовава държавите членки да включат в пълна степен ромските селища в мерки за дезинфекция, да забранят отмяната на основни комунални услуги по време на пандемията, да обмислят възможността за субсидиране на разходите за потребление на най-уязвимите лица и тези, които са загубили доходи, или да замразят плащанията до края на срока на плана за възстановяване, да предоставят финансова подкрепа за самотните родители/самотните майки за грижи за деца, плащания на наем и други домакински разходи, за да се облекчат финансовите затруднения, особено с оглед на загубата на работни места;

46. призовава за прилагане в целия ЕС на Орхуската конвенция, свързваща екологичните права и правата на човека; препоръчва екологичната несправедливост да бъде интегрирана в предложението за периода след 2020 г. и призовава Комисията да обърне внимание на различните форми на екологична дискриминация;

Ромски жени и момичета

47. подчертава необходимостта да се даде приоритет на перспективата за равенство между половете и политиките, които отчитат аспектите на пола, и да се води борба с насилието (включително трафика на хора); призовава всички държави членки, които все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят спешно; отбелязва, че бъдещите политики трябва да признават тези различия и да ги преодоляват чрез предоставяне на специални интервенции и конкретни форми на подкрепа за ромските жени; подчертава, че следва да се предвидят специални мерки за овластяване на ромските жени, тъй като те често са обект на множествена дискриминация; 

48. призовава правителствата на държавите членки, местните органи и когато е уместно, институциите на ЕС да включат ромските жени, чрез организации на жените и съответни заинтересовани страни, в подготовката, изпълнението, оценката и мониторинга на НСИР и да създадат връзки между органите по въпросите на равенството между половете, организациите за правата на жените и стратегиите за социално приобщаване, така че да се изгради доверие с общностите и да се гарантира чувствителност към местните условия;

49. призовава държавите членки да гарантират включването на специална глава относно правата на жените и равенството между половете в техните национални стратегии за приобщаване, както и прилагането във всеки раздел от тези стратегии на мерки за интегрирането на принципа на равенство между половете, насочени към насърчаване на правата на жените и перспективата за равенство между половете, по-специално при предоставянето на средства, в съответствие със заключенията на Съвета относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, в които се подчертава, че перспективата за равенство между половете трябва да се прилага във всички политики и действия за постигане на напредък в приобщаването на ромите; призовава Комисията и държавите членки да оценят дали политиките постигат желаните подобрения за ромските жени и момичета, както и да предприемат действия, ако напредък липсва;

50. призовава държавите членки да разработят мерки в подкрепа на ромските жени пълноценно да развият потенциала и възможностите си да действат като независими, самоуверени и еманципирани активни граждани; призовава държавите членки да разширят системите от ромски здравни и училищни медиатори задължително за всички ромски общности, да осигурят медиатор на всеки 500 души и да предоставят подходящо финансиране и подкрепа на системите, като дадат на медиаторите по-централна роля в процеса на приобщаване;

51. призовава Комисията и държавите членки да включат по-ясно ромските момичета и жени в активните си политики за пазара на труда, включително гаранцията за младежта;

52. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че основните права на ромските жени и деца се спазват и че – в т.ч. и чрез кампании за повишаване на осведомеността – ромските жени и момичета са наясно със своите права съгласно действащото национално законодателство в областта на равенството между половете и дискриминацията, и да продължат действията за борба с патриархалните и сексистките традиции;

Качествени услуги в областта на заетостта

53. призовава държавите членки да осигурят качествени услуги в областта на заетостта за младото ромско население, включително онези, които не участват в никаква форма на заетост, образование и обучение и които са изправени пред крайна бедност;

54. призовава Комисията да представи съобщение относно насоки и стандарти за политиките за наемане на работа без дискриминация за държавите членки и работодателите, включително препоръки за приемането на планове за равенство на равнището на дружествата и в секторните колективни споразумения, както и създаването на работни групи по многообразието на работното място, включително справяне със стереотипите, предразсъдъците и отрицателните нагласи, предотвратяване на дискриминацията при наемането на работа, насърчаването, заплащането и достъпа до обучение; подчертава факта, че тези планове за действие в областта на равенството следва да се използват и за насърчаване на етническото и културното многообразие на работното място, за разработване на вътрешни правила срещу расизма, свързаните с расизма дискриминация и тормоз на работното място, за наблюдение и преглед на назначаването на работа, напредването и задържането на работна сила чрез мерки за равенство, за да се установят преките или непреките дискриминационни практики и да се приемат коригиращи мерки за намаляване на неравенството във всяка от тези области и за тази цел да се събират данни за равенството по отношение на стандартите за неприкосновеност на личния живот и основните права;

55. изтъква, че най-решаващият въпрос, за който трябва да се намери решение в областта на заетостта на ромското население, е ефективният преход от образованието към отворения пазар на труда; подчертава значението на справянето с различните форми на недеклариран труд и дискриминация от страна на работодателите, както и на съчетаването на търсенето на работна ръка с предлагането;

56. призовава Комисията да изпълни своя ангажимент да приеме план за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права и да включи приобщаването на ромското население като показател в набора от социални показатели; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да осигурят достъп до достойни работни места, справедливо възнаграждение и условия на труд за ромското население и да гарантират, че системите за социална закрила и социалните услуги са адекватни, достъпни и се използват от всички потенциални бенефициери, като включват всеобщо здравно осигуряване без дискриминация, както и схеми за минимален доход и пенсионни права;

°

° °

57. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на страните кандидатки, на поднационалните парламенти и съвети на държавите членки и страните кандидатки, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Европейския комитет на регионите, на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации.


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ (29.6.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</CommissionInt>


<Titre>относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2011(INI))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Томаш Здеховски</Depute>

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че съгласно член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигането на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве;

Б. като има предвид, че приемането на европейския стълб на социалните права е от съществено значение, за да се укрепят социалните права на хората, принадлежащи към маргинализирани групи, като например хора от ромски произход;

В. като има предвид, че горещо приветстваме ангажимента на Комисията да разработи засилена европейска стратегическа рамка за равенство на ромите за периода след 2020 г., социална и икономическа справедливост и борба с антициганизма;

Г. като има предвид, че ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа, от което приблизително 6 милиона живеят в ЕС, не само в етническо, но също така и в голямо социално-икономическо многообразие и изправени пред множествена дискриминация; като има предвид, че около 80 % от ромите живеят под прага на риска от бедност в тяхната страна; като има предвид, че 43 % от ромите (56 % от които са мъже и 29 % са жени) са под някаква форма на платена заетост в сравнение със средното за ЕС равнище от 70 % през 2015 г.[35]; като има предвид, че 50 % от ромите на възраст между 6 и 24 години не посещават училище и че 63 % от младите роми (на възраст 16 – 24 години) не са заети с работа, учене или обучение (NEET) в сравнение със средното за ЕС равнище от 12 %[36]; като има предвид, че нарастващият дял на незаетите с работа, учене или обучение роми е област, в която положението се е влошило през 2016 г. в сравнение с 2011 г.[37];

Д. като има предвид, че равенството между половете и положението на ромските деца и младежи са две ключови области в контекста на интеграцията и приобщаването на ромите, които не са достатъчно застъпени както на равнище ЕС, така и на равнището на държавите членки[38]; като има предвид, че значителна част от жените от ромски произход живеят в несигурно положение и са изправени пред специфично положение на уязвимост поради междусекторната дискриминация; като има предвид, че равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано и насърчавано във всички области, включително в участието на пазара на труда, реда и условията за наемане на работа, заплащането, обучението за квалификация, професионалната промяна, развитие и напредък;

Е. като има предвид, че условията на живот на ромите, тяхното равнище на образование и здравословното им състояние определят техния социално-икономически и трудов статус; като има предвид, че ромите често са изправени пред порочен кръг на бедност, изключване, ниско образование и ниска квалификация, което им пречи да намерят стабилна работа, тъй като не отговарят на изискванията за работа; като има предвид, че трайните социално-икономически и здравни неравенства и различните форми на дискриминация, включително антициганизмът и възрастовата дискриминация, поставят ромите, особено възрастните хора, в особено уязвимо положение;

Ж. като има предвид, че борбата със структурната дискриминация на ромите, включително приоритетните области на образованието, заетостта, достъпа до здравеопазване и жилищно настаняване, и постигането на значително подобрение в социално-икономическия им статус, зависи от увеличаването на социалния и културния капитал в средите с присъствие на ромски общности и на дългосрочния подход с участието на множество заинтересовани страни по отношение на интегрирането на ромите с активното участие на ромите на всички етапи;

З. като има предвид, че събирането на данни относно равенството се отнася до всички видове групирани по определени признаци данни, използвани за оценка на сравнителната ситуация на конкретни групи, изложени на риск от дискриминация, за разработване на публични политики, които допринасят за насърчаване на равенството и за оценка на тяхното прилагане, и се осъществява въз основа на доказателства, а не само на предположения; като има предвид, че събирането на такива данни (напр. данни, разкриващи етнически произход или религия) изисква изключителното съгласие на субектите на събирането на данни и често може да бъде спорно; като има предвид, че това, което ясно е забранено, е расово или етническо профилиране, при което хората без тяхно съгласие биват идентифицирани въз основа на възприятието на трети страни или на генерализиране, основано на раса, етническа принадлежност, религия или национален произход;

И. като има предвид, че лицата, принадлежащи към малцинствени групи, продължават да бъдат дискриминирани, когато кандидатстват за работа, и дори след като получат работно място и продължават да са обект на неравно третиране; като има предвид, че по-ниските заплати, липсата на перспективи за професионално развитие, несигурните и трудни условия на труд, явленията на „лепкавия под“ и „стъкления таван“, тормозът и неправомерните уволнения са само част от проявите; като има предвид, че е по-вероятно етническите малцинства да имат по-ограничен достъп до права на заетост и защита; като има предвид, че етническата принадлежност явно също има значение по отношение на тормоза на работното място и изглежда е основна пречка за напредването в професионалното развитие;

Й. като има предвид, че по-голямата част от ромските общности, по-специално тези в Централна и Източна Европа, живеят в сегрегирани населени места, често в райони с голямо въздействие върху околната среда, изключени от обществото и изправени пред пространствена сегрегация, неотговарящи на стандартите условия и бедност; като има предвид, че според доклада на Комисията от 5 септември относно прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите (COM(2019)0406), една трета от ромските домакинства нямат достъп до течаща вода, малко над половината от тях имат домашна тоалетна с казанче или душ, а през 2016 г. 78 % от ромите живеят в пренаселени жилища; като има предвид, че един на всеки 10 души живее в жилище без електричество; като има предвид, че наличните данни и показатели за резултатите от представителни проучвания от девет държави членки показват, че до голяма степен положението в областта на жилищното настаняване е останало непроменено между 2011 г. и 2016 г., като в някои държави членки са налице само някои подобрения по отношение на достъпа до вода и основните удобства;

К. като има предвид, че териториалната сегрегация продължава да бъде едно от основните предизвикателства в областта на жилищното настаняване; като има предвид, че 43 % от ромите са подложени на дискриминация, когато се опитват да закупят или наемат жилища и не са достатъчно осведомени за своите права по отношение на равенството[39]; като има предвид, че липсващи вещи и лични документи, като свидетелства за раждане и лични карти, представляват бариера пред достъпа до жилищно настаняване, обществени услуги или основни услуги за държавна помощ;

Л. като има предвид, че трудностите пред ромите се увеличиха от кризата, свързана с COVID-19, тъй като икономическите и социалните последици от кризата засегнаха ромското население, по-специално жените, и задълбочават съществуващите неравенства във всички приоритетни области на приобщаването на ромите; като има предвид, че ромите са изложени на извънреден риск от това да страдат от отрицателните последици от кризата, свързана с COVID-19, и ще имат ограничен достъп до здравеопазване, образование, социални обезщетения - включително обезщетения за безработица, или каквито и да било други мерки, насочени към смекчаване на въздействието на коронавируса;

М. като има предвид, че недостатъчната транспортна инфраструктура, недостигът на публични административни органи и услуги, по-специално на висококачествени образователни институции и здравни услуги засилват регионалните различия и „гетоизацията“;

1. изтъква факта, че ромите са сред най-големите малцинствени групи в Европа, които са изправени пред най-високите равнища на бедност, структурна дискриминация и социално изключване, и че техните основни права, по-специално икономически и социални права, не се зачитат; отбелязва със съжаление, че въпреки икономическия просперитет в ЕС и въпреки рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР) и Кохезионния фонд, въведените през последното десетилетие мерки по отношение на социалното приобщаване на ромите, цялостното положение на ромите в ЕС е в стагнация и напредъкът в областта на жилищното настаняване, заетостта, образованието и здравеопазването е ограничен; призовава местните органи и правителствата ефективно да прилагат НСИР; призовава Комисията да даде пример и да въведе политика за интегриране на ромите на всички равнища на своите политики, програми и проекти с цел предотвратяване на дискриминацията и оказване на помощ за активизиране на приобщаването на ромите към нашите общества; призовава Комисията да поддържа междусекторен и многостранен подход към НСИР и да насърчава активното участие на ромите, от подготовката им до изпълнението;

2. призовава Комисията да определи задължителни общи и конкретни цели и мерки за държавите членки, ясен график и ясни и обвързващи изисквания за напредък, както и показатели за успех и подходящо финансиране за изпълнението на следващата рамка на ЕС за НСИР; призовава местните органи и правителствата да определят като приоритет изпълнението на НСИР;

3. припомня резолюцията си от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения[40]; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предложат и да се ангажират с амбициозна, всеобхватна и обвързваща стратегическа рамка на ЕС за равенство между ромите, социална и икономическа справедливост и борба с антициганизма за периода след 2020 г. с конкретни общи цели на равнището на ЕС и минимални стандарти, които държавите членки могат да превърнат в национални цели, и в която специфичните особености на отделните държави са от значение, доколкото те имат за цел постигането на повече от минималните стандарти, и да гарантират, че множествената и многосекторната дискриминация, интегрирането на принципа на равенство между половете и чувствителен по отношение на децата подход са съответно предмет на внимание;

4. подчертава необходимостта от прекъсване на порочния кръг на бедността на засегнатите роми чрез предприемане на ефективни целенасочени действия от най-ранна възраст, тъй като целенасочените мерки на всички равнища на образованието могат да бъдат ефективни средства за борба с бедността, подчертава необходимостта от засилване на прехода към по-висока степен на образование и от подкрепа за тези мерки с използване на социални инвестиции;

5. призовава да се обърне по-голямо внимание на онези държави членки, които имат значително ромско население и история на доста неефективни мерки; изтъква, че Комисията следва да наблюдава и да оказва по-добра подкрепа на тези държави членки и техните политики и мерки;

6. призовава Комисията и държавите членки да гарантират приобщаващо равенство за хората от ромски произход, като се обърне специално внимание на жените и момичетата и на лицата с увреждания, които са жертви на междусекторна дискриминация – във всички области на живота;

7. призовава държавите членки да приемат Директивата на Съвета от 2 юли 2008 година за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, COM(2008)0426);

8. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат бедността, с особен акцент върху детската бедност, социалното изключване и антициганизма и недискриминацията като хоризонтални измерения чрез четирите ключови области на стратегията на ЕС за ромите и НСИР, като по този начин гарантират, че равенството, възможностите за устойчива заетост, приобщаващото образование, качественото жилищно настаняване и подходящото здравно обслужване допринасят за цялостното подобряване на благосъстоянието на ромите, както и че множествената и междусекторната дискриминация, интегрирането на принципа на равенство между половете и ориентираният към децата подход са разгледани по подходящ начин както в стратегическата рамка на ЕС за НСИР за периода след 2020 г., така и в НСИР; призовава местните и регионалните органи и правителствата да определят като приоритет приемането, преразглеждането и изпълнението на НСИР в съответствие със стратегическата рамка на ЕС за периода след 2020 г. и да гарантират тясна връзка на тези стратегии с основните политики;

9. призовава Комисията да гарантира равнопоставеното участие на ромски организации на гражданското общество, експерти и членове на общността, по-специално на онези, които развиват дейност на местно и регионално равнище в политическия дебат и при вземането на решения;

10. признава, че за да се гарантират социалните и икономическите права на ромите, следва да се обмисли по-всеобхватен подход, който включва това, да се засили институционалното признаване на ромското малцинство като социален участник и ефективното и организирано участие на представителните организации на ромското гражданско общество, като по този начин се даде възможност за пълноценното им участие в изпълнението, мониторинга и оценката на икономическите и социалните политики; призовава Комисията да обмисли участието на ромите като задължителен общ стандарт за качество за бъдещата стратегическа рамка на ЕС и националните стратегии, както и това финансовите и структурните механизми да гарантират равно и качествено участие;

11. изтъква факта, че заетостта има определящо значение за социалното приобщаване и че поради това етническите малцинства трябва да имат възможност да участват пълноценно на пазара на труда, и че принципът „равен статут и равно заплащане за равен труд“ трябва да се прилага за всички работници;

12. призовава Комисията да представи съобщение относно насоки и стандарти за политиките за наемане на работа без дискриминация за държавите членки и работодателите, включително препоръки за приемането на планове за равенство на равнището на дружествата и в секторните колективни споразумения, както и създаването на работни групи по многообразието на работното място, включително справяне със стереотипите, предразсъдъците и отрицателните нагласи, предотвратяване на дискриминацията при наемането на работа, насърчаването, заплащането и достъпа до обучение; подчертава факта, че тези планове за действие в областта на равенството следва да се използват и за насърчаване на етническото и културното многообразие на работното място, за разработване на вътрешни правила срещу расизма, свързаната с расизма дискриминация и тормоз на работното място, за наблюдение и преглед на назначаването на работа, напредването и задържането на работна сила чрез мерки за равенство, за да се установят преките или непреките дискриминационни практики и да се приемат коригиращи мерки за намаляване на неравенството във всяка от тези области и за тази цел да се събират данни за равенството по отношение на стандартите за неприкосновеност на личния живот и основните права;

13. призовава Комисията да приеме обща рамка на ЕС за събиране и анализ на надеждни и сравними групирани по определени признаци данни относно равенството за целите на борбата с дискриминацията, включително в областта на заетостта; добавя, че това следва да включва показатели за пазара на труда за измерване на равенството, включително заетостта на мигрантите и малцинствените групи, при пълно зачитане на стандартите за неприкосновеност на личния живот и основните права;

14. изтъква, че най-важните въпроси, за които трябва да се намери решение в областта на заетостта на ромите, са ефективният преход от образованието към отворения пазар на труда, като се има предвид високият процент на непосещение на учебни занятия, отсъствия и преждевременно напускане на училище, които засягат ромските деца и младежи; подчертава значението на справянето с отрицателните стереотипи, които често са най-големите пречки пред придобиването на трудова заетост; подчертава значението на справянето с различните форми на недеклариран труд, дискриминация от страна на работодателите, съчетаване на търсенето на работна ръка с предлагането на работна ръка и справяне с нарастващия дял на ромите, които не участват в никаква форма на образование;

15. призовава Комисията да изпълни своя ангажимент да приеме план за действие за прилагане на европейския стълб на социалните права и да включи приобщаването на ромите като показател в набора от социални показатели; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отделят специално внимание на ромското население, за да отразят специфичното му положение и да осигурят качествена заетост за него, достъп до достойни работни места, справедливо възнаграждение и условия на труд и да гарантират, че системите за социална закрила и социалните услуги са адекватни, достъпни и се използват от всички потенциални бенефициери, като включват всеобщо здравно осигуряване без дискриминация, както и схеми за минимален доход и пенсионни права;

16. припомня, че държавите членки са предприели редица мерки за подобряване на посещаването на училище от деца от ромски произход, като осигуряване на безплатна храна и безплатни учебници в училищата, както и разширяване на задължението за посещаване на детска градина/предучилищно образование от по-ранна възраст за всички деца. изтъква, че тези добри практики следва да бъдат продължени;

17. призовава държавите членки да гарантират, че когато хора от ромски произход упражняват своите права на мобилност, те могат да имат достъп до всички необходими здравни грижи в държавата членка, в която пребивават; подчертава, че нито бедността, нито статутът на пребиваване на което и да е лице следва да представляват пречка пред достъпа до здравни и социални услуги;

18. призовава държавите членки да инвестират в механизми за наблюдение и подаване на жалби, които са подкрепени с ресурси, достъпни и ефективни за всички работници, независимо от тяхната националност или статут на пребиваване, за да защитят работниците от ответни действия на работодателите и вредни последици, както и да подкрепят организациите на гражданското общество по отношение на предоставянето на информация на работниците относно техните права и начините за упражняването им;

19. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че планът за възстановяване и новата многогодишна финансова рамка за периода (МФР) 2021 – 2027 г. са тясно свързани със стратегическата рамка на ЕС за равните възможности, приобщаването и участието на хората с ромски произход, с нейните обвързващи цели и с изпълнението им от националните стратегии за интегриране на ромите; подчертава за тази цел необходимостта от системно събиране на надеждни данни, групирани по пол и възраст, с цел да се предостави информация за анализа на нуждите и контекста, и да се предоставят насоки по отношение на определянето на цели и показатели за въздействието, за да се гарантира най-добрият резултат от гледна точка на посрещането на нуждите от планиране и определяне на бюджет както на национално равнище, така и на равнище ЕС;

20. настоятелно призовава Комисията и Съвета да обърнат внимание на неравностойното положение, в което се намират ромите в ЕС, в рамките на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +); припомня своята резолюция от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +)[41], чийто член 4, параграф 1, точка viiia) съдържа конкретната цел за „борба с дискриминацията и насърчаване на социално-икономическата интеграция на маргинализирани общности, като например ромите“;

21. призовава Комисията да направи внимателна оценка на показателите за въздействието на интеграцията на ромите за периода 2014 – 2020 г. и да определи най-добрите практики и недостатъците; припомня, че мониторингът на интегрирането на ромите трябва да бъде подобрен въз основа на инвестиционен приоритет 9 (ii) на ЕСФ, съответните специфични цели в оперативните програми на ЕСФ и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), и използването на общия показател за резултатите от ЕСФ за участниците, както и специфичните показатели и цели на програмата;

22. препоръчва Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки и да наблюдава ситуацията, за да предоставя редовни оценки;

23. призовава Комисията и държавите членки да включат представители на ромските общности, включително младежи, в процесите на консултации и вземане на решения както на равнище ЕС, така и на национално равнище;

24. припомня, че ролята на местните и националните правителства, силните партньорства и ангажираността на местните заинтересовани страни, като местните общини и училищните инспекторати, са от ключово значение за постигането на устойчива интеграция на ромите;

25. подчертава необходимостта от спешно и цялостно ангажиране от страна на съответните държавни органи с цел премахване на сегрегацията на ромските ученици в училищата, увеличаване на участието им в целия цикъл на образованието и осигуряване на същото качество и приобщаващо общо обучение за всички; отбелязва със съжаление факта, че неправилното диагностициране на ромските деца като лица със специални образователни потребности все още е обща дискриминационна практика, която води до несъразмерно голям брой ромски деца, посещаващи „специални“ училища, като по този начин ги отделя от общата училищна система и те често получават по-ниско от средното образование; припомня решенията на Европейския съд по правата на човека и производствата за установяване на нарушение, свързани с дискриминация в училищата на роми срещу три държави членки: Чехия (2014 г.), Словакия (2015 г.) и Унгария (2016 г.); счита, че през последните години се наблюдава никакво или малко подобрение въпреки усилията на Комисията; призовава Комисията да направи оценка на съответните корективни мерки и тяхното въздействие върху децата от ромски произход и ако те се счетат за недостатъчни и недостатъчно ефективни, да отнесе тези дела до Съда на Европейския съюз;

26. припомня значението на ролята на преподавателите от ромски произход и тяхното присъствие в образователните органи, когато става въпрос за подпомагане на процеса на десегрегация и насърчаване на ромите да участват в програми за учене през целия живот и образование за възрастни; препоръчва трайното обучаване и наемане на роми като ментори на младежи и медиатори при образованието в подкрепа на преходите в образованието и към пазара на труда; изтъква необходимостта от по-ясна насоченост към ромите на активни политики на пазара на труда, включително Гаранцията за младежта, и от систематичен мониторинг и борба срещу дискриминацията по отношение на достъпа до пазара на труда и на работното място; призовава за обучение на публичните служби по заетостта относно начините за достигане до маргинализираните групи и работа с тях;

27. призовава за променена обща селскостопанска политика (ОСП), която би дала възможност за и би насърчавала иновативни форми на селскостопански труд, включително социални кооперативи за ромските общности, и би могла също така да играе важна роля при създаването на справедлива, здравословна и екологосъобразна система за храните; подчертава, че подобни действия биха допринесли за постигането на целите на Европейския зелен пакт; призовава за насърчаването и обмена на най-добри практики в тази област сред държавите членки;

28. призовава Комисията и държавите членки да развият координирани подходи за интегрирането на ромските деца в обществото; призовава, следователно, за спешното приемане на Европейската гаранция за децата в ЕСФ+ с разпределени ресурси в подкрепа на спасяването на поколение от бедността;

29. подчертава, че бариери пред услугите на здравеопазване и липсата на основно разбиране за здравето допълват широкоразпространената сегрегация на учениците от ромски произход в училище; подчертава, че в допълнение към широкоразпространения антициганизъм в обществата, в които живеят ромите, структурните неблагоприятни условия, пред които са изправени по отношение на включването в предучилищното образование и социалното изключване, представляват първопричините за сегрегираните училища и дискриминацията срещу ромските деца, което води до омагьосан кръг от безработица и бедност; подчертава, че предприемането на мерки по отношение на първопричините, при същевременно увеличаване на осведомеността, е от ключово значение;

30. приветства усилията, положени от някои държави членки, които са приели законодателни инструменти с оглед да се гарантира съответствието между качеството и равенството в образованието, като същевременно са въвели приобщаващо образование; отбелязва, че целта на подобни мерки е при децата от ромски произход, както и от всички останали групи в неравностойно положение, да се постигне най-голямата възможна степен на интеграция в образователната система от образованието в ранна детска възраст до гимназиалния етап на средното образование, което е предпоставка за личностно развитие на детето и кариера;

31. припомня, че общото мнение относно ромските медиатори и програмите за подкрепа в областта на здравеопазването е положително, например по отношение на улесняването на достъпа на ромската общност до услуги на здравеопазване, подобряване на техния достъп до хигиенни и санитарни съоръжения и мерки по отношение на специфични здравни потребности на жените от ромски произход; подчертава, че програмите за ромски медиатори в областта на здравеопазването в България, Румъния и Словакия бяха развити от техните респективни правителства и техните оценки показват положителни промени (т.е. по-малко дискриминиращо поведение, демонстрирано от страна на доставчиците на здравни услуги, и по-малко други пречки, които предотвратяват достъпа до здравеопазване, в допълнение към образователни дейности, насочени към общностите); подчертава, при все това, че оценката на такива програми показва необходимостта от преминаване към нови и по-ефективни подходи, като се премине от ромски медиатори към институционална реформа за справяне с институционалнатадискриминация в система[42];

32. изтъква значението на подкрепата за участието на родителите в училищните и образователните дейности, както и на увеличаването на тяхната осведоменост по отношение на значението на предучилищното образование, записването на децата в училище и присъствието в училище; отбелязва със съжаление, че децата от ромски произход в някои държави членки все още се сблъскват с ограничен достъп до предучилищно образование и грижи; отбелязва със съжаление, че ЕС и държавите членки далеч не са постигнали целите, определени в рамката на ЕС за приобщаване на ромите;

33. призовава държавите членки да гарантират, че компетентните регионални и местни органи, заедно с гражданското общество и икономическите участници, прилагат насочени към ромите политики в областта на заетостта и социалните политики и наблюдават техните резултати, като не изключват други групи от обществото в подобно положение; освен това призовава държавите членки да приемат превантивни и корективни мерки за преодоляване на стереотипите и антициганизма на пазара на труда, да превърнат предоставянето на възможности на търсещите работа роми в приоритет за публичните служби по заетостта и работодателите, и да предоставят паралелно подкрепа за намирането на работа чрез изучаване на професия, стажове с обучение в областта на информационните технологии и езиково обучение и насърчаването на предприемачески умения; подчертава ключовата роля на публичните служби по заетостта за насърчаване на заетостта на ромите в публичния сектор и за достигане до търсещи работа роми в неравностойно положение;

34. подчертава значението на насърчаването на достъпа до образование, висше образование, чиракуване и професионално образование и обучение (ПОО) за ромите с цел насърчаване на тяхното икономическо и социално приобщаване. счита, че ПОО е все още в недостатъчна степен признато като приоритет и решение, което предлага средство за мобилизиране и предоставяне на възможности за ромите; насърчава държавите членки да гарантират, че схемите за професионално обучение, насочени към ромите, отразяват специфичното им положение, както и повишените изисквания на пазара на труда: припомня, че стареещото население на Европа е изправено пред недостиг на квалифицирана работна ръка и в тази връзка младото ромско население не следва да се разглежда като тежест, а като възможност и потенциална бъдеща работна сила; призовава държавите членки да насърчават по-силен ангажимент на предприятията, особено на местно равнище, и да обмислят подкрепа за развитието на социалните предприятия с цел създаване на устойчиви работни места за ромите с особено внимание към ромските жени;

35. изтъква, че ромите често работят при несигурни условия на заетост или нетипични ситуации на заетост; категорично застъпва становището, че новият инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) следва да бъде насочен към най-уязвимите в държавите членки;

36. призовава Комисията да приведе правото на ЕС в съответствие с правната рамка на ООН по отношение на правото на човека на вода и да разшири приложимостта на свързаните с водата директиви, така че да се включат проблемите с достъпността и финансовата достъпност на водоснабдяването и свързаните с това услуги; призовава Комисията да развие показатели и механизми за мониторинг по отношение на социалното равенство при достъпа до вода и хигиена в държавите членки, да възложи на Агенцията на ЕС по основните права да осъществява ежегодно събиране на данни и да задели средства за справяне с ограничения достъп до вода и хигиенно-санитарни услуги за социално изключените и етнически дискриминирани групи;

37. призовава държавите членки да положат съгласувани усилия за повишаването на осведомеността и информирането на обществеността по отношение на приобщаването на ромите;

38. призовава държавите членки да сведат до минимум последиците от пандемията от COVID-19 в твърде населените и нечовешки жилищни условия, при които живеят ромите, чрез легализиране на неформалните им селища, инвестиране в инфраструктура и подобряване на жилищните условия за легализирани наскоро селища и предоставяне на достатъчно и подходящи места за спиране за ромите с неуседнал начин на живот; призовава държавите членки да предоставят, като алтернатива, постоянно, достойно, финансово достъпно, безопасно с оглед на околната среда и без сегрегация жилищно настаняване за ромите, които понастоящем живеят в неформални селища;

39. призовава държавите членки да приемат в рамките на кризата с COVID-19 спешни мерки в областта на водата, подходящите санитарни условия, електричеството и необходимата инфраструктура в бедните ромски общности; призовава държавите членки да включат в пълна степен ромските селища в мерки за дезинфекция, да забранят отмяната на основни комунални услуги по време на пандемията, да обмислят възможността за субсидиране на разходите за потребление на най-уязвимите лица и тези, които са загубили доходи, или да замразят плащанията до края на срока на плана за възстановяване, да предоставят финансова подкрепа за самотните родители/самотните майки за грижи за деца, плащания на наем и други домакински разходи, за да се облекчат финансовите затруднения, особено с оглед на загубата на работни места;

40. призовава държавите членки да гарантират, че нито един човек от ромски произход не е пренебрегнат в резултат от кризата с COVID-19 като подкрепят уязвимите работници от ромски произход, особено жените и самотните родители; както и чрез включване на специфични разпоредби и показатели относно ромите при прилагането на европейските инструменти за временно подпомагане (напр. SURE и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD));

41. припомня, че Директивата за равнопоставеността на расите[43] предвижда защита и гаранции за равно третиране по отношение на достъпа до и предоставянето на стоки и услуги, включително жилищно настаняване, което е преди всичко в правомощията на националните и регионалните правителства; изтъква, че нарушаването на правата на ромите на жилищно настаняване и предоставянето за тях на незадоволителен достъп до жилищно настаняване и комунални услуги има отрицателно въздействие върху образованието, заетостта и здравословното състояние, както и неблагоприятно въздейства върху социалното приобщаване като цяло; изтъква необходимостта от гарантиране на подходящо и ефективно транспониране и подходящо изпълнение на Директивата;

42. подчертава, че в областта на целенасочените действия по жилищно настаняване е важно да се установи процес на участие на ромите от самото начало; предлага политиките на жилищно настаняване да бъдат основани на концепцията за споделяне на разходите или принос на бенефициерите за жилищно настаняване и комунални услуги, когато ромски бенефициери биха могли да организират разгръщане на техни собствени инициативи и да участват в планирането на техните собствени селища[44];

43. призовава държавите членки да насърчават пространствената десегрегация и да ангажират бенефициери от ромски произход в разработването и изпълнението на проекти за жилищно настаняване, за да намаляват и предотвратяват принудителното изселване, да предприемат мерки по отношение на бездомността и да предоставят достатъчно и подходящи места за спиране за ромите с неуседнал начин на живот; изтъква, че географската изолация и жилищната сегрегация не допускат хората от етнически малцинства до достойни работни места, независимо от тяхното равнище на квалификация; отбелязва, че намирането на решения по отношение на изселванията чрез ангажирането на различни институции е от ключово значение, а мерките по отношение на жилищното настаняване на ромите следва да бъдат интегрирани в по-широки национални дейности и законодателни инициативи, насочени към програми за социално жилищно настаняване или подпомагане; посочва, че не следва да се извършват изселвания без предоставянето на заместващи стандартни, достъпни и качествени жилища в райони без сегрегация, с достъп до обществени услуги; подчертава неотложната необходимост от публични инвестиции за преодоляване на сегрегацията;

44. призовава държавите членки да се позовават на географските неравенства, жилищната сегрегация и широкообхватния и многостранен характер на съществуващите недостатъци при планирането, насочването, изпълнението и мониторинга на мерки за приобщаване на ромите, тъй като териториалният подход може да бъде релевантен при планирането и изпълнението на мерки в областта на социалното приобщаване; препоръчва държавите членки да увеличат усилията си, когато става въпрос за осигуряване на достъп до безопасна питейна вода, канализация, канализационни системи и прилагане на правото на подходящ жизнен стандарт, както и правото на здравословна и безопасна среда; призовава Комисията и държавите членки да гарантират интегрирането на политиките за борба срещу антициганизма във всичките му форми и да признаят дискриминацията във връзка с околната среда като специфичен вид антициганизъм. препоръчва околната среда да бъде интегрирана в рамката за периода след 2020 г. и призовава Комисията да обърне внимание на различните форми на дискриминация в областта на околната среда;

45. призовава към това, Европейският съюз и държавите членки да положат допълнителни усилия в постигането на съответствие между европейския семестър, ЕСФ + и всички фондове на ЕС в периода 2021 – 2027 г. с НСИР и Европейския стълб на социалните права и настоятелно призовава държавите членки публично да декларират дела от своите национални бюджети, отпуснат за тази цел, и да публикуват списък на финансираните проекти;

46. осъжда всяка форма на дискриминация при наемането на жилище или кандидатстването за работа; припомня, следователно, задължението на държавите членки по силата на Директивата за равнопоставеността на расите да посочват специализиран орган за насърчаването на всички лица без дискриминация, основана на расов признак или етнически произход; призовава държавите членки да засилят независимостта, ресурсите, мандата и правомощията на своите национални органи по равенството, за да се изправят срещу дискриминацията, включително институционалната дискриминация срещу ромите, чрез прилагането на препоръката на Комисията относно стандартите за органите по въпросите на равенството[45];

47. призовава държавите членки да обърнат внимание на въпросите, свързани с жилищното настаняване и бездомността, чрез мерки като развитието на социалния жилищен фонд, насърчаването на недискриминационен достъп до социално жилищно настаняване или чрез подкрепа на успешни проекти, като например микрокредити за ромски семейства; изтъква многообещаващия подход на инициативите за „жилищно настаняване на първо място“ за предотвратяване и борба с бездомността; препоръчва държавите членки да разгледат възможността за преминаване от „модел на стълбата“ на предоставяне на услуги съответно към водени от принципа за настаняването услуги, които допълват предоставянето на жилищно настаняване със съпътстваща подкрепа, която обхваща аспекти на заетостта, образованието, здравеопазването и развитието на общностите; призовава държавите членки да се насочат към политики, които подкрепят хората, изправени пред бедност, включително ромите, така че те да могат да имат достъп до обикновени достойни работни места; призовава държавите членки да се насочат по-специално към младите хора, така че те да завършват средно образование;

48. признава, че в Регламента за общоприложимите разпоредби беше въведен конкретен приоритет за финансиране за ромите[46] и че специфичните за всяка държава препоръки, свързани с приобщаването на ромите, се превърнаха в изискване за отпускане на средства за неговото насърчаване; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че тези промени ще доведат до конкретни проекти в полза на ромите по места[47], независимо от категорията на региона; призовава Комисията да осъществява мониторинг на изпълнението на стратегиите на редовни срещи с държавите членки и да публикува доклади относно разпределянето на средства в тази посока; призовава Комисията да разгледа причините за ниския процент на усвояване в някои държави членки, в съответствие с препоръките, отправени от Европейската сметна палата (ЕСП) към държавите членки и Комисията в нейния специален доклад[48];

49. отбелязва със съжаление слабата връзка между наличните инструменти за финансиране и стратегическите планове и целите, свързани със социално-икономическото развитие и приобщаването на ромите; призовава държавите членки да въведат ефикасни механизми за наблюдение и надзор, за да се гарантира, че основни програми, включително тези, които са обхванати и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), се изразходват правилно и не се използват неправомерно; изтъква, че мониторингът е особено важен, за да се предвидят и смекчат всякакви потенциални рискове за успешното изпълнение на всяка намеса, и би продължил да подкрепя основани на доказателства инициативи в политиката и по-ефективно определяне на цели и разпределяне на ресурси; припомня, че ЕСП направи заключение през 2016 г., че ЕСИФ са разпределени между държавите членки в съответствие с показатели, които нямат конкретна релевантност по отношение на ромското население, и изрази становището, че тези показатели не са най-подходящия начин за определяне на това колко финансиране от ЕС за интеграцията на ромите следва да се разпредели за всяка държава членки; изтъква значението на методите на съпоставителна оценка на въздействието, за да се намали несъответствието между рамки на политиката и изпълнението по места;

50. счита, че интегрирането продължава да бъде от значение, тъй като целенасочените мерки сами по себе си няма да бъдат достатъчно ефективни; поради това подчертава необходимостта от по-нататъшно интегриране на аспектите на интегрирането на ромите в политическите мерки на равнище ЕС и на национално равнище;

51. признава, че преносът на интервенция от една държава в друга не е механичен процес; целите, методите на работа и инструментите може да са преносими, но стратегиите и процедурите трябва да бъдат адаптирани към местните условия и тези условия може да са свързани с институционален капацитет, подкрепата на различните участници или местния контекст; призовава следователно държавите членки и Комисията да използват правилно методите на съпоставителната оценка на въздействието и да сравняват и обясняват различните резултати в държавите членки;

52. призовава Европейския съюз и държавите членки да укрепят данните и изследванията за по-добро идентифициране и разбиране на комбинираната дискриминация; насърчава Комисията да следи многостранните аспекти на бедността и социалното изключване в ромските общности като използва комбинирания показател за изложеност на риск от бедност или социално изключване (AROPE) в Евростат;

53. насърчава Комисията да изгради иновативни, насочени към оказването на въздействие и основани на данни подходи, които да се използват като пряк принос към следващото поколение програми (програма InvestEU за периода 2021 – 27 г. и планирането на ЕСФ +) и стратегии (по-специално стратегията на ЕС за периода след 2020 г. за равенство и приобщаване на ромите).

54. подчертава, че последиците от избухването на пандемията от COVID-19 се чувстват най-вече от най-лишените, включително ромските общности, в цяла Европа; изтъква, че ЕС трябва да се съсредоточи върху непосредствените потребности на своите граждани, като дава бързи и адекватни отговори на съществуващи проблеми, за да се засили сближаването, да се увеличи доверието към институциите на ЕС и да се прилагат на практика ценностите на ЕС – особено солидарността; призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на последиците от пандемията от COVID-19 за положението на ромските общности и да обмислят ефективни мерки; приветства предложеното укрепване на Фонда за европейско подпомагане за най-нуждаещите се лица съответно в тяхна подкрепа; отбелязва със съжаление, че пандемията от COVID-19 би могла да доведе до съкращения в следващата МФР за периода 2021 – 2027 г., което ще окаже отрицателно въздействие върху организациите на гражданското общество, които се застъпват за ромските общности, и следователно ще окаже влияние върху работата им по места.

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.6.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

5

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Atidzhe Alieva-Veli, Marc Angel, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Andrea Bocskor, Milan Brglez, Sylvie Brunet, David Casa, Leila Chaibi, Margarita de la Pisa Carrión, Klára Dobrev, Jarosław Duda, Estrella Durá Ferrandis, Lucia Ďuriš Nicholsonová, Rosa Estaràs Ferragut, Nicolaus Fest, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Helmut Geuking, Alicia Homs Ginel, France Jamet, Agnes Jongerius, Radan Kanev, Ádám Kósa, Stelios Kympouropoulos, Katrin Langensiepen, Miriam Lexmann, Elena Lizzi, Radka Maxová, Sandra Pereira, Dragoș Pîslaru, Manuel Pizarro, Dennis Radtke, Elżbieta Rafalska, Guido Reil, Daniela Rondinelli, Mounir Satouri, Monica Semedo, Beata Szydło, Eugen Tomac, Romana Tomc, Yana Toom, Marie-Pierre Vedrenne, Nikolaj Villumsen, Marianne Vind, Maria Walsh, Stefania Zambelli, Tatjana Ždanoka, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Anna Júlia Donáth, José Gusmão, Pierfrancesco Majorino, Kim Van Sparrentak

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

46

+

PPЕ

David Casa, Jarosław Duda, Rosa Estaràs Ferragut, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Radan Kanev, Stelios Kympouropoulos, Miriam Lexmann, Dennis Radtke, Eugen Tomac, Romana Tomc, Maria Walsh, Tomáš Zdechovský

S&D

Marc Angel, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Brglez, Klára Dobrev, Estrella Durá Ferrandis, Heléne Fritzon, Alicia Homs Ginel, Agnes Jongerius, Pierfrancesco Majorino, Manuel Pizarro, Marianne Vind

RENEW

Atidzhe Alieva-Veli, Sylvie Brunet, Anna Júlia Donáth, Dragoș Pîslaru, Monica Semedo, Yana Toom, Marie-Pierre Vedrenne

VERTS/ALE

Katrin Langensiepen, Mounir Satouri, Kim Van Sparrentak, Tatjana Ždanoka

ECR

Helmut Geuking, Elżbieta Rafalska, Beata Szydło, Margarita de la Pisa Carrión, Lucia Ďuriš Nicholsonová

GUE/NGL

Leila Chaibi, José Gusmão, Sandra Pereira, Nikolaj Villumsen

NI

Daniela Rondinelli

 

5

ID

Nicolaus Fest, France Jamet, Elena Lizzi, Guido Reil, Stefania Zambelli

 

3

0

PPЕ

Andrea Bocskor, Ádám Kósa

RENEW

Radka Maxová

 

Легенда на използваните знаци:

+ : гласове „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ (23.6.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</CommissionInt>


<Titre>относно доклада относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2011(INI))</DocRef>

Докладчик: <Depute>Петер Полак</Depute> 

 


 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че в някои държави членки през предходните години беше постигнат ограничен напредък в образованието на ромски деца в неравностойно социално положение, дължащ се по-специално на липсата на политическа воля и антициганизма, поради които неравенството между учениците и студентите от ромски и от неромски произход по отношение на резултатите от образованието продължава да бъде високо; припомня, че да се осигури на ромските деца равен старт в живота е от съществено значение за прекъсване на цикъла на предаване на бедността между поколенията; настоятелно призовава държавите членки да възприемат цялостен подход във всички области на политиката и да поставят образованието на ромските деца на предно място в дневния ред на правителствата, за да се борят ефективно срещу бедността, социалното изключване и антициганизма, които се наблюдават;

2.  припомня, че учениците от ромски произход са граждани на ЕС и че като такива те се ползват със същите права и задължения като всички останали и следва да разполагат с равни възможности, както и да получават образование в обичайната за съответната страна, висококачествена и приобщаваща образователна среда на всички равнища; припомня, че въпреки действащото законодателство и политики против дискриминацията, практиката на отделяне на ученици от ромски произход в специални училища или класове, дори и в общите образователни институции, продължава да бъде широко разпространена в някои държави членки; настоятелно заявява, че следва да бъдат въведени ефективни стратегии за премахване на сегрегацията въз основа на критерии за такова премахване и обмен на най-добри практики по отношение на приобщаващото и междукултурното образование, особено от държави – членки на ЕС, със значително ромско население; припомня, че ролята на ромските педагози за премахването на сегрегацията в областта на образованието е от съществено значение, и подчертава необходимостта от обучение за повишаване на осведомеността и за борба с дискриминацията сред образователния персонал с цел ефективно премахване на антициганизма в образователния сектор;

3. препоръчва, предвид значението на висококачественото образование в ранна детска възраст, за което е известно, че е свързано с по-добри резултати от обучението и поставя основите за социално приобщаване на по-късен етап, образованието на уязвими ромски ученици да започне възможно най-рано, за предпочитане на тригодишна възраст, като се отчитат специфичните условия във всяка държава членка, чрез включването им във финансово и физически достъпни и приобщаващи услуги за грижи в ранна детска възраст и грижи за деца; настоятелно призовава държавите членки да разработят и прилагат стратегии и програми, насочени към улесняване на достъпа на ромите до заведения за грижи за деца, училища и университети, което е предварително условие за личностно и професионално развитие, и припомня, че извънучилищните дейности, като спортни или художествени дейности, са отлично средство за приобщаване;

4. настоятелно заявява, че децата от ромски произход следва да останат в образователната система поне до завършване на гимназиалния етап на средното образование; за тази цел настоятелно призовава държавите членки да осигурят достатъчно финансиране, така че основните политики в областта на образованието да укрепват капацитета на училищата и преподавателите да отговарят по подходящ начин на образователните потребности на учениците от ромски произход; призовава Комисията да укрепи своята стратегия за по-нататъшно намаляване на броя на ромските деца, отпадащи от образователната система, и за избягване на повтарянето на класове, по-специално чрез анализиране на тези мерки с най-висок процент на успеваемост, улесняване на обмена на най-добри практики между държавите членки и популяризиране на историите на успели роми в програмата „Еразъм +“; подчертава необходимостта от предоставяне на семейна подкрепа и подходящо обучение на учителите, както и на ранна, редовна и навременна подкрепа на учениците и студентите от ромски произход, включително извънкласни учебни дейности;

5. настоятелно призовава държавите членки да улеснят прехода между различните образователни модели, включително до висшето образование, чрез предоставяне на подходящи образователни и кариерни насоки и програми за подкрепа, предлагане на обучения за овластяване, свързано с прехода от училището към професионалния живот, както и финансова помощ като например стипендии, безвъзмездни средства и заеми, за да се даде възможност на ромските младежи да получат квалификацията – включително цифрови и предприемачески умения – от която те се нуждаят за ефективна социална интеграция и интеграция на пазара на труда;

6. припомня неотложната необходимост от включване на родителите роми във всеки етап от училищното образование на децата им; настоятелно призовава държавите членки да разработят програми, насочени към включване на родителите роми в процеса на училищното образование на децата им и тяхното образователно и личностно развитие; подчертава, че способността на държавите членки да гарантират участието на родителите роми зависи в голяма степен от множество фактори – както обществени, така и икономически – и изисква специална подкрепа по отношение на здравето, предлагането на храни и облекло в училищата – за ромските семейства, изправени пред икономически, социални, медицински или жилищни затруднения;

7. подчертава, че ромските ученици са непропорционално засегнати от мерките, предприети в контекста на настоящата пандемия от COVID-19, поради факта, че по-голямата част от тях живеят в бедни, маргинализирани квартали и не разполагат с никакви средства за достъп до дистанционно обучение или обучение в домашни условия; настоятелно призовава държавите членки да избегнат цялостен образователен срив за тези ромски деца и да гарантират, че те се ползват от същото качествено образование като останалите ученици;

8. настоятелно призовава държавите членки да популяризират ромския език, култура и история в училищните програми като стратегия за борба с дискриминацията, да намалят отрицателните нагласи към хората от ромски произход и да засилят социално-културното им приобщаване.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.6.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Isabella Adinolfi, Christine Anderson, Andrea Bocskor, Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re, Laurence Farreng, Tomasz Frankowski, Romeo Franz, Irena Joveva, Petra Kammerevert, Niyazi Kizilyürek, Predrag Fred Matić, Dace Melbārde, Victor Negrescu, Niklas Nienaß, Peter Pollák, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Andrey Slabakov, Massimiliano Smeriglio, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Salima Yenbou, Milan Zver

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pernando Barrena Arza, Loucas Fourlas, Ibán García Del Blanco

 

 

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

 

25

+

PPE

Asim Ademov, Andrea Bocskor, Loucas Fourlas, Tomasz Frankowski, Peter Pollák, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Milan Zver

S&D

Ibán García del Blanco, Petra Kammerevert, Predrag Fred Matić, Victor Negrescu, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Massimiliano Smeriglio

RENEW

Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Laurence Farreng, Irena Joveva

VERTS/ALE

Romeo Franz, Niklas Nienaß, Salima Yenbou

GUE/NGL

Pernando Barrena Arza, Niyazi Kizilyürek

NI

Isabella Adinolfi

 

3

ID

Christine Anderson, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re

 

2

0

ECR

Dace Melbārde, Andrey Slabakov

 

Легенда на използваните знаци:

+ : гласове „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ (9.7.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</CommissionInt>


<Titre>относно доклада относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2011(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Lívia Járóka</Depute>

 

 


 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа, като приблизително 6 милиона души от ромски произход живеят в ЕС, по-голямата част от които притежават гражданство на държава членка; като има предвид, че терминът „роми“ обхваща различни групи, включително роми, цигани, пътуващи общности, мануши, ашкали, синти и бояши; като има предвид, че всяко лице в ЕС има еднакво право и задължение да стане пълноправен, активен и интегриран член на обществото, докато статистическите данни сочат, че ромите все още са лишени от правата си на човека в Европа и около 80 % от хората от ромски произход живеят под прага на риска от бедност на тяхната държава; като има предвид, че ромите са част от европейската култура и европейските ценности и са допринесли за културното богатство, разнообразието икономиката и общата история на ЕС; като има предвид, че опазването и укрепването на културното наследство, свързано с националните малцинства в държавите членки, имат решаваща роля в социалното сближаване; като има предвид, че хората от ромски произход трябва да могат да участват пълноценно и да имат реално влияние върху планирането, изпълнението, оценката и мониторинга на мерките за подобряване на тяхното положение;

Б. като има предвид, че жените и момичетата от ромски произход често биват подлагани на междусекторна дискриминация, свързана с антициганизъм и сексизъм, и с вредни стереотипи, както от обществото като цяло, така и в рамките на техните общности; като има предвид, че те представляват една от групите в държавите членки в най-неблагоприятно положение, живеят в неподходящи селища с неравнопоставен достъп и специфични пречки пред образованието, работата, здравните услуги, питейната вода и канализационната инфраструктура и са сред групите, които са най-силно засегнати от пандемията от COVID-19;

В. като има предвид, че ромската общност е малцинство, за което съществува риск от социално изключване поради неравнопоставения достъп до образование или ниските равнища на образование, което води до липса на квалификации, изисквани на пазара на труда, а оттам и до влошаване на условията на живот и здравето; като има предвид, че делът на отсъстващите, напускащите преждевременно училище и делът на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора (NEET) сред ромите е много по-голям от средния, като 68 % от ромите напускат училище преждевременно, в разрез с целта на „Европа 2020“ за преждевременно напускане на училище в размер на 10 %; като има предвид, че само 18 % от децата от ромски произход продължават образованието си; като има предвид, че съществува необходимост от по-добра образователна подкрепа, планиране на кариерата и промяна в отношението сред специалистите в областта на образованието към учениците от ромски произход в подкрепа на техните трудови умения и достъпа им до работни места;

Г. като има предвид, че 72% от жените от ромски произход на възраст между 16 и 24 години не са заети с работа, учене или обучение в сравнение с 55 % от младите мъже от ромски произход; като има предвид, че 28 % от всички жени от ромски произход, анкетирани в рамките на проучването EU-MIDIS II, посочват „домашен труд“ като своя основна дейност в сравнение с 6 % от всички мъже; като има предвид, че това съотношение е високо за жените от ромски произход в сравнение с жените от населението като цяло[49]; като има предвид, че свързаните с пола стереотипи, традиции и патриархални структури вредят на жените и мъжете, възпрепятстват правата на жените и постигането на равенство между половете и никога не могат да бъдат използвани като оправдание за насилие или потисничество: като има предвид, че образователните инструменти за чувствително към аспектите на пола образование, с цел справяне със стереотипите, са от решаващо значение от ранна възраст;

Д. като има предвид, че голяма част от ромското население става независимо и създава семейство на много ранна възраст; като има предвид, че младите жени от ромски произход, които имат семейства и които живеят в неподходящи селища, са изложени на висок риск от изключване и маргинализация; като има предвид, че това явление трябва да бъде разбрано и разгледано чрез чувствителни към аспектите на пола мерки, заедно с ромите; като има предвид, че е налице необходимост от целенасочени и чувствителни към аспектите на пола инвестиции специално за младите жени и мъже от ромски произход, които сключват брак, напускат училище и започват да работят в ранна възраст, което ги кара да получават нискоквалифицирани работни места с малка възможност за личностно развитие; като има предвид, че поради това консултирането, ролята на семейството и познанията за сексуалните и репродуктивните права, когато става въпрос за подкрепа на млади семейства от ромски произход, са от решаващо значение и изискват чувствителна в културно отношение работа, основана на основни познания за културните различия и традиции между ромската култура и основната култура;

Е. като има предвид, че жените от ромски произход са особено изложени на риск от бедност, социално изключване и тежки лишения; като има предвид, че те нямат достъп до жилищно настаняване и образование, имат значително по-ниско равнище на заетост както в сравнение с мъжете от ромски произход, така и в сравнение с населението като цяло, и продължават да понасят нарушения на правата си на здравеопазване; като има предвид, че специфичните нужди на ЛГБТИ+ромите, жените от ромски произход с увреждания и възрастните роми продължават да получават крайно малко внимание;

Ж. като има предвид, че жените от ромски произход съобщават за много по-ниски равнища на заетост (16 %) в сравнение с мъжете от ромски произход (34 %); като има предвид, в сравнение с това, че неравнопоставеността между половете в рамките на цялото население е все още значителна, но не е толкова голяма, колкото е сред хората от ромски произход – 71 % от мъжете са трудово заети, спрямо 57 % от жените[50];

З. като има предвид, че достъпът до здравни услуги е от особено значение за жените, особено безопасният, своевременен и пълен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП), тъй като това е основа за постигане на равенство между половете;

И. като има предвид, че има значителен брой хора от ромски произход, които пребивават в Западните Балкани, имат по-малка продължителност на живота и по-лошо свързано със здравеопазването, образованието и заетостта положение в сравнение с хората, живеещи в Европейския съюз;

Й. като има предвид, че жените от ромски произход са изправени пред постоянно изключване от значимо участие в обществото и демокрацията и им липсва представителство както в Европейския парламент, така и на регионално и местно равнище; като има предвид, че е от съществено значение да се подкрепя насърчаването на равенството между половете и равенството за малцинствата сред ромското население; като има предвид, че принципът за интегриране на принципа на равенство между половете трябва да се прилага при планирането, изпълнението, оценката и мониторинга на подобряването на положението на ромите;

К. като има предвид, че принципът на недискриминация и равенство са основни ценности, залегнали в Договора за Европейския съюз и в Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че хората от ромски произход са изправени пред особени пречки при достъпа до обществени услуги в областта на заетостта, жилищното настаняване и образованието от ранна детска възраст; като има предвид, че подобна дискриминация има още по-голямо въздействие върху жените, тъй като те често трябва да поемат голяма част от домакинските задачи; като има предвид, че специфичните нужди на жертвите на дискриминация поради сексуална ориентация продължават да получават крайно недостатъчно внимание;

Л. като има предвид, че ромската общност е значително засегната от икономическите и социалните последици от кризата, предизвикана от COVID-19; като има предвид, че много от тях са загубили своите източници на ежедневни доходи и са изправени пред ограничен достъп до социални помощи, със затруднения поради карантинни мерки; като има предвид, че броят на престъпленията от омраза и случаите на дискриминация на граждани от ромски произход са се увеличили в някои области по време на пандемията и представляват несъразмерен риск за жените и момичетата;

1. отбелязва със съжаление сериозната липса на напредък по отношение на предоставянето на възможности и приобщаването на жените от ромски произход в периода след приемането на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР) до 2020 г.;

2. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че жените и момичетата от ромски произход са включени в изпълнението на стратегията за равенство между половете и във всички етапи на разработване на политиките във всички области на политиката на ЕС, включително плана на ЕС за възстановяване и засилената многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., в съответствие с хоризонталния принцип на стратегията по отношение на взаимосвързаността; призовава Комисията да гарантира перспективата за равенство между половете в една амбициозна рамка на ЕС за НСИР за периода след 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да включат и интегрират подход, чувствителен към аспектите на пола и децата, основан на анализ на потребностите на жените и децата от ромски произход, и целенасочени намеси, насочени към правата на жените от ромски произход, предоставяне на възможности и интегриране на принципа на равенство между половете в следващите НСИР;

3. настоятелно призовава държавите членки да постигнат ефективни резултати в прилагането на местни мерки в подкрепа на НСИР в четири ключови области: достъп до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване; поради това призовава правителствата на държавите членки, местните органи и, когато е уместно, институциите на ЕС да включат жените от ромски произход, чрез организации на жените, ромски НПО и съответните заинтересовани страни, в подготовката, изпълнението, оценката и мониторинга на НСИР и да създадат връзки между органите по въпросите на равенството между половете, организациите за правата на жените и стратегиите за социално приобщаване, така че да се изгради доверие с общностите и да се гарантира чувствителност към местните условия; призовава освен това Комисията да възприеме последователен подход към равенството между половете при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и националните програми за реформа; призовава Комисията и държавите членки да се борят с антициганизма като форма на расизъм, която може да доведе до структурна дискриминация;

4. призовава Комисията да представи „график“ на процеса на приобщаване на ромите в ЕС, който да обхваща постиженията, целите, конкретните мерки за осъществяването на тези цели, моментното състояние на мерките за изпълнение и следващите стъпки;

5. подчертава необходимостта от зачитане на СРЗП на жените и момичетата от ромски произход, което включва работа за подобряване на достъпа им до цялостно сексуално образование, медицински прегледи, грижи преди и след раждане и семейно планиране, включително безопасен и законен аборт; решително осъжда етническата сегрегация на жените от ромски произход в заведенията за грижи за майките; призовава държавите членки незабавно да забранят всички форми на етническа сегрегация в здравните заведения, включително здравните заведения за бременност и майчинство; призовава държавите членки да гарантират ефективни и своевременни средства за правна защита за всички лица, преживели насилствена и принудителна стерилизация, включително чрез създаването на ефективни схеми за обезщетение;

6. призовава държавите членки да включат в своите програми по линия на НСИР достъп до програми за десегрегирано образование, по-специално учене през ранното детство, за възрастни и през целия живот, и целенасочени действия за справяне с отсъствията и преждевременното напускане на училище, така че да включат жените от ромски произход в образованието и съответно на пазара на труда; призовава държавите членки да включат предоставянето на възможности на жените и момичетата от ромски произход като хоризонтална цел във всички приоритетни области на НСИР и да насърчават активно тяхното участие в обществото и публичния живот; настоятелно призовава държавите членки да обърнат внимание на основаното на пола насилие срещу жени и момичета от ромски произход, включително ранните и принудителните бракове, липсата на достъп до СРЗП, насилствената стерилизация, полицейската бруталност или различни други форми на експлоатация;

7. призовава, следователно, всички държави членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията от Истанбул, да го направят спешно;

8. призовава Комисията и държавите членки да включат по-ясно момичетата и жените от ромски произход в политиките си за пазара на труда, включително гаранцията за младежта;

9. подчертава необходимостта от гарантиране на работните места и живота на хората от ромски произход, за да се избегне изпадането им в още по-голяма бедност и уязвимост след този период; поради това призовава за прилагането на конвенции 190 и 189 на Международната организация на труда с цел укрепване на правата на работниците, особено на жените, с оглед на слагането на край на неформалната икономика;

10. призовава държавите членки да прилагат разпоредбите, предвидени в препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г.[51], които насърчават възможностите за заетост в държавната администрация за лица с малцинствен етнически произход, като например хора от ромски произход и по-специално жени;

11. подчертава, че неравнопоставеността между половете по отношение на участието на пазара на труда на хора от ромски произход би могла да се обясни с по-високия ангажимент на жените по отношение на домашния труд като тяхна основна дейност; призовава държавите членки да се борят с етническите и основани на пола стереотипи, засягащи жените от ромски произход;

12. призовава държавите членки да насърчават по-силен ангажимент на предприятията, особено на местно равнище, и да обмислят подкрепа за развитието на социалните предприятия с цел създаване на устойчиви работни места за хората от ромски произход, с особено внимание към жените;

13. призовава Комисията и държавите членки за реален план за финансиране за спасяване на жените, и по-специално най-уязвимите от тях, от мачизъм и сексуално насилие и за да им се даде възможност да получат спешно материално и морално подпомагане за достъп до жилищно настаняване, психологическо и финансово наблюдение и подкрепа за финансова независимост;

14. изтъква необходимостта от специална помощ за най-уязвимите жени, жертви на трафик и проституция, за да им се даде възможност да получат необходимите грижи и сигурност, за да бъдат спасени от сексуална експлоатация;

15. очаква предстоящата стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора, тъй като жените и момичетата от ромски произход са особено уязвими; подчертава необходимостта от ясен акцент върху пола и от перспектива, насочена към правата на жертвите, включително мерки и стратегии за намаляване на търсенето; призовава наред с това Съвета да разблокира преговорите относно хоризонталната директива за борба срещу дискриминацията, тъй като тя е предпоставка за постигане на равенство в ЕС;

16. призовава Комисията и държавите членки да разработят обществени политики за създаване на среда, в която хората от ромски произход да могат уверено да съобщават за инциденти, свързани с дискриминационно отношение, включително дискриминационно етническо профилиране, и да знаят, че техните жалби се разглеждат сериозно и се разглеждат от компетентните органи;

17. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят достъпа до справедливост за хората от ромски произход, с насоченост на вниманието към жертвите на многостранна дискриминация като жени, ЛГБТИ+ и роми без гражданство, и да укрепят капацитета на органите по въпросите на равенството да се справят с дискриминацията срещу хората от ромски произход;

18. призовава държавите членки да се борят с пространствената сегрегация, принудителното изселване и бездомността, пред които са изправени мъжете и жените от ромски произход; отбелязва със загриженост, че според доклада на Комисията за изпълнение за 2019 г.[52] жилищната политика е политиката с най-малко примери за обещаващи подходи, общи за няколко държави; поради това призовава държавите членки да предприемат мерки за драстично подобряване на жилищните условия с прозрачни политики и да преминат към десегрегация като дългосрочен приоритет, вместо да подобряват качеството в контекст на сегрегация; подчертава необходимостта от ангажиране на бенефициерите от ромски произход в разработването и прилагането на възможностите за жилищно настаняване за общността и в индивидуален план;

19. призовава държавите членки да гарантират, че мерките на строги икономии не засягат по непропорционален начин жените от ромски произход и жените от номадските общности и че в основата на решенията във връзка с бюджета са залегнали принципите на правата на човека; насърчава държавите членки да създадат целенасочени и адаптирани програми за предоставянето на подкрепа за жени от ромски произход, които ще увеличат тяхното участие чрез образование (включително в културен, исторически и граждански план), професионална дейност, здравеопазване и по-добро жилищно настаняване и ще бъдат насочени към всички области на потенциална дискриминация; призовава Комисията да разгледа възможността за нов инструмент или подпрограма за финансиране, която е свързана със съществуваща програма на ЕС за образование и социално финансиране и е предназначена за целенасочена и съобразена с нуждите подкрепа при предоставянето на качествено образование на ученици от ромски произход, и по-специално на момичетата;

20. подчертава значението на насърчаването на младите хора от ромски произход да завършат висше образование, за да се подобрят перспективите им за работа и тяхното участие в обществото;

21. призовава държавите членки да поставят по-голям акцент върху териториалните аспекти на социалното приобщаване в техните НСИР и да предприемат целеви действия за най-необлагодетелстваните микрорегиони чрез комплексни и интегрирани програми за развитие;

22. призовава Комисията и държавите членки да извършат оценки на въздействието, отчитащи измерението на пола, при разработването на конкретни мерки в рамките на своите НСИР;

23. призовава държавите членки да осигурят за децата от ромски произход равен достъп до качествени и достъпни детски заведения и образование в ранна детска възраст, услуги за развитие в детството, както и образование за децата от ромски произход, основано на партньорство с родителите, да въведат отново целите от Барселона по отношение на детските заведения и да разработят достъпни, включително от финансова гледна точка, и висококачествени услуги за предоставяне на грижи през целия жизнен цикъл;

24. призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на уволнението на служители по време на бременност или майчинство и да разгледат възможността за признаване на отглеждането на деца като период, който следва да се отчита при определянето на пенсионните права;

25. призовава държавите членки да насърчават мрежите на учениците от ромски произход, да насърчават солидарността между тях, така че да се увеличи видимостта на успешните случаи и да се преодолее изолацията на учениците от ромски произход;

26. призовава държавите членки да насърчават участието на семейства от ромски произход в училищата, да направят оценка на училищата, в които се обучават деца и младежи от ромски произход, и да направят всички необходими промени, за да се гарантира образователната интеграция и постижения на всички; посочва, че конкретни мерки следва да са насочени към момичетата от ромски произход въз основа на успешни случаи, утвърдени от академичната общност;

27. посочва, че най-добрите практики от държавите членки следва да се обменят и насърчават в цяла Европа, включително в региона на Балканите, по отношение, наред с другото, на структурата на жилищната политика и подпомагането на мобилността, достъпа до здравни услуги, включително СРЗП и покритието на здравното осигуряване, данъчните политики и насърчаването на детските заведения; отбелязва, че данъчните политики следва да бъдат оптимизирани, за да се засилят стимулите за участие на пазара на труда сред жените от ромски произход;

28. призовава Комисията и държавите членки да гарантират зачитането на основните права на жените и децата от ромски произход, като използват различни средства, които включват кампании за повишаване на осведомеността, да гарантират, че жените и момичетата от ромски произход са запознати със своите права съгласно действащото национално законодателство в областта на равенството между половете и дискриминацията, и да продължат да се борят с патриархалните и сексистки традиции;

29. призовава държавите членки да изпълнят настоящите и бъдещите специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, включително мерки за жените от ромски произход в споразуменията за партньорство; освен това подчертава необходимостта от систематично събиране на точни дезагрегирани данни и показатели за въздействието с цел да се предоставя информация за развитието на политиките и да се гарантира, че напредъкът се измерва и наблюдава; припомня значението на изграждането на капацитет и в двете отношения;

30. подчертава, че НСИР трябва да се съсредоточат върху предоставянето на възможности на жените от ромски произход, така че те да придобият контрол над собствения си живот, като станат видими действащи лица за промяната в рамките на техните общности, и като използват гласовете им, за да оказват влияние върху политиките и програмите, които ги засягат; подчертава, че НСИР трябва да засилят социално-икономическата устойчивост на жените от ромски произход (т.е. способността им да се адаптират към бързо променящата се икономическа среда) чрез осъществяване на спестявания и предотвратяване на намаляването на активите.


 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.7.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Christine Anderson, Simona Baldassarre, Robert Biedroń, Vilija Blinkevičiūtė, Annika Bruna, Margarita de la Pisa Carrión, Rosa Estaràs Ferragut, Frances Fitzgerald, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Lina Gálvez Muñoz, Lívia Járóka, Arba Kokalari, Alice Kuhnke, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Andżelika Anna Możdżanowska, Maria Noichl, Pina Picierno, Sirpa Pietikäinen, Samira Rafaela, Evelyn Regner, Diana Riba i Giner, Eugenia Rodríguez Palop, María Soraya Rodríguez Ramos, Christine Schneider, Isabella Tovaglieri, Ernest Urtasun, Hilde Vautmans, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Chrysoula Zacharopoulou

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Abir Al-Sahlani, Elena Kountoura, Terry Reintke, Jadwiga Wiśniewska

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

27

+

GUE/NGL

Elena Kountoura, Eugenia Rodríguez Palop

PPE

Rosa Estaràs Ferragut, Frances Fitzgerald, Cindy Franssen, Lívia Járóka, Arba Kokalari, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Sirpa Pietikäinen, Christine Schneider, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

Renew

Abir Al-Sahlani, Samira Rafaela, María Soraya Rodríguez Ramos, Hilde Vautmans, Chrysoula Zacharopoulou

S&D

Robert Biedroń, Vilija Blinkevičiūtė, Heléne Fritzon, Lina Gálvez Muñoz, Maria Noichl, Pina Picierno, Evelyn Regner

Verts/ALE

Alice Kuhnke, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Ernest Urtasun

 

7

ECR

Margarita de la Pisa Carrión, Andżelika Anna Możdżanowska, Jadwiga Wiśniewska

ID

Christine Anderson, Simona Baldassarre, Annika Bruna, Isabella Tovaglieri

 

0

0

 

 

 

Легенда на използваните знаци:

+ : гласове „за“

  „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

9

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Magdalena Adamowicz, Malik Azmani, Katarina Barley, Pernando Barrena Arza, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Clare Daly, Anna Júlia Donáth, Lena Düpont, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Patryk Jaki, Lívia Járóka, Marina Kaljurand, Assita Kanko, Fabienne Keller, Peter Kofod, Moritz Körner, Alice Kuhnke, Juan Fernando López Aguilar, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Paulo Rangel, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Ralf Seekatz, Birgit Sippel, Sylwia Spurek, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Dragoş Tudorache, Milan Uhrík, Tom Vandendriessche, Bettina Vollath, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Malin Björk, Klára Dobrev, Nathalie Loiseau, Kostas Papadakis, Domènec Ruiz Devesa, Loránt Vincze

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

52

+

PPE

Magdalena ADAMOWICZ, Vladimír BILČÍK, Vasile BLAGA, Ioan-Rareş BOGDAN, Lena DÜPONT, Andrzej HALICKI, Balázs HIDVÉGHI, Lívia JÁRÓKA, Lukas MANDL, Nuno MELO, Roberta METSOLA, Nadine MORANO, Paulo RANGEL, Ralf SEEKATZ, Tomas TOBÉ, Loránt VINCZE, Javier ZARZALEJOS

S&D

Katarina BARLEY, Pietro BARTOLO, Caterina CHINNICI, Klára DOBREV, Sylvie GUILLAUME, Evin INCIR, Marina KALJURAND, Juan Fernando LÓPEZ AGUILAR, Javier MORENO SÁNCHEZ, Domènec RUIZ DEVESA, Birgit SIPPEL, Sylwia SPUREK, Bettina VOLLATH, Elena YONCHEVA

RENEW

Malik AZMANI, Anna Júlia DONÁTH, Sophia in 't VELD, Fabienne KELLER, Moritz KÖRNER, Nathalie LOISEAU, Maite PAGAZAURTUNDÚA, Ramona STRUGARIU, Dragoş TUDORACHE

GREENS/EFA

Patrick BREYER, Saskia BRICMONT, Damien CARÊME, Alice KUHNKE, Terry REINTKE, Diana RIBA I GINER, Tineke STRIK

EUL/NGL

Pernando BARRENA ARZA, Malin BJÖRK, Clare DALY, Cornelia ERNST

NI

Laura FERRARA 

 

9

ID

Nicolas BAY, Nicolaus FEST, Jean-Paul GARRAUD, Peter KOFOD, Annalisa TARDINO, Tom VANDENDRIESSCHE

ECR

Jorge BUXADÉ VILLALBA, Nicola PROCACCINI

NI

Milan UHRÍK

 

5

0

ECR

Joachim Stanisław BRUDZIŃSKI, Patryk JAKI, Assita KANKO, Jadwiga WIŚNIEWSKA

NI

Kostas PAPADAKIS

 

Легенда на използваните знаци:

+ : гласове „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

[2] „Образованието на ромите в Европа, практики, политики и политика“, Мая Мискович (редактор), 2013 г.

[3] Агенция на ЕС за основните права, проучване за ромите и пътуващите общности за 2019 г., избрани ключови констатации от шест държави–членки на ЕС, включително Обединеното кралство (проект, публикацията се очаква през юли 2020 г.).

[7] Траен повод за безпокойство: антициганизмът като бариера за приобщаването на ромите, стр. 28, Агенция на ЕС за основните права, 2018 г.

[9] Доклад относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: Основни заключения“, стр. 3, Европейска комисия, 2019 г.

[10] Междинна оценка на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г., окончателен доклад“, стр. 41, Европейска комисия, 2018 г.

[12] Терминът „роми“ обхваща различни групи, включително роми, цигани, пътуващи общности, мануши, ашкали, синти и бояши. „Роми“ е терминът, използван обичайно в документите и дискусиите относно политиките на ЕС.

[13] Преразглеждане на рамката на ЕС за ромите: Оценка на европейското измерение за бъдещето в периода след 2020 г., Институт „Отворено общество“, Анна Мирга-Кружелника, март 2017 г., стр. 5.

[15] Агенция на Европейския съюз за основните права, проучване за ромите и пътуващите общности за 2019 г., избрани ключови констатации от шест държави–членки на ЕС, включително Обединеното кралство (проект, очакван документ през юли 2020 г.).

[18]  OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

[19]  OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

[20]  ОВ L 328, 6.12.2008 г, стр. 55.

[21]  OВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.

[22]  ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.

[23] OВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 4.

[24]  OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 171.

[25]  Приети текстове, P8_TA(2019)0032.

[26]  Приети текстове, P8_TA(2019)0075.

[27]  Приети текстове, P8_TA(2018)0032.

[28]  Приети текстове, P8_TA(2018)0067.

[29]  Приети текстове, P8_TA(2018)0428.

[30]  Приети текстове, P8_TA(2018)0447.

[34]  Агенция на ЕС за основните права, Второ проучване на Европейския съюз в областта на малцинствата и дискриминацията (роми) – Избрани констатации, 2016 г.

[35]  Доклад на Комисията от 5 септември относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите COM(2019)0406, стр. 3.

[36]  COM(2019)0406, стр. 4.

[37]  Мерки за приобщаване на ромите, докладвани съгласно рамката на ЕС за НСИР, SWD (2019) 320 final, ЧАСТ 1/2, стр. 18.

[38]  Експертни доклади, основаващи се на ориентирани към бъдещето аспекти на оценката на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, като се отчита многообразието на ромското население в инициативата на ЕС за равенство и приобщаване на ромите за периода след 2020 г., януари 2020 г., стр. 16.

[40]  Приети текстове, P8_TA(2019)0075.

[41]  Приети текстове,  P8_TA(2019)0350.

[42]  Fresno JM, Lajčáková J, Szira J, Mačáková S, Karoly M, Rossi M, ‘A meta-evaluation of interventions for Roma inclusion’ („Мета-оценка на действия за приобщаване на ромите“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2019 г.

[43]  Член 3, параграф 1, буква з) от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22);

[44]  Мета-оценка на действия за приобщаване на ромите, Съвместен изследователски център, 2019 г., Служба за публикации на Европейския съюз

[45]  ОВ L 167, 4.7.2018 г., стр. 28.

[46]  Приложение XI относно предварителните условия, Част І: Тематични предварителни условия, инвестиционен приоритет 9.2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

[47]  Мирга-Кружелника, Анна. „Преразглеждане на рамката на ЕС за ромите: Оценка на европейското измерение за бъдещето в периода след 2020 г.“, Институт „Отворено общество“, юни 2017 г., стр. 17.

[48]  Европейска сметна палата, Специален доклад № 14/2016, озаглавен „Инициативи на политиката и финансова подкрепа от страна на ЕС за интегриране на ромите – постигнат е значителен напредък през последното десетилетие, но са необходими допълнителни усилия на местно равнище“, 2016 г.

[49]  Второ проучване на Европейския съюз в областта на малцинствата и дискриминацията, FRA (2016 г.).

[50]  Второ проучване на Европейския съюз в областта на малцинствата и дискриминацията, FRA (2016 г.).

[51]  ОВ С 378, 24.12.2013 г., стр. 1.

[52]  SWD(2019)0320 окончателен

Последно осъвременяване: 11 септември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност