Доклад - A9-0209/2020Доклад
A9-0209/2020
Европейски парламент

ДОКЛАД Към по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите

3.11.2020 - (2020/2021(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Давид Корман


Процедура : 2020/2021(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A9-0209/2020
Внесени текстове :
A9-0209/2020
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прехода към по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите (2020/2021(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 114 от него,

– като взе предвид членове 169, 191, 192 и 193 от ДФЕС,

– като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар[1],

– като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите[2],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки[3],

– като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 7 юни 2018 г. за създаване на програма за единния пазар, конкурентоспособността на предприятията, включително малките и средните предприятия, и европейската статистика (COM (2018) 0441),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно ветеринарните лекарствени продукти[4],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

– като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г., озаглавена „По-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата“[5],

– като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г., озаглавена „Изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците“[6],

– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[7],

– като взе предвид публикацията на Комисията от октомври 2018 г., озаглавена „Behavioural Study on Consumers’ Engagement in the Circular Economy“ (Поведенческо проучване относно ангажирането на потребителите в кръговата икономика),

– като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център от 2019 г., озаглавен „Analysis and development of a scoring system for repair and upgrade of products“ (Анализ и разработване на точкова система за поправка и модернизиране на продукти),

– като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда – състояние и перспективи за 2020 г.“,

– като взе предвид проучването, изготвено през март 2020 г. по искане на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Promoting product longevity“ (Насърчаване на производството на по-дълготрайни продукти),

– като взе предвид проучването, изготвено през март 2020 г. по искане на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Sustainable Consumption and Consumer Protection Legislation“ (Устойчиво потребление и законодателство за защита на потребителите),

– като взе предвид доклада на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) от 18 август 2015 г., озаглавен „Durable goods: More sustainable products, better consumer rights – Consumer expectations from the EU’s resource efficiency and circular economy agenda“ (Дълготрайни стоки: По-устойчиви продукти, по-добри права за потребителите – Потребителски очаквания по отношение на програмата на ЕС за ефективно използване на ресурсите и за кръгова икономика),

– като взе предвид член 54 от своя правилник,

– като взе предвид становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0209/2020),

А. като има предвид, че природните ресурси стават все по-оскъдни, а отпадъците – все повече, е наложително да се установят такива устойчиви модели на производство и потребление, които да вземат предвид факта, че планетата ни има граници, и дават приоритет на по-ефективното и устойчиво използване на ресурсите ни;

Б. като има предвид, че кризата, причинена от пандемията от COVID-19, показа необходимостта от създаване на нови и по-устойчиви бизнес модели и от подкрепа за европейските предприятия, особено малките и средните предприятия (МСП), микропредприятията и самостоятелно заетите лица;

В. като има предвид, че един устойчив единен пазар трябва да отразява призива на Парламента[8] за приемането на амбициозен Европейски зелен пакт; като има предвид, че поради това е от съществено значение да се разработи основана на научни изследвания стратегия за увеличаване на дълготрайността и възможността за повторна употреба, осъвременяване и поправка на продуктите; като има предвид, че тази стратегия следва да създава работни места, растеж и възможности за иновации за европейските предприятия, да подкрепя тяхната конкурентоспособност в световен мащаб и да гарантира високо равнище на защита на потребителите;

Г. като има предвид, че една обща и всеобхватна стратегия не е равнозначна на универсален подход; като има предвид, че би бил по-подходящ диференциран подход, основан на особеностите на всяка категория продукти и на всеки сектор, както и на пазарното и технологичното развитие; като има предвид, че ефективното въвеждане и прилагане на действащите правила е от съществено значение за един добре функциониращ и устойчив единен пазар;

Д. като има предвид, че е съществено да се мобилизира достатъчно финансиране чрез финансови програми като програмата за единния пазар с оглед на прехода към неутралност по отношение на климата и кръгова икономика, за да се финансира научноизследователската и развойната дейност в областта на устойчивите продукти, както и да се финансират кампании за повишаване на осведомеността, насочени към предприятията и потребителите;

Е. като има предвид, че потребителите са готови да поемат по пътя към кръгова икономика и е три пъти по-вероятно да купят продукт, ако е обозначен като по-дълготраен и подлежащ на поправка, съгласно поведенческото проучване на Комисията от 2018 г., но все още съществуват пречки, включително информационна асиметрия; като има предвид, че за осведомеността на потребителите и лоялната конкуренция между предприятията е необходима ясна, надеждна и прозрачна информация относно характеристиките на продукта, включително относно очаквания жизнен цикъл и възможностите за поправка; като има предвид, че следователно съществуващата информация трябва да бъде подобрена, като същевременно се избягва претоварването с информация;

Ж. като има предвид, че жизненият цикъл на даден продукт, както и начинът, по който остарява, се определя от различни естествени или изкуствени фактори, като например състав, функционалност, цена на поправката, модели на потребление и ползване; като има предвид, че очакваният жизнен цикъл на продукта трябва да се измерва въз основа на обективни тестове и критерии, отразяващи реалните условия на употреба, и трябва да бъде определен преди пускането на продукта на пазара;

З. като има предвид, че Директива (ЕС) 2019/771 трябва да бъде преразгледана до 2024 г.; като има предвид, че при подготовката за това преразглеждане следва да бъдат оценени редица мерки, насочени към създаване на подходящите условия за увеличаване на дълготрайността на продуктите и гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, както и на конкурентна бизнес среда; като има предвид, че двегодишният законоустановен гаранционен срок може да не е подходящ за всички категории продукти с по-висок прогнозен очакван жизнен цикъл;

И. като има предвид, че в предишна резолюция[9] Европейският парламент призова за мерки за решаване на проблема с планираното остаряване на стоките и софтуера, включително разработване на общо определение за изпитване и откриване на проблемни практики; като има предвид, че е необходимо да се разработи обща стратегия за единния пазар и да се осигури правна сигурност и доверие както за предприятията, така и за потребителите;

Й. като има предвид, че жизненият цикъл на софтуера е от решаващо значение за жизнения цикъл на електронните уреди; като има предвид, че с оглед на факта, че софтуерите остаряват все по-бързо, електронните уреди трябва да бъдат с възможност за адаптиране, за да остават конкурентни на пазара[10];

К. като има предвид, че 79% от гражданите на ЕС считат, че от производителите следва да се изисква да улесняват поправката на цифрови устройства или подмяната на техни отделни части[11]; като има предвид, че висококачествените продукти повишават конкурентоспособността на европейските предприятия;

Л. като има предвид, че проучване, проведено през декември 2015 г.[12], показа, че 59% от потребителите не са знаели, че периодът на законовата гаранция в ЕС продължава най-малко две години; като има предвид, че биха могли да се подобрят знанията на потребителите за съществуващите права на високо равнище по отношение на правната гаранция, а това подобрение би допринесло за по-устойчиво използване на стоките;

М. като има предвид, че увеличаването на електронната търговия създаде необходимост от по-добър контрол на съответствието на идващите от трети държави стоки и услуги със стандартите на ЕС за опазване на околната среда и за безопасност, както и с правата на потребителите;

Н. като има предвид, че устойчивият единен пазар изисква ефективен надзор на пазара, за да се гарантира правилното прилагане на тези правила, при което надзорът на пазара и митническите органи играят ключова роля;

О. като има предвид, че насърчаването на навици за поправяне и повторна употреба на стоки и засилването на доверието в пазара на стоки втора употреба биха могли да станат източници на икономически и социални възможности, да създадат работни места и – при определени обстоятелства, да стимулират конкурентоспособността на промишлеността; като има предвид, че в някои случаи има пречки, които възпрепятстват потребителите да предпочетат ремонт, например липса на достъп до резервни части, липса на стандартизация и оперативна съвместимост и липса на ремонтни услуги; като има предвид, че това има отрицателно въздействие върху сектора на ремонтните услуги;

П. като има предвид, че според проучване на Евробарометър[13] 77 % от гражданите на ЕС по-скоро биха дали на поправка своите устройства, отколкото да ги подменят; като има предвид, че ремонтните предприятия биха могли да бъдат източник на местни работни места и специфично ноу-хау в Европа;

Р. като има предвид, че удължаването на жизнения цикъл на даден вид продукт, който е в процес на значително подобряване на екологичната ефективност, следва да бъде в баланс спрямо въвеждането на подобрени продукти и поради това не следва да води до забавяне на въвеждането на иновативни технологии, които биха могли да доведат до значителни ползи за околната среда;

С. като има предвид, че нарастващата цифровизация предоставя на нашите общества нови канали за обмен на информация и спомага за изграждането на устойчив пазар, основан на отговорност, прозрачност, обмен на информация и по-ефективно използване на ресурсите;

Т. като има предвид, че онлайн платформите биха могли да дадат допълнителен принос в поемането на своята отговорност, като предоставят на потребителите надеждна информация за продуктите и услугите, които предлагат;

У. като има предвид, че цифровият сектор допринася за иновациите и насърчаването на устойчива икономика; като има предвид, че следва да се обърне внимание на въздействието на неговата инфраструктура върху околната среда по отношение на потреблението на енергия и ресурси; като има предвид, че по-устойчивите средства за опаковане и доставка са от решаващо значение за създаването на кръгова икономика;

Ф. като има предвид, че екологосъобразните и устойчиви обществени поръчки са стратегически инструмент, който може да се използва, за да допринесе, заедно с други важни политики, за индустриалния преход на Европа и за укрепване на нейната устойчивост и отворена стратегическа автономност; като има предвид, че стратегическото използване на устойчиви обществени поръчки може да бъде от полза както за предприятията, така и за потребителите, като увеличи търсенето и предлагането на устойчиви стоки и направи тези продукти икономически ефективни и привлекателни за потребителите;

Х. като има предвид, че е необходимо да се предприемат действия по отношение на подвеждащите твърдения за екологосъобразност и да се противодейства срещу практиките на „зелени“ заблуди чрез ефективни методики, включително относно начините за обосноваване на такива твърдения;

Ц. като има предвид, че рекламата оказва въздействие върху равнищата и моделите на потребление; като има предвид, че рекламата би могла да помага на предприятията и потребителите да правят информиран устойчив избор;

1. приветства новия План за действие за кръговата икономика на Комисията и заявената в него воля за насърчаване на дълготрайни продукти, които по-лесно се поправят, използват повторно и рециклират, като през този преход се вземат мерки за подкрепа на потребителя;

2. подчертава, че всяка устойчива стратегия за единния пазар следва да съчетава по справедлив, балансиран и пропорционален начин принципите на устойчивост, защита на потребителите и силно конкурентна социална пазарна икономика; подчертава, че всички потенциални регулаторни мерки следва да се основават на тези принципи, следва да бъдат разходноефективни от гледна точка на околната среда и следва да бъдат от полза както за предприятията, така и за потребителите, за да могат те да се включат в екологичния преход в рамките на вътрешния пазар; подчертава, че регулаторните мерки следва да създават конкурентни предимства за европейските предприятия, не следва да представляват непропорционална финансова тежест за тях и следва да стимулират иновации, да насърчават инвестициите в устойчиви технологии, както и да укрепват европейската конкурентоспособност и – в крайна сметка – защитата на потребителите; посочва, че всички предвидени регулаторни мерки следва да бъдат придружени от оценки на въздействието и следва винаги да отчитат развитието на пазара и потребностите на потребителите;

3. призовава Комисията да демонстрира силна политическа амбиция при разработването, приемането и изпълнението на съответните предстоящи предложения, като например за „предоставяне на възможности на потребителите да предприемат действия във връзка с екологичния преход“ и за инициатива за устойчива продуктова политика, които следва да бъдат изцяло приведени в съответствие с целите на ЕС за климата и други екологични цели, така че да се подобри кръговостта на веригите за създаване на стойност, ефективното използване на ресурсите и възприемането на употребата на вторични суровини, да се сведе до минимум генерирането на отпадъци и да се постигне кръгова икономика без токсичност; подчертава значението на навременното изпълнение и спазване на съществуващите задължения и стандарти; настоятелно призовава Комисията да не ги отлага допълнително;

4. подчертава, че добре функциониращият единен пазар е мощен инструмент за екологичния и цифровия преход на ЕС, включително по отношение на неговата роля в глобализираната икономика; подчертава, че завършването и задълбочаването на единния пазар, включително чрез ефективно прилагане на съществуващото законодателство и чрез преодоляване на оставащите необосновани и непропорционални пречки, е предпоставка за постигането на по-устойчиво производство и потребление в ЕС; призовава за прозрачно управление на вътрешния пазар, както и за по-ефективен и подобрен мониторинг; счита, че правната рамка за по-устойчив единен пазар следва да насърчава иновациите и разработването на устойчиви технологии, да стимулира дружествата да преминават към по-устойчиви бизнес модели и по този начин да допринася за устойчиво икономическо възстановяване;

5. посочва, че устойчивото потребление върви ръка за ръка с устойчивото производство и че икономическите оператори следва да бъдат насърчавани да вземат предвид трайността на продуктите и услугите от етапа на проектиране и при пускането или предоставянето им на вътрешния пазар, така че да се гарантира безопасен, устойчив, разходноефективен и привлекателен избор за потребителите; призовава Комисията да предложи мерки, съдържащи разграничения между категориите продукти и по отношение на секторите със значително въздействие върху околната среда – мерки, които ще подобрят трайността на продуктите, включително очаквания им жизнен цикъл и възможностите за повторна употреба, осъвременяване, поправка и рециклиране;

Права на потребителите и борба с планираното остаряване

6. призовава Комисията при консултации със съответните заинтересовани страни да разработи широка стратегия с мерки, които разграничават категориите продукти и отчитат развитието на пазара и технологиите, за да подкрепи предприятията и потребителите и да поеме ангажимент за устойчиви модели на производство и потребление; отбелязва, че тази стратегия следва да включва мерки за:

а) определяне на преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставяна относно очаквания жизнен цикъл (който трябва да бъде изразен в години и/или цикли на употреба и да се определи преди пускането на пазара на продукта чрез обективна и стандартизирана методика, основана на реални условия на употреба, разлики в интензивността на използване и в природните фактори, наред с други показатели) и възможност за поправка на продукта, като се има предвид, че тази информация следва да се предоставя по ясен и разбираем начин, за да се избягва объркването на потребителите и претоварването им с информация, както и това да стане една от основните характеристики на продукта съгласно директиви 2011/83/ЕС и 2005/29/ЕО.

б) насърчаване на разработването и хармонизирането на доброволни правила за етикетиране с участието на всички съответни заинтересовани страни, въз основа на основани на научни изследвания и прозрачни стандарти, вследствие на оценки на въздействието, които показват уместност, пропорционалност и ефективност за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда и защита на потребителите; счита, че тези правила за етикетиране биха могли по-специално да включват информация относно дълготрайността и възможностите за поправка, като например оценка за поправката, и биха могли да приемат формата на индекс на екологичните характеристики, като вземат предвид множество критерии през целия жизнен цикъл на продуктите в зависимост от категорията продукти; счита, че такива етикети следва да предоставят незабавно видима, ясна и лесна за разбиране информация на потребителите в момента на покупката;

в) засилване на ролята на екомаркировката на ЕС, за да се увеличи използването ѝ от промишлеността и да се повиши осведомеността на потребителите,

г) преценяване на това, кои категориите стоки е най-подходящо да бъдат оборудвани с измервателен уред за употреба, въз основа на анализ на разходите/екологичната ефективност, с цел подобряване на информацията за потребителите и поддръжката на продуктите, насърчаване на дългосрочното използване на продуктите чрез улесняване на повторната употреба и стимулиране на бизнес моделите, включващи повторно използване и втора употреба,

д) при подготовката за преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/771 – преценяване как продължителността на правните гаранции да се приведе в по-голяма степен в съответствие с очаквания жизнен цикъл на дадена категория продукти, както и по какъв начин удължаването на периода на обръщане на тежестта на доказване на несъответствие би увеличило възможността за потребителите и предприятията да правят устойчив избор; призовава тази оценка на въздействието да разгледа възможните въздействия от подобно потенциално удължаване върху цените, очаквания жизнен цикъл на продуктите, системите за търговски гаранции и независимите ремонтни услуги;

е) при подготовката за преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/771 – проучване доколко е осъществимо да се засили позицията на продавачите по отношение на производителите чрез въвеждане на механизъм за съвместна отговорност производител — продавач в рамките на режима на законоустановена гаранция;

ж) противодействие срещу планираното остаряване, като се обмисли възможността да се добавят към списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО практиките, чиято единствена цел е ефективното съкращаване на жизнения цикъл на продукт, за да се увеличи делът на подмяна на продукта, и неоправдано ограничават възможността за поправка на продукти, включително софтуер; подчертава, че тези практики следва да бъдат ясно определени въз основа на обективно и общо определение, като се взема предвид оценката на всички участващи заинтересовани страни, като например научноизследователски институти и потребителски, стопански и екологични организации;

7. подчертава, че стоките с цифрови елементи изискват особено внимание и че следните елементи следва да бъдат взети предвид при прегледа на Директива (ЕС) 2019/771, който трябва да бъде извършен до 2024 г.:

а) актуализациите за внасяне на корекции – т.е. актуализациите във връзка със сигурността и съответствието – трябва да продължат да се извършват през целия очакван жизнен цикъл на устройството в зависимост от категорията продукт,

б) актуализациите за внасяне на корекции следва да се разграничават актуализациите за усъвършенстване, които трябва да бъдат обратими, и никоя актуализация не трябва да намалява експлоатационните характеристики на стоките или способността им да отговарят на потребностите,

в) потребителите трябва да бъдат информирани от продавача в момента на покупката за периода, през който може да се очаква да бъдат предлагани актуализации на софтуера, предоставен при покупка на стоките, по начин, който е съвместим с иновациите и възможните бъдещи промени на пазара, както и за техните особености и въздействие върху функционирането на устройствата, за да се гарантира, че стоките продължават да са в съответствие и сигурни;

8. подчертава необходимостта от прости, ефективни и приложими средства за правна защита както за потребителите, така и за предприятията; припомня, че потребителите в целия ЕС следва да бъдат информирани за правата си и средствата за правна защита; призовава да се отпусне финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) на програмата за единния пазар (МФР) за мерки за преодоляване на недостига на информация и за предоставяне на подкрепа на потребителски, стопански и екологични сдружения за техните инициативи; счита, че държавите членки следва да провеждат информационни кампании за повишаване на защитата и доверието на потребителите, особено сред уязвимите групи, и призовава Комисията да предоставя на потребителите подходяща информация относно техните права чрез единната цифрова платформа; подчертава, че МСП, микропредприятията и самостоятелно заетите лица се нуждаят от специфична подкрепа, включително финансова подкрепа, за да разбират и изпълняват своите правни задължения в областта на защитата на потребителите;

9. отбелязва, че много продукти, пускани на единния пазар, особено продукти, продавани от онлайн места за търговия и внасяни от държави извън ЕС, не съответстват на законодателството на ЕС, свързано с изискванията за безопасност и устойчивост на продуктите; призовава Комисията и държавите членки спешно да предприемат действия за гарантиране на еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС с международните конкуренти, както и за гарантиране на безопасни и устойчиви продукти за потребителите чрез подобряване на надзора на пазара и равностойни стандарти за митнически контрол в целия ЕС както за традиционните предприятия, така и за онлайн предприятията; припомня, че за успешното изпълнение на тази задача органите за надзор на пазара трябва да разполагат с подходящи финансови, технически, информационни и човешки ресурси в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, и призовава държавите членки да им ги осигурят, а Комисията – да осигури подходящо изпълнение на регламента; подчертава, че взаимодействието между системата RAPEX и онлайн местата за търговия и платформите следва да бъде значително засилено;

Улесняване на поправянето

10. призовава следната информация относно наличието на резервни части, актуализациите на софтуера и възможностите за поправка на даден продукт да се предоставя по ясен и лесно четлив начин в момента на покупката: очакван период на наличност от датата на закупуване, средна цена на резервните части към момента на покупката, препоръчителни приблизителни срокове за доставка и поправяне, както и информация за услугите по поправяне и поддръжка, когато е уместно; освен това изисква тази информация да бъде предоставена в документацията за продукта заедно с обобщение на най-често срещаните пропуски и начините за отстраняването им;

11. призовава Комисията да установи „право на поправка“ за потребителите с цел поправянето да стане систематично, икономически ефективно и привлекателно, при което да взема предвид особеностите на различните категории продукти в съответствие с вече предприетите мерки за няколко домакински уреди съгласно Директивата за екопроектирането:

а) като предоставя на участниците в ремонтния сектор, включително на независимите сервизи, и на потребителите безплатен достъп до необходимата информация за поправки и поддръжка, включително информация за диагностични инструменти, резервни части, софтуер и актуализации, необходими за извършване на ремонти и поддръжка, като същевременно се вземат предвид императивите за безопасност на потребителите, без да се засягат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943,

б) като поощрява стандартизацията на резервните части за насърчаване на оперативната съвместимост и иновациите, а същевременно се спазват изискванията за безопасност на продуктите,

в) като определя задължителен минимален срок за предоставяне на резервни части, отразяващ очаквания жизнен цикъл на продукта след пускането на последната бройка от продукта на пазара, както и разумни максимални срокове за доставка в зависимост от категорията продукти в съответствие с регламентите за прилагане относно екопроектирането, приети на 1 октомври 2019 г., които следва да бъдат разширени, така че да обхванат по-широка гама от продукти,

г) като гарантира, че цената на резервната част е разумна и следователно разходноефективна спрямо цената на целия продукт и че независимите и оторизираните сервизи, както и потребителите, имат достъп до необходимите резервни части без несправедливи пречки,

д) като насърчава поправките пред подмяната чрез удължаване на гаранциите или зануляване на гаранционните срокове за потребителите, които са избрали тази възможност, при подготовката на преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/771 и в светлината на анализа на разходната ефективност както за потребителите, така и за предприятията, и като гарантира, че продавачите винаги информират потребителите за възможността за поправка и свързаните с нея права на гаранция,

е) като преценява как може да бъде улеснявана поправката чрез установяване на равнище ЕС на законова гаранция за частите, заменени от професионален техник, когато стоките вече не са предмет на правна или търговска гаранция, при подготовката на прегледа на Директива (ЕС) 2019/771,

ж) като насърчава държавите членки да създават стимули, например „премия за занаятчия“, които да поощряват поправките, особено след изтичането на правната гаранция за потребителите, които възлагат поправки на оторизирани/независими техници;

Всеобхватна стратегия за насърчаване на икономика, основана на повторна или многократна употреба

12. приветства факта, че Комисията разглежда задължителни мерки за предотвратяване на унищожаването на непродадени или неповредени функциониращи стоки, така че те да могат да бъдат повторно използвани, и  количествени цели за повторна и многократна употреба, включително чрез въвеждането на системи за депониране в съответствие с Рамковата директива за отпадъците и Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки; подчертава, че следва да се даде на новите устойчиви бизнес модели приоритетен достъп до депата за отпадъци и призовава Комисията и държавите членки да продължат да стимулират устойчивото управление на отпадъците; подчертава необходимостта от стратегия за оценка и преодоляване на правните пречки пред поправянето, препродажбата, повторното използване и даряването, за да се гарантира по-ефективно и устойчиво използване на ресурсите, както и за укрепване на вътрешния пазар за вторични суровини, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превозите на отпадъци, включително чрез засилена стандартизация;

13. подчертава значението на стимулирането на бизнес модели на кръговата икономика и устойчиви бизнес модели, за да се сведе до минимум унищожаването на стоки и да се насърчават поправката и повторната  и многократна употреба; призовава Комисията да насърчава използването на такива модели, като същевременно ги запази разходноефективни и привлекателни и гарантира високо равнище на защита на потребителите, както и да насърчава държавите членки да повишават осведомеността относно тези модели чрез образователни кампании и обучение както за потребителите, така и за предприятията; подчертава значението на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в тази област;

14. посочва, че има възприети от предприятия практики за възпиране на ремонтите, които представляват ограничение на правото на поправка и засягат възможностите за поправки, с които разполагат потребителите; призовава за подход, който гарантира както правоприлагането на правата върху интелектуалната собственост, така и ефективното подпомагане за независимите техници, за да се насърчава изборът на потребителите и да се постигне един цялостен устойчив единен пазар;

15. подчертава, че е необходимо да се създават стимули за потребителите да купуват стоки втора употреба; подчертава, че прехвърлянето на гаранцията при препродажбата на продукт, който все още е под гаранция, би могло да повиши доверието на потребителите към този пазар; във връзка с това призовава Комисията да проучи до каква степен гаранцията на първия купувач би могла да бъде прехвърлена на допълнителни купувачи в случай на последващи продажби, особено в контекста на цифров паспорт на продукта; освен това призовава за оценка на необходимостта от преразглеждане на клаузата за изключване за продукти втора употреба в рамките на режима на законова гаранция, предвиден от Директива (ЕС) 2019/771 при извършването на преглед на директивата, след оценка на въздействието относно възможните последици за бизнес моделите основаващи се на втора употреба и повторно използване;

16. призовава за ясни определения на регенерирани и обновени стоки и за широкомащабно въвеждане на доброволна система за удължаване на срока на търговската гаранция за такива стоки, която да допълва първоначалната законова гаранция и да не дава възможност потребителите да се излагат на риск от злоупотреби;

17. подчертава ролята на сектора на услугите за повишаването на достъпността на поправките и другите нови бизнес модели; приветства по-специално разработването на търговски модели за отделяне на потреблението от собствеността върху материалния обект, при които се продава функцията на продукта, и призовава за солидна оценка на въздействието на икономиката на функционалността и на потенциалния ефект на бумеранга, до който води тази икономика, както и на въздействието върху потребителите и техните финансови интереси, но и въздействието върху околната среда на подобни модели; подчертава, че развитието на интернет услуги, нови форми на пазарна реализация (наемане, лизинг, закупуването на услуги вместо продукти и др.) и наличието на възможности за поправка могат да спомогнат за удължаване на жизнения цикъл на продуктите и за повишаване на осведомеността и доверието на потребителите в тези продукти; призовава Комисията да насърчава развитието на тези нови бизнес модели чрез целева финансова подкрепа в рамките на програмата за единния пазар и всички други подходящи програми по МФР;

18. призовава за разработване на национални кампании и подходящи механизми за насърчаване на потребителите да удължават жизнения цикъл на продуктите чрез поправка и използване на стоки втора употреба и за повишаване на осведомеността относно добавената стойност на устойчивите иновативни технологии; иска от Комисията и националните органи да подпомагат и подкрепят технически и финансово компетентните органи на национално и местно равнище, дружествата и сдруженията в рамките на програмата за единния пазар на МФР при провеждането на такива кампании за повишаване на осведомеността;

19. призовава всички дружества и организации да се регистрират по Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (EMAS), за да подобрят екологичните си характеристики; очаква предстоящото преразглеждане на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, което следва значително да подобри наличието на информация относно екологичните характеристики на дружествата;

Цифрова стратегия в услуга на устойчивия пазар

20. приветства обявяването на общо европейско пространство на данни за интелигентни кръгови приложения и амбицията на Комисията да разработи цифров „паспорт на продуктите“ с цел подобряване на проследимостта и достъпа до информация относно условията за производство на даден продукт, трайността, състава, повторната употреба, възможностите за поправка и демонтиране, както и третирането в края на жизнения цикъл, като се вземат предвид принципът на пропорционалност и разходите за предприятията и се обръща специално внимание на нуждите на МСП, микропредприятията и самостоятелно заетите лица; призовава тези инструменти да бъдат изготвени в тясно сътрудничество с промишлеността и съответните заинтересовани страни;

21. отбелязва приноса на цифровите технологии за иновациите и за постигането на по-кръгова икономика; призовава Комисията да разработи стандарти и протоколи за достъп до оперативно съвместими данни и тяхното използване с цел ефективно споделяне на данни между предприятията, инвеститорите и органите и създаване на нови възможности за основана на данни кръгова стопанска дейност; призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането за научни изследвания и иновации в областта на устойчивите технологии в новата МФР;

22. отбелязва, че цифровият сектор и онлайн потреблението, независимо дали става дума за свързаните с тях производство или услуги, имат отпечатък върху околната среда, и призовава Комисията да оцени как в един индекс на ЕС за устойчивост на цифровите технологии въз основа на анализ на жизнения цикъл на продуктите биха се вписали устойчивото производство и потребление на цифрови технологии; посочва, че практиките за намаляване на подобно въздействие върху околната среда, като например намаляване на опаковките и разработване на по-устойчиви опаковки, следва да бъдат част от стратегия за постигане на устойчив единен пазар;

23. добавя, че следва да се повиши осведомеността за потенциалния отпечатък върху околната среда на ненужните данни, като например неизползвани приложения, файлове, видеоматериали, снимки и спам имейли; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на цифровите практики и инфраструктура по отношение на техния въглероден и екологичен отпечатък, както и на тяхното въздействие върху потребителските практики, и да обмисли подходящи мерки за неговото намаляване;

24. настоява Комисията да вземе под внимание решенията на Парламента относно създаване на обща система за зарядни устройства, за да се намалят обемите на производство и електронните отпадъци;

Изисквани промени в подхода на публичните органи

25. счита, че обществените поръчки следва да заемат централно място в плана на ЕС за икономическо възстановяване, в съответствие с Европейския зелен пакт, като подкрепят усилията на частния сектор в иновациите и процесите на цифровизация на обществените поръчки и дават подходящите стимули за устойчивото производство и потребление; призовава да се даде приоритет на стимулирането на търсенето на екологосъобразни стоки и услуги с по-малък екологичен отпечатък и насърчаването на социални и екологични критерии;

26. подчертава необходимостта да се осигури възприемането на екологични, социални и иновационни обществени поръчки в прехода към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика чрез въвеждане на критерии и цели за устойчивост в обществените поръчки; във връзка с това припомня ангажимента на Комисията да предприеме действия чрез специфични за сектора мерки и насоки относно екологосъобразните обществени поръчки, като същевременно запази настоящата законодателна рамка в областта на обществените поръчки, и призовава Комисията да си постави амбициозни цели за това устойчивите критерии да бъдат вариант по подразбиране в обществените поръчки; подчертава значението на подкрепата за продукти втора употреба, повторно използвани, рециклирани и регенерирани продукти и софтуерни програми с ниско потребление на енергия чрез определяне на цели за обществените покупки; подчертава потенциалните ползи от инструмент за проверка на устойчивостта в процедурите за обществени поръчки, за да се гарантира тяхната съвместимост с ангажиментите на ЕС в областта на климата и да се противодейства на „зелените“ заблуди;

27. подчертава ролята, която екологичните и социалните обществени поръчки биха могли да играят за съкращаване на веригите на доставки, намаляване на зависимостта от трети държави и насърчаване на устойчивостта в ключови сектори като производството на лекарствени продукти, енергия и храни; призовава за ефективна реципрочност в областта на обществените поръчки с трети държави и за гарантиране на адекватен достъп до обществени поръчки за МСП, както и за предприятията от социалната икономика, като се въведат, наред с другото, преференциални критерии за възлагане;

28. призовава държавите членки да използват съществуващите схеми на ЕС, за да правят обществените поръчки по устойчив начин, и във връзка с това призовава Комисията да подобри своите насоки и да даде пример, като публикува цели и статистически данни, свързани с въздействието на техните процедури по закупуване върху околната среда; освен това призовава институциите на ЕС и държавите членки да бъдат задължени да докладват за своите устойчиви обществени поръчки, без да се създава неоправдана административна тежест и при зачитане на принципа на субсидиарност;

Отговорен маркетинг и реклама

29. посочва, че потребителите са изправени пред подвеждащи твърдения относно екологичните характеристики на продукти и услуги както онлайн, така и офлайн; поради това препоръчва преди пускането на даден продукт или услуга на пазара да се извършва ефективен мониторинг на твърденията за екологосъобразност, направени от производителите и дистрибуторите, и наскоро изменената Директива 2005/29/ЕО да се прилага чрез проактивни мерки за борба със заблуждаващите практики; призовава Комисията да разработи актуализирани насоки за единното прилагане на тази директива по отношение на твърденията за екологосъобразност и да предостави насоки за дейностите по надзор на пазара;

30. изисква разработването на ясни насоки и стандарти за твърденията и ангажиментите за екологосъобразност, които да се превърнат в по-стриктно сертифициране за екомаркировка, и приветства обявеното законодателно предложение за обосноваване на твърденията за екологосъобразност; препоръчва да се оцени евентуалната необходимост от създаване на публичен европейски регистър, в който да се изброяват разрешените и забранените твърдения за екологосъобразност, както и условията и стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се направи подобно твърдение; добавя, че предоставянето на прозрачна, отчетна и точна информация ще повиши доверието на потребителите в продуктите и пазарите, което в крайна сметка ще доведе до по-устойчиво потребление;

31. подчертава, че рекламата има въздействие върху равнищата и моделите на потребление и следва да насърчава устойчивия избор на предприятията и потребителите; подчертава значението на отговорната реклама, която спазва публичните стандарти за опазването на околната среда и здравето на потребителя; подчертава, че настоящата регулаторна рамка за борба със заблуждаващата реклама би могла да засили защитата на потребителите, особено за определени категории потребители, считани за уязвими, и да насърчи устойчивото производство и потребление;

°

° °

32. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Констатацията е недвусмислена: Европа живее в пъти над пределите на планетарните ресурси[14]  и европейското потребление зависи до голяма степен от ресурси, добивани и използвани извън Европа[15].  Съответно в Седмия план на Европейския съюз за действие за околната среда[16] се определя следната цел за 2050 г. — „Да живеем добре в пределите на нашата планета“. Въпреки постигнатия напредък в тази област, който е за пример в света, все още сме далеч от тази цел. В статистическите доклади се посочва, че денят на европейското превишаване на предела — денят, когато екологичният отпечатък на континента надвишава биологичните възможности на планетата — е бил на 10 май през 2019 г. и че биха ни трябвали 2,8 планети като нашата, за да задоволим своите нужди, ако всички хора на планетата консумираха подобно на европейците.[17]

 

Кризата с COVID-19 показа колко са крехки нашите икономики и колко бързо се сриват при внезапни сътресения.

 

Ето защо е от решаващо значение да променим радикално нашите начини на производство и потребление в Европа.  Начинът, по който формираме нашия единен пазар и защитата на потребителите, е от ключово значение за постигането на тази промяна на модела, така че да вземат надмощие устойчивостта и социалната справедливост. 

 

Европейският съюз вече предприе стъпки в тази насока. Европейският парламент гласува почти единодушно в подкрепа на доклада „По-дълъг жизнен цикъл на продуктите:  Ползи за потребителите и предприятията“ (2016/2272 (INI)) през 2016 г. след доклада на ЕИСК по този въпрос[18]. Като част от плана за действие за кръговата икономика ЕС вече обяви мерки за по-устойчива икономика в областта на предотвратяването на образуването на отпадъци[19] и в областта на разработването на продукти

 

Тези така обявени първоначални намерения са обещаващи и показват, че регулирането в тази насока е добре дошло както за предприятията, така и за потребителите.  Сега целта е пробата да се превърне в истинска промяна на модела към умерена и устойчива икономика.

 

 

За дълготрайни продукти в Европа

 

Нашият икономически модел се основава на система на свръхпотребление, която насърчава производителите да предпочитат прекомерната подмяна на продуктите поради преждевременното им остаряване.

 

Тъй като по-голямата част от въздействието на нашите продукти върху въглеродните емисии е свързана с тяхното производство, от решаващо значение е да се преосмисли нашата система на производство и да се премине към действително дълготрайни продукти.  Случаят на смартфоните е емблематичен:  80% от въглеродния отпечатък на апарата се генерира по време на производството му, а само 15% от телефоните се събират и рециклират в края на жизнения цикъл

 

Преминаването към кръгова икономика започва още от проектирането на продуктите. Планирането на материалите и проектирането на продукта определят дали продуктът ще бъде траен, дали ще може да се поправя и лесно да се разглобява и рециклира в края на жизнения му цикъл. Потребителите от своя страна изглежда са готови да се включат в това усилие, но все още остава да бъдат отстранени много пречки:  асиметричност на информацията, ремонти, който все още са твърде скъпи и твърде сложни поради липса на резервни части или просто на информация, непознаване на своите права в случай на дефектни продукти и др.

 

Да се сложи край на преждевременното остаряване на продуктите.

 

Целта е да се насърчат производителите, които разработват трайни продукти и обратно, да се санкционират онези, чието проектиране води до дефекти и нетрайност. Предвидените мерки включват редица от инструменти, вариращи от ясна и хармонизирана информация за потребителите до преследването на неправомерните търговски практики, изразяващи се в умишлено скъсяване на жизнения цикъл на даден продукт или пречки пред поправянето му. Специфичният случай на цифровите продукти също трябва да бъде взет под внимание, като се предотврати остаряването на софтуера при актуализациите му.  Въпросът за привеждането в съответствие на срока на законовата гаранция за съответствие с очакваната продължителност на живота на продуктите също продължава да бъде основен въпрос:  по-голямата продължителност на живота на продуктите трябва да върви ръка за ръка с адекватна защита на потребителите в случай на несъответствие. Тези комбинирани мерки трябва да дадат възможност за уеднаквяване на качеството на продуктите спрямо най-високите равнища и да гарантират доверието на потребителите в европейския единен пазар, като им предоставят права в съответствие с обявените качества на продуктите.

 

Установяване на истинско право на обезщетение в Европа

 

Дълготрайните продукти трябва да могат и да се поправят, за да може да останат на пазара възможно най-дълго.  Време е да сложим край на практиките, които възпрепятстват или затрудняват поправката на продуктите.  Средно 70% от европейците биха предпочели да поправят дефектните продукти, вместо да ги подменят.[20]  Подмяната на продукти обаче до момента е в голяма степен предпочитаният вариант за продавачите.

 

Трябва да осигурим либерализиране на поправянето на продуктите на европейския пазар, като гарантираме, че то ще бъде просто за изпълнение и достъпно във финансово отношение.  Това изисква не само информация нагоре по веригата за създаване на стойност относно степента на възможност за поправка на даден продукт, но също така, надолу по тези верига, наличие на резервни части, кратки срокове за поправка и достъп до информация относно поправките за продавачите, за независимите сервизи и за потребителите с цел да се стимулира самостоятелното поправяне.  По-специално независимите техници/сервизи са ключови за заетостта на местно равнище и е от основно значение да ги подкрепяме. Не е приемливо чрез механизмите за защита на интелектуалната собственост да се запазва правото на поправка на продуктите само за проектанта или дистрибутора. За тази цел е необходимо да се въведат механизми за подкрепа, както логистична, така и финансова.

 

Искаме също така да повишим доверието на потребителите в поправените стоки и предлагаме да се въведе гаранция за поправка на продуктите.

 

Към икономика на повторната употреба

 

Дълготрайните и подлежащи на поправка продукти вероятно ще останат на пазара дълго време и ще се търгуват.  Доверието на потребителите в продуктите втора употреба трябва да бъде придружено както от прозрачност, така и от гаранции за състоянието на продуктите. Така обвързването на гаранцията с продукта, а не с купувача позволява да се ползва по-дълго време защитата, която съществува за тези продукти по закон, и да се сложи край на погрешната представа, че даден продукт непременно губи своята стойност при смяната на собственика.  Възможността за удължаване на гаранцията в случай на възстановяване на продукта също е част от този процес на изграждане на доверие.  Преждевременното унищожаване на стоки не е съвместимо с един устойчив пазар.  Бизнес моделите, при които клиентите наемат стоките, вместо да ги купуват, сякаш са в правилната посока, но следва да се проучат по-отблизо, за да се гарантира тяхната дългосрочна жизнеспособност.

 

Цифровите технологии в услуга на постигането на устойчив пазар

 

Цифровите технологии са инструмент, който коренно промени начините ни за комуникация, производство и потребление.  Сега целта е да се възвърне контролът върху цифровите технологии, за да им се зададе ориентация в посока на желаното цифрово бъдеще в един устойчив пазар. В тази връзка ясното изваждане на показ на екологичното и социалното въздействие на технологиите е ключово, за да бъдат насочени инвестициите и усилията за иновации към тези, които зачитат околната среда и хората.  Екологосъобразността на дадена технология ще се определя чрез анализ на целия неин жизнен цикъл — от добива на суровините и използването на вторични суровини до третирането в края на жизнения ѝ цикъл, като се премине през нейното производство, транспорт и употреба.  Трябва да преосмислим концепцията за иновация, за да се даде възможност за появата на устойчиви цифрови технологии.

 

За да могат да се вземат информирани решения по отношение на законодателството, е от фундаментално значение да има достъп до надеждни данни, за да се вземат публичните решения. Публичният достъп до данни, свързани с продукти и услуги, е от решаващо значение, за да се осигури въвеждането на кръговата икономика, но също така и за своевременно реагиране в случай на криза, по-специално в областта на здравеопазването.

 

Използването на цифрови инструменти в полза на един устойчив пазар чрез създаването на обща база данни и паспорт на продукта  ще даде възможност за по-добро проследяване на продуктите и техните компоненти по цялата верига за създаване на стойност, за споделяне на информация между производителите и потребителите и за засилване на надзора на пазарите.

 

Що се отнася до технологиите, трябва бъдем особено бдителни спрямо вторичните ефекти на технологичния напредък. В тази връзка повишаването на ефективността на дадена технология има тенденцията да поевтинява дадени продукти или услуги и по този начин да увеличава потреблението и производството. Ето защо пазарните принципи сами по себе си не успяват автоматично да направят нашите общества по-устойчиви  и трябва да бъдат създадени инструменти за регулиране, за да се гарантира устойчивостта и стабилността на нашите общества.

 

Ролята на обществените поръчки

 

Инструментът на обществените поръчки е важен в много отношения. Администрациите на първо място имат ролята да дават пример и да обучават. Те също така представляват 16% от европейския БВП и дават възможност за изпращане на силни сигнали към пазарите за промяна на съществуващите практики.

 

Поради това за развитието на един устойчив пазар се изисква публичните администрации да прилагат модели по отношение на устойчивостта на критериите при обществените поръчки, като въвеждат критерии за дълготрайност на продуктите и процент на повторно използване на продукти втора употреба. Този критерий за устойчивост може да включва също така даване на предимство на къси вериги за създаване на стойност и повече местни продукти. Тъй като социалният аспект има връзка, обществените поръчки трябва също така да дават предимство на МСП. Общо МСП допринасят с почти две трети от заетостта в европейския нефинансов частен сектор, но въпреки това често са в необлагодетелствано положение поради правилата за възлагане на обществени поръчки.

 

Обществените поръчки следва да дават предимство на тези, които постигат резултати и са иновативни по отношение на дълготрайността и устойчивостта.

 

Признаване на отговорността на рекламата

 

Предприятията изразходват ежегодно в световен мащаб 1,3 трилиона за търговска комуникация и 600 милиарда за реклама.  Макар в исторически план да се е предполагало, че рекламата изпълнява информационна роля за насочване на потребителите при избора им, днес тя изпълнява функцията преди всичко за убеждава. Тя увеличава изкуствено равнището на общото потребление и не само не насочва потребителите към най-устойчивите и отговорни марки, а ги насочва към онези, които инвестират значителни суми в маркетинга. Освен това разходите за реклама са свързани предимно с ограничен брой дружества, често големи мултинационални дружества, тъй като МСП и микропредприятията не разполагат с бюджет, за да правят подобна реклама.

 

Пазарът на онлайн рекламата по-специално се разрасна значително с развитието на интернет.  За да се увеличи допълнително броят на продажбите, необходимостта от все по-целева и персонализирана реклама доведе до агресивни практики на извличане на личните данни на ползвателите на интернет и на цифровите технологии.  Този вид практики води до това, което в академичните среди се описва днес като капитализъм на следенето/наблюдението.  По-съществено от всякога е да се гарантират принципите, установени в Общия регламент относно защитата на данните, но и да се регулират практиките на системно извличане на лични данни от рекламната индустрия.

В този контекст е от решаващо значение да се признае отговорността на сектора на рекламата и да се регулират неговите практики.  Като начало трябва да се регулира съдържанието, като се забранят необоснованите твърдения за екологосъобразност, но също и рекламите на продукти или услуги, които вредят на здравето или околната среда.

 

След това трябва да се регулират практиките, като се въведе регулация на мащабното извличане на лични данни на потребителите и тяхната комерсиализация  и като се възстанови подобаващо пространство за комуникация на социалните и екологичните фактори.

 

И накрая, трябва финансова отчетност — чрез призив за пълна прозрачност на разходите за корпоративна реклама и чрез въвеждането на европейски данък върху рекламата.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Стремежът на настоящия доклад е да се премине към нов етап на единен пазар, на който всички продукти и услуги са социално отговорни и екологосъобразни.  Пазар с устойчива, кръгова икономика, където потребителите са сигурни, че купуват безопасни, достъпни продукти и услуги, и са в състояние да направят информиран избор и където най-общественополезните производители са в положението да се възползват от предимствата на пазара, независимо от своя размер или първоначален бюджет. Искаме да овластим европейските потребители и общественополезни предприятия, за защитим постигането на един желан в социално и екологично отношение свят.


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (17.7.2020)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите

(2020/2021(INI))

Докладчик по становище: Паскал Канфен

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че новият план на ЕС за възстановяване следва да гарантира, че средствата на ЕС за възстановяване се използват единствено по начин, който съответства на целите на Съюза в областта на климата и околната среда; призовава Комисията да изготви също насоки на ЕС за държавите членки относно начина на изготвяне на техните национални инвестиционни планове, така че те да бъдат в съответствие с Европейския зелен пакт, с Парижкото споразумение и с целите на ООН за устойчиво развитие; призовава също така Комисията да изготви насоки на ЕС относно условията за екологизиране във връзка с милиардите държавна помощ, предоставени на големи дружества във връзка с кризата, предизвикана от COVID-19; подчертава, че новият план за възстановяване и тези насоки следва да осигурят на ЕС възможност да спаси и преобрази своята икономика (т.е. ЕС да излезе от кризата и да се ускори преходът към неутралност по отношение на климата и към кръговата икономика), без никой да бъде изоставен;

2. призовава Комисията да продължи да изпълнява инициативите на Европейския зелен пакт, включително действията, определени в плана за действие за кръгова икономика, с цел да продължи борбата срещу изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на околната среда; подчертава, че е важно да се противостои на всяко предложение за отлагане на въвеждането на по-строги стандарти или на спазването на вече установените задължения; счита, че всяко подобно предложение следва да бъде подлагано на критичен анализ, като се вземат предвид не само търговските интереси на засегнатите дружества, но и по-широките социални интереси, в преследване на целите за пълна заетост и социален напредък;

3. подчертава, че е важно да се съкращават веригите на доставки и да се намалява зависимостта от трети държави в сектори от решаващо значение като производството на лекарствени продукти, енергетиката и производството на храни, по-специално чрез екологосъобразни и социални обществени поръчки и ограничения върху вноса на продукти, които са произведени при ниски трудови и екологични стандарти;

4. подчертава, че предстоящите законодателни предложения за насърчаване на по-устойчив единен пазар за предприятията и потребителите следва да съответстват напълно на целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 °C и не следва да допринасят за загубата на биологично разнообразие;

5. припомня, че Съюзът е едновременно втората по големина икономическа сила в света и най-голямата търговска сила в света; посочва, че единният пазар е мощен инструмент, който трябва да се използва за разработването на устойчиви и кръгови продукти или технологии, които ще се утвърдят като бъдещите стандарти, като по този начин гражданите ще могат да купуват на достъпна цена продукти, които са по-безопасни, по-здравословни и зачитащи в по-голяма степен планетата;

6. подчертава, че преходът към неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и преходът към истинска кръгова икономика и към устойчив единен пазар ще създадат нови възможности за стопанска дейност и работни места и следователно могат да допринесат значително за устойчивото икономическо възстановяване;

7. подчертава, че при прехода към кръгова икономика и неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. от решаващо значение е Комисията и държавите членки да оценяват правилно потребностите в областта на заетостта, включително необходимите образование и обучение, да насърчават развитието на икономиката и да положат всички възможни усилия за постигането на справедлив преход;

8. призовава Комисията и държавите членки да започнат диалог с всички части на обществото и с всички заинтересовани лица, включително гражданите/потребителите, потребителските и неправителствените организации, дружествата, синдикалните организации и представителите на работниците и служителите, за да им се осигурят възможности и права да предприемат действия за постигане на устойчив единен пазар;

9. посочва, че следва да бъдат насърчавани както устойчивото производство, така и устойчивото потребление; счита във връзка с това, че ресурсната ефективност следва да бъде повишена чрез увеличаване на кръговостта на веригите за създаване на стойност, намаляване на потреблението на ресурси, увеличаване на използването на вторични суровини, намаляване в максимална степен на генерирането на отпадъци и пълно прилагане на мерките, предвидени в Директива 2008/98/ЕО, включително чрез намаляване на съдържанието на опасни вещества; подчертава, че следва да бъде развита нова икономика, която да включва кръгови услуги;

10. призовава държавите членки да инвестират в по-системно планиране на проектирането на производствени процеси, при които отпадъците от един процес и производствен поток могат ефективно да се използват като ресурси в друг производствен процес;

11. счита, че съществува добър потенциал за повишаване на устойчивостта на единния пазар по отношение на моделите на „продуктите като услуга“, които също следва да бъдат доразвивани;

12. подчертава, че, като част от една силно глобализирана икономика, ЕС не може да се превърне в изолиран устойчив пазар, ако поражда или допринася за неустойчиви практики извън своите граници; призовава Комисията да въведе водещи до промяна мерки що се отнася до устойчивостта на продуктите, ресурсите и услугите, изнасяни извън ЕС, за да се гарантират еднообразни стандарти за устойчивост и кръговост;

13. призовава всички дружества и организации да се регистрират по Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (EMAS), за да подобрят екологичните си характеристики; очаква предстоящото преразглеждане на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, което следва значително да подобри наличието на информация относно екологичните характеристики на дружествата;

14. призовава за разширяване на обхвата на Директивата за екодизайна, за да се гарантира, че всички продукти и опаковки, пускани на пазара в ЕС, могат да бъдат осъвременявани, повторно употребявани, поправяни и в края на жизнения си цикъл – рециклирани в най-голяма степен, така че стойността на материалите да не се понижава; това трябва да се основава на разширена отговорност на производителите;

15. подчертава, че следва да бъдат установени строги изисквания въз основа на надлежната проверка, за да се гарантира, че на пазара на Съюза не се пускат продукти, които са причина за влошаване на състоянието на околната среда или за нарушаване на правата на човека;

16. признава, че е от съществено значение посланието в европейската промишленост да се промени от „от люлката до гроба“ на „от люлката до люлката“, а устойчивостта да се повишава на всички етапи на веригите на доставки, като води до екологична и социална устойчивост на крайния продукт, както и при производството на всички негови компоненти и при добива на суровини;

17. счита, че е от решаващо значение да се гарантира, че „устойчивият избор“ ще бъде изборът по подразбиране – привлекателен и достъпен, включително от финансова гледна точка – за всички потребители в ЕС във възможно най-кратък срок; във връзка с това горещо приветства намерението на Комисията да разработи рамка за политика за устойчиви продукти, която, наред с други мерки, ще укрепи и разшири екодизайна с цел повишаване на устойчивостта на продуктите чрез изисквания преди пускането им на пазара; призовава Комисията да определи минимални изисквания и цели за изпълнението – включително като наложи минимални периоди за доставката на резервни части съобразно категориите продукти и разумни максимални срокове за доставка – по отношение на дизайна, производството и предлагането на пазара на продукти, които са устойчиви и безопасни, подходящи за многократна употреба, които са трайни от техническа гледна точка и се ремонтират лесно, не съдържат опасни вещества и които, след като са станали отпадъци и са били подготвени за повторна употреба или рециклиране, са подходящи да бъдат предоставени на разположение или да бъдат пуснати на пазара, за да се улесни правилното прилагане на йерархията на отпадъците; призовава Комисията също така да подкрепи и разработи икономически инструменти, които да предоставят икономическо предимство на „устойчивия избор“;

18. подчертава, че по-дългият жизнен цикъл на продуктите предполага приемането на мерки за забрана на планираното остаряване; призовава Комисията да разгледа докладите за умишлено проектиране на продукти като смартфоните с много кратък полезен живот и да предложи мерки за забрана на това явление;

19. подчертава, че предотвратяването, както е определено в Рамковата директива за отпадъците, следва да бъде най-важният приоритет, в съответствие с йерархията на отпадъците;

20. подчертава, че потребителите следва да могат да участват пълноценно в екологичния преход; призовава Комисията да изготви законодателни предложения относно инструментите, необходими за постигането на тази цел, включително като се изисква подобрена информация за продуктите чрез
задължително етикетиране относно трайността и възможностите за поправка на продуктите (очаквана продължителност на живота, наличие на резервни части и др.), като определи трайността и възможностите за поправка като основни характеристики на продуктите съгласно директиви 2011/83/ЕС и 2005/29/ЕС, като подобри методологиите за проверка на твърденията за екологосъобразност, преди продуктите да бъдат пуснати на пазара, като разшири правните гаранции съобразно очакваната продължителност на живота на категориите продукти и определенията, като забрани практики, насочени към умишлено съкращаване на продължителността на живота на продуктите, пример за което са възпрепятстването на поправката още на етапа на проектиране или предизвикване на влошено функциониране след актуализация на софтуера ( планирано остаряване), и като предотвратява заблуждаващите твърдения за безвредност за околната среда, като ги прибави към приложение I към Директива 2005/29/ЕС;

21. призовава Комисията да гарантира правото на хората в ЕС стоките им да бъдат ремонтирани на достъпна цена чрез набор от конкретни мерки, като задължението в момента на покупката да се предоставя информация, свързана с наличността и цената на резервните части и срока за поправка, да се предлага недискриминационен достъп до информация за поправката и поддръжката за всички участници в поправката, включително потребителите, да се насърчава стандартизацията с цел поощряване на оперативната съвместимост на резервните части, да се дава приоритет на поправката пред замяната чрез целенасочени стимули, да се подкрепят ремонтните услуги чрез финансови стимули; подчертава, че тези инструменти трябва да се основават на солидни екологични критерии, с помощта на които потребителите да правят точна оценка на въздействието на продуктите върху околната среда въз основа на техния жизнен цикъл, отпечатъка им върху околната среда, продължителността на живота им и качеството им; подчертава обаче, че насърчаването на устойчиво потребление е само един от аспектите на въпроса и че преходът към кръговост следва да започне от етапа на производство и екодизайн;

22. отбелязва значението на добре функциониращия вътрешен пазар за управлението на отпадъците и подчертава необходимостта от по-нататъшно подобряване на пазарните условия за рециклирането; приканва за тази цел Комисията и държавите членки да улеснят това подобряване, включително чрез законодателни предложения, които да осигурят по-голяма хармонизация на нормативната уредба;

23. призовава Комисията да обърне също така надлежно внимание на разликите в качеството на продуктите и да гарантира, че хората във всички държави членки имат достъп до едно и също качество на хранителните и другите продукти и че те се ползват с равни права на потребителите, като правото на поправка, независимо от това в коя държава членка пребивават;

24. призовава Комисията да насърчава съпоставимата и хармонизирана информация за продуктите, включително доброволно етикетиране на продуктите, както за потребителите, така и за предприятията, въз основа на потвърдени данни и потребителски проучвания и при пълноценна консултация с всички имащи отношение заинтересовани лица, като същевременно се избягва прекомерната тежест за МСП;

25. призовава за приемане на изисквания за екодизайн за възможно най-широк спектър продукти, подчертава, че изискванията за екодизайн следва да бъдат задължителни, призовава за прилагането на изискванията за екодизайн по отношение на продукти, които не са енергийни продукти и които имат значимо въздействие върху околната среда, като текстила и мебелите;

26. призовава за въвеждането и използването на системи за задължително изкупуване на амбалажа, като създадените за бутилките, благодарение на които качеството на материалите да се поддържа приблизително на същото равнище при следваща употреба;

27. предлага разработването на ясни насоки и стандарти за твърденията за екологосъобразност и за ангажиментите, които намират израз в екомаркировката; очаква с интерес планираното законодателно предложение относно използването на твърдения за екологосъобразност; счита, че като се осигурят на потребителите прозрачност и насоки чрез точна и отговорна информация и чрез екомаркировка, потребителите ще имат по-голямо доверие в продуктите и пазарите, което в крайна сметка ще доведе до устойчиво потребление;

28. призовава Комисията да подобри нормативната уредба за превоз на сортирани отпадъци и рециклирани материали във и извън ЕС в съответствие с Рамковата директива за отпадъците, с цел да се улесни създаването на жизнеспособни икономически условия на пазарите на ЕС за рециклиране и да се осигури ефективно опазване на околната среда в случай на превози на отпадъци извън ЕС;

29. подчертава значението на участието на частния сектор като отговорно заинтересовано лице в прехода към по-устойчива и кръгова икономика; отбелязва, че устойчивите и кръгови промишлени практики са от решаващо значение за постигане на целите на Европейския зелен пакт и на Парижкото споразумение;

30. призовава за преразглеждане на Директивата за екомаркировката, за да се подобри информацията за потребителите относно възможностите за поправка, наличието и финансовата достъпност на резервните части и възможностите за поправка от самите потребители;

31. отбелязва, че частният сектор на управление на отпадъците играе решаваща роля за укрепването на кръговата икономика, като неговият пазарен дял по отношение на домакинските отпадъци е 60%, а по отношение на промишлените и търговските отпадъци – 75%; призовава Комисията и държавите членки да стимулират инвестициите във и от частния сектор с цел допълнително насърчаване на устойчивото управление на отпадъците и да подкрепят търсенето на рециклирани материали и на продукти, съдържащи рециклирани материали;

32. призовава Комисията да насърчава използването на рециклирано съдържание, като се възползва от съществуващите инициативи и насърчава нови инициативи на промишлеността и заинтересованите лица;

33. счита, че Директивата за екодизайна предоставя значителни, неизползвани до момента възможности за повишаване на ресурсната ефективност; призовава Комисията да пристъпи с приоритет към прилагането и преразглеждането на мерките, свързани с продуктите, които имат най-голям потенциал за икономия на първична енергия и по отношение на кръговата икономика; призовава за извършването на системни задълбочени анализи на потенциала на кръговата икономика на етапа на подготвителните проучвания за разширяването на приложното поле на мерките за екодизайна чрез включване в тях други категории продукти;

34. подчертава ролята на екологосъобразните обществени поръчки за ускоряване на прехода към устойчива и кръгова икономика и значението на въвеждането на екологосъобразни обществени поръчки по време на икономическото възстановяване на ЕС; припомня ангажимента на Комисията да предложи допълнително законодателство относно екологосъобразните обществени поръчки и призовава Комисията да изготви амбициозно предложение, което значително да увеличи използването на екологосъобразни обществени поръчки, в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, така че във всички обществени поръчки екологосъобразният вариант да бъде изборът по подразбиране, като се прилага правилото „изпълнение или обяснение“, така че да е възможно освобождаване само въз основа на приемлива обосновка;

35. посочва, че глобалните вериги за създаване на стойност трябва да бъдат диверсифицирани чрез нови правила за електронната търговия, сключването на Споразумението за екологичните стоки, което има потенциала да стимулира използването на екологични стоки, и реформата на международно равнище на правата върху интелектуална собственост с цел повишаване на конкурентоспособността и по-ефективна защита и възнаграждаване на творческата дейност и иновациите с оглед на изграждането на силно устойчив единен пазар;

36. подчертава, че всички потребители следва да имат правото на безопасни продукти, които не вредят на околната среда, нито на човешкото здраве; призовава за бързо и ефективно премахване и забрана на употребата на опасни вещества на единния пазар; подчертава, че това е особено важно що се отнася до веществата, способни да нарушат функциите на ендокринната система; подчертава, че развитието на устойчив единен пазар трябва да се основава на създаването на нетоксична кръгова икономика и среда, в която не се използват, нито се рециклират опасни вещества;

37. счита, че е важно да се повиши обществената осведоменост относно правата на потребителите и значението на устойчивото потребление на продукти и услуги; призовава Комисията и държавите членки да улеснят тази осведоменост чрез платформа за обмен на най-добри практики, която да включва гражданите и представители на публичния и частния сектор, местните органи, академичните среди, неправителствени организации, организации на гражданското общество и потребителски организации, като се гарантира, че всички граждани имат достъп до лесноразбираема и изчерпателна информация.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.7.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

6

28

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurelia Beigneux, Monika Beňová, Sergio Berlato, Alexander Bernhuber, Malin Björk, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Miriam Dalli, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Bas Eickhout, Eleonora Evi, Agnès Evren, Fredrick Federley, Andreas Glück, Catherine Griset, Jytte Guteland, Anja Hazekamp, Martin Hojsík, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Petros Kokkalis, Athanasios Konstantinou, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Joëlle Mélin, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ștefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Silvia Sardone, Christine Schneider, Günther Sidl, Linea Søgaard-Lidell, Nicolae Ştefănuță, Edina Tóth, Véronique Trillet-Lenoir, Petar Vitanov, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Billy Kelleher

Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване

Margarita de la Pisa Carrión, Veronika Vrecionová

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

43

+

EPP

Michal WIEZIK

S&D

Nikos ANDROULAKIS, Marek Paweł BALT, Monika BEŇOVÁ, Simona BONAFÈ, Delara BURKHARDT, Sara CERDAS, Mohammed CHAHIM, Tudor CIUHODARU, Miriam DALLI, Jytte GUTELAND, Javi LÓPEZ, César LUENA, Alessandra MORETTI, Sándor RÓNAI, Günther SIDL, Petar VITANOV, Tiemo WÖLKEN

RENEW

Pascal CANFIN, Fredrick FEDERLEY, Andreas GLÜCK, Martin HOJSÍK, Billy KELLEHER, Frédérique RIES, María Soraya RODRÍGUEZ RAMOS, Nicolae ŞTEFĂNUȚĂ, Linea SØGAARD-LIDELL, Véronique TRILLET-LENOIR

GREENS/EFA

Margrete AUKEN, Bas EICKHOUT, Pär HOLMGREN, Yannick JADOT, Tilly METZ, Ville NIINISTÖ, Grace O'SULLIVAN, Jutta PAULUS

EUL/NGL

Malin BJÖRK, Anja HAZEKAMP, Petros KOKKALIS, Silvia MODIG, Mick WALLACE

NI

Eleonora EVI, Athanasios KONSTANTINOU

 

6

-

ID

Simona BALDASSARRE, Marco DREOSTO, Sylvia LIMMER, Luisa REGIMENTI, Silvia SARDONE

ECR

Rob ROOKEN

 

28

0

EPP

Bartosz ARŁUKOWICZ, Traian BĂSESCU, Alexander BERNHUBER, Nathalie COLIN-OESTERLÉ, Christian DOLESCHAL, Agnès EVREN, Adam JARUBAS, Ewa KOPACZ, Esther de LANGE, Peter LIESE, Fulvio MARTUSCIELLO, Liudas MAŽYLIS, Dolors MONTSERRAT, Dan-Ștefan MOTREANU, Ljudmila NOVAK, Jessica POLFJÄRD, Christine SCHNEIDER, Edina TÓTH, Pernille WEISS

ID

Aurelia BEIGNEUX, Catherine GRISET, Joëlle MÉLIN

ECR

Sergio BERLATO, Margarita DE LA PISA CARRIÓN, Joanna KOPCIŃSKA, Alexandr VONDRA, Veronika VRECIONOVÁ, Anna ZALEWSKA

 

Легенда на използваните знаци:

+ :   „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.10.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

2

23

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Andrus Ansip, Pablo Arias Echeverría, Alessandra Basso, Brando Benifei, Adam Bielan, Biljana Borzan, Vlad-Marius Botoş, Markus Buchheit, Dita Charanzová, Deirdre Clune, David Cormand, Carlo Fidanza, Evelyne Gebhardt, Alexandra Geese, Sandro Gozi, Maria Grapini, Svenja Hahn, Virginie Joron, Eugen Jurzyca, Arba Kokalari, Marcel Kolaja, Kateřina Konečná, Jean-Lin Lacapelle, Maria-Manuel Leitão-Marques, Morten Løkkegaard, Adriana Maldonado López, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Dan-Ştefan Motreanu, Kris Peeters, Anne-Sophie Pelletier, Miroslav Radačovský, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Róża Thun und Hohenstein, Kim Van Sparrentak, Marion Walsmann, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marc Angel, Pascal Arimont, Marco Campomenosi, Salvatore De Meo, Claude Gruffat

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

20

+

S&D

Marc Angel, Brando Benifei, Biljana Borzan, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Maria-Manuel Leitão-Marques, Adriana Maldonado López, Leszek Miller, Christel Schaldemose

RENEW

Sandro Gozi

ID

Virginie Joron, Jean-Lin Lacapelle

GREENS/EFA

David Cormand, Alexandra Geese, Claude Gruffat, Marcel Kolaja, Kim Van Sparrentak

EUL/NGL

Kateřina Konečná, Anne-Sophie Pelletier

NI

Marco Zullo

 

2

-

ECR

Eugen Jurzyca

NI

Miroslav Radačovský

 

23

0

EPP

Pablo Arias Echeverría, Pascal Arimont, Deirdre Clune, Salvatore De Meo, Arba Kokalari, Antonius Manders, Dan-Ştefan Motreanu, Kris Peeters, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Róża Thun und Hohenstein, Marion Walsmann

RENEW

Andrus Ansip, Vlad-Marius Botoş, Dita Charanzová, Svenja Hahn, Morten Løkkegaard

ID

Alessandra Basso, Markus Buchheit, Marco Campomenosi

ECR

Adam Bielan, Carlo Fidanza, Beata Mazurek

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

Последно осъвременяване: 18 ноември 2020 г.
Правна информация - Политика за поверителност