Доклад - A9-0264/2020Доклад
A9-0264/2020
Европейски парламент

ДОКЛАД относно „Повече риба в моретата?“ Мерки за насърчаване на възстановяването на запасите над максималния устойчив улов (МУУ), включително зони за възстановяване на рибните ресурси и защитени морски зони

15.12.2020 - (2019/2162(INI))

Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Каролин Роз


Процедура : 2019/2162(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A9-0264/2020
Внесени текстове :
A9-0264/2020
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Повече риба в моретата?“ Мерки за насърчаване на възстановяването на запасите над максималния устойчив улов (МУУ), включително зони за възстановяване на рибните ресурси и защитени морски зони

(2019/2162(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 11, 39 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (ОПОР)[1],

– като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)[2],

– като взе предвид член 13 от Договора от Лисабон, съгласно който при формулирането на политиките на Съюза в областта рибарството, наред с други области, Съюзът и държавите членки трябва да вземат под внимание факта, че животните са същества с усещания, и във връзка с това да обърнат особено голямо внимание на релевантните изисквания в областта на хуманното отношение към животните,

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки[3],

– като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[4] и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици[5],

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване[6] и в частност член 3 от него, чийто основен принцип, според който „По време на умъртвяването им и свързаните операции животните се предпазват от всяка болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати“, се прилага и за рибите,

– като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (Директива за морското пространствено планиране)[7],

– като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници[8], в частност по отношение на оттичането на изкуствени торове,

– като взе предвид Регламент (ЕО) 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията[9] и Регламент (EC) 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността[10],

– като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., изложена в съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

– като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на целите за устойчиво развитие за 2030 г.[11],

– като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите от 2020 г. (доклад „SOFIA 2020“),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2021 г. (COM/2020/0248),

– като взе предвид Декларацията от Йоханесбург за устойчиво развитие от 2002 г., Плана за изпълнение от Йоханесбург и заключителния документ от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио +20“) от юни 2012 г., озаглавен „Бъдещето, което искаме“,

– като взе предвид доклада от 2020 г. на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) на Комисията относно наблюдението на изпълнението на общата политика в областта на рибарството (STECF-Adhoc-20-01),

– като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), и по-специално цел 11 от целите за биологичното разнообразие от Аичи, които са част от стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011–2020 г. към КБР,

– като взе предвид доклада от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES),

– като взе предвид специалния доклад от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

– като взе предвид резолюцията на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) от 2016 г. относно увеличаването на покритието на защитените морски зони за ефективно опазване на морското биологично разнообразие,

– като взе предвид Цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 14 на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси,

– като взе предвид доклада на Комисията от 25 юни 2020 г. относно изпълнението на Рамковата директива за морска стратегия (COM(2020)0259),

– като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие[12],

– като взе предвид доклада на Световната банка от 2017 г., озаглавен „Нов поглед върху потъналите милиарди:  напредък и предизвикателства в световното морско рибарство“,

– като взе предвид Специален доклад № 1/2017 на Европейската сметна палата от 21 февруари 2017 г., озаглавен „Необходими са повече усилия за осъществяване на пълния потенциал на мрежата „Натура 2000““,

– като взе предвид Доклад № 17/2019 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) от 25 юни 2020 г., озаглавен „Послания за морските екосистеми II“,

– като взе предвид решението на Европейския омбудсман по дело 640/2019/FP относно прозрачността на процеса на вземане на решения на Съвета на ЕС, по отношение на приемането на годишни регламенти за определяне на риболовни квоти (общ допустим улов),

– като взе предвид доклад на ЕАОС № 3/2015 от 1 октомври 2015 г., озаглавен „Защитени морски зони в европейските морета: Преглед и перспективи за бъдещето“,

– като взе предвид доклада на Комисията от 1 октомври 2015 г. за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии (съгласно изискванията на член 21 от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/EО) (COM(2015)0481),

– като взе предвид доклада на Комисията от 31 юли 2018 г. за оценка на програмите от мерки на държавите членки съгласно Рамковата директива за морска стратегия (COM(2018)562),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2021 г. (COM/2020/0248),

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0264/2020),

А. като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) има за цел да гарантира, че свързаните с риболова и аквакултурата дейности са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за допринасяне за продоволственото снабдяване; като има предвид, че за да бъде постигната целта за постепенно възстановяване и поддържане на популациите от рибни запаси над нивата на биомаса, които позволяват максимален устойчив улов, равнището на експлоатация, позволяващо максимален устойчив улов трябваше да бъде постигнато до 2015 г. при възможност и чрез постепенно, постъпателно нарастване най-късно до 2020 г. за всички запаси;

Б. като има предвид, че ЦУР 14 призовава за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси;

В. като има предвид, че Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) има за цел защитата и опазването на морската среда, предотвратяването на влошаването на нейното състояние и възстановяването на морските екосистеми, както и постигането на добро екологично състояние на морските води на ЕС до 2020 г.;

Г. като има предвид, че съгласно РДМС доброто екологично състояние се основава на 11 дескриптора; като има предвид, че дескриптор 3 се отнася до популациите на всички риби и ракообразни, които са обект на промишлен риболов и попадат в рамките на безопасните биологични граници, като наблюдаваното разпределение по възраст и размер на популациите е показател за наличието на здрави запаси;

Д. като има предвид, че има три основни критерия за оценка по дескриптор 3 за добро екологично състояние – (I.) устойчивост на експлоатацията, (II.) репродуктивна способност и (III.) запазване на дела на по-старите и по-големите риби, но че само 10,5 % от запасите могат да бъдат оценени с оглед на критерии (I.) и (II.) и липсва задоволителна обща методология за оценка на европейско равнище по критерий (III.);

Е. като има предвид, че събирането на данни за някои рибни запаси се нуждае от неотложно подобряване, по-специално за запасите в Черно море, Средиземно море и Макаронезия, с оглед извършване на научна оценка, която да е от съществено значение за устойчивото управление на запасите;

Ж. като има предвид, че приетите в рамките на ОПОР мерки за управление на рибарството дават резултати, тъй като броят на експлоатираните на устойчиви равнища рибни запаси нараства, като по този начин се създават условия за по-високи добиви от запасите, които са били свръхексплоатирани;

З. като има предвид, че все още около 38 % от запасите в североизточната част на Атлантическия океан и около 92 % от запасите, които са научно оценени в Средиземно море и Черно море, са свръхексплоатирани, което означава експлоатирани над равнищата на максималния устойчив улов (МУУ), според НТИКР, въпреки правното изискване за прекратяване на прекомерния риболов до 2020 г.; отбелязва, че 62,5 % от запасите в Средиземно море и Черно море са били свръхексплоатирани през 2017 г. според доклада на ФАО „SOFIA 2020“;

И. като има предвид, че предложените от Комисията стойности на общия допустим улов са били в съответствие с МУУ за всички 78 вида рибни запаси в североизточната част на Атлантическия океан, за които има научни становища;

Й. като има предвид, че през 2019 г. Съветът определи общия допустим улов (ОДУ) за 62 от 78 вида в съответствие с МУУ; като има предвид, че поради това се очаква през 2020 г. повече от 99 % от разтоварванията в Балтийско море, Северно море и Атлантическия океан, управлявани изключително от ЕС, да бъдат от устойчиво управляван риболов;

К. като има предвид, че в североизточната част на Атлантическия океан биомасата е продължила да се увеличава от 2007 г. насам, а през 2018 г. количеството ѝ е било с 48 % по-голямо в сравнение с 2003 г. при напълно оценените запаси. като има предвид, че в Средиземно море и в Черно море положението остава почти непроменено от началото на събирането на серии от данни през 2003 г., въпреки че от 2012 г. насам може да има леко увеличение на биомасата;

Л. като има предвид, че риболовът при максимален икономически улов (МИУ) се отнася до равнището на улов, при което икономическите ползи за флотовете са максимизирани, при което устойчивостта на сектора се подобрява и при което запасите се поддържат над МУУ;

М. като има предвид, че при риболова, включващ множество видове, управлението на видовете въз основа на модела на МУУ не може да се прилага, дори при добре проучените от научна гледна точка и документирани видове риболов;

Н. като има предвид, че ОПОР все още не се прилага изцяло и че някои от нейните мерки, като например създаването на зони за възстановяване на рибните ресурси, все още не са използвани;

О. като има предвид, че според Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) 66 % от морската среда е променена в резултат на човешки натиск и че според ФАО 34,2 % от рибните запаси се ловят на биологично неустойчиви нива;

П. като има предвид, че Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) се застъпва за трансформирането на най-малко 30 % от всички морски местообитания до 2020 г. в мрежа от защитени морски зони (ЗМЗ) с висока степен на защита, наред с други ефективни мерки за защита по зони, като целта е да не се извършват добивни дейности в поне 30 % от океанските води, без да се вземат предвид социално-икономическите последици;

Р. като има предвид, че в доклада на ФАО „SOFIA 2020“ се потвърждава, че управлението е най-добрият инструмент за опазване и единственият път към постигане на устойчивост и че запасите, които са обект на ефективно управление, са все по-устойчиви, като 78,7% от текущите разтоварвания на морски риби в световен мащаб са от биологически устойчиви запаси;

С. като има предвид, че в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. се призовава за правно обвързваща цел за защита на най-малко 30% от морската територия на ЕС и за това, 10% от морската територия на ЕС да бъде строго защитена;

Т. като има предвид, че електронното наблюдение от разстояние, например чрез предаване на местоположението на плавателните съдове в близко до реално време, и засилването на проверките на място играят положителна роля за прилагането на ЗМЗ;

У. като има предвид, че загубата на морско биологично разнообразие има социално-икономическо въздействие върху сектора на рибарството, крайбрежните и отвъдморските общности и обществото като цяло и поради това следва да бъде предотвратена; като има предвид, че според Световната банка възстановяването на рибните популации би донесло по-големи икономически ползи от сегашното състояние на морските рибни популации;

Ф. като има предвид, че здравословните местообитания, включително плитчините, подводните ливади и кораловите рифове, са от съществено значение за възстановяването на функционирането на морските екосистеми и за възстановяването на рибните запаси, както и за осигуряването на въглеродни поглътители с цел смекчаване на последиците от изменението на климата;

Х. като има предвид, че добре управляваните ЗМЗ са от съществено значение за увеличаване на биологичното разнообразие и за опазване на естествените местообитания на други видове, като например птиците;

Ц. като има предвид, че съществува категоричен научен консенсус, че ЗМЗ могат да бъдат от полза за рибарството поради разпространението на ефектите и положителното им въздействие върху попълването на рибните запаси, например чрез опазването на местата за размножаване, на младите екземпляри и големите риби майки с висок репродуктивен капацитет;

Ч. като има предвид, че замърсяването с произход от сушата, особено в частично затворени морски басейни, както и от други морски дейности, също оказва въздействие върху възстановяването на рибните запаси;

Ш. като има предвид, че през 2018 г. общата биомаса на видовете с въведени квоти в рамките на управляваните от ЕС запаси е била с 48 % по-голяма отколкото през 2003 г.;

Щ. като има предвид, че уловената в дивата природа риба е най-здравословният и най-благоприятният за околната среда източник на протеин на земята благодарение на ниския въглероден отпечатък на риболовната промишленост; като има предвид, че следователно морските храни са най-добрият избор за борба с изменението на климата;

АА. като има предвид, че препоръката на Европейския омбудсман за проактивно публикуване на документи, свързани с приемането на разпоредбите за ОДУ, засега не е била последвана от Съвета на ЕС;

АБ. като има предвид, че риболовът на равнището на МУУ продължава да носи положителни резултати в североизточната част на Атлантическия океан;

Подобряване на управлението на рибарството с цел прекратяване на прекомерния улов

1. отново призовава за пълно прилагане на ОПОР с цел възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомаса, позволяващи МУУ;

2. подчертава, че природата, рибата и другите живи организми имат своя присъща стойност, дори и да остават неексплоатирани от човешки дейности;

3. призовава Комисията и държавите членки да засилят научния обхват с целта за това, 100% от рибните запаси, експлоатирани в европейски води, да бъдат оценени най-късно до 2025 г., и МУУ да може да бъде изчисляван за всички тези запаси, когато това е възможно от научна гледна точка;

4. посочва, че държавите членки отговарят за събирането на данни и че тези данни са от съществено значение за оценката на здравето на рибните запаси; припомня, че съгласно член 23 от Регламент (ЕС) 2017/1004 за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството[13] Комисията трябва да представи на Парламента и на Съвета доклад относно прилагането и функционирането на този регламент;

5.  призовава Комисията да направи своите предложения за ОДУ, а Съветът да определи ОДУ на равнището на МУУ, както е предвидено в Регламента за ОПОР;

6. призовава Комисията, държавите членки и научната общност да разработят научно обоснован модел за оптимизиране на управлението и експлоатацията на хибридните рибни стопанства; отбелязва, че този модел следва да направи възможно прилагането на сходни управленски цели по отношение на използването на МУУ в рамките на ОПОР, позволявайки проследяването на развитието на прилаганите правила за управление;

7. настоятелно призовава Комисията да засили прилагането на екосистемния подход към управлението на рибарството, включително чрез все по-голямо прилагане на подходи, насочени към множество видове, за да се сведе до минимум отрицателното въздействие на риболовните дейности и други фактори, като например изменението на климата върху морските екосистеми, рибните запаси и обществото, и да се гарантира устойчивостта на океаните по отношение на изменението на климата; отново заявява, че пълното документиране на улова и качеството на данните са от ключово значение за подобряване на управлението на рибарството; призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат необходимите стъпки за подобряване на събирането на данни относно любителския риболов, като се има предвид неговото въздействие върху околната среда и социално-икономическата му стойност;

8. призовава Комисията да продължи да подкрепя плановете за подобряване на селективността и, с оглед на прилагането на екосистемен подход към управлението на рибарството, да установи кои практики са вредни за запасите, биологичното разнообразие в средата на океаните и морската среда и да въведе мерки за ограничаване и промяна на тези практики;

9. призовава Комисията да продължи да подкрепя плановете за подобряване на селективността и оцеляването на нецелевите видове и да вземе под внимание резултатите от проучвания, които показват неблагоприятното въздействие на риболовните техники, като например дънните съоръжения или устройствата за привличане на рибата, като строго ограничи тяхното използване;

10. счита, че след оценката на ОПОР до 2022 г. ЕС следва, когато е необходимо, да адаптира настоящите практики за управление на рибарството и да ускори прехода към риболов със слабо въздействие, с цел не само да се запазят рибните запаси на настоящите равнища, но и, което е по-важно, да се възстановят рибните запаси и да се възстановят морските екосистеми, при консултиране със заинтересованите страни, по-специално сектора на рибарството, и да се подкрепят тези мерки чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство;

11. счита, че вниманието и подкрепата следва да бъдат насочени по-специално към дребномащабния риболов, който е потенциално по-малко агресивен и по-устойчив, не само по отношение на управлението на биологичните ресурси, но и от социално-икономическа гледна точка;

12. призовава Комисията да подкрепи хармонизирането на показателите по критерий (III.) за добро екологично състояние съобразно РДМС с цел определяне на референтни показатели и методология за оценка, които да са общи за всички държави членки;

13. призовава Комисията да проучи целесъобразността на използването на показатели, различни от МУУ, в управлението на рибарството, които да отчитат взаимодействията между видовете и социално-икономическите фактори, както и последиците от изменението на климата и замърсяването; отбелязва, че други показатели като МИУ се проучват и прилагат от някои държави;

14. посочва, че ограничаването на натиска от човешките дейности  изисква повече научни изследвания и иновации в сектора на рибарството с оглед на разработването на добри практики, свързани с кръговата икономика, устойчивостта и селективността на риболовните съоръжения;

15. подчертава значението на дребномащабния крайбрежен риболов и счита, че този сектор може значително да улесни прехода към устойчиво управление на рибните запаси; призовава всяка от държавите членки съответно да увеличи процента на националните квоти, разпределени за този сектор;

16. призовава Комисията да гарантира, че държавите членки приемат програми за събиране на данни, които обхващат въздействието на риболовните дейности върху околната среда като цяло, включително върху прилова на уязвими видове и върху морското дъно;

17. изисква Съветът проактивно да публикува всички документи, свързани с приемането на разпоредбите за ОДУ, в съответствие с препоръката на Европейския омбудсман и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006;

Разширяване на мрежата от защитени територии и подобряване на нейното управление

18. подчертава, че макар Европейският съюз да е постигнал напредък и да изпълнява целта за определяне на 10% от водите в Европа като защитени зони, мрежата от ЗМЗ далеч не е напълно ефективна и само много малък дял от съществуващите ЗМЗ имат планове за управление и мерки за защита;

19.  подчертава, че когато бъдат успешни, ЗМЗ предлагат големи социално-икономически ползи, особено за крайбрежните общности и сектора на рибарството и туризма, и че ЗМЗ могат да изпълняват ключови екологични функции за размножаването на рибните запаси (осигуряване на места за хвърляне на хайвера и размножаване) и да подобряват тяхната устойчивост;

20. приветства предложението на Комисията, включено в нейната стратегия за биологичното разнообразие до 2030 г., най-малко 30 % от морската територия на ЕС да бъде защитена;

21. призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на това предложение;

22. настоятелно призовава Комисията да приеме насоки за целите на ЗМЗ, които да бъдат приложени на равнището на всеки морски регион на ЕС, за да се гарантира балансирано географско разпределение и екологична представителност;

23. настоятелно призовава държавите членки да продължат да определят защитени морски зони съобразно директивите за птиците[14] и местообитанията[15] и Рамковата директива за морска стратегия, за да бъдат постигнати тези цели;

24. призовава за създаването на ЗМЗ като част от съгласувана мрежа от свързани зони, включително крайбрежни и дълбоководни морски зони; припомня изискването за преустановяване на риболова с дънни съоръжения под 400 m в зони, в които е известно, че съществуват или е вероятно да се появят уязвими морски екосистеми (УМЕ);

25. настоятелно призовава Комисията да определи строги научно обосновани насоки за управление на ЗМЗ за държавите членки и да установи класификация на ЗМЗ, вземайки предвид техния етап на създаване, плановете им за управление и екологичните ползи от тях, като се основава на съществуващите насоки, като например световните стандарти на IUCN;

26. настоява, че Комисията трябва да придружава споразуменията в областта на рибарството с трети държави с мерки за управление, като например защитени морски зони, като по този начин се дава възможност за подобряване на управлението на рибните запаси и за справяне с множеството кумулативни последици от тези споразумения, като например замърсяването, незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, и развитието на някои практики, като например промишления риболов, които излагат на риск устойчивостта на някои запаси;

27. настоятелно призовава държавите членки да определят силни и ефективни планове за управление на съществуващите и бъдещите ЗМЗ и да въведат по-строги мерки за контрол, наблюдение и  надзор, за да се гарантира спазването на ЗМЗ;

28. призовава както секторите на търговския и любителския риболов, така и съответните организации с компетентност в управлението на човешките и икономическите дейности в морето (например регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) или Международната морска организация) да бъдат включени в контрола, наблюдението и надзора на ЗМЗ;

29. подчертава, че е необходимо да се засили контролът върху мерките за управление на рибарството в рамките на защитените зони по „Натура 2000“, представени от държавите – членки на ЕС, за да се гарантира постигането на природозащитните цели в съответствие с член 11 от ОПОР,

30. подчертава, че определянето на зоните и разработването на мерки за управление следва да се основават на най-добрите налични научни становища;

31. признава, че успехът на ЗМЗ и други защитени зони зависи от наличието на солидна научна основа и от приемането им от рибарите с търговска цел и рибарите любители, крайбрежните общности и други заинтересовани страни, както и от ясната комуникация относно това какво се опазва, как и защо; поради това призовава за включване на сектора на рибарството, включително неговия непромишлен компонент и научните организации за управление на рибарството, както и на други релевантни заинтересовани страни, в проектирането, управлението и наблюдението на ЗМЗ;  призовава за насърчаване на участието на гражданското общество чрез създаването на зони за морско образование;

32. подчертава значението на наличието на цялостен и последователен подход при създаването на ЗМЗ, като не само се ограничават търговските риболовни дейности, но и се разглеждат и други дейности, като например проучването и експлоатацията на изкопаеми горива, минното дело, едромащабните аквакултурни дейности, драгирането, разположените в морето ветроенергийни паркове, транспорта и любителския риболов и други любителски дейности;

33. приканва държавите членки да разширят мрежата от зони за възстановяване на рибните запаси в рамките на ОПОР, особено когато са налице явни доказателства за висока концентрация на риба под минималния референтен размер за опазване или за зони за размножаване; подчертава необходимостта от включване на оценката на определянето и успеха на тези зони в предстоящия доклад относно функционирането на ОПОР;

34. призовава Комисията и държавите членки, в рамките на международни преговори за договор за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните извън национална юрисдикция и в рамките на РОУР, да подкрепят амбициозен глобален механизъм за създаване на ЗМЗ в открито море или в зони извън национална юрисдикция, да поемат проактивна роля, след като бъде постигнато споразумение относно морското биологично разнообразие извън националните юрисдикции, в създаването на нови ефективно управлявани инструменти за управление, основани на района, включително ЗМЗ в открито море; припомня, че създаването на ЗМЗ в райони извън национална юрисдикция трябва да бъде подкрепено от оценки на социално-икономическото и екологичното въздействие въз основа на най-добрите налични научни становища;

35. призовава Комисията и държавите членки да популяризират идеята, че океаните като цяло предоставят на човечеството екосистемни услуги и че поради това океаните трябва да бъдат признати за глобални общи блага в международните преговори под егидата на ООН;

Справяне с други фактори на околната среда, които застрашават възстановяването на рибните запаси

36. подчертава, че бързите и решителни действия за борба с изменението на климата са от съществено значение за опазването на здравето на популациите от морски организми и местообитанията, а оттам и за непрекъснатостта на устойчивата риболовна дейност и за продоволствената сигурност в дългосрочен план; припомня, че съгласно член 2 от Парижкото споразумение относно изменението на климата страните трябва да се стремят към повишаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата и насърчаване на развитие при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни.

37. подчертава положителния принос на ЗМЗ за приспособяването към изменението на климата чрез укрепване на устойчивостта на екосистемите;  призовава настоятелно държавите членки да укрепят ролята на мрежите ЗМЗ в своите национални стратегии за климатична адаптация;

38. подчертава, че възстановяването на рибните запаси и тяхното поддържане на устойчиво равнище също така изискват справяне с някои антропогенни въздействия, свързани с изменението на климата, като например намаляване на кислорода и увеличаване на киселинността, както и различни основно сухоземни, но също и морски източници на замърсяване, които имат отрицателно въздействие върху възстановяването на рибните запаси или допринасят за тяхната уязвимост, като например нитрати, отпадъчни води, торове, пестициди, токсични химикали, замърсяване от промишлени дейности и масов туризъм, остатъчни продукти от аквакултури, замърсяване с пластмаси и микропластмаси, слънцезащитни кремове, хормони, шумово замърсяване, изтичания на нефт и изгубени или изхвърлени риболовни съоръжения;

39. призовава Комисията да публикува проучване относно въздействието на тези разнообразни източници на замърсяване върху възстановяването на рибните запаси и върху морските екосистеми;

40. подчертава необходимостта от включване на рибарите в борбата срещу замърсяването на моретата и океаните; поради това призовава Комисията да призове настоятелно държавите членки да приемат законодателство, което позволява на рибарите да носят на сушата всички отпадъци, уловени в морето; счита, че тези разпоредби следва да въведат система от стимули за рибарите и за използването на подходящи системи за събиране;

41. подчертава, че е важно да се увеличи процентът на оцеляване на нецелевите видове чрез намаляване на нараняванията и стреса при улавяне и освобождаване;

42. призовава Комисията да разгледа тези искания и да им отговори в своя нов план за действие за опазване на рибните ресурси и опазване на морските екосистеми, който планира да представи до 2021 г., и в своя преглед на ОПОР, както и във всички предстоящи законодателни предложения;

°

° °

43. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

2020 е годината, до която трябва да се постигне добро екологично състояние на морската среда и всички рибни запаси следва да бъдат експлоатирани на устойчиви равнища. Мерките, приети в рамките на ОПОР, започват да дават резултати и броят на рибните запаси, експлоатирани на устойчиви равнища, нараства, което дава възможност за увеличаване на улова от някои видове, които до неотдавна бяха застрашени. Целите, определени от Рамковата директива за морска стратегия и ОПОР, обаче не са постигнати. Като се има предвид мащабът на предизвикателството и новите опасности, породени от изменението на климата, прилагането само на логиката за опазване на ресурсите и опазване на околната среда вече не е достатъчно, а е необходимо да се премине към логика за възстановяване.

 

Една от основните цели на ОПОР от 2013 г. насам е да се прекрати прекомерният улов за всички европейски запаси и да се изпълни целта за максимален устойчив улов за равнищата на експлоатация на запасите до 2020 г.  Според Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) 38% от запасите в североизточната част на Атлантическия океан и 92% от запасите в Средиземно море продължават да са обект на прекомерен улов. Необходимо е пълно прилагане на ОПОР и трябва да се предприемат допълнителни мерки.

 

Не всички запаси биват подлагани на научната оценка, необходима за изчисляване на МУУ, въпреки значителната работа, извършена от ICES. Липсата на достатъчно научни данни и липсата на ресурси за анализ на тези данни твърде често се използват като аргумент, за да се обоснове липсата на ОДУ и квоти за определени видове, особено в Средиземно море. Необходимо е Европейската комисия и държавите членки да разширят научния обхват с цел най-късно до 2025 г. да бъде извършена оценка на 100 % от европейските водни запаси и да може да се изчисли МУУ за всички тези запаси. Не е приемливо да продължаваме да извършваме риболов на видове, за които няма достатъчно данни, излагайки тези видове на риск.

 

Освен това, ако МУУ позволява стабилизиране на рибните запаси, този подход сам по себе си не е достатъчен, за да се възстановят устойчиво рибните запаси. Учените разработиха и друг показател – максималния от икономическа гледна точка улов. Докато целта на МУУ е да се постигне възможно най-висок устойчив улов, МИУ се стреми да се извършва риболов под това равнище, което би подобрило и устойчивостта на рибните запаси. Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата подчерта въздействието на изменението на климата върху моретата и рибните популации. В този контекст и за да се гарантира продоволствената сигурност в дългосрочен план, е важно да се поддържа известен резерв, който да позволи на видовете да издържат на последиците от изменението на климата, като същевременно се намалява разходът на гориво. Риболовът на равнището на МИУ, при което от най-голямо значение е икономическата полза за рибарите, подобрява също така икономическата устойчивост на сектора. МИУ, който вече се прилага за на запасите, управлявани изключително от Исландия, позволява да се осигурят по-добри приходи за рибарите и би могъл да допринесе за възстановяването на запасите, които са изложени на най-голям риск. Комисията трябва да поиска научно становище за МИУ и да определи ОДУ на това равнище.

 

Подобряването на селективността може също така да отбележи значителен напредък. Научните изследвания за разработване на риболовни техники с по-слабо въздействие върху морската среда трябва да продължат и Европейският съюз трябва да подкрепи тези изследвания. Многобройни проучвания подчертават разрушителното въздействие на някои техники, като например използването на риболовни съоръжения в контакт с морското дъно или устройствата за привличане на рибата (УПР). Тяхното използване трябва да бъде строго ограничено. Ако появата на така наречените „екологични или биоразградими УПР“ може да бъде решение на въпроса за замърсяването, причинено от УПР, тяхното използване не може да бъде решение в дългосрочен план, като се има предвид неизбирателният характер на тази техника.

 

Дребномащабният непромишлен риболов отдавна използва по-малко вредни техники. Този дребномащабен местен риболов, който създава много работни места, предлага висококачествени, по-екологосъобразни продукти и представлява бъдещето на европейското рибарство. Той трябва да бъде защитен чрез приетите от нас правила и да получи справедлив дял от ОДУ и квотите, разпределени за всяка държава.

 

Мерките по управление на рибарството сами по себе си не могат да отговорят на предизвикателството за опазване на океаните. Както е предвидено в ОПОР, така наречените пространствени мерки, като например защитени морски зони или зони за възстановяване на запаси, могат да спомогнат за възстановяването на рибните запаси, като в същото време опазват морското биологично разнообразие.

 

Инструментите, предвидени както в ОПОР, така и в Рамковата директива за морска стратегия (РДМС), Директивата за местообитанията и Директивата за птиците или националното законодателство, се прилагат в недостатъчна степен или неправилно или са слабо координирани. Някои от тях, като например зоните за възстановяване на рибните запаси, предвидени в член 8 от ОПОР, се използват много рядко. Администрациите, управляващи тези инструменти, не винаги са едни и същи. Съществува необходимост от засилване на връзките между различните инструменти.

 

Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) и целите на ООН за устойчиво развитие предвиждаха 10% от световните води да бъдат защитени до 2020 г.  Европейският съюз постигна тази цел през 2017 г., поне на хартия. Учените и Международният съюз за опазване на природата (IUCN) препоръчват до 2030 г. да бъдат достигнати 30% защитени води. Това искане беше прието от Европейския парламент в редица резолюции, а след това от Европейската комисия в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. За да бъде постигната, тази цел сега трябва да залегне в правото на ЕС и да стане правно обвързваща.

 

Важно е обаче да се обърне внимание на това, което стои зад тези 10% или 30% защитени морски зони. Няколко проучвания показват, че много защитени морски зони не разполагат с ефективни планове или мерки за управление. Тази ситуация не трябва да продължава. Комисията и държавите членки трябва да ускорят процеса, така че всички съществуващи защитени морски зони да разполагат с ефективни планове за управление.

 

За да се постигне целта за добро екологично състояние на моретата, е важно половината от тези 30% защитени зони – 15% от европейските води – да се ползват с високо равнище на защита. Защитените морски зони с високо равнище на защита включват зони, в които уловът и всякаква икономическа дейност са забранени (зони, в които уловът е забранен), но също и зони за възстановяване на рибните запаси в рамките на ОПОР и зони, в които са забранени само най-проблематичните риболовни техники в съответствие с местните характеристики и в зависимост от периодите на годината. Трябва да бъдат възстановени увредените зони, пострадали от разрушаването на околната среда в миналото. За да се гарантира правилното прилагане на предложените мерки с течение на времето, прегледът на напредъка следва да се извършва на предварително определени интервали от време.

 

В тези зони с висока степен на защита е важно да се взема предвид не само риболовът, но и да се въведат мерки за ограничаване на други отрицателни въздействия, причинени от икономически дейности като транспорт, производство на енергия, добив на минерали и на изкопаеми горива, масов туризъм, драгажна дейност и интензивни дейности в областта на аквакултурите, но също така и за ограничаване на външните източници на замърсяване.

 

От създаването им през 2014 г. са определени много малко зони за възстановяване на рибните запаси. Въпреки това, зоните за възстановяване на рибните запаси, като „Jabuka/Pomo Pit“, създадени през 2017 г. от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), вече дават резултати. Приложени на стратегически места, където някои видове, включително мерлузата, се възстановяват, те позволиха възстановяване на запасите от този вид, видимо извън защитените зона, и подкрепиха местните рибари.  Проектът се подпомага от местни рибари.

 

Други примери за защитени морски зони, първоначално създадени за защита на определени видове, имаха положителни аспекти за рибните популации. В Швеция в част от резервата „Åsvikelandet-Kvädö“ (зона „Натура 2000“ SE0230138) риболовът е забранен от 1979 г. насам с цел опазване на морския белоопашат орел. Тази забрана доведе до увеличаване на броя и размера на хищните риби (щукови, костурови и т.н.) по околните брегове на Балтийско море.

 

Приемането от страна на рибарите на защитените морски зони е ключов елемент от техния успех. От съществено значение е рибарите да бъдат включени в подготовката и управлението на защитените зони. Те също така могат да играят роля при наблюдението и контрола на защитените морски зони, успоредно с разширяването на VMS (спътниковата система за наблюдение на корабите) и засилването на проверките на място.

 

Важно е ресурсите на настоящото и бъдещото ЕФМДР да се мобилизират основно за създаването на такива морски зони със защита на високо равнище, обучението на заинтересованите страни и управлението и контрола на тези зони.

 

И накрая, важно е да се подобрят познанията за въздействието на различните източници на замърсяване върху морската фауна и флора и да се предприемат подходящи мерки за свеждането им до минимум. В доклада по-специално се призовава Комисията да разгледа въпроса за замърсяването с нитрати, най-вече в частично затворените морета, третирането на отпадъчните води, продуктите за растителна защита, използвани в селското стопанство, промишленото замърсяване, пластмасите и микропластмасите, цигарените фасове, слънцезащитните продукти и също така хормоните.

 

Всички тези мерки за управление, технически, пространствени и екологични мерки ще позволят не само да бъдат постигнати екологичните цели на ЕС в рамките на един екосистемен подход (опазване и възстановяване на морската флора, видове птици и др.), но също така да се подобри здравето на рибните запаси и да се извлекат ползи за риболовната промишленост в дългосрочен план.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.12.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

8

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Clara Aguilera, François-Xavier Bellamy, Izaskun Bilbao Barandica, Isabel Carvalhais, Massimo Casanova, Rosanna Conte, Rosa D’Amato, Giuseppe Ferrandino, João Ferreira, Søren Gade, Francisco Guerreiro, Anja Hazekamp, Niclas Herbst, France Jamet, Pierre Karleskind, Predrag Fred Matić, Francisco José Millán Mon, Cláudia Monteiro de Aguiar, Grace O’Sullivan, Manuel Pizarro, Caroline Roose, Bert-Jan Ruissen, Annie Schreijer-Pierik, Ruža Tomašić, Peter van Dalen, Theodoros Zagorakis

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Carmen Avram, Catherine Chabaud

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

16

+

GUE/NGL

Anja Hazekamp

NI

Rosa D'Amato

PPE

François‑Xavier Bellamy

RENEW

Izaskun Bilbao Barandica, Catherine Chabaud, Søren Gade, Pierre Karleskind

S&D

Clara Aguilera, Carmen Avram, Isabel Carvalhais, Giuseppe Ferrandino, Predrag Fred Matić, Manuel Pizarro

VERTS/ALE

Francisco Guerreiro, Grace O'Sullivan, Caroline Roose

 

8

-

ECR

Bert‑Jan Ruissen, Ruža Tomašić

PPE

Niclas Herbst, Francisco José Millán Mon, Cláudia Monteiro de Aguiar, Annie Schreijer‑Pierik, Theodoros Zagorakis, Peter van Dalen

 

4

0

GUE/NGL

João Ferreira

ID

Massimo Casanova, Rosanna Conte, France Jamet

 

Легенда за използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

Последно осъвременяване: 11 януари 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност