ДОКЛАД относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната

8.3.2021 - (2019/2204(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Андреас Шваб

Изменения

• 001-001 (PDF - 108 KB)
• 001-001 (DOC - 70 KB)

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Процедура и източници

На 6 ноември 2019 г. на докладчика беше възложено да изготви доклад относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността (оттук нататък: „Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната“)[1] и Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (оттук нататък: „Директивата за трансфера“)[2].

Целта на настоящия доклад за изпълнението е да информира Парламента относно състоянието на изпълнението на двете директиви, за да се даде възможност на пленарното заседание да направи заключения и да отправи препоръки за конкретни действия, които да бъдат предприети, независимо дали става въпрос за подобряване на изпълнението или евентуално за предлагането на законодателни промени. Докладът ще направи преглед на изпълнението и прилагането на двете директиви в държавите членки, тяхното въздействие върху отварянето на вътрешния пазар за отбранителни продукти и създаването на европейски пазар за отбранителна техника (ЕПОТ), както и приноса им за консолидирането на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), като постави акцент върху участието на МСП.

След назначаването си докладчикът събра информация, като в подготвителната работа по настоящия доклад използва редица източници, сред които:

− размяна на мнения онлайн с двама експерти и с докладчиците в сянка, проведена дистанционно на 23 юни 2020 г.;

− Изследване относно изпълнението на „EU Defence Package: Defence Procurement and Intra Community Transfers Directives” (Пакет за отбраната на ЕС: Директива за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и Директива за трансфера вътре в Общността) на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (ГД EPRS), финализирани през септември 2020 г.;

− среща на техническо равнище с ГД „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ (ГД DEFIS) на Комисията, на 15 юли 2020 г.

Въз основа на констатациите, събрани чрез посочените източници, докладчикът набеляза следните три основни приоритетни области за настоящия доклад: необходимостта от по-добро изпълнение и правоприлагане на пакета за отбраната, перспективите за създаване на европейски пазар за отбранителна техника (ЕПОТ), и установяването на настоящото равнище на участие на МСП на пазарите за обществени поръчки в областта на отбраната.

Пакет за отбраната — въведение

Целите на двете директиви — които съставляват т.нар. „пакет за отбраната“ — бяха да се отвори вътрешният пазар за отбранителни продукти, да се улесни трансграничното възлагане на обществени поръчки и да се изгради общоевропейска индустриална база в европейския сектор на отбраната и сигурността. В много държави членки имаше закъснения при транспонирането и прилагането. Комисията приключи първия си доклад за оценка през 2016 г., в който се прави преглед на практиките за изпълнение от 2009 до 2016 г. Въпреки че Комисията срещна трудности при събирането на достатъчно информация от държавите членки, тя все пак стигна до заключението, че не е необходимо преразглеждане на директивите. На онзи етап комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите реши да не предприема действия по отношение на отговор на оценката.

Необходимост от по-добро изпълнение и правоприлагане

Докладчикът счита, че по-доброто изпълнение на двете директиви продължава да бъде от решаващо значение за пълното постигане на целите на пакета за отбраната. Поразителен е трайният проблем с неравномерното използване и ниската степен на прилагане на двете директиви от страна на държавите членки, който освен това се изостря от въздействието на COVID-19, излизането на Обединеното кралство от ЕС и бъдещите съкращения на разходите за отбрана, както и от бюджетните ограничения в областта на научноизследователската и развойна дейност и на изследванията и технологиите. В този контекст е важно да се подчертае, че Комисията започна редица производства за установяване на нарушение. Най-скоро, през 2018 г. бяха започнати пет производства за установяване на нарушение, две от които все още не са приключили.

Директива за обществените поръчки в областта на отбраната

За да се подобри ефективността на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната и на свой ред — нейната ефикасност, с цел увеличаване на конкуренцията, прозрачността и недискриминацията във всички държави членки, директивата трябва да се изпълнява ефективно. При все това докладчикът счита, че основната пречка пред пълното и правилно прилагане на тази директива продължава да бъде:

− систематичното използване от страна на държавите членки на разпоредбата за изключване по силата на директивата, както и на член 346 от ДФЕС, който предвижда единствено позоваване ex-post в случай на евентуален съдебен спор, въпреки тълкувателните насоки[3], издадени от Комисията. Трябва да се подчертае, че няколко държави членки въведоха в своето законодателство специфична процедура, приложима за договорите, попадащи в обхвата на член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС, което все още затруднява оценката на това дали изключението по член 346 е било използвано по основателни причини, свързани със защитата на основни национални интереси в областта на сигурността, или просто като начин за ограничаване на прилагането на Директива 2009/81/ЕО. Това повдига въпроса дали проблемът с изключенията трябва да бъде разглеждан още както от законодателна гледна точка (за да се ограничи използването), така и от гледна точка на контрола и действията по правоприлагане от страна на Комисията;

− недостатъчното равнище на трансгранично проникване и на участие на МСП в договори в областта на отбраната;

− ниското равнище на сътрудничество, общо планиране, общо разбиране за необходимите отбранителни способности и съгласуване на технологичния и стратегическия суверенитет в рамките на Съюза.

Същевременно докладчикът би искал да подчертае някои положителни тенденции по отношение на постепенното прилагане на директивата:

− увеличаването на броя на обявленията за обществени поръчки и обявленията за възложени обществени поръчки, издавани от държавите членки (данни от Електронния ежедневник за поръчките (TED)), което все още е доста скорошно явление в сравнение с директивите за възлагане на обществени поръчки извън областта на отбраната. Тази тенденция на нарастване обаче изглежда не е очевидна по отношение на обявленията за доброволна прозрачност ex-ante;

− Увеличаване на процента на публикуване (т.е. дела на обществените поръчки, които са били предмет на конкурентна тръжна процедура чрез TED) от 8,5 % през периода 2011—2015 г. на 21,14 % през периода 2016—2018 г., само за сравнение с процента на обществените поръчки, възложени съгласно общата директива, който възлиза средно на 11,71 %.

Директива за трансфера

В оценката на Комисията от 2016 г. бяха установени редица пречки пред ефективното прилагане на Директивата за трансфера, произтичащи от нейното транспониране или от нейните разпоредби. Сред основните установени проблеми бяха необходимостта от увеличаване на възприемането на законодателната рамка за трансферите на свързани с отбраната продукти, подобряване на наличността на генералните лицензи за трансфер (ГЛТ) в целия ЕС и разглеждане на ограниченото прилагане на схемата за сертифициране.

Изглежда, че основните проблеми произтичат от липсата на хармонизация при прилагането на ГЛТ в държавите членки, бавното въвеждане на нови възможности за лицензиране и сертифициране и различната степен, до която възможните освобождавания от предварително разрешение се възприемат от държавите членки. Докато някои държави членки използват всички възможности за освобождаване, предлагани от директивата, някои използват само ограничен брой възможности, а други не ги използват изобщо. Освен това трансферите между държавите членки продължават да бъдат сложен въпрос, който все още създава значителна административна тежест. Това съображение се отнася по-специално до използването на генералните лицензи за трансфер, при които основните пречки са бюрокрацията и продължаващите различия между държавите членки по отношение на износа за трети държави. Докладчикът счита, че това изисква някои подобрения по отношение на общото разбиране за това кои изделия са чувствителни и трябва да бъдат контролирани, и кои не.

Създаване на европейски пазар на отбранителна техника (ЕПОТ)

Политиката в областта на обществените поръчки е само един от няколкото фактора, допринасящи за дългогодишната амбиция на Съюза да развие ЕПОТ и да гарантира ефективността и конкурентоспособността на ЕОТИБ. Редица други свързани въпроси придобиват все по-голямо значение през последните години, включително оформящият се консенсус сред държавите членки относно необходимостта от технологичен и стратегически суверенитет, необходимостта от по-значителни разходи за отбрана като цяло и по-големи инвестиции в ключови технологии и способности, както и развиващият се контекст във връзка със сигурността. Задълбоченият анализ на взаимодействието на пакета за отбраната с други инициативи на политиката на ЕС в областта на отбраната (ПСС, ЕФО, КГПО, EDAP) е допълнително измерение, чието разглеждане излиза извън обхвата на настоящия доклад. Въпреки това, като се има предвид сложността на пазара на отбраната в ЕС, създаването на напълно развит ЕПОТ продължава да бъде истинско предизвикателство, което изисква по-съгласувана политика в областта на обществените поръчки и промишлеността. За тази цел, както се подчертава в много проучвания, почти пълната липса на специални кодове NACE или КН възпрепятства всеки опит за измерване на развитието на структурата на европейската отбранителна промишленост. При липсата на такива данни е просто невъзможно да се оцени действителната европеизация на веригите за създаване на стойност в областта на отбраната (особено като се има предвид, че те претърпяват относителна хибридизация с вериги, които не са свързани с отбраната, като например електрониката) или трансграничния достъп до пазара на МСП и дружества със средна пазарна капитализация, извършващи дейност в областта на отбраната.

Докладчикът обаче счита, че целите на директивите от пакета за отбраната, а именно насърчаването на конкуренцията, прозрачността и недискриминацията във всички държави членки, могат да допринесат значително за създаването на ЕПОТ и че неговият потенциал все още предстои да бъде напълно развит.

Участие на МСП

Основните проблеми, пред които са изправени МСП на европейския пазар на обществени поръчки в областта на отбраната, бяха обобщени в Препоръка (ЕС) 2018/624 на Комисията относно презграничния достъп до пазара за поддоставчици и МСП в сектора на отбраната[4], както и по време на размяната на мнения, проведена с експерти на 23 юни 2020 г. и в проучването на ГД EPRS. Наред с общите бариери за навлизане на пазара, свързани с географското разстояние, езиковите бариери и липсата на трансгранични познания за пазара, МСП в сектора на отбраната са изправени и пред допълнителни административни пречки по отношение на особената сложност на документацията за обществените поръчки в областта на отбраната и мащаба на търговете за обществени поръчки в областта на отбраната, опасенията относно сигурността на доставките, сложността на разпоредбите за възлагане на подизпълнители и високите разходи за сертифициране.

В този сложен контекст, в целия Съюз продължава разнообразното и неравномерно прилагане на директивите от пакета за отбраната, както се посочва по-горе. Поради това целта за увеличаване на участието на МСП — в допълнение към по-общите цели за отваряне на вътрешния пазар, постигане на по-голяма сигурност на доставките и подобряване на конкурентоспособността — е постигната само частично. Освен това липсата на статистически данни и данни за измерване на трансграничния достъп на МСП до пазара в областта на отбраната също е проблематична.

Трябва също така да се отбележи, че разпоредбите за възлагане на подизпълнители съгласно Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната също нямаха голям ефект за увеличаване на участието на МСП на пазара на обществени поръчки в областта на отбраната що се отнася до непрякото улесняване на достъпа до пазара и отварянето на веригите за доставки за по-голяма трансгранична конкуренция. Разпоредбите на директивата дават възможност на държавите членки да наложат задължение на спечелилите търга оференти (обикновено главни изпълнители) да обявяват публично части от договора за възлагане на поръчки за МСП и поддоставчици чрез състезателни процедури. Въпреки това степента на използване на разпоредбите за възлагане на поръчки на подизпълнители изглежда много ниска (от 2011 г. насам са публикувани само 26 обявления за договори за подизпълнение), което показва, че тези разпоредби не са подходящи нито за нуждите на държавите членки, нито за реалностите в индустрията. Освен това директивата не въвежда никакви стимули за отварянето на веригите за създаване на стойност. Напротив, бъдещият Европейски фонд за отбрана изглежда по-добър инструмент за структурирането на тези вериги за създаване на стойност на европейско равнище.

Освен това оценката на добавената стойност на механизмите за сертифициране, налични съгласно член 9 от Директивата за трансфера, остава под очакванията. Според регистъра на сертифицираните предприятия, свързани с отбраната (CERTIDER), броят на сертифицираните предприятия остава доста нисък, като в целия ЕС са сертифицирани 66 дружества, което представлява увеличение с едва 27 в сравнение с преди пет години. Това може да се дължи на факта, че МСП обикновено не са участниците на пазара, които се възползват от сертифицирането, тъй като процесът е насочен предимно към получателите на свързани с отбраната продукти, като например системните интегратори или производителите на оригинално оборудване (ПОО). В допълнение, сложността на процеса на сертифициране и разходите свързани с него също са възпиращи фактори за МСП.

Позиция на докладчика

Като се вземат предвид всички предизвикателства, свързани с изпълнението на директивите от пакета за отбраната, докладчикът счита, че някои елементи от Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната и Директивата за трансфера могат да бъдат допълнително подобрени, например чрез по-голяма съгласуваност с общата директива за обществените поръчки. Докладчикът обаче счита, че не е необходимо преразглеждане на посочените директиви, тъй като съществуващата регулаторна рамка следва да бъде достатъчна, ако се прилага правилно и се използва по подходящ начин.

В допълнение докладчикът подчертава необходимостта от силна политика на правоприлагане, при която Комисията действа проактивно и не се страхува да започне процедури за нарушение, когато това е необходимо, например в случаи на системно използване на изключенията. Докладчикът счита, че за да се постигне силна политика на правоприлагане, е от съществено значение Комисията да има достъп до данни за качествените показатели.

По отношение на по-нататъшното изпълнение на пакета за отбраната докладчикът приветства работата на Комисията и счита, че е необходимо бъдещо сътрудничество между Комисията и държавите членки относно прилагането на директивите, за да се постигнат целите на пакета за отбраната.

Освен това докладчикът отбелязва, че равнището на участие на МСП на пазара в областта на отбраната остава ниско. Поради това той счита, че следва да се направи задълбочен анализ на причините, поради които МСП не успяват да навлязат изцяло на единния пазар за отбранителни продукти. Той приветства вече извършената от Комисията работа и подчертава, че тя следва да продължи да предприема подходящи мерки за подкрепа на МСП.

След това докладчикът подчертава, че за да се постигне отворен ЕПОТ, държавите членки ще трябва да работят за сътрудничество помежду си, за взаимно доверие, за общо планиране...

Накрая докладчикът разглежда това, че са настъпили множество промени, които засягат европейския пазар на отбранителна техника след влизането в сила на пакета за отбраната, например създаването на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС). Поради това той е на мнение, че следва да се извърши последващ анализ на ефективността на пакета за отбраната в светлината на тези промени, за да се постигне отворен ЕПОТ.

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната

(2019/2204(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО[5] („Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната“),

– като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността[6] („Директивата за трансфера“),

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 30 ноември 2016 г. относно прилагането на Директива 2009/81/ЕО за възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността с оглед на спазването на член 73, параграф 2 от посочената Директива (COM (2016)0762),

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 30 ноември, озаглавен „Оценка на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността“ (COM(2016)0760),

– като взе предвид известието на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Насоки относно междуправителственото възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността (член 13, буква е) от Директива 2009/81/ЕО)“ (C(2016)7727),

– като взе предвид Препоръка (ЕС) 2018/624 на Комисията от 20 април 2018 г. относно презграничния достъп до пазара за поддоставчици и МСП в сектора на отбраната[7],

– като взе предвид известието на Комисията относно насоки за обществени поръчки в условията на сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (Директива 2009/81/ЕО за възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността) (2019/C(157)01)[8],

– като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) от септември 2020 г., озаглавено „EU Defence Package: Defence Procurement and Intra Community Transfers Directives“ (Пакет за отбраната на ЕС: директиви за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и за вътреобщностните трансфери),

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към това решение,

– като взе предвид становището на комисията по външни работи,

– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0025/2021),

А. като има предвид, че Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната има за цел да въведе справедливи и прозрачни правила за възлагане на обществени поръчки в отбраната, за да се гарантира, че отбранителните дружества в държавите членки могат да имат достъп до отбранителните пазари на други държави членки;

Б. като има предвид, че Директивата за трансферите има за цел да подобри функционирането на европейския пазар на отбранителна техника (ЕПОТ), да насърчи интеграцията на веригата за доставки в областта на отбраната на ЕС и да повиши сигурността на доставките чрез опростяване на правилата и процедурите за трансфер в рамките на ЕС на свързани с отбраната продукти;

В. като има предвид, че и двете директиви имат за цел да стимулират вътрешния пазар на свързани с отбраната продукти и да засилят конкуреността в ЕПОТ;

Г. като има предвид, че директивите от пакета за отбраната са необходими за по-нататъшното развитие на обща европейска култура на сигурност и отбрана, основана на споделените ценности и цели на Съюза, като се зачита специфичният характер на политиките за сигурност и отбрана на държавите членки;

Д. като има предвид, че в оценката на Комисията от 2016 г. се стига до заключението, че целите на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната са били постигнати само частично, тъй като тя е позволила първоначално увеличаване на конкуренцията, прозрачността и недискриминацията на пазара на ЕС за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната, но че е необходим много по-голям напредък в последователното използване на директивата от страна на държавите членки, за да се постигнат изцяло тези цели;

Е. като има предвид, че в проучването на EPRS се посочва недостатъчното въздействие на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната върху европеизацията на веригите за създаване на стойност в областта на отбраната;

Ж. като има предвид, че оценката на Комисията от 2016 г. показа, че различията в начина на транспониране на Директивата за трансферите създават сериозни пречки пред ефективното ѝ прилагане, което е довело до бавно или непълно прилагане в отделните държави членки, обща липса на хармонизация на изискванията и процедурите между държавите членки и силно различаващи се условия и ограничения в генералните лицензи за трансфер (ГЛТ), публикувани от държавите членки;

З. като има предвид, че в допълнение към общите бариери за навлизане на пазара, свързани с географското разстояние, езиковите бариери и липсата на трансгранични пазарни познания, малките и средните предприятия (МСП) в сектора на отбраната са изправени и пред допълнителни административни пречки, като опасения за сигурността на доставките, сложността на разпоредбите за възлагане на подизпълнители и високите разходи за сертифициране;

И. като има предвид, че МСП са изправени пред големи предизвикателства при участието си в процедури за възлагане на обществени поръчки;

Й. като има предвид, че основна причина за липсата на участие на МСП е липсата на трансграничен достъп до веригите на доставки; като има предвид, че веригите на доставки в областта на отбраната имат значителна национална насоченост, което увеличава предизвикателствата за МСП, които желаят да навлязат във веригите на доставки в областта на отбраната в други европейски държави; като има предвид освен това, че поради финансови ограничения производителите на оригинално оборудване продължават с практиката да се ограничават, що се отнася до подизпълнението, като го възлагат само на МСП, с които имат вече съществуващи работни отношения;

К. като има предвид, че има потребност от разработване на всеобхватна и цялостна концепция за европейски пазар на отбранително оборудване, която официално да свързва всички съществуващи фрагменти, като например Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), подготвителното действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната (PADR), Европейския фонд за отбрана (EDF), постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), Общата позиция относно износа на оръжие, Регламента за изделията с двойна употреба, двете директиви от пакета за отбраната от 2009 г. и бъдещи инициативи, като например общи правила за сигурност на доставките;

Л. като има предвид, че без съгласуваност между политиките и усилие да се изграждат връзки между различните фрагменти на политиката съществува риск действието на равнище ЕС да допринесе за съществуващите нарушения на пазара и други особено неефективни процеси и политики в сектора на отбраната;

Подобряване на функционирането на вътрешния пазар за отбранителни продукти чрез по-добро изпълнение и правоприлагане на пакета за отбраната

1. отново изразява своята подкрепа за амбициозните цели на директивите от пакета за отбраната, които бяха определени, за да се насърчи по-нататъшна интеграция на веригата на доставки в областта на отбраната в ЕС и да се увеличи взаимното доверие и прозрачността между държавите членки, равното третиране и общата конкурентоспособност на европейската отбранителна промишленост;

2. подчертава, че ефективното изпълнение на директивите е стъпка към амбицията на ЕС за стратегическа автономност и Европейски съюз за отбрана; подчертава, че директивите биха могли да направят отбранителната политика на ЕС по-съгласувана и да укрепят развитието на европейската отбранителна промишленост, при условие че държавите членки имат обща визия и споделена стратегическа перспектива за европейските инициативи в областта на отбраната;

3. изразява съжаление относно продължаващата разпокъсаност на вътрешния пазар на ЕС за продукти в областта на отбраната, която продължава да води до ненужни дублирания и до умножаване на елементите на неефективност в разходите за отбрана на държавите членки;

4. приветства някои от положителните тенденции, наблюдавани при постепенното изпълнение на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, а именно увеличаването на броя на обявленията за обществени поръчки и обявленията за възлагане на обществени поръчки, издавани от държавите членки, както и нарастващия дял на обществените поръчки, които са били предмет на конкурентна тръжна процедура чрез Електронния ежедневник за поръчките (TED); подчертава обаче, че все още много голям обем разходи за обществени поръчки се правят извън обхвата на директивата и че значителен процент от поръчките все още се възлагат на национално равнище; подчертава също така, че процедурите не са лесно достъпни за МСП;

5. подчертава, че системното използване от страна на държавите членки на разпоредбите, предвиждащи изключения, по-специално тези, предвидени в член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), би могло да подкопае пълното и правилно прилагане на директивата;

6. припомня тълкувателните насоки на Комисията относно условията, при които може да се прави позоваване на член 346 от ДФЕС в областта на обществените поръчки в отбраната, целящи да предотвратят потенциална злоупотреба с прибягването до тази разпоредба, злоупотреба със самата разпоредба и неправилно нейно тълкуване от страна на държавите членки; призовава държавите членки да следват стриктно тълкувателните насоки на Комисията и да поискат от нея да гарантира, че тези насоки се следват и прилагат по последователен начин;

7. призовава за правилно използване на освобождаванията и изискванията за компенсиране при придобиванията в областта на отбраната, които ограничават лоялната конкуренция на европейския пазар на отбранително оборудване, и по-специално за по-добро наблюдение и правоприлагане по отношение на правилното използване на освобождаването за междуправителствените покупко-продажби в съответствие с насоките на Комисията от 2016 г. относно междуправителствените покупко-продажби и прилагането на Директивата за обществените поръчки; в това отношение отправя искане до държавите членки за по-систематично и всеобхватно докладване на последователни, точни и съпоставими данни относно използваните от тях изключения, с цел да се подобрят контролът и прилагането на съответните насоки на Комисията; счита, че Комисията следва да поеме отговорността си да наблюдава доколко са необходими и пропорционални изключванията, на които се позовават държавите членки при възлагането на поръчки извън приложното поле на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, и не следва да разчита основно на получените жалби, подадени от сектора; ето защо настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си и да предприеме смели и проактивни мерки за предотвратяване на злоупотребата с изключения и да възприеме по-решителна политика за правоприлагане, по-специално като гарантира ефективността на процедурите за нарушение;

8. счита, че все още съществува силна необходимост от съсредоточаване върху ефективното изпълнение и прилагане на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, счита, че за тази цел държавите членки следва да се съсредоточат върху гарантирането на равно третиране, прозрачност и конкуренция, както и върху достъпа до обществени поръчки в тази област, и че Комисията следва да се съсредоточи върху въвеждането на общи стандарти за отчитане и върху предоставянето за държавите членки на допълнителни насоки и информация относно прилагането на разпоредбите, предвидени в директивата;

9. призовава държавите членки да изпълняват правилно Директивата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и отправя искане до онези от тях с добре развита отбранителна промишленост да дават пример;

10. счита, че за да се осигурят ориентирани към качеството и динамични обществени поръчки, някои аспекти от прилагането на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната може да се подобрят, например използването от държавите членки на откритата процедура, партньорствата за иновации или новите процедури, предвидени в Директива 2014/24/EО[9], и насърчава държавите членки последователно да прилагат тази директива винаги, когато е възможно; счита обаче, че на този етап не е необходимо преразглеждане на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната и на Директивата за трансфера, тъй като съществуващата регулаторна рамка е достатъчна, ако се въведе правилно и се използва и прилага по подходящ начин;

11. поради това призовава Комисията да наблюдава изпълнението на директивите, да подобри тяхната прозрачност и да предостави насоки на държавите членки, за да гарантира тяхното последователно и пълно прилагане и следователно да постигне напълно техните цели, тъй като липсата на реципрочност би могла да демотивира държавите членки с по-висока степен на изпълнение;

12. отбелязва, че що се отнася до Директивата за трансферите, възприемането на новите инструменти, включително ГЛТ, е доста слабо в сравнение с индивидуалните лицензи за трансфер (ИЛТ), които трябваше да бъдат заменени от новите инструменти;

13. отбелязва освен това, че възприемането на сертифицирането протича по-бавно и в по-малка степен от очакваното и че все още съществуват пречки пред ефективното прилагане на директивата, като е ниска степента на осведоменост, особено сред МСП, за набичните съгласно директивата инструменти и възможностите, предлагани от вътрешния пазар, както и за системата, използвана от държавите членки при контрола на техния износ, в допълнение към липсата на хармонизация при прилагането на ГЛТ, които действат като основни пречки пред ефективното прилагане на директивата;

14. следователно счита, че Директивата за трансферите е постигнала само частично основните си цели, по-специално да улесни движението на свързани с отбраната продукти в рамките на вътрешния пазар и да постигне ефективен вътрешен пазар, по-голяма сигурност на доставките и подобрена конкурентоспособност;

15. подчертава, че е важно да съществува истински вътрешен пазар за трансфери в рамките на ЕС на свързани с отбраната продукти, в чийто контекст националните органи са наясно какви продукти към кого се трансферират и на който разрешенията за износ и другите ограничения върху износа са сведени до необходимия минимум;

16. отбелязва в този контекст напредъка, постигнат от Комисията с нейните препоръки относно приложното поле и условията на ГЛТ;

17. призовава Комисията да подобри допълнително прилагането на директивата в отделните държави членки, като настоява националните органи да разрешават нерешените въпроси;

18. призовава за засилено развитие на контактите и обмена в целия ЕС между националните общности за контрол на трансферите, така че да се преодоляват съществуващите различия в практиките за контрол на трансфера и липсата на доверие между държавите членки, както и за да се оцени определянето на единни национални точки за контакт по въпроси, свързани с трансферите в рамките на ЕС;

19. призовава държавите членки да вземат надлежно предвид препоръките на Комисията относно обхвата на прилагане и условията на ГЛТ и да избягват добавянето на условия за трансфери по ГЛТ, които биха били в противоречие с условията, изброени в препоръките, или биха ги накърнявали; подчертава необходимостта от осигуряване на превод, поне на английски език, на националните разпоредби относно лицензите за трансфер; призовава Комисията да подкрепя и подпомага изцяло държавите членки при разработването на хармонизирани глобални и индивидуални лицензи за трансфер за проекти в областта на EDIDP и EDF;

20. приветства разпоредбите на директивата, които имат за цел да насърчат съвместното възлагане на поръчки в областта на отбраната, и призовава държавите членки да използват всички възможности за сътрудничество, предлагани от директивата, в истински дух на солидарност, по-специално по линия на EDIDP и бъдещия EDF;

21. призовава Комисията да даде приоритет на последващите действия по препоръките относно обхвата на прилагане и условията на ГЛТ, включително като разгледа възможността за превръщане на препоръките в обвързващи разпоредби с оглед на постепенното хармонизиране като обща цел за следващите години;

22. призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за повишаване на осведомеността относно инструментите и ползите на директивата, по-специално сред МСП;

23. отбелязва „стратегическия компас“, предназначен за извършване на общ анализ на заплахите; счита, че пакетът за отбраната следва да бъде един от неговите градивни елементи, като допринася за политиките за контрол на износа;

24. призовава Комисията и държавите членки да подобрят качеството, прозрачността, последователността и наличността на данните и да обмислят създаването на специални кодове за статистическа класификация, за да се улесни мониторингът на изпълнението на тези две директиви и да се осигури съдържателен контрол;

25. подчертава различията между държавите членки в процента на публикуване на обявления за обществени поръчки в Електронния ежедневник за поръчките (TED); подчертава, че е важно да се гарантира достъпността и използваемостта на онлайн базата данни на Регистъра на сертифицираните предприятия, свързани с отбраната (CERTIDER); подчертава необходимостта от систематично предоставяне на данни относно трансферите в рамките на ЕС, включително количествени данни, както и разбивка по категории лицензи, за да се отчитат по-добре дейностите в областта на отбраната и въоръжаването; отбелязва, че тези различия допринасят за липсата на надеждни данни и могат да доведат до смущения на вътрешния пазар и че липсата на реципрочност би могла да обезкуражи държавите членки с по-висока степен на прилагане;

26. призовава Комисията да проучи осъществимостта на създаването на общи стандартизирани административни формуляри с цел намаляване на административната тежест за предприятията, особено за МСП, и да изгради европейски подход към трансфера на свързани с отбраната продукти;

27. призовава Комисията да заеме твърда позиция при прилагането на директивите, включително като се възползва в по-голяма степен от правото си по силата на член 258 от ДФЕС да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения; изисква от Комисията да инициира производства за установяване на неизпълнение на задължения, вместо да се ограничава до предприемане на действия единствено по жалби, подадени от участници в сектора;

Борба с разпокъсаността на пазара и увеличаване на участието на МСП

28. отбелязва, че МСП изглежда имат по-малко успехи в печеленето на договори по Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, отколкото като цяло при обществените поръчки в ЕС; отбелязва освен това, че разпоредбите на директивата относно възлагането на подизпълнители очевидно не са били използвани редовно и структурирано от органите на държавите членки; счита, че някои държави членки възприемат тези разпоредби като сложни и трудни за използване, което отчасти обяснява ограниченото въздействие на директивата, и че следователно е необходимо МСП да бъдат насърчавани да участват в този процес и процедурите да бъдат опростени;

29. подчертава, че процесите на сертифициране се считат за скъпи, продължителни и обременяващи, поради което нито са достъпни, нито са привлекателни за МСП;

30. отправя искане до държавите членки систематично да следват препоръката на Комисията относно трансграничния достъп до пазара за поддоставчици и МСП в сектора на отбраната, например изискванията за качеството на информацията, разделянето на поръчките на обособени позиции или облекчаването на административната тежест, произтичаща от процедурата за възлагане на обществена поръчка;

31. следователно счита, че целта за увеличаване на участието на МСП е постигната само частично;

32. счита, че разпоредбите на директивата относно конкуренцията между подизпълнителите не са имали никакво или са имали много ограничено въздействие върху трансграничния достъп на поддоставчици и МСП в областта на отбраната; призовава държавите членки да се уверят, че техните вътрешни процедури дават възможност за трансгранично участие на МСП и опростяват достъпа им до процедури за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и участието им в тях;

33. отбелязва, че редица МСП, осъществяващи дейност на пазарите в областта на отбраната, участват в дейности за изделия с двойна употреба, като много от тях остават специализирани само в дейности, свързани с отбраната, и поради това са особено зависими от военните и свързаните с отбраната предприятия;

34. призовава Комисията да продължи работата си и да проучи задълбочено причините за липсата на участие на МСП;

35. призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на актуализирана карта на данните за съответните МСП, която, гарантирайки защитата на чувствителните данни и интелектуалната собственост, да очертава техните промишлени и технологични способности, която да може да бъде публично достъпна за главните изпълнители от други държави членки, за да идентифицират МСП със съответните способности, необходими за конкретни проекти, и да предложи други ефективни инструменти, които биха могли да увеличат участието на МСП в процеса на възлагане на обществени поръчки;

36. призовава Комисията да подобри достъпа до финансиране за МСП;

37. счита, че действията на държавите членки биха могли значително да подобрят трансграничния достъп до пазара за МСП и поддоставчиците в секторите на отбраната, и поради това призовава държавите членки да изпълняват препоръките на Комисията възможно най-изчерпателно;

38. призовава държавите членки да използват по-систематично съществуващите инструменти на равнище ЕС, като например мрежата „Enterprise Europe“, за да подкрепят трансграничните дейности на МСП;

Постигане на отворен европейски пазар за отбранителна техника

39. счита, че по-доброто изпълнение на директивите е от решаващо значение за постигането на основната цел за подобряване на функционирането на вътрешния пазар на отбранителни продукти и за допринасяне за създаването на отворен ЕПОТ;

40. призовава Комисията да работи за увеличаване на възприемането на законодателната рамка за трансферите на свързани с отбраната продукти, за подобряване на наличността на ГЛТ в целия ЕС и за справяне с ограниченото прилагане на схемата за сертифициране, с което може да се стимулира развитието на ЕПОТ и по този начин да се подобри функционирането на вътрешния пазар за отбранителни продукти;

41. призовава Комисията да предприеме конкретни действия, насочени към изграждане на по-голямо доверие между държавите членки в областта на отбраната и сигурността, за да се засили тяхното сътрудничество и да се създаде истински единен пазар за отбранителни продукти;

42. счита, че ефективното изпълнение на директивите освен това би повишило още повече ефективността на отбранителните инициативи, стартирани през последните години, по-специално постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), координирания годишен преглед на отбраната (CARD), Европейския фонд за отбрана (EDF) и преразгледания план за развитие на способностите (CDP), които общо могат да стимулират съвместното планиране, разработване, обществени поръчки и оперативна дейност в областта на отбранителните способности; призовава държавите членки да засилят ЕПОТ чрез сътрудничество по проекти в рамките на ПСС и EDF; отбелязва в тази връзка, че извлечените поуки и най-добрите практики, произтичащи от прилагането на пакета за отбраната до момента, следва да бъдат споделени между държавите членки, за да се преодолее неравномерното им прилагане;

43. подчертава, че е необходимо по-съгласувано тълкуване и последователно изпълнение на Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, което да взема предвид осемте критерия на ЕС за износа на оръжия, за да се намали разпокъсаността на вътрешния пазар на ЕС в областта на отбраната и да се увеличи съгласуваността на външната му политика; призовава за действия, чрез които да се отстранят евентуални пропуски, каквито може да съществуват в Директивата за трансфера, Общата позиция и Регламента за изделията с двойна употреба;

44. призовава държавите членки да покажат политическа воля за увеличаване на вътрешните за ЕС отбранителни доставки и сътрудничество в НИРД, както и да използват обща НИРД и общи доставки, за да се повиши оперативната съвместимост между въоръжените им сили;

45. призовава за възобновяване на усилията за справяне с все още съществуващите недостатъци и изоставането на ЕОТИБ по отношение на технологиите и иновациите, за да се намали нарастващата зависимост на Европа от вноса на отбранителни продукти; подчертава, че за да изгради надежден и всеобхватен европейски пазар на отбранителна техника и ефективен отбранителен сектор, Комисията трябва да представи всеобхватна стратегия за режима за сигурност на доставките в целия ЕС;

46. подчертава, че сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство в областта на отбраната не е обхванато от Споразумението за търговия и сътрудничество, и препоръчва да се извърши подходящ анализ на въздействието, което Брексит ще окаже върху пазара на отбранително оборудване на ЕС;

47. счита, че след приемането на двете директиви ЕПОТ е претърпял много промени; призовава Комисията да анализира ефективността на наличните инструменти в светлината на тези промени;

°

° °

48. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА ПОДКОМИСИЯТА ПО СИГУРНОСТ И ОТБРАНА (11.12.2020)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната

(2019/2204(INI))

Докладчик по становище: Свен Миксер

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отново изразява своята подкрепа за амбициозните цели на директивите от пакета за отбраната, които бяха установени в контекста на финансовата и икономическа криза от 2008 г., а именно да се насърчи по-нататъшна интеграция на веригата на доставки в областта на отбраната на ЕС и да се увеличи взаимното доверие между държавите членки и прозрачността, равното третиране и общата конкурентоспособност на европейската отбранителна промишленост; счита, че това би помогнало за справяне с текущите недостатъци в оперативните способности на отбраната и би гарантирало, че ЕС може да разчита на достатъчни и стратегически способности, да увеличи оперативната съвместимост, да рационализира разходите за отбрана и да използва по-добре парите на данъкоплатците чрез намаляване на дублирането, фрагментацията и промишления свръхкапацитет, да стимулира конкурентоспособността на една силна, иновативна и устойчива европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), както и на един добре функциониращ, надежден, отворен, конкурентен, модерен, стабилен и ефективен европейски пазар на отбранителна техника (ЕПОТ); изразява твърдото си убеждение, че държавите членки трябва да подобрят отбранителните си способности и капацитет, и счита ефективното прилагане на директивите за стъпка към амбицията на ЕС за стратегическа автономност и Европейски съюз за отбрана, като същевременно се зачитат в пълна степен неговите съюзи и партньори, и което служи за засилване на неговите многостранни действия, както и като необходим елемент от развитието на европейската отбранителна промишленост и от сигурността и способността на Съюза да се защитава срещу настоящи и бъдещи заплахи; подчертава, че директивите биха могли да направят европейската политика за отбраната по-съгласувана, при условие че държавите членки имат обща визия и споделена стратегическа перспектива за европейските инициативи в областта на отбраната;

2. подчертава напредъка, откроен в докладите на Комисията за оценка от 2016 г. и в проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) от 19 октомври 2020 г., които показват, че и двете директиви са помогнали да се отвори вътрешният пазар за стоки в областта на отбраната и
да се премине към завършването на вътрешния пазар за продукти и услуги, свързани с отбраната, но е необходим много по-голям напредък; призовава да бъдат извършени повече актуални оценки, тъй като липсата на надеждни, точни и пълни данни за използването на двете директиви възпрепятства лицата, вземащи решения, и съответните заинтересовани страни да направят цялостна оценка на тяхното прилагане и да се ангажират в значим процес за създаване на ефикасен, стабилен и модерен ЕПОТ, и затруднява прозрачността и контрола; настоятелно призовава държавите членки да осигурят висококачествени данни относно прилагането на двете директиви и да обмислят създаването на специални кодове за статистическа класификация, с цел измерване на развитието на структурата на европейската отбранителна промишленост и оценяване на европеизацията на веригите за създаване на стойност в областта на отбраната; призовава държавите членки да изпълняват и прилагат изцяло двете директиви и призовава Комисията да гарантира, че тълкувателните ѝ насоки се прилагат и изпълняват последователно и изцяло, за да се избегнат различия при тяхното прилагане в държавите членки, включително чрез използване на производства за установяване на нарушение; изразява надежда, че създаването на Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ (DEFIS), чиято компетентност обединява наблюдението и управлението на двете директиви, ще доведе и до укрепване на връзките между двете директиви и евентуално до действителна интеграция на отбранителната промишленост на вътрешния пазар;

3. изразява съжаление относно продължаващата разпокъсаност на европейския пазар на отбранителна техника, която продължава да води до ненужни дублирания и оттам до умножаване на неефективните проекти и неефективните разходи от бюджетите за отбрана на държавите членки; подчертава, че с оглед на икономическата рецесия, която се очаква да настъпи поради пандемията от COVID-19 и която вероятно ще окаже натиск върху бюджетите за отбрана, се изисква по-задълбочена интеграция на отбранителната промишленост на равнището на ЕС; счита, че ефективното прилагане на директивите допълнително ще повиши ефективността на инициативите в областта на отбраната, започнали през последните няколко години, по-специално на координирания годишен преглед на отбраната (КГПО), постоянно структурираното сътрудничество (ПСС) и Европейския фонд за отбрана (ЕФО); подчертава и изразява съжаление обаче за значителното намаляване на финансирането за ЕФО, Европейския механизъм за подкрепа на мира и военната мобилност;

4. подчертава загрижеността си относно евентуалната повторна национализация на веригите на доставки, което би било в противоречие с целите на директивите; призовава за възобновяване на усилията за справяне с все още съществуващите недостатъци и изоставането на ЕОТИБ по отношение на технологиите и иновациите, за да се намали нарастващата зависимост на Европа от вноса на отбранителни продукти; подчертава, че за да изгради надежден и всеобхватен европейски пазар на отбранителна техника и ефективен отбранителен сектор, Комисията трябва да представи всеобхватна стратегия за режима за сигурност на доставките в целия ЕС;

5. признава значимостта на сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство в областта на отбранителната промишленост и важността на съществуващото сътрудничество между отделните държави членки и Обединеното кралство;

Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и на поръчки от чувствително естество в областта на сигурността

6. подчертава, че преобладаващата част от договорите все още се възлагат на национално равнище; изразява съжаление за продължаващата липса на прозрачност и значителната степен на непрозрачност в някои практики за придобиване; изразява съжаление за широко разпространеното използване на изключения и запазването на изисквания за компенсации, което ограничава лоялната конкуренция на европейския пазар на отбранителна техника; призовава за по-малко използване на изключения и изисквания за компенсации при придобиванията в областта на отбраната, като по този начин се даде възможност на ЕОТИБ да се развива по-бързо и по-добре като една от основните стратегически цели и на двете директиви; призовава за по-систематично и всеобхватно докладване на последователни, точни и съпоставими данни от държавите членки относно използваните от тях изключения, с цел да се подобрят контролът и прилагането на съответните насоки на Комисията; призовава Комисията да положи повече усилия и да предприеме смели и проактивни мерки за предотвратяване на злоупотребата с изключения и за прилагане на директивата, по-специално чрез гарантиране на ефективността на процедурите за нарушение;

7. отбелязва разликите между държавите членки в степента на публикуване на обявления за обществени поръчки; посочва, че тези разлики биха могли да предизвикат разпокъсаност на вътрешния пазар, както и че липсата на реципрочност би могла да обезкуражи държавите членки с по-висока степен на изпълнение;

8. изтъква необходимостта да се гарантира, че държавите членки стриктно спазват условията за прилагане на изключения, и по-конкретно стриктно ограничават евентуална злоупотреба с член 346 от ДФЕС, не на последно място като се има предвид новата реалност на многонационалните вериги на доставки и многонационалните съвместни проекти в областта на отбраната, за да се подобрят прозрачността и равенството; призовава държавите членки да следват стриктно тълкувателните насоки на Комисията по отношение на условията, при които може да се направи позоваване на член 346; призовава за ясно определяне на типовете и характеристиките на продуктите, които може да са предмет на изключения, и за контрол и внимателна оценка на необходимостта и пропорционалността на изключенията, прилагани от държавите членки въз основа на член 346 от ДФЕС, по-специално когато тяхното използване може да навреди на конкурентоспособността на ЕОТИБ;

9. припомня предупрежденията на експертите, че ако държавите членки продължат настоящите си практики, при които средно по-малко от 20% от обществените поръчки в областта на отбраната водят до съвместни проекти, европейската отбранителна промишленост и нейният капацитет за технологични иновации ще бъдат обречени на упадък;

10. приветства разпоредбите на директивата, които имат за цел да насърчат съвместното възлагане на поръчки в областта на отбраната, и призовава държавите членки да използват всички възможности за сътрудничество, предлагани от директивата, в истински дух на солидарност, по-специално по линия на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) и бъдещия ЕФО; препоръчва основните проекти в областта на отбраната, които понастоящем се осъществяват на двустранна или многонационална основа от държавите членки извън рамката на инициативите на ЕС, свързани с отбраната, да се интегрират в нея, за да се даде възможност за пълноценно участие на онези държави членки, които желаят да се включат в проектите, да се гарантира, че действията са последователни, да се избегне дублирането, за да се използват по-добре парите на данъкоплатците, и последователно да се създава добавена стойност за целия Съюз; призовава за засилено сътрудничество чрез общи проекти за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в областта на отбраната и придобивания в подкрепа на развитието на ЕОТИБ;

11. отбелязва, че участието на МСП в обществени поръчки в областта на отбраната остава слабо; насърчава държавите членки да се справят с причините за това, да се опитат да намалят бариерите пред навлизането и сложността за МСП и систематично да се придържат към препоръката на Комисията от 2018 г. относно трансграничния достъп до пазара за поддоставчици и МСП, най-вече по отношение на превеждането на офертите, предварителното обявяване на големите програми за обществени поръчки и разделянето им на по-малки обособени позиции, като същевременно се вземат предвид разходите и сроковете на програмите; призовава държавите членки да осигурят актуално и обявено картографиране на технологичните възможности на МСП, по-специално на тези, които работят в областта на нововъзникващите и революционните технологии, така че да се даде възможност на главни изпълнители в други държави членки да идентифицират МСП, притежаващи необходимите компетенции за стартиране съвместен проект, и да се създаде възможност за насърчаване на лоялната и открита конкуренция и по-активното участие на МСП, като същевременно се подкрепя по-голямата прозрачност;

Директива 2009/43/EC относно трансфери на свързани с отбраната продукти в рамките на ЕС

12. призовава държавите членки да покажат пълна политическа воля за гарантиране на ефективното и хармонизирано прилагане на разпоредбите на Директива 2009/43/ЕО и за повишаване на придобиванията в областта на отбраната в рамките на ЕС и сътрудничеството в сферата на НИРД; призовава държавите членки да  се ползват от обща НИРД в областта на отбраната и общи придобивания, за да се повиши оперативната съвместимост между военните им дейности; призовава Комисията да подпомага държавите членки при прилагането на директивата и да продължи диалога с националните органи по този въпрос;

13. призовава Комисията да насърчава участието на МСП в трансгранични проекти и да повишава осведомеността относно инструментите и ползите на директивата, по-специално по отношение на МСП;

14. подчертава, че е необходимо по-съгласувано тълкуване и последователно прилагане на Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, за да се намали разпокъсаността на вътрешния пазар на ЕС в областта на отбраната и да се увеличи съгласуваността на външната му политика; подчертава, че в заключенията си от 16 септември 2019 г. Съветът посочва, че укрепването на ЕОТИБ следва да се съпровожда от по-тясно сътрудничество и сближаване в сферата на контрола върху износа на военни технологии и оборудване; призовава за действия, чрез които да се отстранят евентуални „вратички“, непоследователност или противоречия между Директивата за вътрешнокорпоративните трансфери, Общата позиция и Регламента за изделията с двойна употреба; подчертава, че е важно да се обърне внимание в пълна степен на член 4, параграф 8 от Директива 2009/43/ЕО; изтъква, че вече няма да е необходимо предварително разрешение преди реекспорта на продукти и компоненти, ако общата позиция се тълкува и прилага по еднакъв начин;

15. препоръчва да се извърши подходящ анализ на въздействието на двете директиви върху сътрудничеството в областта на отбраната между ЕС и Обединеното кралство в сценария след излизането на Обединеното кралство от ЕС; призовава за изготвяне на конкретни разпоредби относно сътрудничеството в областта на отбранителната промишленост между ЕС и Обединеното кралство в съответствие със специфичните особености на всяко общо споразумение, което би могло да бъде постигнато между двете страни;

16. изразява съжаление за ограниченото използване на генералните лицензи за трансфер (ГЛТ); призовава държавите членки да увеличат прозрачността чрез по-задълбочено прилагане на препоръките на Комисията относно привеждането в съответствие на обхвата и условията за продуктите, които са обект на използване на ГЛТ; призовава Комисията да оцени изпълнението на препоръките си и да изготви доклад; подчертава необходимостта държавите членки да предоставят преводи на националните разпоредби за лицензиране на трансфери; призовава Комисията да подкрепя и подпомага изцяло държавите членки при разработването на хармонизирани глобални и индивидуални лицензи за трансфер за проекти в областта на EDIDP и ЕФО;

17. подчертава, че е важно да се гарантира достъпността и използваемостта на онлайн регистъра на сертифицираните предприятия, свързани с отбраната (CERTIDER), систематично да се предоставят подробни данни за трансферите на оръжие в рамките на ЕС и да се обмисли необходимостта от актуализиране на настоящата статистическа рамка с цел по-добро отчитане на дейностите в областта на отбраната и въоръжаването, за да се осигури пълноценен контрол и да се оцени правилно изпълнението на Директива 2009/43/ЕО; призовава държавите членки да докладват всяка година на Комисията относно използването на генерални и индивидуални лицензи за трансфер; призовава Комисията да актуализира редовно раздела на CERTIDER относно ГЛТ; призовава държавите членки за тази цел систематично да съобщават на Комисията за всяка промяна в своите ГЛТ.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.12.2020
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	51 10 7
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alviina Alametsä, Alexander Alexandrov Yordanov, Maria Arena, Petras Auštrevičius, Traian Băsescu, Lars Patrick Berg, Anna Bonfrisco, Reinhard Bütikofer, Fabio Massimo Castaldo, Susanna Ceccardi, Włodzimierz Cimoszewicz, Katalin Cseh, Tanja Fajon, Anna Fotyga, Michael Gahler, Kinga Gál, Sunčana Glavak, Raphaël Glucksmann, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Márton Gyöngyösi, Karol Karski, Dietmar Köster, Andrius Kubilius, Ilhan Kyuchyuk, David Lega, Miriam Lexmann, Nathalie Loiseau, Antonio López-Istúriz White, Jaak Madison, Claudiu Manda, Lukas Mandl, Thierry Mariani, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Sven Mikser, Francisco José Millán Mon, Gheorghe-Vlad Nistor, Urmas Paet, Demetris Papadakis, Kostas Papadakis, Tonino Picula, Manu Pineda, Kati Piri, Giuliano Pisapia, Jérôme Rivière, María Soraya Rodríguez Ramos, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Jacek Saryusz-Wolski, Andreas Schieder, Radosław Sikorski, Jordi Solé, Sergei Stanishev, Tineke Strik, Hermann Tertsch, Hilde Vautmans, Harald Vilimsky, Idoia Villanueva Ruiz, Thomas Waitz, Witold Jan Waszczykowski, Charlie Weimers, Isabel Wiseler-Lima, Salima Yenbou, Željana Zovko
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Andor Deli, Markéta Gregorová, Bart Groothuis

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

51	+
EPP	Traian Băsescu, Michael Gahler, Kinga Gál, Sunčana Glavak, Andrius Kubilius, David Lega, Miriam Lexmann, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Lukas Mandl, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Gheorghe-Vlad Nistor, Radosław Sikorski, Isabel Wiseler-Lima, Alexander Alexandrov Yordanov, Željana Zovko, Andor Deli
S&D	Maria Arena, Włodzimierz Cimoszewicz, Tanja Fajon, Raphaël Glucksmann, Claudiu Manda, Sven Mikser, Demetris Papadakis, Tonino Picula, Kati Piri, Giuliano Pisapia, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Andreas Schieder, Sergei Stanishev
RENEW	Petras Auštrevičius, Katalin Cseh, KLemen Grošelj, Bernard Guetta, Ilhan Kyuchyuk, Nathalie Loiseau, Urmas Paet, María Soraya Rodríguez Ramos, Hilde Vautmans, Bart Groothuis
VERTS	Alviina Alametsä, Reinhard Bütikofer, Jordi Solé, Tineke Strik, Thomas Waitz, Salima Yenbou, Markéta Gregorová
NI	Fabio Massimo Castaldo, Márton Gyöngyösi

 

10	-
S&D	Dietmar Köster
ID	Lars Patrick Berg, Jaak Madison, Thierry Mariani, Jérôme Rivière, Harald Vilimsky
ECR	Charlie Weimers
GUE	Manu Pineda, Idoia Villanueva Ruiz
NI	Kostas Papadakis

 

7	0
ID	Anna Bonfrisco, Susanna Ceccardi
ECR	Anna Fotyga, Karol Karski, Jacek Saryusz-Wolski, Hermann Tertsch, Witold Jan Waszczykowski

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	32 3 10
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrus Ansip, Alessandra Basso, Brando Benifei, Adam Bielan, Biljana Borzan, Vlad-Marius Botoş, Markus Buchheit, Anna Cavazzini, Dita Charanzová, Deirdre Clune, David Cormand, Carlo Fidanza, Evelyne Gebhardt, Alexandra Geese, Sandro Gozi, Maria Grapini, Svenja Hahn, Virginie Joron, Eugen Jurzyca, Arba Kokalari, Marcel Kolaja, Kateřina Konečná, Andrey Kovatchev, Jean-Lin Lacapelle, Morten Løkkegaard, Adriana Maldonado López, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Dan-Ştefan Motreanu, Anne-Sophie Pelletier, Miroslav Radačovský, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Tom Vandenkendelaere, Kim Van Sparrentak, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Marco Campomenosi, Maria da Graça Carvalho, Krzysztof Hetman, Sven Mikser, Tsvetelina Penkova, Barbara Thaler, Edina Tóth

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	32 3 10
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrus Ansip, Alessandra Basso, Brando Benifei, Adam Bielan, Biljana Borzan, Vlad-Marius Botoş, Markus Buchheit, Anna Cavazzini, Dita Charanzová, Deirdre Clune, David Cormand, Carlo Fidanza, Evelyne Gebhardt, Alexandra Geese, Sandro Gozi, Maria Grapini, Svenja Hahn, Virginie Joron, Eugen Jurzyca, Arba Kokalari, Marcel Kolaja, Kateřina Konečná, Andrey Kovatchev, Jean-Lin Lacapelle, Morten Løkkegaard, Adriana Maldonado López, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Dan-Ştefan Motreanu, Anne-Sophie Pelletier, Miroslav Radačovský, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Tom Vandenkendelaere, Kim Van Sparrentak, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Marco Campomenosi, Maria da Graça Carvalho, Krzysztof Hetman, Sven Mikser, Tsvetelina Penkova, Barbara Thaler, Edina Tóth

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

32	+
ECR	Adam Bielan, Carlo Fidanza, Eugen Jurzyca, Beata Mazurek
NI	Miroslav Radačovský, Marco Zullo
PPE	Maria da Graça Carvalho, Deirdre Clune, Krzysztof Hetman, Arba Kokalari, Andrey Kovatchev, Antonius Manders, Dan-Ştefan Motreanu, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Barbara Thaler, Edina Tóth, Tom Vandenkendelaere
Renew	Andrus Ansip, Vlad-Marius Botoş, Dita Charanzová, Sandro Gozi, Svenja Hahn, Morten Løkkegaard
S&D	Brando Benifei, Biljana Borzan, Maria Grapini, Adriana Maldonado López, Sven Mikser, Leszek Miller, Tsvetelina Penkova, Christel Schaldemose

 

3	-
S&D	Evelyne Gebhardt
The Left	Kateřina Konečná, Anne-Sophie Pelletier

 

10	0
ID	Alessandra Basso, Markus Buchheit, Marco Campomenosi, Virginie Joron, Jean-Lin Lacapelle
Verts/ALE	Anna Cavazzini, David Cormand, Alexandra Geese, Marcel Kolaja, Kim Van Sparrentak

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

• [1] ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76—136.
• [2] ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1—36.
• [3] Известие на Комисията относно насоки за съвместно възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността (Директива 2009/81/ЕО за възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността) (2019/C 157/01) и известието на Комисията относно насоки за междуправителственото възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността (член 13, буква е) от Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета) (2016/C 450/01);
• [4] Препоръка (ЕС) 2018/624 на Комисията от 20 април 2018 г. относно презграничния достъп до пазара за поддоставчици и МСП в сектора на отбраната.
• [5] ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76.
• [6] ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1.
• [7] ОВ L 102, 23.4.2018 г., стр. 87.
• [8] OВ C 157, 8.5.2019 г., стp. 1.
• [9] OВ L 094, 28.3.2014 г., стр. 65.