ДОКЛАД относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

27.4.2021 - (2020/2216(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Дирдре Клун
Докладчици по становище (*):
Херт Буржоа, комисия по международна търговия
Никола Бер, комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Косма Злотовски, комисия по транспорт и туризъм
Сабине Ферхайен, комисия по култура и образование
Марион Валсман, комисия по правни въпроси
Анализа Тардино, комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Стрaница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)00067),

– като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)00065),

– като взе предвид доклада на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно последиците от изкуствения интелект, интернета на нещата и роботиката за безопасността и отговорността (COM(2020)0064),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“ (COM(2020)0093),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ (COM(2020)0094),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2020 г., озаглавено „Нова програма за потребителите Повишаване на издръжливостта на потребителите за постигане на устойчиво възстановяване“ (COM(2020)0696),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г., озаглавено „Изкуствен интелект за Европа“ (COM(2018)0237),

– като взе предвид работния документ, озаглавен Shaping the digital transformation in Europe (Изграждане на цифровата трансформация в Европа) от февруари 2020 г., изготвен от McKinsey & Company за Комисията[1],

– като взе предвид докладите от 2020 г. относно индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) и специалните резултати от Евробарометър относно Attitudes towards the impact of digitalisation on daily lives (Нагласи по отношение на въздействието на цифровизацията върху ежедневието)[2],

– като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)00066),

– като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“)[3],

– като взе предвид Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите[4],

– като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)[5],

– като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)[6],

– като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар[7],

– като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[8],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/467/EО (Общ регламент относно защитата на данните)[9],

– като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“[10],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО[11],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012[12],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза[13],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги[14],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО[15],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги – Регламент (ЕС) 2019/1150[16],

– като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2020 г. относно автоматизираните процеси на вземане на решения: гарантиране на защитата на потребителите и на свободното движение на стоки и услуги[17],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар[18],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. относно правата върху интелектуалната собственост за разработването на технологии за изкуствен интелект[19],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии[20],

– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно режим на гражданска отговорност за изкуствения интелект[21],

– като взе своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно укрепването на единния пазар: бъдещето на свободното движение на услуги[22],

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по правата на жените и равенството между половете,

– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0149/2021),

А. като има предвид, че все още съществуват пречки в цифровия единен пазар, които трябва да се отстранят, за да се реализира пълният му потенциал, и като има предвид, че общият, ориентиран към човека подход на ЕС е от съществено значение за успеха на този пазар;

Б. като има предвид, че цифровизацията има потенциала да добави значителна стойност към единния пазар като цяло, важна е както за европейските потребители, така и за традиционните и за нетрадиционните сектори и може да представлява конкурентно предимство на световния пазар;

В. като има предвид, че тъй като цифровият единен пазар поставя различни предизвикателства пред традиционните пазари, следва да се спазва принципът „това, което е незаконно офлайн, е незаконно онлайн“;

Г. като има предвид, че за ИИ до известна степен вече се прилагат действащи законодателни изисквания;

Д. като има предвид, че е необходимо да се изгради обществено доверие в ИИ, като по подразбиране се предвидят пълното спазване на основните права, защитата на потребителите, защитата на данните и сигурността, както и като се насърчават иновациите в Европа;

Е. като има предвид, че Бялата книга за изкуствения интелект призна селското стопанство като един от секторите, в които ИИ може да повиши ефективността, а една от основните цели на бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) е да се насърчава интелигентното земеделие; като има предвид, че научните изследвания и работата във връзка с ИИ в областта на селското стопанство и отглеждането на селскостопански животни имат потенциала да повишат привлекателността на сектора за по-младите хора и да подобрят резултатите от земеделската работа в райони с природни ограничения, а също и хуманното отношение към животните и производителността; като има предвид, че стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие целят да подпомогнат земеделските стопани да отглеждат качествени продукти и да намалят загубите на хранителни вещества, както и употребата на пестициди и торове до 2030 г.;

Ж. като има предвид, че цифровият преход изисква увеличени инвестиции в ключови фактори за цифровата икономика, а също и съгласуваност с политиките в областта на екологичния преход;

З. като има предвид, че изкуственият интелект (ИИ) предлага много предимства, но също така носи определени рискове;

И. като има предвид, че държавите – членки на ЕС, и институциите на ЕС имат задължение да гарантират, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека, че правата на всеки човек на неприкосновеност на личния живот, защита на данните, свобода на изразяване на мнение и събирния, недискриминация, достойнство и други основни права не се ограничават неправомерно вследствие на използването на нови и нововъзникващи технологии;

Й. като има предвид, че използването на ИИ също така поражда рискове и опасения относно етичните аспекти, обхвата и прозрачността на събирането, използването и разпространението на лични данни;

Част 1: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар

1. счита, че цифровата политика на ЕС следва да създава или да подпомага ключовите основополагащи фактори, необходими за превръщането на европейските публични и частни сектори в надеждни и ориентирани към човека световни лидери в цифровите иновации; счита, че цифровият единен пазар е един от тези основополагащи фактори и че целта му е да се гарантира разгръщането на пълния потенциал на новите технологии, като се премахват необоснованите национални пречки и се постига правна яснота за потребителите и предприятията, което е от полза за европейските граждани и укрепва конкуренцията; счита, че наличието на по-добре организиран и общ европейски подход за пазарна интеграция и хармонизация може да допринесе за постигането на този резултат; счита, че за постигането на това са необходими допълнителни действия както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС;

2. подчертава значението на  напълно функциониращ цифров единен пазар в полза на потребителите и предприятията и призовава да бъдат подкрепени МСП в техния цифров преход, като очаква Комисията да въведе проверка за пригодност за МСП, преди да направи законодателно предложение;

3. счита, че подходът на ЕС към цифровизацията трябва да бъде в пълно съответствие с основните права, защитата на потребителите, технологичната неутралност, мрежовата неутралностти правилата за защита на данните, приобщаването и недискриминацията;

4. счита, че цифровизацията и нововъзникващите технологии като ИИ могат да допринесат за постигането на целите на промишлената стратегия на ЕС и на Зеления пакт, както и за преодоляване на някои от трудностите, предизвикани от кризата във връзка с COVID-19; освен това счита, че  политически подход за взаимно подсилване по отношение на Зеления пакт, промишлената стратегия и цифровизацията би могъл да спомогне за постигането на техните цели, като същевременно насърчава технологичното лидерство на ЕС; посочва потенциала на цифровите решения, например работата от разстояние и приложенията с ИИ, в подкрепа на участието на хората с увреждания в цифровия единен пазар; счита, че кризата във връзка  с COVID-19, предлага и възможност за ускоряване на цифровизацията и че цифровата трансформация като цяло трябва да служи на обществения интерес; счита, че цифровата трансформация би могла да помогне за удовлетворяване на потребностите на градските, селските и изолираните региони в ЕС;

5. отбелязва потенциала на новите технологии за прехода към кръгова и устойчива икономика чрез улесняване на въвеждането на кръгови бизнес модели, насърчаване на енергийната ефективност на системите за обработка и съхранение на данни и принос за по-устойчиви вериги за създаване на стойност и оптимизиране на използването на ресурсите;

6. призовава Комисията при осъществяването на Зеления пакт да насърчава и подкрепя внедряването и развитието на устойчиви технологии, включително чрез оценка на въздействието върху околната среда на споделянето на данни и оценка на инфраструктурите, необходими за гарантиране на устойчиво цифрово внедряване;

7. подчертава, че предоставянето на възможност за споделяне и достъп до основни и ясно определени набори от данни ще бъде от ключово значение за пълното разгръщане на потенциала на Зеления пакт; призовава Комисията да направи оценка на това кои набори от данни са от съществено значение за тази цел;

8. счита, че практиките, които подкопават правата на потребителите, защитата на данните и трудовите права, следва да бъдат премахнати;

9. подчертава, че Комисията следва да възприеме балансиран и насочен към бъдещето подход към законодателството, основан на доказателства и на принципа на субсидиарност, с цел създаване на цифров единен пазар, който гарантира предоставянето на обществени услуги и е конкурентен, справедлив, достъпен, технологично неутрален, благоприятен за иновациите и потребителите, ориентиран към човека и надежден и с който се изграждат сигурно общество и сигурна икономика, основани на данни;

10. подчертава, че следва да се прилагат еднакви условия по отношение на данъчното облагане на цифровата икономика и традиционната икономика, като се постигне общо разбиране за това къде се създава стойност;

11. посочва, че по  целесъобразност  МСП и други стопански субекти биха могли да извлекат предимства от използването на модели на сътрудничество като отворен код и софтуер с отворен код, в зависимост от различните ситуации или контекст, като се вземат предвид потенциалните предимства, киберсигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните и не се засяга приложимото законодателство;  счита, че това може да допринесе за постигане на европейска стратегическа автономност в областта на цифровите технологии;

12. призовава Комисията да спазва своите ръководни принципи в бъдещите си законодателни предложения и да избягва разпокъсаността на цифровия единен пазар, да премахва всички съществуващи неоправдани пречки и ненужни административни изисквания, да подкрепя иновациите, по-специално за МСП, както и да използва подходящи стимули, които създават еднакви условия на конкуренция и равен достъп до възможности за инвестиции;

13. изисква от Комисията да гарантира ефективно и ефикасно прилагане както на настоящите, така и на всички нови законодателни изисквания; счита, че прилагането трябва да е ефективно през границите и между секторите, при по-голямо сътрудничество между органите и при надлежно съобразяване с експертния опит и съответната компетенция на всеки орган; счита, че Комисията следва да предостави ръководна рамка, за да осигури координация за всички нови регулаторни изисквания относно ИИ или свързаните с него области;

14. призовава Комисията да се стреми към благоприятна за иновациите и потребителите регулаторна среда, като засилва финансовата и институционалната подкрепа за европейската цифрова икономика в тясно сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни чрез мерки като: инвестиции в образованието, научноизследователската и развойната дейност, подкрепа за иновациите в Европа, осигуряване на увеличен и по-широк достъп до лесно четими, оперативно съвместими и качествени промишлени и публични данни, изграждане на цифрова инфраструктура, увеличаване на общото наличие на цифрови умения сред населението, насърчаване на технологичното лидерство за бизнес средата и създаване на пропорционална и хармонизирана регулаторна среда;

15. счита, че интелигентните обществени поръчки, например европейската платформа GovTech, могат да играят роля в подпомагането на развитието в цифровата сфера в целия ЕС;

16. счита, че в областта на ИИ и други ключови нови технологии са необходими значителни инвестиции и публично-частно сътрудничество; приветства използването на програми на ЕС за финансиране, за да се окаже подкрепа за цифровизацията на нашето общество и нашата промишленост, при условие че те се основават на принципите на ефективност, прозрачност и приобщаване; призовава за координирано използване на различните фондове с цел максимално увеличаване на полезните взаимодействия между програмите; предлага да се отдаде приоритетно стратегическо значение на средствата за изграждане на необходимата цифрова инфраструктура; призовава чрез Инструмента на Европейския съюз за възстановяване NextGenerationEU и чрез публично и частно финансиране да се увеличат инвестициите, за да се отрази амбициозната цел на ЕС да стане световен технологичен лидер, да се задълбочат неговите научни изследвания и знания и да се оползотворяват в пълна степен предимствата на цифровизацията за всички в обществото;

17. счита, че ИИ представлява особено предизвикателство за МСП и че ненужните и сложни регулаторни изисквания могат да окажат непропорционално въздействие върху конкурентоспособността на тези предприятия; преходът към решения в областта на ИИ следва да помага на тези дружества, а новото законодателство относно използването на ИИ не следва да създава неоправдани административни пречки, които да застрашават конкурентоспособността им на пазара;

18. призовава Комисията да осигури по-широка координация на инвестициите в плана за възстановяване NextGenerationEU; призовава Комисията в рамките на този план да предложи конкретни действия в подкрепа на технологии и инфраструктура с голямо въздействие в ЕС, например изкуствения интелект, високопроизводителните изчислителни технологии, квантовите изчисления, облачната инфраструктура, платформите, интелигентните градове, 5G и оптичната инфраструктура;

19. припомня, че МСП са гръбнакът на европейската икономика и се нуждаят от специална подкрепа от страна на програмите на ЕС за финансиране, за да осъществят цифровия преход; призовава Комисията и държавите членки да засилят своята подкрепа за стартиращите предприятия и микро-, малките и средните предприятия (ММСП) чрез програмата „Единен пазар“, центровете за цифрови иновации и Механизма за възстановяване и устойчивост в разработването и прилагането на цифрови технологии, с цел допълнително да се стимулира цифровата трансформация и по този начин да им се даде възможност да развият пълноценно своя цифров потенциал и конкурентоспособност за постигане на растеж и работни места в Европа;

20. отбелязва, че в сравнение с други пазари има значителна липса на европейски рисков и предстартов капитал, както и на частно дялово финансиране; счита, че това често става причина европейските стартиращи предприятия да се разрастват на пазарите на трети държави, а не в ЕС; изразява убеденост, че това пречи на цялостната европейска икономика да се възползва от допълнителните предимства, свързани с предприятията с европейски произход; подчертава непропорционално голямата роля на публичноправните субекти във вече съществуващото финансиране на иновациите и научните изследвания, както и значителните разлики между различните държави членки, що се отнася до екосистемите за стартиращи предприятия и наличното финансиране; призовава Комисията и държавите членки да предложат всеобхватен европейски подход за разширяване на източниците на капитал за технологични инвестиции в ЕС, включително инициативи в подкрепа на инвестициите от бизнес ангели от лидери в европейския частен сектор, както и да гарантират и улеснят наличието на рисков и предстартов капитал за европейските дружества и стартиращи предприятия;

21. подчертава, че програмата „Цифрова Европа“, програмата „Хоризонт Европа“ и програмата за свързване на Европа са необходими за стимулиране на цифровата трансформация на Европа и следва да получат подходящо финансиране; настоятелно призовава Комисията да гарантира възможно най-бързо разгръщане на тези програми; припомня, че държавите членки трябва да спазват ангажимента си, поет в рамките на стратегията „Европа 2020“, да инвестират 3% от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност;

22. призовава Комисията да работи за позиционирането на ЕС като лидер в процеса на приемане и стандартизация на новите технологии, като гарантира, че ИИ е ориентиран към човека и е в съответствие с европейските ценности, основни права и норми; подчертава, че е необходимо да се работи с организациите по стандартизация, промишлеността, а също и с международни партньори за определяне на глобални стандарти, като се има предвид глобалният характер на лидерството и развитието в областта на технологиите; счита, че използването на споразумения на работните форуми в Европейския комитет за стандартизация (CEN) в конкретни области, например ИИ и нововъзникващите технологии, е начин да се повиши ефективността при създаването на хармонизирани стандарти;

23. подкрепя целта на Комисията за увеличаване на наличността и споделянето на нелични данни с цел да се укрепи европейската икономика; счита, че при изпълнението на тази цел следва да се вземат предвид рисковете, свързани с увеличения достъп до нелични данни, например повторното идентифициране на данни;

24. счита, че е необходимо да се стимулира достъпът до повече данни за МСП и призовава при стимулите, имащи за цел да се предостави на МСП достъп до нелични данни, генерирани от други частни заинтересовани лица в рамките на доброволен и взаимно полезен процес, да се спазват всички необходими гаранции в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и нормативната уредба относно правата върху интелектуалната собственост;

25. отбелязва, че при изпълнението на обществени услуги или в хода на възлагането на обществени поръчки публичните предприятия генерират, събират и обработват значително количество нелични данни, които имат значителна стойност от гледна точка на търговската им повторна употреба и са от полза за обществото; насърчава Комисията и държавите членки да предоставят по-широк достъп до тези данни за повторна употреба в името на общия интерес, в подкрепа на целите на Директивата за отворените данни;

26. припомня, че се нуждаем от основана на данни икономика, която работи за целия ЕС, тъй като тя е ключов фактор за цифровизацията; счита, че високото равнище на защита на данните за надежден ИИ би могло да спомогне за повишаване на доверието на потребителите; счита, че е важно ЕС да гарантира висока степен на контрол на потребителите върху данните, като същевременно осигури най-високите стандарти в областта на защитата на личните данни, с ясни и балансирани правила относно правата върху интелектуална собственост (ПИС), но счита, че е от съществено значение да се запази отвореността към трети държави, както и че е важно свободното движение на нелични данни през границите;

27. отбелязва Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите пазари и счита, че те следва да допринесат за подкрепата на иновациите, като се гарантира високо равнище на защитата на потребителите и укрепване на правата, доверието и безопасността онлайн на ползвателите; подчертава необходимостта да се гарантира, че европейският пазар остава активен и силно конкурентоспособен;

28. подчертава, че защитата на потребителите следва да изпълнява важна роля в Законодателния акт за цифровите услуги, и изразява убеждение, че повишената прозрачност и надлежната грижа по отношение на онлайн пазарите ще доведат до повишена степен на безопасност на продуктите и следователно до укрепване на доверието на потребителите в онлайн пазарите;

29. поради това подчертава, че са необходими ясни отговорности за онлайн пазарите въз основа на принципа на пропорционалност; посочва, че отговорността на платформите за хостинг на съдържание за стоките, които се продават или рекламират чрез тях, следва да бъде изяснена, за да се преодолее правният вакуум, при който купувачите не успяват да получат удовлетворението, на което имат право в съответствие със закона или договора за доставка на стоки, например поради невъзможността да бъде установен първоначалният продавач (например принципът „познавай своя бизнес клиент“);

30. приветства предложената от Комисията Нова програма за потребителите и насърчава Комисията да актуализира законодателството за защита на потребителите, където е целесъобразно, за да се вземат по-добре под внимание въздействието на новите технологии и потенциалната вреда за потребителите, особено по отношение на най-уязвимите групи и предвид въздействието на пандемията от COVID-19; счита, че европейските потребители следва да бъдат оправомощени да изпълняват активна роля в цифровия преход и че доверието на потребителите и възприемането на цифровите технологии зависи от защитата на техните права при всички обстоятелства;

31. припомня, че неоснователното блокиране на онлайн услугите на географски принцип представлява значителна пречка за единния пазар и необоснована дискриминация на част от европейските потребители; отбелязва първия краткосрочен преглед на Комисията на Регламента относно блокирането на географски принцип и настоятелно призовава Комисията да продължи своята оценка и да започне диалог със заинтересованите лица, като вземе предвид нарастващото търсене на трансграничен достъп до аудио-визуални услуги с цел насърчаване на разпространението на качествено съдържание в целия ЕС;

32. отново подчертава основните права на ЕС на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, включително, наред с другото, изричното информирано съгласие, заложено в Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД); посочва, че съгласието следва да се основава на разбираема и лесно достъпна информация относно начина, по който личните данни ще бъдат използвани и обработвани, и че този принцип следва да се спазва и при използването на алгоритми;

33. приветства новата Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие, която има незаменима роля за осигуряването на доверието на гражданите и за пълноценното възползване от предимствата, свързани с иновациите, свързаността и автоматизацията в хода на цифровата трансформация, като същевременно се гарантира спазването на основните права, и призовава за ефективно и бързо прилагане на очертаните мерки;

34. призовава всички държави членки да приложат незабавно Европейския акт за достъпността, за да отстранят ефективно пречките пред гражданите с увреждания и да гарантират наличието на достъпни цифрови услуги, както и пригодността на условията, при които се предоставят услугите, с цел постигане на изцяло приобщаващ и достъпен цифров единен пазар, който гарантира еднаквото третиране и приобщаването на хората с увреждания; насърчава държавите членки да разширят обхвата на прилагането на Директивата относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор, така че да се включат сфери, които са отворени за обществено ползване, особено в секторите на здравеопазването, транспорта, пощенския или телекомуникационния сектор[23], и насърчава това разширяване;

Част 2: подобряване на използването на ИИ за европейските потребители

35. изразява твърдо убеждение, че ако се разработва в съответствие с приложимото законодателство, ИИ има потенциала да внесе подобрения в определени области за европейските граждани и да предложи значителни ползи и стойност за икономиката, безопасността, сигурността, образованието, здравеопазването, транспорта и околната среда; счита, че безопасността, сигурността, приобщаването, недискриминацията, достъпността и справедливостта – особено за групите потребители, за които се счита, че се намират в уязвимо положение – на продуктите и услугите, базирани на ИИ, трябва да бъдат гарантирани, така че никой да не бъде забравен и ползите от тях да бъдат достъпни за цялото общество;

36. признава, че за да се възползват от ИИ, Комисията, държавите членки, частният сектор, гражданското общество и научната общност трябва да си сътрудничат ефективно, за да създадат екосистема за безопасен и ориентиран към човека ИИ, който ще донесе ползи за цялото общество;

37. отбелязва, че макар ИИ да предлага добър потенциал, той също така може да носи определени рискове поради проблеми като наличието на предубеждения и непрозрачност; счита, че тези рискове може да се проявят в зависимост от конкретния контекст и начини на ползване на ИИ; призовава процесите за проследимост на системите, базирани на ИИ, да бъдат прозрачни и да подлежат на преразглеждане в случай на доказана сериозна вреда;

38. счита, че не само някои от пречките пред развитието, въвеждането и ефективната регулация на цифровите технологии в ЕС, но и липсата на доверие и увереност у потребителите може да попречат на широкото приемане на ИИ; насочва вниманието към липсата на разбиране от страна на гражданите на процесите, чрез които се вземат решения от усъвършенстваните алгоритмични системи и системите за изкуствен интелект;

39. отбелязва, че потребителите се нуждаят от ясна и предвидима нормативна уредба в случай на неизправност на продуктите;

40. призовава Комисията и държавите членки непрекъснато да подобряват частта от публичната администрация, която ще носи отговорност за регулирането и прилагането на бъдещото законодателство в областта на ИИ;

41. приветства Бялата книга на Комисията относно ИИ и призовава Комисията да разработи обща нормативна уредба на ЕС за ИИ, която да е ориентирана към човека, основана на риска, ясна и ориентирана към бъдещето; счита, че това е необходимо за надзора на автоматизираните системи за вземане на решения и че това следва да допълва действащото законодателство, свързано с ИИ, както и да  гарантира, че то е пропорционално спрямо равнището на риск;

42. подчертава необходимостта да се гарантира, че са налице подходяща степен на човешки контрол върху вземането на решения въз основа на алгоритми, както и подходящи и ефективни механизми за правна защита;

43. подчертава колко е важно осигуряването на базисно обучение и умения в областта на ИИ за потребителите, което ще им позволи да се възползват в по-голяма степен от тези технологии и същевременно да се предпазват от евентуални заплахи;

44. отбелязва, че макар че ИИ в различна степен вече се урежда от действащото европейско законодателство, той повдига нови, неразрешени до момента правни въпроси, които засягат потребителите, и поради това призовава Комисията да издаде ясни насоки относно функционирането и полезното взаимодействие между действащото приложимо законодателство и всички предложени нови мерки, за да се запълни съществуващият правен вакуум и да се изгради пропорционална и съгласувана нормативна уредба; счита, че сътрудничеството между държавите членки е важно за укрепването на цифровия единен пазар;

45. призовава Комисията и държавите членки да осигурят тясно сътрудничество при гарантирането на прилагането на нормативната уредба с цел предотвратяване на фрагментиран единен пазар;

46. счита, че ИИ е бързо развиваща се технология, която изисква ефективно законодателство, а не само насоки, основаващи се на принципи и пропорционалност; изразява убеденост, че за да се постигне това, е необходимо да се даде широко определение за ИИ, така че всички регулаторни мерки в различните сектори да могат да останат гъвкави и приспособими, за да се вземе предвид развитието в бъдеще и да се обърне подходящо внимание на различните равнища на риск при използването на ИИ, които следва да бъдат допълнително определени в секторните уредби; счита, че бъдещата нормативна уредба трябва адекватно да отразява степента, в която възприеманите рискове от ИИ възникват на практика при различните начини на използване и внедряване на ИИ;

47. посочва, че използването на алгоритми за самообучение дава възможност на предприятията да придобият цялостна представа за личното положение и моделите на поведение на потребителите; поради това призовава Комисията да осигури всеобхватно регулиране на технологиите, базирани на ИИ, и да предотврати несправедливото използване на такива системи или злоупотребите с тях;

48. счита, че целта на регулаторната рамка за ИИ следва да бъде създаването на вътрешен пазар за надеждни и безопасни продукти, приложения и услуги, базирани на ИИ, и че тя следва да се основава на член 114 от ДФЕС;

49. подчертава правото на потребителите да бъдат адекватно информирани по навременен и лесно достъпен начин относно съществуването и възможните резултати от използването на системи с ИИ, както и относно начина, по който решенията на системата могат да бъдат проверявани, ефективно оспорвани и коригирани;

50. призовава за задължителна разпоредба за предоставяне на информация, посочваща дали потребителите взаимодействат със системи с ИИ;

51. счита, че обяснимостта и прозрачността са от решаващо значение за изграждането и поддържането на доверие от страна на потребителите в системите с ИИ; счита, че това следва да се тълкува в смисъл, че процесите трябва да бъдат прозрачни, възможностите и целта на системите с ИИ да бъдат открито съобщавани, а решенията да бъдат разяснявани на лицата, които са пряко засегнати от тях;

52. счита, че регулаторната рамка трябва да подкрепя разработването на надеждни системи в областта на ИИ и следва да гарантира високи стандарти по отношение на защитата на потребителите, за да укрепи доверието на потребителите в използващите ИИ продукти; счита, че е необходимо по-плавно установяване на рисковете и съответните правни изисквания и предпазни мерки срещу вреди за потребителите; също така счита, че регулаторната рамка следва да осигурява прозрачност и отчетност и да предоставя ясна информация за съответните изисквания на потребителите и на регулаторните органи, както и да стимулира лицата, които разработват и внедряват ИИ проактивно да възприемат надежден ИИ;

53. призовава Комисията да насърчава обмена на информация, свързана с алгоритмичните системи, между органите на държавите членки, и да подкрепя развитието на общо разбиране за алгоритмичните системи в рамките на единния пазар чрез предоставяне на насоки, становища и експертен опит;

54. счита, че тази рамка следва да се основава на етичен, ориентиран към човека и воден от основните права подход по време на проектирането, разработването и жизнения цикъл на продуктите с ИИ, въз основа на запазването на основните права и на принципите на прозрачност, обяснимост (когато е приложимо), отчетност, както и на правата и задълженията по силата на ОРЗД, включително свеждане на данните до минимум, ограничаване в рамките на целта и защита на данните още при проектирането и по подразбиране;

55. счита, че обхватът на новите регулаторни изисквания следва да бъде разширен, така че приложенията, използващи ИИ в конкретния си контекст, за които се счита, че представляват най-голям риск, да подлежат на най-строги регулаторни изисквания и контрол, включително възможността за забрана на вредни или дискриминационни практики; призовава Комисията да разработи обективна методика за изчисляване на риска от вреда, в допълнение към вече съществуващите разпоредби в действащото законодателство в областта на потребителите; счита, че посочената методика следва да избягва рестриктивен двоичен подход, който бързо може да стане неактуален, а вместо това следва да бъде съсредоточена върху контекста, приложението и конкретното използване на ИИ;

56. подчертава, че стандартизацията на ИИ в целия ЕС следва да насърчи иновациите и оперативната съвместимост, както и да гарантира високо ниво на защита на потребителите; признава, че макар вече да съществуват значителен брой стандарти, е необходимо по-нататъшно насърчаване и разработване на общи стандарти за ИИ, като тези, които са отнасят за отделните компоненти и цялостните приложения;

57. счита, че след като бъдат въведени ясни правни разпоредби и механизми за гарантиране на прилагането, може да бъде разглеждана ролята на доброволен етикет за надежден ИИ, като същевременно е важно да се има предвид, че информационната асиметрия, характерна за алгоритмичните системи за обучение, прави ролята на схемите за етикетиране много сложна; счита, че подобен етикет би могъл да подобри прозрачността на базираните на ИИ технологии; подчертава, че всяка такава система за етикетиране трябва да бъде разбираема за потребителите и да е доказала своята измерима полза по отношение на осведомеността на потребителите относно съобразените с изискванията приложения, базирани на ИИ, като им предоставя възможност да правят информиран избор; в противен случай тя няма да постигне достатъчна степен на приемане в реални условия на използване;

58. изразява твърдо убеждение, че новите регулаторни изисквания и оценки трябва да бъдат както разбираеми, така и изпълними, и следва да бъдат включени в съществуващите специфичните секторни изисквания, когато това е възможно, както и да поддържат пропорционалния характер на административната тежест;

59. призовава Комисията и държавите членки да се възползват от иновативните регулаторни инструменти, като например „регулаторни пясъчници“, в съответствие с принципа на предпазливост, за да се спомогне за осигуряването на ясен курс към разрастване за стартиращите и малките предприятия; счита, че тези инструменти следва да спомагат за насърчаването на иновациите, ако се прилагат в контролирана среда; отбелязва, че създаването на съгласувана среда за иновативно изпитване и проверка на продуктите, базирани на технологии като ИИ, ще помогне на европейските предприятия да преодолеят разпокъсания характер на единния пазар и да се възползват от потенциала за растеж в целия ЕС;

60. посочва, че най-ефективният начин за намаляване на предубежденията е да се гарантира качеството на наборите от данни, използвани за обучение на системи с ИИ;

61. счита, че използването на ИИ във високорискови условия следва да бъде ограничено до конкретни цели при пълно зачитане на приложимото законодателство и при спазване на задълженията за прозрачност; подчертава, че само ясната законодателна рамка, предлагаща правна сигурност, ще изиграе решаваща роля, за да се гарантира безопасност и сигурност, защита на данните и на потребителите, обществено доверие и обществена подкрепа за необходимостта и пропорционалността на внедряването на такива технологии; призовава Комисията внимателно да прецени дали има определени случаи на употреба, положения или практики, за които следва да бъдат приети специфични технически стандарти, включително базови алгоритми; счита за необходимо, ако такива технически стандарти бъдат приети, те да бъдат редовно преразглеждани от компетентните органи и преоценявани, като се имат предвид бързите темпове на технологично развитие;

62. счита, че създаването на експертни съвети за продукти и услуги в областта на ИИ от организации и предприятия с цел оценка на потенциалните ползи и евентуалните вреди, и по-специално потенциалното социално въздействие, произтичащо от високорискови и имащи силно въздействие проекти, базирани на ИИ, може да бъде полезен инструмент за подпомагане на организациите при вземането на отговорни решения относно продуктите и услугите с ИИ, особено когато те включват съответните заинтересовани лица;

63. изтъква значението на образованието и научните изследвания за ИИ; подчертава, че ЕС трябва да изгради своя цифров капацитет, като насърчава повече хора да се стремят към професионално развитие в свързаните с ИКТ сектори и осигурява обучението на повече специалисти в областта на данните за работа в сферата на ИИ, както и специалисти в свързани нови области, например инвестиране и безопасност, базирани на ИИ; призовава за значителни инвестиции в Европейската мрежа на центровете за високи постижения в областта на изкуствения интелект и за създаването на общоевропейски университетски и научноизследователски мрежи, насочени към ИИ; счита, че тази мрежа следва да спомогне за укрепването на обмена на знания относно ИИ, да подкрепя таланти в областта на ИИ в ЕС и да привлича нови таланти, да насърчава сътрудничество между иновативните дружества, висшето образование, научноизследователските институции и разработчиците на ИИ, както и да осигурява специализирано обучение и развитие за регулаторните органи, с цел да се гарантира правилното използване на тези технологии и да бъдат защитени европейските граждани от евентуални рискове и вреди за техните основни права; освен това подчертава колко са важни мерките и информационните канали, за да се помогне на МСП и на стартиращите предприятия ефективно да се цифровизират и да преминат към етапа на „петата индустриална революция“; отчита, че споделянето и повторното използване на компоненти на приложения, базирани на ИИ, увеличава използването и навлизането на решения, базирани на ИИ; подчертава, че е важно да се провеждат базови изследвания на основите на ИИ; подчертава необходимостта да се предостави възможност за цялостното изследване на всички приложения и технологии, базирани на ИИ;

64. призовава да се извършат оценки на въздействието относно последиците от цифровото разделение за хората и конкретните действия за преодоляването му; призовава за смекчаване на отрицателното въздействие чрез образование, преквалифициране и повишаване на квалификацията; подчертава, че измерението на равенството между половете трябва да се вземе под внимание с оглед на недостатъчното представителство на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и в цифровите дружества; счита, че следва да се обърне специално внимание на програмите за грамотност в областта на ИИ;

65. призовава Комисията да актуализира съществуващата уредба за безопасност на продуктите и отговорност по отношение на продуктите, за да се предприемат мерки във връзка с новите предизвикателства, породени от нововъзникващи цифрови технологии, например изкуствен интелект; и настоятелно призовава Комисията да актуализира, наред с другото, Директивата относно общата безопасност на продуктите и Директивата относно отговорността за вреди, причинени от продукти, по-специално като разгледа възможността за промяна на концепцията за „тежест на доказване“ за вреди, причинени от нововъзникващи цифрови технологии, в ясно определени случаи и след надлежна оценка, и като адаптира термините „продукт“, „вреда“ и „дефект“, така че те да отразяват сложния характер на нововъзникващите технологии, включително продукти с вграден ИИ, интернет на нещата и роботика, самостоятелен софтуер и софтуер или актуализации, които предизвикват съществено изменение на продукта, което води до възникването на de facto нов продукт;

66. подчертава, че трябва да се разработи подходяща свързаност за внедряването на ИИ, както и на всяка нова технология, включително в регионите, които са изправени пред демографски или икономически затруднения; призовава да се вземе предвид неравният достъп до технологии в селските райони, по-специално в случаите, когато средства на Съюза се използват за внедряването на 5G мрежи, с цел намаляване на районите без покритие и за инфраструктури за свързаност като цяло; призовава за комуникационна стратегия на ЕС, която да осигурява надеждна информация на гражданите на ЕС, както и за кампании за повишаване на осведомеността относно технологиите от пето поколение (5G);

67. призовава Комисията да направи оценка на развитието и използването на технологиите на разпределения регистър, включително блокови вериги, и по-специално интелигентни договори в цифровия единен пазар, и да предостави насоки и да предвиди разработването на подходяща правна уредба с цел осигуряване на правна сигурност за предприятията и потребителите, и по-специално по въпроса за законосъобразността, гарантирането на изпълнението на интелигентните договори в трансгранични ситуации и изискванията за нотариална заверка, когато е приложимо;

68. призовава многостранните преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) относно електронната търговия да бъдат приключени с балансиран резултат; призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на клауза за изходния код, която понастоящем се обсъжда в рамките на преговорите на равнището на СТО относно електронната търговия във връзка с бъдещото законодателство на ЕС в областта на ИИ, включително неговото въздействие върху правата на потребителите, и да включи Европейския парламент в тази оценка; изразява съжаление, че при липсата на глобални правила дружествата от ЕС може да са сблъскват с нетарифни бариери пред цифровата търговия, например необосновано блокиране на географски принцип, локализиране на данни и изисквания за задължителен трансфер на технологии; отбелязва, че тези бариери представляват особено предизвикателство за малките и средните предприятия (МСП); подчертава, че глобалните правила за цифрова търговия биха могли допълнително да повишат защитата на потребителите; подкрепя превръщането на мораториума на СТО върху електронното предаване на данни в постоянен и подчертава, че е важно да се внесе яснота по отношение на определението за електронното предаване на данни; призовава за цялостното прилагане и за по-широкото приемане на Споразумението на СТО за информационните технологии и на неговата разширена версия, както и на референтния документ на СТО за телекомуникационните услуги;

69. признава амбицията ЕС да се превърне в световен лидер в развитието и прилагането на ИИ; призовава ЕС да работи в по-тясно сътрудничество с партньорите, например в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и СТО, за определяне на световни стандарти за ИИ в интерес на намаляването на пречките пред търговията и насърчаването на надежден ИИ в съответствие с ценностите на ЕС; подкрепя международното регулаторно и друго сътрудничество между държавите от ОИСР в областта на цифровата икономика, включително Глобалното партньорство в областта на изкуствения интелект; 9) насърчава ЕС да засили работата си с ООН и международните органи по стандартизация по този въпрос; отбелязва сключването на основаното на правила Азиатско споразумение за всеобхватно регионално икономическо партньорство, което проправи пътя за най-големия проект за икономическа интеграция в света; счита, че ЕС следва да насърчава цифрови правила, които са в съответствие с демократичните принципи, правата на човека и устойчивото развитие; подкрепя в тази връзка предложението за създаване на Съвет по търговия и технологии между ЕС и САЩ;

70. подкрепя в тази връзка работата по трансатлантическо споразумение за ИИ за изграждане на по-силен и по-широк консенсус относно принципите на етичния ИИ и управлението на данните, както и, в рамките на тези принципи, за насърчаване на иновациите и споделянето на данни с цел разработване на ИИ и спомагане за улесняването на търговията и разработването на съвместими правила и общи стандарти в цифровата търговия, като се гарантира централна роля на ЕС при определянето на тези стандарти; подчертава, че това трансатлантическо споразумение за ИИ следва да съдържа и глава, посветена на сигурността на данните и защитата на данните на ползвателите и потребителите, за да се осигури защита на правилата на ЕС; 13) призовава Комисията да продължи да работи със САЩ, Япония и други единомислещи партньори за реформиране на правилата на СТО относно, наред с другото, субсидиите, принудителните трансфери на технологии и държавните предприятия; 12) подчертава значението на споразуменията за свободна търговия на ЕС за насърчаването на интересите и ценностите на дружествата, потребителите и работниците в ЕС в контекста на глобалната цифрова икономика и ги счита за допълнение към конкурентния цифров единен пазар; отбелязва, че е особено важно сътрудничеството с Обединеното кралство, което играе важна роля в глобалната цифрова икономика;

71. настоятелно призовава държавите членки да включат в своите планове за възстановяване проекти за цифровизация на транспорта; подчертава необходимостта да се гарантира стабилно и подходящо финансиране за процеса на изграждане на транспортна и ИКТ инфраструктура за интелигентни транспортни системи (ИТС), включително внедряването на 5G в условия на сигурност и разработването на 6G мрежите и бъдещите безжични мрежи, с цел да се създадат условия за разгръщането на пълния потенциал на цифровизирания транспорт, като същевременно се гарантират високи стандарти за безопасност; в тази връзка подчертава необходимостта както от развиване на нова инфраструктура, така и от модернизиране на съществуващата инфраструктура; призовава държавите членки да осигурят безопасна, устойчива и висококачествена транспортна инфраструктура, която да улеснява внедряването на  услуги за свързана и автоматизирана мобилност; посочва, че модернизирането на съответната транспортна и цифрова инфраструктура в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) трябва да бъде ускорено; поради това призовава Комисията, в рамките на преразглеждането от нейна страна на Регламента за TEN-T и на Регламента за коридорите за железопътен товарен превоз, да предложи механизми, с които да се гарантира това;

72. подчертава огромния потенциал на ИИ в транспортния сектор и възможностите, които има, за повишаване на степента на автоматизация за автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт; подчертава ролята на ИИ за насърчаване на мултимодалността и на преминаването към други видове транспорт, както и за насърчаване на развитието на интелигентни градове, като по този начин се подобряват условията за пътуване на всички граждани посредством по-голяма ефективност, безопасност и екологосъобразност на транспорта, логистиката и транспортните потоци, съкращаване на времето за пътуване, намаляване на задръстванията, понижаване на вредните емисии и съкращаване на разходите; подчертава огромния потенциал на системите, които използват ИИ в транспортния сектор, от гледна точка на пътната безопасност и постигането на целите, определени във визията за нулева смъртност; подчертава, че ИИ ще допринесе за по-нататъшното развитие на безпрепятствена мултимодалност в съответствие с концепцията за „мобилността като услуга“(MaaS); приканва Комисията да проучи начините, чрез които може да се улесни балансираното развитие на „мобилността като услуга“, по-специално в градските зони;

73. приветства постиженията на съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и призовава за засилване на научните изследвания и инвестициите с цел максимално увеличаване на потенциала на ИИ в сектора на въздухоплаването по отношение на потребителите чрез подобрения в процесите на маркетинг, продажби, дистрибуция и ценообразуване на авиолиниите, както и при наземното обслужване (проверки за безопасност и др.); отбелязва, че ИИ може да осигури развиване на автоматизирана навигация в морския транспорт на дълги и къси разстояния и по вътрешните водни пътища и да подобри морското наблюдение в контекста на увеличаващото се движение на кораби; призовава за внедряване на ИИ и по-високо равнище на цифровизация в широки мащаби във всички европейски пристанища, така че да се постигне повишена ефективност и конкурентоспособност; подчертава първостепенната роля, която цифровизацията, ИИ и роботиката ще играят в туристическия сектор, като по този начин ще допринасят за устойчивостта на сектора в дългосрочен план; отбелязва необходимостта от подходящо финансиране и стимули за туристическите обекти, по-специално за микропредприятията и малките и средните предприятия, за да им се предостави възможност да се възползват от цифровизацията и да модернизират услугите, които предлагат на потребителите; отбелязва, че това ще спомогне за насърчаване на водещата позиция на ЕС в областта на цифровите технологии в контекста на устойчивия туризъм чрез научноизследователска и развойна дейност, съвместни предприятия и публично-частни партньорства;

74. припомня, че ИИ може да доведе до предубеждения и по този начин до различни форми на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; припомня във връзка с това, че правата на всеки човек трябва да бъдат изцяло защитени и че инициативите в областта на ИИ не бива да са дискриминационни по какъвто и да било начин; подчертава, че такива предубеждения и дискриминация могат да възникнат от набори от данни, които сами по себе си са необективни, и да отразяват съществуващата дискриминация в обществото; подчертава, че ИИ трябва да избягва предубеждения, водещи до забранена дискриминация, и не трябва да възпроизвежда дискриминационни процеси; подчертава необходимостта тези рискове да бъдат взети предвид при разработването на технологии с ИИ, както и значението на работата с доставчиците на технологии с ИИ, за да се предприемат мерки за преодоляване на все още съществуващите пропуски, които улесняват дискриминацията; препоръчва екипите, които проектират и разработват ИИ, да отразяват многообразието на обществото;

75. подчертава колко е важно алгоритмите да бъдат прозрачни, с цел да се защитят изцяло основните права; отбелязва, че с оглед на важните етични и правни последици е необходимо законодателите да разгледат сложния въпрос за отговорността, и по-специално за вредите, причинявани на лица или имущество, и че отговорността за всички приложения с ИИ следва винаги да се носи от физическо или юридическо лице;

76. подчертава необходимостта от широка достъпност на ИИ за секторите на културата и творчеството в цяла Европа, за да се поддържат еднакви условия на конкуренция и лоялна конкуренция за всички заинтересовани страни и участници в Европа; подчертава потенциала на технологиите с ИИ за секторите на културата и творчеството – от по-добро управление и ангажиране на аудиторията и по-добри връзки с нея до подпомагано управление и организиране на съдържание, повишаване на значимостта на културните архиви, както и подпомагани проверки на фактите и подпомагана журналистика на данните; подчертава необходимостта от предлагане на възможности за учене и обучение, за да може европейското общество да е запознато с използването, потенциалните рискове и възможностите на ИИ; във връзка с това отново изразява становището си, че иновациите в областта на ИИ и роботиката трябва да бъдат интегрирани в образователните планове и програмите за обучение; припомня специалните изисквания на професионалното образование и обучение (ПОО) във връзка с ИИ и призовава за подход на сътрудничество на европейско равнище, предназначен да засили потенциала, предлаган от ИИ в областта на ПОО в цяла Европа; подчертава, че транспонирането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги[24]  в националното законодателство е от решаващо значение за постигането на истински цифров единен пазар, който насърчава културното многообразие;

77. подчертава липсата на европейско финансиране с рисков капитал, липсата на достъп до финансиране и липсата на налични данни, признава също така външните и вътрешните пречки пред внедряването на технологии с ИИ, особено за секторите с по-ниска степен на зрялост  и МСП; призовава за всеобхватен подход в ЕС, основаващ се на насърчаване на предприемачеството посредством благоприятстващо инвеститорите регулиране, за да се гарантира достъп до финансиране за перспективните европейски стартиращи предприятия на всички етапи на растеж; призовава за полагане на съвместни усилия с цел предотвратяване и възпиране на мигрирането на млади перспективни европейски предприятия, които в много случаи изпитват недостиг на финансиране непосредствено след навлизането си на пазара;

78. припомня, че действащото законодателство на Съюза не предвижда задължителни изисквания за киберсигурност за продуктите и услугите като цяло; призовава за включването на основни изисквания на етапа на проектиране (сигурност на етапа на проектирането) и също така за използването на подходящи стандарти и процеси за киберсигурност както по време на жизнения цикъл на продуктите и услугите, така и в рамките на техните вериги на доставки;

79. посочва, че четвъртата индустриална революция ще зависи, наред с другото, от достъпа до суровини като литий и редкоземни метали и че Съюзът трябва да намали своята зависимост от внос на такива суровини чрез ограничаване на потреблението като абсолютна стойност и благодарение на собствената си екологосъобразна минна промишленост и кръгова икономика; счита, че по-силна политика в областта на кръговата икономика, прилагана по отношение на цифровите устройства и полупроводниците, би могла същевременно да допринесе за промишления суверенитет на Съюза и за избягването на отрицателните последици от минните дейности, свързани със суровините;

80. призовава за по-ясна стратегия по отношение на европейските цифрови иновационни центрове, така че да се подпомогне широкото внедряване на нови технологии от страна на МСП, дружествата със средна пазарна капитализация и стартиращите предприятия; посочва, че мрежата от европейски цифрови иновационни центрове следва да осигури широко географско покритие в цяла Европа, включително в отдалечените, селските и островните райони, и да постави началото на междусекторен диалог; призовава Комисията да разработи амбициозна и всеобхватна стратегия за подкрепа на създаването и растежа на стартиращи предприятия, с цел в рамките на 10 години да се създаде ново поколение цифрови „еднорози“; стратегията следва по-специално да разглежда мерки като данъчни стимули за стартиращите и новосъздадените МСП и въвеждане на виза на ЕС за стартиращи предприятия;

81. приветства новата стратегия на Комисията в областта на изчисленията в облак и Европейската инициатива за компютърни услуги в облак;

82. приветства положителното въздействие, което ИИ може да окаже върху европейските пазари на труда, включително създаване на работни места, по-безопасни и по-приобщаващи работни места, борба с дискриминацията при набирането на персонал и заплащането и насърчаване на осигуряването на по-добро съответствие на уменията с потребностите и на по-добри работни процеси, при условие че рисковете се смекчават и регулаторните рамки се актуализират редовно, успоредно с напредването на вълната на цифровизация;

83. призовава държавите членки да инвестират във висококачествени, адаптивни и приобщаващи системи за образование, професионално обучение и учене през целия живот, както и в политики за преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците в сектори, които могат да бъдат сериозно засегнати от ИИ, включително в областта на селското и горското стопанство; подчертава, че в тази връзка трябва да се обърне специално внимание на приобщаването на групите в неравностойно положение;

84. отбелязва недостига на умения на европейските пазари на труда; приветства актуализираната от Комисията Европейска програма за умения и новия план за действие в областта на цифровото образование (2021 – 2027 г.), които ще подпомагат работниците да повишават своите цифрови умения  и да получат квалификации за бъдещата сфера на труда и ще спомагат за адаптирането и придобиването на квалификации и познания с оглед на цифровия и екологичния преход; подчертава необходимостта етичните аспекти на ИИ и развитието на умения за етични цели да се включат като неразделна част във всички програми за образование и обучение, предназначени за разработчиците и хората, работещи с ИИ; припомня, че разработчиците, програмистите, лицата, отговорни за вземането на решения, и предприятията, работещи с ИИ, трябва да осъзнават своята етична отговорност; подчертава, че достъпът до необходимите умения и знания в областта на ИИ може да преодолее цифровото разделение в обществото и че решенията с ИИ следва да подкрепят интеграцията на пазара на труда на уязвимите групи, като например хората с увреждания или живеещите в отдалечени или селски райони;

85. подчертава, че равенството между половете е основен принцип на Европейския съюз и че следва да бъде отразено във всички политики на ЕС; призовава за признаване на основната роля на жените за постигането на целите на европейската стратегия в областта на цифровите технологии в съответствие с целите за равенство между половете; припомня, че участието на жените в цифровата икономика е от решаващо значение за оформянето на процъфтяващо цифрово общество и за стимулирането на цифровия вътрешен пазар на ЕС; призовава Комисията да гарантира изпълнението на Декларацията  на министрите за поемане на ангажимент относно жените в областта на цифровите технологии; счита, че ИИ може значително да допринесе за преодоляване на свързаната с пола дискриминация и справяне с предизвикателствата, пред които са изправени жените, с цел насърчаване на равенството между половете, при условие че се разработи подходяща правна и етична рамка, че се премахнат съзнателните и несъзнателните предубеждения и че се спазват принципите на равенство между половете;

86. подчертава, че селското стопанство е сектор, в който ИИ ще играе ключова роля в решаването на проблемите и предизвикателствата, свързани с производството и предлагането на храни; подчертава, че технологиите в областта на интернета на нещата и  ИИ  по-специално представляват значителна възможност за модернизирането, автоматизирането и подобряването на ефективността и устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и за местното развитие в селските райони благодарение на повишаването на производството и подобряването на качеството на културите; счита, че използването на цифровите технологии и ИИ и повишаването на научноизследователската и развойната дейност в хранително-вкусовия сектор са необходими за подобряване на устойчивостта, ефективността, прецизността и производителността; изтъква потенциала на интернета на нещата и ИИ  в прецизното земеделие, по-специално за определяне на метеорологичните условия, хранителните вещества в почвите и нуждите от вода, както и за установяване на нашествия на вредители и болести по растенията; подчертава, че наблюдението посредством автоматизирани и цифрови инструменти може спомогне за свеждане до минимум на отпечатъка на селското стопанство върху околната среда и върху климата; призовава Комисията и държавите членки да увеличат ресурсите и инвестициите, предназначени за селскостопанския сектор за тези цели, да предоставят достатъчно ресурси и да осигурят разработването на инструменти за научни изследвания относно използването на ИИ в тези области, за да се улесни по-доброто използване на наличните ресурси от съответните земеделски стопани, да се повишат ефективността и производителността и да се насърчава създаването на иновационни центрове и стартиращи предприятия в тази област;

87. счита, че при приложенията на ИИ в рамките на Съюза и свързаното с това използване на лични данни на гражданите на ЕС следва да се зачитат нашите ценности и основни права, признати от Хартата на основните права на ЕС, като например човешкото достойнство, неприкосновеността на личния живот, защитата на данните и сигурността; 3. подчертава факта, че тъй като ИИ по определение включва обработването на данни, той трябва да спазва правото на ЕС в областта на защитата на данните, и по-специално Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД); 7. отново заявява колко е важно на независимите публични органи за защита на данните да се предоставят необходимите ресурси, за да им се позволи да наблюдават и ефективно да гарантират спазването на законодателството за защита на данните;

88. подчертава, че инвестициите в науките и в научноизследователската и развойната дейност в областта на цифровите технологии и ИИ, насърчаването на по-добър достъп до рисков капитал, развиването на висока степен на киберсигурност на критичната инфраструктура и електронните съобщителни мрежи и достъпът до висококачествени обективни данни са крайъгълни камъни за гарантиране на цифровия суверенитет на Съюза; призовава Комисията да проучи на какви различни форми на риск от зависимост от външни участници е изложен Съюзът; отбелязва, че неясното, прекомерното или фрагментираното регулиране ще възпрепятства появата на иновативни високотехнологични „еднорози“, стартиращи предприятия и МСП или ще ги принуди да разработват своите продукти и услуги извън Европа;

89. подчертава, че постигането на сигурно и приобщаващо европейско общество на гигабитов интернет е предварително условие за успеха на Съюза в неговия цифров преход; изтъква ролята на свързаността, стимулирана по-специално от 5G и оптичната инфраструктура, за трансформирането на начините на работа и образователните способи, стопанските модели и цели сектори като производството, транспорта и здравеопазването, особено в комбинация с други технологии като виртуализация, изчисления в облак, периферни изчисления, ИИ, разделяне на физически мрежи и автоматизация, и подчертава, че тя има потенциала да доведе до по-голяма производителност, повече иновации и по-добри услуги за потребителите;

90. призовава Комисията да стимулира европейските дружества да започнат да развиват и изграждат технологичен капацитет за следващото поколение мобилни мрежи; призовава Комисията да анализира въздействието на неравния достъп до цифрови технологии и различията по отношение на свързаността между държавите членки;

91. отбелязва, че инвестирането във високопроизводителни изчислителни технологии е от ключово значение за оползотворяване на пълния потенциал на ИИ и други нововъзникващи технологии; призовава да се преодолее недостигът на инвестиции в свързаността чрез Инструмента на ЕС за възстановяване, както и чрез държавно и частно финансиране, за да се компенсират съкращенията в инвестициите на ЕС в бъдещи технологии в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г.;

92. призовава за подход, обхващащ цялото общество, по отношение на киберсигурността; подчертава, че новите подходи по отношение на киберсигурността следва да бъдат проектирани въз основа на устойчивостта и способността за адаптиране към натиск и атаки; призовава да се възприеме цялостен подход по отношение на киберсигурността, при който да се взема предвид цялата система – от проектирането и използваемостта на системата до образованието и обучението на гражданите; подчертава, че цифровата трансформация, която се характеризира с бърза цифровизация на услугите и масово въвеждане на свързани устройства, неизбежно излага нашето общество и икономика на по-големи рискове от кибератаки; подчертава, че напредъкът в областта на квантовите изчислителни технологии ще предизвика смущения в съществуващите техники за криптиране на данни; призовава Комисията да подкрепи научните изследвания, които биха позволили на Европа да преодолее това предизвикателство, и подчертава необходимостта от надеждно и сигурно криптиране от край до край; призовава Комисията да проучи използването на протоколи и приложения за киберсигурност, основаващи се на блокови вериги, с цел подобряване на устойчивостта, надеждността и стабилността на инфраструктурата за ИИ; подчертава, че е необходимо във всички секторни политики да се включат елементи за киберсигурност; подчертава, че ефективната защита изисква ЕС и националните институции да работят заедно, с подкрепата на ENISA, за да гарантират сигурността, целостта, издръжливостта и устойчивостта на критичната инфраструктура и електронните комуникационни мрежи; приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за мрежова и информационна сигурност и намерението ѝ да разшири нейния обхват и да намали различията в прилагането ѝ от страна на държавите членки; призовава за предпазлив подход към потенциалните зависимости от високорискови доставчици, по-специално за разгръщането на 5G мрежите;

93. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Преглед.

По-широкият процес на цифровизация както на икономиката, така и на обществото напредва бързо и води до съществени промени в много аспекти от живота на хората. Независимо дали става въпрос за комуникации, пазаруване, пътувания или производство, цифровата революция е катализатор за трансформация, като осигурява темп на промяна, сравним с индустриалната революция, който предлага значителен потенциал както за европейската икономика, така и за потребителите. Докладчикът счита, че цифровият единен пазар понастоящем е в основата на целия вътрешен пазар, така че неговото добро функциониране е от първостепенно значение за икономическия успех на ЕС.

За докладчика е важно да можем да се възползваме пълноценно от потенциалните предимства от използването на ИИ, като същевременно вземем под внимание и смекчим всеки присъщ висок риск, произтичащ от тези технологии, и счита, че за това са необходими конкретни действия.

В контекста на определянето от Комисията на цифровата област като приоритетна политическа област и публикуването от Комисията през февруари 2020 г. на Бялата книга за ИИ и съобщението относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, настоящият доклад ще служи като указание за някои от съществуващите пречки пред цифровия единен пазар и за това какво може да се направи за подобряване на положението. Докладът ще служи също така и като указание за потенциалния обхват и съдържание на всяко бъдещо конкретно регулаторно предложение относно ИИ и за това какъв проблем трябва да бъде решен с него.

Докладчикът пое ангажимент да проведе широка и прозрачна консултация със заинтересованите страни при изготвянето на настоящия доклад, за да вземе предвид различните мнения относно съществуващите пречки в рамките на цифровия единен пазар и относно това как те могат да бъдат преодолени и как трябва да подходим за регулирането на ИИ в бъдеще.

Докладчикът счита, че са необходими по-големи усилия за премахване на съществуващите пречки пред доброто функциониране на цифровия единен пазар, за предприемане на конкретни действия за разработването на екосистема за цифров успех в Европа и за създаване на иновативен и надежден вътрешен пазар за продукти, услуги и приложения с ИИ, осигуряващи висока степен на защита на потребителите.

Докладчикът е на мнение, че голяма част от съществуващото законодателство за цифровите услуги и други специфични секторни законодателни актове могат да продължат да се прилагат за ИИ и че като цяло те могат да бъдат актуализирани или адаптирани, за да могат по-добре да отразяват и да отговарят на новите предизвикателства, породени от новите и нововъзникващите технологии. Когато има допълнителна несигурност и предизвикателства, за които не могат да се намерят решения в рамките на съществуващите законодателни рамки на ЕС, се изисква приемането на определено равнище на ново законодателство.

Пречки пред цифровия единен пазар

Докладчикът счита, че принципно целта на цифровия единен пазар е намаляването на фрагментацията на вътрешния пазар чрез избягване на различните национални подходи и работа за постигане на по-голяма интеграция и хармонизация на пазара.

Докладчикът счита, че всички бъдещи предложения на Комисията, свързани със съобщението относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, следва да се включват мерки по отношение на всяка съществуваща фрагментация на цифровия единен пазар, да премахват евентуални необосновани пречки и да подкрепят иновациите чрез намаляване на бюрокрацията. Докладчикът счита, че трябва да създадем цифров единен пазар, който да е конкурентен, достъпен, технологично неутрален, благоприятен за иновациите, ориентиран към човека и надежден и който да изгражда сигурно общество и сигурна икономика, основани на данни.

Докладчикът счита, че липсата на ефективно прилагане е една от съществуващите пречки и че това е нещо, което би искала да разгледа в доклада си. Докладчикът също така подчертава необходимостта да се подкрепят ключови фактори за цифровата икономика, да се увеличат размерът и източниците на инвестиции, да се предприемат действия за разработване на европейски стандарти за нови и нововъзникващи технологии, да има конкурентоспособна икономика, основана на данни, и да се овластят потребителите като начин за преодоляване на съществуващите пречки и за повишаване както на благосъстоянието на потребителите, така и на европейската конкурентоспособност.

Докладчикът би желала в доклада да се разгледат и да се предложат някои конкретни мерки, които Комисията може да предприеме като последващи действия във връзка със съобщението си от февруари 2020 г.

ИИ

Докладчикът приветства Бялата книга на Комисията за ИИ, публикувана през февруари. В световен мащаб има значителна конкуренция в сектора и при определянето на световни стандарти за ИИ. Докладчикът счита, че за ЕС е важно, ако искаме тези стандарти да бъдат разработени в съответствие с нашите ценности, да действаме единно и да имаме пропорционален и съгласуван подход на ЕС по отношение на тази технология. Понастоящем има много различни национални подходи и становището на докладчика е, че това само ще възпрепятства ЕС като цяло.

Докладчикът изразява положително мнение относно потенциалните ползи, които може да се извлекат от технологията, и отбелязва положителните развития, които вече се наблюдават при използването на ИИ за решаване на проблеми, произтичащи от кризата във връзка с COVID. Докладчикът счита, че технологията може да играе важна роля както за икономическото възстановяване от COVID, така и за постигането на нашите амбициозни цели в областта на климата. Докладчикът обаче също така отчита изцяло, че ИИ носи редица потенциални рискове и вреди като липса на прозрачност или отчетност, предубеждения при вземането на решения и опасения относно неприкосновеността на личния живот, както и че тези опасения трябва да бъдат разглеждани във всяка бъдеща нормативна уредба, за да се гарантира защитата на потребителите, да се повиши доверието в ИИ и следователно неговото внедряване и широко приемане. Същевременно докладчикът счита, че този подход може да помогне за осигуряването на правна сигурност за сектора с цел подпомагане на иновациите.

Докладчикът е на мнение, че в подхода си към изкуствения интелект Комисията следва да разработи основана на принципи рамка, базирана на основните права и на ценностите за прозрачност, отчетност и когато е необходимо, обяснимост. Важно е потребителите да знаят, когато имат работа с ИИ, че има определена степен на правна защита по отношение на взетите решения и че тези решения могат да бъдат обяснени на потребителя, когато това е необходимо. За тази цел докладчикът счита, че е необходима специална нормативна уредба на ЕС за ИИ и че такава уредба може да допълни свързаното с този въпрос действащо законодателство.

Докладчикът счита, че Комисията следва да насърчава тези принципи през целия процес на разработване на продукти, услуги и приложения с ИИ. Докладчикът е на мнение, че като се има предвид бързо развиващият се характер на сектора, Комисията следва да обмисли функционално и широко определение на ИИ, за да обхване най-широкия кръг от продукти, услуги и приложения с ИИ и да гарантира, че всяка предложена нова нормативна уредба е достатъчно гъвкава, за да се адаптира към потенциалните бъдещи развития.

Докладчикът подкрепя основания на риска подход на Комисията към регламентирането на ИИ и счита, че Комисията следва обаче да избягва възприемането на двоичен подход към категоризирането на риска и следва да разработи надеждна обективна методология за определяне на това кога ИИ е високорисков въз основа на конкретния случай на използване и конкретния контекст. Докладчикът счита, че е важно секторът да не е предмет на свръхрегулиране, както и че всяко използване на ИИ, което е ясно определено като носещо най-висок риск, следва да подлежи на най-стриктни регулаторни изисквания.

Докладчикът също така счита, че е важно да се отбележи, че значителна част от действащите законодателни актове се прилагат по отношение на ИИ и че те трябва да бъдат ясно идентифицирани от Комисията, за да се избегне бюрокрацията и да се постигне съответствие с принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови. Всяко ново предложение следва да се вписва безпроблемно в съществуващите изисквания.

Докладчикът счита, че е важно да се разработят общи стандарти за ИИ и да се продължи работата в ЕС и в съответните международни форуми за разработване на общи стандарти за ИИ.

За да се подкрепи правилната екосистема за развитие на ИИ в ЕС, докладчикът счита, че  следва да се използват нови регулаторни инструменти, като например „регулаторни пясъчници“, за да се разработват в условия на безопасност иновативни продукти с ИИ, като се защитават потребителите и същевременно се подпомага разрастването на МСП и на стартиращите предприятия. Докладчикът също така счита, че инициативи като доброволното етикетиране за надежден ИИ в съответствие с гореспоменатите принципи биха могли да бъдат полезен инструмент.

И накрая, докладчикът счита, че правилното прилагане е от съществено значение за успеха на ЕС в тази област. От съществено значение е прилагането да е ефективно отвъд границите и между секторите и докладчикът счита, че това може да бъде улеснено чрез работеща рамка, предоставена от Комисията, заедно с ясни и актуализирани насоки след влизането в сила на дадена нормативна уредба.  Докладчикът смята, че регулирането на изкуствения интелект ще изисква висока степен на специализация и познания от страна на регулаторните органи и че тази степен може да не е достигната в момента; докладчикът изразява мнение, че създаването на център на ЕС за високи постижения  за ИИ може да помогне да се гарантира, че регулаторите разполагат с необходимите инструменти, за да вършат своята работа, както и че регулаторният подход е съгласуван между отделните държави членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА СУБЕКТИТЕ ИЛИ ЛИЦАТА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ

Списъкът по-долу е изготвен на абсолютно доброволна основа, като изключителна отговорност за него носи докладчикът. В хода на изготвянето на доклада преди приемането му в комисия следните образувания или лица са предоставили информация на докладчика:

Субект	Лице
BEUC	David Martin
	Ernani Cerasaro
European Digital Rights (EDRi)	Sarah Chander
Insurance Europe	Arthur Hilliard
DIGITALEUROPE	Julien Chasserieau
Allied for Startups	Benedikt Blomeyer
European Brands Association	Razvan Antemir
Centre for Information Policy Leadership (CIPL)	Bojana Bellamy
BSA	Thomas Boué
European Commission, DG CNCT	Kilian Gross
	Martin Bailey
	Jorge Remuinan Suarez
	Mihail Adamescu

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ (25.2.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа:  премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище: Херт Буржоа

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отбелязва, че производството и търговията зависят все повече и повече от трансграничния пренос, съхранение и използване на цифрова информация; подчертава, че ЕС трябва да насърчава своя цифров преход, за да улесни възстановяването си от пандемията от COVID-19 и да повиши своята устойчивост с оглед на преодоляването на предизвикателствата в бъдеще; отбелязва, че цифровият преход трябва да бъде в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и целите на ЕС в областта на климата и околната среда;

2. счита, че Европейският съюз трябва да предприеме спешни мерки за преодоляване на цифровото разделение със САЩ и Китай, за да се увеличи броят на успешните в световен мащаб технологични дружества в ЕС и да бъде лидер при определянето на стандарти за устойчива, основана на цифрови данни световна икономика, която гарантира зачитането на ценностите на ЕС, правата на човека, защитата на потребителите, сигурността на данните и защитата на данните;

3. подчертава необходимостта да се гарантира, че цифровият преход укрепва отворените технологии, преносимостта и оперативната съвместимост; посочва, че актуализираното търговско споразумение с Китай следва да обхваща такива цели;

4. отбелязва рисковете от несъвместимост между подходите на различните търговски партньори по отношение на регулирането на цифровата търговия; решително подкрепя многостранните решения за правилата за цифрова търговия и за устойчивото отваряне на пазарите, за да се осигурят конкретни ползи за дружествата, потребителите и работниците; призовава за спешно приключване, с балансиран резултат, на многостранните преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) относно електронната търговия; изразява съжаление, че при липсата на глобални правила дружествата от ЕС може да са изправени пред нетарифни бариери пред цифровата търговия, като например необосновано блокиране на географски принцип, локализиране на данни и задължителни изисквания за трансфер на технологии; отбелязва, че тези бариери представляват особено предизвикателство за малките и средните предприятия (МСП); подчертава, че глобалните правила за цифрова търговия биха могли допълнително да повишат защитата на потребителите; подкрепя превръщането на мораториума на СТО върху предоставянето по електронен път в постоянен и подчертава, че е важно да се внесе яснота по отношение на определението за предоставяне по електронен път; призовава за това Споразумението на СТО за информационните технологии, неговото разширяване и референтният документ на СТО за телекомуникационните услуги да бъдат изцяло приложени и приети в по-широк план; 

5.  посочва, че е важно да се установят правила, забраняващи принудителното прехвърляне на права върху интелектуалната собственост под формата на изходни кодове; подчертава в тази връзка, че ЕС не следва да поема ангажименти във връзка с алгоритмите; изтъква, че е важно да се запази пространството на ЕС за публична политика за одита на високорискови системи с изкуствен интелект (ИИ), като по този начин се гарантира защитата на търговските тайни; призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на клауза за изходния код, която понастоящем се обсъжда в преговорите за електронна търговия на равнището на СТО относно бъдещото законодателство на ЕС в областта на ИИ, включително неговото въздействие върху правата на потребителите, и да включи Европейския парламент в тази оценка;

 

6.  признава амбицията ЕС да се превърне в световен лидер в  развитието и прилагането на ИИ; призовава ЕС да работи в по-тясно сътрудничество с партньори, например в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и СТО, за определяне на световни стандарти за ИИ в интерес на намаляването на пречките пред търговията и насърчаването на надежден ИИ в съответствие с ценностите на ЕС; подкрепя международното регулаторно и друго сътрудничество между държавите от ОИСР в областта на цифровата икономика, включително Глобалното партньорство в областта на изкуствения интелект; насърчава ЕС да засили работата си с ООН и международните органи по стандартизация по този въпрос;

7. подчертава централната роля на потоците от данни за цифровата търговия и че освен че са средство за производство, самите данни се превърнаха в търгуем актив; подчертава освен това, че електронните данни представляват ключова икономическа „суровина“ за цифровия преход; отбелязва, че достъпът до данни и обработването им често са абсолютно необходими за предоставянето на конкурентни цифрови услуги, особено включващи използване на ИИ; поради това подчертава, че на изследователите и предприятията трябва да се предостави по-голяма свобода да използват данни за разработването на ИИ в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД); отбелязва, че изграждането на 5G инфраструктура, което е в съответствие с целите на инструментариума на ЕС относно киберсигурността на 5G, трябва бързо да се ускори в ЕС; призовава Комисията да приеме правила за цифрова търговия, които да повишават конкурентоспособността на предприятията в ЕС, да гарантират доверието на потребителите и да улесняват свободния поток от данни през границите, като същевременно се гарантира спазването на правилата на ЕС за защита на данните и неприкосновеността на личния живот и стандартите на ЕС за защита на потребителите; подкрепя принципа, че на данните следва да се позволява трансгранично движение, при условие че участващите страни могат да въведат подходящи правни инструменти за трансфер с цел защита и сигурност на личните данни; подчертава, че в съответствие с ОРЗД личните данни могат да бъдат предавани на държави извън ЕС чрез решения относно адекватното ниво на защита, стандартни договорни клаузи и задължителни корпоративни правила; призовава в бъдещите търговски споразумения да бъдат включени съображения, свързани със защитата на данните, с цел улесняване на процеса на вземане на решения относно адекватното ниво на защита с търговските партньори и добавяне на амбициозни и гъвкави разпоредби относно трансграничните потоци от данни; отбелязва, че двустранното и регионалното регулаторно сътрудничество, като например за насърчаването на взаимното признаване, би могло да допълни бъдещото споразумение на СТО за електронната търговия, като се вземе предвид равнището на защита на личните данни съгласно всяко национално право; призовава за категорична забрана на необоснованите практики за локализиране на данни в споразумението на СТО за електронна търговия и в споразуменията за свободна търговия на ЕС (ССТ на ЕС);

8. припомня на Комисията, че всяко предложение относно цифровия единен пазар следва изцяло да зачита международните задължения на ЕС, включително споразуменията в рамките на СТО и двустранните търговски споразумения; настоятелно призовава Комисията да направи пълна оценка на геополитическите и стратегическите последици от своите предложения; счита, че ЕС следва да остане пример за подражание, що се отнася до изграждането на икономика на данните, открита и основана на правила, и да насърчава обмена на данни между държави от ЕС и държави извън ЕС;9.  отбелязва сключването на основаното на правила Азиатско споразумение за всеобхватно регионално икономическо партньорство (RCEP), което проправи пътя за най-големия проект за икономическа интеграция в света; изразява съжаление обаче относно липсата на солидна глава относно устойчивото развитие, включително ангажименти относно опазването на околната среда и социалните права, в рамките на RCEP, което показва необходимостта ЕС да поеме водеща роля при определянето на глобални правила за цифровата икономика; счита, че ЕС следва да насърчава цифровите правила, които са в съответствие с демократичните принципи, правата на човека и устойчивото развитие; във връзка с това подкрепя предложението за създаване на Съвет по търговия и технологии между ЕС и САЩ; изисква Европейският парламент да бъде напълно информиран за напредъка по това предложение и да му бъде възложена задачата да наблюдава преговорите и бъдещата работа на Съвета по търговия и технологии между ЕС и САЩ с цел насърчаване на трансатлантическото сътрудничество по въпросите на цифровите технологии, включително по отношение на ограниченията върху износа на технологии и скрининг на преките чуждестранни инвестиции; настоятелно призовава Комисията да гарантира високо равнище на прозрачност; във връзка с това подкрепя работата по Трансатлантическо споразумение за ИИ за изграждане на по-силен и по-широк консенсус относно принципите на етичния ИИ и управлението на данните и, в рамките на тези принципи, за насърчаване на иновациите и споделянето на данни с цел разработване на ИИ, за спомагане за улесняване на търговията и разработването на съвместими правила и общи стандарти в цифровата търговия, като се гарантира централна роля на ЕС при определянето на тези стандарти; подчертава, че това Трансатлантическо споразумение за ИИ следва да съдържа и глава, посветена на сигурността на данните и защитата на данните на ползвателите и потребителите; призовава двете страни да използват динамиката на новата администрация на Байдън, за да започнат спешно работа по тези въпроси и да постигнат споразумение в рамките на ОИСР относно справедливото данъчно облагане на цифровата икономика;

10. подчертава ролята на цифровата търговия и използването на блоковата верига, например за улесняване на достъпа на МСП, включително в най-слабо развитите държави, до световните вериги за създаване на стойност и за повишаване на ефективността и намаляването на разходите за трансграничните търговски процеси и търговски сделки; отбелязва във връзка с това, че МСП са засегнати в най-голяма степен от непрозрачна регулаторна бюрокрация и прекомерна тежест, и поради това подчертава факта, че законодателството трябва да бъде опростено и пояснено, за да се насърчи разработването и използването от МСП на цифрови технологии, по-специално на ИИ; призовава Комисията да подкрепя МСП в тяхната цифрова трансформация; подчертава по-специално ползите, които това би могло да донесе по отношение на приноса за икономическото овластяване на жените и по-нататъшното им приобщаване; отбелязва, че използването на блокови вериги може да улесни надлежната проверка за дружествата;

11. отбелязва, че ИИ е интегриран в голямо разнообразие от системи и следователно ще увеличи броя на наличните възможности за навлизане на злонамерени участници с цел експлоатация; подчертава в това отношение, че е необходимо да се насърчава киберсигурността, като се подкрепят стандартите, насоките и най-добрите практики, ръководени от промишлеността, за да се помогне на дружествата да управляват рисковете си в областта на киберсигурността, като се има предвид увеличаването на мащабните кибератаки от държави извън ЕС, насочени към незаконно присвояване на чувствителна търговска информация, като търговски тайни и интелектуална собственост, на които дружествата от ЕС често са жертва; отбелязва, че като начин за оказване на натиск върху държави, които не оказват съдействие, биха могли да се обмислят дипломатически действия или ответни икономически мерки; счита, че споразумение в рамките на ОИСР за неучастие в търговски шпионаж срещу други държави – членки на ОИСР, би възпряло и държави извън ЕС да предприемат подобни действия;

12. подчертава значението на ССТ на ЕС за насърчаването на интересите и ценностите на дружествата, потребителите и работниците от ЕС в глобалната цифрова икономика и ги разглежда като допълнение към конкурентния цифров единен пазар; отбелязва, че е особено важно сътрудничеството с Обединеното кралство, което играе важна роля в глобалната цифрова икономика; приветства главите за цифрова търговия и телекомуникации от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство и ги счита за еталон за преговорите с други развити търговски партньори на ЕС; призовава глави за цифровата търговия и телекомуникациите да бъдат включени във всички бъдещи ССТ на ЕС; призовава цифровата търговия да бъде стълб на новата търговска стратегия на ЕС;

13. подчертава значението на коригирането на съществуващите дисбаланси и изкривявания на световния пазар, които възпрепятстват растежа на технологичните дружества в ЕС; призовава Комисията да продължи да работи със САЩ, Япония и други единомислещи партньори за реформиране на правилата на СТО относно, наред с другото, субсидиите, принудителните трансфери на технологии и държавните предприятия; подчертава необходимостта от по-добро прилагане на съществуващите търговски и инвестиционни споразумения, преминаване към реципрочност в някои области на търговската и инвестиционната политика и разработване на нови регулаторни рамки на ЕС, включително нов инструмент за чуждестранните субсидии; счита, че е необходимо да се създадат благоприятни условия за технологичните дружества в ЕС с подходящи финансови мерки и експортни кредити; подкрепя разработването на предпазни мерки в законодателството на ЕС и в търговските споразумения срещу антиконкурентното поведение на всички участници във веригата за създаване на цифрова стойност, включително телекомуникациите.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 4 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Barry Andrews, Anna-Michelle Asimakopoulou, Tiziana Beghin, Geert Bourgeois, Saskia Bricmont, Udo Bullmann, Jordi Cañas, Daniel Caspary, Miroslav Číž, Arnaud Danjean, Paolo De Castro, Emmanouil Fragkos, Raphaël Glucksmann, Markéta Gregorová, Enikő Győri, Roman Haider, Christophe Hansen, Heidi Hautala, Danuta Maria Hübner, Herve Juvin, Karin Karlsbro, Danilo Oscar Lancini, Bernd Lange, Margarida Marques, Gabriel Mato, Sara Matthieu, Emmanuel Maurel, Carles Puigdemont i Casamajó, Samira Rafaela, Inma Rodríguez-Piñero, Massimiliano Salini, Helmut Scholz, Liesje Schreinemacher, Sven Simon, Dominik Tarczyński, Mihai Tudose, Kathleen Van Brempt, Marie-Pierre Vedrenne, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler, Jan Zahradil
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Markus Buchheit, Jean-Lin Lacapelle

 

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

36	+
PPE	Anna-Michelle Asimakopoulou, Daniel Caspary, Arnaud Danjean, Eniko Gyori, Christophe Hansen, Danuta Maria Huebner, Gabriel Mato, Massimiliano Salini, Sven Simon, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler
S&D	Udo Bullmann, Miroslav Číž, Paolo De Castro, Raphaël Glucksmann, Bernd Lange, Margarida Marques, Inma Rodríguez-Piñero, Mihai Tudose, Kathleen Van Brempt
RENEW	Barry Andrews, Jordi Cañas,  Karin Karlsbro, Samira Rafaela, Liesje Schreinemacher, Marie-Pierre Vedrenne
ID	Roman Haider, Hervé Juvin, Markus Buchheit, Danilo Oscar Lancini, Jean-Lin Lacapelle
ECR	Geert Bourgeois, Emmanouil Fragkos, Dominik Tarczynski, Jan Zahradil
NI	Carles Puigdemont i Casamajó

 

4	-
VERTS/ALE	Saskia Bricmont, Markéta Gregorová, Heidi Hautala, Sara Matthieu

 

3	0
The Left	Emmanuel Maurel, Helmut Scholz
NI	Tiziana Beghin

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА (23.3.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище (*): Никола Бер

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. призовава европейските институции да преследват амбицията да превърнат Съюза в световен лидер в областта на цифровата трансформация и изкуствения интелект, като си поставят за цел той да се превърне в срок до 2030 г. в най-конкурентоспособния и иновативен регион въз основа на правилата и ценностите на ЕС и като мобилизират необходимите за това ресурси, насърчавайки международното сътрудничество в областта на изкуствения интелект със споделящи тези принципи държави и участници в световен план; подчертава потенциала за създаване на европейска добавена стойност и настоящата цена на „отказа от Европа“ в сферата на изкуствения интелект и регулирането на цифровите технологии; призовава да се възприеме регулаторен подход, който да не се основава на моментното състояние на технологичното развитие към днешна дата, а да се стреми да осигури, че приетите правила ще бъдат приложими и за бъдещите технологични открития и явления; призовава регулирането в областта на изкуствения интелект и цифровите технологии да бъде балансирано и пропорционално и да се основава на принципите на субсидиарност и технологична неутралност и на задълбочени оценки на въздействието; подчертава, че иновациите, отворените пазари, интегрирането на европейски ценности, основани на основните права и приемливостта за обществото, са елементи, които биха позволили на Съюза да поеме водеща роля по пътя към цифрово общество, което е от полза за хората и обществото като цяло, стимулира растежа и конкурентоспособността, обезпечава цифровия суверенитет и цифровата устойчивост на ЕС и засилва геополитическото и стратегическото значение на Съюза; подчертава, че регулирането на европейско равнище в областта на данните и изкуствения интелект следва да се стреми да изгради единен цифров пазар без граници, както и конкурентоспособни, благоприятстващи иновациите, ориентирани към човека, надеждни и сигурни общество и икономика, основани на данни, които подкрепят разработването и внедряването на изкуствен интелект, достъпа до данни, оперативната съвместимост и преносимостта на данните; подчертава, че цифровата трансформация трябва да допринася за устойчивото развитие и същевременно да постига равновесие между икономическото, социалното, етичното и екологичното измерение; подчертава, че от трите ключови цели, определени в съобщението относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, цифровата конкурентоспособност и икономическият растеж са незаменими предпоставки за изграждането на отворено, демократично и устойчиво общество, което се основава на технологии в услуга на хората; подчертава, че за постигането на тази цел е необходимо да има общ европейски подход, зачитащ основните принципи и ценности на Съюза;

2. припомня, че цифровият суверенитет е необходим, за да може Съюзът да се развива безпрепятствено въз основа на своите ценности; подчертава, че инвестициите в науката, научноизследователската и развойната дейност, иновациите в областта на цифровите технологии и изкуствения интелект, както и по-добрият достъп до рисков капитал и до висококачествени нетенденциозни данни, са крайъгълните камъни за гарантиране на цифровия суверенитет на Съюза; подчертава, че МСП и европейският производствен сектор ще играят решаваща роля в този процес на трансформация; посочва, че четвъртата индустриална революция ще зависи, наред с другото, от достъпа до суровини като литий и редкоземни метали и че Съюзът трябва да намали своята зависимост от вносни суровини от критично значение чрез ограничаване на потреблението в абсолютно изражение и благодарение на собствената си екологосъобразна минна промишленост и кръгова икономика; счита, че една по-решителна политика в областта на кръговата икономика, прилагана по отношение на цифровите устройства и полупроводниците, би могла същевременно да допринесе за промишления суверенитет на Съюза и за избягването на отрицателните последици от минните дейности, свързани със суровините; припомня, че изкуственият интелект и други цифрови технологии в много случаи се разработват в международен контекст; отбелязва, че неясното и фрагментирано регулиране ще принуди новаторските дружества да развиват своите продукти и услуги извън Европа; подчертава значението на свободното движение на данните през границите; подкрепя намерението на Комисията да предприеме действия срещу неоправданите пречки пред международните потоци от данни, както и срещу ограниченията, пред които са изправени европейските дружества в трети държави; подчертава значението на достъпа до данни и на оперативната съвместимост в целия ЕС при използването на експоненциално увеличаващото се количество промишлени и публични данни; предупреждава за опасностите, свързани с използването на изкуствен интелект в системи, които санкционират и възнаграждават гражданите в зависимост от тяхното социално поведение; призовава Комисията да разработи стратегия за финансирането на европейските стартиращи предприятия, за да се стимулира техният растеж в Европа, така че да може Европа да се възползва от създадените работни места, идеи и иновативни предприятия и да може да се предотврати преместването на тези предприятия в държави извън Европа; призовава Комисията да проучи различните начини, по които Съюзът е изложен на риск да стане зависим от външни участници; припомня, че държавите членки трябва да спазват ангажимента си, поет в рамките на стратегията „Европа 2020“, да инвестират 3% от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира стратегическият суверенитет на Съюза в сферата на цифровите технологии; припомня, че концепцията за по-висока степен на суверенитет не противоречи на концепцията за свободна и справедлива търговия;

3. подчертава, че настоящият екологичен и въглероден отпечатък на сектора на ИКТ продължава да бъде значителен; посочва, че икономиите на разходи и подобреното управление могат да бъдат постигнати и чрез по-нататъшното устойчиво развитие на цифровите технологии, изкуствения интелект и роботиката, че машинното самообучение би могло да допринесе за намаляване на емисиите чрез по-добро разбиране на технологичните процеси, подобряване на енергийната ефективност, интегриране на възобновяемите енергийни източници и съхранение на енергия, като се даде възможност за споделяне и достъп до основни и ясно определени набори от данни и за включване на екологичното измерение в пълно съответствие с Европейския зелен пакт; отбелязва, че по-значително намаляване на емисиите и дори пълна неутралност по отношение на климата могат да бъдат постигнати чрез определяне на стандарти за ефективност на центровете за данни по отношение на центровете за хостинг, придружени от допълнителни изисквания за високопроизводителния компютърен хардуер и софтуер и повторното използване на топлинна енергия; подчертава значението на разработването на по-енергийно ефективни високопроизводителни изчислителни технологии, като например „Green IT cube“;

4. посреща със задоволство използването на програми на ЕС за финансиране, за да се окаже подкрепа за цифровизацията на нашето общество и нашата промишленост, при условие че те се основават на принципите на ефективност, прозрачност и приобщаване; призовава за координирано използване на различните фондове с цел максимално увеличаване на полезното взаимодействие между програмите; предлага да се отдаде приоритетно стратегическо значение на средствата за изграждане на необходимата цифрова инфраструктура; подчертава успеха на Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии; посреща със задоволство наскоро публикуваното предложение на Комисията за продължаване на дейността на това предприятие с цел запазване и насърчаване на водещата роля на Европа в областта на суперкомпютрите и квантовите изчислителни технологии, които са изключително важни за развитието на изкуствения интелект в Европа; припомня, че МСП са гръбнакът на европейската икономика и се нуждаят от специална подкрепа от страна на програмите на ЕС за финансиране, за да осъществят цифровия преход; посреща със задоволство плановете за преобразуване на Европейския съвет по иновациите в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ за периода 2021 – 2027 г. в пълноправен съвет, предлагащ „обслужване на едно гише“ за стартиращите предприятия, подобрени инструменти за финансиране и услуги за ускоряване на развитието на предприятията; призовава Комисията и държавите членки да увеличат инвестициите в научни изследвания и да улеснят допълнителното сътрудничество между иновативните дружества, висшите учебни заведения и научноизследователските институции; отчита, че споделянето и повторното използване на компоненти на приложения, използващи изкуствен интелект, увеличава използването и навлизането на решения, основаващи се на изкуствен интелект; подчертава, че е важно да се провежда теоретично изследване на основите на изкуствения интелект; отбелязва, че текущите търговски приложения, използващи изкуствен интелект, се основават на изследвания, стартирани преди десетилетия; подчертава необходимостта да се предостави възможност за цялостното изследване на всички приложения и технологии, основаващи се на изкуствен интелект; призовава да се намерят законодателни решения – например т.нар. „регулаторни пясъчници“, предоставящи възможност за растеж на успешните пилотни проекти – които ще гарантират правото както на публичните, така и на частните институции да създават сигурна среда за изпитвания с оглед на научното изследване и разработването на използването както на високорисков, така и на невисокорисков изкуствен интелект; призовава европейските инициативи да бъдат насочени към началния етап на научните изследвания; призовава за мащабни инвестиции в клъстери за високи постижения в областта на цифровите иновации и изкуствения интелект във всички държави членки въз основа на сътрудничество между иновативните дружества, висшите учебни заведения и научноизследователските институции, така че да се гарантира изграждането на капацитет и споделянето на най-добри практики и да се мобилизират научните изследвания и иновациите по цялата верига за създаване на стойност, като по този начин се привличат и задържат най-добрите таланти и частните инвестиции; припомня, че МСП и стартиращите предприятия играят все по-голяма роля по отношение на цифровите иновации; призовава да се приемат мерки за улесняване на техните иновации чрез намаляване на административната тежест, улесняване на достъпа до финансиране, включително до кредити и рисков капитал, повишаване на достъпността на информацията и предлагане на образование за преодоляване на недостига на умения;

5. изразява съжаление, че едва 17% от МСП досега са интегрирали успешно цифрови технологии в своята дейност[25]; припомня, че възприемането на цифровизацията от страна на МСП е необходимо условие за извличането на ползи от настоящата втора вълна на цифровизация; подчертава, че бъдещото законодателство в областта на цифровите технологии следва да избягва ненужната административна или регулаторна тежест за МСП и да бъде придружено от ясни насоки, например от европейска рамка за изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии, която да разглежда етичните принципи и по целесъобразност техническите стандарти с цел да се подобрят резултатите, оперативната съвместимост, сигурността и неприкосновеността на личния живот с оглед на по-доброто управление на използването на нови технологии, например на изкуствен интелект; изтъква, че правната несигурност възпрепятства появата на високотехнологични „еднорози“, стартиращи предприятия и МСП; призовава за създаването на цифрова екосистема, в рамките на която МСП да могат да участват в технологичните иновации, основаващи се на цифровизацията и изкуствения интелект; призовава за укрепване на европейските центрове за цифрови иновации, както и за възприемането на по-ясна стратегия по отношение на тях, така че да се подпомогне широкото внедряване на нови технологии от МСП, дружествата със средна пазарна капитализация и стартиращите предприятия; посочва, че мрежата от европейски центрове за цифрови иновации следва да осигури широко географско покритие в цяла Европа, включително в отдалечените, селските и островните райони, и да постави началото на диалог между различните сектори; призовава Комисията да разработи амбициозна и всеобхватна стратегия в подкрепа на създаването и растежа на стартиращи предприятия с цел в срок от 10 години да се появи ново поколение цифрови „еднорози“; посочва, че стратегията следва да предвижда, наред с други мерки, по-малко бюрократизъм и наличие на отлична инфраструктура, достъп до финансиране, улесняване на създаването на производни предприятия в университетите и предприятията, по-добър достъп до обществени поръчки, данъчни стимули за стартиращите и новосъздадените МСП, подкрепа за достъпа до световните пазари от самото начало, въвеждане на виза на ЕС за стартиращите предприятия, намаляване на регулаторната тежест и създаване на „регулаторни пясъчници“ и специални екосистеми на ЕС за стартиращите предприятия, които да помагат на хората да създават дружества, да привличат финансиране или да лицензират своите изобретения с оглед на използването им от съществуващи предприятия като модел за трансфер на технологии; отбелязва, че тези мерки следва да се разработват въз основа на постоянен диалог със съответните заинтересовани страни;

6. подчертава липсата на европейско финансиране на рисков капитал, липсата на достъп до финансиране и липсата на налични данни, непропорционално голямата роля на публичноправните субекти във вече съществуващото финансиране, както и значителните разлики между екосистемите за стартиращи предприятия и наличното финансиране в различните държави членки; освен това отчита наличието на външни и вътрешни пречки, особено в по-слабо развитите сектори и в по-широк кръг от сектори, както и за МСП, за които е по-трудно в сравнение с големите предприятия да използват приложения, основаващи се на изкуствен интелект; призовава за прилагане на всеобхватен подход в Съюза, основан на подобрено и осъвременено данъчно облагане, който да насърчава предприемачеството чрез справедливи и ориентирани към растежа данъчни режими и благоприятстващо инвеститорите регулиране, така че да се гарантира достъпът до финансиране за перспективните европейски стартиращи предприятия на всички етапи от развитието им; призовава за полагане на съвместни усилия с цел предотвратяване и възпиране на напускането на млади перспективни европейски предприятия, които в много случаи изпитват недостиг на финансиране непосредствено след навлизането си на пазара;

7. подчертава, че потенциалът за растеж на Европа ще се обуславя от цифровите умения на нейното население и дружества; отбелязва недостига на умения, който се наблюдава понастоящем на европейския пазар на труда, и необходимостта да се преодолее този недостиг чрез повишаване на квалификацията и преквалифициране; призовава да се постави по-силен акцент върху преквалификацията и повишаването на квалификацията по отношение на цифровите умения и знания в рамките на националните образователни системи; изисква да се предприемат мерки за справяне с изтичането на мозъци и за привличане на най-големите таланти, без да се засягат националните системи за пазара на труда и сферите на компетентност на социалните партньори, така че Съюзът да се превърне в пространство, което е привлекателно от финансова, интелектуална и предприемаческа гледна точка; подчертава, че тези мерки следва да бъдат финансирани по целесъобразен начин, за да се подобрят условията за привличане на водещи научни изследователи, като се подпомагат цифровите екосистеми в университетите, научноизследователските центрове, бизнес инкубаторите и предприятията, които са отворени за творчество, иновации и насърчаване на авангардната цифрова инфраструктура; счита, че новата европейска програма за умения трябва да предвиди преодоляването на предизвикателствата, свързани с адаптирането на квалификациите и създаването на нови квалификации, които насърчават екологичния и цифровия преход; освен това подчертава, че недостигът на умения и несъответствието между търсенето и предлагането на умения могат да се предотвратят чрез подобряване и улесняване на взаимодействието между системите за образование, обучение и преквалификация и необходимостта дружествата да генерират иновации; счита, че изграждането на справедлив цифров сектор трябва да бъде придружено от образователни аспекти, социализация, справедливи условия на труд, равновесие между професионалния и личния живот, демокрация и добро управление; подчертава, че за да се извлекат максимални ползи от цифровизацията, Съюзът трябва да се погрижи всички да придобият цифрова грамотност и цифрови умения; призовава да се предприемат мерки, насочени към увеличаване и подпомагане на проекти за обучение и действия за по-голяма диверсификация в цифровия сектор, и припомня необходимостта от преодоляване на неравенството между половете в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), в която представителството на жените продължава да бъде недостатъчно;

8. отбелязва със съжаление, че до 30% от гражданите на ЕС не разполагат с основни цифрови умения[26], въпреки че 90% от работните места изискват такива основни умения; призовава Комисията да разработи стратегии за улесняване на цифровия преход чрез подпомагане на програмите за преквалификация, подобряване на професионалното образование, осигуряване на по-добър достъп до таланти и предлагане на обучения през целия живот за текущите и бъдещите работници и служители със специален акцент върху МСП;

9. отчита възможностите и рисковете, свързани със създаването на нови висококвалифицирани работни места и загубата на работни места вследствие на цифровия преход; призовава Комисията, в сътрудничество със социалните партньори, да разработи необходимите стратегии, за да сведе до минимум възможните отрицателни последици и да проучи потенциала на цифровизацията, данните и изкуствения интелект за увеличаване на устойчивата производителност и подобряване на благосъстоянието на работниците и служителите, както и да инвестира в схеми за повишаване на осведомеността и за цифрова грамотност и да гарантира непрекъснатата защита на правата и свободите; призовава Комисията да анализира както възможността за въвеждане на минимални стандарти за защита на лицата, работещи за цифрови платформи, така и нарастващото наблюдение на работното място, улеснено от цифровизацията;

10. подчертава, че използването на необективни набори от данни може неволно да доведе до необективни приложения, основаващи се на изкуствен интелект, и отбелязва по-специално риска от възпроизвеждане на културните и социалните предубеждения и предубежденията, свързани с пола, етническата принадлежност, уврежданията или сексуалната ориентация; подчертава необходимостта от идентифициране и справяне с предубежденията в системите, основани на данни, както при тяхното разработване, така и при използването им; подчертава, че измерението на равенството между половете трябва да се вземе под внимание с оглед на недостатъчното представителство на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и цифровите дружества; подкрепя в пълна степен целта на Комисията да увеличи броя на жените в областта на технологиите чрез, наред с другото, увеличаване и подпомагане на проекти и действия за обучение; припомня, че жените са слабо представени на всички равнища в цифровия сектор в Европа, като се започне от студентите (дял от 32% на жените, следващи за бакалавърска, магистърска или еквивалентна степен) и се стигне до висшите академични длъжности (15-процентов дял на жените), и че най-голямо неравенство се наблюдава при специализираните умения и заетостта в областта на ИКТ, в която само 18% от длъжностите в ЕС се заемат от жени; призовава Комисията и държавите членки да приведат мерките, свързани с цифровия преход в ЕС, в съответствие с целите на Съюза в областта на равенството между половете;

11. подчертава, че постигането на сигурно и приобщаващо европейско общество на гигабитов интернет е предпоставка за успеха на Съюза в неговия цифров преход; припомня, че успехът на икономиката, основана на данни, на Съюза, както и на развитието и внедряването на изкуствен интелект, зависи основно от наличието на по-широка екосистема на ИКТ, преодоляването на цифровото разделение, повишаването на квалификацията и преквалификацията на работната ръка, както и от разработването на интернет на нещата, оптични нишки, квантови технологии и технологии на блоковата верига; отчита ролята, която технологиите от пето поколение (5G) могат да играят за постигането на тази цел; отбелязва, че мрежите с много голям капацитет ще позволят на Европа да направи количествен скок, което ще бъде от полза за цялата технологична екосистема; подчертава ролята на свързаността, стимулирана по-специално от 5G и оптичната инфраструктура, за трансформирането на начините на работа и образователните способи, стопанските модели и цели сектори като производството, транспорта и здравеопазването, особено във връзка с други технологии, като виртуализация, изчисления в облак, периферни изчисления, изкуствен интелект, разделяне на физическите мрежи и автоматизация, и подчертава, че тя има потенциала да доведе до по-голяма производителност и до повече иновации и по-богат потребителски опит; припомня, че Съюзът следва да полага усилия за преодоляване на цифровото разделение в селските райони, което следва да се взема предвид по-специално когато средствата на Съюза се използват за внедряването на 5G мрежи, за намаляване на районите без покритие и за инфраструктурите за свързаност като цяло; призовава Комисията да стимулира европейските дружества да започнат да развиват и изграждат технологичен капацитет за следващото поколение мобилни мрежи; призовава Комисията да анализира въздействието на неравния достъп до цифрови технологии и различията по отношение на свързаността между държавите членки; отбелязва, че инвестирането във високопроизводителни изчислителни технологии е от ключово значение за оползотворяване на пълния потенциал на изкуствения интелект и други нововъзникващи технологии; призовава за преодоляване на недостига на инвестиции в свързаността чрез Европейския инструмент за възстановяване, както и чрез държавно и частно финансиране, за да се компенсират съкращенията на инвестициите на ЕС в разработването на бъдещи технологии в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г.; призовава за приемане на комуникационна стратегия на ЕС, която да осигурява надеждна информация на гражданите на ЕС, както и за провеждане на кампании за повишаване на осведомеността относно 5G и електромагнитните полета, включително като се води борба с дезинформацията;

12. призовава за координирани действия с цел да се намали и премахне неравенството в областта на цифровите технологии, което пандемията разкри, между различните държави членки, техните региони, общества, граждани, стартиращи предприятия и други предприятия и други участници в социалната икономика и академичните среди; призовава за приобщаваща цифровизация на нашите общества в полза на гражданите, която да вземе предвид достъпността и финансовата достъпност и да предостави възможност за справедлива и основана на сътрудничеството цифрова модернизация на публичния сектор с цел да се осъществи основана на ценности цифрова трансформация чрез насърчаване на основните права и демократичните ценности, така че никой гражданин да не бъде изоставен в прехода към цифровизирано общество;

13. призовава за подход, обхващащ цялото общество, към киберсигурността; подчертава, че новите подходи към киберсигурността следва да бъдат проектирани въз основа на устойчивостта и способността за адаптиране към натиск и атаки; призовава да се възприеме цялостен подход към киберсигурността, при който да се взема предвид цялата система – от проектирането и използваемостта на системата до образованието и обучението на гражданите; подчертава, че цифровата трансформация, която се характеризира с бърза цифровизация на услугите и масово въвеждане на свързани устройства, неизбежно излага нашето общество и икономика на по-големи рискове от кибератаки; подчертава, че напредъкът в областта на квантовата изчислителна технология ще предизвика смущения в използването на съществуващите техники за криптиране, които са ключов елемент за защитата на неприкосновеността на личния живот на гражданите, индустриалната интелектуална собственост и националната сигурност; призовава Комисията да подкрепи научните изследвания, които биха позволили на Европа да преодолее това предизвикателство, като същевременно защитава правата на неприкосновеност на личния живот на гражданите, и подчертава необходимостта от надеждно и сигурно криптиране от край до край; призовава Комисията да проучи използването на базирани на блокови вериги протоколи и приложения за киберсигурност с цел подобряване на устойчивостта, надеждността и стабилността на инфраструктурите за изкуствения интелект; подчертава, че е необходимо във всички секторни политики да се включат елементи за киберсигурност; подчертава, че ефективната защита изисква институциите на ЕС и националните институции, с помощта на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), да работят заедно, за да гарантират сигурността, целостта, издръжливостта и устойчивостта на критичните инфраструктури и електронните комуникационни мрежи; посреща със задоволство предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за сигурността на мрежите и информационните системи[27] и намерението ѝ да разшири нейния обхват и да намали различията в прилагането ѝ от страна на държавите членки; изтъква, че е от ключовото значение да се гарантират сигурността, целостта и издръжливостта на критичните инфраструктури и електронните съобщителни мрежи; подчертава връзката между високата степен на киберсигурност на критичните инфраструктури и електронните съобщителни мрежи и цифровия суверенитет на Съюза; призовава да се подходи предпазливо към евентуалната зависимост от високорискови доставчици, особено във връзка с внедряването на 5G мрежите; припомня, че действащото законодателство на Съюза не предвижда задължителни изисквания за киберсигурността на продуктите и услугите като цяло; призовава за включване на основни изисквания във връзка с киберсигурността във фазата на проектиране (сигурност на етапа на проектирането), както и за използване на подходящи стандарти и процеси за киберсигурност както по време на жизнения цикъл на продуктите и услугите, така и в рамките на техните вериги на доставки; призовава за укрепване на дейностите от стратегическо значение за Съюза по отношение на критичната инфраструктура, включително технологиите и научните изследвания в областта на киберсигурността, и за предотвратяване на рисковете във връзка с внедряването на 5G мрежите;

14. отчита, че внедряването на изкуствен интелект е от ключово значение за европейската конкурентоспособност в ерата на цифровите технологии; изтъква, че за да се улесни навлизането на изкуствения интелект в Европа, е необходимо да се следва общ европейски подход, основан на ориентиран към човека подход към надеждния изкуствен интелект, на прозрачност и на ясни правила за отговорността, така че да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар; подчертава, че следва винаги да има възможност за упражняване на контрол от човека, когато гражданите взаимодействат с високорискови автоматизирани системи, за да се гарантира, че всяко едно автоматизирано решение може да бъде проверено и коригирано; изразява убеждението си, че създаването на ясна европейска регулаторна рамка и дългосрочна правна сигурност ще увеличи доверието на потребителите, обществения сектор, предприятията, промишлеността и научноизследователския сектор към изкуствения интелект;

15. отчита, че изкуственият интелект е технология, основана на данни; счита, че достъпът до данни е от ключово значение за развитието на изкуствения интелект в Европа; отчита, че по-широкото използване на продукти и промишлени устройства, свързани с интернет, не само ще повиши конкурентоспособността, ще предостави възможност за разработването на нови продукти и услуги и ще улесни иновациите, но също така ще породи нови рискове по отношение на неприкосновеността на личния живот, информацията и киберсигурността; призовава Комисията да преразгледа и доразвие достъпа до данни, като гарантира, че публичните данни се изготвят в отворени формати за данни и са лесно достъпни, особено за стартиращите предприятия и МСП; призовава за прилагане на нов подход към регулирането на данните, който да улеснява научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, като предоставя повече права за достъп и използване на данни, когато става дума за анонимизирани и нечувствителни данни, както и за прилагане на ясни и балансирани правила, предимно относно защитата на основните права, правата върху интелектуална собственост и търговските тайни; подчертава, че съществуващите дисбаланси на пазара между платформите на „пазачите на информационния вход“ и МСП, както и ограниченият достъп до данни, продължават да представляват предизвикателства за европейските МСП; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа на МСП до данни; призовава за възприемането на подход, който благоприятства за практиките на споделяне на данни на доброволни начала, като водещ принцип, включително предлагане на стимули, които предоставят възможност за споделянето на данни; подчертава, че е важно да има ясни процедури за одобрение за пускане на пазара, както и политики за достъп до пазара в целия ЕС; посреща със задоволство новата стратегия на Комисията в областта на изчисленията в облак и Европейската инициатива за компютърни услуги в облак; отбелязва решението на Съда на Европейския съюз по делото „Schrems II“, в което той постанови, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ не гарантира подходящо равнище на защита в съответствие с предвиденото в Общия регламент относно защитата на данните и Хартата на основните права на Европейския съюз; счита, че свободното движение на данни в рамките на целия вътрешен пазар е необходимо, за да се използва пълноценно потенциалът на основаната на данни икономика, и подчертава, че запазването на потоците от данни трябва да продължи да бъде в основата на целите на ЕС; припомня на Комисията, че е необходимо да се улеснят трансатлантическото предаване на данни и потоците от данни между ЕС и САЩ при пълно зачитане на законодателството и стандартите на ЕС и на държавите членки, че стратегията за компютърни услуги в облак и инициативата за компютърни услуги в облак не заменят необходимостта от правна сигурност за международното предаване на данни и че неизменно трябва да бъдат изпълнени условията по отношение на защитата на данните, неприкосновеността на личния живот, сигурността и обоснованите и недискриминационни обществени интереси; подчертава правната несигурност, пред която понастоящем са изправени МСП, които разчитат предимно на стандартни договорни клаузи; отбелязва ограничения капацитет на МСП за спазване на настоящите изисквания, например извършване на самостоятелна оценка на нивото на защита на данните в трети държави, както и отрицателното въздействие, което това оказва върху международните потоци от данни, иновациите и растежа; поради това настоява Комисията да създаде сигурна от правна гледна точка рамка за трансатлантическото и международното предаване на данни, гарантираща основните права на европейските граждани на защита на личните данни и на неприкосновеност на личния живот; припомня на Комисията за поетите от нея ангажименти по отношение на принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови и намаляването на регулаторната тежест;

16. отправя предупреждение срещу прекомерното регулиране на изкуствения интелект и препоръчва да не се възприема универсален подход или подход, обусловен от моментното състояние на нещата, към регулирането, което би могло да доведе до изопачена цялостна картина или до евентуални пропуски; припомня, че регулирането трябва да бъде пропорционално и гъвкаво и да се основава на съществуващите законодателни инструменти и най-добри практики, с изключение на високорисковите области, в които необходимостта от нов регулаторен подход следва да бъде внимателно проучена, като се остави отворена възможността за саморегулиране и доброволни практики и същевременно се зачитат в пълна степен принципите на технологична неутралност и пропорционалност;

17. посреща със задоволство подписването от всички държави – членки на ЕС, на Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление; подкрепя признанието на ролята на публичните администрации за провеждането на основаната на ценности цифрова трансформация на нашите европейски общества, както и седемте принципа на декларацията; призовава Комисията да подкрепи прилагането на тези седем принципа и изпълнението на действията и мерките чрез европейските фондове; призовава публичния сектор да въведе съвременни цифрови и свързани с тях технологии с цел подобряване на обществените услуги, повишаване на тяхната достъпност и намаляване на административната тежест, подобряване на ефикасността, прозрачността и отчетността и предлагане на по-добри и иновативни услуги; подчертава, че оперативната съвместимост улеснява трансграничното сътрудничество, като води до появата на нови общи обществени услуги или до консолидирането на такива услуги, които вече се развиват на равнището на Съюза, и ускорява развитието на европейското цифрово гражданство; подчертава, че въвеждането и използването от публичния сектор на изкуствен интелект и данни може да проправи пътя към иновации, основани на европейските ценности; подчертава, че изкуственият интелект може да спомогне за сътрудничеството чрез свързване и рационализиране на обществените услуги, с цел да се подобри администрацията в полза на гражданите и дружествата, както и да се предоставят потоци от данни в реално време с оглед на предлагането на услуги и вземането на решения; призовава ЕС да допуска използването само на изкуствен интелект, който е надежден и „ориентиран към човека“, винаги да информира гражданите, когато те взаимодействат с автоматизирана система или когато автоматизираната система взема решения, които биха могли да засегнат живота им, и да гарантира, че винаги съществува възможност за упражняване на контрол от човека, така че да може да се проверява и коригира всяко едно решение; подчертава, че е важно администрациите да събират и предоставят публични данни като начин за засилване на иновациите, улесняване на оценката на прилаганите политики и подпомагане на вземането на решения въз основа на данни; подчертава, че общите стандарти, модулните системи и употребата на софтуер с отворен код в публичния сектор улесняват внедряването и разработването на стратегически цифрови инструменти и капацитет, като същевременно повишават доверието и осигуряват прозрачност; подчертава, че софтуерът, данните и инструментите, които са генерирани от публичния сектор или са финансирани изцяло с публични средства, следва да могат да се използват и другаде и да бъдат свободно достъпни, стига това да е в съответствие с основните права, както и с правилата за защитата на правата върху интелектуална собственост, личните данни и неприкосновеността на личния живот; подкрепя създаването на „екосистема на доверие“, изложено в Бялата книга на Комисията относно изкуствения интелект, което следва да вдъхне на гражданите достатъчно увереност по отношение на използването на приложения, основаващи се на изкуствен интелект, и да осигури на дружествата и публичните организации правна сигурност по отношение на въвеждането на иновации при внедряването на изкуствен интелект; взема под внимание агенциите и механизмите за регулаторен надзор, които вече съществуват в сектори като здравеопазването, производството, финансовия сектор и транспорта; счита, че е необходимо както да се засили ролята на специфичните за всеки сектор регулатори, така и да се възприеме допълващ хоризонтален подход; подчертава, че е важно да се приемат стратегии и подходи, специфични за отделните сектори.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.3.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	72 0 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nicola Beer, François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Michael Bloss, Manuel Bompard, Paolo Borchia, Markus Buchheit, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Carlo Calenda, Andrea Caroppo, Maria da Graça Carvalho, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Josianne Cutajar, Nicola Danti, Pilar del Castillo Vera, Martina Dlabajová, Christian Ehler, Valter Flego, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Claudia Gamon, Jens Geier, Nicolás González Casares, Bart Groothuis, Christophe Grudler, Henrike Hahn, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Ivars Ijabs, Romana Jerković, Eva Kaili, Seán Kelly, Izabela-Helena Kloc, Zdzisław Krasnodębski, Andrius Kubilius, Miapetra Kumpula-Natri, Thierry Mariani, Eva Maydell, Joëlle Mélin, Dan Nica, Angelika Niebler, Ville Niinistö, Aldo Patriciello, Mauri Pekkarinen, Mikuláš Peksa, Tsvetelina Penkova, Clara Ponsatí Obiols, Sira Rego, Robert Roos, Maria Spyraki, Jessica Stegrud, Beata Szydło, Riho Terras, Grzegorz Tobiszowski, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Marie Toussaint, Isabella Tovaglieri, Henna Virkkunen, Pernille Weiss, Carlos Zorrinho
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Matteo Adinolfi, Andrus Ansip, Damien Carême, Jakop G. Dalunde, Cyrus Engerer, Cornelia Ernst, Elena Kountoura, Elena Lizzi, Marian-Jean Marinescu, Sven Schulze, Nils Torvalds

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

72	+
PPE	François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Maria da Graça Carvalho, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Seán Kelly, Andrius Kubilius, Marian-Jean Marinescu, Eva Maydell, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Sven Schulze, Maria Spyraki, Riho Terras, Henna Virkkunen, Pernille Weiss
S&D	Carlo Calenda, Josianne Cutajar, Cyrus Engerer, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Jens Geier, Nicolás González Casares, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Romana Jerković, Eva Kaili, Miapetra Kumpula-Natri, Dan Nica, Tsvetelina Penkova, Patrizia Toia, Carlos Zorrinho
Renew	Andrus Ansip, Nicola Beer, Nicola Danti, Martina Dlabajová, Valter Flego, Claudia Gamon, Bart Groothuis, Christophe Grudler, Ivars Ijabs, Mauri Pekkarinen, Nils Torvalds
ID	Matteo Adinolfi, Paolo Borchia, Elena Lizzi, Thierry Mariani, Joëlle Mélin, Isabella Tovaglieri
Verts/ALE	Michael Bloss, Damien Carême, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Henrike Hahn, Ville Niinistö, Mikuláš Peksa, Marie Toussaint
ECR	Izabela-Helena Kloc, Zdzisław Krasnodębski, Robert Roos, Beata Szydło, Grzegorz Tobiszowski, Evžen Tošenovský
The Left	Elena Kountoura, Sira Rego
NI	Andrea Caroppo, Clara Ponsatí Obiols

 

0	-

 

4	0
ID	Markus Buchheit
ECR	Jessica Stegrud
The Left	Manuel Bompard, Cornelia Ernst

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ (1.3.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище: Косма Злотовски

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства подхода, който Комисията възнамерява да възприеме по отношение на цифровия преход, в който отчетливо се очертават ясните цели, които трябва да бъдат постигнати през следващото десетилетие; счита, че подобна структурирана визия ще бъде от полза за секторите на транспорта и туризма и ще допринесе за превръщането на Европейския съюз в глобален лидер в областта на цифровите технологии; предупреждава, че няколко държави по света се развиват с бързи темпове в посока към предлагането на автоматизирана мобилност на пазара; поради това призовава ЕС да реагира много по-проактивно на бързото развитие в този сектор чрез специално разработена за целта нормативна и финансова уредба за европейски стартиращи предприятия и разработчици на технологии; подчертава, че залогът в случая е стратегическата автономност на ЕС; подчертава огромния потенциал за глобален растеж на приложенията на изкуствения интелект (ИИ), по отношение на които Европа следва да си подсигури съществен пазарен дял въз основа на умело съчетание от политики, целящи осигуряването на благодатна и привлекателна бизнес среда за проекти в областта на ИИ;

2. настоятелно призовава държавите членки да включат в своите планове за възстановяване проекти за цифровизация на транспорта; подчертава необходимостта да се гарантира стабилно и подходящо финансиране за европейските научноизследователски програми, за инвестиции в блокови вериги, базирани на ИИ, и „интернет на нещата“, както и за процеса на изграждане на транспортна и ИКТ инфраструктура за интелигентни транспортни системи (ИТС), включително обезопасеното разгръщане на 5G и разработването на 6G мрежите и бъдещите безжични мрежи с цел да се създадат условия за разгръщането на пълния потенциал на цифровизирания транспорт, като същевременно се гарантира спазването на високи стандарти за безопасност; отбелязва, че нивото на използване на ИИ в транспортния сектор ще зависи от наличието на модерна цифровизирана инфраструктура;

3. подчертава, че за внедряването на ИИ в транспортния сектор ще е необходимо да се изгради нова транспортна инфраструктура, както и да се модернизира съществуващата инфраструктура; подчертава факта, че въпреки многобройните призиви средствата, разпределени в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., са недостатъчни за нуждите на транспортния сектор; предупреждава, че е налице значителна разлика между жизнения цикъл на цифровата и на физическата транспортна инфраструктура; призовава държавите членки да осигурят безопасна, устойчива и висококачествена транспортна инфраструктура, която улеснява внедряването на свързани и автоматизирани услуги за мобилност;

4. посочва, че модернизирането на съответната транспортна и цифрова инфраструктура в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) трябва да бъде ускорено; поради това призовава Комисията, в рамките на преразглеждането от нейна страна на Регламента за TEN-T[28] и на Регламента за коридорите за железопътни товарни превози[29], да предложи механизми, с които да се гарантира това ускоряване; във връзка с това изразява съжаление относно решението на Европейския съвет да намали бюджета на цифровия пакет на Механизма за свързване на Европа; призовава държавите членки да осигурят адекватна подкрепа за цифровизацията на сектора в рамките на своите национални планове за възстановяване и устойчивост; приветства възможността програмите за финансиране от ЕС да привличат частни инвестиции, които са от съществено значение за финансирането на революционни технологии и за внедряването в голям мащаб на автоматизирана мобилност;

5. подчертава, че транспортният сектор е и ще бъде продължи да бъде един от първите сектори, в които потребителите и гражданите ще взаимодействат ежедневно с ИИ; поради това споделя мнението на Комисията, че наличието на ясна, прозрачна и съгласувана уредба на ЕС, която насърчава развитието на ориентиран към човека ИИ, включва аспекти, свързани с безопасността, неприкосновеността на личния живот и сигурността в съответствие с приложимата нормативна уредба на ЕС, заедно със зачитането на човешката автономност, надзор и отговорност, не само ще изгради доверие в технологиите с ИИ сред потребителите и предприятията — като по този начин ще насърчи използването на още нововъзникващи технологии в транспортния сектор — и ще гарантира предвидимост и правна сигурност, но също така ще доведе до подобрения в транспорта от социална, икономическа и екологична гледна точка;
подчертава рисковете, произтичащи от липсата на съгласие по въпроса за регулаторен подход на ЕС;

6. подчертава огромния потенциал на ИИ в транспортния сектор и неговия потенциал за повишаване на степента на автоматизация за автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт; подчертава ролята на ИИ за насърчаване на мултимодалността и на преминаването към други видове транспорт, както и за развитието на интелигентни градове, с което се подобряват условията за пътуване на всички граждани, като транспортът, логистиката и транспортните потоци стават по-ефективни, по-безопасни и съобразени в по-голяма степен с околната среда;

7. посочва, че е необходимо да се приеме нормативна уредба за използването на ИИ в транспортния сектор, например правила за пилотни проекти, които при евентуален успех да предоставят възможност за по-нататъшно развитие на масовия пазар (използване на регулаторен пясъчник); подчертава, че при всяко регламентиране в областта на ИИ следва да се прилага технологично неутрален подход и да се спазва принципът на пропорционалност; отбелязва важната роля, която технологичните клъстери и центровете за цифрови иновации могат да изпълняват за подпомагане на иновациите в транспортния сектор и за засилване на сътрудничеството между предприятията, академичните институции и публичния сектор; подчертава необходимостта данните да бъдат лесно четими и оперативно съвместими, в съответствие с принципите за лесно намиране, достъпност, оперативна съвместимост и пригодност за повторно използване (принципа „FAIR“), за да се създадат полезни взаимодействия между държавите и секторите, да се обединяват знанията и се създават технологични клъстери;

8. подчертава огромния потенциал на системите, които използват ИИ в транспортния сектор, от гледна точка на пътната безопасност, включително за пешеходците и колоездачите, и постигането на целите, определени във визията „Нулева смъртност“; отбелязва, че при липсата на големи обеми от висококачествени и оперативно съвместими данни използването на ИИ в транспортната инфраструктура и превозните средства ще бъде ограничено, което може да навреди на конкурентоспособността на ЕС и на сигурността в областта на транспорта; призовава за повече научноизследователска и развойна дейност с цел повишаване на безопасността на продуктите и подчертава необходимостта от нова хармонизирана нормативна уредба за автоматизираното управление на превозни средства;

9. подчертава големия потенциал за повишаване на ефективността на транспортната система чрез използване на технологии с ИИ в превозните средства и в системите за управление на движението, което, наред с другото, може да съкрати времето за пътуване, да намали задръстванията, да понижи вредните емисии и да съкрати разходите; подчертава, че ИИ ще допринесе за по-нататъшното развитие на безпрепятствена мултимодалност, като се следва концепцията за „мобилността като услуга“ (MaaS); счита, че интеграцията на транспортните услуги предлага възможности да се отговори по-добре на потребностите на европейските граждани от мобилност и да се оптимизира използването на обществения транспорт, като същевременно се ограничава броят на личните превозни средства на пътя; приканва Комисията да проучи начините, чрез които може да се улесни балансираното развитие на „мобилността като услуга“, особено в градските зони;

10. отбелязва, че използването на ИИ в сектора на въздухоплаването понастоящем е съсредоточено върху управлението на въздушното движение и на организацията на въздушното пространство; приветства постиженията на съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), което подкрепи редица научноизследователски проекти във връзка с ИИ и управлението на въздушното движение; призовава за засилване на научните изследвания и инвестициите с цел максимално увеличаване на потенциала на ИИ в сектора на въздухоплаването по отношение на потребителите чрез подобрения в процесите на маркетинг, продажби, дистрибуция и ценообразуване на авиолиниите, както и подобрения на наземното обслужване (проверки за безопасност и др.); отбелязва, че ИИ може да разработи автоматизирана навигация в морския превоз на дълги и къси разстояния и по вътрешните водни пътища и да подобри морското наблюдение в контекста на увеличаващия се трафик от кораби; отбелязва също така, че ИИ може да допринесе за подобряване на енергийната ефективност и на връзката между пристанищата и хинтерланда; подчертава, че пристанищата ще бъдат основни фактори за внедряването на ИИ в сектора на корабоплаването; призовава за внедряване на ИИ и за по-високо равнище на цифровизация в голям мащаб във всички европейски пристанища с цел да се постигне повишена ефективност и конкурентоспособност;

11. подчертава, че необходимостта от ясни и последователни правила за определяне и споделяне на отговорностите в случай на неизправност или произшествие е една от пречките от решаващо значение за практическото внедряване на основаващи се на ИИ технологии в транспортния сектор, както се посочва в неговия доклад от 5 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно режим на гражданска отговорност за изкуствения интелект[30]; подчертава необходимостта от ясно и справедливо разпределение на отговорностите между производителите, операторите и ползвателите на автономни превозни средства въз основа на капацитета за контрол на рисковете, с цел, наред с другото, да се гарантират най-високата възможна степен на безопасност на продуктите, подходящото разпределение на рисковете и отговорностите; поради това подчертава, че Европейският съюз следва да използва по възможно най-добрия начин всички инструменти, с които разполага, за да повиши максимално както безопасността на транспортните системи, които използват изкуствен интелект, така и възможността за установяване на отговорността, ако е необходимо; призовава застрахователните компании да подобрят начина, по който включват нови рискове, произтичащи от свързана и автоматизирана мобилност, в своята подписваческа политика;

12. подчертава, че възможностите, които предлага ИИ, следва да бъдат изтъквани и че лицата, участващи в разработването на политики, следва да полагат усилия да информират гражданите и предприятията, за да им предоставят възможност да оценят потенциала на ИИ и последиците от неговото използване; подчертава в тази връзка колко са важни ефективните информационни и комуникационни кампании, за да се гарантират разбирането от страна на хората и тяхната осведоменост; подчертава, че наличието на правна яснота ще повиши доверието на потребителите, като по този начин ще повлияе положително на дружествата и на малките и средните предприятия (МСП) от ЕС, които разработват такива технологии, и ще улесни разширяването на един силен пазар на ЕС;

13. отбелязва, че постигането на целите, поставени от Комисията в нейната Бяла книга за изкуствения интелект (COM(2020)0065), зависи от гарантирането на широк достъп за гражданите и предприятията до висококачествени публични и промишлени данни, генерирани не само от транспортния сектор, а също така от всички сектори, които са свързани с него, и от осигуряването на интелигентна инфраструктура и превозни средства за безопасното им събиране и обработка; счита, че съществува спешна необходимост от разширяване на достъпа до данните, които понастоящем са блокирани в частния сектор; подчертава необходимостта да се гарантира свободата на обмен и обработка на необработени, нелични и анонимизирани данни от публични и частни субекти, при пълно спазване на достиженията на правото на ЕС в областта на данните и неприкосновеността на личния живот; подчертава необходимостта от законодателни действия за премахване на пречките пред обмена и повторното използване на данни, като същевременно подчертава, че трябва се осигури подходящо ниво на защита на личните данни и на неприкосновеността на личния живот; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, което масовото разгръщане на енергоемки инфраструктури за данни (т.е. центрове за данни и сървърни паркове) може да има окаже върху околната среда, с цел насърчаване на устойчивото им разгръщане в съответствие със Зеления пакт;

14. приветства съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно европейска стратегия за данните (COM(2020)0066) и нейното предложение за регламент относно европейска рамка за управление на данните (COM/2020/0767); подчертава необходимостта от създаване на истински единен пазар за данни и по-конкретно общо европейско пространство за данни за мобилността, което, като създава възможност за обмен на данни между предприятията, от предприятията към публичните органи и от публичните органи към предприятията, може, наред с другото, да улесни достъпа до и използването на данни от страна на микропредприятията, малките и средните предприятия (МСП) и стартиращите предприятия в областта на транспорта и пътуванията, без да се засяга законодателството за защита на данните; подчертава факта, че достъпът до данни е от решаващо значение за развитието на технологиите в областта на ИИ, които ще бъдат все по-важни в сектора на транспорта и туризма; поради това подчертава, че на изследователите и предприятията, и по-специално МСП, следва да се предостави по-голяма свобода за достъп до и използване на данни за разработването на ИИ, за да бъдат те в състояние да разработват и внедряват качествени технологии в областта на ИИ; подчертава, че Европа се нуждае от висококачествена и гарантираща кибернетична сигурност цифрова инфраструктура, както и от по-високо качество на и по-добър достъп до данните, което е в съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД)[31];

15. подчертава колко е важно да се предоставят стимули за доброволен обмен на данни и достъп до тях, което ще бъде от полза за изграждането на центрове за данни, използващи ИИ, които имат отворена и прозрачна европейска инфраструктура за компютърни услуги в „облак“ (например Gaia-X), както и за обработката на данни, генерирани в мрежовия трафик; отбелязва, че тази инфраструктура следва да се основава на принципите на преносимост, оперативна съвместимост и криптиране; подчертава, че е необходима по-добра координация с европейските дружества и помежду им с цел разработване на съобразени с пазара технически стандарти, които да насърчават оперативната съвместимост и трансфера на технологии и същевременно да засилват конкуренцията; счита, че европейските организации по стандартизация следва да изпълняват водеща роля и да спомагат за установяването на пропуските в международните стандарти; изтъква факта, че свободите, свързани с единния пазар, представляват основният потенциал за по-голяма конкурентоспособност и повече иновации в цифровата област в Европа и че поради това разпокъсаността и неоправданите пречки по границите пред потоците от данни, съвместните научни изследвания и износа на цифрови стоки и услуги между държавите членки трябва да бъдат незабавно премахнати, за да се гарантира, че обществото извлича всички налични ползи от единния пазар;

16. отбелязва, че засилената цифровизация и автоматизация на транспорта ще излагат сектора във все по-голяма степен на рискове от киберзаплахи и престъпления; подчертава във връзка с това факта, че транспортът представлява инфраструктура от критично значение и че тъй като този сектор се цифровизира във все по-голяма степен, той следва да развива солидна култура, съсредоточена върху киберсигурността; подчертава, че тази култура трябва да интегрира, под надзора на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност, системите за киберсигурност, които са от значение за всеки сектор, като всички те следва да споделят една и съща всеобхватна уредба в усилията за засилване на обмена на информация и подобряване на координираната превенция и реагиране на общи заплахи; подчертава необходимостта от развиване на киберумения в ЕС и от запазване на подхода „киберсигурност още на етапа на проектиране“, за да се гарантира внедряването на безопасни, устойчиви и стабилни автоматизирани системи с ИИ както за инфраструктурата, така и за превозните средства;

17. призовава държавите членки да прилагат правилно Директивата за мрежова и информационна сигурност[32] и Комисията да наблюдава процеса; приветства предстоящия преглед на посочената директива, тъй като той има за цел да се подобри киберустойчивостта на транспортната инфраструктура и да се реагира по-ефективно спрямо кибератаки; подчертава необходимостта от пълен достъп до данни и информация за софтуера, специфични за превозните средства, на упълномощените проверяващи и одобряващи организации с цел да се откриват фалшификации и манипулации и да се гарантира киберсигурността на превозните средства; призовава за пълно зачитане на правилата, установени от уредбата на ЕС относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, включително Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации[33] и ОРЗД;

18. отбелязва, че динамичното развитие на иновативните цифрови услуги и бизнес модели в транспортния и туристическия сектор няма да бъде възможно без безплатен и неограничен достъп до публични данни, които попадат в обхвата на инфраструктурата за пространствена информация, като например геодезични и картографски данни, модели на релефа, ортофотокарти, данни относно геометрията на сградите и топографските обекти, които се използват при картографирането; подчертава, че публикуването на толкова голямо количество пространствени данни ще окаже силно положително въздействие върху използването на тези данни от европейските предприемачи, които извършват дейност в сектора на новите технологии; призовава Комисията да създаде система от стимули, за да могат държавите членки да подпомагат процеса на отваряне на ресурсите от геодезични данни и предоставяне на безплатен достъп до тях;

19. отчита амбицията ЕС да се превърне в световен лидер в разработването и прилагането на ИИ в транспортния и туристическия сектор и подчертава факта, че ЕС следва да заеме ролята на световен лидер в разработването на ясни, ефективни, ориентирани към човека, единни етични и правни норми и стандарти за използване на ИИ в транспортния сектор, като би могъл да определя стандарти за останалата част от света; отбелязва, че трябва да избегне възникването на фрагментиран пазар на цифрови данни за трафика, което ще бъде пречка за развитието на цифровите иновации;

20. насочва вниманието към правната непредвидимост, пред която са изправени разработчиците на технологии с ИИ поради променящата се нормативна и институционална уредба по въпросите, свързани с ИИ, на равнището на ЕС; поради това отправя искане към Европейския комитет по защита на данните да представи насоки за стандартизирани процедури за използване на данни, включително списък с критерии за ефективна анонимизация, за да се увеличи правната предвидимост за разработчиците на технологии с ИИ в транспортния и туристическия сектор в съответствие с разпоредбите за защита на личните данни; счита, че националните органи следва да прилагат тези насоки на ЕС при упражняването на своите публични правомощия като начин за гарантиране на последователно спазване на нормативните изисквания и за премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар;

21. подчертава, че цифровизацията на транспорта ще бъде основна движеща сила в процесите му на декарбонизация, като допринася за постигането на целите на ЕС за нулеви нетни емисии през 2050 г.; подчертава факта, че прилагането на цифрови решения за всички видове транспорт и инфраструктура може да намали емисиите чрез внедряване на свързана мобилност, електрификация на автомобилния парк, ефикасно управление на логистиката и контрол на скоростта;

22. подчертава, че съществува риск от нови предубеждения и дискриминация, ако ИИ се захранва с необработени и замърсени данни; подчертава, че всяко решение, взето във връзка с предоставянето на услуга, трябва да бъде потвърдено от човек, като ИИ се използва, за да подпомага вземането на това решение;

23. отбелязва значителния потенциал на европейските микро-, малки и средни предприятия и стартиращи предприятия в сектора на транспорта и туризма, които развиват дейност на цифровия единен пазар; подчертава необходимостта от достатъчна финансова и организационна подкрепа за иновациите и за подобряване на цифровите умения на служителите в този сектор; подчертава факта, че регулаторната и финансовата среда следва да дават възможност за създаване и растеж на стартиращи и съвместни предприятия в областта на ИИ в Европа; подчертава, че ЕС следва да използва инструментите, с които разполага, за да извършва скрининг на чуждестранните инвестиции и да предотвратява хищнически придобивания, като по този начин дава възможност на европейските дружества да се разрастват и да се конкурират на световния пазар;

24. подчертава, че ограничената конкуренция на пазара на цифрови услуги в секторите на транспорта и туризма създава значителни пречки за МСП; отбелязва, че МСП са най-сериозно засегнати от непрозрачната бюрокрация и прекомерните административни пречки; поради това подчертава факта, че законодателството трябва да бъде опростено и изяснено, за да се насърчи разработването и използването на цифрови технологии, и по-специално ИИ, от страна на МСП, както и че то трябва да отчита различията в пазарните позиции на операторите в рамките на единния пазар; подчертава факта, че специфичната за транспорта уредба за данните следва да бъде съсредоточена върху засилването на икономическия растеж чрез достъпа до много големи набори от данни, по-специално за МСП, което би помогнало на секторите на транспорта и туризма в ЕС да се възползват от възможностите, които предлага пазарът днес, вследствие на което ще се подобри безопасността на транспорта, ще бъде защитена неприкосновеността на личния живот и ще се засили конкурентоспособността;

25. подчертава ролята на патентите, чието използване е от съществено значение за спазването на стандартите, за целите на пълното и успешно внедряване на технологиите в областта на ИИ в сектора на транспорта; призовава Комисията да преразгледа настоящата нормативна уредба на ЕС относно правата върху интелектуалната собственост, за да се гарантират адекватна правна защита, справедливи и недискриминационни практики в областта на лицензирането, като се вземат предвид особеностите на научноизследователската и развойна дейност, когато става дума за технологиите в областта на ИИ;

26. призовава да се осигурят стимули, които предоставят на МСП, развиващи дейност в секторите на транспорта и туризма, достъп до нелични данни, произвеждани от други частни заинтересовани лица в рамките на доброволен и взаимноизгоден процес;

27. припомня, че ЕС е основната дестинация за туризъм в световен мащаб; подчертава необходимостта да се улесни възстановяването на сектора по устойчив начин; подчертава първостепенната роля, която ще изпълняват цифровизацията, ИИ и роботиката за рестартирането на сектора, като по този начин се гарантира устойчивостта на отрасъла в дългосрочен план; отбелязва, че са необходими подходящо финансиране и стимули за туристическите обекти, по-специално за микропредприятията, малките и средните предприятия, за да им се предостави възможност да се възползват от цифровизацията и да модернизират услугите, които предлагат на потребителите;

28. призовава Комисията и държавите членки да създадат технологични инкубатори и ускорители, които да предоставят подкрепа и да дават възможност за появата и растежа на нови иновативни туристически предприятия, които използват такива технологии, и да насърчават цифровото лидерство на ЕС в областта на устойчивия туризъм чрез научноизследователска и развойна дейност, съвместни предприятия и публично-частни партньорства по въпроси като управлението на големи групи от хора, мобилността и безконтактните услуги, както и валоризацията на местните МСП, участващи във веригата за доставки на туристически услуги;

29. подчертава, че широкомащабното разгръщане на 5G мрежи ще предложи изцяло нови възможности за работа в транспортния сектор и ще доведе до значително увеличаване на производителността на европейските икономики; подчертава обаче, че с оглед на голямата динамика на пазара на труда някои работни места може да станат ненужни, поради което ще бъде от съществено значение да се извършва преквалификация и повишаване на квалификацията на служителите, които работят в тези сектори, както по отношение на основните, така и на задълбочените цифрови умения; призовава Комисията и държавите членки да осигурят специални средства за преквалификация и повишаване на квалификацията на служителите, които не разполагат с цифрови умения; подчертава колко е важно да се гарантиране зачитането и прилагането на правата на работника в такава променяща се работна среда;

30. счита, че постигането на водеща позиция в областта на цифровите технологии ще зависи от създаването и насърчаването на специалисти в цифровата област в ЕС и развитието на ноу-хау на ЕС; подчертава във връзка с това възможностите, които предлагат европейските програми, например предстоящата програма „Цифрова Европа“; настоятелно призовава държавите членки да инвестират в образование и да осигурят на учениците от най-ранна възраст основните умения, необходими за насочването им към професионално развитие в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ);

31. изразява съжаление, че различията между половете по отношение на професионалното развитие и образованието в областта на НТИМ все още са налице, и призовава Комисията и държавите членки да продължат да разработват механизми за постигане на баланс между половете в тази област; подчертава факта, че преодоляването на тези различия е от полза и за цифровизацията на транспортния сектор; отбелязва положителните дългосрочни последици за европейската конкурентоспособност и устойчивост при повишаването на цифровите умения и експертния опит в сферата на киберсигурността в европейските МСП;

32. подчертава огромния потенциал на технологичните иновации и ИИ за адаптиране на видовете транспорт към потребностите на хората с увреждания, което предоставя възможност за по-приобщаваща и свободна мобилност за всички; приветства факта, че ИИ може допълнително да увеличи участието на хората с увреждания на пазара на труда;

33. подчертава факта, че технологичното развитие в областта на транспорта и мобилността, по-специално приложенията с ИИ и автономните превозни средства, предлага голям потенциал за опростяване на ежедневието на хората и предприятията и за осигуряване на по-безопасни, по-ефикасни и по-достъпни транспортни решения; призовава за стабилна промишлена политика, основаваща се на цифровия и екологичния преход, която има за цел да развие базов инфраструктурен, логистичен, изчислителен и цифров капацитет на ЕС, тъй като това би помогнало на ЕС да постигне водеща позиция в областта на цифровите технологии във всички сектори; настоятелно призовава Съюза да гарантира сигурността на транспортната си верига на доставки чрез диверсификация на доставките и чрез повишаване на стратегическата автономност на ЕС по отношение на материалите и услугите, тъй като прекъсването им може да засегне общественото здраве и сигурността; призовава Комисията да взема предвид тези елементи при всяка актуализация на промишлената стратегия на ЕС;

34. подчертава, че иновативната и конкурентоспособна икономика, основаваща се на данни, се гради въз основа на отвореност и оперативна съвместимост; посочва, че прозрачността и лоялните бизнес практики на платформите за транспорт и туризъм, по-конкретно относно алгоритмите, основаващи се на ИИ, които засягат услугите, ценообразуването и рекламата, са от съществено значение за гарантирането на защитата и доверието на потребителите, както и за насърчаването на конкурентна среда.

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 1 7
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Magdalena Adamowicz, Andris Ameriks, José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Marco Campomenosi, Massimo Casanova, Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Andor Deli, Karima Delli, Anna Deparnay-Grunenberg, Ismail Ertug, Gheorghe Falcă, Giuseppe Ferrandino, João Ferreira, Mario Furore, Søren Gade, Isabel García Muñoz, Jens Gieseke, Elsi Katainen, Elena Kountoura, Julie Lechanteux, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Benoît Lutgen, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Tilly Metz, Giuseppe Milazzo, Cláudia Monteiro de Aguiar, Caroline Nagtegaal, Jan-Christoph Oetjen, Philippe Olivier, Rovana Plumb, Dominique Riquet, Dorien Rookmaker, Massimiliano Salini, Sven Schulze, Vera Tax, Barbara Thaler, István Ujhelyi, Petar Vitanov, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Lucia Vuolo, Roberts Zīle, Kosma Złotowski
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Clare Daly, Carlo Fidanza, Marianne Vind

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

41	+
ECR	Carlo Fidanza, Roberts Zīle, Kosma Złotowski
ID	Marco Campomenosi, Massimo Casanova, Julie Lechanteux, Philippe Olivier, Lucia Vuolo
PPE	Magdalena Adamowicz, Andor Deli, Gheorghe Falcă, Jens Gieseke, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Benoît Lutgen, Marian-Jean Marinescu, Giuseppe Milazzo, Cláudia Monteiro de Aguiar, Massimiliano Salini, Sven Schulze, Barbara Thaler, Elissavet Vozemberg-Vrionidi
Renew	José Ramón Bauzá Díaz, Izaskun Bilbao Barandica, Søren Gade, Elsi Katainen, Caroline Nagtegaal, Jan-Christoph Oetjen, Dominique Riquet
S&D	Andris Ameriks, Ismail Ertug, Giuseppe Ferrandino, Isabel García Muñoz, Bogusław Liberadzki, Rovana Plumb, Vera Tax, István Ujhelyi, Marianne Vind, Petar Vitanov
The Left	Clare Daly, João Ferreira, Elena Kountoura

 

1	-
NI	Dorien Rookmaker

 

7	0
ECR	Peter Lundgren
NI	Mario Furore
Verts/ALE	Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Karima Delli, Anna Deparnay-Grunenberg, Tilly Metz

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ (16.3.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище: (*) Сабине Ферхайен

(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

 

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. припомня, че изкуственият интелект (ИИ) следва да се разработва, внедрява и използва по предназначение по справедлив и етичен начин въз основа на ориентиран към човека подход и при пълно спазване на ценностите и принципите на Съюза, правата на човека, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на данните, недискриминацията, свободата и плурализма на медиите и културното многообразие; подчертава, че правната рамка относно ИИ изисква стриктно съблюдаване на основните права, етичните аспекти и правните гаранции, за да бъдат защитени нашите демократични общества и граждани като ползватели и потребители на системи с ИИ;  подчертава, че прозрачността и независимият надзор са от решаващо значение за намаляване на предубежденията и избягване на всякакви форми на дискриминация или злоупотреба, както и за гарантиране спазването на принципите на правовата държава;

2. припомня, че за да бъде етичен, ИИ трябва да бъде разработван, внедряван и използван по устойчив и социално отворен начин, като се следва стратегия за равенство между половете, зачита се културното многообразие, насърчава се цифровата грамотност, преодолява се цифровото разделение и се защитават правата върху интелектуалната собственост;

3. подчертава решаващото значение на една съгласувана визия и стратегия на равнището на Съюза за постигането на истински цифров единен пазар в рамките на общество, което се осланя на ИИ, което би било от полза в пълна степен за ползвателите; изтъква отново значението на увеличаването на осведомеността относно ИИ и засилването на равнището на грамотност в областта на ИИ; подчертава необходимостта от предлагане на възможности за учене и обучение, за да се даде възможност на европейското общество да придобие основни цифрови умения, както и разбиране на използването и потенциалните рискове от ИИ, с оглед на пълното използване на тези технологии и предоставянето на възможност на гражданите да участват пълноценно в цифровия единен пазар и обществото;  във връзка с това отново изразява становището си, че иновациите в областта на ИИ и роботиката трябва да бъдат интегрирани в образователните планове, както се подчертава в наскоро приетия план за действие в областта на цифровото образование;  отново призовава Комисията и държавите членки да гарантират гладкото изпълнение и оценка на този план;

4. подчертава, че цифровият преход засяга сферата на образованието, която е на път да претърпи най-съществената си промяна от въвеждането на задължителното образование насам; подчертава, че според някои оценки 65 % от децата, които днес посещават начално училище, един ден в крайна сметка ще работят на нови видове работни места, които все още не съществуват;  подчертава, че цифровата грамотност е основно умение и че е необходимо да се гарантира равнопоставен достъп до тези умения и до цифрово оборудване, както беше подчертано от свързаното с COVID-19 предизвикателство на дистанционното преподаване и учене;  отново призовава Комисията и държавите членки да разгледат внимателно несъответствията, породени от цифровото разделение по отношение на достъпа до информация, образование и работни места, включително чрез подходящи инвестиции в инфраструктура, оборудване и ресурси;

5. подчертава необходимостта от широка достъпност на ИИ за културните и творческите сектори и индустрии (КТСИ) в цяла Европа, за да се поддържат еднакви условия на конкуренция и лоялна конкуренция за всички заинтересовани страни и действащи лица в Европа;

6. подчертава потенциала на технологиите в областта на ИИ за КТСИ – от по-добро управление, достъп до и ангажиране на аудиторията до подпомагано филтриране на съдържание, повишаване на значимостта на културните архиви, както и подпомагани проверки на факти и журналистически данни; подчертава допълнително потенциала на основаните на ИИ решения, като преобразуване на текст в реч и реч в текст и автоматично субтитриране и превод, за увеличаване на достъпа до култура, информация и образование за хора с увреждания, включително хора със зрителни и слухови увреждания и други уязвими групи; призовава КТСИ да бъдат интегрирани като политически приоритет в областта на ИИ на равнището на Съюза и подчертава, че сътрудничеството с тези сектори би могло да бъде безценно за доближаване на иновациите в областта на ИИ до обществеността и за намиране на творчески решения и възможности за използване на ИИ;

7. подчертава, че Съюзът не следва да изостава от световната надпревара в областта на ИИ, особено по отношение на търговското приемане и финансиране на ИИ;  изразява съжаление във връзка с факта, че културата не е включена в стратегиите и препоръките за политика за ИИ нито на национално равнище, нито на равнището на Съюза; подчертава, че по-добро разбиране на рисковете и ползите на технологиите в областта на ИИ ще увеличи общественото търсене и следователно развитието на тези технологии; в това отношение призовава държавите членки да инвестират в дейности за повишаване на осведомеността, свързана с технологиите в областта на ИИ;  подчертава необходимостта от установяване, в партньорство с всички съответни заинтересовани страни, включително малки и средни участници, на ясна правна рамка за етичен, устойчив и социално отговорен ИИ, която да дава приоритет на творческия подход и достъпа до култура с цел Съюзът да заеме водеща позиция в областта на технологичното развитие, в иновациите и създаването на стойност, основани на ИИ, в световен мащаб, както и да се увеличат максимално ползите от ИИ, като същевременно се оценят потенциалните му рискове за обществото;

8. призовава за разработване с финансиране от Съюза и с национално финансиране на програми за обучение в областта на ИИ за преподавателите от всички дисциплини в цяла Европа;  припомня специалните изисквания на професионалното образование и обучение (ПОО) във връзка с ИИ и призовава за подход на сътрудничество на европейско равнище, предназначен да засили потенциала, предлаган от ИИ в областта на ПОО в цяла Европа;

9. подчертава, че транспонирането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги[34] (ДАВМУ) и Директивата за авторското право[35] в националното законодателство е от решаващо значение за постигането на истински цифров единен пазар, който насърчава културното многообразие; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да приключат транспонирането на тези директиви във възможно най-кратък срок; подчертава, че бъдещият законодателен акт за цифровите услуги, законодателният акт за цифровите пазари, както и политиките на Съюза в областта на данните и всеки бъдещ регламент относно ИИ, по-специално по отношение на КТСИ, следва да бъдат в съответствие с принципите и задълженията, посочени в тези директиви;

10. настоятелно призовава Съюза да предприеме мерки за предотвратяване или смекчаване на рисковете, свързани с отрицателното въздействие на ИИ, както и да установи конкретни и приложими основни стандарти и правила, особено в чувствителната сфера на системите с ИИ, използвани в областта на правоприлагането, като например в софтуера за лицево разпознаване;

11. подчертава, че секторът на цифровите услуги се развива бързо, и поради това подчертава необходимостта да се гарантира, че новите правила не пречат на отвореността на неговия пазар;  подчертава, че принципът на неутралност на мрежата трябва да остане крайъгълният камък на онлайн сферата;

12. счита, че всяка рамка в областта на ИИ следва да се основава на прозрачност, обяснимост, когато е приложимо, и отчетност, както и следва да поддържа правата и задълженията, установени в Общия регламент за защита на данните (ОРЗД), включително свеждане на данните до минимум, ограничение на целите и защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране;

13. посочва, че ИИ може да бъде ефективен инструмент за подпомагане на прилагането на правилата относно онлайн съдържанието, например като идентифицира незаконно или вредно съдържание, дезинформация или фалшиви новини, и може също така да се използва за подпомагане на прилагането на механизма за „уведомяване и премахване на съдържание“; подчертава обаче, че използването на ИИ, ако не е регулирано по подходящ начин, може да постави предизвикателства пред основните права, по-специално свободата на изразяване, както и достъпа до информация, културното многообразие и медийния плурализъм;  припомня във връзка с това необходимостта ИИ да зачита основните права и правото на Съюза, когато се разработва, внедрява и използва в Съюза;  подчертава, че човешката намеса е необходима, тъй като автоматизираните механизми, които се използват за прилагане на правилата онлайн, не могат да направят пълна оценка на контекста, може да доведат до фалшиви положителни резултати и да възпрепятстват законната и лоялна дейност; подчертава, че всяко използване на ИИ трябва да следва стриктно принципа на прозрачност и да има ясни правила за отчетност с гарантиран ефективен механизъм на обжалване; отбелязва, че цифровият единен пазар следва да се ръководи от принципа, че „това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн“;  подчертава също така, че това, което е законно офлайн, следва да остане законно онлайн, особено по отношение на основните свободи като свободата на изразяване на мнение;

14. припомня, че член 13 от Хартата на основните права в ЕС (Хартата) относно свободата на изкуствата и науките гласи, че изкуствата и научните изследвания трябва да са свободни и че академичната свобода трябва да се зачита; насочва вниманието към нарушаването на творческите свободи в Европа, което е обобщено в доклада на Freemuse относно „състоянието на творческите свободи през 2020 г.“;

15. призовава за предоставяне на пълна и разбираема за ползвателите информация относно това кога се използва ИИ, как функционира и по какъв начин могат да бъдат оспорвани основаните на неговото използване решения; отбелязва освен това, че резултатите, предоставяни от ИИ, сами по себе си следва да се използват само като индикация, но никога твърдо доказателство;

16. отбелязва, че големите платформи са придобили огромен обем данни и са заменили услугите в разнообразна и децентрализирана система с отворен код със затворени платформи (тип ,,walled gardens“) със заключени в тях потребители; подчертава, че вследствие на това някои пазари се характеризират с големи платформи със значителни мрежови ефекти, които са в състояние да действат фактически като „онлайн пазачи на информационния вход“ на цифровата икономика;  счита, че поради тази причина е необходимо да се въведат допълнителни задължения по отношение на защитата на данните, прозрачността, възможността за избор на ползвателя и оперативната съвместимост, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и благосъстоянието на потребителите;

17. подчертава, че Съюзът трябва да се стреми към единни, недвусмислени и актуални правила, които не възпрепятстват иновациите на вътрешния пазар;  призовава, във връзка с това, за ориентиран към човека, балансиран и внимателен подход към автоматизирано вземане на решения, който зачита и защитава основните права и етичните съображения и е в съответствие с приложимите регулаторни рамки, като ДАВМУ, Директивата за авторското право и ОРЗД, както и бъдещия законодателен акт за цифровите услуги;

18. припомня неотложната необходимост от по-лоялна конкуренция по отношение на онлайн услугите в областта на КТСИ в Европа с цел противодействие на мрежовите ефекти и ефектите на концентрацията на пазара на данни, които обикновено облагодетелстват неправомерно големи цифрови дружества; в това отношение приветства законодателните предложения относно законодателен акт за цифровите услуги и законодателен акт за цифровите пазари, които следва да допринесат за по-нататъшното оформяне на цифровото бъдеще на Европа;

19. припомня, че държавите членки и институциите на ЕС имат задължение да гарантират, по силата на Хартата и Европейската конвенция за правата на човека, че правата на всеки човек на неприкосновеност на личния живот, защита на данните, свобода на изразяване на мнение и свобода на събрания, недискриминация, достойнство и други основни права не се ограничават неправомерно чрез използването на нови и нововъзникващи технологии;

20. отбелязва, че Съюзът трябва да обърне внимание на начина, по който се съхраняват и обработват данните; подчертава, че целостта на данните също трябва да бъде защитена и че начинът на интерпретиране на данните от ИИ не трябва да води до потисничество или дискриминация;

21. подчертава, че с оглед на това европейският цифров пазар да процъфтява и да предоставя възможност за ефективен и етичен ИИ са необходими огромни количества качествени, съвместими данни; подчертава колко е важно всяка бъдеща рамка на политиката в областта на ИИ да бъде проектирана така, че да гарантира високи равнища на защита и контрол на личните данни, които трябва да бъдат обработвани добросъвестно, по-недискриминационен начин и въз основа на съгласието на съответното лице, като се поддържат всички правила в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот; припомня, че всяко автоматизирано вземане на решения въз основа на алгоритми трябва да бъде прозрачно и отговорно, при надлежно зачитане на правата и отговорностите на всички съответни участници, за да се избегне неправилно интерпретиране на данните;

22. подчертава, че за да може Съюзът да се превърне в лидер в използването на свързани с ИИ технологии, които зачитат етичните стандарти и основните права, и да остане конкурентоспособен на световния цифров пазар и да се възползва от пълния му потенциал, Съюзът трябва да изгради своя капацитет, включително чрез Европейския институт за иновации и технологии (EIT), като насърчава повече хора да се стремят към кариера в свързаните с ИКТ сектори, например чрез обучение на повече специалисти в областта на данните в областта на ИИ, както и на специалисти в свързани нови области като инвестиране и сигурност на ИИ; призовава за по-силна подкрепа, с оглед на тази цел, за създаването и укрепването на мрежи, насочени към ИИ, като същевременно продължава да се проучва възможността за създаване на общоевропейски университетски и научноизследователски мрежи, насочени към ИИ;  подчертава, че липсата на специалисти и професионалисти в областта на данните, наред с друго, може да доведе до неправилно интерпретиране на данните, което може да създаде предубеждения и изопачени резултати;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	15.3.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Asim Ademov, Isabella Adinolfi, Christine Anderson, Ilana Cicurel, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re, Laurence Farreng, Tomasz Frankowski, Hannes Heide, Irena Joveva, Petra Kammerevert, Niyazi Kizilyürek, Ryszard Antoni Legutko, Predrag Fred Matić, Dace Melbārde, Victor Negrescu, Niklas Nienaß, Peter Pollák, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Monica Semedo, Andrey Slabakov, Massimiliano Smeriglio, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Theodoros Zagorakis, Milan Zver
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Christian Ehler, Marcel Kolaja

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

29	+
ECR	Ryszard Antoni Legutko, Dace Melbārde, Andrey Slabakov
ID	Christine Anderson, Gilbert Collard, Gianantonio Da Re
NI	Isabella Adinolfi
PPE	Asim Ademov, Christian Ehler, Tomasz Frankowski, Peter Pollák, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Theodoros Zagorakis, Milan Zver
Renew	Ilana Cicurel, Laurence Farreng, Irena Joveva, Monica Semedo
S&D	Hannes Heide, Petra Kammerevert, Predrag Fred Matić, Victor Negrescu, Marcos Ros Sempere, Domènec Ruiz Devesa, Massimiliano Smeriglio
The Left	Niyazi Kizilyürek
Verts/ALE	Marcel Kolaja, Niklas Nienaß

 

0	-

 

0	0

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ (25.2.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище (*): Марион Валсман

(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Общи въпроси

1. подчертава значението на напълно функциониращия цифров единен пазар и положителното въздействие, което използването на изкуствения интелект (ИИ), роботиката и свързаните с тях технологии може да има върху нашите пазари и общество, тъй като те имат потенциала за ефективно справяне с предизвикателствата, пред които са изправени обществата, както беше доказано по-специално по време на пандемията от COVID-19; счита обаче, че социално-икономическите, правните и етичните последици трябва да бъдат внимателно разгледани в съответствие с ценностите на ЕС, за да се създаде правна яснота за потребителите и предприятията;

2. поддържа становището, че МСП, новосъздадените предприятия и разрастващите се предприятия трябва да бъдат подкрепяни в тяхната цифрова трансформация, тъй като са гръбнакът на европейската икономика и играят важна роля във внедряването на нови технологии в Европа; призовава Комисията да следва пропорционален подход, за да се даде възможност на тези дружества да се развиват и да въвеждат иновации, включително конкретни мерки за цифровизацията на МСП и новосъздадените предприятия в бъдещото законодателство, да извършват проверка за пригодност на МСП преди въвеждането на законодателство и да свеждат до минимум административната тежест и пречки, като, наред с другото, вземат предвид тяхната позиция на всеки етап от цифровата трансформация, разработват справедливи и ефективни стандарти, премахват ненужните правни пречки пред достъпа до данни и подобряват трансграничния достъп до цифрово съдържание, като същевременно постигат основните цели на политиката;

3. подчертава, че МСП са изправени пред много предизвикателства на цифровия пазар, тъй като много от техните собственици не са запознати със стойността на данните, които създават, не разполагат с необходимите инструменти за обработването им и не са достатъчно подготвени за работа в цифрова икономика, както и че истинският достъп до правосъдие за МСП изисква експертен опит в областта на правото и технологиите – комбинация, която е оскъдна и скъпа; поради това призовава Комисията да включи насърчаването на правния технологичен опит в Европа в своята стратегия за цифровите умения, подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите и приветства стартирането на нови финансови инструменти в подкрепа на дружествата в областта на изкуствения интелект в цяла Европа, включително МСП и новосъздадените предприятия;

4. посочва, че цифровият единен пазар и ИИ се развиват бързо, и поради това подчертава значението на гъвкава, съобразена с бъдещето, пропорционална и хармонизирана европейска рамка; настоятелно призовава Комисията да представи предложения и инициативи, основани на правилния баланс, който подкрепя иновациите и гарантира безопасността и защитата на потребителите, като по този начин се избягва универсален подход, от една страна, и разпокъсаност на цифровия единен пазар чрез различаващи се национални подходи, включително ненужни нива на секторни бариери в областта на ИИ, от друга страна;

Подобряване на използването на ИИ за европейските потребители

5. подчертава, че е необходима нова регулаторна рамка за ИИ с цел справяне с потенциалните рискове на автоматизираното вземане на решения и максимално увеличаване на доверието на ползвателите и ползите за тях при същевременно гарантиране на висшия интерес на гражданите на ЕС и подходящо равнище на защита; поради това приканва Комисията да представи задълбочена оценка на въздействието, в която да се установят правните пропуски в действащите закони, последвана от предложение за основана на риска, благоприятстваща иновациите, стабилна и съобразена с бъдещето законодателна рамка, вдъхновена от хуманистичен и ориентиран към човека подход, за използването на ИИ и автоматизирани системи за вземане на решения, насочена към преодоляване на правните пропуски, без да се засяга действащото секторно законодателство;

6. изразява твърдото становище, че хармонизираните, съобразени с бъдещето определения за „ИИ“ и „висок риск“ са от решаващо значение, за да се гарантира правна яснота за потребителите и предприятията, включително с цел предявяване на искове във връзка с неизправност или произшествие, и в рамка на подход, основан на риска; припомня, че този подход следва да отчита потенциала на тези технологии да нарушават основните права и да причиняват предразсъдъци или вреди на отделни лица или на обществото като цяло, и припомня необходимостта от пълен човешки надзор по всяко време върху разработването, внедряването и използването на високорискови приложения на ИИ;

7. счита, че липсата на ясни европейски правила за разпределяне на отговорността в случай на неизправност или произшествие, причинени от приложения на ИИ, е една от основните пречки пред внедряването на основани на ИИ технологии за широка употреба, и следователно изразява убеждението, че действащото законодателство трябва да бъде осъвременено в съответствие с технологичното развитие, част от което е и развитието, възможно чрез ИИ; настоятелно призовава Комисията да актуализира, наред с другото, Директивата относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока[36], по-специално чрез преформулиране на понятията „продукт“, „щета“ и „дефект“ и обмисляне на корекции в концепцията за „тежест на доказване“ , която следва да отразява измененията на Директивата относно общата безопасност на продуктите[37], и като предложи рамка за отговорност за операторите на ИИ въз основа на резултатите от оценката на въздействието, която отчита уязвимостта на ползвателите на ИИ и потребителите чрез гарантиране на тяхната ефективна защита, гарантира справедливо обезщетение на жертвите при настъпване на щети и се основава на дела на контрола, който операторът има върху риска от операцията, като се вземат предвид етапите на разработване и разгръщане; подчертава, че актуализирането на законодателството следва да бъде в съответствие със съответните препоръки на Европейския парламент;

8. подчертава, че обществото, включително потребителите, следва да се възползват от отговорното развитие, внедряване и използване на технологии с ИИ, които са от полза за гражданите, създават възможности за предприятията и служат за благото на обществото; поради това изисква от Комисията да определи ясни етични норми за разработването, внедряването и използването на ИИ, роботиката и свързаните с тях технологии, които напълно зачитат основните права и гарантират човешкото достойнство, справедливост, безопасност, сигурност, прозрачност, добро управление и права за защита на потребителите, като взема предвид принципите на по-добро регулиране, и призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за изпълнението и правоприлагането на етичните принципи, да разработи насоки и да включи гражданите и съответните заинтересовани страни;

9. подчертава, че за обучението в областта на ИИ свободното движение на данни в рамките на функциониращия цифров единен пазар в съответствие с приложимото законодателство, като например Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД)[38], е от съществено значение и че това следва да бъде подкрепено от солидна основна правна рамка, която насърчава доверието между предприятията и включва, когато е необходимо, подходящи недискриминационни и справедливи договорни правила за преодоляване на съществуващите дисбаланси на силите или пазарите, като се гарантира благоприятен за потребителите подход към достъпа и контрола на данните и се ограничават ненужните пречки пред наличието на данни в съответствие с европейските правила за защита на данните, включително при предоставянето на общи услуги, в съответствие с приложимите правила на Съюза при подходящи условия; приветства ангажимента на Комисията да изгради истински европейски единен пазар на данни, като се създаде възможност за предприятията да започнат дейност и да я разширяват, да създават иновации и да се конкурират или да си сътрудничат при справедливи условия;

10. припомня глобалното измерение на възможностите, свързани с технологиите в областта на ИИ, и подчертава, че ЕС следва да се позиционира като световен лидер в развитието на ИИ; призовава Комисията да насърчава последователното международно сътрудничество с държави със сходни виждания, което допринася за създаване на полезни взаимодействия в областта на ИИ между европейски субекти, както и други многостранни форуми, за съгласуване на усилията и по-добра координация на разработването на ИИ; настоятелно призовава Комисията да подкрепя многостранните усилия, за да се обсъждат на съответните форуми процеси на международна стандартизация, за да се ръководи разработването, внедряването и използването на ИИ; в това отношение отбелязва амбицията за въвеждане на стратегия за глобално сътрудничество в областта на цифровите технологии и трансатлантическо споразумение в областта на ИИ;

Функциониране на единния пазар по отношение на цифровите елементи

11. подчертава, че гражданите, като ползватели и потребители, следва винаги да бъдат информирани своевременно и разбираемо за съществуването на алгоритмични системи и че те вече се ползват от строги правила за защита на данните, като например ОРЗД и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации[39]; призовава за бързото приемане на строг регламент за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации и ефикасното правоприлагане на ОРЗД и неговите принципи, включително защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране; оценява факта, че Комисията предвижда мерки за овластяване на физическите лица да упражняват правата си и че насърчава ориентирани към потребителите системи, основани на справедливи и недискриминационни практики, които позволяват на потребителите да имат контрол върху избора си, като винаги гарантира съгласието им, правото им да получават обяснения и, когато е възможно, правото им да използват свързано устройство и всички негови функции, дори ако потребителите оттеглят съгласието си за споделяне на данни с производителя на устройството или с трети страни;

12. изисква от Комисията да гарантира, че ползвателите и потребителите са надлежно информирани и че техните права са ясно определени и ефективно гарантирани, когато системи с ИИ персонализират продукт или услуга за техните ползватели и когато те взаимодействат с автоматизирани системи за вземане на решения или са подложени на автономни процеси и решения, както и че автоматичните системи за вземане на решения не вредят на потребителите и не генерират субективни, несправедливи, неоснователно или незаконно предубедени или дискриминационни резултати за потребителите в рамките на единния пазар;

13. посочва, че използването на алгоритми за самообучение дава възможност на предприятията да придобият цялостна представа за личните обстоятелства и модели на поведение на потребителите, което им позволява да приспособяват рекламите си, и подчертава необходимостта да се гарантира силна защита на правата на ползвателите в законодателния акт за цифровите услуги, по-специално с цел защита, наред с другото, на свободата на изразяване и информация и свободата на предоставяне на услуги, както и за защита на ползвателите от вредни бизнес практики, основани на насочване или използване на данни без съответното съгласие; отново изтъква необходимостта от прозрачност в договорните условия, която да позволява на ползвателя да направи информиран избор, както и от условия за възможността и обхвата на обмена на данни с трети страни;

14. подчертава необходимостта от гарантиране на по-голяма прозрачност в свързаните с потребителите правила на интернет платформите, както и тяхното съответствие с европейските стандарти за защита на потребителите, както и че е неприемливо потребителите да са изложени на небезопасни и фалшифицирани продукти; поради това подчертава, че са необходими ясни отговорности за онлайн местата за търговия въз основа на принципа на пропорционалност, за да се укрепи цифровият единен пазар; посочва, че отговорността на платформите за хостинг на съдържание за стоките, които се продават или рекламират чрез тях, следва да бъде изяснена в законодателния акт за цифровите услуги за да се вземат предвид на място гаранциите за потребителите, които следва да се спазват винаги, и съпътстващите мерки за правна защита за търговците на дребно и потребителите, като се преодолее, наред с другото, правният вакуум, при който купувачите не успяват да получат удовлетворението, на което имат право, в съответствие със закона или договора за доставка на стоки, например поради невъзможността да бъде установен първоначалният продавач (стопански принцип „познавай своя клиент“); предлага да се обмисли възможността от доставчиците на цифрови услуги от трети държави, които предоставят своите услуги в ЕС, да се изисква да установят представител в рамките на Съюза;

15. призовава Комисията да направи оценка на развитието и използването на технологиите на разпределения регистър, включително блокови вериги, а именно интелигентни договори в цифровия единен пазар, и да предостави насоки и да обмисли разработването на подходяща правна рамка за осигуряването на правна сигурност за предприятията и потребителите, и по-специално по въпроса за законосъобразността, изпълнението на интелигентните договори в трансгранични ситуации и когато е приложимо, изискванията за нотариална заверка;

16. признава, че съществуват пазарни дисбаланси по отношение на цифровите предприятия, тъй като големите платформи със значителни мрежови ефекти, произтичащи например от притежаваните от тях данни, биха могли да наложат своите бизнес практики на потребителите и клиентите и следователно да действат като фактически „онлайн пазачи на информационния вход“ на цифровата икономика, което създава значителни пречки и нелоялна конкуренция, която оказва непропорционално въздействие върху МСП; настоятелно призовава Комисията да въведе мерки за защита на правата на потребителите, новосъздадените предприятия и МСП, като възстанови еднаквите условия за конкуренция на вътрешния пазар, както и чрез ясни задължения за оперативна съвместимост.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Manon Aubry, Gunnar Beck, Geoffroy Didier, Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Ibán García Del Blanco, Jean-Paul Garraud, Esteban González Pons, Mislav Kolakušić, Gilles Lebreton, Karen Melchior, Jiří Pospíšil, Franco Roberti, Marcos Ros Sempere, Ernő Schaller-Baross, Stéphane Séjourné, Raffaele Stancanelli, Marie Toussaint, Adrián Vázquez Lázara, Axel Voss, Marion Walsmann, Tiemo Wölken, Lara Wolters, Javier Zarzalejos
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Andrzej Halicki, Javier Nart, Emil Radev

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

24	+
EPP	Geoffroy Didier, Esteban González Pons, Jiří Pospíšil, Ernő Schaller-Baross, Axel Voss, Marion Walsmann, Juan Ignacio Zoido Álvarez
S&D	Ibán García Del Blanco, Franco Roberti, Marcos Ros Sempere, Tiemo Wölken, Lara Wolters
RENEW	Pascal Durand, Karen Melchior, Stéphane Séjourné, Adrián Vázquez Lázara
ID	Gunnar Beck, Jean-Paul Garraud, Gilles Lebreton
VERTS/ALE	Marie Toussaint
ECR	Angel Dzhambazki, Raffaele Stancanelli
GUE/NGL	Manon Aubry
NI	Mislav Kolakušić

 

0	-

 

0	0

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (15.2.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище: Анализа Тардино

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че технологиите в областта на изкуствения интелект (ИИ) се развиват бързо и се използват в много сектори, като предлагат огромни възможности за държавите членки, техните граждани и европейската икономика;

Б. като има предвид, че с оглед на кризата, причинена от коронавируса, и значителното въздействие, която тя оказа върху живота ни по отношение на засиленото използване на цифрови инструменти, е още по-неотложна необходимостта от създаване на надеждна и сигурна уредба за прилагане на ИИ;

В. като има предвид, че използването на ИИ също така поражда рискове и опасения относно етичните аспекти, обхвата и прозрачността на събирането, използването и разпространението на лични данни;

Г. като има предвид, че настоящата нормативна уредба на ЕС, включително в областта на защитата на потребителите, както и правилата за безопасност на продуктите и отговорността, не винаги са пригодени за ефективно предприемане на мерки по отношение на рисковете, които пораждат изкуственият интелект, роботиката и свързаните с тях технологии;

1. подчертава необходимостта от изграждане на надеждна и сигурна уредба за прилагането на ИИ въз основа на действащото законодателство; счита, че прилагането на ИИ в рамките на Съюза и свързаното с това използване на лични данни на гражданите на ЕС следва да зачитат нашите ценности и основните права, признати от Хартата на основните права на ЕС, например човешкото достойнство, неприкосновеността на личния живот, защитата на данните и сигурността;

2. подчертава колко е важно разработването на среда за ИИ, която да е в състояние да увеличи максимално възможностите и да сведе до минимум рисковете, свързани с технологиите в областта на изкуствения интелект, и преди всичко да предотврати тяхното използване за злонамерени цели; подчертава, че с цел да се избегне правна несигурност, тази уредба следва ясно да определя подходящи режими на отговорност, отчетност, сигурност и проследимост;

3. подчертава факта, че тъй като ИИ по дефиниция включва обработването на данни, той трябва да спазва правото на ЕС в областта на защитата на данните, и по‑специално Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД);

4. припомня, че ИИ може да доведе до пристрастност и по този начин до различни форми на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; припомня във връзка с това, че правата на всеки човек трябва да бъдат изцяло защитени и че инициативите в областта на ИИ трябва да не са дискриминационни по какъвто и да било начин;

5. подчертава, че такава пристрастност и дискриминация могат да възникнат от набори от данни, които вече са пристрастни, като отразяват съществуващата дискриминация в обществото; подчертава, че ИИ трябва да избягва пристрастност, водеща до забранена дискриминация, и трябва да не възпроизвежда дискриминационни процеси; подчертава необходимостта тези рискове да бъдат взети предвид при разработването на технологии в областта на ИИ, както и значението на работата с доставчиците на технологии в областта на ИИ, за да се предприемат мерки с цел преодоляване на все още съществуващите пропуски, които улесняват дискриминацията; препоръчва екипите, които проектират и разработват ИИ, да отразяват многообразието на обществото;

6. подчертава, че гарантирането на целостта и сигурността на мрежите от взаимосвързани ИИ и роботика е от първостепенно значение и че трябва да се вземат надеждни мерки за осигуряване на устойчивост срещу атаки и предотвратяване на нарушения на сигурността, изтичане на данни, заразяване на данни, кибератаки и злоупотреба с лични данни;

7. отново заявява колко е важно на независимите публични органи за защита на данните да се предоставят необходимият персонал и средства, за да им се позволи да наблюдават и ефективно да гарантират спазването на законодателството за защита на данните;

8. подчертава колко е важно алгоритмите да бъдат прозрачни с цел да се защитят изцяло основните права; отбелязва, че с оглед на важните етични и правни последици е необходимо законодателите да разгледат сложния въпрос за отговорността, и по-специално за вредите, причинени на лица или имущество, и че отговорността за всички приложения с изкуствен интелект следва винаги да се носи от физическо или юридическо лице;

9. отбелязва, че ИИ често се използва, за да могат алгоритми за автоматизирано вземане на решения да разпространяват и подреждат съдържанието, което се показва на потребителите; подчертава, че тези алгоритми са „черна кутия“ за потребителите; призовава Комисията да предложи препоръки за засилване на контрола от страна на потребителите върху съдържанието, което те виждат, и да изиска от приложенията с ИИ и интернет платформите да предоставят на потребителите възможността да избират дали съдържанието да им се показва в неутрален ред, за да им се даде повече контрол върху начина, по който съдържанието се подрежда за тях, включително възможности за подредба извън обичайните им навици за потребление на съдържание, както и за пълен отказ от всякакво филтриране на съдържанието;

10. подчертава, че разработването на системи с ИИ трябва да зачита принципите на прозрачност и отчетност и да позволява разбиране от човека на действията и решенията, определени от технологията с ИИ; подчертава колко е важно да се осигури антропоцентричен подход при разработването на нормативната уредба за технологиите с ИИ, за да се гарантира спазването на основните права; подчертава във връзка с това, че потребителите трябва да са наясно с това как се използват техните данни и кога комуникират или взаимодействат със система с ИИ, за да се гради информираност, доверие и увереност на потребителите в новите технологии;

11. припомня, че разпоредбите на ОРЗД включват право на информиране относно логиката, използвана при обработката на данни;

12. припомня, че съгласно член 22 от ОРЗД физическите лица имат право на човешка намеса, когато решение, основаващо се на автоматизирана обработка, ги засяга в значителна степен.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	4.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	48 1 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Magdalena Adamowicz, Malik Azmani, Pernando Barrena Arza, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Clare Daly, Marcel de Graaff, Anna Júlia Donáth, Lena Düpont, Cornelia Ernst, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Sophia in ‘t Veld, Patryk Jaki, Lívia Járóka, Assita Kanko, Peter Kofod, Moritz Körner, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Emil Radev, Paulo Rangel, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Dragoş Tudorache, Tom Vandendriessche, Jadwiga Wiśniewska, Javier Zarzalejos
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Anne-Sophie Pelletier, Tomáš Zdechovský

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

48	+
ECR	Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Patryk Jaki, Assita Kanko, Nicola Procaccini, Jadwiga Wiśniewska
ID	Nicolas Bay, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Peter Kofod, Annalisa Tardino, Tom Vandendriessche
NI	Laura Ferrara, Martin Sonneborn, Milan Uhrík
PPE	Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Balázs Hidvéghi, Lívia Járóka, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Emil Radev, Paulo Rangel, Ralf Seekatz, Javier Zarzalejos, Tomáš Zdechovský
RENEW	Malik Azmani, Anna Júlia Donáth, Sophia in ‘t Veld, Moritz Körner, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache
VERTS/ALE	Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Alice Kuhnke, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Tineke Strik

 

1	-
ID	Marcel de Graaff

 

4	0
The LEFT	Pernando Barrena Arza, Clare Daly, Cornelia Ernst, Anne-Sophie Pelletier

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ (22.3.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище: Констандинос Арванитис

 

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че четвъртата индустриална революция, цифровизацията и изкуственият интелект (ИИ) водят до фундаментални и структурни промени в пазара на труда, работното място и модела на трудова дейност, а също и в поведението на потребителите и в начина на живот на хората като цяло; като има предвид, че се очаква тези промени да бъдат от полза за гражданите и обществото, като подобрят качеството на живот и създадат нови възможности за заетост и по-устойчиви бизнес модели, но че същевременно носят редица рискове и предизвикателства, които ще изискват постоянна и динамична оценка и адаптиране на съответните законодателни рамки в съответствие с правилата и принципите на ЕС, като например Европейския стълб на социалните права, Хартата на основните права на ЕС и Европейската социална харта, както и етичните насоки за надежден ИИ на експертната група на високо равнище по въпросите на ИИ[40];

Б. като има предвид, че новите възможности, предоставяни от цифровата трансформация и цифровия единен пазар, следва да овластят всички граждани на ЕС и да им дадат възможност за постигане на просперитет;

В. като има предвид, че цифровизацията и ИИ имат потенциала да променят съществено начина, по който хората получават информация, начина, общуват и мислят;

Г. като има предвид, че с оглед на значителните предизвикателства, които взаимодействията ѝ с пазара на труда пораждат, образователната система следва по-добре да предвижда бъдещите нужди на пазара на труда и да бъде в състояние да се адаптира в съответствие;

Д. като има предвид, че използването на ИИ има потенциал да предостави по-безопасни и по-приобщаващи работни места и пазари на труда;

Е. като има предвид, че ИИ и цифровизацията могат да улесняват взаимодействията между хората и машините и да предлагат икономически и обществени ползи, както и нови възможности за предприятията и работниците, като същевременно пораждат редица етични, правни и свързани със заетостта предизвикателства; като има предвид, че използването на ИИ на работното място може да допринесе за приобщаващи пазари на труда и да подобри здравословните и безопасни условия на труд, но че същевременно може да се използва и за наблюдение, оценяване, предвиждане и насочване на ефективността на работниците с преки и непреки последици за тяхното професионално развитие; като има предвид, че ИИ следва да има положително въздействие върху условията на труд и да се ръководи от зачитането на правата на човека и основните права и ценности на Съюза; като има предвид, че ИИ следва да бъде ориентиран към човека, да повишава благосъстоянието на хората и обществото и да допринася за справедлив преход при условия на равнопоставеност; като има предвид, че това може да даде възможност на социалните групи, които преди това са били изключени, като например хората с увреждания, да имат по-голям достъп до работната сила, и като има предвид, че рисковете, свързани с изчезването на някои сектори на заетост, следва да бъдат балансирани чрез създаване на нови възможности за заетост и повече и по-добри работни места от загубените;

Ж. като има предвид, че средно 16% от работниците в ЕС се опасяват, че с цифровизацията техните умения ще станат неактуални[41];

З. като има предвид, че ИИ е стратегически приоритет, чийто пълен потенциал може да бъде реализиран само ако ползвателите и потребителите са наясно с възможните ползи и предизвикателства, които може да донесе; като има предвид, че има случаи, при които използването на ИИ нарушава съществуващите нормативни уредби, като например нормативните уредби в областта на защитата на данните;

И. като има предвид, че е необходимо потенциалните възможности и рискове да бъдат включени в образователния процес, в това число за борба срещу цифровата изолация, както и да се провеждат европейски информационни кампании, за да се даде точна представа за основните аспекти на развитието на ИИ;

Й. като има предвид, че наблюдението, мониторингът и контролът на работното място[42] с помощта на технологии могат да оказват неправомерен натиск върху работниците да бъдат по-бързи и по-ефективни и да проследяват техните поведенчески модели;

К. като има предвид, че предприятията, работниците и представителите на работниците рядко познават приложенията с ИИ или функциите и данните, на които те се основават;

Л. като има предвид, че с оглед на увеличаващото се търсене на пазара на труда на специфични свързани с ИИ умения и високо равнище на експертен опит, всички граждани на ЕС трябва да имат познанията за ИИ, необходимите за ежедневния им живот;

М. като има предвид, че днешните бързи технологични промени се придружават често от разпространението на невярна информация, измислици и грешни тълкувания, които могат да застрашат положителните аспекти и възможности, предоставяни от технологичното развитие;

Н. като има предвид, че в Общия регламент относно защитата на данните (съображение 71)  се признава правото на субекта да не бъде обект на  електронни практики за набиране на персонал без човешка намеса;

О. като има предвид, че цифровото разделение има специфични социално-икономически, полови, възрастови, географски и свързани с достъпността аспекти, които трябва да бъдат разгледани;

П. като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчерта значението на цифровите решения, включително дистанционната работа, в допълнение към техническите и социалните последици; като има предвид, че на равнището на ЕС няма общи разпоредби относно прилагането на ИИ на работното място, което би могло да доведе до нарушения на пазара и неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията; като има предвид, че ИИ следва да бъде предмет на подходяща регулаторна рамка;

Р. като има предвид, че алгоритмичното управление на работата, работните места и работниците може да създаде дисбаланс в правомощията и непрозрачност по отношение на вземането на решения и трябва да бъде прозрачно, за да могат работниците да оспорват тези решения чрез ефективни процедури; като има предвид, че ИИ – включително високорисковият ИИ[43] – все повече се използва не само на работното място, но и при други административни процеси; като има предвид, че следва да се предоставя проста и разбираема информация относно използването на ИИ в свързаните с работата процеси, тъй като разбирането на основните характеристики на алгоритмите е предварително условие за етично използване;

С. като има предвид, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изготви препоръки относно ИИ[44];

Т. като има предвид, че съгласно член 22, параграф 1 от  Общия регламент относно защитата на данните работниците имат правото да не бъдат обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, което означава, че трябва да има човешки надзор;

У. като има предвид, че човешкият надзор и прозрачността са съществен елемент за гарантиране, че системите с ИИ са в съответствие с относимото законодателство;

Ф. като има предвид, че Съветът насърчава популяризирането на етичен и ориентиран към човека подход спрямо ИИ[45];

Х. като има предвид, че европейските социални партньори са сключили рамково споразумение относно цифровизацията, което включва глава относно ИИ и гарантиране на принципа за човешки контрол[46];

Ц. като има предвид, че усилията за преодоляване на полово обусловените предубеждения и неравенството между половете в цифровия сектор са недостатъчни; като има предвид, че във всички сфери на цифровите технологии, и не на последно място в сферата на ИИ, продължава да съществува неравнопоставеност между половете, което утвърждава тенденцията цифровият сектор да остане доминиран от мъже в обозримо бъдеще;

Ч. като има предвид, че в своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени[47] Европейският парламент призова за забрана на използването на ИИ в процесите на набиране на персонал;

1. подчертава важността на общ европейски подход по отношение на етичните аспекти на ИИ; подчертава спешната необходимост да се прилага принципът „етичност по подразбиране“  като водещ принцип за проектиране и използване на ИИ; подчертава, че регулаторната рамка на ЕС трябва да гарантира, че ИИ е ориентиран към човека и че човешкото достойнство и основните права на работниците се зачитат изцяло в цифровата икономика; подчертава освен това, че европейската рамка за ИИ[48] трябва да зачита правилата и принципите на ЕС, като например Европейския стълб на социалните права;

2. приветства положителното въздействие, което ИИ може да окаже върху европейските пазари на труда, включително създаване на работни места, по-безопасни и по-приобщаващи работни места, борба с дискриминацията при набирането на персонал и заплащането и насърчаване на по-добро съответствие на уменията и работните потоци, при условие че рисковете се смекчават и регулаторните рамки се актуализират редовно с напредването на цифровата вълна;

3. подчертава, че ИИ трябва да бъде ориентиран към човека, прозрачен, безопасен и сигурен и да съответства на основните права и приложимите законодателни актове и нормативни уредби, включително Общия регламент относно защитата на данните, през целия жизнен цикъл на системата, особено когато се внедрява на работното място; призовава за разработването на надеждна система за сертифициране, основана на процедури за изпитване и ръководена от принципа на предпазливост, за да се позволи на предприятията да докажат, че техните продукти с ИИ спазват основните права и стандартите на ЕС;

4. отбелязва, че преди разработването, внедряването и прилагането на системите с ИИ следва да се извърши всеобхватна оценка на риска, за да се оцени въздействието върху основните права и условията на труд, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, както и социалните последици; подчертава, че оценките следва да обхващат рисковете, свързани с вземането на човешки решения и със социалната дискриминация, както и оценяването на евентуални професионални рискове, които е възможно да възникнат;

5. подчертава, че компетентните органи следва да имат достъп до цялата информация относно данните, използвани за обучение, статистическите модели и теоретичните принципи, свързани с решенията с ИИ, както и емпиричната валидност на резултатите от тях;

6. подчертава, че цифровият преход трябва да бъде по-добре отразен в системите на образование и обучение и да се извършва успоредно с подобрения по отношение на демокрацията на работното място, доброто управление и висококачествените обществени услуги;

7. отново подчертава значението на образованието и непрекъснатото учене за развитие на необходимите в цифровата ера квалификации и за справяне с цифровото изключване; призовава държавите членки да инвестират във висококачествени, адаптивни и приобщаващи  системи за образование, професионално обучение и учене през целия живот, както и в политики за преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците в сектори, които могат да бъдат сериозно засегнати от ИИ; изтъква, че трябва да се осигурят на хората необходимата езикова и математическа грамотност и необходимите цифрови умения, както и компетентност в сферата на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и междусекторни социални умения, като например критично мислене, творчество и предприемачество; подчертава, че в това отношение трябва да се обърне специално внимание на приобщаването на групите в неравностойно положение;

8. подчертава, че системите и алгоритмите с ИИ трябва винаги да бъдат ориентирани към човека и преди всичко да спомагат за човешкото развитие; подчертава, че ИИ не следва да се използва за манипулиране или подкопаване на рационалния избор или поведение или за неправомерно наблюдение;

9. признава възможностите и предизвикателствата на ерата на цифровите технологии и широкообхватното въздействие на процеса на цифровизация върху обществото, икономиката и заетостта в ЕС; изтъква необходимостта от широк и демократичен диалог в областта на цифровата политика с гражданите, социалните партньори и другите заинтересовани страни, за да се разработят принципи, рамки и инструменти за справяне с въздействието върху работниците и обществото; подчертава, че новите технологии, включително ИИ, следва да насърчават устойчив и приобщаващ пазар на труда и да спомагат за подобряване на съответствието между уменията и свободните работни места;

10. подчертава, че ИИ и свързаното законодателство не трябва по какъвто и да било начин да засягат упражняването на основните права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото да се стачкува или да се предприемат други действия в рамките на системите на колективни трудови правоотношения в държавите членки в съответствие с националното право и практика, нито да засягат правото да се договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори или да се предприемат колективни действия в съответствие с националното право и/или практика;

11. подчертава, че ИИ може да спомогне за улесняване на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, като дава възможност възрастните хора да остават по-дълго активни в нашето общество и на пазара на труда, ако желаят това;

12. призовава Комисията и държавите членки да приемат информационни стратегии относно ИИ, за да се предотврати разпространението на невярна информация и измислици; подчертава необходимостта от социален диалог по отношение на прилагането на ИИ на равнище предприятия; счита, че е от съществено значение да се провеждат консултации с работниците и техните представители и да им се предоставя достатъчно информация преди внедряването на ИИ; подчертава, че използването на ИИ трябва да бъде прозрачно и че системите с ИИ на работното място трябва да зачитат неприкосновеността на личния живот и достойнството на работниците; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че профсъюзите имат достъп до работното място и до самите работници, включително когато се работи в цифрова среда; подчертава необходимостта да се гарантира, че всички работници, включително тези в цифровата икономика, имат право на колективно договаряне и на предприемане на колективни действия; препоръчва използването на цифрови решения за насърчаване на колективното договаряне;

13. припомня значението на сътрудничеството между академичните среди, промишлеността, социалните партньори и правителствата по отношение на цифровия преход, включително научните изследвания и иновациите в областта на цифровите технологии, така че да се вземат предвид6 всички социални и човешки аспекти и да се развиват при внедряването на ИИ подходящи и стриктни схеми за тестване на системите с ИИ и рамки за обучение за работниците; отново посочва значението на такова сътрудничество за по-добра и своевременна оценка на данните с цел прогнозиране на новите видове работни места и на необходимите умения, а в по-общ план – на краткосрочното и дългосрочното въздействие на ИИ върху пазара на труда; подчертава необходимостта от гарантиране на стабилно и подходящо финансиране за европейските научноизследователски програми в областта на ИИ;

14. подчертава необходимостта ползвателите и работниците да бъдат информирани винаги когато системи с ИИ се използват на работното място или за целите на персонализирани продукти или услуги, включително параметрите, прилагани от алгоритмите, и начина на използване на ИИ; подчертава, че е важно по-добре да се разбира как алгоритмите обработват и оценяват данните; подчертава необходимостта от развиване на умения в областта на ИИ на работното място чрез обучение и образование за работниците и техните представители, за да им се даде възможност да разбират по-добре последиците от решенията с ИИ;

15. призовава социалните партньори на равнище предприятия да работят съвместно с цел мониторинг на внедряването на ИИ; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на данните, събирани на работното място с помощта на ИИ, особено ако те се използват за решения във връзка с човешките ресурси; подчертава, че работниците остават собственици на данните си дори след прекратяване на трудовите правоотношения; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да анализират необходимостта от специални разпоредби за защита на данните на работното място в контекста на ИИ;

16. призовава  по отношение на ИИ да се прилагат изцяло достиженията на правото на Съюза в областта на заетостта и в социалната сфера и призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното прилагане във връзка с цифровите услуги, с цел предотвратяване на експлоатацията на работниците и недекларирания труд, наред с други проблеми; отбелязва, че Съюзът може да се превърне в световен лидер в насърчаването на социално отговорно използване на ИИ;

17. припомня, че използването и управлението на приложения с ИИ, на алгоритми и на разработване на процеси засяга всички аспекти на работата и правата на работниците, като например процесите на набиране на персонал, и не трябва да води до дискриминация на работниците или уязвимите групи, нито да засилва неравенствата на основание пол, възраст, увреждане или националност, етническа принадлежност, раса или майчинство; подчертава необходимостта от предоставяне на проста и разбираема информация относно използването на ИИ в свързаните с работата процеси; призовава Комисията да включи подходящи предпазни мерки в бъдещата регулаторна рамка за ИИ, за да противодейства на дискриминацията, включително неравенството между половете и стереотипите в контекста на ИИ, като гарантира, че информацията или наборите от данни, използвани за управление или обучение на ИИ на работното място, отразяват многообразието въз основа на качествени данни и не възпроизвеждат предубеждения, в това число чрез инструменти като рейтингови системи на потребителите; подчертава, че ИИ не трябва да засилва неравенствата и стереотипите, като превръща чрез алгоритми  предубежденията и предразсъдъците във физическата среда в предубеждения и предразсъдъци в цифрова среда;

18. призовава Комисията и държавите членки да анализират алгоритмичните системи и да извършват редовни оценки на риска, за да оценяват и класифицират видовете алгоритми и областите на приложение според въздействието върху работниците; насърчава Комисията, държавите членки и дружествата да оценяват и претеглят потенциалните рискове, свързани с алгоритмичното управление на хора и работници, и по-специално липсата на прозрачност, евентуалното усещане за самота и изолация, както и възможните предизвикателства пред правото на работниците на неприкосновеност на личния живот[49] спрямо потенциалните ползи като ранно установяване на стрес, здравословни проблеми и умора, по-малка опасност от тормоз и насилие, както и цялостната подкрепа за основана на доказателства превенция, оценка на риска и целенасочени инспекции в областта на  здравословните и безопасни условия на труд [50]; призовава Комисията и държавите членки да гарантират подходяща защита на правата и достойнството на работниците и защита от потенциално вредното използване на инструментите за алгоритмично управление, като например инструменти за прогнозиране на поведението на работниците, дистанционно наблюдение в реално време на изпълнението и напредъка и софтуер за отчитане на времето;

19. призовава за прилагане на принципа на предпазливост по отношение на новите технологии, основани на ИИ; подчертава основния принцип, че хората трябва винаги да имат контрол върху машините и да носят отговорност и че решенията с ИИ трябва да могат да бъдат оспорвани и да бъдат обратими, когато е целесъобразно; подчертава, че стандартите за безопасност и сигурност за ИИ трябва да бъдат спазвани, и изтъква значението на редовните проверки и контрол в тази връзка с цел предотвратяване на погрешни резултати от ИИ; припомня, че отговорността по отношение на използването на ИИ трябва да бъде ясно определена, както в случаи на трудови злополуки, така и при вреди, причинени на трети страни; отново заявява, че всяко използване на ИИ на работното място трябва да зачита и адекватно да защитава правото, залегнало в член 22, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните, субектът на данните да не бъде обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване;

20. призовава Комисията и държавите членки да инвестират в целенасочени  в структурно отношение политики и програми в подкрепа на цифровата трансформация за работниците и гражданите чрез наличните фондове на ЕС; подчертава, че развитието на инфраструктурата и уменията са предварителни условия за цифровия преход;

21. подчертава, че достъпът до необходимите умения и знания в областта на ИИ може да преодолее цифровото разделение в обществото и че решенията с ИИ следва да подкрепят интеграцията на пазара на труда на уязвимите групи, като например хората с увреждания или живеещите в отдалечени или селски райони;

22. посочва, че достъпът до решения с ИИ е тясно свързан с наличието на високоскоростен интернет и че следователно покритието с широколентов достъп следва да бъде приоритет, за да се избегнат дискриминацията и неравният достъп до тези технологии, по-специално в селските, слабо населените, периферните и граничните райони и острови;

23. отбелязва потенциала на малките и средните предприятия (МСП), извършващи дейност в областта на цифровата икономика; подчертава необходимостта от достатъчна финансова и организационна подкрепа за иновациите за предприятията и от по-добри цифрови умения, както на работодателите, така и на работниците във всички сектори и услуги;

24. отново отправя призива си за правна защита за работниците през платформи, за да се гарантира спазването на техните трудови права и да им се осигури достъп до подходяща социална закрила в съответствие с препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила[51]; призовава държавите членки да подобрят условията на труд и заетост за работниците през платформи и да гарантират достойни условия на труд и възможности за обучение през целия живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че работниците през платформи могат ефективно да упражняват правото си да пренасят своите данни, включително рейтингите от потребителите;

25. призовава Комисията да предложи законодателна рамка, за да се регламентират условията на дистанционна работа в рамките на ЕС и да се гарантират достойни условия на труд и заетост в цифровата икономика;

26. призовава Комисията да подобри условията на труд за работниците през платформи в предстоящото си законодателно предложение, за да гарантира здравословна и безопасна работна среда, качествена заетост и заплащане, правото на откъсване от работната среда, задължението на работодателите да предлагат постоянно цифрова преквалификация и пълни и прозрачни проверки на онлайн самоличността на работниците;

27. припомня, че гъвкавостта и самоорганизираността на работниците не трябва да означава непропорционално наблюдение или неправомерно използване на цифровите технологии по начин, който поражда или насърчава дискриминация или експлоатация;

28. отбелязва недостига на умения на европейските пазари на труда; приветства актуализираната от Комисията Европейска програма за умения и новия план за действие в областта на цифровото образование (2021 – 2027 г.), които ще подпомагат работниците да повишават своите цифрови умения  и да се квалифицират за бъдещия пазар на труда и ще спомагат за адаптирането и придобиването на квалификации и познания с оглед на цифровия и екологичния преход; приветства също така наскоро приетата препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение[52] и призовава държавите членки да я приложат бързо, като актуализират своите национални програми за професионално и специализирано обучение и преквалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот с цел повишаване на цифровата грамотност и насърчаване на цифровото приобщаване; подчертава необходимостта етичните аспекти на ИИ и развитието на умения за етични цели да се включат като неразделна част във всички образователни и обучителни програми за разработчиците и хората, работещи с ИИ; припомня, че разработчиците, програмистите, лицата, отговорни за вземането на решения, и предприятията, които се занимават с ИИ, трябва да осъзнават своята етична отговорност; счита, че е еднакво важно да се гарантира, че крайните ползватели и потребителите получават изчерпателна информация и че има редовен обмен между всички съответни заинтересовани страни в това отношение;

29. припомня, че жените са слабо представени на всички равнища в цифровия сектор в Европа, от учащите (3% в бакалавърска, магистърска или еквивалентна степен) до висшите академични позиции (15%), като най-големите разлики са в сектора на ИКТ; подчертава, че 90% от работните места изискват основни цифрови умения[53], а жените представляват едва 17% от хората в академичните дисциплини и професиите в областта на ИКТ в ЕС[54] и само 36% от хората с образователна степен в областта на НТИМ[55], въпреки факта, че момичетата постигат по-добри резултати по цифрова грамотност от момчетата[56]; подчертава значението на образованието, уменията и подкрепата за заетостта и професионалното развитие за жените с цел преодоляване на полово обоснованите предубеждения и подкрепа за равенството между половете; призовава за по-големи усилия както на национално равнище, така и на равнище ЕС за справяне с този дисбаланс между половете, по-специално по отношение на НТИМ, сектора на ИКТ и цифровото образование, като се насърчава активно участието на момичетата и жените чрез конкретни политически действия; призовава Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия за справяне с неравенството между половете в областта на цифровите технологии; призовава за прилагането на горепосочените действия и мерки, за да се гарантира, че съществуващите неравенства няма да бъдат изострени или възпроизведени;

30. подчертава необходимостта от разработване на модули за образование и обучение за специалисти, които са в средата на професионалното си развитие, за да им се дава възможност да се преквалифицират и да се подготвят за професионален преход;

31. призовава Комисията и държавите членки да подобрят разпоредбите в областта на здравословните и безопасни условия на труд в контекста на взаимодействията между хората и машините; призовава Комисията да опазва психичното и умственото здраве на работниците чрез законодателна рамка на ЕС относно стреса на работното място и превенцията на психосоциалните рискове; подчертава необходимостта работниците в цифровия сектор да имат достъп до психологическа подкрепа, по-специално работниците, участващи в модерирането на съдържание; призовава EU-OSHA да включи тези психологически аспекти, свързани с работата, в стартиращата през 2023 г. общоевропейска кампания „Здравословни работни места“, посветена на цифровизацията и здравословните и безопасни условия на труд;

32. подчертава необходимостта да се гарантира, че хората от различни среди, включително жените, младите хора, цветнокожите хора и хората с увреждания, са включени в разработването, внедряването и използването на ИИ; припомня, че основаните на ИИ технологии на работното място следва да бъдат достъпни за всички въз основа на принципа за универсален дизайн; подчертава потенциала на цифровите решения, като например дистанционната работа и приложенията с ИИ, в подкрепа на интеграцията и професионалното развитие на хората с увреждания на пазара на труда; призовава държавите членки да улесняват и инвестират в достъпа на хората с увреждания до помощни средства и свързаност, като например инструменти за подпомагане на работата, решения за мобилност или интелигентни сензорни системи, с цел да се насърчава тяхното социално приобщаване и да се гарантира достоен стандарт на живот;

33. призовава Европейския орган по труда да поеме водеща роля в улесняването на процеса на трансформация към социална и цифрова икономика;

34. подчертава значението на мобилизирането на средства от ЕС за МСП, за да се стимулира внедряването на ИИ и да се предприемат мерки във връзка със структурните промени във всички сектори и региони, засегнати от цифровия преход.

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.3.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	48 2 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Abir Al-Sahlani, Marc Angel, Dominique Bilde, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Brglez, Sylvie Brunet, Jordi Cañas, David Casa, Margarita de la Pisa Carrión, Jarosław Duda, Estrella Durá Ferrandis, Lucia Ďuriš Nicholsonová, Rosa Estaràs Ferragut, Nicolaus Fest, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Alicia Homs Ginel, France Jamet, Radan Kanev, Stelios Kympouropoulos, Katrin Langensiepen, Miriam Lexmann, Elena Lizzi, Radka Maxová, Sandra Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Dragoș Pîslaru, Manuel Pizarro, Dennis Radtke, Elżbieta Rafalska, Guido Reil, Daniela Rondinelli, Mounir Satouri, Monica Semedo, Beata Szydło, Eugen Tomac, Romana Tomc, Marie-Pierre Vedrenne, Marianne Vind, Maria Walsh, Stefania Zambelli, Tatjana Ždanoka, Tomáš Zdechovský
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Konstantinos Arvanitis, Marc Botenga, Johan Danielsson, Jeroen Lenaers, Pierfrancesco Majorino, Alin Mituța, Eugenia Rodríguez Palop, Anne Sander

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

48	+
ECR	Lucia Ďuriš Nicholsonová
ID	Dominique Bilde, France Jamet, Elena Lizzi, Stefania Zambelli
NI	Daniela Rondinelli
PPE	David Casa, Jarosław Duda, Rosa Estaràs Ferragut, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Radan Kanev, Stelios Kympouropoulos, Jeroen Lenaers, Miriam Lexmann, Dennis Radtke, Anne Sander, Eugen Tomac, Romana Tomc, Maria Walsh, Tomáš Zdechovský
Renew	Abir Al‑Sahlani, Sylvie Brunet, Jordi Cañas, Radka Maxová, Alin Mituța, Dragoș Pîslaru, Monica Semedo, Marie‑Pierre Vedrenne
S&D	Marc Angel, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Brglez, Johan Danielsson, Estrella Durá Ferrandis, Heléne Fritzon, Alicia Homs Ginel, Pierfrancesco Majorino, Manuel Pizarro, Marianne Vind
The Left	Konstantinos Arvanitis, Marc Botenga, Sandra Pereira, Eugenia Rodríguez Palop
Verts/ALE	Katrin Langensiepen, Kira Marie Peter‑Hansen, Mounir Satouri, Tatjana Ždanoka

 

2	-
ID	Nicolaus Fest, Guido Reil

 

3	0
ECR	Margarita de la Pisa Carrión, Elżbieta Rafalska, Beata Szydło

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (25.2.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище: Иво Христов

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че изменението на климата и загубата на биологично разнообразие вече оказват значително влияние върху селското и горското стопанство, с непосредствено въздействие върху производството и наличието на природни ресурси, като засягат производството на култури и животновъдството, както и цялата хранителна верига, а оттам – и потребителите;  като има предвид, че това неблагоприятно въздействие може да бъде смекчено чрез използването на технологии за изкуствен интелект (ИИ) и иновативни инструменти;

Б. като има предвид, че нашите действия за борба с изменението на климата изискват вземането на важни решения в областта на селскостопанското производство и животновъдството в рамките на Съюза, както и завишаване на изискванията за тези сектори, с цел да се допринесе за подобряване на екологичната устойчивост, също така с помощта на изкуствения интелект; като има предвид, че следва да се налагат идентични изисквания за продуктите от трети държави, с които ЕС сключва споразумения за свободна търговия;

В. като има предвид, че изкуственият интелект и други иновативни инструменти имат потенциал да допринесат за усъвършенстване на производствените практики, които, с оглед на все по-ефективното използване на ресурсите, са от съществено значение за постигането на целите за устойчивост на Съюза;

Г. като има предвид, че се очаква световното население да достигне 9,7 милиарда души до 2050 г. и че търсенето на храни значително ще се повиши;

Д. като има предвид, че новите технологии могат да ускорят прехода към по-устойчив хранително-вкусов сектор в рамките на ЕС, в съответствие с целите на Европейския зелен пакт;

Е. като има предвид, че стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие целят да подпомогнат земеделските стопани да отглеждат качествени продукти и да намалят загубите на хранителни вещества, както и употребата на пестициди и торове до 2030 г.;  като има предвид, че усилията за постигане на тази цел могат да бъдат подпомогнати чрез цифровизацията на хранително-вкусовия сектор и използването на технологии за изкуствен интелект и интернет на нещата (IoT), които могат да допринесат за създаването на нови инструменти, с цел да се заменят пестицидите, които могат да застрашат човешкото здраве, както и да се насърчи по-ограниченото им използване чрез прецизно земеделие, като същевременно се намалят разходите за земеделските стопани;

Ж. като има предвид, че една от общите цели на бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) е насърчаването на интелигентното земеделие;

З. като има предвид експоненциалния растеж на технологичните сектори през последните години, и по-специално на платформите, специализирани в използването и съхранението на данни;

И. като има предвид, че в Бялата книга за изкуствения интелект селското стопанство се посочва като един от секторите, в които изкуственият интелект може да повиши ефективността;

Й. като има предвид, че в предложението за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) се предвижда 10 милиарда евро от бюджета на програмата „Хоризонт Европа“ да бъдат отпуснати за научноизследователска и развойна дейност в областта на селското и горското стопанство, което следва да допринесе за развитието на технологична инфраструктура за изкуствен интелект за сектора; като има предвид, че разпространението на цифровите технологии в селското и горското стопанство и в хранително-вкусовата промишленост може да доведе до добива на достатъчно суровини, до производството на устойчиви храни на приемливи цени, до подобряване на растителната защита, както и до опазване на здравето на животните и оказване на принос към развитието на селските райони, като същевременно се намалят неблагоприятните последици за околната среда и разходите за вложени суровини;

К. като има предвид огромните разлики по отношение на внедряването на широколентовите мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП) и тяхното покритие в селските райони[57];

Л. като има предвид, че болестите и вредителите по растенията продължават да са причина за загубата на около 30% от годишната реколта в световен мащаб; като има предвид, че цифровите решения могат да способстват за откриването на вредители по растенията и недостиг на хранителни вещества, и да предлагат подходящи мерки за конкретни болести;

М. като има предвид, че процесът на създаване на цифрови центрове за селското стопанство, които се очаква да играят важна роля за внедряването и прилагането на изкуствения интелект и цифровите решения, е започнал в няколко държави членки;

Н. като има предвид, че на 20 октомври 2020 г. Парламентът прие резолюция с препоръки към Комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии[58];

О. като има предвид, че цифровият преход в областта на селското стопанство изисква по-големи инвестиции в ключови фактори за цифровата икономика, като например широколентов достъп от следващо поколение (ДСП) и обучение за земеделските стопани с цел разгръщане на пълния потенциал на цифровизацията и изкуствения интелект в селскостопанския сектор;

П. като има предвид, че в някои сфери на селскостопанския сектор вече се прилагат технологии за изкуствен интелект с потенциал за растеж и по-мащабна употреба в този сектор;  като има предвид, че в много други сфери на селскостопанския сектор тези технологии все още не се прилагат или употребата им е твърде ограничена;

Р. като има предвид, че образованието и обучението са от решаващо значение за безпроблемното и успешно въвеждане на технологиите за изкуствен интелект в селскостопанския сектор – както сред младото поколение, така и сред настоящите членове на селскостопанската общност;

С. като има предвид, че информацията за добри практики в областта на изкуствения интелект следва да се предоставя на по-широк кръг от експерти и заинтересовани страни, за да може да се повиши осведомеността и да се създадат възможности за този сектор в рамките на целия Съюз, както и на регионално и местно равнище, когато това е приложимо;

Т. като има предвид, че селскостопанският сектор, неговата цифровизация и прилагането на изкуствения интелект в сектора зависят от наличието на стабилна инфраструктура и надеждни данни от други сектори, включително, наред с другото, данни, получавани чрез авиокосмически и метеорологични инструменти, както и инструменти за изследване на почвата и измерване на показатели за животните; като има предвид, че това би могло да означава, че са необходими технологична модернизация и извършване на подобрения в някои региони и държави членки;

У. като има предвид, че технологиите в областта на изкуствения интелект и цифровизацията могат да подобрят ефективността на селското стопанство в някои райони с природни ограничения, които често страдат от достъп до ограничени ресурси и значителни сезонни колебания; като има предвид, че поради ограниченията, характерни за тези райони, те често остават извън обхвата на основните научни изследвания;

Ф. като има предвид, че научните изследвания в областта на изкуствения интелект и работата в сферата на селското стопанство и животновъдството имат потенциала да повишат привлекателността на сектора за по-младите хора, и по този начин да допринесат за решаване на въпроса за приемствеността между поколенията;

Х. като има предвид, че ако в хранително-вкусовия сектор се демонстрират или използват непълноценно функциониращи технологии за изкуствен интелект или все още неприключени проучвания, това рискува да застраши доверието на хранително-вкусовата общност в изкуствения интелект;

Ц. като има предвид, че новосъздадените хранително-вкусови предприятия играят важна роля за сектора във връзка с въвеждането на нови технологии и техники, което може да благоприятства и улесни внедряването на технологии за изкуствен интелект в този сектор;

Ч. като има предвид, че изкуственият интелект има потенциала да допринесе за събирането на по-точни и актуални данни по отношение на хуманното отношение към животните, което може да подобри качеството на секторните научни проучвания и процесите на вземане на решения;

Ш. като има предвид, че наличието на ландшафтни особености в селскостопанските райони благоприятства биологичното разнообразие, може да допринесе за смекчаването на екстремни метеорологични явления и защитава почвата от ерозия и опустиняване; като има предвид, че данните от дистанционното наблюдение с висока резолюция гарантират правилното им регистриране и могат да подобрят контрола и да предотвратят несправедливото изключване на някои части от допустимите райони с ландшафтни особености или неточната оценка на горските пасища или други агролесовъдни системи, в качеството им на неземеделски площи;

1. счита, че въпросите, свързани с благосъстоянието, подобряването на условията на труд, защитата на поминъка на земеделските стопани, както и на селскостопанските и горските работници и/или оператори, изискванията на обществото по отношение на храните и здравето, включително за безвредна, питателна и устойчива храна, продоволствената сигурност, приспособимостта на производителите към новите технологии за изкуствен интелект, намаляването на високите производствени разходи за европейските земеделски стопани, хуманното отношение към животните и други етични и социални аспекти следва да бъдат приоритет при извършването на оценка за приложимостта и въздействието на технологиите за изкуствен интелект и подобни на тях технологии в този сектор и в селските райони; подчертава, че използването на изкуствения интелект трябва да бъде устойчиво и етично;

2. счита, че работниците основателно се страхуват от това, че внедряването на изкуствения интелект ще доведе до загуба на работни места, и че следователно при това внедряване трябва да се следват принципите за справедлив преход, и по-специално целта за създаване на нови възможности за заетост, вместо да се предизвиква безработица чрез технологичния напредък;

3. призовава отговорните органи в държавите членки да подготвят и публикуват анализи за последиците от въвеждането на технологиите за изкуствен интелект върху работните места и работниците в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, за да се подготви и извърши, в социално партньорство и диалог с работодателите, работниците и техните синдикати или представители, плавен преход към нов модел на земеделие, основан на изкуствения интелект, чрез включване на социално отговорни и справедливи политики и решения за работниците в сектора, с цел да се допринесе за подходящо адаптиране на пазара на труда и да се избегне социално и икономическо изключване;

4. изразява твърдото си убеждение, че ползите от изкуствения интелект и цифровизацията следва да са достъпни за всички селскостопански производители и животновъди, независимо от размера или местоположението на техните земеделски стопанства или обекти; подчертава, че МСП от хранително-вкусовата промишленост трябва да бъдат подкрепяни при тяхната цифрова трансформация поради ограничените им ресурси;

5. призовава Комисията, в рамките на своите правомощия, да улесни и да гарантира справедливо и равнопоставено финансиране, достъп до ползите от изкуствения интелект и разпределението на тези ползи между различните сектори, като се обхванат всички региони на Съюза, включително отдалечените, селските и островните райони, с цел да се избегнат нови разделения и ЕС на две скорости по някои въпроси, като например изкуствения интелект; подчертава спешната необходимост от укрепване на цифровия капацитет и инфраструктура, с цел да се избегнат нови разделения и ЕС на две скорости по някои въпроси, като например изкуствения интелект;

6. подчертава, че селското стопанство е сектор, в който изкуственият интелект ще играе ключова роля за справянето с проблемите и предизвикателствата при производството и предлагането на храни, и следователно, за да стане конкурентоспособен участник в областта на цифровите технологии и технологиите за изкуствен интелект, и по-специално технологиите, свързани със селското стопанство, следва да се направят приоритетни и по-целенасочени инвестиции в сферата на цифровизацията, свързаността в селските райони, изкуствения интелект, иновативните и ефективни инструменти, изследванията, научните и социално-икономическите анализи, целящи да подобрят качеството и устойчивото използване на природните ресурси, като например почва и вода за селското стопанство и горското производство в Съюза, мерките за опазване на почвата и биологичното разнообразие, както и адаптирането и смекчаването на изменението на климата, като се вземе предвид нарастващото значение на цифровите решения през периода на пандемията от COVID-19 и важността на това да се гарантира функциониращ селскостопански и хранителен сектор в рамките на Съюза; 

7. потвърждава, че когато се използват публични средства, научните изследвания, развойните дейности и прилагането на изкуствения интелект следва да се ръководят от принципа „публични средства – публични данни“; подчертава, че всяко публично финансиране за внедряване на изкуствения интелект в селското стопанство следва да е насочено към намирането на цялостни решения на общите предизвикателства в областта на околната среда, изменението на климата и продоволствената сигурност, като същевременно се взема предвид неговото социално-икономическо въздействие с цел поставяне на иновациите в услуга на общото благо;

8. подчертава, че технологиите в областта на интернет на нещата, и по-специално изкуственият интелект, представляват значителна възможност за модернизирането, автоматизирането и подобряването на ефективността и устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и за развитието на селските райони;

9. счита, че цифровото разделение е пречка за споделянето на предимствата в сектора на изкуствения интелект и че много земеделски стопанства в Европа не са достатъчно подготвени, за да прилагат иновациите или изкуствения интелект;

10. подчертава значението на разработването на технологични приложения, които да съответстват на реалните потребности на земеделските стопани, в процес на участие от долу нагоре;  подчертава, че на регионално/местно равнище трябва да се осигури подходящо обучение, което да предоставя на земеделските стопани необходимите цифрови умения и опит, например от консултанти в областта на цифровите технологии за селското стопанство, и по-специално за малки и средни земеделски стопанства, при които използването на цифровите технологии невинаги се счита за печелившо, с цел да им се помогне да придобият, да внедрят, да използват и да се възползват от подходящите приложения, което е от съществено значение за реализирането на печалби в хранително-вкусовия сектор;

11. призовава държавите членки да обмислят включването на повече обучения и курсове в областта на изкуствения интелект, като част от общото и специализираното висше образование, насочено към хранително-вкусовата промишленост, а също така и като част от неформалното образование;

12. подчертава, че данните, събирани от земеделските стопани чрез технологиите за изкуствен интелект, следва да си останат тяхна собственост;  подчертава, че понастоящем не съществува нормативна уредба на ЕС за контрол на използването на данните, събирани и оценявани от дружествата в областта на агроиндустрията, както и че злоупотребата с данни на земеделските стопанства може да доведе до антиконкурентни практики, включително ценова дискриминация и спекулации на стоковите пазари, което може да окаже неблагоприятно въздействие върху доходите на земеделските стопани;

13. изтъква, че допълнителните научни изследвания за това как да се използват сигналите от спътниците от системата „Галилео“ за изготвянето на карти с висока резолюция за влажността на почвите или съдържанието на въглерод биха могли да помогнат на земеделските стопани да вземат решения за управлението на водите и суровините, и също така биха могли да се използват за наблюдение на прилагането на принципите за добро селскостопанско и екологично състояние по отношение на опазването на торфищата и пасищата;

14. подчертава необходимостта от влагането на допълнителни инвестиции в инфраструктура за данни за селскостопанския сектор и свързаност в селските райони;

15. отбелязва, че прилагането на съществуващите технологии в областта на интернет на нещата в селскостопанския сектор може да доведе до повишаване на производството и подобряване на качеството на културите; счита, че използването на цифровите технологии и изкуствения интелект в хранително-вкусовия сектор е необходимо за подобряване на устойчивостта, ефикасността, прецизността и производителността;

16. подчертава потенциала на интернет на нещата за употреба в прецизното земеделие, по-специално за определяне на метеорологичните условия, хранителните вещества в почвите и нуждите от вода, както и за установяване на нашествия на вредители и болести по растенията; подчертава, че наблюдението посредством автоматизирани и цифрови инструменти може да доведе до значително намаляване на употребата на пестициди, което да минимизира допълнително отпечатъка на селското стопанство върху околната среда и климата;

17. подчертава, че инвестициите в изкуствения интелект крият значителен финансов риск и могат да доведат до задълбочаване на свръхзадлъжнялостта на земеделските стопани, с което да се увеличи тяхната зависимост от други организации в селскостопанския сектор и да се способства за пренасочване на стойността, произведена от земеделските стопанства, към доставчиците на агро-оборудване;

18. подчертава, че оперативната съвместимост на системите с изкуствен интелект е от съществено значение, за да се осигурят възможности за свободен избор за земеделските стопани при използването на приложения и цифрови устройства;

19. подчертава, че по-специално малките и средните земеделски стопанства трябва да бъдат подпомагани при прехода и прилагането на цифровите технологии и технологиите за изкуствен интелект, тъй като те превъплъщават семейния модел на европейското земеделие, който трябва да бъде запазен и подкрепен, и че въвеждането на достъпни нови цифрови технологии и технологии за изкуствен интелект би могло да допринесе по-специално за насочване на този производствен модел и да спомогне за поддържане, запазване и оцеляване на традиционните нискодоходни практики, да допринесе за привличане на младите поколения в земеделието, за развитието на местните пазари и създаването на къси вериги на доставки, както и за съхранението на местното културно и биологично наследство, като същевременно се търсят трайни решения на проблемите със защитата и сигурността на данните;

20. подчертава необходимостта от засилване на взаимодействието между различните структурни и инвестиционни фондове, с цел да се помогне на секторите за производство на селскостопански хранителни продукти да подобрят своята икономическа и екологична устойчивост;

21. подчертава, че е важно да се преодолее цифровото и поколенческото разделение, което се наблюдава в много селскостопански райони на Съюза; подчертава необходимостта от стабилно и адекватно финансиране за изграждането на цифрова инфраструктура за селскостопанския сектор;

22. призовава всички държави членки да мобилизират средствата на Съюза, за да гарантират устойчивостта и растежа на паневропейската екосистема от цифрови иновационни центрове, свързани със селското стопанство,  като механизми за насърчаване и ускоряване на внедряването в селското стопанство на технологии в областта на интернет на нещата и изкуствения интелект;

23. отбелязва, че за да може селското стопанство да се възползва от новите цифрови технологии и технологиите в областта на изкуствения интелект, универсалният широколентов достъп трябва да бъде обезпечен възможно най-скоро във всички селски райони;

24. подчертава, че качеството на събираните данни и използваните набори от данни оказват съществено въздействие върху евентуалната ефективност; призовава Комисията да гарантира стандартизирането на наборите от данни и извършването на висококачествен преглед с цел премахване на предразсъдъците и включване на ценностите на Зеления пакт в продуктите с изкуствен интелект; подчертава, че добавената стойност във веригата, създадена от тези данни, трябва да се върне към земеделските стопани;

25. изтъква, че технологиите в областта на изкуствения интелект могат да допринесат също така за намаляване на загубите на храни чрез оптимизация на цялата верига;

26. подчертава, че при цифровия преход и подход, както и при прилагането и предлагането на технологии за изкуствен интелект следва да не се прави разлика между отделните селскостопански работници, включително наетите работници и самонаетите лица, и следва да се осигурява подходяща целенасочена подкрепа за преквалификация и повишаване на квалификацията на работещите с цел обезпечаване на качествени работни места и професии;

27. смята, че потенциалът на изкуствения интелект и свързаните с него технологии може и трябва да се използва за подобряване на проследимостта и етикетирането на продуктите от селското и горското стопанство и за гарантиране на високи стандарти за продоволствена сигурност, включително по въпроси като произхода или производствените методи, както и някои аспекти като устойчивостта, целостта и автентичността на продуктите и предотвратяването на измами във връзка с храните, както и мерки за гарантиране на лоялна конкуренция между различните заинтересовани участници и в отделните пазарни ниши, като по този начин се осигурява по-голяма прозрачност за европейските потребители;  отбелязва, че в това отношение следва да се проучат решенията, предлагани от системите от блокови вериги;

28. счита, че технологиите в областта на изкуствения интелект следва да се подобрят с цел поддържане и повишаване на производителността и устойчивостта на селското стопанство, също така във връзка с въздействието на изменението на климата върху селскостопанските практики;

29. призовава съответните органи в държавите членки да представят и популяризират само технологии и проучвания в областта на изкуствения интелект, които са напълно функциониращи и завършени, за да може хранително-вкусовата общност да се възползва във възможно най-голяма степен от тях, без предразсъдъци или предубеждения спрямо изкуствения интелект в по-широк мащаб;

30. счита, че цифровите иновации в земеделието могат да представляват фактор, който да допринесе за приемствеността между поколенията в сектора, като в този отрасъл бъдат привлечени млади хора, което от своя страна би могло да допринесе за справяне с обезлюдяването на селските райони и изтичането на мозъци от тях;

31 призовава всички държави членки да включат в своите стратегически планове по линия на общата селскостопанска политика, както и в плановете за развитие на селските райони мерки за подкрепа на възможностите, предлагани от научноизследователската и развойната дейност в областта на селското стопанство, както и въвеждането и по-широкото използване на безопасни и надеждни технологии за изкуствен интелект и иновативни инструменти, които да бъдат предлагани на достъпни цени за бенефициентите;

32. призовава държавите членки да намалят административната тежест и евентуалните пречки пред влагането на инвестиции в изкуствения интелект чрез разработване на справедливи и ефективни стандарти, както и да предоставят необходимите независими консултации, информация и обучение, включително за млади и дребни земеделски стопани и за фермери от региони в по-неблагоприятно положение; 

33. призовава Комисията да вземе изцяло предвид различното равнище на подготвеност на държавите членки, като извърши оценка на стратегическите планове по линия на общата селскостопанска политика;

34. призовава държавите членки да предвидят ресурси за техническо и материално модернизиране и обновяване на научните бази, работещи върху или с изкуствен интелект, като например селскостопанските институти, университетите или други специализирани органи, с цел събиране на повече актуални и точни данни за въздействието на изкуствения интелект върху растенията, животните, почвите, водите и др.;

35. призовава Комисията да включи прецизното земеделие като ключов компонент в стратегията „От фермата до трапезата“, за да се създаде възможност за пълноценно използване на нейния потенциал за устойчиво управление на ресурсите и ефективно производство на храни;

36. приканва държавите членки да разработят специални инструменти за анализ на данни, с особен акцент върху съотношението между разходите и ползите, за да може на земеделските стопани да се предостави необходимата информация относно цифровите технологии;

37. счита, че Съюзът следва да осигури възможности за повече инвестиции, за да се превърне в конкурентоспособен участник в областта на цифровите технологии и технологиите за изкуствен интелект, и по-специално технологиите, свързани със селското стопанство;

38. призовава Комисията да проведе обширни консултации с държавите членки, отрасъла и академичната общност по конкретни предложения за подход при разработването и внедряването на изкуствен интелект;

39. призовава Комисията да включи най-малко двама представители с произход от земеделска среда и един представител с опит в горското стопанство в експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект;

40. призовава всички държави членки да включат поне един експерт от следните сектори:  селско стопанство, горско стопанство и управление на земята в иновационните центрове с висока степен на специализация в областта на изкуствения интелект, както предлага Комисията в своята Бяла книга от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065);

41. призовава Комисията да предвиди необходимите ресурси за създаването и поддържането на база от данни с добри практики, свързани с изкуствения интелект в земеделието, която да бъде достъпна на всички официални езици на Съюза, с цел по-бърза и всеобхватна обмяна на опит и подобряване на процесите в сектора;

42. призовава държавите членки с райони с природни ограничения да осигурят достатъчно ресурси за научни изследвания относно използването на изкуствения интелект в тези райони, за да се улесни по-доброто оползотворяване на наличните ресурси от съответните земеделски стопани;

43. призовава Комисията да проектира и въведе цифрова платформа или уебсайт, посветен на постиженията в областта на изкуствения интелект в хранително-вкусовия сектор на Съюза;

44. отбелязва ограничената конкуренция на селскостопанския пазар за усъвършенствани цифрови услуги, използващи технологии с изкуствен интелект; счита, че технологиите и знанията в областта на селското стопанство трябва да бъдат споделяни в рамките на държавите членки, за да могат те да преодолеят заедно бъдещите предизвикателства;

45. призовава Комисията да извърши задълбочен анализ за използването на устройствата за събиране на данни, измервателните уреди и магнитните и базираните на вълни устройства при най-често отглежданите селскостопански животни, като например едър рогат добитък, овце, кози, прасета, птици и пчели, което ще бъде от решаващо значение за проектирането и използването на изкуствения интелект на равнището на Съюза; подчертава, че МСП от хранително-вкусовата промишленост трябва да бъдат подкрепяни при тяхната цифрова трансформация поради ограничените им ресурси, като се намали цифровото неравновесие по отношение на капацитета и инфраструктурата, по-специално в по-малките градове и селските и отдалечените райони;

46. призовава компетентните национални, регионални и местни органи в държавите членки да съдействат за инициирането на национални и, където е приложимо, регионални и местни цифрови центрове за селското стопанство;

47. обръща внимание на прекомерно високите цени на различните цифрови решения за земеделието, налични на пазара; отбелязва, че платформите с отворен код правят решенията по-достъпни финансово, което води до бързото им внедряване и до по-широкото им навлизане сред земеделските стопани; призовава всички процедури за възлагане на обществени поръчки и програми за финансиране на Съюза да включват изисквания за свободен достъп до данни, както и да насърчават използването на софтуер и хардуер с отворен код.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 5 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Mazaly Aguilar, Clara Aguilera, Atidzhe Alieva-Veli, Eric Andrieu, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Benoît Biteau, Mara Bizzotto, Daniel Buda, Isabel Carvalhais, Asger Christensen, Angelo Ciocca, Ivan David, Paolo De Castro, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Dino Giarrusso, Martin Häusling, Martin Hlaváček, Pär Holmgren, Krzysztof Jurgiel, Jarosław Kalinowski, Elsi Katainen, Gilles Lebreton, Norbert Lins, Chris MacManus, Colm Markey, Alin Mituța, Ulrike Müller, Maria Noichl, Juozas Olekas, Pina Picierno, Maxette Pirbakas, Bronis Ropė, Bert-Jan Ruissen, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Veronika Vrecionová, Sarah Wiener, Juan Ignacio Zoido Álvarez
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Petros Kokkalis

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40	+
ECR	Mazaly Aguilar, Krzysztof Jurgiel, Bert-Jan Ruissen, Veronika Vrecionová
ID	Mara Bizzotto, Angelo Ciocca, Ivan David, Gilles Lebreton, Maxette Pirbakas
NI	Dino Giarrusso
PPE	Daniel Buda, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Colm Markey, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Juan Ignacio Zoido Álvarez
Renew	Atidzhe Alieva-Veli, Asger Christensen, Martin Hlaváček, Elsi Katainen, Alin Mituța, Ulrike Müller
S&D	Clara Aguilera, Eric Andrieu, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Isabel Carvalhais, Paolo De Castro, Maria Noichl, Juozas Olekas, Pina Picierno
The Left	Luke Ming Flanagan, Petros Kokkalis, Chris MacManus

 

5	-
Verts/ALE	Benoît Biteau, Martin Häusling, Pär Holmgren, Bronis Ropė, Sarah Wiener

 

0

0

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ (30.3.2021)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители

(2020/2216(INI))

Докладчик по становище: Мария Да Граса Карвалю 

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че използването на пълния потенциал на цифровите умения на жените може да допринесе значително за стимулиране на европейската икономика, особено като се има предвид, че в Европа има около един милион свободни работни места за експерти в областта на цифровите технологии, че 70% от дружествата забавят инвестициите, тъй като не са в състояние да намерят хора с подходящите цифрови умения[59], и че в някои категории работни места над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения[60];

1. припомня, че жените са недостатъчно представени в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и че съществува неравенство между половете в областта на цифровите технологии, което поставя жените в неравностойно положение; припомня също така, че жените представляват 36% от завършилите висше образование в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), 30% от работната сила в областта на технологиите, включително 22% в областта на ИИ, и 17%[61] от специалистите в областта на ИКТ в Европа, че прогнозираният стимул за икономиката на ЕС ще бъде 16 милиарда евро годишно[62], ако дипломираните в областта на технологиите жени не бъдат възпрепятствани да продължат към цифрови работни места в същата степен като мъжете, и че с цел преодоляване на свързаните с пола стереотипи, които оказват значително влияние върху избора на специалност и кариера, и свързаните с пола предубеждения в ИИ и неговите продукти, които се проявяват в дизайна, входящите данни и използването на системи с ИИ, насърчаването на равенството между половете в рамките на единния цифров пазар ще допринесе за преодоляване на цифровото разделение между половете;

2. отбелязва факта, че 30% от предприемачите в ЕС са жени, но те получават само 2% от наличното небанково финансиране[63], което затруднява участието им в цифровата икономика;

3. припомня, че секторът на ИКТ е секторът с най-висок процент на управителни съвети, съставени изцяло от мъже, и приветства намерението на Комисията да насърчи приемането на предложението от 2012 г. за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързаните с това мерки (Директивата относно жените в управителните съвети);

4. подчертава, че проучването на Агенцията за основните права относно насилието над жени показва, че в образователните центрове в областта на НТИМ са докладвани чести случаи на сексуален тормоз, включително в училища, университети и работни места, което допълнително изключва жените от сектора;

5. подчертава, че равенството между половете е основен принцип на Европейския съюз и следва да бъде отразено във всички политики на ЕС; призовава за признаване на основната роля на жените за постигането на целите на европейската стратегия в областта на цифровите технологии в съответствие с целите за равенство между половете; припомня, че участието на жените в цифровата икономика е от решаващо значение за оформянето на процъфтяващо цифрово общество и за стимулирането на цифровия вътрешен пазар на ЕС; подчертава, че е важно да се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете и да се разработят показатели в цифровото образование на всички равнища, в стратегията за цифровия единен пазар и в сектора на ИИ, както и да се повишава осведомеността сред жените относно обучението и длъжностите, свързани с цифровата икономика, и възможностите, които те предоставят;

6. призовава Комисията да продължи да работи за преодоляване на неравнопоставеността между половете чрез многостепенен подход в сектора на ИКТ и да установи политики за цялостна оценка на причините и факторите, които стоят зад такива явления като свързаните с пола стереотипи, дискриминацията или създаването на подходяща работна и учебна среда, да увеличи участието на жените в областта на НТИМ и ИИ и да се застъпи за мерки на всички равнища на образованието и заетостта в цифровия сектор, по-специално чрез създаване на схеми за наставничество с жени модели за подражание от ранна възраст, чрез подпомагане на ученето през целия живот, обучението и схемите за подобряване на техните електронни умения, като се обръща особено внимание на възрастните жени, чрез осигуряване на достъп до услуги, както и достъп до финансиране за научни изследвания, съоръжения и дистанционна работа, особено в някои селски райони, в които пандемията от COVID-19 подчерта липсата на достъп до интернет, цифрови технологии и инфраструктура; призовава ИИ да бъде взет предвид от гледна точка на равенството между половете при разработването на политики и законодателство и, ако е необходимо, за адаптиране на действащото законодателство, включително програмите на ЕС;

7. призовава Комисията и държавите членки да увеличат възможностите за финансиране за жените предприемачи, така че те да имат равни възможности да се конкурират на цифровия единен пазар, призовава за политики, които отключват и подкрепят предприемаческия потенциал на жените, и за разширяване на Европейската мрежа на бизнес ангелите и Европейската мрежа на наставниците за жени предприемачи; призовава Комисията да гарантира цялостно изпълнение на Декларацията на министрите за поемане на ангажимент, озаглавена „Жените в областта на цифровите технологии“;

8. призовава Комисията да подпомогне държавите членки при предприемането на необходимите стъпки, за да се гарантира, че жените могат да се възползват от възможностите, които може да предостави дистанционната работа, като им се даде възможност да работят от дома си и да постигнат ефективен баланс между платените професионални отговорности и отговорностите, свързани с полагането на грижи, като се гарантира ефективното прилагане на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот[64], за да се гарантира по‑равномерно разпределение на отговорностите за полагане на грижи в семействата, както и да се гарантира, че жените имат достъп до необходимите системи за социална закрила и грижи за деца; призовава за оценка на въздействието на дистанционната работа, по-специално по отношение на работното време, социалната изолация, разделението между професионалния и личния живот и психологическия натиск;

9. призовава Съвета, във връзка с мерките в областта на заетостта, да деблокира и да приеме Директивата относно жените в управителните съвети; настоятелно призовава държавите членки изцяло да транспонират и прилагат Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот; призовава Комисията и държавите членки да намалят неравнопоставеността между половете в цифровата икономика чрез целенасочени мерки, включително европейски фондове за финансиране на ръководени от жени проекти в цифровия сектор, насърчаване на минимален брой жени научни изследователи, участващи в проекти в областта на ИКТ, курсове за обучение за отделите за човешки ресурси относно „несъзнателните дискриминационни по отношение на пола предубеждения“ за насърчаване на балансираното между половете наемане на персонал, приемане на политики за възлагане на обществени поръчки и/или насоки за закупуване на ИКТ услуги от доставчици, които прилагат баланс между половете в състава на своите дружества и управителни съвети, и улесняване на разпределянето на европейски фондове за дружества, които прилагат критериите за равновесие между половете;

10. решително подкрепя инициативите на Комисията за повишаване на осведомеността относно цифровите възможности, като например подхода „няма работна група без жени“ на Европейската седмица на програмирането, Коалициите за умения и работни места в областта на цифровите технологии, наградата на ЕС за жени новатори, инициативите #SaferInternet4EU в цяла Европа, новата европейска програма за умения и перспективите за учене през целия живот;

11. счита, че ИИ може значително да допринесе за преодоляване на свързаната с пола дискриминация и справяне с предизвикателствата, пред които са изправени жените с цел насърчаване на равенството между половете, при условие че се разработи подходяща правна и етична рамка, че се премахнат съзнателните и несъзнателните предубеждения и се спазват принципите на равенство между половете; подчертава липсата на многообразие в сектора на ИИ в рамките на екипите от разработчици и инженери, както и значението на използването на агрегирани по полов признак данни при разработването на продукти, стандарти за ИИ, алгоритми и приложения; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че ИИ се развива по начин, който зачита и насърчава равенството; насърчава заинтересованите участници да работят за предотвратяване на предубежденията и стереотипите, свързани с пола и културата, да предоставят обучение за работодателите, работниците и учителите и да насърчават участието на жените заедно с различни екипи от ключови обществени участници в проектирането, разработването и прилагането на алгоритмите, машинното самообучение, обработката на естествени езици и приложенията на ИИ;

12. призовава Комисията да предложи регулаторна рамка за справяне с предубежденията, необоснованата дискриминация и неравенствата, присъщи на високорисковите системи с ИИ, включително биометричните системи; призовава за по-голямо многообразие чрез междусекторен подход и баланс на половете сред проектантите на ИИ, както и за достатъчно и качествено обучение за дизайнерите в областта на ИИ относно прозрачността, дискриминацията, свързаните с пола стереотипи, расовия и етническия произход и културните предубеждения;

13. изразява загриженост, че неравнопоставеността между половете по отношение на цифровите умения поставя жените в неравностойно положение на нововъзникващите цифрови пазари; подчертава значението на предоставянето на повече права на потребителите, особено на жените, чрез преподаване на основни умения в областта на ИКТ и стартиране на кампании за повишаване на осведомеността, за да им се даде възможност да се възползват в пълна степен от предимствата на цифровия единен пазар;

14. подчертава, че структурните предубеждения по отношение на пола, които съществуват в академичните, научноизследователските и стопанските среди в цифровите сектори, забавят професионалния напредък на жените, намаляват възможностите им за кариера и водят до недостатъчно представителство на жените в цифровата икономика; призовава Комисията да гарантира, че на такива предубеждения се противодейства във възможно най-голяма степен по време на процесите на финансиране, кандидатстване и вземане на решения посредством тяхното проектиране, и освен това призовава Комисията да разпредели повече средства за подкрепа на жените от академичните среди, жените изследователи и предприемачи;

15. подчертава, че високото равнище на умения в областта на НТИМ е от решаващо значение за процеса на иновации в авангардни области на ИКТ, като ИИ или киберсигурността, и следователно ще придобива все по-голямо значение за бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз на световните пазари;

16. призовава да се обърне специално внимание на потребностите на жените и момичетата като обект на тормоз и на увеличаването на киберпрестъпността и кибернасилието в цифровия свят, в резултат на което жените, момичетата и малцинствата също се въздържат от приобщаващо участие в цифровите пазари, и отправя искане в предложението на Комисията относно законодателен акт за цифровите услуги (COM(2020)0825) да се обърне внимание на тези въпроси; призовава за кампании за повишаване на осведомеността и образоване на жените относно начините за самозащита онлайн с цел борба с основаното на пола насилие и свързаните с пола стереотипи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят инструменти за обучение за цифровите услуги и промишлеността в областта на ИИ, да признаят правото на работниците на откъсване от работната среда и да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество на жените и да ги ангажират, за да се облекчат и да се отговори по-добре на опасенията, които съществуват в ежедневието на жените и момичетата, при разработването и прилагането на политики в областта на потребителските и обществените технологии, като се обърне специално внимание на уязвимите групи, като жените и момичетата от малцинствата;

17. призовава Комисията да използва и да насочи по-добре Програмата в областта на цифровите технологии и стратегията за цифров единен пазар с цел преодоляване на голямата неравнопоставеност между половете в сектора на ИКТ и засилване на цялостната интеграция на жените в този сектор, по-специално по отношение на техническите и телекомуникационните професии, както и насърчаване на образованието и обучението на жените и момичетата в областта на ИКТ и други дисциплини в областта на НТИМ;

18. счита, че за постигане на равенство между половете при разработването, производството и маркетинга, както и при използването на цифрови услуги и потребителски продукти, приложения и онлайн платформи с ИИ е от съществено значение да се създаде всеобхватно образование в училищата и работните места и те да признаят и премахнат предубежденията по отношение на пола в собственото им поведение и работа;

19. призовава Комисията и държавите членки да признаят онлайн тормоза спрямо отделни жени предприемачи и да предприемат действия за справяне с този проблем.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.3.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 2 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Simona Baldassarre, Robert Biedroń, Vilija Blinkevičiūtė, Annika Bruna, Margarita de la Pisa Carrión, Rosa Estaràs Ferragut, Frances Fitzgerald, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Lina Gálvez Muñoz, Arba Kokalari, Alice Kuhnke, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Karen Melchior, Andżelika Anna Możdżanowska, Maria Noichl, Sandra Pereira, Pina Picierno, Sirpa Pietikäinen, Samira Rafaela, Evelyn Regner, Diana Riba i Giner, Eugenia Rodríguez Palop, María Soraya Rodríguez Ramos, Christine Schneider, Sylwia Spurek, Jessica Stegrud, Isabella Tovaglieri, Ernest Urtasun, Hilde Vautmans, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Aušra Maldeikienė, Irène Tolleret

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

28	+
ECR	Andżelika Anna Możdżanowska
PPE	Rosa Estaràs Ferragut, Frances Fitzgerald, Cindy Franssen, Arba Kokalari, Aušra Maldeikienė, Sirpa Pietikäinen, Christine Schneider, Elissavet Vozemberg‑Vrionidi, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Renew	Karen Melchior, Samira Rafaela, María Soraya Rodríguez Ramos, Irène Tolleret, Hilde Vautmans, Marco Zullo
S&D	Robert Biedroń, Vilija Blinkevičiūtė, Heléne Fritzon, Lina Gálvez Muñoz, Maria Noichl, Pina Picierno, Evelyn Regner
The Left	Eugenia Rodríguez Palop
Verts/ALE	Alice Kuhnke, Diana Riba i Giner, Sylwia Spurek, Ernest Urtasun

 

2	-
ID	Simona Baldassarre, Isabella Tovaglieri

 

4	0
ECR	Jessica Stegrud, Margarita de la Pisa Carrión
ID	Annika Bruna
The Left	Sandra Pereira

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.4.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 0 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrus Ansip, Pablo Arias Echeverría, Alessandra Basso, Adam Bielan, Biljana Borzan, Vlad-Marius Botoş, Markus Buchheit, Anna Cavazzini, Dita Charanzová, Deirdre Clune, Carlo Fidanza, Evelyne Gebhardt, Alexandra Geese, Maria Grapini, Svenja Hahn, Virginie Joron, Eugen Jurzyca, Arba Kokalari, Marcel Kolaja, Kateřina Konečná, Jean-Lin Lacapelle, Maria-Manuel Leitão-Marques, Morten Løkkegaard, Adriana Maldonado López, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Dan-Ştefan Motreanu, Anne-Sophie Pelletier, Miroslav Radačovský, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Róża Thun und Hohenstein, Kim Van Sparrentak, Marion Walsmann, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Clara Aguilera, Jordi Cañas, Claude Gruffat, Sylvie Guillaume, Jiří Pospíšil, Barbara Thaler

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

39	+
ECR	Adam Bielan, Carlo Fidanza, Eugen Jurzyca, Beata Mazurek
ID	Alessandra Basso, Markus Buchheit, Virginie Joron, Jean-Lin Lacapelle
NI	Miroslav Radačovský
PPE	Pablo Arias Echeverría, Deirdre Clune, Arba Kokalari, Antonius Manders, Dan-Ştefan Motreanu, Jiří Pospíšil, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Ivan Štefanec, Barbara Thaler, Róża Thun und Hohenstein, Marion Walsmann
Renew	Andrus Ansip, Vlad-Marius Botoş, Jordi Cañas, Dita Charanzová, Svenja Hahn, Morten Løkkegaard, Marco Zullo
S&D	Clara Aguilera, Biljana Borzan, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Maria-Manuel Leitão-Marques, Adriana Maldonado López, Leszek Miller, Christel Schaldemose
The Left	Kateřina Konečná, Anne-Sophie Pelletier

 

0	-

 

5	0
Verts/ALE	Anna Cavazzini, Alexandra Geese, Claude Gruffat, Marcel Kolaja, Kim Van Sparrentak

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“:

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

• [1] https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=64962
• [2] https://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinionmobile/index.cfm/survey/getsurveydetail/instruments/special/surveyky/2228;jsessionid=0A2965AA1C68AA476CBA202BE3EE7448.cfusion07001?CFID=9498722&CFTOKEN=32cd2e310977224c-A882F889-08D5-0E55-6CDA27376F14C4BE
• [3] OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1
• [4] ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4.
• [5] ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
• [6] ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
• [7] OВ L 376, 27.12.2006 г, стр. 36
• [8] OВ L 304, 22.11.2011 г, стр. 64.
• [9] OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
• [10] ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 55.
• [11] ОВ L 60, 2.3.2018 г., стр. 1
• [12] OВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1.
• [13] OВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 7.
• [14] ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70.
• [15] OВ L 130, 17.5.2019 г., стp. 92.
• [16] OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57.
• [17] Приети текстове, P9_TA(2020)0032.
• [18] Приети текстове, P9_TA(2020)0272.
• [19] Приети текстове, P9_TA(2020)0277.
• [20] Приети текстове, P9_TA(2020)0275.
• [21] Приети текстове, P9_TA(2020)0276.
• [22] Приети текстове, P9_TA(2021)0007.
• [23] Директива (ЕС) 2016/2102 от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на органите от обществения сектор, пар. 34.
• [24] Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия, ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69.
• [25] Доклад на работната група за центровете за цифрови иновации за 2018 г. https://ec.europa.eu/futurium/en/system/files/ged/dihs_access_to_finance_report_final.pdf
• [26] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_20_1196
• [27] Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза, ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.
• [28] Регламент (EС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС, OВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.
• [29] Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз, ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 22.
• [30] Приети текстове, P9_TA(2020)0276.
• [31] Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
• [32] Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза, ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.
• [33] Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
• [34]Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия, ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69.
• [35]Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.
• [36] OВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29.
• [37] ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4.
• [38] OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
• [39] ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
• [40] Европейска комисия, „Етични насоки за надежден ИИ“, 8 април 2019 г.
• [41] Cedefop, „Artificial or human intelligence? Digitalisation and the future of jobs and skills: opportunities and risks“ (Изкуствен интелект или човешки интелект? Цифровизацията и бъдещето на работните места и уменията: възможности и рискове), стp. 3.
• [42] Например инструменти за прогнозиране и сигнализиране, дистанционно наблюдение, отчитане на времето и алгоритмично управление. Вж. Mateescu, A., Nguyen, A., „Explainer: Workplace Monitoring & Surveillance“ (Обяснение: Мониторинг и наблюдение на работното място), Data & Society, 6 февруари 2019 г.
• [43] Бяла книга на Комисията за изкуствения интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие (COM(2020)0065), стp. 18,
• [44] Правни инструменти на ОИСР, „Recommendation of the Council on Artificial Intelligence“ (Препоръка на Съвета относно изкуствения интелект), 2019 г.
• [45] Заключения на Съвета от 16 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, ОВ C 202 I, 16.6.2020 г., стр. 1.
• [46]  Рамково споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията, юни 2020 г.
• [47] Приети текстове, P9_TA(2020)0371.
• [48] Европейска комисия, „Етични насоки за надежден ИИ“, 8 април 2019 г.
• [49] van Rijmenam, M., Algorithmic management: what is it (and what’s next)? (Алгоритмично управление: какво е това (и какво следва)?), 12 ноември 2020 г..
• [50] Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), преглед на политиките, озаглавен „Impact of Artificial Intelligence on Occupational Safety and Health“ (Въздействие на изкуствения интелект върху здравословните и безопасни условия на труд), 2021 г.
• [51] OВ C 387, 15.11.2019 г., стp. 1.
• [52] Препоръка на Съвета от 24 ноември 2020 година относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост, OВ C 417, 2.12.2020 г., стp. 1.
• [53] Изготвено за Европейската комисия проучване, озаглавено „ICT for Work: Digital Skills in the Workplace“ (ИКТ за работа: цифрови умения на работното място), 10 май 2017 г.
• [54] Евростат, „Girls and women underrepresented in ICT“ (Жените  и момичета са  недостатъчно добре представени в сектора на ИКТ), 25 април 2018 г.
• [55] Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, „She Figures 2018“ (За жената в цифри – 2018 г.), февруари 2019 г.
• [56] Международна асоциация за оценка на образователните постижения  (IEA), International Computer and Information Literacy Study 2018 (Международно изследване на компютърната и информационната грамотност, 2018 г.).
• [57] Европейска комисия. Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Отделни показатели по DESI – 1б1 Високоскоростна широколентова мрежа от ново поколение (ДСП).
• [58] Приети текстове, P9_TA(2020)0275.
• [59] Доклад на Комисията от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени (COM(2020)0241).
• [60] Съобщение на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274).
• [61] Съобщение на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.“ (COM(2020)0152),
• [62] https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/women-digital-0
• [63] Fackelmann, S. и De Concini, A., Funding women entrepreneurs: How to empower growth, (Финансиране на жените предприемачи – Как да се даде тласък на растежа), консултативен анализ на Innovation Finance за Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, 29 юни 2020 г.
• [64] Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета, ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.