Процедура : 2020/2076(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0197/2020

Внесени текстове :

A9-0197/2020

Разисквания :

PV 23/11/2020 - 20
CRE 23/11/2020 - 20

Гласувания :

PV 25/11/2020 - 14

Приети текстове :

P9_TA(2020)0321

<Date>{22/10/2020}22.10.2020</Date> 
<NoDocSe>A9-0197/2020</NoDocSe>
PDF 535kWORD 214k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно нова промишлена стратегия за Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>


<Commission>{ITRE}Комисия по промишленост, изследвания и енергетика</Commission>

Докладчик: <Depute>Карло Календа</Depute>

Докладчик по становище (*):

Данило Оскар Ланчини,  комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПОЗИЦИЯ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
 ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО РИБНО СТОПАНСТВО
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно нова промишлена стратегия за Европа

(2020/2076(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151, 152, 153, параграфи 1 и 2 от него, както и член 173, който засяга промишлената политика на ЕС и се позовава, наред с другото, на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

 като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид ДФЕС и Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5, параграф 3 от ДЕС и Протокол № 2 към него относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

 като взе предвид член 3, параграф 3 от ДЕС, който засяга вътрешния пазар, устойчивото развитие и социалната пазарна икономика,

 като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

 като взе предвид данните от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г., публикуван на 11 юни 2020 г.,

 като взе предвид документа на Комисията от 2 юни 2020 г. относно Пътна карта за фармацевтичната стратегия — навременен достъп на пациентите до лекарства на достъпни цени;

 като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Актуализирана работна програма на Комисията за 2020 г.“ (COM(2020) 0440),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

 като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „За изкуствения интелект: Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020) 0065),

 като взе предвид доклада на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно последиците от изкуствения интелект, интернет на нещата и роботиката за безопасността и отговорността (COM(2020)0064),

 като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване[1],

 като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията за пролетта на 2020 г.,

 като взе предвид заключенията от 23 април 2020 г. на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет,

 като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[2],

 като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител от 8 април 2020 г. относно глобалния отговор на ЕС на пандемията от COVID-19 (JOIN (2020) 0011),

 като взе предвид заключенията от 17 март 2020 г. на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет по въпросите на пандемията от COVID-19,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2020 г., озаглавено „Съгласувана икономическа реакция на епидемията от коронавирус (COVID-19)“ (COM(2020)0112),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098), заключенията относно „Повече кръговост — преход към устойчиво общество“, приети от Съвета на неговото 3716-о заседание, проведено на 4 октомври 2019 г. (12791/19), и съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015/0614),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

 като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2020 г. за регламент за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

 като взе предвид работната програма на Комисията за 2020 г., озаглавена „Съюз с по-големи амбиции“ (COM(2020)0037),

 като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[3],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г. относно Плана за инвестиции за устойчива Европа (COM(2020)0021),

 като взе предвид доклада на Комисията от 28 ноември 2019 г., озаглавен „Генерален план за конкурентна трансформация на енергийно интензивните промишлени отрасли в ЕС за постигане на неутрална по отношение на климата кръгова икономика до 2050 г.“ (доклад на групата на високо равнище по въпросите на енергийно интензивните промишлени отрасли),

 като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно справедливото данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2,0[4],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. (EUCO 29/19),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 юни 2019 г., озаглавени „Нова европейска програма за ЕС за периода 2019—2024 г.“ (EUCO 9/19),

 като взе предвид заключенията относно „Бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС“, приети от Съвета на неговото 3655-о заседание, проведено на 29 ноември 2018 г. (14832/2018),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Нова европейска програма за култура“ (COM(2018)0267),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавено „Инвестиране в интелигентна, иновационна и устойчива промишленост — обновена стратегия на ЕС за индустриалната политика“ (COM(2017)0479),

 като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа[5],

 като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост[6],

 като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно изграждането на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017),

 като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“[7],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

 като взе предвид Парижкото споразумение, ратифицирано от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom[8],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 15 декември 2016 г. и 23 юни 2017 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии[9]

 като взе предвид заключенията на Съвета относно програмата за конкурентоспособност на промишлеността, относно цифровото преобразуване на европейската промишленост и относно пакета за технологиите за цифровия единен пазар и модернизирането на обществените услуги,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

 като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта[10],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. и  от 22 март 2019 г. (EUCO 1/19),

 като взе предвид член 54 от своя правилник,

 като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по международна търговия, на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси,

 като взе предвид писмото на комисията по рибно стопанство,

 като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0197/2020),

А. като има предвид, че Европейският съюз се нуждае от нова промишлена стратегия в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., която ще създаде условия за иновативно, приобщаващо, устойчиво, цифровизирано общество и ще допринесе значително за конкурентоспособността на европейската промишленост в световен мащаб; като има предвид, че тази стратегия следва да поддържа високи равнища на заетост и висококачествени работни места, без никой да бъде изоставен; като има предвид, че тази стратегия трябва да гарантира двойния преход към европейска промишлена база, която е модерна, цифровизирана, оползотворяваща пълния потенциал на възобновяемите енергийни източници, с висока енергийна и ресурсна ефективност и неутрална по отношение на климата; като има предвид, че стратегията следва също така да засили водещата роля на Европа в световен мащаб и да намали зависимостта на Съюза от други части на света в стратегическите вериги за създаване на стойност чрез диверсификация и повишаване на тяхната устойчивост, като се избягва делокализацията на европейските промишлени отрасли и като същевременно се запазва отвореният характер на пазара;

Б. като има предвид, че пандемията от COVID-19 и последиците от нея доведоха до безпрецедентен икономически спад в Европа, който рискува да изостри неравенствата и социалното напрежение в Съюза, особено сред най-уязвимите граждани;

В. като има предвид, че промишлената конкурентоспособност и политиката в областта на климата се подсилват взаимно и че постигането на иновативна и неутрална по отношение на климата повторна индустриализация ще създаде работни места на местно равнище и ще гарантира конкурентоспособността на европейската икономика; като има предвид, че този подход следва да бъде прилаган във всички политики, свързани със „зеления“ и цифровия преход;

Г. като има предвид, че Съюзът трябва да отключи неизползвания предприемачески потенциал на определени социални групи, сред които той трябва да бъде напълно развит, включително младите хора, мигрантите, възрастните хора и жените; като има предвид, че промишлената стратегия на Съюза би могла да представлява възможност за насърчаване на предприемаческата култура на слабо представените или на групите в неравностойно положение и за предоставяне на възможност за тях да допринасят в пълна степен за цифровия и „зеления“ преход;

Д. като има предвид, че всички сектори на икономиката, и по-специално МСП, бяха засегнати от пандемията от COVID-19 и от безпрецедентния икономически спад, който тя създаде, като някои сектори дори са напълно замрели; като има предвид, че в този контекст бързо и справедливо възстановяване няма да бъде постигнато с придържане към статуквото и че всяка ориентирана към бъдещето промишлена стратегия следва да започне с решаването на въпроса за промишленото възстановяване за дългосрочната конкурентоспособност в световен мащаб, особено в секторите, показващи растеж, и отраслите, засегнати най-тежко от ограничителните мерки, въведени поради пандемията от COVID‑19;

Е. като има предвид, че новите дългове, направени с цел оцеляване въпреки икономическия спад, вероятно ще доведат дружествата до по-уязвима финансова структура, което ще доведе до слаб растеж и липса на инвестиционен капацитет в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за постигането на двойния преход към икономика, която е както цифровизирана, така и неутрална по отношение на климата, която се характеризира с ефикасно използване на ресурсите и кръговост;

Ж. като има предвид, че при тези обстоятелства Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която се състои от два отделни етапа, единият от които е съсредоточен върху възстановяването, а другият — върху възстановяването и издръжливостта; като има предвид, че икономическото възстановяване следва да се основава на силен социален и екологично устойчив подход и следва да подкрепя промишленото възстановяване към успешна цифрова и „зелена“ трансформация, като тези трансформации се съпътстват от квалифицирана работна сила и се гарантира честен и справедлив преход;

З. като има предвид, че промишленият сектор в Европа е силно взаимосвързан и че съществуват силни взаимовръзки между държавите членки и различни подходи към дружества с различен размер; като има предвид, че следователно една координирана европейска политика, която гарантира, че цялата производствена верига, от големите предприятия до МСП,  може да извлича ползи, че тя ще бъде по-успешна за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на Европа в световен мащаб;

И. като има предвид, че Съюзът следа да продължи да се стреми към амбициозни многостранни и двустранни търговски споразумения; като има предвид, че преди кризата, предизвикана от COVID-19, европейската промишленост, въпреки че остава стълбът на икономиката на Съюза и осигурява заетост на приблизително 32 милиона души, вече беше на кръстопът, като нейният принос за БВП на ЕС спадна от 23 % на 19 % през последните 20 години; като има предвид, че понастоящем промишлеността на Съюза е изправена пред интензивна международна конкуренция и често бива засягана от все по-протекционистки търговски мерки от трети държави, които не прилагат високи екологични и социални стандарти;

Й. като има предвид, че новата европейска промишлена стратегия трябва да гарантира двойния преход към европейска промишлена база, която е конкурентоспособна и устойчива; като има предвид, че тази трансформация представлява възможност за Европа да модернизира своите промишлени основи, да запази и да върне обратно работни места и ключови промишлени производства и да изгради умения и капацитет, които са от съществено значение за глобалните усилия за постигане на целите, определени в законодателството за климата и в Целите за устойчиво развитие (ЦУР);

К. като има предвид, че стратегията трябва да осигури необходимата регулаторна рамка, за да направи възможен двойния преход, както и необходимите инфраструктури и финансови ресурси, и че стратегията трябва да бъде съсредоточена върху принципа „енергийната ефективност на първо място“, икономиите на енергия и ресурси, възобновяемите и нулеви и нисковъглеродни енергийни технологии, кръговостта и нетоксичността;

Л. като има предвид, че отвъд кризата, предизвикана от COVID-19, едно от най-големите предизвикателства остава изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда и че то изисква цялостен общ подход; като има предвид, че промишлените емисии на ЕС допринасят за общите емисии на парникови газове в Европа; като има предвид, че декарбонизацията на енергоемките отрасли остава едно от най-големите предизвикателства по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; като има предвид, че всички сектори следва да допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата;

М. като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа ключовата роля на цифровите активи, включително свързаността и мрежите, както и на цифровите умения, като инструменти, даващи възможност на работниците и дружествата да приспособят начина на изпълнение на своите задачи и операции към кризисната ситуация; като има предвид, че устойчивостта на цифровата инфраструктура и усъвършенстването на цифровите умения на работната сила са области от приоритетно значение, що се отнася до увеличаването на конкурентоспособността на европейските предприятия, особено на МСП;

Н. като има предвид, че новата промишлена стратегия на Съюза следва да се съсредоточи върху повишената свързаност, подобрените цифрови слоеве, промишления интернет на нещата (IIoT), изкуствения интелект, технологиите на цифровия регистър, свръхпроизводителните изчислителни технологии и квантовите изчислителни технологии; като има предвид, че цифровият сектор също така ще допринася за Европейския зелен пакт и промишления преход към неутралност по отношение на климата, както като източник на технологични решения и оптимизиране на промишлените процеси, така и чрез подобряване на енергийната ефективност и ефективността на кръговата икономика на самия цифров сектор;

О. като има предвид, че суверенитетът и стратегическата автономност на Съюза изискват автономна и конкурентоспособна промишлена база и огромни инвестиции в научни изследвания и иновации, за да се развиват водещите позиции в главните базови технологии и новаторските решения и за да се гарантира конкурентоспособност в световен мащаб; като има предвид, че промишлената стратегия на Съюза следва да съдържа план за действие за укрепване, съкращаване, повишаване на устойчивостта и диверсифициране на веригите за доставки на европейските промишлени отрасли, за да се намали прекомерното разчитане на малко на брой пазари и да се повиши тяхната устойчивост; като има предвид, че следва също така да бъде налице стратегия за интелигентно връщане на производството с цел повторно разгръщане на промишлените отрасли в ЕС, както и с цел увеличаване на производството и инвестициите и преместване на промишленото производство в сектори от стратегическо значение за Съюза;

1. счита, че преходът към общество, издръжливо в социално, икономическо и екологично отношение, към стратегически водещи позиции и автономност и добре функциониращ единен пазар следва да бъдат в основата на всички стратегии на Съюза; поради това счита, че е необходимо да се осигури напълно функционираща и ориентирана към бъдещето законодателна рамка и рамка на политиките, основана на разбирането на динамиката между плана за възстановяване, нашите амбиции в областта на климата и цифровите технологии и ефективна промишлена стратегия, която рационализира различните подходи, задачи и цели; призовава Комисията да определи цялостна преразгледана промишлена стратегия, която осигурява ясна политическа рамка и регулаторна сигурност, и наред с другото:

а) създава условия за дългосрочен растеж, подобрява благоденствието на Съюза, основано на иновации, и глобалната конкурентоспособност и постига неутралност по отношение на климата;

б) мобилизира подходящи финансови ресурси, включително мерки за възстановяване;

в) подкрепя и управлява двойния „зелен“ и цифров преход, като поддържа и създава висококачествени работни места;

г) спомага за постигане на резултати по линия на Европейския зелен пакт (ЕЗП);

д) осигурява, прави по-устойчиви, диверсифицира и цифровизира стратегическите вериги за създаване на стойност, включително чрез насърчаване и подкрепа на основаната на правила международна търговия;

е) засилва предприемаческия дух, създава благоприятна за бизнеса среда, подкрепя МСП и насърчава създаването и разрастването на дружества, включително стартиращи предприятия;

ж) подобрява стратегическата издръжливост и автономност на Съюза, включително по отношение на суровините, и засилва технологичното лидерство,

з) създава условия за равноправно развитие и го насърчава във всички региони на Съюза, като същевременно никой не бива изоставян;

2. призовава за приобщаваща промишлена стратегия, която включва в своето развитие и изпълнение всички промишлени екосистеми, МСП, региони, общности и работници; счита, че една силна промишлена стратегия може да спомогне за преодоляване на потенциалните сривове и да даде възможност да се използват възможностите, създадени от двойния преход; изразява убеденост, че промишлената политика на Съюза трябва да може да разчита на силен социален стълб и да се справя своевременно със социалните последици от структурната промяна;

3. счита, че е от съществено значение да се инвестира в активни пазари на труда и да се предоставят програми за образование и обучение, насочени към задоволяване на нуждите на икономиката; призовава Комисията да въведе политика на Съюза, която да изравнява броя на работните места, които могат да бъдат загубени в традиционните промишлени, с търсенето на работна ръка в секторите, свързани с цифровата и „зелената“ трансформация; насърчава Комисията и държавите членки, тъй като е малко вероятно тези нови работни места да бъдат създадени в същите региони, които биха загубили традиционните индустрии, или тези работни места да бъдат заети от същите работници, да улесняват икономическото и социалното съживяване на териториите, които са изложени на риск от рискуват обезлюдяване и обедняване, като обръщат особено внимание на неравенствата между половете;

4. счита, че този двоен преход е възможност за районите, в които преобладават изкопаеми горива, да преминат към предната линия на иновациите и към система за производство, съвместима с целите за неутралност по отношение на климата; поради това призовава Комисията да гарантира, че този преход стимулира условия за създаване на работни места, които са честни и социално справедливи в духа на принципа „без да бъде изоставен никой“, като върви ръка за ръка с пълното прилагане на Европейския стълб на социалните права, подобряването на социалния и жизнения стандарт и добрите условия на труд; подчертава в този контекст необходимостта всяко действие за ускоряване на двойния преход да бъде придружавано от съответни политики и конкретни действия, насочени към справяне с отрицателните последици както за регионите, така и за най-уязвимите хора;

5. подчертава, че за тази цел е необходимо да се поставя акцент върху регионалното и социалното сближаване, както и върху предвиждането и управлението на преструктурирането, съобразено със специфичните характеристики и потребности на местния пазар на труда, с цел  постигане на икономическо съживяване на засегнатите региони, както и справяне с безработицата и насърчаване на използването на публични инвестиции, включително в основни сектори, особено засегнати от пандемията, за да се оказва подкрепа за висококачествените работни места в целия Съюз; подчертава значението на участието на работниците в практическото и административното управление на дружествата;

6. настоява за определяне на бъдещите набори от умения и за увеличаване на инвестициите в човешки ресурси, образование, целенасочено обучение, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, така че на хората и регионите да се предоставят перспективи и доходи за бъдещето, както и да се предоставят на промишлеността квалифицирани работници; отбелязва, че една конкурентоспособна промишленост зависи в голяма степен от набирането и задържането на квалифицирана работна сила с ключови умения в областта на устойчивостта и цифровата трансформация на предприятията и че това следва да бъде подпомагано с подходящо финансиране от програмата „Цифрова Европа“ и програмата за единния пазар;

7. призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за засилване на координацията на образователните политики с мащабни публични инвестиции в тях в целия ЕС; освен това настоятелно призовава Комисията да създаде експертна група от заинтересовани страни, натоварена с прогнозирането на бъдещи пропуски и липси на индустриални умения с помощта на изкуствения интелект и цифрови ресурси, по-специално чрез възможностите на големите информационни масиви;

8. счита, че новата дългосрочна стратегия за европейското промишлено бъдеще следва да допринася за преодоляване на разликата в заплащането между жените и мъжете и на разликата в пенсиите на жените и мъжете, като тези явления все още засягат европейския пазар на труда и европейското общество; призовава Комисията да вземе надлежно под внимание свързаното с пола измерение в изпълнението на европейската промишлена стратегия – както в рамките на етапа на възстановяване, така и при етапа на реконструкция и трансформация, включително използването на инструменти за бюджетиране, съобразено с фактора пол при определянето на финансовите инструменти в подкрепа на промишления и икономическия растеж в Съюза;

9. подчертава ключовата роля, която европейската индустрия може да играе в активното ангажиране в полза на амбициозни екологични, социални и икономически цели, включително в областта на правата на човека; счита, че за да се осъществи това, Съюзът трябва да се снабди с всеобхватна и задължителна рамка за надлежна проверка за промишлеността с цел идентифициране, проследяване, предотвратяване, смекчаване и отчитане на екологичните и социалните рискове, въздействия, злоупотреби и вреди в своите вътрешни и глобални дейности и във всички вериги за доставки, за да бъдат гарантирани минимални стандарти и за да бъдат създадени условия на равнопоставеност;

10. счита, че Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която допринася за възстановяването на промишлеността от настоящата икономическа криза, която привлича инвестиции, улеснява достъпа до капитал и стимулира ефективната конкуренция; поради това счита, че една актуализирана стратегия следва да бъде съобразена с два основни и взаимосвързани етапа: единият етап е насочен към консолидирането на работни места, повторното задействане на производството и приспособяването на това производство към „новата нормалност“ след COVID, а вторият етап е насочен към реконструкцията и трансформацията;

11. във връзка с това призовава Комисията да укрепи съответното съществуващо и бъдещо законодателство, така че да даде приоритет на „зеления“ и на цифровия преход, като същевременно засилва дългосрочната конкурентоспособност и социална и икономическа устойчивост през двата етапа; освен това призовава Комисията да стимулира вътрешното търсене и дългосрочния растеж на Съюза чрез привличане на повече публични и частни инвестиции в научни изследвания и иновации, в разработването на новите устойчиви и цифрови технологии, включително в трудоемките отрасли, в нови инфраструктурни мрежи и проекти, които са съвместими с целите на Европейския зелен пакт, в енергийната и ресурсната ефективност и в кръговата икономика;

12. призовава Комисията да изготви подробен доклад за оценка на състоянието на икономиката на Съюза и осъществимостта на осъществяването на двойния преход, като разгледа възможностите за промишлеността, включително МСП, да се възползва от полезните взаимодействия и да сведе до минимум рисковете, които те могат да представляват, и да увеличи максимално ползите; изисква от Комисията, въз основа на своите констатации, да адаптира стратегията, публикувана през март 2020 г., към настоящата ситуация и да разглежда и двата етапа, като същевременно запазва акцента върху „зелен“, цифров, честен и справедлив преход, който укрепва суверенитета на Съюза и неговата стратегическа автономност;

13. подчертава, че промишлената стратегия на Съюза трябва да преследва ясно определени цели, и в интерес на пълната прозрачност призовава Комисията да установи ясни, изрични и конкретни определения за понятията „стратегически“, „автономност“, „стратегическа автономност“, „устойчивост (издръжливост)“, „стратегическа устойчивост (издръжливост)“ и други свързани концепции, за да се гарантира, че действията, предприемани във връзка тези понятия, са конкретни и насочени към приоритетите и целите на ЕС;

14. счита, че традиционните застрахователни инструменти не са достатъчни, за да покрият загубите от прекъсване на бизнес дейността, причинени от пандемия, и че е необходимо амбициозно решение за целия ЕС, за да се предвидят и управляват отрицателните последствия от бъдеща пандемия или системна криза върху хората, предприятията и икономиката; призовава Комисията да работи за създаването на рамка, включваща институционални инвеститори, държави членки и ЕС, за покриване на загубите от прекъсване на бизнеса в случай на бъдеща пандемия;

15. приветства предложението на Комисията за създаване на нов инструмент за възстановяване, а именно „Next Generation EU (NGEU)“, възлизащ на 750 милиарда евро; изразява съжаление поради съкращенията на ориентирани към бъдещето програми, предложени от Европейския съвет през юли 2020 г., както в МФР за периода 2021—2027 г., така и по линия на NGEU, и призовава разходите от бюджета на ЕС за усилия в областта на изменението на климата да бъдат увеличени до най-малко 30 % от бюджета; счита, че тези съкращения ще накърнят основите на едно устойчиво и издръжливо възстановяване за промишлеността на Съюза и ще окажат отрицателно въздействие върху постигането на целите на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за социалната справедливост и конкурентоспособността в световен мащаб; поради това призовава за амбициозен и по-силен дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., който е в размер, не по-малък от размера, посочен в предложението на Комисията; във връзка с това подчертава позицията на Парламента относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително въвеждането на нови ресурси, които са по-добре съгласувани и стимулират напредъка по основните приоритети на политиката на ЕС;

16. приветства мерките, взети от Съюза, за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, впръскването на ликвидност от страна на ЕЦБ, увеличаването на капитала на ЕИБ за МСП и инициативата SURE за подпомагане на държавите членки да финансират краткосрочни схеми на работа, да запазят заетостта и да защитят работниците; приветства също така извънредните финансови средства, предоставени съгласно рамката за държавната помощ, с които се подпомагат предприятията и работниците за противодействие на икономическите последици от пандемията; въпреки това призовава Комисията да гарантира, че помощта, предоставяна на етапа на извънредната ситуация, е оправдана с оглед на последиците от пандемията, не води до липса на ефективна конкуренция на единния пазар и че никой стратегически отрасъл не е пренебрегнат; освен това очаква своевременно преразглеждане на правилата на Съюза за държавната помощ, за да се даде на държавите членки необходимата гъвкавост за целенасочена подкрепа за стимулиране на декарбонизацията и цифровизацията на промишлеността, и по-специално на насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика; подчертава в този контекст, че всяко преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да се основава на оценка на въздействието на конкурентоспособността на европейската промишленост, следва да отчита възможните нарушения на световно равнище и следва да бъде в пълно съответствие с целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и целите в областта на околната среда, договорени в законодателния акт на ЕС в областта на климата;

17. подчертава, че държавната помощ следва да се отпуска само на дружества, които се сблъскват с непосредствените последици от COVID-19, и че намаляването на строгостта на правилата за държавната помощ следва да бъде ограничено във времето; във връзка с това призовава Комисията да предложи специален режим на държавната помощ, насочен към подпомагане на секторите, които са най-силно засегнати от спешните мерки във връзка с COVID-19, като например автомобилостроенето, туризма, въздухоплаването, стоманодобивната и металургичната промишленост; призовава Комисията да определи общи минимални изисквания за дружествата, получаващи финансова помощ, така че различните национални критерии да не водят до възникването на допълнителни несъответствия; подчертава, че получаваната публична помощ следва да спомага за запазването на работните места и следва да се използва за привеждане на дейностите на съответните дружества в съответствие с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и за опазване на околната среда;

18. подчертава, в контекста на спешната помощ, значението на предоставянето на подкрепа на предприятията, които спазват приложимите колективни трудови договори и не са регистрирани в данъчни убежища;

19. подчертава също така, че всяка държавна помощ, предоставена по линия на промишлена или друга политика, следва да се придържа към общия „принцип за балансиране“, за да се гарантират равни условия на конкуренция и да се избегнат всички форми на фискален дъмпинг в ЕС и на нарушаване на конкуренцията;

20. призовава Комисията да установи ясен, последователен и достъпен подход към определянето на пазара по дела в областта на конкуренцията в различни отрасли; подчертава също необходимостта от гарантиране на достатъчна бързина, прозрачност и пропорционалност в административната и процедурната рамка на ЕС за производства в областта на конкурентното право, и по-специално по отношение на контрола върху сливанията в ЕС;

21. насърчава Комисията да въведе система за докладване относно начините, по които чуждестранният протекционизъм въздейства върху промишлеността на ЕС, както и редовна оценка на конкурентоспособността на различните промишлени сектори на Съюза в сравнение с неговите основни конкуренти, както и да предприема бързи действия при необходимост от коригиране на правилата на Съюза;

22. призовава Комисията, в контекста на дълбоко променения световен икономически контекст, да преразгледа антитръстовите правила на Съюза, като търси баланс между необходимостта от справяне с глобалната конкуренция и защитата на веригата на доставки и на потребителите от потенциалните отрицателни последици от един по-концентриран вътрешен пазар;

23. счита, че икономическите схеми, въведени от отделните държави членки, за да се помогне на МСП, на стартиращите предприятия и на дружествата да се справят с краткосрочната криза с наличността на парични средства, са полезни, но в някои случаи могат да повишат равнището на дълга на тези предприятия; в този контекст призовава Комисията да подкрепя програмите на ЕС и националните програми, стимулиращи увеличаването на капитала, и да улеснява възстановяването;

24. призовава Комисията да съживи и обнови духа на Законодателния акт за малкия бизнес чрез инициативи, насочени специално към подкрепа най-вече за микропредприятията и малките предприятия, тъй като често универсалните мерки не са подходящи за микропредприятията и МСП; счита, че за МСП най-подходящи са ad hoc мерките за подпомагане, чрез които се избягват бюрократични пречки и се гарантира, че необходимата ликвидност достига до дружествата чрез ефективни и достъпни инструменти и бързи, гъвкави и подходящи за МСП процедури; подчертава, че много на брой МСП няма да разполагат с ликвидността, необходима за инвестиции в устойчива цифрова трансформация;

25. подчертава, че програмите на ЕС за финансиране оказват въздействие върху повишаването на равнището на дългосрочен растеж на дружествата бенефициери, но също така подчертава, че дружествата, по-специално МСП, са изправени пред значителни трудности при достъпа до финансиране от ЕС; поради това изисква от Комисията също така да следва вече изпитания път на съфинансиране на национални схеми за временен данъчен кредит, насочени към насърчаване на инвестициите в цифрови и екологични технологии;

26. отново подчертава значението на ad hoc мерки за подкрепа, предназначени за МСП, чрез стабилна финансова подкрепа в следващата МФР; насърчава Комисията да обмисли създаването на програма за ваучери за МСП в подкрепа на усилията на МСП, включително тези за модернизиране на остарялото оборудване, за засилване на трансфера на знания и за идентифициране на най-ефективното използване на технологии, като например на промишления ИИ, и за повишаване на квалификацията на работната сила с непосредствено необходимите умения, за да се даде възможност за дистанционно управление на активите, наблюдение на производството и сътрудничество между служителите, както и екологично устойчиви бизнес модели, подходи на кръговата икономика, енергийна и ресурсна ефективност, области, в които цифровото ноу-хау често е от решаващо значение и позволява на МСП да останат конкурентоспособни;

27. изразява съжаление, че все още съществува значителна разлика между големите дружества и МСП, що се отнася до интегрирането на цифровите технологии в техните стопански дейности, както и разминаване между водещите и изоставащите в иновациите дружества; подчертава необходимостта от увеличаване на възможностите за МСП по отношение на техния капацитет за усвояване на иновативни технологии и от намаляване на цифровото неравновесие по отношение на инфраструктурата в по-малките градове и селските и отдалечените райони; във връзка с това призовава Комисията да продължава да подкрепя европейските цифрови иновационни центрове, които благодарение на познаването на местните екосистеми представляват потенциално ефективен начин за намаляване на цифровото разделение;

28. счита, че предприятията на социалната икономика следва да участват пълноценно в резултата от промишлената стратегия, тъй като те създават обществена стойност и също така допринасят за развитието на местните общности, в които са установени; в този контекст призовава Комисията да отчита спецификите на тази категория предприятия при разработването на финансовите инструменти и на работните програми на Съюза, за да се подпомага достъпът им до финансиране;

29. подчертава, че има конкретни фактори, които правят икономически устойчивия преход към неутрална по отношение на климата и изцяло цифрова икономика особено подходящ за мерки за възстановяване, които са насочени към бързо увеличаване на потребителското търсене и заетостта; подчертава, че фактите сочат, че „зелените“ и цифровите проекти създават повече работни места, водят до по-високи краткосрочни приходи за всяко вложено евро и водят до по-голямо дългосрочно намаляване на разходите, в сравнение с обичайните фискални стимули, тъй като те се разрастват бързо, тъй като технологиите са вече на разположение (напр. възобновяеми източници), те обикновено включват МСП и насърчават местните икономики чрез значително въздействие върху заетостта, като така бързо се увеличава разполагаемият доход на потребителите (напр. енергийна ефективност), а също така са по-малко изложени на външни сътресения и съответно допринасят за по-устойчиво социално и икономическо възстановяване;

30. отбелязва, че за да спомогне за идентифицирането на инвестиции с голямо положително екологично и социално въздействие, таксономията на ЕС, когато има такава, определя рамката за целите на определянето на степента, в която дадена инвестиция е екологично устойчива, и на гарантирането, че не се нанасят значителни вреди на екологичните и социалните цели;

31. счита, че Съюзът изисква новаторска индустриална стратегия, която ускорява цифровизацията на нашите промишлените отрасли и МСП, включително традиционните сектори, засилва индустриалния капацитет на ЕС в критични цифрови инфраструктури и капацитет и укрепва единния цифров пазар и пазара на данни; счита, че Съюзът трябва да подкрепя предприятията в автоматизацията и цифровизацията на тяхното ноу-хау и обучение и в инвестирането в цифрово оборудване (хардуер и софтуер), като обръща специално внимание на насърчаването на участието на жените в процеса на цифровизация и на модернизацията и подобряването на системите за обучение и квалификация; подчертава значението на програмата „Цифрова Европа“ и на ускоряването на приемането на благоприятни и нововъзникващи технологии в промишлените отрасли; насърчава създаването на центрове за цифрови иновации в целия ЕС;

32. призовава Комисията и държавите членки да инвестират, наред с другото, в икономиката, основана на данни, в изкуствения интелект, в центъра на който е човекът, в интелигентното производство, в интернет на нещата, мобилността, в изчисленията със суперкомпютри, софтуерното инженерство и технологии, в изчисленията в „облак“, квантовата технология, издръжливите, достъпни и сигурни високоскоростни 5G и 6G мрежи, технологиите на разпределения регистър, роботиката, батериите и сателитния интернет; ето защо приканва държавите членки и Комисията в този контекст да гарантират своевременно прилагане на съответните ключови мерки, препоръчани в инструментариума за 5G-киберсигурност, и в частност да прилагат по целесъобразност съответните ограничения относно високорискови доставчици на ключови активи, определени като критични и чувствителни в координираните оценки на риска на равнището на Съюза;

33. подчертава ключовата роля на цифровия сектор, допринасящ за преобразуването на индустриалния сектор, както като източник на чисти технологични решения, така и за оптимизиране на индустриалните процеси и свеждане до минимум на въздействието върху околната среда; като се има предвид високото потребление на енергия и ресурси, свързани с ИКТ, изисква от Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие върху околната среда на масовото разработване на цифрови решения, като същевременно гарантира водещата роля на ЕС в областта на високоефективните и кръгови цифрови технологии и центрове за данни; призовава Комисията да предложи конкретни пътища за цифрови решения, които да обслужват екологичния преход, и да установи методология за мониторинг и количествено определяне на нарастващото въздействие на цифровите технологии върху околната среда;

34. подчертава, че данните играят ключова роля в трансформацията на европейските промишлени отрасли, и подчертава значението на интелигентния растеж на производството и цифровизацията; призовава Комисията да въведе единна европейска цифрова среда и среда за данни и да гарантира и насърчава оперативната съвместимост, както и достъпа и движението на сигурни данни и софтуер в рамките на Съюза и между различните сектори, в дружества от всякакъв размер и между публичните институции; освен това призовава Комисията да гарантира водещата роля на Европа при определянето на ориентирани към бъдещето стандарти и създаването на ориентирани към бъдещето инструменти и инфраструктури за съхраняване и обработване на данни и обединяване на европейски данни в ключови сектори, с общи и оперативно съвместими пространства на данни в целия Съюз; във връзка с това призовава Комисията да се съсредоточава по-специално върху проекти, насочени към управление и етикетиране на данни, стандартизация на формата на данните и сигурност на данните, да разработва и обработва данни на европейска територия, по-специално данни от публични органи, да изгради по-добра система за данъчно облагане на цифровите технологии, в която печалбите се облагат и където дружествата имат значително взаимодействие с потребителите, и да продължи да разработва европейски стандарти и сертифициране в областта на киберсигурността, като по този начин гарантира повишена конкурентоспособност, насърчава революционните технологии, по-специално за критичните инфраструктури, включително чрез преразглеждане на Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС) и чрез създаване на център за компетентност в областта на киберсигурността; освен това призовава Комисията да гарантира справедлива платформа за бизнес отношения, която да дава възможност на предприятията в ЕС, особено на МСП, да използват ефективно данните, генерирани на платформите;

35. признава значението на европейския подход за икономиката, основана на данни, който е прозрачен, надежден, оперативно съвместим и ориентиран към човека; призовава Комисията и държавите членки да намаляват постепенно разпокъсаността на различните национални стратегии и да се заемат с преодоляването на дисбалансите в пазарната мощ с цел подпомагане на потока от данни, оперативната съвместимост, управлението, защитата и (повторното) използване на данните в целия Съюз;

36. подчертава, че е необходима европейска правна рамка за изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии, която да отговори на етичните принципи и основните права при тяхното разработване, внедряване и използване, както и на въпросите за безопасността и отговорността; подчертава, че за иновациите и конкурентоспособността на европейската промишленост ще е необходима хоризонтална рамка, отразяваща ценностите и принципите на Съюза, за да се предоставят конкретни насоки и правна сигурност както на гражданите, така и на предприятията, включително тези, разположени извън Съюза;

37. счита, че всяко законодателно действие в контекста на преразглеждане на приложимата понастоящем рамка за права на интелектуална собственост (ПИС) трябва да бъде внимателно обмислено, тъй като това може да окаже значително въздействие върху все още нестабилната и развиваща се икономика в ЕС, основана на данни; счита, че следва да няма право на собственост, основаващо се на интелектуална собственост, за нелични данни, използвани и произвеждани от технологии, като например от изкуствения интелект;

38. призовава Комисията да включи в плана за възстановяване конкретни мерки за привличане на промишлени отрасли в Европа, за увеличаване, укрепване и насърчаване на преместването и диверсификацията на европейските промишлени отрасли от гледна точка на тяхното стратегическо значение, а от гледна точка на неутралността по отношение на климата — за съкращаване и диверсифициране на веригите на доставки; в този контекст подчертава, че е важно да се гарантира, че Съюзът произвежда достатъчно стратегически стоки, като например медицинско и здравно оборудване или възобновяема енергия, за да бъде самодостатъчен по време на кризи, и насърчава използването на стимули за постигането на тази цел, като например изискването за закупуване в по-висока степен на местно производство (в ЕС/ЕИП) от сектори, получаващи временна помощ;

39. признава риска, че кризата с COVID-19 ще доведе до увеличаване на икономическия национализъм и протекционизъм, което ще представлява голямо предизвикателство за основаната на правила свободна търговия и за световните вериги за създаване на стойност поради ренационализацията на производството и разпадането на тези вериги; за тази цел призовава заинтересованите страни да диверсифицират и съкращават своите вериги на доставки и да повишават тяхната устойчивост, за да намалят уязвимостта;

40. във връзка с това призовава Комисията да се застъпва за отворена и основана на правила многостранна търговска система, която е в съответствие с глобалните усилия за спиране на изменението на климата и на загубата на биологично разнообразие, както и с високите екологични и социални стандарти на ЕС, която подобрява достъпа на дружествата от ЕС до международните пазари и която пречи на силните международни участници да злоупотребяват със своята пазарна мощ; счита, че в този контекст Съюзът следва да използва политиката в областта на конкуренцията по отношение на дружества от трети държави, по целесъобразност, да прилага по-категорични мерки по линия на инструмента за търговска защита (ИТЗ), за да се справя систематично с нелоялните дъмпингови практики и практики на субсидиране, и да укрепи съществуващата схема за ИТЗ;

41. призовава Комисията да предложи незабавно временна забрана за чуждестранни придобивания на европейски дружества в стратегически сектори от страна на държавни предприятия (SOE) или дружества, свързани с правителства на трети държави; освен това призовава Комисията да размишлява относно реципрочността по отношение на достъпа до пазара, да укрепва и да направи систематичен преглед на рамката на Съюза за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), за да защитава достъпа до стратегически отрасли, инфраструктура, ключови базови технологии и други активи в областта на сигурността и киберсигурността, както и да блокира враждебните придобивания, за да съхранява конкурентоспособността и да намалява нарушенията на пазара в рамките на единния пазар; във връзка с това приветства Бялата книга на Комисията за осигуряване на еднакви условия на конкуренция по отношение на чуждестранните субсидии; призовава за същественото засилване и бързото приемане на Регламент (ЕС) № 654/2014 (Регламента за осигуряване на изпълнението); подчертава, че това е важен инструмент за защита на интересите на Съюза, когато трети държави приемат незаконни мерки, които засягат отрицателно предприятията в ЕС;

42. призовава Съвета да продължи да постига напредък в преговорите относно международния инструмент в областта на обществените поръчки (IPI), който предвижда реципрочност и взаимни стандарти; призовава Комисията да предложи подходящи правни инструменти за справяне с нарушенията, причинени на единния пазар, включително в процедурите за възлагане на обществени поръчки; в този контекст призовава Комисията да разгледа възможността за даване на приоритет на дружествата, които имат и поддържат своето седалище, производство и заетост на територията на Съюза; изисква от Комисията, при липсата на силен IPI и ефективни глобални правила за достъп до обществени поръчки, да проучи въвеждането на мерки в подкрепа на европейските производители, особено МСП, които са изправени пред непрестанно нарастваща конкуренция от страна на държави с бързо развиваща се икономика, които не спазват общите международни търговски правила и социалните екологични стандарти;

43. счита, че един всеобхватен подход по отношение на промишлената стратегия, който включва всички политики на ЕС, може да играе важна роля в икономическата и „промишлената“ дипломация; насърчава Комисията да използва активно мрежата на търговските камари на ЕС в трети държави, за да създава нови бизнес партньорства;

44. приветства амбицията за създаване на водещи пазари за екологично устойчиви и цифрови технологии и новаторски решения; смята, че финансирането на научните изследвания и иновациите е от съществено значение за новаторските промишлени проекти и цифровия капацитет, и счита, че това следва да върви ръка за ръка с настоящия анализ на Комисията на насоките за „важни проекти от общоевропейски интерес“ (ВПОИ); счита, че издръжливостта и стратегическата автономност следва да се разглеждат като определящи критерии и че ВПОИ следва да бъдат в съответствие с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и цифровите технологии; призовава Комисията да повиши прозрачността при прилагането на ВПОИ и да гарантира участието на МСП; освен това призовава Комисията да ускори появата на европейски лидери и/или екосистеми в стратегически промишлени сектори, които са способни да се конкурират в световен мащаб и които ще допринасят за постигането на неутрална по отношение на климата икономика и водеща роля в областта на цифровите технологии, без да се създават нарушения на конкуренцията в Съюза или да се накърнява доверието в отвореността на пазара и достъпа до него;

45. призовава Комисията да продължи работата по веригите за създаване на стойност, като гарантира подходящи последващи действия във връзка с предложените действия за шестте стратегически вериги за създаване на стойност, определени от Стратегическия форум за ВПОИ, и да създаде прозрачни условия за прилагане на съвместни проекти на ВПОИ, които да бъдат еднакви във всички държави членки, за да се гарантира, че те са от полза за Съюза като цяло; призовава Комисията, в условията на бушуващата криза, да инвестира в проекти, които имат ясна европейска добавена стойност, и да опростява административните процеси, да разшири критериите за допустимост на разходите и да увеличи финансирането;

46. счита, че инициативата NGEU е стълбът на първия етап от промишленото възстановяване на ЕС от COVID-19; призовава Комисията да гарантира бързото изпълнение на фонда и изисква Парламентът да участва пълноценно в процеса на вземане на решения и прилагане, да гарантира демократична отчетност и да увеличи максимално прозрачността и парламентарния контрол; изисква, с цел ефективно отпускане на средства в размер на 750 милиарда евро, NGEU:

а. да предвижда цели за социални, устойчиви и цифрови инвестиции, за да се сведат до минимум вредните въздействия и да се увеличат максимално ползите в областта на климата, околната среда и социалното измерение;

б. да поставя специален акцент върху МСП, които са засегнати най-силно от кризата с COVID-19, и да подкрепя достъпа им до финансиране;

в. да се управлява пряко, когато е възможно, от Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки и чрез европейски програми, за да се постигне напредък по по-координиран начин, така че да се постигне по-добро въздействие върху световния пазар и да се увеличат максимално прозрачността и парламентарният контрол, както и да се избегнат вътрешни и външни нарушения и смущения на единния пазар;

г. да взема под внимание спецификите на държавите членки, които са засегнати по различни начини от кризата;

д. да разпределя финансовата помощ между различните промишлени екосистеми, включително микропредприятията и МСП, в зависимост от претърпените вреди, социалното въздействие, предизвикателствата и размера на националната финансова подкрепа, която вече е получена чрез националните схеми за помощ, при отчитане на структурните взаимозависимости между отделните вериги за създаване на стойност; да взема под внимание поуките, извлечени от предишните мерки за предоставяне на публична подкрепа в отговор на финансовата и икономическа криза от 2008/2009 г., и тяхното въздействие върху устойчивостта и дългосрочното икономическо и социално възстановяване; да отчита факта, че фондът трябва да бъде обвързан с критерии, които гарантират, че финансирането не се използва за изплащане на стари задължения или за поддържане на остаряла технология и че биват подпомагани предприятия, които допринасят за дългосрочния растеж и имат висок потенциал за съживяване на икономиката; да взема предвид, че разходите за възстановяване следва също така да бъдат насочени към сектори с висок мултиплициращ ефект, благоприятни за климата и иновациите, които ще допринасят за бъдещата икономическа издръжливост на ЕС;

е. да подкрепя националните фискални схеми, които стимулират инвестициите в собствен капитал от частния сектор и дават възможност на дружествата да преобразуват част от заемите, отпуснати от Фонда, в собствен капитал;

ж. да разпределя специално финансиране за дружества, по-специално МСП, микропредприятия и стартиращи предприятия, които имат бизнес планове и операции, включващи ключови иновации, технологии и услуги, включително постигане на напредък в цифровата и „зелената“ трансформация, или чиито операции са необходими за стратегическата автономност на Съюза в критични сектори, по-специално по отношение на повишената кръговост, ресурсната и енергийната ефективност и икономиите и преминаването към възобновяеми енергийни източници; да помага на нашите вериги за доставки да стават по-издръжливи и по-малко зависими чрез връщане на производството, диверсификация и укрепване на тези вериги, като същевременно се избягва дискриминацията срещу дружествата, които преминават през извънредна ситуация и които се нуждаят от подкрепа при този преход;

з. да заделя финансиране за големи дружества, които имат надеждни планове за преход към неутрален по отношение на климата бизнес модел;

и. да засилва програмата на ЕИБ за гаранциите като допълнение към националните програми, така че тя да може да функционира като ценна добавка и да засилва тяхното въздействие на местно равнище;

й. да отдава предпочитание на дружества, които се ангажират с прозрачност, които осигуряват видимост на финансирането от ЕС, въвеждат системи за насърчаване на участието на работниците по въпроси, свързани с дружествата, и спазват своите задължения за докладване на нефинансова информация;

47. подчертава необходимостта от подкрепа за устойчиво и справедливо възстановяване, като се гарантира благосъстоянието на гражданите след кризата, предизвикана от COVID-19; счита, че фондът следва да насърчава устойчивостта и конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли, както и да гарантира честен и справедлив цифров и „зелен“ промишлен преход;

 48. счита, че успоредно с настоящата криза Съюзът следва да подготви и предвиди втори етап от своята промишлена стратегия, която гарантира конкурентоспособността, екологичната устойчивост и цифровизацията на своите промишлени отрасли и води до дългосрочна устойчивост на социално отговорна основа; припомня, че ролята на държавите членки ще бъде от решаващо значение за успешното възстановяване, като се мобилизират ограничените ресурси на ЕС, както и че промишлената политика следва да се превърне в хоризонтална задача за Комисията;

49. счита, че Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която включва опазването на здравето на околната среда и биологичното разнообразие, и настоява, че е необходимо да се ускори неутралната по отношение на климата трансформация на нашата промишленост; подчертава, че инвестициите трябва да бъдат съвместими с целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г., тъй като в противен случай съществува риск от създаване на блокирани активи и ефекти на зависимост в основани на изкопаеми горива и вредни за околната среда технологии;

50. подчертава, че една истински ефективна европейска стратегия и политика в областта на промишлеността трябва да бъде изградена върху амбициозни действия и цели в областта на климата въз основа на европейския законодателен акт за климата, като предоставя пътна карта за формиране на промишлеността на бъдещето, в която всички сектори допринасят за постигане на целите за неутралност по отношение на климата във възможно най-кратки срокове и най-късно до 2050 г.;

51. подчертава необходимостта от привеждане на новата стратегия в областта на промишлеността в съответствие с целта за неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., като същевременно се поставя акцент върху това, че политиките на Европа в областта на климата трябва да се основават на факти;

52. подчертава, че на вътрешните и световните пазари съществува значителен потенциал за технологии с нулеви и с ниски емисии и устойчиви продукти, процеси и услуги по цялата верига за създаване на стойност от суровините до енергоемките промишлени отрасли, производството и сектора на промишлените услуги; освен това счита, че законодателният акт в областта на климата ще допринесе значително за рационализиране на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., като в законодателството на Съюза се определят целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.; счита, че е необходима и по-цялостна и систематична целева рамка, за да се гарантира съгласуваност на политиките във всички политики на Съюза, както и дългосрочна сигурност за инвеститорите и регулаторна предсказуемост и съгласуван, прозрачен и приобщаващ подход на управление във всички области на политиката, като по този начин се проправя пътят към ясна и предсказуема стратегия за европейските промишлени сектори;

53. приветства предложения Промишлен форум; призовава Комисията да работи усърдно по създаването на този форум и да създаде в тази рамка диалог с балансирано представителство на всички съответни научни експерти, организации и заинтересовани страни, включително гражданското общество, организациите на потребителите и профсъюзите, да наблюдава непрекъснато и да докладва редовно за напредъка на отделните промишлени отрасли на равнище ЕС, що се отнася до целите за неутралност по отношение на климата, които трябва да бъдат постигнати най-късно до 2050 г., и да съветва Комисията относно приноса и съгласуваността на инвестициите с целите на ЕС в областта на околната среда и климата, в съответствие с Регламента относно управлението на Енергийния съюз;

54. счита, че всички сектори следва да допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата, и във връзка с това подчертава колко е важно за Комисията разработването на специфични за всеки сектор стратегии, определящи действията, необходими за постигането на тези цели, както и осигуряването на съгласуваност на политиките; настоятелно призовава за бързото постепенно извеждане от употреба на изкопаемите горива и за необходимостта от създаване на високоефективна и неутрална по отношение на климата енергийна система на конкурентни в световен мащаб цени за промишлеността; подчертава ролята на чистата, устойчива и достъпна енергия и суровини в прехода към високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики; подчертава необходимостта да се гарантира, че използването на енергийни източници като природен газ е само с преходен характер, като се има предвид целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; подчертава, че по-нататъшната интеграция на енергийния пазар на ЕС ще играе важна роля за подобряване на ценовата достъпност и на сигурността на енергийните доставки; подчертава в този контекст необходимостта от ускоряване на развитието и интегрирането на капацитети за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници в енергийния микс и от улесняване на разгръщането на производството на водород, основано на възобновяеми енергийни източници, като потенциална революционна технология за трудните за намаляване сектори; приветства създаването на Алианса за чист водород и на Алианса за нисковъглеродни индустрии; подчертава необходимостта от ускоряване на научните изследвания в областта на широкомащабното производство на водород и на „зелени“ горива, технологии за декарбонизация, като например инфраструктура за улавяне и съхранение на въглерод в промишлени процеси, инсталации за биоенергия и производствени съоръжения, с оглед на енергийния преход, като също така се проучва потенциалното използване на геотермални източници на енергия; отново заявява, че това изисква широкомащабна наличност на достъпна и чиста енергия и поддържаща инфраструктура в съответствие с нуждите от декарбонизация на енергоемките промишлени отрасли;

55. призовава институциите на ЕС, държавите членки, регионите, промишлеността и всички други заинтересовани участници да работят заедно за подобряване на европейската енергийна ефективност, да създават водещи пазари в областта на свързаните с климата технологии и иновации в Съюза и да дават приоритет на инвестициите в енергийни инфраструктури; призовава Комисията да гарантира, че ЕИБ, като „Банка за климата“ на Съюза, се използва по-добре, за да се увеличи устойчивото финансиране за публичния и частния сектор, както и да подпомага дружествата в процеса на декарбонизация;

56. подчертава, че във всички сектори на икономиката е необходимо мащабно разгръщане на икономически ефективни възобновяеми енергийни мощности; признава, че Съюзът притежава 40 % от патентите за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб, и подчертава, че ЕС следва да остане лидер в революционните технологии за възобновяеми източници; подчертава в този контекст, че необходимостта от разработване на стабилна индустриална политика за производство на енергия от възобновяеми източници, която обхваща както политиките на предлагането, така и на търсенето и която прави възможно интегрирането на секторите на производството на енергия от възобновяеми източници, е от решаващо значение за гарантиране на дългосрочната сигурност на енергийните доставки в ЕС, на технологичното лидерство и на стратегическата автономия на Съюза; настоятелно призовава Комисията да признае технологиите за възобновяема енергия за ключова стратегическа верига за създаване на стойност и промишлена екосистема, която отговаря на условията за финансиране от Механизма за стратегически инвестиции, и призовава тези технологии да бъдат адекватно представени в предстоящия промишлен форум; подчертава необходимостта от изготвяне на мерки за подкрепа за разработването на технологии за възобновяема енергия в Европа, както и от гарантиране на еднакви условия на конкуренция за производителите от Съюза и извън него;

57. подчертава, че за да бъде конкурентоспособна, европейската промишленост трябва да бъде подпомагана от ефикасна, устойчива и напълно взаимосвързана транспортна, цифрова и енергийна инфраструктурна мрежа; призовава за дългосрочна инвестиционна политика за оборудване и обновяване на инфраструктурата и за намаляване на административните бариери, които възпрепятстват бързото развитие на трансевропейските мрежи; призовава за повече финансиране за Механизма за свързване на Европа в неговите три сектора, за да се стимулират инвестициите в инфраструктури, междусистемни връзки, цифровизация и интелигентни мрежи, съвместими с целите на Европейския зелен пакт; подчертава освен това необходимостта от ускоряване на проектите от общ интерес и от преразглеждане на регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) възможно най-скоро;

58. изтъква потенциала на кръговата икономика с нулево замърсяване за модернизирането на икономиката на Съюза, намаляването на потреблението на енергия и на ресурси, отдаването на приоритет на предотвратяването на отпадъците, предоставянето на стимули за иновации и трансформирането на цели промишлени сектори и техните вериги за създаване на стойност, продукти, производствени процеси и бизнес модели, като по този начин се насърчава дематериализацията и детоксикацията на икономиката на Съюза и се намалява зависимостта на Съюза от суровини, като същевременно се стимулират иновациите, включително създаването на пазари за нулеви, нисковъглеродни и възобновяеми решения, които заместват продукти и материали, основани на изкопаеми горива, както и разработване на нови еко-проектирани технологии и решения с цел предотвратяване на въздействието върху околната среда; подчертава силното взаимодействие между действията в областта на климата и кръговата икономика, по-специално в енергоемките и ресурсоемките отрасли и отраслите на санирането, и подчертава, че секторите имат различни пътища за декарбонизация и отправни точки; подчертава потенциала на кръговата биоикономика и свързаната с горското стопанство промишленост за насърчаването на конкурентна и устойчива промишленост;

59. припомня, че европейската политика в областта на климата и енергетиката ще изисква големи количества метали и минерали за своите стратегически технологии; изразява загриженост, че Европа е високо зависима от други райони на света, що се отнася до доставките на много от тези метали и минерали, и постепенно губи своя световен дял дори по отношение на материалите, за които разполага с промишлен капацитет; подчертава, че автономността на ЕС в стратегическите сектори не може да бъде постигната без конкурентоспособна и устойчива екосистема на Съюза по отношение на основните, безценни и жизненоважни материали от първични и вторични източници; подчертава във връзка с това значението на Плана за действие за кръговата икономика, но подчертава, че Европа трябва да увеличи капацитета си за всички елементи от веригата за създаване на стойност при суровините, а именно добив, рециклиране, топене, рафиниране и преобразуване; изразява становище, че обхватът на Плана за действие и сдружението относно суровините от изключителна важност не следва да се ограничава до суровините от изключителна важност и следва да бъде насочен към разработването на интегрирана екосистема за целия набор от материали, метали и минерали, необходими за промишления преход;

60. призовава Комисията да разработи европейска стратегия за износ и внос за възобновяеми и ресурсно- и енергийноефективни технологии;

61. подчертава потенциала на свързването на сектори и на взаимното свързване на енергопотребяващи сектори, като например сградите и транспорта, и във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно интеграцията на енергийната система;

62. призовава за значителен поток на финансиране за енергийно обновяване на сгради, за да се насърчава планираната „вълна на модернизиране“ чрез необходимите финансови средства съгласно плана за възстановяване; подчертава, че в контекста на предстоящото предложение за „вълната на модернизиране“ и на задължението на държавите членки да определят дългосрочни стратегии за постигане на декарбонизиран сграден фонд с висока енергийна ефективност на принципа „енергийна ефективност преди всичко“ следва да бъде отдаван пълен приоритет и по този начин следва да бъде ускорено основното саниране и подмяната на неефективни системи за отопление и охлаждане, основани на изкопаеми горива; подчертава, че интегрираните програми за основно саниране, обхващащи цели общини или области, могат да бъдат разгърнати при по-ниски разходи и с по-висока скорост, което е от полза за потребителите и намалява разходите за енергия;

63. изтъква факта, че отоплението и охлаждането за технологични процеси остават сред най-значимите енергийни нужди в индустриалния сектор; ето защо подчертава, че за да се ускорят усилията за намаляване на емисиите на парникови газове в промишлеността, потенциалът за енергийна ефективност в промишленото отопление и охлаждане трябва да бъде напълно използван, с повишено използване на възобновяеми източници на енергия, основани на електрификация, термопомпи, по-добро използване на промишлени клъстери и симбиози, предлагащи значителен потенциал за намаляване в множество отрасли;

64. подчертава потенциала на „зелената“ мобилност за създаване на нови работни места, за стимулиране на европейската промишленост и за подкрепа на инвестициите, насочени към разширяване на устойчивата транспортна инфраструктура, което би позволило да се постигне мултиплициращ ефект чрез възлагане на поръчки, адресирани до широк спектър от субекти — изпълнители, подизпълнители, доставчици и техните подизпълнители, както и за намаляване на емисиите от транспортния сектор; подчертава необходимостта от ускоряване на прилагането на Европейския алианс за акумулаторните батерии, за да се отключи потенциалът на неговата стратегическа верига за създаване на стойност, да се увеличат възможностите за иновативни батерии, произведени на местно равнище, и за рециклирането на метали в ЕС, да се създаде добавена стойност на Съюза, като се допринася за конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия, както и да бъде улеснено преминаването към декарбонизирана електрическа система; призовава за повече инвестиции във високоскоростни влакове и обновяване на междуградските железопътни мрежи, както и в обществен транспорт с нулеви и ниски емисии; подчертава необходимостта от насърчаване на „зелена“ мобилност чрез инвестиране в по-добра инфраструктура, като например по-широко разпространени станции за зареждане с електроенергия; счита, че по-голямата плътност на станциите за зареждане с електроенергия ще позволи на пазара на електрически превозни средства да се разшири значително и по-бързо, което ще окаже положително въздействие върху нашия екологичен и въглероден отпечатък; ето защо призовава Комисията да представи широкомащабна стратегия за разгръщането на инфраструктура за бързо зареждане с електроенергия на електрически превозни средства, за да се осигури приемане на електрическите превозни средства от потребителите, като им се дава сигурност, що се отнася до потенциала на технологията, и достъп до гъста мрежа от съвместима инфраструктура за зареждане с електроенергия, като по този начин се подкрепя производството на автомобили, базирано в ЕС;

65. счита, че за успешен енергиен преход Европа ще се нуждае от значително количество ценово достъпна енергия с нулеви/ниски въглеродни емисии и енергия от възобновяеми източници, която също е с произход от трети държави и използва поддържащи инфраструктури; призовава за стратегически инициативи в рамките на ЕС и за превръщане на енергийната политика в средоточие на външната политика и на политиката на съседство на Съюза, включително финансова подкрепа за основани на възобновяеми енергийни източници алианси за водород и „зелена“ електроенергия; счита, че тези алианси следва също да бъдат част от търговски споразумения; подчертава важността на силни съюзи за справяне с недостига и устойчивия добив на ресурси и суровини;

66. припомня Генералния план на ЕС за 2019 г. за конкурентна трансформация на енергоемките индустрии, който управлява прехода, като същевременно поддържа конкурентоспособността на промишлените отрасли на Съюза, и призовава Комисията да приложи своята препоръка, за да спомага за заместване на вноса от трети държави, който не отговаря достатъчно на екологичните стандарти, и да стимулира по-високи амбиции по отношение на климата от световните търговски партньори на ЕС;

67. призовава за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) в съответствие с целите в областта на климата и за механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите (CBAM), който да допринася за интелигентното връщане на производството и за създаване на по-къси вериги за създаване на стойност; изтъква възможно значимата ролята на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ​(CBАМ) за избягване на изместването на въглеродни емисии;

68. отбелязва, че над половината от световния БВП зависи от природата и услугите, които тя предоставя, като няколко сектора са силно зависими от нея; отбелязва, че над 90 % от загубата на биологично разнообразие и недостига на вода се дължат на добива и преработката на ресурси; подчертава, че европейската промишлена политика следва да бъде в съответствие с целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.;

69. подчертава, че въз основа на подхода „Едно здраве“ опазването на природните екосистеми е от основно значение за гарантирането на най-необходимото за човечеството – питейна вода, чист въздух и плодородни почви; призовава за бързо разработване на надеждни показатели за оценка на въздействието върху биологичното разнообразие и за гарантиране на постепенното намаляване на замърсяването, както е посочено в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

70. отбелязва, че промишлеността продължава да допринася в най-голяма степен за замърсяването на околната среда с изпускането на замърсители във въздуха, водата и почвата; подчертава ролята на Директивата относно емисиите от промишлеността за определянето на задълженията за големите инсталации да намалят до минимум изпускането на замърсители; очаква с интерес предстоящия план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността, което следва да доведе до значително намаляване на замърсяването от промишлеността;

71. подчертава значението на регионалното измерение на индустриалната политика, тъй като икономическите различия между регионите продължават да съществуват и дори рискуват да се задълбочат поради въздействието на извънредното положение, предизвикано от коронавируса; подчертава, че за да могат да предотвратяват и смекчават упадъка на регионите, регионалните планове за възстановяване трябва да бележат напредък във връзка със стратегии за устойчиво преобразуване и да комбинират програми за икономическо съживяване с активни програми на пазара на труда; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се изготвят средносрочни и дългосрочни прогнози за уменията, изисквани от пазара на труда;

72. подчертава в този контекст значението на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за подпомагане на създаването на качествени работни места с достойно заплащане, конкурентоспособност на предприятията, устойчиво икономическо развитие и модернизиране, както и за модернизирането и подобряването на системите за образование и обучение и на системите за здравеопазване;

73. подчертава необходимостта от подкрепа за честен, приобщаващ и справедлив преход и необходимостта от преодоляване на социалните и икономическите неравенства отвъд преквалификацията и създаването на нови работни места в нови икономически сектори, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен и че никой работник няма да бъде изключен от пазара на труда; счита, че един добре изготвен Механизъм за справедлив преход, включващ Фонд за справедлив преход, ще бъде важен инструмент за улесняване на двойния преход и за постигане на амбициозните цели в областта на неутралността по отношение на климата; настоява, че за да се гарантира по-приобщаващ преход и за да се обръща внимание на свързаното с него социално въздействие, всички местни заинтересовани страни, включително представители на гражданското общество и на общностите, следва да бъдат включени във фазата на изготвяне и изпълнение на териториалните планове за справедлив преход; подчертава, че инвестициите в устойчиви технологии имат ключова роля в това отношение чрез оказване на подкрепа на дългосрочното икономическо развитие на регионалните икономики; подчертава, че стабилното финансиране на Механизма за справедлив преход, включително значителни допълнителните бюджетни средства, ще бъде ключов елемент за успешното прилагане на Европейския зелен пакт;

74. счита, че междурегионалното сътрудничество, насочено към устойчиви и цифрови трансформации, както при стратегиите за интелигентна специализация, трябва да бъде засилено, за да се стимулират регионалните екосистеми; поради това отправя искане към Комисията да подкрепя разработването на инструменти, които могат да предоставят ясна пътна карта за регионите, с индивидуален подход за осигуряване на водеща позиция в промишлеността;

75. счита, че трансформацията на промишлеността изисква значително подсилване на научноизследователска и развойна дейност и интегрирането на нови знания и иновации в съществуващите пазари, както и тяхното използване при създаването на нови пазари; подчертава, че иновациите са един от двигателите на водещите промишлени екосистеми и че това следва да бъде отразено в засилена подкрепа за капацитета за иновации и предприемачество на всеки етап от иновационния цикъл; подчертава необходимостта от увеличаване на разходите за научни изследвания, по-специално висококачествени научноизследователски, развойни и новаторски дейности, като ключови елементи за постигане на двойния преход, за подобряване на стратегическата автономия и за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност; във връзка с това призовава държавите членки да спазват ангажимента си да инвестират 3 % от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност, за да се запази водещата роля на Съюза сред световните конкуренти; изразява съжаление относно настоящата липса на капацитет за иновации в МСП поради недостиг на необходимия рисков капитал, разходите и сложността на административните процедури, недостига на подходящи умения и липсата на достъп до информация;

76. подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за програмите, които са в основата на промишлената трансформация на Съюза, и следователно припомня позицията на Парламента в подкрепа на увеличаването на бюджета за „Хоризонт Европа“ на 120 милиарда евро и за гарантиране на съгласуваността на програмата с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата, както и за подкрепа на InvestEU и „Цифрова Европа“ чрез подходящи инструменти за финансиране за развитието на пазара на революционни технологии и иновации, като също така се насърчават полезните взаимодействия между регионалните, националните, европейските и частните финансови източници; призовава за ефективна подкрепа за Европейския съвет по иновациите (EIC) и за Европейския институт за иновации и технологии (EIT), както и за засилване на техните задачи; настоява, че значителна част от средствата, налични за МСП в рамките на „Хоризонт Европа“, следва да се усвояват чрез EIC и съвместните части на програмата, с цел създаване на нови решения и насърчаване на иновациите, както поетапни, така и революционни; подкрепя създаването на европейски партньорства в рамките на „Хоризонт Европа“ за привличане на инвестиции от частния сектор за насърчаване на трансфера на знания, технологии и иновации от научноизследователските центрове и университетите към промишления процес, като се извличат ползи от схемата за промишлени екосистеми и с цел подпомагане на възстановяването и на „зеления“ и цифровия преход; освен това призовава Комисията да гарантира, че тези партньорства ще бъдат прозрачни и приобщаващи през целия период на тяхното изпълнение, особено що се отнася до програмата за стратегически научни изследвания и годишните работни програми; подчертава, че те следва също така да изключват всички конфликти на интереси и следва да гарантират истинска добавена стойност за обществото;

77. в този контекст счита също така, че едно по-добре подготвено и по-издръжливо общество е ключов елемент при справянето със събития, водещи до смущения на европейско равнище или в световен мащаб, и за всеобхватни реакции от сферата на политиките, както и че координираните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са ключов елемент в това отношение; за тази цел призовава Комисията да въведе в рамките на „Хоризонт Европа“ специален инструмент за подготвеност при пандемии и социална издръжливост, тъй като тази мярка би създала условия за по-добра координация на равнището на ЕС, би определяла приоритетните области и би инициирала действия, които изискват качествени медицински изследвания и координирани инвестиции за научни изследвания и иновации;

78. припомня значението на основаната на научни изследвания фармацевтична промишленост, която има изключително важен принос за гарантирането на качествено производство и доставка на лекарства с цел достигането им до всички нуждаещи се пациенти, като засилва иновациите в Съюза, издръжливостта, достъпността и готовността за реакция и готовността и също така спомага за справяне с бъдещи предизвикателства; изтъква отново необходимостта от въвеждане на план за намаляване на риска от недостиг на лекарства с цел управление на слабостите и рисковете за веригата на доставки на критични лекарства, гарантиране на бъдещи иновации за справяне с незадоволените потребности и подкрепа за устойчивостта, способността за реагиране и готовността на системите за здравеопазване да се справят с бъдещите предизвикателства, включително пандемиите;

79. подчертава ролята на основните способстващи технологии в изграждането на технологични и иновационни мощности в целия Съюз; призовава Комисията да адаптира „Хоризонт Европа“ и нейната промишлена стратегия към разработването, разширяването и пазарната реализация на революционни технологии и иновации в Съюза, така че да се преодолее пропастта между иновациите и внедряването на пазара, чрез предоставяне на рисково финансиране за технологични и демонстрационни проекти на ранен етап и разработване на ранни вериги за създаване на стойност, за да се подкрепят на първо място търговският мащаб, навлизането на пазара, нулевите и нискоемисионните, възобновяеми, енергийно и ресурсно ефективни и кръгови технологии и продукти, процеси, услуги и бизнес модели, както и чрез подпомагане на разработването на научноизследователска инфраструктура с цел намаляване на разликите между държавите членки; насърчава Комисията и държавите членки да разработят обслужване на едно гише с облекчена информация за възможностите за финансиране на промишлени демонстрационни проекти за революционни технологии;

80. призовава Комисията да проучи мерки за противодействие на потенциалната загуба на знания и иновации по време на настоящата криза, включително чрез инструменти за подкрепа на предприятията, които временно споделят работници в областта на знанието с публичните научноизследователски институции и университети, така че да се даде възможност за публично-частни научни изследвания относно публичните приоритети и да се запази капацитетът за заетост и иновации по време на криза;

81. призовава Комисията да разработи заедно с държавите членки потенциални данъчни стимули за насърчаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, които са намалели значително поради кризата, предизвикана от COVID‑19;

82. призовава Комисията да продължи да подкрепя способността на европейските дружества да въвеждат иновации въз основа на всеобхватен режим на интелектуална собственост (ИС), като увеличава гъвкавостта при лицензирането, така че да се запази ефективната защита на техните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, да се осигури справедлива възвръщаемост и същевременно да се продължи разработването на отворени технологични стандарти, които подкрепят конкуренцията и избора, както и участието на промишлеността на ЕС в разработването на ключови технологии;

83. признава, че наличието на силна и балансирана рамка за правата върху интелектуална собственост е изключително важен фактор, който стои в основата на европейската конкурентоспособност с оглед на борбата с промишления шпионаж и фалшифицирането, и поради това призовава Комисията да запази и засили тази рамка; подчертава необходимостта да се гарантира равнопоставеност със САЩ и Китай по отношение на стимулите за интелектуалната собственост в областта на природните науки, за да може Европа да остане привлекателно място за инвестиции в научноизследователската и развойна дейност и в промишленото развитие; призовава Комисията да поддържа и разработи европейска система за интелектуална собственост на световно равнище чрез насърчаване на силна защита на интелектуалната собственост, стимули и механизми за поощряване на научноизследователската и развойна дейност, за да бъдат привличани инвестиции в разработването на бъдещи иновации в полза на обществото; приветства обявяването на план за действие в областта на интелектуалната собственост, който би могъл да улесни европейския принос към разработването на стандарти; подкрепя устойчивото производство и работни места и подобряването на привлекателността и репутацията на висококачественото производство на ЕС в световен мащаб; приканва Комисията да насърчава трансфера на ключови технологии в областта на околната среда и климата към развиващите се страни чрез предоставяне на отворени лицензи за такива технологии;

84. призовава Комисията да приложи възможно най-скоро европейския единен патент, както предвижда споразумението относно единната патентна юрисдикция от 19 февруари 2013 г.;

85. подчертава значението на цялостното и ефективно общо управление в областта на промишлената трансформация, което да гарантира съответствие със съответното законодателство на ЕС и със стратегиите на Съюза, по-специално с целите на Европейския зелен пакт, който е от ключово значение за нейния успех; приветства определянето от Комисията на 14 екосистеми и приобщаващия подход, обединяващ всички участници, осъществяващи дейност в дадена верига за създаване на стойност, с цел насърчаване на европейската водеща роля в стратегическите сектори и на конкурентоспособността в световен мащаб; подчертава необходимостта да се гарантира, че МСП ще процъфтяват в рамките на всяка екосистема; изтъква необходимостта от гарантиране на прозрачност по отношение на идентифицираните промишлени екосистеми, по-специално що се отнася до критериите, които трябва да бъдат изпълнени за разглеждане като част от дадена екосистема, точната разбивка според вид участник във всяка идентифицирана екосистема, както и информацията за резултатите и обсъжданите теми, като също така се припомня ролята на промишления форум и на сдруженията във връзка с тези екосистеми; подчертава, че гражданското общество, организациите на потребителите и профсъюзите следва да имат адекватно участие в определянето както на всеобхватните, така и на секторните промишлени стратегии и приоритети; подчертава, че екосистемите следва да включват всички връзки с веригите за създаване на стойност, включително МСП, и подчертава, че МСП представляват неразделна част от създаването на промишлени съюзи и техните производствени вериги; подчертава необходимостта от подходящи финансови инструменти за сдруженията;

86. счита, че екосистемите ще бъдат ключови компоненти на следващата индустриална революция, като използват максимално модерното и интелигентно производство и предоставят финансово достъпна, чиста и сигурна енергия, както и необходимата енергийна инфраструктура, преобразуващи методи за производство и за предоставяне на услуги; призовава за изготвяне на анализ на екосистемите с цел извършване на оценка на нуждите на всеки един сектор за неговия преход и с цел оказване на подкрепа за създаването на план за преход; счита освен това, че подпомагането на сътрудничеството между промишлеността, академичните среди, МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, профсъюзите, гражданското общество, организациите на крайните ползватели и всички други заинтересовани страни ще бъде от ключово значение за преодоляване на неефективността на пазара и за и за преодоляване на пропастта между идеята и нейната реализация, като същевременно се гарантира защитата на работниците, включително в области, които все още не са обхванати от промишлени интереси, но имат висока добавена стойност за обществото; призовава за управление на тези екосистеми, което интегрира всички съответни заинтересовани страни от промишлените сектори, които имат ключова роля за постигането на „зеления“ и цифровия преход; счита, че екосистемите следва да играят роля при определянето на решения и мерки, които да бъдат приети, за да бъде прилагана европейската промишлена стратегия и за да бъдат поддържани стабилни европейски вериги за създаване на стойност, които са от решаващо значение за двойния „зелен“ и цифров преход;

87. подчертава, че инвестициите в ключови вериги за създаване на стойност ще играят основна роля в запазването на нашата бъдеща стратегическа автономност; счита, че е необходимо да се отдава приоритет на инвестициите в промишлените отрасли, които са от жизненоважно значение за нашата стратегическа автономност, като например сигурността, отбраната, свързаните с климата технологии, продоволствената независимост и здравеопазването; изтъква отново по-специално значението на фармацевтичната промишленост за осигуряване на бъдещи иновации за справяне с оставащите неудовлетворени потребности и за подкрепа на издръжливостта, способността за реагиране и готовността на системите за здравеопазване да се справят с бъдещи предизвикателства, включително пандемии;

88. подчертава значението на промишлеността за енергия от възобновяеми източници като стратегически сектор с цел засилване на конкурентното предимство на ЕС, постигане на дългосрочна издръжливост и гарантиране на енергийната сигурност, като същевременно се повишава промишлената мощ; освен това подчертава приноса на сектора на възобновяемите енергийни източници за създаването на нови работни места на местно равнище и бизнес възможности, по-специално за МСП, както и за стимулиране на производството на оборудване, а също така и за намаляване на разходите за енергия и подобряване на разходната конкурентоспособност;

89. подчертава, че автомобилният сектор е силно засегнат от кризата, предизвикана от COVID-19, която принуждавайки дружествата и работниците да се адаптират бързо към промените в предлагането и към новите изисквания за здраве и безопасност, в допълнение към процеса на трансформация, през който вече преминаваше секторът преди пандемията; счита, че преходът към интелигентна и по-чиста мобилност е от съществено значение, тъй като търпим развитие към неутрална по отношение на климата, цифрова и по-устойчива икономика, и че това следва също така да се разглежда като възможност за генериране на „зелен“ растеж и „чисти“ работни места, основани на глобалното конкурентно предимство на европейската промишленост в областта на автомобилните технологии; призовава Комисията да определи приоритети, свързани с научните изследвания и иновациите, цифровизацията и подкрепата за стартиращи предприятия, микропредприятия и малки и средни предприятия, включително в сектора на автомобилостроенето;

90. подчертава, че туристическият сектор също е силно засегнат от кризата, предизвикана от COVID-19, и призовава Комисията да определи приоритети, свързани с подпомагането и насърчаването на възстановяването на сектора, като се има предвид приносът на отрасъла за БВП на ЕС и за конкурентоспособността на Съюза; приканва Комисията да насърчава сътрудничеството между държавите членки и регионите, за да се създават възможности за нови инвестиции и допълнителни иновации, за да се постигне европейска туристическа екосистема, която е устойчива, иновативна и издръжлива и която защитава правата на работниците и потребителите;

91. подчертава потенциала на културните и творческите сектори като движеща сила на иновациите, тъй като те действат като катализатори за промяна в други сектори и стимулират изобретенията и прогреса; отбелязва, че иновативните икономически сектори все повече зависят от изобретателността, за да запазят своето конкурентно предимство; отбелязва освен това, че с появата на все по-сложни, изискващи изобретателност и преплетени бизнес модели културните и творческите сектори все повече се превръщат в решаващ компонент на почти всеки продукт и услуга; следователно счита, че Европа следва да усъвършенства своите творчески и културни активи, и призовава Комисията и държавите членки да обръщат достатъчно внимание на културните и творческите сектори при разработването на цялостна, съгласувана и дългосрочна рамка за индустриална политика, включително достъп до програми за финансиране;

92. подчертава значението на космическата политика на Съюза, особено за подобряване на европейския промишлен капацитет в космическата сфера и за отключване на потенциала на полезните взаимодействия с други ключови сектори и политики, по-специално за разработване на свръх съвременни технологии и съпътстване на индустриалното преобразуване;

93. отбелязва приноса на химическата промишленост за множество стратегически вериги за създаване на стойност и за създаването на неутрални по отношение на климата, ефективни по отношение на ресурсите и кръгови технологии и решения; призовава за устойчива политика в областта на химикалите, приведена в съответствие с промишлената стратегията;

94. призовава Европейската агенция за околна среда да изготви доклад заедно с Европейската агенция по химикалите относно химическите вещества в околната среда в Европа; счита, че в доклада следва да се съдържа оценка на системния характер на опасните химически вещества в европейските системи за производство и потребление, тяхното използване в продуктите, присъствието им в околната среда в Европа и вредата от тях за здравето на хората и екосистемите;

95. подчертава централната роля на един добре функциониращ и конкурентен фармацевтичен сектор и сектор на медицинските изделия, за да се гарантира устойчив достъп до лекарства за пациентите и за да се гарантира високо равнище на здравеопазване за пациентите в ЕС; счита, че Комисията следва да улеснява диалога с държавите членки и с всички съответни заинтересовани страни чрез създаването на фармацевтичен форум, под надзора на Европейската агенция по лекарствата (EMA), за да се даде възможност за всеобхватно обсъждане на въпросите, свързани, наред с другото, с устойчивостта на фармацевтичните продукти и въвеждането на нови технологии в здравните системи; подчертава, че този форум следва да взема под внимание различните национални подходи към ценообразуването и възстановяването на разходите, както и инвестициите в здравеопазването и неговата организация;

96. счита, че обществените поръчки са основен двигател на трансформацията на промишлеността; призовава Комисията да проучи как да използва пълноценно публичните разходи и инвестиции с цел постигане на целите на политиките, включително чрез засилване на устойчивостта и чрез осигуряване на обществените поръчки на централно място в плана на Съюза за икономическо възстановяване, като се дава предимство и се насърчава търсенето на екоиновативни и устойчиви стоки и услуги, както и чрез предоставяне на възможност за преместване в ключови стратегически сектори, като например продукти, свързани със здравеопазването, технологии, свързани със селското стопанство и възобновяемите източници на енергия, и се насърчават по-къси и по-устойчиви вериги на доставка; призовава Комисията и публичните органи да анализират условията за въвеждане на задължение за устойчивост на обществените поръчки въз основа на екологични, социални и етични критерии, включително въглеродния отпечатък, рециклирането на съдържанието и условията на труд през целия жизнен цикъл, както и да повишават осведомеността и да използват по-добре съществуващите схеми за насърчаване на „зелените“ услуги; настоява, че МСП следва да имат справедлив шанс да участват в обществени поръчки; призовава възлагащите органи да използват систематично подхода, основан на най-доброто съотношение цена/качество, през целия жизнен цикъл на продуктите и услугите; насърчава ги да използват разпоредбата (член 85 от Директивата за комуналните услуги), която им позволява да отхвърлят оферти, когато делът на продуктите с произход от трети държави надвишава 50 % от общата стойност на продуктите, съставляващи офертата;

97. признава приноса на стандартизацията за единния европейски пазар и за повишаването на икономическото, социалното и екологичното благосъстояние, в т.ч. за здравето и безопасността на потребителите и работниците; подчертава необходимостта от разработване, оценяване и използване на хармонизирани стандарти в подкрепа на отраслите, които произвеждат продукти по ефикасен, безопасен, възпроизводим и висококачествен начин и които гарантират високо качество;

98. призовава Комисията да приеме силна система на ключовия показател за ефективност (KPI), за да се прави предварителен анализ на въздействието на регулаторната дейност и на инструментите на Съюза, както и на евентуалните необходими инвестиции, и за да бъдат наблюдавани напредъкът и резултатите, като се взема предвид измерението на МСП; подчертава, че системата на ключовия показател за ефективност следва да се основава на конкретни, измерими, постижими, значими и обвързани със срокове цели;

99. призовава Комисията да засили практиката си за оценка на въздействието и да гарантира, че преди да представя нови предложения за законодателство или да приема нови мерки, тя извършва подробна оценка на въздействието на потенциалните разходи за привеждане в съответствие, въздействието върху заетостта, тежестта и потенциалните ползи за европейските граждани, сектори и дружества, включително МСП; счита, че в оценката на законодателството и в мерките на ЕС следва да се поставя по-силен акцент върху прилагането в държавите членки и следва да се анализира какво се случва, когато законодателството на ЕС се прилага или тълкува по начин, който създава ненужни и неочаквани регулаторни пречки както за МСП, така и за по-големите дружества; приканва Комисията да подкрепи регулаторната съгласуваност и да признае съществуването на устрем към интелигентно регулиране, насочено към намаляване на бюрократичните тежести, без да се накърнява ефективността на законодателството или да се занижават социалните и екологичните стандарти, особено когато традиционната промишленост трябва да се адаптира поради регулаторни решения; счита, че мерките за цифровизация и декарбонизация следва да бъдат разработвани по такъв начин, че да се предоставят възможности за дружествата, включително МСП, и да се свежда до минимум тежестта върху засегнатия сектор;

100. очаква промишлената стратегия да не създава ненужна регулаторна тежест за дружествата, особено за МСП, и да прилага правилото за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови („one-in-one-out“), което има за цел да идентифицира, всеки път, когато нови разпоредби въвеждат разходи за привеждане в съответствие, съществуващите разпоредби, които трябва да бъдат отменени или преразгледани, като по този начин се гарантира, че разходите за привеждане в съответствие в даден сектор не се увеличават, без да се засягат прерогативите на съзаконодателя; счита, че това предложение трябва да се основава на доказателства, да бъде резултат от пространни консултации, да гарантира ефективността на законодателството и на социалните и екологичните стандарти и да показва ясните ползи от европейските действия; счита, че ЕС трябва да засили своите принципи „да се действа с размах за големите неща и по-скромно – за по-маловажните теми“, за да се гарантира по-добре пропорционалността;

101. подчертава, че публичната администрация следва да играе ключова роля за осигуряване на благоприятна за бизнеса икономическа среда и за намаляване на административната тежест за предприятията, като същевременно се гарантира пълното прилагане на етичните, социалните и екологичните стандарти и стандартите за прозрачност на Съюза и правилата за безопасност на работниците; счита, че инструментите за електронно управление, политиките за цифрови иновации и усъвършенстването на цифровите умения следва да бъдат насърчавани в рамките на публичния сектор и сред наетите в него лица; призовава Комисията да гарантира обмена на най-добри практики на национално и регионално равнище в тази област, като се обръща специално внимание на публичното управление на икономическата конкурентоспособност;

102. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Настоящият доклад относно промишлената политика на ЕС се появява в момент, който е от изключително значение за икономическите дейности в целия свят. Икономическите последици от коронавируса са оказали симетричен шок върху търсенето и предлагането, за който не съществуват прецеденти от Втората световна война насам. Финансовото състояние на европейските дружества се е влошило драстично, което поставя под въпрос тяхната способност да инвестират.

Първата пандемия на съвременната епоха започна да бушува точно в момент, когато Съюзът се готвеше да ускори два епохални прехода, които изискват огромни частни и публични инвестиции: цифровия  и екологичния преход. Ето защо в доклада се предлагат два ясно разграничени етапа на промишлената политика: първият се отнася до възстановяването на производствената система, а вторият засяга реконструкцията и трансформацията на тази система. Идентифицирането на съществуващите производствени екосистеми от страна на Комисията следва да бъде основната насока за всяка инициатива в областта на промишлената политика, която дава възможност за подбор на намесите, приоритетите и координирането на научноизследователски, образователни и инвестиционни инициативи.

Промишлената политика на Съюза е била често неясна и теоретична. Тя е съчетание от принципни декларации, недостиг на ресурси, прекомерна регулаторна дейност и прекалено бюрократични механизми. Ето защо докладът се съсредоточава върху инструментите и конкретните действия, които трябва да бъдат предприемани, а не върху декларации за намерение. За осъществяването на ефикасна европейска промишлена политика са необходими достатъчен европейски бюджет и допълнителни ресурси, произтичащи от националните бюджети и от емитирането на европейски ценни книжа. Дошъл е краят на голите думи без факти. Не можем да си позволим да се отклоняваме в грешна посока.

Международен контекст — Съюз, който заявява волята си по-настоятелно

Знаем, че и двата етапа ще се осъществят в рамките на система от международни икономически отношения, която е далеч по-сурова и по-сложна в сравнение със системата, съществувала през последните три десетилетия. Става въпрос за една по-затворена и протекционистка система, която е ясно разделена на държави с пазарна икономика и държави, в които държавният капитализъм все още е преобладаващ и нерядко е агресивен. Поради тази причина, въпреки че ЕС продължава да бъде тясно обвързан с принципа на свободната търговия и на многостранната система, Съюзът ще трябва да разполага с инструменти за търговска защита и система за скрининг на най-ефикасните чуждестранните инвестиции. Същото се отнася и за сигурността на доставките, включително чрез стимулиране на механизми за връщане на стратегическите производствени сектори. По същия начин ще бъде от съществено значение всеки план за декарбонизация на европейската промишленост да бъде придружаван от данък върху въглеродните емисии на границите, който да предотвратява т. нар. „изместване на въглеродните емисии“. След това ще е необходимо договарянето на споразумения за свободна търговия да отразява естеството на променящите се международни отношения и целите на Съюза в областта на околната среда. Ще трябва да бъдат избирани подходящи контрагенти на пазара и да бъдат добавяни клаузи за устойчивост, които да бъдат значително по-строги, отколкото съществуващите клаузи.

Етап 1 – Възстановяване (Recovery)

Запазването на единния пазар трябва да бъде един от стълбовете на действието на Съюза през първия етап. Вътрешният пазар ще излезе по-разпокъсан и по-небалансиран в сравнение с положението преди пандемията от COVID-19. Частичното спиране на държавните помощи се е оказало в полза на държавите, които разполагат с повече финансови средства. Необходими са бързи действия чрез замяна на националните схеми за подпомагане на предприятията и на работниците с европейски програми, управлявани от Комисията. На тази цел трябва да служи преди всичко фондът за възстановяване, като се дава приоритет на държавите, в които помощта е била по-непоследователна и където епидемията е породила най-големи вреди.

Другият ключов елемент на стратегията за възстановяване трябва да бъде подкрепата за рекапитализация на дружествата. Съотношението между собствения капитал и дълга се е влошило; за най-големите предприятия трябва да бъде въведена силна фискална подкрепа и пряк достъп до капитал с ясни клаузи за оттегляне и неутралност на управлението. Фондът за възстановяване следва да включва конкретно разпределение на средствата за тази цел.

Производителните екосистеми, които са особено засегнати от последиците от коронавируса, като например секторите на туризма и въздухоплаването, ще трябва да се възползват от по-голям дял и за по-дълъг период от специалната схема за държавна помощ.

Етап 2 – Възстановяване и преобразуване (Реконструкция и трансформация)

Европейската икономика ще стартира отново само чрез силна програма за публични инвестиции. Поради това е изключително важно временното спиране на действието на правилата на Пакта за стабилност да продължи най-малко по отношение на инвестициите, насочени към цифровизацията и екологизацията.

Финансирането, предвидено в европейския зелен пакт, изглеждаше още преди кризата напълно недостатъчно, за да съпътства екологичния преход. Поради тази причина е необходимо да се предвиди продължаване на дейността на Фонда за възстановяване под формата на фонд за възстановяване и преобразуване (реконструкция и трансформация). Структурата на интервенциите и програмите ще трябва да бъде определена наново, за да бъде насочена по по-стриктен начин към постигането на целите в областта на цифровите технологии и опазването на околната среда. Трябва да е ясно следното: без мощна европейска подкрепа, предоставяна чрез засилен бюджет, без продължаването на фонда за възстановяване под формата на фонд за реконструкция и трансформация и без наличието на свобода на инвестиране от страна на държавите членки, целта за неутралност по отношение на климата през 2050 г. ще бъде пропусната. Заедно с фонда за реконструкция и трансформация всички европейски програми, като се започне от „Хоризонт Европа“, биват засилвани и свързвани с националните планове. Трябва да бъде проучена задълбочено възможността за преразглеждане на нормативната уредба за държавните помощи и за сливанията с цел съответно ускоряване, чрез мобилизиране на по-голям брой финансови ресурси, на промишления преход и за насърчаване на появата на европейски първенци; следва да бъдат предвидени инструменти за наблюдение, за да се предотвратяват вреди в ущърб на единния пазар и на веригата от доставчици.

Необятният размер и дълбочината на промяната, която сме призовавани да направим, не бива да бъдат подценявани. Нека вземем за пример стоманодобивната промишленост, която е от решаващо значение за цялата производствена верига на сектора на машиностроенето и на автомобилната промишленост. За нейната декарбонизация ще бъде необходимо: 1) да бъдат предоставяни мощни стимули за смяна на оборудването и технологиите; 2) субсидиране на цените на природния газ при неконкурентоспособно производство на стомана; 3) данък върху въглеродните емисии на границата с цел предотвратяване на евтин и замърсяващ внос. Виждаме, че само един цялостен подход, който е изключително скъп, може да осигури преход към намаляване на емисиите без вреди на европейската промишленост.

Инструменти и методики — по-ефикасна индустриална политика

В доклада се предлагат някои промени в начина, по който досега е била прокарвана промишлената политика. Преди всичко необходимостта да се предвиди оценка на въздействието преди окончателното въвеждане на каквито и да било нови правила. По-специално, на първия етап е немислимо да се обременява промишлената система, в разразилата се криза с коронавируса, с правила, които изискват адаптации, съпроводени от големи разходи. На втория етап следва да бъдат предоставяни подходящи средства за съпровождане на прехода.

Що се отнася до методиките, в доклада се препоръчва приемането на система от ключови показатели за ефективност, за да се прави оценка на ефикасността на инструментите, стартирани от Съюза.

И накрая се предлага да се използва инструментът за съфинансиране на националните схеми за данъчни кредити, за да бъдат насърчавани инвестициите и научните изследвания, вместо обичайните стимули. Тази възможност, която следва да бъде разширена, така че да обхваща всички европейски инструменти и фондове, гарантира по-голяма достъпност за МСП и по-голяма ефикасност и бързина при използването на средствата, с по-малко бюрократични разходи за посредничество и предоставяне.


ПОЗИЦИЯ НА МАЛЦИНСТВОТО

От

- Марк Ботенга (докладчик в сянка и автор на становището на малцинството)

- Мариза Матиаш

- Корнелия Ернст

- Манюел Бомпар

- Сандра Перейра

- Сира Рего

 

Промишлената стратегия може да дава възможност на обществото да решава по демократичен начин какво да произвежда и при какви условия, като това превръща промишлеността в огромен актив за хората и планетата. От друга страна, обществото може да остави тези решения на пазара и да се превърне в малко повече от мащабно прехвърляне на публични субсидии, като финансира печалбите и приоритетите на частните корпорации.

Този доклад прави погрешен избор. В него социалните и климатичните императиви се разглеждат привидно и повърхностно и се отдава систематично предимство на конкурентоспособността и на нуждите на многонационалните корпорации. Докладът отказва да постави публичните субсидии в зависимост от запазването на качествени работни места или спирането на изплащането на дивиденти. Предлагат се допълнителни данъчни кредити, без да се налага корпорациите да плащат своя справедлив дял от данъците. Почти иронично в доклада се припомня, че дружествата, които не са регистрирани в данъчни убежища, също заслужават подкрепа.

„Зелените“ субсидии са без обвързващи цели за намаляване на емисиите. Прекалено щедрата класификация на ЕС за устойчиви дейности (таксономия) почти не се споменава, като не се изисква строго съответствие, докато изкопаемият газ се приема.

Като поставя под въпрос ограниченията на сливанията и антитръстовите ограничения, в доклада се насърчава „по-концентриран вътрешен пазар“, като по този начин се засилват регионалните различия и зависимостта на МСП от доминиращи многонационални дружества. Дори в стратегически сектори докладът не вижда никаква роля нито за публичния производствен сектор, нито за амбициозното обществено социално и климатично планиране. Работниците и климатът заслужават нещо по-добро.


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (17.9.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика</CommissionInt>


<Titre>относно новата промишлена стратегия за Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Данило Оскар Ланчини</Depute>

 

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността




 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че промишленият сектор на ЕС следва да бъде подпомаган при възстановяването след COVID-19 по начин, който води до преход към издръжлива, устойчива, характеризираща се с нулево замърсяване, кръгова, неутрална по отношение на климата, цифровизирана и конкурентна икономика, като всички сектори допринасят за постигането на целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и за опазването на околната среда;

Б. като има предвид, че промишлеността е от съществено значение за бъдещия напредък и просперитет на Европа; като има предвид, че промишлеността представлява над 20% от икономиката на ЕС, като в него са заети около 35 милиона души; като има предвид, че силната промишлена база е от съществено значение за успеха на „зеления“ преход;

В. като има предвид, че понастоящем промишлените отрасли на ЕС са силно зависими от промишления капацитет и суровините на трети държави; като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа нагледно въздействието, причинено от загубата на основни стратегически промишлени обекти, върху производството на лекарства и медицинско оборудване в няколко държави членки, което доведе до смущения във веригите за създаване на стойност и показа уязвимостта в ключови европейски стратегически промишлени отрасли, както и необходимостта от запазване на този капацитет в рамките на единния пазар;

Г. като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчерта повишения риск от опити за придобиване на капацитет в областта на здравеопазването чрез преки чуждестранни инвестиции и необходимостта от запазване и засилване на споделянето на този ценен капацитет в рамките на единния пазар;

Д. като има предвид, че програмата на ЕС за възстановяване ще отпусне безпрецедентна сума от 1,85 трилиона евро за инвестиции в цифровизация и „зелено“ възстановяване на промишлеността, работните места и растежа в ЕС;

Е. като има предвид, че възстановяването след COVID-19 дава възможност за действително внедряване на устойчивостта в промишленото производство и за ускоряване на „зеления“ преход;

Ж. като има предвид, че новата европейска промишлена стратегия следва да бъде двигател за справедлив „зелен“ преход; като има предвид, че правилното прилагане на стратегията в областта на промишлеността като неразделна част от Европейския зелен пакт следва да доведе до увеличаване на броя на работните места и повишаване на икономическите възможности, запазване на нашия климат и околна среда за бъдещите поколения и че то следва да се превърне в определяща епохата политика, която следва да спомогне за възстановяването на икономиката на ЕС по устойчив начин;

З. като има предвид, че е необходимо индустриалната стратегия да проправя пътя за двойния цифров и „зелен“ преход на промишлеността на ЕС, като същевременно съхранява европейската конкурентоспособност, благоденствие и работни места, и да помага на европейската промишленост да стане по-издръжлива, екологично устойчива, конкурентоспособна в световен мащаб и цифровизирана; подчертава, че същността на промишлената стратегията не се изразява само в даването на възможност за осъществяване на прехода на енергоемките промишлени отрасли, но и в създаването на по-широка устойчива промишлена основа, включваща малките и средните предприятия (МСП), които са важна част от икономиката на ЕС;

И. като има предвид, че конкурентоспособността на европейската промишленост е засегната от нелоялната международна конкуренция и нарушенията в световен мащаб; като има предвид, че дружествата, които са извън ЕС, често подлежат на по-малко строги правила в областта на климата и околната среда и имат по-ниски разходи за труд в съответните си държави; като има предвид, че това улесни преместването на европейската промишленост, което от своя страна доведе до екологични и социални вреди;

Й. като има предвид, че Съюзът следва да оказва значително влияние върху действията в областта на климата и околната среда в световен аспект посредством своя вътрешен пазар и „зелената“ дипломация, както и чрез демонстриране на водеща роля в областта на климата и околната среда, като също така подкрепя развитието на съобразени с бъдещето промишлени отрасли и високи стандарти за социална закрила;

К. като има предвид, че примерът на ЕС показва, че икономическият растеж и опазването на климата не се изключват взаимно, тъй като емисиите в ЕС са намалели с 23% спрямо равнищата от 1990 г., докато БВП е нараснал с 61%;

Л. като има предвид, че промишлеността на ЕС е започнала прехода, но все още генерира 20% от емисиите на парникови газове в ЕС; като има предвид, че за преобразуването на промишления сектор и на всички свързани с него вериги за създаване на стойност са необходими 25 години;

М. като има предвид, че цифровите технологии променят образа на промишлеността, като създават нови бизнес модели дават възможност за повишаване на нейната производителност, предлагат нови умения на работниците и подпомагат декарбонизацията на икономиката;

Н. като има предвид, че държавите членки се споразумяха, съгласно член 151 от ДФЕС, че е необходимо насърчаване на подобряването на условията на живот и труд на работниците, така че да се постигне тяхното хармонизиране, докато се осъществява подобряването;

О. като има предвид, че данъчната конкуренция и различията в данъчните правила между държавите членки може да доведе до асиметрии в рамките на единния пазар и до агресивно данъчно планиране от страна на многонационалните дружества, като по този начин те лишават икономиките, в които се генерира стойност, от ресурсите, необходими за прехода;

1. призовава Комисията да направи оценка на въздействието на COVID-19 върху европейската промишленост и да предложи ориентирана към бъдещето, координирана реакция за улесняване на възстановяването на промишлеността, което ще бъде двигател на двойния цифров и „зелен“ преход към неутралност по отношение на климата, кръговост и нулево замърсяване, като същевременно се гарантират конкурентоспособността и устойчивостта в съответствие с европейския „зелен“ пакт;

2. подчертава, че всички сектори и промишлени вериги за създаване на стойност, и по-специално енергоемките, ще имат ключова роля за постигането на целите на Европейския зелен пакт не само посредством намаляването на въглеродните си отпечатъци, но и чрез ускоряване на прехода чрез предоставянето на достъпни и чисти технологични решения, чрез разработване и създаване на вериги за създаване на стойност за жизнеспособни в икономическо отношение и устойчиви продукти и процеси и чрез разработването на нови устойчиви бизнес модели;

3. призовава държавите членки да подкрепят създаването на амбициозен план за възстановяване с „Next Generation EU“ в контекста на една по-силна многогодишна финансова рамка (МФР) и на създаването на нови собствени ресурси; подчертава, че използването на фондовете за възстановяване следва да бъде приведено изцяло в съответствие със законодателството на Съюза в областта на климата и околната среда и да насърчава „зеления“ преход;

4. подчертава значението на Механизма за възстановяване и устойчивост и на Механизма за стратегически инвестиции с цел подпомагане на инвестициите и стимулиране на ключови европейски промишлени отрасли с цел подпомагане на укрепването и изграждането на европейски стратегически вериги за създаване на стойност, като вярва, че те биха могли да бъдат допълвани от стратегически фонд за диверсификация на веригата на доставки, за да се намали прекомерната зависимост от единични доставчици и предприятията да бъдат подпомагани при диверсифицирането на производството в стратегически отрасли; призовава Комисията да представи своевременно конкретни законодателни предложения, за да бъдат гарантирани ефективни еднакви условия на конкуренция и да бъдат защитени основните промишлени сектори срещу нелоялната конкуренция от страна на държавни или субсидирани от държавата инвеститори от трети държави;

5. призовава Комисията да съсредоточава програмите и инструментите по линия на „ Next Generation EU“ върху възстановяването на секторите, които са най-силно засегнати от кризата, свързана с коронавируса, както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на условията на труд;

6. приветства факта, че планът на ЕС за възстановяване има за цел мобилизирането на инвестициите в устойчива неутрална по отношение на климата промишленост; приветства особено горещо удвояването на инвестициите в производството на чист водород, тъй като чистият водород може да допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове, за възстановяването на икономиката на ЕС и за създаването на условия за неутралност по отношение на климата чрез подпомагане на секторите, в които е трудно да се постигне декарбонизация, по-специално енергоемките промишлени отрасли; признава стартирането на Алианса за чист водород; отбелязва потенциала за водеща роля на ЕС в областта на чистия водород; счита, че разработването на производството на чист водород и научните изследвания относно неговия многостранен потенциал трябва да бъде приоритет на европейската промишлена стратегия; призовава за стратегически инвестиции за стимулиране на производството и използването на чист водород, за създаването на благоприятстваща инфраструктурна мрежа и за научни изследвания и иновации;

7. подчертава важното значение на признаването на отношението между плана за възстановяване, амбициите на ЕС в областта на климата и цифровизацията и ефективната стратегия в областта на промишлеността;

8. подчертава, че ЕС следва да засили своя промишлен и технологичен капацитет чрез инвестиции в ключови чисти технологии, за да се повиши откритата стратегическа автономност и издръжливост, като се гарантират устойчивост, конкурентоспособност и високо равнище на социално-икономическо благосъстояние на хората, както и намаляване на неравенствата, без никой да бъде изоставян , като тези инвестиции са съвместими с цифровия и със „зеления“ преход и допринасят за тяхното осъществяване;

9. приветства създаването на механизъм за справедлив преход, който има за цел да гарантира, че работниците и общностите, които са изправени пред предизвикателства, произтичащи от прехода към неутрална по отношение на климата икономика, биват подпомагани и че дружествата могат да инвестират в технологии за устойчиво производство; изтъква значението на гарантирането на амбициозно финансиране за Фонда за справедлив преход, който следва да допринася по-специално за създаването на устойчиви работни места и за повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да признаят необходимостта от професионално образование и обучение, за да се улеснява и насърчава повишаването на квалификацията и преквалификацията на заинтересованите работници, като по този начин се повишава тяхната пригодност за заетост и способността им да се адаптират към новите работни места; подчертава, че справедливият преход и намаляването на неравенствата следва да бъдат включени в социалната и икономическата политика и в политиката в областта на околната среда на всички равнища;

10. настоятелно призовава Комисията да засили осезаемо подкрепата за иновации с цел постигане на неутрална по отношение на въглеродните емисии промишленост, за приемането на авангардни технологии и за устойчиви водещи предприятия чрез технологично неутрален подход, като се избягват и премахват ненужните регулаторни тежести, по-специално за МСП; във връзка с това призовава Комисията за незабавно прилагане на действията и възможностите за финансиране, обявени в стратегията в областта на промишлеността; подчертава, че институциите на ЕС, държавите членки, регионите, промишлеността и всички други заинтересовани участници следва да работят заедно за създаване на водещи пазари за чисти технологии и да гарантират, че промишлеността на ЕС е световен лидер;

11. счита, че промишлената научноизследователска и новаторска дейност ще бъде от основно значение за постигането на амбициозните цели на ЕС за устойчиво (икономическо, екологично и социално) развитие до 2030 г. и за изпълнението на дългосрочните цели в областта на климата и енергетиката;

12. отбелязва значението на наличието на повече научни изследвания и иновации за разрешаване на кризата в областта на климата; призовава Комисията да подобри условията за предприятията и промишлеността с цел укрепване на тяхната конкурентоспособност в това отношение;

13. подчертава, че инвестициите в „зелени“ технологии, устойчиви решения и нови възможности за дружествата могат да превърнат Зеления пакт в нова стратегия за растеж, от която могат да се възползват новаторските малки и средни предприятия (МСП);

14. припомня на Комисията да има предвид различните промишлени екосистеми с цел разработване на индивидуализиран подход на всяка програма, включена в стратегията за промишлеността, като се отчитат нуждите на най-слабо развитите в технологично отношение региони;

15. приветства инициативата на Комисията за разширяване на цифровите иновационни центрове във всички региони на ЕС, за да се дава възможност на МСП за интегриране на цифрови иновации, като по този начин се създават възможности за доброволчество и обучение в областта на цифровите технологии;

16. подчертава, че политиките на ЕС следва да бъдат последователни и координирани във всички сектори, да имат за цел намаляване на припокриванията и да насърчават полезните взаимодействия; подчертава значението на включването на климата и околната среда във всички сектори на политиката; призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното изпълнение и цялостното прилагане на съществуващото законодателство; счита, че достъпът до финансиране от ЕС следва да бъде улеснен, по-специално за МСП, в прехода към устойчива, екологична и цифрова икономика;

17. признава, че една съгласувана, предвидима и справедлива рамка за правата върху интелектуална собственост в рамките на предстоящата фармацевтична стратегия е важен фактор за запазването на конкурентоспособността на ЕС; призовава за ефективно прилагане на тази рамка, за поддържане на технологичната автономност, стимулиране на инвестициите и насърчаване на устойчиви новаторски решения, като същевременно в центъра на тази рамка се запазват интересите на потребителите и пациентите;

18. подчертава, че една истински ефективна европейска стратегия и политика в областта на промишлеността трябва да бъде изградена върху амбициозни действия и цели в областта на климата въз основа на Закона за климата, като се предоставя пътна карта за формиране на промишлеността на бъдещето, в която всички сектори допринасят за постигане на целите за неутралност по отношение на климата във възможно най-кратки срокове и най-късно до 2050 г.;

19. подчертава необходимостта от привеждане на новата стратегия в областта на промишлеността в съответствие с целта за неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., като същевременно се поставя акцент върху това, че политиките на Европа в областта на климата трябва да се основават на факти;

20. подчертава значението на съчетаването на действията за намаляване на емисиите с икономическия растеж, повишената конкурентоспособност и за подобряване на благосъстоянието на европейските граждани;

21. поддържа становището, че в стратегията в областта на промишлеността трябва също така да се определят начини, по които МСП могат да допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове и за опазване на околната среда в ЕС, като се допълват съществуващите усилия и политики и се предоставят допълнителни инструменти, за да се дава възможност на МСП да подкрепят и да допринасят за „зеления“ проход на промишлеността към неутрална по отношение на климата икономика;

22. подчертава, че са необходими условия на равнопоставеност в световен мащаб; призовава за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) в съответствие с целите в областта на климата и за механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите (CBAM), който да допринася за интелигентното връщане на производството и за създаване на по-къси вериги за създаване на стойност; изтъква възможно значимата ролята на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ​(CBАМ) за избягване на изместването на въглеродни емисии;

23. повторно заявява своята решителна подкрепа за целта, поставена в Зеления пакт на Комисията, по отношение на въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM); призовава Комисията да предложи тази реформа като част от работната програма на Комисията за 2020 г.;

24. призовава Комисията да даде официален ход на процес, чрез който нисковъглеродните технологии да бъдат налични и финансово достъпни за развиващите се държави;

25. призовава за споразумения за свободна търговия (ССТ), които да подхранват съгласуваността между търговията, митниците, надзора на пазара и промишлените политики в съответствие с целите на Европейския зелен пакт; призовава също така за включването на задължително приложими глави относно търговията и устойчивото развитие във всички търговски споразумения; подчертава значението на по-нататъшното насърчаване на реципрочността на високите социални и екологични стандарти на ЕС и стандартите за безопасност чрез търговски споразумения, както и за по-солидна митническа политика и политика за надзор на пазара; настоява митническият контрол в целия ЕС да следва едни и същи стандарти в координация с държавите членки и при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

26. призовава за задължителни и амбициозни глави за климата в споразуменията за свободна търговия; отново посочва значението на предстоящото законодателство за надлежната проверка;

27. призовава Европейската комисия да извърши безупречно подробна оценка на въздействието на зависимостта на ЕС от внос от трети държави, и по-специално по отношение на тези държави, в които държавата има значително присъствие на пазара, и да включи мерки за справяне с всякакви смущения в глобалните вериги за създаване на стойност, по-конкретно чрез засилена координация на равнище ЕС и стратегически глобални партньорства;

28. припомня, че съгласно стратегията в областта на промишлеността прилагането на принципите на кръговата икономика във всички сектори и промишлени отрасли има потенциал за създаването на 700 000 нови работни места в ЕС до 2030 г., много от които ще бъдат създадени в МСП; изтъква потенциала на кръговата икономика за намаляване на потреблението на енергия и на ресурси и за повишаване на капацитета и надеждното снабдяване с рециклирани материали, които са от изключителна важност за „зелената“ енергия и цифровите технологии; счита, че промишлената стратегия на ЕС трябва да върви ръка за ръка с кръговата икономика и с плана за действие за кръговата икономика и да гарантира прехода на европейската икономика към нетоксична кръгова икономика;; призовава за допълнителна подкрепа за програмите за научноизследователска и развойна дейност, целящи засилване на прехода към безопасна и устойчива кръгова, икономика, чрез насърчаване както на новаторските решения, така и на усъвършенстването на съществуващите технологии в стратегическите сектори;

29. подчертава, че за да се подобри кръговостта на икономиката, мерките в областта на търсенето, като например насърчаване на устойчивото потребление и засилено използване на „зелени“ обществени поръчки, са само едната страна на монетата, както и че трябва да се полагат значителни усилия за повишаване на ефективното използване на ресурсите и на кръговостта на производствените процеси; призовава Комисията да определи ясни цели и съответни за това законодателни рамки; приветства в този контекст обявяването на рамка на политиката за устойчиви продукти и установяването на задължителни изисквания за рециклирано съдържание;

30. призовава Комисията да определи амбициозни секторни цели за подобряване на ефективността на ресурсите, като се започне от най-енергоемките сектори; счита, че следва също така да бъдат създадени пътни карти, които да направляват прехода на различните сектори към кръговост, изготвени в сътрудничество с браншовите асоциации, дружествата, синдикатите, гражданското общество и академичната общност; подчертава значението на въвеждането на ясна рамка за мониторинг, която предоставя всеобхватна и обществено достъпна информация за постигнатия напредък;

31. подчертава потенциала на кръговата биоикономика и свързаната с горското стопанство промишленост за насърчаването на конкурентна и устойчива промишленост; насърчава държавите членки да поощряват инвестициите и обществените поръчки в областта на възобновяемите и годните за рециклиране продукти на биологична основа;

32. подчертава значението на ресурсната и енергийната ефективност за намаляване на зависимостта от вноса на руда и изкопаеми горива; подчертава, че намаляването на отпадъците не само ще доведе до намаляване на замърсяването, но и до икономии на ценни ресурси;

33. подчертава необходимостта от намаляване на отпадъците в промишления сектор; призовава Комисията да въведе задължителни цели за повторната употреба на промишлени опаковъчни материали; призовава за хармонизиране на опаковките в рамките на стопанските сектори и държавите членки с цел улесняване на схемите за депониране на отпадъците;

34. приветства обявената от Комисията стратегия за химичните вещества с цел устойчивост за постигане на нулево замърсяване в нетоксична среда; подчертава, че европейската химическа промишленост е един от ключовите сектори за икономическото благосъстояние на Съюза, въпреки че тя е лишена от устойчивост, що се отнася до потреблението на енергия и въздействието върху околната среда; подчертава значението на постигането на енергийна ефективност, кръговост и нулево замърсяване специално в този сектор;

35. отбелязва приноса на химическата промишленост за множество стратегически вериги за създаване на стойност и за създаването на неутрални по отношение на климата, ефективни по отношение на ресурсите и кръгови технологии и решения; призовава за устойчива политика в областта на химикалите, приведена в съответствие със стратегията в областта на промишлеността;

36. подчертава, че европейската стратегия в областта на промишлеността следва изцяло да бъде приведена в съответствие с предстоящата стратегия за химичните вещества с цел устойчивост въз основа на премахването на опасните вещества и заместването с по-безопасни алтернативи, с особен акцент върху намаляването и предотвратяването на експозицията към химически вещества, като например ендокринни нарушители, с цел защита на човешкото здраве и на околната среда;

37. подчертава необходимостта от насърчаване на иновациите в химическата промишленост и признава, че тя е в състояние да предоставя многобройни нисковъглеродни решения; подчертава, че насърчаването на иновациите и намаляването до минимум на излагането на хората и околната среда на опасни химически вещества са основни елементи на прехода от линейна към кръгова и устойчива химическа промишленост, което ще даде на този основен за европейската икономика сектор значително конкурентно предимство;

38. призовава Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) да изготви доклад заедно с Европейската агенция по химикалите (ECHA) относно химическите вещества в околната среда в Европа. счита, че в доклада следва да се съдържа оценка на системния характер на опасните химически вещества в рамките на европейските системи за производство и потребление, тяхното използване в продуктите, присъствието им в околната среда в Европа и вредата от тях за здравето на хората и екосистемите;

39. призовава Комисията и държавите членки да запазят жизнената фармацевтична индустрия, основана на научни изследвания, в интерес на гражданите и пациентите в рамките на политика в областта на общественото здраве; настоява, че предложените мерки в предстоящата фармацевтична стратегия на Комисията следва да бъдат приведени в съответствие със стратегията в областта на промишлеността и да поставят акцент върху гарантирането, че ЕС продължава да бъде новатор и световен лидер в производството на лекарства и активни съставки, в съчетание с целта за гарантиране на справедлив достъп за пациентите; призовава Комисията да разработи фармацевтична стратегия, която да предоставя правилните инструменти на политиката за насърчаване на разработването на иновативни лекарства в полза на пациентите, гарантиране на стабилна и ефективна регулаторна рамка и пълно възползване от потенциала на цифровото преобразуване на здравеопазването;

40. подчертава значението на поддържането на сигурни доставки в Съюза на материали и минерали от изключителна важност, фармацевтични съставки, лекарства и медицинско оборудване; призовава за укрепване на европейските вериги за създаване на стойност с цел намаляване на зависимостта от трети държави в ключови области от стратегическо значение; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия, за да гарантират сигурността на доставките на медицински продукти, да намалят зависимостта на ЕС от трети държави и да подкрепят местното производство на фармацевтични продукти, що се отнася до лекарствата от основно терапевтично значение, като дават приоритет на медицинските продукти от здравно и стратегическо значение, в тясно сътрудничество с държавите членки; припомня, че всяко публично финансиране трябва да бъде обвързано с условия за пълна прозрачност и проследимост на инвестициите, със задължения за снабдяване на европейския пазар и с ангажимент да бъдат постигнати най-добрите резултати за пациентите, включително по отношение на достъпността, в т.ч. и финансовата, на готовите лекарствени продукти; подчертава, че стратегията следва да насърчава отрасъла да разполага с диверсифицирана верига на доставки, както и с план за смекчаване на риска от недостиг на лекарствени продукти с цел справяне с всякакви видове уязвимост и рискове, застрашаващи веригата на доставки; призовава Комисията да предложи начини за гарантиране на по-голяма устойчивост на мрежата на веригите на доставки на отрасъла и да създаде план за намаляване на риска от недостиг на лекарства с цел справяне с всички потенциални уязвими места и рисковете по веригата на доставки на жизненоважни лекарства; призовава Комисията и държавите членки да извършват скрининг на преките чуждестранни инвестиции в заводите за производство на лекарства като част от критичната здравна инфраструктура на Европа;

41. призовава Комисията да засили своето участие в подкрепа на защитата на критичната здравна инфраструктура в държавите членки и да започне да прилага Европейската програма за защита на критичната инфраструктура (EPCIP) за сектора на здравната инфраструктура;

42. подчертава централната роля на един добре функциониращ и конкурентен фармацевтичен сектор и сектор на медицинските изделия, за да се гарантира устойчив достъп до лекарства и да се гарантира високо равнище на здравеопазване за пациентите в ЕС;; счита, че Комисията следва да улеснява диалога с държавите членки и с всички съответни заинтересовани страни чрез създаването на фармацевтичен форум, под надзора на Европейската агенция по лекарствата (EMA), за да се даде възможност за всеобхватно обсъждане на въпросите, свързани, наред с другото, с устойчивостта на фармацевтичните продукти и въвеждането на нови технологии в здравните системи; подчертава, че този форум следва да отчита различните национални подходи към ценообразуването и възстановяването на разходите, както и инвестициите и организацията в областта на здравеопазването, за да гарантира съществуващите производствени инвестиции в Европа, като гарантира дългосрочна устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките; призовава Комисията да подпомага държавите членки, като по-конкретно разработи ad hoc насоки на ЕС за устойчиви обществени поръчки за лекарствата в рамките на действащите правила на ЕС за обществените поръчки, като се разглеждат критерии извън единствено най-ниската цена, а именно чрез прилагане на т.нар. „критерии за икономически най-изгодната оферта“ (MEAT), например гарантиране на дългосрочна устойчивост, конкуренция, сигурност на доставките и стимулиране на инвестициите в научни изследвания и производство;

43. в контекста на настоящата здравна криза и потенциалните бъдещи кризи подкрепя подпомагането на дружествата в ЕС, стимулирането на производството в рамките на ЕС, намаляването на зависимостта на ЕС от трети държави, повишаването на производствения капацитет за производството на определени продукти, по-специално дезинфекциращ гел, респиратори и защитно оборудване, както и обединяването и координацията на възможностите за цифрово производство, като например триизмерен печат, което може да допринесе за производството на необходимото оборудване;

44. подчертава необходимостта от извършване на преглед и преразглеждане на правилата на ЕС за обществените поръчки, за да се гарантират действителни еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС, и по-специално за онези, които произвеждат устойчиви продукти или услуги, като например в областта на обществения транспорт;

45. отново посочва значението на устойчивия транспорт като част от промишлената верига на доставки и призовава за включване на външните разходи в цената на продуктите; подчертава, че устойчивата промишленост и отраслите в областта на интелигентната мобилност имат както потенциала, така и отговорността да бъдат движеща сила на цифровия и екологичния преход, да подпомагат конкурентоспособността на европейската промишленост и да подобряват свързаността, по-специално в автомобилния, авиокосмическия, железопътния и корабостроителния сектор; призовава Комисията и държавите членки да увеличат инвестициите в мобилност с нулеви емисии и в устойчива и сигурна транспортна инфраструктура, по-специално във високоскоростни мрежи, както и да продължат да подпомагат разработването на устойчиви алтернативни горива;

46. подчертава значението на „зелената“ мобилност за създаването на нови работни места, засилването на европейската промишленост и намаляването на емисиите от транспортния сектор; призовава за широкомащабна стратегия и по-големи инвестиции за разгръщането на широка инфраструктурна мрежа за зареждане на електрически превозни средства, изградена от бързи, надеждни и съвместими станции за зареждане на електрическите превозни средства;

47. отбелязва ролята на технологиите за акумулаторни батерии за декарбонизацията на системите за мобилност и на енергийните системи; приветства Европейския алианс за акумулаторните батерии и Стратегическия план за действие в сектора на акумулаторните батерии; призовава за насърчаването и стимулирането на производството на акумулаторни батерии в Европа, както и за създаването на съгласувана и подпомагаща регулаторна рамка за производство на устойчиви акумулаторни батерии в съответствие с принципите на кръговата икономика, по-широките цели на ЕС за декарбонизация и необходимостта от намаляване на зависимостта от суровини и от материали и метали от изключителна важност, внасяни от трети държави;

48. подчертава значението на разработването на устойчиви вериги за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии за настоящите и бъдещите нужди на електромобилността; подчертава, че новата регулаторна рамка за акумулаторните батерии следва да включва изцяло изискванията за устойчивост, като например целите за повторна употреба и рециклиране, както и устойчивия и социално отговорен добив на суровини; призова Комисията и държавите членки да насърчават инвестициите в конкурентоспособен и устойчив сектор за производство на акумулаторни батерии, като предоставят рамка, която включва сигурен достъп до суровини, подкрепа за технологични иновации и последователни правила относно производството на акумулатори батерии в съответствие с изискванията на кръговата икономика;

49. подчертава, че промишлеността следва да допринася изцяло за опазването на биологичното разнообразие и околната среда; отбелязва, че над половината от световния БВП зависи от природата и услугите, които тя предоставя, като няколко сектора са силно зависими от нея; отбелязва, че над 90% от загубата на биологично разнообразие и недостига на вода се дължат на добива и преработката на ресурси; подчертава, че европейската промишлена политика следва да бъде в съответствие с целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и да зачита принципа на предпазливост и принципа „замърсителят плаща“;

50. подчертава, че въз основа на подхода „Едно здраве“, опазването на естествените екосистеми е от основно значение за гарантирането на достъпа на човечеството до най-необходимите неща, като например вода, чист въздух и плодородни почви; призовава за бързо разработване на надеждни показатели за оценка на въздействието върху биологичното разнообразие и за гарантиране на постепенното намаляване на замърсяването, както е посочено в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

51. отбелязва, че промишлеността продължава да допринася в значителна степен за замърсяването на околната среда с изпускането на замърсители във въздуха, водата и почвата; подчертава ролята на Директивата относно емисиите от промишлеността за определянето на задълженията за големите инсталации да намалят до минимум изпускането на замърсители; с интерес очаква предстоящия план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността, което следва да доведе до значително намаляване на замърсяването от промишлеността;

52. приветства намерението на Комисията да възприеме по-стратегически подход към отраслите за производство на енергия от възобновяеми източници; счита, че тези промишлени отрасли следва да получават пълна подкрепа предвид ключовата им роля за декарбонизацията на енергийните системи и постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; изтъква също така значението на спазването на първия принцип на енергийната ефективност за намаляване на търсенето на енергия;

53. подчертава, че „енергийната ефективност на първо място“ е един от ключовите принципи на Енергийния съюз, насочен към гарантирането на сигурно, устойчиво, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване в ЕС; подчертава, че цялостната модернизация предоставя огромна възможност за сектора на сградите и за енергийния сектор в ЕС, и призовава държавите членки да ускорят инвестициите в модернизацията на сградите; отбелязва важната роля, която могат да играят националните, регионалните и местните участници, за улесняването и координирането на инициативите за саниране;

54. припомня, че технологиите за енергия от възобновяеми източници са от стратегическо значение за успешния преход към неутралност по отношение на климата; призовава за стабилна стратегия в областта на промишлеността за внедряването и разширяването на капацитета за възобновяеми енергийни източници, за да се гарантира дългосрочната сигурност на доставките, конкурентоспособността, водещата роля в областта на технологиите и създаването на работни места в Европа;

55. подчертава, че развитието на производството на енергия от възобновяеми източници и на цифровата икономика ще изисква все по-големи количества редкоземни елементи, редки метали, метали от изключителна важност и основни метали; припомня, че за минния добив, необходим за това развитие, се използва много вода, което може да влезе в конкуренция с потребностите на местното население, най-вече в регионите, където е налице недостиг на вода; подчертава, че дейностите, свързани с минния добив в трети държави, могат да бъдат причина за силно замърсяване, което засяга качеството на водата, въздуха и почвите, и води до обезлесяване и загуба на биологично разнообразие; припомня, че добивните дейности се съсредоточават в развиващите се държави, където трудовите стандарти защитават в по-малка степен отколкото в Съюза, и че поради това условията на труд в минните предприятия застрашават здравето и живота на работниците в мините; подчертава, че замърсяването, предизвиквано от минните дейности, оказва пряко въздействие върху средствата за препитание на местното население и в бъдеще може да ги осъди на изгнаничество; припомня, че местното население понася непреките последици от заразяването на водите, въздуха и почвите, с голямо въздействие върху тяхното здраве;

56. изтъква, че околната среда и икономиката са основата за приобщаващо общество, което ни дава възможност да се справяме с настоящите и бъдещите предизвикателства и да се възползваме от възможностите, които ни се разкриват;

57. счита, че Европейският съюз се нуждае от процес на реиндустриализация и модернизация на своята промишлена база, укрепване на вътрешния пазар и създаване на конкурентна рамка за промишлеността, включително ефективна стратегия за МСП, за да се засили конкурентоспособността и водещата роля на Европа в световен мащаб;

58. призовава Комисията да укрепява и насърчава преместването и диверсифицирането на европейските промишлени отрасли в стратегически сектори, като например производството на енергия от възобновяеми източници и на фармацевтични продукти, които все още не са устойчиви;

59. счита, че преместването на европейската промишленост следва да стимулира съживяването на най-слабо развитите европейски региони, включително обезлюдените и регионите с разпръснато население, съгласно посоченото в член 174 от ДФЕС; подчертава, че това ще стимулира икономическия растеж и създаването на много работни места, които в крайна сметка ще позволят да се задържи населението;

60. подчертава, че стратегията в областта на промишлеността следва да се основава на доказателства и на най-новите научни изследвания; подчертава значението на приноса на европейската промишленост и на предприятията при разработването на стратегията в областта на промишлеността;

61. подчертава, че европейската стратегия в областта на промишлеността следва също така да гарантира предоставянето на ясна, изчерпателна и лесно достъпна информация относно състоянието на европейската промишленост, по-специално цялата информация, която е необходима, за да се разбере въздействието на промишленото производство върху здравето и околната среда;

62. подчертава, че е от съществено значение да има по-добър баланс между мъжете и жените в промишлените сектори, по-специално чрез насърчаване на жените да се занимават с наука, технологии, инженерство и математика, да се насочат към професионално развитие в областта на технологиите и да инвестират в цифрови умения, като по този начин се подобри балансът между половете по отношение на създаването и управлението на предприятията;

63. подкрепя Комисията в целта ѝ да разработи нова промишлена стратегия на ЕС, стремяща се към постигане на по-конкурентоспособна и устойчива промишленост в условията на глобални сътресения;

64. счита, че Европейският съюз следва да се стреми да изготви съобразена с конкретните потребности стратегия в областта на промишлеността, която да бъде стабилен стълб за Европа в бъдеще, особено след безпрецедентната икономическа криза, причинена от пандемията от COVID-19;

65. счита, че стратегията в областта на промишлеността трябва да предоставя различни приложими инструменти, съобразени с особеностите на всеки отделен сектор или екосистема и координирани с държавите членки, което ще направи европейските политики и инструменти по-ефективни;


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

64

9

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurelia Beigneux, Monika Beňová, Sergio Berlato, Alexander Bernhuber, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Miriam Dalli, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Bas Eickhout, Eleonora Evi, Agnès Evren, Fredrick Federley, Pietro Fiocchi, Andreas Glück, Jytte Guteland, Martin Hojsík, Pär Holmgren, Jan Huitema, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Petros Kokkalis, Athanasios Konstantinou, Joanna Kopcińska, Ryszard Antoni Legutko, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ștefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Jutta Paulus, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Rob Rooken, Silvia Sardone, Christine Schneider, Günther Sidl, Ivan Vilibor Sinčić, Linea Søgaard-Lidell, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Edina Tóth, Véronique Trillet-Lenoir, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michael Bloss, Manuel Bompard, Laura Huhtasaari, Christel Schaldemose, Inese Vaidere

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

64

+

PPE

Bartosz Arłukowicz, Alexander Bernhuber, Traian Băsescu, Nathalie Colin‑Oesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, Adam Jarubas, Peter Liese, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Dolors Montserrat, Dan‑Ștefan Motreanu, Ljudmila Novak, Jessica Polfjärd, Stanislav Polčák, Christine Schneider, Edina Tóth, Inese Vaidere, Pernille Weiss, Michal Wiezik, Esther de Lange

S&D

Nikos Androulakis, Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Miriam Dalli, Johan Danielsson, Jytte Guteland, César Luena, Javi López, Alessandra Moretti, Christel Schaldemose, Günther Sidl, Tiemo Wölken

Renew

Pascal Canfin, Fredrick Federley, Andreas Glück, Martin Hojsík, Jan Huitema, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Linea Søgaard‑Lidell, Nils Torvalds, Véronique Trillet‑Lenoir, Nicolae Ştefănuță

ID

Simona Baldassarre, Marco Dreosto, Luisa Regimenti, Silvia Sardone

Verts/ALE

Margrete Auken, Michael Bloss, Bas Eickhout, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Tilly Metz, Ville Niinistö, Jutta Paulus

NI

Eleonora Evi, Athanasios Konstantinou, Ivan Vilibor Sinčić

 

9

-

ID

Laura Huhtasaari, Sylvia Limmer

ECR

Sergio Berlato, Pietro Fiocchi, Joanna Kopcińska, Ryszard Antoni Legutko, Rob Rooken, Alexandr Vondra, Anna Zalewska

 

8

0

ID

Aurelia Beigneux, Catherine Griset, Joëlle Mélin

GUE/NGL

Malin Björk, Manuel Bompard, Petros Kokkalis, Silvia Modig, Mick Wallace

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ (26.6.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика</CommissionInt>


<Titre>относно нова стратегия за Европа в областта на промишлеността</Titre>

<DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Маркус Бухайт</Depute>

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства новата промишлена стратегия за Европа, особено нейния акцент върху гарантиране на справедлива и с равнопоставени условия конкуренция в световен мащаб и върху инструментите, които да направят промишлеността на ЕС пригодна да посреща днешните и бъдещите предизвикателства по света, в съответствие с Европейския зелен пакт; призовава Комисията да възприеме силен всеобхватен подход при прилагането на стратегията; подчертава, че социалните права, цифровизацията, транспортът, търговията и политиките в сферата на околната среда са взаимосвързани в рамките на европейската промишленост;

2. отбелязва, че ЕС изостава от дълго време, що се отнася до глобалната конкурентоспособност, и че се очаква световната търговия да спадне с между 13% и 32%, а БВП на ЕС да спадне с поне 7,5% през 2020 г. поради въздействието на COVID-19, като прогнозите за очаквано възстановяване през 2021 г. все още са несигурни; подчертава следователно, че в обстановката на бележеща бърз спад световна икономика е необходима повторна индустриализация на Европа, като се обръща особено внимание на възстановяването на пазара на труда; призовава ЕС да обедини силите си за спасяване на предприятия и работни места; подчертава важността на адаптирането на промишлената стратегия на ЕС към новия икономически сценарии след избухването на пандемията от COVID-19, като се има предвид отрицателно въздействие на пандемията върху конкурентоспособността на ЕС, така че да се намали зависимостта на икономиката на ЕС от външни доставки; призовава за засилени мерки за подпомагане на финансирането на МСП, за насърчаване на извършваните от МСП иновации и за намиране на решение за настоящото прекъсване на глобалната верига за създаване на стойност, причинено от избухването на пандемията от COVID-19;

3. призовава за масова и последователна промишлена стратегия на ЕС, съобразена с Европейския зелен пакт, с цел преобразуване на нашите икономики и засилване на тяхната издръжливост чрез обединяване на стратегически инвестиции с цел подпомагане на МСП и подобряване на възможностите за създаване на работни места и за уменията; освен това насърчава Комисията да засили и подобри своите инициативи в подкрепа на европейските МСП при преодоляването на пречките, които възпрепятстват достъпа на МСП до международните пазари, чрез договаряне на специални глави в търговските споразумения и чрез оказване на подкрепа на националните и регионалните агенции за износ в усилията им да дават възможност на МСП да се възползват максимално от тези споразумения; подчертава в този смисъл значението на ефективната комуникация и кампаниите за повишаване на осведомеността чрез ефективно прилагане на стратегията за МСП; изисква от Комисията да намали административната и регулаторната тежест, за да могат МСП да се възползват в пълна степен от достъпа до пазара; подчертава необходимостта от допълнително подобряване на бизнес средата в ЕС чрез улесняване на достъпа до финансиране, особено в контекста на смущенията в световните вериги за създаване на стойност; подчертава също така, че преди въвеждането на нови правила на ЕС трябва да се гарантира правна сигурност, основана на факти политика, оценки на въздействието и ефективност на разходите; припомня на Комисията принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови; приветства целта на Комисията за започване в началото на 2020 г. на специален инструмент за самоопределяне на произхода за МСП в бъдещата платформа Access2Market, чрез който дружествата да могат да преценяват дали даден продукт може да се възползва от преференции по дадено търговско споразумение на ЕС, като по този начин ще се подобри степента на използване на преференциите от МСП в рамките на търговските споразумения; счита, че е необходима подкрепа за онези МСП, които инвестират в неутралност по отношение на климата, като същевременно запазват своята конкурентоспособност;

4. подчертава необходимостта от силен ангажимент от страна на държавите членки за бъдещето на европейската промишленост, така че ЕС да се превърне в световен лидер в нисковъглеродните и устойчиви технологии, като същевременно избягва изместване на въглеродни емисии; отправя искане към Комисията да представи предложение за механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите и подчертава необходимостта този механизъм да бъде изцяло съвместим със СТО, като се вземат предвид и резултатите от съответната оценка на въздействието; подчертава, че нашите амбиции в областта на климата не трябва да водят до деиндустриализация на ЕС, а до устойчиви новаторски решения за повишаване на възможностите за по-конкурентоспособна и кръгова икономика; подчертава, че от нашата промишленост се иска да допринася активно за постигането на целите на Европейския зелен пакт чрез инвестиции в неутралност по отношение на климата и спазване на нови стандарти, като същевременно тя е изправена пред конкуренти от трети държави, които са по-малко амбициозни по отношение на намаляването на емисиите; подчертава, че европейските предприятия, в частност МСП, са изправени пред опасността да бъдат държани в неравностойно положение от гледна точка на конкуренцията, докато се опитват да запазят конкурентоспособността си и да процъфтяват на пазарите за износ; призовава Комисията да подкрепя МСП, които вече поставят акцент върху „зелените“ технологии и иновациите при износа на своите стоки и услуги за трети държави, за да прилагат „зелени“ технологии в тези държави и да създават еднакви условия на конкуренция;

5. призовава Комисията да поставя акцент върху осигуряването на доставки в Европа чрез създаване на стратегически запаси и подходящо складиране и намаляване на зависимостта от няколко държави, като същевременно се акцентира върху интелигентното връщане на производството в основните промишлени сектори, като например технологиите и телекомуникациите, медицинските продукти, фармацевтичните продукти и стратегическите суровини; подчертава необходимостта от подкрепа за научните изследвания, цифровизацията и роботизацията чрез безвъзмездни средства, за да се запази тяхната конкурентоспособност на световните пазари; подчертава, че връщането на производството и съсредоточаването върху вътрешната производителност като единствено средство за справяне с недостига на стратегически стоки няма да доведе до решаване на проблема с този недостиг, особено по време на криза; вярва, че ЕС следва да играе водеща роля в многостранните форуми и институции, за да се гарантира, че проблемът с недостига на доставки ще бъде смекчен в бъдеще, тъй като този проблем може да бъде решаван само чрез многостранно сътрудничество; във връзка с това приветства създаването на механизъм за стратегически инвестиции, предложен в пакета за възстановяване, и счита, че той може да бъде допълнен от стратегически фонд за диверсификация на веригата на доставки, така че да се намали прекомерното разчитане на един-единствен доставчик и да се оказва активна подкрепа на предприятията за диверсифициране на производството в стратегическите сектори; счита, че индустриалната стратегия на ЕС би могла да бъде допълвана с нормативна уредба относно други аспекти на веригите на доставки, включително надлежната проверка и спазване на екологичното и трудовото право със силни социални предпазни клаузи, за да бъде създаден цялостен подход;

6. отбелязва, че кризата с COVID-19 е показала ясно необходимостта от цифрови решения, търговия и бизнес модели; подчертава значението на продължаващите многостранни преговори в рамките на СТО относно електронната търговия, включително трансграничните потоци от данни; призовава за всеобхватен и амбициозен набор от правила, които да гарантират европейските стандарти за защита на данните;

7. признава значителното евентуално въздействие, което могат да имат следващата промишлена революция и автоматизацията върху международната търговия; отбелязва, че с очакваната оптимизация на производството международната верига на доставки ще бъде преструктурирана, което ще има съществено въздействие върху пазара на труда и съответно ще повлияе отрицателно на бъдещото създаване на работни места и на пазара като цяло; призовава Комисията да включи силни социални гаранции в своята политика;

8. подчертава, че промишлеността генерира 80% от европейския износ на стоки и в нея са заети около 35 милиона души; призовава Комисията да отчита значителната добавена стойност, която промишлеността носи на европейския пазар на труда и на социалните права, както и нейната ключова роля като фактор за благоденствие и конкурентоспособност;

9. настоява, че промишлената стратегия на ЕС трябва да бъде включваща и прозрачна и да обхваща всички участници, действащи по цялата верига на стойността от най-малките новосъздадени предприятия до най-големите компании, от академичната общност до научните изследвания, от доставчиците на услуги до доставчиците, като се включват също профсъюзите и организациите на потребителите;

10. призовава Комисията да гарантира основана на правила многостранна система, пригодена за по-силен ЕС по света с открита и справедлива търговия, която е в съответствие с полаганите в целия свят усилия за спиране на изменението на климата и на загубата на биологично разнообразие, като същевременно се стреми към устойчиво икономическо възстановяване; подчертава, че справедливата и свободна търговия следва да бъде подпомагана от напълно функционираща СТО; изисква от Комисията да работи с другите членове на СТО за провеждане на амбициозна реформа, да продължава да се ангажира с намирането на дългосрочно многостранно решение за преодоляване на съществуващата патова ситуация в Апелативния орган, да гарантира открита и справедлива търговия с приложима с изпълнителна сила система за уреждане на спорове и действително еднакви условия на конкуренция за търговските дружества, както и да включва в пълна степен социалните и екологичните стандарти; настоятелно призовава Комисията да договори нови правила за борба с нарушаващите търговията практики, включително непазарни политики и практики, свръхкапацитет, създаван от държавни предприятия, и промишлени субсидии, както и срещу политики и практики, свързани с принудителния трансфер на технологии; приветства продължаващите многостранни преговори в рамките на СТО относно ключови области на търговията с услуги и улесняването на инвестициите; призовава за продължаване на съществуващата нулева тарифна ставка на фармацевтичните продукти в рамките на СТО и подкрепя разширяването на инициативата „фармацевтични продукти с нулева митническа ставка“, така че тя да включва повече продукти и държави;

11. подчертава своята решимост за установяване на възможно най-тесни отношения с Обединеното кралство, държава, която ще остане партньор, съюзник и приятел вътре в Европа; насърчава Комисията да се възползва от импулса, породен от оттеглянето на Обединеното кралство, за да рационализира нашите политики на ЕС, да намали излишната бюрокрация и да повиши конкурентоспособността за дружествата от ЕС и за малките и средните предприятия (МСП); подчертава, че ССТ следва да има за цел да позволи възможно най-тесен пазарен достъп и улесняване на търговията, за да се намалят нарушенията на търговията, като това намаление се основава на разпоредби за еднакви условия на конкуренция, които гарантират високи стандарти на социална, трудова и екологична защита, както и политики в областта на конкуренцията и държавните помощи; подновява своя призив към Комисията да постигне ново и всеобхватно споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Обединеното кралство, което надхвърля границите на търговията, в съответствие с политическата декларация от октомври 2019 г.;

12. призовава Комисията да работи за ефективен и функциониращ режим на обществени поръчки, които да увеличат възможностите за договаряне на реципрочност и на отваряне на пазара; призовава Съвета да възобнови преговорите и да постигне бързо споразумение относно международния инструмент за обществени поръчки; подчертава необходимостта от инструмент, който е предназначен да противодейства на дискриминационните практики срещу предприятията от ЕС на пазарите на обществени поръчки на трети държави; призовава за включването на глобален каталог на основните продукти от първа необходимост за избягване на злоупотреби от доставчици от трети държави в международната търговия по време на световна катастрофа;

13. приветства прегледа на политиката на Съюза в областта на международната търговия и инвестициите и призовава Комисията да оцени набора от инструменти на ЕС в областта на търговията, за да се работи за справяне с проблема с нарушенията на пазара в световен мащаб; призовава за засилване на инструментите за защита на търговията, по-специално предпазните механизми, така че те да станат по-ефикасни и по-добре адаптирани, за да се защитава европейската промишленост и да се търси ефективно решение на проблема с нарушенията на пазара; призовава да се обръща специално внимание на стратегическите метали и на стоманодобивния сектор, за да се гарантира ефективна конкуренция; отхвърля необоснованите протекционистки мерки, които водят до нарушаване на световната икономика, както и неоправданата държавна помощ в трети държави, което е довело до намаляване на разходите за производство по начини, които не са в съответствие с целите на Парижкото споразумение или с Целите за устойчиво развитие;

14. призовава Комисията да измени в спешен порядък защитните мерки на ЕС по отношение на стоманата, като отчита настоящия контекст с COVID-19, за да защитава стоманодобивния сектор срещу постоянния световен свръхкапацитет и нечестните търговски практики и да гарантира ефективна конкуренция;

15. призовава настоятелно Комисията да осигурява ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост, като същевременно насърчава новаторството, гарантира достъпа до медицинска помощ и защитава общественото здраве, и да се заеме с решаването на въпроса с търговията на фалшифицирани и пиратски стоки по международната верига на доставки в сътрудничество с всички релевантни действащи лица, като основни цели на плана за действие в областта на интелектуалната собственост; призовава Комисията да насърчава и гарантира защитата на географските означения както на международно, така и на двустранно равнище, и приканва Комисията да провежда разисквания за географските означения за неземеделски продукти, което би могло да подпомогне иновациите, устойчивото производство и работните места в ЕС, като се подобрява привлекателността и репутацията на нашите качествени продукти по света; подчертава, че възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, следва да се използват за преодоляване на потенциален недостиг при доставките на лекарствени продукти;

16. призовава държавите членки да приложат бързо всички разпоредби на регламента относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции; подчертава важността на по-добрата координация между дейностите на държавите членки, като се поставя акцент върху последователността, ефективността и прозрачността; призовава Комисията да наблюдава отблизо и да предоставя необходимата помощ при прилагането на този регламент, за да се защитава достъпът до стратегически промишлени сектори, инфраструктура, главни базови технологии или всякакви други активи в интерес на сигурността и киберсигурността с цел гарантиране на конкурентоспособността на европейския единен пазар; приветства Бялата книга за осигуряване на еднакви условия на конкуренция, що се отнася до чуждестранните субсидии, и призовава Комисията да представи законодателно предложение, за да се предотвратява враждебното поглъщане от страна на дружества от трети държави, които получават големи субсидии от своите правителства, и да се предприемат мерки за справяне с нарушаващите конкуренцията ефекти в рамките на единния пазар; призовава за бързото приемане на Регламент (ЕС) № 654/2014 (Регламента за осигуряване на изпълнението).


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.6.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Barry Andrews, Anna-Michelle Asimakopoulou, Tiziana Beghin, Geert Bourgeois, Saskia Bricmont, Jordi Cañas, Anna Cavazzini, Miroslav Číž, Arnaud Danjean, Paolo De Castro, Emmanouil Fragkos, Enikő Győri, Roman Haider, Christophe Hansen, Heidi Hautala, Danuta Maria Hübner, Herve Juvin, Danilo Oscar Lancini, Bernd Lange, Gabriel Mato, Maxette Pirbakas, Carles Puigdemont i Casamajó, Samira Rafaela, Inma Rodríguez-Piñero, Massimiliano Salini, Helmut Scholz, Sven Simon, Kathleen Van Brempt, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Reinhard Bütikofer, Marco Campomenosi, Nicola Danti, Svenja Hahn, Sandra Kalniete, Urmas Paet

 

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

1. Нова промишлена стратегия за Европа– 2020/2076(INI) – Докладчик: Маркус Бухайт (ID) – Приемане на проекта на становище

1.1. Окончателно гласуване

31

+

ECR

Geert Bourgeois, Emmanouil Fragkos

ID

Marco Campomenosi, Roman Haider, Herve Juvin, Danilo Oscar Lancini, Maxette Pirbakas

NI

Tiziana Beghin, Carles Puigdemont i Casamajó

PPE

Anna Michelle Asimakopoulou, Sandra Kalniete, Arnaud Danjean, Enikő Győri, Christophe Hansen, Danuta Maria Hübner, Gabriel Mato, Massimiliano Salini, Sven Simon, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler

RENEW

Barry Andrews, Jordi Cañas, Svenja Hahn, Samira Rafaela, Urmas Paet, Nicola Danti

S&D

Miroslav Číž, Paolo De Castro, Bernd Lange, Inma Rodríguez Piñero, Kathleen Van Brempt

 

1

-

GUE/NGL

Helmut Scholz

 

4

0

VERTS/ALE

Saskia Bricmont, Anna Cavazzini, Reinhard Bütikofer, Heidi Hautala

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ (16.7.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика</CommissionInt>


<Titre>относно нова промишлена стратегия за Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Джорди Каняс</Depute>

 

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че в днешно време в промишлеността на ЕС са заети около 35 милиона души, и че съставлява над 80 % от износа и има доминираща роля в процеса на преките чуждестранни инвестиции; като има предвид, че 99% от предприятията в ЕС са МСП, които представляват около 50% от БВП на ЕС и осигуряват работа на повече от 100 милиона работници; като има предвид, че новата промишлена стратегия следва да се основава на промишлени екосистеми, обхващащи всички участници в индустриалните вериги за създаване на стойност, от големите дружества, МСП и микропредприятията до работниците и потребителите;

Б. като има предвид, че жените и хората с увреждания продължават да бъдат по-слабо‑ представени в различните промишлени сектори, професии и равнища на управление и по-често работят в промишлени сектори или подсектори с ниска добавена стойност, въпреки факта, че 40,1% от жените са завършили висше образование и че през 2019 г. 86,2% от жените във възрастовата група 20 – 24 години са завършили най-малко средно образование в сравнение с 81% от мъжете[11];

В. като има предвид, че Европа се нуждае от устойчива в социално и екологично отношение промишлена стратегия, която отдава приоритетно значение на равните възможности и социалното сближаване; като има предвид, че новата промишлена стратегия на ЕС трябва да служи като вектор във всички сектори и дружества за създаването на повече и по-качествени работни места, за укрепването на ролята на МСП и за постигането на напълно приобщаващ и балансиран пазар на труда, за да съпътства справедливия двоен преход към основана на цифровите технологии и възобновяемите енергийни източници, високоефективна от гледна точка на ресурсите и енергията и неутрална по отношение на климата промишленост;  като има предвид, че прилагането на Зеления пакт и на Стратегията в областта на цифровизацията следва да стимулира и устойчив растеж в посока към по-екологосъобразна и по-кръгова промишленост;

Г. като има предвид, че МСП представляват повече от 99% от всички европейски предприятия, но едва 17% от тях са интегрирали успешно цифровите технологии в своите дейности; като има предвид, че 70% от предприятията съобщават, че достъпът до таланти е пречка за инвестиции в целия ЕС;

Д. като има предвид, че Европа има вековни силни традиции в промишлеността и поради това е подходяща за ефективен двоен преход, основан на социалната икономика и ценностите на ЕС;

Е. като има предвид, че сигурното и приобщаващо внедряване и използване на цифровизацията и изкуствения интелект (ИИ) са от решаващо значение за всички промишлени сектори, за да се постигне екологосъобразен промишлен преход, който повишава конкурентоспособността, създава качествени възможности за работа, устойчиви бизнес модели и икономически просперитет; като има предвид, че в това отношение е важно да се инвестира в научни изследвания и иновации и в цифрово образование;

Ж. като има предвид, че европейският подход към ИИ следва да реши приоритетно етичните аспекти и дилемите, свързани с ИИ, за да се гарантира, че е ориентиран към човека, подобрява благосъстоянието на хората, дава чувство за сигурност, осигурява благосъстоянието на обществото и на околната среда и изцяло зачита основните права и ценности на ЕС;

З. като има предвид, че хората, живеещи и работещи в ЕС бяха сериозно засегнати от пандемията от COVID‑19, която създаде безпрецедентни предизвикателства за промишлеността на ЕС и оказа огромно въздействие върху организацията на работата, работните места и работниците в определени сектори, като за над 5 милиона души съществува риск да загубят работните си места и прогнозираното средно намаление на БВП е с около 7% в целия Съюз; като има предвид, че в няколко фабрики се наблюдава бързо преминаване от производство към медицински продукти; като има предвид, че кризата увеличава необходимостта от нова промишлена стратегия;

И. като има предвид, че според доклада на Световния икономически форум относно бъдещето на работните места, 65% от децата, които днес започват основното си образование, впоследствие ще заемат работни места, които в момента дори още не съществуват; като има предвид, че нискоквалифицираните работници са особено уязвими в ерата на цифровите технологии, а статистическите данни на Евростат сочат, че 77,8% от европейците във възрастовата група 25‑64 години считат, че не се нуждаят от по-нататъшно образование или обучение, като по този начин са станали уязвими на сътресения; като има предвид, че поради това системите за образование и обучение, които включват елементи за преквалификация и повишаване на осведомеността, трябва да бъдат подкрепяни, с цел преподаване на основни умения и умения, включително цифрова грамотност, необходими за нови кариери;

Й. като има предвид, че социалният диалог, включително колективните спорове и непрекъснатото сътрудничество между социалните партньори са от съществено значение за създаването на стабилна промишлена политика, която подобрява условията на труд и заетост, като по този начин допринася за  по-справедливо общество, което не пренебрегва нито един индивид;

К. като има предвид, че социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.

Л. като има предвид, че икономическият растеж върви ръка за ръка с подобрен социален и жизнен стандарт и добри условия на труд;

М. като има предвид, че промишлената стратегия на ЕС следва да спомогне за съживяването на регионите и с това да подкрепи тяхната трансформация чрез стратегии за интелигентна специализация и чрез средства от европейските структурни и инвестиционни фондове;

1. подчертава, че промишлената политика на ЕС трябва да включва силно социално и екологично измерение и да бъде в съответствие с европейския стълб на социалните права и целите на Зеления пакт и Парижкото споразумение, за да предприема ефективни мерки за справяне със социалните и икономическите последици от структурната промяна и да допринася за постигането на неговите цели, с оглед осигуряване подкрепа за конкурентоспособността, достойната заетост и достойни условия на труд, равни възможности, както и достъп до добре функциониращи пазари на труда и социални системи за всички; подчертава, че преходът към кръгова, неутрална по отношение на климата икономика предлага нови възможности за създаване на работни места и за модернизиране на промишления сектор в Европа чрез създаване на нови пазари, включително чрез енергийна ефективност, увеличаване на дела на възобновяемите източници на енергия и насърчаване на иновативни модели, като например повишаване на привлекателността, повторното използване и ремонта;

2. отбелязва, че специфичните за всяка държава препоръки следва да включват действия и въпроси, свързани с индустриалната политика (на ЕС) по време на  европейския семестър; подчертава, че измерването на статуквото и на напредъка е от съществено значение за разработването на политики въз основа на факти, което също така ще гарантира, че държавите — членки на ЕС са информирани относно  напредъка и развитието на промишлената политика на национално равнище и на равнището на ЕС;

3. подчертава, че цифровизацията, ИИ, анализът на големи информационни масиви, киберсигурността, иновациите и разработването на мерки за устойчиви промишлени сектори са от съществено значение за създаването на по-добро социално сближаване, за постигането на целите на Европейския зелен пакт и за гарантиране на конкурентоспособността на ЕС;

4. подчертава, че трансграничните и сезонните работници играят важна роля за предоставянето на услуги като ключов елемент от усилията за икономическо възстановяване, и призовава за мерки за насърчаване на тяхната мобилност и защита на трудовите им права, включително по‑добро прилагане на действащото законодателство;

5. настоятелно призовава Комисията да разгледа проблемите, с които се сблъскват трансграничните и сезонните работници при придобиването на техните социални права поради липсата на преносимост на правата на работниците чрез бързо приемане на преразгледания текст на Регламента за координация на системите за социална сигурност и прилагане на координирани цифрови решения на равнището на държавите членки, като същевременно подобри и рационализира решенията за борба с всички видове измами;

6. приветства финансовото облекчение, предоставено от Комисията, за запазване на работни места чрез инструмента за временна подкрепа за намаляване на рисковете при безработица при извънредни обстоятелства (SURE) и счита, че една европейска схема за презастраховане срещу безработица би могла да бъде допълнителен инструмент, който да съпътства справедливия преход към кръгова, неутрална по отношение на климата и цифрова икономика, и да допринесе по-специално за устойчивостта на европейската икономика и на европейската промишленост; очаква предложението на Комисията по този въпрос, обявено от председателя г-жа фон дер Лайен;

7. приветства предложението на Комисията от 27 май 2020 г. за план на ЕС за възстановяване, който включва подсилен дългосрочен бюджет на ЕС (МФР 2021‑2027 г.) и нов инструмент на ЕС за възстановяване от следващо поколение, възлизащ на 750 милиарда евро, и призовава за бързото му одобряване; подчертава в този смисъл значението на устойчивите в социално и екологично отношение инвестиции в секторите на промишлеността, особено засегнати от кризата чрез Инструмента за възстановяване и устойчивост, с акцент върху улесняването на активните политики за заетост, инвестициите в областта на цифровите умения и инфраструктурата, предприемачеството и създаването на стартиращи предприятия, особено за МСП и самостоятелно заетите лица, което ще спомогне за разработването на стратегия за устойчива и конкурентоспособна промишлена политика в целия ЕС;

8. подчертава, че за да заеме или запази водеща позиция в световен мащаб в стратегически промишлени сектори, от ключово значение са някои проекти по на програмата „Хоризонт Европа“ и на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) в областта на технологиите, изследванията и иновациите с висока добавена стойност; припомня положителното въздействие на усилията за иновации за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г., конкурентно лидерство за предприятията от ЕС и количеството и качеството на работните места;

9. приветства финансовото облекчение, предоставено от Комисията за запазване на работни места чрез Програмата за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение („SURE“), както и допълнителните партньорства между службите по заетостта, социалните партньори и предприятията, за да се улесни преквалификацията, особено за сезонните работници във всички видове работа в туристическия сектор;

10. счита, че промишлената политика на ЕС трябва да работи за ускоряване на иновациите, особено в ключовите области на цифровизацията и производството, и да включва стратегии, които насърчават възстановяването на качествени работни места и възможности за производство в целия ЕС, като  гарантира балансирано устойчиво регионално развитие за всички региони на ЕС, подкрепено чрез политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за да се повиши глобалната конкурентоспособност на ЕС и да се избегне прекомерна зависимост от чуждестранни доставчици, особено в стратегически сектори като фармацевтичните продукти и медицинските изделия, киберсигурността и сигурността на данни, цифровите услуги и стратегическите технология и енергетика, като по този начин се укрепва стратегическата автономност на ЕС; в това отношение подчертава значението на развиването на уменията на работниците в тези сектори; подчертава освен това необходимостта от насърчаване на публичните инвестиции и правилното използване на държавната помощ, както и от засилване на капиталовите инвестиции от страна на дружествата, от диверсифициране на световните вериги за доставки и от повишаване на тяхната устойчивост и прозрачност;

11. отново заявява, че промишленият сектор е основен елемент на икономиката и  отговаря за големия дял на европейския износ и инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава ключовата роля на МСП като гръбнак на европейската икономика в осигуряването на промишления растеж на ЕС и постигането на целите на преминаването към екологосъобразна икономика и цифрови технологии; следователно подчертава, че МСП следва да бъдат в центъра на новата промишлена стратегия и призовава Комисията и държавите членки за създаването на подкрепяща среда, която да дава възможност на МСП да се развиват и разрастват, например чрез намаляване на ненужната регулаторна тежест, улесняване на достъпа до подходящи източници на финансиране и подкрепа на предприемачеството, които са от решаващо значение за иновациите, създаването на работни места и приобщаването; в тази връзка подкрепя взаимното допълване между новата промишлена стратегия и новия план за действие за кръговата икономика, което се очаква да създаде до 700 000 нови работни места в целия ЕС до 2030 г., много от които ще бъдат от особена полза за МСП;

12. подчертава необходимостта от силен социален елемент в промишлената стратегия на ЕС и от приобщаваща цифровизация на промишлеността. призовава Европейската комисия да гарантира достатъчно средства и ефективни механизми чрез Европейския социален фонд плюс, Фонда за справедлив преход и други фондове;  призовава стратегията да отговори на потребностите на по-слабо развитите в технологично отношение промишлени региони, включително тези, които са силно зависими от твърди изкопаеми горива и регионите, обхванати от член 174 от ДФЕС, и да гарантира необходимите инвестиции в инфраструктура като покритие с широколентов интернет;

13. изтъква необходимостта да се подчертае риска от загуба на работни места вследствие на индустриалния преход и отговорността на органите за осигуряване на социална закрила; призовава държавите членки да гарантират подходящо заплащане и подкрепа за работниците в този преход, с акцент върху пригодността за заетост и благосъстоянието, и да разгледат по-широк набор от мерки за социална закрила, като например национални гарантирани схеми за минимален доход, обезщетения за безработица, семейни надбавки, помощи за отопление, подходящи пенсии, стипендии за студенти, стажове и подкрепа за хората с увреждания, за да се гарантира достоен стандарт на живот;

14. подчертава, че инвестициите в областта на здравословните и безопасни условия на труд спомагат за предотвратяване на свързани с работата заболявания, злополуки и вредно физическо и психосоциално напрежение и имат осезаемо положително въздействие върху икономиката, като допринасят за постигането на по-добри резултати и устойчиви професионални кариери; припомня, че според Комисията едно евро, похарчено за безопасни и здравословни условия на труд, носи най-малко две евро в замяна; подчертава, че безопасните и здравословни условия на труд следва да бъдат приоритет също и новата промишлена стратегия за Европа;

15. приветства увеличението на средствата, отпуснати за ФСП, като се има предвид, че 160 000 работни места във въгледобивния сектор биха могли да бъдат изгубени до 2030 г. като част от дългосрочния процес на промишлен преход, докато други сектори, като например енергоемките отрасли или автомобилната промишленост, също ще бъдат изправени пред дълбоки структурни промени;

16. призовава Комисията да проучи внимателно въздействието на зависимостта на Европа от вноса от трети държави, особено от Китай и други държави, в които държавата упражнява значително влияние върху пазара, като това води до несправедливи последици за предприятията и служителите в ЕС;

17. признава специално разработения подход, който Комисията ще приеме при разработването на програмите в рамките на промишлената стратегия; призовава този подход да бъде част от реалистична перспектива, която да обхваща реалните потребности на всяка екосистема;

18. с оглед защитата на работните места в Европа подчертава необходимостта от реформиране на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, като същевременно се гарантира, че ЕС остава отворен и привлекателен за чуждестранни инвестиции в рамките на принципите на правовата държава и стандартите на ЕС;

19. подчертава, че способността да се привлича, набира и задържа квалифицирана работна ръка е от съществено значение за конкурентоспособна и  устойчива промишленост на ЕС; счита, че активните политики в областта на пазара на труда, образованието и  обучението в ориентирани към бъдещето сектори, достойната заетост и условия на труд, достъпните, включително от финансова гледна точка грижи за деца, уменията и компетентностите, особено по отношение на професионалното образование и обучение и цифровите умения, са от съществено значение за преодоляване на настоящия и бъдещия недостиг на умения и за подкрепа на прехода към устойчиво производство и модели за предоставяне на услуги; счита, че инвестициите в индивидуализираното учене през целия живот, предприемачеството, включително кооперативните и социалните предприятия, цифровата грамотност и човешките ресурси са важни за осигуряване на ефикасно и навременно повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и търсещите работа, като по този начин се формира силна и устойчива работна сила и следва да бъдат неразделна част от промишлената стратегия на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да гарантира взаимно допълване между целите на новата промишлена стратегия, Европейския зелен пакт и очакваната актуализирана Европейска програма за умения чрез съсредоточаване върху конкретни мерки и координирани стратегии за възрастните, за да им се даде възможност да повишат своите умения и квалификации в отговор на променящите се изисквания, търсенето и прехода на пазара на труда;

20. признава, че недостигът на умения и несъответствията между търсените и предлаганите умения са сред най-големите предизвикателства, пред които са изправени предприятията днес, което възпрепятства производството и растежа, и подчертава, че уменията следва да съответстват на нуждите на пазара на труда; счита, че социалните партньори следва да играят ключова роля при определянето на бъдещите дефицити и недостиг на умения и в разработването на програми за образование и обучение, включително обучение на работното място, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят интегрираното стратегическо планиране и подобряването на сътрудничеството, както и да насърчават обмена на информация между всички заинтересовани участници, включително доставчици на услуги в областта на ПОО, промишлени клъстери, университети, публични служби по заетостта, предприятия, профсъюзи и местни и регионални органи, като обръщат специално внимание на новите умения за нови професии и сектори; подчертава в този контекст значението на структурите за подкрепа, като например мрежите на МСП, агенциите за регионално развитие, клъстерите за иновации и консултантските услуги за започване на стопанска дейност с оглед създаването на местни и регионални промишлени вериги за създаване на стойност; призовава Комисията и държавите членки да засилят трудовата мобилност и да гарантират преносимостта и пълното признаване на професионалните умения и квалификации, и ефективната защита на правата на социална сигурност на мобилните работници в рамките на ЕС, и да разработят политики за привличане на изследователи, студенти с високи постижения и квалифицирани работници от трети държави;

21. изтъква, че разработването на технологии в областта на ИИ предоставя както възможности, така и предизвикателства за бъдещия пазар на труда и за промишлеността в ЕС; отбелязва, че ЕС има потенциала да стане световен лидер в насърчаването на социално отговорен подход към тази технология и нейното използване; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани участници, за да предостави  подходящи отговори на секторните промени, които изискват подходяща програма за преквалификация за работниците, както и разработването, въвеждането и прилагането на европейски стандарти за етика и безопасност в областта на ИИ; подчертава, че с оглед укрепването на единния пазар съществува необходимост от справяне с потенциалните обществени реакции и от разработване на концепции и идеи, които да могат да предоставят отговор на тези предизвикателства, включително възможните данъчни аспекти на работните места, заменени от роботиката;

22. призовава Съюза и държавите членки да зачитат и укрепват социалните партньори, да разширяват обхвата на колективното трудово договаряне и да предприемат мерки за насърчаване на висока степен на представителност на профсъюзите и сдруженията на работодателите, за да се гарантира демократичен, приобщаващ и социално справедлив промишлен сектор; подчертава, че ефективният социален диалог е важен инструмент за гарантиране на демократичен, приобщаващ и справедлив преход в промишления сектор; счита, че съвместното сътрудничество между Съюза, държавите членки, социалните партньори и представителните организации на гражданското общество създава среда за растежа на европейската промишленост и че новата промишлена стратегия следва да отразява традициите на социалните пазари в ЕС и изцяло да включва социалните партньори чрез солидна рамка за управление; подчертава, че социалният диалог допринася както за икономическата конкурентоспособност, така и за социалното сближаване; призовава за по-нататъшно засилване на социалния диалог в цяла Европа с цел балансиране на колективните трудови правоотношения и насърчаване на колективното трудово договаряне; подчертава, че всяка промишлена стратегия следва да поставя работниците, техните представители и профсъюзите в центъра на своите действия, за да се гарантира демократичното й функциониране; призовава Комисията да ги включва в рамките на целия процес;

23. подчертава необходимостта от по-бързо интегриране на младите чираци на пазара на труда чрез висококачествени, платени стажове; призовава държавите членки да популяризират култура на ПОО от началното образование нататък, при която заниманията се ценят и образователният път в ПОО става желан и предвидим път;

24. подчертава ролята на достъпността на учебните дейности за създаването на култура на учене през целия живот; призовава Комисията да развива и насърчава повече възможности за достъп до дейности за учене през целия живот, като например университетски програми за възрастни и стари хора, обществени центрове за обучение, ваучери за учебни дейности, обществени масови отворени онлайн курсове, повече средства за организациите на гражданското общество в областта на образованието, средства и дейности за промени в професионалното развитие;

25. приветства работата на Европейската фондация за обучение (ЕФО), особено в областта на професионалното образование, за насърчаване на мобилността и подпомагане на държавите партньори, които осъществяват преход и развиват човешкия капитал чрез реформа на своите системи за образование и обучение и пазара на труда; призовава за засилено сътрудничество в областта на познанията, обмена на информация и най-добри практики между CEDEFOP, Eurofound, ЕСВД и Комисията;

26. счита, че неотдавнашната пандемия подчерта значението на цифровите и екологосъобразни решения, по-специално дистанционната работа, и необходимостта от създаване на общи минимални стандарти на европейско равнище с оглед защита на здравословни и безопасни условия на труд и гарантирането на участието на социалните партньори; счита, че дистанционната работа предлага възможности като по-добро равновесие между професионалния и личния живот, намаляване на емисиите на CO2, свързани с ежедневното пътуване, и по-добри възможности за заетост за хората с увреждания, хората, полагащи грижи, младите хора и хората в отдалечени райони, като същевременно признава, че са налице предизвикателства, свързани със социалното, професионалното и цифровото разделение; призовава Комисията да предложи законодателна рамка с оглед на регулирането на условията на дистанционна работа в рамките на ЕС и гарантирането на достойни условия на труд и заетост в цифровата икономика;

27. призовава Комисията да предложи амбициозна актуализация на Европейския план за действие в областта на цифровото образование, която да демократизира обучението от разстояние, да включва обучение през целия живот и неформално образование, да осигурява по-добро финансиране за превръщане на цифровите умения в абсолютен приоритет и да засили сътрудничеството между държавите членки; призовава Комисията да проучи важната роля и потенциала на дистанционната работа и дистанционното обучение в публичния и частния сектор, като никой не бива изоставен.

28. подчертава, че политиката в областта на климата следва да се прилага по начин, който подкрепя новите технологии, инвестициите и иновациите, а оттам и създаването на работни места; подчертава, че докато екологичният преход има потенциала да създава нови екологосъобразни работни места, всеки план за декарбонизиране на европейските промишлени отрасли трябва да бъде придружен от механизъм за коригиране на въглеродните емисии, съвместим с правилата на СТО, който допълва съществуващите мерки за изместване на въглеродни емисии;

29. призовава държавите членки да гарантират ефективни рамки за превантивно преструктуриране и предоставяне на втори шанс, за да позволят на честните длъжници, намиращи се в положение на финансово затруднение, да възстановят жизнеспособността си и да избегнат несъстоятелност, а не да ги обезкуражават да опитат нови идеи;

30. подчертава, че балансът между половете и постигането на равенство между мъжете и жените трябва да бъдат сред основните принципи на промишлената стратегия на ЕС; призовава Комисията да включи измерението, свързано с равенството между половете, в своята стратегия за промишлена политика, по-специално в своите мерки за справяне с цифровите и зелените трансформации, и да укрепи  участието на жените в цифровата икономика, предприемачеството, образованието и заетостта в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и в областта на ИКТ, за да се преодолее промишленото и цифрово неравенство между половете; призовава Съюза, държавите членки и социалните партньори да премахнат всяка дискриминация по отношение на заплащането основана на възраст или пол в сектора на промишлеността и да гарантират, в съответствие с националното законодателство и практика, че всички работници имат право на адекватно възнаграждение или чрез колективни трудови договори, или чрез гарантирани минимални заплати; призовава държавите членки най-накрая да деблокират предложението за Директивата относно жените в управителните съвети от 2012 г., за да се увеличи дялът на жените на ръководни позиции;

31. призовава Комисията да гарантира, че Европейска стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г. разглежда и насърчава включването на лицата с увреждания в промишлените сектори и работни места, и в обществото като цяло, като се бори с дискриминацията, укрепва солидарността и осигурява достъпност чрез премахване на физическите, цифровите, образователните и социалните пречки и се основава върху цифрови помощни технологии; настоятелно призовава промишления сектор да прилага изцяло принципа на универсалния дизайн, за да осигури пълна достъпност за принципа от етапа на проектиране и да започне диалог с организациите, представляващи хората с увреждания;

32. подчертава, че Съюзът и държавите членки трябва да бъдат единни, за да насърчават позицията на европейската промишленост в световен мащаб, като създават широка и конкурентна промишлена база в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.; подчертава, че създаването на висококачествени работни места, социална закрила, добре функциониращите обществени услуги и принципите на правовата държава изпълняват важна роля за просперитета на промишлени дейности в този контекст;

33. призовава Съюза и държавите членки да гарантират в контекста на европейската промишлена политика, че финансовата подкрепа и субсидиите се предоставят само на предприятията, които спазват приложимите колективни трудови договори; освен това подчертава, че спешна помощ в резултат на кризисна ситуация, като например COVID‑19, следва да се предоставя само на дружества, които се въздържат от обратно изкупуване на акции, изплащане на дивиденти на акционерите и предоставяне на бонуси на изпълнителните директори и които не са регистрирани в данъчни убежища.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.7.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

6

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Atidzhe Alieva-Veli, Abir Al-Sahlani, Marc Angel, Dominique Bilde, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Brglez, Sylvie Brunet, David Casa, Leila Chaibi, Margarita de la Pisa Carrión, Özlem Demirel, Klára Dobrev, Jarosław Duda, Estrella Durá Ferrandis, Rosa Estaràs Ferragut, Nicolaus Fest, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Helmut Geuking, Elisabetta Gualmini, Alicia Homs Ginel, France Jamet, Agnes Jongerius, Radan Kanev, Ádám Kósa, Stelios Kympouropoulos, Katrin Langensiepen, Miriam Lexmann, Elena Lizzi, Radka Maxová, Kira Marie Peter-Hansen, Manuel Pizarro, Dennis Radtke, Elżbieta Rafalska, Guido Reil, Daniela Rondinelli, Mounir Satouri, Monica Semedo, Beata Szydło, Eugen Tomac, Romana Tomc, Yana Toom, Nikolaj Villumsen, Marianne Vind, Maria Walsh, Stefania Zambelli, Tatjana Ždanoka, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marc Botenga, Jordi Cañas, Lukas Mandl, Samira Rafaela, Anna Zalewska

 

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

41

+

ECR

Helmut Geuking, Elżbieta Rafalska, Beata Szydło, Anna Zalewska, Margarita de la Pisa Carrión

NI

Daniela Rondinelli

PPE

David Casa, Jarosław Duda, Rosa Estaràs Ferragut, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Ádám Kósa, Stelios Kympouropoulos, Lukas Mandl, Dennis Radtke, Eugen Tomac, Romana Tomc, Maria Walsh

Renew

Abir Al‑Sahlani, Atidzhe Alieva‑Veli, Sylvie Brunet, Jordi Cañas, Samira Rafaela, Monica Semedo, Yana Toom

S&D

Marc Angel, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Brglez, Klára Dobrev, Estrella Durá Ferrandis, Heléne Fritzon, Elisabetta Gualmini, Alicia Homs Ginel, Agnes Jongerius, Manuel Pizarro, Marianne Vind

Verts/ALE

Katrin Langensiepen, Kira Marie Peter‑Hansen, Mounir Satouri, Tatjana Ždanoka

 

6

-

ID

Dominique Bilde, Nicolaus Fest, France Jamet, Elena Lizzi, Guido Reil, Stefania Zambelli

 

6

0

GUE/NGL

Marc Botenga, Leila Chaibi, Özlem Demirel, Nikolaj Villumsen

PPE

Miriam Lexmann

Renew

Radka Maxová

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (3.9.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика</CommissionInt>


<Titre>относно новата стратегия за Европа в областта на промишлеността</Titre>

<DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Адам Белан</Depute>

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че пандемията от COVID-19 сериозно e засегнала европейската и световната икономика по отношение както на публичните финанси, така и на капацитета на частния сектор да предоставя възможности за заетост и да инвестира ресурси в активи или иновации; подчертава, че тази пандемия причини и забавяния както в производството, така и в задължителните адаптационни изменения, произтичащи от законодателството; отбелязва освен това, че тя показа зависимостта на ЕС от определени стратегически вериги за създаване на стойност; счита, че Комисията следва да обмисли мерки, включително чрез политики за управление, които ще гарантират правилното функциониране на единния пазар, както и устойчивостта и автономността на стратегическите сектори на европейската промишленост;

2. очаква следователно, че стратегията в областта на промишлеността, изготвена преди началото на пандемията и публикувана по време на първите ѝ проявления в Европа, ще изисква съществено преразглеждане, за да се отрази промяната в икономическите прогнози и новата мисия на Комисията, а именно: да се съсредоточи върху индустриалния преход, да върне икономиките в целия ЕС към растеж и да се справи с нарастващите различия чрез укрепване на икономиките на държавите членки — на север и на юг, на изток и на запад; призовава Комисията да очертае всеобхватни, амбициозни и устойчиви усилия в полза на гражданите и предприятията; счита, че за това се изисква общ европейски подход;

3. подчертава, че Комисията трябва да предприеме действия за отстраняване на нарушенията на функционирането на единния пазар; подчертава освен това, че стратегията не следва просто да възстанови положението на единния пазар на предишната му позиция чрез премахване на смущенията, свързани с пандемията от COVID-19; счита, че тази промишлена политика следва също така да осигури по-стабилно и устойчиво развитие, да премахне оставащите необосновани пречки пред единния пазар, включително в областта на услугите, и да гарантира ефективното и справедливо прилагане и изпълнение на правилата на единния пазар;

4. призовава Комисията да предприеме, заедно с държавите членки, всеобхватен и междусекторен анализ на икономиките в рамките на ЕС, за да се придобие представа за обхвата на въздействието на пандемията от COVID-19 и да се анализира степента на смущенията в трансграничните вериги за създаване на стойност; счита, че това ще бъде съществена фактологичната основа, която да позволи на Комисията да публикува актуализирани препоръки и да определи основните политики за укрепване на колективното дългосрочно възстановяване в рамките на единния пазар по такъв начин, че никой да не бъде изоставен;

5. счита, че на базата на цялостната фактологична основа новата стратегия на Комисията в областта на промишлеността следва да даде приоритет на устойчивото и справедливо икономическо възстановяване, на цифровия и екологичния преход и на благосъстоянието и възможностите на гражданите и потребителите, така че да се подчертае общият ангажимент за възстановяване и засилване на устойчивостта на единния пазар и за осигуряване на ползи за всички държави членки и техните граждани и предприятия; призовава Комисията да обърне специално внимание на принципите за по-добро законотворчество, включително конкретната оценка на предложенията на Комисията за разглеждане на въпроса за спазването на принципа на пропорционалност, така че да се гарантира, че всички усилия подкрепят развитието на силен единен пазар; във връзка с това припомня принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, одобрен от Комисията с цел намаляване на бюрокрацията;

6. подчертава, че е жизненоважно да се повиши устойчивостта на промишлените екосистеми на единния пазар, което изисква амбициозна законодателна рамка, включително преразглеждане на разпоредбите за конкуренцията и държавната помощ; приветства определените от Комисията 14 екосистеми и необходимостта от пренасочване на някои от техните основни дейности към вътрешния пазар, което следва да допринесе за повишаването на устойчивостта на европейската промишленост, укрепването на нейната независимост и намаляването на зависимостта от трети държави;

7. припомня, че по време на пандемията от COVID-19 няколко ключови сектора, в т.ч. хранително-вкусовия сектор и сектора на здравеопазването, както и техните вериги на доставки, бяха сериозно нарушени, което принуди производителите и преработвателите да търсят нови доставчици и алтернативни пазари; подчертава, че едва след задълбочена оценка на въздействието преразгледаната промишлена стратегия следва да даде тласък на необходимите промени по справедлив и устойчив начин, за да се избегне бъдещ срив на веригите на доставки и производствените мощности в ключови сектори в резултат на преместванията, както и да гарантира, че в случай на нова криза ЕС вече не е зависим от вноса на основни стоки и лекарства от трети държави, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на икономиката на ЕС;

8. призовава Комисията да включи в механизмите на новата стратегия за промишлеността това равнище на разходите за устойчиво промишлено производство в ЕС, като се гарантира конкурентоспособността на промишлеността на ЕС на световния пазар;

9. подчертава, че конкурентоспособността на промишлеността на ЕС зависи не само от добре функциониращи вериги за доставки и свободно движение на стоки, но по-специално от пълноценното функциониране на единния пазар на услугите; припомня текущия процес на „ориентиране на промишлеността към услугите“; подчертава, че Комисията трябва да обмисли начини за задълбочаването на единния пазар за трансгранични услуги като част от всеки преразгледан набор от приоритети, предвид доказания им потенциал да насърчават конкурентоспособността и растежа в целия ЕС; призовава Комисията да разгледа съществуващите необосновани регулаторни и нерегулаторни пречки пред вътрешния пазар, произтичащи понякога от ограничителни и сложни национални правила, ограничен административен капацитет и недобро транспониране на правилата на ЕС, както и недостатъчното им прилагане, като същевременно се поддържа висок стандарт на защита на потребителите; подчертава значението на едно по-гъвкаво и прозрачно управление за по-нататъшната интеграция на вътрешния пазар и неговата промишленост чрез подобряване на инструментите за наблюдение, ефективност и електронно управление, като например информационното табло за вътрешния пазар и укрепването на мрежата SOLVIT и на цифровия портал;

10. подчертава колко е важно Европа да се превърне в модел за устойчивост в световен мащаб, тъй като това има основно значение за развитието на европейска промишленост, и подчертава необходимостта от постигане на напредък в кръговата икономика и насърчаване на устойчивото производство чрез предлагане на стимули за иновации; припомня, че успешният преход към по-устойчив единен пазар изисква повишено равнище на доверие между държавите членки; счита, че една нова индустриална стратегия следва да се съсредоточи, наред с другото, върху създаването и развитието на екологични промишлени отрасли, в съответствие с новия Зелен пакт; подчертава необходимостта от укрепване на европейската промишленост, за да се подкрепи развитието на нови хармонизирани пазари за постигане на кръгова икономика; подчертава значението на вътрешния пазар за повторното използване на първични и вторични суровини при пълно спазване на приложимото законодателство;

11. припомня заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г., в които се подчертава необходимостта от създаване на рамка за действия, която да е от полза за всички държави членки, и се уточнява, че всички съответни законодателни актове и политики на ЕС трябва да бъдат в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата и да допринасят за постигането на тази цел, като същевременно се запазва конкурентоспособността на ЕС; поради това призовава за подходящи инструменти, стимули и инвестиции, за да се гарантира икономически ефективен и справедлив преход; счита, че тази рамка следва да отчита различните национални обстоятелства и изходни позиции; подчертава, че преразгледаната промишлена стратегия трябва да допринесе за по-устойчив вътрешен пазар, като същевременно се отчете необходимостта от засилване на защитата на потребителите;

12. подчертава, че силен публичен сектор заедно с проспериращ промишлен сектор могат активно да допринесат с инвестиции и развитие на промишлената инфраструктура, за да се улесни необходимата трансформация на икономиката и обществото на ЕС, изисквана за целите на Европейския зелен пакт; в този контекст признава, че публичният и частният сектор ще се изправят пред значителни финансови ограничения през следващите години; подчертава освен това, че промяната ще бъде капиталоемка и следва да отразява ограниченията в инвестициите, пред които е изправена промишлеността, както и допълнителните ограничения в бюджетите на държавите членки, произтичащи от пандемията на COVID-19; следователно насърчава Комисията да проведе активен и открит диалог с всички промишлени сектори и съответните заинтересовани страни, като гарантира, че предизвиканите от новото законодателство промени нямат отрицателно въздействие върху единния пазар; изразява загриженост относно неравномерния темп на развитие, особено в по-слабо развитите части на ЕС и в най-отдалечените региони, където осъществяването на прехода изисква по-значими мерки; настоятелно призовава Комисията в своята преразгледана промишлена стратегия да приеме модел, включващ гъвкавост и подкрепа, за да се гарантира, че никой не е изоставен; припомня в този контекст, че ангажиментът и подходът на Европа, описани подробно в плана на Комисията за възстановяване на Европа, са средство за допълнително улесняване на постигането на общите цели на ЕС;

13. подчертава значението на цифровизацията на промишлеността на ЕС, включително при проверката на промишлени суровини, преди те да навлязат на вътрешния пазар; подчертава, че новите технологии, като например изкуственият интелект (ИИ), интернет на нещата и роботиката, играят важна роля, пропорционална на техния потенциал да допринасят за развитието на промишлени процеси и иновации, като предлагат ползи за потребителите чрез иновативни продукти и услуги и за предприятията чрез оптимизиране на резултатите; ето защо призовава Комисията да въведе единен европейски пазар на цифрови и други данни, за да се улеснят трансграничните възможности за предприятията и гражданите на територията на целия ЕС, и да инвестира значително в устойчиви, сигурни високоскоростни мрежи, достъпни във всички райони, както и в областта на изкуствения интелект, икономиката, основана на данни, интелигентното производство и продукцията на 3D; подчертава освен това, че промишлената политика следва да взема предвид правната рамка на Съюза в областта на безопасността на потребителите и отговорността и да е в състояние своевременно да се адаптира към технологичното развитие, за да гарантира високо равнище на защита на потребителите и доверие в новите технологии и правна сигурност за предприятията;

14. подчертава важната роля на обществените поръчки за формирането на европейската промишленост и че те биха могли да спомогнат за насърчаване на пазарите за иновативни и устойчиви продукти, включително предоставяно чрез настоящата доброволна рамка за екологосъобразни обществени поръчки; счита, че ползите от политиките в областта на обществените поръчки биха могли да бъдат увеличени, ако съответното законодателство бъде правилно приложено, хармонизирано и опростено; насърчава Комисията да извърши задълбочен анализ на начините, по които изравняването на социалните и екологичните критерии с икономическите критерии биха могли да бъдат от полза за европейската рамка за обществените поръчки, като се обърне специално внимание на ефективното изразходване на парите на данъкоплатците, увеличаване на равнището на участие на МСП и въздействието върху стратегическите инвестиции; подчертава, че един европейски пазар за обществени поръчки предлага значителни възможности за дружествата, намиращи се както в рамките на ЕС, така и извън него; поради това подчертава необходимостта от прилагане на принципа на реципрочност, по-специално когато европейските дружества са лишени от равни възможности в трети държави; във връзка с това отбелязва Бялата книга на Комисията за осигуряване на еднакви условия на конкуренция по отношение на чуждестранните субсидии (COM (2020) 0253);

15. счита, че правилата, които уреждат конкуренцията в ЕС, следва да бъдат модернизирани, така че да са подходящи както за защита на целостта на европейския единен пазар, така и за глобалния икономически контекст, а също и за подкрепата на създаването на европейски кандидати, които да се конкурират със световните лидери, да подпомагат държавите членки в постигането на технологично лидерство и да блокират враждебни придобивания на стратегически дружества в ЕС; междувременно призовава Комисията да гарантира, че временните рамки, одобрени за държавна помощ, не нарушават конкуренцията в рамките на единния пазар в средносрочен до дългосрочен план; счита, че е важно също така да се защитят интересите на МСП, микропредприятията и стартиращите предприятия; същевременно призовава Комисията да даде възможност за ефективно използване на държавната помощ в държавите членки, когато е жизненоважно да се избегнат значителни икономически сътресения; подчертава, че нефункциониращата конкуренция ограничава избора на потребителите и подкопава тяхното благосъстояние;

16. подчертава, че стратегията за промишлеността следва да подкрепя принципите на свободната, справедлива и устойчива търговия и ангажимента на ЕС да работи с глобалните си партньори за реформа на многостранната търговска система; призовава Комисията да изясни как възнамерява да поддържа тези ангажименти, като същевременно насърчава появата на европейски лидери от световен мащаб;

17. подчертава, че големите различия в проверката на продуктите от трети държави и в митническите процедури и политиките на санкции на входните пунктове на ЕС в Митническия съюз често водят не само до нарушаване на търговския поток и на веригата на доставки, но и до значителни рискове за здравето и безопасността на потребителите в рамките на единния пазар; настоява Комисията да гарантира, че митническият контрол в целия ЕС следва едни и същи стандарти чрез единен механизъм за пряк митнически контрол, съгласувано с държавите членки и при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

18. припомня, че редица сектори, като например машиностроенето, логистиката, храните, фармацевтичните продукти, медицинските изделия, автомобилостроенето и въздухоплаването, са от основно значение за европейската икономика и че Европа следва да запази водещата си роля в тях; освен това припомня, че тези сектори се намират под непрекъснат натиск поради многобройните промени, които се очакват в прехода към икономиката на бъдещето, и че са сериозно засегнати от пандемията от COVID-19; счита, че преразгледаната стратегия в областта на промишлеността следва да предвижда конкретни мерки за тези сектори, особено за въздухоплаването и автомобилостроенето, включително подходяща финансова подкрепа; счита, че конкретно в автомобилния сектор се изискват мерки за стимулиране на търсенето на превозни средства като част от премахването на по-старите модели от пътищата в ЕС и замяната им с модели с ниски и нулеви емисии чрез схеми за обратно изкупуване и заместване на превозни средства, а също така и премахването на всички пречки пред иновациите на пазара, като се деблокират одобренията на типа и регистрациите на най-новите в технологично отношение превозни средства и се инвестира в ориентирани към бъдещето инфраструктури, като например станции за презареждане с електричество или гориво; счита, че подобни мерки могат да повишат доверието на потребителите в качеството на продуктите, закупени и произведени на вътрешния пазар, и да укрепят икономиката на ЕС; призовава Комисията да разгледа възможността за отлагане на изпълнението на законодателството, чието прилагане би могло да бъде засегнато от кризата с COVID-19;

19. подчертава значението на мерките и на информационните канали, които помагат на МСП, микропредприятията и стартиращите предприятия ефективно да цифровизират и да напредват към Индустрия 4.0; призовава Комисията и държавите членки да предоставят подкрепа на стартиращите предприятия и на МСП чрез допълнителни финансови ангажименти към Програмата за единния пазар и центровете за цифрови иновации, които им позволяват да се развиват и да внедряват продуктите си, като по този начин им се дава възможност да постигат своя пълен потенциал за растеж и създаване на работни места в Европа, в т.ч. чрез разработването на европейски вериги за създаване на стойност в съответствие с целите за устойчивост; подчертава значението на координирането с други важни глобални участници в нововъзникващите технологии, така че да се създаде глобално съвместим подход, който да позволи свободното разрастване на европейските предприятия, включително МСП, на световните, а не само на европейските пазари;

20. счита, че проектите с европейска подкрепа имат ключова роля за укрепване на различните измерения на вътрешния пазар с оглед на техния значителен мащаб и използване на финансирането; във връзка с това признава значението на изграждането на нови партньорства в стратегически области, като Европейския алианс за акумулаторните батерии, с цел възстановяване на устойчивите вериги на доставки в Европа.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

1

10

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Alex Agius Saliba, Andrus Ansip, Alessandra Basso, Brando Benifei, Adam Bielan, Hynek Blaško, Biljana Borzan, Vlad-Marius Botoş, Markus Buchheit, Dita Charanzová, Deirdre Clune, David Cormand, Petra De Sutter, Carlo Fidanza, Evelyne Gebhardt, Sandro Gozi, Maria Grapini, Svenja Hahn, Virginie Joron, Eugen Jurzyca, Arba Kokalari, Marcel Kolaja, Kateřina Konečná, Andrey Kovatchev, Jean-Lin Lacapelle, Maria-Manuel Leitão-Marques, Morten Løkkegaard, Adriana Maldonado López, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Dan-Ștefan Motreanu, Kris Peeters, Anne-Sophie Pelletier, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Kim Van Sparrentak, Marion Walsmann, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Maria da Graça Carvalho, Anna Cavazzini, Krzysztof Hetman

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

33

+

ECR

EPP

EUL/NGL

NI

RENEW

S&D

Adam Bielan, Carlo Fidanza, Eugen Jurzyca, Beata Mazurek

Maria da Graça Carvalho, Deirdre Clune, Krzysztof Hetman, Arba Kokalari, Andrey Kovatchev, Antonius Manders, Dan‑Ștefan Motreanu, Kris Peeters, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Marion Walsmann

Kateřina Konečná

Marco Zullo

Andrus Ansip, Vlad‑Marius Botoş, Dita Charanzová, Sandro Gozi, Svenja Hahn, Morten Løkkegaard

Alex Agius Saliba, Brando Benifei, Biljana Borzan, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Maria‑Manuel Leitão‑Marques, Adriana Maldonado López, Leszek Miller, Christel Schaldemose

 

1

-

ID

Hynek Blaško

 

10

0

EUL/NGL

GREENS/EFA

ID

Anne‑Sophie Pelletier

Anna Cavazzini, David Cormand, Petra De Sutter, Marcel Kolaja, Kim Van Sparrentak

Alessandra Basso, Markus Buchheit, Virginie Joron, Jean‑Lin Lacapelle

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ (9.9.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика</CommissionInt>


<Titre>относно нова стратегия за Европа в областта на промишлеността</Titre>

<DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Цветелина Пенкова</Depute>

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че местната промишленост е движеща сила на устойчивото развитие и растежа, износа, иновациите, социалното благоденствие и просперитета в рамките на ЕС; като има предвид, че пандемията от COVID-19, която предизвика безпрецедентна социално-икономическа криза, доведе до смущения във веригите за създаване на стойност, дължащи се на преместването на производства, и показа, че ЕС не разполага с отворена стратегическа автономност на промишлеността в жизненоважни сектори на икономиката; като има предвид обаче, че пандемията също така показа устойчивостта на регионите на ЕС при предоставянето на новаторски решения за обществените предизвикателства;

Б. като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) в ЕС стимулират конкуренцията на единния пазар и изпълняват ключова роля в рамките на промишлеността на ЕС като гръбнак и двигател на икономиката; като има предвид, че МСП като цяло, и по-специално предприятията от социалната икономика, бяха засегнати сериозно от пандемията, като преживяват много тежка криза по отношение на ликвидността; като има предвид, че поради това МСП следва да бъдат подкрепяни и насърчавани при създаването на иновативни, екологосъобразни, качествени и безопасни работни места в рамките на прехода си към екологична устойчивост и по-силно цифровизирана и по-устойчива икономика във всеки регион на Съюза, което следва да бъде постигнато чрез стимули, а не в ущърб на производствените сектори; като има предвид, че един от възможните начини за постигането на тази цел може да бъде използването на съществуващата гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж;

В. като има предвид, че новата стратегия за Европа в областта на промишлеността ще играе ключова роля за развитието на по-екологична, по-силно цифровизирана и по-устойчива икономика; като има предвид, че подходът, който отчита местните особености, например чрез интелигентна специализация, помага на регионите да създадат място за растеж и развитие на иновативни промишлени екосистеми и насърчава връзките между промишлеността, МСП, научноизследователските центрове, местните общности и други участници на местно и регионално равнище, както и заинтересованите лица на национално равнище;

1. припомня, че промишленото бъдеще на ЕС е свързано с привеждането на икономиката в съответствие с принципите на Европейския зелен пакт, който представлява пътна карта за нова политика за устойчив растеж на ЕС, като същевременно се допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение, на Целите за устойчиво развитие на ООН и за прехода към цифрова икономика (Програмата в областта на цифровите технологии); припомня, че тези принципи имат също така за цел да съберат заедно гражданите, общините, регионите и държавите членки, както и предприятията (по-специално МСП) и други заинтересовани лица, да се развива устойчив и следователно конкурентен в международен план промишлен сектор, като регионите бъдат включени в процеса на постигане на справедлив и честен преход, като същевременно се насърчава сближаването между всички региони, така че никой да не бъде забравен;

2. подчертава, че инвестициите в традиционното производство, заедно с акцента върху научните изследвания, иновациите и внедряването на иновативни технологии, прехода към устойчива, достъпна и безопасна енергийна система, както и образованието, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците (особено в МСП) следва да бъдат движещите сили за промишления растеж в Съюза, ще насърчават социалното, икономическото и териториалното сближаване и сътрудничеството между всички региони на ЕС и следва да зачитат индивидуалните особености и многообразието на регионите, като им предоставят възможност да постигнат справедлив, устойчив, стабилен, балансиран по отношение на половете и приобщаващ икономически растеж както в градските, така и в селските райони; подчертава, че стратегията на ЕС в областта на промишлеността следва да обръща специално внимание на предизвикателствата, пред които са изправени най-отдалечените региони и другите региони с неблагоприятни природни или демографски условия, както е посочено в членове 349 и 174 от ДФЕС;

3. подчертава, че подкрепата за МСП чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) следва да има за цел, наред с другото, постигането на новаторска, цифрова и основана на знания икономическа трансформация, както и справедлив преход към екологосъобразен, диверсифициран и неутрален по отношение на въглеродните емисии ЕС, в който енергията и ресурсите се използват ефективно, в който е налице по-голяма степен на свързаност и сближаване и който има за цел да гарантира дългосрочна и устойчива заетост във всички свои региони чрез икономически растеж и диверсификация на съществуващите промишлени сектори чрез конкурентоспособност на промишлеността, като същевременно се намалят отрицателните икономически и социални последици от преместването на промишлени производства;

4. отново заявява, че публичният сектор следва да изпълнява важна нова роля за улесняването на справедлив преход чрез насърчаване на екологосъобразен, справедлив и ефикасен енергиен преход, на „зелените“ и „сините“ инвестиции, на кръговата икономика, включително управлението на отпадъците, на ефективното използване на енергията и ресурсите, на отговорното използване на съществуващите ресурси, на продоволствена сигурност и на приспособяването към изменението на климата, смекчаването на последиците то него и съответно превенция на риска във всички региони на ЕС; припомня направените предложения за иновативни обществени поръчки и необходимостта от насърчаване на дългосрочни публични инвестиции и сътрудничество между публичния и частния сектор с цел подпомагане на икономическия растеж и на прехода към по-чиста икономика;

5. приветства инструмента на ЕС за възстановяване Next Generation EU, насочен към разработването на силни политики за сближаване и на промишлени политики за финансиране на възстановяването и за удовлетворяване на най-неотложните нужди, свързани с възстановяването; отбелязва обаче, че политиката на сближаване на ЕС се нуждае от достатъчно финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове с цел насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване във всички региони на ЕС, като се спомага за намаляването на икономическите и социалните неравенства, за постигането на положително сближаване и за насърчаването на устойчиво, включително по отношение на климатичните изменения, развитие, с цел спиране на загубата на биологично разнообразие и обръщане на тази тенденция; признава освен това ролята, която европейските структурни и инвестиционни фондове могат да изпълняват във всички региони за подпомагане на развитието на умения и на изграждането на капацитет за интелигентна специализация и за цифровия преход;

6. счита, че ЕС следва да обръща внимание на запазването и разработването на промишлена стратегия и производство, които гарантират европейска стратегическа автономност в геополитическия контекст, на намаляването на разходите и на осигуряването на наличието на услуги и основни продукти и оборудване за гражданите на единния пазар, както и на предоставянето на съответните услуги и на снабдяването със съответните продукти и оборудване;  призовава да се положат допълнителни усилия за гарантирането на силни европейски вериги за създаване на стойност с цел намаляване на зависимостта от трети държави в ключови стратегически сектори и да се гарантира снабдяването с безопасни и висококачествени продукти, като се върне производството обратно в европейските региони и се преместят промишлените съоръжения; в този контекст изразява твърдото убеждение, че съществува спешна необходимост от преминаване от линейна към кръгова икономика;

7. счита, че с цел да се осъществи справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика в Съюза най-късно до 2050 г. инвестициите в нови или преобразувани промишлени производства в региони с високи въглеродни емисии следва да се ползват от дългосрочни публични инвестиции чрез значителна финансова подкрепа от Фонда за справедлив преход, както и от европейските структурни и инвестиционни фондове, като по този начин се допринася за премахването на енергийната бедност и на социалния дъмпинг и за намаляването на емисиите, като същевременно се гарантира, че никой не е забравен; припомня, че в своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[12] Парламентът подчертава, че за да може ЕС да постигне своите цели в областта на климата и устойчивостта, всички сектори трябва да увеличат използването на енергия от възобновяеми източници и да премахнат постепенно преките и непреките субсидии за изкопаеми горива в ЕС и във всяка държава членка;

8. счита, че като следствие от пандемията от COVID-19 ЕС, заедно с държавите членки, трябва да помогне за запазването на неговата икономическа, производствена и социална структура, на неговите промишлени и административни сектори, както и да закриля своите граждани, които са сериозно засегнати от кризата и трябва да се справят със сериозни последици за здравето и с дългосрочните икономически последици; счита, че от тази криза следва да се извлекат поуки, особено по отношение на гарантирането на веригите за създаване на стойност в ключовите сектори, например снабдяването в здравния сектор; припомня, че е важно вниманието да бъде конкретно насочено към МСП, когато става дума за бенефициерите на мерките във фазата на възстановяване; отбелязва, че по-лесният и по-гъвкав достъп до финансиране ще осигури бързо възстановяване;

9. подчертава, че приоритет на новата стратегия в областта на промишлеността следва да бъде подкрепата за регионите при диверсифицирането на техните промишлени сектори, както и стимулирането на инвестициите и иновациите и преструктурирането и укрепването на устойчивостта на местните и регионалните икономики с цел да се спре техният промишлен упадък и обезлюдяването; отбелязва, че ориентираната към местните условия промишлена политика дава възможност за индивидуален подход, който създава политика, основана на съществуващите сравнителни предимства, и който подпомага предприятията в прехода им към дейности във високотехнологичните сектори; счита, че ЕСИ фондовете следва също така да са ориентирани към „липсващите предприемачи“ (млади хора, жени, възрастни хора и хора с увреждания), чийто предприемачески потенциал трябва да бъде осъществен пълноценно; отново заявява, че за да се засили социалното сближаване и да се намали неравенството, от решаващо значение е да се повиши предприемаческият капацитет на тези категории от работната сила като мощна форма на участие на пазара на труда;

10. счита, че една стратегия в областта на промишлеността може да бъде успешна само при наличието на добре функциониращ единен пазар и на социален диалог с участието на бизнес общността, профсъюзите, НПО, националните, регионалните и местните органи и други заинтересовани лица; подчертава, че е важно да се създаде опростена и съгласувана среда на финансиране на европейско, национално и регионално равнище, като се започне от научно-изследователската и развойната дейност и се стигне до навлизането на пазара, особено по отношение на европейските структурни и инвестиционни фондове, чрез опростяване, хармонизиране и взаимно допълване на разпоредбите относно инструментите за финансиране, например с „Хоризонт Европа“; насърчава освен това полезните взаимодействия между финансирането от ЕС и националното, регионалното и частното финансиране на ръководени от промишлеността проекти за иновации, по-специално с цел подкрепа за непрекъснатото използване на средствата и взаимното обогатяване, като се използват принципите на интелигентната специализация като насоки за координиране на усилията, повишаване на ефективността, намаляване на бюрокрацията и избягване на дублирането.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Mathilde Androuët, Pascal Arimont, Adrian-Dragoş Benea, Isabel Benjumea Benjumea, Tom Berendsen, Erik Bergkvist, Stéphane Bijoux, Franc Bogovič, Andrea Cozzolino, Corina Crețu, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, Christian Doleschal, Francesca Donato, Raffaele Fitto, Chiara Gemma, Cristian Ghinea, Mircea-Gheorghe Hava, Manolis Kefalogiannis, Ondřej Knotek, Constanze Krehl, Elżbieta Kruk, Cristina Maestre Martín De Almagro, Pedro Marques, Martina Michels, Andżelika Anna Możdżanowska, Niklas Nienaß, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Alessandro Panza, Tsvetelina Penkova, Caroline Roose, André Rougé, Vincenzo Sofo, Susana Solís Pérez, Irène Tolleret

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Katalin Cseh, Lena Düpont, Alexandra Geese, Hannes Heide

 

 


 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

38

+

ECR

Raffaele Fitto, Elżbieta Kruk, Andżelika Anna Możdżanowska

GUE/NGL

Martina Michels, Younous Omarjee

ID

Mathilde Androuët, André Rougé

NI

Rosa D'Amato, Chiara Gemma

PPE

Pascal Arimont, Isabel Benjumea Benjumea, Tom Berendsen, Franc Bogovič, Tamás Deutsch, Christian Doleschal, Lena Düpont, Mircea‑Gheorghe Hava, Manolis Kefalogiannis, Andrey Novakov

RENEW

Stéphane Bijoux, Katalin Cseh, Cristian Ghinea, Ondřej Knotek, Susana Solís Pérez, Irène Tolleret

S&D

Adrian‑Dragoş Benea, Erik Bergkvist, Andrea Cozzolino, Corina Crețu, Hannes Heide, Constanze Krehl, Cristina Maestre Martín De Almagro, Pedro Marques, Tsvetelina Penkova

VERTS/ALE

François Alfonsi, Alexandra Geese, Niklas Nienaß, Caroline Roose

 

0

-

 

 

 

3

0

ID

Francesca Donato, Alessandro Panza, Vincenzo Sofo

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 


 

 

ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО РИБНО СТОПАНСТВО

Кристиан-Силвиу Бушой

Председател

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

БРЮКСЕЛ

Относно: <Titre>Становище относно новата промишлена стратегия за Европа</Titre> <DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>

Уважаеми господин Председател,

В рамките на горепосочената процедура беше възложено на комисията по рибно стопанство да представи становище на Вашата комисия. На своето заседание от 12 юни 2020 г. комисията по рибно стопанство реши да представи това становище под формата на писмо.

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

С уважение,

Пиер Карлескинд

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

А. като има предвид, че новата промишлена стратегия за Европа, публикувана от Комисията на 10 март 2020 г. (COM(2020)0102), има за цел да определи амбициозна европейска регулаторна рамка за пълно разгръщане на потенциала на европейската промишленост с цел постигане на екологичния и цифровия преход на ЕС, като същевременно се насърчава неговата конкурентоспособност в международен план;

Б. като има предвид, че секторите на рибарството и аквакултурите и целите им вериги за създаване на стойност се състоят от многобройни МСП и подкрепят хиляди работни места, а това ги превръща в неразделна част от европейската промишленост, която съответно трябва да допринася за цифровия и екологичния преход и да извлича ползи от него;

В. като има предвид, че в своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на Целите за устойчиво развитие за 2030 г.[13] Парламентът призова за мораториум върху дълбоководния добив на полезни изкопаеми;

Г. като има предвид, че кризата с COVID-19 оказа значително въздействие върху секторите на рибарството и аквакултурите и върху всички свързани с тях отрасли – от търговията с риба до дистрибуцията и преработката; като има предвид, че много рибари, рибовъди, преработватели, търговци на дребно и дистрибутори бяха принудени да намалят или прекратят дейността си по причини, свързани с общественото здраве, но също и поради рязък спад в търсенето на морски храни и продукти от аквакултури, особено поради срива на мрежи за обществено хранене (HORECA); като има предвид, че това оказа въздействие върху цялата риболовна промишленост не само поради липсата на суровини, но и поради факта, че промишлеността трябваше бързо да адаптира производствените си методи към новите санитарни мерки, за да може да запази дейността си и да осигури основни стоки за населението в толкова критичен момент, и като има предвид, че производителите и преработвателите бяха принудени да намерят нови доставчици и алтернативни пазарни възможности;

1. счита, че секторите на рибарството и аквакултурите, целите им вериги за създаване на стойност и всички други сектори, свързани с тях, трябва да бъдат включени в новата промишлена стратегия за Европа, за да се гарантира, че допринасят за екологичния и цифровия преход и извличат ползи от него, като се отчитат специфичните характеристики на тези сектори, и за да се подобри тяхната конкурентоспособност и икономическа стабилност; подчертава ключовата роля на секторите на рибарството и аквакултурите за гарантиране на независимостта на Съюза в областта на промишлеността и храните;

2. призовава за нова промишлена стратегия за Европа, която да допринася за екологичния и цифровия преход на секторите на рибарството и аквакултурите и на други отрасли, свързани с екосистемите на рибарството и аквакултурите, и която да намалява техния екологичен отпечатък и въздействието им върху биологичното разнообразие;

3. призовава Комисията да включи секторите на рибарството и аквакултурите, включително дистрибуцията и преработката, в плана на Съюза за възстановяване, който трябва да се прилага заедно с въвеждането на амбициозни политики в областта на промишлеността, околната среда и цифровите технологии; припомня значението на секторите на рибарството и аквакултурите по отношение на работните места, включително висококвалифицираните работни места, и по отношение на доходите за много крайбрежни райони и общности;

Екологичен преход

4. подчертава важността на това да се предостави на морските сектори, и по-специално на рибарството, значителна роля в екологичния преход, като се гарантира съгласуваност между политиките на Съюза в областта на морското дело и рибарството и целта на Европейския зелен пакт за неутралност по отношение на климата до 2050 г.; призовава Комисията, след извършване на оценка на въздействието, да изготви план за действие за декарбонизация на морските сектори, който да включва сектора на рибарството; счита, че модернизирането на корабите с цел справяне със съвременните предизвикателства, и по-специално за постигане на целите за декарбонизация, ще допринесе за създаването на много нови работни места; подчертава значението на ефективното обучение на служителите на корабостроителниците за тази цел;

5. призовава всички заинтересовани страни в секторите на рибарството и аквакултурите да бъдат включени в Европейския алианс за чист водород като част от водородната стратегия, представена от члена на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, Тиери Бретон на 9 юли 2020 г.;

6. призовава за международен мораториум върху всички дейности, свързани с дълбоководния добив на полезни изкопаеми, както и за забрана на проучването или сондирането на нефт или газ в или в близост до морски защитени зони и крайбрежни зони, както се изисква в резолюцията на Парламента от 16 януари 2018 г., за да се защитят океанските екосистеми, рибните популации и бъдещето на сектора на рибарството в ЕС;

7. подчертава, че участието на съществуващите заинтересовани страни, като например рибари и рибовъди, е предпоставка за прилагането на амбициозна стратегия за енергия от възобновяеми източници в морето; припомня, че консултациите със секторите на морското дело и рибарството и с крайбрежните общности относно споделянето на морското пространство са от съществено значение за успеха на всяка подобна стратегия; подкрепя, при тези условия, инициативата на Комисията за създаване на стратегия за енергия от възобновяеми източници в морето;

8. подчертава, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) е най-подходящ за подпомагане на екологичния преход и че тези сектори трябва да получат подходяща финансова подкрепа, за да им се помогне да осъществят успешно този преход;

Цифров преход и иновации

9. подчертава необходимостта от включване на секторите на рибарството и аквакултурите в цифровия преход; счита, че цифровият преход на тези сектори ще подобри тяхната конкурентоспособност, издръжливост и устойчивост и ще позволи изготвянето на нови данни, като същевременно ще улесни събирането на данни и достъпа до тях, а също така ще подобри разбирането на водната среда и морското биоразнообразие и познанията за тяхното развитие в реално време;

10. подчертава, че успешният цифров преход в секторите на рибарството и аквакултурите ще допринесе за по-доброто функциониране на пазара на морски храни чрез по-добро съответствие между търсенето и предлагането и чрез оптимизиране на веригата на доставки в тези сектори, белязани от драстична географска фрагментираност на източниците на доставки;

11. счита, че цифровизацията на секторите на рибарството и аквакултурите ще направи системите за контрол и проследяване на продуктите от риболов и аквакултури по-ефективни, ще повиши стойността на тези продукти, ще насърчи доверието на потребителите и ще допринесе за борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов; призовава в стратегията „От фермата до трапезата“ да се включи раздел, посветен на повишаването на стойността на продуктите от риболов и аквакултури, за да се подкрепят тези сектори в екологичния и цифровия преход;

12. счита, че иновациите трябва да играят съществена роля за постигането на тройната цел за екологичен преход, цифров преход и конкурентоспособност в световен мащаб за секторите на рибарството и аквакултурите, и по-специално трябва да насърчават разработването на нови, по-селективни и по-екологични риболовни техники и оборудване; подчертава значението на иновациите и научните изследвания в тези сектори с оглед на постигането на целта за устойчивост на общата политика в областта на рибарството; счита, че една проактивна политика на обучение, финансиране и международни партньорства за развитие на научните изследвания за експлоатация на морето е от съществено значение за насърчаването на иновациите в този сектор;

13. припомня, че новите технологии, данните, космическите услуги и потенциалът на изкуствения интелект могат да се използват в областта на рибарството за подпомагане на екологичния преход; подчертава, че тези технологии дават възможност за събиране на данни, които са много полезни за контрола на рибарството, управлението на морските ресурси и мониторинга на морските отпадъци;

14. подчертава, че цифровият преход в секторите на рибарството и аквакултурите трябва да бъде придружен от подходяща финансова и техническа подкрепа;

Търговска политика

15. подчертава значението на това да се гарантира лоялна конкуренция в международната търговия, по-специално по отношение на продуктите от риболов и аквакултури; припомня, че се водят преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) с цел премахване на вредните субсидии, които допринасят за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, прекомерния риболов и свръхкапацитета; подчертава, че флотът на Съюза отговаря на най-високите социални и екологични стандарти в света; призовава Комисията да направи всичко възможно, за да постигне колкото се може по-скоро амбициозно споразумение в съответствие с целите за устойчиво развитие в рамките на СТО;

16. призовава Комисията да гарантира по-голяма последователност и съгласуваност между търговската политика и политиката в областта на рибарството на ЕС, по-специално по отношение на прилагането на главата за устойчиво развитие от новото поколение търговски споразумения, която задължава страните да си сътрудничат активно в борбата срещу ННН риболова; подкрепя инициативата за създаване на нова длъжност на служител по съответствието на търговските споразумения, който да отговаря за гарантиране на спазването и мониторинга на всички разпоредби на търговските споразумения;

17. настоятелно призовава Комисията внимателно да оцени въздействието на споразуменията за свободна търговия върху секторите на рибарството и аквакултурите на ЕС, както и върху преработвателната промишленост на ЕС и крайбрежните общности; призовава Комисията да включи продуктите от риболов и аквакултури в списъка на „чувствителните продукти“ в хода на търговските преговори с трети държави;

Държавни помощи и финансиране

18. подчертава необходимостта от преразглеждане на европейските правила за държавните помощи, по-специално по отношение на размера на тавана на помощта de minimis за рибарството и аквакултурите, така че той да съответства на размера на тавана на помощта de minimis, предоставен на други сектори; счита, че увеличаването на тавана на помощта de minimis за тези продукти ще спомогне за пълното разгръщане на инвестиционния потенциал на секторите на рибарството и аквакултурите в екологичния и цифровия преход и в иновациите;

19. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят подходящо финансиране за секторите на рибарството и аквакултурите, за да ги подкрепят в екологичния и цифровия преход, по-специално чрез преразгледаната стратегия за устойчиво финансиране; припомня, че Парламентът призова за значително увеличение на ЕФМДР в многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ (18.9.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика</CommissionInt>


<Titre>относно нова промишлена стратегия за Европа</Titre>

<DocRef>(2020/2076(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Жил Льобретон</Depute>

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че новата промишлена стратегия за Европа трябва да отразява ценностите и традициите на ЕС на пазара на труда и да допринася за неговия суверенитет;

Б. като има предвид, че една допълнителна актуализирана европейска политика в областта на интелектуалната собственост ще спомогне за укрепване на технологичния и цифровия суверенитет на ЕС, с права на интелектуална собственост за определяне на пазарната стойност и конкурентоспособността на европейските дружества, например чрез търговски марки, дизайни, патенти, данни, ноу-хау и алгоритми;

В. като има предвид, че член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че определена държавна помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако насърчава изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес;

1. отбелязва, че предложението на Комисията относно нова промишлена стратегия беше публикувано още в началото на кризата с COVID-19 и оттогава насам беше допълнено с нов пакет от мерки за възстановяване на европейската промишленост и на малките и средните предприятия (МСП); отбелязва, че стратегията поставя акцент върху възстановяването на стопанската дейност на първо време и преустрояването и преобразуването след това;

2. призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално потенциала на Фонда за справедлив преход с цел насърчаване на инвестициите в нови възможности за устойчива заетост и прилагане на междусекторни политики и програми в областта на образованието, обучението и професионалното обучение, насочени към подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците, търсещите работа, и хората извън пазара на труда, като същевременно се гарантира равен достъп на всички без дискриминация;

3. счита, че ЕС се нуждае от ясна и ориентирана към промишлеността визия за 2030 г. и следва да се има предвид, че са необходими координирани решения и действия на всички равнища — европейско, национално и местно, за да се запази общата конкурентоспособност на европейската промишленост;

4. отбелязва, че пандемията от COVID-19 и последвалата икономическа криза наложиха преразглеждането на нереалистичните цели на ЕС в областта на климата, по-специално в сектори като промишлеността и енергетиката;

5. отбелязва, че кризата с COVID-19 оказа силно икономическо и социално въздействие, особено върху жените; призовава Комисията да разгледа постоянните неравенства между половете в ЕС, като направи оценки на въздействието върху равенството между половете във всички инвестиции и политически решения, свързани с промишлената стратегия на ЕС, и като приеме мерки за гарантиране на равни възможности и достъп до пазара на труда, премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и гарантиране на баланс между половете на всички равнища на вземане на решения;

6. отбелязва, че тази криза показа необходимостта ЕС да приспособи промишлената си стратегия, като укрепи защитата на стратегическите си интереси, без да се отказва от международен обмен, и да актуализира някои разпоредби отвъд възможностите, които предлага Регламентът относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции[14]; счита, че ЕС трябва да намери точния баланс между защитата на своите пазари и това да ги държи отворени, като същевременно защитава правилата за лоялна конкуренция на световно равнище;

7. подчертава важната роля на обществените поръчки за формирането на курса на европейската промишленост и изтъква, че прилагането на принципите на реципрочност между държавите от ЕС и извън него и равнопоставените условия на конкуренция между дружествата от ЕС и тези от държави извън ЕС и техните продукти, например по отношение на държавната помощ, правилата в областта на околната среда и детския труд, следва да бъдат предварително условие за участие в търгове за обществени поръчки навсякъде в ЕС; подчертава необходимостта от допълнително опростяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за дружествата от ЕС и правителствата на държавите членки;

8. счита, че правилата, които уреждат конкуренцията в ЕС, следва да бъдат модернизирани така, че да бъдат в съответствие както с европейския единен пазар, така и със световния икономически контекст, с оглед да се даде възможност да се появят, да се конкурират и да успеят в световен мащаб „европейски първенци“, и да се подкрепят ЕС и неговите държави членки в поддържането на водеща позиция в областта на технологиите, придобиването на цифров и технологичен суверенитет и блокирането на враждебни придобивания на стратегически дружества на ЕС от страна на държави извън ЕС или подкрепяни от тези държави субекти;

9. подчертава, че пазарът на труда в ЕС трябва да бъде в центъра на неговата бъдеща промишлена стратегия; посочва, че всяка промишлена трансформация, в допълнение към икономическите аспекти, следва да поставя акцент върху запазването и създаването на работни места;

10. препоръчва да се извърши оценка на икономическото въздействие на кризата с COVID-19 в отделните сектори, за да може промишлената стратегия да бъде приспособена въз основа на доказани факти;

11. подчертава, че значителните и устойчиви инвестиции във висшето професионално образование, по-специално по предмети в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, ще бъдат ключов елемент за стимулиране на цифровите иновации, за създаване на квалифицирана работна сила и за намаляване на несъответствията между възможностите за работа и търсещите работа;

12. счита, че важните проекти от общоевропейски интерес следва да поставят акцент върху проектите, които са свързани с цифровия единен пазар, за да се обединят публичният и частният сектор при мащабни начинания, допринасящи за постигането на целите на ЕС, като по този начин се насърчава разработването на важни съвместни проекти, които подкрепят общите европейски интереси, като например цифровата трансформация; приветства преразглеждане на насоките на Комисията в тази област;

13. счита, че създаването на основана на данни европейска икономика ще бъде от съществено значение за оформянето на промишлената стратегия за Европа; подчертава, че основаната на данни европейска икономика следва да бъде ориентирана към човека, да зачита основните права и да бъде в съответствие с правилата за неприкосновеност на личния живот, защитата на данните и правата на интелектуална собственост;

14. подчертава значението на единния европейски пазар за данни, който разглежда предизвикателствата, произтичащи от едно значително увеличаване на количеството данни, налични по законен начин; подчертава, че физическите лица, служителите и дружествата в Европа следва да запазят контрол върху своите данни с помощта на сигурна инфраструктура за данни и надеждни вериги за създаване на стойност; счита, че е от съществено значение промишлената стратегия да включва мерки за изграждане на суверенни цифрови инфраструктури и да насърчава дружествата да съхраняват и обработват своите данни на европейска територия;

15. счита, че е от съществено значение да се насърчава споделянето на данни между публичните администрации, предприятията, научноизследователските институти и обществеността, като същевременно се спазват правилата за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, търговските тайни и правата върху интелектуалната собственост;

16. приветства заявеното от Комисията намерение да предложи план за действие в областта на интелектуалната собственост, в който се прави оценка на необходимостта от подобряване на правната рамка, за да се гарантира интелигентно използване на правата върху интелектуалната собственост за изкуствения интелект и за справяне с фалшифицираните продукти; подчертава, че целта на такъв план за действие следва също така да бъде запазване на суверенитета на Европа и насърчаване на равнопоставени условия на защита на правата върху интелектуалната собственост на световно равнище;

17. подчертава, че цифровата трансформация ще бъде основен двигател, за да си възвърне Европа своя технологичен и цифров суверенитет и поради това трябва да бъде в основата на всяка нова промишлена стратегия за Европа;

18. счита, че една от стратегическите цели следва да бъде да се предложат мерки, насърчаващи развитието и преместването обратно на промишленото производство в стратегически сектори като здравеопазването, отбраната, цифровите технологии и енергетиката, за да се гарантира, че ЕС не зависи прекомерно от трети държави и да се възвърне автономността в тези стратегически сектори, поне по отношение на основни стоки като активните фармацевтични съставки и суровините;

19. подчертава, че е необходимо ЕС да разполага с търговска, икономическа и промишлена политика, която да може да приспособи и диверсифицира своите източници на доставки, както е необходимо, и европейските дружества да бъдат насърчавани да бъдат гъвкави и способни, в случай на нужда, спешно да пренасочват производството си към жизнено важни продукти; във връзка с това подкрепя и насърчава необходимостта от приемане на набор от мерки за насърчаване и подпомагане на МСП при достъпа до вътрешния пазар и развитието им в рамките на вътрешния пазар;

20. изтъква постоянните различия в равнищата на икономическо развитие на държавите членки и на регионите; подчертава, че е необходимо да се използват предвидените мерки за възстановяване на европейския промишлен потенциал за премахване на тези различия като съществено условие за балансираното развитие на ЕС;

21. припомня, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да натрупат достатъчно запаси от някои видове оборудване за първа помощ, например оборудване, необходимо за превенция на COVID-19 и борба с него, по-специално маски FFP2 и хирургически маски; във връзка с това приветства инициативата на Комисията „rescEU“, която има за цел създаването на европейска добавена стойност чрез координираните обществени поръчки и разпространението на оборудване за първа помощ;

22. призовава Комисията да включи в стратегията решения и финансови и правни стимули за европейската фармацевтична промишленост с оглед предотвратяване на недостига на лекарства;

23. подчертава, че вносните продукти трябва да отговарят на стандартите за безопасност, екологичните и здравните стандарти на ЕС и да са в съответствие с правото на ЕС в областта на интелектуалната собственост; призовава Комисията да се справи с дисбаланса между дружествата от ЕС и дружествата от държави извън ЕС, които не трябва да спазват разпоредбите на ЕС в областта на околната среда и безопасността на труда и които често подлежат на по-ниски данъци;

24. счита, че е от първостепенно значение да се създаде рамка на ЕС за задължителна дължима грижа за спазване на правата на човека и за околната среда, за да се осигурят ефективни правни средства за защита на жертвите на корпоративни злоупотреби в световните вериги за създаване на стойност; приветства ангажимента на Комисията да представи законодателно предложение в тази връзка;

25. изтъква, че допълнителното укрепване на единния пазар и премахването на съществуващите административни и правни пречки пред свободната конкуренция в рамките на ЕС следва да бъдат приоритети при действията, предприети за създаване на нова промишлена стратегия за Европа;

26. подчертава, че екологичният приоритет, определен в Европейски зелен пакт на Комисията, следва да насърчава ЕС да подкрепя свое собствено разработване на екологосъобразни технологии и да въведе данък върху въглеродните емисии на външните си граници;

27. подчертава, че Комисията следва да продължи да изпълнява водеща роля в световната промишлена политика в бъдеще и поради това следва да провежда амбициозна политика, която да стимулира и поощрява  иновациите в областта на цифровизацията и процъфтяващите технологии като изкуствен интелект, роботика и квантови и високопроизводителни изчислителни технологии, чийто успех зависи в голяма степен от активната подкрепа за инвестициите, подкрепата за създаването на собствени ресурси и промените в регулаторната среда, по-специално създаването на  законодателен акт за отдаване на предимство на европейските стоки (Buy European Act) в областта на обществените поръчки;

28. подчертава, че изкуственият интелект изпълнява ключова роля в европейското икономическо възстановяване, което е спешно необходимо след пандемията от COVID-19; поради това призовава Комисията да се въздържа от прекомерното регулиране и да намали административната тежест при създаването на правна рамка за изкуствения интелект, за да се избегне забавяне на темпа на иновациите и на икономическия растеж на европейските предприятия;

29. изтъква, че ЕС има научен и икономически потенциал да изпълнява водеща роля в световната надпревара в областта на технологиите, по-специално в области като изкуствения интелект, технологиите, използващи големи информационни масиви, и системите за машинно самообучение;

30. подчертава, че малък брой доставчици на цифрови услуги имат господстващо положение в ЕС и чрез умело пренасочване на своите печалби те плащат сравнително малко данъци; поради това призовава държавите членки, при липсата на предпочитаното международно решение на равнището на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, да предвидят европейски данък върху цифровите технологии за цифровата икономика, за да се гарантира лоялна конкуренция в рамките на цифровия единен пазар;

31. посочва, че цифровизацията на публичната администрация би могла да спомогне за значително намаляване на бюрокрацията за хората и предприятията; поради това призовава държавите членки да предприемат мерки за структуриране на своите правни рамки по такъв начин, че потенциалът на тази цифровизация да може да се използва пълноценно;

32. подчертава, че новите цифрови технологии, като например интернет на нещата, променят облика на промишлеността и че продължаващата технологична революция може да изпълнява съществена роля за изграждането на модерна и енергийноефективна европейска икономика;

33. отбелязва, че МСП изпълняват важна роля в европейската промишлена трансформация, особено тези, които работят в областта на новите технологии; подчертава необходимостта от непрекъсната подкрепа за МСП чрез адекватна финансова подкрепа и предоставяне на преференциални условия на конкуренция на цифровия пазар, където големите многонационални дружества от държави извън ЕС съюз продължават да доминират; посочва, че предложените разпоредби относно авторското право, достъпа до данни и иновациите следва да отчитат факта, че дружествата с радикално различни пазарни позиции имат коренно различна степен на потенциал;

34. изтъква, че съгласно доклада на Комисията относно защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в трети държави от януари 2020 г., кражбата на интелектуална собственост, по-специално от страна на Китай и Индия, причинява значителни вреди на европейските предприятия; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да възприемат координиран, ефикасен и ефективен подход в борбата срещу престъпността, свързана с интелектуалната собственост;

35. изтъква, че редица сектори бяха сериозно засегнати от пандемията от COVID-19, и че следователно промишлената стратегия следва да съдържа специални мерки, като отлагане на вече приети мерки, които създават допълнителна тежест за тези сектори;

36. призовава Комисията да публикува своя План за действие в областта на интелектуалната собственост възможно най-скоро, тъй като това би могло да бъде ключов инструмент за запазване на технологичния суверенитет на Европа, насърчаване на лоялна световна конкуренция, подобряване на борбата с кражбата на интелектуална собственост и приспособяване на правната рамка за интелектуалната собственост към екологичните и цифровите предизвикателства и възможности;

37. призовава Комисията да включи в Плана за действие в областта на интелектуалната собственост мерки за насърчаване на единния европейски патент и да предложи мерки за предотвратяване на злоупотребата с патентни права от страна на неизвършващи практическа дейност организации с оглед на създаването на ефикасна и добре балансирана патентна система в услуга на един конкурентоспособен и справедлив европейски вътрешен пазар;

37. призовава за това, новата промишлена стратегия да отчита специфичните нужди на по-слабо развитите в технологично отношение промишлени региони, които зависят в голяма степен от твърди изкопаеми горива и които са най-силно засегнати от енергийния преход; подчертава необходимостта да се разгледа рискът от загуба на работни места, причинена от промишлената трансформация, и необходимостта да се гарантира, че работниците притежават подходящо равнище на квалификация и умения в областта на цифровите технологии;

38. посочва, че случаите на несъстоятелност на предприятия често предизвикват редица верижни случаи на несъстоятелност и поради това приветства предложението на Комисията за създаване на временен Инструмент за подкрепа на платежоспособността; призовава също така Комисията и държавите членки да обмислят подходящи допълнителни мерки и законодателни инициативи, за да се предотврати изпадането в несъстоятелност на предприятията без те да имат вина за това.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Manon Aubry, Gunnar Beck, Geoffroy Didier, Angel Dzhambazki, Ibán García Del Blanco, Jean-Paul Garraud, Esteban González Pons, Mislav Kolakušić, Gilles Lebreton, Karen Melchior, Jiří Pospíšil, Franco Roberti, Marcos Ros Sempere, Liesje Schreinemacher, Stéphane Séjourné, Raffaele Stancanelli, Marie Toussaint, Adrián Vázquez Lázara, Axel Voss, Marion Walsmann, Tiemo Wölken, Lara Wolters, Javier Zarzalejos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Heidi Hautala, Emil Radev

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

14

+

EPP

Geoffroy Didier, Esteban González Pons, Jiří Pospíšil, Emil Radev, Axel Voss, Marion Walsmann, Javier Zarzalejos

RENEW

Karen Melchior, Liesje Schreinemacher, Adrián Vázquez Lázara

ID

Gunnar Beck, Jean‑Paul Garraud, Gilles Lebreton

NI

Mislav Kolakušić

 

4

-

RENEW

Stéphane Séjourné

VERTS/ALE

Heidi Hautala, Marie Toussaint

GUE/NGL

Manon Aubry

 

2

0

ECR

Angel Dzhambazki, Raffaele Stancanelli

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.10.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

7

12

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Nicola Beer, François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Michael Bloss, Manuel Bompard, Paolo Borchia, Marc Botenga, Markus Buchheit, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Carlo Calenda, Maria da Graça Carvalho, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Josianne Cutajar, Nicola Danti, Pilar del Castillo Vera, Martina Dlabajová, Christian Ehler, Valter Flego, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Claudia Gamon, Nicolás González Casares, Bart Groothuis, Christophe Grudler, András Gyürk, Henrike Hahn, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Ivars Ijabs, Romana Jerković, Eva Kaili, Seán Kelly, Izabela-Helena Kloc, Łukasz Kohut, Andrius Kubilius, Miapetra Kumpula-Natri, Thierry Mariani, Eva Maydell, Joëlle Mélin, Iskra Mihaylova, Dan Nica, Angelika Niebler, Ville Niinistö, Aldo Patriciello, Mauri Pekkarinen, Mikuláš Peksa, Tsvetelina Penkova, Morten Petersen, Clara Ponsatí Obiols, Jérôme Rivière, Robert Roos, Maria Spyraki, Jessica Stegrud, Beata Szydło, Riho Terras, Grzegorz Tobiszowski, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Isabella Tovaglieri, Henna Virkkunen, Pernille Weiss, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop G. Dalunde, Pietro Fiocchi, Sven Schulze, Jordi Solé

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

52

+

EPP

François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Maria Da Graça Carvalho, Pilar Del Castillo Vera, Christian Ehler, András Gyürk, Seán Kelly, Andrius Kubilius, Eva Maydell, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Sven Schulze, Maria Spyraki, Riho Terras, Henna Virkkunen, Pernille Weiss

S&D

Carlo Calenda, Josianne Cutajar, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Nicolás González Casares, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Romana Jerković, Eva Kaili, Łukasz Kohut, Miapetra Kumpula-Natri, Dan Nica, Tsvetelina Penkova, Patrizia Toia, Carlos Zorrinho

RENEW

Nicola Danti, Valter Flego, Claudia Gamon, Christophe Grudler, Ivars Ijabs, Mauri Pekkarinen

GREENS

François Alfonsi, Michael Bloss, Jakop Dalunde, Ciarán Cuffe, Henrike Hahn, Ville Niinistö, Mikuláš Peksa, Jordi Sole

ECR

Pietro Fiocchi

NI

Ignazio Corrao, Clara Ponsatí Obiols

 

7

-

RENEW

Nicola Beer, Martina Dlabajová, Bart Groothuis

ECR

Robert Roos, Jessica Stegrud

GUE

Manuel Bompard, Marc Botenga

 

12

0

RENEW

Iskra Mihaylova, Morten Petersen

ID

Paolo Borchia, Markus Buchheit, Thierry Mariani, Joëlle Mélin, Jérôme Rivière, Isabella Tovaglieri

ECR

Izabela-Helena Kloc, Beata Szydło, Grzegorz Tobiszowski, Evžen Tošenovský

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

[1] Приети текстове, P9_TA(2020)0124.

[2] Приети текстове, P9_TA(2020)0054..

[3] Приети текстове, P9_TA(2020)0005

[4] Приети текстове, P9_TA(2019)0102.

[5] ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 124.

[6] ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 163.

[7] ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 55.

[8] ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 21.

[9] ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 28.

[10] ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89.

[11] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Educational_attainment_statistics#Level_of_educational_attainment_by_sex

[12] Приети текстове, P9_TA(2020)0005.

[13] ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 9.

[14]ОВ L 79 I, 21.3.2019 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 11 ноември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност