Процедура : 2020/2077(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0008/2021

Внесени текстове :

A9-0008/2021

Разисквания :

PV 08/02/2021 - 15
CRE 08/02/2021 - 15

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2021)0040

<Date>{28/01/2021}28.1.2021</Date>
<NoDocSe>A9-0008/2021</NoDocSe>
PDF 479kWORD 183k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно новия план за действие за кръгова икономика</Titre>

<DocRef>(2020/2077(INI))</DocRef>


<Commission>{ENVI}Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</Commission>

Докладчик: <Depute>Ян Хойтема</Depute>

Докладчик по становище (*):

Патриция Тоя, комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Ана Кавацини, комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

(*) Асоциирани комисии — член 57 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно новия план за действие за кръгова икономика

(2020/2077(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098) и работния документ на службите на Комисията Leading the way to a global circular economy: state of play and outlook (Проправяне на пътя към глобална кръгова икономика: настояща ситуация и перспективи) (SWD(2020)100),

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 12 „Отговорно потребление и производство“ и ЦУР 15 „Живот на земята“,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите – Към нетоксична околна среда“ (COM(2020) 0667)[1],

 като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост[2],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380),

 като взе предвид доклада на Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от май 2019 г.,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 октомври 2018 г., озаглавено „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“ (COM(2018) 673),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г., озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ (COM(2018)0028),

 като взе предвид Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда,

 като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика[3],

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда,[4]

 като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата[5],

 като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (2014/2208(INI))[6],

 като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (2018/2589(RSP))[7],

 като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно всеобхватен европейски подход към съхранението на енергия (2019/2189(INI))[8],

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/741 относно минималните изисквания за повторното използване на водата,

 като взе предвид предложението за Осмата програма на ЕС за действие за околната среда, представено от Комисията на 14 октомври 2020 г., по-специално приоритетната цел за ускоряване на прехода към кръгова икономика, посочена в член 2, параграф 2, буква в) от предложението,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)640),

 като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно изменението на климата, опустиняването, влошаването на качеството на земите, устойчивото управление на земята, продоволствената сигурност и отделянето на парникови газове в сухоземни екосистеми, както и относно океаните и криосферата в изменящия се климат, и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата, „Глобално затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и обобщаващия доклад от септември 2018 г.,

 като взе предвид първия план за действие за кръговата икономика, чието начало беше поставено през 2015 г. (съобщение на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614)), и действията, предприети в рамките на този план,

 като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост[9],

 като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[10],

 като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика[11],

 като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците[12],

 като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 31 май 2018 г. относно прилагането на Директивата за екодизайна[13],

 като взе предвид Директива (ЕС) № 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда[14],

 като взе предвид приетото през 2018 г. преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците: Директива (ЕС) 2018/851 от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците[15]; Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки[16]; Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци[17]; и Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/53/EО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/EС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване[18],

 като взе предвид Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси („Регламента CLP“)[19],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2017 г. относно ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика (COM(2017)034),

 като взе предвид документа „Перспективи пред световните ресурси – 2019 г.“[20] и докладите относно ресурсната ефективност и изменението на климата[21], изготвени от Международната комисия по ресурсите,

 като взе предвид научната публикация Evaluating scenarios toward zero plastic pollution (Оценка на сценариите по пътя към нулево замърсяване с пластмаси)[22],

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по международна търговия, комисията по транспорт и туризъм и комисията по земеделие и развитие на селските райони,

 като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0008/2021),

А. като има предвид, че в доклада си „Перспективи пред световните ресурси – 2019 г.“ Международната комисия за ресурсите сочи, че половината от общите емисии на парникови газове и над 90% от загубата на биологично разнообразие и от недостига на вода се дължат на добива и преработката на ресурси; като има предвид, че световната икономика използва равностойността на 1,5 пъти повече ресурси, отколкото планетата може да предложи, и като има предвид, че ако потреблението на всеки един човек би било равностойно на средното потребление на гражданин на ЕС, вече сега се нуждаем от 3 планети, и като има предвид, че основната цел на кръговата икономика е намаляването на общото потребление на природни ресурси и на генерирането на отпадъци; като има предвид, че за тази цел ще трябва икономическият растеж да се отдели от използването на ресурсите, като се отчита разграничението между абсолютно и относително отделяне;

Б. като има предвид, че тези стойности ясно показват, че централна роля следва да изпълнява устойчивото използване на ресурсите, по-специално на първичните суровини, и че е необходимо да се усилят действията на всички равнища и в целия свят; като има предвид, че концепцията за кръгова икономика по своето естество е хоризонтална и ще допринесе значително за постигането на други екологични цели, включително на целите на Парижкото споразумение;

В. като има предвид, че преходът към кръгова икономика играе решаваща роля за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС, както и за постигане на целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. и на целта за нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г., а също така изисква дълбока трансформация на веригите за създаване на стойност в цялата икономика;

Г. като има предвид, че преминаването към кръгова икономика има потенциала да насърчава устойчиви бизнес практики и като има предвид, че се очаква европейските дружества и икономики да бъдат в челните редици в световната надпревара за постигане на кръговост благодарение на добре развитите бизнес модели на ЕС, нашите знания в областта на кръговата икономика и експертния опит в областта на рециклирането;

Д. като има предвид, че принципите на кръговата икономика следва да бъдат основният елемент на всяка европейска и национална промишлена политика, както и на националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост;

Е. като има предвид, че общото потребление на енергия в ЕС е значително и че действията в областта на кръговата икономика следва да включват също така енергийната ефективност и устойчивото използване на енергийните източници;

Ж. като има предвид, че проектирането на продуктите така, че да се свеждат до минимум отпадъците, е един от принципите на кръговата икономика;

З. като има предвид, че кръговата икономика е свързана с редица ЦУР, включително цел 12 „Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство“ и цел 13 „Предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и неговите последици“;

И. като има предвид, че проектирането на продуктите така, че да се свеждат до минимум отпадъците и замърсяването, е един от принципите на кръговата икономика;

Й. като има предвид, че по данни на неотдавнашни проучвания кръговата икономика има потенциала да увеличи до 2030 г. БВП на ЕС с още 0,5% и да създаде над 700 000 нови работни места[23], като същевременно има потенциала да подобри качеството на работните места; като има предвид, че между 2012 г. и 2018 г. броят на работните места в ЕС, свързани с кръговата икономика, се увеличи с 5% и достигна около 4 милиона; като има предвид, че с помощта на политики за подкрепа и промишлени инвестиции се очаква до 2030 г. стойността на годишното вторично производство в ЕС да достигне 70 – 100 млрд. евро, а броят на свързаните с него работни места – между 450 000 и близо 600 000;

К. като има предвид, че устойчивото и отговорно снабдяване с първични суровини е от съществено значение за постигането на ресурсна ефективност и за изпълнението на целите на кръговата икономика; ето защо е необходимо да се разработят стандарти за устойчиво снабдяване с приоритетни материали и суровини;

Л. като има предвид, че до 80% от въздействието на продуктите върху околната среда се определя на етапа на проектирането и че едва 12% от използваните в промишлеността на ЕС материали са продукт на рециклиране[24];

М. като има предвид, че бързото развитие на електронната търговия значително увеличи отпадъците от опаковки, като например пластмасови и картонени отпадъци от опаковки за еднократна употреба; и като има предвид, че превозът на отпадъци в трети държави продължава да буди загриженост;

Н. като има предвид, че съгласно оценките всяка година в ЕС се генерират 88 милиона тона хранителни отпадъци и като има предвид, че се счита, че над 50% от хранителните отпадъци са с произход от домакинствата и потребителското равнище; като има предвид, че хранителните отпадъци оказват значително въздействие върху околната среда, тъй като причиняват около 6% от общите емисии на парникови газове в ЕС;

О. като има предвид, че ако не се управляват правилно, пластмасите създават проблеми за околната среда, като например нерегламентирано изхвърляне, трудности при повторната употреба и рециклирането, вещества, пораждащи безпокойство, емисии на парникови газове и използване на ресурси;

П. като има предвид, че Европейската агенция по химикали (ECHA) е приела научно становище за ограничаване на използването на пластмасови микрочастици, които се добавят умишлено в продуктите на пазара на ЕС/ЕИП в концентрации с масова част от над 0,01%;

Р. като има предвид, че по данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) в периода 1996 – 2012 г. количеството закупени дрехи на глава от населението в ЕС се е увеличило с 40%, като същевременно над 30% от дрехите в гардеробите на европейските граждани не са били ползвани поне в продължение на една година; освен това, след като бъдат изхвърлени, повече от половината от дрехите не се рециклират, а се озовават в смесените битови отпадъци, след което се изпращат в инсинератори или в депа за отпадъци[25];

С. като има предвид, че благодарение на добре развитите бизнес модели на ЕС, на нашите познания в областта на кръговата икономика и на експертния ни опит в областта на рециклирането се очаква европейските дружества и икономики да бъдат сред първите, които ще участват на практика в световната надпревара за постигане на кръгова икономика, но и ще се ползват от нея;

Т. като има предвид, че изминаха повече от две години откакто Междуправителственият комитет по изменение на климата публикува своя специален доклад относно глобалното затопляне с 1,5°C, в който беше посочено, че за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C са необходими бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото;

1. приветства представения от Комисията нов план за действие за кръгова икономика; подчертава факта, че кръговата икономика в комбинация с амбицията за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда е от ключово значение за намаляване на общия отпечатък върху околната среда на европейското потребление и производство, за съобразяване с границите на планетата, за защита на здравето на човека, като същевременно се осигурява конкурентоспособна и иновативна икономика; подчертава големия принос, който кръговата икономика може има за постигането на целите на Парижкото споразумение, Конвенцията за биологичното разнообразие и целите на ООН за устойчиво развитие;

2. призовава Комисията да представи всички инициативи в рамките на плана за действие в съответствие с датите, посочени в приложението към съобщението, и при всяко законодателно предложение да се основава на цялостна оценка на въздействието; подчертава, че е важно да се вземат предвид и разходите, свързани с непредприемането на действия;

3. подчертава, че кръговата икономика може да предостави решения на новите предизвикателства, причинени и засилени от кризата с COVID-19, като укрепва веригите за създаване на стойност в рамките на ЕС и в световен мащаб и намалява тяхната уязвимост, като повишава издръжливостта и устойчивостта на европейските промишлени екосистеми, както и тяхната конкурентоспособност и рентабилност; отбелязва, че това ще насърчи стратегическата автономност на ЕС и ще допринесе за създаването на работни места; подчертава, че пандемията от COVID-19 показа необходимостта от създаване на благоприятна за кръговата икономика среда; призовава държавите членки да включат кръговата икономика в своите национални планове за възстановяване и устойчивост;

4. счита, че кръговата икономика е начинът, по който ЕС и европейските предприятия ще могат да запазят своята иновативност и своята конкурентоспособност на световния пазар, като същевременно намалят екологичните си отпечатъци; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насочат инвестиции за засилване на инициативите за кръгова икономика и в подкрепа на иновациите; счита, че планът на ЕС за икономическо възстановяване (Next Generation EU), както и Фондът за справедлив преход и програма „Хоризонт Европа“ следва да се използват за създаване и насърчаване на инициативи, практики, инфраструктура и технологии в областта на кръговата икономика;

5. подчертава, че подобряването на функционирането на вътрешния пазар е предпоставка за постигането на кръгова икономика в рамките на ЕС; подчертава по-специално колко е важно за един добре функциониращ устойчив единен пазар действащите правила да се изпълняват правилно и да се прилагат ефективно; припомня, че ЕС е едновременно втората по големина икономическа сила в света и най-голямата търговска сила в света; посочва, че единният пазар е мощен инструмент, който трябва да се използва за разработването на устойчиви и кръгови продукти или технологии, които ще се утвърдят като бъдещите стандарти, като по този начин гражданите ще могат да купуват на достъпна цена продукти, които са безопасни, здравословни и зачитащи планетата;

6. подчертава необходимостта от решително отделяне на икономическия растеж от използването на ресурсите; призовава Комисията да предложи научно обосновани обвързващи средносрочни и дългосрочни цели на ЕС за намаляване на използването на първични суровини и на въздействието върху околната среда; призовава за определяне на целите на ЕС чрез подход на обратно планиране, за да се гарантира, че целите на политиката са на надежден път за постигане най-късно до 2050 г. в рамките на възможностите на планетата на икономика, която е неутрална по отношение на въглеродните емисии, екологично устойчива, нетоксична и изцяло кръгова;

7. призовава Комисията да предложи обвързващи цели на ЕС за 2030 г. за значително намаляване както на материалния отпечатък, така и на отпечатъка от потреблението на ЕС и за привеждането им до 2050 г. в рамките на възможностите на планетата, като използва показателите, които предстои да бъдат приети до края на 2021 г. като част от актуализираната рамка за мониторинг; призовава Комисията да взема за пример най-амбициозните държави членки, като отчита надлежно различията, които съществуват между отделните държави членки по отношение на изходни позиции и възможности;

8. призовава Комисията да въведе до 2021 г. хармонизирани, сравними и единни показатели за кръговост, обхващащи показатели за материалния отпечатък и за отпечатъка от потреблението, а също и редица подпоказатели за ресурсната ефективност и екосистемните услуги; тези показатели следва да измерват потреблението на ресурси и производителността на ресурсите и да включват вноса и износа на равнището на ЕС, на държавите членки и на равнището на промишлеността и да бъдат в съответствие с хармонизираната оценка на жизнения цикъл и методологиите за отчитане на природния капитал; те следва да се прилагат във всички политики, финансови инструменти и регулаторни инициативи на Съюза;

9. приветства ангажимента на Комисията да актуализира и преразгледа рамката за наблюдение на кръговата икономика; изразява съжаление, че настоящата рамка за наблюдение не съдържа изчерпателен и цялостен набор от показатели, позволяващи да се измери отделянето на икономическия растеж от използването на ресурси и въздействието върху околната среда; подчертава, че рамката за наблюдение следва да обхваща посочените по-горе показатели за кръговост и освен това най-малко пълния набор от цели и конкретни действия, съдържащи се в плана за действие за кръгова икономика, за да предоставя ефективен инструмент за измерване на кръговостта и напредъка към постигането на целите по всеобхватен начин;

10. подчертава също така необходимостта от научно обосновано измерване за установяване на полезните взаимодействия между кръговата икономика и мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата, включително чрез измервания на емисиите на въглероден диоксид;

11. подчертава възможностите, които предоставя оптимизираното използване на продукти и услуги в допълнение към мерките, удължаващи жизнения цикъл и използването на материалите; в този контекст подчертава по-специално възможностите за съчетаване на решенията за кръгова икономика с цифровизацията; призовава Комисията и държавите членки да разработят политики в подкрепа на нови устойчиви и кръгови бизнес модели, като например подходи „продукта като услуга“, с които се пестят ресурси и се намалява въздействието върху околната среда, като същевременно се осигурява защита на потребителите; приканва Комисията да улесни подобни подходи „продукта като услуга“ в новата инициатива за устойчиви продукти и призовава Комисията и държавите членки да премахнат неоправданите регулаторни и фискални пречки пред тях и да насърчават развитието на инфраструктури, които дават възможност за кръговост и устойчива цифрова икономика; припомня, че цифровизацията има също така значителни последствия за климата и околната среда, като например нарастващото търсене на енергия, добива на суровини и генерирането на отпадъци от електронно оборудване; призовава Комисията да направи оценка и да предприеме действия за справяне с тези предизвикателства, като създаде методология за мониторинг и количествено определяне на въздействието на цифровите технологии, структури и услуги, в т.ч. центровете за данни, върху околната среда и като предложи мерки – включително, когато е целесъобразно, законодателни мерки – за гарантиране на екологичната устойчивост на цифровите решения, при които енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове и на използването на ресурсите, както и създаването на кръгова икономика се поставят в центъра на устойчивия цифров преход;

12. призовава Комисията да определи какви регулаторни мерки и други действия биха били необходими за премахване на административните и правните препятствия, които спъват изграждането на кръгова икономика на споделянето и на услугите, и да предложи стимули за развитието на такава икономика; призовава Комисията да проучи по-специално възможностите за решения на определени предизвикателства като например въпроси, отнасящи се до отговорността и до правата на собственост във връзка с икономиката на споделянето и на услугите, като се има предвид, че подобряването на правната сигурност както за производителите, така и за потребителите е от основно значение за реализирането на тези концепции; предлага Комисията да разгледа възможностите за разработване на европейска стратегия за икономиката на споделянето и на услугите, която да се съсредоточи върху тези въпроси, като засяга така също и социални въпроси;

13. подчертава, че е необходимо по-добро разбиране на това по какъв начин технологиите за изкуствен интелект могат да подкрепят развитието на кръгова икономика, като се насърчават техните приложения в проектирането, бизнес моделите и инфраструктурата; изтъква, че е важно цифровизацията да се разглежда като двигател за развитието на кръгова икономика, особено по отношение на паспорти на продукти или съществена информация в контекста на „пространство на данни“ в целия ЕС; подчертава, че подобряването на достъпността на данните и на обмена на данни при същевременно осигуряване на активно сътрудничество между заинтересованите страни ще бъде от ключово значение, за да се гарантира, че новите подходи остават справедливи и приобщаващи, както и за да се обезпечат неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните;

14. подчертава необходимостта от създаване на икономически стимули и подходяща регулаторна среда за иновации в кръгови решения, материали и бизнес модели, като същевременно се премахват нарушаващите пазара субсидии и вредните за околната среда субсидии, и призовава за подкрепа в това отношение в новата промишлена стратегия за Европа и стратегията за МСП; подчертава, че в прехода към кръгова икономика предприятията пионери, МСП (малките и средните предприятия) и стартиращите предприятия изпълняват специфична роля; подчертава, че научните изследвания в областта на устойчивите материали, процеси, технологии и продукти, както и в областта на промишленото им разрастване, могат да осигурят на европейските предприятия световно конкурентно предимство; подчертава необходимостта от политики на равнището на ЕС и на национално равнище, които да са в подкрепа на водещите предприятия в кръговата икономика, както и на кръговите бизнес модели;

15. подчертава, че в прехода към по-кръгова икономика е необходимо европейската промишленост да бъде ангажирана като заинтересована страна; припомня решаващата роля на мерките за кръгова икономика за постигането на декарбонизация на промишлеността; призовава за използването на подходи на кръговост в промишлеността на всички равнища на проектиране на продуктите, снабдяване с материали, повторна употреба и рециклиране на продуктите и управление на отпадъците, и подчертава необходимостта от стимулиране на развитието на водещи пазари за устойчиви промишлени материали и изделия;

16. насърчава дружествата да изготвят планове за преход като част от годишните си доклади, в които да посочат как и кога възнамеряват да постигнат неутралност по отношение на климата, кръгова икономика и устойчивост;

17. призовава държавите членки да отдават приоритет на вариантите, които са свързани с най-малка административна тежест, и да укрепят развитието на публично-частни партньорства в областта на научноизследователската и развойната дейност, които да предоставят системни и цялостни решения;

18. призовава Комисията да въведе регулаторна рамка за сертифициране на всички природосъобразни и технологични решения за поглъщане на CO2, включително за улавяне, съхранение и оползотворяване на CO2;

19. подчертава ключовата роля на биомиметиката като ускорител за кръговостта, насърчаващ основаващи се на биомиметиката решения, които са проектирани така, че да свеждат до минимум използването на материали, енергия и токсични съединения, като предоставят устойчиви, регенеративни и иновативни решения, вдъхновени от природата и приложими в редица сектори;

20. призовава за осигуряване на подходящо кадрово обезпечаване и бюджет за службите на Комисията, ангажирани с гарантирането на успешното изпълнение на Плана за действие; подчертава, че отпускането на средства трябва да отговаря както на настоящите, така и на дългосрочните политически приоритети, и следователно очаква в контекста на Европейския зелен пакт значително да бъдат укрепени човешките ресурси, по-специално в рамките на Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията;

Рамка на политиката за устойчиви продукти

21. подчертава, че икономиката, основана на линейния модел „вземи – произведи – изхвърли“ трябва да се превърне в действително кръгова икономика, която да се основава на следните принципи: намаляване на потреблението на енергия и ресурси; запазване на стойността в икономиката; предотвратяване на генерирането на отпадъци; проектиране на продуктите така, че да се сведат до минимум генерирането на отпадъци, емисиите на вредни вещества и замърсяването; запазване на пригодността за използване на продуктите и материалите и осигуряване на затворени цикли; защита на здравето на човека; насърчаване на ползите за потребителите; и регенериране на природните системи; тези цели следва да представляват ръководни принципи на новата рамка на политиката за устойчиви продукти, на стратегията за кръгова икономика като цяло, а така също и на промишлената стратегия; подчертава необходимостта от пълно интегриране на концепцията за устойчиви кръгови системи във всички дейности, включително политики, продукти, производствени процеси и бизнес модели;

22. подчертава, че устойчивите, кръгови, безопасни и нетоксични продукти и материали следва да не представляват изключение на пазара на ЕС, а да се превърнат в норма, и следва да се разглеждат като избор по подразбиране, който е привлекателен, финансово приемлив и достъпен за всички потребители; ето защо приветства плана на Комисията да предложи законодателна инициатива относно устойчивите продукти, в която да се определят хоризонтални принципи за продуктовата политика и обвързващи изисквания за продуктите, които се пускат на пазара на ЕС;

23. категорично подкрепя разширяването на обхвата на Директивата за екодизайна, така че да бъдат включени продукти, които не са свързани с енергопотреблението, и да бъдат определени стандарти за производителност, трайност, повторна използваемост, възможност за поправка, нетоксичност, осъвременяване и годност за рециклиране, рециклирано съдържание, както и ресурсна и енергийна ефективност на продуктите, които се пускат на пазара на ЕС, и приканва Комисията през 2021 г. да представи предложение в това отношение; същевременно отново призовава Комисията да подходи амбициозно в прилагането на екопроектирането за всички продукти, свързани с енергопотребление, в рамките на настоящата Директива за екодизайна, включително по отношение на аспектите, свързани с кръговата икономика;

24. подчертава значението на поддържането на последователна и ясна законодателна рамка на ЕС за устойчиви продукти и подчертава необходимостта от засилване на полезните взаимодействия с други политики, включително екомаркировката на ЕС; подчертава, че успоредно със законовите минимални стандарти за проектирането на продукти е важно да се предоставят пазарни стимули за най-устойчивите дружества и за устойчиви продукти и материали;

25. призовава Комисията да предложи обвързващи цели по отношение на материалите и отпечатъка върху околната среда за целия жизнен цикъл на продуктите за всяка категория продукти, пуснати на пазара на ЕС, включително полуготовите продукти с най-високо съдържание на въглерод; освен това призовава Комисията да предложи специфични за даден продукт и/или специфични за сектора обвързващи цели за рециклирано съдържание, като същевременно гарантира експлоатационните показатели и безопасността на съответните продукти, както и че те са проектирани така, че да подлежат на рециклиране; настоятелно призовава Комисията да създаде благоприятни технологични, регулаторни и пазарни условия за постигането на тези цели и да вземе предвид необходимите индустриални промени и инвестиционните цикли във всеки сектор; същевременно призовава Комисията настоятелно да обмисли задължителни изисквания за повишаване на устойчивостта на услугите;

26. подкрепя плана за въвеждане на цифрови продуктови паспорти, за да се помогне на дружествата, потребителите и органите за надзор на пазара да проследяват климатичните, екологичните, социалните и другите въздействия на даден продукт по цялата верига за създаване на стойност и да предоставят надеждна, прозрачна и лесно достъпна информация относно трайността на продукта и възможностите за неговата поддръжка, повторна употреба, поправка и разглобяване и обработката му след излизане от употреба, както и относно неговия състав по отношение на използваните материали и химикали и тяхното въздействие върху околната среда и други въздействия; приканва Комисията да разгледа възможностите за въвеждане на съответно означение; счита, че продуктовите паспорти следва да бъдат въведени по такъв начин, че да се избегне ненужна регулаторна тежест за дружествата, по-специално за МСП; счита, че те следва да бъдат съвместими с други цифрови инструменти, като например предстоящия паспорт за саниране на сгради и базата данни SCIP;

27. подчертава, че постигането на нетоксични и възстановителни цикли на материалите е от ключово значение за успеха на кръговата икономика и за създаването на устойчив единен пазар и в крайна сметка за осигуряването на нетоксична околна среда за европейските граждани; поради това припомня становището си, застъпено в резолюцията относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост и резолюцията относно взаимодействието между законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците, и настоява за предприемане на бързи действия за изпълнение на „Стратегията за химичните вещества с цел устойчивост – към създаването на среда без токсични вещества“;

28. подчертава правото на потребителите на по-прецизна, хармонизирана и вярна информация относно въздействието на продуктите и услугите върху околната среда и климата през целия им жизнен цикъл, включително по отношение на трайността и възможностите за поправка, и призовава за предприемане на мерки срещу заблуждаващи и неверни твърдения за екологосъобразност във връзка с продукти, предлагани както онлайн, така и офлайн; решително подкрепя намерението на Комисията да представи предложения за регламентиране на използването на твърдения за екологосъобразност чрез установяването на солидни и хармонизирани методи на изчисление през цялата верига на създаване на стойност въз основа на хармонизирани показатели и оценки на жизнения цикъл, като например отпечатъците върху околната среда, включително по отношение на предотвратяването на генерирането на отпадъци, използването на суровини, избягването на вредни вещества, осигуряването на дълготрайност и пригодност за дълга употреба на продукта, както и по отношение на проектирането му, така че да подлежи на поправка и рециклиране; освен това подчертава необходимостта от прилагане на наскоро изменената Директива 2005/29/ЕО чрез проактивни мерки, насочени към разглеждането на твърдения за екологосъобразност;

29. призовава Комисията да подкрепи разработването на цифрови инструменти за предоставяне на информация на потребителите с цел овластяване на потребителите в цифровата ера; подчертава, че онлайн платформите и онлайн местата за търговия са важни за насърчаването на устойчиви продукти и услуги, и отбелязва, че те биха могли да предоставят на потребителите по-ясна и лесно разбираема информация относно дълготрайността и възможностите за поправка на продуктите, които предлагат;

30. подчертава необходимостта от укрепване на екомаркировката на ЕС като показател за екологична устойчивост чрез увеличаване на осведомеността за нея и нейното разпознаване на пазара и от потребителите, определяне на всеобхватни стандарти и допълнително разширяване на схемата, за да се включат подходящи продукти и да се улесни нейното използване при възлагането на обществени поръчки;

31. подкрепя заплануваните инициативи за подобряване на трайността и възможностите за поправка на продуктите в съответствие с принципите за предотвратяване на генерирането на отпадъци в йерархията на отпадъците, като същевременно се укрепват правата на потребителите както на потребителския пазар, така и на пазара между стопанските субекти; поради това горещо приветства заплануваните инициативи за установяване на ново „право на поправка“, което следва да обхваща поне удължения жизнен цикъл на продуктите, достъпа до резервни части и до изчерпателна информация и до финансово приемливи за потребителите ремонтни услуги;

32. призовава в този контекст за мерки, с които – като се вземат предвид императивите за безопасност на потребителите и без да се засяга Директива (ЕС) 2016/943 – на всички пазарни участници да се предоставя безплатен достъп до необходимата информация за поправка и поддръжка, включително информация за резервни части и актуализации на софтуера, на всички участници в ремонтния сектор, включително независимите техници/сервизи и потребителите да се гарантира достъп до резервни части без несправедливи пречки, да се определят задължителни минимални срокове за наличност на резервни части и/или актуализации и максимални срокове за доставка за разширен кръг продуктови категории, като се вземат предвид техните специфики, както и да се обмисли как може да се насърчат поправките в рамките на режима на законова гаранция; подчертава, че продавачите следва да информират всички участници на пазара относно възможностите за поправка на техните продукти;

33. призовава – с цел улесняване на вземането на решения от страна на потребителите – за въвеждане на ясно и лесно разбираемо хармонизирано етикетиране, което би могло да бъде под формата на индекс, относно дълготрайността (т.е. прогнозния жизнен цикъл на даден продукт) и възможностите за поправка на продукта, както и за разработване на система за единно оценяване за поправките и за въвеждане на измервателни уреди за ползването на определени категории продукти; призовава за минимални изисквания за предоставяне на информация съгласно директиви 2005/29/ЕС и 2011/83/ЕС; изисква от Комисията при подготовката на своя преглед на Директива 2019/771/ЕС да разгледа възможността да увеличи както законоустановените гаранционни права, така и правилата за обръщане на тежестта на доказване за някои категории продукти, които имат по-дълъг прогнозен жизнен цикъл, и да въведе пряка отговорност на производителя;

34. призовава за законодателни мерки за прекратяване на практиките, водещи до планирано остаряване, като също така се обмисли добавянето на такива практики в списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО;

35. приветства намерението на Комисията да въведе законодателство за забрана на унищожаването на непродадени трайни стоки, освен в случай че представляват заплаха за безопасността или здравето; подчертава, че рециклирането, повторното използване и редистрибуцията на нехранителни продукти следва да бъде правило, чието изпълнение да се налага посредством законодателството;

36. подчертава необходимостта от стимулиране на вътрешния пазар за устойчиви продукти и счита, че публичният сектор следва да поеме водеща роля; отбелязва, че публичните органи все още често прилагат критерия за най-ниска цена като критерий за възлагане, когато избират най-добрата оферта за стоки, услуги или строителни работи; подкрепя определянето на минимални задължителни критерии и цели за екологосъобразни обществени поръчки в секторното законодателство;

37. подчертава ролята на екологосъобразните обществени поръчки за ускоряване на прехода към устойчива и кръгова икономика и значението на въвеждането на екологосъобразни обществени поръчки в периода на икономическото възстановяване на ЕС;

38. настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение за процедури за възлагане на екологосъобразни обществени поръчки; счита, че при всички обществени поръчки изборът по подразбиране в съответствие с целите на Европейския зелен пакт следва да са продукти, които се използват повторно, които са поправени, преработени и обновени, както и други продукти и решения, получени чрез ефективно използване на енергията и ресурсите, при които въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл се свежда до минимум, и счита, че ако те не бъдат предпочетени, следва да се прилага принципът „или съобразяване с правилото, или даване на обяснение“; също така изисква от Комисията да предостави насоки за подкрепа на устойчивите корпоративни обществени поръчки; призовава за Комисията и държавите членки да бъдат въведени задължения да докладват относно устойчивостта на своите обществени поръчки, като се зачита принципът на субсидиарност;

39. подчертава необходимостта да се стимулират събирането на висококачествени материали, повторната употреба и рециклирането, материалите да се поддържат в най-високостойностното им състояние и да се постигат чисти, нетоксични и устойчиви затворени цикли от материали; подчертава необходимостта от увеличаване на наличността и качеството на рециклираните материали, като се постави акцент върху способността на даден материал да съхрани присъщите си характеристики след рециклирането и способността му да замести първичните суровини в бъдещи приложения; в този контекст подчертава необходимостта от стимулиране както на повишената пригодност за рециклиране при проектирането на продуктите, така и на определени мерки, като например ефективни системи за разделно събиране и депозитни системи за връщане на празни опаковки; призовава за подкрепа за създаването на съоръжения за рециклиране и на капацитет за рециклиране в съответствие с принципа на близост – за местата, където такива все още не съществуват;

40. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят разработването на висококачествени инфраструктури за събиране, сортиране и повторна употреба и рециклиране на материалите, както и да подкрепят научните изследвания в областта на разработването на нови иновативни технологии, които свеждат до минимум използването на ресурси и генерирането на остатъчни отпадъци, увеличават добива и качеството на вторични материали, които могат да се рециклират и могат да се използват повторно, обеззаразяват рециклираните материали и намаляват общия отпечатък върху околната среда – включително енергийния отпечатък и отпечатъка върху климата – във връзка с други технологии; счита, че химическото рециклиране, когато отговаря на тези критерии, има потенциала да допринесе за затварянето на цикъла на материалите в определени отпадъчни потоци;

41. призовава Европейската комисия да гарантира, че въздействието върху здравето, околната среда и климата на процесите и резултатите от новите технологии за рециклиране и оползотворяване се оценява щателно на промишлено равнище, преди да бъдат създадени стимули за тях, и да гарантира прозрачност на цялата процедура за оценяване;

42. счита, че химическото рециклиране трябва да отговаря на определението за рециклиране съгласно Рамковата директива за отпадъците, за да се гарантира, че преработването в материали и вещества, които ще се използват като горива, не се счита за химическо рециклиране; настоятелно призовава Комисията да предостави правно потвърждение в това отношение;

43. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да дадат възможност за навлизането на цифрови технологии, като например блокова верига и цифров воден знак, и да осигурят оперативната съвместимост на тези технологии, така че те да могат да подкрепят развитието на кръговата икономика чрез локализиране, проследяване и картографиране на използването на ресурсите и на продуктовите потоци през всички етапи на жизненият им цикъл;

44. подчертава значението на подобряването на достъпа до средства за проекти за научни изследвания и иновации в областта на кръговата икономика; поради това призовава Комисията да насочи дейностите по програмата „Хоризонт Европа“ към подпомагане на научните изследвания и иновациите за:

 процеси и технологии за рециклиране;

 ресурсната ефективност на промишлените процеси;

 иновативни и устойчиви материали, продукти, процеси, технологии и услуги, както и тяхното промишлено разрастване;

 биоикономиката чрез иновации на биологична основа, обхващащи разработването на материали и продукти на биологична основа;

 спътници за наблюдение на Земята, тъй като те могат да играят важна роля при мониторинга на развитието на кръговата икономика чрез оценка на натиска върху необработените суровини и равнищата на емисиите;

45.  подчертава, че устойчивите ресурси от възобновяеми източници могат да играят важна роля при кръговите процеси за постигане на декарбонизация, както и че използването на енергията от възобновяеми източници може да засили кръговия характер на жизнения цикъл на продуктите и да бъде двигател на енергийния преход;

46.  подчертава, че законодателството в „рамката на политиката за устойчиви продукти“ следва да бъде подплатено със стабилна и прозрачна система за отчетност във връзка с въглеродните емисии и околната среда, която да бъде катализатор за инвестиции в продуктите и процесите на кръговата икономика;

47. подчертава необходимостта при определянето на продуктовите стандарти за въздействието върху климата и околната среда да се вземат предвид целият жизнен цикъл на даден продукт, от началото до края, и въздействието на добива на суровини, полуготовите продукти, резервните части и страничните продукти по цялата верига за създаване на стойност; счита, че тези стандарти трябва да бъдат определени в рамките на открит, прозрачен и научнообоснован процес с участието на съответните заинтересовани лица; насърчава във връзка с това определянето на общи методики за оценка на жизнения цикъл и въвеждането на усъвършенствано събиране на данни;

48. подчертава, че стандартизацията е от ключово значение за прилагането на политика за устойчиви продукти, тъй като предоставя надеждни определения, показатели и изпитвания за характеристики като трайност и възможност за поправка;

49. настоява стандартите на ЕС да бъдат разработвани своевременно и в съответствие с реалните условия на използване, като се избягват административни затруднения за заинтересованите участници, които биха причинили забавяне при публикуването на стандартите;

50. припомня съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“, и извършената работа по Съвместната инициатива за стандартизация (СИС); призовава Комисията допълнително да засили СИС и да приеме нови действия и проекти за подобряване на функционирането на европейските организации за стандартизация;

51. подчертава, че ефективното въвеждане и прилагане на законодателството на ЕС, отнасящо се до изискванията за безопасност и устойчивост на продуктите, е от решаващо значение, за да се гарантира, че пуснатите на пазара продукти отговарят на тези правила в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020; добавя, че много голям брой продукти, които се купуват онлайн и се внасят в ЕС, не отговарят на минималните изисквания за безопасност на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да гарантират, че продуктите, включително продуктите, продавани онлайн, отговарят на изискванията, и да се борят с рисковете, които фалшифицираните продукти създават за безопасността на потребителите, чрез засилен надзор на пазара и равностойни стандарти за митнически контрол, както и чрез засилено сътрудничество в тази област и увеличаване на бюджетите и човешките ресурси; поради това призовава за по-ефективен надзор от страна на ЕС чрез определяне на хармонизирани правила за минималния брой проверки и тяхната честота, както и чрез оправомощаване на Комисията да наблюдава и одитира дейностите на националните органи за надзор на пазара;

52. подчертава, че доброволните споразумения се оказаха неефективни за постигането на устойчиво и общо решение за зареждане на мобилната радиотехника; отново призовава Комисията спешно да приложи разпоредбите на Директива 2014/53/ЕС относно радиосъоръженията, и по-специално да въведе общо зарядно устройство за смартфони и всички малки и средни електронни устройства, за да се гарантира по най-добрия начин стандартизацията, съвместимостта и оперативната съвместимост на възможните начини за зареждане, включително безжично зареждане, като част от глобална стратегия за намаляване на отпадъците от електронно оборудване; отправя искане към Комисията да подготви своевременно стратегия за отделяне, с която да се гарантира, че със закупуването на нови устройства потребителите няма да са задължени да купуват и нови зарядни устройства, така че да се постигнат по-големи ползи за околната среда, спестяване на разходи и удобство за потребителите; отново подчертава колко е важно за потребителите да получават – чрез хармонизирано етикетиране в лесен за четене формат – надеждна и подходяща информация за съответните параметри на зарядните устройства, например оперативната съвместимост и характеристиките на зареждане, включително съответствието с USB 3.1 или по-високи версии, за да могат те да направят най-удобния, икономически ефективен и устойчив избор;

53. подчертава необходимостта от съгласуваност на политиките между съществуващите и бъдещите мерки на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, за да се гарантира изпълнението на целите на плана за действие и да се осигури икономическа и инвестиционна сигурност за кръговите технологии, продукти и услуги, което също така ще насърчи конкурентоспособността и иновациите в ЕС; призовава Комисията да обърне внимание на всички възможни съществуващи регулаторни несъответствия или пречки или форми на правна несигурност, които възпрепятстват пълното разгръщане на кръговата икономика; призовава за икономически стимули като ценообразуване на CO2, по-голяма отговорност на производителя с екологична модулация на таксите и данъчни стимули, както и други финансови стимули, насърчаващи устойчивия избор на потребителите; счита, че тези мерки следва, когато е уместно, да бъдат в съответствие с техническите критерии за проверка за кръгова икономика, определени в Регламента за таксономията; призовава държавите членки да вземат предвид целите на кръговата икономика във всички съответни национални законодателства и да гарантират, че съответното законодателство е в пълно съответствие с целите и мерките на стратегията на ЕС за кръговата икономика; освен това призовава Комисията да насочи усилията си към прилагането на свързаното с кръговата икономика законодателство, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за кръговите процеси на производство и бизнес модели;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: електроника и ИКТ

54. подкрепя инициативата за кръгова електроника, която следва да обърне внимание на недостатъците по отношение на трайността, кръговия дизайн, наличието на опасни и вредни вещества, рециклираното съдържание, възможностите за поправка, достъпа до резервни части, възможността за осъвременяване, предотвратяването, събирането, повторната употреба и рециклирането на отпадъци от електрическо и електронно оборудване; призовава също така за интегриране на въпросите, свързани с ранното остаряване, включително остаряването на продуктите, причинено от промени в софтуера; призовава за хармонизиране и подобряване на инфраструктурата за рециклиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване в ЕС;

55. счита, че събирането на отпадъци от електронно оборудване трябва да бъде улеснено значително за потребителите; приветства ангажимента на Комисията да проучи възможностите за общоевропейска схема за обратно приемане на ИКТ продукти и счита, че такава схема следва да обхваща възможно най-широка гама от продукти; подчертава, че е от значение да бъде разработена такава схема за обратно приемане, както и всеки друг модел за събиране, по начин, който гарантира повторната употреба на продукти на ИКТ и осигурява достъп на операторите, осъществяващи повторна употреба, до стоки за многократна употреба;

56. подчертава потенциала на мерките за екопроектиране и припомня, че Директивата за екопроектирането и Директивата за енергийното етикетиране заедно осигуряваха почти половината от целта за икономии на енергия, определена от ЕС за 2020 г.; подчертава, че е необходимо да се гарантира бързото приключване на съществуващите дейности по екопроектиране в областта на електрониката и ИКТ, по-специално за смартфони, таблети, компютри, принтери (включително касети), станции и подсистеми на мобилни мрежи и мрежово оборудване, за да се предложат мерки не по-късно от 2021 г.;

57. подчертава колко е важно да се насърчават по-устойчиви модели на потребление и производство за електронното оборудване и ИКТ и призовава Комисията да анализира възможността за предоставяне на информация за потребителя относно разликата между коригиращи и насочени към ползвателите актуализации и въздействието на потреблението на данни върху въглеродните емисии;

58. призовава за създаване на задължителна схема за сертифициране на предприятията за рециклиране на отпадъци от електронно оборудване, за да се гарантира ефективно оползотворяване на материалите и опазване на околната среда;

59. освен инициативата за кръгова електроника, призовава Комисията да представи инициатива за кръгова и устойчива цифровизация, ИКТ и план в областта на ИИ;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: акумулаторни батерии и превозни средства

60. подчертава значението на прилагането на стратегически, устойчив от екологична гледна точка и етичен подход в новата законодателна рамка за акумулаторните батерии и превозните средства в контекста на прехода към мобилност с нулеви емисии и мрежа за електроенергията от възобновяеми източници и необходимостта от гарантиране на устойчиво и етично снабдяване със суровини, включително суровини от изключителна важност; призовава за създаването на конкурентни и стабилни вериги за създаване на стойност за производство, повторна употреба и рециклиране на батерии в ЕС;

61. приветства предложението на Комисията за нов регламент относно акумулаторните батерии и отпадъчните батерии и счита, че новата регулаторна рамка на ЕС за акумулаторните батерии следва да включва най-малко следното: устойчиво, етично и безопасно снабдяване, екопроектиране, включително мерки за справяне с рециклираното съдържание, заместване на опасни и вредни вещества, когато е възможно, подобрено разделно събиране, повторна употреба, обновяване, преработване, промяна на предназначението и рециклиране – включително по-високи цели за рециклиране, оползотворяване на ценни материали, разширена отговорност на производителя и информация за потребителите; рамката следва да разглежда въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл със специални разпоредби относно акумулаторните батерии, свързани с мобилността и съхраняването на енергия;

62. изразява загриженост относно силната зависимост на ЕС от вноса на суровини за производството на батерии; изразява убеждение, че подобрените схеми за рециклиране на батериите биха могли да осигурят значителен дял от суровините, необходими за производството на батерии в рамките на ЕС;

63. изразява своята загриженост относно социално-икономическото въздействие на добивната промишленост, по-специално промишлеността за добив на кобалт; изисква от Комисията да направи оценка на възможностите за ефективна законодателна рамка, която да гарантира етичното снабдяване с материали и въвеждането на законодателство за задължителна надлежна проверка с цел справяне с неблагоприятните последици за околната среда и правата на човека в международен контекст;

64. приветства плановете на Комисията да преразгледа директивата относно излезлите от употреба превозни средства; призовава Комисията да актуализира директивата относно излезлите от употреба превозни средства, за да отразява и зачита изцяло принципите на кръговата икономика, включително проектиране на отпадъци, осъвременяване, модулиране, възможност за поправка, повторна използваемост и рециклиране на материалите при най-високото равнище на стойността, като на първо място се дава приоритет на повторното използване; призовава Комисията да работи за гарантиране на ефективни вериги за повторно използване при производителите на превозни средства и схеми за разширена отговорност на производителите; призовава Комисията да подобри отчитането на излезлите от употреба превозни средства чрез европейска база данни; призовава Комисията да изясни, затвърди и контролира принципа, че разглобяването на автомобила и повторното използване на частите винаги трябва да предшества разкомплектоването и нарязването на автомобилите;

65. подчертава необходимостта от допълнително насърчаване на научните изследвания и иновациите за процесите и технологиите за рециклиране в рамките на „Хоризонт Европа“, за да се увеличи потенциалът за кръгова икономика при батериите; отчита ролята на МСП в областта на събирането и рециклирането;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: опаковане

66. изтъква отново целта всички опаковки да се използват повторно или да се рециклират по икономически ефективен начин до 2030 г. и призовава Комисията да представи незабавно законодателно предложение, включващо мерки и цели за намаляване на отпадъците и амбициозни съществени изисквания в Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки за намаляване на прекомерното опаковане, включително в електронната търговия, подобряване на рециклируемостта и свеждане до минимум на сложността на опаковките, увеличаване на рециклираното съдържание, постепенно премахване на опасни и вредни вещества и насърчаване на повторната употреба; подчертава, че безопасността на храните и хигиенните стандарти не трябва да бъдат компрометирани; призовава тези мерки да са насочени към постигането на най-добрите цялостни екологични резултати в съответствие с йерархията на отпадъците, както и към нисък въглероден отпечатък;

67. като подчертава съществената роля на опаковките за безопасността на продуктите, по-специално безопасността на храните, и за хигиената, както и за намаляване на хранителните отпадъци, призовава промишлеността да допълни регулаторните мерки с допълнителни доброволни действия, за да се избегне в още по-голяма степен ненужното опаковане и значително да се намали количеството опаковки, пускани на пазара, да се разработят по-ефективни по отношение на ресурсите, кръгови и щадящи климата решения за опаковане, като например хармонизирани формати на опаковките и опаковки за многократна употреба, както и да се улесни използването на транспортни опаковки за многократна употреба; насърчава инициативи като Алианса „Пластмаси за кръговата икономика“ и Европейския пакт за пластмасите;

68. отново заявява, че висококачественото рециклиране създава действително търсене на пазара на рециклиран материал и е сред ключовите фактори в стремежа към увеличаване на общото количество събирани, сортирани и рециклирани опаковки; призовава за използване на съвременно и ефективно оборудване за сортиране и технологии за разделяне в комбинация с по-добро екопроектиране на опаковките, включително необходимостта от решения за повторно проектиране на опаковките, основани на подобрени критерии за оценка на жизнения цикъл;

69. призовава Комисията да анализира различни видове опаковки, използвани в електронната търговия, за да определи най-добрите практики за оптимизиране на опаковките, така че да се намали прекомерното опаковане; призовава Комисията да одобри повторната употреба на опаковъчните материали за доставяне на няколко артикула като алтернатива на опаковъчните материали за еднократна употреба;

70. подчертава важната роля, която може да играе продажбата в насипно състояние за намаляване на използването на опаковки и призовава Комисията и държавите членки да насърчават този вид мерки, като същевременно гарантират безопасността на храните и хигиената;

71. подчертава съществената роля на фондовете и програмите за иновации от гледна точка на иновации в областта на намаляване на използването и рециклирането на материали;

72. отчита ръста на онлайн продажбите и увеличаването на доставките на колети; настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки, за да установи, че всички онлайн продавачи, независимо от тяхното местоположение, спазват основните изисквания, както и че докладват и допринасят финансово за системите за разширена отговорност на производителя в държавите – членки на ЕС, в които продуктите се пускат на пазара;

73. призовава Комисията да подкрепи разделното събиране и сортиране на отпадъци от опаковки, както е указано в Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, и да гарантира навременното ѝ транспониране от държавите членки; призовава Комисията да оцени възможността за преразглеждане на системата за идентификация на опаковъчни материали (Решение 97/129/ЕО), за да се улесни за гражданите разделното събиране според възможността за рециклиране на опаковките;

74. призовава Комисията да подкрепи и проучи възможностите за съвместими национални схеми за обратно изкупуване с цел постигане на необходимия процент на събираемост от 90% от пластмасовите съдове за напитки и като стъпка към създаването на единен пазар за опаковки, особено за съседни държави членки. Съвместими схеми може да се постигнат чрез серийно производство и кодифицирано и унифицирано етикетиране. Ако държава членка не е въвела схема или планира да преработи схемата си, тя следва да бъде насърчена да избере чрез най-добрите практики и съответните научни факти схема, която е сходна или съвместима с тези на други държави членки;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: пластмаси

75. настоятелно призовава Комисията да продължи да прилага Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика, по-специално с оглед стимулиране на по-добър дизайн, кръгови бизнес модели и иновативни продукти, както и подходи за „продукта като услуга“, които предлагат по-устойчиви модели на потребление;

76. призовава Комисията да предприеме всеобхватни мерки по отношение на пластмасите, включително пластмасовите микрочастици; настоятелно призовава Комисията да приеме цялостно извеждане от употреба на умишлено добавени пластмасови микрочастици и да намали, чрез нови задължителни регулаторни мерки, непреднамереното изпускане при източника на всички пластмасови микрочастици, включително например от гуми, текстилни материали, изкуствен торф и производство на пластмасови гранули; подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските в научните познания относно пластмасовите микрочастици и нанопластмасите и от насърчаване на разработването на по-безопасни алтернативи и конкурентни пазари с продукти, които не съдържат пластмасови микрочастици; същевременно настоява, че е необходимо спешно да се предприемат краткосрочни действия; подчертава, че най-големият дял от замърсяването с пластмасови микрочастици произтича от разграждането на макропластмасите в околната среда и подкрепя целенасочените конкретни мерки спрямо пластмасовите продукти, като например изискванията за екопроектиране по време на производствената фаза, за да се предотврати освобождаването на вторични пластмасови микрочастици в околната среда; призовава Комисията да разгледа източниците, разпространението и последиците от пластмасовите макро- и микрочастици в контекста на пречистването на отпадъчните води и управлението на валежните води; припомня, че 80% от морските отпадъци произхождат от сушата, и настоятелно призовава държавите членки да предприемат действия по отношение на местата с голяма концентрация на отпадъци в реките и речните устия;

77. подчертава, че когато продуктите за еднократна употреба представляват значителна тежест за околната среда и ресурсите, еднократната употреба следва да бъде заменена с продукти за многократна употреба, когато съществуват алтернативи за многократна употреба и/или трайни алтернативи, по екологосъобразен начин, без да се застрашава хигиената или безопасността на храните; във връзка с това призовава Комисията да обмисли законодателни мерки, включително разширяване на обхвата на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в контекста на преразглеждането на тази директива; призовава Комисията да работи за разработването на стандарти за опаковки за многократна употреба и заместители на опаковки, съдове и прибори за хранене за еднократна употреба;

78. признава потенциалната роля на пластмасата от естествени полимери и биоразградимата и компостируемата пластмаса в кръговата икономика, но предупреждава, че само пластмасата от естествени полимери и/или биоразградимата пластмаса няма да предоставят решение на екологичните проблеми, свързани с пластмасите; подчертава значението на повишаването на осведомеността относно правилното използване на пластмасата от естествени полимери и биоразградимата пластмаса;

79. насърчава предложението за ясни световни стандарти за материали, продукти, дизайн, рециклиране;

80. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат съгласувана уредба за прозрачност и задължения за докладване за всички участници във веригите за създаване на стойност относно производството, търговията, употребата и управлението на излезлите от употреба пластмаси;

81. настоятелно призовава Комисията да разработи схеми за разширена отговорност на производителите, чрез които да се търси отговорност от производителите за излезлите от употреба пластмасови продукти;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: текстилни изделия

82. подчертава значението на една нова всеобхватна стратегия на ЕС за текстилните изделия, за да се насърчават устойчивостта и кръговостта, както и проследимостта и прозрачността в текстилния сектор и сектора на облеклото на ЕС, като се вземат предвид глобалният характер на веригите за създаване на стойност и международното измерение на „бързата“ мода; призовава в стратегията да се представи съгласуван набор от политически инструменти и да се подкрепят нови бизнес модели за справяне с пълната гама от екологични и социални въздействия по цялата верига за създаване на стойност и за подобряване на проектирането на текстилните изделия с цел увеличаване на трайността, възможността за повторна употреба и механичното рециклиране и използването на висококачествени влакна, по-специално чрез комбинация от изисквания за екопроектиране, схеми за отговорност на производителя и схеми за етикетиране;

83. приветства прилагането към текстилните изделия на новата рамка на политиката за продуктите и подчертава, че тя трябва да даде приоритет на предотвратяването на отпадъците и трайността, възможността за повторна употреба и възможността за поправка, както и боравенето с опасни и вредни химически вещества в съответствие с йерархията на отпадъците; призовава за мерки на етапа на проектиране и производство срещу загубата на синтетични микрофибри, както и за други мерки, като например разработването на превантивно контролирано и незамърсяващо промишлено пране и стандарти за оборудване на нови перални машини с микрофибърен филтър; призовава за специфични за целия ЕС критерии за край на отпадъците за текстилни изделия;

84. призовава новата рамка на политиката за продуктите да се прилага към текстилните изделия съгласувано с други инструменти на политиката, а именно с предстоящото предложение за законодателство на ЕС за надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда с цел да се гарантира, че правата на работниците, правата на човека и въпросите за равенството между половете се вземат предвид на всички етапи от веригата за създаване на стойност в текстилния сектор;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: строителство и сгради

85. призовава Комисията да изпълни инициативата „Вълна на саниране“ в пълно съответствие с принципите на кръговата икономика, като същевременно отчита разнообразието в сектора; призовава Комисията да определи хоризонтални и специфични за продуктите изисквания; подчертава потенциала за икономии на парникови газове и ползи за околната среда чрез удължаване на жизнения цикъл на сградите, за разлика от разрушаването; изисква от Комисията да обмисли определянето на цели за намаляване на въглеродния отпечатък и материалния отпечатък на сградите в ЕС и прилагането на рамката относно устойчивите сгради като обвързваща рамка за строителните характеристики; счита, че е необходимо да се включат минимални правни изисквания относно екологичните характеристики на сградите с цел подобряване на ресурсната ефективност и енергийните характеристики на сградите;

86. припомня задължението на Комисията съгласно Рамковата директива за отпадъците да обмисли преразглеждане на целите за оползотворяване на материали, определени в законодателството на ЕС по отношение на отпадъците от строителство и разрушаване и техните фракции от специфични материали, и счита, че това следва да включва цел за оползотворяване на материали за изкопните почви; предлага да се включат цели за повторна употреба и рециклиране, както и използването на вторични суровини в строителните приложения, като същевременно те станат по-лесно проследими; призовава Комисията да преразгледа Регламента за строителните продукти и приветства обявяването на стратегия за устойчива архитектурна среда през 2021 г.; счита, че приемането на цифрови решения в архитектурната среда, като например проследяване на отпадъците, би дало възможност за по-добри енергийни характеристики на сградите и по-голяма кръговост в строителния сектор;

87. подчертава, че е важно да се въведат политики за висококачествено планиране на сградите, като се дава предимство по-скоро на решения, които насърчават санирането, смяната на предназначението и продължителното използване на сградите, когато това е възможно, отколкото на ново строителство;

88. подчертава, че тъй като 90% от архитектурната среда за 2050 г. вече съществува, следва да бъдат определени специални изисквания за сектора на санирането, за да разполагаме до 2050 г. с напълно модулни сгради, които могат да се адаптират за различно ползване и имат положителен енергиен баланс, включително основни ремонти, производство на място и повторна употреба;

Ключови вериги за създаване на стойност в областта на продуктите: храна, вода и хранителни вещества

89. настоятелно призовава Комисията да направи законодателно предложение за изпълнение на целта за намаляване наполовина на хранителните отпадъци до 2030 г. в съответствие с ангажиментите по стратегията „От фермата до трапезата“ и въз основа на данните, докладвани от държавите членки в съответствие с Рамковата директива за отпадъците; призовава Комисията да включи в съответните политики на ЕС предотвратяването на загубата и разхищението на храни по цялата хранителна верига за създаване на стойност, както е посочено в стратегията „От фермата до трапезата“, и припомня, че тези мерки следва да бъдат в съответствие с йерархията на отпадъците; призовава държавите членки да предприемат всеобхватни мерки за значително ограничаване на разхищението на храни и за насърчаване на даряването на храни;

90. призовава Комисията да предприеме мерки за затваряне на цикъла на хранителните вещества в селското стопанство, за намаляване на зависимостта на Европа от вноса на растителни протеини за фуражи и за увеличаване на използването на рециклирана животинска тор и други органични хранителни вещества, като компост и ферментационен продукт, вместо синтетични торове, като същевременно се гарантира високо равнище на опазване на здравето и на околната среда и екосистемите;

91. призовава за кръгова икономика, основана на екологосъобразна регулаторна рамка, за да се избегнат възможните отрицателни токсични въздействия върху водните екосистеми; приветства новоприетия регламент относно минималните изисквания за повторното използване на водата и преразглеждането на Директивата за питейната вода и призовава за пълното им прилагане; призовава Комисията да интегрира изцяло връзката вода-енергия в европейските политики и припомня, че качеството на водните ресурси и достъпът до тях зависят от доброто прилагане на контрола при източника и принципа „замърсителят плаща“; подкрепя прилагането на кръгов подход при пречистването и управлението на отпадъчните води с цел насърчаване на оползотворяването на градските отпадъчни води; подчертава, че от отпадъчните води могат да бъдат възстановени ресурси, вариращи от целулоза през пластмаса от естествени полимери до хранителни вещества, енергия и вода, и чрез продължаване на анализа на възможните варианти за повторна употреба, като същевременно се намали потреблението на енергия и вода; подкрепя планираното преразглеждане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води; призовава Комисията да направи оценка на възможността за предприемане на законодателни мерки за подобряване на водната ефективност в сградите;

92. подчертава, че увеличаването на достъпа до вода за всички в рамките на Европейския съюз може значително да подобри кръговостта, като същевременно се разчита в по-малка степен на пакетирана вода; призовава за цялостно прилагане на разпоредбите за достъп до вода в директивата за питейната вода;

93. подчертава важната роля на устойчивите продукти на биологична основа, по-конкретно по-доброто оползотворяване на биологичните отпадъци и използването на остатъците и страничните продукти, в прехода към кръгова, неутрална по отношение на климата икономика;

94. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че разделното събиране на биологични отпадъци, въведено чрез Рамковата директива за отпадъците, има за цел производството на висококачествен компост в подкрепа на подобряването на почвата, както и производството на безвредни химикали и други продукти и енергия от възобновяеми източници, когато е възможно и когато е от полза за околната среда;

95. подчертава потенциала на устойчивата биоикономика и устойчивия сектор на горското стопанство; подчертава, че изпълнението на стратегиите на ЕС за биоикономиката и биологичното разнообразие е от значение за подобряване на кръговия характер чрез заместване, когато това е от полза за околната среда и е устойчиво – включително за биологичното разнообразие, като се вземе предвид нарастващото търсене на биоматериали – на изкопаеми материали с възобновяеми материали на биологична основа;

По-малко отпадъци, повече стойност

96. подчертава колко е важно както в политиката относно продуктите, така и в политиката относно отпадъците да се даде приоритет, на първо място, на предотвратяването на отпадъците, в съответствие с йерархията на ЕС в областта на отпадъците; призовава Комисията да предложи, в рамките на предвидения за 2024 г. преглед на Рамковата директива за отпадъците и на Директивата относно депонирането на отпадъци, задължителни цели за цялостно намаляване на отпадъците и за намаляване на отпадъците в конкретни потоци от отпадъци и продуктови групи, както и цели за ограничаване на генерирането на остатъчни отпадъци; счита, че подготовката за повторна употреба и целите за рециклиране следва да бъдат отделени, за да се даде приоритет на подготовката за повторна употреба в йерархията на отпадъците;

97. изразява загриженост относно неравномерното изпълнение в отделните държави членки на целите на ЕС в областта на отпадъците; призовава Комисията да гарантира ефективно и цялостно прилагане от всички държави членки както на настоящите цели в областта на отпадъците, така и на пакета за отпадъците от 2018 г., и настоятелно призовава всички държави членки да транспонират законодателството от 2018 г. изцяло и без по-нататъшно забавяне;

98. счита, че неконкурентните цени и липсата на висококачествени вторични суровини и пазари за тях са сред препятствията пред кръговата икономика; изисква от Комисията да направи оценка на мерките, насочени към повишаване на конкурентоспособността на вторичните суровини, като същевременно се допринася за нетоксична околна среда;

99. счита частния сектор за силен партньор за увеличаване на търсенето и интереса на клиентите към кръгови решения и продукти и настоятелно призовава държавите членки да подкрепят дружества, които имат бизнес модели, услуги или продукти, които намаляват отпадъците и използването на ресурси, и да използват техните услуги;

100. силно подкрепя стремежа за създаване на добре функциониращ пазар на ЕС за висококачествени, нетоксични вторични суровини, без да се засягат разпоредбите на Рамковата директива за отпадъците и Регламента за превоз на отпадъци, и подчертава факта, че за тази цел ще са необходими общи стандарти за качество; припомня, че държавите членки имат възможност да определят национални вторични продукти и критерии за прекратяване на статута на отпадък и призовава Комисията да предложи хармонизирани европейски критерии за прекратяване на статута на отпадък за ключови потоци от отпадъци в съответствие с Рамковата директива за отпадъците, за да се премахнат пазарните бариери и да се гарантира висококачествено оползотворяване на материали; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не е определила специфични за ЕС критерии за хартия, гуми и текстил, както се изисква от Рамковата директива за отпадъците;

101. призовава Комисията да обърне внимание на правилата относно транграничното движение на отпадъци за оползотворяване между държавите – членки на ЕС, и да обмисли адаптирането им, за да се увеличи тяхната яснота и разбираемост и да се премахнат административните пречки, като същевременно се запази ефективността на законодателството за опазването на човешкото здраве и на околната среда, както и да хармонизира прилагането на правилата във всички държави – членки на ЕС, включително чрез създаването на единна електронна система в ЕС за регистриране на превози на отпадъци;

102. подкрепя текущата работа на Комисията за осигуряване на подходящо третиране на отработените масла; приканва Комисията, както е определено в Директива 2008/98/ЕО, да представи до 2022 г. законодателно предложение с допълнителни мерки за насърчаване на регенерирането на отработени масла, включително въвеждането на количествени цели;

103. припомня, че всички държави членки са задължени да гарантират, че до 31 декември 2023 г. биологичните отпадъци или се отделят и рециклират при източника, или се събират отделно и не се смесват с други видове отпадъци; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насочат инвестициите си към увеличаване на събирането и компостирането на органични отпадъци;

104. припомня целите на ЕС за отпадъците и подчертава, че ЕС и държавите членки трябва да засилят превенцията и подготовката за повторна употреба, да увеличат висококачественото рециклиране и да се откажат от депонирането на отпадъци, като същевременно сведат до минимум изгарянето, в съответствие с йерархията на отпадъците; призовава Комисията да определи общ за целия ЕС подход за управлението на остатъчните битови отпадъци, които не подлежат на рециклиране, за да се гарантира оптималното им третиране и да се избегне създаването на свръхкапацитет за изгаряне на отпадъци на равнището на ЕС, което би могло да доведе до блокиране и да възпрепятства развитието на кръговата икономика; счита, че когато се използва изгаряне, това следва да се извършва в най-напредналите съоръжения за производство на енергия от отпадъци с висока енергийна ефективност и ниски емисии в рамките на ЕС;

105. подчертава, че разделното събиране на отпадъци е предпоставка за висококачествено рециклиране и за запазване на ценни материали и продукти в цикъла на рециклиране; подкрепя плановете на Комисията да предложи мерки за подобряване и хармонизиране на съществуващите системи за разделно събиране, които следва да отчитат най-добрите практики в държавите членки и да отчитат различните регионални и местни условия и не следва да оказват неблагоприятно въздействие върху добре функциониращите съществуващи системи; призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на разпоредбите в Рамковата директива за отпадъците;

106. подчертава необходимостта от изграждане на стратегии и политики в областта на отпадъците върху солидни научни данни и методологии, подобряващи надеждността и съпоставимостта на статистическите данни на ЕС; призовава следователно Комисията да хармонизира в още по-голяма степен статистиката на отпадъците и да събере информацията за рециклирани материали и отпадъци в три точки: събиране, входна точка до съоръжение за рециклиране и дял от ефективно повторно използване на рециклирани материали;

107. изразява съжаление, че директивата относно депонирането на отпадъци не се съсредоточава върху превенцията, поради което призовава за нейното привеждане в съответствие с общите принципи на Плана за действие относно кръговата икономика и за определяне на целта за депониране от 10% на базова година и килограм отпадъци на човек годишно, за да се предотврати отклоняване от депонирането към изгаряне на отпадъци;

108. припомня, че индустриалната симбиоза е ключов елемент за постигане на кръгова икономика чрез насърчаване на взаимосвързани мрежи, при които отпадъците от дадена индустрия се превръщат в суровина на друга и енергията и материалите могат да се движат непрекъснато, като ресурсите се запазват в производствена употреба възможно най-дълго; поради това призовава за по-големи усилия за разширяване на индустриалната симбиоза на равнището на ЕС и за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на индустриалната верига на стойност;

109. подчертава, че развиването на индустриална симбиоза ще изисква териториите да разбират и да управляват по-добре своя местен поток от ресурси и ще ги накара да прилагат нови стратегии за териториално планиране в сътрудничество с индустрии, заинтересовани страни, местна администрация и граждани; настоятелно призовава държавите членки да изискват от местните и регионалните правителства да идентифицират възможностите за индустриална симбиоза чрез задълбочено картографиране на икономическите дейности и задължителен анализ на потока на ресурсите;

110. подчертава значението на прилагането на член 8а, параграф 1 от Рамковата директива за отпадъците, където ясно е посочено, че държавите членки са длъжни да определят точно отговорностите и ролите на организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя;

111. препоръчва развитието на местни вериги за създаване на стойност, основано на рециклиране на биологични отпадъци за генериране на енергия от възобновяеми източници, като например биометан, да бъде подпомогнато, за да се създадат по-тесни връзки между селските и градските общности, като същевременно се прилага цялостно йерархията на отпадъците;

112. подчертава необходимостта от включване на кръговостта на продукта и ресурсоемкостта в механизмите за трансгранично приспособяване;

Кръговостта в полза на хората, регионите и градовете

113. признава важната роля на регионалните правителства, местните органи и общности и МСП в кръговата икономика, в областта на управлението на отпадъците и при прилагането на мерките, включени в плана за действие за кръговата икономика; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят създаването на и сътрудничеството между центрове за кръговост във всички европейски региони, промишлени клъстери и местни общности в духа на предложения „нов европейски Bauhaus“, като предоставя подкрепа за разработването на кръгови модели при проектирането и възлагането на обществени поръчки и управлението на отпадъците;

114. подкрепя идеята за актуализиране на Програмата за умения за кръговата икономика и призовава Комисията да приспособи тази програма към специфичните нужди от заетост, включително изискванията за образование и обучение, както и новите работни места, необходими в прехода към кръгова икономика; призовава Комисията да гарантира, че планът за действие за кръговата икономика е свързан с прилагането на европейския стълб на социалните права и стратегията за равенство между половете, и да гарантира справедлив преход; подчертава и ключовата роля на социалните партньори по отношение на аспектите на прехода към кръгова икономика, свързани с работата и социалната сфера;

115. подчертава ключовата роля на потребителите в предотвратяването и управлението на отпадъците и необходимостта от улесняване на участието на гражданите в разделното събиране на отпадъци; отново подчертава, че е важно държавите членки и регионалните и местните органи да повишават обществената осведоменост относно устойчивото потребление, включително моделите на потребление, основани на повторна употреба, наемане или споделяне, както и относно предотвратяването на генерирането на отпадъци и ефективното сортиране и обезвреждане на отпадъците;

116. призовава Комисията да гарантира, че принципите на кръговата икономика са включени във всички практики, и призовава Комисията да подкрепя държавите членки при споделянето на знания и най-добри практики във връзка с различните усилия в областта на кръговата икономика на регионално и местно равнище в ЕС;

117. подчертава голямото значение на сътрудничеството между правителствата, местните органи, представителите на академичните среди и предприятията, в това число производителите и купувачите, с цел стимулиране и разширяване на мащаба на действията в областта на кръговата икономика; подчертава значението на разширяването на това сътрудничество и обхващането на други заинтересовани страни, като например социалните предприятия, стартиращите предприятия и НПО;

118. отбелязва, че секторът на услугите по ремонт и поддръжка има значителен потенциал за създаване на възможности за заетост и че неговото развитие трябва да бъде подкрепяно и насърчавано, по-специално що се отнася до местни, масови и общностни инициативи за възстановяване, кооперации и социални предприятия;

119. подчертава значението на улавянето, съхранението и употребата на СО2 за постигане на целите на Европейския зелен пакт, подпомагането на кръговата икономика, развитието на системите за улавяне на CO2 и усилията за справяне с последиците от изменението на климата; подкрепя интегриран контекст на политиката и система от стимули, за да мотивира приемането на безопасни за околната среда приложения за улавянето, съхранението и употребата на СО2, които осигуряват нетно намаляване на емисиите на парникови газове;

Лидерство в усилията на световно равнище

120. подкрепя амбицията на Комисията да преразгледа Регламента относно превозите на отпадъци, за да се гарантира прозрачност и проследимост на търговията с отпадъци в рамките на ЕС, да се прекрати износът в трети държави на отпадъци, които причиняват вреди за околната среда или човешкото здраве, и да се води по-ефективна борба с незаконното поведение с цел да се гарантира, че всички отпадъци се третират в съответствие с принципите на кръговата икономика; освен това подкрепя Комисията при прилагането на последните изменения на Базелската конвенция за пластмасовите отпадъци и при действията ѝ за пълно спазване на задълженията на ЕС по тази конвенция; изисква от Комисията да се съсредоточи също така върху:

 финансови стимули за създаване на истински единен пазар и еднакви условия на конкуренция за висококачествени вторични суровини;

 улесняване на процедурите за насърчаване на капацитета за рециклиране и инфраструктурата за третиране на отпадъците в рамките на ЕС;

 внедряване на системата за електронен обмен на данни за по-добър мониторинг на потоците отпадъци;

 прилагането на преразгледаната Директива за превоз на отпадъци и Рамковата директива за отпадъците;

121. приветства Глобалния алианс за кръгова икономика и ресурсна ефективност за ускоряване на глобалния преход към неутрална по отношение на климата, ресурсно ефективна и кръгова икономика и приканва Комисията да ръководи усилията за постигане на международно споразумение за управлението на природните ресурси, за да остане в рамките на „границите на планетата“ за използване на природни ресурси;

122. подкрепя усилията на Комисията на международно равнище за постигане на глобално споразумение относно пластмасите и за насърчаване на възприемането на подхода на ЕС за кръговата икономика по отношение на пластмасите; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че различните ангажименти, поети както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, могат да бъдат проследявани по интегриран и прозрачен начин; призовава Комисията и държавите членки да поемат активна водеща роля, за да продължат да работят по международни действия за борба със замърсяването на морската среда с пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици;

123. подчертава значението на изискването вносът на първични и вторични суровини в рамките на ЕС да отговаря на стандартите за правата на човека, човешкото здраве и опазването на околната среда, които са еквивалентни на стандартите на ЕС, включително чрез предстоящото законодателно предложение на Комисията за устойчиво корпоративно управление и надлежна проверка, и да се гарантират еднакви условия на конкуренция в ключовите вериги за доставка на ЕС; подчертава, че е важно да се осигури съгласуваност между вътрешните и външните политики на Съюза по отношение на целите на Европейския зелен пакт и плана за действие за кръгова икономика, включително във външните отношения на Съюза и в споразуменията за външна търговия;

124. призовава европейските производители да поемат отговорност при продажбата на продукти в трети държави и предлага заинтересованите лица от сектора да се ангажират да разширят своята отговорност на производители, като включат организирането или финансирането на разделно събиране на техните продукти, когато се превърнат в отпадъци в трети държави; призовава също така производителите да предприемат мерки във връзка с несъответствията по отношение на качеството на изнасяните продукти и продуктите, продавани на пазара на ЕС;

125. подкрепя Комисията при насърчаването на многостранни дискусии относно устойчивите равнища на използване на ресурсите и планетарните граници, включително проучване на научно обосновани цели за използване на ресурсите;

126. подчертава спешната необходимост от прилагане на Програмата до 2030 г. по въпроси, свързани с укрепване на международното управление и защита срещу вредите за здравето и околната среда, причинени от химикали; по-специално подчертава значението на текущия процес в рамките на стратегическия подход за международно управление на химикалите, имащ за цел вземане на решение относно силна уредба за добро управление на химикалите и отпадъците след 2020 г. на петото заседание на Международната конференция за управление на химикалите (ICCM 5) в Бон през юли 2021 г.;

127. настоятелно призовава Комисията да насърчава чрез международни конвенции прилагането на показатели за ефективно използване на ресурсите, за да се даде възможност за съпоставимост между секторите и икономиките и да се гарантират еднакви условия на конкуренция, както и да подкрепя диалога и сътрудничеството с трети държави;

128. като се вземат под внимание ограничените ресурси на Земята като предпоставка, следва да се създаде Международна конвенция за ресурсното осигуряване с цел провеждане на разисквания относно достъпа и последиците от използването на ресурси, като акцентът се поставя върху устойчивостта и справедливостта;

129. припомня, че в допълнение към приемането на мерки за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. е необходимо да се обърне внимание на въглеродния отпечатък в търсенето на вносни продукти в ЕС; призовава Комисията да установи и премахне пречките пред „зеления“ растеж и екологичните иновации и пречките, които възпрепятстват или ограничават достъпа до пазара на кръгови продукти и услуги от държави извън ЕС; призовава Комисията да проучи възможностите и ползите от намаляването на митата и нетарифните бариери за определени продукти и услуги, за да се насърчи развитието на кръговата икономика, включително в контекста на текущия преглед на Общата схема от преференции (ОСП) на ЕС; във връзка с това насърчава Комисията да добави измерението, свързано с кръговата икономика, към обхвата на преговорите по Споразумението за екологичните стоки, които следва да бъдат засилени; призовава Комисията да вземе предвид специалните потребности на малките и средните предприятия (МСП) в ЕС, да подпомага МСП при интегрирането на кръговата икономика в техния бизнес модел, включително чрез стимули, и да ги подкрепя при прилагането на бизнес стратегии за износ на кръгови продукти, по-специално чрез стартирането на инструмент за оценка на риска за правилата за произход, както се обмисля понастоящем от Комисията; призовава Комисията да поеме водеща роля в рамките на СТО при разглеждането на продуктите въз основа на тяхното въглеродно съдържание като начин за постигане на регулаторна равнопоставеност;

130. счита, че в търговските споразумения са необходими правно издържани разпоредби, за да се гарантира, че съответното законодателство на ЕС относно кръговата икономика не попада под понятието за търговска бариера;

131. подчертава, че стратегическата търговска политика е съществен инструмент за постигане на напредък в прехода към кръгова икономика и в програмата на ЕС и ООН за устойчиво развитие в световен мащаб до 2030 г., и поради това подчертава, че е важно да се гарантира привеждането на търговските и инвестиционните споразумения в съответствие с политиките за кръгова икономика;

132. насърчава Комисията да участва в открити и прозрачни диалози и сътрудничество с търговските партньори на ЕС с цел по-нататъшна подкрепа на целите на кръговата икономика; призовава Комисията и държавите членки да продължат да полагат усилия в рамките на международните форуми (УНКТАД, СТО, Г-20, Г-7) за изпълнение на програмата на ЕС за кръговата икономика и за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб с международните партньори чрез възможността за проучване на концепцията за цифрови паспорти, за да се насърчи наличието на данни, свързани със съдържанието, въглеродния отпечатък и възможността за рециклиране на продуктите, за да се даде възможност за по-добра кръговост, да се насърчи разширената отговорност на производителя, както и устойчивият избор на потребителите; във връзка с това предлага също така Комисията да започне диалог със съответните многостранни организации за постигане на споразумение относно международен етикет, който да е лесен за разбиране за потребителите и да посочва дали даден продукт може да бъде рециклиран; подчертава освен това, че трябва да се обърне специално внимание на начина, по който по-слабо развитите страни партньори участват в кръговата икономика и могат да извлекат ползи от нея; призовава Комисията да включи принципите на кръговата икономика по-специално в своята стратегия „Към цялостна стратегия с Африка“; призовава Комисията да използва помощта за търговията и ОСП+, за да помогне на развиващите се страни да възприемат практики на кръговата икономика, включително продуктови стандарти;

°

° °

133. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

До 2050 г. ще консумираме толкова много ресурси, като че ли съществуват три планети Земя. Тъй като природните ресурси, с които разполагаме, са ограничени, а климатът ни се променя, е необходимо да престанем да изземваме ресурси и генерираме отпадъци, а да се стремим към кръгова икономика. Понастоящем Европа е в процес на възстановяване от безпрецедентна здравна и икономическа криза, разкрила уязвимостта на нашите ресурси и вериги за създаване на стойност. Ние следва да използваме създалата се ситуация и да се заемем с отстраняването на пречките, които спъват постигането на целите на кръговата икономика.

Новият план за действие за кръгова икономика (ПДКИ 2.0) съдържа целите в областта на климата, договорени в рамките на Зеления пакт и Парижкото споразумение. Докато първият план за действие за кръгова икономика от 2015 г. постави акцента върху възможността за рециклиране на продуктите, във втория се набляга на превантивните действия, които трябва да се предприемат по-специално в областта на предотвратяването и управлението на отпадъците. Целевият показател, определен от нидерландското правителство, за намаляване с 50% на използването на ресурси до 2030 г. би могъл да послужи за пример на ЕС.[26]

Кръговата икономика не само ще намали драстично емисиите на СО2 в ЕС, но ще стимулира и икономическия растеж и ще създаде възможности за работни места, от които Европа се нуждае, за да се възстанови. Прогнозите показват, че до 2030 г. благодарение на ПДКИ 2.0 в целия ЕС биха могли да бъдат създадени 700 000 работни места, а БВП на ЕС ще нарасне с 0,5%[27]. Кръговата икономика би могла да способства за по-нататъшната цифровизация на нашето общество и за разрастването на напълно развита икономика на ползването под наем с модела „продукт като услуга“ като един от основните бизнес модели в плана за действие.

Понастоящем производството на материалите, които използваме ежедневно, причинява 45% от емисиите на CO2. За да превърнем напълно нашата икономика в кръгова, се нуждаем от цялостен подход, основан на подходящи оценки, така че да се създаде научно обоснован процес на изготвяне на политики. За да може ПДКИ 2.0 да постигне успех, принципите на кръговост и устойчивост трябва да бъдат гарантирани на всички етапи от веригата за създаване на стойност. Същевременно иновациите са от ключово значение, тъй като моделът на кръговата икономика се основава на нови, често цифрови технологии.

Рамка на политиката за устойчиви продукти

ПДКИ 2.0 следва да се стреми да промени кривата на надпреварата за достигане на най-ниски равнища (рециклиране с цел производство на продукти с по-ниска стойност) към надпревара за достигане на най-високи равнища (вторична преработка, при която качеството на продуктите надвишава това на изходния материал). Трябва да търсим нови технологии, за да гарантираме, че качеството на рециклирания продукт е същото като това на продукт, произведен от първичен материал.

Докладът подкрепя напълно целта на Комисията да се съсредоточи върху отпечатъка на продуктите върху околната среда, тъй като 80% от въздействието на продуктите върху околната среда се определя на етапа на проектиране. Ето защо настоящият доклад се съсредоточава не само върху целите за ефективно използване на ресурсите по категории продукти, но също и върху въвеждането на специфични за продуктите цели за рециклирано съдържание, като същевременно въз основа на надеждни методи на изчисление се гарантират тяхната ефективност и безопасност.

В едно цифровизирано общество потребителите и производителите изискват актуална и точна информация относно устойчивостта на своите продукти и техните източници. В доклада се подкрепят инициативите на Комисията за предоставяне на цифрови паспорти на продуктите. При оценката на въздействието върху околната среда следва също така да се вземат предвид резервните части, полуготовите продукти, пригодността за рециклиране и въздействието по време на цялостния жизнен цикъл на даден продукт.

Предоставяне на повече права на потребители и публични купувачи

Понастоящем покупателната способност на публичните органи представлява само 14% от БВП на ЕС. Комисията следва да установи стандарта, като определи задължителни критерии и цели за екологосъобразни обществени поръчки. В този смисъл Комисията и държавите членки биха могли да играят ролята на „пилотен клиент“. Друг ключов елемент е укрепването на правата на потребителите по отношение на инициативата „право на поправка“.

Кръговост в производствения процес

Кръговият производствен процес следва да бъде в основата на промишлената стратегия на ЕС и е ключов фактор за прехода към конкурентна, неутрална по отношение на климата промишлена база. Материалите с устойчив произход имат огромен потенциал и спомагат за по-нататъшното развитие на плана за действие в областта на биоикономиката.

Превръщането на производствените процеси в кръгови ще зависи в голяма степен от разработването на нови технологии. Комисията и държавите членки трябва да инвестират в иновативни разработки, насочени конкретно към подобряване на рециклирането и към цифровите технологии, за да се подпомогне кръговата икономика и да се даде възможност за проследяване на ресурсите.

Крайният продукт не следва да бъде единствената цел на инвестициите, те следва също така да са насочени към полуготовите продукти, които също са важни фактори.

Основни вериги за създаване на стойност

Настоящият доклад подкрепя предложението на Комисията за подбор на седем сектора като основни вериги за създаване на стойност в рамките на ПДКИ 2.0, а именно електроника и ИКТ; акумулаторни батерии и превозни средства; опаковане; пластмаси; текстилни изделия; строителство и сграден фонд храна, вода и хранителни вещества. Тези сектори имат огромен потенциал и ще имат огромно въздействие върху изграждането на пълноценна кръгова икономика.

Наблюдаваме силен ангажимент от страна на МСП и участниците в сектора за осъществяване на преход към кръгова икономика, въпреки че много от тях са изправени пред административни или законодателни пречки. Освен това продължаващата пандемия засегна силно избраните сектори. ПДКИ 2.0 ще води към устойчиво възстановяване и нов период на икономически просперитет.

Електроника и ИКТ

В ПДКИ 2.0 се предлага да се създаде инициатива за кръгова електроника, която ще насърчава по-дългия жизнен цикъл чрез повторна използваемост, възможност за поправка и за осъвременяване. Правилното прилагане на инфраструктурата за рециклиране ще играе основна роля в развитието на кръгова промишленост в областта на ИКТ.

Акумулаторни батерии и превозни средства

В настоящия доклад се разглеждат предложенията на Комисията относно Директивата за батериите и Директивата относно инфраструктурата за алтернативни горива, по-специално във връзка с аспектите, свързани с екопроектирането, подобреното събиране, повторното използване и рециклирането, възстановяването на ценни материали, информацията за потребителите, въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл и устойчивото снабдяване със суровини. Съществува необходимост от прилагане на чиста мобилност и политики по отношение на суровините от изключителна важност.

Текстилни изделия

Наличието на нова всеобхватна стратегия на ЕС за текстилните изделия ще бъде от основно значение за преодоляване както на екологичното, така и на социалното въздействие на сектора. В рамките на политиката за устойчиви текстилни изделия Комисията следва да предложи целенасочени мерки, за да се преодолее наличието на пластмасови микрочастици в текстилните продукти, чието съдържание в морските отпадъци е между 1% и 35%, както и хармонизирани системи за измерване и превенция, за да се контролира умишлената или непреднамерена загуба на микрофибри.

Пластмаси

Заедно с текстилните изделия, гумите и пластмасовите гранули, пластмасите са основната причина за наличието на първични пластмасови микрочастици в околната среда, но още по-голям дял от това замърсяване се дължи на разграждането на макропластмасите, изпускани в морската среда.

Опаковане

Опаковането е от основно значение за безопасността и хигиената на продуктите, особено в сектора на храните и напитките. При все това, като се има предвид йерархията на отпадъците, политиката в тази област следва да набляга на повторното използване на опаковките. Наред с това опаковането следва да бъде минимално, като същевременно се гарантират качеството и безопасността на продукта. В настоящия доклад се призовава също така за това промишлеността да се ангажира с намаляване с 50% на всички опаковки, като се има предвид перспективата за замяна до 2030 г. на пластмасите с устойчив и възобновяем или подлежащ на рециклиране материал.

Строителство и сгради

Строителният сектор е изправен едновременно пред две предизвикателства: бързата урбанизация и прирастът на населението ще доведат до увеличаване на броя на сградите, а съществуващите сгради се нуждаят изключително много от ремонт и подобряване на енергийна им ефективност и потреблението на енергия.[28] Комисията трябва да даде приоритет на своите законодателни предложения в областта на „вълната на саниране“ и изразява надежда, че ще може да бъдат преразгледани най-големите потоци от отпадъци, без да се изпускат от погледа достъпността и осъществимостта на предложението.

Храна, вода и хранителни вещества

Настоящият доклад подкрепя законодателните инициативи за насърчаване на повторното използване на отпадни води в селскостопанските процеси. Повторното използване на пречистени градски отпадъчни води може да бъде решение на проблема с недостига на вода. За тази цел пречистената вода може да се използва за напояване в селското стопанство. Освен това Комисията следва също така да разгледа затварянето на цикъла на хранителните вещества в селското стопанство и постигането на целта за намаляване наполовина на хранителните отпадъци до 2030 г.

По-малко отпадъци, по-голяма стойност

Европа е изправена пред предизвикателството да гарантира до 2035 г. рециклирането на 65% от битовите отпадъци и да намали депонирането на битови отпадъци на максимално 10%. ЕС следва да определи цели за предотвратяване на депонирането на отпадъци и трябва да се откаже от депонирането на отпадъци там, където съществуват устойчиви алтернативни технологии за управление на отпадъците.

Кръговост в полза на хората, регионите и градовете

Кръговата икономика няма да процъфтява чрез подход отгоре-надолу и се нуждае от местните общности и регионалните органи, които да играят водеща роля при прилагането на ПДКИ 2.0. Въпреки това Комисията следва да насърчава обмена на добри практики в областта на събирането на отпадъци и новата инфраструктура за сортиране.

Челна позиция в усилията на световно равнище

Понастоящем има и други законодателни предложения, които ще играят важна роля за въвеждането на ПДКИ 2.0. Първо, трябва да се изпълнят последните изменения на Базелската конвенция за търговията с пластмасови отпадъци. Второ, докладът подкрепя амбицията на Комисията за преразглеждане на Регламента относно превози на отпадъци, в който се разглежда ограничение за превоза на отпадъци. Комисията следва да обмисли финансови стимули за спиране на износа. В настоящия доклад се предлага също така новата идея секторът да се ангажира с програми за обезщетение във връзка с отпадъците, за да се гарантира потокът от вторични суровини.

 



 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА (4.12.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</CommissionInt>


<Titre>относно новия план за действие за кръгова икономика</Titre>

<DocRef>(2020/2077(INI))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Патриция Тоя</Depute>

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

 


ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че принципите на кръговата икономика следва да бъдат основният елемент на всяка европейска и национална промишлена политика, както и на националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост;

Б. като има предвид, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика“ (COM(2020)0098), се признава водещата роля на социалните предприятия в създаването на свързани с кръговата икономика работни места;

В. като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 се доказа същественото значение на кръговата икономика, по-специално в сектори като опаковането на хранителни продукти и на лекарства, както и събирането и третирането на отпадъци;

1. приветства новия план за действие на Комисията за кръговата икономика, който ще допринесе за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и с който икономическият растеж се отделя от използването на ресурсите; подчертава, че една наистина кръгова икономика се основава на програмата за нулево замърсяване и на йерархията на отпадъците; подчертава, че даването на приоритет на предотвратяването на отпадъците, свеждането до минимум на отпадъците на етапа на проектиране, намаляването на използването на ресурси и енергия, както и ползите за потребителите, следва да бъдат водещи принципи за новата рамка на политиката за устойчиви продукти и трябва да помогнат на Съюза да отдели още повече икономическия растеж от въздействието върху околната среда; подчертава, че близо половината от икономиите от енергийна ефективност, които ще се реализират до 2020 г., се дължат на прилагането на Директива 2009/125/ЕО (Директива за екодизайна); подчертава, че редица продукти, които са от особено голямо значение от гледна точка на тяхното енергопотребление, все още не са предмет на правилата за екодизайн; отбелязва също, че редица други продукти, обхванати от правилата за екодизайн, са остарели и следва да се актуализират; ето защо приветства намерението на Комисията да преразгледа Директивата за екодизайна; счита, че една по-широка политика за екодизайн може да бъде един от основните елементи на европейските действия в сферата на кръговата икономика и може да играе важна роля за екологосъобразното възстановяване; подчертава обаче, че разширяването на приложното поле на директивата следва да бъде съчетано с мерки, насочени към постигане на още по-голяма енергийна ефективност чрез свързани с енергопотреблението продукти и услуги; настоява при разширяването на приложното поле да не се включват само продукти, но и структури, като например центрове за данни и услуги като тези, които предоставят услуги в облак, хазартни игри или стрийминг; изисква от Комисията да проучи въвеждането на цели по отношение на възможността за повторна употреба;

2. подчертава, че научните изследвания в областта на безопасните и кръгови материали, химикали, процеси, технологии и продукти и иновативни бизнес модели, както и в областта на тяхното засилено използване в промишлеността и възприемането им в обществото, може да предоставят на европейските дружества конкурентно предимство на световно равнище, тъй като по този начин се намалява зависимостта им от оскъдни природни ресурси и се генерират нови източници на приходи, което същевременно е от полза за хората и околната среда; счита, че укрепването, диверсифицирането и повишаването на устойчивостта на възможно най-много вериги за създаване на стойност ще повиши устойчивостта, конкурентоспособността и рентабилността на европейските промишлени екосистеми и ще засили стратегическата автономност на ЕС; подчертава големия потенциал за взаимно допълване между една наистина амбициозна европейска промишлена стратегия, по-специално що се отнася до модернизирането и укрепването на силна европейска промишлена база, и създаването на истинска кръгова икономика; подчертава, че в промишления сектор би могло да се постигне значително намаляване на емисиите на парникови газове чрез увеличаване на ефективността на материалите, развиване на рециклирането и използването на рециклирани продукти и производство на трайни стоки с висока добавена стойност; във връзка с това подчертава колко е важно усилено да се дава приоритет и значително да се увеличи финансирането за научни изследвания в областта на предотвратяването на отпадъци, повторната употреба, възможността за поправка, осъвременяване и вторично производство на продукти и вериги за създаване на стойност, а така също и на кръгови бизнес модели и продуктови инфраструктури;

Научни изследвания

3. подчертава значението на подобряването на достъпа до средства за проекти за научни изследвания и иновации в областта на кръговата икономика; поради това призовава Комисията да насочи дейностите по програмата „Хоризонт Европа“ към подпомагане на научните изследвания и иновациите за:

 процеси и технологии за рециклиране;

 ресурсната ефективност на промишлените процеси;

 иновативни и устойчиви материали, продукти, процеси, технологии и услуги, както и тяхното промишлено разрастване;

 биоикономиката чрез иновации на биологична основа, обхващащи разработването на материали и продукти на биологична основа;

 спътници за наблюдение на Земята, тъй като те могат да играят важна роля при мониторинга на развитието на кръговата икономика чрез оценка на натиска върху необработените суровини и равнищата на емисиите;

4. подчертава ролята, която изпълняват общностите на знание и иновации в рамките на Европейския институт за иновации и технологии, тъй като обединяват университети, изследователски организации и предприятия, и по-специално МСП, при разработването на иновативни решения и инициативи за кръговата икономика, която следва да бъде един от ключовите инструменти за постигане на целите на Европейския зелен пакт;

5. подкрепя инициативата на Комисията да следи за това общностите на знание и иновации към Европейския институт за иновации и технологии да са по-отворени за МСП, както и да увеличава възможностите им за участие в местната екосистема за иновации в полза за цифровия и екологичния преход;

6. подчертава колко са важни по-нататъшните научноизследователски усилия в областта на щадящо климата и околната среда и енергоспестяващо химическо рециклиране, което, съчетано с органичното и механичното рециклиране, ще допринесе за неутрална по отношение на технологиите рамка; подчертава, че подобни усилия следва да се съсредоточават върху вторичното използване и да имат за цел подобряването на енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове и премахването на опасните вещества, както и гарантирането, че рециклираният материал не е замърсен и страничните продукти в технологиите за химическо рециклиране се третират правилно; счита, че процесите за производство на енергия от отпадъци трябва да се разглеждат като химическо рециклиране;

7. отбелязва, че почти една четвърт от МСП в Европа вече дават възможност за преход към по-устойчиви бизнес модели, но от друга страна, една трета от тях споделят, че когато се опитват да използват в своята дейност ресурсите по-ефективно, се сблъскват със сложни административни и правни процедури; призовава Комисията да увеличи усилията си за повишаване на пригодността за кръговата икономика на повече МСП, като им оказва подкрепа чрез подходящи схеми за стимулиране и инструменти за финансиране, изграждане на капацитет, включително по отношение на управленски умения, обмяна на най-добри практики и техническа помощ, както и чрез намаляване на административната и правната тежест за тях; посочва, че наред с другото, новите кръгови бизнес модели, както и „правото на поправка“, както е предвидено в съобщението на Комисията, озаглавено „Нов план за действие за кръговата икономика“, ще бъдат от полза за потребителите, ще предотвратят производството на нови материални продукти и ще стимулират МСП да навлязат на пазара на ремонтни дейности;

8. призовава Комисията да разработи и да насърчава набор от инструменти за МСП в сферата на устойчивите корпоративни политики, който да включва корпоративна социална и екологична отговорност, устойчиви счетоводство и докладване, както и инструменти за осъществяване на нискоотпадъчни и кръгови модели за производство и потребление, устойчиви вериги на доставки и енергийно одитиране;

9. счита, че положителната роля, която изпълняват предприятията от социалната икономика, които проправят пътя за моделите на кръговата икономика, следва да послужи като вдъхновение за други дружества, и че следва както да се повиши видимостта на тези най-добри практики, така и те да бъдат подкрепени чрез целенасочени инициативи;

Цифров преход

10. признава, че цифровизацията изпълнява важна роля за по-доброто прилагане на принципите на кръговата икономика; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално и да използват в пълна степен полезните взаимодействия между цифровизацията и кръговата икономика в сектори, в които цифровата икономика може да предложи решения за намаляване на отпечатъка върху околната среда, като същевременно насърчават екологичния преход, и в този контекст призовава Комисията да установи методология за мониторинг и количествено определяне на нарастващото въздействие на цифровите технологии и центрове за данни върху околната среда и да предложи мерки за гарантиране на екологичната устойчивост на цифровите решения, като постави енергийната ефективност и кръговата икономика в центъра им, както и да се справи с краткосрочните и средносрочните разходи, свързани с екологичния и цифровия преход и да го направи справедлив и по-приобщаващ; подчертава значението на „интернет на предметите“, прогнозната поддръжка, ориентирането към услуги и системите за продуктови услуги за ускоряването на нови кръгови бизнес модели; счита, че ранното разработване на цифрови инструменти в контекста на цифровата икономика ще спомогне за това ЕС да се превърне в световен лидер в областта на използването на решения, основаващи се на цифровите технологии; подчертава, че изкуственият интелект може да улесни и ускори прехода към кръгова икономика, като спомогне за отключването на потенциала на кръговата икономика чрез подобряване на проектирането, прилагане на бизнес модели и продукти и чрез оптимизиране на инфраструктурата;

11. изисква от Комисията да подкрепи екологично устойчивото преминаване към цифрова технология, което се основава на максимално увеличаване на стойността на данните при същевременно гарантиране на защитата на личните данни и внедряване на решения, основаващи се на цифровите технологии, с цел да се позволи устойчивото използване на ресурсите, а стойността, трайността, възможността за повторно използване и възможността за поправка на продуктите и материалите да се запази възможно най-дълго;

12. приветства целта на Комисията за постигане до 2030 г. на центрове за данни с висока енергийна ефективност, устойчивост и неутралност по отношение на климата и за създаване на общо европейско пространство за данни за интелигентни кръгови приложения; поради това настоятелно призовава Комисията да представи незабавно съответните регулаторни и други необходими мерки, както и да приложи инструменти за управление и пазарни инструменти с цел подпомагане на създаването на стандартизирана документация и прозрачност по отношение на кръговостта, екологичния отпечатък и отпечатъка върху климата на центровете за данни и комуникационните мрежи; настоява тези нови мерки и инструменти да насърчават енергийната и ресурсната ефективност, както и използването на възобновяеми енергийни източници; препоръчва тези мерки и инструменти също така да са насочени към смекчаване на въздействието на центровете за данни върху електроенергийната мрежа и намаляване на отпечатъка от емисиите на парникови газове, причинен от претоварването на мрежата;

13. изисква въвеждането на паспорти на цифрови продукти, придружени от подходящи платформи за събиране и поддържане на данни в контекста на Европейското пространство на данни; подчертава, че такива паспорти и платформи следва да съдържат данни в оперативно съвместими и годни за повторна употреба формати и че информацията следва да бъде ясна, надеждна и лесно достъпна за всички участници на пазара; призовава Комисията да въведе цифрови паспорти на продуктите, които да предоставят информация за съдържащите се материали и химикали, за характеристиките за кръговост, като например жизнения цикъл на продукта, пригодността за поправка и наличността на резервни части, както и за въглеродния и екологичния отпечатък на продуктите и материалите, включително вторичните суровини, пуснати на пазара на ЕС;

Вторични суровини и суровини от изключителна важност

14. подчертава, че наличието на суровини от изключителна важност и вторични суровини е стратегически въпрос за европейската промишленост и инструмент за гарантиране на стратегическата автономност и конкурентоспособност на Съюза и за запазване на работните места в производствения сектор; ето защо категорично подкрепя стремежа на Комисията за създаване на добре функциониращ пазар на ЕС за вторични суровини; подчертава, че постигането на чисти и безопасни цикли на материалите е предварително условие за създаването на надежден пазар на вторични суровини в ЕС; счита, че създадената от Европейската агенция по химикали (ECHA) база данни за веществата, пораждащи безпокойство в самите изделия или в сложни предмети („база данни SCIP“), ще стимулира иновациите в промишлеността;

Дървесината и биоикономиката

15. припомня, че секторът на горското стопанство може да допринесе значително за развитието на кръгови икономики в ЕС, които използват биотехнологии; насърчава Комисията да проучи различни механизми, включително пазарни механизми, за да се стимулира използването на възобновяеми суровини, включително дървесина и изделия от дървен материал, като по този начин се постигнат ползи за климата и същевременно се насърчава най-ефективното използване на дървесината и се спазва принципът на каскадно използване; подчертава необходимостта от стимулиране на инвестициите в развитието на устойчива и местна кръгова биоикономика; ето защо подчертава значението на привеждането в съответствие на промишлената стратегия и стратегията в областта на биоикономиката на ЕС с плана за действие за кръгова икономика;

Сгради

16. припомня, че минералните отпадъци, включително изкопните почви, от сектора на строителството и разрушаването представляват най-голямата категория от общите отпадъци, генерирани в Европа от всички икономически дейности и домакинства; подчертава необходимостта от подходящо управление и намаляване на отпадъците от строителство и разрушаване; отбелязва, че подобряването на прозрачността и проследимостта на отпадъците от строителство и разрушаване е необходимо за подобряване на идентификацията на отпадъците, изграждане на доверие в качеството и безопасността на повторно използваните или рециклираните материали, осигуряване на подходящо и безопасно боравене с всички строителни отпадъци и заместване на опасните вещества в потоците отпадъци, за да се защити здравето на обитателите и работниците, както и околната среда; във връзка с това припомня значението на Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване;

17. подчертава също така, че строителството е ключова област на взаимно допълване между кръговата икономика и намаляването на емисиите; подчертава цялостната необходимост от преход към устойчива и по-кръгова икономика при добиването и производството на строителни продукти и материали и при тяхното използване в строителството;

18. подчертава, че строителството е сред най-слабо автоматизираните и цифровизирани сектори и че използването на иновативни и ориентирани към бъдещето технологии на строителните обекти би увеличило степента на цифровизация на сектора, като същевременно би увеличило ефективността на ресурсите; призовава Комисията да проучи включването на критерии за ефективност и възможност за повторна употреба при преразглеждането на Регламент (ЕС) № 305/2011[29];

Съобразено с околната среда възлагане на обществени поръчки

19. подчертава значението на предприемането на действия за стимулиране на вътрешния пазар на ЕС чрез установяване на критерии за съобразено с околната среда възлагане на обществени поръчки, които няма да доведат до прекомерна административна тежест за предприятията и публичните администрации, за да се даде възможност на потребителите да избират устойчиви и щадящи климата материали; призовава държавите членки да увеличат максимално и да насърчават повторната употреба, рециклирането и възстановяването на материали, включително в своите стратегии за възлагане на обществени поръчки и финансирани с публични средства проекти за саниране и строителство, чрез преразглеждане на целите за екологосъобразни обществени поръчки и чрез рационализиране на критериите за енергийна ефективност, екологичните и социалните критерии за саниране на сгради;

Батерии

20. изразява убеждението си, че подобрените схеми за рециклиране на батериите биха могли да осигурят значителен дял от суровините, необходими за кръговото производство на батерии в рамките на ЕС; подкрепя плановете на Комисията за законодателни предложения за гарантиране на безопасна, кръгова и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на батериите за всички батерии, като правилата следва да правят разграничение между вида и/или употребата на батериите и да включват екопроектиране на батерии, за да се подобри тяхната заменяемост и възможност за рециклиране още при проектирането, и следва да включват социално и екологично отговорно снабдяване; подчертава необходимостта от създаване на силен и устойчив клъстер в областта на батериите и съхранението на енергия в Европа;

21. изразява загриженост, че класифицирането на използваните батерии в Директивата за батериите като отпадък, независимо от повторната им употреба, може да действа като пречка за подобна повторна употреба; признава, че повторно използваните батерии не се връщат за рециклиране и че стандартите за безопасност не се наблюдават, когато предназначението на дадена батерия се променя за използване с характеристики, които се различават от първоначалното предназначение; призовава Комисията да прилага разширена отговорност на производителя, включително гаранции за ефективност и безопасност, по отношение на вторичния производител, пускащ батерията повторно на пазара; призовава Комисията при преразглеждането на Директивата за батериите да предложи амбициозни цели за събиране, повторна употреба и рециклиране на батериите, а след внимателна оценка – постепенно премахване на първичните батерии, когато съществуват алтернативи, и да създаде общоевропейска система за депозиране или обратно изкупуване на стари батерии, за да се повиши кръговостта и устойчивостта на веригата за създаване на стойност в сектора на батериите;

22. подчертава необходимостта от допълнително насърчаване на научните изследвания и иновациите за процесите и технологиите за рециклиране в рамките на „Хоризонт Европа“, за да се увеличи потенциалът за кръгова икономика на батериите; признава ролята на МСП в областта на събирането и рециклирането;

Промишленост

23. посочва, че подход на кръговата икономика, при който се елиминират отпадъците и в употреба се запазват активите, продуктите и компонентите, а същевременно ресурсите се използват по продуктивен и ефективен начин, би могъл да намали с 40% глобалните емисии на CO2 от материали от основно значение за промишлеността, като пластмаса, стомана и цимент; поради това настоява за въвеждането на дългосрочни пътни карти за намаляване на отпадъците и за повторна употреба на суровини с ясни цели за подобряване на кръговостта на отрасли с високи въглеродни емисии и на материали като пластмаса, стомана и цимент; призовава Комисията да проучи въвеждането на цели за намаляване на отпадъците за промишлените и търговските потоци от отпадъци и да направи оценка по какъв начин биха могли да се намалят промишлените и търговските отпадъци, които попадат в депа, по-специално посредством кръговост на материалите;

24. счита, че прилагането на кръгова икономика има голям потенциал за бъдещето на европейската стоманодобивна промишленост; подчертава големия потенциал за повишаване на ефективността на материалите при стоманата; подчертава нуждата от значително удължаване на жизнения цикъл на базираните на стомана продукти в сферите на домакинските уреди, продуктите на автомобилната промишленост и механичното и електрическото оборудване; подчертава, че удължаването на жизнения цикъл на тези продукти би могло да доведе до намаляване на производството на стомана, а оттам и на емисиите на парникови газове; отбелязва, че ЕС има значителен резерв от метален скрап, който може да се използва в кръговата икономика; подчертава, че по-доброто му използване би позволило да се намалят количествата на внасяните желязна руда и кокс, необходими за производството в първичния сектор;

25. подчертава, че прилагането на истинска кръгова икономика и по-доброто екопроектиране биха могли да допринесат за декарбонизацията на циментовата промишленост чрез повишаване на ефективността на цимента като материал, по-специално чрез оптимизиране на използването на бетон и неговия състав;

26. припомня, че свързаните с ресурсите ползи от кръговостта са особено големи при алуминия, тъй като за претопяването на алуминий са необходими само 5% от енергията, необходима за ново производство, с което драстично се намаляват емисиите на CO2; подчертава, че докато равнището на събиране на алуминий от сгради и автомобили вече е много високо, равнищата при потребителските продукти са много по-ниски; призовава Комисията да проучи регулаторни възможности за гарантиране на по-добро разделяне на алуминиевите компоненти при разглобяването;

Здраве и безопасност на работниците и осведоменост на потребителите

27. подчертава, че преходът към наистина кръгова икономика трябва да бъде договорен с профсъюзите, за да се гарантират защитата на здравето и безопасността на работниците; подчертава, че недостатъчно безопасните условия на труд за работниците могат да изложат цялото ни общество на рискове за здравето и безопасността, и поради това счита, че политиките и практиките в областта на кръговата икономика трябва да бъдат разработени с оценки на риска, които се съобразяват със здравето на работниците;

28. подчертава решаващата роля на потребителите в прехода към кръгова икономика и подчертава значението на повишаването на осведомеността на потребителите и образоването им; подчертава, че предоставяната на потребителите информация за продукта, свързана с рециклирането и ремонта му, трябва да бъде лесно разбираема.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

 

Дата на приемане

1.12.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

69

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Nicola Beer, François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Michael Bloss, Manuel Bompard, Paolo Borchia, Marc Botenga, Markus Buchheit, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Carlo Calenda, Andrea Caroppo, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Josianne Cutajar, Nicola Danti, Pilar del Castillo Vera, Martina Dlabajová, Christian Ehler, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Claudia Gamon, Jens Geier, Bart Groothuis, Christophe Grudler, András Gyürk, Henrike Hahn, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Ivars Ijabs, Romana Jerković, Eva Kaili, Seán Kelly, Izabela-Helena Kloc, Łukasz Kohut, Andrius Kubilius, Miapetra Kumpula-Natri, Thierry Mariani, Eva Maydell, Joëlle Mélin, Dan Nica, Angelika Niebler, Ville Niinistö, Aldo Patriciello, Mauri Pekkarinen, Mikuláš Peksa, Tsvetelina Penkova, Morten Petersen, Markus Pieper, Clara Ponsatí Obiols, Manuela Ripa, Jérôme Rivière, Robert Roos, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Jessica Stegrud, Beata Szydło, Riho Terras, Grzegorz Tobiszowski, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Marie Toussaint, Isabella Tovaglieri, Henna Virkkunen, Pernille Weiss

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Cornelia Ernst, Gianna Gancia, Klemen Grošelj, Dace Melbārde, Csaba Molnár

 

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

69

+

EPP

François‑Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Jerzy Buzek, Cristian‑Silviu Buşoi, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, András Gyürk, Seán Kelly, Andrius Kubilius, Eva Maydell, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Markus Pieper, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Riho Terras, Henna Virkkunen, Pernille Weiss

S&D

Carlo Calenda, Josianne Cutajar, Niels Fuglsang, Jens Geier, Lina Gálvez Muñoz, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Romana Jerković, Eva Kaili, Łukasz Kohut, Miapetra Kumpula‑Natri, Csaba Molnár, Dan Nica, Tsvetelina Penkova, Patrizia Toia

RENEW

Nicola Beer, Nicola Danti, Claudia Gamon, Bart Groothuis, Klemen Grošelj, Christophe Grudler, Ivars Ijabs, Mauri Pekkarinen, Morten Petersen

ID

Paolo Borchia, Markus Buchheit, Gianna Gancia, Thierry Mariani, Joëlle Mélin, Jérôme Rivière, Isabella Tovaglieri

Greens

François Alfonsi, Michael Bloss, Ciarán Cuffe, Henrike Hahn, Ville Niinistö, Mikuláš Peksa, Manuela Ripa, Marie Toussaint

ECR

Izabela‑Helena Kloc, Dace Melbārde, Beata Szydło, Grzegorz Tobiszowski

GUE

Manuel Bompard, Marc Botenga, Cornelia Ernst

NI

Andrea Caroppo, Ignazio Corrao, Clara Ponsatí Obiols

 

0

-

 

 

 

4

0

RENEW

Martina Dlabajová

ECR

Robert Roos, Jessica Stegrud, Evžen Tošenovský

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (10.11.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</CommissionInt>


<Titre>относно новия план за действие за кръгова икономика</Titre>

<DocRef>(2020/2077(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Ана Кавацини</Depute>

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че преходът към една ефективно използваща ресурсите и неутрална спрямо климата икономика, основана на принципите на кръговата икономика, трябва да е съобразен с възможностите на планетата, отклонявайки се от пътя на зависимостта от ресурси и суровини, масовото потребление и генерирането на отпадъци;

Б. като има предвид, че кръговата икономика има за цел да затвори и забави циклите на материали, продукти и ресурси чрез повторно използване, споделяне, поправяне, осъвременяване, рециклиране, насърчаване на оперативната съвместимост и удължаване на жизнения цикъл на продуктите;

В. като има предвид, че затворените цикли на материалите и по-късите вериги на доставки в крайна сметка ще създадат добавена стойност в рамките на вътрешния пазар на ЕС и ще стимулират иновациите, заетостта и конкурентоспособността, като същевременно осигурят високо равнище на защита на потребителите и устойчивост;

Г. като има предвид, че единният пазар е мощен инструмент, който трябва да се използва за разработване на устойчиви и кръгови продукти и технологии и следва да отразява екологични, икономически, социални и етични съображения;

Д. като има предвид, че инвестициите в кръгови производствени модели и в сектора на повторната употреба и поправките генерират икономически и социални възможности, създават работни места и повишават конкурентоспособността на промишлеността;

Е. като има предвид, че кризата с COVID-19 показа необходимостта от стабилна икономика, основана на устойчиви и по-къси вериги на доставки;

Ж. като има предвид, че амбициозното законодателство, набелязано в плана за действие за кръговата икономика от март 2020 г. в рамките на Европейския зелен пакт, следва да има за цел намаляване на общия отпечатък върху околната среда и ресурсите на производството и потреблението в ЕС, със следните ключови приоритети: ефективно използване на ресурсите, нулево замърсяване, неизлагане на вредни и токсични вещества и предотвратяване на генерирането на отпадъци;

1. приветства плана за действие на ЕС за кръгова икономика и намерението на Комисията да предложи конкретни мерки във връзка с необходимостта от подобряване на дълготрайността, възможностите за рециклиране, повторна употреба, осъвременяване и поправяне на продуктите, както и намерението да се предприемат действия срещу планираното остаряване; подчертава, че подобряването на функционирането на вътрешния пазар е предпоставка за успеха на прехода на ЕС към устойчива и нетоксична кръгова икономика чрез предоставяне на надеждна и ясна информация за потребителите относно очаквания жизнен цикъл, възможностите за поправка и екологичните характеристики на продуктите, въз основа на хармонизирани и основани на научни изследвания стандарти, за да им се помогне да правят устойчив избор; припомня, че стратегията за кръгова икономика трябва да бъде в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и околната среда и трябва да се осигури цялостната ѝ съгласуваност с други политики на ЕС, така че да се допринесе за устойчиво икономическо възстановяване и да се укрепи конкурентоспособността на дружествата в ЕС; изисква от Комисията да разгледа възможностите за полезни взаимодействия, като преразгледа цялостната съгласуваност на различните инструменти на политиката;

2. призовава Комисията и държавите членки да създадат рамкови условия, които биха дали тласък на разработването на устойчиви продукти, революционни технологии за постигане на максимална ефективност на ресурсите и бизнес модели на кръговата икономика, за да се насърчи преходът към кръгова икономика и да се подобрят устойчивостта и дългосрочната издържливост на веригите на доставки; подчертава, че планът на ЕС за икономическо възстановяване представлява възможност за започване на амбициозен икономически преход към устойчиви производствени методи;

3. счита, че производството и пускането на устойчиви продукти на вътрешния пазар следва постепенно да се превърне в норма, и приветства намерението на Комисията да предложи всеобхватна рамка на политиката за устойчиви продукти; призовава Комисията – като същевременно прави разграничение между различните категории продукти и взема предвид пазарните и технологичните промени –  да разгледа възможността да определя задължителни минимални изисквания за засилване на енергийната ефективност, дълготрайността, оперативната съвместимост, възможностите за поправка, осъвременяване, повторно използване и рециклиране; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни и мерките да бъдат своевременно представени; освен това подчертава колко е важно за един добре функциониращ устойчив единен пазар правилно да се изпълняват и ефективно да се прилагат действащите правила;

4. подчертава, че стандартизацията има ключово значение за прилагането на политика за устойчиви продукти чрез предоставяне на надеждни определения, показатели и изпитвания за характеристики като дълготрайност и възможност за поправка и че е необходимо средство за определяне на пазарни изисквания за проектирането на продуктите по продуктови категории; настоява стандартите на ЕС да бъдат разработени своевременно и в съответствие с реалните условия на използване, като се избягват административни затруднения за заинтересованите участници, които биха причинили забавяне при публикуването на стандартите; подчертава необходимостта да се разработят бързи и жизнеспособни решения за подобряване на настоящия процес на стандартизация, за да се гарантира, че участието на всички заинтересовани страни ще бъде по-приобщаващо и прозрачно, като същевременно се защитава способността на дружествата да правят иновации и да разработват технологии по устойчив начин, и подчертава  необходимостта последователно да се интегрират устойчивостта и възможността за поправяне в процеса на определяне на стандарти, когато е уместно;

5. припомня съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“, и извършената работа по Съвместната инициатива за стандартизация (СИС); призовава Комисията допълнително да засили СИС и да приеме нови действия и проекти за подобряване на функционирането на европейските организации за стандартизация;

6. подчертава, че доброволните споразумения се оказаха неефективни за постигането на устойчиво и общо решение за зареждане на мобилната радиотехника; отново призовава Комисията спешно да приложи разпоредбите на Директива 2014/53/ЕС относно радиосъоръженията, и по-специално да въведе общо зарядно устройство за смартфони и всички малки и средни електронни устройства, за да се гарантира по най-добрия начин стандартизацията, съвместимостта и оперативната съвместимост на способностите за зареждане, включително безжично зареждане, като част от глобална стратегия за намаляване на отпадъците от електронно оборудване; отправя искане към Комисията да подготви своевременно стратегия за отделяне, която да гарантира, че потребителите няма да са задължени да купуват нови зарядни устройства с новите апарати, за да има възможност за по-големи ползи за околната среда, спестяване на разходи и удобство за потребителите; отново подчертава колко е важно за потребителите да получават – чрез хармонизирано етикетиране в лесен за четене формат – надеждна и подходяща информация за относимите параметри на зарядните устройства, например оперативната съвместимост и характеристиките на зареждане, включително съответствието с USB 3.1 или по-високи версии, за да могат те да направят най-удобния, икономически ефективен и устойчив избор;

7. приветства намерението на Комисията да създаде условия на потребителите да практикуват в още по-голяма степен устойчиво потребление и да се ангажират с кръгови бизнес модели, за да се избягва прекаленото потребление; с цел да се улесни вземането на решения от потребителите, призовава за ясно и лесно разбираемо хармонизирано доброволно етикетиране, което би могло да бъде под формата на индекс за екологичните характеристики, относно дълготрайността на продукта (т.е. прогнозния жизнен цикъл на продукта) и възможностите за поправка, както и за разработването на система за единно оценяване за поправките въз основа на оценка на въздействието, доказваща целесъобразността и ефективността от подобно оценяване; призовава за минимални изисквания за предоставяне на информация съгласно директиви 2005/29/ЕС и 2011/83/ЕС; призовава за засилен диалог със съответните заинтересовани страни за разработване на такива информационни схеми; изисква от Комисията при подготовката на своя преглед на Директива 2019/771/ЕС да разгледа възможността да увеличи както законоустановените гаранционни права, така и правилата за обръщане на тежестта на доказване за някои категории продукти, които имат по-дълъг прогнозен жизнен цикъл, и да въведе пряка отговорност на производителя, след като извърши оценка на въздействието; призовава за законодателни мерки за прекратяване на практиките, водещи до планирано остаряване, като също така се обмисли добавянето на такива практики в списъка в приложение I към Директива 2005/29/ЕО;

8. предупреждава за опасността от неверни твърдения за екологосъобразност, включително тези, свързани с екомаркировката и продуктите, предлагани както онлайн, така и офлайн; предлага да се разработят ясни насоки и стандарти за твърденията за екологосъобразност, които водят до екомаркировка; подчертава необходимостта от прилагане на наскоро изменената Директива 2005/29/ЕО чрез проактивни мерки за борба срещу твърденията за екологосъобразност и очаква планираното законодателно предложение за обосноваването на твърденията за екологосъобразност, за да се води борба срещу подвеждащата информация, преди даден продукт да бъде пуснат на пазара;

9. подчертава, че онлайн платформите и онлайн местата за търговия са важни за насърчаването на устойчиви продукти и услуги, и отбелязва, че те биха могли да предоставят на потребителите по-ясна и лесно разбираема информация относно дълготрайността и възможностите за поправка на продуктите, които предлагат; призовава за проактивни мерки за справяне със заблуждаващите практики относно предлагани онлайн продукти и услуги, включително неверни твърдения за екологосъобразност;

10. подчертава ролята на сектора на услугите за повишаване на достъпността на ремонтите, лизинга и „продукта като услуга“ за потребителите и необходимостта от улесняване на трансграничните му дейности чрез пълно въвеждане и прилагане на правилата на единния пазар в тази област; изисква от Комисията да направи оценка на съществуващите пречки пред ремонта, препродажбата, даряването и повторното използване на продукти и да предложи мерки за преодоляване на тези пречки, например задължителни мерки за предотвратяване на унищожаването на функционални непродадени стоки, количествени цели за повторна употреба и въвеждане на измервателни уреди за ползването на определени категории продукти въз основа на анализи на разходната ефективност; призовава да се разработят кампании за повишаване на осведомеността на потребителите и съответни механизми, които насърчават нови устойчиви модели, основани на развиващо се поведение, например наемане и споделяне на стоки и услуги и пазаруване в магазини, предлагащи стоки без опаковки, и призовава да се подкрепя разработването на услуги по поправка и поддръжка и използването на регенерирани продукти или продукти втора употреба;

11. призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от укрепване на вътрешния пазар и хармонизиране на правилата за вторичните суровини, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1013/2006, чрез целенасочени усилия за установяване и премахване на пречките пред търговията; насърчава по-голяма стандартизация на обработката на вторичните суровини с цел улесняване на прилагането на кръгови бизнес модели;

12. подкрепя създаването на ново „право на поправка“, което да гарантира за потребителите разходноефективни и привлекателни възможности за поправяне; в този контекст призовава за мерки, с които да се предоставя на всички пазарни участници безплатен достъп до необходимата информация за поправки и поддръжка, включително информация за резервни части и актуализации на софтуера, като същевременно се вземат предвид императивите за безопасност на потребителите и без да се засяга Директива (ЕС) 2016/943, както и за гарантиране на достъп до резервни части без несправедливи пречки за всички участници в ремонтния сектор, включително независимите техници/сервизи и потребителите, за определяне на задължителни минимални срокове за наличност на резервни части и/или актуализации и максимални срокове за доставка за разширен кръг продуктови категории, за които биха били взети предвид техните специфики, след оценка на въздействието, и както и да се оцени как може чрез адекватни стимули да се насърчат поправките в рамките на режима на законова гаранция; подчертава, че продавачите следва винаги да информират потребителите за възможността да поръчат поправка, както и за свързаното с това право на гаранция;

13. подчертава, че ефективното въвеждане и прилагане на законодателството на ЕС, свързано с изискванията за безопасност и устойчивост на продуктите, е от решаващо значение, за да се гарантира, че пуснатите на пазара продукти отговарят на тези правила в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020; добавя, че много голям брой продукти, закупувани онлайн и внасяни в ЕС, не отговарят на минималните изисквания за безопасност на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да гарантират, че продуктите отговарят на изискванията, включително продуктите, продавани онлайн, и да се борят с рисковете, които фалшифицираните продукти създават за безопасността на потребителите, чрез засилен надзор на пазара и равностойни стандарти за митнически контрол, както и чрез засилено сътрудничество в тази област и увеличаване на бюджетите и човешките ресурси; поради това призовава за по-ефективен надзор от страна на ЕС чрез определяне на хармонизирани правила за минималния брой проверки и тяхната честота, както и чрез оправомощаване на Комисията да наблюдава и одитира дейностите на националните органи за надзор на пазара;

14. подчертава значението на ясната, прозрачна и надеждна информация относно продуктовите характеристики за потребителите, предприятията и органите за надзор на пазара; приветства намерението на Комисията да разработи цифров продуктов паспорт; във връзка с това призовава за подобряване на проследимостта по веригата за създаване на стойност и достъпа до информация относно условията на производство и относно аспекти като дълготрайността, възможностите за поправка и когато е уместно, енергийната ефективност; призовава тези изисквания да бъдат разработени в тясно сътрудничество с промишлеността и другите заинтересовани страни и да се основават на оценка на въздействието, която отчита пропорционалността и разходите за предприятията, особено за малките и средните предприятия (МСП), микропредприятията и самостоятелно заетите лица;

15. отбелязва, че публичните органи все още често прилагат критерия за най-ниската цена като критерий за възлагане, когато избират най-добрата оферта за стоки, услуги или строителни работи; подчертава необходимостта да се гарантира навлизането на екологосъобразни, социални и новаторски обществени поръчки, за да се насърчи преходът към кръгова икономика чрез подкрепа на търсенето на устойчиви и кръгови продукти; в този контекст приветства ангажимента на Комисията да предложи допълнителни мерки и насоки, специфични за отделните сектори, в които да се въведат критерии за устойчивост и минимални цели за обществените поръчки, за да се укрепи устойчивостта при вземането на решенията за поръчки в публичния сектор; освен това призовава за ефективна реципрочност в областта на обществените поръчки спрямо трети държави и за мерки за подобряване на достъпа на МСП, микропредприятията и самостоятелно заетите лица до обществени поръчки;

16. призовава в процедурите за обществени поръчки да се дава приоритет, когато е уместно, на стоки втора употреба, на повторно използвани и рециклирани стоки и на софтуерни програми и оборудване с ниско потребление на енергия; отправя искане до публичните органи също така да поемат водеща роля, като дават пример и не закупуват продукти за еднократна употреба;

17. призовава за Комисията и държавите членки да бъдат въведени задължения да докладват за устойчивостта на своите обществени поръчки, като се зачита принципът на субсидиарност.

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.11.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

4

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Alex Agius Saliba, Andrus Ansip, Pablo Arias Echeverría, Alessandra Basso, Brando Benifei, Adam Bielan, Biljana Borzan, Vlad-Marius Botoş, Markus Buchheit, Anna Cavazzini, Dita Charanzová, Deirdre Clune, David Cormand, Carlo Fidanza, Evelyne Gebhardt, Alexandra Geese, Sandro Gozi, Maria Grapini, Svenja Hahn, Virginie Joron, Eugen Jurzyca, Arba Kokalari, Marcel Kolaja, Kateřina Konečná, Andrey Kovatchev, Jean-Lin Lacapelle, Maria-Manuel Leitão-Marques, Morten Løkkegaard, Adriana Maldonado López, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Dan-Ştefan Motreanu, Kris Peeters, Anne-Sophie Pelletier, Miroslav Radačovský, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Róża Thun und Hohenstein, Kim Van Sparrentak, Marion Walsmann, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marco Campomenosi

 


 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

 

 

37

+

GUE/NGL

Kateřina Konečná, Anne-Sophie Pelletier

ID

Alessandra Basso, Markus Buchheit, Marco Campomenosi, Virginie Joron, Jean-Lin Lacapelle

NI

Miroslav Radačovský, Marco Zullo

PPE

Pablo Arias Echeverría, Deirdre Clune, Arba Kokalari, Andrey Kovatchev, Antonius Manders, Dan-Ştefan Motreanu, Kris Peeters, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Róża Thun Und Hohenstein, Marion Walsmann

RENEW

Andrus Ansip, Sandro Gozi

S&D

Alex Agius Saliba, Brando Benifei, Biljana Borzan, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Maria-Manuel Leitão-Marques, Adriana Maldonado López, Leszek Miller, Christel Schaldemose

VERTS/ALE

Anna Cavazzini, David Cormand, Alexandra Geese, Marcel Kolaja, Kim Van Sparrentak

 

4

-

ECR

Eugen Jurzyca

RENEW

Vlad-Marius Botoş, Dita Charanzová, Morten Løkkegaard

 

4

0

ECR

Adam Bielan, Carlo Fidanza, Beata Mazurek

RENEW

Svenja Hahn

 

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ (12.11.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</CommissionInt>


<Titre>относно новия план за действие за кръгова икономика</Titre>

<DocRef>(2020/2077(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Свеня Хан</Depute> 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че стратегическата търговска политика е съществен инструмент за постигане на напредък в прехода към кръгова икономика и програмата на ЕС и ООН за устойчиво развитие в световен мащаб до 2030 г., и поради това подчертава, че е важно да се гарантира привеждането на търговските и инвестиционните споразумения в съответствие с политиките за кръгова икономика; счита, че в търговските споразумения са необходими правно издържани разпоредби, за да се защити съответното законодателство на ЕС относно кръговата икономика от понятието за търговска бариера; подчертава, че увеличаването на повторната употреба, ремонтирането, преработването и рециклирането могат да намалят зависимостта на ЕС от вноса на суровини; посочва необходимостта от отделяне на икономическия растеж от използването на ресурсите, за да се гарантира дългосрочната устойчивост и устойчивост на световните вериги за създаване на стойност, като същевременно се поддържа лоялна конкуренция, и припомня необходимостта от намаляване на отпадъците; призовава Комисията да адаптира съответно стратегията на ЕС за суровините; подчертава, че преходът от линейна към кръгова икономика трябва да бъде приобщаващ и да включва сътрудничество във всички свои аспекти;

2. признава необходимостта от всеобхватна правна рамка за кръговата икономика, която ще даде на ЕС предимство при разработването на съответните стандарти, включително на международно равнище; призовава Комисията да засили контрола върху трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане в съответствие с Базелската конвенция, включително измененията от 2019 г. по отношение на трансграничното движение на пластмасови отпадъци; изразява съжаление относно липсата на международни и европейски стандарти относно качеството на отпадъците, вторичните суровини и относно рециклираните, преработените и ремонтираните стоки, както и относно липсата на критерии за прекратяване на статута на отпадък, тъй като това възпрепятства жизнеспособната търговска политика, която благоприятства кръговата икономика; счита, че хармонизирането и стандартизацията на международните и европейските норми в тази област ще допринесат значително за интегрирането на целите на кръговата икономика в търговската политика; поради това призовава Комисията да представи хармонизирани стандарти относно качеството на отпадъците, рециклираните материали, възможността за рециклиране, възможностите за ремонт, критериите за прекратяване на статута на отпадък и стандартите за рециклируеми отпадъци, да ги включи в бъдещите ССТ и да ги въведе на международно равнище заедно с нови инициативи за подходяща инфраструктура, която да гарантира висококачествено разделно събиране; припомня ангажимента на Комисията в рамките на Европейския зелен пакт ЕС да спре да изнася своите отпадъци извън ЕС; поради това счита, че преразглеждането на Регламента относно превозите на отпадъци би предоставило възможност за прекратяване на проблемите с износа на отпадъци от ЕС, и поради това приветства обявеното от Комисията преразглеждане на този регламент;

3. отбелязва, че при прехода към кръгова икономика трябва да се обърне специално внимание на ключови вериги на доставки, при които зависимостта на ЕС от несигурни източници на суровини е особено висока, и на вериги за създаване на стойност, при които екологичният отпечатък на ЕС е значителен и следва да бъде намален; счита, че кръговата икономика би могла да бъде инструмент за максимално увеличаване на конкурентоспособността на ЕС; припомня, че следва да се избягва ненужната регулаторна тежест и че следва да се гарантират еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС; подчертава, че подобряването на равнищата на рециклиране на метали и минерали в Европа, необходимо в областта на зелените и цифровите технологии, би могло да помогне на Европа да подобри своята устойчивост в съответствие със стремежа към отворена стратегическа автономност;

4. подчертава необходимостта от прозрачност и повишена проследимост в тези ключови вериги на доставки и призовава Комисията да разгледа по-специално ефективното използване на ресурсите и устойчивите модели на производство и потребление в сектора на облеклото в рамките на бъдещата си „Стратегия на ЕС за текстилните изделия“;

5. във връзка с това подчертава необходимостта от интегриране на аспекта на издръжливостта в плана за действие за кръговата икономика и от разглеждане на въпроса за повишаване на издръжливостта в производствените вериги с нашите търговски партньори, както и за издръжлив пазар на труда, и за начини за повишаване на издръжливостта в нашата околна среда; призовава за подход към обществените поръчки в нашата търговска политика, който да отдава предпочитание на трайните, подлежащи на поправка и рециклирани или рециклируеми материали в обществените поръчки и да включва стратегии за децентрализация поради техния принос за издръжливостта;

6. приветства планираната „Инициатива за кръгова електроника“ и подчертава необходимостта в този контекст да се определи как могат да се изнасят отпадъци от електрическо и електронно оборудване за повторна употреба и рециклиране; изразява съжаление относно факта, че отпадъците от електронно оборудване от Европейския съюз често се сортират в развиващите се страни, където стандартите за здраве и безопасност не винаги се спазват; подчертава, че европейската кръгова икономика следва да допринася в по-голяма степен за подобряване на условията на труд в други части на света; припомня, че ако съществува несигурност по отношение на това дали изнесените отпадъци се рециклират в трети държави при спазване на високи социални, здравни и екологични стандарти, следва да се отдаде приоритет на подобряването на рециклирането на отпадъци в рамките на ЕС;

7. припомня, че в допълнение към приемането на мерки за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. е необходимо да се обърне внимание на въглеродния отпечатък в търсенето на вносни продукти в ЕС; призовава Комисията да установи и премахне пречките пред зеления растеж и екологичните иновации и пречките, които възпрепятстват или ограничават достъпа до пазара на кръгови продукти и услуги от държави извън ЕС; призовава Комисията да проучи възможностите и ползите от намаляването на митата и нетарифните бариери за определени продукти и услуги, за да се насърчи развитието на кръговата икономика, включително в контекста на текущия преглед на Общата схема от преференции на ЕС; във връзка с това насърчава Комисията да добави измерението, свързано с кръговата икономика, към обхвата на преговорите по Споразумението за екологичните стоки, което следва да бъде засилено; призовава Комисията да вземе предвид специалните потребности на малките и средните предприятия (МСП) в ЕС, да подпомага МСП при интегрирането на кръговата икономика в техния бизнес модел, включително чрез стимули, и да ги подкрепя при прилагането на бизнес стратегии за износ на кръгови продукти, по-специално чрез стартирането на инструмент за оценка на риска за правилата за произход, както се обмисля понастоящем от Комисията; призовава Комисията да поеме водеща роля в рамките на СТО при разглеждането на продуктите въз основа на тяхното въглеродно съдържание като начин за постигане на регулаторна равнопоставеност;

8. приветства включването на различни аспекти на кръговата икономика в съществуващите търговски споразумения чрез глави за устойчиво развитие, както и включването на изрично споменаване на кръговата икономика в бъдещите споразумения, по които понастоящем се водят преговори; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички налични търговски инструменти, включително ССТ, отразяват целите на кръговата икономика, като включват солидни, обвързващи и приложими глави за устойчиво развитие – вземайки предвид това, че механизмите за оценка на въздействието върху устойчивостта трябва да са съвместими със стандартите на СТО – и конкурентни бизнес модели, които насърчават търговията с рециклирани, а не с първични материали; призовава Комисията да направи оценка на това как да се постигне баланс между засилването на търговията с рециклирани стоки и поддържането на високи стандарти за качество и защита на потребителите; счита, че кръговата икономика следва да бъде разглеждана по хоризонтален начин във всички съответни глави на ССТ; подчертава необходимостта от ефективно прилагане на търговските споразумения като приоритетна задача на главния служител по правоприлагането в областта на търговията; призовава Комисията да започне диалог с нашите партньори по настоящите ССТ относно това дали тези споразумения подкрепят прехода към кръгова икономика; подчертава възможността за използване на механизмите за сътрудничество в главите за търговия и устойчиво развитие (ТУР), за да се работи съвместно с трети държави за насърчаване на кръговата икономика; призовава Комисията да постигне напредък в рамките на СТО относно признаването на процесите и методите на производство като елемент за разграничаване на продуктите, със специален акцент върху кръговите методи на производство;

9. насърчава Комисията да участва в открити и прозрачни диалози и сътрудничество с търговските партньори на ЕС с цел по-нататъшна подкрепа на целите на кръговата икономика; призовава Комисията и държавите членки да продължат да полагат усилия в рамките на международните форуми (УНКТАД, СТО, Г-20, Г-7) за изпълнение на програмата на ЕС за кръговата икономика и за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб с международните партньори чрез възможността за проучване на концепцията за цифрови паспорти, за да се насърчи наличието на данни, свързани със съдържанието, въглеродния отпечатък и възможността за рециклиране на продуктите, за да се даде възможност за по-добра кръговост, да се насърчи разширената отговорност на производителя, както и устойчивият избор на потребителите; във връзка с това предлага също така Комисията да се ангажира със съответните многостранни организации за постигане на споразумение относно международен етикет, който да е лесен за разбиране за потребителите и да посочва дали даден продукт може да бъде рециклиран; подчертава освен това, че трябва да се обърне специално внимание на това как по-слабо развитите страни партньори могат да извлекат ползи от кръговата икономика; призовава за оценка на въздействието на повишаването на равнищата на рециклиране в рамките на ЕС върху държавите, които разчитат в голяма степен на вноса на отпадъци; призовава Комисията да включи принципите на кръговата икономика по-специално в своята стратегия „Към цялостна стратегия с Африка“; призовава Комисията да използва помощта за търговията и ОСП+, за да помогне на развиващите се страни да възприемат практики на кръговата икономика, включително продуктови стандарти;

10. подчертава, че когато потоците от отпадъци се изнасят от ЕС по социално справедлив, чист и управляем начин, могат да бъдат създадени възможности за трети държави, а икономическата ефективност може да се повиши, когато производствените центрове са в непосредствена близост до заводи за рециклиране, което води до „шампиони“ на рециклирането с първокачествена инфраструктура за сортиране и преработка, увеличавайки обема и качеството на рециклирането в световен мащаб;

11. подчертава риска от екологичен дъмпинг при търговията с вторични суровини или стоки втора употреба, тъй като екологичните стандарти в Европа са по-високи, отколкото в трета държава, което би подкопало действията в областта на климата и околната среда в световен мащаб и би възпрепятствало устойчивия преход в трети държави;

12. подчертава значението на насърчаването и улесняването на потреблението на селскостопански продукти и храни от местни земеделски стопанства.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Barry Andrews, Anna-Michelle Asimakopoulou, Tiziana Beghin, Geert Bourgeois, Saskia Bricmont, Udo Bullmann, Jordi Cañas, Daniel Caspary, Miroslav Číž, Arnaud Danjean, Paolo De Castro, Emmanouil Fragkos, Raphaël Glucksmann, Markéta Gregorová, Enikő Győri, Roman Haider, Christophe Hansen, Heidi Hautala, Danuta Maria Hübner, Herve Juvin, Karin Karlsbro, Maximilian Krah, Bernd Lange, Gabriel Mato, Sara Matthieu, Emmanuel Maurel, Carles Puigdemont i Casamajó, Samira Rafaela, Inma Rodríguez-Piñero, Massimiliano Salini, Helmut Scholz, Liesje Schreinemacher, Sven Simon, Dominik Tarczyński, Mihai Tudose, Kathleen Van Brempt, Marie-Pierre Vedrenne, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marek Belka, Jean-Lin Lacapelle

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

 

 

42

+

ECR

Geert Bourgeois, Emmanouil Fragkos, Dominik Tarczynski, Jan Zahradil

GUE/NGL

Emmanuel Maurel, Helmut Scholz

ID

Roman Haider, Herve Juvin, Maximilian Krah, Jean-Lin Lacapelle

NI

Tiziana Beghin, Carles Puigdemont i Casamajó

PPE

Anna Michelle Asimakopoulou, Daniel Caspary, Arnaud Danjean, Enikő Győri, Christophe Hansen, Danuta Maria Hübner, Gabriel Mato, Massimiliano Salini, Sven Simon, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler

RENEW

Barry Andrews, Jordi Cañas, Karin Karlsbro, Samira Rafaela, Liesje Schreinemacher, Marie-Pierre Vedrenne

S&D

Marek Belka, Udo Bullmann, Miroslav Číž, Paolo De Castro, Raphaël Glucksmann, Bernd Lange, Inma Rodríguez Piñero, Mihai Tudose, Kathleen Van Brempt

VERTS/ALE

Saskia Bricmont, Markéta Gregorova, Heidi Hautala, Sara Matthieu

 

0

-

 

 

 

0

0

 

 

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ (10.11.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</CommissionInt>


<Titre>относно нов план за действие за кръгова икономика</Titre>

<DocRef>(2020/2077(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Юта Паулус

</Depute>

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че секторите на транспорта, туризма и логистиката и техните вериги на доставки имат голям потенциал за подобряване на ресурсната ефективност чрез оптимизация на логистичните вериги и веригите за създаване на стойност, включително чрез разработване на цифрови решения и решения с изкуствен интелект; като има предвид, че все по-голямо количество от превозваните товари и стоки, използвани в туристическия сектор, се опаковат в материали за еднократна употреба;

Б. като има предвид, че кръговата икономика играе важна роля за постигането на целите в областта на климата, включително по отношение на мобилността; като има предвид, че икономика със затворени цикли означава стойността на суровините и продуктите да се поддържа в максимална степен по цялата верига; като има предвид, че въпреки това в неотдавнашно проучване[30] се стига до заключението, че настоящите договорености за мобилност се прилагат по-скоро за транспорта на материали, отколкото на хора, и че в действителност понастоящем развитието продължава да протича линейно при липсата на каквато и да било действителна политика за кръгова мобилност;

В. като има предвид, че плановете за възстановяване и устойчивост следва да подкрепят прехода към кръгова икономика, включително в транспорта;

Г. като има предвид, че включването на принципите на кръговата икономика и екопроектирането в туристическите продукти и услуги ще подобри качеството на туризма, ще намали въздействието му върху околната среда и ще насърчи достъпа на потребителите до устойчиви продукти или услуги с екодизайн;

Д. като има предвид, че събирането на качествени данни е от голямо значение за правилното наблюдение и оценка на провежданите политики;

Е. като има предвид, че в Бялата книга за транспорта от 2011 г. Комисията поставя амбициозната цел за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта с поне 60% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г. и с поне 20% до 2030 г. спрямо равнищата от 2008 г.; като има предвид, че през 2017 г. емисиите от транспорта (включително международното въздухоплаване, но без международното корабоплаване) са били с 28% над равнищата от 1990 г.; като има предвид, че след като извърши съответните оценки на въздействието и проведе консултации с всички съответни заинтересовани лица, Комисията следва да предприеме необходимите инициативи за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на цялото законодателство на ЕС за сектора на транспорта, тъй като секторът е от решаващо значение за постигане на целите на ЕС за декарбонизация; като има предвид, че повече от половината от емисиите на парникови газове са свързани с добива и използването на суровини, и като има предвид, че намаляването на използването на първични суровини и стоки и увеличеното рециклиране предлагат възможност за запазване на нашето благоденствие и за поддържане на нашата икономика;

1. приветства представения от Комисията план за действие за кръгова икономика; подчертава, че въглеродният отпечатък и отпечатъкът върху ресурсите вследствие на мобилността и транспорта на стоките биха могли да бъдат намалени чрез подход, основан на кръговата икономика, който насърчава по-специално оптимизацията и стандартизирането с цел увеличаване на степента на запълване на капацитета на превозните средства, както и преосмислянето на концепцията за ефективно и устойчиво управление на логистичните процеси; подчертава, че кръговата икономика предлага големи възможности за сектора на мобилността, като например инициативи на икономиката на сътрудничеството, превозни средства с нулеви или ниски емисии и повторна употреба на компоненти; подчертава, че мултимодалният транспорт е важен за кръговата икономика, като предимство се дава на видовете транспорт, използващи най-малко ресурси;

2. призовава Комисията в инициативите си за кръгова икономика да се съсредоточи в по-голяма степен върху транспортния сектор и да увеличи усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта; подчертава, че е необходимо растежът на БВП да се отдели от увеличаването на емисиите от транспорта и потреблението на ресурси, както предвижда Комисията в своята Бяла книга за европейската транспортна политика от 2001 г., по-специално чрез преминаване от автомобилен към железопътен, воден и обществен пътнически транспорт, заедно с комбинация от кръгови варианти, като например съвместно ползване на автомобили, споделяне на автомобили и намаляване на изминаваните километри; очаква с особен интерес обявената всеобхватна европейска стратегия за устойчива и интелигентна мобилност;

3. подчертава необходимостта от насърчаване на екопроектирането в туристическите продукти и от подобряване на екологичните показатели на транспортните услуги; подчертава, че следва да се разработи европейска стратегия за насърчаване на технологиите за наблюдение, включени в стоките и в превозните средства, за да се подобри наличната информация и тя да се прилага по отношение на проектирането, прогнозирането на живота, удължаването на цикъла, ефективността на рециклирането и планирането на циклите на използване;

4. призовава Съюза да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в различните видове транспорт, който през 2017 г. беше 7,2%, т.е. доста под целта от 10%, определена за 2020 г. в Директива 2009/28/ЕО, за да се постигне поне целта от 14%, определена за 2030 г. в Директива (ЕС) 2018/2001; подчертава значението на общите за целия ЕС целеви равнища на CO2 за пътническия и товарния транспорт с цел по-нататъшно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници; призовава Комисията да приеме допълнителни мерки, така че в ЕС да се премине към по-нисковъглероден електроенергиен микс, като се вземе предвид фактът, че емисиите от жизнения цикъл на електрическите превозни средства, задвижвани с акумулаторни батерии, заредени в един хипотетичен сценарий с електроенергия, генерирана от вятърна енергия и енергия от други възобновяеми източници, биха могли да бъдат значително по-ниски от тези на еквивалентно превозно средство с двигател с вътрешно горене; призовава Съюза да предприеме мерки за подобряване на проектирането на превозните средства, което да доведе до намаляване на търсенето на суровини, на разхода на гориво и на емисиите на CO2; призовава Комисията да подкрепи създаването на възможности за нови работни места;

5. призовава Комисията да анализира въздействието на алтернативните биологични горива, като обърне особено внимание на земеползването, за да се предотврати производството на алтернативни горива за сметка на хранителните култури;

6. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да интернализират външните разходи на транспорта, да повишават осведомеността на ползвателите на транспорта, да насърчават по-екологични транспортни решения чрез създаване на схеми за сертифициране на емисиите на парникови газове и да дават възможност на потребителите да избират благоприятни за климата транспортни възможности; настоятелно призовава Съюза да предприеме мерки за намаляване на интензивността на транспорта в производствените вериги; подчертава значението на иновациите и фискалните политики и посочва, че енергийният етикет на ЕС е ключов инструмент, който помага на потребителите да разграничават и избират най-устойчивите услуги; насърчава активно производителите да използват идентичността на търговската си марка и влиянието си на пазара за насърчаване на устойчиво и кръгово потребление и устойчив и кръгов транспорт; призовава Комисията да разработи показатели за анализиране и гарантиране на развитието на кръговата икономика в транспорта;

7. призовава Комисията да представи възможни начини, по които транспортните изпълнители и операторите на компютризирани системи за резервация да предоставят максимално добре информация относно емисии, еквивалентни на емисиите на CO2, в сравнение с данните за най-добра алтернативна връзка с влак, кораб или автобус; призовава Съюза да намали емисиите на парникови газове от корабоплаването чрез насърчаване на чисти и устойчиви технологии, като например внедряването на технологии за плаване, и мерки като бавното плаване и оптимизирането на скоростта; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят видовете транспорт, които са най-ефективни от гледна точка на ресурсите, и да определят подходящи стимули и модели за ценообразуване, включително посредством данъчни стимули и ДДС върху билетите за влак;

8. припомня, че секторът на транспорта в ЕС все още е силно зависим от петрола и съответно от вноса са петрол за задоволяване на енергийните му нужди; поради това подчертава, че освен че е нужно да включи алтернативни горива в бъдещата всеобхватна европейска стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, Съюзът следва да подобри съответното законодателство за устойчиви и възобновяеми алтернативни транспортни горива въз основа на оценка на жизнения цикъл и да оптимизира полезните взаимодействия на европейско, национално и регионално равнище; насърчава Комисията да насърчава хармонизирането на политиките за фискално стимулиране за потреблението на този вид горива и закупуването на превозни средства, които ги използват; призовава Комисията да гарантира, че за всеки вид транспорт се извършва проучване по отношение на потенциала за развитие и на въздействието върху околната среда на всички алтернативни горива, включително водород, устойчиво биогориво и използвано олио за готвене;

9. насърчава Комисията да предприеме последващи действия по отношение на Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, като определи по-амбициозни цели и преразгледа съответното законодателство, за да гарантира наличието на инфраструктура за зареждане и поддръжка на електрическите превозни средства в цяла Европа, и като разшири обхвата на тази директива, така че да обхване всички видове транспорт, както и като гарантира достатъчно финансиране от ЕС и човешки ресурси за ефективно предоставяне и прилагане на последните; отбелязва, че това законодателство следва да вземе предвид специфичните потребности на островите, на най-отдалечените региони, на периферните райони и на планинските и обезлюдените райони;

10. приканва държавите членки и Комисията в плановете за възстановяване и устойчивост и в различните европейски инструменти за финансиране да дават приоритет на инициативи, свързани с кръговата икономика и използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта, и по-специално чрез бързото предоставяне и използване на подходяща инфраструктура;

11. призовава за създаването на съгласувана европейска мрежа от терминали за комбиниран транспорт и интермодални логистични центрове с цел по-нататъшно насърчаване на кръговата икономика;

12. отбелязва необходимостта от увеличаване на степента на запълване на капацитета и степента на натоварване; подчертава, че услугите за споделена мобилност могат да бъдат от полза за кръговата икономика и за намаляването на въздействието на транспорта върху околната среда; отбелязва, че може да се намали броят на превозните средства, но наличните превозни средства да се използват по-интензивно, като по този начин се пестят ресурси за производството, при условие че те са част от по-широка кръгова и мултимодална стратегия; поради това призовава за поощряване на интелигентните транспортни системи, които спомагат за насърчаване на интермодалността, включително за „последната миля“, и за предоставяне на потребителите на интегрирана информация за решенията, отнасящи се до закупуване и снабдяване, като се обръща специално внимание на данните относно произхода на продуктите и услугите, както и относно оперативните разходи и тяхната връзка с емисиите на парникови газове, подробно описани по варианти;

13. счита, че споделената мобилност може да доведе до използването на по-малки електрически превозни средства с по-малък пробег и по-ниско потребление на енергия, което ще позволи използването на по-леки акумулатори, произведени с по-ниски емисии на парникови газове; призовава Комисията и държавите членки да насърчават най-устойчивите услуги и инициативи за споделена мобилност чрез дългосрочна стратегия, като например намаляване на данъка за пускане в движение на превозните средства; подчертава потенциалните ползи от споделеното използване на превозни средства, като същевременно се отговаря на настоящите потребности на ползвателите; призовава за създаването на онлайн платформи за цифровизация и обединяване на заявките за транспорт; подчертава, че е необходимо терминологията на ЕС да прави разграничение между непрофесионална споделена мобилност и търговски транспортни услуги, така че да се намалят пречките пред споделената мобилност;

14. подчертава, че споделените услуги за мобилност намаляват задръстванията и допринасят за решаване на проблемите, свързани с гъстотата в градския транспорт; настоятелно призовава градовете да поемат инициативата да преосмислят своите транспортни системи и потоци; призовава местните и регионалните органи да вземат предвид участието на гражданското общество и основните заинтересовани лица (транспортни оператори, дистрибутори, служители, научноизследователски центрове и центрове за разследване, университети и др.) за постигането на тази цел; подчертава необходимостта от иновации и развитие на нови технологии в сектора на транспорта; подчертава значението на запазването в рамките на Съюза на знанията, стойността и работните места, създадени чрез иновации; настоятелно призовава за допълнителни научни изследвания относно използването на превозните средства, като се вземат данни от националните проучвания на пътуванията и периодичните прегледи за проверка на техническата изправност, тъй като понастоящем надеждните доказателства за годишния пробег, целта на пътуванията и пробега през целия експлоатационен живот са ограничени, което възпрепятства потенциала за оптимална енергийна ефективност и за намаляване на въглеродните емисии;

15. счита, че Европейският съюз следва да подкрепя кръгови инициативи, иновативни технологии и кръгови бизнес модели, които предлагат устойчиви услуги – често на местно равнище и изпълнявани от микро-, малки или средни предприятия за мобилност или кооперации – и които разполагат с голям потенциал за иновации и устойчиви услуги, осигуряващи икономии на ресурси; призовава Комисията и държавите членки да насърчават спазването на изискванията на кръговата икономика в законодателството, предлагането на обществен транспорт и концесиите за обществения транспорт и в своите автомобилни паркове, както и в процедурите за възлагане на обществени поръчки в областта на транспортната инфраструктура; подчертава значението на кръговите обществени поръчки като цяло и техния потенциално образцов характер на национално, регионално и местно равнище; подчертава ефекта, който тази политика би могла да има върху осведомеността на потребителите относно възможностите за придвижване;

16. отбелязва, че въздействията върху околната среда, причинени от добива и преработката на суровини за превозни средства, могат да бъдат намалени чрез къси вериги за доставка и ефективно използване на материалите, както и чрез усъвършенстване на екодизайна, повишаване на срока на експлоатация на превозните средства, ремонта им, подготовката за повторна употреба, преминаване към по-малко суровини от изключителна важност, постепенно премахване на вредните вещества в оборудването на превозните средства и подобряване на рециклирането; подчертава, че етапът на проектиране е от решаващо значение за последващата повторна употреба и рециклиране; призовава Комисията и държавите членки да наблюдават стриктно целия жизнен цикъл на превозните средства и да ограничат износа на излезли от употреба превозни средства и превозни средства втора употреба в трети държави, за да се предотврати загубата на суровини от изключителна важност за европейската икономика; посочва също така положителни проекти, при които превозни средства за вторични суровини от трети държави се връщат в ЕС за рециклиране;

17. призовава Комисията при прегледа на Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства да направи оценка на възможността за включване на подходящи мерки за подобряване на системите за събиране на отпадъци и за създаване на система за гарантиране на качеството и надеждността на продуктите от кръговата икономика, както и да гарантира, че информацията относно използваните материали и потенциално проблемни съединения се поддържа по цялата верига за създаване на стойност чрез технологични средства;

18. настоятелно призовава Комисията да въведе отговорност на производителя, паспорти на продуктите, по-дълги гаранционни срокове и право на поправка на превозните средства, особено за тези, използващи нови технологии; подчертава, че значителен дял (15 – 50%) от емисиите на парникови газове на един автомобил се отделят по време на неговото производство; насърчава проучването на потенциалните ползи, които може да донесе ефективната комбинация от сканиране и 3D отпечатване за процесите на поправка; призовава Комисията да проучи въздействието на растежа на цифровите технологии и приложения върху срока на експлоатация на превозните средства и да актуализира цифрово оборудване и остарял софтуер на достъпна цена;

19. приветства амбицията, изразена от Комисията в плана за действие за кръговата икономика, да осъществи бърз напредък към устойчивост и кръгов потенциал на батериите за електромобилност, както и да предложи регулаторна уредба за батериите през 2020 г., която да осигурява кръгово управление на потоците от материали и максимално повторно използване; призовава Комисията постепенно да преустанови употребата на непрезаредимите батерии, използвани в транспортните системи, където съществува алтернатива, и да определи по-голям дял на рециклирано съдържание в батериите, както и по-дълги жизнени цикли, което би могло да намали с до 50% емисиите на парникови газове в производството; подчертава, че стандартизацията на проектирането на батерии може да бъде от ключово значение, за да се даде възможност за повторно използване и рециклиране на батерии в бъдеще, включително системи, базирани на пазара; подчертава потенциала на верижната повторна употреба на батерии при алтернативни приложения, като например за съхранение и доставка на енергия; подчертава, че е необходимо да се извършат повече научни изследвания на тези приложения: изисква от Комисията да вземе предвид въглеродния отпечатък от производството на акумулаторни батерии; подчертава, че ключов фактор, засягащ потреблението на енергия от електрическите превозни средства, задвижвани с акумулаторна батерия, и зареждащите се от електрическата мрежа хибридни автомобили, е степента, до която рекуперативното спиране може да се използва за възстановяване на енергия, като по този начин това се превръща в друга област от решаващо значение за научните изследвания; призовава Комисията да ускори разработването на европейски стандарти за презареждане;

20. подчертава значението на схемите за зареждане на електрическите превозни средства, задвижвани с акумулаторна батерия, за секторната интеграция и за намаляване на емисиите на парникови газове, тъй като зареждането във време, когато доставките на електроенергия от възобновяеми източници надминава търсенето, може да спомогне за стабилизиране на мрежата, като по този начин се намаляват емисиите на парникови газове от микса на мрежата като цяло, докато, от друга страна, зареждане, което съвпада с пиковете в потреблението на други източници на енергия във вечерните часове, може да увеличи върховото електропотребление; призовава Комисията да насърчава интелигентни технологии за зареждане, които следва да включват стандарти на ЕС, които могат да контролират времето на зареждане, като по този начин се допринася за стабилност на мрежата, ниски разходи за производство на енергия и използване на енергия от възобновяеми източници; отбелязва какъв потенциал има възможността потребителите на енергия да бъдат същевременно и производители на енергия чрез подаването на енергия от акумулаторните батерии на техните превозни средства обратно към мрежата срещу заплащане или чрез използването на самостоятелно генерирано електричество от слънчеви панели за зареждане на техните превозни средства;

21. призовава Комисията да ограничи износа на отпадъци за трети държави и да преразгледа Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превозите на отпадъци, както е обявено в новия план за действие за кръговата икономика; посочва, че износът на отпадъци води до отрицателно въздействие върху околната среда и здравето в държавите на местоназначение, води до загуба на ценни материали, особено на суровини и съединения, оказва отрицателно въздействие върху създаването на работни места в ЕС и увеличава емисиите от целия жизнен цикъл на продуктите вследствие на този допълнителен транспорт; призовава за преместване на местата за рециклиране, за да има пълен контрол върху циклите на кръговата икономика, като същевременно се набляга на рециклирането и повторната употреба; поради това призовава за развитие на капацитет за борба с незаконния износ и измамите, по-специално износа на отпадъци под прикритието на употребявани превозни средства; призовава Комисията да гарантира прилагането на Директивата относно пристанищните приемни съоръжения;

22. настоятелно призовава Комисията да въведе задължение за използване на опаковки и контейнери за многократна употреба при транспортиране, въпреки че това решение не следва да се използва за храни, когато противоречи на правилата за безопасност на храните; изисква от Комисията да извърши оценка на въздействието относно хармонизирането на депозитните системи за връщане на празни опаковки за стандартните промишлени опаковки; настоятелно призовава държавите членки да въведат задължение за приемане и на стандартните промишлени опаковки с цел повторна употреба и рециклиране; призовава тези мерки да влязат в сила в рамките на разумен срок;

23. призовава Комисията да включи туристическия сектор в своите амбиции за кръгова икономика с цел постигане на напредък по отношение на насърчаването на иновациите в сектора, както и на неговата устойчивост и издръжливост; припомня съобщението на Комисията от 2010 г. относно нова политическа рамка за туризма в Европа, в която беше предвиден устойчив туризъм, а туристическите предприятия бяха призовани да намалят използването на питейна вода, своите емисии на парникови газове и отпечатъка си върху околната среда, да използват чиста енергия и като цяло да употребяват отговорно природните ресурси; настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки при прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда и целите на новия план за действие за кръгова икономика в техните национални туристически стратегии и индивидуални проекти; подчертава, че предприятията от туристическия сектор следва да бъдат насърчавани, стимулирани и мотивирани да участват в екомаркировката на ЕС и в Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (EMAS). подчертава значението на засиленото стимулиране и насърчаване на прилагането на принципите на екопроектирането чрез създаването на нови туристически услуги, както с оглед на стоките, използвани за тяхното предоставяне, така и с оглед на процесите на доставка и въздействието върху околната среда.

24. подчертава, че е важно да се разработи всеобхватна кръгова инфраструктура, която да насърчава туристическите предприятия, като например хотели, да произвеждат и да закупуват енергия от възобновяеми източници; призовава Комисията да разработи стратегия за увеличаване на използването на рециклирана вода; подчертава значението на една стабилна инфраструктура, особено за МСП, които нямат необходимите финансови и организационни средства, за да развият сами подобна инфраструктура; насърчава инициативи като Европейската мрежа от велосипедни маршрути, които подкрепят туризма, основан на насърчаването на здравословни дейности и контакт с околната среда; призовава Комисията да насърчава създаването на местни мрежи за туризъм, благоприятстващи за биологичното разнообразие, и туристически мрежи от малък мащаб, които да са приобщаващи, от полза за местните общности и които да са свързани с центрове за развитие на териториален туризъм, за да се даде възможност за създаване на връзки между специалистите в областта на туризма, местните производители, публичните органи, местните предприятия и занаятчии;

25. отбелязва, че различни проучвания показват непропорционално високо равнище на разхищение на храни в сектора на хотелиерството и ресторантьорството и посочва ролята, която туристическият сектор трябва да играе в публичните политики срещу разхищението на храни; насърчава интеграцията на специалистите в тази област за подобряване на събирането на данни по темата и за повишаване на осведомеността, разпространението и прилагането на мерки за предотвратяване на разхищението на храна; подчертава потенциала на сектора да доведе до създаването на мрежи на солидарност, които да превръщат риска от разхищение на храни във възможност за солидарност и насърчаване на кръговата икономика; застъпва се за схеми за обучение на готвачи с цел намаляване на разхищението на храни; призовава за засилване на повторната употреба на хранителните отпадъци като фураж за животни или за производството на биогаз; счита, че МСП в сектора на хотелиерството и ресторантьорството имат висок потенциал за иновации и разработване на нови кръгови решения; призовава Комисията да работи с държавите членки за премахване на институционалните пречки, които не позволяват прилагането на кръгови хранителни приложения, като например разпоредбите против разпределението на излишъците от храни от сектора на туризма;

26. изтъква, че е важно да се определят и разработят иновативни проекти за обучение и повишаване на квалификацията на работниците във всички сектори по отношение на кръговата икономика, включително в транспорта, като се вземат предвид нуждите на сектора и необходимите умения; подчертава значението на координацията между Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи за постигане на целите на новия план за действие за кръгова икономика и за по-нататъшно инвестиране в образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността относно ползите и предимствата на действията за кръгова икономика в транспорта; призовава за обмен на добри практики и проекти на всички равнища;


 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Magdalena Adamowicz, Andris Ameriks, José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Marco Campomenosi, Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Johan Danielsson, Andor Deli, Karima Delli, Gheorghe Falcă, Mario Furore, Søren Gade, Isabel García Muñoz, Jens Gieseke, Elsi Katainen, Kateřina Konečná, Elena Kountoura, Julie Lechanteux, Peter Lundgren, Benoît Lutgen, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Tilly Metz, Giuseppe Milazzo, Cláudia Monteiro de Aguiar, Caroline Nagtegaal, Jan-Christoph Oetjen, Philippe Olivier, Rovana Plumb, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Sven Schulze, Barbara Thaler, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Lucia Vuolo, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Angel Dzhambazki, Roman Haider, Jutta Paulus, Anne-Sophie Pelletier, Kathleen Van Brempt

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

37

+

ECR

Angel Dzhambazki, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

GUE/NGL

Kateřina Konečná , Elena Kountoura, Anne‑Sophie Pelletier

NI

Mario Furore

PPE

Magdalena Adamowicz, Andor Deli, Gheorghe Falcă, Jens Gieseke, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Benoît Lutgen, Marian‑Jean Marinescu, Giuseppe Milazzo, Cláudia Monteiro de Aguiar, Massimiliano Salini, Sven Schulze, Barbara Thaler, Elissavet Vozemberg‑Vrionidi

Renew

José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Søren Gade, Elsi Katainen, Caroline Nagtegaal, Jan‑Christoph Oetjen, Dominique Riquet

S&D

Andris Ameriks, Johan Danielsson, Isabel García Muñoz, Rovana Plumb, Kathleen Van Brempt,

Verts/ALE

Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Karima Delli, Tilly Metz, Jutta Paulus

 

4

-

ECR

Peter Lundgren

ID

Marco Campomenosi , Roman Haider, Lucia Vuolo

 

2

0

ID

Julie Lechanteux, Philippe Olivier

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (7.12.2020)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</CommissionInt>


<Titre>относно новия план за действие за кръгова икономика</Titre>

<DocRef>(2020/2077(INI))</DocRef>

Докладчик по становище: <Depute>Клод Грюфа</Depute>

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. счита, че селското стопанство, хранителната промишленост и горското стопанство, както и селските райони, са важни компоненти на кръговата икономика и биоикономиката; счита, че тъй като устойчивото селско стопанство се основава до голяма степен на естествените цикли и процеси, то е напълно съвместимо с правилно функциониращия модел на кръговата икономика, като спомага за производството на здравословни храни на достъпни цени;

2. счита, че за да може да се реализира пълният потенциал на биоикономиката, тя трябва да продължи да бъде приоритет за ЕС и че съответно съществуващите мерки и финансирането трябва да бъдат съгласувани помежду си; подчертава, че кръговата икономика и биоикономиката могат да предложат решения по отношение на предизвикателствата, пред които е изправено селското стопанство, включително предизвикателствата, които се откроиха на фона на свързаната с COVID-19 криза;

3. счита, че моделът на кръговата икономика потенциално може да подобри не само устойчивостта на нашето селско стопанство, но и неговата дългосрочна конкурентоспособност; подчертава, че младите земеделски стопани и смяната на поколенията в селското стопанство, както и малките и средните предприятия (МСП) в рамките на хранително-вкусовата промишленост, могат да играят и вече играят важна роля при прехода към кръгова икономика;

4. подчертава, че кръговата икономика и преминаването към по-приобщаваща и устойчива верига за доставки на храни, която щади околната среда и климата, могат да стимулират създаването на предприятия и предприемачеството сред МСП;

5. посреща със задоволство съобщението на Комисията относно новия план за действие за кръгова икономика, което отразява промените, които са необходими, за да може икономиката да се развива и същевременно да задоволява изискванията с оглед на устойчивото развитие, така че да бъде възможно да се създават нови работни места и същевременно да се предприемат действия за защита на климата, околната среда и биологичното разнообразие;

6. подчертава, че моделът на кръговата икономика би могъл да предложи повече възможности за повишаване на ресурсната ефективност на цялата верига за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост чрез намаляване на количеството на външните ресурси и на изтичането на излишъка от хранителни вещества, като това би спомогнало за затваряне на цикъла на хранителните вещества, намаляване на неблагоприятните зауствания в околната среда, ограничаване на нестабилността на цените, понижаване на производствените разходи и постигане на устойчивост;

7. отбелязва, че през 2015 г. биоикономиката представляваше пазар, чиято стойност се оценяваше на над 2,3 трилиона евро и който осигуряваше 20 милиона работни места и 8,2% от общата заетост в ЕС;

8. счита, че обявяването на плана за действие е призив за качествена промяна с цел преориентиране и оптимизиране на моделите на селскостопанското производство с цел възприемане на по-устойчиви производствени практики, нови концепции и системи, като агроекология, биологично земеделие, интегрирано производство, плитка оран и опазване на горните почвени слоеве, като се използват, наред с другото, прецизни и интелигентни техники за справяне с влошаването на състоянието и недостига на природните ресурси и произтичащата от тях необходимост от подобряване на производството;

9. отбелязва, че планът за действие очертава пътя към едно по-устойчиво, автономно и стабилно земеделие с ефективно използване на ресурсите; подчертава, че моделът на кръговата икономика и свързаните с нея промени ще окажат влияние и върху секторите за преработка и търговия на дребно на храни, както и върху селскостопанската биоикономика като цяло;

10. счита, че принципите на кръговата икономика включват, наред с другото:

 по-добро използване на енергийните ресурси, например що се отнася до използването на гориво и топлинната ефективност на сградите;

 задържане и пестене на вода, например чрез напоителни системи, които реализират икономии на вода, чрез оползотворяване и рециклиране на водата от затворени системи, както и съхранение и задържане на вода, особено в почвата, почвената биота и растителността;

 по-ефективно използване на ресурсите, използвани за фураж, например преместване и рационализиране на производството на фуражи и храненето на животните и съкращаване на транспортните разстояния;

 по-широко използване на продукти с биологичен произход, произведени чрез естествени процеси (биоторове, биостимуланти и биологичен контрол), като по възможност се заменят невъзобновяемите химически продукти (напр. синтетични торове и пестициди);

 предоставяне на възможност на земеделските стопани и групите от земеделски стопани да осъществяват сътрудничество и полезно взаимодействие, така че оборудването и съоръженията да се използват по по-ефективен начин и да се предотврати прекомерното натрупване на оборудване, което в много случаи е свързано с основаващо се на данъчно планиране управление на инвестициите;

 задълбочаване на сътрудничеството между заинтересованите страни, включително насърчаване на модела на кооперациите и повишаване на полезното взаимодействие на място въз основа на колективни и споделени ангажименти;

11. подчертава, че кръговата икономика може да предложи решения по отношение на новите предизвикателства, които се откроиха на фона на кризата, предизвикана от COVID-19, по-специално чрез намаляване на уязвимостта на веригите за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост;

12. счита, че планът на ЕС за икономическо възстановяване – Next Generation EU – следва да предоставя подкрепа за създаването и укрепването на местни и регионални вериги за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост и за повишаването на тяхната устойчивост, като въвежда нови устойчиви селскостопански практики и инициативи за кръгова икономика;

13. призовава за възможно най-бързо прилагане на стратегически план на ЕС за снабдяването с растителни протеини чрез стратегическите планове на държавите членки, за предпочитане не по-късно от влизането в сила на следващата обща селскостопанска политика (ОСП);

14. счита, че такъв план следва да се застъпва за производството и консумацията на бобови растения, включително протеини от зърнени култури, които обогатяват почвата с азот, и на фуражни култури с произход от Съюза, които предлагат редица агрономически и екологични предимства и могат да намалят зависимостта от внос от отдалечени държави, включително от държави, които не зачитат околната среда, биологичното разнообразие или правата на човека;

15. подчертава, че този план следва да забрани вноса на продукти, които нарушават стандартите на ЕС в областта на здравето, околната среда и климата или които допринасят за обезлесяването; освен това счита, че отглеждането на повече протеинови култури в Европа би могло да предостави нови възможности на земеделските стопани; подчертава съществената роля на научните изследвания и иновациите за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на протеини и призовава Комисията да осигури подходяща подкрепа за селскостопанската производителност и устойчивост посредством „Хоризонт Европа“ и европейското партньорство за иновации (ЕПИ) в рамките на ОСП;

16. счита, че кръговата икономика и биоикономиката предлагат възможности на земеделските стопани и техните кооперации в прехода към неутралност по отношение на климата; припомня, че може да се предостави възможност на земеделските стопани да използват селскостопанските отпадъци и остатъци в стопанствата и производството на рециклирани органични торове като алтернатива на вноса на фосфор, чиито ресурси намаляват в световен мащаб, или на синтетичния азот;

17. счита, че производството на тези органични торове трябва да се придържа към строги здравни и екологични стандарти и към правилата за проследимост, установени на равнището на ЕС;

18. отбелязва, че земеделските стопани, особено земеделските стопани, които произвеждат в рамките на схеми за сертифициране, например схеми за биологично производство, се нуждаят от гаранция, че тези торове не съдържат вещества, които замърсяват почвата[31];

19. подчертава необходимостта чрез допълнителни изследвания да се проучат предлагащото добавена стойност използване на земеделски отпадъци и потенциалът на иновациите на биологична основа за създаване на нови вериги за създаване на стойност, технологии, процеси, икономически дейности и работни места, които потенциално могат да съживят регионалните икономики и местните и селските райони;

20. отбелязва възможностите, които предлага управлението на оборския тор, за насърчаването на органичните торове и подобряването на съдържанието на въглерод в почвата и съответно за оказването на принос за улавянето на въглерод;

21. подчертава, че европейското производство на биогорива може да бъде в съответствие с принципите, заложени в основата на кръговата икономика, единствено ако то се базира на странични продукти и оползотворява и използва отпадъци или остатъци, ако заема малка част от земеделската земя и ако не води до увеличаване на цената на хранителните продукти;

22. във връзка с това отбелязва, че селскостопанските отпадъци, хранителните отпадъци и зелените битови отпадъци с местен произход, използвани в заводите за производство на биогаз, потенциално могат да подпомагат регионалното развитие и заетостта; подчертава ролята на устойчивото, възобновяемо и съобразено с климата производство на енергия като ефективен заместител на изкопаемите горива;

23. подчертава, че е от съществено значение горското стопанство да се управлява по устойчив начин, така че материалите на основата на дървесина да могат да функционират като въглеродни хранилища и да заместват материалите, получени от изкопаеми горива или невъзобновяеми материали, в промишлени приложения като строителството, влакнестите продукти, текстила, композитните материали, биопластмасите и химикалите;

24. призовава за насърчаване на устойчивите дървесни продукти, които съхраняват въглерод в дългосрочен план, с цел да се заменят веществата и производството, които се характеризират с висок интензитет на емисиите на парникови газове; отбелязва освен това, че увеличаването на горските площи при спазване на подходящите условия може да увеличи поглъщането на въглерод и същевременно да осигури работни места и да повиши доходите в селските и градските райони; счита, че постигането на устойчиво горско стопанство и компенсирането на обществените блага и услуги, предоставяни чрез опазване на природата, могат да спомогнат за укрепване на биоикономиката в целия ЕС;

25. подчертава, че с оглед на развитието на кръгови биоикономики е необходимо стимулите за предприятията да се приведат в синхрон със стратегическите цели и да се насърчат новите умения и натрупването, споделянето и прилагането на знания, придобити чрез обучение и образование, за да се отговори на нуждите на сектора и да се гарантира по-добро съответствие между уменията и работните места;

26. подчертава, че постигането на кръгова биоикономика трябва да се насърчава чрез решителни политики в областта на научните изследвания и иновациите; отбелязва, че всяко евро, инвестирано в научни изследвания и иновации в областта на биоикономиката в рамките на „Хоризонт 2020“, ще генерира добавена стойност в размер на около 10 евро;

27. отбелязва потенциала на кръговата икономика да допринася за по-ефективното използване на ресурсите, да насърчава регионалните и местните продоволствени системи, които гарантират справедлива цена за производителите, да укрепва късите вериги на доставки и връзката между хранителните продукти и техния произход, да развива селските райони, икономиката в селските райони и съответно да стимулира социалното и териториалното сближаване, както и да насърчава диверсификацията и взаимното допълване на културите в рамките на отделните стопанства и между тях;

28. отбелязва освен това потенциала на кръговата икономика да укрепи позицията на земеделските стопани в рамките на продоволствената система и в обществото; подчертава ролята на националните, регионалните и местните администрации за изграждането на тези къси вериги на доставки;

29. призовава за пълно зачитане на биологичното разнообразие и околната среда в рамките на по-широкообхватните стимули за кръговата икономика по отношение на поглъщането на въглерод; призовава Комисията да проучи възможността за разработване на регулаторна рамка, в т.ч. надеждно и прозрачно отчитане на въглерода, с цел наблюдение и проверка на автентичността на поглъщането на въглерод;

30. подкрепя Комисията в усилията ѝ да информира по-добре потребителите относно хранителните претенции и твърденията за екологосъобразност и да подобри посочването на произхода върху етикетите; призовава за доброволно етикетиране, в което да се подчертават характеристиките на продуктите, допринасящи за устойчивостта;

31. подчертава правото на гражданите на ЕС на прецизна и точна информация относно въздействието на храните, фуражите, продуктите от горското стопанство и други продукти на биологична основа върху околната среда; призовава за солидни, точни и хармонизирани методи за изчисляване, за да се извърши оценка на това въздействие въз основа на надеждни научни изследвания, подложени на партньорска проверка; подчертава, че тези методи на изчисление/оценки следва да стимулират устойчивите производствени методи и да вземат предвид усилията, положени от хората, проправили пътя в тази сфера;

32. призовава Комисията и държавите членки да инвестират в нови инициативи за кръгова икономика, за да успеят да разработят по-добра инфраструктура за кръговата икономика;

33. призовава да се степенуват по значение действията за борба с разхищението на храни, като водещ приоритет е предотвратяването, след това се нареждат възможностите за даряване или преработка на хранителните отпадъци и накрая се класира възможността за преобразуване на хранителните отпадъци във фуражи или гориво;

34. призовава за активизиране на превантивните мерки във всички части на хранителната верига, както чрез по-интензивни кампании за повишаване на осведомеността на гражданите, така и чрез подходящи мерки и инициативи за производителите, преработвателите и търговците на хранителни продукти;

35. призовава за предприемане на допълнителни мерки, за да се спомогне за скъсяване на хранителната верига и съответно за намаляване на броя на етапите, в които се създават хранителни отпадъци; подчертава, че разхищението на храни има огромни последствия за околната среда, допринася за изменението на климата и представлява разхищение на ограничени ресурси като земята, енергията, водата и биологичното разнообразие; поради това настоятелно призова Комисията да използва стратегията „От фермата до трапезата“, за да представи своевременно предложения за постигане на целта хранителните отпадъци да се намалят наполовина в срок до 2030 г.;

36. подчертава необходимостта да се намери правилният баланс между опаковките на храните, които са съобразени с индивидуалните потребности, и необходимостта да се предотврати похабяването на храните и съответно – загубата на ресурси за производството на храни;

37. призовава Комисията да разгледа разграничението между отпадъци, които могат да бъдат избегнати, и неизбежните загуби, дължащи се на непредвидени обстоятелства;

38. призовава за признаване на секторите на селското стопанство, които вече се придържат към принципите на кръговата икономика, например секторите, които използват отпадъчни потоци в селското стопанство и хранителни отпадъци;

39. отбелязва, че опаковките на хранителните продукти изпълняват важни функции, тъй като те повишават нивото на хигиена, качеството и срока на трайност и предоставят полезна информация за продукта;

40. призовава Комисията да предложи ново законодателство за борба с прекомерното опаковане и генерирането на отпадъци и да предостави подкрепа за създаването на интегриран единен пазар за вторични суровини и странични продукти;

41. призовава Комисията да вземе под внимание функциите на опаковките на хранителните продукти, когато предприема стъпки с оглед на постигането на целите от новия план за действие за кръгова икономика;

42. отбелязва потенциала в рамките на кръговата икономика за оптимизиране на използването на храни, които неизбежно се загубват или изхвърлят, и на странични продукти от хранителната верига; подчертава възможностите за намаляване на разхищението на етапа на производство чрез използване на иновативни техники и технологии за преобразуване на продукти, които не отговарят на пазарните стандарти, в преработени стоки;

43. отбелязва ползите от сътрудничеството между производителите и иновациите в областта на цифровизацията, които улесняват достъпа до данни, прогнозирането на търсенето и предварителните програми за производството за земеделските стопани и съответно им дават възможност да приспособят продукцията си към търсенето, да координират по-добре с другите сектори от веригата за доставки на храни и да сведат до минимум разхищението;

44. призовава да се прилага подход, характеризиращ се с участието на множество заинтересовани страни, за целите на събирането на непродадени, неконсумирани и негодни за консумация храни и пренасочването им към производството на фуражи; съответно призовава Комисията да анализира правните пречки пред използването на хранителни продукти с изтекъл срок на годност за производството на фуражи и да насърчи научните изследвания в тази област, като в същото време подчертава необходимостта от повишена проследимост, от съответствие със стандартите за биологична сигурност и от процеси за разделяне и пречистване, които свеждат рисковете, свързани с безопасността на храните, до нула;

45. подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност за устойчивите селскостопански технологии, които следва да бъдат адаптирани към нуждите на земеделските стопани и обществото като цяло; отбелязва по-специално специфичните нужди на малките и средните земеделски стопани и необходимостта от съсредоточаване на научноизследователската и развойната дейност върху достъпа до технологии, които са съобразени с мащаба и разходите;

46. счита, че всички иновации в рамките на кръговата икономика следва да бъдат включени в обхвата на законодателството на ЕС, следва да спазват принципите на Европейския зелен пакт и следва да не вредят на околната среда, биологичното разнообразие или здравето в съответствие с принципа на предпазните мерки;

47. призовава Комисията да извърши оценки на въздействието на всички мерки, предложени в рамките на новия план за действие за кръгова икономика, с цел да се защитят настоящите и бъдещите интереси на дружествата и да се гарантира прилагането на подход за ненанасяне на вреда в името на всички граждани на ЕС;

48. подчертава ролята на клъстер 6 от „Хоризонт Европа“ за задълбочаване на познанията, изграждане на капацитет и разработване и демонстриране на иновативни решения, които ще ускорят прехода към кръгова икономика и съответно ще създадат привлекателни работни места в селските общности и ще повишават създаването на стойност, устойчивостта и конкурентоспособността;

49. счита, че земеделската земя е предназначена предимно за производството на храни и фуражи и че материалите с биологичен произход за производството на пластмаси следва да се добиват предимно от нехранителните отпадъци;

50. призовава в цяла Европа да се създадат вериги за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъците от земеделските стопанства въз основа на споделената отговорност на всички заинтересовани страни, земеделски стопани, дистрибутори и промишлени производители;

51. счита освен това, че проектът на стратегията на Комисията за пластмасовите отпадъци е от особено значение за селското стопанство, тъй като рециклирането на пластмасовите продукти в селското стопанство е свързано с големи предизвикателства и значителни разходи за този сектор;

52. призовава за постепенно премахване на разградимото при окисляване пластмасово фолио и се застъпва за използването на материали с биологичен произход и биоразградими материали, които за кратък период от време се разграждат в CO2 и във вода при естествени условия на околната среда и отговарят по-специално на изискванията на ЕС за ограничаване на отпадъците, замърсяването на почвата и биоакумулацията; подчертава необходимостта от ясно етикетиране на пластмасите, които са биоразградими, и пластмасите, които са просто с биологичен произход и не са биоразградими;

53. приветства намерението за разработване на политическа рамка за осигуряването, етикетирането и използването на пластмаси на биологична основа; подчертава, че отпадъчните продукти и междинните потоци в селскостопанското производство и хранително-вкусовата промишленост, които не могат да бъдат използвани за храна, фураж или компост, следва да бъдат основният източник на биопластмаси;

54. призовава Комисията и държавите членки да инвестират в нови технологии за рециклиране, за да оптимизират и стимулират техническото развитие на съоръженията за сортиране и рециклиране и тяхната инфраструктура, както и процедурите и методите за повторно използване; в този контекст призовава Комисията да разработи единна система за етикетиране на системите за рециклиране;

55. подкрепя всички инициативи, които се стремят да интегрират принципите на управление и предотвратяване на отпадъците в спецификациите на продуктите с европейски и национален знак за качество;

56. подчертава, че има изоставени стари селскостопански сгради, при които разходите за саниране (поради наличието на азбест и др.) биха били много високи дори още преди те или пространството, което заемат, да могат да бъдат използвани по нов начин; освен това подчертава общата необходимост от преход към устойчива и по-кръгова икономика при добиването и производството на строителни продукти и материали, използвани в селското стопанство; подчертава, че всички усилия, предприети в това отношение, трябва да се извършват в съответствие със стандарт ISO TC 323 за кръговата икономика;

57. призовава за интегриране на синята биоикономика в стратегиите на държавите членки относно плана за действие за кръгова икономика.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.12.2020

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mazaly Aguilar, Clara Aguilera, Atidzhe Alieva-Veli, Álvaro Amaro, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Benoît Biteau, Mara Bizzotto, Daniel Buda, Isabel Carvalhais, Asger Christensen, Angelo Ciocca, Ivan David, Paolo De Castro, Jérémy Decerle, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Cristian Ghinea, Dino Giarrusso, Francisco Guerreiro, Martin Häusling, Martin Hlaváček, Krzysztof Jurgiel, Jarosław Kalinowski, Elsi Katainen, Gilles Lebreton, Norbert Lins, Chris MacManus, Marlene Mortler, Ulrike Müller, Juozas Olekas, Pina Picierno, Maxette Pirbakas, Bronis Ropė, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Veronika Vrecionová, Sarah Wiener, Juan Ignacio Zoido Álvarez

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Petros Kokkalis, Ruža Tomašić

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

43

+

ECR

Mazaly AGUILAR, Krzysztof JURGIEL, Ruža TOMAŠIĆ, Veronika VRECIONOVÁ

GUE/NGL

Luke Ming FLANAGAN, Petros KOKKALIS, Chris MACMANUS

ID

Ivan DAVID, Gilles LEBRETON, Maxette PIRBAKAS

NI

Dino GIARRUSSO

PPE

Álvaro AMARO, Daniel BUDA, Salvatore DE MEO, Herbert DORFMANN, Jarosław KALINOWSKI, Norbert LINS, Marlene MORTLER, Anne SANDER, Petri SARVAMAA, Simone SCHMIEDTBAUER, Annie SCHREIJER-PIERIK, Juan Ignacio ZOIDO ÁLVAREZ

Renew

Atidzhe ALIEVA-VELI, Asger CHRISTENSEN, Jérémy DECERLE, Cristian GHINEA, Martin HLAVÁČEK, Elsi KATAINEN, Ulrike MÜLLER

S&D

Clara AGUILERA, Attila ARA-KOVÁCS, Carmen AVRAM, Adrian-Dragoş BENEA, Isabel CARVALHAIS, Paolo DE CASTRO, Juozas OLEKAS, Pina PICIERNO

Verts/ALE

Benoît BITEAU, Francisco GUERREIRO, Martin HÄUSLING, Bronis ROPĖ, Sarah WIENER

 

0

-

 

2

0

ID

Mara BIZZOTTO, Angelo CIOCCA

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 



 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.1.2021

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

66

6

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurelia Beigneux, Monika Beňová, Sergio Berlato, Malin Björk, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Bas Eickhout, Cyrus Engerer, Eleonora Evi, Agnès Evren, Pietro Fiocchi, Andreas Glück, Catherine Griset, Jytte Guteland, Teuvo Hakkarainen, Martin Hojsík, Pär Holmgren, Jan Huitema, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Karin Karlsbro, Petros Kokkalis, Athanasios Konstantinou, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Joëlle Mélin, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ştefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Silvia Sardone, Christine Schneider, Günther Sidl, Linea Søgaard-Lidell, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Edina Tóth, Véronique Trillet-Lenoir, Petar Vitanov, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Hildegard Bentele, Manuel Bompard

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

66

+

PPE

Bartosz Arłukowicz, Hildegard Bentele, Traian Băsescu, Nathalie Colin-Oesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, Adam Jarubas, Ewa Kopacz, Peter Liese, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Dolors Montserrat, Dan-Ştefan Motreanu, Ljudmila Novak, Jessica Polfjärd, Stanislav Polčák, Christine Schneider, Edina Tóth, Pernille Weiss, Michal Wiezik, Esther de Lange

S&D

Nikos Androulakis, Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Cyrus Engerer, Jytte Guteland, César Luena, Javi López, Alessandra Moretti, Sándor Rónai, Günther Sidl, Petar Vitanov, Tiemo Wölken

Renew

Pascal Canfin, Andreas Glück, Martin Hojsík, Jan Huitema, Karin Karlsbro, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Linea Søgaard-Lidell, Nils Torvalds, Véronique Trillet-Lenoir, Nicolae Ştefănuță

ID

Aurelia Beigneux, Catherine Griset, Joëlle Mélin

Verts/ALE

Margrete Auken, Bas Eickhout, Eleonora Evi, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Tilly Metz, Ville Niinistö, Grace O'Sullivan, Jutta Paulus

The Left

Malin Björk, Manuel Bompard, Petros Kokkalis, Silvia Modig, Mick Wallace

 

6

-

ID

Simona Baldassarre, Marco Dreosto, Teuvo Hakkarainen, Sylvia Limmer, Luisa Regimenti, Silvia Sardone

 

7

0

ECR

Sergio Berlato, Pietro Fiocchi, Joanna Kopcińska, Rob Rooken, Alexandr Vondra, Veronika Vrecionová, Anna Zalewska

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020DC0667&rid=9

[2] Приети текстове, P9_TA(2020)0201.

[3] Приети текстове, P8_TA(2019)0217.

[4] Приети текстове, P9_TA(2019)0078.

[5] ОВ C 334, 19.9.2018 г, стр. 60.

[6] ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 65.

[7] OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 146.

[8] Приети текстове, P9_TA(2020)0198.

[9] Приети текстове, P9_TA(2020)0201.

[10] Приети текстове, P9_TA(2020)0005.

[11] OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 136.

[12] OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 146.

[13] ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 192.

[14] OВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1.

[15] ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109.

[16] ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141.

[17] ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100.

[18] ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 93.

[19] OВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

[22] https://science.sciencemag.org/content/369/6510/1455

[24] https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=cei_srm030&plugin=1 (съгласно Европейския зелен пакт)

[25] Environmental Indicator Report 2014: Environmental Impacts of Production-Consumption Systems in Europe (Доклад за индикаторите за околната среда за 2014 г.: Въздействие върху околната среда на системите за производство и потребление в Европа) Европейската агенция за околна среда, 2014 г.

[27] Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Circular Economy (Кръгова икономика), https://www.europarl.europa.eu/thinktank/infographics/circulareconomy/public/index.html.

[28] The Built Environment, Ellen MacArthur Foundation, https://www.ellenmacarthurfoundation.org/assets/downloads/The-Built-Environment.pdf, 2020, стр. 2-3.

[29] Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета, ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5.

[31] Тежки метали, фармацевтични остатъчни продукти, хормони, микробни патогени, пластмасови микрочастици, стъкло и др.

Последно осъвременяване: 5 февруари 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност