ДОКЛАД относно публичния достъп до документи (член 122, параграф 7) – годишен доклад за периода 2016 – 2018 г.
26.1.2021 - (2019/2198(INI))
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Йоан-Рареш Богдан
PR_INI
СЪДЪРЖАНИЕ
Страница
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно публичния достъп до документи (член 122, параграф 7) – годишен доклад за периода 2016 – 2018 г.
Европейският парламент,
— като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 1, 9, 10, 11 и 16 от ДФЕС и член 15 от ДФЕС;
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 41 и 42 от нея,
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията[1],
— като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно публичния достъп до документи (член 104, параграф 7) за периода 2011—2013 г.[2],
— като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно публичния достъп до документи (член 116, параграф 7) за 2014 и 2015 г.[3],
— като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС[4],
— като взе предвид годишния доклад на Европейския омбудсман и специалния ѝ доклад във връзка със стратегическото проучване OI/2/2017/TE относно прозрачността на законодателния процес на Съвета,
— като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическото проучване OI/2/2017 на Европейския омбудсман относно прозрачността на законодателните разисквания в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС[5],
— като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз (Съда) и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),
— като взе предвид докладите на Комисията, Съвета и Парламента относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001,
— като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността[6],
— като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2016 г.[7],
— като взе предвид политическите насоки за Комисията за периода 2019 – 2024 г. на председателя Урсула фон дер Лайен,
— като взе предвид член 54 и член 122, параграф 7, от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по конституционни въпроси (A9-0004/2021),
А. като има предвид, че съгласно Договорите Съюзът „зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите“ (член 9 от ДЕС); като има предвид, че „всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза“ и че „решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите“ (член 10, параграф 3 от ДЕС, във връзка със съображение 13 от преамбюла към него, както и член 1, параграф 2 и член 9 от него);
Б. като има предвид, че в член 15 от ДФЕС се посочва, че „за да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“ и че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите“;
В. като има предвид, че правото на достъп до документи и неговият характер на основно право са допълнително подчертани в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която понастоящем има „същата юридическа сила като Договорите“ (член 6, параграф 1 от ДЕС); като има предвид, че правото на достъп до документи дава възможност на гражданите да упражняват ефективно правото си на контрол върху работата и дейностите на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, по-специално върху законодателния процес;
Г. като има предвид, че функционирането на институциите на ЕС следва да зачита принципите на правовата държава; като има предвид, че институциите на ЕС трябва да се стремят към възможно най-високите стандарти за прозрачност, отчетност и почтеност; като има предвид, че тези водещи принципи са ключови елементи за насърчаване на доброто управление в институциите на ЕС и за осигуряване на по-голяма откритост във функционирането на ЕС и на неговия процес на вземане на решения; като има предвид, че доверието на гражданите в институциите на ЕС е от основно значение за демокрацията, доброто управление и ефективното създаване на политики; като има предвид, че прозрачността и достъпът до документи следва също така да бъдат гарантирани по отношение на начина, по който политиките на ЕС се прилагат на всички равнища и на начина, по който се използват средствата на ЕС; като има предвид, че откритостта и участието на гражданското общество са абсолютно необходими за насърчаване на доброто управление в институциите на ЕС; като има предвид, че в съответствие с основните принципи на демокрацията, гражданите имат право да познават и да следят процеса на вземане на решения; като има предвид, че Европейският парламент работи с висока степен на прозрачност в своята законодателна процедура, включително на етапа на комисиите, което прави възможно гражданите, медиите и заинтересованите субекти да се запознаят с начина и основанията за взетите решения, и ясно да определят различните позиции в рамките на Парламента и произхода на конкретните предложения, както и да проследяват приемането на окончателните решения;
Д. като има предвид, че съгласно член 16, параграф 8 от ДЕС Съветът заседава в открито заседание, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове; като има предвид, че според омбудсмана настоящата практика повечето подготвителни документи в текущите законодателни процедури да се отбелязват с гриф „LIMITE“ представлява непропорционално ограничение на правото на гражданите на възможно най-широк достъп до законодателни документи[8]; като има предвид, че липсата на ангажимент за гарантиране на прозрачност от страна на Съвета отразява липсата на отчетност в ролята му на съзаконодател на ЕС;
Е. като има предвид, че основните проблеми в приключените през 2018 г. от омбудсмана проверки бяха прозрачността, отговорността и публичният достъп до информация и документи (24,6 %), следвани от културата на обслужването (19,8 %) и правилното упражняване на преценка (16,1 %). като има предвид, че други разглеждани въпроси се отнасят до зачитането на процесуални права, като правото на изслушване, зачитането на основните права, етични въпроси, публичното участие в процеса на вземане на решения от ЕС, включително в рамките на производствата за установяване на нарушение, доброто финансово управление на тръжните процедури на ЕС, безвъзмездните средства и договорите на ЕС, както и набирането на служители и доброто управление на въпросите, свързани със служителите на ЕС;
Ж. като има предвид, че през 2018 г. омбудсманът стартира нов уебсайт, който включва преработен и лесен за ползване интерфейс за потенциални жалбоподатели; като има предвид, че ускорената процедура на омбудсмана за разглеждане на жалби относно публичния достъп до документи отразява ангажимента на омбудсмана да оказва съдействие и да взема бързо решения за лицата, които търсят помощ;
З. като има предвид, че стратегическа проверка OI/2/2017/TE на омбудсмана установи, че липсата на прозрачност в Съвета относно публичния достъп до законодателните му документи и относно текущите му практики в процеса на вземане на решения, по-конкретно по време на подготвителния етап в подготвителните органи на Съвета, включително неговите комитети, работни групи и Комитета на постоянните представители (Корепер), представляват случай на лоша администрация; като има предвид, че на 16 май 2018 г. вследствие на нежеланието на Съвета да изпълни препоръките на омбудсмана г-жа О’Райли представи на Парламента специален доклад OI/2/2017/TE относно прозрачността на законодателния процес на Съвета; като има предвид, че в своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическата проверка на омбудсмана Парламентът одобри препоръките на омбудсмана;
И. като има предвид, че по дело 1302/2017/MH относно обработването от страна на Комисията на искане за публичен достъп до становищата на нейната правна служба относно регистъра за прозрачност омбудсманът установи, че непрекъснатият отказ на Комисията да предостави по-широк достъп до документи представлява лошо администриране поради факта, че Комисията не е успяла да бъде възможно най-открита и достъпна по отношение на самата мярка, насочена към насърчаване на прозрачността като средство за постигане на по-голяма легитимност и отчетност на ЕС;
Прозрачност от по-широка перспектива
1. категоричен е в стремежа си да доближи гражданите до процеса на вземане на решения; подчертава, че прозрачността и отчетността са от основно значение за запазване на доверието на гражданите в политическите, законодателните и административните дейности на ЕС; подчертава, че член 10, параграф 3 от ДЕС признава принципа на демокрация на участието като един от основните демократични принципи на ЕС, като по този начин подчертава, че решенията трябва да се вземат възможно най-близо до гражданите; припомня, че напълно демократичното и отличаващо се с висока степен на прозрачност вземане на решения на европейско равнище е абсолютно необходимо за повишаване на доверието на гражданите в институциите на ЕС; подчертава необходимостта всички институции на ЕС да постигнат напредък със сходно равнище на прозрачност;
2. отбелязва със задоволство определянето на член на Комисията, отговарящ за прозрачността, чиято задача ще бъде да въведе повече прозрачност в законодателния процес в европейските институции;
3. припомня, че Парламентът представлява интересите на европейските граждани по открит и прозрачен начин с цел те да бъдат изцяло информирани, както е потвърдено от омбудсмана, и отбелязва напредъка, постигнат от Комисията в подобряването на нейните стандарти за прозрачност; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че въпреки призивите и препоръките на Парламента и на Омбудсмана, Съветът все още не е приложил сравними стандарти и процесът на вземане на решения в Съвета далеч не е прозрачен; призовава Съвета да прилага на практика съответните решения на Съда на ЕС и да не ги заобикаля; оценява добрите практики на някои председателства на Съвета, както и на някои държави членки при публикуването на документи на Съвета, включително предложенията на председателството на Съвета;
4. изразява съжаление във връзка с честата практика на Комисията в много случаи да предоставя на Парламента твърде ограничен обем информация относно прилагането на законодателството на ЕС; призовава институциите да спазват принципа на лоялно сътрудничество и проактивно да публикуват такава информация; изразява съжаление във връзка с отказа на Комисията да публикува статистически данни, показващи ефективността на политиките на ЕС, което пречи на обществения контрол върху политиките със значително въздействие върху основните права; призовава Комисията да бъде по-проактивна при публикуването на такива статистически данни, за да докаже, че политиките са необходими и пропорционални за постигането на тяхната цел; призовава Комисията да бъде прозрачна по отношение на договорите с трети лица; призовава Комисията да бъде по-проактивна при публикуването на колкото е възможно повече информация относно тръжните процедури в сравнение с настоящите си практики;
5. подчертава значението на мерките, предприети за повишаване на прозрачността на решенията, взети в рамките на производствата за установяване на нарушения; изисква, по-специално, изпратените документи от Комисията на държавите членки в рамките на тези производства, както и съответните отговори да бъдат достъпни за обществеността;
6. подчертава, че международните споразумения са правно задължителни и оказват въздействие върху законодателството на ЕС, и подчертава необходимостта от прозрачност на преговорите по време на целия процес; припомня, че съгласно член 218 от ДФЕС по време на преговори Парламентът трябва да бъде напълно и незабавно информиран на всеки етап; призовава Комисията да ускори усилията си, за да гарантира пълно спазване на член 218 от ДФЕС;
7. изразява дълбоко съжаление по повод факта, че Комисията и Съветът настояват за провеждане на заседания при закрити врата без подходяща обосновка; счита, че исканията за заседания при закрити врата следва да бъдат надлежно оценявани; призовава за ясни критерии и правила, които да уреждат исканията за заседания при закрити врати в институциите на ЕС;
8. припомня, че прозрачността на законодателния процес е от първостепенна важност за гражданите и представлява важен начин да се гарантира тяхното активно участие в законодателния процес; приветства Междуинституционалното споразумение (МИС) за по-добро законотворчество от 2016 г. и поетия от трите институции ангажимент да гарантират прозрачността на законодателните процедури въз основа на съответното законодателство и съдебната практика, включително подходящо третиране на тристранните преговори;
9. настоятелно призовава институциите да продължат обсъжданията относно преминаването към създаването на специална и лесна за ползване съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета (съвместна база данни) съгласно договореното в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, за да се гарантира повече прозрачност;
10. приветства вече започнатите инициативи в отговор на обществените искания за повече прозрачност, като например междуинституционалния регистър на делегираните актове, стартиран през декември 2017 г. като съвместен инструмент на Парламента, Комисията и Съвета, чрез който се предоставя достъп до целия жизнен цикъл на делегираните актове;
11. посочва, че прозрачността на процедурите на комитет и достъпността на регистъра на комитологията следва да бъдат допълнително увеличени и че следва да бъдат внесени промени в неговото съдържание, за да се гарантира по-голяма прозрачност по отношение на процеса на вземане на решения; подчертава, че подобряването на функциите за търсене в регистъра, за да се даде възможност за търсене по области на политиката следва да бъде съществена част от този процес;
12. приветства новия Кодекс за поведение на членовете на Комисията, който влезе в сила през февруари 2018 г. и който повишава прозрачността преди всичко във връзка със срещите между членовете на Комисията и представителите на интереси, както и във връзка с разходите за бизнес пътуванията на отделните членове на Комисията; изразява съжаление по повод факта, че Съветът все още не е приел Кодекс за поведение на своите членове, и настоятелно призовава Съвета да приеме незабавно такъв кодекс; настоява, че Съветът трябва да бъде също толкова отговорен и прозрачен, колкото останалите институции;
13. припомня преразгледания Правилник за дейността на Европейския парламент, съгласно който членовете на ЕП се приканват да приемат систематичната практика да се срещат единствено с представителите на интереси, регистрирани в регистъра за прозрачност; припомня също така, че членовете на ЕП се приканват да публикуват онлайн всички планирани срещи с представители на интереси, попадащи в обхвата на регистъра за прозрачност, докато докладчиците, докладчиците в сянка и председателите на комисии са задължени за всеки доклад да публикуват онлайн всички планирани срещи с представители на интереси, попадащи в обхвата на регистъра за прозрачност; в този контекст посочва обаче, че избраните представители са свободни да се срещат с всеки, когото считат за подходящ и важен за политическата им работа без други ограничения;
14. счита, че настоящият начин за откриване на информация относно начините на гласуване на членовете на Европейския парламент чрез pdf-файлове, обхващащи стотици гласувания на уебсайта на Парламента, не е лесен за използване и не допринася за прозрачността на ЕС; призовава за лесна за ползване система, при която при всяко поименно гласуване гласуваният текст и резултатите от гласуването да могат да бъдат филтрирани по групи и по членове на ЕП, и следователно да се виждат едновременно;
15. отново призовава Съвета, включително неговите подготвителни органи, да се ангажира със спазването на регистъра за прозрачност без допълнително отлагане;
16. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че преговорите по предложението на Комисията за Междуинституционално споразумение за задължителен Регистър за прозрачност (COM (2016) 0627) напредват бавно и все още не са приключили, и настоятелно призовава трите институции да ги продължат активно; подчертава, че за да се поддържа високо равнище на доверие сред гражданите в европейските институции, е необходима по-голяма прозрачност по отношение на заседанията, организирани в рамките на институциите;
17. насърчава също така членовете на националните правителства и парламенти да се стремят към по-голяма прозрачност по отношение на срещите си с представители на интереси, тъй като при вземането на решения по въпроси, свързани с ЕС, те са част от законодателния орган на ЕС в по-широк смисъл;
Достъп до документи
18. припомня, че правото на публичен достъп до документи на институциите е основно право, закрепено в Договорите и Хартата на основните права, и е неразривно свързано с демократичния характер на институциите; подчертава, че най-широкото упражняване на това право на най-ранен етап е от съществено значение, тъй като то гарантира демократичния контрол на работата и дейностите на институциите на ЕС; припомня, че доверието на гражданите в политическите институции е ключов основополагащ елемент на представителните демокрации;
19. припомня призивите, отправени в предишните резолюции относно публичния достъп до документи; изразява съжаление относно факта, че не са предприети подходящи последващи действия от страна на Комисията и Съвета във връзка с няколко предложения, представени от Парламента;
20. припомня, че прозрачността и пълният достъп до документи, притежавани от институциите, следва да представляват правило в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 и че, както вече беше установено от постоянната практика на Съда на ЕС, изключенията от това правило трябва да бъдат ограничително тълкувани, като се взема предвид висшия обществен интерес от разкриването на документите;
21. отново подчертава значението на това да не се прави прекомерно класифициране на документите, което би могло да бъде в ущърб на обществения контрол; изразява съжаление относно факта, че за официалните документи често се определя ниво на класификация, по-високо от необходимото; отново изразява позицията си, че следва да се създадат ясни и единни правила за класификация и декласификация на документи;
22. отбелязва факта, че най-голям брой първоначални жалби, включващи специфични документи се адресират до Комисията (6 912 през 2018 г.), следват Съветът (2 474 през 2018 г.) и Парламентът (498 през 2018 г.); отчита общия процент на положителни отговори (за 2018 г. цифрите бяха 80 % за Комисията, 72,2 % за Съвета и 96 % за Парламента);
23. отбелязва с интерес, че най-често мотивите за отказ се основават на необходимостта от защита на процеса на вземане на решения на институциите, на правото на неприкосновеност на личния живот, както и на търговските интереси на конкретно физическо или юридическо лице; отбелязва също така, че за Парламента основателен мотив, за да се откаже достъп до документи е била защитата на правните становища, най-вече за случаите, при които е бил поискан достъп до документи на Бюрото, докато за Комисията такъв мотив е бил изтъкван при отказ на достъп до документи, свързани с осъществяване на инспекции, проверки и одити, както и мотиви, свързани с обществената сигурност;
24. приветства решението на Съда на Европейския съюз по дело C-213/15 P (Комисия/Patrick Breyer), в което Съдът потвърди решението на Общия съд, като констатира, че Комисията не може да откаже достъп до нито едно писмено становище на държава членка, с което разполага, единствено на основание, че става въпрос за документ, свързан със съдебни производства; отбелязва, че Съдът счита, че всяко решение по искане за предоставяне но достъп следва да бъде вземано въз основа на Регламент 1049/2001 и че документите, свързани с правораздавателната дейност на Съда, по принцип не са извън приложното поле на регламента, когато са притежание на институциите на ЕС, изброени в регламента, като например Комисията в този конкретен случай.
25. припомня своите призиви към Комисията и Съвета в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно публичния достъп до документи за 2014 и 2015 г.;
26. припомня, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 беше блокирано от 2012 г. насам и отбелязва със съжаление намерението на Комисията да оттегли това предложение; настоятелно призовава всички участващи страни да се включат отново в процеса и да продължат да работят по преразглеждането, за да адаптират разпоредбите на регламента към Договора от Лисабон и да гарантират, че приложното му поле обхваща всички институции, органи и агенции на ЕС, с крайната цел да се предостави на гражданите на ЕС по-широк и подобрен достъп до документи на ЕС;
27. припомня, че след влизането в сила на ДЕС и ДФЕС правото на достъп до документи се отнася до всички институции, органи и агенции на ЕС, както това е посочено в член 15, параграф 3 от ДФЕС; счита, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 следва да бъде изменен и модернизиран, за да бъде приведен в съответствие с Договорите, за да се отговори на новостите в тази област и за да се отрази относимата съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; поради това настоятелно призовава и трите институции да работят конструктивно, за да се постигне приемането на преразгледан регламент;
28. подчертава, че гарантирането на способността на гражданите да разбират, следват отблизо и участват в напредъка в законодателството, е правно изискване по силата на Договорите и е основно изискване с оглед на демократичния контрол и демокрацията като цяло; счита, че когато документите са създадени в рамките на тристранните срещи, напр. приети дневен ред, резюме на резултатите, протоколи и общи подходи в Съвета, когато са налични и във формата, в който са налични, тези документи са свързани със законодателните процедури и по принцип не могат да бъдат третирани различно от други законодателни документи;
29. подчертава значението на прозрачността и обществения достъп до документи; изтъква, че високото ниво на прозрачност на законодателния процес е от съществено значение, за да могат гражданите, медиите, гражданското общество и другите заинтересовани лица да търсят отчетност от длъжностните лица на изборни длъжности и от своите правителства; признава ценната роля на омбудсмана за поддържането на връзки и ролята на посредник между институциите на ЕС и гражданите, и подчертава работата на омбудсмана за повишаване на отчетността пред обществеността на законодателния процес на ЕС;
30. припомня, че според омбудсмана ограниченията на достъпа до документи, по-специално до законодателни документи, следва да бъдат изключение и да се ограничават до абсолютно необходимото; приветства ускорената процедура на омбудсмана за достъп до документи, но изразява съжаление относно факта, че нейните препоръки към институциите не са правно обвързващи;
31. изтъква, че всяко решение за отказ на публичен достъп до документи трябва да се основава на ясно и строго определени правни изключения, придружени с мотивирана и конкретна обосновка, която да позволи на гражданите да разберат отказа на достъп и да използват ефективно съществуващите правни средства за обжалване; отбелязва със загриженост, че понастоящем единствената правна възможност, с която разполагат гражданите за оспорване на отказ на достъп до документи, е сезирането на Съда на Европейския съюз, което води след себе си дълги процедури, риск от високи разходи и несигурни крайни резултати, и поставя неразумна тежест върху гражданите, оспорващи решения, като ги разубеждава от предпиремането на стъпки в тази посока;
32. в този смисъл приканва институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат по-бързи, не толкова тромави и по-достъпни процедури за разглеждане на жалби срещу отказ за предоставяне на достъп; счита, че един по-проактивен подход ще спомага за осигуряване на ефективна прозрачност, както и за избягване на излишни съдебни спорове, които може да доведат до ненужни разходи и тежести както за гражданите, така и за институциите; счита, че гражданите не следва да бъдат възпрепятствани да оспорват решения поради липса на средства; припомня възможността за подаване на молба за правна помощ, както е заложено в Хартата на основните права; приканва институциите на ЕС да се въздържат да призовават насрещната страна да поема съдебните разноски;
33. във връзка с това припомня решенията на омбудсмана от 19/12/2017 г. по случай 682/2014/JF, в което изискването на Комисията всички лица, които искат публичен достъп до документи, да предоставят своя пощенски адрес, на който да им бъдат изпращани документи на хартия, представлява лошо администриране, като подчертава, че настояването за подновени искания и процедурни формалности, когато те са ненужни и не обслужват очевидна полезна цел, показва незачитане на основните права на гражданите;
34. изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът не публикува проактивно повечето документи, свързани със законодателни досиета, и по този начин възпрепятства гражданите да се осведомяват за действително съществуващите документи, което ограничава упражняването на правото им да искат достъп до документи; изразява съжаление поради факта, че Съветът представя наличната информация за законодателните документи в регистър, който е непълен и не е удобен за ползвателите; призовава Съвета да включи документите, свързани със законодателните досиета, в лесен за ползване публичен регистър, като по този начин напълно отрази обществения интерес от прозрачност и даде възможност за легитимен контрол не само от страна на гражданите, но и от страна на националните парламенти;
35. настоятелно призовава Съвета да приведе методите си на работа в съответствие със стандартите на парламентарната демокрация и демокрацията на участието, както се изисква от Договорите, и отново заявява, че Съветът трябва да бъде също толкова отговорен и прозрачен, колкото другите институции;
36. изцяло подкрепя препоръките на Европейския омбудсман към Съвета след стратегическата проверка, по-конкретно: а) да регистрира систематично изразените от държавите членки становища при разисквания с подготвителните органи, б) да разработи ясни и публично достъпни критерии за начина, по който документите се обозначават като „LIMITE“, и в) систематично да преразглежда статута „LIMITE“ на документите преди окончателното приемане на даден законодателен акт, като посоченият преглед следва да се извършва преди неофициалните преговори в рамките на тристранните срещи – етап, на който Съветът вече е изработил първоначална позиция; настоятелно призовава Съвета да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на препоръките на омбудсмана възможно най-бързо, за да се гарантира прозрачността на законодателните разисквания в рамките на неговите подготвителни органи;
37. счита настоящата широкоразпространена и произволна практика на Съюза повечето подготвителни документи в текущите законодателни процедури да се отбелязват с гриф „LIMITE“ за ограничение на правото на гражданите на възможно най-широк публичен достъп до законодателни документи;
38. отбелязва факта, че Парламентът е отбелязал значително увеличение на заявленията за публичен достъп до документите в няколко колони, обсъждани на тристранните срещи след решението на Общия съд по делото De Capitani[9], и отбелязва със задоволство, че след постановяването на решението Парламентът е оповестил всички документи в няколко колони, до които е поискан достъп съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001; приветства този факт, тъй като откритостта на законодателния процес допринася за придаването на по-голяма легитимност на институциите в очите на гражданите на ЕС; подчертава, че общото изискване за предоставяне на достъп до документи е най-подходящият инструмент, за да могат всички институции на ЕС да отговарят на огромното увеличение на заявките за документи;
39. подчертава, че решението на Съда на ЕС по делото De Capitani през март 2018 г. гласи, че становищата на институциите, отразени в документите с „четири колони“, не попадат в обхвата на обща презумпция за неоповестяване; отбелязва, че чувствителният характер на въпросите, отразени в документите от тристранните срещи, сам по себе си не представлява достатъчно основание за отказ на обществен достъп;
40. припомня, че заключенията на Общия съд се прилагат спрямо всички институции на ЕС и, че Съдът пояснява, че когато документ, произхождащ от институция на ЕС попада в обхвата на изключението от правото на публичен достъп, институцията трябва да направи ясна преценка и да обясни защо достъпът до този документ би могъл конкретно и действително да засегне интереса, защитен от изключението, и по-специално защо пълният достъп до въпросните документи би засегнал конкретно и действително процеса на вземане на решение, като по този начин се изисква този риск да бъде разумно предвидим, а не чисто хипотетичен; подчертава, че всеки отказ на достъп до документи трябва да бъде напълно обоснован във всеки конкретен случай;
41. приветства факта, че делото ClientEarth/Комисия значително изяснява обхвата на понятието „законодателни документи“ и че Съдът на ЕС постанови, че документи, изготвени в контекста на оценка на въздействието, се квалифицират като законодателни документи и следователно не се ползват от защитата на принципната презумпция срещу публично оповестяване;
42. изразява съжаление относно факта, че достъпът до консултациите на съответните правни служби на Съвета, Комисията и Парламента е ограничен и че често становищата на Правната служба на Парламента дори не са на разположение на членовете на други комисии; призовава институциите да гарантират прозрачност;
43. приветства започнатите от Европейския омбудсман проверки във връзка със злоупотребите на агенция FRONTEX по отношение на публичния достъп до документи; настоятелно призовава агенцията да спазва своите правни и морални задължения, като предоставя достъп и публикува документите, с които разполага;
44. подчертава важната роля на лицата, подаващи сигнали за нередности за разкриването на случаи на лошо администриране и подкрепя мерките за подобряване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, срещу отмъщение; призовава институциите да извършат оценка на и ако е необходимо, да преразгледат своите вътрешни разпоредби за докладване на нарушения;
Заключения
45. подчертава, че необходимостта от прозрачност следва да бъде съобразена внимателно с необходимостта от защита на личните данни и да се позволи вземането на решения при определена степен на поверителност, когато е необходимо;
46. призовава всички институции, органи, служби и агенции да разработят общ подход към достъпа до документация, включително процедурата за материали от тристранните срещи, и постоянно да проучват и разработват нови методи и мерки за постигане на максимална прозрачност;
47. призовава институциите да гарантират прозрачността на законодателните процедури въз основа на съответното законодателство и съдебна практика, и препоръки на омбудсмана;
48. призовава всички институции да подобрят комуникацията по време на целия законодателен цикъл и проактивно да разпространяват повече от своите документи, свързани със законодателната процедура по най-прост, лесен за ползване и достъпен начин, чрез техните уебсайтове и всички други средства за комуникация; подчертава, че е необходима повече прозрачност по отношение на вземането на решения в рамките на производствата за установяване на неизпълнение на задължения; призовава институциите да увеличат своите усилия за създаване на специална и лесна за ползване съвместна база данни за състоянието на законодателните досиета, по които към момента се работи съгласно договореното в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, като осигурят прозрачност на различните етапи на законодателния процес и предоставят на гражданите по-ясно разбиране относно законодателните процедури на ЕС;
49. припомня, че в съответствие с член 3 от ДЕС и Хартата на основните права на ЕС, богатото езиково многообразие на Съюза трябва да бъде зачитано; призовава институциите на Европейския съюз да положат всички възможни усилия за предоставяне на достъп до документи на всички официални езици на Европейския съюз.
50. подчертава, че отворените демократични общества зависят от способността на гражданите да имат достъп до разнообразни източници на информация, които могат да бъдат проверени, така че да могат да формират позиция по различни въпроси; подчертава, че достъпът до информация подобрява отчетността при вземането на решения и е от съществено значение за функционирането на демократичните общества;
°
° °
51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на омбудсмана, други органи, служби, агенции на Съюза, както и на Съвета на Европа.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ (2.9.2020)
на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
относно публичния достъп до документи (член 122, параграф 7) – годишен доклад за периода 2016 – 2018 г.
Докладчик по становище: Лорант Винце
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава, че институциите на ЕС са задължени да прилагат член 15, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и да приемат правен инструмент относно достъпа до документи в съответствие с демократичните принципи, установени в член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и правата на гражданите на ЕС, залегнали в член 41 и член 42 от Хартата на основните права; счита, че един актуализиран правен режим би могъл да вземе предвид технологичното развитие, опита с прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и съответната съдебна практика; изтъква, че член 15, параграф 3 от ДФЕС предвижда повече възможности за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, и изисква техните действия да бъдат прозрачни; счита, че са необходими ясни правила за разрешаването на искания за провеждане на заседание в рамките на институциите на ЕС при закрити врата;
2 припомня, че доверието на гражданите в Съюза зависи от прозрачността; подчертава, че публичният достъп до документи е от съществено значение за обществения контрол върху дейността на ЕС; посочва, следователно, че прозрачността и възможно най-широк достъп до документите, държани от институциите, трябва да бъдат правило, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001; счита освен това, че както вече е посочено в установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, изключенията от това правило трябва да се тълкуват стриктно, като се отчитат изискванията на демокрацията, включително по-тясното участие на гражданите в процеса на вземане на решения, легитимността на управлението, ефективността и отчетността пред гражданите ; призовава институциите на ЕС да отговарят своевременно на искания за достъп до документи; изразява съжаление, че за гражданите все още е трудно да получат достъп до информация, съхранявана от институциите на ЕС, поради липсата на ефективен междуинституционален подход; призовава настоятелно институциите, органите и агенциите да приемат по-бързи, не толкова тромави и по-достъпни процедури за разглеждане на жалби срещу отказ за предоставяне на достъп; счита, че в случаите, които са свързани с достъпа до документи, институциите на ЕС не следва да изискват от насрещната страна да поема разходите по съдебните дела;
3. припомня, че международните споразумения, които са част от правния ред на ЕС, имат предимство пред законодателството на ЕС, и следователно настоява върху необходимостта от по-голяма прозрачност в процеса на тяхното договаряне;
4. припомня, че в съответствие с член 15, параграф 1 от ДФЕС „[з]а да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост.“ подчертава, че член 10, параграф 3 от ДЕС дава право на гражданите на ЕС да участват в демократичния живот на Съюза и гласи, че решенията трябва да се вземат възможно най-открито и най-близо до гражданите; настоява, че всички институции трябва да прилагат тези принципи, като гарантират, че демократичната политическа система продължава да бъде отговорна и легитимна; подчертава, че като неразделна част от законодателния орган на ЕС Съветът е обвързан със същите задължения за прозрачност като другите институции на ЕС; призовава, следователно, Съвета да изпълнява тези задължения и да прилага изцяло решенията на Съда на ЕС в областта на прозрачността по отношение на буквата и духа, по-специално делото „Access Info Europe“ от 2013 г.;
5. припомня своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическото проучване OI/2/2017 на Омбудсмана относно прозрачността на законодателните обсъждания в подготвителните органи на Съвета на ЕС[10] и настоятелно призовава Съвета да подобри своите правила и процедури по отношение на законодателната прозрачност, включително достъпността и класификацията на законодателните документи, като по този начин в пълна степен отразява обществения интерес от прозрачност и позволява легитимен контрол не само от гражданите, но също и от националните парламенти; припомня, че Съветът следва да предоставя достъп до документи, свързани с текущи законодателни процедури, системно да отбелязва съответните държави членки, когато те изразяват позициите си в подготвителните органи на Съвета, и да предвиди система на проактивно публикуване на своите документи в лесен за ползване и позволяващ търсене формат;
6. подчертава, че високата степен на прозрачност на законодателния процес е съществено изискване за търсенето на отчетност от лицата, отговорни за вземането на решения във всички институции на ЕС; призовава всички законодатели на ЕС да изпълнят цялостно и във възможно най-кратък срок решението на Общия съд от 22 март 2018 г. относно достъпа до документите от тристранни срещи (дело T-540/15, De Capitani), като по този начин допълнително се укрепя културата на прозрачност и откритост в законодателната работа на ЕС; припомня въпреки това стратегическия характер на тези документи, които са в основата на преговорните позиции, които не отразяват непременно окончателните текстове, които са вследствие договорени от съзаконодателите и чието публикуване преди тристранната среща би могло да бъде обект на злоупотреби от страна на външни страни;
7. настоятелно призовава институциите на ЕС незабавно да изпълнят своя ангажимент от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, за създаване на единна лесно достъпна междуинституционална база данни със законодателни документи, която да дава възможност за прозрачност на различните етапи на законодателния процес и да предоставя на гражданите на ЕС по-ясна представа за законодателните процедури на ЕС;
8. настоятелно призовава институциите да приключат възможно най-скоро преговорите по предложението за задължителен регистър за прозрачност, като по този начин направят работата си възможно най-прозрачна в интерес на демократичния процес;
9. приветства създаването от председателя на Комисията на длъжността на заместник-председателя с изрична отговорност за прозрачността; призовава заместник-председателя на Комисията, отговарящ за ценностите и прозрачността, да се въздържа от предприемането на действия във връзка с намерението си да оттегли предложението си за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001, а вместо това да положи всички усилия за бързото постигане на споразумение по него, като с това стане възможно вече много закъснялото изпълнение на член 15, параграф 3 от ДФЕС;
10. приветства приемането на Регламент (ЕС) 2019/788 относно Европейската гражданска инициатива, която ще насърчава по-активното участие на гражданите на ЕС в демократичния живот, и изисква от Комисията да прилага най-високи стандарти за прозрачност по отношение на действията за изпълнение на исканията, изразени в успешни инициативи (в съответствие с член 15, параграф 2 и член 15, параграф 3 от Регламента);
11. припомня, че в съответствие с член 3 от ДЕС и Хартата на основните права на ЕС, богатото езиково многообразие на Съюза трябва да бъде зачитано; призовава институциите на Европейския съюз да положат всички възможни усилия за предоставяне на достъп до документи на всички официални езици на Европейския съюз.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
1.9.2020 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
26 0 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Gerolf Annemans, Gabriele Bischoff, Damian Boeselager, Geert Bourgeois, Fabio Massimo Castaldo, Włodzimierz Cimoszewicz, Gwendoline Delbos-Corfield, Daniel Freund, Charles Goerens, Esteban González Pons, Brice Hortefeux, Laura Huhtasaari, Giuliano Pisapia, Paulo Rangel, Antonio Maria Rinaldi, Domènec Ruiz Devesa, Jacek Saryusz-Wolski, Helmut Scholz, Pedro Silva Pereira, Antonio Tajani, László Trócsányi, Mihai Tudose, Loránt Vincze, Rainer Wieland |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Gilles Boyer, Cristian Ghinea, Maite Pagazaurtundúa, Nikolaj Villumsen |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
26 |
+ |
GUE/NGL |
Helmut Scholz, Nikolaj Villumsen |
ID |
Gerolf Annemans, Laura Huhtasaari, Antonio Maria Rinaldi |
NI |
Fabio Massimo Castaldo |
PPE |
Esteban González Pons, Brice Hortefeux, Paulo Rangel, Antonio Tajani, László Trócsányi, Loránt Vincze, Rainer Wieland |
RENEW |
Gilles Boyer, Cristian Ghinea, Charles Goerens, Maite Pagazaurtundúa |
S&D |
Gabriele Bischoff, Włodzimierz Cimoszewicz, Giuliano Pisapia, Domènec Ruiz Devesa, Pedro Silva Pereira, Mihai Tudose |
VERTS/ALE |
Damian Boeselager, Gwendoline Delbos Corfield, Daniel Freund |
0 |
- |
|
|
2 |
0 |
ECR |
Geert Bourgeois, Jacek Saryusz Wolski |
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
12.1.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
60 4 0 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Magdalena Adamowicz, Malik Azmani, Katarina Barley, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Clare Daly, Marcel de Graaff, Lena Düpont, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Marina Kaljurand, Assita Kanko, Fabienne Keller, Peter Kofod, Łukasz Kohut, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Juan Fernando López Aguilar, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Emil Radev, Paulo Rangel, Terry Reintke, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Birgit Sippel, Martin Sonneborn, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Dragoş Tudorache, Bettina Vollath, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Nathalie Loiseau, Sira Rego, Miguel Urbán Crespo, Hilde Vautmans, Petar Vitanov |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
60 |
+ |
EPP |
Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Lívia Járóka, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Emil Radev, Paulo Rangel, Ralf Seekatz, Tomas Tobé, Javier Zarzalejos |
S&D |
Katarina Barley, Pietro Bartolo, Caterina Chinnici, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Evin Incir, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Birgit Sippel, Petar Vitanov, Bettina Vollath, Elena Yoncheva |
RENEW |
Malik Azmani, Sophia In 'T Veld, Fabienne Keller, Nathalie Loiseau, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache, Hilde Vautmans |
ID |
Peter Kofod, Annalisa Tardino |
GREENS/EFA |
Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Alice Kuhnke, Terry Reintke, Tineke Strik |
ECR |
Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Assita Kanko, Nicola Procaccini, Jadwiga Wiśniewska |
THE LEFT |
Clare Daly, Cornelia Ernst, Sira Rego, Miguel Urbán Crespo |
NI |
Laura Ferrara, Martin Sonneborn |
4 |
- |
ID |
Nicolas Bay, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Marcel De Graaff |
0 |
0 |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържали се“
- [1] ОВ L 145, 31.5.2001 г, стр. 43.
- [2] OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 27.
- [3] ОВ C 66, 13.6.2018 г., стр. 23.
- [4] ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 120.
- [5] ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 149.
- [6] OВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.
- [7] ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 77.
- [8] https://www.ombudsman.europa.eu/en/recommendation/en/89518
- [9]Решение на Общия съд от 22 март 2018 г., Emilio de Capitani/Европейски парламент, T-540/15, ECLI:EU:T:2018:167.
- [10]Приети текстове, P8_TA(2019)0045.