ДОКЛАД относно защитата на правата на човека и външната политика на ЕС в областта на миграцията
25.3.2021 - (2020/2116(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Тинеке Стрик
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно защитата на правата на човека и външната политика на ЕС в областта на миграцията
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално членове 13 и 14 от нея,
– като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и допълнителния протокол към нея,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г. и допълнителните протоколи към тях,
– като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1966 г.,
– като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г., и по-специално член 3 от нея и допълнителния протокол към нея,
– като взе предвид Конвенцията за правата на детето от 1989 г. и допълнителните протоколи към нея,
– като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 1990 г.,
– като взе предвид Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване,
– като взе предвид протоколите на ООН от Палермо относно трафика с хора и незаконния трафик на мигранти,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,
– като взе предвид доклада от 3 август 2015 г. на генералния секретар на ООН относно насърчаването и защитата на правата на човека, включително начините и средствата за насърчаване на правата на човека на мигрантите,
– като взе предвид резолюция 71/1 на Общото събрание на ООН от 19 септември 2016 г. относно декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите,
– като взе предвид Резолюция 72/179 на Общото събрание на ООН на 19 декември 2017 г., относно защитата на мигрантите,
– като взе предвид работата на различни международни механизми в областта на правата на човека, включително докладите на специалния докладчик на ООН за правата на човека на мигрантите, и по-специално последващите действия във връзка с регионалното проучване на управлението на външните граници на Европейския съюз и неговото въздействие върху правата на човека на мигрантите от 8 май 2015 г., както и доклада относно правото на свобода на сдружение на мигрантите от май 2020 г., а също и на други специални докладчици, универсалния периодичен преглед и работата на други органи по договорите,
– като взе предвид работата и докладите на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ), включително препоръчителните принципи и насоки относно правата на човека по международните граници и доклада за положението на транзитно преминаващите мигранти,
– като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция и Глобалния пакт за бежанците, приет от Общото събрание на ООН през 2018 г.,
– като взе предвид съвместния документ за насоки относно въздействието на пандемията от COVID-19 върху правата на човека на мигрантите от 26 май 2020 г., приет от комитета на ООН за защита на всички работници мигранти и членовете на техните семейства и от специалния докладчик на ООН за правата на човека на мигрантите,
– като взе предвид принципите от Дака за отговорно набиране и наемане на работници мигранти,
– като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид членове 79 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Хартата за основните права на ЕС,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз[1],
– като взе предвид докладите на Агенцията на Европейския съюз за основните права,
– като взе предвид новия пакт за миграцията и убежището, предложен от Комисията на 23 септември 2020 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията 2020 – 2024 г. и приложения План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията 2020 – 2024 г., съгласно споразумението на Съвета от 17 ноември 2020 г.,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 25 март 2020 г., озаглавено „План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г.“ (JOIN(2020)0005),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2011 г. относно глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) (COM(2020)0743),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (COM(2016)0385),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. относно основан на правата подход, обхващащ всички права на човека за сътрудничеството на ЕС за развитие (SWD(2014)0152),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно „Нов пакт за миграцията и убежището“ (COM(2020)0609),
– като взе предвид декларацията от Малта на членовете на Европейския съвет относно външните аспекти на миграцията: овладяване на маршрута през Централното Средиземноморие от 3 февруари 2017 г.,
– като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2020 г. относно Плана за действие относно равенството между половете (GAP) III – амбициозна програма за равенство между половете и за овластяване на жените във външните дейности на ЕС (SWD(2020) 284),
– като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент и до Съвета от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004),
– като взе предвид споразумението за съвместни бъдещи действия между Афганистан и ЕС по въпросите на миграцията, подписано на 3 октомври 2016 г.,
– като взе предвид изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г.,
– като взе предвид други неформални договорености, и по-специално тези с Гамбия (добри практики за идентифициране и връщане, които влязоха в сила на 16 ноември 2018 г.), с Бангладеш (стандартни оперативни процедури, договорени през септември 2017 г.), с Етиопия (процедури за приемане, договорени на 5 февруари 2018 г.), с Гвинея (добри практики, в сила от юли 2017 г.) и с Кот д’Ивоар (добри практики, в сила от октомври 2018 г.),
– като взе предвид своите предходни резолюции относно въпросите, свързани с миграцията, и по-специално своите резолюции от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави[2], от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията[3], от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището[4] и от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията[5],
– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС[6],
– като взе предвид различни доклади на организации на гражданското общество относно положението на мигрантите във връзка с правата на човека,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г., озаглавено „Насоки на Комисията относно прилагането на правилата на ЕС за определяне и предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзитно преминаване и пребиваване“ (C(2020)6470),
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по развитие и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0060/2021),
А. като има предвид, че миграцията е глобално явление, което се усилва от глобализацията, нарастващите конфликти, неравенствата и изменението на климата, и влошаването на състоянието на околната среда; като има предвид, че постепенното, нормативно развитие в рамките на съвременната международна рамка за правата на човека на бежанците и мигрантите, независимо от правния им статут, представлява източник на напредък и колективна гордост за човечеството; като има предвид обаче, че мигрантите, и по-специално принудително разселените лица, продължават да бъдат сред най-уязвимите групи по света, намиращи се в най-неравностойно положение, и продължават да се сблъскват с нарушения на своите права; като има предвид, че жените, децата, възрастните хора и хората с увреждания са сред най-уязвимите мигранти; като има предвид, че за много хора миграцията продължава да бъде човешко преживяване, белязано от страдание, дискриминация и насилие; като има предвид, че хиляди мигранти загубиха живота си по миграционните маршрути;
Б. като има предвид, че Европейския съюз и неговите държави членки миграцията е и ще продължава да бъде предизвикателство и възможност; като има предвид, че държавите членки, които са на първа линия поради своето географско положение, носят непропорционален дял от отговорността; като има предвид, че отговорността следва да върви ръка за ръка със солидарността; като има предвид, че Европейският съюз, като исторически регион както на емиграция, така и на имиграция, и като общност, обединена от основополагащите ценности за човешко достойнство, свобода и права на човека, и като един от най-големите донори в света, който насърчава устойчивото развитие, подпомага разселените лица, разглежда първопричините за миграцията и работи чрез многостранни форуми за намиране на трайни решения, има особено задължение да зачита, защитава и насърчава правата на мигрантите, по-специално във външните си отношения; като има предвид, че човешкото достойнство на всички мигранти трябва да бъде в центъра на всички европейски политики в тази област;
В. като има предвид, че всеобхватният подход към миграцията и системата за убежище изисква да се разгледа външното измерение на политиката на ЕС в областта на миграцията; като има предвид, че въздействието на външното измерение зависи до голяма степен от съвместната дейност на равнището на ЕС и активната координация на дейностите с външните партньори;
Г. като има предвид, че в Европейския консенсус за развитие, приет през юни 2017 г., се подчертава, че добре управляваната миграция и мобилност могат да дадат положителен принос за приобщаващия растеж и устойчивото развитие в съответствие с Програмата до 2030 г.;
Д. като има предвид, че нарушенията на правата на човека, нарушенията на международното хуманитарно и/или бежанско право, като например забрана за връщане, отблъскване и насилствени нападения срещу мигранти, произволно и безсрочно задържане при нечовешки условия, експлоатация, изтезания и други форми на малтретиране, включително изнасилване, изчезване и смърт, все повече се докладват в световен мащаб, включително по външните граници на ЕС; като има предвид, че държавите членки имат задължението да спазват правото на Съюза, правата на човека и международното право, хуманитарното и бежанското право; като има предвид, че Комисията трябва да гарантира, че държавите членки изпълняват своите хуманитарни задължения и задължения в областта на правата на човека, и трябва да започне процедури за нарушение, в случай че последните не са изпълнени; като има предвид, че Комисията все още не е предприела действия по доказани или предполагаеми случаи на отблъскване;
Е. като има предвид, че спасяването в морето е правно задължение съгласно международното право, по-специално съгласно член 98 от Конвенцията на Обединените нации по морско право, който изисква оказването на помощ за всяко лице в бедствие по море; като има предвид, че засилването на капацитета за управление на границите и на борбата с контрабандата и трафика не трябва да се използва за криминализиране на мигрантите, нито на онези, които им помагат; като има предвид, че Комисията прикани държавите членки, които все още не са направили това, да използват член 1, параграф 2 от Директива 2002/90/ЕО (Директива за подпомагането);
Ж. като има предвид, че съобщението на Комисията относно глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) от 2011 г. се позовава на подход, насочен към мигрантите, при който се твърди, че правата на човека заемат централно място с цел да се засили „зачитането на основните права и на правата на човека на мигрантите в държавите на произход, държавите на транзитно преминаване, както и в държавите на местоназначение“;
З. като има предвид, че в съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на Европейската програма за миграцията, което се основава на принципите на ГПММ, се подчертава, че въпросите на миграцията заемат челно място в приоритетите на външните отношения на ЕС; като има предвид, че тази рамка призовава за засилено сътрудничество с трети държави, особено съседните на ЕС държави, чрез „партньорства“, насочени към осигуряване на сътрудничество в областта на управлението на миграцията, за ефективно предотвратяване на незаконната миграция и обратно приемане на незаконните мигранти, и включващи положителни и отрицателни стимули, произтичащи от различни елементи на политиката в рамките на компетентността на ЕС, включително политиките в областта на съседството, помощта за развитие, търговията, мобилността, енергетиката, сигурността и цифровите технологии, като всички те са насочени към постигането на една и съща цел; като има предвид, че всички подобни „партньорства“ трябва да имат ясна правна основа;
И. като има предвид, че в съобщението си от 2016 г. Комисията очерта три основни цели за сътрудничеството с трети държави: спасяване на човешки живот в Средиземно море, увеличаване на процента на връщанията в държавите на произход и транзитно преминаване и предоставяне на възможност на мигрантите и бежанците да останат близо до дома си и да избягват предприемането на опасни пътувания; като има предвид, че в съобщението от 2016 г. справянето с незаконната миграция се посочва като приоритет за Съюза и се въвежда подходът „по-малко за по-малко“, с което Комисията изразява готовността си да прилага всички средства и инструменти на ЕС, с изключение на хуманитарната помощ, като стимули за постигане на сътрудничество от трети държави по отношение на обратното приемане и граничния контрол;
Й. като има предвид, че борбата с контрабандата на мигранти е общо предизвикателство, което налага сътрудничество и координация с трети държави; като има предвид, че новият План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти има за цел да насърчава сътрудничеството между ЕС и трети държави посредством целеви партньорства за борба с контрабандата на мигранти – като част от по-широки партньорства с трети държави, които имат ключово значение в това отношение; като има предвид, че Европол играе ключова роля в борбата срещу контрабандата на мигранти;
К. като има предвид, че сътрудничеството с трети държави е от съществено значение за предотвратяването на трафика с хора и за борбата с него; като има предвид, че миграционните маршрути могат да се използват от мрежите за трафик на хора; като има предвид, че трафикът на хора има непропорционално въздействие върху жените и момичетата, които представляват огромното мнозинство от жертвите на трафик и са подложени на насилие и експлоатация по миграционния маршрут; като има предвид, че предприетите срещу трафика на хора мерки не следва да влияят отрицателно върху правата на жертвите на трафик на хора, мигрантите, бежанците и лицата, които се нуждаят от международна закрила;
Л. като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС и някои отделни държави членки увеличиха броя на неофициалните споразумения и договорености с трети държави с цел да засилят своите оперативни способности за граничен контрол и управление и борбата срещу трафика на хора; като има предвид, че тези споразумения и договорености обхващат също така ефективното връщане и обратно приемане с трети държави, включително съвместни декларации за миграцията, меморандуми за разбирателство, съвместни бъдещи действия, стандартни оперативни процедури и добри практики, както и споразумения за полицейско сътрудничество; като има предвид, че подобно на официалните споразумения за обратно приемане, тези неформални договорености потвърждават ангажиментите на държавите да приемат обратно своите граждани (или други) и установяват процедури за осъществяване на връщането на практика; като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС е сключил най-малко 11 неофициални споразумения, но само едно ново споразумение за обратно приемане; като има предвид, че неофициалните споразумения между ЕС и трети държави не осигуряват предсказуемост на политиката, нито стабилни и съгласувани законоустановени разпоредби относно незаконната миграция;
М. като има предвид, че в своето съобщение относно новия пакт за миграцията и убежището Комисията отново заяви, че вътрешното и външното измерение на миграцията са неразривно свързани и че установяването на съобразени с нуждите, всеобхватни и балансирани диалози и партньорства в областта на миграцията с държавите на произход и на транзитно преминаване играе съществена роля за постигането на важни цели и за двете страни, като справяне с първопричините за миграцията, борбата с контрабандата на мигранти, помощ за бежанците, които пребивават в трети държави, и подкрепа за добре управлявана законна миграция; като има предвид, че както се заявява в съобщението на Комисията относно Новия пакт, ангажираността на регионално и глобално равнище е от основно значение за допълване на тези диалози и партньорства; като има предвид, че в него също така се изтъква, че в рамките на всеобхватните партньорства с трети държави миграцията следва да бъде интегрирана като основен въпрос и да бъде свързана с останалите политики, като например политиките, свързани със сътрудничеството за развитие, сигурността, визите, търговията, селското стопанство, инвестициите и заетостта, енергетиката, околната среда и изменението на климата и образованието;
Н. като има предвид, че Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г. задължава ЕС и неговите държави членки да се застъпват за специфичната закрила, на която имат право мигрантите, бежанците и вътрешно разселените лица и лицата без гражданство; като има предвид, че този план за действие насърчава недискриминационния достъп до социални услуги, включително качествено и достъпно здравеопазване и образование (също онлайн), и изгражда капацитет на практикуващите специалисти да отговарят на специфичните нужди на (...) мигрантите [и] бежанците, както и подкрепя основан на правата на човека подход към управлението на миграцията и укрепва капацитета на държавите, гражданското общество и партньорите от ООН за прилагане на този подход;
О. като има предвид, че според ВКБООН жените представляват около 48% от бежанското население в света и са висок дял от уязвимите лица, търсещи убежище; като има предвид, че с Плана за действие на ЕС относно равенството между половете III Съюзът се ангажира да гарантира, че жените и момичетата мигранти са в състояние да упражнят изцяло своите права на човека чрез съобразени с равенството между половете миграционни политики, програми и закони, както и чрез укрепване на съобразеното с равенството между половете управление на миграцията на глобално, регионално и национално равнище; като има предвид, че миграционните политики, съобразени с равенството между половете, ще гарантират осъществяването на правата на жените, момичетата и ЛГБТИК+ и защитата срещу потенциално насилие, тормоз, изнасилване и трафик;
П. като има предвид, че в доклада на бившия специален докладчик на ООН за правата на човека на мигрантите се отбелязват слабостите на подхода на ЕС към миграцията, дължащи се на липсата на прозрачност и яснота, както и на слабия статут на много от споразуменията, постигнати в тази рамка, които според него като цяло не разполагат с мерки за мониторинг и отчетност; като има предвид, че специалният докладчик на ООН също така заключи, че има малко признаци, че партньорствата за мобилност са довели до допълнителни ползи за правата на човека или развитието, докато цялостното съсредоточаване върху сигурността и липсата на съгласуваност на политиките в рамките на подхода като цяло създава риск ползите, произтичащи от проекти в областта на правата на човека и развитието, да бъдат засенчени от вторичните ефекти на политиките, насочени предимно към сигурността;
Р. като има предвид, че експертите на ООН по правата на човека и организациите на гражданското общество предупредиха, че пандемията от COVID-19 има сериозни и несъразмерни последици върху мигрантите и техните семейства в световен мащаб; като има предвид, че те призовават държавите да защитават правата на мигрантите и техните семейства, независимо то техния миграционен статус; като има предвид, че пандемията удължи периода на разглеждане на молбите за убежище;
С. като има предвид, че свободата на движение и правото на труд са от ключово значение, за да се позволи на мигрантите да бъдат самостоятелни и да се подпомогне тяхната интеграция; като има предвид, че вътрешнорегионалната миграция е важен елемент от тези трансгранични икономически модели;
I. Рамката на миграционната политика и нейното външно измерение
1. подчертава, че наред с основаното на Договора задължение за осъществяване на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и международното право във всички външни отношения, ЕС и неговите държави членки имат задължения в областта на правата на човека спрямо гражданите на трети държави (ГТД), когато си сътрудничат в областта на миграцията с трети държави и други участници извън ЕС;
2. подчертава, че тези задължения изискват не само признаване на приложимостта на съответните стандарти, но и подходящо привеждане в действие чрез подробни и специфични инструменти, които дават практическа възможност за ефективна защита и предпазни мерки, както и чрез основан на правата на човека подход към целия цикъл на миграционната политика, с особен акцент върху жените мигранти и непридружените малолетни и непълнолетни лица;
3. изразява загриженост относно нарастващия брой непридружени малолетни и непълнолетни лица, пътуващи по пътища на незаконна миграция, и липсата на закрила за тях; подчертава липсата на ефективен мониторинг и докладване от агенциите на ЕС и държавите членки относно защитата на непридружени малолетни и непълнолетни лица; призовава ЕС да гарантира, че държавите членки и трети държави докладват за прилаганите от тях механизми за защита на правата на детето в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето;
4. припомня, че в съответствие с член 3, параграф 5 и член 21 от ДЕС и Хартата на основните права ЕС и – когато прилагат правото на Съюза – държавите членки в своите външни и извънтериториални действия, споразумения и сътрудничество в областта на миграцията, границите и убежището, трябва да спазват правата на човека, включително правото на живот, правото на свобода, правото на убежище, включително индивидуална оценка на молбите за убежище при наличието на подходящи гаранции в съответствие с международното право, правото на човешко достойнство и сигурност, защитата от принудително изчезване, забраната на изтезанията и малтретирането, робството и принудителния труд, правото на защита на личните данни, защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиция, свобода на вероизповеданието, убежденията, мисълта и съвестта, както и задължението интересите на детето да се разглеждат като първостепенно съображение, а също и да се предприема съобразен с пола подход; припомня освен това, че те трябва да осигурят недискриминация и процедурни гаранции, като например правото на ефективни средства за правна защита, както и правото на събиране на семейството, и да предотвратят отделянето на децата от техните родители или законни настойници;
5. отбелязва, че Комисията все още не е направила оценка на въздействието от прилагането на последователните си рамки за миграционната политика, по-специално ГПММ и новата рамка за партньорство, върху правата на човека на гражданите на трети държави, както и въздействието върху правата на човека на сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията, включително въздействието от подкрепата на ЕС за граничните сили и силите за сигурност на партньорските държави; настоява, че е необходимо такъв преглед да се извършва системно и във всеобхватен, приобщаващ и публичен формат, за да се гарантира пълното спазване на правата на човека в рамките на външната политика на ЕС в областта на миграцията;
6. отбелязва със сериозна загриженост липсата на оперативни механизми, механизми за докладване, мониторинг, оценка и отчетност на равнището на отделните случаи, които да проследяват потенциални нарушения и да предоставят съответен отговор, както и липсата на ефективни правни средства за защита за лица, чиито права се предполага, че са нарушени в следствие на неофициалните споразумения на ЕС и на финансовото сътрудничество;
7. отново заявява, че за да може политиката на Съюза в областта на миграцията да функционира правилно, ЕС трябва да засили външното си сътрудничество с държавите на произход и да работи за гарантиране на устойчиво и ефективно обратно приемане на завърналите се лица; призовава ЕС да гарантира, че споразуменията за обратно приемане и споразуменията за сътрудничество в областта на управлението на границите се сключват единствено с държави, поели изричен ангажимент за спазване на правата на човека, включително принципа на забрана за връщане и правата, залегнали в Конвенцията на ООН за бежанците; призовава ЕС да гарантира, че това сътрудничество не води до нарушения на тези права и предлага оперативни средства за осигуряване на ефективна отчетност в случай на нарушения;
8. отбелязва, че по-голямата част от сключените до момента 18 официални споразумения на ЕС за обратно приемане включват обратно приемане на граждани на трети държави в държави на транзитно преминаване; подчертава факта, че връщането в транзитни държави води до риск от потенциални нарушения на правата на човека на завърналите се лица; подкрепя препоръката, направена в оценката на Комисията на споразуменията на ЕС за обратно приемане през 2011 г., че като принципно положение ЕС следва винаги първо да се опитва да приеме обратно дадено лице в неговата държава на произход, доколкото обстоятелствата го позволяват;
9. призовава Комисията да осигури прозрачни оценки на риска, извършвани от независими органи и експерти на ЕС, като Агенцията на Европейския съюз за основните права, относно въздействието на всякакво официално, неофициално или финансово сътрудничество на ЕС с трети държави, свързано с правата на мигрантите и бежанците, включително жените, относно защитниците на правата на човека и гражданското общество на местно равнище, които работят за защитата на тези права и, доколкото е възможно, относно въздействието, което такова сътрудничество би имало върху по-широкото население в засегнатата от него държава, включително достъпа до права, приноса към сигурността и мира на хората и устойчивото развитие; призовава Комисията да определи насоки за прилагане на вниманието на агенциите на ЕС и на държавите членки, преди да започне сътрудничество с трети държави; във връзка с това призовава за особена бдителност по отношение на държавите, които преминават през продължаващи или замразени конфликти и са изправени пред повишен риск от нарушаване на правата на човека; призовава Комисията да гарантира, че всяко сътрудничество на ЕС с трети държави е в напълно официална форма, за да се гарантира, че споразуменията с трети държави могат да бъдат наблюдавани ефективно;
10. призовава Комисията да създаде независим, прозрачен и ефективен механизъм за мониторинг въз основа на международното право, Хартата за основните права на Европейския съюз и целите за устойчиво развитие, който да включва периодични доклади относно изпълнението на официалните, неофициалните и финансовите споразумения с трети държави, които потенциално могат да окажат въздействие върху правата на мигрантите и бежанците и работата на защитниците на правата на човека и на гражданското общество, които защитават тези права в трети държави като например партньорства в областта на миграцията, споразумения за обратно приемане и международно сътрудничество в областта на управлението на миграцията, включително пряко насочване на вниманието към предизвикателствата, свързани с миграцията и принудителното разселване; подчертава, че подобен механизъм за мониторинг трябва да бъде прозрачен и публичен; настоява, че е необходимо да се осигурят средства, посредством които гражданското общество и други заинтересовани страни да могат да допринасят за работата на механизма; подчертава, че такава система следва да допринася за осигуряването на отчетност за нарушенията на правата на човека, включително незаконни отблъсквания, нарушаващи принципа на забрана за връщане; призовава Комисията да създаде механизъм за проследяване, при който резултатите от оценките и препоръките на експерти се включват надлежно в съответното споразумение, договореност или действие; подчертава необходимостта от гарантиране на парламентарен контрол и демократичен надзор;
11. призовава ЕС да обмисли начини за осигуряване на достъп до правосъдие за лицата, засегнати от мерките за осъществяване на сътрудничество между него и трети държави в областта на миграцията, включително чрез създаване на независим и достъпен механизъм за подаване на жалби; изисква мерките да гарантират, че тези, които биха могли да бъдат подложени на нарушения на правата на човека могат да получат достъп до ефективни правни средства за защита и следователно да получат компенсация или обезщетение;
12. отбелязва, че изпълнението и финансирането на външната политика на ЕС в областта на миграцията са възложени на различни генерални дирекции на Комисията и биват интегрирани във всички политики на ЕС в областта на миграцията и убежището, както и в областта на развитието и външните работи; отбелязва със загриженост, че това смесване на изпълнителни отговорности доведе до липса на достатъчен и последователен надзор върху дейностите на Комисията, който би позволил на Парламента да упражнява демократичен контрол върху външната политика на ЕС в областта на миграцията; настоява, че е важно да се осигури съответствие, полезни взаимодействия и взаимно допълване, за да се избегне припокриване между различните инструменти;
13. подчертава практическите последици за правата на човека, произтичащи от нарастващия брой, а оттам и извънсъдебния характер, на неофициалните договорености относно връщането и обратното приемане, които се сключват без надлежен демократичен контрол и парламентарен надзор и не подлежат на съдебен контрол; отбелязва, че правата на лицата, търсещи убежище, по своята същност зависят от възможността нарушенията на правата на човека да бъдат предмет на съдебна оценка; настоятелно призовава Комисията да изготви план и да предприеме всички необходими действия за започване или приключване на преговорите и съответно за подписване на споразумения за обратно приемане, да даде приоритет на сключването на официални споразумения за обратно приемане, като по този начин осигури пълно спазване на член 218, параграф 6 от ДФЕС, както и да гарантира, че официалните споразумения за обратно приемане изключват неофициалните споразумения; счита, че Парламентът трябва да упражнява контрол върху неофициалните споразумения, които включват ангажименти по въпроси от неговата компетентност, като например обратното приемане, и че Комисията трябва да бъде готова да предприеме допълнителни действия, включително суспендиране, ако съответните неофициални споразумения се окажат несъвместими с Договорите; призовава Комисията да създаде обща рамка за ефективен мониторинг и оценка на изпълнението на всички настоящи и бъдещи споразумения на ЕС за обратно приемане и включването в тях на специални разпоредби за мониторинг;
II. Спазване на правата на човека и участници от ЕС, които прилагат външната политика в областта на миграцията
14. отбелязва нарасналата роля на Frontex в практическото и оперативното сътрудничество с трети държави, включително в областта на връщането и обратното приемане, борбата срещу трафика на хора, предоставянето на обучение, оперативна и техническа помощ на органите на трети държави за целите на управлението на границите и граничния контрол, провеждането на операции или съвместни операции по външните граници на ЕС или на територията на трети държави и разполагането на служители за връзка и оперативен персонал в трети държави; призовава да се извършва редовна оценка на потребностите на агенцията, за да се осигури нейното оптимално функциониране; призовава Комисията да създаде независим, прозрачен и ефективен механизъм за мониторинг на всички дейности, извършвани от Frontex, в допълнение към съществуващия вътрешен механизъм за подаване на жалби;
15. подчертава значението на споразуменията за статуса за осигуряване на правна рамка за сътрудничество между Frontex и органите за управление на границите на трети държави; припомня, че за разполагането на екипи за управление на границите на Frontex в трета държава, в която членовете на екипите ще упражняват изпълнителни правомощия, са необходими ad hoc споразумения за статуса, които подлежат на одобрение от Европейския парламент; изразява съжаление, че двете споразумения за статуса, сключени до момента, не включват конкретни мерки за привеждане в действие на правата на човека като част от управлението на границите, нито гарантират, че материалната подкрепа и обучение за трети държави не се предоставят на извършители на нарушения на правата на човека; изразява съжаление, че тези споразумения също така не регулират ясно отчетността за потенциални нарушения на правата на човека, и призовава всички бъдещи споразумения за статуса да включват такива мерки;
16. подчертава, че Регламент (ЕО) № 2019/1896 изисква от Frontex да гарантира своевременно, последователно, прозрачно, пълно и точно докладване на Европейския парламент за своите дейности, свързани със сътрудничеството с трети държави, и по-специално за дейностите, свързани с техническата и оперативната помощ в областта на управлението на границите и връщането в трети държави, разполагането на служители за връзка и подробна информация относно спазването на основните права; призовава Frontex редовно да информира подкомисията по правата на човека, комисията по външни работи и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента относно всички дейности, включващи сътрудничество с органите на трети държави, и по-специално привеждането в действие на правата на човека като част от тези дейности;
17. подчертава, че Регламент (ЕС) 2019/1240 за създаване на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията следва да засили още повече капацитета на ЕС за координиране, сътрудничество и обмен на информация между служителите за връзка по въпросите на имиграцията, разположени в трети държави, Комисията и агенциите на ЕС, с цел да се отговори по-ефикасно на приоритетите на Съюза в областта на миграцията; подчертава, че една от централните задачи на Управителния съвет на тази европейска мрежа е да подпомага развитието на способностите на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, включително чрез разработване на насоки за прилагане на правата на човека като част от техните дейности; призовава Комисията чрез Управителния съвет спешно да изготви такива насоки, основани на правата на човека;
18. припомня, че и други участници от ЕС, прилагащи външната миграционна политика в контекста например на военноморските мисии на ЕС, са обвързани с приложимото международно право и че препращането на информация до органите на трети държави, което в крайна сметка води до незаконно завръщане на мигранти и бежанци в опасни страни, може да се счита за оказване на помощ при извършването на нарушения на правата на човека съгласно международното право; подчертава, че външната политика на ЕС в областта на миграцията не следва да подкрепя залавянията по море, които биха довели до връщане на хората на опасни пристанища;
19. препоръчва разширяване на мандата, правомощията и бюджета на Агенцията за основните права, за да ѝ се даде възможност да наблюдава ефективно външното измерение на политиките на ЕС в областта на убежището и миграцията, включително чрез подаване на сигнали до съответните органи в случаи на недостатъци в областта на правата на човека; призовава Агенцията за основните права да разработи съответните инструменти и насоки;
20. отбелязва с голяма загриженост, че не е възможно да се определи самоличността на по-голямата част от хората, които загиват по време на опита за преминаване през Средиземно море; счита, че е необходимо да се установи координиран европейски подход, за да се гарантират бързи и ефективни процеси за идентифициране, и да се създаде база данни за загиналите по пътя си към ЕС, както и за техните принадлежности и лични вещи, за да се предостави информация на техните семейства и роднини и да се улесни идентифицирането на труповете; призовава ЕС и неговите държави членки за по-добро съгласуване и подобряване на европейските действия, за да се гарантират адекватни и ефективни операции по издирване и спасяване;
III. Сътрудничество на ЕС с трети държави и финансова помощ за тях в областта на миграцията
21. отбелязва нарастващото използване от 2016 г. насам на засилената обвързаност с условия между сътрудничеството за развитие и управлението на миграцията, включително връщането и обратното приемане; подчертава, че сътрудничеството на ЕС за развитие и оказването на помощ трябва да бъдат приведени в съответствие с целите за устойчиво развитие, включително в контекста на свързаните с пола действия; в тази връзка подчертава определението на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР за официална помощ за развитие и принципите на ОИСР за ефективност на помощта за развитие; подчертава, че съгласно членове 21 от ДЕС и 208 от ДФЕС, основната задача на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността, борбата с неравенството и изключването, насърчаването на демократичното управление и правата на човека и засилване на устойчивото и приобщаващо развитие; подчертава, че такива действия, заедно с развитието на стабилни институции, са от ключово значение за справяне с първопричините за миграцията; ето защо призовава Комисията да гарантира, че политиките в областта на сътрудничеството за развитие, включително помощ за развитие или двустранни или многостранни партньорства, не противоречат на принципите, залегнали в член 208 от ДФЕС;
22. призовава за основан на нуждите подход към хуманитарната помощ, който следва да зачита хуманитарните принципи, международното право в областта на правата на човека, международното хуманитарно право и международното бежанско право; подчертава освен това, че поставянето на условия за хуманитарна и спешна помощ в зависимост от сътрудничеството с ЕС в областта на миграцията не е съвместимо с принципите на хуманитарната помощ;
23. отбелязва, че все още липсва пълен и публичен преглед на финансирането от ЕС за трети държави с цел улесняване на сътрудничеството по въпросите на миграцията; призовава Комисията да осигури пълна прозрачност, включително чрез установяване на ясен преглед на всички инструменти в рамките на бюджета на ЕС, използвани за финансиране на сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията, включително информация относно размера, целта и източника на финансиране, както и подробна информация относно всякакви други потенциални мерки за подкрепа, предоставени от агенции на ЕС, като например Frontex, за да се гарантира, че Парламентът може ефективно да изпълнява институционалната си роля за контрол на изпълнението на бюджета на ЕС;
24. подчертава целта на европейските финансови инструменти да подпомагат трети държави в разработването на необходимата институционална рамка и капацитет за управление на миграцията във всичките ѝ аспекти, като същевременно се приведат в съответствие с европейските и международните стандарти; подчертава, че е важно значителен дял от бъдещото финансиране от ЕС в областта на миграцията да бъде разпределено за гражданското общество, неправителствени и базирани в общността групи, които работят в трети държави за предоставяне на помощ, за защита и мониторинг на правата на мигрантите, подпомагане на насилствено разселените лица и общностите, които ги приемат; подчертава, че е важно да се гарантира, че значителна част от финансирането от ЕС е предназначено за постигане на подобрение в областта на правата на човека, международната закрила и бъдещата перспектива на бежанците; призовава финансовата подкрепа на ЕС да се използва за създаване на устойчиви решения, които да отговарят на местните и регионалните предизвикателства, особено на тези, свързани с демократичните процеси и върховенството на закона, социално-икономическото развитие, здравеопазването, образованието, първопричините за бедността, младежката заетост в държавите на произход, социалното изключване, равенството между половете, изменението на климата, конфликтите, достъпа до услуги, и за насърчаване на правата на бежанците и засилване на тяхната самостоятелност;
25. призовава Комисията да докладва редовно и публично на Парламента относно финансирането на програми за сътрудничество в областта на миграцията в трети държави и тяхното въздействие върху правата на човека, и относно начините, по които съответното финансиране е било използвано от партньорските държави, включително в рамките на работната група по външните финансови инструменти на комисията по външни работи; изразява съжаление, че Парламентът се участва в контрола на извънредните фондове, включително на Доверителния фонд на ЕС за външни дейности; призовава на Парламента да бъде предоставена по-значителна роля в наблюдението на въздействието от използването на средства от ЕС върху правата на човека в съответните трети държави;
26. счита, че Парламентът трябва да използва в пълна степен своите правомощия за изпълнение, контрол и бюджетен контрол, както и процедурите за одит на Европейската сметна палата, за фондовете за развитие, доверителните фондове, механизмите и другите инструменти за финансиране, използвани за постигане на целите на политиката на ЕС, свързани с миграцията, и да гарантира, че решенията на ЕС за финансиране и свързаните с тях средства са в съответствие с принципите на Съюза за законосъобразност и добро финансово управление, в съответствие с Финансовия регламент на ЕС;
27. подчертава, че подходът, основан на правата на човека, е приложим за всички стълбове на ИССРМС, включително реакцията при кризи в стълба за бързо реагиране; подчертава отново, че свързаните с миграцията разходи в ИССРМС следва да бъдат ориентировъчно 10% и че свързаните с миграцията дейности по ИССРМС следва да се съсредоточават върху преодоляването на първопричините за незаконната миграция и принудителното разселване и върху подпомагането на засилен ангажимент за улесняване на безопасната, организирана, законна и отговорна миграция, както и върху прилагането на планирани и добре управлявани миграционни политики и управление; подчертава, че ИССРМС е инструмент за външно финансиране и че следва да има ясно разграничение между вътрешните и външните политики, инструменти и фондове на ЕС в областта на миграция; подчертава, че окончателното споразумение за свързаните с миграцията дейности в ИССРМС следва да бъде хоризонтално координирано с вътрешните фондове на ЕС, както и с ИПП, за да се избегнат припокривания; отбелязва, че действията, свързани с миграцията в кризисни ситуации чрез стълба за действия за бързо реагиране, следва да отговорят по-специално на нуждите, свързани с принудително разселване, включително подкрепа на приемащите общности, в съответствие с международното хуманитарно право и принципи; във връзка с това настоява, че е необходимо да се гарантира, че Многогодишната финансова рамка за периода 2021—-2027 г. се придружава от стабилна рамка за правата на човека с цел определяне, изпълнение и мониторинг на бъдещите програми за сътрудничество в областта на миграцията, за да се обвържат финансовите плащания на ЕС със задълженията по отношение на правата на човека;
IV. Външната политика на ЕС в областта на правата на човека и целите в областта на миграцията
28. припомня ангажимента на ЕС и неговите държави членки в рамките на Глобалния пакт за бежанците да споделят отговорността за ефективната и цялостна закрила на бежанците и да облекчат натиска върху приемащите държави; подчертава в тази връзка, че ЕС и неговите държави членки следва да увеличат ангажиментите за презаселване, като гарантират, че презаселването не зависи от сътрудничеството на транзитната държава в областта на обратното приемане или граничния контрол, и да засилят безопасните и законни пътища и да предотвратят принудителното връщане на бежанци от приемащите държави; призовава ЕС и неговите държави членки да допринасят за по-структурно и значително финансиране на общностите и държавите, приемащи повечето бежанци; отново подчертава значението на пълното изпълнение на 23-те цели на Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция; счита, че Парламентът трябва да упражнява подходящ контрол на изпълнението на двата пакта от страна на ЕС;
29. призовава ЕС и неговите държави членки да следват миграционна политика, която напълно отразява човешките права на мигрантите и бежанците, залегнали в международното, европейското, регионалното и националното право; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да поемат ангажимент с трети държави относно правата на мигрантите като неразделна част от политиката на ЕС в областта на правата на човека; настоява връзката между правата на човека и миграцията да бъде адекватно обхваната в рамките на двустранните диалози на ЕС по въпросите на правата на човека със съответните държави; призовава делегациите на ЕС в тези държави да следят отблизо за спазването на правата на мигрантите, особено в държавите на транзитно преминаване, както и правата на бежанците и вътрешно разселените лица; подчертава спешната необходимост от създаване и укрепване на безопасни и законни маршрути за миграция и защита, за да се гарантират правата на човека и да се избегне загуба на живот; настоява относно необходимостта от проактивна ангажираност на ЕС в държавите, в които защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество и общностните организации, включително тези, които защитават живота на мигрантите и лицата, търсещи убежище, които са изложени на риск, биват застрашени или криминализирани заради законната си дейност;
30. призовава ЕС да проведе глобална кампания в подкрепа на всеобщото ратифициране на Женевската конвенция за статута на бежанците и нейния протокол от 1967 г.; настоятелно призовава държавите членки да дадат пример, като се присъединят към Конвенцията на ООН за правата на работниците мигранти, като една от основните конвенции на ООН за правата на човека;
31. счита, че ЕС трябва да поеме водеща роля в подкрепата на политическите и нормативните промени във връзка с правата на мигрантите в рамките на многостранни форуми; подчертава ключовата роля на международните организации, регионалните органи и НПО, като Международния комитет на Червения кръст, Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), както и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и на специалния докладчик на ООН по правата на човека на мигрантите; призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансовата и политическата подкрепа за тези организации и образувания;
32. призовава ЕС да включи диаспорите, засегнатите общности, ръководените от бежанци и мигранти организации, особено тези, ръководени от жени, и представители на гражданското общество в разработването, изпълнението и оценката на проекти, осъществявани в трети държави;
°
° °
33. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Настоящият доклад по собствена инициатива включва анализи и препоръки относно защитата на правата на човека в рамките на външната политика на ЕС в областта на убежището и миграцията, която има за цел да гарантира, че сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията зачита и насърчава човешките права на мигрантите и бежанците по целия свят.
Глобални ангажименти за споделяне на отговорността
В Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от септември 2016 г. държавите — членки на ЕС, обещаха да допринесат за по-справедливо споделяне на тежестта и отговорността за приемането и подпомагането на бежанците по света, като същевременно вземат предвид съществуващия принос и различния капацитет и ресурси между държавите. Тази декларация беше последвана от два глобални пакта: Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, приет на 19 декември 2018 г. от Общото събрание на ООН, и Глобалния пакт за бежанците, приет два дни по-рано. Спешно са необходими ангажименти за споделяне на отговорността, тъй като над 80% от бежанците се приемат в съседните им държави, като често страдат от липса на перспектива или дори на закрила.
Развитието на събитията в областта на убежището в ЕС обаче повдига въпроса дали ЕС и неговите държави членки наистина спазват ангажиментите си, поети на световно равнище. Тенденцията на екстернализиране на нейната политика в областта на убежището и миграцията, по която тя си прилича с други богати държави и региони, изглежда се движи в обратната посока в резултат на факта, че закрилата и граничният контрол се възлагат на външни изпълнители. Официалните и неофициалните споразумения, които ЕС сключва с трети държави на транзитно преминаване, вероятно ще доведат до по-малко, вместо до по-голямо споделяне на отговорността. Важна цел на тези споразумения е намаляването и възпирането на незаконната миграция към ЕС, включително на тези, които търсят закрила.
Външното измерение на миграционната политика на ЕС
Въз основа на Договора от Амстердам бяха установени норми на ЕС, които предоставят права на мигрантите и бежанците, пристигнали на територията на ЕС. Същевременно обаче ЕС създаде множество инструменти за предотвратяване на незаконното пристигане на негова територия, като например обща визова политика, санкции на превозвачите и създаването на FRONTEX, както и за насърчаване на връщането на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на ЕС. Европеизирането на сътрудничеството с трети държави позволи на държавите членки да се възползват от външните правомощия на Общността в области като търговията и развитието и да обединят националните бюджети и бюджета на ЕС, за да обслужват своите интереси в областта на обратното приемане. Съгласно принципа „повече за повече“ преговорите с трети държави относно контрола на миграцията включват различни положителни стимули за транзитните държави, които имат за цел да ги убедят да засилят граничния си контрол, да ограничат визовата си политика и да приемат обратно незаконните мигранти. Най-ефективният ефект на лоста се създава от обвързаността с условия за предприсъединяване и либерализиране на визовия режим. През 2016 г. Комисията публикува съобщение относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на Европейската програма за миграцията, в което премина към подхода „по-малко за по-малко“. Санкции за липса на сътрудничество, като се използват всички налични средства и инструменти, с изключение на хуманитарната помощ. Комисията твърдеше, че това сътрудничество не следва непременно да се основава на официални споразумения за обратно приемане. След приемането на посоченото съобщение бяха сключени няколко неофициални споразумения с трети държави, включващи Гамбия, Бангладеш, Турция, Етиопия, Афганистан, Гвинея и Кот д’Ивоар.
Докладчикът изразява съжаление, че тези неофициални споразумения са сключени при пълното отсъствие на надлежен парламентарен контрол и демократичен и съдебен контрол, което съгласно Договорите би обосновало сключването на официални споразумения за обратно връщане. Официалните споразумения, позволяващи подходящ демократичен контрол, биха осигурили подходящ мониторинг чрез създаването на правно обвързващи рамки за сътрудничество, които могат да бъдат оспорвани пред съдилищата, включително от физически лица, засегнати от съответните споразумения. В настоящата резолюция докладчикът призовава Парламента да извърши оценка на законосъобразността на неофициалните споразумения, които включват ангажименти по въпроси от компетентността на Европейския парламент, като например обратното приемане, както и да предприеме допълнителни действия в случай на несъвместимост с Договорите.
Опасения във връзка с правата на човека
Сътрудничеството в областта на миграцията с трети държави е свързано с няколко риска за правата на човека, които се увеличават с пренасочването на вниманието от държавите на произход към държавите на транзитно преминаване. За да се сведе до минимум броят на приетите обратно мигранти, тези транзитни държави обикновено ограничават входящата и изходящата си миграция, като засилват граничния контрол, ограничават визовите политики и сключват споразумения за обратно приемане със съседните си държави. По този начин сътрудничеството на ЕС със съседните държави създава верижен ефект на връщане в региона и същевременно на борба с незаконната миграция. Това застрашава принципа на човешкото достойнство, залегнал в международното право и в Хартата на основните права на ЕС, по-специално ако мигрантът не е в състояние да се завърне в родната си страна.
Това сътрудничество също така засяга бежанците по пътя им към безопасно място, тъй като огромното мнозинство от тях не разполагат със законни средства за пътуване. Съществува риск те да не могат да напуснат собствената си държава или да бъдат блокирани в транзитна държава с нефункционираща система за защита. Това положение засяга правото на напускане на дадена държава, правото на убежище и забраната за връщане, както и забраната за нечовешко или унизително отношение. Тъй като мигрантите и бежанците могат да се сблъскат с пречки при упражняването на правата си, правото на ефективни правни средства за защита също е от значение. Налице са множество признаци, че засиленият граничен контрол създава рискове за стабилността и поминъка, ограничава възможностите за получаване на закрила и правото на търсене на убежище, насърчава репресиите и злоупотребите срещу мигрантите и ги тласка към несигурни маршрути. Външното сътрудничество на ЕС в областта на миграцията възпрепятства също така възможностите за мобилност на мигрантите в техния регион. Тъй като свободата на движение и правото на труд правят мигрантите самостоятелни и подпомагат тяхната интеграция, миграцията в рамките на Икономическата общност на западноафриканските държави следва да се насърчава, а не да се възпрепятства.
Въпреки тези последици за правата на човека, в споразуменията за обратно приемане и други форми на сътрудничество в областта на миграцията, не се изисква определено равнище на защита. Стандартите в областта на правата на човека не са включени в критериите за започване на сътрудничество с трета държава, преди сключването на споразумение не се извършва оценка на въздействието върху правата на човека, а независима и прозрачна система за мониторинг, както и клауза за временно прекратяване също не се изпълняват. Поради това докладчикът препоръчва на Парламента да осигури създаването на ефективни инструменти за гарантиране на спазването на правата на човека в рамките на външното измерение.
Отговорност
В историческото си решение Hirsi срещу Италия Съдът осъди Италия за операциите ѝ за отблъскване в международни води в сътрудничество с Либия. Автоматичното връщане (операции по отблъскване) без каквато и да било индивидуална оценка и възможността за правна защита представляват нарушение на членове 3 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и на член 4 от Протокол № 4 към Конвенцията. Съдът поясни, че държавите членки, които упражняват ефективен контрол върху мигрантите, са обвързани със задълженията по ЕКПЧ, включително когато този контрол се осъществява извън тяхната територия. В решение относно автоматичното връщане на мигранти от Субсахарска Африка в Мароко от страна на испанското правителство ЕСПЧ поясни, че държавите членки не могат да избегнат своята отговорност, като тълкуват по определен начин своята юрисдикция. Оттогава обаче държавите — членки на ЕС, допълват своите дейности по граничен контрол с граничен контрол, упражняван от упълномощени субекти, с помощта на финансиране и обучение на граничната и бреговата охрана на съседните държави. Тази тенденция на делегиране на своите действия на трети държави повдига въпроса за отговорността и отчетността, в случай че се стигне до нарушения на правата на човека. Непоемането на отговорност би означавало, че държавите членки могат лесно да избегнат задълженията си по ЕКПЧ, като просто оставят трети страни „да свършат тяхната работа“.
Ако агенциите на ЕС извършват дейност извън територията на ЕС, правото на Съюза е пряко приложимо, включително Хартата на основните права. Ако действията им за предотвратяване на заминаването на мигранти водят до нарушаване на правото на убежище, забраната за връщане, изтезания или нечовешко или унизително отношение, правото на човешко достойнство или правото на ефективни правни средства за защита, съответната агенция носи отговорност и следователно трябва да бъде подведена под отговорност. Докладчикът призовава за мерки за по-ефективен мониторинг на правата на човека и тяхното спазване от страна на действията на Frontex.
Влияние и отговорност
ЕС разполага със солидно влияние, за да постигне определени резултати. Ако обаче става въпрос за миграция, използването на това влияние е едноизмерно и се съсредоточава върху борбата с незаконната миграция и обратното приемане. Тази обвързаност с условия се вижда в преговорите по споразуменията за асоцииране и облекчаване на визовия режим, както и по отношение на възможността за суспендиране на освобождаванията от изискването за виза. Освен това ангажиментите за презаселване от приемащите държави са поставени в зависимост от сътрудничеството, което последните оказват в областта на обратното приемане и граничния контрол. Докладчикът подчертава, че ЕС следва също така да използва своето влияние, за да обвърже финансирането по съображения, свързани с миграцията, с достъпа до закрила и подобряването на правата на бежанците по отношение на пазара на труда и образованието. Това би могло да бъде начин както за предотвратяване на нарушенията на правата на човека в резултат на споразумения за миграция, така и за оказване на помощ на бежанците, които остават продължително време в това положение, да изградят устойчиво бъдеще. Като цяло ЕС следва да използва своето влияние, за да допринесе за по-справедливо споделяне на отговорността, като инвестира в по-добри условия на живот и по-ефективна система за закрила на бежанците в трети държави, които приемат бежанци. Той следва да работи за създаването на Глобален фонд за бежанците, с цел финансирането на приемането на бежанци да стане по-предвидимо и устойчиво. С цел ефективна борба с незаконната миграция и насърчаване на равноправно партньорство с трети държави, ЕС следва да засили ангажиментите си за презаселване и да създаде законни канали за работа, обучение и стопанска дейност.
Приоритизирането на борбата срещу незаконната миграция съгласно новата рамка за партньорство може да създаде напрежение с обявената равнопоставеност на партньорствата, както и с целта за последователна и ефективна външна политика на ЕС, тъй като може да подчини други цели на политиката, като насърчаването на мира и стабилността, възходящата социална мобилност и други цели за развитие, като борбата с бедността, неграмотността и доброто управление, на цели, тясно свързани с миграцията. Приоритизирането на миграцията води и до опасения относно прилагането на финансовите инструменти по рамката за партньорство в областта на миграцията. Сред важните от тях е Извънредният доверителен фонд за Африка (Доверителният фонд на ЕС), създаден по време на срещата на върха във Валета. Въпреки обозначаването му като инструмент за извънредни ситуации, по-голямата част от ресурсите на Доверителния фонд на ЕС се състоят от официална помощ за развитие (ОПР), която е предназначена за финансиране на дългосрочни програми за развитие. Чрез този фонд значителна част от европейския бюджет за помощ за развитие се насочва към практики за управление на миграцията, включително подкрепа за либийската брегова охрана, която задържа мигранти, за да ги приеме обратно в ужасяващи места за задържане. Приоритизирането на миграцията води също така до прехвърляне на средства от ОПР от държавите с най-големи нужди към държавите, от които идват най-много мигранти. Докладчикът подчертава, че финансирането следва да гарантира баланс между инвестициите в системите за закрила и борбата с първопричините, от една страна, и управлението на миграцията, от друга страна. Финансирането на външни дейности в областта на миграцията и убежището следва да бъде придружено от ефективен и прозрачен начин за мониторинг и оценка на изпълнението на фондовете, като надлежно се отчита въздействието върху правата на човека. Това изисква също така да се сключи споразумение за финансиране, в което ролите и отговорностите на третата държава и на Комисията при изпълнението на фондовете да бъдат ясно определени.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ (18.1.2021)
на вниманието на подкомисията по правата на човека
относно защитата на правата на човека и външната политика на ЕС в областта на миграцията
Докладчик по становище: Мигел Урбан Креспо
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата подкомисия по правата на човека да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отново заявява, че правото на миграция е човешко право; призовава Комисията да засили политиките за развитие и хуманитарните политики и свързаните с тях правни инструменти, за да се справи с предизвикателството, свързано със защитата на основните права на човека за всички, включително мигрантите, с цел повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие; припомня, че Договорите на ЕС предвиждат, че Съюзът се основава на зачитането на правата на човека и човешкото достойнство, и следователно миграционната политика на ЕС трябва да се основава на зачитането на правата на човека, за да се укрепи позицията на ЕС на международната сцена и доверието в неговата външна политика;
2. припомня, че основната цел на сътрудничеството за развитие на ЕС трябва да бъде изкореняването на бедността, намаляването на неравенствата и борбата срещу изключването, като същевременно никой не бива изоставен, овластяват се отделните лица, насърчават се принципите на правовата държава, демократичното управление и правата на човека и се засилва устойчивото и приобщаващо развитие, съгласно посоченото в член 21 от Договора за Европейския съюз и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз; настоява, че сътрудничеството на ЕС за развитие трябва да се основава на програмите за развитие на държавите партньори, като следва основан на потребностите и на правата дългосрочен подход към миграцията, със специален акцент върху най-уязвимите;
3. призовава ЕС да адаптира официалната си помощ за развитие (ОПР) към справянето с първопричините за бедността и свеждане до минимум на стимулите за незаконна миграция и на причините за принудително разселване чрез подобряване на демократичните процеси и доброто управление, създаване на възможности за ангажираност и предприемачество на младите хора, постигане на напредък по отношение на равенството между половете, справяне с изменението на климата и предоставяне на достъп до услуги; подчертава значението на разработването на политики, съобразени с местните условия и в партньорство с местните участници;
4. призовава ЕС да укрепи своите регионални програми за развитие и закрила (РПРЗ) в областта на правата на човека и да насърчава изграждането на капацитета на трети държави, разрешаването на конфликти, защитата, насърчаването и зачитането на правата на човека; призовава ЕС да насърчава и подпомага държавите партньори в постигането на по-тясно сътрудничество с международните организации, гражданското общество и регионалните органи и организации, за да се улесни регионалната мобилност и засили мобилизирането на ресурси с цел да се гарантира, че мигрантите, бежанците и завърналите се лица биват третирани достойно и в съответствие с международното хуманитарно право;
5. припомня, че Европейският консенсус за развитие предвижда координиран, цялостен и структуриран подход към миграцията в резултат на нейния хоризонтален характер, и счита, че миграцията е една от ключовите области, към които се прилага съгласуваността на политиките за развитие (СПР); във връзка с това призовава външните политики в областта на миграцията, които допринасят за защитата на правата на човека, равенството между половете и овластяването, изкореняването на бедността и човешкото развитие, да бъдат съобразени със СПР и да бъдат редовно оценявани;
6. отново заявява, че зачитането на правата на човека на мигрантите трябва да продължи да заема централно място в новата политика на ЕС в областта на миграцията и убежището, и изразява своята загриженост относно възлагането на управлението на границите и контрола на миграцията в ЕС на външни изпълнители; настоява, че ЕС трябва да извършва граничния контрол и управлението на миграцията по хуманен и безопасен начин;
7. счита, че новият пакт на ЕС за миграцията и убежището може да бъде подобрен; счита, че човешкото достойнство на бежанците и мигрантите следва да бъде в сърцевината на един нов подход, основан на принципите на солидарност и споделена отговорност, включително общи политики за приемане и задължителна система за преместване, като се гарантира пълно зачитане на правата на човека и международното, бежанското и морското право;
8. отново заявява, че корабокрушенията и смъртните случаи на мигранти в Средиземно море са огромна трагедия, за чието прекратяване носим споделена отговорност; припомня, че спасяването в морето е правно задължение съгласно международното право, и по-специално по силата на член 98 от Конвенцията на ООН по морско право, който изисква оказването на помощ за всяко лице в бедствие по море; подчертава необходимостта от постоянна, стабилна и ефективна реакция на Съюза при операциите по търсене и спасяване по море, преди всичко чрез специална мисия на ЕС, за да се предотврати по-нататъшна загуба на човешки живот сред мигрантите, които се опитват да пресекат Средиземно море;
9. припомня, че тъй като повечето мигранти се движат в рамките на своя регион и континент на произход, следва да се улесни вътрешнорегионалната и вътрешноконтиненталната мобилност; призовава партньорството между ЕС и Африка и бъдещото споразумение между АКТБ и ЕС да подкрепят вътрешнорегионалната и вътрешноконтиненталната мобилност на лицата в съответствие с Африканската харта за правата на човека и Протокола на Африканския съюз към Договора за създаване на Африканската икономическа общност във връзка със свободното движение на хора, правото на пребиваване и правото на установяване;
10. настоява, че са необходими хуманитарни коридори от съседните и развиващите се страни към ЕС; призовава ЕС да предприеме действия срещу мрежите за трафик на хора;
11. призовава ЕС да разработи нови безопасни и законни пътища за мигрантите и да подобри съществуващите такива; счита, че ЕС следва да се стреми да разработи по-устойчива политика за кръгова трудова миграция в партньорство с трети държави и да гарантира безопасна двупосочна миграционна мобилност, например за трудови и академични цели;
12. отново заявява, че отпускането на помощта на ЕС за развитие в рамките на двустранни или многостранни партньорства с развиващите се страни не може да бъде обвързано със сътрудничество с ЕС в областта на миграционните политики, тъй като това би подкопало правното задължение на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие (СПР) и съгласно Европейския консенсус за развитие, както и основната цел на ОПР за изкореняване на бедността, и би било в противоречие с принципа за ефективност на помощта по отношение на ангажираността на държавите; настоява, че помощта за развитие не трябва да бъде обвързана с политиките на ЕС за външна сигурност и че все още трябва да бъде определен и прилаган по-координиран, структуриран и цялостен подход към миграцията при пълно зачитане на правата на човека, включително правото на всяко лице да напусне своята държава на произход;
13. изразява дълбоката си загриженост относно злоупотребата със средства за развитие за действия, които водят до нарушаване на правата на човека, в контекста на управлението на границите; изразява съжаление във връзка с докладваните нарушения на правата на човека, свързани с Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (Доверителния фонд на ЕС) в Либия, Етиопия, Еритрея и Нигер; призовава за създаването на силни механизми за мониторинг на въздействието върху правата на човека на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка, както и система за отчетност за предотвратяване и справяне с нарушенията на международното право; изразява съжаление относно факта, че докладът на Комисията относно разширяването на Доверителния фонд на ЕС за Африка не предвижда никакво подобрение в тази област; отново заявява необходимостта от задълбочено разследване на твърденията за нарушения на правата на човека, включително тези по границите на ЕС; поради това приветства въвеждането на нов независим механизъм за мониторинг в новия пакт на Комисията за миграцията и убежището;
14. изразява съжаление относно липсата на прозрачност на Доверителния фонд на ЕС и факта, че Парламентът не участва в контрола над него; настоява, че държавите партньори и организациите на гражданското общество следва да бъдат по-тясно ангажирани; настоятелно призовава Комисията да представи своя окончателен, цялостен преглед на прилагането на Доверителния фонд на ЕС, за да се гарантира, че той е в съответствие с целите на ЕС в областта на развитието, правата на човека и хуманитарната дейност; изразява съжаление, че удължаването на срока на действие на Доверителния фонд на ЕС беше поискано от Комисията при липсата на такъв преглед и че следователно няма доказателства, които да показват дали тези цели са били правилно оценени и постигнати; отново призовава за пълноценно участие на Европейския парламент в надзора и управлението на доверителните фондове на ЕС; счита, че е от съществено значение дейностите на оперативните комисии също да бъдат наблюдавани, и призовава Комисията да гарантира присъствието на представител на Европейския парламент в тези комисии и да предоставя подробна информация относно взетите решения;
15. отново заявява, че бюджетът по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), предназначен за миграцията, следва да се използва за справяне с първопричините за миграцията, а не за контрол на миграционните потоци или за финансиране на управлението на външните граници; подчертава, че ИССРМС следва да съдържа мерки, които да гарантират отчетност и прозрачност на разходите и изпълнението на проекти, свързани с миграцията, така че техният акцент върху справянето с първопричините за миграцията да бъде наблюдаван и запазен;
16. счита, че всяко споразумение на ЕС със страните на произход и транзит следва да гарантира пълна защита на човешкия живот, достойнство и правата на човека; изразява дълбока загриженост, че тези гаранции невинаги се спазват напълно и че мигрантите и бежанците често са изправени пред нечовешки условия на трансфер и задържане; припомня по-специално неприемливото положение в центровете за задържане в Либия, където хиляди хора систематично биват подлагани на произволно задържане при нечовешки условия, изтезания и други форми на малтретиране, включително изнасилване, произволни убийства и експлоатация;
17. изразява загриженост по отношение на клаузите за обратно приемане, включени в някои правно обвързващи споразумения за партньорство и сътрудничество с трети държави, по-специално поради липсата на разпоредби в областта на правата на човека, съобразени с международното право в тази област; призовава ЕС да се стреми към официални споразумения с държавите партньори относно миграцията, връщането и обратното приемане в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за статута на бежанците (Женевската конвенция); подчертава, че е важно Европейският парламент да участва активно в разработването на тези и на съществуващите споразумения; подчертава, че бъдещите споразумения за партньорство следва да подлежат на парламентарен контрол и да се основават на принципите на солидарност, споделена отговорност, зачитане на правата на човека, принципите на правовата държава и международното хуманитарно право;
18. поддържа становището, че връщането на мигрантите трябва да се извършва предимно на доброволна основа, и настоява, че всички връщания трябва да се извършват при безопасни условия, при пълно зачитане на основните и процесуалните права на засегнатите мигранти и само ако държавата, в която те ще бъдат върнати, се счита за сигурна; счита за положителна практиката на подпомагане на доброволното връщане, чрез която мигрантите, които изрично желаят да се завърнат в своята държава на произход, получават помощ на всички етапи от процеса; призовава държавите членки да спазват изцяло принципа на забрана за връщане и да въведат подходящи процесуални гаранции в процедурите си за предоставяне на убежище и в граничните си процедури;
19. подчертава, че потребностите и правата на хората в уязвимо положение следва да бъдат надлежно взети предвид, включително тези на непридружените малолетни и непълнолетни лица, хората с увреждания, жените и децата, и изисква да им бъдат предоставени подходящи форми на незабавна закрила и подслон;
20. подчертава предимството на принципа на висшия интерес на детето във всички аспекти, свързани с децата, и счита, че е от съществено значение да се прилагат специфични процедури за гарантиране на закрилата на всички деца в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето;
21. изтъква особените трудности, пред които са изправени жените в процеса на миграция, и поради това призовава за създаване и укрепване на системи за защита на жените мигранти с цел предотвратяване и борба с насилието, злоупотребата, пренебрегването и експлоатацията, на които те са жертви.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
14.1.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
12 9 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Anna-Michelle Asimakopoulou, Hildegard Bentele, Dominique Bilde, Udo Bullmann, Catherine Chabaud, Ryszard Czarnecki, Gianna Gancia, Charles Goerens, Mónica Silvana González, Pierrette Herzberger-Fofana, György Hölvényi, Rasa Juknevičienė, Pierfrancesco Majorino, Erik Marquardt, Norbert Neuser, Janina Ochojska, Jan-Christoph Oetjen, Michèle Rivasi, Christian Sagartz, Marc Tarabella, Tomas Tobé, Miguel Urbán Crespo, Bernhard Zimniok |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Barry Andrews |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
12 |
+ |
S&D |
Udo BULLMANN, Mónica Silvana GONZÁLEZ, Pierfrancesco MAJORINO, Norbert NEUSER |
RENEW |
Barry ANDREWS, Catherine CHABAUD, Charles GOERENS, Jan-Christoph OETJEN |
VERTS/ALE |
Pierrette HERZBERGER-FOFANA, Erik MARQUARDT, Michèle RIVAS |
THE LEFT |
Miguel URBÁN CRESPO |
9 |
- |
EPP |
Anna-Michelle ASIMAKOPOULOU, Hildegard BENTELE, György HÖLVÉNYI, Rasa JUKNEVIČIENĖ, Tomas TOBÉ |
ID |
Dominique BILDE, Gianna GANCIA, Bernhard ZIMNIOK |
ECR |
Ryszard CZARNECKI |
2 |
0 |
EPP |
Janina OCHOJSKA, Christian SAGARTZ |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържали се“
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (15.1.2021)
на вниманието на комисията по външни работи
относно защитата на правата на човека и външната политика на ЕС в областта на миграцията
Докладчик по становище: Сира Рего
PA_NonLeg
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
А. като има предвид, че подходът на ЕС към външното измерение на миграцията доведе до сътрудничеството му с трети държави в областта на граничния контрол и управлението на миграцията; като има предвид, че възлагането на управлението на границите на ЕС и на контрола на миграцията на външни изпълнители поражда загриженост поради евентуални рискове от нарушаване на стандартите в областта на правата на човека и че ЕС следва да извършва граничния контрол и управлението на миграцията по хуманен и безопасен начин; като има предвид, че новият пакт на ЕС за миграцията и убежището поставя силен акцент върху сътрудничеството с трети държави; като има предвид, че всички форми на сътрудничество трябва да се базират на основните права и на правата на човека;
Б. като има предвид, че съгласно член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) основната задача на политиката в областта на сътрудничеството за развитие е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността; като има предвид, че по тази причина все по-честото използване на сътрудничеството за развитие за контрол на миграцията в трети държави буди безпокойство; като има предвид, че нито помощта за развитие, нито двустранните или многостранните партньорства с развиващите се държави следва да бъдат обвързани от условия за оказване на сътрудничество по политиките в областта на миграцията;
В. като има предвид, че съгласно правото на ЕС се изисква основните права да се спазват във всички вътрешни и външни действия на ЕС; като има предвид, че правата на човека следва да бъдат основен елемент във външната политика на ЕС; като има предвид, че външната политика на ЕС в областта на миграцията следва стриктно да се придържа към Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, както и към правото на ЕС и международното право;
Г. като има предвид, че външната политика на ЕС в областта на миграцията следва да има за цел защитата на основните права на принудително разселените лица и на лицата, нуждаещи се от международна закрила, в държавите на произход и на транзитно преминаване; като има предвид, че бяха изразени опасения по отношение на настоящите политики в областта на правата на човека в трети държави, по-специално що се отнася до човешкото достойнство, правото на напускане на дадена територия, на убежище, неприкосновеност, свобода и сигурност, забраната на малтретирането, отблъскването, връщането и колективното експулсиране, както и процесуалните гаранции;
Д. като има предвид, че от 2014 г. насам най-малко 20 000 души са загубили живота си в Средиземно море, а много други са загинали по миграционните маршрути в пустинята Сахара и на други места; като има предвид, че са налице последователни доклади относно отблъсквания на търсещи убежище лица и нарушения на правата на човека по външните граници на ЕС, по-специално на тези, които се намират между Гърция и Турция и между Хърватия и Босна и Херцеговина;
Е. като има предвид, че неоказването на помощ на бедстващи в морето и връщането на лица в опасни пристанища в трети държави нарушават международното морско право, залегнало в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г. и в Международната конвенция за търсене и спасяване по море (SAR) от 1979 г., а също така нарушават правото на живот и правото на убежище; като има предвид, че държавите членки следва да спазват това задължение в целия Средиземноморски басейн и да не инкриминират физически лица или организации, които предоставят подкрепа или помощ на бедстващи хора, както се препоръчва от Комисията в нейните насоки от 2020 г.[7]; като има предвид, че разработването, провеждането и поддържането на адекватни и ефективни операции по търсене и спасяване е задължение съгласно международното право и следва да бъде подкрепяно от ЕС;
Ж. като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС увеличи броя на неофициалните споразумения и договорености за връщане и обратно приемане с трети държави, включително съвместни декларации за миграцията, меморандуми за разбирателство, съвместни бъдещи действия, стандартни оперативни процедури и добри практики; като има предвид, че подобно на официалните споразумения за обратно приемане, тези неформални договорености потвърждават ангажимента на държавите да приемат обратно своите (или други) граждани и установяват процедури за осъществяване на връщането на практика; като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС е договорил най-малко единадесет неофициални споразумения, но само едно ново споразумение за обратно приемане; като има предвид, че съществуващите неформални договорености с трети държави относно миграцията не включват разпоредби относно правата на гражданите на трети държави, нито разпоредби за временно или окончателно прекратяване в случай на нарушения на правата на човека;
З. като има предвид по-значимата роля, която Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) играе в практическото и оперативното сътрудничество с трети държави, включително в областта на връщането и обратното приемане, предоставянето на обучение, оперативна и техническа помощ на органите на трети държави за целите на управлението на границите и граничния контрол, провеждането на съвместни или други операции по външните граници на ЕС или на територията на трети държави и разполагането на служители за връзка и оперативен персонал в трети държави;
И. като има предвид, че бившият специален докладчик на ООН за човешките права на мигрантите критикува липсата на мониторинг и отчетност на споразуменията на ЕС в областта на миграцията; като има предвид, че той също така заключи, че има малко признаци за това партньорствата за мобилност да са довели до допълнителни ползи за правата на човека или за развитието;
Й. като има предвид, че някои трети държави са криминализирали контрабандата и са ограничили регионалната мобилност в рамките на сътрудничеството си с ЕС; като има предвид, че криминализирането на миграцията в Нигер засегна поминъка и свободното движение в рамките на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), която от 1975 г. е приела поредица протоколи, позволяващи свободното движение на хора в региона;
К. като има предвид, че редица разследващи журналисти и групи за наблюдение на правата на човека са документирали нарушения на тези права, които, според твърденията, пряко или непряко произтичат от прилагането на политиката на ЕС в областта на миграцията в трети държави; като има предвид, че някои организации на гражданското общество започнаха съдебни производства срещу ЕС и държавите членки за такива нарушения; като има предвид, че до Европейската сметна палата е подадена жалба относно финансирането на ЕС в Либия с искане да бъде спряна програмата за подкрепа на либийската брегова охрана с оглед на нарушаването от нейна страна на законовите разпоредби на ЕС за финансиране и на международните разпоредби в областта на правата на човека[8]; като има предвид, че жалба е подадена и до Международния наказателен съд срещу някои длъжностни лица на ЕС и на държавите членки с обвинение, че са причинили смъртта на хиляди хора годишно и са предизвикали [принудителното] връщане на десетки хиляди мигранти, опитващи се да избягат от Либия, заедно със съответните последващи убийства, депортирания, лишаване от свобода, поробване, изтезания, изнасилване, преследване и други нечовешки действия срещу тях[9];
Л. като има предвид, че Комисията все още не е направила оценка на въздействието от прилагането на последователните си рамки за политиката в областта на миграцията, по-специално глобалния подход към миграцията и мобилността и новата рамка за партньорство относно човешките права на гражданите на трети държави, както и на въздействието върху правата на човека на сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията; като има предвид, че подобна оценка би спечелила от консултации със засегнатите общности и от тяхното пълноценно участие и че тя трябва да бъде извършена във всеобхватен, приобщаващ и публичен формат, за да се гарантира, че външната политика на ЕС в областта на миграцията е в пълно съответствие с правата на човека;
1. призовава Комисията да извърши цялостна оценка на последиците за правата на човека от външната политика на ЕС в областта на миграцията, като обърне особено внимание на изявлението на ЕС и Турция, сътрудничеството с Либия, Съвместните бъдещи действия на ЕС и Афганистан, проектите, осъществявани в рамките на процеса от Хартум, споразуменията за сътрудничество с Frontex в управлението на границите и действията в морето;
2. призовава Комисията да включи в своята оценка информацията, събрана чрез постоянен диалог с организациите на гражданското общество и други участници, работещи на място, и да определи областите и инструментите, които следва да се подобрят въз основа на заключенията от тази оценка;
3. призовава Комисията да изгради по-солидно сътрудничество с трети държави върху всеобхватен подход в съответствие с правата на човека, по-специално правото на убежище, забраната на малтретирането, принципа на забрана за връщане, правото на свобода и забраната за колективно експулсиране;
4. призовава Комисията и агенциите на ЕС да отказват или да преразглеждат сътрудничеството си с трети държави — включително да спират конкретни проекти и финансиране, застрашаващи правата на човека на засегнатите лица — когато съответните трети държави не зачитат напълно основните права, произтичащи от Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и от Европейската конвенция за правата на човека, не са ратифицирали тези конвенции или не спазват конвенциите SOLAS и SAR; подчертава, че външната политика на ЕС в областта на миграцията не следва да подкрепя залавянията по море, които биха довели до връщане на хората на опасни пристанища;
5. с оглед на сериозните нарушения на правата на човека спрямо бежанците, лицата, търсещи убежище, и мигрантите в Либия, включително заловените в морето, призовава Комисията и държавите членки спешно да преразгледат всички дейности за сътрудничество с либийската брегова охрана и да ги спрат, докато не бъдат въведени ясни гаранции за спазване на правата на човека;
6. посочва изявлението на ЕС и Турция, в рамките на което са извършени нарушения на правата на човека, несъвместими с Хартата на основните права на ЕС; призовава Комисията спешно да преразгледа изявлението на ЕС и Турция, за да се гарантира, че то е в стриктно съответствие със стандартите в областта на правата на човека и с правото на ЕС;
7. отбелязва, че сътрудничеството на ЕС с трети държави е съсредоточено върху необходимостта от увеличаване на броя на връщанията, без задълбочена оценка на последиците по отношение на нарушенията на правата на човека; отбелязва, че засиленият граничен контрол и визовите политики с ограничен достъп могат да затруднят влизането на мигранти в дадена държава въпреки нуждата им от закрила; подчертава, че това положение може да подкопае не само правото на напускане на дадена държава, но и правото на убежище, залегнало в международното законодателство в областта на правата на човека;
8. изразява дълбока загриженост във връзка с последователните доклади за връщания с европейско участие по външните граници на ЕС; счита, че нарушенията на правата на човека, по-специално правото на убежище, от страна на който и да е участник в управлението на границите подкопават усилията за постигане на основана на хуманност и права миграционна политика на световно равнище;
9. подчертава сериозността на твърденията за незаконни действия, извършвани от корабите на Frontex, и осъжда всяко потенциално съучастничество в морски операции за връщане; призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да изрази твърдото си искане за независимо разследване във връзка с тези твърдения и начина, по който операциите на Frontex се наблюдават, за да се гарантира спазването на международното право и принципите и ценностите, свързани със защитата на лицата, изложени на риск в морето; освен това изразява загриженост относно предаването на данни от въздушното наблюдение от Frontex на трети държави с цел залавяне на хора, бягащи от изтезания и нечовешко и унизително отношение; припомня, че съгласно член 46 от Регламент (ЕС) 2019/1896 изпълнителният директор на Frontex следва да спре или прекрати всяка дейност, изцяло или частично, ако счете, че са налице нарушения на основните права или на задълженията за международна закрила, които са от сериозно естество или има вероятност да продължат;
10. приветства признаването от страна на Комисията на необходимостта от създаване на независим механизъм за наблюдение на границите и включването на това предложение в Пакта на ЕС за миграцията и убежището; във връзка с това призовава за създаването на механизъм за целия ЕС, който да дава възможност за независимо разследване на предполагаеми нарушения на правото на ЕС по границите с оглед на това да се сложи край на нарушенията на основните права и на правата на човека; настоява, че е необходимо да се гарантира независимостта, прозрачността и ефективността на подобен инструмент;
11. призовава за това мандатът на Агенцията на ЕС за основните права да бъде разширен, за да ѝ се даде възможност да упражнява консултативна роля във външното измерение на политиките на ЕС в областта на убежището и миграцията, както и да участва в дейностите по наблюдение;
12. припомня, че сътрудничеството с трети държави в контекста на външното измерение на миграционната политика на ЕС следва да насърчава развитието и да се бори с първопричините за принудителната миграция чрез изкореняване на бедността и създаване на икономически възможности, да отговаря на краткосрочните и дългосрочните нужди на бежанците, мигрантите и общностите в държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение, да допринася за борбата срещу ксенофобията, расизма и дискриминацията, да спомага за осигуряването на по-добри условия на живот и да гарантира достъпа до права на бежанците, мигрантите и лицата без гражданство по света, както и да насърчава пълното зачитане на международното право и правото на ЕС; призовава по-специално ЕС да не възпрепятства свободата на движение в региона на ECOWAS, който има дългогодишна традиция на сезонна и кръгова миграция;
13. подчертава, че сътрудничеството с трети държави трябва да се основава на трайни и взаимноизгодни партньорства; призовава Комисията да гарантира, че политиките в областта на сътрудничеството за развитие не противоречат на принципите и целите, залегнали в член 208 от ДФЕС, а именно намаляването и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността; подчертава, че партньорствата за мобилност и общите програми за миграция и мобилност могат да бъдат ефективни инструменти за засилване на сътрудничеството с трети държави в областта на миграцията;
14. призовава ЕС да включи диаспората, засегнатите общности, ръководените от бежанци и мигранти организации, особено тези, ръководени от жени, и представители на гражданското общество в разработването, изпълнението и оценката на проекти, осъществявани в трети държави;
15. настоява, че е необходимо да се засилят надзорът и контролът на Европейския парламент през целия процес на изготвяне, изпълнение и оценка на споразуменията за сътрудничество с трети държави в областта на миграцията; изразява съжаление относно факта, че Комисията е пренебрегнала контрола на Европейския парламент в сътрудничеството си с трети държави в областта на миграцията;
16. изразява съжаление относно липсата на прозрачност на Доверителния фонд на ЕС за Африка и факта, че Парламентът не участва в контрола над него; призовава Комисията да направи цялостен преглед на прилагането на Доверителния фонд на ЕС, включително като преразгледа състава на неговия управителен съвет, като гарантира активното участие на Парламента, в т.ч. контрола по отношение на избора на проекти, и като включи местни организации на гражданското общество, работещи на място, и организации на гражданското общество, работещи в областта на защитата на правата на човека, и изгради диалог с тях; призовава за прозрачност при прилагането на Доверителния фонд на ЕС и за това Парламентът да бъде информиран на всички етапи;
17. осъжда все по-честото прибягване от страна на ЕС и неговите държави членки до неформални споразумения с трети държави, постигнати при липсата на надлежен парламентарен контрол и демократичен и съдебен контрол; призовава за пълна прозрачност относно такива договорености и тяхното прилагане; призовава Комисията да зачита прерогативите на Парламента във вземането на решения относно външното измерение на политиките на ЕС в областта на миграцията в съответствие с член 218 от ДФЕС;
18. призовава за интегриране в сътрудничеството на ЕС с трети държави на подходящи оперативни механизми, механизми за докладване, наблюдение и отчетност, включително ефективни правни средства за защита, по-специално неформални споразумения и финансово сътрудничество; призовава Комисията по-конкретно да създаде подходящ механизъм за наблюдение, който да е независим, прозрачен, ефективен, основан на участието на гражданското общество и работниците на място и периодичен, с публично достъпни резултати;
19. призовава ЕС и държавите членки да разработят и увеличат броя на безопасните и законни пътища към ЕС, за да защитят мигрантите и бежанците от поемане по опасни маршрути, включително чрез значително увеличаване на приноса на държавите членки за целта на ВКБООН за глобалните нужди от презаселване и чрез въвеждане на нови пътища за законна миграция за държавите партньори, като по този начин ги превърнат в ценни инструменти за допълване на двустранното и многостранното сътрудничество в областта на законната миграция и мобилност; припомня по-специално, че либерализирането на визовия режим е ключов инструмент за създаване на истинско взаимноизгодно партньорство с трети държави;
20. подчертава ключовата роля на международните организации като ВКБООН, УНИЦЕФ и Международната организация по миграция (МОМ) в подобряването на защитата на човешките права в близост до домовете, от които хората бягат; призовава ЕС да увеличи подкрепата си за тези организации и да гарантира, че хуманитарните организации във всички свои дейности имат безпрепятствен достъп до всички мигранти в нужда, включително задържаните и намиращите се на гранични пунктове, за да им се предостави хуманитарна и медицинска помощ, в т.ч. подкрепа в издирването на техните семействa;
21. отбелязва, че по-голямата част от сключените до момента 18 официални споразумения на ЕС за обратно приемане включват обратно приемане на граждани на трети държави в държави на транзитно преминаване; подчертава факта, че връщането в транзитни държави води до риск от потенциални нарушения на правата на човека на завърналите се лица; призовава в споразуменията за обратно приемане и в неформалните споразумения системно да бъдат включвани разпоредби за прилагане на практика на правата на човека, включително на принципа на забрана за връщане и на мерките, насочени към предотвратяване на непряко или верижно връщане; освен това призовава Комисията да гарантира, че споразуменията на ЕС за обратно приемане съдържат клауза, която позволява тяхното едностранно прекратяване, ако те водят до постоянни нарушения на правата на човека;
22. подчертава, че в Регламент (ЕС) 2019/1896 има изискване Frontex да предоставя на Парламента своевременни, последователни, прозрачни, пълни и точни доклади за своите дейности по отношение на сътрудничеството с трети държави, и по-специално за дейностите, свързани с техническата и оперативната помощ в областта на управлението на границите и връщането в трети държави, разполагането на служители за връзка и подробна информация относно спазването на основните права;
23. призовава за това ad hoc споразуменията относно статута на Frontex да включват конкретни мерки за прилагане на практика на правата на човека като част от управлението на границите и ясен механизъм за отчетност за потенциални нарушения на правата на човека; призовава Frontex редовно да информира подкомисията по правата на човека (DROI), комисията по външни работи (AFET) и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Парламента за всички дейности в сътрудничество с трети държави, и по-специално за прилагането на практика на правата на човека като част от тези дейности.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
12.1.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
35 27 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Magdalena Adamowicz, Malik Azmani, Katarina Barley, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Clare Daly, Marcel de Graaff, Lena Düpont, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Marina Kaljurand, Assita Kanko, Fabienne Keller, Peter Kofod, Łukasz Kohut, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Juan Fernando López Aguilar, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Emil Radev, Paulo Rangel, Terry Reintke, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Birgit Sippel, Martin Sonneborn, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Dragoş Tudorache, Bettina Vollath, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Sira Rego, Miguel Urbán Crespo, Hilde Vautmans, Petar Vitanov |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
35 |
+ |
EPP |
Jeroen Lenaers |
S&D |
Katarina Barley, Pietro Bartolo, Caterina Chinnici, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Evin Incir, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Birgit Sippel, Petar Vitanov, Bettina Vollath, Elena Yoncheva |
RENEW |
Sophia In 'T Veld, Fabienne Keller, Nathalie Loiseau, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache, Hilde Vautmans |
GREENS/ EFA |
Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Alice Kuhnke, Terry Reintke, Tineke Strik |
THE LEFT |
Clare Daly, Cornelia Ernst, Sira Rego, Miguel Urbán Crespo |
NI |
Laura Ferrara, Martin Sonneborn |
|
- |
EPP |
Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Lívia Járóka, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Emil Radev, Paulo Rangel, Ralf Seekatz, Tomas Tobé, Javier Zarzalejos |
ID |
Nicolas Bay, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Marcel De Graaff, Peter Kofod, Annalisa Tardino |
ECR |
Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Assita Kanko, Nicola Procaccini, Jadwiga Wiśniewska |
|
0 |
EPP |
Magdalena Adamowicz |
RENEW |
Malik Azmani |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържали се“
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
17.3.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
43 13 14 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Alviina Alametsä, Alexander Alexandrov Yordanov, Maria Arena, Petras Auštrevičius, Traian Băsescu, Lars Patrick Berg, Anna Bonfrisco, Reinhard Bütikofer, Fabio Massimo Castaldo, Susanna Ceccardi, Włodzimierz Cimoszewicz, Katalin Cseh, Tanja Fajon, Anna Fotyga, Michael Gahler, Giorgos Georgiou, Sunčana Glavak, Raphaël Glucksmann, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Márton Gyöngyösi, Sandra Kalniete, Karol Karski, Dietmar Köster, Andrius Kubilius, Ilhan Kyuchyuk, David Lega, Miriam Lexmann, Nathalie Loiseau, Antonio López-Istúriz White, Jaak Madison, Claudiu Manda, Lukas Mandl, Thierry Mariani, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Sven Mikser, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Gheorghe-Vlad Nistor, Demetris Papadakis, Kostas Papadakis, Tonino Picula, Manu Pineda, Kati Piri, Giuliano Pisapia, Jérôme Rivière, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Jacek Saryusz-Wolski, Andreas Schieder, Radosław Sikorski, Jordi Solé, Sergei Stanishev, Tineke Strik, Hermann Tertsch, Hilde Vautmans, Harald Vilimsky, Idoia Villanueva Ruiz, Thomas Waitz, Witold Jan Waszczykowski, Charlie Weimers, Isabel Wiseler-Lima, Salima Yenbou, Željana Zovko |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Markéta Gregorová, Marisa Matias, Nicolae Ştefănuță |
|||
Заместници (член 209, параграф 7), присъствали на окончателното гласуване |
Charles Goerens, Stelios Kympouropoulos, Leopoldo López Gil |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
43 |
+ |
NI |
Fabio Massimo Castaldo |
PPE |
Alexander Alexandrov Yordanov, Sandra Kalniete, David Lega, Miriam Lexmann, Antonio López‑Istúriz White, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Isabel Wiseler‑Lima, Stelios Kympouropoulos, Leopoldo López Gil |
RENEW |
Petras Auštrevičius, Katalin Cseh, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Ilhan Kyuchyuk, Nathalie Loiseau, Javier Nart, Hilde Vautmans, Nicolae Ştefănuță, Charles Goerens |
S&D |
Maria Arena, Włodzimierz Cimoszewicz, Tanja Fajon, Raphaël Glucksmann, Dietmar Köster, Claudiu Manda, Sven Mikser, Demetris Papadakis, Tonino Picula, Kati Piri, Giuliano Pisapia, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Andreas Schieder, Sergei Stanishev |
VERTS/ALE |
Alviina Alametsä, Reinhard Bütikofer, Jordi Solé, Tineke Strik, Markéta Gregorová, Thomas Waitz, Salima Yenbou |
13 |
- |
ECR |
Anna Fotyga, Karol Karski, Jacek Saryusz‑Wolski, Hermann Tertsch, Witold Jan Waszczykowski, Charlie Weimers |
ID |
Lars Patrick Berg, Anna Bonfrisco, Susanna Ceccardi, Thierry Mariani, Jérôme Rivière, Harald Vilimsky |
NI |
Kostas Papadakis |
14 |
0 |
The Left |
Giorgos Georgiou, Manu Pineda, Idoia Villanueva Ruiz, Marisa Matias |
NI |
Márton Gyöngyösi |
PPE |
Traian Băsescu, Michael Gahler, Sunčana Glavak, Andrius Kubilius, David McAllister, Lukas Mandl, Gheorghe‑Vlad Nistor, Radosław Sikorski, Željana Zovko |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържали се“
- [1] OВ C 189, 21.9.2016 г., стр. 93.
- [2] ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 111.
- [3] OВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 18.
- [4] OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 47.
- [5] OВ C 58, 15.2.2018 г., стp. 9.
- [6] ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 47.
- [7] Насоки на Комисията от 23 септември 2020 г. относно прилагането на правилата на ЕС за определяне и предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзитно преминаване и пребиваване (C(2020)6470).
- [8] Глобална мрежа за правни действия (GLAN), „Финансово съучастие на ЕС в злодеяния срещу мигранти в Либия“.
- [9] Студенти от заключителния семинар за борба с тероризма и международните престъпления (Capstone on Counter-Terrorism and International Crimes), съобщение до Службата на прокурора на Международния наказателен съд, озаглавено „Политики на ЕС в областта на миграцията в Централното Средиземноморие и Либия (2014—2019 г.)“.