Доклад - A9-0193/2021Доклад
A9-0193/2021
Европейски парламент

ДОКЛАД относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени

3.6.2021 - (2020/2046(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик по становище: Свен Гиголд


Процедура : 2020/2046(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A9-0193/2021
Внесени текстове :
A9-0193/2021
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

В съответствие със своите отговорности съгласно член 14 от ДФЕС Европейският парламент положи усилия да направи оценка на прилагането и изпълнението на Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (2011/16/ЕС) и нейните първи три преразглеждания (DAC2 – 4). За съжаление Европейският парламент е възпрепятстван да изпълнява функциите си за политически контрол съгласно член 14 от ДФЕС, които са отразени и в параграфи 20 – 24 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2016 г. Въпреки изричното съгласие на трите институции в параграф 41 от Междуинституционалното споразумение, че е важно наличието на по-структурирано сътрудничество помежду им, за да се извършват оценки на прилагането и ефективността на правото на ЕС с оглед на подобряването му посредством законодателни актове, на Европейския парламент не е предоставен достъп до документите и данните, необходими за правилна оценка на прилагането на правото на Съюза относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане.

В рамките на настоящия доклад за изпълнение председателят на комисията ECON изпрати писмо до Европейската комисия с искане за достъп до документите относно прилагането на ДАС. Това искане в крайна сметка беше отхвърлено на 19 ноември 2020 г. на основание, че голямо мнозинство от държавите членки са възразили срещу това Комисията да изпрати тези документи на Парламента. Съгласно приложение II, параграф 2.1 от Междуинституционалното споразумение от 2010 г. относно Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия поверителна информация от държава членка може да бъде предавана на Парламента само с нейното съгласие. Държавите членки, без Швеция и Финландия, които са голямо изключение, не дадоха съгласие за предоставяне на достъп до документите, необходими за европейската оценка на въздействието, извършена преди настоящия проект на доклад за прилагането.

Правният аргумент на Съвета за този отказ е, че искането на Парламента представлява неправомерно накърняване на компетентност, която Договорите ясно предоставят на Комисията. Този аргумент трябва да бъде оспорен. Когато отправя искане към Комисията да получи достъп до информацията от държавите членки в рамките на изготвянето доклад за изпълнение, Парламентът упражнява своята функция за политически контрол върху Комисията, с оглед на която може да е необходимо да се разгледат документите на държавите членки. В тази връзка принципът на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, залегнал в член 4 от ДЕС, следва да се тълкува в смисъл, че се изисква от държавите членки да предоставят на Парламента достъп до своите документи относно транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС, представени на Комисията. Не може общ отказ за достъп до документите, представени от държавите членки, с позоваване на междуинституционално споразумение, да поставя Европейския парламент в по-слаба позиция от обикновените граждани съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001.

Тъй като на Европейския парламент не беше предоставена информацията, необходима за упражняване на неговата функция за политически контрол, настоящият доклад за изпълнение е със силно ограничен обхват. Изследване, изготвено от Economici Associati в контекста на оценката на Комисията на ДАС през 2019 г., беше основен източник на данни за прилагането на директивата. Тъй като обаче това изследване обхваща само периода 2015 – 2017 г., Европейският парламент не е в състояние да направи оценка на по-новите развития на положението. Поради посочените по-горе причини европейската оценка на въздействието трябваше да разчита до голяма степен на публично достъпна информация, като например съответните документи, публикувани от Европейската комисия, интервюта с данъчните администрации и длъжностни лица на Европейската комисия, проучване сред заинтересованите страни и информация относно прилагането на ДАС, предоставена от националните парламенти.

Публично достъпните данни за обема на обмена на информация (автоматичен и друг) и стойността, обхваната от този обмен, са много ограничени, особено по отношение на двустранните потоци от информация между държавите членки. Въз основа на ограничените налични данни изследването на Economisti Associati установи, че обемът на обмена съгласно DAC1-3 се е увеличил значително след влизането в сила на разпоредбите. Не е налична обаче количествена информация относно обмена на информация относно отчетите по държави съгласно ДАС4. Само един национален парламент (Германия) предостави информация относно наличието на данни за отчетите по държави за годините 2016 – 2018 г. в отговор на проучване, проведено в контекста на европейската оценка на въздействието. Допълнителна информация относно прилагането на ДАС на равнището на държавите членки беше предоставена от националните парламенти на Австрия, Белгия, Финландия, Германия, Люксембург и Португалия, за да се допълнят данните от изследването Economisti Associati. Публично достъпните данни за обмена на информация на равнището на държавите членки съгласно ДАС остават оскъдни и непълни. Като цяло наличната информация относно прилагането на DAC1-4 е много ограничена.

Докладчикът се извинява, че няма възможност да представи пълен доклад за изпълнение. Европейският парламент следва да бъде готов да използва всички правни средства, с които разполага, за да получи достъп до цялата информация, необходима за оценка на прилагането на тази важна директива. Веднага щом Европейският парламент получи възможност да изпълнява своите функции за контрол благодарение на получен достъп до документите, той следва да започне работа по всеобхватен доклад за изпълнение относно ДАС.

Липсата на данни за ефективността на DAC1-4, както и липсата на статистически данни за разходите за привеждане в съответствие и административните тежести, които могат да бъдат облекчени, са източник на сериозна загриженост в допълнение към твърде неблагоприятните последици по отношение на искреното междуинституционално сътрудничество. Невъзможността да се извърши адекватен одит на разходите и добавената стойност на законодателството на ЕС, както и на неговата съгласуваност с други правила и нормативни уредби, се отразява отрицателно върху неговото качество.

Обхват на настоящия доклад за изпълнение

В рамките на възможното настоящият доклад прави оценка на изпълнението на задълженията за обмен на информация съгласно ДАС1 и последващите ѝ изменения, които имат за цел борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане чрез улесняване на обмена на информация, свързана с данъчното облагане. Акцентът е поставен върху първоначалната директива (DAC1) и първите три изменения (DAC2-4), тъй като последните изменения влязоха в сила съвсем наскоро (DAC5-6) или все още не бяха приети към момента на изготвянето на настоящия доклад (DAC7-8).

ДАС беше въведена, за да се определят правилата и процедурите за сътрудничество между държавите членки за обмен на информация, която е от предполагаема значимост за данъчната администрация на държавите членки. Както Парламентът подчерта в своя доклад относно предложението за ДАС7, терминът „предполагаема значимост“ има за цел да осигури обмен на информация по данъчни въпроси във възможно най-голяма степен.

Общата цел на ДАС е да защитава финансовите интереси на държавите членки и на ЕС, като същевременно гарантира правилното функциониране на единния пазар. Първоначалната директива ДАС1 определя правилата и процедурите за сътрудничество между държавите членки за обмен на значима информация между данъчните администрации на държавите членки. Развиването и разширяването на обхвата на ДАС могат да бъдат обобщени, както следва:

• DAC1: автоматичен обмен на информация за пет специфични категории доходи и капитал (доходи от трудови правоотношения, директорски възнаграждения, пенсии, животозастрахователни продукти и недвижимо имущество). Влизане в сила през 2013 г. Разпоредби за автоматичен обмен на информация в сила от януари 2015 г.

• DAC2: автоматичен обмен на информация относно финансови сметки и свързаните с тях доходи (включително информация за наличността или стойността по сметката, размера на дивидентите и лихвите, други финансови приходи и капиталови печалби). Влизане в сила през 2016 г.

• DAC3: автоматичен обмен на информация относно предварителните данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, като информацията се качва на централна платформа, поддържана от Комисията. Влизане в сила през януари 2017 г.

• DAC4: автоматичен обмен на информация относно отчетите по държави, които многонационалните предприятия в ЕС трябва да представят, когато общият им консолидиран приход е равен на или по-голям от 750 милиона евро. Влизане в сила през юни 2017 г.

• DAC5: достъп на данъчните органи до информацията относно действителните собственици, събрана съгласно правилата за борбата с изпирането на пари. Влизане в сила през януари 2018 г.

• DAC6: автоматичен обмен на информация относно трансграничните договорености в областта на данъчното планиране и правилата за задължително оповестяване за посредниците. Влизане в сила през юли 2020 г.

Констатации

От 2011 г. насам ДАС непрекъснато е подобрявана, за да се разшири обхватът на обмена на информация с цел ограничаване на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Въпреки това някои видове доходи и активи все още са изключени от обхвата, което представлява риск от заобикаляне на данъчните задължения в трансгранични ситуации. За да се подобри допълнително ДАС, следните позиции на приходите или нефинансовите активи следва да бъдат включени в рамката на ДАС: капиталови печалби, свързани с недвижимо имущество, и капиталови печалби, свързани с финансови активи, приходи от дивиденти без попечителство, нефинансови активи като парични средства, произведения на изкуството, злато или други ценности, държани в безмитни зони, митнически складове или банкови сейфове, както и притежание на яхти и частни самолети. Освен това от държавите членки следва да се изисква да обменят информация за всички категории доходи съгласно DAC1, за да се повиши ефективността на DAC1. Също така разпоредбите на ДАС2 по отношение на предоставящите информация финансови институции и видовете сметки следва да бъдат преразгледани и ако е необходимо, разширени, за да се отстранят пропуските. По отношение на ДАС3 трябва да се гарантира, че необходимите по-строги правила относно обмена на данъчни становища са определени така, че да се предотвратят неблагоприятни последствия, като например нарастване на неформалните договорености, за които след това не се предоставя информация. За съжаление предишните призиви на Европейския парламент за подобряване на рамката на ДАС в този смисъл досега не са взети под внимание.

Твърде често обменяната информация е с ограничено качество, а мониторингът на ефективността на системата е слаб. В оценката на Комисията от 2019 г. се подчертава, че държавите членки често не надхвърлят минималните изисквания на ДАС при обмена на информация. Понастоящем не съществува обща рамка на ЕС за мониторинг на резултатите и постиженията на системата и само няколко държави членки системно извършват проверки на качеството на данните, обменяни в рамките на ДАС1 и ДАС2. Този факт значително увеличава риска предоставяните данни да са непълни или неточни, особено като се има предвид, че само няколко държави членки имат и прилагат процедури за одит на информацията, предоставена от финансовите институции съгласно DAC2. Поради това в настоящия доклад се призовава Комисията да издаде допълнителни насоки, за да помогне на държавите членки да анализират получената информация и да я използват ефективно. Също така Комисията и държавите членки следва да създадат обща рамка за измерване на въздействието и на съотношението на разходите и ползите на ДАС, както и да направят така, че да има възможност за пълен одит върху обмена съгласно ДАС ; Това усилие следва да бъде допълнено с ежегодното публикуване на обобщение на информацията, която Комисията получава от държавите членки.

Трябва да се отбележи, че ефективността на ДАС зависи до голяма степен от действащите правила за борба срещу изпирането на пари на равнището на държавите членки. Поради това недостатъчно доброто транспониране и прилагане на четвъртата и петата директива относно борбата с изпирането на пари в твърде значителен брой държави членки е много обезпокоително, а също така обезпокоителни са пропуските в режима. Тревожен е и фактът, че нито една държава членка не е постигнала „високо“ равнище на ефективност при последната оценка, извършена от Специалната група за финансови действия. Без строгите задължения за надлежна проверка и последователното предоставяне на информация относно действителните собственици, наложени от правилата за борбата срещу изпирането на пари, ефективността на ДАС ще остане силно ограничена.

И накрая, в международен контекст, партньорската проверка под егидата на Световния форум на ОИСР относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели (Световен форум) продължава да разкрива тревожни недостатъци както по отношение на общия стандарт за предоставяне на информация, така и по отношение на обмена на информация при поискване. Според проверката от страна на Световния форум 10 държави членки не са в пълно съответствие с общия стандарт за предоставяне на информация. По отношение на стандарта за обмена на информация при поискване партньорската проверка установи съществени слабости в 18 държави членки и счете, че в случая на Малта има само „частично съответствие“ на стандарта.

За да се ограничат ефективно данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както в международен план, така и в рамките на европейските граници, ЕС трябва да даде пример за подражание. Въпреки че новото законодателство за укрепване и по-нататъшно подобряване на ДАС е необходимо и се приветства със задоволство, трябва да се постави силен акцент върху гарантирането на цялостното прилагане на съществуващите правила и стандарти, включително в областта на борбата срещу изпирането на пари.

 


 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени

(2020/2046(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид членове 4 и 14 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид членове 113 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО[1] (наричана по-долу Директива за административното сътрудничество –ДАС),

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма за действие за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. ( „Фискалис 2020“ ) и за отмяна на Решение № 1482/2007/ЕО[2],

– като взе предвид Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане[3],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане[4],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане[5],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари[6],

– като взе предвид Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености[7],

– като взе предвид предложението на Комисията от 15 юли 2020 г. за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ДАС7) (COM(2020)0314),

– като взе предвид заключенията на Съвета от 2 юни 2020 г. относно бъдещото развитие на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане в ЕС,

– като взе предвид своята позиция от 10 март 2021 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане[8],

– като взе предвид извършената от Комисията първоначална оценка на въздействието от 23 ноември 2020 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на мерките за укрепване на съществуващите правила и за разширяване на рамката за обмен на информация в областта на данъчното облагане с цел включване на криптоактивите и електронните пари,

– като взе предвид доклада на Комисията от 18 декември 2017 г. за прилагането на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане (COM(2017)0781),

– като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2018 г. относно прегледа и оценката на статистическите данни и информацията за автоматичния обмен в областта на прякото данъчно облагане (COM(2018)0844),

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията за оценката на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (SWD(2019)0327),

– като взе предвид Специалния доклад № 03/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Обмен на данъчна информация в ЕС – солидна основа, пропуски в изпълнението“,

– като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци[9],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2020 г. относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C(2020)2800),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

– като взе предвид изследването, озаглавено Implementation of the EU requirements for tax information exchange („Прилагане на изискванията на ЕС за обмен на информация по данъчни въпроси“), публикувано от Генерална дирекция за парламентарни изследвания на ЕП[10],

– като взе предвид Плана за действие на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби от 19 юли 2013 г.,

– като взе предвид доклада на ОИСР от 9 декември 2020 г., озаглавен Peer Review of the Automatic Exchange of Financial Account Information 2020 („Партньорска проверка на автоматичния обмен на финансова информация за 2020 г.“),

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г., озаглавено „Ефективни и координирани мерки на ЕС за борба с данъчните измами, избягването на данъци, изпирането на пари и данъчните убежища“[11],

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9‑0193/2021),

А. като има предвид, че ЕС е изправен пред нелоялни или агресивни данъчни практики, като например факта, че държавите – членки на Европейския съюз, губят между 160 и 190 милиарда евро годишно[12] в резултат на отклонение от данъчно облагане и прехвърляне на печалби от мултинационални предприятия; като има предвид, че тази загуба е значителна с оглед на здравната, социалната и икономическата криза, пред която е изправен в момента Съюзът и с която се бори; като има предвид, че през 2016 г. данъкоплатците в ЕС са депозирали 1,5 трилиона евро в офшорни зони, което е довело до средна загуба на данъчни приходи в размер на 46 милиарда евро в ЕС в резултат на отклонение от данъчно облагане от страна на физически лица[13]; като има предвид, че тези суми са само част от общия проблем с избягването на данъци от физически лица и дружества и че тези суми незаконно ощетяват националните бюджети и следователно представляват допълнителна тежест за спазващите изискванията данъкоплатци;

Б. като има предвид, че сътрудничеството между данъчните администрации се подобри значително както на равнището на ЕС, така и на световно равнище през последните години с цел по-ефективното ограничаване на отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и данъчните измами, най-вече в резултат на общия стандарт на Г-20/ОИСР за предоставяне на информация, одобрен през 2014 г.;

В. като има предвид, че многократните разкрития от страна на разследващи журналисти, като например „Люкслийкс“, Досиетата от Панама, Досиетата от рая, скандалът със схемите за търговия cum-ex/cum-cum и наскоро OpenLux допринесоха за повишаване на осведомеността и подтикнаха ЕС допълнително да разработи своя набор от инструменти срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами; като има предвид, че разкритията по случая OpenLux показаха необходимостта обменът на данъчна информация да бъде по-качествен и да дава резултати;

Г. като има предвид, че ДАС, която влезе в сила през януари 2013 г. и замени Директивата на Съвета (77/799/ЕИО) относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане, определи правилата и процедурите за сътрудничество между държавите членки относно обмена на информация между данъчните администрации на държавите членки, по-специално автоматичния обмен на информация относно доходите и активите;

Д. като има предвид, че впоследствие ДАС беше изменена пет пъти, за да се разшири постепенно обхватът на автоматичния обмен на информация, така че да включва информация за финансовите сметки и свързаните с тях доходи (DAC2), данъчните становища във връзка с трансгранични сделки и предварителните споразумения за ценообразуване (DAC3), отчетите по държави, подавани от многонационалните предприятия (DAC4), за да се предостави достъп на данъчните органи до информация относно действителните собственици, събирана съгласно правилата за борба срещу изпирането на пари (DAC5), и в крайна сметка за да се разшири приложното поле на автоматичния обмен на информация, така че да се обхванат трансграничните договорености в областта та данъчното планиране и да се въведат правила за задължително оповестяване за посредниците (ДАС6);

Е. като има предвид, че разпоредбите за автоматичен обмен на информация съгласно ДАС1 — ДАС4 влязоха в сила между януари 2015 г. и юни 2017 г. и че първото им въздействие може да бъде оценено, като същевременно е твърде рано да се оцени въздействието на разпоредбите на ДАС5 и ДАС6, които влязоха в сила съответно през януари 2018 г. и юли 2020 г.;

Ж. като има предвид, че през юли 2020 г. Комисията предложи допълнително изменение за разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация, така че да включи, наред с другото, доходите чрез цифрови платформи (DAC7), и обяви допълнително изменение за предоставяне на достъп до информация относно криптоактивите (DAC8); като има предвид, че такова преразглеждане би могло да бъде възможност за подобряване на рамката за обмен на информация като цяло;

З. като има предвид, че Съветът приключи преговорите си по няколко преразглеждания на ДАС, включително неотдавнашното предложение за ДАС7, без да вземе предвид становището на Европейския парламент, действайки в разрез с принципите на лоялно сътрудничество и ролята на Европейския парламент в процеса на консултации според посоченото в член 115 от ДФЕС;

И. като има предвид, че трудностите, срещнати в Съвета при постигането на съгласие по предложените от Комисията не предоставят задоволителни отговори на глобалните данъчни проблеми;

Й. като има предвид, че продължават да съществуват някои несъответствия между международните и европейските стандарти, по-специално по отношение на срока за съобщаване на данъчна информация; като има предвид, че по-голямата част от държавите членки публикуват обобщена информация относно отчетите по държави за действие 13 от Плана за действие относно ВДП във връзка свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

К. като има предвид, че Съюзът подписа споразумения с трети държави, включително Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария, за да гарантира, че равностойна на предвидената в ДАС2 информация се споделя с държавите членки; като има предвид, че по-новите версии на ДАС не бяха предмет на подобни споразумения;

Л. като има предвид, че само много ограничена информация относно прилагането на ДАС1 – ДАС4 е публично достъпна, като почти няма количествена информация за обмена на информация относно отчитането по държави съгласно ДАС4, и като има предвид, че количествената информация относно прилагането на ДАС на равнището на държавите членки е рядкост;

М. като има предвид, че Парламентът напълно зачита принципа на национален данъчен суверенитет;

Н. като има предвид, че наличната информация показва, че обменът на информация съгласно разпоредбите на ДАС1 и ДАС2 за автоматичен обмен на информация се е увеличил значително след влизането в сила и че държавите членки са обменили около 11 000 съобщения, отнасящи се до почти 16 милиона данъкоплатци и до доходи и/или активи на стойност над 120 милиарда евро съгласно разпоредбите на ДАС1 между 2015 г. и средата на 2017 г. и около 4 000 съобщения, обхващащи около 8,3 милиона сметки, на обща стойност от почти 2,9 трилиона евро съгласно ДАС2, считано от 2018 г.;

О. като има предвид, че разпоредбите за автоматичен обмен на информация съгласно ДАС3 доведоха до значително увеличение на докладваните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване в сравнение с периода преди това, когато бяха спонтанно споделяни само в редки случаи въпреки правно обвързващото изискване за споделяне на много данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване от 1977 г. насам, и през 2017 г. бяха докладвани 17 652 данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване в сравнение с едва 529 през 2016 г., 113 през 2015 г. и 11 през 2014 г.;

П. като има предвид, че е отговорност на Парламента, съвместно със Съвета, да упражнява политически контрол върху Комисията, както е съгласно установено в Договорите съгласно член 14 от ДФЕС, включително върху нейната политика за прилагане и изпълнение, и като има предвид, че това изисква необходимия достъп до съответната информация; като има предвид, че Комисията трябва да носи отговорност пред Европейския парламент съгласно член 17, параграф 8 от ДЕС;

Р. като има предвид, че Комисията е започнала общо 73 производства за установяване на неизпълнение на задължения, свързани главно със закъснения при транспонирането на ДАС от държавите членки, и че към януари 2021 г. все още са в ход две производства за неизпълнение на задължения; като има предвид, че забавеното или непълното транспониране на ДАС от страна на държавите членки беше повод за няколко производства за установяване на неизпълнение на задължения и че това положение обосновава позицията на Парламента в полза на строг контрол от страна на Комисията върху транспонирането на европейското законодателство в областта на данъчното облагане, и по-специално на разпоредбите на ДАС;

С. като има предвид, че ОИСР създаде световен стандарт за автоматичен обмен на информация със своя общ стандарт за предоставяне на информация през 2014 г. и че повече от 100 юрисдикции в световен мащаб са се ангажирали за автоматичен обмен на информация по отношение на финансовите сметки, считано от 2021 г.;

Т. като има предвид, че Парламентът признава, че няма законодателни правомощия в областта на прякото данъчно облагане и че има само ограничени законодателни правомощия по отношение на косвеното данъчно облагане;

У. като има предвид, че рамката на ДАС следва да бъде съпътствана от еднакво внимание по отношение на капацитета и на готовността на данъчните администрации да улесняват спазването на изискванията и да служат на интересите на данъкоплатците;

Ф. като има предвид, че Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане трябва да бъде инструмент за засилване на общата работа на националните данъчни администрации, но че трябва да отчита аспекти като: i) увеличаване на ресурсите на данъчните администрации (човешки, финансови и инфраструктурни – предимно цифрова инфраструктура); ii) защитата на правата на данъкоплатците, като например защитата на данните; iii) защитата на професионалните и производствените тайни с високи стандарти за киберсигурност в процеса на обмен на информация; iv) намаляване на административната и бюрократична тежест за данъкоплатците и дружествата; v) насърчаване на по-високи стандарти за ефективност за данъчните администрации с по-кратки срокове за спазване на европейските правила; и vi) запазване на конкурентоспособността на нашите дружества с по-прости и по-бързи начини за гарантиране на спазването на административните изисквания;

Х. като има предвид, че икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, изискваше огромни фискални и бюджетни усилия от страна на правителствата, включително под формата на помощ за дружествата; като има предвид, че бенефициерите на такава подкрепа трябва да изпълняват своите социални отговорности, като например адекватно сътрудничество с данъчните органи, за да се гарантира всеобхватен обмен на данъчна информация;

Ц. като има предвид, че ефективността на обмена на данъчна информация зависи не толкова от количеството обменяни данни, колкото от качеството им; като има предвид, че поради това качеството и пълнотата на данните са от съществено значение, за да се извлекат най-големи ползи от рамката на ДАС; като има предвид, че липсата на публично достъпна информация относно количествените данни от обмена на информация, извършван съгласно ДАС1 – ДАС4, прави значително по-труден демократичният контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент;

Ч. като има предвид, че все по-цифровизираната и глобализирана икономика притежава сложни и предизвикателни измерения като цифровите активи и криптоактивите, но все пак е важно да се увеличи сътрудничеството между националните данъчни администрации в тази област; като има предвид, че ясно определение за „криптоактиви“ в съответствие с текущата работа в рамките на ОИСР и Специалната група за финансови действия (FATF) би било от значение, за да се засили борбата срещу отклонението от данъчно облагане и да се благоприятства справедливото данъчно облагане; като има предвид, че разпространението на криптовалути е актуален проблем, който следва да бъде разгледан въз основа на принципите на субсидиарност и пропорционалност като част от усилието за увеличаване на административното сътрудничество;

Ш. като има предвид, че данъчните политики са в основата на националния фискален и данъчен суверенитет и представляват национална компетентност; като има предвид, че всяко важно решение на европейско равнище трябва да се основава на строго зачитане на междуправителствената логика, която урежда тази област на европейска интеграция; като има предвид, че важни решения за по-нататъшна интеграция по този въпрос трябва винаги да се вземат по начин, който да зачита Договорите, националните правомощия и фискалния и данъчния национален суверенитет; като има предвид, че Парламентът споделя амбицията за намиране на иновативни решения по данъчните въпроси, като се има предвид институционалната рамка, която желаем да запазим;

Щ. като има предвид, че административното сътрудничество в областта на данъчното облагане трябва да бъде инструмент за засилване на борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане от страна на физическите лица и предприятията чрез подобрени канали за комуникация и практики на ефективен обмен на информация;

АА. като има предвид, че последователните преразглеждания на Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане доказват, че това е измерение от актуален интерес за държавите членки и европейските създатели на политики, че европейските инструменти постепенно и последователно се развиват съгласно логика на по-тясно сътрудничество и че гражданите са наясно с добавената стойност на европейските решения по отношение на справяне с проблемите, свързани с данъчното облагане, главно относно борбата срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами;

АБ. като има предвид, че фиктивните дружества подкопават обмена на информация относно доходите и капиталовите печалби на физически лица, по-специално относно недвижимото имущество;

АВ. като има предвид, че информацията за действителните собственици на акции в дружества не е предмет на автоматичен обмен съгласно настоящата рамка;

АГ. като има предвид, че семейните предприятия често притежават големи трансгранични активи чрез пряката собственост върху дружества или чрез инвестиционни образувания с ограничен брой акционери[14]; като има предвид, че при такива финансови институции може да има конфликтни интереси, допринасящи за ненадеждното докладване на данъчна информация; като има предвид, че нереализираните капиталови печалби на физически лица в чужбина в дружества, плащащи ниски данъчни ставки, изобщо не са обхванати от националните данъчни системи; като има предвид, че и двете позволяват на физическите лица с високи нетни доходи да натрупват богатство благодарение на ниски облагаеми доходи, докато средните класи могат да натрупват богатство само въз основа на изцяло облагаем доход;

АД. като има предвид, че една подходящо функционираща и ефективна рамка за обмен на информация може да облекчи бюджетния натиск във всички държави членки;

Изисквания за покритие и предоставяне на информация

1. приветства факта, че институциите на ЕС постоянно подобряват и разширяват обхвата на обмена на информация, с цел да се ограничат данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, като това включва и неотдавнашното предложение относно ДАС7, както и плановете за ДАС8; отбелязва обаче, че въпреки че обхватът на рамката на ДАС непрекъснато се разширява, не е обърнато достатъчно внимание на едновременното подобряване и на качеството, и на пълнотата на данните;

2. подчертава, че обменът на информация между данъчните администрации се е подобрил значително както на световно равнище, така и на равнището на ЕС; припомня, че ДАС2, ДАС3, ДАС4, ДАС6 и ДАС7 са пряко свързани с работата, предприета на равнището на ОИСР; счита, че мерките, договорени в световен план, представляват минимален стандарт за ЕС;

3. отбелязва, че по-доброто изпълнение и прилагане на правилата от данъчните органи е необходимо, за да се сведе до минимум рискът от недеклариране на доходи, и поради това призовава Комисията да гарантира по-добро прилагане на правилата; отбелязва обаче, че някои видове доходи и активи все още са изключени от обхвата, което представлява риск от заобикаляне на данъчните задължения; призовава Комисията да направи оценка и да представи конкретни предложения относно необходимостта от и най-подходящия начин за включване на следната информация за собствениците, позициите на доходите и нефинансовите активи в автоматичния обмен на информация: а) действителни собственици на недвижимо имущество и дружества; б) капиталови печалби, свързани с недвижимо имущество, и капиталови печалби, свързани с финансови активи, включително валутни операции, и по-специално с цел да се намерят начини да се осигурява повече информация на данъчните администрации, за да установяват реализираните капиталови печалби; в) приходи от дивиденти без попечителство; г) нефинансови активи като пари в брой, произведения на изкуството, злато или други ценности, държани в безмитни зони, митнически складове или банкови сейфове; д) притежание на яхти и частни самолети; както и е) сметки при по-голямо кредитиране между физически лица, колективно финансиране и подобни платформи;

4. отбелязва, че ефективността на ДАС1 е сериозно ограничена от факта, че от държавите членки се изисква единствено да предоставят информация за най‑малко две категории доходи; приема за сведение неотдавнашното изменение, което задължава държавите членки да обменят цялата налична информация относно най-малко четири категории доходи по отношение на данъчните периоди, считано от 2024 г. нататък; призовава Комисията, след оценка на въздействието, да направи задължително предоставянето на информация за всички категории доходи и активи, попадащи в обхвата; призовава държавите членки да разработят ефективни и достъпни регистри за целите на обмена на информация; отбелязва, че тези усилия ще бъдат от полза и за събирането на данъци на национално равнище;

5. отбелязва предизвикателството, свързано със събирането на информация относно електронните пари и/или криптоактивите, както и трудностите при включването им в автоматичния обмен на информация поради тяхната независимост от посредниците; призовава за създаването на всеобхватна рамка за събиране на информация относно електронните пари и криптоактивите;

6. отбелязва, че определението за предоставящите информация финансови институции и видовете сметки, за които трябва да се предоставя информация, в ДАС2 носи риск от заобикаляне на правилата и увеличаване на бюрокрацията; призовава за оценка и, по целесъобразност, за внасяне на предложение от страна на Комисията, относно разширяването на задълженията за предоставяне на информация, така че да обхванат и други съответни видове финансови институции, като същевременно се избягва допълнителна бюрокрация, но се преосмисля класифицирането на управляваните финансови образувания с ограничен брой акционери като финансови институции, да се преразгледа определението за изключени сметки и да се премахнат праговете, приложими за вече съществуващите сметки на образувания; припомня, че при наличието на подходящи ИТ системи практиката на нулеви изключения и нулеви прагове може да допринесе за намаляване на бюрокрацията; призовава Комисията да оцени задължението за финансовите институции, когато няма информация за докладване, да съобщават нулеви количества с цел намаляване на бюрокрацията;

7. отбелязва, че DAC3 съдържа някои „мъртви точки“ и че те могат да оказват неочаквано нежелано въздействие, като например данъчни администрации, които не обменят предварителни данъчни становища във връзка с трансгранични сделки, ако те са прекалено благоприятни, или данъчните администрации, които прибягват до неформални договорености, за да избягват обмена; изразява съжаление относно преференциалното третиране на лица с високи нетни доходи; поради това призовава обхватът на обмена на информация съгласно ДАС3 да бъде разширен, така че да включва неформалните договорености, договореностите по отношение на ценообразуването, както и предварителните или ранните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки (например споразуменията след сключването на сделките или след подаване на данъчните декларации), физическите лица и становищата, които все още са валидни, но са издадени, изменени или подновени преди 2012 г.; изразява съжаление, че досега са пренебрегвани предишните призиви на Европейския парламент в това отношение; изразява съжаление, че данните, вписани в ДАС 3, не са качествени и все още не се използват широко от данъчните администрации на държавите членки; препоръчва на данъчните администрации да бъде изпратено специално уведомление, когато дадено дружество, което се ползва от данъчно становище в обхвата на ДАС 3, има облагаемо присъствие;

8. изразява съжаление, че двустранните и многостранните предварителни споразумения за ценообразуване са изключени от обмена на информация по линия на Третата директива за административното сътрудничество, когато свързано с този въпрос международно данъчно споразумение не позволява тяхното разкриване; призовава държавите членки да предоговорят действащите споразумения и да не одобряват каквото и да било бъдещо международно данъчно споразумение, което не позволява разкриването на предварителните споразумения за ценообразуване (APA);

9. изразява съжаление, че обобщената информация в централния регистър на предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителните споразумения за ценообразуване често е твърде кратка, за да бъде използвана, без да се налага да се изисква допълнителна информация; призовава Комисията да разработи насоки какво следва да предоставят данъчните администрации като обобщение, което следва да включва всички съответни преки и косвени данъчни последици, като например ефективните данъчни ставки;

10. приветства факта, че голям брой държави, включително множество държави членки, предоставят анонимизирана и обобщена информация, извлечена от отчетите по държави, както се изисква съгласно ДАС4 или действие 13 от Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; изразява съжаление, че една малка част от държавите членки не публикуват тази информация в международните бази данни; призовава за хармонизиран подход в това отношение и настоява Комисията да включи това изискване в бъдещото преразглеждане на Директивата за административното сътрудничество (ДАС);

11. препоръчва преразглеждане на обхвата на информацията, предоставяна от многонационалните предприятия (МНП), които притежават няколко субекта в рамките на една и съща юрисдикция, за да се подобри качеството на информацията, като същевременно се избягват прекомерни разходи за привеждане в съответствие;

12. отбелязва, че последователността на задължителните оповестяващи лица съгласно Шестата директива за административното сътрудничество е отрицателно засегната от двусмислеността в тълкуването на типичните белези от отделните държави членки; поради това призовава за по-голяма яснота във формулировката на проверката на основната полза за типичните белези от категории А и Б;

13. припомня, че разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество са приложими за всяко предприятие, което е обвързано със задълженията за докладване; припомня обаче, че многонационалните предприятия и МСП имат значителни различия, що се отнася до техните политики за постигане на съответствие, и че това трябва да бъде отчитано при бъдещите преразглеждания на ДАС; поради това разбира, че разходите на МСП за привеждане в съответствие и административната тежест трябва да бъдат намалени;

14. припомня, че европейските правила за административно сътрудничество не заменят националните правила, а по-скоро предоставят минимални стандарти за обмен на информация и съвместни действия;

15. признава, че за да се подобрят целите на Директивата за административното сътрудничество, акцентът трябва да бъде поставен върху преодоляването на съществуващите пропуски в прилагането и мониторинга, а не върху създаването на нови законодателни правила;

Задължения за надлежна проверка и действителни собственици

16. отбелязва, че обменяната информация е с голям обем, но с ограничено качество; приветства препоръките на Европейската сметна палата (ЕСП); отбелязва, че съвместните сметки създават известни трудности за финансовите институции; изразява загриженост, че неточната или остаряла информация относно местопребиваването за данъчни цели на финансовите институции и злоупотребата чрез множествено пребиваване може да доведе до липса на обмена на информация, когато това се изисква; изразява съжаление във връзка с използването на „златни“ визи и паспорти за заобикаляне на обмена на информация и повтаря призива си за постепенно премахване на всички съществуващи понастоящем схеми; призовава Комисията да разшири своите производства за установяване на неизпълнение на задължения, така че те да обхванат всички държави членки, предлагащи „златни“ визи; призовава за по-строги процедури за прилагане на равнището на държавите членки и за създаване на национални системи от санкции за неправилно или непълно докладване с ефективен възпиращ ефект; призовава Комисията да включи посещения на място в държавите членки и да извършва оценка на ефективността на техните схеми за мониторинг; призовава държавите членки да създадат система за проверки на качеството и пълнотата на данните по ДАС, редовно предоставяне на обратна информация за получената информация, както и доклади относно полезността на интервенциите до Комисията с цел подобряване на бъдещото вземане на решения, както и процедури за одит на образуванията, имащи задължение за представяне на отчети, по отношение на качеството и пълнотата на изпращаните данни; признава, че информацията, обменяна между държавите членки чрез ДАС и свързаните с нея системи, е поверителна;

17. посочва, че няма наложени санкции за финансовите институции, които не предоставят информация или предоставят фалшива или неправилна информация, и че мерките се различават значително в отделните държави членки; припомня, че съгласно член 25а от ДАС 2 държавите членки следва да прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за докладващите субекти; изразява съжаление, че Комисията не оценява размера или възпиращия ефект на санкциите във всяка държава членка и че Комисията не е предложила никакви референтни показатели за сравнение или насоки в това отношение; призовава за по‑хармонизирани и ефективни санкции с възпиращ ефект за случаите на неспазване;

18. препоръчва включването на маркер за указване на съвместната собственост на различни титуляри на сметки, за да се избегне двойното докладване и да се улесни точното идентифициране на салдата по сметките; освен това предлага субектите да могат да записват дела на собственост на всеки титуляр на сметка и да посочват кога дадена сметка се държи от собственици от различни юрисдикции;

19. отбелязва, че ДАС е предоставила достъп на данъчните органи до информацията относно действителните собственици, събирана съгласно правилата за борбата с изпирането на пари; отбелязва, че петата директива относно борбата с изпирането на пари (ДБИП5) разшири обхвата на взаимодействието между правилата за борбата с изпирането на пари и че ДБИП5 трябваше да бъде транспонирана от държавите членки до 10 януари 2020 г.; отбелязва освен това, че поради това ефективността на ДАС зависи до голяма степен от директивите, действащи в държавите членки; отбелязва, че ефективността на ДАС се подкопава от неправилното прилагане на тези директиви, липсата на ефективно прилагане и оставащите слабости в рамката за борба с изпирането на пари, като например i) факта, че действителният собственик не е определен за индивидуални сметки, държани чрез активни нефинансови субекти (НФО), ii) липсата на информация относно действителните собственици на недвижими имоти и животозастрахователни договори, iii) липсата на взаимосвързани национални регистри, по-специално недвижими имоти с регистри на действителните собственици, и iv) липсата на общи определения за действителните собственици;

20. изразява съжаление относно текущото състояние на транспонирането на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари в държавите членки[15], като Комисията започна производства за установяване на неизпъленние на задължения срещу осем държави членки през декември 2020 г. и срещу три държави членки през февруари 2021 г.[16]; отбелязва, че крайният срок за транспониране на тези разпоредби беше 27 юни 2017 г.; освен това изразява съжаление, че за ДБИП5[17] в с краен срок за транспониране 10 януари 2020 г. са образувани производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу 16 държави членки[18];

21. отбелязва със загриженост, че при последната оценка на предприетите от държавите мерки за борба с изпирането на пари, извършена от FATF, 18-те държави членки, включени в оценката[19], не са постигнали добри резултати по ключови показатели за ефективност, например, когато са класирани за адекватно прилагане на мерките за борба с изпирането на пари, повечето държави членки в обхвата са били оценени като имащи „умерено“ или „ниско“ равнище на ефективност, като само Испания е била оценена като имаща „съществена“ степен на ефективност, а нито една държава членка не е постигнала „високо“ равнище на ефективност[20];

22. отбелязва, че все по-сложните структури се използват за прикриване на действителните собственици и следователно за възпрепятстване на ефективното прилагане на правилата за борбата срещу изпирането на пари; освен това отбелязва слабостите, посочени в разкритията на OpenLux; счита, че не следва да има праг за предоставяне на информация относно действителните собственици; припомня своето мнение, че действителните собственици на доверителна собственост следва да имат същото равнище на прозрачност като дружествата съгласно ДБИП V, като същевременно се гарантират подходящи предпазни механизми;

23. призовава Европейската комисия да представи своевременно оценка на взаимодействието между борбата с изпирането на пари и Директивата за административното сътрудничество;

Правни и практически предизвикателства

24. отбелязва, че Комисията наблюдава транспонирането на ДАС в държавите членки; посочва обаче, че досега тя нито е предприела преки и ефективни действия за справяне с липсата на качество на данните, изпращани между държавите членки, нито е осъществила посещения в държавите членки, нито е гарантирала ефективността на санкциите, налагани от държавите членки за нарушения на разпоредбите за предоставяне на информация съгласно ДАС; настоятелно призовава Комисията да засили дейността си в това отношение и да предприеме преки и ефективни действия за справяне с липсата на качество на данните, изпращани от държавите членки, да доразвие своите насоки за държавите членки относно прилагането на законодателството по ДАС, извършването на анализ на риска и използването на получената данъчна информация, и да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения, като използва, наред с другото, проверките на Световния форум[21] и Специалната група за финансови действия призовава Европейската комисия да даде приоритет на подобряването на качеството на данните в предстоящите прегледи на рамката на ДАС;

25. отбелязва със загриженост, че в оценката на Комисията от 2019 г. се подчертава, че държавите членки често не излизат извън минималните изисквания на ДАС при обмена на информация и че това е допринесло за скандала с данъчните измами „cum-Ex/cum-cum“; отбелязва по-специално, че държавите членки не са сътрудничили в достатъчна степен чрез подходящи механизми, като например спонтанен обмен, за да предупредят други съответни държави членки за такива схеми; отбелязва освен това, че само малко на брой държавите членки разполагат с пълна информация за всичките шест категории доходи и капитал по ДАС1; подчертава необходимостта от по-ефективен, пълен и чест обмен;

26. отбелязва със загриженост, че Световният форум наскоро направи оценка на правното прилагане на общия стандарт за предоставяне на информация[22], известен като ДАС2 в ЕС, и изразява съжаление във връзка с факта, че 10 държави членки не спазват изцяло изискванията съгласно партньорската проверка на Световния форум; подчертава, че Румъния не разполага с вътрешна правна уредба; призовава Комисията да наблюдава отблизо държавите членки и да образува производства за установяване на незипълнение на задължения, докато всички държави членки не постигнат пълно съответствие; очаква с нетърпение партньорския преглед на практическото прилагане на ОСПИ в рамките на Глобалния форум и призовава Комисията и държавите членки да се подготвят старателно за този процес;

27. изразява съжаление, че държавите членки рядко свързват информацията, която изпращат, с данъчен идентификационен номер, издаден от държавата на пребиваване на данъкоплатеца; отбелязва, че като че ли само Литва и Ирландия включват данъчни идентификационни номера (ДИН), признати от получаващата държава[23]; освен това отбелязва, че споделянето на валидни данъчни идентификационни номера (ДИН) е от решаващо значение за ефикасния процес на обмен на информация; отбелязва, че ДИН на корпорациите също следва да се предоставят, за да се улесни допълнително съчетаването на важна от данъчна гледна точка информация; припомня, че всяка мярка за улесняване на идентифицирането на данъкоплатците трябва да зачита основните права, особено правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

28. приветства изискването в ДАС7 за включване на ДИН на държавата членка на пребиваване за ДАС1 и ДАС2 с цел подобряване на съчетаването на данните и идентифицирането във всички държави членки, тъй като точното идентифициране на данъкоплатците е от съществено значение за ефективността на обмена на информация между данъчните администрации; изразява загриженост, че големи количества информация не се свързват със съответните данъкоплатци и не се използват достатъчно, което води до пропуски в данъчното облагане;

29. призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да създаде инструмент за валидиране за ДИН; отбелязва, че посоченото валидиране би увеличило значително ефективността на докладването на финансовите институции и по този начин би намалило разходите за спазване на изискванията за тези институции; призовава Комисията, след подходящ анализ и оценка на въздействието, да преразгледа създаването на европейски ДИН; призовава държавите членки да гарантират по-системен анализ на несъчетаните данни по ДАС1 и ДАС2 и да въведат процедури за системен анализ на риска във връзка с получаваната информация;

30. отбелязва, че информацията, предоставяна в рамките на обмена при поискване, често се оказва непълна и налага допълнителни пояснения; изразява съжаление, че при обмена на информация при поискване на органите често им отнема до шест месеца и повече, за да предоставят информацията от датата на получаване на искането; отбелязва със съжаление, че няма срокове за последващ обмен, което създава възможност за допълнително забавяне; призовава Комисията да промени тази разпоредба, включително относно исканията за последващи действия, така че този срок да не надвишава три месеца; предлага на Комисията да се предостави мандат за систематично оценяване на степента на сътрудничество от страна на трети държави; призовава Комисията да направи оценка на данните, които сочат, че обменът на информация при поискване с редица, трети държави, включително Швейцария, е незадоволителен;

31. изразява съжаление във връзка с факта, че една държава членка – Малта, е получила обща оценка „частично съответствие“ в рамките на партньорската проверка, извършена от Световния форум, в областта на обмена на информация при поискване, което означава, че стандартът в областта на обмена на информация при поискване се прилага само частично, което води до значителни практически последици[24]; отбелязва, че 19 държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „информация за собствеността и самоличността“[25]; отбелязва, че шест държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „счетоводна информация“[26]; отбелязва, че пет държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „банкова информация“[27]; отбелязва, че седем държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „достъп до информация“[28]; отбелязва, че три държави членки не спазват изцяло изискванията относно „правата и защитните механизми“[29]; отбелязва, че пет държави членки не спазват изцяло изискванията относно „механизмите за обмен на информация“[30]; отбелязва, че три държави членки не спазват изцяло изискванията относно „поверителността“[31]; отбелязва, че три държави членки не спазват изцяло изискванията относно „правата и защитните механизми“[32]; отбелязва, че девет държави членки не спазват изцяло изискванията относно „качеството и навременността на отговорите“[33]; отбелязва, че в обобщение само в осем държави членки не са установени съществени недостатъци[34]; изразява съжаление във връзка с факта, че в 18 държави членки са установени съществени слабости[35]; изразява дълбоко съжаление, че определени държави членки получават ниска оценка по конкретни въпроси, като например информация за собствеността и самоличността; призовава държавите членки да постигнат оценка за съответствие с изискванията при следващата партньорска проверка; отбелязва, че незадоволителните резултати на държавите членки сериозно подкопават доверието в ЕС в борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в международен план; очаква Комисията да приложи без по-нататъшно забавяне всички юридически и неюридически инструменти, за да гарантира правилното прилагане на законодателството; призовава Комисията да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения, докато всички държави членки не постигнат пълно съответствие с изискванията; поради това призовава държавите членки да се ангажират изцяло с целите на ДАС и с прилагането на най-добрите практики в обмена на информация;

32. приветства предложението на Комисията в ДАС7 да се изясни стандарта за „предполагаема значимост“, който трябва да се прилага в контекста на информацията, предоставяна в рамките на обмена на информация при поискване, и призовава Комисията да изготви насоки, за да се гарантира стандартизиран подход и по-ефективно използване на разпоредбите относно информацията, предоставяна в рамките на обмена при поискване;

33. приветства предоставянето от страна на Комисията на различни инструменти, които да бъдат развити от държавите членки в областта на обмена на информация и най-добри практики, както и на подкрепа в областта на информационните технологии, главно чрез програмата „Фискалис 2020“; подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на обмена на най-добри практики и разработване на насоки относно използването на информацията, по-специално по отношение на ДАС3 и ДАС4;

34. отбелязва, че използването на информация съгласно ДАС за неданъчни въпроси изисква предварително разрешение от изпращащата държава членка, което невинаги се предоставя, макар че тази информация би могла да бъде полезна за повишаване на ефикасността на наказателни и други разследвания, като искането обикновено се отправя по основателни причини; настоява, че използването на информацията, обменяна съгласно ДАС, следва винаги да бъде разрешено за цели, различни от данъчните въпроси, когато това е разрешено за целите на правоприлагането съгласно законодателството на получаващата държава членка; в този контекст настоятелно призовава държавите членки да се придържат изцяло към високи стандарти на зачитане на основните права на гражданите като данъкоплатци;

35. изразява съжаление относно факта, че Съветът отслаби предложените от Комисията промени на ДАС7, по-специално по отношение на съвместните одити и груповите искания; призовава Съвета да преразгледа настоящата си позиция и да приеме предложените от Комисията промени във вида, в който са предложени; отбелязва, че броят на груповите искания е много ограничен, като само пет държави членки са изпратили едно или повече от едно групови искания през 2017 г.; призовава Комисията да изготви стандартен формуляр за групови искания и да го включи в съответния регламент за прилагане[36]; припомня, че за тази възможност, както и за едновременни проверки, за да се постигнат резултати, е необходимо основно обучение за служителите на данъчните органи в областта на чуждестранното данъчно законодателство, езиците, специализацията и междуличностните умения;

36. признава добавената стойност на споделянето на най-добри практики и постоянната подкрепа от страна на Комисията относно оправомощаването на националните данъчни администрации; подчертава специалната роля на програмата „Фискалис 2020“ в това отношение; припомня въпреки това, че националните данъчни администрации се нуждаят от значително увеличаване на човешките, финансовите и инфраструктурните си ресурси; поради това призовава държавите членки да се ангажират с предоставянето на достатъчни равнища на инвестиции в националните данъчни администрации; очаква констатациите на новата проектна група по „Фискалис“ относно използването на авангардни техники за анализ за измерване на качеството на данните в обща рамка;

37. отбелязва данните на Европейската сметна палата[37], според които е необходимо да се направи повече по отношение на наблюдението, гарантирането на качеството на данните и използването на получената информация, за да се повиши ефективността на обмена на данъчна информация; приканва Комисията и държавите членки да вземат предвид данните на Европейската сметна палата в бъдещата работа по рамката на ДАС;

Достъп до данни и мониторинг

38. отбелязва с голяма загриженост, че няма достатъчно информация за оценка на качеството на докладването съгласно разпоредбите на ДАС1 и ДАС2 поради факта, че само няколко държави членки системно извършват проверки на качеството на данните, обменяни по ДАС1 и ДАС2; отбелязва с голяма загриженост, че не се предоставя пълна информация и че предоставяната информация не се използва пълноценно; отбелязва освен това, че мониторингът на ефективността на системата е слаб; изразява съжаление във връзка с факта, че публично достъпните данни относно обмена на информация съгласно разпоредбите на ДАС не са достатъчни, за да се оцени адекватно развитието на обмена на информация и неговата ефективност;

39. отбелязва, че няма обща рамка на ЕС за мониторинг на резултатите и постиженията на системата, което увеличава риска докладваните данни да са непълни или неточни; отбелязва освен това, че само няколко държави членки са създали и прилагат процедури за одит на информацията, предоставяна от финансовите институции съгласно ДАС2;

40. изразява съжаление, че според Сметната палата Комисията не наблюдава проактивно прилагането на посоченото законодателство, не предоставя достатъчно насоки или не измерва резултатите и въздействието на системата; изразява дълбока загриженост по повод факта, че само една от петте държави членки, които са били обект на контрол от ЕСП, е извършила проверки на качеството на данните, като тези проверки са само под формата на ръчни проверки на ограничена извадка от данни и не се изпълняват систематично;

41. посочва, че процентите на съчетаване показват, че големи количества информация не се използват, тъй като не се намира връзка между тях и съответните данъкоплатци, и че държавите членки не извършват допълнителни проверки на данните, които не са съчетани; призовава Комисията и държавите членки да създадат обща рамка за измерване на въздействието и съотношението на разходите и ползите на ДАС и да направят обмена в рамките на ДАС напълно проверим и проследим от произхода до използването на данните, като включат идентификатор във всеки масив от данни; призовава Комисията да публикува годишно обобщение на информацията, получена от държавите членки, отчитайки правата на данъкоплатците и изискванията за поверителност; изтъква обаче, че този доклад трябва да съдържа агрегирани и подробни данни, за да даде възможност на Парламента да упражнява подходящ демократичен контрол; отбелязва, че информацията, предоставена на Комисията, не следва да се разглежда като строго поверителна, ако не може да бъде свързана с отделни данъкоплатци; посочва отново, че Комисията следва да има право да съставя и публикува доклади и документи, като използва обменената информация по анонимен начин, зачитайки правото на поверителност на данъкоплатците и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;

42. призовава Комисията да публикува ежегодно анонимизирани и агрегирани статистически данни от отчетите по държави за всички държави членки; призовава държавите членки да оповестяват предоставят получените отчети по държави на съответните служби на Комисията;

43. подчертава, че оценката, извършена от Комисията през 2019 г., показа необходимостта от последователен мониторинг на ефективността на рамката на ДАС; призовава държавите членки да съобщават на Комисията ежегодно статистическите данни, данъчните приходи и всяка друга информация, необходима, за да може да се направи правилна оценка на ефективността на всеки обмен; изисква, в случая на обмена на информация при поискване, предоставената информация да бъде разбита по държави, като същевременно се спазват правилата за защита на данните; призовава Комисията да продължи да наблюдава и оценява внимателно ефективността на обмена на информация и поради това изисква нова всеобхватна оценка до януари 2023 г.;

44. подчертава, че данъчните администрации следва изцяло да възприемат цифровата трансформация и нейния потенциал за по-ефективно разпределение на информацията, намаляване на разходите за спазване на изискванията и на ненужната бюрокрация; подчертава, че това трябва да бъде придружено от подходящо увеличаване на финансовите и човешките ресурси за данъчните администрации, както и ресурсите им за информационни технологии;

Съгласуваност с другите разпоредби

45. отбелязва, че разпоредбите на ДАС като цяло съответстват на общия стандарт за предоставяне на информация на ОИСР и че те съществено се препокриват с Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA) на САЩ, като в същото време съдържат значителни различия с него;

46. изразява съжаление по повод липсата на предвиждане за реципрочност във FATCA; отбелязва, че Съединените щати се превръщат във важен фактор, благоприятстващ финансовата тайна за лица, които не са граждани на САЩ; отбелязва, че съществуват два основни пропуска: споделя се само информация от активи в САЩ и не се споделя информация относно действителните собственици; призовава Комисията и държавите членки да започнат нови преговори със Съединените щати в рамките на ОИСР, за да се постигне пълна реципрочност в рамките на съвместно договорен и засилен стандарт за предоставяне на информация; подчертава, че това би довело до значителен напредък и до по-ниски разходи за спазване на изискванията за финансовите институции и до значително намаляване на бюрократичната тежест; призовава Комисията и държавите членки да започнат преговори за данъчна конвенция на ООН;

47. изразява съжаление относно нежеланите ефекти, които FATCA все още оказва върху т.нар. случайни американци; изразява съжаление, че до момента не е намерено трайно решение на европейско равнище;

48. отбелязва възможните противоречия между рамката на ДАС и регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725; подчертава, че обработването на данни, предвидено в разпоредбите на ДАС, има за цел единствено да служи на общия обществен интерес в областта на данъчното облагане в държавите членки, а именно ограничаване на данъчните измами, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, защита на данъчните приходи и насърчаване на справедливо данъчно облагане;

49. подкрепя поканата на Съвета към Комисията да анализира до каква степен би било възможно по-нататъшно привеждане в съответствие на обхвата на инструментите, с които данъчните органи разполагат съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета, със специфичните разпоредби на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета;

50. приветства споразуменията, подобни на Директива 2014/107/ЕС, относно автоматичния обмен на информация за финансови сметки с трети държави като Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария; призовава за оценка на прилагането на това споразумение и поради това призовава за оценка, в светлината на действащото споразумение за общ стандарт за предоставяне на информация; призовава също така за подобни споразумения за ДАС 3, ДАС 5, ДАС 6 и ДАС 7;

Заключения

51. настоятелно призовава Комисията да предложи всеобхватно преразглеждане на рамката на ДАС във възможно най-кратък срок въз основа на предложенията на Европейския парламент и консултации с широката общественост; настоятелно приканва Комисията и Съвета да обменят мнения с Парламента по този въпрос; изразява съжаление във връзка с приемането на повтарящи се решения от Съвета, които отслабват предложенията на Комисията за укрепване на рамката на ДАС;

52. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че всички държави членки – с изключение на Финландия и Швеция – отказаха да предоставят на Парламента достъп до данните, които са от значение, за да се направи оценка на прилагането на разпоредбите на ДАС; изразява съжаление относно факта, че Комисията не предостави на Парламента достъп до относимите данни, с които разполага; счита, че по този начин Парламентът на практика е възпрепятстван да упражнява своята функция за политически контрол над Комисията съгласно член 14 и член 17, параграф 8 от ДЕС; отбелязва, че поради това в настоящия доклад за изпълнение има значителни пропуски; призовава държавите членки и Комисията да прекратят да отказват споделянето на значимите документи в съответствие с Регламент № 1049/2001[38], който се прилага пряко, и да зачитат принципа на лоялно сътрудничество, посочен в член 13, параграф 2 от ДЕС; призовава Парламента да използва всички правни средства, с които разполага, за да гарантира, че получава всички документи, необходими за пълна оценка на прилагането на ДАС;

53. счита, че що се отнася до данъчните въпроси ДАС представлява междуправителственото измерение на европейската интеграция; припомня обаче, че данъчните политики са от структурно значение за изпълнението на стратегическите цели на ЕС, главно по отношение на борбата с изпирането на пари, финансирането на тероризма, борбата с данъчните измами и укриването на данъци, и др.; изразява съжаление за позицията на Съвета относно последователните преразглеждания на ДАС, основаваща се на повтарящо се смекчаване на предложенията на Комисията и незачитане на позициите на Парламента; призовава Съвета да преразгледа отношението си към позициите на Парламента по данъчни въпроси и по-конкретно към преразглежданията на ДАС; настоятелно призовава Съвета да предостави достъп до значима информация относно прилагането на ДАС, за да се гарантира подходящ демократичен контрол от страна на Парламента;

54. счита, че ДАС има двоен ефект: разкриване на измами чрез споделяне на информация и възпиране чрез увеличаване на вероятността измамниците да бъдат идентифицирани, като същевременно не им се позволява да останат ненаказани; признава, че е по-трудно да се определи количествено този възпиращ ефект, но приканва Комисията допълнително да разгледа този аспект на ДАС в бъдещите си оценки;

°

° °

55. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.


ПОЗИЦИЯ НА МАЛЦИНСТВОТО

съгласно член 55, параграф 4 от Правилника за дейността

Гунар БЕК

В доклада се разглеждат някои важни недостатъци в обхвата и функционирането на ДАС и се предлагат редица добри предложения, които могат да подобрят рамката на ДАС. Въпреки това изразяваме съжаление, че докладчикът и другите политически групи не разглеждат по подходящ начин някои важни недостатъци по отношение на изискванията за докладване за нефинансовите субекти, като тръстове, фондации и организации с нестопанска цел. Тези организации са освободени от редица изисквания на ДАС и БИП, обикновено поради липсата на действителен собственик. Според FATF, Европейската сметна палата и редица национални надзорни органи това превръща нефинансовите субекти в полезни инструменти за целите на изпирането на пари, финансирането на тероризма и укриването на данъци. Отбелязваме, че другите политически групи не желаят да запълнят тези важни пропуски в данъчното облагане и прозрачността по отношение на тези организации.

 


 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.5.2021

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

6

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gunnar Beck, Marek Belka, Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Gilles Boyer, Francesca Donato, Engin Eroglu, Markus Ferber, Jonás Fernández, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Luis Garicano, Sven Giegold, Valentino Grant, Claude Gruffat, Eero Heinäluoma, Michiel Hoogeveen, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Othmar Karas, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Georgios Kyrtsos, Aurore Lalucq, Philippe Lamberts, Aušra Maldeikienė, Pedro Marques, Fulvio Martusciello, Jörg Meuthen, Csaba Molnár, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Lefteris Nikolaou-Alavanos, Dimitrios Papadimoulis, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Sirpa Pietikäinen, Dragoș Pîslaru, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Alfred Sant, Joachim Schuster, Ralf Seekatz, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli, Ernest Urtasun, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni, Roberts Zīle

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Eugen Jurzyca, Hélène Laporte, Chris MacManus, Margarida Marques, Monica Semedo

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

46

+

ID

Hélène Laporte

PPE

Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Markus Ferber, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Fulvio Martusciello, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Ralf Seekatz, Inese Vaidere

Renew

Gilles Boyer, Engin Eroglu, Luis Garicano, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Dragoș Pîslaru, Monica Semedo, Stéphanie Yon-Courtin

S&D

Marek Belka, Jonás Fernández, Eero Heinäluoma, Aurore Lalucq, Margarida Marques, Pedro Marques, Csaba Molnár, Evelyn Regner, Joachim Schuster, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli

The Left

Chris MacManus, Dimitrios Papadimoulis

Verts/ALE

Sven Giegold, Claude Gruffat, Stasys Jakeliūnas, Philippe Lamberts, Piernicola Pedicini, Kira Marie Peter-Hansen, Ernest Urtasun

 

6

-

ECR

Michiel Hoogeveen, Eugen Jurzyca, Johan Van Overtveldt, Roberts Zīle

NI

Lefteris Nikolaou-Alavanos

S&D

Alfred Sant

 

6

0

ID

Gunnar Beck, Francesca Donato, Valentino Grant, Jörg Meuthen, Antonio Maria Rinaldi, Marco Zanni

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“:

0 : „въздържал се“

 

 

Последно осъвременяване: 18 юни 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност