ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19

10.11.2020 - (COM(2020)0282 – C9-0207/2020 – 2020/0151(COD)) - ***I

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Паул Танг

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19

(COM(2020)0282 – C9-0207/2020 – 2020/0151(COD))

(Обикновена законодателна процедура: (първо четене)

Европейският парламент,

— като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2020)0282),

— като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0207/2020),

— като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

— като взе предвид становището на Европейската централна банка от 23 септември 2020 г.[1],

— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г.[2],

— като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

— като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0215/2020),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

 

Изменение  1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ[*]

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

2020/0151 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19
 

(Текст от значение за ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Пандемията от COVID-19 сериозно засяга хората, бизнеса, здравеопазването и икономиките на държавите членки. В своето съобщение от 27 март 2020 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ Комисията[[1]] подчерта, че ликвидността и достъпът до финансиране ще продължат да бъдат предизвикателство през идните месеци. Ето защо от решаващо значение е да се подкрепи възстановяването от силния икономически шок, причинен от пандемията от COVID-19, като се въведат целеви изменения в съществуващите финансови разпоредби. Този пакет от мерки се приема под наименованието „Пакет за възстановяване на капиталовите пазари“.

(2) Сериозният икономически срив, предизвикан от пандемията от COVID-19, и извънредните противоепидемични мерки имат широки последици за икономиката. Дружествата са изправени пред проблеми при веригите на доставка, временни спирания на дейността и намалено търсене, а домакинствата са застрашени от безработица и спад в доходите. Публичните органи на равнището на Съюза и на държавите членки предприеха решителни действия, за да помогнат на домакинствата и на платежоспособните дружества да устоят на това тежко, но временно забавяне на икономическата активност и на причинения от него недостиг на ликвидни средства.

(3) Важно е кредитните институции и инвестиционните посредници („институциите“) да влагат капитала си там, където е най-необходимо, а нормативната уредба на Съюза — да ги улеснява в това, като същевременно се подхожда консервативно. С целевите промени в Регламент (ЕС) 2017/2402 — в допълнение към предвидената в съществуващите правни норми гъвкавост, съюзната уредба на секюритизациите ще разполага с още един инструмент за насърчаване на икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19.

(4) Извънредните обстоятелства покрай кризата с COVID-19 и безпрецедентният мащаб на предизвикателствата налагат незабавни действия, за да се запази капацитетът на институциите да насочват достатъчно средства към бизнеса и така да помогнат да се абсорбира икономическият шок, предизвикан от пандемията от COVID-19.

(4а) По-специално, кризата, предизвикана от COVID-19, поражда риск от увеличаване на броя на експозициите към необслужвани кредити и засилва необходимостта те да бъдат търгувани на пазара. Освен това в условията на криза е изключително важно рисковете да бъдат премахвани от системно важните части на финансовата система и заемодателите да засилват своята капиталова позиция. Въпреки че синтетичната секюритизация е един от начините за постигане на тази цел, успоредно с това банките следва да се стремят да увеличават своята капиталова позиция чрез набиране на нов собствен капитал.

(4b) Дружествата със специална инвестиционна цел — секюритизация (SSPE), следва да бъдат установени само в трети държави, които не са посочени от Европейския съюз като високорискови трети държави със стратегически слабости в техния режим за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, или като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели.

(5) Както посочи Европейският банков орган (ЕБО) в становището си относно нормативното третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции[3], рисковете при активите, с които се обезпечава секюритизирането на необслужвани активи, се различават от икономическа гледна точка от тези при секюритизирането на обслужвани активи. Необслужваните експозиции се секюритизират при сконтирана номинална или остатъчна стойност — което в общи линии отразява факта как пазарът преценява вероятността преструктурирането на дълга да генерира достатъчно парични потоци и възстановявания на активи. Следователно рискът за инвеститорите е преструктурирането на дълга при активите да не генерира достатъчни възстановявания, за да се покрие нетната стойност, на която тези необслужвани експозиции са били купени. Следователно рискът от действителна загуба за инвеститорите не се съдържа в номиналната стойност на портфейла, а в сконтираната стойност, нето от отстъпката от цената, на която се прехвърлят базовите активи. Поради това, когато се секюритизират необслужвани експозиции, е целесъобразно размерът на запазения риск да се изчислява въз основа на тази сконтирана стойност.

(6) Изискването за запазване на риска уеднаквява интересите на емитентите и инвеститорите за показателите на базовите активи. Обикновено, когато се секюритизират обслужвани активи, преобладаващият интерес от страна на продавача е този на инициатора, който често е и първоначалният кредитор. При секюритизирането на необслужвани експозиции обаче инициаторите искат да освободят счетоводните си баланси от активите в неизпълнение и евентуално да прекъснат всякаква връзка с тези активи. В тези случаи специалното обслужващо лице е по-заинтересовано от преструктуриране на активите и възстановяване на стойността.

(7) Преди финансовата криза от 2008 г. секюритизирането понякога следваше модела на създаване на инструмент и след това — препродаването му („originate to distribute“). При този модел подбраните за секюритизиране активи са с по-ниско качество — което прави тази практика неизгодна за инвеститорите, които в крайна сметка могат да се окажат изложени на по-голям риск, отколкото са възнамерявали да поемат. С цел да се предотвратят подобни практики в бъдеще, бе въведено изискване за проверка на критериите за кредитиране, използвани при създаването на секюритизираните активи. При секюритизирането на необслужвани експозиции обаче проверката на критериите за кредитиране следва да отчита специфичните обстоятелства, в т.ч. покупката на тези експозиции към необслужвани кредити (NPE) и вида на секюритизацията. Поради това е необходимо да се измени проверката на критериите за кредитиране, така че инвеститорът да може да извърши надлежна проверка на качеството и показателите на експозициите към необслужвани кредити, за да вземе логично и добре информирано инвестиционно решение, като едновременно с това се гарантира недопускане на злоупотреби с освобождаването. Като се има предвид, че при секюритизацията на експозиции към необслужвани кредити могат да възникват специфични рискове от регулаторен арбитраж, на компетентните органи следва да се предоставя конкретна информация и се въвежда специално задължение за наблюдение на спазването.

(8) Балансовите синтетични секюритизации представляват прехвърляне на кредитния риск при набор от заеми — обикновено големи корпоративни заеми или заеми на МСП — посредством споразумение за кредитна защита, при което инициаторът купува кредитна защита от инвеститора. Кредитната защита се реализира чрез финансови гаранции или кредитни деривати, а инициаторът остава собственик на активите, т.е. собствеността не се прехвърля на дружество със специална цел — секюритизация, какъвто е случаят при традиционните секюритизации. Инициаторът, в качеството си на купувач на защитата, се задължава да плаща премия за кредитна защита, която генерира възвращаемост за инвеститорите. От своя страна инвеститорът, в качеството си на продавач на защитата, се задължава да плати определена сума по кредитната защита при настъпването на предварително определено кредитно събитие.

(9) Цялостната сложност на секюритизационните структури и свързаните с тях рискове следва да са подходящо ограничени, като освен това нормите не следва да насърчават инициаторите да предпочитат синтетичните пред традиционните секюритизации. Ето защо изискванията за опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) балансови синтетични секюритизации следва да бъдат до голяма степен съобразени с критериите за ОПС при традиционните секюритизации с пълна цесия.

(10) Някои изисквания за ОПС традиционни секюритизации обаче не са приложими за ОПС синтетични секюритизации поради различията, които съществуват между двата вида секюритизации, по-специално поради факта, че при синтетичните секюритизации прехвърлянето на риска се постига чрез споразумение за кредитна защита, а не чрез продажба на базовите активи. Поради това критериите за ОПС следва при необходимост да бъдат адаптирани с оглед на тези разлики. Освен това е необходимо да се въведе набор от нови изисквания специално за синтетичните секюритизации, с цел уредбата на ОПС секюритизациите да обхваща само балансовите синтетични секюритизации, а споразумението за кредитна защита да е структурирано така, че да защитава интересите както на инициатора, така и на инвеститора. С този нов набор от изисквания следва да се преодолее кредитният риск от контрагента както за инициатора, така и за инвеститора.

(11) Предмет на прехвърлянето на кредитен риск следва да бъдат експозициите, инициирани или закупени от регламентирана институция в Съюза в рамките на основната ѝ кредитна дейност и които на датата на приключване са записани в счетоводния ѝ баланс, а при групова структура — в консолидирания ѝ счетоводен баланс. Изискването към инициатора да държи секюритизираните експозиции в баланса е с цел да се изключат арбитражните секюритизации от обхвата на обозначението „ОПС“.

(11а) Важно е интересите на инициаторите, спонсорите и първоначалните заемодатели, които участват в дадена секюритизация, да бъдат съгласувани. Изискването за запазване на риска съгласно настоящия регламент, което се прилага за всички видове секюритизации, работи за съгласуване на тези интереси. Като минимално изискване, инициаторът, спонсорът или първоначалният заемодател следва да запазва постоянен значим нетен икономически интерес в секюритизацията, не по-малък от 5% за всички видове секюритизации, включително балансовите синтетични секюритизации. По-високите коефициенти на запазване на риска обаче могат да бъдат оправдани и следва да се отбележи, че някои участници на пазара използват процент на задържане на риска от 10% или до 20%.

(12) Инициаторът следва да се увери, че не хеджира един и същ кредитен риск повече от веднъж, получавайки кредитна защита в допълнение към кредитната защита, предоставена от синтетичната секюритизация. С оглед на стабилността на споразумението за кредитна защита, то следва да удовлетворява изискванията за редуциране на кредитния риск в член 249 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент[4] и на Съвета, които трябва да бъдат изпълнени от институциите, търсещи значително прехвърляне на риск чрез синтетична секюритизация.

(12а) Включването в рамката на ОПС може — но не непременно — да означава, че сделката включва прехвърляне на значителен риск. Следователно ОПС синтетичните секюритизационни продукти не отговарят непременно на условията за прехвърляне на значителен риск и съответните органи следва да оценяват тези два въпроса поотделно.

(12б) Сделките за записана в счетоводния баланс синтетична секюритизация могат да включват непоследователно погасяване, за да бъдат избягвани непропорционални разходи за защита на базисните експозиции и еволюцията на портфейла. Въпреки това, за да се гарантира, че прехвърлянето на значителен риск не е застрашено, някои свързани с резултатите предпоставки следва да определят прилагането на последователното погасяване.

(13) С цел да се избегнат конфликтите между инициатора и инвеститора и с оглед на правната сигурност по отношение на обхвата на кредитната защита, закупена за базисните експозиции, тази кредитна защита следва да се опира на ясно определени съответни задължения — пораждащи базисните експозиции — на ясно определени субекти или длъжници. Поради това съответните задължения, въз основа на които е закупена защитата, следва да бъдат ясно установими по всяко време чрез справочен регистър и да са винаги актуални. От своя страна, това изискване следва косвено да бъде част от критерия за дефиниране на балансовите секюритизации и за изключване на арбитражните секюритизации от уредбата на ОПС секюритизациите.

(14) Кредитните събития, които задействат плащанията по силата на споразумението за кредитна защита, следва да включват най-малко изброените в член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези събития са добре известни и разпознаваеми от пазара и следва да служат за осигуряване на съгласуваност с пруденциалната уредба. Мерките за преструктуриране, които се състоят от отстъпки в полза на длъжник, който изпитва или предстои да изпита затруднения при изпълнението на своите финансови задължения, не следва да възпрепятстват кредитното събитие, което задейства кредитната защита. При наличието на финансови гаранции преструктурирането следва да бъде изключено като кредитно събитие, за да се избегне третирането на финансовите гаранции като дериват съгласно приложимите счетоводни стандарти.

(15) Правото на инициатора в качеството си на купувач на защитата да бъде своевременно възмездяван за действителните загуби следва да бъде адекватно защитено. В тази връзка и за да не се допусне недостатъчно възмездяване на инициатора, в документацията по сделката следва да се предвиди стабилен и прозрачен процес на определяне на действителните загуби в референтния портфейл. Определянето, в резултат на преструктурирането, на загубите може да е продължителен процес, поради което с цел да се осигури своевременното възмездяване на инициатора, най-късно шест месеца след настъпването на такова кредитно събитие следва да започнат да се извършват междинни плащания. Освен това следва да се предвиди механизъм за окончателно коригиране, за да се гарантира, че междинните плащания покриват действителните загуби, но и че не ги надхвърлят — което би било в ущърб на инвеститорите. В механизма за уреждане на загубите следва също така ясно да се посочи максималният период на удължаване, който може да се прилага към преструктурирането на тези експозиции, като обаче този период следва да не надхвърля две години. Така механизмът за уреждане на загубите допринася за гладкото функциониране на пазара, тъй като следва да направи споразумението за кредитна защита ефективно от гледна точка на инициатора и да предостави на инвеститорите правна сигурност за датата на прекратяване на задължението им да извършват плащания.

(16) Наличието на проверка от трета страна е широкоразпространена пазарна практика, която засилва правната сигурност в сделката за всички участващи страни и оттам ограничава вероятността от възникването на спорове и искове във връзка с разпределянето на загубите. С цел да се подобри надеждността на действащия за дадена сделка механизъм за уреждане на загубите, следва да се определи проверяваща трета страна, която при настъпването на кредитно събитие фактически да прегледа правилността и точността на дадени аспекти на кредитната защита.

(17) Премиите за кредитна защита следва да са в зависимост само от оставащия размер и кредитния риск на защитения транш. Безусловните премии следва да се забранят при ОПС балансови секюритизации, тъй като биха могли да се използват за подронване на ефективното прехвърляне на риск от инициатора в качеството му на купувач на защитата към продавачите на защитата. При ОПС балансови секюритизации следва да се забранят и такива договорености като авансово плащане на премиите, механизми за отстъпки или прекалено сложни структури на премиите.

(18) С оглед на стабилността и непрекъснатостта на кредитната защита, преждевременното прекратяване на ОПС балансова секюритизация от страна на инициатора следва да бъде възможно само при определени ограничени и строго определени обстоятелства. Въпреки че инициаторът следва да има право да прекрати кредитната защита по-рано при настъпването на определени събития с нормативен характер, тези събития следва да представляват фактически промени в законодателството или данъчното облагане със значително неблагоприятно въздействие върху капиталовите изисквания за инициатора или икономическите параметри на сделката спрямо очакванията на страните към момента на сключване на тази сделка и при условие, че тези промени не са били явно предвидими към онзи момент. ОПС балансови секюритизации не следва да включват сложни клаузи за обратно изкупуване от инициатора, по-специално — обратни изкупувания в изключително кратък срок, с цел временно да се промени представянето на капиталовата позиция на инициатора в даден случай.

(19) Синтетичният допълнителен спред е широко разпространен при определени видове сделки и е полезен механизъм както за инвеститорите, така и за инициаторите, за намаляване съответно на цената на кредитната защита и на рисковата експозиция. В този аспект синтетичният допълнителен спред е от голямо значение за някои специфични класове активи на дребно, като например малките и средните предприятия (МСП) и потребителските заеми, при които както доходността, така и кредитните загуби са по-високи спрямо други класове активи, а секюритизираните им експозиции генерират допълнителен спред за покриването на тези загуби. Ако обаче размерът на допълнителния синтетичен спред за позицията на инвеститора е твърде голям, тогава е възможно да няма ефективно прехвърляне на риска, тъй като няма реалистичен сценарий, при който инвеститорът в секюритизиращите позиции да понесе загуба. С цел да се уталожат опасенията във връзка с надзора и да се стандартизира още повече тази структурна характеристика, е важно да се въведат строги критерии за ОПС балансови синтетични секюритизации и да се изиска пълно оповестяване на прибягването до синтетичен допълнителен спред.

(20) Само висококачествените споразумения за кредитна защита следва да могат да бъдат използвани за ОПС балансови синтетични секюритизации. При кредитната защита с гаранции това следва да се осигури, като кръгът на допустимите доставчици на защита се ограничи до субектите, които са допустими доставчици съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и са признати за контрагенти с 0 % рисково тегло съгласно трета част, дял II, глава 2 от посочения регламент. При обезпечената кредитна защита инициаторът, в качеството си на купувач на защитата, и инвеститорите, в качеството си на продавачи на защитата, следва да използват висококачествени обезпечения, т.е. обезпечения под всякаква форма с 0% рисково тегло съгласно трета част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че се прилагат подходящи механизми за гарантиране на депозитите или за доверително управление. Когато предоставеното обезпечение е под формата на парични средства, то следва да е депозирано или в кредитна институция — трета страна, или при купувача на кредитната защита — с изискването и в двата случая за минимална степен на кредитно качество.

(21) Държавите членки следва да определят компетентните органи, които да контролират изискванията, които дадена балансова синтетична секюритизация трябва да удовлетворява, за да бъде обозначена като ОПС. Компетентният орган би могъл да бъде същият като определения да контролира спазването от инициаторите, спонсорите и дружествата със специална цел — секюритизация (ДСЦС) на необходимите изисквания за обозначаването като ОСП на традиционна секюритизация. Както при традиционните секюритизации, този компетентен орган може да не бъде компетентният орган, натоварен да контролира спазването от инициаторите, първоначалните кредитори, ДСЦС, спонсорите и инвеститорите на пруденциалните им задължения по силата на членове 5—9 от Регламент (ЕС) 2017/2402, контролът върху спазването на които задължения, предвид пруденциалното им измерение, е бил специално възложен на компетентните органи, натоварени с пруденциалния надзор на съответните финансови институции.

(21а) ЕБО предупреждава, че въвеждането на специална ОПС рамка за записана в счетоводния баланс синтетична секюритизация трябва да бъде надлежно придружавано от надзор, за да се избягват отрицателни последици. По-специално, ЕССР следва да наблюдава макропруденциалните рискове, свързани със синтетичната секюритизация, и да преценява дали рисковете са извадени в достатъчна степен от системната част на нашата финансова система.

(21б) С цел включване в настоящия регламент на изисквания за прозрачност, свързани с устойчивостта, ЕБО, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (EIOPA), следва да бъде упълномощен да публикува доклад относно разработването на специфична рамка за „устойчива секюритизация“. В този доклад следва да се прави надлежна оценка по-специално на въвеждането на фактори за устойчивост, на прилагането на пропорционални изисквания за оповестяване и надлежна проверка, на съдържанието, методиките и представянето на информация във връзка с неблагоприятните въздействия върху околната среда, обществото и управлението, както и на всички потенциални последици за финансовата стабилност, увеличаването на мащаба на пазара на секюритизации в Съюза и капацитета за банково кредитиране. Въз основа на доклада на ЕБО Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно създаването на специфична рамка за устойчива секюритизация заедно със законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(22) Поради това Регламент (ЕС) № 2017/2402 следва да бъде съответно изменен.

(23) Целите на настоящия регламент — включването на балансовите синтетични секюритизации в обхвата на уредбата на ОПС секюритизации и премахването на нормативните пречки пред секюритизирането на необслужваните експозиции с цел да се увеличи допълнително кредитният капацитет на банките, без при това да се снижават пруденциалните стандарти — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро, поради обхвата и въздействието си, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, поради което Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1
Изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402

Регламент (ЕС) 2017/2402 се изменя, както следва:

(1) В член 2 се добавят следните точки 24, 25, 26, 27, 28 и  28а:

„24) „секюритизация на необслужвани експозиции“ означава секюритизация на група необслужвани експозиции, които удовлетворяват условията по член 47а, параграф 3 от Регламент (ЕС)   № 575/2013 и стойността им съставлява не по-малко от 90% от номиналната стойност на групата към момента на инициирането и към всяка следваща дата, на която се добавят или премахват активи от базисната група поради попълване на групата или преструктуриране на секюритизацията;

(25) „споразумение за кредитна защита“ означава споразумение, сключено между инициатора и инвеститора, за прехвърляне на кредитния риск на секюритизираните експозиции от инициатора към инвеститора посредством кредитни деривати или финансови гаранции, при което инициаторът се задължава да плати премия за кредитна защита на инвеститора, а инвеститорът се задължава, при настъпването на договорно определено събитие, да извърши в полза на инициатора плащане по кредитната защита;

(26) „премия за кредитна защита“ означава сумата, която по силата на споразумението за кредитна защита инициаторът се е задължил да плати на инвеститора за обещаната от него кредитна защита;

(27) „плащане по кредитната защита“ е сумата, която по силата на споразумението за кредитна защита инвеститорът се е задължил да плати на инициатора при настъпването на определено в споразумението за кредитна защита кредитно събитие;

(28) „синтетичен допълнителен спред“ означава сумата, която според документацията за синтетична секюритизация е предназначена по договор от инициатора за покриване на загубите по секюритизираните експозиции, които могат да настъпят, докато трае сделката;

(28a) „фактори за устойчивост“ означава фактори за устойчивост съгласно определението в член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) № 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета[5];

(1a) Член 4 се изменя, както следва:

(a)  буква а) се заменя със следното:

„а) третата държава фигурира в списъка като високорискова трета държава със стратегически пропуски в нейния режим за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както е посочено в член 9 от Директива (ЕС) 2015/849;“

(b)  вмъква се следната буква аа):

„аа) третата държава фигурира в списъка на ЕС в приложение I или приложение II с юрисдикции, които не сътрудничат за целите на данъчното облагане;“

(2) Член 6 се изменя, както следва:

(a) в параграф 1 се добавя следната алинея:

Когато се секюритизират традиционни необслужвани експозиции, изискването по настоящия параграф може да бъде изпълнено и от обслужващото лице, което управлява ежедневно групата закупени вземания или базисните кредитни експозиции. Лицето, обслужващо секюритизациите на необслужвани експозиции, отговаря на изискванията, установени в член 21, параграф 8.“;

(b) Вмъква се следният параграф [3a]:

“3a. Чрез дерогация от параграф 3, букви б)—д), при секюритизирането на необслужвани експозиции запазването на значителен нетен икономически интерес за целите на тези букви не може да бъде по-малко от 5 % от нетната стойност на секюритизираните експозиции, които отговарят на критериите за необслужвани експозиции по член 47а, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 575/2013.

При изчисляването на процента на запазване от 5% се вземат надлежно предвид таксите, които на практика могат да се използват за намаляване на ефективния нетен икономически интерес.

 

Нетната стойност на необслужваните експозиции се получава, като неподлежащото на възстановяване сконто от покупната цена, договорено в момента на инициирането, се извади от номиналната стойност на експозицията или — когато е приложимо — от нейната остатъчна стойност по същото време.“;

(2a) В член 7, параграф 1, първа алинея се изменя, както следва:

 а) В буква д) подточка iii) се заменя със следния текст:

 „iii) информация за запазения риск, включително информация за коя от възможностите, предвидени в член 6, параграф 3, се прилага в съответствие с член 6; в случай на секюритизации на необслужвани експозиции — информация как се изпълнява изискването, посочено в член 6, параграф 3а, алинея 1а;

 б) в първата алинея се вмъква следната буква да):

 „да) в случай на секюритизации на необслужвани експозиции — информация как се изпълнява изискването, посочено в член 9, параграф 1;“

3) В член 9, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Изискването в настоящия параграф не се прилага за базисните експозиции, които са били необслужвани експозиции по смисъла на член 47а, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 575/2013, когато инициаторът ги е закупил от съответната трета страна, ако от инициатора с основание не може да се очаква да потвърди, че това изискване е било изпълнено.“

(4) В член 18, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„a)  секюритизацията отговаря на всички изисквания в раздели 1, 2 или 2а от настоящата глава и ЕОЦКП e бил уведомен в съответствие с член 27, параграф 1;“;

(5) Член 19 се изменя, както следва:

а)  заглавието на члена се заменя със следния текст:

„Опростена, прозрачна и стандартизирана традиционна секюритизация“;

б) параграф 1 се заменя със следното:

“(1). За ОПС секюритизации се считат секюритизациите и балансовите секюритизации, които отговарят на изискванията в членове 20, 21 и 22, с изключение на програмите и сделките с ОАТЦК.“;

5а) Член 22 се изменя, както следва:

а)  в параграф 4 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея инициаторите могат, считано от 1 юни 2021 г., да решат да публикуват наличната информация, свързана с основните неблагоприятни въздействия върху факторите за устойчивост на активите, финансирани от базисните експозиции.“

б)  добавя се следният параграф:

„5a. До 31 март 2021 г. европейските надзорни органи разработват, посредством съвместния комитет, проекти на регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 за съдържанието, методиките и представянето на информацията по параграф 4 от настоящия член по отношение на показателите за устойчивост във връзка с неблагоприятното въздействие върху климата и с други неблагоприятни въздействия върху околната среда, социалната сфера и сферата на управлението.

Когато е целесъобразно, тези проекти на регулаторни технически стандарти отразяват или се основават на регулаторните технически стандарти, изготвени в съответствие с мандата, предоставен на европейските надзорни органи (ЕНО) в Регламент (ЕС) 2019/2088, и по-специално както е определено в член 2а и в член 4, параграфи 6 и 7 от него.

Комисията се оправомощава да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.“

(6) Вмъква се следният раздел 2a:

„Раздел 2а Изисквания за опростена, прозрачна и стандартизирана балансова секюритизация

Член 26 a
Опростена, прозрачна и стандартизирана балансова секюритизация

1. ОПС балансова секюритизация е синтетична секюритизация, която удовлетворява изискванията в членове 26б—26д.

2. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, може в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да приеме насоки и препоръки във връзка с еднообразното тълкуване и прилагане на изискванията в членове 26б—26д.

Член 26 б
Изисквания, свързани с опростяването

1. Инициаторът е субект, който е лицензиран или чиято дейност е разрешена в Съюза. Той е инициатор по отношение на базисните експозиции.

Инициаторът, който купува експозиции на трета страна за своя сметка, след което ги секюритизира, прилага към закупените експозиции на третата страна такива правила във връзка с кредитите, събирането, преструктурирането и обслужването на задълженията, които са не по-малко строги от прилаганите спрямо сравними експозиции, които не е купил.

2. Базисните експозиции се инициират като част от основната стопанска дейност на инициатора.

3. На датата на приключване базисните експозиции са записани в баланса на инициатора или на субект от същата група, към която инициаторът принадлежи.

За целите на настоящия параграф „група“ е една от следните:

а) група от правни субекти, подлежащи на пруденциална консолидация съгласно първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 2013/575;

б) група по смисъла на член 212, параграф 1, буква в) от Директива 2009/138/ЕО.

4. Инициаторът не хеджира двойно кредитния риск на базисните експозиции по сделката. 

5. При споразумението за кредитна защита се съблюдават изискванията за редуциране на кредитния риск в член 249 от Регламент (ЕС) № 2013/575, а ако този член не е приложим — изисквания, които са не по-малко строги от тези в посочения член.

6. Инициаторът предоставя декларации и гаранции, че са изпълнени следните изисквания:

а) инициаторът или дружество от групата, към която той принадлежи, е пълноправен и законен притежател на базисните експозиции и свързаните с тях акцесорни права;

б) Когато инициаторът е кредитна институция по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1) от Регламент (ЕС) № 575/2013, или застрахователно предприятие по смисъла на член 13, точка 1) от Директива 2009/138/EC, инициаторът или поднадзорен на консолидирана основа субект държи кредитния риск на базисните експозиции в счетоводния си баланс;

в) към датата на включването си в секюритизирания портфейл всяка базисна експозиция удовлетворявана критериите за допустимост и всички условия — освен настъпването на посочено в член 26д кредитно събитие — за плащане по кредитната защита;

г) доколкото е известно на инициатора, договорът за всяка базисна експозиция съдържа правно, законно, обвързващо и с изпълнителна сила задължение към длъжника за плащане на посочените в същия договор суми;

д) базисните експозиции удовлетворяват критериите за поемане на емисия, които са не по-малко строги от обичайните критерии за поемане на емисия, които инициаторът прилага към подобни експозиции, които не са секюритизирани;

е) доколкото е известно на инициатора, никой длъжник не нарушава съществено, нито е в неизпълнение по свое задължение във връзка с базисна експозиция към датата, на която тази базисна експозиция е включена в секюритизирания портфейл;

ж) доколкото е известно на инициатора, в документацията по сделката не се съдържат неверни сведения за характеристиките на базисните експозиции;

з) към датата на приключване на сделката или когато базисната експозиция е включена в секюритизирания портфейл, договорът между длъжника и първоначалния кредитор за тази базисна експозиция не е бил изменян така, че да е засегнал правоприлагането по отношение на тези базисни експозиции или тяхната събираемост.

7. Базисните експозиции удовлетворяват предварително определени, ясни и документирани критерии за допустимост, които не позволяват портфейлът от тези експозиции да се управлява активно въз основа на субективна преценка.

За целите на настоящия параграф не се счита за активно управление на портфейл заместването на базисните експозиции, при които са нарушени декларациите или гаранциите, нито, когато секюритизацията включва период на попълване — добавянето на експозиции, които отговарят на определените условия за попълване.

Всяка експозиция, добавена след датата на приключване на сделката, трябва да отговаря на критерии за допустимост, които са не по-малко строги от прилаганите при първоначалния подбор на базисните експозиции.

От сделката може да бъде изключена базисна експозиция, която:

а) е била обратно изкупена или е с настъпил по друг начин матуритет;

б) е била продадена в хода на обичайната стопанска дейност на инициатора, стига тази продажба да не представлява непряка подкрепа по смисъла на член 250 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в) подлежи на промяна, която не се дължи на кредитно събитие като рефинансиране или преструктуриране на дълг, и която се извършва при обичайното обслужване на тази базисна експозиция;

г) не е отговаряла на критериите за допустимост, когато е била включена в сделката.

8. Секюритизацията се обезпечава от група базисни експозиции, които са хомогенни като вид актив, като се вземат предвид характеристиките на паричните потоци за този вид актив, включително техните договорни характеристики във връзка с кредитния риск и предсрочното обратно изкупуване. Групата базисни експозиции се състои само от един вид активи.

Базисните експозиции съдържат договорно обвързващи и с изпълнителна сила задължения с пълно право на регресен иск спрямо длъжниците и, където е приложимо, гарантите.

Базисните експозиции имат определени периодични платежни потоци — като съответните вноски могат да бъдат с различен размер: плащания по наеми, главница, лихви или каквото и да е друго право за получаване на доход от активите, пораждащо такива плащания. Базисните експозиции могат да генерират постъпления и от продажбата на финансирани или отдадени на лизинг активи.

С изключение на корпоративните облигации, които не се търгуват на място на търговия, базисните експозиции не включват прехвърлими ценни книжа по смисъла на член 4, параграф 1, точка 44) от Директива 2014/65/ЕС.

9. Базисните експозиции не включват секюритизиращи позиции.

10. Стандартите за поемане на емисия, съгласно които се инициират базисните експозиции, както и всички техни съществени промени спрямо предходни стандарти за поемане на емисия, се оповестяват в пълна степен на потенциалните инвеститори без ненужно забавяне. Базисните експозиции се поемат, като изцяло се прибягва до длъжник, който не е ДСЦС. Трети страни не участват в решенията за отпускане на кредит или поемане на емисия във връзка с базисните експозиции.

При секюритизиране, при което базисните експозиции са жилищни заеми, групата заеми не включва заем, който е предложен и поет при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо, посредниците, са знаели, че предоставената от тях информация може да не бъде проверена от заемодателя.

Оценката на кредитоспособността на кредитополучателя удовлетворява изискванията в член 8 от Директива 2008/48/ЕО или в член 18, параграфи 1—4, параграф 5, буква а) и параграф 6 от Директива 2014/17/ЕС, или, където е приложимо, на равностойни на посочените изисквания в трети държави.

Инициаторът или първоначалният кредитор притежава експертен опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните.

11. Към момента на подбора им базисните експозиции не включват експозиции в неизпълнение по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, нито експозиции към длъжник или гарант с влошена кредитоспособност, който, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор:

а) е бил обявен за неплатежоспособен, на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или е присъдил обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на иницииране, или дългът му е бил преструктуриран с оглед на необслужваните от него експозиции в рамките на три години преди датата на подбор на базисните експозиции, освен ако:

(i)  по преструктурираната базисна експозиция не е имало нови просрочени задължения след датата на преструктурирането, което трябва да е било извършено най-малко една година преди датата на подбор на базисните експозиции;

(ii)  в информацията, предоставена от инициатора по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а) и буква д), подточка i), изрично е бил посочен делът на преструктурираните базисни експозиции, датата на преструктурирането и подробна информация за него, както и показателите на преструктурираните базисни експозиции след датата на преструктурирането;

б) когато е приложимо: към момента на инициирането е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, ако няма такъв публичен кредитен регистър — в друг кредитен регистър, до който имат достъп инициаторът или първоначалният кредитор;

в) има присъдена кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорните плащания е значително по-висок от този при сравними държани от инициатора експозиции, които не са секюритизирани.

12. Към момента на включването на експозициите в сделката длъжниците трябва да са извършили поне едно плащане, освен когато:

а) секюритизацията е револвираща, обезпечена с експозиции, които са платими с един транш или чийто срок до падежа е по-кратък от една година, включително без ограничения — с месечни плащания по револвиращи кредити;

б) експозицията представлява рефинансиране на експозиция, която вече е включена в сделката.

13. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, разработва проект на регулаторни технически стандарти, с които да доуточни кои базисни експозиции по параграф 8 да се считат за хомогенни.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия изменящ регламент].

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент чрез приемане в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти.

Член 26 в
Изисквания, свързани със стандартизацията

 

1. Инициаторът или първоначалният кредитор удовлетворява изискванията за запазване на риска в съответствие с член 6.

2. В документацията по сделката се описват лихвените и валутните рискове, произтичащи от секюритизацията, както и възможното им отражение върху плащанията в полза на инициатора и инвеститорите. Тези рискове се редуцират по подходящ начин, като всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Обезпеченията, с които се гарантират задълженията на инвеститора по споразумението за кредитна защита, са в същата парична единица, в която е и плащането по кредитната защита.

При секюритизиране, при което се използва ДСЦС, размерът на задълженията на ДСЦС във връзка с лихвените плащания в полза на инвеститорите в нито един момент не надхвърлят размера на дохода на ДСЦС и всякакви обезпечителни договорености.

Портфейлът от базисни експозиции не включва деривати, освен за целите на хеджирането на лихвения или валутния риск при базисните експозиции. Тези деривати се поемат и документират в съответствие с общоприетите стандарти в сферата на международните финанси.

3. Всички лихвени плащания по сделката, използващи референтни ставки, се основават на някой от изброените по-долу елементи:

а) общоприложимите пазарни лихвени проценти или секторни ставки, които отразяват разходите за финансиране — без при това да се прибягва до сложни формули или деривати;

б) генерираните постъпления от обезпечението, с което се обезпечават задълженията на инвеститора съгласно споразумението за кредитна защита.

Всички дължими по базисните експозиции лихвени плащания, използващи референтни ставки, се основават на общоприложимите пазарни лихвени проценти или секторни ставки, които отразяват разходите за финансиране — без при това да се прибягва до сложни формули или деривати.

4. При настъпването на изпълнително събитие по отношение на инициатора инвеститорът може да предприеме действия за принудително изпълнение, да прекрати споразумението за кредитна защита или да направи и двете.

При секюритизиране чрез ДСЦС, когато бъде отправено известие за принудително изпълнение или за прекратяване на споразумението за кредитна защита, ДСЦС не блокира парични средства, надхвърлящи необходимото с оглед на оперативното му функциониране, извършването на плащанията по кредитната защита за базисните експозиции в неизпълнение, които все още са в процес на преструктуриране към момента на прекратяването, или за надлежното възмездяване на инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията.

5. Загубите се разпределят между държателите на секюритизираща позиция според ранга на траншовете, като се започне с транша с най-нисък ранг.

Всички траншове се погасяват последователно — като се започне от транша с най-висок ранг, — за да се определи остатъчната сума от траншовете на всяка дата на плащане.

При сделките, при които погасяването не е последователно, трябва да са налице ясно определени договорни предпоставки, свързани с показателите на секюритизацията и на базисните експозиции, по силата на които профилът на погасяване на секюритизацията се променя на последователно погасяване според ранга. В тези свързани с показателите предпоставки се включва най-малко:

i) праг на кумулативните кредитни загуби като процент от очакваните загуби за целия срок;

ii) праг на кумулативните неизпълнения с ненастъпил падеж като процент от непогасената номинална стойност на секюритизацията;

(iii) минимално равнище за претегленото средно кредитно качество на портфейла;

(iv) максимално равнище на концентрация в групите с висок кредитен риск;

(v) минимално равнище на разпокъсаност на портфейла;

Компетентните органи могат да разрешат на инициаторите да не вземат предвид предпоставките, изброени в трета алинея, когато е надлежно обосновано, че тези предпоставки не са подходящи за структурата на секюритизацията или за класа секюритизирани експозиции. ЕБО издава насоки, определящи условията, при които предпоставките могат да бъдат пренебрегнати.

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти относно спецификациите и — когато е уместно — калибрирането на свързаните с показателите предпоставки. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 юни 2021 г. На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

В процеса на погасяване на траншовете, на инвеститорите се връща сума от обезпечението, равна на погасителната сума за тези траншове, при условие че инвеститорите са обезпечили тези траншове.

Когато посочено в член 26д кредитно събитие настъпи по отношение на базисните експозиции, а преструктурирането на дълга за тези експозиции още не е приключило, остатъчният на всяка дата на плащане размер на кредитната защита е най-малко равен на непогасената условна стойност на тези базисни експозиции минус размера на всяко извършено по тях междинно плащане.

6. В документацията по сделката се съдържат подходящи разпоредби за предпоставките за предсрочно погасяване, при което се прекратява револвиращият период — когато секюритизацията е револвираща, като тези предпоставки се състоят най-малко в следното:

а) влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг;

б) нарастване на загубите над предварително определен праг;

в) невъзможност в рамките на определен период да се генерират достатъчно нови базисни експозиции, които да отговарят на предварително определените критерии за допустимост.

7. В документацията по сделката ясно се посочват:

а) договорните задължения, задачите и отговорностите на — според случая — обслужващото лице, попечителя, другите доставчици на допълнителни услуги или проверяващата трета страна по член 26д, параграф 4;

б) разпоредбите относно замяната на обслужващото лице, попечителя, другите доставчици на допълнителни услуги или проверяващата трета страна по член 26д, параграф 4 при неизпълнение или неплатежоспособност на някой от тези доставчици на услуги, когато тези доставчици на услуги са различни от инициатора, така че да не се прекрати предоставянето на тези услуги;

в) процедурите за обслужване, които се прилагат към базисните експозиции към датата на приключване и след това, както и обстоятелствата, при които тези процедури могат да бъдат изменяни;

(d) стандартите за обслужване, които обслужващото лице е длъжно да спазва при обслужването на базисните експозиции в рамките на целия матуритет на секюритизацията.

8. Обслужващото лице трябва да има опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните и — с оглед на обслужването на експозициите —, да разполага с добре документирани и подходящи политики, процедури и контролни механизми за управление на риска.

Обслужващото лице прилага към базисните експозиции такива процедури за обслужване, които са поне толкова строги, колкото тези, които инициаторът прилага към подобни експозиции, които не са секюритизирани.

9. Инициаторът поддържа актуален справочен регистър, който позволява да се установят във всеки един момент базисните експозиции. В този регистър са посочени референтните длъжници, референтните задължения, от които произтичат базисните експозиции, и за всяка базисна експозиция — условната стойност, която е защитена и която е непогасена.

10. В документацията по сделката се съдържат недвусмислени разпоредби за улесняване на своевременното разрешаване на конфликтите между отделните класове инвеститори. При секюритизиране с ДСЦС правата на глас се определят ясно и се разпределят сред притежателите на облигации; ясно се определят и отговорностите на попечителя и другите субекти с доверителни задължения към инвеститорите.

Член 26г
Изисквания, свързани с прозрачността

1. Преди да определи цената, инициаторът предоставя на потенциалните инвеститори статични и динамични данни за неизпълнението и загубите за минали периоди, като например данни за просрочените задължения и неизпълнението при експозиции, които са по същество сходни на секюритизираните, както и източниците на тези данни и основанието за заявяването на сходство. Тези данни обхващат период от поне пет години.

2. Преди да приключи сделката, подходяща и независима страна проверява извадка от базисните експозиции, в т.ч. факта, че базисните експозиции са допустими за кредитна защита съгласно споразумението за кредитна защита.

3. Преди определянето на цената на секюритизацията инициаторът предоставя на потенциалните инвеститори модел на паричните потоци на пасивите, който точно представя договорната връзка между базисните експозиции и плащанията между инициатора, инвеститорите, други трети страни и където е приложимо — ДСЦС; след определянето на цената той предоставя модела на инвеститорите на текуща основа, а на потенциалните инвеститори — при поискване.

4. При секюритизиране, където базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, инициаторът публикува наличната информация за свързаните с околната среда показатели на активите, финансирани с тези жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, като част от информацията, оповестявана по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а).

Чрез дерогация от първа алинея инициаторите могат, считано от 1 юни 2021 г., да решат да публикуват наличната информация, свързана с основните неблагоприятни въздействия върху факторите за устойчивост на активите, финансирани от базисните експозиции.

5. Инициаторът носи отговорност за спазването на член 7. Информацията, изисквана по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а), се предоставя на потенциалните инвеститори при поискване от тяхна страна преди определянето на цената. Информацията, изисквана по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) и г), се предоставя преди определянето на цената най-малко в предварителен или първоначален вид. Окончателната документация по сделката се предоставя на инвеститорите най-късно 15 дни след приключването на сделката. 

5а. До 31 март 2021 г. европейските надзорни органи (ЕНО) разработват, посредством съвместния комитет, проекти на регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 за съдържанието, методиките и представянето на информацията по параграф 4 от настоящия член по отношение на показателите за устойчивост във връзка с неблагоприятното въздействие върху климата и с други неблагоприятни въздействия върху околната среда, социалната сфера и сферата на управлението.

Когато е целесъобразно, тези проекти на регулаторни технически стандарти отразяват или се основават на регулаторните технически стандарти, изготвени в съответствие с мандата, предоставен ЕНО в Регламент (ЕС) 2019/2088, и по-специално както е определено в член 2а и в член 4, параграфи 6 и 7 от него.

Комисията се оправомощава да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

Член 26д
Изисквания във връзка със споразумението за кредитна защита, проверяващата трета страна и синтетичния допълнителен спред

1. Споразумението за кредитна защита обхваща следните кредитни събития:

а) неплащане от страна на базисния длъжник, включително неизпълнението по член 178, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б) несъстоятелност на базисния длъжник, включително с елементите по член 178, параграф 3, букви д) и е) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в) при споразумение за кредитна защита, различно от финансова гаранция — преструктуриране на базисната експозиция, включително с елементите по член 178, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Всички кредитни събития се документират.

Мерките за преструктуриране по приложение V, раздел 30, параграфи 163—183 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/227 на Комисията*, които се прилагат за базисните експозиции, не възпрепятстват задействането на допустими кредитни събития.

2. Плащането по кредитната защита след настъпването на кредитно събитие се изчислява въз основа на действителната претърпяна от инициатора или кредитора загуба, определена в резултат на преструктурирането съгласно техните стандартни политики и процедури за възстановяване при съответните видове експозиции и записани във финансовите отчети в момента на извършване на плащането. Окончателното плащане по кредитната защита се извършва в рамките на определен период след края на процеса по преструктуриране на дълга при съответната базисна експозиция, когато този процес приключи преди правноустановения предвиден падеж или преди преждевременното прекратяване на споразумението за кредитна защита.

Междинно плащане по кредитната защита се извършва най-късно шест месеца след настъпването на посочено в параграф 1 кредитно събитие, когато процесът по преструктуриране на дълга във връзка със загубите при съответната базисна експозиция не е приключил до изтичането на този шестмесечен период. Междинното плащане по кредитната защита е равно най-малко на по-високата от следните суми:

а) обезценката, отчетена от инициатора във финансовите му отчети съгласно приложимата счетоводна рамка към момента на извършване на междинното плащане;

б) когато е приложимо — загубата при неизпълнение, определена съгласно трета част, дял II, глава 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Ако е извършено междинно плащане по кредитната защита, посоченото в първа алинея окончателно плащане по кредитната защита се извършва с цел размерът на предварително уредената загуба да се уеднакви с размера на действително понесената загуба.

Методът за изчисляване на междинните и окончателните плащания по кредитната защита се посочва в споразумението за кредитна защита.

Плащането по кредитната защита е пропорционално на дела от непогасената условна стойност на съответната базисна експозиция, обхваната от споразумението за кредитна защита. 

Правото на инициатора да получи плащането по кредитната защита е с изпълнителна сила. Сумите, които инвеститорите могат да плащат по секюритизацията, са ясно определени в споразумението за кредитна защита и са ограничени. Тези суми трябва да могат да бъдат изчислявани при всякакви обстоятелства. В споразумението за кредитна защита ясно се посочват обстоятелствата, при които от инвеститорите се изисква да извършват плащания. Проверяващата трета страна по параграф 4 преценява евентуалното наличие на такива обстоятелства.

Размерът на плащането по кредитната защита се изчислява за всяка базисна експозиция, за която е настъпило кредитно събитие.

3. В споразумението за кредитна защита се посочва максималният период на удължаване за процеса по преструктуриране на дълга за базисните експозиции, за които е настъпило посочено в параграф 1 кредитно събитие, но при които процесът по преструктуриране на дълга не е приключил до правноустановения предвиден падеж или преди преждевременното прекратяване на споразумението за кредитна защита. Периодът на удължаване не може да надхвърля две години. В споразумението за кредитна защита се предвижда, че в края на този период на удължаване се извършва окончателно плащане по кредитната защита, изчислено въз основа на окончателната прогнозна загуба на инициатора, отчетена от инициатора в неговите финансови отчети към въпросния момент.

При прекратяване на споразумението за кредитна защита процесът по преструктуриране на дълга продължава за всички кредитни събития, за които не е приключил, настъпили преди това прекратяване — по същия начин като описания в първа алинея.

Премиите за кредитна защита, платими съгласно споразумението за кредитна защита, се структурират в зависимост от показателите на базисните експозиции, като отразяват риска при защитения транш. За тази цел, в споразумението за кредитна защита не се предвиждат гарантирани премии, авансово плащане на премиите, механизми за отстъпки или други механизми, с които може да се избегне или ограничи действителното разпределяне на загубите сред инвеститорите, или след падежа на сделката част от платените премии да се върне на инициатора.

Чрез дерогация от предходната алинея, авансово плащане на премиите се допуска, при условие че са спазени разпоредбите относно държавната помощ, когато гаранционната схема е изрично предвидена в националното законодателство на дадена държава членка и се ползва от насрещна гаранция от някои от субектите по член 214, параграф 2, букви а)—г) от Регламент (ЕО) № 575/2013.

В документацията по сделката се посочва как премията за кредитна защита и евентуалните купони се изчисляват спрямо всяка дата на плащане през периода на секюритизацията.

Правото на инвеститорите да получават премии за кредитна защита е с изпълнителна сила.

4. Преди датата на приключване на сделката инициаторът определя проверяваща трета страна. За всяка базисна експозиция, за която има известие за настъпило кредитно събитие, проверяващата трета страна извършва проверка на всеки от следните елементи:

а) дали кредитното събитие, за което става въпрос в известието за настъпило кредитно събитие, е такова съгласно условията на споразумението за кредитна защита;

б) дали базисната експозиция е била включена в референтния портфейл, когато е настъпило съответното кредитно събитие;

в) дали базисната експозиция е удовлетворявала критериите за допустимост, когато е била включена в референтния портфейл;

г) дали при попълване, в резултат на което базисна експозиция е била добавена към секюритизацията, са били спазени условията за такова попълване;

д) дали окончателният размер на загубите съответства на загубите, отчетени от инициатора в отчета за приходите и разходите;

е) дали при окончателното плащане по кредитната защита загубите при базисните експозиции са били коректно разпределени сред инвеститорите.

Проверяващата трета страна е независима от инициатора и инвеститорите и когато е приложимо, от ДСЦС; тя е приела да бъде определена за проверяваща трета страна преди датата на приключване.

Проверяващата трета страна може да извърши проверката, като провери извадка вместо всяка базисна експозиция, за която се иска плащане по кредитната защита. Все пак, ако не са удовлетворени от извадковата проверка, инвеститорите могат да поискат да се провери допустимостта на която и да е отделна базисна експозиция.

Инициаторът включва в документацията по сделката задължение да предостави на проверяващата трета страна цялата информация, необходима за проверката на изискванията, посочени в първа алинея.

5. Инициаторът не може да прекрати дадена сделка преди нейния предвиден падеж, освен при настъпването на някое от следните събития:

а) неплатежоспособност на инвеститора;

б) неплащане от инвеститора на дължима сума съгласно споразумението за кредитна защита или неизпълнение от инвеститора на материалноправно задължение, посочено в документите по сделката;

в) имащо отношение събитие с нормативен характер, включително:

(i)  имащи отношение промени в законодателството на Съюза или в националното законодателство, имащи отношение промени, извършени от компетентните органи по отношение на официално публикувани тълкувания на такива закони или имащи отношение промени в данъчното облагане или счетоводното третиране на сделката със значително неблагоприятно въздействие върху размера на капитала, който инициаторът е задължен да държи във връзка със секюритизацията или нейните базисни експозиции, във всеки случай —в съпоставка с очакваните към момента на сключване на сделката промени, и за които по разумна преценка не е можело да се очаква да настъпят към въпросния момент;

(ii)  констатация на компетентен орган, че на инициатора или на свързано с него дружество не е — или вече не е — разрешено да признава прехвърляне на значителен риск при секюритизацията — в съответствие с посоченото в член 245, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г) упражняването на опция, по силата на която може да се поиска изпълнение на сделката в определен момент (опция за „изпълнение в даден момент“), когато периодът, измерен от датата на приключване, не е по-кратък от среднопретегления период на първоначалния референтен портфейл към датата на приключването;

д) упражняване на опция за предсрочно погасяване по смисъла на член 242, точка 1) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

В документацията по сделката се посочва дали в дадената сделка е предвидена някоя от опциите по букви г) и д).

За целите на буква г), опцията за изпълнение в даден момент не се структурира нито така, че да се избегне разпределяне на загубите сред позициите за кредитно подобрение или сред други държани от инвеститорите позиции, нито така, че да се получи кредитно подобрение. Инициаторите уведомяват компетентните органи за начина, по който е изпълнено това изискване, включително с обосновка на използването на опцията за изпълнение в даден момент и достоверно разяснение, показващи, че основанието за упражняване на опцията не е влошаване на качеството на базисните активи.

6. Инициаторът може да поеме задължение за синтетичен допълнителен спред, който да бъде използван като кредитно подобрение от инвеститорите, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

а) размерът на синтетичния допълнителен спред, който инициаторът се задължава да използва като кредитно подобрение при всеки период на плащане, е посочен в документацията по сделката и е изразен като фиксиран процент от общия неуреден размер на портфейла в началото на съответния период на плащане (фиксиран синтетичен допълнителен спред);

б) синтетичният допълнителен спред, който не е използван за покриване на кредитните загуби, настъпили по време на периода на плащане, се връща на инициатора;

в) за инициаторите, които използват вътрешнорейтинговия подход по член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013, общата годишна сума, за която са поети задължения, не надхвърля изчисления в съответствие с член 158 от Регламент (ЕС) № 575/2013 размер на очакваната годишна загуба по базисния портфейл от базисни експозиции;

г) за инициаторите, които не използват вътрешнорейтинговия подход по член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013, начинът на изчисляване на размера на очакваната годишна загуба по базисния портфейл се посочва ясно в документацията по сделката;

д) в документацията по сделката са посочени условията, определени в настоящия параграф.

7. Споразуменията за кредитна защита отговарят на едно от следните условия:

а) гаранция, която удовлетворява изискванията в трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и чрез която кредитният риск се прехвърля към някой от субектите по член 214, параграф 2, букви а)—г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че експозициите към инвеститора удовлетворяват условията в трета част, дял II, глава 2 от посочения регламент за рисково тегло от 0%;

б) гаранция, която удовлетворява изискванията в трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и която се ползва от насрещна гаранция от някой от субектите по буква а) от настоящия параграф;

в) друга кредитна защита, която не е посочена в букви а) и б) от настоящия параграф, под формата на гаранции, кредитни деривати или дългови ценни книжа, обвързани със заеми — които удовлетворяват изискванията в член 249 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че задълженията на инвеститора са обезпечени с обезпечение, удовлетворяващо изискванията в параграфи 9 и 10 от настоящия член.

8. Другата кредитна защита по параграф 7, буква в) удовлетворява следните изисквания:

а) правото на инициатора да използва обезпечението, за да изпълни задълженията си към инвеститорите за плащания по кредитната защита, е с изпълнителна сила и изпълнителната сила на това право се гарантира чрез подходящи обезпечителни клаузи;

б) задължението на инвеститорите, при уреждане на секюритизацията или погасяване на траншовете, да върнат всяко обезпечение, което не е било използвано за покриване на плащанията по кредитната защита, подлежи на принудително изпълнение;

в) когато обезпечението е инвестирано в ценни книжа, в документацията по сделката се определят критериите за допустимост и режимът на доверително управление на такива ценни книжа.

В документацията по сделката се посочва дали инвеститорите продължават да бъдат изложени на кредитния риск на инициатора.

Инициаторът получава квалифицирано правно становище, с което се потвърждава изпълнителната сила на кредитната защита във всички съответни юрисдикции.

9. Когато предоставя другата кредитна защита по параграф 7, буква в) от настоящия член, инициаторът използва висококачествени обезпечения, които представляват някое от следните:

а) обезпечение под формата на посочените в трета част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 дългови ценни книжа с рисково тегло от 0%, които удовлетворяват всички изброени по-долу условия:

(i) максималният остатъчен срок до падежа на тези дългови ценни книжа е три месеца, което е не по-късно от следващата дата на плащане;

(ii) тези дългови ценни книжа могат да бъдат изкупени обратно в парични средства в размер, равен на неуредения размер на защитения транш;

(iii) тези дългови ценни книжа се държат от попечител, независим от инициатора и от инвеститорите;

б) обезпечение под формата на парични средства, депозирано или в кредитна институция — трета страна, със степен на кредитно качество 2 или по-висока към момента на иницииране или със степен на кредитно качество 3 или по-висока, съгласно член 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след това;

ба) обезпечение под формата на парични средства, депозирано при инициатора или свързано с него лице, във всеки случай, когато инициаторът или свързаното с него лице са предоставили на продавача на защита възможност за обезпечение, което удовлетворява всички изброени по-долу условия:

(i) обезпечението е под формата на посочените в трета част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 дългови ценни книжа с рисково тегло от 0% или на активи, посочени в член 10 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията, или има минимална степен на кредитно качество 2 съгласно член 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

(ii) основната пазарна стойност към последната дата на плащане е не по-малка от 100% от стойността на неуредения размер на защитения транш;

Чрез дерогация от подточка ii), ако обезпечението е под формата на активи с минимална степен на кредитно качество 2, то има пазарна стойност към последната дата на плащане, която е не по-малка от 105% от стойността на защитения транш;

(iii) обезпечението се държи от попечител, независим от инициатора и от инвеститорите; както и

(iv) максималният остатъчен срок на падежа на обезпечението е не по-късно от датата на следващото плащане или обезпечението се предоставя съгласно споразумение, в което се предвижда марж поне на тримесечна база или всяка дата на плащане (което от двете събития настъпва по-често), с парично или допълнително обезпечение, удовлетворяващо изискванията по подточки i) и iii).

За целите на буква б), ако кредитната институция — трета страна, ▌ вече не притежава минималната степен на кредитно качество 3, обезпечението се прехвърля незабавно на кредитна институция — трета страна, която има степен на кредитно качество 2 или по-висока, или се инвестира в ценни книжа, които удовлетворяват критериите по буква а) от настоящия параграф. ▌

________________________________________

* Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/227 на Комисията от 9 януари 2015 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 48, 20.2.2015 г., стр. 1).“;

(7) Член 27 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се изменя, както следва:

i) в първата алинея:

- първото изречение се заменя със следното:

„Инициаторите и спонсорите уведомяват съвместно ЕОЦКП посредством посочения в параграф 7 от настоящия член образец, когато секюритизацията отговаря на изискванията в членове 19—22 или 23—26, или 26б—26д („уведомяване за ОПС секюритизация“).“;

- добавя се следното изречение:

„При балансовите синтетични секюритизации единствено инициаторът носи отговорност за уведомяването.“;

(ii) втората алинея се заменя със следното:

„При уведомяването за ОПС секюритизация инициаторът и спонсорът обясняват как е бил спазен всеки от критериите за ОПС в членове 20—22 или 24—26, или 26б—26д.“;

б) параграф 2 се изменя, както следва:

(i) в първа алинея първото изречение се заменя със следното:

„Инициаторът, спонсорът или ДСЦС могат да използват услугите на трета страна, оправомощена по силата на член 28 да провери дали секюритизацията спазва изискванията в членове 19—22 или 23—26, или 26б—26д.“;

(ii) във втората алинея първото изречение се заменя със следното:

„Когато инициаторът, спонсорът или ДСЦС използва услугите на трета страна, оправомощена по силата на член 28 да провери дали секюритизацията спазва изискванията в членове 19—22 или 23—26, или 26б—26д, уведомлението за ОПС секюритизация включва декларация, че тази оправомощена трета страна е потвърдила спазването на критериите за ОПС.“;

в) параграф 4 се заменя със следното:

„4. Инициаторът и — където е приложимо — спонсорът незабавно уведомяват ЕОЦКП и своя компетентен орган, ако дадена секюритизация вече не отговаря на изискванията в членове 19—22, 23—26 или 26б—26д.“;

г)  в параграф 5 първото изречение се заменя със следното:

„На официалната си интернет страница ЕОЦКП поддържа списък на всички секюритизации, за които инициаторите и спонсорите са го уведомили, че отговарят на изискванията в членове 19—22, 23—26 или 26б—26д.“;

д) в параграф 6 втора алинея се заменя със следното:

„ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в рамките на [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия изменящ регламент].“;

е) в параграф 7 втората алинея се заменя със следното:

„ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение в рамките на [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия изменящ регламент].“;

(8) В член 28, параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„1. Трета страна, посочена в член 27, параграф 2, се оправомощава от компетентния орган да провери дали секюритизациите спазват критериите за ОПС в членове 19—22, 23—26 или 26б—26д.“;

(9) В член 29, параграф 5 второто изречение се заменя със следното:

„До […] държавите членки уведомяват Комисията и ЕОЦКП за определените в изпълнение на настоящия параграф компетентни органи.“

(10) В член 30, параграф 2 се добавят следните букви –г) и г):

„–г) по-специално по отношение на секюритизациите на необслужвани експозиции, процесите и механизмите, с които следва да се гарантира, че няма случаи на регулаторен арбитраж или злоупотреба с освобождаването, за да се изпълни изискването по член 9, параграф 1;“

г) за ОПС балансови секюритизации: процесите и механизмите за осигуряване спазването на членове 26б—26д.“

(10a) В член 31 се добавя следният параграф:

„2а. Без да се засягат параграф 2 и докладът, посочен в член 44, ЕССР, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО, публикува доклад с анализ на въздействието на евентуалните системни рискове за финансовата стабилност, породени от въвеждането чрез настоящия регламент на клас ОПС балансови секюритизации, като например потенциалните рискове, породени от концентрацията и взаимосвързаността между непубличните продавачи на кредитна защита.

Докладът се публикува в срок до 31 декември 2022 г., като в него се вземат предвид специфичните характеристики на балансовата секюритизация, а именно нейният типичен специален и поверителен характер на финансовите пазари, и се проучва дали настоящата уредба е действително благоприятна за цялостното намаляване на риска във финансовата система и за подобряване на финансирането на реалната икономика.

ЕОЦКП използва различни относими източници на данни, като например:

а) данните, събрани от компетентните органи в съответствие с член 7, параграф 1;

б) резултата от извършените от компетентните органи прегледи в съответствие с член 30, параграф 2, както и

в) данните, съхранявани в регистри на секюритизации, в съответствие с член 10.

Ако е целесъобразно, ЕССР издава предупреждения и препоръки до Комисията, ЕНО и държавите членки за коригиращи действия съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, включително относно целесъобразността на изменението на равнищата на запазване на риска или други макропруденциални мерки.

Комисията, ЕНО и държавите членки, в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, съобщават на ЕССР, на Европейския парламент и на Съвета действията, предприети в отговор на препоръката, и представят подходяща обосновка за всеки случай на бездействие в срок от три месеца от датата на изпращане на препоръката до адресатите.“

(11) В член 32, параграф 1 буква д) се заменя със следното:

„д) секюритизацията е определена за ОПС секюритизация и инициатор, спонсор или ДСЦС на тази секюритизация не е спазил изискванията в членове 19—22 или 23—26, или 26б—26д;“;

(12) Вмъква се следният член 43a:

„Член 43a
Преходни разпоредби за балансовите синтетични секюритизации

   

1.  При балансовите синтетични секюритизации, за които споразумението за кредитна защита е влязло в сила преди [датата на влизане в сила], инициаторите и ДСЦС могат да използват обозначението „ОПС“, фразата „опростена, прозрачна и стандартизирана“ или друго обозначение, което пряко или непряко препраща към тези термини, само ако към момента на уведомяването, посочено в член 27, параграф 1, са били спазени изискванията в член 18 и условията в параграф 3 от настоящия член.

2.  До датата, на която започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти по член 27, параграф 6, за целите на задължението по член 27, параграф 1, буква а) инициаторите предоставят писмено на ЕОЦКП необходимата информация.“;

(12a) В член 44 се добавя следната точка:

„га) географското местоположение на ДСЦС, заедно с оценка на причините за избора на местоположение, включително доколко наличието на благоприятен данъчен и регулаторен режим играе решаваща роля в това отношение.“

(13) Член 45 се заличава.

(13а)  Вмъква се следният член 45a:

„Член 45a

Разработване на уредба за устойчива секюритизация

1. В срок до 1 ноември 2021 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, публикува доклад относно разработването на специфична уредба за устойчива секюритизация с цел включване в настоящия регламент на изисквания за прозрачност, свързани с устойчивостта.

В доклада се извършва надлежна оценка по-конкретно на:

а) прилагането на пропорционални изисквания за оповестяване и надлежна проверка, свързани с потенциалното положително и неблагоприятно въздействие на активите, финансирани от базисните експозиции, върху факторите за устойчивост;

б) съдържанието, методиките и представянето на информацията по отношение на показателите за устойчивост във връзка с положителното и с неблагоприятното въздействие по въпроси, свързани с околната среда, социалната сфера и сферата на управлението;

в) начините, по които да се придаде форма на специфична уредба за устойчива секюритизация, която отразява или се основава на продукти, обхванати от членове 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2019/2088, и взема предвид, когато е целесъобразно, Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета[6];

г) евентуалното въздействие на уредбата за устойчива секюритизация върху финансовата стабилност, увеличаването на мащаба на пазара на секюритизации в Съюза и капацитета за банково кредитиране.

2. При изготвянето на доклада ЕБО, когато е целесъобразно, отразява или се основава на изискванията за прозрачност по членове 3, 4, 7, 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2019/2088 и търси информация от Европейската агенция за околната среда и Съвместния изследователски център на Европейската комисия.

3. Въз връзка с доклада за прегледа съгласно член 46 Комисията, въз основа на доклада на ЕБО, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно създаването на специфична уредба за устойчива секюритизация заедно със законодателно предложение, ако е целесъобразно.“

(13б) В член 46 вторият параграф се изменя, както следва:

а)  буква е) се заменя със следното:

„е) на изпълнението на изискванията, установени в член 22, параграф 4 и член 26г, параграф 4, и дали те може да бъдат разширени, така че да включват секюритизация, при която базисните експозиции не са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, с цел интегриране на оповестяването по линия на факторите на околната среда и управлението и социалните фактори;

б) добавя се следната буква за):

„за) възможностите за допълнителна стандартизация и изисквания за оповестяване, а именно чрез използването на образци, за използването на обозначението „ОПС“ при традиционните и балансовите секюритизации, включително за специални частни секюритизации, за които не трябва да се изготвя проспект в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета[7].“

Член 2
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

 

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19
Позовавания:	COM(2020)0282 – C9-0207/2020 – 2020/0151(COD)
Дата на представяне на ЕП	27.7.2020
Водеща комисия  Дата на обявяване в заседание	ECON 14.9.2020
Докладчици  Дата на назначаване	Paul Tang 7.9.2020
Разглеждане в комисия	9.11.2020
Дата на приемане	10.11.2020
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 23 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gunnar Beck, Marek Belka, Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Gilles Boyer, Francesca Donato, Derk Jan Eppink, Engin Eroglu, Markus Ferber, Jonás Fernández, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Luis Garicano, Sven Giegold, Valentino Grant, Claude Gruffat, José Gusmão, Enikő Győri, Eero Heinäluoma, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Othmar Karas, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Georgios Kyrtsos, Aurore Lalucq, Philippe Lamberts, Aušra Maldeikienė, Pedro Marques, Costas Mavrides, Jörg Meuthen, Csaba Molnár, Siegfried Mureşan, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Lefteris Nikolaou-Alavanos, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Sirpa Pietikäinen, Dragoș Pîslaru, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Alfred Sant, Ralf Seekatz, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Cristian Terheş, Irene Tinagli, Ernest Urtasun, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni, Roberts Zīle
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Chris MacManus, Mick Wallace
Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване	Dietmar Köster
Дата на внасяне	10.11.2020

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

36	+
PPE	Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Markus Ferber, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Enikő Győri, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Ralf Seekatz, Inese Vaidere
Renew	Gilles Boyer, Engin Eroglu, Luis Garicano, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Caroline Nagtegaal, Dragoș Pîslaru, Stéphanie Yon-Courtin
S&D	Marek Belka, Jonás Fernández, Eero Heinäluoma, Dietmar Köster, Pedro Marques, Costas Mavrides, Csaba Molnár, Evelyn Regner, Alfred Sant, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli

 

23	−
ECR	Derk Jan Eppink, Cristian Terheş, Johan Van Overtveldt, Roberts Zīle
GUE/NGL	José Gusmão, Chris MacManus, Mick Wallace
ID	Gerolf Annemans, Gunnar Beck, Francesca Donato, Valentino Grant, Jörg Meuthen, Antonio Maria Rinaldi, Marco Zanni
NI	Lefteris Nikolaou-Alavanos, Piernicola Pedicini
S&D	Aurore Lalucq
Verts/ALE	Sven Giegold, Claude Gruffat, Stasys Jakeliūnas, Philippe Lamberts, Kira Marie Peter-Hansen, Ernest Urtasun

 

0	0

 

Легенда:

+ : „за“

− : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

• [1]  Все още непубликувано в Официален вестник.
• [2]  Все още непубликувано в Официален вестник.
• [*]  Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
• [[1]] COM/2020/456 final, 27.5.2020 г.
• [3] Opinion of the European Banking Authority to the European Commission on the Regulatory Treatment of Non-Performing Exposure Securitisations [Становище на Европейския банков орган до Европейската комисия относно нормативното третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции], EBA-OP-2019-13, публикувано на 23 октомври 2019 г.
• [4] Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
• [5]  Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).
• [6] Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).
• [7] Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).