Процедура : 2021/2010(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0103/2021

Внесени текстове :

A9-0103/2021

Разисквания :

PV 28/04/2021 - 5
PV 28/04/2021 - 7
CRE 28/04/2021 - 5
CRE 28/04/2021 - 7

Гласувания :

PV 28/04/2021 - 13
CRE 28/04/2021 - 13
PV 29/04/2021 - 4
CRE 29/04/2021 - 4

Приети текстове :

P9_TA(2021)0147

<Date>{30/03/2021}30.3.2021</Date>
<NoDocSe>A9-0103/2021</NoDocSe>
PDF 278kWORD 87k

<TitreType>ДОКЛАД</TitreType>

<Titre>относно данъчното облагане на цифровия сектор: преговори в рамките на ОИСР, данъчен статут на цифровите дружества и евентуален европейски данък върху цифровите технологии</Titre>

<DocRef>(2021/2010(INI))</DocRef>


<Commission>{ECON}Комисия по икономически и парични въпроси</Commission>

Докладчици: <Depute>Андреас Шваб, Мартин Хлавачек</Depute>

Докладчици по становище (*):

Жузе Мануел Фернандеш, Валери Айе, Комисия по бюджети

(*) Асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно данъчното облагане на цифровия сектор: преговори в рамките на ОИСР, данъчен статут на цифровите дружества и евентуален европейски данък върху цифровите технологии

(2021/2010(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид членове 113 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 1 – 2 октомври 2020 г.[1] и 21 юли 2020 г.[2],

 като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 27 ноември 2020 г.[3],

 като взе предвид предложенията на Комисията, които предстои да бъдат приети, по-специално относно общата основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД)[4], общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и пакета за данъчно облагане на цифровия сектор[5], както и позициите на Парламента по тези предложения,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2019 г., озаглавено „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“ (COM(2019)0008),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

 като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки[6], сходни по естество или въздействие, предложена от специалната комисия относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие (комисия TAXE),

 като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие[7], предложена от неговата втора специална комисия относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие (комисия TAXE2),

 като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, проведено от анкетната комисия на ЕП за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (комисия PANA)[8],

 като взе предвид своята резолюция от  26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци[9], предложена от специалната комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (TAX3),

 като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с всяка от горепосочените ‑резолюции на Парламента[10],

 като взе предвид своето проучване, озаглавено Impact of Digitalisation on International Tax Matters: Challenges and Remedies („Въздействие на цифровизацията върху международните данъчни въпроси: предизвикателства и средства за правна защита“)[11],

 като взе предвид Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР относно плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) от октомври 2015 г., и по-специално действие 1 от него относно данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията,

 като взе предвид междинния доклад на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР, озаглавен Tax Challenges Arising from Digitalisation („Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията“), приет през 2018 г., и нейната Работна програма за разработване на консенсусно решение за предизвикателствата в областта на данъчното облагане, произтичащи от цифровизацията на икономиката, приета през май 2019 г.,

 като взе предвид придружителното изявление и докладите относно Подробните планове за първия и втория стълб, приети от Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР през октомври 2020 г., както и приложените резултати от икономическия анализ и оценката на въздействието, извършени от секретариата на ОИСР,

 като взе предвид резултатите от различните срещи на върха на Г-7, Г-8 и Г-20 по международни данъчни въпроси,

 като взе предвид текущата работа на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН относно данъчните предизвикателства, свързани с цифровизацията на икономиката,

 като взе предвид оценката на въздействието на Комисията от етапа на създаване относно данък върху цифровите технологии от 14 януари 2021 г. (Ares (2021) 312667),

 като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г., озаглавена „Справедливо данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2.0“[12],

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид становището на комисията по бюджети,

 като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0103/2021),

А. като има предвид, че настоящите международни правила за корпоративно данъчно облагане се основават на принципи, които са разработени в началото на 20-и век и вече не са подходящи за все по-глобализираната и цифровизирана икономика, което благоприятства многобройни вредни данъчни практики, подкопаващи публичните финанси и лоялната конкуренция;

Б. като има предвид, че пропорционалността и практическата приложимост на тези международни данъчни правила вече са предмет на преразглеждане в контекста на преговорите в рамките на ОИСР с цел да се гарантира конкурентоспособността на европейските дружества в една все по-глобализирана и цифровизирана икономика;

В. като има предвид, че цифровизираната икономика изостри съществуващите проблеми, причинени от прекомерната зависимост на многонационалните дружества от нематериални активи като интелектуалната собственост;

Г. като има предвид, че след финансовата криза от 2008 – 2009 г. и поредицата от разкрития за практики на отклонение от данъчно облагане, агресивно данъчно планиране, избягване на данъци и изпиране на пари, държавите от Г-20 постигнаха съгласие да вземат глобални мерки по тези въпроси на равнището на ОИСР посредством проекта относно борбата със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), което доведе до създаването на Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

Д. като има предвид, че Планът за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби успя да постигне глобален консенсус по много въпроси с цел борба с отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и избягването на данъци; като има предвид обаче, че нямаше съгласие относно справянето с данъчните предизвикателства, породени от цифровизацията на икономиката, което доведе до приемането на отделен окончателен доклад относно действие 1 от Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби през 2015 г.;

Е. като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за реформа на международната система за корпоративно данъчно облагане с цел справяне с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и предизвикателствата, свързани с данъчното облагане на цифровата икономика;

Ж. като има предвид, че през 2018 г. Комисията представи две предложения относно данъчното облагане на цифровата икономика, включително временно краткосрочно решение за въвеждане на данък върху цифровите услуги (ДЦУ) и дългосрочно решение, определящо значителното цифрово присъствие като връзка за корпоративното данъчно облагане, което следва да замени ДЦУ; като има предвид, че Комисията представи предложение от 25 октомври 2016 г. за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM (2016) 0683); като има предвид, че Парламентът подкрепи всички тези предложения, но те не бяха приети в Съвета, което принуди някои държави членки да въведат едностранно ДЦУ;

З. като има предвид, че въвеждането на некоординирани и отделни данъци върху цифровите услуги от страна на държавите членки, с различни правила и критерии за данъчно облагане, увеличават разпокъсаността в рамките на единния пазар, създават по-голяма данъчна несигурност и са по-неефективни от общо решение на европейско равнище;

И. като има предвид, че мерките, предприети едностранно от държавите членки, заплашват да увеличат международните търговски спорове, което може да засегне както цифровите, така и нецифровите предприятия в рамките на единния пазар;

Й. като има предвид, че в съответствие с мандата, даден от финансовите министри на държавите от Г-20 през март 2017 г., и след приемането на работната програма през май 2019 г., Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби чрез своята работна група по въпросите на цифровата икономика работи върху основано на консенсус глобално решение, базирано на два стълба: първият стълб обхваща разпределението на правата за данъчно облагане посредством нови правила за разпределение на печалбата и за връзката, докато вторият стълб обхваща оставащите въпроси, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, и въвежда мерки за гарантиране на минимално равнище на данъчно облагане;

К. като има предвид, че на 12 октомври 2020 г. Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР публикува пакет, състоящ се от придружително изявление и доклади относно подробните планове за първия и втория стълб, които отразяват сближаване на възгледите относно редица политически характеристики, принципи и параметри и в двата стълба, като същевременно набелязват оставащите политически и технически въпроси, които следва да бъдат разгледани;

Л. като има предвид, че печалбите на водещите многонационални дружества в цифровата сфера се увеличиха значително през последните години; като има предвид, че локдауните в отговор на пандемията от COVID-19 допълнително ускориха тенденцията на преход към икономика, основана на цифрови услуги, поставяйки физическите предприятия и най-вече малките и средните предприятия (МСП) в още по-неблагоприятно положение; като има предвид, че е налице спешна необходимост от бързи действия, като се вземе предвид целта на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР за приключване на преговорите през юли 2021 г. като правилна стъпка по посока на по-справедливо разпределение на данъчната тежест;

М. като има предвид, че адекватното международно данъчно законодателство е от ключово значение за предотвратяването на практики на данъчни измами и избягване на данъци, а също и за създаването на справедлива и ефикасна система на данъчно облагане, която се насочва към преодоляване на неравенството и гарантира сигурност и стабилност, които са предпоставки за конкурентоспособност, както и за еднакви условия на конкуренция между дружествата, особено за МСП;

Н. като има предвид, че цифровизацията на икономиката даде възможност на всички малки дружества от различни сектори да станат по-конкурентоспособни и да достигнат до нови клиенти; като има предвид, че по-малките стартиращи и разрастващи се предприятия следва да останат необременени от мерките на ЕС за данъчно облагане на цифровия сектор;

О. като има предвид, че цифровите предприятия в голяма степен разчитат на нематериални активи, за да създават съдържание, по-специално като използват и монетизират потребителски данни, както и че това създаване на стойност не е обхванато от настоящите данъчни системи; като има предвид, че това явление води до несъответствие между мястото на създаване на стойност и мястото на данъчно облагане;

П. като има предвид, че липсата на международно споразумение или регламент на ЕС относно данъчното облагане на цифровия сектор е пречка за една по-конкурентна и благоприятстваща растежа бизнес среда в рамките на цифровия единен пазар;

Р. като има предвид, че тежката икономическа криза, пред която е изправен  Съюзът, изисква модерни данъчни политики, които позволяват на държавите членки да събират по по-ефикасен и ефективен начин дължимите данъци за дейности, извършвани в рамките на единния пазар;

С. като има предвид, че държавите членки следва тясно да си сътрудничат и да заемат единна, силна и амбициозна позиция в международните преговори в областта на данъчното облагане;

Т. като има предвид, че в заключенията на Съвета от 27 ноември се посочва, че през март 2021 г. Европейският съвет ще направи „оценка на състоянието на работата по важния въпрос на данъчното облагане на цифровия сектор“;

У. като има предвид, че на 7 – 8 април 2021 г. и 9 – 10 юли 2021 г. министрите на финансите на държавите от Г-20 ще се срещнат и ще направят преглед на двата стълба на  преговорите по Приобщаващата рамка;

Преодоляване на предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката

1. отбелязва, че настоящите международни данъчни правила датират от началото на 20-и век и че правата за данъчно облагане се основават главно на физическото присъствие на дружествата; посочва, че цифровизацията и силното доверие в нематериални активи в  голяма степен увеличиха способността на дружествата да извършват значителна стопанска дейност в дадена юрисдикция без физическо присъствие там и следователно данъците, плащани в една юрисдикция, вече не отразяват стойността и печалбите, създадени там, което може да доведе до свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби;

2. призовава за ново и по-справедливо разпределение на правата за данъчно облагане за силно цифровизирани мултинационални дружества и за преразглеждане на традиционното понятие за място на стопанска дейност, тъй като то не обхваща цифровизираната икономика; припомня позицията на Парламента относно О(К)ООКД за създаване на виртуално място на стопанска дейност, като се взема предвид мястото на произход на стойността и въз основа на стойността и печалбите, генерирани от ползвателите; подчертава, че чрез високо цифровизираните предприятия ползвателите на онлайн платформи и потребителите на цифрови услуги в момента са основни участници в създаването на стойност и не могат да бъдат прехвърляни извън дадена юрисдикция по същия начин както капитала и труда и поради това следва да бъдат вземани предвид при определянето на нова данъчна връзка, за да се осигури ефективна правна защита срещу агресивното данъчно планиране;

3. споделя загрижеността, че тясното определяне на разглежданите проблеми би довело до разработването на целенасочени правила само за определени предприятия; изтъква, че трансферните цени, определението за място на стопанска дейност и разликите в данъчното облагане, произтичащи от различни прекалено сложни данъчни системи, трябва да бъдат преразгледани, по-специално с оглед на споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане;

4. подчертава, че новите решения за данъчно облагане на цифровата икономика следва за предпочитане да облагат печалбите, а не приходите;

5. отбелязва значителната еволюция на нашите икономики, която беше предизвикана от цифровизацията и глобализацията; отбелязва положителното въздействие на цифровизацията върху нашето общество и нашите икономики, както и големия потенциал на цифровизацията за данъчната администрация, който служи като инструмент за предоставяне на по-добри услуги на гражданите, повишаване на общественото доверие в данъчните органи и подобряване на конкурентоспособността; изразява съжаление относно недостатъците на международната данъчна система, която невинаги е в състояние да се справи по подходящ начин с предизвикателствата на глобализацията и цифровизацията; призовава за споразумение, насочено към справедлива и ефективна данъчна система, като същевременно се зачита националният суверенитет в областта на данъчното облагане;

6. призовава за реформа на данъчната система за борба с данъчните измами и избягването на данъци; подчертава, че Съюзът и неговите държави членки следва да поемат водеща роля в преодоляването на тези недостатъци;

7. подчертава необходимостта от данъчно облагане на многонационалните корпорации въз основа на справедлива и ефективна формула за разпределяне на правата за данъчно облагане между държавите; припомня предложението на Комисията относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД);

8. подчертава необходимостта от преодоляване на недостатъчното данъчно облагане на цифровизираната икономика; подчертава необходимостта да се вземе предвид присъщата мобилност на силно цифровизираните мултинационални дружества, по-специално с оглед на създаването на стойност, и да се гарантира справедливо разпределение на правата за данъчно облагане между всички държави, в които те осъществяват икономическа дейност и създаване на стойност, включително НИРД; отбелязва, че някои действащи споразумения за избягване на двойното данъчно облагане могат да попречат на справедливото разпределение на правото на данъчно облагане и призовава за тяхното актуализиране; подчертава  особеното положение на  малките периферни държави членки;

9. счита, че са необходими допълнителни проучвания относно общата данъчна тежест на различните стопански модели; изразява съжаление, че избягването на данъци е не само вредно за събирането на публични приходи, което възпрепятства обществените услуги и прехвърля данъчната тежест към средностатистическия гражданин, като по този начин създава повече неравенства, но също така нарушава правилата на пазара, като поставя предприятията, особено МСП, в неравностойно положение и създава пречки за новите местни участници; подчертава необходимостта да се разгледат потенциалните пречки пред МСП за навлизане на пазара, за да се избегне създаването на цифров сектор с много малък брой големи участници;

10. припомня, че цифровите предприятия се облагат с ефективна данъчна ставка от средно едва 9% – за разлика от 23,2 % за традиционните модели на стопанска дейност;

11. подчертава, че междувременно търсенето на цифровизирани услуги рязко е нараснало поради задължението в контекста на COVID-19 много задачи да се изпълняват дистанционно; поради това отбелязва, че доставчиците на такива цифровизирани услуги са поставени в по-благоприятно положение от традиционните предприятия, особено МСП;

12. подчертава, че в окончателния доклад на ОИСР/Г-20 за действие 1—2015 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби се стига до заключението, че самата икономика все повече се превръща в цифрова; признава бързата цифровизация на повечето икономически сектори и необходимостта от ориентирана към бъдещето данъчна система, която не разграничава цифровата икономика, а гарантира справедливо разпределение на приходите в различните държави, където се създава стойност;

13. отбелязва, че е важно да се разграничи ролята както на данъчното облагане, така и на регулирането, и че бъдещите данъчни политики в областта на цифровите технологии не следва да бъдат формулирани с цел коригиране на недостатъците в цифровата икономика, например приходите, произтичащи от упражняване на монопол върху информацията, за което вместо това биха били по-подходящи регулаторни мерки са по-подходящи;

Глобално многостранно споразумение: предпочитаният, но не единственият път напред

14. призовава за международно споразумение, насочено към справедлива и ефективна данъчна система; приветства усилията на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР за постигане на световен консенсус относно многостранна реформа на международната данъчна система за справяне с предизвикателствата на продължаващото прехвърляне на печалби и цифровизираната икономика; изразява съжаление обаче във връзка с факта, че крайният срок за постигане на споразумение, определен за края на 2020 г., не беше спазен; признава напредъка на разискванията по предложенията на техническо равнище, въпреки забавянията, причинени от пандемията от COVID-19, и призовава за бързо постигане на споразумение до средата на 2021 г. в рамките на приобщаващ преговорен процес; призовава държавите — членки на ЕС, да се ангажират активно с данъчните въпроси и в други международни форуми като ООН;

15. отбелязва факта, че подходът, основан на два стълба, предложен в Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР, не обособява цифровизираната икономика, а се стреми към цялостно решение на новите предизвикателства, които тя поставя; отбелязва различните мнения сред членовете на приобщаващата рамка; счита обаче, че двата стълба следва да се разглеждат като допълващи се и следва да бъдат приети до средата на 2021 г.;

16. подчертава, че вторият стълб има за цел преодоляване на оставащите предизвикателства, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, по-специално като се гарантира, че големите мултинационални дружества, включително цифровизираните, плащат минимални ефективни ставки на корпоративно данъчно облагане, независимо от местоположението си; счита, че всяка минимална ефективна ставка следва да бъде определена на справедливо и достатъчно равнище, за да се предотвратят прехвърлянето на печалби и вредната данъчна конкуренция;

17. призовава Комисията и Съвета да гарантират, че бъдещите компромиси на преговорите за ИИ на Г-20/ОИСР са съобразени с интересите на ЕС и избягват усложняването и допълнителната бюрокрация за МСП и гражданите;

18. приветства усилията на секретариата на ОИСР за намиране на решение на проблема с това как да адаптираме настоящите си международни данъчни правила към глобализираната и цифровизираната икономика; приветства предложението по първия стълб за нова данъчна връзка и нови права на данъчно облагане, което би създало възможност за данъчно облагане на многонационалните предприятия (МНП) в пазарни юрисдикции, дори когато те нямат физическо присъствие въз основа на стопанската си дейност; подчертава, че взаимодействието с ползвателите и потребителите значително допринася за създаването на стойност във високо цифровизираните бизнес модели и поради това следва да бъде взето предвид при разпределянето на правата за данъчно облагане; отбелязва, че някои варианти на политиката все още предстои да бъдат определени на световно равнище;

19. признава, че т.нар. „сума А“ ще създаде ново право на данъчно облагане за пазарните юрисдикции; подчертава, че обхватът на тези нови права на данъчно облагане следва да обхваща всички големи МНП, които биха могли да участват в практики за свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, и поне в автоматизирани цифрови услуги и предприятия, пряко насочени към работа с потребители, като същевременно не се създава допълнителна и ненужна тежест за МСП и се избягва повишаването на цената на услугите за потребителите;

20. приканва държавите членки да подкрепят споразумение, с което да се гарантира, че достатъчно количество печалби се преразпределят към пазарни юрисдикции, което следва да надхвърля разграничението между рутинни и нерутинни печалби, което би довело до изцяло изкуствено разграничаване;

21. изразява загриженост, че прекомерно сложна система би могла в действителност да създаде нови възможности за избягване на наскоро договорените правила и призовава ОИСР и преговарящите държави членки да работят за постигане на опростено и работещо решение; призовава за разглеждане на констатациите, свързани с административното въздействие на плана за действие на ОИСР/Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

22. препоръчва в отстояваните от държавите членки по време на преговорите политически варианти, да бъде намалена сложността; следователно подкрепя опростени административни процедури за многонационалните предприятия, подложени на новите права за облагане, също и предвид намаляването на тежестта на прилагане за държавите членки, като се вземат предвид държавите членки, които не участват в данъчни договорености, чрез които се нарушава конкуренцията, като например така наречените сделки с привилегировани условия; счита, че реформа на принципа на сделката между несвързани лица би била целесъобразна;

23. призовава Комисията и Съвета да засилят диалога с новата администрация на САЩ относно политиката в областта на данъчното облагане на цифровите технологии с цел намиране на общ подход в рамките на преговорите по линия на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР преди юни 2021 г.; приветства неотдавнашната декларация на новата администрация на САЩ, съгласно която тя отново ще се включи активно в преговорите в рамките на ОИСР, за да се постигне споразумение и ще изостави концепцията за  „ограничаване на данъчните задължения“; призовава държавите членки да се противопоставят на клаузата за  „ограничаване на данъчните задължения“, предложена от администрацията на САЩ, която рискува сериозно да подкопае усилията за реформи; призовава Комисията да следва собствено предложение за справяне с предизвикателствата на цифровизираната икономика, в случай че в първия стълб на реформата бъде включена клауза за „ограничаване на данъчните задължения“; припомня в тази връзка дългосрочното предложение на Комисията, съсредоточено върху значително цифрово присъствие;

24. отбелязва предложението за механизъм за предотвратяване и разрешаване на спорове, така че да се избегне двойното данъчно облагане и да се засили приемането на новите правила; подчертава важната роля на последния механизъм, особено за преходния период до въвеждането на новия международен данъчен режим; подчертава все пак, че данъчната сигурност се постига най-добре чрез установяването на прости, ясни и хармонизирани правила, които на първо място предотвратяват споровете; подчертава, че какъвто и да бъде механизмът за предотвратяване и разрешаване на спорове, той не следва да поставя развиващите се държави в неравностойно положение;

25. изразява разбиране, че чрез международно споразумение следва да бъдат  избегнати вредни търговски спорове и ответни мерки, които имат потенциално отрицателно въздействие върху други икономически сектори;

26. призовава Комисията да приключи своята собствена оценка на въздействието относно въздействието на стълбове едно и две върху събирането на приходи за държавите членки и да уведоми Съвета и Парламента за резултатите; призовава Комисията, въз основа на такава оценка на въздействието, да съветва и дава насоки на държавите членки да заемат позиции по време на преговорите, които да защитават интересите на ЕС;

27. призовава всяка държава членка и Комисията да координират позициите си, за да говорят с един глас;

Призив за незабавни действия от страна на ЕС

28. изразява съжаление, че неуспехът на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР да намери решение през октомври 2020 г. удължи недостатъчното данъчно облагане на цифровизираната икономика; подчертава, че пандемията от COVID-19 облагодетелства до голяма степен  цифровизираните предприятия, най-вече онези, които успяха да разширят дейността си, докато много други предприятия, по-специално МСП, пострадаха, и че тя ускори прехода към цифровизирана икономика, като по този начин допълнително подчерта необходимостта от намиране на многостранни решения за реформиране на настоящата данъчна система, за да се гарантира, че цифровизираната икономика предоставя справедлив принос;

29. подчертава, че правителствата трябва да съберат безпрецедентни ресурси, за да се възстановят от кризата с COVID-19, и че мобилизирането на приходи от недостатъчно облагани сектори може да допринесе за възстановяването;

30. счита, че данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизираната икономика, са глобален проблем и че е спешно необходимо да се постигне споразумение на равнището на държавите от Г-20/ОИСР, за да бъде възможна международната координация; счита, че амбициозно и хармонизирано международно решение е за предпочитане пред разпокъсани национални или регионални данъци върху цифровите услуги, криещи  потенциални опасности и е много по-вероятно да срещне единодушна подкрепа в Съвета;

31. следователно настоява, че независимо от напредъка на преговорите по линия на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР, ЕС следва да има алтернативна позиция и да бъде готов да представи собствено предложение за данъчно облагане на цифровата икономика до края на 2021 г., особено поради това, че предложенията на ОИСР се прилагат само за малка група предприятия и могат да се окажат недостатъчни;  призовава Комисията да спазва междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. относно сътрудничеството по бюджетни въпроси, като представи своите предложения за данък върху цифровите услуги до юни 2021 г., като същевременно предвиди тяхната съвместимост с реформата по линия на Приобщаващата рамка на Г-20/ОИСР, ако по нея бъде постигната договореност; препоръчва Комисията да представи пътна карта, като вземе предвид различните сценарии, по-специално с и без споразумение на равнище ОИСР до средата на -2021 г.;

32. приканва Комисията да обмисли по-специално въвеждането на временен  данък на ЕС върху цифровите услуги като необходима първа стъпка; подчертава, че ако се постигне международно споразумение в рамките на ИИ на ОИСР/Г-20, тези европейски решения следва да бъдат съответно адаптирани; припомня, че ДЦУ на ЕС може да се предвиди само като временна първа стъпка;

33. призовава ЕС да приложи бъдещите резултати от международните преговори по споразумението по хармонизиран начин и приканва Комисията да представи предложение за тази цел;

34. посочва, че провал на преговорите по линия на ОИСР ще доведе до допълнителна разпокъсаност по отношение на данъците върху цифровите услуги, което би могло да бъде вредно и за европейските предприятия, които се стремят да разширят своите бизнес модели към други пазари; припомня важността на постигането на споразумение на равнище ОИСР с оглед избягване на евентуални търговски войни; подчертава, че въпреки че данъчното облагане е от компетентността на държавите членки, в тази област е необходима силна координация;

35. подчертава, че цифровите дружества от ЕС, чието седалище е в държава – членка на ЕС и които подлежат на облагане с корпоративни данъци в ЕС, са в неблагоприятно положение в сравнение с чуждестранните дружества, които нямат „физическо присъствие“ в някоя държава членка, и следователно могат да избегнат плащането на корпоративни данъци в ЕС, дори ако извършват дейност с европейски потребители; подчертава необходимостта от създаване на еднакви условия на конкуренция за доставчиците на традиционни услуги и автоматизираните цифровизирани услуги и предприятията за пряка комуникация с клиентите в ЕС, като се гарантира, че последните се облагат там, където генерират приходи и при справедлива данъчна ставка;

36. подчертава, че всеки един ДЦУ на ЕС трябва да избягва ненужни увеличения на разходите за привеждане в съответствие, и трябва да съдържа ясни определения на облагаемите приходи и прозрачни разпоредби, които са лесни за спазване и прилагане, и насърчават правната и нормативна сигурност;

37. призовава за приемането на пропорционални правила, за да се избегне подкопаването на МСП, стартиращите предприятия и предприятията, които са започнали процес на цифровизиране на своите стопански дейности; подчертава, че данъчната политика може да бъде един от инструментите за подкрепа на конкурентоспособността на единния пазар в това отношение; подчертава, че е нужна данъчна политика, ориентирана към стимулиране на растежа, за да се засили международната конкурентоспособност на единния пазар;

38. потвърждава необходимостта от преразглеждане на съществуващите правила за избягване на двойното данъчно облагане, за да се гарантира, че цялата печалба, която напуска ЕС, се облага с данък;

39. отбелязва, че някои държави членки считат данъчното облагане на големите цифровизирани в голяма степен дружества за неотложен въпрос и поради това са въвели данъци върху цифровите услуги на национално равнище; отбелязва, че посочените национални данъци върху цифровите технологии оказват въздействие върху международната търговия и преговорите; все пак изтъква, че едностранно въвеждане на национални решения може да създаде риск от фрагментиране и данъчна несигурност в рамките на единния пазар; подчертава, че умножаването на националните мерки прави въвеждането на координирано европейско решение още по-належащо; припомня, че тези национални мерки следва да бъдат постепенно премахнати, ако бъде намерено ефективно многостранно решение;

40. припомня, че макар данъчното облагане да е преди всичко от сферата на компетентност на държавите членки, правителствата трябва във възможно най-голяма степен да упражняват посочената компетентност по начин, който да съответства на общите принципи на правото на ЕС, за да се гарантира съгласуваност между националните рамки, като по този начин се даде възможност за лоялна конкуренция и се избегнат отрицателните въздействия върху цялостната съгласуваност на принципите на ЕС в областта на данъчното облагане;

41. отбелязва, че Съветът не е постигнал съгласие по нито едно от свързаните с това предложения на Комисията, а именно данъка върху цифровите услуги, значителното цифрово присъствие или ОООКД и ОКООКД; призовава държавите членки да преосмислят позициите си по тези предложения в случай на провал на преговорите с ОИСР, по-конкретно в светлината на безпрецедентните обстоятелства около кризата с COVID-19, или да обмислят възможността да ги интегрират в евентуално бъдещо прилагане на споразуменията с ОИСР, както и да обмислят всички възможности, предвидени в Договорите, ако не може да се постигне единодушно съгласие;

42. призовава държави членки да подновят политическия диалог на високо равнище в рамките на Съвета, да подготвят почвата за решение по отношение на данъчното облагане в рамките на единния пазар, независимо от изхода на международните преговори; приканва Съвета да постигне напредък по законодателните досиета, които вече са приети от Парламента, за да се придържа към принципа на лоялно сътрудничество между институциите на ЕС;

43. приветства оценката на въздействието на етапа на създаване на Комисията от 14 януари 2021 г. относно данък върху цифровите технологии ; отбелязва, че цифровизацията може да увеличи производителността и благосъстоянието на потребителите, но също така е от първостепенно значение, за да се гарантира, че големите, силно цифровизирани предприятия дават своя справедлив принос към обществото; призовава Комисията внимателно да направи оценка как обхватът, определението и сегментирането на цифровите дейности, трансакции, услуги или дружества да бъдат в съответствие с международните усилия за намиране на глобално решение;

44. признава трите варианта на данъчната политика, посочени в първоначалната оценка на въздействието, включително:

а) допълнителен корпоративен данък върху приходите, който би бил съвместим с международните преговори и двустранните данъчни споразумения,

б) данък, основан върху приходите при липсата на ефективно международно договорено решение, посочва обаче, че е за предпочитане цифровият данък да облага печалбите,

в) данък върху цифровите трансакции между предприятия в ЕС и възприема опасността от прехвърляне на тежестта на плащането на данъци от големите цифровизирани предприятия към малките дружества, които разчитат на тези услуги;

45. призовава за подробна оценка на въздействието, което всеки вариант би оказал както върху програмата на ЕС в областта на цифровите технологии, така и върху единния пазар, както и всички възможни търговски спорове и ответни мерки от страна на други икономически субекти и възможните странични ефекти за други икономически сектори;

46. призовава за засилване на ролята на Парламента в законодателните процедури в областта на данъчното облагане; призовава Комисията да проучи всички възможности, предлагани от Договорите; във връзка с това отбелязва предложената от Комисията пътна карта от 15 януари 2019 г. за гласуване с квалифицирано мнозинство в нейното съобщение, озаглавено „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“;

Данък върху цифровите технологии като нов собствен ресурс на ЕС

47. приветства Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. (МИС) между Парламента, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включващо пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси[13] в съответствие с принципа на универсалност, и припомня правно обвързващия ангажимент на Комисията да представи законодателно предложение за въвеждане на данък на ЕС върху цифровите услуги като собствен ресурс до юни 2021 г.; подчертава правно обвързващия ангажимент на Парламента, Съвета и Комисията да предприемат без забавяне стъпките, посочени в пътната карта, с оглед на въвеждането на такъв данък най-късно до 1 януари 2023 г.;

48. припомня, че Парламентът потвърди ангажимента си за въвеждане на данък на ЕС върху цифровите услуги като собствен ресурс с голямо мнозинство в редица доклади и резолюции[14];

49. подчертава, че МИС, включително пътната карта за въвеждане на нови собствени ресурси, задължава Съвета, Парламента и Комисията да пристъпят необратимо към въвеждането на данък на ЕС в областта на цифровите технологии, който да влезе изцяло в дългосрочния бюджет на ЕС като собствен ресурс и дългосрочен стабилен източник на приходи; подчертава, че независимо от това дали основните правила се определят на равнището на ОИСР или на ЕС, приходите, генерирани от данъчното облагане на цифровите услуги в държавите членки, могат и трябва да се превърнат в собствен ресурс; счита, че същият подход следва да се прилага и към всички други приходи, генерирани от всяко споразумение на равнището на ОИСР;

50. счита, че приходите от данъка на ЕС върху цифровите услуги ще бъдат тясно свързани с отворените граници на единния пазар и „цифровия съюз“ и следователно ще представляват много подходяща и истинска основа за собствен ресурс на ЕС; подчертава, че насочването на този нов приток от публични приходи към бюджета на ЕС би спомогнало за разрешаването на няколко проблема, свързани с фискалната еквивалентност и фискалната съгласуваност;

51. призовава за данъчен модел и правила за прилагане, които целят свеждането до минимум на рисковете от изместване на икономическите последици върху гражданите и потребителите в ЕС; изразява убеждението си, че превръщането на приходите от данъка върху цифровите услуги в собствен ресурс за бюджета на ЕС би спомогнало за разпределянето и преразпределянето на такива разходи по справедлив начин сред държавите членки;

52. припомня, че собствените ресурси, основани на правилата за данъчно облагане на цифровите услуги на ЕС и/или на ОИСР, не трябва да бъдат формално предназначени за разходи по конкретна програма или фонд, в съответствие с принципа на универсалност; припомня, че те ще представляват общ доход заедно с други нови собствени ресурси, чиято обща сума следва да бъде достатъчна, за да покрие поне разходите за погасителните вноски по Инструмента за възстановяване Next Generation EU; припомня, че всички приходи от нови собствени ресурси, които надхвърлят действителните нужди за погасителните вноски, ще продължат да се използват за бюджета на ЕС като общи приходи;

53. припомня, че както се посочва в буква Ж от приложение II към МИС, институциите отчитат, че въвеждането на набор от нови собствени ресурси следва да подкрепя адекватното финансиране на разходите на Съюза в МФР;

54. счита, че приходите от данъка на ЕС върху цифровите услуги ще бъдат част от набор от нови собствени ресурси, постъпленията от които ще бъдат достатъчни най-малкото за покриване, чрез бюджета на ЕС, на бъдещите разходи за погасяване (на главницата и лихвите), произтичащи от компонента за безвъзмездни средства на Инструмента на ЕС за възстановяване, които се очаква да бъдат средно около 15 милиарда евро годишно и да достигнат до максимум 29,25 милиарда евро годишно от 2028 г. до 2058 г., като същевременно се избягва намаляване на разходите за програмите на ЕС; отбелязва, че прогнозите за приходите варират от няколко милиарда евро до няколко десетки милиарда евро в зависимост от редица фактори, включително точното определение на данъчната основа, данъчнозадължения субект, мястото на данъчно облагане, изчисляването и данъчната ставка, както и темповете на икономически растеж в съответните сектори;

55. подчертава, че въвеждането на набор от нови собствени ресурси, както се предвижда в пътната карта на МИС, включително на данък на ЕС върху цифровите услуги, ще увеличи финансовата автономност на ЕС и способността му да отговоря на очакванията на гражданите на ЕС по отношение на стратегическите цели на политиката на ЕС, като справедлив и силен европейски единен пазар, Европейския зелен пакт, основан на справедлив преход, Европейския стълб на социалните права и цифровата трансформация, както и създаването на добавена стойност на ЕС благодарение на по-високата ефективност в сравнение с националните разходи;

56. припомня, че приходите от данъка на ЕС върху цифровите услуги трябва да допринасят за връщането на сумите по Инструмента за възстановяване и за финансирането на разходите за програмите и фондовете на Съюза; отново потвърждава в тази връзка, че всеки дял от приходите от данъка върху цифровите услуги, задържан от държавите членки, следва да бъде строго пропорционален на направените от тях разходи по събирането и не следва прекомерно да ощетява бюджета на ЕС;

57. настоятелно призовава Комисията да включи позицията на Парламента при изготвянето на законодателните предложения за данък на ЕС върху цифровите услуги като собствен ресурс и преразгледаното решение за собствените ресурси и призовава Съвета бързо да приеме предложението в съответствие с пътната карта; насърчава институциите да се включат бързо и конструктивно в „редовния диалог“, предвиден в договорената пътна карта за собствените ресурси; настоятелно призовава Европейския съвет да затвърди водещите позиции на ЕС в световните усилия за по-справедливо данъчно облагане, като предприеме бързи и решителни стъпки за въвеждане на данък върху цифровите услуги като собствен ресурс през 2021 г.;

°

° °

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

 


 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Изправени сме пред важна еволюция в нашите икономики, дължаща се на цифровизацията и глобализацията. Тя оказва положително въздействие върху нашето общество и нашите икономики, като например по-евтини, по-мощни и широко стандартизирани технологии. Същевременно този процес създава нови предизвикателства пред съществуващата международна данъчна система, което може да доведе до нулево или ниско данъчно облагане, нарушения на пазара и данъчна несигурност.

В това отношение е необходимо да се извърши реформа на установената международна данъчна система, за да се отговори на новите предизвикателства, свързани с цифровите технологии. Крайната цел е да се постигне справедлива и ефективна международна данъчна система, която да обхваща и специфичните характеристики на една глобализирана цифрова икономика.

Настоящата пандемия от COVID-19 и нейното въздействие върху националните данъчни основи показаха спешната необходимост от бързо приключване на текущите преговори в Г-20/ОИСР, водени по линия на Приобщаващата рамка. В ЕС предишните инициативи на Комисията и Парламента не се увенчаха с успех в Съвета. След установяването на настоящата многогодишна финансова рамка на Комисията беше възложено да работи по предложение за данъчно облагане на цифровите предприятия.

Съдокладчиците считат, че:

 Цифровите предприятия и услуги следва да плащат справедлив дял от данъци в рамките на потребителските пазари, също както традиционните предприятия и услуги. Трябва да преодолеем вече известните ограничения на определението за място на стопанска дейност, което следва да обхваща и виртуалните аспекти.

 Преговорите по линия на Приобщаващата рамка е необходимо да приключат възможно най-бързо до средата на 2021 г., за да се постигне консенсус между 137-те участващи държави за справедлив дял от данъчното облагане на цифровата икономика (стълб 1) и да се постигне съгласие по глобален минимален данък, който да разреши оставащите проблеми, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (стълб 2).

 Необходимо е да се възприеме по-широко определение на обхвата, но в същото време без да се нанасят вреди на конвенционалните видове предприятия, включително МСП: необходимо е да се обхванат не само високо цифровите бизнес модели, но и в по-широк план големите предприятия, пряко насочени към работа с потребители. Целта е да се създаде нов модел на „данъчна връзка“, който се основава предимно на продажби, а не на физическо присъствие.

 Комисията и Съветът следва да дадат предимство на данъчните въпроси пред новата администрация на САЩ, за да се постигнат многостранни решения на равнище Г-20/ОИСР.

 Като неотложен въпрос Европейският съвет и Съветът следва да продължат с разглеждането на инициативите на Комисията за справяне със загубата на данъчни приходи, произтичаща от необлагане на цифровите бизнес модели.


 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ (17.3.2021)

<CommissionInt>на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси</CommissionInt>


<Titre>относно данъчното облагане на цифровия сектор: преговори в рамките на ОИСР, данъчен статут на цифровите дружества и евентуален европейски данък върху цифровите технологии</Titre>

<DocRef>(2021/2010(INI))</DocRef>

Докладчик по становище (*): <Depute>Жузе Мануел Фернандеш, Валери Айе</Depute>

(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. (МИС) между Парламента, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включващо пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси[15] в съответствие с принципа на универсалност, и припомня правно обвързващия ангажимент на Комисията да представи законодателно предложение за въвеждане на данък на ЕС върху цифровите услуги като собствен ресурс до юни 2021 г.; подчертава правно обвързващия ангажимент на Парламента, Съвета и Комисията да предприемат без забавяне стъпките, посочени в пътната карта, с оглед на въвеждането на такъв данък най-късно до 1 януари 2023 г.;

2. припомня, че Парламентът потвърди ангажимента си за въвеждане на данък на ЕС върху цифровите услуги като собствен ресурс с голямо мнозинство в редица доклади и резолюции[16];

3. подчертава, че МИС, включително пътната карта за въвеждане на нови собствени ресурси, задължава Съвета, Парламента и Комисията да пристъпят необратимо към въвеждането на данък на ЕС в областта на цифровите технологии, който да влезе изцяло в дългосрочния бюджет на ЕС като собствен ресурс и дългосрочен стабилен източник на приходи; подчертава, че независимо от това дали основните правила се определят на равнището на ОИСР или на ЕС, приходите, генерирани от данъчното облагане на цифровите услуги в държавите членки, могат и трябва да се превърнат в собствен ресурс; счита, че същият подход следва да се прилага и към всички други приходи, генерирани от всяко споразумение на равнището на ОИСР;

4. изразява съжаление, че неуспехът на ОИСР да постигне консенсус относно данъчното облагане на цифровия сектор до края на 2020 г., както беше планирано, удължи твърде ниското данъчно облагане на цифровата икономика, тъй като средната ефективна данъчна ставка за цифровите предприятия е едва 9,5%, спрямо 23,2% за традиционните бизнес модели[17], като същевременно и двата модела ползват местни неикономически фактори, като инфраструктура и наличието на висококвалифицирани работници; отбелязва, че настоящият икономически контекст, в който редица многонационални корпорации, специализирани в областта на цифровите услуги, продължават да генерират печалби въпреки общата рецесия, доведе до широко разпространени призиви сред обществеността и сред самите предприятия за гарантиране на еднакви условия на конкуренция и справедлив принос за социалното и икономическото възстановяване;

5. отбелязва с интерес обаче неотдавнашните признаци за напредък към общ подход в някои държави от Г-20, особено на техническо равнище, предвид на това, че едно глобално решение би било най-ефективно, включително по отношение на данъчната справедливост; призовава за бързо постигане на споразумение в рамките на ОИСР до средата на 2021 г.; въпреки това счита, че е време и че е необходимо ЕС да даде пример като предприеме конкретни, осезаеми и необратими политически и законодателни действия през следващите месеци, с които да даде тласък и да стимулира международните усилия, като фактор, определящ стандартите за по-голяма данъчна справедливост, чрез въвеждането на данък на ЕС върху цифровите услуги, като същевременно продължава международните преговори на равнището на ОИСР;

6. посочва, че настоящите правила за корпоративно данъчно облагане вече не отговарят на съвременните световни, цифрови и обществени изисквания за справедливо данъчно облагане на цифровите услуги; отбелязва, че макар реформите в данъчното облагане на цифровия сектор да са необходими независимо от настоящата криза, предизвиканата от COVID-19 социална и икономическа криза очевидно стимулира процесите на цифрова трансформация и много цифрови и цифровизирани многонационални дружества са регистрирали печалби по време на пандемията и понастоящем не плащат данъците, които би следвало да дължат; подчертава необходимостта от реформиране и модернизиране на настоящата данъчна система с цел укрепване на устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план; поради това отново заявява, че данъкът на ЕС върху цифровите услуги ще противодейства на свиването на данъчната основа, избягването на данъци, данъчните измами и агресивното данъчно планиране чрез улавяне на мобилни бази и осигуряване на еднакви условия на конкуренция, допринасяйки за възстановяването на данъчната справедливост, за доверието на гражданите на ЕС в системата и за защитата на финансовите интереси на ЕС; счита, че приходите от него ще бъдат тясно свързани с отворените граници на единния пазар и „цифровия съюз“ и следователно ще представляват много подходяща и истинска основа за собствен ресурс на ЕС; подчертава, че насочването на този нов приток от публични приходи към бюджета на ЕС би спомогнало за разрешаването на няколко проблема, свързани с фискалната еквивалентност и фискалната съгласуваност;

7. призовава за подход, който ще предотврати рисковете от двойно данъчно облагане и двойно данъчно необлагане и който свежда до минимум разходите за спазване на изискванията за европейските дружества, по-специално за МСП; призовава за данъчен модел и правила за прилагане, които целят свеждането до минимум на рисковете от изместване на икономическите последици върху гражданите и потребителите в ЕС; изразява убеждението си, че превръщането на приходите от данъка върху цифровите услуги в собствен ресурс за бюджета на ЕС би спомогнало за разпределянето и преразпределянето на такива разходи по справедлив начин сред държавите членки;

8. подчертава, че единният набор от хармонизирани правила и процедури за прилагане, основани на законодателство на равнището на ЕС, би довел до намаляване общите административни разходи за публичните органи за събиране на данъци в държавите членки, както и до много по-малки разходи за привеждане в съответствие, по-специално за цифровите бизнес модели, които са мащабируеми в рамките на единния пазар;

9. припомня, че собствените ресурси, основани на правилата за данъчно облагане на цифровите услуги на ЕС и/или на ОИСР, не трябва да бъдат формално предназначени за разходи по конкретна програма или фонд, в съответствие с принципа на универсалност; припомня, че те ще представляват общ доход заедно с други нови собствени ресурси, чиято обща сума следва да бъде достатъчна, за да покрие поне разходите за погасителните вноски по Инструмента за възстановяване Next Generation EU; припомня, че всички приходи от нови собствени ресурси, които надхвърлят действителните нужди за погасителните вноски, ще продължат да се използват за бюджета на ЕС като общи приходи;

10. припомня, че както се посочва в буква Ж от приложение II към МИС, институциите отчитат, че въвеждането на набор от нови собствени ресурси следва да подкрепя адекватното финансиране на разходите на Съюза в МФР;

11. счита, че приходите от данъка на ЕС върху цифровите услуги ще бъдат част от набор от нови собствени ресурси, постъпленията от които ще бъдат достатъчни най-малкото за покриване, чрез бюджета на ЕС, на бъдещите разходи за погасяване (на главницата и лихвите), произтичащи от компонента за безвъзмездни средства на Инструмента на ЕС за възстановяване, които се очаква да бъдат средно около 15 милиарда евро годишно и да достигнат до максимум 29,25 милиарда евро годишно от 2028 г. до 2058 г., като същевременно се избягва намаляване на разходите за програмите на ЕС; отбелязва, че прогнозите за приходите варират от няколко милиарда евро до няколко десетки милиарда евро в зависимост от редица фактори, включително точното определение на данъчната основа, данъчнозадължения субект, мястото на данъчно облагане, изчисляването и данъчната ставка, както и темповете на икономически растеж в съответните сектори; отбелязва, че за да се възстанови данъчната справедливост и еднаквите условия на конкуренция между секторите, минималната „ставка“ или размера на данъка следва да бъдат определени по начин, който ще доведе до ефективно данъчно облагане, което е съизмеримо със средната ефективна данъчна ставка върху печалбите на традиционните международни предприятия в ЕС-27;

12. подчертава, че въвеждането на набор от нови собствени ресурси, както се предвижда в пътната карта на МИС, включително на данък на ЕС върху цифровите услуги, ще увеличи финансовата автономност на ЕС и способността му да отговоря на очакванията на гражданите на ЕС по отношение на стратегическите цели на политиката на ЕС, като справедлив и силен европейски единен пазар, Европейския зелен пакт, основан на справедлив преход, Европейския стълб на социалните права и цифровата трансформация, както и създаването на добавена стойност на ЕС благодарение на по-високата ефективност в сравнение с националните разходи;

13. припомня, че приходите от данъка на ЕС върху цифровите услуги трябва да допринасят за връщането на сумите по Инструмента за възстановяване и за финансирането на разходите за програмите и фондовете на Съюза; отново потвърждава в тази връзка, че всеки дял от приходите от данъка върху цифровите услуги, задържан от държавите членки, следва да бъде строго пропорционален на направените от тях разходи по събирането и не следва прекомерно да ощетява бюджета на ЕС;

14. счита, че защитата и развитието на стартиращите предприятия и МСП, които предлагат цифрови услуги, чрез осигуряването на справедлива фискална среда и насърчаването на цифровите иновации и научните изследвания в областта на цифровите технологии е изключително важно; припомня, че през 2018 г. Парламентът препоръча модел за данък на ЕС върху цифровите услуги, който няма да засегне МСП и стартиращите предприятия благодарение на въвеждането на висок праг на приходи в световен мащаб и на облагаемите приходи в рамките на Съюза; подкрепя духа на този подход и изисква данък върху цифровите технологии, който да генерира съществени приходи от значителен обхват на цифровите услуги, като рекламата и продажбата на данни;

15. настоятелно призовава Комисията да включи позицията на Парламента при изготвянето на законодателните предложения за данък на ЕС върху цифровите услуги като собствен ресурс и преразгледаното решение за собствените ресурси и призовава Съвета бързо да приеме предложението в съответствие с пътната карта; насърчава институциите да се включат бързо и конструктивно в „редовния диалог“, предвиден в договорената пътна карта за собствените ресурси; настоятелно призовава Европейския съвет да затвърди водещите позиции на ЕС в световните усилия за по-справедливо данъчно облагане, като предприеме бързи и решителни стъпки за въвеждане на данък върху цифровите услуги като собствен ресурс през 2021 г.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.3.2021

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

2

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Rasmus Andresen, Robert Biedroń, Anna Bonfrisco, Olivier Chastel, Lefteris Christoforou, David Cormand, Paolo De Castro, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Vlad Gheorghe, Valentino Grant, Elisabetta Gualmini, Francisco Guerreiro, Valérie Hayer, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Mislav Kolakušić, Moritz Körner, Joachim Kuhs, Zbigniew Kuźmiuk, Ioannis Lagos, Hélène Laporte, Pierre Larrouturou, Janusz Lewandowski, Margarida Marques, Silvia Modig, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Dimitrios Papadimoulis, Karlo Ressler, Bogdan Rzońca, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Nils Ušakovs, Johan Van Overtveldt, Rainer Wieland, Angelika Winzig

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Henrike Hahn

 

 



 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ID

Anna Bonfrisco, Valentino Grant, Hélène Laporte

NI

Mislav Kolakušić

PPE

Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Janusz Lewandowski, Siegfried Mureşan, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Karlo Ressler, Rainer Wieland, Angelika Winzig

Renew

Olivier Chastel, Vlad Gheorghe, Valérie Hayer, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds

S&D

Robert Biedroń, Paolo De Castro, Eider Gardiazabal Rubial, Elisabetta Gualmini, Pierre Larrouturou, Margarida Marques, Victor Negrescu, Nils Ušakovs

The Left

Silvia Modig, Dimitrios Papadimoulis

Verts/ALE

Rasmus Andresen, David Cormand, Francisco Guerreiro, Henrike Hahn

 

2

-

ID

Joachim Kuhs

NI

Ioannis Lagos

 

4

0

ECR

Zbigniew Kuźmiuk, Bogdan Rzońca, Johan Van Overtveldt

Renew

Moritz Körner

 

Легенда на използваните знаци::

+ : „за“

- : „против“:

0 : „въздържал се“

 

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.3.2021

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

4

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gunnar Beck, Marek Belka, Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Gilles Boyer, Francesca Donato, Derk Jan Eppink, Engin Eroglu, Jonás Fernández, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Luis Garicano, Sven Giegold, Valentino Grant, Claude Gruffat, José Gusmão, Eero Heinäluoma, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Othmar Karas, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Georgios Kyrtsos, Aurore Lalucq, Aušra Maldeikienė, Pedro Marques, Jörg Meuthen, Csaba Molnár, Siegfried Mureşan, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Lefteris Nikolaou-Alavanos, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Sirpa Pietikäinen, Dragoș Pîslaru, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Alfred Sant, Martin Schirdewan, Joachim Schuster, Ralf Seekatz, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli, Ernest Urtasun, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni, Roberts Zīle

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Damien Carême, Hélène Laporte, Margarida Marques, Eva Maydell, Andreas Schwab, Mick Wallace

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

48

+

ID

Francesca Donato, Valentino Grant, Hélène Laporte, Antonio Maria Rinaldi, Marco Zanni

PPE

Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, José Manuel García-Margallo y Marfil, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Eva Maydell, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Andreas Schwab, Ralf Seekatz, Inese Vaidere

Renew

Gilles Boyer, Engin Eroglu, Luis Garicano, Ondřej Kovařík, Dragoș Pîslaru, Stéphanie Yon-Courtin

S&D

Marek Belka, Jonás Fernández, Eero Heinäluoma, Aurore Lalucq, Margarida Marques, Pedro Marques, Csaba Molnár, Evelyn Regner, Joachim Schuster, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli

The Left

José Gusmão, Martin Schirdewan, Mick Wallace

Verts/ALE

Damien Carême, Sven Giegold, Claude Gruffat, Stasys Jakeliūnas, Piernicola Pedicini, Kira Marie Peter-Hansen, Ernest Urtasun

 

4

-

ID

Gunnar Beck, Jörg Meuthen

NI

Lefteris Nikolaou-Alavanos

S&D

Alfred Sant

 

6

0

ECR

Derk Jan Eppink, Johan Van Overtveldt, Roberts Zīle

PPE

Frances Fitzgerald

Renew

Billy Kelleher, Caroline Nagtegaal

 

Легенда на използваните знаци::

+ : „за“

- : „против“:

0 : „въздържал се“

 

 

[4] Предложение от 25 октомври 2016 г. за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък, COM(2016)0685 и от 25 октомври 2016 г. относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), COM(2016)0683.

[5] Пакетът се състои от съобщението на Комисията от 21 март 2018 г., озаглавено „Време е да установим стандарт за модерно, справедливо и ефикасно данъчно облагане на цифровата икономика“ (COM(2018)0146), предложението от 21 март 2018 г. за директива на Съвета за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (COM(2018)0147), предложението от 21 март 2018 г. за директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги, начисляван върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги (COM(2018)0148), и препоръката на Комисията от 21 март 2018 г. във връзка с корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (C(2018)1650).

[6] ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51.

[7] ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79.

[8] ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 123.

[9] Приети текстове: P8_TA(2019)0240.

[10] Съвместните последващи действия от 16 март 2016 г. относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза и резолюциите на комисията TAXE, последващите действия от 16 ноември 2016 г. във връзка с резолюцията на специалната комисия TAXE2, последващите действия от април 2018 г. във връзка с препоръката на комисията PANA и последващите действия от 27 август 2019 г. във връзка с резолюцията, предложена от комисията TAX3.

[11] Hadzhieva, E., Impact of Digitalisation on International Tax Matters: Challenges and Remedies („Въздействие на цифровизацията върху международните данъчни въпроси: предизвикателства и средства за правна защита“) Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел A – политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, февруари 2019 г.

[12] Приети текстове: P9_TA(2019)0102

[13] OВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28

[14] По-специално неговите резолюции от 14 март 2018 г. относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 71), от 14 ноември 2018 г., озаглавени „Междинен доклад относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. – позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение“ (ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 179), от 10 октомври 2019 г. относно многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите (Приети текстове, P9_TA(2019)0032), от 15 май 2020 г. относно нова МФР, собствени ресурси и план за възстановяване (Приети текстове, P9_TA(2020)0124) и от 23 юли 2020 г. относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет, проведено в периода 17—21 юли 2020 г. (Приети текстове P9_TA(2020)0206) и неговата законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (Приети текстове, P9_TA(2020)0220).

[15] OВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28

[16] По-специално неговите резолюции от 14 март 2018 г. относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 71), от 14 ноември 2018 г., озаглавени „Междинен доклад относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. – позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение“ (ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 179), от 10 октомври 2019 г. относно многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите (Приети текстове, P9_TA(2019)0032), от 15 май 2020 г. относно нова МФР, собствени ресурси и план за възстановяване (Приети текстове, P9_TA(2020)0124) и от 23 юли 2020 г. относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет, проведено в периода 17 – 21 юли 2020 г. (Приети текстове P9_TA(2020)0206) и неговата законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (Приети текстове, P9_TA(2020)0220).

[17] Изчисления от оценката на въздействието на Европейската комисия въз основа на Център за европейски икономически изследвания (ZEW) (2016 г., 2017 г.) и ZEW et al. (2017 г.). Вж. Работен документ SWD (2018) 0081 на службите на Комисията.

Последно осъвременяване: 16 април 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност