ДОКЛАД относно препоръка на Европейския парламент към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно отношенията между ЕС и Индия
16.4.2021 - (2021/2023(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Алвина Аламеца
ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно отношенията между ЕС и Индия
Европейският парламент,
– като взе предвид предстоящата среща на лидерите на ЕС и Индия, обявена за 8 май 2021 г. в Порто, Португалия,
– като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Индия, чието начало беше поставено през 2004 г.,
– като взе предвид Споразумението за сътрудничество между ЕС и Индия от 1994 г.,
– като взе предвид съвместното изявление и Стратегическото партньорство между ЕС и Индия: Пътна карта до 2025 г.[1], приета на виртуалната среща на високо равнище между ЕС и Индия на 15 юли 2020 г., както и останалите съвместни изявления, подписани неотдавна, включително в областта на борбата с тероризма, климата и енергетиката, урбанизацията, миграцията и мобилността и партньорството в областта на водите,
– като взе предвид съвместното съобщение на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и на Комисията от 20 ноември 2018 г., озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС за Индия“ (JOIN(2018)0028), и свързаните с него заключения на Съвета относно стратегията на ЕС за Индия от 10 декември 2018 г. (14634/18),
– като взе предвид съвместното съобщение на ЗП/ВП и на Комисията от 19 септември 2018 г., озаглавено „Свързване на Европа и Азия — градивни елементи за стратегия на ЕС “ (JOIN (2018) 0031), и свързаните с него заключения на Съвета от 15 октомври 2018 г. (13097/18),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2018 г. относно засиленото сътрудничество на ЕС в областта на сигурността във и с Азия (9265/1/18 REV 1),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 септември 2001 г., озаглавено: „Европа и Азия: стратегическа рамка за засилено партньорство“ (COM(2001)0469),
– като взе предвид бъдещия регламент за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество за периода 2021—2027 г. (2018/0243 (COD)),
– като взе предвид своите резолюции от 20 януари 2021 г. относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2020 г.[2], от 21 януари 2021 г. относно свързаността и отношенията между ЕС и Азия[3] и от 13 септември 2017 г. относно политическите отношения на ЕС с Индия, както и другите свои предишни резолюции относно Индия[4], включително тези относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,
– като взе предвид своята препоръка от 28 октомври 2004 г. до Съвета относно отношенията между ЕС и Индия[5],
– като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно отношенията между ЕС и Индия: стратегическо партньорство[6],
– като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда. Един по-свързан, оспорван и сложен свят[7],
– като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно морското пиратство[8],
– като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия[9],
– като взе предвид 10-ото заседание на парламентарното партньорство „Азия – Европа“ (ASEP10), проведено в Брюксел на 27 – 28 септември 2018 г., и приетата съответна декларация, както и 11-ата среща на парламентарното партньорство „Азия – Европа“ (ASEP11), проведена в Пном Пен, Камбоджа, на 26 – 27 май 2021 г.,
– като взе предвид диалога на високо равнище между ЕС и Индия относно търговията и инвестициите, чиято първа среща се проведе на 5 февруари 2021 г.,
– като взе предвид посещението на комисията по външни работи в Индия на 21 и 22 февруари 2017 г.,
– като взе предвид плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2020 – 2024 г.),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 22 февруари 2021 г. относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека през 2021 г.,
– като взе предвид тематичните насоки на ЕС относно правата на човека, включително тези относно защитниците на правата на човека и относно закрилата и насърчаването на свободата на религията и убежденията,
– като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид писмото на комисията по международна търговия и като взе предвид нейните правомощия съгласно приложение VI към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0124/2021),
А. като има предвид, че ЕС и Индия трябва да свикат среща на лидерите на 8 май 2021 г. в Порто, Португалия, вследствие на техния ангажимент да се срещат редовно на най-високо равнище и да укрепят установеното през 2004 г. стратегическо партньорство с оглед засилване на икономическото и политическото сътрудничество;
Б. като има предвид, че през последните години стратегическото партньорство между ЕС и Индия набра скорост, отразявайки подновената политическа воля за укрепване на стратегическото му измерение, и се превърна от икономическо партньорство в отношения, които обхващат редица сектори и отразяват нарастващата геополитическа мощ на Индия и споделените демократични ценности;
В. като има предвид, че ЕС и Индия, като двете най-големи демокрации в света, споделят силни политически, икономически, социални и културни връзки; като има предвид обаче, че двустранните отношения все още не са достигнали пълния си потенциал и изискват по-голяма политическа ангажираност; като има предвид, че лидерите на ЕС и Индия потвърдиха решимостта си да запазят и насърчават ефективното многостранно сътрудничество и основан на правила многостранен ред, в основата на който стоят ООН и Световната търговска организация (СТО);
Г. като има предвид, че ролята на Индия в регионален и световен аспект нараства и че тя все повече засилва позицията си на донор, както и на икономическа и военна сила; като има предвид, че председателството на Г-20 от страна на Индия през 2023 г. и членството ѝ в Съвета за сигурност на ООН през 2021 – 2022 г. и в Съвета на ООН по правата на човека през 2019 – 2021 г. дадоха нов тласък на необходимостта от засилване на координацията в областта на глобалното управление и допълнително насърчаване на споделена визия за основано на правила многостранно сътрудничество;
Д. като има предвид, че в стратегическата рамка на ЕС, включена в неговата глобална стратегия, в стратегията за Индия, в стратегията за свързаността между ЕС и Азия, както и в новосъздадената стратегия за региона на Индийския и Тихия океан, се подчертава същественото значение на сътрудничеството с Индия в рамките на глобалната програма на ЕС; като има предвид, че двустранното и многостранното сътрудничество в настоящия контекст на повишени глобални рискове и нарастваща конкуренция между големите сили следва да обхваща укрепването на международната сигурност, засилването на готовността за реагиране на извънредни ситуации, свързани със здравето, като например настоящата пандемия от COVID-19, повишаването на икономическата стабилност в световен мащаб и приобщаващия растеж, както и изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие;
Е. като има предвид, че Индия се радва на силна икономика, която се намира в растеж; като има предвид, ЕС е водещият търговски партньор на Индия, а Индия е деветият по големина търговски партньор на ЕС; като има предвид, че Индийският океан е област със стратегическо значение за световната търговия и от жизненоважен икономически и стратегически интерес както за ЕС, така и за Индия; като има предвид, че ЕС и Индия имат силни взаимни интереси в региона на Индийския и Тихия океан, съсредоточени върху поддържането му като зона на лоялна конкуренция, непрекъснати морски линии за комуникация (SLOC), стабилност и сигурност;
Ж. като има предвид, че свързаността следва да представлява важен елемент от съвместна стратегическа програма на ЕС и Индия в съответствие със стратегията за свързаност между ЕС и Азия; като има предвид, че на последната среща на високо равнище ЕС и Индия постигнаха съгласие относно принципите на устойчивата свързаност и се споразумяха да проучат начините за подобряване на свързаността между ЕС и Индия и произтичащата от нея свързаност с трети държави, включително в региона на Индийския и Тихия океан; като има предвид, че всеобхватният характер на свързаността не се ограничава само до физическата инфраструктура като пътища и железопътни линии, но се отнася и за морските маршрути, цифровата инфраструктура и екологичните аспекти, със специален акцент върху Зеления пакт на ЕС; като има предвид, че свързаността има геополитическа и трансформираща роля, както и че тя играе роля на устойчив двигател за растеж и работни места;
З. като има предвид, че са необходими лидерски действия от страна на ЕС и Индия за насърчаване на ефективна дипломация по въпросите на климата, глобален ангажимент за изпълнение на Парижкото споразумение, както и опазване на климата и околната среда в световен мащаб;
И. като има предвид, че местни и международни наблюдатели на правата на човека съобщават, че защитниците на правата на човека и журналистите в Индия не разполагат с безопасна работна среда; като има предвид, че през октомври 2020 г. върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле отправи апел към правителството на Индия за защита на правата на защитниците на правата на човека и НПО, като изрази безпокойство във връзка с намаляването на пространството за действие на организациите на гражданското общество, задържането на защитници на правата на човека и обвиненията срещу лица, които просто упражняват своите права на свобода на изразяване на мнение и на мирни събрания, както и във връзка със законите за потушаване на несъгласието, като например Акта за регулиране на чуждестранния принос и Акта за предотвратяване на незаконни дейности;
Й. като има предвид, че организацията „Амнести Интернешънъл“ беше принудена да затвори офисите си в Индия, след като банковите ѝ сметки бяха запорирани във връзка с предполагаемо нарушение на Акта за регулиране на чуждестранния принос, като същевременно тримата специални докладчици на ООН призоваха за изменение на закона в съответствие с правата и задълженията на Индия, произтичащи от международното право;
К. като има предвид, че групи на гражданското общество съобщават, че жените в Индия са изправени пред редица сериозни предизвикателства и нарушения на техните права, включително свързани с културни, племенни и традиционни практики, сексуално насилие и тормоз и трафик на хора; като има предвид, че жените, произхождащи от религиозни малцинства, са изправени пред двойна уязвимост, която се задълбочава допълнително в случая на жените от по-ниска каста;
Л. като има предвид, че въпреки че е забранена, дискриминацията, основана на кастов признак, остава системен проблем в Индия, включително по отношение на административната система на наказателното правосъдие, което възпрепятства достъпа на далитите до заетост, образование, здравеопазване и бюджетни средства за тяхното развитие;
М. като има предвид, че Индия е една от най-силно засегнатите държави от новата пандемия от COVID-19 с над 11 милиона потвърдени случая и повече от 150 хиляди починали, както и че индийското правителство предприе инициатива за даряване на милиони ваксини на държавите в непосредствена близост до нея и на ключови държави партньори, разположени в Индийския океан;
1. препоръчва на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:
Общи отношения между ЕС и Индия
а) да продължат подобряването и задълбочаването на отношенията между ЕС и Индия като стратегически партньори и да изпълняват ангажимента за редовни многостепенни диалози, включително срещи на високо равнище;
б) да консолидират напредъка в стратегическото партньорство, постигнат след миналогодишната среща на високо равнище, и да постигнат осезаем напредък по приоритетните въпроси, и по-специално устойчивото световно здравеопазване, изменението на климата и екологосъобразния растеж, цифровизацията и новите технологии, свързаността, търговията и инвестициите, външната политика, политиката за сигурност и отбрана и правата на човека;
в) да останат ангажирани и да прилагат изцяло стратегията на ЕС за Индия от 2018 г. и Пътната карта ЕС – Индия до 2025 г. в координация с ангажиментите на самите държави членки по отношение на Индия; да установят ясни и публични критерии за измерване на напредъка по пътната карта; да гарантират парламентарен контрол върху политиката на ЕС по отношение на Индия чрез годишен обмен с неговата комисия по външни работи;
г) да разгърнат пълния потенциал на двустранните отношения между двете най-големи демокрации в света; да изтъкнат отново необходимостта от по-задълбочено партньорство, основано на споделените ценности – свобода, демокрация, плурализъм, правова държава, равенство, зачитане на правата на човека, ангажимент за насърчаване на приобщаващ, съгласуван и основан на правила световен ред, ефективно многостранно сътрудничество и устойчиво развитие – и да насърчават мира и стабилността по света;
д) да подчертаят значението на Индия като партньор в световната борба срещу изменението на климата и влошаването на биологичното разнообразие и за екологичния преход към енергия от възобновяеми източници и неутралност по отношение на климата; да консолидират споделени планове за пълното прилагане на Парижкото споразумение и съответните национално определени приноси, както и за съвместна дипломация по въпросите на климата;
e) да подновят искането на Съвета от 2018 г. за модернизиране на институционалната структура на споразумението за сътрудничество между ЕС и Индия от 1994 г. в съответствие с новите общи стремежи и глобалните предизвикателства; да дадат нов тласък на идеята за договаряне на споразумение за стратегическо партньорство със силно парламентарно измерение, което да насърчава контактите и сътрудничеството на държавно равнище, когато е целесъобразно;
ж) да насърчават структуриран междупарламентарен диалог, включително чрез насърчаване на индийската страна да създаде постоянен партньор на делегацията на Европейския парламент за връзки с Република Индия от страна на Лок Сабха и Раджа Сабха и чрез насърчаване на контактите между съответните комисии;
з) да гарантират активното и редовно консултиране с гражданското общество на ЕС и Индия, включително профсъюзи, верски организации, феминистки организации и организации на ЛГБТКИ, екологични организации, търговските камари, както и други страни, заинтересовани в разработването, прилагането и наблюдението на отношенията между ЕС и Индия; да се стремят към създаването на платформа на гражданското общество „ЕС – Индия“ за тази цел и на младежка среща на високо равнище между ЕС и Индия като съпътстваща проява на бъдещите срещи на високо равнище между ЕС и Индия, с цел да се укрепят отношенията между по-младите поколения;
и) да консолидират усилията на публичната дипломация на ЕС за подобряване на взаимното разбирателство между ЕС, неговите държави членки и Индия и да помогнат за подобряване на знанията и от двете страни, като приобщят академичните общности, мозъчните тръстове и представители от целия ЕС и Индия;
Сътрудничество в областта на външната политика и политиката на сигурност
й) да насърчават по-висока степен на полезни взаимодействия във външната политика и политиката за сигурност чрез съществуващите съответни механизми за диалог и в рамките на форумите, създадени с „Пътната карта ЕС – Индия до 2025“, и в контекста на стратегическия акцент, който ЕС постави неотдавна върху засиленото сътрудничество в областта на сигурността във и със Азия, където Индия играе все по-важна и стратегическа роля;
к) да подчертаят, че по-голямата ангажираност между ЕС и Индия в областта на сигурността и отбраната не следва да се разглежда като принос за поляризацията в региона на Индийския и Тихия океан, а по-скоро като насърчаване на споделената сигурност, стабилност и мирно развитие;
л) да подчертаят необходимостта от по-тясна тематична координация на международните политики за сигурност и от действия в области като ядрената сигурност и неразпространението и контрола на оръжия за масово унищожение, намаляването на химическите, биологичните и радиологичните оръжия, насърчаването на предотвратяването на регионалните конфликти и изграждането на мир, борбата с пиратството, морската сигурност, борбата с тероризма (включително с радикализацията, изпирането на пари и финансирането на тероризма), насилническия екстремизъм, кампаниите за дезинформация, както и киберсигурността, хибридните заплахи и космическото пространство; да подчертаят значението на диалога между ЕС и Индия в областта на борбата с тероризма; да засилят връзките и обмена на военно равнище с цел укрепване на стратегическото партньорство между ЕС и Индия;
м) да изтъкнат, че ЕС и Индия са два от най-големите участници в мироопазващите сили на ООН и се застъпват ангажирано за устойчив мир; да насърчават дискусиите и инициативите за разширяване на сътрудничеството в областта на опазването на мира;
н) да отбележат положително проведените шест редовни консултации между ЕС и Индия относно разоръжаването и неразпространението и да насърчат Индия да укрепи регионалното сътрудничество и да предприеме конкретни стъпки в това отношение; да потвърдят, че Индия се е присъединила към три основни многостранни режима за контрол на износа, свързани с разпространението на оръжия за масово унищожение, и да насърчават по-тясно партньорство между ЕС и Индия в рамките на тези форуми;
о) да координират позициите и инициативите в рамките на многостранни форуми, и по-специално на ООН, СТО и Г-20, като настояват за съвместни цели в съответствие със споделени международни ценности и стандарти, засилване на диалога и ефективно съгласуване на позициите за защита на многостранното сътрудничество и основан на правила международен ред; да проведат дискусии за реформа на Съвета за сигурност на ООН и неговите работни методи и да подкрепят кандидатурата на Индия за постоянно членство в един реформиран Съвет за сигурност на ООН;
п) да насърчават предотвратяването на конфликти и икономическото сътрудничество чрез подкрепа на инициативите за регионална интеграция в Южна Азия, включително в рамките на Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия;
р) да заимстват от богатия регионален опит на Индия и съществуващите подходи на държавите – членки на ЕС, по отношение на региона на Индийския и Тихия океан, за да разработят проактивна, всеобхватна и реалистична европейска стратегия за региона на Индийския и Тихия океан, основана на споделени принципи, ценности и интереси, включително икономически, и на международното право; да търсят координация, когато е уместно, на политиките на ЕС и Индия по отношение на региона на Индийския и Тихия океан и да разширят сътрудничеството, така че да обхваща всички области от взаимен интерес; да вземат надлежно под внимание суверенния избор на другите държави в региона и двустранните отношения на ЕС с тях;
с) да насърчават амбициозни съвместни действия, с конкретни мерки, за координиране на помощта за развитие и хуманитарната помощ, включително в Близкия Изток и Африка, както и за укрепване на демократичните процеси и противодействие на авторитарните тенденции и всички видове екстремизъм, включително по националистични и религиозни подбуди;
т) да насърчават съвместни действия за координиране на продоволствената сигурност и операциите за оказване на помощ при бедствия, в съответствие с хуманитарните принципи, залегнали в международното хуманитарно право, включително безпристрастност, неутралност и недискриминация при предоставянето на помощта;
у) да отбележат, че ЕС следи отблизо ситуацията в Кашмир; да заявят отново подкрепата си за стабилността и деескалацията между Индия и Пакистан – и двете от които са ядрени държави – и да запазят ангажимента си във връзка със зачитането на правата на човека и основните свободи; да насърчат изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на доклада на ВКБООН за Кашмир; да призоват Индия и Пакистан да вземат предвид огромните ползи за хората, икономиката и политиката от разрешаването на този конфликт;
ф) да подновят усилията на ЕС за сближаване и възстановяване на добросъседските отношения между Индия и Пакистан, въз основа на принципите на международното право, чрез всеобхватен диалог и поетапен подход, като се започне от мерки за изграждане на доверие; приветства във връзка с това съвместното изявление на Индия и Пакистан относно прекратяването на огъня от 25 февруари 2021 г. като важна стъпка за установяването на регионален мир и стабилност; да подчертаят значението на двустранното измерение в работата за установяване на траен мир и сътрудничество между Индия и Пакистан, което би допринесло положително за сигурността и икономическото развитие на региона; да подчертаят отговорността за изграждането на мира, която и двете държави носят като ядрени сили;
х) да отбележат продължителната подкрепа на Индия за Афганистан и нейната ангажираност с усилия за изграждане на мир, които са насочени към хората и се ръководят на местно равнище; да работят съвместно с Индия и останалите държави в региона за насърчаване на стабилизацията, сигурността, мирното разрешаване на конфликти и демократичните ценности, включително правата на жените, в страната; да заявят отново, че един мирен и проспериращ Афганистан би бил от полза за по-широкия регион;
ц) да подчертават, че запазването на мира, стабилността и свободата на корабоплаване в Азиатско-тихоокеанския регион продължават да бъдат от решаващо значение за интересите на ЕС и неговите държави членки; да повишат взаимната ангажираност, за да се гарантира, че търговията в региона на Индийския и Тихия океан няма да бъде възпрепятствана; да насърчават по-нататъшното общо тълкуване на Конвенцията на ООН по морско право, включително по отношение на свободата на корабоплаване, и да засилят сътрудничеството в областта на морската сигурност и съвместните мисии за обучение в региона на Индийския и Тихия океан, с цел да се запазят сигурността и свободата на корабоплаването по морските линии на комуникация (SLOC); припомня, че по-специално в контекста на нарастващо регионално съперничество на силите, сътрудничеството с държавите от региона на Индийския и Тихоокеанския регион следва да се ръководи от принципите на откритост, просперитет, приобщаване, устойчивост, прозрачност, реципрочност и жизнеспособност; да стартират диалог на високо равнище между ЕС и Индия относно морското сътрудничество с цел разширяване на обхвата на настоящите консултации във връзка с борбата срещу пиратството и повишаване на оперативната съвместимост и координацията между операция „Аталанта“ на военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR), Центъра за обобщаване на информация за региона на Индийския океан (IFC-IOR) на Индия и индийския военноморски флот в областта на морското наблюдение, оказването на помощ при бедствия и съвместните обучения и учения;
ч) да насърчават съвместно по-нататъшния диалог с оглед на ранното подписване на Кодекс за поведение в Южнокитайско море, който да не засяга законните права на нито една държава съгласно международното право;
ш) да отбележат със загриженост влошаването на отношенията между Индия и Китайската народна република (КНР), включително поради експанзивната политика на КНР и значителното засилване на военното присъствие; да подкрепят мирното разрешаване на спорове, конструктивния и всеобхватен диалог и спазването на международното право по границата между Индия и КНР;
щ) да отчетат ангажираността на Индия към програмата за жените, мира и сигурността, изразена чрез приноса ѝ към мироопазващите мисии; да засилят взаимния си ангажимент за изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, включително разработването на национални планове за действие с подходящи бюджетни средства за ефективно изпълнение;
аа) да насърчават споделен ангажимент по отношение на изпълнението на резолюции 2250, 2419 и 2535 на Съвета за сигурност на ООН относно младежта, мира и сигурността, включително чрез разработването на национални планове и стратегии за действие за младежта, мира и сигурността с подходящи бюджетни средства и акцент върху предотвратяването на конфликти; да насърчават Индия, заедно с държавите – членки на ЕС, да инвестират в капацитета на младите хора и да си партнират с младежки организации за стимулиране на диалога и отчетността; да проучат нови начини за приобщаване на младите хора при изграждането на положителен мир и сигурност;
Насърчаване на принципите на правовата държава, правата на човека и доброто управление
аб) да поставят правата на човека и демократичните ценности в центъра на ангажимента на ЕС към Индия, като по този начин се осигури възможност за конструктивен и ориентиран към резултати диалог и за по-задълбочено взаимно разбирателство; да разработят, в сътрудничество с Индия, стратегия за решаване на въпросите за правата на човека, и по-специално правата на жените, децата и етническите и религиозните малцинства и свободата на религията и убежденията, да разгледат въпросите за принципите на правовата държава, като например борбата с корупцията, както и осигуряването на свободна и безопасна среда за независимите журналисти и гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, и да интегрират съображенията за правата на човека в по-широкото партньорство между ЕС и Индия;
ав) да изразят дълбока загриженост относно Закона за изменение на Закона за индийското гражданство, който според Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека е абсолютно дискриминационен по отношение на мюсюлманите и застрашава да раздели обществото; да насърчават Индия да гарантира правото на свободно практикуване и разпространяване на религията, избрана от всеки човек, заложено в член 25 от нейната конституция; да работят за премахване и възпиране на езика на омразата, който подбужда към дискриминация и насилие и води до токсична среда, където нетърпимостта и насилието срещу религиозни общности могат да се проявяват безнаказано; да обменят най-добри практики във връзка с обучението на полицейските сили по въпросите на толерантността и международните стандарти в областта на правата на човека; да признаят връзката между законите срещу промяната на вероизповеданието и насилието над религиозни малцинства, и по-специално спрямо християнските и мюсюлманските общности;
аг) да насърчават Индия, като член на Съвета на ООН по правата на човека, да предприеме действия по всички препоръки на процеса за универсален периодичен преглед, да приема и да улеснява посещенията на специалните докладчици на ООН и да си сътрудничи тясно с тях, включително със специалния докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, специалния докладчик на ООН за правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване и специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, с цел наблюдение на събитията в гражданското пространство и основните права и свободи, като част от ангажимента на страната за насърчаване на реалното и ефективно участие на гражданското общество при утвърждаването и защитата на правата на човека;
ад) да разгледат положението с правата на човека и предизвикателствата, пред които е изправено гражданското общество, и по-специално опасенията, изразени от върховния комисар на ООН по правата на човека и от специалните докладчици на ООН при провеждането на диалог с индийските органи, включително в контекста на срещите на високо равнище; да насърчават Индия, като най-голямата демокрация в света, да демонстрира своя ангажимент за зачитане, защита и пълно прилагане на правата, гарантирани от конституцията, по отношение на свободата на изразяване за всички, включително свободата на изразяване онлайн, правото на мирни събрания и на сдружаване, включително във връзка с неотдавнашните широкомащабни протести на земеделските производители, както и свободата на религията и убежденията; да призоват Индия да осигури безопасна работна среда, да защитава и гарантира основните права и свободи за защитниците на правата на човека, еколозите, журналистите и други представители на гражданското общество, без упражняването на политически или икономически натиск, да спре използването на законите за борба с безредиците и тероризма за ограничаване на техните законни дейности, включително в Джаму и Кашмир, да преустанови общите ограничения на достъпа до интернет, да преразгледа законите, с цел да се избегне евентуалното им неправомерно използване за заглушаване на несъгласието, да измени законите, насърчаващи дискриминацията, да улесни достъпа до правосъдие и да гарантира търсенето на отговорност за нарушенията на правата на човека; да обърнат внимание на неблагоприятните последици от Закона за регламентиране на чуждестранното участие за организациите на гражданското общество;
ае) да насърчат Индия да предприеме по-нататъшни стъпки за разследване и предотвратяване на основаното на пола насилие и дискриминация, както и да стимулира равенството между половете и овластяването на жените; да обърнат внимание на въпроса за нарастващото насилие спрямо жените и момичетата в Индия, като се насърчават щателни разследвания на престъпленията, свързани с насилието над жени и момичета, като се организират обучения за служителите как да вземат предвид преживените травми в своята полицейска работа и при провеждането на разследвания, като се прилага ефективен механизъм за наблюдение с цел упражняване на контрол върху прилагането на законите относно сексуалното насилие над жени и момичета, като се ускорят съдебните производства и се подобри защитата на жертвите;
аж) да разгледат въпроса за преобладаващата дискриминация, основана на кастов признак, и важния въпрос за предоставянето на права на общностите на адивасите съгласно Закона за правата върху горите;
аз) да припомнят, че ЕС принципно и отдавна отхвърля смъртното наказание, и отново да призоват Индия да приеме мораториум върху смъртното наказание, с оглед на окончателното му премахване;
аи) да признаят процеса в Индия за разработване на национален план за действие за бизнеса и правата на човека, с цел пълно прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, като се припомнят отговорностите на всички дружества за зачитане на правата на човека в техните вериги за създаване на стойност, и да поощрят ЕС и Индия да участват активно в продължаващите преговори за обвързващ договор на ООН за корпоративна отговорност във връзка с правата на човека;
ай) да призоват настоятелно Индия да ратифицира Конвенцията на ООН против изтезанията и факултативния протокол към нея, както и Конвенцията на ООН за защита на всички лица от насилствено изчезване;
ак) да насърчават Индия да подкрепи допълнително международните усилия в областта на правосъдието, като подпише Римския статут за създаването на Международния наказателен съд (МНС);
ал) да насърчават Индия да продължи традицията си за предоставяне на закрила на лица, бягащи от насилие и преследване, докато условията за безопасно, достойно и доброволно завръщане станат възможни, и да предприеме всички необходими мерки за премахване на рисковете за оставане без гражданство за отделните общности в Индия;
ам) да подчертаят значението на възможно най-бързото започване на редовен диалог между ЕС и Индия за правата на човека, в съответствие с ангажимента, поет съгласно Пътната карта между ЕС и Индия, и в съответствие със споделеното намерение за възобновяване на срещите след осем години на бездействие, като важна възможност за двете страни да обсъдят и да разрешат оставащите въпроси, свързани с правата на човека; да издигнат диалога до централно равнище и да се стремят към конструктивност в този диалог, като обезпечат участие на високо равнище, като определят конкретни ангажименти, критерии и показатели за напредък, като разгледат някои отделни случаи и улеснят диалога между гражданското общество на ЕС и на Индия преди провеждането на междуправителствен диалог; да изискват от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да докладва редовно на Парламента за постигнатите резултати;
Търговия за устойчивост и просперитет
ан) да припомнят, че търговията между ЕС и Индия се е увеличила с над 70% в периода 2009 – 2019 г. и че двете страни имат общ интерес от насърчаването на по-тесни икономически връзки; да признаят, че Индия е сериозна алтернатива за ЕС, който желае да диверсифицира своите вериги на доставки, и че ЕС е най-големият търговски партньор на Индия в сектора на хранително-вкусовата промишленост;
ао) да се възползват от възможността, предоставена от срещата на лидерите на ЕС и на Индия, за открито разглеждане на най-високо равнище на основаното на ценности сътрудничество в областта на търговията и инвестициите; да заявят отново готовността на ЕС да обмисли стартирането на преговори по самостоятелно споразумение за защита на инвестициите, което би повишило правната сигурност за инвеститорите от двете страни и би укрепило допълнително двустранните търговски отношения; да работят за постигането на общи и взаимноизгодни цели в тези области, които могат да допринесат за постигането на икономически растеж и иновации, които да бъдат в съответствие с универсалните права на човека и да допринасят за тяхното зачитане, включително и трудовите права, и които да насърчават борбата срещу изменението на климата и постигането на целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г.;
ап) да използват по най-добрия възможен начин ангажимента на Индия за многостранно сътрудничество и основан на правила международен търговски ред; да насърчават решаващата роля на Индия във връзка с продължаващите усилия за реформиране на Световната търговска организация;
ар) да извършат оценка до каква степен мандатът на Комисията за водене на преговори трябва да бъде актуализиран, ако целта е да се сключи споразумение за търговия и сътрудничество, което да включва амбициозни разпоредби относно приложима глава за търговията и устойчивото развитие, приведена в съответствие с Парижкото споразумение, както и подходящи разпоредби относно правата и задълженията на инвеститорите и правата на човека; да гарантират конструктивни преговори, като същевременно продължат да отчитат различните равнища на амбиция на двете страни; във връзка с това да използват окуражаващото развитие на позицията на индийските органи по отношение на тяхната готовност да включат разпоредби относно търговията и устойчивото развитие в бъдещо споразумение;
Устойчивост чрез секторни партньорства
ас) да доведат до край преговорите с Индия за партньорство за свързаност; да окажат подкрепа за това партньорство, по-специално чрез предоставяне на заеми и гаранции за устойчиви инвестиции в двустранни и многостранни проекти за изграждането на цифрова и екологосъобразна инфраструктура в Индия, финансирани от публични и частни субекти от ЕС, като например Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и новия инструмент за външно финансиране, в съответствие с потенциала, посочен в стратегията за свързаност между ЕС и Азия; да проучат полезните взаимодействия при сътрудничеството между ЕС и Индия, както и при сътрудничеството с държавите от Южна Азия, и координацията на различните стратегии за свързаност;
ат) да гарантират, че инициативите за свързаност се основават на социални, екологични и фискални стандарти и ценности, като например устойчивост, прозрачност, приобщаване, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и реципрочност, и че те са изцяло съобразени с Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и нейните правни инструменти, включително и Парижкото споразумение;
ау) да признаят експертния опит на Индия в управлението на природни бедствия; да засилят сътрудничеството с Индия за повишаване на готовността на региона за природни бедствия, включително чрез партньорството в рамките на Коалицията за устойчива на бедствия инфраструктура – многостранно усилие за разширяване на научните изследвания и споделянето на знания в областта на управлението на риска за инфраструктурата;
аф) да засилят сътрудничеството за устойчива мобилност посредством конкретни мерки, като например по-нататъшното развитие на инфраструктури за електрически транспорт и инвестиции в железопътни проекти; да подчертаят същественото значение на железопътния транспорт за облекчаване на задръстванията и замърсяването в големите градски райони, за да се постигнат целите в областта на климата и да се гарантира устойчивостта на жизненоважните вериги на доставки, включително по време на кризи;
ах) да подкрепят по-нататъшното сътрудничество за справяне с предизвикателствата, породени от бързата урбанизация, включително посредством обмен на знания и най-добри практики чрез споделени платформи и сътрудничество между градовете, както и сътрудничество в областта на технологиите за интелигентни градове, и постоянна финансова подкрепа на проекти, свързани с градския транспорт в Индия, чрез ЕИБ;
ац) да припомнят ролята на Индия като основен производител на фармацевтични продукти, генерични лекарства и ваксини, по-специално в контекста на продължаващата международна здравна криза; да насърчават съвместните предприятия да гарантират всеобщ достъп до ваксините срещу COVID-19; да се стремят към водеща роля на ЕС и на Индия за популяризирането на здравето като глобално обществено благо, по-специално чрез подкрепа за многостранни инициативи, включително COVAX, и да спомагат за осигуряването на всеобщ достъп до ваксини, особено сред държавите с по-ниски доходи, по-конкретно чрез съвместна работа в съответните международни форуми;
ач) да повишат равнището на амбиция по отношение на двустранното и многостранното сътрудничество между ЕС и Индия в областта на изменението на климата, по-специално чрез ускоряване на екологосъобразния растеж и справедливия и безопасен преход към чиста енергия, постигане на неутралност по отношение на климата и засилване на амбицията за национално определените приноси; да продължат общото лидерство в световен мащаб за подкрепа на Парижкото споразумение и да се съсредоточат върху изпълнението на програмите за чиста и възобновяема енергия и кръгова икономика;
аш) да потвърдят отново, в качеството си на два основни източника на емисии на парникови газове, съвместния ангажимент за по-координирани усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата; да отбележат водещата роля на Индия в областта на възобновяемата енергия и постигнатия напредък чрез партньорството между ЕС и Индия в областта на чистата енергия и климата; да насърчават инвестициите и сътрудничеството за по-нататъшното развитие на електрическата мобилност, устойчивата енергия за охлаждане, акумулаторните технологии от следващо поколение, разпределеното производство на електроенергия и справедливия преход в Индия; да започнат дискусия и оценка на стратегическото сътрудничество в областта на редкоземните елементи; да ускорят осъществяването на партньорството в областта на устойчивото управление на водите;
ащ) да насърчават амбициозна обща програма и глобални действия в областта на биологичното разнообразие, включително в навечерието на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP 15) през май 2021 г.;
ба) да се стремят към съвместно лидерство при определянето и насърчаването на международните стандарти в областта на цифровата икономика, въз основата на устойчива и отговорна цифровизация, както и на информационна среда, базирана на принципите на правовата държава и правата на човека, като същевременно се овладеят заплахите за киберсигурността и се осигури защита за основните права и свободи, включително защита на личните данни;
бб) да засилят амбициите на ЕС за цифрова свързаност с Индия, в контекста на стратегията на ЕС за цифрова трансформация; да работят съвместно с Индия за разработването и използването на технологии от критично значение, като се вземат предвид важните стратегически последици и последици за сигурността, свързани с тези нови технологии; да инвестират в партньорство в областта на цифровите услуги и разработването на отговорен и основан на правата на човека изкуствен интелект; да приветстват усилията на Индия за постигане на високо равнище на защита на личните данни, подобно на това, което е предвидено в Общия регламент относно защитата на данните, и да продължат да подкрепят реформата за защита на данните в Индия; да подчертаят взаимните ползи от засиленото сътрудничество в тази област; да насърчават по-нататъшното сближаване между регулаторните рамки, за да се гарантира високо ниво на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, включително посредством евентуални решения за адекватност на данните, с оглед на улесняването на безопасни и сигурни потоци от трансгранични данни, което създава възможност за по-тясно сътрудничество, по-специално в сектора на ИКТ и цифровите услуги; да отбележат, че хармонизирането на нормативната уредба за защита на данните на Индия и на ЕС би улеснило значително взаимното сътрудничество, търговията и безопасното предаване на информация и експертен опит; да работят за възпроизвеждане на международните споразумения на ЕС за мобилен роуминг с Индия;
бв) да припомнят, че развитието на цифровия сектор е от решаващо значение за сигурността и трябва да включва диверсификация на веригата за доставки на производителите на оборудване чрез насърчаване на отворени и оперативно съвместими мрежови структури и партньорства за цифровизация с партньори, които споделят ценностите на ЕС и използват технологиите в съответствие с основните права;
бг) да предприемат ефективни мерки за улесняване на мобилността между ЕС и Индия, включително за мигранти, студенти, високо квалифицирани работници и творци, като се вземат предвид наличните умения и нуждите на пазара на труда в ЕС и в Индия; да признаят значителния резерв от таланти в областта на цифровизацията и изкуствения интелект в Индия и в ЕС, както и споделения интерес за развитие на висока степен на експертен опит и сътрудничество в тази сфера;
бд) да разглеждат обмена между хората като едно от основните измерения на стратегическото партньорство; да отправят призив за по-задълбочено партньорство в областта на публичното образование, научните изследвания, иновациите и културния обмен; да призоват държавите – членки на ЕС, и Индия да инвестират по-специално в капацитета и лидерството на младите хора и да гарантират пълноценното им включване в политическия и икономическия живот; да поощряват участието на Индия, и по-специално това на индийските студенти и млади специалисти, в програмите на ЕС, като например „Хоризонт Европа“, Европейския научноизследователски съвет, стипендията „Мария Склодовска-Кюри“ и обмена между лица в областта на образованието и културата; да насърчават в тази връзка програма „Еразъм+“ и да гарантират еднаквото включване на жени студенти, учени, изследователи и специалисти в тези програми; да продължат тясното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, включително ориентираните към човека и основани на етиката цифрови технологии, като същевременно насърчават повишаването на цифровата грамотност и умения;
бе) да продължат да проучват възможностите за всеобхватно сътрудничество в рамките на Г-20 по въпросите на заетостта и социалните политики, като например социалната закрила, минималната работна заплата, участието на жените на пазара на труда, създаването на достойни работни места и здравословните и безопасни условия на труд; да работят в сътрудничество за премахването на детския труд чрез оказване на подкрепа за прилагане и наблюдение на спазването на конвенции № 138 (Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа) и № 182 (Конвенция относно най-тежките форми на детския труд) на МОТ, ратифицирани от Индия през юни 2017 г.;
2. възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка съответно на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ
Дейвид МАКАЛИСТЪР
Комисия по външни работи
Председател
Относно: Принос на комисията INTA към препоръката на комисията AFET, съгласно член 118 от Правилника за дейността, във връзка с предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Индия
Уважаеми г-н Макалистър,
Комисията AFET ще изготви проект на препоръка съгласно член 118 от Правилника за дейността във връзка с предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Индия, планирана за 8 май. Както всички знаем, тази среща на високо равнище представлява важна стъпка в нашите отношения с тази държава, като последващо действие след срещата на високо равнище от юли 2020 г., когато беше приета Пътната карта за 2025 г.
Търговските въпроси са важна част от тези стратегически отношения и историята на търговските отношения между ЕС и Индия е белязана от успехи и разочарования. Ето защо предстоящата среща на високо равнище предлага реална възможност за подновяване, дори и в скромен мащаб, на нашето сътрудничество в областта на многостранния търговски ред и двустранните търговски отношения.
Поради тази причина координаторите на комисията по международна търговия се съгласиха, че е важно да се гарантира включването на търговското измерение в препоръката, която предстои да бъде приета на априлската месечна сесия. Предвид ограниченото време и разпоредбите на член 118 от Правилника за дейността, координаторите постигнаха съгласие относно специална процедура за предоставяне на ограничен принос на комисията INTA във връзка с проекта на препоръка. Приложено Ви изпращаме предложение за конкретна формулировка, прието единодушно от координаторите, което би могло да бъде включено в проекта на препоръка, представен от докладчика на комисията AFET г-жа Алвина Аламеца.
При тези изключителни обстоятелства и предвид значението на търговските въпроси в общите отношения между ЕС и този стратегически партньор, се надявам този принос да бъде надлежно взет предвид, в контекста на прекрасните работни отношения и взаимното доверие между нашите комисии.
С уважение,
Бернд ЛАНГЕ
Копие: Алвина АЛАМЕЦА, докладчик на комисията AFET
Приложение: Принос на комисията INTA под формата на писмо
Предложение на комисията INTA за принос по търговските въпроси към препоръката на комисията AFET, съгласно член 118 от Правилника за дейността, във връзка с подготовката за срещата на високо равнище между ЕС и Индия през май 2021 г.
1. да се използва импулсът във връзка със срещата на високо равнище между ЕС и Индия, като ясна възможност за открито разглеждане на най-високо равнище на основаното на ценности сътрудничество, включително в областта на търговията, инвестициите и устойчивото развитие, и да се работи за постигането на общи цели, подкрепени от зачитането на универсалните права на човека и преследването на целите за устойчиво развитие;
2. да се вземе предвид цялостният геополитически контекст на отношенията между ЕС и Индия, и по-специално неговото търговско измерение; да се използва по най-добрия възможен начин ангажиментът на Индия за многостранно сътрудничество и за международно договорен търговски ред, основан на правила, и да се насърчава решаващата роля на Индия при продължаващите усилия за реформиране на Световната търговска организация; да се гарантира сътрудничеството с Индия, като ключов партньор в това отношение;
3. да се вземат предвид изразените в миналото опасения на Индия относно разпоредбите на ЕС за защита на инвестициите, и следователно да се разгледат подобренията, извършени през последните години във връзка с инвестиционната съдебна система на ЕС, като трамплин към създаването на многостранен инвестиционен съд; да се потвърди отново, че евентуално споразумение за защита на инвестициите може да бъде подходяща стъпка за по-нататъшно укрепване на двустранните търговски отношения, и да се прикани Комисията да оцени до каква степен нейният мандат за водене на преговори и оценката на въздействието върху устойчивото развитие трябва да бъдат съответно актуализирани; да се гарантира, че всяко споразумение ще включва приложима глава за търговията и устойчивото развитие; да се надгражда върху първото заседание от диалога на високо равнище между ЕС и Индия относно търговските инвестиции, проведено на 5 февруари 2021 г.; актуализирането на мандата за конструктивни преговори във връзка със сключването на споразумението за търговия и сътрудничество с Индия да се запази като една от целите на ЕС, като същевременно продължава да се проявява предпазливост по отношение на различните нива на амбиции на двете страни; следователно конструктивният диалог за сключването на всеобхватно споразумение за свободна търговия да се използва по възможно най-добрия начин като крайна цел, и в тази връзка да се насърчава промяна в позицията на индийските органи по инициативите, които биха подобрили изпълнението на Парижкото споразумение относно климата, както и тяхната готовност за включване на разпоредби относно търговията и устойчивото развитие в евентуално бъдещо споразумение.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
13.4.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
61 6 4 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Alviina Alametsä, Alexander Alexandrov Yordanov, Maria Arena, Petras Auštrevičius, Traian Băsescu, Lars Patrick Berg, Anna Bonfrisco, Reinhard Bütikofer, Fabio Massimo Castaldo, Susanna Ceccardi, Włodzimierz Cimoszewicz, Katalin Cseh, Tanja Fajon, Anna Fotyga, Michael Gahler, Giorgos Georgiou, Sunčana Glavak, Raphaël Glucksmann, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Márton Gyöngyösi, Andrzej Halicki, Sandra Kalniete, Karol Karski, Dietmar Köster, Stelios Kouloglou, Andrius Kubilius, Ilhan Kyuchyuk, David Lega, Miriam Lexmann, Nathalie Loiseau, Antonio López-Istúriz White, Jaak Madison, Claudiu Manda, Thierry Mariani, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Sven Mikser, Francisco José Millán Mon, Gheorghe-Vlad Nistor, Urmas Paet, Demetris Papadakis, Kostas Papadakis, Tonino Picula, Manu Pineda, Giuliano Pisapia, Jérôme Rivière, María Soraya Rodríguez Ramos, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Jacek Saryusz-Wolski, Andreas Schieder, Radosław Sikorski, Jordi Solé, Sergei Stanishev, Tineke Strik, Hermann Tertsch, Hilde Vautmans, Harald Vilimsky, Viola Von Cramon-Taubadel, Thomas Waitz, Witold Jan Waszczykowski, Isabel Wiseler-Lima, Salima Yenbou |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Malik Azmani, Katarina Barley, Vladimír Bilčík, Andrey Kovatchev, Bert-Jan Ruissen, Christian Sagartz, Mick Wallace |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
61 |
+ |
ECR |
Anna Fotyga, Karol Karski, Bert-Jan Ruissen, Jacek Saryusz-Wolski, Hermann Tertsch, Witold Jan Waszczykowski |
ID |
Anna Bonfrisco, Susanna Ceccardi |
NI |
Fabio Massimo Castaldo, Márton Gyöngyösi |
PPE |
Alexander Alexandrov Yordanov, Vladimír Bilčík, Traian Băsescu, Michael Gahler, Sunčana Glavak, Andrzej Halicki, Sandra Kalniete, Andrey Kovatchev, Andrius Kubilius, David Lega, Miriam Lexmann, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Gheorghe-Vlad Nistor, Christian Sagartz, Radosław Sikorski, Isabel Wiseler-Lima |
Renew |
Petras Auštrevičius, Malik Azmani, Katalin Cseh, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Ilhan Kyuchyuk, Nathalie Loiseau, Urmas Paet, María Soraya Rodríguez Ramos, Hilde Vautmans |
S&D |
Maria Arena, Katarina Barley, Włodzimierz Cimoszewicz, Tanja Fajon, Raphaël Glucksmann, Dietmar Köster, Claudiu Manda, Sven Mikser, Demetris Papadakis, Tonino Picula, Giuliano Pisapia, Isabel Santos, Andreas Schieder, Sergei Stanishev, Nacho Sánchez Amor |
Verts/ALE |
Alviina Alametsä, Reinhard Bütikofer, Jordi Solé, Tineke Strik, Viola Von Cramon-Taubadel, Thomas Waitz, Salima Yenbou |
6 |
- |
ID |
Lars Patrick Berg |
NI |
Kostas Papadakis |
The Left |
Giorgos Georgiou, Stelios Kouloglou, Manu Pineda, Mick Wallace |
4 |
0 |
ID |
Jaak Madison, Thierry Mariani, Jérôme Rivière, Harald Vilimsky |
Легенда на използваните знаци::
+ : „за“
- : „против“:
0 : „въздържал се“
- [1] https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2020/07/15/joint-statement-15th-eu-india-summit-15-july-2020/
- [2] Приети текстове, P9_TA(2021)0012.
- [3] Приети текстове, P9_TA(2021)0016.
- [4] ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 48.
- [5] ОВ С 174 Е, 14.7.2005 г., стр. 179.
- [6] ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 589.
- [7] ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 109.
- [8] ОВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 34.
- [9] ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 202.