Процедура : 2020/2018(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0181/2020

Внесени текстове :

A9-0181/2020

Разисквания :

PV 19/10/2020 - 18
CRE 19/10/2020 - 15
CRE 19/10/2020 - 18

Гласувания :

PV 20/10/2020 - 17
PV 20/10/2020 - 21

Приети текстове :

P9_TA(2020)0272

<Date>{07/10/2020}7.10.2020</Date>
<NoDocSe>A9-0181/2020</NoDocSe>
PDF 517kWORD 193k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>с препоръки към Комисията относно Законодателния акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар</Titre>

<DocRef>(2020/2018(INL))</DocRef>


<Commission>{IMCO}Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите</Commission>

Докладчик: <Depute>Алекс Аджус Салиба</Depute>

(Право на инициатива – член 47 от Правилника за дейността)

Докладчици по становище (*):
Джозиан Кутаяр, комисия по транспорт и туризъм
Петра Камереверт, комисия по култура и образование
Патрик Брайер, комисия по правни въпроси
Паул Танг, комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
 ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:  ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

с препоръки към Комисията относно Законодателния акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар

(2020/2018(INL))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

 като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)[1],

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги[2];

 като взе предвид Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги[3],

 като взе предвид Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО[4],

 като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)[5],

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011[6],

 като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар[7],

 като взе предвид резолюцията си от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия[8],

 като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар[9],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

 като взе предвид Препоръка (ЕС) 2018/334 на Комисията от 1 март 2018 г. относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн[10] и съобщението на Комисията от 28 септември 2017 г., озаглавено „Борба с незаконното онлайн съдържание: Повишаване на отговорността на онлайн платформите“ (COM(2017)0555),

 като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26 април 2018 г., озаглавено „Европейският подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“ (COM(2018)0236), което обхваща невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел икономическа изгода или умишлено въвеждане в заблуждение на обществеността, и може да причини обществена вреда,

 като взе предвид Меморандума за разбирателство относно продажбата на фалшифицирани стоки по интернет от 21 юни 2016 г. и неговото преразглеждане в Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Балансирана система за осигуряване на прилагането на правата върху интелектуална собственост, отговаряща на днешните предизвикателства пред обществото“ (COM (2017)0707),

 като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2019 г.  (ECON-VI/048), озаглавено „Европейска рамка за регулаторни действия по отношение на икономиката на сътрудничеството“,

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)[11],

 като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО[12],

 като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)[13],

 като взе предвид Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни[14], Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество[15] и Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги)[16],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

 като взе предвид Бялата книга от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

 като взе предвид ангажиментите, поети от Комисията в рамките на нейните „Политически насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019–2024 г.“,

 като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавено „Картографиране на цената на „отказа от Европа“ за периода 2019 – 2024 г.“ („Mapping the cost of Non-Europe 2019-2024“), което показва, че потенциалната полза от завършването на цифровия единен пазар на услуги би могла да достигне 100 милиарда евро,

 като взе предвид изследването на Тематичния отдел на Европейския парламент за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живот, озаглавено „Директивата за електронната търговия като крайъгълен камък на вътрешния пазар“(„The e-commerce Directive as the cornerstone of the Internal Market“), в което се подчертават четири приоритета за подобряване на Директивата за електронната търговия,

 като взе предвид изследванията, предоставени от Тематичния отдел за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живот за семинара на тема „Правила за електронната търговия, подходящи за цифровата ера“, организиран от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO),

 като взе предвид изследването за оценка на европейската добавена стойност, проведено от отдела за европейска добавена стойност на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавено „Законодателен акт за цифровите услуги: оценка на европейската добавена стойност“ („Digital Services Act: European Added Value Assessment“),

 като взе предвид ръководството към Директива 98/48/ЕО, с което се въвежда механизъм за прозрачност на разпоредбите относно услугите на информационното общество,

 като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид становищата на комисията по транспорт и туризъм, комисията по култура и образование,  комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

 като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0181/2020),

A. като има предвид, че електронната търговия оказва влияние върху всекидневния живот на хората, предприятията и потребителите в Съюза и когато се извършва при справедливи и регулирани условия на конкуренция, може да допринесе положително за отключване на потенциала на цифровия единен пазар, да повиши доверието на потребителите и да предостави на новите участници, включително микро-, малките и средните предприятия, нови пазарни възможности за устойчив растеж и работни места;

Б. като има предвид, че Директива 2000/31/ЕО („Директивата за електронната търговия“) е един от най-успешните законодателни актове на Съюза и е формирала цифровия единен пазар във вида, в който го познаваме днес; като има предвид, че Директивата за електронната търговия беше приета преди 20 години, Законодателният акт за цифровите услуги следва да отчита много бързото преобразуване и разширяване на електронната търговия във всичките ѝ форми, с нейните многобройни нововъзникващи услуги, продукти, доставчици, предизвикателства и разнообразно специфично секторно законодателство; като има предвид, че след приемането на Директивата за електронната търговия Съдът на ЕС е издал редица свързани с нея решения;

В. като има предвид, че в момента държавите членки имат разпокъсан подход за справяне с незаконното съдържание онлайн; като има предвид, че в резултат на това засегнатите доставчици на услуги може да бъдат обект на най-различни правни изисквания, които имат различно съдържание и обхват; като има предвид, че изглежда е налице недостатъчна степен на прилагане и на сътрудничество между държавите членки, както и проблеми с действащата нормативна уредба;

Г. като има предвид, че цифровите услуги трябва да бъдат изцяло в съответствие с разпоредбите, свързани с основните права, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на личните данни, недискриминацията, свободата на изразяване на мнение и на информация, както и медийния плурализъм и културното многообразие и правата на детето, заложени в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“);

Д. като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067), Комисията пое ангажимент да приеме, като част от пакета за Законодателния акт за цифровите услуги, нови и преразгледани правила за онлайн платформите и доставчиците на информационни услуги, да засили надзора върху политиките на платформите относно съдържанието в рамките на Съюза и да проучи въпроса за предварителните правила;

Е. като има предвид, че пандемията от COVID-19 създаде нови социални и икономически предизвикателства, които засягат сериозно гражданите и икономиката; като има предвид същевременно, че пандемията от COVID-19 показва устойчивостта на сектора на електронната търговия и неговия потенциал като двигател за възстановяването на европейската икономика; като има предвид, че пандемията разкри също така недостатъците на действащата нормативна уредба, и по-специално по отношение на достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите; като има предвид, че това налага предприемането на действия на равнището на Съюза, за да се осигури по-последователен и координиран подход за справяне с установените трудности и за предотвратяването на тяхната проява в бъдеще;

Ж. като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа също така колко уязвими са потребителите в ЕС спрямо заблуждаващи търговски практики от страна на непочтени търговци, продаващи незаконни продукти онлайн, които не са в съответствие с правилата за безопасност на Съюза, или други несправедливи условия за потребителите; като има предвид, че избухването на пандемията от COVID-19 показа по-специално, че платформите и онлайн услугите за посредничество трябва да полагат повече усилия с цел откриване и премахване на неверни твърдения и за справяне с подвеждащи практики на нелоялни търговци по последователен и координиран начин, и особено по отношение на тези лица, които продават фалшиво медицинско оборудване или опасни продукти онлайн; като има предвид, че Комисията приветства подхода на платформите, след като им изпрати писмата на 23 март 2020 г.; като има предвид че са необходими действия на равнището на Съюза за осигуряване на по-последователен и координиран подход с цел да се води борба с тези подвеждащи практики и да бъдат защитени потребителите;

З. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да осигури всеобхватна защита на правата на потребителите и ползвателите в Съюза и следователно неговият териториален обхват следва да включва дейностите на доставчиците на услуги на информационното общество, установени в трети държави, когато техните услуги, попадащи в обхвата на Законодателния акт за цифровите услуги, са насочени към потребители или ползватели в Съюза;

И. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да изясни естеството на цифровите услуги, попадащи в неговия обхват, като същевременно запази хоризонталния характер на Директивата за електронната търговия, като се прилага не само за онлайн платформите, но и за всички доставчици на услуги на информационното общество, съгласно определението в правото на Съюза;

Й. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да не засяга Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД), с който се създава нормативна уредба за защита на личните данни, Директива (EС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и Директива 2002/58/EО относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации;

К. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да не засяга Директива (ЕС) 2019/790 по отношение на предоставянето на аудиовизуални медийни услуги;

Л. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да не засяга Директива 2005/29/EО, изменена с Директива (ЕС) 2019/2161, както и Директиви (ЕС) 2019/770 и (EС) 2019/771 за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на договорите за продажба на стоки, и Регламент (ЕС) 2019/1150 за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги;

М. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да не засяга уредбата, въведена с Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар;

Н. като има предвид, че някои видове незаконно съдържание, които представляват сериозна причина за безпокойство, вече са определени в националното право и в правото на Съюза, като например незаконното слово на омразата, и следва да не бъдат предефинирани в Законодателния акт за цифровите услуги;

О. като има предвид, че повишаването на прозрачността и подпомагането на гражданите с цел да придобият медийна и цифрова грамотност във връзка с разпространението на вредно съдържание, слово на омразата и дезинформация, както и да се развива критично мислене, и укрепването на независимата професионална журналистика и на качествените медии ще спомогне за насърчаването на разнообразно и качествено съдържание;

П. като има предвид, че базата данни WHOIS е публично достъпна база данни, която е полезен инструмент за намиране на собственика на определено име на домейн в интернет, както и на данните и лицето за контакт за всяко име на домейн;

Р. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да има за цел да гарантира правна сигурност и яснота, включително на пазара на краткосрочни наеми и услуги за мобилност, чрез насърчаване на прозрачността и на по-ясните задължения за предоставяне на информация;

С. като има предвид, че постигнатото през март 2020 г. споразумение на Комисията с някои платформи от сектора на краткосрочното отдаване под наем относно споделянето на данни ще даде възможност на местните органи да разберат по-добре развитието на икономиката на сътрудничеството и ще създаде необходимите условия за надеждно и непрекъснато споделяне на данни, както и за разработването на политики, основаващи се на факти; като има предвид, че са необходими допълнителни мерки, за да се постави началото на по-всеобхватна уредба за споделянето на данни при онлайн платформите за краткосрочно отдаване под наем;

Т. като има предвид, че избухването на пандемията от COVID-19 оказа сериозно въздействие върху сектора на туризма в Съюза и показа необходимостта от продължаване на подкрепата за сътрудничеството относно зелените коридори, за да се гарантира гладкото функциониране на веригите за доставка на ЕС и движението на стоки в рамките на транспортната мрежа на ЕС;

У. като има предвид, че развитието и все по-широкото използване на интернет платформите за широк набор от дейности, включително търговски дейности, транспорт и туризъм и обмен на стоки и услуги, промениха начините, по които ползвателите и дружествата взаимодействат с доставчиците на съдържание, търговците и другите физически лица, предлагащи стоки и услуги; като има предвид, че цифровият единен пазар не може да успее, без да е налице доверие на ползвателите в онлайн платформи, които спазват цялото приложимо законодателство и законните интереси на ползвателите; като има предвид, че всяка бъдеща нормативна уредба следва също така да предвижда мерки за справяне с натрапчивите бизнес модели, включително манипулация на поведението и дискриминационни практики, които имат сериозни последици в ущърб на функционирането на единния пазар и на основните права на ползвателите;

Ф. като има предвид, че държавите членки следва да положат усилия за подобряване на достъпа до своите съдебни и правоприлагащи системи и на тяхната ефективност по отношение на установяването на незаконността на онлайн съдържание и на решаването на спорове във връзка с отстраняването  на съдържание или с блокирането на достъпа;

Х. като има предвид, че изискванията на Законодателния акт за цифровите услуги следва да бъдат лесни за прилагане на практика от доставчиците на услуги на информационното общество; като има предвид, че онлайн посредниците може да криптират или по друг начин да възпрепятстват достъп до съдържание от страна на трети лица, включително посредниците на хостинг, които съхраняват самото съдържание;

Ц. като има предвид, че предоставянето на възможност на новите иновативни бизнес модели да процъфтяват и укрепването на цифровия единен пазар чрез премахване на необоснованите пречки пред свободното движение на цифрово съдържание са ефективен начин за намаляване на незаконните дейности; като има предвид, че пречките, които създават фрагментирани национални пазари, спомагат за създаването на търсене на незаконно съдържание;

Ч. като има предвид, че цифровите услуги следва да осигуряват на потребителите преки и ефективни средства за комуникация, които са удобни за потребителите, лесно разпознаваеми и достъпни, например адреси на електронна поща, електронни формуляри за връзка, чатботове, обмен на съобщения в реално време или обратно телефонно обаждане, и да гарантират, че информацията, свързана с тези средства за комуникация, е достъпна за потребителите по ясен, разбираем и, когато е възможно, единен начин, както и че заявките на потребителите се насочват между различните базови цифрови услуги на доставчика на цифрови услуги;

Ш. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да гарантира правото на потребителите да бъдат информирани, ако дадена услуга се основава на изкуствен интелект (ИИ), използва автоматизирани инструменти за вземане на решения или за машинно самообучение или автоматизирани инструменти за разпознаване на съдържание; като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да предлага възможност за отказ, ограничаване или персонализиране на използването на всякакви елементи за автоматизирано персонализиране, особено с оглед на подреждането, и по-специално да предлага възможност за разглеждане на съдържанието, без то да е предварително организирано, и да предоставя на потребителите по-голям контрол върху начина, по който се подрежда съдържанието;

Щ. като има предвид, че защитата на личните данни, които са обект на процедури за автоматизирано вземане на решения, вече е обхваната, наред с другото, от ОРЗД и Законодателният акт за цифровите услуги следва да няма за цел да повтаря или да изменя тези мерки;

AA. като има предвид, че Комисията следва да гарантира, че Законодателният акт за цифровите услуги запазва ориентирания към човека подход към изкуствения интелект („ИИ“) в съответствие с действащите правила относно свободното движение на услуги, основаващи се на ИИ, като същевременно се зачитат основните ценности и права, заложени в Договорите;

АБ. като има предвид, че националните надзорни органи, когато това е разрешено от правото на Съюза, следва да имат достъп до софтуерната документация и наборите от данни на разглежданите алгоритми;

АВ. като има предвид, че концепциите за прозрачност и обяснимост на алгоритмите следва да се разбират като изискващи информацията, предоставяна на потребителя, да бъде представена в сбита, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, като се използва ясен и прост език;

АГ. като има предвид, че е важно да се определят мерки за осигуряване на ефективно правоприлагане и надзор; като има предвид, че спазването на разпоредбите следва да бъде укрепено с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включващи налагането на съразмерни глоби;

АД. като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да балансира правата на всички ползватели и да гарантира, че неговите мерки не са изготвени така, че да облагодетелстват един законен интерес за сметка на друг и да предотвратяват използването на мерки като офанзивни инструменти при конфликти между предприятия или сектори;

АЕ. като има предвид, че предварителният механизъм за вътрешния пазар следва да се прилага в случаите, когато конкурентното право само по себе си не е достатъчно за предприемането на адекватни мерки за преодоляване на установените неефективности на пазара;

АЖ. като има предвид, че законодателните мерки, предложени като част от Законодателния акт за цифровите услуги, следва да се основават на конкретни данни; като има предвид, че Комисията следва да извърши задълбочена оценка на въздействието въз основа на съответните данни, статистически показатели, анализи и изследвания на различните налични възможности; като има предвид, че оценката на въздействието следва също така да оценява и анализира небезопасни и опасни продукти, продавани чрез онлайн пазарите; като има предвид, че оценката на въздействието следва също така да вземе предвид поуките, извлечени от избухването на пандемията от COVID-19, и да вземе предвид резолюциите на Европейския парламент; като има предвид, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да бъде придружен от насоки за прилагането;

Общи принципи

1. приветства ангажимента на Комисията да представи предложение за пакет от мерки към Законодателния акт за цифровите услуги, който следва да включва предложение, с което се изменя Директивата за електронната търговия, и предложение за предварителни правила за системните оператори, изпълняващи ролята на пазачи на информационния вход, на основание член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); призовава Комисията да представи такъв пакет на основание на член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от ДФЕС, като следва препоръките, изложени в приложението към настоящата резолюция, въз основа на задълбочена оценка на въздействието, която следва да включва информация относно финансовите последици от предложенията и да се основава на съответните данни, статистически показатели и анализи;

2. признава значението на нормативната уредба, определена с Директивата за електронната търговия, за развитието на онлайн услугите в Съюза и счита, че принципите, от които са се ръководили законодателите при регулирането на доставчиците на услуги на информационното общество в края на 90-те години, са все още валидни и следва да се използват при изготвянето на евентуални бъдещи предложения; подчертава, че правната сигурност в резултат от прилагането на Директивата за електронната търговия даде възможност на малките и средните предприятия (МСП) да разширят търговската си дейност и по-лесно да развиват трансгранична дейност;

3. счита, че всички доставчици на цифрови услуги, установени извън Съюза, трябва да спазват правилата на Законодателния акт за цифровите услуги, когато насочват услуги към Съюза, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за европейските доставчици на цифрови услуги и за доставчиците на цифрови услуги от трети държави; изисква от Комисията да оцени освен това дали съществува риск от ответни мерки от страна на трети държави, като същевременно повиши осведомеността относно начина, по който правото на Съюза се прилага по отношение на доставчиците на услуги от трети държави, чиято дейност е насочена към пазара на Съюза;

4. подчертава централната роля, която е изиграла за развитието на цифровия единен пазар клаузата за вътрешния пазар, установяваща контрола на държавата по произход и задължението на държавите членки да гарантират свободното движение на услуги на информационното общество; подчертава необходимостта да се предприемат мерки за преодоляване на все още съществуващите необосновани и непропорционални пречки пред предоставянето на цифрови услуги, например сложни административни процедури, скъпоструващо уреждане на трансгранични спорове, достъп до информация относно приложимите регулаторни изисквания, включително относно данъчното облагане, както и да се гарантира, че не се създават нови необосновани и непропорционални пречки;

5. отбелязва, че съгласно правилата на Съюза относно свободното движение на услуги държавите членки могат да предприемат мерки за защита на легитимни цели от обществен интерес, например защита на обществения ред, общественото здраве, обществената сигурност, защита на потребителите, борба с недостига на жилища под наем и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, при условие че тези мерки са в съответствие с принципите на недискриминация и пропорционалност;

6. счита, че основните принципи на Директивата за електронната търговия, например клаузата за вътрешния пазар, свободата на установяване, свободата на предоставяне на услуги и забраната за налагане на общо задължение за контрол, следва да бъдат запазени; подчертава, че принципът „това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн“, както и принципите на защита на потребителите и на безопасност за ползвателите, следва също така да се превърнат в ръководни принципи на бъдещата нормативна уредба;

7. подчертава колко са важни платформите за икономиката на сътрудничество, включително в секторите на транспорта и туризма, чрез които услуги се предоставят както от частни лица, така и от специалисти; призовава Комисията, след като проведе консултация с всички съответни заинтересовани лица, да постави началото на по-разбираем обмен на нелични данни и рамка за координация между платформите и националните, регионалните и местните органи, по-специално с цел споделяне на най-добри практики и установяване на набор от задължения за предоставяне на информация, в съответствие със стратегията на ЕС за данните;

8. отбелязва, че режимът на защита на данните е актуализиран в значителна степен след приемането на Директивата за електронната търговия и подчертава, че бързото развитие на цифровите услуги изисква солидна, съобразена с бъдещите потребности нормативна уредба за защита на личните данни и на неприкосновеността на личния живот; във връзка с това подчертава, че доставчиците на цифрови услуги трябва да спазват изискванията на правото на Съюза в областта на защитата на данните, а именно ОРЗД и Директива 2002/58/ЕО („Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“), които понастоящем са в процес на преразглеждане, и да съблюдават широката рамка на основните права, включително свободата на изразяване на мнение, достойнството и недискриминацията, както и правото на ефективни правни средства за защита, и да гарантират сигурността и безопасността на своите системи и услуги;

9. счита, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да гарантира доверието на потребителите и ясно да установи, че законодателството за защита на потребителите и изискванията за безопасност на продуктите се спазват, за да се гарантира правна сигурност; посочва, че в законодателния акт за цифровите услуги следва да се обърне специално внимание на потребителите с увреждания и да се гарантира достъпността на услугите на информационното общество; отправя искане към Комисията да насърчава доставчиците на услуги да разработват технически инструменти, които дават възможност на лицата с увреждания действително да имат достъп до услугите на информационното общество, да ги използват и да имат полза от тях;

10. подчертава колко е важно да се запази хоризонталният подход на Директивата за електронната търговия; подчертава, че универсалният подход не е подходящ за справяне с всички нови предизвикателства в съвременната цифрова среда и че многообразието от участници и от услуги, предлагани онлайн, налага използването на съобразен със съответните особености регулаторен подход; препоръчва да се прави разграничение между търговски и нетърговски дейности, както и между различните видове цифрови услуги, хоствани от платформите, вместо да се съсредоточава вниманието върху вида платформа; в този контекст счита, че всички бъдещи законодателни предложения следва да имат за цел да гарантират, че новите задължения, предвидени от Съюза по отношение на доставчиците на услуги на информационното общество, са пропорционални и ясни по своя характер;

11. припомня, че голям брой законодателни и административни решения и договорни взаимоотношения използват определенията и правилата съгласно Директивата за електронната търговия и че следователно всяка промяна на посочените правила ще има значителни последствия;

12. подчертава, че наличието на предвидима, съобразена с бъдещите потребности и всеобхватна уредба на равнището на ЕС, както и на лоялна конкуренция са от решаващо значение за насърчаване на растежа на европейските предприятия, включително малките по мащаби платформи, МСП, включително микропредприятията, предприемачите и стартиращите предприятия, за засилване на трансграничното предоставяне на услуги на информационното общество, за отстраняване на разпокъсаността на пазара и за осигуряване на еднакви условия за конкуренция за европейските предприятия, което им позволява да се възползват изцяло от пазара на цифрови услуги и да бъдат конкурентоспособни на световната сцена;

13. подчертава, че бъдещият инструмент на вътрешния пазар относно предварителни правила за системните платформи и обявеният нов инструмент в областта на конкуренцията, насочен към преодоляване на пропуските в законодателството в областта на конкуренцията, следва да бъдат запазени като отделни правни инструменти;

14. припомня, че Директивата за електронната търговия беше изготвена по технологично неутрален начин, за да се гарантира, че тя няма да се окаже остаряла в резултат от технологичното развитие, произтичащо от бързия темп на иновациите в сектора на информационните технологии, и подчертава, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да продължи да бъде ориентиран към бъдещето и приложим към появата на нови технологии, които оказват въздействие върху цифровия единен пазар; отправя искане към Комисията да гарантира, че всяко преразглеждане ще продължи да бъде технологично неутрално, за да се гарантират дълготрайни ползи за предприятията и потребителите;

15. счита, че е необходима равнопоставеност на вътрешния пазар по отношение на платформената икономика и „офлайн“ икономиката, въз основа на еднакви права и задължения за всички заинтересовани лица – както потребители, така и предприятия; счита, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да не разглежда въпроса за работещите в платформите лица; поради това счита, че социалната закрила и социалните права на работниците, включително лицата, работещи в платформи или в икономиката на споделянето, следва да бъдат разгледани по подходящ начин в отделен инструмент, за да се осигури адекватен и всеобхватен отговор на предизвикателствата на днешната цифрова икономика;

16. счита, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да се основава на общите ценности на Съюза, защитаващи правата на гражданите, и да има за цел да насърчава създаването на богата и разнообразна онлайн екосистема с широк набор от онлайн услуги, конкурентна цифрова среда, прозрачност и правна сигурност, за да се отключи пълният потенциал на цифровия единен пазар;

17. счита, че законодателният акт за цифровите услуги предоставя възможност на Съюза да формира цифровата икономика не само на равнището на Съюза, но и да определя стандарти за останалата част от света;

Основни права и свободи

18. отбелязва, че доставчиците на услуги на информационното общество, и по-специално онлайн платформите, включително сайтовете на социални мрежи, имат широкообхватна способност да достигат до и да влияят на по-широка публика, поведение, мнения и практики, включително уязвими групи като непълнолетните лица, и следва да бъдат в съответствие с правото на Съюза за защита на ползвателите, на техните данни и на обществото като цяло;

19. припомня, че неотдавнашните скандали, свързани със събирането и продажбата на данни, например с „Кеймбридж аналитика“, фалшивите новини, дезинформацията, манипулирането на гласоподаватели и редица други вреди онлайн (като се започне от слово на омразата и се стигне до излъчването на терористични актове), показаха необходимостта от подобрения по отношение на гарантирането на изпълнението и от по-тясно сътрудничество между държавите членки с цел да бъдат разбрани предимствата и недостатъците на действащите правила и да се укрепят основните права онлайн;

20. във връзка с това припомня, че някои установени схеми за саморегулиране и съвместно регулиране, като например Кодексът на Съюза за поведение във връзка с дезинформацията, спомогнаха за структурирането на диалог с платформите и регулаторните органи; препоръчва онлайн платформите да въведат ефективни и подходящи защитни мерки, по-специално за да се гарантира, че те действат с дължимата грижа, по пропорционален и недискриминационен начин и да се предотврати неволното премахване на съдържание, което не е незаконно; тези мерки следва да не водят до задължително „филтриране на качването“ на съдържание, което не е в съответствие със забраната за общи задължения за контрол; предлага мерките за борба с вредното съдържание, словото на омразата и дезинформацията да бъдат редовно оценявани и доразвивани;

21. отново подчертава, че е важно да се гарантира свободата на словото, на информация, на изразяване на мнение, както и наличието на свобода и разнообразие по отношение на пресата и медиите, също и с цел защита на независимата журналистика; заявява настоятелно, че трябва да се защитава и насърчава свободата на изразяване на мнение, както и наличието на многообразие по отношение на мненията, информацията, пресата и артистичните и културните форми на изразяване;

22. подчертава, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да укрепи свободите на вътрешния пазар и да гарантира основните права и принципите, определени в Хартата; подчертава, че основните права на потребителите и ползвателите, включително основните права на непълнолетните лица, следва да бъдат защитени от вредни онлайн бизнес модели, включително тези, които се занимават с онлайн реклама, както и от манипулация на поведението и от дискриминационни практики;

23. подчертава колко е важно да се предоставят на потребителите необходимите средства във връзка с упражняването на техните собствени основни права онлайн; отново заявява, че доставчиците на цифрови услуги трябва да зачитат и да дават възможност за упражняване на правото на техните потребители на преносимост на данните, както е предвидено в правото на Съюза;

24. посочва, че биометричните данни се считат за специална категория лични данни със специфични правила за обработката им; отбелязва, че биометричните данни могат да се използват и се използват във все по-голяма степен за идентифициране и установяване на самоличността на хора, което, независимо от потенциалните предимства, води до значителни рискове за и сериозна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, особено когато се извършва без съгласието на субекта на данни, както и до създаване на условия за използване на фалшива самоличност; призовава със Законодателния акт за цифровите услуги да се гарантира, че доставчиците на цифрови услуги съхраняват биометрични данни единствено върху самото устройство, освен ако законът не позволява централизирано съхранение, винаги да предоставят на ползвателите на цифрови услуги алтернатива на използването на биометрични данни, заложена по подразбиране, за функционирането на дадена услуга, и задължението клиентите да бъдат ясно информирани относно рисковете от използването на биометрични данни;

25. подчертава, че в духа на съдебната практика по отношение на комуникационните метаданни, публичните органи следва да получават достъп до информация и метаданни на даден ползвател само с цел разследване на лица, заподозрени в извършването на тежко престъпление, след предварително съдебно разрешение; изразява обаче убеждение, че доставчиците на цифрови услуги не трябва да запазват данни за целите на правоприлагането, освен ако целенасоченото запазване на данни на отделен ползвател не е директно разпоредено от независим компетентен публичен орган в съответствие с правото на Съюза;

26. подчертава колко е важно да се прилага ефективно цялостно криптиране на данните, тъй като то е от съществено значение за доверието към и сигурността в интернет и ефективно предотвратява достъп от страна на неупълномощени трети лица;

Прозрачност и защита на потребителите

27. отбелязва, че пандемията от COVID-19 показа колко е важен и устойчив секторът на електронната търговия, както и нейния потенциал като двигател за рестартирането на европейската икономика, но същевременно и колко уязвими са потребителите в ЕС към заблуждаващи търговски практики от страна на непочтени търговци, продаващи фалшифицирани, незаконни или небезопасни продукти и предлагащи онлайн услуги, които не са в съответствие с правилата за безопасност на Съюза или налагат неоправдано и представляващо злоупотреба повишаване на цените или други несправедливи условия за потребителите; подчертава неотложната необходимост от засилване на правоприлагането на правилата на Съюза и от засилване на защитата на потребителите;

28. подчертава, че този проблем се утежнява от трудностите при установяването на самоличността на бизнес ползвателите, извършващи измами, като по този начин затруднява потребителите да търсят обезщетение за претърпените вреди и загуби;

29. счита, че настоящите изисквания за прозрачност и предоставяне на информация, определени в Директивата за електронната търговия по отношение на доставчиците на услуги на информационното общество и техните бизнес клиенти, както и минималните изисквания за предоставяне на информация относно търговските съобщения, следва да бъдат засилени успоредно с мерките за подобряване на спазването на действащите правила, без да се вреди на конкурентоспособността на МСП;

30. призовава Комисията да укрепи изискванията за предоставяне на информация, посочени в член 5 от Директивата за електронната търговия, и да изисква от доставчиците на хостинг услуги да сравняват информацията и самоличността на бизнес ползвателите, с които имат преки търговски отношения, с идентификационните данни от съответните съществуващи и достъпни бази данни на Съюза в съответствие със законодателството относно протокола за данните; доставчиците на хостинг услуги следва да изискват от своите бизнес ползватели да гарантират, че предоставяната от тях информация е точна, пълна и актуализирана, и следва да имат правото и задължението да отказват или да преустановяват предоставянето на своите услуги на посочените ползватели, ако информацията относно самоличността на техните бизнес ползватели е невярна или подвеждаща; бизнес ползвателите следва да са тези, които носят отговорност за уведомяването на доставчика на услуги относно всяка промяна в тяхната търговска дейност (например прекратяване на търговската дейност);

31. призовава Комисията да въведе приложими задължения за доставчиците на услуги на информационното общество, насочени към засилване на прозрачността, предоставянето на информация и отчетността; призовава Комисията да гарантира, че мерките за правоприлагане са насочени по такъв начин, че вземат предвид различните услуги и не водят неизбежно до нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и до съдебно производство; счита, че тези задължения следва да бъдат пропорционални и прилагани чрез подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи санкции;

32. подчертава, че съществуващите задължения, посочени в Директивата за електронната търговия и в Директивата за нелоялните търговски практики, относно прозрачността на търговските съобщения и цифровата реклама следва да бъдат засилени; посочва, че следва да бъдат предприети мерки за решаването на неотложни проблеми във връзка със защитата на потребителите, отнасящи се до профилирането, таргетирането и персонализираното ценообразуване, наред с другото, чрез ясни задължения за прозрачност и изисквания за предоставяне на информация;

33. подчертава, че потребителите онлайн се оказват в неравностойно положение спрямо доставчиците на услуги и търговците, които предлагат услуги, подпомагани с приходи от реклама и с реклами, които са пряко насочени към отделни потребители, въз основа на информация, събрана посредством механизми за работа с големи масиви от данни и изкуствен интелект; отбелязва потенциалното отрицателно въздействие на персонализираната реклама, и по-специално микротаргетирането и поведенческата реклама; поради това призовава Комисията да въведе допълнителни правила относно целенасочената реклама и микротаргетирането въз основа на събирането на лични данни и да разгледа възможността за по-строго регулиране на микротаргетирането и поведенческата насочена реклама в полза на форми на реклама с по-малка степен на намеса, които не изискват широко проследяване на взаимодействието на потребителите със съдържание; настоятелно призовава Комисията да обмисли въвеждането на законодателни мерки за повишаване на прозрачността на онлайн рекламата;

34. подчертава колко е важно, с оглед на развитието на цифровите услуги, задължението на държавите членки да гарантират, че тяхната правна система позволява сключването на договори по електронен път, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на потребителите; приканва Комисията да преразгледа съществуващите изисквания относно договорите, сключени по електронен път, включително по отношение на уведомленията от държавите членки, и при необходимост да ги актуализира; отбелязва в този контекст увеличаването на броя на „интелигентните договори“, например тези, които се основават на технологиите на разпределения регистър, и изисква от Комисията да направи оценка на разработването и използването на технологии на разпределения регистър, включително „интелигентни договори“, например въпроси относно валидността и прилагането на „интелигентни договори“ в трансгранични ситуации, да предостави насоки за това, за да се гарантира правна сигурност за предприятията и потребителите, и да предприеме законодателни инициативи само ако след тази оценка бъдат установени конкретни пропуски;

35. призовава Комисията да въведе минимални стандарти за договорните клаузи и общите условия, по-специално по отношение на прозрачността, достъпността, справедливостта и недискриминационните мерки, и да продължи да преразглежда практиката на предварително формулирани стандартни клаузи в договорните условия, които не са били индивидуално договорени предварително, включително лицензионни споразумения за крайни ползватели, да търси начини да ги направи по-справедливи и да гарантира спазването на правото на Съюза, за да се даде възможност за по-лесно участие на потребителите, включително при избора на клаузи, които да направят възможно получаването на по-добре информирано съгласие;

36. подчертава необходимостта от подобряване на ефективността на електронните взаимодействия между предприятията и потребителите с оглед на разработването на технологии за виртуална идентификация; счита, че за да се гарантира ефективността на Законодателния акт за цифровите услуги, Комисията следва също така да актуализира нормативната уредба относно цифровата идентификация, а именно Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги; счита, че създаването на всеобщо приета, надеждна цифрова самоличност и надеждни системи за удостоверяване на автентичността би било полезен инструмент, който дава възможност за сигурно идентифициране поотделно на физически лица, юридически лица и машини с цел защита срещу използването на фалшиви профили; отбелязва в този контекст, че е важно потребителите да използват или да закупуват по сигурен начин продукти и услуги онлайн, без да се налага да използват несвързани платформи и ненужно да споделят данни, включително лични данни, които се събират от тези платформи; призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на въздействието по отношение на създаването на всеобщо приета публична електронна идентичност като алтернатива на частните системи за единен вход и подчертава, че тази услуга следва да бъде разработена по такъв начин, че събираните данни да бъдат в рамките на абсолютния минимум; препоръчва на Комисията да извърши оценка на възможността за създаване на система за проверка на възрастта на потребителите на цифрови услуги, по-специално с цел защита на непълнолетните лица;

37. подчертава, че Законодателният акт за цифровите услуги не следва да засяга принципа за свеждане на данните до минимум, установен от ОРЗД, и освен ако това не се изисква от специално законодателство, посредниците на цифрови услуги следва да дават възможност за анонимно използване на техните услуги във възможно най-голяма степен и да обработват само данни, необходими за идентифицирането на потребителя; подчертава, че посочените събрани данни не следва да се използват за никакви други цифрови услуги, различни от тези, които изискват лична идентификация, удостоверяване на автентичността или проверка на възрастта, и че те следва да се използват единствено със законна цел и по никакъв начин да не ограничават общия достъп до интернет;

ИИ и машинно самообучение

38. подчертава, че макар основаните на ИИ услуги или услугите, използващи автоматизирани инструменти за вземане на решения или инструменти за машинно самообучение, които понастоящем се уреждат от Директивата за електронната търговия, да имат огромен потенциал да осигуряват ползи за потребителите и доставчиците на услуги, Законодателният акт за цифровите услуги следва да бъде ориентиран към справяне с конкретните предизвикателства, които те пораждат по отношение на гарантирането на недискриминация, прозрачност, включително по отношение на използваните набори от данни и целевите резултати, както и разбираемо обяснение на алгоритмите, както и на отговорността, които не са разгледани в съществуващото законодателство;

39. подчертава освен това, че основните алгоритми трябва да са изцяло в съответствие с изискванията относно основните права, по-специално неприкосновеността на личния живот, защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, правото на ефективна съдебна защита и правата на детето, залегнали в Договорите и в Хартата;

40. счита, че е от съществено значение да се осигури използването на висококачествени, недискриминиращи и безпристрастни основни масиви от данни, както и да се помага на гражданите да придобиват достъп до разнообразно съдържание, мнения, висококачествени продукти и услуги;

41. призовава Комисията да въведе изисквания по отношение на прозрачността и отчетността във връзка с автоматизираните процеси на вземане на решения, като същевременно гарантира спазването на изискванията относно неприкосновеността на личния живот на потребителите и търговските тайни; посочва, че е необходимо да се даде възможност за външни регулаторни одити, надзор за всеки отделен случай и периодични оценки на риска от страна на компетентните органи, както и да се оценяват свързаните с тях рискове, по-специално рисковете за потребителите или трети страни, и счита, че предприетите мерки за предотвратяване на тези рискове следва да бъдат обосновани и пропорционални и не следва да възпрепятстват иновациите; счета, че принципът “контролът се държи от човека” следва да се спазва, наред с друго, с цел предотвратяване на увеличаване на рисковете за здравето и безопасността, дискриминацията, ненужния надзор или злоупотребите, или с цел предотвратяване на евентуални заплахи за основните права и свободи;

42. счита, че потребителите и ползвателите следва да имат правото да бъдат надлежно информирани своевременно и кратко, по лесно разбираем и достъпен начин и техните права следва да бъдат ефективно гарантирани при взаимодействие с автоматизирани системи за вземане на решения и други иновативни цифрови услуги или приложения; изразява загриженост във връзка със съществуващата липса на прозрачност по отношение на използването на виртуални асистенти или чатботове, което може да бъде особено вредно за уязвимите потребители, и подчертава, че доставчиците на цифрови услуги не следва да използват единствено автоматизирани системи за вземане на решения за подкрепа на потребителите;

43. счита, в тази връзка, че следва да бъде възможно потребителите да бъдат ясно информирани при взаимодействието им с автоматизирани системи за вземане на решения и относно това как да се свържат с упълномощено за вземане на решения лице, как да изискват проверки и корекции на евентуални грешки, произтичащи от автоматизирани решения, както и да търсят правна защита за всяка вреда, свързана с използването на автоматизирани системи за вземане на решения;

44. подчертава, че е от голямо значение да се увеличи потребителският избор, контролът на потребителите и доверието на потребителите в услугите и приложенията с ИИ; поради това счита, че за да се увеличи защитата на потребителите в цифровия свят, наборът от техните права следва да бъде разширен, и призовава Комисията да разгледа по-специално критериите и контрола във връзка с отчетността и справедливостта, както и правото на недискриминиращи и безпристрастни масиви от данни с ИИ; счита, че потребителите и ползвателите следва да разполагат с по-голям контрол върху начина, по който се използва ИИ, както и възможността да откажат, ограничат или персонализират използването на всички свързани с ИИ функции за персонализиране;

45. отбелязва, че инструментите за автоматизирана модерация на съдържание не са способни ефективно да разбират нюансите на контекста и значението в човешката комуникация, което е необходимо условие за определяне на това дали оценяваното съдържание отговаря на критериите за незаконност или нарушение на условията за предоставяне на услугата; поради това подчертава, че използването на такива инструменти не следва да бъде задължително съгласно Законодателния акт за цифровите услуги;

Справяне с незаконното онлайн съдържание и дейности

46. подчертава, че съществуването и разпространението на незаконно съдържание и дейности онлайн е сериозна заплаха, която подкопава доверието и увереността на гражданите в цифровата среда, вреди на развитието на здрави цифрови екосистеми и може също така да има сериозни и дълготрайни последици за сигурността и основните права на физическите лица; отбелязва, че в същото време незаконното съдържание и дейности могат лесно да се разпространят, а тяхното отрицателно въздействие да бъде усилено в рамките на изключително кратък период от време;

47. отбелязва, че не съществува универсално решение за всички видове незаконно съдържание и дейности; подчертава, че съдържание, което може да е незаконно в някои държави членки, може да не е такова в други, тъй като само някои типове незаконно съдържание са хармонизирани в Съюза; призовава за строго разграничение между незаконно съдържание, наказуеми деяния и незаконно споделено съдържание, от една страна, и вредно съдържание, слово на омразата и дезинформация, от друга страна, които не винаги са незаконни и обхващат много различни аспекти, подходи и правила, приложими във всеки отделен случай; счита, че режимът на правна отговорност следва да се отнася до незаконно съдържание единствено съгласно определението в правото на Съюза или в националното право;

48. счита обаче, че без да се засяга широката уредба на основните права и съществуващото секторно законодателство, един по-съгласуван и координиран подход на равнището на Съюза, който отчита различните видове незаконно съдържание и дейности и се основава на сътрудничество и обмен на най-добри практики между държавите членки, ще спомогне за по-ефективно справяне с незаконното съдържание; подчертава също така необходимостта от адаптиране на строгостта на мерките, които трябва да бъдат предприети от доставчиците на услуги, към сериозността на нарушението и призовава за подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи и доставчиците на хостинг услуги;

49. счита, че доброволните действия и саморегулирането от страна на онлайн платформите в цяла Европа донесоха някои ползи, но е необходима ясна правна уредба за премахване на незаконно съдържание и дейности, за да се гарантира бързото съобщаване и премахване на такова съдържание онлайн; подчертава, че е необходимо да се предотврати налагането на общо задължение на доставчиците на цифрови услуги да наблюдават информацията, която пренасят или съхраняват, и да предотвратяват активното търсене, модериране или филтриране на цялото съдържание и дейности, нито де юре, нито де факто; подчертава, че незаконното съдържание следва да бъде премахвано от мястото, където се хоства, и че от доставчиците на достъп не трябва да се изисква да блокират достъпа до съдържание;

50. призовава Комисията да гарантира, че онлайн посредниците, които по своя собствена инициатива премахват предполагаемо незаконно съдържание, което е било онлайн, ще правят това по старателен, пропорционален и недискриминационен начин и при надлежно зачитане при всички обстоятелства на основните права и свободи на ползвателите; подчертава, че всички подобни мерки следва да бъдат придружени от строги процедурни гаранции и съдържателни изисквания за прозрачност и отчетност; изисква, когато съществуват съмнения относно „незаконния“ характер на дадено съдържание, това съдържание да бъде подложено на преглед от човек и да не бъде премахвано без допълнително разследване;

51. изисква от Комисията да представи изследване относно премахването на съдържание и данни по време на пандемията от COVID-19 чрез системи за автоматично вземане на решения и на ниво премахване по погрешка (неверни положителни резултати), които са били включени в броя на премахнатото съдържание;

52. призовава Комисията да обърне внимание на нарастващите различия и фрагментиране на националните правила в държавите членки и да приеме ясни и предвидими хармонизирани правила и прозрачен, ефективен и пропорционален механизъм за уведомяване и предприемане на действия; той следва да предоставя достатъчно гаранции, да дава възможност на потребителите да уведомяват онлайн посредниците за съществуването на потенциално незаконно съдържание или дейности онлайн и да помага на онлайн посредниците да реагират бързо и да бъдат по-прозрачни по отношение на действията, предприети по отношение на потенциално незаконно съдържание; счита, че тези мерки следва да бъдат технологично неутрални и лесно достъпни за всички участници, за да се гарантира високо равнище на защита на ползвателите и потребителите;

53. подчертава, че този механизъм за уведомяване и предприемане на действия трябва да бъде фокусиран върху човека; подчертава, че следва да бъдат въведени предпазни мерки срещу злоупотребата със системата, включително срещу повторни подавания на неверни сигнали, нелоялни търговски практики и други схеми; настоятелно призовава Комисията да гарантира достъп до прозрачни, ефективни, справедливи и бързи механизми за насрещно уведомяване и подаване на жалби, както и до извънсъдебни механизми за уреждане на спорове, както и да гарантира възможността за търсене на съдебна защита срещу премахването на съдържание, за да се удовлетвори правото на ефективни правни средства за защита;

54. приветства усилията за осигуряване на прозрачност по отношение на премахването на съдържание; призовава Комисията да гарантира, че докладите с информация относно механизмите за уведомяване и предприемане на действия, като например броя на известията, вида на субектите, които уведомяват за съдържанието, естеството на съдържанието, предмет на жалбата, времето за отговор от посредника, броя на жалбите, както и броя на случаите, в които съдържанието е било неправилно определено като незаконно или незаконно споделено, следва да бъдат публично достъпни;

55. отбелязва предизвикателствата във връзка с изпълнението на правните предписания, издадени в рамките на държави членки, различни от държавата на произход на доставчика на услуги, и подчертава, че е необходимо този въпрос да бъде проучен допълнително; отново заявява, че от доставчиците на хостинг услуги не трябва да се изисква да премахват или да деактивират достъпа до информация, която е законна в тяхната държава по произход;

56. подчертава, че отговорността за прилагане на закона и за вземане на решения относно законосъобразността на онлайн дейностите и съдържанието, както и за издаване на разпореждане до доставчиците на хостинг услуги да премахват незаконното съдържание или да блокират достъпа до него, и че тези решения са правилни, добре обосновани и зачитат основните права, се поема от независими компетентни съдебни органи;

57. подчертава, че поддържането на гаранциите от режима на правна отговорност за онлайн посредниците, предвидени в членове 12, 13 и 14 от Директивата за електронната търговия, и забраната за общ контрол, предвидена в член 15 от Директивата за електронната търговия, са от основно значение за улесняване на свободното движение на цифровите услуги, за осигуряването на наличността на съдържание онлайн и за защитата на основните права на ползвателите и трябва да бъдат запазени; подчертава в този контекст, че режимът на правна отговорност и забраната за общ контрол не следва да бъдат отслабени чрез евентуален нов законодателен акт или чрез изменение на други раздели от Директивата за електронната търговия;

58. отчита принципа, че цифровите услуги, които играят неутрална и пасивна роля, като например бекенд услугите и инфраструктурните услуги, не носят отговорност за съдържанието, предавано чрез техните услуги, тъй като нямат контрол върху това съдържание, нямат активно взаимодействие с него или не го оптимизират; подчертава обаче, че е необходимо допълнително изясняване на активната и пасивната роля, като се вземе предвид съдебната практика на Съда по този въпрос;

59. призовава Комисията да обмисли налагането на изискване за доставчиците на хостинг услуги да съобщават на компетентния правоприлагащ орган за незаконно съдържание, което може да представлява тежко престъпление, когато узнаят за него;

Онлайн места за търговия

60. отбелязва, че макар появата на доставчици на онлайн услуги, като например онлайн места за търговия, да е от полза както за потребителите, така и за търговците, по-специално чрез подобряване на избора, намаляване на разходите и понижаване на цените, тя също така прави потребителите по-уязвими по отношение на заблуждаващи търговски практики от страна на все по-голям брой продавачи, включително от трети държави, които са в състояние да предлагат онлайн незаконни, опасни или фалшифицирани продукти и услуги, които често не отговарят на правилата и стандартите на Съюза относно безопасността на продуктите и не гарантират в достатъчна степен правата на потребителите;

61. подчертава, че потребителите следва да бъдат в еднаква степен в безопасност, независимо дали пазаруват онлайн, или във физически магазини; подчертава, че е неприемливо потребителите в Съюза да са изложени на незаконни, фалшифицирани и опасни продукти, съдържащи опасни химикали, както и на други рискове за безопасността, които представляват риск за здравето на човека; настоява, че е необходимо да се въведат подходящи предпазни мерки и мерки за безопасност на продуктите и защита на потребителите, за да се предотврати продажбата на несъответстващи на изискванията продукти или услуги на онлайн местата за търговия, и призовава Комисията да засили режима на отговорност на онлайн местата за търговия;

62. подчертава голямото значение на правилата, съдържащи се в Регламент (ЕС) 2019/1020 относно надзора на пазара и съответствието на продуктите, по отношение на съответствието на продукти, внасяни в Съюза от трети държави; призовава Комисията да предприеме мерки за подобряване на спазването на законодателството от страна на установени извън Съюза продавачи, когато няма регистриран в Съюза производител, вносител или дистрибутор, и да коригира всяка съществуваща понастоящем правна празнота, която позволява на установени извън Съюза доставчици да продават продукти онлайн на европейските потребители, без да са спазени правилата на Съюза в областта на безопасността и защитата на потребителите, без да бъдат санкционирани или да отговарят за действията си и без да предоставят на потребителите правни средства за защита на техните права или за обезщетяване; подчертава в този контекст необходимостта от осигуряване на възможност винаги да се установява кои са производителите и продавачите на продукти от трети държави;

63. подчертава, че е необходимо онлайн местата за търговия да информират потребителите незабавно, когато продукт, който са закупили, бъде премахнат от мястото за търговия след съобщение, че същият не отговаря на правилата на Съюза за безопасност на продуктите или защита на потребителите;

64. подчертава, че е необходимо да се гарантира, че доставчиците на онлайн места за търговия се консултират с RAPEX и уведомяват компетентните органи веднага щом узнаят за незаконни, опасни и фалшифицирани продукти на своите платформи;

65. счита, че доставчиците на онлайн места за търговия следва да засилят сътрудничеството си с органите за надзор на пазара и митническите органи, включително чрез обмен на информация относно продавача на незаконни, опасни и фалшифицирани продукти;

66. призовава Комисията да призове настоятелно държавите членки да предприемат повече съвместни действия по контрол на пазарите и да засилят сътрудничеството с митническите органи, за да проверяват безопасността на продаваните онлайн продукти, преди те да стигнат до потребителите; призовава Комисията да проучи възможността за създаване на международна мрежа от потребителски центрове, за да се помогне на потребителите от ЕС при разглеждането на спорове с търговци, установени в държави извън ЕС;

67. изисква от Комисията да гарантира, че когато онлайн местата за търговия предлагат професионални услуги, се постига достатъчно равнище на защита на потребителите чрез подходящи гаранции и изисквания за предоставяне на информация;

68 счита, че на туристическия и транспортния пазар Законодателният акт за цифровите услуги следва да има за цел да гарантира правна сигурност и яснота чрез създаване на рамка за управление, формализираща сътрудничеството между платформите и националните, регионалните и местните органи, по-специално с цел обмен на най-добри практики и установяване на набор от информационни задължения на платформите за краткосрочни наеми и мобилност по отношение на техните доставчици на услуги във връзка със съответното национално, регионално и местно законодателство; призовава Комисията да продължи да премахва необоснованите пречки чрез специфични за сектора усилия, координирани на равнище ЕС и включващи всички заинтересовани страни, за да се постигне съгласие за набор от критерии като разрешителни, лицензии или, ако е приложимо, местен или национален регистрационен номер за предоставяни услуги, в съответствие с правилата на единния пазар, които са необходими за предоставянето на услуга чрез платформа за краткосрочно отдаване под наем и за мобилност; подчертава колко е важно да се избегне налагането на непропорционални задължения за предоставяне на информация, както и ненужната административна тежест за всички доставчици на услуги с особен акцент върху доставчиците на услуги между партньори и МСП;

69. призовава Законодателният акт за цифровите услуги, в съответствие с Европейския зелен пакт, да насърчава устойчивия растеж и устойчивостта на електронната търговия; подчертава значението на онлайн местата за търговия за оказването на подкрепа за устойчиви продукти и услуги и за поощряването на устойчиво потребление; призовава за мерки за справяне със заблуждаващите практики и дезинформацията по отношение на продукти и услуги, предлагани онлайн, включително фалшиви „твърдения за екологосъобразност“, като същевременно призовава доставчиците на онлайн местата за търговия да насърчават устойчивостта на електронната търговия, като предоставят на потребителите ясна и лесно разбираема информация относно въздействието върху околната среда на продуктите или услугите, които купуват онлайн;

70. приканва Комисията да разгледа подробно доколко ясна и последователна е съществуващата правна рамка, която е приложима по отношение на онлайн продажбите на продукти и услугите, за да се открият евентуални пропуски и противоречия и липса на ефективно прилагане; изисква от Комисията да извърши задълбочен анализ на взаимодействието между Законодателния акт за цифровите услуги и законодателството на Съюза в областта на безопасността на продуктите и химикалите; изисква от Комисията да гарантира съгласуваност между новите правила относно онлайн местата за търговия и преразглеждането на Директива 2001/95/ЕО[17] („Директивата относно общата безопасност на продуктите“) и Директива 85/374/ЕИО[18] („Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока“);

71. отбелязва продължаващите проблеми на злоупотреба или неправилно прилагане на споразуменията за селективна дистрибуция за ограничаване на наличността от продукти и услуги през границите в рамките на единния пазар и между платформите; изисква от Комисията да предприеме действия по този проблем в рамките на по-голям преглед на вертикалните блокови освобождавания и други политики по член 101 от ДФЕС, като се въздържа от включването му в Законодателния акт за цифровите услуги;

Предварително регулиране на системните оператори

72. отбелязва, че понастоящем някои пазари се характеризират с големи оператори със значителни мрежови ефекти, които са в състояние да действат като де факто „онлайн пазачи на информационния вход“ на цифровата икономика („системни оператори“); подчертава значението на лоялната и ефективна конкуренция между онлайн операторите със значително цифрово присъствие и други доставчици с цел насърчаване на благосъстоянието на потребителите; изисква от Комисията да направи задълбочен анализ на различните проблеми, наблюдавани на пазара до момента, и на последиците от тях, включително за потребителите, МСП и вътрешния пазар;

73. счита, че чрез намаляване на пречките пред навлизането на пазара и чрез регулиране на системните оператори, един инструмент на вътрешния пазар, с който се налагат предварителни регулаторни мерки спрямо тези големи оператори със значителна пазарна мощ, има потенциала да отвори пазарите за нови участници, включително МСП, предприемачи и стартиращи предприятия, като по този начин се насърчава изборът на потребителите и се стимулират иновациите в още по-голяма степен спрямо това, което може да бъде постигнато чрез прилагане единствено на законодателството в областта на конкуренцията;

74. приветства обществената консултация на Комисията относно възможността за въвеждане на целево предварително регулиране като част от бъдещия Законодателен акт за цифровите услуги с цел справяне със системни проблеми, които са специфични за цифровите пазари; подчертава присъщото взаимно допълване между регулирането на вътрешния пазар и политиката в областта на конкуренцията, както е подчертано в доклада на специалните съветници на Комисията, озаглавен „Политика в областта на конкуренцията в цифровата ера“ (Competition Policy for the Digital Era);

75. призовава Комисията да даде определение на понятието „системни оператори“ въз основа на ясни показатели;

76. счита, че предварителното регулиране следва да се основава на Регламент (ЕС) 2019/1150 („Регламента относно отношенията между платформите и предприятията“) и че мерките следва да бъдат в съответствие с антитръстовите правила на Съюза и в рамките на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, която понастоящем е в процес на преразглеждане, за да се отговори по-добре на предизвикателствата в цифровата ера; предварителното регулиране следва да гарантира справедливи условия за търговия, приложими за всички оператори, включително евентуални допълнителни изисквания и изчерпателен списък на положителните и отрицателните действия, към които тези оператори трябва да се придържат и/или да им бъде забранено да участват в такива;

77. призовава Комисията да анализира по-специално липсата на прозрачност по отношение на системите за препоръки на системните оператори, включително по отношение на правилата и критериите за функционирането на тези системи, както и дали е необходимо да бъдат наложени допълнителни задължения за прозрачност и изисквания за предоставяне на информация;

78. подчертава, че налагането на предварителни регулаторни мерки в други сектори е подобрило конкуренцията в тези сектори; отбелязва, че подобна рамка би могла да бъде разработена за идентифициране на системни оператори, изпълняващи ролята на „пазачи на информационния вход“, като се вземат предвид особеностите на цифровия сектор;

79. обръща внимание на факта, че размерът на предприятията – ползватели на системните оператори, варира от многонационални до микропредприятия; подчертава, че предварителното регулиране на системните оператори не следва да води до намаляване на допълнителните изисквания за предприятията, които ги използват;

80. подчертава, че натрупването и събирането на огромни количества данни и използването на такива данни от системните оператори за разрастване от един пазар на друг, както и допълнителната възможност потребителите да бъдат подтикнати да използват електронната идентификация на един оператор за множество платформи, могат да създадат неравновесия във възможностите за договаряне и по този начин да доведат до нарушаване на конкуренцията в рамките на единния пазар; счита, че повишената прозрачност и споделянето на данни между системните оператори и компетентните органи е от съществено значение с оглед да се гарантира функционирането на уредба с предварителни правила;

81. подчертава, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да се даде възможност за конкурентен пазар, както и за избор на потребителите и иновативни услуги, и за да се ограничи рискът от блокиране на ползвателите и потребителите; призовава Комисията да гарантира подходящи равнища на оперативна съвместимост за системните оператори и да проучи различни технологии и отворени стандарти и протоколи, включително възможността за технически интерфейс (приложно-програмен интерфейс);

Надзор, сътрудничество и правоприлагане

82. счита, че с оглед на трансграничния характер на цифровите услуги ефективният надзор и сътрудничество между държавите членки, включително споделянето на информация и най-добри практики, е от ключово значение за осигуряване на правилното прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги; подчертава, че несъвършеното транспониране, изпълнение и прилагане на законодателството на Съюза от страна на държавите членки създава необосновани пречки в цифровия единен пазар; призовава Комисията да разгледа тези въпроси в тясно сътрудничество с държавите членки;

83. изисква от Комисията да гарантира, че държавите членки предоставят на националните надзорни органи адекватни финансови средства, човешки ресурси и правомощия за правоприлагане, за да изпълняват ефективно своите функции, и да допринасят за съответната им работа;

84. подчертава, че сътрудничеството между националните органи и органите на други държави членки, организациите на гражданското общество и на потребителите е от първостепенно значение за постигането на ефективно прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги; предлага да се укрепи принципът на държавата на произход чрез засилено сътрудничество между държавите членки, за да се подобри регулаторният надзор на цифровите услуги и да се постигне ефективно правоприлагане при трансгранични случаи; насърчава държавите членки да се обединят и да обменят най-добри практики и да осъществяват обмен на данни между националните регулатори и да предоставят на регулаторните и правните органи сигурни оперативно съвместими начини, за да комуникират помежду си;

85. призовава Комисията да направи оценка на най-подходящия модел за надзор и правоприлагане за прилагането на разпоредбите във връзка със Законодателния акт за цифровите услуги и да разгледа възможността за създаване на хибридна система, основана на координация и сътрудничество между националните органи и органите на Съюза, с цел ефективен надзор върху правоприлагането и прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги; счита, че тази система за надзор следва да отговаря за надзора, спазването, наблюдението и прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги и да разполага с допълнителни правомощия за предприемане на трансгранични инициативи и разследвания и с правомощия за правоприлагане и одит;

86. счита, че координацията на равнище ЕС в сътрудничество с мрежата от национални органи следва да даде приоритет на решаването на сложни трансгранични въпроси;

87. припомня, че е важно да се улесни обменът на нелични данни и да се насърчи диалогът със заинтересованите страни; насърчава създаването и поддържането на европейско хранилище за научни изследвания с цел улесняване на обмена на такива данни с публични институции, научни изследователи, НПО и университети за научноизследователски цели; призовава Комисията да изгради този инструмент въз основа на съществуващите най-добри практики и инициативи, като например Обсерваторията по икономика на онлайн платформите или Обсерваторията на ЕС за блоковата верига;

88. счита, че Комисията, чрез Съвместния изследователски център, следва да получи възможност да предоставя при поискване експертно съдействие на държавите членки за анализа на технологичните, административните или други въпроси във връзка с прилагането на законодателството относно цифровия единен пазар; призовава националните регулатори и Комисията да предоставят допълнителни консултации и съдействие на МСП в Съюза относно техните права;

89. призовава Комисията да укрепи и модернизира съществуващата уредба на Съюза за извънсъдебното уреждане на спорове съгласно Директивата за електронната търговия, като вземе предвид промените в Директива 2013/11/ЕС[19], както и съдебните производства, за да се даде възможност за ефективно правоприлагане и защита на потребителите; подчертава необходимостта от подкрепа за потребителите при използването на съдебната система; счита, че никое преразглеждане не следва да отслабва правната защита на малките предприятия и търговците, предоставяна от националните правни системи;

Заключителни аспекти

90. счита, че следва да бъдат предвидени подходящи бюджетни средства във връзка с финансовото отражение на исканото предложение;

91. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

 


 

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:  ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

 

I. ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Законодателният акт за цифровите услуги следва да допринася за укрепването на вътрешния пазар чрез гарантиране на свободното движение на цифрови услуги и свободата на стопанска инициатива, като същевременно гарантира високо равнище на защита на потребителите, и подобряване на правата, доверието и безопасността на ползвателите онлайн.

Законодателният акт за цифровите услуги следва да гарантира, че онлайн и офлайн икономическите дейности се третират еднакво, при равни условия, което изцяло отразява принципа, че „това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн“ и „това, което е законно офлайн, е законно и онлайн“.

Законодателният акт за цифровите услуги следва да осигури правна сигурност и прозрачност за потребителите и икономическите оператори, по-специално микропредприятията и малките и средните предприятия. Законодателният акт за цифровите услуги следва да допринася за подпомагането на иновациите и премахването на необоснованите и непропорционални пречки и ограничения пред предоставянето на цифрови услуги.

Законодателният акт за цифровите услуги следва да не накърнява широката рамка на основните права и свободи на ползвателите и потребителите, като например защитата на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, недискриминацията, достойнството, свободата на изразяване и правото на ефективни правни средства за защита;

Законодателният акт за цифровите услуги следва да надгражда върху правилата, които понастоящем се прилагат за онлайн платформите, а именно Директивата за електронната търговия и Регламента относно отношенията между платформите и предприятията.

Законодателният акт за цифровите услуги следва да включва:

 всеобхватно преразглеждане на Директивата за електронната търговия, въз основа на член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от ДФЕС, състоящо се от:

 преразгледана рамка с ясни задължения по отношение на прозрачността и информацията;

 ясни и подробни процедури и мерки, свързани с ефективната обработка и премахването на незаконно съдържание онлайн, включително хармонизиран, правно обвързващ европейски механизъм за уведомяване и предприемане на действия;

 ефективен надзор, сътрудничество и пропорционални, ефективни и възпиращи санкции;

 правен инструмент на вътрешния пазар, основан на член 114 от ДФЕС, който налага предварителни задължения на големите платформи, играещи ролята на „пазачи на информационния вход“ в цифровата екосистема („системни оператори“), допълнен от ефективен институционален механизъм за правоприлагане.

 

II. ОБХВАТ

 

В интерес на правната сигурност, Законодателният акт за цифровите услуги следва да изясни кои цифрови услуги попадат в неговия обхват. Законодателният акт за цифровите услуги следва да се придържа към хоризонталния характер на Директивата за електронната търговия и да се прилага не само спрямо онлайн платформите, но и спрямо всички доставчици на услуги на информационното общество, съгласно определението в правото на Съюза.

Следва да се избягва универсален подход. Може да са необходими различни мерки за цифрови услуги, предлагани в отношения единствено между предприятия, услуги, които имат само ограничен достъп или нямат достъп до трети страни или широката общественост, и услуги, които са пряко насочени към потребителите и широката общественост.

Териториалният обхват на Законодателния акт за цифровите услуги следва да бъде разширен, така че да обхваща и дейностите на предприятия, доставчици на услуги и услуги на информационното общество, установени в трети държави, когато техните дейности са свързани с предлагане на услуги или стоки на потребители или ползватели в Съюза и са насочени към тях.

Ако след прегледа Комисията счете, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да измени приложението към Директивата за електронната търговия по отношение на предвидените в нея дерогации, тя не следва да изменя по-специално дерогацията от договорните задължения във връзка с потребителските договори.

Законодателният акт за цифровите услуги следва да гарантира, че Съюзът и държавите членки поддържат високо равнище на защита на потребителите и че държавите членки могат да преследват легитимни цели от обществен интерес, когато това е необходимо, пропорционално и в съответствие с правото на Съюза.

Законодателният акт за цифровите услуги следва да определи по последователен начин как неговите разпоредби си взаимодействат с други правни инструменти, имащи за цел улесняването на свободното движение на услуги, с цел да се изясни правният режим, приложим към професионалните и непрофесионалните услуги във всички сектори, включително дейностите, свързани с транспортни услуги и краткосрочни наеми, когато е необходимо изясняване.

Законодателният акт за цифровите услуги следва също така да изясни по последователен начин как неговите разпоредби си взаимодействат с наскоро приетите правила относно блокирането на географски принцип, безопасността на продуктите, надзора на пазара, отношенията между платформите и предприятията, защитата на потребителите, продажбата на стоки и доставката на цифрово съдържание и цифрови услуги[20], наред с другото, както и други очаквани инициативи, като уредбата на изкуствения интелект;

Законодателният акт за цифровите услуги следва да се прилага, без да се засягат правилата, установени в други инструменти, като например Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), Директива (ЕС) 2019/790 („Директивата за авторското право“) и Директива 2010/13/ЕС („Директивата за аудио-визуалните медийни услуги“).

 

III. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

 

В определенията, които трябва да бъдат включени в него, Законодателният акт за цифровите услуги следва: 

 да изясни до каква степен „новите цифрови услуги“, като например мрежите на социалните медии, услугите на икономиката на сътрудничеството, търсачките, точките за достъп до безжичен интернет (WiFi hotspots), рекламата в интернет, услугите „в облак“, уеб хостинг, услугите за съобщения, магазините за приложения, инструментите за сравнение, услугите, основани на ИИ, мрежите за доставка на съдържание и услугите за имена на домейни попадат в неговия обхват;

 да изясни естеството на посредниците за хостинг на съдържание (текст, изображения, видео или аудио съдържание), от една страна, и търговските онлайн места за търговия (продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, или услуги), от друга страна;

 да изясни разликите между стопанските дейности, от една страна, и съдържанието или трансакциите, от друга, извършвани срещу възнаграждение, съгласно определението на Съда, които обхващат и рекламните и маркетинговите практики, от една страна, и нестопанските дейности и съдържание, от друга страна;

 да изясни какво попада в определението „незаконно съдържание“, като се поясни, че нарушение на правилата на Съюза относно защитата на потребителите, безопасността на продуктите или предлагането или продажбата на храни или тютюневи изделия, козметика и лекарствени продукти с подправен етикет или продуктите от дивата фауна и флора също попадат в обхвата на определението за незаконно съдържание;

 да определи понятието „системен оператор“ чрез установяване на набор от ясни показатели, които позволяват на регулаторните органи да определят платформите, ползващи се със значителна пазарна позиция, с роля на „пазачи на информационния вход“, които поради това имат системна роля в онлайн икономиката; тези показатели могат да включват съображения, като например дали предприятието осъществява значителна дейност на многостранни пазари или разполага с възможността да блокира ползвателите и потребителите, размера на неговата мрежа (брой ползватели) и наличието на мрежови ефекти, пречки за навлизане на пазара, неговата финансова стабилност, възможността за достъп до данни, натрупването и комбинирането на данни от различни източници, вертикалната интеграция и неговата роля като неизбежен партньор и значението на неговата дейност за достъпа на трети страни до доставки, пазари и др.;

 да се стреми да кодифицира решенията на Съда, когато е необходимо, и да има предвид многото различни законодателни актове, които използват тези определения;

 

IV. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОЗРАЧНОСТТА И ИНФОРМАЦИЯТА

 

Законодателният акт за цифровите услуги следва да въведе ясни и пропорционални задължения по отношение на прозрачността и информацията; тези задължения не следва да създават никакви дерогации или нови изключения от действащия режим на отговорност, предвидени в членове 12, 13 и 14 от Директивата за електронната търговия, като следва да обхващат описаните по-долу аспекти:

1. Общи изисквания за информация 

Преразгледаните разпоредби на Директивата за електронната търговия следва да укрепят общите изисквания за информация чрез следните задължения:

 изискванията за информация в членове 5, 6 и 10 от Директивата за електронната търговия следва да бъдат укрепени;

 принципът „познавай своя бизнес клиент“ („Know Your Business Customer“), ограничен до преките търговски отношения на доставчика на хостинг услуги, следва да бъде въведен за бизнес ползвателите; доставчиците на хостинг услуги следва да сравняват данните за идентификация, предоставени от техните бизнес ползватели, с базите данни на ЕС за ДДС и за идентификация и регистрация на икономическите оператори, когато съществува идентификационен номер по ДДС или EORI номер; когато дадено предприятие е освободено от регистрация по ДДС или по EORI, следва да се представи доказателство за идентификация; когато бизнес ползвател действа като агент на други предприятия, той следва да се декларира като такъв; доставчиците на хостинг услуги следва да изискат от своите бизнес ползватели да гарантират, че цялата предоставена информация е точна и актуална, подлежаща на изменение, а на доставчиците на хостинг услуги не следва да се позволява да предоставят услуги на бизнес ползватели, когато посочената информация е непълна или когато доставчиците на хостинг услуги са били информирани от компетентните органи, че самоличността на техния бизнес клиент е фалшива, подвеждаща или по друг начин недействителна;

 мярката за изключване от услугите, посочена по-горе, следва да се прилага само за договорни отношения между стопански субекти и не следва да засяга правата на субектите на данни съгласно ОРЗД. Тази мярка не следва да засяга защитата на онлайн анонимността за ползвателите, различни от бизнес ползвателите. новите общи изисквания за информация следва допълнително да укрепят членове 5, 6 и 10 от Директивата за електронната търговия, за да приведат  тези мерки в съответствие с изискванията за информация, установени в наскоро приетото законодателство, по-специално Директива 93/13/ЕИО[21] („Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори“), Директива 2011/83/ЕС[22] („Директивата относно правата на потребителите“) и Регламента относно отношенията между платформите и предприятията;

 Член 5 от Директивата за електронната търговия следва да бъде допълнително осъвременен, като се въведе изискване за доставчиците на цифрови услуги да предоставят на потребителите директни и ефективни средства за комуникация, като например електронни формуляри за връзка, чатботове, обмен на съобщения в реално време или обратно телефонно обаждане, при условие че информацията, свързана с тези средства за комуникация, е достъпна за потребителите по ясен и разбираем начин;

2. Справедливи договорни клаузи и общи условия

Законодателният акт за цифровите услуги следва да установи минимални стандарти, въз основа на които доставчиците на услуги да приемат справедливи, достъпни, недискриминиращи и прозрачни договорни клаузи и общи условия в съответствие най-малко със следните изисквания:

 да определят ясни и недвусмислени договорни клаузи и общи условия на ясен и разбираем език;

 да посочат изрично в договорните клаузи и общите условия какво следва да се разбира под „незаконно съдържание“ или „незаконно поведение“ съгласно правото на Съюза или националното право и да обяснят правните последици за ползвателите при съзнателното съхраняване или публикуване на незаконно съдържание;

 да уведомяват ползвателите за всяка съществена промяна в договорните клаузи и общите условия, която може да засегне правата на ползвателите, и да предоставят обяснение за това;

 да гарантират, че предварително формулираните стандартни договорни клаузи и общи условия, които не са били индивидуално договорени предварително, включително в лицензионните споразумения за крайни ползватели, започват с обобщена декларация въз основа на хармонизиран образец, която се изготвя от Комисията;

 да гарантират, че процедурата по анулиране е също толкова лесна, колкото и процедурата по регистрация (без „неясни модели“ или друго въздействие върху решението на потребителя);

 ако се използват автоматизирани системи, да определят ясно и недвусмислено в своите договорни клаузи и общи условия входящите и целевите изходящи данни на своите автоматизирани системи, и основните параметри, определящи класирането, както и причините за относителното значение на тези основни параметри в сравнение с други параметри, като се осигури съответствие с Регламента относно отношенията между платформите и предприятията;

 да гарантират, че изискванията в договорните клаузи и общите условия съответстват на изискванията за информация, установени от правото на Съюза, и ги допълват, включително тези, определени в Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата относно правата на потребителите, изменена с Директива (ЕС) 2019/2161, и Общия регламент относно защитата на данните;

3. Изисквания за прозрачност по отношение на търговските съобщения

 Преразгледаните разпоредби на Директивата за електронната търговия следва да засилят настоящите изисквания за прозрачност по отношение на търговските съобщения, като установят принципите на прозрачност по замисъл и прозрачност по подразбиране;

 Въз основа на членове 6 и 7 от Директивата за електронната търговия с мерките, които предстои да бъдат предложени, следва да се създаде нова рамка за отношенията между платформите и потребителите, която да урежда разпоредбите за прозрачност по отношение на онлайн рекламата, цифровото „подтикване”, микротаргетирането, препоръчващите системи за рекламиране и преференциалното третиране; тези мерки следва:

- да включват задължението за оповестяване на ясно определени видове информация за онлайн рекламата, за да се даде възможност за ефективен одит и контрол, като например информация за самоличността на рекламодателя и преките и непреките плащания или всяко друго възнаграждение, получавано от доставчиците на услуги; това следва също така да позволява на потребителите и публичните органи да установят от кои лица следва да се търси отговорност в случай например на невярна или подвеждаща реклама; мерките следва също така да допринасят за това да се гарантира, че не могат да бъдат финансирани незаконни дейности чрез рекламни услуги;

- да правят ясно разграничение между търговска и политическа онлайн реклама и да гарантират прозрачност на критериите за профилиране на целевите групи и оптимизиране на рекламните кампании; да осигуряват на потребителите възможност по подразбиране да не бъдат проследявани или микротаргетирани и да избират използването на поведенчески данни за рекламни цели, както и да имат възможност за избор на политически реклами и съобщения;

- да предоставят на потребителите достъп до техните динамични маркетингови профили, така че да бъдат информирани дали и по какви причини са проследявани и дали информацията, която получават, е с рекламни цели, както и да гарантират правото им на оспорване на решенията, които подкопават техните права;

- да гарантират, че платените реклами или платеното позициониране в класация на резултатите от търсенето следва да бъдат посочвани ясно, сбито и разбираемо в съответствие с Директива (EС) 2019/2161;

- да гарантират спазването на принципа на недискриминация и на минималните изисквания за диверсификация и да идентифицират практиките, които представляват агресивна реклама, като същевременно насърчават лесни за използване от потребителите технологии с ИИ;

- да въведат критерии за отчетност и справедливост за алгоритмите, използвани за целенасочена реклама и оптимизация на рекламите, и да дадат възможност за външни регулаторни одити от компетентните органи и за проверка на избора за проектиране на алгоритмите, които включват информация относно физически лица, без риск от нарушаване на неприкосновеността на личния живот на потребителите и търговските тайни;

- да предоставят достъп до данни за доставката на реклама и информация за експозицията на рекламодателите, когато става въпрос за мястото и времето на публикуване на рекламите, както и за резултатите от платената в сравнение с неплатената реклама;

4. Изкуствен интелект и машинно самообучение

Преразгледаните разпоредби следва да са съобразени с изброените по-долу принципи по отношение на предоставянето на услуги на информационното общество, които са възможни благодарение на ИИ, да използват автоматизирани инструменти за вземане на решения или инструменти за машинно самообучение, като:

 гарантират, че потребителите имат правото да бъдат информирани, ако дадена услуга е базирана на ИИ, използва автоматизирани инструменти за вземане на решения или за машинно самообучение или автоматизирани инструменти за разпознаване на съдържание, в допълнение към правото да не бъдат обект на решение, основано единствено на автоматизирана обработка, и към възможността да отказват, ограничават или персонализират използването на всички функции за персонализиране, базирани на ИИ, особено с оглед на класирането на услугите;

 установяват всеобхватни правила за недискриминация и прозрачност на алгоритмите и наборите от данни;

 гарантират, че алгоритмите могат да бъдат обяснени на компетентните органи, които могат да проверят кога има основания да считат, че съществува алгоритмично изкривяване;

 осигуряват надзор за всеки отделен случай и извършват периодична оценка на риска от алгоритмите от страна на компетентните органи, както и човешки контрол върху вземането на решения, за да се гарантира по-високо равнище на защита на потребителите; тези изисквания следва да бъдат в съответствие с механизмите за човешки контрол и задълженията за оценка на риска за автоматизираните услуги, определени в съществуващите правила, като например Директива (ЕС) 2018/958[23] („Директивата относно проверката за пропорционалност“), и не следва да представляват необосновано или непропорционално ограничение на свободното движение на услуги;

 установяват ясни механизми за отчетност, отговорност и правна защита с цел справяне с потенциалните вреди, произтичащи от използването на приложения с ИИ, автоматизирани инструменти за вземане на решения или за машинно самообучение;

 установяват принципа на безопасност и сигурност още при проектирането и по подразбиране и определят ефективни и ефикасни права и процедури за разработчиците на ИИ в случаите, когато алгоритмите водят до чувствителни решения относно физическите лица, както и чрез подходящо разглеждане и използване на въздействието на предстоящите технологични разработки;

 осигуряват съгласуваност с поверителността, неприкосновеността на личния живот на ползвателите и търговските тайни;

 гарантират, че когато въведените на работното място технологии с ИИ оказват пряко въздействие върху условията на заетост на работниците, използващи цифрови услуги, те трябва да получат изчерпателна информация;

5. Санкции 

Спазването на тези разпоредби следва да бъде засилено с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включващи налагането на съразмерни глоби;

V. МЕРКИ, СВЪРЗАНИ С БОРБАТА С НЕЗАКОННОТО СЪДЪРЖАНИЕ ОНЛАЙН

 

Законодателния акт за цифровите услуги следва да предоставя яснота и насоки относно начина, по който онлайн посредниците следва да се борят с незаконното съдържание онлайн. Преразгледаните правила на Директивата за електронната търговия следва да:

 

 поясняват, че премахването или блокирането на достъпа до незаконно съдържание не следва да засяга основните права и законните интереси на ползвателите и потребителите и че законното съдържание следва да остава онлайн;

 подобряват правната рамка, като вземат предвид централната роля на онлайн посредниците и интернет за улесняването на публичния дебат и свободното разпространение на факти, становища и идеи;

 запазват основополагащия правен принцип, че онлайн посредниците не следва да носят пряка отговорност за действията на своите ползватели и че онлайн посредниците могат да продължат да модерират съдържанието при справедливи, достъпни, недискриминационни и прозрачни условия на доставяне на услугата;

 разясняват, че решението, взето от онлайн посредниците, за това дали каченото от ползвателите съдържание е законно следва да е временно и че онлайн посредниците не следва да носят отговорност за него, тъй като само съдебни органи следва да решават на последна инстанция какво представлява незаконно съдържание;

 гарантират, че не се засяга способността на държавите членки да решават кое съдържание е незаконно съгласно националното право;

 гарантират, че мерките, които онлайн посредниците са призовани да приемат, са пропорционални, ефективни и подходящи за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн;

 адаптират строгостта на мерките, които трябва да бъдат предприети от доставчиците на услуги, към сериозността на нарушението;

 гарантират, че блокирането на достъпа до и премахването на незаконно съдържание не изисква блокиране на достъпа до цяла платформа и услуги, които иначе са законни;

 въвеждат нова прозрачност и независим надзор на процедурите и инструментите за модериране на съдържание, свързани с премахването на незаконно съдържание онлайн; тези системи и процедури следва да бъдат придружени от солидни гаранции за прозрачност и отчетност и да бъдат на разположение за одитиране и изпитване от компетентните органи.

 

1. Механизъм за уведомяване и предприемане на действия 

 

Със Законодателния акт за цифровите услуги следва да се установи хармонизиран и правно приложим механизъм за уведомяване и предприемане на действия, основан на набор от ясни процедури и точни срокове за всяка стъпка от процедурата за уведомяване и предприемане на действия. Механизмът за уведомяване и предприемане на действия следва:

 

 да се прилага за незаконно онлайн съдържание или поведение;

 да разграничава различните видове доставчици, сектори и/или незаконно съдържание и сериозността на нарушението;

 да създава леснодостъпни, надеждни и удобни за потребителите процедури, съобразени с вида на съдържанието;

 да дава възможност на потребителите лесно да уведомяват по електронен път онлайн посредниците за потенциално незаконно онлайн съдържание или поведение;

 да изяснява по разбираем начин съществуващи понятия и процеси, като „експедитивни действия“, „се запознае със или осъзнае“, „целеви действия“ „формат на уведомленията“ и „валидност на уведомленията“;

 да гарантира, че уведомленията няма да пораждат автоматично правно задължение, нито да налагат изискване за премахване във връзка с конкретни елементи от съдържанието или с оценката на законосъобразността; 

 да изисква уведомленията да бъдат достатъчно точни и адекватно обосновани, така че доставчикът на услуги, който ги получава, да може да вземе информирано и надлежно решение относно действията, които да бъдат предприети във връзка с уведомлението, и да определя изискванията, необходими, за да се гарантира, че уведомленията съдържат цялата информация, необходима за бързото премахване на незаконното съдържание;

 да включва местонахождението (URL и електронен времеви печат, когато е целесъобразно) на въпросното предполагаемо незаконно съдържание, указание за часа и датата на извършване на предполагаемото закононарушение, декларираната причина за твърдението, включително обяснение на причините, поради които подателят на уведомлението счита съдържанието за незаконно и ако е необходимо, в зависимост от вида на съдържанието, допълнителни доказателства за твърдението и декларация за добросъвестност, че предоставената информация е точна;

 подателите на сигнали за незаконно съдържание следва да имат възможността, но не и задължението, да включат в сигнала за незаконно съдържание своите координати за връзка; ако те решат да направят това, следва да бъде осигурена тяхната анонимност спрямо доставчика на съдържание. ако не са предоставени данни за контакт, може да се използва IP адресът или друг еквивалент; не следва да се допускат анонимни съобщения, когато се отнасят до нарушаване на права на личността или права върху интелектуална собственост;

 да установява предпазни мерки за предотвратяване на злоупотреби от страна на ползватели, които системно, многократно и недобросъвестно подават грешни или злоупотребяващи уведомления;

 да създава задължение за онлайн посредниците да проверяват съдържанието, за което е получено уведомление, и да отговарят своевременно на подателя на уведомлението, както и на лицето, качило съдържанието, с мотивирано решение; подобно изискване за отговор следва да включва мотивите за вземане на решението, начина на вземане на решението, дали то е било взето от човек или от автоматизиран агент за вземане на решения, както и информация относно възможността за обжалване на това решение от всяка от страните пред посредника, съда или други субекти;

 да осигурява информация и средства за правна защита за оспорване на решение чрез насрещно уведомление, включително ако съдържанието е било премахнато посредством автоматизирани решения, освен ако такова насрещно уведомление би влязло в противоречие с текущо разследване от страна на правоприлагащите органи.

 да гарантира, че съдебни забрани, постановени в държава членка, различна от тази на онлайн посредниците, не следва да се разглеждат в рамките на механизма за уведомяване и предприемане на действия.

Механизмът за уведомяване и предприемане на действия по Законодателния акт за цифровите услуги следва да бъде задължителен само за незаконно съдържание. Това обаче не следва да възпрепятства онлайн посредниците да приемат подобен механизъм за уведомяване и предприемане на действия за друго съдържание.

 

2. Извънсъдебно разрешаване на спорове, свързано с механизмите за уведомяване и предприемане на действия

 Решението, взето от онлайн посредника, относно това дали да се предприемат действия при съдържание, което е обозначено като незаконно, следва да съдържа ясна обосновка за предприетите действия във връзка с това конкретно съдържание. Подателят на уведомлението следва да получи потвърждение за получаване и съобщение, в което се посочват последващите действия във връзка с уведомяването.

 Доставчиците на съдържание, което е обозначено като незаконно, следва да бъдат информирани незабавно за уведомлението и ако случаят е такъв, за причините и решенията за отстраняване, спиране или блокиране на достъпа до съдържанието; всички страни следва да бъдат надлежно информирани за всички съществуващи правни възможности и механизми за оспорване на това решение;

 всички заинтересовани страни следва да имат право да оспорват решението чрез насрещно уведомление, което трябва да подлежи на ясни изисквания и да е придружено от обяснение; заинтересованите страни следва също така да имат правото на извънсъдебни механизми за уреждане на спорове;

 Правото на уведомяване и правото на оспорване на сигнал от страна на ползвател, преди да бъде взето решение за премахване на съдържание, следва да се ограничават или отменят само когато:

a) съществува изискване съгласно националното право извършващите посреднически онлайн услуги да прекратят предоставянето на всички свои посреднически онлайн услуги към даден ползвател по начин, който не им позволява да спазят този механизъм за уведомяване и предприемане на действия; или

б) уведомяването или оспорването на сигнала би попречило на текущо наказателно разследване, което изисква запазване в тайна на решението за спиране или премахване на достъпа до съдържанието.

 Правилата на член 17 от Директивата за електронната търговия следва да бъдат преразгледани, за да се гарантира въвеждането на независими извънсъдебни механизми за уреждане на спорове, които да са на разположение на ползвателите в случай на спорове относно блокирането на достъпа до или отстраняването на произведения или други обекти, качени от тях;

 Механизмът за извънсъдебно уреждане на спорове следва да отговаря на определени стандарти, по-специално по отношение на процедурната справедливост, независимостта, безпристрастността, прозрачността и ефективността; тези механизми дават възможност споровете да бъдат разрешавани безпристрастно и не лишават ползвателя от правната защита, предоставяна от националното право, без да се засягат правата на ползвателите да се ползват от ефективни средства за правна защита;

 Ако в резултат на правната защита и оспорването на сигнала бъде установено, че дейността или информацията, предмет на уведомлението, не е незаконна, онлайн посредникът следва да възстанови премахнатото съдържание без ненужно забавяне или да даде възможност за повторно качване от ползвателя;

 При издаване, оспорване или получаване на уведомление всички заинтересовани страни следва да бъдат уведомени както за възможността за използване на механизъм за алтернативно разрешаване на спорове, така и за правото на сезиране на компетентен национален съд;

 Механизмите за извънсъдебно разрешаване на спорове не следва по никакъв начин да засягат правата на засегнатите страни да започнат съдебно производство.

 

3. Прозрачност на механизма за уведомяване и предприемане на действия

Механизмите за уведомяване и предприемане на действия следва да бъдат прозрачни и обществено достъпни; за тази цел онлайн посредниците следва да бъдат задължени да публикуват годишни доклади, които следва да бъдат стандартизирани и да съдържат информация относно:

 броя на всички уведомления, получени съгласно системата за уведомяване и предприемане на действие, и видовете съдържание, за които се отнасят;

 средното време за отговор по видове съдържание;

 броя на погрешните премахвания на съдържание;

 вида на субектите, издали уведомленията (частни лица, организации, корпорации, доверени податели на сигнали и др.) и общия брой на техните уведомления;

 информация относно естеството на незаконосъобразността на съдържанието или вида нарушение, заради което това съдържание е било отстранено;

 броя на оспорванията на решения, получени от онлайн посредниците, и начина, по който те са били разгледани;

 описание на модела за модериране на съдържание, прилаган от посредника на хостинг, както и на всички автоматизирани инструменти, включително съдържателна информация относно използваната логика;

 мерките, които предприемат по отношение на многократните нарушители, за да се гарантира ефективността на тези мерки в борбата с подобни системни злоупотреби.

 

По отношение на задължението за публикуване на тези доклади и подробностите, изисквани във връзка с тях, следва да се вземат предвид обемът или мащабът на дейността на онлайн посредниците, както и дали те разполагат само с ограничени ресурси и експертен опит. От микропредприятията и стартиращите предприятия следва да се изисква да актуализират този доклад само когато има значителна промяна в сравнение с предходната година.

Онлайн посредниците следва също така да публикуват информация относно своите процедури и срокове за намеса от заинтересованите страни, като например срока за отговор с оспорване на сигнала от страна на лицето, качило съдържанието, срока, в който посредникът ще информира двете страни относно резултата от процедурата и срока за различните видове жалби срещу дадено решение.

4. Разпоредби относно области на ограничаване на отговорността в членове 12, 13 и 14 от Директивата за електронната търговия 

Законодателният акт за цифровите услуги следва да защитава и запазва настоящите ограничени изключения от отговорност за доставчиците на услуги на информационното общество (онлайн посредници), предвидени в членове 12, 13 и 14 от Директивата за електронната търговия.

5. Активни и пасивни хостове

Законодателният акт за цифровите услуги следва да запази дерогациите за посредници, които имат неутрална и пасивна роля, и да обърне внимание на липсата на правна сигурност по отношение на понятието „активна роля“, като кодифицира съдебната практика на Съда по този въпрос. В него следва също така да се поясни, че доставчиците на хостинг услуги играят активна роля, що се отнася до създаването на съдържание или приноса до известна степен за незаконността на съдържанието, или дали става дума за приемане на съдържанието на трети страни като свое собствено съгласно преценката на средния ползвател или потребител.

Актът следва да гарантира, че доброволните мерки, предприети от онлайн посредниците за справяне с незаконното съдържание, не следва да водят до това да се счита, че тези посредници имат активна роля единствено въз основа на тези мерки. Въвеждането на такива мерки обаче следва да бъде придружено от подходящи гаранции, а практиките за модериране на съдържание следва да бъдат справедливи, достъпни, недискриминационни и прозрачни.

Законодателният акт за цифровите услуги следва да запази освобождаванията от отговорност за доставчиците на съпътстващи и инфраструктурни услуги, които не са страни по договорните отношения между онлайн посредниците и техните клиенти и които просто изпълняват решенията, взети от онлайн посредниците или техните клиенти.

6. Забрана на общ контрол – член 15 от Директивата за електронната търговия

В Законодателния акт за цифровите услуги следва да се запази забраната за общо задължение за контрол съгласно член 15 от Директивата за електронната търговия. Онлайн посредниците не следва да подлежат на общи задължения за контрол.

VI. ОНЛАЙН МЕСТА ЗА ТЪРГОВИЯ 

Законодателният акт за цифровите услуги следва да предложи конкретни нови правила за онлайн местата за търговия, предназначени за онлайн продажбата, промотирането или доставката на продукти и предоставяне на услуги на потребителите.

Тези нови правила следва:

 да са съгласувани със и да допълват евентуално преразглеждане на Директивата относно общата безопасност на продуктите;

 да обхващат всички субекти, които предлагат на и насочват услуги и/или продукти към потребителите в Съюза, включително ако са установени извън Съюза;

 да правят разграничение между онлайн места за търговия и други видове доставчици на услуги, включително други спомагателни посреднически дейности в рамките на една и съща дейност на дружеството; ако една от услугите, предоставяни от дадено дружество, отговаря на необходимите критерии, за да бъде разглеждана като място за търговия, правилата следва да се прилагат изцяло за тази част от дейността, независимо от вътрешната организация на това дружество;

 да гарантират, че онлайн местата за търговия посочват ясно от коя държава се продават продуктите или се предоставят услугите, независимо дали се предоставят или продават от това място за търговия, от трета страна или продавач, установен в Съюза или извън него;

 да гарантират, че онлайн местата за търговия премахват бързо всяка известна подвеждаща информация, предоставена от доставчика, включително подвеждащи косвени гаранции и декларации, направени от доставчика;

 да гарантират, че онлайн местата за търговия, предлагащи професионални услуги, посочват дали дадена професия е регулирана по смисъла на Директива 2005/36/ЕО, за да се даде възможност на потребителите да направят информиран избор и при необходимост да проверят в съответния компетентен орган дали даден специалист отговаря на изискванията за конкретна професионална квалификация;

 да гарантират, че онлайн местата за търговия са прозрачни, носят отговорност и си сътрудничат с компетентните органи на държавите членки, за да установят дали съществуват сериозни рискове от опасни продукти и да ги предупредят веднага щом узнаят за такива продукти на своите платформи;

 да гарантират, че онлайн местата за търговия се консултират със системата на Съюза за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти (RAPEX) и извършват проверки на случаен принцип на иззети и опасни продукти и когато е възможно, предприемат подходящи действия по отношение на съответните продукти;

 да гарантират, че след като продуктите бъдат определени за опасни и/или фалшифицирани от системите за бързо предупреждение на Съюза, от националните органи за надзор на пазара, от митническите органи или от органите за защита на потребителите, следва да е задължително тези продукти да бъдат премахнати от мястото за търговия възможно най-бързо и не по-късно от два работни дни след получаването на уведомлението;

 че онлайн местата за търговия информират потребителите, когато продукт, който те са закупили от тях, бъде премахнат от тяхната платформа след съобщение, че същият не отговаря на правилата на Съюза за безопасност на продуктите и защита на потребителите; те следва също така да информират потребителите за всякакви въпроси, свързани с безопасността, и за всякакви действия, които са необходими, за да се гарантира ефективното изтегляне от пазара;

 че онлайн местата за търговия въвеждат мерки срещу повторни нарушители, които предлагат опасни продукти, в сътрудничество с органите в съответствие с Регламента относно отношенията между платформите и предприятията, и че приемат мерки, насочени към предотвратяване на повторната поява на опасен продукт, който вече е бил премахнат;

 да разгледат възможността доставчиците, които са установени в трета държава, да бъдат задължени да създадат свой клон в Съюза или да определят законен представител, установен в Съюза, който да може да бъде подведен под отговорност за продажба на европейските потребители на продукти или услуги, които не съответстват на правилата на Съюза за безопасност;

 да разгледат отговорността на онлайн местата за търговия за вреди на потребителите и за непредприемане на подходящи мерки за премахване на незаконните продукти след получаване на действителната информация за такива незаконни продукти;

 да определят отговорността на онлайн местата за търговия, когато тези платформи имат преобладаващо влияние върху доставчиците и върху съществени елементи на икономическите трансакции, например платежни средства, цени, условия по подразбиране или поведение, което има за цел да улесни продажбата на стоки на даден потребител на пазара на Съюза, а не съществува установен в Съюза производител, вносител или дистрибутор, който може да бъде подведен под отговорност;

 да разгледат отговорността на онлайн местата за търговия, ако онлайн мястото за търговия не е информирало потребителя, че действителният доставчик на стоките или услугите е трето лице, като по този начин вменят на мястото за търговия отговорността по договора спрямо потребителя; въпросът за отговорността следва да се разгледа и в случаите, когато мястото за търговия съзнателно предоставя подвеждаща информация;

 да гарантират, че онлайн местата за търговия имат право на обезщетение по отношение на доставчик или производител, който е виновен;

 да проучват възможността за разширяване на ангажимента, поет от някои търговци на дребно в сектора на електронната търговия и Комисията, съответно за по-бързо отстраняване на опасните или фалшифицираните продукти от продажба в рамките на доброволните схеми за поемане на ангажимент, наречени „Гаранция за безопасност на продуктите“ и „Меморандум за разбирателство относно продажбата на фалшифицирани стоки по интернет“, и да посочат кои от тези ангажименти биха могли да станат задължителни.

 

VII. ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕГУЛИРАНЕ НА СИСТЕМНИТЕ ОПЕРАТОРИ

Законодателният акт за цифровите услуги следва да представи предложение за отделен нов инструмент, имащ за цел да се гарантира, че системната роля на конкретни онлайн платформи няма да застраши вътрешния пазар чрез несправедливо изключване на иновативни новонавлизащи на пазара участници, включително МСП, предприемачи и стартиращи предприятия, ограничавайки по-този начин избора на потребителите;

За тази цел Законодателният акт за цифровите услуги следва по-специално:

 да създаде предварителен механизъм, който да предотвратява (вместо само да коригира) нарушения на пазара, предизвикани от „системните платформи“ в цифровия свят, въз основа на Регламента относно отношенията между платформите и предприятията; този механизъм следва да позволява на регулаторните органи да налагат корективни мерки на тези системни оператори с цел преодоляване на нарушенията на пазара, без да се установява нарушение на правилата за конкуренцията;

 да оправомощи регулаторните органи да налагат пропорционални и ясно определени корективни мерки на онези дружества, които са определени като „системни оператори“, въз основа на критериите, определени в рамките на Законодателният акт за цифровите услуги, и изчерпателен списък на положителните и отрицателните действия, които тези дружества трябва да спазват и/или в които им е забранено да участват; в своята оценка на въздействието Комисията следва да направи задълбочен анализ на различните проблеми, наблюдавани на пазара до сега, като например:

 - липсата на оперативна съвместимост и подходящи инструменти, данни, експертен опит и ресурси, използвани от системните оператори, които да дават възможност на потребителите да сменят или да свързват и превключват между цифровите платформи или интернет екосистемите;

 - систематичното преференциално представяне, което позволява на системните оператори да предоставят своите собствени услуги надолу по веригата с по-добра видимост;

 - обхващането на данни, използвани за разширяване на пазарната мощ от един пазар в съседни пазари, което води до отдаване на предимство на собствените продукти и услуги и използване на практики, насочени към обвързване на потребителите;

 - широко разпространената практика на забрана на бизнес ползватели – трети страни, да насочват потребителите към собствения си уебсайт чрез налагане на договорни клаузи;

 - липсата на прозрачност на системите за препоръки, използвани от системните оператори, включително на правилата и критериите за функционирането на тези системи;

 да гарантира, че на системните предприятия следва да се дава възможност да докажат, че въпросното поведение е оправдано;

 да поясни, че някои регулаторни средства за защита следва да бъдат налагани на всички „системни платформи“, като например задълженията за прозрачност относно начините на водене на дейност, по-специално начините на събиране и използване на данни и забраната „системните оператори“ да ползват практики, целящи да затрудняват потребителите да сменят доставчици или да използват услугите на различни доставчици, или други форми на необоснована дискриминация, които изключват или поставят в неизгодно положение други предприятия;

 да оправомощи регулаторните органи да приемат временни мерки и да налагат санкции на „системните оператори“, които не спазват различните регулаторни задължения, които са им вменени;

 да запази правомощието на Комисията да взема решения дали даден доставчик на услуги на информационното общество е „системен оператор“ за Комисията въз основа на условията, определени в предварителния механизъм;

 да даде възможност на потребителите на „системни оператори“ да бъдат информирани, да дезактивират и да могат ефективно да контролират и да решават какъв вид съдържание искат да виждат; ползвателите следва също така да бъдат надлежно информирани относно всички причини, поради които им се предлага конкретно съдържание;

 да гарантира, че се спазват правата, задълженията и принципите на ОРЗД, включително свеждане на данните до минимум, ограничаване в рамките на целта, защита на данните още при проектирането и по подразбиране, правни основания за обработването;

 да гарантира подходящи нива на оперативна съвместимост, изискващи от „системните оператори“ да споделят подходящи инструменти, данни, експертен опит и ресурси, използвани за ограничаване на рисковете от зависимост на ползвателите и потребителите и изкуственото обвързване на ползвателите към един системен оператор без реалистична възможност или стимули за смяна на цифрови платформи или интернет екосистеми като част от тези мерки, Комисията следва да проучи различни технологии и отворени стандарти и протоколи, включително възможността за технически интерфейс (приложно-програмен интерфейс), който да позволява на потребителите на конкурентни платформи да се свързват със системните оператори и да обменят информация; системните оператори не могат да използват за търговски цели данните, получени от трети страни по време на дейностите по оперативна съвместимост, за цели, различни от осъществяването на тези дейности; задълженията за оперативна съвместимост не следва да ограничават, възпрепятстват или забавят способността на посредниците да отстраняват уязвимости;

 да гарантира, че новият предварителен механизъм не засяга прилагането на правилата в областта на конкуренцията, включително по отношение на отдаването на предимство на собствените продукти и услуги и цялостната вертикална интеграция, и да гарантира, че и двата инструмента на политиката са напълно независими.

VIII. НАДЗОР, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Законодателният акт за цифровите услуги следва да подобри надзора и правоприлагането и да укрепи клаузата за вътрешния пазар като крайъгълен камък на цифровия единен пазар, като я допълни с нов механизъм за сътрудничество, насочен към подобряване на обмена на информация, сътрудничеството и взаимното доверие, а при поискване – и към взаимна помощ между държавите членки, по-специално между органите в държавата по произход, в която е установен доставчикът на услуги, и органите в приемащата държава, в която доставчикът предлага своите услуги.

Комисията следва да извърши задълбочена оценка на въздействието, за да оцени най-подходящия модел за надзор и правоприлагане за прилагането на разпоредбите на Законодателният акт за цифровите услуги, като същевременно спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност.

В своята оценка на въздействието Комисията следва да разгледа съществуващите модели, като например Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), Европейския комитет по защита на данните и Европейската мрежа по конкуренция, и да обмисли приемането на хибридна система за надзор.

Тази хибридна система за надзор, основана на координация на равнище ЕС в сътрудничество с мрежа от национални органи, следва да подобри наблюдението и прилагането на Законодателният акт за цифровите услуги, да наложи изпълнението, включително налагането на регулаторни глоби, други санкции или мерки, и следва да може да извършва одит на посредници и платформи. Тя следва също така да урежда, когато е необходимо, трансгранични спорове между националните органи, да разглежда сложни трансгранични въпроси, да предоставя съвети и насоки и да одобрява кодекси и решения, валидни за целия Съюз, и заедно с националните органи следва да може да предприема инициативи и разследвания по трансгранични въпроси. Комисията следва да продължи да упражнява окончателен надзор върху задълженията на държавите членки.

 

Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета и заедно с националните органи да поддържа публично „табло с показатели за платформите“, съдържащо съответната информация относно спазването на Законодателния акт за цифровите услуги. Комисията следва да улеснява и насърчава създаването и поддържането на европейско хранилище за научни изследвания с цел улесняване на обмена на такива данни с публични институции, научни изследователи, НПО и университети за научноизследователски цели;

Законодателният акт за цифровите услуги следва също така да въведе новите елементи, свързани с правоприлагането, в член 16 от Директивата за електронната търговия по отношение на саморегулирането.

 


 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

 

Важно е да се признае съществената роля на Директивата за електронната търговия за насърчаване на електронната търговия в Европа. От нейното приемане през 2000 г. насам директивата се превърна в крайъгълен камък на цифровия единен пазар, който, с нарастващата цифровизация на икономиката и на обществото, следва понастоящем да бъде в основата на целия проект за вътрешния пазар.

 

20 години по-късно обаче възникват нови икономически възможности и предизвикателства. Приети са нови правила, свързани с предоставянето на услуги на информационното общество, с цел преодоляване на съществуващите неясноти и предизвикателства. Също така много нови цифрови услуги се развиха отвъд съществуващата правна рамка на ЕС и въпреки опитите на Съда на ЕС да запълни някои от настоящите правни пропуски.

 

В контекста на ангажимента на Комисията да представи нов законодателен пакет в областта на цифровите услуги, настоящият доклад има за цел да даде ориентири на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на Европейския парламент във връзка с реформата на Директивата за електронната търговия и специфичните препоръки относно решаващите елементи на тази реформа и евентуалния обхват и съдържание на бъдещия Законодателен акт за цифровите услуги, обявен от Комисията в съобщението ѝ относно стратегията в областта на цифровите технологии от февруари 2020 г.

 

Докладчикът положи усилия за провеждане на възможно най-широка и прозрачна консултация със заинтересованите страни, за да се гарантира, че докладът засяга реални проблеми, и за да се ограничат ненужните нежелани последствия.

 

Докладчикът препоръчва да се запазят основополагащите принципи на електронната търговия, когато няма достатъчно данни, които да оправдават промяна в нея, като например клаузата за вътрешния пазар и освобождаването от отговорност за незаконното онлайн съдържание в полза на някои платформи и при определени условия.

 

Въпреки това, като се има предвид нарастващото значение на онлайн платформите и в резултат на обмена на мнения с експерти и заинтересовани страни, докладчикът отбелязва, че е необходимо да се гарантира по-добра защита на потребителите и да се преодолеят рисковете от фрагментиране на цифровия единен пазар.

 

Въз основа на оценката си за Директивата за електронната търговия докладчикът предлага някои подобрения на директивата и конкретни предложения за бъдещите разпоредби на Законодателния акт за цифровите услуги. Препоръките са представени в няколко основни структурни части. 

 

Общи принципи

Докладчикът предлага да се използва подход за изграждане на Законодателния акт за цифровите услуги въз основа на правилата, които понастоящем се прилагат за цифровите услуги, а именно Директивата за електронната търговия и Регламента относно отношенията между платформите и предприятията.

 

Той също така е на мнение, че основните принципи на Директивата за електронната търговия, например клаузата за вътрешния пазар, свободата на установяване и забраната за налагане на общо задължение за контрол, трябва да бъдат допълнени с принципите, че „това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн“, както и за защита на потребителите и безопасност на ползвателите.

 

Обхват 

Докладчикът предлага Законодателният акт за цифровите услуги да обхваща всички цифрови услуги, а не да се съсредоточава единствено върху онлайн платформите. Той следва да обхваща и дружества, които не са установени в ЕС, но предоставят услугите си на потребителите в ЕС.

 

Определения 

Определенията, които определят обхвата на Директивата за електронната търговия, се оказаха стабилни във времето и приложими за различни цифрови модели на стопанска дейност. Въпреки това, когато става въпрос за нови цифрови услуги, е необходима известна яснота и докладчикът предлага да се изяснят съществуващите определения в Директивата за електронната търговия и когато е необходимо, да се въведат нови елементи, за да се запълнят съществуващите пропуски.

 

Задължения за дължима грижа 

Докладчикът предлага Законодателният акт за цифровите услуги да въведе ясни задължения за дължима грижа, прозрачност и предоставяне на информация. Новите елементи следва да подобрят общите изисквания за предоставяне на информация, да въведат справедливи договорни и общи условия и да засилят изискванията за прозрачност по отношение на търговските съобщения. Тези мерки следва да бъдат засилени с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

 

Изкуствен интелект

Докладчикът счита, че въпросите, свързани с услугите, основани на ИИ, като прозрачност, отчетност, оценка на риска и отговорност, следва да бъдат разгледани по подходящ начин в Законодателния акт за цифровите услуги, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите.

 

Справяне с незаконното онлайн съдържание 

Докладчикът счита, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да осигури яснота и насоки относно борбата с незаконното съдържание онлайн. 

 

Като се има предвид успехът на подхода за определяне на области на ограничаване на отговорността за цифровите платформи – области, понастоящем обхванати от Директивата за електронната търговия (членове 12 – 14: обикновен пренос, кеширане и съхраняване на информация – хостинг), този подход трябва да се запази, както и член 15. За да се подобри ефективността на правилата, в Законодателния акт за цифровите услуги следва да бъде включена цялостна рамка за процес на уведомяване и предприемане на действия с подробни разпоредби относно обмена на уведомления и оценяването им. 

 

Докладчикът подкрепи този подход и разработи подробни препоръки относно точните права, задължения, процеси и срокове за всяка стъпка от процедурата за уведомяване и предприемане на действия. 

 

Освен това докладчикът счита, че един по-съгласуван подход на европейско равнище, като се вземат предвид различните видове съдържание, ще направи борбата срещу незаконното съдържание по-ефективна, и за тази цел той също така предлага Комисията да изясни различията в прилагането и критериите за активни и пасивни доставчици на хостинг услуги.

 

Накрая, но не на последно място, докладчикът счита, че основните права следва да бъдат защитени по-ефективно чрез въвеждане на няколко предпазни мерки срещу често прекомерно премахване на законно съдържание, например прозрачност по отношение на премахването на съдържание, обработката на такива случаи, грешките, участниците и уведомленията, както и въвеждане на възможността за механизъм за извънсъдебно уреждане на спорове с цел подпомагане на решаването на жалбите на засегнатите потребители. 

 

Онлайн места за търговия

Докладчикът счита, че могат да бъдат направени няколко подобрения на пакета за Законодателния акт за цифровите услуги по отношение на онлайн местата за търговия, които могат да улеснят продажбата и разпространението на незаконни и опасни продукти, несъответстващи на правилата на ЕС относно безопасността на продуктите и негарантиращи в достатъчна степен правата на потребителите. 

 

Предварително регулиране на системните платформи 

Докладчикът счита, че Комисията следва да представи предложение съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, което да гарантира, че системната роля на конкретни онлайн платформи няма да застраши вътрешния пазар чрез несправедливо изключване на иновативните навлизащи на пазара участници, включително МСП. Големите платформи със значителни мрежови ефекти, които могат да действат като де факто „онлайн пазачи на информационния вход“, следва да имат специални отговорности.

 

Надзор и сътрудничество

Докладчикът счита, че като се има предвид трансграничният характер на цифровите услуги, ефективният надзор и сътрудничеството между държавите членки са от жизненоважно значение за гарантиране на правилното прилагане на новата правна рамка. За тази цел докладчикът предлага създаването на хибридна система за надзор, основана на координация на равнище ЕС в сътрудничество с мрежа от национални органи. 

Такъв подход изисква, от една страна, хармонизиране на основните правила, насочени към защита на потребителите, а от друга страна, сътрудничество и взаимопомощ между компетентните органи на държавите членки, отговорни за прилагането на правилата.


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ (4.9.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите</CommissionInt>


<Titre>съдържащо препоръки към Комисията относно законодателен акт за цифровите услуги подобряване на функционирането на единния пазар</Titre>

<DocRef>(2020/2018(INL))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Джозиан Кутаяр</Depute>

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите:

- да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

А. като има предвид, че рамката в Директивата за електронната търговия предшества ерата на цифровата икономика и следователно не отразява техническата, икономическата, трудовата и социалната реалност на съвременните онлайн услуги в транспортния и туристическия сектор; като има предвид, че националните и местните нормативни и поднормативни уредби се различават в различните държави членки и липсата на хармонизиран подход на равнище ЕС доведе до разпокъсване на пазара.

Б. като има предвид, че в рамките на цялата екосистема на онлайн платформите за транспорт и туризъм ограничен брой дружества доминират на пазара и действат като „пазачи на информационния вход“, което определя високи бариери за достъп до пазара, задушава конкуренцията и по този начин ограничава възможностите за потребителите;

В. като има предвид, че цифровите платформи имаха положително въздействие върху достъпността до транспортни и туристически услуги, както и че имаха важен принос за разработването на технологии за интелигентни транспортни системи, по-специално в областта на автономните превозни средства;

Г. като има предвид, че засилената цифровизация на секторите на транспорта и туризма имаше редица положителни ефекти под формата на по-голяма свобода на избор, по-добро използване на ресурсите и по-лесен обмен между потребителите и предприятията;

Д. като има предвид, че следва да бъдат отчетени големите възможности за по-нататъшно ускоряване на цифровизацията на транспортния сектор и като има предвид, че с оглед на това бъдещата нормативна уредба трябва да бъде разработена така, че да улеснява технологичното развитие, а не да го възпрепятства, като същевременно насърчава конкуренцията при еднакви условия;

Е. като има предвид, че Европейският съюз все още не се възползва от всички ползи от оперативната съвместимост, по-специално поради пропуски в определянето на стандарти, възлагането на обществени поръчки и координацията между националните компетентни органи;

Ж. подчертава необходимостта от значителни инвестиции в ИТ инфраструктура, за да могат да се приемат цифровите услуги, които ще изградят бъдещия просперитет на Европа;

З. като има предвид, че цифровите онлайн платформи създадоха възможности, но и предизвикателства пред пазара на труда, като обикновено разчитат на по-гъвкава работна сила, чиито условия на заетост, представителство и социална закрила остават неясни, а в някои случаи и неблагоприятни;

1. отбелязва важната роля, изиграна през последните две десетилетия от Директивата за електронната търговия при подпомагането на разработването на транспортните и туристическите платформи в европейския цифров единен пазар;

2. отбелязва, че обхватът на определението за услуги на информационното общество, предвиден в Директивата за електронната търговия, е бил предмет на богата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, особено по отношение на онлайн платформите в секторите на транспорта и краткосрочното отдаване под наем, и следователно е необходим актуализиран и ясен обхват на определението, вземайки предвид съдебната практика;

3. посочва, че онлайн платформите в секторите на туризма и транспорта са широко приветствани от ползвателите и тяхната активност доведе до ново поведение на потребителите; отбелязва, че насърчаването на проактивни мерки от страна на платформите може да бъде един от начините за осигуряване на по-голямо доверие, сигурност и безопасност за ползвателите; припомня обаче, че липсата на ясни, прозрачни и актуални правила доведе в някои случаи до разпокъсаност и несигурност на пазара, което може да навреди на предприятията и да създаде значителна пречка за по-нататъшното им развитие, особено за новодошлите, които навлизат на пазара;

4. призовава Комисията да изясни отговорността на платформите в областта на транспорта и туризма, като взема предвид специфичния бизнес модел; приканва Комисията да определи еднакво задължение за транспортните и туристическите платформи да проверяват самоличността на доставчиците на услуги и да изискват от доставчиците на услуги разрешенията, лицензите и сертификатите, удостоверяващи законността и безопасността на предлаганата услуга, да въвеждат използването на протоколи за надлежна проверка, за да гарантират, че информацията, предоставяна от доставчиците на услуги, е актуална, а също и да предприемат мерки срещу незаконното съдържание с цел създаване и поддържане на по-безопасна среда и правна сигурност за ползвателите и публичните органи;

5. приканва Комисията да създаде общоевропейски принципи, за да се изяснят процесите на уведомление и на действие, като се вземат предвид вида на предлаганите цифрови услуги и съответните действащи лица; след като компетентен орган е предоставил информация, която изпълнява състава на действително знание за незаконосъобразност и в случай на бездействие от страна на платформата, следва да се въведе ефективен, възпиращ и пропорционален механизъм за санкции;

6. подчертава необходимостта от оценка на въпроса за пазарите на трети държави, които предоставят достъп до продукти и услуги на европейските потребители, когато няма установен производител, вносител или дистрибутор в ЕС, за да се гарантира спазването на съответното законодателство на ЕС;

7. припомня, че е важно да се гарантира ефективното прилагане и изпълнение от съществуващите институции, агенции и органи на ЕС на правилата, засягащи пазара на онлайн платформи, с цел, наред с другото, да се улесни обменът на данни, правната защита за потребителите и насърчаването на диалога между заинтересованите страни; изтъква важността и спецификата на пазара на онлайн платформи, свързани с транспорта и туризма, който изисква специфичен за тези сектори подход и специално внимание в това отношение; приканва да се проучи възможността за създаване в рамките на съществуващата рамка на единно звено за контакт за туристическите и транспортните платформи;

8. изисква Европейската комисия допълнително да разясни как работи принципът на държавата по произход, включително възможните дерогации, за да се гарантира правната сигурност на територията на ЕС;

9. призовава Комисията да обърне специално внимание на положението на МСП; препоръчва бъдещото законодателство да разглежда различията между операторите на единния пазар; освен това призовава за намаляване на ненужните административни тежести за МСП, които предоставят услуги в транспортния и туристическия сектор, както и да се вземе предвид факта, че много МСП имат ограничен достъп до финансиране; подчертава необходимостта да бъде подобрен достъпът до данни за МСП в транспортния и туристическия сектор.

10. обръща внимание на много специфичния характер на съдържанието на транспортните и туристическите платформи в сравнение с други сектори, което в някои случаи трябва да отговаря на точни критерии, определени на национално равнище; призовава за междусекторно усилие, координирано на равнището на ЕС, включващо всички заинтересовани страни, за да се постигне съгласие за набор от критерии като разрешителни, лицензии или, ако е приложимо, местен или национален регистрационен номер за предоставяна услуга, в съответствие с правилата на единния пазар, които са необходими за предоставянето на услуга чрез платформа, с цел да се улесни сътрудничеството и да се увеличат възможностите за стопанска дейност; подчертава важността на платформите за икономиката на сътрудничество в секторите на транспорта и туризма, чрез които услугите се предоставят както от частни лица, така и от специалисти; подчертава колко е важно да се избегне налагането на непропорционални задължения за предоставяне на информация, както и ненужната административна тежест за всички доставчици на услуги с особен акцент върху доставчиците на услуги между партньори и МСП;

11. призовава Комисията да засили връзките между заинтересованите страни и местните органи в рамките на пазара за краткосрочно отдаване под наем и услугите за мобилност; счита, че Законодателният акт за цифровите услуги следва да има за цел да гарантира правна сигурност и яснота на този пазар чрез създаване на рамка за управление, даваща възможност за формализиране на сътрудничеството между платформите за краткосрочни наеми и мобилност и националните, регионалните и местните органи, по-специално с цел обмен на най-добри практики и по този начин улесняване на ежедневната им стопанска дейност, както и чрез установяване на набор от информационни задължения на платформите за краткосрочни наеми и мобилност по отношение на техните доставчици на услуги във връзка със съответното национално, регионално и местно законодателство;

12. в този контекст приветства постигнатото през март 2020 г. споразумение на Комисията с някои платформи от сектора на краткосрочното отдаване под наем относно споделянето на данни и счита, че то ще даде възможност на местните органи да разберат по-добре развитието на икономиката на сътрудничеството и ще даде възможност за надеждно и непрекъснато споделяне на данни, като по този начин се подпомогне разработването на политики, основани на факти; призовава Комисията да вземе допълнителни мерки, за да инициира по-всеобхватна рамка за споделянето на данни при онлайн платформите за краткосрочно отдаване под наем, след като се консултира с всички съответни заинтересовани страни, както и да установи задължение за системните платформи да споделят надлежно своите данни с Евростат и националните статистически служби в държавите, в които доставчиците на услуги извършват своята дейност при пълно спазване на Общия регламент относно защитата на данните [24];

13. обръща внимание на важността на достъпа до данни, преносимостта на данните и прозрачното управление на данни в основаната на платформи икономика; подчертава жизненоважната роля на данните за местните правителства при прилагането и развитието на политиките в областта на транспорта и туризма, както и при създаването на нови иновативни услуги, които допринасят за конкурентоспособността на Европа; счита, че някои данни са също така стратегическо обществено благо и поради това приветства съобщението на Европейската комисия относно Европейската стратегия за данните, по-конкретно развитието на общи европейски пространства на данни в стратегически икономически сектори като транспорта и мобилността; подчертава необходимостта от спазване на правилата за неприкосновеност на личния живот при използването и обработката на данни;

14. обръща внимание колко са важни данните за транспортния сектор, за да се подкрепи технологичното развитие на изкуствения интелект, 5G и други релевантни безжични технологии, както и свързаната и автоматизираната мобилност; призовава Комисията да улесни корпоративните иновации при пълно спазване на законодателството на ЕС в областта на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните; счита, че данните трябва да могат да се движат свободно между превозните средства и доставчиците на услуги и поради това призовава Комисията да гарантира конкурентен достъп до данни в превозните средства с цел поддръжка и ремонт, също и за стартиращите предприятия в областта на мобилността;

15. отбелязва, че така наречените необработени данни, т.е. данни, които не са били обработвани за ползване и които могат да включват данни от неличен характер, могат да служат за важни обществени цели; призовава Комисията да създаде правна рамка и система от стимули за обмен на необработени данни с частния сектор, публичните институции и университетите за целите на научните изследвания и сътрудничеството между платформите за оперативна съвместимост, при пълно спазване на правилата за защита на личните данни;

16. подчертава необходимостта да бъдат насърчавани обменът на данни, цифровизацията и технологията на големите информационни масиви в сферата на платформите за транспорт и логистика, с цел по-голяма ефикасност в организацията и управлението на товарните и пътническите потоци, както и при използването на инфраструктурите и ресурсите; призовава Комисията да координира тези платформи на равнище ЕС, за да се подобри видимостта на веригата на доставки, управлението на трафика в реално време и товарните потоци, както и за да бъдат опростени и намалени административните формалности на трансевропейската транспортна мрежа, особено при трансграничните участъци; припомня значението на достъпността, оперативната съвместимост и обмена на актуални данни и данни в реално време за пътуване и трафик, за да се насърчава онлайн предлагането и търсенето на всички видове транспорт, в съответствие с Директивата за ИТС[25]; призовава Комисията да направи оценка на всички ненужни бариери, възпрепятстващи появата на онлайн мултимодален пазар за градски, регионални и на дълги разстояния транспортни услуги.

17. обръща внимание на потенциала на платформи от тип „мобилността като услуга“ (MaaS) по отношение на цифровизацията, автоматизацията и декарбонизацията на мобилността в ЕС; призовава Комисията да оцени прилагането на балансирани системи за MaaS, за да се предотвратят монополите и да се гарантира прилагането на съответните закони и политики и да се даде възможност за степен на контрол на такива системи от страна на местните органи на управление;

18. признава, че цифровата икономика, по-специално платформите, може да окаже значително въздействие върху отдавна установени регулирани бизнес модели в редица стратегически сектори като транспорта и туристическото настаняване; поради това подчертава необходимостта от насърчаване на равни условия, особено за новаторите, предприятията и новите участници на пазара, включително МСП и стартиращите предприятия, както и от надграждане на Регламента относно отношенията между платформите и предприятията,[26] за да се запази многообразието на участниците, да се гарантира добра конкурентна среда и да се ограничи господстващото положение на гигантите на пазара; подчертава спешната необходимост Комисията да установи ясни критерии и да предостави дефиниция на понятието „системни платформи“;  призовава компетентните органи да продължат да бъдат бдителни, за да се избегне появата на монополи на пазара на платформи за пътувания и туризъм чрез наблюдение на практиките на злоупотреба, като например злоупотреба с отдаване на предпочитание или отдаване на предпочитание на собствените продукти в онлайн търсачки, което може да доведе до нелоялно ценообразуване и да въздействие при избора на покупки;

19. подчертава, че ерата на цифровата икономика следва да се характеризира със сигурност на работното място и сравними условия на труд на самостоятелно заетите лица и тези, които са в традиционната заетост; насърчава държавите членки и Европейската комисия да направят оценка на адекватността на националните правила за заетост и разпоредбите на трудовото законодателство на ЕС; 

20. подчертава, че функционирането на цифрови платформи в областта на транспорта и туризма изигра положителна роля за създаването на нови работни места, особено за младите хора и неквалифицираните работници;

21. във връзка с това приветства новата Директива за прозрачни и предвидими условия на труд[27]  и препоръката на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила[28]; призовава Комисията да следи отблизо прилагането на достиженията на правото на ЕС в тази област; отбелязва в този контекст продължаващата работа на Парламента по доклада, озаглавен, „Справедливи условия на труд, права и социална закрила за работниците през платформа – Нови форми на заетост, свързани с цифровото развитие“[29];

22. призовава за създаване на международна система на управление, която да изисква от собствениците на платформи да гарантират определени минимални права и защита, и която да регулира използването на данни и отчетността на алгоритмите в трудовата сфера; припомня основното право на работниците от всички категории, залегнало в Хартата на основните права на Европейския съюз, да предприемат колективни действия в защита на своите интереси.

23. подчертава необходимостта от прозрачност на платформите за транспорт и туризъм, по-специално по отношение на алгоритмите, засягащи обслужването, ценообразуването, рекламата и цифровите механизми за изграждане на доверие като рейтинги и отзиви, като същевременно се защитават търговските тайни; призовава за прилагане на съществуващите достижения на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите и спазването на европейските стандарти, както и за допълнителни и по-ясни правила относно обосновката на персонализираното ценообразуване, офертите и подредбата, особено когато се извършва със софтуер за автоматично вземане на решение; счита, че потребителите следва да бъдат надлежно информирани и техните права следва да бъдат ефективно гарантирани; счита, че потребителите следва да могат да изискват проверки и корекции на евентуални грешки, произтичащи от автоматизирани решения, както и да търсят правна защита в този контекст;

24. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да насърчават оперативната съвместимост между устройства, приложения, хранилища за данни, услуги и мрежи, които са необходими за извличането на пълните ползи от въвеждането на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), използвани също в секторите на транспорта и туризма;

25. подчертава необходимостта онлайн платформите в областта на транспорта и туризма да насърчават устойчивостта чрез техните услуги, в съответствие също с Европейския зелен пакт; подчертава ролята, която дигитализацията може да изиграе за повишаване на устойчивостта на транспортния и туристическия сектор, по-специално в градската мобилност, както и чрез отдаване на предпочитание на по-ефикасно ползване на ресурсите и недостатъчно използваните области, които традиционно не печелят от туризъм; припомня, че добре информираните ползватели са важен двигател на устойчивия транспорт и туризъм; призовава онлайн платформите да включат екологосъобразни алтернативи в своите оферти и в условията на ползване и приканва Европейската комисия да определи насоки за онлайн платформите за транспорт и туризъм, като предостави инструменти и информация как по-добре да информират своите клиенти и ползватели за въздействието на техните услуги върху околната среда;

26. подчертава, че безпрецедентната криза, породена от пандемията от COVID-19, увеличи значително търсенето на цифрови услуги и засили необходимостта ЕС да укрепи своя цифров суверенитет; приветства инициативата на Комисията за създаване на мрежа от звена за контакт на държавите членки и създаване на общоевропейска платформа за улесняване на обмена на информация относно транспортните потоци в зелените коридори и относно националните мерки за реагиране в областта на транспорта; подчертава необходимостта от продължаване на подкрепата за сътрудничеството относно зелените коридори, за да се гарантира гладкото функциониране на веригите за доставка на ЕС и движението на стоки в рамките на транспортната мрежа на ЕС; призовава Комисията да гарантира ефективността на платформата за координация на ЕС във фазата на възстановяване;

27. подчертава сериозното въздействие на кризата с СOVID-19 върху туристическата индустрия в ЕС; призовава Комисията да създаде платформа на ЕС за обмен на данни и информация между всички заинтересовани страни в сектора на туризма, за да се улесни обменът на най-добри практики и насърчаването на устойчивостта във фазата на възстановяване;

 


 

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА СУБЕКТИТЕ ИЛИ ЛИЦАТА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ ПО СТАНОВИЩЕТО Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ

Следният списък е изготвен на доброволни начала в рамките на изключителната отговорност на докладчика. Докладчикът е получил информация от следните субекти или лица при подготовката на проекта на становище на комисията по транспорт и туризъм за комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите Законодателен акт за цифровите услуги:  подобряване на функционирането на единния пазар (2020/2018(INL))

 

 

 

Субект и/или лице

Европейско бюро на съюзите на потребителите (BEUC)

Airbnb

EU Travel Tech

UBER

Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUC)

Международен съюз по автомобилен транспорт (IRU)

Център за демокрация и технологии

Европейска асоциация на ваканционните жилища (EHHA)

ГД „Мобилност и транспорт“

ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“

ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“

ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

1

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Magdalena Adamowicz, Andris Ameriks, José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Marco Campomenosi, Ciarán Cuffe, Johan Danielsson, Andor Deli, Karima Delli, Anna Deparnay-Grunenberg, Ismail Ertug, Gheorghe Falcă, Mario Furore, Søren Gade, Isabel García Muñoz, Jens Gieseke, Elsi Katainen, Kateřina Konečná, Elena Kountoura, Julie Lechanteux, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Benoît Lutgen, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Tilly Metz, Giuseppe Milazzo, Caroline Nagtegaal, Jan-Christoph Oetjen, Philippe Olivier, Rovana Plumb, Dominique Riquet, Dorien Rookmaker, Massimiliano Salini, Sven Schulze, Vera Tax, Barbara Thaler, István Ujhelyi, Petar Vitanov, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Lucia Vuolo, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Josianne Cutajar, Clare Daly, Angel Dzhambazki, Roman Haider

 

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

41

+

ECR

Angel Dzhambazki, Peter Lundgren, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

GUE/NGL

Clare Daly, Kateřina Konečná, Elena Kountoura

NI

Mario Furore

PPE

Magdalena Adamowicz, Gheorghe Falcă, Jens Gieseke, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Benoît Lutgen, Giuseppe Milazzo, Cláudia Monteiro de Aguiar, Massimiliano Salini, Sven Schulze, Barbara Thaler, Elissavet Vozemberg‑Vrionidi, Jörgen Warborn

Renew

José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Søren Gade, Elsi Katainen, Caroline Nagtegaal, Jan‑Christoph Oetjen, Dominique Riquet

S&D

Andris Ameriks, Johan Danielsson, Josianne Cutajar,  Isabel García Muñoz, Bogusław Liberadzki, Rovana Plumb, Vera Tax, István Ujhelyi, Petar Vitanov

Verts/ALE

Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Karima Delli, Anna Deparnay‑Grunenberg, Tilly Metz

 

1

-

NI

Dorien Rookmaker

 

5

0

ID

Marco Campomenosi, Roman Haider, Julie Lechanteux, Philippe Olivier, Lucia Vuolo

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

 


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ (22.7.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите</CommissionInt>


<Titre>съдържащо препоръки към Комисията относно законодателен акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар</Titre>

<DocRef>(2020/2018(INL))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Петра Камереверт</Depute>

(Право на инициатива – член 47 от Правилника за дейността)

(*) Асоциирана комисия (член 57 от Правилника за дейността)

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. изразява твърдо убеждение, че настоящата Директива № 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[30] представлява значителен успех за развитието на електронната търговия, но същевременно предлага хармонизиране на законодателството в областта на цифровите услуги с цел включване на широк кръг от доставчици на услуги на информационното общество и налагане на по-ясни задължителни правила и подходяща отговорност за тях;

2. счита, че по принцип е необходимо да бъдат приети по-ясни и доколкото е възможно, приложими по единен начин правила за целия Съюз и съгласувани регулаторни процедури за борба с омразата, пропагандата и дезинформацията, за защита на малолетните и непълнолетните лица, както и правила за онлайн рекламата, микротаргетирането и справедливата електронна търговия, и същевременно призовава за строго разграничаване на незаконното съдържание, наказуемите действия и незаконно споделяното съдържание, от една страна, и вредното съдържание, словото на омразата и дезинформацията, от друга страна, тъй като за съответните случаи следва да се прилагат различни подходи и правила;

3. в този контекст подчертава, че „словото на омразата“ се изразява във вербално или невербално общуване, което включва враждебност, насочена към лице или конкретна социална група или член на такава група, най-често въз основа на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, сексуална ориентация, публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на основано на пола насилие или подбуждане към такова; подчертава, че това разбиране включва публично подбуждане към насилие или омраза;

4. в този контекст счита, че „дезинформацията“ се състои от всички форми на невярна, неточна или подвеждаща информация, която е разработена, представена и популяризирана с цел причиняване на вреди за обществото или реализиране на печалба, и че „пропагандата“ се състои основно от стратегическа комуникация, която е разработена и прилагана така, че да заблуждава населението, както и да нарушава правото на обществеността да е запозната с и правото на отделните хора да търсят и получават информация и идеи от всякакъв вид;

5. подчертава, че всяка нова нормативна уредба следва да има за цел повишаване на прозрачността, равното третиране, сигурността, самоопределянето и доверието на крайните потребители в контрола на предоставеното им съдържание; изисква висока степен на оперативна съвместимост на услугите и преносимост на данните, като същевременно се поддържат високи стандарти за авторското право и защитата на данните, както и суверенитет на данните заедно със самоопределението;

6. припомня, че уредбите следва да бъдат разработени от гледна точка на защитата на основните права, по-специално свободата на изразяване, на информация, на мнение и на медиите, правото на интелектуална собственост, насърчаването на медийния плурализъм, културното многообразие и защитата на данните, както и гарантирането на разнообразна и лоялна конкуренция и достъп до европейски произведения;

7. счита, че е от съществено значение понятието „трети страни, които имат законен интерес“ да бъде ясно дефинирано и такива трети страни да имат достъп до надеждна информация относно доставчиците на услуги на информационното общество; изразява съжаление, че изискванията за предоставяне на информация, определени в член 5 от Директива 2000/31/ЕО, не се прилагат ефективно; без да се вреди на конкурентоспособността на малките и микропредприятията, призовава някои онлайн посредниците, като например регистраторите на имена на домейни, доставчиците на хостинг услуги или доставчиците на онлайн рекламни услуги, да се изисква да проверяват самоличността на своите бизнес клиенти, като сравняват идентификационните данни със съответните съществуващи и налични бази данни на техните търговски ползватели в съответствие със законодателството за защита на данните, съгласно протокола „познавай своя бизнес клиент“ („Know Your Business Customer“ (KYBC)), а посредниците да имат правото и задължението да отказват или да прекратяват предоставянето на своите услуги, ако компетентните органи са уведомили, че информацията относно самоличността на техния бизнес клиент е невярна или в значителна степен подвеждаща; счита, че протоколът KYBC следва да се прилага за бизнес клиенти и няма да оказва въздействие върху личните данни на отделните потребители;

8. отново изтъква важността на това да се гарантира свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и на пресата; с оглед на значението на защитата на независимата журналистика в рамките на Закона за цифровите услуги, категорично се противопоставя в това отношение на допълнителната оценка на законно съдържание, след като то бъде законно публикувано, освен ако това е оправдано от факта, че съответното съдържание, макар да е законно, поражда сериозни опасения относно значителните вреди, които то може да причини; изисква във всеки такъв случай действията на доставчик на услуга на информационното общество да се основават на съдебно решение; посочва, че разширяването на обхвата на Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета[31], така че да включва доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове и социалните мрежи по отношение на разпространението на аудио-визуално съдържание, ако бъде транспонирано в националното право без забавяне, може да допринесе значително за намаляване на вредното съдържание, дезинформацията и словото на омразата;

9. отправя искане за по-конкретни и доколкото е възможно, еднакво приложими правила за прозрачност, тъй като премахването, свалянето на ранга и приоритизирането на съдържанието в социалните мрежи намалява засиленото разпространение на незаконно съдържание онлайн, както и борбата с вредното съдържание, словото на омразата и дезинформацията;

10. призовава за регулиране на основаните на данни търговски реклами и микротаргетирането, които да бъдат предмет на строги правила за прозрачност; отправя искане за задължително етикетиране на платените онлайн политически реклами, за да се гарантира тяхното лесно разпознаване като такива от крайния потребител; подчертава, че платените онлайн политически реклами следва да бъдат прозрачни, така че крайният потребител да може да види кой е платил за това съдържание;

11. отчита, че Кодексът на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията спомогна за структуриране на диалог с платформите и регулаторните органи; препоръчва онлайн платформите да въведат ефективни и подходящи защитни мерки, по-специално за да се гарантира, че те действат с дължима грижа, по пропорционален и недискриминационен начин и да се предотврати неволното премахване на съдържание, което не е незаконно; предлага съществуващата правна рамка за защита на малолетните и непълнолетните лица и за борба с вредното съдържание, словото на омразата и дезинформацията и тяхното ефективно прилагане да бъдат оценени посредством „План за действие за демокрация“; подчертава в този контекст ефективното използване на съвместното регулиране и саморегулирането и обмена на най-добри практики на равнището на Съюза, както и че този план трябва да включва сътрудничество с проверителите на факти и изследователите; счита, че на разпространението на вредно съдържание, слово на омразата и дезинформация може да се противодейства най-добре, като се помогне на гражданите да придобият медийна и цифрова грамотност, както и да развият критично мислене, и като се засилят независимата професионална журналистика и качествените медии; призовава за засилено сътрудничество между националните регулаторни органи и/или служби, както в рамките на държавите членки, така и между тях, с цел по-ефективно справяне с нежеланите последици и специфичните проблеми; в този контекст счита, че е необходима координация на равнището на Съюза;

12. признава, че трябва да се запази принципът, че лицата, предоставящи чисто пасивни цифрови услуги, като например доставчиците на достъп до интернет, не носят отговорност за съдържанието, което се пренася чрез техните услуги, тъй като те нямат контрол върху съдържанието („обикновен пренос“), нямат активно взаимодействие с него или не го оптимизират, тъй като това е крайъгълен камък на свободния интернет, докато лицата, предоставящи активни услуги, следва да останат изцяло отговорни за съдържанието на своите услуги;

13. призовава за налагане на изискване към доставчиците на услуги на информационното общество не само да заличават незаконното съдържание възможно най-бързо, след като са узнали или им е било съобщено за него, но и да съобщават за това съдържание на съответните компетентни органи с цел евентуално по-нататъшно разследване и наказателно преследване; счита, че операторите следва да съхраняват свързаните метаданни за ограничен период от време и да ги предават само по искане от компетентните органи през този период;

14. подчертава, че доставчиците на услуги на информационното общество следва да предоставят разбираема и лесно достъпна информация относно боравенето от тяхна страна с незаконно съдържание и да информират доставчиците на съдържание относно заличаването на такова съдържание във всеки случай, като посочват правното основание и възможностите за предявяване на възражения и ефективните механизми за подаване на жалби и за правна защита; припомня, че презумпцията за невиновност във всяка по-нататъшна съдебна процедура трябва да се зачита и личните данни на жертвите трябва да бъдат защитени;

15. подчертава, че доброволните мерки, предприети от доставчиците на услуги на информационното общество за борба срещу незаконно или вредно съдържание, слово на омразата и дезинформация не трябва да водят до ограничаване на тяхната отговорност;

16. изисква задълженията да бъдат степенувани по такъв начин, че платформите с господстващо положение в рамките на пазара или в значителна част от него (т.е. платформи, действащи като пазачи на информационния вход или потенциално свързани със структуриране на пазари платформи) да са най-силно регулирани, а нововъзникващите или нишови дружества – по-слабо регулирани, тъй като по-големите и утвърдени платформи могат да отделят повече ресурси за координираното откриване на заблуждаващо поведение и модериране на съдържание; подчертава, че операторите на платформи с господстващо положение трябва не само да опазват, но и активно да насърчават културното и езиковото многообразие, тъй като те играят съществена роля в достъпа до новини, аудио-визуално съдържание и произведения на културата и творчеството; счита, че такива платформи следва да отдават приоритет на и да улесняват достъпа до надеждно и качествено медийно съдържание, приспособено за съответните пазари и зачитащо законодателството за националните езици; подчертава, че с цел да бъде защитено и насърчено културното и езиковото многообразие и да бъдат подкрепени европейските произведения и плурализмът на медиите, използването на алгоритми от такива платформи следва да бъде прозрачно и да подлежи на приспособяване от крайните потребители, така че да се осигури разбиране и избор от потребителите на начина, по който се предоставя, класифицира или ограничава достъпът до съответното съдържание; счита, че всяка предложена система следва да бъде придружена от стабилни договорености за защита на основните права, без да се засяга възможността за безпристрастен съдебен контрол;

17. призовава да се обърне внимание на проблема с фалшивите профили и да се конфискуват печалбите от онези, които разпространяват дезинформация;

18. призовава за създаването на по-строга и по-ясно дефинирана правна рамка, за да се гарантира, че доставчиците на услуги на информационното общество предприемат ефективни мерки, като например увеличаване на използването на автоматизирани процедури за откриване с човешки надзор, и предприемат бързи действия за премахване на незаконното съдържание от техните услуги и предотвратяване на повторното качване на такова съдържание;

19. счита, че в случай на нарушения, свързани със съдържание, излъчвано „на живо“, доставчиците на услуги на информационното общество следва да реагират незабавно, когато получат уведомление от носителите на права, и в този контекст призовава Комисията да изясни понятието „експедитивно действие“, което вече е включено в Директива 2000/31/ЕО; същевременно се позовава на приетата напоследък национална съдебна практика, която задължава доставчиците на услуги на информационното общество да свалят съдържанието в рамките на 30 минути;

20. предлага принципът за държавата на произход да бъде укрепен чрез засилване на сътрудничеството между държавите членки при налагане на зачитането на законните общи интереси и интереси на обществеността, за което се изисква по-голямо участие на националните регулаторни органи и преглед на съществуващите процедурни правила и методи за прилагане с цел да се постигне по-устойчиво и ефективно правоприлагане в трансгранични случаи;

21. заявява настоятелно, че защитата и насърчаването на свободата и изразяването на различни мнения, свободата на информация, преса и културни форми на изразяване, правата на интелектуална собственост, както и защитата на неприкосновеността на комуникацията между отделните лица, трябва да бъдат балансирани и да формират основата на либералната демокрация онлайн и офлайн; във връзка с това призовава използването на всякакви технологично възможни средства за борба срещу незаконното или вредното съдържание, слово на омразата и дезинформация в интернет в този контекст да се основава на правен и регулаторен надзор; подчертава, че такива мерки не могат да водят до мерки за предварителен контрол или филтриране на качването на съдържание, което не съответства на член 15 от Директива 2000/31/ЕО; подчертава също така, че тези мерки не могат да водят до налагането на общо задължение за наблюдение на цялото съдържание; счита, че ако се използват технологични средства и специфични мерки в съответствие със съществуващите правни разпоредби, са необходими силни защитни механизми за прозрачността и отчетността, както и потенциал за висококвалифициран независим и безпристрастен човешки надзор; призовава Комисията да приеме, доколкото е възможно, еднакво приложими и ефективни правила относно процедурата за уведомяване и предприемане на действия, за да се ускори разкриването и премахването на незаконно или неправомерно споделено съдържание, като същевременно се гарантира, че законното и правомерно споделеното съдържание остава онлайн и че премахването на законно съдържание, което може да е било погрешно заличено, не води до установяване на самоличността на отделни потребители или до обработването на лични данни; призовава да бъдат задължени доставчиците на услуги на информационното общество да предоставят достъп до механизми за обжалване и правна защита за ползвателите и да обработват жалбите без ненужно забавяне;

22. изтъква необходимостта да се гарантира, че събирането и обработката на лични данни, които не попадат в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета[32] или в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета[33], се извършва в съответствие с принципите на законност, необходимост и пропорционалност, установени в член 9 от Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция № 108);

23. подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до пазара за различни от частните субекти, като например НПО, библиотеки, културни институции, научноизследователски центрове, културни мрежи и университети;

24. призовава на доставчиците на медийни услуги да бъде предоставен достъп до данните, които са получени от предоставяни от тях услуги или произведено от тях съдържание или са непосредствено свързани с тях, ако услугите и съдържанието се предлагат на глобални цифрови платформи, във връзка с което трябва винаги се спазват разпоредбите относно защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, за да се предотврати нелоялна конкуренция; призовава за силни защитни механизми, така че да се предотврати злоупотребата с лични данни на ползвателите, включително като се гарантира прозрачност и отчетност по отношение на алгоритмите, както и достъп до съответните данни за научни изследователи и органи за обществен надзор;

25. призовава Комисията да гарантира, че операторите на платформи предоставят достъп до механизми за обжалване и правна защита за ползватели и жалбите се обработват без ненужно забавяне;

26. призовава за въвеждане на решения, които да създават условия за лоялна конкуренция и равен достъп до единния пазар за спортни събития и услуги от всички държави членки;

27. призовава Комисията да гарантира, че операторите на платформи предоставят доклади за прозрачност, които съдържат информация относно броя случаи, в които съдържанието е неправилно идентифицирано като незаконно или неправомерно споделено, и че компетентните органи предоставят достъп до информация относно броя на случаите, в които премахвания са довели до разследване и наказателно преследване;

28. счита, че регулирането на технологиите трябва да се осъществява по начин, който не възпрепятства иновациите и не ограничава свободата на изразяване на мнение; подчертава, че на отворения, мрежово и технологично неутрален достъп до интернет трябва да бъде предоставена специална законова защита, тъй като представлява основа за необходимата оперативна съвместимост на услугите и системите, гарантира многообразие, поощрява цифровото творчество, способства за лоялна конкуренция и създаване на инфраструктура за цифрови услуги, включваща достъп до качествени информационни, медийни, образователни, научни и културни предложения за всеки гражданин на Съюза; поради това призовава Комисията да увеличи усилията си за гарантиране на равнопоставено и недискриминационно третиране на целия поток от данни в Съюза и да проучи критично въздействието на предложенията за безплатно ползване на онлайн услуги върху конкуренцията в Съюза; припомня, че софтуерът с отворен код, отворените стандарти и отворени технологии са най-подходящи, за да се гарантира оперативна съвместимост, лоялна конкуренция и достъпност;

29. призовава Комисията да определи мерки, чрез които да се изисква от платформите и доставчиците на услуги на информационното общество да предотвратяват достъпа на малолетни и непълнолетни лица до порнографско съдържание; припомня, че такова съдържание, до което много често има свободен достъп, е в състояние да дестабилизира из основи младежите при откриването от тях на собствените емоции и сексуалност; подчертава, че значителна част от порнографското съдържание съдържа сексистки стереотипи, които често се отличават със сериозни предубеждения към достойнството на жените, или дори спомагат за тривиализирането на сцени на малтретиране или насилие; поради това подчертава, че защитата на правата на жените и борбата с основаното на пола и сексуалното насилие изискват решителни действия посредством ефективни технологични средства за предотвратяване на излагането на малолетни и непълнолетни лица на такова съдържание; припомня необходимостта от установяване на амбициозни правила за тази цел и важността на засиленото сътрудничество на европейско равнище за защита на малолетните и непълнолетните лица;

30. подчертава, че специфичните за сектора разпоредби следва по принцип да имат приоритет пред хоризонталните разпоредби; подчертава по-специално в този контекст, че бъдещият законодателен акт за цифровите услуги трябва изцяло да признава като lex specialis разпоредбите на действащата Директива (ЕС) 2018/1808 и Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета[34];

31. подчертава значението на новите цифрови културни и творчески индустрии и на добавената стойност, привнасяна от цифровите технологии в различни културни, образователни, медийни, спортни и свързани с младежта сектори; призовава Комисията да предложи законодателство, което да създаде възможност за развитие на тези нови тенденции, да защитава културните и творческите произведения на автори и творци и да гарантира справедлив и равнопоставен вътрешен пазар за всекиго, независимо от региона или държавата членка на произход;

32. подчертава, че нарастващото ползване на интернет за продажба на книги трябва да бъде придружено от мерки за гарантиране на културно многообразие, така че да може да се гарантира равен достъп до четене за всички, защита на принципа за справедливо и равноправно заплащане за носителите на права и многообразие на публикуваните материали; отново подчертава необходимостта от да се поддържа лоялна конкуренция на цифровия единен пазар, като бъде наложен принципът на оперативна съвместимост;

33. настоятелно призовава да бъде насочено вниманието към „неутралността на устройствата“, тъй като единствено чрез нейното взаимодействие с мрежовата неутралност може да се гарантира овластено решение на потребителя „от край до край“;

34. призовава държавите членки, в сътрудничество с интернет операторите, Европол и Евроюст, да направят процедурите по уведомяване и премахване по-ефективни, с цел да се заличава съдържанието, свързано с насилие и детска порнография;


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

3

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Christine Anderson, Andrea Bocskor, Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re, Laurence Farreng, Tomasz Frankowski, Romeo Franz, Alexis Georgoulis, Hannes Heide, Irena Joveva, Petra Kammerevert, Niyazi Kizilyürek, Predrag Fred Matić, Dace Melbārde, Victor Negrescu, Niklas Nienaß, Peter Pollák, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Andrey Slabakov, Massimiliano Smeriglio, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Milan Zver

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabel Benjumea Benjumea, Marcel Kolaja

Заместници (чл. 209, пар. 7), присъстващи на окончателното гласуване

Angel Dzhambazki

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

24

+

PPE

Asim Ademov, Isabel Benjumea Benjumea, Andrea Bocskor, Tomasz Frankowski, Peter Pollák, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Milan Zver

S&D

Hannes Heide, Petra Kammerevert, Predrag Fred Matić, Victor Negrescu, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Massimiliano Smeriglio

RENEW

Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Laurence Farreng, Irena Joveva

ECR

Angel Dzhambazki, Dace Melbārde, Andrey Slabakov

GUE/NGL

Alexis Georgoulis, Niyazi Kizilyürek

 

3

-

VERTS/ALE

Romeo Franz, Marcel Kolaja, Niklas Nienaß

 

3

0

ID

Christine Anderson, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 


 

 


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ (7.9.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите</CommissionInt>


<Titre>съдържащо препоръки към Комисията относно законодателен акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар</Titre>

<DocRef>(2020/2018(INL))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Патрик Брайер</Depute>

(Право на инициатива – член 47 от Правилника за дейността)

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че редица въпроси, свързани с гражданското и търговското право и прилагането на гражданското и административното право, имат също така специфично значение с оглед на изключителните отношения с потребителите, както и с оглед на конкурентоспособността и конкуренцията онлайн;

Б. като има предвид, че правилата, установени в Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия, изиграха съществена роля за улесняване на цифровите услуги в рамките на вътрешния пазар и са от решаващо значение за запазването на иновативна бизнес среда; като има предвид, че целта на законодателния акт за цифровите услуги е да се актуализира гражданското и търговското право, уреждащо отговорността на онлайн платформите и доставчиците на хостинг услуги, за да се предостави сигурност и безопасност на дружествата, ползвателите и обществото като цяло посредством ясни задължения за онлайн платформите, включително местата за търговия;

В. като има предвид, че има доказателства, че онлайн се предлагат много незаконни продукти и услуги, което налага да се предприемат действия в рамките на законодателния акт за цифровите услуги;

Г. като има предвид, че законодателният акт за цифровите услуги следва да допринася, посредством ефективна и балансирана правна рамка, за доверието на потребителите в използването на електронната търговия, като едновременно с това осигурява на европейските стартиращи предприятия и МСП по-твърда позиция на пазара;

1. подчертава, че когато е възможно и разумно от техническа и от правна гледна точка, от посредниците следва да се изисква да дават възможност за анонимно използване на техните услуги и плащане за тях, тъй като анонимността ефективно предотвратява неразрешеното разкриване на данни, кражбата на самоличност и други форми на злоупотреба с лични данни, събрани онлайн; отбелязва, че когато правото на Съюза изисква търговците да съобщават самоличността си, доставчиците, работещи на места за търговия с господстващо положение или от системен мащаб, могат да бъдат задължени да проверяват самоличността на търговците; предлага новите технологични решения да се разглеждат и прилагат както за идентифицирането, така и за анонимността на ползвателите; потвърждава, че когато платформите идентифицират ползвателите, те не могат да разкриват самоличността им е без изричното им и свободно изразено съгласие или правно изискване за оповестяване;

2. в предстоящото законодателно предложение за законодателния акт за цифровите услуги следва изцяло да се зачита Хартата на основните права на Европейския съюз, както и правилата на Съюза за защита на потребителите и тяхната безопасност, неприкосновеността на личния им живот и личните им данни; припомня, че е важно основните принципи на Директивата за електронната търговия, а именно принципът за държавата на произход, клаузата за ограничена отговорност и забраната за общо задължение за контрол, да останат валидни в рамките на законодателния акт за цифровите услуги; подчертава, че за да се защити свободата на словото, да се избегне стълкновението на законодателни актове, да се предотврати неоснователно и неефективно блокиране на географски принцип и да се действа в посока хармонизиран цифров единен пазар, от доставчиците на хостинг услуги не трябва да се изисква да премахват или да блокират достъпа до информация, която е законна в тяхната държава по произход;

3. подчертава, че е важно да се установи ясна, единна и актуална регулаторна рамка, която да съдържа, наред с другото, ясни определения; подчертава необходимостта да се даде определение за платформи с господстващо положение или от системен мащаб и да се установят техните характеристики;

4. отбелязва, че тъй като дейностите, извършвани онлайн от физически лица, позволяват да се извлече задълбочена информация за тяхната личност и дават по-специално възможност на платформите с господстващо положение или от системен мащаб и на социалните мрежи да ги манипулират, събирането и използването на лични данни във връзка с използването на цифрови услуги следва да се ограничи до строго необходимото за предоставянето на услугата и фактурирането на потребителите; подчертава, че е необходимо да се осигури спазването на законодателството за ограничаване на събирането на лични данни от платформите за хостинг на съдържание, които се основават, наред с другото, на взаимодействие на ползвателите със съдържание, хоствано на платформите за хостинг на съдържание, за да изготвят профили за целева реклама; призовава платформите за хостинг на съдържание да използват целеви реклами въз основа на предварително взаимодействие на ползвателя със съдържание на същата платформа за хостинг на съдържание или на уебсайтове на трета страна само след получаване на предварително съгласие от ползвателя в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации; подчертава, че публичните органи трябва да получават достъп до метаданни на ползвател, само за да разследват лица, заподозрени за тежко престъпление, и с предварително съдебно разрешение;

5. изразява загриженост, че услугите с единна идентификация на данните могат да се използват за проследяване на ползвателите между платформите; препоръчва да се изисква от доставчиците с господстващ пазарен дял, които поддържат услуга с единна идентификация на данните, да поддържат и поне една отворена и федеративна система за установяване на самоличността, базирана на рамка, която не е защитена от права на собственост;

6. посочва, че за да се защитят основните права и да се гарантира правна сигурност, законодателният акт за цифровите услуги не трябва да използва неопределеното в правно отношение понятие „вредно съдържание“, а трябва да уреди въпроса с публикуването на незаконно съдържание в съответствие с принципа, че „това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн“; отбелязва, че автоматизираните инструменти не са в състояние да разграничават незаконното съдържание от съдържанието, което е законно в даден контекст; освен това отбелязва, че човешкият преглед на автоматизираните доклади, извършван от страна на доставчиците на услуги, техните служители или техните изпълнители, не може сам по себе си да подобри функционирането на технологиите за разпознаване на съдържание; поради това подчертава, че без да се засяга член 17 от Директивата за авторското право, законодателният акт за цифровите услуги следва изрично да изключва каквото и да е задължение да се използват автоматизирани инструменти за модериране на съдържание и да се регулира тяхното доброволно използване и не следва да налага механизми за уведомление и премахване на съдържание с предотвратяване на бъдещо качване (notice-and-stay-down); настоява, че процедурите за модериране на съдържание, използвани от доставчиците, не следва да водят до каквито и да е мерки за предварителен контрол въз основа на автоматизирани инструменти или филтриране на качването на съдържание; подчертава, че модераторите на съдържание следва да получават необходимото обучение и подходяща психологическа подкрепа; подчертава, че е важно да се знае дали дадено решение за модериране на съдържание е взето от човек или от алгоритъм, а във втория случай – дали е извършен преглед от човек; подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност при прегледа и управлението на съдържанието от страна на платформите за хостинг на съдържание, поради което предлага да има механизъм за преглед за платформите за хостинг на съдържание с господстващо положение или от системен мащаб, за да се оценяват рисковете от техните политики за управление на съдържанието;

7. подчертава, че е важно сътрудничеството между държавите членки по трансграничните въпроси и мрежата от независими национални правоприлагащи органи да се възложи на съществуваща или нова европейска агенция или съществуващ или нов европейски орган;

8. подчертава, че справедливостта на реда и условията за ползване, налагани от посредниците на ползвателите на техните услуги, и тяхното съответствие със стандартите за основните права следва да подлежат на съдебен контрол;

9. подчертава, че за да се базира в дух на конструктивност на правилата на Директивата за електронна търговия и за да осигури правна сигурност, приложимото законодателство трябва да формулира изчерпателно и изрично задълженията на доставчиците на цифрови услуги, вместо да налага общо задължение за полагане на необходимата грижа; подчертава, че правният режим за отговорността на цифровите доставчици не следва да зависи от неустановени понятия като „активна“ или „пасивна“ роля на доставчиците;

10. подчертава, че отговорността за прилагане на законодателството, за вземане на решение относно законосъобразността на онлайн дейностите и за разпореждане на доставчиците на хостинг услуги да премахват възможно най-бързо незаконното съдържание или да блокират достъпа до него, включително в социалните медии, с цел по-специално да се защитят ползвателите, и след като доставчикът и засегнатите страни са били информирани, следва да се поема винаги от независимите съдебни органи, които вземат окончателното решение; поради това предупреждава за опасностите от разпоредби, насърчаващи доброволни мерки от страна на платформите; подчертава, че законодателният акт за цифровите услуги следва да гарантира пълно зачитане на основните права и да защитава гражданските права на ползвателите и че следва също така да гарантира пълно зачитане на гаранциите и правните средства за защита, които са на разположение за всички мерки, прилагани от платформите и доставчиците на цифрови услуги; счита, че след като доставчик на хостинг услуги действително узнае за съществуването на незаконно съдържание и за неговия незаконен характер чрез валидно уведомление, той следва да подлежи на задължения за премахване на съдържанието и може да му се търси отговорност за оценката на съдържанието, за което е получил уведомление, и по-специално за услугите на „онлайн мястото за търговия“; призовава Комисията да разгледа въпроса за налагане на задължение на доставчиците на хостинг услуги с господстващо положение или от системен мащаб да съобщават за тежки престъпления на компетентния правоприлагащ орган, когато действително са узнали за такива престъпления;

11. подчертава, че незаконното съдържание следва да бъде премахвано от мястото, където се хоства, и че от доставчиците на достъп не трябва да се изисква да блокират достъпа до съдържание;

12. подчертава, че за нарушения на законодателството следва да се налагат пропорционални санкции, които не трябва да предполагат изключване на лица от цифрови услуги;

13. подчертава, че разпространението на законно, но потенциално вредно съдържание, като например дезинформация и изказвания, проповядващи вражда и омраза в социалните медии, следва да се ограничи, като се предостави на потребителите контрол върху предлаганото им съдържание; подчертава, че подборът на съдържание въз основа на проследяване на действията на ползвателите следва да изисква предварителното и напълно информирано съгласие на съответния ползвател и че ползвателите, които отказват да дадат съгласие, следва да получат други справедливи и разумни варианти за достъп до услугата; предлага ползвателите на социални мрежи да имат право да видят хронологията на действията си със или без подбор на съдържание; предлага платформите, за които се счита, че са с господстващо положение или от системен мащаб, да предоставят на ползвателите приложно-програмен интерфейс, който им дава възможност съдържанието да се подбира от софтуер или услуги по техен избор, когато това е технически възможно; подчертава, че платформите следва да осигурят по-голяма прозрачност при процесите на автоматизирано вземане на решения, като гарантират, че алгоритмите не са пристрастни, както и че процесът на вземане на решения в рамките на алгоритмична система винаги трябва да остане разбираем и възможно най-прозрачен; настоява, че законодателният акт за цифровите услуги трябва да забрани практики за модериране на съдържание, които са дискриминационни;

14. подчертава, че за да се преодолее зависимостта от централизираните мрежи и да се гарантира конкуренция и избор от страна на потребителите, на ползвателите на услуги на социални медийни с господстващо положение и на услуги за съобщения следва да се дава възможност за взаимодействие между платформите чрез отворени интерфейси (взаимосвързаност); призовава Комисията да забрани налагането на защитена от права на собственост и затворена екосистема за използването на цифрови продукти и услуги в различни среди, за да се даде възможност за действителна и висока оперативна съвместимост, като тези продукти и услуги се предоставят във формат, който е отворен и позволява износа във всяка цифрова среда;

15. подчертава, че е необходимо законодателният акт за цифровите услуги да предвижда конкретни и подробни правила, като например изясняване на разпоредбите за платформите и услугите на социалните медии; счита, че трябва да бъдат уточнени условията за валидност и проследяване на уведомленията относно съдържанието; счита също така, че предотвратяването и санкционирането на злоупотреби, които по-специално се състоят в многократно подаване на уведомления относно съдържанието, които са неправомерни или представляват злоупотреби, следва да се основава на съществуващата съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

освен това подчертава необходимостта от ограничаване на отговорността на платформите по отношение на услугите, по-специално с медийно съдържание, които вече са обект на редакторски контрол от страна на доставчик на съдържание, който от своя страна подлежи на цялостно регулиране, както и на независим и ефективен надзор от признат независим компетентен орган, в съответствие със система за уведомяване и предприемане на действия, която зачита принципите, залегнали в Директивата за електронната търговия; счита, че на по-малките търговски и нетърговски доставчици не следва да се налагат същите задължения; подчертава, че всяка нова правна рамка в областта на цифровите услуги трябва да бъде достъпна за европейските МСП, включително стартиращите предприятия, и поради това следва да включва пропорционални задължения и ясни гаранции за всички сектори; подчертава, че правилата, предвидени в законодателния акт за цифровите услуги, следва да възпрепятстват операторите на платформи да променят съдържание при редакторския контрол от страна на доставчик на съдържание, според предвиденото в правото на Съюза; подчертава, че ако е необходимо медийно съдържание да бъде свалено, трябва да се гарантира, че това може да се извърши единствено въз основа на съдебно решение; доставчиците на съдържание трябва да бъдат изслушвани, преди да се блокира достъпа до съдържание, с изключение на случаите, когато това би възпрепятствало или застрашило текущо наказателно разследване; счита, че следва да се предоставят подходящи механизми за правна защита както чрез органите за уреждане на спорове, така и чрез съдебните органи, като същевременно се прилагат разумни срокове; счита, че доставчиците на търговски хостинг услуги, за които се счита, че са с господстващо положение или от системен мащаб, следва да предоставят механизъм с публичен и анонимен достъп за докладване на предполагаемо незаконно съдържание, публикувано на техните платформи; подчертава в този контекст, че законодателният акт за цифровите услуги не трябва да накърнява правилата, определени в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, или за ги прави невалидни; подчертава, че на носителите на права следва да се предостави достъп до неличните данни, генерирани от или свързани с тяхното съдържание на платформите, при условията, предвидени в правото на Съюза, и след подходяща оценка на въздействието;

16. настоятелно препоръчва платформите, функциониращи като онлайн места за търговия, да предоставят на ползвателите информация относно основните параметри, определящи последователността на показване и класирането на продуктите, които се представят на ползвателите в резултат на техните онлайн заявки за търсене, по-специално ако резултатът от дадено търсене е повлиян от възнаграждение, платено от доставчик, или в случаите, когато операторът на платформа действа като доставчик на някои от продуктите, появили се като резултати от търсенето;

17. подчертава, че е важно да се разшири териториалният обхват на законодателния акт за цифровите услуги, така че той да обхваща и дейностите на доставчици на цифрови услуги, установени в трети държави, при положение че те предлагат услугите си в Съюза; предлага, когато посредниците са установени в трета държава, те да посочват законен представител, установен в Съюза, на когото може да се търси отговорност за предлаганите от тях продукти или услуги;

18. предлага платформите, които осигуряват система за определяне на репутацията за доставчиците на стоки или услуги, да предоставят информация относно начина, по който са получени тези оценки на репутацията; препоръчва в тази връзка отзивите, които се използват в тези системи за определяне на репутацията, да се основават на действителен опит и да идват от страна по сделката; подчертава, че нито един отзив не следва да се публикува, ако неговият автор е получил каквато и да било изгода за това, че е дал положителен или отрицателен отзив;

19. посочва, че в законодателния акт за цифровите услуги следва да се обърне специално внимание на ползвателите с увреждания и да се гарантира техният достъп до цифровите услуги; Комисията следва да насърчава доставчиците на услуги да разработват технически инструменти, които дават възможност на лицата с увреждания, живеещи в Съюза, пълноценно да използват интернет услугите и техните преимущества;

20. препоръчва платформите, които осигуряват система за определяне на репутацията за доставчиците на стоки или услуги, да дават възможност съществуващите отзиви да бъдат прехвърляни към системата за определяне на репутацията на друга платформа по искане на доставчика, както и при прекратяване на договора между платформата и доставчика; подчертава, че потребителите трябва да бъдат информирани за произхода на отзивите, ако те са били прехвърлени от друга платформа.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gunnar Beck, Geoffroy Didier, Angel Dzhambazki, Ibán García Del Blanco, Jean-Paul Garraud, Esteban González Pons, Mislav Kolakušić, Gilles Lebreton, Karen Melchior, Franco Roberti, Marcos Ros Sempere, Stéphane Séjourné, Raffaele Stancanelli, Marie Toussaint, Adrián Vázquez Lázara, Axel Voss, Marion Walsmann, Tiemo Wölken, Lara Wolters, Javier Zarzalejos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Patrick Breyer, Emmanuel Maurel, Emil Radev

Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване

Bart Groothuis

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

20

+

EPP

Geoffroy Didier, Esteban González Pons, Emil Radev, Axel Voss, Marion Walsmann

S&D

Ibán García Del Blanco, Franco Roberti, Marcos Ros Sempere, Tiemo Wölken, Lara Wolters

RENEW

Karen Melchior, Bart Groothuis, Stéphane Séjourné, Adrián Vázquez Lázara

VERTS/ALE

Patrick Breyer, Marie Toussain

ECR

Angel Dzhambazki, Raffaele Stancanelli

GUE/NGL

Emmanuel Maurel

NI

Mislav Kolakušić

 

1

-

ID

Gunnar Beck

 

3

0

EPP

Javier Zarzalejos

ID

Jean‑Paul Garraud, Gilles Lebreton

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 


 

 

 


 


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (16.7.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите</CommissionInt>


<Titre>съдържащо препоръки към Комисията относно законодателен акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар</Titre>

<DocRef>(2020/2018(INL))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Паул Танг</Depute>

(Право на инициатива – член 47 от Правилника за дейността)

(*) Асоциирана комисия — член 57 от Правилника за дейността

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите:

 да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

1. подчертава, че в областта на цифровите услуги и свързаните с тях алгоритми трябва да бъдат изцяло зачетени основните права, и по-специално правото на личен живот, защитата на личните данни, недискриминацията, свободата на изразяване на мнение и на информация и правата на детето, залегнали в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз; поради това призовава Комисията да приложи задължение за недискриминация, прозрачност и обяснимост на алгоритмите, санкции в случай на неизпълнение на тези задължения и възможност за човешка намеса, а също и други мерки за съответствие, като например мониторинг, оценка, независими одити и специални стрес тестове, за да се подпомогне и осигури спазването на изискванията; счита, че следва да се прилагат основан на риска подход и по-строги правила за алгоритми, които създават потенциални заплахи за основните права и свободи; подчертава, че в основата на концепцията за прозрачност и обяснимост на алгоритмите следва да бъде това информацията, предоставяна на потребителя, да е в сбита, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, като се използва ясен и прост език, и по-специално за всяка информация, насочена конкретно към деца;

2. подчертава, че бързото развитие на цифровите услуги изисква солидна, съобразена с бъдещите предизвикателства законодателна рамка за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот; отбелязва, че Директивата за електронната търговия датира от 2000 г., а режимът за защита на данните се актуализира значително оттогава насам; поради това припомня необходимостта всяка бъдеща разпоредба на законодателния акт за цифровите услуги изцяло да зачита общата рамка на основните права и европейския режим за неприкосновеност на личния живот и защита на данните; във връзка с това подчертава, че всички доставчици на цифрови услуги трябва изцяло да спазват правото на Съюза в областта на защитата на данните, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (ОРЗД) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (относно неприкосновеност на личния живот в електронната среда), които понастоящем са в процес на преразглеждане, както и свободата на изразяване на мнение и недискриминацията, а също така да гарантират сигурността и безопасността на своите системи и услуги;

3. подчертава колко е важно да се прилага ефективно цялостно криптиране на данните, тъй като то е от съществено значение за доверието и сигурността в интернет и ефективно предотвратява достъп от страна на неупълномощени трети лица; подчертава, че законодателният акт за цифровите услуги следва да осигурява равнопоставени условия, като предлага правна яснота относно концепциите и определенията, включени в законодателството, и като се прилага спрямо всички съответни участници, предлагащи цифрови услуги в Съюза, независимо дали те са установени във или извън Съюза; подчертава, че законодателният акт за цифровите услуги следва да бъде съобразен с бъдещите предизвикателства и приложим към появата на нови технологии с въздействие върху цифровия единен пазар; подчертава, че законодателният акт за цифровите услуги следва да зачита правото на анонимно използване на цифрови услуги, когато естеството на услугата или съществуващото законодателство не изисква идентифициране или удостоверяване на самоличността на потребителя или на клиента;

4. отбелязва, че тъй като дейностите на хората онлайн позволяват получаването на пространни данни за тяхната личност и дават възможност те да бъде манипулирани, общото и безразборно събиране на лични данни относно действията на потребителите и взаимодействията им онлайн представлява несъразмерна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот; потвърждава, че ползвателите има право да не бъдат подлагани на всеобщо проследяване, когато използват цифрови услуги; подчертава, че в духа на юриспродуденцията по отношение на комуникационните метаданни, публичните органи ще получават достъп до абонат на ползвател и метаданни само за разследване на лица, заподозрени за тежко престъпление, след предварително съдебно разрешение; е убеден при все това, че доставчиците на цифрови услуги не трябва да запазват данни за целите на правоприлагането, освен ако целенасоченото запазване на данни на отделен ползвател е директно разпоредено от независим компетентен публичен орган в съответствие с правото на Съюза;

5. отбелязва ненужното събиране на лични данни от цифрови услуги в момента на регистрация за дадена услуга, като например пол, номер на мобилен телефон, електронен и пощенски адрес, което често е резултат от използването на възможности за единен вход; призовава Комисията да създаде обществена услуга като алтернатива на частните системи за единен вход. Подчертава, че тази услуга следва да бъде разработена така, че събирането на идентификационни данни от страна на доставчика на единния вход да е технически невъзможно, а събраните данни да бъдат сведени до абсолютен минимум; призовава Комисията да въведе задължение в областта на цифровите услуги винаги да се предлага и възможност за ръчно влизане в системата, определена по подразбиране; препоръчва на Комисията да създаде, като публична служба, система за проверка на възрастта на потребителите на цифрови услуги, по-конкретно с цел защита на малолетните и непълнолетните лица; подчертава, че двете обществени услуги не следва да се използват за проследяване на потребителите от един сайт в друг, нито да се използват за търговски цели, а следва да бъдат сигурни, прозрачни и да обработват само данни, необходими за идентифициране на потребителя, не следва да се прилагат за никакви други цифрови услуги, различни от тези, които изискват лична идентификация, удостоверяване на автентичността или проверка на възрастта, следва да се използват само със законна цел и по никакъв начин да не се използват за ограничаване на общия достъп до интернет; подчертава, че когато е необходим определен вид официална идентификация, трябва да се създаде еквивалентна сигурна онлайн система за електронна идентификация;

6. подчертава важността на даването на правомощия на потребителите по отношение на упражняването на техните собствени основни права онлайн; отново заявява, че доставчиците на цифрови услуги трябва да зачитат и дават възможност за упражняване на правото на техните потребители на преносимост на данните, както е предвидено в правото на Съюза; подчертава затрудненията, които възникват за лицата, желаещи да приведат в изпълнение защитата за техните индивидуални данни и правата на неприкосновеност на личния живот срещу доминиращите платформи, които извършват дейност на многобройни пазари и имат многобройни свързани лица; поради това изисква от държавите членки и от доставчиците на цифрови услуги да въведат прозрачни, лесни за използване, ефективни, справедливи и експедитивни механизми за оплакване и правна защита, за да могат потребителите да се възползват от правата си съгласно ОРЗД, както и да оспорват свалянето офлайн на своето съдържание; насърчава доставчиците на цифрови услуги да създадат единна точка за контакт за всички свои базови цифрови платформи, от която исканията на ползвателите може да достигат до правилния получател; освен това отбелязва, че ползвателите следва винаги да бъдат изрично информирани дали общуват с човек, или с машина;

7. посочва, че биометричните данни се считат за специална категория лични данни със специфични правила за обработване; отбелязва, че биометричните данни могат да се използват, както това все по-често се случва, за идентифициране и установяване на самоличността на хора, включително в редица чувствителни сфери като банковото дело и услуги от съществено значение, като например здравеопазването, и че това, независимо от потенциалните предимства, до които може да доведе, и по-конкретно по-висока степен на автентичност в сравнение с буквено-цифровите характеристики за сигурност или PIN кодовете, когато е трудно да се осигури физическо присъствие при получаването на основни услуги, води до значителни рискове и представлява сериозна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, особено когато се осъществява без съгласието на субекта на данните, както и до допускане на използване на фалшива самоличност; поради това призовава Комисията да включи в своя законодателен акт за цифровите услуги задължението доставчиците на цифрови услуги да съхраняват биометрични данни единствено върху самото устройство, освен ако законът не позволява централизирано съхранение, както и винаги да предоставят на ползвателите алтернатива на използването на биометрични данни, заложена по подразбиране, за функционирането на дадена услуга, а също и задължение клиентите да бъдат ясно информирани относно рисковете от използването на биометрични данни; подчертава, че цифрова услуга не може да бъде отказвана заради това, че лицето не е съгласно да използва биометрични данни;

8. отбелязва потенциалното отрицателно въздействие на персонализираната реклама, по-специално на микроцелевите и поведенческите реклами, извършвани от посредници за проследяване на реклами или платформи за оферти в реално време, и на анализирането на лица без тяхното съгласие, особено непълнолетните, чрез намеса в личния живот на хората, повдигайки въпроси за събирането и използването на данните с цел персонализиране на реклама, за предлагане на продукти или услуги или за определяне на цените; е запознат с инициативата на онлайн платформите за въвеждане на предпазни мерки, например прозрачност и засилен контрол и избор на потребителите, както е посочено в Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията; поради това призовава Комисията да въведе строги ограничения върху целевата реклама, основана на събирането на лични данни, като се започне с въвеждането на забрана на поведенческата реклама от различен контекст, без същевременно да се ощетяват МСП; припомня, че понастоящем Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации позволява целево рекламиране единствено при условие на съгласие за участие, в противен случай то е незаконно, и призовава Комисията да забрани прибягването до дискриминационни практики при предоставянето на услуги и продукти;

9. отбелязва как цифровите услуги си сътрудничат със света извън интернет, например в транспортния и туристическия отрасъл; отбелязва, че местните органи на управление и публичният сектор могат да използват данните от определени видове цифрови услуги, например за да подобрят градоустройствените си политики; припомня, че събирането, използването и прехвърлянето на лични данни, включително между частния и публичния сектор, е в приложното поле на разпоредбите на ОРЗД; поради това призовава Комисията да направи своето предложение за законодателния акт за цифрови услуги по такъв начин, че да не е несъвместимо с тази цел;

10. призовава за засилено сътрудничество по отношение на регулаторния надзор върху цифровите услуги, поради което призовава Комисията да създаде система за надзор на прилагането на цифровите услуги и на свързания с тях законодателен акт чрез сътрудничество между националните и европейските надзорни органи и ежегодни независими външни одити, насочени към алгоритмите на доставчиците на цифрови услуги, вътрешните политики и правилното функциониране на вътрешните проверки и баланси, при надлежно зачитане на правото на Съюза и при всички обстоятелства на основните права на ползвателите на услугите, като се отчита фундаменталното значение на недискриминацията и свободата на изразяване на мнение и на информация в едно отворено и демократично общество, и на агенциите на ЕС и компетентните национални надзорни органи, упражняващи надзор върху изпълнението на законодателния акт за цифровите услуги;

11. със загриженост отбелязва, че надзорните органи в държавите членки са под напрежение с оглед на увеличения обем на задачите и отговорностите, свързани със защитата на личните данни, и липсата на ресурси, за да правят това; призовава Комисията да обмисли възможността да накара големи мултинационални дружества в областта на технологиите да допринасят за ресурсите на надзорните органи;

12. отбелязва, че цифровите услуги използват усъвършенствани алгоритми за анализиране или прогнозиране на лични предпочитания, интереси или поведение, които служат за разпространение и поръчване на съдържанието, показвано на потребителите на техните услуги; подчертава, че начинът, по който тези алгоритми работят и подреждат показваните материали, не е ясен, нито е обяснен на ползвателите, което отнема избора и контрола на ползвателя, позволява създаването на ехо камери и води до недоверие в цифровите услуги; поради това призовава Комисията в своето предложение за законодателен акт за цифровите услуги да застави доставчиците на такива услуги да предлагат възможност за преглед на съдържанието по неорганизиран начин, да се даде повече контрол на ползвателите по отношение на начина, по който съдържанието се класира пред тях, включително опции за класиране извън техните обичайни навици за потребление на съдържание и възможност да избират изобщо да няма каквото и да е управление на съдържанието; призовава Комисията да разработи и режим на задължение за полагане на дължима грижа, при който доставчиците на цифрови услуги носят отговорност и се отчитат за ограничаване на съдържанието, като това следва да бъде определено в подробни секторни насоки и да се въведе задължение за прозрачност по отношение на начина, по който съдържанието на цифровите услуги бива ограничавано;

13. подчертава, че в съответствие с принципа за минимизиране на данните, установен от ОРЗД, законодателният акт за цифровите услуги следва да изисква от посредниците на цифрови услуги да дадат възможност във възможно най-голяма степен за анонимното използване на техните услуги и плащането за тях, когато това е технически възможно, тъй като анонимността ефективно възпрепятства неразрешено разкриване, кражба на самоличност и други форми на злоупотреба с лични данни, събирани онлайн; подчертава, че само когато съществуващото законодателство изисква от предприятията да съобщават тяхната самоличност, доставчиците на големи места за търговия биха могли да бъдат задължени да проверят тяхната самоличност, докато в други случаи следва да бъде потвърдено правото да се използват цифрови услуги анонимно;

14. подчертава, че все още има определени разлики между пространствата онлайн и офлайн, например от гледна точка на анонимността, липсата на управляващ орган, между балансите на силите и техническите възможности; подчертава, че поради естеството на цифровата екосистема незаконното съдържание онлайн може лесно да се разпространи, а неговото отрицателно въздействие — да бъде усилено в рамките на изключително кратък период от време; отбелязва, че незаконното съдържание онлайн може да подкопае доверието в цифровите услуги, както и да има сериозни и дълготрайни последици за безопасността и основните права на физическите лица; счита, че е важно да се посочи, че това, което се счита за незаконно съдържание офлайн, следва да се разглежда като незаконно и онлайн;

15. счита, че в това отношение всяка мярка в законодателния акт за цифровите услуги следва да се отнася само до незаконно съдържание съгласно дефиницията му в законодателството на Съюза и националните юрисдикции и не следва да включва неясни и неопределени от законова гледна точка термини като „вредно съдържание“, тъй като насочването към това съдържание би изложило основните права и свободата на словото на сериозен риск;

16. подчертава, че отговорността за прилагане на закона и за вземане на решения относно законосъобразността на онлайн дейностите и съдържанието, както и за разпореждане доставчиците на хостинг услуги да премахват незаконното съдържание или да блокират достъпа до него, се поема от независими съдебни органи; подчертава необходимостта да се гарантира, че официалните решения за премахване на съдържание или за блокиране на достъпа до него от страна на независими компетентни публични органи са точни и добре обосновани и зачитат основните права;

17. призовава за подобряване на сътрудничеството между независимите компетентни публични органи и доставчиците на хостинг услуги, за да се осигури бърз и правилен поток на информация и правилно и навременно премахване или блокиране на достъпа до незаконно съдържание, разпоредено от независимите компетентни публични органи, и да се гарантира успешното разследване и наказателно преследване на евентуални престъпления;

18. отново заявява, че доставчиците на съдържание следва да разполагат с достъп до защита по съдебен ред, за да бъде зачетено правото на ефективни правни средства за защита; поради това настоятелно призовава Комисията да приеме правила за прозрачни механизми за уведомяване и предприемане на действия, които предвиждат подходящи гаранции, за прозрачен, ефективен, справедлив и бърз механизъм за подаване на жалби и възможности за търсене на ефективни средства за защита срещу премахването на съдържание;

19. в този контекст подчертава, че за да се защити свободата на изразяване, да се избегнат конфликти на правни системи, да се предотврати неоснователно и неефективно блокиране на географски принцип и да се създаде хармонизиран цифров единен пазар, от доставчиците на хостинг услуги не следва да се иска да прилагат изисквани в дадена държава членка национални ограничения върху свободата на изразяване и в друга държава членка, нито да премахват или да деактивират достъпа до информация, която е законна в тяхната държава на установяване;

20. във връзка с това отбелязва със загриженост нарастващата разпокъсаност на националните законодателства по отношение на борбата с незаконното съдържание и със съдържанието, което може да се счита за вредно; поради това подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството между държавите членки; подчертава значението на такъв диалог, по-специално по отношение на различните национални дефиниции за това какво представлява незаконно съдържание;

21. призовава доставчиците на цифрови услуги, които по собствена инициатива свалят офлайн съдържание, считано от тях за незаконно, да правят това по добросъвестен, пропорционален и недискриминативен начин, като при всички обстоятелства отдават дължимото внимание на основните права на ползвателите, и да отчитат основополагащата важност на свободата на изразяване на мнение и информация в едно отворено и демократично общество с оглед на избягването на премахване на съдържание, което не е незаконно; подчертава в тази връзка, че следва да бъдат наложени задължения за прозрачност на онлайн посредниците по отношение на прилаганите критерии за вземане на решение за премахване или блокиране на достъпа до съдържание и за използваната технологията, за да се гарантира прилагането на необходимите предпазни мерки и за да се избегне дискриминация и ненужно премахване или блокиране на достъп; в допълнение призовава доставчиците на цифрови услуги да предприемат необходимите мерки, за да установят и етикетират съдържание, качено от социални ботове.

22. във връзка с това отбелязва, че понастоящем автоматизираните инструменти не са в състояние да разграничат незаконно съдържание от съдържание, което е законно в даден контекст, и подчертава, че всеки подобен инструмент трябва да подлежи на наблюдение от страна на човека и на пълна прозрачност по отношение на проектирането и изпълнението; подчертава, че преглед на автоматизирани доклади от доставчиците на услуги, от техния персонал или от техните изпълнители не разрешава този проблем, тъй като частният персонал не разполага с независимостта, квалификацията и отговорността на публичните органи; поради това подчертава, че законодателният акт за цифровите услуги следва изрично да забранява задължение за доставчиците на хостинг услуги или други технически посредници да използват автоматизирани инструменти за модериране на съдържание; вместо това изисква от доставчиците на цифрови услуги, които по своя собствена инициатива желаят да ограничат определено законно съдържание на своите потребители, да проучат възможността да етикетират това съдържание, вместо да свалят офлайн;

23. подчертава, че публичните органи не следва да налагат общо задължение на доставчиците на цифрови услуги, нито de jure, нито de facto, включително чрез предварителни мерки, да контролират информацията, която предават или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно, да модерират или да филтрират съдържание, указващо незаконна дейност; е убеден също така, че от доставчиците на цифрови услуги не следва да се изисква да не допускат качването на незаконно съдържание; поради това предлага, когато е технологично осъществимо, въз основа на достатъчно обосновани поръчки от независими компетентни публични органи и като се отчита в пълна степен специфичният контекст на съдържанието, от доставчиците на цифрови услуги да може да бъде поискано да извършват периодични проверки на отделни части от съдържание, които вече са били обявени за незаконни от съд, при условие че наблюдението и търсенето на информацията, за която се отнася това разпореждане, са ограничени до информация, съдържаща послание, чието съдържание остава по същество непроменено в сравнение със съдържанието, което е довело до установяване на незаконосъобразността и съдържа посочените в разпореждането елементи, които в съответствие с решението на Съда от 3 октомври 2019 г. по дело C-18/18[35] са идентични или еквивалентни дотолкова, доколкото от доставчика на хостинг услуги не се изисква да извършва независима оценка на това съдържание;

24. призовава Комисията да обмисли налагането на задължение на доставчиците на хостинг услуги да съобщават на компетентния правоприлагащ орган за незаконно съдържание, което представлява тежко престъпление, когато узнаят за него; призовава също така Комисията, държавите членки и доставчиците на хостинг услуги да установят прозрачни механизми, чрез които ползвателите да могат да уведомят съответните органи за евентуално незаконно съдържание; отправя искане към държавите членки да подобрят достъпа до своите съдебни и правоприлагащи системи и тяхната ефективност по отношение на установяването на незаконността на онлайн съдържание и на разрешаването на спорове във връзка със заличаването или блокирането на достъпа до съдържание;

25. подчертава, че за да надгради конструктивно правилата на Директивата за електронна търговия и да гарантира правна сигурност, приложимото законодателство следва да бъде пропорционално и да формулира изрично задълженията на доставчиците на цифрови услуги, вместо да налага общо задължение за дължима грижа; подчертава, че някои мита могат да бъдат допълнително уточнени в секторното законодателство; подчертава, че правният режим за отговорността на цифровите доставчици не следва да зависи от несигурни понятия като „активната“ или „пасивната“ роля на доставчиците;

26. счита, че доставчиците на инфраструктурни и на разплащателни услуги и другите дружества, предлагащи услуги на доставчици на цифрови услуги, не следва да носят отговорност за съдържанието, което даден ползвател качва или сваля по своя собствена инициатива; счита, че доставчиците на цифрови услуги, които имат пряка връзка с потребител и разполагат с възможност да отстраняват отделни части от съдържанието на потребителя, следва да бъдат подведени под отговорност само ако не успеят да отговорят експедитивно на достатъчно обосновани заповеди за премахване от страна на независими компетентни публични органи или когато имат конкретни познания за незаконно съдържание или дейности.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.7.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

4

23

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Magdalena Adamowicz, Konstantinos Arvanitis, Katarina Barley, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Clare Daly, Marcel de Graaff, Lena Düpont, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Patryk Jaki, Lívia Járóka, Fabienne Keller, Peter Kofod, Moritz Körner, Juan Fernando López Aguilar, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Emil Radev, Paulo Rangel, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Martin Sonneborn, Sylwia Spurek, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Milan Uhrík, Tom Vandendriessche, Bettina Vollath, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Abir Al-Sahlani, Bartosz Arłukowicz, Malin Björk, Delara Burkhardt, Gwendoline Delbos-Corfield, Nathalie Loiseau, Erik Marquardt, Sira Rego, Domènec Ruiz Devesa, Paul Tang, Hilde Vautmans, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване

Sven Mikser

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

PPE

Bartosz Arłukowicz

S&D

Katarina Barley, Pietro Bartolo, Delara Burkhardt, Caterina Chinnici, Sylvie Guillaume, Evin Incir, Juan Fernando López Aguilar, Sven Mikser, Javier Moreno Sánchez, Domènec Ruiz Devesa, Sylwia Spurek, Paul Tang, Bettina Vollath, Elena Yoncheva

Renew

Abir Al‑Sahlani, Sophia in 't Veld, Moritz Körner, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Hilde Vautmans

ID

Nicolaus Fest, Peter Kofod, Annalisa Tardino, Tom Vandendriessche

Verts/ALE

Saskia Bricmont, Damien Carême, Gwendoline Delbos‑Corfield, Erik Marquardt, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Tineke Strik

GUE/NGL

Konstantinos Arvanitis, Malin Björk, Clare Daly, Sira Rego

NI

Laura Ferrara, Martin Sonneborn, Milan Uhrík

 

4

-

PPE

Javier Zarzalejos

ID

Nicolas Bay, Jean‑Paul Garraud, Marcel de Graaff

 

23

0

PPE

Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan‑Rareş Bogdan, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Lívia Járóka, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Emil Radev, Paulo Rangel, Ralf Seekatz, Tomas Tobé, Tomáš Zdechovský

Renew

Fabienne Keller, Nathalie Loiseau

ECR

Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Patryk Jaki, Nicola Procaccini, Jadwiga Wiśniewska

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

1

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Alex Agius Saliba, Andrus Ansip, Pablo Arias Echeverría, Alessandra Basso, Brando Benifei, Adam Bielan, Hynek Blaško, Biljana Borzan, Vlad-Marius Botoş, Markus Buchheit, Dita Charanzová, Deirdre Clune, David Cormand, Carlo Fidanza, Evelyne Gebhardt, Alexandra Geese, Sandro Gozi, Maria Grapini, Svenja Hahn, Virginie Joron, Eugen Jurzyca, Arba Kokalari, Marcel Kolaja, Kateřina Konečná, Jean-Lin Lacapelle, Maria-Manuel Leitão-Marques, Morten Løkkegaard, Adriana Maldonado López, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Dan-Ştefan Motreanu, Kris Peeters, Anne-Sophie Pelletier, Miroslav Radačovský, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Kim Van Sparrentak, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Anna-Michelle Asimakopoulou, Maria da Graça Carvalho, Anna Cavazzini, Edina Tóth

 


 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

39

+

EPP

S&D

RENEW

GREENS/EFA

ECR

EUL/NGL

NI

Pablo Arias Echeverría, Anna-Michelle Asimakopoulou, Maria da Graça Carvalho, Deirdre Clune, Arba Kokalari, Antonius Manders, Dan-Ştefan Motreanu, Kris Peeters, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Edina Tóth

Alex Agius Saliba, Brando Benifei, Biljana Borzan, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Maria-Manuel Leitão-Marques, Adriana Maldonado López, Leszek Miller, Christel Schaldemose

Andrus Ansip, Vlad-Marius Botoş, Dita Charanzová, Sandro Gozi, Svenja Hahn, Morten Løkkegaard

Anna Cavazzini, David Cormand, Alexandra Geese, Marcel Kolaja, Kim Van Sparrentak

Adam Bielan, Carlo Fidanza, Eugen Jurzyca, Beata Mazurek

Kateřina Konečná

Miroslav Radačovský, Marco Zullo

 

1

-

ID

Hynek Blaško

 

5

0

ID

EUL/NGL

Alessandra Basso, Markus Buchheit, Virginie Joron, Jean-Lin Lacapelle

Anne-Sophie Pelletier

 

Легенда на използваните знаци:

+ : Гласове „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

[1]. OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

[2]. ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57.

[3] OВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1.

[4]. OВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 28.

[5]. OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

[6]  OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1.

[7]. ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

[8]  ОВ С 50 E, 21.2.2012 г., стр. 1.

[9]. ОВ C 331, 18.9.2018 г., стp. 135.

[10]. OВ L 63, 6.3.2018 г., стр. 50.

[11] ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

[12]. OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.

[13]. ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

[14]  ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20.

[15] OВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10..

[16]  ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

[17] Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

[18] Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29).

[19] Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

[20] Правила, предвидени в Директива (ЕС) 2019/770 и Директива (ЕС) 2019/771.

[21]. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, последно изменена с Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза (OВ L 328, 18.12.2019 г., стp. 7).

[22]  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

[23]  Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (OВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 25).

[24] Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

[25] Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 година относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт (текст от значение за ЕИП), (ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1 – 13.)

[26]Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

[27] Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр.105–121).

[28] Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила 2019/C 387/01 (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1–8).

[29] „Справедливи условия на труд, права и социална закрила за работниците през платформа – Нови форми на заетост, свързани с цифровото развитие“ (2019/2186 (INI))

[30] Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

[31] Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69).

[32] Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).

[33] Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

[34] Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

[35]  Решение на Съда от 3 октомври 2019 г., Eva Glawischnig-Piesczek v Facebook Ireland Limited, Дело C-18/18; ECLI:EU:C:2019:821.

Последно осъвременяване: 19 октомври 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност