ДОКЛАД относно Плана за инвестиции за устойчива Европа – начини за финансиране на Зеления пакт
22.10.2020 - (2020/2058(INI))
Комисия по бюджети
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчици: Зигфрид Мурешан, Паул Танг
(Съвместни заседания на комисии – член 58 от Правилника за дейността)
Докладчик по становище (*):
Петрос Кокалис, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността
- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
- СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ
- ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
- ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно Плана за инвестиции за устойчива Европа – начини за финансиране на Зеления пакт
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „План за инвестиции за устойчива Европа, План за инвестиции на Европейския зелен пакт“ (COM(2020)0021),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено Европейският зелен пакт (COM(2019)0640), както и своята резолюция на тази тема от 15 януари 2020 г.[1],
– като взе предвид предложението на Комисията от 2 май 2018 г. за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027 г. (COM(2018)0322) и измененото предложение на Комисията от 28 май 2020 г.(COM(2020)0443), както и измененото предложение за решение на Съвета от 28 май 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2018)0445),
– като взе предвид своя междинен доклад от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение[2],
– като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., озаглавена „Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите“[3],
– като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване[4],
– като взе предвид окончателния доклад и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси от декември 2016 г.,
– като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз[5],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456) и придружаващите го законодателни предложения,
– като взе предвид Директива (ЕС) 2018/410 от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО),
– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно справедливото данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2.0[6],
– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[7],
– като взе предвид окончателния доклад на Експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие от 31 януари 2018 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено: „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (COM(2018)0097),
– като взе предвид своята резолюция от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси[8],
– като взе предвид своята резолюция от 23 юли 2020 г. относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет на 17 – 21 юли 2020 г.[9],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и Регламент (ЕС) 2019/2088 относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги,
– като взе предвид тримесечните европейски икономически прогнози на Комисията,
– като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКООНИК), Протокола от Киото към нея, както и Парижкото споразумение,
– като взе предвид подкрепяните от ООН принципи за отговорно инвестиране, принципи за отговорно банкиране и принципи за устойчиво осигуряване,
– като взе предвид Европейския стълб на социалните права, Международната харта за правата на човека, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, целите за устойчиво развитие на ООН и Декларацията на МOT за основните принципи и права при работа и осемте основни конвенции на МОТ,
– като взе предвид устава на Европейската централна банка (ЕЦБ),
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 58 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид член 54 от своя правилник,
– като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по транспорт и туризъм, комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и на комисията по култура и образование,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0198/2020),
А. като има предвид, че необходимите инвестиции за адаптация към изменението на климата все още не са оценени и включени в данните на МФР по отношение на климата;
Б. като има предвид, че пътят към неутралност по отношение на климата до 2050 г. ще засили конкурентоспособността на икономиката на Съюза и ще доведе до повече устойчиви, висококачествени работни места,
В. като има предвид, че специалният доклад от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5 °C показва ясно, че приетите досега политики са недостатъчни за предотвратяване на глобалното затопляне от над 1,5 °C, на загубата на биологично разнообразие и на нарушаването на биогеохимичните потоци,
Г. като има предвид, че Европейският законодателен акт в областта на климата ще засили ангажимента на ЕС към неутралност по отношение на климата до 2050 г., включвайки амбициозни междинни стъпки, необходими за постигането на тази цел,
Д. като има предвид, че Комисията е оценила нуждите от инвестиции на равнище ЕС за постигане на настоящите цели в областта на климата до 2030 г. на 240 милиарда евро годишно[10] плюс допълнителни суми от 130 млрд. евро годишно за екологични цели, 192 милиарда евро годишно за социална инфраструктура и 100 милиарда евро годишно за по-широката транспортна инфраструктура в Европа; като има предвид, че това възлиза на общо най-малко 662 милиарда евро инвестиционни нужди годишно; като има предвид, че тези цифри се основават на целта в областта на климата за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 40%; като има предвид, че след като Парламентът прие по-амбициозни цели, недостигът на инвестиции е още по-голям; като има предвид, че е от съществено значение да се мобилизират всички налични средства за справяне с недостига на инвестиции;
Е. като има предвид, че член 2, параграф 1 от Парижкото споразумение предвижда „привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие“;
Ж. като има предвид, че Европейският зелен пакт е нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове, и която следва също така да допринесе за гарантиране на стратегическата автономност на ЕС;
З. като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчертава важността от инвестиции в социално и екологично устойчива икономика, по-специално инвестиции, насърчаващи модерна научноизследователска и развойна дейност, конкурентоспособен промишлен сектор, задълбочаване и укрепване на единния пазар, силни МСП, здравеопазване, стабилна социална система и социално благополучие;
И. като има предвид, че разходите, необходими за подкрепа на европейските икономики, повдигат въпроса как ще се изплати възникналият дълг; като има предвид, че е важно да се предотврати засилването на неравенствата, което вече се прояви след предишната криза;
Й. като има предвид, че създаването на устойчива икономическа система е от основно значение за развитието на дългосрочна стратегическа автономия на ЕС и за повишаване на издръжливостта на ЕС,
К. като има предвид, че търговската политика се отразява на емисиите на парникови газове;
Л. като има предвид, че емисиите на парникови газове от транспорта представляват 27% от общите емисии на ЕС и са единствените, които продължават да се увеличават; като има предвид, че по технологично неутрален начин транспортът също трябва да допринася за постигането на целите за намаляване на емисиите на ЕС с оглед на неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се гарантира, че транспортът остава достъпен и конкурентоспособен; като има предвид, че намаляването на емисиите в транспортния сектор може да бъде ускорено както за инфраструктурата, така и за автомобилния парк чрез разработването и засилването на полезните взаимодействия с други сектори като цифровия сектор и енергетиката;
М. като има предвид, че освобождаването от данъци за секторите на въздухоплаването и корабоплаването може също така да наруши конкуренцията между промишлените сектори и може да насърчи неефективните и замърсяващи видове транспорт;
Н. като има предвид, че в член 2 от устава на ЕЦБ се предвижда, че ако целта за ценова стабилност е постигната и не се поставя под въпрос, паричната политика на ЕЦБ трябва да се провежда с оглед на постигането на целите на ЕС, заложени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който наред с другите цели се предвижда и защита на качеството на околната среда;
О. като има предвид, че в контекста на прегледа на стратегията за паричната политика ЕЦБ ще оцени дали и как може – като действа в рамките на своя мандат – да вземе предвид съображенията за устойчивост, и по-специално рисковете, свързани с устойчивостта на околната среда;
П. като има предвид, че задействането на общата клауза за дерогация има за цел да позволи на държавите членки да провеждат фискална политика, която ще улесни прилагането на всички необходими мерки за адекватно справяне с кризата, като същевременно остане в нормативната рамка на Пакта за стабилност и растеж; като има предвид, че общата клауза за дерогация постановява, че нейното прилагане не следва да застрашава фискалната устойчивост;
1. приветства Плана за инвестиции за устойчива Европа като основен инструмент за гарантиране на успеха на Зеления пакт и прехода към по-устойчива, конкурентоспособна, кръгова и издръжлива на сътресения икономика в съответствие с ангажиментите на Съюза в областта на околната среда, включително в областта на климата, в съответствие с Парижкото споразумение и европейския законодателен акт за климата; подчертава, че Планът следва да бъде в основата на координиран и приобщаващ отговор на Съюза за изграждане на по-устойчива икономика и по-устойчиво общество след пандемията от COVID-19 и следва да насърчава териториалното, социалното и икономическото сближаване; изтъква, че устойчивостта трябва да бъде в съответствие със съображенията за финансова стабилност;
2. приветства Плана на Комисията за възстановяването на Европа, в чийто център стоят Европейският зелен пакт и стратегията за цифровизация; подкрепя основополагащия принцип, че публичните инвестиции ще спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди и подчертава, че този принцип се прилага както към социални, така и към екологични цели; подчертава, че националните планове за възстановяване и устойчивост следва да насочат ЕС по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е заложено в европейския законодателен акт за климата, включително междинните цели до 2030 г., като по този начин се гарантира преходът на държавите членки към кръгова и неутрална по отношение на климата икономика въз основа на научно обосновани и обвързани с времето цели;
3. счита, че постигането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата е основна отговорност на ЕС; призовава за прилагането на подходящи мерки и политики за успеха на тази трансформация с участието на публичния и частния сектор, регионите, градовете и държавите членки; призовава да се даде приоритет на инвестициите, които подкрепят устойчивия преход, програмата в областта на цифровите технологии и европейския суверенитет в стратегически сектори посредством последователна промишлена стратегия; счита, че цифровизацията на публичния и частния сектори ще спомогне за постигането на неутралност по отношение на климата;
4. подчертава, че успехът на целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и на кръгова икономиката до 2050 г. ще зависи, наред с други фактори, от подходящо финансиране и съгласувана интеграция на устойчивостта в публичното и частното финансиране; подчертава факта, че публичното финансиране само по себе си няма да бъде достатъчно за постигането на горепосочените цели и за принос към прехода; подчертава, че ще бъдат необходими значителни допълнителни устойчиви публични и частни инвестиции; поради това призовава Комисията да насърчава публичните и частните инвестиции при разработването на Плана за инвестиции за устойчива Европа; подчертава факта, че дори при амбициозно финансиране наличните средства няма да бъдат неограничени; счита, че е от съществено значение Планът за инвестиции за устойчива Европа да предвижда допълнителни инвестиции и да дава възможност за такива с реална добавена стойност, както и да не измества пазарното финансиране; призовава Комисията да създаде стабилна рамка за отчитане и контрол, за да се гарантира, че разходите имат реално отражение; изтъква, че връзката между разходите и приходите, по-специално чрез създаването на нови собствени ресурси, ще бъде от ключово значение за прилагането на Зеления пакт;
5. отбелязва, че всички сектори на икономиката на ЕС ще бъдат засегнати от прехода към екологична икономика, и подчертава, че пътят към неутралност по отношение на климата следва да засили конкурентоспособността на европейската икономика и да доведе до нетен излишък от устойчиви, висококачествени работни места в Съюза; подчертава факта, че екологичният преход следва да бъде приобщаващ и да съответства на принципите за икономическа, социална и екологична устойчивост; счита, че Планът за инвестиции за устойчива Европа не трябва да изоставя никого и следва при необходимост да се съсредоточи върху намаляването на различията между държавите членки и регионите при постигането на целите за неутралност по отношение на климата; припомня, че запазването и създаването на работни места, както и допълнителното обучение и преквалификацията са от изключително значение в процеса на устойчив енергиен преход;
6. подчертава, че за да може Европейският зелен пакт да постигне успех, европейските производители на устойчиви продукти и услуги трябва да осъзнаят неговите предимства;
7. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че Планът за инвестиции за устойчива Европа получава подходящо финансиране, за да се гарантира, че бъдещите програми, като например стратегията за вълната за саниране, ще имат достатъчно въздействие върху всяка сграда в ЕС, ще бъдат приемливи за всички граждани на Съюза и ще бъдат приветствани от тях;
8. поставя под въпрос дали в настоящия си вид Планът за инвестиции за устойчива Европа ще позволи мобилизирането до 2030 г. на 1 трилион евро, като се имат предвид отрицателните икономически перспективи вследствие на пандемията от COVID-19; изисква от Комисията да гарантира пълна прозрачност по въпросите, свързани с финансирането, като например оптимистичния ефект на лоста, потенциалното двойно отчитане на определени инвестиции или липсата на яснота по отношение на екстраполациите на определени суми; освен това си задава въпроса по какъв начин новата МФР, предложена от Комисията и приета в заключенията на Европейския съвет, ще даде възможност за постигане на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; изразява загриженост, че предварителното финансиране на програмите на ЕС в края на следващия период на МФР може да доведе до недостиг на зелени инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да представят планове, в които се обяснява как те ще преодолеят значителния недостиг на инвестиции както чрез частни, така и чрез публични инвестиции, включително оценка на новите икономически перспективи, произтичащи от настоящата криза и очакваната по-голяма амбиция по отношение на целите в областта на климата, енергетиката и околната среда за 2030 г.; подчертава факта, че Планът за инвестиции за устойчива Европа е дългосрочна цел на ЕС и не може в бъдеще да бъде подкопавана от по-ниски МФР, в които голяма част от средствата се разпределят за изплащане на дългосрочни заеми;
9. отбелязва, че в своето съобщение за Плана за инвестиции за устойчива Европа от 14 януари 2020 г. Комисията е изчислила, че нуждите от инвестиции на равнището на ЕС за постигане на настоящите цели в областта на климата за 2030 г. възлизат на най-малко 662 милиарда евро годишно; призовава Комисията да отрази тези нови числа в преразгледаната структура на Плана за инвестиции за устойчива Европа;
10. желае да бъде гарантирано, че финансирането от Плана за инвестиции за устойчива Европа на равнището на ЕС, на национално и на регионално равнище се насочва към политиките и програмите, които разполагат с най-голям потенциал да допринесат за борбата с изменението на климата и за други екологични цели, включително прехода на дружествата в ЕС, по-специално на МСП, към по-конкурентоспособен Съюз и към създаване на работни места, като същевременно се адаптира към различните национални, регионални и местни нужди; очаква преди началото на следващата МФР Комисията да публикува рамка за проследяване на разходите в областта на климата, биологичното разнообразие и други устойчиви разходи, като използва по целесъобразност критериите, установени в Регламента за таксономията; призовава тази рамка да включва, наред с другото, методология за мониторинг, заедно със съответните корективни мерки, и механизъм за проверка и проследяване на устойчивостта, за да се установят вредните въздействия, в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди и с ангажиментите, поети съгласно Парижкото споразумение;
11. подчертава, че успехът на Плана за инвестиции за устойчива Европа зависи от адекватността на публичното и частното финансиране, както и от съгласуваността на политиките на ЕС; поради това подчертава необходимостта от хармонизирани показатели за устойчивост и методология за измерване на въздействието; настоява, че в светлината на Плана за инвестиции за устойчива Европа следва да се започнат оценки на въздействието във връзка с други законодателни актове, независимо дали те са все още на законодателен етап или вече са били приети, за да се оцени съвместимостта на съществуващото законодателство на ЕС с екологичните цели на ЕС;
12. подчертава, че една от целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа следва да бъде да се осигури преминаване от неустойчиви към устойчиви икономически дейности;
13. счита, че публичното и частното финансиране следва да се придържат към Регламента за таксономията и да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди, за да се гарантира, че политиките и финансирането на ЕС, включително бюджетът на ЕС, програмите, финансирани чрез Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, европейският семестър и финансирането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) не допринасят за проекти и дейности, които нанасят значителни вреди на социалните и екологичните цели, и не подкопават икономическата конкурентоспособност нито причиняват загуба на работни места; подчертава, че публичните бюджети и публичните банки няма да могат да преодолеят сами недостига на инвестиции; припомня, че все още всяка година 10 големи европейски банки инвестират повече от 100 милиарда евро в изкопаеми горива; припомня, че съгласно Регламента за таксономията до края на 2020 г. Комисията трябва да приеме делегиран акт, съдържащ технически критерии за проверка на дейности, които съществено допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към него;
14. призовава за привеждане в действие на принципа за ненанасяне на значителни вреди в съответните регламенти на ЕС за финансиране, например чрез проверка на устойчивостта в областта на климата, околната среда и социалната устойчивост; припомня, че строги правила за инвестиции не следва да се въвеждат без провеждане на предварителни консултации с местните и регионалните публични органи, индустрии и МСП;
15. призовава за реалистично постепенно премахване на публичните и частните инвестиции в силно замърсяващи и вредни икономически дейности, за които съществуват икономически осъществими алтернативи, като същевременно се зачитат изцяло правата на държавите членки да избират своя енергиен микс, с цел въвеждане на напълно възобновяема енергийна система и на съвместима с Парижкото споразумение енергийна мрежа; подчертава неотложната необходимост от намиране на тези алтернативи чрез мащабни инвестиции в технологични иновации и енергийна ефективност; настоява, че дейностите, финансирани от Плана за инвестиции за устойчива Европа, не трябва да допринасят за засилване на социалните неравенства и задълбочаване на икономическото и социалното разделение между Изтока и Запада в ЕС; припомня в този контекст, че между 2014 г. и 2016 г. за субсидиране на изкопаеми горива 11 държави и Европейският съюз са изразходвали годишно 112 милиарда евро; призовава Комисията и държавите членки да изготвят стратегии за постепенно премахване на всички вредни за околната среда субсидии с цел подобряване на последователността и надеждността на ЕС при опазването на биологичното разнообразие и природните екосистеми, както и за насърчаване на прехода към системи за чиста енергия и неутрална по отношение на климата и кръгова икономика;
16. счита, че преходът към неутралност по отношение на климата следва да запази еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС и тяхната конкурентоспособност, особено в случай на нелоялна конкуренция от трети държави; счита, че за да постигне своите цели, Планът за инвестиции за устойчива Европа следва също така да допринася за устойчивото европейско производство и чрез търговската политика да намалява емисиите в световен мащаб; призовава за това търговските споразумения да не гарантират защитата на инвеститорите за сметка на екологичните, социалните или здравните стандарти; подчертава колко е важно приложимите стандарти в областта на климата и други екологични стандарти да бъдат включени в търговските споразумения, които ЕС сключва с трети държави, също така с цел да се гарантират еднакви условия на конкуренция за европейските дружества; призовава за това да се гарантира, че третите държави отговарят на изискванията за трансгранични проекти, които допринасят за целите на Парижкото споразумение;
17. подчертава, че Еразъм +, Европейският корпус за солидарност и „Творческа Европа“ като основни програми на ЕС в областта на образованието, доброволчеството и културата представляват съществен инструмент в глобалния отговор по отношение на изменението на климата и играят ключова роля за насърчаване на образованието в областта на уменията, необходими за екологичния преход, повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда и изменението на климата, особено сред младите хора, които се ангажират доброволно за опазване на околната среда, и за разработването на творчески, приобщаващи и достъпни решения за справяне с екологичните предизвикателствата; подчертава, че тези програми допринасят за постигането на целите на ЕС за устойчиво развитие; във връзка с това подчертава значението на селскостопанските стажове, подкрепяни от Еразъм+;
Бюджетът на ЕС: насочване, мобилизиране и катализиране на финансови ресурси
18. подчертава централната роля на бюджета на ЕС за постигането на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; припомня дългогодишната си позиция, че новите инициативи следва винаги да подлежат на оценка и проверка на устойчивостта, следва да бъдат финансирани чрез допълнителни бюджетни кредити и да не се отразяват отрицателно на други политики; подчертава значението на дългогодишните политики на ЕС, като например сближаването или селското стопанство, заедно с други ключови области на политиката, като научните изследвания, иновациите или адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят своите политически ангажименти и да предоставят на Съюза една ориентирана към бъдещето МФР, която е в състояние да отговори на очакванията на гражданите;
19. подчертава значението на устойчивите частни инвестиции и тяхната роля за постигането на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа и счита, че частното финансиране трябва да бъде улеснено; освен това подчертава, че техническата подкрепа следва да бъде засилена посредством инкубатори на местно и национално равнище и центрове за проекти, обединяващи финансисти и организатори на проекти;
20. приветства приемането от Европейския съвет на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване като инструмент за спешно подпомагане на инвестициите и реформите; изразява съжаление по повод на предложението за значително намаляване на допълнителните средства за няколко програми на ЕС и за пълното им отменяне за други програми; счита, че предложените съкращения за програмите в подкрепа на прехода в зависимите от въглерода региони са в противоречие с програмата на ЕС, свързана със Зеления пакт, и в крайна сметка ще засегнат и финансирането на Плана за инвестиции за устойчива Европа;
21. подчертава факта, че с оглед на изпълнението на задълженията по Парижкото споразумение приносът на ЕС за целите в областта на климата следва да бъде подкрепен от амбициозен дял от свързани с климата и с биологичното разнообразие разходи в бюджета на ЕС; поради това се стреми да постигне възможно най-скоро правно обвързваща цел за изразходване на 30% за интегриране на въпросите, свързани с климата, и 10% – за биологичното разнообразие; подчертава, че целта за разходите в областта на климата следва да се прилага за МФР като цяло; подчертава, че цел от 37% в областта на климата следва да се прилага и по отношение на разходите за Европейския инструмент за възстановяване; настоятелно призовава Комисията да създаде значима и прозрачна рамка за проследяване и мониторинг на свързаните с климата разходи в бюджета на ЕС; подчертава съществената роля на новите собствени ресурси, за да може в бъдеще бюджетът на ЕС да достигне по-високо равнище на финансиране в областта на климата;
22. приветства предложението за допълване на Фонда за справедлив преход (ФСП) с допълнителни средства от Европейския инструмент за възстановяване, но изразява съжаление по повод на предложението на Съвета за намаляване на тези допълнителни средства и подчертава, че ще бъде необходима допълнителна подкрепа, за да се гарантира, че работниците, засегнати пряко и непряко от прехода, ще получат подходяща помощ; отново заявява, че средствата от ФСП могат да допълнят средствата, налични в рамките на политиката на сближаване, и посочва, че новото предложение не следва да бъде в ущърб на политиката на сближаване чрез задължителни трансфери от националните пакети на държавите членки и не следва да води до нарушаване на конкуренцията;
23. счита, че принципът на справедлив преход следва да бъде интегриран изцяло в Зеления пакт и че ФСП следва да се съсредоточи по-специално върху регионите, които са най-силно зависими от изкопаемите горива; подчертава, че проектите, които получават средства, трябва да бъдат екологично, социално и икономически устойчиви и жизнеспособни в дългосрочен план; поради това призовава за всеобхватна стратегия на ЕС за развитието и модернизацията на регионите, които получават средства от ФСП;
24. подчертава, че изготвянето на плановете за справедлив преход следва да включва всички заинтересовани лица; счита, че плановете за справедлив преход следва да отчитат различните изходни позиции на държавите членки и регионите в прехода към неутралност по отношение на климата; отбелязва, че относно критериите за допустимост за финансиране следва да има по-голяма яснота; счита, че програмите, финансирани от ФСП, следва също така да бъдат оценявани, като се използват методи за проследяване на разходите в областта на климата, отчитане на природния капитал и методики на жизнения цикъл;
25. приветства двата допълнителни стълба на механизма за справедлив преход, по-специално специална схема в рамките на InvestEU и механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор, които заедно с ФСП ще създадат нови икономически възможности и ще допринесат за облекчаване на социално-икономическите последици от прехода към неутралност по отношение на климата и прилагането на кръговата икономика в ЕС в най-уязвимите и въглеродно интензивни региони и градове и ще спомогнат за справяне с предизвикателствата, свързани с финансовата достъпност на енергията, пред които са изправени гражданите по време на процеса на преход; счита, че за успеха на тези стълбове е от съществено значение да се осигури достатъчно техническа помощ за държавите членки, регионите и градовете;
26. подчертава, че социално справедлив преход няма да бъде възможен без мащабен принос от страна на метрополните области; ето защо счита, че ресурсите от втория и третия стълб на механизма за справедлив преход следва да бъдат лесно достъпни за градовете, за да се разработи мащабен финансов механизъм за подпомагане на усилията, свързани с климата, и социалните усилия на равнището на градовете; изтъква, че това може да включва пряко достъпни средства за жилищни политики, обновяване на сгради, програми за модернизиране и изолация, проекти за обществен транспорт, подобряване на зелената инфраструктура на градовете, въвеждане на инструменти за кръгова икономика или проекти за устойчиво управление на водите, наред с други;
27. приветства ролята на InvestEU за изпълнението и функционирането на Плана за инвестиции за устойчива Европа и счита, че InvestEU следва да играе ключова роля в екологосъобразното, справедливо и устойчиво възстановяване на Съюза; изразява съжаление относно факта, че предложеното финансиране на InvestEU, както чрез МФР, така и чрез Европейския инструмент за възстановяване, е значително намалено в сравнение с последното предложение на Комисията; приветства предложението за създаване на механизъм за стратегически инвестиции, а именно добавянето на пети компонент – компонента за стратегически европейски инвестиции – в рамките на InvestEU за насърчаване на устойчивите инвестиции в ключови технологии и вериги за създаване на стойност; подчертава, че проектите, финансирани по линия на InvestEU, следва да бъдат в съответствие с ангажиментите на Съюза в областта на климата и околната среда до 2030 г.;
28. подчертава факта, че преразгледаното предложение на Комисията вече включва предварителното споразумение относно InvestEU, постигнато между Парламента и Съвета през май 2019 г.; припомня, че в допълнение към привилегированата позиция на групата на ЕИБ това споразумение предвижда и важна роля за други партньори по изпълнението, като например националните насърчителни банки или други международни финансови институции; припомня освен това, че InvestEU е инструмент, ориентиран към търсенето, и че поради тази причина следва да се избягва прекомерната секторна или географска концентрация; подчертава, че е необходимо да се осигури адекватна техническа помощ на място, за да се гарантира, че проектите се финансират там, където са най-необходими, и по начин, който осигурява действителна допълняемост; подчертава във връзка с това изключително важния принос на консултантския център, за който трябва да се осигури подходящо разпределение на финансови средства;29. отново потвърждава отговорността на ЕС като световен лидер в борбата с изменението на климата да окуражава други международни партньори да следват подобен подход; счита, че средствата, които бюджетът на ЕС предоставя на трети държави, не следва да се изразходват по начин, който противоречи на целите на Зеления пакт, а следва да се стремят да улесняват постигането на неговите цели, като се вземат предвид различното равнище на развитие на всяка от държавите и техните различни инвестиционни потребности; счита, че пандемията доказа, че действията за опазване на околната среда и биологичното разнообразие извън Съюза са неразривно свързани със състоянието на здравето в Съюза, както и че подобни действия са икономически ефективни в сравнение с въздействието на пандемията;
30. отбелязва, че фондът за иновации и Модернизационният фонд следва да допринесат значително за устойчивия преход към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2020 г., и приветства по-специално факта, че Модернизационният фонд е предназначен да подкрепя инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в 10 държави членки с по-ниски доходи и следователно е важен инструмент за гарантиране на справедлив преход; въпреки това подчертава необходимостта от засилен контрол на Фонда, тъй като инвестициите в дейности, които вредят значително на социалните и екологичните цели, не следва да бъдат допустими по линия на Модернизационния фонд;
31. счита, че е необходимо да се избягва припокриване със свързани дейности, финансирани чрез бюджета на Съюза, и счита, че съществуването на тези фондове извън бюджета на Съюза може да бъде в ущърб на бюджетния надзор; настоятелно призовава Комисията да информира правилно бюджетния орган за изпълнението на фондовете;
32. приветства намерението на Комисията да преразгледа както Модернизационния фонд, така и фонда за иновации като част от преразглеждането на схемата за търговия с емисии (СТЕ); отново отправя своето отдавна заявено искане за класифициране на значителен дял от приходите от СТЕ като собствени ресурси;
33. подчертава важната роля, която общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството ще трябва да играят за постигането на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; отбелязва, че в развитието на секторите на селското стопанство и рибарството в ЕС към по-устойчиво управление на природните ресурси и опазване на биологичното разнообразие ОСП следва да запази целите си за подкрепа на осигуряването на доставки на висококачествени храни, гарантиране на продоволствена независимост за европейците, допринасяне за стабилни и приемливи доходи за земеделските стопани и рибарите и допринасяне за устойчивото развитие на селските райони; подчертава необходимостта да се гарантира, че ОСП допринася за целите на ЕС в областта на климата и устойчивостта, както се подчертава в доклада на Европейската сметна палата от 7 ноември 2018 г.;
34. подчертава, че е важно да се улесни достъпът до публично и частно финансиране с цел подкрепа за увеличаването на зелените инвестиции, развитието на и достъпа до инструментите за цифровизация, модернизацията и иновациите, което ще позволи на селскостопанския сектор, сектора на рибарството и селските райони да посрещнат предизвикателствата и възможностите за реализиране на целите и амбициите на Зеления пакт;
35. подчертава, че политиката на сближаване като основната инвестиционна политика на ЕС ще играе решаваща роля в подкрепата на прехода към неутралност по отношение на климата; привлича вниманието към факта, че след кризата, свързана с COVID-19, политиката на сближаване ще бъде един от решаващите инструменти за устойчиво икономическо възстановяване и следва да запази трайната си роля да допринася за социалното, икономическото и териториалното сближаване, както е предвидено в договорите на ЕС; настоява тази политика на сближаване да бъде засилена, за да може тя да постигне основните си цели и да допринася за успешното изпълнение на Европейския зелен пакт;
36. подкрепя новаторския подход на Комисията, отразен в нейното изявление, че бюджетът на ЕС ще допринесе за постигането на целите в областта на климата и околната среда също и чрез своята приходна част; припомня позицията на Парламента в полза на въвеждането на нови собствени ресурси, които могат да генерират добавена стойност и да подкрепят съществено Европейския зелен пакт;
37. потвърждава предишната си позиция по отношение на списъка с потенциални кандидати за нови собствени ресурси, определен в междинния доклад относно МФР, които следва да съответстват на основните цели на ЕС, включително борбата с изменението на климата и опазването на околната среда; поради това призовава за въвеждането, без да се създава допълнителна тежест за гражданите, на нови собствени ресурси, които биха могли например да включват ресурсите, за които Комисията предостави данни през 2018 г. въз основа на:
(i) приходите от търгове на СТЕ, които биха могли да генерират между 3 и 10 милиарда евро годишно,
(ii) вноски върху нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки, които биха могли да генерират между 3 и 10 милиарда евро годишно,
(iii) бъдещия механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, който би могъл да генерира между 5 и 14 милиарда евро годишно,
(iv) обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която би могла да генерира над 12 милиарда евро годишно,
(v) данък върху големите цифрови дружества, който би могъл да генерира между 750 милиона и 1,3 милиарда евро годишно,
(vi) данък върху финансовите сделки, който, въз основа на първоначалното предложение на Комисията от 2012 г. и като се вземат предвид Брексит и икономическият растеж, би могъл да генерира до 57 милиарда евро годишно в зависимост от обхвата на данъка;
във връзка с това отново призовава всички държави членки да се присъединят към рамката за засилено сътрудничество във връзка с данъка върху финансовите сделки; призовава Комисията да предостави във възможно най-кратък срок данни относно собствените ресурси, представени в нейното съобщение от 27 май 2020 г. относно плана за възстановяване, включително относно данъка въз основа на дейността на големите предприятия и възможното разширяване на схемата за търговия с емисии, така че да включва морския сектор и сектора на въздухоплаването;
38. настоятелно заявява, че от 2021 г. в бюджета на ЕС следва да бъде включена кошница от нови собствени ресурси, като същевременно следва да бъде установен правно обвързващ график, за да се предложат и въведат нови собствени ресурси в хода на следващата МФР; призовава постъпленията от новите собствени ресурси да бъдат достатъчни, за да покрият най-малко задълженията за възстановяване по линия на Инструмента за възстановяване; очаква, че всички приходи над това равнище следва да постъпват в бюджета на ЕС, за да се преодолее, наред с другото, недостигът на финансиране в рамките на Зеления пакт, без да се засяга принципът на универсалност;
39. подчертава факта, че двата вида приходи – от екологични и от различни от пряко екологичните данъци, ще бъдат абсолютно необходими за въвеждането на надеждна кошница от истински нови собствени ресурси, тъй като приходите от екологични данъци може да намалеят пропорционално с течение на времето в хода на напредъка на ЕС към неутралност по отношение на климата;
Финансови институции – създаване на условия за прилагането на Зеления пакт
40. приветства решението на ЕИБ да преразгледа своята политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката и стратегията в областта на климата и да предназначи 50% от операциите си за действия в областта на климата и устойчивост на околната среда от 2025 г. нататък с цел постигане на задълженията на ЕС съгласно Парижкото споразумение; призовава ЕИБ също така да преразгледа своята политика на отпускане на заеми в областта на транспорта и да се ангажира с устойчивия преход към неутралност по отношение на климата и кръгова икономика, като същевременно взема предвид различните енергийни миксове на държавите членки и отделя специално внимание на най-засегнатите от прехода сектори и региони; призовава по-специално за прилагането на нови политики в промишлените сектори с висок въглероден интензитет, в които ЕИБ развива дейност, за да се подкрепи преходът на тези сектори с оглед привеждане на всички нови секторни заеми в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; приветства ангажимента на ЕИБ за прекратяване на финансирането на енергийни проекти за изкопаеми горива до края на 2021 г.; изисква приемането и публикуването на проверими планове за преход за постигане на целите за неутралност по отношение на климата;
41. подчертава, че отговорът на ЕИБ по отношение на пандемията от COVID-19 следва да съответства на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; отбелязва обаче, че не всички финансирани проекти могат да допринасят за постигането на целите на ЕС в областта на климата и настоява това да не възпрепятства тяхното финансиране; счита обаче, че портфейлът на ЕИБ трябва да бъде приведен в съответствие с целите на ЕС за устойчивост и с принципа за ненанасяне на значителни вреди; призовава ЕИБ да изготви конкретна пътна карта за постигане на специфичната цел от 50% до 2025 г. и да оповестява ежегодно дела на своите активи, финансиращи дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно таксономията на ЕС; припомня, че отговорът на банката по отношение на пандемията от COVID-19 следва да генерира 240 милиарда евро инвестиции и възможността за него беше осигурена в рамките на няколко седмици;
42. счита, че за да може ЕИБ да играе успешна роля във финансирането на Зеления пакт, съществено значение има подходът „отдолу нагоре“, основан на участието, и че ЕИБ следва да насърчава конкретни диалози между публичния и частния сектор и да подобрява координацията с различните заинтересовани страни, като например местните и регионалните органи и представителите на гражданското общество; освен това изтъква независимостта на ЕИБ, като същевременно подчертава значението на гарантирането на демократичен контрол върху инвестициите;
43. припомня, че ЕИБ е най-големият емитент на „зелени“ облигации в света, като е набрала над 23 милиарда евро за период от 11 години; отбелязва, че основно предизвикателство беше определянето на общи стандарти, така че да се избегнат „зелените“ заблуди; приветства новите облигации на ЕИБ за повишаване на информираността относно устойчивото развитие, емитирани за първи път през 2018 г. и предназначени да подкрепят инвестициите, свързани с целите на ООН за устойчиво развитие; подчертава важността на това да се определят общи стандарти по отношение на тези нови облигации, за да се гарантира, че проектите са прозрачни, проверими и измерими; призовава ЕИБ да продължи тази дейност и да разшири емитирането на „зелени“ облигации и облигации за повишаване на осведомеността относно устойчивостта, което може да улесни прилагането на Плана за инвестиции за устойчива Европа и да спомогне за развитието на пазара на облигации за социална и екологична устойчивост, като се основава на работата по Плана за действие на ЕС относно финансирането за устойчив растеж и таксономията на ЕС;
44. насърчава ЕИБ да изпълнява активна роля в подкрепата на проекти, които допринасят за справедлив преход, като например научните изследвания, иновациите и цифровизацията, достъпа на МСП до финансиране и социалните инвестиции и умения;
45. отбелязва, че председателят на ЕИБ Вернер Хойер подчерта необходимостта от укрепване на собствения капитал на ЕИБ, за да може тя да продължи с амбициозните проекти в подкрепа на прехода към устойчива икономика;
46. признава важната роля на националните насърчителни банки и институции (ННБИ) и на международните финансови институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка, при финансирането на устойчиви проекти, с което се допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение; подчертава, че предвид опита и способностите им на национално и регионално равнище ННБИ може да играят важна роля в постигането на максимално въздействие на публичните средства, включително чрез партньорства в рамките на програма InvestEU, като по този начин подпомогнат постигането на целите на Съюза в областта на климата; подчертава факта, че финансирането на МСП е ключов фактор за успешното изпълнение на Плана за инвестиции за устойчива Европа;
47. подчертава също така факта, че ННБИ имат значителна компетентност в планирането, управлението и финансирането на сравнително малки проекти поради своя опит в тази област; поради това приветства тяхното участие в различни аспекти на Плана за инвестиции за устойчива Европа като най-подходящите органи за насочването на инвестициите на европейско равнище към реалната икономика в местен мащаб; подчертава значението на гарантирането на местна техническа подкрепа за организаторите на проекти и за иновациите и изтъква ролята на инкубаторите на проекти, които спомагат за развитието на проектите до етапа на получаване на финансиране; призовава за реформи на държавните помощи, за да се даде възможност на ННБИ да предоставят преференциални заеми с цел насърчаване на устойчивостта;
48. отбелязва, че публичните и частните инвестиции може да спомогнат за устойчиво възстановяване и стабилност, като финансовите средства се насочват към зелени инвестиции, например проектите в областта на електроенергийните мрежи, супермрежите и интелигентните мрежи, железопътните мрежи, енергийната ефективност и кръговата икономика;
49. подчертава, че екологичните и климатичните бедствия пораждат все по-големи рискове за финансовата стабилност и поради това пруденциалното регулиране и надзор следва да включват в по-голяма степен тези дългосрочни рискове в своите оценки; счита, че борбата срещу изменението на климата и насърчаването на устойчивостта следва да се вземат предвид в по-голяма степен в политиките на ЕЦБ, като изцяло се зачитат нейният мандат и нейната независимост и не се застрашава ролята ѝ на пазител на финансовата и паричната стабилност; припомня изявлението на нейния председател, че ЕЦБ подкрепя разработването на таксономия като начин за улесняване на включването на екологични съображения в портфейлите на централните банки; отбелязва амбицията, изразена в неотдавнашния отговор на Евросистемата на обществените консултации на Комисията относно обновената стратегия за устойчиво финансиране и преразглеждането на Директивата за оповестяването на нефинансова информация (ДОНИ), в който се посочва, че пазарните сили могат и следва да бъдат основен двигател за пренасочване на финансовите потоци към устойчиви икономически дейности; приветства призива на Европейската централна банка и Мрежата на централните банки и регулаторите за екологизиране на финансовата система за това регулаторите да оценяват по-добре финансовите рискове, свързани с устойчивостта;
50. насърчава ЕЦБ да постигне напредък по своята стратегия в областта на паричната политика при пълно зачитане на мандата на ЕЦБ за ценова стабилност, залегнал в ДФЕС; отбелязва, че като част от прегледа на стратегията си за паричната политика ЕЦБ ще направи оценка, в съответствие с Парижкото споразумение, дали и как, действайки в рамките на своя мандат, може да вземе предвид съображенията за устойчивост – и по-специално рисковете, свързани с устойчивостта на околната среда – в своята рамка за обезпечения и ежегодните стрес тестове, като същевременно запазва разделението между функциите, свързани с паричната политика и с пруденциалния надзор; освен това насърчава ЕЦБ да оповести равнището на привеждане на паричната политика в съответствие с Парижкото споразумение, като същевременно определи пътна карта за бъдещо привеждане в съответствие, като използва таксономията на ЕС за тези действия по подходящ начин; приканва ЕЦБ да проучи допълнителни начини за подкрепа на ЕИБ с цел увеличаване на капацитета на ЕИБ за финансиране, без да се създават нарушения на пазара;
51. предлага ЕЦБ да направи оценка на преструктурирането на своя портфейл с облигации за висок въглероден интензитет в контекста на програмата за закупуване от корпоративния сектор (ПЗКС) в светлината на ангажиментите на ЕИБ в областта на климата;
52. призовава Европейските надзорни органи заедно с компетентните национални органи да разработят ежегодни климатични стрес тестове по отношение на финансовите институции, върху които упражняват надзор, както беше обсъдено наскоро в Мрежата на централните банки и регулаторите за екологизиране на финансовата система, за да бъде изяснено къде се крият свързаните с климата финансови рискове в портфейлите на съответните финансови институции на ЕС, както и какъв е размерът на тези рискове;
53. счита, че общественият транспорт е от основно значение за постигането на устойчива градска мобилност; подчертава нуждата от засилено подпомагане на мрежите и автомобилните паркове на обществения транспорт на местно и регионално равнище като ефективен инструмент за прехода към мобилност с ниски емисии, като същевременно се насърчава преминаване към други видове транспорт, особено в центровете на големите градове, както и свързаността в селските райони, за да се поощри териториалното сближаване; счита, че по-тясното обвързване на финансирането на градския транспорт с плановете за устойчива градска мобилност е от съществено значение за насърчаване на трансформацията на градската мобилност; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки в разработването на планове и политики за устойчива градска мобилност, включително чрез подкрепа за ефективни системи за обществен транспорт и решения за активна мобилност, като ходенето пеша и използването на велосипеди, и чрез насърчаване на достъпността и мултимодалността между различните видове транспорт;
Мобилизиране на частни инвестиции за устойчиво възстановяване
54. подкрепя разработването на обновена стратегия за устойчиво финансиране; подчертава необходимостта от развиваща се екомаркировка на ЕС за финансови продукти, от задължителен стандарт на ЕС за зелените облигации и за по-надеждни, съпоставими и достъпни данни за устойчивостта, получени чрез хармонизиране на показателите за устойчивост; припомня голямото значение на екологосъобразното финансиране за международната роля на ЕС и на еврото през следващото десетилетие; подчертава значението за МСП на опростените стандарти за отчитане, които им позволяват да участват пълноценно на капиталовите пазари;
55. настоятелно заявява, че са абсолютно необходими по-надеждни, съпоставими и достъпни данни за устойчивостта, за да може системата на ЕС за устойчиво финансиране да функционира на практика; приветства идеята на Форума на високо равнище за съюза на капиталовите пазари относно създаването на единна европейска точка за достъп до обобщена информация за дружествата в ЕС чрез взаимно свързване на регистрите и дружествените бази данни, съществуващи на национално равнище и на равнище ЕС, като начин за подпомагане на дружествата, по-специално в по-малките държави членки, да привличат инвеститори; подчертава, че дружествата следва да могат да контролират наличността на своите данни в европейската единна точка за достъп; призовава Комисията да представи законодателно предложение за единна европейска точка за достъп за финансова и нефинансова информация относно дружества от ЕС, регистрирани или нерегистрирани на фондовата борса, като същевременно се зачита принципът на пропорционалност, когато е целесъобразно; призовава Комисията да рационализира изискванията за прозрачност, определени в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, и да ги приведе в съответствие с изискванията, определени в Регламента относно таксономията и Регламента относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги; призовава за прозрачни методики при събирането и публикуването на данни; призовава Комисията да въведе ефективен мониторинг на данните и отчитане на прилагането на Плана за инвестиции за устойчива Европа, като осигури достъп на обществеността до тях, за да се гарантира пълната прозрачност на разходите за „зелен“ преход в ЕС; счита, че значителна част от облигациите на ЕС, които ще бъдат емитирани в контекста на плана за възстановяване, следва да се емитират въз основа на стандарта на ЕС за зелените облигации, както беше предложено от Комисията;
56. приветства напредъка, постигнат въз основа на инициативите, включени в Плана за действие за устойчиво финансиране от 2018 г.; призовава за приемането на делегираните актове, предвидени в Регламента за таксономията, като се вземе предвид пълният набор от критерии и показатели за устойчивост; призовава по-специално за бързо прилагане на принципа за ненанасяне на значителни вреди, както се посочва в регламентите относно финансирането за устойчиво развитие, относно оповестяването и относно таксономията; подчертава значението на амбициозните изисквания за предоставяне на информация за всички финансови продукти и финансови предприятия;
57. счита, че бъдещата обновена стратегия на ЕС за финансиране за устойчиво развитие е значителна възможност за ускоряване на прехода към по-устойчиви инвестиции на дребно; призовава Комисията да предложи необходимите мерки за стимулиране на устойчивите инвестиции на дребно;
58. взема под внимание член 26, параграф 2 от Регламента за таксономията, в който на Комисията се възлага да публикува до 31 декември 2021 г. доклад, описващ разпоредбите, които ще бъдат необходими за разширяване на приложното поле на този регламент отвъд екологично устойчивите икономически дейности, включително други цели за устойчивост, като например социалните цели;
59. подкрепя призива на експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие за нови мерки за насърчаване на дългосрочната визия, която е в полза на хората и планетата; приканва Комисията да извърши анализ на това как дългосрочната перспектива може да бъде по-успешно включена в режима и правилата на корпоративното управление; приветства подготовката на инициатива за устойчиво корпоративно управление;
60. призовава Комисията да обмисли преразглеждане на ДОНИ, което би могло да включва оповестяване на въздействието на корпоративните дейности върху екологичната, социалната и управленската устойчивост;
61. настоятелно заявява, че при мобилизирането на финансови средства за Зеления пакт публичните и частните инвестиции трябва да се допълват взаимно, когато това е възможно; подчертава, че за да може финансирането за Плана за инвестиции за устойчива Европа да бъде увеличено максимално, не следва да бъдат изтласквани инвестициите от частния сектор;
62. припомня, че инвестициите и отпускането на заеми в неустойчиви икономически дейности може да доведат до блокирани активи или невъзвръщаеми инвестиции с блокиращи ефекти; посочва, че този риск трябва да бъде интегриран в достатъчна степен в кредитните рейтинги и в пруденциалните рамки, включително в рамката от Базел; поради това призовава Комисията да проучи начини за подобряване на включването на рисковете за устойчивостта и пруденциалното третиране на дългосрочните инвестиции и дългосрочното кредитиране, включително в банковия правилник на ЕС, което допълнително ще насърчи цялостната стабилност на финансовата система, и да се стреми допълнително към насърчаване на надеждността, съпоставимостта и прозрачността на факторите за устойчивост при кредитните рейтинги; счита, че последните биха могли да бъдат разгледани при предстоящите прегледи на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг, Регламента/Директивата за капиталовите изисквания и рамките за платежоспособност;
63. припомня, че устойчивите инвестиции не са непременно съпътствани от по-нисък рисков профил от други видове инвестиции;
64. счита, че следва да се улесни достъпът на МСП в Съюза до публично и частно финансиране в рамките на Плана за инвестиции за устойчива Европа; подчертава необходимостта от допълнителни усилия за информиране на МСП относно новите възможности за финансиране в рамките на Плана за инвестиции за устойчива Европа;
Насърчаване на устойчивите публични инвестиции по време на криза
65. призовава за създаването на инструмент за устойчиви инвестиции, за да бъдат постигнати целите, определени в Европейския зелен пакт, но подчертава, че който и модел на финансиране да бъде избран, повишените равнища на публичните инвестиции следва да допринасят за устойчивостта на публичните финанси в ЕС; счита, че при евентуалното преразглеждане на рамката за икономическо управление на ЕС следва да се вземат предвид препоръките на независимия Европейски фискален съвет; подкрепя ангажимента на Комисията да проучи други благоприятстващи рамки, като например стандартите за зелени облигации, и насърчава Комисията да очертае най-добрите практики в областта на екологосъобразното бюджетиране;
66. призовава за това публичното подпомагане на транспортния сектор, по-специално на въздушните компании, на туристическия и автомобилния сектор, да се използва по устойчив и ефикасен начин; призовава за това преходните дейности, определени в Регламента за таксономията, да отговорят на условията за получаване на финансиране по Плана за инвестиции за устойчива Европа, и призовава да се обърне специално внимание на достъпа до финансиране и други форми на подкрепа за микропредприятията и МСП;
67. призовава за включване на устойчиви обществени поръчки и тръжни процедури, както и за засилена координация на европейско равнище в това отношение;
68. приветства факта, че плановете за възстановяване и устойчивост ще се основават на споделени приоритети на ЕС; подчертава във връзка с това Европейския зелен пакт и Европейския стълб на социалните права, както и Програмата в областта на цифровите технологии и стратегическата цел за постигане на европейски суверенитет в стратегически сектори с устойчива промишлена база; припомня необходимостта от инвестиции за екологосъобразно възстановяване и необходимостта от засилване на сближаването между държавите членки при прилагането на Плана за инвестиции за устойчива Европа, което би могло да спомогне за ускоряване на икономическото възстановяване; призовава за включването на приоритети в области като заетостта, уменията, образованието, цифровото предприемачество, научните изследвания, иновациите и здравеопазването, но също и в области, свързани с бизнеса и нестопанския сектор, включително публичната администрация и финансовия сектор; призовава Комисията да предостави техническа помощ на публичните органи при изготвянето на планове за преход, за да се избегне блокирането на активи; призовава Комисията да наблюдава изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост и да гарантира, че сериозните нарушения водят до възстановяване на изплатените средства; подчертава значението на зачитането на принципите на правовата държава и нашите демократични ценности от страна на държавите членки, изготвящи плановете;
69. изразява съжаление във връзка с решението на Европейския съвет да премахне инструмента за подкрепа на платежоспособността от програмата на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване; счита, че това е важен инструмент за осигуряване на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар;
70. призовава дружествата, които се ползват от публична подкрепа, да се ангажират с публично отчитане по държави, като същевременно зачитат възможността за временни дерогации, предвидени за защита на чувствителната търговска информация; призовава тези дружествата да гарантират също така лоялна конкуренция, да спазват задълженията си за нефинансово отчитане, да гарантират работни места и да оповестяват всеки случай на получено благоприятно третиране; настоятелно призовава тези дружества да допринесат справедливо за усилията за възстановяване, като плащат справедливия си дял от данъци; в този контекст търси нов социален договор за предприятията, който да хармонизира целите за печалба със съображенията по отношение на хората и планетата;
71. призовава Комисията да преразгледа правилата за държавната помощ, включително временната рамка, въведена като отговор на пандемията от COVID-19, в необходимата степен, за да се създаде възможност за по-голяма обществена подкрепа за Европейския зелен пакт и да се гарантира, че подкрепата за държавната помощ зависи от изпълнението на целите на Съюза в областта на климата и околната среда; отбелязва, че всяко преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да бъде внимателно разработено, за да се избегнат във всяко бъдещо преразглеждане нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар и да се осигурят неговата цялост и равни условия на конкуренция между държавите членки;
72. призовава Комисията, когато одобрява искане за държавна помощ от държава членка в съответствие с член 108 от ДФЕС, да включва в решението си разпоредби, изискващи от бенефициерите от сектори с висока въглеродна интензивност да приемат цели в областта на климата и карти за екологичен преход и да демонстрират съответствието на своя бизнес модел и дейности с целите, определени в глава 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999;
73. приветства планираното преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергията през 2021 г. и призовава Комисията да представи законодателни предложения за привеждане на ставките на ДДС в съответствие с екологичните съображения, за въвеждане на данък върху пластмасовите изделия за еднократна употреба и за увеличаване на съответните минимални акцизи, които са загубили въздействието си поради инфлацията; изразява стремеж тези реформи да бъдат съчетани с усилията за запазване на покупателната способност на хората с най-ниски доходи в Европейския съюз;
74. припомня нарастващите нужди от инвестиции, свързани с екологичния преход, и това, че отклонението от корпоративно данъчно облагане и избягването на корпоративни данъци водят до потенциални загуби на ресурси за националните бюджети и бюджета на ЕС, чийто размер се изчислява на стойности в диапазона от 50 – 70 милиарда евро до 160 – 190 евро милиарда евро – средства, които биха могли да бъдат използвани в Плана за инвестиции за устойчива Европа; призовава за засилена борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране; призовава за координация на равнище ЕС с цел откриване, разследване и предотвратяване на агресивното данъчно планиране от страна на физически лица и предприятия; призовава за амбициозна стратегия за данъчно облагане на предприятията за 21-ви век; призовава Съвета да актуализира критериите относно определението за вредни данъчни режими в Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията и отново заявява позицията си от 26 март 2019 г. относно улесняването на агресивното данъчно планиране от страна на държавите членки; насърчава Комисията да установи критерии за оценка на данъчните практики на държавите членки; припомня на Комисията член 116 от ДФЕС в контекста на досиетата, свързани с данъчното облагане, и насърчава Комисията да се възползва от тази разпоредба, за да се избегнат нарушения на конкуренцията в рамките на единния пазар;
75. изразява желанието си да се гарантира, че всички допринасят по справедлив начин за възстановяването след пандемията от COVID-19 и за прехода към конкурентна и устойчива икономика, като се отчитат различните възможности на държавите членки; счита, че както беше подчертано от председателя на ЕЦБ Кристин Лагард на 7 юли 2020 г., уязвимите лица често „са най-силно засегнати“ от пандемията от COVID-19, докато цените на активите по време на кризата засега се повишават; насърчава държавите членки и Комисията да разгледат нови ресурси за финансиране на икономическото възстановяване, които да отчитат това обстоятелство;
76. подчертава, че увеличеното финансиране на Зеления пакт ще предполага както значителна бюджетна дисциплина, така и значителен контрол с цел предотвратяване на измами и отклоняване на средства; отбелязва, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) сама по себе си не разполага с капацитет за предотвратяване на финансови измами; поради това призовава държавите членки да се присъединят към Европейската прокуратура;
77. счита, че съчетанието от предложенията в настоящия доклад може да набере 660 милиарда евро годишно, необходими за спечелване на битката за климата и за работни места;
°
° °
78. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (23.7.2020)
на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси
относно Плана за инвестиции за устойчива Европа – начини за финансиране на Зеления пакт
Докладчик по становище: Петрос Кокалис
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещите комисии по бюджети и по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:
1. приветства съобщението на Комисията относно Плана за инвестиции за устойчива Европа (COM(2020)0021), което цели да допринесе за справедлив и добре управляван преход към издръжливо и устойчиво общество; подчертава, че и публичното, и частното устойчиво финансиране ще играят ключова роля за Съюза и държавите членки за постигане на целите на Европейския зелен пакт, включително преразгледаните цели за 2030 г. и 2050 г. в областта на климата, енергетиката и биологичното разнообразие, както и за да бъдат изпълнени ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), въз основа на най-добрите налични научни данни; счита, че е от съществено значение инвестиционният план да дава възможност за допълнителни инвестиции с действителна добавена стойност, да създава екологосъобразни работни места и да улеснява пазарното финансиране;
2. отбелязва преработеното предложение за следващата многогодишна финансова рамка (МФР), в чийто център се намира Европейският зелен пакт; очаква съизмеримо със зеления преход увеличение към икономика, която е неутрална по отношение на климата, социално и екологично устойчива, балансирана по отношение на половете и приобщаваща, а целите да бъдат определени от Законодателния акт за климата; счита, че новата МФР следва да предостави достатъчно средства за насърчаването на онези политики, които допринасят за постигането на целите в областта на климата и околната среда и на ЦУР;
3. отбелязва, че финансирането на Европейския зелен пакт би могло да бъде допълнено с набор от нови собствени ресурси на ЕС; предлага всяко бъдещо въвеждане на нови собствени ресурси на ЕС да може да бъде насочено, наред с другото, към финансирането на мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и към постигане на краткосрочните и дългосрочните цели на Съюза в областта на климата, енергетиката и околната среда, както са определени в Европейския зелен пакт и поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение; призовава Комисията да направи оценка на възможните нови финансови ресурси за прехода, които да са устойчиви както от екологична, така и от социална гледна точка;
4. подчертава необходимостта от определяне на приоритети сред разходите в МФР;
5. подчертава значението на засиления икономически растеж за улесняване на необходимите инвестиции за преход на икономиката;
6. призовава Комисията да представи амбициозно предложение за преразглеждане на различните суми, отпуснати за Плана за инвестиции за устойчива Европа и неговата стратегия за устойчиви инвестиции, за да се вземат предвид нуждите от инвестиции за адаптиране към изменението на климата или за други екологични предизвикателства, например биологичното разнообразие, и да се разгледат необходимите публични инвестиции за справяне със социалните разходи за прехода и разходите, свързани с бездействието;
7. подчертава, че намаляването на нашето въздействие върху дивата флора и фауна и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие биха могли да ни помогнат да предотвратим появата на ново зоонозно заболяване като COVID-19; счита, че за да се засили устойчивостта на нашите общества, Съюзът и държавите членки следва значително да увеличат публичното финансиране за природата и да осигурят планове и мерки за възстановяване и устойчивост, които са предмет на амбициозен тест за „ненанасяне на вреди“;
8. ангажира се за справедливо, равнопоставено и устойчиво възстановяване от кризата с коронавируса, което гарантира, че парите на данъкоплатците ефективно се инвестират в бъдещето, а не в миналото; ангажира се с възстановяване, което обуславя фискалната експанзия със стимулиране на прехода към устойчива и кръгова икономика и по-устойчиви общества и екосистеми; това възстановяване гарантира, че принципът на Европейския зелен пакт за „ненанасяне на вреди“ се прилага за всички планове за възстановяване, използва публични и частни средства за устойчиви и съобразени с изменението на климата и биологичното разнообразие сектори и проекти и стимулира допълнителни инвестиции, без да се отделят парични средства за сектори с високи емисии и като се дава приоритет на основани на природата решения; по този начин се създават екологосъобразни работни места и се подобрява всеобщото благосъстояние в рамките на планетата; ангажира се с възстановяване, което включва във финансовата система климатични рискове и възможности и други екологични показатели, както и всички аспекти на разработването на обществени политики и инфраструктура; то категорично изключва всяка пряка или непряка подкрепа за изкопаеми горива в рамките на плана за възстановяване и прилага принципа „замърсителят плаща“; призовава държавите членки до 30 юни 2021 г. да изготвят национални стратегии, които се ангажират с постепенното премахване на подкрепата за изкопаемите горива, включително непреките субсидии и механизмите за осигуряване на капацитет; подчертава, че зеленият преход трябва да бъде социално устойчив и да не задълбочава проблемите с енергийната и горивната бедност; счита, че разходите за повишаване на енергийната ефективност не следва да се поемат от домакинствата с ниски доходи;
9. подчертава, че са необходими значителни публични и частни инвестиции, за да може Съюзът да тръгне твърдо по пътя към неутралност по отношение на климата и към устойчиво, социално справедливо и трайно възстановяване от пандемията от COVID-19; призовава Комисията да публикува, най-късно до края на настоящата година, насоки за устойчивост на климата за всички средства, които ще бъдат набрани по линия на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване и насочени по програмите на ЕС; призовава Комисията да прилага към подкрепата, предоставяна на трети държави като част от възстановяването от пандемията от COVID-19, същите принципи като към плановете за възстановяване в ЕС;
10. припомня съобщението на Комисията относно „План за възстановяване на Европа“ (COM (2020) 0456), което подкрепя амбициозен екологичен преход към неутрална по отношение на климата икономика чрез финансиране по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, подчертава, че първият план за възстановяване трябва да бъде в съответствие с Парижкото споразумение, и затова призовава Комисията да гарантира, че публичните инвестиции, направени чрез Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, спазват принципа за „ненанасяне на вреди“, че свързаните с климата инвестициите са в съответствие с Регламента относно таксономията на ЕС и че националните планове за възстановяване са приведени в съответствие с националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК);
11. подчертава, че науката е доказала взаимовръзката между кризите в областта на здравеопазването, околната среда и климата, по-специално във връзка с последиците от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и екосистеми; припомня, че здравните и санитарните кризи като пандемията от COVID-19 изискват от ЕС, в качеството му на фактор от световно значение, да прилага глобална стратегия, целяща такива събития да не водят до климатични смущения като екстремни метеорологични явления, чрез разглеждане на причините за тези кризи и насърчаване на интегриран подход за изпълнение на ЦУР; поради това призовава ЕС да увеличи, като част от механизмите за финансиране в Зеления пакт, инвестициите в политики за управление на риска, опазване, смекчаване и адаптация;
12. настоява, че за всички инвестиции и финансиране, които получават подкрепа от ЕС, следва да се прилагат Парижкото споразумение и Регламентът на ЕС относно таксономията с всеобхватни показатели за устойчивост, включително принципа за „ненанасяне на значителни вреди“;
13. припомня, че съгласно Регламента относно таксономията до края на 2020 г. Комисията трябва да приеме делегиран акт, съдържащ технически критерии за проверка на дейностите, които значително допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата или за адаптиране към него; призовава Комисията да оповести кои части от разходите на Съюза съответстват на таксономията на ЕС и на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, включително на неговото социално измерение; призовава Комисията до 21 юни 2021 г. да приеме актуализирана методология за проследяване с цел наблюдение и отчитане на тенденциите относно капиталовите потоци към устойчиви инвестиции съгласно таксономията на ЕС;
14. призовава Комисията да оцени и идентифицира дейностите, които значително вредят на устойчивостта на околната среда, в съответствие с член 26, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852 и съгласно препоръките на Европейската централна банка и на Мрежата на централните банки и регулаторите за екологизиране на финансовата система;
15. настоява принципът на Европейския зелен пакт за „ненанасяне на вреди“ да се прилага за всички планове за възстановяване;
16. припомня, че инвестициите в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост трябва да зачитат принципа за „ненанасяне на вреди“; подчертава, че свързаните с климата инвестиции следва да бъдат в съответствие с таксономията на ЕС и че националните планове за възстановяване следва да бъдат приведени в съответствие с НПЕК;
17. призовава Комисията да гарантира, че новата МФР не подпомага или инвестира в дейности, които биха довели до зависимост от активи, които са вредни за целите на Съюза в областта на климата и околната среда, като се има предвид жизненият цикъл на активите;
18. повтаря своето изискване най-малко 40% от всички инвестиции по програмата InvestEU да допринасят за целите в областта на климата и околната среда, като същевременно всички допустими инвестиции по програмата InvestEU следва да бъдат в съответствие с Парижкото споразумение, включително с целта за 1,5 C по отношение на температурата, както и с принципа на таксономията на ЕС за „ненанасяне на значителни вреди“; счита, че недостигът на средства за екологосъобразно финансиране може да бъде преодолян;
19. настоява да не бъде допустим за финансиране от програмата InvestEU никакъв проект, който не отговаря на целите на Съюза в областта на климата и околната среда, по-специално целта за ограничаване на повишаването на световната температура до 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период;
20. подчертава ключовата роля на подобряването на енергийната ефективност на сградите, за да се даде възможност за преход към неутрално по отношение на въглеродните емисии общество; подчертава, че е необходим значителен обем инвестиции за саниране на енергоемките сгради, с цел да се повиши тяхната енергийна ефективност и по този начин да се сведе до минимум техният отпечатък върху климата и околната среда; във връзка с това подчертава, че Планът за инвестиции за устойчива Европа следва да мобилизира инвестициите, необходими за масирана вълна на саниране;
21. припомня, че управлението, опазването, адаптирането и възстановяването на морските и крайбрежните екосистеми и на биологичното разнообразие са от съществено значение за справяне с изменението на климата и за постигане на неутралност по отношение на климата, както и че в тази област са необходими големи инвестиции; подчертава, че една устойчива синя икономика, включително устойчивото рибарство, енергията от морски възобновяеми източници, чистият морски транспорт и устойчивият туризъм, играе важна роля в прехода към по-устойчиви територии и общество; поради това призовава ЕС да вземе надлежно предвид този стратегически сектор в своя План за инвестиции за устойчива Европа;
22. приветства предложеното увеличение на Фонда за справедлив преход; подчертава, че съгласно Плана за инвестиции за устойчива Европа Механизмът за справедлив преход ще ръководи усилията на Съюза за реализиране на икономическите и социалните възможности на прехода към неутралност по отношение на климата в енергоемките региони и сектори на ЕС;
23. призовава Комисията да гарантира, че плановете за териториален преход изключват всякакви инвестиции, които не се определят като устойчиви съгласно таксономията на ЕС и принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, както и да набележи конкретни етапи и срокове за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;
24. отбелязва, че дори при амбициозно финансиране наличните средства не са неограничени; във връзка с това призовава Комисията във всички инструменти за финансиране на Плана за инвестиции за устойчива Европа да установи стабилна рамка за засилено наблюдение, проверка, сравнителен анализ и докладване на разходите, свързани с климата и околната среда, така че да се гарантира ефективността на отпуснатите средства и това, че ЕС е на прав път към изпълнение на своите ангажименти; настоятелно призовава Комисията да представи предложение, по целесъобразност, за определяне на обвързваща хармонизирана методология за прозрачно и надеждно отчитане на разходите, свързани с климата и биологичното разнообразие, по линия на бъдещата МФР; призовава Комисията до края на 2024 г. да извърши оценка на разходите в областта на климата и околната среда, направени в рамките на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване и на МФР на Съюза, за да установи потенциалните липси на екологосъобразно финансиране; приканва Европейската сметна палата да извършва редовен одит на изпълнението на определената от Комисията цел за разходи по отношение на климата в следващата МФР;
25. призовава Комисията да направи оценка на възможностите за разширяване на използването на таксономията на ЕС за проследяване на разходите във връзка с климата и околната среда във всяко публично финансиране на ЕС, включително новата МФР, InvestEU, Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, Инструмента за подкрепа на платежоспособността, Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);
26. приканва Комисията да представи предложение за разширяване на използването на таксономията на ЕС за публичния сектор и да определи критерии за екологосъобразни и устойчиви обществени поръчки за държавите членки с цел свеждане до минимум на техния екологичен отпечатък и разработване на интегрирани стандарти за докладване и отчитане, за да се интегрират показателите за устойчивост и таксономията на ЕС, както и подходящ механизъм за проверка и одит;
27. призовава Комисията при необходимост да преразгледа правилата за държавната помощ, включително временната рамка, въведена като отговор на извънредното положение във връзка с COVID-19, за да се даде възможност за по-голяма обществена подкрепа за Европейския зелен пакт и да се гарантира, че подкрепата за държавната помощ зависи от изпълнението на целите на Съюза в областта на климата и околната среда; отбелязва, че всяко преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да бъде внимателно разработено, за да се избегнат във всяко бъдещо преразглеждане нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар и да се осигурят неговата цялост и равни условия на конкуренция между държавите членки;
28. призовава Комисията, когато одобрява искане за държавна помощ от държава членка в съответствие с член 108 от ДФЕС, да включва в решението си разпоредби, че бенефициерите от сектори с висока въглеродна интензивност трябва да приемат цели в областта на климата и карти за екологичен преход и да демонстрират съответствието на своя бизнес модел и дейности с целите, определени в глава 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999;
29. отбелязва, че приспособяването към изменението на климата все още не е оценено и включено в данните за климата в МФР; призовава Комисията да изисква от бенефициерите на нейните финансови инструменти от сектори с високи емисии, включително подкрепяни от ЕИБ проекти, да извършат стрес тест за адаптиране към изменението на климата; посочва, че бенефициерите, които не издържат теста за адаптиране към изменението на климата, не са допустими в рамките на финансовите инструменти на Съюза; подчертава, че Комисията следва да предостави насоки на бенефициерите въз основа на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата и на данните на Европейската агенция за околната среда относно това как един инвестиционен проект да се приведе в съответствие с изискванията за адаптиране към изменението на климата; подчертава необходимостта в подобни насоки да се използват по подходящ начин критериите, установени с Регламент (ЕС) 2020/852;
30. призовава Комисията да разшири процеса на европейския семестър, като допълни настоящия подход, основан на фискална и бюджетна дисциплина, с дисциплина по отношение на климата и околната среда, без да се размива същността на Семестъра; поради това призовава Комисията да разработи нов показател за климата, подобен на икономическите показатели, за да оценява несъответствието между структурата на бюджетите на държавите членки и един съобразен с Парижкото споразумение сценарий за всеки от националните бюджети; подчертава необходимостта този показател да предоставя на държавите членки указание относно тяхната траектория на температурата в рамките на Парижкото споразумение и по този начин да се даде възможност на европейския семестър да предоставя препоръки за намаляването на техния климатичен дълг;
31. подчертава, че съображенията и рисковете, свързани с околната среда, могат да бъдат включени в годишните бюджети и средносрочните планове на държавите членки чрез показатели за сравняване на практиките им за екологосъобразно бюджетиране; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки относно ролята на публичните инвестиции за реализиране на Европейския зелен пакт;
32. подчертава необходимостта от премахване на пречките пред публичните инвестиции в полза на прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика; припомня подкрепата си за особено третиране на публичните инвестиции, които съответстват на таксономията; приветства ангажимента на Комисията за преразглеждане на действащите правила на Пакта за стабилност и растеж, като се вземат предвид препоръките на Европейския фискален съвет; подчертава, че може да бъде необходима допълнителна гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж, за да се даде възможност за инвестиции за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него и за подкрепа на държавите членки в екологичния преход към неутралност по отношение на климата по справедлив и приобщаващ начин;
33. счита, че бъдещата обновена стратегия на ЕС за финансиране за устойчиво развитие е значителна възможност за ускоряване на прехода към по-устойчиви инвестиции на дребно; поради това призовава Комисията да предложи необходимите законодателни мерки, които да стимулират гражданите да инвестират във финансиране за устойчиво развитие въз основа на критериите, установени в Регламент (ЕС) 2020/852 от 18 юни 2020 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции[11];
34. призовава Комисията да реформира Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, като взема предвид по-специално положението на МСП, за да гарантира, че всички съответни дружества, извършващи дейност в сектори с висока въглеродна интензивност, докладват и публикуват своите цели за намаляване на въглеродните си емисии, за да се постигне съответствие с Парижкото споразумение; призовава Комисията да гарантира, че рисковете, въздействията и зависимостите, свързани с биологичното разнообразие, ще бъдат интегрирани в съответното законодателство на ЕС, включително Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, делегираните актове по Регламента относно оповестяването на информация и другото приложимо корпоративно и финансово законодателство;
35. призовава Комисията да гарантира, че всички бъдещи облигации на ЕС, обезпечени с вземания, се издават в съответствие със стандарта на ЕС за „зелени“ облигации, таксономията на ЕС и принципа за „ненанасяне на значителни вреди“;
36. призовава за засилване на ролята на ЕИБ и на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) при финансирането на прехода; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на критериите за съобразяване с климата, околната среда и социалната сигурност, от които се ръководят устойчивите инвестиции на ЕИБ и ЕИФ, въз основа на принципа за „ненанасяне на вреди“; приветства новата политика на ЕИБ за кредитиране в енергетиката и призовава институцията да разработи като част от своята „Пътна карта на банките за климата за периода 2021 – 2025 г.“ ясна и прозрачна методология, която използва таксономията, за да се гарантира, че всички финансирани проекти ще отговарят на целта на Парижкото споразумение за 1,5°C по отношение на температурата, в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика и принципа за „ненанасяне на вреди“, що се отнася до биологичното разнообразие и екосистемите; очаква оставащите 50% от портфейла на ЕИБ да бъдат съобразени с принципа за „ненанасяне на вреди“;
37. припомня, че в съответствие със своя мандат икономическите политики на ЕЦБ следва да допринасят за постигането на целите на Съюза, посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз; поради това призовава ЕЦБ да продължи с прегледа на стратегията си за парична политика, за да спре във възможно най-кратък срок финансирането на икономически дейности, които причиняват вреди на екологичните или социалните цели; призовава ЕЦБ да прецени как да включи критерии за устойчивост в своята рамка за обезпечения, в купуването на активи и в целевите си операции по рефинансиране, като същевременно направи оценка на начините за насочване на кредитирането към инвестиции в енергийния преход, за да възникне след възстановяването от COVID-19 една устойчива икономика; припомня ангажимента на ЕЦБ да използва таксономията на ЕС за тези действия, когато е уместно;
38. призовава Европейските надзорни органи (ЕНО) заедно с националните компетентни органи (НКО) да пристъпят бързо към провеждане на ежегодни климатични стрес тестове във финансовите институции, върху които упражняват надзор, както се обсъжда понастоящем по-специално в рамките на мрежата на централните банки и регулаторите за екологизиране на финансовата система (МЕФС), за да разберат къде и в каква степен финансовите рискове, свързани с климата, са част от портфейлите на съответните финансови институции на ЕС;
39. призовава Комисията значително да увеличи финансирането за техническа помощ в Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) и в други подходящи фондове, за да гарантира, че техническата помощ достига 1% от общата сума, която трябва да бъде изразходвана; призовава Комисията да съсредоточи техническата помощ върху проекти и сектори с най-висока добавена стойност от гледна точка на екологията, обществото и устойчивостта, по-специално основани на природата решения, които могат да донесат ползи едновременно за смекчаването на последиците от изменението на климата, адаптирането към това изменение и биологичното разнообразие.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
16.7.2020 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
42 35 0 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Nikos Androulakis, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurelia Beigneux, Monika Beňová, Sergio Berlato, Alexander Bernhuber, Malin Björk, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Miriam Dalli, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Bas Eickhout, Eleonora Evi, Agnès Evren, Fredrick Federley, Andreas Glück, Catherine Griset, Jytte Guteland, Anja Hazekamp, Martin Hojsík, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Petros Kokkalis, Athanasios Konstantinou, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Joëlle Mélin, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ștefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Silvia Sardone, Christine Schneider, Günther Sidl, Linea Søgaard-Lidell, Nicolae Ştefănuță, Edina Tóth, Véronique Trillet-Lenoir, Petar Vitanov, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Margarita de la Pisa Carrión, Billy Kelleher |
|||
Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване |
Veronika Vrecionová |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
42 |
+ |
EPP |
Michal Wiezik |
S&D |
Nikos Androulakis, Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Miriam Dalli, Jytte Guteland, César Luena, Javi López, Alessandra Moretti, Sándor Rónai, Günther Sidl, Petar Vitanov, Tiemo Wölken |
RENEW |
Pascal Canfin, Fredrick Federley, Martin Hojsík, Billy Kelleher, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Linea Søgaard-Lidell, Nicolae Ştefănuță, Véronique Trillet-Lenoir |
GREENS/EFA |
Margrete Auken, Bas Eickhout, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Tilly Metz, Ville Niinistö, Grace O’sullivan, Jutta Paulus |
GUE/NGL |
Malin Björk, Anja Hazekamp, Petros Kokkalis, Silvia Modig, Mick Wallace |
NI |
Eleonora Evi, Athanasios Konstantinou |
35 |
- |
EPP |
Bartosz Arłukowicz, Traian Băsescu, Alexander Bernhuber, Nathalie Colin-Oesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, Adam Jarubas, Ewa Kopacz, Esther De Lange, Peter Liese, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Dolors Montserrat, Dan- Ștefan Motreanu, Ljudmila Novak, Jessica Polfjärd, Christine Schneider, Edina Tóth, Pernille Weiss |
RENEW |
Andreas Glück |
ID |
Simona Baldassarre, Aurelia Beigneux, Marco Dreosto, Catherine Griset, Sylvia Limmer, Joëlle Mélin, Luisa Regimenti, Silvia Sardone |
ECR |
Sergio Berlato, Margarita De La Pisa Carrión, Joanna Kopcińska, Rob Rooken, Alexandr Vondra, Veronika Vrecionová, Anna Zalewska |
0 |
0 |
Легенда на използваните знаци:
+ : гласове „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ (14.7.2020)
на вниманието на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси
относно Плана за инвестиции за устойчива Европа – начини за финансиране на Зеления пакт
Докладчик по становище: Каролине Нахтехал
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по транспорт и туризъм приканва водещите комисии по бюджети и по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:
A. като има предвид, че в областта на транспорта в периода до 2030 г. са необходими повече от 700 милиарда евро инвестиции за трансевропейската транспортна мрежа и, в съответствие с целите на Зеления пакт, са нужни допълнителни инвестиции за пълното внедряване на иновативни стратегии, интелигентни транспортни системи (ИТС) и решения за мобилност с ниски и нулеви емисии, инфраструктура за зареждане и алтернативни горива в цялата мрежа и областите, които тя свързва; като има предвид, че модернизацията на транспортната система на ЕС предполага също значителни инвестиции в усъвършенстване и рехабилитация на съществуващата транспортна инфраструктура;
Б. като има предвид, че транспортът е основна част от вътрешния пазар на ЕС и играе важна роля за икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС, особено в периферните, селските, островните и най-отдалечените региони, и във връзка с това ЕС трябва да инвестира в конкурентоспособността на транспортния сектор и в способността му да осъществи на практика прехода към устойчива мобилност;
В. като има предвид, че емисиите на парникови газове (ЕПГ) от транспорта съставляват 27% от глобалните емисии на ЕС и са единствените, които продължават да нарастват, като в тази връзка транспортът трябва да допринесе за постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите до 2050 г. по технологично неутрален начин, като същевременно се гарантира, че транспортът продължава да бъде достъпен и конкурентоспособен; като има предвид, че намаляването на емисиите в транспортния сектор може да бъде ускорено както за инфраструктурата, така и за автомобилния парк чрез разработването и засилването на полезните взаимодействия с други сектори като цифровия сектор и енергетиката;
Г. като има предвид, че научните изследвания и иновациите са фактори от решаващо значение за конкурентоспособността и устойчивостта на транспортния сектор, а инвестициите по линия на инвестиционния план на Европейския зелен пакт се изпълняват чрез секторни политики, тъй като за него няма специален бюджетен ред;
Д. като има предвид, че един от всеки десет европейци работи в широкия сектор на транспорта и инвестирането в транспортна инфраструктура ще доведе до създаването на нови работни места, тъй като се счита, че всеки милиард евро, инвестирани в основната мрежа на TEN-T, ще създаде до 20 000 нови работни места и следователно транспортът трябва да бъде в състояние да се справи с новите социално-икономически и технологични развития, изискващи значителни инвестиции в нови модели на мобилност, цифровизация, научни изследвания и иновации, алтернативни енергийни източници и енергийна ефективност;
Е. като има предвид, че пандемията на COVID-19 доведе до безпрецедентна икономическа криза в целия Съюз, особено в транспортния и туристическия сектор, и показа, че транспортният и логистичният сектор и неговите работници са гръбнака на европейската икономика, тъй като непрекъснатият товарен транспорт беше от съществено значение за функционирането на веригите на доставки;
1. признава предприетите и предстоящи действия в транспортния сектор за намаляване на специфичните емисии и за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата до 2050 г.; поради това подчертава необходимостта от засилване на финансовата подкрепа за научни изследвания и иновации в решения за мобилност с ниски и нулеви емисии, по-специално по отношение на авангардните технологии и интелигентната мобилност за всички видове транспорт, включително алтернативни горива, технологии за превозни средства с ниски емисии и устойчиви инфраструктурни проекти;
2. подчертава, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) е ключов фактор за приключване на изграждането на мрежата на TEN-T и за допринасяне за целите на ЕС и неговите държави членки в съответствие с целите на Зеления пакт, предоставяйки до 80% от своето финансиране за транспорта за постигане на целите в областта на климата чрез насърчаването на устойчиви инфраструктурни проекти, мултимодалност, железопътен товарен превоз и иновативни и цифрови действия, като системи за телематични приложения и внедряването на алтернативни горива; настоява върху нуждата от по-голям бюджет за МСЕ и предупреждава, че финансирането на Плана за инвестиции за устойчива Европа не трябва да води до преразпределяне на финансовите средства, което оказва отрицателно въздействие върху МСЕ;
3. посочва, че транспортните проекти изискват големи инвестиции и че следователно, за да се привлекат инвеститори, правната сигурност, стабилните и предвидими цели и наличието на информация са от решаващо значение; подчертава как административните процедури, които нарастват по брой и сложност, за осъществяването на транспортни проекти водят до нарастващи цени и закъснения, които вредят на транспортната мрежа на ЕС като цяло; подчертава, че направените до момента инвестиции не трябва да бъдат излагани на риск чрез промяна на условията за финансиране и очаква Планът за инвестиции за устойчива Европа да предостави реалистична и съобразена с бъдещето рамка за подкрепа на инвестициите; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да осигури яснота за инвеститорите чрез определяне на ресурсите за всеки инструмент на Плана за инвестиции за устойчива Европа за целия период на МФР и чрез предоставяне на яснота относно прилагането на обща за целия ЕС таксономия за устойчивост при предлагането на делегирани актове; освен това признава, че инвестициите в преходни форми на горива, които не вредят значително на околната среда, допринасят за целта за неутрална по отношение на климата мобилност във всички региони на ЕС;
4. подчертава, че за да се осигурят достатъчно инвестиции в устойчива транспортна инфраструктура е от съществено значение всички съответни фондове на ЕС (МСЕ, InvestEU, „Хоризонт Европа“, европейските структурни и инвестиционни фондове и др.), отпускането на заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други финансови инструменти да бъдат адаптирани към специфичните потребности на транспортния сектор, които засилват устойчивия преход, като държавите членки се ангажират с подходящо финансиране; подчертава, че полезните взаимодействия между съответните програми на Съюза в области като транспорта, енергетиката и цифровизацията биха могли да бъдат от ключово значение за ускоряването на напредъка към развитието на интелигентна и устойчива мобилност на равнището на ЕС; подчертава освен това, че секторът на транспорта и логистиката до голяма степен се състои от микропредприятия и МСП, и поради това настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на тези видове предприятия, например чрез осигуряване на по-добър достъп до финансиране;
5. насърчава ЕС и държавите членки да използват максимално наличните инструменти, с които разполагат, за да гарантират, че транспортният сектор допринася за декарбонизацията; във връзка с това призовава за оценка на въздействието на всички бъдещи политики и инструменти (например собствени ресурси, разширяване на схемата за търговия с емисии (СТЕ), външни разходи), които оказват въздействие върху транспортния сектор; твърдо е убеден освен това, че държавите членки следва да отделят приходи от данъци или такси и СТЕ, свързани с транспорта, за насърчаване на инвестициите в устойчивостта на съответните видове транспорт, за да се постигнат целите за ефективност и свързаност;
6. подчертава, че са необходими гъвкави правила за държавната помощ за прехода към неутрален по отношение на климата транспортен и логистичен сектор, без да се нарушават непропорционално еднаквите условия на конкуренция в рамките на Европа; настоятелно призовава Комисията да осигури яснота относно държавната подкрепа за устойчиви транспортни проекти; вярва освен това, че е необходимо също така преразглеждане на правилата за държавните помощи за летищата, за да се намали броят на полетите с няколко прекачвания между европейски дестинации, като по този начин значително се понижат емисиите и времето за пътуване и се повиши ефективността;
7. призовава Комисията да засили използването на InvestEU за по-нататъшно развитие на устойчив туризъм и транспорт, включително всички видове транспорт и инфраструктура; приветства увеличението на бюджета за програмата InvestEU, предложено неотдавна в рамките на инструмента на ЕС от следващо поколение (Next Generation EU); счита, че тези интелигентни инвестиции следва да стимулират европейската промишленост да се стреми към водеща роля в стратегически сектори и ключови вериги за създаване на стойност като транспорта и логистиката, включително аеронавтиката, както и в разработването на телематични приложения;
8. призовава за разпределяне на средствата на „Хоризонт ЕС“ за научни изследвания и развитие в сектора на транспорта, в частност за алтернативни решения за горивата, батериите и компонентите на електрическите автомобили и алтернативни технологии за подвижния състав. призовава освен това за подходящо финансиране в рамките на „Хоризонт ЕС“ за европейски партньорства, посветени на транспорта, като „Чисто небе“, изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), Shift2Rail и „Горивни клетки и водород“ (FCH); 9. призовава Комисията да включи в механизма за справедлив преход подходящи средства за подкрепа на преструктурирането на промишлените отрасли, чиито крайни продукти са несъвместими с целта на Съюза за неутралност по отношение на въглеродните емисии;
10. подчертава, че иновациите и цифровизацията играят ключова роля за декарбонизацията на транспортния сектор, в съответствие с амбициите на Европейския зелен пакт; призовава за инвестиции в цифровизацията, в частност за разработването и внедряването на интелигентни транспортни системи (ИТС), системи за контрол на движението на корабите и за информация (СКДКИ), речни информационни услуги (РИУ) и Европейска система за управление на железопътното движение (ERTMS).
11. вярва, че устойчивата мобилност във всички видове транспорт и актуалната мултимодална инфраструктура, включваща трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и нейното бъдещо разширяване, са ключови за постигането на неутрална по отношение на климата икономика; подчертава, че по отношение на процентното увеличение в железопътния и морския товарен транспорт в ЕС, както е предвидено в Европейския зелен пакт, има нужда от конкретен инвестиционен план на ЕС и конкретни мерки на равнище ЕС; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да ускори и даде приоритет на инвестициите за инфраструктурни проекти, които се изпълняват с цел премахване на проблемните участъци, изграждане на липсващи връзки, разработване на чист водород и внедряването му и иновации във високоскоростния железопътен транспорт и корабоплаване по вътрешни водни пътища, като същевременно се включат мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него;
12. признава, че плавателността на европейските вътрешни водни пътища се нуждае от значителни подобрения; призовава за създаването на целево финансиране в рамките на различните инструменти за финансиране, като например МСЕ и Кохезионния фонд, или с участието на ЕИБ;13. призовава за подкрепа на „Първоначалната стратегия“ на Международната морска организация (ММО) и за ясна стратегия, включително критерии за намаляване на емисиите в морския сектор на ЕС;
14. припомня ролята на съвместните предприятия „Чисто небе 2“ и SESAR за осигуряване на нетни ускорения в областта на зелените технологии, насочени към повишаване на безопасността и намаляване на емисиите на CO2 и парникови газове, както и на нивата на шум, генерирани от въздухоплавателните средства; призовава Комисията да разработи и подкрепи пътна карта на ЕС за инвестиции в областта на въздухоплаването и аеронавтиката, която да доведе до иновации в посока на устойчиво въздухоплаване, включително научни изследвания за алтернативни горива, както и евентуални инструменти за стимулиране на подмяната на по-старите въздухоплавателни средства, с оглед запазване на конкурентоспособността и съхраняване на водещата роля на Европа;15. подчертава ключовата роля на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA) и на съвместното предприятие Shift2Rail за постигането на траен преход от автомобилния към железопътния транспорт, както е посочено в Европейския зелен пакт; подчертава, че предприятието Shift2Rail играе ключова роля за преодоляване на техническите препятствия и за постигане на напредък в областта на оперативната съвместимост, с цел в крайна сметка железопътният транспорт да поевтинее и да стане по-ефективен и по-привлекателен и да се допринесе за намаляването на произшествията и емисиите на CO2; подчертава, че е важно да се увеличат инвестициите на ЕС в ERA и Shift2Rail, за да се постигне напредък в създаването на единно европейско железопътно пространство;
16. счита, че съществува необходимост от средства на ЕС, за да се гарантира преобразуването на автомобилната промишленост в посока неутралност по отношение на климата; във връзка с това призовава за пътна карта за намаляване на емисиите от автомобилната промишленост въз основа на НИРД и технологични възможности, която включва специална европейска програма за рециклиране на превозни средства, финансиране от ЕС за насърчаване на внедряването на превозни средства с нулеви емисии, увеличаване на производството на устойчиви алтернативни горива и внедряване на точки за зареждане, както и инвестиции в иновативни и интелигентни решения за пътна безопасност с цел постигане на стратегическата цел на ЕС по проекта „Vision Zero“; счита, че адаптирането на инфраструктурата към новите модели на мобилност и типове превозни средства следва също да бъде приоритет, като във връзка с това призовава за пътна карта за пътната инфраструктура, която да бъде приведена в съответствие с пътната карта за намаляване на емисиите на автомобилната промишленост;
17. счита, че общественият транспорт е от основно значение за постигането на устойчива градска мобилност; подчертава нуждата от засилено подпомагане на мрежите и автомобилните паркове на обществения транспорт на местно и регионално равнище като ефективен инструмент за прехода към мобилност с ниски емисии, като същевременно се насърчава преминаване към други видове транспорт, особено в метрополните центрове, както и свързаността в селските райони, за да се насърчи териториалното сближаване; счита, че по-тясното обвързване на финансирането на градския транспорт с плановете за устойчива градска мобилност (SUMPS) е от съществено значение за насърчаване на трансформацията на градската мобилност; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, за да бъдат разработени планове и политики за устойчива градска мобилност, включително чрез подкрепа за ефективни системи за обществен транспорт и решения за активна мобилност, като ходенето пеша и използването на велосипеди, и чрез насърчаване на достъпността и мултимодалността между различните видове транспорт;18. посочва икономическите последици от пандемията от COVID-19 за транспортния сектор, особено за колективния пътнически транспорт; призовава държавите членки да включат транспортната промишленост като приоритет в своите национални планове за възстановяване, за да се гарантира, че тя ще може да има всеобхватен достъп до ресурсите, отпускани от различните инициативи по Европейския план за икономическо възстановяване; призовава освен това Комисията да си сътрудничи с държавите членки, за да гарантира решения за финансиране за колективния пътнически транспорт и да набележи инициативи за интелигентни инвестиции за устойчиво и адаптивно възстановяване на сектора;
19. счита, че Европейският план за икономическо възстановяване следва да подкрепя финансирането на възстановяването и устойчивото трансформиране на туристическия сектор; призовава държавите членки да включат туризма и сектора на пътуванията, като се обърне специално внимание на МСП, като приоритет в своите национални планове за възстановяване; изисква от Комисията да разработи „Пътна карта на ЕС за устойчив и стабилен туризъм“, за да се увеличат инвестициите в иновативни мерки и мерки за цифровизация, като инициативи за кръгова икономика в туристическия сектор; настоява за създаването на политика на ЕС в областта на туризма, както и за създаването и въвеждането на специално предназначена сума за устойчив туризъм, както ясно е посочено в позицията на Парламента относно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.20. подчертава, че е важно Зеленият пакт да бъде придружен от справедлив, приобщаващ и недискриминационен преход, за да се гарантира, че предприятията, включително МСП, и работната сила в транспортния сектор могат да се адаптират, както и да се подкрепят най-засегнатите региони (в т.ч. най-отдалечените региони) и общности, за да се съхрани териториалното и социалното сближаване и да се гарантира, че никой и нито един регион не е забравен; призовава Комисията да вземе предвид загубата на работни места, която може да възникне при преобразуването в транспортния и туристическия сектор, като разгледа подкрепата за инвестициите, свързани с устойчивото и социалното приобщаване, например с цел насърчаване на обучението и преквалификацията на работниците в рамките на новата стратегическа европейска политика в областта на инвестициите в рамките на програмата InvestEU.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
14.7.2020 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
38 6 5 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Magdalena Adamowicz, Andris Ameriks, José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Marco Campomenosi, Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Johan Danielsson, Andor Deli, Karima Delli, Anna Deparnay-Grunenberg, Ismail Ertug, Gheorghe Falcă, Giuseppe Ferrandino, Mario Furore, Søren Gade, Isabel García Muñoz, Jens Gieseke, Elsi Katainen, Kateřina Konečná, Elena Kountoura, Julie Lechanteux, Bogusław Liberadzki, Benoît Lutgen, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Tilly Metz, Giuseppe Milazzo, Cláudia Monteiro de Aguiar, Caroline Nagtegaal, Jan-Christoph Oetjen, Philippe Olivier, Rovana Plumb, Dominique Riquet, Dorien Rookmaker, Massimiliano Salini, Barbara Thaler, István Ujhelyi, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Lucia Vuolo, Roberts Zīle, Kosma Złotowski |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Leila Chaibi, Angel Dzhambazki, Markus Ferber, Carlo Fidanza, Maria Grapini, Roman Haider, Alessandra Moretti |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
38 |
+ |
ECR |
Angel Dzhambazki, Carlo Fidanza, Roberts Zīle, Kosma Złotowski |
GUE/NGL |
Leila Chaibi, Kateřina Konečná, Elena Kountoura |
PPE |
Magdalena Adamowicz, Andor Deli, Gheorghe Falcă, Markus Ferber, Jens Gieseke, Benoît Lutgen, Marian‑Jean Marinescu, Giuseppe Milazzo, Cláudia Monteiro de Aguiar, Massimiliano Salini, Barbara Thaler, Elissavet Vozemberg‑Vrionidi, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska |
RENEW |
José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Søren Gade, Elsi Katainen, Caroline Nagtegaal, Jan‑Christoph Oetjen, Dominique Riquet |
S&D |
Andris Ameriks, Johan Danielsson, Ismail Ertug, Giuseppe Ferrandino, Isabel García Muñoz, Maria Grapini, Bogusław Liberadzki, Alessandra Moretti, Rovana Plumb, István Ujhelyi |
NI |
Mario Furore |
6 |
- |
ID |
Marco Campomenosi, Roman Haider, Julie Lechanteux, Philippe Olivier, Lucia Vuolo |
NI |
Dorien Rookmaker |
5 |
0 |
VERTS/ALE# |
Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Karima Delli, Anna Deparnay‑Grunenberg, Tilly Metz |
Легенда на използваните знаци:
+ : Гласове „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (9.7.2020)
на вниманието на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси
относно Плана за инвестиции за устойчива Европа – начини за финансиране на Зеления пакт
Докладчик по становище: Салваторе Де Мео
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси, като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:
1. приветства измененото предложение на Комисията от 27 и 28 май 2020 г. за многогодишната финансова рамка (МФР), включително нейното съобщение от 27 май, озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456), с разпоредбата му за увеличаване на финансирането за общата селскостопанска политика (ОСП) в сравнение с предходното предложение за МФР; приветства предложението на Комисията за временни допълнителни ресурси чрез фонда Next Generation EU, но подчертава, че въпреки това наличието на силна МФР продължава да бъде жизненоважно; подчертава, че увеличеното в сравнение с предходното предложение за МФР финансиране е от съществено значение за реализирането на предложените цели и амбиции на бъдещата ОСП, сред които са обезпечаване на продоволствена сигурност, осигуряване на разумен жизнен стандарт за земеделските стопани, допринасяне за изграждането на жизнени селски общности и постигане на целите на Зеления пакт в селското стопанство чрез укрепване на издръжливостта на хранително-вкусовия сектор и осигуряване на устойчиво производство на храни; подчертава, че тези цели зависят не само от добре финансираната ОСП, но и от други инструменти на МФР, като научните изследвания, инвестициите в иновации или цифрови технологии и улесняването на достъпа на земеделските стопани и на хранително-вкусовата промишленост до тях;
2. приветства предложението на Комисията за разпределяне на 15 милиарда евро за развитие на селските райони в контекста на инструмента Next Generation EU, но изразява съжаление, че не е предложено разпределяне на средства за първия стълб на ОСП в рамките на този нов инструмент, като се има предвид необходимостта от увеличаване на директните плащания и на подкрепата за секторните програми, за да се помогне на земеделските стопани да преодолеят кризата, предизвикана от COVID-19, и да спазват целите на Зеления пакт;
3. приветства предложението за увеличаване на средствата на Фонда за справедлив преход (ФСП) с още 32,5 милиарда евро, включително с допълнителни средства от инструмента Next Generation EU, и двата допълнителни стълба на механизма за справедлив преход, а именно специална схема в рамките на InvestEU и механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор, и подчертава, че за да могат ФСП и екологичният преход да бъдат успешни и от полза за селското стопанство и селските райони, те трябва да бъдат изпълнени по справедлив, приобщаващ и научно обоснован начин съвместно със заинтересованите страни;
4. приветства предложеното увеличение на капитала на Европейския инвестиционен фонд с 1,5 милиарда евро и подчертава, че е важно да се улесни достъпът на малките и средните земеделски предприятия, включително земеделските стопанства, до публично и частно финансиране с цел подкрепа за увеличаването на зелените инвестиции, развитието и достъпа до инструментите за цифровизация, модернизацията и иновациите, което ще позволи на земеделските стопани, селскостопанския сектор и селските райони да посрещнат предизвикателствата и възможностите за реализиране на целите и амбициите на Зеления пакт;
5. призовава Комисията и държавите членки да използват инструмента за възстановяване и устойчивост по целесъобразност, да предоставят допълнителна подкрепа на европейските земеделски стопани и кооперативните предприятия, за да се справят последователно с предизвикателствата, произтичащи от необходимостта да гарантират спазването на новите правила и да се адаптират към неблагоприятните последици от изменението на климата по начин, който не застрашава производството на храни и спазва принципа на устойчивост;
6. счита, че чрез изменените си предложения във връзка с МФР и с Next Generation EU Комисията предприе положителна стъпка на сближаване с позицията на Парламента, а именно, че следващата финансова рамка за ЕС трябва да запази сумата, отделена за селското стопанство и за развитието на селските райони на сегашното ѝ равнище, най-малкото в реално изражение; призовава Европейския съвет да отхвърли всички намаления на сумите, предвидени за селското стопанство и за развитието на селските райони, в последните предложения на Комисията; настоява допълнителните мерки във връзка със зеления преход, включително постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на стратегията за биологичното разнообразие, да бъдат финансирани с нови средства и с допълнителни собствени ресурси на ЕС; посочва, че допълнителните мерки по линия на Европейския зелен пакт не трябва да бъдат финансирани за сметка на съществуващите средства за ОСП;
7. обръща внимание на Комисията, че екологичният преход в селското стопанство трябва да гарантира балансиран подход по отношение на трите измерения на устойчивостта, т.е. социални, екологични и икономически; подчертава значението на член 2, параграф 1, буква б) от Парижкото споразумение, в който се признава основният приоритет за гарантиране на продоволствената сигурност чрез повишаване на способността за адаптиране към въздействието на изменението на климата;
8. отбелязва съобщението на Комисията относно Плана за инвестиции за устойчива Европа (COM(2020)0021), но подчертава, че предложените в него елементи, включително Фонда за справедлив преход, зависят изцяло от наличието на амбициозно споразумение за МФР; изразява дълбока загриженост, че предварителното предоставяне на средства от бюджета на ЕС за покриване на новите потребности от разходи вследствие на пандемията от COVID-19 може да доведе до недостиг на финансиране през следващите програмни години, което ще се отрази на способността на селскостопанския сектор да постигне целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на стратегията за биологичното разнообразие, тъй като земеделските стопани в ЕС ще получат по-малко подкрепа, което ще бъде особено вредно, ако от тях се очаква да спазват новите строги задължения съгласно Зеления пакт; подчертава, че преходът към устойчивост трябва да бъде справедлив, приемлив и отговорен, като включва всички икономически и социални сектори с цел да се избегне неправомерен натиск върху сектора на селското стопанство;
9. отбелязва, че Планът за инвестиции за устойчива Европа разчита до известна степен на натрупването на частни инвестиции, които вероятно ще бъдат по-малко налични в годините след пандемията от COVID-19, и че следователно наличието на силна МФР е още по-жизненоважно;
10. посочва, че селското стопанство в ЕС е единствената значима система в света, която намали емисиите си на парникови газове (с 20% от 1990 г. насам);
11. подчертава, че различните стартови позиции и потенциал за развитие на различните региони и държави членки трябва да бъдат взети предвид при разработването на националните планове и при разпределянето на финансирането, както и в по-дългосрочната финансова перспектива;
12. призовава Комисията промените в правилата за държавната помощ и в правилата за конкуренцията да не вредят на общия характер на ОСП;
13. припомня, че една модернизирана и устойчива ОСП ще има решаващ принос за успеха на общите амбициозни цели на ЕС в областта на климата, като същевременно се обезпечи продоволствената сигурност, и че значителна част от ОСП ще бъде насочена към подкрепа на цели, свързани с климата; припомня, че реформата на ОСП все още продължава и че все още не е взето решение по отношение на точния размер на вноската за целите и изискванията, свързани с околната среда и климата; подчертава, че постигането на тези цели ще зависи до голяма степен от разпределянето на достатъчно средства в бъдещите бюджети; посочва във връзка с това, че прилагането на Зеления пакт и на стратегията „От фермата до трапезата“ не трябва да води до занижаване на целите на ЕС, и по-специално целта за осигуряване на устойчив поминък за земеделските стопани в ЕС, и подчертава, че не е възможно да се изисква повече от земеделските стопани с по-малко финансиране; очаква с нетърпение започването на конструктивни преговори със Съвета относно бъдещата ОСП с оглед на постигане на споразумение и осигуряване на сигурност на планирането за производителите от ЕС и подчертава, че предложението на Комисията за реформа е основата, върху която работят съзаконодателите, и че то не следва да бъде изменяно или оттегляно на този етап;
14. отбелязва, че в своето съобщение относно Плана за инвестиции за устойчива Европа (COM(2020)0021) Комисията посочва необходимостта от значителни инвестиции в селското стопанство, по-специално с цел справяне с по-широките екологични предизвикателства, включително загубата на биологично разнообразие и замърсяването; подчертава обаче, че Комисията също така ги описва като консервативни оценки, като се има предвид липсата на данни за точна оценка на необходимите инвестиции по отношение на адаптирането към изменението на климата и възстановяването/опазването на екосистемите и на биологичното разнообразие;
15. посочва устойчивото на кризи местно производство на възобновяеми суровини и енергия от възобновяеми източници и с цел изпълнение и по-нататъшно форсиране на стратегията на ЕС за биоикономиката призовава за създаването на офанзива за строителство с дървен материал и на офанзива за обновяване с акцент върху използването на местни възобновяеми суровини и устойчива енергия от възобновяеми източници;
16. призовава увеличаващите се екологични изисквания винаги да бъдат финансово компенсирани; посочва, че едностранните условия не са от полза нито за европейското селско стопанство, нито за околната среда, ако водят до преместване на европейското производство на храни в трети държави;
17. подчертава необходимостта от прилагане на общия принцип за равенство между половете в контекста на мерките по ОСП, насочени към постигане на целите на Зеления пакт, за да се гарантира включването на жените земеделски стопани в екологичния преход;
18. посочва, че неотдавнашната епидемия от COVID-19 разкри стратегическата роля, която селското стопанство играе за осигуряването на безопасни и висококачествени храни на достъпни цени и за избягването на продоволствена криза; подчертава решаващата роля на „работниците от жизненоважно значение“ в сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост по време на кризата и настоява, че тези работници трябва да се ползват от подходящи и безопасни условия на труд; настоява, че усилията, полагани от земеделските стопани в ЕС за по-устойчиво производство на храни, не трябва да бъдат подкопавани от вноса на продукти от трети държави, които не отговарят на стандартите на ЕС за безопасност на храните, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, както и на социалните му стандарти; изтъква, че е важно да се извлекат поуки от кризата, предизвикана от COVID-19, особено в стратегическите сектори;
19. счита, че с цел постигане на целите на Зеления пакт на европейско равнище и популяризирането им в международен мащаб Комисията трябва да направи оценка на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти и да предложи повишаването им за държави, които не прилагат или не предвиждат да прилагат в обозримо бъдеще стандарти и изисквания спрямо земеделските си производители, които са съпоставими с тези в ЕС;
20. приветства амбицията, изложена в стратегията „От фермата до трапезата“, за разработване на минимални задължителни критерии за устойчиви обществени поръчки в областта на храните и за привеждане на използването на публични средства в съответствие със Зеления пакт; призовава за по-голяма интеграция на проблемите, свързани с храненето и здравето, при възлагането на обществени поръчки в областта на храните;
21. подчертава, че е важно да се финансират научните изследвания и иновациите, насочени към идентифицирането на алтернативни технологии за екологичен преход, и счита, че всички земеделски стопани, в т.ч. дребните земеделски стопани, трябва да имат достъп до тях;
22. призовава Комисията да гарантира наличието на адекватни външни гаранции за чувствителни селскостопански продукти и заявява, че в този процес високите стандарти в областта на производството на храни в ЕС трябва да бъдат ясно демонстрирани на потребителите;
23. настоява, че е необходимо да се осигурят допълнителни финансови средства извън пакета за ОСП с оглед на потребностите от финансиране на земеделските стопани, свързани с кризата, предизвикана от COVID-19, или с други кризисни ситуации;
24. призовава Комисията да гарантира, че както в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“, така и в рамките на бъдещата политика в областта на климата, европейското селско стопанство е признато като сектор от системно значение и че сигурността на доставките като фактор на стабилност се взема предвид в достатъчна степен и се отчита във всеки един момент.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
7.7.2020 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
37 8 3 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mazaly Aguilar, Clara Aguilera, Atidzhe Alieva-Veli, Álvaro Amaro, Eric Andrieu, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Benoît Biteau, Mara Bizzotto, Daniel Buda, Isabel Carvalhais, Asger Christensen, Angelo Ciocca, Ivan David, Paolo De Castro, Jérémy Decerle, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Dino Giarrusso, Francisco Guerreiro, Martin Häusling, Martin Hlaváček, Krzysztof Jurgiel, Jarosław Kalinowski, Elsi Katainen, Gilles Lebreton, Norbert Lins, Chris MacManus, Mairead McGuinness, Marlene Mortler, Ulrike Müller, Maria Noichl, Juozas Olekas, Pina Picierno, Maxette Pirbakas, Eugenia Rodríguez Palop, Bronis Ropė, Bert-Jan Ruissen, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Michaela Šojdrová, Veronika Vrecionová |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Asim Ademov, Franc Bogovič, Francesca Donato, Valter Flego, Claude Gruffat, Balázs Hidvéghi, Pär Holmgren, Zbigniew Kuźmiuk, Tilly Metz, Christine Schneider, Marc Tarabella, Riho Terras, Irène Tolleret, Thomas Waitz |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
37 |
+ |
ECR |
Mazaly Aguilar, Krzysztof Jurgiel |
EPP |
Álvaro Amaro, Daniel Buda, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Mairead McGuinness, Marlene Mortler, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer‑Pierik, Michaela Šojdrová |
GUE/NGL |
Eugenia Rodríguez Palop |
ID |
Gilles Lebreton, Maxette Pirbakas |
NI |
Dino Giarrusso |
S&D |
Clara Aguilera, Eric Andrieu, Attila Ara‑Kovács, Carmen Avram, Adrian‑Dragoş Benea, Isabel Carvalhais, Paolo De Castro, Maria Noichl, Juozas Olekas, Pina Picierno |
Renew |
Atidzhe Alieva‑Veli, Asger Christensen, Jérémy Decerle, Martin Hlaváček, Elsi Katainen, Ulrike Müller, Irène Tolleret |
Verts/ALE |
Bronis Ropė |
8 |
- |
ECR |
Veronika Vrecionová |
GUE/NGL |
Luke Ming Flanagan, Chris MacManus |
ID |
Ivan David |
Verts/ALE |
Benoît Biteau, Francisco Guerreiro, Pär Holmgren, Tilly Metz |
3 |
0 |
ECR |
Bert‑Jan Ruissen |
ID |
Mara Bizzotto, Angelo Ciocca |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ (16.7.2020)
на вниманието на комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси
относно план за инвестиции за устойчива Европа – начини за финансиране на Зеления пакт
Докладчик: Ромео Франц
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по култура и образование приканва водещите комисии по бюджети и по икономически и парични въпроси да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:
1. подчертава, че Еразъм +, Европейският корпус за солидарност и „Творческа Европа“, като основни програми на ЕС в областта на образованието, доброволчеството и културата, представляват съществен инструмент в глобалния отговор по отношение на изменението на климата и играят ключова роля за насърчаване на образованието в областта на уменията, необходими за екологичния преход, повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда и изменението на климата, особено сред младите хора – доброволчество с цел опазване на околната среда и развитие на творчески, приобщаващи и достъпни решения за справяне с екологичните предизвикателствата, и допринасят за постигането на целите за устойчиво развитие на ЕС; в тази връзка подчертава значението на селскостопанските стажове, подкрепяни от Еразъм +;
2. счита, че инвестиционният план трябва да допълва други релевантни политики, програми и фондове на Съюза, по-специално политиките, свързани с образованието и младите хора, културата и спорта, селското стопанство и развитието на селските райони, както и околната среда и климата;
3. посочва, че инвестиционният план следва да подкрепя научните изследвания в областта на природосъобразните решения, екотехнологиите и други устойчиви решения, които могат да спомогнат за опазването на околната среда и климата; изтъква, че в частност новосъздадените предприятия, младите специалисти и младите хора, които вече работят по иновационни зелени решения, следва да имат достъп до финансиране;
4. посочва, че в рамките на инвестиционния план финансирането може да бъде посветено на тематични проекти в областта на образованието, доброволчеството и културата; призовава Комисията да засили взаимодействието между Зеления пакт и Еразъм +, Европейския корпус за солидарност и „Творческа Европа“, с цел да се допълнят и взаимно обогатят техните конкретни методи за решаване на екологичните проблеми;
5. подчертава необходимостта да се гарантира, че всички мерки, приети в областта на културния и творческия сектор, ще бъдат предприети след консултация с всички организации, представляващи различните заинтересовани страни и работници, с цел запазване на заетостта и насърчаване на създаването на работни места;
6. подчертава, че преходът към неутрално по отношение на климата общество изисква нови умения и компетентности; отбелязва, че в това отношение следва да бъдат отпуснати средства за разработването и изпълнението на програми за студенти и работници, за да им бъдат предоставени специализирани обучения и да им бъдат дадени знания и умения, необходими за адаптиране и преуспяване в новия социално-икономически контекст;
7. призовава Комисията да въведе финансови стимули в инвестиционния план, за да се допълнят програмите Еразъм +, Европейския корпус за солидарност и „Творческа Европа“ в прехода към по-екологосъобразни и устойчиви видове транспорт, като същевременно се насърчават приобщаването и достъпността; счита, че подобни стимули следва да бъдат подкрепени с амбициозен и целенасочен бюджет в рамките на инвестиционния план; настоятелно призовава Комисията да насърчи участниците и да създаде условия те да избират най-малко замърсяващия вид транспорт, по-специално влака, без да се стигматизират, дискриминират или да се изключат участници, които нямат друг реално възможен избор освен въздушния транспорт;
8. подчертава, че подобряването на енергийната ефективност на сградите ще бъде един от ключовите фактори за прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика; подчертава, че са необходими повече инвестиции за обновяване на енергийно интензивните сгради на училищата, университетите и други образователни и културни институции с цел подобряване на техните енергийни характеристики, като по този начин ги направят по-устойчиви и благоприятни за климата;
9. изразява загриженост относно положението в резултат от породената от COVID-19 криза, особено това на най-уязвимите хора и сектори, като самостоятелно заетите лица и предприемачите, които виждат своите дружества и работни места в опасност, или семейства, които са изправени пред драматични случаи на безработица; призовава Комисията да предприеме всички необходими действия, за да се адаптира предложението за План за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт, с цел разработване на подход, който да бъде координиран с извънредни мерки, като например Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса и предложената схема SURE, както и инструменти за възстановяване, и изисква инвестициите в областта на културата, образованието, младежта и спорта да се считат за стратегически, с цел засилване на зеления преход, насърчаван чрез Зеления пакт.
10. призовава Комисията да настоява за по-силно сътрудничество в ЕС в областта на околната среда и образованието във връзка с изменението на климата;
11. подчертава важния принос на конкретни проучвания и програми в тази област.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
13.7.2020 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
24 5 1 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Asim Ademov, Christine Anderson, Andrea Bocskor, Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re, Laurence Farreng, Tomasz Frankowski, Romeo Franz, Alexis Georgoulis, Hannes Heide, Irena Joveva, Petra Kammerevert, Niyazi Kizilyürek, Predrag Fred Matić, Dace Melbārde, Victor Negrescu, Niklas Nienaß, Peter Pollák, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Andrey Slabakov, Massimiliano Smeriglio, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Milan Zver |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Isabel Benjumea Benjumea, Marcel Kolaja |
|||
Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване |
Angel Dzhambazki |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
24 |
+ |
PPE |
Asim Ademov, Isabel Benjumea Benjumea, Andrea Bocskor, Tomasz Frankowski, Peter Pollák, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Milan Zver |
S&D |
Hannes Heide, Petra Kammerevert, Predrag Fred Matić, Victor Negrescu, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Massimiliano Smeriglio |
RENEW |
Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Laurence Farreng, Irena Joveva |
VERTS/ALE |
Romeo Franz, Marcel Kolaja, Niklas Nienaß |
GUE/NGL |
Alexis Georgoulis, Niyazi Kizilyürek |
5 |
- |
ID |
Christine Anderson, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re |
ECR |
Angel Dzhambazki, Andrey Slabakov |
1 |
0 |
ECR |
Dace Melbārde |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
16.10.2020 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
68 16 13 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Rasmus Andresen, Clotilde Armand, Gunnar Beck, Marek Belka, Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Robert Biedroń, Anna Bonfrisco, Gilles Boyer, Olivier Chastel, Lefteris Christoforou, Paolo De Castro, Francesca Donato, Derk Jan Eppink, Engin Eroglu, Markus Ferber, José Manuel Fernandes, Jonás Fernández, Raffaele Fitto, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Eider Gardiazabal Rubial, Luis Garicano, Alexandra Geese, Valentino Grant, Claude Gruffat, Elisabetta Gualmini, Francisco Guerreiro, Enikő Győri, Valérie Hayer, Eero Heinäluoma, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Herve Juvin, Othmar Karas, Billy Kelleher, Mislav Kolakušić, Moritz Körner, Joachim Kuhs, Zbigniew Kuźmiuk, Georgios Kyrtsos, Aurore Lalucq, Hélène Laporte, Pierre Larrouturou, Aušra Maldeikienė, Margarida Marques, Pedro Marques, Costas Mavrides, Jörg Meuthen, Csaba Molnár, Siegfried Mureşan, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Lefteris Nikolaou-Alavanos, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Dimitrios Papadimoulis, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Sirpa Pietikäinen, Dragoș Pîslaru, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Bogdan Rzońca, Alfred Sant, Joachim Schuster, Ralf Seekatz, Pedro Silva Pereira, Nicolae Ştefănuță, Paul Tang, Irene Tinagli, Nils Torvalds, Ernest Urtasun, Nils Ušakovs, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Rainer Wieland, Angelika Winzig, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni, Roberts Zīle |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Matteo Adinolfi, Manon Aubry, Tiziana Beghin, Damien Carême, Tamás Deutsch, Niels Fuglsang, Henrike Hahn, Martin Hlaváček, Eugen Jurzyca, Petros Kokkalis, Eva Maydell, Mick Wallace |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
68 |
+ |
GUE/NGL |
Petros Kokkalis, Dimitrios Papadimoulis |
NI |
Tiziana Beghin, Mislav Kolakušić, Piernicola Pedicini |
PPE |
Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Lefteris Christoforou, Markus Ferber, José Manuel Fernandes, José Manuel García-Margallo y Marfil, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Eva Maydell, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Jan Olbrycht, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Ralf Seekatz, Inese Vaidere, Rainer Wieland, Angelika Winzig |
RENEW |
Clotilde Armand, Gilles Boyer, Olivier Chastel, Luis Garicano, Valérie Hayer, Moritz Körner, Dragoș Pîslaru, Nils Torvalds, Stéphanie Yon-Courtin, Nicolae Ştefănuță |
S&D |
Marek Belka, Robert Biedroń, Paolo De Castro, Jonás Fernández, Niels Fuglsang, Eider Gardiazabal Rubial, Elisabetta Gualmini, Eero Heinäluoma, Aurore Lalucq, Pierre Larrouturou, Margarida Marques, Pedro Marques, Costas Mavrides, Csaba Molnár, Evelyn Regner, Alfred Sant, Joachim Schuster, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli, Nils Ušakovs |
Verts/ALE |
Rasmus Andresen, David Cormand, Alexandra Geese, Francisco Guerreiro, Damien Carême, Claude Gruffat, Henrike Hahn, Stasys Jakeliūnas, Kira Marie Peter-Hansen, Ernest Urtasun |
16 |
- |
ECR |
Derk Jan Eppink, Raffaele Fitto, Eugen Jurzyca, Zbigniew Kuźmiuk, Bogdan Rzońca, Roberts Zīle |
GUE/NGL |
Mick Wallace |
ID |
Gunnar Beck, Herve Juvin, Joachim Kuhs, Hélène Laporte, Jörg Meuthen |
NI |
Lefteris Nikolaou-Alavanos |
RENEW |
Engin Eroglu, Billy Kelleher, Caroline Nagtegaal |
13 |
0 |
ECR |
Johan Van Overtveldt |
GUE/NGL |
Manon Aubry |
ID |
Matteo Adinolfi, Anna Bonfrisco, Francesca Donato, Valentino Grant, Antonio Maria Rinaldi, Marco Zanni |
PPE |
Tamás Deutsch, Frances Fitzgerald, Enikő Győri, Andrey Novakov |
RENEW |
Martin Hlaváček |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] Приети текстове, P9_TA(2020)0005
- [2] Приети текстове, P8_TA(2018)0449.
- [3] Приети текстове, P9_TA(2019)0032.
- [4] Приети текстове, P9_TA(2020)0124.
- [5] Приети текстове, P9_TA(2020)0220.
- [6] Приети текстове, P9_TA(2019)0102.
- [7] Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
- [8] ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 23.
- [9] Приети текстове, P9_TA(2020)0206.
- [10] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/economy-finance/assessment_of_economic_and_investment_needs.pdf
- [11] Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).