Процедура : 2019/2208(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0238/2020

Внесени текстове :

A9-0238/2020

Разисквания :

PV 14/12/2020 - 28
CRE 14/12/2020 - 28

Гласувания :

PV 16/12/2020 - 2
PV 17/12/2020 - 2

Приети текстове :

P9_TA(2020)0362

<Date>{02/12/2020}2.12.2020</Date>
<NoDocSe>A9-0238/2020</NoDocSe>
PDF 277kWORD 83k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно прилагането на Директивата относно връщането</Titre>

<DocRef>(2019/2208(INI))</DocRef>


<Commission>{LIBE}Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи</Commission>

Докладчик: <Depute>Тинеке Стрик</Depute>

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ
 ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА СУБЕКТИТЕ ИЛИ ЛИЦАТА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Настоящият доклад включва оценка на прилагането на Директивата за връщането (2008/115/ЕО), която има за цел насърчаване на ефективна политика на връщане в съответствие с адекватни процедурни гаранции и защита на основните права. Следователно целта на Директивата съдържа свързани както със защитата, така и с изпълнението елементи.

Съгласно член 19 от Директивата, Комисията докладва за нейното прилагане на всеки три години, считано от 2013 г. През 2013 г. тя публикува своя единствен доклад за оценка въз основа на метапроучване на политиките за връщане в 31 държави. Като част от своето съобщение от 2014 г. относно политиката на ЕС в областта на връщането Комисията заключи, че Директивата е допринесла за по-голяма правна сигурност посредством процедурни гаранции и е намалила възможностите на държавите членки да криминализират незаконния престой. Комисията стигна до заключението, че все още има място за подобряване на практическото прилагане на Директивата, като се гарантира спазването на стандартите за основните права и тяхната ефективност.

Комисията подчерта, че „основните причини връщането да не се осъществи са свързани с практически проблеми при идентифицирането на връщаните лица и при получаването на необходимата документация от органите на държави извън ЕС“ и поради това счита, че външното измерение на политиката на връщане е ключов аспект за гарантиране на неговата ефективност. Посочените заключения подкрепиха първоначалното решение на Комисията да не започва нова преработка на Директивата за връщането, а вместо това да работи за нейното по-добро прилагане и да увеличи усилията си за сътрудничество с държавите на произход по отношение на обратното приемане на техните граждани.

В своята препоръка от 2017 г. за по-ефективен процес на връщане Комисията призова държавите членки да хармонизират своите подходи с акцент върху повишаването на процента на връщанията. Освен потвърждаването на някои задължения, Комисията препоръча да се намалят някои гаранции, като например правото на обжалване и използването на по-дълги срокове за задържане. Няма публикувана оценка на въздействието на тези препоръки.

Въпреки ангажимента, който Комисията пое в съобщението си от 2014 г., за внасяне на законодателни изменения в Директивата за връщането от 2008 г. само след задълбочена оценка на нейното прилагане, през 2018 г. Комисията представи предложение за преработка на Директивата за връщането. Тъй като нямаше извършена оценка на въздействието, през март 2019 г. Европейският парламент публикува заместваща оценка на въздействието.

Настоящият доклад, в който се подчертават някои пропуски в прилагането на Директивата за връщането, няма за цел да замени закъснялата и все още очаквана цялостна оценка на Комисията. В него се призовават държавите членки да гарантират спазването на Директивата за връщането и Комисията да осигурят своевременен и подходящ мониторинг и подкрепа за нейното прилагане и, ако е необходимо, да наложат спазването на изискванията.

Докладът, който беше изготвен въз основа на европейската оценка от 2020 г. на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, в която се оценява прилагането на Директивата за връщането и на външното измерение на Директивата за връщането, подчертава специфичните аспекти, свързани с прилагането на Директивата. Докладчикът ще внесе допълнителни изменения в първоначалния проект на доклад, с цел да се подчертаят по-добре и да бъдат разгледани внимателно посочените по-долу установени пропуски в изпълнението.

Обхват

Проучването показва, че държавите членки се възползват от възможността, предоставена в член 2, параграф 2, буква а), да не прилагат Директивата в „гранични случаи“, като създават паралелни режими, при които процедури, които попадат извън обхвата на Директивата, предлагат по-малко гаранции в сравнение с обичайната процедура за връщане, например без доброволен срок за връщане, без спиране на действието поради обжалване и по-малко ограничения върху продължителността на задържането. Това по-ниско равнище на защита дава сериозни основания за безпокойство, тъй като фактът, че граничните случаи могат да останат извън обхвата на Директивата, увеличава и рисковете от отблъскване и връщане.

Директивата задължава държавите членки да издават решение за връщане на лице, което пребивава незаконно на тяхна територия. Според Евростат през 2019 г. държавите членки са издали над 490 000 решения за връщане, 85% от които са били издадени от десетте държави членки, обхванати от настоящото проучване. Тези цифри са по-малко надеждни отколкото изглежда, поради различаващите се практики. В някои държави членки на мигрантите се издава решение за връщане повече от веднъж, за децата не се издават отделни решения, а отказите на границата се изключват.

Директивата не включва изключение за „забрана за връщане“ по отношение на задължението на държавите членки да издават решение за връщане на всяко лице с нередовен статут. В резултат на това рискът от връщане рядко се оценява служебно, преди да започне процедура за връщане. Този пропуск в защитата е още по-голям предвид липсата на автоматично суспензивно действие на обжалването, което на свой ред води до по-голяма административна тежест поради голям брой искания за временна мярка.

Докладчикът счита, че е от голямо значение да се гарантира подходяща оценка на риска от връщането преди издаването на решение за връщане. Това вече се прави в Швеция и Франция.

Въпреки че непридружените малолетни или непълнолетни лица рядко се връщат, повечето държави членки официално не забраняват връщането им. Когато те са обект на процедура за връщане, уязвимостта на тяхното положение се увеличава поради липсата на гаранции и правна сигурност.

Процедурни гаранции

Лицата, за които е постановено решение за връщане, са с различно положение. Те могат да бъдат лица, търсещи убежище, което им е било отказано, лица, които са влезли на територията незаконно, лица, пресрочили разрешения срок на престой, трансмигранти или мигранти, които са загубили правата си на пребиваване, като например работник, студент или член на семейството. При тези обстоятелства може да е необходим хуманитарен подход. В повечето държави членки съществува възможност да се предостави разрешение за пребиваване, както е посочено в член 6, параграф 4 от Директивата. Положителен е фактът, че в някои държави като Нидерландия, Белгия и Полша, това може да произтича от служебна оценка след отказ.

Съществуват значителни национални различия в правото на обжалване, особено по отношение на вида на апелативния орган и сроковете за обжалване. Тъй като в Директивата не се споменава нищо по този въпрос, държавите членки са определили различни срокове. Докато в някои случаи сроковете са подобни на обичайните административни процедури – 30 дни, в други случаи този срок се намалява наполовина или дори се свежда до няколко дни, през които е много трудно или практически невъзможно да се подаде заявление.

Автоматичното суспензивно действие също се различава в отделните държави членки. Въпреки че автоматичното суспендиране предлага най-добрата защита, повечето държави членки имат изискване за молба за суспендиране от подлежащото на връщане лице. В Белгия и Испания съдът рядко го предоставя.

Особено в системите с кратки срокове за обжалване и необходимост от внасяне на молба за суспензивно действие на обжалването, подходящата и достъпна информация и правната помощ са от ключово значение за правото на ефективни средства за защита.

Доброволно напускане и доброволно връщане

Принципът на пропорционалност трябва да се спазва през всички етапи на процедурата за връщане, включително на етапа на решението за връщане, в рамките на който съответната държава членка трябва да се произнесе по предоставянето на срок за доброволно напускане. Тъй като трябва да се даде приоритет на доброволното спазване на задължението, произтичащо от решението за връщане, Директивата задължава държавите членки да осигурят подходящ срок за доброволно напускане между 7 и 30 дни. Съкращаването на срока за доброволно напускане или неговият отказ са оправдани само като крайна мярка, ако мерките, посочени в член 7, параграф 3, не са достатъчни. Само Белгия обаче изисква неприлагане на мерки за съкращаване или отказ на срока за доброволно напускане.

Данните показват също, че доброволното връщане е икономически ефективно и по-лесно за организиране, също и от гледна точка на сътрудничеството на държавите на местоназначение. Въпреки факта, че срокът за доброволно напускане е правилото, потвърдено в националното законодателство в повечето държави членки, четирите основания за изключение се прилагат в широк мащаб. В Италия лицето трябва да поиска да бъде приложен срок за доброволно напускане. Някои държави членки използват основания за съкращаване или отказ на срок за доброволно връщане, различни от изчерпателните основания, изброени в член 7, параграф 4. Например Германия не предоставя период на мигранти, които са задържани, Испания прилага изключението, ако отстраняването е възпрепятствано, Нидерландия – ако молбата за убежище бъде отхвърлена въз основа на понятието за „сигурна страна на произход“, а Швеция – ако лицето трябва да бъде експулсирано след извършване на престъпление.

Като едно от основанията за изключение рискът от укриване трябва да бъде установен въз основа на индивидуална оценка и в съответствие с принципа на пропорционалност, също и ако в законодателството са предвидени обективни критерии.

Статистическите данни за процента на доброволно напускане показват наличието на значителни разлики между държавите членки: от 96% в Полша до 7% в Испания и Италия. Германия и Нидерландия докладваха, че не са в състояние да съберат данни за неподпомагани доброволни връщания, което е забележително в контекста на информацията, предоставена от други държави членки. Според Frontex почти половината от заминаванията са доброволни.

Съгласно съображение 10 от Директивата държавите членки следва да инвестират в програми за „подпомагане на доброволното връщане“. Въпреки че всички разгледани държави имат въведени такива програми, съществува голямо разнообразие в обхвата и размера на тези програми и в броя на подпомогнатите връщания. В Белгия една успешна методология е предоставянето на консултиране в областта на доброволното връщане като част от индивидуално и постоянно социално напътстване по време на престоя на мигранта в приемен център. Комисията следва да инвестира в координирането и подкрепата на програмите за подпомагане на доброволното връщане.

Забрани за влизане

Член 11 от Директивата задължава държавите членки да налагат забрана за влизане, ако не е предоставен срок за доброволно напускане или ако подлежащото на връщане лице не е напуснало в срока за доброволно връщане. Във всички останали случаи държавите членки могат да наложат забрана за влизане. По този начин политиките относно забраните за влизане зависят от начина, по който държавите членки се отнасят към срока за доброволно напускане. Тъй като член 7, параграф 4 често се прилага автоматично и тъй като периодът на доброволно напускане често е недостатъчен за организиране на напускането, много завръщащи се лица автоматично са обект на забрана за влизане. Поради различните тълкувания на риска от укриване обхватът на задължителното налагане на забрана за влизане може да варира значително между отделните държави. Законодателството и практиката в Белгия, България, Франция, Нидерландия и Швеция предвиждат автоматична забрана за влизане, ако срокът за доброволно напускане не е бил предоставен или спазен от подлежащото на връщане лице, а в други случаи налагането на забраната не е задължително. В Германия, Испания, Италия, Полша и България, обаче, законодателството или практиката предвиждат автоматично налагане на забрани за влизане във всички случаи, включително в случаите, в които подлежащото на връщане лице е напуснало в рамките на срока за доброволно напускане. Също така в Нидерландия мигрантите, на които е предоставен срок за доброволно напускане, могат да получат забрана за влизане преди изтичането на този срок. Това повдига въпроси относно целта и ефективността на налагането на забрана за влизане, тъй като тя може да има разубеждаващ ефект, ако бъде наложена на ранен етап. Защо да се напусне територията доброволно, ако това не се възнаграждава с възможност за повторно влизане? Този подход е в противоречие и с административния и ненаказателен подход, възприет в Директивата.

Решението за продължителността на забраната за влизане трябва да се вземе на индивидуална основа, като се вземат предвид всички свързани обстоятелства и интереси. Националните практики по отношение на продължителността на забраните за влизане далеч не са хармонизирани, въпреки факта, че имат ефект и в други държави членки. Задължението да се вземат предвид индивидуалните обстоятелства, хуманитарните причини и правото на семеен живот следва да бъде засилено с цел защита на принципа на пропорционалност и на основните права.

Задържане и определение на риска от укриване

В Директивата се предвижда, че задържането трябва да бъде предвидено от закона и да е необходимо, разумно и пропорционално на целите, които трябва да бъдат постигнати, и следва да е възможно най-кратко. Докладчикът подчертава, че в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност и с превантивния характер на административното задържане, установен в рамките на Директивата, административното задържане преди извеждане може да се обоснове само с комбинация от добре установен риск от укриване и проверка за пропорционалност.

Националното законодателство, транспониращо определението за „риск от укриване“, значително се различава и макар няколко държави членки да разполагат с дълги списъци с критерии, които оправдават предполагането на риск от укриване (Белгия има 11, Франция 8, Германия 7, Нидерландия 19), други държави членки (България, Гърция, Полша) не изброяват критериите изчерпателно. Едно широко правно основание за задържане дава възможност за систематично налагане на задържане, докато индивидуалните обстоятелства се оценяват в незначителна степен. В този контекст националните практики също потвърждават предишните проучвания, че повечето връщания се осъществяват през първите няколко седмици и че по-продължителното задържане почти не носи добавена стойност.

Проверката за пропорционалност изисква връщаните лица да могат да бъдат задържани единствено, когато не могат да бъдат приложени други по-леки принудителни мерки; Проучването обаче показва, че въпреки наличието в законодателството на повечето държави членки на алтернативи на задържането, на практика много малко на брой жизнеспособни алтернативи на задържането се предоставят и се прилагат от държавите членки.

Докладчикът е особено загрижен за положението на децата и семействата в местата за задържане и подчертава, че задържането на деца поради статута на пребиваване на техните родители представлява пряко нарушение на Конвенцията на ООН за правата на детето, тъй като задържането никога не може да бъде оправдано като в най-добрия интерес на детето.

Външно измерение

В своето съобщение от 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на Европейската програма за миграцията Комисията призна, че сътрудничеството с трети държави е от съществено значение за гарантиране на ефективни и устойчиви връщания. След приемането на посоченото съобщение бяха сключени няколко неофициални споразумения с трети държави, включващи Гамбия, Бангладеш, Турция, Етиопия, Афганистан, Гвинея и Кот д’Ивоар. Докладчикът изразява съжаление, че тези неофициални споразумения бяха сключени при пълното отсъствие на надлежен парламентарен контрол и демократичен и съдебен надзор, каквито се изискват съгласно Договорите за сключването на официални споразумения за обратно връщане.

Наред с превръщането в неофициално на сътрудничеството с трети държави в областта на миграцията, включително с държавите на транзитно преминаване, също беше поставен по-силен акцент върху обвързаността с условия по отношение на връщането и обратното приемане. Докладчикът изразява загриженост, че финансирането, предназначено за сътрудничество за развитие, все повече се отклонява от целите за развитие и изкореняване на бедността.

За да се постигне по-добро разбиране на съответствието на Директивата за връщането със задълженията по отношение на основните права, всяка оценка на ефективността на връщанията следва да включва не само данни относно принудителните връщания, изразени в пътувания, но също така да разглежда обстоятелствата и съдбата на върнатите лица след пристигането им в държавата на местоназначение. Комисията трябва да гарантира, че това наблюдение е ефективно, което означава, че то се упражнява от органи за наблюдение с достатъчен капацитет и степен на независимост. В случай на непридружени ненавършили пълнолетие лица държавите членки са длъжни да извършат наблюдение след връщането, за да изпълнят изцяло условията, предвидени в член 10 от Директивата. „Спасете децата“ наскоро проведе интервюта с деца, които бяха върнати в Афганистан, и стигна до заключението, че почти три четвърти от децата не се чувствали в безопасност по време на процеса на връщане. При пристигане децата са получили малко или никакво подпомагане и само три от тях са имали конкретен план за реинтеграция. Докладчикът е дълбоко разтревожен от този резултат и настоятелно призовава държавите членки да провеждат по-добро наблюдение след връщането и да публикуват по прозрачен начин резултатите от това наблюдение.

Заключения

С оглед на двойната цел на Директивата за връщането, а именно насърчаване на ефективното връщане и гарантиране, че връщанията са в съответствие с основните права и процесуалните гаранции, настоящият доклад показва, че Директивата дава възможност за ефективни връщания и ги подкрепя, но че повечето фактори, които възпрепятстват ефективното връщане, отсъстват от настоящия дискурс, тъй като ефективността се подчертава и се разбира главно като процент на връщанията.

 Насърчаване на ефективни връщания

В доклада се подчертава, че редица мерки, предвидени в Директивата, няма да увеличат пряко броя на върнатите лица и дори могат да имат обратен ефект. Първо, възможността за налагане на забрана за влизане наред с доброволното връщане може да намали стимула на подлежащото на връщане лице действително да напусне държавата членка. На второ място, кратките срокове за доброволно напускане могат да предотвратят напълно заминаването, тъй като необходимото време за подготовка на връщането често надхвърля срока за доброволно напускане. Това е особен риск при честото прилагане на възможността за съкращаване или отказване от доброволния срок. В този контекст на държавите членки следва да се напомни, че принципът на пропорционалност и структурата на Директивата изискват критериите на член 7, параграф 4 да се прилагат стриктно и да се оценяват за всеки отделен случай, а съкращаването и намаляването на срока представлява крайна мярка. Трето, максималнияк срок за задържане на имигранти не изглежда да увеличава процента на връщанията. Националните практики потвърждават предишните проучвания, че повечето връщания се осъществяват през първите няколко седмици и че по-продължителното задържане не носи добавена стойност. В този случай е налице контрапродуктивност, тъй като голямата продължителност на задържането засяга основните права на връщаните лица. Това се отнася особено за практиката на повече или по-малко автоматично прилагане на мярката за задържане в много държави членки, вместо тя да се прилага действително като крайна мярка. Въпреки че Директивата изисква към процедурата на връщане да се подхожда с необходимата грижа, възможността за толкова дълги срокове на задържане не предлага стимул за това. За да се избегне административно или съдебно преразглеждане на задържането, държавите членки са склонни да разпореждат задържане за максималния срок, определен в законодателството. По-кратките срокове биха увеличили контрола върху задържането и могат да ускорят и процеса на връщане.

 Гарантиране на основните права

В доклада се подчертава, че Директивата оказва положително влияние върху някои гаранции, но че незадължителните клаузи и честите дерогации значително намаляват този ефект. Такъв например е случаят с незадължителната клауза за това, граничната ситуация да остане извън обхвата на Директивата. Тъй като мигрантите на границата често са в уязвимо положение и принципът на забрана за връщане може да бъде изложен на риск, държавите членки следва да бъдат настоятелно приканени да прилагат Директивата и за граничните случаи. Освен това широкото тълкуване и прилагане на определението за „опасност от укриване“ подрива гаранцията за индивидуална оценка, при която се вземат предвид всички обстоятелства и интереси. Достъпът до правна помощ и до устни преводачи е възпрепятстван от липсата на капацитет и финансиране. Липсата на финансиране засяга също така ефективния мониторинг след връщането в няколко държави членки. Комисията следва да играе ключова роля, за да се гарантира, че алтернативите на задържането се използват като пропорционална и ефективна мярка, за да се избегне укриване. В случаите, когато не може да се осъществи връщане, хората често остават в положение на неопределеност без толериран статус, което излага на риск тяхното достойнство и основни права. Тази практика изисква европейско решение.

Накрая, въпреки задължението на държавите членки да спазват принципа на забрана за връщане и да вземат надлежно предвид висшите интереси на детето и семейния живот, политиките и практиката в областта на прилагането показват явни пропуски. Въпреки че това се отнася за всички етапи на процедурата на връщане, задържането на деца, което никога не е в техен висш интерес, прави това болезнено видимо.

 Вземане под внимание на външното измерение

По отношение на ефективните връщания държавите членки посочват ясно, че най-важният фактор, който възпрепятства ефективното връщане, е свързан с тяхното сътрудничество с държавите на произход. Това е в противоречие с най-общото разчитане на процента на връщанията като основен показател за ефективността на политиката Директивата за връщането. В настоящия доклад се подчертава, че една ефективна политика на връщане в съответствие с основните права изисква качествена оценка на устойчивостта на връщането и повторната интеграцията на връщаното лице, включително ефективен мониторинг след връщането. В същото време пречките пред връщането на хората в държавата им на произход следва да бъдат сериозно разгледани чрез критична оценка на сътрудничеството в областта на миграцията с трети държави в случаите, в които условността и неформалността пораждат безпокойство по отношение на правата на човека, демократичния контрол и съдебния контрол, равнопоставеността на партньорствата, както и съгласуваността на външната политика на ЕС.

 


 

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА СУБЕКТИТЕ ИЛИ ЛИЦАТА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ

<FootprintIntro>Следният списък е изготвен на доброволни начала в рамките на изключителната отговорност на докладчика. В хода на изготвянето на доклада преди приемането му в комисия следните образувания или лица са предоставили информация на докладчика:</FootprintIntro>

Субект и/или лице

Caritas International

Йезуитска служба за бежанците (JRS)

Комисията на църквите за мигрантите в Европа (ССМЕ),

Международната католическа комисия за миграцията (ICMC)

Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ)

Платформа за международно сътрудничество относно мигрантите без документи (PICUM)

Европейски съвет за бежанците и живеещите в изгнание (ECRE)

„Спасете децата“ (Save the Children International)

Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“

Германско председателство на Съвета на Европейския съюз

Финландско председателство на Съвета на Европейския съюз

 

 


 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директивата относно връщането

(2019/2208(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

 като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. (Женевската конвенция) и протокола към нея от 1967 г. и в частност правото на забрана на връщане,

 като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и в частност членове 1, 3, 4, 6, 7, 18, 19, 20 и 47 от нея,

 като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, приет от Общото събрание на ООН на 19 декември 2018 г.,

 като взе предвид „20 насоки относно принудителното връщане“, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 4 май 2005 г.,

 като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни[1] („Директива за връщането“),

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември относно използването на Шенгенската информационна система за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави[2] („ШИС за целите на връщането“),

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 2020/851 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 862/2007 относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила[3],

 като взе предвид съдебните решения на Съда на Европейския съюз във връзка с Директива 2008/115/ЕО, включително делата C‑357/09 Kadzoev[4], C‑61/11 El Dridi[5], C‑534/11 Arslan[6], C-146/14 Mahdi[7], C‑554/13 Z. Zh.[8], C‑47/15 Sélina Affum[9], C-82/16 K.A. и други[10] и C-181/16 Gnandi[11],

 като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с Директива 2008/115/ЕО, включително Amie и други с/у България (иск № 58149/08), N.D. и N.T. с/у Испания (искове № 8675/15 и 8697/15) и Haghilo с/у Кипър (иск № 47920/12),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 март 2014 г. относно политиката на ЕС за връщането (COM(2014)0199),

 като взе предвид съобщението на Комисията относно Европейска програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240),

 като взе предвид заключенията на срещите на високо равнище на Европейския съвет от октомври 2016 г. и от юни 2018 г.,

 като взе предвид общите необвързващи стандарти на Съвета от 11 май 2016 г. за програми за подпомагане на доброволното връщане (и реинтеграцията), изпълнявани от държавите членки,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2017 г. относно по-ефективна политика на Европейския съюз в областта на връщането — обновен план за действие (COM (2017)0200),

 като взе предвид Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията от 7 март 2017 г. за по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[12],

 като взе предвид Препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 г. за създаване на общ „Наръчник за връщането“, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането[13],

 като взе предвид обобщаващия доклад на Европейската мрежа за миграцията от 2017 г., озаглавен „Ефективността на връщането в държавите — членки на ЕС: предизвикателства и добри практики, свързани с правилата и стандартите на ЕС“,

 като взе предвид предложението на Комисията за Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (преработен текст) (COM(2018)0634),

 като взе предвид съобщението на Комисията относно управление на миграцията във всичките ѝ аспекти: напредък по Европейската програма за миграцията (COM(2018)0798),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2020 г. относно COVID‑19: насоки относно прилагането на съответните разпоредби на ЕС в областта на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане и относно презаселването (C(2020)2516),

 като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията[14],

 като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно справянето с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС[15];

 като взе предвид своята позиция от 13 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Убежище и миграция“[16],

като взе предвид Специален доклад 24/2019 на Европейската сметна палата от ноември 2019 г., озаглавен „Убежище, преместване и връщане на мигранти: необходими са мерки за преодоляване на разминаването между цели и резултати“,

 като взе предвид оценката на въздействието, извършена през март 2019 г. от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) относно предложената преработена Директива за връщането,

 като взе предвид европейската оценка от юни 2020 г. на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, в която се съдържа оценка на прилагането на Директивата за връщането и на външното измерение на Директивата за връщането,

 като взе предвид доклада на Frontex за оценка от 15 юни 2020 г. относно операциите по връщане през втората половина на 2019 г.,

 като взе предвид четвъртия годишен доклад на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти на Европол от 15 май 2020 г.,

 като взе предвид докладите относно приложението на достиженията на правото от Шенген относно връщането, изготвени съгласно Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на решението на изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген[17],

 като взе предвид Наръчника от 17 септември 2019 г. на Съвета на Европа, озаглавен „Практически насоки относно алтернативи на имиграционното задържане: насърчаване на ефективни резултати“;

 като взе предвид анализа от 7 декември 2017 г. на Ръководния комитет по правата на човека (CDDH) към Съвета на Европа относно правните и практическите аспекти на ефективните алтернативи на задържането в контекста на миграцията,

 като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество[18],

 като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно тълкуването и прилагането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество[19],

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

 като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0238/2020),

А. като има предвид, че Комисията е направила оценка едва веднъж на изпълнението на Директивата за връщането (през 2014 г.), въпреки правното задължение по член 19 от Директивата за докладване относно прилагането ѝ на всеки три години, считано от 2013 г.; като има предвид, че през 2015 г. Комисията публикува съобщение, съдържащо план за действие за връщането; като има предвид, че през 2017 г. тя издаде препоръка за повишаване на ефективността на връщането при прилагането на Директива 2018/115/ЕО и публикува ръководство за връщане; като има предвид, че през септември 2018 г., без да извърши оценка на въздействието, Комисията представи предложение за преработване на Директивата за постигане на по-ефективна и съгласувана политика в областта на връщането; като има предвид, че комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент възложи на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) да предостави заместваща оценка на въздействието относно предложената преработка; като има предвид, че в тази оценка се посочва липсата на доказателства, че предложеният преработен текст би довел до повишаване на ефективността на връщанията;

Б. като има предвид, че двустранната цел на Директивата е да установи общи правила относно ефективното връщане в съответствие с основните права и принципа на пропорционалност; като има предвид, че в своята препоръка за повишаване на ефективността на връщанията Комисията се съсредоточава върху процента на връщанията като показател за ефективността на Директивата и препоръчва мерки, които може да имат нежеланата последица на ограничаване на определени защитни разпоредби в Директивата, като например правото на обжалване, и използване на по-дълги срокове за задържане; като има предвид, че устойчивите връщания и успешната реинтеграция са важни показатели в оценката на ефективността на връщанията; като има предвид, че в момента мониторингът след връщането не е достатъчно всеобхватен и точен;  като има предвид, че се установиха факти, които показват, че не всички връщания са устойчиви, особено що се отнася до непридружените малолетни или непълнолетни лица, поради липса на личен план за реинтеграция или издръжка след връщането;

В. като има предвид, че Комисията отбеляза, че държавите членки са изправени пред редица пречки пред ефективното връщане – от процедурен, технически и оперативен характер, наред с другото, равнището на сътрудничество между всички участващи заинтересовани страни, включително с трети държави; като има предвид, че установяването на самоличността на връщаните лица и необходимостта от получаване на необходимата документация от трети държави са посочени от Комисията като една от основните причини връщането да не се осъществява;

Г. като има предвид, че липсата на хармонизация оказва сериозно въздействие върху практиките на държавите членки в областта на връщането; като има предвид, че оценките, направени от Комисията по време на публикуването на препоръката за повишаване на ефективността на връщането, показаха, че „свободата на преценка на държавите членки, която Директива 2008/115/ЕО позволява, е довела до непоследователно транспониране в националните законодателства, което има отрицателно влияние върху ефективността на политиката на Съюза в областта на връщането“, и че „по-ефективното прилагане на тази директива ще намали възможностите за злоупотреба с процедурите и ще отстрани недостатъците, като същевременно се гарантира защитата на основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз“;

Д. като има предвид, че в своя план за действие относно връщането, публикуван през 2015 г., Комисията изрази становището, че доброволните връщания са предпочитаният вариант, когато това е възможно; като има предвид, че – отново, както е посочено от Комисията в нейния план за действие, „се изчислява, че около 40% от връщанията са се осъществили с доброволно заминаване, докато през 2009 г. този процент е бил едва 14%“; като има предвид, че според оценките на Комисията 300 000 души годишно не може да бъдат върнати поради административни пречки, здравни проблеми или риск от връщане; като има предвид, че следва да бъде намерено решение за тяхното положение, включително като им се предостави правен статут по хуманитарни причини;

Е. като има предвид, че данните, свързани с изпълнението на Директивата, са публично достъпни чрез Евростат, но не във всички случаи са дезагрегирани и съпоставими; като има предвид, че повече информация може да бъде налице с изпълнението на Регламент (ЕС) 2018/1860 относно използването на Шенгенската информационна система за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави („ШИС за целите на връщането“) и Регламент (ЕС) № 862/2007 относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила;

Ж. като има предвид, че между 2014 г. и 2018 г. броят на незаконните преминавания на граница е намалял от 1,82 милиона на 142 000; като има предвид, че през 2019 г. държавите членки са издали около 3 милиона разрешения за първо пребиваване;  като има предвид, че броят на молбите за предоставяне на убежище е намалял от 1,29 милиона през 2015 г. на 698 000 през 2019 г.; като има предвид, че през 2018 г. държавите членки са издали 283 880 решения за връщане, в съответствие с които 147 815 души са били върнати;

З. като има предвид, че държавите членки не споделят систематично информация относно издадените решения за връщане или решения за забрана за влизане, което означава, че взаимното признаване на издадените от държавите членки решения за връщане и налагането на тяхното изпълнение в рамките на целия Съюз е на практика невъзможно; като има предвид, че за да се увеличи ефикасността на обратното приемане и да се гарантира последователността на връщанията на европейско равнище, официалните споразумения на ЕС следва да имат предимство пред двустранните споразумения между държави членки и трети държави;

Общи констатации

1. отбелязва липсата на оценка на изпълнението от страна на Комисията и призовава Комисията да извърши такава оценка, която трябваше да бъде извършена през 2017 г., в съответствие с член 19 от Директивата и в съответствие с принципа за по-добро законотворчество;

2. отново подчертава значението на общ подход, основан на доказателства, който да направлява съгласуваното изготвяне на политики и добре осведомения обществен дискурс, и призовава Комисията да насърчава и подкрепя държавите членки да събират и публикуват качествени и количествени данни относно прилагането на Директивата, в частност данни относно забраните за влизане и задържанията, тъй като това са категориите данни, които понастоящем не се събират от Евростат, и използват по-специално наличните отскоро инструменти, като ШИС за целите на връщането и Регламент (ЕС) № 862/2007 относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила; приканва държавите членки да събират статистически данни въз основа на Регламент (ЕС) 2020/851 във възможно най-кратък срок и да участват в съответните пилотни проучвания;  със загриженост отбелязва липсата на налични данни, включително на данни, групирани по полов и възрастов признак, относно изпълнението на Директивата;

3. изразява загриженост, че от 2015 г. насам броят на изпълнените решения за връщане намалява, и отбелязва, че този брой не съответства непременно на увеличение или намаляване на броя на незаконните влизания; подчертава, че ефективната политика в областта на връщането е един от ключовите елементи на една добре функционираща политика на ЕС в областта на убежището и миграцията;  отбелязва, че според изявлението на Комисията процентът на връщанията е намалял от 46 % през 2016 г. на 37 % през 2017 г. и че това може да не дава пълна представа, поради присъщата свобода на преценка, с която разполагат държавите членки при прилагането на Директивата, по-специално трудностите в сътрудничеството с трети държави, факта, че някои държави членки издават повече от едно решение за връщане на едно лице, че решенията не се оттеглят, ако връщането не се извърши по хуманитарни причини, че някои хора не могат да бъдат върнати, тъй като връщането им би нарушило принципа на забрана за връщане, или че някои хора се връщат доброволно, без тяхното връщане да бъде регистрирано; подчертава, че поради практически и правни пречки не всяко решение за връщане бива последвано от бързи процедури за връщане и обратно приемане, и отбелязва със загриженост, че това може да доведе до сериозни трудности не само за местните съоръжения, но и за засегнатите лица;

4. споделя целта на Комисията за подобряване на ефективното прилагане на Директивата и на ефективността на процедурите на държавите членки в областта на връщането; призовава Комисията да започва производства за установяване на нарушение, когато е оправдано; подчертава, че ефективността на Директивата следва да се измерва чрез позоваване на процента на връщанията, както и чрез устойчивостта на връщанията и прилагането на гаранциите за основните права, зачитането на процедурните гаранции и ефективността на доброволното връщане; подчертава, че измерването на ефективността на прилагането на Директивата следва да се усъвършенства и рационализира допълнително в държавите членки, за да се подобри прозрачността и сравнимостта на данните;

5. отбелязва, че Комисията е заявила, че липсата на удостоверяване на самоличността на връщаните лица и неприемането им обратно от страна на трети държави са една от основните причини връщането да не се осъществява; подчертава необходимостта от подобряване на отношенията с трети държави в рамките на конструктивен, основан на равенството диалог по въпросите на миграцията, за да се гарантира взаимноизгодно сътрудничество за ефективно и устойчиво връщане;

6. отчита навлизането в неформално сътрудничество с трети държави; призовава държавите членки да приканят настоятелно и дадат възможност на Комисията за сключване на официални споразумения на ЕС за обратно приемане, които да са обвързани с парламентарен контрол и със съдебен надзор от страна на ЕС; подчертава, че за улесняване на сътрудничество следва да бъдат предложени стимули; отбелязва, че двустранните споразумения за обратно приемане, прилагани съгласно член 6, параграф 3 от Директивата, не предлагат подходящи процедурни механизми за защита, включително уведомяване на засегнатото лице относно дадена индивидуална мярка и предоставяне на информация относно наличните и ефективни средства за правна защита и прибягването до обжалване; отбелязва, че държавите членки срещат трудности редовно при това, да осигуряват пълна заетост на местата, предвидени за връщаните лица в рамките на операции на връщане, при които се използват координирани от Frontex чартърни полети; със загриженост отбелязва, че в някои случаи възможността за провеждане на съвместни операции на връщане с Frontex е изключена по силата на двустранни споразумения между организиращите или участващите държави членки и държавите на местоназначение извън ЕС;

7. подчертава необходимостта от повече сътрудничество в областта на връщането между държавите членки, включително обмен на информация и прилагане на Директива 2001/40/ЕО относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни, в съответствие с механизмите за защита на основните свободи;  подчертава необходимостта от подкрепа, включително оперативна подкрепа, от страна на съответните агенции на Съюза; подчертава необходимостта от увеличено сътрудничество между държавите членки и Frontex;

8. призовава държавите членки да осигурят подходящ капацитет, включително човешки ресурси и достатъчно обучение, за органите, отговорни за вземане на решения за връщане и за тяхното изпълнение, и така да инвестират в качеството на вземането на решения и изпълнението им;

9. подчертава важното значение на честни, бързи и ефективни процедури на връщане на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на Съюза, включително тези, чиито молби са получили отказ, при зачитане на основните права на засегнатите лица;

Решения за връщане и доброволно напускане

10. подчертава колко е важно в Директивата да се гарантира спазването от мигрантите на решенията за връщане и припомня ключовия принцип, залегнал в Директивата, че доброволните връщания следва да имат приоритет спрямо принудителното връщане, когато няма сериозни причини да се счита, че това би накърнило целта на процедура на връщане, тъй като доброволните връщания са по-устойчиви, изискват по-малко финансови средства и не са толкова тежки за изпълнение за държавите, а също и позволяват в по-голяма степен спазването на основните права на съответното лице; призовава Комисията да продължи да счита доброволното връщане за предпочитан вариант пред принудителното такова и да насърчава държавите членки в разработването на ефективна рамка за достъп до програми за доброволно връщане;

11. призовава Комисията да продължи да предоставя финансиране за и да увеличава ресурсите, налични за програмите за подпомагане на доброволното връщане, с цел насърчаване на прилагането на такива програми, като крайната цел е да се осигури устойчиво връщане и реинтеграция;

12. изтъква, че съгласно член 7 от Директивата в решението за връщане, като общо правило, се предвижда подходящ срок от между 7 и 30 дни за доброволно напускане, който държавите членки удължават при необходимост, като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай; посочва изключенията, предвидени в член 7, параграф 4 от Директивата; отбелязва, че националните програми на държавите членки за съдействие по отношение на доброволното напускане понякога са недостатъчни по обхват и възможности; припомня, че държавите членки, които предлагат този срок за доброволно напускане само след подадено заявление, трябва да информират засегнатите граждани на трети държави за възможността да подадат такова заявление;

13. приветства разпоредбите в няколко държави членки, които позволяват да се вземат надлежно предвид индивидуалните обстоятелства и да се предоставят удължавания на срок за доброволно напускане; припомня, че в случаите, в които Директивата изисква държавите членки да отложат извеждането, например когато това би нарушило принципа за забрана на връщане, член 14, параграф 2 от Директивата изисква държавите членки да предоставят на засегнатото лице писмено потвърждение, че временно няма да бъде наложено изпълнението на решението за връщане;

14. подчертава, че широкото определение на опасността от укриване може да доведе до въздържане на държавите членки от предоставяне на срок за доброволно напускане; припомня, че отмяната на срока за доброволно напускане води също до налагане на забрана за влизане, което може допълнително да подкопае доброволното напускане; подчертава необходимостта от усъвършенстване на прилагането на сегашната правна рамка с цел постигане на повече успешни доброволни връщания;

15. призовава държавите членки и Frontex да споделят информация и най-добри практики относно успешните и достойни доброволни връщания и да си предоставят взаимно оперативно съдействие, когато е необходимо, да укрепят и увеличат оперативната ефективност на доброволните връщания;

16. подчертава значението на осигуряването на индивидуално управление и съдействие по отношение на всеки случай, при отчитане на индивидуалните обстоятелства и перспективи на връщаното лице, с особено внимание към непридружените малолетни или непълнолетни лица;

Процедурни гаранции

17. подчертава, че Директивата изисква решенията за забрана на връщането и за забрана на влизането, и решенията за извеждането да бъдат индивидуализирани, ясно обосновани от законово и фактически основания, издадени в писмена форма и изчерпателни, с информация относно наличните средства за правна защита и съответните срокове; подчертава, че е важно тази информация да се предоставя на език, който лицето разбира;  изразява загриженост относно липсата на достатъчно подробна информация и обосновка в решенията за връщане;

18. счита, че непридружените деца не следва да бъдат връщани, освен ако може да бъде доказано, че това е в съответствие с висшия интерес на детето, и че децата следва да бъдат информирани по подходящ за деца начин и на език, който разбират, относно своите права и възможностите за правна защита, които съществуват за тях;

19. припомня, че принципът на забраната за връщане има обвързващ характер за държавите членки при всички обстоятелства, включително по отношение на процедурите на връщане, които не попадат в обхвата на приложение на Директивата за връщането;

20. отбелязва значителните различия между държавите членки в областта на правото на обжалване, особено по отношение на вида на апелативния орган и сроковете за обжалване;  подчертава необходимостта от гарантиране на правото на ефективна правна защита, включително чрез предоставяне на подходяща и достъпна информация и правна помощ, включително подходящи средства за предоставянето на правна помощ;

21. отбелязва, че използването на незадължителната клауза в член 2, параграф 2, буква а) може да доведе до намалено прилагане на гаранциите по границите в сравнение с редовната процедура за връщане; поради това настоятелно призовава държавите членки да гарантират процедурни гаранции и зачитане на правата на човека и да прилагат Директивата по отношение на граничните ситуации;

22. изтъква, че Директивата дава възможност за временно спиране на изпълнението на извеждане, до преразглеждане на решение относно връщането; подчертава необходимостта от гарантирането на такова временно спиране в случаите, когато съществува опасност от връщане; отбелязва, че в повечето държави обжалването срещу връщането няма автоматично суспензивно действие, което може да намали защитата; подчертава, че автоматично суспензивно средство за защита би гарантирало, че хората не се връщат преди да бъде взето окончателно решение относно процедурата на връщане; подчертава, че висшият интерес на детето трябва да бъде основното съображение за всички решения, засягащи деца, включително предстоящи решения относно връщане;

23. припомня, че член 6, параграф 4 от Директивата предвижда държавите членки да имат възможността да предоставят на гражданин на трета страна, който е в неправомерен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване въз основа на хуманни, хуманитарни или други основания; подчертава значението на успешното изчерпване на предвидените в Директивата възможности за налагане на изпълнението на решенията за връщане, като се поставя акцент върху доброволното връщане;  отбелязва обаче ограниченото използване на член 6, параграф 4 от Директивата и насърчава държавите членки да разширят използването на тази клауза; изразява загриженост относно факта, че държавите членки не са издавали временно разрешение за пребиваване, когато връщането не е било възможно, което означава, че мигрантите, които не могат да бъдат върнати, често се оказват без достъп до основните си права; подчертава факта, че предоставянето на разрешение за пребиваване на лица, които не могат да се върнат в своята държава на произход, би могло да спомогне за предотвратяване на продължителни незаконни престои, намаляване на трудовата експлоатация и улесняване на социалното приобщаване и приноса на отделните граждани към обществото; отбелязва, че това също би спомогнало лицата да излязат от неопределената административна ситуация, в която може да са се оказали; същевременно подчертава, че е необходима координация в рамките на Съюза, за да се предотвратят по-нататъшни незаконни движения на лица, за които има решение за връщане;

Забрани за влизане

24. отбелязва със загриженост широко разпространеното автоматично налагане на забрани за влизане, които в някои държави членки се прилагат успоредно с доброволното напускане; подчертава, че този подход носи риск от намаляване на стимулите за доброволно връщане; призовава държавите членки да изпълняват задължението съгласно Директивата за разглеждане на възможността за оттегляне или спиране на забраната в случаите, когато гражданинът на трета страна може да докаже, че той или тя е напуснал/а територията на държавата членка;

25. отбелязва, че ситуацията на дадено лице може да се променя докато трае срокът на забраната за влизане и че лицето може да се окаже в риск от преследване в държавата, в която е било върнато; призовава държавите членки в тези случаи да отменят забраната за влизане поради хуманитарни съображения; отново заявява, че забраната за влизане не следва да се прилага автоматично, а вместо това следва да се основава на индивидуална оценка;  призовава държавите членки да разполагат с ефективни процедури за искане на отмяна на забрана за влизане, в рамките на които е гарантирана индивидуална оценка, като основното съображение е висшият интерес на детето и се зачитат правото на семеен живот, правото на събиране на семейството и принципът на пропорционалност;

26. отбелязва, че въпреки че заплахата от налагане на забрана за влизане може да послужи като стимул за напускане на дадена държава в рамките на срока за доброволно напускане, след като бъдат наложени, забраните за влизане може да намаляват стимула за спазване на решение за връщане и може да увеличат опасността от укриване; призовава държавите членки да обмислят налагането на срок на забраните за влизане с цел успешно изпълнение на решенията за връщане; подчертава, че Директивата съдържа правила, позволяващи отмяна на забраните за влизане, и призовава държавите членки да ги използват при необходимост;

27. подчертава, че забраните за влизане може да имат несъразмерни последици особено за семействата и децата; приветства възможността, въведена от някои държави членки, за освобождаване на деца от налагането на забрана за влизане, но подчертава, че интересите на децата също следва да бъдат първостепенно съображение при вземането на решения относно (оттеглянето на) забраната за влизане на техните родители; призовава държавите членки да гарантират събирането на семейството и зачитането на правото на семеен живот, включително като го прилагат като основа за въздържане от налагане на забрани за влизане;

Задържане и опасността от укриване

28. припомня, че съгласно член 3, параграф 7 от Директивата „опасност от укриване“ е наличието в конкретен случай на основания, които са породени от обективни критерии, определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие; отбелязва разликите в транспонирането в националното законодателство на определението за „опасност от укриване“; подчертава, че за да бъдат спазени изискванията на член 3, параграф 7 от Директивата, при определянето на опасността от укриване за мотивиране на задържане, следва надлежно да бъдат разглеждани индивидуалните обстоятелства на засегнатото лице;

29. изразява загриженост, че законодателството на няколко държави членки включва обширни и понякога различаващи се списъци с „обективни критерии“ за определяне на риска от укриване, сред които и общи критерии като липсата на пари; изразява загриженост, че различните определения в националните законодателства на държавите членки по отношение на обективните критерии за оценка на опасността от укриване може да доведат до непоследователно прилагане на задържането в в рамките на Съюза; изразява съжаление, че тези критерии често се прилагат по повече или по-малко автоматичен начин, докато индивидуалните обстоятелства са от второстепенно значение; подчертава, че това е довело до системно налагане на задържането като мярка в много от държавите членки; подчертава необходимостта от хармонизация в определянето и изпълнението на обективни критерии за определяне на опасността от укриване;

30. подчертава, че съгласно международното право в областта на правата на човека, задържането трябва бъде крайна мярка и да бъде законосъобразно, необходимо, оправдано и пропорционално на поставените цели, продължителността му трябва да бъде възможно най-кратка, както и че решението за налагане на задържане винаги трябва да се основава на оценка на индивидуалните обстоятелства, при която трябва да бъдат взети предвид интересите на засегнатото лице;

31. отново заявява, че задържането за по-дълъг период не увеличава автоматично шансовете за връщане и като цяло изисква повече финансови средства от алтернативите на задържането, и добавя, че държавите не следва автоматично да прибягват към максимално позволения съгласно Директивата срок, и наред с това следва да гарантират, че през целия период на задържане са спазени всички условия за законно задържане;

32. отбелязва, че Директивата постановява при какви условия връщаните лица могат да бъдат законно задържани; отбелязва, че задържането е възможно само когато в конкретен случай не могат ефективно да бъдат приложени други достатъчни, но по-леки принудителни мерки; изразява съжаление, че на практика много малко жизнеспособни алтернативи на задържането са разработени и прилагани от държавите членки; призовава държавите членки спешно да предложат жизнеспособни, основани на общността алтернативи на задържането, които се отразяват по-щадящо на мигрантите, особено на децата и на уязвимите лица; призовава държавите членки да докладват за мерките, които предприемат като алтернатива на задържането;

33. припомня, че държавите членки следва да зачитат мандатите на съответните и компетентни национални и международни органи, като например националните институции по правата на човека, институциите на омбудсмана и националните механизми за превенция, които осъществяват независим надзор върху условията на задържане;

34. отбелязва, че значителен брой деца все още са задържани в Европейския съюз като част от процедури на връщане, съгласява се с Комитета на ООН по правата на детето, който е пояснил, че децата никога не следва да бъдат задържани за целите на имиграция и че задържането не може никога да бъде оправдано в смисъл, че е във висш интерес на детето, включително съгласно Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от 19 септември 2016 г.; призовава държавите членки да предоставят подходящи, хуманни и неизискващи лишаване от свобода алтернативи на задържането;

35. призовава Комисията да гарантира, че държавите членки и Frontex разполагат с контролни органи, които са подкрепени от подходящ мандат, капацитет и компетентност, високо равнище на независимост и експертен опит, както и прозрачни процедури; подчертава, че наблюдението върху връщането следва да обхваща всички етапи на операциите на връщане, като се осигурят подходящи ресурси; призовава Комисията и държавите членки да използват съществуващите независими наблюдаващи органи, например националните и международните организации и националните институции за правата на човека, като си сътрудничат с тях или като ги определят за системи за мониторинг на принудителното връщане; настоятелно призовава Комисията да гарантира създаването на механизъм за наблюдение след връщането, за да се разбере съдбата на върнатите лица, когато това е възможно от юридическа и от практическа гледна точка, като се обърне специално внимание на уязвимите групи, включително непридружените малолетни и непълнолетни лица и семействата; призовава държавите членки да осигуряват правилно предаване между националните органи на услугите за защита на детето, за да се гарантира, че за връщаните деца се полагат грижи и че те имат достъп до националните услуги в областта на защитата на децата; подчертава необходимостта от проследяване на осъществяването на плановете за реинтеграция на върнатите лица, за да се гарантира ефективното им изпълнение; призовава Комисията да улесни обмена на добри практики между държавите членки по отношение на наблюдението след връщането и да предостави достатъчно финансиране за тази цел;

36. призовава държавите членки да гарантират правилното прилагане на Директивата във всичките ѝ аспекти; призовава Комисията да продължи да наблюдава изпълнението и да предприема действия в случай на неспазване;

°

° °

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.12.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

51

14

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Magdalena Adamowicz, Katarina Barley, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Marcel de Graaff, Anna Júlia Donáth, Lena Düpont, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Patryk Jaki, Lívia Járóka, Marina Kaljurand, Assita Kanko, Fabienne Keller, Peter Kofod, Łukasz Kohut, Moritz Körner, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Juan Fernando López Aguilar, Nuno Melo, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Emil Radev, Paulo Rangel, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Birgit Sippel, Martin Sonneborn, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Dragoş Tudorache, Milan Uhrík, Tom Vandendriessche, Bettina Vollath, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Beata Kempa, Leopoldo López Gil, Kris Peeters, Anne-Sophie Pelletier, Sira Rego, Franco Roberti, Miguel Urbán Crespo, Hilde Vautmans

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

51

+

EPP

Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Jeroen Lenaers, Leopoldo López Gil, Nuno Melo, Kris Peeters, Emil Radev, Paulo Rangel, Ralf Seekatz, Tomas Tobé, Javier Zarzalejos

S&D

Katarina Barley, Pietro Bartolo, Caterina Chinnici, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Evin Incir, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Franco Roberti, Birgit Sippel, Bettina Vollath, Elena Yoncheva

RENEW

Anna Júlia Donáth, Sophia In 'T Veld, Fabienne Keller, Moritz Körner, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache, Hilde Vautmans

GREENS/EFA

Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Alice Kuhnke, Terry Reintke, Diana Riba I Giner, Tineke Strik

ECR

Patryk Jaki, Assita Kanko, Beata Kempa, Jadwiga Wiśniewska

NI

Laura Ferrara, Martin Sonneborn

 

14

EPP

Balázs Hidvéghi, Lívia Járóka, Nadine Morano

ID

Nicolas Bay, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Marcel De Graaff, Peter Kofod, Annalisa Tardino, Tom Vandendriessche

ECR

Jorge Buxadé Villalba, Nicola Procaccini

EUL/NGL

Sira Rego

NI

Milan Uhrík

 

3

0

EUL/NGL

Cornelia Ernst, Anne-Sophie Pelletier, Miguel Urbán Crespo

 

Легенда за използваните знаци:

+ : „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

[1] ОВ L 348, 24.12.2008 г, стр. 98.

[2] ОВ L 312, 7.12.2018 г., стр. 1.

[3]  OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 1.

[4]  ECLI:EU:C:2009:741.

[5]  ECLI:EU:C:2011:268.

[6]  ECLI:EU:C:2013:343.

[7]  ECLI:EU:C:2014:1320.

[8]  ECLI:EU:C:2015:377.

[9]  ECLI:EU:C:2016:408.

[10]  ECLI:EU:C:2018:308.

[11]  ECLI:EU:C:2018:465.

[12] OВ L 66, 11.3.2017 г., стр. 15.

[13] OВ L 339, 19.12.2017 г., стр. 83.

[14]  ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9.

[15]  ОВ C 298, 23.8.2018, стр. 39.

[16] Приети текстове, P8_TA(2019)0175.

[17]  ОВ L 295, 6.11.2013 г, стр. 27.

[18] OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

[19] ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 86.

Последно осъвременяване: 10 декември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност