ДОКЛАД относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него

1.2.2021 - (2020/2029(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Kомисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Хуан Фернандо Лопес Агилар, Мария Сорая Родригес Рамос
(Съвместни заседания на комисии – член 58 от Правилника за дейността)

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Целта на доклада беше да се оцени прилагането на Директива 2011/36/ЕС, с която се установяват минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите в областта на трафика на хора с акцент върху миграцията и равенството между половете. Тя обхваща мерките за транспониране в правния ред на държавите членки, практическото прилагане на директивата в държавите членки, положителното развитие, както и срещнатите предизвикателства. В заключение докладът предоставя редица препоръки на Комисията и държавите членки за допълнително насърчаване на прилагането на Директивата в бъдеще.

 

Контекст — Директивата за борба с трафика на хора (Директива 2011/36/ЕС)

 

Както се посочва в Директивата за борба с трафика на хора, трафикът на хора представлява тежко престъпление, често извършвано в рамките на организирана престъпна дейност, грубо нарушение на основните права. Посочената директива, приета през 2011 г., въвежда цялостен, съобразен с пола и правата на човека подход в борбата с трафика на хора.

 

Съгласно директивата трафик на хора означава: „набиране, превоз, прехвърляне, подслоняване или приемане на лица, включително размяна или прехвърляне на контрола над тези лица, посредством заплаха за или употреба на сила или други форми на принуда, посредством отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, или посредством даване или получаване на плащания или облаги, с оглед получаване на съгласието на лице, което има контрол над друго лице, с цел експлоатация“ (Член 2, параграф 2).

 

Директивата съдържа наказателноправни разпоредби относно наказателното преследване на извършителите, защитата и помощта за жертвите, включително зачитането на техните права в наказателното производство. Тя има за цел да засили превенцията на този вид престъпност и предвижда мониторинг на изпълнението. Директивата е тясно свързана с Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и признава, че трафикът на хора е явление, свързано с пола – жените и мъжете често са обект на трафик за различни цели и поради тази причина мерките за помощ и подкрепа също следва да бъдат съобразени с пола.

 

Директивата трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 6 април 2013 г., а Комисията да докладва на Парламента и на Съвета до 6 април 2015 г. относно привеждането в съответствие с директивата от страна на държавите членки. Освен това през 2016 г. Комисията публикува първия си периодичен доклад за напредъка в борбата с трафика на хора, както се изисква съгласно член 20 от Директивата, вторият — през декември 2018 г., а третият — през октомври 2020 г.

 

От тези доклади и от докладите на други заинтересовани лица става ясно, че почти десет години след приемането на директивата все още остават известни пречки пред цялостното ѝ прилагане. Настоящият доклад за изпълнение има за цел да установи и подчертае тези пречки, както и да предложи конкретни препоръки на Комисията, държавите членки и другите заинтересовани лица относно начините за най-ефективно съгласуване на практиките с цел преодоляване на пречките пред пълното и ефективно прилагане на директивата.

 

Методология на доклада за изпълнение на Директива 2011/36/ЕС

 

За изготвянето на настоящия доклад бяха предприети много дейности от двамата съдокладчици. Сред тях са: оценка на изпълнението, изготвена от службите на Генерална дирекция за парламентарни изследвания на тема „Трафик на хора: миграция и въпроси, свързани с равенството между половете“, публикувана през септември 2020 г., семинар по въпросите на равенството между половете, проведен в комисията по правата на жените и равенството между половете през февруари 2020 г., и редица консултации със заинтересовани лица от институциите и гражданското общество. Проведени бяха и няколко срещи с неправителствени организации (НПО), за да се получи ясна представа за реалността на място, с участието на следните организации: СНПООН, ООН — Жени, EIGE, FRA, EASO, Европейско женско лоби, Женска световна мрежа, CEAR, APRAMP, ACCEM, Proyecto Esperanza („Проект Надежда“).

 

Обобщение на доклада и оценката

 

Много жертви и трафиканти остават незабелязани и не са включени в официалните статистически данни. Следователно голяма част от статистическите данни и доклади са непълни и не отразяват адекватно ситуацията. Държавите членки следва да увеличат усилията си за справяне с трафика на хора в контекста на миграцията, като се съсредоточат върху нови модели, като например непропорционалното визиране на жени и момичета като жертви с цел сексуална експлоатация. Необходими са повече усилия за противодействие на безнаказаността, като се изправят пред съда лицата, които експлоатират и злоупотребяват с жертвите, включително тези, които съзнателно използват услугите на жертвите;

 

необходим е по-координиран подход по отношение на транснационалните аспекти за идентифициране на извършителите на престъпления чрез проследяване на потоците от печалби. Почти във всички доклади по държави се подчертава, че недостатъчното финансиране е основна пречка за усилията за защита и подпомагане на жертвите на трафик.

 

Защита, помощ и подкрепа на жертвите:

Докладвано е, че процентът на откриване и идентифициране на жертвите остава нисък въпреки готовността на държавите членки да положат активни усилия за задържане. Това може да се обясни с различни причини, като например ограничено самосигнализиране (което може да е свързано с недоверието на жертвите към правоприлагащите органи, преживени травми, страх от извършители и др.). От друга страна, наказателноправните системи на държавите членки все още не предлагат достатъчно стимули, чрез които жертвите да бъдат насърчавани да подават сигнали, особено когато се съпоставят с евентуалните рискове, като например ответни действия с цел отмъщение или експулсиране.

 

Хората, за които има най-голяма вероятност да бъдат в контакт с жертви на трафик (служители на правоприлагащите органи, прокурори, лица, предоставящи здравни грижи, възпитатели, служители, отговарящи за закрилата на децата, инспектори по труда и др.), все още се нуждаят от укрепване на капацитета си, за да могат да идентифицират жертвите и да им предоставят помощ и насочване съгласно Директивата за борба с трафика на хора. Квалифицираният персонал трябва да предоставя подходящи инструменти и ресурси на жертвите, като например обучения, съобразени с аспектите на пола и съобразени с интересите на децата.

 

Освен това липсата на данни за броя на идентифицираните жертви на трафик на хора в процедурите за международна закрила не позволява пълна оценка на ефективността на механизмите за идентифициране, приети от националните органи. Държавите членки следва да гарантират достъпна, особено в кризисни и извънредни ситуации като пандемията от COVID-19, безплатна правна помощ и представителство, услуги в областта на заетостта, психологическа и медицинска подкрепа.

 

Трафикът на хора като престъпление, свързано с пола: борба с трафика с цел сексуална експлоатация:

Статистическите и другите данни ясно сочат, че сексуалната експлоатация остава най-разпространената форма на трафик в Европейския съюз.

 

Почти три четвърти от жертвите в ЕС са жени и момичета, предимно жертви на трафик с цел сексуална експлоатация. От 2008 г. насам жените и момичетата постоянно представляват по-голямата част от жертвите, докато по-голямата част от децата жертви са момичета, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация. 60% от жертвите са обект на трафик с цел сексуална експлоатация, като над половината от тях са граждани на ЕС. Над 90% от жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация са жени и момичета, докато 70% от заподозрените, преследваните и осъдените трафиканти са мъже.

 

Посочените данни подчертават свързаното с пола измерение на престъплението трафик. Жените и момичетата все още представляват по-голямата част от жертвите на трафик за целите на всички форми на експлоатация. Тези тенденции са постоянно изтъквани от Комисията, държавите членки, организациите на гражданското общество и агенциите на ЕС. Следователно трафикът на хора изисква подход, основан на пола, и държавите членки следва да засилят и доразвият измерението, свързано с равенството между половете при наблюдението на прилагането на законодателството на ЕС за борба с трафика на хора.

 

Основен аспект на трафика на хора е безнаказаността на престъплението, което се отнася в особена степен за сексуалната експлоатация. Действителният брой на жертвите е по-висок от регистрирания брой и повечето жертви остават неоткрити, а броят на наказателните преследвания и присъдите на извършителите продължава да бъде нисък. Допълнително предизвикателство за разследванията и преследванията представлява използването на интернет, социалните медии и цифровите технологии за вербуване на жертви на трафик.

 

Обществената търпимост към неравенството между половете и насилието срещу жени и момичета затвърждават толерантна среда за трафик с цел сексуална експлоатация; противодействието срещу тази култура на безнаказаност и повишаване на отчетността изискват допълнителни усилия и сътрудничество във фазата на полицейското разследване, както и при съдебното преследване и постановяването на присъди, не само срещу трафикантите, но и срещу тези, които извличат полза от престъплението и експлоатират жертвите.

 

Поради тази причина значителен аспект от превенцията на трафика на хора е намаляването на търсенето чрез криминализиране на използването на услуги, предоставяни от жертви на трафик на хора, по-специално жертви на сексуална експлоатация, придружени от програми за излизане или кампании за повишаване на осведомеността с цел обезсърчаване на търсенето на сексуални услуги от лица, жертви на трафик, в съответствие с член 18, параграф 4 от Директивата за борба с трафика на хора. Това би било важна стъпка към признаването на тежкия характер на това престъпление, като се осигури реална рамка за предотвратяване на трафика на хора и за спиране на културата на безнаказаност.

 

Трафикът на хора в контекста на убежището и миграцията:

Масови миграционни потоци биха могли да увеличат риска от трафик на хора в Европа.

Има вероятност мигрантите да бъдат изложени на трафик на различни етапи от процеса на предоставяне на убежище. Основните фактори, които увеличават уязвимостта на мигрантите да станат жертви на трафик, включват:

(1) ограничен достъп до информация относно процедурите за миграция,

(2) липса на разбиране на системите за заетост и разпоредбите в държавите на местоназначение, (3) ролята на трети лица, посредничещи в процеса на миграция, и

(4) липсата на безопасни, законни и организирани канали за миграция, достъпни за лицата, търсещи убежище.

Освен това отказът за предоставяне на статут на бежанец и решенията за връщане могат да увеличат риска мигрантите да станат жертва на трафик.

 

Според проучване на МОМ от 2017 г. с участието на 9000 мигранти и бежанци, пътуващи по маршрута през Централното и Източното Средиземноморие, равнището на трафик на хора сред тях е високо: почти две трети от мигрантите мъже и жени споделят личен опит как са били задържани против волята им, а някои мигранти (9% от мъжете и 15% от жените) съобщават, че директно са изпитали четирите експлоататорски практики.

 

Броят на регистрираните жертви на трафик на хора в процедурите за международна закрила е много малък, въпреки че много държави членки са въвели системи, които позволяват жертвите на трафик да бъдат откривани, идентифицирани и насочени към подходящи процедури за международна закрила (чрез индивидуална оценка, въпроси, поставяни в рамките на интервю).

 

Въпреки това, изследванията сочат, че липсата на данни за броя на идентифицираните жертви на трафик на хора в процедурите за международна закрила не позволява пълна оценка на ефективността на механизмите за идентифициране, приети от националните органи.

 

Конкретно в контекста на увеличените миграционни потоци към ЕС, през април 2015 г. като част от Европейската програма за миграцията беше стартиран подхода на „горещите точки“. Бяха създадени няколко горещи точки, за да се улесни сътрудничеството на място между държавите членки на първа линия, които бяха изправени пред пристигането на лица, търсещи убежище, и други мигранти, и съответните агенции на ЕС. Въпреки това идентифицирането на жертвите в горещите точки продължава да бъде много ограничено и практиките на равнището на държавите членки не са съгласувани, като това са част от причините, поради които съдокладчиците включват препоръки за увеличаване на усилията по отношение на идентифицирането на потенциалните жертви, включително чрез включване на организации на гражданското общество и други участници, но също и чрез осигуряване на необходимото обучение на участващите служители.

 

Трафик на деца:

Една трета от лицата, търсещи убежище, които пристигат в ЕС, са деца и непридружени малолетни и непълнолетни лица[1]. Както се посочва в неотдавнашно проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания[2] „в контекста на смесените миграционни потоци жените и децата е особено вероятно да станат жертва на трафиканти“. Беше отбелязано, че почти една четвърт от всички жертви в ЕС са деца, като момичетата представляват приблизително 78% от жертвите, а че почти 75% от всички деца жертви в ЕС са граждани на ЕС. Те са особено уязвими, като децата жертви са изправени пред тежки и трайни физически, психологически и емоционални увреждания.

 

Директива 2011/36/ЕС предвижда също така, че органите на държавите членки следва надлежно да вземат предвид личните и специалните обстоятелства на непридруженото дете — жертва на трафик. Във връзка с това те следва да вземат мерки за защита въз основа на висшия интерес на детето и, когато е целесъобразно, да определят настойник/попечител на непридружения ненавършил пълнолетие.

 

В докладите се подчертава, че често в контекста на миграцията децата се наказват и за престъпления, извършени при условия на принуда от страна на трафиканти. Някои от установените случаи са не само неприлагане на ориентирания към жертвите подход, залегнал в Директивата за борба с трафика на хора, но представляват и по-голямата част от всички нарушения на правата на човека.

 

Съгласно директивата на децата жертви следва да се предоставят безплатни правни ресурси и помощ, а за децата жертви следва да се осигурят мерки за защита, като например определяне на настойник/попечител, като се обръща специално внимание на непридружените деца жертви. Въпреки подобренията, все още в много държави членки липсват адекватни услуги за закрила и помощ за децата.

Ефективност на наказателните системи и криминализиране на търсенето:

Въпреки че се наблюдават известни подобрения, ниското равнище на разследване, малкият брой успешни наказателни преследвания и ниският процент на осъдителни присъди продължават да бъдат общ и многократно признат проблем сред държавите членки. Нещо повече, данните събрани на равнище ЕС, сочат различия между държавите членки по отношение на съдебните решения. От 3691 съдебни решения, постановени през периода 2015—2016 г., 302 г. постановяват оправдателна присъда, 2925 – осъдителна присъда и 464 постановяват други решения[3].

 

Държавите членки са приели правни разпоредби, които позволяват на органите да не преследват или наказват жертвите на трафик на хора. Практическото им прилагане обаче все още води до наказване на жертвите, както възрастни, така и деца, включително чрез лишаване от свобода. Това представлява тежко нарушение на правата на човека и може да засили недоверието на жертвите в съответната наказателноправна система. Липсата на яснота в приетите правни разпоредби и недостатъците на процесите на идентифициране оказват отрицателно въздействие върху прилагането на член 8 в държавите членки.

Докладва се за необходимостта от по-голяма специализация на професионалистите, участващи в различните етапи на производството.

 

Съгласно директивата, но и според политически документи като стратегията и последващите действия във връзка със съобщението, един от ключовите елементи на предотвратяването на трафика на хора, който държавите членки са призовани да приложат, е криминализирането на съзнателното използване на услугите на жертвите на трафик.

 

Сътрудничество между държавите членки и с агенциите на ЕС:

Сътрудничеството между държавите членки е важно за предотвратяването, разкриването и гарантирането на правата на жертвите на трафик на хора. Също така няколко агенции на ЕС играят важна роля за подпомагане на отделните държави членки в усилията им за борба с трафика на хора и засилването на сътрудничеството между две или повече държави членки. Както EASO, така и FRONTEX увеличават капацитета на държавите членки по отношение на регистрацията на новопристигналите мигранти, по-специално чрез създаването на „горещи точки“, като предлагат инструменти за изграждане на капацитет в областта на откриването на жертви на трафика на хора, като например обучения, набори от инструменти и насочващи документи.

 

Липсата на опит в трансграничното сътрудничество беше отбелязана като потенциално отрицателно въздействие върху разследванията и наказателните производства и няколко национални органа преминаха към двустранно сътрудничество или други канали, като например чрез Европол или Интерпол.

 

Изследванията показаха, че:

1) ефективното сътрудничество между държавите членки постепенно нараства през годините и могат да бъдат идентифицирани примери за добри общоевропейски, регионални и двустранни практики,

2) държавите членки се възползват от и оценяват различните форми на подкрепа, предоставяна от различни агенции и инструменти на ЕС,

3) продължават да съществуват редица предизвикателства и области, в които е необходимо подобрение, по-специално във връзка с необходимостта от по-голяма отчетност на „многоведомствените“ подходи.

Следва да се отбележи, че събирането на данни между държавите членки показа ограниченото тежест на FRA в рамките на борбата с трафика на хора. FRA може да играе по-активна роля в скрининга на наказателни и съдебни процеси, по-специално такива, в които участват множество държави членки и правоприлагащи агенции. Това би означавало засилен мониторинг на въздействието върху основните права, попадащо в обхвата на правото на ЕС в тази област.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него

(2020/2029(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид членове 2 и 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 79 и 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид членове 3, 5 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

– като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета („Директивата за борба с трафика на хора“)[4],

– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и препоръките на Съвета на Европа в тази област,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (наричана по-нататък „Конвенцията от Палермо“) и протоколите към нея, и по-специално Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, и по-специално на жени и деца (наричан по-нататък „Протоколът на ООН за трафика“) и Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Незадължителния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, както и резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето[5],

– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

– като взе предвид работата на специалния докладчик на ООН относно трафика на хора, особено на жени и деца,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, и по-специално член 6 от нея, който има за цел да води борба с всички форми на трафик на жени и с експлоатацията на проституцията на жени,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция,

– като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.) и на конференцията за преразглеждане „Пекин + 20“,

– като взе предвид съвместния документ на ООН относно директивата на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, в който се призовава за предоставянето на международна защита на жертвите на трафик на хора по начин, отчитащ спецификите на пола,

– като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за принудителния труд от 1930 г. (№ 29), Протокола от 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд от 1930 г., Конвенцията относно премахването на принудителния труд от 1957 г. (№ 105) и Препоръката за принудителния труд (допълнителни мерки) от 2014 г. (№ 203), Конвенцията относно най-тежките форми на детския труд от 1999 г. (№ 182) и Конвенцията относно домашните работници от 2011 г. (№ 189),

– като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

– като взе предвид Обща препоръка № 33 относно достъпа на жените по правосъдие, приета от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените на 23 юли 2015 г.,

– като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г., по-специално нейната цел за устойчиво развитие (ЦУР) 5.2 за премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета в публичната и частната сфера, включително трафика на хора и сексуалната и друга експлоатация,

– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР (Директивата относно правата на жертвите)[6],

– като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета[7],

– като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава[8],

– като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни[9],

– като взе предвид Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи („Директива за пребиваването“)[10],

– като взе предвид Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването[11] и Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой[12],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.)“ (COM (2020)0258),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 юни 2012 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.“ (COM(2012)0286),

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 17 октомври 2014 г., озаглавен „Междинен доклад относно изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ (SWD (2014) 0318), и първия (COM (2016) 0267), втория ( COM (2018) 0777) и третия (COM(2020)0661) доклад за напредъка в тази област,

– като взе предвид доклада на Комисията за оценка на степента, до която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на Директива 2011/36/EС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него в съответствие с член 23, параграф 1 (COM (2016) 0722),

– като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС[13],

– като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола[14],

– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС[15],

– като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно прилагането въз основа на принципа на равенство между половете на Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него[16],

– като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете[17],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 декември 2017 г., озаглавено „Докладване за последващите действия във връзка със Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора и набелязване на допълнителни конкретни действия“ (COM(2017)0728),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

– като взе предвид проучването на Комисията от 2020 г. относно икономическата, социалната и човешката цена на трафика на хора в рамките на ЕС, нейното проучване от 2020 г. за преглед на функционирането на националните и транснационалните механизми за насочване и подпомагане на жертви на трафик на държавите членки, нейното проучване от 2020 г. за събирането на данни за трафика на хора в ЕС и нейното проучване от 2016 г. относно измерението, свързано с пола, при трафика на хора,

– като взе предвид Съвместната декларация за поемане на ангажимент за съвместна борба с трафика на хора, подписана през 2018 г. от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Агенцията на ЕС за основните права (FRA), Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA), Агенцията на ЕС за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA), Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и Европейския институт за равенство между половете (EIGE),

– като взе предвид доклада на Европол за състоянието на трафика на хора в ЕС от 18 февруари 2016 г.,

– като взе предвид доклада на Европол, озаглавен „Предизвикателствата пред противодействието на трафика на хора в цифровата ера“ от 18 октомври 2020 г.,

– като взе предвид Оценката на Европол на заплахата от тежка и организирана престъпност за 2017 г. (SOCTA),

– като взе предвид четвъртия годишен доклад на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти към Европол от 15 май 2020 г.,

– като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза“ от 29 май 2015 г.,

– като взе предвид доклада на Евростат, озаглавен „Трафик на хора“, от 17 октомври 2014 г.,

– като взе предвид Резолюция 9/1 на Конференцията на страните по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност относно създаване на механизъм за преглед на прилагането на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея,

– като взе предвид насоките на ВКБООН от 7 април 2006 г. относно международната закрила, озаглавени „Прилагането на член 1а, параграф 2 от Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967 г. за статута на бежанците по отношение на жертвите на трафик и лицата, изложени на риск от трафик“,

– като взе предвид глобалния доклад на СНПООН (Службата на ООН по наркотиците и престъпността ) от 2018 г. относно трафика на хора,

– като взе предвид Обща препоръка № 38 относно трафика на жени и момичета в контекста на глобалната миграция, приета от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените на 6 ноември 2020 г.,

– като взе предвид оценката на прилагането на европейско равнище на Директива 2011/36/ЕС: миграция и въпроси, свързани с равенството между половете, публикувана от Генералната дирекция за парламентарни изследвания на 15 септември 2020 г.[18],

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 58 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A9-0011/2021),

А. като има предвид, че трафикът на хора представлява нарушение на човешкото достойнство, на физическата и психологическата неприкосновеност на човека, което ни заобикаля в нашето ежедневие, и представлява тежко нарушение на основните права, както е посочено в член 5, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б. като има предвид, че трафикът е феномен, който в голяма степен зависи от измерението на пола, като почти три четвърти[19] от всички докладвани жертви в ЕС през 2017 г. и 2018 г. са жени и момичета, като целта на трафика е била предимно сексуална експлоатация; като има предвид, че сексуалната експлоатация е най-често срещаната причина за трафик в ЕС от 2008 г. насам;

В. като има предвид, че броят на регистрираните жертви на трафик на хора е нараснал през периода на последното проучване на Комисията (2017 г. и 2018 г.) спрямо предходния период и че той продължава да нараства[20]; като има предвид, че е възможно действителният брой на жертвите да е значително по-висок от посочените в доклада данни, тъй като според сведенията много от жертвите остават неразкрити;

Г. като има предвид, че броят на децата, жертви на трафик на хора, е значителен; като има предвид, че 78 % от всички деца, жертви на трафик, са момичета, а 68 % от пълнолетните жертви на трафик са жени[21];

Д. като има предвид, че неравенството между половете, бедността, принудителното разселване, безработицата, липсата на социално-икономически възможности, липсата на достъп до образование, насилието, основано на пола, дискриминацията и маргинализацията, както и корупцията са някои от факторите, които допринасят за това хората, особено жените и децата, да бъдат уязвими по отношение на трафика; като има предвид, че продължава да не се работи достатъчно върху първопричините за трафика на хора;

Е. като има предвид, че жертвите на трафик на хора често са обект на множество и взаимосвързани форми на дискриминация и насилие, включително въз основа на пол, възраст, раса, увреждане, етническа принадлежност, културна и религиозна принадлежност, както и национален или социален произход или други статути, и като има предвид, че тези форми на дискриминация може сами по себе си да стимулират трафика на хора[22];

Ж. като има предвид, че съществуват много форми на трафик, но всички те се основават на злоупотреба с присъщата на жертвите уязвимост и са насочени към експлоатация на хора, и като има предвид, че за жертвите на трафика на хора е установено, че участват в различни законни и незаконни дейности, включително, но не само, селскостопанския сектор, преработката на храни, секс индустрията, домашния труд, производството, грижите, почистването, други индустрии (по-специално сектора на услугите), просията, престъпността, принудителните бракове, сексуалната експлоатация онлайн, незаконното осиновяване и търговията с човешки органи; като има предвид, че съществуват други форми на трафик, които не се регистрират и не се докладват, включително такива, които са тясно свързани с пола, като например принудителните бракове и принудителното подчинение в домашни условия;

З. като има предвид, че през последните няколко години стана ясно, че мигрантите и търсещите убежище лица са изложени в особена степен на риска да станат жертви на трафик на хора; като има предвид, че сред тези лица непридружените малолетни и непълнолетни лица и жените са специална целева група за мрежите за трафик на хора;

И. като има предвид, че Европол предупреждава, че въздействието на пандемията на COVID-19 би могло да доведе до още по-голям брой жертви[23] и до намаляване на вероятността трафикантите да бъдат откривани от правоприлагащите органи, както и че евентуална икономическа рецесия вследствие на кризата с COVID-19 би могла също да доведе до опасни последици във връзка с трафика на хора[24]; като има предвид, че положението на жертвите на трафик се е влошило от началото на кризата и службите за подкрепа са се сблъскали с трудности при подпомагането на жертвите;

Й. като има предвид, че според Европол[25] използването на цифрови технологии е разширило способността на престъпниците да осъществяват трафик на хора за различни видове експлоатация; като има предвид, че нови технологии се използват от трафикантите на всеки етап от сексуалната експлоатация – от набирането и предлагането на жертвите до изнудването и контролирането на движението им; като има предвид, че тези нови инструменти предлагат по-висока степен на анонимност на трафикантите и създават затруднения за разкриването им от страна на правоприлагащите органи; като има предвид, че онлайн взаимодействието създава както рискове, така и възможности за престъпниците, жертвите и правоприлагащите органи;

К. като има предвид, че трафикът на хора продължава да бъде сложно и често срещано престъпление, което засяга възможността за постигане на всички ЦУР, по-специално ЦУР 5 (равенство между половете), ЦУР 8 (достоен труд и икономически растеж), ЦУР 16 (мир, правосъдие и силни институции) и ЦУР 17 (партньорства за целите);

Л. като има предвид, че трафикът на хора е преди всичко тежко престъпление против личността и че то е свързано също така с разходи за обществото, като например извънредно използване на публични услуги, в това число по правоприлагане, специализирани услуги, здравни услуги и социална закрила, пропуснати икономически резултати, стойността на загубеното качество на живот и координацията на работата по превенция на трафика; като има предвид, че тази цена е изчислена приблизително на 3 700 524 433 EUR за ЕС-28[26];

М. като има предвид, че трафикът на хора е сложно транснационално явление, което може да бъде преодоляно ефективно само ако институциите на ЕС, държавите членки, третите държави и ЕС и международните организации работят заедно по съгласуван начин; като има предвид, че международното сътрудничество е от съществено значение за изкореняването на трафика чрез взаимодействието на различни съществуващи вътрешни и външни политики, като Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г., както и чрез съответните информационни кампании в участващите държави; като има предвид, че трафикът на хора следва да бъде взет предвид в законодателната работа по третия план за действие относно равенството между половете;

Н. като има предвид, че ефективното откриване на жертвите на трафик на хора продължава да бъде предизвикателство в повечето държави членки поради различни причини, като липса на езикови умения и нежелание да се подават сигнали до полицията или ограничен капацитет на правоприлагащите органи; като има предвид, че идентифицирането на децата жертви често е още по-трудно, тъй като те не осъзнават, че са жертви; като има предвид, че държавите членки са задължени да извършват надлежна проверка с цел предотвратяване на трафика на хора, разследване на случаите на трафик и наказване на извършителите, подкрепа и гарантиране на правата на жертвите, зачитане на тяхното достойнство и осигуряване на тяхната закрила и достъп до правни средства за защита и като има предвид, че непредприемането на действия в тази посока нарушава, накърнява или възпира упражняването на правата на човека и основните свободи на жертвите;

О. като има предвид, че в Директивата за борба с трафика на хора се определят минимални стандарти, които трябва да се прилагат на цялата територия на Европейския съюз по отношение на предотвратяването на трафика на хора и борбата с него, както и на защитата на жертвите и се съдържа определение на съдържанието на трафика на хора; като има предвид, че пълното и правилно транспониране на директивата, последвано от пълното ѝ прилагане, е не само задължително, но и необходимо, за да се постигне напредък по отношение на справянето с трафика на хора;

П. като има предвид, че всички доклади от наблюдението показват, че почти десет години след приемането на директивата все още съществуват препятствия пред пълното ѝ прилагане на равнището на държавите членки, като повечето жертви остават неразкрити, а равнището на наказателното преследване и осъдителните присъди за извършителите продължава да е ниско; като има предвид, че значителните пропуски в обхвата и изпълнението на националните закони и политики по отношение на трафика на хора могат да бъдат използвани активно от организирани престъпни групи и да излагат големи групи хора на по-голяма уязвимост от експлоатация;

Р. като има предвид, че прилагането на Директивата за жертвите не е задоволително, по-специално поради непълно и/или неправилно транспониране;

С. като има предвид, че трафикът на хора е много рентабилна форма на организирана престъпност и поради това се определя от търсенето и печалбата; като има предвид, че намаляването на търсенето, в това число по отношение на сексуалната експлоатация на жени и момичета, трябва да бъде един от акцентите в борбата с трафика; като има предвид, че физическото, психологическото и сексуалното насилие са съставни елементи на трафика с цел сексуална експлоатация и насилие срещу жени;

Т. като има предвид, че ратифицирането от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул би могло да допълни усилията на ЕС и на държавите членки в борбата срещу трафика на хора;

У. като има предвид, че тежка експлоатация на труда се наблюдава в много икономически сектори в ЕС и засяга различни групи от трансгранични работници, в това число както граждани на ЕС, така и граждани на държави извън ЕС; като има предвид, че както препоръчва Агенцията на Европейския съюз за основните права[27], на такива практики следва да се противодейства, наред с останалите начини, чрез всеобхватна система от целенасочени инспекции на условията на труд;

1. изтъква необходимостта от координирана, хармонизирана и съгласувана рамка на равнището на ЕС, основана на по-ефективни механизми за оценка и последващи действия, която да гарантира, че предотвратяването на трафика на хора е засилено, заедно с подкрепата, помощта и защитата на жертвите от него, и с цел пълно премахване на трафика на хора, включително чрез координирано прилагане на правата, предоставени от Директивата за правата на жертвите, Директивата за пребиваването, Директивата относно борбата със сексуалното насилие и детската порнография и Директивата за обезщетение15, тъй като трафикът е престъпление с трансгранично измерение и поради това не е възможно да му се противодейства само на национално равнище;

2. приветства добрата работа, извършена от Комисията при координирането на отговора на ЕС на трафика на хора и за развиване на знания и събиране на данни относно различните аспекти на трафика на хора, включително изследване на измерението, свързано с пола и особената уязвимост на децата; призовава Комисията да гарантира продължаването на текущата работа чрез назначаване на постоянен координатор на ЕС за борба с трафика на хора с подходящ опит и ясен мандат, който да работи с мрежа от национални представители на държавите членки и на гражданското общество с цел да се гарантира съгласувано сътрудничество;

3. подчертава, че е важно финансирането на програмите по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), програма „Дафне“, Европейския социален фонд+ и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) да продължи да се използва за проекти за борба с трафика на хора, както и да се използват други налични инструменти, включително програми на ЕС като например програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, финансови инструменти като Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и Доверителният фонд на ЕС за Африка, както и инициативи като Европейска мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи, инициативата „Spotlight“ на ЕС и ООН и инициативата Glo.Act; припомня необходимостта от инициативи и проекти, свързани с измерението на трафика на хора, свързано с пола, и призовава за цялостен преглед на политиката на финансираните от ЕС проекти; призовава държавите членки да гарантират стабилно финансиране и подходящ персонал за идентифициране и защита на жертвите и изразява загриженост относно липсата на подходящо финансиране за организациите на жертвите, особено за тези, които предоставят подкрепа на жените, които поради сериозните съкращения на финансирането се борят да продължат да предоставят услуги на жертвите;

4. подчертава, че липсата на последователни, сравними и подробни данни продължава да възпрепятства адекватната и основана на доказателства оценка на мащаба и тенденциите в областта на трафика на хора; призовава държавите членки да увеличат усилията си и финансирането за научни изследвания, анализ и събиране на данни за всички форми на трафик на хора и да подобрят координацията между източниците на данни на национално равнище и на равнището на ЕС, както и събирането на по-актуални, централизирани и всеобхватни данни, разбити по вид трафик, възраст и пол, расов и етнически произход, и включващи лица, жертви на вътрешен трафик, чрез събиране на статистическа информация при надлежно зачитане на правата на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, в сътрудничество с институционалните участници, гражданското общество, EIGE и всички компетентни международни организации; призовава Комисията да събира и да публикува редовно такива данни за ЕС;

5. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират диференциация между трафик и контрабанда, което изисква по-задълбочен анализ и различни правни и политически отговори;  подчертава, че объркването между тях често води до пропуски при правилното идентифициране на жертвите и при гарантирането на достъпа им до мерки за защита и избягване на вторично виктимизиране;

6. призовава Комисията и държавите членки да оценят и измерят използването на цифровите технологии, социалните медии и интернет услугите като преобладаващите инструменти, използвани за набиране на жертви на трафик, и да оправомощят правоприлагащите органи и организациите на гражданското общество в борбата срещу трафика на хора, като им предоставят необходимите технически знания и специални ресурси, за да отговорят на предизвикателствата, породени от новите технологии; освен това ги призовава да приемат правила за гражданска отговорност за технологичните дружества, които хостват експлоататорски материали, да подобрят законодателните инструменти, използвани в съдебните производства и в наказателното преследване на трафикантите, да насърчават обмена на информация и сътрудничеството между съответните органи, доставчиците на интернет услуги и дружествата в социалните медии, да насърчават обществени информационни кампании в целия ЕС относно трафика на хора, като същевременно зачитат правото на жертвите на неприкосновеност на личния живот и безопасност, както и гарантират техните основни права и защита на данните, и увеличат подкрепата за изграждане на транснационални експертни познания и основани на технологии решения, например за набиране на жертви;

7. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да превърнат кибернетичната осведоменост в приоритет в кампаниите, насочени към училищата, университетите, дружествата и научноизследователските органи, и да надграждат върху съществуващия експертен опит, като например портала „По-добър интернет за децата“; подчертава, че повишаването на осведомеността във връзка с онлайн трафика на хора в социалните мрежи е изключително важно, за да се предотврати попадането на нови жертви в мрежите за трафик; призовава Комисията да си сътрудничи активно с платформи за разработването на общи насоки и планове за действие, които предотвратяват и се борят с трафика онлайн;

Идентифициране, защита, помощ и подкрепа на жертвите

8. подчертава, че ранното идентифициране на жертвите продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред прилагането и едно от най-важните предизвикателства по отношение на това да се даде възможност на жертвите да упражняват правата си; призовава държавите членки да защитават жертвите, да възложат на повече участници отговорност и възможности за повишаване на осведомеността за идентифициране на жертвите на трафик на хора на всички етапи от процеса, включително на представители на организации на гражданското общество, служители на правоприлагащите органи, служители в областта на имиграцията и убежището, инспектори по труда и социални работници или здравен персонал, както и на други специалисти и участници в тази област; подчертава необходимостта от подход, основан на четирите ключови стратегии за превенция, наказателно преследване, защита на жертвите и многостепенно партньорство; призовава всички държави членки да заделят достатъчно средства за идентифициране, защита, помощ и подкрепа на жертвите на трафик на хора на всички етапи; подчертава, че ранното идентифициране следва да отчита особеностите на високорисковите сектори и групи, като например жертвите, които са жени и момичета;

9. призовава всички държави членки ефективно да гарантират правата на жертвите, като им предоставят правна помощ на възможно най-ранен етап, включително достъпна информация относно техните законови права, да ги закрилят и подкрепят с подход, отчитащ аспектите на пола и детето, като същевременно гарантират взаимно допълване с Директивата за правата на жертвите; припомня, че Директивата за борба с трафика на хора задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните органи имат право да не преследват или да не налагат санкции на жертвите на трафик на хора за участието им в престъпни дейности, които са били принудени да извършват;

10. изразява съжаление за липсата на целенасочени програми за защита на  уязвими жертви в много държави членки; подчертава, че е важно да се предвидят мерки за специалните нужди на жертвите в уязвимо положение и конкретни насоки за жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация; подчертава необходимостта да се гарантира безусловна и индивидуализирана защита, помощ и подкрепа за жертвите, като също така се вземат предвид лицата, които са пряко зависими от тях, включително в контекста на съдебни производства, свързани с наказателни, граждански или други действия срещу трафиканти или експлоататори; призовава за ефективно прилагане във всички държави членки на Директивата за правата на жертвите и на всяко свързано с нея законодателство, чрез подход, основан на пола и жертвите; припомня, че хората, които работят за защита и подпомагане на жертвите на трафик на хора, не следва да бъдат криминализирани заради тяхната работа, свързана с това;

11. отбелязва, че жертвите на трафик на хора се нуждаят от специализирани услуги, включително достъп до безопасно краткосрочно и дългосрочно настаняване, схеми за защита на свидетелите, здравни грижи и консултации, услуги за писмен и устен превод, правни средства за защита, обезщетения, достъп до образование и обучение, включително обучение по езика на държавата, достъп до пазара на труда и назначаване на работа, (повторна) интеграция, помощ за преместване и индивидуализирани услуги, като се обръща специално внимание на перспективата, свързана с пола;  настоятелно призовава държавите членки да гарантират съобразено с пола, подходящо и целенасочено предоставяне на услуги на жертвите на трафик на хора;

12. изразява съжаление във връзка с факта, че специфичните нужди на жертвите в уязвимо положение, като например жени, деца, ЛГБТИ лица, лица с увреждания и хора от расови групи, често се пренебрегват, и настоятелно призовава държавите членки да осигурят съобразени с пола услуги и подкрепа за жертвите, пригодена към техните потребности; призовава държавите членки да обърнат внимание по-конкретно на нуждите на ЛГБТИ лицата, тъй като те са силно уязвими към трафика на хора поради кумулативния ефект от различни видове дискриминация, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност;

13. посочва голямата уязвимост на ромските общности по отношение на всички форми на трафик и експлоатация, особено на жени и деца, според трите доклада за напредък на Комисията; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки за борба с трафика чрез националните стратегии за интегриране на ромите за периода 2020 – 2030 г.; призовава Комисията и държавите членки да събират статистически данни за жертвите на трафик въз основа на техния етнически произход;

14. изразява загриженост във връзка с факта, че жертвите на трафик на хора често не са достатъчно информирани за техните права или за помощта и мерките за подкрепа, които са достъпни за тях; подчертава значението на наличието на ясна и последователна информация за жертвите и за служителите на първа линия, които могат да влязат в контакт с жертвите;

15. подчертава, че въпреки че цялостното въздействие на пандемията от COVID-19 все още не е измеримо, все пак е ясно, че кризата засяга непропорционално най-уязвимите жертви на трафика на хора, особено жените, децата и хората в несигурно положение, и че тя е принудила много приюти да затворят или да спрат своите услуги в резултат на докладвани инфекции, оставяйки жертвите на трафик на хора без жилище, здравеопазване и правна помощ; в този контекст подчертава, че достъпът до грижи и социални услуги следва да бъде гарантиран без дискриминация; припомня, че първопричините за трафика на хора бяха изострени от пандемията, което изложи уязвимите групи от населението на по-висок риск от трафик, увеличи броя на онлайн рекламите, показващи жертви на трафик на хора, на сексуалните хищници, чиито цели са деца, на случаите на сексуална експлоатация онлайн и на търсенето на детска порнография; призовава държавите членки да предприемат ефективни действия с подкрепата на организации на гражданското общество и агенции на ЕС като Европол, който публикува доклад, озаглавен „Пандемична печалба: как престъпниците се възползват от кризата с COVID-19“ през март 2020 г. ; призовава Комисията да извърши по-задълбочен анализ на въздействието на тази пандемията от COVID-19 върху потенциалните жертви на трафик на хора и на структурата и функционирането му като цяло с цел създаване на конкретни мерки за премахването на трафика на хора;

16. посочва необходимостта от пълноценно функциониращи, съгласувани национални механизми за насочване (НМН), координирани с транснационални механизми за насочване и финансирани чрез специално предназначени за целта финансови средства, за да се посрещнат предизвикателствата при координирането на различните участници, както и недостатъците, които водят до ограничено доверие сред жертвите, което може да има отрицателно въздействие върху ефективното насочване; подчертава, че доброто сътрудничество между полицията и неправителствените организации (НПО) следва да допълва пълноценно НМН, като определя ролите и отговорностите на съответните участници[28], така че защитава и насърчава основните права на жертвите на трафик; насърчава държавите членки да създадат национални центрове, специализирани в подпомагането и приемането на жертви на трафика на хора, и да улеснят прякото и ефективното трансгранично сътрудничество между тези центрове, както и между правоприлагащите агенции и съответните агенции на ЕС;

17. призовава Комисията да наблюдава и оценява положението с обезщетяването на жертвите в държавите членки и в трансграничен контекст по отношение на достъпа, изпълнението и действителните плащания, и да предложи конкретни мерки за гарантиране на по-добър, бърз и безплатен достъп до правна помощ и обезщетение във всички държави членки, без да се засягат други форми на обезщетение;

18. приветства приемането през 2018 г. на създаването на Механизма за преглед на прилагането на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и протоколите към нея и лансирането на процес на преглед през 2020 г.; призовава Комисията да заеме позицията на водещ пример в този процес на преглед; подчертава, че е важно да се повиши разбирането за трафика на хора като сложно и развиващо се престъпление; призовава държавите членки и институциите на ЕС да гарантират, че основаващият се на правата на човека отговор продължава да бъде в основата на анализа и реакциите на трафика на хора, и припомня необходимостта да бъдат ангажирани гражданите и организациите на гражданското общество; подчертава важната роля на Европейския парламент и националните парламенти; приканва Комисията и държавите членки да се присъединят към международната кампания на ООН срещу трафика на хора; настоятелно призовава държавите членки да ратифицират всички  международни инструменти, отнасящи се до борбата с трафика на хора, включително Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

Трафикът на хора като престъпление, свързано с пола, и борбата с трафика с цел сексуална експлоатация

19. подчертава, че сексуалната експлоатация остава най-разпространената и докладвана форма на трафик в ЕС от 2008 г. насам, като 60% от жертвите са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация; отбелязва, че 92% от тези жертви са жени и момичета и че над 70 % от трафикантите са мъже[29], което отразява начина, по който трафикът с цел сексуална експлоатация се корени в неравенството между половете;

20. поради това настоятелно призовава държавите членки да приемат конкретни мерки за справяне с основаното на пола насилие, насилието срещу жени и малолетни и непълнолетни лица, социалното приемане на насилието и културата на безнаказаност, както и структурните неравенства и стереотипи по отношение на половете като първопричини за трафика, особено чрез образователни, информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, допълнени с обмен на най-добри практики, включително програми и курсове за обучение за ангажиране на мъжете и момчетата; препоръчва Комисията за укрепи и развие свързаното с пола измерение при мониторинга на прилагането на законодателството на ЕС за борба с трафика, и настоятелно призовава Комисията да продължава да следи за това в оценката си на спазването и прилагането на директивата от страна на държавите членки;

21. призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да проучи по какъв начин търсенето на сексуални услуги води до трафик, тъй като Европол докладва, че „съществуват държави членки, в които проституцията е законна, като по този начин значително се улеснява използването на правната уредба от трафикантите, за да експлоатират жертвите си“[30]; припомня, че по данни на Европол в някои държави — членки на ЕС, в които проституцията е законна, заподозрените са могли да експлоатират деца заедно с възрастни жертви[31]; подчертава, че трафикът на хора се подхранва от високите печалби за трафикантите и от търсенето, което насърчава всички форми на експлоатация; подчертава, че използването на законни предприятия за прикриване на експлоататорски дейности е разпространена практика сред трафикантите на хора; припомня, че държавите членки имат правно задължение да обезсърчават и намаляват търсенето на всички форми на експлоатация, което следва да бъде основна цел за усилията за превенция и наказателно преследване;

22. призовава Комисията да превърне в приоритет предотвратяването на престъплението трафик с цел сексуална експлоатация, включително чрез информация, кампании за повишаване на осведомеността и образователни кампании, приемане на мерки и програми за обезкуражаване и намаляване на търсенето, и евентуално чрез приемане в бъдеще на специално законодателство, и призовава държавите членки да включат съзнателното използване на услугите на жертвите на трафик като престъпление в своите национални закони, както се препоръчва в член 18 от Директивата за борба с трафика на хора и се потвърждава от Комисията през 2018 г.[32] и да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи наказания;  настоятелно призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, които работят с жертви на трафик;

23. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да се съсредоточат върху повтарящите се и нововъзникващи модели на трафик на хора с цел сексуална експлоатация, като например нарастващата експлоатация на деца и жени, включително чрез сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и сексуално изнудване, и използването, наред с другото, на метода „влюбено момче“ като най-често срещано средство за набиране на жертви и склоняването им чрез използване на онлайн технологии, чрез разработване на умения, включително в областта на онлайн безопасността, в сътрудничество с всички заинтересувани участници; отбелязва, че увеличеното използване на технологии от страна на престъпните мрежи, замесени в трафик на хора, промени значително традиционния им начин на действие, особено по време на някои етапи на процеса на трафик;

24. подчертава значението на и настоява за повече програми за обучение, отчитащи аспектите на пола и на децата, за всички длъжностни лица, съдии, заинтересувани лица и участници, занимаващи се със случаи на трафик, разследвания и потенциални жертви, за да се подобри ранното идентифициране на лицата, които могат да станат жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, и насърчава държавите членки да приемат мерки за подкрепа на жертвите, като например програми за излизане, мерки за психологична подкрепа, възможности за достойна социална и професионална реинтеграция, образование и достъп до всеобхватни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, достъп до правосъдие и свързаните права, като същевременно бъдат включени социалните партньори и частният сектор; подчертава освен това в този контекст важността на програмите за повишаване на осведомеността за широката общественост, за да се идентифицират и защитят потенциалните жертви; подчертава необходимостта от заделяне на достатъчно средства за целите на обучението и поради това призовава държавите членки да предоставят подходящи ресурси;

25. настоятелно призовава държавите членки да приемат широкообхватното сексуално образование, съобразено с възрастта и степента на развитие като основно средство за предотвратяване на всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително трафик и сексуална експлоатация, да включат образование в областта на съгласието и взаимоотношенията, насърчаващо здравословни отношения на уважение и равенство във всички взаимодействия;

Трафик за целите на трудова експлоатация

26. изразява съжаление по повод факта, че няколко държави членки и организации на гражданското общество докладват за увеличаване на трафика за целите на трудова експлоатация[33]; изразява съжаление по повод факта, че все по-често деца стават жертва на трафик за целите на трудова експлоатация, и призовава за спешни действия от страна на националните инспекции по труда в държавите членки за разкриване и прекратяване на подобни практики; призовава освен това Европейския орган по труда да се занимае приоритетно с въпроса за тежката експлоатация на труда и да подпомогне държавите членки с изграждането на капацитет в тази област с цел по-добро идентифициране и санкциониране на практиките на тежка експлоатация на труда чрез целенасочени инспекции; подчертава, че е важно да се обмисли включването на трудовата експлоатация в програмите за обучение на длъжностните лица, които посещават жертви, за да се подобри ранното идентифициране на лицата, които са жертви на трафик с цел принудителен труд ; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да проучи по какъв начин търсенето на евтини трудови услуги води до трафик с цел трудова експлоатация; настоятелно призовава органите на държавите членки да увеличат усилията си за премахване на всички форми на неформална и нерегулирана заетост, като по този начин гарантират трудовите права на всички работници ; подчертава, че несигурният трудов статус на засегнатите работници ги прави зависими от работодателите им и позволява на извършителите на трафик на хора да експлоатират жертвите си;

Други форми на експлоатация

27. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да се съсредоточат върху повтарящите се и нововъзникващите модели на всички форми на трафик на хора, включително за целите на трудова експлоатация, принудителна просия, принудителни бракове и фиктивни бракове, както и принудителна престъпност, наред с други цели ; подчертава, че трафикът на хора се подхранва от високите печалби за трафикантите и от търсенето, което засилва всички форми на експлоатация; отбелязва със загриженост, че много държави — членки на ЕС, не разполагат с подходящо законодателство за жертвите на всички форми на експлоатация; призовава държавите членки да отчитат всички форми на трафик, когато предоставят защита, помощ и подкрепа на жертви; отбелязва, че въпреки последните доклади за престъпните мрежи, замесени в трафика на хора в целия ЕС за целите на трудова и други форми на експлоатация, няма подходящи данни, законодателство и достъп до услуги за подкрепа на жертвите на тези форми на експлоатация;

28. отбелязва, че трафикът на хора с цел други форми на експлоатация засяга 18% от жертвите[34], като включва дейности с цел принудителна просия, принудителни престъпни дейности, продажба на бебета, отстраняване на органи, незаконно осиновяване, финансова експлоатация чрез измама, и трафик на хора чрез сурогатно майчинство; отбелязва, че много от жертвите на принудителна просия и принудителни престъпни дейности често произхождат от маргинализирани ромски общности и често са деца;

29. подчертава, че правната и политическата рамка на ЕС по отношение на трафика на хора съчетава вътрешното и външното измерение, като отчита, че действията за борба с трафика на хора, който е сериозно престъпление и нарушение на правата на човека, представляват ясна цел на външната дейност на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави с цел борба с всички форми на трафик на хора и да увеличат възможностите за съвместни разследвания и специализирани наказателни преследвания;

Трафикът на хора в контекста на убежището и миграцията

30. подчертава, че макар по-голямата част от жертвите да са граждани на ЕС, престъпните организации използват недобросъвестно миграционните маршрути с цел трафик на жертви към ЕС, като хуманитарните кризи засилват уязвимостта на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, спрямо трафикантите; посочва, че през последните години е налице рязко увеличение на броя на жените и момичетата, жертви на трафик по маршрута през Централното Средиземноморие с цел сексуална експлоатация в ЕС[35]; призовава държавите членки и ЕС да идентифицират тези жени и момичета и да предотвратят подобни случаи в бъдеще, като използват съгласуван и координиран подход, основан на правата и съобразен с пола и децата, за предотвратяване и борба с трафика на хора ; припомня, че жените и децата често стават жертви на сексуално насилие по време на миграционното придвижване в замяна на закрила и основни хранителни продукти; подчертава, че критериите за предоставяне на официален статут на жертви на трафик на хора на тези жени и деца често са твърде строги, за да бъдат изпълнени, и че поради това те не могат да получат необходимата помощ, за да преодолеят претърпените вреди;

31. отново посочва, че лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите, и по-конкретно непридружените и разделени от придружителите им малолетни и непълнолетни лица, са уязвими към трафика на хора и че следва да се обърне особено внимание на трафика на жени, деца и други уязвими групи; подчертава, че съществуват уязвимост и рискове на различните етапи на миграционния процес преди самата миграция, по пътя към ЕС, по посока на местоназначението и за лицата, които могат да бъдат върнати; отбелязва, че слабото познаване на местния език и/или липсата на разбиране на техните права, ограниченият достъп до осъществими възможности за прехрана или до качествено образование, както и ограниченията на свободата им на движение също допринасят за риска да се превърнат в жертви на трафик;

32. подчертава много малкия брой регистрирани жертви на трафик на хора в процедурите за международна закрила; призовава държавите членки да засилят предоставянето на информация на пристигащите лица, включително с помощта на писмен и устен превод, относно техните права и приложимите процедури съгласно законодателството на ЕС, включително относно възможностите за получаване на подкрепа чрез адвокати и културни посредници, работещи в областта на предотвратяването на трафика и експлоатацията на хора;

33. посочва, че в някои държави членки кандидатите за международна закрила, които са идентифицирани като жертви на трафик на хора могат да решат или да бъдат принудени да променят процедурите и да подадат молба за разрешение за пребиваване съгласно Директива 2004/81/ЕО[36]; призовава държавите членки да гарантират, че процедурите за борба с трафика на хора и за предоставяне на убежище са взаимосвързани и се допълват взаимно;

34. призовава държавите членки да гарантират съгласувано прилагане на разпоредбите на Регламента „Дъблин III“, Директивата за борба с трафика на хора и Директивата за пребиваването, за да се предотврати практиката, използвана в някои държави членки жертвите на трафик на хора да бъдат прехвърляни към държавата, в която са били експлоатирани при първото им пристигане, като по този начин те са изложени в по-голяма степен на риска от повторен трафик и повторно травматизиране;

35. призовава държавите членки да увеличат усилията си за ранно идентифициране на потенциални жертви, по-специално в рамките на миграционните потоци и горещите точки, и да приемат мерки за защита и превенция; подчертава, че идентифицираните потенциални жертви следва да получават закрила и достъп до безопасно място, където да е възможно им се предостави информация и правна помощ; призовава държавите членки да предприемат действия за гарантиране на достъп до правосъдие на всички жертви, включително на жертвите, които са мигранти, независимо от техния статут на пребиваване;

36. призовава държавите членки да осигурят подходящи ресурси и специализирани центрове за действителни и предполагаеми жертви на трафик, включително жени, непридружени малолетни и непълнолетни лица, и да гарантират наличието на достатъчно места в приютите; призовава държавите членки да гарантират присъствието на обучени по въпросите на равенството между половете служители в центровете за настаняване и да гарантират подходящо подпомагане и финансиране за организациите на гражданското общество, които работят с тях;

37. призовава държавите членки да гарантират правото на семеен живот на жертвите на трафик на хора и да направят оценка на потенциалното разширяване на международната закрила, предоставена на жертвите спрямо членовете на техните семейства; призовава държавите членки да ускорят процедурите по събиране на семейства за членовете на семействата на жертвите, които са изложени на риск в държавата на произход;

38. посочва необходимостта от създаване на национални механизми за събиране на данни относно трафика на хора в рамките на процедурите за международна закрила, за да може да се гарантира проследяване на откритите случаи;

39. изразява загриженост относно това, че срокът за възстановяване и за размисъл е свързан със съдействие от страна на жертвата по време на разследването и се предоставя от правоприлагащите агенции; изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки[37] срокът не се прилага нито спрямо жертви на трафик, които са граждани на ЕС и/или ЕИП, нито спрямо лица, търсещи убежище; призовава Комисията да наблюдава прилагането на наличните правни решения на равнище на държавите членки, и по-специално предоставянето на срок за възстановяване и срок за размисъл;

40. посочва, че според Европол контрабандата на мигранти и трафикът на хора понякога се извършват от едни и същи престъпни организации[38] и че разследванията показват, че трафикантите все по-често се насочват към мигранти и търсещи убежище лица в ЕС с цел експлоатация[39]; подчертава важното значение на превенцията и на борбата срещу трафика на хора при сътрудничеството в областта на борбата срещу незаконното превеждане през граница с трети държави, на произход или на транзитно преминаване, както и чрез осигуряване на защита на жертвите посредством гарантиране на наличието на цялостни програми за подпомагане, реинтеграция и възстановяване;

41. припомня на държавите членки, че липсата на безопасни и законни пътища за миграция за търсещите убежище лица увеличава тяхната уязвимост към трафика, тъй като тези лица могат да бъдат експлоатирани както по време на пътуването, така и при пристигането; призовава държавите членки да осигурят по-безопасни и законни пътища за миграция, като например хуманитарни визи с цел предотвратяване на експлоатацията на уязвими лица;

42. отбелязва, че липсата на документиране или притежаването на статут на зависимо лице увеличава вероятността от виктимизация и намалява вероятността жертвите да потърсят помощ или да съобщят за злоупотреба поради страх от имиграционни последици, като по този начин се излагат на риск от експлоатация и злоупотреба; отбелязва, че значителните пропуски в обхвата и изпълнението на националните закони и политики по отношение на трафика на хора предоставят на извършителите допълнителни възможности да експлоатират жертвите с неуреден статут, като по този начин големи групи хора биват излагани на по-голяма уязвимост от експлоатация; призовава държавите членки да отделят действията по правоприлагане в областта на миграцията от дейностите по правоприлагане; подчертава, че за уязвимите лица следва да се въведат механизми за безопасно сигнализиране и ефективно подаване на жалби;

Трафик на деца

43. отбелязва, че децата представляват почти една четвърт от всички жертви в ЕС, като момичетата (78%) съставляват по-голямата част от децата жертви в ЕС; посочва, че почти 75% от всички деца жертви в ЕС са граждани на ЕС; изразява особена загриженост относно насилието, злоупотребата и експлоатацията, на които са изложени децата жертви в ЕС, особено тези, които са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация[40];

44. припомня задължението на държавите членки да обръщат специално внимание на децата – жертви на трафик, като за всички дейности се съобразяват преди всичко с висшите интереси на детето; подчертава физическите и психологическите вреди, понесени от децата, жертви на трафик, и тяхната повишена уязвимост по отношение на експлоатацията; призовава държавите членки да гарантират строги мерки за закрила на детето, презумпцията за детство и оценка на възрастта на детето, закрила преди и по време на наказателно производство, достъп до безусловно подпомагане, компенсация, недопускане на налагане на наказание, а също и подпомагане и подкрепа на член на семейството на дете жертва, както и превенция;

45. призовава държавите членки да се съсредоточат върху идентифицирането на децата жертви и тяхното подпомагане, което да им позволи да се възползват от правата си; подчертава необходимостта от незабавно определяне на добре обучени и разполагащи с подходяща подкрепа надзорници и попечители, включително временни настойници/попечители за децата – жертви, включително непридружените деца жертви, и подчертава значението на осигуряването на правосъдие, съобразено с интересите на децата, както и на наличието на специализирани служби; призовава също така държавите членки да предприемат мерки за гарантиране на адекватно и подходящо обучение, по-специално в областта на правото и психологията, за лицата, работещи с деца – жертви на трафик и за увеличаване на броя на настойниците/попечителите чрез организиране на кампании за повишаване на осведомеността;

46.  призовава държавите членки да гарантират, че при снемането на биометрични данни на малолетни и непълнолетни лица в рамките на процедурата за кандидатстване за виза служителите в консулствата обръщат специално внимание на правилната проверка на самоличността на малолетните и непълнолетните лица, както и на свързаността им с лицето или лицата, които упражняват родителски права или правно настойничество; призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Европол и организациите на гражданското общество, и държавите членки да предоставят целенасочено и ефективно образование и обучение, както и информация относно методите, използвани от трафикантите, на националните, местните и регионалните органи с цел предотвратяване на трафика на деца;

47. призовава държавите членки да приложат в пълна степен Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография[41], и да засилят полицейското и съдебното сътрудничество с цел предотвратяване и борба със сексуалната експлоатация на равнището на ЕС; настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат с организациите на гражданското общество и с агенциите на ЕС, и по-специално с Европол и Евроюст, за подобряване на обмена на информация и за подпомагане на трансграничните разследвания;

48.  отбелязва с голяма загриженост разпространението на сексуалната експлоатация на деца, както и начинът на действие и приемането на трафика и сексуалната експлоатация на деца като нещо нормално, и призовава за адекватен отговор от страна на онлайн платформите, за да се избегне предлагането на материали, съдържащи злоупотреба;

49.  отбелязва използването на средства като интернет и социалните медии за набиране и привличане на потенциални жертви; призовава интернет платформите да обърнат специално внимание на разработването на подходящи инструменти; призовава в новия законодателен акт за цифровите услуги да се разгледа  използването на методи за кибернасилие; призовава държавите членки да разработят модел за идентифициране, ранна подкрепа и подпомагане на деца, които са жертви на онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба, както и програми за повишаване на осведомеността и подходящи за деца механизми за подаване на сигнали; насърчава Комисията и държавите членки да предприемат по-нататъшни действия за борба с тези онлайн престъпления и за засилване на превантивните мерки; поради това отново заявява необходимостта от подобряване на трансграничното сътрудничество и обмена между правоприлагащите органи и органите за закрила на детето, както и от разработване на начини за бързо издирване на семействата и алтернативни възможности за грижи за непридружените малолетни и непълнолетни лица;

50. отбелязва, че децата жертви се нуждаят от специална подкрепа, съобразена с техния висш интерес и специфичните им уязвимости; насърчава държавите членки да гарантират, че специалистите, които влизат в контакт с децата жертви, като служителите на правоприлагащите органи, граничната охрана, държавните служители и служителите от съдебната система, както и социалните и здравните работници, включително работещите в домовете за грижи за млади хора, са достатъчно обучени да откриват, подпомагат и общуват с деца — жертви на трафик; отбелязва, че специализираните екипи на правоприлагащите органи, които са обучени как да правят аудио-визуални записи на свидетелски разкази на деца, не участват системно в разпитите на всички деца – жертви на трафик на хора; настоятелно призовава държавите членки да направят това стандартна практика и да обучат правоприлагащите служители да прилагат този тип подходящ за деца разпит; съветва държавите членки да разработят стабилен „верижен подход“ със здрави връзки между специфичните модули за подкрепа на жертвите на трафик на хора, например специализирани центрове за подпомагане и приемане на жертви на трафик на хора, и обичайните модули за грижа за младите хора, като се посрещат специфичните нужди на всяко дете – жертва на трафик на хора;

51. отбелязва, че децата от ромски произход са особено уязвими на експлоатация и трафик и за тях съществува висок риск да бъдат подложени на сексуална експлоатация, трудова експлоатация и принудителна просия;

52. приветства решението на Комисията в Стратегията на ЕС от 24 юли 2020 г. за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца да се предвиди създаването на Европейски център за превенция и борба срещу сексуалното насилие над деца, както се изисква в резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата, което да се превърне в основа за координиран и многостранен европейски подход, който включва превенция и противодействие на насилието над деца и помощ за жертвите;

53. отбелязва, че децата мигранти, и по-специално непридружените и отделените деца мигранти, продължават да са изложени на висок риск от насилие, трафик и експлоатация по миграционните маршрути към и в рамките на ЕС; отбелязва, че момичетата са изложени на риск от сексуална експлоатация и насилие, основано на пола, по всички миграционни маршрути; изисква от държавите членки да предоставят на непридружените деца жертви на трафик мерки за помощ, подкрепа и защита, които отговарят на техните специфични нужди, да им определят настойник/попечител при пристигането им и да им осигурят подходящи и адаптирани условия на живот; припомня, че тези мерки следва да вземат предвид висшите интереси на непридружените деца, в краткосрочен, както и в дългосрочен план; осъжда факта, че някои държави членки използват задържането като средство за „защита“ на непридружените малолетни и непълнолетни лица, включително в полицейски помещения; припомня, че държавите членки следва да разгледат алтернативи на задържането, по-специално на деца; припомня, че задържането не е във висш интерес на детето и че държавите членки следва да осигурят подходящо за деца настаняване, което да не представлява задържане;

54. отбелязва, че трафикантите често използват приемните центрове за откриване на потенциални жертви и за организиране на тяхното превозване до места за експлоатация и че поради това съответните публични органи и другите компетентни участници в държавите членки трябва да бъдат особено бдителни и да наблюдават и охраняват тези центрове, като обръщат специално внимание на най-уязвимите лица, като децата като същевременно засилят тяхната защита, , като едновременно ги информират и им предоставят независимост чрез повишаването на осведомеността в училищата, центровете за млади хора и младежките движения; подчертава, че е необходим координиран европейски подход за откриване и закрила на непридружени деца мигранти, когато те изчезват;

Ефективност на наказателноправните системи и криминализиране на използването на услуги, предоставяни от жертвите

55. отбелязва ниския брой наказателни преследвания и присъди за престъпления, свързани с трафик на хора; настоятелно призовава държавите членки да предприемат мерки за подобряване и ускоряване на разследването на случаите на трафик, чрез укрепване на полицейските усилия както на национално, така и на трансгранично равнище, и да въведат строги наказания за престъплението  трафик на хора; подчертава, че съществуващите на национално равнище санкции и средства за тяхното налагане все още значително се различават между отделните държави членки; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на областите, за които не се съобщават достатъчно данни и не се правят достатъчно разследвания, особено по отношение на заетостта със сезонен и временен характер в сектори с нискоквалифициран труд и ниско заплащане, като например трудовата експлоатация в земеделския сектор; призовава държавите членки да противодействат на безнаказаността чрез координиран подход между съответните агенции на ЕС в партньорство с държавите членки, институциите на ЕС, организациите на гражданското общество и други партньори, като по този начин се повиши ефективността на разследванията и наказателните преследвания, включително чрез ефективно използване на съществуващите платформи, управлявани от агенции като Европол и Евроюст; поради това призовава компетентните органи, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на тежки престъпления, включително случаи на трафик на хора, да използват широкомащабни информационни системи, включително Шенгенската информационна система (ШИС II), в съответствие с разпоредбите, залегнали в съответното законодателство, за да ги подкрепят;

56. посочва, че не всички държави членки са приели законодателство, свързано с член 18 от Директивата за борба с трафика на хора[42]; отбелязва, че различната правна среда относно криминализирането на използването на услуги, предоставяни от жертвите, възпрепятства усилията за намаляване на търсенето; изразява съжаление относно факта, че процентът на съдебно преследване и осъдителни присъди в ЕС за съзнателно използване на услугите на жертвите и за сексуална експлоатация е нисък; отново призовава държавите членки спешно да установят съзнателното използване на услугите на жертвите на трафик на хора като престъпление;

57. подчертава ключовото значение правоприлагащата общност в ЕС да развие ефикасен и разширен капацитет за извършване на анализ в отговор на нарастващите престъпни практики в областта на трафика на хора, улеснявани от онлайн инструменти; призовава Комисията да осигури финансово подпомагане на агенциите на ЕС, като Европол и чрез специално посветени на сектора средства на ЕС да гарантира прилагането на най-високи аналитични стандарти и подходящи инструменти за обработка на информация с все по-нарастваща сложност;

58. отбелязва, че жените са непропорционално криминализирани поради тяхното социално-икономическо положение или статут на мигранти и биват възпрепятствани от равен достъп до правосъдие вследствие на свързани с пола стереотипи, дискриминационни закони, междусекторна или комбинирана дискриминация, както и процедурни и доказателствени изисквания и практики; призовава Комисията и държавите членки да гарантират физически, икономически, социално и културно достъпно правосъдие за всички жени; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия по отношение на пречките пред достъпа до правосъдие за жени;

59. изразява съжаление по повод факта, че условията, на които трябва да отговаря жертвата, за да получи официален статут на жертва на трафик на хора, често са прекалено строго определени, за да бъдат изпълнени, особено що се отнася до малолетните и непълнолетните лица и други уязвими жертви, които зависят финансово и емоционално от своите трафиканти; изразява съжаление относно факта, че на жертвите все още се повдигат обвинения и се налагат присъди за нарушения, които са били принудени да извършат, често във връзка с незаконно влизане на територията на дадена държава членка, което пък често е неразделно свързано с трафика на хора; призовава държавите членки да приемат ясни разпоредби относно недопускането на наказателно преследване или налагане на наказания на жертвите на трафик на хора и относно отделянето на защитата за жертвите от сътрудничеството с правоприлагащите органи, което понастоящем възлага цялата доказателствена тежест върху жертвата; вместо това изисква държавите членки да удовлетворяват потребностите на жертвите по отношение на психологическата подкрепа; призовава също така държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помощта и подкрепата за жертвите не зависи от тяхното желание да сътрудничат при наказателното разследване, наказателното преследване или по време на съдебното производство, съгласно член 11 от Директивата за борба с трафика на хора;

60. изразява съжаление по повод факта, че данните относно самоличността на жертвите на трафик на хора присъстват в полицейските доклади и са налични на всеки етап на производството, като в резултат за жертвите е трудно да подават сигнали или да бъдат защитавани от ответни действия с цел отмъщение; насърчава държавите членки да съхраняват имената на жертвите и други данни за самоличността в отделни файлове, достъпни за полицията и прокуратурата, но които да не се разкриват на лицата, заподозрени в извършване на трафик на хола или на техните адвокати, като същевременно се зачита правото на справедлив съдебен процес;

61. подчертава значението на финансовото разследване и „проследяването на парите“ като ключова стратегия за разследване и наказателно преследване на мрежите на организираната престъпност, които печелят от трафика на хора; призовава държавите членки при започване на ново разследване на трафик да инициират финансови разследвания и да работят със специалисти в областта на изпирането на пари; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството в областта на обезпечаването и конфискацията на активите на лицата, участващи в трафик, и при предоставянето на обезщетение на жертвите, включително чрез използване на конфискувани облаги в подкрепа на помощта и защитата на жертвите, както това се насърчава в съображение 13 от Директивата относно трафика на хора; призовава Комисията да оцени и насърчи използването на съществуващото съдебно и полицейско сътрудничество и наличните инструменти, като взаимното признаване на съдебни решения, съвместните екипи за разследване и европейската заповед за разследване; в тази връзка призовава за усъвършенстван цялостен подход, насочен към постигане на по-обединен начин на мислене във всички области като миграция, заетост, здраве и безопасност на работното място и много други;

Сътрудничество между държавите членки и с агенциите на ЕС

62. припомня ролята на агенциите на ЕС за ранното идентифициране на жертвите и борбата

с трафика на хора; призовава за повече ресурси за агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР), за да може техният персонал да бъде обучен и да бъдат разработени инструменти за изграждане на капацитет в областта на откриването на жертви, включително назначаването на подходящо обучени за използване на съобразени с пола и проблемите на децата подходи служители на агенции, особено в държавите членки, изправени пред нарастващи смесени миграционни потоци; призовава Комисията да разработи насоки за интегриране на експертния опит в областта на равенството между половете и правата на човека в дейностите на правоприлагащите органи в целия ЕС, включително чрез разработване на устойчиви програми за подобряване на баланса между половете в процесите на вземане на решения и сред служителите на агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР), особено тези с правомощия в областта на трафика на хора;

63. приветства сключването от агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи на съвместна декларация относно ангажираността си да работят заедно срещу трафика на хора; призовава в тази връзка държавите членки да увеличат трансграничното сътрудничество и обмяната на знания със съответните агенции на ЕС като Евроюст, Европол, FRA, Frontex, CEPОL, EIGE и EASO в областта на борбата срещу трафика на хора;

64. отбелязва ключовата роля, която Евроюст играе за сътрудничеството и координацията на сложни разследвания и за наказателни преследвания, водени от съдебните органи на държавите членки, включително посредством европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване, както и чрез използването на съвместни екипи за разследване; призовава държавите членки да гарантират по-често и навременно отнасяне на случаи на трафик на хора към Евроюст с цел увеличаване на координацията на съдебните разследвания и наказателни преследвания между държавите членки и трети държави; насърчава по-засилено използване на съвместните екипи за разследване с подкрепата на Евроюст и Европол, тъй като този инструмент за съдебно сътрудничество е доказал значителната си ефективност в борбата срещу трафика на хора;

65. насърчава държавите членки да увеличат обмена на данни и информация с цел борба с трафика на хора, като използват съответните ресурси и бази данни на Европол;

66. призовава CEPOL да осигури обучение за компетентните правоприлагащи органи, за да се гарантират стандартизирани подходи към разследването и защитата на жертвите;

Препоръки

67. призовава Комисията да преразгледа Директивата за борба с трафика на хора след задълбочена оценка на въздействието с цел подобряване на мерките за предотвратяване, борба и наказателно преследване на всички форми на трафик, особено с цел сексуална експлоатация, което представлява  най-голямата област на трафик на хора ; да се обърне внимание на използването на онлайн технологии както за разпространението, така и за предотвратяването на трафика на хора; да подобри мерките за превенция и ранно идентифициране на жертвите и осигуряване на лесен и безусловен достъп до помощ и закрила, като същевременно по отношение на всички форми на трафик се засили хоризонталната перспектива, съобразена с пола и децата;

68. призовава Комисията да измени Директивата за борба с трафика на хора, за да се гарантира, че държавите членки изрично криминализират съзнателното използване на всички услуги, предоставяни от жертви на трафик, които включват експлоатация, както се предлага в член 18 от Директивата за борба с трафика на хора, като се има предвид сериозният и широкообхватен характер на това престъпление в целия ЕС и ниският брой наказателни преследвания; изразява съжаление относно факта, че доказването на осъзнаване при използването на услугите на жертва на трафик на хора е труден въпрос за разследващите органи; подчертава, че трудността при намирането на доказателства не е непременно убедителен аргумент за това дадено поведение да не се разглежда като престъпление; отбелязва, че ограничаването на наказателната отговорност само до ситуация, при която ползвателят действа с пряко и действително осъзнаване, че лицето е жертва на трафик на хора, поставя много високи изисквания пред започването на съдебно преследване; счита, че степента на осъзнаването, която следва да се изисква за това престъпление, следва да бъде предмет на задълбочено проучване; счита, че ползвателят следва да докаже, че са предприети всички разумни стъпки, за да се избегне използването на услуги, предоставяни от жертвата; изразява загриженост относно факта, че правоприлагащите органи не са достатъчно запознати със съзнателното използване на услугите, предоставяни от жертвите на трафик, относно липсата на съдебна практика за съответната разпоредба и недостатъчните и неподходящи човешки ресурси; подчертава, че е важно държавите членки да увеличат усилията си за увеличаване на броя на разследванията и наказателните преследвания и да намалят тежестта върху жертвите и техните свидетелски показания по време на производството за събиране на доказателства; призовава за редовно и съобразено с нуждите обучение на следователите, прокурорите и съдиите, както и за системно използване на финансови разследвания и други ефективни инструменти за разследване, основани на разузнавателни данни, които могат да предоставят редица видове доказателства, които да се използват в допълнение към свидетелските показания на жертвите; призовава държавите членки да отделят достатъчно финансови и човешки ресурси за предприемане на подходящи действия спрямо това престъпление;

69. призовава Комисията да публикува без по-нататъшно забавяне специална и посветена на проблема стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора, да обърне внимание на трафика на хора в ЕС като приоритетна област и чрез всеобхватна, съобразена с пола и децата правна и политическа рамка;

70. припомня, че директивата трябва да бъде изпълнявана изцяло, последователно и надлежно от всички участници в тази област, включително законодатели, съдии, прокурори, полиция и публични администрации; подчертава, че подходящото обучение на всички тези участници е от ключово значение, също както и кампаниите за повишаване на осведомеността и сътрудничеството между публичните администрации и организациите на гражданското общество; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията в тази насока;

71. призовава Комисията редовно да прави оценка и преглед на прилагането на Директивата за борба с трафика на хора от държавите членки и да представя доклад в съответствие с член 23, параграф 1, в който да се оценява степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с директивата и въздействието на действащото национално законодателство, и спешно да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения при липса на ефективно прилагане, да докладва на Европейския парламент и да представи предложения за нейното преразглеждане;

72. призовава Комисията да оцени прегледа на Директива 2004/81/ЕО за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора, като гарантира, че жертвите не биват връщани след изтичане на периода за размисъл и че разрешенията за пребиваване на лица, станали жертва на трафик, не са обвързани с условието за участие или готовност за участие на лицето, обект на трафик, в разследването или наказателното производство по случая;
призовава държавите членки да осигурят съгласуваност на безусловния достъп до подпомагане и подкрепа, предвиден в Директива 2011/36/ЕС, с изискванията в Директива 2004/81/ЕО и нейното прилагане;

73. призовава държавите членки и Комисията да определят, отпуснат и разпределят подходящи средства за борбата срещу трафика на хора, както на национално, така и на европейско равнище, посредством финансовите възможности, предоставяни от европейските фондове и проекти като фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и направлението „Дафне“ в рамките на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ в рамките на новата многогодишна финансова рамка;

74. призовава Комисията и държавите членки да организират информационни кампании, които да достигнат до потенциалните жертви и да ги информират за помощта, защитата и техните права във всички държави от ЕС;

75. призовава Комисията да проведе основано на факти проучване на рисковите фактори за потенциалните жертви и на начина, по който различните области на политиката си взаимодействат с трафика на хора в рисковите сектори;

76. призовава Комисията и държавите членки да прилагат основан на правата на човека подход към предотвратяването на трафика на хора с акцент върху правата на жертвите, да работят с гражданското общество за предоставяне на необходимите услуги и помощ на жертвите и да гарантират, че те имат достъп до правосъдие, обезщетение и възстановяване;

77. подчертава значението на съгласувания подход за подобряване на идентифицирането на потенциалните жертви в контекста на миграционните потоци и в горещите точки, за подобряване на достъпа до процедури за предоставяне на убежище и за гарантиране на взаимното им допълване с процедурите, свързани с трафика на хора; призовава Комисията да оцени прилагането на Директивата за борба с трафика на хора и да представи предложения за нейното преразглеждане;

78. призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни мерки срещу престъпните групи, които се занимават с контрабанда и трафик на хора, предвид вероятността незаконно преведените през граница лица да станат жертви на трафик, както и да оценят риска, на който са изложени мигрантите и най-уязвимите лица, по-специално непридружените малолетни и непълнолетни лица, разделените от придружителите им деца и жените; подчертава в този контекст необходимостта от повече законни и безопасни пътища за миграция, за да се предотврати експлоатацията на уязвими лица с нередовен статут;

79. призовава държавите членки в отговор на COVID-19 да разработят план за действие в извънредни ситуации за осигуряване на минималното  функциониране на системите за борба срещу трафика в условия на извънредна ситуация; отбелязва, че планът за действие в извънредни ситуации следва да гарантира минимален пакет от услуги за жертвите, позволяващ посрещането на непосредствените им нужди в периода, в който са намалени възможностите за насочване, закрила, разследване на случая и съдебно производство;

80. призовава Комисията да гарантира непрекъснатост на работата на координатора на ЕС за борба с трафика на хора, като назначи на пълно работно време координатор на ЕС за борба с трафика на хора  и включи това в новата стратегия относно борбата с трафика на хора;

°

° °

81. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.1.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	80 10 10
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Magdalena Adamowicz, Konstantinos Arvanitis, Malik Azmani, Simona Baldassarre, Katarina Barley, Pernando Barrena Arza, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Robert Biedroń, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Vilija Blinkevičiūtė, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Annika Bruna, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Clare Daly, Marcel de Graaff, Margarita de la Pisa Carrión, Anna Júlia Donáth, Lena Düpont, Rosa Estaràs Ferragut, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Frances Fitzgerald, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Jean-Paul Garraud, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Balázs Hidvéghi, Alicia Homs Ginel, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Marina Kaljurand, Assita Kanko, Fabienne Keller, Peter Kofod, Łukasz Kohut, Arba Kokalari, Moritz Körner, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Juan Fernando López Aguilar, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Andżelika Anna Możdżanowska, Maria Noichl, Maite Pagazaurtundúa, Pina Picierno, Sirpa Pietikäinen, Nicola Procaccini, Emil Radev, Samira Rafaela, Paulo Rangel, Evelyn Regner, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Eugenia Rodríguez Palop, María Soraya Rodríguez Ramos, Christine Schneider, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Birgit Sippel, Martin Sonneborn, Sylwia Spurek, Jessica Stegrud, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Isabella Tovaglieri, Dragoş Tudorache, Milan Uhrík, Ernest Urtasun, Tom Vandendriessche, Hilde Vautmans, Bettina Vollath, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Abir Al-Sahlani, Bartosz Arłukowicz, Malin Björk, Gwendoline Delbos-Corfield, Andor Deli, Romeo Franz, Beata Kempa, Radka Maxová, Domènec Ruiz Devesa, Juan Ignacio Zoido Álvarez

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

80	+
ECR	Assita Kanko, Beata Kempa, Andżelika Anna Możdżanowska, Jadwiga Wiśniewska
NI	Isabella Adinolfi, Laura Ferrara, Martin Sonneborn
PPE	Magdalena Adamowicz, Bartosz Arłukowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Lena Düpont, Rosa Estaràs Ferragut, Frances Fitzgerald, Cindy Franssen, Arba Kokalari, Jeroen Lenaers, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Sirpa Pietikäinen, Emil Radev, Paulo Rangel, Christine Schneider, Ralf Seekatz, Tomas Tobé, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Juan Ignacio Zoido Álvarez
Renew	Abir Al-Sahlani, Malik Azmani, Anna Júlia Donáth, Sophia in 't Veld, Fabienne Keller, Moritz Körner, Radka Maxová, Maite Pagazaurtundúa, Samira Rafaela, María Soraya Rodríguez Ramos, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache, Hilde Vautmans
S&D	Katarina Barley, Pietro Bartolo, Robert Biedroń, Vilija Blinkevičiūtė, Caterina Chinnici, Heléne Fritzon, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Alicia Homs Ginel, Evin Incir, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Maria Noichl, Pina Picierno, Evelyn Regner, Domènec Ruiz Devesa, Birgit Sippel, Bettina Vollath, Elena Yoncheva
The Left	Konstantinos Arvanitis, Pernando Barrena Arza, Malin Björk, Eugenia Rodríguez Palop
Verts/ALE	Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Gwendoline Delbos-Corfield, Romeo Franz, Alice Kuhnke, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Sylwia Spurek, Tineke Strik, Ernest Urtasun

 

10	-
ECR	Jorge Buxadé Villalba, Margarita de la Pisa Carrión
ID	Nicolas Bay, Annika Bruna, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Marcel de Graaff, Tom Vandendriessche
NI	Milan Uhrík
PPE	Nadine Morano

 

10	0
ECR	Nicola Procaccini, Jessica Stegrud
ID	Simona Baldassarre, Peter Kofod, Annalisa Tardino, Isabella Tovaglieri
PPE	Andor Deli, Balázs Hidvéghi, Lívia Járóka
The Left	Clare Daly

 

Легенда:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържали се“

 

• [1] EPRS Оценка на изпълнението, стp. 69
• [2] Шерер, Откриване и защита на жертвите на трафик в горещите точки: Последваща оценка, EPRS, 2019 г.
• [3]Data Collection on Trafficking in Human Beings in the EU (Събиране на данни относно трафика на хора в ЕС), 2018 г., стр. 101.https://ec.europa.eu/home-affairs/sites/homeaffairs/files/what-we-do/policies/european-agenda-security/20181204_data-collection-study.pdf
• [4] ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
• [5] Приети текстове, P9_TA(2019)0066.
• [6]OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
• [7] OJ L 018, 21.1.2012 г., стp. 7
• [8] ОВ L 168, 30.6.2009 г, стр. 24.
• [9] ОВ L 348, 24.12.2008 г, стр. 9.
• [10] ОВ L 261, 6.8.2004 г, стр. 19.
• [11] OJ L 328, 5.12.2002 г., стp. 17.
• [12] OJ L 328, 5.12. 2002 г., стр. 1.
• [13]Приети текстове, P9_TA(2020)0286.
• [14]Приети текстове, P9_TA(2019)0080.
• [15] ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 47.
• [16]ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 61.
• [17]ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 78.
• [18] Оценка на прилагането на европейско равнище — „Прилагане на Директива 2011/36/ЕС: Миграция и въпроси, свързани с равенството между половете“, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за последваща оценка, 15 септември 2020 г.
• [19]Трети доклад на Комисията относно напредъка в борбата с трафика на хора (2020 г.) съгласно изискванията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора (COM(2020)0661)
• [20] COM(2020)0661
• [21]Data Collection on Trafficking in Human Beings in the EU (Събиране на данни относно трафика на хора в ЕС), 2020 г.
• [22]COM(2020)661, стр. 1.
• [23]COM(2020)661, стр. 1.
• [24] https://www.europol.europa.eu/publications-documents/challenges-of-countering-human-trafficking-in-digital-era
• [25] https://www.europol.europa.eu/publications-documents/challenges-of-countering-human-trafficking-in-digital-era
• [26]Проучване относно икономическата, социалната и човешката цена на трафика на хора в рамките на ЕС (2020 г.)
• [27]Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза http://fra.europa.eu/en/publication/2015/severe-labour-exploitation-workers-moving-within-or-european-union
• [28]Препоръките на Експертната група за действие срещу трафика на хора към Съвета на Европа (GRETA) включват гарантиране на прилагането на НМН по отношение на лицата, търсещи убежище и лицата, задържани в имиграционни центрове.
• [29]Data Collection on Trafficking in Human Beings in the EU (Събиране на данни относно трафика на хора в ЕС), 2020 г.
• [30]Доклад на Европол за състоянието на трафика на хора в ЕС от 18 февруари 2016 г.
• [31]Втори доклад относно прилагането на директивата, COM (2018)0777, стр. 6.
• [32]Втори доклад относно прилагането на директивата, COM (2018)0777, стр. 6.
• [33]Трети доклад на Комисията относно напредъка в борбата с трафика на хора (2020 г.) съгласно изискванията в член 20 от Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора (COM(2020)0661)
• [34] COM(2020)0661
• [35]Втори доклад за напредъка, (COM(2018)0777), стр. 3.
• [36]Оценка на прилагането на европейско равнище — „Прилагане на Директива 2011/36/ЕС: Миграция и въпроси, свързани с равенството между половете“, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за последваща оценка, 15 септември 2020 г., стр. 49
• [37]9-Ти общ доклад за дейностите на GRETA, стр. 57.
• [38] Четвърти годишен доклад на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти към Европол (2020 г.).
• [39]Оценка на Европол на заплахата от тежка и организирана престъпност за 2017 г. (SOCTA).
• [40]Европол, Европейски център за борба с контрабандата на мигранти, 4-ти годишен доклад, 2020 г.
• [41] OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
• [42]Втори доклад за напредъка, (COM(2018)0777), стр. 29.