Доклад - A9-0210/2020Доклад
A9-0210/2020
Европейски парламент

ДОКЛАД относно постигането на ефективни дългосрочни резултати от политиката във връзка с Европейската година на културното наследство

4.11.2020 - (2019/2194(INI))

Комисия по култура и образование
Докладчик: Даце Мелбарде


Процедура : 2019/2194(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A9-0210/2020
Внесени текстове :
A9-0210/2020
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :


PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно постигането на ефективни дългосрочни резултати от политиката във връзка с Европейската година на културното наследство

(2019/2194(INI))

Европейският парламент,,

– като има предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се посочва, че подписалите страни черпят вдъхновение „от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“ и желаят да „задълбочат солидарността между своите народи при зачитане на тяхната история, култура и традиции“, както и член 3, параграф 3 от ДЕС[1],

– като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)[2],

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 22 от нея[3],

– като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО в рамките на нейната 33-та сесия на 20 октомври 2005 г.[4],

– като взе предвид Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 17-та сесия на 16 ноември 1972 г. (Конвенцията за световното културно и природно наследство)[5],

– като взе предвид Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 32-ра сесия на 17 октомври 2003 г.[6],

– като взе предвид Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 31-ва сесия на 2 ноември 2001 г.[7],

– като взе предвид Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт[8],

– като взе предвид Конвенцията относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 16-а сесия на 14 ноември 1970 г.[9],

– като взе предвид заключенията на Съвета относно работния план за културата за периода 2019 – 2022 г.[10],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Нова европейска програма за култура“ (COM(2018) 0267)[11],

– като взе предвид доклада на Комисията от 28 октомври 2019 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението, резултатите и общата оценка на Европейската година на културното наследство 2018 (COM(2019)0548)[12],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640)[13],

– като взе предвид Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012[14],

– като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“[15],

– като взе предвид своя доклад от 23 ноември 2018 г. относно Нова европейска програма за култура,

– като взе предвид резолюцията си от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа[16],

– като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно основано на участието управление на културното наследство[17],

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 26 юни 2000 г. относно опазването и обогатяването на европейското кинематографично наследство[18],

– като взе предвид заключенията на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа[19],

– като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2018 г. относно извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС[20],

– като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенцията от Фаро) от 13 октомври 2005 г.[21],

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 декември 2018 г., озаглавен „Европейска рамка за действия в областта на културното наследство“ (SWD(2018)0491)[22],

– като взе предвид резолюцията от 22 ноември 2019 г. на Съвета на Европейския съюз и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно културното измерение на устойчивото развитие (13956/19)[23],

– като взе предвид проучването на Евробарометър относно културното наследство (Специално проучване на Евробарометър 466)[24],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477)[25],

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от ноември 2014 г. относно съобщението на Комисията „За интегриран подход към културното наследство на Европа“(2015/C 195/04)[26],

– като взе предвид Решение (ЕС) 2017/864 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година относно Европейска година на културното наследство (2018 г.)[27],

– като взе предвид препоръката на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид (2011/711/ЕС)[28],

– като взе предвид декларацията за сътрудничество за постигане на напредък в областта на цифровизацията на културното наследство от 9 април 2019 г.[29],

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Работна програма на Комисията за 2020 г. – Съюз с по-големи амбиции (COM(2020)0037)[30],

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно приноса на селските райони в Европа към Европейската година на културното наследство (2018 г.) за гарантиране на устойчивостта и сближаването на градските/селските райони (NAT/738-EESC-2018—01641)[31],

– като взе предвид Декларацията от Давос от 2018 г. относно насърчаването на висококачествено застроената среда (Baukultur) в Европа[32],

– като взе предвид Декларацията от Леуварден от 23 ноември 2018 г. за адаптивното повторно използване на архитектурното наследство[33],

– като взе предвид декларацията, приета по време на неофициалната среща на министрите на държавите членки, отговарящи за културните и европейските въпроси, от 3 май 2019 г. след пожара в катедралата Нотр-Дам в Париж[34],

– като взе предвид заключенията на Европейска културна конвенция на Съвета на Европа от 19 декември 1954 г.[35],

– като взе предвид призива за действие от Берлин на Европа Ностра („Културното наследство за бъдещето на Европа“) от 22 юни 2018 г. [36] и нейния Парижки манифест („Relançons l’Europe par la culture et le patrimoine culturel!“) от 30 октомври 2019 г.[37],

– като взе предвид проучването от 2015 г., озаглавено „Културното наследство е от значение за Европа“[38],

– като взе предвид Декларацията от Барселона относно туризма и културното наследство („По-добри места за живот, по-добри места за посещение“) от 11 октомври 2018 г.[39],

– като взе предвид проучването от 2018 г., озаглавено „Опазване на културното наследство от природни и причинени от човека бедствия“[40],

– като взе предвид документа от 2019 г. на Международния съвет за паметниците и обектите (ICOMOS), озаглавен „Европейските принципи за качество на финансираните от ЕС интервенции с потенциално въздействие върху културното наследство“[41],

– като взе предвид Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венецианска харта от 1964 г.)[42],

– като взе предвид Конвенцията от Гранада от 1985 г. за опазване на архитектурното наследство на Европа[43],

– като взе предвид Конвенцията от Валета от 1992 г. за опазване на археологическото наследство на Европа[44],

– като взе предвид наградите за европейско наследство/наградите „Европа Ностра“,

– като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално цели 4, 11 и 13,

– като взе предвид тематичния клъстер по стълб 2 на „Хоризонт Европа“ „Култура, творчество и приобщаващо общество“[45],

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО[46],

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета[47],

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006[48],

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно езиковото равенство в ерата на цифровите технологии[49],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2018 г. относно минимални стандарти за малцинствата в ЕС[50],

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз[51],

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014–2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO[52],

– като взе предвид ангажиментите, поети от номинирания тогава член на Комисията, отговарящ за иновациите, научните изследвания, образованието, културата и младежта, на нейното изслушване на 30 септември 2019 г. пред Европейския парламент,

– като взе предвид член 54 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0210/2020),

А. като има предвид, че материалното, нематериалното, природното и цифровото културно наследство на Европа е източник на богатство, наследен от миналото и свидетелстващ за европейската история, култура и традиции в цялото им многообразие, който постоянно се обогатява с течение на времето и трябва да се запази, за да  бъде предаден на бъдещите поколения;

Б. като има предвид, че европейското културно наследство е източник за историческата памет и историческите познания, укрепващ общото ни чувство за принадлежност;

В. като има предвид, че културата и културното наследство спомагат за укрепването на идентичността на отделния човек и насърчават социалното сближаване, стабилността и разбирателството в обществото;

Г. като има предвид, че културното наследство е ценност само по себе си и има множество пластове (местен, регионален, национален, европейски и световен) и форми (материални, нематериални, природни, цифрови и цифровизирани), които са взаимосвързани;

Д. като има предвид, че културното наследство допринася значително за секторите на културата и творчеството в Европа и извън нея;

Е. като има предвид, че над 300 000 души в Европа са заети в сектора на културното наследство, а 7,8 милиона работни места в Европа са непряко свързани с него;

Ж. като има предвид, че по време на Европейската година на културното наследство през 2018 г. бяха проведени повече от 23 000 прояви, достигнали до над 12,8 милиона души (2,5 % от населението на ЕС-28)[53] в държавите членки[54];

З. като има предвид, че стратегическата визия на Европейската година на културното наследство, изразена в нейното мото „Нашето наследство: там, където се срещат миналото и бъдещето“, продължава да е валидна като ръководен принцип за трайни резултати от нея, насочени към изграждане на връзки между европейското културно наследство и настоящото културно производство, както и за насърчаване на участието от страна на европейските граждани;

И. като има предвид, че дейностите на Европейската година на културното наследство бяха съсредоточени върху младото поколение и върху интерактивните и творческите проекти;

Й. като има предвид, че 2018 г. – Европейската година на културното наследство – беше година с важни исторически годишнини; като има предвид, че през тази година се проведоха много национални и международни чествания и възпоменателни събития, които оставиха значителен отпечатък върху европейската културна карта;

К. като има предвид, че едно от постиженията на Европейската година на културното наследство беше създаването на мрежа на европейските заинтересовани страни с установяването на трайни връзки; като има предвид, че тази мрежа следва да бъде устойчива и дълготрайна;

Л.  като има предвид, че местните и общоевропейските неправителствени организации (НПО) и организираното гражданско общество допринесоха в огромна степен за успеха на Европейската година на културното наследство;

М. като има предвид, че според проучването на Евробарометър относно културното наследство 84% от респондентите в държавите членки са на мнение, че културното наследство е важно за тях лично и за тяхната местна общност, а осем от всеки десет (80%) считат, че то е важно за Европейския съюз като цяло;

Н. като има предвид, че близо една трета от обектите в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО се намират в ЕС-27 – 326 културни обекта, 26 природни обекта и пет смесени обекта; като има предвид, че в Европа като цяло се намират почти половината от обектите в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО;

О. като има предвид, че в представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството са включени най-малко 131 вписвания, свързани с държавите от ЕС-27;

П. като има предвид, че свързани с Европа и Северна Америка са 52% от вписванията в международния регистър на ЮНЕСКО „Световна памет“;

Р. като има предвид, че досега на 48 европейски обекта е присъден Знакът за европейско наследство;

С. като има предвид, че близо девет от всеки десет (88%) анкетирани европейци считат, че културното наследство на Европа следва да се преподава в училищата[55];

Т. като има предвид, че Европейската година на културното наследство 2018 показа, че културното наследство може да осигури основа за международни проекти, които включват граждани от всички възрастови групи и им дават възможност да се свързват с експерти; като има предвид, че тези проекти се оказаха добър инструмент за повишаване на осведомеността за общата европейска културна история;

У. като има предвид, че възходът на цифровизацията създава нови възможности и предизвикателства за секторите на културата и творчеството в Европа;

Ф. като има предвид, че работният план за културата за периода 2019 – 2022 г., приет от Съвета на 21 декември 2018 г., включва устойчивостта на културното наследство като първи от петте приоритета за европейското сътрудничество в изготвянето на политики в областта на културата;

Х. като има предвид, че пандемията от COVID-19 наруши повечето културни събития и създава драстични пречки за хората да посещават една голяма част от културното наследство на Европа, да му се наслаждават и да го изучават, като цифровите средства често са единственият възможен начин за достъп до него; като има предвид, че ограниченията или забраната на публични събирания и събития, затварянето на музеи и ограниченията за пътуване имат много вредни последици за хората на изкуството и културните дейци;

Ц. като има предвид, че в рамките на текущите преговори относно МФР за периода 2021 – 2027 г. се открива възможност за създаване на нови и благоприятни условия за инвестиции в културното наследство от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Признаване на стойността на културното наследство

1. счита, че културното наследство е безценен ресурс, който ни дава възможност да размишляваме върху историята и да подхождаме критично към нея, като спомага за открояването не само на различното в нашата памет, но и на общите елементи, които свързват всички нас, като по този начин насърчава многообразието, диалога, сближаването, солидарността и взаимното разбирателство, а също така обогатява знанието за нашите материални, нематериални, природни и цифрови активи;

2. признава ролята на културното наследство за насърчаване на творчеството, иновациите и устойчивостта, както и за развиване на интелектуалните способности; счита, че културното наследство може също така да бъде източник на вдъхновение и удоволствие и може да допринася за развлекателните дейности;

3. подчертава, че езиците стимулират и правят възможно богатството и многообразието на европейското културно наследство, тъй като майчините езици са носители на ценности и знания и често служат за предаване на нематериалното културно наследство; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат повече действия за защита, развитие и насърчаване на езиковото многообразие в цифровата ера, включително като заделят достатъчен бюджет за политиките, свързани с класифицираните като застрашени езици, и като повишават осведомеността сред гражданите на ЕС за езиковото и културното богатство, което представляват съответните общности;

4. припомня на Комисията и на държавите членки необходимостта пълноценно да включат културното наследство на малцинствата в Европа във всяко разглеждане на въпроса за европейското наследство, като се ангажират да признават и насърчават приноса им за културното, езиковото и художественото богатство и многообразие на Съюза, и като се стремят да определят и да прилагат съгласувани и координирани мерки за устойчиво управление и насърчаване на тези култури;

5. подчертава ролята на европейските и паневропейските културни прояви и традиционни културни фестивали за повишаване на осведомеността за културното богатство и многообразие на Европа; насърчава държавите членки да популяризират и подкрепят подобни дейности и да защитават своите традиции; настоятелно призовава Комисията да обмисли да финансира подобни инициативи;

Образование и умения

6. подчертава значението на всички видове образование – формално, неформално и самостоятелно – свързани с културното наследство и хуманитаристиката, включително история и философия, във всички възрасти; счита, че следва да се обърне специално внимание на учениците и студентите с увреждания, както и на тези в неравностойно положение; отново подчертава колко е важно да бъдат включвани различни художествени форми, като музика, кино, театър, литература, дизайн и архитектура, в учебните програми или в съпътстващите ги странични дейности; счита, че следва да се прави по-активна промоция на различните съществуващи материали, създадени по повод на Европейската година на културното наследство, като например съответния комплект за електронно побратимяване; призовава Комисията да интегрира по-цялостно културното наследство в своята стратегия за европейско пространство за образование, за да помогне на студентите да развият силно чувство за европейско гражданство;

7. във връзка с това счита, че Домът на европейската история трябва да получи подходящо финансиране, така че да може да се превърне в център на знания и сътрудничество за млади изследователи, учители и учащи се от целия ЕС и да може да служи и като инструмент за популяризиране на европейското културно наследство; счита, че е необходимо да се разработят допълнителни начини за насърчаване на достъпа до Дома, наред с другото, чрез цифрови посещения, за да може той да изпълнява пълноценно ролята си на портал, в който всички групи от обществеността да научават за споделения опит от европейските събития и различните им тълкувания; във връзка с това насърчава постепенното създаване в рамките на Дома, в зависимост от финансовите възможности, на общоевропейска мрежа на центрове с цел сътрудничество;

8. подчертава нарастващата роля, която цифровото образование може да изиграе за да направи възможно изучаването на културното наследство и ученето чрез него; отбелязва необходимостта от разработване на висококачествени инициативи за електронно обучение, включително масови отворени онлайн курсове (МООК), за да се подобри достъпът до изучаването на културното наследство и да се засилят уменията, свързани с наследството, в цяла Европа; счита във връзка с това, че планът за действие в областта на цифровото образование може да допринесе значително за каузата и призовава предложената актуализация на този план да включва подкрепа за образованието в областта на културното наследство;

9. изразява загриженост относно нарастващата липса на квалифицирани занаятчии, специалисти по реставрация и експерти в областта на културното наследство и трудностите при привличането на млади хора да се учат на тези видове умения; подчертава липсата на системен подход и ефективни механизми, например курсове за обучение по традиционни технически умения, за предаване на съответните умения и знания, което излага на риск европейското наследство; счита, че в бъдеще качественото опазване на културното наследство ще бъде възможно само ако съответните умения и знания бъдат изцяло запазени, включително чрез цифрови средства, и бъдат предадени; ето защо призовава Комисията да гарантира, че бъдещите инициативи за опазване на културното наследство ще включват и опазване на необходимите за това практики и знания; припомня колко е ценен обменът и във връзка с това подчертава значението на програмата „Еразъм +“, която дава възможност за мобилност и на чираците;

10. изтъква отново необходимостта от подобряване на социално-икономическите условия, условията на труд и баланса между половете, както и от насърчаване на възможностите за мобилност за операторите и работниците, заети в сектора на културното наследство, включително и за лицата с увреждания; отбелязва в тази връзка колко е важно признаването на професионалните квалификации;

11. подчертава необходимостта да се продължат и задълбочат усилията за повишаване на осведомеността за ценността на културното наследство за Европа, както и за диалог с гражданите и заинтересованите страни на местно равнище; подчертава, че за насърчаване на социалното сближаване е важно по-добре да се познава европейското културно наследство, и отбелязва, че достъпът до такива знания би благоприятствал по-специално социалната и културната интеграция на гражданите с мигрантски произход и техните семейства;

12. приветства предложението на Комисията за създаване на нова общност на знание и иновации (ОЗИ) в областта на културните и творческите индустрии в рамките на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), която да отразява социалното многообразие и в която културното наследство също така да бъде разглеждано като източник на вдъхновение за съвременните творби и решения;

Цифрово културно наследство

13. признава значението на цифровото културно наследство, благодарение на което все повече хора, включително хората в неравностойно положение и хората с увреждания, имат уникални възможности и равен достъп за ползване на материали в областта на културата; признава нарастващото значение на цифровото културно наследство, особено по време на пандемиите и свързаните с тях ограничителни мерки, при което виртуалните посещения на музеи и изложби, цифровите библиотеки, онлайн енциклопедиите и други подобни цифрови решения представляват утеха и единствено средство за хората да достигат до културното наследство и културата като цяло и да се ползват от тях; подчертава колко е важна цифровизацията на културния материал, така че той не само да се запази за бъдещите поколения (функцията за съхраняване), но и да стане по-лесно достъпен за аудиторията чрез качване на културното наследство онлайн;

14. подчертава, че съответните технологични постижения, например цифрови проучвания, 3D моделиране и отпечатване, разширена реалност, виртуална реалност, както и ролята на изкуствения интелект (ИИ) и големите информационни масиви откриват нови възможности не само за улавяне, съхраняване и визуализиране на културното наследство, но и за обработване, анализиране и възстановяване на това наследство и разработването на приложения за него;

15. подчертава значението на проекта Europeana, който служи като европейска цифрова библиотека, архив, музей и образователна платформа; призовава за по-големи усилия за по-нататъшно развитие на платформата, включително като се предоставя подходящо финансиране за нея и като тя се популяризира сред широката общественост и учителите;

16. изразява мнението, че материалите, които ще бъдат цифровизирани, трябва да бъдат подбирани по безпристрастен начин, така че да се гарантира надеждността на цифровите архиви и колекциите;

17. подчертава необходимостта и от насърчаване на съществуването и стойността на цифровизираните архиви, както и от подобряване на цифровите умения на обществеността, така че да нарасне ползването на цифрово съдържание;

18. счита, че онлайн енциклопедиите представляват безценен ресурс на проверена и надеждна информация, който дава възможност за достъп до културното наследство и играе роля за неговото опазване и популяризиране, и също така са важен инструмент за класифициране и предоставяне на постоянен достъп до създаденото в цифров вид културно наследство; счита, че следва да се отделят повече ресурси за насърчаване, разработване и развитие на онлайн енциклопедии;

19. подчертава, че оперативната съвместимост е ключова, за да се гарантира, че цифровото съдържание ще бъде използваемо многократно в дългосрочен план; подчертава във връзка с това ролята на стандартите и рамковите уредби;

20. призовава за засилено сътрудничество между държавите членки, както и между съответните сектори, с цел цялостно насърчаване на цифровизираното културно наследство; приветства декларацията за сътрудничество за постигане на напредък в цифровизацията на културното наследство, която до момента е подписана от почти всички държави членки;

21. подчертава необходимостта от разработване на всеобхватна рамка на ЕС с подходящо финансиране за защита и насърчаване на цифровизираното и създаденото в цифров вид културно наследство; отбелязва необходимостта от национални политики за опазване, при които решенията за подбор се основават на ясно определени принципи и се извършват в условия на отчетност; отбелязва безценния принос, който цифровите уредници могат да дадат, за да се гарантира, че цифровото културно наследство ще бъде защитено и достъпно за европейската и световната публика на различни езици; отбелязва с интерес множеството проекти за цифровизация, които вече са осъществени чрез ЕФРР, и призовава за следващия програмен период да се осигури непрекъснатост на този вид финансиране;

22. призовава за широкообхватна актуализация на препоръката на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид, за да се вземат предвид технологичният напредък, предизвикателствата и възможностите от последното десетилетие; счита обаче, че акцентът върху цифровото наследство не следва да бъде за сметка на опазването на съществуващото материално и нематериално културно наследство и свързаните с него работни места;

Икономически потенциал и устойчивост

23. подчертава, че секторът на културното наследство допринася за икономическото развитие, като има значимо странично въздействие и върху други икономически сектори; отново изтъква силната взаимовръзка между културното наследство и устойчивото развитие;

24. признава, че устойчивият културен туризъм има значителен потенциал за генериране на растеж и работни места в ЕС, тъй като вече четирима от всеки десет туристи избират своето местоназначение въз основа на предлаганите там културни възможности; подчертава обаче, че насърчаването на културния туризъм трябва да се извършва по приобщаващ начин по отношение на местните общности и икономики, начини на живот и традиции и трябва да се постигне баланс между икономическите, социалните, културните и екологичните изисквания; отбелязва, че предлаганите във връзка с културното наследство възможности могат да си възвърнат само минимален дял от икономическата стойност, която генерират, като поради това имат нужда от нови, алтернативни и стабилни източници на финансиране, за да продължат да действат като катализатори на устойчив туризъм;

25. посочва, че наличието на обекти на културното наследство насърчават хората да пътуват и да се запознават с различни общества и култури; припомня, че 72% от анкетираните на възраст между 15 и 24 години са съгласни с това, че културното наследство може да повлияе на техния избор за ваканционна дестинация; подчертава във връзка с това ролята, която може да играе инициативата „DiscoverEU“; отбелязва обаче, че младите хора не извличат равностойна полза от инициативата; призовава Комисията да намери начин за по-широко включване на млади хора в неравностойно социално положение, от селските и отдалечените райони на държавите членки, както и от държавите членки, които не разполагат с добри железопътни връзки с други страни от ЕС;

26. настоятелно призовава държавите членки да въведат силни механизми за предотвратяване на прекомерната експлоатация на културното наследство, включително поради лошо управлявани туристически потоци; предупреждава за въздействието на краткосрочните търговски интереси, които създават риск от уронване на автентичността на културните обекти и практики и влошаване на тяхното качество; приветства във връзка с това стартирането на програмата „Културното наследство в действие“, която се стреми да допринася чрез партньорско обучение за укрепването на политиките в областта на културното наследство на местно и регионално равнище; подчертава готовността си да наблюдава и подкрепя програмата, ако тя се окаже успешна;

27. признава значението на европейските столици на културата за популяризиране на градовете и регионите, тъй като чрез изграждане на икономическа рамка около своите културни, художествени и социални проекти те интегрират концепцията за устойчив туризъм и укрепват своето материално и нематериално наследство, традиции и иновации в полза на всички европейски граждани и на хората по света;

28. препоръчва по-нататъшни усилия за стимулиране на пътуването до по-слабо известни и популярни дестинации и селски райони, както и пътуванията извън сезона, така че да се насърчава устойчивостта и достъпността на туризма, особено за хората с увреждания и по-възрастните; подчертава ролята, която ЕЗФРСР може да играе в подкрепа на местните инициативи в областта на туризма, по-специално чрез програмата LEADER; призовава тази програма да получи адекватно финансиране за програмния период 2021 – 2027 г.;

29. изразява загриженост относно въздействието върху културното наследство на замърсяването, вандализма, кражбите, лошото управление на туризма и неконтролираното развитие, както и глобалното затопляне и изменението на климата, по-специално поради зачестилите екстремни метеорологични явления, включително риска от проливни дъждове, големи горещини, наводнения, пожари и силни ветрове; подчертава необходимостта от действие, включително чрез споделяне на знания между държавите членки, и призовава Комисията да предложи конкретни действия за опазване и защита на културното наследство с оглед на тези природни и предизвикани от човека опасности;

30. подчертава ролята на гражданското общество и значението и стойността на доброволческата дейност за опазване и дори за откриване на културното наследство и за изтъкване на значението му, както и знанията, експертния опит и енергията, с които доброволците допринасят за каузата; призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят действия в тази връзка; отбелязва ролята, която Европейският корпус за солидарност може да играе, за да се даде възможност на младите хора да участват в опазването и обновяването на европейското наследство и в повишаването на осведомеността; приветства специалната покана, отнасяща се до сферата на културното наследство, за участие в тази инициатива;

31. изразява също така загриженост относно заплахите за културното наследство, произтичащи от тероризма, както в рамките на Европа, така и извън нея; осъжда разрушаването на обекти на културното наследство; счита, че ЕС следва да играе по-активна роля в насърчаването на реставрирането, консервацията и опазването на културното наследство в целия свят;

32. счита, че ЕС следва да включи опазването на културното наследство като едно от условията за страните – кандидатки за присъединяване;

33. отново заявява, че незаконният трафик на предмети на културата и незаконната търговия с тях, включително чрез цифрови канали, е сериозен проблем с глобално измерение, който изисква координирани действия не само сред държавите членки, но и на международно равнище; посочва, че при всички размисли по темата за европейското наследство е необходим и нов поглед към произведенията и културните блага, плячкосани, откраднати или незаконно придобити по време на войни; отново изразява подкрепата си за активното насърчаване на изследванията за установяване на произхода в контекста на Европейската година на културното наследство;

Към стратегически подход спрямо културното наследство

34. призовава Комисията да приеме по-интегриран подход към културното наследство, като материалното, нематериалното, природното и цифровото наследство се третират равностойно и тези измерения се разглеждат като взаимосвързани и неделими;

35. отчита създаването на Европейската рамка за действие в областта на културното наследство; подчертава, че действията, включени в рамката, трябва да бъдат изпълнени и подкрепени с подходящи ресурси;

36. счита, че констатациите и препоръките от съответните проучвания, възложени от Комисията, следва да бъдат отразени в нейните действия за опазване на културното наследство;

37. отново отправя своето искане към Комисията за създаване на единен портал на ЕС, наречен „Опознайте Европа“, обединяващ информацията от всички програми на ЕС за финансиране на културното наследство, и едновременно приемане на общ подход в рамките на Комисията чрез подобряване на сътрудничеството между различните области на политиката, свързани с културното наследство;

38. изразява съжаление, че комуникационната дейност относно Знака за европейско наследство не е достатъчно развита и призовава за подкрепа за създаването на мрежа от съответните обекти; счита, че местата, на които вече е присъден този знак, трябва да бъдат насърчавани и трябва да им бъде предложена логистична подкрепа;

39. призовава за стратегическо сътрудничество между Европейския съюз и други международни организации, по-специално ЮНЕСКО и Съвета на Европа, за да се координират по-добре усилията и общите стандарти за опазване и насърчаване на културното наследство и да се обменят най-добри практики;

40. отбелязва, че почти три четвърти от анкетираните европейци считат, че публичните органи следва да отделят повече ресурси за културното наследство; изтъква необходимостта от увеличаване на финансирането на ЕС за дейности, свързани с културното наследство;

41. подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за културното наследство и културата като цяло в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.; отново призовава за удвояване на бюджета за програмата „Творческа Европа“ и утрояване на бюджета за програмата „Еразъм +“ в следващата МФР; подчертава потенциала на „Творческа Европа“ за изграждане на връзки между живото изкуство и материалното и нематериалното културно наследство; призовава за увеличаване на бюджетните средства за научни изследвания в областта на културното наследство в „Хоризонт Европа“; отбелязва необходимостта от полезни взаимодействия между другите секторни политики, както и между структурните фондове, различните програми на Съюза (включително „Хоризонт Европа“, „Творческа Европа“ и LIFE) и схемите за финансиране, за да се даде действително предимство на културното наследство; отбелязва колко е важно да се увеличи потенциалът на европейските структурни и инвестиционни фондове по отношение на опазването на културното наследство; потвърждава своята позиция, че инвестициите в инфраструктура за културен и устойчив туризъм следва да се считат за малки по мащаб и допустими за подпомагане, когато съфинансирането от ЕФРР не надвишава 10 милиона евро, и че когато инфраструктурата се счита за световно културно наследство, таванът следва да бъде увеличен на 20 милиона евро;

42. счита, че Европейският зелен пакт следва да включва действия за смекчаване на въздействието на изменението на климата върху културното наследство и да отчита, че културното наследство може да играе важна роля за постигането на целите за устойчивост на климата чрез образование, изследвания и възобновяване на устойчиви европейски традиционни практики;

43. приветства предоставянето на широк и свободен онлайн достъп за обществеността до културното наследство като бърз отговор и израз на солидарност от страна на секторите на културата и творчеството по време на кризата с COVID-19; изразява тревога във връзка с огромното въздействие, което последиците от COVID-19 ще окажат върху културното наследство и секторите на културата и творчеството; призовава Комисията да извърши цялостен анализ на въздействието на пандемията върху съответните сектори и по-специално върху сектора на културното наследство; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предложат адекватна и целенасочена финансова подкрепа за облекчаване на кризата в тези сектори и за подпомагане на заетите в тях лица, включително достъп до социални обезщетения за лицата с нестандартни форми на заетост;

44. призовава за увеличаване на усилията да се използва импулсът на Европейската година на културното наследство, за да се превърне той в трайни политики на местно, регионално, национално и европейско равнище, тъй като това от своя страна би довело до положителен икономически, културен и социален принос и би помогнало за развитието на чувство за принадлежност към европейското културно пространство у всички европейци, както и за споделена отговорност за съхраняването, обогатяването и популяризирането на културното наследство; приканва Комисията да обмисли организирането на още една Европейска година на културното наследство в бъдеще;

45. призовава културното измерение на европейската интеграция, включително културното наследство, да бъде включено в стратегическите теми за обсъждане на предстоящата конференция за бъдещето на Европа;

46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Културното наследство е нашият източник на богатство – наследено от миналото, запазено и използвано в настоящето, то ще остане в наследство за бъдещите поколения. Културното наследство ни помага да определим кои сме и откъде сме. Макар и да подчертава различията в нашите традиции, езици и начин на живот, културното наследство ни помага да открием обща нишка, която обединява всички. Неговата роля за възприемане и насърчаване на многообразието, сближаването, солидарността и разбирателството е безценна.

Европейците са съгласни за значението на културното наследство. Според проучването на Евробарометър 84% от респондентите в държавите членки са на мнение, че културното наследство е важно за тях лично и за тяхната местна общност, докато 87% считат, че то е важно за техния регион, а 91% застъпват становището, че културното наследство е важно за тяхната страна. Нещо повече, осем от всеки десет респонденти (80%) считат, че културното наследство е важно за Европейския съюз като цяло. Тези цифри не се различават значително между държавите членки.

Постигане на ефективно политическо наследство за Европейската година на културното наследство

За да се отбележат многообразието и всичко, което споделяме, 2018 г. беше избрана за Европейска година на културното наследство в ЕС, по време на която бяха проведени над 23 хиляди мероприятия (знакът на Европейската година на културното наследство беше присъден на над 13 хиляди събития), достигайки до 12,8 милиона души във всички държави членки. Така проявите, свързани с Европейската година на културното наследство, достигнаха до около 2,5% от населението на ЕС-28[56].

Европейската година на културното наследство беше инициатива „отдолу нагоре“, тъй като организациите на гражданското общество препоръчаха нейното обявяване и изиграха ключова роля за подготовката и изпълнението ѝ. Сред по-големите постижения на Европейската година на културното наследство е това, че тя успя да създаде необходимия импулс и да обедини заинтересованите страни от публичния и частния сектор, по-специално неправителствени организации (НПО), които насърчават културното наследство на местно, регионално или национално равнище, като се създаде истинско общоевропейско движение. От жизненоважно значение е да продължи да се използва този импулс, за да се постигне ефективно политическо наследство на Европейската година на културното наследство. Също така е от съществено значение да се продължи многостранното сътрудничество, установено по време на Европейската година на културното наследство. В доклада се изтъква необходимостта от създаване на постоянна платформа, включваща като централен елемент организираното гражданско общество, за сътрудничество и координация на политиките в областта на културното наследство на равнището на ЕС.

Още много остава да бъде направено. Макар значението на насърчаването и опазването на културното наследство да е признато както на национално равнище, така и на равнище ЕС, сътрудничеството и координацията между държавите членки на всички равнища на управление може да бъдат значително подобрени. В европейските институции ситуацията е сходна. Що се отнася до Европейската комисия, докладчикът изразява съжаление, че в основния текст на нейната работна програма за 2020 г. не се споменават нито културното наследство, нито културата в по-широк план[57]. И макар Комисията да извършва значителна работа в областта на културното наследство, задачите и дейностите са разпръснати в различни генерални дирекции (ГД). Настоящият доклад повтаря призива на Парламента за общ подход в рамките на Комисията чрез подобряване на сътрудничеството между различните области на политиката, свързани с културното наследство.

Докладчикът призовава Комисията за по-интегриран подход към културното наследство, при който материалното, нематериалното, природното и цифровото наследство се третират като взаимосвързани и неотделими. Комисията следва да развива дейността си на основа на Европейската рамка за действие в областта на културното наследство – чрез по-добро сътрудничество между различните области на политиката, свързани с културното наследство.

Финансирането от ЕС за културното наследство остава твърде разпиляно, като се отпуска чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, чрез различни програми, включително „Творческа Европа“, „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“ и предстоящата програма „Цифрова Европа“. В доклада се повтарят исканията на Парламента към Комисията за създаване на единен портал на ЕС, обединяващ информацията от всички програми на ЕС за финансиране на културното наследство. Освен това докладчикът призовава за полезни взаимодействия между другите секторни политики, както и между различните програми и схеми за финансиране на ЕС, за да се изведе реално на преден план културното наследство.

В този контекст докладчикът счита, че е от първостепенно значение да се осигури подходящ бюджет за програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“, които рискуват да бъдат орязани значително. В по-общ план многогодишната финансова рамка (МФР) трябва да има достатъчно средства, особено с оглед на новите инициативи, най-вече Европейския зелен пакт. Концентрирането върху прага от 1,00 % от БНД на ЕС при преговорите по МФР не е от полза, ако искаме да продължим работа по нарасналите амбиции на ЕС.

Образование и умения

Докладчикът подчертава значението на историята и образованието в областта на културното наследство и посочва, че връзката между секторите на културното наследство и образованието трябва да бъде укрепена. Цифровото образование, и особено специално приспособените масови отворени онлайн курсове (МООК), както и други инициативи за електронно обучение в областта на културното наследство може да играят значителна роля, тъй като могат да достигнат до много по-широка аудитория, особено в по-отдалечените региони.

В същото време докладчикът подчертава нарастващия недостиг на специалисти реставратори, чиито умения са безценни при съхраняването, опазването и поддръжката на обектите на културното наследство. Същевременно липсата на специалисти по културното наследство и на квалифицирани занаятчии – проблем, който се очаква да се влоши през следващите десетилетия поради застаряването на населението – може да доведе до намаляване на дейността, свързана с културното наследство, включително по отношение на опазването му, с научните изследвания и с недостатъчното популяризиране на каузата на това наследство. Важно е да се осигури по-голямо финансиране за образованието в областта на културното наследство с акцент върху привличането на нови специалисти в тази област.

Цифрово културно наследство

Докладчикът пожела специално да подчертае цифровото културно наследство предвид нарастващото му значение. В доклада се подчертава необходимостта от разработване на всеобхватна рамка на ЕС с подходящо финансиране за насърчаване и защита на цифровото наследство, тъй като настоящите усилия са откъслечни и недостатъчни. Освен това препоръката на Комисията относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид от 27 октомври 2011 г. е остаряла и трябва да бъде преразгледана, за да бъдат отразени по-добре новите възможности и предизвикателствата вследствие на технологичния напредък.

Стремежът на доклада е да се направи разграничение между цифровизираното и създаденото в цифров вид културно наследство, тъй като за двете категории има различни приоритети. По отношение на първата в доклада се отбелязва, че е важно цифровизираното съдържание да се постави онлайн, така че да бъде по-широко достъпно. Наред с другото, докладчикът подчертава и необходимостта да се гарантира, че материалите, които ще бъдат цифровизирани, се подбират по безпристрастен начин, така че да се гарантира надеждността на цифровите архиви и колекции. Освен това докладчикът призовава за засилено сътрудничество между държавите членки и съответните сектори, така че цялостно да се насърчава цифровизираното културно наследство, като се гарантира, наред с другото, оперативната съвместимост на подобни архиви и това, че те ще останат обществено достояние. Във връзка с това си заслужава да се отбележи, че към днешна дата Декларацията за сътрудничество за постигане на напредък в областта на цифровизацията на културното наследство е подписана от повечето, но не и от всички държави членки.

Що се отнася до създаденото в цифров вид културно наследство, жизненоважно е да се започне всеобхватното му опазване. Във връзка с това съществува необходимост от всеобхватни политики за опазване на национално равнище, като решенията за подбор се основават на ясно определени принципи и се извършват по отговорен начин. Освен това подобряването на цифровите умения на обществеността е необходимо условие, за да се гарантира, че се увеличава използването на цифровото съдържание. Докладчикът подчертава значението на проекта Europeana, който служи като европейска цифрова библиотека, архив, музей и образователна платформа.

Икономически потенциал и устойчивост

Секторът на културното наследство е важен двигател на растежа и заетостта, тъй като в него са заети около 300 хиляди души в Европа, а 7,8 милиона работни места в Европа са непряко свързани с него[58]. Очакваният мултипликационен коефициент на заетостта в сектора е особено висок, като достига 26,7 и по този начин надвишава редица други отрасли[59]. В частност културният туризъм е значителен генератор на растеж в ЕС, тъй като четирима от 10 туристи избират своята дестинация въз основа на нейните културни атракции.

Въпреки това докладчикът подчертава, че икономическият потенциал на сектора на културното наследство не трябва да се извлича за сметка на неговата устойчивост, и предупреждава относно влиянието на краткосрочните търговски интереси, които създават риск от подкопаване на автентичността на културните обекти и снижаване на тяхното качество. В доклада се предупреждава за въздействието върху културното наследство на замърсяването, вандализма, кражбите, лошо управлявания масов туризъм, както и глобалното затопляне и изменението на климата. Комисията се призовава да изработи и предложи конкретни действия за опазване и защита на културното наследство с оглед на тези природни и предизвикани от човека опасности.

За да се насърчи устойчивостта, се препоръчва да се положат допълнителни усилия за насърчаване на пътуването до по-слабо известни и популярни дестинации, пътуването до селски райони и пътуването в ниските сезони. Докладчикът оценява ролята на европейските културни маршрути, на Най-добрите европейски дестинации (EDEN) и инициативата „Европейска столица за интелигентен туризъм“[60] като добри примери за насърчаване на устойчивостта и достъпността в туризма. Докладчикът призовава Комисията да използва Декларацията от Барселона „По-добри места за живеене, по-добри места за посещение“ като вдъхновение за устойчиви дейности и политики в областта на културния туризъм.

В доклада отново се заявява, че незаконният трафик на предмети на културата е сериозен проблем с глобално измерение, който изисква координирани действия не само сред държавите членки, но и на международно равнище. Докладчикът изразява загриженост относно заплахите за културното наследство, произтичащи от тероризма както в рамките на Европа, така и извън нея. От жизненоважно значение е ЕС да играе по-активна роля в насърчаването на реставрирането, съхраняването и опазването на културното наследство не само в Съюза, но и в целия свят.

Заключение

Културното наследство е ценност само по себе си, като това е една от темите, които настоящият доклад се опитва да подчертае. Ето защо дискусиите за културното наследство следва да се съсредоточат не само върху приноса му към други сектори — които несъмнено заслужават специално внимание — но и върху това, което ние, като общества и общо като Европейски съюз — можем да направим за популяризирането и опазването на културното наследство. По-очевидният отговор е: повече финансиране. Реално почти три четвърти от анкетираните европейци считат, че публичните органи следва да отделят повече ресурси за културното наследство. Но също така важно, ако не и по-важно е да има интегрирана стратегия на ЕС спрямо културното наследство, за да се гарантира, че то ще получи необходимото признание, което до момента липсва.

Една ефективна политическа последица от Европейската година на културното наследство би била да се консолидират съществуващите усилия, да се засили координацията на дейностите — не само на равнището на държавите членки и институциите на ЕС, но също така и на равнището на организираното гражданско общество — както и да се установят необходимите полезни взаимодействия между различните заинтересовани страни, политики, проекти и програми за финансиране. По този начин Европейският съюз ще бъде в много по-добро състояние да опазва и популяризира успешно културното наследство в цяла Европа и извън нея, както и да извлече напълно социалните, икономическите и екологичните ползи от него като инструмент за постигане на своите ключови политически приоритети и цели.

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.10.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

3

 Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Christine Anderson, Andrea Bocskor, Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re, Laurence Farreng, Tomasz Frankowski, Romeo Franz, Hannes Heide, Irena Joveva, Petra Kammerevert, Niyazi Kizilyürek, Predrag Fred Matić, Dace Melbārde, Victor Negrescu, Niklas Nienaß, Peter Pollák, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Andrey Slabakov, Massimiliano Smeriglio, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Salima Yenbou, Theodoros Zagorakis, Milan Zver

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pernando Barrena Arza

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

 

26

+

PPE

Andrea Bocskor, Tomasz Frankowski, Peter Pollák, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Theodoros Zagorakis, Milan Zver

S&D

Hannes Heide, Petra Kammerevert, Predrag Fred Matić, Victor Negrescu, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Massimiliano Smeriglio

RENEW

Vlad-Marius Botoş, Ilana Cicurel, Laurence Farreng, Irena Joveva

VERTS/ALE

Romeo Franz, Niklas Nienaß, Salima Yenbou

ECR

Dace Melbārde, Andrey Slabakov

GUE/NGL

Pernando Barrena Arza, Niyazi Kizilyürek

NI

Isabella Adinolfi

 

0

-

 

 

 

3

0

ID

Christine Anderson, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

Последно осъвременяване: 6 януари 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност