Процедура : 2019/2197(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0160/2020

Внесени текстове :

A9-0160/2020

Разисквания :

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0252

<Date>{18/09/2020}18.9.2020</Date>
<NoDocSe>A9-0160/2020</NoDocSe>
PDF 302kWORD 101k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно прилагането на общата търговска политика – годишен доклад за 2018 г.</Titre>

<DocRef>(2019/2197(INI))</DocRef>


<Commission>{INTA}Комисия по международна търговия</Commission>

Докладчик: <Depute>Йорген Варборн</Depute>

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на общата търговска политика – годишен доклад за 2018 г.

(2019/2197(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид доклада на Комисията от 14 октомври 2019 г. относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия 1 януари 2018 г. — 31 декември 2018 г. (COM(2019)0455),

 като взе предвид работния документ на службите на Комисията (SWD(2019)0370) от 14 октомври 2019 г., придружаващ доклада на Комисията относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия, 1 януари 2018 г. — 31 декември 2018 г., (COM(2019)0455),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 29 януари 2020 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2020 г. Съюз с по-големи амбиции“ (COM (2020)0037),

 като взе предвид политическите насоки от 16 юли 2019 г. за Европейската комисия за периода 2019 – 2024 г.:

 като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Годишния доклад относно изпълнението на общата търговска политика[1],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

 като взе предвид съвместното съобщение от 8 април 2020 г. относно действията на ЕС за глобално реагиране на COVID-19, (JOIN(2020) 11 final);

 като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. на тема „СТО: бъдещи перспективи[2]“,

 като взе предвид съвместното съобщение от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)4 final),

 като взе предвид съвместното изявление от 25 януари 2019 г. на Световната търговска организация (СТО) относно електронната търговия,

 като взе предвид изявленията на министрите на търговията на държавите от Г-20 от 30 март и 14 май 2020 г.;

 като взе предвид съвместното изявление на САЩ и ЕС 25 юли 2018 г.,

 като взе предвид съвместното изявление от 14 януари 2020 г. на тристранната среща на министрите на търговията на Япония, Съединените щати и Европейския съюз,

 като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 декември 2019 г. относно защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в трети държави (SWD(2019)0452),

 като взе предвид годишния доклад на Комисията от 27 март 2019 г. относно инструментите за търговска защита (COM(2019)0158),

 като взе предвид специалното проучване на Евробарометър, публикувано през ноември 2019 г. и озаглавено „Отношението на европейците към търговията и търговската политика на ЕС“,

 като взе предвид съвместното съобщение, озаглавено „ЕС и Китай – стратегически перспективи“, прието от Комисията и Европейската служба за външна дейност на 12 март 2019 г. (JOIN/2019/5 final),

 като взе предвид съвместното съобщение, озаглавено „Свързване на Европа и Азия – градивни елементи за стратегия на ЕС“, прието от Комисията и Европейската служба за външна дейност на 19 септември 2018 г. (JOIN/2018/31 final),

 като взе предвид доклада на Комисията от 26 юни 2019 г. относно бариерите пред търговията и инвестициите,

 като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г., озаглавена „Прилагане на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея“[3],

 като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите[4],

 като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

 като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно социалните и икономически стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност[5],

 като взе предвид член 2 и член 21, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Глава V, Дял II от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и член 218 ДФЕС,

 като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.[6],

 като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения[7],

 като взе предвид стратегията на Комисията за равенство между половете от март 2020 г.,

 като взе предвид доклада на Комисията относно общата схема от преференции за периода 2018 – 2019 г.[8],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2018 г., озаглавено „Единният пазар в един променящ се свят Уникален актив, нуждаещ се от възобновен политически ангажимент“ (COM(2018)0772),

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид становището на комисията по развитие,

 като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A9-0160/2020),

А. като има предвид, че резолюцията на Парламента от 30 май 2018 г. относно изпълнението на общата търговска политика получи широка подкрепа за своя подход, благоприятстващ основана на правилата и принципите и предвидима търговска система; като има предвид, че новите развития от 2018 г. насам, по-специално прилагането на търговското споразумение между ЕС и Канада и по-наскоро ефектите от пандемията от COVID-19 върху търговията правят наложително цялостно да се актуализира предишният доклад;

Б. като има предвид, че ЕС е водещата търговска сила и най-големият търговски блок в света, който действа като основен двигател за икономически просперитет; като има предвид, че той също така е най-големият търговец на готова продукция и услуги; като има предвид, че съгласно последните показатели през 2019 г. износът на стоки от ЕС се е увеличил до 2132, 3 милиарда евро, което представлява увеличение с 3,5% спрямо предходната година; като има предвид, че въпреки настоящите глобални предизвикателства основните търговски партньори на ЕС са САЩ и Китай; като има предвид, че между 2007 и 2017 г. световният БВП нарасна с повече от 70%; като има предвид, че ако се сравни увеличението на ЕС от 17% с данните за държави като САЩ (60%), Индия (80%) и Китай (315%), ясно е, че ЕС изостава по отношение на глобалната конкурентоспособност;

В. като има предвид, че на 14 октомври 2019 г. Комисията публикува своя трети доклад относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия (ССТ), който показва, че през 2018 г. 33% от износа на ЕС и 29% от вноса на ЕС се дължат на търговия с партньори, с които има ССТ; като има предвид, че през 2018 г. ЕС е имал търговски излишък от 84,6 милиарда евро с партньорите от ССТ в сравнение с цялостния му търговски дефицит от 24,6 милиарда евро; като има предвид, че съгласно скорошен доклад на Комисията между 2016 и 2018 г. износът от развиващи се държави към ЕС въз основа на специални търговски преференции (СТП) е нараснал със 16,2%, като стойността му е нараснала от 158 милиарда евро през 2016 г. на 183,6 милиарда евро през 2018 г.; като има предвид, че се очаква световната търговия да спадне с между 13 и 32% поради ефектите от COVID-19; като има предвид, че износът на стоки и услуги извън ЕС-27 се очаква да намалее с 9,2%, а вносът извън ЕС-27 – с 8,8%, а според МВФ БВП на ЕС ще намалее със 7,5%;

Г. като има предвид, че общата търговска политика е от изключителната компетенция на Съюза и се изпълнява от Комисията, което изисква Съюзът да говори с един глас по търговските въпроси, като преговарящ от негова страна се явява Комисията; като има предвид, че през 2015 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“; като има предвид, че Комисията започна преглед на политиката в областта на търговията с цел подобряване на инструментариума за търговията след кризата, свързана с COVID-19; 

Д. като има предвид, че член 207 от Договора за функционирането на ЕС и член 21 от Договора за Европейския съюз гласят, че общата търговска политика се провежда в контекста на принципите и целите на външната дейност на Съюза, включително насърчаването на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и устойчивото развитие; като има предвид, че през декември 2019 г. Комисията прие Европейския зелен пакт, съгласно който всички действия и политики на ЕС ще трябва да допринасят за постигането на целите на Пакта;

Е. като има предвид, че търговската и инвестиционна политика на ЕС предоставя също така на инвеститорите защита чрез правна сигурност и стабилна, предвидима и добре регулирана среда, в която те да провеждат своите икономически дейности;

Ж. като има предвид, че последните данни на Евробарометър показват, че около 60% от гражданите на ЕС считат, че извличат ползи от международната търговия; като има предвид, че част от общественото мнение е много добре информирано относно търговската политика и търговските споразумения; като има предвид, че половината от запитаните лица предлагат приоритетите на търговската политика на ЕС да бъдат създаването на работни места в ЕС и защита на екологичните и здравни стандарти; като има предвид, че Комисията и държавите членки трябва да продължат да разработват подходяща комуникационна стратегия за търговската политика и търговските споразумения, която има за цел да се справи с фалшивите новини относно търговията и да предава възможно най-много информация, като същевременно е насочена към конкретни заинтересовани страни и цели повишаване на осведомеността на икономическите оператори относно търговските споразумения;

З. като има предвид, че общата търговска политика, съставена от търговски споразумения и законодателни мерки, следва да служи на целта за създаване на стабилна, предвидима и справедлива търговска среда, в която предприятията от ЕС могат да процъфтяват и интересите на гражданите на ЕС са признати, и следва да гарантира, че ЕС продължава да защитава съществуващия си социален и регулаторен модел и същевременно използва търговската политика, за да популяризира своите ценности по света; като има предвид, че ЕС следва да положи повече усилия за насърчаване на справедливата конкуренция, като осигури еднакви условия на конкуренция и реши настоящите търговски въпроси; като има предвид, че постигането на тези цели изисква добра ориентация на търговската политика на Съюза и нейното цялостно и ефикасно прилагане и мониторинг, по по-справедлив и по-прозрачен начин; като има предвид, че търговските споразумения на ЕС следва да представят възможности за растеж чрез достъп до пазара и вдигане на търговските бариери; като има предвид, че е от съществено значение преговорите да се провеждат в дух на взаимни ползи, така че да се реши проблема с несправедливите търговски практики и да се гарантира спазване на правилата и стандартите на ЕС;

И. като има предвид, че на 30 април ЕС, заедно с осемнадесет членове на СТО, официално съобщи пред СТО многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване; като има предвид, че това съобщение отбелязва началото на прилагането на многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване при спорове между участващите членове на СТО с оглед на патовата ситуация в апелативния орган;

Й. като има предвид, че епидемията от COVID-19 предизвика многостранна криза с последици в дългосрочен план и разкри липсата на устойчивост на световните вериги за създаване на стойност по отношение на някои ключови продукти, включително медицинско оборудване и медицински изделия; като има предвид, че кризата показа нуждата от по-здрави и устойчиви производствени вериги, както и необходимостта от инвестиции в стратегически области, за да се повиши устойчивостта на веригите на доставки на ЕС; като има предвид, че научните доклади сочат нарастващ риск от избухване на световни епидемии и от явления, свързани с изменението на климата, които оказват въздействие върху международните отношения; като има предвид, че министрите на търговията на страните от Г-20 поеха ангажимент да смекчат въздействията на COVID-19 върху международната търговия и инвестициите чрез продължаване на съвместната работа за осигуряване на свободна, справедлива, недискриминационна, прозрачна, предвидима и стабилна среда за търговия и инвестиции, както и като държат нашите пазари отворени да осигурят непрекъснатия презграничен поток от жизненоважни медицински доставки и оборудване, критично важни земеделски продукти и други основни стоки и услуги;

К. като има предвид, че на 14 март 2020 г. Комисията прие съгласно процедура по спешност Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/402[9], за да направи износа на лични предпазни средства (ЛПС) предмет на разрешение за износ в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/479 като временна мярка, която служи да подпомогне ЕС да се справи с нарасналото търсене и да подготви оперативния си капацитет да оказва помощ на трети държави.

Л. като има предвид, че ЕС е договорил всеобхватни споразумения, уреждащи търговските отношения с почти цяла Латинска Америка и Карибите, с изключение на Боливия, Куба и Венесуела;

М. като има предвид, че през 2015 г. Парламентът подчерта нуждата от перспектива за равенство между половете в международната търговска политика[10], а през 2018 г. – необходимостта от равенство между половете в търговските споразумения[11]; като има предвид, че 36 милиона работни места в ЕС, от които 13,7 милиона са заети от жени, зависят от износа извън ЕС; като има предвид, че жените са много по-слабо представени в търговията извън в сектора на земеделието и производството; като има предвид, че едва едно от пет експортни дружества в ЕС бива ръководено (притежавано и/или управлявано) от жена и жените наброяват 30% или по-малко от общата работна ръка в сектора на износа;

Н. като има предвид, че редица държави налагат тарифи на медицинските изделия, в т.ч. монитори, диагностично оборудване и често използвани лекарствени продукти като антибиотици, обезболяващи или инсулин, като на практика всички държави налагат тарифи за внос на сапун; като има предвид, че тарифите бяха завишени от решението на САЩ да наложат допълнителни мита на стойност 370 милиарда щатски долара на вноса от Китай, които включват някои аспекти на ЛПС;

О. като има предвид, че научно обосновани доклади посочват нарастващата опасност от избухването на пандемии в цял свят и от обусловени от изменението на климата феномени, които оказват въздействие върху международните отношения, като заключенията на тези доклади са, че нашите икономически модели трябва да бъдат основно реформирани, по-специално в съответствие с Парижкото споразумение за климата;

Глобален контекст

1. отбелязва, че значителни аспекти в глобалния контекст се променят и са се оказали непредсказуеми, като през последните две години се наблюдава напрежение; отново изразява своята подкрепа за отворена, свободна, основана на правила, предвидима и справедлива многостранна търговска система, която е необходимо да бъде защитена и насърчавана; посочва, че въпреки трудния глобален икономически климат, ЕС е записал излишък от 84,6 милиарда евро (през 2018 г.) в търговията със стоки с партньори, с които има сключено споразумение за търговия, в сравнение с общия търговски дефицит с останалата част от света, който се равнява на приблизително 24,6 милиарда евро; припомня, че повече от 36 милиона работни места биват подпомагани от износа извън ЕС;

2. отбелязва, че след като Комисията прие последната си търговска стратегия през 2015 г., озаглавена „Търговията – за всички“, ЕС е сключил и започнал да прилага редица нови търговски споразумения, по-специално Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (ВИТС), Споразумението между Европейския съюз и Япония за икономическо партньорство, Споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур и Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам;

3. настоява, че при преодоляването на нови предизвикателства в световен мащаб търговската стратегия на ЕС трябва да продължи да насърчава интересите и ценностите на Съюза, да повишава конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, както и да генерира икономически растеж в съответствие с целите на Европейския зелен пакт; поради това счита, че една амбициозна многостранна, плурилатерална и двустранна програма, сключването на справедливи и плодотворни търговски споразумения за двете страни, които гарантират строга реципрочност и зачитат високите европейски норми и стандарти в чувствителните отрасли, правата на човека и тяхната ефективна защита, премахването на неоправданите пречки пред търговията, както и използването на инструменти за защита на търговията, когато е необходимо, представляват най-добрият начин за повишаване на конкурентоспособността на ЕС в един глобализиран свят;

4. подчертава, че отношенията ни с другите две търговски суперсили, Китай и САЩ, представляващи приблизително 30% от търговския ни обмен, са от ключово значение за насърчаването на търговската политика на ЕС; настоява обаче, че ЕС следва да засили връзките си с други части на света, да разнообрази и подобри своите търговски отношения с всички партньори, включително развиващите се и най-слабо развитите държави, и да работи за многополюсен световен ред; подчертава необходимостта да се избегне прекомерната зависимост на икономиката на ЕС от веригите на доставки на няколко основни търговски партньори; 

5. подчертава необходимостта да се засили обменът на информация между държавите членки; призовава за допълнителен обмен на добри практики между самите държави членки и между тях и Комисията с оглед на постигането на полезно взаимодействие и подобряването на резултатите; във връзка с това подчертава също така необходимостта да се подобрят стратегиите за оценка на споразуменията и счита, че Комисията следва да осигури по-добра оценка на въздействието за всяко търговско споразумение, която да бъде извършена своевременно от независими органи;

6. приветства нарастването на прозрачността в търговската политика; приветства решението на Съвета да публиква на 19 декември 2019 г. мандата за преговорите за споразумения за икономическо партньорство с регионите от АКТБ; изразява задоволство във връзка със скорошните усилия на новата Комисия да информира по-редовно Парламента относно актуалното състояние на текущите преговори, правейки по този начин работата на Комисията по-прозрачна, например чрез предоставянето на подробни доклади относно специализираните комисии, изготвени в рамките на ВИТС и споразумението с Южна Корея;

7. подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да подобрят своята комуникационна стратегия, що се отнася до ползите от търговската политика на ЕС и повишаването на осведомеността, с оглед на ефективното ангажиране на обществото и заинтересованите страни; припомня, че пътните карти предоставят възможност на Комисията да съобщи и обясни причините за конкретна инициатива и нейните цели, както и да се ангажира с обществото и заинтересованите страни и да получи обратна информация; счита, че Комисията следва да гарантира пълната прозрачност на пътните карти и на другите консултативни дейности с цел максимално увеличаване на тяхното въздействие и гарантиране на участието на заинтересованите страни;

8. изразява съжаление относно сериозното въздействие на вируса COVID-19 и последвалото блокиране на икономиките, що се отнася до световната търговия, в резултат на което вносът в ЕС и износът от него намаляха, а веригите за създаване на стойност бяха прекъснати; подчертава, че ЕС трябва да извлече поуки от настоящата пандемия, за да намали своята уязвимост, по-специално що се отнася до някои стратегически сектори; счита, че ЕС и неговите държави членки трябва да действат бързо, за да използват търговската политика като инструмент, който да възстанови световните икономики и да смекчи рецесията; твърдо вярва, че ЕС трябва да подобри своята открита стратегическа автономност, като същевременно гарантира основана на правила търговия по време на криза, както и че трябва да избягва мерки, които ограничават и/или нарушават търговията, и да оспорва такива мерки от страна на трети държави, като всичко това следва да бъде специално разгледано в рамките на прегледа на търговската политика;

9. призовава да бъде постигнат напредък по текущите преговори и по-специално да се възобновят преговорите за бързо сключване на многостранно споразумение за свободно движение на медицинско оборудване; силно насърчава всички държави да се присъединят към Споразумението на СТО за премахване на митата върху фармацевтични продукти (Zero for Zero) и счита, че обхватът му следва да бъде разширен, така че да обхване всички фармацевтични и лекарствени продукти, за да се гарантира трансграничната търговия в световен мащаб; призовава членовете на СТО да превърнат тази тема в приоритет в дневния ред на следващата министерска конференция на СТО и да считат търговските споразумения за начин да се помогне на дружествата да разнообразят своите източници;

10. подчертава, че ЕС трябва да гарантира отворени търговски потоци и устойчиви глобални вериги за създаване на стойност и следователно трябва да се въздържа от ограничения на износа, например на ЛПС, за които ЕС е зависим от търговските партньори в трети държави; настоятелно призовава държавите членки, които ограничават потока на стоки от критично значение на вътрешния пазар, незабавно да премахнат ограниченията върху износа, и призовава Комисията да прилага нулева толерантност към подобни нарушения на правилата на единния пазар; счита, че ЕС трябва внимателно да оценява и идентифицира критичните сектори и уязвимостта в обществото в случаите, когато е необходимо да осигури своите доставки на продукти, както и че трябва да търси ефективни и пропорционални средства за защита в областта на търговската политика;

11. изразява съжаление относно икономическите загуби, причинени от нарушаването на международната търговия и на световните вериги за стойност в резултат на пандемията от COVID-19, която може да има особено тежки последици за развиващите се страни; призовава Комисията да гарантира, че нейните търговски разпоредби с развиващите се страни подкрепят достъпа до лекарства и медицинско оборудване;

12. подчертава необходимостта да се помогне на производителите в селските и крайбрежните райони да се приспособят към условията на криза на пазара вследствие на избухването на COVID-19 и да разработят стратегии за бързо приспособяване и устойчивост към коронавируса, за да се запази равнището на минималните доходи, като същевременно се гарантира устойчиво управление на селскостопанските, горските и морските екосистеми с богато биологично разнообразие;

СТО и многостранното сътрудничество

13. подчертава, че това е решаващ момент за насърчаването на отворено, справедливо, балансирано, устойчиво и основано на ценности многостранно сътрудничество и за насърчаването на световната търговска система; изразява дълбоко съжаление във връзка с безизходицата на СТО, която изисква активни стъпки и ангажименти от страна на всички членове на организацията; заявява отново своята ангажираност да защитава основаната на правила многостранна търговска система; 

14. подчертава първостепенното политическо и икономическо значение на многостранната система и призовава международните търговски партньори да работят за постигането на добре функционираща система за уреждане на спорове в рамките на СТО, както и да прокарат амбициозна реформа, ръководена от ЕС; призовава в тази връзка Комисията да договори нови правила за борба с изкривяващите търговията явления, свързани с непазарните политики и практики, държавните предприятия и промишлените субсидии, водещи до свръхкапацитет, политики и практики на принудителен трансфер на технологии и кражби на интелектуална собственост; насърчава членовете на СТО по време на министерската конференция, която ще се проведе през 2021 г., да постигнат амбициозно и балансирано споразумение относно дългогодишния въпрос за субсидиите за рибарството, както и да дадат ясен сигнал, че СТО все още е в състояние да изпълнява своята функция за водене на преговори;

15. приветства многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване – нова система, която ще позволи на ЕС, заедно с други участващи членове на СТО, да превъзмогнат настоящата парализа на апелативния орган на СТО, и ще позволи на участващите членове да запазят действаща система в две стъпки за решаване на спорове в СТО, в случай че възникнат такива между тях;

16. отбелязва напредъка, постигнат по време на текущите секторни и плурилатерални преговори, по-специално по отношение на вътрешното регулиране на услугите, електронната търговия и улесняването на инвестициите; подчертава, че тези секторни преговори са основаващи се на съвместни съобщения начинания, които следва да бъдат осъществени с оглед намирането на хоризонтален консенсус на всички участници;

17. приветства постигнатия напредък по преговорите за Многостранен инвестиционен съд (МИС); отбелязва, че Международната система на съдилищата е предназначена да служи като трамплин към МИС; изразява съжаление във връзка с изключително бавния напредък на държавите членки в премахването на двустранните инвестиционни договори (ДИС) в рамките на ЕС и настоятелно призовава Комисията да предприеме действия, когато това е целесъобразно;

18. изразява силната си подкрепа за текущото тристранно сътрудничество между ЕС, САЩ и Япония за ограничаване на практиките, които водят до изкривяване на пазара в световен мащаб; в тази връзка приветства съвместното изявление от 14 януари 2020 г. относно промишлените субсидии;

Съединени щати

19. изразява дълбоко съжаление относно съществената промяна в търговската политика на САЩ през последните три години, като е обезпокоен от нарастването на едностранните търговски мерки и протекционистките мерки, включително скорошните решения на Министерството на търговията на САЩ за започване на допълнителни разследвания по раздел 232; изразява съжаление във връзка с официалното уведомление от страна на САЩ от 4 ноември 2019 г. относно тяхното оттегляне от Парижкото споразумение и припомня, че общата търговска политика на ЕС следва да допринася за насърчаването на осъществяването на целите на това споразумение; подчертава, че е важно да се подновят разговорите между ЕС и САЩ, за да се решат неуредени проблеми, включително спорове; подчертава, че е важно земеделието да бъде държано извън обхвата на преговорите, както и да се осигурят подходящ мониторинг и защита на сектора на рибарството;

20. припомня, че ЕС следва да продължи да работи със САЩ като партньор, с когото трябва да намери решения на търговските въпроси от общ интерес, на заплахите и търговските затруднения, включително извънтериториалното прилагане на приети от САЩ закони, които са в противоречие на международното право; подчертава, че ЕС следва да продължи да участва в усилията за възстановяване на взаимното доверие и тесните търговски връзки, като същевременно гарантира, че се спазват европейските стандарти; счита, че едно ограничено търговско споразумение със САЩ би могло да се счита за важна стъпка;

21. приканва Комисията да ангажира своите партньори от САЩ с цел намиране на начини за намаляване на напрежението в трансатлантическата търговия, включително намиране на решения чрез преговори със САЩ по въпроса за субсидиите за граждански въздухоплавателни средства, по-специално по отношение на продължаващия спор относно „Еърбъс“ и „Боинг“, както и за постигане на споразумение за прекратяване на незаконното налагане от САЩ на мита върху продуктите от стомана и алуминий и на незаконните антисубсидийни и антидъмпингови мерки относно продуктите на хранително-вкусовата промишленост, включително относно зрелите маслини; настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си за координирана и единна реакция на ЕС; приветства преговорите между ЕС и САЩ относно взаимното признаване на резултатите от оценяването на съответствието; насърчава Комисията да задълбочи сътрудничеството в други области от общ интерес, например стандартите и други нетарифни бариери, с оглед на улесняването на търговията, ограничаването на бюрократичните пречки и намаляването на разходите;

22. изразява съжаление относно това, че настоящото правителство на САЩ обмисля евентуалното си оттегляне от Общото споразумение за обществените поръчки; настоятелно призовава правителството на САЩ да продължи да бъде страна по това споразумение;

Китай

23. отбелязва, че поради своя размер и растеж Китай представлява предлагащ големи възможности пазар и е вторият най-голям търговски партньор на ЕС, но че при достъпа си до този пазар и извършването на дейност в него предприятията от ЕС се сблъскват с множество пречки, които се дължат на факта, че китайската икономика се ръководи и субсидира от държавата и че държавните предприятия се ползват с изключителен или доминиращ достъп до пазара; осъжда всички видове дискриминационни мерки, с които се сблъскват дружествата от ЕС в Китай; счита, че лоялната конкуренция между предприятията от ЕС и Китай би довела до повече възможности и иновации, и призовава Комисията непрекъснато да следи продължаващите актове на дискриминация и да работи с китайските органи, за да се сложи край на тези действия и да се премахнат тези пречки; отбелязва оттеглянето на Китай през май 2019 г. на своята жалба пред СТО срещу ЕС във връзка с третирането, предвидено за държави с непазарна икономика, по отношение на антидъмпинга; приветства резултата от процедурата за уреждане на спорове между ЕС и Китай, който бележи края на статута на Китай като пазарна икономика, в съответствие с позицията на Парламента от май 2016 г.[12];

24. приветства приключването на 6 ноември 2019 г. на преговорите за сключване на споразумение между ЕС и Китай за географски указания като положителна стъпка към подобряването на защитата на продуктите от ЕС с географски указания и призовава за бързото му ратифициране, както и за актуализиране и по-стриктно налагане на спазването на законодателството; настоява, че търговското споразумение „Първа фаза“ между САЩ и Китай не трябва да накърнява въпросното споразумение за географски указания между ЕС и Китай; призовава Комисията да наблюдава положението с достъпа до пазара за европейските продукти по време на изпълнението на настоящото споразумение; отбелязва, че според последния доклад относно защитата и прилагането на правата върху интелектуална собственост над 80% от конфискациите на фалшифицирани и пиратски стоки се отнасят до стоки с произход от Китай, както и че такъв е бил случаят също през 2018 г. и 2019 г.; призовава Комисията да проучи възможностите за използване на други инструменти за разрешаване на тези проблеми и за гарантиране на пълната защита на правата върху интелектуална собственост;

25. насърчава Комисията да приключи преговорите за амбициозно споразумение за инвестиции с Китай, с ефективна глава относно търговията и устойчивото развитие, което да премахне всички пречки пред достъпността на пазара в Китай; очаква приключването на преговорите до края на 2020 г., както е договорено на срещата на върха между ЕС и Китай през 2019 г.; въпреки това е твърдо убеден, че следва да се даде приоритет на съдържанието на споразумението, а не на бързината на сключването му;

26. изразява възмущението си във връзка с доклада на Австралийския институт за стратегическа политика, публикуван през февруари 2020 г., в който се представят доказателства за експлоатацията на уйгурски работници в китайски фабрики, включително във фабрики, които са част от веригите за създаване на стойност на дружества от ЕС; изразява дълбокото си безпокойство във връзка със сведенията за въздействието на инициативата „Един пояс, един път“ върху правата на човека в Китай и Пакистан; призовава Комисията да използва всички налични средства, за да сложи край на експлоатацията на уйгури; призовава европейските дружества да преустановят всички форми на участие в нарушенията на правата на човека от Китай; настоява, че от веригите на доставки на продукти, внасяни в единния пазар, трябва да бъдат изключени продуктите, произведени чрез използване на принудителен труд на уйгури;

Ново партньорство с Африка

27. посреща със задоволство публикуването на съвместното съобщение за приемане на всеобхватна стратегия ЕС – Африка; призовава ЕС да се ангажира в по-голяма степен с африканските държави, за да се създаде ефективно и стабилно партньорство в съответствие със свързаните с търговията аспекти на програмата на Стратегията за развитие на Африка до 2063 г., което би насърчило устойчивото икономическо развитие, растежа и продоволствената сигурност на африканския континент; подчертава, че данните от неотдавнашния доклад от 10 февруари 2020 г. относно общата схема за преференции (ОСП) за периода 2018 – 2019 г. показват увеличение на степента на използване на преференциите от държавите, които се възползват от схемата; призовава Комисията да увеличи своята техническа и икономическа подкрепа чрез предоставяне на помощ за търговски мерки между ЕС и африканските държави, както и между самите африкански държави; в това отношение отбелязва, че помощта за търговията следва да бъде ключов елемент от търговските отношения с Африка след края на кризата, предизвикана от COVID-19;

28. посреща със задоволство напредъка, постигнат в изпълнението на Африканската континентална зона за свободна търговия (ACFTA), която има за цел да създаде единен континентален пазар за стоки и услуги със свободно движение на хора и инвестиции; приветства подкрепата на ЕС за създаването на новата Обсерватория на търговията на Африканския съюз; призовава за продължаване на подкрепата на ЕС за ACFTA в съответствие с алианса между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места; призовава за правилно прилагане и задълбочаване на съществуващите споразумения за икономическо партньорство (СИП) с цел насърчаване на търговията и инвестициите; посреща със задоволство влизането в сила на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) с Източна и Южна Африка и с Южноафриканската общност за развитие и временните споразумения за икономическо партньорство с Гана и Кот д'Ивоар и изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по отношение на ратифицирането на останалите регионални СИП; изразява своята подкрепа за визията, изложена в речта за състоянието на Съюза от 2018 г., за междуконтинентално търговско споразумение, което следва да представлява икономическо партньорство на равни начала, водещо до взаимни ползи и подкрепящо целите за устойчиво развитие (ЦУР), развитието на конкурентоспособни местни и регионални вериги на стойността и устойчивите фискални системи;

29. подчертава, освен това, че е важно СИП да бъдат наблюдавани съвместно с подкрепата на местни партньори и организации на гражданското общество; призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на настоящите СИП по въпроси като местните икономики, пазарите на труда, загубата на биологично разнообразие, обезлесяването и заграбването на земя, за да определи дали са необходими промени;

Развиващи се държави

30. подчертава, че търговията може да бъде важен инструмент за постигане на ЦУР, като подпомага намаляването на бедността; за тази цел подчертава необходимостта от съсредоточаване на усилията върху взаимноизгодни споразумения за свободна търговия, диверсификация на износа, създаване на добавена стойност и микро-, малки и средни предприятия; посочва, че ЕС е поел ангажимент за солидна, ефективна и надеждна търговска политика, която ще бъде основата за справедлива, отворена, основана на правила, многостранна и приобщаваща търговска система, която представлява равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб в интерес на всички държави, включително на развиващите се държави, и която е от съществено значение за по-нататъшната интеграция на развиващите се държави в световните вериги за създаване на стойност; припомня, че политиката на ЕС в областта на търговията и развитието следва да допринесе за регионалната интеграция и за включването и възхода на развиващите се държави в световните вериги за създаване на стойност;

31. подчертава, че развиващите се страни са най-силно засегнати от явлението отклоняване от данъчно облагане, което всяка година лишава държавите от милиарди евро публични приходи; призовава за включване в търговските споразумения с развиващите се страни на разпоредби за подпомагане на борбата с незаконните финансови потоци и отклоняването от данъчно облагане от страна на корпорациите и многонационалните дружества, с цел да се гарантира, че се плащат данъци там, където се създават печалби и реална икономическа стойност, и да се премахне свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

Япония, Сингапур и Виетнам

32. приветства влизането в сила на ССТ между ЕС и Япония от 1 февруари 2019 г. и отбелязва, че според първата информация, предоставена след една година на прилагане[13], износът на ЕС за Япония е нараснал с 6,6% в сравнение със същия период на предходната година;

33. приветства влизането в сила на 21 ноември 2019 г. на търговското споразумение между ЕС и Сингапур; приветства напредъка в изпълнението на споразумението между ЕС и Виетнам и призовава за продължаване на бързия напредък, по-специално при създаването на съвместни институции и ратифицирането на основните неуредени конвенции и ангажименти на Международната организация на труда (МОТ) по въпроси, свързани с правата на човека, като настоятелно призовава Комисията да гарантира конкретното им изпълнение в сътрудничество с ЕСВД; призовава държавите членки да продължат да работят за ратифицирането на Споразумението за закрила на инвестициите между ЕС и Виетнам, за да може това споразумение, заедно със Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам, да влязат в сила възможно най-скоро; отбелязва, че през 2018 г. ЕС изнесе във Виетнам стоки на стойност около 13,8 милиарда евро, и изтъква, че основаните на правила споразумения за свободна търговия (ССТ) и споразумения за защита на инвестициите ще осигурят предсказуемост и съблюдаване на принципите на правовата държава за инвеститорите, както и ще увеличат по положителен начин износа и в двете посоки и ще създадат стабилност и доверие сред МСП; разглежда тези споразумения като стъпка към сключването на ССТ с целия регион на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН);

34. подчертава, че горепосочените три споразумения затвърждават стратегическия динамизъм на Европейския съюз в част от света от ключово значение, която се характеризира с бърз растеж на населението и доходите и която предлага значителни възможности за нашите икономически субекти; счита освен това, че по-силното присъствие на ЕС би могло да предложи алтернатива на китайското господство в региона;

Латинска Америка и Карибите 

35. подчертава, че е важно да се укрепят взаимноизгодните търговски и политически отношения с Латинска Америка; припомня, че Европейският съюз и Латинска Америка осъществяват тясно сътрудничество въз основа на историческите, културните и икономическите връзки помежду си, като регионът на Латинска Америка и Карибите представлява петият най-голям търговски партньор на ЕС; изразява своето убеждение, че присъствието на ЕС в региона е от основно значение с оглед на задълбочаването на сътрудничеството въз основа на общите ценности и на стимулирането на преследването на политиката на Съюза в сферата на външната дейност, по-конкретно по отношение на укрепването на многостранната търговска система, основаваща се на правила; призовава Комисията да поясни намерението си относно бъдещите търговски споразумения и споразумения за асоцииране, що се отнася до разделянето на текста;

36. подчертава значението на неотдавна актуализираното споразумение за асоцииране между ЕС и Мексико и на сключването на споразумението за асоцииране с Меркосур, като и двете имат потенциала да задълбочат нашето стратегическо партньорство с Латинска Америка, да създадат допълнителни възможности в нашите търговски отношения с тези държави, както и да подпомогнат диверсификацията на веригите за доставки за европейската икономика; счита, че споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур представлява най-голямото споразумение от този вид между два блока и има потенциала да създаде взаимно изгодна зона на открит пазар, обхващаща приблизително 800 милиона граждани; посочва, че това споразумение, както всички търговски споразумения на ЕС, трябва да гарантира лоялна конкуренция и да гарантира, че се европейските стандарти и методи за производство се спазват; посочва, че споразумението съдържа обвързваща глава относно устойчивото развитие, която трябва да бъде изпълнена, прилагана и напълно оценена, както и специфични ангажименти относно трудовите права и опазването на околната среда, включително спазването на Парижкото споразумение относно изменението на климата и съответните правила за прилагане; 

37. изразява своето убеждение, че актуализирането на споразумението за асоцииране с Чили ще послужи за допълнително стимулиране на присъствието на ЕС в региона в по-широк контекст и ще спомогне за насърчаване на програма в областта на международната търговия, основаваща се на устойчивото развитие, по-високата степен на защита на екологичните и трудовите стандарти и зачитането на правата на човека; призовава Комисията да гарантира, че текущите преговори ще доведат до резултати в съзвучие с тези принципи и че ще бъде възможно своевременно да се постигне споразумение;

Текущи преговори по ССТ

38. призовава за изпълнението на амбициозна програма, когато става въпрос за договаряне на ССТ, по-специално с Австралия и Нова Зеландия, Тунис, Мароко и Индонезия, която да е в съответствие със Зеления пакт, като се отчита чувствителният характер на някои селскостопански продукти като говеждо и овче месо, млечни продукти и плодове; отново отправя своя призив за бързо започване на преговори за инвестиции с Тайван и приканва Комисията да започне подготвително проучване;

39. подхожда прагматично към въпроса относно търговските отношения с Обединеното кралство, които следва да бъдат всеобхватни и амбициозни, да целят липсата на мита и квоти и да се основават на принципите относно търговията, инвестициите и конкурентоспособността, посочени в неговата резолюция от 12 февруари 2020 г. относно преговорите за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия[14]; отбелязва, че съгласно Политическата декларация от 17 октомври 2019 г., подкрепена от Обединеното кралство, бъдещото икономическо партньорство ще се основава на разпоредби, гарантиращи условия на равнопоставеност за открита и лоялна конкуренция, особено ако не бъде постигнато споразумение преди края на 2020 г.; посочва, че държавите – членки на ЕС, са нетни износители към Обединеното кралство и че намирането на решение, което да удовлетворява и двете страни, трябва да бъде приоритет, който има за цел да гарантира зачитането и защитата на интересите на износителите и инвеститорите от ЕС; призовава Комисията да подпомогне повишаването на конкурентоспособността на дружествата и МСП от ЕС;

40. насърчава Комисията да се възползва от импулса, породен от оттеглянето на Обединеното кралство, за да рационализира нашите политики на ЕС, да намали излишната бюрокрация и да повиши конкурентоспособността за дружествата и МСП от ЕС; подчертава, че целта на ССТ с Обединеното кралство следва да бъде да даде възможност за възможно най-близък достъп до пазара и улесняване на търговията, за да се сведат до минимум смущенията в търговията и да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

Прилагане на ССТ

41. отчита резултатите, представени в доклада на Комисията относно прилагането на споразуменията за свободна търговия (ССТ), по-специално с Южна Корея, Централна Америка/Латинска Америка, Канада и източните партньори; подчертава, че в повечето случаи търговските споразумения на ЕС ясно постигат своята основна цел да създадат значителни възможности за износителите от ЕС на търговските пазари на трети държави; подчертава обаче, че според Комисията протекционистката тенденция е довела до увеличаване на отрицателното икономическо въздействие на пречките пред търговията и инвестициите; изисква от Комисията да продължи да извършва последващи оценки на въздействието на търговските споразумения върху нашата икономика, включително по отношение на устойчивостта;

42. насърчава Комисията да полага непрекъснати усилия за намирането на начини за подобряване на търговските отношения и за допълнително задълбочаване на икономическата интеграция на държавите от Източното партньорство, и по-специално на трите асоциирани държави сред тях;

43. припомня положителното развитие по отношение на търговското споразумение между ЕС и Канада (ВИТС); отбелязва, че през първата пълна календарна година от прилагането на споразумението двустранната търговия със стоки, включително хранителни продукти, е нараснала с 10,3% в сравнение със средната стойност от предходните три години; припомня, че търговският излишък на ЕС с Канада се е увеличил с 60% и е създал допълнителни възможности за нашите износители; припомня, че след временното влизане в сила на споразумението двете страни създадоха солидно партньорство, като придружиха първоначалния текст с важни препоръки относно търговията, действията по отношение на климата и Парижкото споразумение, взаимодействието между търговията и равенството между половете и МСП; счита, че това е доказателство за динамичността на процеса на прилагане на търговското споразумение; приканва Комисията да представи на Парламента по-актуални данни, свързани с износа на МСП от ЕС и цялостната устойчивост на споразумението; припомня, че е важно да се засилят прилагането и проследяването на главата относно търговията и устойчивото развитие;

44. отново изразява своята загриженост във връзка с ниското равнище на използване на преференциите върху износа на ЕС, за което съобщават някои от преференциалните партньори на ЕС, като това свидетелства за ограничените ползи на стратегията за търговски двустранни отношения за по-малките икономически оператори; отбелязва по-специално, че се наблюдават големи различия в използването на преференции по отношение на износа от Съюза в различни търговски партньори и същевременно слаби различия в използването на преференции по отношение на вноса в ЕС от различни търговски партньори; призовава Комисията допълнително да анализира използването на преференциите и да предложи нови иновативни инструменти и практически решения; във връзка с това подчертава, че е важно правилата за произход да са гъвкави, рационализирани и опростени; призовава Комисията, заедно с държавите членки, да рационализира усилията за прилагане на по-ефективни стратегии за насърчаване на търговията и комуникационни стратегии и да използва пълния потенциал на делегациите на ЕС из цял свят;

45. посочва, че многото търговски и нетърговски бариери и настоящите различия в равнището и качеството на контрола, митническите процедури и политиките на санкциониране на входните пунктове на ЕС в митническия съюз често водят до нарушаване на търговските потоци, което излага на риск целостта на единния пазар; съответно настоятелно призовава Комисията да предприеме действия по отношение на този въпрос, за да гарантира, че дружествата могат да се конкурират лоялно при еднакви условия;

46. подчертава, че защитата на географските указания е един от офанзивните аспекти на позицията на Съюза при преговорите за сключване на търговски споразумения, и подчертава, че е важно партньорите на ЕС да спазват съответните разпоредби; призовава Комисията да осигури по-голямо съответствие с тези разпоредби в съществуващите и бъдещите търговски споразумения;

47. призовава Комисията да проучи целенасочено кумулативното въздействие на споразуменията за свободна търговия на ЕС върху отклоняването на търговски потоци, както за ЕС, така и за неговите държави партньори, и да сравни резултатите с отделните оценки на въздействието и действителните данни;

48. подчертава значението на включването на националните парламенти, гражданското общество и частния сектор на всички страни, по-специално в търговските преговори; призовава за по-голямо участие и консултации със социалните партньори и гражданското общество в преговорите по и прилагането на търговските споразумения, по-специално в рамките на правомощията на вътрешните консултативни групи, чиято роля би могла да бъде разширена, така че да обхваща всички части на търговските споразумения, а не да се ограничава само до главите относно търговията и устойчивото развитие;

Търговия и устойчиво развитие

49. припомня позицията си, изразена в своя предишен доклад относно прилагането на общата търговска политика; подчертава, че планът за действие от 15 точки от 27 февруари 2018 г., изготвен от службите на Комисията, представлява добра основа за размисъл с цел подобряване на изпълнението на главата относно търговията и устойчивото развитие; посочва, че новото поколение споразумения съдържат клаузи за правата на човека и глави относно устойчивото развитие, чието пълно и цялостно прилагане цели да гарантира и насърчава зачитането на правата на човека, на ценностите на Съюза и на високо равнище на трудови, социални и екологични стандарти; отбелязва оценката на главите за устойчивото развитие, включена в доклада на Комисията относно изпълнението на ССТ, и призовава за своевременно изпълнение на съществуващите разпоредби за търговията и устойчивото развитие; призовава Комисията да разработи точна и специфична методология за мониторинг и оценка на изпълнението на тези глави, поради невъзможността те да бъдат предмет на оценка единствено въз основа на количествени данни; призовава Комисията да представи предложения за това как да се засили прилагането на главата относно устойчивото развитие в търговските споразумения;

50. отбелязва подетата от ГД „Правосъдие“ на Комисията инициатива за задължителна надлежна проверка на дружествата, включително разглеждането ѝ в търговските споразумения на ЕС, както и за механизъм, който гарантира ефективно изпълнение; посочва, че предложението за задължителна надлежна проверка следва да гарантира, че тези мерки няма да доведат до допълнителна тежест за европейските МСП или да понижи конкурентоспособността им;

51. отново призовава Комисията и държавите членки да се ангажират конструктивно в преговорите за правно обвързващ договор на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека, с цел да се гарантира достъп до правосъдие за жертвите на нарушения на правата на човека и да им се даде възможност да търсят правна защита;

52. приветства инициативата на Комисията за Европейски зелен пакт и подчертава, че той следва да бъде активно подкрепян от стратегия, която е балансирана от екологична, икономическа и социална гледна точка; приветства ангажимента на Комисията да превърне спазването на Парижкото споразумение в „основна клауза“ за търговските споразумения;

53. отбелязва, че настоящият подход вече допринася за справяне с проблемите, свързани с неспазването на задълженията; въпреки това призовава Комисията да бъде по-внимателна и да взема поуки от предишния си опит – например, че по искане на ЕС в рамките на ССТ между ЕС и Корея е създадена специализирана група, след като Южна Корея не ратифицира конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) относно правата на работниците, по-специално относно свободата на сдружаване и колективното договаряне;

54. припомня, че ранните усилия на Комисията и Парламента в търговските преговори с Мексико и Виетнам успешно насърчиха ратифицирането от двете държави на Конвенция № 98 на МОТ относно правото на организиране и колективно договаряне, съответно през ноември 2018 г. и юни 2019 г.; поздравява и двете държави за тази важна крачка; призовава Комисията да наблюдава напредъка, който се постига при прилагането на други конвенции на МОТ, и своевременно да създаде междупарламентарната комисия, както е договорено в рамките на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам, като обърне специално внимание на забраната на детския труд; изразява съжаление, че Виетнам не е ратифицирал конвенциите на МОТ № 87 и № 105 относно свободата на сдружаване и принудителния труд; призовава Комисията да следи отблизо положението и да поиска консултации с виетнамското правителство, ако то не продължи да полага трайни усилия за тяхното ратифициране, както е предвидено в споразумението;

55. припомня необходимостта от ефективен план за действие за постигане на целта да се прилага политика на нулева търпимост спрямо детския труд, съдържаща се в ССТ, чрез изграждане на силно партньорство с неправителствените организации и националните органи с оглед на разработването на надеждни социални и икономически алтернативи за семействата и работниците в синхрон с действията, предприети в рамките на политиката на ЕС за развитие;

56. счита, че главите за търговията и устойчивото развитие в търговските споразумения следва да бъдат един от двигателите на външното измерение на Европейския зелен пакт; подчертава, че всеки нов механизъм за коригиране на въглеродните емисии следва да бъде съвместим с правилата на СТО, както и със ССТ на ЕС; подчертава, че дружествата от ЕС не следва да бъдат поставяни в неблагоприятно конкурентно положение;

57. отбелязва, че политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите следва да се използва като средство за отговорно управление на веригите на доставки, което включва да се гарантира, че предприятията зачитат правата на човека и на работниците и че е наличен достъп до правосъдие; отбелязва ангажиментите на Комисията до 2021 г. да представи законодателно предложение;

58. призовава Комисията да гарантира, че условията за правата на човека, свързани с едностранни търговски преференции като ОСП или ОСП +, се прилагат и контролират ефективно; подчертава, че търговската политика на ЕС следва да спомага за борбата с незаконната търговия, обезлесяването и деградацията на горите;

59. счита, че търговското измерение на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие следва да бъде изцяло взето предвид; припомня своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологичното разнообразие[15], в която Комисията и държавите членки се призовават да работят активно с трети държави, по-специално чрез своите инструменти за външна дейност, например Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС), с цел насърчаване и определяне на цели за опазване на биологичното разнообразие, мерки за запазване и възстановяване и управление, особено в рамките на всички многостранни и търговски споразумения, както и на мерките срещу неспазването; следователно призовава Комисията във всички бъдещи търговски споразумения да включи приложими глави относно търговията и устойчивото развитие;

60. изисква, наред с обичайните основни конвенции на МОТ, ЕС да настоява пред своите икономически партньори да ратифицират и приложат Конвенция № 189 относно домашните работници, Конвенция № 156 относно работниците и служителите със семейни задължения и Конвенция № 190 относно насилието и тормоза;

Защита на търговските интереси на ЕС

61. припомня, че усилията за поддържане на търговията, основана на правила, трябва да играят ключова роля в нашата търговска стратегия, и в този контекст приветства факта, че през 2018 г. беше приет пакет за модернизиране на инструментите за търговска защита; също така припомня новия механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции; подчертава, че този механизъм за скрининг цели сътрудничество и евентуално ограничаване, що се отнася до чуждите инвестиции в стратегически сектори, с цел защита на Съюза и неговите държави членки; призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане на инструментите за търговска защита (ИТЗ), за да защити европейската промишленост от нелоялни пазарни практики, както и да извърши оценка и да укрепи защитните инструменти с цел могат да реагират по-добре на извънредни обстоятелства и да са по-добре адаптирани, за да укрепят европейската промишленост, като ефективно предвиждат смущенията на пазара от търговския поток; подчертава необходимостта от сериозен скрининг и сътрудничество в контекста след COVID-19, в който някои от стратегическите сектори в ЕС биха могли да бъдат подложени на натиск; подчертава обаче, че новият механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции никога не следва да се използва като протекционистка мярка; приветства Бялата книга относно чуждестранните субсидии и призовава Комисията да представи законодателно предложение по целесъобразност, ако настоящите инструменти се окажат недостатъчни;

62. отбелязва, че понастоящем се наблюдава значително нарастване на вноса на стомана от Китай и други трети държави, което сериозно засяга европейската промишленост и застрашава голям брой работни места; подчертава, че е необходимо процесът на преразглеждане на настоящите защитни мерки относно вноса на стоманени продукти да включва намаляване на съществуващите квоти в съответствие с внесения свръхкапацитет и да премахне възможността за прехвърляне на неизползвани квоти;

63. приветства обявяването от страна на Комисията на назначаването в началото на 2020 г. на главен служител по правоприлагането в областта на търговията, който да наблюдава и подобрява спазването на търговските споразумения на ЕС; отбелязва, че правилата в рамките на търговските споразумения на ЕС следва да се прилагат правилно, за да се гарантира тяхната ефективност и да се преодолеят нарушенията на пазара; подчертава необходимостта тази новосъздадена длъжност да се съсредоточи върху прилагането и изпълнението на нашите търговски споразумения, както и върху нарушенията на достъпа до пазара и на ангажиментите за търговия и устойчиво развитие; заема становището, че главният служител по правоприлагането в областта на търговията следва не само да проследява и налага изпълнението на задълженията за защита на околната среда и трудовите права по линия на търговските споразумения на ЕС с трети държави, но и да следи целенасочено прилагането на всички глави на търговските споразумения, за да се гарантира, че те се използват пълноценно; призовава Комисията допълнително да поясни тази длъжност;

64. призовава Съвета да гарантира бързо постигане на споразумение относно инструмент за международните обществени поръчки, за да се предостави правна сигурност, реципрочност и еднакви условия на конкуренция за операторите от ЕС; призовава за включването на глобален каталог на основните продукти за спешна медицинска помощ, за да се избегнат бъдещи злоупотреби от доставчици от трети държави в международната търговия по време на световна пандемия; отбелязва, че пазарите на обществени поръчки на Съюза са най-отворените в света и че някои трети държави имат много ограничен достъп до такива пазари; подчертава, че е важно да се насърчават реципрочността и взаимната полза в областта на достъпа до пазари и обществени поръчки в полза на дружествата от ЕС;

65. подчертава необходимостта във всички държави членки да бъдат въведени подходящи механизми за скрининг на инвестициите с цел защита от рисковете по отношение на сигурността и обществения ред; насърчава държавите членки, които все още не разполагат с механизми за скрининг, да въведат временни решения, и приканва Комисията активно да подкрепя такива усилия;

66. подчертава, че преките чуждестранни инвестиции в ЕС и придобиването на здравна и друга ключова инфраструктура от чуждестранни инвеститори биха могли да навредят на усилията на ЕС за справяне с пандемията на COVID-19 в Европа; във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно насоките за държавите членки преди прилагането на Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции; настоятелно призовава онези държави членки, които все още не са го направили, спешно да установят механизъм за скрининг; освен това призовава всички държави членки да използват всички съществуващи инструменти, за да гарантират наличието на ефективни механизми за оценка на потенциалните инвестиции и придобивания във връзка със заплахи за здравната инфраструктура от критично значение в ЕС, както и целесъобразно да предприемат мерки за смекчаване или блокиране;

67. отново подчертава необходимостта от равнопоставени условия на конкуренция между европейските промишлени сектори, които да прилагат амбициозни климатични, екологични и социални стандарти, и между онези търговски партньори, които не се стремят към еднакво високи стандарти; следователно счита, че спешно е необходим съвместим със СТО механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, който да засили глобалните действа в областта на климата и да защити европейските промишлени сектори от нелоялна конкуренция;

68. призовава лидерите от ЕС и Комисията да вземат смели решения относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително въвеждането на набор от нови собствени ресурси; потвърждава позицията си, посочена в междинния доклад относно многогодишната финансова рамка (МФР), във връзка със списъка с потенциални източници на нови собствени ресурси: обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, данъчно облагане на цифровите услуги, такса върху финансовите трансакции, приходи от схемата за търговия с емисии, вноска във връзка с пластмасата и съвместим със СТО механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите[16];

69. изразява загриженост относно непрекъснатото разрастване на механизмите за арбитраж между инвеститорите и държавите чрез инвестиционни споразумения; припомня, че тези паралелни съдебни системи имат за цел да благоприятстват корпоративните интереси и права, но не и задълженията и отговорностите на предприятията, и могат да изложат на риск възможностите на държавите да предприемат мерки на политиката и легитимното им право да издават разпоредби; осъжда факта, че адвокатските кантори са започнали да разпространяват съвети относно начина, по който чуждестранните инвеститори могат да завеждат арбитражни дела срещу мерки, предприети от правителствата във връзка с вируса COVID; призовава за мораториум върху всички арбитражни искове, свързани с мерки, насочени към здравните, икономическите и социалните измерения на пандемията и въздействията от нея;

70. призовава за подновяване на преговорите за споразумение за екологичните стоки и призовава Комисията да предложи едностранни промени на прилаганите тарифи за „зелени стоки“, ако може да бъде установено, че допринасят за постигане на целите на европейския Европейския зелен пакт;

71. призовава външното измерение на инициативите в областта на кръговата икономика[17] да бъде разширено в отношенията на ЕС с трети държави чрез регулаторно сътрудничество и диалог;

Търговия с услуги и цифрова търговия

72. приветства текущите многостранни преговори по ключови области на търговията с услуги, по-специално във връзка с вътрешното регулиране на услугите и улесняването на инвестициите; отбелязва, че търговското присъствие в трета държава е основният начин за предоставяне на търговски услуги и за осъществяване на електронна търговия;

73. подчертава, че ЕС е далеч най-големият износител на услуги в света и че услугите представляват около 70% от неговия БВП; подчертава по-специално относителната устойчивост на търговията с услуги по време на кризата, свързана с COVID-19, както и ролята на тази устойчивост за икономическото възстановяване в Европа;

74. подчертава, че е необходимо да се улеснят международните усилия за възстановяване чрез открита и справедлива търговия, включително чрез цифрова търговия, която се нуждае от мораториум върху митата за предаваните по електронен път данни; подкрепя Съвместното изявление на СТО относно електронната търговия, защитаващо глобалните правила в тази област; призовава за откритост с цел постигане на съдържателен резултат, за да се улесни потокът от данни през границите и да се преодолеят неоправданите пречки пред търговията по електронен път, при пълно спазване на правото на ЕС в областта на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, включително Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), както и призовава да се използва гъвкавостта, предоставена от указанията за водене на преговори; приветства факта, че тези преговори обединяват много от членовете на СТО, и призовава за това преговорите да останат възможно най-отворени и приобщаващи;

МСП

75. отбелязва, че МСП отговарят за приблизително 30% от износа на стоки на ЕС и представляват над 80% от всички предприятия в ЕС, изнасящи стоки, но въпреки това едва 5% от МСП извършват дейност в международен план, което означава, че голяма част от тях зависят от динамиката на вътрешния пазар; подкрепя идеята, че всички предложени ССТ следва да съдържат специална глава относно МСП, какъвто е случаят в споразумението между ЕС и Япония и в актуализираното споразумение с Мексико, както и че МСП следва да бъдат включени при преразглеждането на съществуващите ССТ; отбелязва, че бюрокрацията и пречките пред търговията са особено обременяващи за МСП; призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа на микро-, малките и средните предприятия, като постави специален акцент върху онези от тях, които са ръководени от жени, както и да предвиди съответните мерки; призовава ЕС и неговите държави членки да обръщат специално внимание на особените обстоятелства, в които се намират микро-, малките и средните предприятия, ръководени от жени, при създаването на центрове за подкрепа при износа, така че да се оползотворят в максимална степен възможностите, създадени от споразуменията за свободна търговия, и се укрепят услугите, технологиите и инфраструктурите (например достъп до интернет), които са от особено значение за икономическото овластяване на жените и ръководените от жени ММСП;

76. изисква от Комисията, в сътрудничество с държавите членки, предприятията и заинтересованите страни, да улесни използването и разбирането на правилата за произход за МСП; припомня на Комисията нейната цел в началото на 2020 г. да стартира на платформата „Access2Market“ специален инструмент за самоопределяне на произхода за МСП, за да се помогне на дружествата да преценяват дали даден продукт може да се възползва от преференции по дадено търговско споразумение на ЕС; целта на това е да се улесни използването от МСП на преференциите съгласно търговските споразумения на ЕС и МСП в крайна сметка да могат да се възползват в пълна степен от търговските споразумения и да имат достъп до чуждестранните пазари, чрез предоставяне на лесна за ползване, актуална и практическа информация относно търговската политика и по-специално относно ССТ; отново призовава Комисията да наблюдава въздействието на своята търговска политика върху МСП, тъй като те играят жизненоважна роля в международната търговия; при това припомня, че поради техния размер и ограничени ресурси административните разходи и бюрокрацията ги засягат непропорционално;

Равенство между половете и търговия

77. подчертава, че е възможно споразуменията на ЕС за свободна търговия да насърчават равенството между половете и да укрепват икономическото положение на жените в трети държави, и призовава Комисията да се бори срещу експлоатацията на жените; призовава Комисията и Съвета да предложат преговори за специална глава относно равенството между половете в търговските и инвестиционните споразумения на ЕС; подкрепя препоръките относно равенството между половете и търговията, издадени от Съвместния комитет ЕС-Канада, за определяне на платформа, която може да насърчава разбирането на начина, по който търговските споразумения могат да допринесат за равенството между половете.

78. отбелязва, че 26-те оценки на въздействието върху устойчивото развитие, извършени през юни 2017 г., не включват конкретни статистически данни за търговията и равенството между половете и че докладът за изпълнението за 2018 г. също не предоставя данни; настоява, че е необходимо да започне събирането на дeзагрегирани по пол данни, и очаква следващият доклад да съдържа изчерпателни данни относно въздействието на ССТ, в съответствие с поетия от Комисията ангажимент; във връзка с това изтъква основаната на пола оценка, изготвена от Канада, като най-добра практика, която заслужава да бъде възприета;

79. призовава Комисията да гарантира, че съставът на вътрешните консултативни групи (ВКГ) е балансиран от гледна точка на половете, че в рамките на всяко ССТ е създадена комисия по въпросите на търговията и равенството между половете, за да се установяват недостатъците, както и, какъвто е случаят в ССТ между Канада и Израел, че механизмът за уреждане на спорове се прилага по отношение на въпросите, свързани с равенството между половете;

80. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на националните парламенти, както и на Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

 

 


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Настоящият доклад относно прилагането на общата търговска политика на Европейския съюз е вторият по рода си. Първият доклад за изпълнението, приет на 30 май 2018 г., обхваща период от октомври 2015 г. (дата на публикуване на последната търговска стратегия на Комисията, озаглавена „Търговията – за всички“) до декември 2017 г. (дата на финализиране на проектодоклада).

 

С цел да не се преоткриват вече съществуващи практики, докладчикът счита, че по някакъв начин този доклад следва да бъде актуализация на първия. Ако позициите на Парламента останат сходни, в доклада следва просто да се припомнят предходните разпоредби; В противен случай, ако позициите или контекстът се променят, тогава следва да се предостави актуализирана информация.

 

Настоящият доклад е и първият доклад за изпълнението относно новата търговска политика, който се изготвя в рамките на новия парламентарен мандат. В този смисъл неговият обхват ще бъде по-широк от прилагането на търговските споразумения, като следователно той също така ще постави началото на ориентирани към бъдещето размисли за това каква следва да бъде търговската политика на ЕС в бързо променящия се свят.

 

Докладът обхваща периода между януари 2018 г. и юли 2020 г.; две години, през които редица предишни тенденции бяха потвърдени или дори засилени, например постепенното оттегляне на САЩ от многостранната търговска система или консолидирането на ръководената от държавата китайска икономика.

 

В същото време към общата картина бяха добавени някои нови окуражаващи елементи, като се започне с положителните стойности от първите две години от прилагането на търговското споразумение между ЕС и Канада (ВИТС) или започването на поредица от многостранни преговори, които пораждат надежди за съживяване на многостранното сътрудничество.

 

Освен това търговията не е самоцел. Тя е средство за осигуряване на съвместно благоденствие и също така има потенциала да задълбочи политическите и културните връзки, както заяви председателят на новата Комисия г-жа Урсула фон дер Лайен в своите политически насоки. Ето защо търговските споразумения са най-доброто средство за подкрепа на нашите партньори да изпълнят амбициозните цели на ЕС в областта на околната среда, по-конкретно чрез специални глави, посветени на устойчивото развитие.

 

На последно място, но не и по значение, изключително важно е капацитетът на ЕС да консолидира собствените си инструменти, за да бъде по-добре подготвен да се справи с нелоялната конкуренция, както се вижда от приетите от ЕС модернизирани инструменти за защита на търговията и новия скрининг на чуждестранните инвестиции, които влязоха в сила съответно през юни 2018 г. и април 2019 г.

 


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ (18.6.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по международна търговия</CommissionInt>


<Titre>относно прилагането на общата търговска политика – годишен доклад за 2018 г.</Titre>

<DocRef>(2019/2197(INI))</DocRef>

Докладчик: <Depute>Беноа Бито

</Depute> 

 

 


ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че търговията не е самоцел, а важен инструмент за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), като спомага за намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването и подкрепя усилията за справяне с влошаването на състоянието на околната среда, както и за насърчаване на ценностите на ЕС за тази цел; подчертава необходимостта от изграждане на капацитет по отношение на предлагането и търговска инфраструктура в развиващите се страни, с акцент върху диверсификацията на износа, създаването на добавена стойност и микропредприятията, малките и средните предприятия; припомня ангажимента на ЕС по отношение на принципа на съгласуваност на политиките за развитие и принципа за ненанасяне на вреда; посочва, че ЕС е поел ангажимент за солидна, ефективна и надеждна търговска политика, която ще бъде основата за справедлива и отворена и основана на правила многостранна търговска система, която е от съществено значение за по-нататъшната интеграция на развиващите се страни в световните вериги за създаване на стойност; подчертава значението на стратегиите за техническа помощ за тази цел;

2. подчертава значението на всеобхватните, обвързващи и приложими разпоредби относно социалните, трудовите и екологичните стандарти, особено в главите относно търговията и устойчивото развитие (ТУР) от споразуменията за свободна търговия (ССТ); подчертава също така значението на ефективния мониторинг; призовава за системно използване на изчерпателни предварителни и последващи оценки на въздействието върху устойчивостта на търговията;

3. подчертава, че търговските споразумения не би трябвало да оказват отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност в развиващите се страни; подчертава необходимостта да се даде възможност на развиващите се страни да отстояват своята продоволствена независимост и да определят със свои собствени демократични средства по какъв начин да бъдат конфигурирани техните продоволствени системи; призовава за цялостен подход, който да обхваща ключови въпроси като обществените поръчки, конкуренцията (включително субсидиите) и санитарните и фитосанитарните пречки; призовава по-специално ЕС да помогне на развиващите се страни да защитят местното си производство на храни, да подкрепят малките семейни стопанства и да се опрат на препоръките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО);

4. отбелязва, че въпреки постигнатия напредък по отношение на съгласуваността на политиките за развитие за периода на общата селскостопанска политика (ОСП) 2014 – 2020 г., забраната на експортните субсидии няма връзка с икономическите изкривявания, произтичащи от други преки или непреки субсидии, както при млечните продукти; призовава ЕС да предприеме преглед на настоящите разпоредби на Споразумението от 1994 г. за създаване на Световната търговска организация (СТО); призовава ЕС да предостави помощ на развиващите се страни при разработването на механизми за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ);

5. подчертава, че новата стратегия ЕС – Африка следва да подкрепя справедливата и етична търговия; посочва, че в доклада на Европейската комисия от 2019 г., озаглавен „Изпълнение на споразуменията за свободна търговия 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г.“  (COM(2019)0455), се подчертава ограниченият напредък по отношение на икономическата диверсификация на развиващите се страни, обхванати от споразумения за икономическо партньорство (СИП); настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да признаят загрижеността, изразена от развиващите се страни във връзка със СИП; припомня, че СИП следва да предоставят ефективна подкрепа за интеграцията на регионалните пазари; подчертава необходимостта да се вземе предвид последващата оценка на първите 10 години от СИП с КАРИФОРУМ и да се проучат възможностите за подобрения с цел укрепване на връзките с държавите от региона, като същевременно се разгледат новите предизвикателства на 21-ви век, по-специално изменението на климата, и постигането на ЦУР; подчертава, освен това, че е важно СИП да бъдат наблюдавани съвместно с подкрепата на местни партньори и организации на гражданското общество; призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на настоящите СИП по въпроси като местните икономики, пазарите на труда, загубата на биологично разнообразие, обезлесяването и заграбването на земя, за да определи дали са необходими промени;

6. подчертава значението на включването на националните парламенти, гражданското общество и частния сектор на всички страни, по-специално в търговските преговори; призовава за по-голямо участие и консултации със социалните партньори и гражданското общество в преговорите по и прилагането на търговските споразумения, по-специално в рамките на правомощията на вътрешните консултативни групи, чиято роля би могла да бъде разширена, така че да обхваща всички части на търговските споразумения, а не да се ограничава само до главите относно търговията и устойчивото развитие;

7. подчертава, че ЕС трябва да гарантира устойчиви глобални вериги на доставки; отново призовава за правна рамка на ЕС, която да се основава на задължителна корпоративна надлежна проверка по отношение на нарушенията на правата на човека по веригите на доставки и да предоставя достъп до правосъдие за жертвите; счита, че подобни задължения следва да бъдат междусекторни; приветства предстоящото влизане в сила на Регламента относно полезните изкопаеми от зони на конфликт и призовава неговото прилагане да бъде наблюдавано внимателно, включително чрез прилагането на съпътстващи мерки; подчертава, че този регламент представлява важен етап от гарантирането на прозрачност и отчетност по веригите на доставки;

8. призовава Комисията да работи активно в рамките на СТО с цел насърчаване на многостранните правила за устойчиво управление на световните вериги за създаване на стойност, включително задължителната надлежна проверка на веригата на доставки, като секторът за производство на облекла се разглежда като първа стъпка въз основа на насоките на ОИСР; отново призовава Комисията и държавите членки да се ангажират конструктивно в преговорите за правно обвързващ договор на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека, с цел да се гарантира достъп до правосъдие за жертвите на нарушения на правата на човека и да се търси правна защита;

9. подчертава, че развиващите се страни са най-силно засегнати от явлението отклоняване от данъчно облагане, което всяка година лишава държавите от милиарди евро публични приходи; призовава за включване в търговските споразумения с развиващите се страни на разпоредби за подпомагане на борбата с незаконните финансови потоци и отклоняването от данъчно облагане от страна на корпорациите и многонационалните дружества, с цел да се гарантира, че се плащат данъци там, където се създават печалби и реална икономическа стойност, и да се премахне свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

10. припомня, че едно от основните предизвикателства за развиващите се страни е да се издигнат в световната верига за създаване на стойност чрез икономическа диверсификация;

11. подчертава значението на многостранната система като най-ефективното средство за постигане на равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб и приобщаваща световна търговска система в интерес на развиващите се страни; отново подчертава значението на реформата на СТО в съответствие с ЦУР, Програмата до 2030 г. и ангажиментите по Парижкото споразумение;

12. Освен това припомня, че политиката на ЕС в областта на търговията и развитието следва да допринесе за регионалната интеграция и за включването и възхода на развиващите се страни в световните вериги за създаване на стойност; подчертава значението на адаптирането на търговските политики, така че да подкрепят усилията за развитие на Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA) чрез финансова и техническа помощ;

13. подчертава също така значението на наблюдението на изпълнението на главите относно търговията и устойчивото развитие в споразуменията за свободна търговия въз основа на насоките, предоставени от консултативните групи в ЕС и съответните държави партньори, с цел да се оцени предоставянето на насочени към развитието резултати чрез търговски преференции; подчертава необходимостта главите относно търговията и устойчивото развитие да бъдат адаптирани към капацитета на всяка държава, в съчетание с предоставянето на необходимите трансфери на финансови средства и технологии;

14. приветства подкрепата на ЕС за широкообхватни, балансирани и взаимноизгодни преговори за споразумения за свободна търговия с цел да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция; изтъква, че трябва да се предприемат решителни действия срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами и че следва да се насърчават системи от правила, целящи създаването и защитата на открита и лоялна конкуренция;

15. подчертава необходимостта да се помогне на производителите в селските и крайбрежните райони да се приспособят към условията на криза на пазара вследствие на избухването на COVID-19 и да разработят стратегии за бързо приспособяване и устойчивост към коронавируса, за да се запази равнището на минималните доходи, като същевременно се гарантира устойчиво управление на селскостопанските, горските и морските екосистеми с богато биологично разнообразие;

16. изразява съжаление относно икономическите загуби, причинени от нарушаването на международната търговия и на световните вериги за доставки в резултат на пандемията от COVID-19, която може да има особено тежки последици за развиващите се страни; призовава Комисията да гарантира, че нейните търговски разпоредби с развиващите се страни подкрепят достъпа до лекарства и медицинско оборудване; насърчава Комисията да работи за по-голяма прозрачност на световните вериги на доставки, особено във фармацевтичния сектор; подкрепя сключването на многостранно споразумение относно свободното движение на медицинско оборудване;

17. призовава Комисията да гарантира, че условията за правата на човека, свързани с едностранни търговски преференции като ОСП или ОСП +, се прилагат и контролират ефективно;

18. подчертава, че прилагането на Парижкото споразумение следва да бъде подкрепено от търговската политика на ЕС; посочва, че спазването на Парижкото споразумение трябва да бъде задължително условие за търговските споразумения на ЕС; призовава за включването на конкретни разпоредби и цели за постигането на тези ангажименти в споразуменията за свободна търговия, по-специално по отношение на изпълнението на определените национални вноски, по отношение на загубите и щетите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата, както и по отношение на трансфера на технологии;

19. отново заявява, че ЕС и неговите търговски партньори трябва да спазват международните трудови и екологични стандарти, да се борят с незаконната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна, както и с обезлесяването и деградацията на горите, и да насърчават търговията, която подкрепя усилията за справяне с изменението на климата; изразява своята загриженост относно връзката между либерализирането на търговията и обезлесяването и относно потенциалното отрицателно въздействие на новите търговски споразумения в това отношение; призовава Комисията да включи във всички бъдещи търговски споразумения –  както във всеобхватните, така и в съответните частични споразумения – правно обвързващи разпоредби относно горите, в допълнение към гаранциите, които осигуряват тяхното прилагане и служат за борба с обезлесяването и деградацията на горите;

20. подчертава факта, че продължаващото увеличаване на емисиите на CO2, свързани с транспорта и международната търговия, подкопава ефективността на стратегията на ЕС за борба с изменението на климата; счита, че цената на споразуменията за свободна търговия по отношение на климата дава сериозно основание за промяна на подхода от насочена към износа стратегия за развитие към вътрешно развитие, основано на местно потребление и производство в развиващите се страни;

21. подчертава факта, че сътресенията, предизвикани от COVID-19, изведоха на преден план уязвимостта на световната продоволствена система; подчертава освен това, че либерализирането на селскостопанските пазари допълнително укрепва ориентирания към износ индустриален модел на селско стопанство, който има значителен принос за изменението на климата, води до загуба на местообитания и създава условия за възникването и разпространението на вирусите; счита, че за разлика от това, късите вериги на доставки и други местни инициативи притежават голям потенциал за преодоляване на настоящите слабости в продоволствената система, като подобряват достъпа до прясна храна, гарантират, че земеделските стопани извличат по-голяма стойност, и намаляват уязвимостта към смущения на международните пазари; поради това настоятелно призовава Комисията да разработи стратегия за постепенно преминаване от ориентирани към търговията селскостопански политики към местни и регионални пазари;

22. изразява своята подкрепа за корекции на граничната такса за въглеродните емисии като важен инструмент за гарантиране на лоялна конкуренция за дружествата, които предприемат действия за намаляване на въздействието си върху климата.

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

 

Дата на приемане

15.6.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

15

10

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Anna-Michelle Asimakopoulou, Hildegard Bentele, Dominique Bilde, Udo Bullmann, Catherine Chabaud, Antoni Comín i Oliveres, Ryszard Czarnecki, Gianna Gancia, Charles Goerens, Mónica Silvana González, Pierrette Herzberger-Fofana, György Hölvényi, Rasa Juknevičienė, Beata Kempa, Erik Marquardt, Norbert Neuser, Janina Ochojska, Jan-Christoph Oetjen, Michèle Rivasi, Christian Sagartz, Marc Tarabella, Tomas Tobé, Miguel Urbán Crespo, Bernhard Zimniok

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Barry Andrews, Marlene Mortler, Caroline Roose, Patrizia Toia

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

15

+

S&D

Udo Bullmann, Mónica Silvana González, Norbert Neuser, Marc Tarabella, Patrizia Toia

RENEW

Catherine Chabaud, Charles Goerens, Jan‑Christoph Oetjen, Barry Andrews

GREENS/EFA

Pierrette Herzberger‑Fofana, Erik Marquardt, Michèle Rivasi

ECR

Beata Kempa

GUE/NGL

Miguel Urbán Crespo

N.I.

Antoni Comín i Oliveres

 

10

-

EPP

Anna‑Michelle Asimakopoulou, Hildegard Bentele, György Hölvényi, Rasa Juknevičienė, Janina Ochojska, Tomas Tobé, Marlene Mortler

ID

Dominique Bilde, Gianna Gancia. Bernhard Zimniok

 

1

0

ECR

Ryszard Czarnecki

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

 

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

5

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Barry Andrews, Anna-Michelle Asimakopoulou, Tiziana Beghin, Geert Bourgeois, Saskia Bricmont, Udo Bullmann, Jordi Cañas, Daniel Caspary, Anna Cavazzini, Miroslav Číž, Arnaud Danjean, Paolo De Castro, Emmanouil Fragkos, Raphaël Glucksmann, Markéta Gregorová, Enikő Győri, Roman Haider, Heidi Hautala, Danuta Maria Hübner, Herve Juvin, Karin Karlsbro, Maximilian Krah, Danilo Oscar Lancini, Bernd Lange, Margarida Marques, Gabriel Mato, Emmanuel Maurel, Maxette Pirbakas, Carles Puigdemont i Casamajó, Samira Rafaela, Inma Rodríguez-Piñero, Massimiliano Salini, Helmut Scholz, Liesje Schreinemacher, Sven Simon, Dominik Tarczyński, Mihai Tudose, Marie-Pierre Vedrenne, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

29

+

ECR

Geert Bourgeois, Emmanouil Fragkos, Dominik Tarczyński, Jan Zahradil

PPE

Anna-Michelle Asimakopoulou, Daniel Caspary, Arnaud Danjean, Enikő Győri, Danuta Maria Hübner, Gabriel Mato, Massimiliano Salini, Sven Simon, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler

RENEW

Barry Andrews, Jordi Cañas, Karin Karlsbro, Samira Rafaela, Liesje Schreinemacher, Marie-Pierre Vedrenne

S&D

Udo Bullmann, Miroslav Číž, Paolo De Castro, Bernd Lange, Margarida Marques, Inma Rodríguez-Piñero, Mihai Tudose, Kathleen Van Brempt

VERTS/ALE

Markéta Gregorová

 

5

-

S&D

Raphaël Glucksmann

ID

Herve Juvin, Maxette Pirbakas

GUE

Emmanuel Maurel, Helmut Scholz

 

8

0

VERTS/ALE

Saskia Bricmont, Anna Cavazzini, Heidi Hautala

ID

Maximilian Krah, Danilo Oscar Lancini, Roman Haider

NI

Tiziana Beghin, Carles Puigdemont i Casamajó

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0230. 

[2] Приети текстове, P8_TA(2018)0477.

[3] ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 109.

[4] ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 30.

[5] ОВ C 101, 16.3.2018 г, стр. 19.

[6] OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.

[7] Приети текстове, P8_TA(2018)0066.

[9] OВ L 771, 15.3. 2020 г., стр. 1.

[10] Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.

[11] Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС

[12] Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно статут на пазарна икономика за Китай, ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 43.

[14] Приети текстове, P9_TA(2020)0152.

[15] Приети текстове, P9_TA(2020)0015.

[16] Вж. Резолюция на Европейския парламент т 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване – Приети текстове, P9_TA(2020)0124.

[17] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0098&from=EN%20? ;

Последно осъвременяване: 29 септември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност