Процедура : 2020/2009(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0205/2020

Внесени текстове :

A9-0205/2020

Разисквания :

PV 23/11/2020 - 19
CRE 23/11/2020 - 19

Гласувания :

PV 24/11/2020 - 11
PV 25/11/2020 - 14

Приети текстове :

P9_TA(2020)0320

<Date>{03/11/2020}3.11.2020</Date><TitreType>ДОКЛАД</TitreType>
<NoDocSe>A9-0205/2020</NoDocSe>
PDF 341kWORD 98k

<Date>{03/11/2020}3.11.2020</Date><TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите</Titre>

<DocRef>(2020/2009(INI))</DocRef>


<Commission>{LIBE}Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</Commission>

Докладчик: <Depute>Магдалена Адамович</Depute>

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите

(2020/2009(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

 като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

 като взе предвид съответните резолюции на Общото събрание на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека, както и докладите на специалния докладчик на ООН относно утвърждаването и защитата на правото на свобода на убеждение и на изразяване, и по-конкретно доклада от 23 април 2020 г., озаглавен „Пандемиите от заразни болести и свободата на мнение и изразяване“,

 като взе предвид съвместната декларация от 3 март 2017 г. на специалния докладчик на ООН по правото на свобода на убеждение и на изразяване, представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на свободата на медиите, специалния докладчик на Организацията на американските държави (ОАД) по въпросите на свободата на изразяване и специалния докладчик на Африканската комисия по правата на човека и народите по въпросите на свободата на изразяване и достъпа до информация, озаглавена „Свободата на изразяване и „фалшивите новини“, дезинформацията и пропагандата“,

 като взе предвид плана за действие на ООН относно безопасността на журналистите и въпроса с безнаказаността,

 като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека относно член 19 на Международния пакт за граждански и политически права (свобода на убеждение и на изразяване),

 като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и свързаните с нея ангажименти, наред с другото, за насърчаване на мирните и приобщаващи общества за устойчиво развитие, включително чрез осигуряване на обществен достъп до информация и защита на основните свободи,

 като има предвид работата, извършвана от Съвета на Европа за насърчаване на защитата и безопасността на журналистите, и по-конкретно Препоръка CM/Rec(2018)1 на Комитета на министрите към държавите членки относно плурализма и прозрачността на медийната собственост и Декларацията на Комитета на министрите относно финансовата устойчивост на качествената журналистика в ерата на цифровите технологии, Препоръка CM/Rec(2016)4 на Комитета на министрите към държавите членки относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите медийни участници, както и годишния доклад за 2020 г., озаглавен „Не посягайте на свободата на печата: атаките срещу медиите в Европа не трябва да се превръщат в обичайна практика“,

 като взе предвид Резолюция 2300 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 1 октомври 2019 г. относно подобряването в цяла Европа на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности,

 като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 29 януари 2020 г., съдържащо годишната работна програма на Комисията за 2020 г. (COM(2020)0027),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юли 2019 г., озаглавено „Укрепване на върховенството на закона в Съюза: план за действие“ (COM(2019)0343),

 като взе предвид стратегията на Комисията за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2018 г., озаглавено „Европейският подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“ (COM(2018)0236),

 като взе предвид Кодекса за поведение на Комисията във връзка с борбата с дезинформацията онлайн, приет на 26 септември 2018 г.,

 като взе предвид препоръката на Комисията от 1 март 2018 г. относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн (C(2018)1177),

 като взе предвид плана за действие на Комисията за борба с дезинформацията от 5 декември 2018 г.,

 като взе предвид Кодекса на поведение на Комисията във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, от май 2016 г. и свързания с него четвърти кръг за оценка, в резултат на който беше изготвен документа „Фактологична справка – 4-ти мониторингов цикъл на Кодекса на поведение“,

 като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза[1],

 като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги)[2] и Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС[3],

 като взе предвид доклада от 2020 г. на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, озаглавен: „Дезинформацията: оценка на прилагането на Кодекса за поведение“,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 25 май 2020 г. относно медийната грамотност в постоянно променящия се свят,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно укрепването на европейското съдържание в цифровата икономика, в които се признава значението на съдържанието, създадено от медиите, „както и от други сектори на културата и творчеството“ в качеството им на „основни стълбове на социалното и икономическото развитие на Европа“;

 като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[4],

 като взе предвид Насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети на 12 май 2014 г., в които творческата свобода се признава като характерна част от свободата на изразяване, наред със свободата на медиите,

 като взе предвид актуализираната версия на специалния доклад на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 24 април 2020 г., озаглавен „Кратка оценка на посланията и дезинформацията във връзка с пандемията от COVID-19/Коронавирус“,

 като взе предвид работата, извършена от Агенцията на ЕС за основните права (FRA),

 като взе предвид резултатите от класацията „Световен индекс за свобода на печата“, публикувана от „Репортери без граници“, както и тези от мониторинга на плурализма на медиите, извършен от Центъра за плурализъм и свобода на медиите към Европейския университетски институт,

 като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[5],

 като взе предвид своята резолюция от 9 януари 2020 г. относно текущите изслушвания по член 7, параграф 1 от ДЕС относно Полша и Унгария[6],

 като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица[7],

 като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно принципите на правовата държава в Малта след неотдавнашните разкрития за убийството на Дафне Каруана Галиция[8],

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола[9],

 като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно чуждестранната намеса в избори и дезинформацията в националните и европейските демократични процеси[10],

 като взе предвид резолюцията си от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа[11],

 като взе предвид резолюцията си от 28 март 2019 г. относно положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията в Европейския съюз, по-конкретно в Малта и Словакия[12],

 като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно състоянието на основните права в Европейския съюз през 2017 г.[13],

 като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС[14],

 като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС[15],

 като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[16],

 като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно използването на данните на потребителите на Фейсбук от страна на „Кеймбридж Аналитика“ и въздействието върху защитата на личните данни[17],

 като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз[18],

 като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и на Мартина Кушнирова[19],

 като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „Докладът за гражданството на ЕС за 2017 г.: укрепване на правата на гражданите в Съюз на демократична промяна“[20],

 като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно борбата с киберпрестъпността[21],

 като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар[22],

 като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно последиците за основните права, породени от големи информационни масиви: неприкосновеност на личния живот, защита на личните данни, недопускане на дискриминация, сигурност и правоприлагане[23],

 като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно принципите на правовата държава в Малта[24],

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права[25],

 като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети[26],

 като взе предвид проучването от 28 февруари 2019 г. на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси на Европейския парламент, озаглавено „Дезинформация и пропаганда – въздействие върху функционирането на правовата държава в ЕС и неговите държави членки“,

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид становището на комисията по култура и образование,

 като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0205/2020),

А. като има предвид, че свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС и на неговите държави членки; като има предвид, че ключовите демократични задачи на медиите включват укрепване на прозрачността и демократичната отчетност; като има предвид, че медиите имат съществена роля в демократичното общество чрез дейността си на обществен пазител, като спомагат за информиране и овластяване на гражданите чрез разширяване на тяхното разбиране за настоящия политически и социален пейзаж и насърчаване на тяхното съзнателно участие в демократичния живот;

Б. като има предвид, че кризата открои важната роля на журналистите в предоставянето на надеждна и достоверна информация на гражданите; като има предвид, че поради това трябва да се положат повече усилия за гарантиране на безопасни и подходящи условия на труд за журналистите; като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на разследващата журналистика в контекста на борбата с корупцията и лошото администриране в ЕС;

В. като има предвид, че някои държави членки ограничават свободата на медиите чрез икономически средства, като например изопачена публична реклама сред медиите, която нарушава конкуренцията, както и пряк контрол върху обществените медии, за да повлияят на редакционните решения и по този начин да осигурят лоялност към правителството; като има предвид, че публичните органи следва да приемат правна и регулаторна рамка, която насърчава развитието на свободни, независими и плуралистични медии;

Г. като има предвид, че държавите членки трябва да се придържат към ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС;

Д. като има предвид, че монополизирането на медиите, липсата на институционална прозрачност, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват за политически цели, като инструменти за засилване на социалната поляризация; като има предвид, че борбата срещу тези явления е значима не само в областта на правата на човека, но също така е основен фактор за защитата на принципите на правовата държава и на демокрацията в ЕС;

Е. като има предвид, че според световния индекс за свобода на печата за 2020 г. пандемията от COVID-19 подчерта и умножи въздействието на много други кризи, застрашаващи правото на свободно отразена, независима, разнообразна и надеждна информация; като има предвид, че индексът разкри значителни различия между отделните държави членки, някои от които заемат челни места в световната класация, докато други са сред последните, с разлика от над 100 места между държавите членки с най-добри и тези с най-лоши резултати; като има предвид, че няколко държави членки са паднали на по-ниски места в международните класации на свободата на печата;

Ж. като има предвид, че свободата на медиите се влошава през последните години – и макар кризата с COVID-19 да изостри това положение, тя изведе на преден план значението на медиите и правото на достъп до достоверна информация;

З. като има предвид, че според Доклада за цифрови новини от 2019 г. на Института „Ройтерс“ средното ниво на доверие в новините като цяло (в световен мащаб) е намаляло с 2 процентни пункта спрямо 2018 г. и в момента е 42%, а по-малко от половината от интервюираните (49%) твърдят, че вярват на новините в медиите, които самите те избират да следят; като има предвид, че доверието в новините, открити чрез търсачките (33%) и в социалните медии (23%), остава стабилно, но е изключително ниско;

И. като има предвид, че прозрачността на собствеността върху медиите е абсолютно условие за осигуряване на медиен плурализъм и независима журналистика;

Й. като има предвид, че журналисти и други медийни участници на територията на ЕС продължават да бъдат обект на насилие, заплахи, тормоз, натиск, (авто-)цензура, публично порицаване и дори убийство поради това, че практикуват професията си в защита на обществения интерес; като има предвид, че през последните години е налице задълбочаваща се схема на сплашване с цел заглушаване на гласовете на журналистите, което изисква спешни действия в подкрепа на основната роля на независимите медии за гарантиране на принципите на правовата държава; като има предвид, че убийствата на Дафне Каруана Галиция и на Ян Куцяк са два трагични примера, които показват до каква степен разследващите журналисти могат да се превърнат в мишени поради разкриване на корупция и защита на демокрацията и върховенството на закона;

К. като има предвид, че заплахите за свободата на медиите включват тормоз и нападения, насочени към журналисти,  пренебрегване на тяхната правна защита, както и монополизиране на медиите и политически мотивирани действия в медийния сектор;

Л. като има предвид, че жените журналисти са изправени пред специфични за пола форми на насилие, като сексуален и онлайн тормоз; като има предвид, че над 70% от жените, работещи в медиите, са ставали прицел на повече от един вид тормоз, на заплахи или на атаки онлайн; като има предвид, че само през изминалата година 52% от жените са били обект на  престъпления от този вид; като има предвид, че тормозът и злоупотребите онлайн често са със сексуален характер и се основават не на съдържанието на работата на жертвите, а на техните физически характеристики, културния им произход или личния им живот; като има предвид, че тези заплахи принуждават жените журналисти да си налагат автоцензура и имат възпиращ ефект върху свободата на печата и свободата на изразяване; като има предвид, че изследванията редовно показват, че жените в медийния сектор, и по-специално на творчески длъжности, са малцинство, както и че са твърде недостатъчно представени на ръководно равнище и на равнище вземане на решения[27];

М. като има предвид, че в няколко държави членки продължават практиките на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, които се използват за сплашване на журналисти с цел спиране на разследвания за корупция и за други проблеми от обществен интерес;

Н. като има предвид, че е налице проблем не само с насилието, сплашването и тормоза над журналисти, но и с липсата на наказателно преследване на извършителите на подобни престъпления, както и че безнаказаността действа обезсърчаващо; като има предвид, че съгласно доклад на ОССЕ е налице ширеща се безнаказаност, тъй като например едва под 15% от убийствата на журналисти в държавите, членуващи в ОССЕ, биват разкривани;

О. като има предвид, че правото на журналистите да отразяват и разследват трябва да бъде допълнително укрепено и ефективно защитено;

П. като има предвид, че укрепването на свободата на медиите изисква достоверна и подробна информация за обхвата и естеството на предизвикателствата в държавите членки и в ЕС като цяло, включително при случаи на нарушаване на принципите на независимите медии и на основните права на журналистите;

Р. като има предвид, че творческата свобода е неразделна част от основното право на свобода на изразяване и е от съществено значение за културното многообразие и демократичното здраве на Европа; като има предвид, че атаките срещу творческата свобода се разрастват, но остават невидими;

С. като има предвид, че глобалната криза с COVID-19 има разрушително въздействие върху медийния сектор в социален и икономически план; като има предвид, че медиите съобщават за значителни загуби в приходите си от реклама; като има предвид, че хиляди работещи в медиите са в риск временно или постоянно да загубят работата си, или пък вече са я загубили; като има предвид, че последиците са особено негативни за работещите на свободна практика журналисти и други лица, работещи в медиите, чийто брой нараства в целия ЕС и които вече представляват значителен дял от всички журналисти и други работещи в медиите в Европа; като има предвид, че това води до сериозен риск от допълнително насърчаване на концентрацията на информация в ръцете на малцина и възпрепятстване на разпространението на свободна и независима информация; като има предвид, че финансовата устойчивост на работните места и финансовата независимост са от съществено значение за свободата на печата;

Т. като има предвид, че приходите от цифрова реклама често отиват при участници извън ЕС и че приходите от европейските медии рязко намаляват, което застрашава бъдещето на традиционните медийни дружества, финансирани чрез реклама, като например търговски телевизионни канали, вестници и списания;

У. като има предвид, че в някои държави членки държавната помощ за медиите не се предоставя прозрачно, което застрашава сериозно тяхната независимост и надеждност;

Ф. като има предвид, че включително чрез разпространението на незаконно съдържание бизнес моделът на платформите на социалните мрежи, който се основава на микроцелева реклама, играе роля в разпространяването и усилването на словото на омразата, подтикващо към дискриминация и насилие, и в насърчаването на радикализация, водеща до насилнически екстремизъм; като има предвид, че борбата с всички форми на нетърпимост е неразделна част от защитата на правата на човека, за което свидетелства съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

Х. като има предвид, че пандемията от COVID-19 доведе до стигматизация, включително медийна, на някои особено уязвими лица, като спомогна за поляризацията на европейското общество и разпространението на слово на омразата;

Ц. като има предвид, че явлението кибернасилие (включително изказвания онлайн, подбуждащи към омраза, киберпреследване и онлайн тормоз) става все по-разпространено; като има предвид, че наред с други политици, журналисти и активисти, които се борят за правата на жените и на сексуалните малцинства, жените, които имат обществена роля, се превръщат в основна мишена за кибертормоз и насилие онлайн;

Ч. като има предвид, че съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги органите на всяка държава членка са длъжни да гарантират, че аудио-визуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове предприемат мерки за защита на широката общественост от програми, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, съдържащи подбуждане към насилие или омраза срещу група лица или срещу член на дадена група, въз основа на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата на основните права на ЕС; като има предвид, че съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги държавите членки са длъжни да гарантират независимостта на медийните регулаторни органи;

Ш. като има предвид, че разпространението на невярна информация и на дезинформация и непропорционалните действия за справяне с тях в цифровите платформи застрашават свободата на информацията, демократичния дискурс и независимостта на медиите и увеличават нуждата от висококачествени традиционни медии; като има предвид, че анализите на данни и алгоритмите оказват все по-голямо въздействие върху информацията, която се предоставя на гражданите;

Щ. като има предвид, че масовото разпространение на информация от различни източници, които са трудно проверими, заедно с нарастващата роля на социалните платформи и платформите за съобщения, имат отрицателно въздействие върху основните права на гражданите на ЕС; като има предвид, че пандемията от COVID-19 ускори въздействието на дезинформацията онлайн, понякога със сериозни последици за общественото здраве, и още по-ясно показа необходимостта от гарантиране на свободна и независима информация с цел защита на основните права на гражданите; като има предвид, че липсата на координирана комуникационна стратегия на европейско равнище благоприятства вълната от дезинформация, свързана с пандемията, особено в социалните платформи и платформите за съобщения;

Ю. като има предвид, че дезинформацията и невярната информация относно COVID-19 може да доведат до паника и социален раздор и трябва да се предприемат действия за борба с тях; като има предвид, че мерките за борба с дезинформацията и с невярната информация не могат да се използват като претекст за въвеждане на непропорционални ограничения върху свободата на печата, подкопавайки медийния плурализъм и застрашавайки безопасността на журналистите; като има предвид, че докладите сочат, че в държавите членки и в съседни региони се провеждат координирани кампании, насърчаващи невярна здравна информация и дезинформация относно ЕС и неговите партньори; като има предвид, че Комисията разглежда тези явления в неотдавнашното си съвместно съобщение относно борбата с дезинформацията, свързана с COVID-19; като има предвид, че някои правителства се възползваха от законодателството във връзка с извънредната ситуация и че докато някои от ограниченията са временни, за други има риск да бъдат продължени много след приключването на здравната криза; като има предвид, че плурализмът на източниците на информация, отчетността и институционалната прозрачност са основна защитна бариера срещу дезинформацията;

Я. AB. като има предвид, че истински независимите, адекватно финансирани обществени медии, опериращи на различни платформи, са от ключово значение за функционирането на демокрацията в ЕС;

Свобода на медиите, медиен плурализъм и защита на журналистите в Европа

1. отново изразява дълбоката си загриженост от състоянието на свободата на медиите в ЕС в контекста на злоупотребите и атаките, които все още се извършват в някои държави членки срещу журналисти и други работещи в медиите поради естеството на тяхната работа, както и от нарастващото обществено дискредитиране и общото отслабване на професията, които тегнат с особена сила върху местната, разследващата и трансграничната журналистика; подчертава, че в съответствие с Препоръката на Съвета на Европа от 7 март 2018 г. относно медийния плурализъм и прозрачността на собствеността върху медиите държавите членки имат позитивно задължение да насърчават благоприятна среда за свобода на изразяване офлайн и онлайн, в която всеки може да упражнява правото си на свобода на изразяване, и приканва държавите членки изцяло да подкрепят и приемат препоръката;

2. остава дълбоко разтърсен от убийствата на Дафне Каруана Галиция в Малта и на Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова в Словакия поради разследващата им журналистическа дейност, разкрила корупция и други престъпления, и отново изтъква важността на това да се проведе независимо разследване за подвеждане под съдебна отговорност на извършителите и на поръчителите на тези убийства; призовава националните правоприлагащи органи да си сътрудничат изцяло с Европол и други съответни международни организации в това отношение;

3. изразява съжаление, че журналистите и други  лица, работещи в медиите, често работят в условия на несигурност, което компрометира способността им да вършат коректно работата си и по този начин възпрепятства свободата на медиите; подчертава, че коректните условия на труд за журналистите са от ключово значение за осигуряването на качествена журналистика; призовава Комисията и държавите членки да насърчават устойчиви мерки, насочени към финансиране и подкрепа на висококачествена и независима журналистика;

4. припомня съществената роля на разследващата журналистика в борбата с организираната престъпност чрез събиране и свързване на подходяща информация и разкриване по този начин на престъпни мрежи и незаконни дейности; подчертава факта, че тези дейности  излагат журналистите на повишено ниво на личен риск;

5. подчертава решаващата роля, която играят разследващите журналисти в това да държат властимащите отговорни и да изпълняват функциите си на пазители на демокрацията и принципите на правовата държава;

6. настоятелно повтаря призива си към Комисията да разглежда опитите на някои правителства на държави членки да навредят на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от ДЕС; поради това приветства намерението на Комисията да включи в годишния си доклад относно положението на правовата държава в рамките на ЕС специална глава във връзка с наблюдението на свободата и плурализма на медиите; предлага в този контекст подход „отдолу нагоре“, отразяващ гласа и многообразието на отделните хора, за да се гарантира ефективното отразяване на предизвикателствата, пред които са изправени журналистите и медийния сектор; освен това призовава в тази глава да бъдат включени специфични за отделните държави препоръки и ефективни решения, както и оценка  на прозрачността на собствеността и на равнището на намеса от страна на правителствата и на частни лица в държавите – членки на ЕС; насърчава Комисията активно да си сътрудничи със Съвета на Европа, като обменя най-добри практики и гарантира, че предприетите мерки се допълват взаимно; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят и поддържат надеждна рамка за защита на свободата и плурализма на медиите; призовава Комисията да се стреми да въведе стандарти и критерии за свободата на медиите на равнището на Съюза, както и стимули за по-голямо сближаване между държавите членки; призовава Комисията и държавите членки изцяло да подкрепят и укрепят вече разработените инструменти за насърчаване и защита на правата и свободите, залегнали в член 11 от Хартата на основните права на ЕС и член 10 от ЕКПЧ, като например мониторинга на медийния плурализъм и Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите, и да реагират своевременно на евентуални заплахи и нарушения на тези права и свободи; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид въздействието на спешните мерки, предприети през 2020 г. в контекста на кризата с COVID-19, върху свободата на печата, институционалната прозрачност, отчетността, медийния плурализъм и безопасността на журналистите, включително да извърши преглед на атаките срещу журналисти в ЕС и отговорите на държавите членки в тази връзка; припомня многократните призиви на Парламента за постоянен, независим и всеобхватен механизъм, който да обхваща въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в ЕС; счита, че един механизъм на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права трябва да обхване и свободата на медиите, включително творческата свобода, в качеството им на основен стълб на демократичната система; в този контекст призовава Комисията да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки;

7. подчертава незаменимата роля на обществените медии и същественото значение на това да се гарантира и поддържа тяхната независимост от политическа намеса; също така подчертава необходимостта да се гарантира финансовата независимост на частните пазарни оператори и условията за устойчивост на дейностите им, за да се избегне монополизирането на медиите; отново заявява призива на Парламента за амбициозен план за действие на ЕС в областта на медиите в този контекст; осъжда опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийните свобода и плурализъм; предупреждава за опитите за непрякото подчиняване на такива медии чрез финансово покровителство и осъжда по-специално опитите за контрол върху обществени медии; изразява съжаление по повод на факта, че в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се е превърнало в пример за проправителствена пропаганда, която често изключва опозицията и малцинствените групи от обществото или ги представя чрез оклеветяване, и дори в някои случаи подбужда към насилие; подчертава, че в някои държави членки, особено в селските райони, достъпът до информация се ограничава до публичната пропаганда, а езиковите бариери възпрепятстват достъпа до международни новини; припомня, че достъпът до информация и качествена журналистика е от първостепенно значение за демокрацията; подчертава липсата в някои държави членки на задължителен анализ на съдържанието на медиите, който би предоставил съпоставими публични данни относно балансираното присъствие на проправителствени и на опозиционни мнения по телевизията и радиото, особено по време на предизборни кампании;

8. обръща внимание на препоръките, включени в Резолюция 2255 на ПАСЕ от 23 януари 2019 г., в която държавите членки се призовават да гарантират независимостта на редакциите, както и достатъчно и стабилно финансиране за обществените медии; подчертава, че националните, регионалните и местните медии, и по-специално обществените медии, имат важна отговорност да служат на обществения интерес и да отразяват адекватно културното, езиковото, социалното и политическото многообразие на нашите общества; подчертава, че ролята в държавите членки на обществените медии като достоверни доставчици на информация, служещи на обществения интерес като цяло, би се подобрила чрез подходящо и устойчиво финансиране, свободно от политическа намеса; поради това призовава държавите членки да използват модели на финансиране, при които обществените медии се финансират от източници, независещи от лицата, вземащи политически решения; подчертава ключовата необходимост от това да се гарантира сигурността на независимите органи и да се осигури силен независим надзор на аудио-визуалните медии срещу неправомерна държавна и търговска намеса или срещу опити за въздействие върху редакционните политики; призовава Комисията да представи правна рамка за осъществяване на контрол над дейността на доставчиците на обществени медийни услуги, включително проверки дали се изпълняват критериите за разумно управление и финансиране, ориентирано към изпълнението на задачи, и дали услугите им отговарят на очакванията за основана на факти, справедлива и етична журналистика;

9. осъжда липсата на балансиран политически дебат в медиите в някои държави членки, както и факта, че на практика съществуват политически мотивирани ограничения на информацията, като например отказ на достъп до данни от обществен интерес, използване на тактика на отлагане, неоправдано стесняване на обхвата на информацията, която е била поискана, забрана за журналистите да посещават обществени места, включително парламенти, ограничаване на възможностите на журналистите за провеждане на интервюта с политици и членове на правителства, както и избягване на даването на интервюта в медии, които не симпатизират на правителството, дори и в такива със значителен национален обхват; подчертава, че публичните органи трябва да гарантират прозрачност по отношение на своите дейности, като по този начин спомагат за повишаване на общественото доверие, като се има предвид, че свободният поток на информация допринася за защитата на живота и здравето и улеснява и насърчава провеждането на дебати и вземането на решения в социалната, икономическата и политическата сфера; призовава държавите членки да гарантират, че журналистите и медиите имат реален достъп до парламентарни дебати, до членове на парламентите и високопоставени правителствени служители, до данни от обществен интерес и до публични прояви и пресконференции, особено на правителствата, тъй като липсата на такъв достъп сериозно ограничава понятието за свобода на медиите;

10. отново изразява своята загриженост относно липсата на национално равнище в държавите – членки на ЕС, на конкретни правни и политически рамки в защита на журналистите и на другите медийни участници от насилие, заплахи и сплашване; призовава публичните фигури и представителите на органите да се въздържат от дискредитиране на журналисти, понеже това подкопава доверието в медиите сред обществото; подчертава важната роля на журналистите за осведомяването относно протести и демонстрации и призовава за тяхната защита, за да могат да изпълняват ролята си без страх; изисква от държавите членки да предоставят специални програми за обучение на правоприлагащите органи, отговарящи за защитата на журналистите; призовава държавите членки и Комисията да гарантират – в законодателството и на практика – ефективната защита и безопасност на журналистите и другите медийни участници, както и на техните източници, включително в трансграничен контекст; твърдо убеден е в това отношение, че държавите членки следва да забранят използването на частни следователи като начин за сплашване, за да получават информация относно професионалната дейност на журналисти или относно техните източници;

11. изразява дълбока загриженост относно увеличаващите се политически атаки срещу медиите и изразява съжаление относно липсата на защита на журналистическите източници; припомня задължението на държавите членки да извършват своевременни, безпристрастни и ефективни разследвания на атаки, на които са били подложени журналисти, като заплахи, убийства, тормоз, сплашване и малтретиране, и настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията за прекратяване на заплахите и атаките срещу журналисти и други работещи в медиите, да гарантират, че извършителите се подвеждат под отговорност и че жертвите и техните семейства имат достъп до подходящи средства за правна защита; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират достъпността на механизмите за докладване; призовава за прилагане на насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн, в които се подчертава, че ЕС ще предприеме всички подходящи стъпки, за да гарантира защитата на журналистите както от гледна точка на превантивни мерки, така и чрез настоятелно призоваване за провеждане на ефективни разследвания в случаи на нарушения; подчертава, че жените журналисти са особено уязвими на тормоз и сплашване и следователно следва да бъдат предмет на допълнителна защита; изразява дълбока загриженост относно увеличаването на атаките срещу жени журналисти и работещи в медиите жени; повтаря своя призив към държавите членки, когато обмислят мерки, насочени към безопасността на журналистите, да възприемат съобразен с равенството между половете подход;

12. призовава държавите членки да приложат изцяло препоръката на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите и другите медийни участници, както и да транспонират възможно най-скоро Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, чиято цел е да се определят минимални общи стандарти, за да се гарантира високо равнище на защита за лицата, които подават сигнали за нарушения; подчертава, че подаването на сигнали за нарушения е от съществено значение за разследващата журналистика и за свободата на печата;

13. осъжда използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето на информация по определени теми; призовава настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в ЕС да се установят минимални стандарти срещу практиките на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

14. припомня окончателните препоръки на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, които се съдържат в резолюцията на ЕП от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, съгласно които законодателството, свързано с клеветата и дискредитирането, действа разубеждаващо по отношение на евентуалното предоставяне на информация за корупция; отново отправя своя призив към всички държави членки да премахнат санкциите за клевета и дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато са налице твърдения за организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина;

15. призовава Комисията да създаде гореща линия на ЕС като механизъм за бързо реагиране за журналисти, които търсят защита, и да гарантира, че на тяхното положение се обръща подходящо внимание;

16. подчертава, че прекалената концентрация на собствеността в секторите на производство на съдържание и на разпространение на съдържание може да застраши достъпа на гражданите до разнообразно съдържание; подчертава, че медийният плурализъм, който зависи от наличието на разнообразие в собствеността върху медиите и в съдържанието им, както и от независимата журналистика, има ключово значение за противодействие на разпространението на дезинформация и гарантирането на добра информираност на гражданите на ЕС; припомня, че съгласно заключенията на инструмента за мониторинг на медийния плурализъм концентрацията на собствеността върху медиите остава един от най-значителни рискове за медийния плурализъм и се счита за създаваща пречки пред разнообразието от информация; призовава държавите членки да приемат и приложат регулаторни рамки за собствеността на медиите, така че да се избегне хоризонталната концентрация на собствеността в медийния сектор, както и да се гарантират прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация относно собствеността върху медиите, източниците им на финансиране и управлението им; призовава Комисията да наблюдава прилагането на равнището на държавите членки на съществуващите инструменти на ЕС срещу концентрацията на собствеността върху медиите и незаконната държавна помощ, за да повиши разнообразието в медийната среда; осъжда всеки опит за монополизиране на собствеността на медиите в държавите членки или за упражняване на политическа намеса в управлението на медиите; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат бързи и решителни действия за повишаване на прозрачността относно собствеността върху медиите и финансовите източници, използвани от собствениците на медиите; призовава Комисията да положи по-големи усилия, за да гарантира, че медиите публикуват проактивно информация относно своите структури на собственост, включително своите действителни собственици, както и че са въведени ясни правила за предотвратяване на потенциални конфликти на интереси, произхождащи от структурите на собственост върху медиите, със специален акцент върху избягването на политическа намеса; осъжда прекомерната намеса на правителствата в медийния плурализъм чрез публична реклама; призовава Комисията да наблюдава отблизо използването на средствата на ЕС, разпределяни за подкрепа на свободните и независими медии, с цел тези ресурси да се насочват към нуждаещите се от тях; във връзка с това подчертава, че парите на ЕС не могат да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда;

17. изразява съжаление във връзка с факта, че в някои държави членки медийните регулаторни органи са под влияние на правителството и действат предубедено по отношение на медиите, които критикуват правителството;

18. изразява загриженост във връзка с опитите пандемията от COVID-19 да бъде използвана като претекст за налагане на наказания на независими и критични медии и за въвеждане на ограничения върху достъпа на медиите до правителствените решения и действия и върху тяхното наблюдение, като механизмите за прозрачност на институциите се потискат или отслабват чрез приемане на извънредни мерки и се възпрепятства провеждането на необходими и информирани разисквания по тези действия; подчертава, че журналистиката и свободният поток от информация са от основно значение за усилията на ЕС да овладее пандемията от COVID-19; посочва, че журналистиката играе също така ключова роля в период на извънредна ситуация, свързана с общественото здраве; призовава Комисията да наблюдава внимателно такива практики на националните правителства и да включва резултатите в своите годишни доклади относно върховенството на закона;

19. призовава Комисията и държавите членки незабавно да въведат на равнището на ЕС и на национално равнище пакети за спешно възстановяване с цел защита на работните места и поминъка на журналистите и работещите в медиите, оказване на подкрепа на дружествата и финансиране на обществените медии в периода на кризата, причинена от COVID-19, при пълно зачитане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията; подчертава, че съгласно оценките по време на кризата във връзка с COVID-19 определени медии, и по-специално местни медийни платформи, са загубили цели 80%[28] от своите приходи поради спада в рекламирането; подчертава, че в контекста на пандемията европейските граждани се нуждаят от професионални, икономически стабилни и независими журналисти; в този контекст отново отправя призив за създаването на постоянен Европейски фонд за журналистите в обхвата на следващата МФР (2021 – 2027 г.), преразгледана вследствие на кризата с COVID-19, който да предлага пряка финансова подкрепа за независимите журналисти и за лицата, работещи в медиите на свободна практика или като самостоятелно заети лица; подчертава, че финансирането следва да се управлява от независими организации, за да се избегне всякаква намеса в процеса на вземане на редакционни решения, и че подкрепа следва да се предоставя само за онези публични и търговски медии, които са наистина независими и при които няма намеса от страна на правителство или други участници; припомня, че следва да се обърне специално внимание на независимите стартиращи медийни предприятия, по-специално местни, в държавите членки, в които през последните години свободата на медиите се е влошила, концентрацията на собствеността върху медиите значително се е увеличила, а обществените медии са под заплаха от политическо влияние;

20. във връзка с това отправя отново призив за амбициозен план за действие на ЕС по отношение на медиите в подкрепа на развитието на жизнена и плуралистична медийна среда;

21. призовава за амбициозна МФР с по-големи бюджетни разпределения в подкрепа на медиите и независимата журналистика, по-специално разследващата журналистика; подчертава значението на иновациите в журналистиката и новинарските медии, които следва да се насърчават чрез финансиране от ЕС; отбелязва със загриженост бюджетните съкращения, предвидени в преразгледаното предложение на Комисията за бюджета, за програмите „Творческа Европа“ и „Правосъдие, права и ценности“;

22. силно приветства разпределението на средства на ЕС за даване на възможност за стартиране на нови проекти, като например Общоевропейския механизъм за бързо реагиране при нарушения на свободата на пресата и свободата на медиите и Фонда за трансгранична разследваща журналистика, с цел укрепване на свободата и плурализма на медиите;

23. подчертава, че медиите изпълняват важна роля в насърчаването на равенството между половете и недопускането на дискриминация; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат активни стъпки за насърчаване на равенството между половете в медийния сектор, за да могат повече жени да заемат творчески или отговорни позиции, което би дало възможност на медиите да допринесат за намаляване на стереотипите по отношение на половете;

Слово на омразата

24. осъжда всички видове случаи на престъпления от омраза, изказвания, проповядващи вражда и омраза, и обвинения, лишени от основание или направени недобросъвестно[29], както офлайн, така и онлайн, породени от дискриминация въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други убеждения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, каквито се наблюдават в ЕС, както и в останалия свят; изразява загриженост относно престъпленията от омраза и престъпленията за подтикване към дискриминация или насилие, които се разпространиха в голяма степен по време на пандемията от COVID-19 и доведоха до стигматизация на някои особено уязвими лица;

25. изразява съжаление във връзка с това, че в политическата комуникация правителствата и политическите партии в целия ЕС все повече използват изказвания, проповядващи вражда и омраза; призовава държавите членки решително да осъждат и санкционират престъпленията от омраза, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и търсенето на изкупителни жертви от страна на политици и държавни служители на всички равнища и във всички видове медии, тъй като този род действия пряко засилват омразата и насилието в обществото и ги превръщат в банално явление, както и да се въздържат от дискриминационна или подбудителна реторика в правителствената комуникация, тъй като тя е в ущърб на обществото; подчертава, че санкциите винаги следва да са в съответствие с международните стандарти на свобода на изразяването; призовава също така държавите членки в рамките на определените от закона граници да гарантират и насърчават свободата на изразяване, включително творческата свобода, която е от съществено значение за динамичността на демократичните разисквания; припомня, че расистките и ксенофобските изказвания не попадат в обхвата на свободата на изразяване;

26. повтаря призива си към държавите членки да предприемат и наложат още мерки за предотвратяване, осъждане и борба със словото на омразата и престъпленията от омраза, така че да се противостои на разпространяването на изказвания, проповядващи омраза и насилие както офлайн, така и онлайн, като същевременно гарантират, че органите на правоприлагането използват ефективни практики за записване на престъпленията от омраза, които се основават на принципите, одобрени от Групата на ЕС на високо равнище за борба с расизма, ксенофобията и другите форми на нетърпимост;

27. подчертава, че през последните години все повече се разпространяват онлайн изказвания, проповядващи вражда и омраза, тъй като отделни лица и нарушители използват потенциала на онлайн платформите за разпространение на информация, проповядваща омраза; подчертава, че това вреди на общия обществен интерес, понеже вредното съдържание подкопава честния, основан на уважение обществен дискурс и крие опасности за обществената безопасност, като се има предвид, че онлайн изказванията, подбуждащи към омраза, може да доведат до реално насилие;

28. посочва, че следва да бъде укрепена правната рамка за борба с изказванията, проповядващи вражда и омраза, и с дискриминацията; отново призовава за деблокиране за тази цел на преговорите по хоризонталната директива за борба с дискриминацията;

29. отново призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за повишаване на сигурността на жените в обществените пространства и в интернет, за справяне с нововъзникващите форми на насилие, основано на пола, като например киберпреследване и онлайн тормоз, и да въведат всеобхватни механизми за подпомагане на жертвите на такова насилие;

30. отново повтаря призива си към Комисията и към Съвета да активират клаузата за „преход“, заложена в член 83, параграф 1 от ДФЕС, за да включат насилието над жени и момичета и други форми на основано на пола насилие (включително кибернасилие) в каталога на признатите в ЕС престъпления;

31. отбелязва насърчения от Комисията Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, и свързания с него пети кръг за оценка, който установява, че дружествата в областта на информационните технологии премахват средно 71% от незаконните изказвания, проповядващи вражда и омраза, за които са уведомени; припомня, че журналистите и организациите на гражданското общество следва да бъдат включени в оценките и прегледите на Кодекса на поведение и че дружествата в областта на информационните технологии, участващи в Кодекса на поведение, разглеждат искания за заличаване единствено съгласно своите условия и общностни насоки; подчертава голямата свобода на преценка която се оставя на частните дружества, за да определят кое е незаконно; насърчава всички дружества, които управляват платформи на социалните медии, да участват в Кодекса на поведение;

32. изтъква, че държавите членки трябва да гарантират с всички подходящи средства, че нито медиите, в т.ч. онлайн и социалните медии, нито рекламите подбуждат към насилие или омраза, насочени срещу дадено лице или група от лица, тъй като това може да окаже пряко въздействие върху участието на тези лица в гражданското общество; отново призовава Комисията, държавите членки и дружествата в областта на социалните медии да противодействат на разпространението на расизъм, ксенофобия, ЛГБТИ-фобия и религиозна омраза в интернет, в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество; призовава държавите членки и Комисията да съберат повече надеждни данни относно размера на изказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза;

33. изразява загриженост във връзка с това, че жертвите не съобщават за случаи на престъпления от омраза, което се дължи на липсата на подходящи защитни мерки и неспособността на органите щателно да разследват и да сложат край на безнаказаността за престъпления от омраза в държавите членки; призовава държавите членки да разработят и разпространят инструменти и механизми за съобщаване на случаи на престъпления от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, както и да гарантират, че всички случаи на предполагаеми престъпления от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, се разследват ефективно, а извършителите са обект на наказателно преследване и са изправени пред съда;

 

Дезинформацията и ролята на платформите

34. отбелязва, че новата цифрова технология и социалните медии са фактори, които са имали отражение върху проблема с разпространението на дезинформация и външната намеса и са довели до това онлайн платформите да оказват голямо влияние върху публикуването, разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание; отново изразява загрижеността си относно потенциалната заплаха, която представлява дезинформацията за свободата на информация, свободата на изразяване, за демократичния дискурс, за независимостта на медиите и за общественото здраве; подчертава, че мерките за борба с дезинформацията следва да бъдат съсредоточени върху насърчаване на плурализма на мненията чрез насърчаване на висококачествена журналистика, предоставяне на надеждна, основана на факти и проверена информация, както и върху изграждане на медийна грамотност, и че всички такива мерки следва да осигуряват гаранции за свободата на информация и свободата на изразяване;

35. призовава за по-голямо сътрудничество между онлайн платформите и правоприлагащите органи, за да се противодейства ефективно на разпространението на съобщения, подбуждащи към омраза или подстрекаващи към насилие; подчертава значението на бързото премахване на незаконно съдържание, за да се ограничи неконтролираното му разпространение; отбелязва обаче, че онлайн платформите не може и не трябва да се превръщат в частни органи за цензура, и че премахването на незаконно съдържание от онлайн платформи трябва винаги да бъде обект на мерки за сигурност, включително контрол от съдилищата на държавите членки с цел защита на свободата изразяване, включително творческата свобода, правото на свободна и независима информация и основните права на гражданите като цяло; припомня, че онлайн платформите са част от публичната онлайн сфера, в която се провеждат обществени дебати; призовава Комисията да осигури гаранции за платформите с оглед зачитането на основните права и свободата на словото;

36. припомня, че политически партии и частни или публични субекти често се възползват от политическото профилиране, дезинформацията и манипулирането на информация, и отново изразява загриженост по повод на непрестанната поява на доказателства за вмешателство – със сведения за чуждестранен произход – в периодите преди всички важни избори в държавите членки и ЕС, като голяма част от това вмешателство е в полза на антиевропейски и популистки кандидати, имащи за цел да поляризират и да обезсилят идеологическия плурализъм, и е насочено срещу конкретни малцинства и уязвими групи; посочва, че в бъдеще борбата срещу вмешателството от трети страни ще е основен фактор за защита на европейските ценности и демокрацията; подчертава, че в контекста на извънредната ситуация във връзка с COVID-19 дезинформацията и сензационните съобщения в медиите, свързани с пандемията, също се използват от крайнодесни и популистки групи и политици срещу малцинствени групи и допринасят за антиимиграционна реторика, което доведе до повишаване на броя на случаите на расистки и ксенофобски изказвания, проповядващи вражда и омраза, както и до дискриминация;

37. посочва, че понастоящем по цял свят продължават да се разпространяват различни видове невярна информация и дезинформация, както и други форми на манипулиране на информацията, свързани наред с другото с пандемията от COVID-19, които често са насочени срещу най-уязвимите общности и имат потенциално вредни последици за обществената сигурност, здравето и ефективното управление на кризи; счита, че тези кампании за дезинформация имат за цел да отслабят демократичния процес и доверието на гражданите в демократичните институции на държавите членки; приветства съвместното съобщение от 10 юни 2020 г., посветено на борбата с дезинформацията относно COVID-19; припомня, че всички мерки за борба с дезинформацията, включително тези, предприети в контекста на извънредната ситуация с COVID-19, трябва да бъдат необходими, пропорционални, прозрачни и временни и да подлежат на редовен надзор, като се избягват колебания, водещи до държавен монопол или концентрация на източниците на информация, и че при никакви обстоятелства тези мерки не бива да възпрепятстват журналистите и другите медийни участници да си вършат работата или да водят до ненужно премахване на съдържание или до блокиране на достъпа до съдържание в интернет; изразява съжаление по повод на факта, че определени онлайн платформи премахват или цензурират съдържание, включително журналистическо съдържание, свързано с пандемията от COVID-19, въз основа на непрозрачни условия, които ненужно ограничават свободата на изразяване; подчертава, че прибягването до такива мерки може да доведе до възпрепятстване или ограничаване на достъпа до важна информация за общественото здраве; подчертава, че всички опити за криминализиране на информацията, свързана с пандемията, може да нарушат доверието в институционалната информация, да забавят достъпа до надеждна информация и да окажат „сковаващ ефект“ върху свободата на изразяване;

38. осъжда конспиративните теории и публично финансираните кампании за дезинформация, насочени към дискредитиране на ЕС и подвеждане на обществеността относно неговите цели и дейности; призовава Комисията открито да осъди и опровергае лъжите и дезинформацията относно ЕС, разпространявани от държавни органи, и да публикува и разпространи отговор с факти, за да информира гражданите;

39. приветства инициативата на Комисията да представи план за действие за европейската демокрация, който има за цел да противодейства на дезинформацията и да реагира на променящите се заплахи и манипулации, както и да подкрепя свободните и независими медии; подчертава в това отношение, че защитата на свободата на изразяване, включително на свободните, независими и финансово жизнеспособни медии, на творческата свобода, на съдържанието на основните права и на демократичния дебат, при същевременно даване на отпор на словото на омразата и на дезинформацията, е основен фактор за защитата на принципите на правовата държава и на демокрацията в ЕС; отбелязва със загриженост, че съгласно изследване на Global Disinformation Index (Глобален индекс за дезинформация) уебсайтовете, които разпространяват дезинформация в ЕС, получават всяка година повече от 70 милиона евро като приходи от реклами; подчертава потенциалното отрицателно въздействие на бизнес моделите, основани на микроцелева реклама; потвърждава, че Общият регламент относно защитата на данните[30] предвижда правото на физическите лица да не бъдат подлагани на повсеместно онлайн проследяване в сайтове и приложения; призовава Комисията да продължи ангажимента си с цифровите платформи в това отношение и да увеличи усилията си за налагане на забрана на такива практики, както и да води борба със стратегическото автоматизирано увеличаване на дезинформацията посредством ботове или фалшиви профили онлайн и да повишава прозрачността по отношение на финансирането и разпространението на онлайн реклами; освен това призовава всички онлайн платформи да гарантират, че алгоритмите, които са в основата на техните функции за търсене, не се основават предимно на реклама; призовава за създаването на експертна група от множество заинтересовани лица по въпросите на цифровите и основните права, която да обхваща независимите медии и НПО в областта на цифровите права и правата на човека, която да подпомага Комисията и институциите на ЕС като цяло;

40. приветства стартирането на проекта Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO), който ще повиши наличните научни знания по отношение на онлайн дезинформацията, ще насърчи развитието на пазар на ЕС за услуги за проверка на информацията и ще подпомогне създаването на трансгранична и мултидисциплинарна общност, състояща се от проверители на факти и академични изследователи, които ще си сътрудничат със заинтересованите страни за установяване, анализиране и разобличаване на потенциални заплахи от дезинформация, например по отношение на COVID-19;

41. припомня на Комисията и на държавите членки, както и на частния сектор, и по-специално на онлайн платформите, и на гражданското общество като цяло необходимостта от съвместни действия за борба с дезинформацията; подчертава, че онлайн платформите следва да изпълняват ключова роля в откриването и противодействието на дезинформацията; признава многообещаващото и необходимо, но все още недостатъчно въздействие на доброволните мерки, предприети от някои доставчици на услуги и платформи за борба с дезинформацията, незаконното съдържание и външната намеса в изборните процеси в ЕС; подчертава обаче, че понастоящем онлайн платформите все още не поемат в достатъчна степен своята отговорност за борба с тези непосредствени заплахи;

42. подчертава, че ефективността на действията на онлайн платформите за борба с дезинформацията може да се оцени само ако се извършва при пълна прозрачност и чрез споделяне на съответните данни; поради това настоятелно призовава Комисията да направи оценка на всички възможни мерки за задължаване на онлайн платформите да се борят ефективно с разпространението на дезинформация по прозрачен и отговорен начин и съответно да споделят свързаните с това данни; призовава Комисията да обмисли налагането на санкции на онлайн платформите, които не се придържат към тези изисквания; очаква това да бъде отразено съответно в европейския план за действие за демокрация и законодателния акт за цифровите услуги;

43. в това отношение подчертава, че премахването на онлайн съдържание при липсата на съдебна заповед, в която е определен неговият незаконен характер, се отразява значително на свободата на изразяване и информация; призовава за редовни оценки на въздействието на доброволните мерки за борба с дезинформацията, предприемани от доставчиците на услуги и платформите; настоятелно подчертава задължението на държавите членки да зачитат, защитават и гарантират основните права и изисква да се извършва оценка на всички налични възможности за защита и запазване на правото на информация и участие; във връзка с това призовава Комисията да предложи европейски правила, отнасящи се до онлайн платформите, които да имат за цел недопускането на правителствени практики, които ненужно ограничават свободата на изразяване; подчертава, че използването на автоматизирани инструменти за модериране на съдържание може да застраши свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и че политиката и стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии трябва да предвиждат подходящи средства за правна защита и гаранции при пълно спазване на съответните разпоредби на Хартата на основните права на ЕС и на ЕКПЧ;

44. счита, че Кодексът на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията би могъл да бъде засилен чрез подобряване на наблюдението на съществуващите ангажименти, прозрачното и дезагрегирано предоставяне на информация и данни чрез онлайн платформи, както и чрез разширяването на съответните ангажименти; счита, че това би могло да бъде постигнато чрез подход на съвместно регулиране, който постоянно да отразява текущите развития в цифровата сфера;

45. насърчава дружества в сферата на социалните медии и онлайн платформите да проучват възможности за предоставяне на инструменти, чрез които потребителите да докладват и подават сигнали за потенциална дезинформация, така че да се улесни незабавното ѝ коригиране и да се даде възможност за преглеждането ѝ от независими и безпристрастни трети организации за проверка на достоверността на фактите, като същевременно се предотвратяват злоупотреби с тези инструменти; подчертава, че онлайн платформите следва да си сътрудничат с държавите членки и с институциите на ЕС, за да се улесни оценяването на дезинформацията и на външната намеса, както и установяването на извършителите;

Медийна грамотност

46. призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за укрепване на образователните политики, които насърчават медийната и информационната грамотност, дават възможност на гражданите да мислят критично и им помагат да откриват дезинформация; подчертава във връзка с това, че редакторската независимост в централните и местните медии и разработването на проекти за медийна грамотност са съществени елементи за изграждане на устойчивост, повишаване на осведомеността и укрепване на образованието за ефективна борба с пропагандата, дезинформацията и манипулациите; счита, че непрекъснатите програми и усилия за медийна грамотност на всички възрастови групи са от голямо значение за повишаване на социалната устойчивост на тези заплахи в цифровото пространство; във връзка с това призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и организациите на гражданското общество за разработване на учебни програми за грамотност в областта на информацията, медиите и данните; подчертава, че медийната грамотност на гражданите е все по-важно и решаващо умение; отбелязва, че за да се достигне по-широка аудитория и възможно повече възрастови групи, е важно да се увеличат инициативите за медийна грамотност чрез платформи в социалните медии, включително чрез ефективни стратегии за медийна грамотност за възрастните хора и най-уязвимите групи; призовава Комисията и държавите членки да насърчават също така програми и политики, насочени към засилване на грамотността по отношение на медиите и новините за журналисти и работещи в медиите лица, както и към развитие на критично и осъзнато разбиране на използването на ИКТ, като например кампании за повишаване осведомеността относно правата и евентуалните рискове в цифровото пространство; подчертава необходимостта от разработване на всеобхватна стратегия на ЕС относно медийната грамотност и призовава Комисията да увеличи усилията си в тази насока; подчертава ключовата роля на организациите на гражданското общество за насърчаване на медийната грамотност и за подпомагане на предотвратяването на разпространението на изказвания, проповядващи вражда и омраза; припомня, че програмите, за които се счита, че използват ефективни стратегии за борба с престъпленията от омраза и словото на омразата, са съсредоточени върху сътрудничеството, комуникацията, разрешаването на конфликти, разрешаването на проблеми, посредничеството и осведомеността относно предубежденията;

47. настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си за повишаване на финансирането от ЕС за програми за медийна грамотност и да се ангажира активно с насърчаването на надеждна, основана на факти и проверена информация чрез подобряване на каналите за медийно разпространение с цел подобряване на достъпа до такава информация; призовава държавите членки изцяло да прилагат разпоредбите на преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги, по силата на която те са задължени да насърчават и развиват умения за медийна грамотност;

48. насърчава Комисията да предостави подкрепа за допълване на образователните програми във всички държави членки не само в обхвата на медийната грамотност, но и в по-широкото гражданско обучение, включително обучението в демократични ценности и права на човека с цел допълнително повишаване на чувствителността по отношение на дезинформацията и пропагандата;

49. изтъква факта, че местните и общностните медийни организации са ключови структури за насърчаване, производство и разпространение на информация и факти, свързани с местни и малцинствени артистични и културни прояви; счита, че те са важен инструмент за поддържането на медийния плурализъм и мултикултурната среда в Европа; счита, че обществените медии следва също да участват като заинтересовани лица в програмите на ЕС, посветени на насърчаването на журналистиката и медийната грамотност, и призовава държавите членки да им предоставят подходяща подкрепа, като гарантират, че те изпълняват своите образователни и културни функции;

50. призовава институциите на ЕС да осигурят засилена и проактивна комуникация на всички официални езици при възникването на големи извънредни обществени ситуации, като например пандемията, за да гарантират, че гражданите на ЕС имат достъп до точна, лесноразбираема и проверена информация;

°

° °

51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През последните години се наблюдава непрекъснато влошаване на свободата на медиите, дори и в някои от най-влиятелните демокрации. При все това свободата и плурализмът на медиите са стълбове на съвременната демокрация и представляват ключови елементи за открития и свободен демократичен дебат. Наред със свободата на изразяване, независимата журналистика и средата, свободна от дезинформация и от слово на омразата, те са от съществено значение за правилното демократично функциониране на ЕС и неговите държави членки. Докладчикът подчертава, че монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват като инструменти за засилване на социалната поляризация, която на свой ред се използва за политически цели. Крайната цел е насаждането на омраза към дадена група, идея или институция, така че това да се превърне в толкова чувствителен въпрос в обществото, че емоционалната реакция да придобие превес пред привързаността към правилата на демократичната държава, ръководена от принципите на върховенството на закона и правата на човека. По този начин става възможно печеленето на социална подкрепа за авторитарни правителства. Монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията понастоящем са основните инструменти, използвани в процеса на авторитаризация, т.е. въвеждането на авторитарно управление, като същевременно се запазва формалният облик на демократичните избори. Ето защо докладчикът категорично подчертава, че борбата срещу монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията е значима не само в областта на правата на човека, но също така е основен фактор за защитата на принципите на върховенството на закона и на демокрацията в ЕС.

Свобода и плурализъм на медиите

Свободата и плурализмът на медиите произтичат от основното право на свобода на изразяване и свобода на информация, залегнало в член 11 от Хартата на основните права на ЕС, член 10 от ЕКПЧ и член 19 от Международния пакт за граждански и политически права. Въпреки тези гаранции, журналистиката се намира във все по‑голяма степен под заплаха. При все че днес повече от всякога нарастващ брой хора имат достъп до медийно съдържание, комбинацията от политическа поляризация и технологични промени често пречи на способността на журналистите свободно да отразяват теми от обществен интерес. Както се посочва в неотдавнашния доклад на „Фрийдъм хаус“ относно свободата на медиите, „въпреки че заплахите за световната медийна свобода са реални и тревожни сами по себе си, това, което ги прави наистина опасни, е тяхното въздействие върху състоянието на демокрацията“.[31]

Въпреки че пандемията от COVID-19 изостри вече съществуващи заплахи за свободата на медиите[32], тя също така изведе на преден план важната роля на медиите и на достъпа до достоверна информация. Свободните и независими медии се доказаха като основен източник на надеждна и животоспасяващата информация, а професионалната журналистика изигра ключова роля по време на извънредна ситуация, свързана с общественото здраве.

В този контекст неотдавнашното изявление на „Репортери без граници“, в което се посочва, че следващото десетилетие ще бъде решаващо за гарантирането на свободата на медиите и бъдещето на журналистиката, придобива особена важност.[33] Поради това усилията на държавите членки и на самия ЕС да защитават и насърчават плуралистична, независима и свободна медийна среда без дезинформация и слово на омразата в днешно време са жизненоважни не само за гарантиране на правото на свобода на изразяване и на информация, но и за защита на демократичните държави, подчинени на върховенството на закона.

Докладчикът споделя мнението, че една от най-сериозните заплахи за редакторската независимост във все повече държави по света е монополизирането на медиите под формата на медиен контрол, постиган системно и поетапно от правителства и влиятелни заинтересовани групи.[34] По тази причина докладчикът приветства намерението на Комисията да включи в годишния си доклад относно положението на правовата държава в рамките на ЕС специална глава във връзка с наблюдението на свободата и плурализма на медиите. В контекста на въздействието на пандемията от COVID-19 върху свободата на медиите докладчикът отбелязва, че кризата допълнително обостри вече налични системни слабости в редица държави, и изразява съжаление, че някои правителства използваха ситуацията като възможност за прилагане на извънредни закони и ограничения, които поставят под въпрос способността на журналистите да информират обществеността и да държат равносметка на действията на властимащите.

Политическа независимост на медиите

В обстановка на постоянно нарастваща загриженост относно липсата на независимост в управлението на обществените медии и финансирането, докладчикът подчертава необходимостта от правна рамка за надзор на дейността на доставчиците на обществени медийни услуги. Това следва да включва проверки дали се изпълняват критериите за разумно управление и финансиране, ориентирано към изпълнението на задачи, и дали медийните услуги отговарят на очакванията за основана на факти, справедлива и етична журналистика. Докладчикът изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване във все по-голяма степен се превръща в пропаганда на една политическа партия, изпълнена с изказвания, подбуждащи към омраза, и с едностранчиви и проправителствени речи, изключващи опозицията и малцинствените групи от обществото и дори насърчаващи насилието. Обществените медии следва да бъдат независими и свободни от политическа намеса поради своята незаменима роля, а правителствата на държавите членки следва да се въздържат от всякакви опити за контрол върху тях.

Защитата на журналистите

Докладчикът счита, че безопасността на журналистите и борбата срещу безнаказаността на извършени срещу тях престъпления са от съществено значение за гарантиране на основното право на свобода на изразяване. Журналистите и медийните участници във все по-голяма степен извършват професионалните си задължения в климат на несигурност и страх. В заключенията, представени в годишния доклад за 2020 г. на Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката и на безопасността на журналистите, се подчертава непрекъснатата тревожна тенденция на насилие и сплашване на журналисти през последните години. Съгласно доклад на ОССЕ престъпленията в тази област се радват на безнаказаност, предвид на това, че по‑малко от 15% от убийствата на журналисти биват разкривани. Поради това е жизненоважно ЕС и неговите държави членки да дадат приоритет на защитата на журналистите, а държавите членки да използват всички средства, за да се избегне липсата на наказания за престъпления, свързани с журналистиката.

На национално равнище в държавите – членки на ЕС, все още са налице твърде малко конкретни правни или политически рамки в защита на журналистите и медийните участници от насилие и заплахи. Ето защо необходимостта от ефективна защита е повече от належаща. В този контекст докладчикът изтъква отново призива на Европейския парламент към Комисията да представи предложения за предотвратяването на т. нар. „стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“ с цел да се защитят независимите медии в ЕС от злонамерени съдебни производства, целящи тяхното заглушаване или сплашване.

Финансов и икономически натиск

Докладчикът подчертава, че положението на независимата журналистика, която е изправена пред финансов и икономически натиск, предизвикан от икономическата криза и продължаващите технологични смущения, се влоши допълнително поради опустошителното социално и икономическо въздействие на COVID-19 в медийния сектор. Една от главните причини за монополизирането на медиите продължава да бъде финансовият натиск. Тенденциите показват, че отслабващата независимост на медиите и спадът в професионалните стандарти на журналистиката са неразривно свързани с увеличаването на икономическия натиск.[35] Несигурните условия на труд могат също така да изложат журналистите и другите медийни участници на неправомерен натиск за отклоняване от утвърдените журналистически етика и стандарти.[36] В тази връзка докладчикът счита, че създаването на постоянен Европейски фонд за независима журналистика в обхвата на следващата МФР (2021—2027 г.), преразгледана вследствие на кризата с COVID-19, е от първостепенна важност.

Слово на омразата

 

Въпреки повсеместното присъствие и офлайн, и онлайн на изказвания, подбуждащи към омраза, и широкото използване на израза в правните, политическите и академичните среди, все още тече дебат относно обхвата на този проблем и начина, по който той следва да бъде решен. Докладчикът споделя становището, че доколкото е необходима регулаторна рамка, за да се противодейства на словото на омразата, тази рамка следва да бъде цялостна и стратегически диференцирана, за да постигне ефективно целта си[37]. Регулаторната рамка трябва да бъде допълнена и от рамка за действия извън областта на правото. Докладчикът настоятелно повтаря призива държавите членки решително да осъждат и санкционират престъпленията от омраза, изказванията, подбуждащи към омраза, и търсенето на изкупителни жертви от страна на политици и държавни служители на всички равнища и във всички видове медии. Тя също така категорично подчертава, че атмосферата на безнаказаност, която подрива взаимодействията в цифровата сфера, допълнително увеличава вредния потенциал на онлайн атаките и тормоза. Докладчикът подчертава също така, че е от изключително значение да се разгледа ролята на медиите и на социалните мрежи в разпространяването на словото на омразата. Въпреки че е наясно с критиките срещу някои законодателни инициативи на национално равнище за това, че не вземат под внимание в достатъчна степен свободата на изразяване в противодействието си на изказванията, подбуждащи към омраза[38], докладчикът подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на напрежението между основателната свобода на изразяване и на неоснователното допускане на изказвания, подбуждащи към омраза.

 

Дезинформация

 

Излагането в цифрова среда на гражданите на това, което някои експерти описват по‑широкообхватно като „разстройство на информацията“ и което включва различни видове злоупотреби с информация, невярна информация и дезинформация,[39] е едно от основните предизвикателства пред Европа и има отрицателно въздействие върху европейските ценности, демократичните системи и почтеността на изборите.[40] Поради разностранния характер на онлайн дезинформацията борбата с нея обхваща различни видове отговори, участници и цели. Докладчикът отбелязва ролята на Комисията в наблюдението на разработването на доброволен, основан на саморегулирането Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията и приветства инициативата на Комисията да представи план за действие за европейската демокрация, който, наред с другото, има за цел да противодейства на дезинформацията. В този контекст докладчикът припомня, че социалните медии не са просто пасивни платформи, и подчертава нарастващата им роля за въвеждането на основана на алгоритми реклама и публикуване на съдържание, като същевременно изразява становището, че тази роля следва да бъде по-добре отразена и определена в регулаторната област. Докладчикът споделя становището, че борбата с дезинформацията трябва да бъде изцяло съгласувана с правото на свобода на изразяване и другите права, гарантирани от международното и регионалното законодателство в областта на правата на човека[41], както и че правителствата на държавите членки трябва да гарантират, че мерките за борба с дезинформацията са необходими, пропорционални и подлежат на редовен надзор[42], по‑специално в контекста на борбата с дезинформацията относно COVID-19.


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ (23.9.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</CommissionInt>


<Titre>относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите</Titre>

<DocRef>(2020/2009(INI))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Диана Риба и Хинер</Depute>

Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

 

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. счита, че за да се води борба с дезинформацията и невярната информация, да се възстанови атмосферата на доверие в медиите и да се противодейства на заплахите за демокрацията, е необходима всеобхватна стратегия на ЕС за медийна и информационна грамотност, разработена в сътрудничество с държавите членки и организациите на гражданското общество, която да има за цел да се предостави възможност на всекиго в ЕС да установява източниците на новини и да оценява критично съдържанието на медиите, да разбира разликата между редакционно и търговско съдържание и да разпознава разликата между мнение и факт; счита, че медиите и организациите на гражданското общество са от ключово значение за насърчаване на медийната грамотност и предотвратяване на разпространението на словото на омразата;

2. подчертава, че през последното десетилетие състоянието на свободата на медиите се влошава бързо в цяла Европа, като пред нея възникват предизвикателства, ясно видими в съдебните дела, официалните запитвания, докладите на европейските институции и неправителствените организации; счита, че макар това влошаване може да се отдаде на редица правни, политически и икономически фактори, институциите на ЕС трябва да зачитат и защитават основните права на свобода и плурализъм на медиите като основен стълб на демокрацията, заложен в Хартата на основните права на Европейския съюз;

3. призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за справяне с дезинформацията и невярната информация, чиято цел е да подкопаят доверието в демократичните основи на Европа, да ги идентифицират като заплаха за Европейския съюз и неговите държави членки и да предложат подходящо увеличение на финансовите и човешките ресурси за борба с този феномен;

4. приветства неотдавнашното стартиране на Европейската обсерватория за цифрови медии – платформа, чиято цел е да спомогне за свързването в мрежа на проверителите на факти и изследователите и да предостави на работещите в медиите, преподавателите и отделните хора информация, с помощта на която по-добре да разпознават фалшивите новини; изразява увереност, че обсерваторията ще спомогне за събирането на най-добри практики и за изготвяне на програмите за медийна грамотност в съответствие с най-новите открития; изисква информацията, свързана с обществената безопасност, да бъде представяна по ясен и прост начин, включително в достъпни и използваеми формати за хора с увреждания;

5. призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, държавите кандидатки и организациите на гражданското общество с цел разработване на учебни програми за информационна, медийна и касаеща данните грамотност и осведоменост за алгоритмите и достигане до всички граждани чрез формално, неформално и самостоятелно образование и чрез учене през целия живот; счита, че журналистите следва също така да имат достъп до подходящо обучение и че това може да се постигне както чрез обучение на работното място, така и чрез обучение, предлагано от училищата по журналистика; счита, че актуализираният план за действие в областта на цифровото образование може да играе роля за улесняването на тези инициативи, доколкото включва медийната грамотност сред своите приоритети;

6. призовава медийната грамотност да бъде рационализирана и интегрирана в други програми на ЕС, които подкрепят образованието и медиите като инструмент за приобщаване и за насърчаване на хората да развиват критично мислене;

7. подчертава важността на това да се гарантира онлайн и офлайн медийният плурализъм, който в момента е под сериозна заплаха поради прекомерната концентрация на собствеността върху медиите, и посочва, че това на свой ред би могло да доведе до това доминиращите участници в медийния сектор да използват информацията за преследване на политически, социални и търговски цели и да представляват заплаха за демократичната конкуренция, включително на местно и регионално равнище; призовава за равнопоставени условия на конкуренция и правна яснота, за да се гарантира качеството, разнообразието и надеждността на наличната информация, и признава, че публичните органи имат както задължението да се въздържат от ограничаване на свободата на изразяване, така и позитивното задължение за приемане на правна и политическа рамка, която да насърчава развитието на свободни и плуралистични медии; припомня необходимостта от прозрачна информация относно собствеността на медиите и източниците на тяхното финансиране и отново заявява, че тази информация следва да бъде лесно достъпна за широката общественост с цел насърчаване на атмосфера на доверие в медиите;

8. подчертава, че работещите в медиите и дейците на изкуството често работят в несигурни условия по отношение на своите договори, заплати и социални гаранции, което излага на риск тяхната способност да работят ефективно и по този начин възпрепятства плурализма и свободата на медиите; изисква от Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки с цел подобряване на статута и условията на труд на хората на изкуството;

9. подчертава възгледа, че недискриминационното, цялостно и балансирано отразяване от медиите е от съществено значение за едно свободно и добре информирано общество в Европа; призовава Комисията и държавите членки да насърчават приобщаваща медийна среда, зачитаща равенството между половете, в която представители на малцинствата, мигранти и бежанци, както и членове на ЛГБТИ + общностите и хора с увреждания да заемат творчески и ръководни позиции, и да подкрепят проекти за многоезични медии и медии без бариери, което от своя страна би допринесло за намаляване на стереотипите в медиите;

10. счита, че в борбата с дезинформацията и невярната информация основните принципи за достъп до информация и преди всичко свободата на изразяване, включително творческата свобода, следва винаги да имат превес при условия на точност, независимост, справедливост, поверителност, хуманност, отчетност и прозрачност; изразява загриженост относно случаите, в които правителства подкопават свободата на медиите, включително творческата свобода, под предлог, че водят борба с дезинформацията; признава правото на творческа свобода и необходимостта да се подчертае това в контекста на по-широката рамка на основните свободи и свободата на изразяване; подчертава необходимостта да се включи свободата на художествено изразяване сред специфичните цели на програмата „Творческа Европа“ за периода 2021 – 2027 г.;

11. счита, че всеки бъдещ механизъм на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права трябва да заложи свободата на медиите, включително творческата свобода, като основен стълб на демократичната система;

12. припомня, че гръбнакът на всяка демокрация са независимите, безпристрастни, професионални и отговорни медии, чиято цел е да информират и да насърчават дебат; подчертава, че националните, регионалните и местните медии, и по-специално обществените медии, имат важна отговорност да служат на обществения интерес и да отразяват адекватно културното, езиковото, социалното и политическото многообразие на нашите общества, както и да информират подробно обществеността за всички теми, които имат отношение към тяхното ежедневие, включително да информират по независим и обективен начин за политиките и темите в ЕС; забелязва, че в някои държави членки това многообразие не е отразено по подходящ начин и медиите не предоставят адекватна и обективна информация относно политиките на ЕС; настоятелно заявява, че е необходимо да се коригира това положение;

13. призовава Комисията да разработи, в тясно сътрудничество с държавите членки и организациите на гражданското общество, специфична за сектора всеобхватна стратегия, която да гарантира равен достъп до надеждни източници на информация и подкрепа за укрепването на независимите медии и качествената журналистика, включително чрез съживяване на местните новинарски екосистеми; подчертава, че тази стратегия ще спомогне за ефективното справяне с разпространението на дезинформация и погрешна информация, включително по време на предизборни кампании;

14. подчертава, че новинарските медии са обществено благо от критично значение, което позволява на отделните хора да вземат информирани решения; във връзка с това подчертава, че достъпът до информация и качествена журналистика е от първостепенно значение за демокрацията; отново подчертава важността на това да се гарантира защитата на журналистите и журналистическите източници; призовава Комисията да включи изследвания и курсове по независима журналистика в подходящи финансирани от ЕС проекти и програми;

15. счита, че държавната намеса или търговският натиск върху редакционните политики подкопават свободната журналистика и демократичните дебати; счита, че гарантирането на свободата на медиите и при определени обстоятелства – поемането на редакционна отговорност също са важни от гледна точка на предоставянето на информация относно широкомащабните платформи, които публикуват или излъчват новини и програми, пряко или чрез ползватели; подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество между органите и онлайн платформите за справяне със словото на омразата; припомня, че с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги бяха изготвени правила, отнасящи се до проблема със словото на омразата, защитата на малолетните и непълнолетните, независимостта на националните медийни регулаторни органи, прозрачността, задълженията за медийна грамотност и публикуването на реклами; припомня, че прилагането и спазването на директивата следва да бъдат прозрачни, да подлежат на оценка и да са насочени към гарантиране на непрекъсната свобода на медиите в дългосрочен план;

16. изразява сериозна загриженост относно положението в някои държави членки, свързано с въвеждането на закони в областта на медиите, позволяващи по-голяма политическа намеса, поради което медиите, публични или частни, са принудени да отстъпят от принципа на безпристрастност, като това се потвърждава, наред с другото, от данни от световния индекс за свобода на печата за 2020 г. на Репортери без граници;

17. призовава държавите членки да осигурят по-добра защита на личната безопасност на журналистите, и по-специално на разследващите журналисти; подчертава, че подаването на сигнали за нередности е съществена част от разследващата журналистика; настоятелно заявява, че когато действат в интерес на обществото, журналистите трябва да бъдат обект на правна защита, а не на съдебно преследване; подчертава, че сплашващите актове на агресия, включително кибертормозът, срещу журналисти застрашава свободата на изразяване на мнение; подчертава особеното значение на защитата на журналистическите източници; призовава държавите членки да гарантират, че техните правни рамки и практики в областта на правоприлагането осигуряват подкрепа, защита и помощ за журналистите и работещите в медиите; отново отправя своя призив към Комисията да предложи директива относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

18. призовава държавите членки и медийните организации да гарантират, че журналистите могат да извършват работата си съгласно най-високите стандарти, като им се осигурят справедливо възнаграждение, добри условия на труд, защита на журналистическите източници, редакторска подкрепа за журналистическите разследвания, независима редакторска дейност, при непрекъснато качествено обучение за лицата, работещи в медиите – както договорно наети, така и работещи на свободна практика, като предпоставки за балансирано, основано на факти репортерство;

19. призовава Комисията да увеличи своята пряка и непряка подкрепа за качествена журналистика и независимите медийни организации, като гарантира принципа на сделката между несвързани лица; посочва, че медиите бяха изправени пред системна пазарна неефективност, която възпрепятства устойчивостта на качествената журналистика, особено на по-малките пазари, включително местните и регионалните медийни пазари, много преди кризата, свързана с COVID-19; счита, че към медийния сектор следва да бъде насочена допълнителната подкрепа, предлагана по време на кризата с COVID-19, тъй като достъпът до информация е съществена част от борбата срещу пандемията;

20. счита, че създаването на подходяща среда и на еднакви условия на конкуренция са от жизненоважно значение за смекчаване на отрицателните последици от бизнес модела на доминиращите онлайн платформи, които допринесоха за това аудиторията и рекламата да преминат предимно онлайн; подчертава, че рекламата в интернет е все повече насочена към малки целеви групи и приходите от нея са все по-стандартизирани, основно в полза на онлайн платформите, което означава, че медийните услуги трябва да осигуряват нови и иновативни оферти; подчертава, че подходящата рамка включва, наред с другото, третиране на онлайн средата по същия начин като офлайн средата, включително и по отношение на рекламирането и данъчното облагане; подчертава значението на актуализирането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията на цифровия пазар и изтъква необходимостта от засилване на отговорността и актуализиране на рамката за отговорност за онлайн платформите; счита, че онлайн платформите, действащи като пазачи на информационния вход, трябва да гарантират, че надеждното и качествено медийно съдържание е лесно достъпно и не се подкопава; счита, че мерките, предприети от тези платформи, следва да бъдат съобразени със съответните пазари, като се зачитат националните езикови закони и регионалните езици; при все това изтъква, че всички нови задължения следва да бъдат пропорционални и практическото им прилагане следва да отчита пазарния дял и финансовия капацитет на съответните доставчици, за да се спомогне за създаване на равнопоставени условия и да се насърчава конкуренцията, вместо тя да се потиска;

21. изтъква факта, че местните и общностните медийни организации са ключови структури за насърчаване, производство и разпространение на информация и факти, свързани с местни и малцинствени артистични и културни прояви; счита, че те са важен инструмент за поддържането на медийния плурализъм и мултикултурната среда в Европа; счита, че обществените медии следва също да участват като заинтересовани страни в програмите на ЕС, посветени на насърчаването на журналистиката и медийната грамотност, и призовава държавите членки да им предоставят подходяща подкрепа, като гарантират, че те изпълняват своите образователни и културни функции;

22. признава интернет за нов общ цифров източник на информация, който предоставя на хората нови възможности за участие, дискусии, формиране на мнения и споделяне на информация; подчертава, че решенията, взети от медийни платформи – например по отношение на техните общностни норми или алгоритмите за препоръки – имат значителни последици за упражняването на свободата на изразяване, правото на получаване на безпристрастна информация, свободата на медиите, плурализма и демокрацията; призовава ЕС да осигури гаранции за платформите с оглед зачитането на основните права и свободата на словото;

23. подчертава, че държавите членки трябва да гарантират свободата на обществените медии от цензура и политическо влияние, тъй като те имат задължението да бъдат плуралистични и да информират обществеността, като същевременно отразяват културното и политическото многообразие; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да не се намесват в редакционните решения;

24. припомня заключенията на Съвета от 2018 г. относно укрепването на европейското съдържание в цифровата икономика, в които се признава значението на съдържанието, създадено от медиите, „както и от други сектори на културата и творчеството“ като „основни стълбове на социалното и икономическото развитие на Европа“;

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.9.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Isabella Adinolfi, Andrea Bocskor, Ilana Cicurel, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re, Laurence Farreng, Tomasz Frankowski, Hannes Heide, Irena Joveva, Niyazi Kizilyürek, Predrag Fred Matić, Dace Melbārde, Victor Negrescu, Peter Pollák, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Andrey Slabakov, Massimiliano Smeriglio, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Salima Yenbou

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabel Benjumea Benjumea, Loucas Fourlas, Łukasz Kohut, Marcel Kolaja, Elżbieta Kruk, Martina Michels, Diana Riba i Giner, Monica Semedo

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

25

+

PPE

Asim Ademov, Andrea Bocskor, Loucas Fourlas, Tomasz Frankowski, Peter Pollák, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen

S&D

Hannes Heide, Lukasz Kohut, Predrag Fred Matić, Victor Negrescu, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Massimiliano Smeriglio

RENEW

Ilana Cicurel, Laurence Farreng, Irena Joveva, Monica Semedo

VERTS/ALE

Marcel Kolaja, Diana Riba i Giner, Salima Yenbou

ECR

Dace Melbārde

GUE/NGL

Niyazi Kizilyürek, Martina Michels

NI

Isabella Adinolfi

 

3

PPE

Isabel Benjumea Benjumea

ECR

Elżbieta Kruk, Andrey Slabakov

 

2

0

ID

Gilbert Collard, Gianantonio Da Re

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.10.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

5

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Magdalena Adamowicz, Malik Azmani, Katarina Barley, Pernando Barrena Arza, Pietro Bartolo, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Clare Daly, Anna Júlia Donáth, Lena Düpont, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Marina Kaljurand, Assita Kanko, Fabienne Keller, Peter Kofod, Łukasz Kohut, Moritz Körner, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Juan Fernando López Aguilar, Lukas Mandl, Nuno Melo, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Paulo Rangel, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Birgit Sippel, Martin Sonneborn, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Dragoş Tudorache, Milan Uhrík, Tom Vandendriessche, Bettina Vollath, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Malin Björk, Andor Deli, Lucia Ďuriš Nicholsonová, Karlo Ressler, Isabel Santos, Miguel Urbán Crespo, Juan Ignacio Zoido Álvarez

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

52

+

EPP

Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Andor Deli, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Lívia Járóka, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Nuno Melo, Nadine Morano, Paulo Rangel, Karlo Ressler, Ralf Seekatz, Javier Zarzalejos, Juan Ignacio Zoido Álvarez

S&D

Katarina Barley, Pietro Bartolo, Caterina Chinnici, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Isabel Santos, Birgit Sippel, Bettina Vollath, Elena Yoncheva

RENEW

Malik Azmani, Anna Júlia Donáth, Sophia In 'T Veld, Fabienne Keller, Moritz Körner, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache

GREENS/EFA

Saskia Bricmont, Damien Carême, Alice Kuhnke, Terry Reintke, Diana Riba I Giner, Tineke Strik

ECR

Lucia Duriš Nicholsonová, Assita Kanko

EUL/NGL

Pernando Barrena Arza, Malin Björk, Miguel Urbán Crespo

NI

Laura Ferrara, Martin Sonneborn

5

-

ID

Jean-Paul Garraud, Annalisa Tardino

GREENS/EFA

Patrick Breyer

EUL/NGL

Clare Daly

NI

Milan Uhrík

7

0

ID

Nicolaus Fest, Peter Kofod, Tom Vandendriessche

ECR

Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Nicola Procaccini, Jadwiga Wiśniewska

 

 

[1]  ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.

[2]  ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

[3]  OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69.

[4]  ОВ L 328, 6.12.2008 г, стр. 55.

[5]  Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

[6]  Приети текстове, P9_TA(2020)0014.

[7]  Приети текстове, P9_TA(2019)0101.

[8]  Приети текстове, P9_TA(2019)0103.

[9]  Приети текстове, P9_TA(2019)0080.

[10]  Приети текстове, P9_TA(2019)0031.

[11]  Приети текстове, P9_TA(2019)0021.

[12]  Приети текстове, P8_TA(2019)0328.

[13]  Приети текстове, P8_TA(2019)0032.

[14]  ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 19.

[15]  ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 31.

[16]  ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 57.

[17]  ОВ C 324, 27.9.2019 г, стр. 392.

[18]  ОВ C 41, 6.2.2020 г, стр. 64.

[19]  OВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 111.

[20]  ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 11.

[21] ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 29.

[22] ОВ C 331, 18.9.2018 г., стp. 135.

[23]  ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 82.

[24]  ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 5.

[25]  ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162.

[26]  ОВ C 208, 6.2.2016 г, стр. 89.

[27]  Международна фондация на жените в медиите, „Global Report on the Status of Women in the News Media“ („Доклад за положението на жените в новинарските медии по света“), 2011 г.

[28]  Вж. The Economist, „The newspaper industry is taking a battering“ (Вестникарската индустрия яде бой), 18 април 2020 г. и News Media Europe, „COVID-19 and the news media: journalism always comes at a cost“ (COVID-19 и новинарските медии: журналистиката има своя цена), 24 март 2020 г.

[29]  Решение на Европейския съд по правата на човека от 23 април 1992 г., жалба № 11798/85, точка 46.

[30]  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

[31]  „Фрийдъм хаус“, Свобода и медии, 2019 г.

[32]  Репортери без граници, Индекс за свободата на печата в световен мащаб за 2020 г., Entering a decisive decade for journalism, exacerbated by coronavirus („Навлизаме в решаващо за журналистиката десетилетие, утежнено от коронавирус“).

[33]  Репортери без граници, Индекс за свободата на печата в световен мащаб за 2020 г.,  Entering a decisive decade for journalism, exacerbated by coronavirus („Навлизаме в решаващо за журналистиката десетилетие, утежнено от коронавирус“).

[34]  ЮНЕСКО, 2018 г , World Trends in Freedom of Expression and Media Development: 2017/2018 Global Report, (Световни тенденции по отношение на свободата на изразяване и на развитието на медиите: глобален доклад за 2017 и 2018 г. ), Париж.

[35]  ЮНЕСКО, 2018 г., World Trends in Freedom of Expression and Media Development: 2017/2018 Global Report, (Световни тенденции по отношение на свободата на изразяване и на развитието на медиите: глобален доклад за 2017 и 2018 г.).

[36]  FRA (Агенция за основните права). 2016. Насилие, заплахи и натиск срещу журналисти и други медийни участници в ЕС.

[37]  Tarlach McGonagle, The Council of Europe against online hate speech: Conundrums and challenges („Съветът на Европа срещу онлайн изказванията, подбуждащи към омраза: проблеми и предизвикателства“), 

[38]  Amélie Heldt, Reading between the Lines and the Numbers: An Analysis of the First NetzDG Reports, Internet Policy Review 8(2), 2019 г.

[39]  Claire Wardle, Hossein Derakhshan, Information Disorder: Toward an interdisciplinary framework for research and policy making, доклад на Съвета на Европа DGI (2017)09, стр. 20.

[40]  Roberto Viola, 2019 г. Online Disinformation: A Major Challenge for Europe, Европейска Комисия, Политика за цифровия единен пазар. Брюксел: Европейска комисия.

[41]  ЮНЕСКО, 2019 г. Elections and media in digital times („Изборите и медиите в цифровата ера“), In Focus edition of the World Trends in Freedom of Expression and Media Development (Световни тенденции в свободата на изразяване и в медиите), Париж.

Последно осъвременяване: 18 ноември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност