ДОКЛАД относно препоръка на Европейския парламент до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно прилагането и управлението на постоянното структурирано сътрудничество

29.9.2020 - (2020/2080(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Радослав Шикорски

ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно прилагането и управлението на постоянното структурирано сътрудничество

(2020/2080(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 36, член 42, параграф 6, член 46 и Протокола (№ 10) относно постоянното структурирано сътрудничество към него,

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки[1],

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/340 на Съвета от 6 март 2018 г. за установяване на списък на проекти, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество[2],

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/909 на Съвета от 25 юни 2018 г. за установяване на общ набор от правила за управление на проекти по линия на ПСС[3],

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/1797 на Съвета от 19 ноември 2018 г. за изменение и актуализиране на Решение (ОВППС) 2018/340 за установяване на списък на проекти, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество[4],

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/1909 на Съвета от 12 ноември 2019 г. за изменение и актуализиране на Решение (ОВППС) 2018/340 за установяване на списък на проекти, които да бъдат разработени в рамките на ПСС[5],

– като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г. относно сигурността и отбраната в контекста на глобалната стратегия на ЕС,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2018 г. относно сигурността и отбраната в контекста на глобалната стратегия на ЕС,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2019 г. относно сигурността и отбраната в контекста на глобалната стратегия на ЕС,

– като взе предвид Препоръката на Съвета от 15 октомври 2018 г. относно последователността за изпълнението на по-обвързващите ангажименти, поети в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), и набелязването на по-конкретни цели (2018/C374/01)[6],

– като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон[7],

– като взе предвид Договора за търговията с оръжие, който влезе в сила през декември 2014 г.,

– като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0165/2020),

А. като има предвид, че в съответствие с член 42, параграф 2 от ДЕС общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) включва постепенното определяне на обща политика на ЕС за отбрана, която ще доведе до въвеждането на обща отбрана, когато Европейският съвет вземе единодушно решение за това; като има предвид, че ПСС е важна стъпка към постигането на тази цел;

Б. като има предвид, че ПСС следва да се използва за допълнително привеждане в действие и развитие на задължението, посочено в член 42, параграф 7 от ДЕС относно осигуряването на взаимопомощ и съдействие, както беше припомнено в съвместното уведомление на държавите членки до Съвета и до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно ПСС, подписано от 23 държави членки на 13 ноември 2017 г., за да се подобри готовността на държавите членки да проявят солидарност спрямо друга държава членка, ако тя стане обект на въоръжено нападение на своя територия;

В. като има предвид, че съгласно член 1, буква а) от Протокол (№ 10) относно постоянното структурирано сътрудничество, установено с член 42 от ДЕС, една от целите на ПСС е държавите членки да развиват по-интензивно своя отбранителен капацитет чрез развитие на националния си принос, и когато е необходимо, чрез участие в многонационални сили, в основните европейски програми за въоръжаване и в дейността на Европейската агенция по отбрана;

Г. като има предвид, че в член 1, буква б) от Протокол № 10 се посочва, че държавите членки трябва да „[бъдат] в състояние най-късно през 2010 г. да предоставя[т], самостоятелно или като част от многонационални формирования от сили, специализирани бойни единици за планираните мисии, структурирани на тактическо ниво като тактическа група със съответните спомагателни елементи, включително транспорт и логистика, които да са способни в срок от 5 до 30 дни да предприемат посочените в член 43 от Договора за Европейския съюз мисии, по-специално в отговор на отправени от Организацията на обединените нации искания, и които да могат да се поддържат първоначално за период от 30 дни с възможност за удължаването му най-малко до 120 дни“; като има предвид, че е необходимо член 1, буква б) да бъде преразгледана, за да се реагира адекватно в трудната геополитическа обстановка; като има предвид, че държавите членки все още далеч не са постигнали тази цел;

Д. като има предвид, че създаването на обща за ЕС стратегия за отбрана е необходимо сега повече от всякога в контекста на многобройните увеличаващи се заплахи;

Е. като има предвид, че равнището на амбиция съгласно Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната обхваща управлението на кризи и изграждането на капацитет в държавите партньори с цел защита на Европа и на нейните граждани; като има предвид, че никоя държава членка не може да се защити без външна помощ, тъй като заплахите за сигурността и отбраната, пред които е изправен ЕС и които са насочени срещу неговите граждани, територии и инфраструктури, са общи многостранни заплахи, които не могат да бъдат преодолени самостоятелно от никоя държава членка; като има предвид, че една ефективна система на ЕС за ефективно, съгласувано, стратегическо и съвместно използване на ресурси би била от полза за общото равнище на сигурност и отбрана на ЕС и е по-необходима от всякога в бързо влошаващата се среда на сигурност; като има предвид, че е необходимо да се увеличат усилията за сътрудничество в областта на киберотбраната, например споделянето на информация, обучението и оперативната подкрепа, за да се преодоляват по-успешно хибридните заплахи;

Ж. като има предвид, че основните субекти в ПСС са участващите държави членки, които предоставят способностите за изпълнение на ОПСО (член 42, параграфи 1 и 3 от ДЕС), и които ги разгръщат за изпълнението на операции и мисии на ЕС, когато Съветът им възлага изпълнението на задачи в рамките на Съюза (член 42, параграфи 1, 4 и 5, член 43 и член 44 от ДЕС), които развиват отбранителните си способности, наред с другото, когато това е целесъобразно в рамките на Европейската агенция по отбрана (член 42, параграф 3 и член 45 от ДЕС);

З. като има предвид, че дългосрочната визия на ПСС е да се осигури на Съюза оперативен капацитет въз основата на военни активи, които се допълват от граждански активи, за да се постигне съгласуван набор от пълноспектърни сили, който да е на разположение на държавите членки за военни операции по линия на ОПСО; като има предвид, че ПСС следва да увеличи капацитета на ЕС да действа като международен гарант на сигурността, за да се допринася ефективно и надеждно за международната, регионалната и европейската сигурност, включително като се предотвратява пораждането на несигурност, и да се подобри оперативната съвместимост, за да се защитават гражданите на ЕС и да се увеличи максимално ефективността на разходите за отбрана чрез намаляване на дублирането, свръхкапацитета и некоординираните обществени поръчки;

И. като има предвид, че съгласно Решение 2017/2315 на Съвета за установяване на ПСС подобрените отбранителни способности на държавите членки ще бъдат от полза и за НАТО съгласно принципа на „единен комплект въоръжени сили“, при условие че се избягва дублиране и се дава приоритет на оперативната съвместимост, като същевременно се укрепва европейският стълб в рамките на алианса и се дава отговор на многократните призиви за по-балансирано трансатлантическо споделяне на тежестта; като има предвид, че НАТО продължава да бъде крайъгълният камък на архитектурата на сигурността на много държави членки;

Й. като има предвид, че ПСС създава обвързваща рамка между участващите държави членки, които поеха ангажимент за съвместни инвестиции, планиране, разработване и експлоатация на отбранителните способности в рамките на Съюза, постоянно и структурирано чрез 20 обвързващи ангажимента в пет области, определени от ДЕС; като има предвид, че тези ангажименти следва да представляват преминаване от обикновено сътрудничество в областта на отбраната към пълна оперативна съвместимост, както и укрепване на силите за отбрана на държавите членки; като има предвид, че тези обвързващи ангажименти се оценяват ежегодно в националните планове за изпълнение от секретариата на ПСС, с който участващите държави членки могат да се консултират; като има предвид, че въпреки тези обвързващи ангажименти не съществува ефективен механизъм за постигане на съответствие за ПСС; като има предвид, че проектите по линия на ПСС следва да са изпълняват по начин, който отразява промишления капацитет, стремежа да се избягва дублиране или бюджетните ограничения на участващите държави членки; като има предвид, че следва да се подобри механизмът за постигане на съответствие за ПСС;

К. като има предвид, че участващите държави членки трябва да покажат пълна политическа ангажираност с поетите от тях 20 обвързващи ангажимента; като има предвид, че циклите на планиране на военния капацитет обикновено продължават повече от три години; като има предвид, че настоящите национални цикли на планиране на военния капацитет се ръководят предимно от вече утвърдения процес на планиране в областта на отбраната на НАТО; като има предвид, че следва да се постигне по-значителен напредък по отношение на включването на ПСС в по-съществена степен в националните процеси на планиране в областта на отбраната, за да се обезпечи способността на участващите държави членки да завършат проектите по линия на ПСС;

Л. като има предвид, че ПСС беше първоначално замислено като авангард, включващ държавите членки, които желаят и са в състояние да задълбочат своето сътрудничество в областта на отбраната до ново равнище на амбиция; като има предвид факта, че участието на 25 държави членки не трябва да води до ограничаване на ПСС от подхода на „най-малкия общ знаменател“; като има предвид, че броят на участващите държави членки показва готовност за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната;

М. като има предвид, че работата по първите три вълни от проекти по линия на ПСС доведе до създаването и приемането на 47 проекта; като има предвид, че понастоящем нито един от тях не е изпълнен; като има предвид, че проектите от първата вълна са предимно проекти, които са свързани с изграждането на капацитет и включват максималния възможен брой държави членки; като има предвид, че приобщаващият характер на проектите по линия на ПСС не следва да води до занижаване на амбициите на участващите държави членки; като има предвид, че е от съществено значение ПСС да се съсредоточи върху проекти, които носят реална добавена стойност;

Н. като има предвид, че 47-те проекта по линия на ПСС не изглежда да са ръководени от обща логика; като има предвид, че настоящият списък с проекти е лишен от съгласуваност, обхват и стратегическа амбиция, поради което най-очевидните пропуски в способностите няма да бъдат преодолени, и че не е адекватно или пълноценно насочен към преодоляване на критично важните недостатъци, установени в процеса на приоритетните цели чрез плана за развитие на способностите и координирания годишен преглед на отбраната (КГПО); като има предвид, че един от тези проекти беше спрян, за да се избегне ненужно дублиране; като има предвид, че други проекти не постигнаха достатъчен напредък или са изложени на риск да бъдат спрени, а около 30 проекта все още са във фаза на концептуално разработване или на подготовка; като има предвид, че разработването на амбициозни проекти за военен капацитет може да отнеме до 10 години; като има предвид, че по-голямата част от проектите по линия на ПСС съвпадат със слабости на Европейския фонд за отбрана и НАТО;

О. като има предвид, че вторият етап от ПСС трябва да започне през 2021 г.; като има предвид, че при този втори етап ще бъдат постигнати конкретни и значителни резултати, което означава, че е необходимо да се приоритизират проектите;

П. като има предвид, че проектите по линия на ПСС са съсредоточени върху оперативното разгръщане, като Групата на ключовите държави към EUFOR за операции за реакция при кризи (EUFOR CROC), военната мобилност и Мрежата от логистични центрове, докато други са съсредоточени в по-голяма степен върху развитието на военни способности, като екипите за бързо реагиране при кибератаки и екипите за взаимопомощ в областта на киберсигурността; като има предвид, че и двата подхода са необходими, за да допринесат съществено за развитие в посока към обща за ЕС интегрирана стратегия за сигурност и отбрана;

Р. като има предвид, че някои от най-стратегическите проекти по линия на ПСС са способни да допринесат решително за стратегическата автономност на Съюза и за създаването на съгласуван набор от пълноспектърни сили;

С. като има предвид, че основните европейски проекти в областта на отбраната, като бъдещата система за въздушен бой (Future Air Combat System, FCAS) и основната система за бойни действия по суша (Main Ground Combat System, MGCS), понастоящем остават извън обхвата на ПСС;

Т. като има предвид, че е от решаващо значение да се приоритизират и отстранят пропуските в способностите, установени в плана за развитие на способностите, и да се използва КГПО с цел да се повиши стратегическата автономност на Европа;

У. като има предвид, че само някои от настоящите проекти по линия на ПСС достатъчно успешно допринасят за отстраняване на недостатъците в способностите, установени в плана за развитие на способностите и в КГПО, или вече вземат под внимание в достатъчна степен целите по отношение на способностите с висока степен на въздействие, произтичащи от плана за развитие на способностите, и следва да бъдат считани за приоритет;

Ф. като има предвид, че съгласуваността, последователността и взаимното укрепване между ПСС, КГПО, националните планове за изпълнение и плана за развитие на способностите трябва да бъдат допълнително подобрени;

Х. като има предвид, че процесът на планиране на отбраната в НАТО допринася за процесите на национално планиране в областта на отбраната в 21 участващи държави членки, които членуват в НАТО;

Ц. като има предвид, че взаимодействието между националните приоритети на държавите членки, приоритетите на ЕС и приоритетите на НАТО следва да се осъществява на възможно най-ранен етап, ако е целесъобразно и подходящо; като има предвид, че приоритетите на ЕС и на НАТО следва да бъдат по-добре хармонизирани, за да се постигнат целите на ЕС по отношение на способностите;

Ч. като има предвид, че като се отчита различното естество на двете организации и съответните им отговорности, ПСС следва да бъде ефективен и допълващ инструмент за работа по приоритетите за развитие на способностите и за осигуряване на военните способности, набелязани за ЕС, и да допринася за постигане на целите на НАТО;

Ш. като има предвид, че съвместно с Глобалната стратегия на ЕС една специфична стратегия за отбраната и сигурността, като Бялата книга на ЕС за сигурността и отбраната, предложена в многобройни доклади на Парламента, би могла да улесни постигането на общо разбиране за настоящите и бъдещите предизвикателства и да осигури важни насоки за ПСС и за плана за развитие на способностите, произтичащи от разбирането за стратегическите амбиции и действията, които трябва да бъдат предприети в дългосрочен план;

Щ. като има предвид, че понастоящем проектите по линия на ПСС зависят от финансовите вноски на 25-те участващи държави членки; като има предвид, че се очаква в резултат на пандемията от COVID-19 националните бюджети за отбрана да бъдат намалени; като има предвид, че парадоксално някои от настоящите 47 проекта по линия на ПСС, ако бъдат финансирани подобаващо, биха могли да повишат готовността на държавите членки, в случай че възникне друга мащабна криза в областта на общественото здраве: военната мобилност, Европейското медицинско командване и много други проекти в области, свързани с логистиката и транспорта, здравното обслужване, оказването на помощ при бедствия, готовността за действие срещу химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) оръжия и борбата срещу злонамерени действия в киберпространството и кампании за враждебна дезинформация; като има предвид, че намаляването на финансирането за стратегическите способности, с които понастоящем не разполагат ЕС и неговите държави членки, също би отслабило способността им за съвместни действия в отговор на бъдещи пандемии, ХБРЯ заплахи и други непредвидими рискове с голямо международно въздействие;

АА. като има предвид, че финансирането на транспортна инфраструктура с двойно предназначение ще бъде от полза както за гражданската, така и за военната мобилност, и че чрез прилагане на хармонизирани административни процедури ресурсите биха могли да бъдат придвижвани по подходящи маршрути на доставка в целия ЕС, като по този начин ще спомогнат за изграждането на обща среда на сигурност и отбрана;

АБ. като има предвид, че ПСС и бъдещият Европейски фонд за отбрана трябва да се укрепват взаимно и че взаимовръзките помежду им трябва да бъдат доусъвършенствани, за да се развият способностите от критично значение, определени в рамките на плана за развитие на способностите;

АВ. като има предвид, че перспективата за получаване на съфинансиране за научноизследователските и развойните способности, произхождащи от някои проекти по линия на ПСС, чрез бъдещия Европейски фонд за отбрана доведе до умножаване на предложенията от страна на участващите държави членки и насърчи обмена и сътрудничеството; като има предвид, че всички предложения трябва да преследват най-добрия общ стратегически интерес на ЕС;

АГ. като има предвид, че в някои конкретни случаи участието на трети държави, при условие че отговарят на одобрен набор от политически условия, условия по същество и правни условия, в отделни проекти по линия на ПСС може да е от стратегически интерес за Съюза, особено що се отнася до предоставянето на технически експертен опит или допълнителни способности, както и в случая на стратегически партньори; като има предвид, че участието на трети държави в проекти по линия на ПСС не следва да подкопава целта да се насърчава ОПСО на ЕС;

АД. като има предвид, че участието на трети държави може да се допуска само по изключение, да се взема решение за него отделно за всеки случай и да бъде по покана на държавите – членки на ЕС; като има предвид, че това участие следва да осигурява добавена стойност за определени проекти и да допринася за укрепването на ПСС и на ОПСО и за изпълнението на по-амбициозни ангажименти, като то трябва да бъде обвързано със строги условия и да се основава на установена и ефективна реципрочност;

АЕ. като има предвид, че отдавна е необходимо споразумение относно участието на трети държави в проекти по линия на ПСС;

АЖ. като има предвид, че по отношение на настоящата роля на Комитета по политика и сигурност (КПС) в контекста на ПСС и развитието на способностите Парламентът вече посочи, че „мандатът на [...] КПС [...], посочен в член 38 от ДЕС, трябва да бъде тълкуван в тесния смисъл“;

АЗ. като има предвид, че управлението на ПСС се ръководи от участващите държави членки, от което може да последва недостатъчна координация и цялостна съгласуваност на проектите; като има предвид, че удължаване на мандата на секретариата на ПСС би могло да подобри координацията;

АИ. като има предвид, че задълбочаването на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки на равнище ЕС следва да върви ръка за ръка с увеличаването на правомощията за контрол на парламентите на държавите членки и на Европейския парламент;

АЙ. като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа следва да се съсредоточи върху проектите, свързани с военната мобилност и оперативната съвместимост, които са от критично значение при неочаквани конфликти и кризи; като има предвид, че ПСС следва да допринася за създаването на ефективно Шенгенско пространство за военната мобилност, с цел да се намалят процедурите на границите и да се сведат до минимум инфраструктурните пречки; като има предвид, че в това отношение следва да се приветства проектът за балтийската железопътна ос „Rail Baltica“, който е жизненоважен за интеграцията на балтийските държави в европейската железопътна мрежа, и да се гарантира пълната му ефективност;

АК. като има предвид, че в това отношение ПСС може да допринесе за по-голяма степен на съгласуваност, координация и оперативна съвместимост в областта на сигурността и отбраната, както и за консолидиране на солидарността, сближаването и устойчивостта на Съюза;

АЛ. като има предвид, че Парламентът следва да изпълнява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции, както и функции за политически контрол и консултативни функции, както е посочено в Договорите;

АМ. като има предвид, че Парламентът призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предаде своя годишен доклад за изпълнението на ПСС;

АН. като има предвид, че обединените усилия на участващите държави членки за научноизследователска и развойна дейност по линия на ПСС ще допринесат за постигането на значителни технологични пробиви, които от своя страна ще осигурят на Съюза конкурентно предимство в областите на съвременните отбранителни способности;

1. препоръчва на Съвета и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

а) да информират и да се консултират с Парламента относно прегледа на ПСС и да гарантират, че становищата на Парламента надлежно се вземат под внимание, в съответствие с член 36 от ДЕС, особено в контекста на текущия стратегически преглед на първия етап от ПСС, който завършва през 2020 г., за да се обезпечат повишени отчетност, прозрачност и контрол;

б) да прилагат стратегическата визия на Съюза и да определят общите заплахи, наред с другото, чрез прилагане на равнището на амбиция, определено в Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г., включително чрез текущата работа на „стратегическия компас“, която трябва да се осъществява в сътрудничество с всички имащи отношение заинтересовани страни и институции, и да укрепят оперативното измерение на ПСС;

в) да изготвят колкото е възможно по-скоро, въз основа на резултатите от обсъжданията относно „стратегическия компас“, пълноценна Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната; да вземат предвид факта, че първите резултати от „стратегическия компас“ се очакват през първата половина на 2022 г.;

г) да гарантират полезни взаимодействия и съгласуваност между различните инициативи и операции на ЕС в областта на отбраната;

д) да насърчат участващите държави членки чрез целенасочени предложения и адекватна комуникация да преминат от строго национален към по-европейски подход към отбраната и да предприемат структурирани действия за по-често използване на европейския подход на сътрудничество като приоритет, тъй като нито една отделна участваща държава членка не разполага със способността да преодолее самостоятелно установения недостиг на капацитет; да насърчат участващите държави членки и държавите членки в по-общ план да не намаляват своите разходи за отбрана през идните години, и по-специално своето финансово участие в европейски проекти за сътрудничество;

е) да увеличат бюджетната амбиция на ЕС за укрепване на отбранителните способности, по-конкретно чрез достатъчното финансиране на бъдещия Европейски фонд за отбрана и на военната мобилност в следващата многогодишна финансова рамка (МФР);

ж) да гарантират, че ПСС се използва ефективно като инструмент за устойчиво и ефикасно сътрудничество на ЕС в областта на отбраната, с общата цел да се подобрят отбранителните способности на участващите държави членки и оперативната съвместимост, особено по отношение на наличността, оперативната съвместимост, гъвкавостта и възможността за използването на силите в съответствие с амбицията за по-голяма стратегическа автономност на ЕС, като същевременно се поддържа тясно сътрудничество между участващите държави членки, които желаят това, задълбочава се сътрудничеството между ЕС и НАТО, що се отнася до членовете на ЕС и НАТО, и се поддържа тясно сътрудничество с други международни партньори;

з) да гарантират, че финансирането на способностите, произтичащи от проекти по линия на ПСС, от Европейския фонд за отбрана се съсредоточава върху набор от стратегически важни проекти, в съответствие с приоритетите на плана за развитие на способностите, за да се постигне максимално въздействие; да гарантират, че подбраните проекти по линия на ПСС са в съответствие с целите по отношение на способностите с висока степен на въздействие съгласно плана за развитие на способностите;

и) да признаят, че Парламентът осъществява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции, както и функции за политически контрол и консултативни функции, както е посочено в Договорите;

й) да включат пряко в проектния цикъл на ПСС връзката между ПСС и Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната и Европейския фонд за отбрана с цел да се допринесе по-ефективно за постигане на амбициите на Съюза в областта на сигурността и отбраната; да изискват документиране на всеки проект преди подбора на бюджетно равнище;

к) да съсредоточат усилията в рамките на ПСС върху проекти, насочени към систематично укрепване на военната ОПСО,

i) които допринасят за отстраняването на съществени недостатъци и акцентират повече върху оперативната дейност, като пряк отговор на потребностите на европейските военни части, изпълняващи операции,

ii) които са със стратегическо и интегриращо измерение, като EUFOR CROC, Военна мобилност, Мрежата от логистични центрове или екипите за бързо реагиране при кибератаки или

iii) които създават допълнителни полезни взаимодействия и ефекти от мащаба, където това е целесъобразно;

л) да насочват ПСС към структурни проекти с реално европейско стратегическо измерение, като по този начин се укрепва промишлената и технологичната база на европейската отбрана;

м) да подчертаят значението на малък брой стратегически проекти, по-специално инструменти за стратегическа подкрепа (командване и контрол, транспорт, разузнаване), които следва да имат приоритет, понеже полагат основите за по-интегрирана европейска отбрана;

н) да вземат под внимание факта, че създаването на ПСС в рамките на Договора от Лисабон беше замислено като формиране на авангард от държави членки, които желаят да обединят ресурси и капацитет за постигането на амбициозни общи цели в областта на сигурността и отбраната; да разгледат необходимостта Съюзът постепенно да разработи обща рамка под отговорността на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, съгласно която държавите членки да извършват свои собствени прегледи на националната политика в областта на отбраната, да споделят резултати и да обединяват информация, като средство за полагане на основите за истинска европейска отбрана;

о) да признаят във връзка с това стойността на политическите насоки на Комисията относно политиката в областта на отбраната, и по-специално необходимостта от смели стъпки към изграждането на истински Европейски съюз за отбрана, както и от интегриран и цялостен подход към сигурността на ЕС; счита, че създаването в Комисията на нова генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ следва да послужи като катализатор за по-голяма съгласуваност, лоялно сътрудничество и интегрирана координация при създаването на отбранителни способности във всички държави членки, както и за укрепване на военната инфраструктура на ЕС и за подобряване на ефикасността на промишлеността на ЕС и вътрешния пазар;

п) да признаят, че Парламентът следва да играе важна роля в контрола и надзора върху прилагането и оценката на ОПСО; да информират пълноценно и да провеждат консултации с Парламента в контекста на настоящия стратегически преглед на първия етап на ПСС, който приключва през 2020 г.; да считат, че повишаването на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки на равнището на ЕС следва да върви ръка за ръка с увеличаването на правомощията на Парламента за упражняване на контрол;

р) да положат усилия за гарантиране, че важни способности като бъдещите основни сухопътни, морски, въздушни, кибер- и други платформи за въоръжените сили на държавите членки са включени в обхвата на ПСС или най-малкото са тясно свързани с него, по целесъобразност, с цел:

i) да се повиши оперативната готовност на военната ОПСО и

ii) да се гарантира, че усилията по линия на ПСС допълват съществуващите способности и се използват по начин, с който се отстраняват съществуващите недостатъци и се компенсират административните разходи;

с) да формулират иновативни стимули за подобряване на оперативната съвместимост и разгръщането на мисии и операции в рамките на ОПСО;

т) да увеличават инвестициите в свързваща инфраструктура за граждански цели, която е съвместима с планирането с оглед на военната мобилност;

у) да проучат, като част от реформата на системата на бойните групи на ЕС, дали тя да бъде включена в рамките на ПСС, за да се увеличат оперативният ѝ капацитет, възможността ѝ за модулиране и гъвкавостта ѝ чрез създаването на постоянни многонационални звена, чиято цел е изпълнение на военни мисии по член 43 от ДЕС и увеличаване на способността на ЕС да провежда операции за управление на кризи, включително най-сложните операции, като умиротворителните, и да я използва като стратегическа сила извън театъра на операциите;

ф) да подпомагат и насърчават, по целесъобразност, групирането на проектите по линия на ПСС в клъстери от способности и да правят оценка на стратегическата им значимост, като имат предвид целта за постигане на набор от пълноспектърни сили, и да съсредоточат усилията си върху тези с най-висок потенциал за постигане на европейска стратегическа автономност; да осъществят преглед на настоящия списък от 47 проекта и да групират в клъстери или да отменят, по преценка на участващите държави членки, проектите, по които не се отчита достатъчно напредък или които не носят достатъчно взаимноизгодни предимства на ЕС;

х) да насърчават спазването на 20-те ангажимента по линия на ПСС, като установят ясно и опростено определение на критериите за съответствие и като гарантират, че бъдещите предложения за проекти са насочени към специфичен приоритет относно развитието на способностите на ЕС; да гарантират, че прегледите на напредъка на проектите се основават на ясни и прозрачни критерии, включително когато те са съфинансирани в рамките на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната/бъдещия Европейски фонд за отбрана; да гарантират, че тези критерии служат като показатели за всички държави членки, участващи в проекти по линия на ПСС; да гарантират, че участващите държави членки допълнително повишават качеството и подробността на информацията, предоставяна в техните национални планове за изпълнение, в които те описват как възнамеряват да изпълнят 20-те ангажимента по линия на ПСС;

ц) да повишат съгласуваността на инструментите и инициативите на ЕС за планиране в сферата на отбраната и за развитие; да използват полезните взаимодействия между проектния цикъл на ПСС и други процеси, свързани с отбранителните способности, като процеса на приоритетните цели на ЕС, плана за развитие на способностите и КГПО, за да се създадат условия за представяне на по-добре насочени, по-добре обмислени, по-добре разработени и структурирани проекти; да се уверят, че цикълът на представяне дава възможност за синхронизираното изпълнение на няколко европейски инициативи, включително Европейския фонд за отбрана;

ч) да насърчават участващите държави членки да включат плана за развитие на способностите в своите национални процеси на планиране в областта на отбраната с цел да им се помогне да преодолеят недостатъците, свързани със способностите;

ш) да потвърдят централната роля на секретариата на ПСС като единна точка за контакт за всички проекти и да призоват секретариата да представя редовно преглед на състоянието на напредъка по проектите на Парламента, както и в полза на всички заинтересовани лица, като използва информацията, събирана от държавата(ите) членка(и), отговорна(и) за координацията на проектите; да насърчават участващите държави членки да провеждат по-ефективен диалог със секретариата на ПСС относно прегледа и актуализирането на своите национални планове за изпълнение;

щ) призовава участващите държави членки да гарантират осезаем напредък в осъществяването на настоящите проекти по линия на ПСС;

аа) да пояснят ролята на Комитета по политика и сигурност в процеса на ПСС, която не е определена в ДЕС, и в този контекст да обезпечат важната роля на Военния комитет на Европейския съюз (EUMC) при предоставянето на ad hoc военни съвети на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

аб) да включат EUMC в работата по определяне на набор от пълноспектърни сили;

ав) да обмислят създаването на Съвет на ЕС за отбрана въз основа на съществуващия Съвет по външни работи във формата министри на отбраната, който е също така Управителният съвет на равнище министри на Европейската агенция по отбрана (EDA) и форматът ПСС на министрите на отбраната на ЕС, за да се гарантира приоритизирането на ресурсите, ефикасно сътрудничество и ефикасна интеграция между държавите членки, по целесъобразност;

аг) да пояснят или определят връзката между управлението на ПСС и това на Европейския фонд за отбрана и да информират Парламента в рамките на процеса на последващ контрол, когато става въпрос за финансиране от Европейския фонд за отбрана на проекти по линия на ПСС;

ад) да обмислят, както беше изискано от някои участващи държави членки, евентуална промяна на цикъла на представяне на проекти по линия на ПСС с цел да се представят по-добре насочени и по-добре обмислени проекти и да се подобри тяхната структура;

ае) да пояснят правилата, уреждащи участието на трети лица в ПСС, като се отчитат значението на независимостта на ЕС при вземането на решения и пълната реципрочност и разбиране, че прилагането на индивидуален подход спрямо всеки отделен случай е най-благоприятно за ЕС, като се има предвид:

i) необходимостта да се изготви и приеме всеобхватен и основен документ за уреждане на бъдещото сътрудничество с участие на трети лица в проекти по линия на ПСС и

ii) факта, че процесът на вземане на решения относно участието на трети лица следва да се провежда на равнището на всеки проект по линия на ПСС от съответната държава членка;

аж) да насърчават използването на „бъдещите заплахи“ като основа на бъдещите предложения за проекти по линия на ПСС; да задълбочат партньорствата с НАТО, ООН, Африканския съюз и други обединения; да гарантират, че във всички съответни аспекти от проектите по линия на ПСС се разглеждат възможностите за участие и включване на МСП;

аз) да гарантират, че с проектите по линия на ПСС допълнително се развива и увеличава промишленият капацитет на участващите държави членки в сферата на нанотехнологиите, суперкомпютрите, изкуствения интелект, технологиите в областта на безпилотните летателни апарати, роботиката и др., чрез което се гарантира европейската самостоятелност и независимостта от чуждестранни вносители в тези области и също така се улеснява създаването на нови работни места;

аи) да вземат под внимание факта, че пандемията от COVID-19 показа, че Съюзът не разполага с достатъчни правомощия в областта на здравеопазването; да признаят, че паралелно трябва да бъде изготвена обща отбранителна стратегия на ЕС, за да може да се реагира на евентуални нападения на границите и териториите на ЕС, и че ПСС е положителна стъпка към постигането на тази цел;

ай) да признаят жизненоважната роля на европейските въоръжени сили за справяне с предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19, както по отношение на управлението на извънредната ситуация в областта на здравето, така и по отношение на подкрепата за граждански мисии и операции, както и факта, че те имат и трансгранично измерение и функция за проява на солидарност; да осъзнаят потенциалните ползи от новите амбициозни проекти по линия на ПСС за развитието на общи европейски способности в тази област, като се разширява дейността по предишни проекти, и по-специално Пакета за капацитет за разгръщане с цел оказване на военна помощ при бедствия и Европейското медицинско командване;

ак) да призовават Съвета и участващите държави членки да насочат вниманието си към издръжливостта на киберпространството и да подготвят колективна стратегия и процедури за реагиране на киберинциденти чрез проекти по линия на ПСС, за да се създаде по-устойчива среда в държавите членки;

ал) да вземат под внимание позицията на Парламента относно Конференцията за бъдещето на Европа, изразена в неговата резолюция от 15 януари 2020 г.[8], а именно че сигурността и ролята на ЕС в международен мащаб следва да фигурират сред предварително определените, но неизчерпателни приоритети на политиката, и да признаят, че това би било възможност за включване на гражданите в дебата относно задълбочаването на ПСС като начин за постигане на напредък в създаването на автономна обща политика на сигурност и отбрана за Съюза;

2. възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

 

21.9.2020

 

 

ПОЗИЦИЯ НА МАЛЦИНСТВОТО

 

съгласно член 55, параграф 4 от Правилника за дейността

Йозлем Демирел

 

Докладът подтиква чрез ПСС към създаването на военен съюз и призовава за повишаване на оперативната готовност на военната ОПСО.  Освен това той насърчава укрепването на промишлената и технологичната база на европейската отбрана. В доклада се отхвърля намаляването на разходите за отбрана и се настоява за увеличаване на военния бюджет на ЕС за отбранителни способности, по-специално чрез масово финансиране на Европейския фонд за отбрана и военната мобилност.

Възразяваме срещу доклада, тъй като в него:

 се подкрепя по-нататъшната милитаризация на ЕС, като се цели подсилване на военното и оперативното измерение на ОПСО;

 се нарушава член 41, параграф 2 от ДЕС, който забранява бюджетът на Съюза да се използва за разходи, възникващи във връзка с операции с военни последици или с последици в областта на отбраната;

 се подкрепя създаването на европейски военно-промишлен комплекс чрез укрепване на промишлената и технологична база на ЕС, наред с другото чрез военни бюджети;

 се приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО.

 

Настояваме за:

 прекратяване на постоянното структурирано сътрудничество и на всички военни програми и програми в областта на отбраната на ЕС, тъй като с тяхното активиране/създаване и с новия геостратегически и по-агресивен подход на ЕС опасността от война се увеличава;

 чисто граждански характер на ЕС за постигане на устойчива сигурност;

 стриктно тълкуване на член 41, параграф 2 от ДЕС, който забранява използването на бюджета на ЕС за военни операции или операции в областта на отбраната;

 радикално (включително ядрено) разоръжаване на равнището на ЕС и на световно равнище.

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ (2.9.2020)

на вниманието на комисията по външни работи

относно препоръката до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно прилагането и управлението на постоянното структурирано сътрудничество

(2020/2080(INI))

Докладчик по становище: Естебан Гонсалес Понс

 

 

 

 

 

 

 

 

 

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) допринася значително за сближаването на действията на държавите членки в областта на общата външна политика и политика на сигурност и представлява важна стъпка към постигане на целта на Договора за обща отбрана;

2. приветства интереса на държавите членки към ПСС след неговото създаване с Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г., както е видно от значителния брой проекти, изготвени до момента от Съвета в рамките на ПСС; насърчава участващите държави членки да дават тласък на тази работа и да се съсредоточават върху бързото и ефективно изпълнение на тези проекти, като същевременно гарантират участието на всички държави членки; въпреки това припомня, че ПСС включва също така 20 обвързващи ангажимента, които са получили далеч по-малко внимание;

3. приветства приобщаващия характер на ПСС, както е видно от големия брой държави членки, участващи в проекти по линия на ПСС; счита, че ПСС следва да насърчава залагането на по-занижени критерии за участие и следва да бъде достъпно за по-малките държави членки и/или за държави членки с по-ниски бюджети за отбрана;

4. подчертава, че създаването на ПСС в рамките на Договора от Лисабон беше замислено като формиране на авангард от държави членки, които желаят да обединят ресурси и капацитет за постигането на амбициозни общи цели в областта на сигурността и отбраната; счита, че Съюзът трябва да разработи постепенно обща рамка под отговорността на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), съгласно която държавите членки да извършват свои собствени прегледи на националната политика в областта на отбраната, да споделят резултати и да обединяват информация, като средство за полагане на основите за една истинска европейска отбрана;

5. призовава Съвета и държавите членки да продължават да укрепват съгласуваността между всички инструменти и инициативи в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), за да се постигне необходимото равнище на ефективност при осигуряването на стратегическа автономност и на амбиция при постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза в съответствие с Договора за Европейския съюз (ДЕС; счита, че ПСС се нуждае от амбициозни проекти, във взаимодействие с координирания годишен преглед на отбраната (КГПО), националните планове за изпълнение (НИП) и плана за развитие на способностите (ПРС), за справяне със съвременните заплахи, и във връзка с това подчертава, че е важно да се поддържа подходящо равнище на финансиране на ЕФР и на военната мобилност в контекста на преговорите по МФР; посочва, че е необходимо да се разработи система от истински собствени ресурси на Съюза като средство, позволяващо синхронизиране на стратегическите цели на Съюза в областта на отбраната с финансирането за програми и операции на място, и по-конкретно проекта по линия на ПСС;

6. призовава Комисията да работи за създаването на Бяла книга за сигурността и отбраната на ЕС с оглед на по-доброто синхронизиране на конкретните цели на проектите по линия на ПСС с една актуализирана, съгласувана и всеобхватна стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната; във връзка с това подчертава значението на стратегическия преглед на ПСС през 2020 г. и също така подкрепя създаването на европейски стратегически компас за подобряване на способността за координиране на инициативите на държавите членки в областта на отбраната, които допринасят за постигането на общите цели на Съюза по един по-своевременен и ефективен начин;

7. отбелязва, че пандемията от COVID-19 показа, че Съюзът не разполага с достатъчни правомощия в областта на здравеопазването; същевременно счита, че трябва да бъде изготвена обща отбранителна стратегия на ЕС, за да може да се реагира на евентуални нападения на границите и териториите на ЕС, и разглежда ПСС като положителна стъпка към постигането на тази цел;

8. във връзка с това приветства политическите насоки на Комисията относно политиката в областта на отбраната, и по-специално необходимостта от смели стъпки към един истински Европейски съюз за отбрана, както и от интегриран и цялостен подход към сигурността на ЕС; изразява надежда, че създаването в Комисията на нова Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ ще послужи като катализатор за по-голяма съгласуваност, лоялно сътрудничество и интегрирана координация при създаването на отбранителни способности във всички държави членки, както и за засилване на военната инфраструктура на ЕС и за подобряване на ефикасността на отбранителната промишленост и вътрешния пазар;

9. счита, че е необходимо да се засили действителният принос на проектите по линия на ПСС за постигането на амбициите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, като се гарантира ефективно, че участващите държави членки засилват своето сътрудничество и координация със значително и амбициозно разработване на способности, както и че е налице съгласуваност между ЕС и НАТО, що се отнася до приоритетите, повишената оперативна съвместимост и полезните взаимодействия;

10. признава жизненоважната роля на европейските въоръжени сили за справяне с предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19, както при управлението на извънредната ситуация в областта на общественото здравеопазване, така и за подкрепата на граждански мисии и операции, както и факта, че тези операции имат също така трансгранично измерение и функция на солидарност; подчертава потенциалните ползи от новите амбициозни проекти по линия на ПСС за развитието на общи европейски способности в тази област, като се разширява дейността по предишни проекти, и по-специално Пакетът за капацитет за разгръщане с цел оказване на военна помощ при бедствия и Европейското медицинско командване;

11. приветства полезното взаимодействие между различните инструменти за отбрана на ЕС и подчертава необходимостта от осигуряване на съгласуваност; подчертава, че наличието на специален бонус за проекти по линия на ПСС в рамките на ЕФР би могло да има положителен ефект, тъй като ще стимулира сътрудничеството в развитието на способностите;

12. призовава участващите държави членки да продължават да предоставят ресурси за проекти по линия на ПСС, като същевременно гарантират действителна обвързаност и ангажираност с процесите на координиране и обединяване по линия на ПСС, по-специално поради факта, че не съществува ефективен механизъм за постигане на съответствие за ПСС; подчертава, че ПСС следва да осигури рамка, която да надхвърля двустранното сътрудничество и да насърчава полагането на истински европейски усилия чрез пълноценно участие на множество държави членки в общи проекти;

13. подчертава значението на малък брой стратегически проекти, и по-специално инструментите за стратегическа подкрепа (командване и контрол, транспорт, разузнаване); призовава Съвета и секретариата на ПСС да разгледат идеята за клъстерна структура за проекти по линия на ПСС с цел гарантиране на максимална степен на взаимодействие между различните проекти;

14. призовава Съвета да определи строги условия за участието на трети държави в проекти по линия на ПСС, в съответствие с член 9 от Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета; счита, че всяко такова участие не следва да отклонява ПСС от неговите основни цели като инструмент на ОПСО на ЕС, като същевременно се спазват задълженията по Северноатлантическия договор;

15. предупреждава обаче за риска от чуждестранна намеса в сигурността и отбраната на Съюза, която често е под формата на киберзаплахи и други форми на хибридна война; предлага новосъздадената специална комисия на Парламента по въпросите на външната намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз да си сътрудничи с Комисията и Съвета с цел анализиране на начините, по които проектите по линия на ПСС биха могли да засилят издръжливостта на Съюза срещу подобни заплахи;

16. счита, че участието на Обединеното кралство в проектите по линия на ПСС, в случаите, когато то е поканено и се гарантира ефективна реципрочност, би било от стратегически интерес за Съюза; изразява надежда, че сферата на отбраната ще бъде включена в преговорите между ЕС и Обединеното кралство за техните бъдещи отношения, в съответствие с политическата декларация, в която се определя рамката за бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство;

17. отново подчертава, че Европейският парламент следва да играе важна роля в контрола и надзора върху прилагането и в оценката на ОПСО; във връзка с това очаква Парламентът да бъде напълно информиран и с него да се провеждат консултации с участието на ЗП/ВП в контекста на настоящия стратегически преглед на първия етап на ПСС, който приключва през 2020 г.; припомня, че повишаването на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки на равнището на ЕС следва да върви ръка за ръка с увеличаването на правомощията на Парламента за упражняване на контрол;

18. призовава Съвета и участващите държави членки да насочат вниманието си към издръжливостта на киберпространството и да подготвят колективна стратегия и процедури за реагиране на киберинциденти чрез проекти по линия на ПСС, за да се създаде по-устойчива среда в държавите членки;

19. припомня позицията на Парламента относно Конференцията за бъдещето на Европа, изразена в неговата резолюция от 15 януари 2020 г.[9], а именно че сигурността и ролята на ЕС в международен мащаб следва да фигурират сред предварително определените, но неизчерпателни приоритети на политиката, и отново заявява , че това би било възможност за включване на гражданите в дебата относно засилването на ПСС като начин за постигане на автономна обща политика на сигурност и отбрана за нашия Съюз.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	1.9.2020
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 7 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Gabriele Bischoff, Damian Boeselager, Fabio Massimo Castaldo, Włodzimierz Cimoszewicz, Gwendoline Delbos-Corfield, Daniel Freund, Charles Goerens, Esteban González Pons, Brice Hortefeux, Laura Huhtasaari, Giuliano Pisapia, Paulo Rangel, Antonio Maria Rinaldi, Domènec Ruiz Devesa, Jacek Saryusz-Wolski, Helmut Scholz, Pedro Silva Pereira, Antonio Tajani, László Trócsányi, Mihai Tudose, Loránt Vincze, Rainer Wieland
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Gilles Boyer, Jorge Buxadé Villalba, Cristian Ghinea, Maite Pagazaurtundúa, Nikolaj Villumsen

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

18	+
NI	Fabio Massimo Castaldo
PPE	Esteban González Pons, Brice Hortefeux, Paulo Rangel, Antonio Tajani, László Trócsányi, Loránt Vincze, Rainer Wieland
RENEW	Gilles Boyer, Cristian Ghinea, Charles Goerens, Maite Pagazaurtundúa
S&D	Gabriele Bischoff, Włodzimierz Cimoszewicz, Giuliano Pisapia, Domènec Ruiz Devesa, Pedro Silva Pereira, Mihai Tudose

 

 

 

7	-
ECR	Jorge Buxadé Villalba, Jacek Saryusz Wolski
GUE/NGL	Helmut Scholz, Nikolaj Villumsen
ID	Gerolf Annemans, Laura Huhtasaari, Antonio Maria Rinaldi

 

 

 

3	0
VERTS/ALE	Damian Boeselager, Gwendoline Delbos Corfield, Daniel Freund

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.9.2020
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	48 11 9
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alviina Alametsä, Alexander Alexandrov Yordanov, Maria Arena, Petras Auštrevičius, Traian Băsescu, Anna Bonfrisco, Reinhard Bütikofer, Fabio Massimo Castaldo, Włodzimierz Cimoszewicz, Katalin Cseh, Tanja Fajon, Anna Fotyga, Michael Gahler, Kinga Gál, Sunčana Glavak, Raphaël Glucksmann, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Márton Gyöngyösi, Sandra Kalniete, Dietmar Köster, Andrius Kubilius, Ilhan Kyuchyuk, David Lega, Miriam Lexmann, Nathalie Loiseau, Antonio López-Istúriz White, Lukas Mandl, Thierry Mariani, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Sven Mikser, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Gheorghe-Vlad Nistor, Urmas Paet, Demetris Papadakis, Kostas Papadakis, Tonino Picula, Manu Pineda, Kati Piri, Giuliano Pisapia, Jérôme Rivière, María Soraya Rodríguez Ramos, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Andreas Schieder, Radosław Sikorski, Jordi Solé, Sergei Stanishev, Tineke Strik, Hermann Tertsch, Harald Vilimsky, Idoia Villanueva Ruiz, Viola Von Cramon-Taubadel, Thomas Waitz, Charlie Weimers, Isabel Wiseler-Lima, Salima Yenbou, Željana Zovko
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Özlem Demirel, Angel Dzhambazki, Assita Kanko, Arba Kokalari, Dragoş Tudorache, Mick Wallace, Elena Yoncheva, Marco Zanni

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

48	+
EPP	Alexander Alexandrov Yordanov, Traian Băsescu, Michael Gahler, Kinga Gál, Sunčana Glavak, Sandra Kalniete, Arba Kokalari, Andrius Kubilius, David Lega, Miriam Lexmann, Antonio López‑Istúriz White, Lukas Mandl, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Gheorghe‑Vlad Nistor, Radosław Sikorski, Isabel Wiseler‑Lima, Željana Zovko
S&D	Maria Arena, Włodzimierz Cimoszewicz, Tanja Fajon, Raphaël Glucksmann, Sven Mikser, Demetris Papakadis, Tonino Picula, Kati Piri, Giuliano Pisapia, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Andreas Schieder, Sergei Stanishev. Elena Yoncheva
RENEW	Petras Auštrevičius, Katalin Cseh, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Ilhan Kyuchyuk, Nathalie Loiseau, Javier Nart, Urmas Paet, María Soraya Rodríguez Ramos, Ioan-DragosTudorache
ECR	Angel Dzhambazki, Anna Fotyga, Assita Kanko
NI	Fabio Massimo Castaldo, Márton Gyöngyösi

 

11	-
S&D	Dietmar Köster
ID	Thierry Mariani, Jérôme Rivière, Harald Vilimsky
ECR	Hermann Tertsch, Charlie Weimers
GUE	Özlem Demirel, Manu Pineda, Idoia Villanueva Ruiz, Mick Wallace
NI	Kostas Papadakis

 

9	0
ID	Anna Bonfrisco, Marco Zanni
VERTS	Alviina Alametsä, Reinhard Bütikofer, Jordi Solé, Tineke Strik, Viola Von Cramon‑Taubadel, Thomas Waitz, Salima Yenbou

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

• [1] OВ L 331, 14.12.2017 г., стр. 57.
• [2] OВ L 65, 8.3.2018 г., стр. 24.
• [3] ОВ L 161, 26.6.2018 г., стр. 37.
• [4] OВ L 294, 21.11.2018 г., стр. 18.
• [5] ОВ L 293, 14.11.2019 г., стр. 113.
• [6] ОВ C 374, 16.10.2018 г., стр. 1.
• [7] ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 125.
• [8] Приети текстове, P9_TA(2020)0010.
• [9] Приети текстове, P9_TA(2020)0010.